Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 02024R1309-20240508

Consolidated text: Регламент (ЕС) 2024/1309 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2024 година за мерки за намаляване на разходите за разполагане на гигабитови електронни съобщителни мрежи, за изменение на Регламент (ЕС) 2015/2120 и за отмяна на Директива 2014/61/ЕС (Акт за гигабитовата инфраструктура) (текст от значение за ЕИП)

ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/1309/2024-05-08

02024R1309 — BG — 08.05.2024 — 000.001


Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ

►B

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2024/1309 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 29 април 2024 година

за мерки за намаляване на разходите за разполагане на гигабитови електронни съобщителни мрежи, за изменение на Регламент (ЕС) 2015/2120 и за отмяна на Директива 2014/61/ЕС (Акт за гигабитовата инфраструктура)

(текст от значение за ЕИП)

(ОВ L 1309, 8.5.2024 г., стp. 1)


Поправен със:

►C1

Поправка, ОВ L 90315, 24.5.2024, стp.  1 (2024/1309)




▼B

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2024/1309 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 29 април 2024 година

за мерки за намаляване на разходите за разполагане на гигабитови електронни съобщителни мрежи, за изменение на Регламент (ЕС) 2015/2120 и за отмяна на Директива 2014/61/ЕС (Акт за гигабитовата инфраструктура)

(текст от значение за ЕИП)



Член 1

Предмет и обхват

1.  
Настоящият регламент има за цел да улесни и насърчи разполагането на мрежи с много голям капацитет (ММГК) чрез насърчаване на съвместното използване на съществуващата физическа инфраструктура и чрез създаване на условия за по-ефективно разполагане на нова физическа инфраструктура, така че тези мрежи да могат да се разполагат по-бързо и на по-ниска цена.
2.  
Ако разпоредба на настоящия регламент е в противоречие с разпоредба на Директиви 2002/77/ЕО, (ЕС) 2018/1972 или (ЕС) 2022/2555, предимство има съответната разпоредба на посочените директиви.
3.  
С настоящия регламент се установяват минимални изисквания за постигане на целите, определени в параграф 1. Държавите членки могат да запазят или да въведат правила в съответствие с правото на Съюза, които са по-строги или по-подробни от тези минимални изисквания, когато мерките служат за насърчаване на съвместното използване на съществуващата физическа инфраструктура или благоприятстват по-ефективно разполагане на нова физическа инфраструктура.
4.  
Чрез дерогация от параграф 3 от настоящия член, държавите членки не запазват, нито въвеждат мерките, посочени в същия параграф, по отношение на член 3, параграф 5, първа алинея, букви а) — д), член 3, параграфи 7 и 10, член 4, параграф 7, член 5, параграф 2, втора алинея, член 5, параграф 5, член 6, параграф 2 и член 10, параграфи 7 и 8.
5.  
Настоящият регламент не засяга отговорността на държавите членки за защита на националната сигурност и правомощието им да гарантират други основни функции на държавата, включително да осигуряват нейната териториална цялост и да поддържат законността и реда.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат определенията, предвидени в Директива (ЕС) 2018/1972, и по-специално определенията за „електронна съобщителна мрежа“, „мрежа с много голям капацитет“, „обществена електронна съобщителна мрежа“, „крайна точка на мрежата“, „прилежащи съоръжения“, „краен ползвател“, „сигурност на мрежи и услуги“, „достъп“ и „оператор“.

Прилагат се следните определения:

1) 

„мрежов оператор“ означава:

а) 

оператор по смисъла на определението в член 2, точка 29 от Директива (ЕС) 2018/1972;

б) 

предприятие, предоставящо физическа инфраструктура, предназначена да осигурява:

i) 

услуга за производство, пренос или разпределение на:

— 
газ;
— 
електричество, включително обществено осветление;
— 
отопление;
— 
вода, включително отвеждане или пречистване на отпадъчни води и канализация, и дренажни системи;
ii) 

транспортни услуги, включително железопътни линии, пътища, включително градски пътища, тунели, пристанища и летища;

2) 

„публичноправна организация“ означава организация, която има всички изброени по-долу характеристики:

a) 

създадена е с конкретната цел да задоволява нужди от обществен интерес, които нямат промишлен или търговски характер;

б) 

има правосубектност;

в) 

финансира се изцяло или в по-голямата си част от държавни, регионални или местни органи или от други публичноправни организации или е под управленския надзор от тези органи или организации; или има административен, управителен или надзорен орган, повечето от половината от членовете на който са назначени от държавни, регионални или местни органи или от други публичноправни организации;

3) 

„орган от публичния сектор“ означава държавен, регионален или местен орган, публичноправна организация или сдружение, съставено от един или повече такива органи или от една или повече такива публичноправни организации;

4) 

„физическа инфраструктура“ означава:

а) 

всеки елемент от мрежа, който е предназначен да приема други елементи от мрежа, без самият той да се превръща в активен елемент от мрежата, като например тръбопроводи, мачти, канали, инспекционни шахти, шахти, шкафове, антенни съоръжения, кули и стълбове, както и сгради, включително покриви или части от фасади, или подстъпи към сгради, и всички други активи, включително улични съоръжения, като например стълбове на улични лампи, улични табели, светофари, билбордове и рамки на съоръжения за пътно таксуване, както и автобусни и трамвайни спирки, метростанции и железопътни гари;

б) 

когато не са част от мрежа и са собственост или са под контрола на органи от публичния сектор: сгради, включително покриви или части от фасади, или подстъпи към сгради, и всички други активи, включително улични съоръжения, като например стълбове на улични лампи, улични табели, светофари, билбордове и рамки на съоръжения за пътно таксуване, както и автобусни и трамвайни спирки, метростанции и железопътни гари.

Кабелите, включително тъмните оптични влакна, както и елементите от мрежи, използвани за снабдяване с вода, предназначена за консумация от човека, съгласно определението в член 2, точка 1 от Директива (ЕС) 2020/2184 на Европейския парламент и на Съвета ( 1 ), не съставляват физическа инфраструктура по смисъла на настоящия регламент;

5) 

„строеж“ означава резултатът от строителни или инженерни дейности в тяхната цялост, който сам по себе си е достатъчен, за да изпълнява определена икономическа или техническа функция, и съдържа един или повече елементи на физическата инфраструктура;

6) 

„физическа инфраструктура в сградата“ означава физическа инфраструктура или инсталации в местонахождението на крайния ползвател, включително елементи в режим на съсобственост, предназначени да приемат кабелни и/или безжични мрежи за достъп, когато тези мрежи за достъп са в състояние да предоставят електронни съобщителни услуги, както и да свързват точката за достъп в сградата с крайната точка на мрежата;

7) 

„окабеляване с оптични влакна в сградата“ означава влакнестооптични кабели в местонахождението на крайния ползвател, включително елементи в режим на съсобственост, предназначени да предоставят електронни съобщителни услуги и да свързват точката за достъп в сградата с крайната точка на мрежата;

8) 

„физическа инфраструктура в сградата, която е подготвена за разполагането на оптични влакна“ означава физическа инфраструктура в сградата, предназначена да приема елементи за оптични влакна;

9) 

„дейности по основен ремонт“ означава строеж в местонахождението на крайния ползвател, включващ структурни изменения на цялата физическа инфраструктура в сградата или на значителна част от нея, за които в съответствие с националното право се изисква разрешение за строеж;

10) 

„разрешение“ означава изрично или мълчаливо решение или набор от решения, взети едновременно или последователно от един или повече компетентни органи, които се изискват съгласно националното право, за да може дадено предприятие да извърши необходимите строително-монтажни дейности или строежи за разполагане на елементи на ММГК;

11) 

„точка за достъп“ означава физическа точка, разположена във или извън сградата, до която имат достъп едно или повече предприятия, които предоставят или които имат право да предоставят обществени електронни съобщителни мрежи, и чрез която се осигурява връзка с физическата инфраструктура в сградата, която е подготвена за разполагането на оптични влакна;

12) 

„права на преминаване“ означава правата, посочени в член 43, параграф 1 от Директива (ЕС) 2018/1972, предоставени на оператор за изграждане на съоръжения върху, над или под публична или частна собственост за разполагане на ММГК и прилежащи съоръжения.

