Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32006D1364

Решение № 1364/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 година за определяне на насоките за трансевропейските енергийни мрежи и за отмяна на Решение 96/391/ЕО и Решение № 1229/2003/ЕО

OJ L 262, 22.9.2006, p. 1–23 (ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, SK, SL, FI, SV)
Special edition in Bulgarian: Chapter 12 Volume 002 P. 252 - 274
Special edition in Romanian: Chapter 12 Volume 002 P. 252 - 274
Special edition in Croatian: Chapter 12 Volume 001 P. 115 - 137

ELI: http://data.europa.eu/eli/dec/2006/1364/oj

12/ 02

BG

Официален вестник на Европейския съюз

252


32006D1364


L 262/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ № 1364/2006/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 6 септември 2006 година

за определяне на насоките за трансевропейските енергийни мрежи и за отмяна на Решение 96/391/ЕО и Решение № 1229/2003/ЕО

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 156 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

след консултация с Комитета на регионите,

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (2),

като имат предвид, че:

(1)

След приемането на Решение № 1229/2003/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 г. за определяне на редица насоки за трансевропейските енергийни мрежи (3), възникна необходимост да се интегрират изцяло новите държави-членки, както и тези, на които предстои да се присъединят, и на страните кандидатки към тези насоки, като те бъдат допълнително адаптирани, както е уместно, така че да отговарят на новата политика за сближаване на Европейския съюз.

(2)

Приоритетите на трансевропейските енергийни мрежи произтичат от създаването на по-отворен и конкурентен вътрешен енергиен пазар в резултат на прилагането на Директива 2003/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия (4) и Директива 2003/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ (5). Тези приоритети отразяват заключенията на Европейския съвет от Стокхолм от 23 и 24 март 2001 г., свързани с развитието на инфраструктурата, необходима за функционирането на енергийния пазар. Следва да се предприемат специални действия, за да бъде постигната целта да се оползотворяват по-пълноценно възобновяемите енергийни източници, като по този начин се допринесе за политиката на устойчиво развитие. Въпреки това тази цел следва да бъде постигната, без да се създават прекомерни сътресения на нормалното пазарно равновесие. Следва да се отчетат изцяло целите на транспортната политика на Общността, и по-специално, възможността да се ограничи транспортирането по шосе чрез използване на тръбопроводи.

(3)

Настоящото решение би допринесло за приближаването на постигането на целта, свързана с нивото на свързване на електроенергийните системи на държавите-членки, което е договорено на Европейския съвет от Барселона на 15 и 16 март 2002 г., и по този начин към подобряване на надеждността и интегритета на мрежата, както и гарантиране на сигурността на доставките и правилното функциониране на вътрешния пазар.

(4)

Като правило изграждането и поддръжката на енергийната инфраструктура следва да се подчинява на пазарни принципи. Това е също така в съответствие с общите правила за завършването на вътрешния енергиен пазар и общите правила на правото на конкуренция, чиято цел е създаването на по-отворен и конкурентен вътрешен енергиен пазар. Финансовата помощ на Общността за изграждане и поддръжка следва да продължи да се предоставя само в изключителни случаи и такива изключения следва да бъдат надлежно обосновани.

(5)

Енергийната инфраструктура следва да бъде изграждана и поддържана така, че вътрешният енергиен пазар да може да функционира ефективно, като се зачитат съществуващите процедури за провеждане на консултации със засегнатите лица, без да се накърняват стратегическите критерии и, когато е уместно, тези за общодостъпно обслужване и задълженията, свързани с предоставянето на публични услуги.

(6)

В светлината на потенциалното обединение на мрежите за природен газ и мрежите за олефин, следва да се обърне специално внимание на развитието и интегрирането на мрежите за олефин с цел удовлетворяване на потребностите от газ олефин на индустриите на Общността.

(7)

Приоритетите за трансевропейските енергийни мрежи също така произтича от нарастващото им значение за гарантирането и разнообразяването на енергийните доставки на Общността, при включването на енергийните мрежи на новите държави-членки, на тези, на които предстои присъединяване, и на страните кандидатки, като се гарантира координирана дейност на енергийните мрежи в Общността и в съседните страни след консултации със засегнатите държави-членки. В действителност съседните на Общността страни играят жизненоважна роля по отношение на нейната енергийна политика. Те снабдяват основна част от нуждите на Общността от природен газ, ключови партньори са при транзитирането на първични енергийни ресурси за Общността и постепенно ще стават все по-важни играчи на нейните вътрешни пазари на природен газ и електроенергия.

(8)

Сред проектите, свързани с трансевропейските енергийни мрежи, е необходимо да се подчертаят приоритетните проекти, които са от изключително значение за функционирането на вътрешния енергиен пазар или сигурността на енергийните доставки. Освен това е необходимо да бъде деклариран общия европейски интерес във връзка с онези проекти, които се ползват с най-голям приоритет, както и да се задълбочи сътрудничеството в областите, в които е необходимо.

(9)

За целите на събирането на информация, която е необходима във връзка с настоящото решение и с цел избягване на дублиране на усилията, доколкото е възможно, Комисията и държавите-членки следва да използват информация за обявените от европейски интерес проекти, която вече е налична. Например такава информация може вече да е налична в контекста на Регламент (ЕО) № 2236/95 на Съвета от 18 септември 1995 г. за въвеждане на общите правила за предоставяне на финансова помощ от Общността в областта на трансевропейските енергийни мрежи (6), в контекста на други законодателни актове на Общността, чрез които може да бъде осигурено съфинансиране за проектите за трансевропейските енергийни мрежи и решенията за одобряване на отделните проекти в съответствие с това законодателство, или в контекста на Директиви 2003/54/ЕО и 2003/55/ЕО.

(10)

Процедурата за идентифициране на проекти от общ интерес във връзка с трансевропейските енергийни мрежи следва да осигури гладко прилагане на Регламент (ЕО) № 2236/95. Тази процедура следва да различава две нива: първо, което да определи ограничен брой критерии за идентифициране на такива проекти, и второ ниво, на което проектите са описани подробно и са посочени като „спецификации“.

(11)

Проектите, които са обявени от европейски интерес, следва да се ползват с предимство при финансиране съгласно Регламент (ЕО) № 2236/95. При представяне на проекти по други финансови инструменти на Общността държавите-членки следва да обръщат особено внимание на проектите, които са обявени от европейски интерес.

(12)

За повечето от проектите, които са обявени, че са от европейски интерес, значително настоящо или бъдещо закъснение следва да бъде закъснение, което се очаква да продължи между една и две години.

(13)

Тъй като в спецификациите на проектите е възможно да настъпи изменение, те могат да бъдат предложени само индикативно. Следователно Комисията трябва да бъде упълномощена да ги актуализира. Тъй като проектите могат да имат значителни политически, екологични и икономически последици, е необходимо да бъде намерен подходящият баланс между законодателния контрол и гъвкавостта при идентифициране на проектите, които се нуждаят от потенциална помощ от Общността.

(14)

Когато проектите са обявени, че са от европейски интерес, части от тези проекти или група проекти се срещат трудности при осъществяването, един европейски координатор може да окаже помощ, като насърчи сътрудничеството между засегнатите страни и осигури подходящ мониторинг, за да може Общността да бъде информирана за напредъка. Услугите на европейския координатор могат да се ползват и от други проекти при поискване от страна на засегнатите държави-членки.

(15)

Държавите-членки следва да бъдат поканени да координират изпълнението на определени проекти, и по-специално трансгранични проекти или части от транс-гранични проекти.

(16)

Следва да бъдат създадени по-благоприятни условия за развитието и изграждането на трансевропейски енергийни мрежи, основно чрез осигуряване на стимули за техническо сътрудничество между лицата, отговарящи за мрежите, чрез подпомагане осъществяването на процедури, приложими за мрежовите проекти в държавите-членки, с цел намаляване на закъсненията и мобилизиране на подходящите средства, инструменти и финансови програми на Общността, налични по отношение на мрежовите проекти. Общността следва да оказва подкрепа на държавите-членки по отношение на мерките, които са взети за постигане на тази цел.

(17)

Тъй като бюджетът, който е отпуснат за трансевропейските енергийни мрежи, основно е насочен към разработването на предпроектни проучвания, при необходимост финансирането на изграждането на междусистемни мрежи и особено на мрежи между отделни райони може да бъде подпомогнато от структурните фондове на Общността, както и от други финансови програми и инструменти.

(18)

Идентифицирането на проектите от общ интерес, техните спецификации и приоритетни проекти, по-специално тези от европейско значение, не следва да бъдат в ущърб на резултатите от оценката за въздействието върху околната среда на съответните проекти, планове или програми.

(19)

Мерките, необходими за прилагане на настоящото решение, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяването на процедури за упражняване на изпълнителските правомощия, предоставени на Комисията (7).

(20)

Комисията следва периодично да изготвя доклад за прилагането на настоящото решение.

(21)

Информацията, която трябва да се разменя или предоставя на Комисията съгласно разпоредбите на настоящото решение, е много вероятно в голяма степен да е собственост на дружества. Следователно, на държавите-членки може да се наложи да си сътрудничат с такива дружества, за да получат тази информация.

(22)

Тъй като настоящото решение покрива същия предмет и обхват като тези на Решение 96/391/ЕО на Съвета от 28 март 1996 г. относно установяване на редица мерки, насочени към създаване на по-благоприятни условия за развитието на трансевропейските мрежи в енергийния сектор (8) и Решение № 1229/2003/ЕО, тези две решения следва да бъдат отменени.

ПРИЕХА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Предмет

Настоящото решение определя същността и обхвата на действията на Общността за определяне на насоки за трансевропейските енергийни мрежи. В него са посочени редица насоки, които покриват целите, приоритетите и общите контури на действията на Общността по отношение на трансевропейските енергийни мрежи. Тези насоки определят проектите от общ интерес и приоритетните проекти, включително тези от европейски интерес във връзка с трансевропейските електроенергийни и газови мрежи.

Член 2

Обхват

Настоящото решение се прилага:

1.

за електрическите мрежи, до:

а)

всички високоволтови електропроводи, с изключение на тези от разпределителните мрежи и на подводните връзки, при условие че тази инфраструктура се използва за междурайонно или международно предаване или връзка;

б)

всяко оборудване или инсталации, които са от съществено значение за правилното функциониране на въпросната система, включително системи за защита, мониторинг и контрол;

2.

за газовите мрежи (пренасящи природен газ или олефинови газове), до:

а)

газопроводите под високо налягане, като се изключат тези на разпределителните мрежи, с което се дава възможност за снабдяване на райони на Общността от вътрешни или външни източници;

б)

подземните хранилища, свързани с посочените по-горе газопроводи под високо налягане;

в)

съоръжения за приемане, съхранение и регазификация на втечнен природен газ (ВПГ) и също така и преносители на ВПГ в съответствие с капацитета, който следва да бъде доставен;

г)

всяко оборудване или инсталации, които са от съществено значение за правилното функциониране на въпросната система, включително системи за защита, мониторинг и контрол.

Член 3

Цели

Общността насърчава свързването, съвместното функциониране и развитието на трансевропейските енергийни мрежи и достъпа до такива мрежи в съответствие с действащото законодателство в Общността, с цел:

а)

насърчаване на ефективното функциониране и развитие на вътрешния пазар като цяло, и по-специално на вътрешния енергиен пазар, като същевременно се насърчава рационалният добив, транспортиране, разпределение и използване на енергийни ресурси и разработването и свързването на възобновяеми енергийни ресурси, така че да се намали стойността на енергията за потребителя и да се допринесе за диверсифицирането на енергийните ресурси;

б)

подпомагане на развитието и намаляване на изолацията на по-малко облагодетелстваните и островните райони в Общността, като по този начин се подпомага развитието на икономическото и социално сближаване;

в)

подпомагане сигурността на енергийните доставки например чрез укрепване на взаимоотношенията с трети страни в енергийния сектор във взаимния интерес на всички заинтересовани страни, и по-специално в рамките на Договора за енергийната харта и споразуменията за сътрудничество, сключени от Общността;

г)

допринасяне за устойчивото развитие и опазването на околната среда, inter alia, чрез използване на възобновяеми енергийни източници и намаляване на рисковете за околната среда, свързани с транспортирането и преноса на енергия.

Член 4

Приоритети за действие

Приоритетите за действие от страна на Общността във връзка с трансевропейските енергийни мрежи са съвместими с устойчивото развитие и са, както следва:

1.

общо за електроенергийните и газовите мрежи;

а)

адаптиране и развитие на енергийните мрежи в подкрепа на функционирането на вътрешния енергиен пазар и по-специално, решаване на проблеми с трудно преминаване („задръствания“), особено трансгранични задръствания, претоварване и липсващи връзки, като се вземат предвид нуждите, произтичащи от функционирането на вътрешния пазар на електроенергия и природен газ и разширяването на Европейския съюз;

б)

създаване на енергийни мрежи в островни, изолирани, периферни и крайно периферни райони, като същевременно се насърчава диверсифицирането на енергийните ресурси и използването на възобновяеми енергийни източници заедно със свързването на тези мрежи, когато е необходимо;

2.

за електрическите мрежи:

а)

адаптиране и развитие на мрежите за улесняване на интегрирането и включването на производството от възобновяеми енергийни източници;

б)

гарантиране на интероперативността на електрическите мрежи в рамките на Общността, както и на мрежите на страните, които предстои да се присъединят, и страните кандидатки, и на други страни в Европа и от Средиземноморския и Черноморския басейн;

3.

за газовите мрежи:

а)

развитие на мрежите за природен газ с цел да се посрещнат нуждите на потреблението на Общността на природен газ и да се контролират системите за доставка на природен газ;

б)

гарантиране на съвместната работа на мрежите за природен газ в рамките на Общността, както и на мрежите на страните, които предстои да се присъединят, и страните кандидатки, и на други страни от Европа и от районите на Средиземноморския, Черноморския и Каспийския басейни, както и от Близкия изток и от района на Персийския залив, а също така диверсифициране на източниците на природен газ и пътищата за доставка.

Член 5

Линии на действие

Широките линии на действие от страна на Общността по отношение на трансевропейските енергийни мрежи са:

а)

идентифициране на проекти от общ интерес и приоритетни проекти, включително тези от европейски интерес;

б)

създаване на по-благоприятни условия за развитие на тези мрежи.

Член 6

Проекти от общ интерес

1.   Общите критерии, които трябва да се прилагат при вземане на решение относно идентифицирането, изменението или спецификации или приложения за актуализиране на проектите от общ интерес, са следните:

а)

проектът попада в рамките на обхвата на член 2;

б)

проектът отговаря на целите и приоритетите за действие, посочени съответно в членове 3 и 4;

в)

проектът показва потенциална икономическа жизнеспособност.

Оценката на икономическата жизнеспособност се основава на анализа „разходи—ползи“, при който се вземат всички разходи и ползи, включително тези в средносрочен и/или дългосрочен план, във връзка с аспекти, свързани с опазването на околната среда, сигурността на доставките и допринасяне за икономическото и социално сближаване. Проектите от общ интерес, които се отнасят до територията на дадена държава-членка, изискват одобрението на съответната държава-членка.

2.   Допълнителните критерии за идентифицирането на проектите от общ интерес са посочени в приложение II. Всякакви промени на тези допълнителни критерии за идентифициране на проектите от общ интерес, посочени в приложение II, се решават в съответствие с процедурата, установена в член 251 от Договора.

3.   Само проектите, изброени в приложение III, които отговарят на критериите, установени в параграф 1 и онези, посочени в приложение II могат да получат финансова помощ от Общността, която е предвидена в Регламент (ЕО) № 2236/95.

4.   Индикативните спецификации по проекта, които съдържат подробно описание на проектите и, където е уместно, тяхното географско описание, са посочени в приложение III. Тези спецификации следва да бъдат актуализирани в съответствие с процедурата, посочена в член 14, параграф 2. Актуализациите следва да бъдат от технически характер и да се ограничават до технически промени в проекта или до изменение на част от описания маршрут или ограничено адаптиране на местоположението на проекта.

5.   Държавите-членки предприемат мерките, считани от тях за необходими, за да подпомогнат и ускорят завършването на проектите от общ интерес и да минимизират закъсненията, като същевременно се съобразяват със законодателството на Общността и международните конвенции във връзка с опазването на околната среда, и по-специално, що се отнася до проекти, които са декларирани, че са от европейски интерес. И по-специално, необходимите процедури следва да бъдат завършени бързо.

6.   Когато част от проектите от общ интерес са разположени в рамките на територията на трети страни, Комисията може, в рамките на споразумение със засегнатите държави-членки, и, когато е уместно, в рамките на управлението на споразуменията между Общността и тези трети страни и в съответствие с Договора за енергийната харта и други многостранни споразумения с трети страни, които са страни по този договор, да отправи предложения за проекти, които също така могат да бъдат признати от взаимен интерес от страна на въпросните трети страни, с цел улесняване тяхното прилагане.

Член 7

Приоритетни проекти

1.   Проектите от общ интерес, упоменати в член 6, параграф 3 и покрити от осите на приоритетните проекти, посочени в приложение I, имат приоритет при предоставянето на финансова помощ от Общността, предвидена съгласно Регламент (ЕО) № 2236/95. Измененията в приложение I се решават в съответствие с процедурата, установена в член 251 от Договора.

2.   Що се отнася до презграничните инвестиционни проекти, държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че в съответствие с националните процедури, фактът, че тези проекти увеличават капацитета за свързване на две или повече държави-членки и съответно засилват сигурността на доставките в общоевропейски мащаб, се разглежда като критерий за оценка от компетентните национални органи.

3.   Засегнатите държави-членки и Комисията се стремят, всеки в рамките на своята област на компетентност и съвместно с отговорните дружества, да продължат изпълнението на приоритетните проекти и особено на презграничните проекти.

4.   Приоритетните проекти са съвместими с устойчивото развитие и отговарят на следните критерии:

а)

имат значително влияние върху конкурентното функциониране на вътрешния пазар; и/или

б)

допринасят за сигурността на доставките в Общността; и/или

в)

резултатът от тях е увеличение на използването на възобновяеми енергийни източници.

Член 8

Проекти от европейски интерес

1.   Редица проекти по осите на приоритетните проекти, упоменати в член 7, които имат презграничен характер, или които оказват значително въздействие върху капацитета за презгранично пренасяне са обявени, че са от европейски интерес. Тези проекти са посочени в приложение I.

2.   Когато проектите са избрани в рамките на бюджета за трансевропейските мрежи в съответствие с член 10 от Регламент (ЕО) № 2236/95, съответен приоритет следва да бъде даден на проекти, които са обявени, че са от европейски интерес.

3.   Когато проектите се избират в рамките на други фондове за съфинансиране, се отделя специално внимание на проектите, за които е декларирано, че са от европейски интерес.

4.   В случай че има значително настоящо или очаквано закъснение в напредъка на проекта, за който е декларирано, че е от европейски интерес, Комисията може да поиска от съответните държави-членки да гарантират отстраняването на причините за закъснението в рамките на три месеца.

Що се отнася до проектите от общоевропейски интерес, за които е определен европейски координатор, европейският координатор посочва в доклада си причините за закъснението.

5.   Пет години след приключване на проект, който е обявен от европейски интерес или някоя част от него, Комисията, подпомагана от комитета, посочен в член 14, параграф 1, извършва оценка на проекта, която включва социално-икономическо въздействие, въздействие върху околната среда, въздействие върху търговията между държавите-членки и ефект върху териториалното сближаване и устойчивото развитие. Комисията информира комитета, посочен в член 14, параграф 1, относно резултатите от тази оценка.

6.   За всеки проект, който е обявен, че е от европейски интерес, и по-специално презграничните елементи от него, съответните държави-членки предприемат необходимите мерки за да гарантират, че:

тече редовен обмен на съответна информация, и

се организират съвместни координационни срещи, когато е уместно.

Съвместните координационни срещи се организират според нуждите в светлината на конкретните изисквания на проекта, като например етапа на развитие на проекта, както и очакваните и срещнатите трудности. Съвместните координационни срещи се отнасят по-специално до процедурите, свързани с оценката и публичните консултации. Държавите-членки следва да гарантират, че Комисията е информирана относно съвместните координационни срещи и обмена на информация.

Член 9

Изпълнение на проекти от европейски интерес

1.   Проектите от европейски интерес се изпълняват бързо.

Не по-късно от 12 април 2007 г., като използват като основа проектографика, предоставен за целта от Комисията, държавите-членки представят на Комисията актуализиран примерен график за завършване на тези проекти, включително, доколкото е възможно, подробности относно:

а)

предполагаемия ход на проекта чрез планиране на процеса на одобрение;

б)

графика, свързан с етапите на предпроектно проучване и проектиране;

в)

изпълнението на проекта; и

г)

влизането на проекта в етап на експлоатация.

2.   Комисията, в тясно сътрудничество с комитета, посочен в член 14, параграф 1, представя доклад на всеки две години по отношение на напредъка на проектите, посочени в параграф 1.

За проектите, обявени, че са от европейски интерес, за които е назначен европейски координатор, представените от европейския координатор годишни доклади заместват тези доклади на всеки две години.

Член 10

Европейски координатор

1.   Когато даден проект, обявен, че е от европейски интерес, закъснява значително или среща трудности при изпълнението, включително в ситуации, при които участват трети страни, Комисията може да определи европейски координатор, съгласувано със засегнатите държави-членки и след консултации с Европейския парламент. Когато е необходимо, държавите-членки могат да поискат от Комисията да определи европейски координатор и за други проекти, които се отнасят за трансевропейските енергийни мрежи.

2.   Европейският координатор се избира, най-вече въз основа на неговия опит в европейските институции и знания по въпросите, свързани с енергийната политика и финансирането, социално-икономическата оценка и оценката на въздействието върху околната среда на основните проекти.

3.   В решението за определяне на европейски координатор се посочва как той следва да изпълнява своите задачи.

4.   Европейският координатор:

а)

насърчава европейските измерения на проекта и презграничния диалог между инициаторите на проекта и засегнатите лица;

б)

допринася за координирането на националните процедури за консултиране на засегнатите лица; и

в)

всяка година представя на Комисията доклад за напредъка на проекта/ите, за които е определен като европейски координатор и за евентуалните трудности и пречки, които биха довели до значително закъснение. Комисията изпраща този доклад до засегнатите държави-членки.

5.   Засегнатите държави-членки си сътрудничат с европейския координатор при изпълнение на задачите, посочени в параграф 4.

6.   Комисията може да поиска становище от европейския координатор при прегледа на заявления за финансиране от Общността на проекти или групи проекти, за които той е определен като такъв.

7.   С цел да се избегне ненужният административен товар, нивото на координиране следва да бъде пропорционално на разходите по проекта.

Член 11

По-благоприятни условия

1.   С цел да допринесе за създаването на по-благоприятен контекст за развитието на трансевропейските енергийни мрежи и тяхната съвместна работа Общността взема предвид усилията на държавите-членки в съответствие с тази цел, като отдава най-голямо значение и насърчава следните мерки:

а)

техническо сътрудничество между субектите, отговарящи за трансевропейските енергийни мрежи, и по-специално за функционирането на връзките, посочени в точки 1, 2 и 7 от приложение II;

б)

подпомагане на изпълнението на разрешителните процедури за проекти, свързани с трансевропейските енергийни мрежи, с цел да се намалят закъсненията, и по-специално що се отнася до проекти, които са обявени от европейски интерес;

в)

осигуряване на съдействие за проекти от общ интерес от фондовете на Общността, финансови инструменти и програми, приложими по отношение на тези мрежи.

2.   В тясно сътрудничество със засегнатите държави-членки Комисията предприема всякакви инициативи за насърчаване на координирането на дейностите, посочени в параграф 1.

3.   Мерките, които са необходими за изпълнението на дейностите, посочени в букви а) и б) от параграф1, се решават от Комисията в съответствие с процедурата, посочена в член 14, параграф 2.

Член 12

Ефект върху конкуренцията

Когато се разглеждат проектите, се взема предвид техният ефект върху конкуренцията и сигурността на доставките. Частното финансиране или финансирането от засегнатите икономически оператори представляват основен източник на финансиране и следва да се насърчава. Всяко нарушаване на конкуренцията между участниците на пазара следва да се избягва в съответствие с разпоредбите на Договора.

Член 13

Ограничения

1.   Настоящото решение не засяга финансовите задължения от отделните държави-членки или от Общността.

2.   Настоящото решение не засяга резултатите от оценката на въздействието върху околната среда на проектите, плановете и програмите, които определят бъдещата рамка на тези проекти. Резултатите от оценките на въздействието върху околната среда, там където е необходима подобна оценка в съответствие със законодателството на Общността, се вземат предвид, преди действително да бъде взето решението за изпълнение на проектите съгласно съответното законодателство на Общността.

Член 14

Процедура на комитета

1.   Комисията е подпомагана от комитет.

2.   Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Периодът, установен в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

3.   Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 15

Доклад

На всеки две години Комисията изготвя доклад относно прилагането на настоящото решение, който да представи пред Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите.

В този доклад следва да отделя внимание на изпълнението и напредъка при осъществяване на приоритетните проекти, които засягат презграничните връзки, както е посочено в точки 2, 4 и 7 от приложение II, както и подробните мерки за тяхното финансиране, и по-специално що се отнася до приноса от фондове на Общността.

Член 16

Отмяна

Решение 96/391/ЕО и Решение № 1229/2003/ЕО се отменят.

Член 17

Влизане в сила

Настоящото решение влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 18

Адресати

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Страсбург на 6 септември 2006 година.

За Европейския парламент

Председател

J. BORRELL FONTELLES

За Съвета

Председател

P. LEHTOMÄKI


(1)  ОВ С 241, 28.9.2004 г., стр. 17.

(2)  Становище на Европейския парламент от 7 юни 2005 г. (ОВ С 124 Е, 25.5.2006 г., стр. 68), Обща позиция на Съвета от 1 декември 2005 г. (ОВ С 80 Е, 4.4.2006, стр. 1), Позиция на Европейския парламент от 4 април 2006 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и Решение на Съвета от 24 юли 2006 г.

(3)  ОВ L 176, 15.7.2003 г., стр. 11.

(4)  ОВ L 176, 15.7.2003 г., стр. 37. Директива, изменена с Директива 2004/85/ЕО на Съвета (ОВ L 236, 7.7.2004 г., стр. 10).

(5)  ОВ L 176, 15.7.2003 г., стр. 57.

(6)  ОВ L 228, 23.9.1995 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1159/2005 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 191, 22.7.2005 г., стр. 16).

(7)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. Решение, изменено с Решение 2006/512/ЕО (ОВ L 200, 22.7.2006 г., стр. 11).

(8)  ОВ L 161, 29.6.1996 г., стр. 154.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

ТРАНСЕВРОПЕЙСКИ ЕНЕРГИЙНИ МРЕЖИ

Оси на приоритетни проекти, включително обекти на проекти от европейски интерес, както е посочено в членове 7 и 8

Приоритетните проекти, включително проекти от европейски интерес, които следва да бъдат изпълнени на всяка ос на приоритетни проекти, са посочени по-долу:

ЕЛЕКТРИЧЕСКИ МРЕЖИ

EL.1.

Франция—Белгия—Нидерландия—Германия:

 

укрепване на електрическата мрежа с цел разрешаване на претоварването при преминаването на потока електроенергия през държавите от Бенелюкс.

Обхваща следните проекти от европейски интерес:

 

Електропровод Avelin (FR)—Avelgem (BE)

 

Електропровод Moulaine (FR)—Aubagne (BE)

EL.2.

Граничните райони на Италия с Франция, Австрия, Словения и Швейцария:

 

увеличаване на капацитета на електроенергийните междусистемни връзки.

Обхваща следните проекти от европейски интерес:

 

Електропровод Lienz (AT)—Cordignano (IT)

 

Нов междусистемен електропровод за пренос на електроенергия между Италия и Словения

 

Електропровод Udine Ovest (IT)—Okroglo (SI)

 

Електропровод S. Fiorano (IT)—Nave (IT)—Gorlago (IT)

 

Електропровод Venezia Nord (IT)—Cordignano (IT)

 

Електропровод St. Peter (AT)—Tauern (AT)

 

Електропровод Südburgenland (AT)—Kainachtal (AT)

 

междусистемна връзка Австрия—Италия (Thaur-Brixen) през железопътния тунел Бреннер.

EL.3.

Франция—Испания—Португалия:

 

увеличаване на капацитета на междусистемните връзки между тези страни и за Иберийския полуостров и развитието на мрежата в островните райони.

Включително следните проекти от европейски интерес:

 

Електропровод Sentmenat (ES)—Bescanό (ES)—Baixas (FR)

 

Електропровод Valdigem (PT)—Douro Internacional (PT)—Aldeadávila (ES) и обектите „Douro Internacional“.

EL.4.

Гърция—балкански страни—Организацията на операторите на електропреносните системи в Европа (UCTE):

 

развитие на електроенергийната инфраструктура за свързване на Гърция към системата на UCTE и за подпомагане на развитието на електроенергийния пазар в Югоизточна Европа.

Включително следния проект от европейски интерес:

 

Електропровод Philippi (EL)—Hamidabad (TR)

EL.5.

Обединено кралство—Континентална Европа и Северна Европа:

 

установяване/увеличаване на капацитета на междусистемните връзки на електроенергийните системи и евентуално интегриране на енергията на вятъра откъм водата.

Включително следните проекти от европейски интерес:

 

Подводен кабелен електропровод за свързване на Англия (UK) и Нидерландия.

ЕL.6.

Ирландия—Обединено кралство:

 

увеличаване на капацитета на междусистемните връзки на електроенергийните системи и евентуално интегриране на енергията на вятъра откъм водата.

Включително следния проект от общ интерес:

 

Подводен електропровод за свързване на Ирландия и Уелс (UK).

EL.7.

Дания—Германия—Прибалтийски пръстен (включително Норвегия—Швеция—Финландия—Дания—Германия—Полша—балтийските държави—Русия):

 

увеличаване на капацитета на междусистемните връзки на електроенергийните системи и евентуално интегриране на енергията на вятъра откъм водата.

Включително следните проекти от европейски интерес:

 

Електропровод Kassø (DK)—Hamburg/Dollern (DE)

 

Електропровод Hamburg/Krümmel (DE)—Schwerin (DE)

 

Електропровод Kassø (DK)—Revsing (DK)—Tjele (DK)

 

Електропровод Vester Hassing (DK)—Trige (DK)

 

Подводен кабелен електропровод Skagerrak 4: между Дания и Норвегия

 

Връзката Полша—Литва, включително необходимото укрепване на електроенергийната система на Полша и връзката Полша—Германия с цел да подпомогне участие на вътрешния пазар на електроенергия

 

Подводен кабелен електропровод Финландия—Естония (Естлинк)

 

Подводен кабелен електропровод Феноскан между Финландия и Швеция

 

Halle/Saale (DE)—Schweinfurt (DE).

EL.8.

Германия—Полша—Чешка република—Словакия—Австрия—Унгария—Словения:

 

увеличаване на капацитета на междусистемните връзки на електроенергийните системи.

Включително следните проекти от европейски интерес:

 

Електропровод Neuenhagen (DE)—Vierraden (DE)—Krajnik (PL)

 

Електропровод Dürnrohr (AT)—Slavětice (CZ)

 

Нов междусистемен електропровод за пренос на електроенергия между Германия и Полша

 

Електропровод Veľký Kapušany (SK)—Lemešany (SK)—Moldava (SK)—Sajуivбnka (HU)

 

Електропровод Gabčíkovo (SK)—Vel'ký Ďur (SK)

 

Електропровод Stupava (SK)—south-east Vienna (AT)

EL.9.

Държави-членки от средиземноморския район—Средиземноморски електроенергиен пръстен

 

увеличаване на капацитета на междусистемните връзки между държавите-членки от Средиземноморския регион и Мароко—Алжир—Тунис—Либия—Египет—страните от Близкия изток—Турция.

Включително следните проекти от европейски интерес:

 

Електропровод за пренос на електроенергия между Тунис и Италия.

ГАЗОПРЕНОСНИ МРЕЖИ

NG.1.

Обединено кралство—Северна континентална Европа, включително Нидерландия, Белгия, Швеция и Германия—Полша—Литва—Латвия—Естония—Финландия—Русия:

 

Газопроводи, които да свързват едни от основните източници на доставка на газ в Европа, подобряват взаимодействието между мрежите и увеличават сигурността на доставките, включително газопроводи за природен газ през маршрута под вода от Русия до ЕС и наземния маршрут от Русия до Полша и Германия, изграждане на нови газопроводи и увеличаване на капацитета на мрежата вътре във и между Германия, Дания и Швеция, както и вътре във и между Полша, Чешката република, Словакия, Германия и Австрия.

Включително следните проекти от европейски интерес:

 

Северноевропейски газопровод

 

Газопровод Yamal—Europe

 

Газопровод за пренасяне на природен газ, свързващ Дания, Германия и Швеция

 

Увеличаване на капацитета за пренос по оста Германия—Белгия—Обединено кралство

NG.2.

Алжир—Испания—Италия—Франция—Северна континентална Европа:

 

изграждане на нови газопроводи за пренос на природен газ от Алжир до Испания, Франция и Италия и увеличаване на капацитета на мрежата във и между Испания, Франция и Италия.

Включително следните проекти от европейски интерес:

 

Газопровод Алжир—Тунис—Италия

 

Газопровод Алжир—Италия през Сардиния и Корсика с отклонение за Франция

 

Газопровод Medgas (Алжир—Испания—Франция—Континентална Европа)

NG.3.

траните от района на Каспийско море—Средния изток—ЕС:

 

нови газопроводни мрежи за пренос на природен газ до Европейския съюз от нови източници, включително газопроводите за пренос на природен газ Турция—Гърция, Гърция—Италия, Турция—Австрия и Гърция—Словения—Австрия (през западната част на Балканския полуостров).

Включително следните проекти от европейски интерес:

 

Газопровод Турция—Гърция—Италия

 

Газопровод Турция—Австрия

NG.4.

Терминали за втечнен природен газ (ВПГ) в Белгия, Франция, Испания, Португалия, Италия, Гърция, Кипър и Полша:

 

диверсифициране на източниците на доставка и входните точки, включително връзките на терминалите на ВПГ с преносната мрежа.

NG.5.

Подземни хранилища за природен газ в Испания, Португалия, Франция, Италия, Гърция и района на Балтийско море:

 

Увеличаване на капацитета в Испания, Франция, Италия и страните от района на Балтийско море и изграждане на първите хранилища в Португалия, Гърция и Литва.

NG.6.

Държави-членки от Средиземноморския басейн—Източносредиземноморски газов пръстен:

 

установяване и увеличаване на капацитета на газопроводите за пренос на природен газ между държавите-членки от Средиземноморския регион и Либия—Египет—Йордания—Сирия—Турция.

Включително следните проекти от европейски интерес:

 

Газопровод Либия—Италия.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

ТРАНСЕВРОПЕЙСКИ ЕНЕРГИЙНИ МРЕЖИ

Допълнителни критерии за идентифициране на проекти от общ интерес, както е посочено в член 6, параграф 2

ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЙНИ МРЕЖИ

1.

Развитие на електроенергийни мрежи в островни, изолирани, периферни или крайно периферни райони, като същевременно се насърчава диверсифицирането на енергийните ресурси и насърчава използването на възобновяеми енергийни източници заедно със свързването на електроенергийните мрежи в тези райони, ако е необходимо

Ирландия—Обединено кралство (Уелс)

Гърция (островите)

Италия (Сардиния)—Франция (Корсика)—Италия (континенталната част)

Връзки в островните райони, включително свързване към континенталната част

Връзки в крайните периферни райони на Франция, Испания, Португалия.

2.

Развитие на електроенергийни връзки между държавите-членки, необходими за функционирането на вътрешния пазар и с цел гарантиране на надеждността и сигурността на работата на електроенергийните мрежи:

Франция—Белгия—Нидерландия—Германия

Франция—Германия

Франция—Италия

Франция—Испания

Португалия—Испания

Финландия—Швеция

Финландия—Естония—Латвия—Литва

Австрия—Италия

Италия—Словения

Австрия—Италия—Словения—Унгария

Германия—Полша

Германия—Полша—Чешка република—Австрия—Словакия—Унгария

Унгария—Словакия

Унгария—Австрия

Полша—Литва

Ирландия—Обединено кралство (Северна Ирландия)

Австрия—Германия—Словения—Унгария

Нидерландия—Обединено кралство

Германия—Дания—Швеция

Гърция—Италия

Унгария—Словения

Малта—Италия

Финландия—Естония

Италия—Словения.

3.

Развитие на електроенергийните връзки в рамките на държавите-членки, където е необходимо, с цел да се използват връзките между държавите-членки, функционирането на вътрешния пазар или връзката на възобновяемите енергийни източници:

всички държави-членки.

4.

Развитие на електроенергийните връзки с държавите, които не са членки на ЕС, и по-специално със страните кандидатки, като по този начин се допринася за тяхното взаимодействие, експлоатационната надеждност и сигурност на електроенергийните мрежи или доставките на електроенергия в рамките на Европейската общност:

Германия—Норвегия

Нидерландия—Норвегия

Швеция—Норвегия

Обединено кралство—Норвегия

Прибалтийски електроенергиен пръстен: Германия—Полша—Беларус—Русия—Литва—Латвия—Естония—Финландия—Швеция—Норвегия—Дания

Норвегия—Швеция—Финландия—Русия

Електроенергиен пръстен на средиземноморските страни: Франция—Испания—Мароко—Алжир—Тунис—Либия—Египет—страните от Близкия изток—Турция—Гърция—Италия

Гърция—Турция

Италия—Швейцария

Австрия—Швейцария

Унгария—Румъния

Унгария—Сърбия

Унгария—Хърватска

Италия—Тунис

Гърция—балкански страни

Испания—Мароко

Испания—Андора—Франция

ЕС—страни от Балканския полуостров—Беларус—Русия—Украйна

Черноморски електроенергиен пръстен: Русия—Украйна—Румъния—България—Турция—Грузия

България—Бивша югославска република Македония/Гърция—Албания—Италия или България—Гърция—Италия.

5.

Действия, които подобряват функционирането на обединените електроенергийни мрежи в рамките на вътрешния пазар, по-специално идентифициране на „задръстванията и липсващите връзки, разработване на решения за справяне с претоварването и адаптиране на методи за прогнозиране и за експлоатация на електроенергийните мрежи:“

Идентифициране на задръстванията и липсващите връзки, особено презграничните, в рамките на електроенергийните мрежи,

Разработване на решения за управление на потока от електрическа енергия с цел решаване на проблемите, свързани с претоварването в рамките на електроенергийните мрежи,

Адаптиране на методите за прогнозиране и за експлоатация на електроенергийните мрежи според нуждите за правилното функциониране на вътрешния пазар и използването на висок процент възобновяеми енергийни източници.

ГАЗОВИ МРЕЖИ

6.

Въвеждане на природен газ в нови райони, основно островни, изолирани, периферни или крайно периферни райони и развитие на мрежи за природен газ в тези райони:

Обединено кралство (Северна Ирландия)

Ирландия

Испания

Португалия

Гърция

Швеция

Дания

Италия (Сардиния)

Франция (Корсика)

Кипър

Малта

Крайно периферни райони във Франция, Испания, Португалия.

7.

Развитие на връзките на системите на природен газ с цел посрещане на нуждите на вътрешния пазар или укрепване сигурността на доставките, включително обединяването на отделните мрежи на природен газ и олефин:

Ирландия—Обединено кралство

Франция—Испания

Франция —Швейцария

Португалия—Испания

Австрия—Германия

Австрия—Унгария

Австрия—Унгария—Словакия—Полша

Полша—Чешка република

Словакия—Чешка република—Германия—Австрия

Австрия—Италия

Гърция—балкански страни

Австрия—Унгария—Румъния—България—Гърция—Турция

Франция—Италия

Гърция—Италия

Австрия—Чешка република

Германия—Чешка република—Австрия—Италия

Австрия—Словения—Хърватска

Унгария—Хърватска

Унгария—Румъния

Унгария—Словакия

Унгария—Украйна

Словения—балкански страни

Белгия—Нидерландия—Германия

Обединено кралство—Нидерландия—Германия

Германия—Полша

Дания—Обединено кралство

Дания—Германия—Швеция

Дания—Нидерландия.

8.

Развитие на капацитета за получаване на ВПГ и за съхраняване на необходимия природен газ за посрещане на търсенето, контрол върху системите за снабдяване с газ и диверсифициране на източниците и пътищата на доставка:

всички държави-членки

9.

Развитие на капацитета за пренос на природен газ (газопроводите за доставка на природен газ), необходими за задоволяване на търсенето и диверсифициране на доставките от вътрешни и външни източници, както и пътищата на доставка:

Северна газова мрежа: Норвегия—Дания—Германия—Швеция—Финландия—Русия—Прибалтийски страни—Полша

Алжир—Испания—Франция

Русия—Украйна—ЕС

Русия—Беларус—Украйна—ЕС

Русия—Беларус—ЕС

Русия—Балтийско море—Германия

Русия—Прибалтийски страни—Полша—Германия

Германия—Чешка република—Полша—Германия—други държави-членки

Либия—Италия

Тунис—Либия—Италия

страните от района на Каспийско море—ЕС

Русия—Украйна—Молдова—Румъния—България—Гърция—Словения—други балкански страни

Русия—Украйна—Словакия—Унгария—Словения—Италия

Нидерландия—Германия—Швейцария—Италия

Белгия—Франция—Швейцария—Италия

Дания—Швеция—Полша

Норвегия—Русия—ЕС

Ирландия

Алжир—Италия—Франция

Алжир—Тунис—Италия

Средния изток—Източносредиземноморски газов пръстен—ЕС

Смесителна инсталация в Уинкселе (Белгия) на оста север—юг (смесване на водород и азот)

Модернизиране на мощностите по оста изток—запад: Zeebrugge (BE)—Eynatten (BE.

10.

Действия, които подобряват функционирането на обединените мрежи за пренос на природен газ във вътрешния пазар и транзитните страни, по-специално идентифициране на „задръстванията“ и липсващите връзки, разработване на решения с цел справяне с претоварването и адаптиране на методите на прогнозиране и на експлоатиране на мрежите за пренос на природен газ ефективно и безопасно;

идентифициране на задръстванията и липсващите връзки, особено трансграничните, в рамките на мрежите за природен газ,

разработване на решения за управление на потока на природен газ с цел справяне с проблема претоварване в рамките на газовите мрежи,

адаптиране на методите за предвиждане и експлоатация на мрежите за природен газ, необходими за функционирането на вътрешния пазар,

подобряване на общата работа, безопасността и сигурността на мрежите за природен газ в транзитиращите страни.

11.

Разработване и интегриране на транспортния капацитет за олефиновите газове, необходим за посрещане на търсенето в рамките на вътрешния пазар:

всички държави-членки.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

ТРАНСЕВРОПЕЙСКИ ЕНЕРГИЙНИ МРЕЖИ

Проекти от общ интерес и техните спецификации, понастоящем идентифицирани в съответствие с критериите, посочени приложение II

ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЙНИ МРЕЖИ

1.   Разработване на електроенергийни мрежи в отдалечени райони

1.1.

Подводен кабел Ирландия—Уелс (Обединено кралство)

1.2.

Връзка с южните Цикладски острови (EL) (към обединената система)

1.3.

30kV подводна кабелна връзка между островите Файал, Пико и Сейнт Джордж (Азорски острови, PT)

1.4.

Връзка и укрепване на мрежата в Терсейра, Файал и Сейнт Мигел (Азорски острови, PT)

1.5.

Връзка и укрепване на мрежата в Мадейра (PT)

1.6.

Подводен кабел между Сардиния (IT)—континентална Италия

1.7.

Подводен кабел Корсика (FR)—Италия

1.8.

Връзка между континентална Италия и Сицилия (IT): Изграждане на втора връзка Sorgente (IT)—Rizziconi (IT)

1.9.

Нови връзки между Балеарските и Канарските острови (ES)

2.   Изграждане на междусистемни връзки между държавите-членки

2.1.

Електропровод Moulaine (FR)—Aubange (BE)

2.2.

Електропровод Avelin (FR)—Avelgem (BE)

2.3.

Междусистемна връзка между Германия и Белгия

2.4.

Електропровод Vigy (FR)—Marlenheim (FR)

2.5.

Електропровод Vigy (FR)—Uchtelfangen (DE)

2.6.

Фазов трансформатор при La Praz (FR)

2.7.

Допълнително увеличение на капацитета посредством съществуваща междусистемна връзка между Франция и Италия.

2.8.

Изграждане на нова междусистемна връзка между Франция и Италия

2.9.

Изграждане на нова междусистемна връзка през Пиренеите между Франция и Испания

2.10.

Връзка в Източните Пиренеи между Франция и Испания

2.11.

Връзки между Северна Португалия и Северозападна Испания

2.12.

Електропровод Sines (PT)—Alqueva (PT)—Balboa (ES)

2.13.

Връзка между Южна Португалия и Югозападна Испания

2.14.

Електропровод Valdigem (PT)—Douro Internacional (PT)—Aldeadávila (ES)и съоръженията „Douro Internacional“.

2.15.

Нови връзки на север от залива Ботния и подземен кабел Fennoscan между Финландия и Швеция.

2.16.

Електропровод Lienz (AT)—Cordignano (IT)

2.17.

Връзка Somplago (IT)—Würmbach (AT)

2.18.

Връзка между Италия и Австрия (Thaur-Brixen) през железопътния тунел Brenner.

2.19.

Връзка между Ирландия и Северна Ирландия

2.20.

Електропровод St. Peter (AT)—Isar (DE)

2.21.

Подводен кабел между Югоизточна Англия и Централна Нидерландия

2.22.

Укрепване на връзките между Дания и Германия, например електропровода Kassø—Хамбург

2.23.

Укрепване на връзките между Дания и Швеция

2.24.

Изграждане на нова междусистемна връзка между Словения и Унгария: Cirkovce (SI)—Hévíz (HU)

2.25.

Sajóivánka (HU)—Rimavská Sobota (SK)

2.26.

Moldava (SK)— Sajóivánka (HU)

2.27.

Stupava (SK)—south-east Vienna (AT)

2.28.

Електропровод Полша—Германия (Neuenhagen (DE)—Vierraden (DE)—Krajnik (PL)

2.29.

Връзка Полша—Литва (Elk—Alytus)

2.30.

Подземен кабел между Финландия и Естония

2.31.

Инсталиране на гъвкави системи за пренос на променлив ток, свързващи Италия и Словения

2.32.

Нови връзки между системите UCTE и CENTREL

2.33.

Dürnrohr (AT)—Slavětice (CZ)

2.34.

Подводна електроенергийна връзка между Малта и Сицилия (Италия)

2.35.

Нови междусистемни връзки между Италия и Словения

2.36.

Udine Ovest (IT)—Okroglo (SI)

3.   Изграждане на електроенергийни връзки в рамките на отделните държави-членки

3.1.

Връзки по оста Изток—Запад в Дания: свързване между западната мрежа (UCTE) и източната мрежа (NORDEL) на Дания

3.2.

Връзки по оста север—юг в Дания

3.3.

Нови връзки в Северна Франция

3.4.

Нови връзки в Югозападна Франция

3.5.

Електропровод Trino Vercellese (IT)—Lacchiarella (IT)

3.6.

Електропровод Turbigo (IT)—Rho (IT)—Bovisio (IT)

3.7.

Електропровод Voghera (IT)—La Casella (IT)

3.8.

Електропровод S. Fiorano (IT)—Nave (IT)—Gorlago (IT)

3.9.

Електропровод Venezia Nord (IT)—Cordignano (IT)

3.10.

Електропровод Redipuglia (IT)—Udine Ovest (IT)

3.11.

Нови връзки по оста изток—запад в Италия

3.12.

Електропровод Tavarnuzze (IT)—Casallina (IT)

3.13.

Електропровод Tavarnuzze (IT)—S.Barbara (IT)

3.14.

Електропровод Rizziconi (IT)—Feroleto (IT)—Laino (IT)

3.15.

Нови връзки по оста север—юг в Италия

3.16.

Модификации на мрежата за улесняване на връзки с възобновяеми източници на енергия в Италия

3.17.

Нови връзки с източници на вятърна енергия в Италия

3.18.

Нови връзки по северната ос в Испания

3.19.

Нови връзки по средиземноморската ос в Испания

3.20.

Нови връзки по оста Galicia (ES)—Centro (ES)

3.21.

Нови връзки по оста Centro (ES)—Aragуn (ES)

3.22.

Нови връзки по оста Aragуn (ES)—Levante (ES)

3.23.

Нови връзки по оста юг—център на Испания (Испания)

3.24.

Нови връзки по оста изток—център на Испания (Испания)

3.25.

Нови връзки в Andalucнa (ES)

3.26.

Електропровод Pedralva (PT)—Riba d'Ave (PT) и съоръженията при Pedralva

3.27.

Електропровод Recarei (PT)—Valdigem (PT)

3.28.

Електропровод Picote (PT)—Pocinho (PT) (модернизиране)

3.29.

Модифициране на съществуващия електропровод Pego (PT)—Cedillo (ES)/Falagueira (PT) и съоръженията при Falagueira

3.30.

Електропровод Pego (PT)—Batalha (PT) и съоръженията при Batalha

3.31.

Електропровод I Sines (PT)—Ferreira do Alentejo (PT) (модернизиране)

3.32.

Нови връзки към източници на вятърна енергия в Португалия

3.33.

Pereiros (PT)—Zézere (PT)—Santarém (PT) и съоръженията при Zézere

3.34.

Електропроводи I и II Batalha (PT)—Rio Maior (PT) (модернизиране)

3.35.

Електропровод Carrapatelo (PT)—Mourisca (PT) (модернизиране)

3.36.

Електропровод Valdigem (PT)—Viseu (PT)—Anadia (PT)

3.37.

Разклонение на съществуващия електропровод Rio Maior (PT)—Palmela (PT) до Ribatejo (PT) и съоръженията при Ribatejo

3.38.

Подстанции и свързващи електропроводи при Thessaloniki (EL), Lamia (EL) и Patras (EL)

3.39.

Връзки между районите Evia (EL), Lakonia (EL) и Thrace (EL)

3.40.

Укрепване на съществуващите връзки на периферните региони в континентална Гърция.

3.41.

Електропровод Tynagh (IE)—Cashla (IE)

3.42.

Електропровод Flagford (IE)—East Sligo (IE)

3.43.

Връзки в североизточната и западната част на Испания, и по-специално за свързване на съоръженията за генериране на вятърна енергия към мрежата.

3.44.

Връзки в Basque country (ES), Aragón (ES) и Navarra (ES)

3.45.

Връзки в Galicia (ES)

3.46.

Връзки в централна Швеция

3.47.

Връзки в Южна Швеция

3.48.

Електропровод Hamburg (DE)—Schwerin region (DE)

3.49.

Електропровод район Halle/Saale region (DE)—Schweinfurt region (DE)

3.50.

Нови връзки с източници на вятърна енергия в морската и континенталната част на Германия

3.51.

Модернизиране на 380 kV мрежа в Германия за свързване на офшорните паркове от вятърни генератори

3.52.

Връзки в Северна Ирландия, свързани с осъществяване на обвързване с мрежите на Ирландия

3.53.

Връзки в северозападните райони на Обединеното кралство

3.54.

Връзки в Шотландия и Англия с оглед на засилената употреба на възобновяеми източници за производство на електроенергия

3.55.

Нови връзки в Белгия за вятърна енергия, произведена извън континенталната част, включително модернизация на мрежата 380kV

3.56.

Borssele substation (NL)

3.57.

Внедряване на оборудване за компенсиране на реактивна мощност (Нидерландия)

3.58.

Монтаж на фазорегулатори и/или кондензаторни батерии в Белгия

3.59.

Модернизиране на 380kV мрежа в Белгия за увеличаване на капацитета на внос

3.60.

Електропровод St. Peter (AT)—Tauern (AT)

3.61.

Електропровод Süd-Burgenland (AT)—Kainachtal (AT)

3.62.

Dunowo (PL)—Żydowo (PL)—Krzewina (PL)—Plewiska (PL)

3.63.

Pątnów (PL)—Grudziądz (PL)

3.64.

Ostrów (PL)—Plewiska (PL)

3.65.

Ostrów (PL)—Trębaczew (Rogowiec) (PL)

3.66.

Plewiska (PL)—Pątnуw (PL)

3.67.

Tarnów (PL)—Krosno (PL)

3.68.

Ełk (PL)—Olsztyn Matki (PL)

3.69.

Ełk (PL)—Narew (PL)

3.70.

Mikułowa (PL)—Świebodzice—Dobrzeń (Groszowice) (PL)

3.71.

Pątnów (PL)—Sochaczew (PL)—Warszawa (PL)

3.72.

Krsko (SI)—Bericevo (SI)

3.73.

Модернизация на словенската електропреносна система от 220kV на 400kV

3.74.

Medzibrod (SK)—Liptovská Mara (SK)

3.75.

Lemešany (SK)—Moldava (SK)

3.76.

Lemešany (SK)—Veľký Kapušany (SK)

3.77.

Gabčíkovo (SK)—Veľký Ďur (SK)

3.78.

Връзки в Северна Швеция

3.79.

Прехвърляне на Saaremaa (EE) на 110kV

3.80.

Подобряване на електроснабдяването на Tartu (EE)

3.81.

Възстановяване на подстанция в Eesti (EE) (330 kV)

3.82.

Възстановяване на подстанции в Kiisa (EE), Püssi (EE), и Viljandi (EE) (110kV)

3.83.

Nošovice (CZ)—Prosenice (CZ): възстановяване на 400 kV единичен електропровод като 400kV двоен електропровод

3.84.

Krasíkov (CZ)—Horní Životice (CZ): нов 400 kV единичен електропровод

3.85.

Нови връзки за вятърна енергия в Малта (MT)

4.   Изграждане на електроенергийни връзки с държави, които не са държави-членки на ЕС

4.1.

Изграждане на нова междусистемна връзка Италия—Швейцария

4.2.

Електропровод Philippi (EL)—Maritsa 3 (България)

4.3.

Електропровод Amintaio (EL)—Bitola (Бивша югославска република Македония)

4.4.

Електропровод Kardia (EL)—Elbasan (Albania)

4.5.

Електропровод Elbasan (Албания)—Podgorica (Черна гора)

4.6.

Подстанция и свързващи електропроводи при Mostar (Босна и Херцеговина)

4.7.

Подстанция и свързващи електропроводи при Ernestinovo (Хърватия)

4.8.

Нови връзки между Гърция и Албания, България и Бивша югославска република Македония

4.9.

Електропровод Philippi (EL)—Hamidabad (TR)

4.10.

Подводен кабел между Североизточна/Източна Англия и Южна Норвегия

4.11.

Електропровод Eemshaven (NL)—Feda (NO)

4.12.

Подводен кабел между Южна Испания и Мароко (укрепване на съществуващите връзки)

4.13.

Връзки за прибалтийския електроенергиен пръстен: Германия—Полша—Русия—Естония—Латвия—Литва—Швеция—Финландия—Дания—Беларус

4.14.

Връзки Южна Финландия—Русия

4.15.

Нови връзки между Северна Швеция и Северна Норвегия

4.16.

Нови връзки между средните райони на Швеция и средните райони на Норвегия

4.17.

Електропровод Borgvik (SE)—Hoesle (NO)—регион Oslo (NO)

4.18.

Нови връзки между системата UCTE/CENTREL и Балканските страни

4.19.

Връзки и интерфейс между разширената система UCTE и Беларус, Русия и Украйна, включително преместване на предишните станции за преобразуване на прав ток с високо напрежение, които функционираха между Австрия и Унгария, Австрия и Чешката република, Германия и Чешката република

4.20.

Връзки в черноморския електроенергиен възел: Русия—Украйна—Румъния—България—Турция—Грузия

4.21.

Нови връзки в Черноморския регион с оглед оперативната съвместимост на разширената система UCTE с мрежите на упоменатите страни.

4.22.

Нови връзки в средиземноморския електроенергиен възел: Франция—Испания—Мароко—Алжир—Тунис—Либия—Египет—държавите от Близкия Изток—Турция—Гърция—Италия

4.23.

Подводен кабел между Южна Испания и Северозападен Алжир

4.24.

Подводен кабел между Италия и Северна Африка (Алжир, Тунис, Либия)

4.25.

Електроенергийна връзка между Тунис и Италия

4.26.

Нови връзки с региона/областта на Баренцово море

4.27.

Модернизиране на връзките между Дания и Норвегия

4.28.

Obermoorweiler (DE)—Meiningen (AT)—Bonaduz (CH): допълнително увеличаване на капацитета

4.29.

Békéscsaba (HU)—Oradea (RO)

4.30.

Pécs (HU)—Sombor (Serbia)

4.31.

Pécs (HU)—Ernestinovo (HR)

4.32.

Vel'ký Kapušany (SK)—украинската граница

4.33.

Andrall (ES)—Encamp (AD): увеличаване на капацитета до 220 kV

4.34.

Испания—Андора—Франция: модернизиране на връзките

5.   Мерки за подобряване функционирането на взаимосвързаните електроенергийни мрежи в рамките на вътрешния пазар

(На този етап няма определени спецификации)

ГАЗОВИ МРЕЖИ

6.   Внедряване на природен газ в нови региони

6.1.

Изграждане на газови мрежи от Белфаст към северозападните райони на Северна Ирландия (Обединено кралство) и ако е уместно, към западния бряг на Ирландия

6.2.

ВПГ в Santa Cruz de Tenerife, Canary Islands (ES)

6.3.

ВПГ в Las Palmas de Gran Canaria (ES)

6.4.

ВПГ в Madeira (PT)

6.5.

Изграждане на газова мрежа в Швеция

6.6.

Връзка между Балеарските острови (ES) и континентална Испания

6.7.

Разклонение за газ под високо налягане до Thrace (EL)

6.8.

Разклонение за газ под високо налягане до Corinth (EL)

6.9.

Разклонение за газ под високо налягане до Северозападна Гърция (EL)

6.10.

Връзка до островите Lolland (DK) и Falster (DK)

6.11.

ВПГ на остров Кипър, eнергиен център Vasilikos

6.12.

Връзка между инсталацията за ВПГ Vasilikos (CY) и централата Moni (CY)

6.13.

ВПГ на остров Crete (EL)

6.14.

Разклонение под високо налягане до Patra (EL)

6.15.

ВПГ в Малта

7.   Изграждане на газови връзки с цел удовлетворяване на нуждите на вътрешния пазар и увеличаване на сигурността на доставките, в това число свързване между отделните газови мрежи за пренос на природен газ

7.1.

Допълнителен свързващ газопровод между Ирландия и Шотландия

7.2.

Свързване на мрежите по оста север—юг, включваща газопровода Dublin—Belfast

7.3.

Компресионна станция на газопровода Lacq (FR)—Calahorra (ES)

7.4.

Тръбопровод Lussagnet (FR)—Bilbao (ES)

7.5.

Тръбопровод Perpignan (FR)—Barcelona (ES)

7.6.

Увеличаване на преносния капацитет на газопроводите, осъществяващи доставка до Португалия през Южна Испания и до Galicia и Asturias през Португалия

7.7.

Газопровод Puchkirchen (AT)—Burghausen (DE)

7.8.

Газопровод Andorf (AT)—Simbach (DE)

7.9.

Газопровод Wiener Neustadt (AT)—Sopron (HU)

7.10.

Газопровод Bad Leonfelden (AT)—Linz (AT)

7.11.

Газопровод Северозападна Гърция—Elbasan (AL)

7.12.

Междусистемен газопровод Гърция—Италия

7.13.

Компресорна станция на главния газопровод в Гърция

7.14.

Връзка между мрежите на Австрия и Чешката република

7.15.

Газопреносен коридор в Югоизточна Европа, преминаващ през Гърция, Бивша югославска република Македония, Сърбия и Черна гора, Босна и Херцеговина, Хърватска, Словения и Австрия.

7.16.

Газопреносен коридор между Австрия и Турция през Унгария, Румъния и България.

7.17.

Междусистемен газопровод между Обединеното кралство, Нидерландия и Германия, който да осъществява връзката между главните източници и пазарите на Северозападна Европа.

7.18.

Връзка между Североизточна Германия (района на Берлин) и Северозападна Полша (района на Szczecin) с разклонение от Schmölln до Lubmin (DE, област Greifswald)

7.19.

Тръбопровод Cieszyn (PL)—Ostrava (CZ)

7.20.

Görlitz (DE)—Zgorzelec (PL): разширение и междусистемна връзка на мрежите за природен газ

7.21.

Разширение Bernau (DE)—Szczecin (PL)

7.22.

Връзка между съоръжения в Северно море или от съоръжения, изградени в близост до бреговете на Дания, до бреговите съоръжения на Обединеното кралство.

7.23.

Увеличаване на транспортиращия капацитет между Франция и Италия

7.24.

Прибалтийски междусистемен газопровод между мрежите на Дания—Германия—Швеция

7.25.

Winksele (BE) смесителна станция на оста север—юг

7.26.

Модернизиране на мощностите Zeebrugge (BE)—Eynatten (BE)

7.27.

Модернизиране на мощностите по оста запад—изток: Zelzate (BE)—Zeebrugge (BE)

7.28.

Изграждане на газопровод, който да свързва Дания и Нидерландия и да обединява съществуващите производствени съоръжения в Северно море

8.   Изграждане на съоръжения за прием на втечнен природен газ (ВПГ) и съхранение на природен газ

8.1.

ВПГ при Le Verdon-sur-mer (FR, нов терминал) и газопровод до хранилището в Lussagnet (FR)

8.2.

ВПГ при Fos-sur-mer (FR)

8.3.

ВПГ при Huelva (ES), разширение на съществуващ терминал

8.4.

ВПГ при Cartagena (ES), разширение на съществуващ терминал

8.5.

ВПГ при Galicia (ES), нов терминал

8.6.

ВПГ при Bilbao (ES), нов терминал

8.7.

ВПГ в района на Valencia (ES), нов терминал

8.8.

ВПГ в Barcelona (ES), разширение на съществуващ терминал

8.9.

ВПГ в Sines (PT), нов терминал

8.10.

ВПГ в Revithoussa (EL), разширение на съществуващ терминал

8.11.

ВПГ на Северноадриатическото крайбрежие (Италия)

8.12.

ВПГ в Северноадриатическо море (Италия)

8.13.

ВПГ на Южноадриатическото крайбрежие (Италия)

8.14.

ВПГ на Йонийското крайбрежие (Италия)

8.15.

ВПГ на Тиренското крайбрежие (Италия)

8.16.

ВПГ на Лигурското крайбрежие (Италия)

8.17.

ВПГ при Zeebrugge (Белгия, втори етап на разширение на капацитета)

8.18.

ВПГ на остров Grain, Kent (UK)

8.19.

Изграждане на втори терминал за ВПГ в континентална Гърция

8.20.

Изграждане на подземно хранилище за газ в Ирландия

8.21.

Хранилище в South Kavala (EL), преустройство на изчерпано находище на природен газ извън сушата.

8.22.

Хранилище в Lussagnet (FR), разширение на съществуващ обект

8.23.

Хранилище в Pecorade (FR), преустройство на изчерпано нефтено находище

8.24.

Хранилище в района на Alsace (FR), разработка на солни падини

8.25.

Хранилище в района на Centre (FR), разработка на водно ниво

8.26.

Хранилище по оста север—юг на Испания (нови обекти) в Cantabria, Aragon, Castilla y León, Castilla—La Mancha и Andalucia

8.27.

Хранилище по средиземноморската ос на Испания (нови обекти) в Catalonia, Valencia и Murcia

8.28.

Хранилище в Carriço (PT), нов обект

8.29.

Хранилище в Loenhout (BE), разширение на съществуващ обект

8.30.

Хранилище в Stenlille (DK) и Lille Torup (DK), разширение на съществуващи обекти

8.31.

Хранилище при Tónder (DK), нов обект

8.32.

Хранилище при Puchkirchen (AT), разширение на съществуващ обект, в това число тръбопровод до системата Penta West близо до Andorf (AT)

8.33.

Хранилище при Baumgarten (AT), нов обект

8.34.

Хранилище при Haidach (AT), нов обект, в това число тръбопровод до eвропейската газопреносна мрежа

8.35.

Изграждане на подземни хранилища за газ в Италия

8.36.

Хранилище във Wierzchowice (PL), разширение на съществуващ обект

8.37.

Хранилище в Kossakowo (PL), разработване на подземно хранилище

8.38.

Газопровод Малта (MT)—Sicily (IT)

8.39.

Хранилище в Литва (нов обект)

9.   Изграждане на мощности за пренос на природен газ (газоснабдителни тръбопроводи)

9.1.

Създаване и изграждане на връзки в северната газопреносна мрежа: Норвегия—Дания—Германия—Швеция—Финландия—Русия—Прибалтийски страни—Полша

9.2.

Газопровод в Средния север: Норвегия, Швеция, Финландия

9.3.

Северноевропейски газопровод: Русия, Прибалтийски страни, Германия

9.4.

Газопровод от Русия до Германия през Латвия, Литва и Полша, в това число изграждане на подземно хранилище за газ в Латвия (проект Amber)

9.5.

Газопровод Финландия—Естония

9.6.

Нови газопроводи от Алжир до Испания и Франция и свързаното с това увеличение на капацитета на вътрешните мрежи в съответните страни

9.7.

Увеличение на преносния капацитет на газопровода Алжир—Мароко—Испания (до Cόrdoba)

9.8.

Газопровод Cόrdoba (ES)—Ciudad Real (ES)

9.9.

Газопровод Ciudad Real (ES)—Madrid (ES)

9.10.

Газопровод Ciudad Real (ES)—Средиземноморско крайбрежие (ES)

9.11.

Разклонения в Castilla—La Mancha (ES)

9.12.

Разширение до Северозападна Испания

9.13.

Подводен газопровод Алжир—Испания и газопроводи за свързване със системата на Франция

9.14.

Увеличаване на преносния капацитет от руски източници до Европейския съюз през Украйна, Словакия и Чешката република

9.15.

Увеличаване на преносния капацитет от руски източници до Европейския съюз през Беларус и Полша

9.16.

Газопровод за природен газ Yamal—Европа II

9.17.

Газопровод Yagal Sud (между газопровода STEGAL, водещ до триъгълника Германия, Франция, Швейцария)

9.18.

Източен газопровод SUDAL (между газопровода MIDAL близо до Heppenheim до връзката Burghausen с газопровода PENTA в Австрия)

9.19.

Увеличаване на транспортния капацитет на газопровода STEGAL за транспортиране на допълнително количество газ от чешко-германската граница и от полско-германската граница през Германия до други държави-членки

9.20.

Газопроводи от либийски източници до Италия

9.21.

Газопроводи от източници в страните около Каспийско море до Европейския съюз

9.22.

Газопровод Гърция—Турция

9.23.

Увеличаване на транспортния капацитет от руски източници до Гърция и други балкански страни през Украйна, Молдова, Румъния и България

9.24.

Газопровод St. Zagora (BG)—Ihtiman (BG)

9.25.

Трансадриатически газопровод—газопровод за пренос на природен газ, внос от района на Каспийско море, Русия или Близкия изток, свързващ Италия и енергийните пазари в Югоизточна Европа

9.26.

Междусистемни газопроводи между германските, чешките, австрийските и италианските газови мрежи

9.27.

Газопроводи от руски източници до Италия през Украйна, Словакия, Унгария и Словения.

9.28.

Увеличаване на преносния капацитет на газопровода TENP, с начало Нидерландия и преминаващ през Германия до Италия

9.29.

Газопровод Taisnieres (FR)—Oltingue (CH)

9.30.

Газопровод от Дания до Полша, с възможно преминаване през Швеция

9.31.

Газопровод Nybro (DK)—Dragør (DK), в това число свързващ газопровод до хранилището при Stenlille (DK)

9.32.

Газопреносна мрежа от източници около Баренцово море към Европейския съюз през Швеция и Финландия

9.33.

Газопровод от находището Corrib field (IE), извън сушата

9.34.

Газопроводи от алжирски източници до Италия през Сардиния с разклонение до Корсика

9.35.

Газопреносна мрежа от източници в Средния Изток до Европейския съюз

9.36.

Газопровод от Норвегия до Обединеното кралство

9.37.

Връзка Pécs (HU)—Хърватска

9.38.

Връзка Szeged (HU)—Oradea (RO)

9.39.

Връзка Vecsés (HU)—Словакия

9.40.

Увеличаване на капацитета Beregdaróc (HU)—Украйна

10.   Действия за подобряване функционирането на взаимосвързаните газопреносни мрежи в рамките на вътрешния пазар

(Към момента няма определени спецификации)


Top