13/ 28

BG

Официален вестник на Европейския съюз

120

L 013/12

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

На 16 април 1997 г. Комисията представи на Европейския парламент, на Съвета, на Икономическия и социален комитет и на Комитета на регионите съобщение за европейската инициатива в областта на електронната търговия.

(2)

На 8 октомври 1997 г. Комисията представи пред Европейския парламент, Съвета, Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите, съобщение за гарантиране на сигурността и доверието в електронните комуникации — към европейска рамка за електронни подписи и кодиране.

(3)

На 1 декември 1997 г. Съветът покани Комисията да представи, възможно най-бързо, предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно електронните подписи.

(4)

Електронните комуникации и търговия налагат „електронните подписи“ и свързаните с тях услуги относно удостоверяване на данни; различаващите се правила по отношение на правното признаване на електронните подписи и акредитацията на доставчици на удостоверителни услуги в държавите-членки могат да бъдат значителна пречка за използването на електронните комуникации и електронната търговия; от друга страна, ясна рамка на Общността относно условията, по отношение на електронните подписи, ще засили доверието в новите технологии и ще стимулира общото им приемане; законодателството в държавите-членки следва да не затруднява свободното движение на стоки и услуги на вътрешния пазар.

(5)

Следва да се насърчава вътрешната функционалност на продуктите за електронни подписи; в съответствие с член 14 от Договора, вътрешният пазар представлява обща зона без вътрешни граници, в рамките на която е гарантирано свободното движение на стоки; трябва се спазват основните изисквания, специфични за продуктите за електронен подпис, с цел да се гарантира свободното движение в рамките на вътрешния пазар и да се изгради доверие в електронните подписи, без да се накърнява Регламент (ЕО) № 3381/94 на Съвета от 19 декември 1994 г., с който се определя режимът в Общността за контрол на износа на стоки с двойна употреба (5) и Решение 94/942/ОВППС на Съвета от 19 декември 1994 г. относно съвместните действия, предприети от Съвета по отношение на контрола върху износа на стоки с двойна употреба (6).

(6)

Настоящата директива не хармонизира предоставянето на услуги по отношение поверителността на информацията, когато те са обект на национални разпоредби, отнасящи се до обществената политика или обществената сигурност.

(7)

Вътрешният пазар гарантира свободно движение на хора, в резултат на което на гражданите и на пребиваващите в Европейския съюз все повече се налага да имат взаимоотношения с властите в държавите-членки, освен тези, в които те пребивават; наличието на електронни комуникации може да бъде от значителна полза в това отношение.

(8)

Бързото технологично развитие и международния характер на Интернет налагат един подход, отворен към различни технологии и услуги, които дават възможност за удостоверяване на данни по електронен път.

(9)

Електронните подписи ще имат широко приложение при различни обстоятелства, което ще доведе до създаване на широк диапазон от нови услуги и продукти, свързани с или използващи електронните подписи; определянето на такива продукти и услуги следва да не бъде ограничено до издаването и управлението на удостоверения, но следва също да включва всякакви други услуги и продукти, използващи електронните подписи или сродни услуги, като например регистрационни услуги, услуги за отбелязване на времето, справочни услуги, изчислителни или консултантски услуги, свързани с електронните подписи.

(10)

Вътрешният пазар дава възможност на доставчиците на удостоверителни услуги да разработят своите презгранични дейности, с оглед нарастването на тяхната конкурентоспособност, като по този начин предоставят на потребителите и предприятията нови възможности за обмен на информация и извършване на електронна търговия по сигурен начин, независимо от границите; за да се стимулира предоставянето на услуги за издаване на удостоверения в рамките на цялата Общност посредством открити мрежи, доставчиците на удостоверителни услуги следва да бъдат свободни да предоставят своите услуги без предварително разрешение; предварително разрешение означава не само разрешение, на основата на което на въпросният доставчик на удостоверителна услуга следва да бъде издадено решение от националните органи, преди да му бъде позволено да предоставя своите удостоверителни услуги, но също така и други мерки, имащи същия ефект.

(11)

Организациите за доброволна акредитация, с цел постигане на по-високо ниво на предоставяните от тях удостоверителни услуги, могат да предложат на доставчиците на удостоверителни услуги, подходяща рамка за по-нататъшно развитие на техните услуги до степен на доверие, сигурност и качество, изисквани от развиващия се пазар; подобни организации следва да насърчават развитието на най-добрите постижения сред доставчиците на удостоверителни услуги; последните следва да имат свободата да спазват и да се възползват от подобна схема за акредитация.

(12)

Удостоверителни услуги могат да бъдат предложени от обществена институция, или от юридическо или физическо лице, когато то е установено в съответствие с националното законодателство; като има предвид, че държавите-членки следва да не забраняват на доставчиците на удостоверителни услуги да действат извън схема за доброволна акредитация; следва да бъде гарантирано, че подобен схема за акредитация не намалява конкуренцията за услуги за издаване на удостоверения.

