Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32004L0036

Директива 2004/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно безопасността на въздухоплавателни средства на трети страни, които използват летища на Общността

OJ L 143, 30.4.2004, p. 76–86 (ES, DA, DE, EL, EN, FR, IT, NL, PT, FI, SV)
Special edition in Czech: Chapter 07 Volume 008 P. 182 - 192
Special edition in Estonian: Chapter 07 Volume 008 P. 182 - 192
Special edition in Latvian: Chapter 07 Volume 008 P. 182 - 192
Special edition in Lithuanian: Chapter 07 Volume 008 P. 182 - 192
Special edition in Hungarian Chapter 07 Volume 008 P. 182 - 192
Special edition in Maltese: Chapter 07 Volume 008 P. 182 - 192
Special edition in Polish: Chapter 07 Volume 008 P. 182 - 192
Special edition in Slovak: Chapter 07 Volume 008 P. 182 - 192
Special edition in Slovene: Chapter 07 Volume 008 P. 182 - 192
Special edition in Bulgarian: Chapter 07 Volume 014 P. 25 - 35
Special edition in Romanian: Chapter 07 Volume 014 P. 25 - 35

No longer in force, Date of end of validity: 04/07/2012; най - късно отменен от 32008R0216

ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2004/36/oj

07/ 14

BG

Официален вестник на Европейския съюз

25


32004L0036


L 143/76

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2004/36/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 21 април 2004 година

относно безопасността на въздухоплавателни средства на трети страни, които използват летища на Общността

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаването на Европейската общност и по-специално член 80, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

след консултация с Комитета на регионите,

в съответствие с процедурата, установена в член 251 от Договора (3) в светлината на съвместния текст, одобрен от Помирителния комитет на 26 февруари 2004 г.

като имат предвид, че:

(1)

В резолюцията за въздушната катастрофа над крайбрежието на Доминиканската република, приета от Европейския парламент на 15 февруари 1996 г. (4), се подчертава необходимостта за Общността да заеме по-активна позиция и да разработи стратегия за повишаване безопасността на своите граждани, които пътуват по въздух или живеят в близост до летища.

(2)

Комисията е представила на Европейския парламент и на Съвета съобщение, озаглавено „Определяне на стратегия на Общността за повишаване на безопасността на въздухоплаването“.

(3)

В това съобщение ясно се посочва, че безопасността може да бъде ефективно повишена, като се гарантира че въздухоплавателните средства отговарят напълно на международните стандарти за безопасност, съдържащи се в приложенията към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписана в Чикаго на 7 декември 1944 г. („Чикагската конвенция“).

(4)

За да се установи и поддържа високо уеднаквено равнище на безопасност в гражданското въздухоплаване в Европа, следва да се въведе хармонизиран подход за ефективно подобряване на международните стандарти за безопасност в границите на Общността. За тази цел е необходимо да бъдат хармонизирани правилата и процедурите за наземни инспекции на въздухоплавателни средства от трети държави, които кацат на летищата, разположени в държавите-членки.

(5)

Хармонизираният подход за ефективно прилагане на международните стандарти за безопасност от държавите-членки ще допринесе за избягване на нарушаване на конкуренцията. Общата позиция по отношение на въздухоплавателни средства на трети държави, които не отговарят на международните стандарти за безопасност, ще бъде от полза за държавите-членки.

(6)

Въздухоплавателните средства, които кацат в държавите-членки, би следвало да бъдат инспектирани, когато съществуват опасения, че те не отговарят на международните стандарти за безопасност.

(7)

Инспекциите могат да бъдат извършвани също така в съответствие с процедурата за проверка на място и без да съществува определено опасение, при условие, че се спазва международното право и правото на Общността. По-специално инспекциите трябва да бъдат извършвани по недискриминационен начин.

(8)

Инспекциите могат да бъдат увеличавани в случай на въздухоплавателно средство, на което в последно време често са откривани дефекти, или за въздухоплавателно средство на авиокомпания, чиито въздухоплавателни средства често привличат внимание.

(9)

Информацията, събрана от всяка държава-членка, трябва да бъде предоставяна на всички останали държави-членки и на Комисията, за да се осигури по най-ефикасния начин следене за съответствие на въздухоплавателните средства на трета държава с международните стандарти за безопасност.

(10)

Поради тези причини е необходимо на ниво Общност да се установи процедура за оценка на въздухоплавателни средства на трета държава и съответните механизми за сътрудничество между компетентните органи на държавите-членки за обмен на информация.

