EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32013O0023

2014/2/ЕС: Насоки на Европейската централна банка от 25 юли 2013 година относно държавната финансова статистика (ЕЦБ/2013/23)

OJ L 2, 7.1.2014, p. 12–33 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

In force: This act has been changed. Current consolidated version: 01/09/2018

ELI: http://data.europa.eu/eli/guideline/2014/2/oj

7.1.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 2/12


НАСОКИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 25 юли 2013 година

относно държавната финансова статистика

(преработен текст)

(ЕЦБ/2013/23)

(2014/2/ЕС)

УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА,

като взе предвид Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, и по-специално членове 5.1 и 5.2 и членове 12.1 и 14.3 от него,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 479/2009 на Съвета от 25 май 2009 г. за прилагане на Протокола за процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за създаване на Европейската общност (1),

като взе предвид Регламент (ЕС) № 549/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно Европейската система от национални и регионални сметки в Европейския съюз (2),

като има предвид, че:

(1)

Необходимо е Насоки ЕЦБ/2009/20 на Европейската централна банка от 31 юли 2009 г. относно статистиката на държавните финанси (3) да бъдат съществено изменени и следователно следва да бъдат преработени от съображения за яснота и прозрачност

(2)

Актуализацията на методологическата рамка от Европейската система от сметки (ЕСС) 1995 към ЕСС 2010, както е установено с Регламент (ЕС) № 549/2013, изисква адаптиране на статистическите понятия. От съображения за съгласуваност изискванията на Европейската централна банка (ЕЦБ) в областта на държавната финансова статистика (ДФС) следва да се основават на статистическите стандарти на Съюза, определени в ЕСС 2010.

(3)

За да изпълни задачите си, Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) се нуждае от подробна статистика, т.е. статистика, обхващаща всички транзакции, включително тези, при които държавното управление действа като агент на институциите на Европейския съюз, и надеждни данни за икономически и паричен анализ. Процедурите, установени в настоящите насоки, не засягат отговорностите и компетенциите на равнище държави членки и на равнището на Съюза.

(4)

Необходимо е да бъдат установени ефикасни процедури за обмен на ДФС в рамките на ЕСЦБ, за да се осигури на ЕСЦБ своевременна ДФС, която отговаря на нуждите ѝ, и съгласуваност между статистическите данни и прогнозите за същите променливи, изготвяни от националните централни банки (НЦБ), независимо дали статистиката се съставя от НЦБ или от компетентните национални органи.

(5)

Част от информацията, необходима за спазване на статистическите изисквания на ЕСЦБ в областта на ДФС, се събира от компетентни национални органи, различни от НЦБ. Поради това някои от задачите, които се изпълняват съгласно настоящите насоки, изискват сътрудничество между ЕСЦБ и компетентните национални органи. Член 4 от Регламент (ЕО) № 2533/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. относно събирането на статистическа информация от Европейската централна банка (4) задължава държавите членки да създават своя организация в областта на статистиката и да работят в пълно сътрудничество с ЕСЦБ, за да се осигури изпълнението на задълженията, които произтичат от член 5 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (наричан по-долу „Уставът на ЕСЦБ“).

(6)

Статистическите източници, основани на Регламент (ЕО) № 479/2009 и на ЕСС 2010, не удовлетворяват нуждите на ЕСЦБ по отношение на обхвата на статистиката относно държавния дълг и относно корекциите на дефицита и дълга и на статистиката относно транзакциите между държавите членки и бюджета на Съюза. Поради това е необходимо компетентните национални органи да събират допълнително статистически данни.

(7)

Необходимо е да се създаде процедура за ефективно извършване на технически изменения на приложенията към настоящите насоки, при условие че тези изменения не променят основната концептуална рамка и не засягат тежестта на отчетността. НЦБ могат да правят предложения за такива технически изменения до Комитета по статистика на ЕСЦБ, чието становище следва да бъде взето предвид при спазване на процедурата,

ПРИЕ НАСТОЯЩИТЕ НАСОКИ:

Член 1

Определения

За целите на настоящите насоки:

1.

„държава членка от еврозоната“ означава държава членка, чиято парична единица е еврото;

2.

„държавна финансова статистика (ДФС)“ означава статистика на приходите, разходите и на дефицита/излишъка, статистиката на корекциите на дефицита и дълга и статистика на държавния дълг (както е изложено в приложение I);

3.

„държавен дълг“ има същото значение, както е определено в член 1 от Регламент (ЕО) № 479/2009;

4.

„първо предаване“ означава редовното предаване от страна на НЦБ преди 15 април;

5.

„второ предаване“ означава редовното предаване от страна на НЦБ преди 15 октомври.

Член 2

Задължения за статистическо отчитане на НЦБ

1.   НЦБ отчитат ДФС пред ЕЦБ, както е посочено в приложение I, на база календарна година. Данните съответстват на принципите и дефинициите на Регламент (ЕО) № 479/2009 и на ЕСС 2010, както е обяснено подробно в приложение II.

2.   НЦБ предоставят информация в съответствие с методологическите дефиниции, установени за секторите и подсекторите в раздел 1 от приложение II към настоящите насоки, и за следната статистика по раздел 2 от него:

а)

„статистика на приходите, разходите и на дефицита/излишъка“, която обхваща статистиката, съдържаща се в таблици 1A, 1B и 1C от приложение I;

б)

„статистика на корекциите на дефицита и дълга“, която обхваща статистиката, съдържаща се в таблици 2A и 2B от приложение I;

в)

„статистика на държавния дълг“, която обхваща статистиката, съдържаща се в таблици 3A и 3B от приложение I.

3.   Пълният набор от данни обхваща всички категории, както е определено в приложение I (които обхващат статистика на приходите, разходите и на дефицита/излишъка, статистика на корекциите на дефицита и дълга и статистика на държавния дълг). Той също така обхваща данни за миналия период от 1995 г. до годината, за която се отнася предаването на данни (година t – 1).

4.   Чрез дерогация от параграф 3 от НЦБ не се изисква да предават данни за минали периоди за категории, обхванати от дерогациите, договорени между Европейската комисия (Евростат) и държавите членки.

5.   Предаването на данните, посочени в таблици от 1A до 1C, 2A и 2B и 3A и 3B от приложение I, започва през октомври 2014 г.

6.   Към данните за дефицита/излишъка, дълга, приходите, разходите и номиналния брутен вътрешен продукт (БВП) се прилагат причините за ревизиите, когато размерът на измененията в дефицита/излишъка — резултат от ревизии, представлява минимум 0,3 % от БВП или размерът на измененията в дълга, приходите, разходите или номиналния БВП — резултат от ревизии, представлява минимум 0,5 % от БВП.

Член 3

Задължения за статистическа отчетност на ЕЦБ

1.   Въз основа на данните, отчитани от НЦБ, ЕЦБ поддържа „база данни за ДФС“, която включва данни на еврозоната и национални данни. ЕЦБ разпространява базата данни за ДФС сред ЕСЦБ.

2.   НЦБ посочват на кого може да се предоставя тяхната национална статистическа информация. ЕЦБ се съобразява с това посочване, когато разпространява базата данни за ДФС.

Член 4

Срокове

1.   НЦБ предоставят пълен набор от данни два пъти годишно — до 15 април и до 15 октомври.

2.   НЦБ предоставят по своя инициатива (частичен) набор от данни във всеки друг момент, когато е налице съответната нова информация. Този набор от данни може да съдържа оценки за категориите, за които не е налична нова информация.

