0. ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

0.1. Марка (търговско име на производителя):

0.2. Тип:

0.2.1. Търговско(и) наименование(я) (когато е налично):

0.3. Начини за идентификация на типа, когато е маркиран на превозното средство / компонента / отделния технически възел (1) (3):

0.3.1. Местоположение на тази маркировка:

0.4. Категория на превозното средство (4):

0.5. Наименование на дружеството и адрес на производителя:

0.8. Наименование(я) и адрес(и) на монтажния(те) завод(и):

0.9. Име и адрес на представителя на производителя (ако има такъв):

1. ОБЩИ КОНСТРУКТИВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО

1.1. Снимки, рисунки и/или чертежи на представително превозно средство / компонент / отделен технически възел (1):

0. ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

0.1. Марка (търговско име на производителя):

0.2. Тип:

0.2.1. Търговско(и) наименование(я) (когато е налично):

0.3. Начини за идентификация на типа, когато е маркиран на превозното средство / компонента / отделния технически възел (1) :

0.3.1. Местоположение на тази маркировка:

0.4. Категория на превозното средство ( 2 ):

0.5. Име и адрес на производителя:

0.8. Наименование(я) и адрес(и) на монтажния(те) завод(и):

0.9. Име и адрес на представителя на производителя (ако има такъв):

1. ОБЩИ КОНСТРУКТИВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО

1.1. Снимки и/или чертежи на представително превозно средство:

1. Допълнителна информация (когато е необходимо): вж. добавката.

2. Техническа служба, отговорна за провеждането на изпитванията:

3. Дата на протокола от изпитването:

4. Номер на протокола от изпитването:

5. Забележки (ако има такива): вж. добавката.

6. Място:

7. Дата:

8. Подпис:

1. Въз основа на правило на ООН, като се използват компоненти или отделни технически възли, получили ЕС одобрение на типа: да / не ( 3 )

2. Процедура за одобряване съгласно член 30, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2018/858 (виртуално изпитване): да / не (3)

3. Процедура за одобряване в съответствие с член 72, параграф 1 и приложение VII към Регламент (ЕС) № 2018/858 (собствена техническа служба): да / не (3)

4. В случай на компоненти и отделни технически възли, примерно изображение на маркировката за одобряване на типа върху компонента или отделния технически възел:

5. Забележки:

1.1. Общи разпоредби:

1.1.1. Всяко превозно средство трябва да бъде снабдено със задължителната табела на производителя, описана в настоящия раздел.

1.1.2. Задължителната табела на производителя трябва да бъде поставена от производителя на превозното средство или от негов представител.

1.1.3. Задължителната табела на производителя се състои от едно от следните:

1.1.4. Металните табели се закрепват с нитове или по еквивалентен начин.

1.1.5. Етикетите трябва да не могат да се подправят без да си личи, да са защитени срещу фалшифициране и да се самоунищожават при опит за отлепване на етикета.

1.2. Информация, която трябва да фигурира на задължителната табела на производителя

1.2.1. Следната информация трябва да бъде отпечатана по неизтриваем начин върху задължителната табела на производителя в посочения ред:

1.2.2. Височината на знаците, посочени в точка 1.2.1, буква г), не трябва да бъде по-малка от 4 mm.

1.2.3. Височината на знаците на посочената в точка 1.2.1. информация, различна от идентификационния номер на превозното средство, не трябва да е по-малка от 2 mm.

1.3. Специфични разпоредби

1.3.1. Ремаркета

1.3.1.1. В случая на ремарке трябва да бъде посочена технически допустимата максимална статична вертикална маса в точката на прикачване.

1.3.1.2. Точката на прикачване се счита за ос. Тази ос се номерира с „0“.

1.3.1.3. Първата ос се номерира с „1“, втората с „2“ и т.н., отделени от съединителна чертица.

1.3.1.4. Масата на състава, посочен в точка 1.2.1., буква е), се пропуска.

1.3.2. Тежки превозни средства

1.3.2.1. За превозните средства от категории N3, O3 или O4 се посочва технически допустимата максимална маса върху група оси. Вписването, съответстващо на „Група оси“ се обозначава с буквата „T“, последвана от съединителна чертица.

1.3.2.2. За превозни средства от категории M3, N3, O3 или O4 производителят може да посочи върху задължителната табела на производителя предвидената регистрационна/експлоатационна допустима максимална маса с товар.

1.3.2.2.1. Частта от задължителната табела на производителя, в която са посочени масите, се разделя на две колони: предвидените регистрационни/експлоатационни допустими максимални маси се посочват в лявата колона, а технически допустимите максимални маси с товар — в дясната колона.

1.3.2.2.2. Двубуквеният код на държавата, в която ще се регистрира превозното средство, се посочва като заглавие на лявата колона. Кодът трябва да бъде в съответствие със стандарт ISO 3166-1:2006.

1.3.2.3. Изискванията, посочени в точка 1.3.2.1., не се прилагат, ако:

1.4. Допълнителна информация

1.4.1. Производителят може да предостави допълнителна информация под или встрани от предписаните обозначения, извън ясно очертания правоъгълник, който огражда само информацията, посочена в точки 1.2. и 1.3.

1.5. Образци за задължителната табела на производителя

1.5.1. Примери за различните възможни модели на задължителната табела на производителя са дадени в раздел Б.

1.5.2. Данните, посочени в образците, са измислени.

1.6. Изисквания за местоположение върху превозното средство

1.6.1. Задължителната табела на производителя трябва да бъде здраво закрепена на видно и леснодостъпно място.

1.6.2. Местоположението следва да бъде подбрано, така че частта, върху която е поставена табелата, да не подлежи на подмяна в процеса на експлоатацията.

2.0.1. VIN трябва да е обозначен на всяко превозно средство.

2.0.2. VIN трябва да бъде уникален и недвусмислено присвоен на конкретното превозно средство.

2.0.3. VIN трябва да бъде обозначен на шасито или на превозното средство, когато превозното средство напусне производствената линия.

2.0.4. Производителят гарантира проследимостта на превозното средство посредством VIN за период от 30 години.

2.0.5. Предприемането от страна на производителя на посочените в точка 2.0.4 мерки за гарантиране на проследимостта на превозното средство може да не се проверява при издаването на одобрение на типа.

2.1. VIN трябва да се състои от следните три секции и контролна цифра:

2.2. WMI се състои от код, присвоен на производителя на превозното средство, чрез който е възможно идентифицирането на този производител.

2.2.1. Кодът се състои от три буквено-цифрови знака — главни латински букви или арабски цифри — и се присвоява от компетентния орган в държавата, в която се намира основното място на стопанска дейност на производителя.

2.2.2. Компетентният орган действа в съответствие с международната организация, посочена в стандарт ISO 3780:2009 „Пътни превозни средства. Световен код за идентифициране на производителя (WMI)“.

2.2.3. Ако общото производство на производителя е по-малко от 500 броя превозни средства годишно, третият знак е винаги цифрата 9. С цел идентифицирането на такива производители, компетентният орган, посочен в точка 2.2.2., присвоява третия, четвъртия и петия знак на VIS.

2.3. VDS се състои от шест буквено-цифрови знака — главни латински букви или арабски цифри — и служи за обозначаване на главните характеристики на превозното средство. Ако производителят не е използвал един или повече от шестте знака, неизползваните позиции се попълват с буквено-цифрови знаци по усмотрение на производителя, така че общият брой знаци да бъде пет.

2.4. Деветата позиция на VIN е контролна цифра, която е математически правилна в съответствие с формулата, дадена в раздел В.

2.5. VIS се състои от осем буквено-цифрови знака — главни латински букви или арабски цифри, като последните четири знака са само цифри.

2.6. Височината на знаците на отбелязания върху шасито VIN не трябва да е по-малка от 7 mm.

2.7. Между отделните знаци не трябва да има шпации.

2.8. Не се разрешава използването на буквите „I“, „O“ или „Q“.

2.9. Началото и краят на VIN трябва да бъдат ограничени от един знак по избор на производителя. Този знак не трябва да бъде нито главна латинска буква, нито арабска цифра.

2.9.1. Изискването от точка 2.2.9. може да не се прилага, когато VIN е маркиран на един ред.

2.9.2. Когато VIN е маркиран на два реда, изискването от точка 2.2.9. се прилага към всеки ред.

2.10. Изисквания за местоположението на VIN върху превозното средство

2.10.1. VIN трябва да бъде маркиран на един ред.

2.10.1.1. Ако поради технически причини, например недостиг на място, VIN не може да бъде маркиран на един ред, по искане на производителя националният орган може да разреши VIN да бъде маркиран на два реда. В такъв случай секциите, посочени в точка 2.2.1., не могат да бъдат разкъсвани.

2.10.2. VIN се обозначава чрез щамповане или набиване върху шасито, рамата или друг подобен конструктивен елемент.

2.10.3. Вместо посочената техника могат да бъдат използвани други техники, за които е доказано, че предлагат същото ниво на защита срещу вмешателство или подправяне като набиването.

2.10.4. VIN трябва да бъде обозначен на ясно видимо и леснодостъпно място, така че маркировката да не може да се изтрие или да се повреди.

2.10.5. VIN трябва да бъде разположен от дясната страна на превозното средство.

Забележка:  колоната от лявата страна не е задължителна

Забележка:  колоната от лявата страна не е задължителна

1.1. На всяка цифра от VIN се задава нейната числова стойност, а на буквите се задават стойностите, зададени по-долу:

1.2. Всяка от зададените стойности за знаците във VIN се умножава с тегловния коефициент за съответната позиция, даден по-долу:

1.3. Получените произведения се събират и резултатът се дели на 11.

1.4. Контролната цифра (число 0—9 или буквата X) съответства или на дробния остатък, или на десетичния му еквивалент (закръглен до третия знак след десетичната запетая), както е дадено в таблицата по-долу.

1. Допълнителна информация:

1.1. Кратко описание на типа превозно средство по отношение на неговата конструкция, размери, очертания и съставни материали:

2. Местоположение на идентификационния номер на превозното средство:

3. Местоположение на задължителната табела:

4. Задължителна табела за превозно средство, конструирано на няколко етапа: да / не (1)

5. Забележки:

1. За целите на настоящото приложение се прилагат следните определения:

1.1. „практически плоска повърхност“ означава повърхност от твърд материал, която може да се състои и от структурирана мрежа или решетка, с радиус на кривината минимум 3 000  mm;

1.2. „повърхност от структурирана мрежа“ означава повърхност, която се състои от равномерно разположен модел от фигури като например кръгли, овални, ромбовидни, правоъгълни или квадратни отвори, разположени равномерно на разстояние не повече от 15 mm;

1.3. „повърхност от решетка“ означава повърхност, която се състои от успоредно разположени пръти, разпределени равномерно и отстоящи на не повече от 15 mm един от друг.

1.4. „номинална повърхност“ означава теоретичната геометрично идеална повърхност, без да се вземат предвид неравностите като издатини и вдлъбнатини.

1.5. „средна надлъжна равнина на превозното средство“ означава равнината на симетрия на превозното средство или ако превозното средство е несиметрично, вертикалната надлъжна равнина, преминаваща през средата на осите на превозното средство;

1.6. „наклон“ означава степента на ъгловото отклонение по отношение на дадена вертикална равнина.

2. Технически изисквания

2.1. Превозните средства трябва да разполагат с място за поставяне и закрепване на задни регистрационни табели.

2.1.1. Превозните средства от категории M и N трябва да разполагат допълнително с място за поставяне и закрепване на предни регистрационни табели.

2.1.2. Превозните средства от категории O3 и O4 трябва да бъдат оборудвани с две отделни места за поставяне и закрепване на задни регистрационни табели (т.е. позволяващи незадължителна идентификация на теглещото превозно средство, когато това се изисква от национален орган).

2.2. Форма и размери на мястото за поставяне на регистрационна табела

2.2.1. Определеното място за поставяне обхваща правоъгълна площ със следните минимални размери:

2.3. Поставяне и закрепване на задните и предните регистрационни табели.

2.3.1. Мястото за поставяне на предна или задна регистрационна табела обхваща плоска или практически плоска правоъгълна повърхност.

2.3.1.1. За основа на мястото за поставяне на регистрационна табела може да служи адаптираща табела или скоба, когато е предвидена като стандартно оборудване. Те могат да бъдат проектирани така, че да могат да се закрепват на превозното средство само в комбинация с регистрационна табела

2.3.1.2. Производителят на превозното средство може да осигури върху превозното средство места за незадължителни или алтернативни регистрационни табели, при условие че те също отговарят на изискванията.

2.3.2. Повърхността, която ще бъде покрита от предна или задна регистрационна табела, може да бъде с отвори или пролуки; тези отвори или пролуки обаче не трябва да са по-високи от 40 mm, като широчината им не е от значение.

2.3.3. Повърхността, която ще бъде покрита от предна или задна регистрационна табела, може да бъде с издатини, стига тези издатини да не изпъкват с повече от 5,0 mm от номиналната повърхност. Не се вземат предвид подложките, направени от много меки материали, като пеноматериал или филц, за да се спре вибрирането на регистрационната табела.

2.3.4. Мястото за поставяне на предна или задна регистрационна табела трябва да бъде такова, че когато е поставена изпитвателна табела, както е определена в точка 3.4., закрепена в съответствие с инструкциите на производителя, тя трябва да отговаря на следните изисквания:

2.3.4.1. Местоположение на мястото за поставяне на предна или задна регистрационна табела:

2.3.4.1.1. Мястото за поставяне на регистрационна табела отпред на превозното средство трябва да бъде такова, че табелата да може да се разположи изцяло между двете успоредни надлъжни вертикални равнини, които преминават през външните крайни точки на превозното средство, без да се вземат предвид устройствата за непряко наблюдение. Определеното място не може да представлява най-широката част на превозното средство.

2.3.4.1.2. Мястото за поставяне на регистрационна табела отзад на превозното средство трябва да бъде такова, че табелата да може да се разположи изцяло между двете успоредни надлъжни вертикални равнини, които преминават през външните крайни точки на превозното средство, без да се вземат предвид устройствата за непряко наблюдение. Определеното място не може да представлява най-широката част на превозното средство.

2.3.4.1.3. Предните и задните регистрационни табели трябва да бъдат перпендикулярни (± 5°) на средната надлъжна равнина на превозното средство, измерено в центъра на табелата. ►M1  Въпреки това органът по одобряване на типа може да разреши допустимо отклонение до ± 15°, когато това е поискано от производителя за целите на поставянето на предната регистрационна табела несиметрично спрямо осевата линия отпред на превозното средство по технически, аеродинамични или други причини. ◄

2.3.4.2. Положение на предната и задната регистрационна табела спрямо вертикалната напречна равнина:

2.3.4.2.1. Табелата може да бъде наклонена спрямо вертикалата на не по-малко от – 5° и не повече от 30°, при условие че височината на горния ръб на табелата над земната повърхност не надвишава 1 500  mm.

2.3.4.2.2. Табелата може да бъде наклонена спрямо вертикалата на не по-малко от – 15° и не повече от 5°, при условие че височината на горния ръб на табелата над земната повърхност надвишава 1 500  mm.

2.3.4.3. Височина на предната и задната регистрационна табела над земната повърхност:

2.3.4.3.1. Долният ръб на предната табела не трябва да е на по-малко от 100 mm над земната повърхност.

