11/ 24

BG

Официален вестник на Европейския съюз

39

---

32001D0379

---

L 134/40

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 4 април 2001 година

относно одобряването от името на Европейската общност на Протокола към Конвенцията от 1979 година за трансгранично замърсяване на въздуха на далечно разстояние с тежки метали

(2001/379/EО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 175, параграф 1, във връзка с член 300, параграф 2, първо изречение от първата алинея, и параграф 3, първа алинея от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като има предвид, че:

(1)	Общността подписа в Aarhus на 24 юни 1998 г. Протокола към Конвенцията от 1979 г. относно трансгранично замърсяване на въздуха на далечно разстояние с тежки метали (наричан по-долу „Протокола“).

(2)	Протоколът има за цел контролирането на емисиите на тежки метали, причинени от антропогенни дейности, които са предмет на трансграничен атмосферен пренос на далечно разстояние и които вероятно имат значителни отрицателни въздействия върху здравето на човека или върху околната среда.

(3)	Протоколът постановява съкращаването на общите годишни емисии в атмосферата на кадмий, олово и живак, и прилагането на мерки за контрол на продукта.

(4)	Мерките, предвидени в Протокола, допринасят за постигане на целите на политиката за околната среда на Общността.

(5)	Общността и държавите-членки си сътрудничат, в рамките на своите съответни компетенции, със страните, които не са членки, и с компетентните международни организации.

(6)	Общността следва да одобри Протокола,

РЕШИ:

Член 1

Одобрява от името на Европейската общност протокола към Конвенцията от 1979 г. за трансгранично замърсяване на въздуха на далечно разстояние с тежки метали, подписана на 24 юни 1998 г.

Текстът на Протокола е приложен към настоящото решение.

Член 2

Председателят на Съвета е оправомощен да посочи лицето, упълномощено да депозира инструмента за одобрение при генералния секретар на Организацията на обединените нации, в съответствие с член 16 от Протокола.

Член 3

Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейските общности.

---

(1)  ОВ C 311 E, 31.10.2000 г., стр. 136.

(2)  Становище, дадено на 24 октомври 2000 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

---

ПРИЛОЖЕНИЕ

 

---

4.4.2001

BG

L 134/41

---

ПРОТОКОЛ КЪМ КОНВЕНЦИЯТА ОТ 1979 ГОДИНА ЗА ТРАНСГРАНИЧНО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА НА ДАЛЕЧНИ РАЗСТОЯНИЯ С ТЕЖКИ МЕТАЛИ

Страните,

Решени да приложат Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния,

Обезпокоени от това, че емисиите на някои тежки метали се пренасят през националните граници и могат да нанесат щети на екосистеми с екологическа и стопанска важност, както и да окажат вредно въздействие върху човешкото здраве,

Като считат, че изгарянето и промишлените процеси са преобладаващите антропогенни източници на емисии на тежки метали в атмосферата,

Като признават, че тежките метали са естествени компоненти на земната кора и че много от тежките метали в някои форми и в съответни концентрации имат важно значение за живота,

Като вземат предвид съществуващите научно-технически данни за емисиите, геохимическите процеси, атмосферния пренос и въздействието на тежките метали върху човешкото здраве и околната среда, както и методите за борба със замърсяването на въздуха и свързаните с тази дейност разходи,

Като съзнават, че има достъпни техники и управленчески практики за намаляване на замърсяването на въздуха, причинено от тежки метали,

Като признават, че в страните от района на Икономическата комисия за Европа при Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) съществуват различни икономически условия и че в някои страни икономиката е в преходен период,

Решавайки да предприемат мерки за предвиждане, предотвратяване или свеждане до минимум емисиите на някои тежки метали и техните съединения с оглед прилагането на принципа за предпазните мерки, както е изложено в принцип 15 на Декларацията от Рио де Жанейро за околната среда и развитието,

Като потвърждават отново, че съгласно Устава на Организацията на обединените нации и принципите на международното право държавите имат суверенното право за експлоатация на собствените си ресурси в съответствие със собствените си политики в областта на опазване на околната среда и развитието и са отговорни за недопускане на вреди, причинени от дейностите под тяхна юрисдикция или контрол, върху околната среда на други държави или райони извън рамките на националната им юрисдикция,

Като съзнават, че мерките за ограничаване на емисиите на тежките метали също така биха спомогнали за опазване на околната среда и човешкото здраве в районите извън границите на региона на ИКЕ на ООН, включително Арктика и международните води,

Като отбелязват, че борбата с емисиите на отделни тежки метали може да предостави допълнителни възможности за борба с емисиите на други замърсители,

Като съзнават, че за ограничаване и намаляване на емисиите на някои тежки метали ще бъдат необходими допълнителни по-ефикасни мерки и че например ориентираните към въздействие изследвания могат да осигурят основата за предприемане на по-нататъшни действия,

Като отбелязват важния принос на частния и неправителствения сектор за придобиване на знания относно въздействието, свързано с тежките метали, за съществуващите алтернативи и методи за борба със замърсяването на въздуха и тяхната роля за подпомагане намаляването на емисиите на тежки метали,

Като имат предвид дейностите, свързани с контрола върху тежките метали на национално равнище и в рамките на международните форуми,

Се споразумяха за следното:

Член 1

Определения

За целите на настоящия протокол,

1.	„Конвенция“ означава Конвенция за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния, приета в Женева на 13 ноември 1979 година.

2.	„EMEП“ означава Съвместна програма за наблюдение и оценка на разпространението на въздушни замърсители на далечни разстояния в Европа.

3.	„Изпълнителен орган“ означава изпълнителен орган по конвенцията, учреден съгласно член 10, алинея 1 на конвенцията.

4.	„Комисия“ означава Икономическа комисия за Европа при Организацията на Обединените нации.

5.	„Страните“ означава страните по настоящия протокол, освен ако контекстът не изисква друго тълкувание.

6.

„Географски обхват на EMEП“ означава район, определен в член 1, алинея 4 от Протокола към Конвенцията от 1979 година за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния във връзка с дългосрочното финансиране на Съвместната програма за мониторинг и оценка на разпространението на въздушните замърсители на далечни разстояния в Европа (ЕМЕП), приет в Женева на 28 септември 1984 година.

7.	„Тежки метали“ означава онези метали или в някои случаи металоиди, които са стабилни и с плътност, по-голяма от 4,5 г/см3, както и техните съединения.

8.	„Емисия“ означава изпускане в атмосферата от точкови или площни източници.

9.	„Неподвижен източник“ означава всяка неподвижна сграда, съоръжение, обект, инсталация или оборудване, което емитира или може да емитира директно или косвено в атмосферата някой от тежките метали, посочени в Приложение I.

10.

„Нов стационарен източник“ означава всеки неподвижен източник, чието изграждане или съществено изменение е започнало след изтичането на две години от датата на влизане в сила на: i) настоящия протокол; или ii) поправка към Приложение I или II, когато неподвижният източник се включва в сферата на действие на разпоредбите на настоящия протокол само въз основа на тази поправка. Дали дадено изменение е съществено или не, е предмет на решение от страна на компетентните национални органи, като се вземат предвид такива фактори като екологичните предимства на изменението.

11.

„Категория големи неподвижни източници“ означава всяка категория неподвижни източници, посочена в Приложение II, на която за дадена страна се падат не по-малко от 1 % от общия обем емисии от неподвижни източници на даден тежък метал, посочен в Приложение I, през изходната година, указана съгласно Приложение I.

Член 2

Цел

Целта на настоящия протокол е да се контролират емисиите на тежки метали, причинени от антропогенни дейности и които са обект на трансграничен атмосферен пренос на далечни разстояния и могат да оказват значително вредно въздействие върху човешкото здраве или околната среда, съгласно разпоредбите на следващите членове.

Член 3

Основни задължения

1.   Всяка от страните следва да намали общия годишен обем на атмосферните си емисии за всеки от тежките метали, посочени в Приложение I, спрямо равнището на емисиите през съответната базисна година, определена съгласно настоящото приложение, чрез предприемането на ефикасни мерки, съответстващи на конкретните обстоятелства.

2.   Всяка от страните не по-късно от сроковете, определени в Приложение IV, прилага:

a)	най-добрите налични техники, като взема предвид Приложение III, спрямо всеки нов неподвижен източник в рамките на дадена категория големи неподвижни източници, за която Приложение III посочва най-добрите налични техники;

б)

допустимите стойности, посочени в Приложение V, спрямо всеки нов стационарен източник в рамките на дадена категория големи неподвижни източници; като алтернативен вариант дадена страна може да приложи други стратегии за намаляване на емисиите, осигуряващи постигането на еквивалентни общи равнища на емисиите;

в)

най-добрите налични техники, като вземе предвид Приложение III, спрямо всеки съществуващ стационарен източник в рамките на дадена категория големи неподвижни източници, за която Приложение III посочва най-добрите налични техники; като алтернативен вариант дадена страна може да приложи други стратегии за намаляване на емисиите, които да осигуряват постигането на еквивалентно общо намаляване на емисиите;

г)

допустимите стойности, посочени в Приложение V, спрямо всеки съществуващ неподвижен източник в рамките на дадена категория големи неподвижни източници, доколкото това е възможно в техническо и икономическо отношение; като алтернативен вариант дадена страна може да приложи други варианти за намаляване на емисиите, които да осигуряват постигането на еквивалентно общо намаляване на емисиите.

3.   Всяка от страните предприема мерки за контрол на продуктите съгласно условията и сроковете, споменати в Приложение VI.

4.   Всяка от страните следва да разгледа възможностите за прилагане на допълнителни мерки за управление на продуктите съгласно Приложение VII.

5.   Всяка от страните, попадаща в рамките на географския обхват на ЕМЕП, разработва и поддържа инвентаризации за емисиите на тежките метали, посочени в Приложение I, като използва като минимум методологиите, определени от Ръководния орган на ЕМЕП, а страните извън границите на географския обхват на ЕМЕП използват като ориентировъчни методологиите, разработени в рамките на работния план на Изпълнителния орган.

6.   Страна, която след изпълнение на алинеи 2 и 3 не може да изпълни изискванията на алинея 1 относно някой от тежките метали, посочени в Приложение I, се освобождава от задълженията си по точка 1 по отношение на този тежък метал.

7.   Всяка от страните, чиято територия е с обща площ над 6 000 000 km2, се освобождава от задълженията си по алинея 2, букви б), в) и г), ако може да докаже, че не по-късно от осем години след датата на влизане в сила на настоящия протокол ще е съкратила общия годишен обем на своите емисии на всеки от тежките метали, посочени в Приложение I, от категориите източници, споменати в Приложение II, с поне 50 % от равнището на емисии от тези категории източници през базовата година, определена съгласно Приложение I. Страна, която възнамерява да предприеме действия съгласно настоящата алинея, заявява това при подписването или при присъединяването към настоящия протокол.

