EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32015R1998

Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998 на Комисията от 5 ноември 2015 година за установяване на подробни мерки за прилагането на общите основни стандарти за сигурност във въздухоплаването (Текст от значение за ЕИП)

OJ L 299, 14.11.2015, p. 1–142 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

In force: This act has been changed. Current consolidated version: 01/04/2023

ELI: http://data.europa.eu/eli/reg_impl/2015/1998/oj

14.11.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 299/1


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2015/1998 НА КОМИСИЯТА

от 5 ноември 2015 година

за установяване на подробни мерки за прилагането на общите основни стандарти за сигурност във въздухоплаването

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 300/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2008 г. относно общите правила в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2320/2002 (1), и по-специално член 4, параграф 3 от него,

като има предвид, че:

(1)

В съответствие с член 4, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 300/2008 Комисията следва да приеме подробни мерки за прилагането на посочените в член 4, параграф 1 общи основни стандарти, и общи мерки, предвидени в член 4, параграф 2 от посочения регламент, които допълват общите основни стандарти.

(2)

Ако съдържат чувствителна по отношение на сигурността информация, тези мерки следва да бъдат разглеждани в съответствие с Решение (ЕС, Евратом) 2015/444 на Комисията (2), както е предвидено в член 18, буква а) от Регламент (ЕО) № 300/2008. По тази причина тези мерки следва да бъдат приети отделно чрез Решение за изпълнение на Комисията, чиито адресати са държавите членки, без да се публикуват.

(3)

Регламент (ЕС) № 185/2010 на Комисията (3), с който се определят мерките, посочени в член 4, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 300/2008, е бил изменян 20 пъти след влизането си в сила. С цел да се гарантират яснота и правна сигурност, той следва да бъде отменен и заменен с нов акт, който да консолидира първоначалния акт и всички изменения към него. Този нов нормативен акт трябва да е също по-ясен и актуализиран, където е необходимо, отчитайки практическия опит до момента и съответния технологичен напредък.

(4)

Тези мерки следва да се преразглеждат редовно, за да се гарантира, че отговарят на актуалните заплахи.

(5)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по сигурност на гражданското въздухоплаване, създаден по силата на член 19, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 300/2008,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Подробните мерки за прилагане на общите основни стандарти за защита на гражданското въздухоплаване срещу незаконни актове на вмешателство, които застрашават сигурността на гражданското въздухоплаване, посочени в член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 300/2008, както и общите мерки, допълващи общите основни стандарти, посочени в член 4, параграф 2 от същия регламент, се определят в приложението.

Член 2

Регламент (ЕС) № 185/2010 се отменя. Позоваванията на отменения регламент ще се считат за позовавания на настоящия.

Член 3

Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 февруари 2016 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 5 ноември 2015 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER


(1)  ОВ L 97, 9.4.2008 г., стр. 72.

(2)  Решение (ЕС, Евратом) 2015/444 на Комисията от 13 март 2015 г. относно правилата за сигурност за защита на класифицираната информация на EC (ОВ L 72, 17.3.2015 г., стр. 53).

(3)  Регламент (ЕС) № 185/2010 на Комисията от 4 март 2010 г. за установяване на подробни мерки за прилагането на общите основни стандарти за сигурност във въздухоплаването (ОВ L 55, 5.3.2010 г., стр. 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ

1.   СИГУРНОСТ НА ЛЕТИЩАТА

1.0.   ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

1.0.1.   Освен ако е посочено друго, органът, летищният оператор, въздушният превозвач или субектът, носещ отговорност съгласно националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване, посочена в член 10 от Регламент (ЕО) № 300/2008, гарантира прилагането на предвидените в настоящата глава мерки.

1.0.2.   По смисъла на настоящата глава за част от летището се считат всяко въздухоплавателно средство, автобус, товарна количка или друго средство за транспорт или пътнически ръкав.

По смисъла на настоящата глава „защитен багаж“ означава проверен чрез съответната техника регистриран багаж при заминаване, който е физически обезопасен срещу поставяне вътре в него на каквито и да било предмети.

1.0.3.   Без да се засягат критериите за предоставяне на дерогации, посочени в част К от приложението към Регламент (ЕО) № 272/2009 (1), компетентният орган може да позволи специални процедури за сигурност или освобождаване във връзка със защитата и сигурността на зоните на съоръженията за излитане и кацане на летищата в дните, когато не са планирани повече от осем заминаващи полета, при условие че във всеки един момент на не повече от едно въздухоплавателно средство се товарят или разтоварват товари или се качват или слизат пътници в рамките на критичните части в зоните с ограничен достъп на летищата или на летище, което попада извън обхвата на точка 1.1.3.

1.0.4.   За целите на настоящото приложение „вещи, пренасяни от лица, които не са пътници“ се отнася до вещи, предназначени за лично ползване от лицето, което ги носи със себе си.

1.0.5.   Позоваванията на трети държави в настоящата глава и, когато е приложимо, в Решение за изпълнение C(2015) 8005 final на Комисията (2), включват други държави и територии, спрямо които, в съответствие с член 355 от Договора за функционирането на Европейския съюз, не се прилага дял VI от част III от посочения договор.

1.1.   ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПЛАНИРАНЕ НА ЛЕТИЩАТА

1.1.1.   Граници

1.1.1.1.   Преградите между охраняемите граници, съоръженията за излитане и кацане, зоните с ограничен достъп, критичните части и, където това е приложимо, демаркираните зони, трябва да са ясно разпознаваеми на всяко летище с цел прилагане на подходящите мерки за сигурност във всяка от посочените зони.

1.1.1.2.   Преградите между охраняемите граници и съоръженията за излитане и кацане да са физическо препятствие, което се вижда добре от всички и което не позволява влизането на лица без разрешение.

1.1.2.   Зони с ограничен достъп

1.1.2.1.   Зоните с ограничен достъп включват поне следното:

а)

част от летището, до която имат достъп проверените заминаващи пътници; както и

б)

част от летището, през която след проверка може да преминава регистрираният багаж при заминаване или в която той може да се намира, ако този багаж не е защитен; както и

в)

част от летището, предназначена за паркиране на въздухоплавателни средства, в които се качват пътници или се товарят товари.

1.1.2.2.   Част от летището се разглежда като зона с ограничен достъп поне за времето, през което се извършват посочените в точка 1.1.2.1 дейности.

При определяне на зона с ограничен достъп се извършва претърсване за сигурност на частите, които е възможно да са били обект на нерегламентиран достъп непосредствено преди определянето на подобна зона, така че да може в приемлива степен да се гарантира, че тя не съдържа каквито и да са забранени предмети. Това условие се счита за изпълнено за въздухоплавателните средства, които се подлагат на претърсване за сигурност.

1.1.2.3.   Когато има вероятност лица без разрешение да са имали достъп до зони с ограничен достъп, при първа възможност се извършва претърсване за сигурност на всички части, които е възможно да са били обект на нерегламентиран достъп, така че да може да се гарантира в приемлива степен, че те не съдържат каквито и да са забранени предмети. Това условие се счита за изпълнено за въздухоплавателните средства, които се подлагат на претърсване за сигурност.

1.1.3.   Критични части на зоните с ограничен достъп

1.1.3.1.   Критични части се определят на летища, където над 40 лица притежават пропуски за лица, даващи им право на достъп до зони с ограничен достъп.

1.1.3.2.   Критичните части включват поне следното:

а)

всички части от летището, до които имат достъп проверените заминаващи пътници; както и

б)

всички части от летището, през които след проверка може да преминава регистрираният багаж при заминаване или в които той може да се намира, ако този багаж не е защитен.

Част от летището се разглежда като критична поне за времето, през което се извършват посочените в букви а) или б) дейности.

1.1.3.3.   При определяне на критична част се извършва претърсване за сигурност на частите, които е възможно да са били обект на нерегламентиран достъп непосредствено преди определянето на подобна част, така че да може да се гарантира в приемлива степен, че тя не съдържа каквито и да са забранени предмети. Това условие се счита за изпълнено за въздухоплавателните средства, които се подлагат на претърсване за сигурност.

1.1.3.4.   Когато има вероятност непроверени лица или пътници и членове на екипаж, идващи от трети държави, различни от изброените в притурка 4-Б, да са имали достъп до критични части, при първа възможност се извършва претърсване за сигурност на всички части, които е възможно да са били обект на нерегламентиран достъп, така че да може да се гарантира в приемлива степен, че те не съдържат забранени предмети.

Условието по първата алинея се счита за изпълнено за въздухоплавателните средства, които се подлагат на претърсване за сигурност.

Първата алинея не се прилага, когато лицата, посочени в точки 1.3.2 и 4.1.1.7, са имали достъп до критични части.

По отношение на пътниците и членовете на екипажа, пристигащи от трети държави, различни от изброените в притурка 4-Б, първата алинея се прилага единствено спрямо тези критични части, които се използват от проверения регистриран багаж и/или проверените заминаващи пътници, които не заминават с въздухоплавателното средство на посочените пътници и членове на екипажа.

1.2.   КОНТРОЛ НА ДОСТЪПА

1.2.1.   Достъп до съоръженията за излитане и кацане

1.2.1.1.   Достъпът до съоръженията за излитане и кацане може да бъде разрешен само на лица и превозни средства, които имат основателна причина да се намират там. Обиколките на летището, придружавани от оправомощени за тази цел лица, се считат за имащи основателна причина.

1.2.1.2.   За да бъде допуснато до съоръженията за излитане и кацане, всяко лице трябва да носи със себе си разрешително.

1.2.1.3.   За да бъде допуснато до съоръженията за излитане и кацане, всяко превозно средство трябва да притежава пропуск.

1.2.1.4.   Лицата, намиращи се при съоръженията за излитане и кацане, при поискване представят за проверка своето разрешително.

1.2.2.   Достъп до зоните с ограничен достъп

1.2.2.1.   Достъпът до зоните с ограничен достъп може да бъде разрешен само на лица и превозни средства, които имат основателна причина да се намират там. Обиколките на летището, придружавани от оправомощени за тази цел лица, се считат за имащи основателна причина.

1.2.2.2.   За да бъде допуснато до зоните с ограничен достъп, всяко лице представя едно от следните разрешителни:

а)

валидна бордна карта или равностоен на нея документ; или

б)

валидна идентификационна карта на член от екипажа; или

в)

валиден пропуск за лице; или

г)

валидна идентификационна карта на компетентния национален орган; или

д)

валидна идентификационна карта на органа на реда, която е призната от компетентния национален орган.

Като алтернатива може също така да бъде даден достъп след положително идентифициране, извършено чрез проверка на биометрични данни.

1.2.2.3.   За да бъде допуснато до зоните с ограничен достъп, всяко превозно средство трябва да притежава валиден пропуск.

1.2.2.4.   Посочените в точка 1.2.2.2, буква а) бордна карта или равностоен на нея документ се проверяват преди предоставяне на достъп на дадено лице до зони с ограничен достъп, така че да може да се гарантира в приемлива степен, че те са валидни.

Посочената в точка 1.2.2.2, букви б)—д) карта се проверява преди предоставяне на достъп на дадено лице до зони с ограничен достъп, така че да може да се гарантира в приемлива степен, че тя е валидна и е издадена на същото лице.

Когато се използва биометрична идентификация, проверката гарантира, че лицето, което желае да получи достъп до зони с ограничен достъп, притежава едно от разрешенията, изброени в точка 1.2.2.2, и че това разрешение е валидно и не е било дезактивирано.

1.2.2.5.   С цел да се предотврати неразрешеният достъп до зони с ограничен достъп, зоните за достъп се контролират посредством:

а)

електронна система, която пропуска само по едно лице; или

б)

лица, оправомощени да упражняват контрол на достъпа.

Компетентният орган може да определи в своята национална програма за сигурност на въздухоплаването, че ограничаването до едно лице по буква а) не се прилага в местата за достъп, които се използват изключително от служители на правоприлагащите органи.

1.2.2.6.   Пропускът на превозното средство се проверява, преди да му бъде предоставен достъп до зони с ограничен достъп, така че да може да се гарантира, че той е валиден и е издаден за същото превозно средство.

1.2.2.7.   Достъпът до зони с ограничен достъп е предмет и на допълнителните разпоредби в Решение за изпълнение С(2015) 8005 на Комисията.

1.2.3.   Изисквания към идентификационните карти на член на екипаж от ЕС и към летищните пропуски за лица

1.2.3.1.   Идентификационна карта на член на екипаж, назначен от въздушен превозвач от Съюза, и летищен пропуск за лице могат да се издават единствено на лица, чиято дейност налага това и които са преминали успешно цялостната проверка съгласно точка 11.1.3.

1.2.3.2.   Идентификационни карти на член от екипажа и пропуски за лица се издават за срок, който не надвишава пет години.

1.2.3.3.   Пропуск/идентификационна карта на лице, което не е преминало цялостната проверка, незабавно се отнема.

1.2.3.4.   Пропускът за лице/идентификационната карта се носи на видно място поне когато притежателят ѝ се намира в зоните с ограничен достъп.

Лице, което не показва своята карта/своя пропуск в зоните с ограничен достъп, различни от зоните, в които се придвижват пътници, се подлага на нарочна проверка от лицата, отговарящи за прилагането на точка 1.5.1, буква в), и където това е уместно, за него се съобщава.

1.2.3.5.   Пропускът/идентификационната карта се връща незабавно на издаващия орган:

а)

при поискване от страна на издаващия орган; или

б)

при прекратяване на трудовото правоотношение; или

в)

при смяна на работодателя; или

г)

при промяна в необходимостта от достъп до зоните, за които е издадено разрешителното; или

д)

при изтичане на срока на валидност на картата; или

е)

при отнемане на картата.

1.2.3.6.   Издаващият орган се уведомява незабавно при загуба, кражба или невръщане на пропуска/идентификационната карта.

1.2.3.7.   Електронната карта незабавно се дезактивира след нейното връщане, изтичане на срока на валидност, отнемане или съобщение за загуба, кражба или невръщане.

1.2.3.8.   Спрямо идентификационните карти на членове на екипаж от ЕС и летищните пропуски за лица се прилагат допълнителните разпоредби в Решение за изпълнение С(2015) 8005 на Комисията.

1.2.4.   Допълнителни изисквания към идентификационните карти на членове на екипаж от ЕС

1.2.4.1.   Върху идентификационната карта на член на екипаж, назначен от въздушен превозвач от Съюза, е посочено следното:

а)

името и снимката на притежателя; както и

б)

името на въздушния превозвач; както и

в)

думата „crew“ (екипаж) на английски език; както и

г)

датата на изтичане на срока на валидност.

1.2.5.   Допълнителни изисквания към пропуските за лица

1.2.5.1.   Върху пропуските за лица е посочено следното:

а)

името и снимката на притежателя; както и

б)

името на работодателя на притежателя на картата, освен когато тази информация е електронно програмирана; както и

в)

името на издаващия орган или на летището; както и

г)

зоните, за които притежателят получава разрешение за достъп; както и

д)

датата на изтичане на срока на валидност, освен когато тази информация е електронно програмирана.

Имената и зоните на достъп могат да бъдат заменени от равностойна идентификация.

1.2.5.2.   С цел да се предотврати злоупотребата с пропуски за лица се изгражда система, така че да може да се гарантира в приемлива степен, че опитите за използване на пропуски, които са били изгубени, откраднати или не са били върнати, се разкриват. При разкриване на подобни опити се предприемат подходящи действия.

1.2.6.   Изисквания към пропуските за превозни средства

1.2.6.1.   Пропуск за превозно средство се издава единствено при установяване на оперативна необходимост.

1.2.6.2.   Пропускът за превозно средство се отнася за конкретно превозно средство и върху него е посочено следното:

а)

зоните, за които то получава разрешение за достъп; както и

б)

датата на изтичане на срока на валидност.

Не е необходимо електронните пропуски за превозни средства да показват зоните, за които превозното средство има разрешение за достъп, нито датата на изтичане на срока на валидност, при условие че тази информация може да бъде прочетена и проверена по електронен път, преди да бъде предоставен достъп до зоните с ограничен достъп.

1.2.6.3.   Електронният пропуск за превозно средство се прикрепя към превозното средство по начин, който гарантира, че той не може да бъде прехвърлен на друго такова.

1.2.6.4.   Пропускът за превозно средство се поставя на видно място, когато превозното средство се намира върху съоръженията за излитане и кацане.

1.2.6.5.   Пропускът за превозно средство се връща незабавно на издаващия орган:

а)

при поискване от страна на издаващия орган; или

б)

когато превозното средство вече не се използва за достъп до съоръженията за излитане и кацане; или

в)

при изтичане на срока на валидност на пропуска, освен ако той се дезактивира автоматично.

1.2.6.6.   Издаващият орган се уведомява незабавно при загуба, кражба или невръщане на пропуска за превозно средство.

1.2.6.7.   Електронният пропуск за превозно средство незабавно се дезактивира след неговото връщане, изтичане на срока на валидност или съобщение за загуба, кражба или невръщане.

1.2.6.8.   С цел да се предотврати злоупотребата с пропуски за превозни средства се изгражда система, така че да може да се гарантира в приемлива степен, че опитите за използване на пропуски за превозни средства, които са били изгубени, откраднати или не са били върнати, се разкриват. При разкриване на подобни опити се предприемат подходящи действия.

1.2.6.9.   Превозни средства, които се използват само върху съоръженията за излитане и кацане и които нямат разрешение за използване по обществени пътища, могат да бъдат освободени от прилагане на точки 1.2.6.2—1.2.6.8, при условие че от външната си страна са ясно обозначени като оперативни превозни средства в експлоатация на въпросното летище.

1.2.7.   Достъп с придружител

1.2.7.1.   Членове на екипажа, които не притежават валиден пропуск, се придружават винаги когато се намират в зони с ограничен достъп, различни от:

а)

зони, в които могат да се придвижват пътници; както и

б)

зони в непосредствена близост до въздухоплавателните средства, с които те са пристигнали или с които ще отпътуват; както и

в)

зони, определени за екипажи; както и

г)

разстоянията между терминала или зоната за достъп и въздухоплавателното средство, с което членовете на екипажа са пристигнали или ще отпътуват.

1.2.7.2.   По изключение дадено лице може да бъде освободено от изискванията по точка 1.2.5.1 и задълженията за извършване на цялостна проверка, при условие че това лице е придружавано винаги когато се намира в зони с ограничен достъп. Дадено лице може да бъде освободено от изискването да бъде придружавано, ако представи разрешително и притежава валиден летищен пропуск за лица.

1.2.7.3.   Придружителят:

а)

притежава валиден пропуск, както е посочено в точка 1.2.2.2, буква в), г) или д); както и

б)

е оправомощен да придружава лица в зоните с ограничен достъп; както и

в)

непрекъснато наблюдава пряко придружаваните лица; както и

г)

може да гарантира в приемлива степен, че придружаваните лица не нарушават сигурността.

1.2.7.4.   Дадено превозно средство може да бъде освободено от изискванията по точка 1.2.6, при условие че то е придружавано винаги когато се намира в зоните на съоръженията за излитане и кацане.

1.2.7.5.   Когато даден пътник не пътува по силата на договор за въздушен превоз, водещ до издаването на бордна карта или равностоен документ, придружаващият пътника член на екипажа може да бъде освободен от изискванията по точка 1.2.7.3, буква а).

1.2.8.   Други видове освобождаване

Другите видове освобождаване са предмет на разпоредбите на Решение за изпълнение С(2015) 8005 на Комисията.

1.3.   ПРОВЕРКА НА ЛИЦАТА, КОИТО НЕ СА ПЪТНИЦИ, И НА ПРЕНАСЯНИТЕ ВЕЩИ

1.3.1.   Проверка на лица, които не са пътници, и на пренасяните вещи

1.3.1.1.   Лица, които не са пътници, се проверяват по един от следните методи:

а)

ръчно претърсване;

б)

рамкови метал-детектори (WTMD);

в)

кучета за откриване на експлозиви;

г)

оборудване за откриване на следи от експлозив (ETD);

д)

скенери за целите на сигурността, които не използват йонизиращо лъчение;

е)

оборудване за откриване на следи от експлозиви (ETD) в комбинация с ръчни метал-детектори (HHMD).

1.3.1.2.   Точки 4.1.1.3 — 4.1.1.6 и 4.1.1.10 — 4.1.1.11 се прилагат по отношение на проверката на лица, които не са пътници.

1.3.1.3.   Кучетата за откриване на взривни вещества и оборудване за откриване на следи от взривни вещества (ETD) могат да се използват само като допълнително средство за проверка на лица, различни от пътници, или при непредвидимо редуване с ръчно претърсване, рамкови метал-детектори или скенери за сигурност.

1.3.1.4.   Вещи, пренасяни от лица, които не са пътници, се проверяват по един от следните методи:

а)

ръчно претърсване;

б)

рентгеново оборудване;

в)

системи за откриване на експлозив (EDS);

г)

кучета за откриване на експлозиви;

д)

оборудване за откриване на следи от взривни вещества (ETD).

1.3.1.5.   Точки 4.1.2.4—4.1.2.7 и 4.1.2.11 се прилагат по отношение на проверката на вещи, пренасяни от лица, които не са пътници.

1.3.1.6.   Кучетата за откриване на взривни вещества и оборудване за откриване на следи от взривни вещества (ETD) могат да се използват само като допълнително средство за проверка на вещи, пренасяни от лица, различни от пътници, или при непредвидимо редуване с ръчно претърсване, рентгеново оборудване или оборудване със система за откриване на експлозиви (EDS).

1.3.1.7.   Когато лица, които не са пътници, и пренасяните вещи трябва да бъдат подлагани на постоянни случайни проверки, тяхната честота се определя от компетентния орган въз основа на оценка на риска.

1.3.1.8.   Проверката на лица, които не са пътници, и на пренасяните вещи е предмет и на допълнителните разпоредби на Решение за изпълнение С(2015) 8005 на Комисията.

1.3.2.   Освобождаване и специални процедури за проверка

1.3.2.1.   Поради обективни причини компетентният орган може да позволи лица, които не са пътници, да бъдат освободени от проверка или да бъдат подложени на специални процедури за проверка, при условие че те са придружени от лице, оправомощено да придружава лица съгласно точка 1.2.7.3.

1.3.2.2.   Проверените лица, които не са пътници и които временно напускат критичните части, може да бъдат освободени от проверка при завръщането си, при условие че те са били под непрекъснато наблюдение от страна на оправомощените лица, така че да може да се гарантира в приемлива степен, че те няма да внесат забранени предмети в посочените критични части.

1.3.2.3.   Освобождаването и специалните процедури за проверка са предмет и на допълнителните разпоредби на Решение за изпълнение С(2015) 8005 на Комисията.

1.4.   ПРОВЕРКА НА ПРЕВОЗНИТЕ СРЕДСТВА

1.4.1.   Превозни средства, които навлизат в критични части

1.4.1.1.   Всички превозни средства се проверяват, преди да навлязат в критичните части. Те трябва да бъдат защитени от незаконна намеса от момента на проверката до навлизането им в критичните части.

1.4.1.2.   Водачът и пътниците от превозното средство трябва да не са в него по време на проверката. От тях се изисква да изнесат за проверка личните си вещи от превозното средство.

1.4.1.3.   Трябва да се разработи методика, за да бъде гарантиран случайният характер на подбора на зони, които трябва да бъдат проверени.

1.4.1.4.   Превозните средства, които навлизат в критични части, са предмет и на допълнителните разпоредби на Решение за изпълнение С(2015) 8005 на Комисията.

1.4.2.   Превозни средства, навлизащи в зони с ограничен достъп, които не са критични части

1.4.2.1.   Водачът и пътниците от превозното средство трябва да не са в него по време на проверката. От тях се изисква да изнесат за проверка личните си вещи от превозното средство.

1.4.2.2.   Трябва да се разработи методика, за да бъде гарантиран случайният характер на подбора на превозните средства и зоните, които трябва да бъдат проверени.

1.4.2.3.   Превозните средства, които навлизат в зони с ограничен достъп, които не са критични части, са предмет и на допълнителните разпоредби на Решение за изпълнение С(2015) 8005 на Комисията.

1.4.3.   Методи за проверка

1.4.3.1.   Ръчното претърсване включва щателна ръчна проверка на избраните зони, както и на съдържанието, така че да може да се гарантира в приемлива степен, че в тях няма забранени предмети.

1.4.3.2.   Следните методи могат да бъдат използвани само като допълнително средство за проверка:

а)

кучета за откриване на експлозиви; както и

б)

оборудване за откриване на следи от взривни вещества (ETD).

1.4.3.3.   Методите за проверка са предмет и на допълнителните разпоредби на Решение за изпълнение С(2015) 8005 на Комисията.

1.4.4.   Освобождаване и специални процедури за проверка

1.4.4.1.   Поради обективни причини компетентният орган може да позволи превозни средства да бъдат освободени от проверка или да бъдат подложени на специални процедури за проверка, при условие че те са придружени от лице, оправомощено да извършва това съгласно точка 1.2.7.3.

1.4.4.2.   Освобождаването и специалните процедури за проверка са предмет и на допълнителните разпоредби на Решение за изпълнение С(2015) 8005 на Комисията.

