ПРИЛОЖЕНИЕ

СЪДЪРЖАНИЕ

1.	Обобщение на националната политика в областта на енергията от възобновяеми източници

2.	Прогнозно крайно енергопотребление през периода 2010—2020 г.

3.	Цели и криви на растежа на дела на енергията от възобновяеми източници

3.1.	Обща национална цел

3.2.	Секторни цели и криви на растежа

4.	Мерки за постигане на целите

4.1.	Обзор на всички политики и мерки за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници

4.2.	Специфични мерки за изпълнение на изискванията съгласно членове 13, 14, 16 и от 17 до 21 от Директива 2009/28/ЕО

4.2.1.

Административни процедури и териториално и ресурсно планиране (член 13, параграф 1 от Директива 2009/28/ЕО)

4.2.2.

Технически спецификации (член 13, параграф 2 от Директива 2009/28/ЕО)

4.2.3.

Сгради (член 13, параграф 3 от Директива 2009/28/ЕО)

4.2.4.

Дейности за предоставяне на информация (член 14, параграфи 1, 2 и 4 от Директива 2009/28/ЕО)

4.2.5.

Сертифициране на монтажници (член 14, параграф 3 от Директива 2009/28/ЕО)

4.2.6.

Развитие на електроенергийната инфраструктура (член 16, параграфи 1 и от 3 до 6 от Директива 2009/28/ЕО)

4.2.7.

Опериране на електрическите мрежи (член 16, параграфи 2, 7 и 8 от Директива 2009/28/ЕО)

4.2.8.

Включване на биогаз в мрежите за природен газ (член 16, параграфи 7, 9 и 10 от Директива 2009/28/ЕО)

4.2.9.

Развитие на инфраструктурата на топлофикационни и мрежови охладителни системи (член 16, параграф 11 от Директива 2009/28/ЕО)

4.2.10.

Биогорива и други течни горива от биомаса — критерии за устойчиво развито производство и верификация на тяхното спазване (членове от 17 до 21 от Директива 2009/28/ЕО)

4.3.	Схеми за подпомагане и насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници в сектора на електроенергията, прилагани от държава-членка или от група от държави-членки

4.4.	Схеми за подпомагане и насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници при производството на енергия за топлинни и охладителни цели, прилагани от държава-членка или от група от държави-членки

4.5.	Схеми за подпомагане и насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници в транспорта, прилагани от държава-членка или от група от държави-членки

4.6.	Специфични мерки за насърчаване на използването на енергия от биомаса

4.6.1.

Добити количества енергийна биомаса: от собствени ресурси и от внос

4.6.2.

Мерки за увеличаване на разполагаемите ресурси от биомаса, като се вземат предвид нуждите на други потребители на биомаса (секторите, използващи суровини от селското и горското стопанство)

4.7.	Планирано използване на статистически прехвърляния между държави-членки и планирано участие в съвместни проекти с други държави-членки и трети страни

4.7.1.

Процедурни аспекти

4.7.2.

Прогнозно допълнително спрямо индикативната крива производство на енергия от възобновяеми източници, което би могло да се прехвърли на други държави-членки

4.7.3.

Прогнозен потенциал за съвместни проекти

4.7.4.

Прогнозно потребление на енергия от възобновяеми източници, което да бъде задоволено от други източници, различни от собственото национално производство

5.

Оценки

5.1.

Общ очакван принос на всяка една технология за производство на енергия от възобновяеми източници с оглед постигане на обвързващите цели за 2020 г. и на индикативната крива за дела на енергията от възобновяеми източници в производството на електроенергия, на енергия за топлинни и охладителни цели, както и в транспорта

5.2.	Общ очакван принос на мерките за енергийна ефективност и енергоспестяване с оглед постигане на обвързващите цели за 2020 г. и на индикативната крива за дела на енергията от възобновяеми източници в производството на електроенергия, на енергия за топлинни и охладителни цели и на енергия в транспорта

5.3.	Оценка на въздействията (попълва се по желание)

5.4.	Подготовка на национален план за действие в областта на енергията от възобновяеми източници и проследяване на неговото прилагане

Модел за националните планове за действие в областта на енергията от възобновяеми източници

Директива 2009/28/ЕО съдържа изискване към всяка държава-членка да предаде на Европейската комисия свой национален план за действие в областта на енергията от възобновяеми източници (NREAP) в срок до 30 юни 2010 г. Тук е представен моделът за тези планове за действие. Съгласно член 4 от Директива 2009/28/ЕО използването на настоящия модел е задължително.

Предназначението на модела е да осигури пълнота и съответствие на националните планове за действие с всички посочени в директивата изисквания, както и съпоставимост на тези планове помежду им и с бъдещите двугодишни доклади на държавите-членки относно прилагането на директивата.

При попълването на данните в модела държавите-членки следва да спазват посочените в Директива 2009/28/ЕО определения, изчислителни правила и терминология. Също така е препоръчително държавите-членки да използват определенията, изчислителните правила и терминологията, формулирани в Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета  (1) .

Допълнителна информация може да бъде включена или в рамките на формулираната структура на плана за действие, или чрез добавяне на приложения.

Текстовете в курсив представляват указания за държавите-членки относно подготовката на техните планове. Държавите-членки могат да изтрият тези пасажи в съответния вариант на своя план за действие, който всяка от тях представя на Европейската комисия.

Европейската комисия напомня на държавите-членки, че всички национални схеми за подпомагане трябва да са в съответствие с правилата за държавна помощ, предвидени в членове 87 и 88 от Договора за ЕО. Нотифицирането на плана за действие в областта на енергията от възобновяеми източници не замества нотифицирането на държавна помощ по реда на член 88, параграф 3 от Договора за ЕО.

1.   ОБОБЩЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНАТА ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ

Моля, направете кратък преглед на националната политика в областта на енергията от възобновяеми източници, като опишете целите на тази политика (сигурност на енергийните доставки, екологични, икономически и социални ползи), както и основните стратегически линии на действие.

2.   ПРОГНОЗНО КРАЙНО ЕНЕРГОПОТРЕБЛЕНИЕ ПРЕЗ ПЕРИОДА 2010—2020 Г.

В този раздел държавите-членки следва да формулират своите прогнозни оценки за брутното крайно енергопотребление в периода до 2020 г. на всички видове енергия (както от възобновяеми, така и от конвенционални източници), общо и за всеки отделен сектор.

В тези прогнозни оценки трябва да бъдат взети под внимание и очакваните въздействия от мерките за енергийна ефективност и енергоспестяване, които ще бъдат въведени през разглеждания период. Под наименованието „сценарий за сравнение“ („reference scenario“) следва да бъде представен сценарий, в който се вземат предвид само тези мерки за енергийна ефективност и енергоспестяване, които вече са приети преди 2009 г. Под наименованието „сценарий за допълнителна енергийна ефективност“ („additional energy efficiency scenario“) следва да бъде представен сценарий, в който се вземат предвид и всички мерки, които предстои да бъдат приети след 2009 г. Разработването на всички останали части на плана за действие следва да се основава на този сценарий за допълнителна енергийна ефективност.

Терминът „енергопотребление за топлинни и охладителни цели“ („consumption for heating and cooling“) следва да се разбира като произведената (продадената) топлинна енергия плюс крайното потребление на всички други енергоносители (energy commodities), с изключение на електроенергията, в такива характерни със своето крайно потребление на енергия сектори като промишлеността, домакинствата, услугите, селското, горското и рибното стопанство. В този смисъл понятието „топлинни и охладителни цели“ включва също крайното енергопотребление за технологични нужди. По принцип в крайното енергопотребление за топлинни и охладителни цели се използва и електроенергия, но тя се покрива от целта за дела на енергията от възобновяеми източници в електроенергията, поради което не е включена тук.

Съгласно член 5, параграф 6 от Директива 2009/28/ЕО за целите на определяне на степента на постигане на целта за 2020 г. и на кривата на растежа се приема, че енергопотреблението в авиацията не надвишава 6,18 % от брутното крайно енергопотребление на съответната държава-членка (или съответно 4,12 % за Кипър и Малта). Съответните поправки на данните (ако има необходимост от такива) могат да бъдат направени в таблицата. В следната рамка е показано как те да бъдат изчислени.

РАМКА – как да се изчисляват поправките във връзка с „ограничението на отчитаните стойности на енергопотреблението във въздушния транспорт“, предвидено в Директивата за възобновяемата енергия

Да допуснем, че страната А има дял Х на енергопотреблението на въздушния транспорт (АЕС) в нейното брутно крайно енергопотребление (GFEC):

X = AEC/GFEC

Да допуснем, че X > 6,18 %

В такъв случай ограничението налага за целите на определяне на степента на постигане на целта да се използва приведена стойност на брутното крайно енергопотребление GFECadjusted:

GFECadjusted = GFEC – AEC + AECadjusted

където AECadjusted = 0,0618 * GFEC

С други думи

GFECadjusted = GFEC – AEC + 0,0618 * GFEC =

= GFEC – X*GFEC + 0,0618 * GFEC =

= GFEC * (1,0618 – X)

Следователно, привеждащата поправка (adjustment), изразена като процент от брутното крайно енергопотребление (GFEC) и като функция на Х, е:

Adjustment = (GFEC – GFECadjusted)/GFEC =

= X – 0,0618

В случая на Кипър и Малта стойностите 6,18 % и 0,0618 се заменят съответно с 4,12 % и 0,0412.

Таблица 1

Прогнозно брутно крайно енергопотребление на [държава-членка] за топлинни и охладителни цели, електроенергия и транспорт в периода до 2020 г., като се вземат под внимание резултатите от мерките за енергийна ефективност и енергоспестяване  (2) в периода 2010—2020 г. (хил. тона нефтен еквивалент)

	2005 г.	2010 г.		2011 г.		2012 г.		2013 г.		2014 г.
	Базова година	Сценарий за сравнение	Сценарий за допълнителна енергийна ефективност	Сценарий за сравнение	Сценарий за допълнителна енергийна ефективност	Сценарий за сравнение	Сценарий за допълнителна енергийна ефективност	Сценарий за сравнение	Сценарий за допълнителна енергийна ефективност	Сценарий за сравнение	Сценарий за допълнителна енергийна ефективност
1. Енергия за топлинни и охладителни цели (3)
2. Електроенергия (4)
3. Енергия за транспорт, съгласно чл. 3, пар. 4, буква а) (5)
4. Брутно крайно енергопотребление (6)
Изчислението по-долу е необходимо да се прави само ако се прогнозира, че делът на крайното енергопотребление във въздушния транспорт ще надвишава 6,18 % (съответно 4,12 % за Малта и Кипър):
Крайно потребление във въздушния транспорт
Поправка заради ограничението на дела на въздушния транспорт (7) съгласно чл. 5, пар. 6
Общо потребление след въвеждането на поправката заради ограничението на данните за потреблението във въздушния транспорт

2015 г.

