Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32008R0216

Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 година относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване, за създаване на Европейска агенция за авиационна безопасност и за отмяна на Директива 91/670/ЕИО на Съвета, Регламент (ЕО) № 1592/2002 и Директива 2004/36/ЕО (Текст от значение за ЕИП)

OJ L 79, 19.3.2008, p. 1–49 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
Special edition in Croatian: Chapter 07 Volume 016 P. 39 - 87

No longer in force, Date of end of validity: 10/09/2018; отменен от 32018R1139

ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2008/216/oj

19.3.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 79/1


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 216/2008 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 20 февруари 2008 година

относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване, за създаване на Европейска агенция за авиационна безопасност и за отмяна на Директива 91/670/ЕИО на Съвета, Регламент (ЕО) № 1592/2002 и Директива 2004/36/ЕО

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 80, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

след като сe консултираха с Комитета на регионите,

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (2),

като имат предвид, че:

(1)

В гражданското въздухоплаване следва постоянно да е гарантирано високо и уеднаквено ниво на защита на европейските граждани чрез приемане на общи правила за безопасност и чрез мерки, гарантиращи, че продуктите, лицата и организациите в Общността спазват такива правила, както и тези, приети за защита на околната среда. Това следва да допринесе за подпомагане на свободното движение на стоки, хора и организации във вътрешния пазар.

(2)

Освен това въздухоплавателните средства на трети страни, които се експлоатират в посока на, в границите на или извън територията, спрямо която се прилага Договорът, следва да подлежат на подходящ надзор на общностно равнище в границите, определени от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписана в Чикаго на 7 декември 1944 г. („Чикагската конвенция“), по която всички държави-членки са страни.

(3)

Чикагската конвенция предвижда минимални стандарти за осигуряване безопасността на гражданското въздухоплаване и отнасящата се към нея защита на околната среда. Съществени изисквания на Общността и приетите за тяхното изпълнение правила следва да гарантират, че държавите-членки изпълняват задълженията, създадени от Чикагската конвенция, включително и по отношение на трети страни.

(4)

Общността следва да определи, в съответствие със стандартите и препоръчителните практики, установени от Чикагската конвенция, съществени изисквания, приложими към въздухоплавателните продукти, части и прибори, към лицата и организациите, участващи в експлоатацията на въздухоплавателни средства и към лицата и продуктите, участващи в обучението и медицинските прегледи на пилоти. Комисията следва да бъде упълномощена да разработи необходимите правила за изпълнение.

(5)

Не би било подходящо всички въздухоплавателни средства да са подчинени на общи правила, по-специално въздухоплавателните средства, които имат обикновена конструкция или са в експлоатация главно в местен мащаб, както и тези, които са построени от любители или са особено редки, или са в наличност само в малък брой; следователно такива въздухоплавателни средства следва да останат под регулаторния контрол на държавите-членки, без настоящият регламент да поражда задължение за други държави-членки да признават тези национални договорености. Въпреки това следва да бъдат взети пропорционални мерки с цел цялостно повишаване на нивото на безопасност на развлекателното въздухоплаване. Следва да се обърне специално внимание на самолетите и хеликоптерите с ниска максимална излетна маса, чиито летателни качества се повишават, които могат да летят в цялата Общност и които са в промишлено производство. Те могат да бъдат по-добре регулирани на общностно равнище с цел осигуряване на необходимата еднаква степен на безопасност и защита на околната среда.

(6)

Обхватът на общностното действие следва да бъде ясно определен, за да позволи еднозначното определяне на физическите лица, организациите и продуктите, предмет на настоящия регламент и на правилата за изпълнението му. Този обхват следва да бъде ясно определен чрез позоваване на списък от въздухоплавателни средства, които са освободени от прилагането на настоящия регламент.

(7)

Въздухоплавателни продукти, части и прибори, както и оператори, които участват в търговския въздушен транспорт, както и пилоти и лица, продукти и организации, участващи в тяхното обучение и медицински прегледи, следва да бъдат сертифицирани или лицензирани, след като се установи, че отговарят на съществените изисквания, които Общността следва да определи в съответствие с установените от Чикагската конвенция стандарти и препоръчителни практики. На Комисията следва да се предостави правомощието да разработи необходимите правила за изпълнение във връзка с определяне на условията за издаване на сертификата или за подмяната му с декларация за способност, отчитайки рисковете, свързани с различните видове експлоатации, като например определени видове въздухоплавателна дейност и местни полети с малки въздухоплавателни средства.

(8)

По отношение на нетърговските операции, експлоатационните и лицензионните правила следва да са съобразени със сложността на въздухоплавателното средство и следва да се формулира съответно определение.

(9)

Привилегиите, свързани с лиценза на любител пилот следва да са ограничени от преминатото обучение за получаване на съответни квалификационни класове, в съответствие с правилата за изпълнение.

(10)

С оглед постигане на целите на Общността по отношение на свободата на движение на стоки, хора и услуги, както и тези на общата транспортна политика, държавите-членки следва без по-нататъшни изисквания или оценка да приемат продукти, части и прибори, организации и лица, сертифицирани съгласно настоящия регламент и правилата за неговото изпълнение.

(11)

Следва да се предвиди достатъчна гъвкавост при специални обстоятелства, като спешни мерки за безопасност, непредвидени или ограничени експлоатационни нужди. Следва да се предвиди постигане на еднакво равнище на безопасност с други средства. Държавите-членки следва да имат право да предоставят освобождаване от изискванията на настоящия регламент и неговите правила за изпълнение, при условие че те са стриктно ограничени по обхват и че подлежат на съответен контрол от страна на Общността.

(12)

Съществува нужда от подобреяванe на уредбата на всички области, обхванати от настоящия регламент, така че някои задачи, изпълнявани понастоящем на общностно или национално равнище, да могат да се изпълняват от един-единствен специализиран експертен орган. Следователно има нужда в рамките на съществуващата институционална структура на Общността и баланс на правомощията да се създаде Европейска агенция за авиационна безопасност („Агенцията“), която е независима по отношение на техническите въпроси и има правна, административна и финансова самостоятелност. За тази цел е необходимо и подходящо това да е орган на Общността, притежаващ юридическа правосубектност, който упражнява изпълнителните правомощия, предоставени му съгласно настоящия регламент.

(13)

В рамките на общностната институционална система прилагането на общностното право е отговорност предимно на държавите-членки. Следователно задачите по сертифициране, изисквани от настоящия регламент и неговите правила за изпълнение, следва да се изпълняват на национално равнищe. В някои ясно определени случаи, все пак, на Агенцията следва също да се предостави правомощието да изпълнява задачи по сертифициране съгласно настоящия регламент. По същата причина на Агенцията следва да се позволи да взема необходимите мерки, свързани с експлоатацията на въздухоплавателните средства, с квалификацията на екипажа или с безопасността на въздухоплавателните средства на трети страни, когато това е най-добрият начин да се осигури еднаквост и да се улесни функционирането на вътрешния пазар.

(14)

Регламент (ЕО) № 2111/2005 (3) възлага на Агенцията задължението да съобщава всяка информация, която би могла да бъде полезна за актуализирането на списъка на Общността на въздушни превозвачи, които по причини за безопасност са предмет на оперативна забрана в Общността. Ако Агенцията откаже да предостави одобрение на въздушен превозвач съгласно условията на настоящия регламент, тя следва да предаде на Комисията цялата информация относно основанията за отказа, така че при необходимост името на превозвача да бъде включено в този списък.

(15)

Ефективното функциониране на общностна система за безопасност на гражданското въздухоплаване в областите, обхванати от настоящия регламент, изисква засилено сътрудничество между Комисията, държавите-членки и Агенцията с цел установяване на условията, които пораждат опасност, и вземане, когато е подходящо, на коригиращи мерки.

(16)

Насърчаването на „култура на безопасност“ и правилното функциониране на регулаторната система в областите, обхванати от настоящия регламент, изисква доброволно подаване на информация за инциденти и произшествия от свидетелите им. Такова подаване на информация следва да се улесни чрез създаването на среда без санкции, като следва да се вземат и подходящи мерки от държавите-членки за осигуряване на защита на тази информация и на подаващите я лица.

(17)

По отношение на резултатите от разследвания на авиационни произшествия следва да се реагира незабавно, по-специално, когато те се отнасят до дефекти в конструкцията на въздухоплавателни средства и/или до експлоатационни въпроси, с цел да се гарантира доверието на потребителите във въздушния транспорт.

(18)

За да се спомогне за постигането на целите за безопасност на настоящия регламент, на Общността следва да се предоставят правомощия да налага финансови санкции срещу притежатели на сертификати и одобрения, издадени от Агенцията. В съответствие с правния ред на Общността, финансовите санкции следва да се налагат от Комисията по препоръка на Агенцията. Следва да се подчертае, че с въвеждането на финансови санкции Комисията ще може да отговори по по-нюансиран, гъвкав и степенуван начин на нарушенията на разпоредбите, в сравнение с оттеглянето на сертификат.

(19)

Тъй като всички решения на Комисията, взети по реда на настоящия регламент, подлежат на контрол от Съда на Европейските общности съгласно Договора, на Съда следва да се предостави, в съответствие с член 229 от Договора, неограничена компетентност по отношение на решения, с които Комисията налага глоби или периодични имуществени санкции.

(20)

С цел да се отговори на нарастващата загриженост за здравето и доброто състояние на пътниците по време на полети, е необходимо да се разработят конструкции на въздухоплавателни средства, които по-добре защитават здравето и безопасността на пътниците.

(21)

Целите на настоящия регламент могат да бъдат ефективно постигнати чрез сътрудничество с трети страни. В такъв случай разпоредбите на настоящия регламент и правилата за неговото изпълнение могат да бъдат адаптирани посредством споразумения между Общността и тези страни. При липса на такива споразумения държавите-членки следва да могат, при осигурен съответен контрол на Общността, да признават одобрения, издадени от трета страна на чуждестранни продукти, части и прибори, организации и персонал.

(22)

С цел надлежно подпомагане на Общността Агенцията следва да има право да развива експертните си умения във всички аспекти на безопасността на гражданското въздухоплаване и защитата на околната среда, обхванати от настоящия регламент. Тя следва да подпомага Комисията при подготовката на необходимото законодателство и да подпомага държавите-членки и промишлеността при неговото изпълнение. Тя следва да може да публикува сертификационни спецификации и инструктивни материали, както и да прави технически констатации, да издава исканите сертификати, тя следва да подпомага Комисията при наблюдаване прилагането на настоящия регламент и правилата за изпълнението му, както и да получи необходимата власт за осъществяването на тези задачи.

(23)

Комисията и държавите-членки следва да бъдат представени в управителен съвет с цел ефективен контрол на функциите на Агенцията. Този съвет следва да притежава необходимите правомощия да изготвя бюджета, да проверява неговото изпълнение, да приема подходящи финансови правила, да изгражда прозрачни работни процедури за вземане на решенията от Агенцията и да назначава изпълнителния директор. Също така е подходящо Агенцията да може да извършва изследвания и да организира съответното сътрудничество с Комисията и с държавите-членки. Желателно е Агенцията да подпомага Общността и нейните държави-членки в областта на международните отношения, включително хармонизиране на правила, признаване на одобрения и техническо сътрудничество, както и да има право да изгражда подходящи отношения с въздухоплавателните органи на трети страни и международните организации, компетентни в областите, обхванати от настоящия регламент.

(24)

В интерес на прозрачността в управителния съвет на Агенцията следва да бъдат представени наблюдатели на заинтересованите страни.

(25)

Публичният интерес изисква Агенцията да основава своята дейност, свързана с безопасността, единствено върху независим експертен опит, стриктно прилагайки настоящия регламент и правилата, приети от Комисията за изпълнението му. За тази цел всички решения на Агенцията по отношение на безопасността следва да се вземат от нейния изпълнителен директор, който следва да разполага с широки правомощия да се консултира и да организира вътрешното функциониране на Агенцията. Когато Агенцията следва да разработи проект на правила от общ характер, които да се прилагат от националните органи, държавите-членки следва да участват в процеса на вземане на решения.

(26)

Необходимо е да се осигури, че засегнатите от решенията на Агенцията страни разполагат с необходимите средства за правна защита, които отговарят на специалния характер на въздухоплаването. Следва да се създаде подходящ механизъм на обжалване, който да бъде установен по начин, позволяващ решенията на изпълнителния директор да бъдат обжалвани пред специализиран апелативен съвет, чиито решения на свой ред да бъдат обжалвани пред Съда на Европейските общности.

(27)

За да се гарантира пълната самостоятелност и независимост на Агенцията, тя следва да получи самостоятелен бюджет, чиито приходи да идват основно от финансова вноска от Общността и от таксите, плащани от ползвателите на системата. Всяка финансова вноска, получена от Агенцията от държави-членки, от трети държави или от други организации, следва да не накърнява нейната независимост и безпристрастност. Бюджетната процедура на Общността следва да е приложима дотолкова, доколкото се засяга финансовото участие на Общността и всякакви други субсидии, платими от общия бюджет на Европейския съюз. Одитът на сметките следва да се извършва от Сметната палата.

(28)

Преди създаването на местни служби на Агенцията следва да бъдат установени общи правила за изясняване какви изисквания трябва да бъдат изпълнени и каква вноска трябва да предоставят съответните държави-членки.

(29)

Тъй като целите на настоящия регламент, а именно установяването и уеднаквеното прилагане на общи правила в сферата на безопасността на гражданското въздухоплаване и защитата на околната среда, не могат да бъдат постигнати от държавите-членки в достатъчна степен и, следователно, поради общоевропейския характер на настоящия регламент, могат да бъдат по-добре постигнати на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(30)

Признава се, че следва да се насърчава участието на европейски държави, които не са държави-членки на Европейския съюз, за да се гарантира паневропейско измерение с цел да се способства подобряването на безопасността на гражданското въздухоплаване в цяла Европа. Европейските страни, които са сключили споразумения с Общността за приемане и прилагане на достиженията на правото на ЕО в обхванатата от настоящия регламент област, следва да участват в нейната работа в съответствие с условията, които следва да се договорят в рамката на тези споразумения.

(31)

Обща цел е прехвърлянето на функции и задачи от страна на държавите-членки към Агенцията, включително и на тези, които произтичат от сътрудничеството между държавите-членки чрез Обединените авиационни органи на Европа (JAA), да се осъществи ефективно, без снижаване на досегашните високи равнища на безопасност и без да окаже отрицателно въздействие върху сертификационните графици. Следва да бъдат приети целесъобразни мерки за обезпечаване на необходимия преход.

(32)

С настоящия регламент се установяват общи правила в областта на гражданското въздухоплаване и се създава Европейска агенция за авиационна безопасност. Следователно Регламент (ЕО) № 1592/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2002 г. относно общите правила в областта на гражданското въздухоплаване и създаването на Европейска агенция за авиационна безопасност (4) следва да бъде отменен.

(33)

Настоящият регламент установява подходяща и изчерпателна рамка за определяне и изпълнение на общи технически изисквания и административни процедури в областта на гражданското въздухоплаване. Приложение III към Регламент (ЕИО) № 3922/91 на Съвета от 16 декември 1991 г. относно хармонизирането на технически изисквания и административни процедури в областта на гражданското въздухоплаване (5) и Директива 91/670/ЕИО на Съвета от 16 декември 1991 г. относно взаимното приемане на лицензите на персонала за упражняване на функции в гражданската авиация (6) следва да бъдат своевременно отменени, без това да засяга вече осъщественото в съответствие с тези актове сертифициране или лицензиране на продукти, лица и организации.

(34)

Настоящият регламент установява подходяща и изчерпателна рамка за безопасност на въздухоплавателни средства на трети страни, които използват летища на Общността. Директива 2004/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно безопасността на въздухоплавателни средства на трети страни, които използват летища на Общността (7) следователно следва своевременно да се отмени и без да засяга мерките за изпълнение относно събирането на информация, наземните инспекции и обмяната на информация.

(35)

Настоящият регламент ще се прилага по отношение на всяка друга област, свързана с безопасността на гражданското въздухоплаване, на основание на бъдещо предложение съгласно Договора.

(36)

Необходимо е да се създадат подходящи мерки за осигуряване както на необходимата защита на чувствителните данни за безопасността, така и на адекватното информиране на обществеността относно равнището на безопасност на гражданското въздухоплаване и съответната защита на околната среда, като се има предвид Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (8) и съответното национално законодателство. Решенията, взети от Агенцията съгласно член 8 от същия регламент следва да могат да дават основание за обжалване пред омбудсмана или за завеждане на дело в Съда на Европейските общности съответно при условията на членовe 195 и 230 от Договора.

(37)

Мерките, необходими за изпълнението на настоящия регламент, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (9).

(38)

По-специално, на Комисията следва да се предостави правомощие да приеме мерки за изпълнение относно летателната годност, лицензирането на екипажа на полета и съответните одобрения, въздушните оператори, въздухоплавателните средства, използвани от оператори от трети страни, надзора и изпълнението, както и да приеме правила относно вноските и таксите на Агенцията. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи от настоящия регламент, включително чрез допълването му с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5a от Решение 1999/468/ЕО.

(39)

От съображения за ефективност сроковете, които обикновено са приложими в рамките на процедурата по регулиране с контрол, следва да се съкратят за приемането на съществените изисквания за защита на околната среда и за адаптирането на правилата за изпълнение по отношение на защитата на околната среда.

(40)

Поради спешност е необходимо Комисията да приложи процедурата по спешност, предвидена в член 5а, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, за да вземе решение по отношение на мерките, взети от държавите-членки като незабавна реакция по проблем на сигурността, както и по отношение на представените от държавите-членки одобрения за дерогиране,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ПРИНЦИПИ

Член 1

Приложно поле

1.   Настоящият регламент се прилага за:

а)

проектиране, производство, поддръжка и експлоатация на въздухоплавателни продукти, части и прибори, както и персонал и организации, участващи в проектирането, производството и поддръжката на такива продукти, части и прибори;

б)

персонал и организации, участващи в експлоатацията на въздухоплавателното средство.

2.   Настоящият регламент не се прилага, когато продукти, части, прибори, персонал и организации, посочени в параграф 1, участват във военни, митнически, полицейски или други подобни служби. Държавите-членки се задължават да гарантират, че подобни служби надлежно зачитат, в рамките на възможното, целите на настоящия регламент.

Член 2

Цели

1.   Основната цел на настоящия регламент е да изгради и поддържа високо и уеднаквено равнище на безопасност на гражданското въздухоплаване в Европа.

2.   Допълнителните цели в областите, обхванати от настоящия регламент, са следните:

а)

да се осигури високо и уеднаквено равнище на защита на околната среда;

б)

да се подпомага свободното движение на стоки, хора и услуги;

в)

да се подобрява рентабилността в процесите на регулиране и сертифициране, и да се избягва дублиране на национално и европейско равнище;

г)

да се подпомагат държавите-членки при изпълнението на техните задължения съгласно Чикагската конвенция чрез предоставяне на основа за общо тълкуване и уеднаквено прилагане на нейните разпоредби, както и чрез осигуряване на надлежно вземане предвид на разпоредбите ѝ в рамките на настоящия регламент и на правилата, изготвени за неговото изпълнение;

д)

да се популяризират възгледите на Общността по отношение на стандартите и правилата за безопасност в гражданското въздухоплаване навсякъде по света чрез създаване на подходящо сътрудничество с трети страни и международни организации;

е)

да се осигурят равни условия за всички участници във вътрешния въздухоплавателен пазар.

3.   Средствата за постигане на целите по параграфи 1 и 2 са:

а)

подготовка, приемане и уеднаквено прилагане на всички необходими актове;

б)

признаване, без допълнителни изисквания, на сертификати, лицензи, одобрения или други документи, предоставени на продукти, персонал и организации в съответствие с настоящия регламент и правилата за неговото изпълнение;

в)

изграждане на независима Европейска агенция за авиационна безопасност (наричана по-долу „Агенцията“);

г)

уеднаквено изпълнение на всички необходими актове от националните въздухоплавателни администрации и от Агенцията в рамките на техните сфери на отговорност.

