Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 12005SA

Акт относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в Учредителните договори на Европейския съюз

OJ L 157, 21.6.2005, p. 203–375 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

In force

21.6.2005   

BG

Официалното издание на Европейския съюз

L 157/203


АKT

относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в Учредителните договори

В съответствие с член 2 на Договора за присъединяване, настоящия акт се прилага, в случай че Договорът за създаване на Конституция за Европа не е в сила на 1 януари 2007 г. до датата на влизане в сила на Договора за създаване на Конституция за Европа.

ЧАСТ ПЪРВА

ПРИНЦИПИ

Член 1

За целите на настоящия акт:

изразът “Учредителни договори” означава:

a)

Договорът за създаване на Европейската общност (“Договорът за ЕО”) и Договорът за създаване на Европейската общност за атомна енергия (“Договорът за ЕОАЕ”), изменени и допълнени по силата на договори или други актове, влезли в сила преди присъединяването,

б)

Договорът за Европейския съюз (“Договор за ЕС”), както е изменен или допълнен с договори или други актове, влезли в сила преди присъединяването;

изразът “настоящи държави-членки” означава Кралство Белгия, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Ирландия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия;

думата “Съюзът” означава Европейския съюз, създаден с Договора за ЕС;

думата “Общността” означава едната или двете общности по смисъла на тире първо, в зависимост от случая;

изразът “нови държави-членки” означава Република България и Румъния;

думата “институциите” означава институциите, създадени по силата на Учредителните договори.

Член 2

От датата на присъединяване, разпоредбите на Учредителните договори и актовете, които са приети от институциите и от Европейската централна банка преди присъединяването, са задължителни за България и Румъния и се прилагат в тези държави при условията, предвидени в тези договори и в настоящия акт.

Член 3

1.   България и Румъния се присъединяват към решенията и споразуменията, приети от представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета.

2.   България и Румъния са в същото положение, както настоящите държави-членки по отношение на декларациите или резолюциите, или други позиции, приети от Европейския съвет или от Съвета и, по отношение на тези, свързани с Общността или Съюза, приети с общо съгласие на държавите-членки; те, съответно, спазват принципите и насоките, произтичащи от тези декларации, резолюции или други позиции и приемат необходимите мерки за осигуряване на тяхното изпълнение.

3.   България и Румъния се присъединяват към конвенциите и протоколите, изброени в приложение I. Тези конвенции и протоколи влизат в сила по отношение на България и Румъния на датата, определена от Съвета в решенията, посочени в параграф 4.

4.   Съветът, с единодушие, по предложение на Комисията и след консултации с Европейския парламент, извършва всички промени, необходими за присъединяването към конвенциите и протоколите, посочени в параграф 3, и публикува приведения в съответствие текст в Официален вестник на Европейския съюз.

5.   България и Румъния поемат задължението, по отношение на посочените в параграф 3 конвенции и протоколи, да въведат административни и други разпоредби като тези, приети до датата на присъединяването от настоящите държави-членки или от Съвета, и да улеснят практическото сътрудничество между институциите и организациите на държавите-членки.

6.   Съветът, с единодушие, по предложение на Комисията, може да допълни приложение I с тези конвенции, споразумения и протоколи, които са подписани преди датата на присъединяване.

Член 4

1.   Разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, интегрирани в рамките на Европейския съюз чрез протокола, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност (наричан по-нататък “Протокола от Шенген”), и актовете, които се основат на тях, или които по друг начин са свързани с тях и са посочени в приложение II, както и всички бъдещи такива актове, приети преди датата на присъединяване, са задължителни и се прилагат в България и Румъния от датата на присъединяване.

2.   Разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, интегрирани в рамките на Европейския съюз и актовете, на които се основават или които по друг начин са свързани с тях, но които не са посочени в параграф 1, макар и да са задължителни за България и Румъния от датата на присъединяване, се прилагат във всяка една от тези държави само по силата на решение на Съвета, което поражда такова действие, след проверка в съответствие с приложимите процедури за оценка по Шенген, че необходимите условия за прилагането на всички части от съответните достижения на правото на ЕС са спазени в тази държава.

Съветът, след консултации с Европейския парламент, взема решение с единодушие на своите членове, представляващи правителствата на държавите-членки, по отношение на които разпоредбите, посочени в настоящия параграф, вече са влезли в сила, и от представителя на правителството на държавата-членка, по отношение на която тези разпоредби предстои да влязат в сила. Членовете на Съвета, представляващи правителствата на Ирландия и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, вземат участие в това решение, доколкото то се отнася за разпоредбите на достиженията на правото от Шенген и на актовете, които се основават на тях, или които по друг начин се отнасят за тях и, в които участват тези държави-членки.

Член 5

България и Румъния участват в Икономическия и паричен съюз от датата на присъединяване като държави-членки, с дерогация по смисъла на член 122 от Договора за ЕО.

Член 6

1.   Споразуменията или конвенциите, сключени или временно прилагани от Общността, или в съответствие с член 24, или член 38 от Договора за ЕС, с една или повече трети държави, с международна организация или с гражданин или юридическо лице на трета държава, са задължителни за България и Румъния, при условията, предвидени в Учредителните договори и в настоящия акт.

2.   България и Румъния се задължават да се присъединят, при условията, предвидени в настоящия акт, към споразуменията или конвенциите, сключени или подписани съвместно от настоящите държави-членки и Общността.

Присъединяването на България и Румъния към споразуменията или конвенциите, сключени или подписани съвместно от Общността и от настоящите държави-членки, с отделни трети страни или международни организации, се одобрява, чрез сключване на протокол към тези споразумения или конвенции между Съвета, действащ с единодушие от името на държавите-членки и заинтересованите трета страна или страни или международни организации. Комисията води преговори по тези протоколи от името на държавите-членки въз основа на указанията за водене на преговори, одобрени от Съвета с единодушие и след консултации с комитет, който включва представители на държавите-членки. Тя представя на Съвета проект на протоколите, които да бъдат сключени.

Тази процедура не засяга упражняването на собствените компетенции на Общността и не засяга разпределението на правомощия между Общността и държавите-членки по отношение на сключването на такива споразумения в бъдеще или всякакви други изменения, които не са свързани с присъединяването.

3.   При присъединяването към споразуменията и конвенциите, посочени в параграф 2, България и Румъния придобиват същите права и задължения, произтичащи от тези споразумения и конвенции като настоящите държави-членки.

4.   От датата на присъединяване и до влизането в сила на необходимите протоколи, посочени в параграф 2, България и Румъния прилагат разпоредбите на споразуменията или конвенциите, сключени съвместно от настоящите държави-членки и от Общността преди присъединяването, с изключение на споразумението за свободно движение на хора, сключено с Швейцария. Това задължение се отнася и за онези споразумения или конвенции, които Съюзът и настоящите държави-членки са се договорили да прилагат временно.

До влизането в сила на протоколите, посочени в параграф 2, Общността, съвместно с държавите-членки, при необходимост и в рамката на своите съответни компетенции, предприемат всички подходящи мерки.

5.   България и Румъния се присъединяват към Споразумението за партньорство между членовете на Съвместната асамблея на държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга, (1) подписано в Котону на 23 юни 2000 г.

6.   България и Румъния се задължават да се присъединят към Споразумението за Европейското икономическо пространство (2), в съответствие с член 128 от това споразумение.

7.   От датата на присъединяване, България и Румъния прилагат двустранните споразумения и договорености относно текстила, сключени от Общността с трети страни.

Количествените ограничения, прилагани от Общността за вноса на текстилни продукти и облекло се коригират, така че да се отчете присъединяването на България и Румъния към Общността. За да се постигне това, измененията в двустранните споразумения и договорености, по смисъла на горепосоченото, могат да се договарят от Общността със заинтересованите трети страни преди датата на присъединяването.

Ако измененията в двустранните споразумения и договорености относно текстила не са влезли в сила до датата на присъединяването, Общността приема необходимите промени в своите правила за внос на текстилни продукти и облекло от трети страни, за да съобрази присъединяването на България и Румъния.

8.   Количествените ограничения, прилагани от Общността по вноса на стомана и продукти от стомана, се коригират въз основа на вноса през последните години на България и Румъния на продукти от стомана, които са с произход от съответните страни доставчици.

За да се постигне това, необходимите изменения в двустранните споразумения и договорености за стомана, сключени между Общността и трети страни, се договарят преди датата на присъединяване.

Ако измененията в двустранните споразумения и договорености не са влезли в сила до датата на присъединяване, прилагат се разпоредбите на първа алинея.

9.   Споразуменията за риболов, сключени преди присъединяването от България и Румъния с трети страни, се управляват от Общността.

Правата и задълженията, произтичащи от тези споразумения за България и Румъния, не се засягат през периода, в който временно се запазва прилагането на разпоредбите на тези споразумения.

Възможно най-скоро и при всички случаи преди изтичането на срока на споразуменията, посочени в първа алинея, във всеки един случай, Съветът, с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията, приема подходящи решения за продължаването на риболовните дейности, произтичащи от тези споразумения, включително и възможността за удължаване на някои споразумения за срокове, които не надвишават една година.

10.   България и Румъния се оттеглят, считано от датата на присъединяването, от всяко споразумение за свободна търговия с трети страни, включително от Централноевропейското споразумение за свободна търговия.

В степента, в която споразуменията между България и Румъния или и двете държави от една страна, и една или повече трети страни, от друга, не са съвместими със задълженията, произтичащи от настоящия акт, България и Румъния предприемат всички необходими мерки, за да премахнат установените несъответствия. Ако България или Румъния срещнат затруднения при промяна на споразумение, сключено с една или повече трети страни преди присъединяването, те се оттеглят от споразумението в съответствие с неговите условия.

11.   България и Румъния се присъединяват съгласно условията, предвидени в настоящия акт към вътрешните споразумения, сключени от настоящите държави-членки с оглед изпълнението на споразуменията или конвенциите, посочени в параграфи 2, 5 и 6.

12.   България и Румъния предприемат подходящи мерки, когато е необходимо, за да съобразят своята позиция, по отношение на международните организации и по отношение на онези международни споразумения, към които Общността или други държави-членки също са страни, с правата и задълженията, произтичащи от присъединяването им към Съюза.

Те се оттеглят, в частност, на датата на присъединяване или възможно най-ранната дата след това от международните споразумения и организациите по риболов, по които Общността също е страна, освен ако тяхното членство се отнася до въпроси, различни от риболова.

Член 7

1.   Разпоредбите на настоящия акт, не могат, освен ако друго не е предвидено в него, да бъдат суспендирани, изменяни или отменяни по друг начин, освен посредством установените в Учредителните договори процедури, които предвиждат възможността за ревизиране на тези договори.

2.   Актовете, приети от институциите, с които са свързани преходните разпоредби на настоящия акт, запазват своя правен статус, по-специално, процедурите за изменение на тези актове продължават да се прилагат.

3.   Разпоредбите на настоящия акт, чиято цел или действие е да отменят или изменят актовете, приети от институциите по различен начин от този на преходните мерки, имат същия правен статус, както разпоредбите, които те отменят или изменят, и са предмет на същите правила, като тези разпоредби.

Член 8

Прилагането на Учредителните договори и актовете, приети от институциите, като преходна мярка, е предмет на дерогациите, предвидени в настоящия акт.

ЧАСТ ВТОРА

ПРОМЕНИ В ДОГОВОРИТЕ

ДЯЛ I

ИНСТИТУЦИОНАЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 9

1.   Вторият параграф на член 189 на Договора за ЕО и вторият параграф на член 107 на Договора за ЕОАЕ се заменят със следното:

“Броят на членовете на Европейския парламент не надвишава 736.”

2.   Като влиза в сила от началото на периода 2009 — 2014 г., в член 190, параграф 2 на Договора за Европейската общност и в член 108, параграф 2 на Договора за ЕОАЕ, първа алинея се заменя със следното:

“2.

Броят на представителите, избирани във всяка държава-членка, е следният:

Белгия

22

България

17

Чешката република

22

Дания

13

Германия

99

Естония

6

Гърция

22

Испания

50

Франция

72

Ирландия

12

Италия

72

Кипър

6

Латвия

8

Литва

12

Люксембург

6

Унгария

22

Малта

5

Нидерландия

25

Австрия

17

Полша

50

Португалия

22

Румъния

33

Словения

7

Словакия

13

Финландия

13

Швеция

18

Обединеното кралство

72.”

Член 10

1.   Член 205, параграф 2 на Договора за ЕО и член 118, параграф 2 на Договора за ЕОАЕ се заменят със следното:

“2.

Когато се изисква от Съвета да действа с квалифицирано мнозинство, гласовете на неговите членове имат следната тежест:

Белгия

12

България

10

Чешката република

12

Дания

7

Германия

29

Естония

4

Гърция

12

Испания

27

Франция

29

Ирландия

7

Италия

29

Кипър

4

Латвия

4

Литва

7

Люксембург

4

Унгария

12

Малта

3

Нидерландия

13

Австрия

10

Полша

27

Португалия

12

Румъния

14

Словения

4

Словакия

7

Финландия

7

Швеция

10

Обединеното кралство

29

За да се приемат актовете на Съвета, се изискват най-малко с 255 гласа “за”, подадени от мнозинството от членовете му, когато настоящият договор изисква тези актове да се приемат по предложение на Комисията.

В други случаи, за приемането на актовете на Съвета, се изискват най-малко 255 гласа “за”, подадени от най-малко от две трети от членовете.”

2.   В член 23, параграф 2 на Договора за ЕС, трета алинея се заменя със следното:

“Гласовете на членовете на Съвета се претеглят в съответствие с член 205, параграф 2 на Договора за създаване на Европейската общност. За тяхното приемане, решенията изискват най-малко 255 гласа “за”, подадени от най-малко две трети от членовете. Когато се приема решение от Съвета с квалифицирано мнозинство, член на Съвета може да поиска да се провери, дали държавите-членки, от които е образувано квалифицираното мнозинство представляват най-малко 62 % от общото население на Съюза. Ако се окаже, че това условие не е изпълнено, въпросното решение не се приема.”

3.   Член 34, параграф 3 на Договора за ЕС се заменя със следното:

“3.

Когато Съветът действа с квалифицирано мнозинство, гласовете на неговите членове се претеглят в съответствие с член 205, параграф 2 на Договора за създаването на Европейската общност, а за да бъдат взети, решенията на Съвета изискват най-малко 255 гласа “за”, подадени от най-малко две трети от членовете. Когато решението с е приема от Съвета с квалифицирано мнозинство, член на Съвета може да поиска да се провери, дали държавите-членки, от които е образувано квалифицираното мнозинство, представляват поне 62 % от общото население на Съюза. Ако се окаже, че това условие не е изпълнено, въпросното решение не се приема.”

Член 11

1.   Член 9, първи параграф на протокола, приложен към Договора за ЕС, Договора за ЕО и Договора за ЕОАЕ за статута на съда, се заменя със следното:

“Когато на всеки три години се извършва частично обновяване на състава на съда, последователно се заменят четиринадесет и тринадесет съдии.”.

2.   Член 48 на протокола, приложен към Договора за ЕС, Договора за ЕО и Договора за ЕОАЕ, за статута на съда, се заменя със следното:

“Член 48

Първоинстанционният съд се състои от двадесет и седем съдии.”

Член 12

Вторият параграф на член 258 на Договора за ЕО и вторият параграф на член 166 на Договора за ЕОАЕ за състава на Икономическия и социален комитет се заменят със следното:

“Броят на членовете на Комитета се определя, както следва:

Белгия

12

България

12

Чешката република

12

Дания

9

Германия

24

Естония

7

Гърция

12

Испания

21

Франция

24

Ирландия

9

Италия

24

Кипър

6

Латвия

7

Литва

9

Люксембург

6

Унгария

12

Малта

5

Нидерландия

12

Австрия

12

Полша

21

Португалия

12

Румъния

15

Словения

7

Словакия

9

Финландия

9

Швеция

12

Обединеното кралство

24”.

Член 13

Трети параграф на член 263 на Договора за ЕО за състава на Комитета на регионите се заменя със следното:

“Броят на членовете на Комитета се определя, както следва:

Белгия

12

България

12

Чешката република

12

Дания

9

Германия

24

Естония

7

Гърция

12

Испания

21

Франция

24

Ирландия

9

Италия

24

Кипър

6

Латвия

7

Литва

9

Люксембург

6

Унгария

12

Малта

5

Нидерландия

12

Австрия

12

Полша

21

Португалия

12

Румъния

15

Словения

7

Словакия

9

Финландия

9

Швеция

12

Обединеното кралство

24”.

Член 14

Протоколът относно устава на Европейската инвестиционна банка, приложен към Договора за ЕО, с настоящото се изменя, както следва:

1.

В член 3, между вписванията за Белгия и Чешката република се добавя следното:

“—

Република България,”

и, между вписванията за Португалия и Словения се добавя следното:

“—

Румъния,”

2.

В член 4, параграф 1, първа алинея:

а)

уводното изречение се заменя със следното:

“1.

Капиталът на Банката е EUR 164 795 737 000, записан от държавите-членки, както следва (3):

б)

между вписванията за Ирландия и Словакия се добавя следното:

“Румъния 846 000 000”; и

в)

между вписванията за Словения и Литва се добавя следното:

“България 296 000 000”

3.

В член 11, параграф 2, първата, втората и третата алинеи се заменят със следното:

“2.

Съветът на директорите се състои от двадесет и осем директори и осемнадесет алтернативни директори.

Директорите се назначават от Съвета на гуверньорите за пет години като всяка държава-членка предлага по един, а Комисията предлага също един директор.

Алтернативните директори се назначават от Съвета на гуверньорите за пет години както е показано по-долу:

двама алтернативни директори, предложени от Федерална република Германия,

двама алтернативни директори, предложени от Френската република,

двама алтернативни директори, предложени от Италианската република,

двама алтернативни директори, предложени от Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия,

един алтернативен директор, предложен по общо съгласие на Кралство Испания и Португалската република,

един алтернативен директор, предложен по общо съгласие на Кралство Белгия, Великото херцогство Люксембург и Кралство Нидерландия,

двама алтернативни директори, предложени по общо съгласие на Кралство Дания, Гръцката република, Ирландия и Румъния,

двама алтернативни директори, предложени по общо съгласие на Република Естония, Република Латвия, Република Литва, Република Австрия, Република Финландия и Кралство Швеция,

трима алтернативни директори, предложени по общо съгласие на Република България, Чешката република, Република Кипър, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република,

един алтернативен директор, предложен от Комисията.”

Член 15

Член 134, параграф 2, първа алинея на Договора за ЕОАЕ относно състава на Научния и технически комитет се заменя със следното:

“2.

Комитетът се състои от четиридесет и един членове, назначени от Съвета след консултации с Комисията.”

ДЯЛ II

ДРУГИ ПРОМЕНИ

Член 16

Последното изречение на член 57, параграф 1 на Договора за ЕО, се заменя със следното:

“По отношение на ограниченията, които съществуват по силата на националните законодателства на България, Естония и Унгария, съответната дата е 31 декември 1999 г.”

Член 17

Член 299, параграф 1 от Договора за ЕО се заменя със следното:

“1.

Настоящият договор се прилага за Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Ирландия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.”

Член 18

1.   Вторият параграф на член 314 на Договора за ЕО се заменя със следното:

“Съгласно Договорите за присъединяване английският, българският, гръцкият, датският, естонският, ирландският, испанският, латвийският, литовският, малтийският, немският, нидерландският, полският, португалският, румънският, словашкият, словенският, унгарският, финският, чешкият и шведският текст на настоящия договор също са автентични.”

2.   Вторият параграф на член 225 от Договора за Евратом се заменя със следното:

“Съгласно Договорите за присъединяване, английският, българският, гръцкият, датският, естонският, ирландският, испанският, латвийският, литовският, малтийският, полският, португалският, румънският, словашкият, словенският, унгарският, финският, чешкият и шведският текст на настоящия договор също са автентични.”

3.   Втория параграф на член 53 от Договора за ЕС се заменя със следното:

“Съгласно Договорите за присъединяване, българският, естонският, латвийския, литовският, малтийският, полският, румънският, словашкият, унгарският, финският, чешкият и шведският текст на настоящия договор също са автентични.”

ЧАСТ ТРЕТА

ПОСТОЯННИ РАЗПОРЕДБИ

ДЯЛ I

АДАПТАЦИИ НА АКТОВЕТЕ, ПРИЕТИ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ

Член 19

Актовете, изброени в приложение III към настоящия акт, се адаптират, както е точно определено в това приложение.

Член 20

Промените в актовете, изброени в приложение IV към настоящия акт, които са станали необходими поради присъединяването, се изготвят в съответствие с указанията, предвидени в това приложение.

ДЯЛ II

ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ

Член 21

Мерките, изброени в приложение V към настоящия акт, се прилагат съобразно условията, предвидени в това приложение.

Член 22

Съветът с единодушие, по предложение на Комисията и след консултации с Европейския парламент, може да приеме промените в разпоредбите на настоящия акт, свързани със Общата селскостопанска политика, които могат да се окажат необходими в резултат на изменение в правилата на Общността.

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА

ВРЕМЕННИ РАЗПОРЕДБИ

ДЯЛ I

ПРЕХОДНИ МЕРКИ

Член 23

Мерките, изброени в приложения VI и VII към настоящия акт, се прилагат по отношение на България и Румъния, съгласно условията предвидени в тези приложения.

ДЯЛ II

ИНСТИТУЦИОНАЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 24

1.   Чрез дерогация от максималния брой на членовете на Европейския парламент, определен във втори параграф на член 189 на Договора за ЕО и във втори параграф на член 107 от Договора за ЕОАЕ, броят на членовете на Европейския парламент се увеличава, за да се вземе предвид присъединяването на България и Румъния, със следния брой членове от тези държави за периода, от датата на присъединяването до началото на мандата от 2009 - 2014 г. на Европейския парламент:

България

18

Румъния

35.

2.   Преди 31 декември 2007 г., България и Румъния, всяка една от тях, провежда избори за Европейски парламент, чрез преки всеобщи избори на техните граждани за броя членове, определен в параграф 1, в съответствие с разпоредбите на Акта относно избора на членове на Европейския парламент чрез преки всеобщи избори (4).

