32005L0055

ДИРЕКТИВА 2005/55/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 28 септември 2005 година

за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерките, които трябва да се предприемат срещу емисиите на газообразни и механични замърсители от дизелови двигатели, използвани в превозните средства, и емисиите на газообразни замърсители от бензинови двигатели, зареждани с гориво от природен газ или втечнен нефтен газ, използвани в превозните средства

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 95 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (2),

като имат предвид, че:

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Определения

За целите на настоящата директива се използват следните определения:

Член 2

Задължения на държавите-членки

1.   За типовете дизелови или бензинови двигатели и типовете превозни средства, задвижвани с дизелови или бензинови двигатели, когато не се спазват изискванията, определени в приложения от I до VIII, и по-специално когато емисиите на газообразни и механични замърсители и непрозрачността на дима от двигателя не отговарят на пределните стойности, определени в ред А на таблиците в раздел 6.2.1 на приложение I, държавите-членки:

2.   С изключение когато превозните средства и двигателите са предназначени за износ за трети страни или за резервни двигатели за използваните превозни средства, когато изискванията, определени в приложения от I до VIII, не се спазват, и по-специално когато емисиите на газообразни и механични замърсители и димната непрозрачност от двигателя не съответстват на пределните стойности, посочени в ред А на таблиците в раздел 6.2.1 от приложение I, държавите-членки:

3.   Без да се накърняват разпоредбите на параграфи 1 и 2, считано от 1 октомври 2003 г. и с изключение на случаите, когато превозните средства и двигателите са предназначени за износ за трети страни или за резервни двигатели на експлоатираните превозни средства, за дадени типове бензинови двигатели и типове превозни средства, задвижвани с бензинов двигател, които не отговарят на изискванията, определени в приложения от I до VIII, държавите-членки:

4.   Когато са изпълнени изискванията по приложения от I до VIII и по членове 3 и 4, и по-конкретно когато по отношение на емисиите на газообразните и механичните замърсители и димната непрозрачност от двигателя, те отговарят на пределните стойности, определени в ред „Б1“ или ред „Б2“, или на допустимите стойности посочени в ред „В“ на таблиците в раздел 6.2.1 от приложение I по причините, свързани с газообразните и механичните замърсители и димната непрозрачност от двигателя, никоя държава-членка не може:

5.   Считано от 1 октомври 2005 г., за типовете дизелови или бензинови двигатели и типовете превозни средства, задвижвани с дизелови или бензинови двигатели, които не отговарят на изискванията определени в приложения от I до VIII и на членове 3 и 4, и по-специално когато емисиите на газообразни и механични замърсители и непрозрачността на дима от двигателя не отговарят на пределните стойности, определени в ред „Б1“ на таблиците в раздел 6.2.1 от приложение I, държавите-членки:

6.   Считано от 1 октомври 2006 г. и освен когато превозните средства и двигателите са предназначени за износ за трети страни или за резервни двигатели на експлоатираните превозни средства, когато изискванията, определенив приложения от I до VIII и в членове 3 и 4 не се спазват, и по-специално когато емисиите на газообразни и механичните замърсители и димната непрозрачност от двигателя не съответстват на пределните стойности, посочени в ред „Б1“ на таблиците в раздел 6.2.1 на приложение I, държавите-членки:

7.   Считано от 1 октомври 2008 г., за типовете дизелови или бензинови двигатели и типовете превозни средства, задвижвани с дизелови или бензинови двигатели, които не отговарят на изискванията определени в приложения от I до VIII и на членове 3 и 4, и по-специално когато емисиите на газообразни и механични замърсители и непрозрачността на дима от двигателя не отговарят на пределните стойности, определени в ред „Б2“ на таблиците в раздел 6.2.1 на приложение I, държавите-членки:

8.   Считано от 1 октомври 2009 г. и освен когато превозните средства и двигателите са предназначени за износ за трети страни или за резервни двигатели на експлоатираните превозни средства, когато изискванията, определени в приложения от I до VIII и в членове 3 и 4 не се спазват, и по-специално когато емисиите на газообразни и механични замърсители и димната непрозрачност от двигателя не съответстват на пределните стойности, посочени в ред „Б2“ на таблиците в раздел 6.2.1 от приложение I, държавите-членки:

9.   Съгласно параграф 4, двигател, който отговаря на изискванията, определени в приложения от I до VIII, и по-специално отговаря на пределните стойности, посочени в ред „В“ на таблиците в раздел 6.2.1 на приложение I, се смята че отговаря на изискванията определени в параграфи 1, 2 и 3.

Съгласно параграф 4 двигател, който отговаря на изискванията, определени в приложения от I до VIII и на членове 3 и 4, и по-специално отговаря на пределните стойности, посочени в ред „В“ на таблиците в раздел 6.2.1 на приложение I, се смята, че отговаря на изискванията определени в параграфи от 1 до 3 и от 5 до 8.

10.   За дизеловите или бензинови двигатели, които трябва да отговарят на пределните стойности, посочени в раздел 6.2.1 на приложение I, съгласно системата за типово одобрение се прилага следното:

При всички произволно избрани състояния на натоварване, принадлежащи към определена зона на контрол и с изключение на определени работни условия на двигателя, които не са предмет на такава разпоредба, пробите от емисии, които се събират в кратки срокове, колкото 30 секунди, не надвишават с повече от 100 % пределните стойности в редове „Б2“ и „В“ на таблиците в раздел 6.2.1 на приложение I. За зоната на контрол, спрямо която се прилага процентът, който не трябва да се надвишава, се определят изключените работни състояния на двигателя и останалите необходими условия в съответствие с процедурата, определена в член 7, параграф 1.

Член 3

Издръжливост на системите за контрол на емисиите

1.   Считано от 1 октомври 2005 г. за новите типови одобрения и от 1 октомври 2006 г. за всички типови одобрения, производителят доказва дали дизеловият или бензинов двигател, типово одобрени съгласно пределните стойности, посочен в ред „Б1“ или ред „Б2“ или ред „В“ на таблиците в раздел 6.2.1 на приложение I, отговарят на пределните стойности за срока на експлоатация от:

Считано от 1 октомври 2005 г. за новите типове и от 1 октомври 2006 г., за всички типове, типовите одобрения, издавани за превозните средства ще изискват също така потвърждение за правилната работа на устройствата за контролиране на емисиите през нормалния срок на експлоатация на превозното средство при нормални условия на експлоатация (съответствие на експлоатираните превозни средства, които са правилно поддържани и експлоатирани).

2.   Мерките за прилагане на параграф 1 се приемат най-късно до 28 декември 2005 г.

Член 4

Бордови диагностични системи

1.   Считано от 1 октомври 2005 г. за новите типови одобрения на превозни средства и от 1 октомври 2006 г. за всички типови одобрения, дизелов двигател, типово одобрен за пределните стойности посочени в ред „Б1“ или ред „В“ на таблиците в раздел 6.2.1 на приложение I, или превозно средство, задвижвано с такъв двигател, се оборудват с бордова диагностична система (БДС), която сигнализира водача за наличието на повреда, ако пределната стойност на БДС, определена в ред „Б1“ или в ред „В“ на таблицата в параграф 3 се надвишава.

При системите за последващо третиране на отработилите газове, БДС може да следи за съществени функционални повреди във всяко от следните:

2.   Считано от 1 октомври 2008 г. за новите типови одобрения и от 1 октомври 2009 г. за всички типови одобрения, дизелов или бензинов двигател, типово одобрен за пределните стойности посочени в ред „Б2“ или ред „В“ на таблиците в раздел 6.2.1 на приложение I, или превозно средство, задвижвано с такъв двигател, се оборудват с БДС, която сигнализира водача за наличието на повреда, ако пределната стойност на БДС, определена в ред „Б2“ или ред „В“ на таблицата в параграф 3 се надвишава.

БДС също така включва интерфейс между електронното контролно устройство на двигателя (ЕКУД) и всички други електрически или електронни системи на двигателя или превозното средство, които осигуряват данни за, или получават данни от ЕКУД и които засягат правилното функциониране на системата за контролиране на емисиите, като интерфейса между ЕКУД и дадено предавателно електронно контролно устройство.

3.   Пределните стойности на БДС са, както следва:

4.   За извършване на изпитвания, диагностика, обслужване и ремонт трябва да се предоставя цялостен и унифициран достъп до информацията от БДС, съгласно съответните разпоредби на Директива 70/220/ЕИО и разпоредбите, които се отнасят до резервните компоненти, които гарантират съвместимостта с БДС.

5.   Мерките за прилагане на параграфи 1, 2 и 3 се приемат най-късно до 28 декември 2005 г.

Член 5

Системи за контрол на емисиите при използването на краткотрайно действащи реактиви

При определяне мерките, необходими за прилагане на член 4, съгласно член 7, параграф 1, Комисията, при необходимост, включва технически мерки, за да минимизира риска от системите за контрол на емисиите, които използват краткотрайно действащи реактиви, които се използват неподходящо. В допълнение, и когато се налага, се предприемат мерки, за да се гарантират емисиите от амоняк в резултат от краткотрайно действащите реактиви, да се минимизират.

Член 6

Данъчни стимули

1.   Държавите-членки могат да предвиждат данъчни стимули единствено по отношение на превозните средства, които отговарят на изискванията на настоящата директива. Тези стимули трябва да отговарят на изискванията на Договора, както и на параграф 2 или на параграф 3 от настоящия член.

2.   Стимулите се прилагат по отношение на всички нови превозни средства, предлагани за продажба на пазара на държавата-членка, които предварително отговарят на пределните стойности, определени в ред „Б1“ или „Б2“ на таблиците в раздел 6.2.1 на приложение I.

Те се прекратяват от момента на задължителното прилагане на пределните стойности по ред „Б1“, съгласно член 2, параграф 6, или от задължителното прилагане на пределните стойности по ред „Б2“, съгласно член 2, параграф 8.

3.   Стимулите се прилагат за всички нови превозни средства, предлагани за продажба на пазара на държавата-членка, които отговарят на допустимите пределни стойности, определени в ред „В“ на таблиците в раздел 6.2.1 на приложение I.

4.   За всеки тип превозно средство, в допълнение на условията, посочени в параграф 1, стимулите не надвишават допълнителните разходи за техническите решения, въведени да осигурят съответствие с пределните стойности, определени в ред „Б1“ или ред „Б2“ или с допустимите пределни стойности, определени в ред „В“ на таблиците в раздел 6.2.1 на приложение I и за инсталирането им на превозното средство.

5.   Държавите-членки уведомяват Комисията, достатъчно време преди прилагането на плановете за въвеждане или изменение на данъчните стимули, определени в настоящия член, за да може тя да представи своите становища.

Член 7

Мерки за прилагане и за изменения и допълнения

1.   Мерките, необходими за прилагане на член 2, параграф 10, членове 3 и 4 от настоящата директива, се приемат от Комисията с помощта на комитета, създаден по силата на член 13, параграф 1 от Директива 70/156/ЕИО, съгласно процедурата, посочена в член 13, параграф 3 от същата директива.

2.   Измененията и допълненията към настоящата директива, необходими за адаптиране към научния и технически прогрес, се приемат от Комисията с помощта на Комитета, създаден по силата на член 13, параграф 1 от Директива 70/156/ЕИО, съгласно процедурата, посочена в член 13, параграф 3 от същата директива.

Член 8

Прегледи и отчети

1.   Комисията преглежда необходимостта от въвеждането на нови ограничения на емисиите за превозните средства и двигателите с голямо натоварване по отношение на замърсителите, които все още остават неуредени. Прегледът се основава на по-широко въвеждане на пазара на нови алтернативни горива и на въвеждането на нови системи за контрол на отработилите емисии, които използват добавки, за да отговарят на бъдещите стандарти, определени в настоящата директива. При необходимост, Комисията представя предложение пред Европейския парламент и пред Съвета.

2.   Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета законодателни предложения за бъдещите ограничения на No x и за механичните емисии от превозни средства с голямо натоварване.

При необходимост, тя проучва нуждата за определяне на допълнителни ограничения за нивата и размера на механичните замърсители и след това ги включва в предложенията си.

3.   Комисията представя пред Европейския парламент и пред Съвета отчет за постигнатото в преговорите за Хармонизиране на глобалния митнически цикъл (ХГМЦ).

4.   Комисията представя пред Европейския парламент и пред Съвета отчет за изискванията за работата на бордовата измервателна система (БИС). Въз основа на този отчет, Комисията, когато е необходимо, представя предложение за мерките, които съдържат техническите спецификации и съответните приложения, за осигуряване типовото одобрение на БДС, които осигуряват най-малко еднакви нива на контрол на БДС, и които да са приложими към тях.

Член 9

Въвеждане

1.   Държавите-членки приемат и публикуват не по-късно от 9 ноември 2006 г. необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива. Когато се забави приемането на мерките за прилагане, посочени в член 7, след 28 декември 2005 г., държавите-членки се съобразяват с изпълнението на това задължение до датата на въвеждане, определена в директивата, която съдържа тези мерки за въвеждане. Те незабавно информират Комисията за текстовете на тези разпоредби, както и таблица на съответствието между разпоредбите и настоящата директива.