Член 4

Обмен на информация и технологии

1.   Страните съгласно своите закони, подзаконови нормативни актове и практики спомагат за обмена на технологии и методи, разработени с цел съкращаване на емисиите на тежки метали, включително обмена, подпомагащ разработването на мерки за управление на продуктите и прилагането на най-добрите налични техники, но без да се ограничават само с него, и по-специално чрез поощряване на:

а)	търговския обмен на съществуващи технологии;

б)	директни промишлени връзки и сътрудничество, включително съвместни предприятия;

в)	обмена на информация и опит; и

г)	предоставянето на техническа помощ.

2.   При поощряване на дейностите, посочени в алинея 1, страните следва да създадат благоприятни условия чрез улесняване на връзките и сътрудничеството между съответните организации и лица в частния и държавния сектор, разполагащи с възможности за предоставяне на технологии, проектантски и инженерни услуги, оборудване или финансови средства.

Член 5

Стратегии, политики, програми и мерки

1.   Всяка страна, без неоправдано забавяне, разработва стратегии, политики и програми с оглед изпълнение на задълженията си по настоящия протокол.

2.   Освен това дадена страна може:

а)	да прилага икономически средства за насърчаване въвеждането на икономически ефективни подходи за съкращаване на емисиите на тежки метали;

б)	да разработва спогодби и доброволни споразумения между правителството и промишлеността;

в)	да поощрява по-ефикасното използване на ресурсите и суровините;

г)	да поощрява използването на по-малко замърсяващи енергийни източници;

д)	да предприема мерки за разработване и внедряване на по-малко замърсяващи транспортни системи;

е)	да предприема мерки за постепенно прекратяване използването на някои процеси, емитиращи тежки метали, в случаите, когато в промишлен мащаб съществуват процеси, които могат да ги заменят;

ж)	да предприема мерки за разработване и използване на по-чисти процеси с оглед предотвратяване и ограничаване на замърсяването.

3.   Страните могат да предприемат по-строги мерки от тези, изисквани съгласно настоящия протокол.

Член 6

Изследвания, разработки и мониторинг

Страните поощряват, отдавайки предимство на тежките метали, посочени в Приложение I, изследванията, разработките, мониторинга и сътрудничеството, имащи отношение към следните области, но без да се ограничават само с тях:

а)	емисиите, преноса на далечни разстояния и степените на отлагането им, както и тяхното моделиране, съществуващите равнища в биотичната и абиотичната среда, разработването на процедури за съгласуване на съответните методологии

б)	пътищата на замърсителите и инвентаризацията им в представителните екосистеми

в)	съответните въздействия върху човешкото здраве и околната среда, включително количественото определяне на тези въздействия

г)	най-добрите налични техники и практики за ограничаване на емисиите, използвании понастоящем от страните или намиращи се в етап на разработване

д)	събиране, преработка и при необходимост депониране на продукти или отпадъци, съдържащи един или повече тежки метали

е)	методологии, позволяващи отчитането на социално-икономическите фактори при оценка на алтернативните стратегии за ограничаване

ж)

подход, основан на въздействието, обобщаващ съответната информация, включително информацията, получена съгласно букви от а) до е) относно измерените или моделирани екологични равнища и пътища и въздействието върху човешкото здраве и околната среда с цел формулиране на бъдещи стратегии за оптимизирано ограничаване, които отчитат също така икономическите и технологичните фактори

з)	алтернативи за използването на тежки метали в продуктите, изброени в Приложения VI и VII

и)	събиране на информация относно съдържанието на тежки метали в някои продукти, относно възможностите за възникване на емисии на тези метали по време на производството, преработката, пласмента, използването и депонирането на продукта, както и за методите за намаляване на тези емисии.

Член 7

Представяне на информацията

1.   Съгласно собствените си закони, регулиращи поверителния характер на търговската информация:

а)	всяка от страните периодично представя на Изпълнителния орган чрез Изпълнителния секретар на комисията, както е определено от съвещанието на страните в рамките на Изпълнителния орган, информация за мерките, които е предприела по изпълнение на настоящия протокол;

б)

всяка от страните в границите на географския обхват на ЕМЕП предоставя на ЕМЕП чрез Изпълнителния секретар на комисията, с периодичност, която предстои да бъде определена от Ръководния орган на ЕМЕП и утвърдена от страните на сесията на Изпълнителния орган, информация за равнищата на емисиите на тежките метали, изброени в Приложение I, използвайки като минимум методиките и времевия и пространствен мащаб, установени от Ръководния орган на ЕМЕП; страните от районите извън границите на географския обхват на ЕМЕП представят аналогична информация на Изпълнителния орган, ако им бъде поискана такава; освен това всяка от страните надлежно събира и предоставя информация, имаща отношение към емисиите на други тежки метали, като се съобразява с указанията на Ръководния орган на ЕМЕП и на Изпълнителния орган относно методиките и времевия и пространствен мащаб.

2.   Информацията, която следва да се представи съгласно алинея 1, буква а), трябва да съответства на решение относно нейната форма и съдържание, чието приемане от страните предстои на сесия на Изпълнителния орган. Положенията на това решение се преразглеждат, както е необходимо, за установяване на всички допълнителни елементи, засягащи формата или съдържанието на информацията, която следва да бъде включена в докладите.

3.   Своевременно, преди началото на всяка от годишните сесии на Изпълнителния орган, ЕМЕП представя информация за преноса на далечни разстояния и отлагането на тежки метали.

Член 8

Изчисления

ЕМЕП, като използва съответните модели и резултати от измервания, своевременно, преди началото на годишните съвещания на Изпълнителния орган, предоставя на Изпълнителния орган изчисленията за трансграничните потоци на тежките метали и отлагането им в границите на географския обхват на ЕМЕП. В районите извън границите на географския обхват на ЕМЕП се използват модели, съответстващи на конкретните условия на страните по конвенцията.

Член 9

Спазване на задълженията

Спазването на задълженията на всяка от страните по настоящия протокол подлежи на редовен преглед. Комитетът по изпълнение, учреден с Решение 1997/2 на Изпълнителния орган, прието на петнадесетата му сесия, осъществява тези прегледи и представя доклад пред съвещанието на страните в рамките на Изпълнителния орган в съответствие с положенията на приложението към това решение, включително всички поправки към него.

Член 10

Провеждане на преглед от страните по време на сесиите на Изпълнителния орган

1.   На сесиите на Изпълнителния орган, страните съгласно член 10, алинея 2, буква а) от конвенцията извършват преглед на информацията, представена от страните, ЕМЕП и други помощни органи, както и на докладите на Комитета по изпълнение, споменати в член 9 от настоящия протокол.

2.   Страните провеждат преглед на напредъка към изпълнение на задълженията си по настоящия протокол по време на сесиите на Изпълнителния орган.

3.   На сесиите на Изпълнителния орган страните разглеждат степента на достатъчност и ефективност на задълженията, изложени в настоящия протокол:

а)	при провеждането на такива прегледи ще се отчита най-добрата съществуваща научна информация относно въздействието от отлагането на тежки метали, оценките на техническите постижения и промяната на икономическите условия;

б)

в светлината на изследванията, разработките, мониторинга и сътрудничеството, предприети съгласно настоящия протокол, тези прегледи ще: i) оценяват напредъка към постигане целта на настоящия протокол; ii) оценяват дали допълнителното намаляване на емисиите под нивата, изисквани от настоящия протокол, гарантира по-нататъшно намаляване на вредното въздействие върху човешкото здраве или околната среда; и iii) отчитат до каква степен е налице приемлива основа за прилагане на подхода, основан на въздействието;

в)	процедурите, методите и периодичността на провеждане на такива обзори се определят от страните на сесията на Изпълнителния орган.

4.   Страните подготвят работен план за по-нататъшните стъпки към намаляване на атмосферните емисии на изброените в Приложение I тежки метали въз основа на заключенията от обзорите, споменати в алинея 3, и възможно най-скоро след приключването на този преглед.

Член 11

Уреждане на споровете

1.   При възникване на спор между две или повече страни относно тълкуването или прилагането на настоящия протокол заинтересованите страни следва да търсят решение на спора чрез преговори или с други мирни средства по техен избор. Страните по спора уведомяват за своите разногласия Изпълнителния орган.

2.   При ратифициране, приемане и утвърждаване на настоящия протокол или присъединяване към него, както и по всяко време след това страна, която не е регионална организация за икономическа интеграция, може да заяви в писмено заявление, представено на депозитаря, че по отношение на всеки спор, засягащ тълкуването или прилагането на протокола, тя признава едното или двете от посочените по-долу средства за уреждане на спорове като имащи задължителна сила ipso facto (по силата на самия факт) и без специално споразумение по отношение на всяка от страните, поела същото задължение:

а)	представяне на спора в Международния съд;

б)	арбитраж съгласно процедурите, чието приемане от страните предстои на сесията на Изпълнителния орган в най-краткия възможен срок и които ще бъдат включени в приложение за арбитража.

Страна, която е регионална организация за икономическа интеграция, може да направи заявление с аналогично действие относно арбитража съгласно процедурите, споменати в буква б).

3.   Заявлението, направено по алинея 2, остава в сила до изтичането си съгласно нейните разпоредби или след изтичане на три месеца от деня на предаване за съхранение от депозитаря на писмено уведомление за неговото оттегляне.

4.   Ново заявление, уведомление за оттегляне или изтичането на срока на действие на заявление по никакъв начин не засягат съдебното разглеждане, започнало в Международния съд или в арбитражния трибунал, ако страните по спора не вземат друго решение.

5.   Ако в продължение на дванадесет месеца, след като една от страните уведоми друга за съществуващия между тях спор, заинтересуваните страни не съумеят да го уредят със средствата, посочени в алинея 1, тогава този спор по молба на някоя от страните по него се представя за решение съгласно помирителната процедура с изключение на случаите, когато страните по спора са се съгласили да използват еднакви средства за решаване на споровете съгласно алинея 2.

6.   За целите на алинея 5 се създава помирителна комисия, чийто състав включва равен брой членове, назначавани от всяка заинтересована страна, или в случаите, когато участващите в помирителната процедура страни имат еднакви интереси - от групата, споделяща тези интереси, а председателят се избира съвместно от членовете, назначени по този начин. Комисията излиза с препоръчително заключение, което страните добросъвестно разглеждат.

Член 12

Приложения

Приложенията към настоящия протокол представляват негова неразделна част. Приложения III и VII имат препоръчителен характер.

Член 13

Поправки към протокола

1.   Всяка от страните може да предлага поправки към настоящия протокол.

2.   Предлаганите поправки се представят в писмен вид на Изпълнителния секретар на комисията, който ги изпраща до всички страни. Съвещанието на страните, провеждано в рамките на Изпълнителния орган, обсъжда предлаганите поправки на следващата си сесия при условие, че предложенията са били изпратени на страните от Изпълнителния секретар не по-късно от 90 дни преди началото на сесията.

3.   Поправките към настоящия протокол и към приложения I, II, IV, V и VI се приемат от страните, присъстващи на сесията на Изпълнителния орган, чрез консенсус и влизат в сила за приелите ги страни деветдесет дни от датата, на която две трети от страните са предали за съхранение на депозитаря своя документ за приемане на поправките.