3.   ЕЦБ разпространява базата данни за ДФС сред НЦБ поне веднъж месечно, не по-късно от следващия работен ден за ЕЦБ, след окончателното подготвяне от ЕЦБ на данните за публикуване.

Член 5

Сътрудничество с компетентните национални органи

1.   Когато източниците на част или на всички данни, посочени в член 2, са компетентни национални органи, различни от НЦБ, НЦБ полагат усилия за установяване на подходящи условия на сътрудничество с тези органи с цел осигуряване на една постоянна структура за предаване на данни за изпълнение на стандартите и изискванията на ЕСЦБ, освен ако вече не е постигнат същият резултат на базата на националното законодателство.

2.   Когато в хода на това сътрудничество дадена НЦБ не е в състояние да спази изискванията, установени в членове 2 и 4, поради непредоставяне от компетентния национален орган на необходимата информация на НЦБ, ЕЦБ и НЦБ обсъждат с този орган по какъв начин може да бъде предоставена тази информация.

Член 6

Стандарт на предаване

Изискуемата статистическа информация се предоставя на разположение на ЕЦБ във форма, която отговаря на изискванията, установени в приложение III. Това изискване не възпрепятства използването на други средства за предаване на статистическа информация на ЕЦБ като договорено резервно решение.

Член 7

Качество

1.   ЕЦБ и НЦБ наблюдават и насърчават качеството на данните, предоставяни на ЕЦБ.

2.   Изпълнителният съвет на ЕЦБ се отчита ежегодно пред Управителния съвет на ЕЦБ относно качеството на годишната ДФС.

3.   Отчетът включва най-малкото обхвата на данните, степента, в която те отговарят на съответните определения, и обхвата на ревизиите.

Член 8

Опростена процедура за изменения

Като взема предвид становищата на Комитета по статистика, Изпълнителният съвет има право да извършва технически изменения в приложенията към настоящите насоки, при условие че тези изменения нито променят основната концептуална рамка, нито засягат тежестта на отчетността. Изпълнителният съвет уведомява своевременно Управителния съвет за всяко такова изменение.

Член 9

Отмяна

1.   Насоки ЕЦБ/2009/20 се отменят от 1 септември 2014 г.

2.   Позоваванията на отменените насоки се считат за позовавания на настоящите насоки и се четат съгласно таблицата на съответствието, изложена в приложение IV.

Член 10

Заключителни разпоредби

1.   Адресати на настоящите насоки са всички централни банки от Евросистемата.

2.   Настоящите насоки влизат в сила от 1 септември 2014 г.

Съставено във Франкфурт на Майн на 25 юли 2013 година.

За Управителния съвет на ЕЦБ

Председател на ЕЦБ

Mario DRAGHI


(1)  ОВ L 145, 10.6.2009 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 174, 26.6.2013 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 228, 1.9.2009 г., стр. 25.

(4)  ОВ L 318, 27.11.1998 г., стр. 8.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОТЧЕТНОСТ НА ДАННИ

Статистика на приходите, на разходите и на дефицита/излишъка

Таблица 1А

Категория

Номер и линейна връзка

Дефицит (–) или излишък (+)

Formula

Formula

в т.ч. първичен дефицит (–) или излишък (+)

Formula

Централно държавно управление

3

Федерално държавно управление

4

Местно държавно управление

5

Фондове за социална сигурност

6

Общо приходи

Formula

Общо текущи приходи

Formula

Преки данъци

9

в т.ч. дължими от предприятията

10

в т.ч. дължими от домакинствата

11

Косвени данъци

12

в т.ч. данък върху добавената стойност (ДДС)

13

Нетни осигурителни вноски

14

в т.ч. |фактически осигурителни вноски за сметка на работодателите

15

в т.ч. |фактически осигурителни вноски за сметка на домакинствата

16

Други текущи приходи

17

в т.ч. вземания по лихви

18

Продажби

19

Общо капиталови приходи

20

в т.ч. данъци върху капитала

21

Общо разходи

Formula

Общо текущи разходи

Formula

Текущи трансфери

Formula

Социални плащания

25

Дължими субсидии

26

Други дължими текущи трансфери

27

Дължима лихва

28

Компенсация на наетите лица

29

в т.ч. работни заплати

30

Междинно потребление

31

Общо капиталови разходи

Formula

Инвестиции

33

Други нетни придобивания на нефинансови активи и изменения на запасите

34

Дължими капиталови трансфери

35

Поясняващи позиции

 

Бруто спестявания

Formula

Лихви, в т.ч. сетълмент по суапове и споразумения за лихвен форуърд

37

Процедура при прекомерен дефицит (ППД) дефицит (–) или излишък (+)

Formula

Постъпления от универсалната мобилна далекосъобщителна система

39

Фактически осигурителни вноски

Formula

Социални плащания, различни от социалните трансфери в натура

41


Таблица 1B

Категория

Номер и линейна връзка

Разходи на държава членка спрямо бюджета Европейския съюз (ЕС)

Formula

Косвени данъци

2

Текущи трансфери в рамките на международното сътрудничество

3

Различни текущи трансфери

4

в т.ч. основан на ДДС трети собствен ресурс

5

в т.ч. основан на БНД четвърти собствен ресурс

6

Капиталови трансфери

7

Приходи на държава членка от бюджета на ЕС

Formula

Субсидии

9

Текущи трансфери към държавното управление

10

Текущи трансфери към единици, различни от държавното управление

11

Капиталови трансфери към държавното управление

12

Капиталови трансфери към единици, различни от държавното управление

13

Баланса на държава членка спрямо бюджета на ЕС (нетен получател +, нетен платец –)

Formula

Поясняваща позиция:

 

Разходи за събиране на собствени ресурси

15


Таблица 1C

Категория

Номер и линейна връзка

Разходи за крайно потребление

Formula

Formula

Разходи за индивидуално потребление

2

Разходи за колективно потребление

3

Социални трансфери в натура — закупена пазарна продукция

4

Потребление на основен капитал

5

Платени данъци върху производството минус получени субсидии

6

Нетен опериращ излишък

7

Поясняващи позиции

 

Разходи за крайно потребление по цени от предходната година

8

Държавни инвестиции по цени от предходната година

9

Брутен вътрешен продукт (БВП) по текущи цени

10

БВП по цени от предходната година

11

Статистика на корекциите на дефицита и дълга

Таблица 2А

Категория

Номер и линейна връзка

Корекция между финансови и нефинансови сметки

Formula

Нетни финансови операции (консолидирани)

Formula

Финансови активи (консолидирани)

Formula

Валута и депозити

4

Дългови ценни книжа

5

Кредити

6

Собствен капитал и акции/дялови единици в инвестиционни фондове

7

Приватизации (нето)

8

Капиталови инжекции

9

Други

10

Застрахователни, пенсионни и стандартни гаранционни схеми

11

Финансови деривати и опции върху акции на наетите лица

12

Други финансови активи

13

в т.ч. начислени, но неплатени данъци и осигурителни вноски

14

Пасиви (консолидирани)

Formula

Валута и депозити

16

Краткосрочни дългови ценни книжа

17

Дългосрочни дългови ценни книжа

18

Кредити

19

в т.ч. кредити от централна банка

20

Застрахователни, пенсионни и стандартни гаранционни схеми

21

Финансови деривати и опции върху акции на наетите лица

22

Други пасиви

23

Кредитни потребности на сектор „Държавно управление“

Formula

Formula

Formula

в т.ч. дългосрочни заеми

25

Деноминирани в национална валута

26

Деноминирани във валутите на държавите членки от еврозоната

27

Деноминирани в други валути

28

Други потоци

Formula

Влияние на преоценката върху дълга

Formula

Печалби и загуби от валутна позиция

31

Други влияния на оценката — по номинална стойност

Formula

Други изменения в размера на дълга

33

Изменение на държавния дълг

Formula

Formula

Formula


Таблица 2B

Категория

Номер и линейна връзка

Транзакции с държавни дългови инструменти (неконсолидирани)

