Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32011R0182

Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията

OJ L 55, 28.2.2011, p. 13–18 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
Special edition in Croatian: Chapter 01 Volume 005 P. 291 - 296

In force

ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2011/182/oj

28.2.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 55/13


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 182/2011 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 16 февруари 2011 година

за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 291, параграф 3 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

в съответствие с обикновената законодателна процедура (1),

като имат предвид, че:

(1)

Когато са необходими еднакви условия за изпълнение на правно обвързващи актове на Съюза, тези актове (наричани по-нататък „основни актове“) трябва да предоставят изпълнителни правомощия на Комисията или в някои специфични и надлежно обосновани случаи, както и в случаите, предвидени в членове 24 и 26 от Договора за Европейския съюз, на Съвета.

(2)

Законодателят, при пълно спазване на критериите, установени в Договора за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС“), решава по отношение на всеки основен акт дали да предостави изпълнителни правомощия на Комисията в съответствие с член 291, параграф 2 от този договор.

(3)

Досега упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията се уреждаше с Решение 1999/468/ЕО на Съвета (2).

(4)

Понастоящем съгласно ДФЕС Европейският парламент и Съветът трябва да установят общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията.

(5)

Необходимо е да се гарантира, че процедурите за този контрол са ясни, ефективни и пропорционални на естеството на актовете за изпълнение и отразяват институционалните изисквания на ДФЕС, както и натрупания опит и общата практика, следвана при прилагането на Решение 1999/468/ЕО.

(6)

За онези основни актове, за които се изисква държавите-членки да упражняват контрол върху приемането на актове за изпълнение от Комисията, е целесъобразно за целите на този контрол да се създадат комитети, съставени от представители на държавите-членки и председателствани от Комисията.

(7)

Когато това е целесъобразно, контролният механизъм следва да включва сезиране на апелативен комитет, който следва да заседава на подходящо равнище.

(8)

С цел опростяване Комисията следва да упражнява изпълнителните правомощия в съответствие с една от само два вида процедури, а именно процедурата по консултиране или процедурата по разглеждане.

(9)

За постигането на по-голямо опростяване към комитетите следва да се прилагат общи процедурни правила, включително основните разпоредби, свързани с тяхната дейност, и възможността за предоставяне на становище с писмена процедура.

(10)

Следва да се установят критерии за определяне на процедурата, която да бъде използвана за приемането на актове за изпълнение от Комисията. За да се постигне по-голяма последователност процедурните изисквания следва да бъдат пропорционални на естеството и последиците на актовете за изпълнение, които ще бъдат приети.

(11)

Процедурата по разглеждане следва да се прилага по-специално когато се приемат актове от общ характер чиято цел е да се приложат основни актове, и специални актове за изпълнение, които могат да имат значителни последици. Тази процедура следва да гарантира, че актовете за изпълнение няма да могат да бъдат приети от Комисията, ако не съответстват на становището на комитета, освен при много изключителни обстоятелства, когато те може да се прилагат за ограничен срок. Когато не е дадено становище от комитета, процедурата следва също така да гарантира възможност за Комисията да преразгледа проектите на актове за изпълнение, като взема предвид мненията, изразени в рамките на комитета.

(12)

Ако основният акт предоставя изпълнителни правомощия на Комисията, свързани с програми, които са със значително отражение върху бюджета или са насочени към трети държави, следва да се прилага процедурата по разглеждане.

(13)

Председателят на даден комитет следва да се стреми да намери решения, които се ползват с възможно най-широка подкрепа в рамките на комитета или на апелативния комитет, и следва да обясни по какъв начин са отчетени обсъжданията и предложенията за изменения. За тази цел Комисията следва да обръща специално внимание на мненията, изразени в рамките на комитета или на апелативния комитет, що се отнася до проекти за окончателни антидъмпингови или изравнителни мерки.