Член 3

Достъп до съществуваща физическа инфраструктура

1.  
Мрежовите оператори и органите от публичния сектор, които притежават или контролират физическата инфраструктура, удовлетворяват при писмено искане от страна на оператор всички разумни искания за достъп до тази физическа инфраструктура — при справедливи и разумни условия, включително по отношение на цената — с оглед разполагането на елементи на ММГК или прилежащи съоръжения. Органите от публичния сектор, които притежават или контролират физическата инфраструктура, изпълняват всички разумни такива искания също така при недискриминационни условия. В писмените искания се посочват елементите на физическата инфраструктура, за които се иска достъп, включително конкретните срокове. Държавите членки могат да предвидят подробни изисквания относно административните аспекти на исканията.
2.  
По искане на оператор юридическите лица, които извършват дейност предимно като наематели на земя или като титуляри на права, различни от права на собственост, върху земя, върху която се планира да бъдат инсталирани или са инсталирани съоръжения с цел разполагане на елементи на ММГК, или които управляват договори за аренда на такава земя от името на собствениците на земята, и операторите договарят достъпа до такава земя добросъвестно, включително на цена, която, когато е подходящо, отразява пазарните условия, в съответствие с националното договорно право.

Операторите и юридическите лица, посочени в първа алинея от настоящия параграф, информират националния регулаторен орган за сключването на споразумения, постигнати в съответствие с първа алинея, включително за договорената цена.

Държавите членки могат да дават насоки относно реда и условията, включително по отношение на цената, за да улеснят сключването на такива споразумения.

3.  

Държавите членки могат да предвидят собствениците на частни търговски сгради, които не са част от мрежа, притежавана или контролирана от оператор на мрежа, да отговарят, при писмено искане на оператор, на разумни искания за достъп до тези сгради, включително техните покриви, с оглед монтиране на елементи от ММГК или прилежащи съоръжения при справедливи и разумни условия и на цена, която отразява пазарните условия. Преди да бъде отправено такова искане от търсещия достъп, трябва да бъдат изпълнени всички посочени по-долу условия:

a) 

сградата да се намира в селски или отдалечен район, както е определен от държавите членки;

б) 

да няма ММГК от същия вид — фиксирана или мобилна — като тази, която търсещият достъп възнамерява да разположи, в района, за който е подадено искането за достъп, и да няма план за разполагане на такава мрежа в съответствие със събраната чрез единната информационна точка информация към датата на искането,

в) 

в района, за който е отправено искането за достъп, да няма съществуваща физическа инфраструктура, която да е притежавана или контролирана от мрежови оператори или органи от публичния сектор и да е технически подходяща за приемане на елементи от ММГК.

Държавите членки могат да изготвят списък на категориите търговски сгради, които могат да бъдат освободени от задължението да изпълняват такива искания за достъп по причини, свързани с обществената сигурност, отбраната, безопасността и здравето. Този списък и критериите, прилагани за определянето на категориите, се публикуват чрез единната информационна точка.

4.  

При определяне на справедливите и разумни условия за предоставяне на достъп, включително на цените, както и за избягването на прекомерни цени, мрежовите оператори и органите от публичния сектор, които притежават или контролират физическата инфраструктура, когато е приложимо, вземат предвид най-малко следното:

a) 

съществуващи договори и търговски условия, както и условия, договорени между операторите, търсещи достъп, и мрежовите оператори или органите от публичния сектор, предоставящи достъп до физическа инфраструктура;

б) 

необходимостта да се гарантира, че доставчикът на достъп разполага със справедлива възможност да възстанови разходите, които прави за предоставянето на достъп до своята физическа инфраструктура, като се вземат предвид конкретните национални условия, моделите на стопанска дейност и всички тарифни структури, въведени за осигуряване на справедлива възможност за възстановяване на разходите; за електронните съобщителни мрежи се вземат предвид и всички коригиращи мерки, наложени от национален регулаторен орган;

в) 

всички допълнителни разходи за поддръжка и адаптиране, произтичащи от осигуряването на достъп до съответната физическа инфраструктура;

г) 

въздействието на поискания достъп върху финансово-икономическия план на доставчика на достъп, включително инвестициите във физическата инфраструктура, до която е поискан достъп;

д) 

в конкретния случай на достъп до физическа инфраструктура на операторите, приложимите насоки съгласно параграф 13, и по-специално:

i) 

икономическата жизнеспособност на тези инвестиции предвид техния рисков профил;

ii) 

необходимостта от справедлива възвръщаемост на инвестициите и от график във връзка с това;

iii) 

въздействието на предоставения достъп върху конкуренцията надолу по веригата и съответно — върху цените и възвръщаемостта на инвестициите;

iv) 

всички видове амортизация на активите на мрежата в момента на подаване на искането за достъп;

v) 

икономическата обосновка в подкрепа на инвестициите към момента, в който са направени, по-специално на инвестициите във физическата инфраструктура, използвана за осигуряване на свързаност; както и

vi) 

предложените преди това възможности на търсещия достъп за съвместни инвестиции при разполагането на физическата инфраструктура, по-специално съгласно член 76 от Директива (ЕС) 2018/1972, или за съвместно разполагане на тази инфраструктура;

е) 

когато се разглежда необходимостта на операторите от справедлива възвръщаемост на инвестициите, която да отразява съответните пазарни условия, техните различни модели на стопанска дейност, по-специално в случая на предприятия, които предоставят предимно прилежащи съоръжения и предлагат физически достъп на повече от едно предприятие, което предоставя или има разрешение да предоставя обществени електронни съобщителни мрежи.

5.  

Мрежовите оператори и органите от публичния сектор, които притежават или контролират физическата инфраструктура, могат да откажат достъп до конкретна физическа инфраструктура на едно или повече от следните основания:

a) 

физическата инфраструктура, до която е поискан достъп, не е технически подходяща за приемане на някой от елементите на ММГК, посочени в параграф 1;

б) 

липса на пространство за разполагане на елементите на ММГК или прилежащите съоръжения по параграф 1, включително след като се вземе предвид бъдещата необходимост от пространство за доставчика на достъп, която е доказана по задоволителен начин, например в обществено достъпни инвестиционни планове или чрез последователно прилаган процент за капацитета, запазен за бъдещи нужди, спрямо целия капацитет на физическата инфраструктура;

в) 

наличието на обосновани причини, свързани с безопасността, националната сигурност и общественото здраве;

г) 

наличието на надлежно обосновани причини, свързани с целостта и сигурността на всяка мрежа, особено на критична национална инфраструктура;

д) 

наличието на надлежно обоснован риск от възникване на сериозни смущения в работата на планираните електронни съобщителни услуги в резултат от предоставянето на други услуги чрез същата физическа инфраструктура;

е) 

наличието на други жизнеспособни средства за пасивен физически достъп на едро до електронни съобщителни мрежи, подходящи за предоставяне на ММГК и предлагани при справедливи и разумни условия, които се предоставят от един и същ мрежов оператор или, в конкретния случай на селски или отдалечени райони, където дадена мрежа се предоставя само на едро и е притежавана или контролирана от органи от публичния сектор, които се предоставят от оператора на такава мрежа.

6.  

Държавите членки могат да предвидят, че мрежовите оператори и органите от публичния сектор, които притежават или контролират физическа инфраструктура, могат да отказват достъп до конкретна физическа инфраструктура, когато са налични надеждни други средства за недискриминационен открит достъп на едро до ММКГ, предоставени от същия мрежов оператор или от същия орган от публичния сектор, ако са изпълнени следните две условия:

а) 

такива други средства за достъп на едро се предлагат при справедливи и разумни условия, включително по отношение на цената;

б) 

проектът за разполагане на подалия искането оператор е насочен към същия район на покритие и няма друга оптична мрежа, свързваща помещенията на крайния ползвател, обслужваща района на покритие.

Настоящият параграф се прилага само за държавите членки, в които такава или равностойна възможност за отказ се прилага към 11 май 2024 г. съгласно националното право, което е в съответствие с правото на Съюза.

