Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32016D1846

Решение (ЕС) 2016/1846 на Комисията от 4 юли 2016 година относно мярка SA.41187 (2015/C) (ex 2015/NN), приведена в действие от Унгария във връзка с приноса на предприятията от тютюневата промишленост към здравеопазването (нотифицирано под номер С(2016) 4049) (Текст от значение за ЕИП )

C/2016/4049

OJ L 282, 19.10.2016, p. 43–52 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

In force

ELI: http://data.europa.eu/eli/dec/2016/1846/oj

19.10.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 282/43


РЕШЕНИЕ (ЕС) 2016/1846 НА КОМИСИЯТА

от 4 юли 2016 година

относно мярка SA.41187 (2015/C) (ex 2015/NN), приведена в действие от Унгария във връзка с приноса на предприятията от тютюневата промишленост към здравеопазването

(нотифицирано под номер С(2016) 4049)

(само текстът на унгарски език е автентичен)

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 108, параграф 2, първа алинея от него,

като взе предвид Споразумението за Европейското икономическо пространство, и по-специално член 62, параграф 1, буква а) от него,

като прикани заинтересованите страни да представят мненията си в съответствие с горепосочените разпоредби (1) и като взе предвид техните мнения,

като има предвид, че:

1.   ПРОЦЕДУРА

(1)

През март 2015 г. Комисията бе уведомена за съществуването на нов данък „здравеопазване“, наложен от Унгария на предприятията от тютюневата промишленост. С писмо от 13 април 2015 г. Комисията изпрати до Унгария искане за информация относно тази мярка, с което също така информира унгарските органи, че ще обмисли вземането на решение за издаване на разпореждане за преустановяване в съответствие с член 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета (2).

(2)

С писмо от 12 май 2015 г. Унгария отговори на това искане за информация. Тя обаче не представи мнение относно възможността за издаване на разпореждане за преустановяване от страна на Комисията.

(3)

На 15 юли 2015 г. Комисията уведоми Унгария, че е решила да открие процедурата, посочена в член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (наричан по-нататък „Договорът“) по отношение на данък „здравеопазване“, наложен на предприятията от тютюневата промишленост („решението за откриване на процедурата“). В решението за откриване на процедурата Комисията също така разпореди незабавното преустановяване на мярката.

(4)

Решението за откриване на процедурата беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (3). С това решение Комисията покани заинтересованите страни да представят мненията си по отношение на мярката.

(5)

Комисията получи мнения от две заинтересовани страни. На 20 октомври 2015 г. Комисията препрати тези мнения на Унгария, на която предостави възможност за отговор. Унгария не представи отговор по тези мнения.

2.   ПОДРОБНО ОПИСАНИЕ НА МЯРКАТА

(6)

На 16 декември 2014 г. унгарският парламент е одобрил закон XCIV от 2014 г. относно приноса на предприятията от тютюневата промишленост към здравеопазването („Законът“). С този закон се въвежда данък, наричан данък „здравеопазване“, който се събира от годишния оборот от производството и търговията с тютюневи изделия в Унгария и се прилага в допълнение към съществуващите данъци за предприятията в Унгария, по-специално корпоративния данък. Данъкът се събира от лицензираните складодържатели, вносителите и регистрираните търговци на тютюневи изделия. Посочената цел на Закона е да бъдат събрани средства за финансирането на здравната система с цел повишаване на качеството на здравните услуги.

(7)

Данъкът „здравеопазване“ се дължи върху годишния оборот от производството и търговията с тютюневи изделия в Унгария, генериран в годината, предхождаща данъчната година, при условие че оборотът от тези дейности съставлява поне 50 % от общия годишен оборот на предприятието. Не се предвижда приспадане на разходите, освен разходите за определени инвестиции през данъчната година. Данъкът „здравеопазване“ е с прогресивен характер. Приложимият данък зависи от годишния оборот на данъкоплатеца, както следва:

за частта от оборота между 30 милиона и 30 милиарда унгарски форинта: 0,2 %,

за частта от оборота между 30 милиарда и 60 милиарда унгарски форинта: 2,5 %,

за частта от оборота, надвишаваща 60 милиарда унгарски форинта: 4,5 %.

(8)

Съгласно раздел 6, параграф 6 от Закона данъчните задължения, произтичащи от данък „здравеопазване“, могат да бъдат намалени с до 80 % от дължимата по данъка сума, ако предприятието осъществи инвестиции, които отговарят на определението, посочено в член 3, параграф 4, точка 7 от Закон C от 2000 г. относно счетоводството (4). Намалението е равно на положителната разлика между 30 % от сумата, отчетена като инвестиции през данъчната година, и размера на държавната или европейската субсидия, използвани за изпълнението на инвестиционния проект.

(9)

В Закона се предвижда данъчната декларация да бъде подадена до 30 юни 2015 г., а крайният срок за плащането на данък „здравеопазване“ е 30 дни след тази дата.

(10)

Законът е влязъл в сила на 1 февруари 2015 г. и според първоначалната му версия е трябвало да се прилага временно до 31 декември 2015 г. На 24 юни 2015 г. в Държавен вестник на Унгария е било публикувано изменение на Закона, с което данък „здравеопазване“ е станал постоянен.

