02019R0779 — BG — 16.06.2020 — 001.001

---

Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ

►B

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2019/779 НА КОМИСИЯТА от 16 май 2019 година за установяване на подробни разпоредби относно система за сертифициране на структурите, които отговарят за поддръжката на превозни средства, в съответствие с Директива (ЕС) 2016/798 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 445/2011 на Комисията (текст от значение за ЕИП) (ОВ L 139I, 27.5.2019 г., стp. 360)

Изменен с:

		Официален вестник
		№	страница	дата
►M1	РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/780 НА КОМИСИЯТА от 12 юни 2020 година	L 188	8	15.6.2020

---

▼B

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2019/779 НА КОМИСИЯТА

от 16 май 2019 година

за установяване на подробни разпоредби относно система за сертифициране на структурите, които отговарят за поддръжката на превозни средства, в съответствие с Директива (ЕС) 2016/798 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 445/2011 на Комисията

(текст от значение за ЕИП)

Член 1

Предмет и обхват

1.  С настоящия регламент се установява система за сертифициране на структури, които отговарят за поддръжката („сертификат на СОП“), включително функциите по поддръжка, описани в член 14, параграф 3 от Директива (ЕС) 2016/798.

2.  Той се прилага за всички превозни средства и въвежда възможността за сертифициране на функции по поддръжка, възложени на външни изпълнители.

3.  Настоящият регламент определя изискванията, на които трябва да отговарят структурите, които отговарят за поддръжката, по отношение на управлението на компонентите от критично значение за безопасността.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

Прилага се определението на „компонент от критично значение за безопасността“ в раздел 4.2.12.1 от приложението към Регламент (ЕС) № 1302/2014 на Комисията ( 1 ).

Член 3

Система за сертифициране

1.  Без да се засяга член 15, параграф 1 от Директива (ЕС) 2016/798, всяка структура, която отговаря за поддръжката, трябва да изпълнява изискванията на приложение II по отношение на всички возила, обхванати от Директива (ЕС) 2016/798.

2.  Сертифицирането на СОП, с което се констатира изпълнението на изискванията по приложение II, е задължително за всяка структура, която отговаря за поддръжката и която:

3.  Всяка структура, която отговаря за поддръжката на возила, различни от посочените в параграф 2, може да подаде заявление за сертифициране на СОП.

4.  Съответствие с приложение II се доказва или чрез сертифициране на СОП или, без да се засягат разпоредбите на параграф 2, в случай на железопътни предприятия, чрез процеса на сертифициране за безопасност или, в случай на управители на инфраструктура, чрез процеса на издаване на разрешително за безопасност.

5.  Сертификатът на СОП, издаден на железопътно предприятие или на управител на инфраструктура, се смята за доказателство за изпълнение на изискванията по точки 5.2.4 и 5.2.5 от приложение I и приложение II към Делегиран регламент (ЕС) 2018/762 на Комисията ( 2 ) по отношение на поддръжката на возилата.

Член 4

Компоненти от критично значение за безопасността

1.  За управлението на компоненти от критично значение за безопасността структурата, която отговаря за поддръжката, взема предвид първоначалното набелязване на критичните за безопасността компоненти от страна на производителя на возилото заедно с всички специфични инструкции за техническо обслужване, записани в техническите досиета на подсистемите, посочени в член 15, параграф 4 от Директива (ЕС) 2016/797.

2.  Структурата, която отговаря за поддръжката, предоставя информация пряко или посредством стопанисващия возилата на железопътните предприятия и управителите на инфраструктура, експлоатиращи возилата, на стопанисващите, производителите, титулярите на разрешения за возила и титулярите на разрешения за тип возила, подсистеми или компоненти, както е най-целесъобразно, и в частност ги информира за резултатите от провеждани извънредни поддръжки освен констатираното износване.

3.  Когато по време на поддръжката на возило, структурата, отговорна за поддръжката, констатира, че е налице компонент, който досега не е бил посочен като такъв от критично значение за безопасността, но който следва да бъде посочен като такъв, тя информира незабавно за това производителя, титуляря на разрешението за типа возило и титуляря на разрешението за возило.

4.  За да потвърди, че компонентът е от критично значение за безопасността, производителят, когато той може да бъде идентифициран, трябва да извърши оценка на риска. Той трябва да вземе под внимание предвидената употреба на компонента и средата, в която той е предназначен да бъде използван. В зависимост от случая, структурата, която отговаря за поддръжката, коригира своите процедури за техническо обслужване, за да гарантира наблюдението и безопасната поддръжка на компонента.

5.  Компонентите от критично значение за безопасността, включително набелязаните съгласно параграф 4 по-горе, се записват в регистъра и се управляват чрез съответната документация за возилото, както следва:

6.  Структурата, която отговаря за поддръжката, съобщава на железопътния отрасъл и на отрасъла за оборудване за железопътния транспорт всички нови или неочаквани констатации, свързани с безопасността, включително резултатите от извънредните поддръжки отвъд констатираното износване, по отношение на возилата, подсистемите или другите компоненти, когато свързаните с това рискове са от значение за повече участници и има вероятност да бъдат слабо контролирани. Структурата, която отговаря за поддръжката, използва за целта софтуера за сигнализиране или друг софтуерен инструмент, предоставен от Агенцията за тази цел.

7.  По искане на структура, отговорна за поддръжката, или на стопанисващия превозното средство, неговият производител трябва да предостави техническо и инженерно съдействие за критичните за безопасността компоненти и тяхното безопасно интегриране.

Член 5

Задължения на страните, участващи в процеса по поддръжка

1.  Структурата, която отговаря за поддръжката на возилото, при поискване предоставя информация за неговата поддръжка и, според случая, за някои аспекти, свързани с експлоатацията му, на железопътните предприятия или управителите на железопътна инфраструктура, пряко или чрез стопанисващия возилото.

2.  Железопътното предприятие или управителят на инфраструктура при поискване предоставят информация за експлоатацията на возилото на структурата, която отговаря за поддръжката, пряко или чрез стопанисващия возилото.

3.  Всички страни, участващи в процеса по поддръжката, например железопътни предприятия, оператори на инфраструктура, стопанисващи, структури, които отговарят за поддръжката, както и производители на возила, подсистеми или компоненти, обменят важна информация за поддръжката в съответствие с критериите, изброени в раздели I.7 и I.8 от приложение II.