(14)

При обсъждане на приемането на други проекти на актове за изпълнение в особено чувствителни сектори, по-специално данъчното облагане, здравето на потребителите, безопасността на храните и опазването на околната среда, Комисията, с оглед намиране на балансирано решение, ще действа доколкото е възможно по такъв начин, че да избегне противопоставянето на всяка преобладаваща позиция, която може да се формира в рамките на апелативния комитет срещу целесъобразността на даден акт за изпълнение.

(15)

Процедурата по консултиране следва по правило да се прилага във всички останали случаи или когато се смята, че това е по-подходящата процедура.

(16)

Когато това е предвидено в основен акт, следва да бъде възможно да се приемат актове за изпълнение, които да се прилагат незабавно по наложителни причини за спешност.

(17)

Европейският парламент и Съветът следва да бъдат своевременно и редовно информирани за работата на комитетите.

(18)

Европейският парламент или Съветът следва да могат по всяко време да обърнат внимание на Комисията, че по тяхно мнение даден проект на акт за изпълнение превишава изпълнителните правомощия, предвидени в основния акт, като отчитат своите правомощия във връзка с контрола за законосъобразност на актовете на Съюза.

(19)

Следва да се осигури публичен достъп до информация за работата на комитетите в съответствие с Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (3).

(20)

Комисията следва да води регистър с информация относно работата на комитетите. Следователно правилата относно защитата на класифицирани документи, приложими за Комисията, следва също така да се прилагат към ползването на регистъра.

(21)

Решение 1999/468/ЕО следва да бъде отменено. За да се извърши преходът от режима, предвиден в Решение 1999/468/ЕО, към настоящия регламент, всяко позоваване в съществуващото законодателство на процедурите, предвидени в посоченото решение, следва да се разбира като позоваване на съответните процедури, предвидени в настоящия регламент, с изключение на процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО. Действието на член 5а от Решение 1999/468/ЕО следва да бъде временно запазено за целите на действащи основни актове, които се позовават на този член.

(22)

Настоящият регламент не засяга правомощията на Комисията по отношение на прилагането на правилата за конкуренция, както е посочено в ДФЕС,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет

Настоящият регламент определя обшите правила и принципи относно реда и условията, които се прилагат, когато с правно обвързващ акт на Съюза (наричан по-нататък „основен акт“) се установява необходимостта от еднакви условия за изпълнение и се изисква контрол от страна на държавите-членки върху приемането от страна на Комисията на актове за изпълнение.

Член 2

Избор на процедура

1.   Основният акт може да предвижда прилагане на процедурата по консултиране или на процедурата по разглеждане, в зависимост от естеството или последиците на необходимите актове за изпълнение.

2.   Процедурата по разглеждане се прилага по-специално при приемането на:

а)

актове за изпълнение от общ характер;

б)

други актове за изпълнение, свързани със:

i)

програми със значително отражение;

ii)

общата селскостопанска политика и общата политика в областта на рибарството;

iii)

околната среда, сигурността и безопасността или защитата на здравето или безопасността на хората, животните или растенията;

iv)

общата търговска политика;

v)

данъчното облагане.

3.   Процедурата по консултиране се прилага по правило за приемането на актове за изпълнение, които не попадат в обхвата на параграф 2. В надлежно обосновани случаи процедурата по консултиране може да се прилага и при приемането на актове за изпълнение, посочени параграф 2.

Член 3

Общи разпоредби

1.   Предвидените в настоящия член общи разпоредби се прилагат за всички процедури, посочени в членове 4—8.

2.   Комисията се подпомага от комитет, съставен от представители на държавите-членки. Комитетът се председателства от представител на Комисията. Председателят не участва в гласуването на комитета.

3.   Председателят внася в комитета проектa на акта за изпълнение, който предстои да бъде приет от Комисията.

Освен в надлежно обосновани случаи, председателят свиква заседание не по-рано от 14 дни след датата на внасяне на проекта на акта за изпълнение и на проекта за дневен ред в комитета. Комитетът дава своето становище по проекта на акта за изпълнение в срок, който председателят може да определи в зависимост от спешността на въпроса. Сроковете са пропорционални и предоставят на членовете на комитета навременни и реални възможности да разгледат проекта на акта за изпълнение и да изразят мнението си.