Те предоставят тези разпоредби от 9 ноември 2006 г. или, когато приемането на мерките за прилагане, посочени в член 7, се забави след 28 декември 2005 г., от датата на въвеждане, посочена в директивата, съдържаща тези мерки за прилагане.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Те също съдържат декларация, че позоваванията на действащите законови, подзаконови и административни разпоредби към директивите, отменени с настоящата директива, се тълкуват, като позовавания на настоящата директива. Условията и редът на позоваване и как декларацията се формулира, се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки уведомяват Комисията за текста на основните разпоредби от вътрешното законодателство, което те приемат в областта, регулирана от настоящата директива.

Член 10

Отмяна

Считано от 9 ноември 2006 г. директивите, изброени в приложение IХ, част А, се отменят без да се отменят задълженията на държавите-членки относно времевите ограничения за въвеждане във вътрешното законодателство и прилагането на директивите определени в приложение IХ, част Б.

Позоваванията на отменените директиви се разглеждат, като позовавания на настоящата директива и се тълкуват според таблицата на съответствието в приложение Х.

Член 11

Влизане в сила

Настоящата директива влиза сила на двадесетия 20-я ден след датата на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 12

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

(1)  ОВ С 108, 30.4.2004 г., стр. 32.

(2)  Становище на Европейския парламент от 9 март 2004 г. (ОВ С 102 Е, 28.4.2004 г., стр. 272) и Решение на Съвета от 19 септември 2005 г.

(3)  ОВ L 36, 9.2.1988 г., стр. 33. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 2003 г.

(4)  ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2005/49/ЕО на Комисията (ОВ L 194, 26.7.2005 г., стр. 12).

(5)  ОВ L 295, 25.10.1991 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 44, 16.2.2000 г., стр. 1.

(7)  ОВ L 107, 18.4.2001 г., стр. 10.

(8)  ОВ L 76, 6.4.1970 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2003/76/ЕО на Комисията (ОВ L 206, 15.8.2003 г., стр. 29).

(9)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ОБХВАТ, ОПРЕДЕЛЕНИЯ И СЪКРАЩЕНИЯ, ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕО, СПЕЦИФИКАЦИИ И ИЗПИТВАНИЯ И СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

1.   ОБХВАТ

Настоящата директива се отнася до газообразните и механичните замърсители от всички моторни превозни средства с дизелови двигатели и до газообразните замърсители от всички моторни превозни средства, оборудвани с бензинови двигатели, захранвани с природен газ или втечнен нефтен газ (LPG) и до двигателите с дизелово и бензиново запалване, определени в член 1, с изключение на тези превозни средства от категория N1, N2 и M2, за които е издадено типово одобрение, съгласно Директива 70/220/ЕИО на Съвета от 20 март 1970 г. отнасящо се до сближаване законодателствата на държавите-членки, по отношение на мерките, които предстоят да се предприемат срещу замърсителите на въздуха от емисиите на моторните превозни средства (1).

2.   ОПРЕДЕЛЕНИЯ И СЪКРАЩЕНИЯ

За целите на настоящата директива:

2.1.   „изпитателен цикъл“ означава поредица от изпитвателни точки, всяка от която има определена скорост и момент на въртене, които се следват от двигателя при устойчиво състояние (ESC) или от преходни работни условия (изпитания ETC, ELR);

2.2.   „одобрение на двигател (семейство двигатели)“ означава одобряването на тип двигател (семейство двигатели) по отношение на нивото на емисиите на газообразни и механични замърсители;

2.3.   „дизелов двигател“ означава двигател, който работи на принципа на компресорното запалване;

2.4.   „бензинов двигател“ означава двигател, който се зарежда с природен газ (NG) или с втечнен нефтен газ (LPG);

2.5.   „тип двигател“ означава категория двигатели, които не се различават по такива съществени признаци, като спецификациите на двигателя, определени в приложение II към настоящата директива;

2.6.   „семейство двигатели“ означава групираните от производителя двигатели, които по своя проект, определен в приложение II, допълнение 2 към настоящата директива, притежават сходни характеристики за отработилите емисии; всички членове на семейството трябва да отговарят на приложимите пределни стойности за емисиите;

2.7.   „изходен двигател“ означава двигател, подбран измежду семейство двигатели по начин, при който емисионните му характеристики са представителни за това семейство двигатели;

2.8.   „газообразни замърсители“ означава въглероден окис, въглеводороди (с предполагаемо съотношение от CH1,85 за дизелови двигатели, CH2,525 за LPG и CH2,93 за NG (NMHC) и производната молекула CH3O0,5 (за дизелови двигатели, зареждани с етил), метан (с предполагаемо съотношение от CH4 за NG) и азотните оксиди, като последният назован се изразява, като равностойност на азотен двуокис (NO2);

2.9.   „механични замърсители“ означава всеки материал, който се събира върху определен филтриращ материал след разреждане на отработилите газове с чист филтриран въздух, така че температурата да не надвишава 325 К (52 °С);

2.10.   „дим“ означава свободни частици в потока на отработилите газове на дизеловия двигател, които поглъщат, отразяват или пречупват светлината;

2.11.   „ефективна мощност“ означава мощността в kW на ЕО, достигана на стенда за изпитване на края на коляновия вал, или на негов еквивалент, измерена в съответствие с метода на ЕО за измерване на мощност, както е определено в Директива 80/1269/ЕИО на Съвета от 16 декември 1980 г. за сближаване законодателствата на държавите-членки относно мощността на двигателите на моторните превозни средства (2);

2.12.   „заявена максимална мощност (Pmax)“ означава максималната мощността в kW на ЕО (ефективна мощност), както е заявена от производителя в заявлението му за типово одобрение;

2.13.   „процентно натоварване“ означава част от максимално наличния момент на въртене при зададени честоти на въртене на коляновия вал;

2.14.   „изпитване ESC“ означава изпитвателен цикъл, който се състои от 13 режима на устойчиво състояние, които се прилагат в съответствие с раздел 6.2 от настоящото приложение;

2.15.   „изпитване ELR“ означава изпитвателен цикъл, който се състои от поредица от стъпки на натоварване при постоянна честота на въртене на коляновия вал, които се прилагат в съответствие с раздел 6.2 от настоящото приложение;

2.16.   „изпитване ETC“ означава изпитвателен цикъл, който се състои от 1 800 преходни секунда по секунда режима, които се прилагат в съответствие с раздел 6.2 от настоящото приложение;

2.17.   „обхват на работната честота на въртене на коляновия вал“ означава диапазона на честотата на въртене на коляновия вал на двигателя, най-често използван при експлоатацията на двигателя при полеви условия, който лежи между най-ниските и най-високите честоти, определени в приложение III от настоящата директива.

2.18.   „ниска честота на въртене на коляновия вал (n lo )“ означава най-ниската честота на въртене на коляновия вал, при която се постига 50 % от заявената максимална мощност;

2.19.   „висока честота на въртене на коляновия вал (n hi )“ означава най-високата честота на въртене на коляновия вал, при която се постига 70 % от заявената максимална мощност;

2.20.   „скорости A, B и C на въртене на коляновия вал“ означава изпитвателната честота на въртене на коляновия вал в обхвата на работните честоти на въртене на коляновия вал, която се използва за провеждане на изпитване ELR и изпитване ETC, определени в приложение III, допълнение 1 към настоящата директива;

2.21.   „зона на контрол“ означава зоната между честотите „А“ и „В“ на двигателя и между 25 % и 100 % от натоварването;

2.22.   „нормативно определена скорост (n ref )“ означава 100 % от стойността на честотите, използвани за създаване на произволни относителните стойности на скоростта на изпитването ETC, определени в приложение III, допълнение 1 към настоящата директива;

2.23.   „димомер“ означава инструмент, предназначен да измерва непрозрачността на димни частици посредством принципа на екстинкцията;

2.24.   „гама на NG“ означава една от гамите на H или L, според определението в европейския стандарт EN 437, датиран от ноември 1993 г.;

2.25.   „самоадаптиране е“ означава всяко двигателно устройство, което позволява да се запазва константно съотношението въздух/гориво;

2.26.   „преградуиране“ означава фина настройка на NG двигателя, за да се осигури същата работа (мощност, разход на гориво) с друг асортимент природен газ;

2.27.   „индексът Воб (долно Wl; или горно Wu)“ означава отношението на съответстващата стойност на калоричност на дадена газ за единица обем и квадратния корен на относителната му плътност при еднакви нормативно определени условия:

2.28.   „фактор на изместване λ (S λ )“ означава израз, който описва необходимата гъвкавост на системата за управление на двигателя по отношение промяна в коефициента на излишния въздух λ, ако двигателят се захранва с бензинов състав, различен от чист метан (виж приложение VII за изчисляване на Sλ);

„устройство за управление“ означава устройство, което измерва, разпознава или реагира експлоатационните променливи (например скоростта на превозното средство, честотата на въртене на коляновия вал, трансмисионната предавка, температурата, разреждането в колектора или всеки друг параметър) с цел активиране, модулиране, забавяне или дезактивиране на функционирането на всеки компонент на системата за контрол на емисиите, който намалява ефективността на системата за контрол на емисиите при условията, които основателно могат да се очаква да се появят при нормалната работа и експлоатация на превозното средство, освен когато употребата на такова устройство е фактически включено в приложимите изпитвателни процедури за сертифициране на емисиите.

Фигура 1

Специфични дефиниции на изпитвателните цикли

2.30.   „спомагателно устройство за управление“ означава система, функция или стратегия за управление, инсталирани на двигател или превозно средство, използвани за предпазване на двигателя и/или неговото спомагателно оборудване от експлоатационните условия, които могат да причинят повреди или дефекти, или които се използват за да улеснят запалването на двигателя. Спомагателното устройство за управление може също така да бъде и стратегия или мярка, която задоволително доказва, че не представлява устройство за управление;

2.31.   „ирационална стратегия за контрол на емисиите“ означава всяка стратегия или мярка, която когато превозното средство се ползва при обичайните условия на експлоатация, намалява действието на системата за контрол на емисиите до ниво под очакваното на приложимите процедури за изпитване на емисиите.

2.32.   Символи и съкращения

2.32.1.   Символи на параметрите на изпитванията

2.32.2.   Символи на химическия състав

2.32.3.   Съкращения

3.   ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ

3.1.   Заявление за типово одобрение на ЕО за тип двигател или семейство двигатели като отделна техническа единица

3.1.1.   Заявлението за одобрение на тип двигател или семейство двигатели по отношение на нивото на емисиите на газообразни и механични замърсители, за дизеловите двигатели, и по отношение на нивото на емисиите на газообразни замърсители, за бензиновите двигатели, се подава от производителя на двигателя или от надлежно упълномощен представител.

3.1.2.   То се придружава от долуспоменатите документи в три екземпляра и от следните данни:

3.1.2.1.   Описание на типа двигател или семейство двигатели, когато е възможно, което съдържа данните посочени в приложение II към настоящата директива, които отговарят на изискванията на членове 3 и 4 от Директива 70/156/ЕИО от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателството на държавите-членки относно типовото одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета (3).

3.1.3.   Двигател, който съответства на характеристиките за „тип двигател“, описани в приложение II, се представя на техническата служба, отговорна за извършване на изпитванията за одобрение, определени в раздел 6.

3.2.   Заявление за типово одобрение на ЕО за тип превозно средство по отношение на неговия двигател

3.2.1.   Заявлението за одобрение на превозно средство по отношение на емисиите на газообразни и механични замърсители от неговия дизелов двигател или семейство двигатели, и по отношение на нивото на емисиите на газообразни замърсители от неговия бензинов двигател или семейство двигатели, се подава от производителя на превозното средство или от надлежно упълномощен представител.

3.2.2.   То се придружава от долуспоменатите документи в три екземпляра и от следните данни:

3.2.2.1.   Описание на типа превозно средство, на частите на превозното средство, свързани с двигателя и типа двигател или семейство двигатели, когато е възможно, което съдържа данните посочени в приложение II, заедно с документацията, необходима за прилагане на член 3 от Директива 70/156/ЕИО.

3.3.   Заявление за типово одобрение на ЕО за тип превозно средство с одобрен двигател

3.3.1.   Заявлението за одобрение на превозно средство по отношение на емисиите на газообразни и механични замърсители от неговия одобрен дизелов двигател или семейство двигатели, и по отношение на нивото на емисиите на газообразни замърсители от неговия бензинов двигател или семейство двигатели, се подава от производителя на превозното средство или от надлежно упълномощен представител.

3.3.2.   То се придружава от долуспоменатите документи в три екземпляра и от следните данни:

3.3.2.1.   Описание на типа превозно средство и на частите на превозното средство, свързани с двигателя, което съдържа данните посочени в приложение II, когато е възможно, и екземпляр на сертификата за типово одобрение на ЕО (приложение VI) за двигателя или семейството двигатели, ако има такъв, като отделна техническа единица, която е монтирана на типа превозно средство, заедно с документацията, необходима за прилагане на член 3 от Директива 70/156/ЕИО.

4.   ИЗДАВАНЕ НА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕО

4.1.   Издаване на типово одобрение на ЕО за универсално гориво

Типово одобрение на ЕО за универсално гориво се издава при следните условия.

4.1.1.   При дизелово гориво, изходният двигател отговаря на изискванията на настоящата директива за еталонното гориво, определени в приложение IV.