4.   Поправките към приложения III и VII се приемат с консенсус от страните, присъстващи на сесията на Изпълнителния орган. След изтичане на деветдесет дни от датата на изпращане от Изпълнителния секретар на комисията до всички страни на поправките към някое от тези приложения те стават валидни за онези страни, които не са представили на депозитаря известие съгласно разпоредбите на алинея 5, при условие, че поне шестнадесет от страните не са представили такова известие.

5.   Всяка от страните, която не може да одобри поправка към приложения III или VII, уведомява в писмен вид депозитаря за това в рамките на деветдесет дни от датата на съобщението за нейното приемане. Депозитарят незабавно уведомява всички страни за всяко подобно получено уведомление. Дадена страна може по всяко време да смени предишното си известие със съгласие за приемане на поправката и след предаване за съхранение на депозитаря на документа за приемане, поправката към това приложение става валидна за тази страна.

6.   Ако е внесено предложение за поправки в приложения I, VI или VII чрез добавяне на някакъв тежък метал, на мерки по контрола на продукти, или продукт или група продукти към настоящия протокол:

а)	страната, предлагаща поправката, представя на Изпълнителния орган информацията, посочена в Решение 1998/1 на Изпълнителния орган, както и в неговите изменения; и

б)	страните дават оценка на предложението съгласно процедурите, изложени в Решение 1998/1 на Изпълнителния орган, както и в неговите изменения.

7.   Всяко решение за изменение и допълнение на Решение 1998/1 на Изпълнителния орган се приема с консенсус от съвещанието на страните, провеждано в рамките на Изпълнителния орган, и влиза в сила 60 дни от датата на приемането му.

Член 14

Подписване

1.   Настоящият протокол е открит за подписване в Орхус, Дания, от 24 до 25 юни 1998 г., а след това в седалището на Организацията на обединените нации в Ню Йорк до 21.XII.1998 г. от държавите - членки на комисията, както и от държавите с консултативен статут при комисията съгласно алинея 8 на Резолюция 36 (IV) на Икономическия и Социален съвет от 28 март 1947 година и от регионалните организации за икономическа интеграция, учредени от суверенни държави - членки на комисията, с предоставени пълномощия за водене на преговори, сключване и прилагане на международни споразумения по въпроси, разглеждани в настоящия протокол, при условие, че тези държави и организации са страни по конвенцията.

2.   По въпроси от тяхната компетентност такива регионални организации за икономическа интеграция от свое собствено име осъществяват правата и изпълняват задълженията, произтичащи от настоящия протокол, за държавите членки. В такива случаи държавите членки на подобни организации, нямат пълномощия за индивидуално осъществяване на тези си права.

Член 15

Ратифициране, приемане, утвърждаване и присъединяване

1.   Настоящият протокол подлежи на ратифициране, приемане или утвърждаване от подписалите го страни.

2.   Настоящият протокол е открит за присъединяване на държави и организации, отговарящи на изискванията на член 14, алинея 1, от 21 декември 1998 година.

Член 16

Депозитар

Документите за ратифициране, приемане, утвърждаване или присъединяване се предават за съхранение на Генералния секретар на Организацията на обединените нации, който ще изпълнява функциите на депозитар.

Член 17

Влизане в сила

1.   Настоящият протокол влиза в сила деветдесет дни от датата на предаване на депозитаря за съхранение на шестнадесетия документ за ратифициране, приемане, утвърждаване или присъединяване.

2.   За всяка държава и организация, посочена в член 14, алинея 1, която ратифицира, приема или утвърждава настоящия протокол или се присъединява към него след като предаде за съхранение шестнадесетия документ за ратифициране, приемане, утвърждаване или присъединяване, протоколът влиза в сила деветдесет дни от предаването за съхранение от тази страна на документа ѝ за ратифициране, приемане, утвърждаване или присъединяване.

Член 18

Оттегляне

По всяко време след изтичане на пет години от датата на влизане в сила на настоящия протокол спрямо дадена страна, тази страна може да се оттегли от протокола, като изпрати за това писмено известие на депозитаря. Всяко такова оттегляне влиза в сила деветдесет дни от датата на получаване от депозитаря на това известие или по-късно в срок, който може да бъде посочен в известието за оттегляне.

Член 19

Автентичност на текстовете

Оригиналът на настоящия протокол, чийто английски, руски и френски текст се приемат за еднакво автентични, се предава за съхранение на Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Тежки метали, посочени в член 3, алинея 1 и изходната година съгласно поетите задължения

Вид тежък метал	Изходна година
Кадмий (Cd)	1990 г.; или алтернативна година в периода от 1985 до 1995 година включително, посочена от страната при ратифицирането, приемането, утвърждаването или присъединяването
Олово (Pb)	1990 г.; или алтернативна година в периода от 1985 до 1995 година включително, посочена от страната при ратифицирането, приемането, утвърждаването или присъединяването
Живак (Hg)	1990 г.; или алтернативна година в периода от 1985 до 1995 година включително, посочена от страната при ратифицирането, приемането, утвърждаването или присъединяването

---

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Категории неподвижни източници

I.   УВОД

1.	Инсталациите или частите от тях, предназначени за изследвания, разработки и изпитване на нови продукти и процеси, не влизат в обхвата на настоящото приложение.

2.

Посочените по-долу прагови стойности обикновено се отнасят за производствени мощности или обеми на производството. Когато един оператор осъществява няколко вида дейности, включени в една и съща позиция, на една и съща инсталация или на един и същи обект, тогава мощностите на тези дейности се събират.

II.   СПИСЪК НА КАТЕГОРИИТЕ

Категория	Описание на категорията
1.	Горивни инсталации с номинална топлинна мощност над 50 MW
2.	Инсталации за пържене или агломерация на метални руди (включително сулфидни) с производителност над 150 т. агломерат на денонощие за желязна руда или концентрат и 30 т. агломерат на денонощие при пържене на медна, оловна или цинкова руда или за всякаква обработка на златоносна или живачна руда
3.	Производствени инсталации за преработка на чугун или стомана (първично или вторично топене, включително в електродъгови пещи) включително непрекъснато леене, с производителност над 2,5 т. на час
4.	Леярни цехове за стомана и чугун с производствена мощност над 20 т на денонощие
5.	Инсталации за производство на мед, олово и цинк от руда, концентрати или вторични суровини от металургични процеси с производителност над 30 т. метал на денонощие (за първични инсталации) и 15 т. метал на денонощие (за вторични инсталации), или за всяко друго първично производство на живак
6.	Инсталации за топене (рафиниране, разливане и т.н.), включително и легиране, на мед, олово и цинк, включително на рекуперирани продукти, с производителност над 4 т. на денонощие за олово и над 20 т. на денонощие за мед и цинк
7.	Инсталации за производството на циментов клинкер във въртящи се пещи за изпичане с производителност над 500 т. на денонощие или в други пещи с производителност над 50 т. на денонощие
8.	Инсталации за производство на оловно стъкло с производителност на топилния процес над 20 т. на денонощие
9.	Инсталации за хлор-алкално производство чрез електролиза, с използване на процеси, включващи живачни елементи
10.	Инсталации за изгаряне на опасни или медицински отпадъци с производителност над 1 т. на час или за комбинирано изгаряне на опасни и медицински отпадъци, определяни за такива съгласно националното законодателство
11.	Инсталации за изгаряне на битови отпадъци с производителност над 3 т. на час или за комбинирано изгаряне на битови отпадъци, определяни за такива съгласно националното законодателство

---

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Най-добрите налични техники за ограничаване на емисиите на тежки метали и съединенията им от категориите източници, посочени в Приложение II

I.   УВОД

1.   Цел на настоящото приложение е осигуряването на страните по конвенцията с указания при определяне на най-добрите налични техники по отношение на неподвижните източници, за да могат те да изпълняват задълженията си съгласно протокола.

2.   „Най-добрите налични техники“ (НДНТ) означава най-ефективния и напреднал етап от разработването на дейности и методи за действие, които показват практическата приложимост на конкретни методи за осигуряване на принципна основа за определяне на нормите за допустими емисии, необходими за предотвратяване, а в случаите, когато това е практически невъзможно, за общо намаляване на емисиите и намаляване на въздействието им върху околната среда като цяло:

—	„техниките“ включват както използваната технология, така и начините за проектиране, изграждане, поддръжка, експлоатация и прекратяване на експлоатацията на инсталацията,

—

„налични“ техники означава техники, разработени в мащаб, позволяващ внедряването им в съответен сектор на промишлеността, в приемливи от икономическа и техническа гледна точка условия, при отчитане на разходите и изгодите, независимо от това, дали използването или разработването на тези техники се извършва на територията на страната, при условие, че спрямо тях за оператора е осигурен приемлив достъп,

—	„най-добри“ означава най-ефикасни за постигане на високо общо ниво в опазването на околната среда като цяло.

При определяне на най-добрите налични техники, особено внимание следва да се отделя, изцяло или в конкретни случаи, на изброените по-долу фактори, като се имат предвид вероятните разходи и изгоди в резултат от дадена мярка и принципите за предотвратяване и вземане на предпазни мерки:

—	използване на малкоотпадъчни технологии,

—	използване на по-малко опасни вещества,

—	внедряване на рекуперацията и рециклирането на веществата, произведени и използвани в процеса, както и на отпадъците,

—	сравними процеси, обекти или методи на действие, които са били успешно изпитани в промишлен мащаб,

—	технологични постижения и изменения на научните знания и в разбирането на проблемите,

—	характер, въздействие и обем на съответните емисии,

—	дати на въвеждането в експлоатация на нови или съществуващи инсталации,

—	времето, необходимо за внедряване на най-добрите налични техники,

—	потребление и характер на суровините (включително и водата), използвани в процеса, както и енергийната му ефективност,

—	необходимост от предотвратяване или намаляване до минимум на общото влияние на емисиите върху околната среда и рисковете за замърсяване на околната среда,

—	необходимост от предотвратяване на аварии и свеждане до минимум на последиците им за околната среда.

Концепцията за най-добрите налични техники не е насочена към определяне на някаква конкретна техника или технология, а към отчитането на техническите характеристики на съответната инсталация, географското ѝ положение и местните екологични условия.

3.   Информацията за ефективността и стойността на мерките за ограничаване на емисиите се основава на официалната документация на Изпълнителния орган и спомагателните му органи, и по-специално на документи, получени и разгледани от Целевата група по емисиите на тежки метали и Специалната подготвителна работна група по тежки метали. Освен това е взета предвид и друга международна информация относно най-добрите налични техники за ограничаване на емисиите (например Техническите бележки относно НДНТ на Европейската общност, препоръките на ПАРКОМ за НДНТ и информацията, предоставяна директно от експерти).

4.   Опитът, засягащ новите продукти и новите заводи, в които са използвани техники, осигуряващи ниски нива на емисиите, както и опитът при модернизацията на съществуващите инсталации, постоянно се натрупва и развива; ето защо може да се появи необходимост от изменение и обновяване на настоящото приложение.

