EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32000D0147

Решение на Комисията от 08 февруари 2000 година за прилагане на Директива 89/106/ЕИО на Съвета относно класифицирането на характеристиките по отношение на реагирането спрямо огън на строителните материали (нотифицирано под номер С(2000) 133)текст от значение за ЕИП.

OJ L 50, 23.2.2000, p. 14–18 (ES, DA, DE, EL, EN, FR, IT, NL, PT, FI, SV)
Special edition in Czech: Chapter 13 Volume 025 P. 3 - 7
Special edition in Estonian: Chapter 13 Volume 025 P. 3 - 7
Special edition in Latvian: Chapter 13 Volume 025 P. 3 - 7
Special edition in Lithuanian: Chapter 13 Volume 025 P. 3 - 7
Special edition in Hungarian Chapter 13 Volume 025 P. 3 - 7
Special edition in Maltese: Chapter 13 Volume 025 P. 3 - 7
Special edition in Polish: Chapter 13 Volume 025 P. 3 - 7
Special edition in Slovak: Chapter 13 Volume 025 P. 3 - 7
Special edition in Slovene: Chapter 13 Volume 025 P. 3 - 7
Special edition in Bulgarian: Chapter 13 Volume 028 P. 150 - 154
Special edition in Romanian: Chapter 13 Volume 028 P. 150 - 154
Special edition in Croatian: Chapter 13 Volume 060 P. 68 - 72

No longer in force, Date of end of validity: 03/04/2016; отменен от 32016R0364 . Latest consolidated version: 04/11/2006

ELI: http://data.europa.eu/eli/dec/2000/147/oj

13/ 28

BG

Официален вестник на Европейския съюз

150


32000D0147


L 050/14

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 08 февруари 2000 година

за прилагане на Директива 89/106/ЕИО на Съвета относно класифицирането на характеристиките по отношение на реагирането спрямо огън на строителните материали

(нотифицирано под номер С(2000) 133)

(текст от значение за ЕИП)

(2000/147/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 89/106/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки в областта на строителните материали (1), изменена с Директива 93/68/ЕИО (2), и по-специално членове 3, 6 и 20 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Член 3, параграфи 2 и 3 от Директива 89/106/ЕИО гласи, че с цел да се вземат предвид различните нива на предпазване, които могат да преобладават на национално, регионално или местно ниво, всяко съществено изискване може да доведе до създаването на класове с параметри, отразяващи степента на предпазване в тълкувателните документи. Тези документи са публикувани в съобщение на Комисията относно тълкувателните документи на Директива 89/106/ЕИО (3).

(2)

Точка 4.2.1 от тълкувателния документ № 2 оправдава необходимостта да се фиксират различни нива относно същественото искане в зависимост от типа, употребата и местоположението на строителните обекти, от тяхното проектиране и от наличието на спасителни средства.

(3)

Точка 2.2 от тълкувателния документ № 2 изброява поредица от свързани с това мерки, целта на които е да осигурят спазването на същественото искане „Безопасност в случай на пожар“, като спомагат за определянето на стратегията, която може да се приложи по различни начини в държавите-членки относно безопасността в случай на пожар.

(4)

Точка 4.2.3.3 от тълкувателния документ № 2 определя, че една от мерките, които са в сила в държавите-членки, се състои в ограничаването на появата и разпространяването на огъня и на димните емисии в помещението, в което той първоначално възниква (или в определена зона), като се ограничава приносът на строителните материали за разширяването на огъня.

(5)

Определянето на класовете на същественото искане зависи отчасти от нивото на това ограничаване.

(6)

Нивото на това ограничаване може да бъде изразено единствено чрез различните нива на реагиране спрямо огъня на материалите в условията на тяхната окончателна употреба.

(7)

Точка 4.3.1.1 от тълкувателния документ № 2 уточнява, че ще се изработи хармонизирано решение, за да се направи възможно оценяването на реагирането спрямо огъня на строителните материали. Това решение би могло да съдържа тестови изпитания в реален или умален мащаб, които да бъдат свързани с реалните сценарии на пожар, които е необходимо да бъдат взети предвид.

(8)

Хармонизираното решение се състои в изработването на система от класове, които не са определени в тълкувателния документ.

(9)

Горепосочената система от класове използва известен брой методи на изпитание, които са вече познати на европейските организации по стандартизация.

(10)

Решение 94/611/ЕО но Комисията от 9 септември 1994 г. за прилагане на член 20 от Директива 89/106/ЕИО относно строителните материали (4), в което се описва тази система от класове, не указва граничните стойности, съответстващи на класове B, C и D, понеже методът за изпитание на изолирани обекти при пожар не бе достатъчно разработен по това време.

(11)

Тези данни днес са на разположение, така че Решение 94/611/ЕО би трябвало да бъде заменено с ново решение, което да указва граничните стойности, съответстващи на различните класове, и адаптациите към техническия напредък. Алтернативните изпитателни процедури би трябвало да бъдат подробно описани в европейски стандарт или в решение на Комисията на основата на споразумение между Комисията и държавите-членки, като се извърши консултиране с Европейския комитет по стандартизация/Европейския комитет за електротехническа стандартизация и Европейската организация за технически одобрения (EOTA).

(12)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са съобразени със становището на постоянния комитет по строителството,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

1.   Когато условията за окончателно приложение на определен строителен материал са такива, че този материал допринася за появата и разпространяването на огън и дим в помещението (или зоната), където те се появяват първоначално, или извън тях, материалът се класира в зависимост от неговите характеристики на реагиране спрямо огън съгласно системата за класифициране, представена в таблици 1 и 2 от приложението.

2.   Материалите се разглеждат в зависимост от тяхното окончателно приложение.

Ако класификацията, основаваща се на тестовите изпитания и хармонизираните критерии, изброени в таблици 1 и 2 от приложението, не е адекватна, е възможно използването на един или няколко еталонни сценария (представителни изпитания, които възпроизвеждат предварително определени сценарии), в рамките на процедура, предвиждаща провеждането на алтернативни изпитания.

Член 2

Решение 94/611/ЕО се отменя.

Позоваванията към отмененото решение се разбират като позовавания, направени към настоящото решение.

Член 3

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 8 февруари 2000 година.

За Комисията

Erkki LIIKANEN

Член на Комисията


(1)  ОВ L 40 от 11.2.1989 г., стр. 12.

(2)  ОВ L 220 от 30.8.1993 г., стр. 1.

(3)  ОВ C 62 от 28.2.1994 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 241, 16.9.1994 г., стр. 25.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Символи (1)

ΔT

повишаване на температурата

Δm

загуба на маса

tf

времетраене на възпламеняването

PCS

брутен калоричен потенциал

FIGRA

ускоряване произвеждането на енергия

THR600s

обща стойност на отделената топлина

LFS

разпространяване на страничния пламък

SMOGRA

обща стойност на образуването на дим

TSP600s

обща стойност на димната емисия

Fs

разпространяване на пламъка

Определения

„Материал“: еднородна базова субстанция или еднообразна дисперсия от субстанции, като например метал, камък, дърво, бетон, минерална вълна със свързващо вещество в състояние на еднородна дисперсия, полимери.

„Хомогенен продукт“: продукт, състоящ се от еднороден материал, чиято плътност и състав са еднакви във всяка точка.

„Нехомогенен продукт“: продукт, който не отговаря на критериите, прилагани относно хомогенния продукт. Това е продукт, съставен от един или няколко основни и/или неосновни компонента.

„Основен компонент“: материал, който съставя значителна част от нехомогенен продукт. Слой с маса на единица повърхност ≥ 1,0 kg/m2 или с дебелина ≥ 1,0 mm се смята за основен компонент.

„Неосновен компонент“: материал, който не съставя значителна част от нехомогенен продукт. Слой с маса на единица повърхност < 1,0 kg/m2 и с дебелина < 1,0 mm се смята за неосновен компонент.

Два или повече съседни неосновни слоя (т.е. без никакъв основен компонент между тях) се смятат за един-единствен неосновен компонент и следователно трябва и двата да отговарят на изискванията, които се отнасят до слой, представляващ един неосновен компонент.

Относно неосновните компоненти се прави разлика между вътрешните неосновни компоненти и външните неосновни компоненти според следните определения:

„Вътрешен неосновен компонент“: неосновен компонент, покрит от двете страни от най-малко един основен компонент.

„Външен неосновен компонент“: неосновен компонент, който не е покрит от едната страна от основен компонент.

Таблица 1

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ХАРАКТЕРИСТИКИТЕ НА РЕАГИРАНЕ СПРЯМО ОГЪН НА СТРОИТЕЛНИТЕ МАТЕРИАЛИ, С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА ПОДОВИТЕ ПОКРИТИЯ (*)

Клас

Метод/и на изпитване

Критерии за класифициране

Допълнително класифициране

A1

EN ISO 1182 (2)

и

ΔT ≤ 30 °C и

Δm ≤ 50 %, и

tf = 0 (т.е. няма продължително възпламеняване)

EN ISO 1716

PCS ≤ 2,0 MJ.kg–1 и (2)

PCS ≤ 2,0 MJ.kg–2, и (3)  (2A)

PCS ≤ 1,4 MJ.m–2, и (4)

PCS ≤ 2,0 MJ.kg–1  (5)

A2

EN ISO 1182 (2)

или

ΔT ≤ 50 °C и

Δm ≤ 50 %, и

tf ≤ 20 s

EN ISO 1716

и

PCS ≤ 3,0 MJ.kg–1и (2)

PCS ≤ 4,0 MJ.m–2, и (3)

PCS ≤ 4,0 MJ.m–2, и (4)

PCS ≤ 3,0 MJ.kg–1  (5)

EN 13823 (SBI)

FIGRA ≤ 120 W.s–1и

LFS < ръба на епруветката, и

THR600s ≤ 7,5 MJ

Образуване на дим (6) и възпламенени капчици/частици (7)

B

EN 13823 (SBI)

и

FIGRA ≤ 120 W.s–1 и

LFS < ръба на епруветката, и

THR600s ≤ 7,5 MJ

Образуване на дим (6) и възпламенени капчици/частици (7)

EN ISO 11925-2 (9); Експозиция = 30 s

Fs ≤ 150 mm за 60 s

C

EN 13823 (SBI)

и

FIGRA ≤ 250 W.s–1 и

LFS < ръба на епруветката, и

THR600s ≤ 15 MJ

Образуване на дим (6) и възпламенени капчици/частици (7)

EN ISO 11925-2 (9); Експозиция = 30 s

Fs ≤ 150 mm за 60 s

D

EN 13823 (SBI)

и

FIGRA ≤ 750 W.s–1;

Образуване на дим (6) и възпламенени капчици/частици (7)

EN ISO 11925-2 (9); Експозиция = 30 s

Fs ≤ 150 mm за 60 s

E

EN ISO 11925-2 (9); Експозиция = 15 s

Fs ≤ 150 mm за 20 s

Възпламeнени капчици/частици (8)

F

Няма определени параметри

Таблица 2

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ХАРАКТЕРИСТИКИТЕ НА РЕАГИРАНЕТО СПРЯМО ОГЪН НА ПОДОВИТЕ ПОКРИТИЯ

Клас

Метод/и на изпитване

Критерии за класифициране (средни стойности)

Допълнително класифициране

A1FL

EN ISO 1182 (10)

и

ΔT ≤ 30 °C и

Δm ≤ 50 %, и

tf = 0 (т.е. няма продължително възпламеняване)

EN ISO 1716

PCS ≤ 2,0 MJ.kg–1 и (10)

PCS ≤ 2,0 MJ.kg–1, и (11)

PCS ≤ 1,4 MJ.m–2, и (12)

PCS ≤ 2,0 MJ.kg–1  (13)