2.3.4.3.2. Долният ръб на задната табела не трябва да е на по-малко от 200 mm над земната повърхност.

2.3.4.3.3. Височината на горния ръб на предната и задната табела над земната повърхност не трябва да надвишава 1 500  mm.

2.3.4.3.3.1. За превозни средства със специално предназначение, когато поради конструкцията на превозното средство не е възможно да се спази изискването за височината на мястото за предна или задна регистрационна табела, максималната височина може, чрез дерогация от точка 2.3.4.3.3., да надвишава 1 500  mm, при условие че е възможно най-близко до тази граница, доколкото го позволяват конструктивните характеристики на превозното средство.

2.3.4.4. Геометрична видимост:

2.3.4.4.1. Предните и задните табели трябва да бъдат видими в цялото пространство, намиращо се между следните четири равнини:

2.3.4.4.2. В гореописаното пространство не се разполагат никакви конструктивни елементи, дори когато са напълно прозрачни.

2.3.4.5. Междината между ръбовете на поставената и закрепена регистрационна табела и самата повърхност на мястото за табелата не трябва да превишава 5,0 mm по целия контур на табелата.

2.3.4.5.1. Този междина може да бъде по-голяма, ако се измерва при отвор или пролука на повърхността на структурирана мрежа или между успоредните пръти на повърхността на решетка.

2.3.5. Действителното положение и форма на поставената и закрепена изпитвателна табела, както са определени по-горе, по-специално радиусът на получилата се кривина, се вземат предвид за целите на изискванията към устройството за осветяване на задната регистрационна табела.

2.4. Други изисквания

2.4.1. Монтираната регистрационна табела не може да служи като основа или част от основа, върху която да се закрепва, монтира или захваща друга част, компонент или устройство на превозното средство (напр. върху регистрационната табела не могат да се закрепват носещи елементи за устройства за осветяване).

2.4.2. Свалянето на регистрационната табела не трябва да води до разхлабване или отделяне на която и да е част, адаптиращата табела, компонент или устройство на превозното средство.

2.4.3. Видимостта на закрепената регистрационна табела не трябва да се намалява при нормални експлоатационни условия от фактори като вибрации и от динамични сили като тези, породени от въздушното течение при движение на превозното средство.

2.4.4. Не се допуска определеното място за поставяне на регистрационна табела да може лесно да се завърта нагоре и/или надолу извън ъглите, определени в точки 2.3.4.2.1. и 2.3.4.2.2. спрямо корпуса на превозното средство при нормални условия на управление (т.е. със затворени врати или панели за достъп).

2.4.5. Когато производителят на превозното средство е заявил, че дадено превозно средство е подходящо за теглене на товар (точка 2.11.5. от информационния документ, посочен в член 24, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/858), и някоя част от съответното подходящо механично теглително-прикачно устройство, независимо дали монтирано или не на типа моторно превозно средство, би могла да закрива (частично) мястото за поставяне и закрепване на задната регистрационна табела, се прилага следното:

3. Процедура на изпитването

3.1. Определяне на вертикалния наклон и височината на изпитвателната регистрационна табела над земната повърхност

3.1.1. Превозното средство се поставя върху гладка хоризонтална повърхност. Преди извършване на измерванията, управляемите колела се насочват право напред и масата на превозното средство се изравнява с масата при готовност за движение, но без водача.

3.1.2. Когато превозното средство е оборудвано с хидропневматично, хидравлично или пневматично окачване или друго устройство, което може да бъде регулирано в зависимост от товара, то се изпитва, като окачването или устройството се поставят при нормалните условия на работа, предвидени от производителя.

3.1.3. Когато основната и видима страна на регистрационната табела е наклонена надолу, ъгълът на наклона се изразява като отрицателна стойност (т.е. ъгъл със знак минус).

3.2. Изпъкванията се измерват перпендикулярно и директно спрямо номиналната повърхност, която ще бъде покрита от регистрационната табела.

3.3. Междината между ръба на поставената и закрепена изпитвателна регистрационна табела и повърхността се измерва перпендикулярно и директно спрямо действителната повърхност, която ще бъде покрита от табелата.

3.4. Регистрационната табела, която се използва за проверка на съответствието, трябва да е с един от двата размера, дадени в точка 2.2.1., и с дебелина, която не надвишава 4,0 mm. Закръглянията на ъглите трябва да са с радиус 10 mm.

1. Допълнителна информация:

1.1. Кратко описание на типа превозно средство по отношение на неговата конструкция, размери, очертания и съставни материали:

1.2. Описание на местата за регистрационни табели (предни и задни):

2. Мястото за регистрационна табела е подходящо за закрепване на регистрационна табела с размери до (mm):

2.1. Предна: 520 × 120 / 340 × 240 (2)

2.2. Задна: 520 × 120 / 340 × 240 (2)

2.3. Втора задна регистрационна табела в случай на превозни средства от категории O3 и O4: 520 × 120/340 × 240 (2)

4. Мястото за задна регистрационна табела е закрито, когато е монтирано теглително-прикачно устройство: да / не (2)

5. Забележки:

1. За целите на настоящото приложение се прилагат следните определения:

1.1. „поле на стъклочистачката(ите)“ означава площта(ите) от предното стъкло, която се почиства от перото(ата) на стъклочистачката(ите), когато системата за почистване работи при нормални условия;

1.2. „прекъснат режим на работа на системата за почистване“ означава автоматичен прекъснат режим на работа на системата за почистване, при който след завършването на всеки пълен цикъл има период, през който стъклочистачките са неподвижни в точно определена позиция на покой;

1.3. „орган за управление на системата за измиване“ означава устройство, чрез което системата за измиване се включва и изключва ръчно;

1.4. „помпа на системата за измиване“ означава устройство за подаване на течност от резервоара на системата за измиване до външната повърхност на предното стъкло;

1.5. „дюза“ означава устройство, което служи за насочване на течността върху предното стъкло;

1.6. „напълно залята система“ означава система, която е била задействана нормално за определен период от време, като течността е била подадена през помпата и тръбните връзки и е напуснала дюзата(ите);

1.7. „почистена зона“ означава зоната, която преди това е била замърсена и по която няма никакви следи от капки и останали нечистотии след пълното ѝ изсъхване;

1.8. „поле на видимост А“ означава изпитвателна зона А, определена в точка 2.2. от приложение 21 към Правило № 43 на ООН относно единните предписания за одобряване на материали за безопасно остъкляване и техния монтаж на превозните средства ( 7 );

1.9. „поле на видимост Б“ означава намалената изпитвателна зона Б, определена в точка 2.4 от приложение 21 към Правило № 43 на ООН, без да се изключва зоната, определена в точка 2.4.1; (т.е. полето на видимост А е включено);

1.10. „триизмерна координатна система“ означава координатна система, както е описана в приложение 1 към Консолидираната резолюция за конструкцията на превозните средства (R.E.3);

1.11. „главен ключ на превозното средство“ означава устройство, чрез което бордовата електронна система на превозното средство се привежда от изключено състояние, какъвто е случаят на паркирано превозно средство без водач, в нормален работен режим.

2. Технически изисквания

2.1. Система за почистване на предното стъкло

2.1.1. Всяко превозно средство, което има предно стъкло, трябва да е оборудвано със система за почистване на предното стъкло, което да е в състояние да функционира, когато главният ключ на превозното средство е задействан, без друго действие от страна на водача освен включването на органа за управление, необходим за задействане и спиране на системата за почистване на предното стъкло.

2.1.1.1. Системата за почистване на предното стъкло трябва да се състои от едно или повече рамена, които са снабдени с лесно сменяеми пера.

2.1.2. Полето на стъклочистачката(ите) трябва да покрива най-малко 98 % от полето на видимост А.

2.1.3. Полето на стъклочистачката(ите) трябва да покрива най-малко 80 % от полето на видимост Б.

2.1.4. Полето на стъклочистачката(ите) на предното стъкло трябва да отговаря на изискванията на точка 2.1.2. и 2.1.3., когато системата работи с честота на почистване, отговаряща на точка 2.1.5.1., и се изпитва според условията, определени в точки 3.1.10.—3.1.10.3.

2.1.5. Системата за почистване на предното стъкло трябва да има най-малко две честоти на почистване:

2.1.5.1. Една честота от не по-малко от 10 и не повече от 55 цикъла в минута.

2.1.5.2. Една честота от не по-малко от 45 пълни цикъла в минута.

2.1.5.3. Разликата между най-високата и по-ниска честота на почистване трябва да бъде най-малко 15 цикъла в минута.

2.1.5.4. За спазване на изискванията на точки 2.1.5.1.—2.1.5.3. може да се използва прекъснат режим на работа на системата за почистване на предното стъкло.

2.1.6. Честотите, посочени в точки 2.1.5.—2.1.5.3., се изпитват при условията, определени в точки 3.1.1.—3.1.6. и 3.1.8.

2.1.7. Когато системата за почистване на предното стъкло е спряла в резултат на изключването ѝ чрез органа за управление, рамото(ената) и перото(ата) на стъклочистачката(ите) трябва да се върнат в местоположението им на покой.

2.1.8. Системата за почистване на предното стъкло трябва да издържа на застопоряване в продължение най-малко на 15 секунди. Разрешено е използване на автоматични устройства за защита на електрическата верига, при условие че за възможното повторно включване не се изисква друго действие освен превключване на органа за управление на стъклочистачката(ите) за предното стъкло.

2.1.9. Способността на системата за почистване на предното стъкло да издържа на застопоряване, посочена в точка 2.1.8., се изпитва при условията, определени в точка 3.1.7.

2.1.10. Когато положението на покой на рамото или перото(ата) на стъклочистачката(ите) на предното стъкло не е извън полето на видимост Б, трябва да е възможно ръчно преместване на рамото на стъклочистачката(ите), така че перото(ата) да може(гат) да бъде(ат) вдигнато(и) от положението му/им върху предното стъкло и стъклото да бъде почистено ръчно.

2.1.11. Системата за почистване на предното стъкло трябва да може да работи в продължение на 120 секунди върху сухо предно стъкло при външна температура от – 18 °С, без влошаване на експлоатационните показатели.

2.1.12. Експлоатационните показатели на системата за почистване на предното стъкло при температура от – 18 °С се изпитват при условията, определени в точка 3.1.11.

2.1.13. Системата за почистване на предното стъкло трябва да продължи да отговаря на изискванията на точка 2.1.2. без никакво влошаване на ефикасността, когато работи на максимална честота и когато превозното средство е подложено на относителна скорост на въздуха, равна на 80 % от максималната конструктивна скорост на превозното средство или 160 km/h, в зависимост от това, коя от двете е по-ниска. Полето на видимост А на предното стъкло се подготвя в съответствие с точки 3.1.8. и 3.1.9. При тези условия се проверяват аеродинамичните въздействия, свързани с размера и формата на предното стъкло, рамото и перото(ата) на стъклочистачката(ите), като също така се взема предвид точка 3.1.9.1. По време на изпитването перото(ата) на стъклочистачката(ите) трябва да остават в контакт с предното стъкло, като пълното им отделяне от него е недопустимо. Перото(ата) на стъклочистачката(ите) трябва да остават в пълен контакт с предното стъкло в зоната, определена в точка 2.1.2. при всеки пълен цикъл, като не се допуска никакво частично отделяне по време на движението както нагоре, така и надолу.

2.2. Система за измиване на предното стъкло

2.2.1. Всяко превозно средство, което има предно стъкло, трябва да е оборудвано със система за измиване на предното стъкло, която да може да функционира, когато главният ключ на превозното средство е задействан, и която е способна да издържи на натоварванията и наляганията, проявяващи се когато дюзите са запушени и системата е задействана съгласно процедурата, определена в точки 3.2.1.1.—3.2.1.1.2.

2.2.2. Експлоатационните показатели на системата за измиване на предното стъкло не трябва да бъдат неблагоприятно засегнати от излагането на температурните цикли съгласно точки 3.2.1.—3.2.5.

2.2.3. Системата за измиване на предното стъкло трябва да е в състояние да разпръсква течност върху целевата зона на предното стъкло без следи от течове, прекъсване на тръбните връзки и неизправна работа на някоя от дюзите при нормални условия, когато е поставена при околна температура между –18 °C и 80 °C. В допълнение, когато дюзите са запушени, системата също не трябва да показва признаци на течове и разкачане на някоя от тръбните връзки.

2.2.3.1. Когато системата за измиване на предното стъкло е проектирана да включва функция за намаляване на прекомерното налягане, когато дюзите са запушени (напр. предпазен клапан), тази функция трябва да бъде разрешена чрез дерогация от точка 2.2.3, второ изречение, при условие че са изпълнени следните условия:

2.2.4. Системата за измиване на предното стъкло трябва да е в състояние да подава достатъчно течност за почистване най-малко върху 60 % от полето на видимост А, при условията, определени в точки 3.2.6.—3.2.6.4.

2.2.5. Системата за измиване на предното стъкло трябва да може да се включва ръчно посредством органа ѝ за управление. В допълнение, включването и изключването на системата могат също така да бъдат координирани и комбинирани с някоя друга система на превозното средство.

2.2.6. Вместимостта на резервоара за течността трябва да бъде ≥ 1,0 литър.

3. Процедура на изпитването

3.1. Условия за изпитване на система за почистване на предното стъкло

3.1.1. Изпитванията, описани по-долу, трябва да се провеждат при условията, посочени в точки 3.1.2.—3.1.5., освен ако е посочено друго.

3.1.2. Околната температура трябва да бъде между 5 °C и 40 °C.

3.1.3. Предното стъкло трябва да се поддържа непрекъснато мокро.

3.1.4. В случая на електрическа система за почистване на предното стъкло, трябва да са изпълнени следните допълнителни условия.

3.1.4.1. При започване на изпитването всички акумулаторни батерии трябва да бъдат напълно заредени.

3.1.4.2. Двигателят, ако има такъв, трябва да работи при честота на въртене, ненадвишаваща 30 % от честотата на въртене, която съответства на максималната му изходна мощност. Въпреки това, когато е доказано, че това не е осъществимо поради специфичните стратегии на регулиране на двигателя, например в случая на електрически хибридни превозни средства, се определя реалистичен сценарий, при който се вземат предвид честотата на въртене на двигателя, периодичното или пълното отсъствие на работещ двигател по време на нормалните условия на управление. Ако системата за почистване на предното стъкло може да удовлетвори изискванията без работещ двигател, не е необходимо двигателят да бъде пускан.

3.1.4.3. Късите светлини трябва да бъдат включени.

3.1.4.4. Всички системи за отопление, вентилация, против обледеняване и премахване на изпотяването, които са монтирани (независимо от местоположението им в превозното средство), трябва да работят при максималното им потребление на електроенергия.

3.1.5. Системите за почистване на предното стъкло, които работят със сгъстен въздух или вакуум, трябва да са в състояние да работят непрекъснато при посочените честоти на почистване, независимо от честотата на въртене или натоварването на двигателя, или минималната и максималната степен на зареждане на акумулаторната батерия, определени от производителя за работа при нормални условия.

3.1.6. Честотите на почистване на системата за почистване на предното стъкло трябва да отговарят на изискванията на точки 2.1.5.—2.1.5.3. след период на предварителна работа от 20 минути върху мокро предно стъкло.