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент:

а)

„продължаващ надзор“ означава задачи, които се изпълняват за удостоверяване, че условията, при които е бил издаден сертификатът, продължават да се изпълняват през цялото време на неговата валидност, както и предприемане на всякакви защитни мерки;

б)

„Чикагска конвенция“ означава Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване и нейните приложения, подписана в Чикаго на 7 декември 1944 г.;

в)

„продукт“ означава въздухоплавателно средство, двигател или витло;

г)

„части и прибори“ означава всеки инструмент, оборудване, механизъм, част, апарат, допълнителни или спомагателни прибори, включително и комуникационно оборудване, което се използва или се предвижда да се използва при експлоатацията или контролирането на въздухоплавателно средство в полет и е инсталирано или прикрепено към въздухоплавателното средство. Това включва части от самолетния корпус, двигател или самолетна перка;

д)

„сертифициране“ означава всякаква форма на признаване, че продукт, част или устройство, организация или лице съответстват на приложимите изисквания, включително на разпоредбите на настоящия регламент и правилата за неговото изпълнение, както и издаването на съответен сертификат, удостоверяващ такова съответствие;

е)

„квалифициран орган“ означава орган, на който може да се възлагат задачи по сертифициране под контрола и отговорността на Агенцията или на национален авиационен орган;

ж)

„сертификат“ означава всяко одобрение, лиценз или друг документ, издаден в резултат на сертифициране;

з)

„оператор“ означава всяко юридическо или физическо лице, което експлоатира или предлага да експлоатира едно или повече въздухоплавателни средства;

и)

„търговска операция“ означава всяка експлоатация на въздухоплавателно средство срещу заплащане или друго възнаграждение, която е достъпна за обществеността, или, когато не е достъпна за обществеността, която се изпълнява по силата на договор между оператор и клиент, без да е налице контрол от страна на клиента над оператора;

й)

„въздухоплавателно средство със сложна моторна тяга“ означава:

i)

самолет:

с максимална сертифицирана излетна маса над 5 700 kg, или

сертифициран за максимална пътникова вместимост над деветнадесет седалки, или

сертифициран за експлоатация с минимален екипаж от най-малко двама пилоти, или

оборудван със: а) турбореактивен(ни) двигател(и) или с повече от един турбовитлов двигател;

ii)

хеликоптер, сертифициран:

за максимална излетна маса над 3 175 kg,

за максимална пътникова вместимост над девет седалки, или

за експлоатация с минимален екипаж от най-малко двама пилоти;

iii)

въздухоплавателно средство с накланящо се носещо витло;

к)

„летателен тренажор“ означава всеки тип устройство, с което на земята се имитират условия на полет; тук се включват полетни симулатори, устройства за летателно обучение, тренажори за полетни и навигационни процедури и устройства за основна подготовка за полети по прибори;

л)

„квалификационен клас“ означава заявление, включено в лиценза, което определя привилегии, специални условия или ограничения, свързани с него.

ГЛАВА II

СЪЩЕСТВЕНИ ИЗИСКВАНИЯ

Член 4

Основни принципи и приложимост

1.   Въздухоплавателното средство, включително всякакъв вграден продукт, част или прибори, които са:

а)

конструирани или произведени от организация, за която Агенцията или държава-членка осигуряват надзор за безопасност; или

б)

регистрирани в държава-членка, освен ако регулаторният надзор за безопасност е делегиран на трета страна и те не се експлоатират от общностен оператор; или

в)

регистрирани в трета страна и се използват от оператор, за който държава-членка осигурява надзор над експлоатацията или използването в посока на, в границите на или извън Общността от оператор, който е установен или пребивава в Общността; или

г)

регистрирани в трета страна или в държава-членка, която е делегирала регулаторния си надзор за безопасност на трета страна, и се използват от оператор на трета страна в посока на, в границите на или извън Общността;

следва да отговарят на изискванията на настоящия регламент.

2.   Персоналът, участващ в експлоатацията на въздухоплавателни средства по параграф 1, букви б), в) или г), спазва настоящия регламент.

3.   Експлоатацията на въздухоплавателни средства по параграф 1, букви б), в) или г) се извършва съгласно настоящия регламент.

4.   Параграф 1 не се прилага за въздухоплавателните средства, посочени в приложение II.

5.   Параграфи 2 и 3 не се прилагат за въздухоплавателните средства, посочени в приложение II, с изключение на тези, посочени в буква a), ii) и букви г) и з) на това приложение, когато те се използват за търговски въздушен превоз.

6.   Настоящият регламент не засяга правата на трети страни, посочени в международни конвенции, по-специално в Чикагската конвенция.

Член 5

Летателна годност

1.   Посочените в член 4, параграф 1, букви а), б) и в) въздухоплавателни средства следва да отговарят на съществените изисквания за летателна годност, установени в приложение I.

2.   Съответствието на въздухоплавателното средство, посочено в член 4, параграф 1, буква б) и на монтирани по него продукти, части и прибори, се установява съгласно следното:

а)

продуктите получават сертификат за тип. Сертификатът за тип и сертифицирането на промени в такъв сертификат за тип, включително допълнителните сертификати за тип, се издава, когато заявителят е показал, че продуктът отговаря на основата за сертификат за тип, определена в член 20, създадена да осигури съответствие на съществените изисквания, посочени в параграф 1, и когато този продукт няма свойства или характеристики, които да го правят опасен за експлоатация. Сертификатът за тип обхваща продукта, включително всичките му вградени части и прибори.

б)

Части и прибори могат да получат специални сертификати, когато те демонстрират съответствие с подробните спецификации за летателна годност, създадени да осигурят съответствие със съществените изисквания, посочени в параграф 1.

в)

Всяко въздухоплавателно средство притежава индивидуален сертификат за летателна годност, когато е показано, че то отговаря на типова конструкция, одобрена в неговия сертификат за тип, и че съответната документация, проверки и тестове показват, че въздухоплавателното средство е в състояние да бъде безопасно експлоатирано. Този сертификат за летателна годност остава валиден, докато действието му не е спряно, отменено или прекратено и докато въздухоплавателното средство се поддържа в съответствие със съществените изисквания по отношение на продължителна летателна годност, установени в точка 1.г от приложение I, и на мерките, посочени в параграф 5.

г)

Организациите, отговорни за поддръжката на продукти, части и прибори, демонстрират тяхната способност и средства за изпълнение на отговорностите, свързани с техните привилегии. Освен ако не е прието друго, тези способности и средства се признават с издаването на одобрение на организацията. Привилегиите, предоставени на одобрените организации, и обхватът на одобрението, се уточняват в условията на одобрението.

д)

Организациите, отговорни за проектирането и производството на продукти, части и прибори, демонстрират своята способност и средства за изпълнение на отговорностите, свързани с техните привилегии. Освен ако не е прието друго, тези способности и средства се признават с издаването на одобрение на организацията. Привилегиите, предоставени на одобрените организации, и обхватът на одобрението, се уточняват в условията на одобрението.

В допълнение:

е)

Персоналът, отговорен за пускането на продукт, част или устройство след поддръжка, може да бъде задължен да притежава съответен сертификат („сертификат за персонала“).

ж)

Способността на организации, предлагащи обучение по поддръжката, да изпълняват отговорности във връзка с техните привилегии, свързани с издаванетo на сертификатите, посочени в буква е), може да се признае чрез издаване на одобрение.

3.   Въздухоплавателните средства, посочени в член 4, параграф 1, буква а), и монтираните на тях продукти, части и прибори спeдва да отговарят на разпоредбите на параграф 2, букви а), б) и д) от настоящия член.

4.   Чрез дерогация от параграфи 1 и 2:

а)

разрешение за полет може да бъде издадено, когато е показано, че въздухоплавателното средство е в състояние да изпълни безопасно основен полет. То се издава със съответните ограничения, по-специално за защита на безопасността на трети лица;

б)

ограничен сертификат за летателна годност може да се издаде на въздухоплавателно средство, за което не е издаден сертификат за тип съгласно параграф 2, буква а). В този случай въздухоплавателното средство следва да покаже, че отговаря на конкретни спецификации за летателна годност и че отклоненията от съществените изисквания, посочени в параграф 1, въпреки всичко гарантират адекватна безопасност по отношение на неговото предназначение. Въздухоплавателни средства, които могат да ползват такива ограничени сертификати, както и ограниченията за ползването на такива въздухоплавателни средства, се определят съгласно мерките, посочени в параграф 5;

в)

когато броят на въздухоплавателните средства, подлежащи на ограничен сертификат за летателна годност, оправдава това, може да бъде издаден ограничен сертификат за тип и се създава подходяща основа за типово сертифициране.

5.   Мерките, предназначени да изменят несъществени елементи от настоящия член, като го допълват, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 65, параграф 4. Тези мерки определят по-специално:

а)

условия за установяване и нотифициране на заявителя на основата за типово сертифициране, приложима към продукта;

б)

условия за установяване и нотифициране на заявителя на подробните спецификации за летателна годност, приложими за части и прибори;

в)

условия за установяване и нотифициране на заявителя на специфичните спецификации за летателна годност, приложими за въздухоплавателни средства, които могат да ползват ограничен сертификат за летателна годност;

г)

условия за публикуване и разпространение на задължителна информация, с оглед да се осигури продължителната летателна годност на продуктите;

д)

условия за издаване, поддържане, изменяне, спиране или отмяна на сертификати за тип, ограничени сертификати за тип, одобрения на промени в сертификати за тип, индивидуални сертификати за летателна годност, ограничени сертификати за летателна годност, разрешения за полети и сертификати за продукти, части и прибори, включително:

i)

условията за срока на действие на тези сертификати и условия за подновяването им, когато е фиксиран ограничен срок на действие;

ii)

ограниченията, приложими към издаването на разрешения за полети. Тези ограничения по-специално засягат следното:

предназначение на полета,

въздушно пространство, използвано за полета,

квалификация на екипажа,

превоз на лица, различни от екипажа;

iii)

въздухоплавателнитe средства, които могат да ползват ограничени сертификати за летателна годност и свързаните ограничения;

iv)

минималната учебна програма за придобиване на квалификационен клас на персонал по сертифициране на поддръжката, за да се гарантира съответствие с параграф 2, буква е);

v)

минималната учебна програма за придобиване на квалификационен клас на пилот и квалификацията за свързаните с него симулатори, за да се гарантира съответствие с член 7;

vi)

базовия списък на минималното оборудване, ако е подходящо, и допълнителните спецификации за летателна годност за даден тип експлоатация, за да се гарантира съответствие с член 8;

е)

условия за издаване, поддържане, изменяне, спиране или отменяне на одобрения на организации, изисквани съгласно параграф 2, букви г), д) и ж), и условия, при които не се изискват такива разрешения;

ж)

условия за издаване, поддържане, изменяне, спиране или отмяна на сертификати за персонала, изисквани съгласно параграф 2, буква е);

з)

отговорност на притежателите на сертификати;

и)

как въздухоплавателните средства, посочените в параграф 1, които не попадат в обхвата на параграф 2 или 4, следва да покажат, че отговарят на съществените изисквания;

й)

как въздухоплавателните средства по член 4, параграф 1, буква в) следва да покажат, че отговарят на съществените изисквания.

6.   При приемане на мерките, посочени в параграф 5, Комисията следи специално те да:

а)

отразяват съвременните технологии и най-добрите практики в областта на летателната годност;

б)

отчитат световния въздухоплавателен опит при услугите, както и научния и технически прогрес;

в)

позволяват да се реагира незабавно на установени причини за произшествия и сериозни инциденти;

г)

не налагат на въздухоплавателните средства по член 4, параграф 1, буква в) изисквания, които биха били несъвместими със задълженията на държавите-членки в рамките на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО).

Член 6

Съществени изисквания за защита на околната среда

1.   Продуктите, частите и приборите следва да отговарят на изискванията за защита на околната среда, съдържащи се в изменение 8 на том I и в изменение 5 на том II на приложение 16 към Чикагската конвенция, приложими към 24 ноември 2005 г., с изключение на допълненията към приложение 16.

2.   Мерките, предназначени да изменят несъществени елементи на изискванията, посочени в параграф 1, с оглед привеждането им в съответствие с последващи изменения на Чикагската конвенция и нейните приложения, които влизат в сила след приемането на настоящия регламент и които стават приложими във всички държави-членки, доколкото такава промяна не разширява обхвата на настоящия регламент, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 65, параграф 5.

3.   Мерките, предназначени да изменят несъществени елементи от изискванията, посочени в параграф 1, като ги допълват с нови елементи, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 65, параграф 5, като се използва доколкото е необходимо съдържанието на допълненията, посочени в параграф 1.

Член 7

Пилоти

1.   Пилоти, участващи в експлоатацията на въздухоплавателни средства по член 4, параграф 1, букви б) и в), както и летателни тренажори, лица и организации, участващи в обучението, изпитването, проверката и медицинскитe прeглeди на тези пилоти, следва да отговарят на съответните съществени изисквания, предвидени в приложение III.

2.   Освен в случаите, когато е в обучение, дадено лице може да действа като пилот само когато притежава лиценз и медицинско свидетелство, съответстващи на операцията, която ще се осъществява.

На дадено лице се издава лиценз само ако то отговаря на правилата, установени с цел да гарантират съответствие със съществените изисквания за теоретична подготовка, практически умения, езикови познания и опит съгласно приложение III.

На дадено лице се издава медицинско свидетелство само ако то отговаря на правилата, установени с цел да гарантират съответствие със съществените изисквания за медицинска годност съгласно приложение III. Това медицинско свидетелство може да се издава от авиомедицински експерти или авиомедицински центрове.

Независимо от разпоредбите на третата алинея, когато се касае за любител пилот, общопрактикуващ лекар, който е достатъчно подробно осведомен за медицинското състояние на заявителя може, ако националното право допуска това, да действа като авиомедицински експерт, в съответствие с подробните правила за изпълнение, приети съгласно процедурата, посочена в член 65, параграф 3; тези правила за изпълнение гарантират поддържането на равнището на безопасност.

Предоставените на пилота привилегии и обхватът на лиценза и на медицинското свидетелство се посочват в дадения лиценз и сертификат.

Изискванията, посочени във втора и трета алинея, могат да бъдат изпълнени чрез приемането на лицензи и медицински свидетелства, издадени от или от името на трета страна, доколкото се отнася до пилотите, участващи в експлоатацията на въздухоплавателни средства по член 4, параграф 1, буква в).

3.   Способността на организациите за обучение на пилоти и на авиомедицинските центрове да изпълняват отговорностите, свързани с техните привилегии относно издаването на лицензи и медицински свидетелства, се признава чрез издаването на одобрение.

Одобрения на организации за обучение на пилоти и на авиомедицински центрове се издават, когато те отговарят на правилата, установени с цел да гарантират спазването на съответните съществени изисквания, посочени в приложение III.

В одобренията се посочват привилегиите, предоставени от тях.

4.   Летателният тренажор, използван за обучението на пилоти, подлежи на сертифициране. Такъв сертификат се издава, когато се покаже, че съоръжението отговаря на правилата, установени с цел да гарантират спазване на съответните съществени изисквания, посочени в приложение III.

5.   Лицата, отговарящи за предоставяне на летателно обучение или обучение на летателен тренажор за оценка на пилотските умения, както и авиомедицинските експерти, трябва да притежават съответен сертификат. Такъв сертификат се издава, когато се покаже, че съответното лице отговаря на правилата, установени с цел да гарантират спазване на приложимите съществени изисквания, посочени в приложение III.

В сертификата се посочват предоставените от него привилегии.

6.   Мерките, предназначени да изменят несъществени елементи от настоящия член, като го допълват, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 65, параграф 4. Тези мерки уточняват по-специално:

а)

различните квалификационни класове на пилотски лицензи и медицинските свидетелства, съответстващи на различните видове изпълнявани дейности;

б)

условията за издаване, поддържане, изменяне, ограничаване, спиране или отменяне на лицензи, квалификационни класове на лицензи, медицински свидетелства, одобрения и сертификати, посочени в параграфи 2, 3, 4 и 5, и условията, при които такива сертификати и одобрения не следва да се изискват;

в)

привилегиите и отговорностите на притежателите на лицензи, квалификационни класове на лицензи, медицински свидетелства, одобрения и сертификати, посочени в параграфи 2, 3, 4 и 5;

г)

условията за преминаването на актуалните национални пилотски лицензи и на националните летателни инженерни лицензи в пилотски лицензи, както и условията за преминаването на националните медицински свидетелства в общопризнати такива;

д)

без да се засягат разпоредбите на двустранни споразумения, сключени в съответствие с член 12, условията за признаване на лицензи от трети страни;

е)

как пилотите на въздухоплавателните средства, посочени в буква a), ii), и букви г) и е) от приложение II, когато са използвани за търговски въздушен превоз, спазват съответните съществени изисквания на приложение III.

7.   При приемане на мерките, посочени в параграф 6, Комисията гарантира, че те отразяват най-модерните достижения, включително най-добри практики и научно-техническия прогрес в областта на пилотското обучение.

Такива мерки, освен това, включват разпоредби за издаването на всякакви видове пилотски лицензи и квалификационни класове, изисквани съгласно Чикагската конвенция, както и лиценз на пилот за управление на въздухоплавателно средство с развлекателна цел, обхващащ нетърговски дейности, извършвани с въздухоплавателни средства, чиято максимална сертифицирана излетна маса е до 2 000 kg или по-малко, и които не отговарят на никой от критериите, посочени в член 3, буква й).

Член 8

Въздушни операции

1.   Експлоатацията на въздухоплавателните средства по член 4, параграф 1, букви б) и в) следва да отговаря на съществените изисквания, посочени в приложение IV.

2.   Освен ако правилата за изпълнение не предвиждат друго, операторите, които участват в търговски операции, показват своята способност и средства за изпълнение на отговорностите, свързани с техните привилегии. Тези способности и средства се признават чрез издаването на сертификат. Предоставените на оператора привилегии и обхватът на операциите се посочват точно в сертификата.

3.   Освен ако правилата за изпълнение не посочват друго, оператори, участващи в нетърговска експлоатация на въздухоплавателни средства със сложна моторна тяга, декларират своята способност и средства за изпълнение на отговорностите, свързани с експлоатацията на това въздухоплавателно средство.

4.   Кабинният екипаж, участващ в експлоатацията на въздухоплавателните средства, посочени в член 4, параграф 1, букви б) и в), следва да отговаря на съществените изисквания, установени в приложение IV. Лицата, участващи в търговски операции, следва да притежават атестация съгласно установеното в приложение III, подчаст O, буква г) на OPS 1.1005, съгласно Регламент (ЕО) № 1899/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за изменение на Регламент (ЕИО) № 3922/91 на Съвета (10); по преценка на държавата-членка такава атестация може да бъде издавана от одобрени оператори или организации за обучение.

5.   Мерките, предназначени да изменят несъществени елементи от настоящия член, като го допълват, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 65, параграф 4. Тези мерки уточняват по-специално:

а)

условия за експлоатация на въздухоплавателно средство в съответствие със съществените изисквания, посочени в приложение IV;

б)

условия за издаване, поддържане, изменяне, ограничаване, спиране или отмяна на сертификатите, посочени в параграф 2, и условията при които сертификат се заменя от декларация за способност и средства на оператора да изпълнява отговорностите, свързани с експлоатацията на въздухоплавателното средство;

в)

привилегии и отговорности на притежателите на сертификати;

г)

условия и процедури за декларирането от страна на операторите, посочени в параграф 3, и надзора над тях и условията при които такава декларация се заменя от доказателство за налична способност и средства за изпълнение на отговорностите, свързани с привилегиите на оператора, признати с издаването на сертификат;

д)

условия за издаване, поддържане, изменяне, ограничаване, спиране или отмяна на атестацията на кабинния екипаж по параграф 4;

е)

условия, при които операциите се забраняват, ограничават или се подчиняват на определени условия в интерес на безопасността;

ж)

как експлоатацията на въздухоплавателните средства, посочени в буква a), ii) и букви г) и з) от приложение II, и когато са използвани за търговски въздушен превоз, отговаря на съответните съществени изисквания на приложение IV.