7.  
В случай на отказ за предоставяне на достъп съгласно параграфи 5 и 6, мрежовият оператор или органът от публичния сектор, който притежава или контролира физическата инфраструктура, съобщава писмено на търсещия достъп конкретните и подробни причини за този отказ в срок от един месец, считано от датата на получаване на пълното искане за достъп, освен за национална критична инфраструктура, както е определена в националното право, за която не се изисква съобщението за отказ до търсещия достъп да съдържа конкретни и подробни причини.
8.  
Държавите членки могат да създадат или да определят орган, който да координира исканията за достъп до физическа инфраструктура, която е собственост или е под контрола на органи от публичния сектор, да предоставя правни и технически съвети чрез договаряне на условията за достъп и да улеснява предоставянето на информация чрез единната информационна точка, посочена в член 12.
9.  
Спрямо физическата инфраструктура, спрямо която вече се прилагат задължения за достъп, наложени от националните регулаторни органи съгласно Директива (ЕС) 2018/1972, или произтичащи от прилагането на правилата на Съюза за държавна помощ, не се прилагат задълженията, посочени в параграфи 1, 4 и 5, докато тези задължения за достъп са в сила.
10.  
Органите от публичния сектор, които притежават или контролират физическа инфраструктура или определени категории физическа инфраструктура, не могат да прилагат параграфи 1, 4 и 5 по отношение на тази физическа инфраструктура или категории физическа инфраструктура поради архитектурна, историческа, религиозна или екологична стойност или от съображения, свързани с обществената сигурност, отбраната, безопасността и здравеопазването. Държавите членки или, когато е подходящо, регионалните и местните органи определят такава физическа инфраструктура или категории физическа инфраструктура на своя територия въз основа на надлежно обосновани и пропорционални причини. Списъкът на категориите физическа инфраструктура и критериите, прилагани за тяхното определяне, се осигуряват чрез единната информационна точка.
11.  
Операторите имат правото да предлагат достъп до физическата си инфраструктура за целите на разполагането на мрежи, различни от електронни съобщителни мрежи, или прилежащи съоръжения.
12.  
Без да се засяга параграф 3, настоящият член не засяга правото на собственост на собственика на физическата инфраструктура, когато мрежовият оператор или органът от публичния сектор не е собственик, както и правото на собственост на други трети лица, като например собствениците на земя и на друга частна собственост или, когато е приложимо, правата на наемателите.
13.  
Комисията, в тясно сътрудничество с ОЕРЕС, може да даде насоки за прилагането на настоящия член, след като се консултира със заинтересованите страни, националните органи за уреждане на спорове и други компетентни органи или агенции на Съюза в съответните сектори, в зависимост от случая, и след като вземе предвид трайно установените принципи и различното положение в отделните държави членки.

Член 4

Прозрачност по отношение на физическата инфраструктура

1.  

За да може да поиска достъп до физическа инфраструктура в съответствие с член 3, всеки оператор има право при поискване да получи достъп до следната минимална информация относно съществуващата физическа инфраструктура в електронен формат чрез единната информационна точка:

a) 

геореферирано местоположение и трасе;

б) 

вид на инфраструктурата и текущото ѝ използване;

в) 

звено за контакт.

Достъпът до такава минимална информация се осигурява при пропорционални, недискриминационни и прозрачни условия и при всички случаи не по-късно от 10 работни дни след датата на подаване на искането за достъп до информация. В определени надлежно обосновани случаи този срок може да бъде удължен еднократно с пет работни дни. Операторите, които искат достъп, се уведомяват за всяко удължаване на срока чрез единната информационна точка.

Всеки оператор, който иска достъп до информация съгласно настоящия член, посочва географския район, в който планира да разположи елементи на ММГК или прилежащи съоръжения.

Достъпът до минималната информация може да бъде ограничен или отказан, при условие че това е необходимо, за да се гарантира сигурността на определени сгради, които са собственост или са под контрола на органи от публичния сектор, сигурността на мрежите и тяхната цялост, националната сигурност, сигурността на националната критична инфраструктура, общественото здраве или безопасност, или по съображения за поверителност или опазване на оперативни и търговски тайни.

2.  
В допълнение към минималната информация, посочена в параграф 1, първа алинея, държавите членки могат да изискват информация относно съществуващата физическа инфраструктура, като например информация за степента на заетост на физическата инфраструктура.
3.  
Мрежовите оператори и органите от публичния сектор предоставят най-малко минималната информация, посочена в параграф 1, и когато е приложимо, допълнителната информация, посочена в параграф 2, чрез единната информационна точка и в електронен формат, и своевременно актуализират тази информация. В случай че мрежовите оператори или органите от публичния сектор не спазват задължението, посочено в настоящия параграф, компетентните органи могат да изискат липсващата информация, посочена в параграф 1, да бъде предоставена в електронен формат чрез единна информационна точка в срок от 10 работни дни от датата на получаване на искането, без да се засяга възможността държавите членки да налагат санкции на мрежовите оператори и органите от публичния сектор, които притежават или контролират физическата инфраструктура, за неизпълнение на това задължение.
4.  
За преходен период с възможно най-кратък срок и не по-дълъг от 12 месеца държавите членки могат да освободят общини с по-малко от 3 500 жители от задължението, предвидено в параграф 3. Държавите членки изготвят пътна карта със срокове за предоставяне на минималната информация, посочена в параграф 1, чрез единната информационна точка в електронен формат. Тези изключения и пътната карта се публикуват чрез единната информационна точка. През този преходен период съответните общини гарантират, че наличната информация е достъпна за операторите.
5.  
Мрежовите оператори и органите от публичния сектор изпълняват разумните искания за огледи на място на конкретни елементи на тяхната физическа инфраструктура при конкретно писмено искане на оператор. В тези искания се посочват елементите на физическата инфраструктура, до която се отнасят с цел разполагането на елементи на ММГК или прилежащи съоръжения. Огледи на място на посочените елементи на физическата инфраструктура се допускат при пропорционални, недискриминационни и прозрачни условия в срок от един месец, считано от датата на получаване на искането, при спазване на ограниченията, посочени в параграф 1, четвърта алинея. Държавите членки могат да предвидят подробни изисквания относно административните аспекти на исканията.
6.  
Държавите членки могат да определят, въз основа на надлежно обосновани и пропорционални причини, националната критична инфраструктура по смисъла на националното право или части от нея, спрямо които не се прилагат задълженията, предвидени в параграфи 1, 3 и 5.
7.  

Параграфи 1, 3 и 5 не се прилагат, когато:

a) 

физическата инфраструктура не е технически пригодна за разполагане на ММГК или прилежащи съоръжения;

б) 

задължението за предоставяне на информация за някои съществуващи видове физическа инфраструктура съгласно параграф 1, първа алинея би било непропорционално предвид анализа на разходите и ползите, извършен от държавите членки след консултации със заинтересованите страни; или

в) 

спрямо физическата инфраструктура не се прилагат задължения за достъп в съответствие с член 3, параграф 10.

Обосновката, критериите и условията за прилагане на всички такива изключения се публикуват чрез единната информационна точка и се съобщават на Комисията.

8.  
Операторите, които получават достъп до информация съгласно настоящия член, предприемат подходящи мерки за осигуряване на зачитането на поверителността и опазването на оперативните и търговските тайни. За тази цел те запазват информацията поверителна и я използват само за целите на разполагането на своите мрежи.

Член 5

Координиране на строежи

1.  
Органите от публичния сектор, които притежават или контролират физическата инфраструктура, и мрежовите оператори имат право да договарят с оператори споразумения за координиране на строежи, включително за пропорционално разпределяне на разходите, с оглед на разполагането на елементи на ММГК или прилежащи съоръжения.
2.  
Органите от публичния сектор, които притежават или контролират физическата инфраструктура, и мрежовите оператори, които изпълняват или планират да изпълнят пряко или непряко строежи, които са изцяло или частично финансирани с публични средства, изпълняват, при прозрачни и недискриминационни условия, всяко разумно писмено искане за координиране на такива строежи, подадено от оператори с оглед на разполагането на елементи на ММГК или прилежащи съоръжения. Държавите членки могат да предвидят подробни изисквания относно административните аспекти на исканията.

Исканията за координиране на строежи се изпълняват, ако са изпълнени всички посочени по-долу условия:

a) 

координирането на строежите не води до невъзстановими допълнителни разходи, включително разходи, причинени от допълнителни забавяния, за мрежовия оператор или органа от публичния сектор, притежаващ или контролиращ физическата инфраструктура, който първоначално е планирал строежите, без да се засяга възможността заинтересованите страни да се споразумеят за пропорционално разпределяне на разходите;

б) 

мрежовият оператор или органът от публичния сектор, притежаващ или контролиращ физическата инфраструктура, който първоначално е планирал строежа, продължава да контролира координирането на строително-монтажните работи;

в) 

искането е подадено във възможно най-кратък срок, а когато е необходимо разрешение — най-малко един месец преди представяне на окончателния проект на органите, издаващи разрешения.