(11)

Чувствителният характер на информацията, свързана с безопасността, изисква държавите-членки да предприемат необходимите мерки в съответствие с тяхното национално законодателство, за да осигурят необходимата поверителност на информацията, която получават.

(12)

Без да се засяга правото обществеността на достъп до документите на Комисията, както е установено в Регламент (ЕС) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. за достъп на обществеността до документите на Европейския парламент, Съвета и Комисията (5), Комисията трябва да приеме мерки за предоставяне на заинтересованите страни на такава информация и свързаните с това условия.

(13)

Когато установените недостатъци явно застрашават безопасността, въздухоплавателните средства, за които се изискват коригиращи мерки, трябва да бъдат задържани на земята до отстраняване на несъответствието с международните стандарти за безопасност.

(14)

Условията на летището за инспекция могат да бъдат такива, че компетентните органи да бъдат длъжни да разрешат на въздухоплавателното средство да се премести на подходящо летище, ако са изпълнени изискванията за безопасно преместване.

(15)

За да изпълни задачите си по настоящата директива, Комисията би трябвало да бъде подпомагана от Комитет, създаден по член 12 от Регламент (ЕИО) № 3922/91 на Съвета от 16 декември 1991 г. за хармонизиране на техническите изисквания и административните процедури в областта на гражданското въздухоплаване (6).

(16)

Мерките, необходими за прилагането на настоящата директива, трябва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г., в което се установяват процедурите за упражняване на правомощия за изпълнение, възложени на Комисията (7).

(17)

Комисията би следвало да предостави на разположение на Комитета, създаден по член 12 от Регламент (ЕИО) № 3922/91, статистически данни и информация, събрана в съответствие с други мерки на Общността, относно специфични инциденти, които могат да бъдат полезни за откриване на дефекти, представляващи заплаха за безопасността в гражданското въздухоплаване.

(18)

Необходимо е да се вземат под внимание сътрудничеството и обмена на информация, извършвани в рамките на Обединените авиационни власти (JAA) и Европейската конференция за гражданска авиация (EКАГ). Освен това трябва да се използва във възможно най-голяма степен съществуващата експертиза при процедури на програмата за оценка на безопасността на чуждестранни въздухоплавателни средства (SAFA).

(19)

Необходимо е да се отчете ролята на Европейската агенция за авиационна безопасност (EASA) в политиката за безопасност в гражданското въздухоплаване, включително създаването на процедури, които целят установяването и поддържането на високо уеднаквено равнище на безопасност в гражданското въздухоплаване в Европа.

(20)

Споразумения за засилено сътрудничество при използването на летището в Гибралтар бяха договорени в Лондон на 2 декември 1987 г. от Кралство Испания и Обединеното кралство в съвместна декларация на министрите на външните работи на двете държави и тези споразумения все още предстои да бъдат приведени в действие,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Приложно поле и цел

1.   В рамките на общата стратегия на Общността за установяване и поддържане на високо уеднаквено равнище на безопасност в гражданското въздухоплаване в Европа настоящата директива установява хармонизиран подход за ефективно прилагане на международните стандарти за безопасност в границите на Общността чрез хармонизиране на правилата и процедурите за наземни инспекции на въздухоплавателни средства на трети държави, които кацат на летища, разположени в държавите-членки.

2.   Настоящата директива не засяга правото на държавите-членки да извършват инспекции, които не са включени в настоящата директива, и да задържат на земята, да налагат забрани или условия на всяко въздухоплавателно средство, което каца на техните летища в съответствие с международното законодателство и законодателството на Общността.

3.   Държавните въздухоплавателни средства, дефинирани в Чикагската конвенция, и въздухоплавателните средства с максимално излетно тегло по-малко от 5 700 кг, които не участват в търговския въздушен транспорт, се изключват от приложното поле на настоящата директива.

4.   Прилагането на настоящата директива за летище Гибралтар не засяга съответните правни позиции на Кралство Испания и на Обединеното кралство по отношение на спора за суверенитет над територията, на която е разположено летището.

5.   Прилагането на настоящата директива за летище Гибралтар се преустановява до влизането в сила на споразуменията от съвместната декларация, направена от министрите на външните работи на Кралство Испания и Обединеното кралство от 2 декември 1987 година Правителствата на Испания и на Обединеното кралство ще информират Съвета за датата на влизането в сила.

