EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32014O0060

Насоки (ЕС) 2015/510 на Европейската централна банка от 19 декември 2014 година относно прилагането на рамката на паричната политика на Евросистемата (ЕЦБ/2014/60)

OJ L 91, 2.4.2015, p. 3–135 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

In force: This act has been changed. Current consolidated version: 08/04/2020

ELI: http://data.europa.eu/eli/guideline/2015/510/oj

2.4.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 91/3


НАСОКИ (ЕС) 2015/510 НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 19 декември 2014 година

относно прилагането на рамката на паричната политика на Евросистемата (ЕЦБ/2014/60)

(преработен текст)

УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 127, параграф 2, първо тире от него,

като взе предвид Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, и по-специално член 3.1, първо тире, членове 9.2, 12.1, 14.3 и 18.2, както и член 20, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)

Насоки ЕЦБ/2011/14 (1) бяха изменени съществено. Тъй като се налага да се направят още изменения, те следва да се преработят с оглед на постигането на по-голяма яснота.

(2)

Постигането на единна парична политика налага определяне на средствата, инструментите и процедурите, които Евросистемата, включваща Европейската централна банка (ЕЦБ) и националните централни банки на държавите членки, чиято парична единица е еврото (наричани по-долу „НЦБ“), следва да използва с оглед на прилагането на тази политика по един и същ начин във всички държави членки, чиято парична единица е еврото.

(3)

Съгласно член 127, параграфи 1 и 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 3.1 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (наричан по-долу „Устава на ЕСЦБ“) главната цел на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) е да поддържа ценовата стабилност и поради това тя има за свои основни задачи да определя и осъществява паричната политика на Съюза и да осъществява валутни операции в съответствие с разпоредбите на член 219 от Договора.

(4)

Общата рамка на Евросистемата се основава на разпоредбите, заложени в Устава на ЕСЦБ. Съгласно член 127, параграф 1 от Договора и както е отразено в Устава на ЕСЦБ, Евросистемата е длъжна да действа в съответствие с определени принципи, включително принципите на отворена пазарна икономика при свободна конкуренция, като подкрепя ефективното разпределение на ресурсите.

(5)

Доколкото се счита за възможно и подходящо и с оглед на осигуряването на оперативна ефективност, ЕЦБ използва НЦБ за осъществяване на операциите, които представляват част от задачите на Евросистемата съгласно принципа на децентрализация, установен в член 12.1 от Устава на ЕСЦБ, и при условията по член 14.3 от Устава на ЕСЦБ.

(6)

В контекста на член 12.1 от Устава на ЕСЦБ ЕЦБ разполага с правомощието да формулира единната парична политика на Съюза и приема необходимите насоки за правилното ѝ изпълнение. В съответствие с член 14.3 от Устава на ЕСЦБ НЦБ имат задължението да действат в съответствие с тези насоки. Поради това адресат на настоящите насоки е Евросистемата. Установените в настоящите насоки правила ще бъдат въведени от НЦБ посредством договорни или регулаторни разпоредби. Контрагентите ще бъдат задължени да спазват правилата, въведени от НЦБ в такива договорни или регулаторни разпоредби.

(7)

Съгласно първото тире на член 18.1 от Устава на ЕСЦБ на Евросистемата е позволено да участва на финансовите пазари, като извършва покупки и продажби — окончателни (спот и форуърд) или по споразумения за обратно изкупуване, или като отдава и получава в заем както вземания и търгуеми инструменти в евро или други валути, така и благородни метали. Съгласно второто тире на член 18.1 на Евросистемата е позволено да осъществява кредитни операции с кредитни институции и други участници на пазара.

(8)

При осъществяване на паричната си политика Евросистемата използва следните средства на паричната политика: тя извършва операции на открития пазар, предлага ликвидни улеснения с постоянен достъп и изисква от кредитните институции да поддържат минимални резерви по сметките си при нея.

(9)

За постигането на целите си Евросистемата разполага с набор от инструменти за извършване на операции на открития пазар, които включват обратни сделки, окончателни сделки, емитиране на дългови сертификати на ЕЦБ, валутни суапове за целите на паричната политика и набиране на срочни депозити. Тези инструменти за извършване на операции на открития пазар имат за цел да осигуряват ред във функционирането на паричния пазар и да помагат на банките да посрещат гладко и организирано нуждите си от ликвидност.

(10)

Наборът от инструменти на разположение на Евросистемата за предлагане на ликвидни улеснения с постоянен достъп са пределното кредитно улеснение и депозитното улеснение, които имат за цел съответно да предоставят или изтеглят овърнайт ликвидност, да сигнализират позицията по паричната политика и да определят границите на овърнайт лихвените проценти на паричния пазар.

(11)

Системата за поддържане на минимални резерви на Евросистемата е насочена преди всичко към постигане на следните цели на паричната политика: а) да допринася за стабилизирането на лихвените проценти на паричния пазар, стимулирайки институциите да смекчават влиянието на временните колебания в ликвидността в резултат на осредняването на позициите; и б) да създава или разширява структурен недостиг на ликвидност, което подобрява ефективността на Евросистемата като доставчик на ликвидност. Правната рамка на системата за поддържане на минимални резерви на Евросистемата е установена в член 19 от Устава на ЕСЦБ, Регламент (ЕО) № 2531/98 на Съвета (2) и Регламент (ЕО) № 1745/2003 на Европейската централна банка (ЕЦБ/2003/9) (3).

(12)

С оглед на целите, периодичността и процедурите си операциите на открития пазар на Евросистемата могат да се разделят на четири категории: а) основни операции по рефинансиране; б) операции по дългосрочно рефинансиране; в) операции за фино регулиране и г) структурни операции.

(13)

Основните операции по рефинансиране са онази категория извършвани от Евросистемата операции на открития пазар, която играе ключова роля за постигането на целите, свързани с насочването на лихвените проценти, управлението на ликвидността на пазара и сигнализирането на позицията по паричната политика.

(14)

Операциите по дългосрочно рефинансиране имат за цел да се предоставя на контрагентите ликвидност, която има матуритет, по-дълъг от матуритета на основните операции по рефинансиране. С операциите по дългосрочно рефинансиране Евросистемата по правило не цели да изпраща сигнали към пазара и поради това обикновено играе ролята на получател на лихви.

(15)

Операциите за фино регулиране се извършват при необходимост с цел управляване на ликвидността на пазара и за регулиране на лихвените проценти, и по-специално за смекчаване на въздействието върху лихвените проценти, предизвикано от неочаквани колебания в ликвидността на пазара. Конкретните операции за фино регулиране биват адаптирани към вида на сделките и към конкретните цели на съответните операции.

(16)

Структурни операции могат да бъдат извършвани винаги, когато е необходимо структурната позиция на Евросистемата да бъде коригирана по отношение на финансовия сектор.

(17)

Прилагането на рамката на паричната политика на Евросистемата следва да гарантира участието на широк кръг контрагенти при единни критерии за допустимост. Тези критерии са предназначени да осигурят равното третиране на контрагентите във всички държави членки, чиято парична единица е еврото, и да гарантират, че контрагентите изпълняват определени пруденциални и оперативни изисквания.

(18)

За да се защити Евросистемата от риск, свързан с контрагента, второто тире на член 18.1 от Устава на ЕСЦБ предвижда, че когато Евросистемата извършва кредитни операции с кредитни институции и други участници на пазара, предоставянето на заеми се основава на адекватни обезпечения.

(19)

За гарантиране на равното третиране на контрагентите, както и за повишаване на оперативната ефективност и прозрачност, активите трябва да отговарят на определени единни критерии във всички държави членки, чиято парична единица е еврото, за да бъдат допустими като обезпечение при кредитните операции на Евросистемата.

(20)

Евросистемата е разработила единна рамка за допустими като обезпечение активи, така че всички кредитни операции на Евросистемата да се извършват по хармонизиран начин чрез прилагане на настоящите насоки във всички държави членки, чиято парична единица е еврото. Единната рамка за допустими като обезпечение активи обхваща търгуеми и нетъргуеми активи, които отговарят на определените от Евросистемата единни критерии за допустимост. Повечето допустими активи могат да се използват на трансгранична основа с помощта на модела на кореспондентски отношения между централните банки, а при търгуемите активи — чрез допустимите връзки между допустими системи за сетълмент на ценни книжа на ЕИП или допустимите връзки между допустими системи за сетълмент на ценни книжа на ЕИП в комбинация с модела на кореспондентски отношения между централните банки.

(21)

Евросистемата предоставя кредит в рамките на деня за компенсиране на недостиг при сетълмента на плащания. Както е посочено в член 12 от Насоки ЕЦБ/2012/27 (4) и в приложение III към тях, обезпечението за предоставянето на кредит в рамките на деня трябва да отговаря на същите критерии, на които съгласно четвърта част трябва да отговарят активите, които са допустими като обезпечение.

(22)

Необходимо е всички допустими активи за кредитни операции на Евросистемата да бъдат предмет на специфични мерки за контрол на риска, за да се защити Евросистемата от финансови загуби, когато трябва да се удовлетвори от обезпечението си в случай на неизпълнение от страна на контрагент. Допустимите активи трябва да отговарят на изискванията на Евросистемата за кредитно качество, посочени в правилата съгласно рамката на Евросистемата за кредитна оценка.

(23)

ЕЦБ налага санкции на институциите, които не изпълняват задълженията, произтичащи от регламентите и решенията на ЕЦБ, свързани с прилагането на изискванията за минимални резерви, в съответствие с Регламент (ЕО) № 2532/98 на Съвета (5), Регламент (ЕО) № 2157/1999 на Европейската централна банка (ЕЦБ/1999/4) (6), Регламент (ЕО) № 2531/98 и Регламент (ЕО) № 1745/2003 (ЕЦБ/2003/9). В случай на сериозни нарушения на изискванията за минимални резерви Евросистемата може също така временно да спре участието на контрагенти в операциите на открития пазар.

(24)

В съответствие с договорните или регулаторните разпоредби, прилагани от съответните НЦБ или от ЕЦБ, ако контрагентите не изпълняват задълженията си, произтичащи от договорните или регулаторните разпоредби, прилагани от НЦБ или от ЕЦБ, както е посочено в настоящите насоки, Евросистемата може да наложи имуществени санкции или временно да спре участието на контрагенти в операциите на открития пазар или в ликвидните улеснения с постоянен достъп.

(25)

В съответствие с договорните или регулаторните разпоредби, прилагани от съответната НЦБ или от ЕЦБ, Евросистемата може също така временно да спре, ограничи или изключи достъпа на контрагенти до операциите на открития пазар или до ликвидните улеснения с постоянен достъп от съображения за пруденциалност или ако е налице случай на неизпълнение на контрагент. От съображения за пруденциалност Евросистемата може също да отхвърля активи, да ограничава използването на активи или да прилага допълнителни дисконтирания на активи, мобилизирани от определени контрагенти като обезпечение по кредитни операции на Евросистемата.

(26)

Всички договорни или регулаторни разпоредби, прилагани от съответните НЦБ към техни контрагенти, следва да съдържат минимални общи характеристики, насочени към прилагането на единната парична политика при условия, които не са съществено различни в държавите членки, чиято парична единица е еврото,

ПРИЕ НАСТОЯЩИТЕ НАСОКИ:

СЪДЪРЖАНИЕ

ПЪРВА ЧАСТ —

ПРЕДМЕТ, ОБХВАТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

ВТОРА ЧАСТ —

СРЕДСТВА, ОПЕРАЦИИ, ИНСТРУМЕНТИ И ПРОЦЕДУРИ ПО ПАРИЧНАТА ПОЛИТИКА НА ЕВРОСИСТЕМАТА

ДЯЛ I —

Операции на открития пазар

Глава 1 —

Преглед на операциите на открития пазар

Глава 2 —

Категории операции на открития пазар

Глава 3 —

Инструменти за операциите на открития пазар

ДЯЛ II —

Ликвидни улеснения с постоянен достъп

Глава 1 —

Пределно кредитно улеснение

Глава 2 —

Депозитно улеснение

ДЯЛ III —

Процедури за операциите по паричната политика на Евросистемата

Глава 1 —

Тръжни и двустранни процедури за операциите на открития пазар на Евросистемата

Раздел 1 —

Тръжни процедури

Раздел 2 —

Оперативни стъпки при тръжните процедури

Подраздел 1 —

Обявяване на тръжните процедури

Подраздел 2 —

Подготовка и подаване на заявки от страна на контрагенти

Подраздел 3 —

Разпределение при търгове

Подраздел 4 —

Oбявяване на резултатите от търга

Раздел 3 —

Двустранни процедури за операциите на открития пазар на Евросистемата

Глава 2 —

Процедури за сетълмент за операции по паричната политика на Евросистемата

ТРЕТА ЧАСТ —

ДОПУСТИМИ КОНТРАГЕНТИ

ЧЕТВЪРТА ЧАСТ —

ДОПУСТИМИ АКТИВИ

ДЯЛ I —

Общи принципи

ДЯЛ II —

Критерии за допустимостта и изисквания за кредитното качество на търгуемите активи

Глава 1 —

Критерии за допустимостта на търгуемите активи

Раздел 1 —

Общи критерии за допустимостта на търгуемите активи

Раздел 2 —

Специфични критерии за допустимостта на някои видове търгуеми активи

Подраздел 1 —

Специфични критерии за допустимостта на обезпечените с активи ценни книжа

Подраздел 2 —

Специфични критерии за допустимостта на облигациите, обезпечени с обезпечени с активи ценни книжа

Подраздел 3 —

Специфични критерии за допустимостта на дълговите сертификати, емитирани от Евросистемата

Глава 2 —

Изисквания на Евросистемата за кредитното качество на търгуемите активи

ДЯЛ III —

Критерии за допустимостта и изисквания за кредитното качество на нетъргуемите активи

Глава 1 —

Критерии за допустимостта на нетъргуемите активи

Раздел 1 —

Критерии за допустимостта на вземанията по кредити

Раздел 2 —

Критерии за допустимостта на срочните депозити

Раздел 3 —

Критерии за допустимостта на обезпечените с ипотека потребителски дългови инструменти

Глава 2 —

Изисквания на Евросистемата за кредитното качество на нетъргуемите активи

Раздел 1 —

Изисквания на Евросистемата за кредитното качество на вземанията по кредити

Раздел 2 —

Изисквания на Евросистемата за кредитното качество на обезпечените с ипотека потребителски дългови инструменти

ДЯЛ IV —

Гаранции за търгуемите и нетъргуемите активи

ДЯЛ V —

Рамка на евросистемата за кредитна оценка на допустимите активи

ДЯЛ VI —

Рамка за оценка и контрол на риска при търгуемите и нетъргуемите активи

Глава 1 —

Мерки за контрол на риска при търгуемите активи

Глава 2 —

Мерки за контрол на риска при нетъргуемите активи

Глава 3 —

Правила за оценяване на търгуемите и нетъргуемите активи

ДЯЛ VII —

Приемане на неденоминирано в евро обезпечение в непредвидени ситуации

ДЯЛ VIII —

Правила за използването на допустими активи

ДЯЛ IX —

Трансгранично използване на допустими активи

ПЕТА ЧАСТ —

САНКЦИИ В СЛУЧАЙ НА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА КОНТРАГЕНТА

ШЕСТА ЧАСТ —

ДИСКРЕЦИОННИ МЕРКИ

СЕДМА ЧАСТ —

ДОПЪЛНИТЕЛНИ МИНИМАЛНИ ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ОПЕРАЦИИТЕ ПО ПАРИЧНАТА ПОЛИТИКА НА ЕВРОСИСТЕМАТА

Глава 1 —

Допълнителни минимални общи изисквания, приложими към всички разпоредби относно операциите по паричната политика на Евросистемата

Глава 2 —

Допълнителни минимални общи изисквания, приложими към споразуменията за обратно изкупуване и споразуменията за обезпечен кредит

Глава 3 —

Допълнителни минимални общи изисквания, приложими единствено към репо сделките

Глава 4 —

Допълнителни минимални общи изисквания, приложими единствено към споразуменията за обезпечен кредит

Глава 5 —

Допълнителни минимални общи изисквания, приложими единствено към валутните суапове за целите на паричната политика

ОСМА ЧАСТ —

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

ПРИЛОЖЕНИЕ I —

Минимални резерви

ПРИЛОЖЕНИЕ II —

Обявяване на тръжни операции

ПРИЛОЖЕНИЕ III —

Разпределение при търгове и тръжни процедури

ПРИЛОЖЕНИЕ IV —

Обявяване на резултатите от търга

ПРИЛОЖЕНИЕ V —

Критерии за избор на контрагенти за участие в операции по валутно интервениране

ПРИЛОЖЕНИЕ VI —

Трансгранично използване на допустими активи

ПРИЛОЖЕНИЕ VII —

Изчисляване на санкциите, които се прилагат в съответствие с пета част

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII —

Изисквания за отчетност за данни на ниво кредит за обезпечени с активи ценни книжа

ПРИЛОЖЕНИЕ IX —

Процес на мониторинг на резултатите на рамката на евросистемата за кредитна оценка

ПРИЛОЖЕНИЕ X —

Нива на дсиконтиранията при оценяването

ПРИЛОЖЕНИЕ XI —

Форми на ценни книжа

ПРИЛОЖЕНИЕ XII —

Примери за операции и процедури по паричната политика на евросистемата

ПРИЛОЖЕНИЕ XIII —

Таблица на съответствията

ПРИЛОЖЕНИЕ XIV —

Отменени насоки и последващи изменения към тях

ПЪРВА ЧАСТ

ПРЕДМЕТ, ОБХВАТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Предмет и обхват

1.   С настоящите насоки се установяват еднообразните правила за прилагането на единната парична политика от Евросистемата в държавите членки, чиято парична единица е еврото.

2.   Евросистемата предприема всички необходими мерки за извършване на операциите по паричната политика на Евросистемата в съответствие с принципите, средствата, инструментите, изискванията, критериите и процедурите, установени в настоящите насоки.

3.   Правоотношенията между Евросистемата и нейните контрагенти се установяват в подходящи договорни или регулаторни разпоредби, прилагани от съответната НЦБ, в които са въведени съответно разпоредбите на настоящите насоки.

4.   Управителният съвет на ЕЦБ може по всяко време да променя средствата, инструментите, изискванията, критериите и процедурите за изпълнение на операциите по паричната политика на Евросистемата.

5.   Евросистемата си запазва правото да изисква и да получава от контрагентите всяка съответна информация, която е необходима за изпълнението на задачите и за постигането на целите ѝ във връзка с операциите по паричната политика. Това право не засяга другите съществуващи конкретни права на Евросистемата да изисква информация, свързана с операциите по паричната политика.

Член 2

Определения

За целите на настоящите насоки се използват следните определения:

(1)

„конвенция за отчитане на дните „реални дни/360““ е конвенцията, прилагана при операции по паричната политика на Евросистемата, която определя реалния брой календарни дни, включени при изчисляването на лихвите на база 360 дни годишно;

(2)

„агенция“ са лица, които Евросистемата е класифицирала като агенции; списъкът на лицата, класифицирани като агенции, е публикуван на уебсайта на ЕЦБ;

(3)

„обезпечени с активи ценни книжа“ (ОАЦК) са дългови инструменти, които са обезпечени с пул от обособени финансови активи (фиксирани или възобновяеми), които се очаква да се конвертират в парични средства в рамките на определен период от време. Освен това е възможно да съществуват права или други активи, които осигуряват обслужването или своевременното разпределяне на постъпленията на държателите на ценната книга. Като цяло, обезпечените с активи ценни книжа се емитират от специално създадени инвестиционни дружества, които са придобили пула от финансови активи от инициатора или продавача. В този смисъл плащанията по обезпечените с активи ценни книжа зависят предимно от паричните потоци, генерирани от активите в базисния пул, и другите права, създадени с цел да гарантират навременността на плащането, като например ликвидни улеснения, гаранции или други характеристики, известни най-общо като кредитни подобрения;

(4)

„двустранна процедура“ е процедура, при която НЦБ или при извънредни обстоятелства — ЕЦБ, извършват операции за фино регулиране или окончателни сделки пряко с един или повече контрагенти, или чрез фондови борси или пазарни посредници, без да се използват тръжни процедури;

(5)

„безналична система“ е система, която позволява прехвърляне на ценни книжа и други финансови активи без физическо движение на документи на хартия или сертификати, например електронно прехвърляне на ценни книжа;

(6)

„работен ден“ е: а) по отношение на задължение за извършване на плащане — всеки ден, в който TARGET2 работи за извършване на такова плащане; или б) по отношение на задължение за доставяне на активи — всеки ден, в който системата за сетълмент на ценни книжа, през която следва да бъде извършена доставката, работи на мястото, където следва да бъде извършена доставката на съответните ценни книжа;

(7)

„централен депозитар за ценни книжа“ (ЦДЦК) е лице, което: а) осигурява обработката и сетълмента на сделки с ценни книжа по безналичен начин; б) предоставя попечителски услуги (например администриране на корпоративни действия и обратни изкупувания); в) има активна роля при осигуряването на интегритета на емисиите ценни книжа. Ценните книжа могат да бъдат съхранявани в материална форма (но блокирани) или в нематериална форма (т.е. съществуват единствено като електронни записи);

(8)

„обезпечен кредит“ е споразумение между НЦБ и контрагент, чрез което на контрагента се предоставя ликвидност чрез кредит, който е обезпечен с изпълнимо право на обезпечение, предоставено от този контрагент на НЦБ под формата, например, на залог, прехвърляне на права или друг вид обезпечение върху активи;

(9)

„набиране на срочни депозити“ е инструмент, използван при извършване на операции на открития пазар, при който Евросистемата кани контрагентите да откриват срочни депозити по сметки в НЦБ на тяхната държавата по произход, с цел изтегляне на ликвидност от пазара;

(10)

„компетентен орган“ е официално признат от националното право публичен орган или структура, който/която разполага с правомощие по националното право да осъществява надзор върху институциите като част от надзорната система в съответната държава членка;

(11)

„контрагент“ е институция, която отговаря на критериите за допустимост, установени в трета част, което ѝ дава право на достъп до операциите на паричната политика на Евросистемата;

(12)

„обезпечени облигации“ са дългови инструменти, при които съществува двойна възможност за удовлетворяване: а) пряко или косвено от кредитна институция; и б) от динамичен пул от обезпечения от базови активи, и при които липсва разделяне на риска. Терминът включва обезпечени облигации от типа „jumbo“, традиционни обезпечени облигации и други обезпечени облигации;

(13)

„вземане по кредит“ е вземане за връщането на пари, което се изразява в задължение по дълга на длъжник спрямо контрагент. Вземанията по кредити също така включват Schuldscheindarlehen и регистрирани в Нидерландия частни вземания от правителството или от други допустими длъжници, които са обезпечени с държавна гаранция, например жилищни сдружения;

(14)

„кредитна институция“ е кредитна институция по смисъла на член 2, параграф 5 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (7) и член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (8), която подлежи на надзор от компетентен орган; или кредитна институция, която е публична собственост, по смисъла на член 123, параграф 2 от Договора, която подлежи на надзор, чиито стандарти са съпоставими с тези на надзора от страна на компетентен орган;

(15)

„кредитен рейтинг“ има същия смисъл, както е определено в член 3, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета (9);

(16)

„трансгранично използване“ е предоставяне като обезпечение от контрагент на НЦБ на неговата държава по произход на:

а)

търгуеми активи, държани в друга държава членка, чиято парична единица е еврото;

б)

търгуеми активи, емитирани в друга държава членка и държани в държавата членка на НЦБ по произход;

в)

вземания по кредити, в случаите когато споразумението за вземане по кредит се уреждат от правото на друга държава членка, чиято парична единица е еврото, различна от държавата членка на НЦБ по произход;

г)

обезпечени с ипотека потребителски дългови инструменти в съответствие с приложимите процедури на модела на кореспондентски отношения между централните банки;

(17)

„валутно хеджиране“ е споразумение между емитента на ценни книжа и хеджингов контрагент, съгласно което част от валутния риск, произтичащ от получаване на парични потоци в различна от евро валута, бива частично намален чрез замяната им с плащания в евро от хеджинговия контрагент, включително гаранции от страна на последния относно тези плащания;

(18)

„попечител“ е лице, което предприема съхранение и администриране на ценни книжа и други финансови активи от името на други лица;

(19)

„пазарна стойност при неизпълнение“ по отношение на всички активи на всяка дата е:

а)

пазарната стойност на тези активи в момента на оценката при неизпълнение, изчислена въз основа на най-представителната цена за работния ден, предшестващ датата на оценка;

б)

при липса на представителна цена за даден актив на работния ден, предшестващ датата на оценката, се използва последната цена, по която е търгуван активът. Ако няма налична цена, по която е търгуван активът, предприемащата операцията НЦБ определя цена, като взема предвид последната цена, определена за актива на референтния пазар;

в)

при активи, за които не съществува пазарна стойност, се използва всеки друг приемлив метод на оценка;

г)

ако НЦБ е продала активите или еквивалентни на тях активи по пазарната им цена преди момента на оценката при неизпълнение, нетният приход от продажбата след приспадане на всички основателни разходи и такси, свързани с такава продажба, като НЦБ прави това изчисление и определя сумите;

(20)

„доставка срещу плащане“ или „система от типа „доставка срещу плащане““ е механизъм, използван в система за сетълмент от типа „обмен срещу стойност“, който гарантира, че окончателното прехвърляне, т.е. доставянето на активи се извършва само при направено съответстващо окончателно прехвърляне на други активи, т.е. плащане;

(21)

„депозитно улеснение“ е вид ликвидно улеснение с постоянен достъп, предлагано от Евросистемата, което контрагентите могат да ползват за овърнайт депозити в Евросистемата чрез НЦБ, носещи предварително определена лихва;

(22)

„лихвен процент по депозитното улеснение“ е лихвеният процент, прилаган към депозитното улеснение;

(23)

„ползване в страната“ е предоставяне като обезпечение от контрагент, установен в държава членка, чиято парична единица е еврото, на търгуеми активи, емитирани и държани в същата държава членка, в която е неговата НЦБ по произход, или вземания по кредити, в случаите когато споразумението за вземане по кредит се урежда от правото на държавата членка на НЦБ на държавата по произход на контрагента, и обезпечените с ипотека потребителски дългови инструменти, емитирани от лица, установени в държавата членка на НЦБ по произход;

(24)

„система на целево предназначение“ е система на НЦБ за управление на обезпеченията, чрез която се предоставя ликвидност срещу конкретни, подлежащи на идентифициране активи, предназначени за обезпечение за конкретни кредитни операции на Евросистемата. Заместването на тези активи с други конкретни допустими активи може да бъде разрешено от НЦБ на държавата по произход, при условие че те са предназначени за обезпечение и са адекватни за конкретната операция;

(25)

„допустими активи“ са активи, които отговарят на критериите, установени в четвърта част и са съответно допустими като обезпечение при кредитните операции на Евросистемата;

(26)

„край на деня“ е частта от работния ден, след като TARGET2 е приключила работа, когато обработените в нея плащания стават окончателни за деня;

(27)

„инфлационен индекс в еврозоната“ е индекс, предоставян от Евростат или от национален статистически орган на държава членка, чиято парична единица е еврото, например хармонизирания индекс на потребителските цени;

(28)

„Европейско икономическо пространство“ (ЕИП) са всички държави членки, независимо дали са се присъединили официално към ЕИП, заедно с Исландия, Лихтенщайн и Норвегия;

(29)

„Евросистема“ е ЕЦБ и НЦБ;

(30)

„работен ден на Евросистемата“ е всеки ден, в който ЕЦБ и най-малко една НЦБ работят за целите на извършване на операции по паричната политика на Евросистемата;

(31)

„кредитни операции на Евросистемата“ са: а) обратни сделки за предоставяне на ликвидност, т.е. операции по паричната политика на Евросистемата за предоставяне на ликвидност, с изключение на валутни суапове за целите на паричната политика и окончателни покупки; и б) кредит в рамките на деня;

(32)

„операции по паричната политика на Евросистемата“ са операциите на открития пазар и ликвидните улеснения с постоянен достъп;

(33)

„рамката за оценка на потребители на Евросистемата“ е рамката, която е на разположение на уебсайта на ЕЦБ, за оценката на системи за сетълмент на ценни книжа и връзки с оглед на определяне на допустимостта им за използване при кредитни операции на Евросистемата;

(34)

„окончателно прехвърляне“ е неотменимо и безусловно прехвърляне, с което се изпълнява задължението за прехвърляне;

(35)

„финансово предприятие“ има същия смисъл, както е определено в Регламент (ЕС) № 549/2013 на Европейския парламент и на Съвета (10);

(36)

„операции за фино регулиране“ са категория операции на открития пазар, извършвани от Евросистемата главно за справяне с колебания в ликвидността на пазара;

(37)

„фиксирани купони“ са дългови инструменти с предварително определено периодично лихвено плащане;

(38)

„тръжна процедура с фиксиран лихвен процент“ е тръжна процедура, при която ЕЦБ определя лихвения процент, цената, суап-точката или спреда преди тръжната процедура, а участващите контрагентите заявяват сумата, с която желаят да търгуват по този фиксиран лихвен процент, цена, суап-точка или спред;

(39)

„плаващ купон“ е купон, свързан с референтен лихвен процент с коригиран период, съответстващ на този купон, не по-дълъг от една година;

(40)

„валутен суап за целите на паричната политика“ е инструмент, използван при извършване на операции на открития пазар, при които Евросистемата купува или продава по спот цени евро срещу чуждестранна валута и в същото време го продава или купува обратно посредством форуърдна сделка на определена дата на обратно изкупуване;

(41)

„НЦБ на държавата по произход“ е НЦБ на държавата членка, чиято парична единица е еврото, в която е установен контрагентът;

(42)

„указателен календар за редовните тръжни операции на Евросистемата“ е календар, изготвен от Евросистемата, одобрен от Управителния съвет на ЕЦБ, който указва графика на периода на поддържане на резервите, както и обявяването, разпределението и матуритета на основните операции по рефинансиране и редовните операции по дългосрочно рефинансиране;

(43)

„международен централен депозитар на ценни книжа“ (МЦДЦК) е ЦДЦК, който е активен в сетълмента на международно търгуеми ценни книжа от различни национални пазари, обикновено в различни валутни зони;

(44)

„международна организация“ е лице, посочено в член 118 от Регламент (ЕС) № 575/2013, при което експозициите към такова лице получават 0 % рисково тегло;

(45)

„международен идентификационен номер на ценни книжа“ (ISIN) е международният идентификационен код, който се дава на ценните книжа, емитирани на финансовите пазари;

(46)

„кредит в рамките на деня“ е кредит, отпуснат за срок, по-кратък от един работен ден, както е определен в Насоки ЕЦБ/2012/27;

(47)

„емитиране на дългови сертификати на ЕЦБ“ е инструмент на паричната политика, използван при извършване на операции на открития пазар, чрез който ЕЦБ емитира дългови сертификати, които представляват дългово задължение на ЕЦБ към притежателя на сертификата;

(48)

„обезпечени облигации от типа „jumbo““ са обезпечени облигации, емитирани в съответствие с изискванията на член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (11) и с обем на емисията най-малко 1 милиард евро, за които най-малко трима маркет-мейкъри осигуряват редовни заявки и изискват котировки;

(49)

„вземания по лизинг“ са планирани и основани на договор плащания от лизингополучател на лизингодател съгласно условията на договора за лизинг. Остатъчните стойности не са вземания по лизинг;

(50)

„ликвидна помощ“ е всеки структурен, действителен или потенциален компонент, който е предназначен или се счита за подходящ за покриване на временен паричен недостиг, който може да възникне през периода до приключване на сделката с ОАЦК;

(51)

„операции по дългосрочно рефинансиране“ са категория операции на открития пазар, извършвани от Евросистемата под формата на обратни сделки, които имат за цел предоставяне на ликвидност с матуритет, по-дълъг от матуритета на основните операции по рефинансиране на финансовия сектор;

(52)

„основни операции по рефинансиране“ са категория редовни операции на открития пазар, извършвани от Евросистемата под формата на обратни сделки;

(53)

„период на поддържане“ има същото значение, както е определено в Регламент (ЕО) № 1745/2003 (ЕЦБ/2003/9);

(54)

„искане за предоставяне на допълнително обезпечение“ е процедура, свързана с прилагането на маржове на отклонение, което означава, че ако стойността на активите, мобилизирани като обезпечение от контрагент, която редовно се оценява, спадне под определено равнище, Евросистемата изисква от контрагента да предостави допълнителни допустими активи или парични средства. За пул-системи искане за предоставяне на допълнително обезпечение се извършва само в случаи на недостатъчно обезпечаване, а за системи на целево предназначение се извършват искания за предоставяне на симетрично допълнително обезпечение, като всеки метод е допълнително определен в националната документация на НЦБ на държавата по произход;