4.  Когато някоя засегната страна, по-специално железопътно предприятие или управител на инфраструктура, има доказателства, че дадена структура, която отговаря за поддръжката, не съответства на изискванията по член 14 от Директива (ЕС) 2016/798 или на изискванията в настоящия регламент, тя незабавно уведомява за това сертифициращия орган и съответния национален орган по безопасността. Сертифициращият орган или — в случай, че структурата, която отговаря за поддръжката, не е сертифицирана — съответният национален орган по безопасността предприема необходимите действия и проверява основателността на твърдението за несъответствие.

5.  При смяна на структурата, която отговаря за поддръжката, стопанисващият, в съответствие с член 47, параграф 6 от Директива (ЕС) 2016/797, информира незабавно регистриращия орган, посочен в член 4, параграф 1 от Решение № 2007/756/ЕО на Комисията ( 3 ) и иска актуализиране на регистъра на возилата. При това положение:

Член 6

Сертифициращи органи

1.  Държавите членки предоставят на Агенцията следната информация по отношение на органите по сертифициране:

2.  Държавите членки информират Агенцията за всяка промяна в срок от един месец след настъпването на промяната.

3.  Държавите членки гарантират, че сертифициращите органи спазват общите критерии и принципи, посочени в приложение I, и отговарят на всички специфични отраслови схеми за акредитация, установени в съответното законодателство на Съюза.

4.  Държавите членки предприемат необходимото, за да могат решенията на сертифициращите органи да подлежат на съдебен контрол.

5.  С цел да се уеднаквят подходите за оценка на заявленията сертифициращите органи си сътрудничат както в рамките на държавите членки, така и в целия Европейски съюз.

6.  Агенцията организира и улеснява сътрудничеството между сертифициращите органи.

7.  На всеки три години сертифициращите органи трябва да представят на Агенцията доклад за дейността си в електронна форма. Съдържанието на този доклад се определя от Агенцията (в сътрудничество с органите по сертифициране) и той се представя до 16 декември 2020 г., в съответствие с всички специални секторни схеми за акредитация, установени в съответното законодателство на Съюза. Агенцията публикува докладите на своята уеб-страница.

8.  Всеки национален орган по безопасността, национален разследващ орган или Агенцията може да поиска информация от всеки орган по сертифициране за статуса на отделен сертификат на СОП. Сертифициращият орган отговаря в срок от 2 седмици.

Член 7

Сертифициране на структурите, които отговорят за поддръжката

1.  Структурата, която отговаря за поддръжката, подава заявление за сертифициране на СОП до сертифициращ орган. Тя използва съответния формуляр в приложение III и предоставя документни доказателства за спазването на изискванията и процедурите, посочени в приложение II. Заявлението съдържа описание на стратегията за осигуряване на непрекъснато изпълнение на изискванията по приложение II след издаването на сертификат на СОП, включително спазването на Регламент (ЕС) № 1078/2012 на Комисията ( 4 ).

2.  Заявлението за сертифициране на СОП може да бъде ограничено до определен вид возила.

3.  При поискване от страна на органа за сертифициране заявителят предоставя допълнителна информация и документация. Сроковете за нейното предоставяне трябва да са адекватни, съобразени с трудността на осигуряване на изискваната информация и съгласувани със заявителя при поискване.

4.  Сертифициращият орган проверява изпълнението на изискванията по приложение II. За тази цел, той може да извършва посещения на място на структурата, която отговаря за поддръжката.

5.  Сертифициращият орган се произнася положително или отрицателно по отношение на сертифицирането на СОП до 4 месеца след получаването на цялата информация и документация.

6.  Сертифициращият орган обосновава решенията си. Той съобщава решението си на структурата, която отговаря за поддръжката, и посочва процедурата за обжалване, срока за обжалване и координатите за връзка на апелативния орган.

7.  Решението да се издаде сертификат на СОП се съобщава чрез съответния формуляр в приложение IV.

8.  Сертификатът на СОП е валиден най-много 5 години. Сертифицираната структура, която отговаря за поддръжката, уведомява незабавно сертифициращия орган за всички промени с евентуално отражение върху валидността на нейния сертификат.

Член 8

Изпълнение на изискванията от страна на структурите, които отговорят за поддръжката

1.  Сертифициращият орган извършва дейности по надзор на структурата, която отговаря за поддръжката, и проверява дали тя продължава да изпълнява изискванията по приложение II. Той провежда посещения на място най-малко веднъж на всеки 12 месеца. Подборът на дейностите по надзор и на обектите, които следва да бъдат посетени, се извършва с оглед на осигуряването на цялостно постоянно изпълнение на изискванията и е балансиран географски и функционално. Той взема предвид предишни дейности по надзор на структурата, която отговаря за поддръжката и която е обект на надзора.

2.  Когато сертифициращият орган установи, че структурата, която отговаря за поддръжката, вече не отговаря на изискванията, въз основа на които е издаден сертификата на СОП, той може да предприеме едно от следните действия:

3.  Когато структурата, която отговаря за поддръжката, не спазва плана за корекции или продължава да не изпълнява изискванията по приложение II, сертифициращият орган решава да ограничи обхвата на сертификата на СОП или да го отнеме, в зависимост от степента на несъответствие.

4.  В случай на отнемане на сертификат на СОП, структурата, която отговаря за националния или европейския регистър на возилата, осигурява прекратяването на регистрацията на засегнатите от отнемането возила, докато не бъде регистрирана нова структура, която отговаря за поддръжката, за съответните возила.

5.  Всяка структура, която отговаря за поддръжката, представя годишен доклад за дейността си на своя сертифициращ орган и при поискване го предоставя на националния орган по безопасността и на Агенцията. Изискванията за този доклад са посочени в приложение V.

Член 9

Възлагане на функции по поддръжката на външни подизпълнители

1.  Една или повече от функциите, посочени в член 14, параграф 3, букви б)—г) от Директива (ЕС) 2016/798, или части от тях могат да бъдат възлагани на външни подизпълнители, а сертифициращият орган се уведомява за това.

2.  Структурата, която отговаря за поддръжката, доказва пред сертифициращия орган как са изпълнени всички изисквания по приложение II по отношение на функциите, които тя е решила да възложи на външен подизпълнител.