5.   В приложението са изброени редица мерки с различна стойност и ефективност. Изборът на мерки във всеки конкретен случай зависи от редица фактори, като икономическите условия, технологичната инфраструктура, наличието на определени устройства за ограничаване на емисиите, аспектите на сигурността, потреблението на енергия и вида на източника (нов или вече съществуващ), ето защо той може да бъде ограничен от тези фактори.

6.   В настоящото приложение се отчитат емисиите на кадмий, олово и живак и техните съединения в твърда (свързана с частици) и/или газообразна форма. Спецификацията на тези съединения като цяло не е предмет на разглеждане в настоящия документ. Същевременно се разглежда ефективността на устройствата за ограничаване на емисиите от гледна точка на физичните свойства на тежкия метал, особено на живака.

7.   Стойностите на емисиите, изразени в mg/m3 се отнасят за стандартни условия (обем при 273,15 K, 101,3 kPa, сух газ) без корекции за съдържанието на кислород, освен ако не е посочено друго, и се изчисляват съгласно проекта ЕКС (Европейски комитет за стандартизация - Comité européen de normalisation) и понякога въз основа на националните методи за вземане на проби и мониторинг.

II.   ОБЩИ ВЪЗМОЖНИ ВАРИАНТИ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ЕМИСИИТЕ ОТ ТЕЖКИ МЕТАЛИ И ТЕХНИТЕ СЪЕДИНЕНИЯ

8.

Съществуват няколко възможности за ограничаване или предотвратяване на емисиите на тежки метали. Основна насока в мерките по намаляване на емисиите е прилагането на допълнителни технологии и технологични модификации (включително техническо обслужване и оперативен контрол). В зависимост от техническите и/или икономическите условия от по-общ характер съществуват и могат да се прилагат следните мерки: a) прилагане на технически процеси, осигуряващи ниски нива на емисиите, по-специално в новите инсталации б) пречистване на изходящите газове (вторични мерки за намаляване на емисиите) с филтри, скрубери, абсорбери и др. в) замяна или подготовка на суровините, горивата и/или на други изходни материали (например използване на суровини с ниско съдържание на тежки метали) г) най-ефективните методи за управление, включително разумно стопанисване, реализация на програмите за профилактична техническа поддръжка или първични мерки за ограничаване на емисиите, като изолиране на процесите, отделящи прах. д) подходящи екологични управленчески техники за използване и депониране на някои продукти, съдържащи Cd, Pb, и/или Hg.

9.

За да се осигури надлежното прилагане на подходящи мерки и практики за контрол, както и дали те постигат реално намаление на емисиите, е необходимо да се осъществява контрол на процедурите за борба със замърсяванията. Процедурите за контрол на борбата със замърсяванията включват: a) изготвяне на опис на горепосочените мерки за намаляване на емисиите, които вече са приложени б) съпоставяне на фактическите равнища на съкращаване на емисиите на Cd, Pb и Hg с целите, посочени в протокола в) отчитане и количествена оценка на емисиите на Cd, Pb и Hg от съответните източници чрез подходящи методи г) осъществяване от контролните органи на периодична проверка на прилаганите мерки за борба със замърсяването за осигуряване на постоянната им ефективност.

10.

Мерките за намаляване на емисиите трябва да бъдат икономически ефективни. Основен критерий за икономическата ефективност на стратегията трябва да бъдат общите годишни разходи за единица намаление на емисиите (включително инвестиционните и експлоатационните разходи). Също така разходите за намаляване на емисиите трябва да се разглеждат в контекста на целия технологичен процес.

III.   ТЕХНИКИ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА ЕМИСИИТЕ

11.   Към основните категории съществуващи техники за ограничаване емисиите на Cd, Pb и Hg спадат такива първични мерки, като подмяната на суровините и/или горивата и използването на технологични процеси, осигуряващи ниски нива на емисии, а също такива вторични мерки, като ограничаване на неорганизираните емисии, както и пречистването на изходящите газове. В глава IV са посочени конкретните техники за отделните сектори.

12.   Източник на данни за ефективността е опитът, натрупан в процеса на експлоатация, и тези данни се признават като обективно отразяващи възможностите на използваните понастоящем инсталации. Общата ефективност на методите за пречистване на отпадъчните газове и намаляване на неорганизираните емисиите до голяма степен зависи от характеристиките на газо- и прахоуловителите (например на вентилационните козирки). Доказано е, че ефективността на улавянето/събирането може да надмине 99 %. В конкретни случаи, както показва натрупаният опит, мерките за ограничаване могат да намалят общия обем емисии с 90 % и повече.

13.   При емисии на Cd, Pb и Hg, свързани с частици, металите могат да бъдат улавяни с прахоуловители. Типичните концентрации на прах след пречистване на газовете по някои от подбраните техники са посочени в таблица 1. Като цяло повечето от тези мерки се прилагат в множество сектори. Минималната очаквана ефективност на подбраните техники за улавяне на газообразен живак е показана в таблица 2. Прилагането на тези мерки зависи от конкретните процеси и дава най-добри резултати в случаите с висока концентрация на живак в отпадъчните газове.

Таблица 1:   Ефективност на прахоуловителите, изразена като средночасови показатели на концентрацията на прах

	Концентрации на прах след пречистване (mg/m3)
Тъканни филтри	< 10
Тъканни филтри, мембранен тип	< 1
Сухи електрофилтри	<50
Мокри електрофилтри	< 50
Високоефективни скрубери	< 50
Забележка: Скруберите и циклоните, работещи със средно и ниско налягане, по правило се характеризират с по-малка ефективност на прахоулавяне.

Таблица 2:   Минимална очаквана ефективност на живачните сепаратори, изразена като средночасови показатели на концентрацията на живак

	Съдържание на живак след пречистване (mg/m3)
Селенов филтър	< 0,01
Селенов скрубер	< 0,2
Въгленов филтър	< 0,01
Инжектиране/впръскване на въглен + прахоуловител	< 0,05
Хлориден процес ОДА НОРЦИНК	< 0,1
Процес с участието на оловен сулфид	< 0,05
Процес на Болкем (с използване на тиосулфат)	< 0,1

14.   Трябва да се вземат мерки тези техники за ограничаване на емисиите да не създават други екологични проблеми. Не трябва да се избира някой конкретен процес, ако той осигурява ниско ниво на атмосферните емисии, но наред с това усилва общото екологично въздействие от емитирането на тежки метали, например поради нарастване на замърсяването на водите с течни отпадъци. Също така трябва да се отчита по-нататъшното третиране на праха, улавян в резултат на по-съвършените методи за пречистване на газовете. Отрицателните екологични последици от третирането на такива отпадъци намаляват ползата от намаляването на атмосферните емисии на прах и дим от технологичния процес.

15.   Мерките за намаляване на емисиите могат да са насочени към производствените техники, както и към пречистването на изходящите газове. Тези два подхода са взаимно свързани: изборът на конкретен процес може да изключва прилагането на някои методи за пречистване на газовете.

16.   Изборът на техника за ограничаване на емисиите зависи от такива параметри, като концентрация и/или състав на замърсителя в необработения газ, обем на газовия поток, температура на газа и други показатели. В резултат от това областите на прилагане могат частично да съвпадат; в този случай най-подходящата техника трябва да се избира с оглед на конкретните обстоятелства.

17.   По-долу са описани адекватните мерки за намаляване на емисиите на газове от изпускащите устройства в различни сектори. Необходимо е да се отчитат неорганизираните емисии. Ограничаването на емисиите на прах, свързано с разтоварването, обработката и съхранението на суровини или странични продукти, макар и да няма отношение към пренасянето на далечни разстояния, може да има екологично значение на местно ниво. Емисиите могат да се намалят чрез пренасяне на тези видове дейност в напълно изолирани сгради, които могат да се оборудват със системи за вентилация, прахоулавяне и овлажняване, както и с други подходящи устройства за намаляване на емисиите. При съхранение на открито повърхността на материала трябва да бъде покрита и защитена, за да не се разнася от вятъра. Площадките за съхранение и пътищата трябва да се поддържат чисти.

18.   Данните за инвестициите/разходите, посочени в таблиците, са събрани от различни източници и са изключително нееднородни поради специфичността на случаите. Те са изразени в щатски долари по цени от 1990 година [1 щатски долар (1990 г.) = 0,8 ECU (1990 г.)]. Те зависят от такива фактори, като мощност (капацитет) на предприятието, ефективност на отстраняването и концентрация на замърсителя в необработения газ, типа технология, както и от избора на нови инсталации като алтернативи на реконструкцията.

IV.   СЕКТОРИ

19.   В настоящата глава е представена таблица за всеки отделен сектор, в която са отразени основните източници на емисии, мерките за ограничаването им, основани на най-добрите налични техники, тяхната ефективност с оглед намаляване на емисиите и, при наличие на необходимите данни, свързаните с тях разходи. Ако не се посочва друго, тогава посочената в таблиците ефективност при намаляване на емисиите се отнася за емисиите от изпускащите устройства.

Изгаряне на природни горива в котли на електроцентрали с общо предназначение, както и на промишлени предприятия

(Приложение II, категория 1)

20.   Изгарянето на въглища в котлите на електроцентралите с общо предназначение и на промишлените предприятия е основен източник на антропогенни живачни емисии. Съдържанието на тежки метали във въглищата обикновено е с няколко порядъка по-високо, отколкото в нефта или природния газ.

21.   Повишената ефективност на процесите по преобразуване на енергията и мерките за енергоспестяване ще доведат до намаляване на емисиите на тежки метали в резултат от намалените потребности от горива. Изгарянето на природен газ или на алтернативни видове горива с ниско съдържание на тежки метали вместо въглища също ще доведе до значително намаление на емисиите на тежки метали (например на живак). Интегрираният комбиниран цикъл на газификация (ИКЦГ) е една нова технология за производство на електричество с потенциално ниски обеми на емисиите.

22.   С изключение на живака тежките метали в емисиите се намират в твърдо състояние и са свързани с частиците на летливата пепел. При различните технологии за изгаряне на въглища процентът на образуващата се летлива пепел не е еднакъв: в котелните агрегати със скарно изгаряне е 20 - 40 %, при изгаряне в кипящ слой -15 %, в котелни агрегати с твърдо шлакоотделяне (изгаряне на въглищен прах) - 70 - 100 % от общото количество пепел. Констатира се, че в дребните частици от летливата пепел съдържанието на тежки метали е по-високо.

23.   Обогатяването (например „промиването“ и „биологичната обработка“) на въглищата намалява съдържанието на тежки метали, които във въглищата са свързани с неорганични вещества. Обаче степента на отстраняване на тежките метали при тези процеси варира в широки граници.

24.   При използване на електрофилтри (ЕФ) или тъканни филтри (ТФ) ефективността на прахоулавяне може да надвишава 99,5 %, като в много случаи осигурява постигане на концентрации на прах от порядъка на 20 мг/м3. С изключение на живака емисиите на тежките метали могат да се намалят с минимум 90 - 99 %, като по-ниският показател се отнася за по-летливите елементи. За намаляване на съдържанието на газообразен живак в изходящите газове спомага ниската температура на филтрите.