(55)

„пределен лихвен процент“ е най-ниският лихвен процент при тръжни процедури за предоставяне на ликвидност с променлив лихвен процент, по който заявките са изпълнени, или най-високият лихвен процент при тръжни процедури за изтегляне на ликвидност с променлив лихвен процент, по който заявките са изпълнени;

(56)

„пределно кредитно улеснение“ е ликвидно улеснение с постоянен достъп, предлагано от Евросистемата, което контрагентите могат да използват за получаване на овърнайт кредити от Евросистемата чрез НЦБ по предварително определен лихвен процент, при което се прилага изискването за достатъчни допустими активи като обезпечение;

(57)

„лихвен процент по пределното кредитно улеснение“ е лихвеният процент, прилаган към пределното кредитно улеснение;

(58)

„пределна суап-котировка“ е суап-котировката, при която се изчерпва общата сума за разпределение при търг;

(59)

„търгуеми активи“ са дългови инструменти, които са приети за търговия на определен пазар и които отговарят на критериите за допустимост, установени в четвърта част;

(60)

„падеж“ е датата, на която изтича срокът на операция по паричната политика на Евросистемата. При споразумение за обратно изкупуване или при суап падежът съответства на датата на обратното изкупуване;

(61)

„държава членка“ е държава членка на Съюза;

(62)

multicédulas“ са дългови инструменти, емитирани от определени испански дружества със специална инвестиционна цел (Fondo de Titulización de Activos, FTA), които позволяват определен брой малки по размер cédulas (испански обезпечени облигации) от няколко инициатори да бъдат обединени заедно;

(63)

„многостранна банка за развитие“ е лице, посочено в член 117, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013, при което експозициите към такова лице получават 0 % рисково тегло;

(64)

„аукцион с различни лихвени проценти (американски аукцион)“ е аукцион, при който лихвеният процент, цената или суап-точката при разпределението са равни на предложените при всяка отделна заявка лихвен процент, цена или суап-точка;

(65)

„стъпаловиден купон“ е структура на купона, при която частта от маржа (x) нараства повече от веднъж по време на срока на актива в съответствие с предварително определен график на предварително определени дати, обикновено на датата на искането или датата на плащане по купона;

(66)

„национална централна банка“ (НЦБ) е националната централна банка на държава членка, чиято парична единица е еврото;

(67)

„работен ден на НЦБ“ е всеки ден, в който НЦБ работи с цел извършване на операции по паричната политика на Евросистемата, включително дни, в които клоновете на тази НЦБ може да бъдат затворени поради местни или регионални неработни дни за банките;

(68)

„държави от Г-10 извън ЕИП“ са държави, които участват в Групата на десетте (Г-10) и които са извън ЕИП, т.е. Съединените американски щати, Канада, Япония и Швейцария;

(69)

„нефинансово предприятие“ има същото значение, както е определено в Регламент (ЕС) № 549/2013;

(70)

„нетъргуем актив“ е всеки един от следните активи: срочни депозити, вземания по кредити и потребителски дългови инструменти, обезпечени с ипотека;

(71)

„други обезпечени облигации“ са структурирани обезпечени облигации и multicédulas;

(72)

„окончателна сделка“ е инструмент, използван при извършване на операции на открития пазар, чрез който Евросистемата окончателно купува или продава допустими търгуеми активи на пазара (спот или форуърд) и който води до пълно прехвърляне на собственост от продавача на купувача без възможност за обратно прехвърляне на правото на собственост;

(73)

„пул-система“ е система за управление на обезпечения на НЦБ, при която контрагентът поддържа в тази НЦБ пул-сметка за депозиране на активи, обезпечаващи съответните кредитни операции на Евросистемата на този контрагент, при което активите се записват по начин, по който отделният допустим актив не е свързан с конкретна кредитна операция на Евросистемата и контрагентът може непрекъснато да заменя базовите активи;

(74)

„публичен кредитен рейтинг“ са кредитни рейтинги, които са: а) издадени от регистрирани в Съюза агенции за кредитен рейтинг и приети от Евросистемата; и б) публично оповестени или разпространени чрез абонамент;

(75)

„субект от публичния сектор“ е субект, който е класифициран от национален статистически орган като единица в рамките на държавния сектор за целите на Регламент (ЕС) № 549/2013;

(76)

„бърз търг“ е тръжна процедура, която обикновено се изпълнява в рамките на 105 минути от обявяването на търга до потвърждаването на резултата от разпределението и която може да бъде ограничена до определен кръг контрагенти, както допълнително е определено във втора част;

(77)

„споразумение за обратно изкупуване“ е договореност, посредством която даден допустим актив се продава на купувач без запазване на правото на собственост от страна на продавача, като едновременно с това продавачът придобива правото и задължението да изкупи обратно еквивалентен актив по определена цена в бъдещ момент или при поискване;

(78)

„дата на обратно изкупуване“ е датата, на която купувачът е задължен да продаде обратно на продавача еквивалентните активи във връзка със сделка съгласно споразумение за обратно изкупуване;

(79)

„цена на обратно изкупуване“ е цената, на която купувачът е задължен да продаде обратно на продавача еквивалентните активи във връзка със сделка съгласно споразумение за обратно изкупуване. Цената на обратното изкупуване е равна на сбора от покупната цена и ценовия диференциал, съответстващ на лихвата по предоставената ликвидност за периода до падежа на операцията;

(80)

„обратна сделка“ е инструмент, използван при извършване на операции на открития пазар и при предоставяне на достъп до пределното кредитно улеснение, при което НЦБ купува или продава допустими активи по споразумение за обратно изкупуване или извършва кредитни операции под формата на обезпечени кредити;

(81)

„попечителска сметка“ е сметка за ценни книжа, управлявана от МЦДЦК, ЦДЦК или НЦБ, по която кредитните институции могат да предоставят ценни книжа, допустими за кредитни операции на Евросистемата;

(82)

„система за сетълмент на ценни книжа“ (ССЦК) е система, която позволява прехвърляне на ценни книжа, както безплатно, така и срещу заплащане (доставка срещу плащане);

(83)

„дата на сетълмент“ е датата, на която е извършен сетълментът на сделката;

(84)

„аукцион с единен лихвен процент (холандски аукцион)“ е аукцион, при който лихвеният процент, цената или суап-точката при разпределението, прилагани за всички удовлетворени заявки, са равни на пределния лихвен процент, цена или суап-точка;

(85)

„дружество със специална инвестиционна цел“ е дружество със специална цел — секюритизация съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 66 от Регламент (ЕС) 575/2013;

(86)

„стандартен търг“ е тръжна процедура, която обичайно се провежда в рамките на 24 часа от обявяването на търга до потвърждаването на резултата от разпределението;

(87)

„структурни операции“ е категория операции на открития пазар, извършвани от Евросистемата за приспособяване на структурната ликвидна позиция на Евросистемата спрямо финансовия сектор или за преследване на други цели на паричната политика, както допълнително е определено във втора част;

(88)

„структурирани обезпечени облигации“ са обезпечени облигации, с изключение на multicédulas, които не са емитирани в съответствие с изискванията съгласно член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО

(89)

„суап-точка“ е разликата между валутните курсове по форуърдната сделка и по спот-сделката при валутен суап, котирани съгласно общите установени пазарни практики;

(90)

„продължаващо емитиране“ или „продължаваща емисия“ е емисия, която образува една серия на емитиране с по-ранно емитиране или емисия;

(91)

„TARGET2“ е системата за брутен сетълмент в реално време за еврото, предоставяща сетълмент на плащания в евро в пари на централната банка, уредена съгласно Насоки ЕЦБ/2012/27;

(92)

„тръжна процедура“ е процедура, при която Евросистемата предоставя или изтегля ликвидност от пазара, при което НЦБ сключва сделки посредством приемане на заявки, представени от контрагенти след публично съобщение;

(93)

„дата на търговия (Т)“ е датата, на която се сключва сделката, т.е. споразумението за финансова сделка между двама контрагенти. Датата на търговия може да съвпадне с датата на сетълмент за сделката (сетълмент в същия ден) или да предхожда датата на сетълмент с определен брой работни дни (датата на сетълмент се означава като Т + времето до сетълмента);

(94)

„традиционни обезпечени облигации“ са обезпечени облигации, различни от обезпечени облигации от типа „jumbo“, които са емитирани в съответствие с изискванията съгласно член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО;

(95)

„трето лице — посредник“ е оператор на ССЦК, който е сключил договор с НЦБ, чрез който този оператор се задължава да предоставя определени услуги, свързани с управление на обезпечения, като посредник на тази НЦБ;

(96)

„Съюзът“ означава Европейският съюз;

(97)

„дисконтиране при оценяването“ е процентно намаление, прилагано спрямо пазарната стойност на актив, мобилизиран като обезпечение в кредитни операции на Евросистемата;

(98)

„намаление на стойността от преоценка“ е определено процентно намаление на пазарната стойност на активи, мобилизирани като обезпечение в кредитни операции на Евросистемата, преди прилагането на дисконтиране при оценяването;

(99)

„тръжна процедура с променлив лихвен процент“ е тръжна процедура, при която участващите контрагенти заявяват както сумата, с която желаят да търгуват, така и лихвения процент, суап-точката или цената, на която желаят да сключат сделки с Евросистемата в конкуренция помежду си, при което най-напред биват удовлетворявани най-конкурентните заявки до изчерпване на общата предложена сума;

(100)

„нулев купон“ е дългов инструмент без периодични плащания по купона.

ВТОРА ЧАСТ

СРЕДСТВА, ОПЕРАЦИИ, ИНСТРУМЕНТИ И ПРОЦЕДУРИ ПО ПАРИЧНАТА ПОЛИТИКА НА ЕВРОСИСТЕМАТА

Член 3

Рамка на прилагане на паричната политика на Евросистемата

1.   Средствата, използвани от Евросистемата при прилагане на паричната политика, се състоят от:

а)

операции на открития пазар;

б)

ликвидни улеснения с постоянен достъп;

в)

изисквания за минимални резерви.

2.   Изискванията за минимални резерви са посочени в Регламент (ЕО) № 2531/98 и Регламент (ЕО) № 1745/2003 (ЕЦБ/2003/9). Някои характеристики на изискванията за минимални резерви са пояснени в приложение I с информативна цел.

Член 4

Указателни характеристики на операциите по паричната политика на Евросистемата

В таблица 1 се съдържа преглед на характеристиките на операциите по паричната политика на Евросистемата.

Таблица 1

Преглед на характеристиките на операциите по паричната политика на Евросистемата

Категории операции по паричната политика

Видове инструменти

Матуритет

Честота

Процедура

Предоставяне на ликвидност

Изтегляне на ликвидност

Операции на открития пазар

Основни операции по рефинансиране

Обратни сделки

Една седмица

Седмична

Стандартни тръжни процедури

Операции по дългосрочно рефинансиране

Обратни сделки

Три месеца (12)

Месечна (12)

Стандартни тръжни процедури

Операции за фино регулиране

Обратни сделки

Обратни сделки

Нестандартизирани

Нестандартизирани

Тръжни процедури

Валутни суапове

Валутни суапове

 

 

Двустранни процедури

 

Набиране на срочни депозити

 

 

 

Структурни операции

Обратни сделки

Обратни сделки

Нестандартизирани

Нестандартизирани

Стандартни тръжни процедури

Емитиране на дългови сертификати на ЕЦБ

По-малко от 12 месеца

Нестандартизирани

Окончателни покупки

Окончателни продажби

Нестандартизирани

Тръжни процедури

Двустранни процедури

Ликвидни улеснения с постоянен достъп

Пределно кредитно улеснение

Обратни сделки

Овърнайт

Достъп по преценка на контрагентите

Депозитно улеснение

Депозити

Овърнайт

Достъп по преценка на контрагентите

ДЯЛ I

ОПЕРАЦИИ НА ОТКРИТИЯ ПАЗАР

ГЛАВА 1

Преглед на операциите на открития пазар

Член 5

Преглед на категориите и инструментите по отношение на операциите на открития пазар

1.   Евросистемата може да извършва операции на открития пазар за регулиране на лихвените проценти, за управление на ликвидността на финансовия пазар и за сигнализиране на позицията по паричната политика.

2.   В зависимост от тяхната конкретна цел операциите на открития пазар могат да бъдат групирани в следните категории:

а)

основни операции по рефинансиране;

б)

операции по дългосрочно рефинансиране;

в)

операции за фино регулиране;

г)

структурни операции.

3.   Операциите на открития пазар се извършват чрез следните инструменти:

а)

обратни сделки;

б)

валутни суапове за целите на паричната политика;

в)

набиране на срочни депозити;

г)

емитиране на дългови сертификати на ЕЦБ;

д)

окончателни сделки.

4.   По отношение на определените категории операции на открития пазар, посочени в параграф 2, се прилагат следните инструменти, посочени в параграф 3:

а)

основните операции по рефинансиране и операциите по дългосрочно рефинансиране се извършват изключително посредством обратни сделки;

б)

операциите за фино регулиране могат да бъдат извършвани посредством:

i)

обратни сделки,

ii)

валутни суапове за целите на паричната политика,

iii)

набиране на срочни депозити;

в)

структурните операции могат да бъдат извършвани посредством:

i)

обратни сделки,

ii)

емитиране на дългови сертификати на ЕЦБ,

iii)

окончателни сделки.

5.   ЕЦБ инициира операции на открития пазар и освен това решава относно условията за тяхното изпълнение и относно инструмента, който следва да се използва.

ГЛАВА 2

Категории операции на открития пазар

Член 6

Основни операции по рефинансиране

1.   Евросистемата извършва основните операции по рефинансиране посредством обратни сделки.

2.   По отношение на оперативните си характеристики основните операции по рефинансиране:

а)

са операции за предоставяне на ликвидност;

б)

обикновено се извършват всяка седмица в съответствие с указателния календар за редовните тръжни операции на Евросистемата;

в)

обикновено имат матуритет от една седмица, както е указано в указателния календар за редовните тръжни операции на Евросистемата, като се има предвид изключението по параграф 3;

г)

се извършват децентрализирано от НЦБ;

д)

се извършват посредством стандартни тръжни процедури;

е)

към тях се прилагат критериите за допустимост, установени в член 55, които трябва да бъдат изпълнени от всички контрагенти, подаващи заявки за такива операции;

ж)

се основават на допустими активи като обезпечение.

3.   Матуритетът на основните операции по рефинансиране може да се различава въз основа на различните неработни дни за банките в държавите членки, чиято парична единица е еврото.

4.   Управителният съвет на ЕЦБ редовно взема решения относно лихвените проценти по основните операции по рефинансиране. Преразгледаните лихвени проценти влизат в сила от началото на новия период на поддържане на резервите.

5.   Независимо от параграф 4, Управителният съвет на ЕЦБ може да променя лихвения процент по основните операции по рефинансиране по всяко време. Такова решение влиза в сила най-рано от следващия работен ден за Евросистемата.

6.   Основните операции по рефинансиране се извършват посредством тръжни процедури с фиксиран лихвен процент или посредством тръжни процедури с променлив лихвен процент в зависимост от решението на Евросистемата.

Член 7

Операции по дългосрочно рефинансиране

1.   Евросистемата извършва операции по дългосрочно рефинансиране посредством обратни сделки за предоставяне на ликвидност на контрагентите с матуритет, по-дълъг от матуритета на основните операции по рефинансиране.

2.   По отношение на оперативните си характеристики операциите по дългосрочно рефинансиране:

а)

са обратни операции за предоставяне на ликвидност;

б)

се извършват редовно всеки месец в съответствие с указателния календар за редовните тръжни операции на Евросистемата, при спазване на изключението, посочено в параграф 4;

в)

обикновено имат матуритет три месеца в съответствие с указателния календар за редовните тръжни операции на Евросистемата, при спазване на изключенията, посочени в параграфи 3 и 4;

г)

се извършват децентрализирано от НЦБ;

д)

се извършват посредством стандартни тръжни процедури;

е)

към тях се прилагат критериите за допустимост, посочени в член 55, които трябва да бъдат изпълнени от всички контрагенти, подаващи заявки за такива операции;

ж)

се основават на допустими активи като обезпечение.

3.   Матуритетът на операциите по дългосрочно рефинансиране може да се различава въз основа на различните неработни дни за банките в държавите членки, чиято парична единица е еврото.

4.   Евросистемата може да извършва извънредно операции по дългосрочно рефинансиране с матуритет, различен от три месеца. Такива операции не са посочени в указателния календар за редовните тръжни операции на Евросистемата.

5.   Посочените в параграф 4 операции по дългосрочно рефинансиране с матуритет повече от три месеца, които се извършват извънредно, могат да съдържат клауза за предсрочно погасяване. Тази клауза може да предвижда или опция, или задължение за контрагентите, по силата на които те могат да погасяват изцяло или отчасти сумите, които са им разпределени в дадена операция. Клаузите за задължително предсрочно погасяване трябва да бъдат основани на изрични и предварително определени условия. Датите, на които предсрочните погасявания влизат в сила, се обявяват от Евросистемата в момента на обявяването на операциите. При извънредни обстоятелства Евросистемата може да реши временно да спре предсрочните погасявания на определени дати въз основа на, inter alia, неработни дни за банките в държави членки, чиято парична единица е еврото.

6.   Операциите по дългосрочно рефинансиране се извършват посредством тръжни процедури с променлив лихвен процент, освен ако Евросистемата реши да ги извършва посредством тръжна процедура с фиксиран лихвен процент. В такъв случай лихвеният процент, приложим към тръжните процедури с фиксиран лихвен процент, може да бъде индексиран към базисен референтен лихвен процент (например среден лихвен процент по основните операции по рефинансиране) за срока на операцията със или без спред.

Член 8

Операции за фино регулиране

1.   Евросистемата може да извършва операции за фино регулиране посредством обратни сделки, валутни суапове за целите на паричната политика или набиране на срочни депозити главно за справяне с колебания в ликвидността на пазара.

2.   По отношение на оперативните си характеристики операциите за фино регулиране:

а)

могат да бъдат извършвани като операция за предоставяне или за изтегляне на ликвидност;

б)

имат честота и матуритет, които обикновено не са стандартизирани;

в)

обикновено се извършват посредством бързи тръжни процедури, освен ако Евросистемата реши да извърши конкретната операция за фино регулиране чрез друго средство (стандартна тръжна процедура или двустранна процедура) от гледна точка на конкретни съображения на паричната политика или за да реагира на пазарните условия;

г)

се извършват децентрализирано от НЦБ, без да се засяга член 45, параграф 3;

д)

към тях се прилагат критериите за допустимост, посочени в трета част, в зависимост от:

i)

конкретния вид инструмент за извършване на операции за фино регулиране, и

ii)

приложимата процедура за този конкретен вид инструмент;

е)

когато се извършват посредством обратни сделки, те се основават на допустими активи като обезпечение.

3.   ЕЦБ може да извършва операции за фино регулиране във всеки работен ден за Евросистемата с цел противопоставяне на ликвидни диспропорции през периода на поддържане на резервите. Ако денят за търговия, денят за сетълмент и денят за плащане не са работни за НЦБ дни, съответната НЦБ не е длъжна да извършва такива операции.

4.   Евросистемата запазва висока степен на гъвкавост при избора на процедури и оперативни характеристики при извършването на операции за фино регулиране, за да реагира на пазарните условия.

Член 9

Структурни операции

1.   Евросистемата може да извършва структурни операции посредством обратни сделки, емитиране на дългови сертификати на ЕЦБ или окончателни сделки с цел приспособяване на структурната позиция на Евросистемата спрямо финансовата система или за преследване на други цели на прилагането на паричната политика.

2.   По отношение на оперативните си характеристики структурните операции:

а)

са операции за предоставяне или за изтегляне на ликвидност;

б)

имат честота и матуритет, които не са стандартизирани;

в)

се извършват посредством тръжни или двустранни процедури, в зависимост от вида на инструмента за извършване на структурната операция;

г)

се извършват децентрализирано от НЦБ;

д)

към тях се прилагат критериите за допустимост, посочени в трета част, в зависимост от: i) конкретния вид инструмент за извършване на структурните операции, и ii) приложимата процедура за този конкретен вид инструмент;

е)

структурните операции за предоставяне на ликвидност се основават на допустими активи като обезпечение, с изключение на окончателните покупки.

3.   Евросистемата запазва висока степен на гъвкавост при избора на процедури и оперативни характеристики при извършването на структурни операции, за да реагира на пазарните условия и другите структурни промени.

ГЛAВА 3

Инструменти за операции на открития пазар

Член 10

Обратни сделки

1.   Обратните сделки са специфични инструменти за извършване на операции на открития пазар, при които НЦБ купува или продава допустими активи съгласно споразумение за обратно изкупуване или извършва кредитни операции под формата на обезпечени кредити, в зависимост от съответните договорни или регулаторни разпоредби, прилагани от НЦБ.

2.   Споразуменията за обратно изкупуване и обезпечените кредити отговарят на изискванията за тези инструменти, установени в седма част.

3.   Обратните сделки за предоставяне на ликвидност се основават на допустими активи като обезпечение съгласно четвърта част.

4.   Оперативните характеристики на обратните сделки зависят от категорията операция на открития пазар, за която се използват.

5.   Обратните сделки за изтегляне на ликвидност се основават на активи, предоставени от Евросистемата. Критериите за допустимост на тези активи са идентични с критериите, прилагани за допустими активи, използвани в обратни сделки за предоставяне на ликвидност съгласно четвърта част. Не се прилага дисконтиране при оценяването при обратните сделки по изтегляне на ликвидност.

Член 11

Валутни суапове за целите на паричната политика

1.   Валутните суапове за целите на паричната политика се състоят от едновременни спот и форуърдни сделки в евро срещу чуждестранна валута.

2.   Валутните суапове за целите на паричната политика отговарят на допълнителните изисквания за тези инструменти, установени в седма част.

3.   Освен ако Управителният съвет на ЕЦБ реши друго, Евросистемата оперира само с най-търгуваните валути и съобразно стандартната пазарна практика.

4.   При всеки валутен суап за целите на паричната политика Евросистемата и контрагентите се договарят за суап-точките по сделката, които са котирани, в съответствие с общите установени пазарни практики. Условията на обменните курсове при валутни суапове за целите на паричната политика са посочени в таблица 2.

5.   По отношение на оперативните си характеристики валутните суапове за целите на паричната политика:

а)

могат да бъдат извършвани като операции за предоставяне или за изтегляне на ликвидност;

б)

имат честота и матуритет, които не са стандартизирани;

в)

се извършват посредством бързи тръжни или двустранни процедури, освен ако Евросистемата реши да извърши конкретната операция чрез друго средство (стандартна тръжна процедура) от гледна точка на конкретни съображения на паричната политика или за да реагира на пазарните условия;

г)

се извършват децентрализирано от НЦБ, без да се засяга член 45, параграф 3.

6.   Контрагентите, участващи във валутни суапове за целите на паричната политика, се подчиняват на критериите за допустимост, посочени в трета част, в зависимост от приложимата процедура за съответната операция.

Tаблица 2

Условия на обменните курсове при валутни суапове за целите на паричната политика

S

=

спот обменен курс (на датата на сделката по валутния суап) на еврото (EUR) към чуждестранната валута ABC

Formula

FM

=

форуърден обменен курс на еврото към чуждестранната валута ABC на датата на обратното изкупуване на суапа (M)

Formula

DM

=

форуърдни точки на еврото към чуждестранната валута ABC на датата на обратното изкупуване на суапа (M)

Formula

N(.)

=

сумата на валутата по спот сделката; N(.)M е сумата на валутата по форуърдната сделка:

 

Formula или Formula

 

Formula или Formula

Член 12

Набиране на срочни депозити

1.   Евросистемата може да покани контрагентите да открият срочни депозити по сметки в НЦБ на тяхната държава по произход.

2.   Депозитите, приемани от контрагентите, са с фиксиран срок, като се прилага фиксиран лихвен процент.

3.   Лихвените проценти, прилагани по срочните депозити, могат да бъдат: а) положителни; б) установени на 0 %; или в) отрицателни.

4.   По срочните депозити се прилага проста лихва съгласно конвенцията за отчитане на дните „реални дни/360“. Лихвата се изплаща на падежа на депозита. В случаи на отрицателен лихвен процент неговото прилагане по срочни депозити налага задължение за плащане на вложителя по отношение на НЦБ на държавата по произход, включително право на тази НЦБ да дебитира сметката на контрагента съобразно с това. НЦБ не предоставят обезпечение в замяна на срочните депозити.

5.   Срочните депозити се държат по сметки при НЦБ на държавата по произход, дори ако тези операции се извършват по централизиран начин от ЕЦБ съгласно член 45, параграф 3.

6.   По отношение на оперативните си характеристики набирането на срочни депозити:

а)

се извършва за изтегляне на ликвидност;

б)

може да бъде извършвано въз основа на предварително определен график на операции с предварително определени честота и матуритет или може да бъде извършвано при необходимост с цел реагиране на промени в условията за ликвидност, например набирането на срочни депозити може да бъде извършено в последния ден на периода на поддържане на резервите с цел противопоставяне на ликвидни диспропорции, които може да са се натрупали след разпределението на последната основна операция по рефинансиране;

в)

се извършва посредством бързи тръжни процедури, освен ако ЕЦБ реши да извърши конкретната операция чрез друго средство (двустранна процедура или стандартна тръжна процедура) от гледна точка на конкретни съображения на паричната политика или за да реагира на пазарните условия;

г)

се извършва децентрализирано от НЦБ, без да се засяга член 45, параграф 3.

7.   Контрагентите, участващи в набирането на срочни депозити, се подчиняват на критериите за допустимост, посочени в трета част, в зависимост от приложимата процедура за съответната операция.

Член 13

Емитиране на дългови сертификати на ЕЦБ

1.   Дълговите сертификати на ЕЦБ представляват дългово задължение на ЕЦБ по отношение на притежателя на сертификата.

2.   Дълговите сертификати на ЕЦБ се емитират и държат в безналична форма в депозитарите на ценни книжа в държавите членки, чиято парична единица е еврото.

3.   ЕЦБ не налага никакви ограничения върху прехвърляемостта на дълговите сертификати на ЕЦБ.

4.   ЕЦБ може да емитира дългови сертификати:

а)

с отстъпка, т.е. под номиналната стойност; или

б)

на стойност над номиналната стойност,

които се погасяват на падежа по номинална стойност.

Разликата между емисионната и номиналната стойност (при погасяване) се равнява на натрупаната лихва върху размера на емисията по договорения лихвен процент до падежа на сертификата. Прилаганият лихвен процент е проста лихва съгласно конвенцията за отчитане на дните „реални дни/360“. Изчисляването на размера на емисията се извършва в съответствие с таблица 3.

Таблица 3

Емитиране на дългови сертификати на ЕЦБ

Размерът на емисията е: Formula

където:

N

=

номинална стойност на дълговия сертификат на ЕЦБ

rI

=

лихвен процент (в %)

D

=

матуритет на дълговия сертификат на ЕЦБ (в дни)

PT

=

размерът на емисията на дълговия сертификат на ЕЦБ

5.   По отношение на оперативните характеристики на дълговите сертификати на ЕЦБ:

а)

те се емитират като операция на открития пазар за изтегляне на ликвидност;

б)

те могат да се емитират редовно или извънредно;

в)

те имат матуритет, който е по-малък от дванадесет месеца;

г)

те се емитират посредством стандартни тръжни процедури;

д)

техните търгове и сетълменти се извършват децентрализирано от НЦБ.

6.   Контрагентите, участващи в стандартната тръжна процедура за емитирането на дългови сертификати на ЕЦБ, се подчиняват на критериите за допустимост, посочени в трета част.

Член 14

Окончателни сделки

1.   Окончателната сделка включва цялостно прехвърляне на собственост от продавача на купувача без възможност за обратно прехвърляне на правото на собственост.

2.   При извършване на окончателни сделки и изчисляване на цените Евросистемата действа в съответствие с най-широко приетата пазарна конвенция за използваните при сделката дългови инструменти.

3.   По отношение на оперативните си характеристики окончателните сделки:

а)

могат да бъдат извършвани като операции за предоставяне на ликвидност (окончателни покупки) или операции за изтегляне на ликвидност (окончателни продажби);

б)

имат честота, която не е стандартизирана;

в)

се извършват посредством двустранни процедури, освен ако ЕЦБ реши да извърши конкретната операция чрез бързи или стандартни процедури;

г)

се извършват децентрализирано от НЦБ, без да се засяга член 45, параграф 3;

д)

се основават единствено на допустими търгуеми активи, посочени в четвърта част.

4.   Участващите в окончателни сделки контрагенти се подчиняват на критериите за допустимост, посочени в трета част.

Член 15

Задължения за обезпечаване и сетълмент при обратни сделки и валутни суапове за целите на паричната политика

1.   По отношение на обратни сделки за предоставяне на ликвидност и валутни суапове за предоставяне на ликвидност контрагентите:

а)

прехвърлят достатъчен обем допустими активи в случай на обратни сделки или съответстващата сума чуждестранна валута в случай на валутни суапове за извършване на сетълмент в деня на сетълмента;

б)

осигуряват адекватно обезпечаване на операцията до нейния падеж;

в)

когато е приложимо по отношение на буква б), предоставят адекватно обезпечаване под формата на съответстващи искания за допълнително обезпечение посредством достатъчно допустими активи или парични средства.

2.   По отношение на обратни сделки за изтегляне на ликвидност и валутни суапове за целите на паричната политика за изтегляне на ликвидност контрагентите:

а)

прехвърлят достатъчна сума парични средства за сетълмент на суми, които са им разпределени при съответната операция за изтегляне на ликвидност;

б)

осигуряват адекватно обезпечаване на операцията до нейния падеж;

в)

когато е приложимо по отношение на буква б), предоставят адекватно обезпечаване под формата на съответстващи искания за допълнително обезпечение посредством достатъчни допустими активи или парични средства.

3.   Неизпълнението на изискванията, посочени в параграфи 1 и 2, се санкционира, доколкото е приложимо, съгласно членове 154—157.

Член 16

Задължения за сетълмент за окончателни покупки и продажби, набиране на срочни депозити и емитиране на дългови сертификати на ЕЦБ

1.   При операции на открития пазар, извършвани чрез окончателни покупки и продажби, набиране на срочни депозити и емитиране на дългови сертификати на ЕЦБ, контрагентите прехвърлят достатъчно допустими активи или парични средства за сетълмент на сумата, уговорена в сделката.

2.   Неизпълнението на изискванията, посочени в параграф 1, се санкционира, доколкото е приложимо, съгласно членове 154—157.

ДЯЛ II

ЛИКВИДНИ УЛЕСНЕНИЯ С ПОСТОЯНЕН ДОСТЪП

Член 17

Ликвидни улеснения с постоянен достъп

1.   НЦБ предоставят достъп до ликвидните улеснения с постоянен достъп, предлагани от Евросистемата, по инициатива на контрагентите си.

2.   Ликвидните улеснения с постоянен достъп включват следните категории:

а)

пределното кредитно улеснение;

б)

депозитното улеснение.

3.   Условията на ликвидните улеснения с постоянен достъп са идентични във всички държави членки, чиято парична единица е еврото.

4.   НЦБ предоставят достъп до ликвидните улеснения с постоянен достъп само в съответствие с целите на ЕЦБ и общите съображения на паричната политика.

5.   ЕЦБ може по всяко време да променя условията за използване на ликвидните улеснения с постоянен достъп или да ги спре временно.

6.   Управителният съвет на ЕЦБ редовно взема решения относно лихвените проценти за ликвидните улеснения с постоянен достъп. Преразгледаните лихвени проценти влизат в сила от началото на новия период на поддържане на резервите, определен в член 7 от Регламент (ЕО) № 1745/2003 (ЕЦБ/2003/9). ЕЦБ публикува календар на периодите на поддържане на резервите не по-късно от три месеца преди началото на всяка календарна година.

7.   Независимо от параграф 6, Управителният съвет на ЕЦБ може да променя лихвения процент за ликвидните улеснения с постоянен достъп по всяко време. Такова решение влиза в сила най-рано от следващия работен ден за Евросистемата.

ГЛАВА 1

Пределно кредитно улеснение

Член 18

Характеристики на пределното кредитно улеснение

1.   Контрагентите могат да използват пределното кредитно улеснение за получаване на овърнайт ликвидност от Евросистемата посредством обратна сделка с НЦБ на тяхната държава по произход по предварително определен лихвен процент, като използват допустими активи като обезпечение.