4.   Докато комитетът даде становище, всеки член на комитета може да предлага изменения, а председателят може да представя изменени версии на проекта на акта за изпълнение.

Председателят се стреми да намери решения, които се ползват с възможно най-широка подкрепа в рамките на комитета. Председателят информира комитета за начина, по който са взети предвид обсъжданията и предложенията за изменения, по-специално по отношение на предложенията, които са получили широка подкрепа в комитета.

5.   В надлежно обосновани случаи председателят може да получи становището на комитета по писмена процедура. Председателят изпраща на членовете на комитета проекта на акта за изпълнение и определя срок за даване на становище в зависимост от спешността на въпроса. За всеки член на комитета, който не се е противопоставил на проекта на акта за изпълнение или не се е въздържал изрично от гласуване преди изтичането на този срок, се счита, че е дал мълчаливото си съгласие за проекта на акта за изпълнение.

Освен ако в основния акт не е предвидено друго, писмената процедура се прекратява без резултат, когато в рамките на срока, посочен в първата алинея, председателят вземе такова решение или член на комитета отправи такова искане. В такъв случай председателят свиква заседание на комитета в разумен срок.

6.   Становището на комитета се записва в протокола. Членовете на комитета имат право да поискат позицията им да бъде вписана в протокола. Председателят незабавно изпраща протокола до членовете на комитета.

7.   Когато е приложимо, контролният механизъм включва сезиране на апелативен комитет.

Апелативният комитет приема свой процедурен правилник с обикновено мнозинство от членовете си по предложение на Комисията.

Когато апелативният комитет бъде сезиран, той заседава най-рано 14 дни, освен в надлежно обосновани случаи, и най-късно шест седмици след датата, на която е сезиран. Без да се засяга параграф 3, апелативният комитет дава становище в рамките на два месеца от датата на сезиране.

Заседанията на апелативния комитет се председателстват от представител на Комисията.

Председателят определя датата на заседанието на апелативния комитет в тясно сътрудничество с членовете на комитета, за да даде възможност на държавите-членки и на Комисията да подсигурят подходящо равнище на представителство. До 1 април 2011 г. Комисията свиква първото заседание на апелативния комитет с цел приемането на процедурния правилник на комитета.

Член 4

Процедура по консултиране

1.   Когато се прилага процедурата по консултиране, комитетът приема, когато е необходимо, становището си чрез гласуване. Ако комитетът гласува, становището се приема с обикновено мнозинство от членовете му.

2.   Комисията взема решение относно проекта на акта за изпълнение, който предстои да бъде приет, като отчита в най-пълна степен заключенията от дискусиите в рамките на комитета и даденото становище.

Член 5

Процедура по разглеждане

1.   Когато се прилага процедурата по разглеждане, комитетът приема становището си с мнозинството, предвидено в член 16, параграфи 4 и 5 от Договора за Европейския съюз и когато е приложимо в член 238, параграф 3 ДФЕС, за актове, които трябва да се приемат по предложение на Комисията. Гласовете на представителите на държавите-членки в комитета се претеглят по начина, определен в посочените членове.

2.   Когато комитетът даде положително становище, Комисията приема проекта на акта за изпълнение.

3.   Без да се засяга член 7, ако комитетът даде отрицателно становище, Комисията не приема проекта на акта за изпълнение. Когато даден акт за изпълнение се счита за необходим, председателят може или да внесе в същия комитет изменена версия на проекта в рамките на два месеца след даването на отрицателно становище, или в едномесечен срок след даването на отрицателно становище да внесе проекта на акта за изпълнение в апелативния комитет за допълнително обсъждане.

4.   Когато не бъде дадено становище, Комисията може да приеме проекта на акта за изпълнение, освен в предвидените във втора алинея случаи. Когато Комисията не приеме проекта на акта за изпълнение, председателят може да внесе в комитета негова изменена версия.