25.   Прилагането на техники за намаляване на емисиите от азотни оксиди, серен диоксид и прахови частици в изходящите газове позволява също така да се отстранят тежките метали. Трябва да се предотвратява възможното въздействие между средите чрез подходящо пречистване на отпадъчните води.

26.   Както е отбелязано в таблица 3, при използване на посочените по-горе техники ефективността при отстраняване на живака се променя в широки граници за различните предприятия. Понастоящем се провеждат изследвания за разработване на техники за отстраняване на живака, но докато тези техники не намерят широко приложение в промишлеността, не е възможно да се определи най-добрата налична техника за една такава конкретна цел, каквато е отстраняването на живака.

Таблица 3:   Мерки за ограничаване на емисиите, ефективност и разходи за намаляване на емисиите при изгаряне на природни горива

Източник на емисиите	Мерки за ограничаване на емисиите	Ефективност на намалението (%)	Разходи за намаление на емисиите
Изгаряне на мазут	Преход от мазут на газ	Cd, Pb Hg: 70-80	Много различни за всеки конкретен случай
Изгаряне на въглища	Преход от въглища към горива с по-ниски емисии на тежки метали	Прах 70-100	Много различни за всеки конкретен случай
	ЕФ (със студени стени)	Cd, Pb: >90 Hg: 10-40	Относителни инвестиции 5-10 USD/m3 отработен газ в час (>200 000 m3/h)
	Мокра десулфуризация на димните газове (ДДГ) (1)	Cd, Pb: >90 Hg: 10-90 (2)	15-30 USD/мг отпадък
	Тъканни филтри (ТФ)	Cd: >95 Pb: >99 Hg: 10-60	Относителни инвестиции 8-15 USD/m3 отработен газ в час (>200 000 m3/h)

Първично производство на черни метали

(Приложение II, категория 2)

27.   В настоящия раздел се разглеждат емисиите от агломерационни фабрики, фабрики за рудни пелети, доменни пещи и металургични предприятия, работещи по технологията на кислородно-конверторното производство (ККП). Кадмият, оловото и живакът постъпват в околната среда заедно с праховите частици. Концентрацията на интересуващите ни тежки метали в емитирания прах зависи от състава на суровините и добавяните при топилния процес легиращи метали. Най-подходящите мерки за намаляване на емисиите са посочени в таблица 4. Където е възможно, трябва да се използват тъканни филтри, но ако условията не позволяват, тогава те могат да се заменят с електрофилтри и/или високоефективни скрубери.

28.   В резултат от прилагането на НДНТ при първичното производство на черни метали общите относителни емисии на прах, директно свързани с този технологичен процес, могат да бъдат намалени до следните равнища:

Агломерационни фабрики	40 до 120 g/Mg
Фабрики за рудни пелети	40 g/Mg
Доменни пещи	35-50 g/Mg
Кислородни конвертори	35-70 g/Mg.

29.   Пречистването на газовете с тъканни филтри позволява да се намали концентрацията на прах под 20 мг/м3, а използването на електрофилтри и скрубери - до 50 мг/м3, (средночасова концентрация). Обаче в редица случаи използването на тъканни филтри в първичното производство на черни метали позволява да се постигнат много по-ниски равнища.

Таблица 4:   Източници на емисиите, мерки за ограничаването им, ефективност и разходи за намаляване на емисиите на прах при първичното производство на черни метали

Източник на емисиите	Мерки за ограничаване на емисиите	Ефективност на намалението на емисиите от прах (%)	Разходи за борба със замърсяването (общи разходи в USD)
Агломерационни фабрики	Оптимизиран спрямо емисиите процес на агломериране	ca. 50	—
	Скрубери и ЕФ	> 90	—
	Тъканни филтри	> 99	—
Фабрики за рудни пелети	ЕФ, варови реактори, тъканни филтри	> 99	—
	Скрубери	> 95	—
Доменни пещи Газоочистване на доменния газ прочистване	ТФ/ЕФ	> 99	ЕФ: 0,24-l/Mg чугун
	Мокри скрубери	> 99	—
	Мокри ЕФ	> 99	—
Кислородни конвертори	Първично прахоулавяне: мокър прахоуловител ЕФ/ТФ	> 99	Сух ЕФ: 2,25/Mg стомана
	Вторично прахоулавяне: сух ЕФ/ТФ	> 97	ТФ: 0,26/Mg стомана
Неорганизирани емисиии	Закрити лентови транспортьори, изолиране, овлажняване на съхраняваните суровини, почистване на пътищата	80-99	—

30.   Разработват се методи за директна редукция и топене, които ще позволят в бъдеще частично отказване от агломерационните фабрики и доменни пещи. Използването на тези технологии зависи от характеристиките на рудата и изисква получената продукция да се преработва в електродъгови пещи, които трябва да бъдат оборудвани със съответните пречиствателни инсталации.

Вторично производство на черни метали

(Приложение II, категория 3)

31.   Изключително важно е осигуряването на ефикасно улавяне на всички емисии, което може да се осигури чрез монтаж на специални уловители или подвижни вентилационни козирки или чрез оборудване на цялата сграда с аспирационна система. Улавяните емисии следва да се пречистват. При всички процеси на вторично производство на черни метали, свързани с прахоотделяне, за НДНТ се смята прахоулавянето с тъканни филтри, чието използване намалява концентрацията на прах до равнища под 20 мг/м3. При използване на НДНТ същевременно и за свеждане до минимум на неорганизираните емисии относителните емисии на прах (включително неорганизираните емисии, директно свързани с този технологичен процес) не превишават границите в интервала 0,1 - 0,35 кг/Мг стомана. Съществуват много примери, при които концентрацията на прах в газа при използване на тъканни филтри е била под 10 мг/м3. В такива случаи по правило относителните емисии на прах са под 0,1 кг/Мг.

32.   За претопяване на скрап се използват два различни вида пещи: мартенови и електродъгови, като мартеновите пещи постепенно ще излизат от експлоатация.

33.   Съдържанието на съответните тежки метали в емисиите на прах зависи от състава на скрапа от черни метали и добавяните в процеса на стоманеното производство легиращи метали. Измерванията в електродъговите пещи показват, че 95 % от емисиите на живак и 25 % от емисиите на кадмий са във вид на пара. В таблица 5 са отразени най-ефикасните методи за намаляване на емисиите.

Таблица 5:   Източници на емисиите, мерки за ограничаването им, ефективност и разходи за намаляване на емисиите на прах при вторичното производство на черни метали

Източник на емисиите	Мерки за ограничаване на емисиите	Ефективност на намалението на емисиите от прах (%)	Разходи за борба със замърсяването (общи разходи в USD)
Електродъгови пещи	ЕФ	> 99	—
	ТФ	> 99,5	ТФ: 24/Mg стомана

Чугунолеярно производство

(Приложение II, категория 4)

34.   Изключително важно е да се осигури ефикасно улавяне на всички емисии, което може да се осигури чрез монтаж на специални уловители или вентилационни козирки или оборудване на цялата сграда с аспирационна система. Уловените емисии следва да се пречистват. В чугунолеярното производство се използват вагрянки, електродъгови пещи и индукционни електропещи. Директните емисии на прахови частици и тежки метали в газообразно състояние се изпускат предимно при топенето и понякога в малки количества при разливането. Източници на неорганизирани емисии са товарно-разтоварните операции със суровините, топенето, разливането и зареждането. В таблица 6 са отразени най-ефикасните прилагани мерки за намаляване на емисиите, най-подходящи от гледна точка на постижимите нива на ефективност на намалението и разходите по него. Тези мерки могат да намалят концентрацията на прах до или под 20 мг/м3.

Таблица 6:   Източници на емисии, мерки за ограничаването им, ефективност и разходи за намаляването на емисиите от прах на чугунолеярните

Източник на емисиите	Мерки за ограничаване на емисиите	Ефективност на намалението на емисиите от прах (%)	Разходи за борба със замърсяването (общи разходи в USD)
Електродъгови пещи	ЕФ	> 99	—
	ТФ	> 99,5	ТФ: 24/Mg чугун
Индукционни пещи	ТФ/суха процес на абсорпция + ТФ	> 99	—
Вагрянка, със студен въздух	Отвеждане под дъното: ТФ	> 98	—
	Отвеждане над дъното
	ТФ + предварително обезпрашаване	> 97	8-12/Mg чугун
ТФ + хемосорбция	> 99	45/Mg чугун
Вагрянка, с горещ въздух	ТФ + предварително обезпрашаване	> 99	23/Mg чугун
	Дезинтегратор/скрубер на Вентури	> 97

35.   За чугунолеярното производство е характерно много голямото разнообразие на технологичните обекти. За съществуващите малки инсталации изброените мерки могат и да не бъдат НДНТ, ако не са икономически рационални.

Първично и вторично производство на цветни метали

(Приложение II, категории 5 и 6)

36.   В настоящия раздел се разглеждат въпросите, свързани с емисиите на кадмий, олово и живак, и ограничаването им при първичното и вторичното производство на такива цветни метали като олово, мед, цинк, калай и никел. В резултат от използването на голям брой различни суровини и прилагането на разнообразни процеси в този отрасъл са възможни емисии на почти всички тежки метали и техните съединения. По отношение на тежките метали, разглеждани в настоящото приложение, от особено значение е производството на мед, олово и цинк.

37.   Живачната руда и концентратът първоначално се обработват чрез трошене, а понякога и чрез пресяване. Методите за обогатяване на рудата не намират широко приложение, въпреки че в някои инсталации за обработка на нискокачествена руда се използва флотация. След това натрошената руда се изпича или в реторта (в малки предприятия), или в пещи (в големи предприятия) при температура, необходима за сублимирането на живачния сулфид. Отделящите се живачни пари се кондензират в охлаждащата система и се събират като метален живак. Трябва да се осигури отстраняването на саждите, образуващи се в кондензаторите и утаечните резервоари, както и обработката им с вар, след което те отново се подават в ретортите или пещите.

38.   За ефективна рекуперация на живак могат да се използват следните мерки:

—	мерки за намаляване на обема на образуващия се прах по време на добива и складирането на рудата, включително мерки за свеждане до минимум на размерите на насипищата,

—	индиректно нагряване на пещите,

—	поддържане на влажността на рудата на максимално ниско равнище,

—	осигуряване на условия, при които температурата на газа, постъпващ в кондензатора, превишава точката на оросяването само с 10-20 °С,

—	поддържане на максимално ниска температура на изхода; и

—	прекарване на реакционните газове през скрубер, монтиран след кондензатора, и/или селенов филтър.

Прахообразуването може да се намали чрез индиректно нагряване, разделна обработка на различни класове прахообразна руда и контрол на влажността на рудата. Прахът трябва да се отстранява от горещия реакционен газ преди постъпването му в инсталацията за кондензиране на живак чрез циклонен уловител и/или електрофилтри.

39.   При производството на злато чрез амалгамиране могат да се приложат стратегии, сходни на тези при производството на живак. Злато се добива и чрез други методи, различни от амалгамирането, които се предпочитат при строителството на нови инсталации.