6.   Мерките, посочени в параграф 5:

отразяват модерните достижения и най-добрите практики в областта на въздушните операции;

определят различните типове експлоатация и предвиждат съответни изисквания и доказателства за съответствие, пропорционални на сложността на експлоатацията и свързания риск,

отчитат световния въздухоплавателен опит при услугите, както и научния и технически прогрес,

по отношение на търговския превоз със самолети, и без да се засяга предходното тире, се разработват първоначално на базата на общите технически изисквания и административните процедури, посочени в приложение III към Регламент (ЕИО) № 3922/91,

се основават на оценка на риска и са пропорционални на мащаба и обхвата на експлоатацията,

позволяват да се реагира незабавно на установени причини за произшествия и сериозни инциденти,

не налагат на въздухоплавателните средства по член 4, параграф 1, буква в) изисквания, които биха били несъвместими със задълженията на държавите-членки в рамките на ИКАО.

Член 9

Въздухоплавателни средства, използвани от оператор на трета страна в посока на, в границите на или извън Общността

1.   Въздухоплавателните средства по член 4, параграф 1), буква г), както и техният екипаж и оператори, следва да отговарят на приложимите стандарти на ИКАО. Доколкото няма такива стандарти, тези въздухоплавателни средства и техните оператори следва да отговарят на изискванията, изложени в приложения I, III и IV, при условие че тези изисквания не са в противоречие с правата на трети страни по международни конвенции.

2.   Операторите, участващи в търговски операции с използване на въздухоплавателните средства, посочени в параграф 1, следва да демонстрират своите способности и средства за изпълнение на изискванията, посочени в параграф 1.

Изискването, посочено в първата алинея, може да се удовлетвори чрез признаване на сертификати, издадени от или от името на трета страна.

Способностите и средствата, посочени в първата алинея, се признават чрез издаването на разрешително. Предоставените на оператора привилегии и обхватът на експлоатацията се посочват в това разрешително.

3.   От операторите, участващи в нетърговска експлоатация на въздухоплавателни средства със сложна моторна тяга, посочени в параграф 1, може да се изиска да декларират своята способност и средства за изпълнение на отговорностите, свързани с експлоатацията на това въздухоплавателно средство.

4.   Мерките, предназначени да изменят несъществени елементи от настоящия член, като го допълват, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 65, параграф 4. Тези мерки уточняват по-специално:

а)

как въздухоплавателните средства, посочени в член 4, параграф 1, буква г), или екипаж, които нямат стандартния сертификат на ИКАО за летателна годност или лиценз, могат да получат разрешително да извършват експлоатационна дейност в посока на, в границите на, или извън Общността;

б)

условия за експлоатация на въздухоплавателно средство в съответствие с разпоредбите на параграф 1;

в)

условия за издаване, поддържане, изменяне, ограничаване, спиране или отменяне на разрешително на оператор съгласно параграф 2, вземайки предвид сертификатите, издадени от държавата на регистрация или от държавата на оператора, без да се засяга Регламент (ЕО) № 2111/2005 и правилата за неговото изпълнение;

г)

привилегии и отговорности на притежателите на разрешителни;

д)

условия и процедури за деклариране от страна на посочените в параграф 3 оператори и надзора над тях;

е)

условия, при които експлоатацията се забранява, ограничава или се подчинява на определени условия в интерес на безопасността в съответствие с член 22, параграф 1.

5.   При приемане на мерките, посочени в параграф 4, Комисията следи специално:

а)

да се използват, ако е подходящо, препоръчителните практики и инструктивни материали на ИКАО;

б)

никое изискване да не надвишава изискванията по отношение на въздухоплавателните средства, посочени в член 4, параграф 1, буква б), както и по отношение на операторите на подобни въздухоплавателни средства;

в)

да се използват, ако е подходящо, мерките, установени в съответствие с член 5, параграф 5 и член 8, параграф 5;

г)

процедурата за получаване на разрешителни да бъде опростена, пропорционална, рентабилна и ефективна във всички случаи, като позволява пропорционални на сложността на операциите и свързания риск изисквания и доказателства за съответствие. Процедурата по-специално отчита:

i)

резултатите от Всеобщата програма на ИКАО за одит на надзора за безопасност;

ii)

информацията, получена от наземни инспекции и данни, събирани във връзка с програма за оценка на безопасността на чуждестранни въздухоплавателни средства; и

iii)

друга призната информация относно аспекти на безопасността във връзка със съответния оператор.

Член 10

Надзор и изпълнение

1.   Държавите-членки, Комисията и Агенцията си сътрудничат с оглед гарантиране, че всеки продукт, лице или организация, предмет на настоящия регламент, съответстват на неговите разпоредби и правила за изпълнение.

2.   За целите на изпълнението на параграф 1 държавите-членки, освен надзора, който осъществяват над издадените от тях сертификати, провеждат и разследвания, включително наземни инспекции, и вземат всякакви мерки, включително забрана за извършване на летателна дейност на въздухоплавателно средство, за предотвратяване продължаването на нарушение.

3.   За целите на изпълнението на параграф 1 Агенцията провежда разследвания в съответствие с член 24, параграф 2 и член 55.

4.   За подпомагане на компетентните органи при прeдприeмането на подходящи действия по привеждане в изпълнение, държавите-членки, Комисията и Агенцията обменят информация относно констатирани нарушения.

5.   Мерките, предназначени да изменят несъществени елементи от настоящия член, като го допълват, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 65, параграф 4. Тези мерки уточняват по-специално:

а)

условията за събиране, обмен и разпространение на информация;

б)

условията за провеждане на наземни инспекции, включително систематични такива;

в)

условията за забрана на извършване на летателна дейност на въздухоплавателно средство, което не отговаря на изискванията на настоящия регламент и на правилата за изпълнението му.

Член 11

Признаване на сертификати

1.   Държавите-членки, без по-нататъшни технически изисквания или оценка, признават сертификати, издадени в съответствие с настоящия регламент. Когато първоначалното признаване е за конкретна цел или цели, всяко последващо признаване обхваща само същата цел или цели.

2.   Комисията, по собствена инициатива или по молба на държава-членка или на Агенцията, може да започне процедурата по член 65, параграф 7, за да реши дали сертификат, издаден в съответствие с настоящия регламент, е ефективно съобразен с него и с правилата за неговото изпълнение.

В случай на несъответствие или на неефективно съответствие Комисията изисква от издателя на сертификата да предприеме подходящи коригиращи действия и предпазни мерки, като ограничаване или спиране действието на сертификата. Освен това, разпоредбите на параграф 1 спират да се прилагат за сертификата от датата на нотифициране на държавите-членки на решението на Комисията.

3.   Когато Комисията има достатъчно доказателства, че издателят по параграф 2 е предприел подходящи коригиращи действия относно случая на несъответствие или на неефективно съответствие и че предпазните мерки вече не са необходими, тя решава да поднови прилагането на разпоредбите на параграф 1 спрямо съответния сертификат. Разпоредбите се прилагат от датата на нотифициране на държавите-членки за това решение.

4.   До приемането на мерките, посочени в член 5, параграф 5, член 7, параграф 6 и член 9, параграф 4, и без да се засяга член 69, параграф 4, сертификати, които не могат да бъдат издадени в съответствие с настоящия регламент, могат да бъдат издадени на основата на приложимите национални разпоредби.

5.   До приемането на мерките, посочени в член 8, параграф 5, и без да се засяга член 69, параграф 4, сертификати, които не могат да бъдат издадени в съответствие с настоящия регламент, могат да бъдат издадени на основата на приложимите национални разпоредби или, където е приложимо, на основата на съответните изисквания на Регламент (ЕИО) № 3922/91.

6.   Разпоредбите на настоящия член не засягат Регламент (ЕО) № 2111/2005 и правилата за неговото изпълнение.

Член 12

Приемане на сертификати, издадени от трети страни

1.   Чрез дерогация от разпоредбите на настоящия регламент и правилата за неговото изпълнение Агенцията или въздухоплавателните органи на държавите-членки могат да издават сертификати въз основа на сертификати, издадени от въздухоплавателните органи на трета страна, както е предвидено в споразумения за признаване между Общността и тази трета страна.

2.

а)

При липса на споразумение, сключено от Общността, държава-членка или Агенцията могат да издават сертификати въз основа на сертификати, издадени от компетентните органи на трета страна за прилагане на споразумение, сключено от такава държава-членка с въпросната трета страна преди влизането в сила на съответните разпоредби на настоящия регламент, и нотифицирането им на Комисията и на други държави-членки. Агенцията също така може да издава такива сертификати от името на държава-членка при прилагане на споразумения, сключени от една от държавите-членки с въпросната трета страна.

б)

Ако Комисията преценява, че:

разпоредбите на споразумение между държава-членка и трета страна не биха осигурили равнище на безопасност, еквивалентно на определеното в настоящия регламент и правилата за неговото изпълнение, и/или

такова споразумение би дискриминирало неоправдано някои държави-членки без да са налице належащи причини относно безопасността, или противоречи на външната политика на Общността по отношение на трета страна,

тя може съгласно процедурата по консултиране, посочена в член 65, параграф 2, да изиска съответната държава-членка да измени споразумението, да спре неговото прилагане или да го денонсира в съответствие с член 307 от Договора.

в)

Държавите-членки предприемат необходимите мерки за денонсиране на споразумения колкото може по-скоро след влизането в сила на споразумение между Общността и въпросната трета страна за областите, обхванати от последното споразумение.

Член 13

Квалифицирани органи

При възлагане на конкретна задача по сертифициране на квалифициран орган Агенцията или съответния национален орган по въздухоплаване гарантират, че този орган отговаря на критериите, посочени в приложение V.

Член 14

Разпоредби за гъвкавост

1.   Разпоредбите на настоящия регламент и правилата за неговото изпълнение не пречат на държавите-членки да реагират незабавно по проблем на безопасността, който включва продукт, лице или организация, предмет на разпоредбите на настоящия регламент.

Държавите-членки информират незабавно Агенцията, Комисията и другите държави-членки за предприетите мерки и съображенията за тях.

2.

а)

Агенцията преценява дали проблемът по безопасността може да бъде разрешен с предоставените ѝ правомощия съгласно член 18, буква г). В този случай, в рамките на един месец след като бъде нотифицирана съгласно параграф 1, тя взема съответните решения.

б)

Ако Агенцията заключи, че проблемът по безопасността не може да бъде разрешен в съответствие с буква а), в рамките на срока, указан в тази буква, тя издава препоръка в съответствие с член 18, буква б) относно необходимостта от изменение на настоящия регламент или на правилата за изпълнението му, и от преустановяване или запазване на нотифицираните мерки.

3.   Мерките, предназначени да изменят несъществени елементи от настоящия регламент, включително като го допълват, и свързани с това дали неадекватно равнище на безопасност или пропуски в настоящия регламент или в правилата за изпълнението му оправдават иницииране на изменението им, както и дали следва да продължи прилагането на мерките, приети съгласно параграф 1, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 65, параграф 6. В такъв случай мерките се изпълняват, ако е подходящо, от всички държави-членки и към такива мерки се прилагат разпоредбите на член 11. Ако се установи, че мерките не са оправдани, съответната държава-членка ги отменя.

4.   Държавите-членки могат да предоставят освобождавания от съществените изисквания, установени в настоящия регламент и в правилата за неговото изпълнение в случай на непредвидени спешни оперативни обстоятелства или експлоатационни нужди с ограничен срок на действие, при положение че равнището на безопасност не е негативно повлияно. Агенцията, Комисията и други държави-членки биват нотифицирани за всички такива освобождавания веднага щом те започнат да се повтарят или ако срокът им на действие надвишава два месеца.

5.   Агенцията преценява дали освобождаванията, нотифицирани от държава-членка, са по-малко ограничителни от приложимите общностни разпоредби и в рамките на един месец от нотифицирането им издава препоръка в съответствие с член 18, буква б) относно това, дали тези освобождавания съответстват на общите цели по отношение на безопасността на настоящия регламент или на друга норма на общностното право.

Ако предоставеното освобождаване не отговаря на общите цели по отношение на безопасността на настоящия регламент или на друга норма на общностното право, Комисията взема решение да не позволи освобождаването съгласно предпазната процедура, посочена в член 65, параграф 7. В този случай съответната държава-членка отменя освобождаването.

6.   Когато е възможно да се постигне с други средства равнище на защита, равностойно на равнището, произтичащо от прилагането на правилата за изпълнение на настоящия регламент, държавите-членки могат да дадат одобрение в дерогация от горепосочените правила за изпълнение без дискриминация по национален признак.

В такъв случай съответната държава-членка нотифицира Агенцията и Комисията за намерението си да даде такова одобрение, като обосновава необходимостта да се направи дерогация от съответното правило, както и от установените условия с оглед осигуряване на равностойно равнище на защита.

7.   В срок от два месеца след като е нотифицирана съгласно параграф 6 Агенцията издава препоръка в съответствие с член 18, буква б) дали предложеното съгласно параграф 6 разрешение изпълнява условията, посочени в същия параграф.

Мерките, предназначени да изменят несъществени елементи от настоящия регламент, като го допълват, по отношение на това, дали предложеното разрешение може да бъде предоставено, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 65, параграф 6, в рамките на един месец от получаването на препоръката на Агенцията. В такъв случай Комисията нотифицира за своето решение всички държави-членки, които също имат право да прилагат тази мярка. Към въпросната мярка се прилагат разпоредбите на член 15.

Член 15

Информационна мрежа

1.   Комисията, Агенцията и националните въздухоплавателни органи обменят цялата налична за тях информация в контекста на прилагането на настоящия регламент и правилата за неговото изпълнение. Органи, натоварени с разследването на произшествия и инциденти в гражданското въздухоплаване или с анализа на настъпването им, имат право на достъп до тази информация.

2.   Без да се засяга правото на публичен достъп до документите на Комисията, установено в Регламент (ЕО) № 1049/2001, Комисията приема, съгласно процедурата, посочена в член 65, параграф 3, мерки за разпространение по нейна собствена инициатива на информацията, посочена в параграф 1 от настоящия член, до заинтересованите страни. Тези мерки, които могат да са общи или индивидуални, се основават на необходимостта:

а)

да предостави на лицата и организациите информацията, нужна им за подобряване на авиационната безопасност;

б)

да ограничи разпространението на информация до стриктно необходимото за нейните ползватели, с цел да се осигури необходимата поверителност на тази информация.

3.   Националните въздухоплавателни органи, в съответствие с националното си законодателство, вземат необходимите мерки за осигуряване на необходимата поверителност на информацията, получена от тях съгласно параграф 1.

4.   С цел да се информира обществото за общото равнище на безопасност, всяка година Агенцията публикува доклад за безопасността. Считано от момента на влизане в сила на мерките, посочени в член 10, параграф 5, този доклад за безопасността съдържа анализ на цялата получена информация съгласно член 10. Този анализ е прост и лесен за разбиране и показва дали има повишени рискове за безопасността. В този анализ не се разкриват източниците на информация.

Член 16

Защита на източника на информация

1.   Когато информацията по смисъла на член 15, параграф 1 е предоставена на Комисията или Агенцията от физическо лице на доброволни начала, източникът на тази информация не се разкрива. Когато информацията е предоставена на национален орган, източникът на тази информация е защитен в съответствие с националното законодателство.

2.   Без да се накърняват приложимите наказателноправни норми, държавите-членки се въздържат от възбуждане на процедури по отношение на непредумишлени или несъзнателни нарушения на закона, които са попаднали в обсега на тяхното внимание само поради това, че са били докладвани съгласно настоящия регламент и правилата за неговото изпълнение.

Това правило не се прилага в случаи на груба небрежност.

3.   Без да се накърняват приложимите наказателноправни норми и в съответствие с процедурите, установени в националните закони и практики, държавите-членки гарантират, че служителите, които предоставят информация в изпълнение на настоящия регламент и на правилата за изпълнението му, няма да бъдат подложени на действия в тяхна вреда от страна на техния работодател.

Това правило не се прилага в случаи на груба небрежност.

4.   Настоящият член се прилага, без да се накърнява действието на националните норми по отношение на достъпа до информация от съдебните власти.

ГЛАВА III

ЕВРОПЕЙСКА АГЕНЦИЯ ЗА АВИАЦИОННА БЕЗОПАСНОСТ

РАЗДЕЛ I

Задачи

Член 17

Създаване и функции на Агенцията

1.   За целите на изпълнението на настоящия регламент се създава Европейска агенция за авиационна безопасност („Агенцията“).

2.   С цел да се осигури правилното функциониране и развитие на авиационната безопасност Агенцията:

а)

извършва всяка задача и формулира становища по всички въпроси, обхванати от член 1, параграф 1;

б)

подпомага Комисията чрез подготовка на мерки, които да се предприемат за изпълнение на настоящия регламент. Когато това включва технически правила, и по-специално правила, отнасящи се до аспекти на конструкцията, проектирането и експлоатацията, Комисията не може да променя тяхното съдържание без предварително съгласуване с Агенцията. Агенцията предоставя на Комисията и необходимата техническа, научна и административна подкрепа за изпълнението на задачите;

в)

предприема необходимите мерки в рамките на правомощията, предоставени от настоящия регламент или друго законодателство на Общността;

г)

провежда инспекции и разследвания, необходими за изпълнение на нейните задачи;

д)

в своята сфера на компетентност изпълнява от името на държави-членки, функции и задачи, възложени им от приложимите международни конвенции, и по-специално от Чикагската конвенция.

Член 18

Мерки, предприемани от Агенцията

Когато е подходящо, Агенцията:

а)

издава становища, адресирани до Комисията;

б)

издава препоръки, адресирани до Комисията, за прилагането на член 14;

в)

издава сертификационни спецификации, включително кодове за летателна годност и приемливи средства за съответствие, както и всякакви инструктивни материали за прилагането на настоящия регламент и правилата за неговото изпълнение;

г)

взема подходящи решения за прилагането на членове 20, 21, 22, 23, 54 и 55;

д)

издава докладите след стандартизационните инспекции, проведени в съответствие с член 24, параграф 1 и член 54.

Член 19

Становища, сертификационни спецификации и инструктивни материали

1.   С цел подпомагане на Комисията в подготовката на предложенията за основни принципи, приложимост и съществени изисквания, които да бъдат представени пред Европейския парламент и Съвета и приемането на правила за изпълнение, Агенцията подготвя проектите на тези предложения и правила. Проектите се представят от Агенцията на Комисията под формата на становища.

2.   Агенцията, в съответствие с член 52 и правилата за изпълнение, приети от Комисията, разработва:

а)

сертификационни спецификации, включително кодове за летателна годност и подходящи мерки за съответствие; и

б)

инструктивни материали;

за ползване в процеса на сертифициране.

Тези документи отразяват съвременните технологии и най-добрите практики във въпросните сфери и се осъвременяват, отчитайки световния въздухоплавателен опит при услугите, както и научния и технически прогрес.