3.1.7. Изискванията на точка 2.1.8. се считат спазени, ако рамената на стъклочистачките се застопорят в положение, съответстващо на половината цикъл, за период от 15 секунди, като органът за управление на стъклочистачките е поставен на максималната честота на почистване.

3.1.8. Външната повърхност на предното стъкло трябва да бъде напълно обезмаслена с помощта на денатуриран спирт или еквивалентен обезмасляващ препарат. След изсъхване се нанася 3—10 %-ен разтвор на амоняк Повърхността се оставя да изсъхне отново и след това се избърсва със суха памучна тъкан.

3.1.9. Равномерно върху външната повърхност на предното стъкло се нанася слой от изпитвателната смес, която съответства на спецификациите в точка 4, и се оставя да изсъхне.

3.1.9.1. В случай че външната повърхност на предното стъкло е подготвена в съответствие с точки 3.1.8. и 3.1.9, може при приложимите изпитвания да се използва системата за измиване на предното стъкло.

3.1.10. Полето на стъклочистачката(ите) на системата за почистване на предното стъкло, посочено в точка 2.1.4., се определя, както следва:

3.1.10.1. Външната повърхност на предното стъкло се обработва в съответствие с точки 3.1.8. и 3.1.9.

3.1.10.2. С цел да се провери дали са изпълнени изискванията на точки 2.1.2. и 2.1.3., системата за почистване на предното стъкло се задейства, като се взема предвид точка 3.1.9.1, снема се площта на полето на стъклочистачката(ите) и се сравнява със снетата площ на полетата на видимост А и Б.

3.1.10.3. Техническата служба може да се съгласи на алтернативна процедура на изпитване (напр. виртуално изпитване) за проверката на спазването на изискванията на точки 2.1.2. и 2.1.3.

3.1.11. Изискванията на точка 2.1.11. трябва да бъдат изпълнени при околна температура от –18 ± 3 °C, при която превозното средство е било оставено да престои в продължение най-малко на четири часа. Превозното средство трябва да бъде подготвено за работа при условията, определени в точки 3.1.4—3.1.5. По време на изпитването системата за почистване на предното стъкло трябва да работи нормално, но при максималната честота на почистване. Полето на стъклочистачката(ите) не е необходимо да бъде спазено.

3.2. Условия за изпитването на системата за измиване на предното стъкло

3.2.1. Изпитване № 1 Системата за измиване на предното стъкло се напълва с вода, залива се напълно и се оставя при околна температура 20 ± 2 °C в продължение най-малко на четири часа. Водата трябва да се стабилизира на тази температура.

3.2.1.1. Изходите на всички дюзи се запушват със запушалка в мястото на напускане на дюзите от течността, и органът за управление на системата за измиване на предното стъкло се задейства шест пъти за една минута, всеки път в продължение най-малко на три секунди. Когато обаче запушването със запушалка е технически неосъществимо в мястото на излизане на течността, то може да се извърши вътре в дюзата(ите).

3.2.1.1.1. В случай че системата за измиване на предното стъкло се задвижва от мускулната сила на водача, приложената сила трябва да бъде между 11,0 и 13,5 daN, ако помпата е ръчно задействана. При крачно задействана помпа приложената сила трябва да бъде между 40,0 и 44,5 daN.

3.2.1.1.2. В случая на електрически помпи напрежението на изпитване трябва да бъде не по-ниско от номиналното напрежение и да на го превишава с повече от 2 V.

3.2.1.2. Експлоатационните показатели на системата за измиване на предното стъкло в края на изпитването трябва да са в съответствие с точка 2.2.3.

3.2.2. Изпитване № 2 Системата за измиване на предното стъкло се напълва с вода, залива се напълно и се оставя при околна температура – 18 ± 3 °C в продължение най-малко на четири часа. Не е необходимо водата да се стабилизира на тази температура.

3.2.2.1. Органът за управление на системата за измиване на предното стъкло се задейства шест пъти за една минута, всеки път в продължение най-малко за три секунди в съответствие с точки 3.2.1.1.1. и 3.2.1.1.2. След това системата се оставя при околна температура 20 ± 2 °C, докато ледът се стопи напълно. Не е необходимо водата да се стабилизира на тази температура. Тогава се проверяват експлоатационните показатели на системата за измиване на предното стъкло чрез задействане на системата в съответствие с точки 3.2.1.1. и 3.2.1.2.

3.2.3. Изпитване № 3 Изпитване при ниска циклична температура

3.2.3.1. Системата за измиване на предното стъкло се пълни с вода, залива се напълно и се оставя при околна температура – 18 ± 3 °С в продължение най-малко на четири часа, така че цялото количество вода в системата за измиване да замръзне. След това системата се поставя при околна температура 20 ± 2 °С, докато ледът се стопи напълно, но в никакъв случай по-дълго от четири часа. Този цикъл замръзване/топене се повтаря шест пъти. Накрая, когато системата за измиване на предното стъкло е оставена при околна температура 20 ± 2 °С и ледът се е стопил напълно, макар че водата не е необходимо да е стабилизирана на тази температура, се проверяват показателите на системата за измиване на предното стъкло посредством задействане на системата в съответствие с точки 3.2.1.1. и 3.2.1.2.

3.2.3.2. Системата за измиване на предното стъкло се пълни и се залива напълно с нискотемпературна течност за измиване на предното стъкло, която се състои от 50 %-ен разтвор на метанол или изопропилов алкохол във вода с твърдост не по-голяма от 205 mg/l (Ca). Системата за измиване на предното стъкло се оставя при околна температура – 18 ± 3 °С в продължение най-малко на четири часа. Течността не е необходимо да се стабилизира на тази температура. Тогава се проверяват експлоатационните показатели на системата за измиване на предното стъкло чрез задействане на системата в съответствие с точки 3.2.1.1. и 3.2.1.2.

4.2.3. Изпитване № 4 Изпитване при висока циклична температура

3.2.4.1. Ако някаква част от системата за измиване на предното стъкло е разположена в отделението на двигателя, системата се пълни с вода, залива се напълно и се оставя при околна температура 80 ± 3 С в продължение най-малко на осем часа. Не е необходимо водата да се стабилизира на тази температура. Тогава се проверяват експлоатационните показатели на системата за измиване на предното стъкло чрез задействане на системата в съответствие с точки 3.2.1.1. и 3.2.1.2.

3.2.4.2. Ако никаква част от системата за измиване на предното стъкло не е разположена в отделението на двигателя, системата се пълни с вода, залива се напълно и се оставя при околна температура 80 ± 3 °С в продължение най-малко на осем часа. Не е необходимо водата да се стабилизира на тази температура. Вследствие, системата се поставя при околна температура 20 ± 2°C. Когато температурата на водата се стабилизира, се проверяват експлоатационните показатели на системата за измиване на предното стъкло, като системата се задейства съответствие с точки 3.2.1.1. и 3.2.1.2. След това системата се пълни с вода, залива се напълно и се оставя при околна температура 60 ± 3 С в продължение най-малко на осем часа. Не е необходимо водата да се стабилизира на тази температура. Тогава се проверяват експлоатационните показатели на системата за измиване на предното стъкло чрез задействане на системата в съответствие с точки 3.2.1.1. и 3.2.1.2. Като алтернатива производителят може да поиска системата за измиване на предното стъкло да бъде изпитана според условията, определени в точка 3.2.4.1.

3.2.5. Изпитванията на системата за измиване на предното стъкло, определени в точки 3.2.1.—3.2.4.2., се извършват последователно върху една и съща система за измиване на предното стъкло. Системата може да бъде изпитвана както е монтирана на типа превозно средство, за което се иска ЕС одобряване на типа, или отделно. В случай че се иска ЕС одобряване на типа като отделен технически възел, системата се изпитва отделно.

3.2.6. Изпитване № 5 Изпитване на работоспособността на системата за измиване на предното стъкло

3.2.6.1. Системата за измиване на предното стъкло се пълни с вода и се залива напълно. При неподвижно превозно средство и без значително въздействие на вятъра, дюзата(ите) могат да се коригират, за да се насочат към целевата зона на външната повърхност на предното стъкло.

3.2.6.2. Външната повърхност на предното стъкло се обработва, както е предписано в точки 3.1.8. и 3.1.9.

3.2.6.3. Системата за измиване на предното стъкло се задейства в съответствие с указанията на производителя, като се вземат предвид точки 3.2.1.1.1. и 3.2.1.1.2. Общата продължителност на изпитването не трябва да надвишава 10 пълни цикъла на автоматичен режим на работа на системата за почистване на предното стъкло, работеща при максималната честота на почистване.

3.2.6.4. С цел да се провери дали изискванията на точка 2.2.4. са изпълнени, се снема площта на съответната почистена зона и се сравнява със снетата площ на зоната на полезрение А. Ако за наблюдателя е очевидно, че изискванията са изпълнено, не се изисква снемане на площите.

3.2.7. Изпитването, определено в точки 3.2.6.—3.2.6.4., винаги се извършва на типа превозно средство, за който се иска ЕС одобряване на типа, дори в случай че на превозното средство е монтиран одобрен отделен технически възел.

4. Характеристики на изпитвателната смес за изпитването на системите за почистване и за измиване на предното стъкло.

4.1. Изпитвателната смес, посочена в точка 3.1.9., се състои от следното:

4.1.1 Вода с твърдост, по-малка от 205 mg/l (Ca): 92,5 об. %.

4.1.2. Наситен воден солов (натриев хлорид) разтвор: 5,0 об. %.

4.1.3. Прах в съответствие със спецификациите в точки 4.1.3.1.—4.1.3.2.6., по-долу: 2,5 об. %.

4.1.3.1. Спецификации на анализа на изпитвателния прах

4.1.3.1.1. 68 ± 1 тегл. % SiO2

4.1.3.1.2. 4 ± 1 тегл. % Fe2O3

4.1.3.1.3. 16 ± 1 тегл. % Al2O3

4.1.3.1.4. 3 ± 1 тегл. % CaO

4.1.3.1.5. 1,0 ± 0,5 тегл. % MgO

4.1.3.1.6. 4 ± 1 тегл. % алкали

4.1.3.1.7. 2,5 ± 0,5 тегл. % загуба при запалване

4.1.3.2. Спецификации на зърнометричния анализ на едър прах

4.1.3.2.1. 12 ± 2 % от 0 до 5 μm размер на зърната

4.1.3.2.2. 12 ± 3 % от 5 до 10 μm размер на зърната

4.1.3.2.3. 14 ± 3 % от 10 до 20 μm размер на зърната

4.1.3.2.4. 23 ± 3 % от 20 до 40 μm размер на зърната

4.1.3.2.5. 30 ± 3 % от 40 до 80 μm размер на зърната

4.1.3.2.6. 9 ± 3 % от 80 до 200 μm размер на зърната

1. Допълнителна информация:

1.1. Кратко описание на типа превозно средство по отношение на неговата конструкция, размери, очертания и съставни материали:

1.2. Описание на метода на работа на системите за почистване и измиване:

1.3. Подробно описание на системата за почистване на предното стъкло (т.е. брой на перата, дължина на перата, размери на рамото(ената) на стъклочистачката(ите) и др.):

1.4. Подробно описание на системата за измиване на предното стъкло (т.е. брой на дюзите, брой на изпускателните отвори на дюза, помпа на системата за измиване, резервоар за течността, маркучи и монтирането им към помпата и дюзите и др.)

1.5. Вместимост на резервоара за течността (литри):

1.6. Максимална конструктивна скорост на превозното средство (km/h):

2. Разположение на волана: ляво / дясно (2)

3. Системи за ляв волан и огледални за десен волан: да / не (2)

4. Аеродинамичен спойлер, монтиран върху рамото на стъклочистачката / перото на стъклочистачката (2) от страната на водача / в средата/от страната на пътника /… (2):

5. Забележки:

1. Допълнителна информация:

1.1. Кратко описание на типа на отделен технически възел:

1.2. Подробно описание на системата за измиване:

1.2.1. Брой на дюзите:

1.2.2. Брой на изпускателните отвори на дюза:

1.2.3. Описание на маркучите на системата за измиване и монтирането им към помпата и дюзите:

1.2.4. Описание на помпата на системата за измиване:

1.2.5. Вместимост на резервоара за течността (литри):

2. Подходяща за разположение на волана: ляв / десен (3)

3. Някаква част от системата може да бъде разположена в отделението за двигателя: да / не (3)

4. Отделен технически възел: универсален/конкретно за превозното средство (3)

5. Забележки:

6. Списък на типове превозни средства, за които е одобрен отделният технически възел (ако е приложимо):

1. Маркировката за ЕС одобряване на типа за отделни технически възли, посочена в член 38, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/858, се състои от следното:

1.1. правоъгълник, ограждащ малка буква „е“, последвана от отличителния номер на държавата членка, предоставила ЕС одобряването на типа на компонент или отделен технически възел в съответствие със следното:

1.2. В близост до правоъгълника — две цифри, които посочват серията изменения, определящи изискванията, на които отговаря този отделен технически възел — понастоящем „00“, следвани от шпация и петцифрения номер, посочен в точка 2.4. от приложение IV към Регламент (ЕС) 2018/858.

2. Маркировката за ЕС одобряване на типа на отделни технически възли е неизтриваема и ясно четлива.

3. Пример за маркировка за ЕС одобряване на типа на отделен технически възел е показан на фигура 1.

Легенда ЕС одобрението на типа на отделния технически възел е издадено от Нидерландия под номер 00406. Първите две цифри „00“ показват, че отделният технически възел е бил одобрен в съответствие с настоящия регламент.

1. За целите на настоящото приложение се прилагат следните определения:

1.1. „обвивка на гумата“ означава максималната широчина на напречното сечение и външния диаметър на гумата, включително допуските, както са разрешени и дадени съгласно одобряването ѝ като компонент;

1.2. „приспособление за осигуряване на сцепление при сняг“ означава верига за сняг или друго еквивалентно устройство, осигуряващо сцепление при сняг, което може да бъде монтирано върху комбинацията гума/колело на превозното средство и което не е гума за сняг, зимна гума, всесезонна гума или някакъв друг вид гума.

2. Технически изисквания

2.1. Общи разпоредби:

2.1.1. Превозно средство трябва да бъде оборудвано с калници на всяко колело.

2.1.2. Калникът може да се състои от части от каросерията или отделни калници и трябва да бъде проектиран така, че да предпазва доколкото е възможно участниците в движението от изхвърлени камъни, кал, лед, сняг и вода и да намалява опасността от контакт с въртящите се колела.

2.2. Специални изисквания:

2.2.1. Калниците трябва да отговарят на изискванията на точки 2.2.1.1.—2.2.1.4., като масата на превозното средство трябва да е направена да съответства на декларираната от производителя маса в готовност за движение с един допълнителен пътник на първия ред седалки, ако е приложимо, а управляемите колела трябва да са в положение право напред.

2.2.1.1. В частта, образувана от радиалните равнини под ъгъл от 30° напред и от 50° назад от центъра на колелата (вж. фигура 1), общата широчина (q) на калниците трябва да е достатъчна да покрие най-малко цялата широчина на гумата (b), като се вземе предвид обвивката на гумата, както и крайните точки на комбинацията(ите) гума/колело, както са определени от производителя. В случая на сдвоени колела се вземат предвид обвивките на гумите и общата широчина (t), която вземат двете гуми.