40.   Цветните метали се получават главно от сулфитни руди. По технически причини и за повишаване качеството на метала отпадъчният газ, преди подаването му в контактната инсталация със серен триоксид, трябва много добре да се очисти от прах (< 3 мг/м3), като може да се наложи допълнително отстраняване на живака, в резултат на което емисиите на тежки метали също така се свеждат до минимум.

41.   При възможност трябва да се използват тъканни филтри, които позволяват да се намали концентрацията на прах до ниво под 10 мг/м3. Прахът, който се отделя на всички етапи от пирометалургичното производство, трябва да бъде рециклиран в предприятието или извън него, което се налага също така и от изискванията по хигиена на труда.

42.   Що се отнася до първичното производство на олово, в тази област, както показва първоначалният опит, съществуват нови интересни технологии за директна редукция в процеса на топене без агломериране на концентрата. Тези процеси са примери за технологии от ново поколение за директно автогенно топене на олово, които по-малко замърсяват околната среда и консумират по-малко енергия.

43.   Вторичното олово се получава главно от излезли от употреба акумулатори за леки и товарни автомобили, които се разкомплектоват, преди да постъпят в топилната пещ. НДНТ трябва да включва едно топене къса въртяща се пещ или в шахтова пещ. Използването на кислородни горелки може да намали количеството отпадъчни газове и увличания от димните газове прах с 60 %. Пречистването на изходящите газове с тъканни филтри позволява да се постигне концентрация на прах от 5 мг/м3.

44.   Първичният цинк се произвежда чрез електролитен метод с пържене и излужване. В някои случаи алтернатива на пърженето може да бъде технологията за излужване под налягане, която може да се смята за НДНТ в новите предприятия, в зависимост от характеристиките на концентрата. Емисиите по време на пирометалургичното производство на цинк в пещите „Империал смелтинг“ („ИС“) могат да бъдат сведени до минимум в резултат на следните мерки: използване на пещно гърло с двуконусно зареждане, пречистване с високоефективни скрубери, ефективно засмукване, прахоотделяне и пречистване на газовете, отделящи се от шлаката и разливането на оловото, както и на фино пречистване (<10 мг/м3) на изходящите пещни газове с високо съдържание на въглероден оксид.

45.   За рекуперация на цинк от оксидирани отпадъци последните се преработват в пещ тип „ИС“. Отпадъците с много ниско съдържание на цинк и прахът от пещното гърло (например в предприятията на черната металургия) отначало се обработват във въртящи се пещи тип „Велц“, в които се произвежда висококонцентриран цинков оксид. Металургичните материали се рециклират чрез топене в индукционни пещи или в пещи с директно или индиректно нагряване с природен газ или течни горива или във вертикални реторти тип „Ню Джърси“, в които могат да се рециклират най-различни оксидни и метални вторични суровини. Цинкът може да се рекуперира и от оловна пещна шлака чрез фюминг процес.

46.   По правило в рамките на технологичните процеси трябва да се използват ефективни прахоуловители както за първичните газове, така и за неорганизираните емисии. Прилаганите мерки за намаляване на емисиите са посочени в таблици 7(а) и 7(б). Използването на тъканни филтри осигурява намаляване на емисиите на прах до равнища под 5 мг/м3.

Таблица 7(a):   Източници на емисии, мерки за ограничаването им, ефективност и разходи за намаляване на емисиите на прах при първичното производство на цветни метали

Източник на емисиите	Мерки за ограничаване на емисиите	Ефективност на намалението на емисиите от прах (%)	Разходи за борба със замърсяването (общи разходи в USD)
Неорганизирани емисии	Вентилационни козирки, изолиране и т.н., пречистване на изходящите газове с ТФ	> 99	—
Пържене/агломериране	Агломериране без принудителна тяга: ЕФ + скрубери (преди двуконтактната сярнокисела инсталация) + ТФ за остатъчните газове	—	7-10/Mg H2SO4
Конвенционално топене (редукция в шахтова пещ)	Шахтова пещ: закрито пещно гърло/ефективни вакуумни системи за изсмукване при изпускателните отвори + ТФ, закрити улеи, пещни гърла с двуконусно зареждане	—	—
Пещи „Империал смелтинг“	Високоефективно мокро пречистване	> 95	—
	Скрубери	—	—
	Вентури Пещни гърла с двуконусно зареждане	—	4/Mg произведен метал
Излужване под налягане	Приложението зависи от характеристиките на концентрата при излужването	> 99	Различни за различните обекти
Процеси на директна редукция в процеса на топене	Дисперсно топене, например процесите Кивцет, Оутукумпу и Мицубиши	—	—
	Топене във вани, например въртящ се конвертор с горно вдухване, процеси Аусмелт, Изасмелт, КуСР и Норанда	Аусмелт: Pb 77, Cd 97 КуСЛ: Pb 92, Cd 93	КСЛ: експлоатационни разходи 60/Mg Pb

Таблица 7(б):   Източници на емисии, мерки за ограничаването им, ефективност и разходи за намаляване на емисиите на прах при вторичното производство на цветни метали

Източник на емисиите	Мерки за ограничаване на емисиите	Ефективност на намалението на емисиите от прах (%)	Разходи за борба със замърсяването (общи разходи в USD)
Производство на олово	Къса въртяща се пещ: вентилационни козирки над изпускателните отвори + ТФ; цилиндричен кондензатор, кислородни горелки	99,9	45/Mg Pb
Производство на цинк	Топене в пещи „Империал смелтинг“	> 95	14/Mg Zn

Циментова промишленост

(Приложение II, категория 7)

47.   В пещите за изпичане на цимент като допълнително гориво могат да се използват отработени нефтопродукти или стари автомобилни гуми. При използване на отпадъци към емисиите се предявяват същите изисквания както при изгарянето на отпадъци, а при изгаряне на опасни отпадъци в зависимост от тяхното количество, постъпващо в инсталацията - изискванията, прилагани при процесите за изгаряне на опасни отпадъци. Настоящият раздел обаче разглежда инсталации, в които се изгарят природни горива.

48.   Прахови частици се емитират на всички етапи от процеса на производство на цимент, обхващащи товарно-разтоварните операции, подготовката на суровините (мелници, сушилни камери), производството на клинкер и приготвянето на цимент. Тежките метали попадат в пещите за изпичане със суровините, природните горива и отпадъците, използвани като гориво.

49.   За производството на клинкер се използват следните видове пещи за изпичане: дълги въртящи се пещи, работещи по мокрия метод; дълги въртящи се пещи, работещи по сухия метод; въртящи се пещи с циклонен подгревател, въртящи се пещи със скаров подгревател, шахтови пещи. От гледна точка на енергийните потребности и възможностите за ограничаване на емисиите за предпочитане са въртящите се пещи с циклонен подгревател.

50.   За рекупериране на топлината изходящите газове от въртящите се пещи, преди да бъдат обезпрашени, се нагряват и преминават през сушилните на мелниците (ако има такива). Събраният прах отново се добавя към постъпващия материал.

51.   С изходящите газове в атмосферата се емитират по-малко от 0,5 % от оловото и кадмия, постъпили в пещта. Високото съдържание на основни вещества и хомогенизирането в пещта спомагат за задържането на тези метали в клинкера или в пещната прах.

52.   Атмосферните емисии на тежки метали могат да се намалят например чрез отвеждане на изпускания поток и складиране на събрания прах вместо той да се добавя към постъпващата суровина. Във всеки отделен случай обаче тези мерки трябва да се разглеждат с оглед на последиците от попадане на тежки метали в натрупаните отпадъци. Друга възможност е обходният път на горещата суровинна смес с частично разтоварване на изпечената гореща суровинна смес преди входа на пещта и нейното подаване в инсталацията за производство на цимент. Като алтернативен вариант прахът може да се добави към клинкера. Друга важна мярка е строго контролираното стабилно функциониране на пещта за изпичане, за да се избегне аварийното изключване на електрофилтрите, предизвикано от много високи концентрации въглероден окис. Важно е да се избягват високи стойности на емисиите на тежки метали при такива аварийни изключвания.

53.   В таблица 8 са отразени най-широко прилаганите мерки за намаляване на емисиите. За намаляване на директните емисии на прах от трошачките, мелниците и сушилните се използват главно тъканни филтри, а емисиите на отпадъчните газове от пещите и клинкероохладителите се пречистват с електрофилтри. При използване на ЕФ съдържанието на прах може да се намали до равнища под 50 мг/м3. При използване на ТФ концентрацията на прах в пречистените изходящи газове може да се намали до 10 мг/м3.

Таблица 8:   Източници на емисии, мерки за ограничаването им, ефективност и разходи за намаляване на емисиите на прах в циментовата промишленост

Източник на емисиите	Мерки за ограничаване на емисиите	Ефективност на намалението на емисиите от прах (%)	Разходи за борба със замърсяването
Директни емисии от трошачки, мелници, сушилни инсталации	ТФ	Cd, Pb: > 95	—
Директни емисии от въртящи се пещи и охладители за клинкер	ЕФ	Cd, Pb: > 95	—
Директни емисии от въртящи се пещи	Абсорпция с активен въглен	Hg: > 95	—

Стъкларска промишленост

(Приложение II, категория 8)

54.   В стъкларската промишленост емисиите на олово са от особено значение поради това, че при различните видове стъкло като суровина се прибавя и олово (например при производство на кристално стъкло и катодни електронно-лъчеви тръби). При производството на натриево-калциево-силикатно амбалажно стъкло емисиите на олово зависят от качеството на рециклираното стъкло, използвано в технологичния процес. Концентрацията на олово в праха, образуващ се при топенето на кристално стъкло, обикновено е около 20 до 60 %.

55.   Емисиите на прах идват предимно от приготвянето на шихтата, пещите, дифузионните утечки от отворите на пещите, както и довършителната обработка и издухването на стъклените изделия. Особено силно те зависят от вида на използваното гориво, типа на пещта и характера на произвежданото стъкло. При използване на кислородни горелки обемът на отпадъчния газ и емисиите на прах, увлечен от изходящите газове, могат да се намалят с 60 %. При електрическо нагряване емисиите на олово са значително по-ниски, отколкото при използване на нефтопродукти или газ като гориво.

56.   Шихтата се стопява в пещи с непрекъснато действие, с периодично действие или в тигели. При топене на стъкло в пещи с периодично действие емисиите варират в широки граници. Емисиите на прах от пещите за топене на кристално стъкло (< 5 кг/Мг стопена стъклена маса) са по-високи от емисиите при пещи от друг тип (< 1 кг/Мг стопено калциево-натриево и калиево стъкло).

57.   Някои от мерките за намаляване на директните емисии металосъдържащ прах са: гранулирането на стъклената шихта, преминаването на нагревателната система от нефтопродукти/газ на електроенергия, зареждане на повече стъклени отпадъци в шихтата, както и по-внимателното сортиране на суровините (по размера на късовете) и рециклираното стъкло (избягване на оловосъдържащи фракции). Пречистването на отработените газове може да се извършва с тъканни филтри, позволяващи да се намалят емисиите под 10 мг/м3. При пречистване с електрофилтри се постигат емисии под 30 мг/м3. В таблица 9 са посочени съответните показатели на ефективността при намаляване на емисиите.

