19.10.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 282/63

(1)

От статии в печата, публикувани през декември 2014 г., Комисията узна за изменението от 2014 г. в унгарския Закон за хранителната верига от 2008 г., с който се урежда таксата за инспекция на хранителната верига. С писмо от 17 март 2015 г. Комисията изпрати искане за информация до унгарските органи, които отговориха с писмо от 16 април 2015 г.

(2)

С писмо от 15 юли 2015 г. Комисията уведоми Унгария за решението си да открие процедурата, посочена в член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (наричан по-нататък „Договорът“) по отношение на мярката за помощ („решението за откриване на процедурата“). Освен това в решението за откриване на процедурата Комисията разпореди незабавното преустановяване на мярката в съответствие с член 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 (2).

(3)

Решението за откриване на процедурата беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (3). Комисията покани заинтересованите страни да представят мненията си по отношение на мярката за помощ.

(4)

В Комисията постъпи мнението на една заинтересован страна. С писмо от 13 октомври 2015 г. Комисията го препрати на Унгария, на която беше предоставена възможност за отговор. Унгария не представи отговор по това мнение.

(5)

Разпоредбите, приложими за таксата за инспекция на хранителната верига, са установени в Закон XLVI от 2008 г. относно хранителната верига и официалния надзор над нея („Законът за хранителната верига“) и в Указ № 40 от 27 април 2012 г. на министъра на развитието на селските райони относно правилата за подаване на декларация за таксата за инспекция на хранителната верига и нейното заплащане. Предприятията, считани за оператори в хранителната верига съгласно Закона за хранителната верига, трябва да заплащат таксата в зависимост от оборота, който са реализирали във връзка с определени дейности. В член 47/Б се съдържа списък на дейностите (4), за които дружествата са длъжни за заплащат таксата за инспекция.

(6)

Всички предприятия (дружества и други юридически лица, но също и частни лица, които осъществяват своята дейност в качеството си на еднолични търговци или първични производители), които осъществяват дейност в Унгария и са реализирали оборот от изброените дейности през годината, предхождаща декларацията, подлежат на заплащане на таксата за инспекция на хранителната верига. Предназначението на таксата за инспекция на хранителната верига е да се покрият разходите, които Националната служба за безопасност на хранителната верига (държавна агенция) прави за изпълнението на задачите, свързани с определени регулаторни и надзорни дейности по отношение на хранителната верига. Таксата за надзор се изчислява на годишна база и субектът, подлежащ на таксата, е длъжен да подаде декларация и да направи плащане, независимо дали е извършен конкретен официален контрол на място.

(7)

До 31 декември 2014 г. съгласно правилото, установено в Закона за хранителната верига, всички оператори в хранителната верига е трябвало да заплащат таксата в зависимост от съответния оборот по фиксирана ставка от 0,1 %.

(8)

Събраната такса за инспекция на хранителната верига може да се изразходва единствено за задачите, определени в стратегията за безопасност на хранителната верига, и за дейностите на органа за хранителната верига.

(9)

Съгласно изменението на член 47/Б от Закона за хранителната верига със Закон LXXIV от 2014 г. (5), което е влязло в сила на 1 януари 2015 г. (наричано по-нататък „изменението от 2014 г.“), са били въведени специфични разпоредби за изчисляването на таксата за инспекция, приложима по отношение на оборота, реализиран от магазините, продаващи бързооборотни потребителски стоки (6) на унгарския пазар.

(10)

С изменението от 2014 г. на Закона за хранителната верига се въведе структура на прогресивна такса, приложима за операторите на магазини, продаващи бързооборотни потребителски стоки (7), като ставките варират от 0 до 6 %. По-конкретно по отношение на оборота, подлежащ на таксата за инспекция на хранителната верига, са се прилагали следните ставки:

(11)

Съгласно изменението от 2014 г. на Закона за хранителната верига всички други оператори в хранителната верига продължават да бъдат облагани с таксата, изчислявана върху съответния оборот по фиксирана ставка от 0,1 %.

(12)

Нито в изменената разпоредба на унгарския Закон за хранителната верига, нито в неговия обяснителен меморандум се посочват причините за въвеждането на специални правила по отношение на размера на таксите за магазините, продаващи бързооборотни потребителски стоки. Не е представено никакво обяснение и по отношение на определянето на различните категории обороти и съответстващите им такси.

(13)

Операторите в хранителната верига са длъжни да подават декларация за таксата. Тя се заплаща годишно на две равни вноски до 31 юли и до 31 януари. В закона се предвиждат и опростени процедури в случаите, когато таксата е под 1 000 унгарски форинта (приблизително 3,2 евро). В този случай отново се подава декларация за таксата, но не е необходимо да бъде заплащана.

(14)

За неплатена до крайния срок такса за инспекция се налага глоба за закъснение. Глоба за неизпълнение на задължението може да бъде наложена, ако лицата или субектите, които подлежат на таксата за инспекция на хранителната верига, не изпълнят задължението си за подаване на декларация или го изпълнят със закъснение, частично или посредством неверни данни.