2.2.1.1.1. За целите на определянето на широчините, посочени в точка 2.2.1.1., етикетирането (маркирането) и декоративните елементи, предпазните ивици или ребра по стените на гумите не се взимат предвид.

2.2.1.2. Задната част на калника не трябва да завършва над хоризонталната равнина, която е 150 mm над осите на въртене на колелата и освен това:

2.2.1.2.1. В случая на единични колела пресечната точка на задния ръб на калника с хоризонталната равнина, посочена в точка 2.2.1.2. (вж. фигура 1, точка А), трябва да лежи навън от средната надлъжна равнина на гумата.

2.2.1.2.2. В случая на сдвоени колела пресечната точка на задния ръб на калника с хоризонталната равнина, посочена в точка 2.2.1.2. (вж. фигура 1, точка А) при външното колело трябва да лежи навън от средната надлъжна равнина на най-външно разположената гума.

2.2.1.3. Контурът и местоположението на всеки калник трябва да са такива, че да се намират възможно най-близо до гумата. По-специално, трябва да бъдат спазени следните изисквания по отношение на частта, образувана от радиалните равнини, посочени в точка 2.2.1.1.:

2.2.1.3.1. Дълбочината (p) на нишата, намираща се във вертикалната равнина на оста на гумата, измерена от външния и вътрешния ръб на калника във вертикалната надлъжна равнина, преминаваща през центъра на гумата във вътрешността на калника, трябва да е най-малко 30 mm. Тази дълбочина (р) може да намалява постепенно до нула към радиалните равнини, упоменати в точка 2.2.1.1.

2.2.1.3.2. Разстоянието (с) между долните ръбове на калника и осите, преминаващи през центъра на въртене на колелата, не трябва да надвишава 2 × r, където радиусът r е статичният радиус на гумата.

2.2.1.4. В случая на превозни средства с регулируема височина на окачването, изискванията в точки 2.2.1.3.1. и 2.2.1.3.2. трябва да бъдат изпълнени, когато превозното средство е в нормалното положение на движение, определено от производителя на превозното средство.

2.2.2. Калниците могат да се състоят от няколко компонента, при условие че не съществуват никакви пролуки между или в рамките на отделните части, когато са сглобени.

2.2.3. Калниците трябва да бъдат здраво закрепени. Въпреки това е разрешено да могат да бъдат сваляни или цели, или на части.

2.3. Използване на приспособления за осигуряване на сцепление при сняг

2.3.1. В случая на превозни средства, при които само две колела са задвижващи, производителят трябва да удостовери, че превозното средство е така проектирано, че да може да бъде използван най-малко един тип приспособление за осигуряване на сцепление при сняг на най-малко една от комбинациите гума/колело, одобрени за задвижваната ос на превозното средство. Подходящите за типа превозно средство приспособления за осигуряване на сцепление при сняг и комбинацията(ите) гума/колело се посочват от производителя в точка 6.6.4 от информационния документ.

2.3.2. В случая на превозни средства, при които всички колела са задвижващи, включително превозните средства, при които задвижваните оси могат да бъдат изключвани ръчно или автоматично, производителят трябва да удостовери, че превозното средство е проектирано така, че може да бъде използван най-малко един тип приспособление за осигуряване на сцепление при сняг на най-малко една от комбинациите гума/колело, одобрени за задвижваната ос на превозното средство, която не може да бъде изключвана. Подходящите за типа превозно средство приспособления за осигуряване на сцепление при сняг и комбинацията(ите) гума/колело се посочват от производителя в точка 6.6.4 от информационния документ.

2.3.3. Производителят на превозното средство включва съответните инструкции относно правилното използване на посочените устройства за осигуряване на сцепление при сняг в инструкциите за употреба на моторното превозно средство (напр. в ръководството за употреба, наръчника за експлоатация на превозното средство).

(1) Широчината на гумата (b) се определя в горната част на гумата (широчината на напречното сечение на гумата между радиалните равнини, посочени в точка 2.2.1.1).

1. Допълнителна информация:

1.1. Кратко описание на типа превозно средство по отношение на неговата конструкция, размери, очертания и съставни материали:

1.2. Описание на калниците:

1.3. Комбинация(и) гума/колело (включително размер на гумата, размер на джантата и отстъп на колелото):

1.4. Описание на типа на приспособлението(ята) за осигуряване на сцепление при сняг, което(ито) може(гат) да бъде(ат) използвано(и):

1.5. Комбинация(и) гума/колело (включително размер на гумата, размер на джантата и отстъп на колелото), предвидена(и) за използване с устройството(ата) за осигуряване на сцепление при сняг:

2. Постоянно задвижвана(и) ос(и): ос 1 / ос 2 / … (1)

3. Регулируема височина на окачването: да / не (1)

4. Калниците са сваляеми / несваляеми (1) като цяло / на части (1)

5. Забележки:

1.1. „размразена площ“ означава площта от предното стъкло, която има суха външна повърхност, или външна повърхност, покрита от размразен или частично размразен мокър скреж, който може да бъде отстранен от системата за почистване на предното стъкло;

1.2. „изпотяване“ означава слой кондензат върху вътрешната повърхност на предното стъкло;

1.3. „зона на премахване на изпотяването“ означава площта от предното стъкло със суха вътрешна повърхност, без капки или следи от вода, която преди това е била изпотена;

1.4. „поле на видимост А“ означава зоната на изпитване А, определена в точка 2.2. от приложение 21 към Правило № 43 на ООН;

1.5. „поле на видимост B“ означава намалената зона на изпитване Б, определена в точка 2.4. от приложение 21 към Правило № 43 на ООН, без да се изключва зоната, определена в точка 2.4.1. (т.е. полето на видимост А е включено);

1.6. „главен ключ на превозното средство“ означава устройството, чрез което бордовата електронна система на превозното средство се привежда от изключено състояние, какъвто е случаят на паркирано превозно средство без водача, в нормален работен режим.

2.1.1. Всяко превозно средство, което има предно стъкло, трябва да бъде оборудвано със система за отстраняване на скреж и лед от външната повърхност на предното стъкло. Системата срещу обледеняване на предното стъкло трябва да бъде достатъчно ефективна, за да осигурява достатъчна видимост през предното стъкло при студено време.

2.1.2. Ефективността на системата се проверява като се определя периодично размразената площ на предното стъкло след пускане в ход на превозното средство, като преди това е било държано в нискотемпературна камера за определен период от време.

2.1.3. Изискванията на точки 2.1.1. и 2.1.2. се проверяват, като се използва методът, определен в точка 3.1.

2.1.4. Трябва да се изпълнени следните изисквания:

2.1.4.1. 20 минути след началото на изпитването, полето на видимост А трябва да се е размразило в степен 80 %;

2.1.4.2. 25 минути след началото на изпитването, размразената площ на предното стъкло от страната на пътника трябва да е съизмерима с площта, посочена в точка 2.1.4.1. за страната на водача;

2.1.4.3. 40 минути след началото на изпитването, полето на видимост Б трябва да се е размразило в степен 95 %.

2.2.1. Всяко превозно средство, което е с предно стъкло, трябва да бъде оборудвано със система за премахване на изпотяването от вътрешната повърхност на предното стъкло.

2.2.2. Системата срещу изпотяване трябва да бъде достатъчно ефективна, за да възстанови видимостта през предното стъкло, в случай че то бъде замъглено поради изпотяване. Нейната ефективност се проверява в съответствие с процедурата, описана в точка 3.2.

2.2.3. Трябва да се изпълнени следните изисквания:

2.2.3.1. В рамките на 10 минути изпотяването на полето на видимост А трябва да бъде премахнато в степен 90 %;

2.2.3.2. В рамките на 10 минути изпотяването на полето на видимост B трябва да бъде премахнато в степен 80 %.

3.1.1. Изпитването се провежда при температура – 8 ± 2 °C или – 18 ± 3 °C, според избора на производителя.

3.1.1.1. Изпитването се провежда в нискотемпературна камера, която е достатъчно голяма, за да побере цялото превозно средство, и е оборудвана да поддържа в камерата една от температурите, посочени в точка 3.1.1. през цялото време на изпитването, а също и да осигурява циркулация на студен въздух. В нискотемпературната камера се поддържа указаната изпитвателна температура или по-ниска от нея в продължение на не по-малко от 24 часа преди началото на периода, през който превозното средство ще се излага на студ. ►M1  Когато обаче е възможно да се провери дали температурата в нискотемпературната камера, измерена в представителни точки като изхода за въздух или стените, е стабилизирана на специфицираната температура на изпитване, периодът от 24 часа може да бъде съкратен. ◄

3.1.2. Преди превозното средство да се постави в изпитвателната камера, вътрешната и външната повърхност на предното стъкло се обезмасляват напълно с помощта на метилов алкохол или еквивалентен обезмасляващ препарат. След изсушаване се прилага разтвор на амоняк от максимум 2 % или разтвор на амоняк от търговската мрежа, без добавени аромати, водещи до пристрастяване. Повърхностите се оставят да изсъхнат отново и след това се избърсват със суха памучна кърпа.

3.1.3. Превозното средство се загася и се държи при изпитвателната температура в продължение на не по-малко от 10 часа преди началото на изпитването.

3.1.3.1. Този период може да бъде по-кратък, ако е възможно да се провери дали охлаждащата течност и маслото на двигателя са се стабилизирали на изпитвателната температура.

3.1.4. След периода на престояване, предписан в точка 3.1.3., върху цялата външна повърхност на предното стъкло се нанася равномерен слой от лед от 0,044 g/cm2 посредством пистолет за пръскане на вода, който работи с налягане 3,5 ± 0,2 bar.

3.1.4.1. Разпръскващата дюза, регулирана на максимална широчина на метлата и на максимален дебит, се държи перпендикулярно и на разстояние между 200 и 250 mm от повърхността на стъклото и се насочва така, че да образува равномерен слой лед по цялото предно стъкло от едната страна до другата.

3.1.4.1.1. За да бъдат спазени изискванията от точка 2.1.5., може да се използва пистолет за пръскане с дюза с диаметър 1,7 mm и дебит на течността 0,395 l/min, който може да образува струя тип „метла“ с диаметър 300 mm върху остъклената повърхност от разстояние 200 mm. Позволяват се също така всякакви други устройства, с които изискванията могат да бъдат спазени.

3.1.5. След образуването на леда върху предното стъкло превозното средство се държи допълнително в нискотемпературната камера в продължение на не по-малко от 30 минути и не повече от 40 минути.

3.1.6. След изтичане на предписаното в точка 3.1.5. време един или двама наблюдатели влизат в превозното средство, след което главният ключ на превозното средство може да бъде задействан и да бъде пуснат в ход евентуално наличният двигател, ако е необходимо и с външни средства. Периодът на изпитване започва веднага след задействането на главния ключ на превозното средство.

3.1.6.1. Ако превозното средство е с двигател, през първите пет минути на изпитвателния период честотата на въртене на двигателя може да бъде приведена в съответствие с препоръчаната от производителя за загряване при пускане в студено време

3.1.6.2. През последните 35 минути на изпитвателния период (или през целия изпитвателен период, ако пет минутната процедура за загряване не е била следвана), се прилага следното:

3.1.6.2.1. Двигателят, ако има такъв, трябва да работи при честота на въртене, ненадвишаваща 50 % от честотата на въртене, която съответства на максималната му изходна мощност. Въпреки това, когато е доказано, че това не е осъществимо поради специфичните стратегии на регулиране на двигателя, например в случая на електрически хибридни превозни средства, се определя реалистичен сценарий за най-неблагоприятния случай. В този сценарий трябва да бъдат взети предвид честотите на въртене на двигателя, периодичното или пълното отсъствие на работещ двигател при нормалните условия на управление при околна температура – 8 °C или – 18 °C, според това коя е била избрана от производителя като определената изпитвателна температура. Ако системата може да удовлетвори изискванията за премахване на обледеняването без работещ двигател, двигателят въобще не е необходимо да бъде пускан.

3.1.6.3. При започване на изпитването всички акумулаторни батерии трябва да бъдат напълно заредени. При все това, високоволтовите акумулаторни батерии на превозни средства с електрическа силова установка трябва да бъдат заредени > 60 %.

3.1.6.5. Температурата в изпитвателната камера се измерва на нивото на предното стъкло в точка, която се влияе слабо от топлината от изпитваното превозно средство.

3.1.6.6. Хоризонталната съставна на скоростта на въздуха, който охлажда камерата, измерена непосредствено преди изпитването в средната равнина на превозното средство, в точка 300 mm напред от основата на предното стъкло и на ниво, явяващо се средно положение между основата и най-високата точка на предното стъкло, трябва да е възможно най-ниска и във всеки случай по-ниска от 8 km/h.

3.1.6.7. Ако има такива, капакът на двигателя, покривът, всички врати, прозорци и вентилационни отвори, с изключение на входните и изходните отвори на отоплителната и вентилационна система, трябва да са затворени; един или два прозореца могат да са отворени с общо вертикално разстояние от 25 mm, ако производителят го изисква.

3.1.7.8. Органите за управление на системата на превозното средство срещу обледеняване трябва да са в положението, препоръчано за изпитвателната температура от производителя на превозното средство.

3.1.6.9. По време на изпитването стъклочистачките на предното стъкло могат да бъдат използвани, но това трябва да става без всякакво ръчно подпомагане, като се изключи задействането на органи за управление вътре в превозното средство.

3.1.7. Наблюдателят(ите) определя(т) размразената площ на вътрешната повърхност на предното стъкло на интервали от пет минути от началото на периода на изпитване.

3.1.8. При приключване на изпитването, контурите на размразената площ, очертани от вътрешната страна на предното стъкло според изискванията на точка 3.1.7., се записват и маркират, за да се определят полетата на видимост A и B.

3.2.1. Преди превозното средство да се постави в изпитвателната камера, вътрешната и външната повърхност на предното стъкло се обезмасляват напълно с помощта на метилов алкохол или еквивалентен обезмасляващ препарат. След изсушаване се прилага разтвор на амоняк от максимум 2 % или разтвор на амоняк от търговската мрежа, без добавени аромати, водещи до пристрастяване. Повърхностите се оставят да изсъхнат отново и след това се избърсват със суха памучна кърпа.

3.2.2. Изпитването се провежда в камера за изпитване на въздействията на околната среда, която е достатъчно голяма, за да побере цялото превозно средство и е оборудвана да създава и поддържа изпитвателна температура – 3 ± 1 °C през целия период на изпитването.

3.2.2.1. Температурата в изпитвателната камера се измерва на нивото на предното стъкло в точка, която се влияе слабо от топлината от изпитваното превозно средство.

3.2.2.2. Хоризонталната съставна на скоростта на въздуха, който охлажда камерата, измерена непосредствено преди изпитването в средната равнина на превозното средство, в точка 300 mm напред от основата на предното стъкло и на ниво, явяващо се средно положение между основата и най-високата точка на предното стъкло, трябва да е възможно най-ниска и във всеки случай по-ниска от 8 km/h.