Formula

Валута и депозити

2

Краткосрочни дългови ценни книжа

3

Дългосрочни дългови ценни книжа

4

Кредити от централна банка

5

Други кредити

6

Консолидиращи транзакции

Formula

Валута и депозити

Formula

Краткосрочни дългови ценни книжа

Formula

Дългосрочни дългови ценни книжа

Formula

Кредити

Formula

Статистика на държавния дълг

Таблица 3А

Категория

Номер и линейна връзка

Държавен дълг (консолидиран)

Formula

Formula

Formula

Formula

Formula

Валута и депозити

2

Краткосрочни дългови ценни книжа

3

Дългосрочни дългови ценни книжа

4

Кредити от централна банка

5

Други кредити

6

Притежавани от резиденти на държавата членка

Formula

Централна банка

8

Други парично-финансови институции

9

Други финансови институции

10

Други резиденти

11

Притежавани от нерезиденти на държавата членка

12

Деноминирани в национална валута

13

Деноминирани във валутите на държавите членки от еврозоната

14

Деноминирани в други валути

15

Краткосрочен дълг

16

Дългосрочен дълг

17

в т.ч. променлив лихвен процент

18

С остатъчен матуритет до една година

19

С остатъчен матуритет над една и до пет години

20

в т.ч. променлив лихвен процент

21

С остатъчен матуритет над пет години

22

в т.ч. променлив лихвен процент

23

Поясняващи позиции

 

Осреднен остатъчен матуритет на дълга

24

Държавен дълг — облигации с нулев купон

25


Таблица 3B

Категория

Номер и линейна връзка

Държавен дълг (неконсолидиран между подсекторите)

Formula

Консолидиращи елементи

Formula

Formula

Formula

Валута и депозити

3

Краткосрочни ценни книжа

4

Дългосрочни ценни книжа

5

Кредити

6

Емитирани от централното държавно управление (консолидирани)

7

в т.ч. притежавани от други подсектори на държавното управление

8

Емитирани от федералното държавно управление (консолидирани)

9

в т.ч. притежавани от други подсектори на държавното управление

10

Емитирани от местното държавно управление (консолидирани)

11

в т.ч. притежавани от други подсектори на държавното управление

12

Емитирани от фондовете за социална сигурност (консолидирани)

13

в т.ч. притежавани от други подсектори на държавното управление

14

Поясняващи позиции

 

Притежаван от централното държавно управление дълг, емитиран от други подсектори на сектор „Държавно управление“

15

Притежаван от федералното държавно управление дълг, емитиран от други подсектори на сектор „Държавно управление“

16

Притежаван от местното държавно управление дълг, емитиран от други подсектори на сектор „Държавно управление“

17

Притежаван от фондовете за социална сигурност дълг, емитиран от други подсектори на сектор „Държавно управление“

18


ПРИЛОЖЕНИЕ II

МЕТОДОЛОГИЧЕСКИ ДЕФИНИЦИИ

1.   Дефиниции на сектори и подсектори

Сектори и подсектори съгласно ЕСС 2010

Общо за икономиката

S.1

Нефинансови предприятия

S.11

Финансови предприятия

S.12

Централна банка

S.121

Депозитни институции без централната банка

S.122

Фондове на паричния пазар

S.123

Инвестиционни фондове, различни от тези на паричния пазар

S.124

Други финансови посредници, без застрахователни (осигурителни) дружества и пенсионни фондове

S.125

Финансови спомагателни организации

S.126

Каптивни финансови институции и заемодатели

S.127

Застрахователни (осигурителни) дружества

S.128

Пенсионни фондове

S.129

Парично-финансови институции

S.121 + S.122 + S.123

Държавно управление

S.13

Централно държавно управление (без фондовете за социална сигурност)

S.1311

Федерално държавно управление (без фондовете за социална сигурност)

S.1312

Местно държавно управление (без фондовете за социална сигурност)

S.1313

Фондове за социална сигурност

S.1314

Домакинства

S.14

Нетърговски организации, обслужващи домакинствата

S.15

Останал свят

S.2

Държави членки и институции и органи на Европейския съюз (ЕС)

S.21

Държави членки на ЕС

S.211

Институции и органи на ЕС

S.212

Европейската централна банка (ЕЦБ)

S.2121

Европейски институции и органи без ЕЦБ

S.2122

Държави, които не са членки на Европейския съюз, и нерезидентни в Европейския съюз международни организации

S.22

2.   Определение на категориите  (1)  (2)

Таблица 1А

1.

Дефицит (–) или излишък (+) [1A.1] се равнява на нетно предоставените (+)/нетно получените (–) кредити (B.9) от S.13, равнява се на общо приходи [1A.7] минус общо разходи [1A.22] и се равнява на дефицита (–) или излишъка (+) на централното държавно управление [1A.3] плюс дефицита (–) или излишъка (+) на федералното държавно управление [1A.4], плюс дефицита (–) или излишъка (+) на местното държавно управление [1A.5], плюс дефицита (–) или излишъка (+) на фондовете за социална сигурност [1A.6].

2.

Първичен дефицит (–) или излишък (+) [1А.2] се равнява на дефицит (–) или излишък (+) [1A.1], плюс дължими лихви [1A.28].

3.

Дефицит (–) или излишък (+) на централното държавно управление [1А.3] се равнява на нетно предоставените (+)/нетно получените кредити (–) (В.9) по S.1311.

4.

Дефицит (–) или излишък (+) на федералното държавно управление [1А.4] се равнява на нетно предоставените (+)/нетно получените кредити (–) (В.9) по S.1312.

5.

Дефицита (–) или излишъка (+) на местното държавно управление [1А.5] се равнява на нетно предоставените (+)/нетно получените кредити (–) (В.9) по S.1313.

6.

Дефицита (–) или излишъка (+) на фондовете за социална сигурност [1А.6] се равнява на нетно предоставените (+)/нетно получените кредити (–) (В.9) по S.1314.

7.

Общо приходи [1A.7] се равняват на общо текущи приходи [1A.8] плюс общо капиталови приходи [1A.20].

8.

Общо текущи приходи [1A.8] се равняват на преки данъци [1A.9], плюс косвени данъци [1A.12], плюс нетни осигурителни вноски [1A.14], плюс други текущи приходи [1A.17], плюс продажби [1A.19].

9.

Преки данъци [1A.9] се равняват на текущи данъци върху дохода, имуществото и други (D.5), отчетени като ресурс по S.13.

10.

Преки данъци, в т.ч. дължими от предприятията [1A.10], се равняват на текущи данъци върху дохода, имуществото и други (D.5), отчетени като ресурс по S.13 и използване по S.11 и S.12.

11.

Преки данъци, в т.ч. дължими от домакинствата [1A.11], се равняват на текущи данъци върху дохода, имуществото и други (D.5), отчетени като ресурс по S.13 и използване по S.14.

12.

Косвени данъци [1A.12] се равняват на данъци върху производството и вноса (D.2), отчетени като ресурс по S.13.

13.