Член 20

Летателна годност и екологично сертифициране

1.   По отношение на продуктите, частите и приборите, посочени в член 4, параграф 1, букви а) и б), Агенцията, когато е приложимо и е определено в Чикагската конвенция или нейните приложения, изпълнява от името на държавите-членки функциите и задачите на държавата на проектирането, производството или регистрацията, когато се отнася до одобрение на проекта. За тази цел Агенцията по-конкретно:

а)

за всеки продукт, за който се изисква сертификат за тип или промяна на сертификат за тип, установява основа за сертификат за тип и нотифицира за нея. Тази основа за сертифициране се състои от приложим код за летателна годност, разпоредбите, за които е прието еквивалентно равнище на безопасност, и специалните подробни технически спецификации, необходими когато проектните характеристики на конкретен продукт или експлоатационният опит определят някоя от разпоредбите на кода за летателна годност като незадоволителна или неподходяща да осигури съответствие със съществените изисквания;

б)

за всеки продукт, за който се изисква ограничен сертификат за летателна годност, създава и нотифицира конкретни спецификации за летателна годност;

в)

за всяка част или устройство, за които се изисква сертификат, създава и нотифицира подробни спецификации за летателна годност;

г)

създава и нотифицира подходящите екологични изисквания за всеки продукт, за който се изисква екологично сертифициране съгласно член 6;

д)

провежда, самостоятелно или чрез национални авиационни органи или квалифицирани органи, инспекции във връзка със сертифицирането на продукти, части и прибори;

е)

издава подходящи сертификати за тип или съответни промени;

ж)

издава сертификати за части и прибори;

з)

издава подходящи екологични сертификати;

и)

изменя, спира действието или отменя съответните сертификати, когато условията, при които те са издадени, вече не се изпълняват или ако юридическото или физическо лице, притежател на сертификата, не изпълнява задълженията, наложени му от настоящия регламент или правилата за неговото изпълнение;

й)

осигурява продължителната летателната годност на функциите на продукти, части или прибори, които са под неин надзор, включително незабавно реагиране на проблем по безопасността и публикуване и разпространение на приложимата задължителна информация.

к)

за въздухоплавателни средства, за които следва да се издаде разрешение за летене, създава стандарти за летателна годност и процедури за съответствие с член 5, параграф 4, буква а);

л)

издава разрешение за летене на въздухоплавателни средства с цел сертифициране под контрола на Агенцията, в съгласие с държавата-членка, в която е регистрирано или следва да се регистрира въздухоплавателното средство.

2.   По отношение на организациите Агенцията:

а)

провежда, самостоятелно или чрез национални въздухоплавателни органи или квалифицирани органи, инспекции и одити на организациите, които тя сертифицира;

б)

издава и подновява сертификатите на:

i)

проектантски организации;

ii)

производствени организации, намиращи се на територията на държава-членка, ако това се изисква от съответната държава-членка; и

iii)

производствени организации или организации за поддръжка, намиращи се извън територията на държавите-членки;

в)

изменя, спира действието или отменя сертификата на съответната организация, когато условията, при които е бил издаден, вече не се изпълняват или ако съответната организация не изпълнява задълженията, наложени ѝ от настоящия регламент или правилата за неговото изпълнение.

Член 21

Сертифициране на пилоти

1.   По отношение на персонала и организациите, посочени в член 7, параграф 1, Агенцията:

а)

провежда, самостоятелно или чрез национални въздухоплавателни органи или квалифицирани органи, разследвания и одити на организациите, които тя сертифицира и, когато е приложимо, на техния персонал;

б)

издава и подновява сертификатите на организации за обучение на пилоти и на авиомедицински центрове, намиращи се извън територията на държавите-членки и, когато е приложимо, на техния персонал;

в)

изменя, ограничава, спира действието или отменя съответния сертификат, когато условията, съгласно които е издаден от нея, вече не се изпълняват или ако юридическото или физическото лице, притежател на сертификата, не изпълнява задълженията, наложени му от настоящия регламент или правилата за неговото изпълнение.

2.   По отношение на летателните тренажори, посочени в член 7, параграф 1, Агенцията:

а)

провежда, самостоятелно или посредством националните въздухоплавателни органи или квалифицирани органи, технически проверки на уредите, за които издава сертификати;

б)

издава и подновява сертификатите на:

i)

летателните тренажори, използвани от организациите за обучение, които са сертифицирани от Агенцията;

ii)

летателните тренажори, намиращи се на територията на държавите-членки, ако е поискано от съответната държава-членка; и

iii)

летателните тренажори, намиращи се извън територията на държавите-членки;

в)

изменя, ограничава, спира действието или отменя съответния сертификат, когато условията, при които е издаден, вече не се изпълняват или ако юридическото или физическо лице, притежател на сертификата, не изпълнява задълженията, наложени му от настоящия регламент или правилата за неговото изпълнение.

Член 22

Сертифициране на въздушни операции

1.   Агенцията реагира незабавно на проблем, който засяга безопасността на въздушните операции, чрез определяне на коригиращи действия и чрез разпространение на свързана с това информация, включително в държавите-членки.

2.   С оглед на ограничаването на полетното време:

а)

Агенцията издава приложимите сертификационни спецификации с цел осигуряване на съответствие със съществените изисквания и, ако е подходящо, със съответстващите правила за изпълнение. Първоначално правилата за изпълнение включват всички основни разпоредби на подчаст Р от приложение III към Регламент (ЕИО) № 3922/91, като се вземат предвид последните научно-технически постижения;

б)

държава-членка може да одобри индивидуални схеми за специфициране на полетното време, които се отклоняват от посочените в буква а) сертификационни спецификации. В този случай държавата-членка незабавно нотифицира Агенцията, Комисията и другите държави-членки за намерението си да даде одобрение за такава индивидуална схема;

в)

при получаване на нотификация Агенцията в едномесечен срок оценява индивидуалната схема въз основа на научна и медицинска оценка. След това съответната държава-членка може да даде одобрение както е нотифицирала, освен ако Агенцията е обсъдила схемата с тази държава-членка и е предложила изменения в нея. Ако държавата-членка е съгласна с тези изменения, тя може съответно да даде одобрение;

г)

в случай на непредвидени неотложни оперативни обстоятелства или експлоатационни нужди с ограничена продължителност и от еднократно естество, могат временно да се прилагат дерогации за сертификационни спецификации, докато Агенцията изрази своето становище;

д)

в случай, че държава-членка не е съгласна със заключенията на Агенцията относно индивидуалната схема, тази държава-членка отнася въпроса до Комисията, която да реши дали тази схема е съобразена с целите за безопасност на настоящия регламент, в съответствие с процедурата, посочена в член 65, параграф 3;

е)

съдържанието на индивидуалните схеми, които са приемливи за Агенцията или за които Комисията е взела положително решение в съответствие с буква д), се публикува.

Член 23

Оператори на трети страни

1.   По отношение на операторите на въздухоплавателни средства по смисъла на член 4, параграф 1, точка г), ангажирани в търговски операции, Агенцията:

а)

провежда, самостоятелно или посредством национални въздухоплавателни органи или квалифицирани органи, разследвания и одити;

б)

издава и подновява разрешенията, посочени в член 9, параграф 2, освен ако функциите и задачите на държавата на оператора по отношение на тези оператори се изпълняват от държава-членка;

в)

изменя, ограничава, спира действието или отменя съответното разрешение, издадено от нея, когато условията за издаването му са отпаднали или ако съответната организация не изпълнява задълженията, наложени от настоящия регламент или правилата за неговото изпълнение.

2.   По отношение на операторите на въздухоплавателни средства по смисъла на член 4, параграф 1, буква г), които не са ангажирани в търговски операции, Агенцията:

а)

получава декларациите по смисъла на член 9, параграф 3; и

б)

провежда, самостоятелно или посредством национални въздухоплавателни органи или квалифицирани органи, надзора над операторите, от които е получила декларация.

3.   По отношениe на въздухоплавателните средства по смисъла на член 4, параграф 1, буква г) Агенцията издава разрешения в съответствие с член 9, параграф 4, буква а).

Член 24

Наблюдение прилагането на правилата

1.   Агенцията провежда стандартизационни инспекции в областите, обхванати от член 1, параграф 1, с цел да наблюдава прилагането на настоящия регламент и на правилата за изпълнението му от националните компетентни органи и докладва на Комисията.

2.   Агенцията извършва разследвания на предприятия с цел наблюдение прилагането на настоящия регламент и правилата за неговото изпълнение.

3.   Агенцията оценява въздействието от изпълнението на настоящия регламент и правилата за изпълнението му, като взема предвид посочените в член 2 цели.

4.   Агенцията консултира и дава препоръки на Комисията за прилагането на член 14.

5.   Работните методи на Агенцията за осъществяване на задачите, посочени в параграфи 1, 3 и 4, се подчиняват на изискванията, които следва да се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 65, параграф 2, като се вземат предвид принципите, установени в членове 52 и 53.

Член 25

Глоби и периодични имуществени санкции

1.   Без да се засягат членове 20 и 55, по искане на Агенцията Комисията може:

а)

да налага глоби на лицата и предприятията, на които Агенцията е издала сертификат, когато умишлено или поради небрежност разпоредбите на настоящия регламент или на правилата за неговото изпълнение са били нарушени;

б)

да налага на лицата и предприятията, на които Агенцията е издала сертификат, периодични имуществени санкции, начислявани от датата на решението, с цел да принуди тези лица и предприятия да се съобразят с разпоредбите на настоящия регламент или правилата за неговото изпълнение.

2.   Глобите и периодичните имуществени санкции по параграф 1 имат възпиращо действие и са пропорционални на тежестта на случая и на икономическия капацитет на притежателя на сертификата, като се взема под особено внимание степента, до която е била засегната безопасността. Размерът на глобите не надхвърля 4 % от годишния доход или оборот на притежателя на сертификата. Размерът на периодичните имуществени санкции не надхвърля 2,5 % от средния дневен доход или оборот на притежателя на сертификата.

3.   Комисията приема, в съответствие с процедурата, посочена в член 65, параграф 3, подробните правила за изпълнение на настоящия член. При това тя установява по-специално:

а)

подробни критерии за определяне на размера на глобата или на периодичната имуществена санкция; и

б)

процедури за разследване, съпътстващи мерки и докладване, както и процедурни правила за вземане на решение, включително разпоредби относно правото на защита, достъп до документи, процесуално представителство, разпоредби относно поверителността и сроковете и определяне на размера и събиране на глоби и периодични имуществени санкции.

4.   Съдът на Европейските общности има неограничена компетентност да преразглежда решения на Комисията, с които тя определя размера на глоба или на периодична имуществена санкция. Той може да отмени, намали или увеличи размера на наложената глоба или периодичната имуществена санкция.

5.   Решенията, взети съгласно параграф 1, не са от наказателноправно естество.

Член 26

Изследвания

1.   Агенцията може да развива и финансира изследвания, доколкото това е тясно свързано с подобряването на дейности в нейната сфера на компетентност, без да се засяга правото на Общността.

2.   Агенцията координира своите дейности по изследване и развитие с тези на Комисията и на държавите-членки така, че да гарантира, че тези политики и дейности са взаимно допълващи се.

3.   Резултатите от финансираните от Агенцията изследвания се публикуват, ако тя не ги класифицира като поверителни.

Член 27

Международни отношения

1.   Агенцията подпомага Общността и държавите-членки в техните връзки с трети страни в съответствие с правото на Общността. Тя по-специално подпомага хармонизацията на правилата и взаимното признаване на разрешения, удостоверяващи удовлетворителното прилагане на правилата.

2.   Агенцията може да сътрудничи с въздухоплавателните органи на трети страни и с международните организации, компетентни по въпросите, обхванати от настоящия регламент, в рамките на работни споразумения, сключени с тези органи, съгласно съответните разпоредби на Договора. Тези споразумения подлежат на предварително одобрение от Комисията.

3.   Агенцията подпомага държавите-членки да спазват техните международни задължения, и по-специално тези по Чикагската конвенция.

РАЗДЕЛ II

Вътрешна структура

Член 28

Правен статут, седалище, местни служби

1.   Агенцията е орган на Общността. Тя притежава юридическа правосубектност.

2.   Във всяка държава-членка Агенцията се ползва с възможно най-широка юридическа правоспособност, предоставена на юридическите лица по националното ѝ законодателство. Тя може по-специално да придобива или да се разпорежда с движима и недвижима собственост и да бъде страна в съдебни производства.

3.   Агенцията може да изгражда собствени местни служби в държавите-членки при съгласие от тяхна страна.

4.   Агенцията се представлява от нейния изпълнителен директор.

Член 29

Служители

1.   Правилникът за длъжностните лица на Европейските общности, Условията за работа на другите служители на Европейските общности и правилата, съвместно приети от институциите на Европейските общности с цел прилагането на Правилникa за длъжностните лица и Условията за работа, се прилагат към служителите на Агенцията, без да се засяга прилагането на член 39 от настоящия регламент по отношение на членовете на апелативния съвет.

2.   Без да се засяга член 42, правомощията, предоставени на органа по назначаването съгласно Правилника за длъжностните лица и Условията за работа, се упражняват от Агенцията по отношение на собствените ѝ служители.

3.   Пeрсоналът на Агенцията се състои от строго ограничен брой служители, назначени или командировани от Комисията или държавите-членки да изпълняват управленски длъжности. Останалата част от персонала се състои от служители, наети от Агенцията според нуждите за изпълнението на задачите ѝ.

Член 30

Привилегии и имунитети

Спрямо Агенцията се прилага Протоколът относно привилегиите и имунитетите на Европейските общности, приложен към договорите за създаване на Европейската общност и Европейската общност за атомна енергия.

Член 31

Отговорност

1.   Договорната отговорност на Агенцията се урежда от приложимото за съответния договор право.

2.   Съдът на Европейските общности е компетентен да се произнася по силата на всяка арбитражна клауза, съдържаща се в сключен от Агенцията договор.

3.   В случай на извъндоговорна отговорност Агенцията, съгласно основните принципи, общи за правото на държавите-членки, възстановява всяка вреда, причинена от нейните служби или служители при изпълнението на техните задължения.

4.   Съдът на Европейските общности е компетентен да се произнася при спорове за обезщетение за вреди, посочени в параграф 3.

5.   Личната отговорност на служителите на Агенцията спрямо нея се урежда от разпоредбите на Правилника за длъжностните лица или Условията за работа, приложими за тях.

Член 32

Публикуване на документи

1.   Без да се засягат решенията, взети на основание член 290 от Договора, следните документи се представят на всички официални езици на Общността:

а)

доклад за безопасността, посочен в член 15, параграф 4;

б)

становища, адресирани до Комисията въз основа на член 19, параграф 1;

в)

годишен общ доклад и работна програма, посочени съответно в член 33, параграф 2, букви б) и в).

2.   Преводаческите услуги, необходими за функционирането на Агенцията, се извършват от Центъра за преводи към органите на Европейския съюз.

Член 33

Правомощия на управителния съвет

1.   Агенцията има управителен съвет.

2.   Управителният съвет:

а)

назначава изпълнителен директор и директори по предложение на изпълнителния директор в съответствие с член 39;

б)

приема годишния общ доклад за дейността на Агенцията и го изпраща не по-късно от 15 юни на Европейския парламент, на Съвета, на Комисията, на Сметната палата и на държавите-членки; като действа от името на Агенцията, всяка година управителният съвет изпраща на Европейския парламент и на Съвета (по-нататък наричани „бюджетния орган“) всяка информация, свързана с резултатите от процедурите по оценка, и по-специално информация относно ефекта или последствията от промените в задачите, възложени на Агенцията;

в)

всяка година преди 30 септември и след получаване на становището на Комисията, приема работната програма на Агенцията за следващата година и я препраща на Европейския парламент, на Съвета, на Комисията и на държавите-членки; тази работна програма се приема, без да се засяга годишната бюджетна процедура на Общността и законодателната програма на Общността в съответните сфери на авиационна безопасност; становището на Комисията се прилага към работната програма;

г)

приема насоки за разпределение на задачите по сертифициране на националните авиационни органи и квалифицирани органи в съгласие с Комисията;

д)

установява процедура за вземане на решения от изпълнителния директор, както е посочено в членове 52 и 53;

е)

изпълнява своите функции в рамките на бюджета на Агенцията, съгласно членове 59, 60 и 63;

ж)

назначава членовете на апелативния съвет съгласно член 41;

з)

упражнява дисциплинарна власт над изпълнителния директор и другите директори в съгласие с изпълнителния директор;

и)

представя становището си относно мерките относно таксите и вноските, както е посочено в член 64, параграф 1;

й)

създава своя процедурен правилник;

к)

определя езиковия режим на Агенцията;

л)

допълва, когато е подходящо, списъка на документите, посочени в член 32, параграф 1;

м)

създава организационната структура на Агенцията и приема политика на Агенцията по отношение на служителите.

3.   Управителният съвет може да съветва изпълнителния директор по всеки въпрос, стриктно отнасящ се до стратегическото развитие на авиационната безопасност, включително проучвания, както е определено в член 26.

4.   Управителният съвет създава консултативен орган с участие на заинтересованите страни, с който той се консултира преди вземане на решения в областите, посочени в параграф 2, букви в), д), е) и и). Управителният съвет може също да реши да се консултира с консултативния орган по други въпроси, посочени в параграфи 2 и 3. Управителният съвет не е обвързан със становището на консултативния орган.

5.   Управителният съвет може да създаде работни органи, които да го подпомагат при изпълнението на функциите му, включително при подготовката на решенията му и наблюдението на тяхното изпълнение.

Член 34

Състав на управителния съвет

1.   Управителният съвет се състои от по един представител на всяка държава-членка и един представител на Комисията. Членовете се избират въз основа на техния признат опит и ангажираност в областта на гражданското въздухоплаване, техните управленски способности и експертни знания, които да се ползват за постигане на целите на настоящия регламент. Предоставя се пълна информация на компетентната комисия на Европейския парламент.

Всяка държава-членка назначава член на управителния съвет, както и негов заместник, който да го представлява в негово/нейно отсъствие. Комисията също определя свой представител и негов заместник. Продължителността на мандата е пет години. Мандатът може да бъде подновяван.

2.   Когато е подходящо, участието на представители на трети страни от Европа и условията за това участие се определят в споразуменията, посочени в член 66.

3.   Консултативният орган, посочен в член 33, параграф 4, определя четирима от своите членове, които да участват като наблюдатели в управителния съвет. Те представляват, възможно най-широко, различните становища, представени в консултативния орган. Продължителността на техния мандат е тридесет месеца, като може да бъде подновен еднократно.

Член 35

Председателство на управителния съвет

1.   Управителният съвет избира председател и заместник-председател измежду своите членове. Заместник-председателят служебно замества председателя, в случай че той е възпрепятстван да изпълнява функциите си.

2.   Мандатите на председателя и заместник-председателя изтичат с прекратяването на членството им в управителния съвет. Мандатът на председателя и на заместник-председателя е три години при спазване на горното условие. Мандатите могат да се подновят еднократно.

Член 36

Заседания

1.   Заседанията на управителния съвет се свикват от неговия председател.

2.   Изпълнителният директор на Агенцията взема участие в разискванията.

3.   Управителният съвет провежда най-малко две редовни заседания годишно. Допълнително той заседава по инициатива на председателя или по искане на най-малко една трета от неговите членове.

4.   Управителният съвет може да кани всяко лице, чието становище би било от интерес, да участва в заседанията му като наблюдател.

5.   Членовете на управителния съвет могат, съгласно разпоредбите на неговия процедурен правилник, да бъдат подпомагани от съветници или експерти.

6.   Секретариатът на управителния съвет се осигурява от Агенцията.

Член 37

Гласуване

1.   Без да се засяга член 39, параграф 1, управителният съвет взема своите решения с мнозинство от две трети от своите членове. По искане на член от управителния съвет решенията съгласно член 33, параграф 2, буква к) се вземат с единодушие.

2.   Всеки член, назначен по реда на член 34, параграф 1, има право на един глас. При отсъствие на член неговият заместник има правото да упражни правото му на глас. Наблюдателите, както и изпълнителният директор на Агенцията, не гласуват.

3.   В процедурния правилник на управителния съвет подробно се определят условията и редът за гласуване, по-специално условията, при които един член може да действа от името на друг член, както и всякакви изисквания за кворум.

Член 38

Функции и правомощия на изпълнителния директор

1.   Агенцията се управлява от изпълнителен директор, който е напълно независим при изпълнение на функциите си. Без да се засягат компетенциите на Комисията и на управителния съвет, изпълнителният директор не търси и не получава инструкции от никое правителство или от никой друг орган.

2.   Европейският парламент или Съветът могат да поканят изпълнителния директор да докладва за изпълнението на неговите задачи.

