1.   Страните потвърждават силната си подкрепа за принципите, заложени в Устава на Организацията на обединените нации.

2.   Зачитането на демократичните принципи, правата на човека и основните свободи, установени във Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на ООН на 10 декември 1948 г., и други международни инструменти за правата на човека, по които страните са страна, и на принципите на върховенството на закона и доброто управление, които са в основата на вътрешните и международните политики на двете страни, представлява основен елемент от настоящото споразумение.

3.   Страните споделят становището, че разпространението на оръжия за масово унищожение и средствата за доставянето им, както за държавни, така и за недържавни образувания, представлява сериозна заплаха за международната стабилност и сигурност.

4.   Страните потвърждават ангажираността си да продължат да насърчават устойчивото развитие във всичките му измерения, да допринасят за постигане на целите на устойчивото развитие, по които е постигнато международно съгласие, включително да си сътрудничат за намиране на решение на глобалните предизвикателства, свързани с околната среда.

5.   Страните потвърждават своя ангажимент за включване в своите политики на равенството между половете и овластяването на жените и момичетата.

6.   Страните потвърждават отново своята подкрепа за Декларацията на ООН за правата на коренното население, приета на 13 септември 2007 г., и своите ангажименти да зачитат културното многообразие и да защитават правата на коренното население.

7.   Страните изпълняват настоящото споразумение въз основа на споделени ценности, включително принципите на диалог, взаимно уважение, равноправно партньорство, многостранно сътрудничество, консенсус и зачитане на международното право.

1.   Страните засилват политическия си диалог и сътрудничеството си на всички равнища чрез обмен и консултации по двустранни, регионални, международни и многостранни въпроси с цел консолидиране на засиленото партньорство.

2.   Целта на политическия диалог е:

3.   Политическият диалог между страните може да се провежда в следните форми по взаимно съгласие:

1.   Страните считат, че разпространението на оръжия за масово унищожение („ОМУ“) и средствата за доставянето им, както за държавни, така и за недържавни субекти, представлява една от най-сериозните заплахи за международната стабилност и сигурност. Ето защо страните се споразумяват да си сътрудничат и да допринасят за борбата срещу разпространението на оръжия за масово унищожение и средствата за доставянето им в пълно съответствие със и прилагане на национално равнище на техните съществуващи задължения по международни договори и споразумения за разоръжаване и неразпространение и други съответни международни задължения. Страните се споразумяват, че настоящият параграф представлява съществен елемент от настоящото споразумение.

2.   Освен това, страните се договарят да си сътрудничат и да допринасят за борбата с разпространението на оръжия за масово унищожение и средствата за тяхното доставяне, като:

1.   Страните насърчават редовния съдържателен и поставен на широка основа диалог в областта на правата на човека.

2.   Страните си сътрудничат за насърчаването и защитата на правата на човека, включително по отношение на ратифицирането и прилагането на международни инструменти за правата на човека, както и за укрепването на демократичните принципи и върховенството на закона, насърчаването на равенството между половете и борбата с дискриминацията във всичките ѝ форми и на всички основания.

3.   Това сътрудничество може да включва:

1.   Страните насърчават равенството между половете, пълноценното упражняване от страна на жените и момичетата на всички права на човека и тяхното овластяване. Те признават необходимостта от равенство между половете и овластяването на жените като самостоятелна цел и като движещ фактор за демокрацията, устойчивото и приобщаващо развитие, мира и сигурността. Страните обменят най-добри практики и проучват допълнителни схеми за сътрудничество и потенциални полезни взаимодействия между съответни инициативи, като например политики и програми, при спазване на международните стандарти и ангажименти, като Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW), приета от Общото събрание на ООН на 18 декември 1979 г., общите препоръки, направени от Комитета за премахване на дискриминацията по отношение на жените, Пекинската декларация и платформа за действие, приета на Четвъртата световна конференция за жените, проведена в Пекин в периода 4—15 септември 1995 г., Програмата за действие, приета на Международната конференция за населението и развитието, проведена в Кайро в периода 5—13 септември 1994 г., и резултатите от конференциите за прегледа ѝ, Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН за Програмата до 2030 г. („UNSCR 1325 (2000)“), както и последващите му резолюции относно жените, мира и сигурността, и други международни споразумения, отнасящи се до равенството между половете и човешките права на жените и момичетата, по които те са страна.

2.   Това сътрудничество може да включва:

1.   Страните отново потвърждават значението на борбата с тероризма и си сътрудничат при предотвратяването и неутрализирането на терористични актове в съответствие с международното право и съответното свое законодателство и върховенството на закона. Те правят това по-специално:

1.   Страните си сътрудничат в областта на сигурността на гражданите. Те признават, че сигурността на гражданите надхвърля националните и регионалните граници и изисква по-широк диалог и сътрудничество с регионално и двурегионално измерение.

Страните признават значението на борбата с организираната престъпност и трафика на наркотици за повишаване на сигурността на гражданите. Те поемат ангажимент да подпомагат двурегионалните диалози и сътрудничество в областта на сигурността на гражданите.

2.   Страните могат да обменят основан на доказателства опит и най-добри практики относно разработването и изпълнението на политики, свързани с предотвратяването на насилието и престъпността, както и относно системите за измерване и оценка на насилието, престъпността и несигурността.

Страните могат да обменят основани на доказателства най-добри практики относно защитата на жертвите на престъпления в контекста на сигурността на гражданите.

3.   По отношение на превенцията страните могат да насърчават публични политики, насочени към предотвратяване на насилието, със специален акцент върху младежта и половете.

4.   Страните могат да обменят опит и най-добри практики в области като насърчаването на култура на мир и ненасилие, спазването на закона, рехабилитацията, реинтеграцията в обществото, корективното правосъдие. Международните стандарти и норми следва да бъдат отразени в законодателството на страните, уреждащо съответните системи за лишаване от свобода.

1.   Страните признават, че незаконното производство, трансфер и движение на малки оръжия, леки въоръжения и други конвенционални оръжия, включително боеприпаси за тях, както и прекаленото им натрупване, лошо управление и неконтролирано разпространение, както и несигурно съхранение продължават да представляват сериозна заплаха за мира и международната сигурност.

2.   Страните се споразумяват да изпълняват своите съответни задължения за борба с незаконната търговия с малки оръжия, леки въоръжения и други конвенционални оръжия, включително боеприпасите за тях, съгласно действащите международни споразумения, Протокола на ООН срещу незаконното производство и трафика на огнестрелни оръжия, техните части, компоненти и боеприпаси, приет на 31 май 2001 г. с Резолюция 55/255 на ООН, и резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, както и своите ангажименти в рамките на други международни инструменти, приложими в тази област, като например приетата на 20 юли 2001 г. Програма за действие на ООН за предотвратяване, борба и премахване на незаконната търговия с малки оръжия и леки въоръжения.

3.   Страните признават значението на вътрешните системи за контрол на трансфера на конвенционални оръжия в съответствие със съществуващите международни стандарти и правила. Страните признават значението на прилагането на този контрол по отговорен начин като принос за мира, сигурността и стабилността в международен и регионален план и за намаляване на човешкото страдание, както и за предотвратяване на отклоняването на конвенционални оръжия.

4.   В това отношение страните поемат задължение да прилагат изцяло Договора за търговията с оръжие, приет в Ню Йорк на 2 април 2013 г., и да си сътрудничат в рамките на този договор, включително за насърчаване на всеобщото му приемане и на пълното му прилагане от всички държави членки на ООН.

5.   Ето защо страните се ангажират да си сътрудничат и да гарантират координация, допълване и полезно взаимодействие в усилията си за регулиране или подобряване на регулирането на международната търговия с конвенционални оръжия и за предотвратяване, борба и премахване на незаконната търговия с оръжие.