3.   Чрез дерогация от член 190, параграф 1 от Договора за ЕО и член 108, параграф 1 от Договора за ЕОАЕ, ако изборите се провеждат след датата на присъединяване, членовете на Европейския парламент, представляващи народите на България и Румъния за периода, започващ от датата на присъединяване до всеки от изборите, посочени в параграф 2, се избират от самите парламенти на тези държави, в съответствие с процедурата, предвидена във всяка от тези държави.

ДЯЛ III

ФИНАНСОВИ РАЗПОРЕДБИ

Член 25

1.   От датата на присъединяването, България и Румъния плащат следните суми, съответстващи на техния дял от капитала, внесен за записания капитал, определен в член 4 на Устава на Европейската инвестиционна банка. (5).

България

EUR 14 800 000

Румъния

EUR 42 300 000

Тези суми се заплащат на осем равни вноски с падеж на 31 май 2007 г., 31 май 2008 г., 31 май 2009 г., 30 ноември 2009 г., 31 май 2010 г., 30 ноември 2010 г., 31 май 2011 г. и 30 ноември 2011 г.

2.   България и Румъния внасят на осем равни части, чийто падежи настъпват на датите, посочени в параграф 1, в резервите и провизиите, които се равняват на резервите, както и към сумата, която все още предстои да бъде заделена за резервите и провизиите, обхващащи балансовата печалба/загуба, установена в края на месеца, предхождащ присъединяването, така както е вписана в счетоводния баланс на Банката, в суми, съответстващи на следните проценти от резервите и провизиите (5):

България

0,181 %

Румъния

0,517 %

3.   Капиталът и вноските, посочени в параграфи 1 и 2 се внасят от България и Румъния в брой в евро, освен чрез дерогация, приета с единодушие от Съвета на гуверньорите.

Член 26

1.   България и Румъния плащат следните суми за Изследователския фонд за въглища и стомана, посочени Решение 2002/234/ЕОВС на Представителите на Правителствата на държавите-членки, когато заседават в рамките на Съвета, от 27 февруари 2002 г. относно финансовите последици от изтичането на Договора за ЕОВС и относно Изследователския фонд за въглища и стомана (6):

(EUR милиона, текущи цени)

България

11,95

Румъния

29,88.

2.   Плащанията към Изследователския фонд за въглища и стомана се извършват на четири вноски, които започват от 2009 г., и се плащат както следва, при всеки отделен случай, на първия работен ден от първия месец на всяка година:

2009 г.:

15 %

2010 г.:

20 %

2011 г.:

30 %

2012 г.:

35 %.

Член 27

1.   Тръжните процедури, договарянето на изпълнението и плащанията по предприсъединителната помощ по програма ФАР (7), програма ФАР Трансгранично сътрудничество (8) и за Преходния финансов инструмент, съгласно член 31 се управляват от изпълнителни агенции в България и Румъния, считано от датата на присъединяване.

Предварителният контрол от страна на Комисията върху тръжните процедури и сключването на договори се отменя с решение на Комисията за тази цел, след като Комисията е провела процедура по акредитация, и след положително оценена Разширена децентрализирана система за изпълнение (EDIS) в съответствие с критериите и условията, уредени в приложението на Регламент (ЕО) № 1266/1999 на Съвета от 21 юни 1999 г. за координиране на помощта за страните кандидатки в рамките на предприсъединителната стратегия и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3906/89 (9) и в член 164 на Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (10).

Ако това решение на Комисията за отмяна на предварителния контрол не е взето преди датата на присъединяване, всички договори, подписани между датата на присъединяване и датата, на която е взето решението на Комисията, няма да могат да бъдат одобрявани за предприсъединителна помощ.

Въпреки това, по изключение, ако решението на Комисията за отмяна на предварителния контрол се забави след датата на присъединяване по причини, независещи от властите на България или Румъния, Комисията може да приеме, в надлежно обосновани случаи, че договори, които са подписани между датата на присъединяване и датата на решението на Комисията, могат да бъдат одобрявани за получаване на предприсъединителна помощ, и че предприсъединителната помощ продължава да се използва за ограничен период при предварителен контрол от Комисията върху тръжните процедури и сключването на договори.

2.   Финансовите задължения, поети преди присъединяването, по предприсъединителните финансови инструменти, посочени в параграф 1, както и тези по Преходния финансов инструмент, посочен в член 31, след присъединяването, включително приключването и регистрирането на последващи отделни правни задължения и плащания, направени след присъединяването, продължават да се регулират съгласно правилата и разпоредбите на предприсъединителните финансови инструменти и се отразяват в съответните бюджетни глави до приключването на съответните програми и проекти. Независимо от това, процедурите за обществени поръчки, които са открити след присъединяването, се провеждат съгласно съответните директиви на Общността

3.   Последното програмиране за предприсъединителната помощ, посочена в параграф 1, се осъществява през последната календарна година преди присъединяването. Дейностите по тези програми трябва да бъдат договорени в рамките на следващите две години. Не се предоставят никакви удължавания за периода на договаряне. По изключение и при надлежно обосновани случаи, могат да бъдат предоставяни ограничени удължавания на срока за изпълнение на договорите.

Независимо от това, през първите две години след присъединяването, могат да бъдат предоставяни средства по предприсъединителните фондове за покриване на административните разходи, така както са определени в параграф 4. За одит и разходи по оценяването, могат да бъдат предоставяни средства по предприсъединителни фондове, до пет години след присъединяването.

4.   За да се осигури необходимото приключване на използването на предприсъединителните финансови инструменти, посочени в параграф 1, и на програма ИСПА (11), Комисията може да предприеме всички подходящи мерки, за да осигури поддържането на необходимия законоустановен персонал в България и Румъния най-много за деветнадесет месеца след присъединяването. През този период, длъжностните лица, временно наетите лица или договорно наетите лица, назначени на длъжности в България и Румъния преди присъединяването, и от които се изисква да останат на служба в тези държави след датата на присъединяване, се ползват, по изключение, от същите финансови и материални условия като тези, които се прилагат от Комисията преди присъединяването, в съответствие с Правилника за длъжностните лица и условията за работа на другите служители на Европейските общности, установен с Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета (12). Административните разходи, включително за заплатите на останалите служители, които са необходими, се покриват от раздел “Приключване на предприсъединителната помощ за новите държави членки” или неговата равностойност в съответната област на политика от общия бюджет на Европейските общности по разширяването.

Член 28

1.   Мерките, които към датата на присъединяването са предмет на решения за подпомагане, съгласно Регламент (ЕО) № 1267/1999 за създаване на Инструмент за структурните политики за предприсъединяване и, прилагането на който не е приключило към тази дата, се считат за одобрени от Комисията, съгласно Регламент (ЕО) № 1164/94 на Съвета от 16 май 1994 г. за създаване на Кохезионен фонд (13). Сумите, които все още трябва да бъдат предоставени за целите на изпълнението на тези мерки, се определят по Регламента относно Кохезионния фонд, в сила на датата на присъединяването, и се отнасят към главата, която съответства на този регламент в общия бюджет на Европейските общности. Ако не е установено друго в параграфи от 2 до 5, разпоредбите, които регулират изпълнението на одобрените мерки съгласно споменатия регламент, се прилагат за тези мерки.

2.   Всяка процедура за обществени поръчки, свързана с мярка, посочена в параграф 1, която на датата на присъединяване вече е била предмет на покана за участие в търг, публикувана в Официален вестник на Европейския съюз, се прилага в съответствие с правилата, посочени в тази покана за участие в търг. Въпреки това, разпоредбите на член 165 на Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности, не се прилагат. Всяка процедура за обществени поръчки, свързана с мярка, посочена параграф 1, която все още не е била предмет на покана за участие в търг, публикувана в Официален вестник на Европейския съюз, се провежда в съответствие с разпоредбите на договорите с инструментите, приети съгласно тях и в съответствие с политиките на Общността, включително онези, които се отнасят до защитата на околната среда, транспорта, трансевропейските мрежи, конкуренцията и възлагането на договори за обществени поръчки.

3.   Плащанията, извършени от Комисията по силата на мярката, посочена в параграф 1 се отнасят към най-ранния неизплатен ангажимент, съгласно Регламент (ЕО) № 1267/1999, в първия случай и, впоследствие съгласно регламента относно Кохезионния фонд, който тогава е в сила.

4.   Правилата относно възможността за финансиране на разходите, съгласно Регламент (ЕО) № 1267/1999, остават приложими за мерките, посочени в параграф 1, освен в надлежно обосновани случаи, при които Комисията взема решение по искане на заинтересованата държава-членка.

5.   Комисията може да реши, в изключителни и надлежно обосновани случаи, да разреши специфични освобождавания от правилата, приложими съгласно Регламента, свързан с Кохезионния фонд, който е в сила на датата на присъединяване за мерките, посочени в параграф 1.

Член 29

Когато периодът за многогодишните ангажименти по програма САПАРД (14) във връзка със залесяването на земеделска земя, с подпомагането за създаване на организации на производителите или за агроекологични схеми, продължава и след крайната възможна дата за плащанията по програма САПАРД, неизплатените ангажименти се покриват в рамките на програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Ако, в това отношение, са необходими специфични преходни мерки, те се приемат в съответствие с процедурата установена в член 50, параграф 2 на Регламент (ЕО) № 1260/1999 на Съвета от 21 юни 1999 г., относно установяване на общи разпоредби за Структурните фондове (15).

Член 30

1.   България, след като е спряла — в съответствие със своите ангажименти — преди 2003 г. окончателно, за последващо извеждане от експлоатация блок 1 и блок 2 на АЕЦ “Козлодуй”, се обвързва с окончателното спиране на блок 3 и блок 4 от тази електроцентрала през 2006 г. и последващо извеждане от експлоатация на тези блокове.

2.   През периода 2007-2009 г., Общността предоставя на България финансова помощ за подкрепа на нейните усилия по извеждане от експлоатация и предприемане на мерки по преодоляване на последствията от спирането и извеждането от експлоатация на блокове от 1 до 4 от АЕЦ “Козлодуй”.

Помощта, между другото, обхваща мерки за подпомагане на извеждането от експлоатация на блокове от 1 до 4 на АЕЦ “Козлодуй”"; мерки за привеждане в съответствие с достиженията на правото на ЕС в областта на околната среда; мерки за модернизиране в областта на конвенционалното производство, преноса и разпределението на енергия в България; мерки за подобряване на енергийната ефективност, повишаване използването на възобновяеми енергийни източници и за повишаване сигурността на енергийните доставки.

За периода 2007-2009 г., помощта възлиза на EUR 210 милиона (по цени за 2004 г.) във вид на бюджетни ангажименти, отпускани на равни годишни траншове от EUR 70 милиона (по цени за 2004 г.).

Помощта, или части от нея, може да бъде предоставена във вид на вноска на Общността към Международния фонда за подпомагане на извеждането от експлоатация на блоковете от АЕЦ “Козлодуй”, управляван от Европейската банка за възстановяване и развитие.

3.   Комисията може да приеме правила за реализиране на помощта, посочена в параграф 2. Правилата се приемат в съответствие с Решение 1999/468/EО на Съвета, oт 28 юни 1999 г., за уреждане на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощията, предоставени на Комисията (16). За тази цел Комисията се подпомага от комитет. Прилагат се членове 4 и 7 на Решение 1999/468/EО. Периодът, съгласно член 4, параграф 3 на Решение 1999/468/EО е шест седмици. Комитетът приема свои процедурни правила.

Член 31

1.   За първата година от присъединяването ЕС предоставя временна финансова помощ, наричана по-долу “Преходен финансов инструмент” за България и Румъния, за да се развие и укрепи техния административен и съдебен капацитет за прилагането и привеждането в действие на законодателството на Общността и за засилване на обмена на най-добри практики между равни. Тази помощ финансира проекти за институционално изграждане и свързани с тях ограничени инвестиции от малък мащаб.

2.   Помощта е насочена към продължаващата нужда от засилване на институционалния капацитет в определени области чрез действия, които не могат да бъдат финансирани от структурните фондове или от фондовете за развитие на селските райони.

3.   За туининг проектите между публичните администрации за целите на институционалното изграждане, процедурата за покана за търг чрез мрежа от центровете за връзка в държавите-членки продължава да се прилага, както е установено в рамковите споразумения с държавите-членки за целите на предприсъединителната помощ.

Бюджетните ангажименти за Преходния финансов инструмент, по цени за 2004 г., за България и Румъния възлизат на EUR 82 милиона през първата година след присъединяването, за да могат да бъдат използвани за национални и хоризонтални приоритети. Тези ангажименти се одобряват от бюджетния орган в рамките на финансовата перспектива.

4.   Вземането на решения и усвояването на помощта по Преходния финансов инструмент се осъществява в съответствие с Регламент (ЕИО) № 3906/89 на Съвета относно икономическата помощ за определени страни от Централна и Източна Европа.

Член 32

1.   Създава се Инструмент за улесняване на бюджетните парични потоци и за подпомагане изпълнението на Шенгенското споразумение като временен инструмент, който да помогне на България и Румъния, между датата на присъединяване и края на 2009 г., да финансират дейностите на новите външни граници на Съюза за прилагане на достиженията на правото от Шенген, и контрола на външните граници и да помогне за подобряването на паричния поток в националните бюджети.

2.   За периода 2007-2009 г., следните суми (по цени за 2004 г.) се предоставят на България и Румъния под формата на сумарни плащания по временния Инструмент за улесняване на бюджетните парични потоци и за подпомагане изпълнението на Шенгенското споразумение:

(EUR милиона, по цени —2004г.)

 

2007 г.

2008 г.

2009 г.

България

121,8

59,1

58,6

Румъния

297,2

131,8

130,8

3.   Най-малко 50 % от разпределената сума за всяка страна по временния Инструмент за улесняване на бюджетните парични потоци и за подпомагане изпълнението на Шенгенското споразумение се използват, за да се помогне на България и Румъния по тяхното задължение да финансират дейности на новите външни граници на Съюза за прилагането на достиженията на правото на ЕС от Шенген и контрол на външните граници.

4.   Една дванадесета от всяка годишна вноска се плаща на България и Румъния на първия работен ден от всеки месец на съответната година. Сумарните плащания се използват в рамките на три години след първото плащане. България и Румъния представят, не по-късно от шест месеца след изтичането на този тригодишен период, подробен доклад за окончателното изпълнение на сумарните плащания по частта за Шенген от временния Инструмент за улесняване на бюджетните парични потоци и за подпомагане изпълнението на Шенгенското споразумение, с обоснован отчет за разходите. Всички неизползвани или неоправдано изразходвани средства се възстановяват на Комисията.

5.   Комисията може да приеме всякакви технически разпоредби, които са необходими за функционирането на временния Инструмент за улесняване на бюджетните парични потоци и за подпомагане изпълнението на Шенгенското споразумение.

Член 33

1.   Без да се засягат бъдещи решения по политиката, общо определените бюджетни ангажименти за структурни дейности, които се предоставят на България и Румъния през тригодишния период 2007-2009 г., са, както следва:

(милиона EUR, по цени за 2004 г.)

 

2007

2008

2009

България

539

759

1 002

Румъния

1 399

1 972

2 603

2.   През трите години 2007-2009 г., обхватът и характерът на интервенциите в рамките на тези фиксирани пакети за страните, се определят на основата на разпоредбите, които се прилагат за разходите по структурните дейности.

Член 34

1.   В допълнение към регламентите, които се отнасят до развитието на селските райони, които са в сила към датата на присъединяване, разпоредбите, предвидени в раздели I до III от приложение VIII, се прилагат за България и Румъния за периода 2007-2009 г., а специфичните финансови разпоредби, предвидени в раздел IV от приложение VIII се прилагат за България и Румъния по време на програмния период 2007-2013 г.

2.   Без да се засягат бъдещите решения по политиката, бюджетните ангажименти от Секция “Гарантиране” на ФЕОГА за развитието на селските райони за България и Румъния за тригодишния период 2007 до 2009 г. възлизат на EUR 3 041 милиона (по цени за 2004 г.).

3.   Правилата за прилагане, когато това е необходимо, за изпълнение на разпоредбите на приложение VIII, се приемат в съответствие с процедурата, установена в член 50, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1260/1999.

4.   Съветът с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията и след консултации с Европейския парламент, приема промени в разпоредбите на приложение VIII, когато е необходимо, за да се осигури съответствие с регламентите относно развитието на селските райони.

Член 35

Сумите, посочени в членове 30, 31, 32, 33 и 34 се коригират от Комисията всяка година в съответствие с движението на цените, като част от годишните технически корекции на финансовата перспектива.

ДЯЛ IV

ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ

Член 36

1.   Ако до края на период от не повече от три години след присъединяването възникнат трайни и сериозни затруднения, в който и да е сектор на икономиката, или затруднения, които могат да причинят сериозно влошаване на икономическата ситуация в дадена област, България или Румъния могат да поискат разрешение да предприемат защитни мерки, за да възстановят положението и да приспособят засегнатия сектор към икономиката на вътрешния пазар.

При същите обстоятелства, всяка настояща държава-членка може да поиска разрешение да предприеме защитни мерки по отношение на България, Румъния или и на двете държави.

2.   При искане от страна на заинтересованата държава, Комисията, посредством извънредна процедура, определя защитните мерки, които счита за необходими, като уточнява условията и реда, при които те трябва да влязат в сила.

В случай на сериозни икономически затруднения и при изрично искане от заинтересованата държава-членка, Комисията действа в рамките на пет работни дни от получаване на искането, придружено от съответната информация за него. Така приетите мерки се прилагат незабавно, като се отчитат интересите на всички засегнати страни, и не предвиждат осъществяването на граничен контрол.

3.   Мерките, които са разрешени по силата на параграф 2, могат да включват дерогации от правилата на Договора за ЕО и настоящия акт до такава степен и за такива периоди, които са строго необходими за постигането на целите по смисъла на параграф 1. Отдава се приоритет на тези мерки, които най-слабо засягат функционирането на вътрешния пазар.

Член 37

Ако България или Румъния не успеят да изпълнят ангажиментите, които са поели в контекста на преговорите за присъединяване, като с това причиняват сериозно нарушение на функционирането на вътрешния пазар, включително нарушат свои ангажименти по отношение на всички секторни политики, които засягат икономическите дейности с транс-граничен ефект, или представляват неизбежен риск за такова нарушение, Комисията може, до края на период от три години след присъединяването, след мотивирано искане от държава-членка или по своя собствена инициатива, да предприеме подходящи мерки.

Мерките са пропорционални, като се отдава приоритет на мерки, които най-слабо затрудняват функционирането на вътрешния пазар, а когато е подходящо, на прилагането на съществуващите секторни защитни механизми. Такива защитни мерки не следва да се налагат като средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите-членки. Защитната клауза може да бъде приведена в действие дори преди присъединяването въз основа на заключенията от мониторинга, а приетите мерки влизат в сила от първия ден на присъединяването, освен ако те не предвиждат по-късна дата. Мерките остават в сила не по-дълго, отколкото е строго необходимо и, във всеки случай, се отменят, когато съответните задължения се изпълнят. Въпреки това, те могат, да се прилагат и след периода, определен в първи параграф, доколкото съответните ангажименти не са изпълнени. В отговор на напредъка, който съответната нова държава-членка е постигнала при изпълнение на своите ангажименти, Комисията може да промени съответно мерките, доколкото е необходимо. Комисията информира своевременно Съвета, преди да отмени защитните мерки и надлежно отчита всички съображения на Съвета в това отношение.

Член 38

Ако има сериозни недостатъци или какъвто и да било неизбежен риск от настъпването на такива в България или Румъния при транспонирането, състоянието на изпълнение или прилагането на рамковите решения или други съответни ангажименти, инструменти за сътрудничество и решения, отнасящи се до взаимното признаване в областта на наказателното право по смисъла на дял VI от Договора за ЕО и директивите и регламентите, отнасящи се за взаимното признаване на решения по граждански дела, съгласно дял IV на Договора за ЕО, Комисията може, до края на период от най-много три години след присъединяването, след мотивирано искане от държава-членка или по собствена инициатива и след консултации с държавите-членки, да предприеме подходящи мерки и да определи реда и условията, съгласно които тези мерки се привеждат в действие.

Тези мерки могат да се изразят във временно спиране на прилагането на съответните разпоредби и решения в отношенията между България или Румъния и всяка друга държава-членка или държави-членки, без да се засяга продължаването на тясното съдебно сътрудничество. Защитната клауза може да бъде приложена дори и преди присъединяването въз основа на заключенията от мониторинга, а приетите мерки влизат в сила от първия ден на присъединяването, освен ако те не предвиждат по-късна дата. Мерките остават в сила не по-дълго, отколкото е строго необходимо и, във всеки случай, се отменят, когато недостатъци се отстранят. Въпреки това, те могат да се прилагат и след периода, определен в първи параграф, доколкото съответните недостатъци съществуват. В отговор на напредъка, който съответната нова държава-членка е постигнала при коригирането на констатираните недостатъци, Комисията може, след консултации с държавите-членки, да промени съответно мерките, доколкото е необходимо. Комисията информира своевременно Съвета преди да отмени защитните мерки и надлежно взема пред вид всички съображения на Съвета в това отношение.

Член 39

1.   Ако, въз основа на непрекъснатия мониторинг на Комисията върху ангажиментите, поети от България и Румъния в контекста на преговорите по присъединяване и по-специално въз основа на мониторинговите докладите на Комисията, съществува ясно доказателство, че състоянието на подготовката за приемане и прилагане на достиженията на правото на EС, в България и Румъния e такова, че съществува сериозен риск от това, една от тези държави да е очевидно неподготвена да отговори на условията за членство до датата на присъединяване на 1 януари 2007 г. в редица важни области, Съветът може да реши с единодушие, по препоръка на Комисията, датата на присъединяване на тази държава да бъде отложена с една година до 1 януари 2008 г.

2.   Независимо от параграф 1, Съветът може, с квалифицирано мнозинство по препоръка на Комисията, да вземе решението, посочено в параграф 1, по отношение на Румъния, ако са наблюдавани сериозни недостатъци при изпълнение от Румъния на един или повече поети ангажименти или изисквания, изброени в приложение IX, точка I.

3.   Независимо от параграф 1 и без да се засяга член 37, Съветът може, с квалифицирано мнозинство по препоръка на Комисията и след подробна оценка, направена през есента на 2005 г. относно напредъка, постигнат от Румъния в областта на политиката на конкуренция, да вземе решението, посочено в параграф 1 по отношение на Румъния, ако са наблюдавани сериозни недостатъци при изпълнение от Румъния на едно или повече задължения, поети по Европейското споразумение за асоцииране (17) или на един или повече поети ангажименти и изисквания, изброени в приложение IХ, точка II.