3.   Изпълнителният директор има следните функции и правомощия:

а)

одобрява мерките на Агенцията, както е определено в член 18, в рамките, установени от настоящия регламент, правилата за изпълнението му и всяко приложимо право;

б)

решава относно инспекции и разследвания, както е предвидено в членове 54 и 55;

в)

разпределя задачите по сертифициране на национални авиационни власти или квалифицирани органи съгласно насоките, дадени от управителния съвет;

г)

осъществява всякакви международни функции и техническо сътрудничество с трети страни съгласно член 27;

д)

предприема всички необходими стъпки, включително приемане на вътрешни административни инструкции и публикуване на съобщения, за да осигури функционирането на Агенцията в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент;

е)

подготвя всяка година проект на общия доклад и го представя на управителния съвет;

ж)

упражнява правомощията, описани в член 29, параграф 2, по отношение на персонала на Агенцията;

з)

съставя разчети за приходите и разходите на Агенцията съгласно член 59 и изпълнява бюджета съгласно член 60;

и)

делегира своите правомощия на други членове от състава на Агенцията съгласно правилата, които следва да бъдат приети в съответствие с процедурата по съгласуване, посочена в член 65, параграф 2;

й)

със съгласието на управителния съвет взема решения за изграждане на местни служби в държавите-членки в съответствие с член 28, параграф 3;

к)

подготвя и изпълнява годишната работна програма;

л)

отговаря на исканията за съдействие от страна на Комисията.

Член 39

Назначаване на висши длъжностни лица

1.   Изпълнителният директор се назначава на основание на заслугите му и на документираната му компетентност и опит в областта на гражданското въздухоплаване. Изпълнителният директор се назначава или уволнява от управителния съвет по предложение на Комисията. Управителният съвет взема решение с мнозинство от три четвърти от членовете си. Преди да бъде назначен, избраният от управителния съвет кандидат може да бъде поканен да направи декларация пред компетентната комисия или комисии на Европейския парламент и да отговори на въпроси на техните членове.

2.   Изпълнителният директор може да бъде подпомаган от един или повече директори. Когато изпълнителният директор отсъства или е неразположен, един от директорите го замества.

3.   Директорите на Агенцията се назначават на основание тяхната професионална компетентност в областта на гражданското въздухоплаване. Директорите се назначават или се уволняват от управителния съвет по предложение на изпълнителния директор.

4.   Мандатът на изпълнителния директор и на директорите е пет години. Мандатът на директорите може да бъде подновяван, а мандатът на изпълнителния директор може да се подновява само веднъж.

Член 40

Правомощия на апелативните съвети

1.   В рамките на Агенцията се създават един или повече апелативни съвети.

2.   Апелативният съвет или апелативните съвети са отговорни да се произнасят по жалби срещу решенията, посочени в член 44.

3.   Апелативният съвет или апелативните съвети се свикват при необходимост. Броят на апелативните съвети и възложената им работа се определят от Комисията в съответствие с процедурата, посочена в член 65, параграф 3.

Член 41

Състав на апелативните съвети

1.   Апелативният съвет се състои от председател и двама други членове.

2.   Председателят и другите членове имат заместници, които ги представляват в тяхно отсъствие.

3.   Председателят, другите членове и техните заместници се назначават от управителния съвет измежду посочените в списъка на квалифицирани кандидати, приет от Комисията.

4.   Когато апелативният съвет счете, че характерът на жалбата го изисква, за случая може да повика до двама други членове измежду посочените в списъка, посочен в параграф 3.

5.   Квалификацията, изисквана за членовете на всеки апелативен съвет, правомощията на отделните членове в подготвителната фаза на решенията и условията за гласуване се определят от Комисията в съответствие с процедурата, посочена в член 65, параграф 3.

Член 42

Членове на апелативните съвети

1.   Мандатът на членовете на апелативните съвети, включително на техния председател и на техните заместници, е пет години. Този мандат може да бъде подновяван.

2.   Членовете на апелативните съвети са независими. При вземане на решение те не са обвързани с никакви инструкции.

3.   Членовете на апелативните съвети не могат да изпълняват никакви други задължения в рамките на Агенцията. Членовете на апелативните съвет могат да работят на непълно работно време.

4.   Членовете на апелативните съвети не могат да бъдат отстранявани от длъжност, нито от списъка на квалифицираните кандидати по време на мандата им, освен ако има сериозно основание за такова отстраняване и Комисията, след получаване на становището на управителния съвет, вземе решение с такова действие.

Член 43

Изключване и искане за отвод

1.   Членовете на апелативните съвети не могат да вземат участие в производство по обжалване, ако имат някакъв личен интерес, ако по-рано са участвали като представители на една от страните в производството или ако са участвали в решението, което се обжалва.

2.   Ако по една от изброените в параграф 1 причини или по каквато и да е друга причина член на апелативния съвет счита, че той не следва да вземе участие в някое производство по обжалване, той информира съответно апелативния съвет.

3.   Срещу членовете на апелативните съвети могат да се правят искания за отвод от всяка страна в производството по обжалване на всяко от основанията, дадени в параграф 1, или при съмнение за пристрастност на даден член. Възражението не е допустимо, ако на страната в производството по обжалване е било известно основание за възражение и тя все пак е предприела процесуални действия. Гражданството на членовете не може да бъде основание за възражение.

4.   Апелативните съвети решават какво действие да се предприеме в случаите, посочени в параграфи 2 и 3, без участието на въпросния член. За да се вземе такова решение, въпросният член се замества в апелативния съвет от негов заместник.

Член 44

Решения, които подлежат на обжалване

1.   Жалба може да се подаде срещу решения на Агенцията, взети съгласно членове 20, 21, 22, 23, 55 или 64.

2.   Жалбата, подадена по реда на параграф 1, няма суспензивно действие. Агенцията обаче може, ако счита че обстоятелствата позволяват това, да спре изпълнението на обжалваното решение.

3.   Жалба срещу решение, което не слага край на производството по отношение на една от страните, може да се подава само заедно с жалба срещу окончателното решение, освен ако решението не подлежи на отделно обжалване.

Член 45

Лица, които имат право на обжалване

Всяко физическо или юридическо лице може да обжалва решение, което е адресирано до него, или решение, което, макар и под формата на решение, адресирано до друго лице, го засяга пряко и лично. Страните в производството могат да бъдат страни в производството по обжалване.

Член 46

Срокове и форма на жалбата

Жалбата, заедно с изложението на основанията за нея, се подава писмено в Агенцията в рамките на два месеца от нотификацията на въпросното лице за мярката или, при липса на такава нотификация, от деня, в който то е узнало за нея, според случая.

Член 47

Предварително преразглеждане

1.   Ако изпълнителният директор прецени, че жалбата е допустима и основателна, той променя решението. Това не се прилага, когато жалбоподателят е противопоставен на друга страна в производството по обжалване.

2.   Ако решението не бъде поправено до един месец от получаването на изложените основания за обжалване, Агенцията незабавно решава дали да спре или не изпълнението на решението съгласно член 44, параграф 2, второ изречение и отнася жалбата до апелативния съвет.

Член 48

Проверка на обжалванията

1.   Ако жалбата е допустима, апелативният съвет проверява нейната основателност.

2.   Когато разглежда жалбата съгласно параграф 1, апелативният съвет действа експедитивно. Той приканва толкова често, колкото е необходимо, страните в производството по обжалване да представят в определен срок бележки по нотификации, издадени от самия него или от други страни в производството по обжалване. Страните в производството по обжалване имат право на устни изказвания.

Член 49

Решения по жалбите

Апелативният съвет може да упражнява всяко правомощие, което е от компетентността на Агенцията или да отнесе делото до компетентния орган на Агенцията. Последният е обвързан от решението на апелативния съвет.

Член 50

Обжалване пред Съда на Европейските общности

1.   Съдът на Европейските общности може да бъде сезиран с искове за отмяна на актове на Агенцията, които произвеждат правно действие по отношение на трети страни, за бездействие и за вреди, причинени от Агенцията при осъществяване на нейната дейност.

2.   Искове за отмяна на решения на Агенцията, взети съгласно членове 20, 21, 22, 23, 55 или 64, могат да се предявяват пред Съда на Европейските общности само след изчерпване на всички процедури за обжалване в рамките на Агенцията.

3.   Агенцията взема всички необходими мерки, за да се съобрази с решението на Съда на Европейските общности.

Член 51

Пряко обжалване

Държавите-членки и институциите на Общността могат да обжалват решения на Агенцията пряко пред Съда на Европейските общности.

РАЗДЕЛ III

Методи на работа

Член 52

Процедури по изготвяне на становища, сертификационни спецификации и инструктивни материали

1.   В най-кратък срок след влизането в сила на настоящия регламент управителният съвет създава прозрачни процедури за издаване на становища, сертификационни спецификации и инструктивни материали, посочени в член 18, букви а) и в).

Тези процедури:

а)

се основават на наличния опит на авиационните регулаторни органи на държавите-членки;

б)

когато е необходимо, се привличат подходящи експерти от съответните заинтересовани страни;

в)

гарантират, че Агенцията публикува документи и провежда широки консултации със заинтересованите страни по график и процедура, която включва задължение на Агенцията да представи писмен отговор в процеса на консултиране.

2.   Когато Агенцията, съгласно член 19, изготвя становища, сертификационни спецификации и инструктивни материали, които следва да се прилагат от държавите-членки, тя установява процедура за консултиране с държавите-членки. За тази цел тя може да създаде работна група, в която всяка държава-членка има право да определи експерт.

3.   Мерките, посочени в член 18, букви а) и в), както и процедурите, установени съгласно параграф 1 от настоящия член, се публикуват в официална публикация на Агенцията.

4.   Установяват се специални процедури по отношение на незабавни действия, които Агенцията следва да предприеме, за да реагира на проблем по безопасността и да информира съответните заинтересовани страни за изискваните от тях действия.

Член 53

Процедури за вземане на решения

1.   Управителният съвет установява прозрачни процедури за вземане на индивидуални решения, както е предвидeно в член 18, буква г).

Тези процедури:

а)

гарантират изслушването на физическото или юридическото лице, което е адресат на решението, както и на всяко друго лице, което е пряко и лично засегнато;

б)

предвиждат уведомяване на физическите или юридическите лица относно взетото решение и неговото публикуване;

в)

предвиждат информиране на физическото или юридическото лице, което е адресат на решението, както и на всяка друга страна в производството относно правните средства за защита, с които това лице разполага съгласно настоящия регламент;

г)

гарантират, че решението е мотивирано.

2.   Управителният съвет установява процедури, определящи условията, съгласно които решенията се нотифицират, като надлежно се отчита процедурата за обжалване.

3.   Установяват се специални процедури по отношение на незабавни действия, които Агенцията следва да предприеме, за да реагира на проблем по безопасността и да информира съответните заинтересовани страни за изискваните от тях действия.

Член 54

Инспекции в държавите-членки

1.   Без да се накърняват изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията от Договора, Агенцията подпомага Комисията при контрола относно прилагането на настоящия регламент и правилата за изпълнението му чрез провеждане на стандартизационни инспекции в компетентните органи на държави-членки, както е конкретизирано в член 24, параграф 1. Длъжностните лица, оправомощени съгласно настоящия регламент, и тези, командировани от националните органи, участващи в тези инспекции, са овластени, в съответствие с правните разпоредби на съответната държава-членка:

а)

да проверяват съответните документи, данни, процедури и всякакви други материали, отнасящи се до постигането на равнище на авиационна безопасност в съответствие с настоящия регламент;

б)

да правят преписи или извлечения от такива документи, данни, процедури и други материали;

в)

да изискват устни обяснения на място;

г)

да влизат във всички помещения, терени и средства за транспорт.

2.   Длъжностните лица на Агенцията, оправомощени за целите на инспекциите, посочени в параграф 1, упражняват своите правомощия съгласно писмено разрешение, конкретизиращо предмета, целта на инспекцията и датата, на която тя следва да започне. Достатъчно време преди инспекцията Агенцията информира съответната държава-членка за инспекцията и за самоличността на оправомощените длъжностни лица.

3.   Съответната държава-членка се подлага на инспекциите и гарантира, че съответните органи или лица също се подлагат на инспекциите.

4.   Когато инспекция, проведена съгласно настоящия член, включва инспекция на предприятие или група от предприятия, се прилагат разпоредбите на член 55. Когато едно предприятие се противопоставя на инспекцията, съответната държава-членка оказва необходимото съдействие на оправомощените длъжностни лица на Агенцията, за да им позволи да проведат инспекцията си.

5.   Изготвените при изпълнението на настоящия член доклади се предоставят на официалния език или езици на държавата-членка, в която се е провела инспекцията.

Член 55

Разследване на предприятия

1.   Агенцията може самостоятелно да извършва или да възложи на национални въздухоплавателни органи или квалифицирани органи всички необходими разследвания на предприятия в изпълнение на членове 7, 20, 21, 22, 23 и член 24, параграф 2. Тези разследвания се извършват в съответствие с правните разпоредби на държавите-членки, в които се провеждат. За тази цел оправомощените по силата на настоящия регламент лица имат право:

а)

да проверяват съответните документи, данни, процедури и всякакви други материали, отнасящи се до изпълнението на задачите на Агенцията;

б)

да правят преписи или извлечения от такива документи, данни, процедури и други материали;

в)

да изискват устни обяснения на място;

г)

да влизат в съответните помещения, терени или средства за транспорт на предприятието;

д)

да извършват инспекции на въздухоплавателни средства в сътрудничество с държавите-членки.

2.   Лицата, оправомощени за целите на разследванията, посочени в параграф 1, упражняват своите правомощия при представяне на писмено разрешение, конкретизиращо предмета и целта на разследването.

3.   Агенцията информира за предстоящото разследване и за самоличността на оправомощените служители държавата-членка, на чиято територия ще се проведе разследването, достатъчно време преди неговото започване. Служителите на съответната държава-членка, по молба от Агенцията, подпомагат оправомощените служители да изпълняват своите задължения.

Член 56

Годишна работна програма

Годишната работна програма има за цел насърчаването на непрекъснатото подобряване на европейската авиационна безопасност и е в съответствие с целите, поръченията и задачите на Агенцията, предвидени в настоящия регламент. В нея ясно се указва кои от поръченията и задачите на Агенцията са добавени, променени или отменени в сравнение с предходната година.

Структурата на годишната работна програма се основава на използваната от Комисията методология като част от дейността на управление по дейности.

Член 57

Годишен общ доклад

В годишния общ доклад се описва начинът, по който Агенцията е изпълнила своята годишна работна програма. В него ясно се указва кои функции и задачи на Агенцията са добавени, променени или отменени в сравнение с предходната година.

В доклада се посочват извършените от Агенцията дейности и се прави оценка на резултатите от тях спрямо определените цели и график, рисковете, свързани с тези дейности, използването на ресурси и общите операции на Агенцията.

Член 58

Прозрачност и комуникация

1.   Регламент (ЕО) № 1049/2001 се прилага по отношение на документите, притежавани от Агенцията.

2.   Агенцията може по своя собствена инициатива да комуникира в сферата на своята дейност. Тя гарантира по-специално, че в допълнение към публикациите, посочени в член 52, параграф 3, на обществеността и на всяка заинтересована страна бързо се дава обективна, надеждна и лесноразбираема информация по отношение на нейната работа.

3.   Всяко физическо или юридическо лице има право да се обръща писмено към Агенцията на всеки от езиците, посочени в член 314 от Договора. Това лице има право да получи отговор на същия език.

4.   Събраната от Агенцията информация съгласно настоящия регламент се подчинява на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (11).

РАЗДЕЛ IV

Финансови изисквания

Член 59

Бюджет

1.   Приходите на Агенцията се състоят от:

а)

вноска от Общността;

б)

вноска от всяка трета европейска страна, с която Общността е сключила споразумения, както е посочено в член 66;

в)

таксите, плащани от заявители или от притежатели на сертификати и одобрения, издавани от Агенцията;

г)

такси за публикации, обучение и всякакви други услуги, предоставяни от Агенцията; и

д)

всякакви доброволни вноски от държави-членки, трети държави или други организации, при условие че такава вноска не компрометира независимостта и безпристрастността на Агенцията.

2.   Разходите на Агенцията включват разноски за персонал, административни, инфраструктурни и оперативни разноски.

3.   Приходите и разходите са в баланс.

4.   Регулаторните бюджети и определените и събирани такси за сертификационни дейности се водят отделно в бюджета на Агенцията.

5.   Всяка година управителният съвет, на базата на проект на разчетите за приходите и разходите, изготвя разчетите за приходите и разходите на Агенцията за следващата финансова година.

6.   Разчетите, посочени в параграф 4, които включват проект на плана за изграждане, заедно с временна работна програма, се изпращат най-късно до 31 март от управителния съвет на Комисията и на държавите, с които Общността е сключила споразумения, както е посочено в член 66.

7.   Разчетите се изпращат от Комисията на бюджетния орган заедно с предварителния проект за общ бюджет на Европейския съюз.

8.   Въз основа на разчетите Комисията включва в предварителния проект за общ бюджет на Европейския съюз разчетите, които тя счита за необходими за щатното разписание, и размера на субсидиите, които следва да бъдат отчислени от общия бюджет, който тя представя пред бюджетния орган в съответствие с член 272 от Договора.

9.   Бюджетният орган разрешава отпускането на бюджетните кредити за субсидия на Агенцията. Бюджетният орган приема щатното разписание на Агенцията.

10.   Управителният съвет приема бюджета. Бюджетът става окончателен след окончателното приемане на общия бюджет на Европейския съюз. Когато е необходимо той се коригира съответно.

11.   Управителният съвет, колкото е възможно по-скоро, нотифицира бюджетния орган за намерението си да изпълнява всеки проект, който може да има значителни финансови последствия за финансирането на бюджета, по-специално всякакви проекти, свързани със собственост, като наемането или закупуването на сгради. Управителният съвет информира Комисията за това.

Когато клон на бюджетния орган е нотифицирал намерението си да представи становище, той изпраща становището си на управителния съвет в срок от шест седмици от датата на нотификацията на проекта.

Член 60

Изпълнение и контрол на бюджета

1.   Изпълнителният директор изпълнява бюджета на Агенцията.

2.   Най-късно до 1 март след всяка финансова година счетоводителят на Агенцията представя на счетоводителя на Комисията неокончателен финансов отчет заедно с отчет за управлението на бюджета и финансите за тази финансова година. Счетоводителят на Комисията консолидира неокончателните финансови отчети на институциите и децентрализираните органи в съответствие с член 128 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (12).

3.   Най-късно до 31 март след всяка финансова година счетоводителят на Комисията изпраща неокончателния финансов отчет на Агенцията до Сметната палата заедно с отчет за управлението на бюджета и финансите за тази финансова година. Отчетът за управлението на бюджета и финансите за тази финансова година се изпраща също така на Европейския парламент и на Съвета.

4.   Съгласно член 129 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 след получаване на забележките на Сметната палата по неокончателния финансов отчет на Агенцията, изпълнителният директор изготвя окончателния финансов отчет на Агенцията на своя отговорност и го представя на управителния съвет за становище.

5.   Управителният съвет дава становище по окончателния финансов отчет на Агенцията.

6.   Най-късно до 1 юли след всяка финансова година изпълнителният директор изпраща окончателния финансов отчет на Европейския парламент, на Съвета, на Комисията и на Сметната палата, заедно със становището на управителния съвет.

7.   Окончателният финансов отчет се публикува.

8.   Изпълнителният директор изпраща на Сметната палата отговор на нейните забележки най-късно до 30 септември. Той изпраща този отговор също и на управителния съвет.

9.   Изпълнителният директор представя на Европейския парламент, при поискване от негова страна, всякаква информация, необходима за плавното прилагане на процедурата по освобождаване от отговорност за въпросната финансова година, както е предвидено в член 146, параграф 3 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002.

10.   Европейският парламент, по препоръка на Съвета, като взема решение с квалифицирано мнозинство, преди 30 април на година N + 2, освобождава от отговорност изпълнителния директор по отношение на изпълнението на бюджета за година N.

Член 61

Борба с измамите

1.   За борба с измамите, корупцията и други неправомерни дейности се прилагат без ограничения разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (13).