58.   Понастоящем се разработват методи за производство на кристално стъкло без влагане на оловни съединения.

Таблица 9:   Източници на емисии, мерки за ограничаването им, ефективност и разходи за намаляване на емисиите на прах в стъкларската промишленост

Източник на емисиите	Мерки за ограничаване на емисиите	Ефективност на намалението на емисиите от прах (%)	Разходи за борба със замърсяването
Директни емисии	ТФ	> 98	—
	ЕФ	> 90	—

Хлор-алкално производство

(Приложение II, категория 9)

59.   В хлор-алкалното производство се получават хлор(газ), алкални хидроксиди и водород чрез електролиза на разтвор на сол. В съществуващите инсталации широко се използват живачният и диафрагменият процес, като и двата изискват въвеждането на ефикасни методи за предотвратяване появата на екологични проблеми. При мембранния метод няма директни емисии на живак. Освен това този процес има по-ниска електролитна енергия и по-големи разходи на топлина за осигуряване на изискваната концентрация на алкалните хидроксиди (общият енергиен баланс показва, че мембранната технология позволява икономии на енергия в границите на 10-15 %), освен това е необходимо по-малко пространство за действието на електролитните клетки. Ето защо този вариант се предпочита при новите инсталации. Решение 90/3 на Комисията за предотвратяване на замърсяването на морската среда от източници, разположени на сушата (ПАРКОМ) от 14 юни 1990 година препоръчва хлор-алкалните инсталации с живачни елементи да се изведат от експлоатация възможно най-скоро с цел пълен отказ от тях до 2010 година.

60.   Според съобщенията относителните инвестиции за подмяна на живачните елементи с мембранен процес са от порядъка на 700 - 1 000 USD/Мг произведен хлор(газ). Въпреки че това може да изисква допълнителни разходи, свързани освен с всичко останало и с по-високата стойност на инсталацията и разходите за пречистване разтвора на солта, в повечето случаи експлоатационните разходи намаляват. Това се обяснява главно с икономиите вследствие намалената консумация на енергия и по-ниските разходи за пречистване на отпадъчните води и депониране на отпадъците.

61.   Източници на живачни емисии при използване на живачния метод са: вентилационната система на помещението, в което се намират живачните елементи; технологичните изпускания; крайната продукция, по-специално водородът; и отпадъчните води. Що се отнася до атмосферните емисии, живакът, емитиран дифузно от елементите към помещенията, в които са разположени, е от особено значение. В този случай голямо значение имат профилактичните мерки и контролът, чийто приоритет зависи от относителната важност на всеки източник в дадена инсталация. Във всеки случай на извличане на живак от образуваната от производствения процес утайка е необходимо прилагането на конкретни контролни мерки.

62.   За намаляване на емисиите от съществуващите инсталации, използващи живачни елементи, могат да се предприемат следните мерки:

—	управление на технологичния процес и технически мерки за оптимизиране на експлоатацията и техническото обслужване на елементите и повишаване на ефективността на методите за работа

—	изолация, херметизация и регулирано отвеждане на газовете чрез изсмукване

—	почистване на помещенията, където са разположени елементите, и вземане на мерки за поддържане на надлежна чистота в тях, и

—	пречистване на ограничени газови потоци (някои замърсени въздушни потоци и водородния газ).

63.   Тези мерки могат да намалят емисиите на живак до нива, значително по-ниски от 2,0 г/Мг произведен хлор(газ), изразени като средногодишна стойност. Има примери за инсталации, в които е постигнато намаляване на емисиите на живак много под 1,0 г/Мг произведен хлор(газ). Съгласно Решение 90/3 на ПАРКОМ към 31 декември 1996 година съществуващите хлор-алкални инсталации с живачни елементи трябва да отговарят на изискването за поддържане на концентрация на живак в емисиите, предмет на Конвенцията за предотвратяване на замърсяването на морската среда от източници, разположени на сушата, на равнище 2 г/Мг произведен хлор(газ). Тъй като емисиите до голяма степен зависят от правилната експлоатация на оборудването, средната им стойност трябва да зависи от и да включва периоди на поддръжка от една година или по-малко.

Изгаряне на битови, медицински и опасни отпадъци

(Приложение II, категории 10 и 11)

64.   Емисиите на кадмий, олово и живак се обуславят от изгарянето на битови, медицински и опасни отпадъци. В процеса на изгарянето им живакът, значителна част от кадмия и малка част от оловото преминават в летлива форма. За намаляване на тези емисии преди и след изгарянето трябва да се предприемат специални мерки.

65.   За най-добра налична техника за прахоулавяне се смята използването на тъканни филтри в съчетание със сухи или мокри начини за намаляване на емисиите на летливи съединения. За достигане на ниски нива на емисиите на прах могат също така да се използват електрофилтри в съчетание със системи за мокро пречистване, но за разлика от тъканните филтри те предлагат по-малко възможности, особено по отношение предварителното поставяне на филтриращ слой за адсорбция на летливите замърсители.

66.   При използване на НДНТ за пречистване на димните газове концентрацията на прах намалява до 10-20 мг/м3; на практика се достигат по-ниски концентрации, а в някои случаи се съобщава за концентрации под 1 мг/м3. Концентрацията на живак може да бъде намалена до 0,05 - 0,10 мг/м3 (при 11 % кислород).

67.   В таблица 10 са посочени прилаганите вторични мерки за намаляване на емисиите. Получаването на данни, достоверни за всички случаи, е свързано с трудности поради това, че относителните разходи в щатски долари за тон зависят от изключително много специфични за дадени обекти променливи, като състава на отпадъците.

68.   Тежки метали присъстват във всички фракции на битовите отпадъци (например продуктите, хартията, органичните материали). Ето защо емисиите от тежки метали могат да се намалят чрез намаляване количеството на изгаряните битови отпадъци. Това може да се постигне чрез прилагането на различни методи за управление на отпадъците, включително на програми за рециклиране и компостиране на органичните материали. Освен това в някои страни на ИКЕ е разрешено битовите отпадъци да се депонират в сметища. При правилна организация на депата емисиите на кадмий и олово са изключени, а тези на живак могат да бъдат по-ниски, отколкото при изгарянето на отпадъците. В редица страни на ИКЕ се провеждат изследвания за изучаване на емисиите на живак от депата.

Таблица 10:   Източници на емисии, мерки за ограничаването им, ефективност и разходи за намаляване на емисиите при изгарянето на битови, медицински и опасни отпадъци

Източник на емисиите	Мерки за ограничаване на емисиите	Ефективност на намалението на емисиите от прах (%)	Разходи за борба със замърсяването (общи разходи в USD)
Димни газове	Високоефективни скрубери	Pb, Cd: >98 Hg: ca. 50	—
	ЕФ (3 полета)	Pb, Cd: 80-90	10-20/Mg отпадъци
	Мокър ЕФ (1 поле)	Pb, Cd: 95-99	—
	Тъканни филтри	Pb, Cd: 95-99	15-30/Mg отпадъци
	Инжектиране/впръскване на въглен + ТФ	Hg: > 85	експлоатационни разходи: приблизително 2-3/Mg отпадъци
	Филтриране през слой активен въглен	Hg: > 99	експлоатационни разходи: приблизително 50/Mg отпадъци

---

(1)  Ефективността при отстраняване на живака нараства пропорционално на увеличаването на дела на неговите йони. Инсталациите за селективна каталитична редукция (СКР) с високо равнище на запрашеност спомагат за образуването на Hg(II).

(2)  Главно за намаляване на емисиите от серен диоксид. Намаляването на емисиите на тежки метали е допълнителна полза (Относителни инвестиции 60-250 USD/kWel)

---

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Срокове за прилагане на нормите за допустими емисии и най-добрите налични техники спрямо новите и съществуващите неподвижни източници

Сроковете за прилагане на нормите за допустими емисии и най-добрите налични техники са:

a)	спрямо новите неподвижни източници: две години след влизането в сила на настоящия протокол

б)	спрямо съществуващите неподвижни източници: осем години след влизането в сила на настоящия протокол; ако е необходимо, за отделни съществуващи неподвижни източници този период може да бъде удължен, съгласно срока на амортизация, предвиден от националното законодателство.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ V

Допустими стойности за ограничаване на емисиите от големи неподвижни източници

I.   УВОД

1.	Следните две категории допустими стойности имат важно значение за ограничаване на емисиите от тежки метали: — стойностите за конкретни тежки метали или групи тежки метали; и — стойностите за емисии на прахови частици като цяло.

2.

По принцип нормите за допустими емисии за праховите частици не могат да заменят конкретните норми за допустими емисии за кадмия, оловото и живака, тъй като количеството метали, свързани с емисиите на прахови частици, е различно за различните процеси. Спазването на тези допустими стойности обаче до голяма степен спомага за намаляването на емисиите на тежки метали като цяло. Освен това мониторингът на емисиите на прахови частици обикновено е по-евтин от мониторинга на емисиите на отделните метали, освен това непрекъснатият мониторинг на концентрацията на отделните тежки метали по правило е неосъществим. Ето защо допустимите стойности за праховите частици имат голямо практическо значение и са изложени в настоящото приложение в повечето случаи за допълнение или замяна на конкретни норми за допустими емисии за кадмия, оловото или живака.

3.

Нормите за допустими емисии, изразени в мг/м3, се отнасят за стандартни условия (обем при 273,15 К, 101,3 кПа, сух газ) и се изчисляват като средна стойност за едночасови измервания, като обхващат функциониране в продължение на няколко, по правило 24 часа. Периодите за въвеждане в експлоатация и на престой следва да се изключват. Средното време може да се увеличи, когато се изисква получаването на достатъчно точни резултати от наблюденията. Спрямо съдържанието на кислород в изходящите газове следва да се прилагат стойностите, установени за отделни големи неподвижни източници. Всякакво разреждане с цел намаляване на концентрацията на замърсителите в изходящите газове е забранено. Нормите за допустими емисии за тежките метали включват твърдото, газообразното и парообразното състояние на метала и неговите съединения, изразени като метала. Когато се посочват допустимите стойности по отношение на общия обем на емисиите, изразени съответно в грамове на единица продукция или производителност, те се отнасят за сумата от емисиите на димни газове и на неорганизираните емисии, изчислена като средногодишна стойност.

4.

В случаите, когато превишаване на зададените допустими стойности не може да бъде изключено, се осъществява контрол или над емисиите, или над работен параметър, показващ дали даден контролен уред се експлоатира и поддържа правилно. Мониторингът на емисиите или на работните параметри трябва да е постоянен, ако масовият поток на прах надвишава 10 кг/час. Ако се осъществява контрол над емисиите, измерването на концентрацията на замърсителите в газоходите трябва да има представителен характер. Ако над праховите частици се осъществява периодичен мониторинг, концентрациите следва да се измерват на равни интервали, като се вземат предвид поне три независими едно от друго отчитания през дадена проверка. Вземането на проби и анализът на всички замърсители, както и референтните измервателни методи за калибриране на автоматичните средства за измерване трябва да се провеждат съгласно нормите, заложени от Европейския комитет по стандарти (ЕКС) или Международната организация по стандартизация (ИСО). Докато бъдат изработени съответни ЕКС или ИСО стандарти, се прилагат националните такива. Те също могат да се използват, ако осигуряват резултати, равностойни на ЕКС или ИСО стандартите.