3.   ОФИЦИАЛНА ПРОЦЕДУРА ПО РАЗСЛЕДВАНЕ

3.1.   Основания за откриване на официалната процедура по разследване

(11)

Комисията откри официалната процедура по разследване, тъй като достигна до първоначалното заключение, че прогресивната структура на данък „здравеопазване“ (ставки и категории обороти) и разпоредбите за намаляване на данъчните задължения, при условие че бъдат осъществени определени инвестиции (наричани заедно по-нататък „оспорваните мерки“), представляват неправомерна и несъвместима държавна помощ.

(12)

Комисията е на мнение, че с прогресивните данъчни ставки, посочени в Закона, се прави разграничение между предприятия въз основа на техния оборот и се предоставя избирателно предимство на предприятията с малък оборот и съответно на по-малките предприятия. Комисията не е убедена, че предприятията със значителен оборот са способни да повлияят на продуктовия пазар и да породят по-големи отрицателни последици за здравето от тютюнопушенето до такава степен, че да бъде обосновано прилагането на силно прогресивни данъчни ставки, както твърдят унгарските органи.

(13)

По същия начин Комисията е на мнение, че възможността за намаляване на данъчните задължения на данъкоплатците, при условие че бъдат осъществени инвестиции, предоставя избирателно предимство на предприятията, които са осъществили подобни инвестиции. В допълнение към това Комисията установи, че възможността за намаляване на данъчните задължения в случай на инвестиции, с което се цели увеличаване на производствения и търговския капацитет на предприятиято, не съответства на посочената цел на данък „здравеопазване“, а именно създаване на фондове за здравната система и повишаване на качеството на здравните услуги, предвид факта, че тютюнопушенето има съществена роля за развитието на множество заболявания и значително допринася за увеличените здравни разходи.

(14)

Следователно Комисията достигна до предварителното заключение, че оспорваните мерки не изглеждат обосновани от естеството или общата схема на данъчната система, нито са съвместими с вътрешния пазар.

3.2.   Мнения на заинтересованите страни

(15)

Комисията получи мнения от две заинтересовани страни, които приветстваха решението за откриване на процедурата и се съгласиха с предварителната оценка на Комисията за наличие на държавна помощ. Те изразиха опасенията си относно възможните изменения на Закона и други подобни мерки, които могат да бъдат приети от унгарските органи.

(16)

Една от заинтересованите страни подчерта, че намаляването на данъчното задължение в случай на определени инвестиции ще се прилага изключително за инвестиции в Унгария, тъй като според унгарските разпоредби в областта на акцизите, за да бъде едно дружество лицензирано да продава или произвежда тютюневи изделия в Унгария, то трябва да бъде учредено в Унгария и да има седалище на управлението там. Следователно инвестициите, които се вземат предвид за целите на Закона, са инвестиции, осъществени в Унгария от унгарски дружества, притежавани от местни лица, или от дъщерни дружества на чуждестранни многонационални предприятия със седалище в Унгария.

3.3.   Позиция на унгарските органи

(17)

Унгарските органи не са съгласни с констатациите на Комисията, че оспорваните мерки представляват държавна помощ. По същество те твърдят, че мерките не са избирателни. По отношение на прогресивността на данъчните ставки унгарските органи твърдят, че в случай на публични тежести референтната рамка се определя едновременно от данъчната основа и данъчната ставка (включително система от прогресивни данъчни ставки) и дружествата, които се намират в същото фактическо положение, са онези, чийто оборот е еднакъв. В този смисъл съгласно прогресивната система от ставки, чрез която се прилагат данъчните интервали, дружествата със същата прогнозна данъчна основа подлежат на същата ставка и изчисленият размер на данъка е идентичен. Следователно унгарските органи са на мнение, че прогресивната система от данъчни ставки не създава разграничаване, тъй като дружествата в едно и също правно и фактическо положение подлежат на същата данъчна ставка, поради което тя не е избирателна.

(18)

Що се отнася до намаляването на данъчното задължение в случай на инвестиции, унгарските органи твърдят, че в Закона не се прави разлика по отношение на вида или размера на инвестицията и не се прави разлика между операторите, осъществяващи инвестициите. Предприятията, осъществяващи инвестиция на същата стойност, се намират в едно и също правно и фактическо положение. Те подчертават, че намаляването не се прилага изключително за инвестиции, които са осъществени в Унгария, и че стойността на всички инвестиции може да бъде взета предвид при изчисляването. Унгарските органи отбелязват също, че изчисляването на стойността на инвестицията е обвързано от определението за инвестиция, а изчисляването на стойността на инвестицията съгласно Закона за счетоводството не попада в обхвата на Зкона за приноса на предприятията от тютюневата промишленост към здравеопазването.

3.4.   Коментари от Унгария относно мненията на заинтересованите страни

(19)

Унгария не представи отговор по мненията на заинтересованите страни, които ѝ бяха препратени с писмо от 20 октомври 2015 г.

4.   ОЦЕНКА НА ПОМОЩТА

4.1.   Наличие на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС

(20)

Съгласно член 107, параграф 1 от Договора „освен когато е предвидено друго в Договорите, всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар“.