1.   Страните признават, че най-тежките престъпления, които засягат международната общност, не трябва да остават ненаказани, и се стремят да гарантират ефективното разследване и наказателно преследване на тези престъпления чрез предприемане на мерки на национално равнище и чрез засилване на международното сътрудничество, включително с Международния наказателен съд (наричан по-нататък „МНС“).

2.   Страните насърчават всеобщото ратифициране или присъединяване към Римския статут на Международния наказателен съд (наричан по-нататък „Статутът“) и работят за ефективното му прилагане на национално равнище от държавите страни по Статута. Страните обменят, когато е целесъобразно, най-добри практики относно приемането на вътрешни закони и предприемат мерки за запазване на целостта на Статута.

1.   Страните потвърждават отново ангажимента си да си сътрудничат за насърчаването на мира и международната сигурност, включително сътрудничество с оглед поставянето на акцент върху равенството между половете в областта на международния мир и сигурност.

2.   Страните координират дейностите по управление на кризи, включително сътрудничество в операции за управление на кризи.

3.   Страните работят за прилагане на Споразумението между Европейския съюз и Република Чили за създаване на рамка за участието на Република Чили в операциите на Европейски съюз за управление на кризи, подписано на 30 януари 2014 г. в Брюксел.

1.   Страните засилват съществуващото сътрудничество в областта на правната взаимопомощ и екстрадицията въз основа на съответните международни споразумения. Страните укрепват съществуващите механизми и, когато е целесъобразно, обмислят разработването на нови механизми за улесняване на международното сътрудничество в тази област. Това сътрудничество включва, когато е целесъобразно, присъединяването към съответните международни инструменти и тяхното прилагане, както и по-тясно сътрудничество с други съответни международни мрежи за правно сътрудничество.

2.   Страните развиват съдебно сътрудничество по граждански и търговски дела, по-специално относно договарянето, ратифицирането и изпълнението на многостранни конвенции за съдебно сътрудничество по граждански въпроси, включително Конвенциите на Хагската конференция по частно международно право в областта на международното правно сътрудничество и съдебно производство, както и закрилата на децата.

3.   За целите на международното съдебно сътрудничество страните си сътрудничат за насърчаване на използването на електронни средства за предаването на документи, както е целесъобразно, а също и на високи стандарти за защита на личните данни.

1.   Страните си сътрудничат, за да гарантират интегриран, балансиран и основан на доказателства подход по въпросите, свързани с наркотиците, с оглед на:

2.   Страните си сътрудничат за постигането на тези цели, включително, когато е възможно, като насърчават трети държави, които все още не са го направили, да ратифицират и прилагат действащите международни конвенции и протоколи за контрол на наркотиците, по които те са страни. Страните основават действията си на своите приложими закони и разпоредби, на общоприети принципи съгласно съответните конвенции на ООН за контрол на наркотиците и на препоръките, изложени в заключителния документ от проведената през 2016 г. специална сесия на Общото събрание на ООН, посветена на световния проблем с наркотиците, озаглавен „Нашият съвместен ангажимент за ефективно разрешаване и противодействие на световния проблем с наркотиците“, който представлява най-скорошната проява на международен консенсус по отношение на международната политика в областта на наркотиците, за да се направи преглед на изпълнението на поетите ангажименти за съвместно разрешаване и противодействие на световния проблем с наркотиците.

1.   Страните си сътрудничат и обменят мнения в рамките на съответните си закони, разпоредби и компетентности в областта на миграцията, включително законната и незаконната миграция, трафика на хора и незаконното превеждане през границата на мигранти, миграцията и развитието, убежището и международната закрила, връщането, обратното приемане, интеграцията, визите и управлението на границите.

2.   Страните си сътрудничат, включително евентуално чрез техническо сътрудничество, за обмен на информация и добри практики, свързани с политиките, разпоредбите, институциите и гражданското общество, заедно със споделянето на данни и статистика за миграцията.

3.   Страните си сътрудничат за предотвратяване на незаконната миграция и противодействие на незаконното превеждане през границата на мигранти. За тази цел:

4.   Страните се ангажират да засилят международното сътрудничество в областта на миграцията във всичките му измерения, включително в рамките на Организацията на обединените нации, особено при справяне с първопричините за незаконната миграция и принудителното разселване на населението, като същевременно зачитат националната компетентност.

1.   Страните си сътрудничат и обменят мнения относно борбата с транснационалната организирана икономическа и финансова престъпност, трафика на наркотици и незаконните наркотици, трафика на хора и други свързани с него форми на експлоатация, корупцията, фалшифицирането, контрабандата и незаконните сделки чрез спазване на поетите от тях взаимни международни задължения в тази област, включително по отношение на правната взаимопомощ и ефективното сътрудничество при възстановяването на активи или средства, придобити от престъпна дейност.

2.   Страните ще обменят основан на доказателства опит и най-добри практики за разработването и прилагането на политики, свързани с борбата с корупцията и транснационалната организирана престъпност.

3.   Страните развиват диалог и сътрудничество в областта на правоприлагането, включително чрез продължаващо стратегическо сътрудничество с Европол, както и стратегическо съдебно сътрудничество, включително чрез Евроюст.

4.   Страните се стремят да си сътрудничат в рамките на международни форуми за насърчаване, по целесъобразност, на придържането към и прилагането на Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност, приета на 15 ноември 2000 г. с Резолюция 55/25 на ООН, и протоколите към нея.

5.   Страните насърчават прилагането на Конвенцията на ООН срещу корупцията, приета на 31 октомври 2003 г. с Резолюция 58/4 на ООН, и механизма за преглед на прилагането на Конвенцията на ООН срещу корупцията, създаден от Конференцията на държавите страни по Конвенцията на ООН срещу корупцията, проведена в Доха в периода 9—13 ноември 2009 г. (наричан по-нататък „механизъм за преглед“), включително като се придържат към принципа на прозрачност и участието на гражданското общество в механизма за преглед на прилагането.

6.   Страните признават значението на борбата с корупцията в международната търговия и инвестициите и за тази цел се споразумяват по отношение на по-подробните разпоредби, предвидени в Протокола към настоящото споразумение относно предотвратяването на корупцията и борбата с нея.

7.   По отношение на борбата с корупцията, страните се споразумяват по-специално да:

1.   Страните приемат, че киберпрестъпността е световен проблем, който изисква решение на световно равнище.

2.   Страните ще засилят сътрудничеството си за предотвратяване и борба с киберпрестъпността. За тази цел те ще обменят информация и най-добри практики в съответствие със съответните си закони и международни ангажименти, като например Конвенцията на Съвета на Европа за престъпления в кибернетичното пространство, съставена в Будапеща на 23 ноември 2001 г. (наричана по-нататък „Будапещенска конвенция“), по начин, който напълно зачита правата на човека, и в рамките на своята отговорност.

3.   Страните ще обменят информация относно образованието и обучението на следователи и други професионалисти или прокурори, специализирани в компютърни престъпления и цифрова криминалистика, и могат да извършват съвместни дейности по обучение в полза една на друга или в полза на трети страни.

4.   Страните се стремят да работят съвместно, когато е целесъобразно, за оказването на помощ и подкрепа на други държави в разработването на подходящи закони, политики, практики, образование и обучение, в съответствие с Будапещенската конвенция и признаващи я като международен стандарт в предотвратяването и борбата с киберпрестъпността.

1.   Страните признават значението на защитата на основните права на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни. Страните си сътрудничат, за да гарантират зачитането на тези основни права, включително в областта на правоприлагането и при предотвратяването и борбата с тероризма и други тежки транснационални престъпления.

2.   Страните си сътрудничат за насърчаване на високо равнище на защита на личните данни. Сътрудничеството на двустранно и многостранно равнище може да включва изграждане на капацитет, техническа помощ, обмен на информация и експертен опит и сътрудничество чрез регулаторни партньори в международни органи по взаимно съгласие на страните.

