0. ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

0.1. Марка (търговско име на производителя):

0.2. Тип:

0.2.1. Търговско(и) наименование(я) (когато е налично):

0.3. Начини за идентификация на типа, когато е маркиран на превозното средство / компонента / отделния технически възел (1) (3):

0.3.1. Местоположение на тази маркировка:

0.4. Категория на превозното средство (4):

0.5. Наименование на дружеството и адрес на производителя:

0.8. Наименование(я) и адрес(и) на монтажния(те) завод(и):

0.9. Име и адрес на представителя на производителя (ако има такъв):

1. ОБЩИ КОНСТРУКТИВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО

1.1. Снимки, рисунки и/или чертежи на представително превозно средство / компонент / отделен технически възел (1):

0. ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

0.1. Марка (търговско име на производителя):

0.2. Тип:

0.2.1. Търговско(и) наименование(я) (когато е налично):

0.3. Начини за идентификация на типа, когато е маркиран на превозното средство / компонента / отделния технически възел (1) :

0.3.1. Местоположение на тази маркировка:

0.4. Категория на превозното средство ( 2 ):

0.5. Име и адрес на производителя:

0.8. Наименование(я) и адрес(и) на монтажния(те) завод(и):

0.9. Име и адрес на представителя на производителя (ако има такъв):

1. ОБЩИ КОНСТРУКТИВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО

1.1. Снимки и/или чертежи на представително превозно средство:

1. Допълнителна информация (когато е необходимо): вж. добавката.

2. Техническа служба, отговорна за провеждането на изпитванията:

3. Дата на протокола от изпитването:

4. Номер на протокола от изпитването:

5. Забележки (ако има такива): вж. добавката.

6. Място:

7. Дата:

8. Подпис:

1. Въз основа на правило на ООН, като се използват компоненти или отделни технически възли, получили ЕС одобрение на типа: да / не ( 3 )

2. Процедура за одобряване съгласно член 30, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2018/858 (виртуално изпитване): да / не (3)

3. Процедура за одобряване в съответствие с член 72, параграф 1 и приложение VII към Регламент (ЕС) № 2018/858 (собствена техническа служба): да / не (3)

4. В случай на компоненти и отделни технически възли, примерно изображение на маркировката за одобряване на типа върху компонента или отделния технически възел:

5. Забележки:

1.1. Общи разпоредби:

1.1.1. Всяко превозно средство трябва да бъде снабдено със задължителната табела на производителя, описана в настоящия раздел.

1.1.2. Задължителната табела на производителя трябва да бъде поставена от производителя на превозното средство или от негов представител.

1.1.3. Задължителната табела на производителя се състои от едно от следните:

1.1.4. Металните табели се закрепват с нитове или по еквивалентен начин.

1.1.5. Етикетите трябва да не могат да се подправят без да си личи, да са защитени срещу фалшифициране и да се самоунищожават при опит за отлепване на етикета.

1.2. Информация, която трябва да фигурира на задължителната табела на производителя

1.2.1. Следната информация трябва да бъде отпечатана по неизтриваем начин върху задължителната табела на производителя в посочения ред:

1.2.2. Височината на знаците, посочени в точка 1.2.1, буква г), не трябва да бъде по-малка от 4 mm.

1.2.3. Височината на знаците на посочената в точка 1.2.1. информация, различна от идентификационния номер на превозното средство, не трябва да е по-малка от 2 mm.

1.3. Специфични разпоредби

1.3.1. Ремаркета

1.3.1.1. В случая на ремарке трябва да бъде посочена технически допустимата максимална статична вертикална маса в точката на прикачване.

1.3.1.2. Точката на прикачване се счита за ос. Тази ос се номерира с „0“.

1.3.1.3. Първата ос се номерира с „1“, втората с „2“ и т.н., отделени от съединителна чертица.

1.3.1.4. Масата на състава, посочен в точка 1.2.1., буква е), се пропуска.

1.3.2. Тежки превозни средства

1.3.2.1. За превозните средства от категории N3, O3 или O4 се посочва технически допустимата максимална маса върху група оси. Вписването, съответстващо на „Група оси“ се обозначава с буквата „T“, последвана от съединителна чертица.

1.3.2.2. За превозни средства от категории M3, N3, O3 или O4 производителят може да посочи върху задължителната табела на производителя предвидената регистрационна/експлоатационна допустима максимална маса с товар.

1.3.2.2.1. Частта от задължителната табела на производителя, в която са посочени масите, се разделя на две колони: предвидените регистрационни/експлоатационни допустими максимални маси се посочват в лявата колона, а технически допустимите максимални маси с товар — в дясната колона.

1.3.2.2.2. Двубуквеният код на държавата, в която ще се регистрира превозното средство, се посочва като заглавие на лявата колона. Кодът трябва да бъде в съответствие със стандарт ISO 3166-1:2006.

1.3.2.3. Изискванията, посочени в точка 1.3.2.1., не се прилагат, ако:

1.4. Допълнителна информация

1.4.1. Производителят може да предостави допълнителна информация под или встрани от предписаните обозначения, извън ясно очертания правоъгълник, който огражда само информацията, посочена в точки 1.2. и 1.3.

1.5. Образци за задължителната табела на производителя

1.5.1. Примери за различните възможни модели на задължителната табела на производителя са дадени в раздел Б.

1.5.2. Данните, посочени в образците, са измислени.

1.6. Изисквания за местоположение върху превозното средство

1.6.1. Задължителната табела на производителя трябва да бъде здраво закрепена на видно и леснодостъпно място.

1.6.2. Местоположението следва да бъде подбрано, така че частта, върху която е поставена табелата, да не подлежи на подмяна в процеса на експлоатацията.

2.0.1. VIN трябва да е обозначен на всяко превозно средство.

2.0.2. VIN трябва да бъде уникален и недвусмислено присвоен на конкретното превозно средство.

2.0.3. VIN трябва да бъде обозначен на шасито или на превозното средство, когато превозното средство напусне производствената линия.

2.0.4. Производителят гарантира проследимостта на превозното средство посредством VIN за период от 30 години.

2.0.5. Предприемането от страна на производителя на посочените в точка 2.0.4 мерки за гарантиране на проследимостта на превозното средство може да не се проверява при издаването на одобрение на типа.

2.1. VIN трябва да се състои от следните три секции и контролна цифра:

2.2. WMI се състои от код, присвоен на производителя на превозното средство, чрез който е възможно идентифицирането на този производител.

2.2.1. Кодът се състои от три буквено-цифрови знака — главни латински букви или арабски цифри — и се присвоява от компетентния орган в държавата, в която се намира основното място на стопанска дейност на производителя.

2.2.2. Компетентният орган действа в съответствие с международната организация, посочена в стандарт ISO 3780:2009 „Пътни превозни средства. Световен код за идентифициране на производителя (WMI)“.

2.2.3. Ако общото производство на производителя е по-малко от 500 броя превозни средства годишно, третият знак е винаги цифрата 9. С цел идентифицирането на такива производители, компетентният орган, посочен в точка 2.2.2., присвоява третия, четвъртия и петия знак на VIS.

2.3. VDS се състои от шест буквено-цифрови знака — главни латински букви или арабски цифри — и служи за обозначаване на главните характеристики на превозното средство. Ако производителят не е използвал един или повече от шестте знака, неизползваните позиции се попълват с буквено-цифрови знаци по усмотрение на производителя, така че общият брой знаци да бъде пет.

2.4. Деветата позиция на VIN е контролна цифра, която е математически правилна в съответствие с формулата, дадена в раздел В.

2.5. VIS се състои от осем буквено-цифрови знака — главни латински букви или арабски цифри, като последните четири знака са само цифри.