4.   В случай на решение, взето съгласно параграф 1, параграф 2 или параграф 3, Съветът, с квалифицирано мнозинство, незабавно взема решение относно такива промени в настоящия акт, включително неговите приложения и допълнения, които са се оказали наложителни поради отлагателното решение

Член 40

С цел да не се препятства правилното функциониране на вътрешния пазар, прилагането на българските и румънските национални правила по време на преходните периоди, посочени в приложения VI и VII не води до граничен контрол между държавите-членки.

Член 41

Ако са необходими преходни мерки за улесняване на прехода от съществуващия в България и Румъния режим към такъв, произтичащ от прилагането на Общата селскостопанска политика, при условията, определени в настоящия акт, такива мерки се приемат от Комисията съгласно процедурата, посочена в член 25, параграф 2 на Регламент № 1784/2003 на Съвета относно общата организация на пазара на зърнени култури (18) или, по целесъобразност, в съответните членове на други регламенти относно общата организация на селскостопанските пазари или съответната процедура, определена според приложимото законодателство. Преходните мерки, посочени в настоящия член, могат да бъдат приети за период от три години след датата на присъединяване и тяхното прилагане се ограничава до този период. Съветът, с единодушие, по предложение на Комисията и след консултации с Европейския парламент, може да удължи този срок.

Преходните мерки, свързани с прилагането на инструментите, засягащи Общата селскостопанска политика, които не са уточнени в настоящия Акт и, които се оказват необходими вследствие на присъединяването, се установяват преди датата на присъединяването от Съвета с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията или, когато те засягат първоначално приети от Комисията инструменти; те се приемат от Комисията съгласно процедурата за приемане на посочените инструменти.

Член 42

Ако са необходими преходни мерки, за да се улесни преходът от съществуващия в България и Румъния режим към такъв, произтичащ от прилагането на ветеринарните, фитосанитарните и гарантиращите безопасността на храните правила на Общността, такива мерки се приемат от Комисията съгласно съответните процедури, както те са определени в приложимото законодателство. Тези мерки се приемат за период от три години след датата на присъединяване и тяхното прилагане се ограничава до този период.

ЧАСТ ПЕТА

РАЗПОРЕДБИ, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАСТОЯЩИЯ АКТ

ДЯЛ I

СЪЗДАВАНЕ НА ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ

Член 43

Европейският парламент приема налагащите се от присъединяването изменения в своя процедурен правилник.

Член 44

Съветът приема налагащите се от присъединяването изменения в своя процедурен правилник.

Член 45

Гражданин от всяка нова държава-членка се назначава в Комисията от датата на присъединяване. Новите членове на Комисията се назначават от Съвета, който действа с квалифицирано мнозинство и по общо съгласие с председателя на Комисията, след консултации с Европейския парламент.

Мандатът на така назначените членове изтича по същото време, когато изтича мандатът на членовете към момента на присъединяване.

Член 46

1.   Назначават се двама съдии в Съда на Европейските общности, както и двама съдии в Първоинстанционния съд на Европейските общности.

2.   Мандатът на един от съдиите в Съда на Европейските общности, назначени в съответствие с параграф 1, изтича на 6 октомври 2009 г. Този съдия се избира чрез жребий. Мандатът на другия съдия изтича на 6 октомври 2012 г.

Мандатът на един от съдиите в Първоинстанционния съд, назначени в съответствие с параграф 1, изтича на 31 август 2007 г. Този съдия се избира чрез жребий. Мандатът на другия съдия изтича на 31 август 2010 г.

3.   Съдът на Европейските общности приема налагащите се от присъединяването изменения в своя процедурен правилник.

Първоинстанционният съд, в съгласие със Съда на Европейските общности приема, налагащите се от присъединяването изменения в своя процедурен правилник.

Измененият процедурен правилник изисква одобрението на Съвета с квалифицирано мнозинство.

4.   За целите на решаването на висящите пред съдилищата, към датата на присъединяване, дела, по отношение на които устните производства са започнали преди тази дата, пълният състав на съдилищата и съставът на техните отделения остават същите, както преди присъединяването и прилагат процедурните си правилници, които са в сила към деня, преди датата на присъединяването.

Член 47

Съставът на Сметнатата палата се увеличава чрез назначаването на двама допълнителни членове с мандат от шест години.

Член 48

Съставът на Икономическия и социален комитет се увеличава с назначаването на 27 членове, представляващи различните икономически и социални компоненти на организираното гражданско общество в България и Румъния. Мандатът на така назначените членове изтича по същото време, когато изтича мандатът на членовете към момента на присъединяването.

Член 49

Съставът на Комитета на регионите се увеличава с назначаването на 27 члена, представляващи регионалните и местните органи в България и Румъния, които заемат изборна длъжност в местната или регионалната власт, или са политически отговорни пред изборно събрание. Мандатът на така назначените членове изтича по същото време, когато изтича мандатът на членовете към момента на присъединяването.

Член 50

Измененията в правилниците на комитетите, създадени с Учредителните договори и в техните процедурни правилници, които са станали необходими с оглед присъединяването, се извършват във възможно най-кратък срок след присъединяването.

Член 51

1.   Нови членове на комитетите, групите и другите органи, създадени с Договорите или с акт на институциите се назначават при условията и в съответствие с процедурите, предвидени за назначаване на членове на тези комитети, групи или органи. Мандатът на новоназначените членове изтича по същото време, когато изтича мандатът на членовете към момента на присъединяването.

2.   Членският състав на комитети или групи, създадени с договорите или с акт на институциите с брой на членовете, определен независимо от броя на държавите-членки се подновява напълно при присъединяването, освен ако мандатът на настоящите членове изтича в годината след присъединяването.

ДЯЛ II

ПРИЛОЖЕНИЕ НА АКТОВЕТЕ НА ИНСТИТУЦИИТЕ

Член 52

При присъединяването, България и Румъния се считат за адресати на директивите и решенията по смисъла на член 249 от Договора за ЕО и член 161 от Договора за ЕОАЕ, при условие, че тези директиви и решения са били адресирани към всички настоящи държави-членки. С изключение на директивите и решенията, които влизат в сила съгласно член 254, параграфи 1 и 2 от Договора за ЕО, за България и Румъния се приема, че са получили уведомленията за тези директиви и решения към момента на присъединяване.

Член 53

1.   България и Румъния привеждат в действие необходимите за тях мерки, за да се съобразят, от датата на присъединяване, с разпоредбите на директивите и решенията по смисъла на член 249 от Договора за ЕО и член 161 от Договора за ЕОАЕ, освен ако не е предвиден друг срок в настоящия акт. Те съобщават тези мерки на Комисията най-късно до датата на присъединяване или, където е подходящо в срока, предвиден в настоящия акт.

2.   До степента, до която измененията на директивите по смисъла на член 249 от Договора за ЕО и член 161 от Договора за ЕОАЕ, направени с настоящия акт, изискват промени в законовите, подзаконовите и административните разпоредби на настоящите държави-членки, настоящите държави-членки привеждат в действие необходимите мерки, за да се съобразят, от датата на присъединяване, изменените директиви, освен ако е предвиден друг срок в настоящия акт. Те уведомяват за тези мерки Комисията до датата на присъединяване или по-късно в срока, предвиден в настоящия акт.

Член 54

Разпоредбите, предвидени от законов, подзаконов или административен акт, предназначени да гарантират защитата на здравето на работниците и на населението на територията на България и Румъния срещу опасностите, възникващи от йонизиращи лъчения, се съобщават от тези държави на Комисията в съответствие с член 33 от Договора за ЕОАЕ в рамките на три месеца от присъединяването.

Член 55

При надлежно мотивирано искане до Комисията от България или Румъния, не по-късно от датата на присъединяване, Съветът, по предложение на Комисията, или Комисията, ако първоначалният акт е приет от нея, може да вземе мерки, които се състоят във временна дерогация от прилагането на актовете на институциите, приети между 1 октомври 2004 г. и датата на присъединяване. Мерките се приемат в съответствие с правилата за гласуване относно приемането на акта, чиято временна дерогация се иска. Когато тези дерогации са приети след присъединяването, те могат да се прилагат от датата на присъединяване.

Член 56

Когато актовете на институциите, приети преди присъединяването изискват адаптация, дължаща се на присъединяването и необходимите адаптации не са предвидени в настоящия акт или в неговите приложения, Съветът, с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията, или Комисията, ако първоначалният акт е приет от нея, приема необходимите актове. Когато тези адаптации са приети след присъединяването, те могат да се прилагат от датата на присъединяването.

Член 57

Освен ако не е предвидено друго, Съветът, с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията, приема необходимите мерки за изпълнението на разпоредбите от настоящия акт.

Член 58

Текстовете на актовете на институциите и на Европейската централна банка, приети преди присъединяването от Съвета, Комисията или Европейската централна банка и изготвени на български и на румънски език, от датата на присъединяването са автентични при същите условия като текстовете, изготвени на настоящите официални езици. Те се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз, ако текстовете на настоящите езици също са били публикувани по този начин.

ДЯЛ III

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 59

Приложения I до IX и допълненията към тях, представляват неразделна част от настоящия акт.

Член 60

Правителството на Италианската република изпраща на правителствата на България и Румъния заверено копие от Договора за Европейския съюз, Договора за създаването на Европейската общност и от Договора за създаването на Европейската общност за атомна енергия, и договорите, с които те са изменени или допълнени, включително Договора за присъединяването на Кралство Дания, Ирландия и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, Договора за присъединяването на Република Гърция, Договора за присъединяването на Кралство Испания и Република Португалия, Договора за присъединяването на Република Австрия, Република Финландия и Кралство Швеция, и Договора за присъединяване на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република на английски, гръцки, датски, естонски, ирландски, испански, италиански, латвийски, литовски, малтийски, немски, нидерландски, полски, португалски, словашки, словенски, унгарски, фински, френски, чешки и шведски език.

Текстовете на тези договори, изготвени на български и на румънски език, се прилагат към настоящия акт. Тези текстове са автентични при същите условия както текстовете на договорите по смисъла на предходния параграф, изготвени на настоящите езици.

Член 61

Заверено копие на международните договори, депозирани в архивите на Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз, се изпращат на правителствата на Република България и Румъния от Генералния секретар.


(1)  ОВ L 317, 15.12.2000 г., стр. 3.

(2)  ОВ L 1, 3.1.1994 г., стр. 3.

(3)  Цитираните цифри за България и Румъния са индикативни и се основават на данни от 2003 г., публикувани от Евростат.”

(4)  OВ L 278, 8.10.1976 г., стр. 5. Акт, последно изменен с Решение 2002/772/EО на Съвета, Евратом (OВ L 283, 21.10.2002г., стр. 1).

(5)  Цитираните цифри са индикативни и се основават на данни от 2003 г., публикувани от Евростат.

(6)  OВ L 79, 22.3.2002 г., стр. 42.

(7)  Регламент (ЕИО) № 3906/89 на Съвета от 18.12.1989 г. относно икономическата помощ на определени страни на Централна и Източна Европа (ОВ L 375, 23.12.1989 г., стр. 11). Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 769/2004 на Съвета ОВ L 123, 27.4.2004 г., стр. 1).

(8)  Регламент (ЕО) № 2760/98 на Комисията от 18.12.1998 г. относно изпълнението на Програмата за трансгранично сътрудничество в рамките на Програма ФАР (ОВ L 345, 19.12.1998 г., стр. 49). Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1822/2003 (ОВ L 267, 17.10.2003 г., стр. 9).

(9)  ОВ L 161, 26.6.1999 г., стр. 68.

(10)  Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25.6.2002 г. (ОВ L 248, 16.9.2002 г., стр. 1).

(11)  Регламент (ЕО) № 1267/1999 на Съвета oт 21.6.1999 г. за създаването на Инструмент за структурни политики за предприсъединяването (ОВ L 161, 26.6.1999 г., стр. 73). Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 769/2004 (ОВ L 123, 27.4.2004 г., стр. 1).

(12)  ОВ L 56, 4.3.1968 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 723/2004 (ОВ L 124, 27.4.2004 г., стр. 1).

(13)  ОВ L 130, 25.5.1994 г. Регламент, послeдно изменен с Акта за присъединяване от 2003 г. (ОВ L 236, 23.9.2003 г., стр. 33).

(14)  Регламент (ЕО) № 1268/1999 на Съвета от 21.6.1999 г. относно помощта от Общността за предприсъединителните мерки за селско стопанство и развитие на селските райони в страните кандидатки на Централна и Източна Европа за предприсъединителния период (ОВ L 161, 26.6.1999 г., стр. 87). Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 2008/2004 (ОВ L 349, 25.11.2004 г., стр. 12).

(15)  ОВ L 161, 26.6.1999 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Акта за присъединяване от 2003 г. (ОВ L 236, 23.9.2003 г., стр. 33).

(16)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(17)  Европейско споразумение за асоцииране между Европейските икономически общности и техните държави-членки, от една страна, и Румъния, от друга страна (ОВ L 357, 31.12.1994, стр. 2).

(18)  ОВ L 270, 21.10.2003г., стр. 78.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Списък на конвенциите и протоколите, по които България и Румъния стават страни към датата на присъединяване (по член 3, параграф 3 от Акта за присъединяване)

1.

Конвенция от 19 юни 1980 г. за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 г. (ОВ L 266, 9.10.1980 г., стp. 1)

Конвенция от 10 април 1984 г. за присъединяването на Република Гърция към Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 г. (ОВ L 146, 31.5.1984 г., стр. 1)

Първи протокол от 19 декември 1988 г. за тълкуването от Съда на Европейските общности на Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 г. (ОВ L 48, 20.2.1989 г., стр. 1)

Втори протокол от 19 декември 1988 г., предоставящ на Съда на Европейските общности определени правомощия за тълкуване на Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 г. (ОВ L 48, 20.2.1989 г., стр. 17)

Конвенция от 18 май 1992 г. за присъединяването на Кралство Испания и Португалската република към Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 г. (ОВ L 333, 18.11.1992 г., стр. 1)

Конвенция от 29 ноември 1996 г. за присъединяването на Република Австрия, Република Финландия и Кралство Швеция към Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 г., и към Първия и към Втория протокол относно нейното тълкуване от Съда на Европейските общности (ОВ C 15, 15.1.1997 г., стр. 10)

2.

Конвенция от 23 юли 1990 г. за премахване на двойното данъчно облагане във връзка с корекцията на печалби на свързани предприятия (ОВ L 225, 20.8.1990 г., стр. 10)

Конвенция от 21 декември 1995 г. за присъединяването на Република Австрия, Република Финландия и Кралство Швеция към Конвенцията за премахване на двойното данъчно облагане във връзка с корекцията на печалби на свързани предприятия (ОВ C 26, 31.1.1996 г., стр. 1)

Протокол от 25 май 1999 г. за изменение на Конвенцията от 23 юли 1990 г. за премахване на двойното данъчно облагане във връзка с корекцията на печалби на свързани предприятия (ОВ C 202, 16.7.1999 г., стр. 1)

3.

Конвенция от 26 юли 1995 г., приета на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за защитата на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ C 316, 27.11.1995 г., стр. 49)

Протокол от 27 септември 1996 г., изготвен на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, към Конвенцията за защитата на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ C 313, 23.10.1996 г.,стр. 2)

Протокол от 29 ноември 1996 г., изготвен на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за тълкуването чрез преюдициални заключения от Съда на Европейските общности, на Конвенцията за защитата на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ C 151, 20.5.1997 г., стр. 2)

Втори протокол от 19 юни 1997 г., изготвен на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, към Конвенцията за защитата на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ C 221, 19.7.1997 г., стр. 12)

4.

Конвенция от 26 юли 1995 г., приета на основата на член К.3 от Договора за Европейския съюз, за създаването на Европейска полицейска служба (Конвенция за Европол) (ОВ C 316, 27.11.1995 г., стр. 2)

Протокол от 24 юли 1996 г., изготвен на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за тълкуването чрез преюдициални заключения от Съда на Европейските общности на Конвенцията за създаването на Европейска полицейска служба (ОВ C 299, 9.10.1996 г., стр. 2)

Протокол от 19 юни 1997 г., изготвен на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз и член 41, параграф 3 от Конвенцията за Европол, относно привилегиите и имунитетите на Европол, членовете на неговите органи, заместник-директорите и наетите в Европол лица (ОВ С 221, 19.7.1997 г., стр. 2)

Протокол от 30 ноември 2000 г., изготвен на основание член 43, параграф 1 от Конвенцията за създаването на Европейска полицейска служба (Конвенция за Европол), който изменя член 2 и приложението към тази конвенция (ОВ С 358, 13.12.2000 г., стр. 2)

Протокол от 28 ноември 2002 г., който изменя Конвенцията за създаването на Европейска полицейска служба (Конвенция за Европол) и Протокола за привилегиите и имунитетите на Европол, членовете на неговите органи, заместник-директорите и наетите в Европол лица (ОВ С 312, 16.12.2002 г., стр. 2)

Протокол от 27 ноември 2003 г., изготвен на основание член 43, параграф 1 от Конвенцията за създаването на Европейска полицейска служба (Конвенция за Европол), който изменя тази конвенция (ОВ С 2, 6.1.2004 г., стр. 3)

5.

Конвенция от 26 юли 1995 г., приета на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за използването на информационни технологии за митнически цели (ОВ С 316, 27.11.1995г., стр. 34)

Протокол от 29 ноември 1996 г., изготвен на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за тълкуването чрез преюдициални заключения от Съда на Европейските общности, на Конвенцията за използването на информационни технологии за митнически цели (ОВ C 151, 20.5.1997г., стр. 16)

Протокол от 12 март 1999 г., изготвен на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, относно обхвата изпирането на незаконно придобити средства в Конвенцията за използването на информационни технологии за митнически цели и включването в Конвенцията на регистрационен номер на транспортните средства (ОВ С 91, 31.3.1999 г., стр. 2)

Протокол от 8 май 2003 г., изготвен в съответствие с член 34 от Договора за Европейския съюз, който изменя, по отношение на създаването на идентификационна база данни за митнически досиета, Конвенцията за използването на информационни технологии за митнически цели (ОВ C 139, 13.6.2003 г., стр. 2)

6.

Конвенция от 26 май 1997 г., съставена на основата на член К.3, параграф 2, в) от Договора за Европейския съюз, за борбата с корупцията, в която участват длъжностни лица на Европейските общности или длъжностни лица на държавите членки на Европейския съюз (ОВ С 195, 25.6.1997 г., стр. 2)

7.

Конвенция от 18 декември 1997 г., съставена на основата на член К.3 от Договора за Европейския съюз, за взаимна помощ и сътрудничество между митническите администрации (ОВ C 24, 23.1.1998 г., стр. 2)

8.

Конвенция от 17 юни 1998 г., съставена на основата на член К.3 от Договора за Европейския съюз, за лишаване от правото на шофиране (ОВ C 216, 10.7.1998 г., стр. 2)

9.

Конвенция от 29 май 2000 г., съставена от Съвета в съответствие с член 34 от Договора за Европейския съюз, за взаимна помощ по наказателни дела между държавите-членки на Европейския съюз (ОВ C 197, 12.7.2000 г., стр. 3)

Протокол от 16 октомври 2001 г., съставен от Съвета в съответствие с член 34 от Договора за Европейския съюз към Конвенцията за взаимна помощ по наказателни дела между държавите-членки на Европейския съюз (ОВ C 326, 21.11.2001 г., стр. 2)


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Списък на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, както са интегрирани в рамките на Европейския съюз и в актовете, които се основават на тях или по друг начин са свързани с тях, които разпоредби са задължителни и се прилагат в новите държави-членки, считано от датата на присъединяване (по смисъла на член 4, параграф 1 на Акта за присъединяване)

1.

Споразумението между правителствата на държавите от Икономическия съюз на Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници от 14 юни 1985 г. (1)

2.

Следните разпоредби на Конвенцията, подписана в Шенген на 19 юни 1990 г. относно прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. г. относно постепенното премахване на контрола по техните общи граници, свързаните с нея Заключителен акт и Съвместни декларации (2), както са изменени от определени актове, посочени в параграф 8 по-долу:

Член 1, до степента, до която е свързан с разпоредбите на този параграф; членове 3 - 7, с изключение на член 5, параграф 1, г); член 13; членове 26 и 27; член 39; членове 44 - 59; членове 61 - 63; членове 65 - 69; членове 71 - 73; членове 75 и 76; член 82; член 91; членове 126 -130 до степента, до която се отнасят за разпоредбите на този параграф; и член 136; Съвместни декларации 1 и 3 на Заключителния акт.

3.

Следните разпоредби на Споразуменията за присъединяване към Конвенцията, подписана в Шенген на 19 юни 1990 г. относно прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. относно постепенното премахване на контрола по техните общи граници, техните заключителни актове и свързаните с тях декларации, така както са изменени с някои от актовете, изброени в параграф 8 по-долу:

а)

Споразумението, подписано на 27 ноември 1990 г., за присъединяването на Италианската република:

член 4,

Съвместна декларация 1 в част II на Заключителния акт;

б)

Споразумението, подписано на 25 юни 1991 г., за присъединяването на Кралство Испания:

член 4,

Съвместна декларация 1 в част II на Заключителния акт,

Декларация 2 в част III на Заключителния акт;

в)

Споразумението, подписано на 25 юни 1991 г., за присъединяването на Португалската република:

членове 4, 5 и 6,

Съвместна декларация 1 в част II на Заключителния акт;

г)

Споразумението, подписано на 6 ноември 1992 г., за присъединяването на Република Гърция:

членове 3, 4 и 5,

Съвместна декларация 1 в част II на Заключителния акт,

Декларация 2 в част III на Заключителния акт;

д)

Споразумението, подписано на 28 април 1995 г., за присъединяването на Република Австрия:

член 4,

Съвместна декларация 1 в част II на Заключителния акт;

е)

Споразумението, подписано на 19 декември 1996 г., за присъединяването на Кралство Дания

член 4, член 5, параграф 2 и член 6,

Съвместни декларации 1 и 3 в част II на Заключителния акт;

ж)

Споразумението, подписано на 19 декември 1996 г., за присъединяването на Република Финландия:

членове 4 и 5,

Съвместни декларации 1 и 3 в част II на Заключителния акт,

Декларация на правителството на Република Финландия относно островите Оланд в част III на Заключителния акт;

з)

Споразумението, подписано на 19 декември 1996 г., за Присъединяването на Кралство Швеция:

членове 4 и 5,

Съвместни декларации 1 и 3 в част II на Заключителния акт.

