15/ 16

BG

Официален вестник на Европейския съюз

3

L 102/15

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Съобщението на Комисията, озаглавено „Безопасно осъществяване на минни дейности: последствие след скорошни минни аварии“ изтъква като едно от приоритетните си действия инициативата да регулира управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии. Това действие е предназначено да допълни инициативите съгласно Директива 2003/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2003 г. за изменение на Директива 96/82/ЕО на Съвета относно контрола на опасностите от големи аварии, включващи опасни вещества (4), както и разработването на документ за най-добрите налични техники, обхващащи управлението на отпадъчни скали и отломки от минни дейности под егидата на Директива 96/61/ЕО на Съвета от 24 септември 1996 г. относно комплексното предотвратяване и контрол на замърсяването (5).

(2)

В своята Резолюция (6) от 5 юли 2001 г. относно това съобщение Европейският парламент силно подкрепи необходимостта от директива относно отпадъците от миннодобивните промишлености.

(3)

Решение № 1600/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юли 2002 г. за разработване на Шестата програма за действие на Общността за околната среда (7) поставя като цел по отношение на отпадъците, които все още се генерират, нивото на тяхната опасност да бъде намалено и те да представляват възможно най-малък риск, че следва да се отдава предпочитание на оползотворяването и особено на рециклирането, че количеството отпадъци за обезвреждане следва да бъде минимизирано и безопасно обезвредено, и че отпадъците, предназначени за обезвреждане следва да бъдат третирани възможно най-близко до мястото на тяхното генериране в степента, която това не води до намаляване на ефективността на операциите за третиране на отпадъците. Решение № 1600/2002/ЕО също така препоръчва като приоритетно действие по отношение на авариите и бедствията, разработването на мерки, които да спомогнат за предотвратяването на опасностите от големи аварии, със специално внимание към тези, произтичащи от минната дейност, както и разработването на мерки за минните отпадъци. Решение № 1600/2002/ЕО също така поставя като приоритетно действие насърчаването на устойчивото управление на миннодобивните индустрии с оглед намаляване на тяхното въздействие върху околната среда.

(4)

В съответствие с целите на политиката на Общността в областта на околната среда, необходимо е да сe установят минимални изисквания с оглед предотвратяването или намаляването, доколкото е възможно, на неблагоприятните въздействия върху околната среда или здравето на човека, които настъпват в резултат на управлението на отпадъци от миннодобивните индустрии, като отломки (т.е. отпадни твърди тела или шламове, които остават след третирането на минерали чрез редица технологии), отпадни скали и прехвърляне (т.е. материалът, който извличащите операции преместват по време на процеса на достигане до рудата или минералното тяло, включително по време на предпроизводствената фаза на развитие) и горния слой почва (т.е. горния слой на земната повърхност) стига те да представляват отпадъци, както са определени в Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 г. относно отпадъците (8).

(5)

В съответствие с параграф 24 от Изпълнителния план за устойчивото развитие на Йоханесбург, приет през 2002 г. в рамките на Обединените нации на Световната среща на върха за устойчивото развитие, необходимо е да се опазва естествената основа на ресурсите на икономическото и социалното развитие и да се обърне текущата тенденция на деградация на природните ресурси чрез управлението на природната ресурсна база по устойчив и интегриран начин.

(6)

Съответно, настоящата директива следва да обхваща управлението на отпадъците от наземни миннодобивни индустрии, т.е. отпадъците, генерирани от проучването, извличането (включително предпроизводствения етап на развитие), обработването и складирането на минерални ресурси и от дейността на кариери. Въпреки това, такова управление, следва да отразява принципите и приоритетите, идентифицирани в Директива 75/442/ЕИО, които, в съответствие с член 2, параграф 1, буква б), ii) от нея, продължават да се отнасят за всякакви аспекти на управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии, които не са обхванати от настоящата директива.

(7)

С оглед избягване дублирането и непропорционалните административни изисквания, обхватът на настоящата директива следва да се ограничи до тези специфични операции, които се считат приоритетни за постигането на целите ѝ.

(8)

Съответно, разпоредбите на настоящата директива не се отнасят за тези потоци отпадъци, които, макар и генерирани в процеса на извличането на минерали и от операциите на третиране, не са пряко свързани с извличането или процеса на третиране, т.е. хранителни отпадъци, отпадъчни масла, излезли от употреба превозни средства, изразходвани батерии и акумулатори. Управлението на такива отпадъци подлежи на разпоредбите на Директива 75/442/ЕИО или на Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно депониране на отпадъци (9), или всяко друго релевантно законодателство на Общността, какъвто е случаят с отпадъците, генерирани на площадката при проучването, извличането или третирането и транспортирани на място, което не е съоръжение за отпадъци според настоящата директива.

(9)

Настоящата директива следва да не се прилага и за отпадъците, резултат от проучване навътре в морето, извличане и обработване на минерални ресурси, или за инжектирането на вода и повторното инжектиране на изпомпана подпочвена вода, докато инертните отпадъци, неопасните отпадъци от проучването, незамърсената почва и отпадъци в резултат на извличане, третиране и складиране на торф следва да бъдат обхванати само от ограничена група от изисквания поради техните по-ниски рискове за околната среда. За неопасни неинертни отпадъци държавите-членки могат да намалят или да се откажат от някои от изискванията. Въпреки това тези изключения, не трябва да се отнасят за съоръжения за отпадъци от категория А.

(10)

Освен това, обхващайки управлението на отпадъци от миннодобивните индустрии, които може и да са радиоактивни, настоящата директива не трябва да обхваща тези аспекти, които са специфични за радиоактивността, която е област, с която се занимава Договорът за създаване на Европейската общност за атомна енергия (Евратом).

(11)

С оглед да останат верни на принципите и приоритетите, идентифицирани в Директива 75/442/ЕИО, и по-специално членове 3 и 4 от нея, държавите-членки следва да гарантират, че операторите, ангажирани в миннодобивната индустрия вземат всички необходими мерки за да предотвратят или намалят колкото е възможно негативните ефекти (фактически или потенциални) върху околната среда или върху здравето на човека, които настъпват в резултат на управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии.

(12)

Тези мерки следва да се основават, inter alia, на концепцията за най-добрите налични техники, както са определени в Директива 96/61/ЕО и, когато такива техники се прилагат, държавите-членки определят, когато е подходящо как да се вземат предвид техническите характеристики на съоръжението за отпадъците, неговото географско местоположение и местните условия на околната среда.

(13)

Държавите-членки следва да гарантират, че операторите в миннодобивната индустрия разработват подходящи планове за управление на отпадъците за предотвратяването или минимизирането, третирането, оползотворяването и обезвреждането на отпадъците от извличането. Такива планове следва да бъдат структурирани по начин, който гарантира подходящо планиране на опциите за управление на отпадъците с оглед минимизирането на генерирането на отпадъци и тяхната вредност, както и насърчаване на оползотворяването на отпадъците. Освен това, отпадъците от миннодобивните индустрии следва да се характеризират по отношение на състава им с оглед да гарантират, че доколкото е възможно, такива отпадъци реагират само по предвидими начини.

(14)

С оглед да се минимизира рискът от аварии и да се гарантира високо равнище на защита на околната среда и здравето на човека, държавите-членки следва да гарантират, че всеки оператор на съоръжение за отпадъци от категория А приема и прилага политика за предотвратяването на големи аварии с отпадъци. По отношение на превантивните мерки, това трябва да включва доставката на система за управление на безопасността, планове за извънредни ситуации, които да се използват в случай на авария, както и разпространението на информация за безопасността на лицата, които е вероятно да бъдат засегнати от голяма авария. В случай на авария, от операторите следва да се изисква да предоставят на компетентните органи цялата съответна информация, необходима за ограничаване на фактическата или потенциална вреда на околната среда. Тези особени изисквания не трябва да се отнасят за тези съоръжения за отпадъци от миннодобивната индустрия, които попадат в обхвата на Директива 96/82/ЕО.

(15)

Дадено съоръжение за отпадъци следва да не се класифицира в категория А само на основата на рисковете за безопасността и защитата на здравето на работниците в миннодобивните индустрии, обхванати от друго законодателство на Общността, и по-специално Директиви 92/91/ЕИО (10) и Директива 92/104/ЕИО (11).

(16)

Поради специалното естество на управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии, необходимо е да се въведат специфични процедури за подаване на заявление и за разрешителни по отношение на съоръженията за отпадъци, които се използват за приемането на такива отпадъци. Освен това държавите-членки трябва да предприемат необходимите мерки за да осигурят, че компетентните органи периодично да преразглеждат, и където е необходимо — да актуализират условията на разрешителните.

(17)

От държавите-членки следва да се изисква да гарантират, че в съответствие с Конвенцията на Икономическата комисия за Европа на ООН за достъп до информация, участие на обществеността във вземането на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда от 25 юни 1998 г. (Конвенцията от Орхус), обществеността да бъде информирана за заявлението за разрешително за управление на отпадъците и засегнатата общественост да бъде консултирана преди предоставянето на разрешително за управление на отпадъците.

(18)

Необходимо е да се посочат ясно изискванията, на които трябва да отговарят съоръженията за отпадъци, обслужващи миннодобивните индустрии що се отнася до местоположението, управлението, контрола, закриването и превантивните и защитни мерки, които трябва да се вземат срещу всяка заплаха за околната среда в краткосрочна и дългосрочна перспектива, и по-специално срещу замърсяването на подпочвените води от проникване на луга в почвата.

(19)

Необходимо е да се определят ясно съоръженията за отпадъци от категория А, използвани за обслужването на отпадъците от миннодобивните индустрии, като се отчитат вероятните ефекти на замърсяване, в резултат от оперирането на такова съоръжение, или от авария, при която отпадъци се изпускат от такова съоръжение.

(20)

Отпадъци, поставени обратно в екскавационните кухини било за тяхната рехабилитация, или за конструкционни цели, свързани с процеса на извличането на минералите, като изграждането или поддържането вътре в кухините на средства за достъп на машини, рампи за извозване, прегради, барикади за безопасност или брегове на канали, трябва също да подлежат на определени изисквания с оглед защитата на повърхностните води и/или подпочвените води, да се осигури стабилността на такива отпадъци, и да се осигури подходящ мониторинг след прекратяването на такива дейности. Съответно, такива отпадъци не трябва да подлежат на изискванията на настоящата директива, които се отнасят изключително до „съоръжения за отпадъци“, с изключение на изискванията, споменати в специфичната разпоредба за екскавационните кухини.

(21)

С оглед осигуряване на правилното изграждане и поддържане на съоръжения за отпадъци, обслужващи отпадъците от миннодобивните индустрии, държавите-членки трябва да предприемат подходящи мерки за да осигурят проектирането, месторазположението и управлението на такива съоръжения да се осъществява от технически компетентни лица. Необходимо е да се осигури обучението и знанията, придобити от операторите и персонала да им предоставят необходимите умения. Освен това, компетентните органи трябва да се уверят, че операторите осигуряват подходящи уредби по отношение на изграждането и поддържането на ново съоръжение за отпадъци или по отношение на разширяването или модифицирането на съществуващо съоръжение за отпадъци, включително във фазата след закриването.

(22)

Необходимо е да се установят процедури за мониторинг по време на функционирането и след закриването на съоръженията за отпадъци. В периода след закриването трябва да се установи период за мониторинг и контрол на съоръженията за отпадъци от категория А пропорционално на риска, създаван от отделното съоръжение за отпадъци по начин, подобен на този, изискващ се от Директива 1999/31/ЕО.

(23)

Необходимо е да определи кога и как дадено съоръжение за отпадъци, обслужващо миннодобивните индустрии трябва да бъде закрито и да се определят задълженията и отговорностите, които трябва да се поемат от оператора по време на периода след закриването.

(24)

Държавите-членки трябва да изискват от операторите от миннодобивните индустрии да извършват мониторинг и да прилагат контрол върху управлението с оглед предотвратяването на замърсяване на водите и почвата и да идентифицират неблагоприятните ефекти, които техните съоръжения за отпадъци могат да имат върху околната среда или здравето на човека. Освен това, с цел минимизирането замърсяването на водите, изхвърлянето на отпадъци в приемащо водно тяло трябва да отговаря на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. установяваща рамка за общностни действия в областта на политиката за водите (12). Освен това, концентрациите на цианид и цианидни съединения в утайниците с отломки при някои миннодобивни индустрии трябва, с оглед техните вредни и токсични ефекти, да се намалят до възможно най-ниските равнища, като се използват най-добрите налични техники. Съответно, трябва да се установят максимални прагове за концентрациите и във всеки случай в съответствие със специфичните изисквания на настоящата директива за да се предотвратят такива ефекти.

(25)

От оператора на съоръжение за отпадъци, обслужващо миннодобивните индустрии, трябва да се изисква да предостави финансова гаранция или неин еквивалент в съответствие с процедури, определени от държавите-членки с оглед осигуряване че всички задължения, произтичащи от разрешителното, ще бъдат изпълнени, включително тези, свързани със закриването и съоръжението за отпадъци и периода след закриването. Финансовата гаранция трябва да е достатъчна за да покрие разходите за рехабилитация от подходящо квалифицирана и независима трета страна на земята, засегната от съоръжението за отпадъци, което включва и самото съоръжение, както е описано в плана за управление на отпадъците, изготвен по силата на член 5 и изискващото се от член 7 разрешително. Необходимо е също така такава гаранция да се представи преди започването на операциите на депозиране в съоръжението за отпадъци и тя да се актуализира периодично. Освен това, в съответствие с принципа „замърсителят плаща“ и с Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и възстановяването на екологични щети (13), важно е да се изясни, че операторът на съоръжение за отпадъци, обслужващо миннодобивните индустрии, подлежи на подходяща имуществена отговорност по отношение на екологичните щети, причинени от операциите му, или от евентуалната заплаха за такива щети.

(26)

В случая на оперирането на съоръжения за отпадъци, обслужващи миннодобивните индустрии които е вероятно да имат значителни трансгранични последствия върху околната среда и в резултат на това, рискове за здравето на човека на територията на друга държава-членка, следва да се установи обща процедура за облекчаване на консултациите между съседните страни. Това следва да бъде направено с оглед гарантирането на адекватен обмен на информация между властите, и за да бъде обществеността надлежно информирана за такива съоръжения за отпадъци, които могат да имат неблагоприятни ефекти за околната среда на другата държава-членка.

(27)

Необходимо е държавите-членки да гарантират, че компетентните органи организират ефективна система за инспектиране или еквивалентни контролни мерки по отношение на съоръженията за отпадъци, обслужващи миннодобивните индустрии. Без да се засягат задълженията на оператора по разрешителното, преди започването на операциите по депозиране, трябва да има инспекция за да се провери, че условията по разрешителното са спазени. Освен това, държавите-членки следва да гарантират, че операторите и техните правоприемници поддържат актуализиран архив, свързан с такива съоръжения за отпадъци и операторите да прехвърлят на своите правоприемници информацията, отнасяща се до състоянието на съоръжението за отпадъци и неговите операции.

(28)

Държавите-членки следва да изпращат редовни доклади до Комисията за изпълнението на настоящата директива, включително информация за авариите или за инциденти, близки до авария. На основата на тези доклади, Комисията следва да докладва на Европейския парламент и на Съвета.

(29)

Държавите-членки следва да предвидят правила за санкции за нарушение на настоящата директива и трябва да гарантират, че тези санкции са ефективни, съразмерни и възпиращи.

(30)

Необходимо е държавите-членки да гарантират, че съставянето на инвентар на закритите, включително изоставените съоръжения за отпадъци, разположени на нейната територия с оглед идентифицирането на тези, които причиняват сериозни отрицателни въздействия върху околната среда. Тези интервали следва да предоставят основа за подходяща програма от мерки.

(31)

Комисията следва да гарантира подходящ обмен на научна и техническа информация как да се поддържа инвентар от закрити съоръжения за отпадъци на равнище държавите-членки и за разработването на методологии за подпомагане на държавите-членки да спазват настоящата директива когато извършват рехабилитация на закритите съоръжения за отпадъци. Освен това, следва да се осигури обмен на информация вътре в държавите-членки, както и помежду им относно най-добрите налични техники.

(32)

С оглед последователното прилагане на член 6 от Договора, изискванията за опазването на околната среда следва да бъдат интегрирани в изпълнението на политиките на Общността с оглед насърчаване на устойчивото развитие.

(33)

Настоящата директива може да бъде полезен инструмент, който да се има предвид когато се проверява, че проектите, получаващи финансиране от Общността в контекста на помощ за развитие включват необходимите мерки за предотвратяването и намаляването доколкото е възможно на отрицателните въздействия върху околната среда. Такъв подход е в съответствие с член 6 от Договора, особено що се отнася до интегрирането на изискванията за опазването на околната среда в политиката на Общността в сферата на сътрудничеството за развитие.

(34)

Крайната цел на настоящата директива, т.е. подобряването на управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии, не може да бъде в достатъчна степен постигната от държавите-членки, действащи сами защото лошото управление на такива отпадъци може да причини замърсяване от трансгранично естество. Според принципа „замърсителят плаща“ е необходимо, inter alia, да се взема предвид всяка вреда на околната среда, причинена от отпадъците от миннодобивните индустрии, и че различното прилагане на този принцип може да доведе до съществени несъответствия по отношение на финансовата тежест върху икономическите оператори. Освен това, съществуването на различни национални политики за управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии препятства постигането на целите на гарантиране на минимално равнище на безопасно и отговорно управление на такива отпадъци и максимизирането на оползотворяването им в цялата Общност. Следователно, тъй като поради мащаба и ефектите на настоящата директива, нейната цел може да бъде по-добре постигната на общностно равнище, Общността може да предприеме мерки, в съответствие с принципа на субсидиарност, така както е уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа за пропорционалност, както е установен в същия член, настоящата директива не излиза извън необходимо за постигането на тази цел.

(35)

Мерките, необходими за прилагането на настоящата директива, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняването на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (14).

(36)

Функционирането на съоръженията за отпадъци които съществуват към момента на транспонирането на настоящата директива следва да бъде регулирано с оглед да бъдат предприети необходимите мерки, в рамките на посочен период от време, за приспособяването му към изискванията на настоящата директива.

(37)

В съответствие с параграф 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (15), държавите-членки се насърчават да съставят собствени таблици, които да илюстрират, доколкото е възможно, съответствието между настоящата директива и мерките по транспонирането и тези таблици да бъдат публични,

а)

отпадъци, които са генерирани от проучването, извличането и третирането на минерални ресурси и дейността на кариери, но които не са пряк резултат от тези операции;

б)

отпадъци в резултат на проучване навътре в морето, извличане и третиране на минерални ресурси;

в)

инжектиране на вода и повторно инжектиране на изпомпана подпочвена вода, както е дефинирано в първо и второ тире от член 11, параграф 3, буква й) от Директива 2000/60/ЕО, до степента, разрешена от този член.

(1)

„отпадъци“ се определят, както в член 1, буква а) от Директива 75/442/ЕИО;

(2)

„опасни отпадъци“ се определят, както в член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. относно опасните отпадъци (16);

(3)

„инертни отпадъци“ означава отпадъци, които не претърпяват съществена физическа, химическа или биологична трансформация. Инертните отпадъци не се разтварят, не горят и не реагират по друг физически или химически начин, не биодеградират, не засягат неблагоприятно други материи, с които влизат в контакт по начин който е вероятно да доведе до замърсяване на околната среда или да увреди здравето на човека. Общото съдържание на луга и замърсители в отпадъците и екотоксичността на лугата трябва да са незначителни, и по-специално да не застрашават качеството на повърхностните води и/или подпочвените води;

(4)

„незамърсена почва“ означава почва, която е отстранена от горния слой на земята по време на дейности по извличането, и която не се счита за замърсена съгласно националното законодателство на държавата-членка, в която е разположена площадката или съгласно законодателството на Общността;

(5)

„минерален ресурс“ или „минерал“ означава естествено съществуващ залеж в земната кора на органично или неорганично вещество, като енергийни горива, метални руди, индустриални минерали и строителни минерали, но с изключение на водата;

(6)

„миннодобивни индустрии“ означава всички органи и предприятия, ангажирани в повърхностно или подземно извличане на минерални ресурси за търговски цели, включително извличане чрез пробиването на сондажни отвори или третирането на извлечения материал;

(7)

„навътре в морето“ означава това пространство от морето и морското дъно, което се простира навътре от мястото на ниска водна линия при обикновен или среден отлив;

(8)

„третиране“ означава механичен, физически, биологичен, термален или химически процес или комбинация от процеси, извършвани върху минерални ресурси, включително от дейността на кариери, с оглед извличането на минерала, включително промяна на размера, класификация, отделяне и филтриране, както и повторната преработка на предварително изхвърлени отпадъци, но изключвайки стопяване, термални производствени процеси (различни от гасене на вар) и металургични процеси;

(9)

„остатъци“ означава отпадъчни твърди тела или шлам, които остават след третирането на минералите чрез сепарационни процеси (например натрошаване, смилане, сортиране по размер, флотация и други физикохимически техники) за премахването на ценните минерали от по-малко ценната скала;

(10)

„табан“ означава инженерно съоръжение за депонирането на твърди отпадъци върху повърхността на земята;

(11)

„резервоар“ означава инженерно съоръжение, проектирано да задържа или ограничава вода и/или отпадъци вътре в даден басейн;

(12)

„басейн“ означава естествено или инженерно съоръжение за депонирането на финозърнести отпадъци, обикновено остатъци, наред с различни количества свободна вода, получени след третирането на минерални ресурси и от пречистването и рециклирането на производствената вода;

(13)

„слабокиселинен разложим цианид“ означава цианид и цианидни съединения, които са разложени със слаба киселина при определен рН;

(14)

„луга“ означава всяка течност, процеждаща се през депозираните отпадъци и емитирана от или съдържаща се вътре в дадено съоръжение за отпадъци, включително замърсено оттичане, което може да засегне неблагоприятно околната среда, ако не се третира правилно;

(15)

„съоръжение за отпадъци“ означава всяко пространство, предназначено за събирането или депонирането на миннодобивни отпадъци, било в твърда или течна форма или в разтвор или суспензия за следните периоди от време:

Такива съоръжения се счита, че включват и всеки резервоар или друга структура, служеща да съдържа, задържа, ограничава или поддържа по друг начин такова съоръжение, и също че включва, но да не е ограничена, до табани и басейни, но изключваща екскавационни кухини, в които се поставят отново отпадъците след извличането на минерала, за рехабилитационни и конструктивни цели;

(16)

„голяма авария“ означава събитие на площадката в хода на операция, засягаща управлението на миннодобивни отпадъци, в което и да е учреждение, обхванато от настоящата директива, и което води до сериозна опасност за здравето на човека и/или околната среда, било непосредствено или за определено време, на самата площадка или извън нея;

(17)

„опасно вещество“ означава вещество, смес или препарат, които са опасни по смисъла на Директива 67/548/ЕИО (17) или Директива 1999/45/ЕО (18);

(18)

„най-добри налични техники“ са тези, както е определено в член 2, параграф 11 от Директива 96/61/ЕО;

(19)

„приемащо водно тяло“ означава съответно повърхностни води, подпочвени води, преходни води и крайбрежни води според определенията в член 2, параграфи 1, 2, 6 и 7 от Директива 2000/60/ЕО;

(20)

„рехабилитация“ означава третирането на земята, засегната от съоръжение за отпадъци по такъв начин, че тя да се възстанови до задоволително състояние, по-специално по отношение на качеството на почвата, дивите растения и животни, естествените местообитания, пресноводните системи, ландшафта и за подходящите полезни ползвания;

(21)

„проучване“ означава търсенето на минерални залежи с икономическа стойност, включително вземането на проби, вземането на проби от вътрешността на кристалите, сондиране и прокопаване на канали, но изключващо работите, необходими за разработването на такива залежи и всякакви дейности, пряко свързани със съществуващите операции по извличане;

(22)

„общественост“ означава едно или повече физически или юридически лица и, в съответствие с националното законодателство или практика, техните сдружения, организации или групи;

(23)

„засегнатата общественост“ означава обществеността, засегната, или която е вероятно да бъде засегната, от или, която се интересува от вземането на решения за околната среда по силата на членове 6 и 7 от настоящата директива; по смисъла на настоящото определение, неправителствени организации, съдействащи за защитата на околната среда и отговарящи на изискванията съгласно националното законодателство, ще се счита, че имат такъв интерес;

(24)

„оператор“ означава физическо или юридическо лице, отговорно за управлението на миннодобивни отпадъци в съответствие с националното законодателство на държавата-членка, в която се извършва управлението на отпадъците, включително по отношение на временното складиране на миннодобивни отпадъци, както и оперативните фази и фазите след закриването.

(25)

„притежател на отпадъци“ означава производител на миннодобивни отпадъци или физическото или юридическото лице, което ги притежава;

(26)

„компетентно лице“ означава физическо лице, което притежава техническите знания и опит, както са дефинирани в националното законодателство на държавата-членка, в която оперира лицето, за извършването на задължения, произтичащи от настоящата директива;

(27)

„компетентен орган“ означава органът или органите, които държавата-членка определя като отговорни за извършването на задълженията, произтичащи от настоящата директива;

(28)

„площадка“ означава цялата земя в определено географско местоположение под управленския контрол на даден оператор;

(29)

„съществена промяна“ означава промяна в структурата или оперирането на дадено съоръжение за отпадъци която, по мнението на компетентния орган, може да има съществени отрицателни въздействия върху здравето на човека или околната среда.

а)

предотвратяване или намаляване на генерирането на отпадъци и тяхната вредност, по-специално като се взема предвид:

б)

да се насърчава оползотворяването на миннодобивните отпадъци чрез рециклиране, повторно използване или възстановяване на такива отпадъци, където това е благоприятно за околната среда в съответствие със съществуващите екологични норми на равнище Общността, както и в съответствие с настоящата директива, където е предвидено;

в)

да се гарантира краткосрочно и дългосрочно безопасно депониране на миннодобивните отпадъци, и особено като се взема предвид по време на проектната фаза, управлението по време на функционирането и след закриването на дадено съоръжение за отпадъци и чрез избора на проект, който:

а)

когато е приложимо, предлаганата класификация за съоръжението за отпадъци в съответствие с критериите, предвидени в приложение III:

б)

характеристика на отпадъците в съответствие с приложение II и посочване на предвидените общи количества миннодобивни отпадъци, които ще се генерират през оперативната фаза;

в)

описание на операцията, генерираща такива отпадъци и всяко последващо третиране, на което те се подлагат;

г)

описание на това как околната среда и здравето на човека биха могли да бъдат засегнати неблагоприятно от депонирането на такива отпадъци и превантивните мерки, които трябва да бъдат взети с оглед минимизирането на въздействието върху околната среда по време на функционирането и след закриването, включително аспектите, предвидени в член 11, параграф 2, букви а), б), г) и д);

д)

предложените контролни и мониторингови процедури по силата на член 10, когато са приложими и член 11, параграф 2, буква в);

е)

предложения план за закриване, включително рехабилитацията, процедурите след закриването и мониторинга, предвиден в член 12;

ж)

мерките за предотвратяването на влошаването на състоянието на водите в съответствие с Директива 2000/60/ЕО и за предотвратяването и минимизирането на замърсяването на въздуха и почвата предвидени в член 13;

з)

проучване на състоянието на замята, която ще бъде засегната от съоръжението за отпадъци.

а)

да ограничат и контролират големи аварии и други инциденти с оглед минимизирането на последствията им, и по-специално да ограничат вредата за здравето на човека и околната среда;

б)

да приложат мерките, необходими за опазването на здравето на човека и на околната среда от ефектите на големи аварии и други инциденти;

в)

да съобщят необходимата информация на обществеността и на съответните служби или власти в района;

г)

да предвидят рехабилитацията, възстановяването и почистването на околната среда след голяма авария.

а)

самоличността на оператора;

б)

предлаганото местоположение на съоръжението за отпадъци, включително възможните алтернативни местоположения;

в)

плана за управление на отпадъците предвиден в член 5;

г)

адекватни договорености чрез финансова гаранция или неин еквивалент, както се изисква съгласно член 14;

д)

информацията, предоставена от оператора в съответствие с член 5 от Директива 85/337/ЕИО (19), ако се изисква оценка на въздействието върху околната среда съгласно тази директива.

а)

операторът отговаря на съответните изисквания съгласно настоящата директива;

б)

управлението на отпадъците не влиза пряко в конфликт или не пречи по друг начин на изпълнението на съответния план за управление или на плановете, предвидени в член 7 от Директива 75/442/ЕИО;

—

където са настъпили съществени промени в оперирането на съоръжението за отпадъци или в депонираните отпадъци;

—

на основата на резултатите от мониторинга докладвани от оператора по силата на член 11, параграф 3 или от инспекциите, извършени по силата на член 17;

—

в светлината на обменената информация за съществени изменения в най-добрите налични техники, предвидени съгласно член 21, параграф 3.

а)

заявлението за разрешително;

б)

където е приложимо, фактът, че решение, засягащо дадено заявление за разрешително, подлежи на консултация между държавите-членки в съответствие с член 16;

в)

подробности за компетентните органи, отговорни за вземането на решението, за тези, от които може да се получи съответната информация, тези до които могат да се представят коментари и въпроси, както и подробности за графика за представянето на коментари и въпроси;

г)

естеството на въпросните решения;

д)

когато е приложимо, подробностите, свързани с предложение за актуализирането на дадено разрешително или на условията по разрешителното;

е)

индикация за сроковете и местата, както и за средствата, чрез които съответната информация ще бъде налична;

ж)

подробности за договореностите за участие на обществеността по силата на параграф 7.

а)

в съответствие с националното законодателство, главните доклади и съвети представени на компетентния орган по времето, когато обществеността е била информирана в съответствие с параграф 1;

б)

в съответствие с разпоредбите на Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно достъпа на обществеността до информация за околната среда (20), всяка допълнителна информация, освен тази предвидена в параграф 1 от настоящия член, която е от значение за решението в съответствие с член 7 от настоящата директива, и която е станала налична след времето, когато обществеността е била информирана в съответствие с параграф 1 от настоящия член.

а)

съдържанието на решението, включително копие от разрешителното;

б)

причините и съображенията, върху които се основава решението.

(1)

осигуряването на стабилност на миннодобивните отпадъци в подразбиращо се съответствие с член 11, параграф 2;

(2)

предотвратяването на замърсяване на почвата, повърхностните и подпочвените води в подразбиращо се съответствие с член 13, параграфи 1, 3 и 5;

(3)

гарантирането на мониторинг на миннодобивните отпадъци и на екскавационите кухини в съответствие, mutatis mutandis, с член 12, параграфи 4 и 5.

а)

съоръжението за отпадъци е разположено на подходящо място, като се вземат предвид по-специално общностните или националните задължения, свързани със защитени територии, както и геоложки, хидроложки, хидрогеоложки, сеизмични и геотехнически фактори и то да е проектирано така че да отговаря в краткосрочна и дългосрочна перспектива на условията за предотвратяването на замърсяването на почвата, въздуха, подземните или повърхностните води, като се вземат предвид по-специално Директиви 76/464/ЕИО (21), 80/68/ЕИО (22) и 2000/60/ЕО и гарантиращи ефективното събиране на замърсената вода и луга, както и когато това се изисква от разрешителното, намаляването на ерозията, причинена от водата и вятъра, доколкото това е технически възможно и икономически оправдано;

б)

съоръжението за отпадъци да е подходящо конструирано, управлявано и поддържано с оглед гарантирането на физическата му стабилност и предотвратяването в краткосрочна и дългосрочна перспектива на замърсяване или заразяване на почвата, въздуха повърхностните или подпочвените води, както и с оглед минимизирането, доколкото е възможно, увреждането на ландшафта;

в)

са налице подходящи планове и договорености за редовен мониторинг и инспектиране на съоръжението за отпадъци от компетентни лица и за предприемането на действия в случай на резултати, сочещи нестабилности или заразяване на водите или почвата;

г)

да изготвят подходящи разпоредби за рехабилитацията на земята и закриването на съоръжението за отпадъци;

д)

се предприемат подходящи договорености за фазата след закриването на съоръжението за отпадъци.

а)

съответните условия, предвидени в разрешителното са спазени;

б)

по искане на оператора е предоставено разрешение от компетентния орган;

в)

компетентният орган издава аргументирано решение за тази цел.

а)

всички структури, принадлежащи на съоръжението да бъдат подложени на мониторинг и консервирани с контролна и измервателна апаратура, която е винаги в готовност за използване;

б)

когато е приложимо, преливните и отвеждащите канали да се поддържат чисти и свободни.

а)

преценката за потенциала за генериране на луга, включително съдържанието на замърсител в лугата, от депонираните отпадъци както през оперативната фаза, така и от фазата след закриването на съоръжението за отпадъци, както и определянето на водния баланс на съоръжението за отпадъци;

б)

предотвратяването или минимизирането на генерирането на луга и замърсяването на повърхностните или подпочвените води и почвата от отпадъците;

в)

събирането и третирането на замърсената вода и лугата от съоръжението за отпадъци до подходящата норма, изискваща се за тяхното изпускане.

а)

изпълнението на всички задължения съгласно разрешителното, издадено по силата на настоящата директива, включително разпоредбите относно времето след закриването;

б)

да има налични ресурси по всяко време за рехабилитацията на земята, засегната от съоръжението за отпадъци, както е описано в плана за управление на отпадъците, изготвен вследствие на член 5 и изискващ се от разрешителното по силата на член 7.

а)

вероятното въздействие на съоръжението за отпадъци върху околната среда, като се взема предвид по-специално категорията на съоръжението за отпадъци, характеристиките на отпадъците и бъдещото използване на рехабилитираната земя;

б)

предположението, че независими и подходящо квалифицирани трети страни ще оценят и извършат необходимата рехабилитационна работа.

а)

прилагането на член 20;

б)

рехабилитацията на тези закрити съоръжения за отпадъци, идентифицирани в член 20, с оглед спазването на изискванията на член 4. Такива методологии позволяват установяването на най-подходящите процедури за оценка на риска и възстановителни действия, като се взема предвид разнообразието на геоложките, хидрогеоложките и климатоложките характеристики в Европа.

а)

хармонизиране и редовно предоставяне на информацията, предвидена в член 7, параграф 5 и член 12, параграф 6;

б)

приложението на член 13, параграф 6, включително техническите изисквания, отнасящи се до определението на „слабокиселинен разложим цианид“ и методите за измерването му;

в)

технически насоки за установяването на финансовата гаранция в съответствие с изискванията на член 14, параграф 2;

г)

технически насоки за инспектирането в съответствие с член 17;

д)

допълване на съдържащите се в приложение II технически изисквания за характеризирането на отпадъците;

е)

интерпретация на определението, съдържащо се в точка 3 от член 3;

ж)

определение на критериите за класифицирането на съоръженията за отпадъци в съответствие с приложение III;

з)

определяне на хармонизирани стандарти за вземането на проби и методи за анализ необходими за техническото изпълнение на настоящата директива.

—

са прекратили приемането на отпадъци преди 1 май 2006 г.,

—

завършват процедурите по закриване в съответствие с приложимото общностно или национално законодателство, или програмите, одобрени от компетентния орган, и

—

ще бъдат действително закрити към 31 декември 2010 г.

(1)

Политиката за предотвратяване на големи аварии следва да включва общите цели и принципи на действие по отношение на контрола на опасностите от голяма авария.

(2)

Системата за управление на безопасността следва да обхваща частта от общата система на управление, което включва организационната структура, отговорностите, практиките, процедурите, процесите и ресурсите за изпълнението на политиката за предотвратяване на големи аварии.

(3)

Следните въпроси трябва да се адресират от системата за управление на безопасността:

(1)

Име и фамилия на оператора и адрес на съоръжението за отпадъци.

(2)

Идентифициране, чрез заемания пост, на лицето, предоставящо информацията.

(3)

Потвърждение, че съоръжението за отпадъци попада под действието на подзаконовите актове и/или административните разпоредби, изпълняващи настоящата директива и, когато е приложимо, че информацията, отнасяща се за елементите, предвидени в член 6, параграф 2 е била предоставена на компетентния орган.

(4)

Ясно и просто обяснение за дейността или дейностите, предприети на площадката.

(5)

Общоприетите наименования или родовото наименование или общата класификация на опасностите на веществата и препаратите, използвани в съоръжението за отпадъци, както и отпадъците, които биха могли да доведат до голяма авария, наред с посочване на техните основни характеристики на опасност.

(6)

Обща информация, отнасяща се за естеството на опасностите от голяма авария, включително техните потенциални ефекти върху заобикалящото население и околната среда.

(7)

Адекватна информация за това как засегнатото население следва да бъде предупредено и информирано в случай на голяма авария;

(8)

Адекватна информация за действията, които следва да предприеме засегнатото население и неговото поведение в случай на голяма авария;

(9)

Потвърждение, че от оператора се изисква да осигури адекватни договорености на площадката, и по-специално връзката с аварийните служби, за да се справи с големи аварии и да минимизира последствията им;

(10)

Позоваване на външния план за извънредни събития, изготвен за справянето с всякакви последствия от аварията извън площадката. Това трябва да включва съвети за сътрудничество по отношение на всякакви инструкции или искания от страна на аварийните служби по време на аварията.

(11)

Подробности за това къде може да бъде получена допълнителна информация, при спазване на поверителността, предвидена в националното законодателство.

(1)

описание на очакваните физически и химически характеристики на отпадъците, които трябва да бъдат депонирани в краткосрочен и дългосрочен аспект, като се обърне особено внимание на стабилността им при повърхностни атмосферни/метеорологични условия, отчитайки типа минерал или минерали, които ще бъдат извлечени и естеството на всякакви странични минерали и/или минерали от скални примеси, които ще бъдат преместени в хода на операциите по извличането;

(2)

класификация на отпадъците според съответното вписване в Решение 2000/532/ЕО (1), като се обърне особено внимание на опасните им характеристики;

(3)

описание на химическите вещества, които трябва да бъдат използвани по време на третирането на минералния ресурс и тяхната стабилност;

(4)

описание на метода на депозиране;

(5)

системата за транспортиране на отпадъците, която трябва да бъде използвана.

—

повреда или неправилно опериране, например срутване на табан или спукване на резервоар, биха могли да породят голяма авария, на основата на оценката на риска, като се вземат предвид такива фактори като настоящия и бъдещ размер, местоположението на съоръжението за отпадъци и въздействието му върху околната среда, или

—

то съдържа отпадъци, класифицирани като опасни според Директива 91/689/ЕИО над определен праг, или

—

то съдържа вещества или препарати, класифицирани като опасни според Директива 67/548/ЕИО или 1999/45/ЕО.