2.6. Височината на знаците на отбелязания върху шасито VIN не трябва да е по-малка от 7 mm.

2.7. Между отделните знаци не трябва да има шпации.

2.8. Не се разрешава използването на буквите „I“, „O“ или „Q“.

2.9. Началото и краят на VIN трябва да бъдат ограничени от един знак по избор на производителя. Този знак не трябва да бъде нито главна латинска буква, нито арабска цифра.

2.9.1. Изискването от точка 2.2.9. може да не се прилага, когато VIN е маркиран на един ред.

2.9.2. Когато VIN е маркиран на два реда, изискването от точка 2.2.9. се прилага към всеки ред.

2.10. Изисквания за местоположението на VIN върху превозното средство

2.10.1. VIN трябва да бъде маркиран на един ред.

2.10.1.1. Ако поради технически причини, например недостиг на място, VIN не може да бъде маркиран на един ред, по искане на производителя националният орган може да разреши VIN да бъде маркиран на два реда. В такъв случай секциите, посочени в точка 2.2.1., не могат да бъдат разкъсвани.

2.10.2. VIN се обозначава чрез щамповане или набиване върху шасито, рамата или друг подобен конструктивен елемент.

2.10.3. Вместо посочената техника могат да бъдат използвани други техники, за които е доказано, че предлагат същото ниво на защита срещу вмешателство или подправяне като набиването.

2.10.4. VIN трябва да бъде обозначен на ясно видимо и леснодостъпно място, така че маркировката да не може да се изтрие или да се повреди.

2.10.5. VIN трябва да бъде разположен от дясната страна на превозното средство.

Забележка:  колоната от лявата страна не е задължителна

Забележка:  колоната от лявата страна не е задължителна

1.1. На всяка цифра от VIN се задава нейната числова стойност, а на буквите се задават стойностите, зададени по-долу:

1.2. Всяка от зададените стойности за знаците във VIN се умножава с тегловния коефициент за съответната позиция, даден по-долу:

1.3. Получените произведения се събират и резултатът се дели на 11.

1.4. Контролната цифра (число 0—9 или буквата X) съответства или на дробния остатък, или на десетичния му еквивалент (закръглен до третия знак след десетичната запетая), както е дадено в таблицата по-долу.

1. Допълнителна информация:

1.1. Кратко описание на типа превозно средство по отношение на неговата конструкция, размери, очертания и съставни материали:

2. Местоположение на идентификационния номер на превозното средство:

3. Местоположение на задължителната табела:

4. Задължителна табела за превозно средство, конструирано на няколко етапа: да / не (1)

5. Забележки:

1. За целите на настоящото приложение се прилагат следните определения:

1.1. „практически плоска повърхност“ означава повърхност от твърд материал, която може да се състои и от структурирана мрежа или решетка, с радиус на кривината минимум 3 000  mm;

1.2. „повърхност от структурирана мрежа“ означава повърхност, която се състои от равномерно разположен модел от фигури като например кръгли, овални, ромбовидни, правоъгълни или квадратни отвори, разположени равномерно на разстояние не повече от 15 mm;

1.3. „повърхност от решетка“ означава повърхност, която се състои от успоредно разположени пръти, разпределени равномерно и отстоящи на не повече от 15 mm един от друг.

1.4. „номинална повърхност“ означава теоретичната геометрично идеална повърхност, без да се вземат предвид неравностите като издатини и вдлъбнатини.

1.5. „средна надлъжна равнина на превозното средство“ означава равнината на симетрия на превозното средство или ако превозното средство е несиметрично, вертикалната надлъжна равнина, преминаваща през средата на осите на превозното средство;

1.6. „наклон“ означава степента на ъгловото отклонение по отношение на дадена вертикална равнина.

2. Технически изисквания

2.1. Превозните средства трябва да разполагат с място за поставяне и закрепване на задни регистрационни табели.

2.1.1. Превозните средства от категории M и N трябва да разполагат допълнително с място за поставяне и закрепване на предни регистрационни табели.

2.1.2. Превозните средства от категории O3 и O4 трябва да бъдат оборудвани с две отделни места за поставяне и закрепване на задни регистрационни табели (т.е. позволяващи незадължителна идентификация на теглещото превозно средство, когато това се изисква от национален орган).

2.2. Форма и размери на мястото за поставяне на регистрационна табела

2.2.1. Определеното място за поставяне обхваща правоъгълна площ със следните минимални размери:

2.3. Поставяне и закрепване на задните и предните регистрационни табели.

2.3.1. Мястото за поставяне на предна или задна регистрационна табела обхваща плоска или практически плоска правоъгълна повърхност.

2.3.1.1. За основа на мястото за поставяне на регистрационна табела може да служи адаптираща табела или скоба, когато е предвидена като стандартно оборудване. Те могат да бъдат проектирани така, че да могат да се закрепват на превозното средство само в комбинация с регистрационна табела

2.3.1.2. Производителят на превозното средство може да осигури върху превозното средство места за незадължителни или алтернативни регистрационни табели, при условие че те също отговарят на изискванията.

2.3.2. Повърхността, която ще бъде покрита от предна или задна регистрационна табела, може да бъде с отвори или пролуки; тези отвори или пролуки обаче не трябва да са по-високи от 40 mm, като широчината им не е от значение.

2.3.3. Повърхността, която ще бъде покрита от предна или задна регистрационна табела, може да бъде с издатини, стига тези издатини да не изпъкват с повече от 5,0 mm от номиналната повърхност. Не се вземат предвид подложките, направени от много меки материали, като пеноматериал или филц, за да се спре вибрирането на регистрационната табела.

2.3.4. Мястото за поставяне на предна или задна регистрационна табела трябва да бъде такова, че когато е поставена изпитвателна табела, както е определена в точка 3.4., закрепена в съответствие с инструкциите на производителя, тя трябва да отговаря на следните изисквания:

2.3.4.1. Местоположение на мястото за поставяне на предна или задна регистрационна табела:

2.3.4.1.1. Мястото за поставяне на регистрационна табела отпред на превозното средство трябва да бъде такова, че табелата да може да се разположи изцяло между двете успоредни надлъжни вертикални равнини, които преминават през външните крайни точки на превозното средство, без да се вземат предвид устройствата за непряко наблюдение. Определеното място не може да представлява най-широката част на превозното средство.

2.3.4.1.2. Мястото за поставяне на регистрационна табела отзад на превозното средство трябва да бъде такова, че табелата да може да се разположи изцяло между двете успоредни надлъжни вертикални равнини, които преминават през външните крайни точки на превозното средство, без да се вземат предвид устройствата за непряко наблюдение. Определеното място не може да представлява най-широката част на превозното средство.

2.3.4.1.3. Предните и задните регистрационни табели трябва да бъдат перпендикулярни (± 5°) на средната надлъжна равнина на превозното средство, измерено в центъра на табелата. ►M1  Въпреки това органът по одобряване на типа може да разреши допустимо отклонение до ± 15°, когато това е поискано от производителя за целите на поставянето на предната регистрационна табела несиметрично спрямо осевата линия отпред на превозното средство по технически, аеродинамични или други причини. ◄

2.3.4.2. Положение на предната и задната регистрационна табела спрямо вертикалната напречна равнина:

2.3.4.2.1. Табелата може да бъде наклонена спрямо вертикалата на не по-малко от – 5° и не повече от 30°, при условие че височината на горния ръб на табелата над земната повърхност не надвишава 1 500  mm.

2.3.4.2.2. Табелата може да бъде наклонена спрямо вертикалата на не по-малко от – 15° и не повече от 5°, при условие че височината на горния ръб на табелата над земната повърхност надвишава 1 500  mm.