2.   НЦБ предоставят ликвидност по пределното кредитно улеснение чрез споразумения за обратно изкупуване или обезпечени кредити съгласно приложими договорни или регулаторни разпоредби на НЦБ.

3.   Не съществува ограничение по отношение на размера на ликвидност, която може да бъде предоставена по пределното кредитно улеснение при спазване на изискването за предоставяне на адекватно обезпечение съгласно параграф 4.

4.   Контрагентите се задължават да представят достатъчно допустими активи като обезпечение, преди да използват пределното кредитно улеснение. Тези активи следва да бъдат предварително депозирани в съответната НЦБ или доставени с искането за достъп до пределното кредитно улеснение.

Член 19

Условия за достъп за пределното кредитно улеснение

1.   Достъп до пределното кредитно улеснение имат институциите, които отговарят на критериите за допустимост съгласно член 55 и които имат достъп до сметка в НЦБ, където може да се извърши сетълмент на сделката, а именно в TARGET2.

2.   Достъпът до пределното кредитно улеснение се предоставя само в дните, когато TARGET2 работи. В дните, когато ССЦК не работят, достъпът до пределното кредитно улеснение се предоставя въз основа на допустими активи, които вече са били предварително депозирани в НЦБ.

3.   Ако НЦБ или някой от нейните клонове не са отворени за целите на извършване на операции по паричната политика в определени работни дни за Евросистемата поради национални или регионални неработни дни за банките, НЦБ на държавата по произход уведомява своите контрагенти предварително за мерките, които ще бъдат предприети за осигуряване на достъп до пределното кредитно улеснение на неработен ден за банките.

4.   Достъпът до пределното кредитно улеснение може да бъде предоставен въз основа на конкретно искане на контрагента или автоматично, както е посочено съответно в параграфи 5 и 6.

5.   Контрагентът може да изпрати до НЦБ на неговата държава по произход искането за достъп до пределното кредитно улеснение. При условие че искането е получено от НЦБ на държавата по произход не по-късно от 15 минути след края на работното време на TARGET2, НЦБ обработва искането в рамките на същия ден в TARGET2. Крайният срок за отправяне на искане за достъп до пределно кредитно улеснение се отлага допълнително с 15 минути в последния работен за Евросистемата ден от периода на поддържане на резервите. Искането за достъп до пределното кредитно улеснение посочва сумата на искания кредит. Контрагентът предоставя достатъчно допустими активи като обезпечение за сделката, освен ако тези активи вече са били предварително депозирани от контрагента в НЦБ на държавата по произход съгласно член 18, параграф 4.

6.   В края на всеки работен ден, след приключването на процедурите за контрол в края на деня, отрицателното салдо по сетълмент сметката на контрагента в НЦБ на неговата държава по произход, автоматично се счита за искане за достъп до пределното кредитно улеснение. За да изпълнят изискването на член 18, параграф 4, контрагентите трябва да депозират предварително достатъчно допустими активи като обезпечение за сделката с НЦБ на тяхната държава по произход преди пораждането на такова автоматично искане. Неизпълнението на това условие за достъп подлежи на санкции в съответствие с членове 154—157.

Член 20

Матуритет и лихвен процент по пределното кредитно улеснение

1.   Кредитът, отпуснат по пределното кредитно улеснение, е с овърнайт матуритет. За контрагентите, които участват пряко в TARGET2, кредитът се погасява на следващия ден, в който: а) TARGET2 и б) съответните ССЦК оперират, в момента на тяхното отваряне.

2.   Лихвеният процент за олихвяване на пределното кредитно улеснение се обявява предварително от Евросистемата и се изчислява като проста лихва съгласно конвенцията за отчитане на дните „реални дни/360“. Лихвеният процент, прилаган към пределното кредитно улеснение, се нарича лихвен процент по пределното кредитно улеснение.

3.   Лихвата по пределното кредитно улеснение се плаща заедно с изплащането на кредита.

ГЛАВА 2

Депозитно улеснение

Член 21

Характеристики на депозитното улеснение

1.   Контрагентите могат да използват депозитното улеснение за извършване на овърнайт депозити в Евросистемата чрез НЦБ на държавата по произход, по отношение на които се прилага предварително определен лихвен процент.

2.   Лихвеният процент, прилаган към депозитното улеснение, може да бъде: а) положителен; б) установен на 0 %; в) отрицателен.

3.   НЦБ не предоставят обезпечение в замяна на депозитите.

4.   Не съществува ограничение по отношение на сумата, която един контрагент може да депозира по депозитното улеснение.

Член 22

Условия за достъп до депозитното улеснение

1.   Достъп до депозитното улеснение имат институциите, които отговарят на критериите за допустимост съгласно член 55 и които имат достъп до сметка в НЦБ, където може да се извърши сетълмент на сделката, а именно в TARGET2. Достъпът до депозитното улеснение се предоставя само в дните, когато TARGET2 работи.

2.   За предоставяне на достъп до депозитното улеснение контрагентът изпраща искане до НЦБ на неговата държава по произход. При условие че искането е получено от НЦБ на държавата по произход не по-късно от 15 минути след края на работното време на TARGET2, НЦБ на държавата по произход обработва искането в рамките на същия ден в TARGET2. Крайният срок за отправяне на искане за достъп до депозитното улеснение се отлага допълнително с 15 минути в последния работен за Евросистемата ден от периода на поддържане на резервите. В искането се посочва сумата, която ще бъде депозирана по това улеснение.

3.   Поради наличието на различни структури на сметките в НЦБ, НЦБ след предварителното одобрение на ЕЦБ могат да прилагат условия за достъп, които се различават от посочените в настоящия член. НЦБ предоставят информация на контрагентите за тези отклонения от условията за достъп, описани в настоящия член.

Член 23

Матуритет и лихвен процент по депозитното улеснение

1.   Депозитът, предоставен по депозитното улеснение, е с овърнайт матуритет. За контрагентите, които участват пряко в TARGET2, депозитите по депозитното улеснение са с падеж на следващия ден, в който TARGET2 работи, в момента на отваряне на системата.

2.   Лихвеният процент, който се прилага по депозита, се обявява предварително от Евросистемата и се изчислява като проста лихва съгласно конвенцията за отчитане на дните „реални дни/360“.

3.   Лихвата по депозитите се изплаща на падежа на депозита. В случаи на отрицателни лихвени проценти прилагането на лихвения процент по депозитното улеснение поражда задължение за плащане на вложителя към НЦБ на държавата по произход, включително и правото на тази НЦБ да дебитира сметката на контрагента съобразно с това.

ДЯЛ III

ПРОЦЕДУРИ ЗА ОПЕРАЦИИТЕ ПО ПАРИЧНАТА ПОЛИТИКА НА ЕВРОСИСТЕМАТА

ГЛАВА 1

Тръжни и двустранни процедури за операциите на открития пазар на Евросистемата

Член 24

Видове процедури за операциите на открития пазар

Операциите на открития пазар се извършват чрез тръжни процедури или двустранни процедури.

Раздел 1

Тръжни процедури

Член 25

Преглед на тръжните процедури

1.   Тръжните процедури се осъществяват в шест оперативни стъпки, както е посочено в таблица 4.

Таблица 4

Оперативни стъпки при тръжните процедури

Стъпка 1

:

Обявяване на търг

а)

Обявяване от ЕЦБ чрез агенциите за финансова информация и на уебсайта на ЕЦБ

б)

Обявяване от НЦБ чрез националните агенции за финансова информация и директно на отделните контрагенти (ако това се счита за необходимо)

Стъпка 2

:

Подготовка на контрагентите и подаване на заявки

Стъпка 3

:

Събиране на заявките от Евросистемата

Стъпка 4

:

Разпределение и обявяване на резултатите от търга

а)

Решение на ЕЦБ за разпределението

б)

Обявяване на резултатите от разпределението чрез агенциите за финансова информация и на уебсайта на ЕЦБ

Стъпка 5

:

Потвърждаване на отделните резултати от разпределението

Стъпка 6

:

Сетълмент на сделките

2.   Тръжните процедури се провеждат под формата на стандартни тръжни процедури или бързи тръжни процедури. Оперативните характеристики на стандартните и бързите тръжни процедури са еднакви, с изключение на времевата рамка (таблици 5 и 6) и на обхвата на контрагентите.

Таблица 5

Указателна времева рамка за оперативните стъпки при стандартните тръжни процедури (обозначените часове са по централноевропейското време  (13) )

Image

Таблица 6

Указателна времева рамка за оперативните стъпки при бързите тръжни процедури (обозначените часове са по централноевропейското време)

Image

3.   Евросистемата може да извършва тръжни процедури с фиксиран лихвен процент или с променлив лихвен процент.

Член 26

Стандартни тръжни процедури

1.   Евросистемата използва стандартни тръжни процедури за извършване на: а) основни операции по рефинансиране; б) операции по дългосрочно рефинансиране; в) специфични структурни операции, т.е. структурни обратни операции и емитиране на дългови сертификати на ЕЦБ.

2.   Поради конкретни съображения на паричната политика или за да реагира на пазарните условия, Евросистемата може също да използва стандартни тръжни процедури за извършване на операции за фино регулиране и структурни операции, изпълнявани посредством окончателни сделки.

3.   Стандартните тръжни процедури по правило: а) се провеждат в рамките на 24 часа от обявяването на тръжната процедура до потвърждаването на резултатите от разпределението; и б) времето от крайния срок за подаване на заявките до обявяването на резултатите от разпределението е приблизително два часа.

4.   Ако сметне за необходимо, ЕЦБ може да реши да коригира времевата рамка за отделни операции.

Член 27

Бързи тръжни процедури

1.   Евросистемата обичайно използва бързи тръжни процедури за извършване на операции за фино регулиране, но може също така да използва бързи тръжни процедури за структурни операции, изпълнявани посредством окончателни сделки, поради конкретни съображения на паричната политика или за да реагира на пазарните условия.

2.   Бързите тръжни процедури се извършват в рамките на 105 минути от обявяването на тръжната процедура, при което потвърждаването се извършва незабавно след публичното обявяване на резултатите от разпределението.

3.   Ако сметне за необходимо, ЕЦБ може да реши да коригира времевата рамка за отделни операции.

4.   В съответствие с посочените в член 57 критерии и процедури Евросистемата може да подбере ограничен брой контрагенти, които да участват в бързите тръжни процедури.

Член 28

Извършване на стандартни тръжни процедури за основни операции по рефинансиране и редовни операции по дългосрочно рефинансиране, основани на календара за търговете

1.   Тръжните процедури за основни операции по рефинансиране и операции по дългосрочно рефинансиране се извършват в съответствие с указателния календар за редовните тръжни операции на Евросистемата.

2.   Указателният календар за редовните тръжни операции на Евросистемата се публикува на уебсайта на ЕЦБ и НЦБ поне три месеца преди началото на календарната година, за която се отнася.

3.   Указателните дни за извършване на основни операции по рефинансиране и редовни операции по дългосрочно рефинансиране са посочени в таблица 7.

Таблица 7

Обичайни дни за извършване на основни операции по рефинансиране и редовни операции по дългосрочно рефинансиране

Категория операции на открития пазар

Обичаен ден за търговия (Т)

Основни операции по рефинансиране

Всеки вторник (14)

Редовни операции по дългосрочно рефинансиране

Последната сряда на всеки календарен месец (15)

Член 29

Извършване на тръжни процедури за операции за фино регулиране и структурни операции без календар за тръжните операции

1.   Операциите за фино регулиране не се провеждат съгласно предварително определен календар. ЕЦБ може да вземе решение за провеждането на операции за фино регулиране във всеки работен за Евросистемата ден. В тези операции участват само НЦБ, по отношение на които денят за търговия, денят за сетълмент и денят за плащане са работни дни за НЦБ.

2.   Структурните операции, извършвани чрез стандартни тръжни процедури, не се провеждат съгласно предварително определен календар. Обикновено те се провеждат и сетълментът по тях се извършва в работните дни за НЦБ на всички държави членки, чиято парична единица е еврото.

Раздел 2

Оперативни стъпки при тръжните процедури

Подраздел 1

Обявяване на тръжните процедури

Член 30

Обявяване на стандартни и бързи тръжни процедури

1.   Стандартните тръжни процедури се обвяват от ЕЦБ публично предварително чрез агенциите за финансова информация и на уебсайта на ЕЦБ. В допълнение към това НЦБ могат да обявяват стандартни тръжни процедури чрез националните агенции за финансова информация и директно на контрагенти, ако това се счита за необходимо.

2.   Бързите тръжни процедури могат да се обвяват от ЕЦБ публично предварително чрез агенциите за финансова информация и на уебсайта на ЕЦБ. При провеждането на бързи тръжни процедури, които са публично обявени предварително, НЦБ могат директно да влязат във връзка с избраните контрагенти, ако това се счита за необходимо. При провеждането на бързи тръжни процедури, които не са публично обявени предварително, НЦБ се свързват директно с избраните контрагенти.

3.   Обявяването на търга представлява покана към контрагентите да подават заявки, които са правно обвързващи. Обявяването не представлява предложение от ЕЦБ или НЦБ.

4.   Информацията, която следва да се включи в публичното обявяване на тръжната процедура, е посочена в приложение II.

5.   ЕЦБ може да предприема всякакви действия, които счита за подходящи, за поправянето на грешки при обявяването на тръжните процедури, включително като отменя или прекъсва тръжна процедура в процес на изпълнение.

Подраздел 2

Подготовка и подаване на заявки от страна на контрагенти

Член 31

Форма и място на подаване на заявки

1.   Заявките трябва да бъдат подадени до НЦБ на държавата по произход на контрагента. Заявките на дадена институция могат да бъдат подадени до НЦБ на държавата по произход само от едно място на стопанска дейност във всяка държава членка, чиято парична единица е еврото, в която институцията е установена, т.е. или от главното управление, или от определен за това клон.

2.   Контрагентите подават заявки във форма, която съответства на образците, предоставяни от НЦБ за съответната операция.

Член 32

Подаване на заявки

1.   При тръжни процедури с фиксиран лихвен процент контрагентите посочват в заявките си сумата, за която желаят да сключат сделка с НЦБ.

2.   При тръжни процедури за валутни суапове с фиксиран лихвен процент контрагентите посочват сумата на валутата, която остава фиксирана за операцията и която те възнамеряват да продадат и изкупят обратно, или да купят и продадат обратно по този лихвен процент.

3.   При тръжни процедури с променлив лихвен процент контрагентите могат да подават заявки за не повече от 10 различни равнища на лихвени проценти, цени или суап-точки. При извънредни обстоятелства Евросистемата може да наложи ограничение за броя на заявките, които могат да се подават от всеки контрагент. Във всяка заявка контрагентите посочват сумата, за която желаят да сключат сделка, и съответния лихвен процент, цена или суап-точка. Заявката за лихвен процент или суап-точка се изразява като кратна на 0,01 процентни пункта. Заявката за цена се изразява като кратна на 0,001 процентни пункта.

4.   При тръжните процедури за валутни суапове с променлив лихвен процент контрагентите посочват сумата на валутата, която остава фиксирана за операцията, и суап-котировката, при които те възнамеряват да участват в операцията.

5.   При тръжните процедури за валутен суап с променлив лихвен процент суап-точките следва да се посочват съгласно стандартните пазарни конвенции, а заявките да се представят като кратни на 0,01 суап-точки.

6.   При емитираните от нея дългови сертификати ЕЦБ може да вземе решение заявките да се изразяват под формата на цена, а не като лихвен процент. В тези случаи цените се посочват като процент от номиналната стойност с три знака след десетичната запетая.

Член 33

Минимални и максимални суми на заявката

1.   За основните операции по рефинансиране минималната сума на заявката е 1 000 000 EUR. Заявките, които надвишават тази сума, се изразяват като кратни на 100 000 EUR. Минималната сума на заявката се прилага при всяко равнище на лихвения процент.

2.   За операции по дългосрочно рефинансиране всяка НЦБ определя минималната сума на заявката в диапазона от 10 000 EUR до 1 000 000 EUR. Заявките, които надвишават минималната сума на заявката, се представят като кратни на 10 000 EUR. Минималната сума на заявката се прилага при всяко равнище на лихвения процент.

3.   За операции за фино регулиране и за структурни операции минималната сума на заявката е 1 000 000 EUR. Заявките, които надвишават тази сума, се изразяват като кратни на 100 000 EUR. Минималният размер на заявката се прилага при всяко равнище на лихвения процент, цената или суап-точката, в зависимост от конкретния вид на сделката.

4.   ЕЦБ може да наложи максимална сума на заявката, която е най-голямата приемлива заявка от отделен контрагент, за да се предотвратят несъразмерно големи заявки. В случай че е наложена максимална сума на заявката, ЕЦБ включва подробности за нея в публичното обявяване на тръжната процедура.

Член 34

Минимален и максимален лихвен процент на заявката

1.   При тръжни процедури с променлив лихвен процент за предоставяне на ликвидност ЕЦБ може да наложи минимален лихвен процент на заявката, който е долната граница на лихвения процент, по който контрагентите могат да подават заявки.

2.   При тръжни процедури с променлив лихвен процент за изтегляне на ликвидност ЕЦБ може да наложи максимален лихвен процент на заявката, който е горната граница на лихвения процент, по който контрагентите могат да подават заявки.

Член 35

Краен срок за подаване на заявки

1.   Контрагентите могат да оттеглят своите заявки по всяко време до крайния срок за подаването на заявки.

2.   Подадените след крайния срок заявки не се разглеждат и се считат за недопустими.

3.   НЦБ на държавата по произход определя дали даден контрагент е спазил крайния срок за подаване на заявки.

Член 36

Отхвърляне на заявки

1.   НЦБ отхвърля:

а)

всички заявки на даден контрагент, ако общата сума в тях надвишава максималния лимит за заявките, определен от ЕЦБ;

б)

заявка на контрагент, ако заявката е под минималната сума на заявката;

в)

заявка на контрагент, ако заявката е под минимално приемливия лихвен процент, цена или суап-точка или над максимално приемливия лихвен процент, цена или суап-точка на заявката.

2.   НЦБ може да отхвърли заявки, които са непълни или които не съответстват на подходящия образец.

3.   Ако реши да отхвърли дадена заявка, НЦБ на държавата по произход информира контрагента за това решение преди разпределението при търга.

Подраздел 3

Разпределение при търгове

Член 37

Разпределение при тръжни процедури с фиксиран лихвен процент за предоставяне на ликвидност и за изтегляне на ликвидност

1.   При тръжни процедури с фиксиран лихвен процент разпределението по отношение на заявките на контрагентите се извършва по следния начин:

а)

заявките се сумират;

б)

ако общата сума на заявките надвишава общия обем на ликвидност, предназначен за разпределение, получените заявки се удовлетворяват пропорционално според съотношението между сумата за разпределение и общата сума на заявките в съответствие с таблица 1 в приложение III;

в)

разпределената на всеки контрагент сума се закръглява до най-близката единица евро.

2.   ЕЦБ може да реши да разпредели:

а)

минимална сума за разпределение, която е долна граница на сумата, която може да бъде разпределена на всеки участник в търга; или

б)

минимално съотношение на разпределение, което е долната граница, изразена в проценти, на съотношението на заявките за разпределяне на пределния лихвен процент и което може да бъде разпределено на всеки участник в търга.

Член 38

Разпределение при тръжни процедури с променлив лихвен процент за предоставяне на ликвидност в евро

1.   При тръжни процедури с променлив лихвен процент за предоставяне на ликвидност в евро разпределението по отношение на заявките на контрагентите се извършва по следния начин:

а)

заявките се подреждат в низходящ ред според предложените лихвени проценти или във възходящ ред според предложените цени;

б)

първо се удовлетворяват заявките с най-висок лихвен процент (най-ниска цена), следвани от заявките с по-ниски лихвени проценти (по-висока цена) до пълно изчерпване на ликвидността за разпределение;

в)

ако при пределния лихвен процент (най-високата приета цена) общата сума на заявките надхвърля оставащата сума за разпределение, остатъкът се разделя пропорционално между заявките според съотношението между оставащата сума за разпределение и общата сума на заявките при пределния лихвен процент (най-високата приета цена) в съответствие с таблица 2 от приложение III;

г)

разпределената на всеки контрагент сума се закръглява до най-близката единица евро.

2.   ЕЦБ може да вземе решение за разпределяне на минимална сума на всеки успешно класирал се участник в търга.

Член 39

Разпределение при тръжни процедури с променлив лихвен процент за изтегляне на ликвидност в евро

1.   При тръжни процедури с променлив лихвен процент за изтегляне на ликвидност в евро, използвани за емитиране на дългови сертификати на ЕЦБ и набиране на срочни депозити, разпределението по отношение на заявките на контрагентите се извършва по следния начин:

а)

заявките се подреждат във възходящ ред според предложените лихвени проценти или в низходящ ред според предложените цени;

б)

първо се удовлетворяват заявките с най-нисък лихвен процент (най-висока цена), следвани от заявките с по-високи лихвени проценти (заявки с по-ниска цена) до пълно изчерпване на ликвидността за изтегляне;

в)

ако при пределния лихвен процент (най-ниската приета цена) общата сума на заявките надхвърля оставащата сума за разпределение, остатъкът се разделя пропорционално между заявките според съотношението между оставащата сума за разпределение и общата сума на заявките при пределния лихвен процент (най-ниската приета цена) в съответствие с таблица 2 от приложение III;

г)

разпределената на всеки контрагент сума се закръглява до най-близката единица евро. По отношение на емитирането на дългови сертификати на ЕЦБ, разпределената номинална сума се закръглява до най-близкото число, кратно на 100 000 EUR.

2.   ЕЦБ може да вземе решение за разпределяне на минимална сума на всеки успешно класирал се участник в търга.

Член 40

Разпределение при тръжни процедури за предоставяне на ликвидност с променлив лихвен процент на валутните суапове

1.   При тръжни процедури за предоставяне на ликвидност с променлив лихвен процент на валутните суапове разпределението по отношение на заявките на контрагентите се извършва по следния начин:

а)

заявките се подреждат във възходящ ред на суап-котировките, като се отчита знакът на котировката;

б)

знакът на котировката зависи от знака на лихвения диференциал между чуждестранната валута и еврото. За матуритета на суапа:

i)

ако лихвеният процент на чуждестранната валута е по-висок от съответния лихвен процент на еврото, суап-котировката е положителна, т.е. еврото се котира с премия спрямо чуждестранната валута, и

ii)

ако лихвеният процент на чуждестранната валута е по-нисък от съответния лихвен процент на еврото, суап-котировката е отрицателна, т.е. еврото се котира с отстъпка спрямо чуждестранната валута;

в)

заявките с най-ниските суап-котировки се удовлетворяват първи, а заявките с по-високи суап-котировки се приемат последователно до пълното изчерпване на целия фиксиран обем валута, предложен за разпределение на търга;

г)

ако при приетата най-висока суап-котировка, а именно пределната суап-котировка, общата сума на заявките надхвърля оставащата за разпределение сума, остатъкът се разпределя пропорционално между заявките според съотношението между оставащата сума за разпределение и общата сума на заявките по пределната суап-котировка в съответствие с таблица 3 от приложение III;

д)

разпределената на всеки контрагент сума се закръглява до най-близката единица евро.

2.   ЕЦБ може да вземе решение за разпределяне на минимална сума на всеки успешно класирал се участник в търга.

Член 41

Разпределение при тръжни процедури за изтегляне на ликвидност с променлив лихвен процент на валутните суапове

1.   При тръжна процедура за изтегляне на ликвидност с променлив лихвен процент на валутните суапове разпределението по отношение на заявките на контрагентите се извършва по следния начин:

а)

заявките се подреждат в низходящ ред на предложените суап-котировки, като се отчита знакът на котировката;

б)

знакът на котировката зависи от знака на лихвения диференциал между чуждестранната валута и еврото; за матуритета на суапа:

i)

ако лихвеният процент на чуждестранната валута е по-висок от съответния лихвен процент на еврото, суап-котировката е положителна, т.е. еврото се котира с премия спрямо чуждестранната валута, и

ii)

ако лихвеният процент на чуждестранната валута е по-нисък от съответния лихвен процент на еврото, суап-котировката е отрицателна, т.е. еврото се котира с отстъпка спрямо чуждестранната валута;

в)

заявките с най-високите суап-котировки се удовлетворяват първи, а заявките с по-ниски суап-котировки се приемат последователно:

i)

до пълното изчерпване на целия фиксиран размер на валутата за изтегляне, и

ii)

докато при приетата най-ниска суап-котировка, а именно пределната суап-котировка, общата сума на заявките надхвърля остатъка за разпределение;

г)

остатъкът се разпределя пропорционално между заявките според съотношението между оставащата сума за разпределение и общата сума на заявките по пределната суап-котировка в съответствие с таблица 3 от приложение III. Разпределената на всеки контрагент сума се закръглява до най-близката единица евро.

2.   ЕЦБ може да вземе решение за разпределяне на минимална сума на всеки успешно класирал се участник в търга.

Член 42

Вид на аукциона за тръжни процедури с променлив лихвен процент

За тръжни процедури с променлив лихвен процент Евросистемата може да приложи както аукцион с единен лихвен процент (холандски аукцион), така и аукцион с различни лихвени проценти (американски аукцион).

Подраздел 4

Обявяване на резултатите от търга

Член 43

Обявяване на резултатите от търга

1.   ЕЦБ обявява публично своето решение за разпределението при търга по отношение на резултатите от търга чрез агенциите за финансова информация и на уебсайта на ЕЦБ. В допълнение към това НЦБ могат да обявяват решението на ЕЦБ за разпределението при търга чрез националните агенции за финансова информация и директно на контрагенти, ако считат това за необходимо.

2.   Информацията, която следва да се включва в публичното обявяване на резултатите от търга, е посочена в приложение IV.

3.   Ако решението за разпределението съдържа грешна информация по отношение на информацията, съдържаща се в публичното обявяване на резултатите от търга, посочено в параграф 1, ЕЦБ може да предприема всякакви действия, които счита за подходящи, за поправянето на такава грешна информация.

4.   След публичното обявяване на решението на ЕЦБ за разпределението при търга относно резултатите от търга, посочено в параграф 1, НЦБ потвърждават директно отделните резултати от разпределението на контрагентите, при което всеки контрагент получава отделно и сигурно потвърждение за неговия успех в тръжната процедура и точната сума, която му е разпределена.

Раздел 3

Двустранни процедури за операциите на открития пазар на Евросистемата

Член 44

Преглед на двустранните процедури

1.   Евросистемата може да извършва всяка от следните операции на открития пазар чрез двустранни процедури:

а)

операции за фино регулиране (обратни сделки, валутни суапове или набиране на срочни депозити); или

б)

структурни операции (окончателни сделки).

2.   Двустранните процедури, в зависимост от конкретната сделка, могат да бъдат извършвани посредством пряк контакт с контрагентите, както е посочено в член 45, или чрез фондови борси и пазарни посредници, както е посочено в член 46.

Член 45

Двустранни процедури, извършвани чрез директен контакт с контрагентите

1.   Двустранните процедури за операции за фино регулиране и структурни операции, изпълнявани посредством окончателни сделки, могат да се извършват чрез директен контакт с контрагентите.

2.   НЦБ осъществяват директен контакт с една или повече институции, избрани в съответствие с критериите за допустимост, установени в член 57. НЦБ следват указанията на ЕЦБ, когато вземат решения дали да сключат сделка с тези институции.

3.   Без да се засяга параграф 2, Управителният съвет на ЕЦБ може да реши, че при извънредни обстоятелства ЕЦБ или една или повече НЦБ, действащи като оперативно звено на ЕЦБ, извършват операции за фино регулиране или структурни операции, изпълнявани чрез обратни сделки, сключени чрез двустранни процедури. В такъв случай процедурите за тези операции съответно биват адаптирани. ЕЦБ решава дали да сключи сделка с институциите, с които е установен контакт.

Член 46

Двустранни процедури, извършвани чрез фондови борси или пазарни посредници

1.   Без да се засяга член 45, двустранните процедури за структурни операции, извършвани чрез окончателни сделки, могат да се изпълняват чрез фондови борси и пазарни посредници.

2.   Обхватът на контрагентите не се ограничава, както е уредено в член 57.

3.   Процедурите се приспособяват към пазарните конвенции за търгуваните дългови инструменти.

Член 47

Обявяване на операции, извършвани чрез двустранни процедури

1.   Операциите за фино регулиране или структурните операции, изпълнявани чрез окончателни сделки, извършвани посредством двустранни процедури, не се обявяват публично предварително, освен ако ЕЦБ реши друго.

2.   ЕЦБ може да реши да не обяви публично резултатите от такива двустранни процедури.

Член 48

Работни дни за двустранни процедури

1.   ЕЦБ може да вземе решение за извършване на двустранни процедури за операции за фино регулиране във всеки работен за Евросистемата ден. В тези операции могат да участват само НЦБ, по отношение на които денят за търговия, денят за сетълмент и денят за плащане са работни дни за НЦБ.

2.   Двустранните процедури за структурни операции, извършвани чрез окончателни сделки, обикновено се провеждат и сетълментът по тях се извършва в работните дни за НЦБ на всички държави членки, чиято парична единица е еврото.

ГЛАВА 2

Процедури за сетълмент за операции по паричната политика НА Евросистемата

Член 49

Преглед на процедурите по сетълмент

1.   Сетълментът на платежни нареждания, свързани с участието в операции на открития пазар или използването на ликвидни улеснения с постоянен достъп, се извършва през сметките на контрагентите при НЦБ или през сметките на банката, извършваща сетълмента, която участва в TARGET2.

2.   Сетълментът на платежни средства, свързани с участието в операции на открития пазар за предоставяне на ликвидност или използването на пределното кредитно улеснение, се извършва единствено в момента на или след окончателното прехвърляне на допустимите активи като обезпечение. За тази цел контрагентите:

а)

предварително депозират допустимите активи при НЦБ; или

б)

извършват сетълмент на допустимите активи при НЦБ на база „доставка срещу плащане“.

Член 50

Сетълмент на операции на открития пазар

1.   Евросистемата се стреми да извършва сетълмент на сделките, свързани с нейните операции на открития пазар, по едно и също време във всички държави членки, чиято парична единица е еврото, с всички контрагенти, предоставили достатъчно допустими активи като обезпечение. Въпреки това обаче, поради някои оперативни ограничения и технически особености (например на ССЦК), времето на извършване на сетълмента на операциите на открития пазар в рамките на деня може да се различава в отделните държави членки, чиято парична единица е еврото.

2.   Указателните дати на сетълмент са обобщени в таблица 8.

Таблица 8

Указателни дати на сетълмент за операции на открития пазар на евросистемата  (16)

Инструмент на паричната политика

Дата на сетълмент за операции на открития пазар, основаващи се на стандартни тръжни процедури

Дата на сетълмент за операции на открития пазар, основаващи се на бързи тръжни процедури или на двустранни процедури

Обратни сделки

T + 1

T

Окончателни сделки

В съответствие с пазарната конвенция за допустимите активи

Емитиране на дългови сертификати на ЕЦБ

T + 2

Валутни суапове

T, T + 1 или T + 2

Набиране на срочни депозити

T

Член 51

Сетълмент на операции на открития пазар, извършвани чрез стандартни тръжни процедури

1.   Евросистемата се стреми да извършва сетълмент на операции на открития пазар, извършвани чрез стандартни тръжни процедури, на първия ден, следващ деня за търговия, в който работят TARGET2 и всички съответни ССЦК.

2.   Датите на сетълмент за основните операции по рефинансиране и редовните операции по дългосрочно рефинансиране се посочват предварително в указателния календар за редовните тръжни операции на Евросистемата. Ако обичайната дата на сетълмент е неработен ден за банките, ЕЦБ може да вземе решение да бъде използвана друга дата на сетълмент с опция за сетълмент в същия ден. Евросистемата се стреми да гарантира, че времето на сетълмента на основните операции по рефинансиране и на редовните операции по дългосрочно рефинансиране съвпада с времето на обратното плащане на средствата по предшестваща операция със съответния матуритет.

3.   Сетълментът по емитирането на дългови сертификати на ЕЦБ се извършва на втория ден, следващ деня за търговия, през който работят TARGET2 и всички съответни ССЦК.

Член 52

Сетълмент на операции на открития пазар, извършвани чрез бързи тръжни процедури или двустранни процедури

1.   Евросистемата се стреми да извършва сетълмент на операции на открития пазар, извършвани чрез бързи тръжни процедури и двустранни процедури, в деня за търговия. Могат да бъдат използвани и други дати на сетълмент, по-специално за окончателни сделки и валутни суапове.

