1.7.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 192/53

(1)

С настоящото решение се урежда прилагането от Съюза на член 222 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) („клауза за солидарност“). То не се отнася до прилагането от страна на държавите членки на клаузата за солидарност съгласно член 222, параграф 2 от ДФЕС. В съответствие с Декларация (№ 37) по член 222 от Договора за функционирането на Европейския съюз държава членка може да избере най-подходящите средства, за да изпълни задължението си за солидарност към друга държава членка.

(2)

В съответствие с член 222, параграф 1 от ДФЕС Съюзът и неговите държави членки трябва да действат съвместно в дух на солидарност, ако държава членка е обект на терористично нападение или жертва на природно или предизвикано от човека бедствие. Действията на Съюза и на държавите членки следва да бъдат съгласувани и да се допълват взаимно в полза на всяка държава членка, която се позовава на клаузата, както и за да се избегне дублиране на усилията. Тъй като съгласно член 222, параграф 2 от ДФЕС държавите членки координират действията си в рамките на Съвета, за да изпълнят задълженията си за солидарност, е подходящо да се предвидят договорености за координиране в рамките на Съвета по отношение на прилагането от Съюза на клаузата за солидарност.

(3)

Договореностите за координация в рамките на Съвета следва да се основават на договореностите за интегрирана реакция на ЕС при политическа криза (ИРПК), одобрени от Съвета на 25 юни 2013 г., в които се заявява, че ИРПК ще подкрепя и договореностите за прилагане на клаузата за солидарност. Подходящо е Съветът да адаптира договореностите за ИРПК, по-специално в случай на преразглеждане.

(4)

Прилагането на клаузата за солидарност от Съюза следва да почива на съществуващите инструменти, доколкото е възможно, да повишава ефективността чрез засилване на координацията и избягване на дублирането, да функционира при отсъствие на допълнителни ресурси, да осигурява на държавите членки проста и ясна среда за взаимодействие на равнището на Съюза и да зачита компетенциите на всяка институция и служба на Съюза.

(5)

Клаузата за солидарност призовава Съюза да мобилизира всички правни инструменти на негово разположение. Сред инструментите, които имат отношение, са стратегията за вътрешна сигурност на Европейския съюз, механизмът за гражданска защита на Европейския съюз, създаден с Решение № 1313/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (1) („механизмът на Съюза“), Решение № 1082/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (2) и структурите, изградени в рамките на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО).

(6)

Обхватът на договореностите за прилагане от Съюза на клаузата за солидарност следва да бъде ясно определен.

(7)

По отношение на борбата с тероризма стратегическата рамка за действие на Съюза е зададена в Стратегията на ЕС за борба срещу тероризма. Създадени са различни правни инструменти, като инструменти за засилване на защитата на критични инфраструктури в областта на енергетиката и транспорта (3). Действия бяха предприети вследствие на съобщението на Комисията, озаглавено „Политиката на ЕС за борба с тероризма: главни постижения и бъдещи предизвикателства“, например действия за укрепване на сътрудничеството между правоприлагащите органи, за по-добро предотвратяване на радикализацията, по-специално чрез създаването на Мрежа за осведоменост по въпросите на радикализацията и ограничаването на достъпа на терористи до парични средства, както и до експлозиви (4) и химически, биологични, радиологични и ядрени (ХБРЯ) материали, както и действия за подобряване на сигурността на експлозивите.

(8)

На равнището на Съюза следва да бъде определен механизъм за задействане и механизъм за постепенно отпадане на действието на договореностите по силата на настоящото решение въз основа на политическо искане на високо равнище от засегнатата(ите) държава(и) членка(и) и с подкрепата на единно звено за контакт на равнището на Съюза.

(9)

Чрез договореностите за реагиране на равнището на Съюза следва да се подобри ефективността посредством засилена координация въз основа на съществуващите инструменти.

(10)

Механизмът на Съюза има за цел укрепване на сътрудничеството между държавите членки и Съюза и улесняване на координацията в областта на гражданската защита. С Решение № 1313/2013/ЕС се създава Координационен център за реагиране при извънредни ситуации (КЦРИС), който трябва да осигурява непрекъснат денонощен оперативен капацитет и подпомага държавите членки и Комисията при преследването на целите на механизма на Съюза.

(11)

Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) разполага със структури за експертна помощ по разузнавателни и военни въпроси, както и с мрежата на делегациите, които също могат да допринасят за реагирането при заплахи или бедствия на територията на държавите членки или при кризи, които имат външно измерение. В зависимост от естеството на кризата други структури и агенции на Съюза в областта на общата външна политика и политика за сигурност (ОВППС), включително ОПСО, следва да предоставят, когато е подходящо, принос по силата на съответните разпоредби на правото на Съюза.

(12)

Когато е необходимо и осъществимо с оглед на спешността на въпроса, договореностите за реагиране на равнището на Съюза следва да бъдат допълнени от приемането на правни актове или от изменение на съществуващите актове съгласно съответните разпоредби на Договорите.

(13)

Настоящото решение не се отнася до отбраната. Ако в случай на криза е необходимо да се предприеме действие от областта на ОВППС или на ОПСО, следва да се вземе решение от Съвета съгласно съответните разпоредби на Договорите.

(14)

Настоящото решение не засяга член 42, параграф 7 от Договора за Европейския съюз.

(15)

В съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегията за вътрешна сигурност на ЕС в действие: пет стъпки към една по-сигурна Европа“ е поставена целта да се увеличи устойчивостта на Съюза срещу кризи и бедствия чрез редица действия, включително чрез пълно прилагане на клаузата за солидарност. Както се припомня от Съвета в заключенията му от 24 и 25 февруари 2011 г., повишаването на устойчивостта на Европа срещу кризи и бедствия е от решаващо значение за по-нататъшното укрепване на свободата, сигурността и правосъдието в Съюза.

(16)

С цел да осигури на Съюза и на неговите държави членки възможност за ефективно действие, Европейският съвет редовно трябва да прави оценка на заплахите, пред които е изправен Съюзът. При поискване от Европейския съвет следва да бъдат представени доклади относно специфични заплахи.

(17)

В съответствие с член 346, параграф 1, буква а) от ДФЕС нито една държава членка не може да бъде задължавана да предоставя информация, чието разкриване тя счита за противоречащо на основните интереси на нейната сигурност.

(18)

На 22 ноември 2012 г. Европейският парламент прие Резолюция 2012/2223, озаглавена „Клаузите за обща отбрана и солидарност на ЕС: политическо и оперативно измерение“.

(19)

Настоящото решение зачита основните права и спазва принципите, признати от Хартата на основните права на Европейския съюз, и следва да се прилага в съответствие с тези права и принципи.

(20)

Тъй като целта на настоящото решение, а именно прилагането на клаузата за солидарност от страна на Съюза, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки съгласно принципа на субсидиарност, определен в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, определен във въпросния член, настоящото решение не надхвърля необходимото за постигането на тази цел,

а)

на територията на държавите членки, за които се прилагат Договорите, което означава земната площ, вътрешните води и въздушното пространство;

б)

когато засягат инфраструктура (като намиращи се в морето съоръжения за добив на нефт и газ), разположена в териториалните морски води, изключителната икономическа зона или континенталния шелф на държава членка.

а)

„бедствие“ означава всяка ситуация, която има или може да има тежки последици за населението, околната среда или имуществото, включително културното наследство;

б)

„терористично нападение“ означава терористично престъпление, както е определено в Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета (5);

в)

„криза“ означава бедствие или терористично нападение, чието въздействие или политическа значимост са толкова съществени, че се налага своевременно координиране на политиката и реакция на политическо равнище от Съюза;

г)

„реакция“ означава всяко действие, предприето в случай на бедствие или терористично нападение, за преодоляване на непосредствените неблагоприятни последици от него.

а)

определят всички инструменти на Съюза, които имат отношение и които най-добре могат да допринесат за реакцията при кризата, включително специфични за сектора, оперативни, политически или финансови инструменти и структури, и предприемат всички необходими мерки, предвидени в тези инструменти;

б)

набелязват военните способности, които могат да допринесат най-съществено за реакцията при кризата с подкрепата на Военния секретариат на ЕС;

в)

определят и предлагат използването на правни инструменти и ресурси, попадащи в сферата на компетентност на агенциите на Съюза, които могат да допринесат най-съществено за реакцията при кризата;

г)

консултират Съвета дали съществуващите инструменти са достатъчно средство за подпомагане на засегната държава членка след позоваването на клаузата за солидарност;

д)

изготвят редовно интегрирани доклади за наблюдение на ситуацията и анализ, за да предоставят информация и да оказват подкрепа за координацията и вземането на решения на политическо равнище в Съвета, в съответствие с член 6 от настоящото решение.

а)

решение относно извънредни мерки, които не са предвидени в действащите инструменти;

б)

искания за военни способности, които надхвърлят съществуващите договорености в областта на гражданската защита; или

в)

мерки в подкрепа на бързата реакция от страна на държавите членки.