Член 2

Дефиниции

За целите на настоящата директива:

а)

   „задържане на земята“ означава официална забрана за въздухоплавателното средство да напуска летището и предприемане на необходимите за задържането му стъпки;

б)

   „международни стандарти за безопасност“ означава стандартите за безопасност, съдържащи се в Чикагската конвенция и нейните приложения, в сила по време на инспекцията;

в)

   „наземна инспекция“ означава проверка на въздухоплавателно средство на трета държава в съответствие с приложение II;

г)

   „въздухоплавателно средство на трета държава“ означава въздухоплавателно средство, което не се използва и не оперира под контрола на компетентен орган на държава-членка.

Член 3

Събиране на информация

Държавите-членки определят механизъм за събиране на всякаква информация, която се счита за полезна за постигане на целта, посочена в член 1, включително:

а)

важна информация за безопасността, достъпна чрез:

пилотски доклади,

доклади от организациите за поддръжка,

доклади за инциденти,

други организации, независими от компетентните органи на държавите-членки,

жалби;

б)

информация за действия, предприети след наземна инспекция, като:

задържане на въздухоплавателното средство на земята,

забрана, наложена от съответната държава-членка, на въздухоплавателно средство или оператор,

необходими коригиращи действия,

контакти с компетентните органи на оператора;

в)

последваща информация за оператора като:

изпълнени коригиращи действия,

повтаряне на несъответствието.

Тази информация се съхранява, като се използва стандартна форма за доклад, съдържащ описаните точки, като дадения в приложение I образец.

Член 4

Наземни инспекции

1.   Всяка държава-членка въвежда съответни средства, за да гарантира, че въздухоплавателно средство на трета държава, за което има съмнения, че не съответства на международните стандарти за безопасност, и което каца на някое от летищата на тази държава-членка, отворени за международния въздушен трафик, се подлага на наземни инспекции. При въвеждането на такива процедури компетентните органи обръщат особено внимание на въздухоплавателно средство:

за което е получена информация, доказваща лошо състояние на обслужване или очевидна повреда или дефект,

за което е получен доклад, че извършва анормални маневри след навлизане във въздушното пространство на държавата-членка и създава сериозни опасения за безопасността,

за което предишната наземна инспекция е показала наличието на недостатъци, предизвикващи сериозни опасения, че това въздухоплавателно средство не съответства на международните стандарти за безопасност и държавата-членка се опасява, че дефектите може да не са отстранени,

за което съществуват доказателства, че е възможно компетентните органи на държавата по регистрация да не извършват правилен преглед за безопасност, или

за което информацията, събрана по член 3, дава основание за опасения относно оператора или когато предишната наземна инспекция на въздухоплавателно средство, използвано от същия оператор, е показала наличието на недостатъци.

2.   Държавите-членки могат да установят правила за извършване на наземни инспекции в съответствие с процедурата за проверка на място при отсъствието на определено съмнение, при условие че тези правила са съобразени с международното право и правото на Общността. Такава процедура се извършва по недискриминационен начин.

3.   Държавите-членки следят за успешното прилагане на съответните наземни инспекции и други мерки за наблюдение, предвидени в член 8, параграф 3.

4.   Наземните инспекции се извършват в съответствие с процедурата, описана в приложение II, като се използва формулярът за доклад от наземната инспекция, съдържащ най-малко трите точки, дадени в образеца от приложение II. При завършване на наземната инспекция командирът на въздухоплавателното средство или представител на оператора на въздухоплавателното средство се уведомява за констатациите от наземната инспекция и, ако са установени значителни дефекти, докладът се изпраща на оператора на въздухоплавателното средство и на съответните компетентни органи.

5.   Когато извършва наземна инспекция по настоящата директива, съответният компетентен орган полага всички усилия да избягва ненужно забавяне на инспектираното въздухоплавателно средство.

Член 5

Обмен на информация

1.   Компетентните органи на държавите-членки участват във взаимния обмен на информация. По искане на съответен компетентен орган тази информация съдържа списък на летищата в съответната държава-членка, които са отворени за международния въздушен трафик, и данни, за всяка календарна година, за броя на извършените наземни инспекции и броя на движенията на въздухоплавателни средства от трети държави на всяко летище от този списък.

2.   Всички стандартни доклади, посочени в член 3, и докладите за наземни инспекции по член 4, параграф 4 се представят на Комисията незабавно, а по нейно искане — и на компетентните органи на държавите-членки, както и на Европейската агенция за авиационна безопасност (EASA).