2.3.4.3. Височина на предната и задната регистрационна табела над земната повърхност:

2.3.4.3.1. Долният ръб на предната табела не трябва да е на по-малко от 100 mm над земната повърхност.

2.3.4.3.2. Долният ръб на задната табела не трябва да е на по-малко от 200 mm над земната повърхност.

2.3.4.3.3. Височината на горния ръб на предната и задната табела над земната повърхност не трябва да надвишава 1 500  mm.

2.3.4.3.3.1. За превозни средства със специално предназначение, когато поради конструкцията на превозното средство не е възможно да се спази изискването за височината на мястото за предна или задна регистрационна табела, максималната височина може, чрез дерогация от точка 2.3.4.3.3., да надвишава 1 500  mm, при условие че е възможно най-близко до тази граница, доколкото го позволяват конструктивните характеристики на превозното средство.

2.3.4.4. Геометрична видимост:

2.3.4.4.1. Предните и задните табели трябва да бъдат видими в цялото пространство, намиращо се между следните четири равнини:

2.3.4.4.2. В гореописаното пространство не се разполагат никакви конструктивни елементи, дори когато са напълно прозрачни.

2.3.4.5. Междината между ръбовете на поставената и закрепена регистрационна табела и самата повърхност на мястото за табелата не трябва да превишава 5,0 mm по целия контур на табелата.

2.3.4.5.1. Този междина може да бъде по-голяма, ако се измерва при отвор или пролука на повърхността на структурирана мрежа или между успоредните пръти на повърхността на решетка.

2.3.5. Действителното положение и форма на поставената и закрепена изпитвателна табела, както са определени по-горе, по-специално радиусът на получилата се кривина, се вземат предвид за целите на изискванията към устройството за осветяване на задната регистрационна табела.

2.4. Други изисквания

2.4.1. Монтираната регистрационна табела не може да служи като основа или част от основа, върху която да се закрепва, монтира или захваща друга част, компонент или устройство на превозното средство (напр. върху регистрационната табела не могат да се закрепват носещи елементи за устройства за осветяване).

2.4.2. Свалянето на регистрационната табела не трябва да води до разхлабване или отделяне на която и да е част, адаптиращата табела, компонент или устройство на превозното средство.

2.4.3. Видимостта на закрепената регистрационна табела не трябва да се намалява при нормални експлоатационни условия от фактори като вибрации и от динамични сили като тези, породени от въздушното течение при движение на превозното средство.

2.4.4. Не се допуска определеното място за поставяне на регистрационна табела да може лесно да се завърта нагоре и/или надолу извън ъглите, определени в точки 2.3.4.2.1. и 2.3.4.2.2. спрямо корпуса на превозното средство при нормални условия на управление (т.е. със затворени врати или панели за достъп).

2.4.5. Когато производителят на превозното средство е заявил, че дадено превозно средство е подходящо за теглене на товар (точка 2.11.5. от информационния документ, посочен в член 24, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/858), и някоя част от съответното подходящо механично теглително-прикачно устройство, независимо дали монтирано или не на типа моторно превозно средство, би могла да закрива (частично) мястото за поставяне и закрепване на задната регистрационна табела, се прилага следното:

3. Процедура на изпитването

3.1. Определяне на вертикалния наклон и височината на изпитвателната регистрационна табела над земната повърхност

3.1.1. Превозното средство се поставя върху гладка хоризонтална повърхност. Преди извършване на измерванията, управляемите колела се насочват право напред и масата на превозното средство се изравнява с масата при готовност за движение, но без водача.

3.1.2. Когато превозното средство е оборудвано с хидропневматично, хидравлично или пневматично окачване или друго устройство, което може да бъде регулирано в зависимост от товара, то се изпитва, като окачването или устройството се поставят при нормалните условия на работа, предвидени от производителя.

3.1.3. Когато основната и видима страна на регистрационната табела е наклонена надолу, ъгълът на наклона се изразява като отрицателна стойност (т.е. ъгъл със знак минус).

3.2. Изпъкванията се измерват перпендикулярно и директно спрямо номиналната повърхност, която ще бъде покрита от регистрационната табела.

3.3. Междината между ръба на поставената и закрепена изпитвателна регистрационна табела и повърхността се измерва перпендикулярно и директно спрямо действителната повърхност, която ще бъде покрита от табелата.

3.4. Регистрационната табела, която се използва за проверка на съответствието, трябва да е с един от двата размера, дадени в точка 2.2.1., и с дебелина, която не надвишава 4,0 mm. Закръглянията на ъглите трябва да са с радиус 10 mm.

1. Допълнителна информация:

1.1. Кратко описание на типа превозно средство по отношение на неговата конструкция, размери, очертания и съставни материали:

1.2. Описание на местата за регистрационни табели (предни и задни):

2. Мястото за регистрационна табела е подходящо за закрепване на регистрационна табела с размери до (mm):

2.1. Предна: 520 × 120 / 340 × 240 (2)

2.2. Задна: 520 × 120 / 340 × 240 (2)

2.3. Втора задна регистрационна табела в случай на превозни средства от категории O3 и O4: 520 × 120/340 × 240 (2)

4. Мястото за задна регистрационна табела е закрито, когато е монтирано теглително-прикачно устройство: да / не (2)

5. Забележки:

1. За целите на настоящото приложение се прилагат следните определения:

1.1. „поле на стъклочистачката(ите)“ означава площта(ите) от предното стъкло, която се почиства от перото(ата) на стъклочистачката(ите), когато системата за почистване работи при нормални условия;

1.2. „прекъснат режим на работа на системата за почистване“ означава автоматичен прекъснат режим на работа на системата за почистване, при който след завършването на всеки пълен цикъл има период, през който стъклочистачките са неподвижни в точно определена позиция на покой;

1.3. „орган за управление на системата за измиване“ означава устройство, чрез което системата за измиване се включва и изключва ръчно;

1.4. „помпа на системата за измиване“ означава устройство за подаване на течност от резервоара на системата за измиване до външната повърхност на предното стъкло;

1.5. „дюза“ означава устройство, което служи за насочване на течността върху предното стъкло;

1.6. „напълно залята система“ означава система, която е била задействана нормално за определен период от време, като течността е била подадена през помпата и тръбните връзки и е напуснала дюзата(ите);

1.7. „почистена зона“ означава зоната, която преди това е била замърсена и по която няма никакви следи от капки и останали нечистотии след пълното ѝ изсъхване;

1.8. „поле на видимост А“ означава изпитвателна зона А, определена в точка 2.2. от приложение 21 към Правило № 43 на ООН относно единните предписания за одобряване на материали за безопасно остъкляване и техния монтаж на превозните средства ( 7 );

1.9. „поле на видимост Б“ означава намалената изпитвателна зона Б, определена в точка 2.4 от приложение 21 към Правило № 43 на ООН, без да се изключва зоната, определена в точка 2.4.1; (т.е. полето на видимост А е включено);

1.10. „триизмерна координатна система“ означава координатна система, както е описана в приложение 1 към Консолидираната резолюция за конструкцията на превозните средства (R.E.3);

1.11. „главен ключ на превозното средство“ означава устройство, чрез което бордовата електронна система на превозното средство се привежда от изключено състояние, какъвто е случаят на паркирано превозно средство без водач, в нормален работен режим.

2. Технически изисквания

2.1. Система за почистване на предното стъкло

2.1.1. Всяко превозно средство, което има предно стъкло, трябва да е оборудвано със система за почистване на предното стъкло, което да е в състояние да функционира, когато главният ключ на превозното средство е задействан, без друго действие от страна на водача освен включването на органа за управление, необходим за задействане и спиране на системата за почистване на предното стъкло.