(21)

Следователно класификацията на дадена мярка като помощ по смисъла на тази разпоредба изисква да са изпълнени следните кумулативни условия: i) мярката трябва да може да бъде приписана на държавата и да е финансирана чрез държавни ресурси; ii) тя трябва да предоставя предимство на своя получател; iii) предимството трябва да е избирателно; и iv) мярката трябва да нарушава или заплашва да наруши конкуренцията и да засяга търговията между държавите членки.

4.1.1.   Държавни ресурси и приписване на държавата

(22)

За да представлява държавна помощ, дадена мярка трябва да бъде финансирана чрез държавни ресурси и да може да бъде приписана на държава членка.

(23)

Тъй като оспорваните мерки произтичат от закон на унгарския парламент, те ясно могат да бъдат приписани на унгарската държава.

(24)

Що се отнася до финансирането на мярката чрез държавни ресурси, при което резултатът от мярката е, че държавата пропуска приходи, които би трябвало да събере от дадено предприятие при нормални обстоятелства, това условие също е изпълнено (5). В настоящия случай унгарската държава се отказва от ресурси, които в противен случай би трябвало да събере от предприятия с по-ниско равнище на оборота (и съответно на по-малките предприятия), ако са били обложени със същия данък „здравеопазване“ като предприятията с по-високо равнище на оборота (и съответно на по-големите предприятия).

4.1.2.   Предимство

(25)

Съгласно съдебната практика на съдилищата на Съюза понятието за помощ обхваща не само положителни ползи, но и мерки, които под различни форми облекчават разходите, които обичайно натоварват бюджета на предприятието (6). Дадено предимство може да бъде предоставено чрез различни видове намаляване на данъчната тежест на предприятието, и по-специално чрез намаляване на приложимата данъчна ставка, данъчна основа или размера на дължимия данък (7). Въпреки че дадена мярка за намаляване на данъка не включва положително прехвърляне на ресурси от държавата, тя поражда предимство поради факта, че поставя предприятията, по отношение на които се прилага, в по-благоприятно финансово положение в сравнение с други данъкоплатци и води до загуба на приходи за държавата (8).

(26)

Законът определя прогресивни данъчни ставки, които се прилагат към годишния оборот от производство и търговия с тютюневи изделия в Унгария в зависимост от категориите, в които попада оборотът на предприятието. Прогресивният характер на тези ставки води до това, че процентът на данъка, налаган върху оборота на дадено предприятие, се увеличава прогресивно в зависимост от броя на категориите, в които попада оборотът. В резултат на това предприятията с малък оборот (по-малки предприятия) се облагат със значително по-ниска ставка от предприятията с голям оборот (по-големи предприятия). Облагането с тази значително по-ниска средна данъчна ставка намалява разходите, които предприятията с малък оборот трябва да понесат в сравнение с предприятията с голям оборот, и следователно представлява предимство в полза на по-малките предприятия спрямо по-големите предприятия за целите на член 107, параграф 1 от Договора.

(27)

Съответно възможността за намаляване съгласно Закона на данъчните задължения на предприятията с до 80 % в случай на инвестиции, осъществени през данъчната година, представлява предимство за предприятията, които са осъществили подобни инвестиции, тъй като намалява тяхната данъчна основа и по този начин и данъчната им тежест в сравнение с предприятията, които не могат да се възползват от това намаляване.

4.1.3.   Избирателност

(28)

По смисъла на член 107, параграф 1 от Договора дадена мярка е избирателна, ако поставя в по-благоприятно положение определени предприятия или производството на някои стоки. По отношение на фискалните схеми Съдът е постановил, че избирателността на мярката по принцип следва да се оценява чрез триетапен анализ (9). Първо се определя общият или обичайният данъчен режим, приложим в държавата членка: „референтна система“. Второ, следва да се определи дали дадена мярка представлява дерогация от въпросната система, доколкото при нея се прави разграничение между икономически оператори, които с оглед на присъщите за системата цели се намират в сходно фактическо или правно положение. Ако въпросната мярка не представлява дерогация от референтната система, тя не е избирателна. Ако мярката представлява дерогация (и следователно е prima facie избирателна), на третия етап от анализа трябва да се установи дали мярката, представляваща дерогация, е обоснована от естеството или общата схема на референтната данъчна система (10). Ако prima facie избирателната мярка е обоснована от естеството или общата схема на системата, тя няма да се счита за избирателна и следователно няма да попадне в обхвата на член 107, парагаф 1 от Договора.

4.1.3.1.   Референтна система

(29)

В настоящия случай референтната система е прилагането на специален данък „здравеопазване“ върху предприятията във връзка с оборота им от производството и търговията с тютюневи изделия в Унгария. Комисията не счита, че структурата с прогресивни ставки на данък „здравеопазване“ може да представлява част от тази референтна система.

(30)

Както Съдът (11) е установил, невинаги е достатъчно анализът на избирателността да бъде сведен до това, дали дадена мярка представлява дерогация от референтната система, определена от държавата членка. Необходимо е също така да се оцени дали границите на тази система са били замислени от държавата членка по последователен начин, или напротив, по очевидно произволен или тенденциозен начин, така че да облагодетелстват някои предприятия за сметка на други. В противен случай вместо да определя общи правила, приложими за всички предприятия, от които се прави дерогация в полза на някои предприятия, държавата членка може да постигне същия резултат, заобикаляйки правилата за държавна помощ, като приспособи и комбинира своите правила по такъв начин, че самото им прилагане да води до различна тежест за различните предприятия (12). В това отношение е много важно да се припомни, че според постоянната практика на Съда член 107, параграф 1 от Договора не разграничава държавните мерки в зависимост от техните причини или цели, а ги определя в зависимост от техните последици и следователно независимо от използваните техники (13).