4.

Следните споразумения, сключени от Съвета по силата на член 6 на Протокола от Шенген:

Споразумението от 18 май 1999 г., сключено от Съвета на Европейския съюз с Република Исландия и Кралство Норвегия относно присъединяването на тези две държави към процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген, включително приложенията, неговият Заключителен акт, декларациите и размяната на писма, приложена към това Споразумение (3), одобрено с Решение 1999/439/ЕО на Съвета (4);

Споразумението от 30 юни 1999 г., сключено от Съвета на Европейския съюз с Република Исландия и Кралство Норвегия за създаването на права и задължения между Ирландия и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, от една страна и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, в областите на достиженията на правото от Шенген, които се прилагат за тези държави (5), което Споразумение е одобрено с Решение 2000/29/ЕО на Съвета (6)

Споразумението, подписано на 25 октомври 2004 г. от Съвета на Европейския съюз и Конфедерация Швейцария относно участието на Конфедерация Швейцария при изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (7).

5.

Разпоредбите на следните решения на Изпълнителния комитет, учреден с Конвенцията, подписана в Шенген на 19 юни 1990 г., за прилагането на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. относно постепенното премахване на контрола по техните общи граници, така както са изменени с определени актове, изброени в параграф 8 по-долу:

 

SCH/Com-ex (93) 10 Решение на Изпълнителния комитет от 14 декември 1993 г. относно декларациите на министрите и държавните секретари

 

SCH/Com-ex (93) 14 Решение на Изпълнителния комитет от 14 декември 1993 г., относно подобряване на практическото съдебно сътрудничество за борба с трафика на наркотици

 

SCH/Com-ex (94) 16 rev Решение на Изпълнителния комитет от 21 ноември 1994 г. относно въвеждане на единни печати за влизане и излизане на граничните контролно-пропускателни пунктове

 

SCH/Com-ex (94) 28 rev Решение на Изпълнителния комитет от 22 декември 1994 г., относно сертификата, предвиден в член 75 за пренасяне на лекарствени средства, които съдържат наркотични вещества, и на психотропни вещества

 

SCH/Com-ex (94) 29 rev 2 Решение на Изпълнителния комитет от 22 декември 1994 г., относно привеждането в действие на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от 19 юни 1990 г.

 

SCH/Com-ex (95) 21 Решение на Изпълнителния комитет от 20 декември 1995 г. относно бързия обмен между страните от Шенген на статистически и специфични данни относно възможни проблеми по външните граници

 

SCH/Com-ex (98) 1 rev 2 Решение на Изпълнителния комитет от 21 април 1998 г. относно дейностите на Оперативната група, доколкото те са свързани с разпоредбите на параграф 2 по-горе.

 

SCH/Com-ex (98) 26 def Решение на Изпълнителния комитет от 16 септември 1998 г. относно създаването на Постоянен комитет за оценка и прилагане на Шенген

 

SCH/Com-ex (98) 35 rev 2 Решение на Изпълнителния комитет от 16 септември 1998 г. относно изпращането на Общия наръчник на страните-кандидатки за членство в ЕС

 

SCH/Com-ex (98) 37 def 2 Решение на Изпълнителния комитет от 27 октомври 1998 г. относно приемането на мерки срещу нелегалната имиграция, доколкото то е свързано с разпоредбите в параграф 2 по-горе

 

SCH/Com-ex (98) 51 rev 3 Решение на Изпълнителния комитет от 16 декември 1998 г. относно трансграничното полицейско сътрудничество в областта на превенцията и разкриването на престъпления

 

SCH/Com-ex (98) 52 Решение на Изпълнителния комитет от 16 декември 1998 г. относно Ръководството по трансгранично полицейско сътрудничество, доколкото то е свързано с разпоредбите в параграф 2 по-горе

 

SCH/Com-ex (98) 57 Решение на Изпълнителния комитет от 16 декември 1998 г. относно въвеждането на хармонизирана бланка, доказателство за наличие на покана, поемане на задължението за осигуряване на средства за издръжка и настаняване

 

SCH/Com-ex (98) 59 rev Решение на Изпълнителния комитет от 16 декември 1998 г. относно координираното изпращане на съветници в областта на документите

 

SCH/Com-ex (99) 1 rev 2 Решение на Изпълнителния комитет от 28 април 1999 г. относно положението с наркотиците

 

SCH/Com-ex (99) 6 Решение на Изпълнителния комитет от 28 април 1999 г. относно достиженията на правото от Шенген, свързано с телекомуникациите

 

SCH/Com-ex (99) 7 rev 2 Решение на Изпълнителния комитет от 28 април 1999 г. относно офицерите за връзка

 

SCH/Com-ex (99) 8 rev 2 Решение на Изпълнителния комитет от 28 април 1999 г. относно общите принципи за заплащането на информаторите

 

SCH/Com-ex (99) 10 Решение на Изпълнителния комитет от 28 април 1999 г. относно незаконната търговия с огнестрелно оръжие

 

SCH/Com-ex (99) 13 Решение на Изпълнителния комитет от 28 април 1999 г. относно окончателните версии на Общия наръчник и Общите консулски инструкции:

приложения 1-3, 7, 8 и 15 от Общите консулски инструкции

Общия наръчник, доколкото то е свързано с разпоредбите в параграф 2 по-горе, включително приложения 1, 5, 5А, 6, 10, 13

 

SCH/Com-ex (99) 18 Решение на Изпълнителния комитет от 28 април 1999 г. относно подобряването на полицейското сътрудничество при предотвратяването и разкриването на наказуеми деяния.

6.

Следните декларации на Изпълнителния комитет, създаден с Конвенцията, подписана в Шенген на 19 юни 1990 г. относно прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. за постепенно премахване на контрола по техните общи граници, доколкото са свързани с разпоредбите на параграф 2 по-горе:

 

SCH/Com-ex (96) decl 6 rev 2 Декларация на Изпълнителния комитет от 26 юни 1996 г. относно екстрадицията

 

SCH/Com-ex (97) decl 13 rev 2 Декларация на Изпълнителния комитет от 9 февруари 1998 г. относно отвличането на малолетни и непълнолетни.

7.

Следните решения на Централната група, създадена с Конвенцията, подписана в Шенген на 19 юни 1990 г. относно прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. за постепенното премахване на контрола по техните общи граници, доколкото са свързани с разпоредбите на параграф 2 по-горе:

 

SCH/C (98) 117 Решение на Централната група от 27 октомври 1998 г. относно приемането на мерки за борба с нелегалната имиграция

 

SCH/C (99) 25 Решение на Централната група от 22 март 1999 г. относно общите принципи при заплащането на информаторите.

8.

Следните актове се основават на достиженията на правото от Шенген или по друг начин се свързват с него:

 

Регламент (ЕО) № 1683/95 на Съвета от 29 май 1995 г. относно въвеждането на унифициран формат за визи (ОВ L 164, 14.7.1995 г., стр. 1)

 

Решение 1999/307/ЕО на Съвета от 1 май 1999 г. относно въвеждането на подробни разпоредби за интегриране на Секретариата на Шенген към Главния секретариат на Съвета (ОВ L 119, 7.5.1999 г., стр. 49)

 

Решение 1999/435/ЕО на Съвета от 20 май 1999 г. относно дефинирането на достиженията на правото от Шенген за целите на определянето, съгласно съответните разпоредби на Договора за създаването на Европейската общност и на Договора за създаването на Европейския съюз, на правното основание на всяка от разпоредбите или решенията, които съставляват достиженията на правото от Шенген (ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 1)

 

Решение 1999/436/ЕО на Съвета от 20 май 1999 г., което определя, съгласно съответните разпоредби на Договора за създаването на Европейската общност и на Договора за създаването на Европейския съюз, правното основание за всяка от разпоредбите или решенията, които съставляват достиженията на правото от Шенген (ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 17)

 

Решение 1999/437/EО на Съвета от 17 май 1999 г. относно някои разпоредби за прилагането на споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз с Република Исландия и Кралство Норвегия, по отношение на присъединяването на тези две страни към процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген (ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 31)

 

Решение на Съвета 1999/848/ЕО на Съвета от 13 декември 1999 г. относно пълното прилагане на достиженията на правото от Шенген в Гърция (ОВ L 327, 21.12.1999 г., стр. 58)

 

Решение 2000/365/ЕО на Съвета от 29 май 2000 г. относно искането на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия да се присъединят към някои от разпоредбите на достиженията на правото от Шенген (ОВ L 131, 1.6.2000 г., стр. 43)

 

Решение 2000/586/ПВР на Съвета от 28 септември 2000 г. относно създаването на процедура за изменение на член 40, параграфи 4 и 5, член 41, параграф 7 и член 65, параграф 2 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. относно постепенното премахване на контрола по техните общи граници (ОВ L 248, 3.10.2000 г., стр. 1)

 

Решение 2000/751/ЕО на Съвета от 30 ноември 2000 г. относно разсекретяването на определени части на Общия наръчник, приет от Изпълнителния комитет, създаден с Конвенцията за прилагането на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. (ОВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 29)

 

Решение 2000/777/ЕО на Съвета от 1 декември 2000 г. относно прилагането на достиженията на правото от Шенген в Дания, Финландия и Швеция, и Исландия и Норвегия (ОВ L 309, 9.10.2000 г., стр. 24)

 

Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 г. за съставяне на списък на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки и тези страни, чиито граждани са освободени от това изискване (ОВ L 81, 21.3.2001 г., стр. 1)

 

Регламент № 789/2001/ЕО на Съвета от 24 април 2001 г. относно запазването на правомощията на Съвета по прилагане на определени подробни разпоредби и практически процедури за проучване на исканията за издаване на виза (ОВ L 116, 26.4.2001 г., стр. 2)

 

Регламент № 790/2001/ЕО на Съвета от 24 април 2001 г.относно запазването на изпълнителни правомощия на Съвета по отношение на определени подробни разпоредби и практически процедури за извършване на граничен контрол и наблюдение (ОВ L 116, 26.4.2001 г., стр. 5)

 

Решение 2001/329/ЕО на Съвета от 24 април 2001 г. относно актуализирането на част VI и приложения 3, 6 и 13 на Общите консулски инструкции и приложения 5 а), 6 а) и 8 на Общия наръчник (ОВ L 116, 26.4.2001 г., стр. 32), доколкото се отнася до приложение 3 на Общите Консулски Инструкции и приложения 5 а) на Общия наръчник.

 

Директива 2001/51/ЕО на Съвета от 28 юни 2001 г.относно допълването на разпоредбите на член 26 на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. (ОВ L 187, 10.7.2001 г., стр. 45)

 

Решение 2001/886/ПВР на Съвета от 6 декември 2001 г. относно разработването на Шенгенска информационна система от второ поколение (ШИС II) (ОВ L 328, 13.12.2001г., стр. 1)

 

Регламент (ЕО) № 2414/2001 на Съвета от 7 декември 2001 г. относно изменението на Регламент (ЕО) № 539/2001 за съставяне на списък на третите страни, гражданите на които трябва да притежават виза при пресичане на външните граници на държавите-членки и тези страни, чиито граждани са освободени от това изискване (ОВ L 327, 12.12.2001 г., стр. 1)

 

Регламент (ЕО) № 2424/2001 на Съвета от 6 декември 2001 г. относно развитието на Шенгенска информационна система от второ поколение (ШИС II) (ОВ L 328, 13.12.2001г., стр. 4)

 

Регламент (ЕО) № 333/2002 на Съвета от 18 февруари 2002 г. относно унифицирането на стикерите за прикрепване на визата, издавана от държавите-членки на лицата, притежаващи пътнически документ, който не е признат от държавата-членка, изготвила стикера (ОВ L 53, 23.2.2002 г., стр. 4)

 

Регламент (ЕО) № 334/2002 на Съвета от 18 февруари 2002 г.относно изменението на Регламент (ЕО) № 1683/95 за въвеждане на унифициран формат за визи (ОВ L 53, 23.2.2002 г., стр. 7)

 

Решение 2002/192/ЕО на Съвета от 28 февруари 2002 г. относно искането на Ирландия да се присъедини към някои от разпоредбите на достиженията на правото от Шенген (ОВ L 64, 7.3.2002 г., стр. 20)

 

Решение 2002/352/ЕО на Съвета от 25 април 2002 г. относно промяната на Общия наръчник (ОВ L 123, 9.5.2002 г., стр. 47)

 

Решение 2002/353/ЕО на Съвета от 25 април 2002 г. относно разсекретяването на част II от Общия наръчник, приет от Изпълнителния комитет, учреден с Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. (ОВ L 123, 9.5.2002 г., стр. 49)

 

Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно унифицираният формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни (ОВ L 157, 15.6.2002 г., стр. 1)

 

Решение 2002/587/ЕО на Съвета от 12 юли 2002 г. относно промяната на Общия наръчник (ОВ L 187, 16.7.2002 г., стр. 50)

 

Рамково решение 2002/946/ПВР на Съвета от 28 ноември 2002 г. относно укрепването на наказателно правната рамка за предотвратяване на създаването на улеснения за неправомерно влизане, преминаване и пребиваване (ОВ L 328, 5.12.2002 г., стр. 1)

 

Директива 2002/90/ЕО на Съвета от 28 ноември 2002 г. относно дефинирането на създаването на улесненията за неправомерно влизане, преминаване и пребиваване (ОВ L 328, 5.12.2002 г., стр. 17)

 

Решение 2003/170/ПВР на Съвета от 27 февруари 2003 г. относно общото използване на офицери за връзка, изпратени в чужбина от правоприлагащите органи на държавите-членки (ОВ L 67, 12.3.2003 г., стр. 27)

 

Регламент (ЕО) № 453/2003 на Съвета от 6 март 2003 г. относно изменението на Регламент (ЕО) № 539/2001 за съставяне на списък на трети страни, гражданите на които трябва да притежават виза при пресичане на външните граници на държавите-членки и тези страни, чиито граждани са освободени от това изискване (ОВ L 69, 13.3.2003 г., стр. 10)

 

Решение 2003/725/ПВР на Съвета от 2 октомври 2003 г. относно изменението на разпоредбите на член 40, параграфи 1 и 7 на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. за постепенното премахване на контрола по общите граници (ОВ L 260, 11.10.2003 г.,стр. 37)

 

Директива 2003/110/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 г. относно помощ в случаите на транзит за целите на извеждане извън територията на страната по въздух (ОВ L 321, 6.12.2003 г., стр. 26)

 

Регламент (ЕО) № 377/2004 на Съвета от 19 февруари 2004 г. относно създаването на мрежа от офицери за връзка по имиграцията (ОВ L 64, 2.3.2004 г., стр. 1)

 

Решение 2004/466/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. за изменението на Общия наръчник, за да бъде включена разпоредба за целеви граничен контрол на придружавани малолетни и непълнолетни (ОВ L 157, 30.4.2004 г., стр. 136)

 

Директива 2004/82/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно задължението на превозвачите да предоставят данни за пътниците (ОВ L 261, 6.8.2004 г., стр. 24)

 

Решение 2004/573/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно организирането на общи полети за извеждане от територията на две или повече държави-членки, на граждани на трети страни, за които има издадени индивидуални заповеди за извеждане (ОВ L 261, 6.8.2004 г., стр. 28)

 

Решение 2004/574/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно изменението на Общия наръчник (ОВ L 261, 6.8.2004 г., стр. 36)

 

Решение 2004/512/ЕО на Съвета от 8 юни 2004 г. относно създаването на Визова информационна система (ВИС) (ОВ L 213, 15.6.2004 г., стр. 5)

 

Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета от 26 октомври 2004 г. за учредяване на Европейска агенция за управлението на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (ОВ L 349, 25.11.2004 г., стр. 1)

 

Регламент (ЕО) № 2133/2004 на Съвета от 13 декември 2004 г. относно изискването за компетентните органи на държавите членки да поставят систематично печати върху пътните документи на гражданите на трети страни, при преминаване на външните граници на държавите, който изменя, за тази цел, разпоредбите на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген и Общия наръчник (ОВ L 369, 16.12.2004 г., стр. 5)

 

Регламент (ЕО) № 2252/2004 на Съвета от 13 декември 2004 г. относно стандартите за елементите на защита и биометричните елементи в паспортите и пътните документи, издавани от държавите-членки (ОВ L 385, 29.12.2004 г., стр. 1).


(1)  ОВ L 239, 22.9.2000 г., стр. 13.

(2)  ОВ L 239, 22.9.2000 г., стр. 19, Конвенция, последно изменена с Регламент (ЕО) № 871/2004 г. на Съвета (ОВ L 162, 30.4.2004 г., стр. 29).

(3)  ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 36.

(4)  ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 35.

(5)  ОВ L 15, 20.1.2000 г., стр. 2.

(6)  ОВ L 15, 20.1.2000 г., стр. 1.

(7)  Докато Споразумението все още не е сключено, доколкото се прилага условно.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

Списък по член 19 на Акта за присъединяване: Промени в актове, приети от институциите

1.   ДРУЖЕСТВЕНО ПРАВО

ПРАВА ВЪРХУ ИНДУСТРИАЛНА СОБСТВЕНОСТ

I.   ТЪРГОВСКА МАРКА НА ОБЩНОСТТА

31994 R 0040: Регламент (EО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 г. относно търговската марка на Общността (OВ L 11, 14.1.1994 г., стр. 1), изменен с:

31994 R 3288: Регламент (EО) № 3288/94 на Съвета oт 22.12.1994 г. (OВ L 349, 31.12.1994 г., стр. 83),

32003 R 0807: Регламент (EО) № 807/2003 на Съвета oт 14.4.2003 г. (OВ L 122, 16.5.2003 г., стр. 36),

12003 T: Акт относно условията за присъединяване и промените Договорите - присъединяване на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република (ОВ L 236, 23.9.2003 г., стр. 33),

32003 R 1653: Регламент (EО) № 1653/2003 на Съвета oт 18.6.2003 г. (OВ L 245, 29.9.2003 г., стр. 36),

32003 R 1992: Регламент (EО) № 1992/2003 на Съвета oт 27.10.2003 г. (OВ L 296, 14.11.2003 г., стр. 1),

32004 R 0422: Регламент (EО) № 422/2004 на Съвета oт 19.2.2004 г. (OВ L 70, 9.3.2004 г., стр. 1).

Член 159а, параграф 1 се заменя със следното:

“1.

От деня на присъединяването на България, Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Румъния, Словения и Словакия (наричани по-нататък “новата (ите) държава(и)-членка(и)”), действието на търговска марка на Общността, регистрирана или за която е подадена заявка съгласно настоящия регламент преди съответната дата на присъединяване, се разпростира върху територията на тези държави-членки, за да се гарантира еднакво действие в цялата Общност.”.

II.   СЕРТИФИКАТИ ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНА ЗАКРИЛА

1.

31992 R 1768: Регламент (EИО) № 1768/92 на Съвета oт 18 юни 1992 г., относно създаването на сертификат за допълнителна закрила на лекарствени продукти (OВ L 182, 2.7.1992 г., стр. 1), изменен с:

11994 N: Акт, относно условията за присъединяване и промените в Договорите — присъединяването на Република Австрия, Република Финландия и Кралство Швеция (OВ C 241, 29.8.1994 г., стр. 21),

12003 T: Акт относно условията за присъединяване и за промените в Договорите - присъединяване на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република (ОВ L 236, 23.9.2003 г., стр. 33).

a)

Към член 19а се добавя следното:

“к)

за всеки лекарствен продукт, защитен с действащ основен патент и, за който първото разрешение за пускането му на пазара като лекарствен продукт е получено след 1 януари 2000 г., може да се издаде сертификат в България при условие, че заявката за сертификат е подадена в рамките на шест месеца от датата на присъединяването;

л)

за всеки лекарствен продукт, защитен с действащ основен патент, и за който първото разрешение за пускането му на пазара като лекарствен продукт е получено след 1 януари 2000 г., може да се издаде сертификат в Румъния. В случаите, когато срокът, предвиден в член 7, параграф 1 е изтекъл, възможността за подаване на заявката за сертификат се запазва за срок от шест месеца, който започва да тече не по-късно от датата на присъединяването.”

б)

Член 20, параграф 2 се заменя със следното:

“2.

Настоящият регламент се прилага за сертификатите за допълнителна закрила, предоставени в съответствие с националното законодателство на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Румъния, Словения и Словакия преди съответната дата на тяхното присъединяване.”.

2.

31996 R 1610: Регламент (ЕО) № 1610/96 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 1996 г., относно създаването на сертификат за допълнителна закрила на продуктите за растителна защита (OВ L 198, 8.8.1996 г., стр. 30), изменен с:

12003 T: Акт относно условията за присъединяване и изменението на Договорите - присъединяване на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република (ОВ L 236, 23.9.2003 г., стр. 33).

a)

Към член 19а се добавя следното:

“к)

за всеки продукт за растителна защита, защитен с действащ основен патент, и за който първото разрешение за пускането му на пазара като продукт за растителна защита е получено след 1 януари 2000 г. може да се издаде сертификат в България при условие, че заявлението за сертификат е подадено в рамките на шест месеца от датата на присъединяването;

л)

за всеки продукт за растителна защита, защитен с действащ основен патент, и за който първото разрешение за пускането му на пазара като продукт за растителна защита е получено след 1 януари 2000 г. може да се издаде сертификат в Румъния. В случаите, когато срокът, предвиден в член 7, параграф 1 е изтекъл, възможността за подаване на заявление за сертификат се запазва за срок от шест месеца, който започва да тече не по-късно от датата на присъединяване.”

б)

Член 20, параграф 2 се заменя със следното:

“2.

Настоящият регламент се прилага към сертификатите за допълнителна закрила, предоставени в съответствие с националното законодателство на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Румъния, Словения и Словакия преди съответната дата на тяхното присъединяване.”.

III.   ПРОМИШЛЕН ДИЗАЙН НА ОБЩНОСТТА

32002 R 0006: Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета oт 12 декември 2001 г. относно промишления дизайн на Общността (OВ L 3, 5.1.2002 г., стр. 1), изменен с:

12003 T: Акт относно условията за присъединяване и изменението на Договорите - присъединяване на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република (ОВ L 236, 23.9.2003 г., стр. 33).

Член 110а, параграф 1 се заменя със следното:

“1.