4.1.2.   При природен газ, изходният двигател трябва да докаже способността си да се адаптира към всяка горивна смес, която може да се срещне на пазара. При природен газ, обикновено съществуват два типа горива, високо калорично гориво (Н-gas) и ниско калорично гориво (L-gas), но със значителна амплитуда във всяка от гамите; те значително се различават по своето калорично съдържание, изразено с индекса на Воб и с техния фактор на изместване λ (Sλ). Формулите за изчисляване и индекса Воб и Sλ са представени в раздели 2.27 и 2.28. Природните газове с фактор на изместване λ между 0,89 и 1,08 (0,89 ≤ Sλ ≤ 1,08) се приемат, че принадлежат към H-гамата, докато природните газове с фактор на изместване λ (Sλ) между 1,08 и 1,19 (1,08 ≤ Sλ ≤ 1,19) се приемат, че принадлежат към L-гамата. Сместа на еталонните горива отразява пределните вариации на Sλ.

Изходният двигател отговаря на изискванията на настоящата директива за еталонните горива G R (гориво 1) и G25 (гориво 2), както е определено в приложение IV, без никакво регулиране за зареждането с гориво между двете изпитвания. След смяна на горивото, обаче, се допуска един подготвителен пробег чрез един ЕТС цикъл, без снемане на замерванията. Изходният двигател се разработва преди изпитването, като се използва процедурата, определена в параграф 3 на допълнение 2 към приложение III.

4.1.2.1.   Производителят може да поиска двигателят да се изпитва с трето гориво (гориво 3), когато факторът на изместване λ (Sλ) е между 0.89 (т.е. по-ниската гама G R ) и 1.19 (т.е. горната гама на G25), ако например гориво 3 се пусне на пазара. Резултатите от това изпитване могат да послужат за основа за оценяване на съответствието на производството.

4.1.3.   При двигател, зареждан с природен газ, който може сам да се регулира спрямо гамата на Н-gas, от една страна, и гамата на L-gas, от друга, и който преминава от гамата на Н-gas към гамата на L-gas посредством включването на превключвател, изходният двигател се изпитва със съответното еталонно гориво, както е посочено в Приложение IV за всяка гама, при всяко положение на превключвателя. Горивата са G R (гориво 1) и G23 (гориво 3), за Н-гамата от газове и G25 (гориво 2) и G23 (гориво 3) за L-гамата от газове. Изходният двигател отговаря на изискванията на настоящата директива за двете положения на превключвателя без никаква пренастройка за зареждането с гориво между двете изпитвания при всяко положение на превключвателя. След смяната на горивото, обаче, се допуска един подготвителен пробег чрез един ЕТС цикъл без снемане на замерванията. Изходният двигател се разработва преди изпитването, като се използва процедурата, определена в параграф 3 на допълнение 2 към приложение III.

4.1.3.1.   Производителят може да поиска двигателят да се изпитва с трето гориво G23 (гориво 3), когато факторът на изместване λ (Sλ) е между 0,89 (т.е. по-ниската гама G R ) и 1,19 (т.е. горната гама на G25), например когато гориво 3 се пусне на пазара. Резултатите от това изпитване могат да послужат за основа за оценяване на съответствието на производство.

4.1.4.   При двигатели, задвижвани с природен газ, за всеки замърсител коефициентът на резултатите от изследваните емисии „r“ се определя, както следва:

или

и

4.1.5.   При LPG, изходният двигател трябва да докаже способността си да се адаптира към всяка горивна смес, която може да се срещне на пазара. При LPG съществуват вариации в сместа С3/С4. Тези вариации са отразени в еталонните горива. Изходният двигател трябва да отговаря на изискванията към емисиите на еталонните горива „А“ и „Б“, както е посочено в приложение IV, без никаква пренастройка за зареждането с гориво между двете изпитвания. След смяната на горивото, обаче, се допуска един подготвителен пробег чрез един ЕТС цикъл без снемане на замерванията. Изходният двигател се разработва преди изпитването, като се използва процедурата, определена в параграф 3 на допълнение 2 към приложение III.

4.1.5.1.   Коефициентът на резултатите от изследваните емисии „r“ се определя, както следва:

4.2.   Издаване на типово одобрение на ЕО с ограничено действие в гамата на на горивото

Ограничено типово одобрение на ЕО в гамата на горивото се издава при следните условия:

4.2.1.   Одобрение за отработилите емисии от двигател, който работи с природен газ и предназначен за работа или в Н-gas гамата или в L-gas гамата.

Изходният двигател се изпитва за съответното еталонно гориво, както е посочено в приложение IV за съответната гама. Горивата са G R (гориво 1) и G23 (гориво 3), за Н-гамата от газове и G25 (гориво 2) и G23 (гориво 3) за L-гамата от газове. Изходният двигател отговаря на изискванията на настоящата директива без никаква пренастройка за зареждането с гориво между двете изпитвания. След смяната на горивото, обаче, се един подготвителен пробег ТС цикъл без снемане на замерванията. Изходният двигател се разработва преди изпитването, като се използва процедурата, определена в параграф 3 на допълнение 2 към приложение III.

4.2.1.1.   Производителят може да поиска двигателят да се изпитва с трето гориво, вместо с G23 (гориво 3), когато факторът на изместване λ (Sλ) е между 0,89 (т.е. по-ниската гама на G23) и 1,19 (т.е. горната гама на G25), например когато гориво 3 се пусне на пазара. Резултатите от това изпитване могат да послужат за основа за оценяване на съответствието на производството.

4.2.1.2.   Коефициентът на резултатите от изследваните емисии „r“ се определя, както следва:

или

и

4.2.1.3.   При доставяне при клиента, двигателят трябва да носи етикет (виж параграф 5.1.5), който показва за коя гама на газ е одобрен двигателя.

4.2.2.   Одобрение за отработилите емисии от двигателят, който работи с LPG и е предназначен за работа с една определена горивна смес

4.2.2.1.   Изходният двигател отговаря на изискванията за емисиите на еталонните горива G R и G25, на природен газ, или на еталонните горива „А“ и „Б“ за LPG, както са определени в приложение IV. Между изпитванията се допуска фина настройка на горивната система. Такава фина настройка се състои от преградуиране на базата данни за зареждане с гориво, без да се извършват никакви промени в основната стратегия за контрол или в основната структура на базата данни. При необходимост се допуска подмяната на части, които имат пряко отношение към количеството горивен дебит (като дюзата за впръскване на гориво).

4.2.2.2.   Производителят може да поиска двигателят да се изпитва с еталонните горива G25 и G23, в който случай типовото одобрение е единствено валидно съответно за газ от Н-гамата или L-гамата.

4.2.2.3.   При доставяне на клиента, двигателят трябва да носи етикет (виж параграф 5.1.5), който показва за коя газова смес е калибриран двигателя.

4.3.   Издаване на одобрение за отработилите емисии на член от семейството

4.3.1.   С изключение на случая, описан в параграф 4.3.2, действието на одобряване на изходен двигател се разширява, за да включва всички членове на семейството, без допълнително изпитване за състава на горивото в рамките на гамата, за която изходния двигател е одобрен (в случай на двигателите, описани в параграф 4.2.2) или за същата гама на горивата (в случай на двигателите, описани в параграф 4.1 или 4.2), за които изходния двигател е одобрен.

4.3.2.   Двигател за вторично изпитване

При подадено заявление за типово одобрение на двигател, или на превозно средство, по отношение на неговия двигател, този двигателят, който принадлежи към семейство двигатели, когато техническата служба определи, че по отношение на избрания изходен двигател, представеното заявление не представлява изцяло семейството двигател, определено в приложение I, допълнение 1, техническата служба също така може да избере да изпитва алтернативен и, при необходимост, допълнителен еталонен изпитвателен двигател.

4.4.   Сертификат за типово одобрение

Сертификатът, който съответства на образеца, посочен в приложение VI, се издава в доказателство на одобрението, посочено в раздели 3.1, 3.2 и 3.3.

5.   ОБОЗНАЧЕНИЯ ПО ДВИГАТЕЛЯ

5.1.   Двигателят, който е одобрен като техническа единица, трябва да носи следните обозначения:

5.1.1.   търговската марка или търговското име на производителя на двигателя;

5.1.2.   търговското описание на производителя;

5.1.3.   номерът на типовото одобрение на ЕО, предхождан от отличителната/ите буква/и или цифра/и на държавата, която издава типовото одобрение на ЕО (4);

5.1.4.   при двигатели, захранвани с природен газ, трябва да се постави една от следните маркировки, след номера за типово одобрение на ЕО:

5.1.5.   Етикетиране

Следните етикети се използват при двигателите, които се зареждат с NG и LPG гориво с типово одобрение с ограничено действие за гамата на горивото:

5.1.5.1.   Съдържание

Трябва да се предостави следната информация:

При параграф 4.2.1.3 етикетът указва:

„ЕДИНСТВЕНО ЗА ПОЛЗВАНЕ С ПРИРОДЕН ГАЗ „Н“-ГАМА“. Според случая „Н“ се замествас „L“.

При параграф 4.2.2.3 етикетът указва:

„ЕДИНСТВЕНО ЗА ПОЛЗВАНЕ С УКАЗАНИЕ ЗА ПРИРОДЕН ГАЗ…“ или „ЕДИНСТВЕНО ЗА ПОЛЗВАНЕ С УКАЗАНИЕ ЗА ВТЕЧНЕН НЕФТЕН ГАЗ…“, според случая. Всичката информация в съответния/те етикет/и по приложение IV се представя заедно с информацията за отделните компоненти и норми, определени от производителя на двигателя.

Буквите и цифрите са високи най-малко 4 mm.

Забележка:

Когато липсата на пространство ограничава поставянето на етикети, може да се използва опростен код. В такъв случай, на лицата, които си пълнят горивния резервоар или извършват поддръжка или ремонт на двигателя, или на спомагателните му части, както и на контролиращите органи, се осигуряват леснодостъпни разяснителни бележки, които съдържат всичката гореспомената информация. Мястото и съдържанието на тези разяснителни бележки се определят по договаряне между производителя и одобряващия орган.

5.1.5.2.   Свойства

Етикетите трябва да са трайни за срока на експлоатация на двигателя. Етикетите трябва да са ясно четливи и техните букви и цифри трябва да не могат да се изтриват. В допълнение, етикетите трябва да се поставят по устойчив за срока на експлоатация на двигателя начин, а премахването им е невъзможен без тяхното унищожаване или обезобразяване.

5.1.5.3.   Местоположение

Етикетите трябва да се прикачват към такава част на двигателя, която е необходима за нормалното функциониране на двигателя, и която обикновено не се подменя по време на срока на експлоатация на двигателя. В допълнение, тези етикети трябва да се разположат, така че да са лесно възприемани визуално от средностатистическия човек след като двигателя е оборудван с всички спомагателни устройства, необходими за функционирането на двигателя.

5.2.   В случай на заявление за типово одобрение на ЕО за тип превозно средство по отношение на неговия двигател маркировката, определена в раздел 5.1.5, също се поставя близо до отвора за пълнене с гориво.

5.3.   В случай на заявление за типово одобрение на ЕО за тип превозно средство с одобрен двигател маркировката, определена в раздел 5.1.5, също се поставя близко до отвора за пълнене с гориво.

6.   СПЕЦИФИКАЦИИ И ИЗПИТВАНИЯ

6.1.   Общо

6.1.1.   Оборудване за контрол на емисиите

6.1.1.1.   Компонентите, които могат да повлияят на емисиите на газообразни и механични замърсители от дизелови двигатели и емисиите на газообразните замърсители от бензинови двигатели, трябва да са така предназначени, проектирани, сглобени и монтирани, за да осигурят, двигателя, при обичайна експлоатация, да отговаря на изискванията на настоящата директива.

6.1.2.   Функции на оборудването за контрол на емисиите

6.1.2.1.   Забранено е използването на устройство за управление и/или ирационална стратегия за контрол на емисиите.

6.1.2.2.   Спомагателното устройство за управление може да се инсталиран на двигателя, или на превозното средство, при условие, че устройството:

6.1.2.3.   За двигателя се допуска контролно устройство, функция, система или мярка на двигателя, които функционират при условията, определени в раздел 6.1.2.4, и която водят до използването на различна или модифицирана стратегия за контрол на двигателя, в сравнение с тази, която обичайно се използва по време на приложимите цикъла емисионни изпитвания, ако при спазване изискванията на раздели 6.1.3 и/или 6.1.4, напълно се докаже, че мярката не намалява ефективността на системата за контрол на емисиите. При всички други случаи, тези устройства се считат за устройства за управление.

6.1.2.4.   По смисъла на точка 6.1.2.2., определените условия за експлоатация при устойчиво състояние и преходни състояния са:

6.1.3.   Специални изисквания за електронни системи за контрол на емисиите

6.1.3.1.   Изисквания към документацията

Производителят предоставя пакета документи, който дава достъп до основната конструкция на системата и средствата, посредством които контролира изходните променливи, независимо дали този контрол е директен или индиректен.

Документацията се предоставя на две части:

6.1.4.   За де се провери дали някой вариант или мярка представлява устройство за управление или нерационална стратегия за контрол на емисиите, в съответствие с определенията, представени в раздели 2.29 и 2.31, органът, одобряващ типа и/или техническата служба, може да изиска допълнително изпитване за проверка за NO x , като се използва ЕТС, което може да се извърши в комбинация с изпитването за типово одобрение, или с процедурите за проверяване на съответствието на производството.

6.1.4.1.   Като алтернатива на изискванията на допълнение 4 към приложение III, по време на изпитването за проверка на ЕТС, могат да се вземат проби на емисиите на NO x , като се използва неразреден отработил газ и се следват техническите предписания на ISO DIS 16183 от 15 октомври 2000 г.

