15.7.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 180/7

(1)

За Европейската комисия е от съществено значение да придобие цялостна картина за развитието на инвестициите в енергийната инфраструктура в Съюза, за да може да изпълнява задачите си в областта на енергетиката. Наличието на редовна и актуална информация следва да даде възможност на Комисията да прави необходимите сравнения и оценки или да предлага подходящи мерки въз основа на съответните данни и анализи, по-специално по отношение на бъдещия баланс на предлагането и търсенето на енергия.

(2)

През последните години енергийната обстановка в Съюза и извън него значително се промени, поради което инвестициите в енергийната инфраструктура се превръщат в ключов въпрос за осигуряването на енергийните доставки за Съюза, за функционирането на вътрешния пазар и за започнатия от Съюза преход към енергийна система с ниски нива на въглеродни емисии.

(3)

Новият енергиен контекст изисква значителни инвестиции във всички видове инфраструктура във всички енергийни сектори, както и разработването на нови видове инфраструктура и нови технологии, които да навлязат на пазара. Либерализацията на енергийния сектор и по-нататъшното интегриране на вътрешния пазар отреждат по-важна роля на стопанските оператори в инвестиционния процес. В същото време някои нови изисквания на енергийната политика, като например целите, засягащи структурното разпределение на енергоносителите, ще доведат до промяна в енергийната политика на държавите-членки по посока на създаването на нова и/или модернизирана енергийна инфраструктура.

(4)

Във връзка с това следва да се обърне по-голямо внимание на инвестициите в енергийна инфраструктура в Съюза, по-специално за да се предвидят проблемите, да се насърчат добрите практики и да се установи по-голяма прозрачност по отношение на бъдещото развитие на енергийната система на Съюза.

(5)

Ето защо Комисията, и по-специално нейната служба за наблюдение на енергийния пазар, следва да разполагат с точни данни и информация за проектите за инвестиции, включително относно извеждането от експлоатация, в най-значимите съставни части на енергийната система на Съюза.

(6)

Данните и информацията за обозримите промени в производството, преноса и капацитетите за съхраняване на енергия и за проектите в различните сектори на енергетиката са от интерес за Съюза и имат значение за бъдещите инвестиции. Ето защо е необходимо да се гарантира съобщаването на Комисията на инвестиционните проекти, по които работата по изграждане или извеждане от експлоатация е започнала или по които е взето окончателно решение за инвестиране.

(7)

Съгласно членове 41 и 42 от Договора за Евратом предприятията са длъжни да съобщават инвестиционните си проекти. Необходимо е тази информация да бъде допълнена, по-специално с периодично докладване относно изпълнението на инвестиционните проекти. Такова допълнително докладване не засяга членове 41—44 от Договора за Евратом.

(8)

За да може Комисията да разполага с надеждна картина за бъдещото развитие на енергийната система на Съюза като цяло, е необходимо да има хармонизирана рамка за докладване по отношение на инвестиционните проекти, основана на актуализирани категории за официални данни и информация, които да се предоставят от държавите-членки.

(9)

За тази цел държавите-членки следва да съобщят на Комисията данни и информация за инвестиционните проекти за енергийна инфраструктура по отношение на производството, съхраняването и преноса на петрол, природен газ, електроенергия, включително електроенергия от възобновяеми източници, биогорива и улавянето и съхранението на въглероден диоксид, които са планирани или са в процес на изграждане на тяхна територия, включително междусистемните връзки с трети държави. Съответните предприятия следва да са задължени да съобщят на държавите-членки въпросните данни и информация.

(10)

Като се има предвид времетраенето на инвестиционните проекти в енергийния сектор, докладването веднъж на всеки две години би трябвало да е достатъчно.

(11)

С оглед да бъдат избегнати непропорционални административни тежести и да се сведат до минимум разходите на държавите-членки и на предприятията, по-специално на малките и средните предприятия, в настоящия регламент следва да се даде възможност за освобождаване на държавите-членки и на предприятията от задължения за докладване, при условие че на Комисията се предостави равностойна информация в съответствие със специфичните правни актове на Съюза за енергийния сектор, приети от институциите на Съюза и насочени към постигане на целите за изграждане на конкурентни енергийни пазари в Съюза, за устойчивост на енергийната система на Съюза и за сигурност на енергийните доставки за Съюза. Ето защо следва да се избягва дублирането на изискванията за докладване, предвидени в третия пакет за вътрешния пазар на електроенергия и природен газ.

(12)

За обработката на данните, както и за да се опрости и обезпечи сигурността на съобщаването на данните, Комисията, и по-специално нейната служба за наблюдение на енергийния пазар, следва да могат да вземат всички подходящи мерки в това отношение, по-специално използването на интегрирани инструменти и процедури от областта на информационните технологии.

(13)

Защитата на физическите лица при обработването на лични данни от държавите-членки е уредена с Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1), а защитата на физическите лица при обработването на лични данни от Комисията е уредена с Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (2). Настоящият регламент не променя тези разпоредби.

(14)

Държавите-членки или техните упълномощени образувания и Комисията следва да запазват поверителността на чувствителните от търговска гледна точка данни и информация. Ето защо държавите-членки или техните упълномощени образувания следва да обобщават такива данни и информация на национално равнище преди предаването им на Комисията, с изключение на данни и информация, свързани с трансгранични проекти за пренос на енергия. Ако е необходимо, Комисията следва допълнително да обобщи тази информация, така че да бъде невъзможно данни за отделните предприятия или инсталации да бъдат разкрити или изведени по дедуктивен път.

(15)

Комисията, и по-специално нейната служба за наблюдение на енергийния пазар следва да изготвят периодичен междусекторен анализ на структурното развитие и перспективите на енергийната система на Съюза и, когато това е подходящо, по-подробен анализ на определени аспекти на енергийната система. Тези анализи следва по-специално да допринасят за установяването на възможни инфраструктурни и инвестиционни несъответствия от гледна точка на баланса на предлагането и търсенето на енергия. Анализите следва също да спомогнат за обсъждане на равнище на Съюза на енергийните инфраструктури и затова следва да бъдат изпращани на Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет и да бъдат предоставяни на разположение на заинтересованите страни.

(16)

Експерти от държавите-членки или други компетентни експерти могат да съдействат на Комисията, за да се стигне до общо разбиране на потенциалните несъответствия в инфраструктурата и свързаните с тях рискове и за да се насърчи прозрачността по отношение на бъдещото развитие.

(17)

Като се използва в максимална степен форматът за нотифициране, посочен в Регламент (ЕО) № 2386/96 на Комисията (3), с който се прилага Регламент (ЕО) № 736/96 на Съвета от 22 април 1996 г. относно нотифицирането на Комисията за инвестиционни проекти в секторите на петрол, природен газ и в електроенергийния сектор от интерес за Общността (4), и след консултация с националните експерти техническите мерки, необходими за прилагането на настоящия регламент, следва да се приемат от Комисията.

(18)

Поради обхвата на измененията, необходими за неговото адаптиране към съвременните енергийни предизвикателства, и за по-голяма яснота Регламент (ЕО) № 736/96 следва да бъде отменен и заменен от нов регламент,

1.

„инфраструктура“ означава всякакъв вид инсталации или част от инсталации, свързани с производството, преноса и съхраняването;

2.

„инвестиционни проекти“ означава проекти, имащи за цел:

3.

„окончателно решение за инвестиране“ означава решението, взето на равнище на предприятието, за окончателно отделяне на средства за инвестиционния етап на даден проект, като инвестиционен етап означава етапът, по време на който се извършва изграждането или извеждането от експлоатация и се правят капиталови разходи. Инвестиционният етап изключва етапа на планиране, по време на който се подготвя изпълнението на проекта и който включва при необходимост оценка на осъществимостта, подготвителни и технически проучвания, получаване на лицензи и разрешения и капиталови разходи;

4.

„инвестиционни проекти в процес на изграждане“ означава инвестиционни проекти, чиито строителни работи са започнали и за които вече са направени капиталови разходи;

5.

„извеждане от експлоатация“ означава етапът, по време на който окончателно се спира експлоатацията на даден инфраструктурен обект;

6.

„производство“ означава генерирането на електроенергия и производството на горива, включително биогорива;

7.

„пренос“ означава транспортирането на енергийни източници или продукти или въглероден диоксид по мрежа, по-специално:

8.

„съхраняване“ означава временното или постоянното складиране на енергия или енергийни източници в надземна или подземна инфраструктура или геоложки обекти или задържането на въглероден диоксид в подземни геоложки образувания;

9.

„предприятие“ означава всяко физическо или юридическо частно или публично лице, което взема решения за инвестиционни проекти или ги изпълнява;

10.

„енергийни източници“ означава:

11.

„специален орган“ означава орган, на който по силата на специфичен за енергийния сектор правен акт на Съюза са възложени подготовката и приемането на многогодишни планове за развитие на мрежите и за инвестиции в целия Съюз в областта на енергийната инфраструктура, като например Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия („ЕМОПС за електроенергия“), посочена в член 4 от Регламент (ЕО) № 714/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия (5) и Европейската мрежа на операторите на преносни системи за газ („ЕМОПС за газ“), посочена в член 4 от Регламент (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно условията за достъп до газопреносни мрежи за природен газ (6).

а)

съответната държава-членка или оправомощеното от нея образувание вече са съобщили на Комисията исканите данни или информация, отговарящи на изискванията на настоящия регламент, и са посочили датата на съобщаването и съответния специфичен правен акт; или

б)

на специален орган е възложена подготовката на многогодишен инвестиционен план за енергийна инфраструктура на равнище на Съюза и за тази цел той събира данни и информация, отговарящи на изискванията на настоящия регламент. В този случай и за целите на настоящия регламент специалният орган съобщава всички относими данни и информация на Комисията.

а)

обема на планираните мощности или на мощностите, които са в процес на изграждане;

б)

вида и основните характеристики на инфраструктурата или на планираните мощности, или на мощностите, които са в процес на изграждане, включително, където е приложимо, местонахождението на трансграничните проекти за пренос на енергия;

в)

вероятната година на пускане в експлоатация;

г)

вида на използваните енергийни източници;

д)

инсталациите, чрез които може да се реагира при кризи в сигурността на доставките, като например съоръжения, даващи възможност за обратни потоци или за преминаване към друго гориво; и

е)

съоръженията за системи за улавяне на въглерод или механизмите за постигане на съответствие с изискванията за улавяне и съхранение на въглерод.

а)

естество и капацитет на съответния инфраструктурен обект; и

б)

вероятната година на извеждане от експлоатация.

а)

установяването на потенциални бъдещи несъответствия между търсенето и предлагането на енергия, които са значителни от гледна точка на енергийната политика на Съюза;

б)

установяването на пречки за инвестициите и насърчаването на най-добрите практики за тяхното преодоляване; и

в)

увеличаването на прозрачността за съществуващите участници и за потенциалните участници, навлизащи на пазара.