3.   Когато в стандартен доклад се констатира наличие на потенциална заплаха за безопасността, или в доклад за рамкова инспекция се констатира, че въздухоплавателното средство не съответства на международните стандарти по безопасност, докладът незабавно се представя на всеки компетентен орган на държавата-членка и на Комисията.

Член 6

Защита и разпространение на информацията

1.   В съответствие със своето национално законодателство държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят поверителност на информацията, получена от тях по член 5. Те използват тази информация единствено за целите на настоящата директива.

2.   Комисията публикува годишен обобщен информационен доклад, достъпен за обществеността и заинтересованите страни от индустрията, в който се съдържа анализ на цялата информация, получена в съответствие с член 5. Този анализ е опростен и лесен за разбиране и показва дали съществува увеличен риск за пътниците на въздушния транспорт. В анализа не се разкриват източниците на информация.

3.   Без да се засяга правото на обществеността на достъп до документите на Комисията, както е посочено в Регламент (ЕС) № 1049/2001, Комисията приема, по своя инициатива и в съответствие с процедурата, посочена в член 10, параграф 2, мерки за разпространяване към заинтересованите страни на информацията, описана в параграф 1, и свързаните с това условия. Тези мерки могат да бъдат общи или индивидуални и се основават на необходимостта:

да се предостави на лице или организация информацията, от която те се нуждаят, за да повишат безопасността на полетите,

да се ограничи разпространяването на информация до количеството, необходимо за целите на потребителите, с цел да се осигури съответна поверителност на тази информация.

4.   Когато информация за недостатъци, свързани с въздухоплавателното средство, се предоставя доброволно, докладите за наземни инспекции, посочени в член 4, параграф 4, са анонимни по отношение на източника на информацията.

Член 7

Задържане на въздухоплавателно средство на земята

1.   Когато несъответствието с международните стандарти за безопасност явно застрашава безопасността на полетите, трябва да се предприемат мерки от страна на оператора на въздухоплавателното средство за отстраняване на дефектите преди излитане. Ако компетентният орган, който извършва наземната инспекция, не е убеден, че коригиращите действия ще се извършат преди полета, той задържа въздухоплавателното средство на земята до отстраняване на опасността и незабавно информира компетентните органи на съответния оператор и на държавата по регистрация на въздухоплавателното средство.

2.   Компетентният орган в държавата-членка, който извършва наземната инспекция, може, в координация със страната, отговорна за експлоатацията на съответното въздухоплавателно средство, или със страната по регистрация на въздухоплавателното средство, да предпише необходимите условия, при които на въздухоплавателното средство може да се разреши да лети до друго летище, на което недостатъците да се коригират. Ако недостатъците влияят върху валидността на сертификата за летателна годност на въздухоплавателното средство, задържането на земята може да се отмени, само ако операторът получи разрешение от държавата или държавите, над които ще се прелети по време на този полет.

Член 8

Повишаване на безопасността и мерки за прилагане

1.   Държавите-членки докладват на Комисията за оперативните мерки, предприети за въвеждане на изискванията на членове 3, 4 и 5.

2.   На базата на информацията, събрана по параграф 1, Комисията може, в съответствие с процедурата от член 10, параграф 2, да предприеме всички необходими мерки за улесняване на въвеждането на членове 3, 4 и 5, като:

изготвяне на списък с информацията, която трябва да се събира,

уточняване на съдържанието на наземните инспекции и процедурите за извършването им,

дефиниране на формата за съхраняване и разпространяване на данни,

създаване или подпомагане на вече създадени съответни органи за управление и работа със средствата, необходими за събиране и обмен на информация.

3.   На базата на информацията, получена по членове 3, 4 и 5, и в съответствие с процедурата по член 10, параграф 2 може да се вземе решение за предприемане на съответна наземна инспекция и на други мерки за наблюдение, по-специално спрямо определен оператор или оператори от дадена трета държава до приемането на задоволителни коригиращи действия от компетентния орган на съответната трета държава.

4.   Комисията може да предприеме всички съответни мерки за сътрудничество и подпомагане на трети държави с цел повишаване на техните възможности за надзор на безопасността на полетите.

Член 9

Налагане на забрана или условия за експлоатация

Ако държава-членка реши да забрани достъпа до своите летища или да наложи условия върху експлоатацията на даден оператор или оператори от дадена трета държава до приемането от компетентния орган в тази трета държава на задоволителни коригиращи действия:

а)

тази държава-членка уведомява Комисията за предприетите мерки, а Комисията предава информацията до останалите държави-членки;

б)

Комисията, в съответствие с процедурата по член 10, параграф 3, може да отправи такива препоръки и да предприеме такива действия, каквито счете за необходимо; освен това тя може да разшири приложното поле на прилагане на мерките, посочени в буква а) за цялата Общност, следвайки представянето на проект за мерките, които трябва да бъдат предприети, в съответствие с процедурата по член 10, параграф 2.

Член 10

Процедура на Комитета

1.   Комисията се подпомага от Комитет, съставен съгласно член 12 от Регламент (ЕИО) № 3922/91.

2.   Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се спазват разпоредбите на член 8 от него.

Периодът, посочен в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, е три месеца.

3.   Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 3 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се отчитат разпоредбите на член 8 от него.

4.   Комитетът приема свои процедурни правила.

5.   Комисията може да консултира Комитета по всякакви други въпроси, свръзани с прилагането на настоящата директива.

Член 11

Изпълнение

Държавите-членки въвеждат в действие необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива преди 30 април 2006 г. Те незабавно уведомяват Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

Член 12

Изменение на приложенията

Приложенията към настоящата директива могат да бъдат изменяни в съответствие с процедурата по член 10, параграф 2.

Член 13

Доклад

До 30 април 2008 г. Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на настоящата директива и по-специално на член 9 от нея, в който, освен всичко останало, се отчитат новопоявилите се тенденции в Общността и на международните форуми. Този доклад може да бъде придружен от предложения за изменение на настоящата директива.

Член 14

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила в деня на нейното публикуване в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 15

Адресати на настоящата директива са държавите–членки.

Съставено в Страсбург на 21 април 2004 година.

За Европейския парламент

Председател

P. COX

За Съвета

Председател

D. ROCHE


(1)  ОВ С 103 Е, 30.4.2002 г., стр. 351.

(2)  ОВ С 241, 7.10.2002 г., стр. 33.

(3)  Становище на Европейския парламент от 3 септември 2002 г. (ОВ С 272 Е, 13.11.2003 г., стр. 343), Обща позиция на Съвета от 13 юни 2003 г. (ОВ С 233 Е, 30.9.2003 г., стр. 12) и Позиция на Европейския парламент от 9 октомври 2003 г. (все още непубликувана в Официален вестник). Законодателна резолюция на Европейския парламент от 1 април 2004 г. и Решение на Съвета от 30 март 2004 г.

(4)  ОВ С 65, 4.3.1996 г., стр. 172.

(5)  ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43.

(6)  ОВ L 373, 31.12.1991 г., стр. 4. Регламент последно изменен с Регламент (ЕО) № 1592/2002 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 240, 7.9.2002 г., стр. 1).

(7)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ II

I.

Наземната инспекция би следвало да включва всички или част от следните аспекти в съответствие с наличното време.

1.

Проверка за наличие и валидност на документите, необходими за международни полети като: сертификат за регистрация, дневник, сертификат за летателна годност, лицензи на екипажа, радиолиценз, списък на пътниците и товара.

2.

Проверка за съответствие на състава и квалификацията на летателния екипаж с изискванията на приложение 1 и приложение 6 от Чикагската конвенция (приложения на ИКАО).

3.

Проверка на оперативната документация (полетни данни, оперативен полетен план, технически дневник) и на подготовката за полета, необходими да се докаже, че полетът е подготвен в съответствие с приложение 6 на ИКАО.

4.

Проверка за наличие и състояние на пунктовете, изисквани за международно въздухоплаване в съответствие с приложение 6 на ИКАО:

сертификат на авиационен оператор,

сертификат за шум и вредни емисии,

ръководство за експлоатация (включващо списък за минимално оборудване) и ръководство за полети,

оборудване за безопасност,

оборудване за сигурност в салона,

оборудване, необходимо за дадения полет, включително оборудване за радиовръзка и за радионавигация,

записващи устройства за полетни данни.

5.

Проверка, че състоянието на въздухоплавателното средство и неговото оборудване (включително повреди и ремонти) съответстват неизменно на стандартите от приложение 8 на ИКАО.

II.

Докладът за инспекцията трябва да се изготви след извършване на наземната инспекция и трябва да включва стандартната обща информация, описана по-горе, както и списък на проверените компоненти заедно с указания за дефекти, констатирани за всеки от тези компоненти и/или всякакви други необходими забележки.

Image

Image

Image


Top