3.  Структурата, която отговаря за поддръжката, е отговорна за резултата от дейностите по поддръжка, възложени на външни подизпълнители, и установява система за наблюдение на тяхната работа.

Член 10

Сертифициране при възлагане на функции по поддръжка на външни подизпълнители

1.  Възможно е от структурите или организациите, които поемат една или повече от функциите по поддръжка, посочени в от член 14, параграф 3, букви б)—г), да се изисква да бъдат сертифицирани. Подобно сертифициране потвърждава, че поддръжката, извършвана от съответната структура или организация, която отговаря за една или повече от посочените функции, изпълнява приложимите изисквания по приложение II.

2.  Сертифициращите органи прилагат процедурите по членове 6—8 и по член 13, параграф 2, адаптирани към конкретния случай на заявителя.

При оценката на заявленията за сертифициране по отношение на възлагането на функции по поддръжка или на части от тях на външни подизпълнители сертифициращите органи прилагат:

Член 11

Роля на националните органи по безопасността

Ако национален орган по безопасността има сведения, че дадена структура, която отговаря за поддръжката, не изпълнява изискванията по приложение III към Директива (ЕС) 2016/798, или изискванията за сертифициране по настоящия регламент, тя уведомява националните компетентни органи, отговарящи за акредитацията или признаването, Агенцията, сертифициращият орган и други заинтересовани страни, според случая.

Член 12

Сътрудничество със сертифициращите органи

Агенцията подкрепя хармонизираната система за сертифициране като:

Член 13

Предоставяне на информация

1.  Агенцията събира, регистрира и публикува основна информация за сертифициращите органи и сертифицираните структури, които отговарят за поддръжката. Агенцията трябва да разработи софтуерен инструмент за изпълнението на тази задача.

2.  Сертифициращите органи уведомяват Агенцията за всички издадени, изменени, подновени или отнети сертификати на СОП или за всички сертификати, отнасящи се до функциите, посочени в член 14, параграф 3, букви б)—г) от Директива (ЕС) 2016/798, в срок от една седмица от решенията си, като използват формулярите в приложение IV.

Член 14

Докладване

Агенцията представя на Комисията първия си доклад относно прилагането на настоящия регламент пет години след неговото влизане в сила. Агенцията представя последващите си доклади относно прилагането на настоящия регламент на всеки три години след първия доклад.

Член 15

Преходни разпоредби

1.  Сертифициращите органи, акредитирани или признати съгласно Регламент (ЕС) № 445/2011, се смятат за акредитирани или признати в съответствие с настоящия регламент при условията, за които тези сертифициращи органи са били акредитирани или признати.

2.  Удостоверението за структура, която отговаря за поддръжката на возила, различни от товарни вагони, издадено от сертифициращия орган въз основа на националното законодателство, приложимо в областта, уредена с настоящия регламент, преди 16 юни 2020 г., се приема за равностойно на сертификатите на СОП за своя първоначален срок на действие или най-късно до 16 юни 2023 г.

3.  Удостоверенията за съответствие с принципите и критериите, еквивалентни на изискванията в приложение III от Регламент (ЕС) № 445/2011, издадени от сертифициращ орган за возила, различни от товарни вагони, най-късно до 16 юни 2019 г., се смятат за равностойни на сертификатите на СОП, издадени съгласно настоящия регламент, за техния първоначален срок на действие или най-късно до 16 юни 2023 г.

4.  Удостоверенията за съответствие за функции по поддръжка, възложени на външен изпълнител, за возила, различни от товарни вагони, издадени от сертифициращия орган, най-късно до 16 юни 2022 г., въз основа на националното законодателство, приложимо в областта, уредена с настоящия регламент, преди неговото влизане в сила, се смятат за еквивалентни на сертификатите на СОП за функции по поддръжка, възложени на външен изпълнител, издадени съгласно настоящия регламент, за техния първоначален срок на действие или най-късно до 16 юни 2025 г.

▼M1

5.  Най-късно до 16 юни 2022 г. всички субекти, отговарящи за поддръжката на превозни средства, различни от товарните вагони и превозните средства, изброени в член 15, параграф 1 от Директива (ЕС) 2016/798, които не са предмет на разпоредбите на параграфи 2—4, трябва да отговарят на изискванията на настоящия регламент.

▼M1

6.  Без да се засяга която и да е процедура, която сертифициращият орган може да приеме по силата на разпоредбите на член 7, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 445/2011, валидността на сертификатите за СОП и съответните сертификати за функции по поддръжката, възлагани на външен изпълнител, издадени в съответствие с посочения регламент, чийто срок изтича между 1 март 2020 г. и 31 август 2020 г., се удължава с още 6 месеца.

▼B

Член 16

Отмяна

Регламент (ЕС) № 445/2011 се отменя, считано от 16 юни 2020 г.

Сертификатите, издадени от сертифициращ орган съгласно Регламент (ЕС) № 445/2011, се смятат за равностойни на сертификатите, издадени съгласно настоящия регламент за техния първоначален срок на действие.

Член 17

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

▼M1

Той се прилага от 16 юни 2020 г. Член 4 обаче се прилага от 16 юни 2021 г., а член 15, параграф 6 — от 1 март 2020 г.

▼B

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Критерии за акредитация или признаване на сертифициращи органи, които участват в оценката, и предоставянето на сертификати на СОП

1.   ОРГАНИЗАЦИЯ

Сертифициращият орган трябва да документира своята организационна структура, която описва задълженията, отговорностите, управленските органи и останалия персонал, участващ в сертифицирането, както и всички комисии. Когато сертифициращият орган е определена част от юридическо лице, структурата трябва да включва йерархията и отношенията с други части в рамките на юридическото лице.

2.   НЕЗАВИСИМОСТ

При вземане на решения сертифициращият орган трябва да бъде организационно и функционално независим от железопътни предприятия, оператори на инфраструктура, стопанисващи, производители и структури, които отговарят за поддръжката, и да не предоставя подобни услуги.

Трябва да бъде гарантирана независимостта на персонала, извършващ проверките за сертифициране. Възнаграждението на никое длъжностно лице не трябва да се формира въз основа на броя на проверките или на резултатите от тези проверки.

3.   КОМПЕТЕНТНОСТ

Сертифициращият орган и назначеният персонал трябва да притежават необходимата професионална компетентност, по-специално по отношение на организацията на поддръжката на товарни вагони и подходящата система за поддръжка. Специфичните изисквания по отношение на персонала, участващ в управлението, извършването на оценка и сертифицирането трябва да са описани в схемата за акредитация.