1.   Страните насърчават устойчивото развитие в трите му измерения, именно — социално, икономическо и екологично, по приобщаващ и балансиран начин чрез диалог, съвместни действия, споделянето на най-добри практики, добро управление на всички равнища, съгласувани национални стратегии за устойчиво развитие и мобилизирането на финансови ресурси, като се използват по възможно най-добър начин действащите и бъдещите инструменти.

2.   Страните предприемат мерки по отношение на предизвикателствата, свързани с постигането на целите за устойчиво развитие на Обединените нации (ЦУР), като отдават приоритет на нуждите и националната ангажираност на всяка страна, като вземат предвид регионалния и местния контекст и като изграждат полезни взаимодействия и партньорства със съответните заинтересовани страни в тази област, включително гражданското общество, местното самоуправление, частния сектор, организациите с нестопанска цел и академичните среди. Като признават централната роля на правителствата за насърчаване на развитието, страните си сътрудничат и за насърчаване на възприемането на политиките за устойчиво развитие от страна на частния сектор, по-специално малките и средните предприятия, в неговите практики.

3.   Страните признават значението на средствата за изпълнение, включително финансирането, трансфера на технологии, техническото сътрудничество и изграждането на капацитет, при изпълнението и последващите действия във връзка с Програмата до 2030 г. чрез множество участници, включително правителства, гражданско общество, частен сектор и други участници. В тази връзка те се ангажират да продължат да работят за укрепване на международното сътрудничество, включително чрез насърчаване на използването на иновативни инструменти с оглед на постигането на устойчиво развитие.

4.   Страните си сътрудничат за подобряване на устойчивостта на моделите на потребление и производство и се стремят да предприемат действия, насочени към прекъсване на връзката между икономическия растеж и влошаването на състоянието на околната среда, включително чрез кръгова икономика, публични политики и бизнес стратегии.

5.   Страните се стремят да насърчават отговорното, устойчиво и ефективно използване на природните ресурси.

6.   Страните се стремят да повишават осведомеността относно икономическата и социалната цена на щетите, нанесени на околната среда, и свързаното с тях въздействие върху благосъстоянието на хората, включително чрез използване на научни доказателства.

7.   Страните провеждат редовно структуриран диалог по политиката относно устойчивото развитие и постигането на ЦУР, за да подобрят координацията на политиката по въпроси от общ интерес, както и качеството и ефективността на тази координация.

8.   Страните работят заедно за включване на съображенията, свързани с половете, в политиките и инструментите.

9.   Сътрудничеството за развитие се осъществява съгласно съответните международно договорени принципи и политики, към които двете страни се придържат.

1.   Страните признават взаимната полза от международното сътрудничество и неговата стойност за насърчаване на процесите на устойчиво развитие.

2.   Страните насърчават тристранното сътрудничество с трети държави по въпроси от общ интерес по начин, който напълно зачита стратегиите и приоритетите на бенефициерите. Те насърчават засилването на регионалната интеграция в Латинска Америка и Карибския регион и признават стратегическото значение на приобщаващото двурегионално сътрудничество.

1.   Страните са споразумяват относно необходимостта от защита на околната среда и опазване, възстановяване и устойчиво управление на природните ресурси.

2.   Страните ще си сътрудничат по-специално по въпроси, като правата на достъп по въпросите на околната среда, биологичното разнообразие и защитените зони, качеството на земята и почвите, водата и въздуха, екологичния мониторинг, оценката на въздействието върху околната среда, управлението на отпадъците, разширената отговорност на производителя, рециклирането и управлението на химическите вещества, оценката и управлението на въздействието от транспорта.

3.   Страните признават значението на управлението на околната среда в световен мащаб, включително изпълнението на многостранни споразумения в областта на околната среда, по които те са страна, и по целесъобразност — резолюции на Асамблеята на ООН по околната среда и други имащи отношение форуми, за справяне с екологичните предизвикателства от общ интерес. Всяка от страните потвърждава отново ангажимента си да изпълнява многостранните споразумения в областта на околната среда, по които тя е страна.

4.   Страните засилват сътрудничеството си по отношение на опазването на околната среда и човешкото здраве, както и по включването, когато е целесъобразно, на съображения, свързани с околната среда, във всички сектори на сътрудничество, по-специално по отношение на:

1.   Страните признават, че неотложната заплаха от изменението на климата изисква колективни действия за устойчиво на изменението на климата развитие с ниски емисии.

2.   Страните признават значението на международните правила и споразумения в областта на изменението на климата, по-специално Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата, съставена в Ню Йорк на 9 май 1992 г. („РКООНИК“), Парижкото споразумение и Протокола от Киото към Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата, съставен в Киото на 11 декември 1997 г.

3.   Страните работят заедно за засилване на сътрудничеството си по РКООНИК, за прилагане на Парижкото споразумение и изпълнение на своите национално определени приноси съгласно същото споразумение.

4.   Това сътрудничество може да включва:

1.   Страните признават значението на енергийния сектор за икономическия просперитет и международния мир и стабилност и подчертават, че трансформацията на енергийния сектор е от ключово значение за постигане на целите, определени в Парижкото споразумение в Програмата до 2030 г. Те се споразумяват относно необходимостта от подобряване и разнообразяване на енергийните доставки, насърчаване на иновациите, повишаване на енергийната ефективност, за да се гарантира достъп до безопасна, устойчива и екологосъобразна енергия на достъпни цени. Страните признават, че енергийният преход няма да бъде без разходи в регионите, и ще окажат подкрепа за справедлив преход. Страните работят за постигането на тези цели.

2.   Страните поддържат обмен на информация в областта на енергетиката и си сътрудничат двустранно, регионално и многостранно, за да подпомагат отворените и конкурентни пазари, да споделят най-добри практики, да насърчават научно обоснованото и прозрачно регулиране и да обсъждат области на сътрудничество по енергийни въпроси.

3.   Сътрудничеството между страните съгласно настоящия член се осъществява при надлежно спазване на член 15.14, за да се гарантират полезни взаимодействия.

1.   Страните признават значението на устойчивото управление на океаните и моретата, включително защитата и опазването на морската среда, връзката между океаните и климата, опазването, устойчивото използване и отговорното управление на рибното стопанство, аквакултурите и други морски дейности и техния принос за осигуряването на екологични, икономически и социални възможности за настоящите и бъдещите поколения.

2.   За тази цел, по начин, съответстващ на техните задължения съгласно международното право, по-специално Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, съставена в Монтего Бей на 10 декември 1982 г., страните се ангажират:

1.   Страните признават нуждата от управление на рисковете от природните бедствия и бедствията, причинени от човека, както на своята територия, така и в световен мащаб.

2.   Страните си сътрудничат за подобряване на мерките за превенция, смекчаване, готовност, реагиране и възстановяване, за да намалят риска от бедствия, да стимулират създаването на култура на превенция и да увеличат устойчивостта на своите общества, екосистеми и инфраструктура, и работят, според случая, на двустранно, регионално и многостранно политическо равнище за подобряване на намаляването на риска от бедствия в световен мащаб.

3.   Страните се ангажират да насърчават обмена на информация и добри практики относно изпълнението и мониторинга на Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия за периода 2015—2030 г., приета на третата световна конференция на ООН в Сендай на 18 март 2015 г., чрез регионални и глобални платформи за сътрудничество, и по-специално относно оценката на риска, изпълнението на планове за намаляване на риска от бедствия на всички равнища и събирането и използването на статистически данни за бедствията и данни за бедствията и загубите, включително икономическа оценка на последиците от бедствията.

1.   Страните признават значението на политиките за насърчаване на устойчивото градско развитие като средство за ефективен принос за изпълнението на целите на Програмата до 2030 г. и Новата програма за градовете.