Без да се засяга член 7, Комисията не приема проекта на акта за изпълнение, когато:

а)

актът се отнася до данъчното облагане, финансовите услуги, защитата на здравето или безопасността на хората, животните или растенията, окончателните многостранни защитни мерки,

б)

основният акт предвижда, че проектът на акта за изпълнение не може да бъде приет, когато не е дадено становище, или

в)

обикновено мнозинство от членовете на комитета се противопоставя на акта.

Във всеки от посочените във втора алинея случаи, когато актът за изпълнение се счита за необходим, председателят може или да внесе в същия комитет изменена версия на проекта в рамките на два месеца след гласуването, или в едномесечен срок след гласуването да внесе проекта на акта за изпълнение в апелативния комитет за допълнително обсъждане.

5.   Чрез дерогация от параграф 4, когато не е дадено становище от комитета и обикновено мнозинство от членовете му се противопоставя на проекта на акта за изпълнение, за приемането на проекти на окончателни антидъмпингови или изравнителни мерки се прилага следната процедура.

Комисията провежда консултации с държавите-членки. Най-рано четиринадесет дни и най-късно един месец след заседанието на комитета Комисията информира членовете на комитета за резултатите от тези консултации и внася проект на акт за изпълнение в апелативния комитет. Чрез дерогация от член 3, параграф 7 апелативният комитет заседава най-рано 14 дни и най-късно един месец след внасянето на проекта на акта за изпълнение. Апелативният комитет дава становището си в съответствие с член 6. Сроковете, определени в настоящия параграф, не засягат необходимостта да се спазват сроковете, предвидени в съответните основни актове.

Член 6

Сезиране на апелативния комитет

1.   Апелативният комитет приема становището си с мнозинството, предвидено в член 5, параграф 1.

2.   До приемането на становище всеки член на апелативния комитет може да предлага изменения към проекта на акта за изпълнение и председателят може да решава дали да го промени или не.

Председателят се стреми да намери решения, които се ползват с възможно най-широка подкрепа в рамките на апелативния комитет.

Председателят информира апелативния комитет за начина, по който са взети предвид обсъжданията и предложенията за изменения, по-специално относно предложенията за изменения, които са получили широка подкрепа в апелативния комитет.

3.   Когато апелативният комитет даде положително становище, Комисията приема проекта на акта за изпълнение.

Когато не бъде дадено становище, Комисията може да приеме проекта на акта за изпълнение.

Когато апелативният комитет даде отрицателно становище, Комисията не приема проекта на акта за изпълнение.

4.   Чрез дерогация от параграф 3, за приемането на окончателни многостранни защитни мерки при липсата на положително становище, гласувано с мнозинството, предвидено в член 5, параграф 1, Комисията не приема проектите на мерки.

5.   Чрез дерогация от параграф 1, до 1 септември 2012 г. апелативният комитет приема становището си относно проекти на окончателни антидъмпингови или изравнителни мерки с обикновено мнозинство от членовете си.

Член 7

Приемане на актове за изпълнение в изключителни случаи

Чрез дерогация от член 5, параграф 3 и член 5, параграф 4, втора алинея, Комисията може да приеме проект на акт за изпълнение, когато той е необходимо да бъде приет незабавно, за да се избегне създаването на сериозни смущения на селскостопанските пазари или рискове за финансовите интереси на Съюза по смисъла на член 325 ДФЕС.

В този случай Комисията незабавно внася приетия акт за изпълнение в апелативния комитет. Когато апелативният комитет даде отрицателно становище относно приетия акт за изпълнение, Комисията незабавно отменя този акт. Когато апелативният комитет даде положително становище или не е дадено становище, актът остава в сила.

Член 8

Актове за изпълнение с незабавно приложение

1.   Чрез дерогация от членове 4 и 5 основният акт може да предвижда по надлежно обосновани наложителни причини за спешност да се прилага настоящият член.

2.   Комисията приема акт за изпълнение, който се прилага незабавно, без предварителното му внасяне в комитет, и остава в сила за срок, не по-дълъг от шест месеца, освен ако в основния акт не е предвидено друго.