6.1.4.2.   За де се провери дали някой вариант или мярка представлява устройство за управление или нерационална стратегия за контрол на емисиите, в съответствие с определенията, посочени в раздели 2.29 и 2.31, се приема допълнителен интервал от 10 % по отношение на съответната пределна норма на NO x .

6.1.5.   Преходни разпоредби за разширяване обхвата на одобрението на типа

6.1.5.1.   Настоящият раздел се прилага единствено за нови двигатели с компресорно запалване и нови превозни средства, задвижвани с двигатели с компресорно запалване, които са типово одобрени според изискванията на ред „А“ на таблиците в раздел 6.2.1.

6.1.5.2.   Като алтернатива на изискванията на раздели 6.1.3 и 6.1.4, производителят може да представи на техническата служба резултатите от изпитването за проверка на NO x , като се използва ЕТС, за двигател, който отговаря на характеристиките на изходния двигател, описани в приложение II, и като взима предвид изискванията на раздели 6.1.4.1 и 6.1.4.2. Също така, производителят представя писмена декларация, че двигателят не използва никакви устройства за управление или нерационални стратегии за контрол на емисиите, съгласно раздел 2 на настоящото приложение.

6.1.5.3.   Производителят също така предоставя писмена декларация, че резултатите от изпитването за проверка на NO x , както и декларацията за изходния двигател, посочени в раздел 6.1.4, са също приложими за всички типови двигатели в рамките на семейството двигатели, описани в приложение II.

6.2.   Спецификации относно емисиите на газообразни и механични замърсители и дим

За типовото одобрение по ред „А“ на таблиците в раздел 6.2.1, емисиите се определят с изпитванията ESC и ELR с конвенционални дизелови двигатели, включително тези, оборудвани със съоръжения за електронно впръскване на горивото, рециклиране на отработилите газове (EGR) и/или окислителни катализатори. Дизеловите двигатели, оборудвани със системи за последващо третиране на отработилите газове, включително с катализаторите NO x и /или уловители на механични частици, допълнително се подлагат на изпитването ЕТC.

За типовото одобрение по ред „Б1“ или „Б2“ или по ред „В“ на таблиците в раздел 6.2.1, емисиите се определят с изпитванията ESC, ELR и ЕТС.

За бензиновите двигатели, газообразните емисии се определят с изпитването ЕТС.

Процедурите за провеждане на изпитванията ESC и ELR са описани в приложение III, допълнение 1, а процедурата за ЕТС е описана в приложение III, допълнения 2 и 3.

Емисиите на газообразни и механични замърсители, при необходимост, и на дим, при необходимост, от двигателите, представени за изпитване, се измерват по описаните в приложение III, допълнение 4 методи. Приложение V описва препоръчителните аналитични системи за газообразните замърсители, препоръчителните системи за взимане на механични проби и препоръчителните системи за измерване на дим.

Техническата служба може да одобри други системи или анализатори, ако се установи, че те дават равностойни резултати за съответния изпитвателен цикъл. Определянето на равнозначността на системата се основава на изследването на съпоставимостта между 7 (или повече) двойки проби на разглежданата система и една от еталонните системи на настоящата директива. При механичните емисии, за еталонна система се признава единствено системата за разреждане на целия дебит. „Резултатите“ се отнасят до конкретната стойност на цикъла емисии. Изпитванията за съпоставимост се извършват в една и съща лаборатория, изпитвателна клетка и с един и същи двигател и е желателно да протичат едновременно. Критерият за еквивалентност се определя на ± 5 % средна съгласуваност на двойките проби. За въвеждане на нова система в директивата, определянето на еквивалентност се основава на изчисленията на повторяемост и възпроизводство, както е описано в ISO 5725.

6.2.1.   Пределни стойности

Специфичната маса на емисиите на въглероден окис, общата маса на въглеводородите, масата на азотните оксиди и на механичните частици, определени от изпитването ESC и непрозрачността на дима, определена от изпитването ELR не трябва да превишават стойностите, представени в таблица 1.

Таблица 1

Пределни стойности — изпитвания ESC и ELR

При дизеловите двигатели, които се подлагат на допълнително ЕТС изпитване, и специално за бензиновите двигатели специфичните маси на въглероден окис, на ненаситени въглеводороди, на метан (когато е приложимо), на азотните оксиди и на механичните частици (когато е приложимо), не трябва да превишават стойностите, представени в таблица 2.

Таблица 2

Пределни стойности — изпитвания EТC

6.2.2.   Измервания на въглеводорода на дизелови и бензинови двигатели

6.2.2.1.   Производителят може да реши да измерва общата маса на въглеводородите (ОМВ) с ЕТС изпитване, вместо да измерва масата на ненаситените въглеводороди. В такъв случай нормата на общата маса на въглеводородите е същата, като тази, показана в таблица 2 за общата маса на ненаситените въглеводороди.

6.2.3.   Специфични изисквания за дизелови двигатели

6.2.3.1.   Специфичната маса на азотните оксиди, измерена при произволните контролни точки в рамките на зоната на контрол на изпитване ESC, не трябва да надвишава с повече от 10 % стойностите, въведени от непосредствените изпитвателни режими (справка приложение III, допълнение 1, раздели 4.6.2 и 4.6.3).

6.2.3.2.   Стойността на дим при произволно честота на въртене на коляновия вал на ELR не трябва да надвишава най-високата стойност за дим на двете непосредствени изпитвания с повече от 20 %, или с повече от 5 % от пределната стойност, в зависимост, коя е по-високата стойност.

7.   ИНСТАЛИРАНЕ ВЪРХУ ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО

7.1.   Инсталирането на двигателя на превозното средство съответства на следните характеристики по отношение типовото одобрение на двигателя:

7.1.1.   вакуумът при входа не надвишава това, определено за типово одобрените двигатели в приложение VI;

7.1.2.   противоналягането на отработилите газове не надвишава това, определено за типово одобрените двигатели в приложение VI;

7.1.3.   обема на изпускателната системи не се отклонява с повече от 40 % от определеното за типово одобрените двигатели в приложение VI;

7.1.4.   мощността, консумирана за спомагателните устройства, необходими за функциониране на двигателя, не надвишава тази, определена за типово одобрените двигатели в приложение VI.

8.   СЕМЕЙСТВО ДВИГАТЕЛИ

8.1.   Параметри, определящи семейството двигатели

Семейството двигатели, определено от производителя на двигатели, може да се определи чрез неговите основни характеристики, които трябва да са еднакви за всички двигатели, принадлежащи към семейството. В определени случаи се допуска взаимодействие между повече параметри. Тези ефекти също трябва да се вземат предвид, за да се гарантира, че само двигателите със сходни характеристики на отработилите емисии са включени в семейството двигатели.

За да могат двигателите да се определят, че принадлежат към едно и също семейство двигатели, те трябва да притежават общите параметри, описани по-долу:

8.1.1.   Горивен цикъл:

8.1.2.   Охлаждащ агент:

8.1.3.   За бензинови двигатели и двигатели с последващо третиране на емисиите:

8.1.4.   Работен обем на отделния цилиндър:

8.1.5.   Метод на пълнене с въздух:

8.1.6.   Тип/проект на горивната камера:

8.1.7.   Клапани и отвори — конфигурация, размер и брой:

8.1.8.   Система на горивно впръскване (за дизелови двигатели):

8.1.9.   Горивна система (за бензинови двигатели):

8.1.10.   Система на запалване (за бензинови двигатели)

8.1.11.   Други показатели:

8.1.12.   Последващо третиране на емисиите

8.2.   Подбор на изходния двигател

8.2.1.   Дизелови двигатели

Изходният двигател на семейството се избира, като се използва първоначалният критерий за най-високо ниво на подаване на гориво за такт, при заявената максимална скорост на момента на въртене. Когато два или повече двигателя заедно притежават този първоначален критерий, изходният двигател се избира, като се използва втория критерий за най-високото ниво на подаване на гориво за такт при номинално заявена максимална скорост на момента на въртене. При определени обстоятелства, одобряващият орган може да заключи, че най-лошият случай на норма на емисиите на семейството двигатели може да се определи, като се изпита втори двигател. Следователно, одобряващият орган може да избере допълнителен двигател за изпитване, на база на данните, които показват, че той може да притежава най-високото ниво на емисии от двигателите в семейството.

Ако двигателите от семейството притежават други променливи свойства, които биха могли да се считат, че влияят на отработилите емисии, тези свойства се определят и се отчитат при избора на изходния двигател.

8.2.2.   Бензинови двигатели

Изходният двигател на семейството се избира, като се използва първичния критерий за най-голям работен обем. Когато два или повече двигателя заедно притежават този първичен критерий, изходният двигател се избира, като се използват вторичните критерии в следния ред:

При определени обстоятелства, одобряващият орган може да заключи, че най-лошият случай на норма на емисиите на семейството може да се определи, като се изпита втори двигател. Следователно, одобряващият орган може да избере допълнителен двигател за изпитване, на база данните, които показват, че той може да притежава най-високото ниво на емисии от двигателите в семейството.

9.   СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

9.1.   Мерките за осигуряване на съответствието на производството трябва да се предприемат съгласно изискванията на член 10 на Директива 70/156/ЕИО. Съответствие на производството се проверява въз основа на описанието в сертификата за типово одобрение, посочено в приложение VI към настоящата директива.

Раздели 2.4.2 и 2.4.3 на приложение Х към Директива 70/156/ЕИО се прилагат, когато компетентните органи не са доволни от процедурата за проверка на производителя.

9.1.1.   Когато емисиите на замърсителите ще се измерват, а типовото одобрение на двигателя има вече едно или няколко разширения на обхвата на действие, изпитванията се извършват с двигателя/ите, описани в информационния пакет, отнасящ се до съответната емисия.

9.1.1.1.   Съответствието на двигателя подлежи на изпитване за замърсители:

След като производителят предостави двигателя на органите, той не извършва никакви настройки по избрания двигател.

9.1.1.1.1.   От серията се взимат произволно три двигателя. Двигателите, които се подлагат единствено на изпитванията ESC и ELR или само на изпитването ETC за типово одобрение по ред „А“ на таблиците в раздел 6.2.1, се подлежат на тези приложими изпитвания за проверка на съответствие на производство. Със съгласието на органа, всички други двигатели, които са типово одобрени по редици „А“, „Б 1“ или „Б 2“, или „В“ на таблиците в раздел 6.2.1, се подлагат или на цикъла изпитване ESC или ELR или на цикъла за изпитване EТC за проверка на съответствие на производство. Пределните стойности са представени в раздел 6.2.1 на настоящото приложение.

9.1.1.1.2.   Изпитванията се извършват съгласно допълнение 1 към настоящото приложение, когато компетентният орган е удовлетворен от отклонението от производствения стандарт, представено от производителя в съответствие с приложение Х към Директива 70/156/ЕИО, която се отнася за моторните превозни средства и техните влекачи.

Изпитванията се извършват съгласно допълнение 2 към настоящото приложение, когато компетентният орган не е удовлетворен от отклонението от производствения стандарт, представено от производителя в съответствие с приложение Х към Директива 70/156/ЕИО, която се отнася за моторните превозни средства и техните влекачи.

Производителят може да поиска изпитванията да се провеждат съгласно допълнение 3 към настоящото приложение.

9.1.1.1.3.   Въз основа изпитване на двигателя, посредством взимане на проби, производствената серия се приема, че има съответства, когато се постигне одобрително решение за всички замърсители, и че има несъответствие, когато има неодобрение за един замърсител в съответствие с изпитвателните критерии на съответното допълнение.

При одобрително решение за един замърсители, същото решение не може да се променя с никакви допълнителни изпитвания, провеждани за взимане на решение за други замърсители.

При неодобрително решение за всички замърсители, но при одобрително решение за един замърсител, се извършва изпитване върху друг двигател (виж фигура 2).

Когато не може да се вземе решение, производителят може по всяко време да вземе решение да се спре изпитването. В такъв случай се отчита неодобрение.

9.1.1.2.   Изпитванията се извършват с новите произведени двигатели. Бензиновите двигатели се разработват, като се използва процедурата, определена в параграф 3 на допълнение 2 към приложение III.

9.1.1.2.1.   Производителят, обаче, може да поиска изпитванията да се извършват върху дизелови или бензинови двигатели, които са били разработвани за по-дълъг срок, от този споменат в раздел 9.1.1.2, до максимум 100 часа. В такъв случай, процедурата за разработване се извършва от производителя, който предприема да не прави никакви настройки на тези двигатели.

9.1.1.2.2.   Когато производителят поиска да извърши разработваща процедура съгласно раздел 9.1.1.2.1 тя може да се извърши за:

В такъв случай стойностите, които се отчитат, са:

9.1.1.2.3.   За дизелови и LPG двигатели всички тези изпитвания могат да се провеждат с горивото, предлагано на пазара. Производителят, обаче, може да поиска да се използват еталонните горива, описани в приложение IV. Това означава провеждането на изпитванията, описани в раздел 4 на настоящото приложение, с най-малко две еталонни горива за всеки бензинов двигател.

9.1.1.2.4.   За NG двигатели всички тези изпитвания могат да се провеждат с горивото, предлагано на пазара, по следния начин:

Производителят, обаче, може да поиска да се използват еталонните горива, описани в приложение IV. Това означава да се проведат изпитванията, описани в раздел 4 на настоящото приложение.