Косвени данъци, в т.ч. данък върху добавената стойност (ДДС) [1A.13], се равняват на данъците от вида на данък върху добавената стойност (D.211), отчетени като ресурс по S.13.

14.

Нетни осигурителни вноски [1A.14] се равняват на осигурителни вноски (D.61), отчетени като ресурс по S.13.

15.

Нетни осигурителни вноски, в т.ч. фактическите осигурителни вноски за сметка на работодателите [1A.15], се равняват на фактическите осигурителни вноски за сметка на работодателите (D.611), отчетени като ресурс по S.13.

16.

Нетни осигурителни вноски, в т.ч. фактическите осигурителни вноски за сметка на домакинствата [1A.16], се равняват на фактическите осигурителни вноски за сметка на домакинствата (D.613), отчетени като ресурс по S.13.

17.

Други текущи приходи [1A.17] се равняват на дохода от собственост (D.4) плюс други текущи трансфери (D.7), отчетени като ресурс по S.13, с изключение на лихвата като ресурс по S.13 (D.41), която също представлява използване по S.13, плюс постъпленията от други субсидии за производството (D.39), които представляват използване по S.13.

18.

Други текущи приходи, в т.ч. вземания по лихви [1A.18], се равняват на лихвата (D.41), отчетена като ресурс по S.13 и използване по всички сектори с изключение по S.13.

19.

Продажби [1A.19] се равняват на пазарната продукция (P.11) плюс продукцията за собствено крайно потребление (P.12) плюс плащанията за друга непазарна продукция (P.131), отчетени като ресурс по S.13.

20.

Общо капиталови приходи [1A.20] се равняват на капиталовите трансфери за получаване (D.9), отчетени като изменения в пасивите и чистата стойност по S.13 и отчетени като капиталов трансфер, дължими от всички сектори с изключение на S.13.

21.

Общо капиталови приходи, в т.ч. данъци върху капитала [1A.21], се равняват на данъците върху капитала (D.91), отчетени като изменения в пасивите и нетната стойност по S.13.

22.

Общо разходи [1A.22] се равняват на общо текущи разходи [1A.23] плюс общо капиталови разходи [1A.32].

23.

Общо текущи разходи [1A.23] се равняват на текущи трансфери [1A.24] плюс дължими лихви [1A.28] плюс компенсация на наетите лица [1A.29] плюс междинно потребление [1A.31].

24.

Текущи трансфери [1A.24] се равняват на социалните плащания [1A.25] плюс дължимите субсидии [1A.26], плюс други дължими текущи трансфери [1A.27].

25.

Социални плащания [1A.25] се равняват на социални плащания, различни от социални трансфери в натура (D.62), плюс социалните трансфери в натура, свързани със закупената от сектор „Държавно управление“ пазарна продукция (D.632), отчетени като използване по S.13 плюс различните текущи трансфери (D.75), отчетени като използване по S.13 и ресурс по S.15.

26.

Дължими субсидии [1A.26] се равняват на минус субсидиите (-D.3), отчетени като ресурс по S.13.

27.

Други дължими текущи трансфери [1A.27] се равняват на текущите данъци върху дохода, имуществото и други (D.5) плюс другите данъци върху производството (D.29) плюс дохода от собственост (D.4), с изключение на лихви (D.41), плюс други текущи трансфери (D.7), отчетени като използване по S.13, с изключение на различни текущи трансфери (D.75), отчетени като използване по S.13 и ресурс по S.15.

28.

Дължими лихви [1A.28] се равняват на лихвите (D.41), отчетени като използване по S.13 и ресурс по всички сектори, с изключение на S.13.

29.

Компенсация на наетите лица [1A.29] се равнява на компенсацията на наетите лица (D.1), отчетена като използване по S.13.

30.

Компенсация на наетите лица, в т.ч. работни заплати [1A.30], се равнява на работните заплати (D.11), отчетени като използване по S.13.

31.

Междинно потребление [1A.31] се равнява на междинното потребление (P.2), отчетено като използване по S.13.

32.

Общо капиталови разходи [1A.32] се равняват на инвестиции [1A.33] плюс другите нетни придобивания на нефинансови активи [1A.34], плюс дължимите капиталови трансфери [1A.35].

33.

Инвестиции [1A.33] се равняват на бруто образуването на основен капитал (P.51), отчетено като изменение на активите по S.13.

34.

Други нетни придобивания на нефинансови активи и изменения на запасите [1A.34] се равняват на изменение на запасите (P.52) плюс придобиване минус отписване на ценности (P.53) плюс придобиване минус отписване на непроизведени нефинансови активи (NP), отчетени като изменение на активите по S.13.

35.

Дължими капиталови трансфери [1A.35] се равняват на дължими капиталови трансфери (D.9), отчетени като изменения в пасивите и нетната стойност по S.13, и отчетени като капиталови трансфери за получаване от всички сектори, с изключение на S.13.

36.

Бруто спестявания [1A.36] се равняват на общо текущи приходи [1A.8] минус общо текущи разходи [1A.23].

37.

Лихви, в т.ч. сетълмент по суапове и споразумения за лихвен форуърд [1А.37], се равняват на лихвата по процедурата при прекомерен дефицит (ППД) (EDP D.41), отчетена като използване по S.13 и ресурс по всички сектори, с изключение на S.13.

38.

Процедура при прекомерен дефицит (ППД) дефицит (–) или излишък (+) [1A.38] се равнява на ППД нетно предоставените (+)/нетно получените (–) (ППД B.9) of S.13 и се равнява на дефицит (–) или излишък (+) [1A.1] плюс дължимите лихви [1A.28] минус лихви, в т.ч. сетълмент по суапове и споразумения за лихвен форуърд [1A.37].

39.

Постъпления от универсалната мобилна далекосъобщителна система [1A.39] се равняват на постъпленията от продажбата на лицензи за мобилни телефони трето поколение, отчетени като разпореждане с нефинансов актив, съгласно решението на Евростат за разпределяне на лицензите за мобилна телефония.

40.

Фактически осигурителни вноски [1A.40] се равняват на фактическите осигурителни вноски за сметка на работодателите (D.611) [1A.15] плюс фактическите осигурителни вноски за сметка на домакинствата (D.613) [1A.16], отчетени като ресурс по S.13.

41.

Социални плащания, различни от социални трансфери в натура [1A.41], се равняват на социалните плащания без социални трансфери в натура (D.62), отчетени като използване по S.13.

Таблица 1B

1.

Разходи на държава членка спрямо бюджета на Европейския съюз (ЕС) [1B.1] се равняват на косвените данъци, дължими към бюджета на ЕС [1B.2], плюс текущо международно сътрудничество (D.74), дължими от правителството към бюджета на ЕС [1B.4], плюс различните текущи трансфери (D.75), дължими от правителството към бюджета на ЕС [1B.5], плюс капиталовите трансфери (D.9), дължими от правителството към бюджета на ЕС [1B.7].

2.

Косвени данъци [1B.2] се равняват на данъци върху производството и вноса (D.2), отчетени като ресурс по S.2122.

3.

Текущи трансфери в рамките на международното сътрудничество [1B.3] се равняват на текущи трансфери в рамките на международното сътрудничество (D.74), отчетени като ресурс по S.2122 и използване по S.13.

4.

Различни текущи трансфери [1B.4] се равняват на различни текущи трансфери (D.75) плюс собствени ресурси на ЕС на база ДДС и БНД (D.76), отчетени като ресурс по S.2122 и използване по S.13.

5.