3.  
Когато исканията за координиране на строежи са отправени от предприятие, което предоставя или има право да предоставя обществени електронни съобщителни мрежи, до предприятие, притежавано или контролирано от органи от публичния сектор и което предоставя или има право да предоставя обществени електронни съобщителни мрежи, държавите членки могат да предвидят възможност такива искания да не се считат за разумни, в случай че строежите допринасят за разполагането на ММГК, при условие че тези ММГК са разположени в селски или отдалечени райони и са притежавани или контролирани от органи от публичния сектор и се експлоатират само на едро.
4.  

Може да се счита, че искане за координиране на строежи, подадено от предприятие, което предоставя или има право да предоставя обществени електронни съобщителни мрежи, до предприятие, което предоставя или има право да предоставя обществени електронни съобщителни мрежи, не е разумно, когато са изпълнени и двете посочени по-долу условия:

a) 

искането се отнася до район, във връзка с който е налице някое от следните обстоятелства:

i) 

прогноза за покритието на широколентовите мрежи, включително ММГК, съгласно член 22, параграф 1 от Директива (ЕС) 2018/1972;

ii) 

покана за деклариране на намерение за разполагане на ММГК съгласно член 22, параграф 3 от Директива (ЕС) 2018/1972;

iii) 

обществена консултация относно прилагането на правилата на Съюза за държавна помощ;

б) 

предприятието, подало искането, не е изразило намерението си да разположи ММГК в района по буква а) в нито една от посочените в същата буква най-скорошни процедури през периода, през който е подадено искането за координиране.

Ако бъде счетено, че искането за координиране не е разумно въз основа на първа алинея, предприятието, което предоставя или има право да предоставя обществени електронни съобщителни мрежи, което е отказало координиране на строежите, разполага физическа инфраструктура с достатъчен капацитет, за да поеме евентуални бъдещи разумни нужди от достъп на трети лица.

5.  
Държавите членки могат да определят въз основа на надлежно обосновани и пропорционални причини, видовете строежи, считани за ограничени по обхват, като стойност, размер или продължителност, или свързани с национална критична инфраструктура, които биха могли да бъдат освободени от задължението за координиране на строежи в съответствие с параграф 2. Обосновката, критериите и условията за прилагане на изключения за такива видове строежи се публикуват чрез единната информационна точка.

Държавите членки могат да решат, че органите от публичния сектор, които притежават или контролират физическата инфраструктура, и мрежовите оператори не прилагат параграфи 2 и 4 за видове строежи, които са свързани с национална критична инфраструктура или по съображения, свързани с националната сигурност, определени от държавите членки съгласно първа алинея от настоящия параграф.

Органите от публичния сектор, които притежават или контролират физическата инфраструктура, и мрежовите оператори могат да решат да не прилагат параграфи 2 и 4 за видове строежи, които са определени от държавите членки като ограничени по обхват съгласно първа алинея от настоящия параграф.

6.  

До 12 ноември 2025 г., след консултация със заинтересованите страни, националните органи за уреждане на спорове и други компетентни органи и агенции на Съюза в съответните сектори, когато е приложимо, и като взема предвид трайно установените принципи и конкретното положение във всяка държава членка, ОЕРЕС, в тясно сътрудничество с Комисията, дава насоки относно прилагането на настоящия член, по-специално по отношение на:

a) 

пропорционалното разпределение на разходите, свързани с координирането на строежите, съгласно параграф 1;

б) 

критериите, които органите за уреждане на спорове следва да спазват при разрешаването на спорове, попадащи в обхвата на настоящия член; и

в) 

критериите за осигуряване на достатъчен капацитет за посрещане на предвидими бъдещи разумни нужди, ако координирането на строежи бъде отказано съгласно параграф 4.

Член 6

Прозрачност относно планираните строежи

1.  

За да е възможно договарянето на споразумения за координирането на строежи по член 5, всеки мрежов оператор и орган от публичния сектор, който притежава или контролира физическата инфраструктура, предоставя в електронен формат чрез единната информационна точка следната минимална информация:

a) 

геореферираното местоположение и вида на дейностите;

б) 

елементите на съответната физическа инфраструктура;

в) 

планираната дата на започване на дейностите и тяхната продължителност;

г) 

планираната дата за представяне на окончателния проект на компетентните органи за издаване на разрешения, когато е приложимо;

д) 

звено за контакт.

Мрежовият оператор и органът от публичния сектор, който притежава или контролира физическата инфраструктура, гарантират, че информацията, посочена в първа алинея за планирани строежи, свързани с тяхната физическа инфраструктура, е вярна, актуална и се предоставя своевременно, чрез единната информационна точка, веднага щом информацията стане налична за мрежовия оператор във връзка с неговите строежи, планирани през следващите шест месеца, и при всички случаи и когато е предвидено издаване на разрешение, не по-късно от два месеца преди първото подаване на заявлението за издаване на разрешение до компетентните органи.

Операторите имат право на достъп до минималната информация, посочена в първа алинея, в електронен формат, при обосновано искане, чрез единната информационна точка, като се посочва зоната, в която подалият искането оператор възнамерява да разположи елементи на ММГК или прилежащи съоръжения. Исканата информация се предоставя в срок от 10 работни дни, считано от датата на получаване на искането за достъп до информация, при пропорционални, недискриминационни и прозрачни условия. В надлежно обосновани случаи този срок може да бъде удължен еднократно с пет работни дни. Достъпът до минималната информация може да бъде ограничен или отказан само доколкото е необходимо за гарантиране на сигурността на мрежите и тяхната цялост, националната сигурност, сигурността на критичната инфраструктура, общественото здраве или безопасност, поверителността или по съображения, свързани с опазването на оперативни и търговски тайни.

2.  
Държавите членки могат да определят, въз основа на надлежно обосновани и пропорционални причини, видовете строежи, които биха се считали за ограничени по обхват, като стойност, размер или продължителност, или свързани с национална критична инфраструктура, както и извънредните ситуации или съображенията, свързани с националната сигурност, които биха обосновали спрямо тях да не се прилага задължението за предоставяне на минимална информация съгласно параграф 1. Обосновката, критериите и условията за прилагане на изключения за такива видове строежи се публикуват чрез единната информационна точка.

Държавите членки могат да решат, че органите от публичния сектор, които притежават или контролират физическата инфраструктура, и мрежовите оператори не прилагат параграф 1 по отношение на видовете строежи, които са свързани с национална критична инфраструктура, или по съображения, свързани с националната сигурност, определени от държавите членки съгласно първа алинея от настоящия параграф.

Органите от публичния сектор, които притежават или контролират физическа инфраструктура, и мрежовите оператори могат да решат да не прилагат параграф 1 за информация относно видовете строежи, които са ограничени по обхват, както и по съображения, свързани с извънредни ситуации, определени от държавите членки съгласно първа алинея на настоящия параграф.

Член 7

Процедура за издаване на разрешения и предоставяне на права на преминаване

1.  
Компетентните органи не ограничават неоснователно, нито възпрепятстват разполагането на елементи на ММГК или прилежащите съоръжения. Държавите членки полагат всички възможни усилия, за да улеснят съгласуването на всички правила, уреждащи условията и процедурите, приложими за издаване на разрешения и за предоставяне на права на преминаване, необходими за разполагането на елементи на ММГК или прилежащи съоръжения, в рамките на националната територия.
2.  
Компетентните органи предоставят чрез единната информационна точка в електронен формат цялата информация за условията и процедурите, приложими за издаване на разрешения и за предоставяне на права на преминаване, които се предоставят чрез административни процедури, включително всякаква информация за изключенията по отношение на някои или всички разрешения или права на преминаване, изисквани съгласно правото на Съюза или националното право, и начините за подаване на заявления в електронен формат и за получаване на информация за статуса на заявлението.
3.  
Всеки оператор има право да подава чрез единната информационна точка в електронен формат заявления за издаване на всички необходими разрешения или за подновяването им, или за предоставяне на права на преминаване и да получава информация за статуса на своето заявление. Държавите членки могат да установят подробни процедури за получаване на такава информация.
4.  
Компетентните органи могат да отхвърлят в срок от 15 работни дни от получаването им заявленията за разрешения, включително за предоставяне на права на преминаване, за които минималната информация не е била предоставена чрез единната информационна точка съгласно член 6, параграф 1, първа алинея от оператора, който подава заявление за посоченото разрешение.
5.  
Компетентните органи издават или отказват издаването на разрешения, различни от свързани с права на преминаване, в срок от 4 месеца, считано от датата на получаване на пълно заявление за издаване на разрешение.