От деня на присъединяването на България, Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Румъния, Словения и Словакия (наричани по-нататък “новата (новите) държава(и)-членка(и)”), действието на промишлен дизайн на Общността, който се ползва със защита или за който е подадена заявка съгласно настоящия Регламент преди съответната дата на присъединяване, се разпростира върху територията на тези държави-членки, за да се гарантира еднакво действие в цялата Общност.”.

2.   ЗЕМЕДЕЛИЕ

1.

31989 R 1576: Регламент (EИО) № 1576/89 на Съвета от 29 май 1989 г. относно установяване на общи правила за дефинирането, описанието и представянето на спиртни напитки (OВ L 160, 12.6.1989 г., стp. 1), изменен с:

31992 R 3280: Регламент (EИО) № 3280/92 на Съвета oт 9.11.1992 г.(OВ L 327, 13.11.1992 г., стp. 3),

31994 R 3378: Регламент (EО) № 3378/94 на Eвропейския парламент и на Съвета от 22.12.1994 г.(OВ L 366, 31.12.1994 г., стp. 1),

11994 N: Акт относно условията за присъединяване и промените в Договорите - присъединяване на Република Австрия, Република Финландия и Кралство Швеция (OВ C 241, 29.8.1994 г., стp. 21),

12003 T: Акт относно условията за присъединяване и промените в Договорите - присъединяване на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република (OВ L 236, 23.9.2003 г., стp. 33),

32003 R 1882: Регламент (EО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 29.9.2003 г. (OВ L 284, 31.10.2003 г., стp. 1).

a)

Към член 1, параграф 4, точка i) се добавя следното:

“5)

Наименованието “плодова спиртна напитка” може да бъде заменено с обозначеното “Pălincă” единствено за спиртна напитка, произведена в Румъния.”

б)

В приложение II, се добавят следните географски означения:

към точка 4: “Vinars Târnave”, “Vinars Vaslui”, “Vinars Murfatlar”, “Vinars Vrancea”, “Vinars Segarcea”

към точка 6: “Сунгурларска гроздова ракия/Гроздова ракия от Сунгурларе/Sungurlarska grozdova rakiya/Grozdova rakiya from Sungurlare”, “Сливенска перла (Сливенска гроздова ракия/Гроздова ракия от Сливен)/Slivenska perla (Slivenska grozdova rakiya/Grozdova rakiya from Sliven)”, “Стралджанска мускатова ракия/Мускатова ракия от Стралджа/Straldjanska muscatova rakiya/Muscatova rakiya from Straldja”, “Поморийска гроздова ракия/Гроздова ракия от Поморие/Pomoriyska grozdova rakiya/Grozdova rakiya from Pomorie”, “Русенска бисерна гроздова ракия/Бисерна гроздова ракия от Русе/Rusenska biserna grozdova rakiya/Biserna grozdova rakiya from Ruse”, “Бургаска мускатова ракия/Мускатова ракия от Бургас/Bourgaska muscatova rakiya/Muscatova rakiya from Bourgas”, “Добруджанска мускатова ракия/Мускатова ракия от Добруджа/Dobrudjanska muscatova rakiya/Muscatova rakiya from Dobrudja”, “Сухиндолска гроздова ракия/Гроздова ракия от Сухиндол/Suhindolska grozdova rakiya/Grozdova rakiya from Suhindol”, “Карловска гроздова ракия/Гроздова ракия от Карлово/Karlovska grozdova rakiya/Grozdova rakiya from Karlovo”

към точка 7: “Троянска сливова ракия/Сливова ракия от Троян/Troyanska slivova rakiya/Slivova rakiya from Troyan”, “Силистренска кайсиева ракия/Кайсиева ракия от Силистра/Silistrenska kaysieva rakiya/Kaysieva rakiya from Silistra”, “Тервелска кайсиева ракия/Кайсиева ракия от Тервел/Tervelska kaysieva rakiya/Kaysieva rakiya from Tervel”, “Ловешка сливова ракия/Сливова ракия от Ловеч/Loveshka slivova rakiya/Slivova rakiya from Lovech”, “Ţuică Zetea de Medieşu Aurit”, “Ţuică de Valea Milcovului”, “Ţuică de Buzău”, “Ţuică de Argeş”, “Ţuică de Zalău”, “Ţuică аrdelenească de Bistriţa”, “Horincă de Maramureş”, “Horincă de Cămârzan”, “Horincă de Seini”, “Horincă de Chioar”, “Horincă de Lăpuş”, “Turţ de Oaş”, “Turţ de Maramureş”.

2.

31991 R 1601: Регламент (EИО) № 1601/91 на Съвета от 10 юни 1991г. относно установяване на общи правила за дефинирането, описанието и представянето на ароматизирани вина, ароматизирани напитки на винена основа и ароматизирани коктейли на винена основа (OВ L 149, 14.6.1991 г., стp. 1), изменен с :

31992 R 3279: Регламент (EИО) № 3279/92 на Съвета от 9.11.1992 г.(OВ L 327, 13.11.1992 г, стp. 1),

11994 N: Акт относно условията за присъединяване и промените в Договорите - присъединяване на Република Австрия, Република Финландия и Кралство Швеция (OВ C 241, 29.8.1994 г., стp. 21),

31994 R 3378: Регламент (EО) № 3378/94 на Европейския парламент и на Съвета от 22.12.1994 г.(OВ L 366, 31.12.1994 г., стp. 1),

31996 R 2061: Регламент (EО) № 2061/96 на Европейския парламент и на Съвета от 8.10.1996 г. (OВ L 277, 30.10.1996 г., стp. 1),

32003 R 1882: Регламент (EО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 29.9.2003 г.(OВ L 284, 31.10.2003 г., стp. 1).

В член 2, параграф 3, се създава следната алинея след алинея з):

“й)

Пелин: ароматизирана напитка на винена основа, произведена от бяло или червено вино, концентрирана гроздова мъст, гроздов сок (или цвеклова захар) и специфична настойка от билки, чието алкохолно съдържание е не по-малко от 8,5 обемни %, захарно съдържание, изразено като инвертна захар от 45-50 грама на литър, и обща киселинност от не по -малко от 3 грама на литър, изразена като винена киселина.”

и алинея и) се преименува в алинея й).

3.

31992 R 2075: Регламент на Съвета (EИО) № 2075/92 oт 30 юни 1992 г. относно общата организация на пазара на суров тютюн (OВ L 215, 30.7.1992 г., p. 70), изменен с :

11994 N: Акт относно условията за присъединяване и промените в Договорите - присъединяване на Република Австрия, Република Финландия и Кралство Швеция (OВ C 241, 29.8.1994 г., стp. 21),

31994 R 3290: Регламент (EО) № 3290/94 на Съвета oт 22.12.1994 г. (OВ L 349, 31.12.1994 г., стp. 105),

31995 R 0711: Регламент (EО) № 711/95 на Съвета от 27.3.1995 г. (OВ L 73, 1.4.1995 г., стp. 13),

31996 R 0415: Регламент (EО) № 415/96 на Съвета от 4.3.1996 г. (OВ L 59, 8.3.1996 г., стp. 3),

31996 R 2444: Регламент (ЕО) № 2444/96 на Съвета oт 17.12.1996 г. (OВ L 333, 21.12.1996, стp. 4),

31997 R 2595: Регламент (EО) № 2595/97 на Съвета от 18.12.1997 г.(OВ L 351, 23.12.1997 г., стp. 11),

31998 R 1636: Регламент (EО) № 1636/98 на Съвета oт 20.7.1998 г. (OВ L 210, 28.7.1998 г., стp. 23),

31999 R 0660: Регламент (EО) № 660/1999 на Съвета oт 22.3.1999 г. (OВ L 83, 27.3.1999 г., стp. 10),

32000 R 1336: Регламент (EО) № 1336/2000 на Съвета от 19.6.2000 г. (OВ L 154, 27.6.2000 г., стp. 2),

32002 R 0546: Регламент (EО) № 546/2002 на Съвета oт 25.3.2002 г. (OВ L 84, 28.3.2002 г., стp. 4),

32003 R 0806: Регламент (EО) № 806/2003 на Съвета oт 14.4.2003 г. (OВ L 122, 16.5.2003 г., стp. 1),

32003 R 2319: Регламент (EО) № 2319/2003 на Съвета oт 17.12.2003 г. (OВ L 345, 31.12.2003 г., стp. 17),

12003 T: Акт относно условията за присъединяване и промените в Договорите - присъединяване на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република (OВ L 236, 23.9.2003 г., стp. 33).

a)

В приложението, в точка V “Слънчево сушен”, се добавя следното

 

“Molovata

 

Ghimpaţi

 

Bărăgan”

б)

В приложението, в точка VI “Басми”, се добавя следното:

 

“Джебел

 

Неврокоп

 

Дупница

 

Mелник

 

Устина

 

Харманли

 

Kрумовград

 

Източен Балкан

 

Toполовград

 

Свиленград

 

Средногорска яка”

в)

В приложението, в точка VIII. “Каба Кулак (класически)”, се добавя следното:

 

“Северна България

 

Текне”.

4.

31996 R 2201: Регламент (EО) № 2201/96 на Съвета oт 28 октомври 1996 г. относно общата организация на пазара на продукти от преработени плодове и зеленчуци (OВ L 297, 21.11.1996 г., стp. 29), изменен с :

31997 R 2199: Регламент (EО) № 2199/97 на Съвета oт 30.10.1997 г. (OВ L 303, 6.11.1997 г., стp. 1),

31999 R 2701: Регламент (EО) № 2701/1999 на Съвета oт 14.12.1999 г. (OВ L 327, 21.12.1999 г., стp. 5),

32000 R 2699: Регламент (EО) № 2699/2000 на Съвета oт 4.12.2000 г. (OВ L 311, 12.12.2000 г., стp. 9),

32001 R 1239: Регламент (EО) № 1239/2001 на Съвета oт 19.6.2001 г. (OВ L 171, 26.6.2001 г., стp. 1),

32002 R 0453: Регламент (EО) № 453/2002 на Комисията oт 13.3.2002 г. (OВ L 72, 14.3.2002 г., стp. 9),

12003 T: Акт относно условията за присъединяване и промените в Договорите - присъединяване на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република (OВ L 236, 23.9.2003 г., стp. 33),

32004 R 0386: Регламент (EО) № 386/2004 на Комисията oт 1.3.2004 г. (OВ L 64, 2.3.2004 г., стp. 25).

Приложение III се заменя със следното:

“ПРИЛОЖЕНИЕ III

Прагове за преработка по смисъла на член 5

Нето тегло пресни продукти

(в тонове)

 

Домати

Праскови

Круши

Прагове на Общността

8 860 061

560 428

105 659

Нaционални прагове

България

156 343

17 843

н.р.

Чешката република

12 000

1 287

11

Гърция

1 211 241

300 000

5 155

Испания

1 238 606

180 794

35 199

Франция

401 608

15 685

17 703

Италия

4 350 000

42 309

45 708

Кипър

7 944

6

н.р.

Латвия

н.р.

н.р.

н.р.

Унгария

130 790

1 616

1 031

Малта

27 000

н.р.

н.р.

Нидерландия

н.р.

н.р.

243

Австрия

н.р.

н.р.

9

Полша

194 639

н.р.

н.р.

Португалия

1 050 000

218

600

Румъния

50 390

523

н.р.

Словакия

29 500

147

н.р.

н.р. = не е релевантен”.

5.

31998 R 2848: Регламент (EО) № 2848/98 на Комисията oт 22 декември 1998 г. за установяване на подробни правила за прилагането на Регламент (EИО) № 2075/92 на Съвета относно схемите за премиране, производствените квоти и специалната помощ, която се отпуска на групи производители в сектор суров тютюн (OВ L 358, 31.12.1998 г., стp. 17), изменен с :

31999 R 0510: Регламент (EО) № 510/1999 на Комисията oт 8.3.1999 г. (OВ L 60, 9.3.1999 г., стp. 54),

31999 R 0731: Регламент (EО) № 731/1999 на Комисията oт 7.4.1999 г.(OВ L 93, 8.4.1999 г., стp. 20),

31999 R 1373: Регламент (EО) № 1373/1999 на Комисията oт 25.6.1999 г. (OВ L 162, 26.6.1999 г., стp. 47),

31999 R 2162: Регламент (EО) № 2162/1999 на Комисията oт 12.10.1999 г. (OВ L 265, 13.10.1999 г., стp. 13),

31999 R 2637: Регламент (EО) № 2637/1999 на Комисията oт 14.12.1999 г. (OВ L 323, 15.12.1999 г., стp. 8),

32000 R 0531: Регламент (EО) № 531/2000 на Комисията oт 10.3.2000 г. (OВ L 64, 11.3.2000 г., стp. 13),

32000 R 0909: Регламент (EО) № 909/2000 на Комисията oт 2.5.2000 г. (OВ L 105, 3.5.2000 г., стp. 18),

32000 R 1249: Регламент (EО) № 1249/2000 на Комисията oт 15.6.2000 г. (OВ L 142, 16.6.2000 г., стp. 3),

32001 R 0385: Регламент (EО) № 385/2001 на Комисията oт 26.2.2001г. (OВ L 57, 27.2.2001 г., стp. 18),

32001 R 1441: Регламент (EО) № 1441/2001 на Комисията от 16.7.2001 г. (OВ L 193, 17.7.2001 г., стp. 5),

32002 R 0486: Регламент (EО) № 486/2002 на Комисията oт 18.3.2002 г. (OВ L 76, 19.3.2002 г., стp. 9),

32002 R 1005: Регламент (EО) № 1005/2002 на Комисията oт 12.6.2002 г.(OВ L 153 13.6.2002 г., p. 3),

32002 R 1501: Регламент (EО) № 1501/2002 на Комисията oт 22.8.2002 г.(OВ L 227, 23.8.2002 г., p. 16),

32002 R 1983: Регламент (EО) № 1983/2002 на Комисията oт 7.11.2002 г.(OВ L 306, 8.11.2002 г., p. 8),

32004 R 1809: Регламент (EО) № 1809/2004 на Комисията oт 18.10.2004 г.(OВ L 318, 19.10.2004 г., стp. 18).

Приложение I се заменя със следното :

“ПРИЛОЖЕНИЕ I

Проценти на гарантирания праг на държава-членка или на специфичен район с цел установяване на групи производители

Държава-членка или специфичен район за определяна на групи производители

Проценти

Германия, Испания (с изключение на Кастилия Леон, Навара и областта Кампецо в Баската провинция), Франция (с изключение на Нор па дьо Кале и Пикардия), Италия, Португалия (с изключение на автономния район на Азорските острови), Белгия, Австрия, Румъния

2 %

Гърция (с изключение на Епир), автономният район на Азорските острови) (Португалия), Нор па дьо Кале и Пикардия (Франция), България (с изключение на общините Баните, Златоград, Мадан и Доспат в производствена област Джебел, както и общините Велики Преслав, Върбица, Шумен, Смядово, Варна, Дългопол, Генерал Тошево, Добрич, Каварна, Крушари, Шабла и Антоново в производствена област Северна България)

1 %

Кастилия-Леон (Испания), Навара (Испания), областтта Кампецо Баската провинция (Испания), Eпир (Гърция), общините Баните, Златоград, Мадан и Доспат в производствена област Джебел, както и общините Велики Преслав, Върбица, Шумен, Смядово, Варна, Дългопол, Генерал Тошево, Добрич, Каварна, Крушари, Шабла и Антоново в производствена област Северна България (България)

0,3 %”.

6.

31999 R 1493: Регламент (EО) № 1493/1999 на Съвета oт 17 май 1999 г. за общата организация на пазара на вино (OВ L 179, 14.7.1999 г., стp. 1), изменен с :

32000 R 1622: Регламент (EО) № 1622/2000 на Комисията oт 24.7.2000г. (OВ L 194, 31.7.2000 г., стp. 1),

32000 R 2826: Регламент (EО) № 2826/2000 на Съвета oт 19.12.2000 г. (OВ L 328, 23.12.2000 г., стp. 2),

32001 R 2585: Регламент (EО) № 2585/2001 на Съвета oт 19.12.2001 г.(OВ L 345, 29.12.2001 г., стp. 10),

32003 R 0806: Регламент (EО) № 806/2003 на Съвета oт 14.4. 2003 г.(OВ L 122, 16.5.2003 г., стp. 1),

12003 T: Акт относно условията за присъединяване и промените в Договорите - присъединяване на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република (OВ L 236, 23.9.2003 г., стp. 33),

32003 R 1795: Регламент (EО) № 1795/2003 на Комисията oт 13.10.2003 г.(OВ L 262, 14.10.2003 г., стp. 13).

a)

Добавя се следното към член 6:

“5.

За България и Румъния се разпределят новосъздадени права на засаждане за производство на качествени вина от определен район, с общ размер 1,5 % от общата лозарска площ, съответно 2 302,5 хектара за България и 2 830,5 хектара за Румъния от датата на присъединяване. Тези права се разпределят към националния резерв, за който се прилага член 5.”

б)

В приложение III (Лозарски зони), към точка 2 се добавя следното:

“ж)

в Румъния, в областта "Podişul Transilvaniei”

в)

В приложение III (Лозарски зони), последното изречение в точка 3 се заменя със следното:

“г)

в Словакия, в Токайския район

д)

в Румъния, площи, засадени с лозя, невключени в точка 2, буква ж или точка 5, буква е)”.

г)

В приложение III (Лозарски зони), към точка 5 се добавя следното:

“д)

в България, площи, засадени с лозя в следните райони : Dunavska ravnina (Дунавска равнина), Chernomorski rayon (Черноморски район), Rozova dolina (Розова долина)

е)

в Румъния, площи, засадени с лозя в следните райони : Dealurile Buzăului, Dealu Mare, Severinului и Plaiurile Drâncei, Colinele Dobrogei, Terasele Dunării, Южният лозарски район, включващ пясъчни и други благоприятни площи.”

д)

В приложение III (Лозарски зони), към точка 6 се добавя следното:

“В България, лозарска зона C III a) включва площи, засадени с лозя, невключени в точка 5, буква д)”

е)

В приложение V, част Г 3, се добавя следното:

“и в Румъния”.

7.

32000 R 1673: Регламент (EО) № 1673/2000 на Съвета oт 27 юли 2000 г. относно общата организация на пазарите на лен и на коноп за влакно (OВ L 193, 29.7.2000 г., стp. 16), изменен с :

32002 R 0651: Регламент (EО) № 651/2002 на Комисията oт 16.4.2002 г.(OВ L 101, 17.4.2002 г., стp. 3),

12003 T: Акт относно условията за присъединяване и промените в Договорите - присъединяване на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република (OВ L 236, 23.9.2003 г., стp. 33),

32003 R 1782: Регламент (EО) № 1782/2003 на Съвета oт 29.9.2003 г.(OВ L 270, 21.10.2003 г., стp. 1),

32004 R 0393: Регламент (EО) № 393/2004 на Съвета oт 24.2.2004 г.(OВ L 65, 3.3.2004 г., стp. 4).

a)

Член 3, параграф 1 се заменя със следното:

“1.

Определя се максимално гарантирано количество от 80 878 тона за дълги ленени влакна за пазарна година и се разпределя между всички държави-членки като национални гарантирани количества. Тези количества се разпределят както следва:

13 800 тона за Белгия,

13 тона за България,

1 923 тона за Чешката република,

300 тона за Германия,

30 тона за Естония,

50 тона за Испания,

55 800 тона за Франция,

360 тона за Латвия,

2 263 тона за Литва,

4 800 тона за Нидерландия,

150 тона за Австрия,

924 тона за Полша,

50 тона за Португалия,

42 тона за Румъния,

73 тона за Словакия,

200 тона за Финландия,

50 тона за Швеция,

50 тона за Обединеното кралство.”

б)

В член 3, параграф 2, уводният параграф и алинея а) се заменят със следното:

“2.

Определя се максимално гарантирано количество от 147 265 тона година за къси ленени и конопени влакна за пазарна година, за което може да се отпуска помощ. Това количество се разпределя под формата на:

a)

национални гарантирани количества за следните държави-членки

10 350 тона за Белгия,

48 тона за България,

2 866 тона за Чешката република,

12 800 тона за Германия,

42 тона за Естония,

20 000 тона за Испания,

61 350 тона за Франция,

1 313 тона за Латвия,

3 463 тона за Литва,

2 061 тона за Унгария,

5 550 тона за Нидерландия,

2 500 тона за Австрия,

462 тона за Полша,

1 750 тона за Португалия,

921 тона за Румъния,

189 тона за Словакия,

2 250 тона за Финландия,

2 250 тона за Швеция,

12 100 тона за Обединеното кралство.

Въпреки това, националното гарантирано количество, определено за Унгария, се отнася само за конопени влакна.”

8.

32003 R 1782: Регламент (EО) № 1782/2003 на Съвета oт 29 септември 2003 г.относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители, и изменящ Регламенти (EИО) № 2019/93, (EО) № 1452/2001, (EО) № 1453/2001, (EО) № 1454/2001, (EО) № 1868/94, (EО) № 1251/1999, (ЕО) № 1254/1999, (EО) № 1673/2000, (EИО) № 2358/71 и (EО) № 2529/2001 (OВ L 270, 21.10.2003 г., стp. 1), изменен с:

32004 R 0021: Регламент (EО) № 21/2004 на Съвета т 17.12.2003 г. (OВ L 5, 9.1.2004 г., стp. 8),

32004 R 0583: Регламент (EО) № 583/2004 на Съвета oт 22.3.2004 г. (OВ L 91, 30.3.2004 г., стp. 1),

32004 D 0281: Решение 2004/281/EО на Съвета oт 22.3.2004 г.(OВ L 93, 30.3.2004 г., стp. 1),

32004 R 0864: Регламент (EО) № 864/2004 на Съвета oт 29.4.2004 г.(OВ L 161, 30.4.2004 г., стp. 48).

а)

Член 2, ж) се заменя със следното:

“ж)

“нови държави-членки” означава: България, Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Румъния, Словения и Словакия.”

б)

В член 5, параграф 2, в края на първа алинея се добавя следното:

“Въпреки това, България и Румъния следва да гарантират, че земята, която е постоянно пасище на 1 януари 2007 г. се поддържа като постоянно пасище.”

в)

В член 54, параграф 2, края на първа алинея се добавя следното:

“Въпреки това за България и Румъния позоваването на датата за подаване на заявления за помощите на площ е 30 юни 2005 г.”

г)

Към член 71ж се добавя следното :

“9.

За България и Румъния:

а)

тригодишният референтен период, съгласно параграф 2, е от 2002 г. до 2004 г.;

б)

годината, съгласно параграф 3, буква а) е 2004 г.;

в)

в първата алинея на параграф 4 позоваването на 2004 г. и/или 2005 г. е съответно за 2005 г. и/или 2006 г., и позоваванията на 2004 г. са съответно за 2005 г.”

д)

Следното се добавя в член 71з:

“Въпреки това, за България и Румъния позоваването на 30 юни 2003 г. е съответно към 30 юни 2005 г.”

е)

Член 74, параграф 1 се заменя със следното:

“1.

Помощта се предоставя за национални базови площи в традиционни производствени зони, включени в приложение Х.

Базовите площи са следните:

България

21 800 ха

Гърция

617 000 ха

Испания

594 000 ха

Франция

208 000 ха

Италия

1 646 000 ха

Кипър

6 183 ха

Унгария

2 500 ха

Австрия

7 000 ха

Португалия

118 000 ха”

ж)

Член 78, параграф 1 се заменя със следното:

“1.

С настоящото се определя максимално гарантирана площ от 1 648 000 хектара, за която може да се предостави помощ.”

з)

Член 80, параграф 2 се заменя със следното:

“2.

Помощта е както следва, в зависимост от добивите в съответните държави-членки:

 

Пазарна година 2004/2005 и в случай на прилагане член 71

(EUR/хектар)

Пазарна година 2005/2006 и следващите

(EUR/хектар)

България

-

345,225

Гърция

1 323,96

561,00

Испания

1 123,95

476,25

Франция:

 

 

континентална територия

971,73

411,75

Френска Гвиана

1 329,27

563,25

Италия

1 069,08

453,00

Унгария

548,70

232,50

Португалия

1 070,85

453,75

Румъния

-

126,075”

и)

Член 81 се заменя със следното:

“Член 81

Площи

С настоящото се определя национална базова площ за всяка държава-членка производител. Bъпреки това, за Франция са определени две базови площи. Базовите площи са, както следва:

България

4 166 ха

Гърция

20 333 ха

Испания

104 973 ха

Франция:

континентална територия

Френска Гвиана

19 050 ха

4 190 ха

Италия

219 588 ха

Унгария

3 222 ха

Португалия

24 667 ха

Румъния

500 ха

Държава-членка може да раздели своята базова площ или площи на отделни базови подплощи в съответствие с обективни критерии.”

й)

Член 84 се заменя със следното:

“Член 84

Площи

1.   Държава-членка предоставя помощта от Общността в рамките на таван, изчислен чрез умножаване броя на хектарите на своята национална гарантирана площ (НГП) както е определено в параграф 3, със средна сума от EUR 120,75.

2.   С настоящата разпоредба се определя максимална гарантираната площ от 829 229 хектара.

3.   Максималната гарантирана площ, съгласно параграф 2, се разделя на следните НГП:

Национални гарантирани площи (НГП)

Белгия

100 ха

България

11 984 ха

Германия

1 500 ха

Гърция

41 100 ха

Испания

568 200 ха

Франция

17 300 ха

Италия

130 100 ха

Кипър

5 100 ха

Люксембург

100 ха

Унгария

2 900 ха

Нидерландия

100 ха

Австрия

100 ха

Полша

4 200 ха

Португалия

41 300 ха

Румъния

1 645 ха

Словения

300 ха

Словакия

3 100 ха

Обединеното кралство

100 ха

4.   Държава-членка може да раздели своята НГП на подплощи в съответствие с обективни критерии, по-специално на регионално ниво или във връзка с производството.”

к)

В член 95, параграф 4 се добавят следните алинеи:

“За България и Румъния общите количества, посочени в първа алинея, са определени в таблица е) от приложение I на Регламент (EО) № 1788/2003 на Съвета и преразгледани в съответствие с член 6, параграф 1, шеста алинея от Регламент (EО) № 1788/2003 на Съвета.

За България и Румъния 12-месечният период, посочен в първа алинея, е 2006/2007 г.”

л)

В член 103, втори параграф се добавя следното :

“Въпреки това, за България и Румъния условието за прилагане на настоящия параграф ще бъде такова, че схемата за единно плащане на площ се прилага през 2007 г. и, че е направен избор да се прилага член 66.”

м)

Член 105, параграф 1) се заменя със следното:

“1.

Допълнение към плащането за площ от:

EUR 291 за хектар за пазарната година 2005/2006 г.,

EUR 285 за хектар за пазарната година 2006/2007 г. и следващите,

се плаща за площта с твърда пшеница в традиционните производствени зони, включени в приложение Х, които са ограничени в следните размери :

(хектара)

България

21 800

Гърция

617 000

Испания

594 000

Франция

208 000

Италия

1 646 000

Кипър

6 183

Унгария

2 500

Австрия

7 000

Португалия

118 000”

н)

В член 108, следното се добавя към втори параграф:

“Въпреки това, за България и Румъния, заявленията за плащане не могат да се правят по отношение на земя, която на 30 юни 2005 г. е постоянно пасище, за отглеждане на трайни насаждения или дървета, или е използвана за неселскостопански цели.”

o)

В член 110в, параграф 1 се заменя със следното:

“1.

Национална базова площ се установява за:

България: 10 237 хектара

Гърция: 370 000 хектара

Испания: 70 000 хектара

Португалия: 360 хектара.”

п)

В член 110в, параграф 2 се заменя със следното:

“2.

Сумата за помощ за отговарящ на условията хектар е:

България: EUR 263

Гърция: EUR 594 за 300 000 хектара и EUR 342,85 за останалите 70 000 хектара

Испания: EUR 1 039

Португалия: EUR 556.”

р)

В член 116, параграф 4 се заменя със следното:

“4.

Прилагат се следните тавани:

Държава-членка

Права (x 1 000)

Белгия

70

България

2 058,483

Чешката република

66,733

Дания

104

Германия

2 432

Естония

48

Гърция

11 023

Испания

19 580

Франция

7 842

Ирландия

4 956

Италия

9 575

Кипър

472,401

Латвия

18,437

Литва

17,304

Люксембург

4

Унгария

1 146

Малта

8,485

Нидерландия

930

Австрия

206

Полша

335,88

Португалия

2 690

Румъния

5 880,620

Словения

84,909

Словакия

305,756

Финландия

80

Швеция

180

Обединеното кралство

19 492

Общо

89 607,008”

с)

В член 123, параграф 8 се заменя със следното:

“8.

Прилагат се следните регионални тавани:

Белгия

235 149

България

90 343

Чешката република

244 349

Дания

277 110

Германия

1 782 700

Естония

18 800

Гърция

143 134

Испания

713 999 (1)

Франция

1 754 732 (2)

Ирландия

1 077 458

Италия

598 746

Кипър

12 000

Латвия

70 200

Литва

150 000

Люксембург

18 962

Унгария

94 620

Малта

3 201

Нидерландия

157 932

Австрия

373 400

Полша

926 000

Португалия

175 075 (3)

Румъния

452 000

Словения

92 276

Словакия

78 348

Финландия

250 000

Швеция

250 000

Обединеното кралство

1 419 811 (4)

т)

В член 126, параграф 5 се заменя със следното:

“5.

Прилагат се следните национални тавани:

Белгия

394 253

България

16 019

Чешката република

90 300

Дания

112 932

Германия

639 535

Естония

13 416

Гърция

138 005

Испания (5)

1 441 539

Франция (6)

3 779 866

Ирландия

1 102 620

Италия

621 611

Кипър

500

Латвия

19 368

Литва

47 232

Люксембург

18 537

Унгария

117 000

Малта

454

Нидерландия

63 236

Австрия

375 000

Полша

325 581

Португалия (7)

416 539

Румъния

150 000

Словения

86 384

Словакия

28 080

Финландия

55 000

Швеция

155 000

Обединеното кралство

1 699 511

у)

В член 130 параграф 3, втората алинея се заменя със следното:

“За новите държави-членки националните тавани са тези, включени в следната таблица:

 

Бикове, кастрирани бичета, крави и юници

Телета на възраст между един и осем месеца, и кланични трупове с тегло до 185 кг

България

22 191

101 542

Чешката република

483 382

27 380

Естония

107 813

30 000

Кипър

21 000

Латвия

124 320

53 280

Литва

367 484

244 200

Унгария

141 559

94 439

Малта

6 002

17

Полша

1 815 430

839 518

Румъния

1 148 000

85 000

Словения

161 137

35 852

Словакия

204 062

62 841”

ф)

Следният параграф се добавя към член 143a:

“Въпреки това, за България и Румъния директните плащания се въвеждат в съответствие със следната схема на нарастване, изразено в проценти от прилаганото тогава ниво на такива плащания в Общността, каквото е било на 30 април 2004 г.:

25 % през 2007 г.,

30 % през 2008 г.,

35 % през 2009 г.,

40 % през 2010 г.,

50 % през 2011 г.,

60 % през 2012 г.,

70 % през 2013 г.,

80 % през 2014 г.,

90 % през 2015 г.,

100 % от 2016 г.”

х)

Следната алинея се добавя към член 143б, параграф 4:

“Въпреки това, за България и Румъния, земеделската площ, обхваната от схемата за единно плащане на площ, е част от използваната земеделската площ, която се поддържа в добро земеделско състояние, независимо дали е използвана за производство или не, когато е подходящо, коригирана в съответствие с обективни критерии, които ще бъдат определени от България или Румъния след одобрение от Комисията.”

ц)

Член 143б, параграф 9 се заменя със следното:

“9.

За всяка нова държава-членка схемата за единно плащане на площ е допустима за период на прилагане до края на 2006 г. с възможност за продължаване на два пъти с по една година по искане на новата държава-членка. Въпреки това, за България и Румъния, схемата за единно плащане на площ е допустима за прилагане до края на 2009 г. с възможност за продължаване на два пъти с по една година по тяхно искане. Ако са изпълнени разпоредбите на параграф 11, всяка нова държава-членка може да реши да прекрати прилагането на схемата в края на първата или втората година от периода за прилагане, с оглед прилагане на схемата за единно плащане. Новите държави-членки уведомяват Комисията за своето намерение да прекратят прилагането на схемата до 1 август през последната година на прилагане.”

ч)

Следната алинея се добавя към член 143б, параграф 11:

“За България и Румъния, до края на петгодишния период на прилагане на схемата за единно плащане на площ (т.e. 2011 г.), се прилага процентната ставка , определена във втория параграф на член 143а. Ако прилагането на схемата за единно плащане на площ е удължено след тази дата, съгласно решение, взето по буква б), процентната ставка, определена във втори параграф на член 143а за 2011 г. се прилага до края на последната година от прилагането на схемата за единно плащане на площ.”

ш)

В член 143в, параграф 2 се заменя със следното:

“2.

Новите държави-членки имат възможност, при условие че Комисията разреши, да допълнят всяко директно плащане до:

а)

по отношение на всички директни плащания, 55 % от нивото на директните плащания в Общността, каквито са били на 30 април 2004 г. за 2004 г., 60 % за 2005 г. и 65 % за 2006 г. и от 2007 г., до 30 % над приложимото ниво за съответната година, съгласно член 143а. Що се отнася до България и Румъния, се прилага следното: 55 % от нивото на директните плащания в Общността, каквито са били на 30 април 2004 г. за 2007 г., 60 % за 2008 г., и 65 % за 2009 г. и от 2010 г. до 30 % над приложимото ниво за съответната година, съгласно втория параграф на член 143a. Въпреки това, Чешката република може да допълни директните плащания в сектор картофено нишесте до 100 % от прилаганото в Общността ниво, каквото е било на 30 април 2004 г. Въпреки това, за директните плащания съгласно глава 7 от дял IV на настоящия регламент, се прилагат следните максимални равнища: 85 % за 2004 г., 90 % за 2005 г., 95 % за 2006 г. и 100 % от 2007 г. Що се отнася до България и Румъния, се прилагат следните максимални равнища: 85 % за 2007 г., 90 % за 2008 г., 95 % за 2009 г. и 100 % от 2010 г.;

или

б)

(i)

по отношение на директните плащания, различни от схемата за единно плащане, общото ниво на директната подкрепа, която земеделският производител би имал право да получи за всеки отделен продукт в новата държава-членка за календарната 2003 г., съгласно национална схема, подобна на Общата селскостопанска политика (ОСП), увеличена с 10 % . Въпреки това, за Литва референтната година е календарната 2002 г. За България и Румъния референтната година е календарната 2006 г. За Словения увеличението е с 10 % за 2004 г., 15 % за 2005 г., 20 % за 2006 г. и 25 % от 2007 г.;

(ii)

по отношение на схемата за единно плащане, общата сума за допълнителна национални директни плащания , които могат да бъдат предоставени от нова държава-членка по отношение на дадена година, се ограничава в рамките на специфичен финансов пакет. Този пакет е равен на разликата между:

общата сума на директно подпомагане по национална схема подобна на ОСП, която е била предоставена за съответната нова държава-членка по отношение на календарната 2003 г. или, в случая с Литва, за календарната 2002 г., всеки път увеличена с 10 %. Въпреки това, за България и Румъния референтната година е календарната 2006 г.. За Словения увеличението е с 10 % за 2004 г., 15 % за 2005 г., 20 % за 2006 г. и 25 % от 2007 г.,

и

националният таван на тази нова държава-членка, включена в приложение VIIIa, преизчислен, когато това е подходящо, в съответствие с член 64, параграф 2 и член 70, параграф 2.

За да се изчисли общата сума, съгласно първо тире по-горе, се включват националните директни плащания и/или нейните компоненти, съответстващи на директните плащания на Общността и/или нейните компоненти, които са отчетени за изчисляване на действителния таван на съответната нова държава-членка, в съответствие с член 64, параграф 2, член 70, параграф 2 и член 71в.

За всяко съответно директно плащане новата държава-членка може да избере да приложи или опция а), или опция б), посочени по-горе.

Общата сума на директната подкрепа, която земеделският производител може да получи в новата държава-членка след присъединяването, съгласно съответните директни плащания, включително всички допълнителни национални директни плащания, не може да надвишава равнището на директната подкрепа, което е разрешено да получи земеделският производител, съгласно съответното директно плащане, такова каквото е било в държавите-членки в Общността, към 30 април 2004 г.”

щ)

В член 154a, параграф 2 се заменя със следното:

“2.

Мерките, съгласно параграф 1, могат да бъдат приети по време на период, който започва на 1 май 2004 г. и изтича на 30 юни 2009 г., и не се прилагат след тази дата. Въпреки това, за България и Румъния периодът започва на 1 януари 2007 г. и изтича на 31 декември 2011 г. Съветът, с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията, може да удължи тези периоди.”

(aa)

В приложение III, се добавят следните бележки под линия:

към заглавието на буква А:

“* За България и Румъния позоваването на 2005 г. следва да се чете като позоваване на първата година от прилагането на Схемата за единно плащане.”

към заглавието на буква Б:

“* За България и Румъния позоваването на 2006 г. следва да се чете като позоваване на втората година от прилагането на Схемата за единно плащане.”

и, към заглавието на буква В:

“* За България и Румъния позоваването на 2007 г. следва да се чете като позоваване на третата година от прилагането на Схемата за единно плащане.”

(aб)

Приложение VIIIA се заменя със следното:

“ПРИЛОЖЕНИЕ VIIIA

Национални тавани по смисъла на член 71в

Таваните са изчислени съгласно схемата на нарастване, предвидена в член 143a, и следователно не е необходимо да бъдат намалявани.

(EUR милиони)

Календарна година

България

Чешката република

Естония

Кипър

Латвия

Литва

Унгария

Малта

Полша

Румъния

Словения

Словакия

2005

-

228,8

23,4

8,9

33,9

92,0

350,8

0,67

724,6

-

35,8

97,7

2006

-

266,7

27,3

12,5

39,6

107,3

420,2

0,83

881,7

-

41,9

115,4

2007

200,3

343,6

40,4

16,3

55,6

146,9

508,3

1,64

1 140,8

440,0

56,1

146,6

2008

240,4

429,2

50,5

20,4

69,5

183,6

634,9

2,05

1 425,9

527,9

70,1

183,2

2009

281,0

514,9

60,5

24,5

83,4

220,3

761,6

2,46

1 711,0

618,1

84,1

219,7

2010

321,2

600,5

70,6

28,6

97,3

257,0

888,2

2,87

1 996,1

706,4

98,1

256,2

2011

401,4

686,2

80,7

32,7

111,2

293,7

1 014,9

3,28

2 281,1

883,0

112,1

292,8

2012

481,7

771,8

90,8

36,8

125,1

330,4

1 141,5

3,69

2 566,2

1 059,6

126,1

329,3

2013

562,0

857,5

100,9

40,9

139,0

367,1

1 268,2

4,10

2 851,3

1 236,2

140,2

365,9

2014

642,3

857,5

100,9

40,9

139,0

367,1

1 268,2

4,10

2 851,3

1 412,8

140,2

365,9

2015

722,6

857,5

100,9

40,9

139,0

367,1

1 268,2

4,10

2 851,3

1 589,4

140,2

365,9

следващи години

802,9

857,5

100,9

40,9

139,0

367,1

1 268,2

4,10

2 851,3

1 766,0

140,2

365,9”

(aв)

Следното се добавя към приложение X:

 

“БЪЛГАРИЯ

 

Старозагорски

 

Хасковски

 

Сливенски

 

Ямболски

 

Бургаски

 

Добрички

 

Пловдивски”

(aг)

Приложение XIБ се заменя със следното:

“ПРИЛОЖЕНИЕ XIБ

Национални базови площи с полски култури и референтни добиви в новите държави-членки, съгласно членове 101 и 103

 

Базова площ

(хектари)

Референтни добиви

(т/хектари)

България

2 625 258

2,90

Чешката република

2 253 598

4,20

Естония

362 827

2,40

Кипър

79 004

2,30

Латвия

443 580

2,50

Литва

1 146 633

2,70

Унгария

3 487 792

4,73

Малта

4 565

2,02

Полша

9 454 671

3,00

Румъния

7 012 666

2,65

Словения

125 171

5,27

Словакия

1 003 453

4,06”.

9.

32003 R 1788: Регламент (ЕО) № 1788/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. за въвеждането на такса в сектор мляко и млечни продукти (ОВ L 270, 21.10.2003 г., стр. 123), изменен с:

32004 D 0281: Решение 2004/281/ЕО на Съвета от 22.3.2004 г. (ОВ L 93, 30.3.2004 г., стр. 1).

а)

Следната алинея се добавя към член 1, параграф 4:

“За България и Румъния се установява специален резерв за преструктуриране, както е показано в таблица ж) от приложение I. Този резерв се освобождава, считано от 1 април 2009 г., в степента, до която консумацията на мляко и млечни продукти в земеделските стопанства във всяка от тези страни, е намаляла в сравнение с 2002 г. Решението за освобождаване на резерва и неговото разпределение между квотите за доставки и директни продажби се приема от Комисията в съответствие с процедурата, предвидена в член 23, параграф 2, въз основа на оценка на доклад, който следва да бъде предоставен от България и от Румъния на Комисията до 31 декември 2008 г. Този доклад следва да покаже в подробности резултатите и тенденциите на процеса на преструктуриране на млечния сектор на съответната страна към момента, и в частност преминаването от производство за консумация във фермата към производство, предназначено за предлагане на пазара.”

б)

В член 1, параграф 5, се заменя със следното:

“5.

За България, Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Румъния, Словения и Словакия националните референтни количества включват цялото количество краве мляко или млечен еквивалент, доставени на изкупвач или продадени директно, както е определено в член 5 от настоящия регламент, независимо дали са произведени или продадени, съгласно преходна мярка, приложима в тези страни.”

в)

Следният параграф се добавя към член 1:

“6.

За България и Румъния таксата се прилага от 1 април 2007 г.”

г)

В член 6, параграф 1, втора и трета алинеи се заменят със следното:

“За България, Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Румъния, Словения и Словакия основата за индивидуалните референтни количества е посочена в таблица е) на приложение I.

По отношение на България, Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Румъния, Словения и Словакия 12 месечният период за определяне на индивидуалните референтни количества започва на 1 април 2001 г. за Унгария, 1 април 2002 г. за Малта и Литва, 1 април 2003 г. за Чешката република, Кипър, Естония, Латвия и Словакия, 1 април 2004 г. за Полша и Словения и 1 април 2006 г. за България и Румъния.”

д)

Следната алинея се добавя към член 6, параграф 1:

“За България и Румъния разпределението на общото количество между доставки и директни продажби, както е посочено в таблица е) от приложение I, се преразглежда въз основа на реални данни за 2006 г. за доставките и директните продажби и, ако е необходимо, се коригира от Комисията, в съответствие с процедурата, предвидена в член 23, параграф 2.”

е)

В член 9, параграф 2, втора алинея се заменя със следното:

“За България, Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Румъния, Словения и Словакия, референтната масленост, съгласно параграф 1, е същата, като референтната масленост в количествата, разпределени на производителите на следните дати: 31 март 2002 г. за Унгария, 31 март 2003 г. за Литва, 31 март 2004 г. за Чешката република, Кипър, Естония, Латвия и Словакия, 31 март 2005 г. за Полша и Словения и 31 март 2007 г. за България и Румъния.”

ж)

Следната алинея се добавя към член 9, параграф 5:

“За Румъния референтната масленост, определена в приложение II се преразглежда въз основа на данните за цялата 2004 г. и, ако е необходимо, се коригира от Комисията, в съответствие с процедурата, предвидена в член 23, параграф 2.”

з)

В приложение I, таблици г), д), е) и ж) се заменят със следното:

“г)

за периода 2007/2008 г.

Държава-членка

Количества, тонове

Белгия

3 343 535,000

България

979 000,000

Чешката република

2 682 143,000

Дания

4 499 900,000

Германия

28 143 464,000

Естония

624 483,000

Гърция

820 513,000

Испания

6 116 950,000

Франция

24 478 156,000

Ирландия

5 395 764,000

Италия

10 530 060,000

Кипър

145 200,000

Латвия

695 395,000

Литва

1 646 939,000

Люксембург

271 739,000

Унгария

1 947 280,000

Малта

48 698,000

Нидерландия

11 185 440,000

Австрия

2 776 895,000

Полша

8 964 017,000

Португалия

1 939 187,000

Румъния

3 057 000,000

Словения

560 424,000

Словакия

1 013 316,000

Финландия

2 431 047,324

Швеция

3 336 030,000

Обединеното кралство

14 755 647,000

д)

За периодите от 2008/2009 г. до 2014/2015 г.