Различни текущи трансфери, в това число основан на ДДС трети собствен ресурс [1B.5], се равняват на основан на данък върху добавената стойност (ДДС) трети собствен ресурс (D.761), отчетени като ресурс по S.2122 и използване по S.13.

6.

Различни текущи трансфери, в това число основан на БНД четвърти собствен ресурс [1B.6], се равняват на основан на брутния национален доход (БНД) четвърти собствен ресурс (D.762), отчетени като ресурси като ресурс по S.2122 и използване по S.13.

7.

Капиталови трансфери [1B.7] се равняват на дължими капиталови трансфери (D.9), отчетени като изменения в пасивите и нетната стойност по S.13, и отчетени като капиталови трансфери за получаване по S.2122.

8.

Приходи на държава членка от бюджета на ЕС [1B.8] се равняват на субсидии (D.3), дължими от бюджета на ЕС [1B.9] плюс други текущи трансфери (D.7), дължими от бюджета на ЕС към правителството [1B.10], плюс други текущи трансфери (D.7), дължими от бюджета на ЕС към неправителствени единици [1B.11], плюс капиталови трансфери (D.9), дължими от бюджета на ЕС към правителството [1B.12], плюс капиталови трансфери (D.9), дължими от бюджета на ЕС към неправителствени единици [1B.13].

9.

Субсидии [1B.9] се равняват на субсидиите (D.3), отчетени като ресурс по S.2122.

10.

Текущи трансфери към правителството [1B.10] се равняват на текущи трансфери в рамките на международното сътрудничество (D.74) плюс различни текущи трансфери (D.75), отчетени като ресурс по S.13 и използване по S.2122.

11.

Текущи трансфери към неправителствени единици [1B.11] се равняват на разните текущи трансфери (D.75), отчетени като използване по S.2122 и ресурс на всички сектори, с изключение на S.13.

12.

Капиталови трансфери към правителството [1B.12] се равняват на капиталовите трансфери за получаване (D.9), отчетени като изменения в пасивите и нетната стойност по S.13 и като изменение на активите по S.2122.

13.

Капиталови трансфери към неправителствени единици [1B.13] се равняват на дължимите капиталови трансфери (D.9), отчетени като изменение на активите по S.2122 и изменение на пасивите и нетната стойност по всички сектори, с изключение на S.13.

14.

Баланса на държава членка спрямо бюджета на ЕС (нетен получател +, нетен платец –) [1B.14] се равнява на приходите на държава членка от бюджета на ЕС [1B.8] минус разходите на държава членка спрямо бюджета на ЕС [1B.1]

15.

Разходи за събиране на собствени ресурси [1Б.15] е онази част от непазарната продукция (P.13), отчетена като ресурс по S.13, която представлява разходите за събиране на собствени ресурси, платени от бюджета на ЕС.

Таблица 1C

1.

Разходите за крайно потребление [1C.1] се равняват на разходите за крайно потребление (P.3), отчетени като използване по S.13.

2.

Разходите за индивидуално потребление [1C.2] се равняват на индивидуалните разходи за крайно потребление (P.31), отчетени като използване по S.13.

3.

Разходите за колективно потребление [1C.3] се равняват на колективните разходи за крайно потребление (P.32), отчетени като използване по S.13.

4.

Социални трансфери в натура — закупена пазарна продукция [1C.4], се равняват на социални трансфери в натура — закупена пазарна продукция (D.632), отчетени като използване по S.13.

5.

Потребление на основен капитал [1C.5] се равнява на потреблението на основен капитал (P.51c), отчетено като изменение на пасивите и нетната стойност по S.13.

6.

Платени данъци върху производството минус получени субсидии [1C.6] се равняват на плащанията на други данъци върху производството (D.29), отчетени като използване по S.13, минус постъпленията от други субсидии за производството (D.39), отчетени като използване по S.13.

7.

Нетен опериращ излишък [1C.7] се равнява на нетния оперативен излишък (B.2n) по S.13.

8.

Разходи за крайно потребление по цени от предходната година [1C.8] се равняват на верижния обем на разходите за крайно потребление (P.3), отчетени като използване по S.13 по цени от предходната година.

9.

Държавни инвестиции по цени от предходната година [1C.9] се равняват на верижния обем на бруто образуването на основен капитал (P.51g), отчетено като изменение на активите по S.13 по цени от предходната година.

10.

Брутен вътрешен продукт (БВП) по текущи цени [1C.10] се равнява на БВП (B.1*g) по пазарни цени.

11.

БВП по цени от предходната година [1C.11] се равнява на верижния обем на БВП (B1*g) по цени от предходната година.

Таблица 2А

1.

Корекция между финансови и нефинансови сметки [2А.1] се равнява на дефицит (–) или излишък (+) [2A.1] минус нетни транзакции с финансови активи и пасиви [2A.2].

2.

Нетни транзакции с финансови активи и пасиви (консолидирани) [2A.2] се равняват на транзакции с нетно придобиване на финансови активи [2A.3] минус нетно поемане по транзакции с пасиви [2A.15].

3.

Транзакции с финансови активи (консолидирани) [2A.3] се равняват на консолидирани транзакции с валута и депозити (F.2) [2A.4] плюс транзакции с дългови ценни книжа (F.3) [2A.5], плюс транзакции с кредити (F.4) [2A.6], плюс транзакции със собствен капитал и акции/дялови единици в инвестиционни фондове (F.5) [2A.7], плюс транзакции със застрахователни, пенсионни и стандартни гаранционни схеми (F.6) [2A.11], плюс транзакции с финансови деривати и опции върху акции на наетите лица (F.7) [2A.12], плюс транзакции с други финансови активи [2A.13], отчетени като изменение на активите по S.13 и изменение на пасивите и нетната стойност по всички сектори, с изключение на S.13.

4.

Транзакции с валута и депозити [2A.4] се равняват на нетното придобиване на валута и депозити (F.2), отчетени като изменение на активите по S.13, и изменение на пасивите и нетната стойност по всички сектори, с изключение на S.13.

5.

Транзакции с дългови ценни книжа [2A.5] се равняват на нетното придобиване на дългови ценни книжа (F.3), отчетени като изменение на активите по S.13, и изменение на пасивите и нетната стойност по всички сектори, с изключение на S.13.

6.

Транзакции с кредити [2A.6] се равняват на новите кредити (F.4), отпуснати от правителството, нетирани с плащанията към правителството, отчетени като изменение на активите по S.13 и изменение на пасивите и нетната стойност по всички сектори, с изключение на S.13.

7.

Транзакции със собствен капитал и акции/дялови единици в инвестиционни фондове [2A.7] се равнява на нетното придобиване на собствен капитал и акции/дялови единици в инвестиционни фондове (F.5), отчетени като изменение на активите по S.13 и изменение на пасивите и нетната стойност по всички сектори, с изключение на S.13.

8.

Приватизации (нето) [2A.8] се равняват на транзакции със собствен капитал и акции/дялови единици в инвестиционни фондове (F.5), отчетени като изменение на активите по S.13, и изменение на пасивите и нетната стойност по S.11 или S.12, които се извършват при отказване от или придобиване на контрол (ЕСС 2010, параграфи от 2.36 до 2.39) върху длъжника от S.13; такива транзакции могат да се извършват от S.13 пряко с длъжника или с друг кредитор.

9.

Капиталови инжекции (нето) [2A.9] се равняват на транзакции със собствен капитал и акции/дялови единици в инвестиционни фондове (F.5), отчетени като изменение на активите по S.13 и изменение на пасивите и нетната стойност по S.11 или S.12, които не се извършват в процеса на освобождаване от или придобиване на контрол върху длъжника от S.13, а се извършват от S.13 пряко с длъжника.

10.

Други [2A.10] се равнява на транзакции със собствен капитал и акции/дялови единици в инвестиционни фондове (F.5), отчетени като изменение на активите по S.13 и изменение на пасивите и нетната стойност по всички сектори, с изключение на S.13, които не се извършват в процеса на освобождаване от или придобиване на контрол върху длъжника от S.13 и не се извършват от S.13 пряко с длъжника, а с друг кредитор.

11.

Транзакции със застрахователни, пенсионни и стандартни гаранционни схеми [2A.11] се равняват на нетното придобиване на застрахователни, пенсионни и стандартни гаранционни схеми (F.6), отчетени като изменение на активите по S.13 и изменение на пасивите и нетната стойност по всички сектори, с изключение на S.13.

12.

Транзакции с финансови деривати и опции върху акции на наетите лица [2A.12] се равняват на нетните плащания по отношение на финансовите деривати и опциите върху акции на наетите лица (F.7), отчетени като изменение на активите по S.13 и изменение на пасивите и нетната стойност по всички сектори, с изключение на S.13.

13.

Транзакции с други финансови активи [2A.13] се равняват на нетното придобиване на монетарно злато и специални права на тираж (СПТ) (F.1), отчетени като изменение на активите по S.13, плюс други сметки, за получаване (F.8), отчетени като изменение на активите по S.13 и изменение на пасивите и нетната стойност по всички сектори, с изключение на S.13.

14.

Транзакции с други финансови активи, в т.ч. начислени, но неплатени данъци и осигурителни вноски [2A.14], се равняват на онази част от другите сметки, подлежащи на получаване (активи F.8), които се отнасят до данъците и осигурителните вноски, отчетени в D.2, D.5, D.61 и D.91, намалени със сумите на действително събраните данъци, отчетени като изменение на активите по S.13 и изменение на пасивите и нетната стойност на всички сектори, с изключение на S.13.

15.

Транзакции с пасиви (консолидирани) [2A.15] се равнява на консолидирани транзакции с валута и депозити (F.2) [2A.16] плюс транзакции с краткосрочни дългови ценни книжа (F.31) [2A.17], плюс транзакции с дългосрочни дългови ценни книжа (F.32) [2A.18], плюс транзакции с кредити с(F.4) [2A.19], плюс транзакции със застрахователни, пенсионни и стандартни гаранционни схеми (F.6) [2A.21], плюс транзакции с финансови деривати и опции върху акции на наетите лица (F.7) [2A.22], плюс транзакции с други финансови пасиви [2A.23], отчетени като изменение на пасивите и нетната стойност по S.13 и изменение на активите по всички сектори, с изключение на S.13.

16.

Транзакции с валута и депозити [2A.16] се равняват на нетното придобиване на валута и депозити (F.2), отчетени като изменение на пасивите и чистата стойност по S.13 и изменение на активите по всички сектори, с изключение на S.13.

17.

Транзакции с краткосрочни дългови ценни книжа [2A.17] се равняват на нетното поемане на краткосрочни дългови ценни книжа (F.31), чийто първоначален матуритет е до една година или по-малък, отчетени като изменение на пасивите и нетната стойност по S.13 и изменение на активите по всички сектори, с изключение на S.13.

18.

Транзакции с дългосрочни дългови ценни книжа[2A.18] се равняват на нетното поемане на дългосрочни дългови ценни книжа (F.32), чийто първоначален матуритет е над една година, отчетени като изменение на пасивите и нетната стойност по S.13 и изменение на активите по всички сектори, с изключение на S.13.

19.

Транзакции с кредити [2A.19] се равняват на взетите нови кредити (F.4), нетирани с плащанията по съществуващите кредити, отчетени като изменение на пасивите, и нетната стойност по S.13, и изменение на активите по всички сектори, с изключение на S.13.

20.

Транзакции с кредити, в т.ч. кредити от централна банка [2A.20], се равняват на транзакциите с кредити (F.4), отчетени като изменение на пасивите и нетната стойност по S.13 и изменение на активите по S.121.

21.

Транзакции със застрахователни, пенсионни и стандартни гаранционни схеми [2A.21] се равняват на нетното придобиване на застрахователни, пенсионни и стандартни гаранционни схеми (F.6), отчетени като изменение на пасивите и нетната стойност по всички сектори, с изключение на S.13.

22.

Транзакции с финансови деривати и опции върху акции на наетите лица [2A.22] се равняват на нетните постъпления по отношение на финансовите деривати и опциите върху акции на наетите лица (F.7), отчетени като изменение на пасивите и нетната стойност по S.13 и изменение на активите по всички сектори, с изключение на S.13.

23.

Транзакции с други пасиви [2A.23] се равняват на нетното поемане на монетарно злато и СПТ (F.1), отчетени като изменение на пасивите и нетната стойност по S.13 и изменение на активите по всички сектори, с изключение на S.13, плюс собствен капитал и акции/дялови единици в инвестиционни фондове (F.5), отчетени като изменение на пасивите и нетната стойност по S.13 и изменение на активите по всички сектори, с изключение на S.13, плюс други сметки за получаване (F.8), отчетени като изменение на пасивите и нетната стойност по S.13 и изменение на активите по всички сектори, с изключение на S.13.

24.

Кредитни потребности на сектор „Държавно управление“ [2A.24] се равняват на нетното поемане на пасиви във валута и депозити (F.2) [2A.16] плюс дългови ценни книжа [2A.17 и 2A.18] (F.3), плюс кредити (F.4) [2A.19]. Те също така се равняват на консолидирани транзакции с дългови инструменти.

25.

Транзакции с дългосрочни дългови инструменти [2A.25] се равняват на нетното поемане на пасиви в дългови инструменти [2A.24], чийто първоначален матуритет е над една година.

26.

Транзакции с дългови инструменти, деноминирани в национална валута [2A.26], се равняват на нетното поемане на пасиви в дългови инструменти [2A.24], деноминирани в законното платежно средство на държавата членка.

27.

Транзакции с дългови инструменти, деноминирани във валутите на държавите членки от еврозоната [2A.27], се равняват на нетното поемане на пасиви в дългови инструменти [2A.24], деноминирани в екю, плюс дългови инструменти, деноминирани в евро, преди държавата членка да приеме еврото, плюс дългови инструменти, деноминирани в законното платежно средство на държава членка, преди тя да стане държава членка от еврозоната.

28.

Транзакции с дългови инструменти, деноминирани в други валути [2A.28], се равняват на нетното поемане на пасиви в дългови инструменти [2A.24], невключени в [2A.26] или [2A.27].

29.

Други потоци [2A.29] се равняват на влиянието на преоценката върху дълга [2A.30] плюс други изменения в размера на дълга [2A.33].

30.

Влиянието на преоценката върху дълга [2A.30] се равнява на печалбите и загубите от валутната позиция [2A.31] плюс други влияния на преоценката — по номинална стойност [2A.32].

31.

Печалби и загуби от валутна позиция [2A.31] се равняват на номиналните холдингови печалби и загуби (K.7) от дълга [3A.1], които променят стойността си при конвертиране в национална валута поради промени във валутните обменни курсове.

32.

Други влияния на преоценката — по номинална стойност [2A.32], се равнява на изменението на дълга [2A.34] минус транзакциите с дългови инструменти (консолидирани) [2A.24], минус печалбите и загубите от валутната позиция [2А.31], минус други изменения в размера на дълга [2A.33].