9.1.1.2.5.   В случай на спор, предизвикан от несъответствие на бензиновите двигатели с използваното търговско гориво, изпитванията се провеждат с еталонното гориво, с което изходният двигател е бил изпитван, или с вероятното гориво 3, определено в параграфи 4.1.3.1 и 4.2.1.1, с което изходният двигател е бил изпитван. Тогава резултатът трябва да се преобразува, като се преизчисли с прилагане на съответния/те фактор/и „r“, „ra“ или „rb“, както е описано в параграфи 4.1.4, 4.1.5.1 и 4.2.1.2. Когато стойностите на „r“, „ra“ или „rb“ са по-малки от 1, не се прилагат никакви корекции. Измерените резултати и изчисленията трябва да докажат, че двигателят отговаря на пределните стойности за всички съответстващи горива (горива 1, 2 и при необходимост гориво 3 за двигатели с природен газ и горива „А“ и „Б“ за двигатели с LPG).

Изпитванията за съответствие на производството на бензинов двигател, предназначен за работа с една определена горивна смес, се извършват с горивото, за което двигателят е калибриран.

Фигура 2

Схема на изпитването за съответствие на производството

(1)  ОВ L 76, 6.4.1970 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2003/76/ЕО на Комисията (ОВ L 206, 15.8.2003 г., стр. 29).

(2)  ОВ L 375, 31.12.1980 г., стр. 46. Директива, последно изменена с Директива 1999/99/ЕО на Комисията (ОВ L 334, 28.12.1999 г., стр. 32).

(3)  ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2004/104/ЕО на Комисията (ОВ L 337, 13.11.2004 г., стр. 13).

(4)  1 = Германия, 2 = Франция, 3 = Италия, 4 = Нидерландия, 5 = Швеция, 6 = Белгия, 7 = Унгария, 8 = Чешка република, 9 = Испания, 11 = Обединеното кралство, 12 = Австрия, 13 = Люксембург, 17 = Финландия, 18 = Дания, 20 = Полша, 21 = Португалия, 23 = Гърция, 24 = Ирландия, 26 = Словения, 27 = Словакия, 29 = Естония, 32 = Латвия, 36 = Литва, 49 = Кипър, 50 = Малта.

(5)  За двигатели с работен ходов обем на двигателя по-малък от 0,75 dm3 на цилиндър и номинална честота на въртене над 3 000 min–1.

(6)  Само за двигатели работещи с природен газ.

(7)  Неприложимо за двигатели, зареждани с газ на етап „А“ и на етапи „Б1“ и „Б2“.

(8)  За двигатели с работен ходов обем на двигателя по-малък от 0,75 дм3 на цилиндър и номинална честота на въртене над 3 000 min–1.

Допълнение 1

ПРОЦЕДУРА ЗА ИЗПИТВАНЕ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО, КОГАТО ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ СТАНДАРТА Е ЗАДОВОЛИТЕЛНО

4.	За всяка проба, сумата на стандартизираните отклонения от допуска се изчислява със следната формула:

Таблица 3

Номера за одобряване или неодобряване на схемата за взимане на проби по допълнение 1

Минимален брой пробни двигатели: 3

Приложение 2

ПРОЦЕДУРА ЗА ИЗПИТВАНЕ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО, КОГАТО ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ СТАНДАРТА Е НЕЗАДОВОЛИТЕЛНО ИЛИ ЛИПСВА ИНФОРМАЦИЯ

4.	Ако натурални логаритми на стойностите, измерени в сериите са χ1, χ2, … χ i , а L е натуралният логаритъм на пределната стойност за замърсителя, се определя, като: и

6.	Забележки Следните рекурсивни формули са подходящи за изчисляване последователните стойности на изпитвателната статистика:

Таблица 4

Номерата за одобряване или неодобряване по схемата за взимане на проби по допълнение 2

Минимален брой на проби: 3

Допълнение 3

ПРОЦЕДУРА ЗА ИЗПИТВАНЕ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО ПРИ ПОИСКВАНЕ ОТ СТРАНА НА ПРОИЗВОДИТЕЛЯ

Таблица 5

Номера за одобряване или неодобряване на схемата за взимане на проби по допълнение 3

Минимален брой пробни двигатели: 3

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Допълнение 1

Приложение 2

ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СЕМЕЙСТВО ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

Допълнение 3

Допълнение 4

ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЧАСТИТЕ, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ДВИГАТЕЛЯ НА ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ИЗПИТВАТЕЛНА ПРОЦЕДУРА

1.   ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1.3.   Принцип на извършване на измерванията

Емисиите на отработилите газове от двигателя, които се измерват, включват газообразни смеси (въглероден окис, обща маса на въглеводородите, за дизеловите двигатели само по изпитването ESC; ненаситени въглеводороди, за дизелови и бензинови двигатели само по изпитването ЕТС; метан, за бензинови двигатели само по изпитването ЕТС и азотни оксиди), механични частици (само за дизелови двигатели) и дим (за дизелови двигатели само по изпитването ELR). В допълнение, често се използва въглероден двуокис, като трасиращ газ при определяне съотношението на разреждане на системите за разреждане на част от или целия дебит. Добрата инженерна практика препоръчва общите измервания на въглероден двуокис, като отлично средство за разкриване на проблеми с измерванията по време на изпитвателните пробези.

1.3.1.   Изпитване ESC

По време на изпълняване на предписаната поредица от функционални изисквания за подгряване на двигателя, стойностите на гореспоменатите отработили емисии се проверяват постоянно, като се взимат проби на неразредените отработили газове. Изпитвателният цикъл се състои от редица режими на развиване на честотите на въртене и скоростите, които покриват обичайния функционален обхват на дизеловите двигатели. При всеки режим, се определя концентрацията на всеки газообразен замърсител, потока на отработилите газове и изходната мощност, а измерените стойности се анализират. Пробата на механичните частици се разрежда с въздух, кондициониран към околната среда. Взима се една проба за цялата изпитвателна процедура и се събира върху съответните филтри. Граммолите на всеки замърсител, излъчвани на киловатчас, се изчисляват съгласно допълнение 1 към настоящото приложение. Допълнително, при три изпитвателни точки (1) в зоната на контрол, избрани от Техническата служба, се измерва NOx, а измерените стойности се сравняват със стойностите, изчислени при режимите на изпитвателния цикъл, които са в обхвата на избраните точки за изпитване. Контролната проверка за NOx осигурява ефективността за контрол на емисиите от двигателя в рамките на обичайния обхват на работа на двигателя.

1.3.2.   Изпитване ELR

По време на изпълняване на предписаното изпитване за чувствителност към натоварването, димът от подгрят двигател се определя с димомер. Изпитването се провежда, като се натоварва двигателя при постоянна честота на въртене на двигателя при честота на въртене на коляновия вал от 10 % до 100 % при три различни натоварвания на двигателя. В допълнение се провежда изпитване при четвърти етап на натоварване, избран от Техническата служба (1), а стойността се оценява спрямо предходните етапи на натоварване. Върхът на стойността на дима се определя, като се използва осредняващ алгоритъм, съгласно допълнение 1 към настоящото приложение.

1.3.3.   Изпитване ЕТС

По време на изпълняване на предписания краткотраен цикъл от функционални изисквания за подгряване на двигателя, който е базиран основно на схемите на пробега на специфичните за типа пътища двигатели с голямо натоварване, инсталирани на камиони и автобуси, гореспоменатите замърсители се проверяват след като общите отработили газове се разреждат с въздух, кондициониран към околната среда. Като се използва момента на въртене на двигателя и сигналите от динамометъра на двигателя с обратна информация за честотата на въртене, мощността се интегрира по отношение на времето на цикъла, което дава показания за ефективността на двигателя за цикъла. За цикъла, концентрацията на NOx и НС се определят чрез интегриране на сигнала от анализатора. Концентрацията на СО, СО2 и NMHC се определят чрез интегриране на сигналите от анализатора или чрез взимане на проба в торба. За механичните частици се събира пропорционална проба върху подходящи филтри. Нормата на поток на разредените отработили газове се определя за цикъла, с цел да се изчислят стойностите на масата на емисиите на замърсителите. За да се изчислят граммолите на всеки замърсител, излъчвани на киловатчас, стойностите на масата на емисиите се отнасят към ефективността на двигателя, съгласно допълнение 2 към настоящото приложение.

2.   ИЗПИТВАТЕЛНИ УСЛОВИЯ

2.1.   Условия за изпитване на двигателя

2.1.1.

Измерват се абсолютната температура (Тa) на въздуха на двигателя при смукателния отвор на двигателя, изразена в Келвин, и атмосферното налягане на сухия въздух (рs), изразено в kPa, а параметърът F се определя съгласно следните изисквания: а) за дизелови двигатели:   Двигатели с естествена смукателна вентилация и механичен турбокомпресор:   Двигателите с турбогенератори, с или без охлаждане на постъпващия въздух: б) за бензинови двигатели:

2.1.2.   Проверка на изпитването

За да бъде признато едно изпитване за валидно, параметърът F трябва да отговаря на следните изисквания:

2.2.   Двигатели с компресорно въздушно охлаждане

Температурата на въздуха на компресора се отчита и трябва да е най-малко 293 К (20 °С), при заявената максимална мощност за честотата на въртене на двигателя и при пълно натоварване в рамките на ± 5 К от максималната температура на въздуха на турбокомпресора, съгласно приложение II, допълнение 1, раздел 1.16.3. Температурата на охлаждащия агент е най-малко 293 К (20 °С).

Когато се използва изпитвателна система със стенд или външен вентилатор, температурата на въздуха след компресора е до ± 5 К от максималната температура на въздуха на турбокомпресора, съгласно приложение II, допълнение 1, раздел 1.16.3, при честотата на въртене на коляновия вал, заявена за максималната мощност и пълното натоварване. Настройките на компресорното охлаждане с въздух, които отговарят на гореспоменатите условия, се използват по време на целия изпитвателен цикъл.

2.3.   Система на двигателя за пълнене с въздух

Използва се система за пускане на въздух, която представлява система за ограничаване на въздушния приток до ± 100 Ра от горната граница на двигателя, когато двигателят работи при заявената за максималната мощност и пълното натоварване честота на въртене на коляновия вал.

2.4.   Изпускателна система на двигателя

Използва се изпускателна система, която представлява система за противоналягане на отработилите газове до ±1 000 Ра от посочената от производителя горна граница на двигателя, при работа при максималната заявена мощност и пълно натоварване и обем до ± 40 %. Може да се използва системата за изпитване в специализиран производствен сектор при условие, че тя представлява действителните функционални условия на двигателя. Изпускателната система отговаря на изискванията за взимане на проби на отработилите газове, определени в приложение III, допълнение 4, раздел 3.4 и в приложение V, раздел 2.2.1, ЕР и раздел 2.3.1., ЕР.

Ако двигателят е оборудван с устройство за последващо третиране на отработилите газове, изпускателната тръба трябва да има същия диаметър като на най-малко 4 от използваните тръби към входа на разширителния сектор на устройството за последващо третиране. Разстоянието от фланеца на изпускателния колектор или изхода на турбокомпресора до устройството за последващото третиране е същото, като това, което е указано в конфигурацията на превозното средство, или е в рамките на спецификациите на производителя за това разстояние. Противоналягането или ограниченията за отработилите газове трябва да отговарят на гореописаните критерии и да могат да се регулират от клапан. Контейнерът за последващото третиране може да се отстранява по време на симулираните изпитвания и по време на съставяне на графика на двигателя, с равностоен контейнер с неактивен катализатор.

2.5.   Охладителна система

Използва се охладителна система на двигателя с достатъчен капацитет да поддържа предписаната от производителя нормална работна температура на двигателя.

2.6.   Смазочно масло

Спецификациите на смазочното масло, използвано за провеждане на изпитването, се записват и представят заедно с резултатите от изпитването съгласно приложение II, допълнение 1, раздел 7.1.

2.7.   Гориво

Горивото е еталонното гориво, определено в приложение IV.

Температурата на горивото и точката на измерване се определят от производителя в рамките на границите представени в приложение II, допълнение 1, раздел 1.16.5. Температурата на горивото е не по-ниска от 306 К (33 °С). Ако не е определена, тя е 311 К ± 5 К (38 °С ± 5 °С) при отвора за подаване на гориво.

За двигателите, работещи с NG и LPG, температурата на горивото и точката на измерване са в рамките на границите представени в приложение II, допълнение 1, раздел 1.16.5 или в приложение II, допълнение 3, раздел 1.16.5, когато двигателят не е изходен двигател.

2.8.   Изпитване на системи за последващо третиране на отработилите газове

Ако двигателят е оборудван със система за последващо третиране на отработилите газове, емисиите, измерени при изпитвателния/ите цикъл/а, са представителни за съответните емисии. Когато това не може да се постигне с един единствен изпитвателен цикъл (напр. за филтър за механични частици с периодична регенерация), се провеждат няколко изпитвателни цикъла и резултатите от изпитванията се осредняват и/или претеглят. Точната процедура се съгласува между производителя на двигателя и Техническата служба въз основа на добрата инженерна практика.

(1)  Изпитвателните точки се определят, като се използват одобрени статистически методи на случаен подбор.