2.   Агенцията се присъединява към Междуинституционалното споразумение между Европейския парламент, Съвета и Комисията от 25 май 1999 г. относно вътрешните разследвания, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (14) и незабавно издава подходящите разпоредби, приложими към нейния персонал.

3.   Решенията относно финансирането и изпълнението на споразумения и произтичащи от тях актове изрично заявяват, че Сметната палата и OLAF могат да извършват при необходимост проверки на място на получателите на финансиране от Агенцията и лицата, отговорни за разпределението му.

Член 62

Оценка

1.   В рамките на три години от датата, на която Агенцията е поела своите задължения и всяка пета година след това, управителният съвет възлага извършване на независима външна оценка на изпълнението на настоящия регламент.

2.   Оценката проверява ефективността на Агенцията при изпълнение на нейните задачи. Тя също оценява въздействието на настоящия регламент, на Агенцията и нейните работни практики за изграждане на високо ниво на безопасност на гражданското въздухоплаване. Оценката взема предвид гледните точки на участниците както на европейско, така и на национално равнищe.

3.   Управителният съвет получава резултатите от оценката и издава препоръки по отношение на промени в настоящия регламент, Агенцията и нейните работни практики, до Комисията, която може да ги изпрати, заедно със своето собствено становище, както и с подходящи предложения, на Европейския парламент и на Съвета. Ако е подходящо, се включва план за действие с график. Резултатите, както и препоръките от оценката, се публикуват.

Член 63

Финансови разпоредби

Приложимите за Агенцията финансови правила се приемат от управителния съвет след консултации с Комисията. Те не могат да се отклоняват от Регламент (ЕО, Евратом) № 2343/2002 на Комисията от 23 декември 2002 г. относно рамковия Финансов регламент за органите, посочени в член 185 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (15), освен ако такова отклонение се налага конкретно за работата на Агенцията и Комисията е дала предварителното си съгласие.

Член 64

Регламентиране на такси и вноски

1.   Мерките, предназначени да изменят несъществени елементи от настоящия регламент, като го допълват, относно таксите и вноските, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 65, параграф 4.

2.   Комисията се консултира с управителния съвет относно проекта на мерките, посочени в параграф 1.

3.   Мерките, посочени в параграф 1, подробно определят случаите, в които се дължат такси и вноски съгласно член 59, параграф 1, букви в) и г), размера на тези такси и вноски и начина, по който те следва да се заплащат.

4.   Такси и вноски се начисляват за:

а)

издаване и подновяване на сертификати, както и за свързаните функции по продължаващ надзор;

б)

предоставяне на услуги; те отразяват действителната стойност на всяка индивидуално предоставена услуга;

в)

обработване на жалби.

Всички такси и вноски се изразяват и плащат в евро.

5.   Размерът на таксите и вноските се фиксира на такова равнище, което да осигури, че произлизащите от тях приходи са по принцип достатъчни да покрият пълната стойност на разходите за предоставяните услуги. Тези такси и вноски, включително събраните през 2007 г., са целеви приходи за Агенцията.

ГЛАВА IV

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 65

Комитет

1.   Комисията се подпомага от комитет.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 3 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

3.   При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на един месец.

4.   При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи 1—4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

5.   При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи 1—4 и параграф 5, буква б), както и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Сроковете, предвидени в член 5а, параграф 3, буква в) и параграф 4, букви б) и д) от Решение 1999/468/ЕО, се определят на двадесет дни.

6.   При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи 1, 2 и 4, параграф 5, буква б) и параграф 6, и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

7.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 6 от Решение 1999/468/ЕО.

Преди да вземе своето решение, Комисията се консултира с комитета по параграф 1 от настоящия член.

Срокът, предвиден в член 6, буква б) от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

Когато решение на Комисията се препраща към Съвета от държава-членка, Съветът може да вземе различно решение с квалифицирано мнозинство в рамките на срок от три месеца.

Член 66

Участие на трети държави от Европа

Агенцията е отворена за участие на трети държави от Европа, които са договарящи страни по Чикагската конвенция и които са сключили споразумения с Европейската общност, с които те са приели и прилагат правото на Общността в сфера, обхваната от настоящия регламент и правилата за неговото изпълнение.

Съгласно съответните разпоредби на такива споразумения се разработват договорености, които, inter alia, определят характера и обхвата, и подробните правила за участието на третите държави от Европа, посочени в първата алинея, в работата на Агенцията, включително разпоредбите относно финансовите вноски и персонала.

Член 67

Начало на дейността на Агенцията

1.   Агенцията поема задачите по сертифициране, възложени ѝ по силата на член 20, от 28 септември 2003 г. нататък. До тази дата държавите-членки продължават да изпълняват приложимите законови и подзаконови разпоредби.

2.   По време на допълнителен преходен период от 42 месеца от датата, посочена в параграф 1, държавите-членки могат да продължат да издават сертификати и одобрения чрез дерогация от разпоредбите на членове 5, 6, 12 и 20 при условията, определени от Комисията в мерките, приети за тяхното прилагане. Когато в този контекст държави-членки издават сертификати въз основа на сертификати, издадени от трети държави, мерките, приети от Комисията, надлежно отчитат принципите, определени в член 12, параграф 2, букви б) и в).

Член 68

Санкции

Държавите-членки определят санкции за нарушаване на настоящия регламент и правилата за изпълнението му. Санкциите са ефективни, съразмерни и възпиращи.

Член 69

Отмяна

1.   Регламент (ЕО) № 1592/2002 се отменя, без да се засягат разпоредбите на втората алинея.

Позовавания на отменения регламент се тълкуват като позовавания на настоящия регламент и се уетат съглacнo таблицата за съответствие в приложение VI.

2.   Директива 91/670/ЕИО на Съвета се отменя от момента на влизане в сила на мерките, посочени в член 7, параграф 6.

3.   Приложение III към Регламент (ЕИО) № 3922/91 се заличава от момента на влизане в сила на съответните мерки, посочени в член 8, параграф 5.

4.   Разпоредбите на член 11 се прилагат по отношение на продукти, части, прибори, организации и лица, чието сертифициране е било извършено или признато в съответствие с актовете, посочени на параграфи 1, 2 и 3 от настоящия член.

5.   Директива 2004/36/ЕО се отменя от момента на влизане в сила на мерките, посочени в член 10, параграф 5 от настоящия регламент и без да се засягат правилата за изпълнение, посочени в член 8, параграф 2 от тази директива.

Член 70

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Членове 5, 6, 7, 8, 9 и 10 се прилагат, считано от датите, уточнени в съответните правила за изпълнение, но не по-късно от 12 април 2012 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Страсбург на 20 февруари 2008 година.

За Европейския парламент

Председател

H.-G. PÖTTERING

За Съвета

Председател

J. LENARČIČ


(1)  ОВ C 185, 8.8.2006 г., стр. 106.

(2)  Становище на Европейския парламент от 14 март 2007 г. (ОВ C 301 E, 13.12.2007 г., стр. 103), обща позиция на Съвета от 15 октомври 2007 г. (ОВ C 277 E, 20.11.2007 г., стр. 8) и позиция на Европейския парламент от 12 декември 2007 г. Решение на Съвета от 31 януари 2008 г.

(3)  Регламент (ЕО) № 2111/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2005 г. за създаване на списък на Общността на въздушните превозвачи, предмет на оперативна забрана в границите на Общността, и за информиране на пътниците на въздушния транспорт за самоличността на опериращите въздушни превозвачи (ОВ L 344, 27.12.2005 г., стр. 15).

(4)  ОВ L 240, 7.9.2002 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 334/2007 на Комисията (ОВ L 88, 29.3.2007 г., стр. 39).

(5)  ОВ L 373, 31.12.1991 г., стр. 4. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 8/2008 на Комисията (ОВ L 10, 12.1.2008 г., стр. 1).

(6)  ОВ L 373, 31.12.1991 г., стр. 1.

(7)  ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 76. Директива, изменена с Регламент (ЕО) № 2111/2005.

(8)  ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43.

(9)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. Решение, изменено с Решение 2006/512/ЕО (ОВ L 200, 22.7.2006 г., стр. 11).

(10)  ОВ L 377, 27.12.2006 г., стр. 1.

(11)  ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1.

(12)  ОВ L 248, 16.9.2002 г., стр. 1. Регламент изменен с Регламент (ЕО) № 1525/2007 (ОВ L 343, 27.12.2007 г., стр. 9).

(13)  ОВ L 136, 31.5.1999 г., стр. 1.

(14)  ОВ L 136, 31.5.1999 г., стр. 15.

(15)  ОВ L 357, 31.12.2002 г., стр. 72.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Съществени изисквания за летателна годност, посочени в член 5

1.   Цялост на продукта: целостта на продукта трябва да бъде осигурена за всички очаквани полетни условия през експлоатационния живот на въздухоплавателното средство. Съответствие с всички изисквания трябва да бъде показано чрез оценка или анализи, подкрепени при необходимост от изпитания.

1.а.

Конструкции и материали: целостта на конструкциите трябва да бъде осигурена за цялата експлоатационна обшивка на въздухоплавателното средство, включително задвижващата система, и поддържана през експлоатационния живот на въздухоплавателното средство.

1.а.1.

Всички части на въздухоплавателното средство, повреда в които може да наруши конструктивната цялост, трябва да отговарят на следните условия без опасни деформации или повреда. Това обхваща всички части със значителна маса и приспособленията им за закрепване.

1.а.1.а.

Всички комбинации на натоварване, които се предполага, че могат да възникнат в границите на теглото, центъра на гравитация, експлоатационната обшивка и живота на въздухоплавателното средство, трябва да се вземат под внимание. Това включва натоварвания при бури, маневриране, натиск, подвижни повърхности, контролна и задвижваща системи, както при полет, така и на земята.

1.а.1.б.

Трябва да се отчитат и натоварванията и възможни повреди при аварийно кацане по суша и по вода.

1.а.1.в.

Динамичните ефекти трябва са отчетени при конструктивни решения за такива натоварвания.

1.а.2.

Въздухоплавателното средство трябва да е свободно от всякаква аероеластична нестабилност и вибрации извън нормата.

1.а.3.

Производственият процес и използваните в конструкцията на въздухоплавателното средство материали трябва да водят до познати и възпроизводими конструктивни елементи. Всяка промяна в материалната изработка, свързана с експлоатационната среда, трябва да се отчита.

1.а.4.

Ефектът на повтарящи се натоварвания, влошаване на околната среда, случайни или скрити източници на повреди не трябва да намаляват конструктивната цялост под приемливо ниво на остатъчна здравина. Всички необходими инструкции за осигуряване на продължаваща летателна годност в това отношение трябва да се разпространяват.

1.б.

Задвижване: целостта на задвижващата система (например двигател и, когато е необходимо, самолетни перки) трябва да бъде доказана за цялата експлоатационна обшивка и извън нея, за задвижващата система и трябва да се подържа през експлоатационния живот на задвижващата система.

1.б.1.

Задвижващата система трябва да осигурява в своите технически възможности натоварването или мощността, изисквани от нея за всички условия на полет, отчитайки влиянието и условията на околната среда.

1.б.2.

Производственият процес и използваните в конструкцията на задвижващата система материали трябва да водят до познати и възпроизводими конструктивни елементи. Всяка промяна в летателните качества на оборудването, свързани с експлоатационната среда, трябва да се отчита.

1.б.3.

Ефектът на повтарящи се натоварвания, влошаване на околната среда и експлоатационно влошаване, и вероятни последващи частични повреди не трябва да намаляват целостта на задвижващата система под приемливите нива. Всички необходими инструкции за осигуряване на продължаваща летателна годност в това отношение трябва да се разпространяват.

1.б.4.

Всички необходими инструкции, информация и изисквания за безопасно и правилно взаимодействие между задвижващата система и въздухоплавателното средство трябва да бъдат разпространени.

1.в.

Системи и оборудване

1.в.1.

Въздухоплавателното средство не трябва да има конструктивни качества или детайли, които практиката е показала като опасни.

1.в.2.

Въздухоплавателното средство, включително тези системи, оборудване и прибори, необходими за типово сертифициране или съгласно експлоатационните правила, трябва да функционират според предвиденото при всички предвидими експлоатационни условия, във и достатъчно извън експлоатационната обшивка на въздухоплавателното средство, като се вземат предвид експлоатационната среда на системата, оборудването или прибори. Други системи, оборудване и прибори, които не са необходими за типово сертифициране или съгласно експлоатационните правила, независимо дали функционират правилно или не, не трябва да намаляват безопасността и не трябва да въздействат неблагоприятно върху правилното функциониране на други системи, оборудване или прибори. Системите, оборудването и прибори трябва да функционират без да са необходими изключителни умения или сила.

1.в.3.

Системите на въздухоплавателното средство, оборудването и принадлежащите прибори, разглеждани поотделно и във връзка едно с друго, трябва да са така проектирани, че единична повреда, за която не е доказано, че е малко вероятна, да не води до катастрофална повреда, като трябва да съществува обратна връзка между вероятността от повреда и сериозността на ефекта от нея върху въздухоплавателното средство и неговите пътници. По отношение на горния критерий за единична повреда се приема, че надлежно допускане трябва да се направи за размера и цялостната конфигурация на въздухоплавателното средство и че това може да предотврати изпълнението на този критерий за единична повреда за някои части и някои системи на хеликоптери и малки самолети.

1.в.4.

Информация, необходима за безопасно осъществяване на полета и информация за опасни условия, трябва да се предоставя на екипажа или на персонала по поддръжката, при необходимост, по ясен, пълен и недвусмислен начин. Системите, оборудването и контролните прибори, включително знаци и обяви, трябва да са проектирани и разположени с оглед минимизиране на грешки, които могат да допринесат за поява на опасност.

1.в.5.

При проектиране трябва да се вземат предпазни мерки за минимизиране на рисковете за въздухоплавателното средство и неговите пътници от вероятни заплахи както отвътре, така и отвън на въздухоплавателното средство, включително защита срещу възможност за значителна повреда във или нарушаване дейността на уредите на въздухоплавателното средство.

1.г.

Продължаваща летателна годност

1.г.1.

За да се гарантира, че стандартът за летателната годност за типово сертифициране на въздухоплавателно средство се поддържа през целия експлоатационен живот на въздухоплавателното средство, трябва да бъдат изготвени инструкции за продължаваща летателна годност.

1.г.2.

Трябва да се предвидят средства, които да позволяват инспекция, коригиране, смазване, отстраняване или подмяна на части и прибори, необходими за продължаваща летателна годност.

1.г.3.

Инструкциите за продължаваща летателна годност трябва да се представят в наръчник или наръчници, както е подходящо за предоставяния обем информация. Наръчниците трябва да обхващат инструкциите за поддръжка и ремонт, сервизна информация, процедури по откриване на дефект и инспекция, във формат, който осигурява практична експлоатация.

1.г.4.

Инструкциите за продължаваща летателна годност трябва да съдържат ограничения на летателната годност, установяващи всеки период на задължителна подмяна, период за инспекция и съответната процедура за инспекция.

2.   Аспекти на летателната годност, свързани с експлоатацията на продукта

2.а.

С оглед осигуряване на задоволително ниво на безопасност на лицата на борда и на тези на земята за времето на експлоатация на продукта, трябва да бъде посочено, че е взето под внимание следното:

2.а.1.

Трябва да бъдат установени видовете експлоатация, позволени на въздухоплавателното средство, както и ограничения и информация за безопасна експлоатация, включително екологични ограничения и характеристики.

2.а.2.

Въздухоплавателното средство трябва да може да бъде безопасно контролирано и маневрирано при всички очаквани експлоатационни условия, включително след отказ на една или ако е подходящо повече задвижващи системи. Надлежно трябва да се отчитат силата на пилота, обстановката в кабината на екипажа, работната натовареност на пилота и други човешки фактори, както и фазата на полета и неговата продължителност.

2.а.3.

Трябва да се осигури възможност за плавно преминаване от една фаза на полета към друга, без да се изискват изключителни пилотски умения, бдителност, сила или натоварване при всяко вероятно експлоатационно условие.

2.а.4.

Въздухоплавателното средство трябва да има такава стабилност, която да гарантира, че изискванията към пилота не са прекомерни, отчитайки фазата на полета и неговата продължителност.

2.а.5.

Трябва да бъдат изработени процедури за нормална експлоатация, за повреди и извънредни условия.

2.а.6.

Трябва да се предвидят подходящи предупреждения или други възпиращи механизми, с цел да се предотврати нарушаване на нормалните условия на полет съгласно типа му.

2.а.7.

Характеристиките на въздухоплавателното средство и неговите системи трябва да позволяват безопасно възстановяване на положението от евентуални екстремни условия на полет.

2.б.

Експлоатационните ограничения и друга информация, необходима за безопасна експлоатация, трябва да са достъпни за членовете на екипажа.

2.в.

Експлоатацията на продукта трябва да е защитена от рискове, произтичащи от неблагоприятни външни и вътрешни условия, включително и условия на околната среда.

2.в.1.

По-специално не трябва да се стига до опасни условия, произхождащи от излагане на явления като, без да се изчерпват с, лошо време, светкавици, сблъсък с птица, високочестотни радиационни полета, озон и т.н., които е вероятно да се случат по време на експлоатацията на продукта.

2.в.2.

В пътническите салони на пътниците трябва да се осигурят подходящи условия за пътуване и адекватна защита от всякакъв очакван риск, настъпващ по време на полета или произхождащ от аварийна ситуация, включително огън, дим, отровни газове и рискове от бърза декомпресия. Трябва да се предприемат мерки, които да дават на пътниците всякаква разумна възможност да избегнат сериозни увреждания и бързо да напуснат въздухоплавателното средство и да ги защитят от ефекта на забавящите сили в случай на аварийно кацане по суша или по вода. Трябва да има ясни и недвусмислени знаци или обяви, които при необходимост да инструктират пътниците за подходящо безопасно поведение, както и за местоположението и правилната употреба на спасителното оборудване. Необходимото спасително оборудване трябва винаги да бъде леснодостъпно.

2.в.3.

Кабините на екипажа трябва да са подредени така, че да улесняват полетните операции, включително със средства за информиране за ситуацията и управление на всяка очаквана ситуация или авария. Обстановката в кабината на екипажа не трябва да излага на риск способността на екипажа да изпълнява своите задачи и кабината трябва да е така проектирана, че да предотвратява намеса по време на експлоатация и злоупотреба с контролните прибори.

3.   Организации (включително предприятия на физически лица за проектиране, производство или поддръжка)

3.а.

Одобрения на организации трябва да се издават, когато са спазени следните условия:

3.а.1.

организацията трябва да разполага с всички необходими средства за обхвата на дейностите. Тези средства включват, без да се ограничават до, следното: средства, персонал, оборудване, инструменти и материали, документация за задачите, отговорностите и процедурите, достъп до съответната информация и водене на отчетност;

3.а.2.

организацията трябва да въведе и поддържа система за управление, обезпечаваща съответствието с тези съществени изисквания за летателна годност, и да се стреми към постоянно подобряване на тази система;

3.а.3.

организацията трябва да установи спогодби с други подходящи организации, според необходимото, за обезпечаване на постоянното съответствие с тези съществени изисквания за летателна годност;

3.а.4.

организацията трябва да създаде система за докладване и/или обработка на произшествия, която да се използва от системата за управление съгласно точка 3.а.2 и спогодбите съгласно точка 3.а.3, с цел да допринася за постигане на постоянно подобряване на безопасността на продуктите.

3.б.

В случай на организации за обучение на поддръжка условията на точки 3.а.3 и 3.а.4 не се прилагат.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Въздухоплавателно средство по член 4, параграф 4

Член 4, параграфи 1, 2 и 3 не се прилагат за въздухоплавателно средство, попадащо в една или повече от определените по-долу категории:

а)

въздухоплавателни средства с историческа стойност, отговарящи на следните критерии:

i)

въздухоплавателни средства с опростена тяга:

чийто първоначален проект е създаден преди 1.1.1955 г. и

чието производство е спряно преди 1.1.1975 г.

или

ii)

въздухоплавателни средства с ясна историческа връзка свързана със:

участие в забележително историческо събитие; или

важна стъпка в развитието на въздухоплаването; или

важна роля, изиграна във въоръжените сили на държава-членка;

б)

въздухоплавателно средство, специално проектирано или преработено с цел проучване, експериментални или научни цели и което е вероятно да се произведе в много ограничени бройки;

в)

въздухоплавателно средство, от което най-малко 51 % е изградено от любител или от сдружение с нестопанска цел на любители, за техни собствени нужди и без търговско предназначение;

г)

въздухоплавателни средства, които са използвани от военни сили, освен ако въздухоплавателното средство е от вид, за който е приет стандарт на проектиране от Агенцията;

д)

самолети, хеликоптери и механизирани парашути с не повече от две места и чиято максимална излетна маса (MTOM), регистрирана от държавите-членки, не превишава:

i)

300 kg за едноместен, излитащ от земята самолет/хеликоптер; или

ii)

450 kg за двуместен, излитащ от земята самолет/хеликоптер; или

iii)

330 kg за едноместен самолет/хеликоптер амфибия или хидроплан; или

iv)

495 kg за двуместен самолет/хеликоптер амфибия или хидроплан, при условие че когато се ползва едновременно като хидроплан/хеликоптер и като излитащ от земята самолет/хеликоптер, масата му не превишава нито една от двете граници на максималната излетна маса съответно;

v)

472,5 kg за двуместен излитащ от земята самолет, оборудван с парашутна система за пълно възстановяване на височината, монтирана върху корпуса;

vi)

315 kg за едноместен излитащ от земята самолет, оборудван с парашутна система за пълно възстановяване на височината, монтирана върху корпуса;

и за самолети, чиято скорост на сриване или чиято минимална устойчива скорост в конфигурация за кацане не надвишава 35 възела калибрирана въздушна скорост (CAS);

е)

едноместни и двуместни автожири, чиято максимална маса за излитане не надвишава 560 kg;

ж)

планери с максимална структурна маса 80 kg – за едноместен вариант или 100 kg – за двуместен вариант, включително с крачно задвижване;

з)

копия на въздухоплавателни средства, отговарящи на критериите на буква а) или г) по-горе, чиято структурна схема е сходна на тази на оригиналното въздухоплавателно средство;

и)

безпилотно въздухоплавателно средство с експлоатационна маса, която не надвишава 150 kg;

й)

всяко друго въздухоплавателно средство, чиято максимална структурна маса, заедно с горивото, не надвишава 70 kg.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

Съществени изисквания за лицензиране на пилоти съгласно член 7

1.   Обучение

1.а.   Общи

1.а.1.

Лице, което започва обучение за пилотиране на въздухоплавателно средство, трябва да притежава достатъчна образователна степен и достатъчна физическа и умствена зрялост за придобиване, запаметяване и прилагане на съответните теоретични познания и практически умения.

1.б.   Теоретични познания

1.б.1

Пилотът трябва да придобие и поддържа ниво на познания, което да съответства на функциите, изпълнявани на борда на въздухоплавателното средство, и да е пропорционално на свързаните с този вид дейност рискове. Тези познания трябва да включват най-малко следното:

i)

въздушно право;

ii)

общи познания за въздухоплавателните средства;

iii)

технически въпроси във връзка с категорията на въздухоплавателното средство;

iv)

летателни характеристики и планиране на полета;

v)

характеристики на поведението и ограничения на човека;

vi)

метеорология;

vii)

навигация;

viii)

експлоатационни процедури, включително управление на ресурсите;

ix)

принципи на полета;

x)

комуникации; и

xi)

нетехнически умения, включително разпознаването на и справянето със заплахи и грешки.

1.в.   Демонстриране и поддържане на теоретичните знания

1.в.1.

Придобиването и запаметяването на теоретични знания трябва да се демонстрира чрез непрекъснато оценяване по време на обучение и, където е подходящо, чрез изпити.

1.в.2.

Трябва да се поддържа подходящо ниво на компетентност в теоретичните знания. Пригодността се доказва чрез редовно оценяване, изпити, тестове или проверки. Честотата на изпитите, тестовете или проверките трябва да бъде пропорционална на степента на рисковете, свързани с дейността.

1.г.   Практически умения

1.г.1.

Пилотът трябва да придобие и да поддържа необходимите практически умения за изпълняване на своите функции на борда на въздухоплавателното средство. Тези умения трябва да са пропорционални на рисковете, свързани с вида дейност и трябва да включват, ако това е необходимо за изпълнението на функциите на борда на въздухоплавателното средство, следното:

i)

дейности преди и по време на полета, включително работна характеристика на въздухоплавателното средство, определяне на масата и центровката, преглед и техническо обслужване на въздухоплавателното средство, разчет на горивото, метеорологична преценка, планиране на маршрута, ограничения на въздушното пространство и годност на пистата за излитане и кацане;

ii)

управление на самолета на земята и в полет в района на летището;

iii)

предпазни мерки и процедури за предотвратяване на сблъскване;

iv)

контрол на въздухоплавателното средство посредством външни визуални ориентири;

v)

летателни маневри, включително в критични ситуации, и свързаните с отклонението маневри, доколкото са технически осъществими;

vi)

излитане и кацане при нормални условия и при страничен вятър;

vii)

полет чрез ориентация единствено по прибори, ако е подходящо за вида дейност;

viii)

експлоатационни процедури, включително умения за работа в екип и управление на ресурси според вида на операцията – за еднопилотен или многопилотен екипаж;

ix)

навигация и прилагане на правилата за полети и на свързаните с тях процедури, като при необходимост се използват визуални ориентири или помощни навигационни средства;

х)

действия при извънредни и аварийни ситуации, включително симулирани неизправности в оборудването на въздухоплавателните средства;

xi)

спазване на процедурите по обслужване на въздушното движение и на комуникационните процедури;

xii)

специфични аспекти относно вида или класа на въздухоплавателното средство;

xiii)

допълнително практическо обучение, което може да се изисква с оглед намаляване на рисковете, свързани с определени дейности; и

xiv)

нетехнически умения, включително разпознаването и справянето със заплахи и грешки, посредством подходящи методи на оценяване съобразно оценката на техническите умения.

1.д.   Демонстриране и поддържане на практически умения

1.д.1.

Пилотът трябва да демонстрира способност за изпълняване на процедурите и маневрите със степен на компетентност, отговаряща на функциите, които изпълнява на борда на въздухоплавателното средство, като:

i)

управлява въздухоплавателното средство в рамките на ограниченията му;

ii)

завършва всички маневри плавно и точно;

iii)

оценява правилно обстановката и проявява качества на летец;

iv)

прилага авиационни знания;

v)

управлява самолета непрекъснато, така че да се осигурят успешното завършване на процедурите или маневрите; и

vi)

нетехнически умения, включително разпознаването и справянето със заплахи и грешки, посредством подходящи методи за оценяване във връзка с оценката на техническите умения.

1.д.2.

Необходимо е да се поддържа подходящо ниво на практическа компетентност. Съответствието се доказва чрез редовно оценяване, изпити, тестове или проверки. Честотата на изпитите, тестовете или проверките да бъде пропорционална на степента на рисковете, свързани с дейността.

1.е.   Езикови умения

Пилотът трябва да е показал езикови умения в степен, съответстваща на функциите, изпълнявани на борда на въздухоплавателното средство. Показаното умение включва:

i)

способност да разбира документи с метеорологична информация;

ii)

използване на аеронавигационни карти за маршрута, за излитане и за заход и свързаните с тях авиационни информационни документи; и

iii)

способност да общува с останалите членове на екипажа и със службите за въздушна навигация през всички фази на полета, включително при подготовката на полета.

1.ж.   Летателни тренажори

Когато се използва летателен тренажор за обучение или с цел доказване на придобиването или поддържането на практическо умение, тренажорът трябва да бъде одобрен за определено ниво на натоварване в областите, свързани с изпълнението на съответната задача. В частност, възпроизвеждането на конфигурацията, на пилотажните качества, на характеристиките на въздухоплавателното средство и на поведението на системите трябва да отговаря с точност на въздухоплавателното средство.

1.з.   Курс на обучение

1.з.1.

Обучението трябва да се извърши чрез курс на обучение.

1.з.2.

Курсът на обучение трябва да отговаря на следните условия:

i)

за всеки вид курс трябва да бъде изготвена учебна програма; и

ii)

курсът на обучение трябва да включва едновременно теоретична подготовка и практическо обучение по пилотаж, (включително обучение на тренажор) ако е уместно.

1.и.   Инструктори

1.и.1.

Теоретично обучение

Теоретичното обучение трябва да се осъществява от подходящо квалифицирани инструктори. Те трябва:

i)

да притежават необходимите знания в областта, в която ще обучават; и

ii)

да са в състояние да използват съответните техники за инструктаж.

1.и.2.

Обучение по време на полет и на тренажор.

Обучението по време на полет и на тренажор трябва да се осъществява от надлежно квалифицирани инструктори, притежаващи следните квалификации:

i)

да отговарят на изискванията за притежаване на теоретични познания и опит, необходими за провеждания инструктаж;

ii)

да са в състояние да използват съответните техники за инструктаж;

iii)

да са прилагали техники за инструктаж относно летателните маневри и процедури, по които е предвидено да се проведе летателен инструктаж;

iv)

да са показали способност да обучават в областите, в които се провежда летателен инструктаж, включително предполетен, следполетен и наземен инструктаж; и

v)

да участват редовно в опреснителни курсове, целящи да гарантират актуализирането на стандартите за инструктаж.

Инструкторите по пилотаж трябва също да имат правоспособност на командир на въздухоплавателното средство, за което се отнася инструктажът, освен при обучение върху нови видове въздухоплавателни средства.

1.й.   Проверяващи

1.й.1.

Лицата, отговарящи за оценяването на умението на пилота, трябва:

i)

да отговарят на изискванията за пилотажни или тренажорни инструктори;

ii)

да бъдат способни да оценяват уменията за пилотиране и да провеждат летателни тестове и проверки.

2.   Изисквания за опит

2.а.1.

Лице, действащо като член на пилотен екип, инструктор или проверяващ, трябва да придобие и поддържа достатъчно опит за изпълняваните функции, освен ако правилата за изпълнение не предвиждат компетентността да се демонстрира в съответствие с точка 1.д.

3.   Организации за обучение

3.а.   Изисквания към организациите за обучение

3.а.1.

Организация за обучение, която предлага обучение за пилоти, следва да отговаря на следните изисквания:

i)

да разполага с всички средства, необходими за изпълнението на всички свързани с дейността им задължения. Тези средства включват, без да се ограничават до, следното: материално-техническа база, персонал, оборудване, инструменти и материали, документация за задачите, отговорностите и процедурите, достъп до съответната информация и водене на отчетност;

ii)

да въведе и поддържа система за управление, отнасяща се до безопасността и стандартите на обучението и да се стреми към постоянно подобряване на тази система; и

iii)

да сключва, при необходимост, споразумения с други компетентни организации, за да се гарантира трайното спазване на горепосочените изисквания.

4.   Медицинска годност

4.а.   Медицински критерии

4.а.1.

Всички пилоти трябва периодично да доказват своята медицинска годност да изпълняват задоволително функциите си, като се взема предвид видът дейност. Годността трябва да се удостовери чрез съответни прегледи въз основа на най-добрата авиомедицинска практика, като се вземат предвид видът дейност и възможното намаляване на умствените и физическите способности с напредването на възрастта.

Медицинската годност, включваща физическа и умствена годност, означава, че пилотът не страда от никакво заболяване или увреждане, вследствие на което би бил неспособен:

i)

да изпълнява необходимите задачи във връзка с управлението на въздухоплавателно средство; или

ii)

да изпълнява възложените му задачи по всяко време; или

iii)

да възприема правилно заобикалящата го среда.

4.а.2.

Когато медицинската годност не може да бъде доказана напълно, могат да се приложат коригиращи мерки, които гарантират равностойна безопасност на полета.

4.б.   Авиомедицински експерти

4.б.1

Авиомедицинският експерт трябва:

i)

да притежава необходимата квалификация и правоспособност за упражняване на медицинска професия;

ii)

да е преминал през обучение по авиационна медицина и през редовни опреснителни курсове по авиационна медицина, целящи да гарантират стандартите за освидетелстване са поддържани;

iii)

да е придобил практически знания и опит относно условията, при които пилотите изпълняват задълженията си.

4.в.   Авиомедицински центрове

4.в.1.

Авиомедицинските центрове трябва да отговарят на следните условия:

i)

да притежават всички необходими средства за кръга на отговорностите, свързани с техните привилегии. Тези средства включват, без да се ограничават до, следното: материално-техническа база, персонал, оборудване, инструменти и материали, документация за задачите, отговорностите и процедурите, достъп до съответната информация и водене на отчетност;

ii)

да въведат и поддържат система за управление, отнасяща се до безопасността и стандартите на медицинското удостоверяване и да се стремят към постоянно подобряване на тази система;

iii)

да сключват, при необходимост, споразумения с други компетентни организации, за да се гарантира трайното спазване на настоящите изисквания.


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Съществени изисквания за въздушните операции, посочени в член 8

1.   Общи

1.а.

Полетът не трябва да се извършва, ако членовете на екипажа и, ако е уместно, целият останал персонал, участващ в операциите по подготовката и осъществяването на полета, не са запознати с приложимите закони, инструкции и процедури по изпълнението на техните задължения, отнасящи се до зоните, които ще бъдат пресечени, летищата, които е планирано да бъдат използвани и свързаните с тях съоръжения за въздушна навигация.

1.б.

Всеки полет трябва да се изпълнява при спазване на експлоатационните процедури за подготовка и осъществяване на полета, указани в Ръководството за полети или, в случай на необходимост, в Ръководството за експлоатация. За да се улесни това, трябва да е на разположение контролен списък, който се използва, когато е уместно, от членовете на екипажа през всички фази на експлоатацията на въздухоплавателното средство в нормални и аварийни условия и ситуации. Трябва да бъдат установени процедури за всички логически предвидими аварийни ситуации.

1.в.

Преди всеки полет трябва да бъдат уточнени задачите и задълженията на всеки член на екипажа. Командирът на въздухоплавателното средство носи отговорност за експлоатацията и безопасността на въздухоплавателното средство и за безопасността на всички членове на екипажа, пътници и товар на борда.

1.г.

Предмети или вещества, които могат да създадат съществен риск за здравето, безопасността, собствеността или околната среда, като опасни стоки, оръжия и муниции, не трябва да бъдат превозвани на каквото и да е въздухоплавателно средство, освен ако са приложени специфични процедури и инструкции за безопасност с оглед намаляване на съответните рискове.

1.д.

Всички необходими данни, документи, записи и информация, за документиране спазването на условията, определени в точка 5.в, трябва да са на разположение за всеки полет и да се съхраняват за съответния за типа експлоатация минимален период от време.

2.   Подготовка на полета

2.а.

Полетът не бива да започва, освен ако е било констатирано с всички налични разумни средства, че са спазени всички условия, както следва:

2.а.1.

Адекватни съоръжения, пряко необходими за полета и за безопасната експлоатация на въздухоплавателното средство, включително съоръженията за комуникация и помощните навигационни средства, са на разположение за изпълнението на полета, като се взема предвид наличната документация от системата за автоматична идентификация.

2.а.2.

Екипажът трябва да бъде запознат, а пътниците – осведомени, за местонахождението и употребата на съответното оборудване за аварийни ситуации. На разположение на екипажа и пътниците трябва да има достатъчно информация относно процедурите в аварийна ситуация и употребата на кабинното оборудване за безопасност.

2.а.3.

Командирът на въздухоплавателното средство трябва да се увери, че:

i)

въздухоплавателното средство е летателно годно, както е указано в точка 6;

ii)

въздухоплавателното средство е надлежно регистрирано, ако това е необходимо, и съответните удостоверения за това са на борда;

iii)

указаните в точка 5 съоръжения и оборудване, необходими за осъществяването на полета, са инсталирани във въздухоплавателното средство и са функциониращи, освен ако са изключени от приложимия списък на минималното оборудване (СМО) или от равностоен документ;

iv)

масата и центърът на тежестта на въздухоплавателното средство са такива, че позволяват полетът да бъде осъществен в границите, предвидени в документацията за летателна годност;

v)

целият ръчен багаж, предаден багаж и товарът са правилно подредени и обезопасени; и

vi)

експлоатационните ограничения на въздухоплавателното средство, посочени в точка 4, няма да се превишават нито веднъж по време на полета.

2.а.4.

Екипажът на полета трябва да разполага с информация относно метеорологичните условия на летището на излитане, летището на кацане и, където е уместно, на запасните летища, както и относно условията по маршрута на полета. Особено внимание трябва да се обърне на потенциално опасни атмосферни условия.

2.а.5.

В случай на полет при известни или очаквани условия на заледяване, въздухоплавателното средство трябва да е сертифицирано, оборудвано и/или подготвено да функционира безопасно при такива условия.

2.а.6.

За полети, изпълнявани по правилата за визуални полети, метеорологичните условия по маршрута трябва да са такива, че да позволяват спазването на цитираните правила за полета. За полети, изпълнявани по правилата за полети по прибори, трябва да се определят крайното местоназначение и, в случай на необходимост, запасното летище(летища), където въздухоплавателното средство може да кацне, като се вземат предвид по-специално прогнозите за метеорологичните условия, наличността на оборудване за въздушна навигация, наличността на наземни съоръжения и процедурите за полети по прибори, одобрени от държавата, в която е крайното местоназначение и/или запасното летище.

2.а.7.

Количеството гориво и масло на борда трябва да е достатъчно, за да осигури безопасното завършване на предвидения полет, като се отчитат метеорологичните условия, всички елементи, оказващи влияние върху функционирането на въздухоплавателното средство, и евентуалните очаквани закъснения на полета. Освен това, на борда трябва да има резервно гориво за непредвидени случаи. Когато е необходимо, трябва да бъдат установени процедури за контрол на горивото по време на полет.

3.   Въздушни операции

3.а.

По отношение на въздушните операции трябва да се спазват всички условия, както следва:

3.а.1.

Когато е приложимо за типа въздухоплавателно средство, по време на излитане и кацане и винаги когато командирът на въздухоплавателното средство счете това за необходимо от съображения за безопасност, всеки член на екипажа трябва да е седнал на мястото си и да използва предвидените предпазни средства, при отчитане на типа въздухоплавателно средство.

3.а.2.

Когато е приложимо за типа въздухоплавателно средство, всички членове на летателния екипаж, чието служебно присъствие се налага в кабината на екипажа по време на полет, трябва да останат на определените за тях места, със закопчани колани, освен в случай на физиологични или оперативни нужди.

3.а.3.

Когато е приложимо за типа въздухоплавателно средство и типа операция, преди излитане и кацане, по време на рулиране и във всички случаи, когато това се счита за необходимо от съображения за безопасност, командирът на въздухоплавателното средство трябва да осигури нужното, така че всеки пътник да е правилно настанен на мястото си и да използва предвидените предпазни средства.

3.а.4.

Полетът трябва да се изпълнява така, че да се поддържа необходимото разстояние от други въздухоплавателни средства и да бъде осигурено достатъчно свободно от препятствия пространство по време на всички фази на полета. Това разстояние трябва да бъде равно поне на разстоянието, определено в приложимите правила за полети.

3.а.5.

Полетът не трябва да продължава, освен ако известните условия продължават да съответстват поне на указаните в точка 2. Освен това, за полет, изпълняван по правилата за полет по прибори, подход за кацане не трябва да се извършва под определени указани височини или извън определена позиция, ако предписаните критерии за видимост не са изпълнени.

3.а.6.

В аварийна ситуация командирът на въздухоплавателното средство трябва да се увери, че всички пътници са инструктирани за действията, налагащи се според случая.

3.а.7.

Командирът на въздухоплавателното средство трябва да вземе всички необходими мерки, за да ограничи последствията върху полета от смущаващо поведение на пътник.

3.a.8.

Въздухоплавателното средство не трябва да извършва рулиране по пистите на летище, нито роторът му да бъде включен, ако лицето, което го управлява, не е достатъчно квалифицирано.

3.a.9.

В случай на необходимост трябва да бъдат приложени процедурите за контрол на горивото по време на полет.

4.   Функциониране на въздухоплавателното средство и експлоатационни ограничения

4.а.

Всяко въздухоплавателно средство трябва да се експлоатира в съответствие с неговата документация за летателната годност и с всички свързани експлоатационни процедури и ограничения, както е указано в утвърденото Ръководство за полети или в равностойна документация, според случая. Ръководството за полети или равностойната документация трябва да е на разположение на екипажа и да се актуализира за всяко отделно въздухоплавателно средство.

4.б.

Въздухоплавателното средство трябва да бъде експлоатирано в съответствие с приложимата документация за околната среда.

4.в.

Полетът не трябва да се започва или да се продължава, освен ако предписаното функциониране на въздухоплавателното средство, при отчитане на всички фактори, които оказват съществено влияние върху функционирането му, позволява всички фази на полета да бъдат изпълнени в рамките на приложимите разстояния/зони и свободни от препятствия пространства за планираната експлоатационна маса. Фактори на функционирането, които оказват съществено влияние върху излитането, движението по трасето и при заход/кацане, по-специално:

i)

процедури по експлоатацията;

ii)

надморско равнище и атмосферно налягане на летището;

iii)

температура;

iv)

вятър;

v)

размер, наклон и състояние на района на излитане/кацане; и

vi)

състоянието на корпуса, двигателя или на системите, като се взема предвид възможно влошаване.

4.в.1.

Тези фактори трябва да се вземат предвид директно като оперативни параметри или косвено посредством допустими граници, които могат да се предвидят в планираните експлоатационни данни, в зависимост от типа експлоатация.

5.   Инструменти, данни и оборудване

5.а.

Всяко въздухоплавателно средство трябва да бъде снабдено с цялото навигационно, комуникационно и друго оборудване, необходимо за планирания полет, като се вземат предвид нормите за въздушното движение и правилата за полети, приложими по време на всяка фаза на полета.

5.б.

В съответните случаи въздухоплавателното средство трябва да бъде снабдено с цялото необходимо обезопасяващо, медицинско, евакуационно и животоспасяващо оборудване, като се вземат предвид рисковете, свързани със зоните на експлоатация, полетните маршрути, височината и продължителността на полета.

5.в.

Всички данни, необходими за изпълнението на полета от екипажа трябва да бъдат актуализирани и на разположение на борда на въздухоплавателното средство, като се вземат предвид приложимите норми за въздушното движение, правилата за полети, височините на полета и зоните, над които се прелита.

6.   Продължаваща летателна годност

6.а.

Въздухоплавателното средство не трябва да се експлоатира, освен ако:

i)

въздухоплавателното средство е в състояние на летателна годност;

ii)

оперативното и аварийното оборудване, необходимо за планирания полет, е годно за експлоатация;

iii)

удостоверението за летателна годност на въздухоплавателното средство е валидно; и

iv)

техническото поддържане на въздухоплавателното средство е извършено в съответствие с плана за техническата му поддръжка.

6.б.

Преди всеки полет или последователна серия от полети въздухоплавателното средство трябва да бъде подложено на предполетен преглед, за да се определи дали е годно за планирания полет.

6.в.

Планът за поддръжка трябва да съдържа по-специално необходимите действия и времеви интервали, особено тези, указани като задължителни в инструкциите за поддържане на летателната годност.

6.г.

Въздухоплавателното средство не трябва да се експлоатира, освен ако е пуснато в експлоатация от квалифицирани лица или организации, след поддръжка. Подписаният документ за пускане в експлоатация трябва да съдържа, по-специално, основните данни за проведената поддръжка.

6.д.

Всички документи, доказващи летателната годност на въздухоплавателното средство, трябва да се съхраняват до момента, в който съдържащата се в тях информация бъде заменена от нова, равностойна по обхват и задълбоченост информация, но за период не по-малък от 24 месеца, когато става въпрос за подробни отчети за поддръжка. Когато въздухоплавателното средство е взето на лизинг, всички документи, доказващи летателната му годност, трябва да се съхраняват поне за срока на лизинга.

6.е.

Всички изменения и ремонти трябва да отговарят на съществените изисквания за летателна годност. Данните, привеждащи доказателства за спазване на изискванията за летателна годност на въздухоплавателното средство, трябва да се съхраняват.

7.   Членове на екипажа

7.а.

Броят и съставът на екипажа се определят при отчитане на:

i)

сертификационните ограничения на въздухоплавателното средство, включващи, според случая, демонстрирането на евакуация в случай на аварийна ситуация;

ii)

конфигурацията на въздухоплавателното средство; и

iii)

типа и продължителността на операциите.

7.б.

Членовете на кабинния екипаж трябва:

i)

да бъдат обучени и редовно проверявани с цел придобиване и поддържане на необходимата степен на компетентност, за да изпълняват задълженията си, свързани с безопасността; и

ii)

периодично да преминават пpeглeд за медицинска годност да изпълняват задълженията си, свързани с безопасността. Годността трябва да бъде доказана чpeз подходящи пpeглeди въз основа на най-добрата авиомедицинска практика.

7.в.

Командирът на въздухоплавателното средство трябва да е упълномощен да издава всякакви заповеди и да предприема всички необходими действия с цел да гарантира функционирането и безопасността на въздухоплавателното средство и на превозваните в него лица и/или собственост.

7.г.

В аварийна ситуация, която застрашава функционирането или безопасността на въздухоплавателното средство и/или лицата на борда, командирът на въздухоплавателното средство е длъжен да предприеме всяко действие, което сметне за необходимо, с оглед гарантиране на безопасността. Когато подобно действие включва нарушение на местни разпоредби или процедури, командирът на въздухоплавателното средство е длъжен да уведоми незабавно компетентните местни opгани.

7.д.

Не трябва да бъдат симулирани извънредни аварийни ситуации, когато на борда има пътници или товар.

7.е.

Никой член на екипажа не трябва да допуска влошаване на изпълнението на своите задачи/вземането на решения до степен, в която безопасността на полета да бъде заcтpащeна, вследствие на преумора, като се вземат предвид, inter alia, натрупване на умора, лишаване от сън, брой на прелетените участъци, нощни дежурства или промени във времевите зони. Периодите на почивка трябва да осигуряват достатъчно време, за да се даде възможност на членовете на екипажа да преодолеят въздействието на предишни дежурства и да са добре отпочинали до започването на следващия период на дежурство.

7.ж.

На член на екипажа е забранено да изпълнява поверените му служебни задължения на борда на въздухоплавателното средство, когато се намира под въздействие на психоактивни вещества или алкохол, или когато е неспособен да ги изпълнява поради травма, умора, лечение, болест или други подобни причини.

8.   Допълнителни изисквания за изпълнение на търговски полети и за експлоатация на въздухоплавателни средства със сложна моторна тяга

8.а.

Търговските полети и полетитe с въздухоплавателни средства със сложна моторна тяга не трябва да се изпълняват, освен ако отговарят на следните условия:

8.а.1.

операторът е длъжен пряко или косвено посредством договори да разполага с необходимите средства, съобразени с мащабите и обхвата на полетите. Тези средства включват, но не се ограничават до, следното: въздухоплавателни средства, съоръжения, управленска структура, персонал, оборудване, документация за задачите, отговорности и процедури, достъп до съответна информация и водене на отчетност;

8.а.2.

операторът е длъжен да използва единствено персонал с подходяща квалификация и обучение и да прилага и поддържа програми за обучение и проверка на членовете на екипажа и на съответния друг персонал;

8.а.3.

операторът е длъжен да състави СМО или равностоен документ, като взема предвид следното:

i)

документът трябва да съдържа указания за експлоатацията на въздухоплавателното средство при конкретни условия, с конкретни инструменти, части от оборудване или неоперативни функции при започването на полета;

ii)

документът трябва да се изготвя за всяко отделно въздухоплавателно средство, като се отчитат съответните за оператора условия за експлоатация и поддържане; и

iii)

списъкът на минималното оборудване (MEL) трябва да се изготвя въз основа на базовия списък на минималното оборудване (MMEL), при наличие на такъв, и не трябва да бъде по-малко ограничителен от него;

8.а.4.

операторът е длъжен да внедри и поддържа система за управление, за да осигури спазването на настоящите съществени изисквания за експлоатация и да се стреми към постоянно подобряване на системата; и

8.а.5.

операторът е длъжен да създаде и поддържа програма за безопасност и предотвратяване на аварии, включваща програма за подаване на информация за произшествия, която трябва да се използва от системата за управление с цел постоянно подобрение на степента на безопасност при експлоатация.

8.б.

Търговските полети и полетите с въздухоплавателни средства със сложна моторна тяга трябва да се изпълняват единствено в съответствие с Ръководството за експлоатация на оператора. Това ръководство трябва да съдържа всички необходими инструкции, информация и процедури за всички експлоатирани въздухоплавателни средства и да позволява на авиационния персонал да изпълнява задълженията си. Трябва да бъдат посочени ограничения, касаещи продължителността на полетите, на работните смени и почивките на членовете на екипажа. Ръководството за експлоатация и редактираните му варианти трябва да съответстват на приетото Ръководство за полети и да бъдат променяни при необходимост.

8.в.

Операторът е длъжен да установи съответни процедури, доколкото е уместно, така че да сведе до минимум последствията за безопасността на полетите от смущаващо поведение на пътник.

8.г.

Операторът е длъжен да разработи и поддържа програми за сигурност, адаптирани към въздухоплавателното средство и типа експлоатация, които включват по-специално:

i)

сигурността на пилотската кабина;

ii)

контролен списък на процедурите за претърсване на въздухоплавателното средство;

iii)

програми за обучение;

iv)

защита на електронните и компютърни системи с цел предотвратяване на умишлена намеса и повреда на системите; и

v)

подаване на информация за действия на противозаконна намеса.

Когато мерките за сигурност могат да окажат неблагоприятно влияние върху безопасното протичане на полетите, трябва да се оценят рисковете и да се установят съответни процедури за намаляване на рисковете за безопасността, което може да създаде необходимост от употреба на специализирано оборудване.

8.д.

Операторът е длъжен да определи един пилот от летателния екипаж за командир на въздухоплавателно средство.

8.е.

Предотвратяването на умората трябва да се управлява чрез приемане на работен график. За даден полет или серия от полети такъв работен график трябва да отчита продължителността на полетите, продължителността на работните смени по време на полет, на работните смени и на адаптираното време за почивка. Ограниченията, установени в работния график, трябва да вземат предвид всички значими фактори, допринасящи за умората, като, по-специално, брой пролетени участъци, пресичане на часови зони, лишаване от сън, нарушаване на цикъла на смяна на деня и нощта, нощни смени, местоположение, общо натрупване на смени за дадени периоди от време, разделяне на задълженията между членове на екипажа, както и обезпечаване на увеличен по брой екипаж.

8.ж.

Задачите, определени в точка 6.а., и тези, описани в точки 6.г. и 6.д., трябва да бъдат контролирани от организация, отговорна за управление на продължителна летателна годност, която трябва да отговаря, в допълнение към изискванията в приложение I, точка 3.а, на следните условия:

i)

организацията трябва да има правомощия да оперира в сферата на поддръжката на резервни части на продукти и прибори на своя отговорност или да е сключила договор с подобна компетентна организация за тези продукти, части и прибори; и

ii)

организацията е длъжна да изработи собствено ръководство, предназначено за ползване от и инструктиране на съответния персонал, което съдържа описание на всички процедури на организацията за поддържане на летателната годност, а в съответните случаи и описание на административните договорености между организацията и утвърдената организация за извършване на поддръжка.


ПРИЛОЖЕНИЕ V

Критерии за квалифициран орган, посочени в член 13

1.

Органът, неговият директор и персоналът, отговорен за провеждане на проверките, не могат да участват, пряко или като упълномощени представители, в проектирането, производството, маркетинга или поддръжката на продуктите, частите, приборите, съставните елементи или системите или в тяхната експлоатация, сервизна поддръжка или употреба. Това не изключва възможността за обмяна на техническа информация между участващите организации и квалифицирания орган.

2.

Органът и персоналът, отговорни за издаване на сертификати, са длъжни да изпълняват задълженията си с възможно най-голям професионализъм и техническа компетентност и не трябва да бъдат подлагани на какъвто и да е натиск или стимулиране, особено от финансов характер, които биха могли да повлияят на тяхната преценка или на резултатите от техните разследвания, особено от лица или групи лица, засегнати от резултатите от процедурата по издаване на сертификат.

3.

Органът трябва да разполага с достатъчно персонал и средства за съответно изпълнение на техническите и административните задачи по сертифициране; органът трябва също да има достъп до оборудването, необходимо за извънредни проверки.

4.

Персоналът, отговорен за разследванията, трябва да притежава:

солидно техническо и професионално образование;

задоволителни знания за изискванията на задачите по сертифициране, които извършва, и съответен опит в такива процедури;

умения, необходими за съставянето на декларации, отчети и доклади, с цел доказване, че разследванията са били извършени.

5.

Безпристрастността на персонала, отговорен за разследванията, трябва да бъде гарантирана. Възнаграждението на този персонал не трябва да зависи от броя на извършените разследвания или от получените от такива разследвания резултати.

6.

Органът е длъжен да сключи застраховка, която да покрива неговата отговорност, освен ако тази отговорност се поема от държава-членка в съответствие с националното ѝ законодателство.

7.

Персоналът на органа трябва да пази професионална тайна по отношение на цялата информация, получена при изпълнение на задачите по настоящия регламент.


ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

Регламент (ЕО) № 1592/2002

Настоящият регламент

Член 1

Член 1

Член 2, параграф 1

Член 2, параграф 1

Член 2, параграф 2, букви oт a) до д)

Член 2, параграф 2, букви oт a) до д)

Член 2, параграф 2, буква е)

Член 2, параграф 3

Член 2, параграф 3

Член 3, букви oт a) до ж)

Член 3, букви oт a) до ж)

Член 3, букви oт з) до л)

Член 4, параграф 1, oт букви a) до в)

Член 4, параграф 1, букви oт a) до в)

Член 4, параграф 1, буква г)

Член 4, параграфи 2 и 3

Член 4, параграф 2

Член 4, параграф 4

 

Член 4, параграф 5

Член 4, параграф 3

Член 4, параграф 6

Член 5, параграф 1

Член 5, параграф 1

Член 5, параграф 2, първа алинея, уводни думи

Член 5, параграф 2, първа алинея, уводни думи

Член 5, параграф 2, първа алинея, букви oт a) до в)

Член 5, параграф 2, първа алинея, букви oт a) до в)

Член 5, параграф 2, първа алинея, буква г)

Член 5, параграф 2, първа алинея, букви г) и д)

Член 5, параграф 2, първа алинея, буква д) и е)

Член 5, параграф 2, първа алинея, букви е) и ж)

Член 5, параграф 3

Член 5, параграф 3

Член 5, параграф 4

Член 5, параграф 4, първа алинея, уводни думи

Член 5, параграф 5, първа алинея, уводни думи

Член 5, параграф 4, първа алинея, букви oт a) до г)

Член 5, параграф 5, първа алинея, букви oт a) до г)

Член 5, параграф 4, първа алинея, буква д), oт i) до iii)

Член 5, параграф 5, първа алинея, буква д), oт i) до iii)

Член 5, параграф 5, първа алинея, буква д), oт iv) до vi)

Член 5, параграф 4, първа алинея, букви oт е) до и)

Член 5, параграф 5, първа алинея, букви oт е) до и)

Член 5, параграф 5, първа алинея, буква й)

Член 5, параграф 5, първа алинея, уводни думи

Член 5, параграф 6, първа алинея, уводни думи

Член 5, параграф 5, първа алинея, букви a), б) и в)

Член 5, параграф 6, първа алинея, букви a), б) и в)

Член 5, параграф 6, първа алинея, буква г)

Член 6

Член 6

Член 7

Член 8

Член 9

Член 10

Член 8, параграф 1

Член 11, параграф 1

Член 11, параграфи oт 2 до 4

Член 8, параграф 2

Член 11, параграф 5

Член 11, параграф 6

Член 9

Член 12

Член 13

Член 10, параграф 1

Член 14, параграф 1

Член 14, параграф 2

Член 10, параграф 2

Член 14, параграф 3

Член 10, параграф 3

Член 14, параграф 4

Член 10, параграф 4

Член 14, параграф 5

Член 10, параграф 5

Член 14, параграф 6

Член 10, параграф 6

Член 14, параграф 7

Член 11

Член 15

Член 16

Член 12

Член 17

Член 13, уводни думи

Член 18, уводни думи

Член 13, буква a)

Член 18, буква a)

Член 18, буква б)

Член 13, буква б)

Член 18, буква в)

Член 13, буква в)

Член 18, буква г)

Член 18, буква д)

Член 14

Член 19

Член 15, параграф 1, уводни думи

Член 20, параграф 1, уводни думи

Член 15, параграф 1, букви oт a) до й)

Член 20, параграф 1, букви oт a) до й)

Член 20, параграф 1, букви к) и л)

Член 15, параграф 2

Член 20, параграф 2

Член 21

Член 22

Член 23

Член 16, параграфи 1 и 2

Член 24, параграфи 1 и 2

Член 24, параграф 3

Член 16, параграф 3

Член 24, параграф 4

Член 16, параграф 4

Член 24, параграф 5

 

Член 25

Член 17

Член 26

Член 18

Член 27

Член 19

Член 28

Член 20

Член 29

Член 21

Член 30

Член 22

Член 31

Член 23

Член 32

Член 24, параграфи oт 1 до 4

Член 33, параграфи oт 1 до 4

Член 33, параграф 5

Член 25, параграфи 1 и 2

Член 34, параграфи 1 и 2

Член 34, параграф 3

Член 26

Член 35

Член 27

Член 36

Член 28

Член 37

Член 29, параграфи 1 и 2

Член 38, параграфи 1 и 2

Член 29, параграф 3, букви oт a) до й)

Член 38, параграф 3, букви oт a) до й)

Член 38, параграф 3, букви к) и л)

Член 30

Член 39

Член 31

Член 40

Член 32

Член 41

Член 33

Член 42

Член 34

Член 43

Член 35

Член 44

Член 36

Член 45

Член 37

Член 46

Член 38

Член 47

Член 39

Член 48

Член 40

Член 49

Член 41

Член 50

Член 42

Член 51

Член 43

Член 52

Член 44

Член 53

Член 45

Член 54

Член 46, параграф 1, уводни думи

Член 55, параграф 1, уводни думи

Член 46, параграф 1, букви oт a) до г)

Член 55, параграф 1, букви oт a) до г)

Член 55, параграф 1, буква д)

Член 46, параграфи 2 и 3

Член 55, параграфи 2 и 3

Член 56

Член 57

Член 47, параграфи 1 и 2

Член 58, параграфи 1 и 2

Член 47, параграф 3

Член 47, параграф 4

Член 58, параграф 3

Член 47, параграф 5

Член 58, параграф 4

Член 48, параграф 1, уводни думи

Член 59, параграф 1, уводни думи

Член 48, параграф 1, буква a)

Член 59, параграф 1, букви a) и б)

Член 48, параграф 1, букви в) и г)

Член 59, параграф 1, букви в) и г)

Член 59, параграф 1, буква д)

Член 48, параграфи 2 и 3

Член 59, параграфи 2 и 3

 

Член 59, параграф 4

Член 48, параграфи oт 4 до 10

Член 59, параграфи oт 5 до 11

Член 49

Член 60

Член 50

Член 61

Член 51

Член 62

Член 52

Член 63

Член 53

Член 64

Член 54

Член 65

Член 55

Член 66

Член 56

Член 67

Член 68

Член 57

Член 69

Член 59

Член 70


Top