3.   Най-късно 14 дни след приемането му председателят внася посочения в параграф 2 акт в съответния комитет за становище.

4.   Когато се прилага процедурата по разглеждане, в случай на отрицателно становище от комитета, Комисията незабавно отменя приетия в съответствие с параграф 2 акт за изпълнение.

5.   Когато Комисията приема временни антидъмпингови или изравнителни мерки, се прилага процедурата, предвидена в настоящия член. Комисията приема такива мерки след консултация с държавите-членки или в особено спешни случаи, след като ги информира за това. В последния случай консултациите се провеждат не по-късно от десет дни, след като държавите-членки са били нотифицирани за приетите от Комисията мерки.

Член 9

Процедурен правилник

1.   По предложение на своя председател всеки комитет приема с обикновено мнозинство от членовете си собствен процедурен правилник въз основа на стандартни правила, които се изготвят от Комисията след консултация с държавите-членки. Тези стандартни правила се публикуват от Комисията в Официален вестник на Европейския съюз.

Съществуващите комитети адаптират в необходимата степен своите процедурни правилници към стандартните правила.

2.   Принципите и условията за публичен достъп до документите и правилата за защита на данните, които са приложими за Комисията, се прилагат и за комитетите.

Член 10

Информация за работата на комитетите

1.   Комисията води регистър за дейността на комитетите, който съдържа:

а)

списък на комитетите,

б)

дневния ред на заседанията на комитетите,

в)

протоколите от заседанията в резюме заедно със списъци на органите и организациите, към които принадлежат лицата, посочени от държавите-членки да ги представляват,

г)

проектите на актове за изпълнение, по които се иска становище от комитетите,

д)

резултатите от гласуванията,

е)

окончателните проекти на актове за изпълнение в резултат на даденото становище на комитетите,

ж)

информация относно приемането на окончателните проекти на актовете за изпълнение от Комисията, и

з)

статистически данни за работата на комитетите.

2.   Комисията публикува и годишен доклад за работата на комитетите.

3.   Европейският парламент и Съветът имат достъп до информацията, посочена в параграф 1, в съответствие с приложимите правила.

4.   Едновременно с изпращането им на членовете на комитетите Комисията предоставя на Европейския парламент и на Съвета достъп до документите, посочени в параграф 1, букви б), г) и е), като същевременно ги уведомява за наличието на такива документи.

5.   Данните на всички документи, посочени в параграф 1, букви от а) до ж), както и информацията, посочена в параграф 1, буква з), са публично достъпни в регистъра.

Член 11

Право на контрол на Европейския парламент и Съвета

Когато основният акт е приет по обикновената законодателна процедура, Европейският парламент или Съветът могат по всяко време да уведомят Комисията, че по тяхно мнение даден проект на акт за изпълнение превишава изпълнителните правомощия, предоставени в основния акт. В такъв случай Комисията преразглежда проекта на акта за изпълнение, като взема предвид изразените позиции, и информира Европейския парламент и Съвета дали възнамерява да запази, измени или оттегли проекта на акта за изпълнение.

Член 12

Отмяна на Решение 1999/468/ЕО

Решение 1999/468/ЕО се отменя.

Действието на член 5а от Решение 1999/468/ЕО се запазва за целите на съществуващите основни актове, които съдържат позоваване на този член.

Член 13

Преходни разпоредби: адаптиране на действащи основни актове

1.   Когато в основни актове, приети преди влизането в сила на настоящия регламент, се предвижда Комисията да упражнява изпълнителните правомощия в съответствие с Решение 1999/468/ЕО, се прилагат следните правила:

а)

когато основният акт съдържа позоваване на член 3 от Решение 1999/468/ЕО, се прилага процедурата по консултиране, посочена в член 4 от настоящия регламент;

б)

когато основният акт съдържа позоваване на член 4 от Решение 1999/468/ЕО, се прилага процедурата по разглеждане, посочена в член 5 от настоящия регламент, с изключение на член 5, параграф 4, втора и трета алинея;