(15)

Комисията откри официалната процедура по разследване, тъй като на този етап счете, че структурата на прогресивна такса (ставки и категории обороти), въведена с изменението от 2014 г., представлява неправомерна и несъвместима държавна помощ.

(16)

По-специално според Комисията с прогресивните ставки, въведени с изменението от 2014 г., се прави разграничение между предприятията въз основа на техните обороти и следователно на техния размер, като по този начин на предприятията с малък оборот и съответно малък размер се предоставя избирателно предимство. Унгария не е предоставила никакви доказателства, че структурата на прогресивна такса, приложима за магазините, продаващи бързооборотни потребителски стоки, като например супермаркети, съответства на сходен прогресивен модел, наблюдаван при разходите, които Националната служба за безопасност на хранителната верига прави за инспекцията на тези магазини. Следователно Унгария не е доказала, че мярката е оправдана от естеството или общата схема на данъчната система. Поради това Комисията счете, че мярката представлява държавна помощ, тъй като изглежда са изпълнени всички други условия, предвидени в член 107, параграф 1 от Договора.

(17)

И накрая, Комисията изрази съмнения относно съвместимостта на мярката с вътрешния пазар. По-специално Комисията припомни, че тя не може да обяви за съвместима мярка за държавна помощ, която нарушава други норми от правото на Съюза, като например основните свободи, установени в Договора, или разпоредбите на регламентите и директивите на Съюза. На този етап Комисията не може да изключи, че мярката е насочена предимно срещу чуждестранните предприятия, което би могло да доведе до нарушение на член 49, с който се въвежда основното право на свобода на установяване, и освен това изрази съмнения, че разликите при данъчното облагане, произтичащи от мярката, са необходими и пропорционални на целите за изпълнение на задълженията, предвидени в Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета (8).

(18)

На 27 октомври 2015 г. унгарското правителство е представило на Унгарския парламент предложение за закон за изменение на Закон XLVI от 2008 г. относно хранителната верига и официалния надзор над нея. На 17 ноември 2015 г. унгарският парламент прие Закон CLXXXII от 2015 г. за изменение на Закон XLVI относно хранителната верига и официалния надзор над нея, който беше публикуван в Официален вестник на Унгария (Magyar Közlöny) № 182/2015 на 26 ноември 2015 г. Новият Закон влезе в сила на 31-я ден след публикуването му, т.е. на 27 декември 2015 г.

(19)

С изменението от ноември 2015 г. се премахва структурата на прогресивна такса, въведена с изменението от 2014 г., и отново се въвежда фиксирана такса за инспекция в размер на 0,1 % за всички оператори в хранителната верига, каквото е било положението преди изменението от 2014 г. на Закона.

(20)

Унгария не представи на Комисията мнение в отговор на решението за откриване на процедурата.

(21)

Вместо това с писмо от 16 септември 2015 г., адресирано до комисаря по въпросите на конкуренцията, Унгария изпрати на Комисията предложение за изменена такса за инспекция на хранителната верига. Съгласно това предложение ставката от 0 % се отменя и вместо структурата на прогресивна такса с осем ставки (между 0 % и 6 %) се въвежда система от две ставки (0,1 % за оператори от сектора за търговия на дребно с малък оборот и 0,3 % за оператори от сектора за търговия на дребно с по-голям оборот).

(22)

С писмо от 7 октомври 2015 г. службите на Комисията уведомиха Унгария, че макар разликата между ставките на таксата да намалява съгласно новото предложение, предложената нова такса все пак ще представлява структура на прогресивна такса, което ще бъде проблем от гледна точка на държавната помощ, ако не е била оправдана от ръководните принципи на системата на таксата за инспекция.

(23)

С писмо от 7 октомври 2015 г. Унгария изпрати допълнителна информация и данни с цел да обоснове двустепенната структура на прогресивна такса въз основа на разходите за надзор над големите участници на пазара и другите търговски субекти. По-специално Унгария заяви, че големите участници се отличават с комплексна структура, която изисква по-сложен контрол и много повече ресурси от страна на органа, извършващ този контрол.

(24)

Във връзка с искането на Унгария да получи обратна информация относно предложението, направено в нейното писмо от 16 септември 2015 г., и относно допълнителната информация, предоставена в нейното писмо от 7 октомври 2015 г., с писмо от 17 март 2016 г. службите на Комисията уведомиха Унгария, че предоставените данни не доказват, че разходите за контрол като част от оборота се увеличават по същия начин като ставките на таксата. По-специално службите на Комисията потвърдиха становището си, че посочените стойности не доказват, че разходите за инспекция на дружествата, попадащи в категорията на ставката от 0,3 %, са три пъти по-големи — за всеки форинт от оборотa, по отношение на който се осъществява контрол — от разходите за дружествата, попадащи в категорията на ставката от 0,1 %. Поради това следва да се разгледа въпросът дали прогресивната двустепенна структура предоставя избирателно предимство на предприятията, попадащи в по-ниската категория.