4.   БЕЗПРИСТРАСТНОСТ

Решенията на сертифициращия орган се взимат въз основа на обективни доказателства за съответствие или несъответствие, получени от сертифициращия орган, и не трябва да се влияят от други интереси или от други страни.

5.   ОТГОВОРНОСТ

Сертифициращият орган не носи отговорност за гарантиране на текущото съответствие с изискванията за сертифициране.

Сертифициращият орган носи отговорността да оцени достатъчно обективни доказателства, въз основа на които да вземе решение за сертифициране.

6.   ОТКРИТОСТ

Сертифициращият орган трябва да предоставя публичен достъп до или да разкрива необходимата и своевременна информация за своя одитен процес и за процеса на сертифициране. Също така той трябва да предоставя информация за сертификационния статус (включително предоставянето, удължаването, запазването, подновяването, временното отменяне, намаляването на обхвата или отнемането на сертификат) на всяка организация, за да създаде доверие в принципността и надеждността на сертифицирането. Откритостта е принцип на достъп до или разкриване на необходимата информация.

7.   ПОВЕРИТЕЛНОСТ

За да получи привилегирован достъп до информация, която е необходима за адекватната оценка на съответствието с изискванията за сертифициране, сертифициращият орган не трябва да разкрива каквато и да е търговска информация за клиент.

8.   РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЖАЛБИ

Сертифициращият орган трябва да установи процедура за разглеждане на жалби относно решения и други дейности, свързани със сертифицирането.

9.   ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ФИНАНСИРАНЕ

Сертифициращият орган трябва да е способен да докаже, че е оценил рисковете, произтичащи от неговите дейности за сертифициране, и че разполага с подходящи мерки (включително застраховки или резерви) за покриване на задълженията, произтичащи от неговите операции във всяка област от дейността и географските области, в които осъществява дейност.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Изисквания и критерии за оценка на организации, които кандидатстват за сертификат на СОП или за сертификат за функции по поддръжка, възложени на външни изпълнители от структура, която отговаря за поддръжката

I.    Изисквания и критерии за оценка на функцията по управление

1.    Ръководна роля — ангажираност към разработването и прилагането на системата за поддръжка на организацията и към непрекъснатото подобряване на нейната ефективност

Организацията разполага с процедури за:

2.    Управление на риска — структуриран подход за оценка на рисковете, свързани с поддръжката на возила, включително тези, които произтичат пряко от оперативните процеси и дейностите на други организации или лица, и за определяне на подходящи мерки за контрол на риска

2.1.

Организацията трябва да разполага с процедури и мерки, чрез които се ангажира да си сътрудничи с лица, стопанисващи возила, железопътни предприятия, оператори на инфраструктура, проектанти и производители на возила и компоненти или други заинтересовани страни и с които отчита необходимостта от подобно сътрудничество.

2.2.

Организацията трябва да разполага с процедури за управление на риска, за да може да управлява измененията в досието за поддръжка, включително плановете за поддръжка, оборудването, процедурите, организацията, персонала или взаимодействията, и да прилага общите методи за безопасност, свързани с методите за определяне и оценка на риска, приети съгласно член 6, параграф 1, буква а) от Директива (ЕС) 2016/798.

2.3.

Когато прави оценка на риска, организацията трябва да разполага с процедури, чрез които отчита необходимостта от определяне, предоставяне и поддържане на подходящи условия на труд, съобразени със законодателството на Европейския съюз и националното законодателство, по-специално Директива 89/391/ЕИО на Съвета ( 5 ).

3.    Наблюдение — структуриран подход, с който да се гарантира, че мерките за контрол на риска са въведени, прилагат се правилно и постигат целите на организацията

3.1.

Организацията трябва да разполага с процедура за редовно събиране, наблюдение и анализ на съответните данни за безопасността, включително: а)  изпълнението на съответните процеси; б)  резултатите от процесите (включително всички услуги и продукти по договор); в)  ефективността на мерките за контрол на риска; г)  информация относно опита, неизправностите, дефектите и ремонтите, произтичащи от ежедневната експлоатация и поддръжка.

3.2.	Организацията трябва да разполага с процедури, с които да гарантира, че злополуките, инцидентите и състоянията, близки до злополуки, и другите опасни събития се съобщават, регистрират, разследват и анализират.

3.3.

За периодичния преглед на всички процеси организацията трябва да разполага със система за вътрешен одит, която е независима, обективна и работи по прозрачен начин. Тази система трябва да има въведени процедури за: а)  разработване на план за вътрешен одит, който може да бъде преразгледан в зависимост от резултатите от предходни одити и наблюдение на качеството на изпълнение; б)  анализ и оценка на резултатите от одитите; в)  предлагане и изпълнение на специфични коригиращи мерки или действия; г)  проверка на ефективността на предишните мерки или действия.

3.4.

Процедурите, посочени в точки 3.1, 3.2 и 3.3 от настоящия раздел трябва да са съобразени с общите методи за безопасност, свързани с методите за определяне и оценка на риска, приети съгласно член 6, параграф 1, буква а) от Директива (ЕС) 2016/798, и с методите за оценка на нивото на безопасност и безопасното функциониране на железопътните оператори на национално равнище и на равнището на Съюза, приети съгласно член 6, параграф 1, буква г) от посочената директива.

4.    Непрекъснато подобряване — структуриран подход за анализ на информацията, събрана чрез редовно наблюдение, одит или други подходящи източници, и за използване на резултатите с цел извличане на поуки и приемане на превантивни или коригиращи мерки за поддържане или подобряване на равнището на безопасност

Организацията установява процедури, с които се гарантира, че:

5.    Структура и отговорност — структуриран подход за определяне на отговорностите на лицата и екипите за надеждно изпълнение на целите на организацията за безопасност

5.1.	Организацията трябва да разполага с процедури за разпределяне на отговорностите за всички процеси в цялата организация.

5.2.

Организацията трябва да разполага с процедури за ясно определяне на областите на отговорност, свързани с безопасността, разпределянето на отговорностите за специфични функции, свързани с тях, както и тяхното взаимодействие. Това включва посочените в точка 2.1 процедури между организацията и стопанисващите и, когато е необходимо, между железопътните предприятия и операторите на инфраструктура.