Допълнение 1

ИЗПИТВАТЕЛНИ ЦИКЛИ ESC И ELR

1.   НАСТРОЙКИ НА ДВИГАТЕЛЯ И ДИНАМОМЕТЪРА

1.1.   Определяне скоростта на въртене на двигателя A, Б и В

Производителят заявява честотата на въртене на коляновия вал на двигателя A, B и C в съответствие със следните изисквания:

Високата честота на въртене на коляновия вал n hi се определя, като се изчислят 70 % от заявената максимална ефективна мощност Р(n), както е определено в приложение II, допълнение 1, раздел 8.2. Най-високите скорости на въртене на коляновия вал, при които се проявява тази стойност на мощността върху кривата на мощността се определят като n hi .

Ниската скорост на въртене на коляновия вал n lo се определя, като се изчислят 50 % от заявената максимална ефективна мощност Р(n), както е определено в приложение II, допълнение 1, раздел 8.2. Най-ниските скорости на въртене на коляновия вал, при които се проявява тази стойност на мощността върху кривата на мощността се определят като n lo .

Честотите на въртене на коляновия вал A, Б и В се изчисляват, както следва:

Скоростите на въртене на коляновия вал на двигателя A, B и C могат да се проверят с един от следните методи:

Когато измерените скорости на въртене на коляновия вал „А“, „Б“ и „В“ са в рамките на ± 3 % от заявената от производителя честота на въртене на двигателя, заявените честоти на въртене на двигателя се използват за изпитванията на емисиите. Когато за някоя честота на въртене на коляновия вал се надвишава допуска, измерената честота на въртене на коляновия вал на двигателя се използва за изпитване на емисиите.

1.2.   Определяне настройките на динамометъра

Кривата на момента на въртене при пълно натоварване се определя с експериментиране при изчисляване стойностите на момента на въртене за специфичните изпитвателни режими при ефективни условия, съгласно приложение II, допълнение 1, раздел 8.2. При необходимост се отчита енергията, консумирана от оборудването, което се задвижва от двигателя. Настройката на динамометъра за всеки изпитвателен режим се изчислява, като се използва формулата:

, при изпитване при ефективни условия

, когато не се изпитва при ефективни условия

където:

2.   ИЗПИТВАТЕЛЕН ПРОБЕГ ESC

Производителят може да поиска да се проведе симулативно изпитване за подготовка на двигателя и на изпускателната система преди осъществяване на измервателния цикъл.

2.1.   Подготовка на филтрите за взимане на проби

Най-малко един час преди провеждане на изпитанието, всеки (чифт) филтър се поставя в затворено, но не херметизирано блюдо на Петри, което се поставя в измервателната камера за стабилизиране. При приключване на периода на стабилизация, всеки (чифт) филтър се притегля, а тарата се отчита. След това (чифта) филтърът се съхранява в затвореното блюдо на Петри или в изолиран носач на филтри, предназначен за провеждане на изпитвания. Когато (чифтът) филтърът не се използва до 8 часа след отстраняването му от измервателната камера, той трябва да се конденционира и измери повторно преди употреба.

2.2.   Инсталиране на контролноизмервателното оборудване

Инструментите и сондите за взимане на проби се инсталират съобразно изискванията. При използването на системата за разреждане на целия дебит от отработилите газове, тръбата за отработилите газове трябва да е свързана към системата.

2.3.   Пускане на системата за разреждане и на двигателя

Системата за разреждане и за двигателя са пускат и подгряват до стабилизирането на всички температури и налягания при максимална мощност съгласно препоръките на производителя и добрата инженерна практика.

2.4.   Пускане на системата за взимане на проби на механични частици

Системата за взимане на проби на механични частици се пуска и работи с обходен канал. Нивото на фоновите механични частици на разредения въздух може да се определи, като се пусне разреден въздух през филтрите за механични частици. Ако се използва филтриран разреждащ въздух, може да се извърши едно измерване преди или след изпитването. Ако въздухът за разреждане не е филтриран, могат да се вземат измервания в началото и в края на цикъла, а стойностите да бъдат осреднени.

2.5.   Регулиране на съотношението на разреждане

Въздухът за разреждане се регулира така, че температурата на разредения отработил газ, измерена непосредствено преди основния филтър, не надвишава 325 К (52 °С) при всеки режим. Съотношението на разреждане (q) е не по-малко от 4.

За системите, които за измерването използват концентрация при определяне съотношението на разреждането, съдържанието на СО2 или NО x в разредения въздух трябва да се измери в началото и в края на всяко изпитване. Измерванията на фоновата концентрация на СО2 или NО x на разредения въздух преди и след изпитването трябва да са съответно в границите на 100 ppm или 5 ppm едно от друго.

2.6.   Проверка на анализаторите

Анализаторите на емисиите се нулират и регулират.

2.7.   Изпитвателен цикъл

2.7.1.   При динамометричните операции на изпитвания двигател се изпълнява следния цикъл от 13 режима.

2.7.2.   Ред на провеждане на изпитването

Започва се последователност за провеждане на изпитването. Изпитването се извършва в реда на номерата на режимите, определени в раздел 2.7.1.

Двигателят трябва да работи в продължение на предписаното време за всеки режим, като достига скоростта на въртене и натоварването през първите 20 секунди. Определената скорост се приема да е в рамките на ± 50 об./м и определеният момент на въртене се приема да е в рамките на ± 2 % от максималния момент на въртене при изпитвателната скорост.

Производителят може да поиска изпитвателната последователност да се повтори достатъчен брой пъти, за да се съберат повече проби механична маса върху филтъра. Производителят предоставя подробно описание на процедурите за оценяване и изчисляване на данните.

2.7.3.   Чувствителност на анализатора

Резултатите от анализатора се записват на лентова диаграма или се измерват с друга подобна система за снемане на данни, като отработилият газ преминава през анализаторите по време на целия изпитвателен цикъл.

2.7.4.   Взимане на проби от механични частици

За цялостната изпитвателна процедура се използват чифт филтри (основни и спомагателни, виж приложение III, допълнение 4). Модалните тегловни коефициенти, определени в процедурата за провеждане на изпитвателния цикъл, се отчитат като се взима проба, пропорционална на масовия дебит на газовете, по време на всеки отделен режим на цикъла. Това може да се постигне, като се регулира нормата на потока на пробата, времето за взимане на пробата и/или съответния фактор на разреждането, за да се изпълни критерия за ефективно натоварване на раздел 5.6.

Времето за взимане на пробата за всеки режим трябва да е най-малко 4 секунди за всеки тегловен коефициент от 0,01. Взимането на пробата трябва да се извършва възможно най-късно при всеки режим. Взимането на проби на механични частици се извършва не по-рано от 5 секунди преди края на всеки режим.

2.7.5.   Състояние на двигателя

По време на всеки режим се записват скоростта на въртене на двигателя и натоварването, температурата на входящия въздух и декомпресията в налягането, температурата на отработилите газове и противоналягането, дебитът на горивото и на въздуха или на отработилите газове, температурата на въздуха на компресора, температурата и влажността на горивото, като се спазват изискванията за скоростта и натоварването (виж раздел 2.7.2) при взимане на проби на механични частици, но във всички случаи по време на последната минута на всеки режим.

Всички допълнителни данни, необходими за изчисленията, се записват (виж раздели 4 и 5).

2.7.6.   Проверка на NO x в зоната на контрол

Проверката на NO x в зоната на контрол се извършва непосредствено след приключване на режим 13.

В режим 13, двигателят се подготвя за срок от 3 минути преди започване на измерванията. Извършват се 3 измервания на различни места в зоната на контрол, избрани от Техническата служба (1). Времето за извършване на всяко измерване е 2 минути.

Измервателната процедура е идентична с тази за измерване на NO x по 13 режимен цикъл и се извършва съгласно раздели 2.7.3, 2.7.5 и 4.1 на настоящото допълнение и съгласно приложение III, допълнение 4, раздел 3.

Изчислението се извършва съгласно раздел 4.

2.7.7.   Повторна проверка на анализаторите

За извършване на повторната проверка след изпитването на емисиите се използва нулиращ газ и същия еталонен газ. Изпитването се счита, че е приемливо, когато разликата между резултатите преди изпитването и след изпитването е по-малко от 2 % от стойността на еталонния газ.

3.   ИЗПИТВАТЕЛЕН ПРОБЕГ ELR

3.1.   Инсталиране на измервателното оборудване

Ако е възможно, димомерът и сондите за взимане на проби се инсталират след шумозаглушителя или след всяко друго устройство за последващо третиране, ако има такова, в съответствие с общите инсталационни процедури, определени от производителят на инструмента. В допълнение, когато е възможно, се спазват изискванията на раздел 10 от ISO IDS 11614.

Преди всякакви проверки за нулев и пълен обхват на скалата, димомерът се подгрява и стабилизира в съответствие с препоръките на производителя на инструмента. Ако димомерът е снабден със система за продухване с въздух за предотвратяване образуването на нагар по измервателната оптика, тя също се активира и регулира в съответствие с препоръките на производителя.

3.2.   Проверка на димомера

Проверките на нулевия и пълния обхват на скалата се извършват в режим на показание за непрозрачност, защото скалата за непрозрачност предлага две точно определени точки на калибриране, именно 0 % за непрозрачност и 100 % за непрозрачност. След това коефициентът на поглъщане на светлина се изчислява правилно въз основа на измерената непрозрачност и на L A , съгласно подадените спецификации от производителят на димомерът, когато инструментът се върне в режим на показание k.

Без да се блокира светлинния лъч на димомера, показанията се настройват на 0,0 % ± 1,0 % непрозрачност. Когато на светлината се пречи да достигне до приемника, показанията се настройват на 100,0 % ± 1,0 % непрозрачност.

3.3.   Изпитвателен цикъл

3.3.1.   Подготовка на двигателя

За да се стабилизират параметрите, съгласно препоръките на производителя, двигателят и системата се подгряват при пълна мощност. Фазата на предварителната подготовка трябва също така да предпазва действителното измерване от влиянието на отлагания от предходни изпитвания в изпускателната система.

Цикълът започва след като двигателят се стабилизира до 20 ± 2 сек. след фазата на предварителната подготовка. Производителят може да поиска да се проведе симулативно изпитване за допълнителна подготовка преди измервателния цикъл.

3.3.2.   Последователност на изпитването

Изпитването се състои от три последователни стъпки на натоварване за всяка от трите скорости на „А“ (цикъл 1), „Б“ (цикъл 2) и „В“ (цикъл 3), определени в съответствие с приложение III, раздел 1.1, последвани от цикъл 4 при честота на въртене на коляновия вал в рамките на зоната на контрол и натоварване между 10 % и 100 %, избрани от Техническата служба (1). Следва се следната последователност при динамометричната работа върху изпитвателния двигател, както е показано във фигура 3.

Фигура 3

Последователност на изпитване ELR

3.4.   Проверяване на цикъла

Относителните стандартни отклонения от средните стойности за дима при всяка изпитвателна честота на въртене (SV A , SV B , SV C ), изчислени в съответствие с раздел 6.3.3 на настоящото допълнение, от трите последователни стъпки на натоварване (за всяка изпитвателна скорост) са по-ниски от 15 % от средната стойност, или 10 % от пределните стойности, представени в таблица 1 на приложение I, според това, кои са по-високи. Ако разликата е по-голяма, последователността се повтаря до като три последователни стъпки на натоварване отговарят на критериите за проверка.

3.5.   Повторна проверка на димомера

След измервателната стойност на изместване на нулата на димомера не надвишава ± 5,0 % от пределната стойност, посочена в таблица 1 от приложение I.

4.   ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ГАЗООБРАЗНИТЕ ЕМИСИИ

4.1.   Изчисляване на данните

За изчисляване на газообразните емисии, показанията на диаграмата за последните 30 секунди на всеки режим се осредняват и осреднените концентрации (conc) на НС, СО и NO x , по време на всеки режим, се определя от осреднените показатели на диаграмата и съответстващите данни за калибриране. Друг начин за отчитане на показания може да се използва, когато той осигурява равностойно отчитане на данните.

Гореспоменатите изисквания към NO x се прилагат единствено за проверяване на NO x в границите на зоната на контрол.

Потокът от отработил газ G EXHW или на потокът от разреден отработил газ G TOTW , ако се използва произволно, се определя в съответствие с приложение III, допълнение 4, раздел 2.3.

4.2.   Корекции за сухо/влажно обогатяване

Ако измерената концентрация не e първо измерена въз основа на влагата, тя се преобразува спрямо концентрацията на влага, съгласно следните формули

За неразредения отработил газ:

и

За разредения отработил газ:

или

където:

4.3.   Корекция на NO x за влага и температура

Защото емисиите на NO x зависят от условията на въздуха на околната среда, концентрацията на NO x се коригира за температурата и влагата на въздуха на околната среда с коефициента, представен в следните формули:

където:

при която

4.4.   Изчисляване нормите на потока на емисионните маси

Нормите на потока на емисионните маси (gr/h) за всеки режим се изчисляват, както следва, като се приеме, че гъстотата на отработилия газ е 1.293 kg/m3 при 273 К (0 °С) и 101.3 kPa:

където NO x conc , CO conc , HC conc  (2) са средните концентрации (ppm) в неразредения отработил газ, както са определени в раздел 4.1.

Ако по избор газообразните емисии се определят със система за разреждане на целия дебит, се използват следните формули:

където NO x conc , CO conc , HC conc  (2) са средните фонови коригирани концентрации (ppm) на всеки режим в разредения отработил газ, както са определени в приложение III, допълнение 2, раздел 4.3.1.1.

4.5.   Изчисляване на специфичните емисии

Емисиите (g/kWh) се изчисляват за отделните компоненти по следния начин:

Тегловните коефициенти (ТК), използвани в изчисленията по-горе са съгласно раздел 2.7.1.