2.   Страните насърчават сътрудничеството и партньорството, като включват всички ключови участници в областта на устойчивото градско развитие, по-специално по отношение на начините за справяне с градските предизвикателства по интегриран и всеобхватен начин.

3.   Страните развиват, когато е уместно, конкретни възможности за сътрудничество между градовете за устойчиви решения на градските предизвикателства с оглед на по-доброто изграждане на капацитет чрез обмен на опит, практики и взаимно обучение.

1.   Страните си сътрудничат в областта на селското стопанство и развитието на селските райони с общата цел да подобрят издръжливостта и устойчивостта на производството на храни, устойчивото селско стопанство и управлението на природните ресурси като водата, борбата с изменението на климата, кръговите продоволствени системи, включително предотвратяването и намаляването на загубата и разхищението на храни, насърчаването на организациите на производители, географските указания, научните изследвания и иновациите, политиките за развитие на селските райони и перспективите за селскостопанските пазари.

2.   Страните признават усилията, положени на международни форуми за подобряване на продоволствената сигурност, изхранването и устойчивото селско стопанство в световен мащаб, и се ангажират да са активни в сътрудничеството на тези форуми, за да допринесат за премахване на глада и всички форми на недохранване до 2030 г.

3.   Страните работят заедно, за да допринесат за постигането на Програмата до 2030 г. в хранително-вкусовата промишленост, по-специално на ЦУР 1, 2, 12, 15 и 17 и на други свързани с тях ЦУР.

4.   Страните стимулират и насърчават създаването на ефективни публични и публично-частни партньорства и партньорства на гражданското общество, с които се надграждат опитът и стратегиите за ресурсите на партньорствата, предвидени в ЦУР 17. За тази цел страните се стремят да засилят двустранното сътрудничество и координация, свързани със селското стопанство и развитието на селските райони, въз основа на съответните им дългосрочни цели за устойчивост, посочени в Европейския зелен пакт, Стратегията на Европейския съюз „От фермата до трапезата“ и Стратегията на Европейския съюз за биологичното разнообразие, както и на чилийските инициативи за устойчивост на хранително-вкусовата промишленост.

1.   Страните си сътрудничат за насърчаването на благоприятна среда за развитие и подобряване на конкурентоспособността на малките и средните предприятия (МСП) и на сътрудничеството, когато е уместно, в областта на индустриалната политика. Това сътрудничество се състои в:

2.   Страните си сътрудничат, за да улеснят дейностите по сътрудничество, осъществявани от частния сектор.

1.   Страните признават, че прозрачният пазарен подход е най-добрият начин за създаване на благоприятна среда за инвестиции в сектора на суровините.

2.   Страните насърчават сътрудничеството по въпроси, свързани със суровините, в рамките на съответните регионални или многостранни форуми или чрез двустранен диалог по искане на една от страните, въз основа на взаимни интереси. Това сътрудничество има за цел да насърчи прозрачността на световните пазари на суровини и да допринесе за устойчивото развитие.

3.   Сътрудничеството между страните съгласно настоящия член се осъществява при надлежно спазване на член 15.14, за да се гарантират полезни взаимодействия.

1.   Страните подкрепят изготвянето и изпълнението на националните планове за действие относно стопанската дейност и правата на човека, като гарантират, че в плановете се съдържат и насърчават разпоредби за ефективна надлежна проверка в областта на правата на човека.

2.   Като се има предвид, че държавите имат задължение да защитават правата на човека на своята територия във връзка със стопанската дейност, страните насърчават отговорното бизнес поведение в съответствие с международните стандарти, одобрени или подкрепяни от страните съгласно Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, Насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за мултинационалните предприятия, Насоките на ОИСР по надлежната проверка за отговорно бизнес поведение, Тристранната декларация на Международната организация на труда (МОТ) относно принципите за многонационалните предприятия и социалната политика, и Програмата до 2030 г.

1.   Страните, в съответствие с Програмата до 2030 г., признават, че премахването на бедността във всичките ѝ форми и измерения, включително крайната бедност, е най-голямото предизвикателство пред света и представлява задължително изискване за устойчиво развитие. Във връзка с това те се споразумяват да обменят информация относно методите за измерване на бедността, за да подпомогнат създаването на политики, основани на доказателства.

2.   Страните признават, че подобряването на жизнения стандарт, създаването на качествени работни места и насърчаването на социалната закрила и достойния труд за всички — жени и мъже, следва да бъдат в основата на политиките по заетостта и социалните политики.

3.   Страните зачитат, насърчават и прилагат основните принципи и права при работа, посочени в Декларацията на МОТ за основните принципи и права при работа, приети в Женева на 18 юни 1998 г. и последващите действия във връзка с нея, Декларацията на МОТ относно социалната справедливост за справедлива глобализация, приета на 10 юни 2008 г., както исъответните основни конвенции на МОТ.

4.   Страните засилват сътрудничеството, включително между социалните партньори в областта на заетостта и социалните въпроси, и насърчават обмена на най-добри практики по отношение на заетостта, здравето и безопасността на работното място, трудовите инспекции, недекларирания труд, социалния диалог и социалната и трудовата защита, включително оценка на въздействието на неформалната икономика, както и управлението на професионалните преходи.

5.   Страните се споразумяват да установят редовен диалог, който ще съпътства и прави преглед на напредъка в работата в тези области от общ интерес и на замисъла и ефективността на техните политики в тези области.

1.   Страните се ангажират да работят за благополучието, достойнството и ефективното приобщаване на уязвимите групи в техните общества, както и на лицата, които срещат пречки пред участието си в обществото на равна основа с останалите, по-специално възрастните хора и хората с увреждания.

2.   Страните отчитат, че е важно да се насърчава остаряването с достойнство и достъпността на всички нива през целия живот. Страните също така признават, че е важно да се спазват задълженията за осигуряване на достъпност съгласно Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, приета на 13 декември 2006 г.

3.   Страните се споразумяват да си сътрудничат с цел:

1.   Страните признават значението на младежите като двигател на растежа и просперитета. В тази връзка страните ще подчертаят значението на създаването на заетост и достойни работни места за младите хора, както и разработването на проекти, насочени към увеличаване на тяхното гражданско участие.

2.   Страните си сътрудничат с цел:

3.   В тази рамка те ще полагат съвместни усилия за премахване на тормоза и насилието в учебните заведения.

1.   Страните си сътрудничат в рамките на съответните международни форуми, по-специално Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО), за да преследват общи цели и да насърчават културното многообразие, включително чрез прилагане на Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване, приета в Париж на 20 октомври 2005 г.

2.   Страните насърчават по-тесен диалог и сътрудничество в културните и творческите сектори, включително по отношение на нововъзникващите и новите технологии и аудио-визуалните медии, като имат предвид съществуващите двустранни споразумения между Чили и държавите членки, за да се подобри, inter alia, взаимното разбиране и познаването на техните съответни култури и обменът в тази област.

3.   Страните се стремят да предприемат подходящи мерки за насърчаване на културния обмен и провеждане на съвместни инициативи в различни области на културата, включително съвместно производство в медиите, филмовата и телевизионната индустрия, като използват наличните инструменти и рамки за сътрудничество.

4.   Страните насърчават междукултурния диалог между организациите на гражданското общество и между гражданите от страните.

1.   Страните си сътрудничат в областта на научните изследвания, технологичното развитие и иновациите въз основа на общ интерес и взаимна полза, в съответствие с вътрешните си правила и разпоредби. Това сътрудничество е насочено към насърчаване на социалното и икономическото развитие, справяне с глобалните обществени предизвикателства, постигане на високи научни постижения, подобряване на регионалната конкурентоспособност и укрепване на отношенията между страните, което води до дълготрайно партньорство. Страните насърчават диалога по политиката и използват своите различни инструменти, като Споразумението за научно и технологично сътрудничество между Европейската общност и Република Чили, сключено в Брюксел на 23 септември 2002 г., по взаимнодопълващи се начини.