33.

Други изменения в размера на дълга [2A.33] се равняват на други изменения в размера (K.1, K.2, K.3, K.4, K.5 и K.6) на пасивите, класифицирани като валута или депозити (AF.2), дългови ценни книжа (AF.3), или като кредити (AF.4), които не са активи по S.13.

34.

Изменение на държавния дълг [2A.34] се равнява на дълга [3A.1] през година t минус дълга [3A.1] през година t – 1.

Таблица 2B

1.

Транзакции с държавни дългови инструменти (неконсолидирани) [2B.1] се равняват на неконсолидирани транзакции с валута и депозити [2B.2] плюс транзакции с краткосрочни дългови ценни книжа [2B.3], плюс транзакции с дългосрочни дългови ценни книжа [2B.4] плюс транзакции с кредити от централна банка [2B.5], плюс други транзакции с други кредити [2B.6].

2.

Транзакции с валута и депозити [2B.2] се равняват на неконсолидирани транзакции с валута и депозити (F.2), отчетени като изменения на пасивите и нетната стойност по S.13.

3.

Транзакции с краткосрочни дългови ценни книжа [2B.3] се равняват на неконсолидирани транзакции с дългови ценни книжа, чийто първоначален матуритет е до една година или по-малък (F.31), отчетени като изменение на пасивите и нетната стойност по S.13,

4.

Транзакции с дългосрочни дългови ценни книжа [2B.4] се равняват на неконсолидирани транзакции с дългови ценни книжа, чийто първоначален матуритет е над една година.(F.32), отчетени като изменение на пасивите и нетната стойност по S.13,

5.

Транзакции с кредити от централна банка [2B.5] се равняват на неконсолидирани транзакции с кредити (F.4), отчетени като изменение на пасивите и нетната стойност по S.13 и изменение на активите по S.121.

6.

Транзакции с други кредити [2B.6] се равняват на неконсолидирани транзакции с кредити (F.4), отчетени като изменение на пасивите и чистата стойност по S.13 и изменение на активите по всички сектори, с изключение на S.121.

7.

Консолидиращи транзакции [2B.7] се равняват на неконсолидирани транзакции с дългови инструменти [2B.1] минус консолидирани транзакции с дългови инструменти [2A.24].

8.

Консолидиращи транзакции — валута и депозити [2B.8] се равняват на неконсолидирани транзакции с валута и депозити [2B.2] минус консолидирани транзакции с валута и депозити [2A.16].

9.

Консолидиращи транзакции — краткосрочни дългови ценни книжа [2B.9] се равняват на неконсолидирани транзакции с краткосрочни дългови ценни книжа [2B.3] минус консолидирани транзакции с краткосрочни дългови ценни книжа [2A.17].

10.

Консолидиращи транзакции — краткосрочни дългови ценни книжа [2B.10] се равняват на неконсолидирани транзакции с дългосрочни дългови ценни книжа [2B.4] минус консолидирани транзакции с дългосрочни дългови ценни книжа [2A.18].

11.

Консолидиращи транзакции — кредити [2B.11] се равняват на неконсолидирани транзакции с други кредити — [2B.6] минус консолидирани транзакции с кредити [2A.19], плюс консолидирани транзакции с кредити, в т.ч. кредити от централна банка [2A.20].

Таблица 3А

1.

Държавен дълг (консолидиран) [3A.1] се равнява на дълга, съгласно определението в Регламент (ЕО) № 479/2009. Той също така се равнява на консолидираните пасиви по S.13 в инструмента валута и депозити [3A.2] плюс краткосрочните дългови ценни книжа [3A.3], плюс дългосрочните дългови ценни книжа [3A.4], плюс кредити от централна банка [3A.5], плюс други кредити.[3A.6].

2.

Дълг — валута и депозити [3A.2] се равняват на частта от дълга [3A.1] в инструмента валута и депозити (AF.2).

3.

Дълг – краткосрочни дългови ценни книжа [3A.3] се равняват на онази част от дълга [3A.1] в инструмента валута и депозити, чийто първоначален матуритет е една година или по-малък (AF.31).

4.

Дълг – дългосрочни дългови ценни книжа [3A.4] се равняват на онази част от дълга [3A.1] в инструмента валута и депозити, чийто първоначален матуритет е над една година (AF.32).

5.

Дълг — заеми от централна банка [3A.5] се равняват на частта от дълга [3A.1] в инструмента заеми (AF.4), която е актив по S.121.

6.

Дълг — други заеми [3A.6] се равняват на частта от дълга [3A.1] в инструмента заеми (AF.4), която не е актив по S.121.

7.

Дълг, притежаван от резиденти на държавата членка [3A.7], се равнява на дълг, притежаван от централна банка [3A.8], плюс дълг, притежаван от други парично-финансови институции [3A.9], плюс дълг, притежаван от други финансови институции [3A.10], плюс дълг, притежаван от други резиденти на държавата членка [3A.11].

8.

Дълг, притежаван от централна банка [3A.8], се равнява на частта от дълга [3A.1], която е актив по S.121.

9.

Дълг, притежаван от други парично-финансови институции [3A.9], се равнява на онази част от дълга [3A.1], която е актив по S.122 или S.123.

10.

Дълг, притежаван от други финансови институции [3A.10], се равнява на онази част от дълга [3A.1], която е актив по S.124, S.125, S.126, S.127, S.128 или S.129.

11.

Дълг, притежаван от други резиденти [3A.11], се равнява на онази част от дълга [3A.1], която е актив по S.11, S.14 или S.15.

12.

Дълг, притежаван от нерезиденти на държавата членка [3A.12], се равнява на онази част от дълга [3A.1], която е актив по S.2.

13.

Дълг, деноминиран в национална валута [3A.13], се равнява на онази част от дълга [3A.1], деноминирана в законното платежно средство на държавата членка.

14.

Дълг, деноминиран във валутите на държавите членки от еврозоната [3A.14], се равнява — преди държавата членка да стане държава членка от еврозоната — на онази част от дълга [3A.1], деноминирана в законното платежно средство на една от държавите членки от еврозоната (с изключение на националната валута) [3A.13]), плюс дълга, деноминиран в екю или евро.

15.

Дълг, деноминиран в чуждестранна валута [3A.15] се равнява на онази част от дълга [3A.1], която не е включена в [3A.13] или [3A.14].

16.

Краткосрочен дълг [3A.16] се равнява на онази част от дълга [3A.1], чийто първоначален матуритет е една година или по-малък.

17.

Дългосрочен дълг [3A.17] се равнява на онази част от дълга [3A.1], чийто първоначален матуритет е над една година.

18.

Дългосрочен дълг, в т.ч. с променлив лихвен процент [3A.18], се равнява на онази част от дългосрочния дълг [3A.17], чийто лихвен процент е променлив.

19.

Дълг с остатъчен матуритет до една година [3A.19] се равнява на частта от дълга [3A.1] с остатъчен матуритет до една година.

20.

Дълг с остатъчен матуритет над една и до пет години [3A.20] се равнява на частта от дълга [3A.1] с остатъчен матуритет над една и до пет години.

21.

Дълг с остатъчен матуритет над една и до пет години, в т.ч. с променлив лихвен процент [3A.21], се равнява на частта от дълга [3A.1] с остатъчен матуритет над една и до пет години [3A.20], чийто лихвен процент е променлив.

22.

Дълг с остатъчен матуритет над пет години [3A.22] се равнява на частта от дълга [3A.1] с остатъчен матуритет над пет години.

23.