5.

Ако мониторингът се осъществява непрекъснато, спазването на допустимите стойности се смята за постигнато, ако нито една от изчислените среднодневни стойности на концентрациите в емисиите не надвишава нормата за допустима емисия, ако среднодневната стойност на контролирания параметър не превишава допустимите стойности или ако среднодневната стойност на контролирания параметър не надвишава съответната такава, установена по време на изпитанията на работните характеристики, когато контролният уред е бил експлоатиран и поддържан правилно. Спазването на всяка от допустимите стойности, изразена като общ обем на емисиите за единица продукция или като общ годишен обем на емисиите, се смята за постигнато, ако контролираната стойност не е превишена съгласно описаното по-горе.

II.   СПЕЦИФИЧНИ НОРМИ ЗА ДОПУСТИМИ ЕМИСИИ ЗА ГОЛЕМИ НЕПОДВИЖНИ ИЗТОЧНИЦИ

Изгаряне на природни горива

(Приложение II, категория 1)

6.	Нормите за допустими емисии се отнасят за съдържание от 6 % O2 в димните газове за твърдо гориво и 3 % O2 - за течните горива.

7.	Норма за допустима емисия на прахови частици при твърдите и течните горива: 50 мг/м3.

Агломерационни фабрики

(Приложение II, категория 2)

8.	Норма за допустима емисия на прахови частици: 50 мг/м3.

Фабрики за рудни пелети

(Приложение II, категория 2)

9.	Норми за допустими емисии на прахови частици: a) трошене, сушене: 25 мг/м3; и б) производство на рудни пелети: 25 мг/м3.

10.	Норма за допустима емисия за обща прах: 40 г/Мг произведени рудни пелети.

Доменни пещи

(Приложение II, категория 3)

11.	Норма за допустима емисия на прахови частици: 50 мг/м3.

Електродъгови пещи

(Приложение II, категория 3)

12.	Норма за допустима емисия на прахови частици: 20 мг/м3.

Производство на мед и цинк, включително в топилни пещи тип „Империал смелтинг“

(Приложение II, категории 5 и 6)

13.	Норма за допустима емисия на прахови частици: 20 мг/м3.

Производство на олово

(Приложение II, категории 5 и 6)

14.	Норма за допустима емисия на прахови частици: 10 мг/м3.

Циментова промишленост

(Приложение II, категория 7)

15.	Норма за допустима емисия на прахови частици: 50 мг/м3.

Стъкларска промишленост

(Приложение II, категория 8)

16.	Нормите за допустими емисии се отнасят за различни съдържания на O2 в димните газове в зависимост от вида на пещта: ванни пещи -8 %; тигелни пещи и пещи с периодично действие -13 %.

17.	Норма за допустима емисия на олово: 5 мг/м3.

Хлор-алкално производство

(Приложение II, категория 9)

18.	Нормите за допустими емисии се отнасят за общото количество живак, емитирано от дадена инсталация в атмосферата, независимо от източника на емисиите, изразено като средногодишна стойност.

19.	Нормите за допустими емисии за съществуващите хлор-алкални инсталации се определят на съвещанието на страните в рамките на Изпълнителния орган не по-късно от две години след влизането в сила на настоящия протокол.

20.	Норма за допустима емисия за нови хлор-алкални инсталации: 0,01 г живак/Мг произведен хлор(газ).

Изгаряне на битови, медицински и опасни отпадъци

(Приложение II, категории 10 и 11)

21.	Нормите за допустими емисии се отнасят за съдържание на O2 в димните газове от 11 %.

22.	Норми за допустими емисии за прахови частици: a) 10 мг/м3 за изгаряне на опасни и медицински отпадъци б) 25 мг/м3 за изгаряне на битови отпадъци.

23.

Норми за допустими емисии на живак: a) 0,05 мг/м3 за изгаряне на опасни отпадъци б) 0,08 мг/м3 за изгаряне на битови отпадъци в) допустимите стойности на живаксъдържащите емисии в резултат от изгарянето на медицински отпадъци се определят от съвещанието на страните, провеждано в рамките на Изпълнителния орган не по-късно от две години от датата на влизането в сила на настоящия протокол.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

Мерки за контрол на продуктите

1.   Ако в настоящото приложение не е предвидено друго, не по-късно от шест месеца от датата на влизане в сила на настоящия протокол съдържанието на олово в търговския бензин, предназначен за моторни превозни средства, не трябва да превишава 0,013 г/л. Страните, в които се продава безоловен бензин със съдържание на олово под 0,013 г/л, трябва да се стремят към запазване или понижаване на това равнище.

2.   Всяка от страните полага усилия за преминаването към видове горива със съдържание на олово, посочено по-горе в точка 1, да осигури общо намаляване на вредното въздействие върху човешкото здраве и околната среда.

3.   В случаите, когато държавата е преценила, че ограничаването на съдържанието на олово в търговските бензини съгласно точка 1 ще доведе до възникването на тежки социално-икономически или технически проблеми или няма да осигури общо подобряване в опазването на природната среда или човешкото здраве, поради освен всичко останало нейните климатични условия, тя може да удължи периода от време, посочен в тази точка, до срок до 10 години, през който може да се продава етилиран бензин със съдържание на олово под 0,15 г/л. В този случай държавата посочва в заявление, което се предава на съхранение заедно с документа за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване, своите намерения да удължи този период от време и представя на Изпълнителния орган в писмен вид информация за основанията на това решение.

4.   В дадена страна се допуска продажбата на незначителни количества етилиран бензин със съдържание на олово, което не превишава 0,15 г/л, за използване в старите моторни превозни средства, ако обемът на продажбите му не превишава 0,5 % от общия обем на реализацията на бензин в тази страна.

5.   Всяка от страните не по-късно от пет години, или десет години - за страните с икономика в преходен период, които в своето заявление, предавано за съхранение заедно с документа за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване, посочват намерението си да възприемат десетгодишен период, след влизане в сила на настоящия протокол следва да постигне равнища на концентрации, които не превишават:

a)	0,05 тегловни % живак в алкално-мангановите акумулаторни батерии, предназначени за продължително използване в екстремални условия (например при температури под 0 °С или над 50 °С или подложени на шокови въздействия); и

б)	0,025 тегловни % живак във всички други алкално-манганови акумулаторни батерии.

Горепосочените пределни стойности могат да се превишават при ново прилагане на технология за производство на акумулаторни батерии или при използване на акумулаторна батерия в нов продукт, ако са предприети разумни предпазни мерки за осигуряване на екологично безопасно отстраняване на съответната батерия или продукт с отстранена лесно сваляема батерия. Алкално-мангановите таблетъчни елементи и батериите, състоящи се от таблетъчни елементи, следва също да се изключат от това задължение.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

Мерки за управление на продуктите

1.	Целта на настоящото приложение е да се определят основните насоки в дейността на страните по отношение прилагането на мерки за управление на продуктите.

2.

Страните могат да разгледат възможността за приемане на подходящи мерки за управление на продуктите, като например посочените по-долу, когато това е оправдано от наличието на потенциална опасност от отрицателно въздействие върху човешкото здраве и околната среда в резултат на емисии на един или няколко от тежките метали, посочени в Приложение I, като вземат предвид всички съответни опасности и ползи от такива мерки, с цел всички промени в продуктите да осигуряват общо намаляване на вредното въздействие върху човешкото здраве и околната среда: а) замяна на продуктите, съдържащи един или повече специално добавени тежки метали, от посочените в Приложение I, при наличие на подходящ алтернативен продукт б) свеждане до минимум или замяна в продуктите на един или повече специално добавени тежки метали от посочените в Приложение I в) представяне на информация за характеристиките на продуктите, включително етикетиране, с оглед информиране на потребителите относно съдържанието на един или повече специално добавени тежки метали от посочените в Приложение I, както и относно необходимостта от безопасно използване и третиране на отпадъците г) използване на икономически стимули или доброволни споразумения с цел намаляване или елиминиране съдържанието на тежки метали от посочените в Приложение I в различни продукти; и д) разработване и осъществяване на програми за екологосъобразно събиране, рециклиране или депониране на продуктите, съдържащи един от тежките метали от посочените в Приложение I.

3.

Всеки от долупосочените продукти или група продукти съдържа един или повече от тежките метали, изброени в Приложение I, и попадат под действието на регламентираните или доброволни мерки, предприети от поне една страна по конвенцията, основани до голяма степен на приноса на този продукт към емисиите на един или повече от тежките метали, посочени в Приложение I. Засега обаче все още липсва достатъчна информация, която да потвърди, че тези продукти представляват сериозни източници на емисии за всички страни, и която по такъв начин би могла да оправдае необходимостта от включването им в Приложение VI. Препоръчва се всяка от страните да разгледа съществуващата информация и ако се убеди в необходимостта от предприемане на предпазни мерки, да предприеме мерките за управление на продуктите, посочени в точка 2, по отношение на един или няколко от долупосочените продукти: a) живаксъдържащи електрически компоненти, т.е. устройства, които съдържат един или няколко контакта/датчика за предаване на електрически ток, като релета, термостати, прекъсвачи за ниво, прекъсвачи за налягане и други прекъсвачи (предприеманите мерки включват забрана за използване на по-голяма част от живаксъдържащите електрически компоненти; доброволни програми за подмяна на някои живачни прекъсвачи с електронни или специални комутатори; доброволни програми за рециклиране на прекъсвачи; и доброволни програми за рециклиране на термостати) б) живаксъдържащи измервателни уреди, като термометри, манометри, барометри, измерватели, прекъсвачи и трансмитери за налягане (предприеманите мерки включват забрана за използване на живачни термометри и измервателни уреди) в) живаксъдържащи луминесцентни лампи (предприеманите мерки включват намаляване съдържанието на живак във всяка лампа чрез осъществяване както на доброволни, така и регламентиращи програми и доброволни програми за рециклиране) г) живаксъдържаща стоматологична амалгама (предприеманите мерки включват доброволни мерки и забрана за използване на стоматологични амалгами с някои изключения и доброволни програми за стимулиране улавянето на стоматологичната амалгама преди изпускането ѝ към водопречиствателните станции от стоматологичните кабинети) д) живаксъдържащи пестициди, включително покритие за семена (предприеманите мерки включват забрана за използване на всички живачни пестициди, включително на препарати за обработка на семена, както и забрана за използване на живака като дезинфекционно средство) е) живаксъдържащи бои (предприеманите мерки включват забрана за използване на всички такива бои, включително тези за боядисване на вътрешни помещения и на детски играчки, както и забрана за използване на живак в производството на бои против обрастване), и ж) живаксъдържащи акумулаторни батерии, освен посочените в Приложение VI (предприеманите мерки включват намаляване съдържанието на живак чрез реализация както на доброволни, така и на регламентирани програми, а също събиране на екологични такси и доброволни програми за рециклиране).