EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32014R0044

Делегиран регламент (ЕС) № 44/2014 на Комисията от 21 ноември 2013 година за допълване на Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с конструкцията на превозните средства и общите изисквания към одобряването на дву-, три- и четириколесните превозни средства текст от значение за ЕИП

OJ L 25, 28.1.2014, p. 1–102 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

In force: This act has been changed. Current consolidated version: 20/03/2018

ELI: http://data.europa.eu/eli/reg_del/2014/44/oj

28.1.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 25/1


ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 44/2014 НА КОМИСИЯТА

от 21 ноември 2013 година

за допълване на Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с конструкцията на превозните средства и общите изисквания към одобряването на дву-, три- и четириколесните превозни средства

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013 г. относно одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни средства (1), и по-специално член 18, параграф 3, член 20, параграф 2, член 21, параграф 5, член 25, параграф 8, член 33, параграф 6, член 57, параграф 12 и член 65 от него,

като има предвид, че:

(1)

Вътрешният пазар обхваща пространство без вътрешни граници, в което е гарантирано свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали. За тази цел се прилагат цялостна процедура за ЕС одобряване на типа и система за засилен надзор на пазара на превозните средства от категория L и техните системи, компоненти и отделни технически възли, установени с Регламент (ЕС) № 168/2013.

(2)

Понятието „превозни средства от категория L“ обхваща широка гама от типове леки дву-, три- или четириколесни превозни средства, като велосипедите с двигател, дву- и триколесните мотопеди, дву- и триколесните мотоциклети, мотоциклетите с кош, и четириколесните превозни средства, например четириколесните превозни средства за движение по пътищата, превозните средства с висока проходимост и четириколесните превозни средства с повишена маневреност.

(3)

С Решение 97/836/ЕО на Съвета (2) Съюзът се присъедини към Споразумението на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации за приемане на единни технически предписания за колесните превозни средства, оборудване и части, които могат да се монтират и/или да се използват на колесните превозни средства, и условията за взаимно признаване на одобренията, получени въз основа на тези предписания (Ревизирано споразумение от 1958 г.).

(4)

Производителите подават заявления за одобряване на превозни средства от категория L, техните системи, компоненти или отделни технически възли съгласно Регламент (ЕС) № 168/2013. Повечето от изискванията съгласно законодателството на Съюза за частите на превозните средства са възприети от съответните правила на ИКЕ на ООН. Правилата на ИКЕ на ООН непрекъснато се изменят с оглед на технологичния напредък и съобразно с това трябва редовно да се внасят изменения в съответните регламенти на Съюза. За да се избегне това дублиране, групата на високо равнище „CARS 21“ препоръча замяната на няколко директиви на Съюза с включването и задължителното прилагане в законодателството на Съюза на съответните правила на ИКЕ на ООН, посочени в приложение I.

(5)

Възможността за прилагане на правилата на ИКЕ на ООН по силата на законодателството на Съюза, което предвижда включването на тези правила на ИКЕ на ООН за целите на ЕС одобряването на типа на превозните средства, е предвидена в Регламент (ЕС) № 168/2013. Съгласно посочения регламент одобряването на типа в съответствие с правилата на ИКЕ на ООН, които се прилагат задължително, се счита за ЕС одобряване на типа по силата на същия регламент, неговите делегирани актове и актовете за изпълнението му.

(6)

Правило № 10 на ИКЕ на ООН за електромагнитната съвместимост (ЕМС) следва да стане задължително и да замени глава 8 от Директива 97/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1997 г. относно някои компоненти или характеристики на двуколесните или триколесните моторни превозни средства (3), за да могат превозните средства да отговарят само на едни изисквания към ЕМС, които са приети в международен план от договарящите страни по Споразумението от 1958 г. Правило № 62 на ИКЕ на ООН за защитата срещу неразрешено използване следва да стане задължително и да замени Директива 93/33/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 г. относно устройствата за защита срещу неразрешена употреба на двуколесни или триколесни моторни превозни средства (4) със същата цел, а именно взаимно признаване между договарящите страни по Споразумението от 1958 г.

(7)

Чрез задължителното прилагане на правилата на ИКЕ на ООН се избягва дублирането не само на технически изисквания, но и на процедури за сертификация и административни процедури. Освен това одобряването на типа, което е пряко основано на международно договорени стандарти, може да подобри достъпа до пазара в трети държави, по-специално в онези, които са договарящи страни по Ревизираното споразумение от 1958 г., като така се увеличава конкурентоспособността на промишлеността на Съюза.

(8)

Съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) № 168/2013 превозните средства от категория L, техните системи, компоненти и отделни технически възли, включени в обхвата на същия регламент, не могат да се пускат или да се предоставят на пазара, нито да се пускат в употреба в държавите членки, освен когато отговарят на разпоредбите на посочения регламент.

(9)

Поради изискванията към безопасността при експлоатация или екологичните характеристики се налагат ограничения на неразрешеното изменение на определени типове превозни средства от категория L. За да не се затрудняват собствениците при обслужването и поддръжката на превозните си средства, тези ограничения следва да обхванат само неразрешеното изменение, което в значителна степен променя отрицателно характеристиките на превозното средство, емисиите на замърсители и шум, и безопасността при експлоатацията на превозното средство. Тъй като отрицателното неразрешено изменение засяга и двата аспекта, в настоящия делегиран акт за конструкцията на превозните средства следва да се определят подробните изисквания към силовото предаване и изискванията към предотвратяване на неразрешеното изменение във връзка с намалението на шума.

(10)

Превозните средства от подкатегории L6e-A (леки четириколесни превозни средства за движение по пътищата), L7e-A (тежки четириколесни превозни средства за движение по пътищата) и L7e-B (тежки четириколесни превозни средства с висока проходимост) са с висок център на тежестта спрямо тяхната широчина и колесна база. Те имат широка гама от конфигурации за превоз на пътници/товари и могат да се използват при извънпътни условия. Следва да се установят множество критерии за странична статична стабилност и да се включат в приложение ХI относно масите и размерите поради значението на стабилността срещу преобръщане на превозното средство в извънпътни условия. Като показатели за статичната стабилност се използват ъгълът на накланяне на платформата (ТТА) и коефициентът на странична стабилност (Kst). Kst е триизмерна статична величина и служи за показател за стабилността на превозното средство на равен терен, докато при изпитването на ТТА се извършва симулация на превозно средство, което се използва на склон и при него се проверява статичната надлъжна стабилност. При тези статични изпитвания се проверява състоянието на превозните средства от категории L6e-A, L7e-A и L7e-B при експлоатационни условия със и без товар. Освен това превозното средство следва да е конструирано така, че масите и размерите му да отговарят на изискванията към минималната надлъжна стабилност. Свързаните изпитвания следва да са представителни за превозно средство в напълно натоварено състояние, спускащо се и качващо се директно по стръмен наклон.

(11)

Бордовата диагностика (БД) е от основно значение за ефективния и ефикасния ремонт и поддръжка на превозните средства. Точната диагностика дава възможност на монтьорите бързо да установят най-малката заменяема част, която трябва да се ремонтира или замени. С оглед на бързото техническо развитие в областта на системите за контрол на задвижването е целесъобразно да се преразгледа през 2017 г. списъкът на устройствата, подлежащи на мониторинг за неизправности на електрическата верига. До 1 януари 2018 г. следва да се определи дали да се добавят допълнителни устройства и неизправности в списъка по допълнение 2 към приложение ХII, за да се осигури достатъчно време за държавите членки, производителите на превозни средства, техните доставчици и сервизи да се адаптират преди влизането в сила на БД от второ поколение.

(12)

БД от първо поколение, която е задължителна от 2016 г. нататък, не следва да задължава производителите да сменят хардуера във връзка със зареждането с гориво, нито да налага оборудването с електронен карбуратор или електронно впръскване на горивото, при условие че превозното средство отговаря на изискванията по Регламент (ЕС) № 168/2013 и делегираните му актове. Съответствието с изискванията за БД от първо поколение изисква захранването с гориво, подаването на искра или входящият въздух да се контролират по електронен път, като е необходим мониторинг на съответните входящи и/или изходящи мрежи, определени в допълнение 2 към приложение ХII. Например, ако мотоциклет е оборудван с механично задействан карбуратор, но едновременно с това и с подаване на искра с електронен контрол, е необходим мониторинг на основните мрежи на запалната бобина. При механичен карбуратор, оборудван с датчик за положението на дросела, който подава по веригата входящ сигнал към PCU / ECU за определяне на натоварването на двигателя, който от своя страна се използва за подаването на искра с електронен контрол, се налага мониторинг на веригата на този датчик за положението на дросела. Също така ще е необходим мониторинг на вериги на други датчици и/или задействащи/ механизми, посочени в точки 3.3.5 и 3.3.6 от приложение ХII, въпреки че те не се използват пряко за контрол на захранването с гориво, подаването на искра или входящия въздух. Пример за такъв случай са веригите на датчици за оборотите на колелата, в случай че скоростта на превозното средство се изчислява в PCU/ECU от оборотите на колелата и се използва впоследствие за контрол на екологичните характеристики на мотоциклета или за задействане на режима по подразбиране за ограничаване на въртящия момент.

(13)

Неограниченият достъп до информация за ремонта на превозните средства чрез стандартизиран формат, който може да се използва за извличане на техническата информация, и ефективната конкуренция на пазара за информационни услуги за ремонта и поддръжката (RMI) на превозните средства са необходими за по-доброто функциониране на вътрешния пазар, особено по отношение на свободното движение на стоки, свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги. Голяма част от тази информация е свързана със системите за бордова диагностика (СБД) и тяхното взаимодействие с другите системи на превозното средство. Целесъобразно е да се определят техническите спецификации, на които следва да отговарят уебсайтовете на производителите, както и конкретни мерки за осигуряване на приемлив достъп за малките и средните предприятия (МСП). Общите стандарти, договорени с участието на заинтересованите страни, могат да улеснят обмена на информация между производителите и доставчиците на услуги. По тази причина е целесъобразно производителите да използват техническите спецификации на формàта OASIS, а Комисията своевременно ще изиска от Европейския комитет за стандартизация (CEN) и Международната организация за стандартизация (ISO) да доразвият този формат като стандарт, който да замени формàта OASIS.

(14)

За да се продължи хармонизираният подход за достъпа до RMI във всички области на законодателството за одобряване на типа, който е възприет в глава ХV от Регламент (ЕС) № 168/2013, чиито разпоредби следват тези от регламенти (ЕО) № 595/2009 (5) и (ЕО) № 715/2007 (6) на Европейския парламент и на Съвета, е целесъобразно да се включат в настоящия регламент разпоредбите за достъпа до информация за ремонта и поддръжката от регламента за изпълнение към регламенти (ЕО) № 595/2009 и (ЕО) № 715/2007, а именно Регламент (ЕС) № 582/2011 на Комисията (7), и да се адаптират към спецификите на сектора на превозните средства от категория L.

(15)

По-конкретно е целесъобразно да се приемат специални процедури за достъпа до информация за ремонта и поддръжката в случай на многоетапно одобряване на типа. Също така е целесъобразно да се приемат специални изисквания и процедури за достъпа до информация за ремонта и поддръжката на превозните средства в случай на модификации по искане на клиента и производство на малки количества.

(16)

За да се изключи вероятността прилагането на разпоредбите за достъпа до информация за ремонта и поддръжката на превозните средства да доведе до твърде голяма тежест за производителите на превозни средства в краткосрочен план с оглед на определени системи, които се пренасят от стари към нови типове превозни средства, е целесъобразно да се създаде изчерпателен списък на ограничените дерогации от общите разпоредби за достъпа до БД на превозните средства и до информацията за ремонта и поддръжката на превозните средства и той да се включи в настоящия регламент.

(17)

При разглеждане на основните сфери на политиките, които засягат конкурентоспособността на европейската автомобилна промишленост, групата на високо равнище „CARS 21“ постигна съгласие по известен брой препоръки за повишаване на цялостната конкурентоспособност и заетост в сектора, като едновременно с това се насърчават увеличението на безопасността и подобряването на екологичните характеристики. Тези препоръки бяха публикувани в доклад на Комисията от 2006 г., озаглавен „CARS 21: нормативна уредба за конкурентоспособен автомобилен сектор през ХХI век“. В областта на опростяването групата на високо равнище предложи, наред с другото, две законодателни мерки, с които се въвежда възможността за производителите да извършват сами изпитванията за одобряване, т.е. да са определени като техническа служба („провеждане на собствени изпитвания“), и възможността за използване на компютърни симулации вместо физически изпитвания („виртуално изпитване“). Ето защо с настоящия регламент следва да се определят подробните условия по отношение на виртуалното изпитване и провеждането на собствени изпитвания по членове 32, 64 и 65 от Регламент (ЕС) № 168/2013.

(18)

Компютърните техники, а именно компютърните системи за автоматизирано проектиране (CAD), се използват широко през целия инженерен процес, като се започне от концептуалното проектиране и дизайн на компонентите и оборудването, мине се през изчисленията на якостта и динамичния анализ на монтажните възли и се стигне до определяне на производствените методи. Съществуващият софтуер прави възможно използването на основаващи се на тези техники методи за виртуално изпитване, чието въвеждане беше определено от групата на високо равнище „CARS 21“ като средство за намаляване на разходите на производителите чрез премахване на задължението за произвеждане на прототипи за целите на одобряването на типа. На производителите, които не искат да използват методите за виртуално изпитване, следва да се остави правото да прилагат съществуващите методи за физическо изпитване.

(19)

Изпитванията за одобряване на типа се провеждат от техническите служби, чиито имена са съобщени на Комисията от органите по одобряването на типа на държавите членки, след като са оценени техните умения и компетентност съгласно съответните международни стандарти. Тези стандарти съдържат необходимите изисквания, за да може производител или подизпълнител, който действа от негово име, да бъде определен за техническа служба от органа по одобряването по смисъла на Директива 2002/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (8) (Рамковата директива). Въпреки това, за да се предотврати евентуален конфликт на интереси, следва да се уточнят отговорностите на производителите. Освен това следва да се разяснят условията, при които производител може да използва подизпълнител за изпитванията.

(20)

Една от основните характеристики на системата за одобряване на типа е високото доверие, което трябва да съществува между органа по одобряването и определените от него технически служби. Поради това е важно обменът на информация между техническите служби и органа по одобряването да гарантират прозрачност и яснота.

(21)

Даден метод за виртуално изпитване следва да гарантира същото доверие в резултатите, каквото осигурява физическото изпитване. Поради това е целесъобразно да се определят съответните условия с оглед на това производителите, които осъществяват дейност като собствени технически служби, и подизпълнителите, действащи от името на производител или техническа служба, да могат да потвърждават по необходимия начин използваните математически модели.

(22)

Проверките на съответствието на превозните средства, компонентите или отделните технически възли по време на производствения процес са основна част от процеса на ЕС одобряване на типа. Тези проверки на съответствието се извършват чрез физически изпитвания на превозни средства, компоненти или отделни технически възли, които се вземат от производствената линия. Методите за виртуално изпитване не следва да се разрешават за изпитванията на съответствието на производството, дори ако са били използвани за целите на одобряването на типа.

(23)

Настоящият регламент следва да се прилага от датата на прилагане на Регламент (ЕС) № 168/2013,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ПРЕДМЕТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Предмет

1.   С настоящия регламент се определят подробните технически изисквания и процедурите за изпитване във връзка с конструкцията на превозните средства и общите изисквания за одобряване на типа на превозните средства от категория L и на системите, компонентите и отделните технически възли, предназначени за тези превозни средства, в съответствие с Регламент (ЕС) № 168/2013. Също така настоящият регламент съдържа списък на правилата на ИКЕ на ООН и техните изменения.

2.   С настоящия регламент се установяват и стандарти за работата на техническите служби и процедурата за оценката им.

Член 2

Определения

Прилагат се определенията от Регламент (ЕС) № 168/2013. Освен това се прилагат и следните определения:

1)

„мерки срещу неразрешено изменение“ е съвкупност от технически изисквания и спецификации, имащи за цел да се предотвратят, доколкото е възможно, неразрешените изменения на силовото предаване на превозното средство, които могат да засегнат безопасността при експлоатация, а именно като повишат показателите на превозното средство, и да окажат отрицателно въздействие върху околната среда, и които не са разрешени съгласно приложение II;

2)

„всмукателен колектор“ е комбинацията от всмукателния канал и всмукателната тръба;

3)

„всмукателен канал“ е каналът, по който въздухът постъпва в цилиндъра, цилиндровата глава или картера;

4)

„всмукателна тръба“ е частта, свързваща карбуратора или системата за управление на постъпването на въздух с цилиндъра, цилиндровата глава или картера;

5)

„всмукателна система“ е комбинацията от всмукателния колектор и шумозаглушителя на всмукването;

6)

„изпускателна система“ е комбинацията от изпускателната тръба, разширителното гърне и шумозаглушителя, необходим за поглъщането на шума, излъчван от двигателя, и устройството за контрол на замърсяването;

7)

„специални инструменти“ са инструментите, свързани с устройствата срещу неразрешено изменение, които се предоставят само на дистрибуторите, упълномощени от производителя на превозното средство, и които не са на разположение за общо ползване;

8)

„подаване на искра към запалителната система“ са всички характеристики на искрата, образувана в запалителната система на двигател с принудително запалване (PI), за да запали горивно-въздушната смес, като момент на запалване, ниво и място;

9)

„система за захранване с гориво“ е съвкупността от всички компоненти, включващи устройствата за съхранение на горивото и за горивно-въздушната смес или за впръскване, както и устройствата, които са свързани с тях;

10)

„съответствие на производството“ (СП) е способността да се гарантира, че всяка серия произведени продукти е в съответствие с изискванията към спецификациите, работните характеристики и маркировката от одобряването на типа;

11)

„система за управление на качеството“ е съвкупност от аспекти, взаимносвързани или взаимодействащи помежду си, които се използват от дадена организация, за да ръководи и контролира изпълнението на стратегията по качеството и реализирането на целите в тази връзка;

12)

„одит“ е процес, при който се събират доказателства за оценка на прилагането на одитните критерии и който е разработен така, че да е обективен, безпристрастен и независим, и се извършва под формата на системна и документирана проверка;

13)

„коригиращи действия“ е процес на разрешаване на проблемите при управлението на качеството, при който се предприемат последващи мерки за отстраняване на причините за несъответствието или причините, довели до съответната нежелана ситуация, като с тези мерки се цели предотвратяване на повторната им поява;

14)

„сертификация“ е атестация от национален орган по акредитация за това, че съответната организация отговаря на изискванията, определени в хармонизирани стандарти, и където е приложимо, на всякакви допълнителни изисквания, включително определените в приложимите секторни схеми, за да изпълнява специфична дейност по оценяване на съответствието;

15)

„теглително-прикачно устройство за превозно средство от категория L“ са всички части и устройства на рамите и носещите товара части от каросерията и шасито, които свързват теглещото и тегленото превозно средство, включително неподвижно закрепените или разглобяемите части, пригодени за свързване, регулиране или работа на теглително-прикачните устройства;

16)

„сферични теглително-прикачни устройства и носач“ са теглително-прикачните устройства с болт със сферична част и носачи, които се монтират на превозно средство от категория L и служат за прикачване на ремаркето с помощта на съединителна глава;

17)

„съединителна глава“ е механично теглително-прикачно устройство, монтирано върху теглича на ремаркетата, което служи за прикачване към сферичното теглително-прикачно устройство на превозно средство от категория L;

18)

„точка на прикачване“ е центърът на захващане на теглително-прикачното устройство, монтирано към тегленото превозно средство, в теглително-прикачното устройство, монтирано към съответното теглещо превозно средство;

19)

„допълнително теглително-прикачно устройство“ е теглително-прикачно устройство, което при отделяне на основното теглително-прикачно устройство може да гарантира, че ремаркето остава свързано към теглещото превозно средство и че е осигурено известно остатъчно управление;

20)

„ръб на табелата“ е контурът на табела, която би имала общо четири ясно разграничими ръба, ако беше плоска и правоъгълна, и чиято обща дебелина на материала не надхвърля 10 mm;

21)

„тяло“ е всяка изпъкналост или част, която е с кръгла или почти кръгла форма, включително глави на болтове и винтове, с относително постоянен общ диаметър и която има свободен край, който може да се докосне;

22)

„размер на мрежата“ е броят на отворите на (линеен) инч мрежа;

23)

„товарна платформа“ е платформа, която е прикачена към структурата на превозно средство от категория L за превоз на товари;

24)

„стандартно оборудване“ е базовата конфигурация на превозно средство, оборудвано с всички елементи, изисквани съгласно регулаторните актове по приложение II към Регламент (ЕС) № 168/2013, включително всички елементи, които са монтирани, без да се налага установяването на допълнителни спецификации по отношение на конфигурацията или оборудването;

25)

„незадължително оборудване“ са всички елементи, които не са включени в стандартното оборудване и които могат да се монтират на превозното средство на отговорността на производителя;

26)

„маса на незадължителното оборудване“ е масата на оборудването, което може да се монтира на превозното средство в допълнение към стандартното оборудване съгласно спецификациите на производителя;

27)

„маса на теглително-прикачното устройство“ е масата на теглително-прикачното устройство и частите, необходими за прикачването му към превозното средство;

28)

„технически допустима максимална маса в точката на прикачване“ е масата, съответстваща на допустимото максимално вертикално статично натоварване в точката на прикачване (стойност „S“ или „U“) на съответното теглещо превозно средство в зависимост от конструкцията на теглително-прикачното устройство и теглещото превозно средство;

29)

„действителна маса“ във връзка с превозно средство е масата в готовност за движение по смисъла на член 5 от Регламент (ЕС) № 168/2013, плюс масата на водача (75 kg), плюс, ако е приложимо, масата на системата за съхранение на алтернативното гориво, плюс масата на незадължителното оборудване, монтирано на дадено превозно средство;

30)

„технически допустима максимална маса с товар (М)“ е максималната маса на превозно средство, базирана на неговата конструкция и експлоатационните му характеристики;

31)

„технически допустима максимална теглена маса (TM)“ е максималната маса, която може да се тегли от съответно теглещо превозно средство;

32)

„ос“ е общата ос на въртене на две или повече колела, независимо дали е задвижвана от двигател, или е свободно въртяща, и независимо дали е в една или повече части, разположени в една и съща равнина, която е перпендикулярна на надлъжната осова линия на превозното средство;

33)

„технически допустима максимална маса на оста“ е масата, съответстваща на допустимото максимално вертикално статично натоварване, предавано на пътя от колелата на оста, в зависимост от конструкцията на оста и превозното средство и техните експлоатационни характеристики;

34)

„маса на товара“ e разликата между технически допустимата максимална маса с товар и действителната маса на превозното средство;

35)

„надлъжна равнина“ е вертикалната равнина, успоредна на линията на движение напред на превозното средство;

36)

„система за контрол на емисиите“ е електронният контролер за управление на двигателя и всеки компонент, свързан с емисиите в изпускателната или изпарителната система, който подава входни данни на този контролер или получава изходни данни от него;

37)

„индикатор за неизправност (ИН)“ е светлинен или звуков индикатор, който ясно информира водача на превозното средство при неизправност, посочена в член 21 от Регламент (ЕС) № 168/2013;

38)

„неизправност“е повреда на компонент или система, която довежда до емисии, превишаващи праговите стойности за БД по раздел Б от приложение VI към Регламент (ЕС) № 168/2013 или задействащи работен режим, който значително намалява въртящия момент на двигателя, или водещи до невъзможност на системата за БД да изпълни основните изисквания за мониторинг съгласно приложение ХII;

39)

„вторичен въздух“ е въздухът, който се въвежда в изпускателната система чрез помпа или смукателна клапа или чрез друго средство и който е предназначен да подпомогне окислението на НС и СО, съдържащи се в потока отработили газове;

40)

„прекъсване на запалването на двигател“ е липса на горене в цилиндъра на двигател с принудително запалване, дължащо се на липса на искра, неправилно дозиране на горивото, влошено сгъстяване или някаква друга причина;

41)

„изпитване от тип I“ е приложимият цикъл на движение, използван за одобряването на емисиите;

42)

„цикъл на движение“ е цикъл на изпитване, който се състои от пускане на двигателя, режим на движение, при който би могла да се установи евентуална неизправност, и изключване на двигателя;

43)

„цикъл на загряване“ е работа на превозното средство, при която температурата на охладителя се повишава най-малко с 22 К от след пускането на двигателя и достига температура от най-малко 343,2 К (70 °С);

44)

„регулиране на горивната смес“ са настройките чрез обратна връзка на основния режим на подаване на гориво;

45)

„краткотрайно регулиране на горивната смес“ са динамичните или моментните настройки на основния режим на подаване на гориво;

46)

„дълготрайно регулиране на горивната смес“ са много по-постепенни настройки на режима на подаване на гориво, които изравняват разликите между различните превозни средства и постепенните промени, настъпващи във времето;

47)

„изчислена стойност на товара“ е индикация на текущия въздушен дебит, разделен на максималния въздушен дебит, коригиран за надморската височина, ако е необходимо. Така дефинирана, тази стойност представлява безразмерно число, което не е специфично за определен двигател и указва на обслужващия техник използвания капацитет на двигателя (100 % при отворена дроселова клапа);

48)

„зададен постоянен режим на емисиите“ е случай, когато контролерът за управление на двигателя се превключва постоянно на настройка, при която не се изисква сигнал от неизправен компонент или система, когато този неизправен компонент или система би предизвикал(а) увеличаване на емисиите от превозното средство на равнище над пределните стойности по раздел Б от приложение VI към Регламент (ЕС) № 168/2013;

49)

„вал за отвеждане на мощност“ е вал, управляван от двигателя за целите на захранване на помощно оборудване, монтирано на превозното средство;

50)

„достъп до БД“ е предоставяне на цялата основна информация от бордовата диагностика за емисиите и безопасността, включително всички кодове за неизправности, необходими за проверка, диагностика, обслужване или ремонт на частите на превозното средство, имащи отношение към безопасността при експлоатация или екологичните характеристики, чрез серийния интерфейс за свързване на стандартно оборудване за диагностика съгласно точка 3.12 от допълнение 1 към приложение ХII;

51)

„неограничен достъп до системата за БД“ е:

а)

достъп, който не зависи от код за достъп, предоставян единствено от производителя, или подобно устройство; или

б)

достъп, позволяващ оценка на получените данни, без необходимостта от каквато и да е уникална декодираща информация, освен ако тази информация е стандартизирана;

52)

„стандартизирани данни“ е цялата информация за потока от данни, включително всички използвани кодове за неизправности, получавана само в съответствие с промишлените стандарти, които поради факта, че форматът и разрешените им варианти са ясно определени, осигуряват максимална степен на хармонизация в автомобилната промишленост във връзка с превозните средства от категория L, и чиято употреба е изрично разрешена съгласно настоящия регламент;

53)

„недостатък“ в контекста на системите за БД на превозни средства означава ситуация, при която най-много два отделни следени компонента или системи имат временни или постоянни работни характеристики, които намаляват възможността за техния иначе ефективен мониторинг от БД или които не отговарят на всички други подробни изисквания за БД;

54)

„значително намаление на въртящия момент на двигателя“ е въртящ момент на двигателя, по-малък или равен на 90 % от въртящия момент при нормален режим на работа;

55)

„повърхност от структурирана мрежа“ е повърхност, която се състои от модел от фигури, като кръгли, овални, ромбовидни, правоъгълни или квадратни отвори, разположени равномерно на разстояние, непревишаващо 15 mm;

56)

„повърхност от решетка“ е повърхност, която се състои от успоредни пластини, разпределени равномерно и отстоящи на не повече от 15 mm една от друга;

57)

„номинална повърхност“ е теоретичната геометрично най-подходяща повърхност, без да се вземат предвид неравностите, като издатини или вдлъбнатини;

58)

„наклон“ е степента на ъгловото отклонение по отношение на вертикална равнина;

59)

„модификация по искане на клиента“ е всяко изменение на превозно средство, система, компонент или отделен технически възел, направено по искане на клиент и подлежащо на одобряване;

60)

„пренесена система“ е система, определена в член 3, параграф 15 от Регламент (ЕС) № 168/2013, пренесена от стар тип превозно средство на нов тип превозно средство;

61)

„стойка“ е устройство, което е закрепено здраво към превозното средство и е в състояние да го поддържа в неговото положение при паркиране, когато превозното средство е оставено без надзор от неговия водач;

62)

„странична стойка“ е стойка, която, изтеглена или разгъната до крайно отворено положение, поддържа превозното средство само от една страна, като в същото време и двете колела остават в съприкосновение с опорната повърхност;

63)

„централна стойка“ е стойка, която, разгъната до крайно отворено положение, поддържа превозното средство, като осигурява една или няколко зони на съприкосновение между превозното средство и опорната повърхност от двете страни на средната надлъжна равнина на превозното средство;

64)

„напречен наклон“е страничният наклон на действителната опорна повърхност, изразен като процент, при което пресечницата на средната надлъжна равнина на превозното средство и опорната повърхност е перпендикулярна на линията на максималния наклон;

65)

„надлъжен наклон“ е надлъжният наклон на действителната опорна повърхност, изразен като процент, при което средната надлъжна равнина на превозното средство е успоредна на линията на максималния наклон и поради това е разположена в права линия спрямо нея;

66)

„стойка в работно положение“ е стойка, която е разгърната или отворена и поставена в предвиденото положение с оглед на паркирането на превозното средство;

67)

„стойка в прибрано положение“е стойка, която е прибрана или затворена и стои в положение за движение на превозното средство.

ГЛАВА II

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ ВЪВ ВРЪЗКА С КОНСТРУКЦИЯТА НА ПРЕВОЗНИТЕ СРЕДСТВА

Член 3

Изисквания към монтажа и доказването във връзка с конструкцията на превозните средства

1.   За да се изпълнят изискванията към конструкцията на превозните средства по член 18 и приложение II към Регламент (ЕС) № 168/2013, производителите оборудват превозните средства от категория L със системи, компоненти и отделни технически възли с отражение върху безопасността при експлоатация и опазването на околната среда, които са проектирани, конструирани и комплектувани така, че превозното средство да отговаря на подробните технически изисквания и процедурите за изпитване при нормална употреба и поддръжка съгласно инструкциите на производителя.