(25)

В крайна сметка Унгария не внесе в Унгарския парламент посоченото законодателно предложение за изменение на Закон XLVI от 2008 г. относно хранителната верига и официалния надзор над нея.

(26)

Комисията получи мнението на една заинтересована страна. Тази заинтересована страна осъществява дейност на унгарския пазар и приема оценката на Комисията в решението за откриване на процедурата. Въпросната заинтересована страна твърди, че мярката е разработена с цел да бъде насочена конкретно към чуждестранните дружества, което според нея е възможно поради структурата на унгарския пазар на дребно. Според тази страна чуждестранните дружества в сектора за търговия на дребно в Унгария поддържат клонове или дъщерни дружества, което увеличава равнището на техния (консолидиран) оборот. За разлика от това унгарските предприятия са организирани във франчайзингова система, като всеки отделен магазин — или ограничен брой магазини — се управлява от различно юридическо лице, което не е част от корпоративната структура или група на франчайзодателя. Според оценките, предоставени от заинтересованата страна, понастоящем чуждестранните търговци на дребно (корпоративни групи) притежават приблизителен общ пазарен дял от 50 % в Унгария, но те поемат около 95 % от размера на таксата за инспекция, докато съгласно член 47/B от Закона за хранителната верига унгарските търговци на дребно попадат в категориите за облагане с такса от 0 % или 0,1 %.

(27)

С други думи унгарските търговци на дребно в хранителната верига, поради тяхната организация във франчайзингова система, автоматично попадат в обхвата на по-ниските категории на таксата (облагане по ставки от 0 % или 0,1 %), докато клоновете/дъщерните дружества на чуждестранни дружества майки от ЕС, които не са организирани във франчайзингова система, обикновено са засегнати от по-високи нива на таксата. Следователно според заинтересованата страна с таксата за инспекция на хранителната верига се предоставя избирателно предимство както на по-малките предприятия, така и на предприятията, които извършват търговия на дребно и не са организирани в система от клонове, т.е. на унгарските спрямо чуждестранните предприятия.

(28)

Комисията не получи отговор от Унгария по отношение на мнението на единствената заинтересована страна, което ѝ беше препратено с писмо от 13 октомври 2015 г.

(29)

В настоящото решение Комисията ограничава оценката си до разпоредбите на изменението от 2014 г. на Закона за хранителната верига, по-конкретно до изменената разпоредба, с която се установява структура на прогресивна такса (ставки и категории обороти), прилагаща се за магазините, продаващи бързооборотни потребителски стоки в Унгария, както се посочва в съображение (10) по-горе.

(30)

Съгласно член 107, параграф 1 от Договора „[о]свен когато е предвидено друго в Договорите, всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар“.

(31)

Следователно класификацията на дадена мярка като помощ по смисъла на тази разпоредба изисква да са изпълнени следните кумулативни условия: i) мярката трябва да може да бъде приписана на държавата и да е финансирана чрез държавни ресурси; ii) тя трябва да предоставя предимство на своя получател; iii) това предимство трябва да е избирателно и iv) мярката трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията и да засяга търговията между държавите членки.

(32)

За да представлява държавна помощ, дадена мярка трябва да бъде финансирана чрез държавни ресурси и да може да бъде приписа на държава членка.

(33)

След като мярката произтича от закон на унгарския парламент, тя ясно може да бъде приписана на унгарската държава. Твърдението на Унгария, че поради факта, че правното основание за таксата е Регламент (ЕО) № 882/2004, таксата не може да бъде приписана на унгарската държава, не може да бъде прието.

(34)

Според постоянната съдебна практика на съдилищата на Съюза освобождаване от такса, прието от държава членка в изпълнение на директива на Съюза в съответствие със задълженията ѝ по Договора, не се приписва на въпросната държава членка, а произтича от акт на законодателството на Съюза и следователно не представлява държавна помощ (9). В Регламент (ЕО) № 882/2004 обаче се установяват общи задължения за държавите членки, като не им се налага задължението да въвеждат прогресивни такси за извършването на контрол въз основа на оборота, поради което не може да се счита, че изменението от 2014 г. произтича от акт на законодателството на Съюза. В член 26 от Регламент (ЕО) № 882/2004 се посочва, че „държавите членки гарантират, че разполагат с необходимите финансови ресурси за осигуряването на необходимия персонал и с други ресурси за официален контрол, събирани с помощта на средства, които се считат за най-подходящи, включително чрез общото данъчно облагане или чрез установяване на такси или налози“. Съгласно член 27, параграф 1 „Държавите членки могат да събират такси или налози, за да покрият разходите, направени за официалния контрол.“ Ето защо отделните държави членки са отговорни за определянето на размера на таксите в границите на посочения законодателен акт и по-специално в съответствие с член 27 от него. Следователно всяко решение, взето в този контекст, се приписва на унгарската държава.

