—

като взе предвид учредителния акт на Парламентарната асамблея ЕВРОНЕСТ от 3 май 2011 г.,

—

като взе предвид съвместната декларация от срещата на високо равнище на Източното партньорство, проведена в Брюксел на 24 ноември 2017 г., както и предишните си декларации,

—

като взе предвид резолюцията на Парламентарната асамблея Евронест от 3 април 2012 г. относно укрепването на гражданското общество в държавите от Източното партньорство, включително относно въпроса за сътрудничеството между правителството и гражданското общество и въпроса за реформите, целящи оправомощаване на гражданското общество,

—

като взе предвид резолюцията на Парламентарната асамблея Евронест от 1 ноември 2017 г. относно гарантирането на свободата и почтеността на медиите в ЕС и източноевропейските партньори,

—

като взе предвид резолюцията на Парламентарната асамблея Евронест от 19 декември 2019 г. относно парламентарния контрол като инструмент за укрепване на демокрацията, отчетността и ефективността на държавните институции в държавите от Източното партньорство,

—

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 23 март 2006 г. относно европейските политически партии,

—

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 6 април 2011 г. относно прилагането на Регламент (ЕО) № 2004/2003 относно статута и финансирането на политическите партии на европейско равнище,

—

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 4 юли 2013 г. относно подобряване на организацията на изборите за Европейски парламент през 2014 г.,

—

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 11 ноември 2015 г. относно реформата на избирателното право на Европейския съюз,

—

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 25 октомври 2016 г., съдържаща препоръки към Комисията относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права,

—

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 21 май 2013 г. относно Хартата на ЕС: норми за свободата на медиите в EС,

—

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 3 май 2018 г. относно плурализма и свободата на медиите в Европейския съюз,

—

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 10 октомври 2019 г. относно чуждестранната намеса в избори и дезинформацията в националните и европейските демократични процеси,

—

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 19 април 2018 г. относно необходимостта от създаване на Инструмент за европейски ценности за подкрепа на организации на гражданското общество, които насърчават основните ценности в рамките на Европейския съюз на местно и национално равнище,

—

като взе предвид препоръката на Европейския парламент от 19 юни 2020 г. до Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно Източното партньорство с оглед на срещата на високо равнище през юни 2020 г.,

—

като взе предвид съвместния работен документ на Комисията и върховния представител от 9 юни 2017 г., озаглавен „Източно партньорство – 20 конкретни резултата за 2020 г.: съсредоточаване върху ключовите приоритети и осезаемите резултати“, и тяхното съвместно съобщение от 18 март 2020 г. относно „Повишаване на устойчивостта – Източно партньорство, което постига резултати в полза на всички“,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 11 май 2020 г. относно политиката за Източното партньорство след 2020 г.,

—

като взе предвид решението на Европейския парламент от 18 юни 2020 г. относно създаването, правомощията, числения състав и продължителността на мандата на специалната комисия по въпросите на външната намеса, включително дезинформацията, във всички демократични процеси в Европейския съюз,

—

като взе предвид споразуменията за асоцииране между ЕС, от една страна, и Грузия, Молдова и Украйна, от друга страна,

—

като взе предвид Споразумението за всеобхватно и засилено партньорство между ЕС, от една страна, и Република Армения, от друга страна, което влезе изцяло в сила на 1 март 2021 г.,

—

като взе предвид съответните резолюции на ПАСЕ, включително резолюцията относно кодекса за добри практики за политическите партии (2007 г.), резолюцията относно заплахите за свободата на медиите и сигурността на журналистите (2020 г.) и резолюцията относно определянето на минимални стандарти за избирателните системи, така че да предлагат основа за свободни и честни избори (2020 г.),

А.

като има предвид, че укрепването на демократичните процеси продължава да бъде основна цел на сътрудничеството между ЕС и държавите от Източното партньорство;

Б.

като има предвид, че демокрацията, принципите на правовата държава и основните права са от голямо значение за правилното функциониране на държавните институции, политическите партии, гражданското общество и медиите на национално и транснационално равнище;

В.

като има предвид, че в опитите за преодоляване на трудностите, пред които са изправени демократичните институции, е абсолютно необходимо да се разработят решения за справяне с бъдещите предизвикателства, произтичащи от кризата с пандемията от COVID-19; подчертава, че всички приети мерки следва да бъдат ясни, необходими и строго пропорционални, особено с оглед на ограниченията на основните свободи, които биха могли да имат сериозни последици за политическия живот, изборите, гражданското общество и медиите;

Г.

като има предвид, че насърчаването и защитата на равните права и правото на политическо участие за всички изисква развитието на приобщаващи и устойчиви общества, в които се чува гласът на всеки;

Д.

като има предвид, че свободната и независима работа на опозицията, организациите на гражданското общество и медиите е крайъгълен камък за всяко демократично общество, основано на принципите на правовата държава; като има предвид, че политическите партии, гражданското общество, справедливата изборна среда и свободните и плуралистични медии са съществени елементи на демократичния процес;

Е.

като има предвид, че за да станат демократичните ценности и принципи по-видими и да се засилят отчетността, прозрачността и достъпът до информация, са необходими подходящи усилия от страна на държавите – членки на ЕС, и държавите от Източното партньорство, включително техните органи на национално, регионално и местно равнище, както и от страна на институциите и агенциите;

Ж.

като има предвид, че укрепването на законодателния капацитет на държавите от ИП за установяване на ефективен модел за финансова прозрачност на политическите партии, стабилни правила за провеждане на предизборни кампании, както и подпомагането на развитието на независими публични медии и участието на гражданското общество в демократичните процеси, са от решаващо значение и следва да продължат да бъдат подкрепяни от Европейския съюз и зачитани също от неговите държави членки;

З.

като има предвид, че поддържането на равновесието на политическите системи на държавите от ИП и на държавите — членки на ЕС, чрез подходящи взаимозависимост и взаимоограничаване между различните институции, може да укрепи способността на държавите да дават ефективен отговор чрез засилено международно и европейско сътрудничество, включително обмен на най-добри практики и методологии, тъй като нито едно от нашите общества не е защитено от настоящите общи предизвикателства като пандемии, миграционни кризи, дезинформация или нелиберални тенденции;

И.

като има предвид, че задълбочаването на сътрудничеството между регионални и международни организации като Съвета на Европа, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и Организацията на обединените нации следва да бъде засилено, за да се генерират нови полезни взаимодействия, да се предотвратят евентуални демократични дефицити и да се преодолеят настоящите и нововъзникващите предизвикателства, като например пандемията от COVID-19;

Й.

като има предвид, че засиленото демократично участие – чрез политически партии въз основа на широко членство и ясни политически програми, институционални механизми за ангажиране на гражданското общество, независими и отговорни медии и стабилни избирателни рамки – може да стимулира прилагани в още по-голяма степен отдолу нагоре модели на управление и подобряване на качеството на управлението, като укрепва устойчивостта на демократичните институции и процеси, включително срещу външна намеса;

К.

като има предвид, че политически мотивираните съдебни процеси срещу представители на опозицията, които за съжаление представляват дългогодишна практика в някои държави от ИП, поставят под въпрос независимостта на съдебната система от политическа намеса и по този начин отслабват демократичния процес;

Л.

като има предвид, че силната финансова зависимост на някои политически партии в държавите от Източното партньорство от големи промишлени групи или олигарси разкрива необходимостта от по-подробно законодателство относно членските вноски, достъпа до публично финансиране и финансирането на кампании, за да се предотврати възможността пари от корупционни престъпни дейности да оказват влияние върху демократичните процеси;

М.

като има предвид, че съществуват отрицателни тенденции, свързани с монополизирането на властта в някои държави — членки на ЕС, които дават повод за загриженост относно поддържането и укрепването на демократичните институции, разделението на властите, прилагането на принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване, независимостта на съдебната система и медиите и развитието на гражданското общество;

Н.

като има предвид, че борбата с дезинформацията изисква достъп до авторитетни източници на актуална информация и насърчаване на надеждни източници с цел намаляване на видимостта на невярно или подвеждащо съдържание и премахване на вредно и незаконно съдържание;

О.

като има предвид, че Руската федерация се намесва в демократичните процеси на държавите – членки на ЕС, и на държавите от Източното партньорство, пряко или чрез използване на посредници от стопанските, медийните или политическите кръгове, като по този начин застрашава суверенитета, независимостта и сигурността на тези държави;

П.

като има предвид, че Руската федерация продължава отявлените нарушения на суверенитета и териториалната цялост на Украйна и Грузия, подкопава сигурността, хуманитарното положение и положението с правата на човека и нарушава основните принципи и норми на международното право в окупираните грузински региони Абхазия и Цхинвали/Южна Осетия, както и в незаконно окупираната Автономна република Крим, град Севастопол и в някои райони на Донецк и Луганск в Украйна;

Р.

като осъжда продължаващата окупация и предприетите стъпки за де факто анексиране на грузинските региони Абхазия и Цхинвали/Южна Осетия, както и опита за анексиране на Автономна република Крим и продължаващата въоръжена агресия от страна на Руската федерация в източната част на Украйна, като призовава международната общност да активизира усилията си за възстановяване на суверенитета и териториалната цялост на Грузия и Украйна в рамките на международно признатите им граници;

С.

като има предвид, че гарантирането на свободата в собствената държава и изграждането на подкрепа за външна политика, която защитава основните ценности и права в чужбина, са от съществено значение за насърчаване на по-добро разбиране на демократичните принципи от страна на обществеността, особено сред младите хора;

Т.

като има предвид, че изборите в Беларус на 9 август 2020 г. бяха определени от много беларуски граждани и представители на беларуското гражданско общество, както и от международни участници, като „откраднати избори“;

У.

като има предвид, че в цялата страна се провеждат протести, осъждащи официалните резултати от изборите в Беларус;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

47.

48.

49.

50.

51.

52.

53.

54.

55.