2.   Сетълментът на операциите за фино регулиране и структурните операции, изпълнявани чрез окончателни сделки, извършвани посредством двустранни процедури, се осъществява децентрализирано чрез НЦБ.

Член 53

Други разпоредби, свързани с процедурите за сетълмент и процедури в края на деня

1.   Без да се засягат установените в настоящата глава изисквания, в договорните или регулаторните разпоредби, прилагани от НЦБ или от ЕЦБ по отношение на конкретните инструменти на паричната политика, могат да се установяват допълнителни разпоредби, свързани със сетълмента.

2.   Процедурите в края на деня са описани подробно в документацията, отнасяща се до TARGET2.

Член 54

Наличности от резерви и свръхрезерви

1.   Съгласно член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1745/2003 (ЕЦБ/2003/9), сетълмент сметката на контрагент в НЦБ може да бъде използвана като резервна сметка. Наличностите от резерви по сетълмент сметките може да се използват за целите на сетълмента в рамките на деня. Дневните наличности от резерви на даден контрагент се изчисляват като салдо в края на деня по сметката за резерви. За целите на настоящия член „резервна сметка“ има същото значение, както в Регламент (ЕО) № 1745/2003 (ЕЦБ/2003/9).

2.   Наличностите от резерви, надхвърлящи задължителните минимални резерви съгласно Регламент (ЕО) № 2531/98 и Регламент (ЕО) № 1745/2003 (ЕЦБ/2003/9), се олихвяват с 0 % лихвен процент или с лихвения процент за депозитното улеснение, който от тях е по-нисък.

ТРЕТА ЧАСТ

ДОПУСТИМИ КОНТРАГЕНТИ

Член 55

Критерии за допустимост за участие в операции по паричната политика на Евросистемата

По отношение на операциите на паричната политика на Евросистемата, при условията на член 57, Евросистемата допуска за участие само институции, които отговарят на критериите съгласно настоящия член:

а)

те са субект на системата за поддържане на минимални задължителни резерви съгласно член 19.1 от Устава на ЕСЦБ и не са освободени от задълженията си съгласно системата за минимални резерви на Евросистемата по силата на Регламент (ЕО) № 2531/98 и Регламент (ЕО) № 1745/2003 (ЕЦБ/2003/9);

б)

те трябва да бъдат финансово стабилни;

в)

те трябва да бъдат едно от следните лица:

i)

субект на най-малко една форма на хармонизиран надзор на Съюза/ЕИП от компетентни органи в съответствие с Директива 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 575/2013,

ii)

кредитни институции, които са публична собственост, по смисъла на член 123, параграф 2 от Договора, подлежащи на надзор, чиито стандарти са съпоставими с тези на надзора от страна на компетентни органи съгласно Директива 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 575/2013,

iii)

институции, подлежащи на нехармонизиран надзор от компетентни органи, чийто стандарти са съпоставими с тези на хармонизиран надзор на Съюза/ЕИП от компетентни органи в съответствие с Директива 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 575/2013, например клонове, установени в държави членки, чиято парична единица е еврото, на институции, учредени извън ЕИП;

г)

те трябва да отговарят на всички оперативни изисквания, посочени в договорни или регулаторни разпоредби, приложими от НЦБ на държавата по произход или от ЕЦБ, по отношение на конкретния инструмент или операция.

Член 56

Достъп до операциите на открития пазар, извършвани чрез стандартни тръжни процедури, или до ликвидните улеснения с постоянен достъп

1.   Институциите, които отговарят на критериите за допустимост съгласно член 55, имат достъп до следните операции по паричната политика на Евросистемата:

а)

ликвидни улеснения с постоянен достъп;

б)

операции на открития пазар, извършвани чрез стандартни тръжни процедури.

2.   Достъпът до ликвидните улеснения с постоянен достъп или до операциите на открития пазар, извършвани чрез стандартни тръжни процедури, се предоставя само на институции, които отговарят на критериите за допустимост съгласно член 55, посредством НЦБ на тяхната държава по произход.

3.   Когато дадена институция, която отговаря на критериите за допустимост съгласно член 55, има място на стопанска дейност (например главно управление или клонове) в повече от една държава членка, чиято парична единица е еврото, всяко място на стопанска дейност, което отговаря на критериите за допустимост съгласно член 55, има достъп до ликвидните улеснения с постоянен достъп или до операциите на открития пазар, извършвани чрез стандартни тръжни процедури, посредством НЦБ на тяхната държава по произход.

4.   Заявки за операции на открития пазар, извършвани чрез стандартни тръжни процедури, и за използване на ликвидните улеснения с постоянен достъп, се подават само от едно място на стопанска дейност във всяка държава членка, чиято парична единица е еврото, т.е. или от главното управление, или от определен за това клон.

Член 57

Избор на контрагенти за достъп до операциите на открития пазар, извършвани чрез бързи тръжни процедури или двустранни процедури

1.   За операции на открития пазар, извършвани чрез бързи тръжни процедури или двустранни процедури, контрагентите се избират в съответствие с параграфи 2—4.

2.   За структурни операции, изпълнявани чрез окончателни сделки, извършвани посредством двустранни процедури, няма ограничение по отношение на обхвата на контрагентите. За структурни операции, изпълнявани чрез окончателни сделки, извършвани посредством бързи тръжни процедури, се прилагат критериите за допустимост, установени в член 57, параграф 3, буква б).

3.   За операции за фино регулиране, извършвани чрез бързи тръжни процедури или двустранни процедури, контрагентите се избират, както следва:

а)

За операции за фино регулиране, изпълнявани чрез валутни суапове за целите на паричната политика и извършвани чрез бързи тръжни или двустранни процедури, обхватът на контрагентите е идентичен с обхвата на лицата, които са избрани за операции по валутно интервениране на Евросистемата и които са установени в държавите членки, чиято парична единица е еврото. Не е необходимо контрагентите за валутните суапове за целите на паричната политика, извършвани чрез бързи тръжни или двустранни процедури, да отговарят на критериите, установени в член 55. Критериите за избор на контрагенти, участващи в операции по валутно интервениране на Евросистемата, се базират на принципите на благоразумие и ефективност, както е предвидено в приложение V. НЦБ могат да прилагат системи на ограничения, за да контролират кредитните експозиции спрямо отделните контрагенти, участващи във валутни суапове за целите на паричната политика.

б)

За операции за фино регулиране, изпълнявани чрез обратни сделки или чрез набиране на срочни депозити и извършвани посредством бързи тръжни процедури или двустранни процедури, всяка НЦБ избира за конкретна операция кръг контрагенти измежду институциите, които отговарят на критериите за допустимост, установени в член 55, и които са установени в нейната държава членка, чиято парична единица е еврото. Изборът се основава главно на дейността на съответната институция на паричния пазар. НЦБ може да прилага допълнителни критерии за избор, като например ефективност на търговската платформа и потенциала за заявки.

4.   Ако в съответствие с член 45, параграф 3 Управителният съвет на ЕЦБ реши, че ЕЦБ следва да изпълнява самостоятелно или чрез една или повече НЦБ операции за фино регулиране, извършвани чрез двустранни процедури, ЕЦБ избира своите контрагенти на ротационен принцип измежду контрагентите, които са допустими да участват в бързи тръжни процедури и двустранни процедури.

5.   Без да се засягат параграфи 1—4, операциите на открития пазар, извършвани чрез бързи тръжни процедури или двустранни процедури, могат също така да бъдат изпълнявани с по-широк кръг контрагенти от посочения в параграфи 2—4, ако Управителният съвет на ЕЦБ вземе такова решение.

ЧЕТВЪРТА ЧАСТ

ДОПУСТИМИ АКТИВИ

ДЯЛ I

ОБЩИ ПРИНЦИПИ

Член 58

Допустими активи и приети методи за обезпечаване, които следва да се използват за кредитни операции на Евросистемата

1.   Евросистемата прилага единна рамка за допустимите активи, обща за всички кредитни операции на Евросистемата, съгласно уреденото в настоящите насоки.

2.   За да участват в кредитни операции на Евросистемата, контрагентите са длъжни да ѝ предоставят активи, които са допустими като обезпечение за такива операции. При условие че кредитните операции на Евросистемата включва кредит в рамките на деня, предоставеното от контрагентите обезпечение по отношение на кредита в рамките на деня трябва да отговаря и на установените в настоящите насоки критерии за допустимост, както е посочено в Насоки ЕЦБ/2012/27.

3.   Контрагентите предоставят допустими активи чрез:

а)

прехвърляне на собственост, което се извършва в правната форма на споразумение за обратно изкупуване; или

б)

учредяване на обезпечение, т.е. залог, прехвърляне на права или друг вид обезпечение върху съответните активи, което се извършва в правната форма на обезпечен кредит,

и в двата случая в съответствие с националните договорни или регулаторни разпоредби, установени и документирани от НЦБ на държавата по произход.

4.   Когато контрагентите предоставят допустими активи като обезпечение, НЦБ на държавата по произход може да изиска включване на допустимите активи в система на целево предназначение или в пул-система, в зависимост от вида на системата за управление на обезпеченията, която използва.

5.   Не се прави разграничение между търгуеми и нетъргуеми активи по отношение на качеството и допустимостта им за различните видове кредитни операции на Евросистемата.

6.   Без да се засяга задължението по параграф 2, че контрагентите трябва да предоставят на Евросистемата допустими като обезпечение активи, Евросистемата може при поискване да предоставя на контрагентите консултации относно допустимостта на търгуеми активи, ако те вече са емитирани, или относно допустимостта на нетъргуеми активи, когато вече е поискано те да бъдат представени. Евросистемата не предоставя предхождащи тези събития консултации.

Член 59

Общи аспекти на рамката на Евросистемата за кредитна оценка на допустимите активи

1.   Като един от критериите за допустимост, активите трябва да отговарят на високите кредитни стандарти, посочени в рамката на Евросистемата за кредитна оценка.

2.   Посредством рамката на Евросистемата за кредитна оценка се установяват процедурите, правилата и техниките, чрез прилагането на които се спазва изискването на Евросистемата за високи кредитни стандарти за допустими активи и се гарантира, че допустимите активи отговарят на определените от Евросистемата изисквания за кредитно качество.

3.   За целите на рамката на Евросистемата за кредитна оценка Евросистемата определя изискванията за кредитно качество под формата на степени на кредитно качество чрез установяване на прагови стойности за вероятността от неизпълнение за период от една година, както следва.

а)

При условията на редовен преглед Евросистемата счита, че максималната вероятност от неизпълнение за период от една година в размер на 0,10 % е еквивалентна на изискването за кредитно качество на степен на кредитно качество 2 и че максималната вероятност от неизпълнение за период от една година в размер на 0,40 % е еквивалентна на изискването за кредитно качество на степен на кредитно качество 3.

б)

Всички допустими активи за кредитни операции на Евросистемата трябва да отговарят като минимум на изискване за кредитно качество, съответстващо на степен на кредитно качество 3. Евросистемата прилага допълнителни изисквания за кредитното качество на конкретни активи в съответствие с четвърта част, дялове II и III.

4.   Евросистемата публикува информация за степените на кредитно качество на уебсайта на ЕЦБ под формата на хармонизирана рейтингова скала, включително и съответствието на кредитните оценки, предоставени от признати агенции за външна кредитна оценка (АВКО) и рейтингови инструменти на доставчици—трети страни, със степените на кредитно качество.

5.   При оценката на изискванията за кредитно качество Евросистемата взема предвид информацията за кредитната оценка от системите за кредитна оценка, спадащи към един от четирите източника в съответствие с четвърта част, дял V.

6.   Като част от оценката си на кредитния стандарт на определен актив Евросистемата може да взема предвид институционални критерии и характеристики, които гарантират еднаква защита на притежателите на активи, като например гаранции. Евросистемата си запазва правото да определя дали дадена емисия, емитент, длъжник или гарант изпълняват нейните изисквания за кредитното качество въз основа на всякаква информация, която тя може да счете за относима за осигуряване на адекватна защита от риск на Евросистемата.

7.   Рамката на Евросистемата за кредитна оценка се придържа към определението за „неизпълнение“, установено в Директива 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 575/2013.

ДЯЛ II

КРИТЕРИИ ЗА ДОПУСТИМОСТТА И ИЗИСКВАНИЯ ЗА КРЕДИТНОТО КАЧЕСТВО НА ТЪРГУЕМИТЕ АКТИВИ

ГЛАВА 1

Критерии за допустимостта на търгуемите активи

Член 60

Критерии за допустимост, отнасящи се за всички видове търгуеми активи

За да бъдат допустими като обезпечение при кредитните операции на Евросистемата, търгуемите активи трябва да бъдат дългови инструменти, които отговарят на критериите за допустимост, установени в раздел 1, освен в случая на някои конкретни видове търгуеми активи, посочени в раздел 2.

Член 61

Списък на допустимите търгуеми активи и правила за отчитане

1.   ЕЦБ публикува актуализиран списък с допустимите търгуеми активи на уебсайта си в съответствие с указаните там методологии, като актуализира списъка всеки делничен ден. Оценените в съответствие с член 87, параграф 3 активи не се публикуват в този списък с допустими търгуеми активи.

2.   По правило НЦБ, отчитаща конкретен търгуем актив пред ЕЦБ, е НЦБ на държавата, в която търгуемият актив е приет за търговия.

Раздел 1

Общи критерии за допустимостта на търгуемите активи

Член 62

Размер на главницата на търгуемите активи

1.   За да бъдат допустими, дълговите инструменти трябва да имат до окончателното си изплащане:

а)

фиксиран размер на главницата, платим безусловно; или

б)

размер на главницата, платим безусловно, който е индексиран на фиксирана основа само спрямо един инфлационен индекс в еврозоната към даден момент и който не съдържа други сложни структури.

2.   Дълговите инструменти с размер на главница, индексиран само спрямо един инфлационен индекс в еврозоната към даден момент, също са допустими, при условие че структурата на купона е съгласно определеното в член 63, параграф 1, буква б), подточка i), четвърто тире и е индексирана спрямо същия инфлационен индекс в еврозоната.

3.   Активите с варанти или други подобни права не са допустими активи.

Член 63

Допустими структури на купона за търгуемите активи

1.   За да бъдат допустими, дълговите инструменти трябва да имат някоя от следните структури на купона до окончателното си изплащане:

а)

фиксирани, нулеви или стъпаловидни купони с предварително определени графици на купоните и предварително определени стойности на купоните, които не могат да породят отрицателен паричен поток; или

б)

плаващи купони, които не могат да породят отрицателен паричен поток и имат следната структура: купонна лихва = (референтен лихвен процент * l) ± x, с f ≤ купонна лихва ≤ c, където:

i)

референтният лихвен процент е само един от следните към даден момент:

лихвен процент на паричния пазар в евро, например EURIBOR, LIBOR или други подобни индекси,

суапов лихвен процент с постоянен матуритет, например индекси CMS, EIISDA, EUSA,

доходността на една държавна облигация в еврозоната или индекс на няколко държавни облигации в еврозоната, които имат матуритет, равен на или по-малък от 1 година,

инфлационен индекс в еврозоната; и

ii)

f (долен праг), c (горен праг), l (коефициент на задлъжнялост/намаляване на задлъжнялост) и x (марж), ако фигурират, са числа, които или са предварително определени при емитирането, или могат да се променят с течение на времето само според предварително определен при емитирането план, където f и c са по-големи или равни на нула, а l е по-голямо от нула през целия живот на актива. За плаващи купони с референтен лихвен процент на инфлационен индекс, l е равно на едно.

2.   Дълговите инструменти с плаващ купон съгласно посоченото в параграф 1, буква б) се считат за недопустими, ако в който и да е момент след прилагането на формулата на купонната лихва, купонната лихва води до отрицателна стойност.

3.   Всяка структура на купона, която не съответства на параграфи 1 и 2, не е допустима, включително случаите, при които само част от структурата на олихвяване, като например премията, е несъответстваща.

4.   За целите на настоящия член, ако купонът е фиксиран стъпаловиден или плаващ стъпаловиден, оценката за съответната структура на купона се основава на целия живот на актива с прогнозни очаквания и ретроспективни оценки.

5.   При приемливите структури на купоните не трябва да има възможности за избор от страна на емитента, т.е. през целия живот на актива, въз основа на прогнозни очаквания и ретроспективни оценки, не се приемат промени в структурата на купона, които зависят от волята на емитента.

Член 64

Липса на подчиненост по отношение на търгуемите активи

Допустимите дългови инструменти не трябва да пораждат права върху главницата и/или върху лихвата, които са подчинени на правата на държателите на други дългови инструменти на същия емитент.

Член 65

Валута на деноминиране на търгуемите активи

За да бъдат допустими, дълговите инструменти трябва да са деноминирани в евро или в една от предишните валути на държавите членки, чиято парична единица е еврото.

Член 66

Място на емисията на търгуемите активи

1.   При спазване на параграф 2, за да бъдат допустими, дълговите инструменти трябва да са емитирани в ЕИП при централна банка или ССЦК, която е оценена положително съгласно рамката за оценка на потребители на Евросистемата.

2.   По отношение на дългови инструменти, емитирани или гарантирани от нефинансови предприятия, за които не е предоставена оценка на кредитното качество от призната система на АВКО по отношение на емисията, емитента или гаранта, мястото на емисията трябва да бъде в еврозоната

3.   Международните дългови инструменти, които са емитирани чрез МЦДЦК Euroclear Bank и Clearstream Banking Luxembourg, трябва да отговарят на следните критерии, доколкото е приложимо:

а)

международните дългови инструменти, емитирани на глобален приносител, трябва да бъдат емитирани под формата на нови глобални облигации и да бъдат депозирани при глобален попечител, който е МЦДЦК, или при ЦДЦК, който е оценен положително съгласно рамката за оценка на потребители на Евросистемата. Чрез дерогация това не се прилага по отношение на международните дългови инструменти, емитирани на глобален приносител под формата на класически глобални облигации преди 1 януари 2007 г., и взаимозаменяемите продължаващи емисии на такива облигации, емитирани под един и същ ISIN код, независимо от датата на продължаващата емисия;

б)

международните поименни дългови ценни книжа с международен сертификат трябва да бъдат емитирани съгласно новата попечителска структура за международни дългови инструменти. Чрез дерогация това не се прилага по отношение на международни дългови инструменти на глобален приносител, които са емитирани преди 1 октомври 2010 г.;

в)

международните дългови инструменти на приносител с окончателен сертификат не са допустими, освен ако са емитирани на приносител с окончателен сертификат преди 1 октомври 2010 г.

Член 67

Процедури за сетълмент за търгуемите активи

1.   За да бъдат допустими, дълговите инструменти трябва да са прехвърлими в безналична форма, като се държат и техният сетълмент се извършва в държави членки, чиято парична единица е еврото, чрез сметка при НЦБ или при ССЦК, която е оценена положително съгласно рамката за оценка на потребители на Евросистемата, така че учредяването и реализацията на обезпечението се подчиняват на законодателството на държава членка, чиято парична единица е еврото.

2.   Ако ЦДЦК/ССЦК, където се емитира активът, и ЦДЦК/ССЦК, където се държи активът, не са едни и същи, за целите на допустимостта двата/двете трябва да са свързани с допустима връзка, която е оценена положително съгласно рамката за оценка на потребители на Евросистемата в съответствие с член 150.

Член 68

Приемливи пазари за търгуемите активи

1.   За да бъдат допустими, дълговите инструменти трябва да са приети за търговия на регулиран пазар съгласно определеното в Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (17), или да са приети за търговия на определени приемливи нерегулирани пазари.

2.   ЕЦБ публикува списък на приемливите нерегулирани пазари на уебсайта си, като го актуализира поне веднъж годишно.

3.   Оценката на нерегулираните пазари от Евросистемата се основава на следните принципи на сигурност, прозрачност и достъпност:

а)

под сигурност се разбира сигурност на сделките, в частност сигурност относно тяхната валидност и възможност за принудително изпълнение;

б)

под прозрачност се разбира безпрепятствен достъп до информация относно процедурните и оперативни правила на пазара, финансовите характеристики на активите, механизма на ценообразуване и съответните цени и количества, например котировки, лихвени проценти, търгувани обеми, непогасени суми;

в)

достъпността се отнася за възможността на Евросистемата да има достъп и да участва на пазара. Даден пазар се счита за достъпен, ако неговите процедурни и оперативни правила позволяват на Евросистемата да получава информация и да извършва необходимите сделки за целите на управление на обезпеченията.

4.   Процесът на подбор за нерегулирани пазари се определя изключително с оглед на изпълнението на функцията на Евросистемата по управление на обезпеченията и не следва да се разглежда като оценка от страна на Евросистемата на пазарите по същество.

Член 69

Вид на емитента или гаранта за търгуемите активи

1.   За да бъдат допустими, дълговите инструменти трябва да са емитирани или гарантирани от централните банки на държавите членки, субекти от публичния сектор, агенции, кредитни институции, финансови предприятия, различни от кредитни институции, нефинансови предприятия, многостранни банки за развитие или международни организации.

2.   В допълнение към банките и организациите, посочени в член 117, параграф 2 и член 118 от Регламент (ЕС) № 575/2013, за целите на настоящите насоки Евросистемата може да признае всеки субект за многостранна банка за развитие или за международна организация въз основа на оценка по всички допупосочени критерии:

а)

субектът е организация с глобален или регионален мандат, надхвърлящ националните граници;

б)

субектът се финансира преимуществено от вноски от национални правителства, организации или субекти, свързани с национални правителства;

в)

мисията на субекта е в съответствие с политиките на Съюза.

Член 70

Място на установяване на емитента или гаранта

1.   За да бъдат допустими, дълговите инструменти трябва да са емитирани от емитент, установен в ЕИП, или в държава от Г-10, която е извън ЕИП, при спазване на изключенията по параграфи 3—6.

2.   За да бъдат допустими, гарантите на дългови инструменти трябва да са установени в ЕИП, освен ако за установяването на изискванията за кредитното качество на конкретни дългови инструменти не е необходима гаранция, като се имат предвид изключенията, посочени в параграфи 3 и 4. Възможността за използване на рейтинг на гарант от АВКО, за да се установят съответните изисквания за кредитно качество на определени дългови инструменти, е уредена в член 84.

3.   За дългови инструменти, емитирани или гарантирани от нефинансови предприятия, за които не съществува кредитна оценка от призната система на АВКО по отношение на емисията, емитента или гаранта, емитентът или гарантът трябва да бъде установен в държава членка, чиято парична единица е еврото.

4.   За дългови инструменти, емитирани или гарантирани от многостранни банки за развитие или от международни организации, критерият за място на установяване не се прилага и те са допустими, независимо от мястото им на установяване.

5.   За обезпечени с активи ценни книжа емитентът трябва да бъде установен в ЕИП в съответствие с член 74.

6.   Дългови инструменти, емитирани от емитенти, установени в държави от Г-10, които са извън ЕИП, могат да бъдат смятани за допустими само ако Евросистемата удостовери, че правата ѝ са защитени по подходящ начин съгласно законите на съответната държава от Г-10, която е извън ЕИП. За тази цел на съответната НЦБ се представя правна оценка във форма и със съдържание, които са приемливи за Евросистемата, преди съответните дългови инструменти да може да бъдат счетени за допустими.

Член 71

Изисквания за кредитното качество на търгуемите активи

За да бъдат допустими, дълговите инструменти трябва да отговарят на изискванията за кредитно качество, посочени в глава 2, освен ако е предвидено друго.

Раздел 2

Специфични критерии за допустимостта на някои видове търгуеми активи

Подраздел 1

Специфични критерии за допустимостта на обезпечените с активи ценни книжа

Член 72

Критерии за допустимостта на обезпечените с активи ценни книжа

За да бъдат допустими за кредитни операции на Евросистемата, обезпечените с активи ценни книжа трябва да отговарят на общите критерии за допустимост, отнасящи се до всички видове търгуеми активи, посочени в раздел 1, с изключение на изискванията, посочени в член 62, отнасящи се до размера на главницата, и в допълнение към това — на установените в настоящия подраздел специфични критерии.

Член 73

Хомогенност и състав на активите, генериращи паричен поток

1.   За да бъдат ОАЦК допустими, всички активи, генериращи паричен поток, които обезпечават ОАЦК, трябва да бъдат хомогенни, т.е. трябва да е възможно да бъдат отчитани съгласно един от съществуващите образци за отчетност за данни на ниво кредит, който трябва да бъде един от следните:

а)

жилищни ипотеки;

б)

ипотеки върху търговски недвижими имоти;

в)

кредити за малки и средни предприятия (МСП);

г)

кредити за покупка на автомобили;

д)

потребителски кредити;

е)

вземания по лизинг;

ж)

вземания по кредитни карти.

2.   Евросистемата може да счете дадена ОАЦК за нехомогенна след оценка на представените от контрагент данни.

3.   ОАЦК не трябва да съдържат генериращи паричен поток активи, предоставени първоначално пряко от дружеството със специална инвестиционна цел, емитиращо ОАЦК.

4.   Генериращите паричен поток активи не трябва да се състоят, изцяло или частично, действително или потенциално, от траншове на други ОАЦК. Този критерий не изключва ОАЦК, при които структурата на емитиране включва две дружества със специална инвестиционна цел и критерият „истинска продажба“ е изпълнен по отношение на тези дружества със специална инвестиционна цел, така че дълговите инструменти, емитирани от второто дружество със специална инвестиционна цел, са пряко или непряко обезпечени от първоначалната маса от активи и всичките парични потоци от генериращите паричен поток активи са прехвърлени от първото на второто дружество със специална инвестиционна цел.

5.   Генериращите паричен поток активи не трябва да се състоят, изцяло или частично, действително или потенциално, от свързани с кредити облигации, суапове или други дериватни инструменти, синтетични ценни книжа или подобни вземания. Това ограничение не включва суапове, използвани при сделки с ОАЦК единствено с цел хеджиране.

6.   Без да се засягат критериите за допустимост в настоящия подраздел, генериращите паричен поток активи, които обезпечават обезпечени с търговски ипотеки ценни книжа, не трябва да съдържат кредити, които във всеки един момент са структурирани, синдикирани или представляват кредити към дружества с високо равнище на дълг. За целите на този критерий „структуриран кредит“ е структура, в която са включени подчинени траншове, „синдикиран кредит“ означава кредит, предоставен от група кредитодатели в кредитен синдикат, и „кредит към дружество с високо равнище на дълг“ е кредит, предоставен на дружество, което вече има съществена степен на задлъжнялост, като финансиране за изкупуване или поглъщане, при което кредитът се използва за придобиването на собствения капитал на дружество, което също е длъжник по кредита.

7.   Ако генериращите паричен поток активи, които обезпечават ОАЦК, включват вземания по лизинг с остатъчна стойност на отдадените на лизинг активи, тези ОАЦК, които са били в списъка с допустими активи на 1 май 2015 г., запазват своята допустимост до 31 август 2015 г.

Член 74

Географски ограничения по отношение на обезпечените с активи ценни книжа и генериращите паричен поток активи

1.   Емитентът на ОАЦК трябва да бъде дружество със специална инвестиционна цел, установено в ЕИП.

2.   Генериращите паричен поток активи трябва да бъдат предоставени първоначално от инициатор, учреден в ЕИП, и да бъдат продадени на дружеството със специална инвестиционна цел от инициатора или от учреден в ЕИП посредник.

3.   За целите на параграф 2 довереникът по ипотека или довереникът по вземания се счита за посредник. ОАЦК в списъка с допустимите търгуеми активи към 1 май 2015 г., които не съответстват на параграф 2 по отношение на мястото на учредяване на довереника по ипотека или довереника по вземания, остават допустими до 1 май 2016 г., при условие че всичките други приложими критерии за допустимост са изпълнени.

4.   Длъжниците и кредиторите на генериращите паричен поток активи трябва да са уредени или, ако са физически лица, да са резиденти в ЕИП. Съответните ценни книжа трябва да се намират в ЕИП, а правото, уреждащо генериращите паричен поток активи, трябва да е правото на държава от ЕИП.

Член 75

Придобиване на генериращи паричен поток активи от дружеството със специална инвестиционна цел

1.   Придобиването на генериращи паричен поток активи от дружеството със специална инвестиционна цел се урежда от правото на държава членка.

2.   Генериращите паричен поток активи трябва да са придобити от дружеството със специална инвестиционна цел от инициатора или от посредник съгласно посоченото в член 74, параграф 2 по начин, който Евросистемата счита, че представлява „истинска продажба“, подлежаща на принудително изпълнение спрямо всяко трето лице, и до който инициаторът и неговите кредитори или посредникът и неговите кредитори нямат достъп, включително в случай на неплатежоспособност на инициатора или на посредника.

Член 76

Оценка на правилата за възстановяване за обезпечените с активи ценни книжа

1.   ОАЦК могат да се считат за допустими само ако Евросистемата потвърди, че нейните права са защитени по подходящ начин срещу правила за възстановяване, които Евросистемата счита за приложими по правото на съответната страна от ЕИП. За тази цел, преди ОАЦК да бъдат счетени за допустими, Евросистемата може да изиска:

а)

независима правна оценка във форма и със съдържание, приемливи за Евросистемата, която посочва приложимите в съответната страна правила за възстановяване; и/или

б)

други документи, като например удостоверение за платежоспособност от прехвърлителя за подозрителния период, който е определен период от време, през който продажбата на генериращи паричен поток активи, които обезпечават ОАЦК, може да бъде унищожена от ликвидатор.

2.   Правилата за възстановяване, които Евросистемата счита за тежки и поради това за неприемливи, включват:

а)

правила, съгласно които продажбата на генериращите паричен поток активи, които обезпечават ОАЦК, може да бъде унищожена от ликвидатор единствено въз основа на това, че е сключена в рамките на подозрителния период, съгласно посоченото в параграф 1, буква б), преди обявяването на неплатежоспособността на продавача; или

б)

правилата, според които такова унищожаване може да бъде предотвратено от приобретателя само ако той може да докаже, че не е знаел за неплатежоспособността на продавача по време на продажбата.

За целите на този критерий продавачът може да бъде инициаторът или посредникът, според съответния случай.

Член 77

Липса на подчиненост на траншове за обезпечените с активи ценни книжа

1.   Само траншове или подтраншове на ОАЦК, които не са подчинен на други траншове от същата емисия през живота на ОАЦК, се считат за допустими.

2.   Счита се, че транш или подтранш не е подчинен на други траншове или подтраншове на същата емисия, ако в съответствие с приоритета на плащанията след принудителното изпълнение, и ако е приложимо, приоритета на плащанията след предсрочното изпълнение, както е предвидено в проспекта, никой друг транш или подтранш няма приоритет над този транш или подтранш по отношение на получаването на плащане, т.е. главница и лихва, и по този начин такъв транш или подтранш е последен при понасянето на загуби измежду различните траншове или подтраншове.

Член 78

Наличие на данни на ниво кредит за обезпечените с активи ценни книжа

1.   Изчерпателни и стандартизирани данни на ниво кредит относно пула от генериращи паричен поток активи, които обезпечават ОАЦК, се предоставят на разположение в съответствие с процедурите, уредени в приложение VIII, което включва информация относно изискуемия резултат от оценяването на качеството на данните. При извършване на оценката си за допустимост Евросистемата отчита: а) всяко неизпълнение на задължение за предоставяне на данни; и б) колко често е било счетено, че отделни полета за данни на ниво кредит не съдържат никакви съдържателни данни.

2.   Независимо от изискуемите стойности на оценката, посочени в приложение VIII по отношение на данните на ниво кредит, Евросистемата може да приема като обезпечение обезпечени с активи ценни книжа с оценка, по-ниска от изискуемата стойност на оценката (А1), след изтичане на съответния преходен период, приложим в съответствие с приложение VIII за всеки конкретен случай, и при предоставяне на адекватни обяснения за непостигането на изискуемата оценка. За всяко адекватно обяснение Евросистемата посочва максимално ниво на толериране и период на толериране, както допълнително е определено на уебсайта на ЕЦБ. Периодът на толериране указва определения период от време, в рамките на който качеството на данните за ОАЦК трябва да се подобри.

Член 79

Искания за данни за обезпечените с активи ценни книжа

Евросистемата си запазва правото да изиска по целесъобразност от трети лица, включително, но не само от емитента, инициатора и/или организатора, пояснения и/или правно потвърждение, които смята за необходими за оценката на допустимостта на ОАЦК и по отношение на предоставянето на данни на ниво кредит. Ако трето лице не изпълни определено искане, Евросистемата може да реши да не приеме ОАЦК като обезпечение или може да реши да спре временно допустимостта на това обезпечение.