Държава-членка

Количества, тонове

Белгия

3 360 087,000

България

979 000,000

Чешката република

2 682 143,000

Дания

4 522 176,000

Германия

28 282 788,000

Естония

624 483,000

Гърция

820 513,000

Испания

6 116 950,000

Франция

24 599 335,000

Ирландия

5 395 764,000

Италия

10 530 060,000

Кипър

145 200,000

Латвия

695 395,000

Литва

1 646 939,000

Люксембург

273 084,000

Унгария

1 947 280,000

Малта

48 698,000

Нидерландия

11 240 814,000

Австрия

2 790 642,000

Полша

8 964 017,000

Португалия

1 948 550,000

Румъния

3 057 000,000

Словения

560 424,000

Словакия

1 013 316,000

Финландия

2 443 069,324

Швеция

3 352 545,000

Обединеното кралство

14 828 597,000

е)

Референтни количества за доставки и директни продажби, посочени във втора алинея на член 6, параграф 1

Държава-членка

Референтни количества за доставки, в тонове

Референтни количества за директни продажби, в тонове

България

722 000

257 000

Чешката република

2 613 239

68 904

Естония

537 188

87 365

Кипър

141 337

3 863

Латвия

468 943

226 452

Литва

1 256 440

390 499

Унгария

1 782 650

164 630

Малта

48 698

Полша

8 500 000

464 017

Румъния

1 093 000

1 964 000

Словения

467 063

93 361

Словакия

990 810

22 506

ж)

Количества за специален резерв за преструктуриране, посочени член 1, параграф 4

Държава-членка

Специален резерв за преструктуриране, в тонове

България

39 180

Чешката република

55 788

Естония

21 885

Латвия

33 253

Литва

57 900

Унгария

42 780

Полша

416 126

Румъния

188 400

Словения

16 214

Словакия

27 472”

и)

В приложение II, таблицата се заменя със следното:

“Референтна масленост

Държава-членка

Референтна масленост (г/кг)

Белгия

36,91

България

39,10

Чешката република

42,10

Дания

43,68

Германия

40,11

Естония

43,10

Гърция

36,10

Испания

36,37

Франция

39,48

Ирландия

35,81

Италия

36,88

Кипър

34,60

Латвия

40,70

Литва

39,90

Люксембург

39,17

Унгария

38,50

Нидерландия

42,36

Австрия

40,30

Полша

39,00

Португалия

37,30

Румъния

35,93

Словения

41,30

Словакия

37,10

Финландия

43,40

Швеция

43,40

Обединеното кралство

39,70”

3.   ТРАНСПОРТНА ПОЛИТИКА

31996 L 0026: Директива 96/26/ЕО на Съвета от 29 април 1996 г. относно достъпа до професията на автомобилен превозвач на товари и автомобилен превозвач на пътници и взаимно признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за правоспособност, имащи за цел да улеснят упражняването на правото на свободно установяване на тези превозвачи за осъществяване на вътрешни и международни превози (ОВ L 124, 23.5.1996 г., стр. 1), изменена с:

31998 L 0076: Директива 98/76/ЕО на Съвета от 1.10.1998 г. (ОВ L 277, 14.10.1998 г., стр. 17),

12003 T: Акт относно условията за присъединяване и промените в Договорите - присъединяване на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република (ОВ L 236, 23.9.2003 г., стр. 33),

32004 L 0066: Директива 2004/66/ЕО на Съвета от 26.4.2004 г. (ОВ L 168, 1.5.2004 г., стр. 35).

а)

Добавят се следните параграфи към член 10:

“11.

Чрез дерогация от параграф 3, удостоверения, издадени в България на автомобилни превозвачи преди датата на присъединяване, се считат за еквивалентни на удостоверенията, издадени в съответствие с разпоредбите на настоящата директива, само ако са издадени на:

международни автомобилни превозвачи на товари и пътници съгласно Наредба № 11 от 31 октомври 2002 г. за международния автомобилен превоз на пътници и товари (Държавен вестник бр. 108 от 19 ноември 2002 г.), след 19 ноември 2002 г.;

вътрешни автомобилни превозвачи на товари и пътници съгласно Наредба № 33 от 3 ноември 1999 г. за обществения превоз на пътници и товари, изменена на 30 октомври 2002 г. (Държавен вестник бр. 108 от 19 ноември 2002 г.), след 19 ноември 2002 г.

12.

Чрез дерогация от параграф 3, удостоверения, издадени на автомобилни превозвачи в Румъния, преди датата на присъединяване се считат за еквивалентни на сертификатите, издадени в съответствие с разпоредбите на настоящата директива, ако са издадени на международни и вътрешни превозвачи на товари и пътници съгласно Заповед № 761 на министъра на транспорта от 21 декември 1999 г. за назначаване, обучение и професионално лицензиране на лицата, управляващи постоянно и ефективно пътнотранспортната дейност, след 28 януари 2000 г.”

б)

В член 10б втория параграф се заменя със следното:

“Удостоверенията за професионална компетентност, посочени в член 10, параграфи от 4 - 12 , могат да бъдат преиздадени от съответните държави-членки във формата на удостоверението, посочено в приложение Ia.”.

4.   ДАНЪЧНА ПОЛИТИКА

1.

31977 L 0388: Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизирането на законодателството на държавите-членки за данъците върху оборота — обща система за данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, 13.6.1977 г., стр. 1), изменена с:

11979 Н: Акт относно условията за присъединяване и промените в Договорите — присъединяване на Република Гърция (ОВ L 291, 19.11.1979 г., стр. 95),

31980 L 0368: Директива 80/368/ЕИО на Съвета от 26.3.1980 г. (ОВ L 90, 3.4.1980 г., стр. 41),

31984 L 0386: Директива 84/386/ЕИО на Съвета от 31.7.1984 г. (ОВ L 208, 3.8.1984 г., стр. 58),

11985 I: Акт относно условията за присъединяване и промените в Договорите — присъединяване на Кралство Испания и Република Португалия (ОВ L 302, 15.11.1985 г., стр. 167),

31989 L 0465: Директива 89/465/ЕИО на Съвета от 18.7.1989 г. (ОВ L 226, 3.8.1989 г., стр. 21),

31991 L 0680: Директива 91/680/ЕИО на Съвета т 16.12.1991 г. (ОВ L 376, 31.12.1991 г., стр. 1),

31992 L 0077: Директива 92/77/ЕИО на Съвета от 19.10.1992 г. (ОВ L 316, 31.10.1992 г., стр. 1),

31992 L 0111: Директива 92/111/ЕИО на Съвета от 14.12.1992 г. (ОВ L 384, 30.12.1992 г., стр. 47),

31994 L 0004: Директива 94/4/ЕО на Съвета от 14.2.1994 г. (ОВ L 60, 3.3.1994 г., стр. 14),

31994 L 0005: Директива 94/5/ЕО на Съвета от 14.2.1994 г. (ОВ L 60, 3.3.1994 г., стр. 16),

31994 L 0076: Директива 94/76/ЕО на Съвета от 22.12.1994 г. (ОВ L 365, 31.12.1994 г., стр. 53),

31995 L 0007: Директива 95/7/ЕО на Съвета т 10.4.1995 г. (ОВ L 102, 5.5.1995 г., стр. 18),

31996 L 0042: Директива 96/42/ЕО на Съвета от 25.6.1996  г. (ОВ L 170, 9.7.1996 г., стр. 34),

31996 L 0095: Директива 96/95/ЕО на Съвета от 20.12.1996 г. (ОВ L 338, 28.12.1996 г., стр. 89),

31998 L 0080: Директива 98/80/ЕО на Съвета от 12.10.1998 г. (ОВ L 281, 17.10.1998 г., стр. 31),

31999 L 0049: Директива 1999/49/ЕО на Съвета от 25.5.1999 г. (ОВ L 139, 2.6.1999 г., стр. 27),

31999 L 0059: Директива 1999/59/ЕО на Съвета от 17.6.1999 г. (ОВ L 162, 26.6.1999 г., стр. 63),

31999 L 0085: Директива 1999/85/ЕО на Съвета от 22.10.1999 г. (ОВ L 277, 28.10.1999 г., стр. 34),

32000 L 0017: Директива 2000/17/ЕО на Съвета от 30.3.2000 г. (ОВ L 84, 5.4.2000 г., стр. 24),

32000 L 0065: Директива 2000/65/ЕО на Съвета от 17.10.2000 г. (ОВ L 269, 21.10.2000 г., стр. 44),

32001 L 0004: Директива 2001/4/ЕО на Съвета от 19.1.2001 г. (ОВ L 22, 24.1.2001 г., стр. 17),

32001 L 0115: Директива 2001/115/ЕО на Съвета т 20.12. 2001 г. (ОВ L 15, 17.1.2002 г., стр. 24),

32002 L 0038: Директива 2002/38/ЕО на Съвета от 7.5.2002 г. (ОВ L 128, 15.5.2002 г., стр. 41),

32002 L 0093: Директива 2002/93/ЕО на Съвета от 3.12.2002 г. (ОВ L 331, 7.12.2002 г., стр. 27),

12003 T: Акт относно условията за присъединяване и промените в Договорите - Присъединяване на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република (ОВ L 236, 23.9.2003 г., стр. 33),

32003 L 0092: Директива 2003/92/ЕО на Съвета от 7.10.2003 г. (ОВ L 260, 11.10.2003 г., стр. 8),

32004 L 0007: Директива 2004/7/ЕО на Съвета от 20.1.2004 г. (ОВ L 27, 30.1.2004 г., стр. 44),

32004 L 0015: Директива 2004/15/ЕО на Съвета от 10.2.2004 г. (ОВ L 52, 21.2.2004 г., стр. 61),

32004 L 0066: Директива 2004/66/ЕО на Съвета от 26.4.2004 г. (ОВ L 168, 1.5.2004 г., стр. 35).

В член 24а преди тирето

“—

в Чешката република: EUR 35 000” се добавя следното:

“—

в България: EUR 25 600;”

и след тирето

“—

в Полша: EUR 10 000” се добавя следното:

“—

в Румъния: EUR 35 000;”.

2.

31992 L 0083: Директива 92/83/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки (ОВ L 316, 31.10.1992 г., стр. 21), изменена с :

12003 T: Акт относно условията за присъединяване и изменението на Договорите - присъединяване на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република (ОВ L 236, 23.9.2003 г., стр. 33).

а)

Член 22, параграф 6 се заменя със следното:

“6.

България и Чешката република могат да прилагат намалена акцизна ставка, не по-ниска от 50 % от основната национална акцизна ставка за етилов алкохол, спрямо етиловия алкохол, произведен в обекти за дестилиране, които годишно произвеждат повече от 10 хектолитра етилов алкохол от плодове, доставени им от овощарски стопанства. Прилагането на намалената ставка се ограничава до 30 литра плодови спиртни напитки годишно за производствено овощарско стопанство, предназначени изключително за тяхно лично потребление.”

б)

Член 22, параграф 7 се заменя със следното:

“7.

Унгария, Румъния и Словакия могат да прилагат намалена акцизна ставка, не по-ниска от 50 % от основната национална акцизна ставка за етилов алкохол, спрямо етиловия алкохол, произведен в обекти за дестилиране, които годишно произвеждат повече от 10 хектолитра етилов алкохол от плодове, доставени им от овощарски домакинства . Прилагането на намалената ставка се ограничава до 50 литра плодови спиртни напитки годишно за производствено овощарско домакинство, предназначени изключително за тяхно потребление. Комисията ще преразгледа тази договореност през 2015 г. и ще докладва на Съвета за възможни изменения.”.


(1)  Без да се засягат специфичните правила, предвидени в Регламент (ЕО) № 1454/2001.

(2)  Без да се засягат специфичните правила, предвидени в Регламент (ЕО) № 1452/2001.

(3)  Без да се засягат специфичните правила, предвидени в Регламент (ЕО) № 1453/2001.

(4)  Този таван временно се увеличава със 100 000 до 1 519 811 до като живите животни на възраст под шест месеца могат да бъдат изнасяни.”

(5)  Без да се засягат специфичните правила, предвидени в Регламент (ЕО) № 1454/2001.

(6)  Без да се засягат специфичните правила, предвидени в Регламент (ЕО) № 1452/2001.

(7)  Без да се засягат специфичните правила, предвидени в Регламент (ЕО) № 1453/2001.”


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Списък по член 20 на Акта за присъединяване: допълнителни промени в актове, приети от институциите

ЗЕМЕДЕЛИЕ

А.   ЗАКОНОДАТЕЛСТВО В ОБЛАСТТА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО

1.

Договор за създаване на Европейската общност, част трета, дял II, Земеделие

Съветът, с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията и след консултации с Европейския парламент, изменя регламента, който урежда общата организация на пазара в сектора на захарта, за да вземе предвид присъединяването на България и Румъния, като адаптира квотите за захар и изоглюкоза, както и максималните нужди за доставка от внос на сурова захар, определени в таблицата по-долу, които могат да бъдат адаптирани по същия начин, както и квотите на настоящите държави-членки, за да се осигури съответствие с принципите и целите, които тогава са в сила за общата организация на пазара в сектора на захарта.

Договорени количества

(в тонове)

 

България

Румъния

Основно количество за захар (1)

4 752

109 164

от което: A

4 320

99 240

Б

432

9 924

Максимални нужди за доставка (изразени в бяла захар) от вноса на сурова захар

198 748

329 636

Основно количество за изоглюкоза (2)

56 063

9 981

от което: A

56 063

9 790

Б

0

191

Ако бъде поискано от България през 2006 г., горепосочените А и Б основни количества за захар се прехвърлят в съответните за България А и Б основни количества за изоглюкоза.

2.

31998 R 2848: Регламент (EО) № 2848/98 на Комисията oт 22 декември 1998 г., който установява подробни правила за прилагането на Регламент (EИО) № 2075/92 на Съвет относно схемата за премиране, производствените квоти и специалната помощ, която се отпуска на групи производители в сектора на суров тютюн (OВ L 358, 31.12.1998 г., стp. 17), изменен с:

31999 R 0510: Регламент (EО) № 510/1999 на Комисията от 8.3.1999 г. (OВ L 60, 9.3.1999 г., стp. 54),

31999 R 0731: Регламент (EО) № 731/1999 на Комисията от 7.4.1999 г. (OВ L 93, 8.4.1999 г., стp. 20),

31999 R 1373: Регламент (EО) № 1373/1999 на Комисията от 25.6.1990 г. (OВ L 162, 26.6.1999 г., стp. 47),

31999 R 2162: Регламент (EО) № 2162/1999 на Комисията от 12.10.1999 г. (OВ L 265, 13.10.1999 г., стp. 13),

31999 R 2637: Регламент (EО) № 2637/1999 на Комисията от 14.12.1999 г. (OВ L 323, 15.12.1999 г., стp. 8),

32000 R 0531: Регламент (EО) № 531/2000 на Комисията от 10.3.2000 г. (OВ L 64, 11.3.2000 г., стp. 13),

32000 R 0909: Регламент (EО) № 909/2000 на Комисията от 2.5.2000 г. (OВ L 105, 3.5.2000 г., стp. 18),

32000 R 1249: Регламент (EО) № 1249/2000 на Комисията от 15.6.2000 г. (OВ L 142, 16.6.2000 г., стp. 3),

32001 R 0385: Регламент (EО) № 385/2001 на Комисията от 26.2.2001 г. (OВ L 57, 27.2.2001 г. , стp. 18),

32001 R 1441: Регламент (EО) № 1441/2001 на Комисията от 16.7.2001 г. (OВ L 193, 17.7.2001 г., стp. 5),

32002 R 0486: Регламент (EО) № 486/2002 на Комисията oт 18.3.2002 г. (OВ L 76, 19.3.2002 г., стp. 9),

32002 R 1005: Регламент (EО) № 1005/2002 на Комисията oт 12.6.2002 г. (OВ L 153, 13.6.2002 г., стp. 3),

32002 R 1501: Регламент (EО) № 1501/2002 на Комисията oт 22.8.2002 г. (OВ L 227, 23.8.2002 г., стp. 16),

32002 R 1983: Регламент (EО) № 1983/2002 на Комисията oт 7.11.2002 г.(OВ L 306, 8.11.2002 г., стp. 8),

32004 R 1809: Регламент (EО) № 1809/2004 на Комисията от 18.10.2004 г. (OВ L 318, 19.10.2004 г., стp. 18).

При необходимост и като се прилага процедурата, посочена в член 23 на Регламент (EИО) № 2075/92 на Съвета от 30 юни 1992 г. (3) относно общата организация на пазара на суров тютюн, Комисията приема, преди присъединяването, необходимите изменения в списъка на Общността на признати производствени области, посочени в приложение II на Регламент (EО) № 2848/98, за да отчете присъединяването на България и Румъния, по-специално с оглед включването на определените български и румънски производствени области в този списък.

3.

32003 R 1782: Регламент (EО) № 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители, изменящ Регламенти (ЕИО) № 2019/93, (EО) № 1452/2001, (EО) № 1453/2001, (EО) № 1454/2001, (EО) № 1868/94, (EО) № 1251/1999, (EО) № 1254/1999, (EО) № 1673/2000, (ЕИО) № 2358/71 и (EО) № 2529/2001 (OВ L 270 , 21.10.2003 г., стр. 1), изменен с:

32004 R 0021: Регламент (EО) № 21/2004 на Съвета от 17.12.2003 г. (OВ L 5, 9.1.2004 г., стр. 8),

32004 R 0583: Регламент (EО) № 583/2004 на Съвета от 22.3.2004 г. (OВ L 91, 30.3.2004 г., стр. 1),

32004 D 0281: Решение 2004/281/EО на Съвета от 22.3.2004 г. (OВ L 93, 30.3.2004 г., стр. 1),

32004 R 0864: Регламент (EО) № 864/2004 на Съвета от 29.4.2004 г. (OВ L 161, 30.4.2004 г., стр. 48).

а)

Съветът, с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията и след консултация с Европейския парламент, приема необходимите разпоредби за България и Румъния за включване на помощта за семена в схемите за подпомагане, посочени в дял III, Глава 6 и дял IV А на Регламент (EО) № 1782/2003.

(i)

Тези разпоредби ще включват изменение на приложение XIA “Максимални размери на помощта за семена в новите държави-членки, посочени в член 99, параграф 3” на Регламент (EО) № 1782/2003, изменен с Регламент (EО) № 583/2004 на Съвета, както следва:

“ПРИЛОЖЕНИЕ XIA

Максимални размери на помощта за семена в новите държави-членки, посочени в член 99, параграф 3

(EUR милион)

Кален дарна година

България

Чешка република

Естония

Кипър

Латвия

Литва

Унгария

Малта

Полша

Румъния

Словeния

Словакия

2005

-

0,87

0,04

0,03

0,10

0,10

0,78

0,03

0,56

-

0,08

0,04

2006

-

1,02

0,04

0,03

0,12

0,12

0,90

0,03

0,65

-

0,10

0,04

2007

0,11

1,17

0,05

0,04

0,14

0,14

1,03

0,04

0,74

0,19

0,11

0,05

2008

0,13

1,46

0,06

0,05

0,17

0,17

1,29

0,05

0,93

0,23

0,14

0,06

2009

0,15

1,75

0,07

0,06

0,21

0,21

1,55

0,06

1,11

0,26

0,17

0,07

2010

0,17

2,04

0,08

0,07

0,24

0,24

1,81

0,07

1,30

0,30

0,19

0,08

2011

0,22

2,33

0,10

0,08

0,28

0,28

2,07

0,08

1,48

0,38

0,22

0,09

2012

0,26

2,62

0,11

0,09

0,31

0,31

2,33

0,09

1,67

0,45

0,25

0,11

2013

0,30

2,91

0,12

0,10

0,35

0,35

2,59

0,10

1,85

0,53

0,28

0,12

2014

0,34

2,91

0,12

0,10

0,35

0,35

2,59

0,10

1,85

0,60

0,28

0,12

2015

0,39

2,91

0,12

0,10

0,35

0,35

2,59

0,10

1,85

0,68

0,28

0,12

2016

0,43

2,91

0,12

0,10

0,35

0,35

2,59

0,10

1,85

0,75

0,28

0,12

следващи години

0,43

2,91

0,12

0,10

0,35

0,35

2,59

0,10

1,85

0,75

0,28

0,12”.

(ii)

Разпределението на националните максимални количества семена, за които се изплаща помощ е, както следва:

Договорено разпределение на националните максимални количества семена, за които се изплаща помощ

(в тонове)

 

България

Румъния

оризови семена (Oryza sativa L.)

883,2

100

други семена, освен оризови

936

2 294

б)

Съветът, с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията и след консултации с Европейския парламент, приема необходимите разпоредби за България и Румъния с цел да включи помощите за тютюн в схемите за подпомагане, уредени в дял III, глава 6, и дял IV А на Регламент (EО) № 1782/2003.

Договореното разпределение на националните гарантирани количества за производство на тютюн е, както следва:

Договорено разпределение на националните гарантирани количества за производство на тютюн

(в тонове)

 

България

Румъния

Общо, от които:

47 137

12 312

I Виржиния (флю кюрд)

9 023

4 647

II Бърлей (лайт еър кюрд)

3 208

2 370

V Слънчево сушен

 

5 295

VI Басми

31 106

 

VIII Каба Кулак

3 800

 

Б.   ВЕТЕРИНАРНО И ФИТОСАНИТАРНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

31999 L 0105: Директива 1999/105/ЕО на Съвета от 22 декември 1999 г. относно маркетинга на горски репродуктивен материал (ОВ L 11, 15.1.2000 г., стр. 17).

При необходимост и като се прилага процедурата, посочена в член 26, параграф 3 на Директива 1999/105/ЕО, Комисията променя Приложение I към директивата по отношение на горските видове Pinus peuce Griseb., Fagus orientalis Lipsky, Quercus frainetto Ten. и Tilia tomentosa Moench.


(1)  В тонове бяла захар.

(2)  В тонове сухо вещество.

(3)  OВ L 215, 30.7.1992 г., стр. 70.