Дълг с остатъчен матуритет над пет години, в т.ч. с променлив лихвен процент [3A.23], се равнява на частта от дълга [3A.1] с остатъчен матуритет над пет години [3A.22], чийто лихвен процент е променлив.

24.

Осреднен остатъчен матуритет на дълга [3A.24] се равнява на осреднения остатъчен матуритет, претеглен с непогасените суми, изразен в години.

25.

Държавен дълг — облигации с нулев купон [3A.25] се равнява на онази част от дълга [3A.1] под формата на облигации с нулев купон, т.е. облигации без купонни плащания, чийто лихвен процент е на база разликата между цените при изкупуване и при емитиране.

Таблица 3B

1.

Държавен дълг (неконсолидиран между подсекторите) [3B.1] се равнява на неконсолидираните пасиви по S.13, с изключение на: a) пасивите по S.1311, които същевременно са активи по S.1311, б) пасивите по S.1312, които същевременно са активи по S.1312, в) пасивите по S.1313, които същевременно са активи по S.1313 и г) пасивите по S.1314, които същевременно са активи по S.1314, със същите дългови инструменти като държавния дълг [3A.1].

2.

Консолидиращи елементи [3B.2] се равняват на пасивите по S.13, които същевременно са активи по S.13, с изключение на: a) пасивите по S.1311, които същевременно са активи по S.1311, б) пасивите по S.1312, които същевременно са активи по S.1312, в) пасивите по S.1313, които същевременно са активи по S.1313 и г) пасивите по S.1314, които същевременно са активи по S.1314, в инструмента валута и депозити [3B.3], плюс краткосрочните дългови ценни книжа [3B.4], плюс дългосрочните дългови ценни книжа [3B.5], плюс кредити [3B.6].

3.

Консолидиращи елементи във валута и депозити [3B.3] се равняват на частта от консолидиращите елементи [3B.2] в инструмента валута и депозити (F.2).

4.

Консолидиращи елементи в краткосрочни дългови ценни книжа [3B.4] се равняват на онази част от консолидиращите елементи [3B.2] в инструмента дългови ценни книжа, чийто първоначален матуритет е една година или по-малък (F.31).

5.

Консолидиращи елементи в краткосрочни дългови ценни книжа [3B.5] се равняват на онази част от консолидиращите елементи [3B.2] в инструмента дългови ценни книжа, чийто първоначален матуритет е една година или по-малък (F.32).

6.

Консолидиращи елементи в заеми [3Б.6] се равняват на тази част от консолидиращите елементи [3B.2] в инструмента заеми (F.4).

7.

Дълг, емитиран от централното държавно управление (консолидиран) [3B.7], се равнява на пасивите по S.1311, които не са активи по S.1311, в същите инструменти като дълга [3A.1].

8.

Дълг, емитиран от централното държавно управление, в т.ч. притежаван от други подсектори на сектор „Държавно управление“ [3B.8], се равнява на пасивите по S.1311, които са активи по S.1312, S.1313 или S.1314, в същите инструменти като дълга [3A.1].

9.

Дълг, емитиран от федералното държавно управление (консолидиран) [3B.9], се равнява на пасивите по S.1312, които не са активи по S.1312, в същите инструменти като дълга [3A.1].

10.

Дълг, емитиран от федералното държавно управление, в т.ч. притежаван от други подсектори на сектор „Държавно управление“ [3B.10] се равнява на пасивите по S.1312, които са активи по S.1311, S.1313 или S.1314, в същите инструменти като дълга [3A.1].

11.

Дълг, емитиран от местното държавно управление (консолидиран) [3B.11] се равнява на пасивите по S.1313, които не са активи по S.1313, в същите инструменти като дълга [3A.1].

12.

Дълг, емитиран от местното държавно управление, в т.ч. притежаван от други подсектори на сектор „Държавно управление“ [3B.12], се равнява на пасивите по S.1313, които са активи по S.1311, S.1312 или S.1314, в същите инструменти като дълга [3A.1].

13.

Дълг, емитиран от фондовете за социална сигурност (консолидиран) [3B.13] се равнява на пасивите по S.1314, които не са активи по S.1314, в същите инструменти като дълга [3A.1].

14.

Дълг, емитиран от фондовете за социална сигурност, в т.ч. притежаван от други подсектори на сектор „Държавно управление“ [3B.14], се равнява на пасивите по S.1314, които са активи по S.1311, S.1312 или S.1313, в същите инструменти като дълга [3A.1].

15.

Притежаван от централното държавно управление дълг, емитиран от единици от други подсектори на сектор „Държавно управление“ [3B.15], се равнява на пасивите по S.1312, S.1313 или S.1314, които са активи по S.1311, в същите инструменти като дълга [3A.1].

16.

Притежаван от федералното държавно управление дълг, емитиран от единици от други подсектори на сектор „Държавно управление“ [3B.16], се равнява на пасивите по S.1311, S.1313 или S.1314, които са активи по S.1312, в същите инструменти като дълга [3A.1].

17.

Притежаван от местното държавно управление дълг, емитиран от единици от други подсектори на сектор „Държавно управление“ [3B.17], се равнява на пасивите по S.1311, S.1312 или S.1314, които са активи по S.1313, в същите инструменти като дълга [3A.1].

18.

Притежаван от фондовете за социална сигурност дълг, емитиран от единици от други подсектори на сектор „Държавно управление“ [3Б.18], се равнява на пасивите по S.1311, S.1312 или S.1313, които са активи по S.1314, в същите инструменти като дълга [3A.1].


(1)  [x.y] се отнася до категория номер „y“ от таблица „x“.

(2)  Терминът „категории“ се отнася за сектор „Държавно управление“, освен ако не е посочено друго.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

ПРЕДАВАНЕ НА ДАННИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

Националните централни банки (НЦБ) използват предоставяните от Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) средства, които се основават на информационната инфраструктура на ЕСЦБ за електронното предаване на статистическата информация, изискуема от Европейската централна банка (ЕЦБ). Обменът на данни в рамките на ЕСЦБ се основава на формата за статистически данни и метаданни eXchange (Statistical Data and Metadata eXchange). Това изискване не възпрепятства използването на други средства за предаване на статистическа информация на ЕЦБ като договорено резервно решение.

НЦБ спазват изброените по-долу препоръки, за да осигурят задоволително функциониране на предаването на данни:

Пълнота: НЦБ отчитат всички серийни кодове. Отчет без серийни кодове или с нерегистрирани серийни кодове се счита за непълен. Ако липсва дадено наблюдение, пропускът се отбелязва със съответното обозначение за статус на наблюдението.

Счетоводни тъждества и конвенция за обозначаване на данните: правилата за проверка трябва да бъдат въведени от НЦБ преди предаването на данните на ЕЦБ.

Когато се ревизира само подгрупа от серийни кодове, правилата за проверка се прилагат за целия отчет.


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

Насоки ЕЦБ/2009/20

Настоящите насоки

Член 1

Член 1

Член 2, параграф 1

Член 2, параграф 1

Член 2, параграф 2

Член 2, параграф 3

Член 2, параграф 3

Член 2, параграф 2

Член 2, параграф 4

Член 2, параграф 5

Член 2, параграф 5

Член 2, параграф 6

Членове 3—8

Членове 3—8

Член 9, параграф 1

Член 10, параграф 2

Член 9, параграф 2

Член 9, параграф 1

Член 9, параграф 3

Член 9, параграф 2

Член 10

Член 10, параграф 1

Член 10, параграф 3

Приложения I—III

Приложения I—III


Top