(31)

Като се има предвид, че прилагането на плосък данък върху годишния оборот от производството и търговията с тютюневи изделия в Унгария е подходящо средство за събиране на средства за финансиране на здравната система, прогресивната данъчна структура, въведена със Закона, изглежда като целенасочено проектирана от Унгария с цел да облагодетелства определени предприятия за сметка на други. Съгласно прогресивната данъчна структура, въведена със Закона, преприятията, които подлежат на облагане с данъка, са обект на различни данъчни ставки, нарастващи прогресивно до 4,5 % в зависимост от категориите, в които попада техният оборот. Следователно се прилага различна средна данъчна ставка за предприятията, облагани с данък „здравеопазване“, в зависимост от равнището на техния оборот (дали надхвърля определените в Закона прагове).

(32)

Тъй като всяко дружество се облага по различна ставка, не е възможно Комисията да определи една-единствена референтна ставка за данък „здравеопазване“. Унгария също не е представила конкретна ставка като референтна или „обичайна“ и освен това не е обяснила защо по-високата ставка би била обоснована с извънредни обстоятелства за предприятията с високо равнище на оборота, нито защо следва да се прилагат по-ниски ставки за предприятия с по-ниски равнища на оборота.

(33)

Следователно ефектът от структурата с прогресивни ставки, въведена със Закона, е, че различните предприятия плащат съгласно различни нива на данъчно облагане (изразени като процент от техния общ годишен оборот) в зависимост от техния размер, тъй като размерът на реализирания от дадено предприятие оборот е свързан в известна степен с размера на това предприятие. Все пак посочената цел на данък „здравеопазване“ е събране на средства за здравната система и повишаване на качеството на здравните услуги в Унгария с оглед на факта, че тютюнопушенето има съществена роля за развитието на множество заболявания и значително допринася за увеличените здравни разходи. Комисията счита, че структурата с прогресивни ставки на данък „здравеопазване“ не отразява връзката между генерирането на отрицателни последици за здравето от страна на търговците и производителите на тютюневи изделия и техния оборот.

(34)

С оглед на посочената цел Комисията счита, че всички оператори, които подлежат на облагане с данък „здравеопазване“, са в сходно фактическо или правно положение, независимо от равнището на оборота им, като Унгария не е представила убедителна обосновка за дискриминацията между тези видове предприятия при облагането с данък „здравеопазване“. В това отношение Комисята посочва съображения 42—48 по долу. Следователно Унгария целенасочено е проектирала данък „здравеопазване“ по такъв начин, че произволно да облагодетелства някои предприятия с по-ниско равнище на оборота (и съответно по-малките предприятия) в ущърб на други, а именно по-големите предприятия (14).

(35)

Следователно референтната система е избирателна по своя замисъл по начин, който не е обоснован от гледна точка на целта на данък „здравеопазване“, а именно да бъдат събрани средства за унгарската здравна система. Следователно в настоящия случай подходящата референтна система е налагането на данък „здравеопазване“ на предприятия, осъществяващи дейност в Унгария, въз основа на техния оборот, без структурата с прогресивните данъчни ставки да бъде част от тази система.

4.1.3.2.   Дерогация от референтната система

(36)

Като втора стъпка е необходимо да се определи дали мярката представлява дерогация от референтната система в полза на някои предприятия, намиращи се в сходно фактическо или правно положение от гледна точка на присъщата на референтната система цел.

(37)

Както е обяснено в съображение 33, присъщата цел на данък „здравеопазване“ е събиране на средства за здравната система и повишаване на качеството на здравните услуги в Унгария. Както допълнително е обяснено в съображение 34, всички оператори, участващи в производството и търговията с тютюневи изделия, следва да се считат за намиращи се в сходно правно и фактическо положение от гледна точка на тази цел, независимо от техния размер и равнището на техния оборот.

(38)

Следователно прогресивността на структурата на ставките на данък „здравеопазване“ води до разграничаване между предприятията, осъществяващи дейност, свързана с производството и търговията на тютюневи изделия в Унгария, въз основа на техния размер.

(39)

В действителност поради прогресивния характер на ставките, определени със Закона, предприятията с оборот, попадащ в по-ниска категория, подлежат на значително по-ниско данъчно облагане от предприятията с оборот, попадащ в по-висока категория. В резултат на това предприятията с по-малък оборот поделжат както на значително по-ниска пределна данъчна ставка, така и на значително по-ниска средна данъчна ставка в сравнение с предприятията с високи равнища на оборота и следователно на значително по-ниско данъчно облагане за същите дейности. Поради това Комисията счита, че прогресивната структура на ставките, въведена със Закона, представлява дерогация от референтната система, състояща се в налагането на данък „здравеопазване“ на всички оператори, участващи в производството и търговията на тютюневи изделия в Унгария, в полза на предприятия с по-малък оборот.

(40)

По същия начин, в съответствие със Закона, с възможността за намаляване на данъчните задължения на дадено предприятие с до 80 % в случай на инвестиции се въвежда разграничение между предприятията, които са осъществили инвестиции, и преприятията, които не са осъществили инвестиции. Въпреки това с оглед на присъщата цел на данък „здравеопазване“, определена по-горе, предприятията, които са осъществили инвестиции, и предприятията, които не са осъществили инвестиции, се намират в сходно фактическо и правно положение, тъй като фактът, че дадено предприятие осъществява инвестиции, не допринася по никакъв начин за намаляването на вторичните ефекти от тютюнопушенето. Напротив, възможността за намаляване на данъчните задължения на дадено предприятие в случай на инвестиции, с което се цели повишаване на производствения търговския капацитет на предприятието, изглежда не съотвества на присъщата цел на данък „здравеопазване“. Поради това Комисията счита, че с разпоредбите на Закона, които предвиждат намаляване на данъчните задължения в случай на инвестиции, се прави разграничение между предприятия, които се намират в сходно фактическо или правно положение с оглед на присъщата цел на данък „здравеопазване“, и така се създава дерогация от референтната система.

(41)

Следователно Комисията счита, че мерките са prima facie избирателни.

4.1.3.3.   Обосновка

(42)

Мярка, която представлява дерогация от референтната система, не е избирателна, ако е обоснована от естеството или общата схема на тази система. Такъв е случаят, когато тя е резултат от вътрешноприсъщи механизми, които са необходими за функционирането и ефективността на системата (15). Държавата членка е тази, която трябва да представи такава обосновка. В това отношение държавите членки не могат да се позовават на цели на външната политика — като например цели на регионалната, екологичната или промишлената политика — за да обосноват различното третиране на предприятията съгласно определен режим.

(43)

Унгарските органи твърдят, че данък „здравеопазване“ се дължи по отношение на производството и търговията с изделия, които носят риск за здравето, и не е свързан с печалбата на икономическите оператори, като данъчната ставка се определя в зависимост от капацитета за поемане на тежест на данъчнозадължените лица. Според унгарските органи платежоспособността и равнището на риска, генерирани от предприятията, се определят от техния пазарен дял и от водещите им позиции на пазара и съответно от тяхната роля в процеса на определяне на цените, а не от тяхната рентабилност. Като основа за данъка печалбата е най-неподходящият фактор за вземане предвид на увреждането на здравето, причинено от дейността на данъчнозадължените лица. Освен това в сравнение с предприятията с малък оборот предприятията с по-значителен оборот и пазарен дял в по-голяма степен са в състояние да повлияят на пазара на даден продукт, отколкото разликата между равнищата на техния оборот. Следователно, като се взема предвид целта на данъка, това ще означава, че икономически оператор, който постига по-голям оборот на пазара на тютюневи изделия, експоненциално ще генерира по-големи отрицателни последици за здравето, свързани с тютюнопушенето.

(44)

В настоящия случай, като се има предвид значителното относително нарастване на прогресивната данъчна ставка, Комисията не счита, че платежоспособността може да послужи за ръководен принцип за данъчното облагане на оборота. За разлика от данъците, основаващи се на печалбата (16), при данъците върху оборота не се вземат предвид разходите, възникнали при реализирането на този оборот. Следователно поради липсата на конкретни доказателства за противното, изглежда малко вероятно самият размер на оборота, генериран като такъв — независимо от направените разходи — да отразява платежоспособността на предприятието. Освен това Комисията не е убедена, че в сравнение с предприятията с по-малък оборот предприятията със значителен оборот са способни да повлияят на продуктовия пазар и да породят по-големи отрицателни последици за здравето от тютюнопушенето до такава степен, че да обосноват прилагането на силно прогресивна данъчна ставка по отношение на оборота, както е прието в Закона.

(45)

Във всеки случай Комисията счита, че дори ако платежоспособността и отрицателните последици за здравето могат да бъдат считани за вътрешноприсъщи принципи на основания на оборота данък „здравеопазване“, те биха обосновали само линейна данъчна ставка, освен ако не се докаже, че платежоспособността и генерирането на отрицателни последици за здравето нарастват прогресивно с увеличаването на оборота. Комисията счита, че прогресивните ставки за данъците върху оборота могат да бъдат обосновани само ако конкретната цел, преследвана с данъка, действително изисква прогресивни ставки, например ако се докаже, че вторичните ефекти, произтичащи от дадена дейност, които се очаква да бъдат преодолени с данъка, също нарастват прогресивно. Моделът на прогресивността също трябва да бъде обоснован. По-специално трябва да бъде обяснено защо оборот над 60 милиарда унгарски форинта има 22 пъти по-големи последици за здравето от оборот под 30 милиарда унгарски форинта. Такава обосновка не беше представена от страна на Унгария.

(46)

Комисията не е убедена, че вредата за здравето, причинена от производството и търговията с тютюневи изделия, би нараснала прогресивно с генерирания оборот и в зависимост от увеличенията на данъчната ставка, приложими съгласно мярката. Освен това условието, че оборотът от производството и търговията с тютюневи изделия трябва да представлява поне 50 % от общия годишен оборот, генериран от предприятието, за да подлежи на данък „здравеопазване“, също изглежда, че противоречи на обосновката за прогресивността на данъка, основана на последиците от тютюневите изделия за здравето. С оглед на целта на данъка това изискване би означавало, че тютюневите изделия, продавани от дружества, чийто оборот от производството и търговията с тютюневи изделия възлиза на по-малко от 50 %, нямат отрицателни последици за здравето като изделията, продавани от дружества, в чийто оборот тютюневите изделия имат по-висок дял. Следователно това изискване не съотвества на предполагаемата цел на мярката.