Компетентните органи преценяват пълнотата на заявлението за издаване на разрешение или за предоставяне на права на преминаване в срок от 20 работни дни от получаване на заявлението. Компетентните органи приканват заявителя да предостави липсващата информация в рамките на този срок. Констатацията на компетентния орган, че заявлението за издаване на разрешение е пълно, не води до спиране или прекъсване на общия четиримесечен срок за разглеждане на заявлението за издаване на разрешение, който започва да тече от датата на получаване на пълното заявление.

Първа и втора алинея не засягат други особени срокове или задължения, предвидени с цел правилното провеждане на процедурата, които са приложими към процедурата за издаване на разрешение, включително производствата по обжалване, в съответствие с правото на Съюза или националното право в съответствие с правото на Съюза и без да се засягат правилата, които предоставят на заявителя допълнителни права или имат за цел да осигурят възможно най-бързото издаване на разрешения.

Държавите членки определят и публикуват предварително чрез единната информационна точка основанията, на които компетентният орган може, в изключителни и надлежно обосновани случаи, като действа по собствена инициатива, да удължи сроковете, посочени в първа алинея от настоящия параграф и в параграф 6.

Всяко удължаване на срока е възможно най-кратко и не надвишава четири месеца, освен когато това е необходимо, за да бъдат спазени други особени срокове или задължения, предвидени с цел правилното провеждане на процедурата, които са приложими към процедурата за издаване на разрешение, включително в случай на производства по обжалване, в съответствие с правото на Съюза или националното право в съответствие с правото на Съюза.

Не може да се иска удължаване с цел получаване на липсваща информация, която компетентният орган не е поискал от заявителя съгласно втора алинея.

Всеки отказ за издаване на разрешение или за предоставяне на право на преминаване се обосновава надлежно въз основа на обективни, прозрачни, недискриминационни и пропорционални критерии.

6.  
Чрез дерогация от член 43, параграф 1, буква а) от Директива (ЕС) 2018/1972, когато за разполагането на елементи на ММГК или прилежащи съоръжения освен разрешенията се изискват и права на преминаване върху, над или под публична или, когато е приложимо, частна собственост, с предварителното разрешение на собственика или в съответствие с националното право, освен в случаи на отчуждаване, компетентните органи предоставят такива права на преминаване в рамките на четиримесечния срок или на срока, определен в националното право, от датата на получаване на пълното заявление, като се прилага по-краткият срок.
7.  
Компетентните органи могат да подновят разрешението, издадено на оператор за строежи, необходими за разполагането на елементи от ММГК или прилежащи съоръжения, когато по обективно обосновани причини строежите не са могли да започнат или да приключат преди изтичането на срока на валидност на разрешението. Разрешението се подновява без допълнителни процедурни изисквания за операторите.
8.  
Държавите членки могат, наред с другото, да изискват разрешения за разполагане на елементи на ММГК или прилежащи съоръжения върху сгради или обекти с архитектурна, историческа, религиозна или екологична стойност, които са защитени в съответствие с националното право или, когато е необходимо, от съображения за обществена безопасност, сигурност на критичната инфраструктура или по екологични причини.
9.  
За разрешенията, различни от правата на преминаване, които се изискват за разполагане на елементи на ММГК или прилежащи съоръжения, не се налагат такси, които надвишават административните разходи, както е предвидено, mutatis mutandis, в член 16 от Директива (ЕС) 2018/1972.
10.  
Комисията наблюдава прилагането на настоящия член в държавите членки. За тази цел на всеки три години държавите членки докладват на Комисията за ситуацията във връзка с прилагането на настоящия член и за това дали са изпълнени предвидените в него условия.
11.  
Процедурата, установена в настоящия член, се прилага, без да се засяга член 57 от Директива (ЕС) 2018/1972.
12.  
Настоящият член не засяга възможността на държавите членки да въведат допълнителни разпоредби за компетентните органи с цел ускоряване на процедурата за издаване на разрешения.

Член 8

Липса на решение по заявление за издаване на разрешение

1.  
При липса на решение от страна на компетентния орган в рамките на приложимия срок, посочен в член 7, параграф 5, разрешението се счита за издадено след изтичането на този срок.

Първа алинея се прилага, при условие че процедурата за издаване на разрешение не се отнася до права на преминаване. При поискване операторът или всяко засегнато лице има право да получи писмено потвърждение от компетентния орган, че когато е приложимо, разрешението е било дадено мълчаливо.

Държавите членки гарантират, че всяко засегнато трето лице има право да встъпи в административната процедура и да оспори решението, с което се издава разрешение.

2.  

Държавите членки могат да предвидят дерогация от параграф 1 от настоящия член, когато за съответната процедура за издаване на разрешение е налице най-малко едно от посочените под-долу средства за правна защита:

a) 

операторът, който е претърпял вреди в резултат на неспазване от страна на компетентния орган на приложимия срок, определен в съответствие с член 7, параграф 5, има право да поиска обезщетение за вреди, в съответствие с националното право;

б) 

операторът може да отнесе случая до съд или до надзорен орган.

3.  
При дерогация съгласно параграф 2 от настоящия член съответната държава членка гарантира, че след изтичането на срока, определен в съответствие с член 7, параграф 5, и без да се засяга правото на оператора незабавно да потърси правна защита в съответствие с параграф 2 от настоящия член, компетентният орган или всеки друг орган, определен от тази държава членка, без ненужно забавяне отправя покана до заявителя, по искане на оператора или по собствена инициатива, за среща с цел да улесни приемането на решение по заявлението за издаване на разрешение. Компетентният орган свиква срещата не по-късно от два месеца след подаването на искането. Без ненужно забавяне след срещата компетентният орган предоставя писмен протокол от обсъждането, който включва становищата на засегнатите лица и указва на оператора датата, на която трябва да бъде взето решение по заявлението за издаване на разрешение.

Член 9

Освобождаване във връзка с процедурите за издаване на разрешение

1.  

Спрямо строежи, които се състоят от някое от посочените по-долу елементи, не се прилага процедура за издаване на разрешение по смисъла на член 7, освен когато такова разрешение се изисква в съответствие с други правни актове на Съюза:

a) 

дейности по ремонт и поддръжка, които са ограничени по обхват, като стойност, размер, въздействие или продължителност;

б) 

ограничени технически подобрения на съществуващи строително-монтажни работи или инсталации, които са с ограничено въздействие; или

в) 

строежи от малък мащаб, които са ограничени по обхват, като стойност, размер, въздействие или продължителност, изисквани за разполагането на ММГК.

2.  
Въз основа на надлежно обосновани и пропорционални причини държавите членки определят видовете строежи, за които се прилага параграф 1. Информацията за такива видове строежи се публикува чрез единната информационна точка.
3.  

Чрез дерогация от параграф 1 и при спазване на процедурата, установена в параграф 2, компетентните органи могат да изискват разрешения за разполагането на елементи на ММГК или прилежащи съоръжения в посочените по-долу случаи:

a) 

върху физическа инфраструктура или определени категории физическа инфраструктура, защитени по причини, свързани с архитектурна, историческа, религиозна или екологична стойност, или защитени на друго основание в съответствие с националното право; или

б) 

когато е необходимо по причини, свързани с обществената сигурност, отбраната, безопасността, причини, свързани с околната среда или общественото здраве, или за да се защити сигурността на критична инфраструктура.

4.  
Държавите членки могат да изискват от операторите, които планират да извършат строежи, попадащи в обхвата на настоящия член, преди началото на строително-монтажните работи да уведомят компетентните органи за намерението си да започнат строежа.

Това уведомление не надхвърля декларация от страна на оператора за намерението му да започне строеж и предоставяне на минималната информация, която е необходима, за да могат компетентните органи да преценят дали тези строително-монтажни работи попадат в обхвата на дерогацията, предвидена в параграф 3. Тази минимална информация включва най-малко датата, на която се очаква да започнат работите по строежа, тяхната продължителност, данните за контакт на лицето, отговарящо за извършването на строително-монтажните работи, и района, засегнат от тях.