в)

когато основният акт съдържа позоваване на член 5 от Решение 1999/468/ЕО, се прилага процедурата по разглеждане, посочена в член 5 от настоящия регламент, и се смята, че основният акт предвижда, че при липса на становище, Комисията не може да приеме акта за изпълнение, както е предвидено в член 5, параграф 4, втора алинея, буква б);

г)

когато основният акт съдържа позоваване на член 6 от Решение 1999/468/ЕО, се прилага член 8 от настоящия регламент;

д)

когато основният акт съдържа позоваване на членове 7 и 8 от Решение 1999/468/ЕО, се прилагат членове 10 и 11 от настоящия регламент.

2.   За целите на параграф 1 членове 3 и 9 от настоящия регламент се прилагат към всички съществуващи комитети.

3.   Член 7 от настоящия регламент се прилага само за съществуващите процедури, които съдържат позоваване на член 4 от Решение 1999/468/ЕО.

4.   Преходните разпоредби, установени в настоящия член, не предопределят естеството на съответните актове.

Член 14

Преходен режим

Настоящият регламент не засяга започналите процедури, по които вече има становище на комитет в съответствие с Решение 1999/468/ЕО.

Член 15

Преглед

До 1 март 2016 г. Комисията представя пред Европейския парламент и Съвета доклад за прилагането на настоящия регламент, придружен, ако е необходимо, от подходящи законодателни предложения.

Член 16

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на 1 март 2011 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставенo в Страсбург на 16 февруари 2011 година.

За Европейския парламент

Председател

J. BUZEK

За Съвета

Председател

MARTONYI J.


(1)  Позиция на Европейския парламент от 16 декември 2010 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 14 февруари 2011 г.

(2)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(3)  ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43.


ИЗЯВЛЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА И КОМИСИЯТА

Член 5, параграф 2 от регламента изисква от Комисията да приеме проект за акт за изпълнение, ако комитетът даде положително становище. Тази разпоредба не изключва възможността Комисията, каквато е и практиката ѝ понастоящем, в много изключителни случаи да вземе под внимание нови обстоятелства, възникнали след гласуването, и да реши да не приеме проект за акт за изпълнение, след като надлежно е уведомила комитета и законодателя.


ИЗЯВЛЕНИЯ НА КОМИСИЯТА

Комисията ще направи преглед на всички законодателни актове в сила, които преди влизането в сила на Договора от Лисабон не са били адаптирани в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, за да прецени дали съществува нужда от адаптиране на тези инструменти към режима на делегираните актове, въведен с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Комисията ще направи целесъобразни предложения възможно най-бързо и не по-късно от датите, посочени в индикативния график, приложен към настоящото изявление.

Докато се извършва това, Комисията ще информира редовно Европейския парламент относно проектомерките за изпълнение, свързани с тези инструменти, които в бъдеще следва да станат делегирани актове.

Що се отнася до действащите законодателни актове, които понастоящем съдържат позовавания на процедурата по регулиране с контрол, за всеки инструмент, който има намерение да измени, Комисията ще извърши преглед на разпоредбите, свързани с процедурата, за да може своевременно да ги адаптира в съответствие с критериите, заложени в Договора. В допълнение Европейският парламент и Съветът ще имат право да сигнализират за основни актове, които смятат за важни и които ще се адаптират приоритетно.

Комисията ще направи оценка на резултатите от процеса до края на 2012 г., за да прецени колко законодателни акта, съдържащи позовавания на процедурата по регулиране с контрол, са все още в сила. След това Комисията ще изготви съответните законодателни инициативи, с които да завърши процеса на адаптиране. Крайната цел на Комисията е да отстрани до края на 7-ия мандат на Парламента всички разпоредби, в които се съдържат позовавания на процедурата по регулиране с контрол, от всички видове законодателни инструменти.