2.   Съгласно членове 6 — 20 производителите доказват чрез физическо изпитване пред органа по одобряването, че превозните средства от категория L, които са предоставени на пазара, регистрирани или пуснати в употреба в Съюза, отговарят на изискванията към конструкцията на превозните средства по глава III от Регламент (ЕС) № 168/2013 и на подробните технически изисквания и процедурите за изпитване, определени в членове 6 — 20 от настоящия регламент.

3.   Производителите предприемат необходимото, за да могат резервните части и оборудване, които предоставят на пазара или пускат в употреба в Съюза, отговарят на съответните изисквания от Регламент (ЕС) № 168/2013, както е определено с подробните технически изисквания и процедурите за изпитване по настоящия регламент. Одобрено превозно средство от категория L, върху което е монтирана такава резервна част или оборудване, трябва да отговаря на същите изисквания към изпитванията и пределните стойности за експлоатационните показатели като тези за превозно средство с оригинална част или оборудване, отговарящо на изискванията към издръжливостта, определени до член 22, параграф 2 и членове 23 и 24 (включително) от Регламент (ЕС) № 168/2013.

4.   Също така производителите гарантират, че се следват процедурите за одобряване на типа за проверка на съответствието на производството по отношение на подробните изисквания към конструкцията на превозните средства по член 33 от Регламент (ЕС) № 168/2013 и подробните технически изисквания по настоящия регламент.

5.   Ако е приложимо, производителите представят пред органа по одобряването описание на мерките, предприети за предотвратяване на неразрешеното изменение на системата за управление на силовото предаване, включително емисиите и контролните компютри за безопасността при експлоатация.

Член 4

Прилагане на правилата на ИКЕ на ООН

1.   Правилата на ИКЕ на ООН и техните изменения, посочени в приложение I към настоящия регламент, се прилагат към одобряването на типа.

2.   Превозните средства с максимална проектна скорост, по-ниска или равна на 25 km/h, трябва да отговарят на всички съответни изисквания от правилата на ИКЕ на ООН, приложими към превозните средства с максимална проектна скорост над 25 km/h.

3.   Препратките към категориите превозни средства L1, L2, L3, L4, L5, L6 и L7 в правилата на ИКЕ на ООН се разбират като препратки съответно към категориите превозни средства L1e, L2e, L3e, L4e, L5e, L6e и L7e съгласно настоящия регламент, включително и подкатегориите.

Член 5

Технически спецификации относно изискванията към конструкцията на превозните средства и относно процедурите за изпитване

1.   Процедурите за изпитване на конструкцията на превозните средства се извършват съгласно изискванията към изпитванията по настоящия регламент.

2.   Процедурите за изпитване се извършват от органа по одобряването или в присъствието на негов представител или, ако е разрешено от органа по одобряването, от техническата служба.

3.   Методите за измерване и резултатите от изпитванията се съобщават на органа по одобряването във формата на протокола от изпитванията по член 32, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 168/2013.

Член 6

Изисквания, приложими към мерките за предотвратяване на неразрешеното изменение на силовото предаване (мерките срещу неразрешено изменение)

Процедурите за изпитване и изискванията, приложими към мерките за предотвратяване на неразрешеното изменение на силовото предаване (мерките срещу неразрешено изменение) по приложение II (В1) към Регламент (ЕС) № 168/2013, се извършват и проверяват съгласно приложение II към настоящия регламент.

Член 7

Изисквания, приложими към разпоредбите за процедурите за одобряване на типа

Процедурите за изпитване и изискванията, приложими към разпоредбите за процедурите за одобряване на типа по приложение II (В2) към Регламент (ЕС) № 168/2013, се извършват и проверяват съгласно приложение III към настоящия регламент.

Член 8

Изисквания, приложими към съответствието на производството (СП)

Процедурите за изпитване и изискванията, приложими към съответствието на производството (СП) по приложение II (В3) към Регламент (ЕС) № 168/2013, се извършват и проверяват съгласно приложение IV към настоящия регламент.

Член 9

Изисквания, приложими към теглително-прикачните устройства и закрепващите устройства

Процедурите за изпитване и изискванията, приложими към теглително-прикачните устройства и закрепващите устройства по приложение II (В4) към Регламент (ЕС) № 168/2013, се извършват и проверяват съгласно приложение V към настоящия регламент.

Член 10

Изисквания, приложими към устройствата за предотвратяване на неразрешеното използване

Процедурите за изпитване и изискванията, приложими към устройствата за предотвратяване на неразрешеното използване по приложение II (В5) към Регламент (ЕС) № 168/2013, се извършват и проверяват съгласно приложение VI към настоящия регламент.

Член 11

Изисквания, приложими към електромагнитната съвместимост (ЕМС)

Процедурите за изпитване и изискванията, приложими към електромагнитната съвместимост по приложение II (В6) към Регламент (ЕС) № 168/2013, се извършват и проверяват съгласно приложение VII към настоящия регламент.

Член 12

Изисквания, приложими към външните изпъкнали части

Процедурите за изпитване и изискванията, приложими към външните изпъкнали части по приложение II (В7) към Регламент (ЕС) № 168/2013, се извършват и проверяват съгласно приложение VIII към настоящия регламент.

Член 13

Изисквания, приложими към съхранението на гориво

Процедурите за изпитване и изискванията, приложими към съхранението на гориво по приложение II (В8) към Регламент (ЕС) № 168/2013, се извършват и проверяват съгласно приложение IХ към настоящия регламент.

Член 14

Изисквания, приложими към товарните платформи

Процедурите за изпитване и изискванията, приложими към товарните платформи по приложение II (В9) към Регламент (ЕС) № 168/2013, се извършват и проверяват съгласно приложение Х към настоящия регламент.

Член 15

Изисквания, приложими към масите и размерите

Процедурите за изпитване и изискванията, приложими към масите и размерите по приложение II (В10) към Регламент (ЕС) № 168/2013, се извършват и проверяват съгласно приложение ХI към настоящия регламент.

Член 16

Изисквания, приложими към функционирането на бордовата диагностика

Процедурите за изпитване и изискванията, приложими към функционирането на бордовата диагностика по приложение II (В11) към Регламент (ЕС) № 168/2013, се извършват и проверяват съгласно приложение ХII към настоящия регламент.

Член 17

Изисквания, приложими към дръжките и степенките за пътниците

Процедурите за изпитване и изискванията, приложими към дръжките и степенките за пътниците по приложение II (В12) към Регламент (ЕС) № 168/2013, се извършват и проверяват съгласно приложение ХIII към настоящия регламент.

Член 18

Изисквания към мястото за монтиране на регистрационната табела

Процедурите за изпитване и изискванията, приложими към мястото за монтиране на регистрационната табела по приложение II (В13) към Регламент (ЕС) № 168/2013, се извършват и проверяват съгласно приложение ХIV към настоящия регламент.

Член 19

Изисквания, приложими към достъпа до информация за ремонта и поддръжката

Процедурите за изпитване и изискванията, приложими към достъпа до информация за ремонта и поддръжката по приложение II (В14) към Регламент (ЕС) № 168/2013, се извършват и проверяват съгласно приложение ХV към настоящия регламент.

Член 20

Изисквания, приложими към стойките

Процедурите за изпитване и изискванията, приложими към стойките по приложение II (В15) към Регламент (ЕС) № 168/2013, се извършват и проверяват съгласно приложение ХVI към настоящия регламент.

ГЛАВА III

ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ТЕХНИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ

Член 21

Стандарти за работата и оценка на техническите служби

Техническите служби трябва да отговарят на стандартите за работата и да съблюдават процедурата за оценката им по приложение II (В16) към Регламент (ЕС) № 168/2013, което се проверява съгласно приложение ХVII към настоящия регламент.

Член 22

Разрешаване на собствените изпитвания

Що се отнася до собствените изпитвания от страна на собствените технически служби по член 64, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 168/2013, тези изпитвания могат да се провеждат само когато са разрешени съгласно приложение III към настоящия регламент.

ГЛАВА IV

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ

Член 23

Одобряване на типа на превозни средства, системи, компоненти и отделни технически възли

Съгласно членове 18, 25 и 33 от Регламент (ЕС) № 168/2013 и считано от датите по приложение IV към същия регламент, по отношение на новите превозни средства, които не отговарят на изискванията по Регламент (ЕС) № 168/2013 и по настоящия регламент, националните органи считат, че сертификатите за съответствие повече не са валидни за целите на член 43, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 168/2013, и поради съображения във връзка с емисиите, разхода на гориво или енергия или във връзка с приложимите изисквания към безопасността при експлоатация или конструкцията на превозните средства националните органи забраняват предоставянето на пазара, регистрацията и пускането в употреба на такива превозни средства.

ГЛАВА V

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 24

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 януари 2016 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 21 ноември 2013 година.

За Комисията

Председател

José Manuel BARROSO


(1)  ОВ L 60, 2.3.2013 г., стр. 52.

(2)  Решение 97/836/ЕО на Съвета от 27 ноември 1997 г. с оглед на присъединяването на Европейската общност към Споразумението на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации за приемане на единни технически предписания за колесните превозни средства, оборудване и части, които могат да се монтират и/или да се използват на колесните превозни средства, и условията за взаимно признаване на одобренията, получени въз основа на тези предписания (Ревизирано споразумение от 1958 г.) (ОВ L 346, 17.12.1997 г., стр. 78).

(3)  ОВ L 226, 18.8.1997 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 188, 29.7.1993 г., стр. 32.

(5)  Регламент (ЕО) № 595/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за одобрението на типа на моторни превозни средства и двигатели по отношение на емисиите от тежки превозни средства (Евро VI) и за достъпа до информация за ремонта и техническото обслужване на превозните средства и за изменение на Регламент (ЕО) № 715/2007 и Директива 2007/46/ЕО и за отмяна на директиви 80/1269/ЕИО, 2005/55/ЕО и 2005/78/ЕО (ОВ L 188, 18.7.2009 г., стр. 1).

(6)  Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2007 г. за типово одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 5 и Евро 6) и за достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства (ОВ L 171, 29.6.2007 г., стр. 1).

(7)  Регламент (ЕС) № 582/2011 на Комисията от 25 май 2011 г. за прилагане и изменение на Регламент (ЕО) № 595/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на емисиите от тежки превозни средства (Евро VI), и за изменение на приложения I и III към Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 167, 25.6.2011 г., стр. 1).

(8)  Директива 2002/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 март 2002 г. относно типовото одобрение на дву- и триколесни моторни превозни средства и за отмяна на Директива 92/61/ЕИО на Съвета (ОВ L 124, 9.5.2002 г., стр. 1).


СПИСЪК НА ПРИЛОЖЕНИЯТА

Номер на приложението

Заглавие на приложението

Страница

В1   Конструкция на превозните средства и общи изисквания към одобряването на типа

I

Списък на правилата на ИКЕ на ООН, които се прилагат задължително

12

II

Изисквания, приложими към мерките за предотвратяване на неразрешеното изменение на силовото предаване (мерките срещу неразрешено изменение)

13

III

Изисквания, приложими към разпоредбите за процедурите за одобряване на типа

17

IV

Изисквания, приложими към съответствието на производството (СП)

23

V

Изисквания, приложими към теглително-прикачните устройства и закрепващите устройства

35

VI

Изисквания, приложими към устройствата за предотвратяване на неразрешеното използване

44

VII

Изисквания, приложими към електромагнитната съвместимост (ЕМС)

45

VIII

Изисквания, приложими към външните изпъкнали части

46

Изисквания, приложими към съхранението на гориво

53

Х

Изисквания, приложими към товарните платформи

59

ХI

Изисквания по отношение на масите и размерите

60

ХII

Изисквания по отношение на функционирането на бордовата диагностика (СБД)

68

XIII

Изисквания, приложими към дръжките и степенките за пътниците

85

XIV

Изисквания към мястото за регистрационната табела

86

ХV

Изисквания, приложими към достъпа до информация за ремонта и поддръжката

89

ХVI

Изисквания, приложими към стойките

96

В2   Изисквания към техническите служби

XVII

Стандарти за работата и оценка на техническите служби

102

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Списък на правилата на ИКЕ на ООН, които се прилагат задължително

Номер на правилото на ИКЕ на ООН

Относно

Серия от изменения

Препратка към ОВ

Приложимост

10

Електромагнитна съвместимост (ЕМС)

04

ОВ L 254, 20.9.2012 г., стр. 1

L1e, L2e, L3e, L4e, L5e, L6e и L7e

62

Защита срещу неразрешеното използване

00

ОВ L 89, 27.3.2013 г., стр. 37

L1e, L2e, L3e, L4e, L5e, L6e и L7e

Обяснителна бележка:

Фактът, че даден компонент е включен в този списък, не означава, че монтирането му е задължително. За определени компоненти обаче изискванията за задължително монтиране са определени в други приложения към настоящия регламент.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Изисквания, приложими към мерките за предотвратяване на неразрешеното изменение на силовото предаване (мерките срещу неразрешено изменение)

1.   Цел и обхват

1.1.   С мерките за предотвратяване на неразрешеното изменение на силовото предаване (мерките срещу неразрешено изменение) се цели да се гарантира, че се предотвратяват неблагоприятните промени на силовото предаване на превозните средства, които имат отрицателно отражение върху безопасността при експлоатация и/или околната среда.

1.2.   Мерките включват специални изисквания към маркировката на превозните средства относно максимална мощност, максимална проектна скорост на превозното средства и нивото на шум при работа на място, върху задължителната табела по член 39, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 168/2013. Специалната маркировка на оригиналните и неоригиналните компоненти, отделни технически възли, части и оборудване с отражение върху екологичните характеристики и характеристиките на задвижването и безопасността при експлоатация трябва да отговаря на изискванията по член 39, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) № 168/2013, за да се даде възможност на правоприлагащите органи да проверяват дали частите и оборудването, монтирани на готово за употреба превозно средство, са подходящи за превозното средство от одобрен тип.

1.3.   Обхват

Всички превозни средства от категория L, посочени в член 2 от Регламент (ЕС) № 168/2013, освен (под)категории L3e-A3, L4e-A3 и L5e.

2.   Общи изисквания

2.1.   Производителят прави необходимото за това, да се предостави на органа по одобряването и техническата служба необходимата информация и ако е подходящо, необходимите превозни средства, системи за задвижване, компоненти и отделни технически възли, за да им осигури възможност да проверяват дали са спазени изискванията по настоящото приложение.

2.2.   Производителят декларира в заявлението за одобряване на типа ангажимента си да не предлага на пазара взаимозаменяеми компоненти, които биха могли да увеличат характеристиките на задвижването, приложими за съответната (под)категория.

2.3.   Взаимозаменяемост на неидентичните части между превозни средства от одобрен тип:

2.3.1.   Взаимозаменяемостта на следните части поотделно или в комплект не трябва да води до увеличение на характеристиките на задвижването, надвишаващи измерените стойности, които са докладвани при одобряването на типа, което означава, че при всяко положение максималната проектна скорост на превозното средство и/или номиналната постоянна максимална мощност, и/или ефективната мощност на двигателя за съответната категория продължават да са в границите на съответствието на производството по точка 4.1.4 от приложение IV:

2.3.1.1.

за превозни средства с двутактов двигател: комплект цилиндър/бутало, карбуратор или горивен(ни) инжектор(и), всмукателна тръба, изпускателна система;

2.3.1.2.

за превозни средства с четиритактов двигател: цилиндрова глава, разпределителен вал, комплект цилиндър/бутало, карбуратор или горивен(ни) инжектор(и), всмукателна тръба, изпускателна система.

2.4.   В никакъв случай одобрената максимална проектна скорост на превозното средство и/или номиналната постоянна максимална мощност, и/или ефективната мощност на двигателя на съответната (под)категория, определена в приложение I към Регламент (ЕС) № 168/2013, не могат да се надвишават, което означава, че при всяко положение характеристиките на задвижването на превозното средство трябва да остават в границите на съответствието на производството по точка 4.1.4 от приложение IV.

2.5.   При вериги или клиновидни назъбени ремъци броят на зъбците се показва на вал зъбното колело.

2.6.   Производителят декларира, че подпомогнатите от него изменения на следните показатели не увеличават характеристиките на задвижването така, че да надвишават границите на съответствието на производството по точка 4.1.4 от приложение IV: подаването на искра към запалителната система, ако е приложимо, системата за захранване и доставяне на горивото, системата за засмукване на въздух, включително въздушен(ни) филтър(и) (изменение или отстраняване), конфигурацията на акумулаторната батерия за задвижване или електрическото захранване на електрическия(те) двигател(и), ако е приложимо, тяговата система и блока(овете) за управление, който/които контролира(т) силовото предаване на превозното средство.

2.7.   Ако се регулира времето на запалване, характеристиките на задвижването се измерват с преждевременно запалване, определено в рамките на ± 5° от стойността, при която се достига максималната мощност на двигателя.

2.8.   Производителят предприема необходимото, за да отговаря одобреното превозно средство на следните разпоредби за сигурността на електронната система, ограничаващи екологичните характеристики и характеристиките на задвижването на превозното средство.

2.8.1.   За превозно средство, оборудвано с електрически/електронни устройства, които ограничават характеристиките на задвижването му, производителят на превозното средство трябва да предостави на органите, отговарящи за изпитванията, данни и доказателства за това, че изменението или разединяването на това устройство или неговата електрическа схема не увеличават показателите му.

2.8.2.   Всяко превозно средство с електронен контрол трябва да има защита, която възпрепятства измененията с изключение на тези, които са разрешени от производителя. Производителят трябва да разрешава изменения, необходими за диагностиката, обслужването, проверката, осъвременяването или ремонта на превозното средство.

2.8.3.   Всички препрограмируеми компютърни кодове или работни параметри трябва да са устойчиви на неразрешено изменение и да позволяват ниво на защита, най-малко равно на предвиденото в ISO 15031-7:2001, при условие че обменът на данни за сигурността се извършва чрез протоколите за комуникация и стандартизиран диагностичен куплунг, както е определено в допълнение 1 от приложение ХII.

2.8.4.   За да се избегнат увеличенията на характеристиките на задвижването, програмно определяните работни параметри на задвижването не трябва да могат да се сменят без помощта на специални инструменти и процедури, например запоени или херметически затворени компютърни компоненти, запечатани или запоени компютърни кутии.

2.8.5.   Всички сменяеми чипове с памет за калибриране трябва да са херметически затворени, поставени в запечатан корпус или защитени чрез електронни алгоритми, и не трябва да могат да се сменят без специални инструменти и процедури.

2.8.6.   Производителите, използващи системи с програмируеми компютърни кодове (например електрически изтриваема програмируема памет само за четене — EEPROM), трябва да ги защитят срещу непозволено препрограмиране. Производителите трябва да използват усъвършенствани стратегии за защита срещу неразрешено изменение и функции за защита срещу записване, които изискват електронен достъп до външен компютър, поддържан от производителя, до който независими оператори също имат достъп, защитен съгласно приложение XV. Методите, осигуряващи адекватно ниво на защита срещу неразрешено изменение, като достъп чрез защитни ключове или чрез инициализация, например протоколът Keyword 2000, трябва да се одобрят от органа по одобряването.

2.8.7.   Съхранените кодове за бордовата диагностика на неизправности (DTCs) в блока за управление на силовото предаване или двигателя не трябва да се изтриват при изключването на бордовия компютър от захранването на превозното средство или при изключване или повреда на акумулатора на превозното средство или заземяването.

3.   Допълнителни специални изисквания към превозните средства от (под)категории L1e, L2e и L6e

3.1.   Допустимото отклонение за максималната проектна скорост и/или ограничението на мощността за превозните средства от категории L1e, L2e и L6e е ± 5 % от максималната проектна скорост на превозното средство и/или критериите за класификация на ефективната/номиналната постоянна мощност по приложение I към Регламент (ЕС) № 168/2013.

3.2.   Изисквания за превозните средства от категории L1e, L2e и L6e, оборудвани с двигател с вътрешно горене

3.2.1.   Всмукателна система

3.2.1.1.

Всяка всмукателна тръба трябва да е закрепена с помощта на болтове с откъсваща се глава или болтове, демонтируеми само с помощта на специални инструменти. Намаленото сечение, означено от външната страна, трябва да е разположено във вътрешността на тръбите; на това място стената трябва да е с дебелина, по-малка от 4 mm, или в случай на използване на еластичен материал, като каучук например, по-малка от 5 mm.

3.2.1.2.

Всяка намеса върху тръбите, имаща за цел да измени намаленото сечение, трябва да води до разрушаване на тези тръби или до пълно и постоянно нарушаване на работата на двигателя до възстановяване на положението им, съответстващо на това, при което е издадено одобрението на типа.

3.2.1.3.

Върху тръбите трябва да се нанася видимо маркировка с означение на категорията или категориите на превозното средство.

3.2.2.   Двигател

3.2.2.1.

В случай на двигател, използващ пластинков(и) клапан(и), този/тези клапан(и) трябва да е/са закрепен(и) с помощта на болтове с откъсваща се глава, които предотвратяват повторното използване на носещата му/им част, или с помощта на болтове, демонтируеми само чрез специални инструменти.

3.2.2.2.

След монтирането дебелината на уплътнителя на цилиндровата глава, ако има такъв, не трябва да надвишава 1,3 mm.

3.2.2.3.

Бутало при двутактовите двигатели

Когато е в горна мъртва точка, буталото не трябва да покрива отвора за всмукване. Това изискване не се прилага за частите от пропусквателния/продухвателния канал, които съвпадат с отвора за всмукване при превозни средства, чийто двигател е оборудван с всмукателна уредба с пластинков(и) клапан(и).

3.2.2.4.

При двутактовите двигатели завъртането на буталото на 180° не трябва да води до повишаване на показателите на двигателя.

3.2.3.   Изпускателна система

3.2.3.1.

В изпускателната система не се допускат изкуствени препятствия. Водачите на клапаните при четиритактовите двигатели не се разглеждат като изкуствени препятствия.

3.2.3.2.

Отстраняването на резонаторната тръба, ако има такава, не трябва да води до увеличение на характеристиките на задвижването.

3.2.3.3.

Частта(ите) от изпускателната система, разположена(и) във вътрешността на шумозаглушителя(ите), която(ито) определя(т) ефективната дължина на изпускателната тръба, трябва да е/са закрепена(и) към шумозаглушителя(ите) или разширителното(ите) гърне(та) така, че да не може/могат да се изважда(т).

3.5.   Безстепенна трансмисия (СVТ)

3.5.1.   Безстепенната скоростна кутия, ако има такава, трябва да се закрепва най-малко чрез 2 болта с откъсваща се глава или да може да се разглобява само чрез специални инструменти.

3.5.2.   Механизмът на СVТ, предназначен за ограничаване на предавателното число чрез намаление на ефективното разстояние между двата диска, трябва да е изцяло включен в един от двата диска или в двата диска така, че да не е възможно да се променя ефективното разстояние над стойност, която би довела до увеличение на максималната скорост на превозното средства с повече от 10 % от максималната допустима скорост на превозното средства, без да се разруши дисковата система. Ако производителят използва взаимозаменяеми дистанционни пръстени в СVТ за регулиране на максималната скорост на превозното средство, пълното отстраняване на тези пръстени не трябва да води до увеличение на максималната скорост на превозното средство с повече от 10 %.

4.   Допълнителни специални изисквания към превозните средства от (под)категории L3e-A1 и L4e-A1

4.1.   Превозните средства от подкатегории L3e-A1 и L4e-A1 трябва да отговарят на изискванията по точка 3.2.1, 3.2.2.1 или 3.2.3.1 и на тези по точки 3.2.3.2 и 3.2.3.3.

4.2.   Всмукателна система

На всмукателния колектор трябва да се постави недемонтируема втулка.

4.2.1.   В случай че втулката се намира във всмукателната тръба, тръбата трябва да се закрепи към блока на двигателя с помощта на болтове с откъсваща се глава или болтове, демонтируеми само с помощта на специални инструменти.

4.2.2.   Втулката трябва да е с минимална твърдост от 60 HRC. Дебелината в мястото на намаленото сечение трябва да е по-малка от 4 mm.

4.2.3.   Всяка намеса върху втулката, имаща за цел да я извади или измени, трябва да води или до разрушаване на тази втулка и на частта, към която е закрепена, или до пълно и постоянно нарушаване на работата на двигателя до възстановяване на нейното положение, съответстващо на това, при което е издадено одобрението на типа.

4.2.4.   Маркировка с означение на категорията или категориите на превозните средства трябва да се нанесе видимо върху повърхността на втулката или в близост до нея.

4.2.5.   Всяка всмукателна тръба трябва да е закрепена с помощта на болтове с откъсваща се глава или болтове, демонтируеми само с помощта на специални инструменти. Намаленото сечение, означено от външната страна, трябва да е разположено във вътрешността на тръбите; на това място стената трябва да е с дебелина, по-малка от 4 mm, или ако е изградена от еластичен материал, като каучук например, по-малка от 5 mm.

4.2.6.   Всяка намеса върху тръбите, имаща за цел да измени намаленото сечение, трябва да води до разрушаване на тези тръби или до пълно и постоянно нарушаване на работата на двигателя до възстановяване на положението им, съответстващо на това, при което е издадено одобрението на типа.

4.2.7.   Върху тръбите трябва да е видима маркировка с означение на под(категориията) превозно средство по членове 2 и 4 и приложение I към Регламент (ЕС) № 168/2013.

4.2.8.   Частта от всмукателния колектор, разположена в цилиндровата глава, трябва да има намалено сечение. По целия всмукателен канал не трябва да има по-малко сечение (освен сечението при седлата на клапаните).

4.2.9.   Всяка намеса върху колектора, имаща за цел да измени намаленото сечение, трябва да води или до неговото разрушаване, или до пълно и постоянно нарушаване на работата на двигателя до възстановяване на неговото положение, съответстващо на това, при което е издадено одобрението на типа.

4.2.10.   Върху цилиндровата глава трябва да е видима маркировка с означение на категорията превозно средство по член 39 от Регламент (ЕС) № 168/2013.

4.2.11.   Диаметърът на намалените сечения по точка 4.2 може да варира в зависимост от съответната (под)категория превозно средство.

4.2.12.   Производителят трябва да посочи диаметъра(ите) на намаленото сечение(я) и да докаже пред органа по одобряването и техническата служба, че това намалено сечение е най-важното за преминаването на газовете и че няма друго сечение, което, ако бъде изменено, би могло да увеличи характеристиките на задвижването.

5.   Допълнителни специални изисквания към другите (под)категории превозни средства в обхвата на точка 1.3.

5.1.   За превозните средства от подкатегория L3e-A2 или L4e-A2 всеки вариант или версия в рамките на един и същи тип не трябва да превишава по мощност повече от два пъти максималната ефективна мощност на двигателя и/или номиналната постоянна максимална мощност за този тип.

5.2.   Производителят трябва да декларира, че измененията и взаимозаменяемостта на характеристиките и компонентите, посочени по-долу, не водят:

за превозните средства от подкатегория L3e-A2 и L4e-A2 — до превишаване с повече от два пъти на ефективната мощност на двигателя или номинална постоянна максимална мощност, или

за превозните средства от категория L7e — до превишаване на одобрените характеристики на задвижването;

5.2.1.   подаването на искра към запалителната система, ако е приложимо;

5.2.3.   системата за захранване и доставяне на горивото;

5.2.4.   системата за засмукване на въздух, включително въздушен филтър(и) (изменение или отстраняване);

5.2.5.   тяговата система;

5.2.6.   блока(овете) за управление, който/които контролира(т) характеристиките на задвижването на силовото предаване;

5.2.7.   отстраняването на компонент (механичен, електрически, структурен и др.), който ограничава пълното натоварване на двигателя, водещо до изменение на характеристиките на задвижването, одобрени съгласно приложение II (А) към Регламент (ЕС) № 168/2013.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Изисквания, приложими към разпоредбите за процедурите за одобряване на типа

1.   Процес на одобряване на типа

1.1.

При получаване на заявление за одобряване на типа на превозно средство органът по одобряването трябва:

1.1.1.

да проверява дали всички сертификати за ЕС одобряване на типа, издадени съгласно регулаторните актове, приложими за одобряването на типа на превозни средства, се отнасят до типа превозно средство и отговарят на съответните изисквания;

1.1.2.

въз основа на документацията да проверява дали спецификациите и данните за превозното средство, съдържащи се в информационния документ (списъка с данни) на превозното средство, са включени в данните на техническото досие и в сертификатите за ЕС одобряване на типа съгласно съответните регулаторни актове;

1.1.3.

когато дадена точка в информационния документ (списъка с данни) не е включена в техническото досие на нито един от регулаторните актове, да потвърждава, че съответната част или характеристика съответства на данните от техническата документация;

1.1.4.

за избран набор образци от превозни средства от одобрявания тип — да извършва или да възлага извършването на проверки на частите и системите на превозните средства, за да удостовери, че превозното средство(а) е(са) конструирано(и) съгласно съответните данни, съдържащи се в завереното техническо досие по отношение на съответните сертификати за ЕС одобряване на типа;

1.1.5.

да извършва или да възлага извършването на съответните проверки на монтажа по отношение на отделни технически възли, когато това е приложимо;

1.1.6.

да извършва или да възлага извършването на необходимите проверки за наличието на устройствата, предвидени в приложение II към Регламент (ЕС) № 168/2013;

1.1.7.

да извършва или да възлага извършването на необходимите проверки, за да провери, че изискванията относно системите за газообразно гориво са изпълнени, ако е приложимо.

2.   Комбинация от технически спецификации

2.1.

Броят на представените превозни средства трябва да е достатъчен, за да позволи ефективна проверка на различните комбинации, които подлежат на одобряване на типа, в съответствие със следните критерии:

2.1.1.

тип превозно средство, варианти и версии;

2.1.2.