Член 10

Физическа инфраструктура и окабеляване с оптични влакна в сградата

1.  
Всички новопостроени сгради и сгради, по които се извършват дейности по основен ремонт, включително елементи в режим на съсобственост, за които са подадени заявления за издаване на разрешение за строеж след 12 февруари 2026 г., се оборудват с физическа инфраструктура в сградата, която е подготвена за разполагането на оптични влакна, и окабеляване с оптични влакна в сградата, включително връзки до физическата точка, в която крайният ползвател се свързва с обществената мрежа.
2.  
Всички новопостроени многофамилни жилищни сгради или многофамилни жилищни сгради, по които се извършват дейности по основен ремонт, за които са подадени заявления за издаване на разрешения за строеж след 12 февруари 2026 г., се оборудват с точка за достъп.
3.  
До 12 февруари 2026 г., всички сгради, включително елементи в режим на съсобственост, по които се извършват дейности по основен ремонт съгласно определението в член 2, точка 10 от Директива 2010/31/ЕС, се оборудват с физическа инфраструктура в сградата, която е подготвена за разполагането на оптични влакна, и окабеляване с оптични влакна в сградата, включително връзки до физическата точка, в която крайният ползвател се свързва с обществената мрежа, ако това не увеличава непропорционално разходите за извършване на ремонт и е технически осъществимо. Всички многофамилни жилищни сгради, по които се извършват такива дейности по основен ремонт, също се оборудват с точка за достъп.
4.  

В срок до 12 ноември 2025 г. държавите членки, след консултация със заинтересованите страни и въз основа на най-добрите практики в сектора, приемат съответните стандарти или технически спецификации, необходими за прилагането на параграфи 1, 2 и 3. Тези стандарти или технически спецификации трябва да позволяват лесното извършване на обичайните дейности по поддръжка на окабеляването с оптични влакна, използвано от всеки един от операторите за предоставяне на услуги по ММГК, и да определят най-малкото:

а) 

спецификациите за точките за достъп в сградите и спецификациите на интерфейсите за оптични влакна;

б) 

спецификациите на кабелите;

в) 

спецификациите на гнездата;

г) 

спецификациите на кабелните тръбопроводи или микроканалите;

д) 

техническите спецификации, необходими за предотвратяване на интерференция с електрическото окабеляване;

е) 

минималния радиус на огъване;

ж) 

техническите спецификации за окабеляването.

5.  
Държавите членки гарантират спазването на стандартите или техническите спецификации, посочени в параграф 4. За да докажат спазването им, държавите членки установяват процедури, които може да включват проверка на място на сградите или на тяхна представителна извадка.
6.  
Сградите, оборудвани в съответствие с настоящия член, отговарят на условията за получаване, на доброволен принцип и съгласно процедурите, установени от държавите членки, на маркировка „подготвено за оптична мрежа“, когато държавите членки изберат да въведат такава маркировка.
7.  
Параграфи 1, 2 и 3 не се прилагат за определени категории сгради, когато спазването на тези параграфи е непропорционално, по-специално от гледна точка на разходите за отделните собственици или съсобственици, въз основа на обективни елементи. Държавите членки определят тези категории сгради въз основа на надлежно обосновани и пропорционални съображения.
8.  
Държавите членки определят въз основа на надлежно обосновани и пропорционални съображения видовете сгради, като например конкретни категории паметници, исторически сгради, военни сгради и сгради, използвани за целите на националната сигурност, както са определени в националното право, които сгради се освобождават от прилагането на задълженията по параграфи 1, 2 и 3 или за които тези задължения се прилагат след подходящо техническо адаптиране. Информацията за тези категории сгради се публикува чрез единната информационна точка.

Член 11

Достъп до физическата инфраструктура в сградата

1.  
При спазване на параграф 3 и без да се засягат правата на собственост, всеки доставчик на обществени електронни съобщителни мрежи има право да разположи мрежата си за своя собствена сметка до точката за достъп.
2.  
При спазване на параграф 3 всеки доставчик на обществени електронни съобщителни мрежи има право на достъп до всяка съществуваща физическа инфраструктура в сградата с оглед на разполагането на елементи на ММГК, ако дублирането е технически невъзможно или икономически неефикасно.
3.  
Всеки титуляр на право за ползване на точката за достъп и на физическата инфраструктура в сградата изпълнява всички разумни писмени искания за достъп до точката за достъп и до физическата инфраструктура в сградата, подадени от доставчиците на обществени електронни съобщителни мрежи, при справедливи, разумни и недискриминационни условия, включително по отношение на цената, когато е приложимо. Държавите членки могат да установят подробни изисквания, свързани с административните аспекти на искането.
4.  
Когато няма физическа инфраструктура в сградата, която е подготвена за разполагането на оптични влакна, всеки доставчик на обществени електронни съобщителни мрежи има правото да постави крайната точка на своята мрежа в помещения на абоната, при условие че собственикът и/или абонатът е дал своето съгласие в съответствие с националното право, като използва съществуващата физическа инфраструктура в сградата, доколкото е налична и достъпна съгласно параграф 3, и при условие че с това се свежда до минимум въздействието върху частната собственост на трети лица.
5.  
Настоящият член не засяга правото на собственост на собственика на точката за достъп или физическата инфраструктура в сградата, когато титулярят на правото за ползване на тази инфраструктура или точка за достъп не е нейният собственик, нито засяга правото на собственост на други трети лица, като например собствениците на земя и на сгради.
6.  
До 12 ноември 2025 г. ОЕРЕС, след като се консултира със заинтересованите страни, националните органи за уреждане на спорове и други компетентни органи или агенции на Съюза в съответните сектори, в зависимост от случая, и като отчита трайно установените принципи и различната ситуация в държавите членки, в тясно сътрудничество с Комисията публикува насоки относно реда и условията за достъп до физическата инфраструктура в сградите, включително относно прилагането на справедливи и разумни ред и условия, както и критериите, които националните органи за уреждане на спорове следва да спазват при уреждането на спорове.

Член 12

Цифровизация на единните информационни точки

1.  
Единните информационни точки осигуряват достъп до подходящи цифрови инструменти, например под формата на уеб портали, бази данни, цифрови платформи или цифрови приложения, за да позволят онлайн упражняването на всички права и изпълнението на всички задължения, установени в настоящия регламент.
2.  
Държавите членки могат да осигурят взаимно свързване или напълно или частично да интегрират няколко съществуващи или новоразработени цифрови инструмента в подкрепа на единните информационни точки, посочени в параграф 1, в зависимост от случая, за да се избегне дублирането на цифрови инструменти.
3.  
Държавите членки създават единна национална цифрова входяща точка, състояща се от общ потребителски интерфейс, за да се осигури безпроблемен достъп до цифровизираните единни информационни точки.
4.  
Държавите членки осигуряват подходящи технически, финансови и човешки ресурси в подкрепа на внедряването и цифровизацията на единните информационни точки.

Член 13

Уреждане на спорове

1.  

Без да се засяга възможността за отнасяне на случая до съд, всяко лице има право да отнесе възникнал спор до компетентния национален орган за уреждане на спорове, създаден съгласно член 14:

а) 

когато бъде отказан достъп до съществуваща инфраструктура или когато в едномесечен срок от датата на получаване на искането за достъп съгласно член 3 не бъде постигнато споразумение по конкретни ред и условия, включително по отношение на цената;

б) 

във връзка с правата и задълженията, посочени в членове 4 и 6, включително когато исканата информация не бъде предоставена в приложимите срокове;

в) 

когато в едномесечен срок от датата на получаване на официалното искане за координиране на строежите не бъде постигнато споразумение за координиране на строежите съгласно член 5, параграф 2; или

г) 

когато в едномесечен срок от датата на получаване на официалното искане за достъп не бъде постигнато споразумение за достъп до физическата инфраструктура в сградата съгласно член 11, параграф 2 или 3.

Държавите членки могат да предвидят, че в случай на спорове съгласно параграф 1, букви а) и г), когато субектът, от който операторът е поискал достъп, е същевременно субектът, който има право да предостави правото на преминаване до собствеността, върху, във или под която се намира предметът на искането за достъп, компетентният национален орган за уреждане на спорове може да разрешава също така и спорове относно правото на преминаване.

2.  