2.   Страните се стремят:

3.   Страните насърчават провеждането на следните дейности, които включват държавни организации, публични и частни научноизследователски центрове, висши училища, агенции и мрежи за иновации, както и други заинтересовани страни, включително МСП:

1.   Страните признават, че информационните и комуникационните технологии (ИКТ) подобряват икономическото, образователното и социалното развитие. Страните обменят мнения относно съответните си политики в тази област.

2.   Страните си сътрудничат по отношение на политиките в областта на ИКТ. Това сътрудничество може да включва:

1.   Страните си сътрудничат в областта на образованието с цел подпомагане на развитието на човешкия капитал, по-специално на равнището на висшето образование.

2.   С цел да подкрепят качеството и модернизацията на системите за висше образование страните:

1.   Страните признават, че космическите дейности имат положително въздействие върху икономическото и социалното развитие, както и устойчивото развитие на околната среда, а също и конкурентоспособността на промишлеността.

2.   Страните си сътрудничат в съответствие с международните конвенции и съответното свое законодателство по въпроси от общ интерес в областта на гражданските дейности в космическото пространство, като например:

1.   Страните си сътрудничат в областта на туризма с цел подобряване на обмена на информация и установяване на най-добри практики, за да се гарантира балансирано и устойчиво развитие на туризма и да се подкрепи създаването на работни места, икономическото развитие и повишаването на качеството на живот.

2.   В частност страните съсредоточават усилията си върху:

1.   Страните си сътрудничат в областта на статистиката:

2.   Това сътрудничество може да включва:

1.   Страните си сътрудничат в съответните области на транспортната политика, включително интегрираната транспортна политика, с оглед на разработването и подкрепата за ефективна, устойчива, безопасна, сигурна и екологосъобразна транспортна система както за пътниците, така и за стоките.

2.   Целта на това сътрудничество е насърчаването на:

1.   Страните признават значението на политиките за насърчаването на балансирано и устойчиво регионално и териториално развитие. Страните признават значението на регионите и на работата с органите на управление на поднационално равнище и как те могат да добавят важни познания относно публичните политики в съответствие с изискванията на бъдещата децентрализация на Чили.

2.   Страните ще си сътрудничат, когато е възможно, с оглед на подобряването на системите за управление на различни равнища, изграждането на капацитет чрез обмен на опит и практики и взаимно обучение, по отношение на устойчиви решения на предизвикателствата пред териториалното и регионалното развитие, по отношение на политики, насочени към насърчаването на социалното, икономическото и териториалното сближаване, включително трансграничното сътрудничество, по отношение на създаването и изпълнението на регионална политика и съставянето на стратегии за териториално развитие, както и по въпроси на партньорството, процедури и методи за планиране и оценка, регионални иновации и политики за интелигентна специализация.

3.   Страните се ангажират да укрепват и разширяват, когато е възможно, динамиката и възможностите за сътрудничество между регионите в Европейския съюз и регионите в Чили чрез разработване и изпълнение на съвместни програми и проекти, насочени, inter alia, към регионално и териториално развитие.

4.   Страните ще се стремят да обменят опит и добри практики относно взаимовръзките между децентрализацията и изпълнението на регионалната политика.

1.   Страните се ангажират да насърчават и улесняват по-тесния диалог и сътрудничеството между съответните институции във всяка от областите, обхванати от настоящото споразумение. За тази цел страните ще насърчават поддържането на контакти между институциите на правителството на Чили и публичния сектор, както и други съответни институции на Чили и техните колеги от Европейския съюз, за да се постигне възможно най-широко секторно сътрудничество, което може да включва:

2.   Страните, по взаимно съгласие, могат да добавят други области на действие към областите, посочени в параграф 1.

1.   Освен ако в настоящото споразумение е предвидено друго, всяка от страните намалява или премахва прилаганите мита върху стоките с произход от другата страна в съответствие с графика в приложение 9.

2.   За целите на параграф 1 базовата митническа ставка е базовата ставка, определена за всяка стока в графиците в приложение 9.

3.   Ако някоя от страните намали прилаганата от нея митническа ставка за най-облагодетелствана нация (наричана по-нататък „ставка за най-облагодетелствана нация“), към намалените ставки се прилага графикът в приложение 9 на тази страна. Ако някоя от страните намали прилаганата от нея ставка за най-облагодетелствана нация до равнище, по-ниско от базовата ставка по отношение на конкретна тарифна линия, тази страна изчислява приложимата преференциална ставка, която води до намаляване на митото, върху намалената прилагана ставка за най-облагодетелствана нация, като запазва относителния преференциален марж за тази конкретна тарифна линия, докато прилаганата ставка за най-облагодетелствана нация е по-ниска от базовата ставка. Относителният преференциален марж за дадена тарифна линия през всеки поетапен период съответства на разликата между базовата ставка, посочена в графика в приложение 9 на тази страна, и прилаганата митническа ставка за тази тарифна линия в съответствие с посочения график, разделена на тази базова ставка и изразена в проценти.

4.   По искане на някоя от страните, страните се консултират помежду си, за да обмислят ускоряване на намаляването или премахването на митата, посочени в графиците в приложение 9. Като взема предвид тези консултации, Съвместният съвет може да приеме решение за изменение на приложение 9, за да се ускори намаляването или премахването на митата.

1.   Освен ако не е предвидено друго в настоящата част от настоящото споразумение, никоя от страните не увеличава никакви мита, определени като базова ставка в приложение 9, нито приема нови мита за стока с произход от другата страна.

2.   От съображения за правна сигурност някоя от страните може да увеличи митото до равнището, посочено в приложение 9, за съответния поетапен период след едностранно намаление.

1.   Никоя от страните не въвежда или запазва в сила каквото и да е мито, данък или друг налог от каквото и да било естество, налагани върху или във връзка с износа на стока за другата страна; нито какъвто и да е вътрешен данък или друг налог върху стока, изнасяна за другата страна, които надвишават данъка или налога, с който биха били обложени подобни стоки, когато са предназначени за местно потребление.

2.   Никоя от разпоредбите на настоящия член не възпрепятства някоя от страните да налага върху износа на стока такса или налог, разрешени съгласно член 9.8.

1.   Таксите и другите налози, налагани от някоя от страните върху или във връзка с вноса или износа на стока на другата страна, са ограничени до размера на приблизителната стойност на предоставените услуги и не представляват косвен начин за закрила на местните стоки, нито облагане на вноса или износа за данъчни цели.

2.   Никоя от страните не събира такси или други налози върху или във връзка с внос или износ на адвалорна основа.

3.   Всяка от страните може да определя налози или да си възстановява направените разходи единствено когато се предоставят специфични услуги, включително:

4.   Всяка от страните публикува незабавно всички такси и налози, които налага във връзка с вноса или износа, по такъв начин, че да се даде възможност на правителствата, търговците и другите заинтересовани страни да се запознаят с тях.

5.   Никоя от страните не изисква извършването на консулски операции, нито свързани с тях такси и налози, във връзка с вноса на каквато и да било стока от другата страна.

1.   Никоя от страните не прилага мито за стока, независимо от нейния произход, която се въвежда повторно на нейната митническа територия, след като е била временно изнесена от митническата ѝ територия към митническата територия на другата страна за ремонт.

2.   Параграф 1 не се прилага за стока, която се внася под гаранция в зони за свободна търговия, или се внася с подобен статут, и след това се изнася за ремонт и не се внася повторно под гаранция в зони за свободна търговия или с подобен статут.

3.   Никоя от страните не прилага мито за стока, независимо от нейния произход, която е внесена временно от митническата територия на другата страна с цел ремонт (8).