(13)

Държавите-членки могат да решат как да гарантират контрола по отношение на спазването на разпоредбите, предвидени в настоящата директива; настоящата директива не изключва установяването на системи за контрол в частния сектор; настоящата директива не задължава доставчиците на удостоверителни услуги да поискат да бъдат контролирани в рамките на схема за акредитация.

(14)

Важно е да бъде постигнат баланс между нуждите на потребителите и нуждите на бизнеса.

(15)

Приложение III обхваща изискванията за устройства за създаване на защитени подписи, които да гарантират функционалността на усъвършенстваните електронни подписи; той не обхваща цялата системна среда, в която действат тези устройства; функционирането на вътрешния пазар изисква от Комисията и от държавите-членки да действат бързо, за да дадат възможност да се определят органите, на които е възложено да оценяват доколко устройствата за създаване на защитени подписи съответстват на приложение III; с цел да бъдат посрещнати нуждите на пазара, оценката на съответствието трябва да бъде своевременна и ефективна.

(16)

Настоящата директива допринася за използването и правното признаване на електронните подписи в рамките на Общността; не се изисква регулаторна рамка за електронните подписи, използвани изключително в рамките на системите, които са основани на доброволно договаряне по силата на частното право между определен брой участници; свободата на страните да се договарят помежду си относно условията, при които те ще приемат електронно подписани данни, следва да бъде уважавано, доколкото това е позволено от националното законодателство; правната сила на електронните подписи, използвани в такива системи и тяхната допустимост като доказателствени средства при съдебно производство, следва да бъдат признати.

(17)

Настоящата директива няма за цел да хармонизира националните правила относно договорното право, и по-специално сключването и изпълнението на договори, или други формалности от недоговорно естество, касаещи подписите; поради тази причина разпоредбите относно правната сила на електронните подписи, следва да не засягат изискванията на националното право относно формата за сключване на договори или правила, определящи кога е сключен договора.

(18)

Съхранението и копирането на данни за създаване на подпис може да представлява заплаха за правната валидност на електронните подписи.

(19)

Електронните подписи ще бъдат използвани в публичния сектор в държавните администрации и тези на Общността и при комуникации между такива администрации, както и с гражданите и стопански субекти, например при обществените поръчки, данъчното облагане, социалното осигуряване, здравеопазването и правосъдието.

(20)

Хармонизираните критерии, свързани с правната сила на електронните подписи ще запазят съгласувана правна рамка за цялата Общност, националният закон установява различните изисквания за правната валидност на саморъчния подпис; като имат предвид, че удостоверенията могат да бъдат използвани за потвърждаване на самоличността на лицето, подписващо по електронен път; усъвършенстваните електронни подписи, основани на квалифицирани удостоверения имат за цел по-висока степен на сигурност; усъвършенстваните електронни подписи, които са основани на квалифицирани удостоверения, създадени от устройства за създаване на защитени подписи, могат да бъдат считани за правно равностойни на ръчните подписи само ако са спазени изискванията за саморъчните подписи.

(21)

С цел да се допринесе за общото приемане на методите за електронно удостоверяване трябва да бъде гарантирано, че електронните подписи могат да бъдат използвани като доказателствено средство при съдебни производства във всички държави-членки; правното признаване на електронните подписи следва да се базира на обективни критерии, а не да се свързва с разрешаването на доставчиците на удостоверителни услуги; националното законодателство урежда правните области, в които могат да бъдат използвани електронните документи и електронните подписи; настоящата директива не накърнява правомощията на национален съд да издаде решение относно съответствието с изискванията на настоящата директива и не засяга националните правила относно липсата на ограничения при съдебно разглеждане на доказателствата.

(22)

Доставчиците, предоставящи удостоверителни услуги на обществото се подчиняват на национални правила по отношение на отговорността.

(23)

Развитието на международната електронна търговия изисква международни договорености, ангажиращи трети страни; с цел да гарантира вътрешното взаимодействие в международен аспект, споразуменията с трети страни могат да бъдат от полза за многостранни правила относно взаимното признаване на удостоверителните услуги.

(24)

За да се повиши доверието на потребителите в електронните комуникации и електронната търговия, доставчиците на удостоверителни услуги трябва да спазват законодателството в областта на защита на личните данни и правото на личен живот.

(25)

Разпоредбите относно използването на псевдоними в удостоверенията следва да не възпрепятстват държавите-членки да изискват идентификация на лицата в съответствие със законодателството на Общността или националното законодателство.

(26)

Мерките, необходими за прилагането на настоящата директива се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за определяне на процедурите за упражняване на измълнителните правомощия по прилага нето, предоставени на Комисията (7).

(27)

Две години след нейното прилагане, Комисията ще направи преглед на настоящата директива за да гарантира inter alia че напредването на технологиите или промените в правната обстановка не са създали пречки пред постигането на целите, постановени в настоящата директива; тя следва да проучи приложенията на свързаните с нея технически аспекти и да представи доклад по този въпрос пред Европейския парламент и Съвета.