(35)

Що се отнася до финансирането на мярката чрез държавни ресурси, при което резултатът от мярката е, че държавата пропуска приходи, които би трябвало да събере от дадено предприятие при нормални обстоятелства, това условие също е изпълнено (10). В настоящия случай унгарската държава се отказва от ресурси, които в противен случай би трябвало да събере от оператори на магазини, продаващи бързооборотни потребителски стоки, чиито обороти са по-малки (и съответно по-малки предприятия), ако те дължаха същата такса за инспекция като операторите на магазини, продаващи бързооборотни потребителски стоки, чиито обороти са големи.

(36)

Съгласно съдебната практика на съдилищата на Съюза понятието за помощ обхваща не само положителните ползи, но и мерки, които под различни форми облекчават разходите, които обичайно натоварват бюджета на предприятието (11). Въпреки че мярка, която води до намаляване на данък или налог, не включва положително прехвърляне на ресурси от държавата, тя поражда предимство, тъй като поставя предприятията, по отношение на които се прилага, в по-благоприятно финансово положение в сравнение с други данъкоплатци и води до загуба на приходи за държавата (12). Дадено предимство може да бъде предоставено чрез различни видове намаляване на данъчната тежест за предприятието и по-специално чрез намаляване на приложимата данъчна ставка, данъчна основа или на размера на дължимия данък (13).

(37)

С изменението от 2014 г. на Закона за хранителната верига се въвежда структура на прогресивна такса, приложима за магазините, продаващи бързооборотни потребителски стоки, в зависимост от категориите, в които попада оборотът на тези предприятия. Прогресивният характер на тези такси води до това, че средният процент на таксата, налаган върху оборота на даден магазин, се увеличава, когато оборотът му нараства, и достига следващите по-високи категории. В резултат на това предприятията с малък оборот (по-малки предприятия) се облагат с таксата по значително по-ниски средни ставки в сравнение с предприятията с голям оборот (по-големи предприятия). Облагането с таксата по такава значително по-ниска средна ставка намалява разходите, които предприятията с малък оборот трябва да направят в сравнение с предприятията с голям оборот, и следователно представлява предимство в полза на по-малките предприятия спрямо по-големите предприятия за целите на член 107, параграф 1 от Договора.

(38)

По смисъла на член 107, параграф 1 от Договора дадена мярка е избирателна, ако поставя в по-благоприятно положение определени предприятия или производството на някои стоки.

(39)

По отношение на фискалните схеми Съдът е постановил, че избирателността на дадена мярка по принцип следва да се оценява чрез триетапен анализ (14). Първо се определя общият или обичайният данъчен режим, приложим в държавата членка: „референтната система“. Второ, следва да се определи дали дадена мярка представлява дерогация от въпросната система, доколкото при нея се прави разграничение между икономически оператори, които с оглед на присъщите за системата цели се намират в сходно фактическо и правно положение. Ако въпросната мярка не представлява дерогация от референтната система, тя не е избирателна. Ако мярката представлява дерогация (и следователно е prima facie избирателна), на третия етап от анализа трябва да се установи дали мярката, представляваща дерогация, е обоснована от естеството или общата схема на данъчната (референтна) система (15). Ако prima facie избирателна мярка е обоснована от естеството или общата схема на системата, тя няма да се счита за избирателна и следователно няма да попадне в обхвата на член 107, параграф 1 от Договора.

(40)

В настоящия случай Комисията счита, че референтната система е таксата за инспекция на предприятия от хранителната верига, осъществяващи дейност в Унгария (16). Комисията не счита, че структурата на прогресивна такса, въведена с изменението от 2014 г., може да представлява част от тази референтна система.

(41)

Както Съдът (17) е установил, невинаги е достатъчно анализът на избирателността да бъде сведен до това дали мярката представлява дерогация от референтната система, определена от държавата членка. Необходимо е също така да се оцени дали границите на тази система са били замислени от държавата членка по последователен начин или, напротив, по очевидно произволен или тенденциозен начин, така че да облагодетелстват някои предприятия за сметка на други. В противен случай вместо да определя общи правила, приложими за всички предприятия, от които се прави дерогация в полза на някои предприятия, държавата членка може да постигне същия резултат, заобикаляйки правилата за държавна помощ, като приспособи и комбинира своите правила по такъв начин, че самото им прилагане да води до различна тежест за различните предприятия (18). В това отношение е много важно да се припомни, че според постоянната практика на Съда член 107, параграф 1 от Договора не разграничава държавните мерки в зависимост от техните причини или цели, а ги определя в зависимост от техните последици и следователно независимо от използваните техники (19).