4.6.   Изчисляване стойностите на зоната на контрол

За трите контролни точки, избрани съгласно раздел 2.7.6, емисиите на NO x се измерват и изчисляват съгласно раздел 4.6.1 и също така се определят посредством интерполация от режимите на изпитвателния цикъл, който е най-близо до съответната контролна точка, съгласно раздел 4.6.2. След това измерените стойности се сравняват с въведените стойности, съгласно раздел 4.6.3.

4.6.1.   Изчисляване на специфичните емисии

За всяка от контролните точки (Z) емисията на NO x се изчислява, както следва:

4.6.2.   Определяне на емисионната стойност от изпитвателния цикъл

За всяка от контролните точки емисията на NO x се интерполира от четирите най-близки режима на изпитвателния цикъл, които заобикалят избраната контролна точка Z, както е показано на фигура 4. За тези режими (R, S, T, U) се прилагат следните определения:

Емисията на NOx при избраната контролна точка Z се изчислява, както следва:

и

където,

Фигура 4

Въвеждане на контролната точка на NO x

4.6.3.   Сравняване стойностите на емисиите на NO x

Измерената специфична емисия на NO x при контролната точка Z (NO x,Z ) се сравнява с въведената стойност (Е Z ), както следва:

5.   ИЗЧИСЛЯВАНЕ ЕМИСИИТЕ НА МЕХАНИЧНИТЕ ЧАСТИЦИ

5.1.   Изчисляване на данните

За изчисляване на механичните частици при всеки режим се записва общата маса на пробата(M SAM,i ), преминаваща през филтъра.

Филтрите се връщат в измервателната камера и се подготвят за не по-малко от един час, но не повече от 80 часа и след това се притеглят. Брутното тегло на филтрите се записва, а тарата (виж раздел 1 на настоящото допълнение) се изважда. Масата на механичните частици М f е сборът на събраните маси механични частици от основния филтър и от помощните филтри.

Когато се използва фонова корекция, се записва масата на въздуха за разреждане (М DIL ) и масата на механичните частици (М d ). Когато се правят повече от едно измервания, трябва да се изчисли отношението М d /М DIL за всяко отделно измерване, а резултатите да се осреднят.

5.2.   Система за разреждане на част от потока

Окончателните резултати, отчетени от изпитването на емисията на механични частици, се определят посредством следните стъпки. Могат да се прилагат различни методи за изчисляване на G EDFW , защото се използват различни типове контрол върху нормата на разреждане. Всички изчисления се базират на средните стойности на отделните режими по време на събиране на пробите.

5.2.1.   Изокинетични системи

където r отговаря на съотношението на площта на напречния разрез на изокинетичната сонда и на изпускателната тръба:

5.2.2.   Системи за измерване на концентрации на СО2 или NO x

където:

Концентрацията, измерена на суха база, се преобразува към влажна база, съгласно раздел 4.2 на настоящото допълнение.

5.2.3.   Системи за измерване на СО2 и регулиране на въглерода (3)

където:

(концентрации в обемно процентно съдържание на влажна база)

Уравнението се основава на предположението за регулиране на въглерода (въглеродните атоми, подавани на двигателя, се емитират под формата на СО2) и се определя посредством следните стъпки:

и

5.2.4.   Системи с измерване на потока

5.3.   Разреждаща система за целия дебит

Отчетените резултати от изпитванията за емисиите на механични частици се определят посредством следните стъпки. Всички изчисления се основават на средните стойности от отделните режими, по време на взимането на пробите.

5.4.   Изчисляване нормата на потока на масата от механични частици

Нормата на потока на масата от механични частици се изчислява, както следва:

където

=

MSAM=

i= 1, … n

се определят по време на изпитвателния цикъл, като се събират средните стойности на отделните режими, по време на взимането на пробите.

Нормата на потока на масата от механични частици може фоново да се коригира, както следва:

Когато се извършват повече от едно замерване,се заменя с.

за отделните режими

или,

за отделните режими.

5.5.   Изчисляване на специфичната емисия

Емисията на механичните частици се изчислява по следния начин:

5.6.   Ефективен тегловен коефициент

Ефективният тегловен коефициент WF E,i се изчислява по следния начин:

Стойността на ефективния тегловен коефициент е в рамките на ± 0,003 (± 0,005 при режим на празен ход) от тегловните коефициенти, изброени в Раздел 2.7.1.

6.   ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ДИМНИТЕ СТОЙНОСТИ

6.1.   Алгоритъм на Бесел

Алгоритъмът на Бесел се използва, за да се изчислят средните стойности за 1 s от моменталните показания за дима, преобразувани съгласно раздел 6.3.1. Алгоритъмът емулгира нискочестотен филтър от втори ред и използването му изисква изчисленията да се повтарят, за да се определят коефициентите. Тези коефициенти са функция на времето на реагиране на системата на димомера и на нормата на взимане на проби. Следователно раздел 6.1.1 трябва да се повтаря винаги, когато времето на реагиране и/или нормата на взимане на проби се променя.

6.1.1.   Изчисляване на времето на реагиране на филтъра и константите на Бесел

Необходимото време на реагиране по Бесел (t F ) е функция на физическите и електрически времена на реагиране на системата на димомера, както е посочено в приложение III, допълнение 4, раздел 5.2.4 и се изчислява със следното уравнение:

където:

Изчисленията за определяне критичната стойност на филтъра (f c ) се основават на етапното въвеждане на 0 до 1 за ≤ 0,01 сек. (виж приложение VII). Времето на реагиране се определя, като времето между което резултатът на Бесел достигне 10 % (t10) и когато достигне 90 % (t90) от тази етапна функция. Това трябва да се получи посредством повтаряне f c до постигане t90–t10 ≈ t F . Първото повторение за f c е представено със следната формула:

Константите на Бесел, Е и К, се изчисляват със следните уравнения:

където:

6.1.2.   Изчисляване на алгоритъма на Бесел

При използване на стойностите Е и К осредненото реагиране от 1 s на Бесел за етапното въвеждане S i се изчислява, както следва:

където:

Въвеждат се времената t10 и t90. Разликата във времето между t90 и t10 определя времето на реагиране t F за стойността f c . Ако това време на реагиране не е достатъчно близо до необходимото време на реагиране на датчика, повторението продължава, докато действителното време на реагиране на датчика е в рамките на 1 % от необходимото за активиране на датчика, както следва:

6.2.   Оценяване на данните

Измерените стойности на дим се събират при минимална норма от 20 Hz.

6.3.   Определяне на дима

6.3.1.   Преобразуване на данни

След като основната мерна единица на всички димомери е пропускливостта, димните стойности се преобразуват от пропускливост (τ) към коефициента на поглъщане на светлина (k), както следва:

и

където:

Преобразуването се прилага преди извършване на друга следваща обработка на данни.

6.3.2.   Изчисляване средната димна стойност по Бесел

Правилната критична стойност f c е тази, която предизвиква необходимото време на реагиране на филтъра t F . След като се определи тази стойност, посредством процеса на повторение на раздел 6.1.1, се изчисляват правилните константи Е и К на алгоритъма на Бесел. След това се прилага алгоритъмът на Бесел към моменталните следи от дим (стойност К), както е описано в раздел 6.1.2:

Алгоритъмът на Бесел по естество е рекурсивен. Следователно са необходими първоначални входни стойности за S i – 1 и S i – 2 и първоначални входни стойности за Y i – 1 и Y i – 2 за да тръгне алгоритъмът. Те могат да се приемат да са 0.

За всеки етап на натоварване на трите скорости на въртене „А“, „Б“ и „В“, максималната стойност за 1 сек. Y max се избира от индивидуалните стойности Y i за всяка следа от дим.

6.3.3.   Окончателен резултат

Средните димни стойности (SV) от всеки цикъл (изпитвателна стойност) се изчислява, както следва:

където:

Окончателната стойност се изчислява, както следва:

(1)  Изпитвателните точки се определят, като се използват одобрени статистически методи на случаен подбор.

(2)  На база еквивалент на С1.

(3)  Стойността „i“ е единствено валидна за еталонното гориво, определено в приложение IV.

Приложение 2

ИЗПИТВАТЕЛЕН ЦИКЪЛ ЕТС

1.   ПРОЦЕДУРА ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ГРАФИКА НА ДВИГАТЕЛЯ

1.1.   Определяне диапазона на графиката на скоростта на въртене

За да се генерира ЕТС върху изпитвателната клетка, за двигателя трябва да се изготви графика преди провеждането на изпитвателния цикъл, за да се определи кривата на честотата на въртене спрямо момента на въртене. Минималните и максималните параметри на графиките на скоростите се определят, както следва:

1.2.   Изготвяне на графика за мощността на двигателя

Двигателят се подгрява до нивото на максималната мощност, за да се стабилизират параметрите на двигателя, съгласно препоръките на производителя и на добрата инженерна практика. След като двигателят е стабилизиран, графиката на двигателя се съставя, както следва:

1.3.   Съставяне на графика

Всички точки за изобразяване на графиката, описани в съответствие с раздел 1.2, се свързват като се използва линейна интерполация между точките. Производната крива на момента на въртене е кривата на графиката и се използва за преобразуване на нормализираните стойности на момента на въртене на цикъла на двигателя в действителни стойности на момента на въртене за изпитвателния цикъл, както са описани в раздел 2.

1.4.   Изготвяне на алтернативна графика

Когато някой производител е убеден, че гореописаните техники за изготвяне на графиката не са безопасни или не са представителни за даден двигател, може да се използва алтернативна технология за изготвяне на графиката. Тези алтернативни техники трябва да отговарят на предназначението на определените процедури за изготвянето на графиката за определяне на възможния максимален момент на въртене при всички скорости на въртене на двигателя, достигани по време на изпитвателните цикли. Отклоненията от технологичните изисквания за изготвяне на графиката, определени в настоящия раздел, по причини за безопасност или представителност, се одобряват от Техническата служба, заедно с обосновката за тяхното използване. В никакъв случай, обаче, не може да се използват затихващите продължителни плавания на скоростта на двигателя за регулирани двигатели или тези оборудвани с турбокомпресор.

1.5.   Аналогични изпитвания

Не е необходимо да се изготвя графика за всеки отделен двигател преди осъществяването на всеки отделен цикъл на изпитване. За всеки двигател се изготвя графика преди изпитвателния цикъл, когато:

2.   ПРОВЕЖДАНЕ НА ЕТАЛОНЕН ИЗПИТВАТЕЛЕН ЦИКЪЛ

Преходният изпитвателен цикъл е описан в допълнение 3 към настоящото приложение. Нормализираните стойности за момента на въртене и скоростта на въртене се променят спрямо действителните стойности, както следва, което дава ефект върху нормативно определения цикъл.

2.1.   Действителна честота на въртене

Скоростта на въртене на двигателя се привежда в произволно състояние, като се използва следното уравнение:

Нормативно определената честота на въртене на двигателя (n ref ) отговаря на 100 % от стойностите на скоростта определени в графика на динамометъра на двигателя на допълнение 3. Тя се определя, както следва (виж фигура 1 на приложение I):

където n hi и n lo са определени или съгласно приложение I, раздел 2 или съгласно приложение III, допълнение 1, раздел 1.1.

2.2.   Действителен момент на въртене

Моментът на въртене се нормализира към максималния момент на въртене при съответната скорост. Стойностите на момента на въртене на нормативно определения цикъл се привежда в произволно състояние, като се използва кривата за изготвяне на графиката, определена съгласно раздел 1.3, както следва:

Действителен момент на въртене = (% на момента × макс. момент/100)

за съответната действителна скорост съгласно раздел 2.1.

Отрицателните стойности на момента на въртене при контролните точки („m“) приемат за целите на изготвяне на референтен цикъл произволни стойности, определени по един от следните начини:

2.3.   Пример за провеждане на процедура за привеждане в произволно състояние

За пример, следната изпитвателна точка се привеждат в произволно състояние:

При условията на следните стойности:

се получава

,

където максималният момент на въртене, определен според кривата на графиката при 1 288 мин–1, е 700 Nm.

3.   ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗПИТВАНЕ ЗА ЕМИСИИТЕ

Производителят може да поиска да се проведе симулативно изпитване за подготовка на двигателя и изпускателната система преди провеждане на измервателния цикъл.

Двигателите, зареждани с NG и LPG се разработват, като се използва изпитването ЕТС. Двигателят се подготвя при най-малко два цикъла на ЕТС и докогато емисията на СО, измерена при един цикъл на ЕТС, не надвиши 10 % от емисиите на СО, измерени при предходния цикъл на ЕТС.

3.1.   Подготовка на филтрите за взимане на проби (само за дизелови двигатели)

Най-малко един час преди изпитването всеки филтър (чифт) се поставя в затворено, но не херметизирано блюдо на Петри, и в тегловна камера, за стабилизиране. В края на периода на стабилизиране, всеки филтър (чифт) се притегля и се отчита тарата. След това филтърът (чифтът) се съхранява в затворено блюдо на Петри или в херметизиран държател за филтри до поискване за изследване. Ако филтърът (чифтът) не се използва до 8 часа от отстраняването му от тегловната камера, той трябва да се подготви и повторно да се премери преди употреба.

3.2.   Инсталиране на измервателното оборудване

Инструментите и сондите за взимане на проби се монтират в съответствие с изискванията. Изпускателната система се свързва към системата, предназначена за разреждане на целия поток.

3.3.   Пускане на системата за разреждане и на двигателя

Системата за разреждане и двигателят се пускат и подгряват докато всички температури и налягания се стабилизират при максимална мощност, съгласно препоръките на производителя и добрата инженерна практика.

3.4.   Пускане на системата за взимане на проби на механични частици (само за дизелови двигатели)

Системата за взимане на проби на механични частици се започва и провежда посредством обхождащ провод. Нивото на фоновите механични частици от разредения въздух може да се определи, като се изпусне разреден въздух през филтрите за механични частици. При използването на филтриран разреден въздух, може да се извършва едно измерване преди или след изпитването. Когато въздухът за разреждане не се филтрира, могат да се извършват измервания в началото и в края на цикъла, като стойностите се осредняват.

3.5.   Регулиране на системата за разреждане на целия поток

Целият дебит на разредения отработил газ се определя така, че да се премахне кондензацията на вода в системата и да се постигне максимална температура на повърхността на филтъра от 325 К (52 °С) или по-малко (виж приложение V, раздел 2.3.1, DT).

3.6.   Проверяване на анализаторите

Емисионните анализатори се нулират и регулират. Когато се използват торби за пробите, те се изпомпват.

3.7.   Процедура за пускане на двигателя

Стабилизираният двигател се пуска съгласно описаната в наръчника на потребителя препоръчителната процедура на производителя за пускане, като се използва или пусков двигател или динамометъра. По избор, изпитването може да започне директно от подготвителния етап на двигателя без да се спира двигателя при достигане скоростта на празния ход.

3.8.   Изпитвателен цикъл

3.8.1.   Изпитвателна последователност

Последователността от изпитвания се започва, когато двигателят достигне скоростта на празния ход. Изпитването се провежда съгласно нормативния цикъл, определен в раздел 2 на настоящото допълнение. Контролните точки за скоростта на въртене и момента на въртене се задават при 5 Hz (10 Hz препоръчително) или повече. Обратната информация за скоростта и момента на въртене се записват най-малко всяка секунда по време на изпитвателния цикъл, а сигналите могат да се филтрират електронно.

3.8.2.   Резултат от анализатора

При пускане на двигателя или в началото на изпитвателната последователност, когато цикълът се започне директно от етапа на предварителна подготовка, измервателното оборудване едновременно започва да:

Съдържанието на НС и NO x се измерва постоянно в разреждащия тунел при честота от 2 Hz. Средните концентрации се определят, като се интегрират сигналите от анализатора за изпитвателния цикъл. Времето за подаване на резултат от системата е не повече 20 сек. и се координира с колебанията на потока CVS и, при необходимост, отклоненията във времето за взимане на проби/изпитвателен цикъл. Съдържанието на СО, СО2, NMHC и CH4 се определя, като се интегрират или анализират концентрациите в торбата за пробите, събрани по време на цикъла. Концентрациите на газообразните емисии във въздуха за разреждане се определят, като се интегрират или събират във фонови торби. Всички други стойности се записват при минимум едно измерване в секунда (1 Hz).

3.8.3.   Взимане на проби на механични частици (само за дизелови двигатели)

При пускане на двигателя или в началото на изпитвателната последователност, когато цикълът се започне директно от етапа на предварителната подготовка, системата за събиране на проби на механични частици се настройва от режим на обхождане към режим на събиране на частици.

При прилагане на компенсация без поток, помпата/ите за взимане на проба/и се регулират така, че нормата на потока през сондата за механичната проба или през трансферната тръба се поддържа на стойност до ± 5 % от установения дебит. При компенсиране на потока (т.е. оказване на пропорционален контрол върху потока на пробата) се доказва, че съотношението на потока в основния тунел към потока механична проба не се променя с повече от ± 5 % от установената му стойност (с изключение на първите 10 секунди от взимането на пробата).

Забележка: При двойно разреждане, потокът на пробата е ефективната разлика между нормата на потока през филтрите на пробите и нормата на потока на вторичния въздух за разреждане.

Средната температура и налягане при газомера/ите или входа на контролноизмервателния уред на потока се записва. Ако не може да се поддържа установената норма на дебита за целия цикъл (в рамките на ± 5 %) поради високо натоварване с частици върху филтъра, изпитването се анулира. Изпитването се повтаря, като се използва по-малък дебит и/или филтър с по-голям диаметър.

3.8.4.   Затихване на двигателя

Ако двигателят затихне по време на изпитвателния цикъл, двигателят се подлага на предварителна подготовка и се пуска отново и изпитването се повтаря. В случай на повреда в някое от необходимите изпитвателни инструменти по време на изпитвателния цикъл, изпитването се анулира.

3.8.5.   Работа след провеждане на изпитването

След извършване на изпитването се спира измерването на обема на разредения отработил газ, на дебита на газ в събирателните торбите и в помпата за взимане на част от пробата на емисии. За интегриращата анализираща система, взимането на проби продължава до изтичане на времето на системата за изготвяне на резултатите.

Концентрациите в събирателните торби, ако се използват такива, се анализират възможно най-бързо, но не по-късно от 20 минути след края на изпитвателния цикъл.

След изпитването на емисии се използва нулиращ газ и същия еталонен газ за повторна проверка на анализаторите. Изпитването се счита, че е приемливо, когато разликата между резултатите преди изпитването и след изпитването е по-малко от 2 % от стойността на еталонния газ.

Само при дизеловите двигатели, не по-късно от един час след приключване на изпитанието, филтрите за механични частици се връщат в помещенията за притегляне и се подготвят в затворено, но не херметизирано блюдо на Петри, за най-малко 1 час, но не повече от 80 часа преди претегляне.

3.9.   Проверяване на изпитвателния пробег

3.9.1.   Изместване на данни

За минимизиране отклоняващия ефект на времевото закъснение между обратната информация и еталонните стойности на цикъла, цялата последователност на обратния сигнал за скоростта и момента на въртене на двигателя може да се изпревари или забави във времето по отношение на последователността на нормативната скорост и на момента на въртене. Ако обратните сигнали са изместени, скоростта и моментът трябва да се изместят със същата стойност в същата посока.

3.9.2.   Изчисляване цикъла на работа

Действителният цикъл на работа, W act (kWh), се изчислява, като се използва всяка двойка записани стойности на обратна информация за скоростта и момента на двигателя. Това се извършва след всяко изместване на данните от обратната информация, ако е избрана такава опция. Действителният цикъл на работа, W act , се използва за сравнение с еталонния цикъл на работа W ref и за изчисляване специфичните спирачни емисии (виж раздели 4.4 и 5.2). За интегрирането на еталонната и действителната двигателна мощност се използва същата методология. Ако трябва да се определят стойностите между измерените прилежащите еталонни стойности или прилежащите измерени стойности, се прилага линейно интерполиране.

При интегрирането на еталонния и действителния цикъл на работа, всички отрицателни стойности на момента на въртене се определят на нула и се включват в стойността. Ако честотата на интегрирането е по-малка от 5 Hz и, ако по време на даден отрязък от време, стойността на момента на въртене се промени от положителна към отрицателна, или от отрицателна към положителна, отрицателната част се изчислява и се нулира. Положителната част се включва в интегрираната стойност.

Стойността на W act е между –15 % и + 5 % от W ref

3.9.3.   Статистика за валидиране на данните от изпитвателния цикъл

Извършват се линейни регресии на стойностите на обратната информация за еталонните стойности за скоростта, момента и мощността на въртене на двигателя. Това се извършва след всяко изместване на данните за обратна информация, когато е избрана такава опция. Използва се методът на най-малките квадрати, като най-пригодното уравнение има формата на:

където:

Стандартната грешка на оценяването (SE) на „у“ по „х“ и коефициентът на определяне (r2) се изчислява за всяка една крива на регресия

Препоръчва се този анализ да се извършва при 1 Hz. Всички отрицателни стойности на момента на въртене и свързаните стойности с обратна информация се премахват от изчисленията за момента на въртене по време на цикъла и статистиката за валидиране на мощността. За да се счита дадено изпитване за валидно, се прилагат критериите на таблица 6.

Таблица 6

Допуски на кривата на регресия

Допуска се премахване на точки от регистъра на анализите за регресията, съгласно таблица 7.

Таблица 7

Разрешено премахване на точки от регистъра на анализ за регресия

4.   ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ГАЗООБРАЗНИТЕ ЕМИСИИ

4.1.   Определяне на разредения поток от отработили газове

Общият поток на разредени отработили газове за цикъла (kg/изпитване) се изчислява с измерените стойности за цикъла и съответстващите данни за калибриране на устройството за измерване на потока (V0 за PDP или K v за CFV, според определението на приложение III, допълнение 5, раздел 2). Следната формула се прилага, при условие, че температурата на разредените отработили газове се поддържа постоянна за продължителността на цикъла, като се използва топлообменник (±6 K за PDP – CVS, ±11 K за CVF-CVS, виж приложение V, раздел 2.3)

За целите на системата на обемната помпа PDP – CVS:

където:

За системата CVF-CVS:

където:

Ако се използва система за компенсиране на потока (напр. без топлообменник), мигновените маси на емисиите се изчисляват и интегрират по време на цикъла. В такъв случай мигновената маса на разредения отработил газ се изчислява, както следва:

За целите на системата на обемната помпа PDP-CVS:

където:

За системата CVF-CVS:

където:

Ако общата маса на пробата на частиците (М SAM ) и газообразните замърсители надвишава 0,5 % от общия поток на CVS (M TOTW ), потокът на CVS се коригира за М SAM или дебитът на пробите на механичните частици с постоянен обем (CVS) се регулират преди устройството за измерване на дебита (PDP или CFV).

4.2.   Корекция на NO x за влага

Защото емисиите на NO x зависят от условията на въздуха на околната среда, концентрацията на NO x се коригира за влагата на въздуха на околната среда с коефициента, представен в следните формули:

а)	за дизелови двигатели:

б)	за бензинови двигатели:

където:

при което:

4.3.   Изчисляване потока на емисионните маси

4.3.1.   Системи с постоянен поток на масата

За системи с топлообменник, масата на замърсителите (g/изпитване) се определят от следните уравнения:

където:

Сухите концентрации се преобразуват към влажните съгласно приложение III, допълнение 1, раздел 4.2.

Определянето на NMHC conc зависи от използвания метод (виж приложение III, допълнение 4, раздел 3.3.4). И в двата случая концентрацията на СН4 се определя и изважда от концентрацията на НС, както следва:

а)	по метода GC

б)	по метода NMC

където:

4.3.1.1.   Определяне на фоновите коригирани концентрации

Средната фонова концентрация на газообразните замърсители във въздуха за разреждане се изважда от измерените концентрации, за да се получат ефективните концентрации на замърсителите. Средните стойности на фоновите концентрации могат да се определят по метода на взимане на проби в торби или чрез постоянно измерване с интегриране. Използва се следната формула:

където:

Отношението на разреждане се изчислява, както следва:

а)	за двигатели, зареждани с дизел или LPG газ

б)	за двигатели, зареждани с природен газ

където:

Концентрациите, измерени на суха база се преобразуват към влажна база, съгласно приложение III, допълнение 1, раздел 4.2.

Стехиометричният коефициент се изчислява, както следва:

където:

От друга страна, ако сместа на горивото не е известен, могат да се използват следните стехиометрични коефициенти:

4.3.2.   Системи с компенсиране на потока

За системите без топлообменник, масите на замърсителите (g/изпитване) се определят, като се изчислят мигновената маса на емисиите и се интегрират мигновените стойности по време на цикъла. Също така, фоновите корекции се прилагат директно спрямо мигновената стойност на концентрация. Използват се следните формули:

където:

4.4.   Изчисляване на специфичните емисии

Емисиите (g/kWh) се изчисляват за отделните компоненти по следния начин:

(за дизелови и газови двигатели)

(за дизелови и газови двигатели)

(за дизелови двигатели и двигатели, работещи с втечнен нефтен газ)

(за двигатели, работещи с природен газ)

(за двигатели, работещи с природен газ)

където:

5.   ИЗЧИСЛЯВАНЕ ЕМИСИИТЕ НА МЕХАНИЧНИТЕ ЧАСТИЦИ (САМО ЗА ДИЗЕЛОВИ ДВИГАТЕЛИ)

5.1.   Изчисляване потока на масата

Масата от частици (g/изпитване) се изчислява, както следва:

където:

и:

При използване на система за двойно разреждане, масата на вторичния въздух за разреждане се изважда от общата маса на двойно разредената проба на отработил газ, събран през филтъра за събиране на частици

където:

Когато нивото на фона на частиците във въздуха за разреждане се определя съгласно с раздел 3.4, масата от частици може да бъде фоново коригирана. В такъв случай масата на частиците (g/изпитване) се изчислява, както следва:

където:

5.2.   Изчисляване на специфичните емисии

Емисиите на емисии (g/kWh) се изчисляват по следния начин:

където:

(1)  До 1 октомври 2005 г., цифрите в скоби могат да се използват при изпитването за одобрение на тип на бензинови двигатели. Комисията докладва за напредъка в технологиите на бензиновите двигатели, за да потвърди или измени дописките на кривата на регресия, приложими към бензиновите двигатели, представени в настоящата таблица.

(2)  На база еквивалент на С1.

Допълнение 3

РАБОТА НА ДИНАМОМЕТЪРА ЗА ЕТС ДВИГАТЕЛ