Комисията отбелязва, че наскоро е започнала проучване, с което ще предостави цялостен и обективен преглед на всички аспекти на политиката и практиката на ЕС за търговска защита. Прегледът ще съдържа оценка на резултатите, методите, използването и ефикасността на настоящата схема, свързана с инструментите за търговска защита, при постигането на нейните търговско-политически цели, оценка на ефективността на съществуващите и потенциалните стратегически решения на Европейския съюз (напр. теста за интереса на Съюза, правилото за най-ниското мито, системата за събиране на мита) в сравнение с политическите решения, направени от определени търговски партньори, и изследване на основните антидъмпингови и антисубсидийни инструменти в контекста на административната практика на институциите на ЕС, решенията на Съда на ЕС и препоръките и решенията на Органа за разрешаване на спорове на СТО.

В зависимост от резултатите от проучването и от развитието на преговорите по Програмата за развитие от Доха Комисията смята да прецени доколко е удачно да осъвремени и актуализира инструментите на ЕС за търговска защита и по какъв начин да направи това.

Комисията също припомня неотдавнашните си инициативи за подобряване на прозрачността на начина на действие на инструментите за търговска защита (като назначаването на служител по изслушването) и на работата си с държавите-членки за изясняване на ключови елементи от практиката, свързана с търговската защита. Комисията отдава особено значение на тази дейност и ще има за цел, консултирайки се с държавите-членки, да набележи други инициативи, които биха могли да бъдат предприети в това отношение.

Според правилата за комитология, основаващи се на Решение 1999/468/ЕО на Съвета, когато управителен комитет в областта на общата селскостопанска политика издаде отрицателно становище, Комисията трябва да представи проектомярката на Съвета, който може да вземе различно решение в срок от един месец. Комисията обаче не е възпрепятствана да действа и може да въведе мярката или да забави изпълнението ѝ. Следователно Комисията може да предприеме мярката в случаите, когато смята, че съществува значителен риск спирането на изпълнението ѝ да предизвика например необратимо отрицателно въздействие върху пазара. Разбира се, ако впоследствие Съветът вземе решение против въведената от Комисията мярка, последната става излишна. Следователно настоящите правила дават на Комисията инструмент, който позволява да се защитят общите интереси на целия Съюз, като приеме поне временна мярка.

С член 7 от този регламент се цели да се запази този подход в рамките на новите правила за комитология, но само за изключителни ситуации и въз основа на ясно определени и ограничителни критерии. В него се позволява на Комисията да приеме проектомерки въпреки отрицателното становище на комитета, който ги разглежда, „когато неприемането на тези мерки в задължителен срок би породило значително смущение на пазарите (…) или за финансовите интереси на Съюза.“ Разпоредбата се отнася до случаи, в които не е възможно да се изчака комитетът да гласува отново по същата или по друга проектомярка, тъй като междувременно пазарът би претърпял значителни смущения, например поради спекулативното поведение на операторите. За да може Съюзът да действа, регламентът ще предостави на държавите-членки и на Комисията възможност за още една задълбочена дискусия по проектомярката, без да оставя въпроса нерешен и отворен за спекулации, което води до отрицателни последици за пазарите и бюджета.

Такива ситуации могат да възникнат например в контекста на ежедневното управление на общата селскостопанска политика (напр. при фиксиране на възстановяването на суми при износ, управлението на лицензи, специалната предпазна клауза), където често е необходимо решенията да се вземат бързо и могат да имат значителни икономически последствия за пазарите и съответно за селскостопанските производители и оператори, както и за бюджета на Съюза.

Когато Европейският парламент или Съветът информират Комисията, че според тях даден проектоакт за изпълнение надхвърля изпълнителните правомощия, предвидени в основния акт, Комисията незабавно преразглежда въпросния проектоакт за изпълнение, като взема предвид позициите, изразени от Европейския парламент и от Съвета.

Комисията действа по начин, при който надлежно се взема предвид спешността на въпроса.

Преди да реши дали да приеме, измени или оттегли проектоакта за изпълнение, Комисията информира Европейския парламент или Съвета за действието, което възнамерява да предприеме, и за причините за него.


Top