2.1.1.1. Системата за почистване на предното стъкло трябва да се състои от едно или повече рамена, които са снабдени с лесно сменяеми пера.

2.1.2. Полето на стъклочистачката(ите) трябва да покрива най-малко 98 % от полето на видимост А.

2.1.3. Полето на стъклочистачката(ите) трябва да покрива най-малко 80 % от полето на видимост Б.

2.1.4. Полето на стъклочистачката(ите) на предното стъкло трябва да отговаря на изискванията на точка 2.1.2. и 2.1.3., когато системата работи с честота на почистване, отговаряща на точка 2.1.5.1., и се изпитва според условията, определени в точки 3.1.10.—3.1.10.3.

2.1.5. Системата за почистване на предното стъкло трябва да има най-малко две честоти на почистване:

2.1.5.1. Една честота от не по-малко от 10 и не повече от 55 цикъла в минута.

2.1.5.2. Една честота от не по-малко от 45 пълни цикъла в минута.

2.1.5.3. Разликата между най-високата и по-ниска честота на почистване трябва да бъде най-малко 15 цикъла в минута.

2.1.5.4. За спазване на изискванията на точки 2.1.5.1.—2.1.5.3. може да се използва прекъснат режим на работа на системата за почистване на предното стъкло.

2.1.6. Честотите, посочени в точки 2.1.5.—2.1.5.3., се изпитват при условията, определени в точки 3.1.1.—3.1.6. и 3.1.8.

2.1.7. Когато системата за почистване на предното стъкло е спряла в резултат на изключването ѝ чрез органа за управление, рамото(ената) и перото(ата) на стъклочистачката(ите) трябва да се върнат в местоположението им на покой.

2.1.8. Системата за почистване на предното стъкло трябва да издържа на застопоряване в продължение най-малко на 15 секунди. Разрешено е използване на автоматични устройства за защита на електрическата верига, при условие че за възможното повторно включване не се изисква друго действие освен превключване на органа за управление на стъклочистачката(ите) за предното стъкло.

2.1.9. Способността на системата за почистване на предното стъкло да издържа на застопоряване, посочена в точка 2.1.8., се изпитва при условията, определени в точка 3.1.7.

2.1.10. Когато положението на покой на рамото или перото(ата) на стъклочистачката(ите) на предното стъкло не е извън полето на видимост Б, трябва да е възможно ръчно преместване на рамото на стъклочистачката(ите), така че перото(ата) да може(гат) да бъде(ат) вдигнато(и) от положението му/им върху предното стъкло и стъклото да бъде почистено ръчно.

2.1.11. Системата за почистване на предното стъкло трябва да може да работи в продължение на 120 секунди върху сухо предно стъкло при външна температура от – 18 °С, без влошаване на експлоатационните показатели.

2.1.12. Експлоатационните показатели на системата за почистване на предното стъкло при температура от – 18 °С се изпитват при условията, определени в точка 3.1.11.

2.1.13. Системата за почистване на предното стъкло трябва да продължи да отговаря на изискванията на точка 2.1.2. без никакво влошаване на ефикасността, когато работи на максимална честота и когато превозното средство е подложено на относителна скорост на въздуха, равна на 80 % от максималната конструктивна скорост на превозното средство или 160 km/h, в зависимост от това, коя от двете е по-ниска. Полето на видимост А на предното стъкло се подготвя в съответствие с точки 3.1.8. и 3.1.9. При тези условия се проверяват аеродинамичните въздействия, свързани с размера и формата на предното стъкло, рамото и перото(ата) на стъклочистачката(ите), като също така се взема предвид точка 3.1.9.1. По време на изпитването перото(ата) на стъклочистачката(ите) трябва да остават в контакт с предното стъкло, като пълното им отделяне от него е недопустимо. Перото(ата) на стъклочистачката(ите) трябва да остават в пълен контакт с предното стъкло в зоната, определена в точка 2.1.2. при всеки пълен цикъл, като не се допуска никакво частично отделяне по време на движението както нагоре, така и надолу.

2.2. Система за измиване на предното стъкло

2.2.1. Всяко превозно средство, което има предно стъкло, трябва да е оборудвано със система за измиване на предното стъкло, която да може да функционира, когато главният ключ на превозното средство е задействан, и която е способна да издържи на натоварванията и наляганията, проявяващи се когато дюзите са запушени и системата е задействана съгласно процедурата, определена в точки 3.2.1.1.—3.2.1.1.2.

2.2.2. Експлоатационните показатели на системата за измиване на предното стъкло не трябва да бъдат неблагоприятно засегнати от излагането на температурните цикли съгласно точки 3.2.1.—3.2.5.

2.2.3. Системата за измиване на предното стъкло трябва да е в състояние да разпръсква течност върху целевата зона на предното стъкло без следи от течове, прекъсване на тръбните връзки и неизправна работа на някоя от дюзите при нормални условия, когато е поставена при околна температура между –18 °C и 80 °C. В допълнение, когато дюзите са запушени, системата също не трябва да показва признаци на течове и разкачане на някоя от тръбните връзки.

2.2.3.1. Когато системата за измиване на предното стъкло е проектирана да включва функция за намаляване на прекомерното налягане, когато дюзите са запушени (напр. предпазен клапан), тази функция трябва да бъде разрешена чрез дерогация от точка 2.2.3, второ изречение, при условие че са изпълнени следните условия:

2.2.4. Системата за измиване на предното стъкло трябва да е в състояние да подава достатъчно течност за почистване най-малко върху 60 % от полето на видимост А, при условията, определени в точки 3.2.6.—3.2.6.4.

2.2.5. Системата за измиване на предното стъкло трябва да може да се включва ръчно посредством органа ѝ за управление. В допълнение, включването и изключването на системата могат също така да бъдат координирани и комбинирани с някоя друга система на превозното средство.

2.2.6. Вместимостта на резервоара за течността трябва да бъде ≥ 1,0 литър.

3. Процедура на изпитването

3.1. Условия за изпитване на система за почистване на предното стъкло

3.1.1. Изпитванията, описани по-долу, трябва да се провеждат при условията, посочени в точки 3.1.2.—3.1.5., освен ако е посочено друго.

3.1.2. Околната температура трябва да бъде между 5 °C и 40 °C.

3.1.3. Предното стъкло трябва да се поддържа непрекъснато мокро.

3.1.4. В случая на електрическа система за почистване на предното стъкло, трябва да са изпълнени следните допълнителни условия.

3.1.4.1. При започване на изпитването всички акумулаторни батерии трябва да бъдат напълно заредени.

3.1.4.2. Двигателят, ако има такъв, трябва да работи при честота на въртене, ненадвишаваща 30 % от честотата на въртене, която съответства на максималната му изходна мощност. Въпреки това, когато е доказано, че това не е осъществимо поради специфичните стратегии на регулиране на двигателя, например в случая на електрически хибридни превозни средства, се определя реалистичен сценарий, при който се вземат предвид честотата на въртене на двигателя, периодичното или пълното отсъствие на работещ двигател по време на нормалните условия на управление. Ако системата за почистване на предното стъкло може да удовлетвори изискванията без работещ двигател, не е необходимо двигателят да бъде пускан.

3.1.4.3. Късите светлини трябва да бъдат включени.

3.1.4.4. Всички системи за отопление, вентилация, против обледеняване и премахване на изпотяването, които са монтирани (независимо от местоположението им в превозното средство), трябва да работят при максималното им потребление на електроенергия.