5.3.

Организацията трябва да разполага с процедури, с които да гарантират, че членовете на персонала с делегирани отговорности в рамките на организацията имат правомощията, компетентността и подходящите ресурси за изпълнение на функциите си. Отговорността и компетентността следва да са съгласувани и съвместими с възложената роля, а делегирането трябва да се извършва в писмена форма.

5.4.	Организацията трябва да разполага с процедури за осигуряване на координация между дейностите, свързани със съответните процеси в цялата организация.

5.5.	Организацията трябва да разполага с процедури, с които да се търси отговорност за резултатите на лицата, които имат роля в управлението на безопасността.

6.    Управление на компетентността — структуриран подход, с който да се гарантира, че служителите разполагат с необходимата компетентност за постигане на целите на организацията по безопасен, ефективен и ефикасен начин при всякакви обстоятелства

6.1.

Организацията трябва да създаде система за управление на компетентността, чрез която да се извършва: а)  определянето на длъжностите, които са отговорни за извършване в рамките на системата на всички процеси, необходими за изпълнението на изискванията от настоящото приложение; б)  определянето на длъжностите, които изпълняват задачи, свързани с безопасността; в)  разпределянето на подходящи задачи на персонал с необходимата компетентност.

6.2.

В рамките на системата на организацията за управление на компетентността трябва да разполага с процедури за управление на компетентността на персонала, които да включват най-малко: а)  определяне на знанията, уменията и опита, необходими за изпълнение на задачите във връзка с безопасността и в съответствие с отговорностите; б)  принципи за подбор, включително основно образователно равнище, психическа нагласа и физическа годност; в)  първоначално обучение и квалификация или сертифициране на придобитите компетентност и умения; г)  гарантиране, че всички членове на персонала са запознати с необходимостта и значението на своите дейности и с това как те допринасят за постигането на целите за безопасност; д)  текущо обучение и периодично осъвременяване на наличните знания и умения; е)  периодични проверки на компетентността, психическата нагласа и физическата годност, когато е необходимо; ж)  специални мерки в случай на злополуки/инциденти или продължително отсъствие от работа, както се изисква.

7.    Информация — структуриран подход за гарантиране, че важната информация се предоставя на лицата, които извършват оценки и вземат решения на всички нива в организацията

7.1.

Организацията трябва да разполага с процедури за определяне на реда за докладване, така че в рамките на самата структура и в отношенията ѝ с други субекти, включително оператори на инфраструктура, железопътни предприятия, лицата, стопанисващи возила, проектанти или производители на возила или компоненти, или и двете, според случая, информацията за всички процеси да се обменя и предава надлежно на лицето, което изпълнява съответната роля както в собствената организация, така и в други организации, по бърз и ясен начин.

7.2.	За да осигури адекватен обмен на информация, организацията трябва да разполага с процедури за: а)  получаване и обработка на специфична информация; б)  установяване, извличане и разпространение на специфична информация; в)  предоставяне на надеждна и актуална информация.

7.3.

Организацията трябва да разполага с процедури, чрез които да гарантира, че основната оперативна информация е: а)  подходяща и действителна; б)  вярна; в)  пълна; г)  съответно актуализирана; д)  проверена; е)  последователна и лесна за разбиране (включително използвания език); ж)  съобщена на персонала, в съответствие с отговорностите му, преди да бъде приложена; з)  леснодостъпна за персонала, като при необходимост му се предоставят копия.

7.4.

Изискванията, посочени в точки 7.1—7.3, се прилагат по-специално по отношение на следната оперативна информация: а)  проверката на верността и пълнотата на националните регистри на возилата по отношение на идентификацията (включително средствата) и регистрацията на возилата, поддържани от организацията; б)  документацията за поддръжката; в)  информацията относно помощта, предоставена на стопанисващите и, когато е уместно, на други страни, включително железопътни предприятия/оператори на инфраструктура; г)  информацията относно квалификацията на персонала и последващия надзор, осъществяван при разработването на поддръжката; д)  информация относно експлоатацията (включително пробег, вид и обхват на дейностите, инциденти или произшествия) и исканията на железопътни предприятия, стопанисващи и оператори на инфраструктура; е)  документацията за извършената поддръжка, включително информация относно установените недостатъци по време на инспекции и коригиращите действия, предприети от железопътните предприятия или операторите на инфраструктура, като например предприетите инспекции и наблюдение преди потеглянето на влак или по маршрута; ж)  пускането в експлоатация и повторното въвеждане в експлоатация; з)  поръчките за дейности по поддръжка; и)  техническата информация, която да се предоставя на железопътните предприятия/операторите на инфраструктура и стопанисващите като инструкции за поддръжката; й)  информацията за аварийни ситуации, в които безопасното експлоатационно състояние е нарушено, която може да включва: i)  налагането на ограничения за използване или специфични условия за експлоатацията на возилата, които организацията поддържа, или на други возила от същата серия, дори ако те се поддържат от други структури, които отговарят за поддръжката, като тази информация се съобщава и на всички засегнати страни; ii)  спешна информация относно проблеми, свързани с безопасността, установени по време на поддръжката, като например неизправности, открити в компонент, който е общ за няколко категории или серия от возила; к)  цялата уместна информация или данните, които трябва да се събират за представяне на годишния доклад за поддръжката пред сертифициращия орган и пред съответните клиенти (включително стопанисващи), като при поискване този доклад трябва да се предоставя и на националните органи по безопасността.

8.    Документация — структуриран подход за осигуряване на проследимост на цялата имаща отношение информация

8.1.	Организацията трябва да има въведени адекватни процедури, за да се гарантира, че всички важни процеси се документират надлежно.

8.2.

Организацията трябва да има въведени адекватни процедури за: а)  редовно наблюдение и осъвременяване на цялата съответна документация; б)  форматиране, генериране, разпространение и проверка на промените в съответната документация; в)  получаване, събиране и архивиране на цялата съответна информация.

9.    Договорни дейности — структуриран подход, с който да се гарантира, че дейностите, възложени на подизпълнител, се управляват добре, така че да бъдат постигнати целите на организацията

9.1.	Организацията трябва да има въведени процедури, с които да се гарантира определянето на свързани с безопасността продукти и услуги.

9.2.