Подраздел 2

Специфични критерии за допустимостта на облигациите, обезпечени с обезпечени с активи ценни книжа

Член 80

Критерии за допустимостта на облигациите, обезпечени с обезпечени с активи ценни книжа

1.   В случай на облигации, обезпечени с обезпечени с активи ценни книжа, пулът от обезпечения на обезпечените облигации съдържа само ОАЦК, които отговарят на всяко от следните изисквания:

а)

генериращите паричен поток активи, които обезпечават ОАЦК, отговарят на критериите, установени в член 129, параграф 1, букви г)—е) от Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на ОАЦК, които обезпечават обезпечени облигации;

б)

генериращите паричен поток активи са предоставени първоначално от лице, което е тясно свързано с емитента на обезпечените облигации, както е описано в член 138;

в)

те са използвани като техническо средство за прехвърляне на ипотеки или гарантирани жилищни кредити от лицето инициатор в пула от обезпечения на съответната обезпечена облигация.

2.   При спазване на параграф 4 НЦБ използват следните мерки, за да проверяват, че пулът от обезпечения на облигациите, обезпечени с ОАЦК, не съдържа ОАЦК, които не отговарят на параграф 1:

а)

на тримесечна база НЦБ изискват самосертифициране и поемане на задължение от емитента, потвърждаващи, че пулът от обезпечения на облигациите, обезпечени с ОАЦК, не съдържа ОАЦК, които не отговарят на параграф 1. В искането на НЦБ се посочва, че самосертифицирането трябва да бъде подписано от главния изпълнителен директор на емитента, главния финансов директор или ръководител на подобно ниво, или от лице, упълномощено да се подписва от тяхно име;

б)

на годишна база НЦБ изискват последващо потвърждение от външни одитори или наблюдатели на пула от обезпечения от емитента, потвърждаващи, че пулът от обезпечения на облигациите, обезпечени с ОАЦК, не съдържа ОАЦК, които не отговарят на параграф 1 за мониторинговия период.

3.   Ако емитентът не изпълни конкретно искане или ако Евросистемата счете, че съдържанието на потвърждението е невярно или недостатъчно, доколкото не е възможно да се установи, че пулът от обезпечения на облигациите, обезпечени с ОАЦК, отговаря на критериите на параграф 1, Евросистемата взема решение да не приеме обезпечените облигации като допустимо обезпечение или да спре временно тяхната допустимост.

4.   Когато приложимото законодателство или проспектът изключват включването на ОАЦК, които не отговарят на параграф 1, като активи на пула от обезпечения, не се изисква проверка по параграф 2.

5.   За целите на параграф 1, буква б), тесните връзки се определят в момента на прехвърляне на първостепенните дялове на обезпечените с активи ценни книжа в пула от обезпечения на обезпечените облигации.

Подраздел 3

Специфични критерии за допустимостта на дълговите сертификати, емитирани от Евросистемата

Член 81

Критерии за допустимостта на дълговите сертификати, емитирани от Евросистемата

1.   Дълговите сертификати, емитирани от ЕЦБ, и дълговите сертификати, емитирани от НЦБ преди датата на приемането на еврото в съответната им държава членка, чиято парична единица е еврото, са допустими като обезпечение при кредитните операции на Евросистемата.

2.   Установените в настоящата глава критерии не се прилагат по отношение на дълговите сертификати, емитирани от Евросистемата.

ГЛАВА 2

Изисквания на Евросистемата за кредитното качество на търгуемите активи

Член 82

Изисквания на Евросистемата за кредитното качество на търгуемите активи

1.   В допълнение към общите правила, установени в член 59, и специалните правила, установени в член 84, за да бъдат допустими като обезпечение при кредитните операции на Евросистемата, търгуемите активи трябва да отговарят на следните изисквания за кредитно качество:

а)

с изключение на ОАЦК, всички търгуеми активи трябва да имат кредитна оценка, присъдена от поне една призната система на АВКО, изразена под формата на публична кредитна оценка, съответстваща поне на степен на кредитно качество 3 по хармонизираната рейтингова скала на Евросистемата;

б)

ОАЦК трябва да имат кредитни оценки, присъдени от най-малко две различни признати системи на АВКО, изразени под формата на две публични кредитни оценки, по една, предоставена от всяка от тези системи на АВКО, съответстващи поне на степен на кредитно качество 2 по хармонизираната рейтингова скала на Евросистемата.

2.   Евросистемата може да изисква всякакви пояснения, които счита за необходими, по отношение на посочените в параграф 1 публични кредитни оценки.

Член 83

Видове кредитни оценки от АВКО, използвани за оценка на кредитното качеството на търгуемите активи

При определянето на съответствието с изискванията за кредитно качество, които се прилагат за търгуемите активи, се използват следните видове кредитни оценки от АВКО от признатите АВКО:

а)   рейтинг на емисия от АВКО: този рейтинг се позовава на кредитна оценка от АВКО, определена или за емисията, или при липсата на рейтинг на емисията от същата АВКО — за програмата или серията на емитиране, съгласно която е емитиран активът. Оценката от АВКО за програма или серия на емитиране е относима само ако се прилага по отношение на конкретния съответен актив и не съществува различен рейтинг на емисията от същата АВКО. За рейтинги на емисия от АВКО Евросистемата не прави разграничение по отношение на първоначалния матуритет на актива. Всеки рейтинг от АВКО, определен за емисията или програмата или серията на емитиране, е приемлив;

б)   рейтинг на емитент от АВКО: този рейтинг се позовава на кредитна оценка от АВКО, определена за емитент. За рейтинги на емитенти от АВКО Евросистемата прави разграничение по отношение на първоначалния матуритет на актива във връзка с приемливата кредитна оценка от АВКО. Прави се разграничение между:

i)

краткосрочни активи, т.е. активите с първоначален матуритет до и включително 390 дни, и

ii)

дългосрочни активи, т.е. активите с първоначален матуритет от повече от 390 дни. За краткосрочните активи са приемливи краткосрочни и дългосрочни рейтинги на емитенти от АВКО. За дългосрочните активи са приемливи само дългосрочни рейтинги на емитенти от АВКО;

в)   рейтинг на гарант от АВКО: този рейтинг се позовава на кредитна оценка от АВКО, определена за гарант, ако гаранцията отговаря на изискванията на дял IV. За рейтинги на гаранти от АВКО Евросистемата не прави разграничение по отношение на първоначалния матуритет на актива. Приемливи са само дългосрочни рейтинги на гаранти от АВКО.

Член 84

Приоритет на кредитни оценки от АВКО по отношение на търгуемите активи

По отношение на търгуемите активи Евросистемата взема предвид кредитните оценки от АВКО, които определят съответствието на актива с изискванията за кредитно качество, съгласно следните правила:

а)

по отношение на търгуемите активи, различни от търгуеми активи, които са емитирани от централни правителства, регионални правителства, местни органи на власт, агенции, многостранни банки за развитие или международни организации, и по отношение на ОАЦК се прилагат следните правила:

i)

Евросистемата взема предвид рейтингите на емисии от АВКО с приоритет пред рейтингите на емитенти от АВКО или рейтингите на гаранти от АВКО. Без да се засяга прилагането на това правило за приоритет, в съответствие с член 82, параграф 1, буква а) най-малко една кредитна оценка от АВКО трябва да отговаря на приложимите изисквания на Евросистемата за кредитно качество,

ii)

в случай че за една и съща емисия са налице множество рейтинги на емисия от АВКО, Евросистемата взема предвид първия най-добър рейтинг от тези рейтинги на емисия от АВКО. Ако първият най-добър рейтинг на емисия от АВКО не съответства на прага за кредитно качество на Евросистемата за търгуеми активи, активът не е допустим, дори ако съществува гаранция, която е приемлива съгласно дял IV,

iii)

в случай че липсва рейтинг на емисия от АВКО, Евросистемата може да вземе предвид рейтинг на емитент от АВКО или рейтинг на гарант от АВКО. В случай че за една и съща емисия са налице множество рейтинги на емитент от АВКО и/или на гарант от АВКО, Евросистемата взема предвид първия най-добър рейтинг от тези рейтинги;

б)

по отношение на търгуеми активи, които са емитирани от централни правителства, регионални правителства, местни органи на власт, агенции, многостранни банки за развитие или международни организации, се прилагат следните правила:

i)

в съответствие с член 82, параграф 1, буква а) най-малко една кредитна оценка от АВКО трябва да отговаря на приложимите изисквания на Евросистемата за кредитно качество. Евросистемата взема предвид само рейтинги на емитент от АВКО или рейтинги на гарант от АВКО,

ii)

в случай че са налице множество рейтинги на емитент от АВКО и на гарант от АВКО, Евросистемата взема предвид първия най-добър рейтинг от тези рейтинги,

iii)

обезпечените облигации, емитирани от агенции, не се оценяват в съответствие с правилата по настоящата буква, а вместо това се оценяват в съответствие с буква а) по-горе;

в)

по отношение на ОАЦК се прилагат следните правила:

i)

в съответствие с член 82, параграф 1, буква б) най-малко две кредитни оценки от АВКО следва да отговарят на приложимите изисквания на Евросистемата за кредитно качество. Евросистемата взема предвид само рейтинги на емисии от АВКО,

ii)

в случай че са налице повече от два рейтинга на емисия от АВКО, Евросистемата взема предвид първия и втория най-добър рейтинг от тези рейтинги.

Член 85

Ценни книжа с множество емитенти

По отношение на търгуеми активи с повече от един емитент (ценни книжа с множество емитенти) приложимият рейтинг на емитент от АВКО се определя въз основа на потенциалната отговорност на всеки емитент, както следва:

а)

ако всеки емитент е солидарно отговорен за задълженията на всички други емитенти по емисията или, ако е приложимо, за програмата или серията на емитиране, рейтингът на емитент от АВКО, който следва да се вземе предвид, е най-високият рейтинг измежду първите най-добри рейтинги на емитент от АВКО на всички съответни емитенти; или

б)

ако някой от емитентите не е солидарно отговорен за задълженията на всички други емитенти по емисията или, ако е приложимо, за програмата или серията на емитиране, рейтингът на емитент от АВКО, който следва да се вземе предвид, е най-ниският рейтинг измежду първите най-добри рейтинги на емитент от АВКО на всички съответни емитенти.

Член 86

Рейтинги, които не са в евро

По отношение на рейтингите на емитент от АВКО е приемлив рейтинг в чуждестранна валута. Ако активът е деноминиран в местната валута на емитента, рейтингът в местна валута също е приемлив.

Член 87

Критерии за оценка на кредитното качество на търгуемите активи при липса на кредитна оценка от призната АВКО

1.   При липса на подходяща кредитна оценка, предоставена от призната АВКО за емисията, емитента или гаранта, както е приложимо съгласно член 84, буква а) или буква б), Евросистемата извлича косвена кредитна оценка на търгуемите активи (с изключение на ОАЦК) в съответствие с правилата, установени в параграфи 2 и 3. Тази косвена кредитна оценка трябва да отговаря на изискванията на Евросистемата за кредитно качество.

2.   Ако дълговите инструменти са емитирани или гарантирани от регионално правителство или местен орган на власт, или от субект от публичния сектор съгласно определението в член 4, точка 8 от Регламент (ЕС) № 575/2013 (наричан по-долу „субект от публичния сектор съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013“), установени в държава членка, чиято парична единица е еврото, кредитната оценка се извършва от Евросистемата в съответствие със следните правила:

а)

ако емитентите или гарантите са регионални правителства, местни органи на власт или субекти от публичния сектор съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013, които според компетентните органи за целите на изискванията за капиталова адекватност съгласно член 115, параграф 2 и член 116, параграфи 1 и 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013 се третират като централното правителство, в чиято юрисдикция те са установени, на дълговите инструменти, емитирани или гарантирани от тях, се присъжда степен на кредитно качество, съответстваща на най-добрия кредитен рейтинг, присъден от призната АВКО на централното правителство, в чиято юрисдикция са установени те;

б)

ако емитентите или гарантите са регионални правителства, местни органи на власт или субекти от публичния сектор съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013, които според компетентните органи за целите на изискванията за капиталова адекватност съгласно член 115, параграф 1 и член 116, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013 се третират като кредитни институции, на дълговите инструменти, емитирани или гарантирани от тях, се присъжда степен на кредитно качество, съответстваща на кредитно качество, с една степен по-ниска от най-добрия кредитен рейтинг, присъден от призната АВКО на централното правителство, в чиято юрисдикция са установени те;

в)

ако емитентите или гарантите са субекти от публичния сектор съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013, които не са посочени в букви а) и б), не се извлича косвена кредитна оценка и те се третират като субекти от частния сектор.

3.   Ако дълговите инструменти са емитирани или гарантирани от нефинансови предприятия, установени в държава членка, чиято парична единица е еврото, оценката на кредитното качество се извършва от Евросистемата въз основа на правилата за оценка на кредитното качество, приложими по отношение на оценката на кредитното качество на вземания по кредити в дял III, глава 2. Активите, по отношение на които е оценено кредитното качество в съответствие с правилата, съдържащи се в настоящия параграф, не се включват в публичния списък с допустимите търгуеми активи.

Таблица 9

Косвени кредитни оценки за емитенти или гаранти без кредитна оценка от АВКО

 

Присъждане на емитенти или гаранти съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013

Изчисляване въз основа на рамката на Евросистемата за кредитна оценка на косвени кредитни оценки на емитента или гаранта, принадлежащ към съответната категория

Категория 1

Регионални правителства, местни органи на власт и субекти от публичния сектор съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013, които според компетентните органи за целите на изискванията за капиталова адекватност могат да бъдат третирани по същия начин като централното правителство

Присъжда им се кредитната оценка на АВКО за централното правителство на държавата, в която са установени

Категория 2

Регионални правителства, местни органи на власт и субекти от публичния сектор съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013, които според компетентните органи могат да бъдат третирани като кредитни институции за целите на изискването за капиталова адекватност

Присъжда им се кредитна оценка, с една степен на кредитно качество (18) по-ниска от кредитната оценката на АВКО за централното правителство на държавата, в която са установени

Категория 3

Други субекти от публичния сектор съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013

Третират се като емитенти или длъжници от частния сектор

Член 88

Допълнителни изисквания за кредитното качество на обезпечените с активи ценни книжа

1.   Оценката на кредитното качество на ОАЦК се основава на публичен рейтинг на емисия, който е обяснен в публично достъпен доклад за кредитния рейтинг под формата на доклад за новата емисия. Публично достъпният доклад за кредитния рейтинг включва наред с всичко останало подробен анализ на структурните и правните аспекти, подробна оценка на пула от обезпечения, анализ на участниците в сделката, както и анализ на всички други съответни особености на сделката.

2.   В допълнение към изискването в параграф 1 се изискват публикувани от призната АВКО редовни доклади за наблюдение върху ОАЦК. Публикуването на тези доклади се извършва не по-късно от четири седмици след датата на плащането по купона на ОАЦК. Референтната дата на тези доклади е последната датата на плащане по купона, освен за ОАЦК, изплащащи купона на месечна база, в който случай докладът за наблюдение се публикува поне на три месеца. Докладите за наблюдение съдържат най-малко основните данни за сделката, като например състав на пула от обезпечения, участници в сделката, капиталова структура, както и данни за изпълнението.

ДЯЛ III

КРИТЕРИИ ЗА ДОПУСТИМОСТТА И ИЗИСКВАНИЯ ЗА КРЕДИТНОТО КАЧЕСТВО НА НЕТЪРГУЕМИТЕ АКТИВИ

ГЛАВА 1

Критерии за допустимостта на нетъргуемите активи

Раздел 1

Критерии за допустимостта на вземанията по кредити

Член 89

Допустим вид актив

1.   Допустимият вид актив е вземане по кредит, което представлява дългово задължение на даден длъжник към контрагент.

2.   Видовете вземания по кредити, които са с „намаляващо салдо“, т.е. главницата и лихвата се изплащат съгласно предварително договорен график, както и усвоени кредитни линии, са допустими видове вземане по кредит.

3.   Овърдрафти по текуща сметка, акредитиви и неусвоени кредитни линии, например неусвоени кредитни улеснения под формата на вземания по револвиращи кредити, които разрешават усвояването на кредита, но сами по себе си не са вземания по кредити, не са допустими видове вземане по кредит.

4.   Делът в синдикиран кредит е допустим вид вземане по кредит. За целите на настоящия раздел дял в синдикиран кредит е вземане по кредит, произтичащо от участието на кредитодател в кредит, предоставен от група кредитодатели в кредитен синдикат.

5.   Може да бъде допустим вид актив вземане по кредит, предоставено в контекст, различен от обикновено правоотношение по предоставяне на кредит. Вземанията, характерни за някои лизингови или факторинг структури, могат да бъдат допустим вид актив, ако могат да бъдат квалифицирани като вземания по кредит. Вземанията, закупени по силата на факторинг, са допустим вид актив единствено дотолкова, доколкото те действително са вземания по кредит, за разлика от други вземания, като например вземанията за покупната цена.

Член 90

Размер на главницата и купони на вземания по кредити

За да бъдат допустими, вземанията по кредити трябва да отговарят на следните изисквания до окончателното им изплащане:

а)

фиксиран размер на главницата, платим безусловно; и

б)

лихвен процент, който не може да води до отрицателен паричен поток, при което лихвеният процент следва да бъде един от следните:

i)

„с нулев купон“,

ii)

с фиксиран купон,

iii)

с плаващ купон, т.е. индексиран спрямо референтен лихвен процент или процента на инфлация.

Член 91

Липса на подчиненост

Вземанията по кредити не могат да дават права по главницата и/или лихвата, които са подчинени на: а) правата на държателите на други необезпечени дългови задължения на длъжника, включително други дялове или поддялове в същия синдикиран кредит; и б) правата на държателите на дългови инструменти на същия емитент.

Член 92

Изисквания за кредитното качество на вземанията по кредити

Кредитното качество на вземанията по кредити се оценява въз основа на кредитното качество на длъжника или гаранта. Съответният длъжник или гарант изпълняват изискванията на Евросистемата за кредитно качество, посочени в правилата на рамката на Евросистемата за кредитна оценка, които са уредени в четвърта част, дял III, глава 2.

Член 93

Минимален размер на вземанията по кредити

За вътрешно ползване, по време на предоставянето им за използване като обезпечение от контрагента, вземанията по кредити следва да отговарят на изискването за минимален праг на размера, установен от НЦБ на държавата по произход. За трансгранично използване се прилага минимален праг на размера от 500 000 EUR.

Член 94

Валута на деноминиране на вземанията по кредити

Вземанията по кредити се деноминират в евро или в една от предишните валути на държавите членки, чиято парична единица е еврото.

Член 95

Вид на длъжника или гаранта

1.   Длъжниците и гарантите по допустими вземания по кредити са нефинансови предприятия, субекти от публичния сектор, многостранни банки за развитие или международни организации. За целите на настоящия член многостранна банка за развитие или международна организация може да бъде призната от Евросистемата по същия начин като описания в член 69, параграф 2.

2.   Ако вземане по кредит има повече от един длъжник, всеки длъжник е солидарно отговорен за пълното изплащане на цялото вземане по кредита.

Член 96

Местонахождение на длъжника или гаранта

1.   Длъжникът по вземането по кредит трябва да бъде установен в държава членка, чиято парична единица е еврото.

2.   Гарантът по вземането по кредит също следва да бъде установен в държава членка, чиято парична единица е еврото, освен ако за установяването на изискванията за кредитното качество на нетъргуемите активи не е необходима гаранция, тъй като съществува адекватна кредитна оценка на длъжника.

3.   Правилата по параграфи 1 и 2 не се прилагат за длъжниците или гарантите, които са многостранни банки за развитие или международни организации, и те са допустими, независимо от мястото им на установяване.

Член 97

Приложимо право

Споразумението за вземането по кредит и споразумението между контрагента и НЦБ на държавата по произход, с което се мобилизира вземането по кредит като обезпечение, се уреждат от правото на държава членка, чиято парична единица е еврото. Освен това не може да има общо повече от два правни режима, приложими по отношение на:

а)

контрагента;

б)

кредитора;

в)

длъжника;

г)

гаранта (ако е приложимо);

д)

споразумението за вземане по кредит;

е)

споразумението между контрагента и НЦБ на държавата по произход, с което се мобилизира вземането по кредит като обезпечение.

Член 98

Процедури за обработка

Вземанията по кредити се обработват в съответствие с процедурите на Евросистемата, уредени в съответната национална документация на НЦБ.

Член 99

Допълнителни правни изисквания по отношение на вземанията по кредити

1.   За да се гарантира, че се създава валидно обезпечение за вземанията по кредити и че вземането по кредит може да бъде реализирано бързо в случай на неизпълнение от страна на контрагента, трябва да бъдат спазени допълнителни правни изисквания. Тези правни изисквания са свързани със:

а)

проверка за наличието на вземанията по кредити;

б)

уведомяване на длъжника за мобилизацията на вземането по кредит или за регистрацията на такава мобилизация;

в)

липса на ограничения за мобилизацията на вземането по кредит;

д)

липса на ограничения за реализацията на вземането по кредит;

е)

липса на ограничения, свързани с банкова тайна и поверителност.

2.   Съдържанието на тези правни изисквания е посочено в членове 100—105. Допълнителни подробности относно конкретните характеристики на националните юрисдикции са посочени в съответната национална документация на НЦБ.

Член 100

Проверка на използваните процедури за предоставяне на вземанията по кредити

НЦБ, надзорните органи или външните одитори извършват еднократна проверка на целесъобразнността на процедурите, използвани от контрагента при предоставяне на Евросистемата на информацията за вземанията по кредити.

Член 101

Проверка за наличие на вземанията по кредити

(1)   Като минимум НЦБ предприемат всяка от следните стъпки за проверка на наличието на вземания по кредити, мобилизирани като обезпечение:

а)

те следва да получават писмено потвърждение от контрагентите най-малко веднъж на три месеца, чрез което контрагентите потвърждават:

i)

наличието на вземанията по кредити (това потвърждение може да бъде заменено с насрещни проверки на информацията в централните кредитни регистри, ако такива съществуват),

ii)

съответствието на вземанията по кредити с критериите за допустимост, прилагани от Евросистемата,

iii)

че това вземане по кредит не е използвано същевременно като обезпечение в полза на трето лице, и че контрагентът няма да мобилизира това вземане по кредит като обезпечение спрямо трето лице,

iv)

че контрагентът се задължава да съобщи на съответната НЦБ не по-късно от края на следващия работен ден за всяко събитие, което оказва съществено влияние върху договорните взаимоотношения между контрагента и НЦБ, в частност предсрочно, частично или пълно погасяване, влошаване на качеството и съществени промени в условията на вземането по кредита;

б)

те или съответните централни кредитни регистри, компетентните органи по банков надзор или външни одитори извършват проверки на случаен принцип по отношение на качеството и точността на писмените потвърждения на контрагентите чрез предоставяне на физическа документация или чрез посещения на място. Информацията, проверена по отношение на всяко вземане по кредит, обхваща като минимум характеристиките, които определят съществуването и допустимостта на вземанията по кредити. За контрагентите с одобрени от рамката на Евросистемата за кредитна оценка вътрешни рейтинговобазирани системи се извършват допълнителни проверки на оценката на кредитното качество на вземания по кредити, включващи проверки на вероятността от неизпълнение по отношение на длъжниците по вземанията по кредити, които са използвани като обезпечение при кредитни операции на Евросистемата.

2.   По отношение на проверките, предприемани от НЦБ, надзорни органи, външни одитори или централни кредитни регистри в съответствие с член 100 или с параграф 1, букви а) и б) от настоящия член, онези, които извършват проверките, следва да бъдат упълномощени да извършват тези проучвания, ако е необходимо, на договорна основа или в съответствие с приложимите национални изисквания.

Член 102

Действителност на споразумението за мобилизацията на вземане по кредит

Споразумението за мобилизацията на вземането по кредит като обезпечение е действително между контрагента и съответната НЦБ съгласно приложимото национално право. Всички юридически формалности, необходими за осигуряване на действителността на споразумението и за осигуряване на мобилизацията на вземания по кредити като обезпечение, се изпълняват от контрагента и/или приобретателя, доколкото е приложимо.

Член 103

Пълно действие на мобилизацията спрямо трети лица

1.   Споразумението за мобилизацията на вземането по кредит като обезпечение е действително спрямо трети лица съгласно приложимото национално право. Всички юридически формалности, необходими за осигуряване на действителността на мобилизацията, се изпълняват от контрагента и/или приобретателя, доколкото е приложимо.

2.   По отношение на уведомяването на длъжника се прилага следното, в зависимост от приложимото национално право:

а)

ако е необходимо уведомяване на длъжника или публично регистриране на мобилизацията на вземане по кредит като обезпечение, за да се осигури пълното действие на мобилизацията спрямо трети лица, и по-специално за да се осигури приоритетът на обезпечението на НЦБ на държавата по произход спрямо други кредитори, тези изисквания за уведомяване или регистриране следва да бъдат изпълнени предварително или в момента на действителното мобилизиране на вземането по кредита като обезпечение;

б)

ако предварителното уведомяване на длъжника или публичното регистриране на мобилизацията на вземането по кредит като обезпечение не се изисква съгласно буква а), както е посочено в приложимата национална документация, е необходимо последващо уведомяване на длъжника. Последващото уведомяване на длъжника означава, че длъжникът следва да бъде уведомен от контрагента или от НЦБ на държавата по произход, както е посочено в националната документация, за вземането по кредит, което се мобилизира като обезпечение от контрагента в полза на НЦБ, незабавно след случай на неизпълнение или подобно кредитно събитие, както допълнително е определено в приложимата национална документация;

в)

НЦБ може да реши да изиска предварително уведомяване или публично регистриране преди или по време на мобилизацията, дори ако тези формалности не са необходими за целите, посочени в буква а);

г)

по отношение на вземания по кредити, които са инструменти на приносител, НЦБ на държавата по произход може да изиска такива инструменти на приносител да бъдат физически прехвърлени на нея или на трето лице предварително или в момента на действителното мобилизиране като обезпечение. Изискванията за уведомяване, установени в букви а) и б), не се прилагат по отношение на вземанията по кредити, които са инструменти на приносител.

3.   Горепосоченото представлява минималните изисквания. НЦБ могат да решат да изискват предварително уведомяване или регистрация в допълнение към горните случаи, включително в случай на инструменти на приносител.

Член 104

Липса на ограничения за мобилизация и реализиране на вземанията по кредити

1.   Вземанията по кредити са напълно прехвърлими и могат да бъдат мобилизирани без ограничение в полза на Евросистемата. Споразумението за вземане по кредит или други договорни споразумения между контрагента и длъжника не могат да съдържат ограничителни разпоредби относно мобилизацията като обезпечение, освен ако националното законодателство предвижда, че такива договорни ограничения не засягат Евросистемата във връзка с мобилизацията на обезпечението.

2.   Споразумението за вземане по кредит или други договорни споразумения между контрагента и длъжника не могат да съдържат ограничителни разпоредби относно реализирането на вземането по кредит, използвано като обезпечение при кредитните операции на Евросистемата, включително по отношение на изискванията за начина и времето на реализирането или други подобни.

3.   Независимо от параграфи 1 и 2, разпоредбите, ограничаващи прехвърлянето на дялове в синдикиран кредит на банки, финансови институции и лица, които извършват редовно или които са създадени за целите на създаване, закупуване или инвестиране в кредити, ценни книжа или други финансови активи, не се считат за ограничение на реализацията на вземането по кредит.

4.   Независимо от параграфи 1 и 2, използването на обслужващ агент за събирането и разпределението на плащания и за управлението на кредита не се счита за ограничение на мобилизацията и реализацията на дял в синдикиран кредит, при условие че: а) обслужващият агент е кредитна институция, разположена в Съюза; и б) обслужващото взаимоотношение между съответния член на синдиката и обслужващия агент може да бъде прехвърлено наред с или като част от дела в синдикирания кредит.

Член 105

Липса на ограничения, свързани с банкова тайна и поверителност

Контрагентът и длъжникът следва да постигнат договорно споразумение, че длъжникът се съгласява безусловно на оповестяване от контрагента пред Евросистемата на подробности относно вземането по кредита и относно длъжника, което се изисква от НЦБ на държавата по произход с цел осигуряване на създаването на валидно обезпечение на вземания по кредити и за да се гарантира, че вземанията по кредити могат бързо да бъдат реализирани при неизпълнение от страна на даден контрагент. Това изискване не е необходимо, ако неограниченото предоставяне на такава информация е осигурено съгласно приложимото национално право, както е посочено в приложимата национална документация на НЦБ на държавата по произход.

Раздел 2

Критерии за допустимостта на срочните депозити

Член 106

Критерии за допустимостта на срочните депозити

Описаните в член 12 срочни депозити, които се държат от контрагент, са допустими активи като обезпечение при кредитните операции на Евросистемата.

Раздел 3

Критерии за допустимостта на обезпечените с ипотека потребителски дългови инструменти

Член 107

Критерии за допустимостта на обезпечените с ипотека потребителски дългови инструменти

1.   Обезпечен с ипотека потребителски дългов инструмент е запис на заповед или менителница, които са обезпечени с пул от жилищни ипотеки и не са напълно секюритизирани. Трябва да е възможно заместването на активи от базисния пул и да е налице механизъм, който да гарантира приоритета на НЦБ на държавата по произход пред кредиторите, освен тези кредитори, за които е предвидено изключение по обществено-политически причини.

2.   Обезпечените с ипотека потребителски дългови инструменти трябва да имат фиксиран размер на главницата, платима безусловно, и лихвен процент, който не може да доведе до отрицателен паричен поток.

3.   Обезпечените с ипотека потребителски дългови инструменти трябва да отговарят на изискванията на Евросистемата за кредитно качество, посочени в правилата на рамката на Евросистемата за кредитна оценка на обезпечените с ипотека потребителски дългови инструменти, които са уредени в настоящата четвърта част, дял III, глава 2.

4.   Обезпечените с ипотека потребителски дългови инструменти трябва да бъдат емитирани от кредитни институции, които са контрагенти, установени в държава членка, чиято парична единица е еврото.

5.   Обезпечените с ипотека потребителски дългови инструменти трябва да бъдат деноминирани в евро или в една от предишните валути на държавите членки, чиято парична единица е еврото.

6.   Емитент на обезпечени с ипотека потребителски дългови инструменти трябва да самосертифицира поне ежемесечно, че жилищните ипотеки, които формират пула от обезпечения, отговарят на критериите за допустимост, които са посочени в националните разпоредби, установени от НЦБ на държавата по произход, и на които се основава кредитната оценка.

7.   Спрямо мобилизацията, използването и процедурите за обработка по отношение на обезпечени с ипотека потребителски дългови инструменти се прилагат процедурите на Евросистемата, както е определено в приложимата национална документация на НЦБ на държавата по произход.

ГЛАВА 2

Изисквания на Евросистемата за кредитното качество на нетъргуемите активи

Член 108

Изисквания на Евросистемата за кредитното качество на нетъргуемите активи

За да бъдат допустими нетъргуемите активи, се прилагат следните изисквания за кредитно качество на Евросистемата:

а)

кредитното качество на вземанията по кредити се оценява въз основа на кредитното качество на длъжника или гаранта, което трябва да отговаря поне на стeпен на кредитно качество 3, както е посочено в хармонизираната рейтингова скала на Евросистемата;

б)

оценката на кредитното качество на обезпечените с ипотека потребителски дългови инструменти трябва да отговаря поне на степен на кредитно качество 2, както е посочено в хармонизираната рейтингова скала на Евросистемата.

Раздел 1

Изисквания на Евросистемата за кредитното качество на вземанията по кредити

Член 109

Общи правила за оценката на кредитното качество на вземанията по кредити

1.   Евросистемата извършва оценка на кредитното качество на вземанията по кредити въз основа на кредитното качество на длъжниците или гарантите, присъдено от системата или източника за кредитна оценка, избрани от контрагента в съответствие с член 110.

2.   До края на следващия работен ден контрагентите уведомяват съответната НЦБ за всяко кредитно събитие, което им е известно, включително за забавяне на плащанията на длъжниците по вземанията по кредити, мобилизирани като обезпечение, и при поискване от съответната НЦБ — изтеглят или заменят активите.

3.   По отношение на длъжниците или гарантите на вземания по кредити, мобилизирани като обезпечение, контрагентите са длъжни да осигурят използването на най-актуалната оценка на кредитното качество, с която разполагат избраните от тях система или източник за кредитна оценка.

