EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32006L0021

Директива 2006/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии и за изменение на Директива 2004/35/ЕО

OJ L 102, 11.4.2006, p. 15–34 (ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, SK, SL, FI, SV)
Special edition in Bulgarian: Chapter 15 Volume 016 P. 3 - 22
Special edition in Romanian: Chapter 15 Volume 016 P. 3 - 22
Special edition in Croatian: Chapter 15 Volume 034 P. 68 - 87

In force: This act has been changed. Current consolidated version: 07/08/2009

ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2006/21/oj

15/ 16

BG

Официален вестник на Европейския съюз

3


32006L0021


L 102/15

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2006/21/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 15 март 2006 година

относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии и за изменение на Директива 2004/35/ЕО

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 175, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3), в светлината на съвместния текст, одобрен от Помирителния комитет на 8 декември 2005 г.,

като имат предвид, че:

(1)

Съобщението на Комисията, озаглавено „Безопасно осъществяване на минни дейности: последствие след скорошни минни аварии“ изтъква като едно от приоритетните си действия инициативата да регулира управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии. Това действие е предназначено да допълни инициативите съгласно Директива 2003/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2003 г. за изменение на Директива 96/82/ЕО на Съвета относно контрола на опасностите от големи аварии, включващи опасни вещества (4), както и разработването на документ за най-добрите налични техники, обхващащи управлението на отпадъчни скали и отломки от минни дейности под егидата на Директива 96/61/ЕО на Съвета от 24 септември 1996 г. относно комплексното предотвратяване и контрол на замърсяването (5).

(2)

В своята Резолюция (6) от 5 юли 2001 г. относно това съобщение Европейският парламент силно подкрепи необходимостта от директива относно отпадъците от миннодобивните промишлености.

(3)

Решение № 1600/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юли 2002 г. за разработване на Шестата програма за действие на Общността за околната среда (7) поставя като цел по отношение на отпадъците, които все още се генерират, нивото на тяхната опасност да бъде намалено и те да представляват възможно най-малък риск, че следва да се отдава предпочитание на оползотворяването и особено на рециклирането, че количеството отпадъци за обезвреждане следва да бъде минимизирано и безопасно обезвредено, и че отпадъците, предназначени за обезвреждане следва да бъдат третирани възможно най-близко до мястото на тяхното генериране в степента, която това не води до намаляване на ефективността на операциите за третиране на отпадъците. Решение № 1600/2002/ЕО също така препоръчва като приоритетно действие по отношение на авариите и бедствията, разработването на мерки, които да спомогнат за предотвратяването на опасностите от големи аварии, със специално внимание към тези, произтичащи от минната дейност, както и разработването на мерки за минните отпадъци. Решение № 1600/2002/ЕО също така поставя като приоритетно действие насърчаването на устойчивото управление на миннодобивните индустрии с оглед намаляване на тяхното въздействие върху околната среда.

(4)

В съответствие с целите на политиката на Общността в областта на околната среда, необходимо е да сe установят минимални изисквания с оглед предотвратяването или намаляването, доколкото е възможно, на неблагоприятните въздействия върху околната среда или здравето на човека, които настъпват в резултат на управлението на отпадъци от миннодобивните индустрии, като отломки (т.е. отпадни твърди тела или шламове, които остават след третирането на минерали чрез редица технологии), отпадни скали и прехвърляне (т.е. материалът, който извличащите операции преместват по време на процеса на достигане до рудата или минералното тяло, включително по време на предпроизводствената фаза на развитие) и горния слой почва (т.е. горния слой на земната повърхност) стига те да представляват отпадъци, както са определени в Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 г. относно отпадъците (8).

(5)

В съответствие с параграф 24 от Изпълнителния план за устойчивото развитие на Йоханесбург, приет през 2002 г. в рамките на Обединените нации на Световната среща на върха за устойчивото развитие, необходимо е да се опазва естествената основа на ресурсите на икономическото и социалното развитие и да се обърне текущата тенденция на деградация на природните ресурси чрез управлението на природната ресурсна база по устойчив и интегриран начин.

(6)

Съответно, настоящата директива следва да обхваща управлението на отпадъците от наземни миннодобивни индустрии, т.е. отпадъците, генерирани от проучването, извличането (включително предпроизводствения етап на развитие), обработването и складирането на минерални ресурси и от дейността на кариери. Въпреки това, такова управление, следва да отразява принципите и приоритетите, идентифицирани в Директива 75/442/ЕИО, които, в съответствие с член 2, параграф 1, буква б), ii) от нея, продължават да се отнасят за всякакви аспекти на управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии, които не са обхванати от настоящата директива.

(7)

С оглед избягване дублирането и непропорционалните административни изисквания, обхватът на настоящата директива следва да се ограничи до тези специфични операции, които се считат приоритетни за постигането на целите ѝ.

(8)

Съответно, разпоредбите на настоящата директива не се отнасят за тези потоци отпадъци, които, макар и генерирани в процеса на извличането на минерали и от операциите на третиране, не са пряко свързани с извличането или процеса на третиране, т.е. хранителни отпадъци, отпадъчни масла, излезли от употреба превозни средства, изразходвани батерии и акумулатори. Управлението на такива отпадъци подлежи на разпоредбите на Директива 75/442/ЕИО или на Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно депониране на отпадъци (9), или всяко друго релевантно законодателство на Общността, какъвто е случаят с отпадъците, генерирани на площадката при проучването, извличането или третирането и транспортирани на място, което не е съоръжение за отпадъци според настоящата директива.

(9)

Настоящата директива следва да не се прилага и за отпадъците, резултат от проучване навътре в морето, извличане и обработване на минерални ресурси, или за инжектирането на вода и повторното инжектиране на изпомпана подпочвена вода, докато инертните отпадъци, неопасните отпадъци от проучването, незамърсената почва и отпадъци в резултат на извличане, третиране и складиране на торф следва да бъдат обхванати само от ограничена група от изисквания поради техните по-ниски рискове за околната среда. За неопасни неинертни отпадъци държавите-членки могат да намалят или да се откажат от някои от изискванията. Въпреки това тези изключения, не трябва да се отнасят за съоръжения за отпадъци от категория А.

(10)

Освен това, обхващайки управлението на отпадъци от миннодобивните индустрии, които може и да са радиоактивни, настоящата директива не трябва да обхваща тези аспекти, които са специфични за радиоактивността, която е област, с която се занимава Договорът за създаване на Европейската общност за атомна енергия (Евратом).

(11)

С оглед да останат верни на принципите и приоритетите, идентифицирани в Директива 75/442/ЕИО, и по-специално членове 3 и 4 от нея, държавите-членки следва да гарантират, че операторите, ангажирани в миннодобивната индустрия вземат всички необходими мерки за да предотвратят или намалят колкото е възможно негативните ефекти (фактически или потенциални) върху околната среда или върху здравето на човека, които настъпват в резултат на управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии.

(12)

Тези мерки следва да се основават, inter alia, на концепцията за най-добрите налични техники, както са определени в Директива 96/61/ЕО и, когато такива техники се прилагат, държавите-членки определят, когато е подходящо как да се вземат предвид техническите характеристики на съоръжението за отпадъците, неговото географско местоположение и местните условия на околната среда.

(13)

Държавите-членки следва да гарантират, че операторите в миннодобивната индустрия разработват подходящи планове за управление на отпадъците за предотвратяването или минимизирането, третирането, оползотворяването и обезвреждането на отпадъците от извличането. Такива планове следва да бъдат структурирани по начин, който гарантира подходящо планиране на опциите за управление на отпадъците с оглед минимизирането на генерирането на отпадъци и тяхната вредност, както и насърчаване на оползотворяването на отпадъците. Освен това, отпадъците от миннодобивните индустрии следва да се характеризират по отношение на състава им с оглед да гарантират, че доколкото е възможно, такива отпадъци реагират само по предвидими начини.

(14)

С оглед да се минимизира рискът от аварии и да се гарантира високо равнище на защита на околната среда и здравето на човека, държавите-членки следва да гарантират, че всеки оператор на съоръжение за отпадъци от категория А приема и прилага политика за предотвратяването на големи аварии с отпадъци. По отношение на превантивните мерки, това трябва да включва доставката на система за управление на безопасността, планове за извънредни ситуации, които да се използват в случай на авария, както и разпространението на информация за безопасността на лицата, които е вероятно да бъдат засегнати от голяма авария. В случай на авария, от операторите следва да се изисква да предоставят на компетентните органи цялата съответна информация, необходима за ограничаване на фактическата или потенциална вреда на околната среда. Тези особени изисквания не трябва да се отнасят за тези съоръжения за отпадъци от миннодобивната индустрия, които попадат в обхвата на Директива 96/82/ЕО.

(15)

Дадено съоръжение за отпадъци следва да не се класифицира в категория А само на основата на рисковете за безопасността и защитата на здравето на работниците в миннодобивните индустрии, обхванати от друго законодателство на Общността, и по-специално Директиви 92/91/ЕИО (10) и Директива 92/104/ЕИО (11).

(16)

Поради специалното естество на управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии, необходимо е да се въведат специфични процедури за подаване на заявление и за разрешителни по отношение на съоръженията за отпадъци, които се използват за приемането на такива отпадъци. Освен това държавите-членки трябва да предприемат необходимите мерки за да осигурят, че компетентните органи периодично да преразглеждат, и където е необходимо — да актуализират условията на разрешителните.

(17)

От държавите-членки следва да се изисква да гарантират, че в съответствие с Конвенцията на Икономическата комисия за Европа на ООН за достъп до информация, участие на обществеността във вземането на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда от 25 юни 1998 г. (Конвенцията от Орхус), обществеността да бъде информирана за заявлението за разрешително за управление на отпадъците и засегнатата общественост да бъде консултирана преди предоставянето на разрешително за управление на отпадъците.

(18)

Необходимо е да се посочат ясно изискванията, на които трябва да отговарят съоръженията за отпадъци, обслужващи миннодобивните индустрии що се отнася до местоположението, управлението, контрола, закриването и превантивните и защитни мерки, които трябва да се вземат срещу всяка заплаха за околната среда в краткосрочна и дългосрочна перспектива, и по-специално срещу замърсяването на подпочвените води от проникване на луга в почвата.

(19)

Необходимо е да се определят ясно съоръженията за отпадъци от категория А, използвани за обслужването на отпадъците от миннодобивните индустрии, като се отчитат вероятните ефекти на замърсяване, в резултат от оперирането на такова съоръжение, или от авария, при която отпадъци се изпускат от такова съоръжение.

(20)

Отпадъци, поставени обратно в екскавационните кухини било за тяхната рехабилитация, или за конструкционни цели, свързани с процеса на извличането на минералите, като изграждането или поддържането вътре в кухините на средства за достъп на машини, рампи за извозване, прегради, барикади за безопасност или брегове на канали, трябва също да подлежат на определени изисквания с оглед защитата на повърхностните води и/или подпочвените води, да се осигури стабилността на такива отпадъци, и да се осигури подходящ мониторинг след прекратяването на такива дейности. Съответно, такива отпадъци не трябва да подлежат на изискванията на настоящата директива, които се отнасят изключително до „съоръжения за отпадъци“, с изключение на изискванията, споменати в специфичната разпоредба за екскавационните кухини.

(21)

С оглед осигуряване на правилното изграждане и поддържане на съоръжения за отпадъци, обслужващи отпадъците от миннодобивните индустрии, държавите-членки трябва да предприемат подходящи мерки за да осигурят проектирането, месторазположението и управлението на такива съоръжения да се осъществява от технически компетентни лица. Необходимо е да се осигури обучението и знанията, придобити от операторите и персонала да им предоставят необходимите умения. Освен това, компетентните органи трябва да се уверят, че операторите осигуряват подходящи уредби по отношение на изграждането и поддържането на ново съоръжение за отпадъци или по отношение на разширяването или модифицирането на съществуващо съоръжение за отпадъци, включително във фазата след закриването.

(22)

Необходимо е да се установят процедури за мониторинг по време на функционирането и след закриването на съоръженията за отпадъци. В периода след закриването трябва да се установи период за мониторинг и контрол на съоръженията за отпадъци от категория А пропорционално на риска, създаван от отделното съоръжение за отпадъци по начин, подобен на този, изискващ се от Директива 1999/31/ЕО.

(23)

Необходимо е да определи кога и как дадено съоръжение за отпадъци, обслужващо миннодобивните индустрии трябва да бъде закрито и да се определят задълженията и отговорностите, които трябва да се поемат от оператора по време на периода след закриването.

(24)

Държавите-членки трябва да изискват от операторите от миннодобивните индустрии да извършват мониторинг и да прилагат контрол върху управлението с оглед предотвратяването на замърсяване на водите и почвата и да идентифицират неблагоприятните ефекти, които техните съоръжения за отпадъци могат да имат върху околната среда или здравето на човека. Освен това, с цел минимизирането замърсяването на водите, изхвърлянето на отпадъци в приемащо водно тяло трябва да отговаря на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. установяваща рамка за общностни действия в областта на политиката за водите (12). Освен това, концентрациите на цианид и цианидни съединения в утайниците с отломки при някои миннодобивни индустрии трябва, с оглед техните вредни и токсични ефекти, да се намалят до възможно най-ниските равнища, като се използват най-добрите налични техники. Съответно, трябва да се установят максимални прагове за концентрациите и във всеки случай в съответствие със специфичните изисквания на настоящата директива за да се предотвратят такива ефекти.

(25)

От оператора на съоръжение за отпадъци, обслужващо миннодобивните индустрии, трябва да се изисква да предостави финансова гаранция или неин еквивалент в съответствие с процедури, определени от държавите-членки с оглед осигуряване че всички задължения, произтичащи от разрешителното, ще бъдат изпълнени, включително тези, свързани със закриването и съоръжението за отпадъци и периода след закриването. Финансовата гаранция трябва да е достатъчна за да покрие разходите за рехабилитация от подходящо квалифицирана и независима трета страна на земята, засегната от съоръжението за отпадъци, което включва и самото съоръжение, както е описано в плана за управление на отпадъците, изготвен по силата на член 5 и изискващото се от член 7 разрешително. Необходимо е също така такава гаранция да се представи преди започването на операциите на депозиране в съоръжението за отпадъци и тя да се актуализира периодично. Освен това, в съответствие с принципа „замърсителят плаща“ и с Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и възстановяването на екологични щети (13), важно е да се изясни, че операторът на съоръжение за отпадъци, обслужващо миннодобивните индустрии, подлежи на подходяща имуществена отговорност по отношение на екологичните щети, причинени от операциите му, или от евентуалната заплаха за такива щети.

(26)

В случая на оперирането на съоръжения за отпадъци, обслужващи миннодобивните индустрии които е вероятно да имат значителни трансгранични последствия върху околната среда и в резултат на това, рискове за здравето на човека на територията на друга държава-членка, следва да се установи обща процедура за облекчаване на консултациите между съседните страни. Това следва да бъде направено с оглед гарантирането на адекватен обмен на информация между властите, и за да бъде обществеността надлежно информирана за такива съоръжения за отпадъци, които могат да имат неблагоприятни ефекти за околната среда на другата държава-членка.

(27)

Необходимо е държавите-членки да гарантират, че компетентните органи организират ефективна система за инспектиране или еквивалентни контролни мерки по отношение на съоръженията за отпадъци, обслужващи миннодобивните индустрии. Без да се засягат задълженията на оператора по разрешителното, преди започването на операциите по депозиране, трябва да има инспекция за да се провери, че условията по разрешителното са спазени. Освен това, държавите-членки следва да гарантират, че операторите и техните правоприемници поддържат актуализиран архив, свързан с такива съоръжения за отпадъци и операторите да прехвърлят на своите правоприемници информацията, отнасяща се до състоянието на съоръжението за отпадъци и неговите операции.

(28)

Държавите-членки следва да изпращат редовни доклади до Комисията за изпълнението на настоящата директива, включително информация за авариите или за инциденти, близки до авария. На основата на тези доклади, Комисията следва да докладва на Европейския парламент и на Съвета.

(29)

Държавите-членки следва да предвидят правила за санкции за нарушение на настоящата директива и трябва да гарантират, че тези санкции са ефективни, съразмерни и възпиращи.

(30)

Необходимо е държавите-членки да гарантират, че съставянето на инвентар на закритите, включително изоставените съоръжения за отпадъци, разположени на нейната територия с оглед идентифицирането на тези, които причиняват сериозни отрицателни въздействия върху околната среда. Тези интервали следва да предоставят основа за подходяща програма от мерки.

(31)

Комисията следва да гарантира подходящ обмен на научна и техническа информация как да се поддържа инвентар от закрити съоръжения за отпадъци на равнище държавите-членки и за разработването на методологии за подпомагане на държавите-членки да спазват настоящата директива когато извършват рехабилитация на закритите съоръжения за отпадъци. Освен това, следва да се осигури обмен на информация вътре в държавите-членки, както и помежду им относно най-добрите налични техники.

(32)

С оглед последователното прилагане на член 6 от Договора, изискванията за опазването на околната среда следва да бъдат интегрирани в изпълнението на политиките на Общността с оглед насърчаване на устойчивото развитие.

(33)

Настоящата директива може да бъде полезен инструмент, който да се има предвид когато се проверява, че проектите, получаващи финансиране от Общността в контекста на помощ за развитие включват необходимите мерки за предотвратяването и намаляването доколкото е възможно на отрицателните въздействия върху околната среда. Такъв подход е в съответствие с член 6 от Договора, особено що се отнася до интегрирането на изискванията за опазването на околната среда в политиката на Общността в сферата на сътрудничеството за развитие.

(34)

Крайната цел на настоящата директива, т.е. подобряването на управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии, не може да бъде в достатъчна степен постигната от държавите-членки, действащи сами защото лошото управление на такива отпадъци може да причини замърсяване от трансгранично естество. Според принципа „замърсителят плаща“ е необходимо, inter alia, да се взема предвид всяка вреда на околната среда, причинена от отпадъците от миннодобивните индустрии, и че различното прилагане на този принцип може да доведе до съществени несъответствия по отношение на финансовата тежест върху икономическите оператори. Освен това, съществуването на различни национални политики за управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии препятства постигането на целите на гарантиране на минимално равнище на безопасно и отговорно управление на такива отпадъци и максимизирането на оползотворяването им в цялата Общност. Следователно, тъй като поради мащаба и ефектите на настоящата директива, нейната цел може да бъде по-добре постигната на общностно равнище, Общността може да предприеме мерки, в съответствие с принципа на субсидиарност, така както е уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа за пропорционалност, както е установен в същия член, настоящата директива не излиза извън необходимо за постигането на тази цел.

(35)

Мерките, необходими за прилагането на настоящата директива, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняването на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (14).

(36)

Функционирането на съоръженията за отпадъци които съществуват към момента на транспонирането на настоящата директива следва да бъде регулирано с оглед да бъдат предприети необходимите мерки, в рамките на посочен период от време, за приспособяването му към изискванията на настоящата директива.

(37)

В съответствие с параграф 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (15), държавите-членки се насърчават да съставят собствени таблици, които да илюстрират, доколкото е възможно, съответствието между настоящата директива и мерките по транспонирането и тези таблици да бъдат публични,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Предмет

Настоящата директива предвижда мерки, процедури и насоки за предотвратяването или намаляването, доколкото е възможно, на неблагоприятните въздействия върху околната среда, и по-специално върху водите, въздуха, почвата, фауната и флората и ландшафта, както и на произтичащите рискове за здравето на човека породени от управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии.

Член 2

Обхват

1.   Предвид параграфи 2 и 3, настоящата директива обхваща управлението на отпадъци в резултат на проучване, извличане, третиране и складиране на минерални ресурси и дейността на кариери, наричани по-долу „миннодобивни отпадъци“.

2.   Следните се изключват от обхвата на настоящата директива:

а)

отпадъци, които са генерирани от проучването, извличането и третирането на минерални ресурси и дейността на кариери, но които не са пряк резултат от тези операции;

б)

отпадъци в резултат на проучване навътре в морето, извличане и третиране на минерални ресурси;

в)

инжектиране на вода и повторно инжектиране на изпомпана подпочвена вода, както е дефинирано в първо и второ тире от член 11, параграф 3, буква й) от Директива 2000/60/ЕО, до степента, разрешена от този член.

3.   Инертни отпадъци и незамърсена почва, резултат от проучването, извличането, третирането и складирането на минерални ресурси и работата на кариерите, както и отпадъците, резултат от извличането, третирането и складирането на торф не са предмет на членове 7, 8, член 11, параграфи 1 и 3, член 12, член 13, параграф 6, членове 14 и 16, освен ако са депозирани в съоръжение за отпадъци от категория А.

Компетентният орган може да намали или да се откаже от изискванията за депозирането на неопасни отпадъци, генерирани от проучването на минерални ресурси, освен нефт и други изпарения освен гипс и анхидрит, както и за депозирането на незамърсена почва и на отпадъци, резултат от извличането, третирането и складирането на торф, стига да се е уверил, че изискванията на член 4 са били спазени.

Държавите-членки могат да намалят или да отменят изискванията на член 11, параграф 3, член 12, параграфи 5 и 6, член 13, параграф 6, членове 14 и 16 по отношение на неопасни неинертни отпадъци, освен ако са депозирани в съоръжение за отпадъци от категория А.

4.   Без да се засяга друго законодателство на Общността, отпадъци, които попадат в обхвата на настоящата директива няма да попадат в обхвата на Директива 1999/31/ЕО.

Член 3

Определения

По смисъла на настоящата директива:

(1)

„отпадъци“ се определят, както в член 1, буква а) от Директива 75/442/ЕИО;

(2)

„опасни отпадъци“ се определят, както в член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. относно опасните отпадъци (16);

(3)

„инертни отпадъци“ означава отпадъци, които не претърпяват съществена физическа, химическа или биологична трансформация. Инертните отпадъци не се разтварят, не горят и не реагират по друг физически или химически начин, не биодеградират, не засягат неблагоприятно други материи, с които влизат в контакт по начин който е вероятно да доведе до замърсяване на околната среда или да увреди здравето на човека. Общото съдържание на луга и замърсители в отпадъците и екотоксичността на лугата трябва да са незначителни, и по-специално да не застрашават качеството на повърхностните води и/или подпочвените води;

(4)

„незамърсена почва“ означава почва, която е отстранена от горния слой на земята по време на дейности по извличането, и която не се счита за замърсена съгласно националното законодателство на държавата-членка, в която е разположена площадката или съгласно законодателството на Общността;

(5)

„минерален ресурс“ или „минерал“ означава естествено съществуващ залеж в земната кора на органично или неорганично вещество, като енергийни горива, метални руди, индустриални минерали и строителни минерали, но с изключение на водата;

(6)

„миннодобивни индустрии“ означава всички органи и предприятия, ангажирани в повърхностно или подземно извличане на минерални ресурси за търговски цели, включително извличане чрез пробиването на сондажни отвори или третирането на извлечения материал;

(7)

„навътре в морето“ означава това пространство от морето и морското дъно, което се простира навътре от мястото на ниска водна линия при обикновен или среден отлив;

(8)

„третиране“ означава механичен, физически, биологичен, термален или химически процес или комбинация от процеси, извършвани върху минерални ресурси, включително от дейността на кариери, с оглед извличането на минерала, включително промяна на размера, класификация, отделяне и филтриране, както и повторната преработка на предварително изхвърлени отпадъци, но изключвайки стопяване, термални производствени процеси (различни от гасене на вар) и металургични процеси;

(9)

„остатъци“ означава отпадъчни твърди тела или шлам, които остават след третирането на минералите чрез сепарационни процеси (например натрошаване, смилане, сортиране по размер, флотация и други физикохимически техники) за премахването на ценните минерали от по-малко ценната скала;

(10)

„табан“ означава инженерно съоръжение за депонирането на твърди отпадъци върху повърхността на земята;

(11)

„резервоар“ означава инженерно съоръжение, проектирано да задържа или ограничава вода и/или отпадъци вътре в даден басейн;

(12)

„басейн“ означава естествено или инженерно съоръжение за депонирането на финозърнести отпадъци, обикновено остатъци, наред с различни количества свободна вода, получени след третирането на минерални ресурси и от пречистването и рециклирането на производствената вода;

(13)

„слабокиселинен разложим цианид“ означава цианид и цианидни съединения, които са разложени със слаба киселина при определен рН;

(14)

„луга“ означава всяка течност, процеждаща се през депозираните отпадъци и емитирана от или съдържаща се вътре в дадено съоръжение за отпадъци, включително замърсено оттичане, което може да засегне неблагоприятно околната среда, ако не се третира правилно;

(15)

„съоръжение за отпадъци“ означава всяко пространство, предназначено за събирането или депонирането на миннодобивни отпадъци, било в твърда или течна форма или в разтвор или суспензия за следните периоди от време:

няма период от време за съоръжения за отпадъци от категория А и съоръжения за отпадъци, характеризирани като опасни в плана за управление на отпадъците,

период от повече от шест месеца за съоръжения за непредвидено генерирани опасни отпадъци,

период от повече от една година за съоръжения за неопасни неинертни отпадъци,

за период от повече от три години за съоръжения за незамърсена почва, неопасни отпадъци от проучване, отпадъци, които са резултат от извличане, третиране и складиране на торф и инертни отпадъци.

Такива съоръжения се счита, че включват и всеки резервоар или друга структура, служеща да съдържа, задържа, ограничава или поддържа по друг начин такова съоръжение, и също че включва, но да не е ограничена, до табани и басейни, но изключваща екскавационни кухини, в които се поставят отново отпадъците след извличането на минерала, за рехабилитационни и конструктивни цели;

(16)

„голяма авария“ означава събитие на площадката в хода на операция, засягаща управлението на миннодобивни отпадъци, в което и да е учреждение, обхванато от настоящата директива, и което води до сериозна опасност за здравето на човека и/или околната среда, било непосредствено или за определено време, на самата площадка или извън нея;

(17)

„опасно вещество“ означава вещество, смес или препарат, които са опасни по смисъла на Директива 67/548/ЕИО (17) или Директива 1999/45/ЕО (18);

(18)

„най-добри налични техники“ са тези, както е определено в член 2, параграф 11 от Директива 96/61/ЕО;

(19)

„приемащо водно тяло“ означава съответно повърхностни води, подпочвени води, преходни води и крайбрежни води според определенията в член 2, параграфи 1, 2, 6 и 7 от Директива 2000/60/ЕО;

(20)

„рехабилитация“ означава третирането на земята, засегната от съоръжение за отпадъци по такъв начин, че тя да се възстанови до задоволително състояние, по-специално по отношение на качеството на почвата, дивите растения и животни, естествените местообитания, пресноводните системи, ландшафта и за подходящите полезни ползвания;

(21)

„проучване“ означава търсенето на минерални залежи с икономическа стойност, включително вземането на проби, вземането на проби от вътрешността на кристалите, сондиране и прокопаване на канали, но изключващо работите, необходими за разработването на такива залежи и всякакви дейности, пряко свързани със съществуващите операции по извличане;

(22)

„общественост“ означава едно или повече физически или юридически лица и, в съответствие с националното законодателство или практика, техните сдружения, организации или групи;

(23)

„засегнатата общественост“ означава обществеността, засегната, или която е вероятно да бъде засегната, от или, която се интересува от вземането на решения за околната среда по силата на членове 6 и 7 от настоящата директива; по смисъла на настоящото определение, неправителствени организации, съдействащи за защитата на околната среда и отговарящи на изискванията съгласно националното законодателство, ще се счита, че имат такъв интерес;

(24)

„оператор“ означава физическо или юридическо лице, отговорно за управлението на миннодобивни отпадъци в съответствие с националното законодателство на държавата-членка, в която се извършва управлението на отпадъците, включително по отношение на временното складиране на миннодобивни отпадъци, както и оперативните фази и фазите след закриването.

(25)

„притежател на отпадъци“ означава производител на миннодобивни отпадъци или физическото или юридическото лице, което ги притежава;

(26)

„компетентно лице“ означава физическо лице, което притежава техническите знания и опит, както са дефинирани в националното законодателство на държавата-членка, в която оперира лицето, за извършването на задължения, произтичащи от настоящата директива;

(27)

„компетентен орган“ означава органът или органите, които държавата-членка определя като отговорни за извършването на задълженията, произтичащи от настоящата директива;

(28)

„площадка“ означава цялата земя в определено географско местоположение под управленския контрол на даден оператор;

(29)

„съществена промяна“ означава промяна в структурата или оперирането на дадено съоръжение за отпадъци която, по мнението на компетентния орган, може да има съществени отрицателни въздействия върху здравето на човека или околната среда.

Член 4

Общи изисквания

1.   Държавите-членки предприемат необходимите мерки за да гарантират,че миннодобивните отпадъци се управляват без да се застрашава здравето на човека и без да се използват процеси или методи, които биха могли да навредят околната среда, и по-специално без риск за водите, въздуха, почвата, фауната и флората, и без да причиняват неприятност чрез шум или миризми и без да засягат неблагоприятно ландшафта или места от особен интерес. Държавите-членки предприемат и необходимите мерки, за да забранят изоставянето, изхвърлянето или неконтролираното депониране на миннодобивни отпадъци.

2.   Държавите-членки гарантират, че операторът предприема всички мерки, необходими за предотвратяването или намаляването, доколкото е възможно, на неблагоприятните въздействия върху околната среда и здравето на човека породени в резултат на управлението на миннодобивни отпадъци. Това включва управлението на всяко съоръжение за отпадъци и след неговото закриване, както и предотвратяването на големи аварии в такова съоръжение и ограничаването на последиците за околната среда и здравето на човека.

3.   Мерките, предвидени в параграф 2, се основават, inter alia, на най-добрите налични техники, без да се предписва използването на определена техника или определена технология, но като се вземат предвид техническите характеристики на съоръжението за отпадъци, неговото географско местоположение и местните условия на околната среда.

Член 5

План за управление на отпадъците

1.   Държавите-членки гарантират, че операторът съставя план за управление на отпадъците с оглед минимизирането, третирането, оползотворяването и обезвреждането на миннодобивните отпадъци, като взема предвид принципа за устойчиво развитие.

2.   Целите на плана за управление включват:

а)

предотвратяване или намаляване на генерирането на отпадъци и тяхната вредност, по-специално като се взема предвид:

i)

управлението на отпадъците във фазата на проекта и при избора на метода, използван за извличане на минерала и за третирането му;

ii)

промените, които миннодобивните отпадъци могат да претърпят по отношение на увеличаване на повърхностното пространство и излагането на условията над земята;

iii)

поставянето на миннодобивните отпадъци обратно в екскавационните кухини след извличането на минерала, доколкото това е технически и икономически възможно и благоприятно за околната среда в съответствие със съществуващите екологични норми на равнище Общността както и в съответствие с настоящата директива, където е предвидено;

iv)

поставянето обратно на горния почвен слой след закриването на съоръжението за отпадъци или, ако това не е практически възможно, повторно използване на горния почвен слой на друго място;

v)

използването на по-малко опасни вещества за третирането на минералните ресурси.

б)

да се насърчава оползотворяването на миннодобивните отпадъци чрез рециклиране, повторно използване или възстановяване на такива отпадъци, където това е благоприятно за околната среда в съответствие със съществуващите екологични норми на равнище Общността, както и в съответствие с настоящата директива, където е предвидено;

в)

да се гарантира краткосрочно и дългосрочно безопасно депониране на миннодобивните отпадъци, и особено като се взема предвид по време на проектната фаза, управлението по време на функционирането и след закриването на дадено съоръжение за отпадъци и чрез избора на проект, който:

i)

изисква минимален, и ако е възможно впоследствие — никакъв мониторинг, контрол и управление на закритото съоръжение за отпадъци;

ii)

предотвратява, или поне минимизира дългосрочните отрицателни ефекти, например дължащи се на пренасянето на замърсители по въздуха или по вода от съоръжението за отпадъци;

iii)

гарантира дългосрочната геотехническа стабилност на резервоарите или табаните, извисяващи се над предишното ниво на земната повърхност.

3.   Планът за управление на отпадъците съдържа най-малкото следните елементи:

а)

когато е приложимо, предлаганата класификация за съоръжението за отпадъци в съответствие с критериите, предвидени в приложение III:

където се изисква съоръжение за отпадъци от категория А, документ, посочващ, че ще се прилага политика за предотвратяването на големи аварии, система за управление на безопасността за изпълнението ѝ и вътрешен авариен план в съответствие с член 6, параграф 3;

когато оператор счита, че съоръжение за отпадъци от категория А не се изисква достатъчно информация, обосноваваща това, включително идентифициране на възможните опасности от авария;

б)

характеристика на отпадъците в съответствие с приложение II и посочване на предвидените общи количества миннодобивни отпадъци, които ще се генерират през оперативната фаза;

в)

описание на операцията, генерираща такива отпадъци и всяко последващо третиране, на което те се подлагат;

г)

описание на това как околната среда и здравето на човека биха могли да бъдат засегнати неблагоприятно от депонирането на такива отпадъци и превантивните мерки, които трябва да бъдат взети с оглед минимизирането на въздействието върху околната среда по време на функционирането и след закриването, включително аспектите, предвидени в член 11, параграф 2, букви а), б), г) и д);

д)

предложените контролни и мониторингови процедури по силата на член 10, когато са приложими и член 11, параграф 2, буква в);

е)

предложения план за закриване, включително рехабилитацията, процедурите след закриването и мониторинга, предвиден в член 12;

ж)

мерките за предотвратяването на влошаването на състоянието на водите в съответствие с Директива 2000/60/ЕО и за предотвратяването и минимизирането на замърсяването на въздуха и почвата предвидени в член 13;

з)

проучване на състоянието на замята, която ще бъде засегната от съоръжението за отпадъци.

Планът за управление на отпадъците трябва да предвижда достатъчно информация, даваща възможност на компетентния орган да оцени способността на оператора да постигне целите на плана за управление на отпадъците, както са предвидени в параграф 2 и неговите задължения по силата на настоящата директива. Планът обяснява, по-специално, как избраните опция и метод, споменати в параграф 2, буква а), i) ще постигнат целите на плана за управление, както е предвидено в параграф 2, буква а).

4.   Планът за управление на отпадъците се преразглежда на всеки пет години и/или се изменя, както е подходящо, в случай на съществени промени в оперирането на съоръжението за отпадъци и в депонираните отпадъци. Всяка промяна се съобщава на компетентния орган.

5.   Планове, съставени по силата са друго национално или общностно законодателство и съдържащи информацията, посочена в параграф 3 могат да бъдат използвани, когато така се избягва ненужното дублиране на информация и повторението на работа от оператора, при условие че всички изисквания по силата на параграф 1—4 са спазени.

6.   Компетентният орган одобрява плана за управление на отпадъците на основата на процедури, които трябва да се определят от държавите-членки, и наблюдава изпълнението му.

Член 6

Предотвратяване на големи аварии и информация за аварии

1.   Настоящият член се прилага по отношение на съоръженията за отпадъци от категория А, освен по отношение на тези съоръжения за отпадъци, които попадат в обхвата на Директива 96/82/ЕО.

2.   Без да се засяга друго законодателство на Общността, и по-специално Директиви 92/91/ЕИО и 92/104/ЕИО, държавите-членки гарантират, че опасностите от големи аварии са идентифицирани, че и необходимите характеристики са включени в проекта, конструкцията, оперирането и поддръжката, закриването на съоръжението за отпадъци както и след закриването му с оглед предотвратяването на такива аварии и ограничаването на неблагоприятните им последици за здравето на човека и/или околната среда, включително трансграничните въздействия.

3.   По смисъла на изискванията съгласно параграф 2, всеки оператор, преди започването на операции, изработва политика за предотвратяване на големи аварии за управлението на миннодобивните отпадъци и въвежда в действие система за управление на безопасността за нейното изпълнение в съответствие с елементите, предвидени в раздел 1 на приложение А, въвежда в действие вътрешен авариен план, специфициращ мерките, които трябва да се вземат на място в случай на авария.

Като част от тази политика, операторът назначава управител по безопасността, който е отговорен за изпълнението и периодичния надзор на политиката за предотвратяването на големи аварии.

Компетентният орган съставя външен авариен план, специфициращ мерките, които трябва да бъдат взети извън площадката в случай на авария. Като част от заявлението за разрешително, операторът предоставя на компетентния орган информацията, необходима да позволи на последния да състави такъв план.

4.   Плановете за извънредни ситуации, предвидени в параграф 3 имат следните цели:

а)

да ограничат и контролират големи аварии и други инциденти с оглед минимизирането на последствията им, и по-специално да ограничат вредата за здравето на човека и околната среда;

б)

да приложат мерките, необходими за опазването на здравето на човека и на околната среда от ефектите на големи аварии и други инциденти;

в)

да съобщят необходимата информация на обществеността и на съответните служби или власти в района;

г)

да предвидят рехабилитацията, възстановяването и почистването на околната среда след голяма авария.

В случай на голяма авария, държавите-членки гарантират, че операторът незабавно предоставя на компетентния орган цялата изискваща се информация с оглед подпомагане минимизирането на последиците ѝ за здравето на човека и за да прецени и минимизира степента, реална или потенциална, на вредата за околната среда.

5.   Държавите-членки гарантират, че на засегнатата общественост са дадени ранни и ефективни възможности да участва в подготовката или прегледа на външния авариен план да бъде съставен в съответствие с параграф 3. За тази цел, засегнатата общественост следва да бъде информирана за всяко такова предложение и съответната информация да е налична, включително, inter alia, и информация за правото да участва в процеса на вземане на решение и за компетентния орган, на който могат да бъдат предоставени коментари и въпроси.

Държавите-членки гарантират, че засегнатата общественост има право да прави коментари в разумни времеви рамки и в решението за външния авариен план тези коментари да бъдат взети предвид.

6.   Държавите-членки гарантират, че информацията за мерките за безопасност и за действията, изискващи се в случай на авария, съдържаща поне елементите, изброени в раздел 2 на приложение I, е предоставена на засегнатата общественост безвъзмездно и като нещо, което се подразбира.

Тази информация се преразглежда на всеки три години и, когато е необходимо, се актуализира.

Член 7

Заявление и разрешително

1.   На никое съоръжение за отпадъци няма да бъде позволено да оперира без разрешително, предоставено от компетентния орган. Разрешителното съдържа елементите, специфицирани в параграф 2 от настоящия член и ясно посочва категорията на съоръжението за отпадъци в съответствие с критериите, посочени в член 9.

При спазване на всички изисквания съгласно настоящия член, всяко разрешително, издадено по силата на друго национално или общностно законодателство, може да бъде комбинирано за да образува едно общо разрешително, в случаите, когато такъв формат избягва ненужното дублиране на информация и повторението на работа от оператора или компетентния орган. Подробностите, специфицирани в параграф 2, могат да бъдат обхванати от едно единствено разрешително или от няколко разрешителни, стига всички изисквания по силата на настоящия член да са спазени.

2.   Заявлението за разрешително съдържа най-малко следните подробности:

а)

самоличността на оператора;

б)

предлаганото местоположение на съоръжението за отпадъци, включително възможните алтернативни местоположения;

в)

плана за управление на отпадъците предвиден в член 5;

г)

адекватни договорености чрез финансова гаранция или неин еквивалент, както се изисква съгласно член 14;

д)

информацията, предоставена от оператора в съответствие с член 5 от Директива 85/337/ЕИО (19), ако се изисква оценка на въздействието върху околната среда съгласно тази директива.

3.   Компетентният орган предоставя разрешително, само ако се е уверил, че:

а)

операторът отговаря на съответните изисквания съгласно настоящата директива;

б)

управлението на отпадъците не влиза пряко в конфликт или не пречи по друг начин на изпълнението на съответния план за управление или на плановете, предвидени в член 7 от Директива 75/442/ЕИО;

4.   Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че компетентният орган периодично преразглежда и, когато е необходимо, актуализира условията по разрешителното:

където са настъпили съществени промени в оперирането на съоръжението за отпадъци или в депонираните отпадъци;

на основата на резултатите от мониторинга докладвани от оператора по силата на член 11, параграф 3 или от инспекциите, извършени по силата на член 17;

в светлината на обменената информация за съществени изменения в най-добрите налични техники, предвидени съгласно член 21, параграф 3.

5.   Информацията, съдържаща се в дадено разрешително по силата на настоящия член, е на разположение на компетентния национален и общностен статистически орган, където се изисква за статистически цели. Чувствителна информация от чисто комерсиално естество, като информацията, засягаща деловите отношения и ценовите компоненти, както и обемът на икономически минерални резерви, няма да е публична.

Член 8

Участие на обществеността

1.   Обществеността се информира, чрез публични известия или други подходящи средства, като например електронни медии, когато са налице, за следните въпроси на ранен етап от процедурата по предоставянето на разрешително, или най-късно щом като информацията може разумно да се предостави:

а)

заявлението за разрешително;

б)

където е приложимо, фактът, че решение, засягащо дадено заявление за разрешително, подлежи на консултация между държавите-членки в съответствие с член 16;

в)

подробности за компетентните органи, отговорни за вземането на решението, за тези, от които може да се получи съответната информация, тези до които могат да се представят коментари и въпроси, както и подробности за графика за представянето на коментари и въпроси;

г)

естеството на въпросните решения;

д)

когато е приложимо, подробностите, свързани с предложение за актуализирането на дадено разрешително или на условията по разрешителното;

е)

индикация за сроковете и местата, както и за средствата, чрез които съответната информация ще бъде налична;

ж)

подробности за договореностите за участие на обществеността по силата на параграф 7.

2.   Държавите-членки гарантират, че в подходящи времеви рамки следното е налично за засегнатата общественост:

а)

в съответствие с националното законодателство, главните доклади и съвети представени на компетентния орган по времето, когато обществеността е била информирана в съответствие с параграф 1;

б)

в съответствие с разпоредбите на Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно достъпа на обществеността до информация за околната среда (20), всяка допълнителна информация, освен тази предвидена в параграф 1 от настоящия член, която е от значение за решението в съответствие с член 7 от настоящата директива, и която е станала налична след времето, когато обществеността е била информирана в съответствие с параграф 1 от настоящия член.

3.   Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че обществеността е информирана в съответствие с параграф 1 от настоящия член, за актуализиране на условията на разрешителното в съответствие с член 7, параграф 4.

4.   Засегнатата общественост има право да изрази коментари и становища пред компетентния орган преди решението да бъде взето.

5.   Резултатите от консултациите, проведени по силата на настоящия член, се вземат предвид при вземането на решението.

6.   Когато решение е било взето, компетентният орган информира засегнатата общественост в съответствие с необходимите процедури и гарантира, че е налична за засегнатата общественост следната информация:

а)

съдържанието на решението, включително копие от разрешителното;

б)

причините и съображенията, върху които се основава решението.

7.   Подробните договорености за участието на обществеността по силата на настоящия член се определят от държавите-членки, с оглед позволяване на засегнатата общественост да се подготви и да участва ефективно.

Член 9

Класификационна система за съоръженията за отпадъци

По смисъла на настоящата директива, компетентните органи класифицират дадено съоръжение за отпадъци в категория А в съответствие с критериите, установени в приложение III.

Член 10

Екскавационни кухини

1.   Държавите-членки гарантират, че операторът поставя миннодобивни отпадъци, независимо дали се генерирани от повърхностно или подземно извличане, обратно в екскавационните кухини с рехабилитационни и конструкционни цели, да предприеме подходящи мерки с оглед:

(1)

осигуряването на стабилност на миннодобивните отпадъци в подразбиращо се съответствие с член 11, параграф 2;

(2)

предотвратяването на замърсяване на почвата, повърхностните и подпочвените води в подразбиращо се съответствие с член 13, параграфи 1, 3 и 5;

(3)

гарантирането на мониторинг на миннодобивните отпадъци и на екскавационите кухини в съответствие, mutatis mutandis, с член 12, параграфи 4 и 5.

2.   Директива 1999/31/ЕО продължава да се прилага, когато е уместно, за други отпадъци, освен миннодобивните отпадъци, които се използват за запълването на екскавациони кухини.

Член 11

Изграждане и управление на съоръженията за отпадъци

1.   Държавите-членки предприемат необходими мерки за да гарантират, че управлението на дадено съоръжение за отпадъци е в ръцете на компетентно лице и техническото разработване, както и обучението на персонала са предвидени.

2.   Компетентният орган се уверява, че когато се изгражда ново съоръжение за отпадъци или се изменя съществуващо съоръжение за отпадъци, операторът гарантира, че:

а)

съоръжението за отпадъци е разположено на подходящо място, като се вземат предвид по-специално общностните или националните задължения, свързани със защитени територии, както и геоложки, хидроложки, хидрогеоложки, сеизмични и геотехнически фактори и то да е проектирано така че да отговаря в краткосрочна и дългосрочна перспектива на условията за предотвратяването на замърсяването на почвата, въздуха, подземните или повърхностните води, като се вземат предвид по-специално Директиви 76/464/ЕИО (21), 80/68/ЕИО (22) и 2000/60/ЕО и гарантиращи ефективното събиране на замърсената вода и луга, както и когато това се изисква от разрешителното, намаляването на ерозията, причинена от водата и вятъра, доколкото това е технически възможно и икономически оправдано;

б)

съоръжението за отпадъци да е подходящо конструирано, управлявано и поддържано с оглед гарантирането на физическата му стабилност и предотвратяването в краткосрочна и дългосрочна перспектива на замърсяване или заразяване на почвата, въздуха повърхностните или подпочвените води, както и с оглед минимизирането, доколкото е възможно, увреждането на ландшафта;

в)

са налице подходящи планове и договорености за редовен мониторинг и инспектиране на съоръжението за отпадъци от компетентни лица и за предприемането на действия в случай на резултати, сочещи нестабилности или заразяване на водите или почвата;

г)

да изготвят подходящи разпоредби за рехабилитацията на земята и закриването на съоръжението за отпадъци;

д)

се предприемат подходящи договорености за фазата след закриването на съоръжението за отпадъци.

Протоколите от мониторинга и инспектирането, предвидени в буква в) се съхраняват, заедно с документацията по разрешителното, с оглед гарантиране на подходящо предаване на информация, особено в случай на смяна на оператора.

3.   Без ненужно забавяне и при всеки случай не по-късно от 48 часа, операторът нотифицира компетентния орган за всякакви събития, които е вероятно да засегнат стабилността на съоръжението за отпадъци и за всякакви съществени въздействия за околната среда, разкрити от контролните и мониторинговите процедури на съоръжението за отпадъци. Операторът прилага вътрешен авариен план, когато е приложимо, и следва други инструкции от компетентния орган по отношение на корективните мерки, които трябва да бъдат предприети.

Операторът поема разходите за мерките, които трябва да бъдат предприети.

При честота, която трябва да се определи от компетентния орган и във всеки случай не по-рядко от веднъж годишно, на базата на обобщени данни операторът докладва на компетентния орган за всички резултати от мониторинга с цел демонстриране спазването на условията по разрешителното и увеличаването на познанията за отпадъците и поведението на съоръжението за отпадъци. На основата на този доклад, компетентният орган може да реши, че е необходимо валидиране от независим експерт.

Член 12

Процедури за закриване и след закриването на съоръженията за отпадъци

1.   Държавите-членки предприемат мерки за да гарантират спазването на параграфи 2—5.

2.   Дадено съоръжение за отпадъци може да започне процедура по закриване само ако е спазено едно от следните условия:

а)

съответните условия, предвидени в разрешителното са спазени;

б)

по искане на оператора е предоставено разрешение от компетентния орган;

в)

компетентният орган издава аргументирано решение за тази цел.

3.   Дадено съоръжение за отпадъци може да бъде считано за окончателно закрито само след като компетентният орган, без ненужно забавяне, е извършил окончателно инспектиране на място, оценил е всички доклади, представени от оператора, сертифицирал е, че земята, засегната от съоръжението за отпадъци, е била рехабилитирана и е съобщил на оператора одобрението си за закриването.

Това одобрение не намалява по никакъв начин задълженията на оператора по силата на условията на разрешителното или по друг начин, предвиден от закона.

4.   Операторът е отговорен за поддръжката, мониторинга, контрола и корективните мерки през фазата след закриването доколкото продължително това може да се изиска от компетентния орган, като се взема предвид естеството и продължителността на опасността, освен когато компетентният орган реши да поеме тези задачи от оператора след като дадено съоръжение за отпадъци е било окончателно закрито и без да се засяга националното законодателство или законодателството на Общността, регулиращо имуществената отговорност на притежателя на отпадъците.

5.   Когато се счита за необходимо от компетентния орган, с оглед изпълнението на съответните екологични изисквания, предвидени в законодателството на Общността, и по-специално тези, в Директиви 76/464/ЕИО, 80/68/ЕИО и 2000/60/ЕО, след закриването на съоръжението за отпадъци операторът, inter alia, контролира физическата и химическата стабилност на съоръжението и минимизира всеки отрицателен ефект върху околната среда, и по-специално по отношение на повърхностните и подпочвените води, като гарантира, че:

а)

всички структури, принадлежащи на съоръжението да бъдат подложени на мониторинг и консервирани с контролна и измервателна апаратура, която е винаги в готовност за използване;

б)

когато е приложимо, преливните и отвеждащите канали да се поддържат чисти и свободни.

6.   След закриването на съоръжението за отпадъци, операторът незабавно нотифицира компетентния орган за всякакви събития или развитие, които е вероятно да засегнат стабилността на съоръжението за отпадъци, както и за всякакви значителни неблагоприятни ефекти върху околната среда които са били разкрити от съответните контролни и мониторингови процедури. Операторът прилага вътрешния авариен план, когато е приложимо, и следва други инструкции, дадени от компетентния орган за корективните мерки, които трябва да се предприемат.

Операторът поема разходите за мерките, които трябва да се предприемат.

В случаите и при честотата, които трябва да се определят от компетентния орган, операторът докладва, на основата на обобщени данни, всички мониторингови резултати на компетентните органи за целите на демонстрирането на спазването на условията на разрешителното и увеличаването на познанията за отпадъците и поведението на съоръжението за отпадъци.

Член 13

Предотвратяване влошаването на състоянието на водите и замърсяването на въздуха и почвата

1.   Компетентният орган се уверява, че операторът е предприел необходимите мерки с оглед спазването на общностните екологични норми, особено за предотвратяването, в съответствие с Директива 2000/60/ЕО, на влошаването на настоящото състояние на водите, между другото чрез:

а)

преценката за потенциала за генериране на луга, включително съдържанието на замърсител в лугата, от депонираните отпадъци както през оперативната фаза, така и от фазата след закриването на съоръжението за отпадъци, както и определянето на водния баланс на съоръжението за отпадъци;

б)

предотвратяването или минимизирането на генерирането на луга и замърсяването на повърхностните или подпочвените води и почвата от отпадъците;

в)

събирането и третирането на замърсената вода и лугата от съоръжението за отпадъци до подходящата норма, изискваща се за тяхното изпускане.

2.   Компетентният орган гарантира, че операторът е предприел адекватни мерки за предотвратяването или намаляването на емисиите от прах и газ.

3.   Когато, на базата на оценката на екологичните рискове, като се вземат предвид по-специално Директиви 76/464/ЕИО, 80/68/ЕИО и 2000/60/ЕО в зависимост от това, кое е приложимо, компетентният орган е решил, че събирането и третирането на лугата не е необходимо, или е установил, че съоръжението за отпадъци не създава потенциална опасност за почвата, подпочвените или повърхностните води, изискванията, предвидени в букви б) и в) от параграф 1 могат да бъдат съответно намалени или да отпаднат.

4.   Държавите-членки правят отстраняването на миннодобивни отпадъци, било в твърда, шламова или течна форма в което и да е приемащо водно тяло освен такова, конструирано за целите на отстраняването на миннодобивни отпадъци при условия на спазване от оператора на съответните изисквания на Директиви 76/464/ЕИО, 89/68/ЕИО и 2000/60/ЕО.

5.   Когато се поставят миннодобивни отпадъци обратно в екскавационните кухини, създадени чрез повърхностно или подземно извличане и тези екскавационни кухини ще бъдат наводнени след закриването, операторът предприема необходимите мерки за да предотврати или минимизира влошаване на състоянието на водите и замърсяване на почвата в съответствие с параграфи 1 и 3. Операторът предоставя на компетентния орган информацията, необходима за гарантиране на спазването на общностните задължения, и по-специално тези в Директива 2000/60/ЕО.

6.   В случая на басейн, включващ наличието на цианид, операторът следва да осигури концентрацията на слабокиселинен разложим цианид в басейна да бъде редуциран до възможно най-ниското равнище, използвайки най-добрите налични техники и, във всеки случай, в съоръжения за отпадъци, на които по-рано е било предоставено разрешително, или които са оперирали към 1 май 2008 г., че концентрацията на слабокиселинен разложим цианид в пункта на изпускане от остатъците от преработващото съоръжение в басейна не надхвърля 50 ppm от 1 май 2008 г. нататък, 25 ppm от 1 май 2013 г. нататък, 10 ppm от 1 май 2018 г. нататък и 10 ppm от за съоръжения за отпадъци, на които са били предоставени разрешителни след 1 май 2008 г.

Ако компетентният орган го изиска, операторът демонстрира, чрез оценка на риска, която отчита специфичните условия на площадката, че тези граници на концентрацията не е необходимо да бъдат още понижавани.

Член 14

Финансова гаранция

1.   Преди започването на каквито и да е операции, включващи натрупването или депонирането на миннодобивни отпадъци в съоръжение за отпадъци, компетентният орган изисква финансова гаранция (например под формата на финансов депозит, включително индустриално спонсорирани взаимни гаранционни фондове) или неин еквивалент, в съответствие с процедурите, които се определят от държавите-членки с оглед:

а)

изпълнението на всички задължения съгласно разрешителното, издадено по силата на настоящата директива, включително разпоредбите относно времето след закриването;

б)

да има налични ресурси по всяко време за рехабилитацията на земята, засегната от съоръжението за отпадъци, както е описано в плана за управление на отпадъците, изготвен вследствие на член 5 и изискващ се от разрешителното по силата на член 7.

2.   Изчисляването на гаранцията, предвидена в параграф 1 се прави на основата на:

а)

вероятното въздействие на съоръжението за отпадъци върху околната среда, като се взема предвид по-специално категорията на съоръжението за отпадъци, характеристиките на отпадъците и бъдещото използване на рехабилитираната земя;

б)

предположението, че независими и подходящо квалифицирани трети страни ще оценят и извършат необходимата рехабилитационна работа.

3.   Размерът на гаранцията периодично се коригира в съответствие с нужната рехабилитационна работа, която да се извърши върху земята, засегната от съоръжението за отпадъци, както е описано в плана за управление на отпадъците, изготвен по силата на член 5 и изискващ се от разрешителното по силата на член 7.

4.   Там, където компетентният орган одобри закриване в съответствие с член 12, параграф 3, той ще предостави на оператора писмено заявление, освобождаващо го от гаранционното задължение, предвидено в параграф 1 от настоящия член, с изключение на задълженията след закриването, предвидени в член 12, параграф 4.

Член 15

Екологична имуществена отговорност

Към приложение III към Директива 2004/35/ЕО се добавя следната точка:

„13.

Управлението на миннодобивни отпадъци по силата на Директива 2006/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии (23).

Член 16

Трансгранични ефекти

1.   Там, където дадена държава-членка, в която е разположено съоръжение за отпадъци, съзнава, че оперирането на съоръжение за отпадъци от категория А е вероятно да причини съществени неблагоприятни ефекти върху околната среда, както и в резултат на тези рискове за здравето на човека в друга държава-членка, или там, където държава-членка, която е вероятно да бъде засегната по този начин го изисква, държавата-членка, на чиято територия е било подадено заявлението за разрешително по силата на член 7 препраща информацията, предвидена по силата на този член, на другата държава-членка по същото време, когато я предоставя на разположение на собствените си граждани.

Такава информация служи за основа за необходими консултации в контекста на двустранните отношения между двете държави-членки на реципрочна и еквивалентна основа.

2.   В рамките на двустранните им отношения, държавите-членки гарантират, че, в случаите, посочени в параграф 1, заявленията също са предоставени на разположение за подходящ период от време на засегнатата общественост на държавата-членка, която е вероятно да бъде засегната, така че те да имат право да ги коментират преди компетентният орган да е взел своето решение.

3.   В случай на авария, засягаща съоръжение за отпадъци, както е предвидено в параграф 1 от настоящия член, държавите-членки гарантират информацията, предоставена от оператора на компетентния орган по силата на член 6, параграф 4 незабавно да бъде препратена на другата държава-членка с оглед да подпомогне за минимизирането на последиците от аварията за здравето на човека и да оцени и минимизира степента на фактическото или потенциалното увреждане на околната среда.

Член 17

Инспектиране от компетентния орган

1.   Преди започването на операции на депониране и през редовни интервали от време след това, включително през фазата след закриването, за които ще се реши от засегнатата държава-членка, компетентният орган инспектира всяко съоръжение за отпадъци, обхванато от член 7 с оглед да гарантира спазването на съответните условия на разрешителното. Положителната констатация по никакъв начин няма да намали отговорността на оператора според условията на разрешителното.

2.   Държавите-членки следва да изискват от оператора да поддържа актуализирани протоколи за всички операции по управлението на отпадъците и да ги предоставя на разположение за инспектиране от компетентния орган и да осигури, че в случай на смяна на оператора по време на управлението на съоръжението за отпадъци, се извърши подходящо прехвърляне на съответната актуализирана информация и протоколите, свързани със съоръжението за отпадъци.

Член 18

Задължение за докладване

1.   На интервали от три години държавите-членки предоставят на Комисията доклад за изпълнението на настоящата директива. Докладът се изготвя на основата на въпросник или схема, които да се приемат от Комисията в съответствие с процедурата, предвидена в член 23, параграф 2. Докладът се предоставя на Комисията в рамките на девет месеца след края на тригодишния период, който обхваща.

Комисията публикува доклад за прилагането на настоящата директива в рамките на девет месеца след получаване на докладите от държавите-членки.

2.   Всяка година държавите-членки предоставят на Комисията информация за събития, нотифицирани от операторите в съответствие с член 11, параграф 3 и член 12, параграф 6. Комисията предоставя тази информация на разположение на държавите-членки при поискване. Без да се засяга законодателството на Общността за достъп на обществеността до информация за околната среда, държавите-членки на своя страна предоставят тази информация на разположение на засегнатата общественост при поискване.

Член 19

Санкции

Държавите-членки установяват правила за наказанията, приложими за нарушенията на разпоредбите на националното право, приети вследствие на настоящата директива и предприемат всички необходими мерки за гарантиране, че тези правила се прилагат. Предвидените санкции трябва са ефективни, съразмерни и възпиращи.

Член 20

Инвентар на закритите съоръжения за отпадъци

Държавите-членки гарантират, че съставянето и периодичното актуализиране на опис на закритите съоръжения за отпадъци, включително на изоставените съоръжения за отпадъци, разположени на тяхната територия, които причиняват сериозни отрицателни въздействия върху околната среда или имат потенциал в средносрочен или краткосрочен период да станат сериозна заплаха за здравето на човека или за околната среда. Такъв опис, който да е наличен за обществеността, се съставя до 1 май 2012 г., като се вземат предвид методологиите, посочени в член 21, ако са налице.

Член 21

Обмен на информация

1.   Комисията, подпомагана от Комитета, предвиден в член 23, гарантира, че подходящият обмен на техническа и научна информация между държавите-членки с оглед разработването на методологии, отнасящи се за:

а)

прилагането на член 20;

б)

рехабилитацията на тези закрити съоръжения за отпадъци, идентифицирани в член 20, с оглед спазването на изискванията на член 4. Такива методологии позволяват установяването на най-подходящите процедури за оценка на риска и възстановителни действия, като се взема предвид разнообразието на геоложките, хидрогеоложките и климатоложките характеристики в Европа.

2.   Държавите-членки гарантират, че компетентният орган да следи или да е информиран за развитието на най-добрите налични техники.

3.   Комисията организира обмен на информация между държавите-членки и засегнатите организации за най-добрите налични техники, свързания с тях мониторинг и развитието им. Комисията публикува резултатите от обмена на информация.

Член 22

Мерки за изпълнение и изменение

1.   Към 1 май 2008 г. Комисията приема в съответствие с процедурата, предвидена в член 23, параграф 2, разпоредбите, необходими за следното, като отдава приоритет на букви д), е) и ж):

а)

хармонизиране и редовно предоставяне на информацията, предвидена в член 7, параграф 5 и член 12, параграф 6;

б)

приложението на член 13, параграф 6, включително техническите изисквания, отнасящи се до определението на „слабокиселинен разложим цианид“ и методите за измерването му;

в)

технически насоки за установяването на финансовата гаранция в съответствие с изискванията на член 14, параграф 2;

г)

технически насоки за инспектирането в съответствие с член 17;

д)

допълване на съдържащите се в приложение II технически изисквания за характеризирането на отпадъците;

е)

интерпретация на определението, съдържащо се в точка 3 от член 3;

ж)

определение на критериите за класифицирането на съоръженията за отпадъци в съответствие с приложение III;

з)

определяне на хармонизирани стандарти за вземането на проби и методи за анализ необходими за техническото изпълнение на настоящата директива.

2.   Всякакви последващи изменения, необходими за приспособяването на приложенията към научния и техническия прогрес се приемат от Комисията в съответствие с процедурата, предвидена в член 23, параграф 2.

Тези изменения се правят с оглед постигането на високо равнище на защита на околната среда.

Член 23

Комитет

1.   Комисията се подпомага от Комитета, създаден по силата на член 18 от Директива 75/442/ЕИО, наричан по-долу „Комитета“.

2.   Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Периодът, установен в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО се определя на три месеца.

3.   Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 24

Преходна разпоредба

1.   Държавите-членки гарантират, че всяко съоръжение за отпадъци, на което е било предоставено разрешително, или което вече оперира към 1 май 2008 г., спазва разпоредбите на настоящата директива към 1 май 2012 г., освен тези, предвидени в член 14, параграф 1, за които спазване следва да се гарантира към 1 май 2014 г. и за тези, предвидени в член 13, параграф 6, за които спазване следва да се гарантира в съответствие с графика, предвиден там.

2.   Параграф 1 няма да се прилага по отношение на съоръжения за отпадъци, закрити към 1 май 2008 г.

3.   Държавите-членки гарантират, че от 1 май 2006 г. и независимо от закриване на съоръжение за отпадъци след тази дата и преди 1 май 2008 г., миннодобивните отпадъци се управляват по начин, който не нарушава прилагането на член 4, параграф 1 от настоящата директива, както и други приложими екологични изисквания, предвидени в законодателството на Общността, включително Директива 2000/60/ЕО.

4.   Член 5, член 6, параграфи 3—5, член 7, член 8, член 12, параграфи 1 и 2 и член 14, параграфи 1—3 няма да се прилагат по отношение на тези съоръжения за отпадъци, които:

са прекратили приемането на отпадъци преди 1 май 2006 г.,

завършват процедурите по закриване в съответствие с приложимото общностно или национално законодателство, или програмите, одобрени от компетентния орган, и

ще бъдат действително закрити към 31 декември 2010 г.

Държавите-членки нотифицират такива случаи на Комисията до 1 август 2008 г. и гарантират, че тези съоръжения се управляват по начин, който не засяга постигането на целите на настоящата директива, и по-специално целите на член 4, параграф 1, както и тези на друго законодателство на Общността, включително Директива 2000/60/ЕО.

Член 25

Транспониране

1.   Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива преди 1 май 2008 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текста на разпоредбите от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 26

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 27

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Страсбург на 15 март 2006 година.

За Европейския парламент

Председател

J. BORRELL FONTELLES

За Съвета

Председател

H. WINKLER


(1)  ОВ С 80, 30.3.2004 г., стр. 35.

(2)  ОВ С 109, 30.4.2004 г., стр. 33.

(3)  Становище на Европейския парламент от 31 март 2004 г. (ОВ С 103 Е, 29.4.2004 г., стр. 451), Общата позиция на Съвета от 12 април 2005 г. (ОВ С 172 Е, 12.7.2005 г., стр. 1) и Позиция на Европейския парламент от 6 септември 2005 г. (все още непубликувана в Официален вестник). Законодателна резолюция на Европейския парламент от 18 януари 2006 г. и Решение на Съвета от 30 януари 2006 г.

(4)  ОВ L 345, 31.12.2003 г., стр. 97.

(5)  ОВ L 257, 10.10.1996 г., стр. 26. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 166/2006 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 33, 4.2.2006 г., стр. 1).

(6)  ОВ С 65 Е, 14.3.2002 г., стр. 382.

(7)  ОВ L 242, 10.9.2002 г., стр. 1.

(8)  ОВ L 194, 25.7.1975 г., стр. 39. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).

(9)  ОВ L 182, 16.7.1999 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003.

(10)  Директива 92/91/ЕИО на Съвета от 3 ноември 1992 г. за минималните изисквания за подобряване безопасността и опазване здравето на работниците в отрасли, свързани с добива на минерални суровини чрез сондиране (Единадесета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) (ОВ L 348, 28.11.1992 г., стр. 9).

(11)  Директива 92/104/ЕИО на Съвета от 3 декември 1992 г. за минималните изисквания за подобряване опазването на безопасността и здравето на работниците в отрасли, свързани с рудодобив по открит и подземен способ (Дванадесета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) (ОВ L 404, 31.12.1992 г., стр. 10).

(12)  ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1. Директивата, изменена с Решение № 2455/2001/ЕО (ОВ L 331, 15.12.2001 г., стр. 1).

(13)  ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 56.

(14)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(15)  ОВ C 321, 31.12.2003 г., стр. 1.

(16)  ОВ L 377, 31.12.1991 г., стр. 20. Директива, изменена с Регламент (ЕО) № 166/2006.

(17)  Директива 67/548/ЕИО на Съвета от 27 юни 1967 г. относно сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества (ОВ 196, 16.8.1967 г., стр. 1). Директива, последно изменена с Директива 2004/73/ЕО на Комисията (ОВ L 152, 30.4.2004 г., стр. 1).

(18)  Директива 1999/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 1999 г. относно сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки по отношение на класифицирането, опаковането и етикетирането на опасни препарати (ОВ L 200, 30.7.1999 г., стр. 1). Директива, последно изменена с Директива 2006/8/ЕО на Комисията (ОВ L 19, 24.1.2006 г., стр. 12).

(19)  Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 г. за оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 175, 5.7.1985 г., стр. 40). Директива, последно изменена с Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 156, 25.6.2003 г., стр. 17).

(20)  ОВ L 41, 14.2.2003 г., стр. 26.

(21)  Директива 76/464/ЕИО на Съвета от 4 май 1976 г. относно замърсяването на водната околна среда на Общността, причинено от определени опасни вещества (ОВ L 129, 18.5.1976 г., стр. 23). Директива, последно изменена с Директива 2000/60/ЕО.

(22)  Директива 80/68/ЕИО на Съвета от 17 декември 1979 г. относно опазването на подпочвените води от замърсяване, причинено от определени опасни вещества (ОВ L 20, 26.1.1980 г., стр. 43). Директива, изменена с Директива 91/692/ЕИО (ОВ L 377, 31.12.1991 г., стр. 48).

(23)  ОВ L 102, 11.4.2006 г., стр. 15.“


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Политика за предотвратяване на големи аварии и информация, която следва да се съобщи на засегнатата общественост

1.   Политика за предотвратяване на големи аварии

Политиката на оператора за предотвратяване на големи аварии и системата за управление на безопасността следва да бъдат пропорционални на опасностите от голяма авария в съоръжението за отпадъци. За целта на тяхното изпълнение, следва да се вземат предвид следните елементи:

(1)

Политиката за предотвратяване на големи аварии следва да включва общите цели и принципи на действие по отношение на контрола на опасностите от голяма авария.

(2)

Системата за управление на безопасността следва да обхваща частта от общата система на управление, което включва организационната структура, отговорностите, практиките, процедурите, процесите и ресурсите за изпълнението на политиката за предотвратяване на големи аварии.

(3)

Следните въпроси трябва да се адресират от системата за управление на безопасността:

а)

организация и персонал — ролите и отговорностите на персонала, участващ в управлението на опасностите от голяма авария на всички равнища в организацията; идентифициране на необходимостта от обучение на този персонал и предвиждане на такова обучение; и участие на работещите и, когато е уместно, на подизпълнители;

б)

идентифициране и оценка на големи опасности — приемане и прилагане на процедури за систематично идентифициране на главните опасности, възникващи от нормалните и извънредните операции и оценка на тяхната вероятност и сериозност;

в)

оперативен контрол — приемане и прилагане на процедури и инструкции за безопасно опериране, включително поддържане на съоръжението, процесите, оборудването и временните прекъсвания;

г)

управление на промените — приемане и прилагане на процедури за планиране на измененията в съоръженията за отпадъци или в проектирането на нови съоръжения за отпадъци;

д)

планиране в случай на извънредни обстоятелства — приемане и изпълнение на процедури за идентифициране на предвидими извънредни събития чрез систематичен анализ и изработването, изпробването и преразглеждането на планове за извънредни събития за да се отговори на такива извънредни събития;

е)

извършване на мониторинг — приемане и изпълнение на процедури за текущо оценяване на спазването на целите, поставени от политиката на оператора за предотвратяването на големи аварии и системата за управление на безопасността, както и механизмите за разследване и предприемане на корективни действия в случай на неизпълнение. Процедурите следва да обхващат системата на оператора за докладването на големи аварии или почти състояли се аварии, особено тези, включващи неуспеха на защитните мерки, тяхното разследване и последващите действия на основата на научените уроци;

ж)

одит и преразглеждане — приемане и изпълнение на процедури за периодична систематична оценка на политиката за предотвратяване на големи аварии и ефективността и годността на системата за управление на безопасността; документираният преглед на действието на политиката и на системата за управление на безопасността и нейното актуализиране от висшето ръководство.

2.   Информация, която трябва да се съобщи на засегнатата общественост

(1)

Име и фамилия на оператора и адрес на съоръжението за отпадъци.

(2)

Идентифициране, чрез заемания пост, на лицето, предоставящо информацията.

(3)

Потвърждение, че съоръжението за отпадъци попада под действието на подзаконовите актове и/или административните разпоредби, изпълняващи настоящата директива и, когато е приложимо, че информацията, отнасяща се за елементите, предвидени в член 6, параграф 2 е била предоставена на компетентния орган.

(4)

Ясно и просто обяснение за дейността или дейностите, предприети на площадката.

(5)

Общоприетите наименования или родовото наименование или общата класификация на опасностите на веществата и препаратите, използвани в съоръжението за отпадъци, както и отпадъците, които биха могли да доведат до голяма авария, наред с посочване на техните основни характеристики на опасност.

(6)

Обща информация, отнасяща се за естеството на опасностите от голяма авария, включително техните потенциални ефекти върху заобикалящото население и околната среда.

(7)

Адекватна информация за това как засегнатото население следва да бъде предупредено и информирано в случай на голяма авария;

(8)

Адекватна информация за действията, които следва да предприеме засегнатото население и неговото поведение в случай на голяма авария;

(9)

Потвърждение, че от оператора се изисква да осигури адекватни договорености на площадката, и по-специално връзката с аварийните служби, за да се справи с големи аварии и да минимизира последствията им;

(10)

Позоваване на външния план за извънредни събития, изготвен за справянето с всякакви последствия от аварията извън площадката. Това трябва да включва съвети за сътрудничество по отношение на всякакви инструкции или искания от страна на аварийните служби по време на аварията.

(11)

Подробности за това къде може да бъде получена допълнителна информация, при спазване на поверителността, предвидена в националното законодателство.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Характеристика на отпадъците

Отпадъците, които трябва да бъдат депозирани в дадено съоръжение се характеризират по такъв начин, че да се гарантира дългосрочната физическа и химическа стабилност на структурата на съоръжението и да се предотвратят големи аварии. Когато е уместно и в съответствието с категорията на съоръжението за отпадъци, характеристиката на отпадъците трябва да включва следните аспекти:

(1)

описание на очакваните физически и химически характеристики на отпадъците, които трябва да бъдат депонирани в краткосрочен и дългосрочен аспект, като се обърне особено внимание на стабилността им при повърхностни атмосферни/метеорологични условия, отчитайки типа минерал или минерали, които ще бъдат извлечени и естеството на всякакви странични минерали и/или минерали от скални примеси, които ще бъдат преместени в хода на операциите по извличането;

(2)

класификация на отпадъците според съответното вписване в Решение 2000/532/ЕО (1), като се обърне особено внимание на опасните им характеристики;

(3)

описание на химическите вещества, които трябва да бъдат използвани по време на третирането на минералния ресурс и тяхната стабилност;

(4)

описание на метода на депозиране;

(5)

системата за транспортиране на отпадъците, която трябва да бъде използвана.


(1)  Решение 2000/532/ЕО на Комисията от 3 май 2000 г, заменящо Решение 94/3/ЕО, за установяване на списък на отпадъците в съответствие с член 1, буква а) от Директива 75/442/ЕИО на Съвета за отпадъците и Решение 94/904/ЕО на Съвета, за установяване на списък на опасните отпадъци в съответствие с член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета относно опасните отпадъци (ОВ L 226, 6.9.2000 г., стр.3). Решение, последно изменено с Решение 2001/573/ЕО на Съвета (ОВ L 203, 28.7.2001 г., стр. 18).


ПРИЛОЖЕНИЕ III

Критерии за определяне на класификацията на съоръженията за отпадъци

Дадено съоръжение за отпадъци ще се класифицира в категория А, ако:

повреда или неправилно опериране, например срутване на табан или спукване на резервоар, биха могли да породят голяма авария, на основата на оценката на риска, като се вземат предвид такива фактори като настоящия и бъдещ размер, местоположението на съоръжението за отпадъци и въздействието му върху околната среда, или

то съдържа отпадъци, класифицирани като опасни според Директива 91/689/ЕИО над определен праг, или

то съдържа вещества или препарати, класифицирани като опасни според Директива 67/548/ЕИО или 1999/45/ЕО.


Top