(42)

Като се има предвид, че прилагането на фиксирана такса по отношение на оборота на оператори в хранителната верига е подходящо средство за покриването на разходите, които държавата прави за извършването на дейностите си по инспекция в съответствие с Регламент (ЕО) № 882/2004, структурата на прогресивна такса, въведена с изменението от 2014 г. на Закона за хранителната верига, изглежда като целенасочено проектирана от Унгария с цел да облагодетелства определени предприятия за сметка на други. Преди изменението от 2014 г. всички оператори в хранителната верига, включително магазините, продаващи бързооборотни потребителски стоки, е трябвало да заплащат таксата по отношение на съответния оборот по фиксирана ставка от 0,1 %. При структурата на прогресивна такса, въведена с изменението от 2014 г., по отношение на операторите на магазини, продаващи бързооборотни потребителски стоки, възниква вероятността да бъдат облагани по набор от осем различни ставки на таксата, започващи от 0 % и прогресивно нарастващи до 6 % в зависимост от категорията, в която попада техният оборот. Поради това в резултат на изменението от 2014 г. за предприятията, които подлежат на заплащане на таксата, се прилага различна средна ставка на таксата в зависимост от естеството на тяхната дейност (дали управляват магазини, продаващи бързооборотни потребителски стоки) и размера на техния оборот (дали той надвишава праговете, установени с това изменение).

(43)

Тъй като всяко дружество се облага по различна ставка, не е възможно Комисията да определи единствена референтна ставка за таксите, изменени през 2014 г. Унгария също не е представила конкретна ставка като референтна ставка или „обичайна“ ставка и освен това не е обяснила защо по-високата ставка би била обоснована с извънредни обстоятелства за операторите на магазини, продаващи бързооборотни потребителски стоки, чиито обороти са големи, нито защо следва да се прилагат по-ниски ставки за определени категории оператори или оператори на магазини, продаващи бързооборотни потребителски стоки, чиито обороти са по-малки.

(44)

Поради това вследствие на изменението от 2014 г. различните предприятия плащат съгласно различни нива на данъчно облагане (изразени като процент от техния общ годишен оборот) в зависимост от тяхната дейност и, тъй като размерът на реализирания от дадено предприятие оборот е свързан в известна степен с размера на това предприятие, в зависимост от техния размер. Целта на таксата за инспекция на хранителната верига обаче е да се осигурят средства за проверките, свързани със здравето и безопасността при храните при движението им в хранителната верига, и структурата на прогресивна такса, със ставки, вариращи между 0 % и 6 %, не отразява връзката между разходите за инспекция в помещенията на предприятията, обхванати от мярката, и техния оборот.

(45)

С оглед на посочената цел Комисията счита, че всички оператори в хранителната верига по принцип, както и по-специално всички оператори на магазини, продаващи бързооборотни потребителски стоки, са в сходно фактическо и правно положение, независимо от тяхната дейност и размера на техните обороти, като Унгария не е представила убедителна обосновка за дискриминацията между тези видове предприятия при налагането на таксата за инспекция на хранителната верига. В това отношение Комисята посочва съображения (52)—(57) по-долу. Следователно Унгария целенасочено е проектирала таксата за инспекция на хранителната верига по такъв начин, че произволно да облагодетелства някои предприятия, а именно операторите на магазини, продаващи бързооборотни потребителски стоки, чиито обороти са по-малки (и съответно по-малки предприятия), в ущърб на други, а именно по-големите предприятия, които обикновено са и чуждестранни (20).

(46)

Следователно референтната система е избирателна по своя замисъл по начин, който не е обоснован от гледна точка на целта на таксата за инспекция на хранителната верига, която е да се осигурят средства за проверките, свързани със здравето и безопасността при храните при движението им в хранителната верига. Следователно подходящата референтна система в настоящия случай е налагането на такса за инспекция на предприятия от хранителната верига, осъществяващи дейност в Унгария, въз основа на техния оборот, без структурата на прогресивна такса да бъде част от тези система.

(47)

Като втора стъпка е необходимо да се определи дали мярката представлява дерогация от референтната система в полза на някои предприятия, намиращи се в сходно фактическо и правно положение от гледна точка на присъщата на референтната система цел.

(48)

Както е обяснено в съображение 44, присъщата цел на таксата за инспекция на хранителната верига е да се осигурят средства за проверките, свързани със здравето и безопасността при храните при движението им в хранителната верига в Унгария. Както допълнително е обяснено в посоченото съображение, всички оператори в хранителната верига като цяло, и по-специално всички магазини, продаващи бързооборотни потребителски стоки, следва да се считат за намиращи се в сходно фактическо и правно положение от гледна точка на тази цел, независимо от тяхната дейност или равнището на техния оборот.