3.1.5. Системите за почистване на предното стъкло, които работят със сгъстен въздух или вакуум, трябва да са в състояние да работят непрекъснато при посочените честоти на почистване, независимо от честотата на въртене или натоварването на двигателя, или минималната и максималната степен на зареждане на акумулаторната батерия, определени от производителя за работа при нормални условия.

3.1.6. Честотите на почистване на системата за почистване на предното стъкло трябва да отговарят на изискванията на точки 2.1.5.—2.1.5.3. след период на предварителна работа от 20 минути върху мокро предно стъкло.

3.1.7. Изискванията на точка 2.1.8. се считат спазени, ако рамената на стъклочистачките се застопорят в положение, съответстващо на половината цикъл, за период от 15 секунди, като органът за управление на стъклочистачките е поставен на максималната честота на почистване.

3.1.8. Външната повърхност на предното стъкло трябва да бъде напълно обезмаслена с помощта на денатуриран спирт или еквивалентен обезмасляващ препарат. След изсъхване се нанася 3—10 %-ен разтвор на амоняк Повърхността се оставя да изсъхне отново и след това се избърсва със суха памучна тъкан.

3.1.9. Равномерно върху външната повърхност на предното стъкло се нанася слой от изпитвателната смес, която съответства на спецификациите в точка 4, и се оставя да изсъхне.

3.1.9.1. В случай че външната повърхност на предното стъкло е подготвена в съответствие с точки 3.1.8. и 3.1.9, може при приложимите изпитвания да се използва системата за измиване на предното стъкло.

3.1.10. Полето на стъклочистачката(ите) на системата за почистване на предното стъкло, посочено в точка 2.1.4., се определя, както следва:

3.1.10.1. Външната повърхност на предното стъкло се обработва в съответствие с точки 3.1.8. и 3.1.9.

3.1.10.2. С цел да се провери дали са изпълнени изискванията на точки 2.1.2. и 2.1.3., системата за почистване на предното стъкло се задейства, като се взема предвид точка 3.1.9.1, снема се площта на полето на стъклочистачката(ите) и се сравнява със снетата площ на полетата на видимост А и Б.

3.1.10.3. Техническата служба може да се съгласи на алтернативна процедура на изпитване (напр. виртуално изпитване) за проверката на спазването на изискванията на точки 2.1.2. и 2.1.3.

3.1.11. Изискванията на точка 2.1.11. трябва да бъдат изпълнени при околна температура от –18 ± 3 °C, при която превозното средство е било оставено да престои в продължение най-малко на четири часа. Превозното средство трябва да бъде подготвено за работа при условията, определени в точки 3.1.4—3.1.5. По време на изпитването системата за почистване на предното стъкло трябва да работи нормално, но при максималната честота на почистване. Полето на стъклочистачката(ите) не е необходимо да бъде спазено.

3.2. Условия за изпитването на системата за измиване на предното стъкло

3.2.1. Изпитване № 1 Системата за измиване на предното стъкло се напълва с вода, залива се напълно и се оставя при околна температура 20 ± 2 °C в продължение най-малко на четири часа. Водата трябва да се стабилизира на тази температура.

3.2.1.1. Изходите на всички дюзи се запушват със запушалка в мястото на напускане на дюзите от течността, и органът за управление на системата за измиване на предното стъкло се задейства шест пъти за една минута, всеки път в продължение най-малко на три секунди. Когато обаче запушването със запушалка е технически неосъществимо в мястото на излизане на течността, то може да се извърши вътре в дюзата(ите).

3.2.1.1.1. В случай че системата за измиване на предното стъкло се задвижва от мускулната сила на водача, приложената сила трябва да бъде между 11,0 и 13,5 daN, ако помпата е ръчно задействана. При крачно задействана помпа приложената сила трябва да бъде между 40,0 и 44,5 daN.

3.2.1.1.2. В случая на електрически помпи напрежението на изпитване трябва да бъде не по-ниско от номиналното напрежение и да на го превишава с повече от 2 V.

3.2.1.2. Експлоатационните показатели на системата за измиване на предното стъкло в края на изпитването трябва да са в съответствие с точка 2.2.3.

3.2.2. Изпитване № 2 Системата за измиване на предното стъкло се напълва с вода, залива се напълно и се оставя при околна температура – 18 ± 3 °C в продължение най-малко на четири часа. Не е необходимо водата да се стабилизира на тази температура.

3.2.2.1. Органът за управление на системата за измиване на предното стъкло се задейства шест пъти за една минута, всеки път в продължение най-малко за три секунди в съответствие с точки 3.2.1.1.1. и 3.2.1.1.2. След това системата се оставя при околна температура 20 ± 2 °C, докато ледът се стопи напълно. Не е необходимо водата да се стабилизира на тази температура. Тогава се проверяват експлоатационните показатели на системата за измиване на предното стъкло чрез задействане на системата в съответствие с точки 3.2.1.1. и 3.2.1.2.

3.2.3. Изпитване № 3 Изпитване при ниска циклична температура

3.2.3.1. Системата за измиване на предното стъкло се пълни с вода, залива се напълно и се оставя при околна температура – 18 ± 3 °С в продължение най-малко на четири часа, така че цялото количество вода в системата за измиване да замръзне. След това системата се поставя при околна температура 20 ± 2 °С, докато ледът се стопи напълно, но в никакъв случай по-дълго от четири часа. Този цикъл замръзване/топене се повтаря шест пъти. Накрая, когато системата за измиване на предното стъкло е оставена при околна температура 20 ± 2 °С и ледът се е стопил напълно, макар че водата не е необходимо да е стабилизирана на тази температура, се проверяват показателите на системата за измиване на предното стъкло посредством задействане на системата в съответствие с точки 3.2.1.1. и 3.2.1.2.

3.2.3.2. Системата за измиване на предното стъкло се пълни и се залива напълно с нискотемпературна течност за измиване на предното стъкло, която се състои от 50 %-ен разтвор на метанол или изопропилов алкохол във вода с твърдост не по-голяма от 205 mg/l (Ca). Системата за измиване на предното стъкло се оставя при околна температура – 18 ± 3 °С в продължение най-малко на четири часа. Течността не е необходимо да се стабилизира на тази температура. Тогава се проверяват експлоатационните показатели на системата за измиване на предното стъкло чрез задействане на системата в съответствие с точки 3.2.1.1. и 3.2.1.2.

4.2.3. Изпитване № 4 Изпитване при висока циклична температура

3.2.4.1. Ако някаква част от системата за измиване на предното стъкло е разположена в отделението на двигателя, системата се пълни с вода, залива се напълно и се оставя при околна температура 80 ± 3 С в продължение най-малко на осем часа. Не е необходимо водата да се стабилизира на тази температура. Тогава се проверяват експлоатационните показатели на системата за измиване на предното стъкло чрез задействане на системата в съответствие с точки 3.2.1.1. и 3.2.1.2.

3.2.4.2. Ако никаква част от системата за измиване на предното стъкло не е разположена в отделението на двигателя, системата се пълни с вода, залива се напълно и се оставя при околна температура 80 ± 3 °С в продължение най-малко на осем часа. Не е необходимо водата да се стабилизира на тази температура. Вследствие, системата се поставя при околна температура 20 ± 2°C. Когато температурата на водата се стабилизира, се проверяват експлоатационните показатели на системата за измиване на предното стъкло, като системата се задейства съответствие с точки 3.2.1.1. и 3.2.1.2. След това системата се пълни с вода, залива се напълно и се оставя при околна температура 60 ± 3 С в продължение най-малко на осем часа. Не е необходимо водата да се стабилизира на тази температура. Тогава се проверяват експлоатационните показатели на системата за измиване на предното стъкло чрез задействане на системата в съответствие с точки 3.2.1.1. и 3.2.1.2. Като алтернатива производителят може да поиска системата за измиване на предното стъкло да бъде изпитана според условията, определени в точка 3.2.4.1.

3.2.5. Изпитванията на системата за измиване на предното стъкло, определени в точки 3.2.1.—3.2.4.2., се извършват последователно върху една и съща система за измиване на предното стъкло. Системата може да бъде изпитвана както е монтирана на типа превозно средство, за което се иска ЕС одобряване на типа, или отделно. В случай че се иска ЕС одобряване на типа като отделен технически възел, системата се изпитва отделно.

3.2.6. Изпитване № 5 Изпитване на работоспособността на системата за измиване на предното стъкло

3.2.6.1. Системата за измиване на предното стъкло се пълни с вода и се залива напълно. При неподвижно превозно средство и без значително въздействие на вятъра, дюзата(ите) могат да се коригират, за да се насочат към целевата зона на външната повърхност на предното стъкло.

3.2.6.2. Външната повърхност на предното стъкло се обработва, както е предписано в точки 3.1.8. и 3.1.9.

3.2.6.3. Системата за измиване на предното стъкло се задейства в съответствие с указанията на производителя, като се вземат предвид точки 3.2.1.1.1. и 3.2.1.1.2. Общата продължителност на изпитването не трябва да надвишава 10 пълни цикъла на автоматичен режим на работа на системата за почистване на предното стъкло, работеща при максималната честота на почистване.

3.2.6.4. С цел да се провери дали изискванията на точка 2.2.4. са изпълнени, се снема площта на съответната почистена зона и се сравнява със снетата площ на зоната на полезрение А. Ако за наблюдателя е очевидно, че изискванията са изпълнено, не се изисква снемане на площите.

3.2.7. Изпитването, определено в точки 3.2.6.—3.2.6.4., винаги се извършва на типа превозно средство, за който се иска ЕС одобряване на типа, дори в случай че на превозното средство е монтиран одобрен отделен технически възел.

4. Характеристики на изпитвателната смес за изпитването на системите за почистване и за измиване на предното стъкло.

4.1. Изпитвателната смес, посочена в точка 3.1.9., се състои от следното:

4.1.1 Вода с твърдост, по-малка от 205 mg/l (Ca): 92,5 об. %.

4.1.2. Наситен воден солов (натриев хлорид) разтвор: 5,0 об. %.

4.1.3. Прах в съответствие със спецификациите в точки 4.1.3.1.—4.1.3.2.6., по-долу: 2,5 об. %.

4.1.3.1. Спецификации на анализа на изпитвателния прах

4.1.3.1.1. 68 ± 1 тегл. % SiO2

4.1.3.1.2. 4 ± 1 тегл. % Fe2O3

4.1.3.1.3. 16 ± 1 тегл. % Al2O3

4.1.3.1.4. 3 ± 1 тегл. % CaO

4.1.3.1.5. 1,0 ± 0,5 тегл. % MgO

4.1.3.1.6. 4 ± 1 тегл. % алкали

4.1.3.1.7. 2,5 ± 0,5 тегл. % загуба при запалване

4.1.3.2. Спецификации на зърнометричния анализ на едър прах

4.1.3.2.1. 12 ± 2 % от 0 до 5 μm размер на зърната

4.1.3.2.2. 12 ± 3 % от 5 до 10 μm размер на зърната

4.1.3.2.3. 14 ± 3 % от 10 до 20 μm размер на зърната

4.1.3.2.4. 23 ± 3 % от 20 до 40 μm размер на зърната

4.1.3.2.5. 30 ± 3 % от 40 до 80 μm размер на зърната

4.1.3.2.6. 9 ± 3 % от 80 до 200 μm размер на зърната

1. Допълнителна информация:

1.1. Кратко описание на типа превозно средство по отношение на неговата конструкция, размери, очертания и съставни материали:

1.2. Описание на метода на работа на системите за почистване и измиване:

1.3. Подробно описание на системата за почистване на предното стъкло (т.е. брой на перата, дължина на перата, размери на рамото(ената) на стъклочистачката(ите) и др.):

1.4. Подробно описание на системата за измиване на предното стъкло (т.е. брой на дюзите, брой на изпускателните отвори на дюза, помпа на системата за измиване, резервоар за течността, маркучи и монтирането им към помпата и дюзите и др.)

1.5. Вместимост на резервоара за течността (литри):

1.6. Максимална конструктивна скорост на превозното средство (km/h):

2. Разположение на волана: ляво / дясно (2)

3. Системи за ляв волан и огледални за десен волан: да / не (2)

4. Аеродинамичен спойлер, монтиран върху рамото на стъклочистачката / перото на стъклочистачката (2) от страната на водача / в средата/от страната на пътника /… (2):

5. Забележки:

1. Допълнителна информация:

1.1. Кратко описание на типа на отделен технически възел:

1.2. Подробно описание на системата за измиване:

1.2.1. Брой на дюзите:

1.2.2. Брой на изпускателните отвори на дюза:

1.2.3. Описание на маркучите на системата за измиване и монтирането им към помпата и дюзите:

1.2.4. Описание на помпата на системата за измиване:

1.2.5. Вместимост на резервоара за течността (литри):

2. Подходяща за разположение на волана: ляв / десен (3)

3. Някаква част от системата може да бъде разположена в отделението за двигателя: да / не (3)

4. Отделен технически възел: универсален/конкретно за превозното средство (3)

5. Забележки:

6. Списък на типове превозни средства, за които е одобрен отделният технически възел (ако е приложимо):

1. Маркировката за ЕС одобряване на типа за отделни технически възли, посочена в член 38, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/858, се състои от следното:

1.1. правоъгълник, ограждащ малка буква „е“, последвана от отличителния номер на държавата членка, предоставила ЕС одобряването на типа на компонент или отделен технически възел в съответствие със следното:

1.2. В близост до правоъгълника — две цифри, които посочват серията изменения, определящи изискванията, на които отговаря този отделен технически възел — понастоящем „00“, следвани от шпация и петцифрения номер, посочен в точка 2.4. от приложение IV към Регламент (ЕС) 2018/858.

2. Маркировката за ЕС одобряване на типа на отделни технически възли е неизтриваема и ясно четлива.

3. Пример за маркировка за ЕС одобряване на типа на отделен технически възел е показан на фигура 1.

Легенда ЕС одобрението на типа на отделния технически възел е издадено от Нидерландия под номер 00406. Първите две цифри „00“ показват, че отделният технически възел е бил одобрен в съответствие с настоящия регламент.

1. За целите на настоящото приложение се прилагат следните определения:

1.1. „обвивка на гумата“ означава максималната широчина на напречното сечение и външния диаметър на гумата, включително допуските, както са разрешени и дадени съгласно одобряването ѝ като компонент;

1.2. „приспособление за осигуряване на сцепление при сняг“ означава верига за сняг или друго еквивалентно устройство, осигуряващо сцепление при сняг, което може да бъде монтирано върху комбинацията гума/колело на превозното средство и което не е гума за сняг, зимна гума, всесезонна гума или някакъв друг вид гума.

2. Технически изисквания

2.1. Общи разпоредби:

2.1.1. Превозно средство трябва да бъде оборудвано с калници на всяко колело.

2.1.2. Калникът може да се състои от части от каросерията или отделни калници и трябва да бъде проектиран така, че да предпазва доколкото е възможно участниците в движението от изхвърлени камъни, кал, лед, сняг и вода и да намалява опасността от контакт с въртящите се колела.

2.2. Специални изисквания:

2.2.1. Калниците трябва да отговарят на изискванията на точки 2.2.1.1.—2.2.1.4., като масата на превозното средство трябва да е направена да съответства на декларираната от производителя маса в готовност за движение с един допълнителен пътник на първия ред седалки, ако е приложимо, а управляемите колела трябва да са в положение право напред.

2.2.1.1. В частта, образувана от радиалните равнини под ъгъл от 30° напред и от 50° назад от центъра на колелата (вж. фигура 1), общата широчина (q) на калниците трябва да е достатъчна да покрие най-малко цялата широчина на гумата (b), като се вземе предвид обвивката на гумата, както и крайните точки на комбинацията(ите) гума/колело, както са определени от производителя. В случая на сдвоени колела се вземат предвид обвивките на гумите и общата широчина (t), която вземат двете гуми.

2.2.1.1.1. За целите на определянето на широчините, посочени в точка 2.2.1.1., етикетирането (маркирането) и декоративните елементи, предпазните ивици или ребра по стените на гумите не се взимат предвид.

2.2.1.2. Задната част на калника не трябва да завършва над хоризонталната равнина, която е 150 mm над осите на въртене на колелата и освен това:

2.2.1.2.1. В случая на единични колела пресечната точка на задния ръб на калника с хоризонталната равнина, посочена в точка 2.2.1.2. (вж. фигура 1, точка А), трябва да лежи навън от средната надлъжна равнина на гумата.

2.2.1.2.2. В случая на сдвоени колела пресечната точка на задния ръб на калника с хоризонталната равнина, посочена в точка 2.2.1.2. (вж. фигура 1, точка А) при външното колело трябва да лежи навън от средната надлъжна равнина на най-външно разположената гума.

2.2.1.3. Контурът и местоположението на всеки калник трябва да са такива, че да се намират възможно най-близо до гумата. По-специално, трябва да бъдат спазени следните изисквания по отношение на частта, образувана от радиалните равнини, посочени в точка 2.2.1.1.:

2.2.1.3.1. Дълбочината (p) на нишата, намираща се във вертикалната равнина на оста на гумата, измерена от външния и вътрешния ръб на калника във вертикалната надлъжна равнина, преминаваща през центъра на гумата във вътрешността на калника, трябва да е най-малко 30 mm. Тази дълбочина (р) може да намалява постепенно до нула към радиалните равнини, упоменати в точка 2.2.1.1.

2.2.1.3.2. Разстоянието (с) между долните ръбове на калника и осите, преминаващи през центъра на въртене на колелата, не трябва да надвишава 2 × r, където радиусът r е статичният радиус на гумата.

2.2.1.4. В случая на превозни средства с регулируема височина на окачването, изискванията в точки 2.2.1.3.1. и 2.2.1.3.2. трябва да бъдат изпълнени, когато превозното средство е в нормалното положение на движение, определено от производителя на превозното средство.

2.2.2. Калниците могат да се състоят от няколко компонента, при условие че не съществуват никакви пролуки между или в рамките на отделните части, когато са сглобени.

2.2.3. Калниците трябва да бъдат здраво закрепени. Въпреки това е разрешено да могат да бъдат сваляни или цели, или на части.

2.3. Използване на приспособления за осигуряване на сцепление при сняг

2.3.1. В случая на превозни средства, при които само две колела са задвижващи, производителят трябва да удостовери, че превозното средство е така проектирано, че да може да бъде използван най-малко един тип приспособление за осигуряване на сцепление при сняг на най-малко една от комбинациите гума/колело, одобрени за задвижваната ос на превозното средство. Подходящите за типа превозно средство приспособления за осигуряване на сцепление при сняг и комбинацията(ите) гума/колело се посочват от производителя в точка 6.6.4 от информационния документ.

2.3.2. В случая на превозни средства, при които всички колела са задвижващи, включително превозните средства, при които задвижваните оси могат да бъдат изключвани ръчно или автоматично, производителят трябва да удостовери, че превозното средство е проектирано така, че може да бъде използван най-малко един тип приспособление за осигуряване на сцепление при сняг на най-малко една от комбинациите гума/колело, одобрени за задвижваната ос на превозното средство, която не може да бъде изключвана. Подходящите за типа превозно средство приспособления за осигуряване на сцепление при сняг и комбинацията(ите) гума/колело се посочват от производителя в точка 6.6.4 от информационния документ.

2.3.3. Производителят на превозното средство включва съответните инструкции относно правилното използване на посочените устройства за осигуряване на сцепление при сняг в инструкциите за употреба на моторното превозно средство (напр. в ръководството за употреба, наръчника за експлоатация на превозното средство).

(1) Широчината на гумата (b) се определя в горната част на гумата (широчината на напречното сечение на гумата между радиалните равнини, посочени в точка 2.2.1.1).

1. Допълнителна информация:

1.1. Кратко описание на типа превозно средство по отношение на неговата конструкция, размери, очертания и съставни материали:

1.2. Описание на калниците:

1.3. Комбинация(и) гума/колело (включително размер на гумата, размер на джантата и отстъп на колелото):

1.4. Описание на типа на приспособлението(ята) за осигуряване на сцепление при сняг, което(ито) може(гат) да бъде(ат) използвано(и):

1.5. Комбинация(и) гума/колело (включително размер на гумата, размер на джантата и отстъп на колелото), предвидена(и) за използване с устройството(ата) за осигуряване на сцепление при сняг:

2. Постоянно задвижвана(и) ос(и): ос 1 / ос 2 / … (1)

3. Регулируема височина на окачването: да / не (1)

4. Калниците са сваляеми / несваляеми (1) като цяло / на части (1)

5. Забележки:

1.1. „размразена площ“ означава площта от предното стъкло, която има суха външна повърхност, или външна повърхност, покрита от размразен или частично размразен мокър скреж, който може да бъде отстранен от системата за почистване на предното стъкло;

1.2. „изпотяване“ означава слой кондензат върху вътрешната повърхност на предното стъкло;

1.3. „зона на премахване на изпотяването“ означава площта от предното стъкло със суха вътрешна повърхност, без капки или следи от вода, която преди това е била изпотена;

1.4. „поле на видимост А“ означава зоната на изпитване А, определена в точка 2.2. от приложение 21 към Правило № 43 на ООН;

1.5. „поле на видимост B“ означава намалената зона на изпитване Б, определена в точка 2.4. от приложение 21 към Правило № 43 на ООН, без да се изключва зоната, определена в точка 2.4.1. (т.е. полето на видимост А е включено);

1.6. „главен ключ на превозното средство“ означава устройството, чрез което бордовата електронна система на превозното средство се привежда от изключено състояние, какъвто е случаят на паркирано превозно средство без водача, в нормален работен режим.

2.1.1. Всяко превозно средство, което има предно стъкло, трябва да бъде оборудвано със система за отстраняване на скреж и лед от външната повърхност на предното стъкло. Системата срещу обледеняване на предното стъкло трябва да бъде достатъчно ефективна, за да осигурява достатъчна видимост през предното стъкло при студено време.

2.1.2. Ефективността на системата се проверява като се определя периодично размразената площ на предното стъкло след пускане в ход на превозното средство, като преди това е било държано в нискотемпературна камера за определен период от време.

2.1.3. Изискванията на точки 2.1.1. и 2.1.2. се проверяват, като се използва методът, определен в точка 3.1.

2.1.4. Трябва да се изпълнени следните изисквания:

2.1.4.1. 20 минути след началото на изпитването, полето на видимост А трябва да се е размразило в степен 80 %;

2.1.4.2. 25 минути след началото на изпитването, размразената площ на предното стъкло от страната на пътника трябва да е съизмерима с площта, посочена в точка 2.1.4.1. за страната на водача;

2.1.4.3. 40 минути след началото на изпитването, полето на видимост Б трябва да се е размразило в степен 95 %.