2016 г.

2017 г.

2018 г.

2019 г.

2020 г.

Сценарий за сравнение

Сценарий за допълнителна енергийна ефективност

Сценарий за сравнение

Сценарий за допълнителна енергийна ефективност

Сценарий за сравнение

Сценарий за допълнителна енергийна ефективност

Сценарий за сравнение

Сценарий за допълнителна енергийна ефективност

Сценарий за сравнение

Сценарий за допълнителна енергийна ефективност

Сценарий за сравнение

Сценарий за допълнителна енергийна ефективност

1. Енергия за топлинни и охладителни цели (3)

2. Електроенергия (4)

3. Енергия за транспорт, съгласно чл. 3, пар. 4, буква а) (5)

4. Брутно крайно енергопотребление (6)

Изчислението по-долу е необходимо да се прави само ако се прогнозира, че делът на крайното енергопотребление във въздушния транспорт ще надвишава 6,18 % (съответно 4,12 % за Малта и Кипър):

Крайно потребление във въздушния транспорт

Поправка заради ограничението на дела на въздушния транспорт (7) съгласно чл. 5, пар. 6

Общо потребление след въвеждането на поправката заради ограничението на данните за потреблението във въздушния транспорт

3.   ЦЕЛИ И КРИВИ НА РАСТЕЖА НА ДЕЛА НА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ

3.1.   Обща национална цел

Таблица 2

Обща национална цел за дела на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно енергопотребление през 2005 г. и 2020 г. (с възпроизвеждане на стойности от приложение I, част А от Директива 2009/28/ЕО)

A. Дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно енергопотребление през 2005 г. (S2005) (%)
B. Цел за дела на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно енергопотребление през 2020 г. (S2020) (%)
C. Очаквано общо приведено енергопотребление през 2020 г. (от таблица 1, последната клетка) (хил. т н.е.)
D. Очаквано количество на енергията от възобновяеми източници, съответстващо на целта за 2020 г. (изчислява се като B x C) (хил. т н.е.)

Държавите-членки могат да изберат варианта да прилагат гъвкавите мерки, предвидени в членове 6, 7, 8 и 11 от Директива 2009/28/ЕО, даващи възможност да бъде отчетено част от тяхното собствено потребление на възобновяема енергия за изпълнение на целите на друга държава-членка (други държави-членки) — или да отчита потреблението на възобновяема енергия в друга държава-членка (други държави-членки) за изпълнението на своите собствени цели. Също така съгласно разпоредбите на членове 9 и 10 от Директива 2009/28/ЕО държавите-членки могат да използват физически внос от трети страни на електроенергия от възобновяеми източници.

Като приложения към доклада можете да включите всякакви оценки на потенциала на възобновяемите енергийни източници във вашата страна.

Също така в приложения към доклада може да бъде добавена и информация за евентуални цели в областта на възобновяемата енергия на областно равнище, в големи градове или в големи енергийно интензивни промишлени отрасли (предприятия), допринасящи за изпълнението на националната цел.

3.2.   Секторни цели и криви на растежа

Съгласно член 4, параграф 1 от Директива 2009/28/ЕО от държавите-членки се изисква да определят свои цели за дела на енергията от възобновяеми източници в следните сектори:

—	енергия за топлинни и охладителни цели;

—	електроенергия;

—	енергия за транспорт.

Общата сума на целите в тези три сектора, изразени като прогнозни количества (в хил. т н.е.), включително планираното използване на гъвкави мерки, трябва да е поне равна на прогнозното количество енергия от възобновяеми източници, съответстващо на целта за съответната държава-членка за 2020 г. (както е посочена в последната клетка на таблица 2).

Също така целта за транспортния сектор следва да бъде съвместима с изискванията, посочени в член 3, параграф 4 от Директива 2009/28/ЕО, за 10 % дял на възобновяемата енергия в транспортния сектор. Следва да се отбележи обаче, че изчисляването на съответствието с целта, посочена в член 3, параграф 4, се отличава от изчисляването на приноса на транспортния сектор за изпълнение на общата националната цел на държавата-членка в областта на възобновяемата енергия.

При изчисляване специално на транспортната цел (а не на приноса на транспортния сектор за общата национална цел) следва да се спазват следните правила:

—

измежду течните горива само бензинът и дизеловото гориво се отчитат в знаменателя. Това означава, че не се отчитат използваните в авиацията керосин/дизелово гориво, както и течните горива, използвани в корабоплаването (но при все това се отчита дизеловото гориво, използвано в някои видове влакове и някои речни плавателни съдове);

—	биогоривата, произведени от отпадъци, остатъци, нехранителни целулозни материали и лигноцелулозни материали се отчитат двойно в числителя;

—	електроенергията от възобновяеми източници, използвана от пътни превозни средства, се отчита с коефициент 2,5 в числителя и в знаменателя.

Съгласно член 3, параграф 4, буква в) от Директива 2009/28/ЕО, за изчисляването на приноса на електроенергията, произведена от възобновяеми източници и потребявана от електрически превозни средства, държавите-членки могат да изберат да използват или средния дял на електроенергията от възобновяеми източници в Общността, или дела на електроенергията от възобновяеми източници в съответната държава-членка, измерен две години преди въпросната година. В качеството на оценка на средния дял на електроенергията от възобновяеми източници в Общността държавите-членки могат да използват подготвените от/за Европейската комисия прогнозни сценарии  (8).

Освен да зададат секторни цели за 2020 г., държавите-членки трябва да опишат също за всеки от секторите съответната крива на растежа на използването на възобновяема енергия в периода от 2010 до 2020 г. Секторните цели за възобновяема енергия по отношение на електроенергията и на енергията за топлинни и охладителни цели, както и съответните секторни криви на растежа представляват прогнозни оценки.

Горепосочената информация следва да се попълни от държавите-членки в таблица 3.

При попълването на тази информация държавите-членки могат да използват данните от по-подробното разпределение по видове на прогнозното потребление на възобновяема енергия, което се попълва в таблица 9. Изчислителните таблици 4а и 4b могат да послужат като упътване за подготовката на данните за таблица 3.

В горепосочената директива се изисква до 31 декември 2009 г. държавите-членки да публикуват и да нотифицират на Комисията своите прогнози за използване на гъвкави мерки. Държавите-членки могат да използват тези прогнози при попълването на съответните части от таблица 4а. Те обаче не са задължени да използват в своите планове за действие същите стойности, които са посочили в своите прогнозни документи. По-специално те биха могли да предпочетат да уточнят стойностите в светлината на информацията, съдържаща се в прогнозните документи на други държави-членки.

Таблица 3

Национални цели за 2020 г. и индикативна крива на растежа на енергията от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) съответно в секторите на енергията за топлинни и охладителни цели, електроенергията и транспорта

(очаква се изчислителните таблици 4а и 4b да послужат като упътване за подготовката на данните за таблица 3)

(%)

2005 г.

2010 г.

2011 г.

2012 г.

2013 г.

2014 г.

2015 г.

2016 г.

2017 г.

2018 г.

2019 г.

2020 г.

ВЕИ – Т & О (9)

ВЕИ - Е (10)

ВЕИ - Т (11)

Общ дял на ВЕИ (12)

Включително дял на ВЕИ, придобит по механизма за сътрудничество  (13)

Излишък, който може да се използва по механизма за сътрудничество  (13)

В съответствие с данните, посочени в приложение I, част Б от директивата			2011—2012 г.	2013—2014 г.	2015—2016 г.	2017—2018 г.		2020 г.
			S2005 + 20 % (S2020-S2005)	S2005 + 30 % (S2020-S2005)	S2005 + 45 % (S2020-S2005)	S2005 + 65 % (S2020-S2005)		S2020
Минимална индикативна крива на растежа на ВЕИ (14) (%)
Минимална индикативна крива на растежа на ВЕИ (хил. т н.е.)

Таблица 4a

Изчислителна таблица за енергията от възобновяеми източници, влизаща в състава на крайното енергопотребление на всеки от секторите

(хил. т н.е.)

2005 г.

2010 г.

2011 г.

2012 г.

2013 г.

2014 г.

2015 г.

2016 г.

2017 г.

2018 г.

2019 г.

2020 г.

(A) Прогнозно брутно крайно потребление на енергия от ВЕИ за топлинни и охладителни цели

(B) Прогнозно брутно крайно потребление на електроенергия от ВЕИ

(C) Прогнозно крайно потребление на енергия от ВЕИ в транспорта

(D) Прогнозно общо потребление на енергия от ВЕИ (15)

(E) Прогнозно прехвърляне на потребление на енергия от ВЕИ към други държави-членки

(F) Прогнозно прехвърляне на потребление на енергия от ВЕИ от други държави-членки

(G) Прогнозно потребление на енергия от ВЕИ, приведено за сравняване с целта (D) – (E) + (F)

Таблица 4b

Изчислителна таблица за дела на енергията от възобновяеми източници в транспорта

(хил. т н.е.)

2005 г.

2010 г.

2011 г.

2012 г.

2013 г.

2014 г.

2015 г.

2016 г.

2017 г.

2018 г.

2019 г.

2020 г.