1.   Освен ако в настоящата част от настоящото споразумение не е предвидено друго, никоя от страните не предоставя на стоки, преминали заводска преработка, на другата страна третиране, което е по-неблагоприятно от третирането, което предоставя на подобни стоки в ново състояние.

2.   От съображения за правна сигурност се уточнява, че член 9.11 се прилага по отношение на забраните или ограниченията за внос и износ на стоки, преминали заводска преработка. Ако някоя от страните приеме или запази в сила забрани или ограничения върху вноса и износа на употребявани стоки, тези мерки не се прилагат за стоките, преминали заводска преработка.

3.   Всяка страна може да изисква стоките, преминали заводска преработка, да бъдат идентифицирани като такива за целите на разпространението или продажбата на нейна територия и да отговарят на всички приложими технически изисквания, които се прилагат към подобни стоки в ново състояние.

1.   Всяка страна гарантира, че всички процедури по лицензиране на вноса, приложими към търговията със стоки между страните, се прилагат неутрално и се администрират по коректен, справедлив, недискриминационен и прозрачен начин.

2.   Някоя от страните приема или запазва в сила процедури по лицензиране на вноса като условие за внос на нейна територия от територията на другата страна единствено ако не може разумно да се използва друга подходяща процедура за постигане на дадена административна цел.

3.   Никоя от страните не приема или запазва в сила процедура по неавтоматично лицензиране на вноса като условие за внос на нейна територия от територията на другата страна, освен ако това не е необходимо за прилагане на мярка, която е в съответствие с настоящата част от настоящото споразумение. Страната, която приема такава процедура по неавтоматично лицензиране на вноса, ясно посочва на другата страна мярката, която се прилага чрез тази процедура.

4.   Всяка от страните приема и администрира всички процедури по лицензиране на вноса в съответствие с членове 1, 2 и 3 от Споразумението за процедурите по лицензиране на вноса. За тази цел членове 1, 2 и 3 от посоченото споразумение се включват в настоящото споразумение и стават неразделна част от него mutatis mutandis.

5.   Страна, която приема нови процедури по лицензиране на вноса или изменения в действащите процедури по лицензиране на вноса, уведомява другата страна в срок от 60 дни от датата на публикуването на тези нови процедури по лицензиране на вноса или на всички изменения на съществуващите процедури по лицензиране на вноса. Уведомлението включва информацията, посочена в параграф 3 от настоящия член и в член 5, параграф 2 от Споразумението за процедурите по лицензиране на вноса. Счита се, че дадена страна спазва тази разпоредба, ако е уведомила Комитета по лицензиране на вноса, създаден съгласно член 4 от Споразумението за процедурите по лицензиране на вноса, за съответната нова процедура по лицензиране на вноса или за изменения на съществуващите процедури по лицензиране на вноса, включително информацията, посочена в член 5, параграф 2 от посоченото споразумение.

6.   По искане на една от страните другата страна незабавно предоставя всяка имаща отношение информация, включително информацията, посочена в член 5, параграф 2 от Споразумението за процедурите по лицензиране на вноса, относно всяка процедура по лицензиране на вноса, която възнамерява да приеме, вече е приела или която запазва, както и всяко изменение на съществуващите процедури по лицензиране на вноса.

1.   Всяка страна публикува всяка нова процедура по лицензиране на износа или всяко изменение на съществуваща процедура по лицензиране на износа по такъв начин, че да даде възможност на правителствата, търговците и другите заинтересовани страни да се запознаят с тях. Това публикуване се извършва, ако е осъществимо, 30 дни преди процедурата или изменението да са влезли в сила и във всеки случай не по-късно от датата на влизане в сила на тази процедура или изменение.

2.   Всяка страна гарантира, че публикацията относно процедурите по лицензиране на износа включва следната информация:

3.   В срок от 30 дни след датата на влизане в сила на настоящото споразумение всяка от страните уведомява другата за своите съществуващи процедури по лицензиране на износа. Страна, която приема нови процедури по лицензиране на износа или изменения в съществуващите процедури по лицензиране на износа, уведомява другата страна в срок от 60 дни от датата на публикуването на тези нови процедури по лицензиране на износа или на всички изменения на съществуващите процедури по лицензиране на износа. Уведомлението включва препратка към източника или източниците, където е публикувана информацията по параграф 2, и включва, ако е целесъобразно, адреса на съответния правителствен уебсайт или уебсайтове.

4.   От съображения за правна сигурност се уточнява, че нищо в настоящия член не се тълкува като изискващо от някоя страна да издаде лиценз за износ, нито възпрепятстващо дадена страна да изпълнява своите задължения или ангажименти съгласно резолюциите на Съвета за сигурност на ООН или съгласно многостранни режими за неразпространение и договорености за контрол на износа.

1.   За целите на наблюдението на функционирането на настоящата част от настоящото споразумение и изчисляването на степента на използване на преференциите страните обменят ежегодно статистически данни за вноса за период, започващ една година след влизането в сила на настоящото споразумение и изтичащ 10 години след приключване на премахването на митата за всички стоки в съответствие с приложение 9. Освен ако Съвместният комитет не реши друго, този срок автоматично се удължава с пет години. Съвместният комитет може да реши да го удължи допълнително.

2.   Обменът на статистически данни за вноса, посочен в параграф 1, обхваща данните за последната налична година, включително стойността и, когато е приложимо, обема, на равнище тарифна линия относно вноса на стоки от другата страна, ползващи се от преференциално митническо третиране съгласно настоящата част от настоящото споразумение, и за вноса на тези стоки, които са получили непреференциално третиране.

1.   Страните си сътрудничат за предотвратяване, разкриване и борба с нарушенията на митническото законодателство, свързани с преференциалното третиране, предоставено съгласно настоящата глава, в съответствие със задълженията им по глава 10 и Протокола към настоящото споразумение относно административната взаимопомощ по митнически въпроси.

2.   В съответствие с процедурата, установена в параграф 3, една от страните може временно да спре съответното преференциално третиране на засегнатите стоки, когато тази страна е установила, въз основа на обективна, убедителна и проверима информация, че другата страна е извършвала мащабни системни нарушения на митническото законодателство, за да получи преференциалното третиране, предоставено съгласно настоящата глава, и е направила констатация за:

3.   Страната, която е направила констатация по параграф 2, уведомява без неоправдано забавяне Съвместния комитет и започва консултации с другата страна в рамките на Съвместния комитет с цел постигане на приемливо за двете страни решение.

Ако страните не успеят да се споразумеят за взаимноприемливо решение в срок от три месеца след датата на уведомлението, страната, която е направила констатацията, може да реши да спре временно съответното преференциално третиране на засегнатите стоки. Същата страна уведомява Съвместният комитет без необосновано забавяне за всяко временно спиране.

Временното спиране се прилага само за периода, необходим за защита на финансовите интереси на засегнатата страна, и не се прилага повече от шест месеца. Когато, обаче условията, дали основание за първоначалното спиране, продължават да са налице и след изтичането на шестмесечния период, засегнатата страна може да реши да поднови спирането. За всяко временно спиране се провеждат периодични консултации в рамките на Съвместния комитет.

4.   Всяка страна публикува в съответствие с вътрешните си процедури известия до вносителите във връзка с всяко уведомление или решение, отнасящо се до временното спиране по параграф 3.

1.   Страните отчитат значението на митниците и улесняването на търговията с оглед на динамичния контекст на световната търговия.

2.   Страните признават, че международните търговски и митнически инструменти и стандарти са в основата на изискванията и процедурите за внос, износ и транзит.

3.   Страните отчитат, че митническите законови и подзаконови нормативни актове са недискриминационни и че митническите процедури се основават на използването на съвременни методи и ефикасни проверки за борба с измамите, защита на здравето и безопасността на потребителите и насърчаване на законната търговия. Всяка страна следва периодично да преразглежда своите митнически законови и подзаконови актове и процедури. Страните също така отчитат, че техните митнически процедури не трябва да водят до по-голяма административна тежест или да ограничават в по-голяма степен търговията, отколкото е необходимо за постигането на легитимни цели, и че те трябва да се прилагат по начин, който е предвидим, последователен и прозрачен.

4.   Страните се договарят да укрепват своето сътрудничество с цел да гарантират, че съответното им митническо законодателство и процедури, както и административният капацитет на техните съответни администрации, отговарят на целта за насърчаване на улесняването на търговията, като същевременно се осъществява ефективен контрол.

1.   Страните си сътрудничат по митническите въпроси посредством съответните си митнически органи , за да се гарантира постигането на целите, посочени в член 11.1.

2.   Страните развиват сътрудничество, включително чрез:

3.   Всеки обмен на информация между страните съгласно настоящата глава подлежи mutatis mutandis на изискванията за поверителност на информацията и защита на личните данни, посочени в член 12 от Протокола към настоящото споразумение относно административната взаимопомощ по митнически въпроси, както и на всички изисквания за поверителност и неприкосновеност на личния живот, предвидени в законовите и подзаконовите актове на страните.

1.   Всяка страна гарантира, че нейните митнически законови и подзаконови актове и процедури:

2.   С цел да се подобрят методите на работа, както и да се гарантира недискриминационният характер, прозрачността, ефикасността, целостта и отчетността на митническите операции, всяка от страните по споразумението:

1.   Всяка страна създава или поддържа програма за партньорство за улесняване на търговията за икономически оператори, които отговарят на определени критерии („одобрени икономически оператори“).

2.   Посочените критерии за определяне на одобрени икономически оператори са свързани със спазването, или риска от неспазване, на изискванията, посочени в законовите, подзаконовите разпоредби или процедурите на всяка страна. Посочените критерии трябва да бъдат публикувани и може да включват:

3.   Посочените в параграф 2 критерии не се разработват или прилагат, така че да позволяват или създават произволна или неоправдана дискриминация между икономическите оператори, когато преобладават едни и същи условия, и трябва да позволяват участието на малките и средни предприятия.

4.   Програмата за партньорство за улесняване на търговията, посочена в параграф 1, включва следните ползи:

5.   Програмата за партньорство за улесняване на търговията, посочена в параграф 1, може да включва допълнителни ползи, като например:

1.   Всяка страна гарантира, че формалностите по внос, износ и транзит, както и изискванията по отношение на данните и документацията:

2.   Всяка страна прилага общи митнически процедури и използва единни митнически документи за вдигането на стоки на цялата си митническа територия.

1.   Всяка страна използва информационни технологии, насочени към ускоряване на процедурите за вдигане на стоки, за да се улеснява търговията между страните.

2.   Всяка от страните:

3.   Всяка страна приема или поддържа процедури, осигуряващи възможност за електронно плащане на мита, данъци, такси и налози, събирани от митническите органи при внос и износ.

1.   Всяка страна приема или поддържа система за управление на риска в областта на митническия контрол.

2.   Всяка страна определя и прилага система за управление на риска по такъв начин, че да се избягват своеволната или неоправдана дискриминация или прикритите ограничения на международната търговия.

3.   Всяка страна насочва митническия контрол и останалите приложими гранични проверки към високорисковите пратки и ускорява вдигането на пратките с нисък риск. Всяка страна също така може да подбира на случаен принцип пратки за такива проверки като част от своето управление на риска.

4.   Всяка страна основава управлението на риска на оценка на риска чрез подходящи критерии за подбор.

1.   С цел да се ускори вдигането на стоките, всяка от страните приема или поддържа механизъм за одит след митническото оформяне, за да се гарантира спазването на нейните митнически и други свързани с търговията законови и подзаконови актове.

2.   Всяка страна извършва одити след митническото оформяне по основан на риска начин.

3.   Всяка страна извършва одити след митническото оформяне по прозрачен начин. Ако бъде извършен одит, от който са постигнати окончателни резултати, страната уведомява незабавно лицето, чиито документи са били одитирани, за резултатите, причините за резултатите и правата и задълженията на лицето.

4.   Страните признават, че получената по време на одита след митническото оформяне информация може да се използва за последващо административно или съдебно производство.

5.   Всяка страна, когато е приложимо, използва резултатите от одита след митническо оформяне при прилагане на управлението на риска.

1.   Страните признават значимостта на навременните консултации с представители на търговските среди по отношение на законодателни предложения и общи процедури, отнасящи се до търговски въпроси. За тази цел всяка от страните предвижда подходящи консултации между администрациите и деловите среди.

2.   Всяка страна гарантира, че нейните митнически и свързани с митниците изисквания и процедури продължават да отговарят на нуждите на деловите среди, следват най-добрите практики и остават възможно най-малко ограничаващи търговията.

3.   Доколкото е подходящо, всяка страна предвижда редовни консултации между своите гранични служби и търговците или други заинтересовани страни на нейна територия.

4.   Всяка от страните публикува незабавно по недискриминационен и достъпен начин, включително онлайн, и преди да бъдат приложени, новите законови и подзаконови актове, свързани с митниците и улесняването на търговията, както и измененията и тълкуванията на тези законови и подзаконови актове. Такива законови и подзаконови актове, както и техните изменения и тълкувания, включват тези, които се отнасят до:

5.   Всяка страна гарантира, че между публикуването (11) и влизането в сила на нови или изменени законови, подзаконови актове и процедури и налози или такси изминава разумен период от време.

6.   Всяка страна създава или поддържа един или повече информационни центрове, които да отговарят на разумни запитвания от страна на правителства, оператори и други заинтересовани страни по митнически и други свързани с търговията въпроси. Информационните центрове отговарят на запитвания в рамките на разумен срок, определен от всяка страна, който може да варира в зависимост от естеството или сложността на запитването. Никоя от страните не изисква заплащане на такса за отговор или предоставяне на необходимите формуляри и документи.

1.   За целите на настоящия член „предварително решение“ означава писмено решение, предоставено на заявител преди вноса на стока, предмет на заявлението, в което решение се определя начинът, по който страната трябва да третира стоката в момента на вноса във връзка с:

2.   Всяка страна издава предварително решение чрез своите митнически органи. Това предварително решение се издава в разумен и ограничен по продължителност срок на заявителя, който е подал писмено искане, включително в електронен формат, съдържащо цялата необходима информация в съответствие със законовите и подзаконовите разпоредби на издаващата решението страна.

3.   Предварителното решение е валидно за период от поне три години, считано от датата на влизането му в сила, освен в случай на промяна на правните разпоредби, фактите или обстоятелствата, подкрепили първоначалното предварително решение.

4.   Всяка от страните може да откаже да издаде предварително решение, ако фактите и обстоятелствата, на които се основава предварителното решение, подлежат на административен или съдебен контрол, или ако заявлението не се отнася до никоя предвидена употреба на предварителното решение. Ако дадена страна откаже да издаде предварително решение, тя незабавно уведомява заявителя в писмена форма за това, като посочва съответните факти и основанието за своето решение.

5.   Всяка страна публикува най-малко:

6.   Когато някоя страна отменя, изменя или обявява за недействително предварително решение, тя трябва да изпрати писмено уведомление на заявителя, като посочи съответните факти и основанието за своето решение. Всяка от страните отменя, изменя или обявява за недействително предварително решение с обратно действие само ако решението е било основано на непълна, невярна, погрешна или подвеждаща информация, предоставена от заявителя.

7.   Предварително решение, издадено от дадена страна, е обвързващо за тази страна по отношение на поискалия. Предварителното решение е задължително и за заявителя.

8.   При писмено поискване от заявителя всяка страна предоставя преразглеждане на предварителното решение или решението, с което се отменя, изменя или обезсилва предварителното решение.

9.   При спазване на изискванията за поверителност в своите закони и подзаконови нормативни актове, всяка от страните предоставя публичен достъп, до основните елементи на своите предварителни решения, включително онлайн.

1.   Всяка страна осигурява улесняването и ефективния контрол на операциите по транзитно движение и трансбордиране през нейната територия.

2.   Всяка от страните насърчава и прилага регионални договорености в областта на транзита с цел улесняване на търговията.

3.   Всяка от страните осигурява сътрудничество между и координация на съответните си органи и агенции с цел улесняване на транзитния трафик.

4.   Всяка от страните позволява стоките, предназначени за внос, да бъдат придвижвани на нейна територия под митнически контрол от митническо учреждение на въвеждане до друго митническо учреждение на нейна територия, откъдето стоките трябва да бъдат вдигнати или оформени, при условие че са спазени всички нормативни изисквания.

1.   Никоя от страните не въвежда задължително използване на митнически брокери като изискване към операторите да изпълняват задълженията си по отношение на вноса, износа и транзита на стоки.

2.   Всяка страна публикува своите мерки относно използването на митнически агенти.

3.   Страните прилагат прозрачни, недискриминационни и пропорционални правила, когато лицензират митнически агенти.

1.   Всяка от страните осигурява ефективни, бързи, недискриминиращи и леснодостъпни процедури, които да гарантират възможността за обжалване на административните действия, актовете и решенията на митническите или други компетентни органи, засягащи вноса или износа на стоки или транзитното преминаване на стоки.

2.   Процедурите по обжалване може да включват административен контрол от страна на надзорния орган и съдебно обжалване на решенията, взети на административно равнище в съответствие със законовите и подзаконовите актове на една от страните.

3.   Всяко лице, което е подало заявление до митническите органи или други компетентни органи за издаване на решение и което не е получило решение по заявлението си в съответните срокове, също има право на обжалване.

4.   Всяка от страните гарантира, че нейните митнически органи или други компетентни органи предоставят на лицата, на които са издадени административни решения, мотивите за тези решения, за да улеснят, когато е необходимо, използването на процедури за обжалване.

1.   Всяка от страните гарантира, че в нейното митническо законодателство и подзаконовите ѝ нормативни актове се предвижда санкциите, налагани за нарушения на нейното митническо законодателство, нейните подзаконови нормативни актове или процедурни правила, да бъдат пропорционални и недискриминационни.

2.   Всяка от страните гарантира, че санкция, наложена за нарушение на нейното митническо законодателство, подзаконовите ѝ нормативни актове или процедурни изисквания, се налага само на лицето, което е правно отговорно за нарушението.

3.   Всяка от страните гарантира, че наложената санкция се основава на фактите и обстоятелствата по случая и е съизмерима със степента и тежестта на нарушението. Всяка от страните избягва стимули или конфликти на интереси при оценяването и събирането на санкции.

4.   Всяка от страните се насърчава да обмисли възможността за предварително разкриване пред митнически орган на обстоятелствата при нарушение на нейното митническо законодателство, подзаконовите ѝ нормативни актове или процедурни правила, като възможен смекчаващ фактор при определянето на санкция.

5.   Ако една от страните налага санкция в случай на нарушение на нейното митническо законодателство, подзаконовите ѝ нормативни актове или процедурни правила, тя трябва да предостави писмено обяснение на лицето, на което се налага санкцията, като посочи естеството на нарушението и приложимата законова или подзаконова разпоредба или процедура, съгласно която се определя размерът или диапазонът на санкцията за нарушението.

1.   Подкомитетът по митниците, улесняването на търговията и правилата за произход („Подкомитетът“) се създава съгласно член 8.8, параграф 1.

2.   Подкомитетът осигурява правилното прилагане на настоящата глава, прилагането на мерки за контрол по границите за защита на правата върху интелектуалната собственост от компетентните органи в съответствие с глава 32, раздел В, подраздел 2 от Протокола към настоящото споразумение относно административната взаимопомощ по митнически въпроси и всички допълнителни разпоредби, свързани с митниците, договорени между страните, и разглежда всички въпроси, произтичащи от тяхното прилагане.

3.   Функциите на Подкомитета включват:

4.   Подкомитетът може да отправя препоръки по въпросите, посочени в параграф 2. Съвместният съвет или Съвместният комитет имат правомощието да приемат решения относно взаимното признаване на техники за управление на риска, стандарти за риска, контрол по сигурността и програми за партньорство за улесняване на търговията, включително аспекти като предаване на данни и взаимно договорени ползи.

1.   За целите на настоящия член „временен внос“ означава митнически режим, при който определени стоки, включително превозни средства, могат да бъдат въведени на митническа територия, условно освободени от заплащане на вносни мита и такси и без прилагане на забрани и ограничения от икономически характер. Такива стоки трябва да бъдат внесени за специална цел и трябва да бъдат предназначени за реекспорт в определен период от време, и без да са преминали каквито и да било промени, освен нормалното изхабяване, дължащо се на тяхното използване.

2.   Всяка от страните предоставя временен внос с пълно условно освобождаване от вносни мита и данъци и без прилагане на забранителни мерки и ограничения от икономически характер (12), както е предвидено в нейните законови и подзаконови актове, на следните видове стоки:

3.   Всяка от страните приема, в съответствие със своите законови и подзаконови разпоредби (13), временния внос на стоките, посочени в параграф 2, както и, независимо от техния произход, карнети ATA, издадени в другата страна в съответствие с Конвенцията за временен внос, съставена в Истанбул на 26 юни 1990 г., заверени в другата страна и гарантирани от асоциация, която е част от международната гаранционна верига, сертифицирани от компетентните органи и валидни на митническата територия на страната вносител.

1.   За целите на настоящия член „ремонт“ означава всяка операция по усъвършенстване, предприета по отношение на дадена стока с цел отстраняване на функционални дефекти или материални щети и водеща до възстановяване на първоначалната функция на дадена стока, или с цел осигуряване на съответствие с техническите изисквания за нейната експлоатация, без която операция стоката повече не би могла да бъде използвана по обичайния начин за целите, за които е била предназначена. Действия по ремонт включват възстановяване и поддръжка, но не включват операция или процес, които:

2.   Никоя от страните не прилага мито за стока, независимо от нейния произход, която се въвежда повторно на нейната митническа територия, след като е била временно изнесена от митническата ѝ територия към митническата територия на другата страна за ремонт.

3.   Параграф 2 не се прилага за стока, която се внася под гаранция в зони за свободна търговия, или се внася с подобен статут, и след това се изнася за ремонт и не се внася повторно под гаранция в зони за свободна търговия или с подобен статут.

4.   Никоя от страните не прилага мито за стока, независимо от нейния произход, която е внесена временно от митническата територия на другата страна с цел ремонт.

1.   Таксите и другите налози, които някоя от страните налага върху или във връзка с вноса или износа на стока на другата страна, са ограничени до размера на приблизителната стойност на предоставените услуги и не представляват косвен начин за закрила на местните стоки, нито облагане на вноса или износа за данъчни цели.

2.   Никоя от страните не събира такси или други налози върху или във връзка с внос или износ на стока на другата страна на адвалорна основа.

3.   Всяка от страните може да изисква налози или да възстановява разходи само ако се предоставят конкретни услуги, включително следните:

4.   Всяка от страните публикува незабавно всички такси и налози, които би могла да наложи във връзка с вноса или износа, по такъв начин, че да се даде възможност на правителствата, търговците и другите заинтересовани страни да се запознаят с тях.

5.   Никоя от страните не изисква извършването на консулски операции, нито свързани с тях такси и налози, във връзка с вноса на каквато и да било стока от другата страна.