(47)

Що се отнася до намаляването на данъчното задължение в случай на инвестиции, то не може да бъде обосновано от естеството и общата схема на данъчната система. Комисията счита, че възможността за намаляване на данъчните задължения с до 80 % в случай на инвестиции не съответства на присъщата цел на данък „здравеопазване“. Целта на данък „здравеопазване“ е създаване на фондове за здравната система и повишаване на качеството на здравните услуги предвид факта, че тютюнопушенето има съществена роля за развитието на множество заболявания и значително допринася за увеличените здравни разходи. Ето защо Комисията счита, че възможността за намаляване на данъчните задължения в случай на инвестиции, с което се цели увеличаване на производствения и търговския капацитет на предприятието, не съотвества на тази цел, тъй като, както вече беше посочено в съображение 40, подобни инвестиции по-скоро биха увеличили производствения и търговския капацитет на предприятието и по този начин вторичните ефекти, които данък „здравеопазване“ има за цел да преодолее. Освен това, след като данъкът се основава на данъчно облагане на оборота, разходите не следва да се вземат предвид.

(48)

Съответно Комисията не счита, че мерките са обосновани от естеството и общата схема на данъчната система. Поради това мерките следва да се считат за предоставящи избирателно предимство на тютюневите предприятия с по-ниско равнище на оборота (и съответно по-малките предприятия) и на предприятия, които са осъществили инвестиции, отговарящи на условията за намаляване на техните данъчни задължения съгласно данък „здравеопазване“.

4.1.4.   Нарушаване на конкуренцията и засягане на търговията в рамките на Съюза

(49)

В съотвествие с член 107, параграф 1 от Договора дадена мярка трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията и да засяга търговията в рамките на Съюза, за да представлява държавна помощ. Мерките се прилагат за всички предприятия, чийто оборот е свързан с производството и търговията на тютюневи изделия в Унгария. Унгарската тютюнева промишленост е отворена за конкуренция и се характеризира с наличието на оператори от други държави членки, както и на международни оператори, така че всяка помощ в полза на някои промишлени оператори е в състояние да засегне търговията в рамките на Съюза. Доколкото мярката освобождава предприятията с по-ниски равнища на оборота и предприятията, които са осъществили отговарящи на условията инвестиции, от данъчни задължения, които иначе биха били длъжни да платят, ако подлежаха на същия данък „здравеопазване“ като предприятията с високо равнище на оборота и предприятията, които не са осъществили инвестиции, помощта, предоставена съгласно тези мерки, представлява оперативна помощ, тъй като освобождава тези предприятия от такса, която обичайно би трябвало да понесат при извършването на своите ежедневни управленски или обичайни дейности. Според постоянната практика на Съда оперативната помощ нарушава конкуренцията (17), затова всяка помощ, предоставена на тези предприятия, следва да се счита за нарушаваща или заплашваща да наруши конкуренцията чрез укрепване на финансовото им положение на унгарския пазар на тютюневи изделия. Ето защо мерките нарушават или заплашват да нарушат конкуренцията и засягат търговията в рамките на Съюза.

4.1.5.   Заключение

(50)

Тъй като всички условия, предвидени в член 107, параграф 1 от Договора, са изпълнени, Комисията счита, че данъкът „здравеопазване“ за предприятията от тютюневата промишленост, който определя прогресивна данъчна структура за предприятията, и намаляването на данъчното задължение, при условие че бъдат осъществени определени инвестиции, представляват държавна помощ по смисъла на тази разпоредба.

4.2.   Съвместимост на помощта с вътрешния пазар

(51)

Държавната помощ се счита за съвместима с вътрешния пазар, ако попада в някоя от категориите, изброени в член 107, параграф 2 от Договора (18), и може да се счита за съвместима с вътрешния пазар, ако Комисията установи, че попада в някоя от категориите, изброени в член 107, параграф 3 от Договора (19). Въпреки това държавата членка, която предоставя помощта, е тази, която носи тежестта на доказване, че предоставената от нея държавна помощ е съвместима с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 2 или 3 от Договора (20).

(52)

Комисията отбелязва, че унгарските органи не са представили аргументи защо мерките може да са съвместими с вътрешния пазар, и че Унгария не е представила мнение относно изразените в решението за откриване на процедурата съмнения по отношение на съвместимостта на мярката. Комисията счита, че не се прилага нито едно от изключенията, предвидени в горепосочените разпоредби от Договора, тъй като не изглежда, че мерките са насочени към постигането на някоя от целите, изброени в тези разпоредби. Следователно мерките не могат да бъдат обявени за съвместими с вътрешния пазар.

4.3.   Възстановяване на помощта

(53)

Законът за приноса на предприятията от тютюневата промишленост към здравеопазването никога не е бил нотифициран или обявен от Комисията за съвместим с вътрешния пазар. Тъй като прогресивната структура на данък „здравеопазване“ и разпоредбите за намаляване на данъчните задължения, при условие че бъдат осъществени определени инвестиции, представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора и нова помощ по смисъла на член 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета (21), която е въведена в действие в нарушение на задължението за отлагане, предвидено в член 108, параграф 3 от Договора, тези мерки представляват и неправомерна помощ по смисъла на член 1, буква е) от Регламент (ЕС) 2015/1589.

(54)

Като последица от констатацията, че мерките представляват неправомерна и несъвместима държавна помощ, последната трябва да бъде възстановена от нейните получатели в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) 2015/1589.

(55)

В резултат на разпореждането за преустановяване обаче, издадено от Комисията в решението за откриване на процедурата, Унгария потвърди, че е преустановила прилагането на данък „здравеопазване“ за предприятията от тютюневата промишленост.

(56)

Следователно не е налице ефективно предоставена държавна помощ по мерките. Поради тази причина не е необходимо възстановяване.

5.   ЗАКЛЮЧЕНИЕ

(57)

Комисията счита, че данъкът „здравеопазване“ за предприятията от тютюневата промишленост, който определя прогресивна данъчна структура за предприятията от тютюневата промишленост, и намаляването на данъчното задължение, при условие че бъдат осъществени определени инвестиции, представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора и че Унгария неправомерно е въвела въпросната помощ в нарушение на член 108, параграф 3 от Договора.

(58)

Настоящото решение не засяга евентуални разследвания относно съответствието на мерките с основните свободи, предвидени в Договора, по-специално свободата на установяване, гарантирана с член 49 от Договора,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Прогресивната структура на данъчните ставки за предприятията от тютюневата промишленост и разпоредбите относно намаляването на данъчното задължение, при условие че бъдат осъществени определени инвестиции, въведени от Унгария чрез Закон XCIV от 2014 г. относно приноса на предприятията от тютюневата промишленост към здравеопазването, представляват държавна помощ, която е несъвместима с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и са неправомерно приведени в действие от Унгария в нарушение на член 108, параграф 3 от Договора.

Член 2

Индивидуалната помощ, предоставена по схемата, посочена в член 1, не представлява помощ, ако към момента на предоставянето ѝ е отговаряла на условията, предвидени в регламент, приет в съответствие с член 2 от Регламент (ЕО) № 994/98 на Съвета (22) или Регламент (ЕС) 2015/1588 на Съвета (23), който е приложим към момента на предоставянето на помощта.

Член 3

Индивидуалната помощ, предоставена по схемата, посочена в член 1, която към момента на предоставянето ѝ е отговаряла на условията, предвидени в регламент, приет в съответствие с член 1 от Регламент (ЕО) № 994/98, отменен и заменен с Регламент (ЕС) 2015/1588, или всяка друга одобрена схема за помощ, е съвместима с вътрешния пазар до максималния интензитет на помощта, приложим за този вид помощ.

Член 4

Унгария отменя всички дължими плащания на помощ по схемата, посочена в член 1, считано от датата на приемане на настоящото решение.

Член 5

Унгария осигурява изпълнението на настоящото решение в срок от четири месеца от датата, на която е уведомена за него.

Член 6

1.   В срок от два месеца след уведомяването за настоящото решение Унгария представя подробно описание на вече предприетите и планирани мерки за изпълнение на настоящото решение.

2.   Унгария информира Комисията за напредъка на националните мерки, предприети за изпълнението на настоящото решение. В отговор на обикновено искане от Комисията Унгария представя незабавно информация за вече предприетите и планираните мерки за изпълнение на настоящото решение.

Член 7

Адресат на настоящото решение е Унгария.

Съставено в Брюксел на 4 юли 2016 година.

За Комисията

Margrethe VESTAGER

Член на Комисията


(1)  ОВ C 277, 21.8.2015 г., стр. 24.

(2)  Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ L 83, 27.3.1999 г., стр. 1).

(3)  Вж. бележка под линия 1.

(4)  Съгласно този закон „инвестиция“ включва закупуването или създаването на дълготрайни материални активи, производството на дълготрайни материални активи от самото предприятие, дейността, извършвана за инсталирането или използването дълготрайния материален актив, закупен по предназначение, до неговото инсталиране или първа нормална употреба (транспорт, митническо оформяне, посредническа дейност, полагане на основи, инсталиране и всяка дейност, свързана със закупуването на дълготрайни материални активи, включително проектиране, производство, разполагане, получаване на заем и застраховане); инвестициите включват също така дейности, свързани с модернизирането на съществуващ дълготраен материален актив, промяната на предназначението му, неговото преобразуване или прякото увеличаване на полезния му живот или капацитет, заедно с другите дейности, изброени по-горе и свързани с такава дейност.

(5)  Решение по дело C-83/98 P, Франция/Ladbroke Racing Ltd и Комисия, EU:C:2000:248, точки 48—51. Също така може да представлява държавна помощ мярка, предоставяща на определени предприятия намаление на дължимия данък или отсрочено плащане на обичайно дължимия данък, вж. решение по съединени дела C-78/08—C-80/08, Paint Graphos и други, точка 46.

(6)  Решение по дело C-143/99, Adria-Wien Pipeline, EU: C: 2001:598, точка 38.

(7)  Вж. решение по дело C-66/02, Италия/Комисия, EU: C: 2005:768, точка 78; решение по дело C-222/04, Cassa di Risparmio di Firenze и други, EU: C: 2006:8, точка 132; решение по дело C-522/13, Ministerio de Defensa и Navantia, EU: C: 2014:2262, точки 21—31. Вж. също и точка 9 от Известието на Комисията за прилагане на правилата за държавна помощ по отношение на мерките за пряко данъчно облагане на дружества (ОВ C 384, 10.12.1998 г., стр. 3).

(8)  Решение по съединени дела C-393/04 и C-41/05, Air Liquide Industries Belgium, EU: C: 2006:403 и EU: C: 2006:216, точка 30, и решение по дело C-387/92, Banco Exterior de España, EU: C: 1994:100, точка 14.

(9)  Вж. например решение по дело C-279/08 P, Комисия/Нидерландия (NOx), EU:C:2011:551; решение по дело C-143/99, Adria-Wien Pipeline, EU: C: 2001:598; решение по съединени дела C-78/08—C-80/08, Paint Graphos и други, EU:C:2011;550, решение по дело C-308/01, GIL Insurance, EU:C:2004:252.

(10)  Известие на Комисията за прилагане на правилата за държавна помощ по отношение на мерките за пряко данъчно облагане на дружества.

(11)  Решение по съединени дела C-106/09 P и C-107/09 P, Комисия и Испания/Правителство на Гибралтар и Обединено кралство, EU:C:2011:732.

(12)  Вж. точка 92 от горното.

(13)  Решение по дело C-487/06 P, British Aggregates/Комисия, EU:C:2008:757, точки 85 и 89 и цитираната съдебна практика, и решение по дело C-279/08 P, Комисия/Нидерландия (NOx), EU:C:2011:551, точка 51.

(14)  Решение по съединени дела C-106/09 P и C-107/09 P, Комисия и Испания/Правителство на Гибралтар и Обединено кралство, EU:C:2011:732. По аналогия вж. също решение по дело C-385/12, Hervis Sport- és Divatkereskedelmi Kft., EU:C:2014:47, в което Съдът постанови, че: „членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка за данък върху оборота от търговия на дребно в търговски обекти, задължаваща данъчнозадължените лица, които в рамките на група от дружества са „свързани предприятия“ по смисъла на тази правна уредба, да сумират оборота си за целите на прилагането на силно прогресивна ставка и след това да разпределят помежду си размера на така получения данък пропорционално на техните реални обороти, при положение че — обстоятелство, което запитващата юрисдикция следва да провери — данъчнозадължените лица, които са част от група от дружества и подлежат на облагане по най-високата ставка на специалния данък, в повечето случаи са „свързани“ с дружества със седалище в друга държава членка.“

(15)  Вж. например решение по дело C-78/08—C-80/08, Paint Graphos и други EU:C:2011;550, точка 69.

(16)  Вж. Известие на Комисията за прилагане на правилата за държавна помощ по отношение на мерките за пряко данъчно облагане на дружества, точка 24. Изявлението относно целта за преразпределение, която може да обоснове прогресивната данъчна ставка, е направено изключително само по отношение на данъци върху печалба или (нетни) приходи, а не по отношение на данъци върху оборота.

(17)  Решение по дело C-172/03, Heiser EU:C:2005:130, точка 55. Вж. също решение по дело C-494/06 P, Комисия/Италия и Wam, EU:C:2009:272, точка 54 и цитираната съдебна практика и решение по дело C-271/13 P, „Русе Индърстри“/Комисия, EU:C:2014:175, точка 44. Решение по съединени дела C-71/09 P, C-73/09 P и C-76/09 P, Comitato „Venezia vuole vivere“ и други/Комисия, EU:C:2011:368, точка 136. Вж. също решение по дело C-156/98, Германия/Комисия, EU:C:2000:467, точка 30 и цитираната съдебна практика.

(18)  Изключенията, предвидени в член 107, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, се отнасят до: а) помощи със социален характер, предоставени на отделни потребители; б) помощи за отстраняване на щети, причинени от природни бедствия или други извънредни събития; и в) помощи, предоставени на отделни региони на Федерална република Германия.

(19)  Изключенията, предвидени в член 107, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, се отнасят до: а) помощи за насърчаване на развитието на определени региони; б) помощи за някои важни проекти от общоевропейски интерес или за преодоляване на сериозни затруднения в икономиката на държавата членка; в) помощи за развитието на някои икономически дейности или региони; г) помощи за насърчаване на културата и опазване на наследството; и д) помощи, определени с решение на Съвета.

(20)  Решение по дело T-68/03, Olympiaki Aeroporia Ypiresies/Комисия, EU:T:2007:253, точка 34.

(21)  Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ L 248, 24.9.2015 г., стр. 9).

(22)  Регламент (ЕО) № 994/98 на Съвета от 7 май 1998 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към определени категории хоризонтална държавна помощ (ОВ L 142, 14.5.1998 г., стр. 1).

(23)  Регламент (ЕС) 2015/1588 на Съвета от 13 юли 2015 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз за към определени категории хоризонтална държавна помощ (ОВ L 248, 24.9.2015 г., стр. 1).


Top