(49)

Както е обяснено в съображение 37, в резултат на структурата на прогресивна такса, която съгласно изменението от 2014 г. се прилага само за операторите на магазини, продаващи бързооборотни потребителски стоки, предприятията с по-големи обороти подлежат както на значително по-високи пределни такси за инспекция, така и на значително по-високи средни ставки на таксата за инспекция в сравнение с операторите на магазини с по-малки обороти и други оператори от хранителната верига. С други думи, със структурата на прогресивна такса, въведена с изменението от 2014 г., се прави разграничение между предприятия в сходно фактическо и правно положение от гледна точка на целта на таксата за инспекция на хранителната верига въз основа на тяхната дейност и техния размер.

(50)

По-специално Комисията отбелязва, че ставките на таксата, установени с изменението от 2014 г. на Закона за хранителната верига, и категориите, за които се прилагат, водят до увеличаване на таксата за предприятията, които подлежат на таксата в зависимост от техния оборот от определена дейност и съответно от техния размер. Пределната ставка на таксата е 0,1 % за предприятията, които реализират оборот, надвишаващ 500 милиона унгарски форинта, но ненадвишаващ 50 милиарда унгарски форинта. Тази пределна ставка се умножава по 60, за да достигне 6 % за предприятията, продаващи бързооборотни потребителски стоки, които реализират оборот, надвишаващ 300 милиарда унгарски форинта. Последствието от това нарастване на пределната ставка на таксата е, че за магазин с оборот от най-високата категория средното равнище на таксата е значително по-високо в сравнение с таксата, приложима за предприятията с по-ниски равнища на оборота (и съответно по-малки предприятия).

(51)

Следователно структурата на прогресивна такса, въведена с изменението от 2014 г., представлява дерогация от референтната система, състояща се в налагането на такса за инспекция на предприятия от хранителната верига, осъществяващи дейност в Унгария, като поставя в по-благоприятно положение операторите на магазини, продаващи бързооборотни потребителски стоки, чиито обороти са по-малки (и съответно по-малки предприятия). Поради това Комисията счита, че оспорваната мярка е prima facie избирателна.

(52)

Мярка, която представлява дерогация от референтната система, не е избирателна, ако е обоснована от естеството или общата схема на тази система. Такъв е случаят, когато избирателното третиране е резултат от вътрешноприсъщи механизми, които са необходими за функционирането и ефективността на системата (21). В това отношение държавите членки не могат да се позовават на цели на външната политика — като например цели на регионалната, екологичната или промишлената политика — за да обосноват различното третиране на предприятията съгласно определен режим. Държавата членка, т.е. унгарските органи, е тази, която трябва да представи обосновка.

(53)

Унгарските органи твърдят, че целта на дерогацията е да се гарантира, че размерът на таксата за инспекция е пропорционален в по-голяма степен на ресурсите, които са необходими на органа за инспекцията на значимите участници на пазара (например сертификати, време, необходимо за инспекция с IT системи и системи за осигуряване на качество, брой на обектите на предприятието, използване на експерти и транспортни разходи). Според унгарските органи операторите в хранителната верига с по-големи обороти или такива, които пораждат по-висок риск поради по-големия брой потребители, които обслужват, следва да допринасят в по-голяма степен за осигуряването на средства за инспекцията на хранителната верига.

(54)

Комисията счита, че прогресивните такси в зависимост от оборота могат да бъдат обосновани единствено ако конкретната цел, преследвана с таксата, налага такива прогресивни ставки, т.е. ако спрямо оборота се увеличават и разходите, които таксата би трябвало да покрива, или вторичните ефекти, произтичащи от дадена дейност, които се очаква да бъдат преодолени чрез таксата, като те нарастват повече от пропорционално (22). Тъй като предназначението на таксата за надзор на веригата на дребно е да се осигурят средства за свързани със здравето и безопасността проверки на храните при движението им в хранителната верига, Комисията не установи основания, поради които да се налага разходите за този контрол да се увеличават повече от пропорционално спрямо оборота на по-големите предприятия.

(55)

Например Унгария не е предоставила доказателства, които да обясняват защо при оператора на магазин за продажби на дребно със значителни обороти, който продава например един пакет захар, биха възникнали опасности, които са 60 пъти по-големи, или би се наложил контрол, който е 60 пъти по-скъп в сравнение с оператора на малък супермаркет с по-малки обороти, продаващ същия пакет захар. Всъщност, въпреки че оборотът, реализиран от продажбата на този пакет захар, е сходен за двете предприятия, дължимата такса за всеки форинт от оборота, реализиран от продажбата на този пакет захар, е 60 пъти по-малка за оператора на малкия супермаркет.

(56)

Освен това Комисията отбелязва, че представеният от Унгария аргумент, че операторите в хранителната верига с по-големи обороти следва да допринасят в по-голяма степен за осигуряването на средства за инспекцията на хранителната верига, се подкопава от факта, че магазин, продаващ бързооборотни потребителски стоки, който реализира голям оборот, ще бъде облагат по по-високи ставки върху този оборот в сравнение с операторите в хранителната верига, които не са предприятия, продаващи бързооборотни потребителски стоки, и реализират същото равнище на оборота, но все пак подлежат на фиксирана такса от 0,1 %.

(57)

Съответно Комисията не счита, че мярката е оправдана от естеството и общата схема на референтната система. Поради това следва да се счита, че мярката предоставя избирателно предимство на предприятия, които управляват магазини, продаващи бързооборотни потребителски стоки, чиито обороти са по-малки (и съответно по-малки предприятия).

(58)

Съгласно член 107, параграф 1 от Договора дадена мярка трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията и да засяга търговията в рамките на Съюза, за да представлява държавна помощ. Мярката се прилага за предприятия, реализиращи оборот от определени дейности, свързани с хранителната верига, и продаващи бързооборотни потребителски стоки на унгарския пазар, включително оператори от други държави членки. Както в Унгария, така и в други държави членки за пазара, обслужван от предприятия, продаващи бързооборотни потребителски стоки, е характерно присъствието на оператори от други държави членки, които в действителност осъществяват дейност — или могат да развият своята дейност — в международен мащаб. Прогресивният характер на таксата според оборота може да постави в значително по-благоприятно положение някои от тези предприятия в ущърб на други и да укрепи тяхната позиция както на унгарския пазар, така и на европейския пазар като цяло. Следователно мярката оказва въздействие върху конкурентното положение на предприятията, подлежащи на прогресивната такса, нарушава или заплашва да наруши конкуренцията и засяга търговията в рамките на Съюза.

(59)

Тъй като всички условия, предвидени в член 107, параграф 1 от Договора. са изпълнени, Комисията счита, че изменението от 2014 г. в унгарския Закон за хранителната верига, с което се въвежда структура на прогресивна такса за предприятията, продаващи бързооборотни потребителски стоки, представлява държавна помощ по смисъла на посочената разпоредба.

(60)

Държавната помощ се счита за съвместима с вътрешния пазар, ако попада в някоя от категориите, изброени в член 107, параграф 2 от Договора (23), и може да се счита за съвместима с вътрешния пазар, ако Комисията установи, че попада в някоя от категориите, изброени в член 107, параграф 3 от Договора (24). Въпреки това държавата членка, която предоставя помощта, е тази, която носи тежестта на доказване, че предоставената от нея държавна помощ е съвместима с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 2 или 3 от Договора (25).

(61)

Комисията отбелязва, че унгарските органи не са предоставили никакви аргументи защо изменението от 2014 г. на Закона за хранителната верига може да бъде съвместимо с вътрешния пазар. Унгария не е представила мнение относно изразените в решението за откриване на процедурата съмненията по отношение на съвместимостта на мярката и не е отговорила на мнението, изразено от третата страна относно съвместимостта (26). Комисията счита, че не се прилага нито едно от изключенията, предвидени в горепосочените разпоредби, тъй като не изглежда, че мярката е насочена към постигането на някоя от целите, изброени в тези разпоредби. Следователно мярката не може да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар.

(62)

Освен това Комисията припомня, че не може да обяви за съвместима държавна помощ, която нарушава други норми от правото на Съюза, като например основните свободи, установени с Договора или разпоредбите на регламентите и директивите на ЕС. Във връзка с това не са разсеяни съмненията, изразени от Комисията в решението за откриване на процедурата, че мярката е насочена предимно срещу чуждестранните предприятия, което може да доведе до нарушение на член 49 от Договора, с който се въвежда основното право на свобода на установяване. Унгария не представи мнение по отношение на евентуалното нарушение на член 49 от Договора или на мнението на заинтересованата трета страна по този аспект.

(63)

Унгария твърди, че Регламент (ЕО) № 882/2004 е правното основание за таксата за инспекция на хранителната верига, изменена с изменението от 2014 г. Въз основа на информацията обаче, предоставена от унгарските органи (27), Комисията не е съгласна, че мярката — както е изменена през 2014 г. — е в съответствие Регламент (ЕО) № 882/2004, поради следните четири причини.

(64)

Първо, въз основа на информацията, предоставена от Унгария, не беше установено, че таксата за инспекция — както е изменена през 2014 г. — е изчислена в съответствие с критериите за изчисляване на такси, съдържащи се в Регламент (ЕО) № 882/2004, нито че тя не надвишава общите разходи, които компетентните органи правят при осъществяването на официалния контрол, както се изисква изрично в член 27, параграф 4, буква а) от посочения регламент.

(65)

Второ, разходите, които са взети под внимание при установяването на метода на изчисляване на таксата за инспекция, изглежда не съответстват на разходите, посочени в член 27, параграф 4, буква а), когато се разглеждат във връзка с приложение VI към Регламент (ЕО) № 882/2004. По-специално, въпреки че в това приложение се посочва, че разходите, които следва да се вземат предвид при изчисляването на таксите, могат да включват разходите за персонала, „който участва в официалния контрол“, унгарските органи са уведомили Комисията, че таксата за инспекция, която налагат, покрива и (други) разходи, произтичащи от по-обширната категория „заплати на персонала“ (28).

(66)

Трето, въпреки че унгарските органи имат право да налагат такси като фиксирана сума съгласно член 27, параграф 4, буква б) от Регламент (ЕО) № 882/2004, те не представиха убедителна обосновка за прогресивния характер на таксата за инспекция и за нейната структура (категории и ставки на таксата). По-специално Унгария не е предоставила никакви доказателства, че структурата на прогресивна такса (ставки и категории), приложима за операторите на магазини, продаващи бързооборотни потребителски стоки, съответства на отчетена сходна прогресивна тенденция при разходите, които Националната служба за безопасност на хранителната верига прави за инспекцията на посочените предприятия.

(67)

И накрая, въпреки че се твърди, че прогресивната ставка е обоснована съгласно Регламент (ЕО) № 882/2004 от необходимостта от такса, която да е пропорционална на по-големите административни ресурси, които компетентните органи трябва да осигурят за извършването на контрол на големи участници на пазара, Комисията не може да установи защо, предвид естеството на официалния контрол, контролът на няколко обекта на големи търговци на дребно може да бъде по-скъп или сложен от контрола на няколко обекта на оператори по договори за франчайзинг (които обаче подлежат на значително по-ниски такси за инспекция поради това, че оборотът на всеки обект, взет поотделно, е много по-малък).

(68)

С оглед на горепосоченото Комисията не счита, че разликите при облагането, произтичащи от мярката, са необходими и пропорционални на целта за изпълнение на задълженията, посочени в Регламент (ЕО) № 882/2004.

(69)

Както се посочва в раздел 3.2, за таксата за инспекция на хранителната верига, изменена на 17 ноември 2015 г., вече не се прилагат прогресивни ставки. Вместо това в Закон CLXXXII от 2015 г. за изменение на Закон XLVI от 2008 г. относно хранителната верига и официалния надзор над нея се предвижда фиксирана ставка от 0,1 % за всички оператори в хранителната верига. С премахването на прогресивната структура на таксата се разсейват опасенията за държавна помощ, изразени в решението за откриване на процедурата по отношение на тази прогресивна структура.

(70)

Изменението от 2014 г. никога не е било нотифицирано или обявено от Комисията за съвместимо с вътрешния пазар. Тъй като изменението от 2014 г. представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора и нова помощ по смисъла на член 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2015/1589 (29), която е въведена в действие в нарушение на задължението за отлагане, предвидено в член 108, параграф 3 от Договора, тази мярка представлява и неправомерна помощ по смисъла на член 1, буква е) от Регламент (ЕС) 2015/1589.

(71)

Като последица от констатацията, че мярката представлява неправомерна и несъвместима държавна помощ, последната трябва да бъде възстановена от нейните получатели в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) 2015/1589.

(72)

В резултат от разпореждането за преустановяване обаче, издадено от Комисията в нейното решение за откриване на процедурата, Унгария потвърди, че е преустановила плащането на таксата за инспекция на хранителната верига от страна на субектите, които се облагат според съответната категория на прогресивната такса за инспекция.

(73)

Следователно не е налице ефективно предоставена държавна помощ по мярката. Поради тази причина не е необходимо възстановяване.

(74)

Комисията счита, че Унгария неправомерно е привела в действие разглежданата помощ в нарушение на член 108, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

(75)

Настоящото решение не засяга евентуални разследвания относно съответствието на мярката с основните свободи, предвидени в Договора, по-специално свободата на установяване, гарантирана с член 49 от Договора,

—

разпространение на животни, отглеждани за производство на храни, за разплод или за опитни цели;

—

разпространение на растения, семена за посев, растителни продукти и размножителен и посадъчен материал, отглеждани за целите на производството на храни или фуражи;

—

производство или разпространение на храни, включително кетъринг в ресторантьорството и публичния сектор;

—

производство или разпространение на фуражи;

—

производство или разпространение на ветеринарни препарати и ветеринари продукти;

—

производство или разпространение на пестициди, средства за увеличаване на добивите или торове с маркировка „CE“;

—

третиране, употреба, допълнителна преработка и транспортиране на странични продукти от животински произход или пускане на пазара на продукти, произведени от тях;

—

управление на дружество, занимаващо се с транспортирането на селскостопански животни, експлоатация на съоръжение за почистване и дезинфекция на превозни средства за транспортиране на селскостопански животни, на карантинен пункт, избран за приемане на животни с произход от чужбина, на съоръжение за товарене на животни, на сборен пункт, на обект за търговия, на пункт за хранене и напояване, на помещение за почивка или на пазар за животни;

—

производство или съхранение на репродуктивен материал;

—

управление на фитосанитарна и ветеринарна лаборатория или лаборатория за анализ на храни или фуражи;

—

разпространение на устройства, използвани за маркиране на животни.“