(C) Прогнозно крайно потребление на енергия от ВЕИ в транспорта (16)

(H) Прогнозно крайно потребление на електроенергия от ВЕИ в автомобилния транспорт (17)

(I) Прогнозно потребление в транспорта на биогорива, произведени от отпадъци, остатъци, нехранителни целулозни и от лигноцелулозни материали (17)

(J) Очаквано прехвърляне за изпълнение на транспортната цел за енергия от ВЕИ (RES-T target): (C) + (2,5 – 1) x (H) + (2 – 1) x (I)

4.   МЕРКИ ЗА ПОСТИГАНЕ НА ЦЕЛИТЕ

4.1.   Обзор на всички политики и мерки за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници

Таблица 5

Обзор на всички политики и мерки

Наименование и означение на мярката	Вид на мярката (18)	Очакван резултат (19)	Целева група и/или дейност (20)	Съществуваща или планирана мярка	Начална и крайна дата на мярката
1.
2.
3.
…

4.2.   Специфични мерки за изпълнение на изискванията съгласно членове 13, 14 и 16 и от 17 до 21 от Директива 2009/28/ЕО

4.2.1.    Административни процедури и териториално и ресурсно планиране (член 13, параграф 1 от Директива 2009/28/ЕО)

При отговорите на следващите въпроси от държавите-членки се изисква да обяснят действащите национални правила относно разрешителните, сертификационни и лицензионни процедури, прилагани по отношение на енергийните централи и съответната инфраструктура от преносни и разпределителни мрежи, за производството на електроенергия, енергия за топлинни цели или енергия за охладителни цели, получени на база възобновяеми източници, както и по отношение на процесите на преобразуване на биомаса в биогорива или други енергийни продукти. В случаите, когато са необходими допълнителни стъпки, за да се осигури, че процедурите са пропорционални и необходими, от държавите-членки се изисква да опишат планираните преразглеждания, очакваните резултати и да посочат кои институции имат отговорността за извършване на такива преразглеждания. В случаите, когато информацията е специфична за дадена технология за възобновяема енергия, моля да посочите това. Също така ако областните или местните власти играят съществена роля, моля да дадете тази информация.

а)

Списък на съществуващите национални (и областни, ако има такива) законодателни и нормативни актове относно разрешителните, сертификационните и лицензионните процедури и относно териториалното и ресурсно планиране (spatial planning), които се прилагат по отношение на енергийните централи и съответната инфраструктура от преносни и разпределителни мрежи:

б)	Отговорно(и) министерство(а)/орган(и) и какви са неговите/техните компетенции в тази област:

в)	Предвидено преразглеждане с оглед на предприемане на подходящи стъпки съгласно посоченото в член 13, параграф 1 от Директива 2009/28/ЕО в срок до: [дата]

г)	Описание в резюме на съществуващите и на планираните мерки на областно/местно равнище (в случаите, когато има такива):

д)

Има ли установени излишни препятствия или непропорционални изисквания във връзка с разрешителните, сертификационни и лицензионни процедури, прилагани по отношение на енергийните централи и съответната инфраструктура от преносни и разпределителни мрежи, за производството на електроенергия, топлинна енергия или енергия за охлаждане от възобновяеми източници, както и по отношение на процесите на преобразуване на биомаса в биогорива или други енергийни продукти? Ако отговорът е положителен, кои са тези препятствия или непрофесионални изисквания?

е)

Какво е равнището (местно, областно или национално) на администрацията, отговаряща за разрешаването, сертифицирането и лицензирането на инсталации за възобновяема енергия и за местното териториално и ресурсно планиране (spatial planning)? (Ако това зависи от вида на инсталацията, моля да уточните.) Ако в процедурата участва повече от едно административно равнище, как се постига координацията между различните равнища? Как координацията между различните отговорни власти ще бъде подобрявана в бъдеще?

ж)

Как се осигурява достъпът до цялостна информация за процедирането със заявките за разрешаване, сертифициране и лицензиране и относно предоставяното съдействие на заявителите? Каква информация и какво съдействие относно заявките за разрешения за нови инсталации за възобновяема енергия са на разположение на потенциалните заявители?

з)

Как се улеснява хоризонталната координация между различните административни институции, отговарящи за различните части на разрешението? Колко на брой процедурни стъпки са необходими за получаване на окончателното позволение/лиценз/разрешение? Има ли обслужване на едно гише за координиране на всички стъпки? Съобщават ли се предварително сроковете и графиците за процедиране със заявките? Колко е средно необходимото време за получаване на решение по заявката?

и)	В разрешителните процедури отчитат ли се специфичните особености на различните технологии за възобновяема енергия? Ако отговорът е положителен, моля, опишете как става това. Ако те не се отчитат, предвиждате ли да правите това в бъдеще?

й)

Има ли специални процедури, например обикновено известяване, за малки децентрализирани инсталации (като слънчеви фотоволтаични модули и слънчеви колектори върху сградите или котли за биомаса в сградите)? Ако отговорът е положителен, какви са процедурните стъпки? Дали тези правила са публично достъпни за гражданите? Къде са публикувани? Планирано ли е въвеждането в бъдеще на процедури с обикновено известяване? Ако отговорът е положителен, за какви видове инсталации/системи? (Възможно ли е нетно (двупосочно) измерване на енергията?)

к)	Къде са публикувани таксите във връзка със заявките за позволения/лицензи/разрешения за нови инсталации? Отговарят ли те на административните разходи за предоставяне на такива разрешения? Планира ли се преразглеждане на тези такси?

л)

Има ли официални указания (guidance) за местните и областните административни власти във връзка с планирането, проектирането, изграждането и реконструирането на промишлени и жилищни райони, препоръчващи инсталирането на съоръжения и системи на база възобновяеми енергийни източници в секторите на електроенергията и на енергията за топлинни и охладителни нужди, включително в топлофикационни и мрежови охладителни системи? Ако не съществуват такива официални указания или те не са достатъчни, кога и как ще бъдат взети мерки за задоволяване на тази необходимост?

м)	Има ли специални обучения за служителите, изпълняващи разрешителни, сертификационни и лицензионни процедури за инсталации за възобновяема енергия?

4.2.2.    Технически спецификации (член 13, параграф 2 от Директива 2009/28/ЕО)

а)

Необходимо ли е технологиите за възобновяема енергия да отговарят на някои качествени стандарти, за да могат да бъдат подкрепени от помощни схеми? Ако отговорът е положителен, за кои видове инсталации се отнася това и какви са качествените стандарти? Съществуват ли национални или областни стандарти, които са по-строги от европейските стандарти?

4.2.3.    Сгради (член 13, параграф 3 от Директива 2009/28/ЕО)

Моля обърнете внимание, че при отчитане на увеличението на използването на енергия от възобновяеми източници (ВЕИ) в сгради не следва да се отчита електроенергията от ВЕИ от националната мрежа. В случая става дума за увеличеното местно подаване на топлинна енергия и/или електроенергия от ВЕИ за отделни сгради. Също може да бъде отчетено прякото подаване на топлинна или охладителна енергия от ВЕИ чрез топлофикационни или охладителни мрежи

а)	Посочете съществуващи национални или областни нормативни актове (ако има такива) и опишете в резюме местната правна уредба относно увеличаване на дела на енергията от ВЕИ в сградния сектор:

б)	Отговорно(и) министерство(а)/институция(и):

в)	Планирано преразглеждане на разпоредбите (ако има такова) със срок до: [дата]

г)	Описание в резюме на съществуващите и на планираните мерки на областно/местно равнище:

д)

Съществуват ли в строителните нормативи и правила минимално допустими равнища на използването на енергия от възобновяеми източници в сгради? В кои географски райони и какви са тези изисквания? (Моля, обобщете.) По-специално какви мерки са включени в тези правилници, за да се осигури увеличаване на използването на възобновяема енергия в сградния сектор? Какви планове за бъдещето има във връзка с тези изисквания/мерки?

е)

Какво е прогнозното увеличение на използването на енергия от възобновяеми източници в сградния сектор до 2020 г.? (Ако е възможно, поотделно за жилищните сгради — „еднофамилни“ и „многофамилни“, търговските, обществените и промишлените сгради.) (За да отговорите на този въпрос, може да използвате дадената по-долу таблица 6. Данните следва да са по години или за избрани години. Следва да бъде включено потреблението както на електроенергия, така и на енергия за топлинни и охладителни цели от възобновяеми източници.) Таблица 6 Прогнозна оценка на енергията от възобновяеми източници в сградния сектор (%)   2005 г. 2010 г. 2015 г. 2020 г. Жилищни сгради         Търговски сгради         Обществени сгради         Промишлени сгради         Общо

ж)

Дали в рамките на национална политика са разглеждани задължения за минимални равнища на възобновяемата енергия в нови и реконструирани сгради? Ако отговорът е положителен, какви са тези равнища? Ако засега не са разглеждани такива задължения, как ще бъде проучено до 2015 г. дали такъв политически вариант е уместен?

з)

Моля, опишете планове за постигане на положение, при което обществените сгради на национално, областно и местно равнище да служат като пример за използването на енергия от възобновяеми източници и за превръщането им в сгради с нулево потребление на конвенционална енергия в периода след 2012 г.? (Моля да вземете предвид изискванията съгласно Директивата за енергийните показатели на сградите — EPBD).

и)

Как се насърчават енергийноефективните технологии за възобновяема енергия в сградите? (Подобни мерки могат да се отнасят за котли за биомаса, термопомпи и слънчеви топлинни инсталации, които съответстват на изискванията за екомаркировка (eco-label) и на други стандарти, разработени на национално равнище и на равнището на Общността (вж. текста на член 13, параграф 6).

4.2.4.    Дейности за предоставяне на информация (член 14, параграфи 1, 2 и 4 от Директива 2009/28/ЕО)

Тук следва да бъдат описани сегашни и бъдещи информационни кампании и програми, както и кампании и програми за повишаване на общественото осъзнаване на разглежданите въпроси (awareness raising), а също и техните планирани прегледи на постиженията и очаквани резултати. Държавите-членки следва също да посочат коя отговорна институция ще наблюдава и оценява резултатите от програмите. В случаите, когато областните/местните власти играят съществена роля, моля да я посочите и да я опишете в резюме.