ПРИЛОЖЕНИЕ V

Списък по член 21 на Акта за присъединяване: Други постоянни разпоредби

1.   ДРУЖЕСТВЕНО ПРАВО

Договор за създаване на Европейската общност: част трета, дял I Свободно движение на стоки

СПЕЦИФИЧЕН МЕХАНИЗЪМ

По отношение на България или Румъния притежателят или ползвателят на патент или на сертификат за допълнителна закрила за фармацевтичен продукт, за които е подадена заявка в държава-членка към момента, когато такава закрила не е могла да бъде получена за този продукт в една от горепосочените нови държави-членки, може да се позовава на правата, предоставени чрез този патент или сертификат за допълнителна закрила, за да предотврати вноса и разпространението на този продукт в държавата-членка или в държавите, в които въпросният продукт се ползва с патентна или допълнителна закрила, дори ако продуктът е бил пуснат за първи път на пазара в тази нова държава-членка от него или с негово съгласие.

Всяко лице, което има намерение да внесе или да разпространява фармацевтичен продукт, попадащ в обхвата на предходната алинея, в държава-членка, в която този продукт се ползва с патентна или допълнителна закрила, трябва да докаже пред компетентните органи в искането за внос, че е отправено едномесечно предизвестие до притежателя или ползвателя на тази закрила.

2.   ПОЛИТИКА НА КОНКУРЕНЦИЯТА

Договор за създаване на Европейската общност: дял VI, глава I, Правила за конкуренцията

1.

Следните схеми за помощ и индивидуална помощ, влезли в сила в нова държава-членка преди датата на присъединяване и все още приложими след тази дата, се считат при присъединяването за съществуваща помощ по смисъла на член 88, параграф 1 от Договора за ЕС:

а)

мерките за помощ, влезли в сила преди 10 декември 1994 г.;

б)

мерките за помощ, изброени в допълнението към настоящото приложение;

в)

мерките за помощ, които са оценени преди датата на присъединяване от органа за контрол върху държавните помощи на новата държава-членка и са определени като съвместими с достиженията на правото на ЕС и, за които Комисията не е направила възражение на основание на сериозни съмнения относно съвместимостта на мярката с общия пазар съобразно процедурата, предвидена в параграф 2.

Всички мерки, все още приложими след датата на присъединяване, които представляват държавна помощ и не отговарят на изложените по-горе условия, се считат за нова помощ при присъединяването за целите на прилагането на член 88, параграф 3 от Договора за ЕС.

Предходните разпоредби не се прилагат по отношение на помощи за транспортния сектор, нито за дейности, свързани с производството, преработката или продажбата на стоките, изброени в приложение I към Договора за ЕС с изключение на рибните продукти и техните производни.

Горепосочените разпоредби не засягат също така преходните мерки относно политиката на конкуренция, предвидени в акта и мерките, постановени в приложение VII, глава 4, раздел Б на акта.

2.

Доколкото нова държава-членка желае Комисията да проучи мярка за помощ по процедурата по параграф 1, в) тя предоставя редовно на Комисията:

а)

списък на мерките за съществуващи помощи, които са били оценени от националния орган за контрол на държавните помощи и които са определени от този орган като съвместими с действащото общностно право; и

б)

всяка друга информация, която е от съществено значение за оценката на съвместимостта на мярката за помощ, която ще бъде проучена,

съгласно определената форма на уведомление, предоставена от Комисията.

Ако Комисията не възрази срещу съществуващата мярка за помощ на основание на сериозни съмнения относно съвместимостта на мярката с общия пазар в срок от три месеца от получаване на пълната информация за тази мярка или от получаване на официалното становище на новата държава-членка, с което тя уведомява Комисията, че счита предоставената информация за пълна, тъй като поисканата допълнителна информация не е достъпна или вече е предоставена, се счита, че Комисията не е направила възражение.

Всички мерки за помощ, за които Комисията е уведомена по процедурата, описана в параграф 1, в) преди датата на присъединяване, ще бъдат предмет на горепосочената процедура без оглед на факта, че през периода на проучване заинтересуваната нова държава-членка вече е станала член на Съюза.

3.

Решението на Комисията за възражение срещу мярка, по смисъла на параграф 1, в) се счита за решение за започване на официална процедура за разследване по смисъла на Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (1).

Ако такова решение е взето преди датата на присъединяване, решението влиза в сила от датата на присъединяване.

4.

Без да се засягат процедурите относно съществуващата помощ, предвидени в член 88 на Договора за ЕО, схемите за помощ и индивидуалната помощ, предоставени в транспортния сектор, които са влезли в сила в нова държава-членка преди датата на присъединяване и които са приложими и след тази дата, се считат за съществуваща помощ по смисъла на член 88, параграф 1 от Договора за ЕО, при следното условие:

Комисията бива уведомявана за мерките за помощ в срок от четири месеца от датата на присъединяване. Това уведомление включва информация за правното основание на всяка мярка. Съществуващите мерки за помощ и плановете за предоставяне или изменение на помощи, за които Комисията е уведомена преди датата на присъединяване, се считат за съобщени на датата на присъединяване.

Тези мерки за помощи се считат за “съществуваща” помощ по смисъла на член 88, параграф 1 от Договора за ЕО до края на третата година от датата на присъединяване.

Новите държави-членки изменят, когато това е необходимо, тези мерки за помощ, за да бъдат съвместими с принципите, прилагани от Комисията, най-късно до края на третата година от датата на присъединяване. След тази дата всяка помощ, която е определена като несъвместима с тези принципи, се счита за нова помощ.

5.

По отношение на Румъния, параграф 1, в) се прилага само за мерките за помощ, оценени от румънския национален орган по наблюдение и контрол на държавните помощи след тази дата, ако Комисията на основата на продължителен контрол върху изпълнението на задълженията, поети от Румъния при преговорите за присъединяване, реши, че правоприлагането в областта на държавните помощи в периода преди присъединяването е достигнало задоволително ниво. Такова задоволително ниво ще се счита за постигнато, единствено когато Румъния е демонстрирала последователно прилагане на всеобхватен и подходящ контрол върху държавните помощи за всички мерки за помощ, предоставени в Румъния, включително приемането и прилагането от румънския орган по контрол на напълно и правилно обосновани решения, които съдържат точна оценка на характера на всяка мярка на държавната помощ и правилно прилагане на критериите за съвместимост.

Комисията може да възрази, на основание на сериозни съмнения относно съвместимостта с общия пазар, на всяка мярка за помощ, която е предоставена в предприсъединителния период между 1 септември 2004 г. и датата, определена в горепосоченото решение на Комисията, с което тя установява, че правоприлагането е достигнало задоволително ниво. Такова решение на Комисията за възражение срещу мярката се счита за решение за започване на официална процедура за разследване по смисъла на Регламент (ЕО) № 659/1999. Ако такова решение е прието преди датата на присъединяване, решението влиза в сила от датата на присъединяване.

Когато Комисията, след официалната процедура по разследване, приеме негативно решение, тя задължава Румъния да предприеме всички необходими мерки за ефективно възстановяване на помощта от получателя. Подлежащата на възстановяване помощ включва и лихва с подходящ процент, определен в съответствие с Регламент (ЕО) № 794/2004 (2) и дължима от същата дата.

3.   ЗЕМЕДЕЛИЕ

a)

Договор за създаването на Европейската общност, част III, дял II, Земеделие

1.

Публичните запаси, които се съхраняват от новите държави-членки към датата на присъединяването, и които са възникнали в резултат на тяхната политика на подкрепа на пазара, се поемат от Общността по стойността, която се определя по член 8 на Регламент (ЕИО) № 1883/78 на Съвета от 2 август 1978 г. относно общите правила за финансиране на интервенциите на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ФЕОГА), Секция Гарантиране (3). Въпросните запаси се поемат само при условие, че за въпросните продукти в Общността се прилага интервенция и, че запасите отговарят на изискванията на Общността за интервенция.

2.

Всеки стоков запас, както частен така и публичен, който е в свободно движение на територията на новите държави-членки към датата на присъединяване и, който надвишава количеството, което може да се приеме като нормален прехвърляем запас, се отстранява за сметка на новите държави-членки.

Понятието за нормален прехвърляем запас се определя за всеки отделен продукт въз основа на критериите и специфичните цели на съответната обща организация на пазара.

3.

Запасите по смисъла на параграф 1 се приспадат от количеството, което надвишава нормалния прехвърляем запас.

4.

Комисията изпълнява и прилага горепосочените договорености в съответствие с процедурата, предвидена в член 13 на Регламент (ЕО) № 1258/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно финансирането на Общата селскостопанска политика (4) или, според случая, в съответствие с процедурата по член 42, параграф 2 на Регламент (ЕО) № 1260/2001 на Съвета от 30 юни 2001 г. относно общата организация на пазара на захар (5), или в съответствие с членовете на другите регламенти, уреждащи общата организация на пазарите на земеделски продукти или процедурите на съответния комитет, както са определени в приложимото законодателство.

b)

Договор за създаването на Европейската общност: част трета, дял VI, глава 1, Правила на конкуренция

Без да се засягат процедурите относно съществуваща помощ, предвидени в член 88 от Договора за ЕО, схемите за помощ и индивидуална помощ, предоставени за дейности, свързани с производството, преработката или маркетинга на продуктите, изброени в Приложение I към Договора за ЕО, с изключение на рибните продукти и техните производни, отпуснати в нова държава-членка преди датата на присъединяване и все още приложими след тази дата, се считат за съществуваща помощ по смисъла на член 88, параграф 1 от Договора за ЕО, при следното условие:

мерките за помощ се съобщават на Комисията в рамките на четири месеца от датата на присъединяването. Това съобщение включва информация относно правното основание за всяка мярка. Съществуващите мерки за помощ и плановете за предоставяне или промяна на помощи, съобщени на Комисията преди датата на присъединяване се смятат за съобщени на датата на присъединяването. Комисията публикува списък на тези помощи.

Тези мерки се считат за “съществуваща” помощ по смисъла на член 88, параграф 1 от Договора за ЕО, до края на третата година от датата на присъединяване.

При необходимост, новите държави-членки изменят тези мерки с цел да отговорят на насоките, прилагани от Комисията най-късно до края на третата година от датата на присъединяване. След тази дата всяка помощ, която бъде определена за несъвместима с въпросните насоки се счита за нова помощ.

4.   МИТНИЧЕСКИ СЪЮЗ

Договор за създаване на Европейската общност, част трeта, дял I Свободно движение на стоки, глава 1 Митнически съюз

 

31992 R 2913: Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. за създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, 19.10.1992 г., стр. 1), последно изменен с:

12003 T: Акт относно условията за присъединяване и промените в Договорите -присъединяване на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република (ОВ L 236, 23.9.2003г., стр. 33);

 

31993 R 2454: Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. относно разпоредбите за прилагането на Регламента (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 253, 11.10.1993 г., стр. 1), последно изменен с:

32003 R 2286: Регламент (ЕО) № 2286/2003 на Комисията от 18.12.2003 г. (ОВ L 343, 31.12.2003 г., стр. 1).

Регламент (ЕИО) № 2913/92 и Регламент (ЕИО) № 2454/93 се прилагат в новите държави-членки при спазването на следните специфични разпоредби:

ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА СТАТУТ ОТ ОБЩНОСТТА (ТЪРГОВИЯ В РАМКИТЕ НА РАЗШИРЕНАТА ОБЩНОСТ)

1.

Независимо от член 20 на Регламент (ЕИО) № 2913/92, стоките, които към датата на присъединяване са временно складирани или са под едно от митническите направления или един от режимите, посочени в член 4, параграф 15, б) и член 16, б) до ж) на този регламент в разширената Общност, или които се транспортират в рамките на разширената Общност след като са били предмет на формалности при износ, се освобождават от митни сборове и други митнически мерки, когато се декларират за допускане за свободно обращение в рамките на разширената Общност при условие, че е представено едно от следните:

a)

доказателство за преференциален произход, надлежно издадено или съставено преди датата на присъединяване съгласно едно от европейските споразумения, изброени по-долу, или еквивалентните преференциални споразумения, сключени между самите нови държави-членки, и които съдържат забрана за възстановяване на, или освобождаване от митни сборове, прилагани за материали без произход, които са използвани за производството на продуктите, за които е издадено или съставено доказателството за произход (правило за невъзстановяване);

Европейските споразумения:

21994 A 1231 (24) България: Европейско споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Република България, от друга страна — Протокол 4 относно определението на понятието “стоки с произход” и методите за административно сътрудничество (6);

21994 A 1231 (20) Румъния: Европейско споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Румъния, от друга страна — Протокол 4 относно определението на понятието “стоки с произход” и методите за административно сътрудничество (7).

б)

който и да е от начините за доказване на статут от Общността, посочени в член 314в на Регламент (ЕИО) № 2454/93;

в)

карнет АТА, издаден преди датата на присъединяване в настояща държава-членка или в нова държава-членка.

2.

За целите на издаването на доказателствата, посочени в параграф 1, б) по-горе, във връзка с положението към датата на присъединяване и в допълнение към разпоредбите на член 4, параграф 7 на Регламент (ЕИО) № 2913/92, “стоки от Общността” означават стоки:

които са изцяло получени на територията, на която и да е от новите държави-членки при условия, идентични на тези в член 23 на Регламент (ЕИО) № 2913/92 и, които не съдържат стоки, внесени от други страни или територии, или

внесени от страни или територии, различни от съответната държава и допуснати в свободно обращение в тази държава, или

получени или произведени в съответната държава, или само от стоки, посочени във второто тире на настоящия параграф, или от стоки, посочени в първото и второто тире на настоящия параграф.

3.

За целите на проверяване на доказателствата, посочени в параграф 1, а) по-горе, се прилагат разпоредбите относно определението на понятието “стоки с произход” и методи за административно сътрудничество съгласно съответните европейски споразумения или еквивалентни преференциални споразумения, сключени между самите нови държави-членки. Искания за последваща проверка на тези доказателства се приемат от компетентните митнически власти на настоящите държави-членки и на новите държави-членки в срок до три години от издаване на съответното доказателство за произход и могат да бъдат направени от тези власти в срок до три години от датата на приемане на доказателството за произход в подкрепа на декларацията за свободно обращение.

ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ПРЕФЕРЕНЦИАЛЕН ПРОИЗХОД (ТЪРГОВИЯ С ТРЕТИ СТРАНИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО ТУРЦИЯ, В РАМКИТЕ НА ПРЕФЕРЕНЦИАЛНИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ ЗА СЕЛСКОСТОПАНСКИ СТОКИ, ВЪГЛИЩА И ПРОДУКТИ ОТ СТОМАНА)

4.

Без да се засяга прилагането на която и да е от мерките, произтичащи от Общата търговска политика, доказателство за произход, надлежно издадено от трети страни или съставено в рамките на преференциални споразумения, сключени между новите държави-членки с тези страни, или издадено, или съставено в рамките на едностранно национално законодателство на новите държави-членки, се приема в съответните нови държави-членки, при условие че:

a)

придобиването на такъв произход придава преференциално тарифно третиране на основата на преференциалните тарифни мерки, съдържащи се в споразумения или в договорености, които Общността е сключила с, или е приела по отношение на тези трети страни или групи страни, както е посочено в член 20, параграф 3, г) и д) на Регламент (ЕИО) № 2913/92 и

б)

доказателството за произход и транспортните документи са били издадени или съставени не по-късно от деня преди датата на присъединяване и

в)

доказателството за произход е предоставено на митническите власти в срок от четири месеца от датата на присъединяване.

Когато стоките са били декларирани за допускане за свободно обращение в нова държава-членка преди датата на присъединяване, доказателство за произход, издадено или съставено впоследствие съгласно преференциални споразумения или договорености в сила в тази нова държава-членка към датата на допускане за свободно обращение може да се приеме в съответната нова държава-членка, при условие че е предоставено на митническите власти в срок от четири месеца от датата на присъединяване.

5.

България и Румъния имат право да запазят разрешенията, с които е предоставен статут на “одобрен износител” в рамките на споразуменията, сключени с трети страни при условие, че:

a)

такава разпоредба също се съдържа в споразуменията, сключени от тези страни с Общността преди датата на присъединяване; и

б)

одобрените износители прилагат правилата за произход, предвидени в тези споразумения.

Тези разрешения се заменят от новите държави-членки, с нови разрешения, издадени съгласно условията на законодателството на Общността не по-късно от една година след датата на присъединяване.

6.

За целите на проверяване на доказателствата, посочени в параграф 4, се прилагат разпоредбите относно определението на понятието “стоки с произход” и методи за административно сътрудничество на съответните споразумения и договорености. Искания за последваща проверка на тези доказателства се приемат от компетентните митнически власти на настоящите държави-членки и на новите държави-членки за период до три години от издаването на съответното доказателство за произход и могат да бъдат направени от тези власти до три години от приемане на доказателството за произход в подкрепа на декларация за свободно обращение.

7.

Без да се засяга прилагането на която и да е от мерките, произтичащи от Общата търговска политика, доказателство за произход, издадено впоследствие от трети страни в рамките на преференциални споразумения, сключени от Общността с тези страни, се приема в новите държави-членки за допускане за свободно обращение на стоки, които на датата на присъединяване или са на път, или са временно складирани, или са в митнически склад, или са в свободна зона в една от тези трети страни или в тази нова държава-членка, при условие, че новата държава-членка, където се извършва допускането за свободно обращение, не е имала в сила споразумение за свободна търговия с третата страна за такива стоки в момента, когато транспортните документи са били издадени и, при условие че:

a)

придобиването на такъв произход придава преференциално тарифно третиране на базата на преференциалните тарифни мерки, съдържащи се в споразуменията или договореностите, които Общността е сключила или е приела по отношение на трети страни или групи страни, съгласно член 20, параграф 3, г) и д) на Регламент (ЕИО) № 2913/92 и

б)

транспортните документи са били издадени не по-късно от деня преди датата на присъединяване, и

в)

доказателството за произход, издадено впоследствие, е представено на митническите власти в рамките на четири месеца от датата на присъединяване.

8.

За целите на проверяване на доказателствата, посочени в параграф 7 се прилагат разпоредбите, относно определението на понятието “стоки с произход” и методи за административно сътрудничеството на съответните споразумения или договорености.

ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА СТАТУТ СЪГЛАСНО РАЗПОРЕДБИТЕ ЗА СВОБОДНО ОБРАЩЕНИЕ НА ПРОМИШЛЕНИ СТОКИ В РАМКИТЕ НА МИТНИЧЕСКИЯ СЪЮЗ ЕО—ТУРЦИЯ

9.

Доказателства за произход, надлежно издадени или от Турция, или от нова държава-членка в рамките на преференциалните търговски споразумения, прилагани между тях, и позволяващи кумулиране на произхода с Общността въз основа на идентични правила за произход и забрана за възстановяване или суспендиране на митни сборове за тези стоки, се приемат в съответните страни като доказателство за статут, съгласно разпоредбите за свободно обращение на промишлени стоки, предвидени в Решение № 1/95 на Съвета за асоцииране ЕО — Турция от 22 декември 1995 г. (8), при условие че:

a)

доказателството за произход и транспортните документи са били издадени не по-късно от деня преди датата на присъединяване, и

б)

доказателството за произход е представено на митническите власти в рамките на четири месеца от датата на присъединяване.

Когато стоките са декларирани за допускане за свободно обращение, или в Турция, или в нова държава-членка, преди датата на присъединяването, в рамките на преференциалните търговски споразумения, посочени по горе, доказателство за произход, издадено впоследствие съгласно тези споразумения, може също да се приеме при условие, че е представено на митническите власти в срок от четири месеца от датата на присъединяване.

10.

За целите на проверяване на доказателствата, посочени в параграф 9, се прилагат разпоредбите относно определението на понятието “стоки с произход” и методи на административно сътрудничество съгласно съответните преференциални споразумения. Искания за последваща проверка на тези доказателства се приемат от компетентните митнически власти на настоящите държави-членки и на новите държави-членки до три години от издаване на съответното доказателство за произход и могат да бъдат направени от тези власти до три години от приемане на доказателството за произход в подкрепа на декларацията за свободно обращение.

11.

Без да се засяга прилагането на която и да е от мерките, произтичащи от Общата търговска политика, сертификат за движение А.ТR, издаден, съгласно разпоредбите за свободно обращение на промишлени стоки, предвидени в Решение № 1/95 на Съвета за асоцииране ЕО — Турция от 22 декември 1995 г. се приема в новите държави-членки за допускане за свободно обращение на стоки, които на датата на присъединяване или се транспортират, след като са били предмет на формалности при износ, в рамките на Общността или в Турция, или са временно складирани, или са под митнически режим, посочен в член 4, параграф 16, б) до з) на Регламент (ЕИО) № 2913/92 в Турция или в тази нова държава-членка, при условие че:

a)

за тези стоки не е било представено доказателство за произход, както е посочено в параграф 9; и

б)

стоките отговарят на условията за прилагане на разпоредбите за свободно обращение на промишлени стоки, и

в)

транспортните документи са били издадени не по-късно от деня преди датата на присъединяване; и

г)

сертификатът за движение А.ТR е представен на митническите власти в рамките на четири месеца от датата на присъединяване.

12.

За целите на проверяване на сертификати за движение А.ТR, посочени в параграф 11 по-горе, се прилагат разпоредбите относно издаването на сертификати за движение А.ТR и методи за административно сътрудничество, съгласно Решение № 1/2001 на Комитета за митническо сътрудничество ЕО — Турция (9).

МИТНИЧЕСКИ ПРОЦЕДУРИ

13.

Временно складиране и митнически режими, посочени в член 4, параграф 16, б) до з) на Регламент (ЕИО) № 2913/92, които са започнали преди присъединяването се завършват или приключват съгласно условията на законодателството на Общността.

Когато завършването или приключването поражда митническо задължение, размерът на вносните митни сборове, който следва да се заплати е този, определен към момента на възникване на митническото задължение в съответствие с Общата митническа тарифа и заплатената сума се счита за собствени ресурси на Общността.

14.

Процедурите за митническо складиране, предвидени в членове 84 - 90 и 98 - 113 на Регламент (ЕИО) № 2913/92 и в членове 496 - 535 на Регламент (ЕИО) № 2454/93, се прилагат към новите държави-членки при спазване на следните специфични разпоредби:

когато размерът на митническото задължение е определен на базата на вида на вносните стоки, стойността за митнически цели и количеството на вносните стоки към момента на приемане на декларацията за тяхното поставяне под режим на митническо складиране и тази декларация е била приета преди датата на присъединяване, тези елементи се определят от законодателството на съответната нова държава-членка, приложимо преди датата на присъединяване.

15.

Процедурите за активно усъвършенстване, предвидени в членове 84 - 90 и 114 - 129 на Регламент (ЕИО) № 2913/92 и в членове 496 - 523 и 536