Член 110

Избор на система или на източник за кредитна оценка

1.   Контрагентите, които мобилизират вземания по кредити като обезпечение, избират една система за кредитна оценка измежду един от четирите източници за кредитна оценка, признати от Евросистемата в съответствие с общите критерии за приемливост, предвидени в четвърта част, дял V. Ако контрагентите са избрали АВКО за източник, може да бъде използвана всяка система на АВКО.

2.   В допълнение към параграф 1 НЦБ могат да разрешат на контрагентите да използват повече от една система или повече от един източник за кредитна оценка, ако за това бъде подадено обосновано искане до НЦБ на държавата по произход, подкрепено с подходяща бизнес обосновка, основана на липсата на достатъчен обхват на „основния“ източник или система за кредитна оценка.

3.   В случаите, когато на контрагентите е разрешено да използват повече от една система за кредитна оценка или повече от един източник за кредитна оценка, „основни“ се очаква да бъдат системата или източникът, които предоставят оценка на кредитното качество на най-голям брой длъжници по вземанията по кредити, мобилизирани като обезпечение. Ако е налице кредитна оценка за длъжника или за кредитора от тази основна система или източник, допустимостта и дисконтиранията при оценяването, приложими към длъжника или гаранта, се определят единствено с тази кредитна оценка.

4.   Контрагентите използват избраните системи или източници за кредитна оценка за срок от минимум 12 месеца.

5.   След изтичането на посочения в параграф 4 срок контрагентите могат да подадат до НЦБ на държавата по произход изрично обосновано искане за промяна на избраната система или източник за кредитна оценка.

6.   При определени обстоятелства и особено когато даден контрагент въвежда поетапно вътрешната си рейтингово базирана система или започва да използва като обезпечение вземания по кредити, при подаването на обосновано искане НЦБ може по изключение да предостави на контрагента дерогация по отношение на посоченото в параграф 4 ограничение относно минималния срок от 12 месеца и да му разреши да промени избраната от него система или източник за кредитна оценка в рамките на този срок.

7.   Ако контрагентът е избрал АВКО за източник на кредитна оценка, той може да използва рейтинга на длъжник от АВКО или рейтинга на гарант от АВКО. Ако за едно и също вземане по кредит са налице множество рейтинги на длъжник от АВКО и/или на гарант от АВКО, може да се използва най-добрата сред тях кредитна оценка от АВКО.

Член 111

Кредитна оценка на вземания по кредити от субекти от публичния сектор или от нефинансови предприятия в качеството им на длъжници или гаранти

1.   Евросистемата извършва оценка на кредитното качество на вземанията по кредити от субекти от публичния сектор, които действат като длъжници или гаранти, съгласно следните правила, които се прилагат в следния ред:

а)

ако е налице кредитна оценка от системата или източника, избран от контрагента, Евросистемата я използва, за да установи дали субектът от публичния сектор, който действа като длъжник или гарант, отговаря на предвидените в член 108 изисквания на Евросистемата за кредитното качество на нетъргуемите активи;

б)

ако кредитната оценка по точка а) не е налице, Евросистемата използва кредитната оценка от АВКО, присъдена от призната система на АВКО за субект от публичния сектор, който действа като длъжник или гарант;

в)

ако кредитната оценката по букви а) или б) не е налична, за съответния субект от публичния сектор в качеството му на длъжник или гарант се прилага предвидената в член 87 процедура за търгуемите активи.

2.   Евросистемата извършва оценка на кредитното качество на вземанията по кредити от нефинансови предприятия в качеството им на длъжници или гаранти, както следва: кредитната оценка, присъдена от избраните от контрагента система или източник за кредитно качество, трябва да отговаря на предвидените в член 108 изисквания на Евросистемата за кредитното качество на нетъргуемите активи.

Раздел 2

Изисквания на Евросистемата за кредитното качество на обезпечените с ипотека потребителски дългови инструменти

Член 112

Определяне на изискванията на Евросистемата за кредитното качество за обезпечените с ипотека потребителски дългови инструменти

С оглед на изпълнението на предвидените в член 108 изисквания за кредитно качество, НЦБ на държавата по произход извършва оценка на кредитното качество на обезпечените с ипотека потребителски дългови инструменти въз основа на специфичната за конкретната юрисдикция рамка за оценка на кредитното качество, предвидена в приложимата националната документация.

ДЯЛ IV

ГАРАНЦИИ ЗА ТЪРГУЕМИТЕ И НЕТЪРГУЕМИТЕ АКТИВИ

Член 113

Приложими изисквания за гаранциите

1.   Изискванията на Евросистемата за кредитно качество могат да бъдат установени въз основа на присъдените за гарантите кредитни оценки в съответствие с членове 82—84 за търгуемите активи и в съответствие с член 108 за вземанията по кредити.

2.   Предоставените от гарантите гаранции, които са необходими с оглед на установяването на изискванията на Евросистемата за кредитно качество, трябва да бъдат съобразени с правилата по настоящия дял.

3.   За целите на параграф 1 съответният гарант подлежи на отделна оценка въз основа на кредитната му оценка и е длъжен да отговаря на изискванията на Евросистемата за кредитно качество.

Член 114

Характеристики на гаранцията

1.   В съответствие с предвидените в гаранцията условия гарантът предоставя на притежателите на търгуем актив или на кредитора по вземане по кредит безусловна и неотменима гаранция на първо поискване за задълженията на емитента или на длъжника във връзка с плащането на главницата, лихвата и други суми, дължими по търгуемия актив или по вземането по кредит, до пълното изплащане на търгуемия актив или на вземането по кредит. Във връзка с това не е необходимо гаранцията да бъде индивидуализирана за търгуемия актив или за вземането по кредит, а може да се отнася само за емитента или длъжника, при условие че покрива съответния търгуем актив или вземане по кредит.

2.   Гаранцията трябва да бъде платима на първо поискване, независимо от гарантирания търгуем актив или вземане по кредит. Гаранциите, предоставени от субекти от публичния сектор, които имат право да събират данъци, трябва да бъдат платими на първо поискване или по друг начин да предвиждат незабавно и своевременно плащане при неизпълнение.

3.   Гаранцията трябва да бъде действителна, обвързваща и да съществува възможност за принудителното ѝ изпълнение срещу гаранта.

4.   Спрямо гаранцията се прилага правото на държава членка.

5.   Ако гарантът не е субект от публичния сектор, който има право да събира данъци, преди обезпечените с гаранцията търгуеми активи или вземането по кредит да бъдат счетени за допустими, на съответната НЦБ се представя правно потвърждение относно действителността, обвързващия ефект и възможността за принудително изпълнение на гаранцията във форма и със съдържание, които са приемливи за Евросистемата. В правното потвърждение трябва също да се посочи, че гаранцията не е персонална и че принудителното изпълнение по нея може да се осъществи единствено от притежателите на търгуемите активи или от кредитора по вземането по кредит. Ако гарантът е установен в юрисдикция, различна от тази, чието право се прилага спрямо гаранцията, с правното потвърждение трябва да се потвърди и действителността на гаранцията, както и възможността тя да бъде принудително изпълнена в юрисдикцията, в която е установен гарантът. За търгуемите активи контрагентът трябва да представи правното потвърждение за преглед на НЦБ, която отчита обезпечения с гаранцията актив за включване в списъка с допустими активи. За вземанията по кредити контрагентът, който иска да мобилизира вземането по кредит, трябва да представи правното потвърждение за преглед на НЦБ в юрисдикцията, чието право се прилага спрямо вземането по кредит. Изискването за наличието на възможност за принудително изпълнение се подчинява на законите в областта на неплатежоспособността или несъстоятелността, на общите принципи на справедливостта и на други подобни закони и принципи, които са приложими спрямо гаранта и като цяло засягат правата, които кредиторите могат да противопоставят на гаранта.

Член 115

Неподчиненост на задълженията на гаранта

Задълженията на гаранта по гаранцията трябва да бъдат най-малкото от същия ред, pari passu, като всички други необезпечени задължения на гаранта и изпълнението им трябва да бъде най-малкото пропорционално, pro rata, на изпълнението на всички други необезпечени задължения на гаранта.

Член 116

Изисквания за кредитно качество на гарантите

Гарантът спазва изискванията на Евросистемата за кредитно качество, които за гарантите на търгуеми активи се съдържат в предвидените в членове 82—84 правила съгласно рамката на Евросистемата за кредитна оценка, а за гарантите на вземания по кредит — в уредените в член 108 правила.

Член 117

Видове гаранти

Гарантът е:

а)

за търгуемите активи в съответствие с член 69 — централната банка на държава членка, субект от публичния сектор, агенция, кредитна институция, финансово предприятие, различно от кредитна институция, нефинансово предприятие, многостранна банка за развитие или международна организация; или

б)

за вземания по кредити в съответствие с член 95 — нефинансово предприятие, субект от публичния сектор, многостранна банка за развитие или международна организация.

Член 118

Място на установяване на гаранта

1.   Гарантът трябва да бъде установен:

а)

в случай на търгуеми активи — в съответствие с член 70 в ЕИП, освен ако за установяването на изпълнението на изискванията за кредитното качество на конкретен дългов инструмент не е необходима гаранция. Възможността за използването на рейтинг на гарант от АВКО, за да се установи изпълнението на съответните изисквания за кредитното качество на търгуемите активи, е уредена в член 84.

б)

за гарантираните от нефинансови предприятия дългови инструменти, за чиито емисия, емитент или гарант не е присъдена кредитна оценка от призната АВКО — в съответствие с член 70 гарантът трябва да бъде установен в държава членка, чиято парична единица е еврото;

в)

в случай на вземания по кредити — в съответствие с член 96 в държава членка, чиято парична единица е еврото, освен ако за установяването на изпълнението на изискванията за кредитното качество на нетъргуемите активи не е необходима гаранция. Възможността за използването на кредитна оценка по отношение на гаранта, за да се установи изпълнението на съответните изисквания за кредитното качество на вземанията по кредити, е уредена в член 108.

2.   Независимо от параграф 1, в съответствие с член 70 и член 96 многостранните банки за развитие и международните организации са допустими гаранти, независимо от мястото им на установяване.

ДЯЛ V

РАМКА НА ЕВРОСИСТЕМАТА ЗА КРЕДИТНА ОЦЕНКА НА ДОПУСТИМИТЕ АКТИВИ

Член 119

Признати източници и системи за кредитна оценка

1.   Информацията относно кредитната оценка, въз основа на която Евросистемата извършва оценката за допустимост по отношение на активите, които са допустими за използване като обезпечение при кредитните операции на Евросистемата, се предоставя от системи за кредитна оценка, които принадлежат към един от следните четири източника:

а)

АВКО;

б)

вътрешни системи на НЦБ за кредитна оценка;

в)

вътрешни рейтинговобазирани системи на контрагентите;

г)

рейтингови инструменти на доставчици—трети страни.

2.   Към всеки източник за кредитна оценка, изброен в параграф 1, може да има набор от системи за кредитна оценка. Системите за кредитна оценка трябва да отговарят на критериите за приемливост, предвидени в настоящия дял. На уебсайта на ЕЦБ е публикуван списък с признатите системи за кредитна оценка, т.е. списък с признатите АВКО, вътрешни системи за кредитна оценка и рейтингови инструменти.

3.   Всички признати системи за кредитна оценка са обект на процеса на мониторинг на резултатите на рамката на Евросистемата за кредитна оценка, предвиден в член 126.

4.   Като публикува информация за признатите системи за кредитна оценка заедно с кредитните си операции, Евросистемата не поема отговорност за оценката си на признатите системи за кредитна оценка.

5.   В случай на нарушение на правилата и процедурите, предвидени в рамката на Евросистемата за кредитна оценка, съответната система за кредитна оценка може да бъде изключена от системите, признати съгласно рамката на Евросистемата за кредитна оценка.

Член 120

Общи критерии за приемливост на агенциите за външна кредитна оценка като системи за кредитното качество

1.   За целите на рамката на Евросистемата за кредитна оценка общите критерии за приемливост на АВКО са следните:

а)

АВКО трябва да бъдат регистрирани или сертифицирани от Европейския орган за ценни книжа и пазари в съответствие с Регламент (ЕО) № 1060/2009;

б)

АВКО трябва да отговарят на оперативните критерии и да осигуряват съответно покритие, така че да гарантират ефективното прилагане на рамката на Евросистемата за кредитна оценка. В частност, използването на кредитни оценки от АВКО зависи от достъпа на Евросистемата до информация за тези оценки, както и до информация за сравняване и присъждане, т.е. съпоставяне, на оценките със степените на кредитно качество на Евросистемата, както и за целите на процеса на мониторинг на резултатите съгласно член 126.

2.   Евросистемата си запазва правото да решава дали признава дадена АВКО за целите на рамката на Евросистемата за кредитна оценка, като отчита, наред с другите фактори, критериите и правилата на процеса на мониторинг на резултатите на рамката на Евросистемата за кредитна оценка.

3.   Заедно с представените данни за мониторинга на резултатите на рамката на Евросистемата за кредитна оценка съгласно член 126 АВКО представят удостоверение, подписано от главния изпълнителен директор на АВКО или от упълномощено лице, което отговаря в АВКО за функциите по одита или съответствието, с което се потвърждават точността и достоверността на представената информация за мониторинга на резултатите.

Член 121

Общи критерии за приемливост и оперативни процедури за вътрешните системи на НЦБ за кредитна оценка

1.   НЦБ могат да решат да използват своя собствена вътрешна система за целите на кредитната оценка. Решението на дадена НЦБ да използва своя собствена вътрешна система за кредитна оценка подлежи на процедура по валидиране от страна на Евросистемата.

2.   С вътрешната система за кредитна оценка може да се извършват кредитни оценки предварително или по конкретно искане на контрагента при представянето на актив на НЦБ, която използва вътрешна система за кредитна оценка (НЦБ — източник на вътрешната система за кредитна оценка).

3.   Във връзка с параграф 2, при представянето на актив на НЦБ — източник на вътрешната система за кредитна оценка, по отношение на който трябва да се оцени допустимостта на длъжника или гаранта, НЦБ — източник на вътрешната система за кредитна оценка уведомява контрагента или за статута му на допустимост, или за периода от време, необходим за изготвянето на кредитна оценка. Ако вътрешната система за кредитна оценка е ограничена по обхват и с нея се извършва оценка само на определени видове длъжници или гаранти, или ако НЦБ — източник на вътрешната система за кредитна оценка не може да получи информацията и данните, необходими за извършването на кредитната оценка, НЦБ — източник на вътрешната система за кредитна оценка уведомява своевременно контрагента за тези обстоятелства. И в двата случая съответният длъжник или гарант се счита за недопустим, освен ако активите отговарят на изискванията за кредитно качество в съответствие с алтернативен източник за кредитна оценка или система за кредитна оценка, чието използване е разрешено на контрагента съгласно член 110. Ако мобилизираните активи станат недопустими поради влошаването на кредитоспособността на длъжника или гаранта, активът се изтегля на първата възможна дата. Тъй като не съществува нито договорно отношение между нефинансовите предприятия и НЦБ — източник на вътрешната система за кредитна оценка, нито правно задължение в тежест на тези предприятия за предоставянето на непублична информация на НЦБ — източник на вътрешната система за кредитна оценка, информацията се предоставя на доброволна основа.

4.   В държавите, в които като обезпечение при кредитните операции на Евросистемата са мобилизирани обезпечени с ипотека потребителски дългови инструменти, съответната НЦБ прилага рамка за кредитна оценка за този вид актив в съответствие с рамката на Евросистемата за кредитна оценка. Подобни рамки подлежат на процедура по валидиране от страна на Евросистемата и на ежегоден процес на мониторинг на резултатите, както е уточнено в член 126.

Член 122

Общи критерии за приемливост за вътрешните рейтинговобазирани системи

1.   С цел да получи одобрение по рамката на Евросистемата за кредитна оценка на вътрешна рейтинговобазирана система, контрагентът подава искане до НЦБ на държавата по произход.

2.   Изискването по параграф 1 се прилага спрямо всички контрагенти, които възнамеряват да използват вътрешна рейтинговобазирана система, независимо от статута им — предприятие майка, дъщерно дружество или клон — и независимо от това дали вътрешната рейтинговобазирана система е одобрена от компетентния орган в същата държава за дружеството майка и евентуално за дъщерните дружества или от компетентен орган в държавата по седалището на предприятието майка за клоновете и евентуално за дъщерните дружества.

3.   Подаденото от контрагента в съответствие с параграф 1 искане трябва да съдържа следната информация и документи, които при необходимост се превеждат на работния език на НЦБ на държавата по произход:

а)

копие от решението на компетентния орган, с което за целите на капиталовите изисквания на консолидирана или неконсолидирана основа на контрагента се разрешава да използва вътрешна рейтинговобазирана система, заедно с конкретните условия за нейното използване;

б)

копие от най-актуалната оценка на вътрешната рейтинговобазирана система на контрагента, издадена от компетентния орган;

в)

информация относно промени във вътрешната рейтинговобазирана система на контрагента, препоръчани или изисквани от компетентния орган, и крайния срок за извършването на подобни промени;

г)

информация относно метода на контрагента за определяне на вероятността от неизпълнение на длъжниците, както и данни за рейтинговите класове и свързаните с тях прогнози за вероятността от неизпълнение в рамките на една година, използвани за определяне на допустимите рейтингови класове;

д)

копие от най-актуалната информацията по стълб 3 (пазарна дисциплина), която контрагентът трябва редовно да публикува в съответствие с изискванията за пазарна дисциплина по рамката Базел III, Директива 2013/36/ЕС, Регламент (ЕС) № 575/2013;

е)

името и адреса на компетентния орган и на външния одитор;

ж)

информация относно отчетените през отминали периоди наблюдавани нива на неизпълнение по рейтингови класове съгласно използваната от контрагента вътрешна рейтинговобазирана система, като тази информация е за петте календарни години, предхождащи съответното искане. Ако компетентният орган е издал разрешението за използване на вътрешната рейтинговобазирана система за целите на капиталовите изисквания през тези календарни години, информацията е само за периода от време от получаването на разрешението за използване на вътрешната рейтинговобазирана система за целите на капиталовите изисквания. Годишните исторически данни относно наблюдаваните нива на неизпълнение и евентуалната допълнителна информация трябва да съответстват на разпоредбите за мониторинг на резултатите в член 126 по същия начин, както тези разпоредби биха се прилагали за вътрешната рейтинговобазирана система през този период от време;

з)

информацията, необходима за мониторинга на резултатите, предвиден в член 126, поискана от вече одобрените съгласно рамката на Евросистемата за кредитна оценка вътрешни рейтинговобазирани системи, за текущата календарна година към момента на подаване на искането.

4.   От контрагента не се изисква да предоставя информацията, посочена в букви а), б) и в), когато тази информация се предава пряко от компетентния орган на НЦБ на държавата по произход по искане на НЦБ.

5.   Отправеното от контрагента искане по параграф 1 трябва да бъде подписано от главния изпълнителен директор на контрагента, главния финансов директор или друг ръководител със сходна степен в йерархията или от упълномощено от единия от тях лице.

Член 123

Задължения за отчетност на контрагентите, които използват вътрешна рейтинговобазирана система

1.   Контрагентите предоставят информацията съгласно член 122, параграф 3, букви а)—е) на НЦБ на държавата по произход всяка година или когато тя бъде поискана от НЦБ на държавата по произход, освен ако тази информация се предава пряко от компетентния орган на НЦБ на държавата по произход по искане на НЦБ.

2.   Писмото, с което всяка година се съобщава информацията по параграф 1, трябва да бъде подписано от главния изпълнителен директор на контрагента, главния финансов директор или друг ръководител със сходна степен в йерархията, или от упълномощено от единия от тях лице. Компетентният надзорен орган и ако е приложимо — външният одитор на контрагента получават от Евросистемата копие от това писмо.

3.   Като част от редовния мониторинг на вътрешните рейтинговобазирани системи съответната НЦБ извършва проверки на място и дистанционни проверки на статистическата информация, предоставена от контрагентите за целите на ежегодния процес на мониторинг на резултатите. С тези проверки се цели да се провери дали статичните пулове са верни, точни и пълни.

4.   Контрагентите са длъжни да отговарят на допълнителните оперативни критерии, определени в съответните договорни или регулаторни разпоредби, които се прилагат от НЦБ на държавата по произход, включително и разпоредбите във връзка с:

а)

ad hoc проверките на действащите процедури, съгласно които на НЦБ на държавата по произход се съобщават характеристиките на дадено вземане по кредит;

б)

годишните проверки от НЦБ на държавата по произход (или ако е приложимо, компетентния орган или външния одитор) с оглед на установяването на точността и достоверността на статичните пулове, както е посочено в приложение IX;

в)

предоставянето, най-късно до края на следващия работен ден, на информация относно промените в допустимостта и незабавното изтегляне на съответните вземания по кредит, ако това е необходимо;

г)

уведомленията до НЦБ на държавата по произход относно възникването на факти или обстоятелства, които биха могли съществено да повлияят върху използването в бъдеще на вътрешната рейтинговобазирана система с оглед на постигането на целите по рамката на Евросистемата за кредитна оценка или върху начина, по който вътрешната рейтинговобазирана система определя допустимите обезпечения, включително и по-конкретно уведомленията относно настъпването на съществени промени във вътрешната рейтинговобазирана система на контрагента, които могат да окажат въздействие върху начина, по който рейтинговите класове и вероятността от неизпълнение по вътрешната рейтинговобазирана система съответстват на хармонизираната рейтингова скала на Евросистемата.

Член 124

Общи критерии за приемливост на рейтинговите инструменти на доставчици—трети страни като системи за кредитна оценка

1.   Източникът на рейтингови инструменти на доставчици—трети страни обхваща субектите, които извършват оценка на кредитното качество на длъжници предимно чрез системно и механично прилагане на количествени модели, като се основават, наред с останалата информация, на одитирани отчети, и чиито кредитни оценки не се оповестяват пред обществеността.

2.   Доставчик на рейтингови инструменти, който желае да участва в рамката на Евросистемата за кредитна оценка, представя искане до съответната НЦБ, като използва образеца на Евросистемата и прилага допълнителни документи, както е посочено в образеца на уебсайта на ЕЦБ.

3.   Контрагентите, които с оглед на постигането на целите по рамката на Евросистемата за кредитна оценка желаят да използват конкретен доставчик на рейтингови инструменти, който не е приет от Евросистемата, представят искане до съответната НЦБ, като използват образеца на уебсайта на ЕЦБ и прилагат допълнителни документи, както е посочено в него.

4.   По отношение на направени в съответствие с параграфи 2 и 3 искания Евросистемата решава дали да приеме доставчика на рейтингови инструменти въз основа на оценката за съответствие с критериите за приемливост, определени от Евросистемата и публикувани на уебсайта на ЕЦБ.

5.   Контрагентите, които използват доставчик на рейтингови инструменти, уведомяват незабавно съответния доставчик на рейтингови инструменти относно всяко кредитно събитие, което е известно единствено на контрагента и което може да свидетелства за влошаване на кредитното качество, включително относно забава на плащанията на длъжниците по допустимите активи, мобилизирани като обезпечение.

Член 125

Задължение за отчетност относно рейтинговите инструменти на доставчиците—трети страни

1.   Доставчикът на рейтингови инструменти съобщава на съответната НЦБ информацията, която се изисква с оглед на постигането на целите на доклада относно мониторинга на резултатите на рамката на Евросистемата за кредитна оценка, заедно с удостоверение, подписано от главния изпълнителен директор или от упълномощено лице, което отговаря за функциите по одита или съответствието във връзка с рейтинговите инструменти, с което се потвърждават точността и достоверността на представените данни от мониторинга на резултатите.

2.   Доставчикът на рейтингови инструменти се задължава да поддържа вътрешен архив на статичните пулове и данни за случаите на неизпълнение за срок от пет години.

Член 126

Процес на мониторинг на резултатите на рамката на Евросистемата за кредитна оценка

1.   На годишна база всички признати системи за кредитна оценка са обект на процеса на мониторинг на резултатите на рамката на Евросистемата за кредитна оценка в съответствие с приложение IX с оглед на това да се направи необходимото, за да може съпоставянето на информацията относно кредитната оценка, която системата за кредитна оценка предоставя на хармонизираната рейтингова скала на Евросистемата, да продължи да бъде адекватна и резултатите от кредитните оценки да бъдат сравними за различните системи и източници.

2.   Евросистемата си запазва правото да изисква допълнителна информация, необходима за провеждането на процеса на мониторинг на резултатите.

3.   Процесът на мониторинг на резултатите може да доведе до корекция на начина, по който предоставената от системата за кредитна оценка информация относно кредитната оценка съответства на хармонизираната рейтингова скала на Евросистемата.

4.   Въз основа на резултатите от процеса на мониторинг Евросистемата може да реши временно да спре или да изключи системата за кредитна оценка.

5.   Ако бъде нарушено правило във връзка с процеса на мониторинг на резултатите на рамката на Евросистемата за кредитна оценка, съответната система за кредитна оценка може да бъде изключена от списъка със системи, признати съгласно рамката на Евросистемата за кредитна оценка.

ДЯЛ VI

РАМКА ЗА ОЦЕНКА И КОНТРОЛ НА РИСКА ПРИ ТЪРГУЕМИТЕ И НЕТЪРГУЕМИТЕ АКТИВИ

Член 127

Цел на рамката за оценка и контрол на риска

1.   Спрямо допустимите активи, мобилизирани като обезпечение при кредитните операции на Евросистемата, се прилагат мерките за контрол на риска, предвидени в член 128, параграф 1, чиято цел е да предпазват Евросистемата от риск от финансова загуба в случай на неизпълнение на контрагента.

2.   Ако е необходимо, Евросистемата може по всяко време да предприема допълнителни мерки за контрол на риска, както е предвидено в член 128, параграф 2, с оглед на осигуряването на адекватната ѝ защита от риск в съответствие с член 18.1 от Устава на ЕСЦБ. Ако е необходимо за осигуряването на подобна защита, допълнителните мерки за контрол на риска могат да бъдат прилагани спрямо индивидуални контрагенти.

3.   Всички мерки за контрол на риска, предприемани от Евросистемата, трябва да осигурят наличието на последователни, прозрачни и недискриминационни условия за всеки вид мобилизиран допустим актив във всички държави, чиято парична единица е еврото.

Член 128

Мерки за контрол на риска

1.   Евросистемата прилага следните мерки за контрол на риска при допустимите активи:

а)

дисконтиране при оценяването;

б)

марж на отклонение (преоценка по текуща пазарна стойност):

Евросистемата изисква коригираната с дисконтирането пазарна стойност на допустимите активи, използвани при обратните сделки за предоставяне на ликвидност, да бъде запазена във времето. Ако стойността на допустимите активи, измервана на дневна база, спадне под определено ниво, НЦБ на държавата по произход изисква от контрагента да предостави допълнителни активи или парични средства посредством искане за предоставяне на допълнително обезпечение. По подобен начин, ако стойността на допустимите активи надхвърли определено ниво след преоценката им, НЦБ може да върне излишъка от активи или парични средства;

в)

ограничения по отношение на използването на необезпечени дългови инструменти, емитирани от кредитна институция или от друг субект, с които кредитната институция има тесни връзки, както е определено в член 138;

г)

намаления на стойността от преоценка.

2.   Евросистемата може да прилага следните допълнителни мерки за контрол на риска:

а)

първоначални маржове, което означава, че контрагентите предоставят допустими активи, чиято стойност е най-малкото равна на стойността на ликвидността, предоставена от Евросистемата, плюс стойността на съответния първоначален марж;

б)

ограничения по отношение на емитентите, длъжниците или гарантите:

Евросистемата може да налага допълнителни ограничения по отношение на експозицията спрямо емитенти, длъжници или гаранти, които са различни от ограниченията, които се налагат по отношение на използването на необезпечените дългови инструменти, посочени в параграф 1, буква в);

в)

допълнителни дисконтирания;

г)

допълнителни гаранции от гарантите, които отговарят на изискванията на Евросистемата за кредитно качество, за да приеме тя определени активи;

д)

изключването на определени активи от използването им като обезпечение при кредитните операции на Евросистемата.

ГЛАВА 1

Мерки за контрол на риска при търгуемите активи

Член 129

Определяне на мерките за контрол на риска при търгуемите активи

1.   С цел да бъдат определени съответните мерки за контрол на риска, допустимите търгуеми активи се разпределят в една от следните пет категории на дисконтиране въз основа на вида емитент и/или на вида актив, както е посочено в таблица 10:

а)

в категория I на дисконтиране се включват дълговите инструменти, емитирани от централните правителства, дълговите сертификати на ЕЦБ и дълговите сертификати, емитирани от НЦБ преди датата на въвеждането на еврото в съответна държава членка, чиято парична единица е еврото;

б)

в категория II на дисконтиране се включват дълговите инструменти, емитирани от местни и регионални правителства, субекти, класифицирани от Евросистемата като агенции, многостранни банки за развитие и международни организации, както и обезпечени облигации от типа „jumbo“;

в)

в категория III на дисконтиране се включват традиционните обезпечени облигации, други обезпечени облигации и дългови инструменти, емитирани от нефинансови предприятия;

г)

в категория IV на дисконтиране се включват необезпечените дългови инструменти, емитирани от кредитни институции и финансови предприятия, различни от кредитни институции;

д)

в категория V на дисконтиране се включват обезпечените с активи ценни книжа, независимо от класификацията на емитента.

2.   Категориите на дисконтиране на търгуемите активи са обобщени в таблицата по-долу, като е отчетена класификацията на емитента.

Таблица 10

Категории на дисконтиране на търгуемите активи

Категория I

Категория II

Категория III

Категория IV

Категория V

Дългови инструменти, емитирани от централните правителства

Дългови сертификати на ЕЦБ

Дългови сертификати, емитирани от НЦБ преди датата на въвеждането на еврото в съответна държава членка

Дългови инструменти, емитирани от местни и регионални правителства

Дългови инструменти, емитирани от субекти, класифицирани от Евросистемата като агенции

Дългови инструменти, емитирани от многостранни банки за развитие и международни организации

Обезпечени облигации от типа „jumbo“

Традиционни обезпечени облигации и други обезпечени облигации

Дългови инструменти, емитирани от нефинансови предприятия

Необезпечени дългови инструменти, емитирани от кредитни институции

Необезпечени дългови инструменти, емитирани от финансови предприятия, различни от кредитни институции

Обезпечени с активи ценни книжа

Член 130

Дисконтиране при оценяването на търгуемите активи

1.   Търгуемите активи подлежат на специфични дисконтирания при оценяването, които се прилагат, като се приспадне определен процент от пазарната стойност на съответния актив. Специфичните дисконтирания при оценяването, които се прилагат по отношение на дълговите инструменти, включени в категориите на дисконтиране I—IV, както е посочено в приложение X, са различни в зависимост от един от допупосочените фактори или от всички тях, взети заедно:

а)

остатъчния срок до падежа;

б)

структурата на купона;

в)

степента на кредитно качество;

г)

категорията на дисконтиране, определена съгласно член 129.

2.   За търгуемите активи, включени в категория V, се прилага дисконтиране в размер на 10 %, независимо от матуритета или структурата на купона.

3.   За ОАЦК, обезпечените облигации и необезпечените дългови инструменти, емитирани от кредитни институции, които на теория се оценяват в съответствие с правилата в член 134, се прилага допълнително дисконтиране при оценяването под формата на намаление на стойността от преоценка в размер на 5 %.

4.   За собствено ползваните обезпечени облигации се прилага допълнително дисконтиране при оценяването, което се прилага директно върху стойността на цялата емисия от индивидуалния дългов инструмент под формата на намаление на стойността от преоценка в размер на: а) 8 % за собствено ползваните обезпечени облигации със степен на кредитно качество 1 и 2; и б) 12 % за собствено ползваните обезпечени облигации със степен на кредитно качество 3. За целите на настоящия параграф „собствено ползвани обезпечени облигации“ са обезпечени облигации, емитирани от контрагент или от тясно свързани с него субекти и използвани от този контрагент и/или от тясно свързаните с него субекти в процент, по-висок от 75 % от непогасената условна стойност. За целите на настоящия параграф наличието на тесни връзки се определя съгласно член 138. Намалението на стойността от преоценка се прилага за всички контрагенти, които мобилизират обезпечената облигация.

5.   Дисконтирането при оценяването, което се прилага към търгуемите активи с фиксирани купони с остатъчен срок до падежа до 1 година в съответната категория на дисконтиране и в степента на кредитно качество, в които е разпределен активът, се прилага и за търгуемите активи, включени с плаващи купони в категории на дисконтиране I—IV. За целите на настоящия член плащанията по купони, за които коригираният период е по-дълъг от една година, се третират като плащания с фиксиран лихвен процент, като матуритетът, който се изисква, за да се приложи за дисконтирането при оценяването, е остатъчният срок до падежа на търгуемия актив.

6.   Дисконтирането при оценяването, което се прилага към търгуемите активи, включени в категории I—IV, с повече от един вид плащане по купон, зависят единствено от плащанията по купони през остатъчния срок до падежа на инструмента. Дисконтирането при оценяването, което се прилага спрямо такъв инструмент, трябва да бъде равно на най-високото по размер дисконтиране, което се прилага за търгуем актив със същия остатъчен срок до падежа и със същата степен на кредитно качество, като могат да се имат предвид възникващите купонни плащания от всеки един от видовете през остатъчния срок до падежа на инструмента.

7.   Равнището на дисконтиране при оценяването, прилагано към дълговите инструменти с фиксирани купони, трябва да се прилага и спрямо дълговите инструменти, чийто купон е свързан с инфлационно индексирани дългови инструменти.

8.   Не се прилага дисконтиране при оценяването при операции по изтегляне на ликвидност.

ГЛАВА 2

Мерки за контрол на риска при нетъргуемите активи

Член 131

Определяне на мерките за контрол на риска при вземанията по кредити

1.   За индивидуалните вземания по кредит с фиксиран размер на лихвеното плащане и за вземанията по кредити, размерът на лихвените плащания по които е инфлационно индексиран, се прилагат специфични дисконтирания при оценяването, определени в зависимост от остатъчния срок до падежа, степента на кредитно качество и прилаганата от НЦБ методологията за оценяване, както е предвидено в приложение X.

2.   За индивидуалните вземания по кредити с променлив лихвен процент се прилага дисконтиране при оценяването, което се прилага за вземанията по кредити с фиксиран лихвен процент, класифицирани с остатъчен срок до падежа до 1 година, които имат същата степен на кредитно качество и същата методология, които се прилагат от НЦБ. За целите на настоящия член лихвените плащания се третират като плащания с променлив лихвен процент, ако са индексирани към референтен лихвен процент и ако коригираният период, който им съответства, е не по-дълъг от една година. Лихвените плащания, за които коригираният период е по-дълъг от година, се третират като плащания с фиксиран лихвен процент, като матуритетът, който се изисква, за да се приложи дисконтиране, е остатъчният срок до падежа на вземането по кредита.

3.   Дисконтирането при оценяването, което се прилага за вземане по кредит с повече от един вид лихвено плащане, зависи единствено от лихвените плащания за остатъчния срок на вземането по кредита. Ако през остатъчния срок на вземането по кредита има повече от един вид лихвено плащане, оставащите лихвени плащания се третират като плащания с фиксиран лихвен процент, като матуритетът, който се изисква, за да се приложи дисконтирането, е остатъчният срок до падежа на вземането по кредита.

Член 132

Мерки за контрол на риска при обезпечените с ипотека потребителски дългови инструменти

За нетъргуемите потребителски дългови инструменти, обезпечени с ипотека, се прилага дисконтиране при оценяването в размер на 39,5 %.

Член 133

Мерки за контрол на риска при срочните депозити

Спрямо срочните депозити не се прилага дисконтиране при оценяването в съответствие с подхода към търгуемите активи, предвиден в член 130 за операциите по изтегляне на ликвидност.

ГЛАВА 3

Правила за оценяване на търгуемите и нетъргуемите активи

Член 134

Правила за оценяване на търгуемите активи

За да определят стойността на активите, които се използват като обезпечение при операциите на открития пазар, осъществявани посредством обратни сделки, НЦБ прилагат следните правила:

а)

за всеки допустим търгуем актив Евросистемата определя най-представителната цена, която да бъде използвана за изчисляването на пазарната стойност;

б)

стойността на търгуемите активи се изчислява на базата на най-представителната цена за работния ден, предшестващ датата на оценяване. Ако няма представителна цена за конкретен актив, Евросистемата определя теоретична цена;

в)

пазарната или теоретичната стойност на търгуемия актив се изчислява, като се включат начислените лихви;

г)

в зависимост от различията в националните правни системи и в оперативните практики, отделните НЦБ може да третират по различен начин потоците от доходи, например купонни плащания, които са свързани с даден актив и са получени по време на действието на кредитната операция на Евросистемата. Ако потокът от доходи се прехвърля на контрагента, НЦБ на държавата по произход осигурява пълната обезпеченост на съответните операции с достатъчно търгуеми активи, преди да се осъществи прехвърлянето на дохода. Всяка НЦБ се стреми икономическият ефект от третирането на потоците от доходи да бъде еквивалентен на ситуацията, при която доходът се прехвърля на контрагента в деня на плащането.

Член 135

Правила за оценяване на нетъргуемите активи

Евросистемата определя стойност на нетъргуемите активи, която съответства или на теоретичната им цена, или на непогасената сума по тях.

Член 136

Искания за предоставяне на допълнително обезпечение

1.   НЦБ извършват ежедневно оценяване на активите, мобилизирани като обезпечение при кредитните операции на Евросистемата, в съответствие с правилата за оценяване, предвидени в членове 134 и 135. Ако се използват услуги от трето лице, процесът по ежедневно оценяване се делегира на съответното трето лице — посредник и се базира на информация, изпратена от съответната НЦБ на третото лице — посредник.

2.   Ако след извършването на оценяване и прилагането на дисконтиране мобилизираните активи не отговарят на изискванията според изчисленията, направени на този ден, се правят искания за предоставяне на допълнително обезпечение. Ако след преоценката им стойността на допустимите активи, които контрагентът е мобилизирал като обезпечение, надхвърля сумата на дължимото от контрагента и маржа на отклонение, НЦБ може да върне излишъка от активи или парични средства, които контрагентът е предоставил в резултат от направеното искане за предоставяне на допълнително обезпечение.

3.   За да намали честотата на исканията за предоставяне на допълнително обезпечение, НЦБ може да приложи праг от 0,5 % върху стойността на предоставената ликвидност. В зависимост от приложимото национално право, ако стойността на мобилизираните като обезпечение активи спадне под по-ниския праг, НЦБ може да поиска от контрагента исканията за предоставяне на допълнително обезпечение да бъдат изпълнени или чрез предоставянето на допълнителни активи, или чрез парични плащания. Ако стойността на активите, използвани като обезпечение, надхвърли горния праг, НЦБ може да върне на контрагента излишъка от активи (или парични средства, предоставени с оглед на изпълнението на искането за предоставяне на допълнително обезпечение).

4.   Лихвеният процент по депозитното улеснение се прилага и при исканията за предоставяне на допълнително обезпечение под формата на парични средства.

ДЯЛ VII

ПРИЕМАНЕ НА НЕДЕНОМИНИРАНО В ЕВРО ОБЕЗПЕЧЕНИЕ В НЕПРЕДВИДЕНИ СИТУАЦИИ

Член 137

Приемане на неденоминирано в евро обезпечение в непредвидени ситуации

1.   Управителният съвет на ЕЦБ може да реши да приеме като обезпечение определени търгуеми активи, емитирани в съответната национална парична единица от централните правителства на онези държави от Г-10, които са извън еврозоната. Когато Управителният съвет на ЕЦБ вземе такова решение, контрагентите трябва да бъдат уведомени относно приложимите:

а)

критерии за допустимост;

б)

процедури за избор и мобилизация;

в)

източници и принципи на оценяване;

г)

мерки за контрол на риска;

д)

процедури за сетълмент.

2.   Прилагат се общите критерии за допустимостта на търгуемите активи, предвидени в четвърта част, дял II, със следните изключения:

а)

търгуемите активи могат да бъдат емитирани, притежавани и по тях да се извърши сетълмент извън ЕИП; и

б)

търгуемите активи могат да бъдат деноминирани в парична единица, различна от еврото.

3.   Контрагентите, които са клонове на кредитни институции, учредени извън ЕИП или Швейцария, нямат право да мобилизират като обезпечение търгуемите активи, посочени в настоящия член.

ДЯЛ VIII

ПРАВИЛА ЗА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ДОПУСТИМИ АКТИВИ

Член 138

Тесни връзки между контрагентите и емитента, длъжника или гаранта на допустими активи

1.   Независимо от факта, че даден актив е допустим, контрагентът няма право да представя или използва като обезпечение активи, които са емитирани или гарантирани от самия него или от друг субект, с когото той се намира в тесни връзки.

2.   Понятието „тесни връзки“ се отнася до една от следните ситуации, при които контрагентът и другият субект, посочен в параграф 1, са свързани:

а)

контрагентът притежава пряко или косвено посредством едно или повече предприятия 20 % или повече от капитала на другия субект;

б)

другият субект притежава пряко или косвено посредством едно или повече предприятия 20 % или повече от капитала на контрагента;

в)

трето лице притежава пряко или косвено посредством едно или повече предприятия 20 % или повече от капитала на контрагента и 20 % или повече от капитала на другия субект.

За целите на преценката относно наличието на тесни връзки при multicédulas Евросистемата прилага подхода на „подробния преглед“, т.е. тя разглежда тесните връзки между всеки един от базовите емитенти на тези облигации и контрагента.

3.   Параграф 1 не се прилага в следните случаи:

а)

при наличието на тесни връзки между контрагента и субект от публичния сектор от ЕИП, който има право да събира данъци, или в случаите, при които дълговият инструмент е гарантиран от един или повече субекти от публичния сектор от ЕИП, които имат право да събират данъци, и съответната гаранция отговаря на характеристиките, посочени в член 114;

б)

обезпечените облигации отговарят на изискванията по член 129, параграфи 1, 2, 3 и 6 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

в)

дълговите инструменти са защитени със специални правни гаранции, сравними с обезпечените облигации, които отговарят на изискванията съгласно член 129, параграфи 1, 2, 3 и 6 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Тези специални правни гаранции изискват наличието на пул от обособени обезпечения, от който се осигурява удовлетворяването на вземанията на притежателите на облигации в случай на неплатежоспособност на емитента. Оценката относно наличието и сравнимостта на правните гаранции, минималните стандарти по отношение на които се определят от изискванията по буква б), се извършва от Евросистемата за всеки конкретен случай и изисква външно правно становище.

Примери за дългови инструменти, защитени със специални правни гаранции, сравними с обезпечените облигации, посочени в буква б), са:

i)

нетъргуемите потребителски дългови инструменти, обезпечени с ипотека, и

ii)

multicédulas, емитирани преди датата на прилагане на настоящите насоки, ако базовите обезпечени облигации отговарят на критериите, определени в член 129, параграфи 1, 2, 3 и 6 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

Член 139

Използване на гарантирани необезпечени дългови инструменти, емитирани от контрагент или субект, който е тясно свързан с него

1.   Необезпечените дългови инструменти, емитирани от контрагент или от субект, който е тясно свързан с този контрагент, както е определено в член 138, и напълно гарантирани от един или повече субекта от публичния сектор от ЕИП, които имат право да събират данъци, не могат да бъдат мобилизирани като обезпечение при кредитните операции на Евросистемата от същия този контрагент:

а)

нито пряко;

б)

нито непряко, ако са включени в пул от обезпечени облигации.

2.   В извънредни случаи Управителният съвет на ЕЦБ може да вземе решение за временни дерогации от забраната по параграф 1 за максимален срок от три години. Искането за дерогация се придружава от план за финансиране, изготвен от контрагента, който отправя искането, като в него се посочва начинът, по който ще бъде осъществено постепенното преустановяване на мобилизацията на съответните активи в срок до три години след предоставянето на дерогацията. Подобна дерогация се предоставя само ако естеството на гаранцията, предоставена от едно или повече централни правителства от ЕИП, регионални правителства или местни органи на власт от ЕИП, или от други субекти от публичния сектор от ЕИП, които имат право да събират данъци, отговаря на изискванията за гаранциите, предвидени в член 114.

Член 140

Тесни връзки по отношение на обезпечените с активи ценни книжа и валутното хеджиране

Контрагентът не може да мобилизира като обезпечение обезпечени с активи ценни книжа, ако самият той или друг субект, с когото той се намира в тесни връзки, както е посочено в член 138, осигурява валутно хеджиране на обезпечените с активи ценни книжа, като сключва сделка по валутно хеджиране с емитента като хеджингов контрагент.

Член 141

Ограничения по отношение на необезпечените дългови инструменти, емитирани от кредитни институции и други тясно свързани субекти

1.   Контрагентът не може да предоставя или да използва като обезпечение необезпечени дългови инструменти, емитирани от кредитна институция или от друг субект, с когото тя се намира в тесни връзки, чиято стойност надвишава 5 % от общата стойност на активите, използвани като обезпечение от този контрагент след прилагането на съответното дисконтиране. Прагът от 5 % не се прилага в следните случаи:

а)

ако стойността на активите не надхвърля 50 милиона евро след прилагането на съответното дисконтиране; или

б)

ако активите са гарантирани от субект от публичния сектор, който има право да събира данъци, посредством гаранция, която отговаря на характеристиките, предвидени в член 114.

2.   За целите на параграф 1 установяването на тясна връзка между двама или повече емитенти на необезпечени дългови инструменти се взема под внимание една година след датата на установяването на тясната връзка.

3.   За целите на настоящия член понятието „тесни връзки“ се използва със значението, посочено в член 138.

Член 142

Ликвидна помощ във връзка с обезпечени с активи ценни книжа

1.   Считано от 1 ноември 2015 г., контрагентът не може да мобилизира като обезпечение обезпечени с активи ценни книжа, ако самият той или друг субект, с когото той се намира в тесни връзки, предостави ликвидна помощ, както е посочено по-долу. Евросистемата взема предвид две форми на ликвидна помощ за обезпечените с активи ценни книжа — паричните резерви и ликвидните улеснения.

2.   За ликвиднa помощ под формата на парични резерви на контрагента не се разрешава да мобилизира като обезпечение обезпечените с активи ценни книжа, ако следните три условия са налице кумулативно:

а)

контрагентът се намира в тесни връзки с банката, в която емитентът по сделката с обезпечените с активи ценни книжа има сметка;

б)

текущият размер на резервния фонд на сделката с обезпечени с активи ценни книжа надхвърля 5 % от първоначалната непогасена сума на всички първостепенни и подчинени траншове на сделката с обезпечени с активи ценни книжа;

в)

текущият размер на резервния фонд на сделката с обезпечени с активи ценни книжа надхвърля 25 % от първоначалната непогасена сума на подчинените траншове на сделката с обезпечени с активи ценни книжа.

3.   За ликвиднa помощ под формата на ликвидни улеснения на контрагента не се разрешава да мобилизира като обезпечение обезпечените с активи ценни книжа, ако следните две условия са налице кумулативно:

а)

контрагентът се намира в тесни връзки с доставчика на ликвидните улеснения; и

б)

текущият размер на ликвидното улеснение на сделката с обезпечени с активи ценни книжа надхвърля 20 % от първоначалната непогасена сума на всички първостепенни и подчинени траншове на сделката с обезпечени с активи ценни книжа.

4.   За целите на настоящия член „тесни връзки“ се използва със значението, определено в член 138, параграф 2.

Член 143

Преходни разпоредби относно ликвидната помощ във връзка с обезпечените с активи ценни книжа

1.   До влизането в сила на член 142 преходните разпоредби на настоящия член се прилагат, както е посочено в член 191.

2.   Контрагентът не може да мобилизира като обезпечение обезпечени с активи ценни книжа, ако самият той или друг субект, с когото той се намира в тесни връзки съгласно член 138, предостави ликвидна помощ за 20 % или повече от непогасената сума на обезпечената с активи ценна книга.

3.   За целите на настоящия член понятието „ликвидна помощ“ означава всеки структурен компонент, който може да бъде използван с оглед на покриването на временен паричен недостиг, който може да възникне през периода до приключването на сделката.

Член 144

Неприемане на допустими активи по оперативни причини

Независимо от факта, че даден актив е допустим, НЦБ може по оперативни причини да поиска от контрагента да изтегли подобен актив преди появата на паричен поток, включително плащане на главница или купонно плащане, както е уточнено в съответната национална документация.

Член 145

Уведомяване, оценяване и изтегляне на активи, които са недопустими или противоречат на правилата за използване на допустими активи

1.   Ако контрагентът е представил или използвал активи, чието използване като обезпечение не е позволено или преди е било позволено, но вече не е, включително поради това кой е емитентът, длъжникът или гарантът или поради наличието на тесни връзки, той незабавно уведомява за това НЦБ на държавата по произход.

2.   Активите по параграф 1 се оценяват на нула най-късно на следващата дата на оценяване и може да бъде отправено искане за предоставяне на допълнително обезпечение.

3.   Контрагентът, който е представил или използвал активите по параграф 1, ги изтегля на първата възможна дата.

4.   Контрагентът предоставя на Евросистемата точна и актуализирана информация относно стойността на обезпечението.

Член 146

Санкции при неспазване на правилата за използването на допустими активи

При неспазването на правилата по настоящия дял се налагат санкции според случая в съответствие с членове 154—157. Санкциите се налагат, независимо от това дали контрагентът участва активно в операции по паричната политика.

Член 147

Обмен на информация в Евросистемата

За целите на осъществяването на паричната политика и по-специално за наблюдение на спазването на правилата за използване на допустими активи, Евросистемата обменя информация относно капиталовите участия, която компетентният орган предоставя за тези цели. Стандартите за поверителност, които компетентният орган прилага, се прилагат и към тази информация.

ДЯЛ IХ

ТРАНСГРАНИЧНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ДОПУСТИМИ АКТИВИ

Член 148

Общи принципи

1.   Контрагентите могат да използват допустими активи на трансгранична основа на територията на еврозоната, за да извършват всички видове кредитни операции на Евросистемата.

2.   Контрагентите могат да мобилизират допустими активи, различни от срочните депозити, за трансгранично използване в съответствие със следното:

а)

търгуемите активи се мобилизират чрез: i) допустими връзки (както е описано в член 150) между ССЦК в ЕИП, които са оценени положително съгласно рамката за оценка на потребители на Евросистемата, ii) приложимите процедури на модела на кореспондентски отношения между централните банки, iii) допустими връзки в комбинация с модела на кореспондентски отношения между централните банки; и

б)

вземанията по кредити и обезпечените с ипотека потребителски дългови инструменти се мобилизират в съответствие с приложимите процедури на модела на кореспондентски отношения между централните банки, тъй като те не могат да бъдат прехвърляни чрез ССЦК.

3.   Допустимите активи могат да бъдат използвани чрез сметка на НЦБ в дадена ССЦК, която се намира извън държавата, където е въпросната централна банка, ако Евросистемата е одобрила използването на тази сметка.

4.   На De Nederlandsche Bank се разрешава да използва сметката си в Euroclear Bank за извършване на сетълмента на сделки с обезпечени еврооблигации, емитирани в МЦДЦК. На Banc Ceannais na hÉireann/Central Bank of Ireland се разрешава да открие такава сметка в Euroclear Bank. Тази сметка може да бъде използвана за всички допустими активи, държани в Euroclear Bank, т.е. включително за допустимите активи, прехвърляни на Euroclear Bank чрез допустими връзки.

5.   Контрагентите извършват прехвърлянето на допустимите активи чрез сметките си за сетълмент на ценни книжа в ССЦК, която е оценена положително съгласно рамката за оценка на потребители на Евросистемата.

6.   Контрагентите без попечителска сметка в НЦБ или без сметка за сетълмент на ценни книжа в ССЦК, която е оценена положително съгласно рамката за оценка на потребители на Евросистемата, могат да извършват сетълмент на сделките чрез сметката за сетълмент на ценни книжа или чрез попечителската сметка на друга кредитна институция — кореспондент.

Член 149

Модел на кореспондентски отношения между централните банки

1.   Съгласно модела на кореспондентски отношения между централните банки трансграничното отношение е между НЦБ. НЦБ действат като попечители (наричани по-долу „кореспонденти“) една спрямо друга и спрямо ЕЦБ по отношение на търгуемите активи, приети в местния им депозитар, трети лица — посредници или системи за сетълмент. Съгласно модела на кореспондентски отношения между централните банки се прилагат специфични процедури за вземанията по кредити и за обезпечените с ипотека потребителски дългови инструменти. Моделът на кореспондентски отношения между централните банки и приложимите процедури са уредени в приложение VI и в брошурата, озаглавена „Процедура съгласно модела на кореспондентски отношения между централните банки за контрагентите на Евросистемата“ (Correspondent central banking model (CCBM) procedure for Eurosystem counterparties), публикувана на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu.

2.   Активите, депозирани при централната банка — кореспондент, се използват само за обезпечаване на кредитни операции на Евросистемата.

Член 150

Допустими връзки между ССЦК

1.   Освен модела на кореспондентски отношения между централните банки контрагентите могат да използват връзки, които са оценени положително съгласно рамката за оценка на потребители на Евросистемата (наричани по-долу „допустими връзки“) за трансграничното прехвърляне на търгуеми активи.

2.   Допустимите връзки могат да бъдат установени само между ССЦК, които са оценени положително съгласно рамката за оценка на потребители на Евросистемата, и се състоят от набор от процедури и правила за безналично прехвърляне на ценни книжа.

3.   Има два вида допустими връзки, които се установяват с договорни и технически споразумения между участващите ССЦК:

а)

преки връзки, установени между две ССЦК без участието на посредник; и

б)

непреки връзки, които позволяват на две ССЦК, които не са пряко свързани една с друга, да обменят сделки с ценни книжа или прехвърляния чрез трета ССЦК, която действа като посредник.

4.   За допустими се считат само връзките, които са оценени и одобрени от Евросистемата съгласно рамката за оценка на потребители на Евросистемата. ЕЦБ публикува на уебсайта си актуализиран списък на допустимите връзки.

5.   Активите, държани посредством допустима връзка, могат да бъдат използвани при кредитни операции на Евросистемата, както и за други цели, избрани от контрагента.

6.   В приложение VI се съдържа таблица, в която е пояснено използването на допустими връзки между ССЦК.

Член 151

Модел на кореспондентски отношения между централните банки в комбинация с допустими връзки

1.   С цел да мобилизират допустими търгуеми активи на трансгранична основа, контрагентите могат да използват преките и непреките връзки, посочени в член 150, в комбинация с модела на кореспондентски отношения между централните банки.

2.   Когато се използват допустими връзки между ССЦК в комбинация с модела на кореспондентски отношения между централните банки, контрагентите държат активите, емитирани в ССЦК на емитента, по сметка в ССЦК на инвеститора пряко или чрез попечител. В случай на допустими непреки връзки трета ССЦК може да действа като посредническа ССЦК.

3.   Активите, мобилизирани по параграф 2, могат да бъдат емитирани от ССЦК извън еврозоната, но в рамките на ЕИП, която е оценена положително съгласно рамката за оценка на потребители на Евросистемата, ако в съответствие с тази рамка връзката между ССЦК на емитента и ССЦК на инвеститора е била оценена положително.

4.   В приложение VI се съдържа таблица, в която е пояснено използването на модела на кореспондентски отношения между централните банки в комбинация с допустими връзки.

Член 152

Модел на кореспондентски отношения между централните банки и услуги, свързани с управление на обезпеченията от трето лице

1.   Трансграничните услуги, свързани с управление на обезпеченията от трето лице, позволяват на контрагента да увеличи или намали размера на обезпечението, което той мобилизира в НЦБ на държавата по произход чрез искане за обезпечение, държано от трето лице — посредник.

2.   Моделът на кореспондентски отношения между централните банки (включително модела на кореспондентски отношения между централните банки в комбинация с допустими връзки) може да бъде използван като основа за трансграничното използване на услуги, свързани с управление на обезпеченията от трето лице. Ако услугите, свързани с управление на обезпеченията от трето лице, се предлагат за трансгранично използване от Евросистемата, в тяхното предоставяне участва НЦБ, действаща като кореспондент за други НЦБ, чиито контрагенти са поискали да използват тези услуги, свързани с управление на обезпеченията от трето лице, на трансгранична основа за целите на кредитни операции на Евросистемата. С оглед на създаването на условия за трансгранично използване в съответствие с настоящия параграф, третото лице — посредник трябва да получи положителна оценка от Евросистемата.

3.   В приложение VI се съдържа таблица, в която е пояснено използването на модела на кореспондентски отношения между централните банки с услугите, свързани с управление на обезпеченията от трето лице.

ПЕТА ЧАСТ

САНКЦИИ В СЛУЧАЙ НА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА КОНТРАГЕНТА

Член 153

Санкции при неспазване на правилата за минимални резерви

1.   ЕЦБ налага санкции съгласно Регламент (ЕО) № 2532/98, Регламент (ЕО) № 2157/1999 (ЕЦБ/1999/4), Регламент (ЕО) № 2531/98 или Регламент (ЕО) № 1745/2003 (ЕЦБ/2003/9) на институциите, които не спазват задълженията, които произтичат от регламентите и решенията на ЕЦБ, свързани с прилагането на минималните резерви. Съответните санкции и процедурните правила за прилагането им са уредени в тези регламенти.

2.   Без да се засягат разпоредбите на параграф 1, при сериозно нарушение на изискванията за минимални резерви Евросистемата може временно да спре участието на контрагента в операциите на открития пазар.

Член 154

Санкции при неспазване на определени оперативни правила

1.   В съответствие с предвиденото в договорните или регулаторните разпоредби, прилагани от НЦБ, тя налага една или повече санкции, ако контрагентът не изпълни едно от следните задължения:

а)

по отношение на обратните сделки и валутните суапове за целите на паричната политика — задълженията за адекватно обезпечаване и сетълмент на сумата, която е разпределена на контрагента по време на целия срок на действие на конкретна операция, или на непогасената сума по конкретна операция в случай на предсрочно прекратяване от НЦБ през оставащия срок на действие на операцията, както е предвидено член 15;

б)

по отношение на набирането на срочни депозити, окончателните сделки и емитирането на дългови сертификати на ЕЦБ — задължението за сетълмент на сделката, както е предвидено член 16;

в)

по отношение на използването на допустими активи — задължението да се мобилизират или използват само допустими активи и да се спазват правилата за използването на допустими активи съгласно четвърта част, дял VIII;

г)

по отношение на процедурите в края на деня и условията за достъп за пределното кредитно улеснение — задължението да се представят предварително като обезпечение достатъчно допустими активи в случаите, когато е налице отрицателно остатъчно салдо по сметката за сетълмент на контрагента в TARGET2 след приключването на процедурите за контрол в края на деня, като тогава се счита, че възниква автоматично искане за достъп до пределното кредитно улеснение, както е предвидено в член 19, параграф 6.

2.   Наложената по настоящия член санкция е:

а)

само имуществена санкция; или

б)

имуществена санкция и неимуществена санкция.

Член 155

Имуществени санкции при неспазване на определени оперативни правила

Ако контрагентът не изпълни задължение по член 154, параграф 1, Евросистемата налага имуществена санкция за всеки случай на неизпълнение. Размерът ѝ се изчислява в съответствие с приложение VII.

Член 156

Неимуществени санкции при неспазване на определени оперативни правила

1.   Ако контрагентът не изпълни задължение по член 154, параграф 1, буква а) или буква б) повече от два пъти в продължение на 12 месеца и по отношение на всяко неизпълнение:

а)

е приложима имуществена санкция,

б)

всяко решение за налагане на имуществена санкция е съобщено на контрагента,

в)

всеки един от случаите на неизпълнение се отнася до един и същ вид неизпълнение,

Евросистемата временно спира участието на контрагента в операциите на открития пазар при третия случай на неизпълнение и при всеки следващ случай на неизпълнение на задължение от същия вид през съответния 12-месечен срок. Дванадесетмесечният срок се изчислява от датата на първото неизпълнение на задължение по член 154, параграф 1, буква а) или буква б) според случая.

2.   Временното спиране, наложено от Евросистемата по параграф 1, се прилага по отношение на всяка последваща операция на открития пазар, която е от същия вид като тази, довела до санкцията по параграф 1.

3.   Срокът на временното спиране, наложено съгласно параграф 1, се определя в съответствие с приложение VII.

4.   Ако контрагентът не изпълни задължение по член 154, параграф 1, буква в) повече от два пъти в продължение на 12 месеца и по отношение на всяко неизпълнение:

а)

е приложима имуществена санкция,

б)

всяко решение за налагане на имуществена санкция е съобщено на контрагента,

в)

всеки един от случаите на неизпълнение се отнася до един и същ вид неизпълнение,

Евросистемата временно спира участието на контрагента в бъдещи операции на открития пазар при третия случай на неизпълнение и при всеки следващ случай на неизпълнение през съответния 12-месечен срок. Дванадесетмесечният срок се изчислява от датата на първото неизпълнение на задължение по член 154, параграф 1, буква в).

5.   В извънредни случаи Евросистемата може временно да спре участието на контрагента във всички бъдещи операции по паричната политика на Евросистемата за срок от три месеца поради неизпълнение на което и да е от задълженията, предвидени в член 154, параграф 1. В този случай Евросистемата взема предвид сериозността на случая и по-специално стойността, честотата и продължителността на неизпълнението.

6.   Временното спиране, наложено от Евросистемата съгласно настоящия член, се прилага в допълнение към съответната имуществена санкция съгласно член 155.

Член 157

Налагане на неимуществени санкции на клонове при неспазване на определени оперативни правила

В случай че Евросистемата наложи на контрагента временното спиране в съответствие с член 156, параграф 5, то може да бъде наложено и на клоновете на този контрагент, установени в други държави членки, чиято парична единица е еврото.

ЧАСТ ШЕСТА

ДИСКРЕЦИОННИ МЕРКИ

Член 158

Дискреционни мерки от съображения за пруденциалност или при неизпълнение

1.   О съображения за пруденциалност Евросистемата може да вземе следните мерки:

а)

да спре временно, да ограничи или да изключи достъпа на контрагента до операциите на открития пазар или до ликвидните улеснения с постоянен достъп на Евросистемата съгласно договорните или регулаторните разпоредби, прилагани от НЦБ на държавата по произход или от ЕЦБ;

б)

да освободи контрагента от изискванията за минимални резерви съгласно договорните или регулаторните разпоредби, прилагани от НЦБ на държавата по произход или от ЕЦБ;

в)

да отхвърли активи, мобилизирани като обезпечение по кредитните операции на Евросистемата от конкретен контрагент, да ограничи използването им или да прилага допълнителни дисконтирания спрямо тях въз основа на информация, която Евросистемата счита, че е от значение, и по-конкретно ако са налице признаци на висока взаимозависимост между кредитното качество на контрагента и кредитното качество на активите, мобилизирани като обезпечение.

2.   Ако предприемането на дискреционна мярка, описана в параграф 1, е основано на пруденциална информация, предоставена от контрагентите или от надзорните органи, Евросистемата използва тази информация по начин, който е строго пропорционален и необходим с оглед на изпълнението на задачите на Евросистемата по провеждането на паричната политика.

3.   В случай на неизпълнение Евросистемата може да спре временно, да ограничи или да изключи достъпа на контрагентите, които не са изпълнили прилаганите от Евросистемата договорни или регулаторни разпоредби, до операциите на открития пазар или до ликвидните улеснения с постоянен достъп на Евросистемата.

4.   Евросистемата прилага по пропорционален и недискриминационен начин дискреционните мерки по параграфи 1 и 3 и надлежно ги обосновава.

Член 159

Дискреционни мерки във връзка с оценката на кредитното качество, извършвана от Евросистемата

1.   Евросистемата определя дали емисията, емитентът, длъжникът или гарантът отговарят на изискванията на Евросистемата за кредитно качество въз основа на информацията, която тя счете за значима.

2.   Евросистемата може да отхвърли или да ограничи мобилизацията или използването на активи, или да приложи допълнителни дисконтирания въз основа на предвидените в параграф 1 съображения, ако подобно решение е необходимо с оглед на осигуряването на адекватната ѝ защита от рискове.

3.   Ако отхвърлянето съгласно параграф 2 е основано на пруденциална информация, предоставена от контрагентите или от надзорните органи, Евросистемата я използва, по начин, който е строго пропорционален и необходим с оглед на изпълнението на задачите на Евросистемата по провеждането на паричната политика.

4.   Евросистемата може да изключи следните активи от списъка с допустимите търгуеми активи:

а)

активите, емитирани или гарантирани от субекти, които са обект на блокиране на средства и/или на други мерки, наложени от Съюза съгласно член 75 от Договора или от държава членка, с които се ограничава използването на средства; и/или

б)

активите, емитирани или гарантирани от субекти, по отношение на които Управителният съвет на ЕЦБ е взел решение за временното спиране или изключването на достъпа им до операциите на открития пазар или до ликвидните улеснения с постоянен достъп на Евросистемата.

ЧАСТ СЕДМА

ДОПЪЛНИТЕЛНИ МИНИМАЛНИ ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ОПЕРАЦИИТЕ ПО ПАРИЧНАТА ПОЛИТИКА НА ЕВРОСИСТЕМАТА

Член 160

Правоотношения между централните банки от Евросистемата и контрагентите

Съгласно предвиденото в член 1, параграф 3 Евросистемата е длъжна да осигури съответствието на договорните или регулаторните си разпоредби по отношение на контрагентите си със разпоредбите на седма част.

ГЛАВА 1

Допълнителни минимални общи изисквания, приложими към всички разпоредби относно операциите по паричната политика на Евросистемата

Член 161

Изменения във връзка с прилагането на рамката на паричната политика на Евросистемата

1.   Всяка НЦБ е длъжна да прилага договорни или регулаторни разпоредби, които гарантират, че тя може да прилага своевременно всяко изменение в рамката на паричната политика на Евросистемата.

2.   Всяка НЦБ е длъжна да включи в договорните или в регулаторните си разпоредби норма, според която контрагентите трябва да бъдат уведомени за измененията, посочени в параграф 1. Всяка НЦБ е длъжна да осигури, че с това уведомление се гарантира наличието на сигурност относно момента, в който тези изменения влязат в сила.

Член 162

Деноминация на плащанията

Всяка НЦБ прилага договорни или регулаторни разпоредби, които предвиждат, че всички плащания, свързани с операциите по паричната политика на Евросистемата, различни от плащанията в чуждестранна валута по споразумения за валутни суапове за целите на паричната политика, трябва да бъдат извършвани в евро.

Член 163

Форма на договорните разпоредби

Ако е необходимо всички сделки по споразумението да се извършват в рамките на един договор и/или да се сключи рамково споразумение, за да се даде възможност за ефективно прекратяване и приключване (включително нетиране) на всички неприключени сделки в случай на неизпълнение, в прилаганите от НЦБ договорни или регулаторни разпоредби трябва да се предвиди подобна разпоредба.

Член 164

Формуляри, информационни носители и способи за уведомяване

Всяка НЦБ е длъжна да прилага договорни или регулаторни разпоредби, които гарантират, че в отношенията между НЦБ и контрагентите се прилагат подходящи и недвусмислени правила относно използването на формуляри, включително за потвърждаване на условията на сделките, и на информационни носители, както и относно способите за уведомяване и подробностите, свързани с осъществяването му.

Член 165

Неизпълнение

1.   Всяка НЦБ прилага договорни или регулаторни разпоредби, които предвиждат като минимум случаи на неизпълнение, които не се различават съществено от долупосочените:

а)

компетентен съдебен или друг орган е постановил по отношение на контрагента решение за откриване на производство по ликвидация на контрагента или за назначаване на ликвидатор или друг подобен администратор на контрагента, или за друга подобна процедура;

б)

компетентен съдебен или друг орган е постановил по отношение на контрагента решение за прилагане на оздравителни мерки или на друга подобна процедура с цел защита или възстановяване на финансовото положение на контрагента, и избягване на постановяването на решение от вида, посочен в буква а);

в)

писмена декларация от контрагента, в която той посочва невъзможността си да изпълнява всички или част от паричните си задълженията или задълженията, които възникват от сделки по паричната политика; или сключването на доброволно общо споразумение или на конкордат между контрагента и кредиторите му; или контрагентът е или е счетен за неплатежоспособен или за намиращ се в невъзможност да изпълнява паричните си задълженията си;

г)

извършването на процесуални действия, предшестващи постановяването на решение по буква а) или б);

д)

невярна или неистинска декларация или друго преддоговорно изявление, направени от контрагента, или за които се счита, че са направени от него, съгласно приложимите законови разпоредби;

е)

временно или окончателно отнемане на лиценза на контрагента за извършване на дейност съгласно: а) Директива 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 575/2013; или б) Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (19), както е транспонирана в съответната държава членка, чиято парична единица е еврото;

ж)

временно спиране или прекратяване на участието на контрагента в платежна система или механизъм, чрез която/който се извършват плащания по сделки по паричната политика, или (с изключение на валутни суапове) временно спиране или прекратяване на участието на контрагента в ССЦК, използвана за сетълмент на операции по паричната политика на Евросистемата;

з)

по отношение на контрагента са предприети мерките, посочени в член 41, параграф 1, член 43, параграф 1 и член 44 от Директива 2013/36/ЕС;

и)

по отношение на обратните сделки контрагентът не спазва разпоредбите относно мерките за контрол на риска;

й)

по отношение на репо сделките контрагентът не плаща покупната цена или цената за обратно изкупуване, или не предоставя закупените или обратно изкупените активи, или по отношение на обезпечените кредити контрагентът не предоставя активите или не възстановява кредита на съответните определени дати за такива плащания или предоставяне на активи;

к)

по отношение на валутните суапове за целите на паричната политика или срочните депозити контрагентът не плаща сумата в евро или по отношение на валутните суапове за целите на паричната политика не плаща сумите в чуждестранна валута на определените за плащане дати;

л)

неизпълнение, което не се различава съществено от случаите, посочени в настоящия член, по отношение на контрагент по споразумение, сключено за целите на управлението на чуждестранните резерви или на собствените средства на ЕЦБ или на НЦБ;

м)

контрагентът не предоставя съответната информация, като по този начин предизвиква сериозни последици за НЦБ на държавата по произход;

н)

контрагентът не изпълнява друго свое задължение по споразумения за обратни сделки и валутни суапове и, ако е в състояние да изпълни, не изпълнява в срок до 30 дни при обезпечените сделки, а при валутните суапове — в срок до 10 дни, след като НЦБ е отправила уведомление до него, с което иска той да изпълни;

о)

неизпълнение от страна на контрагент на задължение по споразумение с друг член на Евросистемата, сключено с оглед на извършването на операции по паричната политика на Евросистемата, в резултат на което другият член на Евросистемата упражнява правото си на предсрочно прекратяване поради неизпълнение на всяка сделка, която се извършва по силата на това споразумение;

п)

спрямо контрагента се прилага блокиране на средства и/или други мерки, наложени от Съюза по член 75 от Договора, които ограничават възможността на контрагента да използва средствата си;

р)

спрямо контрагента се прилага блокиране на средства и/или други мерки, наложени от държава членка, чиято парична единица е еврото, които ограничават възможността на контрагента да използва средствата си;

с)

всички или значителна част от активите на контрагента са предмет на заповед за блокиране, запориране, конфискуване или на друга процедура, предназначена да защити обществения интерес или правата на кредиторите на контрагента;

т)

всички или значителна част от активите на контрагента са прехвърлени на друго лице;

у)

всяко друго предстоящо или съществуващо събитие, чието настъпване може да застраши изпълнението от страна на контрагента на задълженията, които произтичат от споразумението, сключено от него с оглед на извършването на операции по паричната политика на Евросистемата, или от други правила, приложими към отношенията между контрагента и всяка от НЦБ.

2.   Случаите на неизпълнение, описани в букви а) и п) от параграф 1, се прилагат по право; случаите, описани в букви б), в) и р), могат да се прилагат по право; случаите, описани в букви г)—о) и букви с)—у), не могат да се прилагат по право и по отношение на тях трябва да бъде упражнена свобода на преценка, т.е. те възникват само след връчването на уведомление за неизпълнението. В уведомлението за неизпълнение може да бъде предвиден допълнителен срок от максимум три работни дни за изпълнението на въпросното неизпълнено задължение. За случаите на неизпълнение, по отношение на които се упражнява свобода на преценка, НЦБ са длъжни да осигурят, че разпоредбите относно упражняването ѝ гарантират наличието на сигурност по отношение на ефекта от него.

Член 166

Средства за правна защита в случай на неизпълнение и от съображения за пруденциалност

1.   Всяка НЦБ е длъжна да прилага договорни или регулаторни разпоредби, които гарантират, че в случай на неизпълнение или от съображения за пруденциалност НЦБ има право да използва следните средства за правна защита:

а)

временно спиране, ограничаване или изключване на достъпа на контрагент до операциите на открития пазар;

б)

временно спиране, ограничаване или изключване на достъпа на контрагент до ликвидните улеснения с постоянен достъп;

в)

прекратяване на всички неизпълнени споразумения и сделки;

г)

изискване за предсрочно събиране на вземанията, чийто падеж не е настъпил или които са условни;

д)

използване на депозитите на контрагента в НЦБ за прихващане на вземанията към този контрагент;

е)

временно спиране на изпълнението на задълженията към контрагента до момента, в който вземането към контрагента бъде удовлетворено.

2.   Всяка НЦБ може да прилага договорни или регулаторни разпоредби, които в случай на неизпълнение дават право на НЦБ на държавата по произход да упражнява следните средства за правна защита в допълнение към предвидените в параграф 1:

а)

да поиска лихва за забавено плащане; и

б)

да поиска обезщетение за претърпените загуби в резултат от неизпълнение от страна на контрагента.

3.   Всяка НЦБ може да прилага договорни или регулаторни разпоредби, които от съображения за пруденциалност дават право на НЦБ на държавата по произход да отхвърля активи, мобилизирани от контрагентите като обезпечение по кредитни операции на Евросистемата, да ограничава използването им или да прилага допълнителни дисконтирания спрямо тях.

4.   Всяка НЦБ е длъжна да прилага договорни или регулаторни разпоредби, които гарантират, че НЦБ на държавата по произход по всяко време има законното право да осребри своевременно всички активи, предоставени като обезпечение, по начин, който дава право на НЦБ да възстанови стойността на отпуснатия кредит, ако контрагентът не коригира незабавно отрицателното си салдо.

5.   За да осигури еднаквото прилагане на наложените мерки, Управителният съвет на ЕЦБ може да вземе решение относно средствата за правна защита, включително временно спиране, ограничаване или изключване на контрагент от достъп до операциите на открития пазар или до ликвидните улеснения с постоянен достъп.

Член 167

Предоставяне на информация от контрагентите

Всяка НЦБ е длъжна да прилага договорни или регулаторни разпоредби, които гарантират, че НЦБ може да получава от контрагентите всяка необходима информация във връзка с операциите по паричната политика на Евросистемата.

Член 168

Уведомления и други съобщения

1.   Всяка НЦБ е длъжна да прилага договорни или регулаторни разпоредби, които предвиждат, че всички уведомления или други съобщения са в писмена и/или в електронна форма.

2.   Всяка НЦБ е длъжна да прилага договорни или регулаторни разпоредби, които гарантират наличието на сигурност относно начина, по който се връчват уведомленията или другите съобщения, и момента, в който пораждат действие. Срокът, след изтичането на който уведомленията или другите съобщения пораждат действие, не може да бъде прекалено дълъг, за да не се промени икономическият ефект на разпоредбите като цяло. По-специално, потвържденията се предават и проверяват незабавно.

Член 169

Права на трети лица

1.   Всяка НЦБ е длъжна да прилага договорни или регулаторни разпоредби, които предвиждат, че правата и задълженията на контрагента не могат да бъдат прехвърляни, използвани като обезпечения, новирани или да бъдат обект на друга сделка, извършвана от контрагента, без предварителното писмено съгласие на НЦБ на държавата по произход.

2.   Всяка НЦБ е длъжна да прилага договорни или регулаторни разпоредби, които предвиждат, че правата и задълженията по сделката възникват само за договарящата НЦБ или НЦБ на държавата по произход и съответния контрагент. Въпреки това тези договорни или регулаторни разпоредби трябва да създават възможност за възникването на отношения между НЦБ и ЕЦБ:

а)

при трансграничното използване на допустими активи; и

б)

при необходимост за операции с контрагенти, които действат чрез институция, която е част от мрежа.

Член 170

Приложимо право и подсъдност

1.   Всяка НЦБ е длъжна да прилага договорни или регулаторни разпоредби, които предвиждат, че за договорните и регулаторните разпоредби, прилагани от същата тази НЦБ, както и за всички сделки, извършвани съгласно тези разпоредби, приложимото право е правото на държавата членка, чиято парична единица е еврото и в която се намира въпросната НЦБ, с изключение на случаите, когато трансграничното използване на допустими активи налага прилагането на друго право.

2.   Без да се засяга компетентността на Съда на Европейския съюз, споровете са подсъдни на компетентните съдилища на същата тази държава членка, чиято парична единица е еврото.

Член 171

Дати на сетълмент по отношение на срочните депозити

Всяка НЦБ е длъжна да прилага разпоредби относно депозитите, които предвиждат, че сетълментът във връзка с приемането и изплащането на срочни депозити се извършва на датите, посочени в съобщението на ЕЦБ за депозитната операция.

ГЛАВА 2

Допълнителни минимални общи изисквания, приложими към споразуменията за обратно изкупуване и споразуменията за обезпечен кредит

Член 172

Дата на обратно изкупуване по сделката

Всяка НЦБ е длъжна да прилага договорни или регулаторни разпоредби, които гарантират, че датата на обратно изкупуване по сделката, включително датата на връщането на обезпечения кредит, според случая, е определена в момента на сключването на сделката.

Член 173

Работни дни

Всяка НЦБ е длъжна да прилага договорни или регулаторни разпоредби, в които „работен ден“ е определено в съответствие с член 2.

Член 174

Лихвени проценти

1.   При споразумение за обратно изкупуване разликата между покупната цена и цената на обратното изкупуване отговаря на агрегираната сума, получена при прилагането на определен лихвен процент към покупната цена за срока от планираната дата на купуването до датата на обратното изкупуване.

2.   При обезпечените кредити лихвеният процент се определя чрез прилагането на определен лихвен процент върху сумата по кредита по време на матуритета на операцията.

3.   Лихвеният процент, който се прилага при обратните сделки, е равен на проста лихва съгласно конвенцията за отчитане на дните „реални дни/360“.

Член 175

Механизми за обмяна на суми във валута, различна от еврото

Всяка НЦБ е длъжна да прилага договорни или регулаторни разпоредби, които гарантират, че механизмите за обмяна на суми във валута, различна от еврото, в евро, посочват, че обменният курс, който се използва, е дневният референтен валутен курс на еврото на ЕЦБ или, ако няма такъв, спот курсът, обявен от ЕЦБ в работния ден, предшестващ деня, в който се осъществява обмяната на валута с оглед на продажбата на евро от ЕЦБ срещу закупуването на другата валута.

ГЛАВА 3

Допълнителни минимални общи изисквания, приложими единствено към споразуменията за обратно изкупуване

Член 176

Предмет на споразуменията за обратно изкупуване

1.   При сключването на споразумения за обратно изкупуване всяка НЦБ е длъжна да прилага договорни или регулаторни разпоредби, които гарантират, че е налице продажба на допустими активи срещу парични средства в евро и едновременно с това е постигнато съгласие за обратната продажба в определен момент на еквивалентни активи срещу парични средства в евро.

2.   Всяка НЦБ е длъжна да определя еквивалентните активи като активи, които са емитирани от същия емитент, представляват част от една и съща емисия, независимо от датата ѝ, и са от същия вид и със същата номинална стойност, количество и описание, както и активите, с които се сравняват.

3.   Ако активите, обект на сравнението по параграф 2, са конвертирани или реденоминирани или ако спрямо тях е упражнена кол опция, определението за еквивалентност трябва да бъде изменено, за да обхваща:

а)

в случай на конвертиране — активите, в които са конвертирани активите;

б)

в случай на упражнена кол опция — активите, еквивалентни на платените активи, при условие че продавачът е платил на купувача сума, равна на стойността на опцията;

в)

в случай че активите са реденоминирани — активите, еквивалентни на тези, в които първоначалните активи са реденоминирани заедно с, при необходимост, парична сума, равна на разликата в стойността на активите преди и след реденоминирането им.

Член 177

Разпоредби относно приключващо нетиране по отношение на споразуменията за обратно изкупуване

1.   Всяка НЦБ е длъжна да прилага договорни или регулаторни разпоредби, които гарантират, че в случай на неизпълнение тя има право да прекрати и приключи всички действащи репо сделки.

2.   Всяка НЦБ е длъжна да прилага договорни или регулаторни разпоредби, които уреждат правилата за нетиране с оглед на постигането на икономически резултати, еквивалентни на изброените по-долу:

а)

в случай на неизпълнение датата на обратното изкупуване за всяка сделка се счита за незабавно настъпила и спрямо нея се прилага една от следните възможности:

i)

еквивалентните активи, предоставени като допълнително обезпечение, подлежат незабавно на предаване, така че изпълнението на съответните задължения на страните по предаването на активите и заплащането на цената на обратното изкупуване за изкупените обратно активи да бъде осъществено само съгласно разпоредбите на букви б)-г), или

ii)

сделката по обратното изкупуване се прекратява;

б)

пазарните стойности при неизпълнение на изкупените обратно активи и на подлежащите на прехвърляне еквивалентни активи, предоставени като допълнително обезпечение, както и цената на обратното изкупуване, платима от всяка страна, се определят от НЦБ по търговско обоснован начин за всички сделки на датата на обратното изкупуване;

в)

въз основа на буква б) НЦБ е длъжна да изчисли стойността на дължимото от всяка една от страните на другата към датата на обратното изкупуване. Дължимите от едната страна суми се прихващат с дължимите от другата страна суми, като единствено нетното салдо се плаща от страната, чието вземане е оценено на по-ниска стойност;

г)

нетното салдо е дължимо и платимо на следващия ден, в който TARGET2 работи за извършване на такова плащане. За целите на това изчисляване всички суми, които не са деноминирани в евро, трябва да бъдат конвертирани в евро на съответната дата по курса, изчислен в съответствие с член 175.

3.   Всяка НЦБ определя понятието „пазарна стойност при неизпълнение“, както е изложено в член 2.

Член 178

Спазване на мерките за контрол на риска

Ако НЦБ прилагат договорни или регулаторни разпоредби, които предвиждат подмяна на обезпечението, с тях трябва да се гарантира, че се спазват изискуемите мерки за контрол на риска.

Член 179

Обезпечение в парични средства

Ако НЦБ прилагат договорни или регулаторни разпоредби, които предвиждат изплащането или възстановяването в брой на разликата в обезпеченията, те трябва да предвиждат и че всяко по-нататъшно задължение за възстановяване или предоставяне на разликата следва първо да бъде изпълнено в брой до размера на същата сума заедно с лихвите по нея.

Член 180

Допълнителни разпоредби относно споразуменията за обратно изкупуване

Без да се засягат разпоредбите на настоящите насоки, в своите договорни или регулаторни разпоредби всяка НЦБ може да предвиди допълнителни разпоредби относно споразуменията за обратно изкупуване.

ГЛАВА 4

Допълнителни минимални общи изисквания, приложими единствено към споразуменията за обезпечен кредит

Член 181

Предоставяне и реализиране на обезпеченията

1.   По отношение на разпоредбите за предоставяне на ликвидност под формата на обезпечени кредити всяка НЦБ е длъжна в своите договорни или регулаторни разпоредби да вземе предвид различните процедури и формалности, които се прилагат в нейната юрисдикция, за възникването и последващото реализиране на правото на обезпечение, като например залог, прехвърляне на права или друг вид обезпечение.

2.   Всяка НЦБ е длъжна да прилага разпоредби относно обезпечените кредити, с които се създават условия тя да може да реализира по установения от закона ред предоставените като обезпечение активи, без да са налице други привилегировани вземания върху съответните активи. Трети лица, включително органът в производството по несъстоятелност, не могат да претендират за и да получат предоставените като обезпечение активи или свързаните с тях права, освен ако при предоставянето им е извършена измама.

3.   Всяка НЦБ е длъжна да прилага разпоредби относно обезпечените кредити, с които се създават условия в случай на неизпълнение, както е предвидено в член 165, тя да има признато от закона право да реализира икономическата стойност на активите, предоставени като обезпечение. Случаите на неизпълнение обхващат и обстоятелствата, когато НЦБ може да счита, че контрагентът не е изпълнил задълженията си по силата на споразумение за обратно изкупуване.

Член 182

Овърнайт трансформиране на операциите в рамките на деня

Всяка НЦБ е длъжна да прилага договорни или регулаторни разпоредби, които предоставят възможност операциите, започнати като операции в рамките на деня, да бъдат трансформирани в овърнайт операции.

ГЛАВА 5

Допълнителни минимални общи изисквания, приложими единствено към валутните суапове за целите на паричната политика

Член 183

Споразумение за едновременна спот продажба и форуърдна покупка

Всяка НЦБ е длъжна да прилага договорни или регулаторни разпоредби, които предвиждат, че всяка сделка се сключва като едновременна спот продажба и форуърдна покупка на евро срещу друга чуждестранна валута.

Член 184

Момент и механизъм на извършване на плащанията

Всяка НЦБ е длъжна да прилага договорни или регулаторни разпоредби, в които е предвидено правило относно момента и механизма на извършване на плащанията. Датата на форуърдната продажба и покупка се определя в момента на сключването на всяка сделка.

Член 185

Определения на специфични термини

Всяка НЦБ е длъжна да прилага договорни или регулаторни разпоредби, в които се съдържат определения на чуждестранна валута, спот курс, форуърден курс, дата на превода и дата на обратния превод, както следва:

а)

„чуждестранна валута“ e всяка законово установена валута, различна от еврото;

б)

„спот курс“ e, в контекста на определена сделка, курсът (изчислен съгласно член 175), използван за конвертирането на сума от евро в необходимата за сделката чуждестранна валута, която едната страна е длъжна да прехвърли на другата страна на датата на превода срещу заплащане на сумата в евро, като този курс се посочва в потвърждението;

в)

„форуърден курс“ е курсът, изчислен съгласно член 175 и използван за конвертирането на сума от евро в чуждестранна валута, която едната страна е длъжна да прехвърли на другата страна на датата за обратен превод срещу заплащане на сумата в евро, като този курс се посочва в потвърждението и се определя в съответните договорни или регулаторни разпоредби, прилагани от съответната НЦБ;

г)

„сума в чуждестранна валута при обратно прехвърляне“ е сумата в чуждестранна валута, необходима за закупуването на сумата в евро на датата за обратния превод;

д)

„дата на превод“ при дадена сделка е датата и, ако е целесъобразно, часът на тази дата, когато се извършва преводът на сумата в евро от едната страна на другата, тоест това е датата и, ако е целесъобразно, часът на тази дата, когато страните са се договорили да бъде извършен сетълментът на превода на сумата в евро;

е)

„дата на обратен превод“ при дадена сделка е датата и, ако е целесъобразно, часът на тази дата, когато едната страна е длъжна да преведе обратно на другата страна сумата в евро.

Член 186

Разпоредби относно приключващо нетиране по отношение на валутните суапове

1.   Всяка НЦБ е длъжна да прилага договорни или регулаторни разпоредби, които предвиждат, че в случай на неизпълнение тя има право да прекрати и приключи всички неприключени репо сделки.

2.   Всяка НЦБ е длъжна да прилага договорни или регулаторни разпоредби, които уреждат правилата за нетиране с оглед на постигането на икономически резултати, еквивалентни на изброените по-долу:

а)

в случай на неизпълнение всяка сделка се счита за прекратена и НЦБ определя стойността за възстановяване на сумите в евро и на сумите в чуждестранна валута при обратния превод, като взема предвид, че горепосочените стойности за възстановяване са сумите, необходими за запазването на икономическия еквивалент на всяко плащане, който в противен случай би бил изискван за НЦБ;

б)

на базата на така установените суми НЦБ е длъжна да изчисли дължимото от всяка страна на другата на датата на обратния превод. Ако е необходимо, дължимите от едната страна суми трябва да се конвертират в евро в съответствие с член 175 и да се прихванат срещу сумите, дължими от другата страна. Страната, чието вземане е оценено с по-ниска стойност, плаща единствено нетното салдо. Това нетно салдо е дължимо и платимо на следващия ден, в който TARGET2 работи за извършване на такова плащане.

Член 187

Допълнителни разпоредби относно валутните суапове

Без да се засягат изискванията, установени в настоящите насоки, в своите договорни или регулаторни разпоредби всяка НЦБ може да предвиди допълнителни разпоредби относно извършването на валутни суапове.

ОСМА ЧАСТ

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 188

Обмен на информация

НЦБ могат, ако това е необходимо за осъществяването на паричната политика, да обменят индивидуални данни, като например оперативни данни, относно контрагентите, участващи в операции по паричната политика на Евросистемата. По отношение на тази информация се прилага изискването за професионална тайна, предвидено в член 37 от Устава на ЕСЦБ.

Член 189

Законодателство в областта на борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма

Контрагентите на Евросистемата при операциите ѝ по паричната политика са длъжни да познават и спазват всички задължения, които са им наложени по силата на законодателството в областта на борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Член 190

Отмяна

1.   Насоки ЕЦБ/2011/14 се отменят, считано от 1 май 2015 г.

2.   Препращанията към отменените насоки се тълкуват като препращания към настоящите насоки и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение XIII.

Член 191

Действие, прилагане и изпълнение

1.   Настоящите насоки пораждат действие на датата, на която НЦБ бъдат уведомени за тях.

2.   Всички разпоредби на настоящите насоки се прилагат от 1 май 2015 г., с изключение на разпоредбите на член 142, които се прилагат от 1 ноември 2015 г.

3.   Най-късно до 16 февруари 2015 г. НЦБ предоставят на ЕЦБ текстовете и средствата, чрез които възнамеряват да изпълнят разпоредбите на настоящите насоки, които съдържат съществени изменения в сравнение с Насоки ЕЦБ/2011/14.

Член 192

Адресати

Адресати на настоящите насоки са всички централни банки от Евросистемата.

Съставено във Франкфурт на Майн на 19 декември 2014 година.

За Управителния Съвет на ЕЦБ

Председател на ЕЦБ

Mario DRAGHI


(1)  Насоки ЕЦБ/2011/14 от 20 септември 2011 г. относно инструментите и процедурите на паричната политика на Евросистемата (ОВ L 331, 14.12.2011 г., стр. 1).

(2)  Регламент (ЕО) № 2531/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. относно прилагането на минимални резерви от страна на Европейската централна банка (ОВ L 318, 27.11.1998 г., стр. 1).

(3)  Регламент (ЕО) № 1745/2003 на Европейската централна банка от 12 септември 2003 г. за прилагане на изискването за минимални резерви (EЦБ/2003/9) (ОВ L 250, 2.10.2003 г., стр. 10).

(4)  Насоки ЕЦБ/2012/27 на Европейската централна банка от 5 декември 2012 г. относно Tрансевропейската автоматизирана система за брутен сетълмент на експресни преводи в реално време (TARGET2) (ОВ L 30, 30.1.2013 г., стр. 1).

(5)  Регламент (ЕО) № 2532/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. относно правомощията на Европейската централна банка да налага санкции (ОВ L 318, 27.11.1998 г., стр. 4).

(6)  Регламент (ЕО) № 2157/1999 на Европейската централна банка от 23 септември 1999 г. относно правомощията на Европейската централна банка да налага санкции (EЦБ/1999/4) (ОВ L 264, 12.10.1999 г., стр. 21).

(7)  Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338).

(8)  Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1).

(9)  Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно агенциите за кредитен рейтинг (ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 1).

(10)  Регламент (ЕС) № 549/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно Европейската система от национални и регионални сметки в Европейския съюз (ЕСС 2010) (ОВ L 174, 26.6.2013 г., стр. 1).

(11)  Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 32).

(12)  При спазване на член 7, параграф 4.

(13)  Централноевропейското време отчита преминаването към централноевропейско лятно време.

(14)  В случаи на неработни дни може да се въвежда специален график.

(15)  Поради периода на неработни дни операциите през декември обикновено се изтеглят с една седмица, т. е. през предходната сряда на месеца.

(16)  Датата на сетълмент се отнася за работните дни за Евросистемата. Т се отнася за деня за търговия.

(17)  Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 349).

(18)  Информация за степените на кредитно качество е публикувана на уебсайта на ЕЦБ.

(19)  Директива 2004/39/EО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно пазарите на финансови инструменти, за изменение на Директиви 85/611/EИО и 93/6/EИО на Съвета и Директива 2000/12/EО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 93/22/EИО на Съвета (ОВ L 145, 30.4.2004 г., стр. 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

МИНИМАЛНИ РЕЗЕРВИ

Съдържанието на настоящото приложение е само с информационна цел. В случай на противоречие между настоящото приложение и правната рамка на системата за минимални резерви на Евросистемата, описана в параграф 1, последната има предимство.

1.

Съгласно член 19 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (наричан по-долу „Уставa на ЕСЦБ“) Европейската централна банка (ЕЦБ) изисква от кредитните институции да поддържат минимални резерви по сметки в националните централни банки (НЦБ) съгласно рамката на системата за минимални резерви на Евросистемата. Правната рамка на тази система е установена в член 19 от Устава на ЕСЦБ, Регламент (ЕО) № 2531/98 и Регламент (ЕО) № 1745/2003 (ЕЦБ/2003/9). Прилагането на Регламент (ЕО) № 1745/2003 (ЕЦБ/2003/9) гарантира, че условията на системата за минимални резерви на Евросистемата са еднакви във всички държави членки, чиято парична единица е еврото.

2.

Системата за минимални резерви на Евросистемата е насочена преди всичко към стабилизиране на лихвените проценти на паричния пазар и създаване (или разширяване) на структурен недостиг на ликвидност.

3.

В съответствие с член 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1745/2003 (ЕЦБ/2003/9) системата за минимални резерви на Евросистемата се прилага към кредитни институции, установени в държави членки, чиято парична единица е еврото. В допълнение на това към клоновете в еврозоната на кредитни институции, които не са учредени в еврозоната, следва също да се прилага системата за минимални резерви на Евросистемата. За установените обаче извън еврозоната клонове на кредитни институции, учредени в еврозоната, тази система не се прилага.

4.

Съгласно член 2, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1745/2003 (ЕЦБ/2003/9) институциите се освобождават автоматично от изискването за минимални резерви от началото на периода на поддържане, през който е отнет или върнат лицензът им, или ако в този период е взето решение за откриване на производство по ликвидация от съдебните власти или друг компетентен орган на държава членка.

5.

Съгласно член 2, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1745/2003 (ЕЦБ/2003/9) ЕЦБ може да освободи от изискването за задължителни резерви, на недискриминационна основа, институциите, изброени в букви а)—в). Тези институции включват, inter alia, институции, обект на оздравителни мерки, и институции, чийто средства са блокирани и/или спрямо които се прилагат мерки, наложени от Съюза съгласно член 75 от Договора или от държава членка, ограничаващи използването на техните средства, или за които има решение на Управителния съвет на ЕЦБ за временно спиране или изключване на достъпа им до операциите на открития пазар или до ликвидните улеснения с постоянен достъп на Евросистемата.

6.

Съгласно член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1745/2003 (ЕЦБ/2003/9) ЕЦБ установява и поддържа списък на институциите, към които се прилага системата за минимални резерви на Евросистемата.

7.

ЕЦБ публикува също списък с институции, освободени от техните задължения по тази система поради причини, различни от налагане на оздравителни мерки или блокиране на средства и/или други мерки, наложени от Съюза съгласно член 75 от Договора или от държава членка, ограничаващи използването на техни средства, или по отношение на които Управителният съвет на ЕЦБ е приел решение за временно спиране или изключване на достъпа им до операциите на открития пазар или до ликвидните улеснения с постоянен достъп на Евросистемата.

8.

Резервната база на всяка институция се определя в зависимост от елементи от нейния баланс. Данните от баланса се отчитат пред НЦБ съгласно общата рамка на паричната и финансова статистика на ЕЦБ. Институциите изчисляват резервната база по отношение на конкретен период на поддържане на основата на данните за месеца, предхождащ с два месеца този месец, в чийто рамки започва периодът на поддържане на резервите съгласно член 3, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1745/2003 (ЕЦБ/2003/9), при спазването на изключенията за институциите от опашката, както е посочено в член 3, параграф 4 от същия регламент.

9.

Процентите на минимални задължителни резерви се определят от ЕЦБ съгласно максималните лимити, установени в Регламент (ЕО) № 2531/98.

10.

Размерът на задължителните резерви, които трябва да се поддържат от всяка институция за конкретен период на поддържане, се изчислява, като се прилагат резервните съотношения за съответните позиции от резервната база за дадения период. Минималните резерви, определени от съответната участваща НЦБ и от институцията в съответствие с процедурите, посочени в член 5 от Регламент (ЕО) № 1745/2003 (ЕЦБ/2003/9), съставляват базата за: а) лихвите по държаните задължителни резерви; и б) оценка дали институцията спазва изискването за поддържане на задължителния размер на минималните резерви.

11.

За постигане на целта за стабилизиране на лихвените проценти, системата за минимални резерви на Евросистемата позволява на институциит