A2FL

EN ISO 1182 (10)

или

ΔT ≤ 50 °C и

Δm ≤ 50 %, и

tf ≤ 20 s

EN ISO 1716

и

PCS ≤ 3,0 MJ.kg–1и (10)

PCS ≤ 4,0 MJ.m–2, и (11)

PCS ≤ 4,0 MJ.m–2, и (12)

PCS ≤ 3,0 MJ.kg–1  (13)

EN ISO 9239-1 (14)

Критичен поток (15) ≥ 8,0 kW.m-2

Образуване на дим (16)

BFL

EN ISO 9239-1 (14)

и

Критичен поток (15) ≥ 8,0 kW.m-2

Образуване на дим (16)

EN ISO 11925-2 (17); Експозиция = 15 s

Fs ≤ 150 mm за 20 s

CFL

EN ISO 9239-1 (14)

и

Критичен поток (15) ≥ 4,5 kW.m-2

Образуване на дим (16)

EN ISO 11925-2 (17); Експозиция = 15 s

Fs ≤ 150 mm за 20 s

DFL

EN ISO 9239-1 (14)

и

Критичен поток (15) ≥ 3,0 kW.m-2

Образуване на дим (16)

EN ISO 11925-2 (17); Експозиция = 15 s

Fs ≤ 150 mm за 20 s

EFL

EN ISO 11925-2 (17); Експозиция = 15 s

Fs ≤ 150 mm за 20 s

 

FFL

Няма определени параметри


(1)  Характеристиките се определят по отношение на съответния метод на изпитване.

(*)  Обработването на някои фамилии от материали (тръби, тръбопроводи, кабели и др.) е в процес на проучване и би могло да доведе до промяна на настоящото решение.

(2)  За хомогенните продукти и основните компоненти на нехомогенните материали.

(3)  За всеки външен неосновен компонент на нехомогенните материали.

(2A)  Или за всеки външен неосновен компонент, имащ PCS ≤ 2,0 MJ.m–2, при положение че продуктът изпълнява следните критерии на EN 13823 (SBI): FIGRA ≤ 20 W.s–1 и LFS < ръба на опитния образец, и THR600s ≤ 4,0 MJ, и s1, и d0.

(4)  За всеки вътрешен неосновен компонент на нехомогенните материали.

(5)  За материала в своята цялост.

(6)  s1 = SMOGRA ≤ 30 m2.s–2 и STP600s ≤ 50 m2; s2 = SMOGRA ≤ 180 m2.s–2 и TSP600s ≤ 200 m2; s3 = нито s1, нито s2.

(7)  d0 = Липса на възпламенени капчици/частици в EN 13823 (SBI) преди 600s; d1 = липса на възпламенени капчици/частици, съществуващи повече от 10 s в EN 13823 (SBI) преди 600s; d2 = нито d0, нито d1; запалване на хартията в EN ISO 11925-2 резултати в клас d2.

(8)  Допуска се = липса на запалване на хартията (няма клас); отхвърля се = запалване на хартията (клас d2).

(9)  При възникване на пламъка по повърхността и — при необходимост, като се има предвид окончателното приложение на материала — при възникване на пламъка откъм ръба.

(10)  За хомогенните продукти и основните компоненти на нехомогенните материали.

(11)  За всеки външен неосновен компонент на нехомогенните материали.

(12)  За всеки вътрешен неосновен компонент на нехомогенните материали.

(13)  За материала в своята цялост.

(14)  Времетраене на изпитването = 30 минути.

(15)  Критичният поток се определя като лъчеизпускателния поток, след който пламъкът започва да загасва или като лъчеизпускателния поток след изпитване с времетраене от 30 минути според най-ниската стойност (т.е. потокът, съответстващ на най-широкото разпространяване на пламък).

(16)  s1 = Димна емисия ≤ 750 %.min; s2 = не s1.

(17)  При възникване на пламъка по повърхността и — при необходимост, като се има предвид окончателното приложение на материала — при възникване на пламъка откъм ръба.


Top