При пълно зачитане на принципа на пропорционалност и принципите, установени в съответните указания на Комисията или насоките на ОЕРЕС, националният орган за уреждане на спорове, посочен в параграф 1, постановява обвързващо решение за уреждане на спора:

а) 

в четиримесечен срок от датата на получаване на искането за уреждане на спор по отношение на спорове по параграф 1, буква а);

б) 

в едномесечен срок от датата на получаване на искането за уреждане на спор по отношение на спорове по параграф 1, букви б), в) и г).

Тези срокове може да се удължават само при надлежно обосновани извънредни обстоятелства.

3.  
По отношение на спорове по параграф 1, букви а), в) и г) решението на националния орган за уреждане на спорове може да се състои в определяне на справедливи и разумни условия, включително по отношение на цената, когато е приложимо.
4.  
Органите за уреждане на спорове публикуват своите решения, като спазват принципите на поверителност и защита на търговската тайна. Единната информационна точка осигурява достъп до решенията, публикувани от тези органи.

Когато спорът се отнася до достъп до инфраструктура на оператор, а националният орган за уреждане на спорове е националният регулаторен орган, когато е целесъобразно, се вземат предвид целите, определени в член 3 от Директива (ЕС) 2018/1972.

5.  
Настоящият член допълва и не засяга правните средства за защита и процедурите в съответствие с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Член 14

Компетентни органи

1.  
Държавите членки създават или определят един или повече компетентни органи за изпълнение на задачите, възложени на националния орган за уреждане на спорове в съответствие с член 13, параграф 1 (наричан по-долу „националният орган за уреждане на спорове“).
2.  
Националният орган за уреждане на спорове е правно обособен и функционално независим от всеки мрежов оператор и всеки орган от публичния сектор, който притежава или контролира спорната физическа инфраструктура. Държавите членки, които запазват собствеността или контрола над мрежовите оператори, осигуряват ефективно структурно разделение на функциите, свързани с националните процедури за уреждане на спорове, и тези на единната информационна точка, от дейностите, свързани със собствеността или контрола.

Националните органи за уреждане на спорове упражняват независимо и обективно своите функции и не търсят, нито приемат указания от друг орган при вземането на решение по отнесените до тях спорове. Това не пречи на упражняването на надзор съгласно националното право. Единствено компетентните апелативни органи имат правомощието да спират действието или да отменят решения на националните органи за уреждане на спорове.

3.  
Националният орган за уреждане на спорове може да събира такси за покриване на разходите за изпълнение на възложените му задачи.
4.  
Всички засегнати страни по спора оказват пълно съдействие на националния орган за уреждане на спорове.
5.  
Функциите на единна информационна точка по членове 3 — 10, 12 и 13 се изпълняват от един или повече компетентни органи, определени от държавите членки на национално, регионално или местно равнище, в зависимост от случая. С цел покриване на разходите за изпълнение на тези функции могат да се събират такси за използването на единните информационни точки.
6.  
Параграф 2, първа алинея се прилага mutatis mutandis спрямо компетентните органи, изпълняващи функциите на единната информационна точка.
7.  
Компетентните органи упражняват правомощията си безпристрастно, прозрачно и навременно. Държавите членки гарантират, че те разполагат с подходящи технически, финансови и човешки ресурси за изпълнение на възложените им задачи.
8.  
Държавите членки публикуват информация относно задачите, които всеки компетентен орган трябва да изпълнява, чрез единната информационна точка, по-специално когато тези задачи се възлагат на повече от един компетентен орган или когато настъпят промени във възложените задачи. Компетентните органи се консултират и си сътрудничат помежду си по въпроси от общ интерес, когато това е целесъобразно.
9.  
Държавите членки уведомяват Комисията за всеки компетентен орган, който в съответствие с настоящия член изпълнява функция съгласно настоящия регламент, за съответните му отговорности и за всички промени във връзка с този орган, преди определянето на органа или засягащите го промени да влязат в сила.
10.  
Всяко решение, взето от компетентен орган, подлежи на обжалване в съответствие с националното законодателство пред напълно независим апелативен орган, включително съдебен орган. Член 31 от Директива (ЕС) 2018/1972 се прилага mutatis mutandis към всяко обжалване съгласно настоящия параграф.

Правото на обжалване в съответствие с първа алинея не засяга правото на страните да отнесат спора до компетентния национален съд.

Член 15

Санкции

Държавите членки установяват система от санкции, приложими за нарушения на настоящия регламент и на всяко обвързващо решение, прието съгласно настоящия регламент от компетентните органи по член 14, и предприемат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното прилагане. Предвидените санкции трябва да са подходящи, ефективни, пропорционални и възпиращи.

Член 16

Докладване и наблюдение

1.  
В срок до 12 май 2028 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно прилагането на настоящия регламент. Докладът съдържа обобщение на въздействието на мерките, предвидени в настоящия регламент, и оценка на напредъка към постигането на определените в настоящия регламент цели, включително дали и как настоящият регламент може още повече да допринесе за постигането на целите за свързаност, определени в Решение (ЕС) 2022/2481.

Докладът обхваща промените, свързани с обхвата на настоящия регламент, които могат да окажат въздействие върху напредъка към бързо и широко разполагане на ММГК в селските, островните и отдалечените райони — като острови и планински и слабо населени региони, както и върху развитието на пазара на инфраструктура на телекомуникационни кули и внедряването на различни решения за пренос на данни, включително чрез спътници, в среда на цифрова високоскоростна свързаност.

2.  
За целта Комисията може да изисква информация от държавите членки, която те предоставят без необосновано забавяне. По-специално в срок до 12 ноември 2025 г. държавите членки, в тясно сътрудничество с Комисията, чрез Комитета по съобщенията, създаден съгласно член 118 от Директива (ЕС) 2018/1972, определят показатели с цел адекватно наблюдение на прилагането на настоящия регламент и механизъм за осигуряване на периодично събиране на данни и докладване на Комисията във връзка с това.

Член 17

Изменение на Регламент (ЕС) 2015/2120

Регламент (ЕС) 2015/2120 се изменя, както следва:

1) 

В член 2 се добавят следните точки:

„5) 

„междуличностна съобщителна услуга без номер“ означава междуличностна съобщителна услуга без номер съгласно определението в член 2, точка 7 от Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета ( *1 );

6) 

„национална съобщителна услуга“ означава междуличностна съобщителна услуга с номер, която се генерира в държавата членка на установяване на националния доставчик на потребителя и се терминира във фиксиран или мобилен номер от националния номерационен план на същата държава членка;

7) 

„съобщителна услуга в рамките на ЕС“ означава междуличностна съобщителна услуга с номер, която се генерира в държавата членка на установяване на националния доставчик на потребителя и се терминира във фиксиран или мобилен номер от националния номерационен план на друга държава членка.

2) 

В член 5а се добавят следните параграфи:

„7.  
От 1 януари 2029 г. доставчиците не прилагат различни цени на дребно за потребителите на националните съобщителни услуги и съобщителните услуги в рамките на ЕС, при условие че са приети технически правила за гаранции, като например мерки за устойчивост, справедливо ползване и борба с измамите. До 30 юни 2028 г. Комисията, след като се консултира с ОЕРЕС, приема акт за изпълнение за установяване на тези технически правила в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 5б.
8.  
От 1 януари 2025 г. доставчиците могат да спазват на доброволна основа задължението да не прилагат различни цени на дребно, посочено в параграф 7. Тези доставчици се освобождават от задълженията, посочени в параграф 1, при спазване на политика за справедливо ползване, с цел да се извлекат по-рано ползи за потребителите от еднаквите цени на дребно на националните съобщителни услуги и съобщителните услуги в рамките на ЕС. За целта до 31 декември 2024 г. Комисията, след като се консултира с ОЕРЕС, приема акт за изпълнение относно справедливото ползване, основано на типични модели на използване, и относно мерките за борба с измами. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 5б, параграф 2.
9.  
До 30 юни 2027 г. Комисията, след като се консултира с ОЕРЕС, прави преглед на настоящия член и въз основа на оценката на неговото въздействие може, ако е целесъобразно, да вземе решение за представянето на законодателно предложение за неговото изменение.
10.  