2.2.1. Всяко превозно средство, което е с предно стъкло, трябва да бъде оборудвано със система за премахване на изпотяването от вътрешната повърхност на предното стъкло.

2.2.2. Системата срещу изпотяване трябва да бъде достатъчно ефективна, за да възстанови видимостта през предното стъкло, в случай че то бъде замъглено поради изпотяване. Нейната ефективност се проверява в съответствие с процедурата, описана в точка 3.2.

2.2.3. Трябва да се изпълнени следните изисквания:

2.2.3.1. В рамките на 10 минути изпотяването на полето на видимост А трябва да бъде премахнато в степен 90 %;

2.2.3.2. В рамките на 10 минути изпотяването на полето на видимост B трябва да бъде премахнато в степен 80 %.

3.1.1. Изпитването се провежда при температура – 8 ± 2 °C или – 18 ± 3 °C, според избора на производителя.

3.1.1.1. Изпитването се провежда в нискотемпературна камера, която е достатъчно голяма, за да побере цялото превозно средство, и е оборудвана да поддържа в камерата една от температурите, посочени в точка 3.1.1. през цялото време на изпитването, а също и да осигурява циркулация на студен въздух. В нискотемпературната камера се поддържа указаната изпитвателна температура или по-ниска от нея в продължение на не по-малко от 24 часа преди началото на периода, през който превозното средство ще се излага на студ. ►M1  Когато обаче е възможно да се провери дали температурата в нискотемпературната камера, измерена в представителни точки като изхода за въздух или стените, е стабилизирана на специфицираната температура на изпитване, периодът от 24 часа може да бъде съкратен. ◄

3.1.2. Преди превозното средство да се постави в изпитвателната камера, вътрешната и външната повърхност на предното стъкло се обезмасляват напълно с помощта на метилов алкохол или еквивалентен обезмасляващ препарат. След изсушаване се прилага разтвор на амоняк от максимум 2 % или разтвор на амоняк от търговската мрежа, без добавени аромати, водещи до пристрастяване. Повърхностите се оставят да изсъхнат отново и след това се избърсват със суха памучна кърпа.

3.1.3. Превозното средство се загася и се държи при изпитвателната температура в продължение на не по-малко от 10 часа преди началото на изпитването.

3.1.3.1. Този период може да бъде по-кратък, ако е възможно да се провери дали охлаждащата течност и маслото на двигателя са се стабилизирали на изпитвателната температура.

3.1.4. След периода на престояване, предписан в точка 3.1.3., върху цялата външна повърхност на предното стъкло се нанася равномерен слой от лед от 0,044 g/cm2 посредством пистолет за пръскане на вода, който работи с налягане 3,5 ± 0,2 bar.

3.1.4.1. Разпръскващата дюза, регулирана на максимална широчина на метлата и на максимален дебит, се държи перпендикулярно и на разстояние между 200 и 250 mm от повърхността на стъклото и се насочва така, че да образува равномерен слой лед по цялото предно стъкло от едната страна до другата.

3.1.4.1.1. За да бъдат спазени изискванията от точка 2.1.5., може да се използва пистолет за пръскане с дюза с диаметър 1,7 mm и дебит на течността 0,395 l/min, който може да образува струя тип „метла“ с диаметър 300 mm върху остъклената повърхност от разстояние 200 mm. Позволяват се също така всякакви други устройства, с които изискванията могат да бъдат спазени.

3.1.5. След образуването на леда върху предното стъкло превозното средство се държи допълнително в нискотемпературната камера в продължение на не по-малко от 30 минути и не повече от 40 минути.

3.1.6. След изтичане на предписаното в точка 3.1.5. време един или двама наблюдатели влизат в превозното средство, след което главният ключ на превозното средство може да бъде задействан и да бъде пуснат в ход евентуално наличният двигател, ако е необходимо и с външни средства. Периодът на изпитване започва веднага след задействането на главния ключ на превозното средство.

3.1.6.1. Ако превозното средство е с двигател, през първите пет минути на изпитвателния период честотата на въртене на двигателя може да бъде приведена в съответствие с препоръчаната от производителя за загряване при пускане в студено време

3.1.6.2. През последните 35 минути на изпитвателния период (или през целия изпитвателен период, ако пет минутната процедура за загряване не е била следвана), се прилага следното:

3.1.6.2.1. Двигателят, ако има такъв, трябва да работи при честота на въртене, ненадвишаваща 50 % от честотата на въртене, която съответства на максималната му изходна мощност. Въпреки това, когато е доказано, че това не е осъществимо поради специфичните стратегии на регулиране на двигателя, например в случая на електрически хибридни превозни средства, се определя реалистичен сценарий за най-неблагоприятния случай. В този сценарий трябва да бъдат взети предвид честотите на въртене на двигателя, периодичното или пълното отсъствие на работещ двигател при нормалните условия на управление при околна температура – 8 °C или – 18 °C, според това коя е била избрана от производителя като определената изпитвателна температура. Ако системата може да удовлетвори изискванията за премахване на обледеняването без работещ двигател, двигателят въобще не е необходимо да бъде пускан.

3.1.6.3. При започване на изпитването всички акумулаторни батерии трябва да бъдат напълно заредени. При все това, високоволтовите акумулаторни батерии на превозни средства с електрическа силова установка трябва да бъдат заредени > 60 %.

3.1.6.5. Температурата в изпитвателната камера се измерва на нивото на предното стъкло в точка, която се влияе слабо от топлината от изпитваното превозно средство.

3.1.6.6. Хоризонталната съставна на скоростта на въздуха, който охлажда камерата, измерена непосредствено преди изпитването в средната равнина на превозното средство, в точка 300 mm напред от основата на предното стъкло и на ниво, явяващо се средно положение между основата и най-високата точка на предното стъкло, трябва да е възможно най-ниска и във всеки случай по-ниска от 8 km/h.

3.1.6.7. Ако има такива, капакът на двигателя, покривът, всички врати, прозорци и вентилационни отвори, с изключение на входните и изходните отвори на отоплителната и вентилационна система, трябва да са затворени; един или два прозореца могат да са отворени с общо вертикално разстояние от 25 mm, ако производителят го изисква.

3.1.7.8. Органите за управление на системата на превозното средство срещу обледеняване трябва да са в положението, препоръчано за изпитвателната температура от производителя на превозното средство.

3.1.6.9. По време на изпитването стъклочистачките на предното стъкло могат да бъдат използвани, но това трябва да става без всякакво ръчно подпомагане, като се изключи задействането на органи за управление вътре в превозното средство.

3.1.7. Наблюдателят(ите) определя(т) размразената площ на вътрешната повърхност на предното стъкло на интервали от пет минути от началото на периода на изпитване.

3.1.8. При приключване на изпитването, контурите на размразената площ, очертани от вътрешната страна на предното стъкло според изискванията на точка 3.1.7., се записват и маркират, за да се определят полетата на видимост A и B.

3.2.1. Преди превозното средство да се постави в изпитвателната камера, вътрешната и външната повърхност на предното стъкло се обезмасляват напълно с помощта на метилов алкохол или еквивалентен обезмасляващ препарат. След изсушаване се прилага разтвор на амоняк от максимум 2 % или разтвор на амоняк от търговската мрежа, без добавени аромати, водещи до пристрастяване. Повърхностите се оставят да изсъхнат отново и след това се избърсват със суха памучна кърпа.

3.2.2. Изпитването се провежда в камера за изпитване на въздействията на околната среда, която е достатъчно голяма, за да побере цялото превозно средство и е оборудвана да създава и поддържа изпитвателна температура – 3 ± 1 °C през целия период на изпитването.