1.5.   НАБЛЮДЕНИЕ, ПАТРУЛИРАНЕ И ДРУГИ ВИДОВЕ ФИЗИЧЕСКИ КОНТРОЛ

1.5.1.   Наблюдение или патрулиране се извършва с цел проследяване на:

а)

преградите между охраняемите граници, съоръженията за излитане и кацане, зоните с ограничен достъп, критичните части и, където това е приложимо, демаркираните зони; както и

б)

зоните на терминала и в близост до него, които са на свободен достъп, включително паркингите и пътищата; както и

в)

показването и валидността на пропуските/идентификационните карти на лицата в зоните с ограничен достъп, различни от тези, в които се придвижват пътници; както и

г)

показването и валидността на пропуските за превозните средства, когато те се намират върху съоръженията за излитане и кацане; както и

д)

регистрирания багаж, товари и поща, както и стоките, предназначени за полета, и поща и материали на въздушния превозвач, намиращи се в критичните части в очакване да бъдат натоварени на борда.

1.5.2.   Честотата и начинът за извършване на наблюдение и патрулиране се определят въз основа на оценка на риска и се одобряват от компетентния орган. При тях се вземат предвид:

а)

големината на летището, включително броя и вида на дейностите; както и

б)

разположението на летището, по-специално взаимовръзките между отделните зони на летището; както и

в)

възможностите и ограниченията на начина за извършване на наблюдение и патрулиране.

Частите от оценката на риска, които засягат честотата и начина за извършване на наблюдение и патрулиране, могат да бъдат предоставени писмено при поискване с цел осъществяване на мониторинг за съответствие.

1.5.3.   Наблюдението и патрулирането трябва да не следват предсказуем модел. Валидността на пропуските/идентификационните карти се проверява на случаен принцип.

1.5.4.   Вземат се мерки за възпрепятстване преминаването на нарушители през пунктовете за проверка за сигурност, а ако все пак това се случи — своевременно да бъдат разгледани и отстранени нарушенията и последствията от тях.

1.6.   ЗАБРАНЕНИ ПРЕДМЕТИ

1.6.1.   Не се разрешава на лица, които не са пътници, да внасят в зони с ограничен достъп предметите, изброени в притурка 1-А.

1.6.2.   Допуска се изключение от точка 1.6.1, при условие че на лицето е разрешено да внася забранени предмети в зони с ограничен достъп с цел изпълнение на задачи, които са от съществено значение за функционирането на летищните съоръжения или на въздухоплавателните средства, или за изпълнение на задължения по време на полет.

1.6.3.   С цел да може да се свери дали предметът, носен от лице с разрешение да носи един или повече предмети, изброени в притурка 1-А, съвпада с някой от разрешените:

а)

лицето трябва да има разрешително и да го носи. Разрешителното трябва да е посочено или в пропуска за допускане в зони с ограничен достъп, или в отделна писмена декларация. В разрешителното се посочват предметите, които могат да бъдат носени, или като категория, или като конкретни предмети. Ако разрешителното е посочено в пропуска, то трябва да е разпознаваемо на принципа „необходимост да се знае“; или

б)

на пункта за проверка за сигурност трябва да е на разположение система, посочваща кои лица имат разрешение да носят предмети и какви са тези предмети — или по категория, или като конкретни предмети.

1.6.4.   Сверяването се извършва, преди да се позволи на лицето да внесе съответните предмети в зони с ограничен достъп или на борда на въздухоплавателно средство, или при нарочно поискване от лица, осъществяващи наблюдение или патрулиране съгласно точка 1.5.1, буква в).

1.6.5.   Предметите, изброени в притурка 1-А, могат да бъдат съхранявани в зони с ограничен достъп, при условие че те се съхраняват при спазване на изискванията за сигурност. Предметите, изброени в букви в), г) и д) от притурка 4-В, могат да бъдат съхранявани в зони с ограничен достъп, при условие че пътниците нямат достъп до тях.

ПРИТУРКА 1-A

ЛИЦА, КОИТО НЕ СА ПЪТНИЦИ

СПИСЪК НА ЗАБРАНЕНИТЕ ПРЕДМЕТИ

а)

пушки, огнестрелни оръжия и други устройства, изстрелващи твърди предмети — устройства, които могат или се предполага, че могат да бъдат използвани за причиняване на сериозни наранявания чрез изстрелване на твърди предмети, включително:

всички видове огнестрелни оръжия като пистолети, револвери, пушки, гладкоцевни пушки;

огнестрелни оръжия играчки и модели и имитации на огнестрелни оръжия, които могат да бъдат объркани с истински оръжия,

съставни части на огнестрелни оръжия с изключение на телескопични мерници,

оръжия със сгъстен въздух и с CO2, като въздушни пистолети и пушки, пистолети и пушки за стрелба със сачми, както и пистолети и пушки с топчета,

сигнални и стартови пистолети,

лъкове, арбалети и стрели,

харпуни и копиевидни оръжия,

прашки и катапулти;

б)

зашеметяващи устройства — устройства, предназначени специално за зашеметяване или обездвижване, включително:

устройства, които причиняват шок, като пистолети за зашеметяване, оръжия с куршуми с освобождаване на електрически заряд (тейзъри) и палки за зашеметяване,

средства за зашеметяване и за убиване на животни,

всякакви химични вещества, газове и спрейове, които причиняват обездвижване или зашеметяване, например газ „Мейс“, лютиви спрейове, сълзотворен газ, киселинни спрейове и спрейове против животни;

в)

експлозиви и запалителни вещества и устройства — експлозиви и запалителни вещества и устройства, които могат или се предполага, че могат да бъдат използвани за причиняване на сериозни наранявания или за заплаха за безопасността на въздухоплавателното средство, включително:

боеприпаси,

капсул-детонатори,

детонатори и фитили,

модели или имитации на взривни устройства,

мини, гранати и други заредени с взривни вещества контейнери,

фойерверки и други пиротехнически средства,

димни бомби и патрони,

динамит, барут и пластични взривни вещества.

г)

всякакви други предмети, които могат да бъдат използвани за причиняване на сериозни наранявания и чието използване в зони с ограничен достъп не е обичайно — например предмети от екипировка за бойни изкуства, шпаги, саби и др.

2.   ДЕМАРКИРАНИ ЗОНИ НА ЛЕТИЩАТА

Няма разпоредби в настоящия регламент.

3.   СИГУРНОСТ НА ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНИТЕ СРЕДСТВА

3.0.   ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

3.0.1.   Освен ако е предвидено друго, въздушният превозвач гарантира прилагането на предвидените в настоящата глава мерки по отношение на своите въздухоплавателни средства.

3.0.2.   В притурка 3-Б са изброени трети държави, в които прилаганите стандарти за сигурност по отношение на сигурността на въздухоплавателните средства са признати за равностойни на общите основни стандарти.

3.0.3.   Не е необходимо въздухоплавателните средства да бъдат подлагани на проверки за сигурност. Те се подлагат на претърсване за сигурност на въздухоплавателното средство в съответствие с точка 3.1.

3.0.4.   При поискване летищният оператор уведомява въздушния превозвач дали негово въздухоплавателно средство се намира в критична част. Когато това не е ясно, се приема, че въздухоплавателното средство се намира в част, която не е критична.

3.0.5.   Когато дадена зона вече не се счита за критична част поради промяна в статута по отношение на сигурността, летището информира засегнатите превозвачи.

3.0.6.   Позоваванията на трети държави в настоящата глава и, когато е приложимо, в Решение за изпълнение C(2015) 8005 final на Комисията, включват други държави и територии, спрямо които, в съответствие с член 355 от Договора за функционирането на Европейския съюз, не се прилага дял VI от част III от посочения договор.

3.1.   ПРЕТЪРСВАНЕ ЗА СИГУРНОСТ НА ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНИТЕ СРЕДСТВА

3.1.1.   Кога се извършва претърсване за сигурност на въздухоплавателните средства

3.1.1.1.   Въздухоплавателните средства се подлагат на претърсване за сигурност винаги когато има основание да се счита, че в тях може да са проникнали лица без разрешение за достъп.

3.1.1.2.   Претърсването за сигурност на въздухоплавателните средства се състои в проверка на определени зони в тях съгласно посоченото в Решение за изпълнение C(2015) 8005 на Комисията.

3.1.1.3.   Когато въздухоплавателно средство навлиза в критична част при пристигане от трета държава, която не е посочена в притурка 3-Б, то трябва да бъде подложено на претърсване за сигурност по всяко време след слизането на пътниците и/или разтоварването на багажното отделение.

3.1.1.4.   Въздухоплавателно средство, което пристига от държава-членка, през която е преминало транзитно след пристигане от трета държава, която не е посочена в притурка 3-Б, се счита за въздухоплавателно средство, пристигащо от трета държава.

3.1.1.5.   Моментът за извършване на претърсване за сигурност на въздухоплавателните средства е предмет и на допълнителните разпоредби в Решение за изпълнение C(2015) 8005 на Комисията.

3.1.2.   Как се извършва претърсване за сигурност на въздухоплавателните средства

Начинът на претърсване за сигурност на въздухоплавателните средства е предмет на разпоредбите в Решение за изпълнение C(2015) 8005 на Комисията.

3.1.3.   Информация относно претърсването за сигурност на въздухоплавателните средства

Следната информация относно претърсването за сигурност на заминаващо въздухоплавателно средство се записва и съхранява на място извън въздухоплавателното средство за времетраенето на полета или за 24 часа, ако този период е по-дълъг:

а)

номер на полета; както и

б)

отправно летище на предишния полет.

Когато е извършено претърсване за сигурност на въздухоплавателното средство, информацията трябва да включва и следното:

в)

дата и час на завършване на претърсването за сигурност на въздухоплавателното средство както и

г)

име и подпис на лицето, което отговаря за извършването на претърсване за сигурност на въздухоплавателното средство.

3.2.   ЗАЩИТА НА ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНОТО СРЕДСТВО

3.2.1.   Защита на въздухоплавателното средство — общи положения

3.2.1.1.   Независимо от това в коя част на летището е паркирано въздухоплавателното средство, всяка от неговите външни врати трябва да бъде защитена срещу неразрешен достъп чрез:

а)

незабавна нарочна проверка на лицата, които се опитват да влязат без разрешение; или

б)

затваряне на външната врата. Когато въздухоплавателното средство се намира в критична част, външните врати, които не са достъпни за лица, намиращи се на земята, се считат за затворени, при условие че помощните средства за осигуряване на достъп са отстранени и са поставени на достатъчно разстояние от въздухоплавателното средство, така че достъпът на лица да бъде възпрепятстван в достатъчна степен; или

в)

има електронни средства, които веднага да откриват опит за неразрешен достъп; или

г)

има електронна система за достъп с летищен пропуск на всички врати, водещи директно към мостика за качване на пътниците на борда, намиращ се в близост до отворена врата на въздухоплавателното средство, която система чрез летищни пропуски за лица позволява преминаването само на лица, обучени в съответствие с точка 11.2.3.7. Тези лица трябва да гарантират предотвратяването на непозволен достъп, докато използват вратата.

3.2.1.2.   Точка 3.2.1.1 не се прилага за въздухоплавателни средства, паркирани в хангар, който е заключен или защитен по друг начин срещу неразрешен достъп.

3.2.2.   Допълнителна защита за въздухоплавателни средства със затворени външни изходи, намиращи се в част, която не е критична

3.2.2.1.   Когато външните врати са затворени и въздухоплавателното средство се намира в част, която не е критична, всички външни врати:

а)

са без помощни средства за осигуряване на достъп; или

б)

са запечатани; или

в)

са заключени; или

г)

се наблюдават.

Буква а) не се прилага за вратите, които са достъпни за лица, намиращи се на земята.

3.2.2.2.   Когато помощните средства за осигуряване на достъп са отстранени от вратите, които не са достъпни за лица, намиращи се на земята, те се поставят на такова разстояние от въздухоплавателното средство, че достъпът да бъде възпрепятстван в достатъчна степен.

3.2.2.3.   Когато външните врати са заключени, само лицата, за които съществува оперативна необходимост, могат да отключват тези врати.

3.2.2.4.   Когато външните врати са подложени на наблюдение, последното гарантира, че случаите на неразрешен достъп биват регистрирани веднага.

3.2.2.5.   Защитата на въздухоплавателни средства със затворени външни врати, намиращи се в част, която не е критична, са предмет и на допълнителните разпоредби в Решение за изпълнение C(2015) 8005 на Комисията.

ПРИТУРКА 3-A

ПРЕТЪРСВАНЕ ЗА СИГУРНОСТ НА ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНИТЕ СРЕДСТВА

Подробни разпоредби за извършване на претърсване за сигурност на въздухоплавателните средства се съдържат в Решение за изпълнение C(2015) 8005 на Комисията.

ПРИТУРКА 3-Б

СИГУРНОСТ НА ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНИТЕ СРЕДСТВА

ТРЕТИ ДЪРЖАВИ, КАКТО И ОТВЪДМОРСКИ ДЪРЖАВИ И ТЕРИТОРИИ, ПО ОТНОШЕНИЕ НА КОИТО, В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧЛЕН 355 ОТ ДОГОВОРА ЗА ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, НЕ СЕ ПРИЛАГА ДЯЛ VI ОТ ЧАСТ III ОТ СЪЩИЯ ДОГОВОР И В КОИТО ПРИЛАГАНИТЕ СТАНДАРТИ ЗА СИГУРНОСТ СА ПРИЗНАТИ ЗА РАВНОСТОЙНИ НА ОБЩИТЕ ОСНОВНИ СТАНДАРТИ

По отношение на сигурността на въздухоплавателните средства следните трети държави, както и други държави и територии, спрямо които, в съответствие с член 355 от Договора за функционирането на Европейския съюз, не се прилага дял VI от част III от същия договор, бяха признати като прилагащи стандарти за сигурност, равностойни на общите основни стандарти:

 

Съединени американски щати

 

Фарьорски острови — по отношение на летище Vagar

 

Гренландия — по отношение на летище Kangerlussuaq

 

Гърнзи (Guernsey)

 

Джърси (Jersey)

 

Остров Ман

Комисията уведомява незабавно съответните компетентни органи на държавите членки, ако разполага с информация, от която е видно, че стандартите за сигурност, прилагани от трета държава или съответна друга държава или територия със значително отражение върху общото ниво на сигурност на въздухоплаването в Съюза, вече не са равностойни на общите основни стандарти на Съюза.

Съответните компетентни органи на държавите членки трябва незабавно да бъдат уведомени, когато Комисията разполага с информация относно действия, включително компенсаторни мерки, която потвърждава, че равностойността на съответните стандарти за сигурност, прилагани от третата държава или съответната друга държава или територия, е възстановена.

4.   ПЪТНИЦИ И РЪЧЕН БАГАЖ

4.0.   ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

4.0.1.   Освен ако е посочено друго, органът, летищният оператор, въздушният превозвач или субектът, носещ отговорност съгласно националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване, както е посочено в член 10 от Регламент (ЕО) № 300/2008, гарантират прилагането на предвидените в настоящата глава мерки.

4.0.2.   В притурка 4-Б са изброени трети държави, в които прилаганите стандарти за сигурност по отношение на пътници и ръчен багаж са признати за равностойни на общите основни стандарти.

4.0.3.   Пътниците, пристигащи от държава-членка, и техният ръчен багаж в случаите, когато въздухоплавателното средство е преминало транзитно през въпросната държава-членка след пристигане от трета държава, невключена в притурка 4-Б, се считат за пътници и ръчен багаж, които пристигат от трета държава, освен ако има потвърждение, че същите пътници и техният ръчен багаж са били проверени в посочената държава-членка.

4.0.4.   За целите на настоящото приложение:

а)

„течности, аерозоли и гелове (ТАГ)“ включват пасти, лосиони, течни/твърди смеси и съдържанието на контейнери под налягане като пасти за зъби, гелове за коса, напитки, супи, сиропи, парфюми, пяна за бръснене и други артикули с подобна консистенция;

б)

„специален, позволяващ проверка на целостта плик (STEB)“ е плик, който отговаря на препоръчителните насоки за проверките за сигурност на Международната организация за гражданско въздухоплаване;

в)

„оборудването със системи за откриване на течни експлозиви (LEDS)“ е оборудване, позволяващо откриване на опасни материали, което отговаря на изискванията на точка 12.7 от приложението към Решение за изпълнение C(2015) 8005 на Комисията.

4.0.5.   Позоваванията на трети държави в настоящата глава и, когато е приложимо, в Решение за изпълнение C(2015) 8005 final на Комисията, включват други държави и територии, спрямо които, в съответствие с член 355 от Договора за функционирането на Европейския съюз, не се прилага дял VI от част III от посочения договор.

4.1.   ПРОВЕРКА НА ПЪТНИЦИТЕ И РЪЧНИЯ БАГАЖ

4.1.1.   Проверка на пътници

4.1.1.1.   Преди проверката, палтата и якетата на пътниците се събличат и се проверяват като ръчен багаж. Проверяващият може да поиска от пътника да съблече още дрехи, ако е необходимо.

4.1.1.2.   Пътниците се проверяват поне чрез един от следните методи:

а)

ръчно претърсване;

б)

рамкови метал-детектори (WTMD);

в)

кучета за откриване на експлозиви;

г)

оборудване за откриване на следи от експлозив (ETD);

д)

скенери за целите на сигурността, които не използват йонизиращо лъчение;

е)

оборудване за ETD заедно с ръчни метал-детектори (HHMD).

Когато проверяващият не може да определи дали пътникът носи забранени предмети, на пътника се отказва достъп до зоните с ограничен достъп или той преминава повторна проверка, за да се убеди проверяващият, че той не носи забранени предмети.

4.1.1.3.   Ръчното претърсване се извършва така, че да може да се гарантира в приемлива степен, че лицето не носи забранени предмети.

4.1.1.4.   Когато рамковите метал-детектори (WTMD) сигнализират за нарушение, трябва да се отстрани причината за това.

4.1.1.5.   Ръчни метал-детектори (HHMD) могат да бъдат използвани само като допълнително средство за проверка. Те не могат да заместят изискването за извършване на ръчно претърсване.

4.1.1.6.   Когато е дадено разрешение за превоз на живо животно в пътническата кабина на въздухоплавателното средство, то преминава проверка като пътник или като ръчен багаж.

4.1.1.7.   Компетентният орган може да определи категории пътници, които по обективни причини трябва да са предмет на специални процедури за проверка или да бъдат освободени от проверка. За определените категории се информира Комисията.

4.1.1.8.   Проверката на пътници е предмет и на допълнителните разпоредби в Решение за изпълнение C(2015) 8005 на Комисията.

4.1.1.9.   Кучетата за откриване на експлозиви (EDD) и оборудването за откриване на следи от експлозив (ЕТD) могат да се използват само като допълнително средство за проверка.

4.1.1.10.   Когато скенер за сигурност с оператор, съгласно посоченото в точка 12.11.1, втори параграф, се използва за проверка на пътници, трябва да се спазват всички следващи минимални условия:

а)

скенерите за целите на сигурността да не съхраняват, запазват, копират, отпечатват или извличат изображения. Но всяко изображение, генерирано по време на проверката, може да бъде запазено толкова време, колкото е необходимо на проверяващото лице, за да го анализира, и то трябва да бъде заличено веднага след като на пътника се разреши да продължи. Неразрешеният достъп до изображението и неговото използване са забранени и трябва да бъдат предотвратявани.

б)

проверяващото лице, анализиращо изображението, трябва да е на отделено място, така че той/тя да не може да вижда проверявания пътник;

в)

в отделеното място, където се анализира изображението, не се допускат никакви технически устройства, способни да съхраняват, копират, фотографират или по друг начин да записват изображения;

г)

изображението не се свързва с никакви данни относно проверяваното лице и неговата/нейната самоличност остава анонимна;

д)

пътникът може да поиска изображението на неговото/нейното тяло да бъде анализирано от проверяващо лице с избран от него/нея пол;

е)

изображението трябва да е размазано или затъмнено, за да се предотврати разпознаването на лицето на пътника.

Букви а) и г) се прилагат и за скенери за целите на сигурността с функция за автоматично откриване на опасности.

Пътниците имат право да откажат проверка със скенер за целите на сигурността. В такъв случай пътникът се проверява по алтернативен метод, включително поне с ръчно претърсване в съответствие с притурка 4-А към Решение за изпълнение C(2015) 8005 на Комисията. Когато скенерът за целите на сигурността издаде алармен сигнал, трябва да се отстрани причината за това.

Преди проверката със скенер за сигурност, пътникът трябва да бъде информиран за използваната технология, условията, свързани с неговото използване, и възможността да откаже проверка със скенер за целите на сигурността.

4.1.1.11.   Оборудване за откриване на следи от експлозиви (ETD) в комбинация с ръчни метал-детектори (HHMD) може да бъде използвано само в случаите, в които проверяващият счита, че ръчното претърсване на дадено място по тялото на съответното лице ще бъде неефикасно и/или нежелателно.

4.1.2.   Проверка на ръчния багаж

4.1.2.1.   Преди проверка преносимите компютри и други големи електрически уреди се изваждат от ръчния багаж и се проверяват отделно, освен ако ръчният багаж се подлагат на проверка със системи за откриване на експлозиви (EDS), отговарящо на стандарт C 2 или по-висок.

4.1.2.2.   Съответният субект на всички летища трябва да извършва проверка, при влизане в зоната с ограничен достъп (SRA), поне на ТАГ, придобити на летище или на борда на въздухоплавателно средство, които са запечатани в специален, позволяващ проверка на целостта плик (STEB), в който е поставено така, че да се вижда задоволително доказателство, че покупката е извършена в зоната от страната на съоръженията за излитане и кацане на летището или на борда на въздухоплавателно средство, както и на ТАГ, предназначени за прием по време на пътуването поради здравословни причини или заради специален хранителен режим, включително бебешка храна.

Преди проверката ТАГ се изваждат от ръчния багаж и се проверяват отделно от ръчния багаж, освен ако с оборудването за проверка на ръчния багаж могат да се проверяват няколко затворени контейнера с ТАГ вътре в багажа.

Когато ТАГ са извадени от ръчния багаж, пътникът представя:

а)

всички ТАГ в отделни контейнери с максимална вместимост от 100 милилитра или равностойна в прозрачен найлонов плик, който може да се отваря и затваря, с максимална вместимост от 1 литър, при условие че съдържанието на найлоновия плик се побира свободно в него, а пликът е напълно затворен; както и

б)

всички други ТАГ, включително ТАГ в специални, позволяващи проверка на целостта пликове (STEB).

Компетентните органи, въздушните превозвачи и летищата предоставят на пътниците съответната информация във връзка с проверката на ТАГ на техните летища.

4.1.2.3.   Ръчният багаж се проверява поне чрез един от следните методи:

а)

ръчно претърсване;

б)

рентгеново оборудване;

в)

системи за откриване на експлозив (EDS);

г)

кучета за откриване на експлозиви заедно с метода по буква а);

д)

оборудване за ETD.

Когато проверяващият не може да определи дали в ръчния багаж има забранени предмети, багажът не се приема или той преминава повторна проверка, за да се убеди проверяващият, че в него няма забранени предмети.

4.1.2.4.   Ръчното претърсване на ръчния багаж включва ръчна проверка на багажа, както и на неговото съдържание, така че да може да се гарантира в приемлива степен, че в него няма забранени предмети.

4.1.2.5.   Ако се използва рентгеново оборудване или система за откриване на експлозив (EDS), всяко изображение се разглежда от проверяващия или се анализира от софтуер за автоматично изчистване от екрана на изображения без опасни предмети (ACS).

4.1.2.6.   Ако се използва рентгеново оборудване или система за откриване на експлозив (EDS), причината за всички подадени от тях сигнали за нарушение трябва да бъде отстранена, така че да бъде убеден проверяващият в липсата на забранени предмети в зоните с ограничен достъп или на борда на въздухоплавателното средство.

4.1.2.7.   Ако се използва рентгеново оборудване или система за откриване на експлозив (EDS), всеки предмет, чиято плътност понижава способността на проверяващия да анализира съдържанието на ръчния багаж, се изважда от багажа. Багажът се проверява отново, а предметът се проверява отделно като ръчен багаж.

4.1.2.8.   Всеки багаж, за който е установено, че съдържа голям електрически уред, се проверява отново без съответния уред, като електрическият уред се проверява отделно, освен ако ръчният багаж е бил проверен с оборудване със система за откриване на експлозиви (EDS), отговарящо на стандарт C2 или по-висок.

4.1.2.9.   Кучета за откриване на експлозив и оборудване за откриване на следи от експлозив (ЕТD) могат да бъдат използвани само като допълнително средство за проверка.

4.1.2.10.   Компетентният орган може да определи категории ръчен багаж, които по обективни причини трябва да са предмет на специални процедури за проверка или да бъдат освободени от проверка. За определените категории се информира Комисията.

4.1.2.11.   Лицата, извършващи проверка на ръчния багаж с рентгеново оборудване или със система за откриване на експлозиви, като правило извършват непрекъснат преглед на изображения в продължение на не повече от 20 минути. След изтичането на всеки от тези периоди служителят, извършващ проверката, преустановява прегледа на изображения за не по-малко от 10 минути. Това изискване се прилага само ако потокът от изображения за преглед е непрекъснат.

Задължително е присъствието на пряк ръководител, който да следи работата на проверяващите ръчния багаж, с цел да се осигури оптимален състав на екипа, качество на работата, обучение, подкрепа и оценка.

4.1.2.12.   Проверката на ръчния багаж е предмет и на допълнителните разпоредби в Решение за изпълнение C(2015) 8005 на Комисията.

4.1.3.   Проверка на течности, аерозоли и гелове (ТАГ)

4.1.3.1.   Носените от пътниците ТАГ могат да бъдат освободени от проверка с оборудване LEDS при влизане в зоната с ограничен достъп в следните случаи:

а)

ако ТАГ са в отделни контейнери с максимална вместимост от 100 милилитра или равностойна, в прозрачен найлонов плик, който може да се отваря и затваря, с максимална вместимост от 1 литър, при условие че съдържанието на найлоновия плик се побира свободно в него, а пликът е напълно затворен;

б)

ако при покупка на място в зоната от страната на съоръженията за излитане и кацане на летището ТАГ са запечатани в специален, позволяващ проверка на целостта плик (STEB);

в)

ако ТАГ, запечатани в специален, позволяващ проверка на целостта плик (STEB), произхождат от друго летище в ЕС или от въздухоплавателно средство на въздушен превозвач от ЕС и са повторно запечатани в специален плик, преди да напуснат зоната с ограничен достъп на летището;

г)

ако ТАГ се проверяват с оборудване LEDS на място в зоната от страната на съоръженията за излитане и кацане и след това се запечатат в специален, позволяващ проверка на целостта плик (STEB).

Срокът на изключенията, предвидени в букви в) и г), изтича на 31 декември 2015 г.

4.1.3.2.   Специалните, позволяващи проверка на целостта пликове (STEB), посочени в точка 4.1.3.1, букви б), в) и г), трябва да:

а)

са ясно обозначени като специални за това летище пликове; както и

б)

съдържат доказателство, че покупката или повторното запечатване са извършени на посоченото летище в рамките на предходните три часа; както и

в)

да са предмет и на допълнителните разпоредби на Решение за изпълнение C(2015) 8005 на Комисията.

4.1.3.3.   Проверката на ТАГ е предмет и на допълнителните разпоредби в Решение за изпълнение C(2015) 8005 на Комисията.

4.2.   ЗАЩИТА НА ПЪТНИЦИТЕ И РЪЧНИЯ БАГАЖ

Защитата на пътниците и ръчния багаж е предмет на разпоредбите на Решение за изпълнение C(2015) 8005 на Комисията.

4.3.   ПОТЕНЦИАЛНО ОПАСНИ ПЪТНИЦИ

4.3.1.   Компетентният орган уведомява предварително писмено въздушния превозвач относно планове за качване на потенциално опасни пътници на борда на въздухоплавателно средство на въздушния превозвач.

4.3.2.   В уведомлението се съдържа следната информация:

а)

самоличност и пол на лицето; както и

б)

причина за превоз; както и

в)

име и звание на придружителите, ако има такива; както и

г)

оценка на риска от компетентния орган, включително причини за пътуване със или без придружител; както и

д)

предварително запазване на определени места, ако е необходимо; както и

е)

естество на наличните документи за пътуване.

Въздушният превозвач предоставя тази информация на командира на въздухоплавателното средство преди качването на пътниците на борда.

4.3.3.   Компетентният орган гарантира, че лицата, задържани въз основа на законно разпореждане, винаги пътуват с придружител.

4.4.   ЗАБРАНЕНИ ПРЕДМЕТИ

4.4.1.   Забранено е пътниците да внасят в зоните с ограничен достъп или на борда на въздухоплавателните средства предметите, изброени в притурка 4-В.

4.4.2.   Може да бъде направено освобождаване от точка 4.4.1, при условие че:

а)

компетентният орган е издал разрешение за внасяне на предмета; и

б)

въздушният превозвач е бил информиран за пътника и за пренасяния от него предмет преди качването на пътниците на борда; както и

в)

приложимите правила за безопасност са спазени.

Тогава тези предмети се поставят на борда на въздухоплавателното средство при спазване на изискванията за сигурност.

4.4.3.   Въздушният превозвач гарантира, че пътниците са информирани относно забранените предмети, изброени в притурка 4-В, преди да е приключила регистрацията за полета.

ПРИТУРКА 4-A

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА РЪЧНО ПРЕТЪРСВАНЕ

Подробни разпоредби за ръчното претърсване се съдържат в Решение за изпълнение C(2015) 8005 на Комисията.

ПРИТУРКА 4-Б

ПЪТНИЦИ И РЪЧЕН БАГАЖ

ТРЕТИ ДЪРЖАВИ, КАКТО И ДРУГИ ДЪРЖАВИ И ТЕРИТОРИИ, СПРЯМО КОИТО, В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧЛЕН 355 ОТ ДОГОВОРА ЗА ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, НЕ СЕ ПРИЛАГА ДЯЛ VI ОТ ЧАСТ III ОТ ПОСОЧЕНИЯ ДОГОВОР, И В КОИТО ПРИЛАГАНИТЕ СТАНДАРТИ ЗА СИГУРНОСТ СА ПРИЗНАТИ ЗА РАВНОСТОЙНИ НА ОБЩИТЕ ОСНОВНИ СТАНДАРТИ.

По отношение на пътниците и ръчния багаж следните трети държави, както и други държави и територии, спрямо които, в съответствие с член 355 от Договора за функционирането на Европейския съюз, не се прилага дял VI от част III от същия договор, бяха признати като прилагащи стандарти за сигурност, равностойни на общите основни стандарти:

 

Съединени американски щати

 

Фарьорски острови — по отношение на летище Vagar

 

Гренландия — по отношение на летище Kangerlussuaq

 

Гърнзи (Guernsey)

 

Джърси (Jersey)

 

Остров Ман

Комисията уведомява незабавно съответните компетентни органи на държавите членки, ако разполага с информация, от която е видно, че стандартите за сигурност, прилагани от трета държава или съответна друга държава или територия със значително отражение върху общото ниво на сигурност на въздухоплаването в Съюза, вече не са равностойни на общите основни стандарти на Съюза.

Съответните компетентни органи на държавите членки трябва незабавно да бъдат уведомени, когато Комисията разполага с информация относно действия, включително компенсаторни мерки, която потвърждава, че равностойността на съответните стандарти за сигурност, прилагани от третата държава или съответната друга държава или територия, е възстановена.

ПРИТУРКА 4-В

ПЪТНИЦИ И РЪЧЕН БАГАЖ

СПИСЪК НА ЗАБРАНЕНИТЕ ПРЕДМЕТИ

Без да се засягат приложимите правила за безопасност, на пътниците се забранява да внасят следните предмети в зоните с ограничен достъп и на борда на въздухоплавателните средства:

а)    пушки, огнестрелни оръжия и други устройства, изстрелващи твърди предмети — устройства, които могат или се предполага, че могат да бъдат използвани за причиняване на сериозни наранявания чрез изстрелване на твърди предмети, включително:

всички видове огнестрелни оръжия, като пистолети, револвери, пушки, гладкоцевни пушки,

огнестрелни оръжия играчки, модели и имитации на огнестрелни оръжия, които могат да бъдат объркани с истински оръжия,

съставни части на огнестрелни оръжия с изключение на телескопични мерници,

оръжия със сгъстен въздух и с CO2, като въздушни пистолети и пушки, пистолети и пушки за стрелба със сачми, както и пистолети и пушки с топчета,

сигнални и стартови пистолети,

лъкове, арбалети и стрели,

харпуни и копиевидни оръжия,

прашки и катапулти;

б)    зашеметяващи устройства — устройства, предназначени специално за зашеметяване или обездвижване, включително:

устройства, които причиняват шок, като пистолети за зашеметяване, оръжия с куршуми с освобождаване на електрически заряд (тейзъри) и палки за зашеметяване,

средства за зашеметяване и за убиване на животни,

всякакви химични вещества, газове и спрейове, които причиняват обездвижване или зашеметяване, например газ „Мейс“, лютиви спрейове, сълзотворен газ, киселинни спрейове и спрейове против животни;

в)    предмети с остър връх или остър ръб — предмети с остър връх или остър ръб, които могат да бъдат използвани за причиняване на сериозно нараняване, включително:

предназначени за кълцане предмети, като брадви, брадвички и сатъри,

пикели и чукчета за лед,

бръснарски ножчета,

резци,

ножове с острие с дължина над 6 cm,

ножици с остриета с дължина над 6 cm, измерена от точката на свързване на остриетата,

предмети от екипировка за бойни изкуства с остър връх или остър ръб,

шпаги и саби;

г)    работни инструменти — инструменти, които могат да бъдат използвани за причиняване на сериозно нараняване или могат да застрашат безопасността на въздухоплавателното средство, включително:

железни лостове,

бормашини и свредла, включително преносими безшнурови акумулаторни бормашини,

инструменти с острие или ос с дължина над 6 cm, които могат да бъдат използвани като оръжие, например отвертки и длета,

триони, включително преносими безшнурови акумулаторни триони,

поялни лампи,

пистолети за болтове и пистолети за пирони;

д)    тъпи инструменти — предмети, които могат да бъдат използвани за причиняване на сериозно нараняване при нанасяне на удар с тях, включително:

бухалки за бейзбол и софтбол,

стикове или палки, например полицейски палки и др.,

екипировка за бойни изкуства;

е)    експлозиви и запалителни вещества и устройства — експлозиви и запалителни вещества и устройства, които могат или се предполага, че могат да бъдат използвани за причиняване на сериозни наранявания или за заплаха за безопасността на въздухоплавателното средство, включително:

боеприпаси,

капсул-детонатори,

детонатори и фитили,

модели или имитации на взривни устройства,

мини, гранати и други заредени с взривни вещества контейнери,

фойерверки и други пиротехнически средства,

димни бомби и патрони,

динамит, барут и пластични взривни вещества.

5.   РЕГИСТРИРАН БАГАЖ

5.0.   ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

5.0.1.   Освен ако е посочено друго, органът, летищният оператор, въздушният превозвач или субектът, носещ отговорност съгласно националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване, както е посочено в член 10 от Регламент (ЕО) № 300/2008, гарантират прилагането на предвидените в настоящата глава мерки.

5.0.2.   В притурка 5-А са изброени трети държави, в които прилаганите стандарти за сигурност по отношение на регистрирания багаж са признати за равностойни на общите основни стандарти.

5.0.3.   Регистрираният багаж, пристигащ от държава-членка, когато въздухоплавателното средство е преминало транзитно през въпросната държава-членка след пристигане от трета държава, невключена в притурка 5-А, се счита за регистриран багаж, който пристига от трета държава, освен ако има потвърждение, че същият регистриран багаж е бил проверен в посочената държава-членка.

5.0.4.   По смисъла на настоящата глава „защитен багаж“ означава проверен чрез съответната техника регистриран багаж при заминаване, който е физически защитен срещу поставяне вътре в него на каквито и да било предмети.

5.0.5.   Позоваванията на трети държави в настоящата глава и, когато е приложимо, в Решение за изпълнение C(2015) 8005 final на Комисията, включват други държави и територии, спрямо които, в съответствие с член 355 от Договора за функционирането на Европейския съюз, не се прилага дял VI от част III от посочения договор.

5.1.   ПРОВЕРКА НА РЕГИСТРИРАНИЯ БАГАЖ

5.1.1.   Следните методи, поотделно или в комбинация, се използват за проверка на регистрирания багаж:

а)

ръчно претърсване; или

б)

рентгеново оборудване; или

в)

системи за откриване на експлозив (EDS); или

г)

оборудване за откриване на следи от експлозив (ETD); или

д)

кучета за откриване на експлозиви.

Когато проверяващият не може да определи дали в регистрирания багаж има забранени предмети, багажът не се приема или той преминава повторна проверка, за да се убеди проверяващият, че в него няма забранени предмети.

5.1.2.   Ръчното претърсване включва щателна ръчна проверка на багажа, както и на цялото му съдържание, така че да може да се гарантира в приемлива степен, че в него няма забранени предмети.

5.1.3.   Ако се използва рентгеново оборудване или система за откриване на експлозив (EDS), всеки предмет, чиято плътност понижава способността на проверяващия да анализира съдържанието на багажа, се подлага на друг метод за проверка.

5.1.4.   Проверката чрез оборудване за откриване на следи от експлозив (ETD) се състои в анализ на проби, взети от вътрешната и външната страна на багажа и от съдържанието му. Съдържанието може да бъде подложено и на ръчно претърсване.

5.1.5.   Компетентният орган може да определи категории регистриран багаж, които по обективни причини трябва да са предмет на специални процедури за проверка или да бъдат освободени от проверка. За определените категории се информира Комисията.

5.1.6.   Проверката на регистрирания багаж е предмет и на допълнителните разпоредби в Решение за изпълнение C(2015) 8005 на Комисията.

5.1.7.   Лицата, извършващи проверка на регистрирания багаж с рентгеново оборудване или със система за откриване на експлозиви, като правило извършват непрекъснат преглед на изображения в продължение на не повече от 20 минути. След изтичането на всеки от тези периоди служителят, извършващ проверката, преустановява прегледа на изображения за не по-малко от 10 минути. Това изискване се прилага само ако потокът от изображения за преглед е непрекъснат.

Задължително е присъствието на пряк ръководител, който да следи работата на проверяващите регистрирания багаж, с цел да се осигури оптимален състав на екипа, качество на работата, обучение, подкрепа и оценка.

5.2.   ЗАЩИТА НА РЕГИСТРИРАНИЯ БАГАЖ

5.2.1.   На пътниците не може да се предоставя достъп до проверения регистриран багаж, освен ако това е техният собствен багаж, а те са под наблюдение, за да се гарантира, че:

а)

в регистрирания багаж не се поставят забранени предмети от изброените в притурка 5-Б; или

б)

от регистрирания багаж не се изваждат забранени предмети от изброените в притурка 4-В, за да бъдат внесени в зоните с ограничен достъп или на борда на въздухоплавателното средство.

5.2.2.   Регистрираният багаж, който не е защитен от неправомерни действия, преминава повторна проверка.

5.2.3.   Защитата на регистрирания багаж е предмет и на допълнителните разпоредби в Решение за изпълнение C(2015) 8005 на Комисията.

5.3.   СЪПОСТАВЯНЕ НА БАГАЖА

5.3.1.   Идентификация на регистрирания багаж

5.3.1.1.   Въздушният превозвач гарантира, че по време на качването във въздухоплавателното средство пътниците представят валидни бордни карти или равностойни документи, които съответстват на регистрирания багаж.

5.3.1.2.   Въздушният превозвач гарантира наличието на процедура за идентификация на регистрирания багаж на пътниците, които не са се качили на борда на въздухоплавателното средство или са напуснали въздухоплавателното средство преди отпътуването му.

5.3.1.3.   Ако пътникът не се намира на борда на въздухоплавателното средство, регистрираният багаж, съответстващ на неговата бордна карта или равностоен документ, се счита за непридружен.

5.3.1.4.   Въздушният превозвач гарантира, че всеки отделен непридружен регистриран багаж е ясно обозначен за наличие на разрешение за въздушен превоз.

5.3.2.   Фактори извън контрола на пътника

5.3.2.1.   Причината за това багажът да е непридружен се отбелязва, преди той да бъде натоварен на въздухоплавателното средство, освен ако е подложен на контрол за сигурност по точка 5.3.3.

5.3.2.2.   В Решение за изпълнение С(2015) 8005 на Комисията са предвидени допълнителни подробни разпоредби относно факторите, които са извън контрола на пътника.

5.3.3.   Подходящ контрол за сигурност по отношение на непридружения регистриран багаж

5.3.3.1.   Непридруженият регистриран багаж, който не е обхванат от точка 5.3.2, се проверява по един от методите, предвидени в точка 5.1.1, и където това е приложимо, се прилагат допълнителните изисквания, предвидени в Решение за изпълнение С(2015) 8005 на Комисията.

5.3.3.2.   Регистрираният багаж, който е станал непридружен багаж поради фактори, различни от посочените в точка 5.3.2.2, се сваля от въздухоплавателното средство и преминава повторна проверка преди повторното му натоварване.

5.3.3.3.   В Решение за изпълнение С(2015) 8005 на Комисията са предвидени допълнителни подробни разпоредби относно проверките за сигурност по отношение на непридружения регистриран багаж.

5.4.   ЗАБРАНЕНИ ПРЕДМЕТИ

5.4.1.   На пътниците не се разрешава да пренасят в своя регистриран багаж предметите, изброени в притурка 5-Б.

5.4.2.   Възможно е освобождаване от изискването съгласно точка 5.4.1, при условие че:

а)

компетентният орган е въвел национални правила, съгласно които предметът може да бъде пренасян; както и

б)

приложимите правила за безопасност са спазени.

5.4.3.   Пътниците се информират относно забранените предмети, изброени в притурка 5-Б, преди да е приключила регистрацията за полета.

ПРИТУРКА 5-A

РЕГИСТРИРАН БАГАЖ

ТРЕТИ ДЪРЖАВИ, КАКТО И ДРУГИ ДЪРЖАВИ И ТЕРИТОРИИ, СПРЯМО КОИТО, В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧЛЕН 355 ОТ ДОГОВОРА ЗА ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, НЕ СЕ ПРИЛАГА ДЯЛ VI ОТ ЧАСТ III ОТ ПОСОЧЕНИЯ ДОГОВОР, И В КОИТО ПРИЛАГАНИТЕ СТАНДАРТИ ЗА СИГУРНОСТ СА ПРИЗНАТИ ЗА РАВНОСТОЙНИ НА ОБЩИТЕ ОСНОВНИ СТАНДАРТИ.

По отношение на регистрирания багаж следните трети държави, както и други държави и територии, спрямо които, в съответствие с член 355 от Договора за функционирането на Европейския съюз, не се прилага дял VI от част III от същия договор, бяха признати като прилагащи стандарти за сигурност, равностойни на общите основни стандарти:

 

Съединени американски щати

 

Фарьорски острови — по отношение на летище Vagar

 

Гренландия — по отношение на летище Kangerlussuaq

 

Гърнзи (Guernsey)

 

Джърси (Jersey)

 

Остров Ман

Комисията уведомява незабавно съответните компетентни органи на държавите членки, ако разполага с информация, от която е видно, че стандартите за сигурност, прилагани от трета държава или съответна друга държава или територия със значително отражение върху общото ниво на сигурност на въздухоплаването в Съюза, вече не са равностойни на общите основни стандарти на Съюза.

Съответните компетентни органи на държавите членки трябва незабавно да бъдат уведомени, когато Комисията разполага с информация относно действия, включително компенсаторни мерки, която потвърждава, че равностойността на съответните стандарти за сигурност, прилагани от третата държава или съответната друга държава или територия, е възстановена.

ПРИТУРКА 5-Б

РЕГИСТРИРАН БАГАЖ

СПИСЪК НА ЗАБРАНЕНИТЕ ПРЕДМЕТИ

На пътниците се забранява да пренасят следните предмети в своя регистриран багаж:

експлозиви и запалителни вещества и устройства — експлозиви и запалителни вещества и устройства, които могат да бъдат използвани за причиняване на сериозни наранявания или представляват заплаха за безопасността на въздухоплавателното средство, включително:

боеприпаси,

капсул-детонатори,

детонатори и фитили,

мини, гранати и други заредени с взривни вещества контейнери,

фойерверки и други пиротехнически средства,

димни бомби и патрони,

динамит, барут и пластични взривни вещества.

6.   ТОВАРИ И ПОЩА

6.0.   ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

6.0.1.   Органът, летищният оператор, въздушният превозвач или субектът, определен в настоящата глава, гарантират прилагането на предвидените в настоящата глава мерки.

6.0.2.   Сглобени взривни и запалителни устройства, които не се превозват съгласно приложимите правила за безопасност, трябва да се разглеждат като забранени предмети в пратките с товари и поща.

6.0.3.   Позоваванията на трети държави в настоящата глава и, когато е приложимо, в Решение за изпълнение C(2015) 8005 final на Комисията, включват други държави и територии, спрямо които, в съответствие с член 355 от Договора за функционирането на Европейския съюз, не се прилага дял VI от част III от посочения договор.

6.1.   КОНТРОЛ ЗА СИГУРНОСТ — ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

6.1.1.   Всички товари и цялата поща се подлагат на проверка от пълноправен контрольор, преди да бъдат натоварени на въздухоплавателното средство, освен ако:

а)

е извършен необходимият контрол за сигурност на пратката от пълноправен контрольор и пратката е била защитена от неправомерни действия след провеждането на контрола за сигурност до момента на натоварване; или

б)

е извършен необходимият контрол за сигурност на пратката от познат изпращач и пратката е била защитена от неправомерни действия след провеждането на контрола за сигурност до момента на натоварване; или

в)

е извършен необходимият контрол за сигурност на пратката от регистриран изпращач, пратката е била защитена от неправомерни действия след провеждането на контрола за сигурност до момента на натоварване и тя не се превозва с пътническо въздухоплавателно средство; или

г)

пратката е освободена от проверка и е била защитена от неправомерни действия от момента, в който тя става въздушен товар или въздушна пощенска пратка и се идентифицира като такава, до момента на натоварване.

6.1.2.   Когато има основание да се счита, че една пратка, която е преминала контрол за сигурност, е била манипулирана по отношение на нейната цялост или не е била защитена от неправомерни действия след провеждане на контрола, тя се подлага на проверка от пълноправен контрольор, преди да бъде натоварена на въздухоплавателното средство. Пратките, които изглеждат манипулирани в значителна степен по отношение на своята цялост или които са обект на подозрения поради друга причина, се третират като високорискови товари или поща (ВРТП) в съответствие с точка 6.7.

6.1.3.   Лице, на което е предоставен достъп без придружител до въздушен товар или въздушна пощенска пратка, разпознаваеми като такива, които са били подложени на необходимите проверки за сигурност, трябва да е преминало успешно цялостна проверка или проверка преди назначаване на работа в съответствие с точка 11.1.

6.2.   ПРОВЕРКА

6.2.1.   Проверка

6.2.1.1.   При извършване на проверка на товари или поща:

а)

се използва средство или метод, които осигуряват най-голяма вероятност за откриване на забранени предмети, като се отчита естеството на пратката; както и

б)

използваното средство или метод отговаря на стандарт, който е достатъчно висок, за да се гарантира в приемлива степен, че в пратката няма укрити забранени предмети.

6.2.1.2.   Когато проверяващият не може да се убеди в достатъчна степен, че в пратката не се съдържат забранени предмети, тя не се приема или преминава повторна проверка, докато проверяващият се убеди, че в нея няма забранени предмети.

6.2.1.3.   Проверката на товари и пощенски пратки е предмет и на допълнителните разпоредби в Решение за изпълнение С(2015) 8005 на Комисията.

6.2.1.4.   Лицата, извършващи проверка на товарни пратки с рентгеново оборудване или със система за откриване на експлозиви, като правило извършват непрекъснат преглед на изображения в продължение на не повече от 20 минути. След изтичането на всеки от тези периоди служителят, извършващ проверката, преустановява прегледа на изображения за не по-малко от 10 минути. Това изискване се прилага само ако потокът от изображения за преглед е непрекъснат.

6.2.1.5.   Товарите и пощата се проверяват поне чрез един от следните методи в съответствие с притурка 6-Й:

а)

ръчно претърсване;

б)

рентгеново оборудване;

в)

EDS;

г)

кучета за откриване на експлозиви (EDD);

д)

оборудване за ETD;

е)

визуална проверка;

ж)

оборудване за откриване на метал (MDE).

Когато проверяващият не може да определи дали в товарите или пощата има забранени предмети, товарите или пощата не се приемат или преминават през повторна проверка, за да се убеди проверяващият, че няма забранени предмети.

6.2.1.6.   Ако са съгласувани с компетентния орган и съобщени на Комисията, други подходящи проверки за сигурност могат да бъдат прилагани само когато не е възможно прилагането на другите средства и методи, посочени в точка 6.2.1.5, поради естеството на пратката.

6.2.2.   Освобождаване от проверка

Разпоредби за освобождаване от проверки се съдържат в Решение за изпълнение С(2015) 8005 на Комисията.

6.3.   ПЪЛНОПРАВНИ КОНТРОЛЬОРИ

6.3.1.   Одобрение на пълноправните контрольори

6.3.1.1.   Пълноправните контрольори се одобряват от компетентния орган.

Одобрението за пълноправен контрольор се отнася до конкретен обект.

Всеки субект, който извършва контрол за сигурност, както е посочено в точка 6.3.2, трябва да е одобрен като пълноправен контрольор. Тук се включват и доставчиците на логистични услуги на трети страни, които отговарят за интегрирани услуги по складиране и транспорт, въздушните превозвачи и операторите по наземно обслужване.

Пълноправният контрольор може да възложи изпълнението на един или повече от следните елементи:

а)

който и да е вид контрол за сигурност от посочените в точка 6.3.2 на друг пълноправен контрольор;

б)

който и да е вид контрол за сигурност от посочените в точка 6.3.2 на друг субект, когато контролът се извършва в помещенията на пълноправния контрольор или на летището и е включен в програмата за сигурност на пълноправния контрольор или на летището;

в)

който и да е вид контрол за сигурност от посочените в точка 6.3.2 на друг субект, когато контролът се извършва на места, различни от помещенията на пълноправния контрольор или на летището, а субектът е сертифициран или одобрен и включен от компетентния орган в списък за предоставяне на тези услуги;

г)

защитата и транспортирането на пратки до превозвач, който отговаря на изискванията на точка 6.6.

6.3.1.2.   За одобрение на пълноправни контрольори се прилага следната процедура:

а)

Заявителят иска одобрение от компетентния орган на държавата-членка, в която се намират включените в заявлението обекти.

Заявителят представя на компетентния орган програма за сигурност. В програмата се описват методите и процедурите, които се прилагат от контрольора с цел да бъдат изпълнени изискванията на Регламент (ЕО) № 300/2008 и на актовете по неговото прилагане. В програмата се описва и начинът, по който спазването на посочените методи и процедури трябва да бъде наблюдавано от самия контрольор. Програма за сигурност на въздушен превозвач, в която се описват методите и процедурите, прилагани от въздушния превозвач с цел да бъдат изпълнени изискванията на Регламент (ЕО) № 300/2008 и на актовете по неговото прилагане, се счита, че отговаря на изискванията за програма за сигурност на пълноправен контрольор.

Заявителят представя и „Декларация за поемане на ангажименти — пълноправен контрольор“, съдържаща се в притурка 6-А. Тази декларация се подписва от законния представител на заявителя или от лицето, което отговаря за сигурността.

Подписаната декларация се съхранява от компетентния орган.

б)

Съответният компетентен орган или валидаторът на сигурността във въздухоплаването в ЕС, който действа от негово име, разглежда програмата за сигурност и после извършва проверка на място на посочените обекти, за да прецени дали заявителят изпълнява изискванията на Регламент (ЕО) № 300/2008 и на актовете за неговото изпълнение.

Освен за изискванията, определени в точка 6.2, проучването на обекта на заявителя от съответните митнически органи съгласно член 14н от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията (3) се счита за проверка на място, ако е било извършено не по-рано от 3 години преди датата, на която заявителят кандидатства за одобрение като пълноправен контрольор. Сертификатът AEO и съответната оценка на митническите органи се представят от заявителя за допълнителна инспекция.

в)

ако съответният компетентен орган е удовлетворен от сведенията, представени съгласно букви а) и б), той гарантира включването на данните за контрольора в „База данни на Съюза относно сигурността на веригата за доставки“ не по-късно от следващия работен ден. При вписването в базата данни за всеки одобрен обект съответният компетентен орган издава уникален буквено-цифров идентификатор в стандартен формат.

Ако компетентният орган не е удовлетворен от сведенията, представени съгласно букви а) и б), той уведомява незабавно субекта, който кандидатства за одобрение като пълноправен контрольор, за причините;

г)

пълноправният контрольор не се смята за одобрен, докато неговите данни не бъдат включени в „База данни на Съюза относно сигурността на веригата за доставки.“

6.3.1.3.   Пълноправният контрольор назначава най-малко едно лице на всеки обект, което да отговаря за прилагането на представената програма за сигурност. Това лице трябва да е преминало успешно цялостната проверка в съответствие с точка 11.1.

6.3.1.4.   Статутът на пълноправния контрольор се подновява през равни интервали от време, които не надвишават 5 години. Това включва проверка на място, за да се прецени дали пълноправният контрольор все още отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) № 300/2008 и на актовете по неговото прилагане.

Инспекцията на обектите на пълноправния контрольор от страна на компетентния орган в съответствие с неговата национална програма за контрол на качеството може да се счита за проверка на място, при условие че тя обхваща всички изисквания, необходими за даване на одобрение.

Освен за изискванията, определени в точка 6.2, проучването на обекта на пълноправния контрольор от съответните митнически органи съгласно член 14н от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията се счита за проверка на място.

6.3.1.5.   Ако съответният компетентен орган не е убеден, че пълноправният контрольор все още спазва изискванията на Регламент (ЕО) № 300/2008 и на актовете за неговото изпълнение, той отнема предоставения статут на пълноправен контрольор за конкретния обект или обекти.

Ако субектът вече не е притежател на сертификат AEO, посочен в буква б) или в) от член 14а, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93, или ако действието на този сертификат е спряно поради несъответствие с член 14к от същия регламент, съответният компетентен орган предприема необходимите действия, за да се увери, че пълноправният контрольор все още спазва изискванията на Регламент (ЕО) № 300/2008.

Субектът трябва да информира съответния компетентен орган за всякакви промени, свързани с неговия сертификат AEO, посочен в буква б) или в) от член 14а, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93.

Съответният компетентен орган гарантира, че непосредствено след отнемането на статуса и при всички случаи в срок от 24 часа след това промяната в статуса на предишния пълноправен контрольор е посочена в „База данни на Съюза относно сигурността на веригата за доставки“.

6.3.1.6.   Без да се засяга правото на всяка държава членка да прилага по-строги мерки в съответствие с член 6 от Регламент (ЕО) № 300/2008, пълноправният контрольор, одобрен в съответствие с точка 6.3, се признава за такъв във всички държави членки.

6.3.1.7.   Изискванията на точка 6.3.1, с изключение на 6.3.1.2, буква г), не се прилагат, когато самият компетентен орган трябва да бъде одобрен като пълноправен контрольор.

6.3.1.8.   Съответният компетентен орган предоставя на митническите органи цялата информация, свързана със статуса на даден пълноправен контрольор, която може да е от значение по отношение на притежаването на сертификат AEO, посочен в член 14а, параграф 1, буква б) или в) от Регламент (ЕИО) № 2454/93. Това включва информация, свързана с нови одобрения на пълноправни контрольори, отнемане на статуса на пълноправен контрольор, потвърждаване на валидността и инспекции, както и графици за проверки и резултати от тези оценки.

Условията за извършване на този обмен на информация се определят между съответния компетентен орган и националните митнически органи.

6.3.2.   Контрол за сигурност, прилаган от пълноправните контрольори

6.3.2.1.   При приемането на всяка пратка пълноправният контрольор установява дали субектът, от който получава пратката, е пълноправен контрольор, познат изпращач, регистриран изпращач или не попада в тези категории.

6.3.2.2.   Лицето, което доставя пратката на пълноправния контрольор или на въздушния превозвач, представя идентификационна карта, паспорт, свидетелство за управление на МПС или друг документ, който съдържа негова/нейна снимка и който е издаден или признат от националния орган. Картата или документът се използват за установяване на самоличността на лицето, което доставя пратката.

6.3.2.3.   Пълноправният контрольор гарантира, че пратките, които преди това не са били подложени на всички изисквани проверки за сигурност, са:

а)

проверени в съответствие с точка 6.2; или

б)

приети за съхранение под изключителната отговорност на пълноправния контрольор, не могат да бъдат идентифицирани като товар за превоз във въздухоплавателно средство преди подбор и са подбрани самостоятелно без намесата на изпращача или лице или субект, различни от тези, които са назначени и обучени от пълноправния контрольор за тази цел.

Буква б) може да се прилага само ако изпращачът не може да предвиди, че пратката трябва да бъде превозена по въздух.

6.3.2.4.   След извършването на проверките за сигурност, посочени в точки 6.3.2.1—6.3.2.3 от настоящия регламент и точка 6.3 от Решение за изпълнение С(2015) 8005 на Комисията, пълноправният контрольор гарантира, че:

а)

достъпът без придружител до тези пратки е ограничен само до оправомощените лица; както и

б)

тези пратки са защитени от неправомерни действия до момента на предаването им на друг пълноправен контрольор или въздушен превозвач. Товари и пощенски пратки, намиращи се в критична част на зона с ограничен достъп, се считат за защитени от неправомерни действия. Товари и пощенски пратки, намиращи се в част, която не е критична част на зона с ограничен достъп, се помещават в частите с контролиран достъп на обектите на пълноправния контрольор или всеки път когато се помещават извън такива части,

са физически защитени, така че да не бъде възможно поставянето в тях на забранен предмет; или

не се оставят без наблюдение и достъпът до тях е ограничен до лицата, участващи в защитата и обработването на товарите.

6.3.2.5.   След извършването на посочените в точки 6.3.2.1—6.3.2.4 проверки за сигурност пълноправният контрольор гарантира, че всяка пратка, предложена на въздушен превозвач или на друг пълноправен контрольор, е придружена от съответната документация — под формата на въздушна товарителница или на отделна декларация, в електронен формат или попълнена на ръка.

6.3.2.6.   Документацията по точка 6.3.2.5 е на разположение за инспекции от страна на компетентния орган по всяко време, преди пратката да бъде натоварена на въздухоплавателното средство и след това — за времетраенето на полета или за 24 часа, според това кой от двата периода е по-дълъг — и съдържа всичката информация по-долу:

а)

уникалния буквено-цифров идентификатор на пълноправния контрольор, получен от компетентния орган;

б)

уникален идентификатор на пратката — например номер на (вътрешната или общата) въздушна товарителница;

в)

съдържанието на пратката, с изключение на пратки, посочени в точка 6.2.1, букви г) и д) от Решение за изпълнение С(2015) 8005 на Комисията;

г)

статута на пратката по отношение сигурността, както следва:

„SPX“, т.е. „безопасно за превоз в пътнически, изцяло товарни или превозващи поща въздухоплавателни средства“, или

„SCO“, т.е. „безопасно за превоз само в изцяло товарни или превозващи поща въздухоплавателни средства“, или

„SHR“, което означава „безопасно за превоз в пътнически, изцяло товарни или превозващи поща въздухоплавателни средства в съответствие с изискванията за високо ниво на риск“;

д)

причината за определяне на статуса по отношение на сигурността, както следва:

„KC“, което означава „получено от познат изпращач“, или

„AC“, което означава „получено от регистриран изпращач“, или

„RA“, което означава „подбрано от пълноправен контрольор“, или

използваните средства или методи за проверка, или

основанията за освобождаване на пратката от проверка;

е)

името на лицето, определило статута по отношение на сигурността, или равностойна идентификация, както и дата и час на определяне;

ж)

уникалния идентификатор, получен от компетентния орган, за всеки пълноправен контрольор, приел определения за дадена пратка статут по отношение на сигурността от друг пълноправен контрольор.

Пълноправен контрольор, предлагащ пратки на друг пълноправен контрольор или въздушен превозвач, може също така да реши да предаде единствено информацията, която се изисква по букви а)—д) и ж), и да запази изискуемата информация по буква е) за времетраенето на полета(ите) или за 24 часа, според това кой от двата периода е по-дълъг.

6.3.2.7.   В случай на консолидирани пратки изискванията на точки 6.3.2.5 и 6.3.2.6 се смятат за изпълнени, ако:

а)

пълноправният контрольор, извършващ консолидирането, запазва информацията, която се изисква по точка 6.3.2.6, букви а)—ж), за всяка отделна пратка за времетраенето на полета(ите) или за 24 часа, според това кой от двата периода е по-дълъг; както и

б)

документацията, придружаваща консолидираната пратка, включва буквено-цифровия идентификатор на пълноправния контрольор, който е извършил консолидирането, уникален идентификатор на консолидираната пратка и нейния статут по отношение на сигурността.

Буква а) не се изисква за консолидирани пратки, които винаги подлежат на проверка или са освободени от проверка в съответствие с точка 6.2.1, букви г) и д) от Решение за изпълнение С(2015) 8005 на Комисията, ако пълноправният контрольор определи уникален идентификатор за консолидираната пратка и посочи статута по отношение на сигурността, и един мотив, поради който е даден този статут по отношение на сигурността.

6.3.2.8.   При приемане на пратки, които не са преминали всички необходими видове контрол за сигурност, пълноправният контрольор може да реши да не прилага контрола за сигурност, посочен в точка 6.3.2, а да предаде пратките на друг пълноправен контрольор, който да осигури прилагането на този контрол за сигурност.

6.3.2.9.   Пълноправният контрольор гарантира, че целият персонал, извършващ проверки за сигурност, е нает и обучен в съответствие с изискванията на глава 11 и че целият персонал, който има достъп до въздушен товар или въздушна поща, разпознаваеми като такива, спрямо които са извършени необходимите проверки за сигурност, е бил нает и е преминал курс на обучение по въпросите на сигурността в съответствие с изискванията на глава 11.

Проверките за сигурност, които трябва да се прилагат от пълноправния контрольор, са предмет и на допълнителните разпоредби в Решение за изпълнение С(2015) 8005 на Комисията.

6.4.   ПОЗНАТ ИЗПРАЩАЧ

6.4.1.   Одобрение на познатите изпращачи

6.4.1.1.   Познатите изпращачи се одобряват от компетентния орган.

Одобрението за познат изпращач се отнася до конкретен обект.

6.4.1.2.   За одобрение на познатите изпращачи се прилага следната процедура:

а)

заявителят кандидатства за одобрение от съответния компетентен орган на държавата членка, в която се намира неговият обект.

На заявителя се предоставят „Насоки за познати изпращачи“, съдържащи се в притурка 6-Б, и „Контролен списък за валидиране за познати изпращачи“, който се съдържа в притурка 6-В;

б)

Компетентният орган или валидатор на сигурността във въздухоплаването в ЕС, който действа от негово име, извършва проверка на място на посочените обекти, за да прецени дали заявителят изпълнява изискванията на Регламент (ЕО) № 300/2008 и на актовете по неговото прилагане.

За да направи оценка дали заявителят спазва тези изисквания, компетентният орган или валидаторът на сигурността във въздухоплаването в ЕС, който действа от негово име, използва „Контролен списък за валидиране за познати изпращачи“, който се съдържа в притурка 6-В. Този контролен списък включва декларация за поемане на ангажименти, която се подписва от законния представител на заявителя или от лицето, което отговаря за сигурността на обекта.

След попълването на контролния списък информацията в него се третира като класифицирана.

Подписаната декларация се съхранява от съответния компетентен орган или от валидатора на сигурността във въздухоплаването в ЕС и се предоставя при поискване на съответния компетентен орган;

в)

проучването на обекта на заявителя от съответните митнически органи съгласно член 14н от Регламент (ЕИО) № 2454/93 се счита за проверка на място, ако е било извършено не по-рано от 3 години преди датата, на която заявителят кандидатства за одобрение като познат изпращач. В тези случаи кандидатът трябва да попълни информацията, изисквана в първата част от „Контролен списък за валидиране за познати изпращачи“, който се съдържа в притурка 6-В, и да го изпрати на съответния компетентен орган заедно с декларация за поемане на ангажименти, която се подписва от законния представител на заявителя или от лицето, което отговаря за сигурността на обекта.

Сертификатът AEO и съответната оценка на митническите органи се представят от заявителя за допълнителна инспекция.

Подписаната декларация се съхранява от съответния компетентен орган или от валидатора на сигурността във въздухоплаването в ЕС и се предоставя при поискване на съответния компетентен орган;

г)

Ако съответният компетентен орган е удовлетворен от сведенията, представени съгласно букви а) и б) или а) и в), според случая, той гарантира включването на данните за изпращача в „База данни на Съюза относно сигурността на веригата за доставки“ не по-късно от следващия работен ден. При вписването в базата данни за всеки одобрен обект съответният компетентен орган издава уникален буквено-цифров идентификатор в стандартен формат.

Ако съответният компетентен орган не е удовлетворен от сведенията, представени съгласно букви а) и б) или а) и в), според случая, той уведомява незабавно за причините субекта, който кандидатства за одобрение като познат изпращач;

д)

познатият изпращач не се счита за одобрен, докато неговите данни не бъдат включени в „База данни на Съюза относно сигурността на веригата за доставки“.

6.4.1.3.   Познатият изпращач назначава най-малко едно лице на всеки обект, което да отговаря за прилагането и надзора над изпълнението на контрола за сигурност на посочения обект. Това лице трябва да е преминало успешно цялостната проверка в съответствие с точка 11.1.

6.4.1.4.   Статутът на познатия изпращач се подновява през равни интервали от време, които не надвишават 5 години. Това включва проверка на място, за да се прецени дали познатият изпращач все още отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) № 300/2008 и на актовете по неговото прилагане.

Инспекцията на обектите на познатия изпращач от страна на компетентния орган в съответствие с неговата национална програма за контрол на качеството може да се счита за проверка на място, при условие че тя включва всички области, посочени в контролния списък от притурка 6-В.

Проучването на обекта на познатия изпращач от съответните митнически органи съгласно член 14н от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията се счита за проверка на място.

6.4.1.5.   Ако съответният компетентен орган вече не е убеден, че познатият изпращач все още спазва изискванията на Регламент (ЕО) № 300/2008 и на актовете за неговото изпълнение, той отнема предоставения статус на познат изпращач за конкретния обект или обекти.

Ако субектът вече не е притежател на сертификат AEO, посочен в буква б) или в) от член 14а, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93, или ако действието на този сертификат е спряно поради несъответствие с член 14к от същия регламент, съответният компетентен орган предприема необходимите действия, за да се увери, че познатият изпращач все още спазва изискванията на Регламент (ЕО) № 300/2008.

Субектът трябва да информира съответния компетентен орган за всякакви промени, свързани с неговия сертификат AEO, посочен в буква б) или в) от член 14а, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93.

Съответният компетентен орган гарантира, че непосредствено след отнемането на статуса и при всички случаи в срок от 24 часа след това промяната в статуса на изпращача е отразена в „База данни на Съюза относно сигурността на веригата за доставки“.

6.4.1.6.   Без да се засяга правото на всяка държава членка да прилага по-строги мерки в съответствие с член 6 от Регламент (ЕО) № 300/2008, познатият изпращач, одобрен в съответствие с точка 6.4, се признава във всички държави членки.

Познатите изпращачи, одобрени съгласно точка 6.4.1.2, буква г) от настоящото приложение, са предмет и на допълнителните разпоредби в точка 6.4 от Решение за изпълнение С(2015) 8005 на Комисията.

6.4.1.7.   Съответният компетентен орган предоставя на митническите органи цялата информация, свързана със статуса на даден познат изпращач, която може да е от значение по отношение на притежаването на сертификат AEO, посочен в буква б) или в) от член 14а, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93. Това включва информация за нови одобрения на познати изпращачи, отнемане на статуса на познат изпращач, потвърждаване на валидността и инспекции, както и графици за проверки и резултати от тези оценки.

Условията за извършване на този обмен на информация се определят между съответния компетентен орган и националните митнически органи.

6.4.2.   Контрол за сигурност, прилаган от познатите изпращачи

6.4.2.1.   Познатият изпращач гарантира, че:

а)

на обекта или в помещенията съществува равнище на сигурност, което е достатъчно за защитата на въздушен товар или въздушна поща, разпознаваеми като такива, от неправомерни действия; както и

б)

целият персонал, извършващ проверки за сигурност, е нает и обучен в съответствие с изискванията на глава 11 и че целият персонал, който има достъп до въздушен товар или въздушна поща, разпознаваеми като такива, спрямо които са извършени необходимите проверки за сигурност, е бил нает и е преминал курс на обучение по въпросите на сигурността в съответствие с изискванията на глава 11; както и

в)

по време на производство, опаковане, съхранение, изпращане и/или транспорт, според случая, въздушният товар или въздушната поща, разпознаваеми като такива, са защитени от неправомерни действия или манипулация.

Ако по някаква причина този контрол за сигурност не е извършен за определена пратка или ако пратката не пристига от познат изпращач за негова сметка, познатият изпращач посочва ясно това на пълноправния контрольор, за да може да бъде приложена точка 6.3.2.3.

6.4.2.2.   Познатият изпращач приема, че пратки, за които е извършен съответният контрол за сигурност, са проверени в съответствие с точка 6.2.1.

6.5.   РЕГИСТРИРАНИ ИЗПРАЩАЧИ

6.5.1.   Регистрираните изпращачи се определят от пълноправните контрольори.

6.5.2.   При определянето на регистриран изпращач се прилага следната процедура:

а)

Пълноправният контрольор предоставя на субекта „Инструкции за сигурност на въздухоплаването за регистрираните изпращачи“ и „Декларация за поемане на ангажименти — регистрирани изпращачи“, включени в притурка 6-Г. Въпросните инструкции и декларацията се предоставят на пълноправния контрольор от компетентния орган на държавата членка, на чиято територия се намира обектът.

б)

Субектът подава подписана „Декларация за поемане на ангажименти — регистрирани изпращачи“, включена в притурка 6-Г, до пълноправния контрольор, освен ако субектът притежава сертификат AEO, посочен в член 14а, параграф 1, буква б) или в) от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията.

Субектът назначава и поне едно лице, което да отговаря за сигурността на обектите му, и съобщава на пълноправния контрольор името на това лице и данните за установяване на контакт с него.

Където това е приложимо, подписаната декларация се съхранява от пълноправния контрольор и при поискване се представя на съответния компетентен орган.

Ако е налице освобождаване от изискването за попълване на декларация въз основа на сертификат AEO, регистрираният превозвач незабавно информира пълноправния контрольор, в случай че не притежава повече такъв сертификат.

в)

Пълноправният контрольор извършва валидиране, като установява следните данни относно бъдещия регистриран изпращач:

данни за дружеството, включително официалното му седалище и адрес, и

характер на дейността, и

данни за установяване на контакт, включително данните за лицето/лицата, което/които отговаря(т) за сигурността, и

данъчен номер по ДДС или идентификационен номер, получен при регистрацията на дружеството, и

ако е налице освобождаване съгласно точка 6.5.2, буква б) — номера на сертификата AEO.

г)

Ако пълноправният контрольор или въздушният превозвач е удовлетворен от сведенията, които е получил съгласно букви б) и в), той може да определи субекта като познат изпращач.

6.5.3.   Пълноправният контрольор поддържа база данни с информацията по точка 6.5.2, буква в). Базата данни е на разположение за инспекции от страна на компетентния орган.

6.5.4.   Ако регистрираният изпращач не е извършвал регистрирана дейност, свързана с въздушен превоз на товари и поща, за период от 2 години, статутът му на регистриран изпращач се прекратява.

6.5.5.   Ако компетентният орган или пълноправният контрольор вече не е убеден, че регистрираният изпращач все още спазва инструкциите, включени в притурка 6-Г, той отнема незабавно предоставения статут на регистриран изпращач.

6.5.6.   Ако по някаква причина контролът за сигурност, посочен в „Инструкции за сигурност на въздухоплаването за регистрираните изпращачи“, не е извършен за определена пратка или ако пратката не пристига от регистриран изпращач за негова сметка, регистрираният изпращач посочва ясно това на пълноправния контрольор, за да може да бъде приложена точка 6.3.2.3.

6.6.   ЗАЩИТА НА ТОВАРИ И ПОЩА

6.6.1.   Защита на товари и поща по време на транспортиране

6.6.1.1.   За да бъде гарантирана по време на транспортиране защитата от неправомерни действия на пратките, преминали необходимия контрол за сигурност:

а)

пратките се опаковат или запечатват от пълноправния контрольор, познатия изпращач или от регистрирания изпращач, така че да се гарантира, че всяко нарушение на целостта би било очевидно; в случаите, когато това не е възможно, се предприемат алтернативни защитни мерки, гарантиращи целостта на пратката; както и

б)

багажното отделение на превозното средство, в което се превозват пратките, трябва да бъде заключено или запечатано, а покритите с покривала превозни средства трябва да бъдат обезопасени с TIR въжета, така че да се гарантира, че всяко нарушение на целостта би било очевидно, или товарната платформа на откритите превозни средства трябва да се държи под наблюдение; както и

в)

декларацията на превозвача, включена в притурка 6-Д, се попълва от превозвача, сключил споразумението за превоз с пълноправния контрольор, познатия изпращач или регистрирания изпращач, освен ако самият превозвач е одобрен като пълноправен контрольор.

Подписаната декларация се съхранява от пълноправния контрольор, познатия изпращач или регистрирания изпращач, от чието име се извършва превозът. Копие от подписаната декларация може да бъде предоставено при поискване на пълноправния контрольор или на въздушния превозвач, който получава пратката, или на съответния компетентен орган.

Като алтернатива на буква в), превозвачът представя доказателства на пълноправния контрольор, познатия изпращач или регистрирания изпращач, за който извършва транспортни услуги, че е сертифициран или одобрен от компетентния орган.

Тези доказателства включват изискванията, посочени в притурка 6-Д, а копия от тях се съхраняват от съответния пълноправен контрольор, познат изпращач или регистриран изпращач. Копие може да бъде предоставено при поискване и на пълноправния контрольор или на въздушния превозвач, който получава пратката, или на друг компетентен орган.

6.6.1.2.   Изискванията по точка 6.6.1.1, букви б) и в) не се прилагат при транспортиране в зоната на съоръженията за излитане и кацане.

6.6.2.   Защита на товари и поща на летищата при натоварване на борда на въздухоплавателно средство

6.6.2.1.   Товари и пощенски пратки, намиращи се в критична част, се считат за защитени от неправомерни действия.

6.6.2.2.   Товари и пощенски пратки, намиращи се в част, която не е критична част на зона с ограничен достъп, се помещават в частите с контролиран достъп на обектите на пълноправния контрольор или всеки път когато се помещават извън такива части, се считат за защитени от неправомерни действия, при условие че:

а)

са физически защитени, така че да не бъде възможно поставянето в тях на забранен предмет; или

б)

не се оставят без надзор и достъп до тях имат само лицата, участващи в защитата и натоварването на товарите и пощата на въздухоплавателното средство.

6.7.   ВИСОКОРИСКОВИ ТОВАРИ И ПОЩА (ВРТП)

Разпоредбите за високорискови товари и поща се съдържат в Решение за изпълнение С(2015) 8005 на Комисията.

6.8.   ПРОЦЕДУРИ ЗА СИГУРНОСТ ЗА ТОВАРИ И ПОЩА, ПРЕВОЗВАНИ КЪМ СЪЮЗА ОТ ТРЕТИ ДЪРЖАВИ

6.8.1.   Определяне на въздушни превозвачи

6.8.1.1.   Всеки въздушен превозвач, превозващ товари или поща от летище в трета държава, която не е посочена в притурки 6-Еi или 6-Еii за прехвърляне, транзит или разтоварване на летище, попадащо в обхвата на Регламент (ЕО) № 300/2008, се определя като „въздушен превозвач на товари или поща, осъществяващ превоз от летище в трета държава до територията на Съюза“ (ACC3) от един от следните органи, според случая:

а)

от компетентния орган на държавата членка, издал свидетелството за авиационен оператор на въздушния превозвач;

б)

от компетентния орган на държавата членка, посочен в приложението към Регламент (ЕО) № 748/2009 на Комисията (4), за въздушни превозвачи, които не притежават свидетелство за авиационен оператор, издадено от държава членка;

в)

за въздушни превозвачи, които не притежават свидетелство за авиационен оператор, издадено от държава членка, и които не са посочени в приложението към Регламент (ЕО) № 748/2009 — от компетентния орган на държавата членка, в която въздушният превозвач извършва основната част от своите дейности в Съюза, или от друг компетентен орган на Съюза по споразумение с този компетентен орган.

6.8.1.2.   Определянето на въздушен превозвач като ACC3 по отношение на неговите операции по превоз на товари и поща от летище, за което се изисква определяне като ACC3 (наричани по-долу „съответните товарни превози“) се основава на:

а)

определянето на лице, което да носи цялостна отговорност от името на въздушния превозвач за прилагането на разпоредбите за сигурност на товари и поща за съответните товарни превози; както и

б)

доклад за валидиране на сигурността във въздухоплаването в ЕС, с който се потвърждава въвеждането на мерки за сигурност.

6.8.1.3.   Компетентният орган издава на превозвача, определен като ACC3, уникален буквено-цифров идентификатор в стандартен формат, с който идентифицира превозвача и летището в трета държава, от което превозвачът е определен да превозва товари или поща към Съюза.

6.8.1.4.   Определянето е валидно от датата, на която компетентният орган е въвел информацията за ACC3 в базата данни на Съюза относно сигурността на веригата за доставки за срок, който не надвишава пет години.

6.8.1.5.   ACC3, включен в базата данни на Съюза относно сигурността на веригата за доставки, се признава във всички държави членки за всички операции от летището в трета държава към Съюза.

6.8.2.   Валидиране на сигурността във въздухоплаването в ЕС за ACC3

6.8.2.1.   Валидирането на сигурността във въздухоплаването в ЕС на съответните товарни превози на въздушен превозвач се състои във:

а)

проучване на програмата за сигурност на въздушния превозвач, като се гарантира нейното съответствие и цялостност по отношение на всички точки, посочени в притурка 6-Ж; както и

б)

проверка на прилагането на мерките за сигурност във въздухоплаването за съответните товарни превози, като се използва контролният списък от притурка 6—В3.

6.8.2.2.   Проверката на прилагането на валидирането на сигурността във въздухоплаването в ЕС се извършва на място до една от следните степени:

1)

На летището, от което въздушният превозвач извършва съответните товарни превози преди за това летище да може да бъде дадено определяне като ACC3.

Ако след това валидирането на сигурността във въздухоплаването в ЕС установи неприлагане на една или повече от целите, изброени в контролния списък от притурка 6—В3, компетентният орган не определя въздушния превозвач като ACC3 за съответните товарни превози без доказателство за прилагането на мерки от страна на въздушния превозвач, с които се отстранява идентифицирания недостатък.

2)

На представителен брой летища за съответните товарни превози на даден въздушен превозвач, преди да се предостави определяне като ACC3 за всички летища за съответните товарни превози на този въздушен превозвач. Прилагат се следните условия:

а)

тази възможност се иска от въздушен превозвач, който извършва няколко съответни въздушни товарни превози; както и

б)

компетентният орган е проверил, че въздушният превозвач прилага вътрешна програма за осигуряване на качеството на сигурността, която е с равностойна степен на строгост като тази на валидирането на сигурността във въздухоплаването в ЕС; както и

в)

представителният брой трябва да представлява поне 3 или 5 %, като се прилага по-високата стойност, и всички летища трябва да са разположени във високорисково място на произход, както и

г)

компетентният орган е приел пътна карта, която гарантира валидирането на сигурността във въздухоплаването в ЕС за всяка година от определянето за допълнителните летища, за които ще бъде предоставено определяне като ACC3, или до валидирането на всички летища. Всяка година валидиранията трябва да бъдат на брой поне равен на този, изискван съгласно буква в). Пътната карта трябва да съдържа мотивите за избора на допълнителните летища; както и

д)

всички определяния като ACC3 трябва да завършат на една и съща дата; както и

е)

когато едно от валидиранията на сигурността във въздухоплаването в ЕС, приети в рамката на пътната карта, установи неприлагането на една или повече от целите, изброени в контролния списък от притурка 6—В3, определящият компетентен орган изисква доказателство за прилагането на мерки, с които се отстранява идентифицираният недостатък в посоченото летище и, в зависимост от сериозността на недостатъка, изисква:

валидиране на сигурността във въздухоплаването в ЕС за всички летища, за които се изисква определяне като ACC3 в съответствие с точка 6.8.2.2.1, буква а) в рамките на срок, определен от компетентния орган, или

удвоен брой на валидиранията на сигурността във въздухоплаването в ЕС, предвидени в буква г) за всяка от оставащите години от определянията като ACC3.

6.8.2.3.   Компетентният орган може да приеме доклада за валидиране на сигурността във въздухоплаването в ЕС на субект от трета държава във връзка с определянето му като ACC3 в случаите, когато този субект осъществява всички товарни операции, включително товаренето в багажното помещение на въздухоплавателното средство, от името на ACC3, като докладът за валидиране на сигурността във въздухоплаването в ЕС обхваща всички тези дейности.

6.8.2.4.   съответният компетентен орган може да определи даден въздушен превозвач като ACC3 за ограничен период от време, който завършва най-късно на 30 юни 2016 г., в случай че дадено валидиране на сигурността във въздухоплаването в ЕС не е могло да бъде извършено по обективни причини, които са извън обхвата на отговорността на въздушния превозвач. Когато такова определяне се предоставя за срок по-голям от шест месеца, съответният компетентен орган трябва да е проверил, че въздушният превозвач прилага вътрешна програма за осигуряване на качеството на сигурността, която е с равностойна степен на строгост като тази на валидирането на сигурността във въздухоплаването в ЕС.

6.8.2.5.   Валидирането на сигурността във въздухоплаването в ЕС се регистрира в доклад за валидиране, който съдържа поне декларацията за поемане на ангажименти, посочена в притурка 6-З1, контролния списък, посочен в притурка 6-В3, и декларацията на валидатора на сигурността във въздухоплаването в ЕС, посочена в притурка 11-А. Валидаторът на сигурността във въздухоплаването в ЕС представя доклада за валидиране на компетентния орган и дава копие на валидирания въздушен превозвач.

6.8.3.   Контрол за сигурност на товари и поща, които пристигат от трета държава

6.8.3.1.   ACC3 гарантира, че всички товари и поща, превозвани с цел прехвърляне, транзит или разтоварване на летище в Европейския съюз, се проверяват, освен ако:

а)

са извършени необходимите проверки за сигурност на пратката от пълноправен контрольор, валидиран за сигурността във въздухоплаването в ЕС, и пратката е била защитена от неправомерни действия от момента на провеждането на проверките за сигурност до момента на натоварване; или

б)

са извършени необходимите проверки за сигурност на пратката от познат изпращач, валидиран за сигурността във въздухоплаването в ЕС, и пратката е била защитена от неправомерни действия от момента на провеждането на проверките за сигурност до момента на натоварване; или

в)

са извършени необходимите проверки за сигурност на пратката от регистриран изпращач, действащ под отговорността на ACC3 или на пълноправен контрольор, валидиран в областта на сигурността във въздухоплаването в ЕС, пратката е защитена от неправомерни действия от момента на провеждането на проверките за сигурност до момента на натоварване и тя не се превозва с пътническо въздухоплавателно средство; или

г)

пратката е освободена от проверка в съответствие с точка 6.1.1, буква г) и е била защитена от неправомерни действия от момента, в който тя става въздушен товар или въздушна пощенска пратка и се идентифицира като такава, до момента на натоварване.

6.8.3.2.   Товарите и пощата, превозвани към Съюза, се проверяват посредством някое от средствата и методите, изброени в точка 6.2.1, по стандарт, който е достатъчно висок, за да се гарантира в приемлива степен, че товарите и пощата не съдържат забранени предмети.

6.8.3.3.   ACC3 гарантира,

а)

че всички товари и поща, превозвани с цел прехвърляне или транзит, се проверяват в съответствие с точка 6.8.3.2 или са били предмет на проверки за сигурност от самия него или от друг субект, валидиран в областта на сигурността във въздухоплаването в ЕС, в мястото на произход или на друго място от веригата на доставка, и такива пратки са били защитени от неправомерни действия от момента на провеждане на проверките за сигурност до момента на натоварване; както и

б)

че всички високорискови товари и поща се проверяват в съответствие с точка 6.7 от самия ACC3 или друг субект, валидиран за сигурността във въздухоплаването в ЕС, в мястото на произход или на друго място от веригата на доставка и пратките са обозначени с „SHR“ („безопасно за превоз в пътнически, изцяло товарни или превозващи поща въздухоплавателни средства в съответствие с изискванията за високо ниво на риск“) и са били защитени от неправомерни действия от момента на провеждането на контрола за сигурност до момента на натоварване.

6.8.3.4.   Уникалният буквено-цифров идентификатор на ACC3 и статутът по отношение на сигурността на пратката, посочен в точка 6.3.2.6, буква г) и издадени от пълноправен контрольор, валидиран за сигурността във въздухоплаването в ЕС, се посочват в придружаващата я документация под формата на въздушна товарителница, равностойна пощенска документация или на отделна декларация, в електронен формат или на хартия.

6.8.3.5.   При липсата на пълноправен контрольор, посочен в точка 6.8.4, ACC3 или въздушен превозвач, пристигащ от трета държава от списъка в притурки 6-Еi или 6-Еii, може да издаде декларацията за статут по отношение на сигурността.

6.8.4.   Валидиране на пълноправни контрольори и познати изпращачи

6.8.4.1.   За да станат пълноправни контрольори или познати изпращачи, валидирани за сигурността във въздухоплаването в ЕС, субектите на третата държава трябва да са валидирани в съответствие с една от следните две възможности и да бъдат включени в базата данни на ACC3, на които директно доставят товари или поща за превоз към Съюза:

а)

програмата за сигурност на ACC3 трябва да съдържа информация за контрола за сигурност, извършван от името на ACC3 от субектите на третата държава, от която той приема товари или поща за директен превоз към Съюза. Валидирането на сигурността във въздухоплаването в ЕС на ACC3 валидира контрола за сигурност, прилаган от тези субекти; или

б)

субектите на третата държава представят дейностите по обработка на товари за валидиране на сигурността във въздухоплаването в ЕС на интервали, които не надвишават 5 години, и дават на ACC3 копие от доклада за валидиране. За пълноправните контрольори на трети държави докладът за валидиране се състои от декларацията за поемане на ангажименти, съгласно притурка 6-З2, и контролния списък, съгласно притурка 6-В2, а за познатите изпращачи от трети държави — от декларацията за поемане на ангажименти, съгласно притурка 6-З3, и контролния списък, съгласно притурка 6-В4. Докладът за валидиране включва също така декларация от валидатора на сигурността във въздухоплаването в ЕС, съгласно притурка 11-А.

6.8.4.2.   Ако валидирането на сигурността във въздухоплаването в ЕС съгласно точка 6.8.4.1, буква б) стигне до заключението, че субектът

а)

е успял да постигне целите, предвидени в съответния контролен списък, с доклада за валидиране съответният субект се определя за пълноправен контрольор или познат изпращач, валидиран за сигурността във въздухоплаването в ЕС. Валидаторът предоставя на валидирания субект оригинала на доклада за валидиране;

б)

не е успял да постигне целите, предвидени в съответния контролен списък, на субекта не се дава разрешение да превозва товари към Съюза. Той получава копие от попълнения контролен списък, в който са изброени недостатъците.

6.8.4.3.   ACC3 трябва да поддържа база данни, която предоставя поне следната информация за всеки пълноправен контрольор или познат изпращач, който е бил предмет на валидиране на сигурността във въздухоплаването в ЕС в съответствие с точка 6.8.4.1, от който ACC3 приема директно товари или поща за превоз към Съюза:

а)

данни за търговското дружество, включително официалното му седалище и адрес; както и

б)

естеството на дейността, с изключение на чувствителна в търговско отношение информация; както и

в)

данни за установяване на контакт, включително данните за лицето/лицата, което/които отговаря/т за сигурността; както и

г)

регистрационният номер на дружеството, ако е приложимо; както и

д)

когато е наличен — доклада за валидиране.

Базата данни трябва да е достъпна за инспекции на ACC3.

Други валидирани за сигурността във въздухоплаването в ЕС субекти могат да поддържат такава база данни.

6.8.4.4.   Субект за въздушни товари или поща, експлоатиращ мрежа от различни обекти в трети държави, може да получи единно определяне като пълноправен контрольор, валидиран в областта на сигурността във въздухоплаването в ЕС, което обхваща всички обекти на мрежата, при условие че:

а)

операциите на мрежата, които са от значение за сигурността във въздухоплаването, включително транспортни услуги между обектите, са обхванати от единна програма за сигурност или от стандартизирани програми за сигурност; както и

б)

за изпълнението на програмата или програмите за сигурност се прилага единна вътрешна програма за осигуряване на качеството на сигурността, която е с равностойна степен на строгост като тази на валидирането на сигурността във въздухоплаването в ЕС; както и

в)

преди определянето на мрежата като пълноправен контрольор, валидиран в областта на сигурността във въздухоплаването в ЕС, следните обекти на субекта са били подложени на валидиране на сигурността във въздухоплаването в ЕС:

i.

обектите, от които товари или поща се доставят директно на един ACC3; и

ii.

най-малко два или 20 % от обектите от мрежата, като е валидна по-голямата стойност, от които товари или поща се подават до обектите, упоменати в подточка i), и

iii.

всички обекти, разположени в трети държави, изброени в притурка 6-И към Решение за изпълнение C(2015) 8005 на Комисията.

За да се запази валидността на определянето за пълноправен контрольор, валидиран в областта на сигурността във въздухоплаването в ЕС, за всички обекти от все още невалидираната мрежа най-късно до 30 юни 2018 г., всяка година след годината на определянето поне още два или 20 % от обектите, като е валидна по-голямата стойност, от които се подават товари или поща до обектите, упоменати в точка 6.8.4.4, буква в), подточка i), трябва да бъдат подложени на валидиране на сигурността във въздухоплаването в ЕС, докато бъдат валидирани всички обекти.

Валидатор на сигурността във въздухоплаването в ЕС изготвя пътна карта за последователността, в която всяка година трябва да бъдат валидирани обекти, като те са избрани на случаен принцип. Пътната карта се изготвя независимо от субекта, който експлоатира мрежата, и не може да се променя от същия субект. Тази пътна карта представлява неразделна част от доклада за валидиране, въз основа на който мрежата се определя като пълноправен контрольор от трета държава, валидиран в областта на сигурността във въздухоплаването в ЕС.

След като даден обект от мрежата е бил подложен на валидиране на сигурността във въздухоплаването в ЕС, той се счита за пълноправен контрольор, валидиран в областта на сигурността във въздухоплаването в ЕС в съответствие с точка 6.8.4.2, буква а).

6.8.4.5.   Ако при валидирането на сигурността във въздухоплаването в ЕС за обект от мрежата, посочена в точка 6.8.4.4, буква в), подточка ii), се стигне до заключението, че същият не изпълнява целите, посочени в контролния списък от притурка 6-В2, товарите и пощата от този обект се проверяват на обект, валидиран в съответствие с точка 6.8.4.2, буква а), докато ново валидиране на сигурността във въздухоплаването в ЕС потвърди съответствието с целите съгласно контролния списък.

6.8.4.6.   Срокът на действие на точки 6.8.4.4 — 6.8.4.6 изтича на 30 юни 2018 г.

6.8.5.   Несъответствие и прекратяване на определяне като ACC3

6.8.5.1.   Неспазване на конвенцията

1.

Ако Комисията или компетентният орган идентифицира сериозен недостатък във връзка с операция на ACC3, за която се счита, че оказва сериозно въздействие върху цялостното ниво на сигурност на въздухоплаването в Съюза, Комисията или компетентният орган:

а)

незабавно информира съответния ACC3, изисква обяснения и подходящи мерки за отстраняване на сериозния недостатък; както и

б)

незабавно информира Комисията и останалите държави членки.

2.

Когато даден компетентен орган не е уредил отстраняването на сериозния недостатък, Комисията може, след консултации с Комитета по сигурност на гражданското въздухоплаване, създаден по силата на член 19, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 300/2008, да заключи, че превозвачът вече не може да бъде признаван за ACC3 било за определен маршрут, било за всички маршрути от трети държави към Съюза. В такива случаи данните на ACC3 се заличават от базата данни на Съюза относно сигурността на веригата за доставки.

3.

Въздушен превозвач, чието признаване като ACC3 е било оттеглено в съответствие с точка 6.8.5.1.2, не се възстановява или включва в базата данни на Съюза относно сигурността на веригата за доставки, докато след валидиране на сигурността във въздухоплаването в ЕС не се потвърди, че сериозният недостатък е бил отстранен и комитетът по сигурността на гражданското въздухоплаване не бъде уведомен за това от компетентния орган.

6.8.5.2.   Прекратяване

Компетентният орган, който е определил даден превозвач като ACC3, отговаря за неговото заличаване от базата данни на Съюза относно сигурността на веригата за доставки:

а)

по искане или със съгласието на въздушния превозвач; или

б)

когато ACC3 не извършва съответните товарни превози и не реагира на искане за обяснения или по друг начин пречи на оценката на риска за въздухоплаването.

ПРИТУРКА 6-A

ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ПОЕМАНЕ НА АНГАЖИМЕНТИ — ПОЗНАТИ ИЗПРАЩАЧИ

В съответствие с Регламент (ЕО) № 300/2008 на Европейския парламент и на Съвета (5) относно общите правила в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване и актовете по неговото прилагане,

Декларирам, че:

доколкото ми е известно, информацията, съдържаща се в програмата за сигурност на дружеството, е вярна и точна,

всички практики и процедури, предвидени в тази програма за сигурност, ще бъдат прилагани и поддържани във всички обекти, обхванати от програмата,

тази програма за сигурност ще бъде коригирана и адаптирана с оглед спазване на всички съответни бъдещи промени в законодателството на Съюза, освен ако [име на дружеството] информира [име на компетентния орган], че повече не желае да работи като пълноправен контрольор,

[име на дружеството] ще информира писмено [име на компетентния орган] относно:

а)

малки изменения в своята програма за сигурност, като например име на дружеството, лице, отговарящо за сигурността или данни за установяване на контакт, смяна на лицето, което има достъп до базата данни на Съюза относно сигурността на веригата за доставки, своевременно и в рамките на не повече от 10 работни дни; както и

б)

планирани сериозни промени, като например нови процедури за проверка, мащабни строителни дейности, които биха могли да се отразят върху спазването на съответното законодателство на Съюза от страна на дружеството, или промяна на обекта/адреса, поне 15 работни дни преди началото/планираната промяна,

с оглед гарантиране на спазването на съответното законодателство на Съюза [име на дружеството] ще оказва пълно съдействие при всички инспекции, според случая, и ще предоставя достъп до всички документи, ако инспекторите изискат това,

[име на дружеството] ще информира [име на компетентния орган] относно всички сериозни нарушения във връзка със сигурността, както и относно всички съмнителни обстоятелства, които биха могли да имат отношение към сигурността на въздушния товар или въздушната поща, по-специално относно всеки опит да бъдат укрити забранени предмети в пратките,

[име на дружеството] гарантира, че всички служители, които имат отношение към тези въпроси, преминават обучение в съответствие с глава 11 от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998 и разбират своите отговорности във връзка със сигурността, съгласно програмата за сигурност на дружеството; както и

[име на дружеството] ще информира [име на компетентния орган] относно:

а)

преустановяване на своята дейност;

б)

преустановяване на работата с въздушни товари/въздушна поща; или

в)

вече не изпълнява изискванията на съответното законодателство на Съюза.

Поемам пълна отговорност по отношение на декларацията.

Име:

Длъжност в дружеството:

Дата:

Подпис:

ПРИТУРКА 6-Б

НАСОКИ ЗА ПОЗНАТИТЕ ИЗПРАЩАЧИ

Настоящите насоки ще Ви помогнат да оцените прилаганите от Вас мерки за сигурност спрямо задължителните критерии за познатите изпращачи съгласно Регламент (ЕО) № 300/2008 на Европейския парламент и на Съвета (6) и актовете за неговото прилагане. Това следва да Ви даде възможност да гарантирате, че отговаряте на изискванията преди организиране на официално посещение за валидиране на място.

От важно значение е валидаторът да има възможност да говори с подходящите хора по време на посещението за валидиране (например лицето, отговарящо за сигурността, и лицето, отговарящо за набиране на персонал). Оценките на валидатора се записват в контролен списък на ЕС. След попълването на контролния списък за валидиране съдържащата се в него информация се третира като класифицирана.

Моля, отбележете, че въпросите в контролния списък на ЕС са от два вида: 1) такива, отрицателният отговор на които автоматично ще означава, че не можете да бъдете одобрен за познат изпращач; и 2) такива, които ще бъдат използвани за получаване на обща представа за Вашите мерки за сигурност, за да може валидаторът да направи общо заключение. Изискванията, чието неизпълнение води до автоматично регистриране на неудовлетворителен резултат от проверката („fail“), са указани по-долу с удебелен шрифт. При неудовлетворителен резултат спрямо изискванията, указани с удебелен шрифт, ще Ви бъдат съобщени причините, както и препоръки с необходимите корекции за бъдещо успешно преминаване на валидирането.

Ако сте притежател на сертификат AEO, посочен в буква б) или в) от член 14а, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 (7) (т.нар. сертификати AEOF и AEOS), и ако обектът, за който кандидатствате за статус на познат изпращач, е проверен успешно от митническите органи на дата не по-рано от 3 години преди датата на кандидатстване за статус на познат изпращач, от Вас се изисква да попълните и представите подписана от законен представител на Вашето дружество част 1 относно организацията и отговорностите, както и декларацията за поемане на ангажименти от „Контролен списък за валидиране за познати изпращачи“, който се съдържа в притурка 6-В.

Въведение

Товарът трябва да произхожда от Вашето дружество на подлежащия на инспекция обект. Това обхваща производството на място, както и операциите по комплектуване и опаковане, когато отделните артикули не са разпознаваеми като въздушен товар, докато не бъдат подбрани за изпълнение на конкретна поръчка. (Вж. също така забележката.)

Ще трябва да определите къде една пратка товари/поща става разпознаваема като въздушен товар или въздушна поща и да докажете, че прилагате подходящи мерки за нейната защита от неправомерни действия или нарушаване на целостта. Това включва подробности относно производството, опаковането, съхранението и/или изпращането.

Организация и отговорности

От Вас ще се изисква да предоставите подробности относно Вашата организация (наименование, данъчен номер по ДДС или регистрационен номер в търговска палата, или идентификационен номер, получен при регистрацията на дружеството, ако е приложимо, номер на сертификата AEO и дата на последната проверка на този обект от митническите органи, ако е приложимо), адрес на подлежащия на валидиране обект и основен адрес на организацията (ако се различава от този на подлежащия на валидиране обект). Трябва да се посочат датата на предишното посещение за валидиране и последният уникален буквено-цифров идентификатор (ако е приложимо), както и характерът на стопанската дейност, приблизителният брой на служителите на обекта, името и длъжността на лицето, отговарящо за сигурността на въздушните товари и на въздушната поща, както и координати за връзка.

Процедура за набиране на персонал

Ще трябва да предоставите данни за прилаганата от Вас процедура за набиране на целия персонал (постоянен, временен или нает чрез агенции, както и водачи на превозни средства) с достъп до разпознаваеми въздушни товари или въздушна поща. Процедурата за набиране включва проверка преди назначаване на работа или цялостна проверка в съответствие с точка 11.1 от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998. Посещението за валидиране на място включва събеседване с лицето, отговарящо за набирането на персонала. Той/тя трябва да представи доказателства (например празни формуляри) в потвърждение на процедурите на дружеството. Тази процедура за набиране се прилага за персонала, назначен след 29 април 2010 г.

Процедура за обучение на персонала по въпросите на сигурността

Ще трябва да докажете, че целият персонал (постоянен, временен или нает чрез агенции, както и водачи на превозни средства) с достъп до въздушни товари или въздушна поща е преминал подходящо обучение за осведоменост по въпросите на сигурността. Това обучение се провежда в съответствие с точка 11.2.7 от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998. Следва да се съхраняват индивидуални записи за обучението. Освен това от Вас ще се изисква да покажете, че целият съответен персонал, провеждащ проверки за сигурност, е преминал първоначално или периодично обучение в съответствие с глава 11 от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998.

Физическа сигурност

Ще трябва да покажете как е защитен Вашият обект (например с физическа ограда или бариера) и че се прилагат съответни процедури за контрол на достъпа. Където е приложимо, ще трябва да предоставите подробности за евентуална алармена система и/или вътрешна система за видеонаблюдение (CCTV). От съществено значение е да се контролира достъпът до зоната, в която се обработват или съхраняват въздушни товари или въздушна поща. Всички врати, прозорци и други точки за достъп до въздушните товари или въздушната поща трябва да бъдат подсигурени или да се контролира достъпът до тях.

Производство (когато е приложимо)

Ще трябва да докажете, че достъпът до производствената зона се контролира, а производственият процес е под надзор. Ако продуктът може да бъде разпознат като въздушен товар или въздушна поща в хода на производството, ще трябва да покажете, че са взети мерки за защита на въздушния товар или въздушната поща от неправомерни действия или нарушаване на целостта им на този етап.

Опаковане (когато е приложимо)

Ще трябва да докажете, че достъпът до зоната за опаковане се контролира, а процесът на опаковане е под надзор. Ако продуктът може да бъде разпознат като въздушен товар или въздушна поща в хода на опаковането, тогава ще трябва да покажете, че са взети мерки за защита на въздушния товар или въздушната поща от неправомерни действия или нарушаване на целостта им на този етап.

Ще трябва да предоставите подробности за използвания от Вас процес на опаковане и да покажете, че всички завършени продукти се проверяват преди опаковане.

Ще трябва да опишете завършената външна опаковка и да докажете, че тя е здрава. Ще трябва да докажете също, че завършената външна опаковка е направена така, че ясно да се установява нарушаване на целостта — например чрез използването на номерирани пломби, осигурителна лента, специални печати или картонени кутии, облепени с лента. Ще трябва да покажете също така, че съхранявате тези средства при спазване на изискванията за сигурност, когато те не се използват, и контролирате издаването им.

Съхранение (където е приложимо)

Ще трябва да докажете, че достъпът до зоната за съхранение се контролира. Ако продуктът може да бъде разпознат като въздушен товар или въздушна поща, докато е на съхранение, тогава ще трябва да покажете, че са взети мерки за защита на въздушния товар или въздушната поща от неправомерни действия или нарушаване на целостта им на този етап.

Най-сетне, ще трябва да докажете, че завършеният и опакован въздушен товар или въздушна поща се проверява преди изпращане.

Изпращане (където е приложимо)

Ще трябва да докажете, че достъпът до зоната за изпращане се контролира. Ако продуктът може да бъде разпознат като въздушен товар или въздушна поща в хода на изпращането, тогава ще трябва да покажете, че са взети мерки за защита на въздушния товар или въздушната поща от неправомерни действия или нарушаване на целостта им на този етап.

Транспортиране

Ще трябва да предоставите подробности относно метода за превоз на товара/пощата до пълноправния контрольор.

Ако използвате Ваш собствен транспорт, ще трябва да докажете, че Вашите водачи на превозни средства са обучени на изискваното ниво. Ако Вашето дружество използва подизпълнител, ще трябва да гарантирате, че: а) въздушният товар или въздушната поща е запечатан/а или опакован/а от Вас, така че да се гарантира, че всяко нарушаване на целостта би оставило видима следа; и че б) декларацията на превозвача, съдържаща се в притурка 6-Д към приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998, е подписана от превозвача.

Ако Вие отговаряте за превоза на въздушния товар или въздушната поща, ще трябва да покажете, че транспортните средства могат да бъдат подсигурени или чрез пломби, ако е практически приложимо, или по друг начин. Когато се използват номерирани пломби, ще трябва да докажете, че достъпът до пломбите се контролира и номерата се записват; ако се използват други методи, ще трябва да покажете как се гарантира, че нарушаването на целостта на товара/пощата е ясно установимо, и/или как се постига неговото/нейното сигурно съхранение. Освен това ще трябва да покажете, че се прилагат мерки за проверка на самоличността на водачите на превозните средства, вземащи Вашите въздушни товари или въздушна поща. Ще трябва да покажете също така, че гарантирате сигурността на товара/пощата, когато той/тя напуска помещенията. Ще трябва да докажете, че въздушният товар/въздушната поща е защитен/а срещу неправомерни действия по време на превоз.

Не е необходимо да представяте доказателства относно обучението на водачите на превозните средства или копие от декларацията на превозвача, когато пълноправен контрольор е организирал вземането на въздушния товар или въздушната поща от Вашите помещения.

Отговорности на изпращача

Ще трябва да декларирате, че ще приемате внезапни инспекции от инспектори на компетентния орган с цел следене за спазването на стандартите за сигурност.

Ще трябва да декларирате също така, че ще предоставите на [наименование на компетентния орган] съответните подробности своевременно, но в рамките на не повече от 10 работни дни, ако:

а)

общата отговорност за сигурността е възложена на друго лице, а не на назованото;

б)

има други промени в помещенията или в процедурите, които вероятно ще окажат значително влияние върху сигурността;

в)

Вашето дружество преустановява дейността си, няма да се занимава повече с въздушни товари или въздушна поща или не може повече да изпълнява изискванията на съответното законодателство на ЕС.

Накрая ще трябва да декларирате, че ще спазвате стандартите за сигурност до следващото посещение за валидиране на място и/или инспекция.

След това от Вас ще се изиска да поемете пълна отговорност за декларацията и да подпишете документа за валидирането.

БЕЛЕЖКИ:

Взривни и запалителни устройства

В товарните пратки може да се пренасят сглобени взривни и запалителни устройства, ако са спазени изцяло изискванията на всички правила за безопасност.

Пратки от други източници

Познат изпращач може да предава пратки, които не произхождат от него, на пълноправен контрольор, при условие че:

а)

те са отделени от пратките, произхождащи от него; както и

б)

произходът е указан ясно върху пратката или в съпровождащата документация.

Всички подобни пратки трябва да бъдат проверени, преди да бъдат натоварени на борда на въздухоплавателното средство.

ПРИТУРКА 6-В

КОНТРОЛЕН СПИСЪК ЗА ВАЛИДИРАНЕ ЗА ПОЗНАТИ ИЗПРАЩАЧИ

Забележки относно попълването

При попълването на настоящия формуляр, моля, имайте предвид, че:

Позициите, отбелязани със (*), са за изисквани данни и ТРЯБВА да бъдат попълнени.

Ако отговорът на въпрос с удебелен шрифт е „НЕ“, резултатът от валидирането ТРЯБВА да се оцени като „НЕУДОВЛЕТВОРИТЕЛЕН“ („FAIL“). Това не се прилага за въпроси, които са неуместни в конкретния случай.

Валидирането може да получи оценка УДОВЛЕТВОРИТЕЛЕН („PASS“) само след подписване от изпращача на декларацията за поемане на ангажименти на последната страница.

Оригиналната декларация за поемане на ангажименти трябва да бъде съхранявана от компетентния орган или да му се предостави, докато изтече срока на валидирането. Копие от декларацията следва да бъде дадено и на изпращача.

ЧАСТ 1

Организация и отговорности

1.1.

Дата/и на валидиране (*)

дд/мм/гггг г.

 

1.2.

Дата на предишното валидиране и уникален буквено-цифров идентификатор (UNI), където е приложимо

дд/мм/гггг г.

 

UNI

 

1.3.

Наименование на организацията, подложена на валидиране (*)

Име

Данъчен номер по ДДС/регистрационен номер в търговска палата/идентификационен номер, получен при регистрацията на дружеството (ако е приложимо)

1.4.

Информация за сертификат AEOF или AEOS, според случая

Номер на сертификата AEO

 

Дата на последната проверка на обекта от митнически органи

 

1.5.

Адрес на подложения на валидиране обект (*)

Номер/блок/сграда

 

Улица

 

Град

 

Пощенски код

 

Държава

 

1.6.

Основен адрес на организацията (ако се различава от този на подлежащия на валидиране обект, при условие че е в същата държава)

Номер/блок/сграда

 

Улица

 

Град

 

Пощенски код

 

Държава

 

1.7.

Характер на стопанската дейност — видове обработвани товари

1.8.

Отговаря ли заявителят за:

а)

производството

б)

опаковането

в)

съхранението

г)

изпращането

д)

друго — моля, уточнете.

 

1.9.

Приблизителен брой на служителите на обекта

 

1.10.

Име и длъжност на лицето, отговарящо за сигурността на въздушните товари и на въздушната поща (*)

Име

 

Длъжност

 

1.11.

Телефонен номер за контакт

Тел. номер

 

1.12.

E-mail (*)

Адрес за електронна поща

 

ЧАСТ 2

Разпознаваем въздушен товар или въздушна поща

Цел: да се установи точката (или мястото), където товарът/пощата става разпознаваем/а като въздушен товар/въздушна поща.

2.1.

Чрез инспекция на производството, опаковането, съхранението, подбора и изпращането и на други уместни зони да се установи къде и как пратка от въздушен товар/въздушна поща става разпознаваема като такава.

Описва се:

N.B.: В части 5—8 следва да се даде подробна информация относно защитата на разпознаваем въздушен товар или разпознаваема въздушна поща срещу неправомерни действия или нарушаване на целостта.

ЧАСТ 3

Набиране и обучение на персонала

Цел: да се гарантира, че целият персонал (постоянен, временен или нает чрез агенции, както и водачи на превозни средства) с достъп до разпознаваем въздушен товар или въздушна поща е бил подложен на съответна проверка преди назначаване на работа и/или цялостна проверка, а също така е преминал обучение в съответствие с точка 11.2.7 от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998. Освен това да се гарантира, че целият персонал, провеждащ проверки за сигурност на стоките, е преминал обучение в съответствие с глава 11 от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998.

Дали въпросите по 3.1 и 3.2 ще бъдат с удебелен шрифт (при което отговор „НЕ“ трябва да се оценява като неудовлетворителен за валидирането) зависи от приложимите национални правила за държавата, където се намира обектът. Поне един от тези два въпроса обаче е с удебелен шрифт, при което следва да е позволено също така да не се изисква проверка преди назначаване на работа, ако вече е била извършена цялостна проверка. Лицето, отговарящо за прилагане на проверките за сигурност, винаги трябва да се подлага на цялостна проверка.

3.1.

Съществува ли процедура за набиране на целия персонал с достъп до разпознаваем въздушен товар или въздушна поща, която да включва проверка преди назначаване на работа в съответствие с точка 11.1.4 от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998? Това се прилага за персонала, назначен след 29 април 2010 г.

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако „ДА“, от какъв вид?

 

3.2.

Включва ли тази процедура за набиране на персонал също и цялостна проверка, включително проверка на регистрите на наказателни присъди, в съответствие с точка 11.1.3 от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998?

Това се прилага за персонала, назначен след 29 април 2010 г.

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако „ДА“, от какъв вид?

 

3.3.

Включва ли процесът за назначаване на лицето, посочено като отговорно за прилагането на проверките за сигурност на обекта и за надзора върху тяхното осъществяване, изискване за цялостна проверка, включително проверка на регистрите на наказателни присъди в съответствие с точка 11.1.3 от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако „ДА“, да се опише.

 

3.4.

Преминава ли персоналът с достъп до разпознаваем въздушен товар или въздушна поща обучение за осведоменост по въпросите на сигурността в съответствие с точка 11.2.7 от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998, преди да му бъде предоставен достъп до разпознаваем въздушен товар или въздушна поща? Персоналът, провеждащ проверки за сигурност по отношение на стоките, преминава ли обучение в съответствие с глава 11 от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако „ДА“, да се опише.

 

3.5.

Преминава ли персоналът (посочен по-горе) опреснително обучение в съответствие с честотата, определена за това обучение?

„ДА“ или „НЕ“?

 

3.6.

Оценка — достатъчни ли са мерките, за да се гарантира, че целият персонал с достъп до разпознаваем въздушен товар или въздушна поща и персоналът, провеждащ проверки за сигурност, е набран и обучен при спазване на приложимите правила в съответствие с глава 11 от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако „НЕ“, посочете причините

 

ЧАСТ 4

Физическа сигурност

Цел: да се установи дали на обекта или в помещенията съществува равнище на (физическа) сигурност, което е достатъчно за защитата на разпознаваем въздушен товар или въздушна поща от неправомерни действия.

4.1.

Защитен ли е обектът с физическа ограда или бариера?

„ДА“ или „НЕ“?

 

4.2.

Контролират ли се точките на достъп до обекта?

„ДА“ или „НЕ“?

 

4.3.

Ако отговорът е „ДА“, дали точките на достъп са обслужвани:

комплектовани с персонал

 

Ръчен

 

Автоматично

 

Електронни

Друго, съобщете

4.4.

Масивна ли е сградата?

„ДА“ или „НЕ“?

 

4.5.

Разполага ли сградата с ефективна алармена система?

„ДА“ или „НЕ“?

 

4.6.

Разполага ли сградата с ефективна вътрешна система за видеонаблюдение (CCTV)?

„ДА“ или „НЕ“?

 

4.7.

Ако „да“, записват ли се изображенията, получени от CCTV?

„ДА“ или „НЕ“?

 

4.8.

Подсигурени ли са всички врати, прозорци и други точки за достъп до разпознаваем въздушен товар или въздушна поща/контролира ли се достъпът до тях?

„ДА“ или „НЕ“?

 

4.9.

Ако „НЕ“, посочете причините.

4.10.

Оценка: достатъчни ли са взетите от организацията мерки за предотвратяване на неразрешен достъп до тези части от обекта и помещенията, където се обработва или съхранява разпознаваем въздушен товар или въздушна поща?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако „НЕ“, посочете причините

 

ЧАСТ 5

Производство

Цел: да се защити разпознаваем въздушен товар или въздушна поща срещу неправомерни действия или нарушаване на целостта.

Отговорете на тези въпроси, ако продуктът би могъл да бъде разпознат като въздушен товар или въздушна поща в хода на производствения процес.

5.1.

Контролира ли се достъпът до производствената зона?

„ДА“ или „НЕ“?

 

5.2.

Ако отговорът е „ДА“, по какъв начин?

5.3.

Осъществява ли се наблюдение над производствения процес?

„ДА“ или „НЕ“?

 

5.4.

Ако отговорът е „ДА“, по какъв начин?

5.5.

Осъществява ли се контрол, за да се предотврати нарушаване на целостта на етапа на производство?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако „ДА“, да се опише.

5.6.

Оценка: достатъчни ли са взетите от организацията мерки за защита на разпознаваем въздушен товар или въздушна поща срещу неправомерни действия или нарушаване на целостта?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако „НЕ“, посочете причините

 

ЧАСТ 6

Oпаковане

Цел: да се защити разпознаваем въздушен товар или въздушна поща срещу неправомерни действия или нарушаване на целостта.

Отговорете на тези въпроси, ако продуктът би могъл да бъде разпознат като въздушен товар или въздушна поща в хода на процеса на опаковане.

6.1.

Осъществява ли се наблюдение над процеса на опаковане?

„ДА“ или „НЕ“?

 

6.2.

Ако отговорът е „ДА“, по какъв начин?

6.3.

Моля, опишете завършената външна опаковка:

а)

здрава ли е завършената външна опаковка?

„ДА“ или „НЕ“?

Описва се:

б)

завършената външна опаковка позволява ли ясно да се установи нарушаване на нейната цялост?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Описва се:

 

6.4. а)

Използват ли се номерирани пломби, осигурителна лента, специални печати или картонени кутии, облепени с лента, така че да може ясно да се установи нарушаване на целостта на въздушен товар или въздушна поща?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако „ДА“:

 

6.4. б)

Съхраняват ли се номерираните пломби, осигурителната лента или специалните печати при спазване на изискванията за сигурност, когато не се използват?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Описва се:

 

6.4. в)

Контролира ли се издаването на номерирани пломби, осигурителна лента и/или печати?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Описва се:

 

6.5.

Ако отговорът на 6.4 а) е „ДА“, как се контролира това?

6.6.

Оценка: достатъчни ли са процедурите на опаковане за защита на разпознаваем въздушен товар или въздушна поща срещу неправомерни действия и/или нарушаване на целостта?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако „НЕ“, посочете причините

 

ЧАСТ 7

Съхранение

Цел: да се защити разпознаваем въздушен товар или въздушна поща срещу неправомерни действия или нарушаване на целостта.

Отговорете на тези въпроси, ако продуктът би могъл да бъде разпознат като въздушен товар или въздушна поща в хода на процеса на съхранение.

7.1.

Завършеният и опакован въздушен товар или въздушна поща съхраняват ли се надеждно и проверени ли са за нарушаване на целостта?

„ДА“ или „НЕ“?

 

7.2.

Оценка: достатъчни ли са процедурите за съхранение за защита на разпознаваем въздушен товар или въздушна поща срещу неправомерни действия и/или нарушаване на целостта?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако „НЕ“, посочете причините

ЧАСТ 8

Изпращане

Цел: да се защити разпознаваем въздушен товар или въздушна поща срещу неправомерни действия или нарушаване на целостта.

Отговорете на тези въпроси, ако продуктът би могъл да бъде разпознат като въздушен товар или въздушна поща в хода на процеса на изпращане.

8.1.

Контролира ли се достъпът до зоната за изпращане?

„ДА“ или „НЕ“?

 

8.2.

Ако отговорът е „ДА“, по какъв начин?

8.3.

Кой има достъп до зоната за изпращане?

Служители?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Водачи на превозни средства?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Посетители?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Подизпълнители?

„ДА“ или „НЕ“?

 

8.4.

Оценка: защитени ли са в достатъчна степен въздушният товар или въздушната поща срещу неправомерни действия или нарушаване на целостта в зоната за изпращане?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако „НЕ“, посочете причините

ЧАСТ 8А

Пратки от други източници

Цел: да се установят процедури за обработване на незащитени пратки.

Отговорете на тези въпроси само ако се приемат от други дружества пратки за въздушен превоз.

8А.1.

Приема ли дружеството пратки товари, предназначени за въздушен превоз, от други дружества?

„ДА“ или „НЕ“?

 

8А.2.

Ако отговорът е „ДА“, как се третират те отделно от собствените товари на дружеството и как биват разграничавани от пълноправния контрольор или превозвача?

ЧАСТ 9

Транспортиране

Цел: да се защити разпознаваем въздушен товар или въздушна поща срещу неправомерни действия или нарушаване на целостта.

9.1.

Как въздушният товар или въздушната поща се предават на пълноправния контрольор?

а)

от самия пълноправен контрольор или от негово име?

„ДА“ или „НЕ“?

 

б)

собствен транспорт на изпращача?

„ДА“ или „НЕ“?

 

в)

подизпълнител, нает от изпращача?

„ДА“ или „НЕ“?

 

9.2.

Ако изпращачът е наел подизпълнител:

запечатва ли се/пакетира ли се въздушният товар или въздушната поща преди транспортиране, така че да се гарантира, че всяко нарушение на целостта би оставило видима следа? както и

превозвачът подписал ли е декларацията на превозвача?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Отговорете на следните въпроси само при отговор с „ДА“ на 9.1 б) или 9.1 в)

9.3.

Може ли да бъде подсигурено товарното отделение на превозното средство?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако „ДА“, уточнете как …

9.4. а)

Когато товарното отделение на превозното средство може да бъде подсигурено, използват ли се номерирани пломби?

„ДА“ или „НЕ“?

 

б)

Когато се използват номерирани пломби, контролира ли се достъпът до пломбите и записват ли се номерата при издаване?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако „ДА“, уточнете как …

 

9.5.

Когато товарното отделение на превозното средство не може да бъде подсигурено, може ли ясно да се установи нарушаване на целостта на въздушния товар или въздушната поща?

„ДА“ или „НЕ“?

9.6.

Ако отговорът е „ДА“, опишете начина за установяване на нарушена цялост.

9.7.

Ако отговорът е „НЕ“, как се подсигурява?

9.8.

Оценка: достатъчни ли са мерките за защита на въздушния товар или въздушната поща срещу неправомерни действия по време на превоз?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако „НЕ“, посочете причините

 

ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ПОЕМАНЕ НА АНГАЖИМЕНТИ

Декларирам, че:

Ще приемам внезапни инспекции от инспектори на компетентния орган с цел следене за спазването на стандартите за сигурност. Ако инспекторът открие сериозни пропуски в сигурността, това може да доведе до отнемането на статута ми на познат изпращач.

Ще предоставя на [наименование на компетентния орган] съответните подробности своевременно, но в рамките на не повече от 10 работни дни, ако:

общата отговорност за сигурността е възложена на лице, различно от лицето, назовано съгласно точка 1.10;

има други промени в помещенията или в процедурите, които вероятно ще окажат значително влияние върху сигурността; както и

дружеството преустанови дейността си, няма да се занимава повече с въздушни товари или въздушна поща или не може повече да изпълнява изискванията на съответното законодателство на Съюза.

Ще спазвам стандартите за сигурност до следващото посещение за валидиране на място и/или инспекция.

Поемам пълна отговорност по отношение на декларацията.

Подпис

Длъжност в дружеството

 

Оценка (и уведомление)

Удовлетворителна/Неудовлетворителна

 

Когато общата оценка е неудовлетворителна, избройте по-долу областите, в които субектът не успява да постигне изискваното ниво на сигурност или проявява конкретна уязвимост. Направете и препоръки за необходимите изменения за постигане на изисквания стандарт и по такъв начин за успешно преминаване.

Подпис

(Име на валидатора)

ПРИТУРКА 6-В2

КОНТРОЛЕН СПИСЪК ЗА ВАЛИДИРАНЕ НА ПЪЛНОПРАВНИ КОНТРОЛЬОРИ ОТ ТРЕТА ДЪРЖАВА, ВАЛИДИРАНИ В ОБЛАСТТА НА СИГУРНОСТТА НА ВЪЗДУХОПЛАВАНЕТО В ЕС

Субектите от трети държави имат възможност да станат част от обезопасена верига за доставка на ACC3 (въздушен превозвач на товари или поща, осъществяващ превоз от летище в трета държава до територията на Съюза), като направят съответни постъпки за определянето им за пълноправен контрольор от трета държава, валидиран в областта на сигурността във въздухоплаването в ЕС (RA3). е обработващ товари субект, намиращ се в трета държава, който е валидиран и одобрен като такъв на базата на валидиране на сигурността във въздухоплаването в ЕС.

гарантира, че пратките, предназначени за Европейския съюз, са били подложени на контрол за сигурност, включително на проверки със специализирано оборудване, когато е приложимо, и че пратките са били защитени от неправомерни действия от момента на провеждането на контрола за сигурност до момента на натоварването им на борда на въздухоплавателно средство или на предаването им по друг начин на ACC3 или друг RA3.

Необходимите предварителни условия за осъществяване на въздушни превози на товари или поща към Съюза (8) или Исландия, Норвегия и Швейцария са определени в Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998.

Контролният списък е инструмент, който трябва да се използва от валидатора на сигурността във въздухоплаването в ЕС за оценяване на нивото на сигурност, което се прилага за отправени към ЕС/ЕИП въздушни товари или въздушна поща (9) от или под отговорността на субекта, направил съответните постъпки за определянето му като RA3. Контролният списък трябва да се използва само в случаите, посочени в точка 6.8.4.1, буква б) от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998. В случаите, посочени в точка 6.8.4.1, буква а) от същото приложение, валидаторът на сигурността във въздухоплаването в ЕС трябва да използва контролния списък за ACC3.

Ако валидаторът на сигурността във въздухоплаването в ЕС стигне до заключението, че субектът е успял да постигне целите, предвидени в настоящия контролен списък, на валидирания субект се дава доклад за валидиране. С доклада за валидиране съответният субект се определя за пълноправен контрольор от трета държава, валидиран в областта на сигурността на въздухоплаването в ЕС (RA3). може да използва доклада в своите търговски отношения с всеки ACC3. С доклада за валидиране съответният субект се определя за валидиран в областта на сигурността на въздухоплаването в ЕС познат изпращач (KC3).

а)

попълнения контролен списък (притурка 6-В2 към Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998), подписан от валидатора на сигурността във въздухоплаването в ЕС и, когато е приложимо, придружен от коментарите на валидирания субект,

б)

декларацията за поемане на ангажименти (притурка 6-З2 към Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998) подписана от валидирания субект,

в)

декларация за независимост (притурка 11-А към Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998) за валидирания субект, подписана от валидатора на сигурността във въздухоплаването в ЕС.

Номерирането на страниците, датата на валидиране на сигурността във въздухоплаването в ЕС и парафирането на всяка страница от валидатора и от валидирания субект е доказателство за целостта на доклада за валидиране. Ако не е предвидено друго, докладът за валидиране е на английски.

Част 5 — Проверка и част 6 — Високорискови товари или поща (ВРТП) се оценяват в съответствие с изискванията на точки 6.7 и 6.8 от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998. За онези части, които не могат да бъдат оценени от гледна точка на изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998, минимални стандарти са стандартите и препоръчителните практики от приложение 8973 към Конвенцията за международната гражданска авиация и насоките, които се съдържат в ръководството на ИКАО за сигурност на въздухоплаването (док. 8973 с ограничен достъп).

Ако валидаторът на сигурността във въздухоплаването в ЕС стигне до заключението, че субектът не е успял да постигне целите, предвидени в настоящия контролен списък, субектът получава копие от попълнения контролен списък, в който са изброени недостатъците.

Забележки относно попълването

1)

Всички части на контролния списък трябва да бъдат попълнени. Когато дадено поле не се попълва поради липса на информация, това трябва да бъде обяснено.

2)

След всяка част валидаторът на сигурността във въздухоплаването в ЕС прави заключение дали и до каква степен са изпълнени целите на съответната част.

ЧАСТ 1

Идентификация на валидирания субект и на валидатора

1.1.

Дата/и на валидиране

Да се използва точният формат за посочване на датата, например 1.10.2012 — 2.10.2012

дд/мм/гггг г.

 

1.2.

Дата на предходно валидиране, ако е приложимо

дд/мм/гггг г.

 

Предишен регистрационен номер на RA3, ако е наличен

 

Сертификат AEO/С-ТРАТ статус/други сертификати, ако са налични

 

1.3.

Информация за валидатора на сигурността във въздухоплаването

Име

 

Дружество/организация/орган

 

Уникален буквено-цифров идентификатор (UAI)

 

Адрес за електронна поща

 

Телефонен номер — включително международен код

 

1.4.

Наименование на субекта

Име

 

Фирмен номер (напр. идентификационен номер от търговския регистър, ако е приложимо)

 

Номер/блок/сграда

 

Улица

 

Град

 

Пощенски код

 

Щат (когато е уместно)

 

Държава

 

Адрес на П.К., ако е приложимо

 

1.5.

Основен адрес на организацията (ако се различава от този на подлежащия на валидиране обект)

Номер/блок/сграда

 

Улица

 

Град

 

Пощенски код

 

Щат (когато е уместно)

 

Държава

 

Адрес на П.К., ако е приложимо

 

1.6.

Вид на дейността — може да се отбележи повече от един вид дейност

а)

само въздушни товари

б)

въздушен и други видове транспорт

в)

спедитор с товарни помещения

г)

спедитор без товарни помещения

д)

оператор по наземно обслужване

е)

други

 

1.7.

Кандидатът …

а)

получава ли товари от друг пълноправен контрольор от трета държава?

 

б)

получава ли товари от познати изпращачи от трета държава?

 

в)

получава ли товари от регистрирани изпращачи от трета държава?

 

г)

получава ли освободени от проверка товари?

 

д)

подлага ли на проверка товарите?

 

е)

съхранява ли товарите?

 

ж)

друго (моля, уточнете)

 

1.8.

Приблизителен брой на служителите на обекта

Номер

 

1.9.

Име и длъжност на лицето, отговарящо за сигурността на въздушните товари и на въздушната поща от третата държава

Име

 

Длъжност

 

Адрес за електронна поща

 

Телефонен номер — включително международен код

 

ЧАСТ 2

Организация и отговорности на пълноправния контрольор от трета държава, валидиран в областта на сигурността на въздухоплаването в ЕС

Цел: не се допуска превоз на въздушен товар или въздушна поща за ЕС/ЕИП без извършването на проверки за сигурност. Товари и поща, доставени от RA3 на ACC3 или на друг RA3, могат да бъдат приети като отговарящи на условията за сигурност товари или поща само ако съответният RA3 e приложил такъв контрол за сигурност. Подробности за този контрол се предоставят от следващите части на настоящия контролен списък.

трябва да разполага с процедури за гарантиране, че подходящи форми на контрол за сигурност се прилагат по отношение на всички изпращани за ЕС/ЕИП въздушни товари или въздушна поща и че въпросният отговарящ на условията за сигурност товар или поща е бил/а защитен/а до момента на предаването му/ѝ на ACC3 или на друг RA3. Контролът за сигурност трябва да включва един от следните елементи:

а)

физическа проверка, отговаряща на стандарт, който да е достатъчно висок, за да се гарантира в разумна степен, че в пратката няма укрити забранени предмети;

б)

друга форма на контрол за сигурност, представляваща част от процес за сигурност на веригата за доставка, който гарантира в разумна степен, че в пратката няма укрити забранени предмети, и който е бил приложен от друг RA3, KC3 или АС3, определен от RA3.

Позоваване: точка 6.8.3

2.1.

Субектът въвел ли е програма за сигурност?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако отговорът е „НЕ“, преминете направо към точка 2.5.

 

2.2.

Програма за сигурност на субекта

Дата — да се използва точният формат за посочване на датата дд/мм/гггг

 

Версия

 

Представена и/или одобрена ли е програмата за сигурност от компетентния орган на държавата на субекта? Ако отговорът е „ДА“, опишете процеса.

 

2.3.

Съдържа ли програмата за сигурност достатъчно елементи от контролния списък (части 3—9)?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако отговорът е „НЕ“, изложете подробно причините за това.

 

2.4.

Убедителна, стабилна и цялостна ли е програмата за сигурност?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако отговорът е „НЕ“, посочете причините.

 

2.5.

Въвел ли е субектът процес за гарантиране, че въздушният товар или въздушната поща е преминал/а подходяща форма на контрол за сигурност, преди да бъде предаден/а на ACC3 или на друг RA3?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако отговорът е „ДА“, опишете процеса.

 

2.6.

Разполага ли субектът със система за управление (напр. инструменти, инструкции), с които да се гарантира, че се прилага необходимият контрол за сигурност?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако отговорът е „ДА“, опишете системата за управление и обяснете дали тя е одобрена, контролирана или предоставена от компетентния орган или от друг субект.

 

Ако отговорът е „НЕ“, обяснете по какъв начин субектът гарантира, че контролът за сигурност се извършва според изискванията.

 

2.7.

Заключения и общи коментари относно надеждността, завършеността и ефективността на процеса.

Коментар на субекта

 

Коментар на валидатора на сигурността във въздухоплаването в ЕС

 

ЧАСТ 3

Набиране и обучение на персонала

Цел: за да се гарантира прилагането на необходимите проверки за сигурност, RA3 възлага на отговорен и компетентен персонал работата в областта на сигурността на въздушните товари или въздушната поща. Персоналът с достъп до въздушни товари, преминали проверка за сигурност, трябва да притежава изискваните знания и умения за изпълнението на своите задължения и е обучен специално за целта.

За изпълнението на тази цел RA3 трябва да разполага с процедури, които гарантират, че целият персонал (постоянен, срочно нает, нает чрез агенции, шофьори и др.) с пряк достъп и с достъп без придружител до въздушни товари или въздушна поща, спрямо които се прилага или е бил приложен контрол за сигурност:

а)

е бил подложен на първоначални и периодични проверки преди назначаване на работа и/или на цялостни проверки, които най-малкото съответстват на изискванията на местните власти към обекта на RA3 в процес на валидиране, както и

б)

е преминал първоначално и периодично обучение по въпросите на сигурността, за да е наясно със своите отговорности във връзка със сигурността в съответствие с изискванията на местните власти към обекта на RA3 в процес на валидиране.

Забележка:

„Цялостна проверка“ означава проверка на самоличността и професионалния опит на дадено лице, включително когато това е законово допустимо, на съдебното му досие, като част от преценката за способността му да изпълнява проверки по сигурността и/или да получи достъп без придружител до охраняеми зони с ограничен достъп (определение в приложение 17 на ICAO).

Проверката преди назначаване на работа включва установяване на самоличността на лицето по документи, проверка на професионалния опит, образование и на всички празноти поне за предходните пет години, и изискване лицето да подпише декларация, в която да отбележи дали има съдебно досие в някоя от държавите на пребиваване поне за предходните 5 години (определение на Съюза).

Позоваване: точка 6.8.3.1

3.1.

Налице ли е процедура, която гарантира, че всички служители с пряк достъп без придружител до въздушен товар или въздушна поща, преминали проверка за сигурност, се подлагат на проверка преди назначаване на работа, която дава оценка на техните лични досиета и компетентност?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако отговорът е „ДА“, моля, посочете броя на предходните години, които се вземат предвид при проверката преди назначаване на работа, и посочете кой субект извършва проверката.

 

3.2.

Включва ли тази процедура

Цялостна проверка

Проверка преди назначаване на работа

Проверка на регистрите с наказателни присъди

Интервюта

Други (посочете подробности)

Моля, обяснете отделните елементи на процедурата, посочете кой субект извършва съответната дейност, а когато е приложимо — и предходния период, който е бил взет предвид.

 

3.3.

Налице ли е процедура, която гарантира, че лицето, отговарящо за прилагането и надзора на изпълнението на контрола за сигурност на обекта, преминава през проверка преди назначаване на работа, която дава оценка на неговото досие и компетентност?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако отговорът е „ДА“, моля, посочете броя на предходните години, които се вземат предвид при проверката преди назначаване на работа, и посочете кой субект извършва проверката.

 

3.4.

Включва ли тази процедура

Цялостна проверка

Проверка преди назначаване на работа

Проверка на регистрите с наказателни присъди

Интервюта

Други (посочете подробности)

Моля, обяснете отделните елементи на процедурата, посочете кой субект извършва съответната дейност, а когато е приложимо — и предходния период, който е бил взет предвид.

3.5.

Преминава ли персоналът с пряк достъп и с достъп без придружител до въздушен товар или въздушна поща, спрямо които се прилагат мерки за сигурност, обучение по въпросите на сигурността, преди да му бъде разрешен достъп до такива въздушни товари или поща?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако отговорът е „ДА“, опишете съдържанието и продължителността на обучението.

 

3.6.

Преминава ли персоналът, който приема, проверява и/или охранява въздушни товари или въздушна поща, специфично за изпълняваната длъжност обучение?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако отговорът е „ДА“, опишете съдържанието и продължителността на курсовете за обучение.

 

3.7.

Преминава ли персоналът по точки 3.5 и 3.6 периодично обучение?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако отговорът е „ДА“, посочете съдържанието и честотата на периодичното обучение.

 

3.8.

Заключение: гарантират ли мерките за наемане и обучение на персонал, че всички служители с достъп до въздушни товари/въздушна поща, спрямо които се прилагат мерки за сигурност, са били подходящо назначени и обучени в достатъчна степен, за да са наясно със своите отговорности по сигурността?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако „НЕ“, посочете причините

 

Коментар на субекта

 

Коментар на валидатора на сигурността във въздухоплаването в ЕС

 

ЧАСТ 4

Процедури за приемане

Цел: могат да получават товари или поща от друг RA3, от KC3, АС3 или от неизвестен изпращач. трябва да разполага с подходящи процедури за приемане на товари и поща, позволяващи да се установи дали дадена пратка постъпва по обезопасена верига на доставка или не, и след това да се определи какви мерки за сигурност трябва да бъдат приложени спрямо нея.

може да поддържа база данни, която предоставя поне следната информация за всеки пълноправен контрольор или познат изпращач, който е бил подложен на валидиране на сигурността във въздухоплаването в ЕС в съответствие с точка 6.8.4.1 и от който RA3 приема директно товари или поща, които трябва да бъдат доставени на даден АСС3 за превоз към Съюза:

а)

данни за дружеството, включително официалното му седалище и адрес;

б)

естеството на дейността, с изключение на чувствителна в търговско отношение информация;

в)

данни за установяване на контакт, включително данните за лицето/лицата, което/които отговаря(т) за сигурността;

г)

регистрационния номер на дружеството, ако е приложимо;

д)

когато е наличен — доклада за валидиране.

Позоваване: точки 6.8.3.1 и 6.8.4.3

Забележка: може да приема товари от АС3 като отговарящи на условията за сигурност товари, ако този RA3 сам е определил този изпращач за АС3 и носи отговорност за товарите, доставени от този изпращач.

4.1.

Когато приема пратка, проверява ли субектът дали тя идва от друг RA3, от KC3, от АС3 или от непознат изпращач?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако „ДА“, по какъв начин?

 

4.2.

Дали субектът създава и поддържа база данни, съдържаща информация за всеки RA3, KC3 и АС3, от който той директно приема въздушни товари или въздушна поща, които трябва да бъдат доставени на даден ACC3 за превоз към Съюза?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако отговорът е „ДА“, моля, пояснете каква точно информация е включена в базата данни.

 

Ако отговорът е „НЕ“, по какъв начин е станало известно на субекта, че товарът изхожда от друг RA3, KC3 или АС3?

 

4.3.

Субектът определя ли изпращачи за AC3?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако отговорът е „ДА“, опишете процедурата и мерките за обезопасяване, които субектът изисква от изпращача.

 

4.4.

Когато приема дадена пратка, субектът проверява ли дали нейното местоназначение е летище в ЕС/ЕИП?

ДА/НЕ — обяснете

 

4.5.

Ако отговорът е „ДА“, извършва ли субектът едни и същи проверки за сигурност на всички въздушни товари или въздушна поща, когато местоназначението е летище от ЕС/ЕИП?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако отговорът е „ДА“, опишете процедурата

 

4.6.

Когато приема дадена пратка, субектът проверява ли дали тя се разглежда като високорискови товари и поща (ВРТП) (вж. определението в част 6), включително при пратки, които се доставят с транспорт, различен от въздушния?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако „ДА“, по какъв начин?

Опишете процедурата

 

4.7.

При приемане на пратка, спрямо която са били приложени мерки за сигурност, валидираният субект проверява ли дали тя е била защитена от неправомерни действия и/или нарушаване на целостта?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако отговорът е „ДА“, опишете (печати, ключалки, инспекции и др.)

 

4.8.

Изисква ли се от лицето, извършващо доставката, да представи официален документ за самоличност със снимка?

„ДА“ или „НЕ“?

 

4.9.

Въведен ли е процес за разпознаване на онези пратки, които изискват проверка?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако „ДА“, по какъв начин?

 

4.10.

Заключение: достатъчни ли са процедурите по приемане, за да се установи дали въздушният товар или въздушната поща, чието местоназначение е летище в ЕС/ЕИП, постъпва по обезопасена верига за доставка или се нуждае от проверка?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако „НЕ“, посочете причините

 

Коментар на субекта

 

Коментар на валидатора на сигурността във въздухоплаването в ЕС

 

ЧАСТ 5

Проверка

Цел: когато RA3 приема товари и поща, които не постъпват по обезопасена верига на доставка, се налага RA3 да подложи тези пратки на подходяща проверка, преди те да могат да бъдат доставени на ACC3 като товари, отговарящи на условията за сигурност? трябва да разполага с процедури за гарантиране, че отправените до ЕС/ЕИП въздушни товари и въздушна поща за предаване, транзит или разтоварване на летище в Съюза се проверяват със средства или по методи, посочени в законодателството на ЕС, по достатъчно висок стандарт, който дава разумни гаранции, че същите не съдържат никакви забранени предмети.

Когато проверката на въздушни товари или въздушна поща се извършва от компетентния орган в третата страна или от негово име, RA3 трябва да декларира това обстоятелство и да посочи как се осигурява адекватна проверка.

Позоваване: точка 6.8.3

5.1.

Проверката извършва ли се от друг субект от името на субекта?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако отговорът е „ДА“,

посочете вида на тези субекти и добавете подробности:

частно дружество за проверки

държавно регулирано дружество

държавен обект за проверки

Други

Посочете вида на споразумението/договора между валидирания субект и субекта, който извършва проверката от негово име.

 

5.2.

Какви методи за проверка се прилагат спрямо въздушните товари и поща?

Уточнете, включително подробности за оборудването, използвано за проверка на въздушните товари и въздушната поща (напр. производител, тип, версия на софтуера, стандарт, сериен номер и т.н.) за всички използвани методи.

 

5.3.

Включени ли са използваните оборудване или метод (напр. кучета за откриване на експлозиви) в най-новия списък за съответствие на ЕС, този на Европейската конференция за гражданска авиация (ЕКГА) или в този на Администрацията за транспортна сигурност на САЩ (TSA)?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако отговорът е „ДА“, посочете подробности.

 

Ако отговорът е „НЕ“, посочете подробности относно одобряването на оборудването и съответната дата, както и всички признаци, че то съответства на стандартите на ЕС за оборудване.

 

5.4.

Съответства ли използваното оборудване на оперативната концепция на производителите (CONOPS) и подложено ли е то на редовни проверки и поддръжка?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако отговорът е „ДА“, опишете процеса.

 

5.5.

Взима ли се предвид по време на проверката естеството на пратката?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако отговорът е „ДА“, опишете по какъв начин се гарантира, че избраният метод за проверка се прилага по достатъчно висок стандарт, който дава разумни гаранции, че в пратката не са укрити забранени предмети.

 

5.6.

Има ли процедура за реакция при активирана от оборудването за проверка аларма? (При определени видове оборудване (напр. рентгеново оборудване) алармата се задейства от самия оператор)

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако отговорът е „ДА“, опишете процеса на реакция при алармени сигнали, който да гарантира неналичието на забранени предмети.

 

Ако отговорът е „НЕ“, опишете какво се случва с пратката.

 

5.7.

Има ли пратки, освободени от проверки за сигурност?

„ДА“ или „НЕ“?

 

5.8.

Има ли случаи на освобождаване, които не съответстват на списъка на Съюза?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако отговорът е „ДА“, моля, дайте подробности.

 

5.9.

Контролира ли се достъпът до зоната за проверка, за да се гарантира, че такъв се предоставя единствено на упълномощен и обучен персонал?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако „ДА“, да се опише.

 

5.10.

Има ли установен режим на контрол на качеството и/или режим за изпитвания?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако „ДА“, да се опише.

 

5.11.

Заключение: проверяват ли се въздушните товари/поща по един от начините или методите, посочени в точка 6.2.1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998, по начин и в степен, които дават разумни гаранции, че същите не съдържат никакви забранени предмети?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако отговорът е „НЕ“, посочете причините.

 

Коментар на субекта

 

Коментар на валидатора на сигурността във въздухоплаването в ЕС

 

ЧАСТ 6

Високорискови товари или поща (ВРТП)

Цел: пратки, изпращани от или прехвърляни в места, смятани за високорискови от страна на Съюза или чиято цялост изглежда е била нарушена в значителна степен, се смятат за високорискови товари и поща (ВРТП). Те трябва да се проверяват в съответствие с конкретни инструкции. трябва да разполага с процедура, с която гарантира, че изпращаните към ЕС/ЕИП ВРТП биват засичани и са предмет на съответните проверки, определени в законодателството на Съюза.

На ACC3, на който RA3 доставя въздушни товари или поща за транспортиране, се разрешава да довежда до знанието на RA3 най-актуалната информация за високорисковите места на произход.

трябва да прилага еднакви мерки, независимо от това дали получава високорискови товари и поща от въздушен превозвач или чрез други видове транспорт.

Позоваване: Точка 6.7.

Забележка: ВРТП, получили разрешение за превоз към ЕС/ЕИП, получават статут по отношение на сигурността „SHR“, което означава „безопасно за превоз в пътнически, изцяло товарни или превозващи поща въздухоплавателни средства в съответствие с изискванията при високо ниво на риск“.

6.1.

Знае ли персоналът, отговорен за извършването на контрол за сигурност, кои въздушни товари и поща се третират като високорискови товари и поща (ВРТП)?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако „ДА“, да се опише.

 

6.2.

Разполага ли субектът с процедури за засичане на ВРТП?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако „ДА“, да се опише.

 

6.3.

Подлагат ли се ВРТП на процедури за проверка на ВРТП съгласно законодателството на Съюза?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако отговорът е „НЕ“, посочете прилаганите процедури.

 

6.4.

След проверка, прилага ли субектът декларация за статут по отношение на сигурността SHR към документацията, придружаваща пратката?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако отговорът е „ДА“, опишете как се обявява статут по отношение на сигурността и в кой документ.

 

6.5.

Заключение: адекватен и достатъчен ли е процесът, с който разполага субектът, за да се гарантира, че всички ВРТП се обработват правилно преди натоварването им?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако отговорът е „НЕ“, посочете причините.

 

Коментар на субекта

 

Коментар на валидатора на сигурността във въздухоплаването в ЕС

 

ЧАСТ 7

Защита на въздушните товари и поща, спрямо които са били приложени мерки за сигурност

Цел: трябва да разполага с процедури, с които се гарантира, че въздушните товари и/или въздушната поща, отправени към ЕС/ЕИП, са защитени от неправомерни действия и/или евентуално нарушаване на целостта от момента на осъществяване на проверките за сигурност или друг контрол по сигурността или от мястото на приемане след извършени проверка или проверки за сигурност до натоварването на ACC3 или на друг RA3. Ако определен въздушен товар или поща, спрямо който предварително са приложени мерки за сигурност, впоследствие не е защитен/а, той/тя не може да бъде натоварен/а или предаден/а на АСС3 или друг RA3 като отговарящ/а на условията за сигурност товар или поща.

Защита може да се осигури по различни начини, като например физически (бариери, заключени помещения и др.), човешки (патрули, обучен персонал и др.) и технологични (камери за видеонаблюдение, аларми за сигнализиране на неразрешено проникване и др.).

Отправени към ЕС/ЕИП въздушни товари или поща, спрямо които са били приложени мерки за сигурност, следва да бъдат отделени от други товари или поща.

Позоваване: точка 6.8.3.1

7.1.

Защитата на въздушни товари и въздушна поща, спрямо които са били приложени мерки за сигурност, извършва ли се от друг субект от името на валидирания субект?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако отговорът е „ДА“,

посочете вида на тези субекти и добавете подробности:

частно дружество за проверки

държавно регулирано дружество

държавен обект за проверки

Други

 

7.2.

Прилагат ли се проверки за сигурност и защита за предотвратяване на нарушаването на целостта по време на процеса на проверка?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако „ДА“, да се опише.

Уточнете какъв/какви вид/ове защита са въведени:

физическа (ограда, преграда, масивна сграда и т.н.)

човешка (патрулиране и т.н.)

технологична (камери за видеонаблюдение, алармена система и др.)

и обяснете по какъв начин са организирани те.

 

7.3.

Само за лица със съответното разрешение ли са достъпни въздушните товари/въздушната поща, отговарящи на условията за сигурност?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако „ДА“, да се опише.

Посочете по какъв начин се контролират всички точки на достъп (включително вратите и прозорците) до разпознаваемите и преминали проверка за сигурност въздушни товари/въздушна поща.

 

7.4.

Съществуват ли процедури, които да гарантират, че въздушните товари/въздушната поща, отправени към ЕС/ЕИП, спрямо които са били приложени мерки за сигурност, са защитени от неправомерни действия от момента, в който тези мерки са били приложени, до момента на натоварване или предаване на ACC3 или на друг RA3?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако отговорът е „ДА“, опишете използваните средства за защита (физическа, човешка, технологична и т.н.).

Посочете също така дали сградата е масивна и вида на използваните материали, ако е известен.

 

Ако „НЕ“, посочете причините

 

7.5.

Заключение: достатъчно надеждна ли е защитата на пратките срещу незаконна намеса?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако отговорът е „НЕ“, посочете причините.

 

Коментар на субекта

 

Коментар на валидатора на сигурността във въздухоплаването в ЕС

 

ЧАСТ 8

Документация

Цел: статутът по отношение на сигурността на дадена пратка трябва да бъде посочен в документацията, придружаваща пратката, под формата на въздушна товарителница, равностойна пощенска документация или отделна декларация, в електронен формат или попълнена на ръка. Статутът по отношение на сигурността се определя от RA3.

Позоваване: точка 6.3.2.6, буква г) и точка 6.8.3.4.

Забележка: следните нива на сигурност могат да бъдат посочени:

„SPX“, т.е. „безопасно за превоз в пътнически, изцяло товарни или превозващи поща въздухоплавателни средства“, или

„SCO“, т.е. „безопасно за превоз само в изцяло товарни или превозващи поща въздухоплавателни средства“, или

„SHR“, което означава „безопасно за превоз в пътнически, изцяло товарни или превозващи поща въздухоплавателни средства в съответствие с изискванията за високо ниво на риск“.

8.1.

Субектът посочва ли в съпровождащата документация (напр. въздушната товарителница) статута по отношение на сигурност на товара и как е постигнат той?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако отговорът е „НЕ“, моля, обяснете.

 

8.2.

Заключение: достатъчна ли е процедурата по документиране, за да се гарантира, че товарите/поща са снабдени със съответната документация, в която е посочен верният статут на пратката по отношение сигурността?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако отговорът е „НЕ“, посочете причините.

 

Коментар на субекта

 

Коментар на валидатора на сигурността във въздухоплаването в ЕС

 

ЧАСТ 9

Транспортиране

Цел: въздушните товари и въздушната поща трябва да бъдат защитени от неправомерни действия или нарушаване на целостта от момента от момента, в който спрямо тях са били приложени мерки за сигурност, до момента на натоварване или предаване на ACC3 или на друг RA3. Това включва защитата по време на транспортиране до въздухоплавателното средство, до ACC3 или до друг RA3. Ако определен въздушен товар и поща, спрямо които предварително са приложени мерки за сигурност, не са защитени по време на транспортирането, те не могат да бъдат натоварени или предадени на АСС3 или на друг RA3 като отговарящ на условията за сигурност товар.

По време на транспортирането до въздухоплавателно средство, ACC3 или друг RA3 RA3 носи отговорност за защитата на пратките, отговарящи на условията за сигурност. Такъв е и случаят, когато транспортирането е предприето от друг субект, например спедитор, за негова сметка. Това не се отнася за случаите, в които за транспортираните пратки отговорност носят ACC3 или друг RA3.

Позоваване: точка 6.8.3

9.1.

По какъв начин въздушният товар или въздушната поща се предават на ACC3/друг RA3?

а)

със собствен транспорт на валидирания субект?

„ДА“ или „НЕ“?

 

б)

с транспорт на друг RA3 или на ACC3?

„ДА“ или „НЕ“?

 

в)

посредством ангажиран от валидирания субект подизпълнител?

„ДА“ или „НЕ“?

 

9.2.

Поставени ли са въздушните товари/въздушната поща в опаковка, оставяща явна следа при нарушаване на целостта ѝ?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако отговорът е „ДА“, по какъв начин?

 

9.3.

Запечатано/заключено ли е превозното средство преди транспортирането?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако отговорът е „ДА“, по какъв начин?

 

9.4.

Когато се използват номерирани пломби, контролира ли се достъпът до пломбите и записват ли се номерата?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако отговорът е „ДА“, по какъв начин?

 

9.5.

Ако е приложимо, съответният превозвач подписва ли декларацията на превозвача?

„ДА“ или „НЕ“?

 

9.6.

Подложено ли е било лицето, превозващо товарите, на специфичен контрол за сигурност и преминало ли е съответно обучение, преди да получи разрешение за транспортиране на въздушни товари и/или въздушна поща, спрямо които се прилагат мерки за сигурност?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако отговорът е „ДА“, моля, опишете вида на контрола за сигурност (проверка преди назначаване на работа, цялостна проверка и др.) и вида на обучението (обучение по сигурност и др.).

 

9.7.

Заключение: достатъчни ли са мерките за защита на въздушния товар или въздушната поща срещу неправомерни действия по време на превоз?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако „НЕ“, посочете причините

 

Коментар на субекта

 

Коментар на валидатора на сигурността във въздухоплаването в ЕС

 

ЧАСТ 10

Изпълнение

Цел: оценките по части 1—9 от настоящия контролен списък ще позволят на валидатора на сигурността във въздухоплаването в ЕС да заключи дали неговите проверки на място потвърждават, че проверките за сигурност спрямо отправените към ЕС/ЕИП въздушни товари или въздушна поща се извършват в съответствие с изброените в настоящия контролен списък цели.

Възможни са два различни варианта на заключения. Валидаторът на сигурността във въздухоплаването в ЕС да стигне до заключението, че субектът:

а)

успешно е изпълнил целите, посочени в настоящия контролен списък. В този случай валидаторът трябва да предостави на валидирания субект оригинала на доклада за валидиране и да уточни, че субектът е определен за валидиран в областта на сигурността във въздухоплаването в ЕС пълноправен контрольор от трета държава;

б)

не e успял да изпълни целите, посочени в настоящия контролен списък. В този случай на субекта не се дава разрешение да доставя предназначени за ЕС/ЕИП въздушни товари или поща, спрямо които се прилагат мерки за сигурност, на АСС3 или на друг RA3. Той получава копие от попълнения контролен списък, в който са изброени недостатъците.

В общия случай валидаторът на сигурността във въздухоплаването в ЕС трябва да реши дали товарът или пощата, пренасяни от валидирания субект, са обработени по такъв начин, че към момента на доставянето им на АСС2 или на друг RA3 може да се счита, че е безопасно да бъдат отправени към ЕС/ЕИО в съответствие с приложимото законодателство на Съюза.

Валидаторът на сигурността във въздухоплаването в ЕС трябва да има предвид, че оценяването се основава на цялостна методология за оценка на съответствието с оглед на поставените цели.

10.1.

Общо заключение:

Оценка (и уведомление)

(маркирайте приложимата оценка)

Ако оценката е „УДОВЛЕТВОРИТЕЛНА“, субектът ще се счита за определен за валидиран в областта на сигурността във въздухоплаването в ЕС пълноправен контрольор от трета държава (RA3).

Удовлетворителна/неудовлетворителна

Когато общата оценка е неудовлетворителна, избройте по-долу областите, в които субектът не успява да постигне изискваното ниво на сигурност или проявява конкретна уязвимост. Направете и препоръки за необходимите изменения за постигане на изискваното ниво и по такъв начин за получаване на удовлетворителна оценка.

Коментар на валидатора на сигурността във въздухоплаването в ЕС

 

Коментар на субекта

 

Име на валидатора:

Дата:

Подпис:


(1)  Регламент (ЕО) № 272/2009 на Комисията от 2 април 2009 г. за допълване на общите основни стандарти за сигурност на гражданското въздухоплаване, предвидени в приложението към Регламент (ЕО) № 300/2008 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 91, 3.4.2009 г., стр. 7).

(2)  Решение за изпълнение C(2015) 8005 final на Комисията за установяване на подробни мерки за прилагането на общите основни стандарти за сигурност във въздухоплаването, съдържащи информация съгласно член 18, буква а) от Регламент (ЕО) № 300/2008, и за отмяна на Решение C(2010) 774 от 13 април 2010 г.

(3)  Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 253, 11.10.1993 г., стр. 1).

(4)  Регламент (ЕО) № 748/2009 на Комисията от 5 август 2009 г. относно списъка на операторите на въздухоплавателни средства, които са извършвали авиационна дейност, включена в списъка от приложение I към Директива 2003/87/ЕО, към 1 януари 2006 г. или след това, като за всеки оператор на въздухоплавателни средства се посочва администриращата държава членка (ОВ L 219, 22.8.2009 г., стр. 1).

(5)  Регламент (ЕО) № 300/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2008 г. относно общите правила в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2320/2002 (ОВ L 97, 9.4.2008 г., стр. 72).

(6)  Регламент (ЕО) № 300/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2008 г. относно общите правила в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2320/2002 (ОВ L 97, 9.4.2008 г., стр. 72).

(7)  Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 253, 11.10.1993 г., стр. 1).

(8)  Държави членки на Европейския съюз: Австрия, Белгия, България, Германия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Обединеното кралство, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Хърватия, Чешката република и Швеция.

(9)  Въздушни превози на товари/поща или въздухоплавателни съдове, отправяни за ЕС/ЕИП, в настоящия контролен списък са въздушни превози на товари/поща или въздухоплавателни съдове, отправяни за ЕС, Исландия, Норвегия и Швейцария.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Списък на посетените и интервюирани лица и субекти

Да се посочат наименованието на субекта, името на лицето за контакт и датата на посещението или на интервюто.

Наименование на субекта

Име на лицето за контакт

Дата на посещението/интервюто

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПРИТУРКА 6-В3

КОНТРОЛЕН СПИСЪК ЗА ВАЛИДИРАНЕ ЗА ACC3

Получаването на статут на ACC3 (въздушен превозвач на товари или поща, осъществяващ превоз от летище в трета държава до територията на Европейския съюз) е необходимо предварително условие за осъществяване на въздушни превози на товари или поща към Европейския съюз (ЕС) (1) или Исландия, Норвегия и Швейцария и се изисква от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998.

По принцип определяне като ACC3 се изисква за всички полети за превоз на товари или поща за прехвърляне, транзит или разтоварване на летища в ЕС и ЕИП (2). Компетентните органи на държавите членки на Европейския съюз, Исландия, Норвегия и Швейцария отговарят за определяне на някои въздушни превозвачи като ACC3. Определянето се основава на програмата за сигурност на съответния въздушен превозвач и на проверка на място на прилагането в съответствие с целите, посочени в настоящия контролен списък за валидиране.

Контролният списък е инструмент, който трябва да се използва от валидатора на сигурността във въздухоплаването в ЕС за оценяване на нивото на сигурност, което се прилага за отправени към ЕС/ЕИП въздушни товари или поща от или под отговорността на ACC3 или на въздушен превозвач, който е подал искане за определяне като ACC3.

На определящия компетентен орган и на валидирания субект се предоставя доклад за валидиране в срок от един месец максимум след проверката на място. Докладът за валидиране включва най-малко следните части:

попълнения контролен списък, подписан от валидатора на сигурността във въздухоплаването в ЕС и когато е приложимо, с коментарите на валидирания субект,

декларацията за поемане на ангажименти (притурка 6-З1 към Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998), подписана от валидирания субект и

декларация за независимост (притурка 11-А към Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998) за валидирания субект, подписана от валидатора на сигурността във въздухоплаването в ЕС.

Номерирането на страниците, датата на валидиране на сигурността във въздухоплаването в ЕС и парафирането на всяка страница от валидатора и от валидирания субект е доказателство за целостта на доклада за валидиране. Ако не е предвидено друго, докладът за валидиране е на английски.

Част 3 — Програма за сигурност на въздушния превозвач, част 6 — База данни, част 7 — Проверка и част 8 — Високорискови товари или поща (ВРТП) се оценяват в съответствие с изискванията на точки 6.7 и 6.8 от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998. За останалите части минимални стандарти са стандартите и препоръчителните практики от приложение 17 към Конвенцията за международната гражданска авиация и насоките, които се съдържат в ръководството на ИКАО за сигурност на въздухоплаването (док. 8973 с ограничен достъп).

Забележки относно попълването

Всички части на контролния списък трябва да бъдат попълнени. Когато дадено поле не се попълва поради липса на информация, това трябва да бъде обяснено.

След всяка част валидаторът на сигурността във въздухоплаването в ЕС прави заключение дали и до каква степен са изпълнени целите на съответната част.

ЧАСТ 1

Идентификация на валидирания субект и на валидатора

1.1.

Дата/и на валидиране

Да се използва точният формат за посочване на датата, например 1.10.2012 — 2.10.2012

дд/мм/гггг г.

 

1.2.

Дата на предходно валидиране и уникален буквено-цифров идентификатор (UAI) на ACC3, ако е наличен

дд/мм/гггг г.

 

UAI

 

1.3.

Информация за валидатора на сигурността във въздухоплаването

Име

 

Дружество/организация/орган

 

UAI

 

Адрес за електронна поща

 

Телефонен номер — включително международен код

 

1.4.

Име на въздушния превозвач, който трябва да бъде валидиран

Име

 

САО (Свидетелство за авиационен оператор) издадено в (държава)

 

Код по IATA (Международна асоциация за въздушен транспорт) или код по ICAO (Международна организация за гражданско въздухоплаване), ако няма код по IATA за даден въздушен превозвач. Да се уточни кой от двата кода се използва.

 

Държава, отговорна за определянето на даден въздушен превозвач като ACC3

 

1.5.

Информация относно местоположението на летището на третата държава, което трябва да бъде валидирано, или съответните летищни съоръжения за товари/поща

Име

 

Код по IATA (или по ICAO) на летището

 

Държава

 

1.6.

Вид на дейността на въздушния превозвач — може да се отбележи повече от един вид дейност

а)

превозвач на пътници и товари/поща

б)

превозвач само на товари и поща

в)

превозвач само на товари

г)

превозвач само на поща

д)

превозвач, предоставящ комплексни транспортни услуги

е)

чартърен превозвач

 

1.7.

Име и длъжност на лицето, отговарящо за сигурността на въздушните товари и на въздушната поща от третата държава

Име

 

Длъжност

 

Адрес за електронна поща

 

Телефонен номер — включително международен код

 

1.8.

Адрес на главния офис на въздушния превозвач на посетеното летище

Номер/участък/сграда/летище

 

Улица

 

Град

 

Пощенски код

 

Щат (когато е уместно)

 

Държава

 

1.9.

Адрес на главния офис на въздушния превозвач, напр. управлението на дружеството

Номер/участък/сграда/летище

 

Улица

 

Град

 

Пощенски код

 

Щат (когато е уместно)

 

Държава

 

ЧАСТ 2

Организация и отговорности на ACC3 на летището

Цел: не се допуска превоз на въздушен товар или въздушна поща за ЕС/ЕИП без извършването на проверки за сигурност. Подробности за този контрол се предоставят от следващите части на настоящия контролен списък. ACC3 не приема товар или поща за превоз на борда на въздухоплавателно средство, отправено за ЕС, докато прилагането на проверка или друга форма на проверки за сигурност не бъде потвърдено и отчетено от пълноправен контрольор, валидиран за сигурността във въздухоплаването в ЕС, от познат изпращач, валидиран за сигурността във въздухоплаването в ЕС, или от регистриран изпращач на пълноправен контрольор, валидиран за сигурността във въздухоплаването в ЕС, в противен случай пратките се подлагат на проверка в съответствие със законодателството на Съюза.

ACC3 трябва да разполага с процес за гарантиране, че подходящи форми на контрол за сигурност се прилагат по отношение на всички изпращани за ЕС/ЕИП въздушни товари или поща, освен ако някой от тях е освободен от проверка в съответствие със законодателството на Съюза и въпросният товар или поща е бил/а защитен/а до момента на натоварване на въздухоплавателното средство. Контролът за сигурност трябва да включва:

физическа проверка, която да отговаря на стандарт, който да е достатъчно висок, за да се гарантира в разумна степен, че в пратката няма укрити забранени предмети, или

друга форма на контрол за сигурност, представляваща част от процеса за сигурност на веригата за доставка, който гарантира в разумна степен, че в пратката няма укрити забранени предмети, прилаган от пълноправни контрольори или познати изпращачи, валидирани за сигурността във въздухоплаването в ЕС, или от регистриран изпращач на пълноправен контрольор, валидиран за сигурността във въздухоплаването в ЕС.

Позоваване: точка 6.8.3

2.1.

Установил ли е въздушният превозвач процес за гарантиране, че въздушният товар или въздушната поща е преминал/а подходяща форма на контрол за сигурност, преди да бъде натоварен/а на борда на въздухоплавателно средство, отправено за ЕС/ЕИП?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако отговорът е „ДА“, опишете процеса.

 

2.2.

От въздушния превозвач ли се извършва контролът за сигурност или от негово име от субект, посочен в програмата за сигурност на въздушния превозвач?

Ако отговорът е „ДА“, посочете подробности.

 

Ако отговорът е „НЕ“, кои субекти, които не са посочени в програмата за сигурност на въздушния превозвач, извършват контрол за сигурност на въздушни товари или поща, превозвани от този въздушен превозвач към ЕС/ЕИП?

 

Уточнете какви са тези субекти и посочете подробности:

Частно дружество за обработка

държавно регулирано дружество

държавен обект за проверки

Други

 

2.3.

С какви средства и инструкции въздушният превозвач гарантира, че контролът за сигурност се извършва по изисквания начин?

 

2.4.

Може ли въздушният превозвач да поиска подходящата форма на контрол за сигурност при извършване на проверка от страна на субекти, които не са посочени в програмата за сигурност на въздушния превозвач, като държавни обекти за проверки?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако отговорът е „НЕ“, посочете подробности.

 

2.5.

Въведена ли е програма на пълноправен контрольор/познат изпращач за превоз на въздушни товари и поща в съответствие със стандартите на ICAO в държавата на летището, в което се извършва валидирането?

Ако отговорът е „ДА“, опишете елементите от програмата и как тя е въведена.

 

2.6.

Заключения и общи коментари относно надеждността, завършеността и ефективността на процеса.

Коментари от въздушния превозвач

 

Коментар на валидатора на сигурността във въздухоплаването в ЕС

 

ЧАСТ 3

Програма за сигурност на въздушния превозвач

Цел: ACC 3 гарантира, че неговата програма за сигурност включва всички мерки за сигурност във въздухоплаването, необходими и достатъчни за сигурността на въздушните превози на товари и поща, превозвани към ЕС.

Програмата за сигурност и свързаната с това документация на въздушния превозвач стоят в основата на проверките за сигурност, прилагани в съответствие с целта на настоящия контролен списък. Проверките за сигурност, прилагани в съответствие с целта на настоящия списък следва да се основават на програмата за сигурност на въздушния превозвач и документацията към нея.

Позоваване: точка 6.8.2.1 и притурка 6-Ж

Забележка: следните точки, посочени в притурка 6-Ж към Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998, следва да са отразени по подходящ начин:

а)

описание на мерките за въздушни товари и поща

б)

процедури за приемане

в)

схеми и критерии за пълноправни контрольори

г)

схеми и критерии за познати изпращачи

д)

схеми и критерии за регистрирани изпращачи

е)

стандарти за проверка;

ж)

място на проверки;

з)

подробности за оборудването за проверка

и)

подробности за оператора или доставчика на услуги

й)

списък на случаите на освобождаване от задължението за преминаване на проверки за сигурност;

к)

третиране на високорискови товари и поща.

3.1.

Програма за сигурност на въздушния превозвач

Дата — да се използва точният формат за посочване на датата дд/мм/гггг

 

Версия

 

Била ли е програмата представена на компетентен орган от ЕС/ЕИП на по-ранен етап? Ако отговорът е „ДА“, било ли е това в рамките на заявление за статут на ACC3? Други цели?

 

3.2.

Съдържа ли програмата за сигурност достатъчно елементи от списъка по-горе?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако отговорът е „НЕ“, изложете подробно причините за това.

 

3.3.

Подходящи и достатъчни ли са мерките за сигурност на въздухоплаването, описани в програмата за сигурност, за да се гарантира сигурност на въздушните товари/въздушната поща, с направление към ЕС/ЕИП, в съответствие с изискванията на стандартите?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако отговорът е „НЕ“, изложете подробно причините за това.

 

3.4.

Заключение: Убедителна, стабилна и цялостна ли е програмата за сигурност?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако „НЕ“, посочете причините

 

Коментари от въздушния превозвач

 

Коментар на валидатора на сигурността във въздухоплаването в ЕС

 

ЧАСТ 4

Набиране и обучение на персонала

Цел: ACC3 възлага на отговорен и компетентен персонал работата в областта на сигурността на въздушните товари или въздушната поща. Персоналът с достъп до въздушни товари, спрямо които се прилагат мерки за сигурност, притежава изискваните знания и умения за изпълнението на своите задължения и е обучен специално за целта.

За изпълнението на тази цел ACC3 разполага с процедура, която гарантира, че целият персонал (постоянен, срочно нает, нает чрез агенции, шофьори и др.) с пряк достъп и с достъп без придружител до въздушни товари или въздушна поща, спрямо които се прилагат или са били приложени проверки за сигурност:

е обект на първоначални и периодични проверки преди назначаване на работа и/или на проверки на личното досие, които най-малкото съответстват на изискванията на местните власти на летището в процес на валидиране, както и

е преминал първоначално и периодично обучение по въпросите на сигурността, за да е наясно със своите отговорности във връзка със сигурността в съответствие с изискванията на местните власти на летището в процес на валидиране.

Позоваване: точка 6.8.3.1

Забележка:

„Цялостна проверка“ означава проверка на самоличността и професионалния опит на дадено лице, включително когато това е законово допустимо, на съдебното му досие, като част от преценката за способността му да изпълнява проверки по сигурността и/или да получи достъп без придружител до охраняеми зони с ограничен достъп (определение в приложение 17 на ICAO).

Проверката преди назначаване на работа включва установяване на самоличността на лицето по документи, проверка на трудовата заетост, образование и на всички празноти поне за предходните пет години, и изискване лицето да подпише декларация, в която да отбележи дали има съдебно досие в някоя от държавите на пребиваване поне за предходните 5 години (определение на Съюза).

4.1.

Налице ли е процедура, която гарантира, че всички служители с пряк достъп без охрана до въздушен товар или въздушна поща, спрямо които се прилагат мерки за сигурност, преминават през проверки преди назначаване на работа, които дават оценка на техните лични досиета и компетентност?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако отговорът е „ДА“, моля, посочете броя на предходните години, които се вземат предвид при проверката преди назначаване на работа, и посочете кой субект извършва проверката.

 

4.2.

Включва ли тази процедура

Цялостна проверка

Проверка преди назначаване на работа

Проверка на регистрите с наказателни присъди

Интервюта

Други (посочете подробности)

Моля, обяснете отделните елементи на процедурата, посочете кой субект извършва съответната дейност, а когато е приложимо — и предходния период, който е бил взет предвид.

 

4.3.

Налице ли е процедура, която гарантира, че лицето, отговарящо за прилагането и надзора на изпълнението на контрола за сигурност на обекта, преминава през проверка преди назначаване на работа, която дава оценка на неговото досие и компетентност?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако отговорът е „ДА“, моля, посочете броя на предходните години, които се вземат предвид при проверката преди назначаване на работа, и посочете кой субект извършва проверката.

 

4.4.

Включва ли тази процедура

Цялостна проверка

Проверка преди назначаване на работа

Проверка на регистрите с наказателни присъди

Интервюта

Други (посочете подробности)

Моля, обяснете отделните елементи на процедурата, посочете кой субект извършва съответната дейност, а когато е приложимо — и предходния период, който е бил взет предвид.

 

4.5.

Преминава ли персоналът с пряк достъп и с достъп без придружител до въздушен товар или въздушна поща, спрямо които се прилагат мерки за сигурност, обучение по въпросите на сигурността, преди да му бъде разрешен достъп до такива въздушни товари или поща?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако отговорът е „ДА“, опишете съдържанието и продължителността на обучението.

 

4.6.

Преминава ли персоналът, който приема, проверява и/или охранява въздушни товари или въздушна поща, специфично за изпълняваната длъжност обучение?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако отговорът е „ДА“, опишете съдържанието и продължителността на курсовете за обучение.

 

4.7.

Преминава ли персоналът по точки 4.5 и 4.6 периодично обучение?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако отговорът е „ДА“, посочете съдържанието и честотата на периодичното обучение.

 

4.8.

Заключение: гарантират ли мерките за наемане и обучение на персонал, че всички служители с достъп до въздушни товари/въздушна поща, спрямо които се прилагат мерки за сигурност, са били подходящо назначени и обучени в достатъчна степен, за да са наясно със своите отговорности по сигурността?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако „НЕ“, посочете причините

 

Коментари от въздушния превозвач

 

Коментар на валидатора на сигурността във въздухоплаването в ЕС

 

ЧАСТ 5

Процедури за приемане

Цел: ACC3 следва да разполага с процедура за оценка и проверка, при приемане на дадена пратка, на нейния статус по отношение на сигурността предвид предишни проверки.

Процедурата включва следните елементи:

проверка дали пратката се предава от лице, назначено от пълноправния контрольор или познат изпращач, валидирани в областта на сигурността на въздухоплаването в ЕС, посочени в базата данни на ACC3 (част 6), или от регистриран изпращач на такъв пълноправен контрольор,

проверка дали пратката се предава с всички необходими данни в областта на сигурността (въздушна товарителница и информация за статута на пратката по отношение сигурността на хартиен или електронен носител), приложими спрямо въздушните товари и пощенски пратки, които се предават,

проверка дали пратката няма признаци за нарушаване на целостта, и

проверка дали пратката трябва да се третира като високорисков товар и поща (ВРТП).

Позоваване: точка 6.8.3.1

Забележка:

Пълноправен контрольор или познат изпращач е субект, който обработва товари и е бил одобрен от валидатор на сигурността във въздухоплаването в ЕС или чиито мерки за сигурност са били включени в утвърдената от ЕС програма за сигурност на ACC3 (в този случай ACC3 е съвместно отговорен за мерките за сигурност).

Регистриран изпращач е субект, който обработва товари за собствена сметка, като отговорност носи пълноправен контрольор, валидиран в областта на сигурността на въздухоплаването в ЕС. Този пълноправен контрольор носи пълна отговорност за проверките на сигурността, извършвани от регистрирания изпращач.

Назначеното лице съответства на лицето, чиято задача е да достави въздушният товар или въздушната поща на въздушния превозвач. Лицето, което доставя пратката на въздушния превозвач представя идентификационна карта, паспорт, свидетелство за управление на МПС или друг документ, който съдържа негова/нейна снимка и който е издаден или признат от националния орган.

5.1.

Когато приема директно дадена пратка, проверява ли въздушният превозвач дали тя идва от пълноправен контрольор, познат изпращач или регистриран изпращач валидиран или признат съгласно законодателството на Съюза за въздушните товари и вписани в базата данни, поддържана от въздушния превозвач?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако отговорът е „ДА“, опишете процедурата

 

5.2.

Когато приема директно дадена пратка, въздушният превозвач проверява ли дали нейното местоназначение е летище в ЕС/ЕИП?

ДА/НЕ — обяснете

 

5.3.

Ако отговорът е „ДА“, извършва ли въздушният превозвач едни и същи проверки за сигурност на всички въздушни товари или поща, когато местоназначението е летище от ЕС/ЕИП?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако отговорът е „ДА“, опишете процедурата

 

5.4.

Когато приема директно дадена пратка, въздушният превозвач проверява ли дали тя се разглежда като високорискови товари и поща (ВРТП), включително при пратки, които се доставят с транспорт, различен от въздушния?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако „ДА“, по какъв начин?

Опишете процедурата

 

5.5.

При приемане на пратка, спрямо която са били приложени мерки за сигурност, въздушният превозвач проверява ли дали тя е била защитена от неразрешена намеса и/или нарушаване на целостта?

„ДА“ или „НЕ“?

 

Ако отговорът е „ДА“, опишете (печати, ключалки и др.).

 

5.6.

Ако въздушният превозвач приема в този обект транзит на въздушни товари или въздушна поща (въздушен товар/въздушна поща, който/която заминава със същото въздухоплавателно средство, с което е пристигнал/а), въздушният превозвач проверява ли въз основа на съответните данни дали са необходими допълнителни п