а)	Да се посочат съществуващите национални и/или областни нормативни актове (ако има такива) относно изискванията за предоставяне на информация съгласно член 14 от Директива 2009/28/ЕО:

б)	Отговорна(и) институция(и) за разпространяване на информация на национално, областно и местно равнище:

в)	Описание в резюме на съществуващите и на планираните мерки на областно/местно равнище (в случаите, когато има такива):

г)

Моля, опишете как се предоставя информация относно мерките за подпомагане на използването на възобновяеми източници за електроенергия, за енергия за топлинни и охладителни цели и за енергия в транспорта, на всички съответни участници в тези дейности (потребители, строители, монтажници, архитекти, доставчици на съответни съоръжения и на превозни средства). Кой отговаря за адекватността и за публикуването на тази информация? Има ли специфични информационни ресурси за различните целеви групи, като например крайни потребители, строители, управители на недвижими имоти, агенти за недвижими имоти, монтажници, архитекти, фермери, доставчици на съоръжения за използване на възобновяеми енергийни източници, служители в публичната администрация? Дали съответните информационни кампании или публични информационни центрове съществуват понастоящем, или са планирани за бъдещето?

д)

Кой отговаря за публикуването на информация относно печалбата, разходите и енергийната ефективност на съоръженията и системите, използващи възобновяеми енергийни източници за енергия за топлинни и охладителни цели и за електроенергия? (Доставчик на съоръжения или системи, публична институция или някой друг?)

е)

Как се предоставят указания за проектантите и архитектите, които да ги подпомагат при установяването на оптимална комбинация от възобновяеми енергийни източници, високоефективни технологии и топлофикационни и мрежови охладителни системи при планирането, проектирането, изграждането и реновирането на жилищни и индустриални райони? Кой отговаря за това?

ж)

Моля, опишете съществуващите и планираните информационни програми, както и програмите за осъзнаване на разглежданите въпроси (awareness raising) и за обучение на гражданите относно ползите и практическите въпроси при разработването и използването на възобновяеми енергийни източници. Каква е ролята на областните и местните действащи лица в съставянето и управлението на тези програми?

4.2.5.    Сертифициране на монтажници (член 14, параграф 3 от Директива 2009/28/ЕО)

а)	Да се посочат съществуващите национални и/или областни нормативни актове (ако има такива) относно сертификационни или еквивалентни квалификационни схеми съгласно член 14, параграф 3 от Директива 2009/28/ЕО:

б)	Отговорна(и) институция(и) за въвеждането и одобряването до 2012 г. на схеми за сертифициране/одобрение на монтажници на малки котли и печки за биомаса, слънчеви фотоволтаични и слънчеви топлинни системи, сондажни геотермални системи (shallow geothermal systems) и термопомпи:

в)	Има ли вече съществуващи такива схеми за сертифициране/одобрение? Ако отговорът е положителен, моля, опишете ги.

г)	Има ли публичнодостъпна информация за тези схеми? Публикувани ли са списъци на сертифицирани или одобрени монтажници? Ако отговорът е положителен, къде се публикува информацията? Има ли други подобни схеми, приети като еквивалентни на съответната национална/областна схема?

д)	Описание в резюме на съществуващите и на планираните мерки на областно/местно равнище (в случаите, когато има такива).

4.2.6.    Развитие на електроенергийната инфраструктура (член 16, параграфи 1 и от 3 до 6 от Директива 2009/28/ЕО)

В допълнение към текущото състояние и вече съществуващата нормативна уредба следва да бъдат описани и бъдещи дейности, планирани прегледи, отговорните институции в тази област и очакваните резултати.

а)	Посочете съществуващите национални нормативни актове, съдържащи изисквания относно електрическите мрежи (член 16):

б)

Как се осигурява развитието на преносните и разпределителните мрежи, така че те да могат да поемат целевото количество електроенергия от възобновяеми източници, като в същото време се гарантира сигурното действие на електроенергийната система? Как това изискване е включено в периодичните процедури на планиране на мрежата от страна на преносните и разпределителните оператори?

в)	Каква роля ще имат интелигентните мрежи, информационно-технологичните инструменти и акумулиращите съоръжения? Как ще бъде осигурено тяхното разработване?

г)	Планира ли се увеличаване на капацитета на междусистемните връзки със съседни страни? Ако отговорът е положителен, кои междусистемни връзки, с какви капацитети и в какви срокове?

д)

Какво се прави по отношение на ускоряване на разрешителните процедури във връзка с мрежовата инфраструктура? Какво е настоящото състояние и средно необходимото време за получаване на разрешение? Как това състояние може да бъде подобрено? (Моля да опишете настоящото състояние и нормативна уредба, установените „тесни места“ (bottlenecks) и плановете за ускоряване на процедурата, със съответен график за прилагането им и очаквани резултати.)

е)	Как се осигурява координация между разрешенията във връзка с мрежовата инфраструктура и другите административни процедури по отношение на планирането и проектирането?

ж)	Съществуват ли приоритетни права за присъединяване към мрежата или запазени капацитетни възможности за такова присъединяване, предназначени за нови инсталации за електропроизводство от възобновяеми източници?

з)	Има ли изградени инсталации за електроенергия от възобновяеми източници, които са готови за присъединяване към мрежата, но не са присъединени поради мрежови ограничения? Ако отговорът е положителен, какви стъпки се предприемат за разрешаването на този проблем и кога се очаква той да бъде разрешен?

и)

Има ли въведени и публикувани от операторите на преносните и разпределителните системи правила за разпределение и поемане на разходите за техническо адаптиране на мрежата? Ако отговорът е положителен, къде са публикувани те? Как се гарантира, че тези правила се основават на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии? Има ли специални правила за производителите, които се намират в периферни райони или райони с малка гъстота на населението? (В правилата за поемане на разходите (cost bearing rules) се определя коя част от разходите се поема от производителя на електроенергия, който желае да бъде присъединен към мрежата, и коя част — съответно от оператора на преносната или разпределителната система. В правилата за разпределяне на разходите (cost sharing rules) се определя как необходимите разходи следва да бъдат разпределени между последователно свързани производители, всички от които общо ползват усилени или нови електропроводи.)

й)

Моля, опишете как разходите за присъединяване и техническо приспособяване на мрежата се поемат от производителите и/или операторите на преносните и/или разпределителните системи? Как операторите на преносни и разпределителни системи могат да си възстановяват тези инвестиционни разходи? Планирани ли са бъдещи промени на тези правила за поемане на разходите? Какви промени предвиждате и какви резултати се очакват? (Съществуват няколко възможни варианта за разпределяне на разходите за присъединяване към мрежата. Държавите-членки могат да изберат един или комбинация от тях. При „цялостното“ („deep“) поемане на разходите за присъединяване разработчикът на инсталацията за генериране на електроенергия от възобновяеми източници поема редица разходи във връзка с мрежовата инфраструктура (присъединяване към мрежата, усилване и разширяване на мрежата). Друг подход е „частичното“ („shallow“) поемане на разходите, при което разработчикът поема само разходите за присъединяване, а не и за усилване и разширяване на мрежата (те са включени в мрежовите тарифи и се плащат от потребителите). Друг възможен вариант е когато всички разходи са изцяло социализирани и са включени в мрежовите тарифи.)

к)	Съществуват ли правила за разпределяне на разходите между първоначално и по-късно присъединени производители на електроенергия? Ако не съществуват, как се отчитат ползите за по-късно присъединените производители?

л)	Как се осигурява предоставянето от страна на операторите на преносни и разпределителни системи на желаещите да бъдат присъединени нови производители на необходимата информация за разходите, точен график за процедирането по техните искания и индикативен график за тяхното присъединяване към мрежата?

4.2.7.    Опериране на електрическите мрежи (член 16, параграфи 2, 7 и 8 от Директива 2009/28/ЕО)

а)	Как са гарантирани преносът и разпределението на електроенергия от възобновяеми източници от страна на операторите на преносни и разпределителни системи? Осигурен ли е приоритетен или гарантиран достъп?

б)	Как се осигурява, че операторите на преносни системи, при диспечерното управление на електрогенериращите инсталации, дават приоритет на тези от тях, които използват възобновяеми източници?

в)

Как се вземат мерки във връзка с оперирането на мрежата и пазара за свеждане до минимум на ограничаването на електропроизводството от възобновяеми източници? Какви видове мерки са планирани и кога се очаква да бъдат приложени? (За постигането на пазарни и мрежови условия, даващи възможност за включване на различни ресурси, може да се използват мерки като например търгуване в по-голяма близост до реалното време (преминаване от прогнозиране и определяне на графика на електропроизводителите за следващия ден към провеждане на тези дейности в рамките на текущия ден), събиране на пазарни зони, осигуряване на достатъчен капацитет за трансгранични междусистемни връзки и търговия, подобряване на сътрудничеството между съседните системни оператори, използване на усъвършенствани средства за комуникация и контрол, управление на електропотреблението и активно участие на потребителите в пазарите (чрез двупосочни комуникационни системи — интелигентно мерене), увеличаване на децентрализираното производство и на акумулирането (например чрез електрически автомобили) и активно управление на разпределителните мрежи (интелигентни мрежи).

г)	Дали енергийната регулаторна институция е информирана за тези мерки? Има ли тя необходимата компетентност да провежда мониторинг и да осигурява изпълнението на тези мерки?

д)	Интегрирани ли са в пазара на електроенергия инсталациите за производство на електроенергия от възобновяеми източници? Можете ли да опишете как? Какви са техните задължения във връзка с участието им в пазара на електроенергия?

е)	Какви са правилата при плащанията на такси по тарифите за пренос и разпределение от страна на производителите на електроенергия от възобновяеми източници?

4.2.8.    Включване на биогаз в мрежите за природен газ (член 16, параграфи 7, 9 и 10 от Директива 2009/28/ЕО)

а)	Как се осигурява, че заплащането на такси по тарифите за пренос и разпределение не е дискриминационно спрямо газовите горива, получени на база възобновяеми източници?

б)	Правена ли е оценка на необходимостта от разширяване на мрежовата структура за природен газ, така че да се улесни включването на газ от възобновяеми източници? Какъв е резултатът от оценката? Ако не е правена досега, предвидена ли е такава оценка в бъдеще?

в)	Публикувани ли са технически правила за присъединяване към мрежата на инсталации за биогаз и тарифи за такова присъединяване? Къде са публикувани тези правила?

4.2.9.    Развитие на инфраструктурата на топлофикационни и мрежови охладителни системи (член 16, параграф 11 от Директива 2009/28/ЕО)

а)

Моля, представете оценка на необходимостта от нова инфраструктура на топлофикационни и мрежови охладителни системи (district heating and cooling infrastructure), използващи възобновяеми енергийни източници и допринасящи за изпълнение на целта за 2020 г. Има ли, въз основа на тази оценка, планове за насърчаване на такива инфраструктурни проекти в бъдеще? Какви са очакваните приноси от страна на големи централи на база биомаса, слънчеви и геотермални съоръжения за топлофикационните и мрежовите охладителни системи?