3.2.2.3. Ако има такива, капакът на двигателя, покривът, всички врати, прозорци и вентилационни отвори, с изключение на входните и изходните отвори на отоплителната и вентилационна система, трябва да са затворени; един или два прозореца могат да са отворени от началото на изпитването за премахване на изпотяването до общо вертикално разстояние от 25 mm, ако производителят го изисква.

3.2.3. Изпотяването се създава посредством парогенератора, описан в точка 4. Парогенераторът трябва да съдържа достатъчно вода, за да произвежда най-малко 70 ± 5 g/h пара за всяко място за сядане, определено от производителя, при околна температура от – 3 °C.

3.2.4. Вътрешната повърхност на предното стъкло се почиства, както е определено в точка 3.2.1., преди превозното средство да се постави в камерата за изпитване на въздействията на околната среда. След това температурата на околния въздух се понижава и се стабилизира на – 3 ± 1 °C. Превозното средство се загася и се държи при изпитвателната температура в продължение на не по-малко от 10 часа преди началото на изпитването. Когато обаче е възможно да се провери дали охлаждащата течност и маслото на двигателя са се стабилизирали на указаната изпитвателна температура, периодът от 10 часа може да бъде съкратен.

3.2.5. Парогенераторът (изпарителят) се поставя със своите изходи в средната надлъжна равнина на превозното средство на втория ред седалки на превозното средство. Обикновено се поставя зад предните седалки. Когато конструкцията на превозното средство изключва такава възможност, генераторът може да се постави пред облегалките в положение, което е удобно и е най-близко до гореописаното положение.

3.2.6. След пет минути работа на парогенератора вътре в превозното средство, един или двама наблюдатели бързо влизат в превозното средство, отваряйки вратите за достъп за не повече от 8 секунди, и сядат на предните места, като тогава производителността на парогенератора се намалява със 70 ± 5 g/h за всеки от наблюдателите.

3.2.7. Една минута след влизането на наблюдателя(ите) в превозното средство, главният ключ на превозното средство може да бъде задействан и да бъде пуснат в ход евентуално наличният двигател, ако е необходимо и с външни средства. Периодът на изпитване започва веднага след задействането на главния ключ на превозното средство.

3.2.7.1. Ако превозното средство има двигател, той трябва да работи при честота на въртене, ненадвишаваща 50 % от честотата на въртене, която съответства на максималната му изходна мощност. Въпреки това, когато е доказано, че това не е осъществимо поради специфичните стратегии на регулиране на двигателя, например в случая на електрически хибридни превозни средства, се определя реалистичен сценарий за най-неблагоприятния случай. В този сценарий трябва да бъдат взети предвид честотите на въртене на двигателя, периодичното или пълното отсъствие на работещ двигател при нормалните условия на управление при околна температура – 1 °C. Ако системата може да удовлетвори изискванията за премахване на изпотяването без работещ двигател, двигателят въобще не е необходимо да бъде пускан.

3.2.7.2. Органите за управление на системата на превозното средство срещу изпотяване трябва да са в положението, препоръчано за изпитвателната температура от производителя на превозното средство.

3.2.7.3. При започване на изпитването всички акумулаторни батерии трябва да бъдат напълно заредени. При все това, високоволтовите акумулаторни батерии на превозни средства с електрическа силова установка трябва да бъдат заредени > 60 %.

3.2.8. Накрая на изпитването контурите на зоните на премахването на изпотяването се регистрират, записват и маркират, за да бъдат определени полетата на видимост A и B.

4.1. Пароенераторът, използван при изпитването, трябва да бъде със следните общи характеристики:

4.1.1. Резервоарът за водата трябва да бъде с вместимост най-малко 2,25 литра.

4.1.2. Загубата на топлина в точката на кипене не трябва да надвишава 75 W при околна температура от – 3 ± 1 °C.

4.1.3. Вентилаторът трябва да има производителност от 0,07 до 0,10 m3/min при 0,5 mbar статично налягане.

4.1.4. Шест отвора за изпускане на пара трябва да са разположени в горната част на генератора, по неговата обиколка, на равни разстояния (вж. фигура 1)

4.1.5. Генераторът трябва да бъде калибриран при – 3 ± 1 °C и да отчита производителност за всеки 70 ± 5 g/h до максимално n пъти тази стойност, където n е максималният брой на местата за сядане, определен от производителя.

4.2. Посочените части трябва да са със следните размери и характеристики на материала:

4.2.1. Дюза

4.2.1.1. Размери:

4.2.1.1.1. Дължина 100 mm.

4.2.1.1.2. Вътрешен диаметър 15 mm.

4.2.1.2. Материал:

4.2.1.2.1. Месинг.

4.2.2. Дисперсионна камера

4.2.2.1. Размери:

4.2.2.1.1. Външен диаметър на тръбата 75 mm.

4.2.2.1.2. Дебелина на стената 0,38 mm.

4.2.2.1.3. Дължина 115 mm.

4.2.2.1.4. Шест отвора на еднакво разстояние един от друг, с диаметър 6,3 mm, намиращи се на 25 mm над дъното на дисперсионната камера.

4.2.2.2. Материал:

4.2.2.2.1. Месинг.

1. Допълнителна информация:

1.1. Кратко описание на типа превозно средство по отношение на неговата конструкция, размери, очертания и съставни материали:

1.2. Описание на системите срещу обледеняване и изпотяване;

1.3. Описание на вътрешната подредба или арматури, които могат да повлияят върху изпитванията:..

1.4. Максимален брой на местата за сядане:

1.5. Характеристики на предното стъкло:

1.6. Номинално напрежение на електрическата инсталация (V):

2. Разположение на волана: ляво/дясно (1)

3. Двигател: принудително запалване / запалване чрез сгъстяване / електрически / хибрид електрически (1)

4. Изпитвателна температура за обледеняването: – 8 °C / – 18 °C (1)

5. Забележки:

1.1.1. Всички моторни превозни средства трябва да бъдат оборудвани с предно теглително-прикачно устройство.

1.1.2. Превозните средства от категория М1, както е определена в част А на приложение I към Регламент 2018/858, с изключение на превозните средства, които не са пригодени за теглене на товар, трябва също така да бъдат оборудвани със задно теглително-прикачно устройство.

1.1.3. Задното теглително-прикачно устройство може да бъде заменено от механично прикачно устройство, както е определено в Правило № 55 на ООН, при условие че са изпълнени изискванията на точка 1.2.1.

1.2.1. Всяко теглително-прикачно устройство, монтирано на превозното средство, трябва да издържа на статична сила на опън и натиск, еквивалентна най-малко на силата на тежестта, упражнявана от най-малко половината от технически допустимата максимална маса на превозното средство с товар.

1.3.1. За да се даде възможност аварирало превозно средство да бъде отстранено от пътя, придвижвайки го на собствените му колела, трябва да е възможно превозното средство да се тегли или то да бъде поставено в режим, позволяващ теглене, при наличен ключ на превозното средство и без използване на специални инструменти или разглобяване на части, които не са проектирани за тази цел, като се следва процедурата, описана от производителя в инструкциите за потребителя на моторното превозно средство. Производителят може да ограничи условията за теглене в инструкциите за потребителя по отношение на скоростта на теглене и разстоянието, за да се избегнат необратими повреди, но това трябва да позволява минимално разстояние на теглене от 100 m за по-малко от 10 минути.

2.1. Всяко отделно теглително-прикачно устройство, което е монтирано на превозното средство, се подлага на изпитване на сили на опън и натиск.

2.2. Изпитвателното натоварване се прилага в хоризонтална надлъжна посока по отношение на превозното средство.

1. Допълнителна информация:

1.1. Кратко описание на типа превозно средство по отношение на неговата конструкция, размери, очертания и съставни материали:

1.2. Общ брой и местоположение на теглително-прикачното(ите) устройство(а):

1.3. Метод на закрепване към превозното средство:

1.4. Технически допустима максимална маса с товар на превозното средство (kg):

2. Предно(и) теглително-прикачно(и) устройство(а): сваляемо / несвалявемо (1) кука / халка / друго (1)

3. Задно(и) теглително-прикачно(и) устройство(а): сваляема / несвалявема (1) кука / халка / друго / няма (1)

4. Превозното средство е / не е (1) пригодено за теглене на товари

5. Забележки:

1.1. „калник“ означава твърд или полутвърд компонент, предназначен да улавя изхвърляната вода от гумите в движение и да я насочва към земята, като той може изцяло или отчасти да съставлява неразделна част от каросерията или от други части на превозното средство, като например долната част на товарната платформа;

1.2. „калобран“ означава гъвкав компонент, монтиран вертикално зад колелото, върху долната част на шасито или товарната повърхност, или на калника, и който трябва да намалява опасността малки предмети, по-специално камъчета, да бъдат вдигани от гумите от земята и да бъдат изхвърляни нагоре или встрани към другите участници в движението по пътищата;

1.3. „въздушно-воден сепаратор“ означава компонент, който съставлява част от престилката и/или калобрана, през който може да преминава въздух, като същевременно намалява пулверизираните водни емисии;

1.4. „енергогпоглъщател“ означава компонент, който представлява част от калника и/или престилката, и/или калобрана, който поглъща енергията на водните пръски и така намалява разпръскването на водни пръски;

1.5. „външна престилка“ означава компонент, който е разположен приблизително във вертикалната равнина, която е успоредна на надлъжната равнина на превозното средство и който може да представлява част от калника или от каросерията на превозното средство;

1.6. „управляеми колела“ означава колела, които се задействат от кормилната уредба на превозното средство;

1.7. „самонасочваща се ос“ означава ос, която се върти около пивотна точка, по такъв начин, че да описва хоризонтална дъга.

1.8. „самонаправляващи се колела“ означава колела, които не се задействат от кормилната уредба на превозното средство и които поради упражняваното от земята триене могат да се завъртат шарнирно на ъгъл не по-голям от 20°;

1.9. „прибираща се ос“ означава ос, определена в приложение XIII, част 2, раздел А, точка 1.34;

1.10. „превозно средство без товар“ означава превозно средство в готовност за движение, както е дадено в °приложение XIII, част 2, раздел А, точка 1.3.;

1.11. „протектор“ е частта от гумата, определена в точка 2.8. от Правило № 30 ( 13 ) на ООН или Правило № 54 на ООН ( 14 ), по целесъобразност;

2.1. Общи разпоредби

2.2. Провеждани изпитвания

2.3. На техническата служба, отговаряща за провеждане на изпитванията за одобряване на типа, се предоставя следното:

2.4. Маркировки

2.5. В съответствие с раздел В от част 3 към маркировката за одобряване на типа се добавя символ „А“ за устройствата от енергопоглъщащ тип или символ „S“ — за устройствата от въздушно-воден сепараторен тип.

3.1.  Изпитвания на устройства срещу пръски от енергопоглъщащ тип

3.1.1. Принцип

3.1.2. Оборудване

3.1.3. Условия на изпитването

3.1.3.1. Изпитванията трябва да се провеждат в затворено помещение с неподвижен въздух.

3.1.3.2. Околната температура и температурата на изпитваните образци трябва да бъде 21 (± 3) °C.

3.1.3.3. Използва се дейонизирана вода.

3.1.3.4. За всяко изпитване изпитваните образци се подготвят чрез намокряне.

3.1.4. Процедура

3.1.4.1. Към вертикалната плоча на изпитвателното оборудване се закрепва образец от оборудването, подложено на изпитване, с широчина 500 (+ 0/– 5) mm и височина 750 mm, като трябва да се внимава образецът да се намира в границите на колектора и да няма препятствия, които да отклоняват водата преди или след съприкосновението ѝ с него.

3.1.4.2. Задава се дебит на водата от 0,675 (± 0,01) l/s и към образеца се насочват най-малко 90 l и най-много 120 l вода от хоризонтално разстояние 500 (± 2) mm (фигура 8 от допълнението).

3.1.4.3. Водата се оставя да се стича от образеца в колектора. Изчислява се процентът на събраната вода спрямо количеството на изпръсканата вода.

3.1.4.4. Изпитването се провежда пет пъти върху образеца в съответствие с точки 3.1.4.2. и 3.1.4.3. Изчислява се средноаритметичният процент от серията от пет изпитвания.

3.1.5. Резултати

3.1.5.1. Изчисленият в точка 3.1.4.4. средноаритметичен процент трябва да бъде най-малко 70 %.

3.1.5.2. Когато в рамките на дадена серия от пет изпитвания най-високият и най-ниският процент събрана вода се различават с повече от 5 % от средноаритметичния процент, серията от петте изпитвания се повтаря.

3.1.5.3. Проверява се дали вертикалното положение на устройството влияе на получените резултати. Когато това е така, процедурата, описана в точки 3.1.4.1.—3.1.4.4. се повтаря за положенията, в които се постига най-високият и най-ниският процент събрана вода; прилагат се изискванията на точка 3.1.5.2.

3.2. Изпитване на устройства срещу пръски от въздушно-воден сепараторен тип

3.2.1. Принцип

3.2.2. Оборудване

3.2.3. Условия на изпитването

3.2.3.1. Изпитванията трябва да се провеждат в затворено помещение с неподвижен въздух.

3.2.3.2. Околната температура и температурата на изпитвателните образци трябва да бъде 21 (± 3)°C.

3.2.3.3. Използва се дейонизирана вода.

3.2.3.4. За всяко изпитване изпитваните образци се подготвят чрез намокряне.

3.2.4. Процедура

3.2.4.1. На изпитвателната установка вертикално се закрепва образец с размери 305 × 100 mm. Проверява се за отсъствието на пролука между образеца и горната извита плоскост и дали коритото е поставено правилно. Резервоарът на пулверизатора се пълни с 1 ± 0,005 литра вода и се поставя, както е показано на схемата.

3.2.4.2. Пулверизаторът се регулира, както следва:

3.2.4.3. Водата се пулверизира до отсъствието на водна мъгла, като се отбелязва времето, което е било необходимо. Водата се оставя да се стича от образеца в коритото в продължение на 60 секунди и се измерва количеството събрана вода. Измерва се количеството вода, останало в резервоара на пулверизатора. Изчислява се процентът на събраното количество вода спрямо пулверизираното количество вода.

3.2.4.4. Изпитването се провежда пет пъти и се изчислява средноаритметичният процент на количеството събрана вода. Преди всяко изпитване се проверява дали коритото, резервоарът на пулверизаторът и измервателният съд са сухи.

3.2.5. Резултати

3.2.5.1. Средоаритметичният процент, изчислен в точка 3.2.4.4. трябва да бъде 85 % или по-висок.

3.2.5.2. Когато в рамките на дадена серия от пет изпитвания най-високият и най-ниският процент събрана вода се различават с повече от 5 % от средноаритметичния процент, серията от петте изпитвания се повтаря. Когато в рамките на втора серия от пет изпитвания най-високият и най-ниският процент събрана вода отново се различават от средноаритметичния процент с повече от 5 % и когато по-ниската стойност не отговаря на изискванията на точка 3.2.5.1., одобряването на типа се отказва.

3.2.5.3. Когато вертикалното положение на устройството влияе върху получените резултати, процедурата, описана в точки 3.2.4.1.—3.2.4.4. се повтаря за положенията, в които се постига най-високият и най-ниският процент събрана вода; прилагат се изискванията на точка 3.2.5.2.