фамилия превозни средства и задвижване;

2.1.3.

трансмисия;

2.1.4.

вид каросерия;

2.1.5.

брой врати;

2.1.6.

брой места за сядане.

3.   Специални разпоредби

3.1.

В случай че за нито един от съответните регулаторни актове няма сертификати за одобряване, органът по одобряването трябва:

3.1.1.

да възлага извършването на необходимите изпитвания и проверки, изисквани във всеки от съответните регулаторни актове;

3.1.2.

да проверява дали превозното средство отговаря на данните от техническата документация и на техническите изисквания от всеки от съответните регулаторни актове;

3.1.3.

да извършва или да възлага извършването на съответните проверки на монтажа по отношение на отделни технически възли, когато това е приложимо;

3.1.4.

да извършва или да възлага извършването на необходимите проверки за наличието на устройствата, предвидени в приложение II към Регламент (ЕС) № 168/2013, когато това е приложимо.

3.1.5.

да извършва или да възлага извършването на необходимите проверки, за да провери, че изискванията относно системите за газообразно гориво са изпълнени, ако е приложимо.

4.   Разпоредби за трансформацията на мотоциклети от подкатегории (L3e/L4e)-A2 и (L3e/L4e)-A3

4.1.   Общи разпоредби

Разпоредбите за трансформацията се прилагат само към мотоциклетите от подкатегории (L3e/L4e)-A2 и (L3e/L4e)-A3 със и без кош и обратното.

4.2.   Определената трансформация на мотоциклет от подкатегория (L3e/L4e)-A2 в мотоциклет от подкатегория (L3e/L4e)-A3 и обратното се разрешава при следните контролирани условия:

4.2.1.   Одобряване на типа

Производителят трябва да проведе отделни изпитвания за одобряване на типа на конфигурациите за мотоциклети от (L3e/L4e)-A2 и (L3e/L4e)-A3 и да докаже пред техническата служба и органа по одобряването по начин, който той изисква, съответствието на мотоциклета от L3e с разпоредбите на точка 4 и съобщава информация за следните изисквания:

4.2.2.   изискванията към екологичните характеристики и характеристиките на задвижването по глава III от Регламент (ЕС) № 168/2013 и изпитванията по приложения II, V, VI и VII към същия регламент:

4.2.2.1.

изпитванията по отношение на опазването на околната среда от типове I, II, V, VII, VIII и IХ по приложение V към Регламент (ЕС) № 168/2013;

4.2.2.2.

изискванията и изпитванията на характеристиките на задвижването по приложение II (А2) към Регламент (ЕС) № 168/2013;

4.2.2.3.

дефинициите за фамилията превозни средства/задвижване трябва да се определят поотделно и да се докладват за конфигурациите мотоциклети от (L3e/L4e)-A2 и (L3e/L4e)-A3.

4.2.3.   Изисквания към безопасността при експлоатация: изпитванията трябва да се провеждат и трябва да се изпълняват свързаните изисквания по точки Б2, Б4, Б14, Б17 и Б18 от приложение II към Регламент (ЕС) № 168/2013.

4.2.4.   Изпитванията на конструкцията на превозните средства трябва да се провеждат и трябва да са изпълнени свързаните изисквания съгласно точки В1 — В10 от приложение II към Регламент (ЕС) № 168/2013 в конфигурацията (L3e/ L4e)-A2.

4.2.5.   Всички други изисквания към одобряването на типа, различни от посочените в точка 4.1.1.1, които са определени в приложение II към Регламент (ЕС) №168/2013, се считат за общи и равностойни между конфигурациите на мотоциклети от (L3e/L4e)-A2 и (L3e/L4e)-A3 и по тази причина изпитванията и докладването във връзка с тях трябва да се извършват еднократно за показателите на двете конфигурации. По отношение на системите, компонентите, отделните технически възли, частите или оборудването на превозните средства, които не са засегнати от трансформацията, се разрешава да се използват същите протоколи от изпитванията.

4.2.6.   Издава се едно одобрение на типа на цялото превозно средство за мотоциклет от категория L3e-A2, който има един номер на ЕС одобряване на типа. Специален раздел от информационния документ (списъка с данни) и от сертификата за одобряване на типа съдържа информацията за означението на типа, номера на одобрението на типа, техническите данни за трансформираното превозно средство, описанието на частите, софтуера и др. с оглед на трансформацията на превозното средство в конфигурация L3e-A3.

4.2.7.   Издава се едно одобрение на типа на цялото превозно средство за мотоциклет от категория L3e-A3, който има един номер на ЕС одобряване на типа. Специалният раздел в информационния документ (списъка с данни) по точка 4.1.2 се добавя в досието за одобряване на типа за превозното средство от L3e-A3.

4.2.8.   Ако пълната информация за трансформацията не е налична към момента на одобряване на типа, тя може да се въведе при разширение на ЕС одобряването на типа на цялото превозно средство. Ако липсва само номерът на другото ЕС одобряване на типа на цялото превозно средство, той може да се добави с ревизия на ЕС одобряването на типа на цялото превозно средство.

4.2.9.   Електронна информация за мотоциклета от (L3e/L4e)-A2 или A3

Производителят трябва да програмира приложимата подкатегория L3e-A2 или L3e-A3 на мотоциклета в паметта на PCU/ECU на мотоциклета, когато трансформира от конфигурация (L3e/L4e)-A2 в конфигурация (L3e/L4e)-A3 или обратното.

4.2.9.1.

Тази електронна информация трябва да се предоставя в четим формат при заявка от универсално четящо устройство в съответствие с разпоредбите по приложение ХII.

4.2.9.2.

Тази електронна информация трябва да е защитена срещу неразрешено изменение съгласно точка 2.8 от приложение II.

4.2.9.3.

По искане на производителя на мотоциклета превозното средство може да се освободи от изпълнението на изискванията по точки 4.2.9.1 и 4.2.9.2 до 1 януари 2020 г., при условие че се добави цялостна техническа обосновка в техническата документация.

4.2.10.   Сертификатът за съответствие (СС) трябва да съдържа само данните за конфигурацията на превозното средство (L3e/L4e)-A2 или (L3e/L4e)-A3) в края на производствената линия в завода, когато накрая се конфигурира към една от двете възможни конфигурации.

4.2.11.   Само един идентификационен номер на превозното средство (VIN) на типа мотоциклет от (L3e/L4e)-A2 и A3 трябва да се определя за мотоциклети, които могат да се трансформират от подкатегории (L3e/L4e)-A2 на (L3e/L4e)-A3 или обратното. На задължителната табела, монтирана на превозното средство, трябва да се нанасят този VIN и двата номера на ЕС одобряване на типа, като се обозначават ясно нивата на шум при работа на място и мощността на двигателя при двете конфигурации.

4.3.   Трансформация

Трансформацията на конфигурация (L3e/L4e)-A2 в конфигурация (L3e/L4e)-A3 или обратното трябва да се извършва само от производителя на мотоциклета и да се контролира единствено от него.

4.3.1.

Производителят издава декларация по искане на собственика на превозното средство, в която се съдържа необходимата информация за трансформацията, свързана с VIN към CC, по образеца в приложението към сертификата за съответствие, посочен в член 38, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 168/2013, и декларира, че от техническа гледна точка одобреният мотоциклет от L3e може да се трансформира към нива на показатели за (L3e/L4e)-A2 или (L3e/L4e)-A3.

4.3.2.

Тази декларация на производителя трябва да включва: номерата на ЕС одобряването на типа на цялото превозно средство, променените данни (с препратка към съответните номера на одобряване на типа в СС), кратко описание на частите или оборудването, което се сменя, и идентификационния номер на софтуера и номера за проверка на калибрирането за двете конфигурации. Екземпляр от попълнената декларация на производителя се включва в техническата документация.

4.4.   Първоначална регистрация

Държавите членки не трябва да отказват първоначалната регистрация и не трябва да изискват допълнително изпитване за целите на първоначалната регистрация на нов мотоциклет от (L3e/L4e)-A2 или (L3e/L4e)-A3, ако новият мотоциклет от (L3e/L4e)-A2 се трансформира в ниво на показатели на (L3e/L4e)-A3 или обратното при следните условия:

4.4.1.

универсалното четящо устройство по точка 4.2.9. сочи подходящата конфигурация (L3e/L4e)-A2 или (L3e/L4e)-A3 и при визуалната проверка се стига до заключението, че всички части на мотоциклета, необходими за трансформацията, са сменени и/или монтирани;

4.4.2.

собственикът на превозното средство представи валиден сертификат за съответствие заедно с приложената декларация на производител по точка 4.3.1.

5.   Процедури при многоетапно ЕС одобряване на типа

5.1.   Общи разпоредби

5.1.1.

Задоволителното протичане на процеса на многоетапното ЕС одобряване на типа изисква съвместни действия от всички съответни производители. За тази цел органите по одобряването трябва да се уверят, преди да издадат първоначалното одобрение и одобренията за следващите етапи, че са налице необходимите договорености между съответните производители за предоставяне и обмен на документи и информация така, че напълно комплектуваното превозно средство да отговаря на техническите изисквания на всички разпоредби по Регламент (ЕС) № 168/2013. Тази информация трябва да включва подробни данни за одобряванията на съответните системи, компоненти и отделни технически възли и на частите на превозното средство, които представляват част от некомплектуваното превозно средство, но все още не са одобрени.

5.1.2.

Одобренията на типа съгласно точка 5 се издават на базата на текущото състояние на комплектуване на типа превозно средство и трябва да включват всички одобрения, издадени на по-ранни етапи.

5.1.3.

В процеса на многоетапно ЕС одобряване на типа всеки производител е отговорен за одобряването и съответствието на производството на всички системи, компоненти или отделни технически възли, произвеждани от него или прибавяни от него на предходния етап. Той не носи отговорност за аспекти, които са били одобрени на по-ранен етап, с изключение на случаите, когато изменя съответните части до степен, при която издаденото преди това одобрение става невалидно.

5.2.   Процедури.

Органът по одобряването трябва:

5.2.1.

да проверява дали всички сертификати за ЕС одобряване на типа, издадени съгласно регулаторните актове, приложими за одобряването на типа на превозни средства, се отнасят до типа превозно средство в етапа му на комплектуване и отговарят на съответните изисквания;

5.2.2.

да проверява в съответствие с член 25, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 168/2013 дали превозното средство от одобрен тип на окончателния етап отговаря на всички приложими технически изисквания. Това включва проверка на документацията за всички изисквания, обхванати от одобрението на типа за некомплектувано превозно средство, издадено в хода на многоетапна процедура, дори в случаите, когато то е издадено за различна категория (подкатегория) превозно средство;

5.2.3.

да гарантира съгласно член 25, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 168/2013, че изборът на процедурата за одобряване не засяга приложимите съществени изисквания, на които трябва да отговаря превозното средство от одобрен тип към момента на издаване на одобрението на типа на цялото превозно средство;

5.2.4.

да осигурява включването в техническата документация на всички съответни данни, като отчете етапа на комплектуване на превозното средство;

5.2.5.

въз основа на документацията да проверява дали спецификациите и данните за превозното средство, съдържащи се в част I от техническата документация на превозното средство, са включени в данните на техническото досие и в сертификатите за ЕС одобряване на типа съгласно съответните регулаторни актове; за напълно комплектувано превозно средство, когато даден елемент от част I на техническата документация не е включен в техническото досие на никой от регулаторните актове, да потвърждава, че съответната част на характеристиката отговаря на данните от техническата документация;

5.2.6.

за избран набор образци от превозни средства от одобрявания тип да извършва или да възлага извършването на проверки на частите и системите на превозните средства, за да удостовери, че превозното средство(а) е/са конструирано(и) съгласно съответните данни, съдържащи се в завереното техническо досие по отношение на всички съответни регулаторни актове;

5.2.7.

да извършва или да възлага извършването на съответните проверки на монтажа по отношение на отделни технически възли, когато това е приложимо.

5.3.   Броят на превозните средства, подлежащи на проверка съгласно точка 4.2.4, трябва да е достатъчен, за да позволява адекватен контрол на различните комбинации, за които се извършва ЕС одобряване на типа според етапа на комплектуване на превозното средство и критериите по 2.1.

6.   Специални условия, изисквани за методите за виртуално изпитване, и регулаторни актове, за които производителите или техническите служби могат да използват методите за виртуално изпитване и/или провеждането на собствени изпитвания

6.0.   Цели и обхват

6.0.1.

В настоящата точка 6 се определят подходящите разпоредби за виртуалното изпитване съгласно член 32, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 168/2013. Тя не се прилага към член 32, параграф 3, втора алинея от същия регламент.

6.0.2.

В настоящата точка 6 са разгледани въпроси във връзка с провеждането на собствени изпитвания съгласно изискванията на член 64, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 168/2013.

6.1.   Списък на делегираните актове и приложенията им

Таблица 3-1

Списък на изискванията по Регламент (ЕС) № 168/2013 във връзка с виртуалното изпитване и провеждането на собствени изпитвания

Изисквания по Регламент (ЕС) № 168/2013

Приложимо виртуално изпитване и/или провеждане на собствени изпитвания

Относно

Ограничения/забележки

Раздел А2 от приложение II

Провеждане на собствени изпитвания

Процедури за изпитване на максималната проектна скорост на превозните средства

Само за подкатегории L3e-A3, L4e-A3 и L5e и не включва изпитвания на други характеристики на задвижването

Раздел Б1 от приложение II

Провеждане на собствени изпитвания

Устройства за звукова сигнализация

Само монтирането

Раздел Б7 от приложение II

Провеждане на собствени изпитвания

Осъществявано от водача управление, включително идентификация на органите за управление, сигналните устройства и показващите уреди

Само скоростомера

Раздел Б8 от приложение II

Виртуално изпитване

Монтиране на устройства за осветяване и светлинна сигнализация

Само размерите

Раздел Б9 от приложение II

Виртуално изпитване

Видимост назад

Само монтирането;

единствено съгласно Правило № 81 на ИКЕ на ООН

Раздел Б14 от приложение II

Виртуално изпитване

Поставяне на гуми

Само когато просветът надвишава 10 mm

Раздел В13 от приложение II

Виртуално изпитване и провеждане на собствени изпитвания

Място за монтиране на регистрационната табела

 

Раздел В15 от приложение II

Провеждане на собствени изпитвания

Стойки

Само точка 2.5, системи за задържане на стойките

Член 39 от Регламент (ЕС) № 168/2013

Провеждане на собствени изпитвания

Задължителна табела и маркировка за ЕС одобряване на типа

 

7.   Общи условия, на които трябва да отговарят методите за виртуално изпитване

7.1.   Модел на виртуално изпитване

Като основна структура за описание и провеждане на виртуалното изпитване се използва следната схема:

7.1.1.

цел;

7.1.2.

структурен модел;

7.1.3.

гранични условия;

7.1.4.

допускания за натоварването;

7.1.5.

изчисление;

7.1.6.

оценка;

7.1.7.

документация.

7.2.   Основи на компютърната симулация и изчисление

7.2.1.   Математически модел

Производителят трябва да представи математическия модел. В него трябва да са отразени сложността на структурата на превозното средство, системата и компонентите, които се подлагат на изпитване, във връзка с изискванията от регулаторния акт и граничните условия, определени в него. Същите разпоредби се прилагат с необходимите изменения при изпитване на компоненти или технически възли, провеждано отделно от това на превозното средство.

7.2.2.   Процес на потвърждаване на математическия модел

Математическият модел се потвърждава при съпоставяне с действителните условия на изпитване. За тази цел се провежда физическо изпитване, с чиито резултати се съпоставят получените резултати от математическия модел. Сравнимостта между резултатите от изпитванията трябва да бъде доказана. Производителят или техническата служба изготвя доклад за потвърждаването и го представя на органа по одобряването. Всякакви промени на математическия модел или софтуера, поради които докладът за потвърждаването може да стане невалиден, трябва да бъдат съобщени на органа по одобряването, който може да изиска ново потвърждение. Диаграмата на процеса на потвърждаване е показана в допълнение 3.

7.2.3.   Документация

Данните и помощните средства, използвани за симулацията и изчислението, трябва да се предоставят от производителя и да се документират по необходимия начин.

7.2.4.   Средства и оказване на съдействие

По искане на техническата служба производителят трябва да осигури или предостави достъп до необходимите средства, включително подходящия софтуер.

7.2.5.   Освен това производителят трябва да оказва необходимото съдействие на техническата служба.

7.2.6.   Предоставянето на достъп и оказването на съдействие на техническата служба не премахва никое от задълженията ѝ по отношение на компетентността на нейния персонал, заплащането за лицензните права и спазването на поверителността.

8.   Процес на потвърждаване на виртуалното изпитване

8.1.

Фигура 3-1

Диаграма на процеса на потвърждаване на виртуалното изпитване

Image

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Изисквания, приложими към съответствието на производството

0.   Цели

0.1.

С процедурата за съответствие на производството (СП) се цели да се гарантира, че всяко произведено превозно средство, система, компонент, отделен технически възел, част или оборудване съответства на одобрения тип.

0.2.

Неделима част от процедурите са оценката на системите за управление на качеството, наричана по-нататък „първоначална оценка“, и проверката и свързаният с производството контрол, наричани по-нататък „мерки за осигуряване на съответствието на продуктите“.

1.   Първоначална оценка

1.1.

Преди издаването на одобрението на типа органът по одобряването проверява за наличието на необходимите мерки и процедури, установени от производителя, за да се осигури ефективен контрол с оглед на съответствието на произвежданите превозни средства, системи, компоненти или отделни технически възли с одобрения тип.

1.2.

Насоки за извършване на оценки могат да се намерят в стандарт EN ISO 19011:2011 — Указания за одит на системи за управление на качеството и/или за управление на околната среда.

1.3.

Органът по одобряването, издаващ одобрението на типа, проверява дали е спазено изискването по точка 1.1. Органът по одобряването счита първоначалната оценка и мерките за осигуряване на съответствието на продуктите от раздел 2 по-долу за достатъчно добри, като взема предвид, ако е необходимо, една от мерките по точки 1.3.1 — 1.3.3 или комбинация от всички тези мерки или от част от тях.

1.3.1.

Първоначалната оценка и/или проверката на мерките за осигуряване на съответствието на продуктите се извършват от органа по одобряването, издаващ одобрението, или от техническа служба, която е определена да действа от името на този орган.

1.3.1.1.

При разглеждане на обхвата на първоначалната оценка, която трябва да се извърши, органът по одобряването може да вземе предвид наличната информация за:

1.3.1.1.1.

сертификацията на производителя по точка 1.3.3 по-долу, която не е била приета за отговаряща на изискванията по посочената точка или призната съгласно същата точка;

1.3.1.1.2.

в случай на одобряване на типа на системи, компоненти или отделни технически възли — оценките на системите по качеството, извършвани от производителя(ите) на превозното средство в обекта на производителя(ите) на системата, компонента или отделните технически възли съгласно една или повече промишлени спецификации, отговарящи на изискванията от стандарти EN ISO 9001:2008 или ISO/TS16949:2009.

1.3.2.

Първоначалната оценка и/или проверката на мерките за осигуряване на съответствието на продуктите могат също да се извършат от органа по одобряването на друга държава членка или техническата служба, определена за тази цел от този орган.

1.3.2.1.

В този случай органът по одобряването на другата държава членка изготвя декларация за съответствие, посочваща аспектите и производствените обекти, обхванати като свързани с продукта(ите), който подлежи на одобряване на типа, и с регламентите на ЕС, съгласно които се одобрява типът на тези продукти.

1.3.2.2.

При получаване на заявление за декларация за съответствие от органа по одобряването, издаващ одобрение на типа, органът по одобряването на другата държава членка изпраща незабавно декларацията за съответствие или уведомява, че не е в състояние да изготви такава декларация.

1.3.2.3.

Декларацията за съответствие трябва да включва най-малко следната информация:

1.3.2.3.1.

група или дружество (напр. XYZ аutomotive);

1.3.2.3.2.

конкретна организация (напр. регионално подразделение);

1.3.2.3.3.

заводи/обекти (например завод за двигатели 1 (в държава А) — завод за превозни средства 2 (държава (Б);

1.3.2.3.4.

обхванати превозни средства/компоненти (напр. всички модели от категория LXe)

1.3.2.3.5.

оценени аспекти (напр. комплектуване на двигателя, пресоване и комплектуване на каросерията, комплектуване на превозното средство);

1.3.2.3.6.

разгледани документи (напр. наръчник и процедури по качеството на дружеството и обекта);

1.3.2.3.7.

дата на оценката (напр. одит, проведен от дд/мм/гг до дд/мм/гг);

1.3.2.3.8.

планирано посещение във връзка с контрола (напр. дд/мм/гг).

1.3.3.

Също така органът по одобряването може да приеме сертификацията на производителя по международните стандарти EN ISO 9001:2008 или ISO/TS16949:2009 (обхватът на тази сертификация в случая включва продуктите, които се одобряват) или равностоен стандарт за сертификация като отговарящи на изискванията по точка 1.1 към първоначалната сертификация, при условие че съответствието на производството е обхванато от системата за управление на качеството. Производителят предоставя подробни данни за сертификацията и поема задължение да информира органа по одобряването за всички промени във валидността или обхвата на тази сертификация.

1.4.

За целите на одобряването на типа на превозните средства не трябва да се повтарят първоначалните оценки, извършени за издаването на одобрението на системи, компоненти и отделни технически възли на превозното средство, но те трябва да се допълват с оценка, включваща местата и дейностите, отнасящи се до комплектуването на цялото превозно средство, които не са обхванати от посочените първоначални оценки.

2.   Мерки за осигуряване на съответствието на продуктите

2.1.

Всяко превозно средство, компонент, отделен технически възел, част или оборудване съгласно правило на ИКЕ на ООН, приложено към Ревизираното споразумение от 1958 г. и към Регламент (ЕС) № 168/2013, трябва да се произвежда така, че да съответства на одобрения тип, като отговаря на изискванията по настоящото приложение, съответното(ите) правило(а) на ИКЕ на ООН и Регламент (ЕС) № 168/2013.

2.2.

Преди издаване на одобрение на типа съгласно Регламент (ЕС) № 168/2013 и правило на ИКЕ на ООН, приложено към Ревизираното споразумение от 1958 г., органът по одобряването проверява за наличието на адекватни мерки и документирани планове във връзка с контрола, като за всяко одобряване на типа се договаря с производителя извършването на определени интервали на тези изпитвания или необходими свързани проверки, за да се увери, че продължава да е налице съответствие с одобрения тип, включително, ако е приложимо, извършва изпитванията по Регламент (ЕС) № 168/2013 и съответното правило на ИКЕ на ООН.

2.3.

По-конкретно притежателят на одобрението на типа трябва:

2.3.1.

да внедри и да прилага процедури за ефективен контрол на съответствието на продуктите (превозни средства, системи, компоненти, отделни технически възли, части или оборудване) с одобрения тип;

2.3.2.

да има достъп до оборудването за изпитване или друго подходящо оборудване, необходимо за проверка на съответствието с всеки одобрен тип;

2.3.3.

да гарантира записването на данните от изпитванията или резултатите от проверките и съхраняването на приложените документи за срок до 10 години, който се определя след съгласуване с органа по одобряването;

2.3.4.

да анализира резултатите от всеки тип изпитване или проверка с цел да провери и осигури стабилност на показателите на продукта, като се имат предвид допустимите отклонения в едно промишлено производство;

2.3.5.

да гарантира, че за всеки тип продукт се извършват най-малко проверките и изпитванията по Регламент (ЕС) № 168/2013, делегираните му актове и актовете за изпълнението му, както и по посоченото в него и приложимото правило на ИКЕ на ООН;

2.3.6.

да гарантира, че ако за дадена серия образци или изпитвани части се установи несъответствие при изпитването за въпросния тип, ще се извърши ново вземане на образци и нови изпитвания. Предприемат се всички необходими действия с оглед на това при производствения процес отново да се постигне съответствие с одобрения тип.

2.4.

При поетапно, смесено или многоетапно одобряване на типа органът по одобряването, издаващ одобрение на типа на цялото превозно средство, може да поиска от органа по одобряването, издал одобрение на типа на дадена система, компонент или отделен технически възел, конкретни данни за изпълнението на изискванията за съответствие на производството по настоящото приложение.

2.5.

Ако органът по одобряването, издаващ одобрение на типа на цялото превозно средство, не е удовлетворен от съобщената информация по точка 2.4. и е уведомил за това в писмена форма производителя и органа по одобряването, издаващ одобрение на типа на системата, компонента или отделния технически възел, органът по одобряването, издаващ одобрение на типа на цялото превозно средство, изисква да се извършат допълнителни одити или проверки за съответствието на производството в обекта на производителя(ите) на тези системи, компоненти или отделни технически възли и резултатите от тях се съобщават веднага на съответния орган по одобряването.

2.6.

Ако се прилагат точки 2.4 и 2.5 и органът по одобряването, издаващ одобрение на типа на цялото превозно средство, счете за неудовлетворителни резултатите от допълнителния одит или проверка, производителят трябва да предприеме необходимото за възможно най-бързо възстановяване на съответствието на производството чрез коригиращи действия, които са съгласувани с органа по одобряването, издаващ одобрение на типа на цялото превозно средство, и с органа по одобряването, издаващ одобрение на типа на системата, компонента или отделния технически възел.

3.   Мерки за текущи проверки

3.1

Органът, който е издал одобрението на типа, може по всяко време да проверява методите за контрол на съответствието на производството във всеки производствен обект, като извършва периодични одити. За целта производителят трябва да осигурява достъп до обектите за производство, контрол, изпитване, съхранение, дистрибуция и трябва да представя цялата необходима информация във връзка с документацията и записите на системата за управление на качеството.

3.1.1.

Целта при тези периодични одити е да се проверява дали процедурите по раздели 1 и 2 (първоначална оценка и мерки за осигуряване на съответствието на продуктите) продължават да са ефективни.

3.1.1.1.

Надзорът, осъществяван от техническите служби (приети за отговарящи на изискванията или признати, както се изисква в точка 1.3.3), се счита за съответстващ на изискванията по точка 3.1.1 по отношение на процедурите, установени при първоначалната оценка.

3.1.1.2.

Нормалната честота на тези проверки от страна на органа по одобряването (освен посочените в точка 3.1.1.1) е такава, че да гарантира, че релевантният контрол на съответствието на производството, извършван съгласно раздели 1 и 2, се преразглежда на период в зависимост от доверието, установено от органа по одобряването.

3.2.

При всяко преразглеждане записите от изпитванията и проверките и записите за производството, а именно записите за изпитванията или проверките, документирани съгласно точка 2.2, трябва да се предоставят на инспектора.

3.3.

Инспекторът може да избере случайни образци, които да се изпитват в лабораторията на производителя или в обектите на техническата служба, като в този случай се извършват само физически изпитвания. Минималният брой образци може да се определя според резултатите от собствената проверка на производителя.

3.4.

Ако нивото на контрол изглежда незадоволително или ако е необходимо да се провери валидността на изпитванията, извършени на основание точка 3.2, инспекторът избира образци, които да се изпратят на техническата служба за физически изпитвания съгласно изискванията за съответствие на производството по точка 4 и по правилата на ИКЕ на ООН, посочени в Регламент (ЕС) № 168/2013 или в делегираните му актове.

3.5.

При установяване на незадоволителни резултати при проверка или контролен преглед органът по одобряването трябва да осигури предприемането на всички необходими мерки за възможно най-бързо възстановяване на съответствието на производството.

3.6.

Ако с Регламент (ЕС) № 168/2013 или делегираните му актове се изисква съответствие с правила на ИКЕ на ООН, производителят може да избере да прилага разпоредбите на настоящото приложение като равностойна алтернатива на изискванията към съответствието на производството в съответните правила на ИКЕ на ООН. Въпреки това, ако се прилага точка 3.5 или 3.6, всички отделни изисквания за съответствието на производството в правилата на ИКЕ на ООН трябва да са изпълнени по мнението на органа по одобряването, докато той вземе решението, че съответствието на производството е възстановено.

4.   Изисквания към изпитванията на съответствието на производството в случай на неудовлетворително ниво на контрол на продуктите по точка 3.4

4.1.   Изисквания към екологичните характеристики и характеристиките на задвижването

4.1.1   Изпитване от тип I за емисии след студен старт, от тип II за увеличени емисии при работа на празен ход и от тип VII за измерване на емисиите на CO2, разхода на гориво, консумацията на електроенергия и определянето на пробега в електрически режим на задвижване

4.1.1.1.   Превозните средства трябва да се произвеждат в съответствие с одобрения тип превозно средство.

4.1.1.2.   Извършват се подходящи проверки на съответствието на производството, за да се установи дали са изпълнени условията по точка 4.1.1.1.

4.1.1.3.   Превозните средства, задвижвани само с двигател с вътрешно горене:

4.1.1.3.1.   Като общо правило мерките за осигуряване на съответствие на производството по отношение на емисиите в отработилите газове от изходната тръба на последния шумозаглушител и емисиите на CO2 от превозните средства трябва да се проверяват на базата на описанието в сертификата за одобряване на типа, съответстващ на образеца по член 30, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 168/2013.

Контролът на съответствието на производството се основава на оценка от страна на органа по одобряването на процедурата на производителя за проверка с цел осигуряване на съответствие на произвежданото превозно средство по отношение на емисиите в отработилите газове от изходната тръба на последния шумозаглушител и емисиите на CO2.

Ако органът по одобряването не е удовлетворен от нивото на процедурата на производителя за проверка, той може да изиска провеждането на проверочни изпитвания на произвежданите превозни средства.

4.1.1.3.1.1.   Измерванията на емисиите в отработилите газове от изходната тръба на последния шумозаглушител и емисиите на CO2 от превозно средство, за което има едно или няколко разширения, трябва да се извършват върху превозно средство (превозни средства), което е на разположение по време на провеждането на изпитването (превозното средство (превозните средства), описано в първоначалния документ или в последващите разширения).

4.1.1.3.1.1.1.   Съответствие на превозното средство за тип I, емисии в отработилите газове от изходната тръба на последния шумозаглушител след студен старт и тип VII, изпитване на емисиите на CO2

4.1.1.3.1.1.1.1.   Избират се на случаен принцип три превозни средства от серията и те се изпитват съгласно изискванията по членове 23 и 24 от Регламент (ЕС) № 168/2013. Коефициенти на влошаване трябва да се прилагат върху средните стойности на резултатите от изпитването от тип I за емисии на замърсители, както следва:

4.1.1.3.1.1.1.1.1.

Ако методът във връзка с дълготрайността по член 23, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕС) № 168/2013 е приложим, коефициентите на влошаване се изчисляват от резултатите от изпитването от тип I за емисии до пълния пробег (включително) по приложение VII (А) към Регламент (ЕС) № 168/2013 и съгласно метода за линейно изчисление по точка 4.1.1.3.1.1.1.1.2, водещ до стойности на ъгловия коефициент и на отреза по y за компонент на емисиите. Резултатите за съответствието на производството по отношение на емисиите на замърсители се изчисляват по следната формула:

уравнение 4-1:

Formula

където:

a

=

стойност на ъгловия коефициент, определена съгласно изпитване от тип V в съответствие с приложение V (A) към Регламент (ЕС) № 168/2013;

b

=

стойност на отреза по y (ординатата на пресечната точка на правата с оста Oy), определена съгласно изпитване от тип V в съответствие с приложение V (A) към Регламент (ЕС) № 168/2013;

x

=

резултат от изпитването за емисии на замърсители (HC, CO, NOx, NMHC и PM, ако е приложимо) за компонент на емисиите на ново превозно средство с общ пробег най-много 100 km след първото пускане, след като е взето от производствената линия (в mg/km).

y

=

резултат за съответствието на производството по отношение на компонент на емисиите на замърсители в mg/km. Средните резултати за съответствието на производството трябва да са по-ниски от пределните стойности за емисиите на замърсители по приложение VI (А) към Регламент (ЕС) № 168/2013.

4.1.1.3.1.1.1.1.2.

Ако методът във връзка с дълготрайността по член 23, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС) № 168/2013 е приложим, коефициентът на влошаване се състои от стойността на ъгловия коефициент и на отреза по y за компонент на емисиите, изчислен, за да отговаря на изпитването от тип V съгласно приложение V (А) към Регламент (ЕС) № 168/2013. Уравнение 4-1 трябва да се използва за изчисляване на резултатите за съответствието на производството по отношение на емисиите на компонент на емисиите на замърсители (y).

4.1.1.3.1.1.1.1.3.

Ако методът във връзка с дълготрайността по член 23, параграф 3, буква в) от Регламент (ЕС) № 168/2013 е приложим, фиксираните коефициенти на влошаване по приложение VII (А) към Регламент (ЕС) № 168/2013 трябва да се използват като стойности на ъгловия коефициент със стойност на отреза по y, равна на 0. Уравнение 4-1 трябва да се използва за изчисляване на средните резултати за съответствието на производството по отношение на емисиите на компонент на емисиите на замърсители (y).

4.1.1.3.1.1.1.1.4.

Средните резултати от изпитване от тип VII (емисии на CO2, разход на гориво/енергия и пробег в електрически режим на задвижване, ако е приложимо) трябва да са по-ниски или равни на декларираните стойности от производителя при одобряването на типа.

4.1.1.3.1.1.1.1.5.

Ако средните емисии на първите две превозни средства отговарят на изискванията по точка 4.1.1.3.1.1.1.1, тогава съответствието на производството се счита за удовлетворително.

4.1.1.3.1.1.1.2.   Ако средните емисии на първите две превозни средства не отговарят, процедурата за съответствие на производството продължава по следния начин:

4.1.1.3.1.1.1.2.1.

Ако органът е удовлетворен от стандартното отклонение на производството, обявено от производителя, изпитванията се извършват съгласно точка 4.1.1.3.2.

4.1.1.3.1.1.1.2.2.

Ако органът не е удовлетворен от стандартното отклонение на производството, обявено от производителя, изпитванията се извършват съгласно точка 4.1.1.3.3.

4.1.1.3.1.1.1.3.   Производството на дадена серия се счита за съответстващо или несъответстващо на базата на изпитванията на трите избрани превозни средства, след като веднъж се определи дали изпитванията по отношение на емисиите в отработилите газове от изходната тръба на последния шумозаглушител и емисиите на CO2 са преминати успешно или не съгласно изпитвателните критерии, приложени в съответната таблица.

Ако не е взето решение дали изпитванията по отношение на емисиите в отработилите газове от изходната тръба на последния шумозаглушител и емисиите на CO2 са преминати успешно или не, трябва да се извърши изпитване на допълнително превозно средство (вж. фигура 4-1).

4.1.1.3.1.1.1.4.   В случай на системи с периодично регенериране резултатите се умножават по коефициента Ki, получен към момента на издаване на одобрението на типа.

По искане на производителя изпитването може да се извърши веднага след края на регенерирането.

Фигура 4-1

Критерии за успешно/неуспешно преминаване на изпитването от тип I, II и VII

Image

4.1.1.3.1.1.2.   Независимо от екологичните изисквания по членове 23 и 24 от Регламент (ЕС) № 168/2013 изпитванията се извършват върху превозни средства, които са изминали най-много 100 km след първото пускане върху производствената линия.

4.1.1.3.1.1.2.1.   Все пак по искане на производителя изпитванията се извършват върху превозни средства, които са били разработвани в границите на не повече от 1 000 km.

В този случай процедурата на разработване се извършва от производителя, който поема ангажимента да не прави никакви настройки по тези превозни средства.

4.1.1.3.1.1.2.2.   Ако производителят иска да получи разрешение за извършване на процедура за разработване („x“ km, където x ≤ 1 000 km), тя може да се проведе, както следва:

Емисиите в отработилите газове от изходната тръба на последния шумозаглушител и емисиите на CO2 се измерват най-много на 100 km след първото пускане, след като превозното средство е взето от производствената линия, и на „х“ km върху първото изпитвано превозно средство (което може да е превозното средство, чийто тип се одобрява).

Коефициентът на изменение (КИ) на емисиите между 100 km и „x“ km се изчислява, както следва:

уравнение 4-1:

Formula

Стойността на КИ може да е по-малка от 1.

Следващите превозни средства не трябва да се разработват, а техните емисии на 100 km се изменят с КИ.

В такъв случай стойностите, които се приемат, са:

 

стойността при „x“ km за първото превозно средство;

 

стойностите при най-много 100 km, умножени по КИ за следващите превозни средства.

4.1.1.3.1.1.2.3.   Като алтернатива на тази процедура производителят на превозното средство може да използва фиксиран КИ от 0,92 и да умножи с този коефициент всички стойности на емисиите в отработилите газове от изходната тръба на последния шумозаглушител и емисиите на CO2, измерени при 0 km.

4.1.1.3.1.1.2.4.   Изпитванията за съответствието на производството могат да се извършват с гориво от търговската мрежа, за което отношението C3/C4 се намира в границите на отношенията на еталонните горива по приложение II (А1) към Регламент (ЕС) № 168/2013 за LPG, или чието число на Вобе се намира между тези на крайните еталонни горива за NG или H2NG. В този случай на органа по одобряването се представя анализ на горивото.

4.1.1.3.2.   Съответствие на производството, когато производителят разполага със статистически данни

4.1.1.3.2.1.   Следващите раздели описват методиката, която трябва да се прилага за проверка на изпълнението на изискванията към съответствието на производството по отношение на емисиите в отработилите газове от изходната тръба на последния шумозаглушител и емисиите на CO2, когато стандартното отклонение на производството на производителя отново е задоволително.

4.1.1.3.2.2.   При минимално количество от три образеца процедурата за избор на образците трябва да е такава, че вероятността партида с 40 % дефектно производство да премине изпитване да е 0,95 (риск за производителя = 5 %), докато вероятността партида с 65 % дефектно производство да премине изпитване да е 0,1 (риск за потребителя = 10 %).

4.1.1.3.2.3.   Трябва да се използва следната методика (вж. фигура 4-1):

нека L е натуралният логаритъм на пределните стойности за емисиите в отработилите газове от изходната тръба на последния шумозаглушител по приложение VI (A) към Регламент (ЕС) № 168/2013 и на обявената стойност на емисиите на CO2 при одобряването на типа:

xi

=

натуралният логаритъм от измерената стойност за i-поредното превозно средство от извадката,

s

=

оценка на стандартното отклонение на производството (след изчисляване на натуралния логаритъм от измерванията);

n

=

размер на съответната извадка.

4.1.1.3.2.4.   За дадената извадка се изчислява резултатът от изпитването, представляващ сумата от стандартните отклонения от пределната стойност и дефиниран като:

уравнение 4-2:

Formula

4.1.1.3.2.5.   След това:

4.1.1.3.2.5.1.

ако резултатът от изпитването е по-голям от прага за преминаване в таблица 4-1, се смята, че извадката преминава успешно;

4.1.1.3.2.5.2.

ако резултатът от изпитването е по-малък от прага за отхвърляне в таблица 4-1, се смята, че извадката не преминава;

4.1.1.3.2.5.3.

в противен случай се извършва изпитване на допълнително превозно средство в съответствие с приложение II (А) към Регламент (ЕС) № 168/2013 и процедурата се прилага за извадката, увеличена с една единица.

4.1.1.3.2.5.4.

Таблица 4-1

Праг за преминаване/отхвърляне в зависимост от размера на извадката; съответствие на производството, когато производителят разполага със статистически данни

Размер на извадката

(общ брой на изпитваните превозни средства)

Праг за преминаване

Праг за отхвърляне

(а)

(б)

(в)

3

3,327

–4,724

4

3,261

–4,79

5

3,195

–4,856

6

3,129

–4,922

7

3,063

–4,988

8

2,997

–5,054

9

2,931

–5,12

10

2,865

–5,185

11

2,799

–5,251

12

2,733

–5,317

13

2,667

–5,383

14

2,601

–5,449

15

2,535

–5,515

16

2,469

–5,581

17

2,403

–5,647

18

2,337

–5,713

19

2,271

–5,779

20

2,205

–5,845

21

2,139

–5,911

22

2,073

–5,977

23

2,007

–6,043

24

1,941

–6,109

25

1,875

–6,175

26

1,809

–6,241

27

1,743

–6,307

28

1,677

–6,373

29

1,611

–6,439

30

1,545

–6,505

31

1,479

–6,571

32

–2,112

–2,112

4.1.1.3.3.   Съответствие на производството, когато статистическите данни на производителя са незадоволителни или липсват

4.1.1.3.3.1.   Следващите раздели описват методиката, която трябва да се прилага за проверка на изпълнението на изискванията към съответствието на производството по отношение на емисиите в отработилите газове от изходната тръба на последния шумозаглушител и емисиите на CO2, когато доказателствата на производителя за стандартното отклонение на производството са незадоволителни или липсват.

4.1.1.3.3.2.   При минимално количество от три образеца процедурата за избор на образците трябва да е такава, че вероятността партида с 40 % дефектно производство да премине изпитване да е 0,95 (риск за производителя = 5 %), докато вероятността партида с 65 % дефектно производство да премине изпитване да е 0,1 (риск за потребителя = 10 %).

4.1.1.3.3.3.   За измерените стойности на емисиите в отработилите газове от изходната тръба на последния шумозаглушител и емисиите на CO2 се счита, че са с логаритмично-нормално разпределение и те следва първо да се преобразуват в натурални логаритми. Нека с mo и m да са означени съответно минималният и максималният размер на извадката (mo = 3 и m = 32) и нека n да е размерът на съответната извадка.

4.1.1.3.3.4.   Ако натуралните логаритми на измерванията в серията са х1, x2, …, xj, а L е натуралният логаритъм на пределните стойности за емисиите на замърсители по приложение VI (А) към Регламент (ЕС) № 168/2013 и обявената стойност на CO2 при одобряването на типа, тогава се изчисляват:

уравнения 4-3:

Formula

Formula

Formula

4.1.1.3.3.5.   Таблица 4-2 по-долу показва стойностите на праговете за преминаване (An) и отхвърляне (Bn) в зависимост от размера на съответната извадка. Резултатът от изпитването е отношението Formulaи трябва да се използва, за да се определи дали серията преминава или се отхвърля, както следва:

за mo ≤ n ≤ m:

4.1.1.3.3.5.1.

серията преминава, ако

Formula

;

4.1.1.3.3.5.2.

серията се отхвърля, ако

Formula

;

4.1.1.3.3.5.3.

прави се допълнително измерване, ако

Formula

Таблица 4-2

Праг за преминаване/отхвърляне в зависимост от размера на извадката; съответствие на производството, когато статистическите данни на производителя са незадоволителни или липсват

Размер на извадката

(общ брой на изпитваните превозни средства)

Праг за преминаване

An

Праг за отхвърляне

Bn

(а)

(б)

(в)

3

–0,80380

16,64743

4

–0,76339

7,68627

5

–0,72982

4,67136

6

–0,69962

3,25573

7

–0,67129

2,45431

8

–0,64406

1,94369

9

–0,61750

1,59105

10

–0,59135

1,33295

11

–0,56542

1,13566

12

–0,53960

0,97970

13

–0,51379

0,85307

14

–0,48791

0,74801

15

–0,46191

0,65928

16

–0,43573

0,58321

17

–0,40933

0,51718

18

–0,38266

0,45922

19

–0,35570

0,40788

20

–0,32840

0,36203

21

–0,30072

0,32078

22

–0,27263

0,28343

23

–0,24410

0,24943

24

–0,21509

0,21831

25

–0,18557

0,18970

26

–0,15550

0,16328

27

–0,12483

0,13880

28

–0,09354

0,11603

29

–0,06159

0,09480

30

–0,02892

0,07493

31

0,00449

0,05629

32

0,03876

0,03876

4.1.1.3.3.6.   Забележки

Следващите рекурентни формули са удобни за изчисляване на следващите стойности на резултатите от изпитването:

уравнения 4-4:

Formula

Formula

(n=2, 3, …; Formula; v1=0)

4.1.1.3.4.   Органите по одобряването, издаващи одобрението, могат по всяко време да проверяват методите, които се прилагат във всяка производствена единица.

4.1.1.3.5   При всяка проверка данните от изпитванията и контрола на производството се предоставят на съответния инспектор.

4.1.1.3.6.   Инспекторът може да избира случайни образци за изпитване в лабораторията на производителя. Минималният брой на образците може да се определя на базата на резултатите от собствените проверки на производителя.

4.1.1.3.7.   Когато стандартът за качеството не изглежда задоволителен или когато изглежда, че е необходимо да се провери достоверността на изпитванията, извършени съгласно точка 9.4.2.2, инспекторът подбира образци, които да се изпратят на техническата служба, провела изпитванията за одобряване.

4.1.1.3.8.   Органите по одобряването могат да извършват всички изпитвания, изисквани съгласно настоящото приложение.

4.1.1.4.   Превозни средства, задвижвани с хибридно електрическо силово предаване

Като общо правило мерките за осигуряване на съответствие на производството по отношение на емисиите в отработилите газове от изходната тръба на последния шумозаглушител и емисиите на CO2, разхода на електрическа енергия и пробега в електрически режим на задвижване на превозните средства, задвижвани с хибридно електрическо силово предаване, трябва да се проверяват на базата на описанието от сертификата за одобряване на типа, съответстващ на образеца по член 30, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 168/2013.

Проверките на съответствието на производството се основават на оценка от страна на органа по одобряването на процедурата на производителя за проверка с цел осигуряване на съответствието на типа на превозното средство по отношение на емисиите в отработилите газове от изходната тръба на последния шумозаглушител и емисиите на CO2, разхода на електрическа енергия и пробега в електрически режим на задвижване.

Ако органът не е удовлетворен от стандарта на процедурата на производителя за проверка, той може да изиска провеждане на проверочни изпитвания върху произвежданите превозни средства.

Съответствието по отношение на емисиите в отработилите газове от изходната тръба на последния шумозаглушител и емисиите на CO2 се проверява чрез статистическите процедури по точки 4.1.1.3.1 — 4.1.1.3.3. Превозните средства се изпитват съгласно процедурата по приложение II (A) към Регламент (ЕС) № 168/2013.

4.1.1.5.   Резервни устройства за контрол на замърсяването

4.1.1.5.1.   За да се извърши изпитване на съответствието, както се изисква по-горе, трябва да се вземе образец на резервно устройство за контрол на замърсяването от производствената линия на превозното средство, чийто тип е одобрен.

4.1.1.5.2.   Производството се счита за съответстващо на разпоредбите на настоящото приложение, ако представително базово превозно средство, оборудвано с устройство за контрол на замърсяването, случайно избрано от производствената линия, отговаря на приложимите изисквания по член 23 от Регламент (ЕС) № 168/2013 по отношение на екологичните характеристики. Характеристиките на задвижването на представителното базово превозно средство се измерват съгласно приложение II (А) към Регламент (ЕС) № 168/2013 и не трябва да надвишават характеристиките на задвижването на оригиналното устройство за контрол на замърсяването, което се замества.

4.1.1.6.   Мерки, които трябва да се вземат при несъответствие на производството

Ако по време на проверките се установи несъответствие, органът по одобряването трябва да осигури предприемането на всички необходими мерки за възстановяване на съответствието на производството във възможно най-кратък срок.

4.1.1.7.   Санкции при несъответствие на производството

4.1.1.7.1.   Одобрението на типа на превозно средство може да се отнеме, ако не са изпълнени изискванията по точка 4.1.1.1.

4.1.1.7.2.   Ако държава членка отнеме одобрение, което е предоставила по-рано, тя незабавно информира останалите държави членки.

4.1.2.   Съответствие на производството за изпитване от тип IV, емисии от изпаряване

При редовното изпитване в края на производствената линия производителят може да докаже съответствие, като включи в извадката превозни средства, които отговарят на следните изисквания. Като алтернатива трябва да се извърши цялата процедура за изпитване по настоящото приложение. По искане на производителя може да се използва алтернативна процедура за изпитване, ако процедурата е била представена пред техническата служба и е била приета от нея по време на процедурата за одобряване на типа след съгласуване с органа по одобряването.

4.1.2.1.   Изпитване за херметичност

4.1.2.1.1.   Изходите към атмосферата от системата за контрол на емисиите от изпаряване трябва да са изолирани.

4.1.2.1.2.   Трябва да се прилага налягане от 3,7 kPa ± 0,1 kPa (370 ± 10 mm H2O) към горивната система.

4.1.2.1.3.   Трябва да се даде възможност за стабилизиране на налягането, преди да се изолира горивната система от източника на налягане.

4.1.2.1.4.   След изолиране на горивната система налягането не трябва да спадне с повече от 0,5 kPa (50 mm H2O) за пет минути.

4.1.2.2.   Изпитване за изпускане

4.1.2.2.1.   Изходите към атмосферата от системата за контрол на емисиите трябва да са изолирани.

4.1.2.2.2.   Трябва да се прилага налягане от 3,7 kPa ± 0,1 kPa (370 ± 10 mm H2O) към горивната система.

4.1.2.2.3.   Трябва да се даде възможност за стабилизиране на налягането, преди да се изолира горивната система от източника на налягане.

4.1.2.2.4.   Изпускателните отвори на системите за контрол на емисиите към атмосферата трябва да са приведени обратно към състоянието им при производство.

4.1.2.2.5.   Налягането на горивната система трябва да спадне под 1,0 kPa (100 mm от H2O) в рамките на две минути.

4.1.2.3.   Изпитване за прочистване

4.1.2.3.1.   Към отвора за прочистване се закрепва уред, който може да измерва въздушен поток със скорост 0,25 литра за минута, и към отвора за прочистване посредством превключващ клапан или по друг начин се свързва съд под налягане с достатъчен размер, за да има незначителен ефект върху системата за прочистване.

4.1.2.3.2.   Производителят може да използва разходомер по свой избор, ако това е съгласувано с органа по одобряването.

4.1.2.3.3.   Превозното средство трябва да се експлоатира по такъв начин, че всяка конструктивна характеристика на системата за прочистване, която може да ограничи операцията по прочистване, да се открива, а обстоятелствата да се отбелязват.

4.1.2.3.4.   Докато двигателят работи в границите, посочени в настоящата точка, въздушният поток трябва да се определя чрез:

4.1.2.3.4.1.

при включено устройство трябва да се наблюдава спадане на налягането спрямо атмосферното до равнище, показващо, че е преминал обем от 0,25 литра въздух в системата за контрол на емисиите от изпаряване за една минута; или

4.1.2.3.4.2.

ако се използва друг разходомер, той трябва да отчита стойност, която не е по-малка от 0,25 литра за минута.

4.1.2.3.4.3.

По искане на производителя може да се използва алтернативна процедура за изпитване за прочистване, когато процедурата е била представена пред техническата служба по време на процедурата за одобряване на типа и е била одобрена от същата служба.

4.1.2.4.   Методи за контрол

4.1.2.4.1.   Органът по одобряването, издал одобрението на типа, може по всяко време да проверява методите за контрол на съответствието, приложими към всяка производствена единица.

4.1.3.   Изпитване от тип VIII за нивото на шум

4.1.3.1.   Съответствие на превозното средство по отношение на нивото на шума

Всяко произведено превозно средство трябва да съответства на одобрения тип превозно средство, да е оборудвано с шумозаглушител, чийто тип е бил одобрен, и да отговаря на изискванията по член 23 и приложение VI (Г) към Регламент (ЕС) № 168/2013 във връзка с типа на съответното превозно средство.

4.1.3.1.1.   За проверката на изискваното по-горе съответствие се избира от производствената линия едно превозно средство от типа, одобрен съгласно точка 4.1.3. Счита се, че производството съответства на разпоредбите по настоящата точка, ако нивото на шума, измерено по метода на приложение VI (Г) към Регламент (ЕС) № 168/2013, не надвишава с повече от 3 dB(A) стойността, измерена при одобряването на типа, нито с повече от 1 dB(A) пределните стойности по настоящата точка.

4.1.3.2.   Съответствие на производство на неоригинална резервна изпускателна система

4.1.3.2.1.   Всяка произведена изпускателна система трябва да съответства на типа, одобрен съгласно настоящата точка, и да отговаря на изискванията по приложение VI (Г) към Регламент (ЕС) № 168/2013 във връзка с типа превозно средство, за което е предназначена.

4.1.3.2.2.   За проверката на изискваното по-горе съответствие се избира от производствената линия изпускателна система от типа, одобрен съгласно точка 4.1.3.

4.1.3.2.3.   Производството се счита за отговарящо на точка 4.1.3, ако изискванията по приложение VI (Г) към Регламент (ЕС) № 168/2013 са изпълнени и ако нивото на шума, измерено по метода за изпитване по посоченото приложение, не надвишава с повече от 3 dB(A) стойността, измерена при одобряването на типа.

4.1.4.   Изисквания към съответствието на производството (СП) по отношение на максималната проектна скорост, максималния въртящ момент, номиналната постоянна максимална мощност и максималната пикова мощност

4.1.4.1.   Допустими отклонения при измерване на максималната скорост на превозното средство при изпитване за СП

При проверка на съответствието на производството максималната проектна скорост на превозното средство може да се отклонява с ± 5 % от стойността, определена по време на изпитването за одобряване на типа.

4.1.4.2.   Допустими отклонения на максималния въртящ момент, номиналната постоянна максимална мощност, максималната ефективна мощност и максималната пикова мощност при изпитване за СП

Таблица 4-3

Допустими отклонения на максималния въртящ момент, номиналната постоянна максимална мощност, максималната ефективна мощност и максималната пикова мощност в зависимост от измерената мощност

Измерена мощност

Допустими отклонения на максималния въртящ момент, номиналната постоянна максимална мощност, максималната ефективна мощност и максималната пикова мощност

< 1 kW

≤ 20 %

1 kW ≤ измерена мощност < 11 kW

≤ 10 %

> 11 kW

≤ 5 %

4.1.5.   Изисквания към СП по отношение на масата в готовност за движение

Масата в готовност за движение на превозно средство от категория L може да се отклонява от номиналната стойност с не повече от 8 % по отношение на допустимите отклонения надолу и нагоре, което е отрицателно и положително отклонение спрямо обявената номинална стойност на пределните стойности (включително) за масата в готовност за движение по приложение I към Регламент (ЕС) № 168/2013.

5.   Преглед на допустимите отклонения на масата в готовност за движение

Независимо дали се прилага точка 4, до 31 декември 2019 г. държавите членки ще предоставят на Комисията статистически данни за действително наблюдаваните отклонения на масата в готовност за движение при контрола на съответствието на производството. Тези данни ще съдържат стойностите на масата в готовност за движение, измерена при одобряването на типа, и измерените положителни или отрицателни отклонения като процент от масата в готовност за движение за този одобрен тип, наблюдавани върху производствената линия при оценяването на съответствието на производството. Въз основа на тези данни Комисията ще прецени дали е необходимо да се преразгледа процентът на максимално допустимите отклонения по точка 4.1.5.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

Изисквания, приложими към теглително-прикачните устройства и закрепващите устройства

1.   Обхват

1.1.

Настоящото приложение се прилага към теглително-прикачните устройства и закрепващите устройства за превозните средства от категория L, когато такива устройства са монтирани.

1.2.

В това приложение са определени изискванията към теглително-прикачните устройства за превозните средства от категория L с цел да се осигурят:

1.2.1.

съвместимостта при комбиниране на превозни средства от категория L с различни типове ремаркета;

1.2.2.

безопасното прикачване на превозното средство и ремаркето при всякакви условия на експлоатация;

1.2.3.

безопасни процедури за прикачване и откачване.

2.   Общи изисквания

2.1.

Теглително-прикачните устройства за превозните средства от категория L трябва да се произвеждат и закрепват според добрата инженерна практика, така че да са безопасни при употреба. Те могат да се одобряват като отделни технически възли по настоящия регламент или да се одобряват по Правило № 55 на ИКЕ на ООН (1).

2.2.

Теглително-прикачните устройства трябва да се проектират и произвеждат така, че при нормална експлоатация, подходящо поддържане и навременна смяна на износените части да продължават да функционират задоволително.

2.3.

Всяко теглително-прикачно устройство трябва да се придружава от инструкции за монтаж и експлоатация, съдържащи достатъчно информация, за да може квалифицирано лице да го монтира на превозното средство и да го задейства правилно. Инструкциите трябва да се съставят на официалния или официалните езици на държавата членка, в която ще се продава теглително-прикачното устройство.

2.4.

При производството на теглително-прикачните устройства могат да се използват материали, чиито характеристики, приложими по отношение на проектираната употреба, са определени в стандарт, или чиито характеристики са посочени в документите, придружаващи заявлението.

2.5.

Всички части на теглително-прикачното устройство, чиято неизправност може да предизвика откачване на устройството от превозното средство, трябва да се изработват от стомана. Могат да се използват и други материали, когато производителят докаже пред техническата служба, че те са равностойни на стоманата.

2.6.

Всички теглително-прикачни устройства трябва да са проектирани така, че да са механични и блокирането им в затворено положение да се осигурява чрез най-малко един механичен способ на свързване.

2.7.

На превозните средства от категория L се използват сферични теглително-прикачни устройства, съответстващи на показаните на фигура Ар1-1 от допълнение 1. Теглително-прикачното устройство се избира и разполага така, че да осигури максимална съвместимост с дадени типове ремаркета. Могат да се използват теглително-прикачни устройства, различни от сферичните, при условие че са изпълнени изискванията по точка 2.8 и че съвместимостта и взаимозаменяемостта на ремаркетата не са нито необходими, нито възможни (особени състави).

2.8.

Теглително-прикачните устройства се проектират така, че да отговарят на изискванията по точки 2.9, 2.10, 2.11, 3, 4 и 5 по отношение на функционирането, разположението, подвижността и издръжливостта.

2.9.

Теглително-прикачните устройства се проектират и закрепват така, че да осигуряват максимална безопасност съгласно добрата инженерна практика; това изискване се прилага и към функционирането на устройството.

2.10.

Трябва да е възможно прикачването и откачването на превозните средства да се извършват напълно безопасно само от едно лице, без да се използва инструмент.

2.11.

Откачащите се теглително-прикачни устройства трябва да могат лесно да се задействат ръчно и без използване на инструмент.

2.12.

При пускането на пазара на продукти производителите на теглително-прикачните устройства или превозните средства трябва да предоставят на потребителите указания и информация на всички официални езици във връзка с въздействието върху управляемостта на превозно средство от категория L с ремарке.

3.   Изисквания към разположението

3.1.

Теглително-прикачните устройства, монтирани на превозните средства, трябва да функционират лесно и безопасно.

3.2.

Сферичните теглително-прикачни устройства, монтирани на превозните средства, трябва да отговарят на геометричните условия, показани на фигура Ар1-2 от допълнение 1.

3.3.

Височината на точката на прикачване на теглително-прикачното устройство, различно от сферичното, трябва да съответства на височината на точката на прикачване на теглича на ремаркето в рамките на ± 35 mm, при условие че ремаркето е в хоризонтално положение.

3.4.

Формата и размерите на носачите трябва да отговарят на изискванията на производителя на превозното средство по отношение на точките на закрепване и изискваните допълнителни монтажни устройства.

3.5.

Изискванията на производителя на превозното средство по отношение на типа на теглително-прикачното устройство, допустимата маса на ремаркето и допустимото вертикално статично натоварване в точката на прикачване трябва да се спазват.

3.6.

Когато е монтирано теглителното-прикачно устройство, то не трябва да закрива задния регистрационен номер и/или светлинните компоненти; в противен случай трябва да се използва теглително-прикачно устройство, което е разглобяемо без специални инструменти.

3.7.

Производителите на носачи трябва да предвидят точки на закрепване за допълнителните теглително-прикачни устройства или устройствата, позволяващи автоматично спиране на ремаркето в случай на разкачване на основното теглително-прикачно устройство.

3.7.1.

Точките на закрепване на допълнителното теглително-прикачно устройство и/или осигурителното въже трябва да са разположени по такъв начин, че при употреба допълнителното теглително-прикачно устройство или осигурителното въже да не ограничават нормалната подвижност на теглително-прикачното устройство или да пречат на нормалната работа на инерционната спирачна система.

3.7.2.

Ако е предвидена една точка на закрепване, тя трябва да е разположена на разстояние до 100 mm от вертикалната равнина, минаваща през центъра на свързване на теглително-прикачното устройство. Ако това не е възможно, трябва да се предвидят две точки на закрепване, по една от всяка страна спрямо вертикалната осова линия, на едно и също разстояние от нея (на максимум 250 mm). Точката (точките) на закрепване трябва да са разположени, колкото се може по-назад и по-високо.

4.   Изисквания към подвижността

4.1.

Трябва да е възможна следната подвижност на немонтираното към превозното средство теглително-прикачно устройство:

4.1.1.

ъгъл на свободен вертикален наклон 20° нагоре и надолу спрямо хоризонталната осова линия за всички ъгли на хоризонтална ротация най-малко до 90° от двете страни на надлъжната осова линия на устройството;

4.1.2.

за всички ъгли на хоризонтална ротация до 90° от двете страни на надлъжната осова линия на устройството трябва да има ъгъл на свободно осово въртене от всяка страна на вертикалната ос от 25° за три- и четириколесните превозни средства или 40° — за двуколесните превозни средства.

4.2.

За всички ъгли на хоризонтална ротация трябва да са възможни следните комбинирани движения:

4.2.1.

в случай на двуколесни превозни средства, освен когато устройството се използва с едноколесни ремаркета, които се накланят едновременно с двуколесното превозно средство:

4.2.1.1.

вертикален наклон ± 15° с осово въртене ± 40°;

4.2.1.2.

осово въртене ± 30° с вертикален наклон ± 20°.

4.2.2.

В случай на триколесни или четириколесни превозни средства:

4.2.2.1.

вертикален наклон ± 15° с осово въртене ± 25 °;

4.2.2.2.

осово въртене ± 10 ° с вертикален наклон ± 20°.

4.3.

Трябва да е възможно прикачване и откачване от сферичното теглително-прикачно устройство, когато надлъжната ос на устройството образува с оста на сферата и носача:

4.3.1.

хоризонтално ъгъл β = 60° надясно или наляво;

4.3.2.

вертикално ъгъл α = 10° нагоре или надолу;

4.3.3.

осово завъртян на 10° надясно или наляво.

5.   Изисквания към издръжливостта

5.1.   Извършва се динамично изпитване (изпитване за издръжливост).

5.1.1.   Изпитването за издръжливост се извършва с приблизително повтарящо се синусоидално натоварване и брой на циклите на натоварване в зависимост от материала. Това изпитване не трябва да предизвиква счупвания, пукнатини или други видими външни повреди, нито да предизвиква значителни постоянни деформации, оказващи неблагоприятно влияние върху правилното функциониране на устройството.

5.1.2.   Базата за определяне на натоварванията при динамичното изпитване е стойността D, определена по-долу. Вертикалното статично натоварване се взима предвид при определяне на посоката на изпитвателното натоварване спрямо хоризонталната равнина в зависимост от разположението на точката на прикачване и допустимото вертикално статично натоварване в тази точка.

Уравнение 3-1:

Formula

където:

Т

е технически допустимата максимална маса на теглещото превозно средство (в тонове);

R

е технически допустимата максимална маса на ремаркето (в тонове);

g

е земното ускорение (приема се, че g = 9,81 m/s2).

5.1.3.   Характерните стойности D и S, използвани като база на изпитването, се посочват в заявлението за одобряване на типа, представено от производителя, като S е максималното допустимо вертикално натоварване (в kg) в точката на прикачване.

5.2.   Процедура за изпитване

5.2.1.   За динамичните изпитвания образецът се поставя на подходящ стенд по начин, който е удачен за прилагане на силите така, че да не се прилагат никакви допълнителни сили или моменти извън определената за изпитването сила. В случаите на повтарящи се изпитвания посоката на прилагане на силата не може да се отклонява с повече от ± 10° от предвидената посока. За да се избегне влиянието на непредвидени сили и моменти върху образеца, може да се наложи да се постави един шарнир в точката на прилагане на силата и втори шарнир на достатъчно разстояние от първия.

5.2.2.   Изпитвателната честота е не по-голяма от 35 Hz. Избраната честота трябва да е напълно различима от резонансните честоти на изпитвателното устройство заедно с изпитвания образец. За направени от стомана теглително-прикачни устройства броят на натоварващите цикли е 2 × 106. За устройствата, изработени от други материали, може да се окаже необходим по-голям брой на натоварващите цикли. По правило изпитването за пукнатини се осъществява по метода на проникване с оцветител; допускат се и други равностойни методи.

5.2.3.   Обикновено изпитваните теглително-прикачни устройства се монтират, колкото е възможно по-здраво върху изпитвателния стенд, и в положение, идентично на това, при което ще се използват на превозното средство. Приспособленията за закрепване трябва да са определените от производителя или заявителя и да са тези, които са предназначени за закрепване към превозното средство и/или притежават идентични механични характеристики.

5.2.4.   Условия на изпитването

5.2.4.1.

За предпочитане е теглително-прикачните устройства да се изпитват в тяхното оригинално състояние, така както са предвидени за използване по пътищата. По преценка на производителя и със съгласие на техническата служба гъвкавите компоненти могат да бъдат неутрализирани, ако това е необходимо за изпитването и ако не възникват съмнения за недействителност на резултатите от изпитването.

5.2.4.2.

Гъвкавите компоненти, очевидно получили прегряване поради прилагане на ускорено изпитване, могат да се заменят по време на изпитването.

5.2.4.3.

Изпитвателните натоварвания могат да се прилагат посредством специални устройства без хлабини.

5.2.4.4.

На предоставените за изпитване устройства се монтират всички конструктивни детайли, които могат да повлияят на критериите за издръжливост (например електрически контакт, маркировки и др.). Областта на изпитването се ограничава от точките на закрепване или от точките на монтиране. Геометричното разположение на сферата и точките на закрепване на теглително-прикачното устройство спрямо референтната линия се посочват от производителя на превозното средство и се записват в протокола от изпитването.

5.2.4.5.

Всички относителни положения на точките на закрепване спрямо референтната линия се възпроизвеждат на изпитвателния стенд, така както е показано в допълнение 2, като за целта производителят на теглещото превозно средство предоставя на производителя на теглещото устройство цялата необходима информация за посочените положения.

5.3.   Изпитване на сферичните теглително-прикачни устройства и носачите

5.3.1.   Устройството, монтирано върху изпитвателния стенд, трябва да бъде подложено на динамично изпитване от апаратура, създаваща променливо механично напрежение (например резонансен пулсатор). Изпитването се провежда по следния начин:

5.3.1.1.

Изпитвателното натоварване е променлива сила, приложена към сферичното теглително-прикачно устройство под ъгъл 15° ± 1°, както е показано на фигури Ар2-1 и Ар2-2 от допълнение 2.

5.3.1.2.

Ако центърът на сферата е над линията, успоредна на референтната, показана на фигура Ар2-3 от допълнение 2, която минава през най-високата от най-близките точки на закрепване, изпитването се провежда при ъгъл

Formula

(фигура Ар2-1 от допълнение 2).

5.3.1.3.

Ако центърът на сферата е под линията, успоредна на референтната, която минава през най-високата от най-близките точки на закрепване, както е показано на фигура Ар2-3 от допълнение 2, изпитването се провежда при ъгъл

Formula

(фигура Ар2-2 от допълнение 2). Този ъгъл е избран така, че да се вземат предвид вертикалното статично и динамично натоварване. Този метод за изпитване се прилага само за допустимо статично натоварване, което е не по-голямо от:

уравнение 3-2:

Formula

5.3.1.4.

Ако се изисква статичното натоварване да е по-голямо, ъгълът на изпитването се увеличава до 20°. Динамичното изпитване се провежда със следната сила на изпитването:

уравнение 3-3:

Formula

5.3.2.   Еднокомпонентните сферични теглително-прикачни устройства, включително устройствата с незаменяеми, откачащи се сфери и с носачи с взаимозаменяеми и откачащи се сфери (с изключение на сферите с цял носач), се подлагат на изпитвания в съответствие с изискванията по точка 5.3.1.

5.3.3.   Изпитването на носачите, които могат да се използват с различни сфери, се извършва в съответствие с изискванията по Правило № 55 на ИКЕ на ООН.

5.4.   Описаните в точка 5.3.1. изисквания към изпитването са приложими и към теглително-прикачните устройства, различни от сферичните.

6.   Съединителни глави

6.1.

Съединителните глави се проектират така, че да се използват безопасно със сферичните теглително-прикачни устройства, описани на фигура Ар1-1 от допълнение 1.

6.2.

Съединителните глави, предназначени за монтиране на ремаркета без спирачки, се оборудват с допълнително теглително-прикачно устройство или най-малко с точка(и) за закрепване с оглед на свързването на допълнително(и) теглително-прикачно(и) устройство(а). Точката на закрепване се поставя на такова място, че при употреба на допълнителното(ите) теглително-прикачно(и) устройство(а) да не ограничава нормалното свързване на теглително-прикачното устройство.

6.3.

Извършва се изпитване за издръжливост с променлива сила на изпитване и статично изпитване (чрез повдигане) за всеки изпитван образец.

6.4.

Динамичното изпитване се извършва с подходящи сферични теглително-прикачни устройства с подходяща издръжливост. Съединителната глава и сферата се разполагат върху изпитвателния стенд в съответствие с инструкцията на производителя и по начин, съответстващ на закрепването им към превозното средство. Не се допуска действието на допълнителни сили освен силата на изпитване, прилагана върху образеца. Силата на изпитване се прилага по линия, преминаваща през центъра на сферата, и се насочва надолу и назад под ъгъл 15° (вж. фигура Ар3-1 от допълнение 3). Изпитването за издръжливост се извършва, като върху изпитвания образец се прилага следната сила:

уравнение 3-3:

Formula

6.5.

Сферата, използвана при изпитването, е с диаметър 49 – 0+0;13 mm, за да представлява износена сфера. Повдигащата сила FA се увеличава плавно и бързо до стойност, равна на:

уравнение 3-4:

Formula

и се задържа 10 секунди, където

С

е масата на ремаркето (сумата от натоварванията на осите на ремаркето, натоварено с максимално допустимия товар), в тонове.

6.6.

Ако се използват теглително-прикачни устройства, различни от сферичните, съединителната глава се подлага на приложимите изпитвания съгласно съответните изисквания от Правило № 55 на ИКЕ на ООН.


(1)  ОВ L 227, 28.8.2010 г., стр. 1.

Допълнение 1

Спецификация за размерите на сферично теглително-прикачно устройство, монтирано на превозни средства от категория L

1.

Сферичните теглително-прикачни устройства за ремаркета не изключват употребата на други системи (например прикачни системи с карданен съединител); при използването на сферично теглително-прикачно устройство обаче това устройство трябва да отговаря на спецификацията на фигура Ар1-1.

1.1.

Фигура Ар1-1

Размери на сферичното теглително-прикачно устройство

Image

1.1.1.

Радиусът на свързването между сферата и шийката е тангенциален както на шийката, така и на хоризонталната повърхност под долната част на сферата.

1.1.2.

Вж. ISO/R 468:1982 и ISO 1302:2002; номерът на грапавост N9 се отнася за стойност Ra от 6,3 μm.

1.2.

Фигура Ар1-2

Зона за разполагане на сферичните теглително-прикачни устройства

Image

Забележки:

1)

350 — 420 mm, измерени при допустимата максимална маса на превозното средство — T;

2)

min. = минимално разстояние, max. = максимално разстояние.

Допълнение 2

Спецификации за динамичното изпитване на сферичното теглително-прикачно устройство и носача

1.   Посоката на изпитване е показана чрез пример със сферично теглително-прикачно устройство с носач. (Приложимо по аналогия и за други теглително-прикачни устройства)

Фигура Ар2-1

Посока на динамичното изпитване на сферично теглително-прикачно устройство и носач — изпитвателен стенд I. RL = референтна линия

Image

Фигура Ар2-2

Посока на динамичното изпитване на сферично теглително-прикачно устройство и носач — изпитвателен стенд II. RL = референтна линия

Image

Фигура Ар2-3

Относителни положения на точките на закрепване на теглително-прикачно устройство спрямо референтната линия — изисквания към ъглите при динамичното изпитване

Image

Забележки:

1)   HFP= най-висока точка на закрепване;

2)   PRL= линия, успоредна на референтната линия;

3)   RL= референтна линия;

4)   BC= център на сферата.

Допълнение 3

Спецификации за динамичното изпитване на съединителната глава

1.   Посоката на изпитване е показана чрез пример със съединителна глава.

Фигура Ар3-1

Посока на динамичното изпитване на съединителна глава

Image

Фигура Ар3-2

Посока на статичното изпитване чрез повдигане на съединителна глава

Image

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

Изисквания, приложими към устройствата за предотвратяване на неразрешеното използване

1.   Изисквания

1.1.

„Тип превозно средство по отношение на устройствата за предотвратяване на неразрешеното използване“ е категория превозни средства, които не се различават по такива основни характеристики, като проектните характеристики на защитното устройство за предотвратяване на неразрешеното използване на превозното средство.

1.2.

Превозните средства от категория L1e с маса в готовност за движение > 35 kg, от категории L2e, L3e, L4e и L5e, които са оборудвани с кормило от мотоциклетен тип, трябва да отговарят на всички съответни изисквания от Правило № 62 на ИКЕ на ООН (1).

1.2.1.

Превозните средства от категории L1e, L2e, L3e, L4e и L5e, които не са оборудвани с кормило от мотоциклетен тип, трябва да отговарят на всички съответни изисквания от Правило № 18 на ИКЕ на ООН (2), както се изисква за превозните средства от категория N2.

1.3.

Превозните средства от категория L6e, които са оборудвани с кормило от мотоциклетен тип, трябва да отговарят на всички съответни изисквания от Правило № 62 на ИКЕ на ООН, както се изисква за превозните средства от категория L2e.

1.3.1.

Превозните средства от категория L6e, които не са оборудвани с кормило от мотоциклетен тип, трябва да отговарят на всички съответни изисквания от Правило № 18 на ИКЕ на ООН, както се изисква за превозните средства от категория N2.

1.4.

Превозните средства от категория L7e, които са оборудвани с кормило от мотоциклетен тип, трябва да отговарят на всички съответни изисквания от Правило № 62 на ИКЕ на ООН, както се изисква за превозните средства от категория L5e.

1.4.1.

Превозните средства от категория L7e, които не са оборудвани с кормило от мотоциклетен тип, трябва да отговарят на всички съответни изисквания от Правило № 18 на ИКЕ на ООН, както се изисква за превозните средства от категория N2.


(1)  ОВ L 89, 27.3.2013 г., стр. 37.

(2)  ОВ L 120, 13.5.2010 г., стр. 29.

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

Изисквания, приложими към електромагнитната съвместимост (ЕМС)

1.   Изисквания

1.1.

„Тип превозно средство по отношение на електромагнитната съвместимост“ е категория превозни средства, които не се различават по такива основни характеристики, като проектните характеристики на електронните компоненти, запалните свещи и кабелните им снопове и техния метод за закрепване и местоположение в превозното средство.

1.2.

Превозните средства от категории L1e, L2e, L3e, L4e, L5e, L6e и L7e трябва да отговарят на всички съответни изисквания от Правило № 10 на ИКЕ на ООН (1).


(1)  ОВ L 254, 20.9.2012 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

Изисквания, приложими към външните изпъкнали части

1.   Изисквания, приложими към двуколесните мотопеди и двуколесните мотоциклети със или без кош

1.1.   Общи изисквания

1.1.2.   Превозните средства от категории L1e, L3e и L4e трябва да отговарят на следните общи изисквания:

1.1.2.1.   Превозните средства не трябва да имат никакви остри, режещи или изпъкнали части, издадени навън, които с форма, размери, насоченост и твърдост могат да увеличат опасността или тежестта на телесните наранявания на човек, който е ударен или охлузен от превозно средство при пътнотранспортно произшествие. Превозните средства се проектират така, че частите и ръбовете, с които други уязвими участници в движението, като пешеходците, могат да влязат в съприкосновение при пътнотранспортно произшествие, да отговарят на изискванията по точки 1 — 1.3.8.

1.1.2.2.   Счита се, че всяка външна изпъкнала част или ръб, с който може да се влезе в съприкосновение и който е изработен или покрит с материал, като мек каучук или мека пластмаса с твърдост, по-малка от 60 Shore А, отговаря на изискванията по точки 1.3 — 1.3.8. Измерванията на твърдостта се извършват с материала, поставен на превозното средство, както е предвидено.

1.1.3.   Специални разпоредби за превозните средства от категории L1e, L3e и L4e

1.1.3.1.   Превозните средства се оценяват съгласно разпоредбите по точки 1.2 — 1.2.4.1.

1.1.3.2.   При превозни средства, оборудвани със структура или панели, предназначени частично или изцяло да обгръщат водача, пътника или багажа или да покриват определени компоненти на превозното средство, като алтернатива производителят на превозното средство може да избере да прилага съответните изисквания от Правило № 26 на ИКЕ на ООН, приложими към превозните средства от категория М1 и обхващащи конкретни външни изпъкнали части или цялата външна повърхност на превозното средство.

Съответните външни изпъкнали части, оценявани съгласно тази разпоредба, трябва ясно да се посочат в информационния документ (списъка с данни), а всяка друга външна повърхност трябва да отговаря на изискванията по точки 1 — 1.3.8.

1.1.4.   Специални разпоредби за превозните средства от категория L4e

1.1.4.1.   Когато към мотоциклета е монтиран кош, било постоянно, било така, че да може да се демонтира, не се извършва оценка на пространството между мотоциклета и коша (вж. фигура 8-1).

Фигура 8-1

Изглед отгоре на мотоциклет от категория L4e с кош

Image

1.1.4.2.   Ако кошът може да се демонтира от мотоциклета така, че мотоциклетът да се използва без него, самият мотоциклет трябва да отговаря на изискванията за мотоциклетите без кош по точки 1 — 1.3.8.

1.2.   Оценка на външните изпъкнали части

1.2.1   Трябва да се използва изпитвателно устройство, отговарящо на спецификациите по фигура Ар1-1 в допълнение 1, за да се проверяват външните изпъкнали части на превозното средство.

1.2.2.   Превозното средство се поставя на хоризонтална повърхност и се задържа във вертикално положение, като първоначално кормилният механизъм и управляваното колело трябва да са в положение за движение право напред.

1.2.2.1.   В изпитваното превозно средство се поставя седнал манекен с човешка форма от персентил 50 или човек с подобни физически характеристики в нормалното положение за управление по такъв начин, че да не ограничава свободното движение на кормилния механизъм. Стъпалата се поставят на определените за целта места и не трябва да са върху лоста за смяна на предавките или педала на спирачката.

1.2.3.   Изпитвателното устройство се премества от предната към задната част на превозното средство, като преместването е бавно и се извършва и от двете страни на съответното превозно средство. Ако изпитвателното устройство се допре до кормилния механизъм или до някоя част, която е монтирана върху него, то се завърта до положение на пълно блокиране, по време на което и след което изпитването продължава. Изпитвателното устройство трябва да остане в допир с превозното средство или водача по време на изпитването (вж. фигура 8-2).

Фигура 8-2

Зони на движение на изпитвателното устройство

Image

Image

1.2.3.1.   Предната част на превозното средство трябва да е първата точка на допир, а изпитвателното устройство трябва да се движи странично към външността, като следва контура на превозното средство и водача, ако е приложимо. Изпитвателното устройство трябва също така да е в състояние да се движи навътре със скорост, която не надвишава тази за движението назад (т.е. под ъгъл от 45° спрямо средната надлъжна равнина на превозното средство).

1.2.3.2.   Ръцете и стъпалата на водача трябва да се отблъскват от изпитвателното устройство, ако то влезе в допир с тях, а всяка съответна опора (например за краката) трябва да е в състояние да се върти, прегъва, свива или огъва свободно вследствие на допира с изпитвателното устройство и трябва да се оцени във всички съответни междинни положения.

1.2.3.3.   Счита се, че частите и компонентите на огледалата за виждане назад, които са обхванати от съответното одобряване на типа на компонента, отговарят на изискванията по точки 1 — 1.3.8.

1.2.3.4.   Външните изпъкнали части, които могат да влязат в допир с изпитвателното устройство в някое положение при употребата по предназначение (например опорите за краката на пътниците, когато са свалени и сгънати) се оценяват във всички положения при употребата по предназначение.

1.2.4.   Когато изпитвателното устройство се придвижва по дължината на превозното средство, както е описано по-горе, изпъкналите части и ръбовете на превозното средство, които влизат в допир с устройството, се разглеждат като принадлежащи на:

група 1: ако изпитвателното устройство охлузва части на превозното средство; или

група 2: ако изпитвателното устройство удря части на превозното средство.

1.2.4.1.   За да може да се направи преценка в коя група попадат изпъкналите части и ръбовете, които са влезнали в допир с изпитвателното устройство, то се използва в съответствие с метода за оценка, показан на фигура 8-3 по-долу, а изпъкналите части и ръбовете се считат за принадлежащи на:

 

група 1, ако 0° ≤ α < 45°; и

 

група 2, ако 45° ≤ α ≤ 90°.

Фигура 8-3

Изглед отгоре на изпитвателното устройство, охлузващо страна на превозно средство и удрящо издаваща се част

Image

1.3.   Специални изисквания

1.3.1.   Изисквания към радиуса относно частите от група 1 (охлузени части):

1.3.1.1.   Табели:

ръбовете им да имат радиус на закръгление, който е не по-малък от 0,5 mm;

компоненти, обтекатели, каросерия и др.:

ъглите да имат радиус на закръгление, който е не по-малък от 3 mm. „Ъгъл“ е триизмерната форма на повърхност, която не е ръб на табела или тяло.

1.3.1.1.1.   Радиусът на ъглите и ръбовете на табелите се определят в точката(точките) на допир с изпитвателното устройство и ако има преход към по-малък радиус, той трябва да е плавен по посоката на прекратяване на допира между изпитвателното устройство и ъгъла или ръба.

1.3.1.2.   Тела

телата или сходните части трябва да имат общ диаметър от поне 10 mm;

ръбовете в краищата на тялото трябва да имат радиус на закръгление, който е не по-малък от 2 mm.

1.3.1.2.1.   Радиусът на ръбовете на края на тялото се определя в точката(точките) на допир с изпитвателното устройство и може да намалява постепенно около пълната окръжност на края на тялото.

1.3.2.   Изисквания към радиуса относно частите от група 2 (ударени части):

1.3.2.1.   Табели:

ръбовете им да имат радиус на закръгление, който е не по-малък от 2,0 mm;

компоненти, обтекатели, каросерия и др.:

ъглите да имат радиус на закръгление, който е не по-малък от 2,0 mm.

1.3.2.1.1.   Радиусът на ъглите и ръбовете на табелите се определя в точката(точките) на допир с изпитвателното устройство и трябва да е постоянен или постепенно да намалява по посоките, където се прекратява допирът между изпитвателното устройство и ъгъла или ръба.

1.3.2.2.   Тела

телата или сходните части трябва да имат общ диаметър от поне 20 mm;

въпреки това тяло или сходна част може да има по-малък от 20 mm общ диаметър, при условие че изпъкването ѝ е по-малко от половината от общия ѝ диаметър;

ръбовете в краищата на тялото трябва да имат радиус на закръгление, който е не по-малък от 2 mm.

1.3.2.2.1.   Радиусът на ръбовете на края на тялото се определя в точката(точките) на допир с изпитвателното устройство и може да намалява постепенно около пълната окръжност на края на тялото.

1.3.3.   Горният ръб на предното стъкло или обтекателя (прозрачен или не) трябва да има радиус на закръгление, който е не по-малък от 2 mm, или може да е покрит със защитен материал в съответствие с изискванията от точка 1.1.1.2.

1.3.3.1.   Горният ръб е ограничен от равнини при ъгъл от 45° спрямо хоризонталната равнина (вж. фигура 8-4).

Фигура 8-4

Зрително поле на водача през прозрачно предно стъкло

Image

1.3.3.2.   Ако радиусът се прилага към горния ръб, той не трябва да е по-голям от 0,70 пъти дебелината на предното стъкло или обтекателя, измерена при горния ръб.

1.3.3.3.   Към защитите, които приличат на предни стъкла или обтекатели и които са монтирани само за предпазване на бордното табло или фара, и които имат обща изпъкналост от не повече от 50 mm, измерена от горната повърхност на съответното бордно табло или фар, не се прилагат изискванията по точки 1.3.3, 1.3.3.1 и 1.3.3.2.

1.3.4.   Краищата на лостовете за управление на съединителя и спирачките, монтирани на кормилния механизъм, трябва да са относително сферични и да имат радиус на закръгление, който е не по-малък от 7 mm. Другите външни ръбове на тези лостове трябва да имат радиус на закръгление, който е не по-малък от 2 mm по протежение на цялата зона в обсега на лоста. Проверката се извършва при лост в изключено положение.

1.3.4.1.   Ако лостовете са изцяло покрити със защитни кожуси и поради това не могат да влязат в съприкосновение с лицето, ударено от превозното средство, се счита, че лостовете отговарят на изискванията по точка 1.3.4.

1.3.5.   Предният ръб на предния калник или която и да е част, монтирана върху него, трябва да има радиус на закръгление, който е не по-малък от 2 mm.

1.3.5.1.   Предният ръб на предния калник се ограничава от две вертикални равнини, образуващи хоризонтален ъгъл от 45° спрямо средната надлъжна равнина на превозното средство.

1.3.5.2.   Ако радиусът се прилага към предния ръб на предния калник, той не трябва да е по-голям от 0,70 пъти дебелината на калника, измерена при предния ръб.

1.3.6.   Задният ръб на капачката за резервоара за горивото или например устройствата със сходна форма, разположени върху горната повърхност на резервоара за гориво, които е вероятно да влязат в съприкосновение с водача при удар, не трябва да образуват изпъкналост, по-голяма от 15 mm, от повърхността под тях и преходът от същата повърхност е гладък или сферичен. Даден е пример на фигура 8-5. Изискването за изпъкналост до 15 mm може да не се спази, при условие че се предвижда предпазител, разположен зад гърловината за зареждане, който осигурява, че не се надвишава относителното изпъкване от 15 mm.

Фигура 8-5

Изискване за монтирането на капачката върху резервоара за горивото

Image

1.3.6.1.   Към капачките за резервоара за горивото или устройствата със сходна форма, които не са поставени пред водача или не са разположени под нивото на седалката на водача, не се прилагат изискванията по точка 1.3.6.

1.3.7.   Контактните ключове трябва да са снабдени с предпазващ капак от каучук или пластмаса със заоблени ръбове.

1.3.7.1.   Изискванията по точка 1.3.7 не се прилагат към контактните ключове, които не трябва да се поставят в контактния патрон при експлоатацията на превозното средство, които са на едно ниво спрямо обграждащата повърхност или са вградени в нея, чиито глави могат да се сгънат спрямо тялото или патрона, които са разположени под нивото на седалката на водача или които не са разположени пред водача.

1.3.8.   Острите и изпъкващите части, които са издадени навън, на превозното средство в нормалната му вертикална позиция, които не влизат в допир с изпитвателното устройство, но които могат да увеличат риска или сериозността на телесните наранявания вследствие на каквото и да е съприкосновение с лице, ударено при пътнотранспортно произшествие, трябва да са със заоблени ръбове.

2.   Изисквания, приложими към триколесните и четириколесните превозни средства

2.1.   Общи изисквания

2.1.1.   Превозните средства от категории L2e, L5e, L6e и L7e трябва да отговарят на следните общи изисквания:

2.1.1.1.

Превозните средства не трябва да имат никакви остри, режещи или изпъкнали части, издадени навън, които с форма, размери, насоченост и твърдост могат да увеличат опасността или тежестта на телесните наранявания на човек, който е ударен или охлузен от превозно средство при пътнотранспортно произшествие. Превозните средства се проектират така, че частите и ръбовете, с които други уязвими участници в движението, като пешеходците, могат да влязат в съприкосновение при пътнотранспортно произшествие, да отговарят на изискванията в точки 2.1.2 — 2.1.2.1.4.

2.1.2.   Специални разпоредби за превозните средства от категории L2e, L5e, L6e и L7e

2.1.2.1.

Превозните средства трябва да отговарят на всички съответни изисквания от Правило № 26 на ИКЕ на ООН, приложими към превозните средства от категория М1.

2.1.2.1.1.

Въпреки това, като се вземе предвид разнообразието на формите на конструкцията на тези категории превозни средства и независимо дали превозното средство е оборудвано с устройство за заден ход, като алтернатива на изискванията по точка 2.1.2.1 производителят на превозното средство може да избере да прилага изискванията по точки 1.1 — 1.1.2.1 и точки 1.2 — 1.3.8, приложими за превозните средства от категории L1e и L3e и обхващащи специфични външни изпъкнали части (например вилките, колелата, броните, калниците и обтекателите и задната част на превозните средства, които не са оборудвани с устройство за заден ход) на превозното средство, което подлежи на одобряване на типа, при съгласие на техническата служба и органа по одобряването (например за тип превозно средство, което като цяло прилича на мотоциклет, но което е оборудвано с три колела, поради което се категоризира като превозно средство от категория L5e).

Съответните външни изпъкнали части, оценявани съгласно тази разпоредба, трябва ясно да се посочат в информационния документ (списъка с данни), а всяка друга външна повърхност трябва да отговаря на изискванията по точки 2 — 2.1.2.1.4.

2.1.2.1.2.

Когато превозните средства, оборудвани със структура или панели, предназначени частично или изцяло да обграждат водача, пътника или багажа или да покриват някои компоненти на превозното средство и части на външната повърхност, не могат да се оценят по необходимия начин по точка 2.1.2.1.1 (например по отношение на покрива, колоните на покрива, вратите, дръжките на вратите, стъклата, горната повърхност на капака, капака на багажника, бутоните за отваряне и товарните платформи), тези други външни изпъкнали части трябва да отговарят на всички съответни изисквания от Правило № 26 на ИКЕ на ООН, приложими към превозните средства от категория М1.

2.1.2.1.3.

В случай на превозни средства от категории L2e-U, L5e-B, L6e-BU и L7e-CU ръбовете, с които може да се влезе в допир съгласно разпоредбите по-горе и които са разположени зад задната преграда, или ако няма задна преграда, вертикална напречна равнина, минаваща през точка на 50 cm зад точката R на най-задната седалка, трябва да са със заоблени краища, ако издаването им е 1,5 mm или повече.

2.1.2.1.4.

Съответствието с изискванията се проверява, без регистрационната табела да е поставена на превозното средство, като по тази причина никое място или повърхност, предназначена за регистрационната табела, не трябва да се освобождава от извършването на оценка.

Допълнение 1

Изпитвателно устройство

1.   Изпитвателно устройство за външните изпъкнали части

Фигура Ар1-1

Схема на изпитвателното устройство

Image

2.   Начин на използване

2.1.   Изпитвателното устройство се поддържа в такова положение, че линията, съответстваща на ъгъл α = 90°, да остава успоредна на средната надлъжна равнина на превозното средство през цялото изпитване.

2.2.   Долната част на изпитвателното устройство (т.е. основата с височина 100 mm) може да е с различна конструкция поради съображения във връзка със стабилността или удобството. Ако обаче тази долна част влиза в пряк допир с превозното средство, тя се адаптира (например на място се приспособява, за да достигне най-малко 150 mm в диаметър), за да е възможен пълен контакт между превозното средство и частта от изпитвателното устройство, разположена на височина между 100 mm и 1 200 mm.

ПРИЛОЖЕНИЕ IХ

Изисквания, приложими към съхранението на гориво

1.   Общи изисквания

1.1.

„Тип превозно средство по отношение на съхранението на гориво“ означава категория превозни средства, които не се различават по отношение на такива основни характеристики, като формата, размерите и материалите, както и по начина на закрепване и местоположението на резервоара за гориво в превозното средство.

1.2.

Резервоарите за гориво на превозни средства, оборудвани с един или няколко такива, трябва да отговарят на следните общи изисквания:

1.2.1.

Резервоарите за гориво да са изработени от материали, чието термично, механично и химични характеристики остава подходящо при условията на експлоатация, за които са предназначени.

1.2.2.

Резервоарите за гориво и разположените в съседство с тях части на превозното средство да са конструирани така, че да не пораждат електростатичен заряд, който би могъл да предизвика искри между резервоара за гориво и шасито на превозното средство, способни да възпламенят смес от въздух и гориво.

1.2.3.

Резервоарите за гориво да са изработени по такъв начин, че да са устойчиви на корозия.

1.2.4.

Резервоарите за гориво да са оборудвани с подходящи устройства (напр. отвори или предпазни клапани), които автоматично да изпускат свръхналягането или налягането, превишаващо работното налягане. Тези устройства да са конструирани така, че да се предотврати опасността от запалване на сместа от въздух и гориво.

1.2.5.

Резервоарите за гориво да са проектирани така, че горивото, което може да изтече при пълненето им, да не може да попадне върху изпускателната система на превозното средство, двигателя или други части от тяговата система, или във вътрешността на отделението за пътници или за багаж, а да се отвежда към земята.

1.2.6.

Горивото да не може да изтича през капачката на резервоара или през устройствата, предвидени за изпускане на свръхналягането, включително и при пълно преобръщане на резервоара. Допуска се капене до максимум 30 грама в минута, което трябва да бъде проверено чрез изпитването, описано в точки 2.1 и 2.1.4. Ако изглежда, че размерът на теча не е постоянен, трябва да се гарантира, че максималният размер на теча е определен за период от една минута (т.е. не е усреднен за по-дълъг период от време).

1.2.7.

Резервоарът да не е разположен във отделението за пътници или в друго отделение, което представлява неразделна част от него, и да няма гранична повърхност (например под, стена, таван или преграда) с такова отделение, ако превозното средство е оборудвано с каросерия.

1.2.7.1.

За целите на настоящото приложение се счита, че дадено превозно средство има отделение за пътници или друго отделение, което представлява неразделна част от него, ако то е снабдено с безопасни стъкла, странични врати, задна врата, странични лайсни и/или таван, така че се създава изцяло или отчасти затворено отделение. Техническата служба обосновава ясно критериите за преценка в протокола от изпитването.

1.2.8.

Гърловината за пълнене с гориво да не бъде разположена в отделението за пътници, в багажното отделение или в отделението за двигателя, ако има такива.

1.2.8.1.

В допълнение към точка 1.2.7.1 по-горе се счита, че превозното средство има отделение за двигателя или отделение за багаж, ако е оборудвано със странични панели в съчетание с капака, така че се създава изцяло или отчасти затворено отделение. Техническата служба обосновава ясно критериите за преценка в протокола от изпитването.

1.2.9.

Резервоарите за гориво трябва да издържат изпитвания за херметичност, извършени при вътрешно налягане, което е два пъти по-голямо от работното налягане (проектното налягане), или при свръхналягане от 30 kPa, като е валидна по-високата стойност, както е описано в точки 2.2 и 2.2.1. Всички отвори могат да бъдат блокирани за целите на това изпитване. Резервоарът да не се пропука или да протече по време на изпитването, но може да остане постоянно деформиран.

1.2.9.1.

За резервоарите за гориво, изработени от материали, различни от метали, се счита, че отговарят на това изискване, ако са преминали успешно изпитването, описано в точки 3.4 и 3.4.1.

1.2.10.

Резервоарите за гориво, изработени от материали, различни от метали, подлежат на изпитвания в съответствие с точки 3 — 3.7.5.1 в допълнение към тези, описани в точки 2.1 — 2.1.4.

1.3.

Превозните средства, оборудвани с един или няколко резервоара за гориво, трябва да отговарят на следните общи изисквания:

1.3.1.

Резервоарите за гориво да са оборудвани и монтирани по такъв начин, че да изпълняват своята функция при всички предвидими експлоатационни условия.

1.3.2.

Всички части и компоненти на системата за горивоподаване на превозното средство да са подходящо защитени чрез части на шасито или каросерията срещу съприкосновение с възможни препятствия по пътя. Такава защита не се изисква, ако съответните части или компоненти, разположени под превозното средство, са по-отдалечени от земята отколкото частите на шасито или каросерията, разположени непосредствено пред тях.

1.3.3.

Всички части и компоненти на системата за горивоподаване на превозното средство да са конструирани, произведени и монтирани така, че да са устойчиви на въздействието на вътрешната и външната корозия, на което са изложени. Частите и компонентите на системата за горивоподаване да не са подложени на прекомерно триене или напрежение от движение, дължащо се на усукване, огъване и вибрации на корпуса на превозното средство, двигателя и трансмисията.

1.3.4.

Превозните средства, в чиито системи за задвижване се използва втечнен нефтен газ (ВНГ), и резервоарите за ВНГ трябва да отговарят на всички съответни изисквания за монтаж и оборудване, съдържащи се в Правило № 67 на ИКЕ на ООН (1), както се изисква за превозните средства от категория M1.

1.3.5.

Превозните средства, в чиито системи за задвижване се използва сгъстен природен газ (СПГ), и резервоарите за СПГ трябва да отговарят на всички съответни изисквания за монтаж и оборудване, съдържащи се в Правило № 110 на ИКЕ на ООН (2), както се изисква за превозните средства от категория M1.

2.   Изпитвания на резервоари за гориво

2.1.   Изпитване в преобърнато положение

2.1.1.

Резервоарът и неговата арматура се монтират върху приспособление за изпитване по начин, който съответства на начина на монтирането им върху превозното средство, за което е предназначен резервоарът. Това важи и за системите за компенсиране на вътрешното свръхналягане.

2.1.2.

Приспособлението за изпитване се върти около ос, която е успоредна на надлъжната ос на превозното средство.

2.1.3.

За изпитването резервоарът се пълни на 30 %, а също и на 90 % от обявената му вместимост с невъзпламенима течност с плътност и вискозитет, близки до тези на обичайно използваното гориво, или с вода.

2.1.4.

Резервоарът се завърта на 90° наляво от монтажното си положение. Той остава в това положение най-малко пет минути. След това резервоарът се завърта на още 90° в същата посока. Той се задържа в това положение, при което е напълно преобърнат, в продължение на още най-малко пет минути. След това резервоарът се завърта обратно в нормалното си положение.

Използваната при изпитването течност, която не се е върнала от вентилационната система обратно в резервоара, може да бъде източена и при необходимост резервоарът се донапълва.

Резервоарът се завърта на 90° надясно от монтажното си положение. Той остава в това положение най-малко пет минути. След това резервоарът се завърта на още 90° в същата посока. Той се задържа в това положение, при което е напълно преобърнат, в продължение на още най-малко пет минути. След това резервоарът се завърта обратно в нормалното си положение.

Завъртанията на 90° се извършват на интервали от една до три минути.

2.2.   Хидравлично изпитване

2.2.1.

Резервоарът се подлага на хидравлично изпитване за издръжливост на вътрешно налягане, което се провежда на окомплектуван с цялата си арматура изолиран резервоар. Резервоарът се напълва изцяло с незапалима течност с плътност и вискозитет, близки до тези на обичайно използваното гориво, или с вода. След като се прекъснат всички връзки с външната среда, налягането се повишава постепенно през тръбната връзка, през която двигателят се захранва с гориво, до достигане на вътрешното налягане, посочено в точка 1.1.9, и това налягане се поддържа в продължение най-малко на 60 секунди.

3.   Специфични изисквания и изпитвания за резервоари за гориво, изработени от материали, различни от метали

3.1.   Резервоарите за гориво, изработени от материали, различни от метали, се подлагат на следните допълнителни изпитвания:

изпитване за пропускливост;

изпитване на удар;

изпитване на механична якост;

изпитване за устойчивост на горивото;

изпитване при висока температура;

изпитване на огнеустойчивост.

3.2.   Изпитване за пропускливост, извършвано върху напълно нов резервоар за гориво

3.2.1.   Изпитването за пропускливост като част от изпитванията от тип IV, посочени в приложение V (А) от Регламент (ЕС) № 168/2013, без да се налага съобразяване с всяко измерване на степента на разсейване за целите на изпитването в съответствие с настоящото приложение, се провежда върху достатъчен брой резервоари за целите на изпитването в съответствие с точки 3.3 — 3.7.5.1.

3.3.   Изпитване на удар, извършвано върху резервоар за гориво, който е преминал изпитването за пропускливост

3.3.1.   Резервоарът се напълва до своята обявена вместимост със смес от 50 % вода и 50 % етиленгликол или друга охлаждаща течност, която не уврежда материала на резервоара и чиято точка на замръзване е по-ниска от Formula.

Температурата на веществата, съдържащи се в резервоара за гориво по време на изпитването, трябва да бъде Formula. Резервоарът се охлажда до съответната околна температура. Резервоарът за гориво може да се напълни и с подходящо охладена течност, при условие че той се остави при температурата на изпитването в продължение на най-малко 1 час.

За изпитването се използва махало. Неговата тежест трябва да е с формата на триъгълна равностенна пирамида, чийто връх и ръбове са със закръгление с радиус 3,0 mm. Свободно движещата се тежест на махалото да е с маса 15 kg ± 0,5 kg, а приложената от махалото енергия — не по-малко от 30,0 J за всеки удар по резервоара за гориво.

Техническата служба може да избере за изпитването произволен брой точки върху резервоара за гориво, като тези точки да са в места, които се считат за опасни с оглед на монтажа на резервоара и местоположението му в превозното средство. Неметалните защитни прегради не се вземат под внимание, а тръбната рама или секциите на шасито могат да бъдат взети предвид при оценката на риска.

За извършването на всички удари могат да се използват няколко резервоара за гориво, при условие че всички използвани резервоари за гориво са преминали изпитването за пропускливост.

Не трябва да има изтичане на течност след единичен удар в която и да е от точките на изпитване.

3.4.   Изпитване на механична якост, извършвано върху резервоар за гориво, който е преминал изпитването за пропускливост

3.4.1.   Резервоарът за гориво се напълва изцяло до своята обявена вместимост, като използваната за изпитването течност е вода при температура Formula. След това резервоарът се подлага на вътрешно налягане, което е два пъти по-голямо от работното налягане (проектното налягане), или на свръхналягане от 30 kPa, като е валидна по-високата стойност. Резервоарът остава затворен и под налягане за период от не по-малко от пет часа при температура на околната среда от Formula.

Резервоарът за гориво не трябва да показва признаци на течове и да става неизползваем поради временната или постоянната деформация, която може да възникне. Вземат се предвид конкретните условия за монтирането на резервоара, ако трябва да се оцени деформацията му.

3.5.   Изпитване за устойчивост на гориво, извършвано върху образци на напълно нов резервоар за гориво и образци от резервоар за гориво, който е преминал изпитването за пропускливост

3.5.1.   От плоските или почти плоските повърхнини на напълно новия резервоар за гориво се вземат шест образеца за изпитване на опън с приблизително една и съща дебелина. Определя се тяхната якост на опън и граница на еластичност при температура Formula и при скорост на разтеглянето 50 mm/мин. Получените стойности след това се сравняват със стойностите за якост на опън и граница на еластичност, получени от подобни изпитвания, извършени върху резервоар за гориво, който е преминал изпитването за пропускливост. Материалът се счита за приемлив, ако якостта му на опън се различава с не повече от 25 %.

3.6.   Изпитване при висока температура, извършвано върху резервоар за гориво, който е преминал изпитването за пропускливост

3.6.1.   Резервоарът за гориво се монтира на представителна част на превозното средство и се пълни до 50 % от своята обявена вместимост с вода с температура Formula. След това изпитвателната установка, включително резервоарът за гориво, се поставя в среда с температура Formula за 60 минути, след което резервоарът за гориво не трябва да показва постоянна деформация или утечки, а да е напълно използваем.

3.7.   Изпитване за огнеустойчивост, извършвано върху резервоар за гориво, който е преминал изпитването за пропускливост

3.7.1.   Подготовка на изпитвателните образци

3.7.1.1.   От един или няколко резервоара за гориво, които са преминали изпитването за пропускливост, се вземат най-малко десет плоски или почти плоски изпитвателни образеца с дължина 125 ± 5 mm и широчина 12,5 ± 0,2 mm. Ако получаването на такива изпитвателни образци е възпрепятствано обаче от конструктивните характеристики (т.е. формата) на резервоара за гориво, се счита за приемливо за целта на това изпитване да се изготвят един или няколко специални резервоара със сходни характеристики, но с повече плоски или почти плоски повърхнини, вградени в стените. Дебелината на всички образци трябва да се различава с не повече от ± 5 % от тази на най-дебелия образец.

3.7.1.2.   Във всеки образец се врязват две маркировки: едната на 25 mm, а другата на 100 mm от единия край.

3.7.1.3.   Ръбовете на изпитвателните образци трябва да са ясно очертани. Ръбовете, получени чрез рязане, трябва да са шлифовани добре, за да се получи гладка повърхност.

3.7.2.   Оборудване за изпитвания

3.7.2.1.   Изпитвателната камера се състои от напълно затворена лабораторна камина с илюминатор от топлоустойчиво стъкло за наблюдаване на изпитването. В някои изпитвателни камери може да се използва огледало, за да се вижда образецът отзад.

Вентилаторът за изхвърлянето на дима се спира по време на изпитването и следва да се включи отново веднага след изпитването, за да се изхвърлят токсичните продукти от горенето.

Изпитването може да се извърши и в метална кутия, поставена под лабораторната камина, при работещ вентилатор.

Върху долната и горната стена на кутията трябва да има отвори за вентилация, позволяващи преминаването на достатъчно въздух за горенето, без горящият образец да е изложен на течение.

3.7.2.2.   Стойката се състои от две челюсти, които могат да бъдат поставени във всякакво положение посредством шарнири.

3.7.2.3.   Използва се газова горелка тип Bunsen или Tirill с дюза от 10 mm. Дюзата не се оборудва с принадлежности.

3.7.2.4.   Осигурява се метален екран с размер на отворите 20 и общи размери от около 100 × 100 mm.

3.7.2.5.   Осигурява се вана за вода с препоръчителни размери от около 150 × 75 × 30 mm.

3.7.2.6.   Осигурява се уред за измерване на времето (в секунди).

3.7.2.7.   Осигурява се градуирана (в милиметри) скала.

3.7.2.8.   Осигурява се обикновен шублер (с точност поне 0,05 mm) или еквивалентен измервателен уред.

3.7.3.   Процедура на изпитване

3.7.3.1.   Един образец се закрепва в едната от челюстите на стойката откъм края, който е най-близко до маркировката на 100 mm, като неговата надлъжна ос е хоризонтална, а напречната му ос е наклонена под 45° спрямо хоризонталата. Под изпитвателния образец към втората челюст се закрепва чист екран от метална мрежа, разположен хоризонтално 10 mm под ръба на образеца, така че образецът да се подава около 13 mm извън края на екрана (виж фигура 9-1). Върху масата на лабораторната камина се поставя пълна с вода вана така, че в нея да попадат всички нажежени частици, които могат да паднат по време на изпитването.

Фигура 9-1

Постановка за изпитване на огнеустойчивост

Image

3.7.3.2.   Подаването на въздух в горелката се регулира така, че да се получи син пламък с височина от около 25 mm.

3.7.3.3.   Горелката се поставя така, че нейният пламък да докосва външния ръб на изпитвателния образец (вж. фигура 1) и в този момент се включва хронометърът.

Контактът с пламъка се поддържа в продължение на 30 секунди. Ако образецът се деформира, разтопи или се изметне настрана, пламъкът трябва да се премести, така че да се запази контактът с него. Значителната деформация на образеца при изпитването обаче може да направи резултата невалиден.

Горелката се отдръпва след 30 секунди или когато фронтът на пламъка достигне маркировката на 25 mm в зависимост от това кое ще се случи по-рано. Горелката се премества настрана на най-малко 450 mm от образеца и лабораторната камина се затваря.

3.7.3.4.   Когато фронтът на пламъка достигне маркировката на 25 mm, показаното време в секунди се отбелязва като t1.

3.7.3.5.   Хронометърът се спира, когато горенето (със или без пламък) спре или достигне маркировката, разположена на 100 mm от свободния край. Показаното време се отбелязва като t. Когато образецът се запали отново от горящ материал, отложен върху екрана от метална мрежа, резултатът от изпитването може да е невалиден.

3.7.3.6.   Ако горенето не достигне маркировката на 100 mm, се измерва дължината на неизгорялата част по долния ръб на образеца до маркировката на 100 mm и получената стойност се закръглява в милиметри до най-близкото цяло число. Дължината на изгорялата част се получава, като от 100 mm се извади дължината на неизгорялата част, изразена в mm.

3.7.3.7.   Ако образецът е изгорял до маркировката на 100 mm или след нея, скоростта на горене се изчислява, както следва: Formula и е изразена в mm/s.

3.7.3.8.   Изпитването, описано в точки 3.7.3.1 — 3.7.3.7, се повтаря с различни образци, докато три образеца изгорят до маркировката на 100 mm или докато се изпитат десет образеца.

3.7.3.9.   Ако само един от десетте образеца изгори до маркировката на 100 mm или след нея, изпитването, описано в точки 3.7.3.1 — 3.7.3.7, се повтаря за максимум десет нови образеца.

3.7.4.   Представяне на резултатите

3.7.4.1.   Протоколът от изпитването трябва да съдържа най-малко следната информация:

брой на изпитаните образци;

и за всеки от отделните образци:

средство за идентификация;

метод за приготвяне и съхранение;

дебелина, измерена за всяка третина от образеца по дължина (в mm с точност най-малко един знак след десетичната запетая);

време на горене (в s);

дължина на изгорялата част (в mm);

дали образецът не е изгорял до маркировката на 100 mm, като се посочва причината за това (например защото той е прокапал, протекъл или се е разпаднал на изгорели частици);

дали образецът се е запалил отново от горящия материал, отложен върху екрана от метална мрежа.

3.7.4.2.   Ако най-малко два образеца са изгорели до маркировката на 100 mm или след нея, се определя средната скорост на горенето (изразена в mm/s и получена от множеството резултати, изчислени съгласно формулата в точка 3.7.3.7. Така средната скорост на горенето представлява средноаритметичната стойност на скоростите на горене на всичките образци, които са изгорели до маркировката на 100 mm или след нея. Тази стойност се сравнява с изискването съгласно точки 3.7.5 — 3.7.5.1, а изчисленията и проверката, посочени в точка 3.7.4.3, не се извършват.

3.7.4.3.   Ако нито един от десет образеца не е изгорял до маркировката на 100 mm или това се е случило с не повече от един от двадесет образеца, средното време на горене (АСТ) и средната дължина на изгорялата част (ACL) трябва да бъдат изчислени.

Уравнение 9-1:

Formula

където n е броят на образците.

Резултатът се закръглява до най-близката кратна на пет стойност. За средното време на горене ACT обаче не може да се приеме стойност от 0 секунди (напр. ако горенето продължава между по-малко от 2 секунди и 7 секунди, ACT се закръглява на 5 секунди; ако горенето продължава между 8 и 12 секунди, ACT се закръглява на 10 секунди; ако горенето продължава между 13 и 17 секунди, ACT се закръглява на 15 секунди и т.н.).

Уравнение 9-2:

Formula

където n е броят на образците.

Резултатът се изразява в mm спрямо следващата кратна на пет стойност (т.е. ако напр. дължината на изгорялата част е по-малко от 2 mm, се посочва „по-малко от 5 mm“, така че в никакъв случай за ACL не може да се даде 0 mm).

Ако само един образец от 20 е изгорял до маркировката на 100 mm или след нея, дължината на изгорялата част (т.е. стойността на (100 — дължина на неизгорялата частi) за този образец) се приема за равна на 100 mm.

Уравнение 9-3:

Така средната скорост на изгаряне се получава като частно от ACL/ACT (изразена в mm/s).

Тази стойност се сравнява с изискването съгласно точки 3.7.5 — 3.7.5.1.

3.7.5.   Изисквания по отношение на огнеустойчивостта на различни от метали материали за резервоари за гориво

3.7.5.1.   Средната скорост на горене на материала, от който е направен резервоарът за гориво, не трябва да превишава 0,64 mm/s, както е определено в съответствие с процедурата за изпитване, описана в точки 3.7 — 3.7.4.3.


(1)  ОВ L 72, 14.3.2008 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 120, 7.5.2011 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ X

Изисквания, приложими към товарните платформи

1.   Цел

1.1.

Ако на превозно средство от (под)категория L2e, L5e-B, L6e-B, L7e-B или L7e-C е монтирана товарна платформа, комплектът от превозно средство и товарна платформа трябва да отговаря на минимален набор от конструктивни критерии с цел безопасно транспортиране на стоки.

2.   Изисквания

2.1.

Монтираната товарна платформа трябва да е конструирана за превоз само на стоки, да е открита или закрита и да е фактически плоска и хоризонтална.

2.2.

Центърът на тежестта на превозните средства от категория L с натоварена платформа и без водач трябва да е разположен между осите.

2.3.

Платформата трябва да бъде с такива размери, че да отговаря на следните изисквания.

2.3.1.

Дължината на товарната платформа, т.е. разстоянието от най-предната вътрешна точка до най-задната вътрешна точка на товарната площ, измерено хоризонтално в надлъжната равнина на превозното средство, не трябва да превишава 1,4 пъти колеята на предните или, ако е по-широка, на задните колела на превозното средство от категория L.

Превозните средства от подкатегориите L6e-BU и L7e-CU са освободени от това изискване.

2.3.2.

Широчината на товарната платформа да не превишава максималната габаритна ширина на превозното средство от категория L без платформата.

2.3.3.

Осигурява се подходяща странична защита, за да се предотврати падането на стоки от товарната платформа.

2.4.

Платформата се разполага симетрично по отношение на средната надлъжна равнина на превозното средство от категория L.

2.5.

Височината на товарната платформа над земята не трябва да превишава 1 000 mm.

2.6.

Товарната платформа се прикачва към превозното средство от категория L по такъв начин, че да се избегне всякакъв риск от случайно откачване.

2.7.

Типът на платформата и начинът на прикачване трябва да са такива, че при нормален товар полето на видимост на водача да остава достатъчно и различните задължителни устройства за осветяване и светлинна сигнализация да продължават да изпълняват своите функции.

2.8.

Производителят на превозното средство трябва да декларира, че товарната платформа е с безопасна товароносимост.

2.9.

За товарната платформа се осигуряват подходящи точки за фиксиране на крепежни приспособления за масата на товара.

ПРИЛОЖЕНИЕ ХI

Изисквания по отношение на масите и размерите

1.   Цел

1.1.

В настоящото приложение се формулират изискванията за одобряване на типа на превозни средства от категория L по отношение на масата и размерите им.

2.   Представяне на спецификации за масата на превозното средство и изисквания към изпитването за определяне на спецификациите за масата

2.1.

В заявлението за ЕС одобряване на типа превозно средство по отношение на масата и размерите му производителят предоставя на органа по одобряването подробни данни за всяка версия на даден тип превозно средство, независимо от степента на завършеност на превозното средство, за следните маси:

2.1.1.

масата в готовност за движение по смисъла на член 5 от Регламент (ЕС) № 168/2013;

2.1.2.

действителната маса;

2.1.3.

технически допустимата максимална маса с товар;

2.1.4.

технически допустимата максимална маса на осите;

2.1.5.

ако е приложимо — технически допустимата максимална теглена маса;

2.1.6.

ако е приложимо — технически допустимата максимална маса в точката на прикачване, като се вземат предвид техническите характеристики на теглително-прикачните устройства, които са монтирани или могат да се монтират върху превозното средство, според случая;

2.1.7.

ако е приложимо — масата на незадължителното оборудване;

2.1.8.

ако е приложимо — масата на надстройката;

2.1.9.

ако е приложимо — масата на задвижващата акумулаторна батерия.

2.2.

При определянето на масите, посочени в точка 2, производителят взема предвид най-добрите инженерни практики и налични технически познания, за да се сведат до минимум рисковете от механична неизправност и особено тези, които се дължат на умора на материалите, и за да се избегне увреждането на пътната инфраструктура.

2.3.

При определянето на масите, посочени в точка 2, производителят взема предвид максималната конструктивна скорост на превозното средство.

Когато превозното средство е оборудвано от производителя с устройство за ограничаване на скоростта на превозното средство, максималната конструктивна скорост е действителната скорост на превозното средство, която се допуска от устройството за ограничаване на скоростта на превозното средство.

2.4.

При определяне на масите, посочени в точка 2, производителят не налага ограничения върху използването на превозното средство освен такива относно характеристиките на гумите, които могат да се пригодят към конструктивната скорост.

2.5.

За некомплектувани превозни средства, включително превозни средства с шаси с кабина, за които е необходим допълнителен етап на комплектуване, производителят представя цялата съответна информация на производителите за следващия етап, така че изискванията да продължат да се спазват съгласно настоящия регламент.

За целите на първа подточка производителят посочва местоположението на центъра на тежестта на масата, съответстваща на сумата от натоварванията.

2.6.

Когато незадължителното оборудване има значително отражение върху масите и размерите на превозното средство, производителят съобщава на техническата служба разположението, масата и геометричното положение на центъра на тежестта спрямо осите на незадължителното оборудване, което може да се монтира на превозното средство.

2.7.

Ако органът по одобряването или техническата служба счете за необходимо, може да изиска от производителя да представи за проверка превозно средство, представително за одобрявания тип.

2.8.

В случая на товарни превозни средства от подкатегории L5e-B, L6e-BU и L7e-CU, предназначени за превоз на стоки и конструирани да бъдат оборудвани със сменяеми надстройки, общата маса на тези надстройки се явява част от масата на товара. В този случай се спазват следните допълнителни изисквания:

2.8.1.

дадена надстройка се счита за сменяема, когато може лесно да се отдели от шасито с кабина;

2.8.2.

в информационния документ (списъка с данни) производителят на превозното средство съобщава максимално допустимите размери, общата маса на надстройката, допустимите местоположения на центъра на тежестта и схема на местоположението на фиксиращите устройства.

2.9.

При определяне на стойността на масите, която производителят трябва да представи на органа по одобряването, се спазват условията и изискванията за изпитване съгласно допълнение 1.

3.   Представяне на спецификации за размерите на превозното средство и изисквания към изпитването във връзка с определянето на размерите

3.1.

В заявлението за ЕС одобряване на типа превозно средство по отношение на масата и размерите му производителят предоставя на органа по одобряването подробни данни за всяка версия на даден тип превозно средство, независимо от степента на завършеност на превозното средство, относно следните размери на превозното средство [в mm]:

3.1.1.

дължината на превозното средство, т.е. разстоянието между двете вертикални равнини, които са перпендикулярни на надлъжната равнина на превозното средство и се допират съответно до предната и задната част на превозното средство;

3.1.2.

широчината на превозното средство, т.е. разстоянието между двете равнини, които са успоредни на надлъжната равнина на превозното средство и се допират до превозното средство от двете страни на тази равнина;

3.1.3.

височината на превозното средство, т.е. разстоянието между опорната равнина на превозното средство и успоредната равнина, която се допира до горната част на превозното средство;

3.1.4.

колесната база на превозното средство, т.е. размерът, посочен в точка 6.4.1 от стандарт ISO 612:1978;

3.1.5.

за превозните средства със сдвоени колела или за три- или четириколесните превозни средства: колеята на предните и/или задните колела на превозното средство, т.е. размерът, посочен в точка 6.5 от стандарт ISO 612:1978;

3.1.6.

ако е приложимо — дължината и широчината на товарната платформа.

3.2.

При определяне на стойността на размерите се спазват условията и изискванията за изпитване съгласно допълнение 1.

3.3.

Действителните размери, посочени в точка 3.1, могат да се различават от тези, обявени от производителя, с не повече от 3 %.

Допълнение 1

Специфични изисквания по отношение на масите и размерите на превозните средства от категория L

1.   Специфични изисквания по отношение на размерите на превозните средства

1.1.

За целите на измерване на размерите, посочени в точка 3 от приложение XI:

1.1.1.

превозното средство трябва да бъде с масата си в готовност за движение и да е поставено върху хоризонтална и равна повърхност, като гумите са напомпани до налягането, препоръчано от производителя;

1.1.2.

превозното средство трябва да е във вертикално положение, а колелата в положение, което съответства на движение по права линия;

1.1.3.

всички колела на превозното средство трябва да лежат върху опорната равнина с изключение на резервните колела.

1.2.

Единствено устройствата и оборудването, посочени в настоящата точка 1, не се вземат предвид при определяне на размерите на превозното средство.

1.3.

По отношение на дължината на превозното средство всички компоненти на превозното средство и по-специално всички неподвижни компоненти, издадени напред или назад (брони, калници и т.н.), се включват между двете равнини, посочени в точка 3.1.1 от приложение XI, с изключение на теглително-прикачното устройство.

1.4.

По отношение на широчината на превозното средство всички компоненти на превозното средство и по-специално всички неподвижни компоненти, издадени странично, се включват между двете равнини, посочени в точка 3.1.2 от приложение XI, с изключение на огледалата за виждане назад.

1.5.

По отношение на височината на превозното средство, всички фиксирани компоненти на превозното средство се включват между двете равнини, посочени в точка 3.1.3 от приложение XI, с изключение на огледалата за виждане назад.

1.6.

По отношение на пътния просвет на превозното средство, което е натоварено до действителната маса, най-късото разстояние между равнината на пътя и най-ниската неподвижна точка на превозното средство се измерва между осите и при оста/осите, ако това е приложимо в съответствие с допълнение 1 към приложение II към Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1). Ръчно или автоматично регулируемата система на окачване, монтирана на превозното средство и водеща евентуално до променлив пътен просвет, се регулира на минимално положение. Минималното измерено разстояние се счита за пътен просвет на превозното средство.

1.7.

Превозно средство от подкатегория L7e-B2 (бъги с висока проходимост), което е в съответствие с изискванията по точка 1.6, трябва да отговаря на най-малко пет от следните шест изисквания:

1.7.1.

преден ъгъл на проходимост ≥ 25 градуса;

1.7.2.

заден ъгъл на проходимост ≥ 20 градуса;

1.7.3.

ъгъл на надлъжна проходимост ≥ 20 градуса;

1.7.4.

пътен просвет под предната ос ≥ 180 mm;

1.7.5.

пътен просвет под задната ос ≥ 180 mm;

1.7.6.

пътен просвет между осите ≥ 180 mm;

1.8.

Предният ъгъл на проходимост, задният ъгъл на проходимост и пътният просвет се измерват в съответствие с допълнение 1 към приложение II към Директива 2007/46/ЕО.

2.   Специфични изисквания по отношение на масите на превозните средства

2.1.   Сумата на технически допустимите максимални маси на осите не трябва да е по-малка от технически допустимата максимална маса с товар на превозното средство.

2.2.   Специфични изисквания по отношение на ограничението за масата на незадължителното оборудване и технически допустимата максимална маса с товар на превозното средство

2.2.1.   За превозни средства от категории L2e, L5e, L6e и L7e, които са ограничени по маса в готовност за движение, масата на незадължителното оборудване се ограничава до 10 % от пределните стойности за масата в готовност за движение, посочени в приложение I към Регламент (ЕС) № 168/2013.

2.2.2.   Технически допустимата максимална маса с товар на превозното средство не трябва да е по-малка от действителната маса.

2.3.   Когато превозното средство е натоварено до технически допустимата максимална маса с товар, масата на всяка ос не трябва да надвишава технически допустимата максимална маса на тази ос.

2.4.   Когато превозното средство е натоварено до технически допустимата максимална маса с товар, масата на предната ос в никакъв случай не трябва да е по-малка от 30 % от технически допустимата максимална маса с товар на превозното средство.

2.4.1.   Когато превозното средство е натоварено до технически допустимата максимална маса с товар плюс технически допустимата максимална маса в точката на прикачване, масата на предната ос в никакъв случай не трябва да е по-малка от 20 % от технически допустимата максимална маса с товар на превозното средство.

2.5.   На превозните средства от категория L може да бъде разрешено да теглят ремарке с ≤ 50 % от масата в готовност за движение на съответното превозно средство.

2.6.   Когато дадено превозно средство е оборудвано с подвижни седалки, процедурата за проверка се ограничава до условието с максимален брой монтирани седалки.

2.7.   Когато превозното средство е оборудвано със седалки и за целите на проверката на изискванията по точки 2.2, 2.3 и 2.4:

а)

седалките се регулират, както е описано в точка 2.7.1;

б)

масите на пътниците, масата на товара и масата на незадължителното оборудване се разпределят, както е описано в точки 2.7.2 — 2.7.6.

2.7.1.   Регулиране на седалките

2.7.1.1.

Когато са регулируеми, седалките се преместват до най-задното си положение.

2.7.1.2.

Когато има други възможности за регулиране на седалката (вертикално, под ъгъл, регулиране на облегалката и др.), тя трябва да е регулирана в положението, което е посочено от производителя на превозното средство.

2.7.1.3.

Седалките с еластично окачване се блокират в посоченото от производителя положение.

2.7.2.   Разпределение на масата на водача и пътниците при измерване на масите на превозното средство

2.7.2.1.

За (под)категории L1e и L3e се приема, че масата на водача е 75 kg, която се подразделя на 65 kg маса на лицето в точка R на мястото за сядане на водача и 10 kg маса на багажа, в съответствие със стандарт ISO 2416-1992. Когато превозното средство има само едно място за сядане (няма седалка за спътник), масата от 75 kg на водача се приема за приложена на това място за сядане.

2.7.2.2.

За всички други превозни средства от категория L се приема, че водачът има маса от 75 kg, а всеки един пътник — от 65 kg.

2.7.2.3.

Масата на водача и на всеки пътник се приема за приложена в референтните точки на седене (т.нар. „точки R“).

2.7.3.   Разпределение на масата на незадължителното оборудване

2.7.3.1.

Масата на незадължителното оборудване се разпределя в съответствие със спецификациите на производителя.

2.7.4.   Разпределение на масата на товара

2.7.4.1.

Масата на товара се разпределя в съответствие със спецификациите на производителя, съгласувано с техническата служба.

2.7.5.   По отношение на товарни превозни средства с каросерия от (под)категории L2e-U, L5e-B, L6e–BU, L7e-B или L7e-CU масата на товара трябва да е равномерно разпределена върху товарната платформа.

2.7.6.   По отношение на товарни превозни средства без каросерия (напр. шаси-кабина) от (под)категории L2e-U, L5e-B, L6e-BU, L7e-B или L7e-CU производителят трябва да посочи крайните допустими положения на центъра на тежестта на масата на товара (напр. от 0,20 m до 0,5 m пред първата задна ос).

2.8.   Допустима максимална маса на товара

2.8.1.   Допустимата максимална маса на товара на превозното средство се ограничава съгласно стойностите, посочени в таблица Ap1-1 по-долу.

Таблица Ap1-1

Допустима максимална маса на товара

(Под)категория превозно средство

Допустима максимална маса на товара (kg)

L1e-A/L1e-B/L2e-P/L6e-A/L6e-BP

Допустимата максимална маса на товара, обявена от производителя, но в никакъв случай не повече от 250 kg

L2e-U/L6e-BU

Допустимата максимална маса на товара, обявена от производителя, но в никакъв случай не повече от 300 kg

L3e/L4e/L5e-A/L7e-A/L7e-B/L7e-CP

Максималната маса на товара, обявена от производителя, но в никакъв случай не повече от пределната стойност за масата в готовност за движение на превозното средство, посочена в приложение I към Регламент (ЕС) № 168/2013.

L5e-B/L7e-CU

Максималната маса на товара, обявена от производителя, но в никакъв случай не повече от 1 000 kg.

2.9.   Маса на системата за съхранение на алтернативно гориво

Когато се определят спецификациите за масата на превозното средство и в приложимите изисквания за изпитване с оглед определяне на тези спецификации за масата, масата на системата за съхранение на алтернативно гориво се приема за равна на:

2.9.1.

масата на задвижващите акумулатори при хибридните или изцяло електрическите превозни средства;

2.9.2.

масата на системата за подаване на газообразно гориво и масата на резервоарите за съхранение на газообразно гориво при превозни средства, използващи, едно, две или повече различни горива;

2.9.3.

масата на резервоара(ите) за съхраняване на сгъстения въздух при превозни средства, задвижвани с предварително сгъстен въздух;

2.9.4.

втечнено газообразно гориво или сгъстен въздух, с който е запълнена до 90 % вместимостта за масата на „горивото“ на резервоара(ите) за газообразно гориво, ако това „гориво“ не е взето предвид в масата в готовност за движение при превозно средство, което се задвижва с газообразно гориво.

3.   Специфични изисквания по отношение на масите и размерите на превозните средства от подкатегории L6e-A, L7e-A и L7e-B във връзка със статичната стабилност на превозното средство

3.0.1.   Цели и обхват

3.0.1.1.   Към подкатегории L6e-A (леки четириколесни превозни средства за движение по пътищата), L7e-A (тежки четириколесни превозни средства за движение по пътищата) и L7e-B (тежки четириколесни превозни средства с висока проходимост) спадат четириколесни превозни средства, при които може да се наложи изпълнението на противоречиви критерии за проектиране, тъй като те могат да бъдат използвани не само върху твърда павирана повърхности, но и извън пътя. Вследствие на необходимостта от справяне с всякакви видове терени може да се наблюдава високо разположение на центъра на тежестта, водещо до нестабилност на превозното средство. Въвеждането на минимални изисквания за изпитване на статичната стабилност на превозните средства може да окаже положително влияние върху конфигурирането на масите и размерите на етапа на проектиране на превозните средства и да подобри тяхната статична стабилност.

3.0.1.2.   Превозните средства от подкатегории L6e-A, L7e-A и L7e-B трябва да отговарят на изискванията за изпитване и на критериите за оценка, посочени в настоящата точка.

3.1.   Изпитвано превозно средство

3.1.1.   Изпитваното превозно средство трябва да бъде представително за типа одобрено превозно средство по отношение на масите, размерите и формата. То трябва да съответства по всички свои компоненти на серийното производство, а ако превозното средство от категория L се различава от серийното производство, тогава в протокола от изпитването се дава пълно описание на различията. При избора на превозно средство за изпитване производителят и техническата служба трябва да постигнат съгласие за изпитвателния модел на превозното средство от категория L, който е представителен за съответните варианти на превозното средство, както се изисква от органа по одобряването.

3.1.2.   Проверки

Извършват се следните минимални проверки за изпитваното превозно средство в съответствие със спецификациите на производителя за предвижданата употреба: колела, джанти, гуми (представителна марка, тип, налягане), геометрия на осите, регулиране на окачването и пътен просвет на превозното средство (регулирани съгласно спецификациите на производителя).

3.2.   Изпитвания за странична статична стабилност

3.2.1.   Всички превозни средства от подкатегория L6e-A, L7e-A и L7e-B трябва да отговорят на изискванията за характеристиките на стабилност, посочени в раздели 3.2.3.3 и 3.2.4.1.3, когато бъдат изпитани, както е описано по-долу. Провеждат се изпитвания с накланяне както в конфигурация с товар, така и в конфигурация с водач и пътници.

3.2.2.   Изпитване с накланяне

3.2.2.1.   Условия на изпитване

Условията на изпитване са, както следва:

3.2.2.1.1.   Конфигурация с товар

3.2.2.1.1.1

Изпитваното превозно средство трябва да бъде при стандартни условия и без принадлежности. Изпитваното превозно средство и компонентите му се сглобяват и регулират в съответствие с инструкциите и спецификациите на производителя с изключение на посоченото в точка 3.2.2.1.1.5.

3.2.2.1.1.2

Гумите трябва да бъдат напомпани до препоръчаната от производителя на превозното средство стойност за нормална експлоатация. Ако за налягането е посочена повече от една стойност, се използва най-високата стойност.

3.2.2.1.1.3

Всички течности трябва бъдат с препоръчаното ниво, а резервоарът за гориво трябва да е пълен.

3.2.2.1.1.4

Управляемите колела се поддържат в положение за движение право напред.

3.2.2.1.1.5

Компонентите на регулируемото окачване се поставят в най-високото положение.

3.2.2.1.1.6

Изпитваното превозно средство се натоварва така, че на всяко място за сядане да действа теглото на пътник или еквивалентно тегло и центърът на тежестта на товара(ите) да е на 152 mm над най-ниската точка на опорната повърхност за пътниците и 254 mm пред облегалката на седалката. Товарът за изпитването трябва да бъде надеждно и равномерно разпределен в товарното(ите) пространство(а), така че да не се превишават пределните стойности за товара и технически допустимата маса (максималната маса), обявени от производителя.

3.2.2.2.   Конфигурация с водач и пътници

3.2.2.2.1.   Изпитваното превозно средство трябва да бъде при стандартни условия и без принадлежности. Изпитваното превозно средство и компонентите му се сглобяват и регулират в съответствие с инструкциите и спецификациите на производителя.

3.2.2.2.2.   Гумите трябва да бъдат напомпани до препоръчаната от производителя на превозното средство стойност за нормална експлоатация. Ако за налягането е посочена повече от една стойност, се използва най-ниската стойност.

3.2.2.2.3.   Всички течности трябва бъдат с препоръчаното ниво, а резервоарът за гориво трябва да е пълен.

3.2.2.2.4.   Управляемите колела се поддържат в положение за движение право напред.

3.2.2.2.5.   Компонентите на регулируемото окачване се регулират на определените от производителя стойности на мястото на доставяне на търговеца.

3.2.2.2.6.   Изпитваното превозно средство се натоварва така, че на мястото за сядане на водача и най-предното място за сядане да действа теглото на пътник или еквивалентно тегло, така че центърът на тежестта на товара(ите) да е на 152 mm над най-ниската точка на опорната повърхност за пътниците и 254 mm пред облегалката на седалката.

3.2.2.3.   Устройство за изпитване

Платформата за изпитването трябва да е твърда, плоска и конструирана така, че да може да се регулира нейният наклон, както и с окончателно обработена повърхност, осигуряваща минимален коефициент на триене от 1, или с напречна греда, задържащ механизъм или други средства с не по-голяма височина от 25,4 mm, които да са в състояние да предотвратят плъзгането на гумите при нормални условия на изпитване. Повърхността на платформата трябва да бъде достатъчно голяма, за да служи като опора на всички колела на превозното средство, което ще бъде изпитвано.

3.2.2.4.   Процедура на изпитване

Процедурата на изпитване е следната:

3.2.2.4.1.

Изпитваното превозно средство с изискваното за изпитването натоварване се поставя върху накланящата се платформа така, че линията, минаваща през средата на отпечатъка на двете най-ниски гуми, да бъде успоредна на оста на накланяне на платформата, а управляемите колела на превозното средство да са в положение за движение право напред.

3.2.2.4.2.

Стабилността на превозното средство се определя пряко чрез накланяне на платформата:

3.2.2.4.2.1.

в конфигурация с товар — на 20 градуса (36,4 %)

3.2.2.4.2.2

в конфигурация с водач и пътници — на 28 градуса (53,2 %).

3.2.2.4.3.

Платформата се връща обратно в хоризонтално положение.

3.2.2.4.4.

Проверява се отново налягането във всички гуми, за да се гарантира, че те продължават да отговарят на изискванията на изпитването.

3.2.2.4.5.

Изпитването се провежда, като едната страна на превозното средство е насочена към оста на накланяне на платформата, и се повтаря, като другата страна на превозното средство е насочена към оста на накланяне на платформата.

3.2.2.5.   Изисквания за резултата

За приемане на изпитването за странична стабилност се изисква поне една от опорните гуми върху възходящата страна на платформата да остане в съприкосновение с повърхността.

3.2.3.   Коефициент на статична стабилност — Kst

3.2.3.1   Условия на изпитване

Условията на изпитване са, както следва:

3.2.3.1.1.

Изпитваното превозно средство трябва да бъде при стандартни условия и без принадлежности. Изпитваното превозно средство и компонентите му се сглобяват и регулират в съответствие с инструкциите и спецификациите на производителя.

3.2.3.1.2.

Гумите трябва да бъдат напомпани до препоръчаната от производителя на изпитваното превозно средство стойност за нормална експлоатация. Ако за налягането е посочена повече от една стойност, се използва най-ниската стойност.

3.2.3.1.3.

Всички течности трябва бъдат с препоръчаното ниво, а резервоарът за гориво трябва да е пълен.

3.2.3.1.4.

Управляемите колела се поддържат в положение за движение право напред.

3.2.3.1.5.

Компонентите на регулируемото окачване се регулират на стойностите, определени на мястото на доставяне на търговеца.

3.2.3.1.6.

Височината на центъра на тежестта се определя съгласно ISO 10392:2011 по метода на равновесния ъгъл или по друг научно издържан начин, който дава съпоставими и възпроизводими резултати.

3.2.3.2.   Изчисляване на Kst

Уравнение 11-1:

Formula

където:

Kst: коефициент на статична стабилност

CG: център на тежестта

Lcg: местоположение на центъра на тежестта спрямо задната ос

Hcg: местоположение на центъра на тежестта спрямо равнината на земята

t1 : широчина на предната колея

t2 : широчина на задната колея

L: колесна база

3.2.3.3.   Изисквания за характеристиките

3.2.3.3.1.   (Под)категории L6e-A, L7e-A и L7e-B2: Kst ≥ 1,0

3.2.3.3.2.   (Под)категория L7e-B1: Kst ≥ 0,7

3.2.4.   Надлъжна стабилност

3.2.4.1.   Условия на изпитване

Условията на изпитване трябва да отговарят на посочените в точка 3.2.2.1.

3.2.4.1.1.   Устройство за изпитване

Използва се изпитвателна платформа, която отговаря на изискванията, посочени в точка 3.2.2.

3.2.4.1.2.   Процедура на изпитване

Натовареното изпитвано превозно средство се поставя върху накланящата се платформа така, че надлъжната осева линия да е перпендикулярна на оста на накланяне на платформата. Предният край на изпитваното превозно средство трябва да сочи към оста на накланяне на платформата. Платформата се накланя на 25 градуса (46,6 %) и после се повтарят позициите, посочени в точки 3.2.3 и 3.2.4. Процедурата се повтаря, като сега задният край на изпитваното превозно средство сочи към оста на накланяне на платформата.

3.2.4.1.3.   Изисквания за характеристиките на надлъжна стабилност

За приемане на изпитването за надлъжна стабилност се изисква поне една от опорните гуми върху възходящата страна на платформата да остане в съприкосновение с повърхността.


(1)  Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (Рамкова директива) (ОВ L 263, 9.10.2007 г., стр. 1).

ПРИЛОЖЕНИЕ ХII

Изисквания по отношение на функционирането на бордовата диагностика (БД)

1.   Въведение

Настоящото приложение се отнася за изискванията към функционирането на системите за бордова диагностика (СБД) на превозни средства от категория L, като се формулират изисквания съгласно член 21 от Регламент (ЕС) № 168/2013 в съответствие с графика, установен в приложение IV към посочения регламент, и се препраща към праговите стойности за БД, определени в раздел Б от приложение VI към същия регламент.

2.   Бордова диагностика от първо и второ поколение

2.1.   Бордова диагностика от първо поколение

2.1.1.

Техническите изисквания съгласно настоящото приложение са задължителни за превозните средства от категория L, оборудвани на етап I със система за бордова диагностика от първо поколение, както е посочено в член 21 от Регламент (ЕС) № 168/2013 и приложение IV към същия регламент. Това задължение се отнася до спазването на всички следващи точки с изключение на 2.2 и 2.3, където се уточняват изискванията за бордовата диагностика от второ поколение.

2.2.   Бордова диагностика от второ поколение

2.2.1.

Превозно средство от категория L може да бъде оборудвано със система за бордова диагностика от второ поколение по избор на производителя.

2.2.2.

Когато е инсталирана система за бордова диагностика от второ поколение, се прилагат техническите изисквания съгласно настоящото приложение. Това се отнася по-специално за приложимите точки, изброени в таблица 12-1

Таблица 12-1

Функции на бордовата диагностика от второ поколение и съответни изисквания в точките на настоящото приложение и допълнение 1

Предмет

Точки от настоящото приложение и допълнение 1

Мониторинг на каталитичния преобразувател

3.3.3.1/3.3.4.1

Мониторинг на ефективността на рециркулацията на отработилите газове (EGR)/потока

3.3.4.4

Мониторинг на ефективността на експлоатация

точка 4 от допълнение 1

Установяване на случаите на прекъсване на запалването

3.3.3.2/3.5.3/3.6.2/3.7.1/3.1.2 от допълнение 1

Мониторинг на системата за последваща обработка на NOx

3.3.4.5/3.3.4.6

Мониторинг за влошаване на състоянието на кислородния датчик (ламбда сондата)

3.3.3.3

Мониторинг на филтрите за частици

3.3.4.2

Мониторинг на емисиите на прахови частици (PM)

3.3.3.5

2.3.   Диагностика на електрическата верига

2.3.1.

За целите на точки 3.3.5 и 3.3.6 диагностиката за неизправности в електрическата верига и електрониката във връзка с БД от първо и/или второ поколение включва като минимум диагностиката на датчици и задействащи механизми, както и вътрешната диагностика на електронните блокове за управление, изброени в допълнение 2.

2.3.2.

Мониторингът с цел диагностика на електрическата верига, който не се осъществява непрекъснато, а е непостоянен и продължава до преминаването от нея на изпитванията, както и приключването съгласно точка 3.3.6 за позициите, включени в допълнение 2, са част от БД от второ поколение.

2.3.3.

До 31 декември 2018 г. списъкът в допълнение 2 се преразглежда и актуализира с оглед на техническия прогрес, ако това бъде сметнато за необходимо. Мониторингът за неизправности на допълнителните устройства освен вече посочените в таблицата се прилага за БД от второ поколение.

3.   Функционални изисквания за бордовата диагностика

3.1.   Всички превозни средства от категория L се оборудват със система за бордова диагностика (СБД), която да е така проектирана, конструирана и монтирана в превозното средство, че да може да установява вида на влошаването на характеристиките или неизправностите през целия период на експлоатация на превозното средство. За постигането на тази цел органът по одобряването приема, че при превозни средства с изминат пробег, надвишаващ пробега за изпитване за издръжливост от тип V съгласно раздел А от приложение VII към Регламент (ЕС) № 168/2013, е възможно известно влошаване на функционирането на СБД, така че праговите стойности за БД на емисиите, посочени в раздел Б от приложение VI към Регламент (ЕС) № 168/2013, могат да бъдат превишени, преди системата за бордова диагностика да сигнализира на водача на превозното средство за неизправност.

3.1.1.   Осигурява се неограничен и стандартизиран достъп до системата за бордова диагностика, която е необходима за проверка, диагностика, техническа поддръжка или ремонт на превозното средство. Всички кодове за неизправности, използвани при бордовата диагностика, трябва да са в съответствие с точка 3.11 от допълнение 1 към настоящото приложение.

3.1.2.   По усмотрение на производителя системата за бордова диагностика може да бъде разширена за мониторинг на всякакви други бордови системи и докладване относно тях, за да се подпомогнат техниците за ефикасния ремонт на превозни средства от категория L. Разширените диагностични системи не се считат за попадащи в обхвата на изискванията за одобряване на типа.

3.2.   Системата за бордова диагностика трябва да е проектирана, конструирана и монтирана в превозното средство по такъв начин, че да дава възможност превозното средство да отговаря на изискванията съгласно настоящото приложение при нормални условия на експлоатация.

3.2.1.   Временно деактивиране на системата за бордова диагностика

3.2.1.1.   Производителят може да предвиди блокиране на системата за бордова диагностика, ако нейната способност да осъществява мониторинг се влияе от ниски нива на горивото или ако степента на зареждане на задвижващите акумулатори или акумулаторите на електрическата система е по-ниска от минималната (т.е. при максимално разредени акумулатори). Не се допуска блокиране, когато количеството на горивото в резервоара представлява над 20 % от номиналната вместимост на резервоара за гориво.

3.2.1.2.   Производителят може да предвиди блокиране на системата за бордова диагностика при околна температура по време на пускане на двигателя под 266,2 K (– 7 °C) или на надморска височина над 2 500 метра, при условие че той представи данни и/или инженерна оценка, които адекватно показват, че мониторингът на емисиите няма да е надежден при такива условия. Също така производителят може да поиска блокиране на системата за бордова диагностика и при други околни температури по време на пускане на двигателя, ако докаже пред органа с данни и/или инженерна оценка, че при такива условия системата ще прави погрешна диагностика. В случай че праговите стойности за БД бъдат превишени по време на регенериране, не е необходимо светването на индикатор за неизправност (ИН), ако няма наличие на дефект.

3.2.1.3.   За превозни средства, проектирани с възможност за монтиране на валове за отвеждане на мощност, се допуска блокиране на съответните системи за мониторинг, но само когато е задействан такъв вал.

В допълнение към разпоредбите на настоящия раздел производителят може временно да блокира системата за бордова диагностика при следните условия:

а)

за превозни средства, предназначени за работа със смес от горива, или едно-/двугоривни превозни средства, работещи с газ — за една минута след презареждане, за да се позволи на блока(овете) за управление на силовото предаване (PCU) да определи(ят) качеството и състава на горивото;

б)

за двугоривни превозни средства — за пет секунди след превключване към друг вид гориво, необходими за пренастройване на параметрите на двигателя;

в)

производителят може да не спази тези времеви ограничения, ако е в състояние да докаже, че стабилизирането на горивната система след презареждане или преминаване към друг вид гориво отнема повече време по основателни технически причини. При всички случаи системата за бордова диагностика трябва да бъде отново активирана веднага след като е определено качеството или съставът на горивото или след като са пренастроени параметрите на двигателя.

3.2.2.   Прекъсване на запалването на двигател в превозни средства с двигатели с принудително запалване

3.2.2.1.   В случай на специфични условия за оборотите и натоварването на двигателя производителите могат да приемат като критерий за неизправност и процент на прекъсвания на запалването, надвишаващ от процента, който е обявен пред органа, ако за тези условия може да бъде демонстрирано пред органа, че установяването на по-ниски нива на прекъсване на запалването не би било надеждно. При мониторинг с бордова диагностика това е процентът на прекъсванията в запалването спрямо общия брой запалвания (обявен от производителя), който би довел до емисии, превишаващи праговите стойности за БД, посочени в раздел Б от приложение VI към Регламент (ЕС) № 168/2013, или такъв процент, който би довел до прегряване на катализатора или катализаторите на изпускателната уредба, предизвиквайки необратими повреди.

3.2.2.1.   Ако производителят може да докаже пред органа, че откриването на по-висок процент на прекъсване в запалването продължава да е неосъществимо или че прекъсването в запалването е неразличимо от други явления (напр. лоши пътища, превключвания на предавки, период след пускането на двигателя и др.), системата за мониторинг за прекъсвания в запалването може да бъде блокирана при наличието на такива условия.

3.3.   Описание на изпитванията

3.3.1.   Системата за бордова диагностика трябва да показва евентуалната повреда на компонент или система, свързани с емисиите, когато тази повреда води до емисии, превишаващи праговите стойности за БД за емисии, посочени в раздел Б от приложение VI към Регламент (ЕС) № 168/2013.

3.3.2.   Изисквания за мониторинг в превозни средства с двигатели с принудително запалване

За да отговаря на изискванията съгласно член 21 от Регламент (ЕС) № 168/2013, системата за бордова диагностика следи като минимум следните показатели:

3.3.2.1.   Понижаването на ефективността на каталитичния преобразувател по отношение на емисиите на въглеводороди и азотни оксиди. Производителите могат да следят само челния катализатор или същия в комбинация със следващия(те) катализатор(и) по пътя на отработилите газове. Всеки следен катализатор или комбинация от катализатори се смята за неизправен(на), когато емисиите превишат праговите стойности за NMHC или NOx, определени в раздел Б от приложение VI към Регламент (ЕС) № 168/2013.

3.3.2.2.   Прекъсване на запалването на двигател

Наличието на прекъсване на запалването в работната зона от диаграмата на двигателя, ограничена от следните линии:

а)

максималните проектни обороти на двигателя минус 500 min-1;

б)

линията на положителния въртящ момент (т.е. натоварване на двигателя при неутрална предавка);

в)

линията, която свързва следните работни точки на двигателя: точката от линията на положителния въртящ момент при 3 000 min-1 и точка от линията на максимални обороти съгласно определението по-горе в буква а), като подналягането в колектора на двигателя е с 13,3 кРа по-ниско в сравнение със съответстващото на линията на положителния въртящ момент.

3.3.2.3.   Влошаване на състоянието на кислородния датчик

Настоящият раздел означава, че трябва да се следи за влошаване на състоянието на всички кислородни датчици, монтирани и използвани за мониторинг за неизправности на каталитичния преобразувател в съответствие с изискванията на настоящото приложение.

3.3.2.4.   Електронният контролер за продухването на изпарителните емисии трябва да се следи най-малкото за непрекъснатост на електрическата верига.

3.3.2.5.   За двигатели с принудително запалване с директно впръскване трябва да се следи за всякакви неизправности, които биха могли да доведат до превишаване на праговите стойности за БД по отношение на масата на емисиите на частици, посочени в раздел Б от приложение VI към Регламент (ЕС) № 168/2013, и които трябва да се следят съгласно изискванията на настоящото приложение за двигатели със запалване чрез сгъстяване.

3.3.3.   Изисквания за мониторинг за превозните средства, оборудвани с двигатели със запалване чрез сгъстяване

За удовлетворяване на изискванията съгласно член 21 от Регламент (ЕС) № 168/2013 системата за бордова диагностика следи като минимум следните показатели:

3.3.3.1.

понижаването на ефективността на каталитичния преобразувател, когато има такъв;

3.3.3.2.

функционалността и изправността на филтъра за прахови частици, когато има такъв;

3.3.3.3.

следи се за непрекъснатост на електрическата верига и обща функционална неизправност на електронния изпълнителен механизъм или механизми за дозиране и подаване на горивото на системата за инжекционно впръскване на гориво;

3.3.3.4.

следи се за неизправност и намаляване на ефективността на системата за рециркулация на отработилите газове (EGR);

3.3.3.5.

следи се за неизправности и намаляване на ефективността на използващата реагент система за последваща обработка на NOx, както и дозиращата реагента подсистема;

3.3.3.6.

следи се за неизправности и намаляване на ефективността на системата за последваща обработка на NOx без използването на реагент.

3.3.4.   Следи се, ако те са активни за избраното гориво, за други компоненти на системата за контрол на емисиите или имащи значение за емисиите системи или компоненти на силовото предаване, които са свързани към компютър и чиято неизправност може да предизвика емисии в отработилите газове от изходната тръба на последния шумозаглушител, надвишаващи праговите стойности за БД на емисиите, посочени в раздел Б от приложение VI към Регламент (ЕС) № 168/2013.

3.3.5.   За неизправности в електрическите вериги /електронните схеми се следят, освен ако са следени по друг начин, всички други електронни компоненти на силовото предаване, които са свързани към компютър и са от значение за екологичните характеристики и/или безопасността при експлоатация, включително съответните датчици, даващи възможност за осъществяването на мониторинг. По-конкретно тези електронни компоненти се следят непрекъснато за прекъсване на електрическите вериги и късо съединение в тях, електрически обхват/характеристики и блокиран сигнал на системата за контрол на емисиите.

3.3.6.   Освен ако са следени по друг начин — всички други компоненти на силовото предаване, които са свързани към компютър и са от значение за екологичните характеристики и/или безопасността при експлоатация, като се задейства програмиран работен режим „връщане в изходно положение“ (limp-home), което значително намалява въртящия момент на двигателя — например за защита на компоненти на силовото предаване. Без да се засяга списък Ap2-1, съответният диагностичен код за неизправност се записва в паметта.

3.3.7.   Производителите могат да докажат пред органа по одобряването, че не е необходим мониторинг на някои компоненти или системи, ако евентуален техен пълен отказ или отстраняване не водят до превишаване на пределните стойности на емисиите, посочени в раздел Б от приложение VI към Регламент (ЕС) № 168/2013.

3.4.   При всяко пускане на двигателя се стартира последователност от диагностични проверки и те се извършват поне веднъж, при условие че са налице правилните условия за изпитване. Условията за изпитване се подбират така, че всички те да се срещат при условията на нормално движение, както те са представени в изпитването от тип I. Ако неизправността не може да бъде открита по надежден начин съгласно условията на изпитване от тип I, производителят може да предложи допълнителни условия за изпитване, които да позволяват надеждно откриване на неизправността, като те трябва да бъдат съгласувани с техническата служба и да се приемат от органа по одобряването.

3.5.   Задействане на индикатора за неизправност (ИН)

3.5.1.   Системата за бордова диагностика трябва да включва индикатор за неизправност, който да е лесно забележим от водача на превозното средство. Индикаторът за неизправност не се използва за никакви други цели, освен да показва на водача сигнал за процедури за аварийно включване или връщане в изходно положение. Индикаторът за неизправност трябва да е видим при всички нормални условия на осветеност. Когато е задействан, той показва символ F.01 съгласно ISO 2575:2010. Превозното средство се оборудва с не повече от един ИН с общо предназначение за проблеми, свързани с емисиите, или за неизправности по силовото предаване, водещи до значително намаляване на въртящия момент. Допуска се наличието на отделни сигнални устройства със специално предназначение (напр. за спирачната система, за предпазните колани, за налягането на маслото и т.н.). Забранено е използването на червен цвят за индикатор за неизправност.

3.5.2.   При методи, изискващи повече от два цикъла на предварителна подготовка за активиране на индикатора за неизправност, производителят представя данни и/или инженерна оценка, които адекватно да показват, че системата за мониторинг също толкова ефективно и своевременно открива влошаването на функционирането на компонентите. Не се допускат методи, за които са необходими повече от десет цикъла на движение за активиране на индикатора за неизправност. Индикаторът за неизправност се задейства и когато управлението на силовото предаване премине към постоянен работен режим по подразбиране, което води до значително намаляване на въртящия момент, или ако бъдат превишени праговите стойности за БД на емисиите, посочени в раздел Б от приложение VI към Регламент (ЕС) № 168/2013, или ако системата за бордова диагностика не е в състояние да изпълнява основните изисквания за мониторинг, определени в точка 3.3.2 или 3.3.3.

3.5.3.   Когато прекъсването в запалването е на равнище, което съгласно спецификациите на производителя може да доведе до повреда на катализатора, индикаторът за неизправност излъчва специфичен предупредителен сигнал — например мигаща светлина.

3.5.4.   Индикаторът за неизправност се задейства и когато запалването на превозното средство е на положение „контакт“ преди пускането в ход на двигателя и завъртането на коляновия вал и се деактивира, ако не е била установена някаква неизправност. За превозни средства, които не са оборудвани с акумулатор, индикаторът за неизправност се осветява незабавно след пускането в ход на двигателя и след това се деактивира след 5 секунди, ако не е била установена някаква неизправност.

3.6.   Системата за бордова диагностика записва кода/кодовете за неизправността, който/които показва(т) състоянието на системата за контрол на емисиите или на системата за безопасност при експлоатация, чиято неизправност е довела до работен режим със значително намален въртящ момент в сравнение с нормалния работен режим. Използват се отделни кодове за състоянието, за да се установят правилно функциониращите системи за контрол на емисиите, както и тези системи за контрол на емисиите, за чиято цялостна оценка е необходимо превозното средство да функционира още време. Ако индикаторът за неизправност се задейства поради износване, неизправност или поради преминаване към зададени постоянни режими на емисиите се съхранява код за неизправност, обозначаващ типа на неизправността. Код за неизправност се съхранява и в случаите, посочени в точки 3.2.2.5 и 3.2.3.5.

3.6.1.   Чрез серийния порт по стандартизирания диагностичен куплунг непрекъснато се предоставя информация за разстоянието, изминато от превозното средство при активиран индикатор за неизправност. Посредством дерогация за превозни средства, оборудвани с механичен километражен брояч, който не може да подава данни на електронния блок за управление, „изминато разстояние“ може да се замени с „време на работа на двигателя“ и съответната информация да се предоставя непрекъснато чрез серийния порт по стандартизирания диагностичен куплунг.

3.6.2.   За превозни средства, оборудвани с двигатели с принудително запалване, не е необходимо да се установяват цилиндрите, при които има прекъсване на запалването, ако се съхранява отделен код за неизправност, обозначаващ прекъсване в един или няколко цилиндъра.

3.6.3.   Индикаторът за неизправност може да се задейства при нива на емисиите, които са по-ниски от праговите стойности за БД на емисиите, посочени в раздел Б от приложение VI към Регламент (ЕС) № 168/2013.

3.6.4.   Индикаторът за неизправност може да се задейства, ако е активиран режим по подразбиране без значително намаляване на въртящия момент на двигателя.

3.7.   Изгасване на индикатора за неизправност

3.7.1.   Ако вече няма такива нива на прекъсване на запалването, които могат да доведат до повреда на катализатора (според спецификациите на производителя), или ако след промяна в условията за скоростта и товара двигателят работи в режим, при който нивото на прекъсване на запалването няма да доведе до повреда на катализатора, индикаторът за неизправност може да се превключи обратно към предходното си състояние от първия цикъл на движение, за който е било установено нивото на прекъсване на запалването, както и към нормалното си активирано състояние при следващите цикли на движение. Ако индикаторът за неизправност се превключи към предходното си състояние, съответните кодове за неизправности и съхранените условия за моментната картина могат да бъдат изтрити.

3.7.2.   При всички останали неизправности индикаторът за неизправност може да бъде деактивиран след три поредни последователни цикъла на движение, по време на които системата за мониторинг, която задейства индикатора за неизправност, престане да установява неизправността или ако не е установена друга неизправност, която независимо би задействала индикатора за неизправност.

3.8.   Изтриване на код за неизправност

3.8.1.   Системата за бордова диагностика може да изтрие кода за дадена неизправност, изминатото разстояние и информацията за моментната картина, ако същата неизправност не бъде регистрирана отново в продължение на поне 40 цикъла на загряване на двигателя.

3.8.2.   Съхранените данни за неизправности не се изтриват при разединяване на бордовия компютър от електрозахранването на превозното средство или чрез разединяване или отказ на акумулатора или акумулаторите на превозното средство.

3.9.   Двугоривни превозни средства, използващи газообразни горива

По принцип всички изисквания по отношение на бордовата диагностика, валидни за едногоривните превозни средства, се прилагат при двугоривните превозни средства, използващи газообразни горива, по отношение на всяко от двете горива (бензин и (ПГ/биометан)/ВНГ). За тази цел се използва една от следните две алтернативи, описани съответно в точка 3.8.1 и точка 3.8.2, или комбинация от тях.

3.9.1.   Една обща система за бордова диагностика (СБД) за двата вида гориво

3.9.1.1.   При всяка диагностика от обща СБД, работеща при използване на две горива — бензин и (ПГ/биометан)/ВНГ, се изпълняват следните процедури, които могат да са независими от вида на текущо използваното гориво или специфични за определен вид гориво:

а)

задействане на индикатора за неизправност (ИН) (вж. точка 3.5);

б)

съхраняване на код за неизправност (вж. точка 3.6);

в)

изгасване на индикатора за неизправност (вж. точка 3.7);

г)

изтриване на код за неизправност (вж. точка 3.8).

За подлежащите на мониторинг компоненти или системи могат да се използват или отделни диагностики за всеки вид гориво, или обща диагностика.

3.9.1.2.   Системата за бордова диагностика може да е в един или в няколко компютри.

3.9.2.   Две отделни системи за бордова диагностика — по една за всеки вид гориво.

3.9.2.1.   Следните процедури се изпълняват независимо една от друга, когато превозното средство работи с бензин или (ПГ/биометан)/ВНГ:

а)

задействане на индикатора за неизправност (ИН) (вж. точка 3.5);

б)

съхраняване на код за неизправност (вж. точка 3.6);

в)

изгасване на индикатора за неизправност (вж. точка 3.7);

г)

изтриване на код за неизправност (вж. точка 3.8).

3.9.2.2.   Двете отделни системи за бордова диагностика могат да са в един или в няколко компютри.

3.9.3.   Специфични изисквания за предаването на диагностични сигнали от двугоривните превозни средства, използващи газообразни горива.

3.9.3.1.   По заявка от диагностично четящо устройство диагностичните сигнали се предават на един или повече изходни адреси. Използването на изходните адреси е определено в ISO 15031-5:2011.

3.9.3.2.   Установяването за какво гориво се отнася информацията може да се извърши:

а)

чрез използване на изходните адреси; и/или

б)

чрез използване на превключвател за избор на горивото; и/или

в)

чрез използване на специфични за определено гориво кодове за неизправност.

3.9.4.   По отношение на кода за състоянието (описан в точка 3.6), се използва една от следните две алтернативи, ако една или няколко от диагностичните данни, показващи готовност, са специфични за вида гориво:

а)

кодът за състоянието е специфичен за вида гориво, т.е. използват се два кода за състоянието — по един за всеки вид гориво;

б)

кодът за състоянието показва напълно оценени контролни системи и за двата вида гориво (бензин и (ПГ/биометан)/ВНГ), когато се прави цялостна оценка на контролните системи за единия от двата вида гориво.

Ако диагностичните данни, показващи готовност, не са специфични за вида гориво, се поддържа само един код за състоянието.

4.   Изисквания относно одобряването на типа на системи за бордова диагностика

4.1.   Производителят може да поиска от органа да приеме система за бордова диагностика (СБД) за одобряване на типа, дори ако системата съдържа един или повече недостатъци, поради които не се изпълняват напълно специфичните изисквания съгласно настоящото приложение.

4.2.   Органът разглежда заявлението и решава дали спазването на изискванията съгласно настоящото приложение е невъзможно или неоправдано.

Органът взема предвид данни на производителя с подробности, наред с другото, за такива фактори, като техническа изпълнимост, срок за въвеждане в производство и производствени цикли, включително въвеждане или изтегляне на двигатели или на конструкции на превозни средства и планирани модернизирания на компютри, степента, до която получената СБД ще е ефективна по отношение на спазване на изискванията на настоящия регламент, както и дали производителят е положил достатъчно усилия за спазване на тези изисквания.

4.2.1.

Органът не приема заявление за система с недостатък с пълна липса на изискван диагностичен мониторинг.

4.2.2.

Органът отхвърля всяко заявление за система с недостатък, която не спазва праговите стойности за БД съгласно раздел Б от приложение VI към Регламент (ЕС) № 168/2013.

4.3.   По отношение на последователността на установяване на недостатъци, най-напред се установяват недостатъци по точки 3.3.3.1, 3.3.3.2 и 3.3.3.3 за двигатели с принудително запалване и по точки 3.3.4.1, 3.3.4.2 и 3.3.4.3 за двигатели със запалване чрез сгъстяване.

4.4.   Преди или по време на процедурите за одобряване на типа не се допуска нито един недостатък, ако той се отнася до изискванията по точка 3.5 с изключение на тези по точка 3.5.3.4 от допълнение 1.

4.5.   Период, през който се допуска наличието на недостатъци

4.5.1.

Даден недостатък може да продължи да съществува за период от две години след датата на получаване на одобрение на типа превозно средство, освен ако може да се докаже, че за отстраняване на недостатъка са необходими значителни изменения в конструкцията на превозното средство и период на въвеждане, по-дълъг от две години. В такъв случай недостатъкът може да продължи да съществува за период, който не надхвърля три години.

4.5.2.

Производителят може да поиска от органа по одобряването да приеме със задна дата наличието на недостатък, когато той е открит след първоначалното издаване на одобрението на типа. В този случай недостатъкът може да продължи да съществува за период от две години след датата на уведомяване на административната служба, освен ако може да се докаже, че за отстраняване на недостатъка са необходими значителни изменения в конструкцията на превозното средство и период на въвеждане, по-дълъг от две години. В такъв случай недостатъкът може да продължи да съществува за период, който не надхвърля три години.

4.6.   Органът уведомява всички други държави членки за своето решение да приеме искане при наличие на недостатък.

Допълнение 1

Функционални характеристики на системите за бордова диагностика (СБД)

1.   Въведение

За системите за бордова диагностика, монтирани на превозни средства от категория L, се изисква да са в съответствие с подробната информация, функционалните изисквания и процедурите за контролно изпитване съгласно настоящото допълнение, за да се хармонизират системите и да се провери дали дадена система е в състояние да отговори на изискванията съгласно член 21 от Регламент (ЕС) № 168/2013.

2.   Изпитване за проверка на функционирането на бордовата диагностика

2.1.

Характеристиките и функционалните възможности на системата за бордова диагностика с оглед опазване на околната среда се проверяват и доказват пред органа по одобряването чрез извършване на процедурата за изпитване от тип VIII, посочена в раздел А от приложение V към Регламент (ЕС) № 168/2013.

3.   Диагностични сигнали

3.1.

При установяване на първата неизправност на компонент или система данните от моментната картина на състоянието на двигателя по това време се записват в компютърна памет. Записаните данни за състоянието на двигателя включват, но не само: изчислената стойност на натоварването, оборотите на двигателя, стойностите от регулирането на горивната смес (ако има такива данни), налягането на горивото (ако има такива данни), скоростта на превозното средство (ако има такива данни), температурата на охлаждащата течност, налягането във всмукателния колектор (ако има такива данни), затворен или отворен цикъл на работа (ако има такива данни) и кода за неизправността, която е довела до записване на данните.

3.1.1.

Производителят подбира за записване като моментна картина най-подходящия набор от условия, улесняващи провеждането на ефективни и ефикасни ремонтни дейности. Необходима е само една моментна картина на данните. Производителите могат да изберат записването и на допълнителни моментни картини, при условие че поне изискваната моментна картина може да се чете от универсално четящо устройство, което отговаря на спецификациите съгласно точки 3.9 и 3.10. Ако кодът за неизправността, която е довела до записване на данни за условията, бъде изтрит в съответствие с точка 3.8 от приложение ХII, записаните данни за състоянието на двигателя също могат да се изтрият.

3.1.2.

При последваща неизправност в горивната система или прекъсване на запалването на двигателя всички данни за моментна картина на състоянието, които са записани в паметта, се заменят с данни за състоянието на горивната система или за условията на прекъсване на запалването (в зависимост от това кое от двете събития е настъпило първо).

3.2.

Чрез серийния порт по стандартизирания диагностичен куплунг при поискване се подават сигнали за следните допълнителни данни освен изискваната информация за моментната картина, при условие че тези допълнителни данни са налице в бордовия компютър или могат да се определят въз основа на наличната информация в бордовия компютър: диагностични кодове за неизправност, температура на охлаждащия агент за двигателя, състояние на системата за контрол на горивото (затворен контур, отворен контур, друго), регулиране на горивната смес, регулиране на преждевременното запалване, температура на входящия въздух, налягане във всмукателния колектор, дебит на въздуха, обороти на двигателя, изходен сигнал от датчика за положението на дроселната клапа, състояние на вторичния въздух (възходящ, низходящ или атмосферен), изчислена стойност на натоварването, скорост на превозното средство, състояние на системата против блокиране на колелата (включена/изключена), активиран(и) режим(и) по подразбиране и налягане на горивото.

Сигналите се подават в стандартни единици въз основа на спецификациите съгласно точка 3.7. Действителните сигнали трябва да са ясно разграничими от стойността по подразбиране или от сигналите при функциониране в режим „връщане в изходно положение“.

3.3.

За всички системи за контрол, за които се извършват специфични бордови оценъчни изпитвания (катализатор, кислороден датчик и т.н.) — с изключение, ако е приложимо, на установяването на прекъсване на запалването, мониторинга на горивната система и цялостния мониторинг на компонентите — резултатите от последните изпитвания на превозното средство и пределните стойности, спрямо които се прави сравнение, трябва да се предоставят чрез серийния порт по стандартизирания диагностичен куплунг съгласно спецификациите в точка 3.8. За следените системи и компоненти, обхванати от горепосоченото изключение, чрез стандартизирания диагностичен куплунг се подава индикация дали те са преминали успешно последните изпитвания.

Всички данни от бордовата диагностика за ефективността на експлоатация, които трябва да се съхраняват съгласно точка 4.6 от настоящото допълнение, се предоставят на разположение чрез серийния порт на стандартизирания диагностичен куплунг в съответствие със спецификациите в точка 3.8.

3.4.

Изискванията за бордовата диагностика, въз основа на които се сертифицира превозното средство (т.е. съгласно приложение ХII или алтернативните изисквания, посочени в точка 5), както и за основните системи за контрол, следени от СБД съгласно точка 3.10, се предоставят на разположение чрез серийния порт на стандартизирания диагностичен куплунг в съответствие със спецификациите в точка 3.8 от настоящото допълнение.

3.5.

Чрез серийния порт на стандартизирания диагностичен куплунг се предоставят на разположение идентификационният номер на софтуера и номерът за проверка на калибрирането. И двата номера се предоставят в стандартизиран формат.

3.6.

От системата за диагностика не се изисква да оценява компоненти при неизправност, ако такава оценка би довела до риск за безопасността или повреда на компонент.

3.7.

Системата за диагностика осигурява стандартизиран и неограничен достъп до бордовата диагностика и трябва да съответства на стандартите на ISO и/или на спецификацията на SAE, посочени по-долу.

3.8.

За връзката за предаване на данни от бордовия компютър към външен компютър се използва един от следните стандарти с посочените ограничения:

ISO 9141-2:1994/Amd 1:1996: „Пътни превозни средства. Системи за диагностика. Част 2: Изисквания на CARB за обмен на цифрова информация“;

SAE J1850: март 1998 г. — „Мрежов интерфейс за предаване на данни от клас Б. В съобщенията във връзка с емисиите трябва да се използва проверката за грешки чрез цикличен код с излишък и трибайтовото заглавие, а да не се използва междубайтово разделяне или контролни суми“;

ISO 14229-3:2012: „Пътни превозни средства. Унифицирани диагностични услуги (UDS). Част 3: Унифицирани диагностични услуги въз основа на CAN“;

ISO 14229-4:2012: „Пътни превозни средства. Унифицирани диагностични услуги (UDS). Част 4: Унифицирани диагностични услуги въз основа на FlexRay“;

ISO 14230-4:2000: „Пътни превозни средства. Системи за диагностика. Протокол „Keyword 2000“. Част 4: Изисквания към системи, свързани с емисиите“;

ISO 15765-4:2011: „Пътни превозни средства. Диагностика, използваща CAN мрежи. Част 4: Изисквания към системи, свързани с емисиите“ от 1 ноември 2001 г.“;

ISO 22901-2:2011: „Пътни превозни средства. Отворен обмен на диагностични данни (ODX). Част 2: Изисквания към диагностични данни, свързани с емисиите“.

3.9.

Оборудването за изпитвания и инструментите за диагностика, необходими за обмен на данни със СБД, трябва да съответстват или превишават функционалните спецификации в ISO 15031-4:2005: „Пътни превозни средства. Обмен на данни между превозно средство и външна апаратура за диагностика, свързана с емисиите. Част 4: Външна апаратура за изпитване“.

3.10.

Основните диагностични данни (определени в точка 6.5.1) и информацията за контрол в двете посоки се предоставят с използване на формата и мерните единици, описани в стандарта ISO 15031-5:2011 „Пътни превозни средства. Обмен на данни между превозно средство и външна апаратура за диагностика, свързана с емисиите. Част 5: Диагностични услуги, свързани с емисиите“ и са на разположение при използване на диагностичен уред, съответстващ на изискванията на ISO 15031-4:2005.

3.10.1.

Производителят на превозното средство предоставя на органа по одобряването в подробен вид всички диагностични данни — например данни за идентификация на параметър (PID), за идентификация на уред за бордова диагностика или за идентификация на изпитване, които не са посочени в ISO 15031-5:2011, но са свързани с настоящия регламент.

3.11.

При регистриране на неизправност производителят я идентифицира, като използва подходящ код за неизправност, съответстващ на кодовете, посочени в точка 6.3 от стандарта ISO 15031-6:2010 „Пътни превозни средства. Обмен на данни между превозно средство и външна апаратура за диагностика, свързана с емисиите. Част 6: Определения на диагностичните кодове за неизправност“, отнасящ се за „диагностичните кодове за неизправност на система от значение за емисиите“. Ако това не е възможно, производителят може да използва диагностичните кодове за неизправност, посочени в точки 5.3 и 5.6 от стандарта ISO DIS 15031-6:2010. Като алтернатива могат да се съставят и докладват кодове за неизправност съгласно ISO14229:2006. Кодовете за неизправност трябва да бъдат напълно достъпни чрез стандартно диагностично оборудване, което отговаря на изискванията по точка 3.9.

Производителят на превозното средство предоставя на националния орган за стандартизация в подробен вид всички диагностични данни, свързани с емисии — например данни за идентификация на параметър (PID), за идентификация на уред за бордова диагностика или за идентификация на изпитване, които не са посочени в ISO 15031-5:2011 или ISO 14229:2006, но са свързани с настоящия регламент.

3.12.

Интерфейсът за връзка между превозното средство и стенда за диагностика трябва да е стандартизиран и да отговаря на всички изисквания на стандарта ISO DIS 15031-3:2004 „Пътни превозни средства. Обмен на данни между превозно средство и външна апаратура за диагностика, свързана с емисиите. Част 3: Съединител за диагностика и свързаните електрически схеми: спецификации и използване“. Предпочитаното място за монтаж е под седалката. За всяко друго местоположение на диагностичния куплунг се изисква съгласието на органа по одобряването и той трябва е лесно достъпен за обслужващия персонал, но да е защитен срещу неразрешено изменение от неквалифициран персонал. Местоположението на интерфейса за връзка ясно се посочва в ръководството за потребителя.

3.13.

По искане на производителя на превозното средство може да се използва алтернативен интерфейс за връзка. Когато се използва алтернативен интерфейс за връзка, производителят на превозното средство предоставя адаптер за връзка към универсално четящо устройство. Такъв адаптер се предоставя по недискриминационен начин на всички независими оператори.

4.   Ефективност на експлоатация

4.1.   Общи изисквания

4.1.1.

Всяка контролна функция на СБД се осъществява поне веднъж за цикъл на движение, при който са изпълнени условията за мониторинг, определени в точка 3.2 от приложение ХII. Производителите нямат право да използват изчисления коефициент (или негов елемент) или каквито и да е други показатели за честотата на мониторинга като условие за която и да е контролна функция за мониторинг.

4.1.2.

Отношението при работа в реални условия (in-use performance ratio, IUPR) за определена контролна функция M на СБД и за ефективността на експлоатация на устройствата за контрол на замърсяването е:

Уравнение Ap1-1:

Formula

4.1.3.

Сравняването на числителя със знаменателя показва честотата на използване на определена контролна функция при експлоатацията на превозното средство. С оглед да се гарантира, че всички производители следят IUPRM по еднакъв начин, се дават подробни изисквания за определянето и увеличаването на показанията на съответните броячи.

4.1.4.

Ако съгласно изискванията на настоящото приложение превозното средство е оборудвано за осъществяване на определена контролна функция M, IUPRM трябва да бъде по-голямо или равно на 0,1 за всички контролни функции М.

4.1.5.

Смята се, че изискванията на тази точка са изпълнени за определена контролна функция M, ако за всички превозни средства от една фамилия по характеристики и задвижване, произведени в дадена календарна година, са в сила следните статистически условия:

а)

средноаритметичната стойност на IUPRM е равна на или по-голяма от минималната стойност, приложима за контролната функция;

б)

за повече от 50 % от всички превозни средства стойността на IUPRM е равна на или по-голяма от минималната стойност, приложима за контролната функция.

4.1.6.

Не по-късно от 18 месеца след края на календарната година производителят доказва пред органа по одобряването, че тези статистически условия са изпълнени за превозни средства, произведени през тази календарна година, за всички контролни функции, които трябва да осъществява СБД съгласно точка 4.6. от настоящото допълнение. За тази цел се използват статистически тестове, прилагащи утвърдени статистически принципи и гаранционни вероятности.

4.1.7.

С цел доказване във връзка с изискванията на настоящата точка производителят може да групира превозни средства във фамилия по характеристики и задвижване за всеки незастъпващ се период от 12 последователни месеца, а не по календарни години. За определянето на извадката от превозни средства за изпитване се прилагат поне критериите за подбор, съдържащи се в допълнение 3, точка 2. За цялата извадка от превозни средства за изпитване производителят предоставя на органа по одобряването всички данни за ефективността на експлоатация, отчитани от СБД съгласно точка 4.6 от настоящото допълнение. При поискване органът по одобряването, който издава одобрението, предоставя тези данни и резултатите от статистическата оценка на други органи по одобряването.

4.1.8.

Органът по одобряването и техническата служба могат да извършат допълнителни изпитвания на превозни средства или да съберат подходящи данни, записани от превозни средства, за да проверят дали са изпълнени изискванията на настоящото приложение.

4.1.9.

Производителят предоставя улеснен достъп на националните органи и независимите оператори без каквото и да е кодиране до данните във връзка с ефективността на експлоатация, които се съхраняват и съобщават от СБД на превозното средство.

4.2.   ЧислителM

4.2.1.

Числителят за определена контролна функция представлява брояч, отмерващ броя на случаите, когато дадено превозно средство е било експлоатирано при наличието на всички зададени от производителя условия за мониторинг, позволяващи чрез тази контролна функция да се открие неизправност и да се предупреди водача за нея. Стойността на числителя се увеличава само веднъж за цикъл на движение, освен ако има основателна техническа причина.

4.3.   ЗнаменателM

4.3.1.

Знаменателят представлява брояч, отмерващ броя на случаите на движение на превозното средство, отчитайки специфичните условия за съответната контролна функция. Стойността на знаменателя се увеличава поне веднъж за цикъл на движение, ако по време на този цикъл на движение общият знаменател е увеличен при наличието на условията, определени в точка 4.5, освен при деактивиране на знаменателя съгласно точка 4.7.

4.3.2.

В допълнение на изискванията съгласно точка 4.3.1:

 

За контролната функция за системата за вторичен въздух стойността на знаменателя(ите) се увеличава, ако задействаната по команден начин система за вторичен въздух е активна 10 секунди или по-дълго. За целите на определянето на командно задействаното активно време СБД не може да включва времето на действие на система за вторичен въздух, активирана чрез намеса единствено за целите на мониторинга.

 

За контролни функции за системи, които са активни единствено по време на пускане в ход на студен двигател, стойността на знаменателя се увеличава, ако съответният компонент или метод бъдат задействани по команден начин за период от 10 секунди или повече.

 

За контролни функции за променливото газоразпределение (VVT) и/или системи за контрол стойността на знаменателя(ите) се увеличава, ако компонентът бъде задействан по команден начин в някакво състояние (напр. „включено“, „отворено“, „затворено“, „заключено“ и т.н.) в два или повече случая по време на цикъла на движение или за период от 10 секунди или повече — в зависимост от това кое от двете събития е настъпило първо.

 

За следните контролни функции стойността на знаменателя(ите) се увеличава с единица, ако от момента на последното увеличаване на стойността на знаменателя е натрупан пробег от поне 800 километра освен изпълнението на изискванията съгласно настоящата точка за поне един цикъл на движение:

i)

дизелов окислителен катализатор;

ii)

дизелов филтър за прахови частици.

4.3.3.

За хибридни превозни средства, превозни средства, които ползват алтернативен хардуер или методи за пускане в ход на двигателя (напр. интегриран стартер и генератори), или превозни средства, работещи с