Когато се прибягва до подизпълнители или доставчици, или и двете, на свързани с безопасността продукти и услуги, организацията трябва да има въведени процедури, чрез които по време на избора да се установи, че: а)  изпълнителите, подизпълнителите и доставчиците са компетентни; б)  изпълнителите, подизпълнителите и доставчиците имат система за поддръжка, която е адекватна и документирана.

9.3.	Организацията трябва да разполага с процедура за определяне на изискванията, които изпълнителите и доставчиците трябва да изпълняват.

9.4.	Организацията трябва да разполага с процедури за наблюдение на осведомеността на доставчиците и/или изпълнителите относно рисковете, които пораждат за операциите на организацията.

9.5.	Когато система на изпълнител или доставчик относно поддръжка или управление е сертифицирана, процесът за наблюдение, описан в точка 3, може да бъде ограничен до резултатите от договорените оперативни процеси, посочени в точка 3.1, буква б).

9.6.

В договора между договарящите страни трябва да бъдат ясно определени, известни и разпределени най-малко основните принципи за следните процеси: а)  отговорности и задачи, свързани с въпросите на безопасността на железопътния транспорт; б)  задълженията, свързани с предаването на съответната информация между двете страни; в)  възможността за проследяване на документите, свързани с безопасността.

II.    Изисквания и критерии за оценка на функцията по разработване на поддръжката

1.	Организацията трябва да разполага с процедура за набелязване и управление на: а)  всички дейности за поддръжка, засягащи безопасността; б)  всички компоненти от критично значение за безопасността.

2.

Организацията трябва да разполага с процедури за гарантиране на съответствието с основните изисквания за оперативна съвместимост, включително актуализациите през целия жизнен цикъл чрез: а)  гарантиране на съответствие със спецификациите, свързани с основните параметри на оперативната съвместимост, посочени в съответните технически спецификации за оперативна съвместимост (ТСОС); б)  проверка при всякакви обстоятелства на съответствието на досието за поддръжката с разрешението на возилото, (включително всякакви национални изисквания за безопасност), включително съответствието с техническото досие и вида на записите, като например в Европейския регистър на разрешените типове возила (ERATV); в)  управление на всяка замяна в рамките на поддръжката; г)  установяване на необходимостта от оценка на риска на потенциалното въздействие на промяната върху безопасността на железопътната система, посредством прилагането на общите методи за безопасност, свързани с методите за определяне и оценка на риска, приети съгласно член 6, параграф 1, буква а) от Директива (ЕС) 2016/798; д)  управление на конфигурацията на всички технически промени, засягащи системната цялост на превозното средство.

3.

Организацията трябва да разполага с процедура за проектиране и подпомагане на прилагането на съоръженията, оборудването и инструментите за поддръжка, които са разработени и изисквани конкретно за извършване на поддръжката. Организацията трябва да разполага с процедура за проверка дали тези съоръжения, оборудване и инструменти се използват, съхраняват и поддържат според графика за тяхната поддръжка и в съответствие с изискванията за поддръжка.

4.

В началото на експлоатацията на возилата организацията трябва да разполага с процедури за: а)  получаване на достъп до препоръки за запазване първоначалната документация и събиране на достатъчно информация за планираните операции; б)  анализ на тези препоръки за запазване на първоначалната документация и за осигуряване, посредством прилагането на общите методи за безопасност, свързани с методите за определяне и оценка на риска, приети съгласно член 6, параграф 1, буква а) от Директива (ЕС) 2016/798, на първото досие за поддръжка, отчитайки информацията, съдържаща се във всички съответни гаранции; в)  осигуряване на правилното прилагане на първото досие за поддръжка.

5.

За да поддържа досието за поддръжка в актуален вид през целия жизнен цикъл на возилото, организацията трябва да разполага с процедури за: а)  събиране най-малко на важната информация по отношение на: i)  вида и обхвата на действително извършените операции, включително, но не само, произшествията, тежките произшествия и инцидентите, по смисъла на Директива (ЕС) 2016/798; ii)  констатирани повреди на компоненти; iii)  вида и обхвата на планираните операции; iv)  действително извършената поддръжка. б)  определяне на нуждите от актуализации, отчитайки граничните стойности за оперативна съвместимост; в)  предлагане и одобряване на промени и на тяхното изпълнение с оглед на вземане на решение въз основа на ясни критерии, отчитайки констатациите от оценката на риска, извършена посредством прилагане на общите методи за безопасност, свързани с методите за определяне и оценка на риска, приети съгласно член 6, параграф 1, буква а) от Директива (ЕС) 2016/798; г)  осигуряване на правилното извършване на промените; д)  наблюдение на ефективността на промените чрез процедура, съобразена с методите за оценка на нивото на безопасност и безопасното функциониране на железопътните оператори на национално равнище и на равнището на Съюза, приети съгласно член 6, параграф 1, буква г) от Директива (ЕС) 2016/798

6.

При прилагане на процеса за управление на компетентността по отношение на функцията по разработване на поддръжката трябва да се вземат под внимание най-малко следните дейности, които засягат безопасността: а)  прилагане на общите методи за безопасност, свързани с методите за определяне и оценка на риска, приети съгласно член 6, параграф 1, буква а) от Директива (ЕС) 2016/798 при оценката на промените в досието за поддръжка; б)  инженерните познания и умения, необходими за управление на изготвянето на и промените в досието за поддръжка и за разработването, оценката, проверката и одобряването на замените в рамките на поддръжката; в)  дейностите по поддръжка на компоненти от критично значение за безопасността; г)  техники на съединенията (включително заваряване и свързване); д)  безразрушително изпитване;

7.

При прилагане на процеса за документиране по отношение на функцията по разработване на поддръжката е необходимо да се гарантира проследяването най-малко на следните елементи: а)  документацията, свързана с разработването, оценката, проверката и одобряването на замяна в рамките на поддръжката; б)  конфигурацията на возилата, включително, но не само, компонентите от критично значение за безопасността както и бордовите софтуерни модификации; в)  отчетите за извършената поддръжка; г)  резултатите от проучванията на извлечения опит; д)  всички следващи варианти на досието за поддръжката, включително оценката на риска; е)  докладите за компетентността и надзора на извършването на поддръжката и управлението на поддръжката на вагонния парк; ж)  техническата информация, която да се предоставя в помощ на стопанисващи, железопътни предприятия и оператори на инфраструктура.