(28)

В съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност, определени в член 5 от Договора, целта за създаване на хармонизирана правна рамка за предоставяне на електронни подписи и свързаните с това услуги, не може да бъде ефективно постигната от държавите-членки и следователно може да бъде много по-добре осъществена от Общността; настоящата директива не надвишава необходимото за постигане на тази цел,

1.

„електронен подпис“ означава данни в електронна форма, които се добавят към или са логически свързани с други електронни данни, и които се използват като метод за удостоверяване;

2.

„усъвършенстван електронен подпис“ означава електронен подпис, който отговаря на следните изисквания:

3.

„титуляр на електронния подпис“ означава лице, което притежава устройство за създаване на подписи и действа или от свое собствено име или от името на физическото или юридическо лице или организация, която представлява;

4.

„данни за създаването на подпис“ означава уникални данни като кодове или частни криптографски ключове, които се използват от титуляра на подписа за създаването на електронен подпис;

5.

„устройство за създаване на подпис“ означава конфигуриран софтуер или хардуер, използван за въвеждане на данните за създаване на подпис;

6.

„устройство за създаване на защитен подпис“ означава устройство за създаване на подпис, който отговаря на изискванията, установени в приложение III;

7.

„данни за проверка на подписа“ означава данни като кодове или публични криптографски ключове, които се използват за проверка на електронния подпис;

8.

„устройство за проверка на подписа“ означава конфигуриран софтуер или хардуер, използван за въвеждането на данните за проверка на подписа;

9.

„удостоверение“ означава електронна атестация, която свързва данните за проверка на подписа с дадено лице и потвърждава самоличността на това лице;

10.

„квалифицирано удостоверение“ означава удостоверение, което отговаря на изискванията, установени в приложение I и се издава от доставчика на удостоверителни услуги, който отговаря на изискванията, определени в приложение II;

11.

„доставчик на удостоверителни услуги“ означава организация, юридическо или физическо лице, което издава удостоверения или предоставя други услуги, свързани с електронните подписи;

12.

„продукт за електронен подпис“ означава хардуер или софтуер, или съответни компоненти от същия, които са предвидени за използване от доставчика на удостоверителни услуги за предоставянето на услуги, свързани с електронните подписи или са предвидени да бъдат използвани за създаването на или проверката на електронни подписи;

13.

„доброволна акредитация“ означава всяко разрешение, с което се определят права и задължения, специално отнасящи се за предоставянето на удостоверителни услуги, които се дават по искане на съответния доставчик на удостоверителни услуги, от обществен или частен орган, на който е възложено разработването и надзора за спазването на тези права и задължения, когато доставчика на удостоверителни услуги няма право да упражнява правата, произтичащи от разрешението докато не е получил решението на този орган.

а)

отговарят на правните изисквания за подпис по отношение на данните в електронна форма по същия начин както и ръчния подпис отговаря на тези изисквания по отношение на документите на хартиен носител; и

б)

са допустимо доказателство при съдебни производства.

—

в електронна форма, или

—

не се основава на квалифицирано удостоверение, или

—

не се основава на квалифицирано удостоверение, издадено от акредитиран доставчик на удостоверителни услуги, или

—

не е създаден от устройство за създаване на защитени подписи.

а)

по отношение на точността по времето на издаването му, на цялата информация, съдържаща се в квалифицираното удостоверение и по отношение на факта, че удостоверението съдържа всички подробности, предвидени за квалифицирано удостоверение;

б)

като уверение, че по време на издаването на удостоверения, титулярът на подписа, идентифициран в квалифицираното удостоверение е притежавал данните за създаване на подпис, отговарящи на данните за проверка на подписа, дадени или идентифицирани в удостоверения;

в)

като уверение, че данните за създаване на подпис и данните за проверка на подписа могат да бъдат използвани по начин, който се допълва в случаите, когато и двете са създадени от доставчика на удостоверителни услуги;

а)

доставчикът на удостоверителни услуги изпълнява изискванията, установени в настоящата директива и е акредитиран по схема за доброволна акредитация, установена в държава-членка; или

б)

доставчикът на удостоверителни услуги, установен в рамките на Общността, който изпълнява изискванията, определени в настоящата директива, дава гаранция за удостоверения; или

в)

удостоверението или доставчикът на удостоверителни услуги е признат в съответствие с двустранно или многостранно споразумение между Общността и трети страни или международни организации.

а)

информация за националните схеми за доброволна акредитация, включително и всякакви допълнителни изисквания съгласно член 3, параграф 7;

б)

имената и адресите на националните органи, отговарящи за акредитация и надзор, както и на органите, посочени в член 3, параграф 4;

в)

имената и адресите на всички акредитирани национални доставчици на удостоверителни услуги.