Оценката, посочена в параграф 9, включва:

а) 

промените в разходите на едро, свързани с предоставянето на съобщителни услуги в рамките на ЕС;

б) 

развитието на конкуренцията на пазара за предоставяне на междуличностни съобщителни услуги с номер и тенденцията на цените на дребно на съобщителните услуги в рамките на ЕС в различните държави членки;

в) 

промените в предпочитанията на потребителите и избора от специални оферти и пакети, които не се таксуват въз основа на действителното потребление на съобщителни услуги в рамките на ЕС;

г) 

възможното въздействие върху националните пазари за предоставяне на междуличностни съобщителни услуги с номер, и по-специално върху цените на дребно за потребителите като цяло, като се отчитат разходите за предоставяне на съобщителни услуги в рамките на ЕС, и потенциалното въздействие на мерките върху приходите на доставчиците, а по възможност и върху инвестиционния капацитет на доставчиците, с оглед по-специално на бъдещото разполагане на мрежи в съответствие по отношение на свързаността, определени в Решение (ЕС) 2022/2481, когато все още не се прилагат допълнителни такси за съобщителни услуги в рамките на ЕС;

д) 

степента на използване, наличността и конкурентоспособността на междуличностните съобщителни услуги без номер или на всякакви алтернативи на съобщителни услуги в рамките на ЕС;

е) 

промените в тарифните планове по отношение на съобщителните услуги в рамките на ЕС, и по-специално степента, в която прилагането на мерките, предвидени в параграф 8, води до премахването на разликите в цените на дребно за потребителите между националните съобщителни услуги и тези в рамките на ЕС.

11.  
За да извърши оценката, посочена в параграф 9, ОЕРЕС събира редовно необходимата информация от националните регулаторни органи. Когато е приложимо, националните регулаторни органи могат да предоставят такива данни координирано с други компетентни органи. Данните, събирани от ОЕРЕС съгласно настоящия параграф, се съобщават на Комисията най-малко веднъж годишно. Комисията ги оповестява публично. За да може ОЕРЕС да изпълнява задълженията си съгласно настоящия параграф, доставчиците са длъжни да оказват сътрудничество, като предоставят на съответните национални органи исканите данни, включително поверителни.“
3) 

Вмъква се следният член:

„Член 5б

Процедура на комитет

1.  
За целите на изпълнението на задълженията съгласно член 5а от настоящия регламент Комисията се подпомага от Комитета по съобщенията, създаден съгласно член 118, параграф 1 от Директива (ЕС) 2018/1972. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.
2.  
При позоваване на настоящия член се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.“
4) 

В член 10, параграф 5 датата „14 май 2024 г.“ се заменя с датата „30 юни 2032 г.“.

Член 18

Отмяна

1.  
Директива 2014/61/ЕС се отменя, считано от ►C1  12 ноември 2025 г. ◄
2.  

Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член, когато разпоредбите на настоящия регламент, с които се заменят разпоредбите на Директива 2014/61/ЕС, се прилагат от по-късна дата, следните съответни разпоредби на посочената директива остават в сила до същата дата, както е посочено по-долу:

а) 

член 4, параграфи 2 и 3 и параграф 4, първо изречение, член 6, параграфи 1, 2, 3 и 5 и член 7, параграфи 1 и 2 от посочената директива остават в сила до 12 май 2026 г.;

б) 

член 8, параграфи 1 — 4 от посочената директива остават в сила до 12 февруари 2026 г.

3.  
Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложението.

Член 19

Влизане в сила и прилагане

1.  
Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
2.  
Той се прилага от 12 ноември 2025 г.
3.  

Чрез дерогация от параграф 2 от настоящия член:

а) 

член 5, параграф 6 и член 11, параграф 6 се прилагат от 11 май 2024 г.;

б) 

член 17 се прилага от 15 май 2024 г.;

в) 

член 10, параграфи 1, 2 и 3 се прилага от 12 февруари 2026 г.;

г) 

член 4, параграф 3, член 6, параграф 1, член 7, параграфи 2 и 3 и член 12, параграфи 1, 2 и 3 се прилагат от 12 май 2026 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.




ПРИЛОЖЕНИЕ

Таблица на съответствието



Директива 2014/61/ЕС

Настоящият регламент

Член 1, параграф 1

Член 1, параграф 1

Член 1, параграф 2

Член 1, параграф 3

Член 1, параграф 3

Член 1, параграф 3

Член 1, параграф 4

Член 1, параграф 2

Член 1, параграф 4

Член 1, параграф 5

Член 2

Член 2

Член 3, параграф 1

Член 3, параграф 11

Член 3, параграф 2

Член 3, параграф 1

Член 3, параграф 2

Член 3, параграф 3

Член 3, параграф 4

Член 3, параграф 3

Член 3, параграф 5

Член 3, параграф 6

Член 3, параграф 3, втора алинея

Член 3, параграф 7

Член 3, параграф 4

Член 13, параграф 1, буква а)

Член 3, параграф 5

Член 13, параграф 2

Член 13, параграф 3

Член 13, параграф 4, втора алинея

Член 3, параграф 8

Член 3, параграф 9

Член 3, параграф 10

Член 3, параграф 6

Член 3, параграф 12

Член 3, параграф 13

Член 4, параграф 1

Член 4, параграф 1

Член 4, параграф 2

Член 4, параграф 3

Член 4, параграф 2

Член 4, параграф 3

Член 4, параграф 1

Член 4, параграф 3

Член 4, параграф 4, първо изречение

Член 4, параграф 3

Член 4, параграф 4

Член 4, параграф 4, второ и трето изречение

Член 4, параграф 1, втора и трета алинея

Член 4, параграф 5

Член 4, параграф 5

Член 4, параграф 6

Член 13, параграф 1, буква б)

Член 13, параграф 2, буква б)

Член 4, параграф 7

Член 4, параграф 6

Член 4, параграф 7

Член 4, параграф 8

Член 4, параграф 8

Член 5, параграф 1

Член 5, параграф 1

Член 5, параграф 2

Член 5, параграф 2

Член 5, параграф 3

Член 5, параграф 4

Член 5, параграф 3

Член 13, параграф 1, буква в)

Член 5, параграф 4

Член 13, параграф 2, буква б)

Член 13, параграф 3

Член 5, параграф 5

Член 5, параграф 5

Член 5, параграф 6

Член 6, параграф 1

Член 6, параграф 1

Член 6, параграф 2

Член 6, параграф 3

Член 6, параграф 1

Член 6, параграф 4

Член 13, параграф 1, буква б) и параграф 2, буква б)

Член 6, параграф 5

Член 6, параграф 2

Член 7, параграф 1

Член 7, параграф 1

Член 7, параграф 2

Член 7, параграф 2

Член 7, параграф 3

Член 7, параграф 4

Член 7, параграф 3

Член 7, параграф 5

Член 7, параграф 6

Член 7, параграф 7

Член 7, параграф 8

Член 7, параграф 9

Член 7, параграф 10

Член 7, параграф 11

Член 7, параграф 12

Член 7, параграф 4

Член 8

Член 9

Член 8, параграф 1

Член 10, параграф 1

Член 8, параграф 2

Член 10, параграф 2

Член 8, параграф 3

Член 10, параграф 6

Член 8, параграф 4

Член 10, параграф 7

Член 10, параграф 8

Член 9, параграф 1

Член 11, параграф 1

Член 9, параграф 2

Член 11, параграф 2

Член 9, параграф 3

Член 11, параграф 3

Член 13, параграф 1, буква г)

Член 13, параграф 2

Член 9, параграф 4

Член 11, параграф 3

Член 9, параграф 5

Член 11, параграф 4

Член 9, параграф 6

Член 11, параграф 5

Член 11, параграф 6

Член 12

Член 13, параграф 1, втора алинея

Член 13, параграф 4, първа алинея

Член 13, параграф 5

Член 10, параграф 1

Член 14, параграф 1

Член 10, параграф 2

Член 14, параграфи 2 и 3

Член 10, параграф 3

Член 14, параграф 4

Член 10, параграф 4

Член 14, параграф 5

Член 14, параграф 6

Член 14, параграф 7

Член 10, параграф 5

Член 14, параграф 9

Член 10, параграф 6

Член 14, параграф 10

Член 11

Член 15

Член 12

Член 16, параграф 1

Член 16, параграф 2

Член 17

Член 18

Член 13

Член 14

Член 19

Член 15



( ) Директива (ЕС) 2020/2184 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 г. относно качеството на водата, предназначена за консумация от човека (ОВ L 435, 23.12.2020 г., стр. 1).

( *1 ) Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (ОВ L 321, 17.12.2018 г., стр. 36).“

Top