III.    Изисквания и критерии за оценка на функцията по управление на поддръжката на вагонния парк

1.

Организацията трябва да разполага с процедура за проверка на компетентността и възможностите на структурата, която отговаря за поддръжката, и дали тя е на разположение преди възлагането на поръчки за дейности по поддръжка. Това налага работилниците за поддръжка да разполагат с необходимата квалификация, за да взимат решения по отношение на изискванията за техническа компетентност за целите на функцията по извършване на поддръжка.

2.	Организацията трябва да разполага с процедура за съставянето на списъка с работни задачи и за изготвянето и изпращането на поръчката за дейности по поддръжка.

3.	Организацията трябва да разполага с процедура за навременното изпращане на возилата за поддръжка.

4.	Организацията трябва да разполага с процедура за управление на извеждането от експлоатация на возила с цел осъществяване на поддръжка или при установен риск за безопасната им експлоатация или когато необходимостта от поддръжка влияе на нормалната експлоатация.

5.	Организацията трябва да разполага с процедура за определяне на необходимите мерки за проверка на извършената поддръжка и на пускането в експлоатация на возилата.

6.	Организацията трябва да разполага с процедура за издаване на известие за повторно въвеждане в експлоатация, включваща определяне на ограничения за използване, за да се гарантира безопасно движение, като се взема под внимание документацията за пускане в експлоатация.

7.	При прилагане на процеса за управление на компетентността по отношение на функцията по управление на поддръжката на вагонния парк трябва да се вземе под внимание най-малко повторното въвеждане в експлоатация, включително определянето на ограниченията при използване.

8.

При прилагане на процеса за информиране по отношение на функцията по управление на поддръжката на вагонния парк, във функцията по извършване на поддръжка трябва да се предвидят най-малко следните елементи: а)  приложими правила и технически спецификации; б)  план за поддръжка за всяко возило; в)  списък на резервните части, включително достатъчно подробно техническо описание на всяка част, за да се позволи замяна с еднаква част със същите гаранции; г)  списък на материалите, включително достатъчно подробно описание на тяхната употреба и необходимата информация, свързана със здравето и безопасността; д)  досие, описващо спецификациите за дейностите, които засягат безопасността, което съдържа граници за намеса и за използване на компонентите; е)  списък на компонентите или системите, обхванати от правни изисквания, и списък на тези изисквания (включително резервоарите на спирачките и цистерните за превоз на опасни товари); ж)  прилагане на общите методи за безопасност, свързани с методите за определяне и оценка на риска, приети съгласно член 6, параграф 1, буква а) от Директива (ЕС) 2016/798 при оценката на промените, които влияят на функцията по управление на поддръжката на вагонния парк.

9.

При прилагане на процеса по известяване по отношение на функцията по управление на поддръжката на вагонния парк заинтересованите страни трябва да бъдат уведомени най-малко за повторното въвеждане в експлоатация, включително ограниченията за използване, които са от значение за ползвателите (железопътни предприятия и оператори на инфраструктура).

10.

При прилагане на процеса за документиране по отношение на функцията по управление на поддръжката на вагонния парк трябва да се регистрират най-малко следните елементи: а)  поръчките за дейности по поддръжка; б)  повторното въвеждане в експлоатация, включително ограниченията за използване в зависимост от железопътните предприятия и операторите на инфраструктура.

IV.    Изисквания и критерии за оценка на функцията по извършване на поддръжка

1.

Организацията трябва да разполага с процедури за: а)  проверка на пълнотата и целесъобразността на информацията, предавана от функцията по управление на поддръжката на вагонния парк по отношение на заявените дейности; б)  проверка на използването на изискваните документи за поддръжката и другите стандарти, приложими за извършването на услугите за поддръжка съгласно поръчките за дейности по поддръжка; в)  гарантиране, че всички уместни спецификации за поддръжка, определени в приложимите регламенти и посочените стандарти, съдържащи се в поръчките за дейности по поддръжка, са на разположение на целия участващ персонал (например съдържат се във вътрешните работни инструкции).

2.

Организацията установява процедури, с които се гарантира, че: а)  компонентите (включително резервните части) и материалите се използват както е посочено в поръчките за дейности по поддръжка и документацията на доставчика; б)  компонентите и материалите се съхраняват, обработват и транспортират по начин, който предотвратява износване и повреждане и както е посочено в поръчките за дейности по поддръжка и документацията на доставчика; в)  всички компоненти и материали, включително предоставените от клиента, отговарят на съответните национални и международни правила, както и на изискванията в съответните поръчки за дейности по поддръжка.

3.

Организацията трябва да разполага с процедури за определяне, установяване, осигуряване, регистриране и поддържане в наличност на подходящи и достатъчни съоръжения, оборудване и инструменти, които да ѝ позволяват извършването на услугите по поддръжка в съответствие с поръчките за дейности по поддръжка и другите приложими спецификации, като се гарантира: а)  безопасно извършване на поддръжката, включително здравословни и безопасни условия за персонала по поддръжката; б)  ергономичност и защита на здравето, включително взаимодействието между ползвателите и системите за информационни технологии или диагностичното оборудване.

4.

Когато е необходимо за осигуряването на реални резултати, организацията трябва да разполага с процедури по отношение на измервателното си оборудване, с които да гарантира, че то: а)  се калибрира или проверява през определени периоди или преди употреба, в съответствие с международните, националните или отрасловите стандарти за измерване — когато такива стандарти не съществуват, трябва да се отбележи използваната основа за калибриране или проверка; б)  се настройва или пренастройва според необходимостта; в)  се идентифицира, за да може да се определи състоянието на калибрирането; г)  е защитено срещу настройване, което би довело до недействителен резултат от измерването; д)  е защитено от повреди и влошаване на състоянието по време на боравене, поддръжка и съхранение.

5.	Организацията трябва да разполага с процедури, с които да гарантира, че всички съоръжения, оборудване и инструменти се използват, калибрират, съхраняват и поддържат правилно в съответствие с документираните процедури.

6.

Организацията трябва да разполага с процедури за проверка на извършените задачи и на тяхното съответствие с поръчаните дейности по поддръжка и за издаване на известието за пускане в експлоатация. Известието за пускане в експлоатация трябва да съдържа цялата информация, необходима за определяне на ограничения за използването.

7.

При прилагане на процеса за оценка на риска (и по-специално точки 2.2 и 2.3 от раздел I) по отношение на функцията по извършване на поддръжка, работната среда трябва да включва не само работилниците, където се извършва поддръжката, но и релсите извън сградите на работилницата и всички места, където се извършват дейности по поддръжка.

8.

При прилагане на процеса за управление на компетентността по отношение на функцията по извършване на поддръжка трябва да се вземат под внимание най-малко следните дейности, които засягат безопасността: а)  техники на съединенията (включително заваряване и свързване); б)  безразрушително изпитване; в)  окончателно изпитване на возилото и пускане в експлоатация; г)  дейностите по поддръжка на спирачните системи, колоосите и теглично-отбивачните съоръжения и дейности за поддръжка на специфични компоненти на товарни вагони, предназначени за превоз на опасни товари, като например цистерни, клапани и т. н.; д)  дейностите по поддръжка на компоненти от критично значение за безопасността; е)  дейностите по поддръжка на системите за контрол и управление и за сигнализация; ж)  дейностите по поддръжка на системите за управление на вратите; з)  други определени специализирани области, засягащи безопасността.

9.

При прилагане на процеса за известяване по отношение на функцията по извършване на поддръжка, за функциите по управление на поддръжката на вагонния парк и за разработване на поддръжката трябва да се предвидят най-малко следните елементи: а)  извършване на работите за поддръжка в съответствие с поръчките за дейности по поддръжка; б)  установяване от страна на организацията на възможните недостатъци или дефекти във връзка с безопасността; в)  пускането в експлоатация.

10.

При прилагане на процеса за документиране по отношение на функцията по извършване на поддръжката, най-малко следните елементи трябва да се регистрират за дейностите по поддръжка, засягащи безопасността, както е посочено в точка 1, буква а) от раздел II: а)  ясно посочване на всички съоръжения, оборудване и инструменти; б)  всички извършени дейности по поддръжка, включително персонал, инструментите, оборудването, резервните части и използваните материали и се вземат под внимание: i)  съответните национални правила в държавата, в която е учредена организацията; ii)  изискванията, посочени в поръчките за дейности по поддръжка, включително изисквания за документацията; iii)  окончателното изпитване и решението по отношение на пускането в експлоатация; в)  мерките за контрол, изисквани в поръчките за дейности по поддръжка и поради пускането в експлоатация; г)  резултатите от калибрирането и проверката, като за компютърния софтуер, използван за наблюдение и измерване на определени изисквания, трябва да се потвърди неговата способност за изпълнение на планираната задача преди първоначалното използване, а при необходимост да се потвърди повторно; д)  действителността на резултатите от предишното измерване, когато се установи, че измервателен уред не отговаря на изискванията.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Формуляри за заявленията

---

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Формуляри за сертификати

---

ПРИЛОЖЕНИЕ V

Доклад на структурата, която отговаря за поддръжката

1.	Структурата, която отговаря за поддръжката, изготвя доклад за периода, започващ 2 месеца преди последния надзор и приключващ 2 месеца преди следващия планиран надзор.

2.

Този доклад включва най-малко следното: —  обяснение и обосновка за внесените корекции или решения на несъответствията (или и двете); —  информация относно обема на поддръжката, извършена през разглеждания период; —  обратна информация относно опита от прилагането на общите методи за безопасност, свързани с методите за определяне и оценка на риска, приети съгласно член 6, параграф 1, буква а) от Директива (ЕС) 2016/798, и на методите за наблюдение, които трябва да се прилагат от железопътни предприятия, управители на железопътна инфраструктура и структури, отговарящи за поддръжката, приети съгласно член 6, параграф 1, буква в) от посочената директива; —  промени, свързани със: —  правата на собственост на дружеството; —  организацията (действащи процедури); —  возилата, за чиято поддръжка отговаря структурата; —  обектите и подизпълнителите, включително процесите и оборудването; —  баланса между вътрешните и външните дейности по отношение на трите функции по поддръжката (разработване на поддръжката, поддръжка на вагонния парк и извършване на поддръжката); —  договорни отношения с ползвателите (включително стопанисващите и обмена на данни); —  система за техническо обслужване; —  дефекти и повреди в компонентите, свързани с безопасността, посочени в раздел II от приложение II, и съответната информация за поддръжката, обменяна в съответствие с член 5, параграф 3; —  вътрешни доклади за одит; —  правоприлагащи действия или разследвания на агенцията, националния орган по безопасността и други органи, включително действията по членове 8 и 12 от настоящия правен акт; —  управление на компетентността.

3.	Структурата, която отговаря за поддръжката, трябва да добави към доклада всички сведения, които смята за необходими на сертифициращия орган.

4.	Структурата, която отговаря за поддръжката, трябва да представи доклада пред сертифициращия орган 1 месец преди следващия планиран одитен надзор.

---

( 1 ) Регламент (ЕС) № 1302/2014 на Комисията от 18 ноември 2014 г. относно техническата спецификация за оперативна съвместимост по отношение на подсистемата „Подвижен състав — локомотиви и пътнически подвижен състав“ на железопътната система в Европейския съюз (ОВ L 356, 12.12.2014 г., стр. 228).

( 2 ) Делегиран регламент (ЕС) 2018/762 на Комисията от 8 март 2018 г. за установяване на общи методи за безопасност във връзка с изискванията към системата за управление на безопасността съгласно Директива (ЕС) 2016/798 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1158/2010 и (ЕС) № 1169/2010 на Комисията (ОВ L 129, 25.5.2018 г., стр. 26).

( 3 ) Решение 2007/756/ЕО на Комисията от 9 ноември 2007 година за приемане на обща спецификация на националния регистър на подвижния състав, предвиден в член 14, параграфи 4 и 5 от директиви 96/48/ЕО и 2001/16/ЕО (ОВ L 305, 23.11.2007 г., стр. 30).

( 4 ) Регламент (ЕС) № 1078/2012 на Комисията от 16 ноември 2012 г. относно общ метод за безопасност, който да бъде прилаган от железопътни предприятия и управители на железопътна инфраструктура след получаването на сертификат или разрешително за безопасност, както и от структури, отговарящи за поддръжката (ОВ L 320, 17.11.2012 г., стр. 8).

( 5 ) Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (ОВ L 183, 29.6.1989 г., стр. 1).