4.1. Превозните средства от категории N и О, с изключение на превозните средства с повишена проходимост, както са определени в приложение I към Регламент (ЕС) 2018/858, трябва да бъдат конструирани и/или оборудвани със системи срещу пръски, така че да отговарят на изискванията, определени в настоящото приложение. В случай на превозни средства с шаси—кабина тези изисквания могат да бъдат прилагани единствено към колелата, покрити от кабината.

4.2. Изискванията на настоящото приложение относно устройствата срещу пръски, определени в член 2, параграф 19, не са задължителни за превозни средства от категории N, O1 и O2 с допустима максимална маса с товар, ненадвишаваща 7,5 тона, за превозни средства с шаси—кабина, за превозни средства без каросерия или за превозни средства, при които наличието на устройства срещу пръски е несъвместимо с експлоатацията им. Въпреки това, когато такива устройства са монтирани на тези превозни средства, те трябва да отговарят на изискванията, определени в настоящия регламент.

4.3. На техническата служба, извършваща изпитванията за одобряване, се предоставя превозно средство, представително за типа превозно средство, подложен на одобряване, на което е монтирана предназначената му система срещу пръски.

4.4. Оси

4.4.1.  Прибиращи се оси

4.4.2.  Самонасочващи се оси

4.5.  Местоположение на външната престилка

4.6.  Състояние на превозното средство

4.7.  Системи срещу пръски

4.7.1. Системата срещу пръски трябва да отговаря на спецификациите, определени в точка 4.8. или точка 4.10.

4.7.2. Системата срещу пръски при неуправляеми и самонаправляващи се колела, които са покрити от пода на каросерията или от долната част на товарната платформа, трябва да отговаря на спецификациите, определени в точка 4.8. или точка 4.10., или на спецификациите, определени в точка 4.9.

4.8.  Изисквания относно енергопоглъщащите системи срещу пръски за оси, снабдени с управляеми, самонаправляващи се или неуправляеми колела

4.8.1. Калници

4.8.1.1. Калниците трябва да покриват зоната непосредствено над, пред и зад гумата или гумите по следния начин:

4.8.1.2. Предната страна на задната част на калника трябва да е оборудвана с устройство срещу пръски, което да съответства на спецификациите, определени в точка 3.1. Това устройство трябва да покрива вътрешността на калника до височината, която се определя от правата линия, минаваща през центъра на колелото и образуваща ъгъл най-малко 30° с хоризонталата (фигура 3 от допълнението).

4.8.1.3. Ако калниците са съставени от няколко компонента, след монтирането им в тях не трябва да има никакви отвори, които да позволяват преминаването на пръски, когато превозното средство се движи. Това изискване се счита за спазено, ако (при натоварено или ненатоварено състояние на превозното средство) всяка пръска, която излиза навън радиално от центъра на колелото по цялата ширина на контактната повърхност на гумата и попадаща в рамките на зоната, покрита от калника, винаги среща елемент от системата срещу пръски.

4.8.2. Външни престилки

4.8.2.1. В случая на единични оси долният ръб на външната престилка не трябва да се намира извън следните разстояния и радиуси, измерени от центъра на колелото, освен в най-долните краища, които могат да бъдат закръглени (фигура 2 от допълнението).

4.8.2.2. В случая на група оси изискванията, определени в точка 4.8.2.1., не се прилагат между вертикалните напречни равнини, минаващи през центровете на първата и последната ос, където външната престилка може да бъде права с цел да бъде осигурена непрекъснатост на системата срещу пръски. (фигура 4 от допълнението).

4.8.2.3. Разстоянието между най-горната и най-долната точка на системата срещу пръски (калник и външна престилка), измерено в което и да е напречно сечение, перпендикулярно на калника (вж. фигури 1б и 2 от допълнението), трябва да бъде не по-малко от 45 mm във всички точки зад вертикалната линия, минаваща през центъра на колелото или първото колело в случая на група оси. Този размер може постепенно да намалява пред тази вертикална линия.

4.8.2.4. Във външните престилки или между външните престилки и останалите части на калниците не трябва да има отвори, през които да излизат пръски, когато превозното средство се движи.

4.8.2.5. Изискванията от точки 4.8.2.3. и 4.8.2.4. могат да не бъдат спазвани в отделни точки, когато престилката е съставена от различни елементи, които са подвижни един спрямо друг.

4.8.2.6. Влекачите за полуремаркета с ниско шаси, и по-специално тези, чиято височина на прикачната повърхнина на седлото (определена в точка 6.20. от стандарт ISO 612:1978) може да бъде равна или по-малка от 1 100  mm, могат да бъдат проектирани така, че да бъдат освободени от изискванията на точки 4.8.1.1., буква а), 4.8.1.3. и 4.8.2.4. Във връзка с това, калниците и престилките не трябва да покриват зоната непосредствено над гумите на задните оси, когато към влекачите е прикачено полуремарке, за да се избегне разрушаването на системата срещу пръски. Въпреки това, калниците и престилките на тези превозни средства трябва да отговарят на изискванията на точки 4.8.1.1., буква а), 4.8.1.3. и 4.8.2.4. в участъците, които са на повече от 60° от вертикалната линия, минаваща през центъра на колелото, пред и зад тези гуми.

4.8.3. Калобрани

4.8.3.1. Широчината на калобрана трябва да отговаря на изискването за „q“ от точка 4.8.1.1., буква в), с изключение на онази част от него, която се намира в калника. В такива случаи тази част от калобрана трябва да бъде с широчина най-малкото равна на широчината на протектора на гумата.

4.8.3.2. Като цяло положението на калобрана трябва да бъде вертикално.

4.8.3.3. Максималната височина на долния ръб не трябва да надвишава 200 mm (фигура 3 от допълнението).

4.8.3.4. Калобранът не трябва да се намира на разстояние по-голямо от 300 mm от най-задния край на гумата, измерено хоризонтално.

4.8.3.5. При група оси, където разстоянието „d“ между гумите на съседни оси е по-малко от 250 mm, с калобрани се оборудват само най-задните гуми. Калобран трябва да има зад всяко колело, когато разстоянието „d“ между гумите на съседни оси е 250 mm и по-голямо (фигура 4 от допълнението).

4.8.3.6. Калобраните не трябва да се отклоняват на повече от 100 mm в задна посока при сила от 3 N на всеки 100 mm от широчината на калобрана, приложена в точка, разположена на 50 mm над долния ръб на калобрана.

4.8.3.7. Цялата челна страна на частта от калобрана, която има минималните изисквани размери, трябва да е снабдена с устройство срещу пръски, което отговаря на спецификациите, определени в точка 3.1.

4.8.3.8. Между долния заден ръб на калника и калобраните не се допускат отвори, които да позволяват преминаването на пръски.

4.8.3.9. Когато устройството срещу пръски отговаря на спецификациите по отношение на калобраните, определени в точка 4.8.3., допълнителен калобран не се изисква.

4.9.  Изисквания по отношение на системите срещу пръски с енергопоглъщащи устройства срещу пръски на някои оси, които са снабдени с неуправляеми или самонаправляващи се колела (вж. точка 5.2.)

4.9.1. Калници

4.9.1.1. Калниците трябва да покриват зоната непосредствено над гумата или гумите. Предните и задните им краища трябва да стигат най-малко до хоризонталната равнина, която е допирателна към горния край на гумата или гумите (фигура 5 от допълнението). Въпреки това, задният край може да е заместен от калобрана, като в този случай калобранът трябва да стига до горната част на калника (или еквивалентен на него компонент).

4.9.1.2. Цялата задна, вътрешна страна на калника трябва да е снабдена с устройство срещу пръски, което отговаря на изискванията, определени в точка 3.1.

4.9.2. Външни престилки

4.9.2.1. При единични или групи оси, където разстоянието между съответните гуми е най-малко 250 mm, външната престилка трябва да покрива площта, която се простира от най-ниската част на горната част на калника до правата линия, образувана от допирателната към горния край на гумата или гумите и лежаща между вертикалната равнина, образувана от допирателната към предната страна на гумата, и калника или калобрана, разположени зад колелото или колелата (фигура 5б от допълнението).

4.9.2.2. Не се допуска наличието на отвори, които да позволяват между външната престилка и вътрешната част на калника да преминават пръски.

4.9.2.3. Когато няма монтирани калобрани зад всяко колело (вж. точка 4.8.3.5.), външната престилка трябва да бъде непрекъсната между външния край на калобрана и вертикалната равнина, която е допирателна към най-предната точка на гумата (фигура 5а от допълнението) на първата ос.

4.9.2.4. Цялата вътрешна повърхност на външната престилка, чиято височина не трябва да е по-малка от 100 mm, трябва да е снабдена с енергопоглъщащо устройство срещу пръски, съответстващо на изискванията на точка 3.1.

4.9.3. Калобраните трябва да достигат до долната част на калника и да съответстват на точки 4.8.3.1.—4.8.3.9.

4.10  Изисквания относно системите срещу пръски, снабдени с устройства срещу пръски от въздушно-воден сепараторен тип за оси с управляеми и с неуправляеми колела

4.10.1. Калници

4.10.1.1. Калниците трябва да отговарят на изискванията на точка 4.8.1.1., буква в).

4.10.1.2. Калниците за единични или група оси, когато разстоянието между гумите на съседни оси надвишава 300 mm, трябва, в допълнение, да отговарят на точка 4.8.1.1., буква а).

4.10.1.3. При група оси, когато разстоянието между гумите на съседни оси не надвишава 300 mm, калниците, в допълнение, трябва да съответстват на образеца, показан на фигура 7.

4.10.2. Външни престилки

4.10.2.1. Долните ръбове на външните престилки трябва да бъдат снабдени с устройства срещу пръски от въздушно-воден сепараторен тип, които да отговарят на изискванията, определени в настоящото приложение.

4.10.2.2. При единични или групи оси, когато разстоянието между гумите на съседни оси надвишава 300 mm, долният ръб на монтираното върху външната престилка устройство срещу пръски трябва да е със следните максимални размери и радиуси, измерени от центъра на колелото (фигури 6 и 7 в допълнението):

4.10.2.3. При група оси, когато разстоянието между гумите на съседни оси не надвишава 300 mm, външните престилки, разположени в пространството между осите, трябва да следват посочената в точка 4.10.1.3 траектория и трябва да продължават надолу така, че да не бъдат на повече от 100 mm над хоризонталната права линия, която преминава през центровете на колелата (фигура 7 от допълнението).

4.10.2.4. В дълбочина външната престилка трябва да стига на не по-малко от 45 mm във всички точки зад вертикалната линия, която минава през центъра на колелото. Дълбочината може постепенно да намалява пред вертикалната линия.

4.10.2.5. Не се допуска наличие на отвори, които да позволяват преминаването на пръски през външните престилки или между външните престилки и калниците.

4.10.3. Калобрани

4.10.3.1. Калобраните трябва да отговарят на някой от следните набори с изисквания:

4.10.3.2. Най-малко целият ръб на калобраните, посочени е точка 4.10.3.1., буква б) трябва да бъде снабден с оборудване срещу пръски, което отговаря на спецификациите, определени в точка 4 от допълнението.

4.10.3.2.1. Долният ръб на устройството срещу пръски не трябва да се намира на повече от 200 mm от земята. Максималната височина на долния ръб на калобрана спрямо земята може да бъде увеличена до 300 mm, ако производителят счита, че това е технически целесъобразно с оглед на характеристиките на окачването.

4.10.3.2.2. Устройството срещу пръски трябва да е с дълбочина най-малко 100 mm.

4.10.3.2.3. С изключение на долната част, която включва устройството срещу пръски, калобранът, посочен в точка 4.10.3.1., буква б), не трябва да се огъва с повече от 100 mm назад под въздействието на сила от 3 N на всеки 100 mm от широчината на калобрана, измерена в пресечната точка на калобрана с устройството срещу пръски в работното му положение, приложена на разстояние 50 mm над долния ръб на калобрана.

4.10.3.3. Калобранът не трябва да се намира на разстояние по-голямо от 200 mm от най-задния край на гумата, измерено хоризонтално.

4.11. При група оси, системата срещу пръски на една от осите, която не е най-задната ос, може да не покрива цялата широчина на протектора на гумата, когато в отделни точки съществува възможност от взаимно препятстване между системата срещу пръски и конструкцията на осите, окачването, или ходовата част.

Забележка: Фигурите се отнасят за съответната точка 4.8.1.1., буква в) от част 2 от настоящото приложение.

1. Цитираните фигури се отнасят за точки 4.8.2., 4.8.2.3., 4.8.1.1. и 4.8.1.1., буква а) от част 2 от настоящото приложение.

2. T: обхват на калника.

Забележка: Цитираните фигури се отнасят за точки 4.8.1.2., 4.8.3. и 4.8.3.3. от част 2 от настоящото приложение.

а) група оси, където разстоянието между гумите е по-малко от 250 mm

б) единични оси или група оси, където разстоянието между гумите е не по-малко от 250 mm

1. Фигурите се отнасят за съответните точки от част 2 от настоящото приложение.

2. T: обхват на калника.

1. Фигурите се отнасят за съответните точки от част 2 от настоящото приложение.

2. T: обхват на калника.

1. Допълнителна информация

1.1. Характеристики на устройствата срещу пръски (тип, кратко описание, търговска марка или наименование, номер(а) на одобряването(ията) на типа за компонент:

5. Забележки (ако има такива):

1. Допълнителна информация

1.1. Принцип на работа на устройството: енергопоглъщател/въздушно-воден сепаратор 2:

1.2. Характеристики на устройствата срещу пръски (кратко описание, търговска марка или наименование, номер(а):

5. Забележки (ако има такива):

1. Маркировката за ЕС одобряване на типа за отделни технически възли, посочена в член 38, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/858, се състои от следното:

1.1. правоъгълник, ограждащ малка буква „е“, последвана от отличителния номер на държавата членка, предоставила ЕС одобряването на типа на компонент или отделен технически възел в съответствие със следното:

1.2. В близост до правоъгълника — две цифри, които посочват серията изменения, определящи изискванията, на които отговаря този отделен технически възел — понастоящем „00“, следвани от шпация и петцифрения номер, посочен в точка 2.4. от приложение IV към Регламент (ЕС) 2018/858.

2. Маркировката за ЕС одобряване на типа на отделен технически възел се поставя върху устройството срещу пръски така, че да бъде неизтриваема и ясно четлива, дори ако устройството е монтирано на превозно средство.

3. Пример за маркировка за ЕС одобряване на типа на отделен технически възел е показан на фигура 1.

Легенда ЕС одобрението на типа на отделния технически възел е издадено от Нидерландия под номер 00406. Първите две цифри „00“ показват, че отделният технически възел е бил одобрен в съответствие с настоящия регламент. Символът „А“ показва, че устройството е от енергопоглъщащ тип.

1.1. „механична предавателна кутия“ означава предавателна кутия, която може да функционира по начин, при който смяната на всички предавки или на някои предавки е винаги непосредствен резултат от действие на водача, независимо от метода на физическото изпълнение на това действие; това определение не обхваща системи, при които водачът единствено може предварително да избере определена стратегия за смяната на предавките или да ограничи броя на предавките, които да се използват при управлението на превозното средство, но реалната смяна на предавките се задейства независимо от решението на водача, според определени модели на управление.