4.2.10.    Биогорива и други течни горива от биомаса — критерии за устойчиво развито производство и верификация на тяхното спазване (членове от 17 до 21 от Директива 2009/28/ЕО)

В тази част от националния план за действие следва да бъде обяснена бъдещата стратегия на съответната държава-членка за изпълнение на критериите за устойчиво развитие при производството на биогорива и други течни горива от биомаса и за верификация на спазването на тези критерии.

а)	Как критериите за устойчиво развитие при производството на биогорива и други течни горива от биомаса (sustainability criteria for biofuels and bioliquids) ще бъдат приложени на национално равнище? (Планирана ли е правна уредба за това прилагане? Каква ще бъде институционалната структура?)

б)

Как ще бъде осигурено, че биогоривата и другите течни горива от биомаса, които се отчитат за изпълнение на националната цел за енергия от възобновяеми източници, на националните задължения за такава енергия и/или съответстват на изискванията за финансово подпомагане, отговарят на критериите за устойчиво развитие при производството, формулирани в член 17, параграфи от 2 до 5 от Директива 2009/28/ЕО? (Ще има ли национална институция или орган, отговаряща (отговарящ) за мониторинга и верификацията на спазването на тези критерии?)

в)	Ако предстои мониторингът на спазването на критериите да бъде възложен на национална институция или орган, дали тази институция или орган вече съществува? Ако отговорът е положителен, моля, посочете коя е тя. Ако отговорът е отрицателен, кога тя ще бъде създадена?

г)

Моля да предоставите информация за съществуването на национална правна уредба за зониране на видовете земи и национален поземлен регистър, които да се използват за проверяване на спазването на член 17, параграфи от 3 до 5 от Директива 2009/28/ЕО. Как икономическите оператори могат да получат достъп до тази информация? (Моля да предоставите информация относно наличието на правила и разграничения между различните видове статут на земите, като например район на биоразнообразие, защитен район и т.н.; както и информация за компетентния национален орган, който ще наблюдава този поземлен регистър и промените в статута на земите).

д)	Що се отнася до защитените райони, моля да предоставите информация по кой национален, европейски или международен защитен режим са класифицирани те.

е)	Каква е процедурата за изменение на статута на земите? Кой наблюдава и докладва на национално равнище измененията в статута на земите? Колко често се актуализира регистърът за зонирането на земите (ежемесечно, ежегодно, на всеки две години и т.н.)?

ж)	Как се осигурява и верифицира на национално равнище спазването на добрите агро-екологични практики и другите кръстосани изисквания (съгласно член 17, параграф 6 от Директива 2009/28/ЕО)?

з)

Възнамерявате ли да съдействате за създаването на доброволна(и) „сертификационна(и)“ схема(и) по отношение на устойчиво развитото производство на биогорива и други течни горива от биомаса, както е описано в член 18, параграф 4, втора алинея от Директива 2009/28/ЕО? Ако отговорът е положителен, по какъв начин?

4.3.   Схеми за подпомагане и насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници в сектора на електроенергията, прилагани от държава-членка или от група от държави-членки

Помощните схеми могат да бъдат регулаторни — като в този случай те включват цели и/или задължения. Те могат да осигуряват финансова подкрепа или при инвестирането, или при експлоатацията на дадена инсталация. Съществуват също интелектуални мерки (soft measures), като например информационни или образователни кампании или кампании за подобрено осъзнаване от обществеността на разглеждания въпрос (information, education or awareness raising campaigns). Тъй като интелектуалните мерки са описани по-горе, настоящата оценка следва да е насочена към регулаторните и финансовите мерки.

Моля, опишете съществуващите схеми, с позоваване на съответните нормативни актове, подробности относно всяка схема, времетраене (с посочване на началната и крайната дата), въздействие, постигнато в минали периоди, а също така обяснете дали се планира реформиране на схемите или бъдещи нови схеми и кога се очаква те да влязат в действие. Какви са очакваните резултати?

Регулиране

Чрез регулирането могат да бъдат зададени цел/цели и задължения. В случай че съществува такава цел, моля посочете следните данни за нея:

а)	Кое е правното основание за това задължение/цел?

б)	Има ли специфични цели за отделни технологии?

в)	Какви са конкретните задължения/цели по години (по технологии)?

г)	Кой трябва да изпълни задължението?

д)	Какви са последиците при неизпълнение?

е)	Съществува ли механизъм за надзор върху изпълнението?

ж)	Съществува ли механизъм за промяна на задълженията/целите?

Финансово подпомагане

Финансовото подпомагане може да бъде осъществявано по различни начини. Примери за това са: финансово подпомагане на инвестициите, безвъзмездна помощ за капиталови разходи, нисколихвени заеми, освобождаване от данъци или намаление на данъци, възстановяване на данъци, тръжни схеми, задължения за дял на възобновяемата енергия — със или без зелени сертификати (търгуеми зелени сертификати), преференциални цени (feed-in tariffs), преференциални премии върху цените, доброволни схеми.

Моля за всяка една схема да дадете подробно описание, като отговорите на следните въпроси:

а)	Какво е наименованието и кратко описание на схемата?

б)	Схемата доброволна ли е или задължителна?

в)	Кой управлява схемата? (Институция, която я прилага, наблюдаващ орган)

г)	Какви мерки са взети за осигуряване на наличието на бюджетните средства/финансирането, необходими за постигането на националната цел?

д)	Как схемата съответства на изискванията за дългосрочна сигурност и надеждност?

е)	Дали схемата периодично се преразглежда? Какъв вид механизъм съществува за обратно въздействие (feed-back) или настройка (adjustment)? Как е била оптимизирана схемата досега?

ж)	Различна ли е оказваната помощ в зависимост от технологията?

з)	Какви са очакваните въздействия, изразени като енергопроизводство?

и)	Дали помощта зависи от изпълнението на критерии за енергийна ефективност?

й)	Дали мярката е съществуваща? Моля, посочете съответния национален нормативен акт?

к)	Дали схемата е планирана за бъдеще време? Кога тя ще влезе в действие?

л)	Каква начална и каква крайна дата (продължителност) са зададени за цялата схема?

м)	Зададени ли са максимална и минимална мощност (размер) на системите, които отговарят на условията за предоставяне на помощ?

н)	Възможно ли е един и същ проект да бъде подпомогнат по повече от една мярка за оказване на помощ? Кои мерки могат да бъдат съчетавани?

о)	Съществуват ли регионални/местни схеми? Ако отговорът е положителен, моля, дайте информация по същите въпроси.

Специфични въпроси по отношение на финансовото подпомагане на инвестиции:

а)	Какъв вид помощ се предоставя по схемата? (Субсидии, безвъзмездна помощ за капиталови разходи (capital grants), нисколихвени заеми, освобождаване от данъци или намаление на данъци, възстановяване на данъци)

б)	Кой може да се възползва от схемата? Отнася ли се тя за точно определена(и) технология(и)?

в)	Дали заявките за помощ могат да бъдат подавани и удовлетворявани непрекъснато, или има периодични покани? Ако поканите са периодични, моля, опишете колко начесто са те и какви са техните условия?

Специфични въпроси по отношение на търгуемите сертификати:

а)	Има ли задължение по отношение на дела на електроенергията от възобновяема енергия в общото количество доставяна електроенергия?

б)	Към кого е задължението?

в)	Има ли специфични обхвати за отделни технологии?

г)	Кои технологии са обхванати от схемата?

д)	Разрешена ли е международната търговия със сертификатите? При какви условия?

е)	Има ли зададена минимална цена на сертификатите?

ж)	Предвидена ли е санкция при неизпълнение на задължението?

з)	Каква е средната цена на сертификата? Обявена ли е тя публично? Къде?

и)	Каква е схемата за търгуване със сертификатите?

й)	Колко продължително може дадена инсталация да участва в схемата?

Специфични въпроси относно фиксираните преференциалните цени (feed-in fixed tariffs):

а)	Какви са условията за придобиване на право на преференциална цена?

б)	Съществува ли лимит за годишния обем на електропроизводството или за инсталираната мощност, по които може да се плати преференциална цена?

в)	Схемата специфична ли е за различните технологии? Какви са тарифните равнища за всяка технология?

г)	Има ли и други критерии за използване на различни тарифни стойности?

д)	За колко продължителен период от време са гарантирани фиксираните тарифни преференциални цени?

е)	Предвидена ли е настройка на тарифите в схемата?

Специфични въпроси относно преференциалните премии върху цените (feed-in premiums):

а)	Какви са условията за придобиване на право на преференциална премия?

б)	Съществува ли лимит за годишния обем на електропроизводството или за инсталираната мощност, по които може да се плати преференциална премия?

в)	Дали преференциалните премии са алтернатива на преференциалните цени?

г)	Схемата специфична ли е за различните технологии? Какви са тарифните равнища за всяка технология?

д)	Съществува ли минимално и/или максимално ограничение за премиите? Моля, уточнете.

е)	За колко продължителен период от време са гарантирани премираните цени?

ж)	Предвидена ли е настройка на тарифите в схемата?

Специфични въпроси по отношение на тръжните процедури за производство на възобновяема енергия:

а)	Какви са периодичността и размерът на тръжните процедури?

б)	Кои технологии се посочват?

в)	Тръжните процедури интегрирани ли са с развитието на преносните и разпределителните мрежи?

4.4.   Схеми за подпомагане и насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници при производството на енергия за топлинни и охладителни цели, прилагани от държава-членка или от група от държави-членки

Моля, следвайте структурата на точка 4.3 и отговорете на посочените там въпроси, този път по отношение на използването на възобновяеми източници за производство на енергия за топлинни и охладителни цели. Моля да отговорите и по следните допълнителни точки:

а)	Как схемите за подпомагане на електропроизводството от възобновяеми източници са адаптирани за насърчаване на използването на когенерация (CHP) на база възобновяеми източници?

б)	Какви схеми за подпомагане съществуват, които да насърчават използването на топлофикационни и мрежови охладителни системи на база възобновяеми източници?

в)	Какви схеми за подпомагане съществуват, които да насърчават използването на малки отоплителни и охладителни системи на база възобновяеми източници?

г)	Какви схеми за подпомагане съществуват, които да насърчават използването на топлинна и охладителна енергия на база възобновяеми източници в промишлеността?

4.5.   Схеми за подпомагане и насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници в транспорта, прилагани от държава-членка или от група от държави-членки

Моля, следвайте структурата на точка 4.3 и отговорете на посочените там въпроси, този път по отношение на използването на възобновяеми източници за производство на енергия за транспортния сектор. Моля, направете разграничения в зависимост от видовете транспорт — например автомобилен транспорт (road transport) и неавтомобилен сухопътен транспорт (non-road land transport). Моля да отговорите и по следните допълнителни точки:

а)	Какви са конкретните задължения/цели по години (съответно по видове горива или технологии)?

б)	Има ли различия в подпомагането в зависимост от видовете горива или технологии? Има ли специфично подпомагане за биогоривата, които съответстват на критериите от член 21, параграф 2 от директивата?

4.6.   Специфични мерки за насърчаване на използването на енергия от биомаса

Биомасата има важна роля като първичен енергиен ресурс и в трите разглеждани сектора: енергия за топлинни и охладителни цели, електроенергия и транспорт. Съществено значение за планирането на ролята и взаимодействието между различните видове употреби на биомасата — за енергийни и за неенергийни цели, има наличието на национална стратегия за биомасата. Ето защо от държавите-членки се изисква да оценят потенциала на собствените ресурси от биомаса и да реализират по-голяма степен на мобилизация — както на собствените, така и на вносните ресурси от биомаса. Следва да бъдат анализирани въздействието върху и взаимодействието с други неенергийни сектори (като например хранително-вкусовата, целулозно-хартиената, строителната, мебелната промишленост и др.).

4.6.1.    Добити количества енергийна биомаса: от собствени ресурси и от внос

По тази точка държавите-членки следва да представят оценка на разполагаемите добити количества енергийна биомаса от собствени ресурси и на необходимите вносни количества.

Трябва да бъдат разграничени следните видове биомаса: (А) от горското стопанство — (1) пряк добив, (2) непряко получени количества; (B) от селското и рибното стопанство — (1) пряк добив и (2) странични продукти/остатъци от преработка; и (С) от отпадъци — (1) биоразградима фракция на твърдите битови отпадъци, (2) биоразградима фракция от твърдите промишлени отпадъци и (3) утайки от пречиствателни станции за отпадъчни води. Изисква се да бъдат предоставени данни в началната графа за всяка подкатегория, а при възможност може да се предостави и по-подробна информация. Сумарните стойности обаче следва да отразяват категоризацията в таблица 7 и да са изразени в съответните мерни единици, посочени в тази таблица. Трябва да бъде отразена ролята на вносните количества (от ЕС и от останалия свят) и на износа (по възможност с данни за износа за ЕС и за останалия свят).

Моля да имате предвид, че дървесните трески (wood chips), брикети и пелети може да произхождат както пряко, така и непряко от дърводобива в горското стопанство. Ако в таблицата включите информация за пелети, следва да отбележите дали суровината произхожда от пряк добив или непряко получени количества.

По отношение на биогаза и биогоривата в таблица 7 следва да бъдат посочени всички съществуващи, а не само използваните количества суровини. Отчетен е фактът, че е трудно да се посочат точни данни за внасяните и изнасяните количества суровини за биогорива, поради което може да се наложи да се използват оценки. Като алтернативна възможност, ако информацията за внасяните количества се дава на база на количествата биогорива от внос, това трябва да бъде уточнено в таблицата.

Таблица 7

Добити количества енергийна биомаса през 2006 г.

Сектор, от който произхожда биомасата		Количество на собствените ресурси (21)	Внос		Износ	Нетно количество	Производство на първична енергия (хил. т н.е.)
			ЕС	извън ЕС	ЕС/извън ЕС
(A) Биомаса от горското стопанство (22):	Включително:
	(1) Пряк добив на дървесна биомаса от горите и залесените райони, предназначен за енергопроизводство
	Незадължително попълване — ако разполагате с информация, бихте могли да включите подробни данни за суровината по тази категория, както следва: а) дърводобив б) остатъци от дърводобива (вършина, клони, кори, пънове) в) остатъци от ландшафтни дейности (дървесна биомаса от паркове, градини, дървесни редици, храсти) г) други (моля, посочете видовете)
	(2) Непряко получени количества дървесна биомаса за енергопроизводство
	Незадължително попълване — ако разполагате с информация, бихте могли да дадете подробни данни за: а) остатъци от дъскорезници, дървообработване, мебелната индустрия (кори, дървесни стърготини) б) странични продукти от целулозно-хартиената промишленост (черна луга, талово масло) в) обработени дървесни горива г) дървесни отпадъци от потребление (рециклирана дървесина за енергопроизводство, битови дървесни отпадъци) д) други (моля, посочете видовете)
(В) Биомаса от селското и рибното стопанство	Включително:
	(1) Селскостопански култури и рибни продукти, които пряко се използват за енергопроизводство
	Незадължително попълване — ако разполагате с информация, бихте могли да дадете подробни данни за: а) полски култури (житни, маслодайни, захарно цвекло, силажна царевица) б) трайни насаждения в) бързооборотни дървета г) други енергийни култури (тревисти) д) водорасли е) други (моля, посочете видовете)
	(2) Селскостопански странични продукти/остатъци от преработка и рибни странични продукти, използвани за енергопроизводство
	Незадължително попълване — ако разполагате с информация, бихте могли да дадете подробни данни за: а) слама б) тор в) животински мазнини г) Месо и костно брашно д) странични продукти във вид на кюспе (включително от слънчогледови люспи и маслинени костилки) е) биомаса от плодове (включително черупки и костилки) ж) рибни странични продукти з) изрезки от лозя, маслинови и овощни дървета и) други (моля, посочете вида)
(C) Биомаса от отпадъци	Включително:
	(1) Биоразградимата част от твърдите битови отпадъци, включително биологичните отпадъци (биоразградими градински и паркови отпадъци, хранителни и кухненски отпадъци от домакинствата, ресторантите, столовете и магазините на дребно, както и други подобни отпадъци от хранително-вкусови предприятия) и сметищния газ
	(2) Биоразградимата част от промишлените отпадъци (включително хартия, картон, палети)
	(3) Утайки от пречиствателни станции за отпадъчни води

Моля, опишете използваната изчислителна методика и коефициентите за преобразуване за определяне на разполагаемите ресурси за производство на първична енергия.

Моля, уточнете на каква база е определена биоразградимата част от твърдите битови отпадъци и от промишлените отпадъци.

Моля, използвайте таблица 7а, за да дадете оценка на използването на биомаса за енергопроизводство през 2015 г. и 2020 г. (като следвате категоризацията, използвана в таблица 7).

Таблица 7a

Прогнозна оценка на количествата енергийна биомаса, които ще бъдат добити през 2015 г. и 2020 г.

Сектор, от който произхожда биомасата		2015 г.		2020 г.
		Прогнозно количество на собствените ресурси	Производство на първична енергия (хил. т н.е.)	Прогнозно количество на собствените ресурси	Производство на първична енергия (хил. т н.е.)
(А) Биомаса от горското стопанство:	(1) Пряк добив на дървесна биомаса от горите и залесените райони, предназначен за енергопроизводство
	(2) Непряко получени количества дървесна биомаса за енергопроизводство
(B) Биомаса от селското и рибното стопанство	(1) Селскостопански култури и рибни продукти, които пряко се използват за енергопроизводство
	(2) Селскостопански странични продукти/остатъци от преработка и рибни странични продукти, използвани за енергопроизводство
(C) Биомаса от отпадъци	(1) Биоразградимата част от твърдите битови отпадъци, включително биологичните отпадъци (биоразградими градински и паркови отпадъци, хранителни и кухненски отпадъци от домакинствата, ресторантите, столовете и магазините на дребно, както и други подобни отпадъци от хранително-вкусови предприятия) и сметищния газ
	(2) Биоразградимата част от промишлените отпадъци (включително хартия, картон, палети)
	(3) Утайки от пречиствателни станции за отпадъчни води

Каква е прогнозната оценка на количествата вносна биомаса в периода до 2020 г.? Моля, уточнете прогнозните количества (в хил. тона н.е.) и посочете страните, от които е възможно да се осъществява внос.

В допълнение към горепосочената информация моля да посочите сегашната площ на селскостопанските земи, които се използват за отглеждане на култури, специално предназначени за енергопроизводство, както следва:

Таблица 8

Използване през 2006 г. на селскостопански земи за отглеждане на енергийни култури

(ha)
Селскостопански земи, използвани за отглеждане на енергийни култури	Площ
1. Земи, използвани за отглеждане на бързооборотни дървесни видове (върби, тополи)
2. Земи, използвани за други енергийни култури, като например тревисти култури (жълта тръстикова трева — Phalaris arundinacea, стреловидна трева — Panicum virgatum, слонска трева — Miscanthus), сорго

4.6.2.    Мерки за увеличаване на разполагаемите ресурси от биомаса, като се вземат предвид нуждите на други потребители на биомаса (секторите, използващи суровини от селското и горското стопанство)

Мобилизация на нови източници на биомаса:

а)	Моля, посочете площта на деградиралите земи.

б)	Моля, посочете площта на необработваните земи със селскостопанско предназначение.

в)	Има ли предвидени мерки за насърчаване на използването на необработваните земи със селскостопанско предназначение, деградиралите земи и др. за отглеждане на енергийни култури?

г)	Планира ли се енергийно използване от вече разполагаеми суровини (като например животински тор)?

д)	Има ли специфична политика за насърчаване на производството и използването на биогаз? Какви видове приложения се насърчават (като гориво за локални котли, в топлофикацията, чрез мрежи за пренос на биогаз, чрез включване в мрежата за природен газ)?

е)

Какви мерки са планирани за подобряване на горскостопанската практика, така че да се постигне максимален добив на биомаса от горите по устойчиво развит начин? (23) Как може да се подобри стопанисването на горите, с оглед на повишаване на бъдещия прираст? Какви мерки са планирани за постигането на максимален добив на биомаса, които вече могат да бъдат практически приложени?

Въздействие върху други сектори:

а)

Как могат да бъдат наблюдавани въздействията на енергийното използване на биомасата върху други сектори, ползващи селскостопански и горскостопански суровини? Какви са тези въздействия? (Ако е възможно, моля да дадете резултати за въздействията и в количествено изражение.) Планирано ли е бъдещо наблюдение на тези въздействия?

б)

Какъв вид развитие се прогнозира в други сектори, използващи селскостопански и горскостопански суровини, което би могло да повлияе върху енергийното използване на биомасата? (Например, възможно ли е подобрена ефективност/производителност да доведе до увеличение или намаление на количеството на страничните продукти, които могат да се използват за енергийни цели?)

4.7.   Планирано използване на статистически прехвърляния между държави-членки и планирано участие в съвместни проекти с други държави-членки и трети страни

В този подраздел следва да бъде описано очакваното прилагане на механизми за сътрудничество между държавите-членки, както и между държави-членки и трети страни. Тази информация следва да съответства на информацията, предоставена в прогнозния документ, посочен в член 4, параграф 3 от Директива 2009/28/ЕО.

4.7.1.    Процедурни аспекти

а)	Опишете (стъпка по стъпка) националните процедури, които са въведени или предстои да бъдат въведени с цел уреждане на статистически прехвърляния или на съвместни проекти (включително като посочите отговорните институции и данни за контакт).

б)	Опишете начините, по които частни организации могат да предлагат и да участват в съвместни проекти с други държави-членки или с трети страни.

в)	Посочете критериите, по които ще се определя кога може да се прилагат статистически прехвърляния или съвместни проекти.

г)	Какъв ще бъде механизмът, по който други заинтересовани държави-членки да могат да участват в даден съвместен проект?

д)	Желаете ли да участвате в съвместни проекти в други държави-членки? Каква инсталирана мощност, съответно какво годишно електропроизводство или топлопроизводство планирате да подпомогнете? Как предвиждате да предоставите схеми за подпомагане на такива проекти?

4.7.2.    Прогнозно допълнително спрямо индикативната крива производство на енергия от възобновяеми източници, което би могло да се прехвърли на други държави-членки

Моля, попълнете тази информация в таблица 9.

4.7.3.    Прогнозен потенциал за съвместни проекти

а)	В кои сектори можете да предложите разработване чрез съвместни проекти на използване на възобновяема енергия на ваша територия?

б)	Уточнена ли е технологията, която да бъде разработена? С каква инсталирана мощност, съответно какво годишно електропроизводство или топлопроизводство?

в)	Как ще бъдат избирани обектите за съвместни проекти? (Например, дали местните и областните власти или помощни организации ще могат да препоръчват такива обекти? Или дали всеки проект ще може да участва, независимо от неговото местоположение?)

г)	Имате ли информация за потенциални възможности за съвместни проекти в други държави-членки или в трети страни? (В кой сектор? С каква мощност? Каква е планираната помощ? За кои технологии?)

д)	Имате ли някакво предпочитание за подкрепа на определени технологии? Ако отговорът е положителен, кои са те?

4.7.4.    Прогнозно потребление на енергия от възобновяеми източници, което да бъде задоволено от други източници, различни от собственото национално производство

Моля, попълнете изискваната информация в таблица 9.

Таблица 9

Прогнозно допълнително и/или недостатъчно спрямо индикативната крива производство на енергия от възобновяеми източници, което би могло да се прехвърли на/от други държави-членки от/на [държава-членка]

(хил. т н.е.)
	2010 г.	2011 г.	2012 г.	2013 г.	2014 г.	2015 г.	2016 г.	2017 г.	2018 г.	2019 г.	2020 г.
Предполагаемо допълнително количество съгласно прогнозния документ
Предполагаемо допълнително количество съгласно Националния план за действие в областта на енергията от възобновяеми източници (NREAP)
Предполагаем недостиг съгласно прогнозния документ
Предполагаем недостиг съгласно Националния план за действие в областта на енергията от възобновяеми източници (NREAP)

5.   ОЦЕНКИ

5.1.   Общ очакван принос на всяка една технология за производство на енергия от възобновяеми източници с оглед постигане на обвързващите цели за 2020 г. и на индикативната крива за дела на енергията от възобновяеми източници в производството на електроенергия, на енергия за топлинни и охладителни цели, както и в транспорта

Приносът на всяка една технология за производство на енергия от възобновяеми източници с оглед постигане на индикативната крива и на целите за 2020 г. в секторите на електроенергията, енергията за топлинни и охладителни цели и транспорта следва да бъде оценен при възможен бъдещ сценарий, без непременно да се задава цел или задължение за всяка технология.

По отношение на сектора на електроенергията следва да бъдат посочени за отделните технологии стойностите на прогнозната инсталирана мощност (в MW) и на годишното електропроизводство (в GWh). При водноелектрическите централи следва да се направи разграничение между централите с инсталирана мощност под 1 MW, централите с инсталирана мощност от 1 до 10 MW и централите с инсталирана мощност над 10 MW. За електропроизводството от слънчева енергия следва да бъдат посочени данни поотделно за фотоволтаичните инсталации и за слънчевите електроцентрали, работещи на принципа на концентрация на светлината. Данните за вятърните инсталации следва да бъдат посочени поотделно за разположените на сушата и в морето инсталации. При инсталациите за биомаса следва да бъде направено разграничение между инсталациите за електропроизводство на базата на твърда, течна и газообразна биомаса.

При оценяване на сектора на енергията за топлинни и охладителни цели следва да бъдат направени оценки както за инсталираната мощност, така и за енергопроизводството на база геотермална енергия, слънчева енергия, термопомпи и технологии за използване на биомаса, като за последната категория се направи разпределение съответно за твърда, течна и газообразна биомаса. Също така следва да бъде оценен приносът на отоплителни централи, използващи възобновяеми енергийни източници.

Приносът на отделните технологии за постигане на целта за енергия от възобновяеми източници в транспортния сектор следва да бъде посочен поотделно за обичайните биогорива (биоетанол и биодизел), за биогоривата от отпадъци и остатъци, за биогоривата от нехранителни целулозни материали или от лигноцелулозни материали, за биогаза, за електроенергията от възобновяеми източници и за водорода, произведен на базата на възобновяеми енергийни източници.

В случай че разполагате с оценки за възможното развитие на прилагането на някои технологии по области, моля да ги посочите след таблицата.

Таблица 10.а

Оценка на прогнозния общ принос (изразен като инсталирана мощност и брутно електропроизводство) на всяка една технология за електропроизводство от възобновяеми източници в [държава-членка] за постигане на целите за 2020 г. и на индикативната крива за дяловете на енергията от възобновяеми източници в електроенергията през периода 2010—2014 г.

2005 г.

2010 г.

2011 г.

2012 г.

2013 г.

2014 г.

MW

GWh

MW

GWh

MW

GWh

MW

GWh

MW

GWh

MW

GWh

ВЕЦ:

< 1MW

1 MW—10 MW

> 10MW

Включително ПАВЕЦ

Геотермални електроцентрали

Слънчеви електроцентрали:

Фотоволтаични

С концентриране на светлината

Централи, използващи енергията на приливите и отливите, енергията на вълните и океанската енергия

Вятърни инсталации:

Разположени на сушата

Разположени в морето

Електроцентрали на база биомаса:

Твърда биомаса

Биогаз

Течни горива от биомаса  (24)

Общо

От които когенерационни централи (CHP)

Таблица 10.b

Оценка на прогнозния общ принос (изразен като инсталирана мощност и брутно електропроизводство) на всяка една технология за електропроизводство от възобновяеми източници в [държава-членка] за постигане на целите за 2020 г. и на индикативната крива за дяловете на енергията от възобновяеми източници в електроенергията през периода 2015—2020 г.

2015 г.

2016 г.

2017 г.

2018 г.

2019 г.

2020 г.

MW

GWh

MW

GWh

MW

GWh

MW

GWh

MW

GWh

MW

GWh

ВЕЦ:

< 1MW

1 MW—10 MW

> 10MW

Включително ПАВЕЦ

Геотермални електроцентрали

Слънчеви електроцентрали:

Фотоволтаични

С концентриране на светлината

Централи, използващи енергията на приливите и отливите, енергията на вълните и океанската енергия

Вятърни инсталации:

Разположени на сушата

Разположени в морето

Електроцентрали на база биомаса:

Твърда биомаса

Биогаз

Течни горива от биомаса  (25)

Общо

От които когенерационни централи (CHP)

Таблица 11

Оценка на прогнозния общ принос (в крайното енергопотребление  (26) на всяка една технология за производство на енергия от възобновяеми източници в [държава-членка] за постигане на обвързващите цели за 2020 г. и на индикативната крива за дяловете на енергията от възобновяеми източници в енергията за топлинни и охладителни цели през периода 2010—2020 г.

(хил. т н.е.)

2005 г.

2010 г.

2011 г.

2012 г.

2013 г.

2014 г.

2015 г.

2016 г.

2017 г.

2018 г.

2019 г.

2020 г.

Геотермална енергия (с изключение на нискотемпературната геотермална топлина, използвана в термопомпени инсталации)

Слънчева енергия

Биомаса:

Твърда биомаса

Биогаз

Течни горива от биомаса  (27)

Възобновяема енергия от термопомпи: вкл. въздушносвързани вкл. земносвързани вкл. водносвързани

Общо

От която за топлофикационни системи  (28)

От която биомаса, използвана в домакинствата  (29)

Таблица 12

Оценка на прогнозния общ принос на всяка една технология за производство на енергия от възобновяеми източници в [държава-членка] за постигане на обвързващите цели за 2020 г. и на индикативната крива за дяловете на енергията от възобновяеми източници в транспортния сектор през периода 2010—2020 г.  (30)

(хил. т н.е.)

2005 г.

2010 г.

2011 г.

2012 г.

2013 г.

2014 г.

2015 г.

2016 г.

2017 г.

2018 г.

2019 г.

2020 г.

Биоетанол/био етил терт-бутил етер (bio-ETBE)

От които биогорива  (31) съгласно член 21, параграф 2)

От които вносни  (32)

Биодизел

От който биогорива  (31) съгласно член 21, параграф 2

От който вносен  (33)

Водород, произведен на базата на възобновяеми енергийни източници

Електроенергия от възобновяеми източници

Вкл. използвана в автомобилния транспорт

Вкл. използвана в неавтомобилния транспорт

Други (като биогаз, студенопресовано олио и т.н.) — моля, посочете видовете

От които биогорива  (31) съгласно член 21, параграф 2

Общо

5.2.   Общ очакван принос на мерките за енергийна ефективност и енергоспестяване с оглед постигане на обвързващите цели за 2020 г. и на индикативната крива за дела на енергията от възобновяеми източници в производството на електроенергия, на енергия за топлинни и охладителни цели и на енергия в транспорта.

Отговорът по това изискване следва да бъде включен в таблица 1 в глава 2.

5.3.   Оценка на въздействията (попълва се по желание)

Таблица 13

Прогнозни разходи и ползи от мерките за подпомагане по политиката за енергия от възобновяеми източници

Мярка	Очаквано използване на енергия от възобновяеми източници (хил. т н.е.)	Очаквани разходи (в евро) — посочете времеви график	Очаквано намаление на емисиите на парникови газове, разпределено по видове газове (т/година)	Очаквано създаване на работни места

5.4.   Подготовка на национален план за действие в областта на енергията от възобновяеми източници и проследяване на неговото прилагане

а)	Как са участвали областните и/или местните власти и/или градовете в подготовката на този план за действие? Участвали ли са други заинтересовани страни?

б)

Планира ли се разработването на областни/местни стратегии за енергия от възобновяеми източници? Ако отговорът е положителен, бихте ли дали допълнителни разяснения? В случай на делегиране на съответни правомощия на областно/местно равнище, чрез какъв механизъм ще се осигури изпълнението на националната цел?

в)	Моля, опишете общественото обсъждане, проведено при подготовката на настоящия план за действие.

г)	Моля, посочете вашия национален пункт за контакт/национална институция или орган, носещ отговорност за проследяване на прилагането на Плана за действие в областта на енергията от възобновяеми източници.

д)	Разполагате ли със система за мониторинг, включваща показатели за индивидуалните мерки и инструменти, чрез която да се проследява прилагането на Националния план за действие в областта на енергията от възобновяеми източници? Ако отговорът е положителен, моля, дайте подробна информация за нея.

---

(1)  ОВ L 304, 14.11.2008 г., стр. 1.

(2)  Тези прогнозни оценки за енергийната ефективност и енергоспестяванията следва да са в съответствие с други подобни прогнозни оценки, които държавите-членки нотифицират на Европейската комисия, по-специално с тези в плановете за действие по Директивата за енергийните услуги и по Директивата за енергийните показатели на сградите. Ако в тези планове за действие се използват други мерни единици, следва да бъдат посочени съответните коефициенти на преобразуване.

(3)  Това е крайното енергопотребление чрез всички енергоносители с изключение на електроенергията, за всякакви цели с изключение на транспортните дейности, плюс потреблението на топлинна енергия за собствените нужди на електроцентралите и топлоцентралите, както и топлинните загуби по мрежите (позиция „2. Потребление за собствени нужди на централите“ и позиция „11. Загуби при пренос и разпределение“ от Регламент (ЕО) № 1099/2008 (стр. 23—24).

(4)  Брутното електропотребление представлява националното електропроизводство, включително производството за собствена консумация на предприятията със собствени централи, плюс вноса минус износа.

(5)  Потреблението за транспорт е дефинирано в член 3, параграф 4, буква а) от Директива 2009/28/ЕО. Влизащата в тази стойност електроенергия от възобновяеми източници, използвана в автомобилния транспорт, следва да бъде умножена по коефициент 2,5, както е посочено в член 3, параграф 4, буква в) от Директива 2009/28/ЕО.

(6)  Съгласно дефиницията в член 2, буква е) от Директива 2009/28/ЕО. Тук се включва крайното енергопотребление плюс загубите по мрежите и използваните за собствени нужди количества топлинна енергия и електроенергия в електроцентрали и отоплителни централи (забележка: тук не влизат електроенергията, използвана в помпено-акумулиращи електроцентрали, и електроенергията, преобразувана чрез електрически котли или термопомпи в отоплителни централи).

(7)  Съгласно член 5, параграф 6 потреблението във въздушния транспорт се отчита само в размер до 6,18 % (което е средната стойност за Общността), или в случая на Кипър и Малта — съответно 4,12 % от брутното крайно енергопотребление.

(8)  Например сценария, описан в допълнение 4 (Appendix 4), стр. 287 от „Appendixes to Model-based Analysis of the 2008 EU Policy Package on Climate Change and Renewables“: http://ec.europa.eu/environment/climat/pdf/climat_action/analysis_appendix.pdf. Съгласно този сценарий за страните от ЕС-27 средният дял на брутното електропроизводство от възобновяеми източници за 2010, 2015 и 2020 г. е съответно 19,4 %, 24,6 % и 32,4 %.

(9)  Дял на енергията от възобновяеми източници в енергията за топлинни и охладителни цели: брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници за топлинни и охладителни цели (съгласно дефинициите в член 5, параграф 1, буква б) и параграф 4 от Директива 2009/28/ЕО), разделено на брутното крайно енергопотребление за топлинни и охладителни цели. Т.е. стойността от ред (А) в таблица 4а, разделена на стойността от ред (1) в таблица 1.

(10)  Дял на електроенергията от възобновяеми източници: брутното крайно потребление на електроенергия от възобновяеми източници (съгласно дефинициите в член 5, параграф 1, буква а) и параграф 3 от Директива 2009/28/ЕО), разделено на брутното крайно електропотребление. Т.е. стойността от ред (В) в таблица 4а, разделена на стойността от ред (2) в таблица 1.

(11)  Дял на енергията от възобновяеми източници в транспорта: крайното потребление на енергия от възобновяеми източници в транспорта (вж. член 5, параграф 1, буква в) и параграф 5 от Директива 2009/28/ЕО), разделено на потреблението в транспорта на: 1) бензин; 2) дизелово гориво; 3) биогорива, използвани в автомобилния и жп транспорт и 4) електроенергия в сухопътния транспорт (както е отразено в ред 3 от таблица 1. Т.е. стойността от ред (J) в таблица 4b, разделена на стойността от ред (3) в таблица 1.

(12)  Дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно енергопотребление. Т.е. стойността от ред (G) в таблица 4а, разделена на стойността от ред (4) в таблица 1.

(13)  Изразен като процент от общия дял на енергията от ВЕИ.

(14)  Както е определена в приложение I, част Б от Директива 2009/28/ЕО.

(15)  Съгласно член 5, параграф 1 от Директива 2009/28/ЕО получените от възобновяеми източници газови горива, електроенергия и водород следва да се отчитат само веднъж. Не се разрешава двойно отчитане.

(16)  Съдържа всички видове енергия от ВЕИ, използвани в транспорта, включително електроенергия, водород и газови горива от ВЕИ, като се изключват тези биогорива, които не отговарят на критериите за устойчиво развито производство (вж. член 5, параграф 1, последната алинея). Тук следва да се посочат действителните стойности, без да се умножени по коефициенти.

(17)  Тук следва да се посочат действителните стойности, без да бъдат умножени по коефициенти.

(18)  Посочете дали мярката е (предимно) регулаторна, финансова или интелектуална (т.е. информационна кампания).

(19)  Дали очакваният резултат е поведенческа промяна, инсталирана мощност (MW; т/год.), произведена енергия (хил. т н.е.)?

(20)  Кои са целевите групи: инвеститорите, крайните потребители, публичната администрация, проектантите, архитектите, строителните и монтажните организации и т.н. или каква е целевата дейност/сектор: производство на биогорива, енергийно използване на тор от селскостопански животни и т.н.?

(21)  Количество на ресурсите в m3 (ако това е възможно, в противен случай — в алтернативни мерни единици) за категория А и нейните подкатегории, съответно в тонове за категории B и С и техните подкатегории.

(22)  В биомасата от горското стопанство следва да бъдат включени също количествата от дървопреработващите промишлени отрасли. В рамките на категорията „биомаса от горското стопанство“ обработените видове дървесни горива, като например треските (chips), пелетите и брикетите, следва да бъдат включени в съответните подкатегории за произход.

(23)  Съответни препоръки могат да бъдат намерени в доклада на Постоянния комитет по горите (Standing Forestry Committee) и Специалната работна група II (ad hoc Working Group II) от юли 2008 г. относно „Мобилизация и ефективно използване на дървесината и дървесните остатъци за енергопроизводство“ (Mobilisation and efficient use of wood and wood residues for energy generation). Този доклад може да бъде изтеглен от следния адрес: http://ec.europa.eu/agriculture/fore/publi/sfc_wgii_final_report_072008_en.pdf

(24)  Тук следва да бъдат отчетени само централите, използващи такива течни горива от биомаса, които съответстват на критериите за устойчиво развито производство (sustainability criteria) (вж. член 5, параграф 1, последна алинея от Директива 2009/28/ЕО).

(25)  Тук следва да бъдат отчетени само централите, използващи такива течни горива от биомаса, които съответстват на критериите за устойчиво развито производство (sustainability criteria) (вж. член 5, параграф 1, последна алинея от Директива 2009/28/ЕО).

(26)  Пряко използване и чрез топлинна енергия в топлофикационни системи съгласно определението в член 5, параграф 4 от Директива 2009/28/ЕО.

(27)  Тук следва да бъдат отчетени само централите, използващи такива течни горива от биомаса, които съответстват на критериите за устойчиво развито производство (sustainability criteria) (вж. член 5, параграф 1, последна алинея от Директива 2009/28/ЕО).

(28)  Топлофикационни и/или мрежови охладителни системи, използващи само енергия от възобновяеми източници за топлинни и охладителни цели (RES-DH).

(29)  От общото количество енергия от възобновяеми източници за топлинни и охладителни цели.

(30)  От количествата биогорива следва да бъдат отчетени само тези, които съответстват на критериите за устойчиво развито производство (sustainability criteria), (вж. член 5, параграф 1, последна алинея).

(31)  Биогорива съгласно определението в член 21, параграф 2 от Директива 2009/28/ЕО.

(32)  От цялото количество биоетанол/био етил терт-бутил етер.

(33)  От цялото количество биодизел.