1.2. „работен режим на превозното средство“ означава състояние на превозното средство, при което може да се осъществи преход между най-малко две предавки за движение напред;

1.3. „ръчен режим“ означава работен режим на превозното средство, при който преходът между всички или между някои от предавките винаги е непосредствено следствие от действие на водача;

1.4. „емисии в отработилите газове“ означава емисиите в отработилите газове, определени в член 3, параграф (6) от Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета.

2.1. Изискванията, определени в настоящата част, се прилагат за моторни превозни средства от категория М1, които отговарят на следните изисквания:

2.2. Изискванията, посочени в точка 2.1. не се прилагат за „превозни средства, предназначени да отговарят на специфични социални нужди“, както са определени в член 3, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕО) № 715/2007.

2.3. Когато подава заявление за ЕС одобряване на типа на превозно средство, оборудвано с ИСП, производителят:

4.1. Препоръката за смяна на предавката трябва да се осъществява чрез различимо визуално указание, например ясно указание да се превключи на по-висока предавка или на по-висока/по-ниска предавка, или чрез символ, който указва на водача на коя предавка трябва да превключи. Визуалното указание може да бъде допълнено от други указания, включително звукови, при условие че последните не застрашават безопасността.

4.2. ИСП не трябва да пречи на работата на другите задължителни или необходими за безопасната експлоатация на превозното средство контролно-сигнални устройства, органи за управление или показващи уреди, нито да възпрепятства разпознаването им. Независимо от точка 4.3., сигналът трябва да бъде проектиран така, че да не отвлича вниманието на водача, и да не възпрепятства правилната и безопасната експлоатация на превозното средство.

4.3. ИСП трябва да бъде разположен в съответствие с точка 5.1.2. от Правило № 121 на ООН ( 18 ). ИСП трябва да бъде проектиран по такъв начин, че да не може да бъде объркан с никое друго контролно-сигнално устройство, орган за управление или показващ уред, с които е оборудвано превозното средство.

4.4. Може да се използва информационен екран, на който да се изобразяват показанията на ИСП, при условие че те са различни от показанията на другите показващи уреди и са ясно видими и разпознаваеми от водача.

4.5. Показанията на ИСП могат да бъдат временно автоматично припокрити или дезактивирани при извънредни ситуации. Ситуации от такъв характер са такива, които могат да застрашат безопасната експлоатация или целостта на превозното средство, в това число задействането на системите за контрол на теглителната сила или на стабилността на превозното средство, временни индикации от системите за помощ на водача или събития, свързани с неправилно функциониране на превозното средство. ИСП трябва в рамките на 10 секунди или когато това е оправдано поради специфични технически или поведенчески причини, в рамките на повече от 10 секунди, да възобнови обичайната си работа след като извънредната ситуация е престанала да съществува.

5.1. ИСП трябва да предлага смяна на предавката, когато е изчислило, че разходът на гориво при предложената предавка ще е по-нисък от този при текущата предавка, като се имат предвид изискванията, определени в точки 5.2. и 5.3.

5.2. ИСП трябва да бъдат проектирани по такъв начин, че да насърчават оптимизиран по отношение на разхода на гориво стил на управление на превозното средство, при разумно предвидимите условия на управление на превозното средство. Главната цел на ИСП е разходът на гориво на превозното средство да бъде сведен до минимум, когато водачът изпълнява неговите указания. От друга страна, когато се следват указанията на ИСП, регулираните емисии в отработилите газове не трябва да нарастват непропорционално по отношение на началното им равнище. В допълнение, следването на стратегията на ИСП трябва да улесни навременното функциониране на устройствата за контрол на замърсяването, като например катализатори, при пускане в ход на студен двигател, като се сведе до минимум времето им на загряване. За тази цел производителите на превозни средства предоставят техническа документация на органа по одобряване на типа, в която е описано въздействието на стратегията на ИСП върху регулираните емисии в отработилите газове на превозното средство, най-малкото при постоянна скорост на превозното средство, както и скъсяването на загряването на системата за последваща обработка при пускане в ход на студен двигател.

5.3. Следването на указанията на ИСП не трябва да застрашава безопасната експлоатация на превозното средство, като например предотвратява угасването на двигателя, недостатъчното спирачно действие на двигателя или недостатъчния въртящ момент на двигателя при необходимост от голяма мощност.

6.1. Производителят предоставя информацията на органа по одобряването на типа на следните две части:

6.1.1. Официалният комплект документи съдържа следната информация:

6.1.2. Разширеният пакет документи съдържа стратегията, заложена в ИСП при проектирането му, и по-специално функционалните му характеристики.

6.1.3. Независимо от разпоредбата на член 13 от настоящия регламент, разширеният пакет документи остава строго поверителен между органа по одобряване на типа и производителя. Той може да бъде съхраняван от органа по одобряване на типа или по преценка на органа по одобряване на типа да остане при производителя. В случай че разширеният комплект документи остане при производителя, органът по одобряване на типа обозначава този комплект и му поставя дата, след като го прегледа и одобри. Той се предоставя за проверка на вниманието на органа по одобряване при извършването на одобряването или по всяко време през срока на валидност на одобряването.

7.1. Определяне на скоростите на движение на превозното средство, при които ИСП препоръчва превключване на по-висока предавка

7.2. Стандартни точки за смяна на предавката.

7.3. Криви за разхода на гориво.

7.4. Разпределение на стойностите на скоростта на движение на превозното средство.

7.5. Определяне на разхода на гориво на модела

7.6. Записване на данни

8. Описание на профила на скоростта на превозното средство, посочен в точка 7.1.

1.1. Кратко описание на типа превозно средство по отношение на неговата конструкция, размери, очертания и съставни материали:

2. Превозно средство, оборудвано с конвенционална механична предавателна кутия: да / не (4)

3. Превозно средство, оборудвано с роботизирана конвенционална предавателна кутия с режим за ръчно управление: да / не (4)

4. Превозно средство, оборудвано с автоматична предавателна кутия с режим за ръчно управление: да / не (4)

5. Забележки (ако има такива):

1. За целите на настоящото приложение се прилагат следните определения:

1.1. „ниво на входа“ означава най-ниската точка на отвора на вратата или на друга част от конструкцията на превозното средство, в зависимост от това коя от тях е разположена по-високо, която трябва да се преодолее като височина, за да се влезе в отделението за пътници.

2. Общи разпоредби

2.1. Проектните характеристики на типа превозно средство трябва да позволяват влизането и излизането от отделението за пътници при пълна безопасност, като входовете към отделението за пътници трябва да са конструирани така, че да могат да бъдат използвани лесно и безопасно.

3. Странични степенки и стъпала за достъп

3.1. За целите на настоящия регламент главината, джантата или други части на колелото не се считат за странични степенки или стъпала за достъп, освен в случаите, когато поради съображения, свързани с конструкцията или употребата, се изключва монтирането на странични степенки или стъпала за достъп на друго място върху превозното средство.

3.2. Височината на нивото на входа се определя директно спрямо пътната повърхност или спрямо хоризонталната равнина, преминаваща през средата по дължина на стъпалото непосредствено под входа.

4. Изисквания относно влизането и излизането през вратите на отделението за пътници на превозни средства от категория N2 с максимална маса, надвишаваща 7,5 тона, и на превозни средства от категория N3.

4.1. Стъпала за достъп до отделението за пътници (фигура 1).

4.1.1. Разстоянието (А) от нивото на пътната повърхност до горната повърхност на най-ниското стъпало, измерено, когато превозното средство е в готовност за движение и е разположено върху хоризонтална и гладка повърхност, не трябва да надвишава 600 mm.

4.1.1.1. Въпреки това, за превозни средства с повишена проходимост (ПСПП) разстоянието (А) може да бъде увеличено до 700 mm.

4.1.2. Разстоянието (В) между горните повърхности на стъпалата не трябва да надвишава 400 mm. Вертикалното разстояние между две последователни стъпала не трябва да варира с повече от 50 mm. Изискването за вертикалното разстояние не се прилага за разстоянието между най-високото стъпало и нивото на входа на отделението за пътниците.

4.1.2.1. За превозни средства с повишена проходимост допустимото отклонение на вертикалното разстояние, посочено в точка 4.1.2., може да бъде увеличено до 100 mm.

4.1.3. Осен това трябва да бъдат спазени следните минимални геометрични размери:

4.1.3.1. За превозни средства с повишена проходимост стойността (F), определена в точка 4.1.3., буква в), може да бъде намалена до 200 mm.

4.1.4. В случай на превозни средства с повишена проходимост (ПСПП) най-ниското стъпало може да бъде проектирано като пръчка, ако това е необходимо по причини, свързани с конструкцията или експлоатацията. В този случай дълбочината на пръчката (R) трябва да е най-малко 20 mm.

4.1.4.1. Не се разрешават пръчки с кръгло напречно сечение.

4.1.5. Разположението на най-горното стъпало трябва да бъде лесно разпознаваемо при слизане от отделението за пътници.

4.1.6. Стъпалата за достъп трябва да са конструирани така, че да изключват риска от подхлъзване. Освен това стъпалата за достъп, които са изложени на атмосферните влияния и на замърсяване по време на движение, трябва да имат подходящо оттичане или да са с отводняваща повърхност.

4.2. Достъп до ръкохватките за отделението за пътници (както е показано на фигура 1).

4.2.1. Превозното средство трябва да е оборудвано с една или повече дълги ръкохватки, ръкохватки или други еквивалентни приспособления за хващане, за да се улесни достъпът до отделението за пътници.

4.2.1.1. Всички дълги ръкохватки, ръкохватките или другите приспособления за хващане трябва да са разположени по такъв начин, че да могат да бъдат хващани лесно и да не пречат на достъпа до отделението за пътници.

4.2.1.2. Разрешава се максимално прекъсване от 100 mm в зоната на хващане на дългите ръкохватки, ръкохватките или еквивалентните приспособления за хващане.

4.2.1.3. В случай на достъп до отделението за пътници с повече от две стъпала, дългите ръкохватки, ръкохватките или еквивалентните приспособления за хващане трябва да са разположени така, че съответното лице да може да има едновременна опора за двете ръце и единия крак или за двата крака и едната ръка.

4.2.1.4. С изключение в случая на стълбище, конструкцията и разположението на дългите ръкохватки, ръкохватките и еквивалентните приспособления за хващане трябва да са такива, че да насърчават ползвателите да слизат с лице към отделението за пътници.

4.2.1.5. Воланът може да се смята за ръкохватка.

4.2.2. Височината (N) от нивото на пътната повърхност до най-ниската точка на най-малко една дълга ръкохватка, ръкохватка или еквивалентно приспособление за хващане, измерена, когато превозното средство е в готовност за движение и е разположено върху хоризонтална и гладка повърхност, не трябва да надвишава 1 850  mm.

4.2.2.1. За превозни средства с повишена проходимост височината (N), посочена в точка 4.2.2., може да бъде увеличена до 1 950  mm.

4.2.2.2. Ако височината на входа на отделението за пътници се намира на височина от пътната повърхност, по-голяма от „N“, за „N“ се приема тази височина.

4.2.2.3. В допълнение, минималното разстояние (Р) между най-високата точка на дългите ръкохватки или ръкохватките, или еквивалентните устройства за захващане и височината на нивото на входа на отделението за пътници трябва да бъде:

4.2.3. Трябва да бъдат спазени следните геометрични размери:

5. Изисквания относно влизането и излизането през вратите на отделението за пътници на превозни средства, различни от категория N2, които са с максимална маса, надвишаваща 7,5 тона, или на превозни средства от категория N3.

5.1. Странични степенки и стъпала за достъп

5.1.1. При превозните средства от категории M1 и N1, както и от N2, с максимална маса, ненадвишаваща 7,5 тона, трябва да имат една или повече странични степенки и или стъпала за достъп, ако нивото на входа към отделението за пътници се намира на височина повече от 600 mm над пътната повърхност, измерена върху превозно средство в готовност за движение, разположено върху хоризонтална и гладка повърхност.

5.1.1.1. За превозни средства с повишена проходимост височината на отделението за пътници, посочена в точка 5.1.1., може да бъде увеличена до 700 mm.

5.1.1.2. Всички странични степенки и стъпала за достъп трябва да са конструирани така, че да изключват риска от подхлъзване. Освен това страничните степенки и стъпалата за достъп, които са изложени на атмосферните влияния и на замърсяване по време на движение, трябва да имат подходящо оттичане или да са с отводняваща повърхност.

1. Допълнителна информация:

1.1. Кратко описание на типа превозно средство по отношение на неговите конструкция, размери, очертания и съставни материали:

1.2. Превозно средство от категория M1 / N1 / N2 с максимална маса, ненадхвърляща 7,5 тона (1), което е / не е (1) оборудвано със странични степенки или стъпала за достъп.

1.3. Превозно средство с повишена проходимост да / не (1)

5. Забележки:

1. Общи разпоредби

1.1. Всяко превозно средство трябва да бъде оборудвано с устройство за преминаване към движение на заден ход, което може да се управлява от мястото на водача.

1.2. Разрешено е кратък времеви интервал между момента на избиране на режима за движение на заден ход и момента на действителното му започване.

1. Допълнителна информация:

1.1. Кратко описание на типа превозно средство по отношение на неговите конструкция, размери, очертания и съставни материали:

1.2. Устройство за преминаване към движение на заден ход: предавателна кутия / други средства (1)

1.3. Кратко описание на устройството за преминаване към заден ход, когато това не е функция на предавателната кутия:

5. Забележки:

1. За целите на настоящото приложение се прилагат следните определения:

1.1. „ъгъл на системата за предна защита“ означава допирната точка на системата за предна защита с вертикална равнина, която сключва ъгъл от 60° с вертикалната надлъжна равнина на превозното средство и е допирателна към външната повърхност на системата за предна защита (виж фигура 1);

1.2. „основни външни предни размери“ означава твърдите точки в пространството на рамката за изпитване, които представляват всички точки на разглеждания действителен тип превозно средство, в които системата за предна защита е вероятно да влезе в съприкосновение по време на изпитването;

1.3. „минимална височина на системата за предна защита“ означава, при всяко напречно положение, разстоянието по вертикала между земята и долната базова линия на системата за предна защита, когато превозното средство е в неговото нормално положение на движение.

1.4. „долна базова линия на системата за предна защита“ означава линия, която означава долната граница на значимите точки при контакт на пешеходец със системата за предна защита. Линията е геометричната следа на най-ниските допирни точки между права летва с дължина 700 mm и системата за предна защита, когато правата летва, държана успоредно на надлъжната вертикална равнина на превозното средство и наклонена на 25° напред, е в постоянен допир със земната повърхност и с повърхността на предната система за защита, и се премества по предната част на превозното средство (виж фигура 2);

1.5. „една трета от системата за предна защита“ означава геометричната следа между ъглите на системата за предна защита, измерена, следвайки външния хоризонтален контур на системата за предна защита, с рулетка, и разделена на три равни части;

1.6. „максимална височина на системата за предна защита“ означава при всяко напречно положение разстоянието по вертикала между земята и горната базова линия на системата за предна защита, когато превозното средство е в неговото нормално положение на движение.

1.7. „горна базова линия на системата за предна защита“ означава линия, която определя горната граница на значимите точки при контакт на пешеходец със системата за предна защита. Линията е геометричната следа на най-високите допирни точки между права летва с дължина 700 mm и системата за предна защита, когато правата летва, държана успоредно на надлъжната вертикална равнина на превозното средство и наклонена на 20° назад, е в постоянен допир със земната повърхност и с повърхността на бронята и се премества по предната част на превозното средство (виж фигура 3);

1.8. „разгъната дължина“ означава геометричната следа, описана върху предната горна повърхност или на системата за предна защита от единия край на рулетка, когато тя се държи във вертикална надлъжна равнина на превозното средство и се премества по предната горна повърхност или системата за предна защита. По време на тази процедура рулетката е опъната и единият ѝ край се поддържа в контакт с базовото ниво на земята, във вертикално положение пред предната повърхност на бронята или системата за предна защита, а другият ѝ край се поддържа в контакт с предната горна повърхност или системата за предна защита (виж фигура 4, например). Превозното средство е в нормално положение за движение.

2. Общи разпоредби:

2.1. Производителят предоставя на техническата служба, отговорна за извършване на изпитванията за одобряване на типа, един образец от типа система за предна защита, която ще се одобрява. Ако техническата служба счете за необходимо, може да поиска допълнителни образци. Образците трябва да бъдат ясно и трайно маркирани с търговското наименование на заявителя или марката и с обозначението за типа. Производителят гарантира по-нататъшното задължително наличие на маркировката за ЕС одобряване на типа.

2.2. Когато системата за предна защита, подложена на изпитване, е проектирана за използване на повече от един тип превозно средство от категория M1 или N1, типът на тази система се одобрява отделно за всеки тип превозно средство, за което е предназначена.

2.3. Изпитванията могат да бъдат проведени или със система за предна защита, монтирана на превозно средство от типа, за който тя е предназначена, или на рамка за изпитване, която стриктно представя съществените външни предни размери на типа превозно средство, за който е предназначена системата за предна защита. Ако при използване на рамка за изпитване системата за предна защита влезе в контакт с рамката по време на изпитването, изпитването се повтаря, като при това системата за предна защита бъде монтирана на действителния тип превозно средство, за който е предназначена. Когато изпитването се провежда със система за предна защита, монтирана на превозно средство, се прилагат условията на раздел В.

2.4. Всякакви изменения на типовете превозни средства, изброени в допълнението към ЕС сертификата за одобряване на типа на системата за предна защита, направени напред от техните А-колони или на самата система за предна защита и които засягат конструкцията, основните размери, материалите на външните повърхности на превозното средство или системата за предна защита, методите на закрепване или разположението на външните или вътрешните компоненти, и които могат да окажат значително влияние върху резултатите от изпитванията, се разглеждат като изменение съгласно член 33 от Регламент (ЕС) 2018/858 и поради това изискват ново ЕС одобряване на типа по отношение на системата за предна защита.

2.5. Ако са изпълнени съответните изисквания, определени в част 2 от приложение XII към настоящия регламент, за целите на раздел 3 на номера на одобрението на типа, и по-специално по отношение на буквите, които трябва да се използват, се прилага следното:

3. Специални изисквания

3.1. Следните изисквания се прилагат еднакво за системи за предна защита, монтирани на нови превозни средства от категории M1 или N1, и за системи за предна защита, доставяни като отделни технически възли за монтиране в определени превозни средства от категории M1 или N1.

3.1.1. Компонентите на системата за предна защита се проектират така, че всички твърди повърхности, които могат да бъдат допрени от сфера с диаметър 100 mm, да имат радиус на извивка ≥ 5,0 mm.

3.1.2. Общата маса на системата за предна защита, включително всички скрепителни елементи, не трябва да надхвърля 1,2 % от максималната маса на превозното средство, за което е проектирана, като максималната стойност на тази маса е 18 kg.

3.1.3. Височината на системата за предна защита, когато е монтирана на превозно средство, трябва да бъде на не повече от 50 mm над височината на базовата линия на предния ръб на капака, определена в съответствие с Правило № 127 на ООН.

3.1.4. Системата за предна защита не трябва да увеличава ширината на превозното средство, към което е монтирана. Ако общата ширина на системата за предна защита е повече от 75 % от ширината на превозното средство, краищата на системата трябва да бъдат огънати към външната повърхност, за да се сведе до минимум рискът от контакт. Това изискване се разглежда като удовлетворено, при условие че системата за предна защита е вградена или интегрирана в каросерията, или ако краят на системата е огънат така, че не може да бъде допрян от сфера с диаметър 100 mm и празното пространство между края на системата и обкръжаващата каросерия не надхвърля 20 mm.

3.1.5. Без да се засягат разпоредбите на точка 3.1.4., празното разстояние между компонентите на системата за предна защита и намиращата се отдолу външна повърхност не трябва да надвишава 80 mm. Локалните прекъсвания на общия контур на намиращата се отдолу каросерия (такива като отвори на решетки, въздухозаборници и др.) не се вземат предвид.

3.1.6. В която и да е странична точка на превозното средство, с оглед да се запазят ползите от бронята на превозното средство, надлъжното разстояние между най-предната част на бронята и най-предната част на системата за предна защита не трябва да надвишава 50 mm.

3.1.7. Системата за предна защита не трябва да намалява значително ефективността на бронята. Това изискване се разглежда като удовлетворено, ако няма повече от два вертикални компонента на системата за предна защита, които да припокриват бронята, и няма нито един такъв хоризонтален компонент.

3.1.8. Системата за предна защита не трябва да бъде наклонена напред по отношение на вертикалата. Най-горните части на системата за предна защита не трябва да излизат нагоре или назад (към предното стъкло) на повече от 50 mm от базовата линия на предния ръб на капака, с демонтирана система за предна защита.

3.1.9. Съответствието с изискванията на одобряването на типа на превозно средство не трябва да бъде компрометирано от монтирането на система за предна защита.

3.1.10. Органът по одобряване на типа може да счете, че изискванията за което и да е от изпитванията, определени в настоящото приложение, са изпълнени от всяко еквивалентно изпитване, извършено в съответствие с Правило № 127 на ООН (напр. когато образецът се изпитва като част от тип превозно средство, в случай че може по избор да бъде оборудвано със система за предна защита, вж. точка 1. и точка 3.1. от раздел В).

1.1. За целите на изпитванията на комплектовано превозно средство, превозното средство трябва да отговаря на условията, определени в точки 1.1.1., 1.1.2. и 1.1.3.

1.1.1. Превозното средство трябва да се намира в своето нормално положение за движение, като трябва или да е закрепено здраво на повдигнати опори, или да е неподвижно върху равна повърхност с включена ръчна спирачка.

1.1.2. Всички устройства, конструирани за защита на уязвимите участници в движението по пътищата, трябва да са задействани правилно преди началото на изпитването и/или да работят по време на съответното изпитване. Заявителят за одобряване е длъжен да докаже, че устройствата функционират както е предвидено в случай на сблъсък с пешеходец.

1.1.3. За всички компоненти на превозното средство, които могат да изменят своята форма или положение и са различни от активните устройства за защита на пешеходците, както и такива, които имат повече от една фиксирана форма или положение, е необходимо превозното средство да отговаря на изискванията във всяка фиксирана форма или положение.

2.1. Когато за извършване на изпитванията е предоставена само една подсистема от превозното средство, тя трябва да отговаря на условията, определени в точки 2.1.1., 2.1.2., 2.1.3. и 2.1.4.

2.1.1. Изпитването включва всички елементи от конструкцията на превозното средство, капака и всички компоненти, разположени под него или зад предното стъкло, които могат да участват при челен сблъсък с уязвим участник в движението по пътищата, за да се покажат експлоатационните показатели и взаимодействията на всички участващи компоненти на превозното средство.

2.1.2. Подсистемата на превозното средство трябва да бъде монтирана здраво в нормалното положение за движение на превозното средство.

2.1.3. Всички устройства, конструирани за защита на уязвимите участници в движението по пътищата, трябва да са задействани правилно преди началото на изпитването и/или да работят по време на съответното изпитване. Заявителят за одобряване е длъжен да докаже, че устройствата функционират както е предвидено в случай на сблъсък с пешеходец.

2.1.4. За всички компоненти на превозното средство, които могат да изменят своята форма или положение и са различни от активните устройства за защита на пешеходците, както и такива, които имат повече от една фиксирана форма или положение, е необходимо превозното средство да отговаря на изискванията във всяка фиксирана форма или положение.

1.1. Системата за предна защита, монтирана на превозното средство, трябва да отговаря на условията, определени в точки 3.—3.1.10. от раздел А.

1.2. Превозното средство е в своето нормално положение за движение и или е надеждно закрепено на повдигнати опори, или е в неподвижно състояние върху равна повърхност с включена ръчна спирачка. Изпитваната система за предна защита е монтирана на превозното средство. Спазват се инструкциите на производителя за монтирането на системата за предна защита, които трябва да включват въртящите моменти на затягане за всички скрепителни елементи.

1.3. Всички устройства, проектирани за защита на пешеходците и на другите уязвими участници в движението по пътищата, изложени на риск, са правилно задействани преди и/или работят по време на съответното изпитване. Заявителят демонстрира, че устройствата функционират съобразно своето предназначение, ако превозното средство удари пешеходец или друг уязвим участник в движението по пътищата.

1.4. Всички компоненти на превозното средство, които биха могли да променят своята форма или положение като „прибиращи се“ фарове и които не са специално предназначени за защита на пешеходците или другите уязвими участници в движението, се поставят във формата или положението, които техническите служби смятат за най-подходящи за тези изпитвания.

2.1. Когато за изпитвания е предоставена само система за предна защита, тя е в състояние да отговори на изискванията, определени в точки 3.—3.1.10. от раздел А, когато е монтирана на типа превозно средство, с който е свързано конкретното одобряване за тип на системата за предна защита като отделен технически възел.

2.2. Изпитванията могат да бъдат проведени или със система за предна защита, монтирана на превозно средство от типа, за който тя е предназначена, или на рамка за изпитване, която стриктно представя съществените външни предни размери на типа превозно средство, за който е предназначена системата за предна защита. Ако при използване на рамка за изпитване системата за предна защита влезе в контакт с рамката по време на изпитването, изпитването се повтаря, като при това системата за предна защита бъде монтирана на действителния тип превозно средство, за който е предназначена. Когато изпитването се провежда със система за предна защита, монтирана на превозно средство, се прилагат условията на точка 1.

3.1. Всички системи за предна защита, независимо дали са част от одобряването на типа на превозно средство, на което по избор се монтира система за предна защита, или са били подложени на одобряване на типа като отделен технически възел, се съпътстват от информация за превозното средство или средства, за които тя е одобрена за монтиране.

3.2. Всички системи за предна защита, чийто тип е одобрен като отделен технически възел се придружават от подробни инструкции за монтаж, в които се предоставя достатъчно информация, така че компетентно лице да може да я монтира правилно на превозното средство. Инструкциите са на официалния(ите) език(ци) на държавата членка, в която ще се продава системата за предна защита.

1.1. Всички изпитвания се изпълняват при скорост в момента на удара от 40 km/h.

1.2. За система за предна защита, одобрена за монтиране на превозни средства, които отговарят на изискванията на раздел 2 от приложение I към Регламент (ЕО) № 78/2009 или точка 3.1. от приложение I към Директива 2003/102/ЕО, абсолютната стойност на максималното динамично разтягане на вътрешната странична връзка в коляното не трябва да превишава 40 mm, а максималното динамично разтягане на предната кръстна връзка и на задната кръстна връзка не трябва да превишава 13 mm. Абсолютните стойност на динамичните огъващи моменти на големия пищял не трябва да превишават 380 Nm.

1.3. За система за предна защита, одобрена за монтиране на превозни средства, които отговарят на изискванията на раздел 3 от приложение I към Регламент (ЕО) № 78/2009, точка 3.2. от приложение I към Директива 2003/102/ЕО или Правило № 127 на ООН, абсолютната стойност на максималното динамично разтягане на вътрешната странична връзка в коляното не трябва да превишава 22 mm, а максималното динамично разтягане на предната кръстна връзка и на задната кръстна връзка не трябва да превишава 13 mm. Абсолютните стойност на динамичните огъващи моменти на големия пищял не трябва да превишават 340 Nm.

1.4. За система за предна защита, одобрена за монтиране само на превозни средства, които не отговарят нито на Регламент (ЕО) № 78/2009, нито на Директива 2003/102/ЕО, нито на Правило № 127 на ООН, изискванията към изпитването, определени в точки 1.2. и 1.3., могат да бъдат заменени със следните изисквания към изпитването:

2.1. Макетът на долната част на крак, използван като ударен елемент при изпитванията на системата за предна защита, трябва да бъде в „свободен полет“ в момента на удара в съответствие с разпоредбите на точка 1.8. от приложение 5 към Правило № 127 на ООН. Ударният елемент се освобождава в свободен полет на такова разстояние от превозното средство, че резултатите от изпитването да не се влияят от евентуален контакт на ударния елемент със системата за задвижването му при неговото отскачане назад.

2.2. Ударният елемент може да се задвижва от тласкач, който е пневматичен, хидравличен или с механична пружина, или от всяко друго средство, чиято еквивалентна ефективност е доказана. Макетът на долната част на крак, използван като ударен елемент, трябва да бъде сертифициран съгласно точка 1. от приложение 6 към Правило № 127 на ООН.

3.1. Провеждат се минимум три изпитвания на удар на макет на долната част на крак в системата за предна защита в точки на изпитване между горната и долната базова линия на системата за предна защита. Точките на изпитване се избират по преценка на техническата служба, като вероятността за наранявания при тях е оценена като най-голяма. Изпитванията се извършват с различни типове конструкции, ако те се изменят в различните части на оценяваната зона. Точките на изпитване, избрани от техническата служба, се указват в протокола от изпитванията.

3.2. За превозни средства с височина на долната базова линия на системата за предна защита, по-малка от 425 mm, се прилагат изискванията на настоящия раздел.

4.1. Състоянието на превозното средство или на подсистемата трябва да отговаря на изискванията на раздел В. Стабилизираната температура на изпитвателната апаратура и на превозното средство или отделния технически възел трябва да бъде 20° ± 4 °C.

4.2. Макетът на долната част на крак, използван като ударен елемент, е описан в приложение 4 към Правило № 127 на ООН.

4.3. Преди изпитването ударният елемент се съхранява и с него се борави в съответствие с точки 1.2. и 1.3. от приложение 5 към Правило № 127 на ООН.

4.4. Изпитванията се провеждат в съответствие с точки 1.6.—1.14. от приложение 5 към Правило № 127 на ООН.

4.5. По време на съприкосновението на ударния елемент със системата за предна защита, ударният елемент не трябва да докосва земята или който и да е обект, който не е част от системата за предна защита или от превозното средство.

1.1. Всички изпитвания се изпълняват при скорост в момента на удара от 40 km/h.

1.2. Върху ударния елемент моментната сума на силите на удара в нито един момент не трябва да превишава 7,5 kN, а огъващият момент не трябва да превишава 510 Nm;

1.3. За система за предна защита, одобрена за монтиране само на превозни средства, които не отговарят нито на Регламент (ЕО) № 78/2009, нито на Директива 2003/102/ЕО или на Правило № 127 на ООН, изискванията към изпитването, определени в точка 1.2., могат да бъдат заменени със следните изисквания към изпитването: