Back to EUR-Lex homepage

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Use quotation marks to search for an "exact phrase". Append an asterisk (*) to a search term to find variations of it (transp*, 32019R*). Use a question mark (?) instead of a single character in your search term to find variations of it (ca?e finds case, cane, care).
Search tips
Need more search options? Use the Advanced search
You are here

Document 02019L1937-20211110

Consolidated text: Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза

Access initial legal act
(

Legal status of the document In force

)

Access current version (11/03/2024)

ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2019/1937/2021-11-10

02019L1937 — BG — 10.11.2021 — 001.001

Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ

►B

ДИРЕКТИВА (ЕС) 2019/1937 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 23 октомври 2019 година

относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза

(ОВ L 305, 26.11.2019 г., стp. 17)

Изменена с:

 

 

Официален вестник

  №

страница

дата

►M1

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2020/1503 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 7 октомври 2020 година

  L 347

1

20.10.2020



▼B

ДИРЕКТИВА (ЕС) 2019/1937 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 23 октомври 2019 година

относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза



ГЛАВА I

ОБХВАТ, ОПРЕДЕЛЕНИЯ И УСЛОВИЯ ЗА ЗАКРИЛА

Член 1

Цел

Целта на настоящата директива е да подобри прилагането на правото и политиките на Съюза в конкретни области, като се определят общи минимални стандарти, с които се осигурява високо ниво на защита на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза.

Член 2

Материален обхват

1.  

Настоящата директива установява общи минимални стандарти за защита на лицата, които подават сигнали за следните нарушения на правото на Съюза:

а) 

нарушения, попадащи в обхвата на актовете на Съюза, определени в приложението, които засягат следните области:

i) 

обществени поръчки;

ii) 

финансови услуги, продукти и пазари и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма;

iii) 

безопасност на продуктите и съответствие;

iv) 

безопасност на транспорта;

v) 

опазване на околната среда;

vi) 

радиационна защита и ядрена безопасност;

vii) 

безопасност на храните и фуражите, здраве на животните и хуманно отношение към тях;

viii) 

обществено здраве;

ix) 

защита на потребителите;

x) 

защита на неприкосновеността на личния живот и личните данни и сигурност на мрежите и информационните системи;

б) 

нарушения, засягащи финансовите интереси на Съюза, посочени в член 325 от ДФЕС и допълнително уточнени в съответните мерки на Съюза;

в) 

нарушения, свързани с вътрешния пазар, както e посочено в член 26, параграф 2 от ДФЕС, включително нарушения на правилата на Съюза за конкуренцията и държавната помощ, и както и нарушения, свързани с вътрешния пазар във връзка с действия, които нарушават правилата за корпоративното данъчно облагане, или с договорености, чиято цел е да се получи данъчно предимство, което противоречи на предмета или на целта на приложимото право в областта на корпоративно данъчно облагане.

2.  
Настоящата директива не засяга правото на държавите членки да разширят защитата съгласно националното законодателство към области или действия, които не са обхванати от параграф 1.

Член 3

Връзка с други правни актове на Съюза и национални разпоредби

1.  
Когато в секторните актове на Съюза, посочени в част II от приложението, се предвиждат специални правила относно подаването на сигнали за нарушения, прилагат се посочените в тези актове правила. Разпоредбите на настоящата директива се прилагат, доколкото даден въпрос не е императивно уреден в тези секторни актове на Съюза.
2.  
Настоящата директива не засяга отговорността на държавите членки да гарантират националната сигурност или техните правомощия да защитават основните си интереси в областта на сигурността. По-специално, тя не се прилага по отношение на доклади за нарушения на правилата за възлагане на обществени поръчки, включващи аспекти, свързани с отбраната или сигурността, освен ако не са обхванати от съответните актове на Съюза.
3.  

Настоящата директива не засяга прилагането на правото на Съюза или на националното право във връзка със:

а) 

защитата на класифицирана информация;

б) 

защитата на привилегията на правната и медицинската професия;

в) 

поверителността на съдебните разисквания; или

г) 

правилата за наказателното производство.

4.  
Настоящата директива не засяга националните правила за упражняване на правото на работниците да се консултират със своите представители или синдикални организации и за защита от всякакви необосновани неблагоприятни мерки, породени вследствие на тези консултации, както и за автономията на социалните партньори и правото им да сключват колективни трудови договори. Това не засяга степента на защита, осигурена с настоящата директива.

Член 4

Персонален обхват

1.  

Настоящата директива се прилага спрямо сигнализиращите лица, които работят в частния или публичния сектор и са получили информация за нарушения в работен контекст, включително поне следните:

а) 

лицата със статут на работник по смисъла на член 45, параграф 1 от ДФЕС, включително държавните служители;

б) 

лицата със статут на самостоятелно заето лице по смисъла на член 49 от ДФЕС;

в) 

акционерите и лицата, принадлежащи към административния, управителния или надзорния орган на предприятие, включително неизпълнителните членове, както и доброволците и платените или неплатените стажанти;

г) 

всички лица, работещи под надзора и ръководството на изпълнители, подизпълнители и доставчици.

2.  
Настоящата директива се прилага и спрямо сигнализиращите лица, когато те подават сигнал или публично оповестяват информация за нарушения, получена в рамките на трудови правоотношения, които вече са прекратени.
3.  
Настоящата директива се прилага и спрямо сигнализиращите лица, чиито трудови правоотношения предстои да започнат в случаи, в които информацията относно нарушенията е получена по време на процеса на подбор или други преддоговорни отношения.
4.  

Мерките за защита на сигнализиращите лица, предвидени в глава VI, се прилагат, когато е уместно и спрямо:

а) 

помощници;

б) 

трети лица, които са свързани със сигнализиращите лица и които могат да бъдат подложени на ответни действия с цел отмъщение в работен контекст, като колеги или роднини на сигнализиращите лица; и

в) 

правни субекти, които сигнализиращите лица притежават, за които работят или с които са свързани по друг начин в работен контекст.

Член 5

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

1) 

„нарушения“ означава действия или бездействия, които:

i) 

са незаконни и са свързани с актовете на Съюза и областите, попадащи в материалния обхват, посочен в член 2; или

ii) 

противоречат на предмета или на целта на правилата в актовете на Съюза и областите, попадащи в материалния обхват, посочен в член 2;

2) 

„информация за нарушения“ означава информация, включително основателни подозрения, за действителни или потенциални нарушения, които са извършени или е много вероятно да бъдат извършени в организацията, в която работи или е работило сигнализиращото лице, или в друга организация, с която то е или е било в контакт по време на работата си, както и за опити за прикриване на нарушения;

3) 

„сигнал“ или „подаване на сигнал“ означава устно или писмено предаване на информация за нарушения;

4) 

„вътрешно подаване на сигнал“ означава устно или писмено съобщаване на информация за нарушения в рамките на даден правен субект в частния или публичния сектор;

5) 

„външно подаване на сигнал“ означава устно или писмено съобщаване на информация за нарушения на компетентните органи;

6) 

„публично оповестяване“ или „да бъде оповестено публично“ означава публично предоставяне на информация за нарушения;

7) 

„сигнализиращо лице“ означава физическо лице, което подава сигнал или публично оповестява информация за нарушения, получена в контекста на свързаните с неговата работа дейности;

8) 

„помощник“ означава физическо лице, което помага на сигнализиращо лице в процеса на подаване на сигнал в работен контекст и чиято помощ следва да е поверителна;

9) 

„работен контекст“ означава настоящи или минали работни дейности в публичния или частния сектор, чрез които, независимо от тяхното естество, лицата получават информация за нарушения и в рамките на които тези лица могат да бъдат подложени на ответни действия с цел отмъщение, ако подадат такава информация;

10) 

„засегнато лице“ означава физическо или юридическо лице, което се посочва при подаването на сигнала или при публичното оповестяване на информация като лице, на което се приписва нарушението или с което това лице е свързано;

11) 

„ответни действия с цел отмъщение“ означава всяко пряко или непряко действие или бездействие, което настъпва в работен контекст, предизвикано е от вътрешно или външно подаване на сигнал или от публично оповестяване, и което причинява или може да причини неоправдана вреда на сигнализиращото лице;

12) 

„последващи действия“ означава всяко действие, предприето от лицето, приемащо сигнал, или от компетентен орган, с цел оценка на точността на представените в сигнала твърдения и по целесъобразност с цел третиране на сигнализираното нарушение, включително чрез действия като вътрешна анкета, разследване, наказателно преследване, действия за обезпечаване на средства или приключване на процедурата;

13) 

„обратна информация“ означава предоставянето на сигнализиращото лице на информация за действието, което е предвидено или е вече предприето като последващо действие, както и за основанията за въпросното последващо действие;

14) 

„компетентен орган“ означава всеки национален орган, който е определен да приема сигнали в съответствие с глава III и да дава обратна информация на сигнализиращите лица и/или е определен да изпълнява задълженията, предвидени в настоящата директива, по-специално по отношение на последващите действия.

Член 6

Условия за защита на сигнализиращите лица

1.  

Сигнализиращите лица имат право на защита съгласно настоящата директива, при условие че:

а) 

са имали основателни причини да смятат, че подадената информация за нарушения е била вярна към момента на подаването ѝ и тази информация попада в обхвата на настоящата директива; и

б) 

са подали сигнал или вътрешно в съответствие с член 7 или външно съгласно член 10, или са направили публично оповестяване в съответствие с член 15.

2.  
Без да се засягат съществуващите задължения за осигуряване на възможност за анонимно сигнализиране по силата на правото на Съюза, настоящата директива не засяга правомощието на държавите членки да решават дали правните субекти в частния или публичния сектор и компетентните органи са длъжни да приемат анонимно подадени сигнали за нарушения и да предприемат последващи действия във връзка с тях.
3.  
Лицата, които анонимно са докладвали или публично са оповестили информация за нарушения, но впоследствие са идентифицирани и са обект на ответни действия с цел отмъщение, все пак имат право на защитата, предвидена в глава VI, при условие че отговарят на условията, посочени в параграф 1.
4.  
Лице, което подава сигнал към съответните институции, органи, служби или агенции на Съюза, за нарушения, попадащи в обхвата на настоящата директива, има право на защита, както е предвидено в настоящата директива, при същите условия, както лицата, които са подали сигнал външно.



ГЛАВА II

ВЪТРЕШНО ПОДАВАНЕ НА СИГНАЛИ И ПОСЛЕДВАЩИ ДЕЙСТВИЯ

Член 7

Подаване на сигнали чрез канали за вътрешно подаване на сигнали

1.  
Като общ принцип и без да се засягат членове 10 и 15, информацията за нарушения може да бъде подавана чрез каналите за вътрешно подаване на сигнали и процедури, предвидени в настоящата глава.
2.  
Държавите членки насърчават подаването на сигнали чрез канали за вътрешно подаване на сигнали преди подаване на сигнали чрез канали за външно подаване на сигнали, ако във връзка с нарушението могат да бъдат предприети ефективни мерки вътрешно и ако сигнализиращото лице смята, че не съществува риск от ответни действия с цел отмъщение.
3.  
За използването на каналите за вътрешно подаване на сигнали, посочени в параграф 2, се осигурява подходяща информация като част от информацията, предоставяна от правните субекти в частния и публичния сектор съгласно член 9, параграф 1, буква ж) и от компетентните органи съгласно член 12, параграф 4, буква а) и член 13.

Член 8

Задължение за създаване на канали за вътрешно подаване на сигнали

1.  
Държавите членки гарантират, че правните субекти в частния и публичния сектор създават канали и процедури за вътрешно подаване на сигнали и за предприемане на последващи действия, след консултация и по споразумение със социалните партньори, ако това е предвидено в националното право.
2.  
Каналите и процедурите, посочени в параграф 1 от настоящия член, дават възможност на работниците на субекта да подават сигнали с информация за нарушения. Чрез тях може да се позволи на другите лица, посочени в член 4, параграф 1, букви б), в) и г) и член 4, параграф 2, които са в контакт със субекта в контекста на свързаните с тяхната работа дейности, също да подават информация за нарушения.
3.  
Параграф 1 се прилага за правните субекти в частния сектор с 50 или повече работници.
4.  
Прагът, установен в параграф 3, не се прилага за субектите, попадащи в обхвата на актовете на Съюза, посочени в части I.Б и II на приложението.
5.  
Каналите за подаване на сигнали могат да бъдат експлоатирани вътрешно от лице или отдел, определени за тази цел, или да бъдат осигурени външно от трето лице. Гаранциите и изискванията, посочени в член 9, параграф 1, се прилагат също за трети лица, на които е възложено да експлоатират канала за подаване на сигнали от името на правен субект в частния сектор.
6.  
Правните субекти в частния сектор с персонал от 50 до 249 работници могат да споделят ресурси във връзка с получаването на сигнали и относно всяко извършване на разследвания. Това не засяга задълженията, наложени на тези субекти с настоящата директива, да опазват поверителността, да дават обратна информация и да вземат мерки срещу нарушението, за което е подаден сигнал.
7.  
След подходяща оценка на риска, в която се вземат предвид естеството на дейностите на субектите и произтичащото от това ниво на риска, по-конкретно за околната среда и общественото здраве, държавите членки могат да поискат от правните субекти в частния сектор с по-малко от 50 работници да създадат канали за вътрешно подаване на сигнали и процедури за подаване на сигнали в съответствие с глава II.
8.  
Държавите членки уведомяват Комисията за всяко взето от тях решение, с което изискват от правните субекти в частния сектор да създадат канали за вътрешно подаване на сигнали съгласно параграф 7. Уведомлението съдържа мотивите за решението и критериите, използвани за оценката на риска, посочени в параграф 7. Комисията съобщава това решение на останалите държави членки.
9.  
Параграф 1 се прилага за правните субекти в публичния сектор, включително всеки субект, притежаван или контролиран от такъв субект.

Държавите членки могат да освободят от задължението, посочено в параграф 1, общините с по-малко от 10 000 жители или по-малко от 50 работници, или други посочени в първа алинея от настоящия параграф субекти с по-малко от 50 работници.

Държавите членки могат да предвидят каналите за вътрешно подаване на сигнали да могат да бъдат ползвани съвместно от общините или да бъдат експлоатирани от съвместни общински органи в съответствие с националното право, при условие че общите канали за вътрешно подаване на сигнали са отделени и независими от съответните канали за външно подаване на сигнали.

Член 9

Процедури за вътрешно подаване на сигнали и последващи действия

1.  

Посочените в член 8 процедури за вътрешно подаване на сигнали и за последващи действия включват следното:

а) 

канали за получаване на сигнали, които се проектират, създават и експлоатират по сигурен начин, който да гарантира, че поверителността на самоличността на сигнализиращото лице и на всяко трето лице, посочено в сигнала, е защитена, и да възпрепятства достъпа до сигнала на неупълномощени членове на персонала;

б) 

потвърждение за получаване на сигнала сигнализиращото лице в срок от седем дни след получаването;

в) 

определяне на безпристрастно лице или отдел с компетенции за последващите действия във връзка със сигналите, които могат да са същото лице или отдел като тези, които получават сигналите и които ще поддържат връзка със сигнализиращото лице, при необходимост ще искат допълнителна информация от него и ще му дават обратна информация;

г) 

надлежни последващи действия във връзка със сигнала от страна на определеното лице или отдел, посочено в буква в);

д) 

надлежни последващи действия, когато това е предвидено в националното право, във връзка с анонимното подаване на сигнали;

е) 

разумен срок за предоставяне на обратна информация, не по-дълъг от три месеца след потвърждението за получаването на сигнала или ако не е било изпратено потвърждение на сигнализиращото лице, след изтичането на седемдневния срок след подаването на сигнала;

ж) 

предоставяне на ясна и лесно достъпна информация за процедурите за външно подаване на сигнали към компетентните органи съгласно член 10, а когато е уместно – към институциите, органите, службите или агенциите на Съюза.

2.  
Каналите, предвидени в параграф 1, буква а), дават възможност подаването на сигнали да се извършва писмено или устно, или по двата начина. Устното подаване на сигнали може да се осъществява по телефона, по други системи за гласови съобщения и по искане на сигнализиращото лице – чрез лична среща в разумен срок.



ГЛАВА III

ВЪНШНО ПОДАВАНЕ НА СИГНАЛИ И ПОСЛЕДВАЩИ ДЕЙСТВИЯ

Член 10

Подаване на сигнали чрез канали за външно подаване на сигнали

Без да се засяга член 15, параграф 1, буква б), сигнализиращите лица подават сигнали с информация за нарушения, като използват каналите и процедурите, посочени в членове 11 и 12, след като първо са подали сигнал чрез каналите за вътрешно подаване на сигнали, или като пряко за подали сигнал чрез използване на канали за външно подаване на сигнали.

Член 11

Задължение за създаване на канали за външно подаване на сигнали и за предприемане на последващи действия във връзка със сигналите

1.  
Държавите членки определят органите, компетентни да получават сигнали, да дават обратна информация по тях и да предприемат последващи действия във връзка със сигналите и им осигуряват подходящи ресурси.
2.  

Държавите членки гарантират, че компетентните органи:

а) 

създават независими и автономни канали за външно подаване на сигнали, за приемане и разглеждане на информацията за нарушения;

б) 

незабавно, и при всички случаи в срок от седем дни от получаването на сигналите потвърждават получаването, освен ако сигнализиращото лице изрично не е поискало друго или компетентният орган има основание да смята, че потвърждението за получаване на сигнала би изложило на риск защитата на самоличността на сигнализиращото лице;

в) 

предприемат надлежни последващи действия във връзка със сигналите;

г) 

предоставят обратна информация на сигнализиращото лице в разумен срок, не по-дълъг от три месеца или в надлежно обосновани случаи – шест месеца;

д) 

съобщават на сигнализиращото лице окончателните резултати от всички разследвания, извършени в резултат на сигнала, в съответствие с процедурите, предвидени в националното право;

е) 

предават в необходимия срок съдържащата се в сигнала информация по целесъобразност на компетентните институции, органи, служби или агенции на Съюза с цел последващо разследване, когато това е предвидено в правото на Съюза или националното право.

3.  
Държавите членки могат да предвидят, че след като извършват надлежна оценка на въпроса, компетентните органи могат да решат, че нарушение, за което е подаден сигнал, е очевидно маловажно и не налага предприемането на допълнителни последващи действия съгласно настоящата директива освен прекратяването на процедурата. Това не засяга останалите задължения или приложими процедури във връзка с нарушението, за което е подаден сигнал, или защитата, осигурена с настоящата директива по отношение на вътрешното или външното подаване на сигнали. В този случай компетентните органи уведомяват сигнализиращото лице за решението си и мотивите за него.
4.  
Държавите членки могат да предвидят, че компетентните органи могат да вземат решение за прекратяване на процедурите във връзка с повтарящи се сигнали, които не съдържат значима нова информация за нарушения в сравнение с предишен сигнал, по отношение на който съответните процедури вече са приключили, освен ако нови правни или фактически обстоятелства не дават основание за предприемането последващи действия, различни от предходните. В този случай компетентните органи уведомяват сигнализиращото лице за решението си и мотивите за него.
5.  
Държавите членки могат да предвидят, че в случай на голям приток на сигнали компетентните органи могат да разглеждат с приоритет сигналите за сериозни нарушения или за нарушения на основни разпоредби, попадащи в обхвата на настоящата директива, без да се засяга срокът, определен в параграф 2, буква г).
6.  
Държавите членки гарантират, че всеки орган, който е приел сигнал, но не е компетентен да разгледа нарушението, предава сигнала на компетентния орган в разумен срок, по сигурен начин и че сигнализиращото лице без забава се уведомява за това.

Член 12

Характеристика на каналите за външно подаване на сигнали

1.  

Каналите за външно подаване на сигнали се считат за независими и автономни, ако отговарят на всички изброени по-долу критерии:

а) 

проектирани са, създадени са и се експлоатират по начин, който гарантира пълнотата, целостта и поверителността на информацията, като се възпрепятства достъпът до тях на неупълномощени членове на персонала на компетентния орган;

б) 

дават възможност за трайно съхранение на информацията в съответствие с член 18, така че да могат да се провеждат по-нататъшни разследвания.

2.  
Каналите за външно подаване на сигнали дават възможност подаването на сигнали да бъде извършвано писмено и устно. Устното подаване се осъществява по телефона или по други системи за гласови съобщения и по искане на сигнализиращото лице – чрез лична среща в разумен срок.
3.  
Компетентните органи гарантират, че когато се получи сигнал по канали, различни от каналите за подаване на сигнали, посочени в параграфи 1 и 2, или от служители, различни от служителите, отговарящи за разглеждането на сигналите, на служителите, които го получават, се забранява да разкриват всякаква информация, чрез която би могла да се установи самоличността на сигнализиращото или засегнатото лице, и че те незабавно препращат сигнала без изменения на служителите, отговарящи за разглеждането на сигналите.
4.  

Държавите членки гарантират, че компетентните органи определят служители, отговарящи за разглеждането на сигнали, по-специално за:

а) 

предоставянето на всяко заинтересовано лице на информация относно процедурите за подаване на сигнали;

б) 

приемането на сигнали и предприемането на последващи действия във връзка с тях;

в) 

поддържането на контакт със сигнализиращото лице с цел предоставяне на обратна информация и искане на допълнителна информация, ако е необходимо.

5.  
Служителите, посочени в параграф 4, получават специално обучение в областта на разглеждането на сигнали.

Член 13

Информация за приемането на сигнали и последващите действия по тях

Държавите членки гарантират, че компетентните органи публикуват на своите уебсайтове в отделен, лесно разпознаваем и достъпен раздел най-малко следната информация:

а) 

условията, при които се предоставя право на защита съгласно настоящата директива;

б) 

данните за контакт относно използването на каналите за външно подаване на сигнали, както е предвидено в член 12, по-специално електронните и пощенските адреси, и телефонните номера за такива канали, като се посочва дали телефонните разговори се записват;

в) 

процедурите, приложими за подаването на сигнали за нарушения, включително начина, по който компетентният орган може да поиска от сигнализиращото лице да изясни подадената информация или да предостави допълнителна информация, срока за предоставяне на обратна информация на сигнализиращото лице и вида и съдържанието на тази обратна информация;

г) 

режима на поверителност, приложим за сигналите, и по-специално информацията във връзка с обработването на лични данни в съответствие с член 17 от настоящата директива, членове 5 и 13 от Регламент (ЕС) 2016/679, член 13 от Директива (ЕС) 2016/680 и член 15 от Регламент (ЕС) 2018/1725, според приложимото;

д) 

естеството на последващите действия, които се предприемат във връзка със сигналите;

е) 

наличните правни средства за защита и процедури за защита срещу ответни действия с цел отмъщение и възможностите за поверителен съвет, с които разполагат лицата, които обмислят да подадат сигнал;

ж) 

изявление, в което ясно се обясняват условията, при които лицата, подаващи сигнали до компетентния орган, са защитени от носене на отговорност в случай на нарушаване на поверителността съгласно член 21, параграф 2; и

з) 

данните за контакт с информационния център или с единния независим административен орган, както е предвидено в член 20, параграф 3, когато е приложимо.

Член 14

Преглед на процедурите от компетентните органи

Държавите членки гарантират, че компетентните органи редовно и най-малко веднъж на всеки три години преразглеждат своите процедури за приемане на сигнали и за последващи действия. При преразглеждането на тези процедури компетентните органи вземат под внимание своя опит, както и опита на други компетентни органи, и адаптират своите процедури по съответния начин.



ГЛАВА IV

ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАНЕ

Член 15

Публично оповестяване

1.  

Лице, което прави публично оповестяване, има право на защита по силата на настоящата директива, когато е изпълнено някое от следните условия:

а) 

лицето най-напред е извършило вътрешно и външно подаване на сигнал, или направо външно в съответствие с глави II и III, но по сигнала не са били предприети съответни действия в сроковете, посочени в член 9, параграф 1, буква е) или член 11, параграф 2, буква г); или

б) 

лицето има разумни основания да смята, че:

i) 

нарушението може да представлява непосредствена или явна опасност за обществения интерес, например когато е налице извънредна ситуация или риск от необратими вреди; или

ii) 

в случай на външно подаване на сигнал — съществува риск от ответни действия с цел отмъщение или има малка вероятност нарушението да бъде ефективно разгледано поради конкретните обстоятелства по случая, например ако доказателствата може да бъдат укрити или унищожени или ако даден орган може да е в тайно споразумение с извършителя на нарушението или е замесен в нарушението.

2.  
Настоящият член не се прилага в случаите, когато дадено лице разкрива пряко информация в печата в съответствие със специфични национални разпоредби, с които е установена система за защита, свързана със свободата на изразяване на мнение и свободата на информацията.



ГЛАВА V

РАЗПОРЕДБИ, ПРИЛОЖИМИ ЗА ВЪТРЕШНОТО И ВЪНШНОТО ПОДАВАНЕ НА СИГНАЛИ

Член 16

Задължение за поверителност

1.  
Държавите членки гарантират, че самоличността на сигнализиращото лице не се разкрива на никого освен на служителите, упълномощени да получават или да предприемат последващи действия по сигнала без изричното съгласие на това лице. Това се прилага и за всяка друга информация, от която може пряко или непряко да се узнае самоличността на сигнализиращото лице.
2.  
Чрез дерогация от параграф 1 самоличността на сигнализиращото лице и всяка друга информация, посочена в параграф 1, може да бъде разкрита само когато това е необходимо и пропорционално задължение, наложено от правото на Съюза или националното право в контекста на разследвания от национални органи или съдебни производства, включително с оглед на гарантирането на правото на защита на съответното лице.
3.  
Оповестяванията, направени по силата на предвидената в параграф 2 дерогация, са обект на съответни гаранции съгласно приложимите национални правила и правила на Съюза. По-специално сигнализиращите лица биват информирани преди разкриването на тяхната самоличност, освен ако това информиране не би застрашило съответните разследвания или съдебното производство. Когато информира сигнализиращите лица, компетентният орган им изпраща писмено обяснение, в което обяснява причините за разкриването на съответните поверителни данни.
4.  
Държавите членки гарантират, че компетентните органи, които получават информация за нарушения, която включва търговски тайни, не използват или разкриват тези търговски тайни за цели, които надхвърлят необходимото за предприемане на съответни последващи действия.

Член 17

Обработване на лични данни

Всяко обработване на лични данни, извършено по силата на настоящата директива, включително обмен или предаване на лични данни от компетентните органи, се извършва в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 и Директива (ЕС) 2016/680. Всеки обмен или предаване на информация от институции, органи, служби или агенции на Съюза се извършва в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1725.

Не се събират лични данни, които явно не са от значение за разглеждането на конкретен сигнал, а ако бъдат случайно събрани, се заличават без ненужно забавяне.

Член 18

Водене на регистър на сигналите

1.  
Държавите членки гарантират, че правните субекти в частния и публичния сектор и компетентните органи, вписват в регистър всеки приет сигнал в съответствие с изискванията за поверителност, предвидени в член 16. Сигналите се съхраняват за срок, не по-дълъг от необходимото и пропорционалното, за да се спазят изискванията, наложени с настоящата директива или другите изисквания, наложени от националното право или правото на Съюза.
2.  

Когато за подаване на сигнал се използва телефонна линия или друга система за гласови съобщения, която се записва, при условие че сигнализиращото лице е дало съгласието си, правните субекти в частния и публичния сектор и компетентните органи имат право да документират устното подаване на сигнал по един от следните начини:

а) 

чрез запис на разговора на траен и позволяващ извличане носител; или

б) 

чрез пълен и точен текст на разговора, възпроизведен в писмен вид, изготвен от служителите, отговорни за разглеждането на сигнала.

Правните субекти в частния и публичния сектор и компетентните органи дават на сигнализиращото лице възможност да провери, да коригира и да се съгласи с текста от разговора в писмен вид, като го подпише.

3.  
Когато за подаването на сигнал се използва телефонна линия или друга система за гласови съобщения, която не се записва, правните субекти в частния и публичния сектор и компетентните органи имат право да документират устното подаване на сигнал под формата на точен протокол от разговора, изготвен от служител, отговорен за разглеждането на сигнала. Правните субекти в частния и публичния сектор и компетентните органи дават на сигнализиращото лице възможност да провери, коригира и одобри протокола от разговора, като го подпише.
4.  
Когато дадено лице поиска среща със служители на правните субекти в частния и публичния сектор и компетентните органи, за да подаде сигнал по член 9, параграф 2 и член 12, параграф 2, правните субекти в частния и публичния сектор и компетентните органи гарантират, при условие че сигнализиращото лице е дало съгласието си, че данните от срещата се документират пълно и точно и се съхраняват на траен и позволяващ извличане носител.

Правните субекти в частния и публичния сектор и компетентните органи имат правото да документират срещата по един от следните начини:

а) 

чрез запис на разговора на траен и позволяващ извличане носител; или

б) 

чрез точен протокол от разговора, изготвен от служителите, отговорни за разглеждането на сигнала.

Правните субекти в частния и публичния сектор и компетентните органи дават на сигнализиращото лице възможност да провери, коригира и одобри протокола от срещата, като го подпише.



ГЛАВА VI

МЕРКИ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ЗАЩИТА

Член 19

Забрана за ответни действия с цел отмъщение

Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да забранят всяка форма на ответни действия с цел отмъщение срещу лицата, посочени в член 4, включително заплахи за ответни действия с цел отмъщение и опити за такива, включително под формата на:

а) 

временно отстраняване, освобождаване, уволняване или еквивалентни мерки;

б) 

понижаване в длъжност или забавяне на повишение;

в) 

прехвърляне на задължения, промяна на местоположението на работното място, намаляване на възнаграждението, промяна на работните часове;

г) 

отказ на обучение;

д) 

отрицателна оценка на работата или в препоръка за работа;

е) 

налагане или прилагане на дисциплинарна мярка, порицание или друг вид наказание, включително финансова санкция;

ж) 

принуда, сплашване, тормоз или отхвърляне;

з) 

дискриминация, неравностойно или несправедливо третиране;

и) 

отнемане на възможност за преминаване от временен трудов договор на постоянен трудов договор, когато работникът е имал оправдани правни очаквания да му бъде предложена постоянна работа;

й) 

неподновяване или предсрочно прекратяване на временен трудов договор;

к) 

вреди, включително за репутацията на лицето, по-специално в социалните мрежи, или финансови загуби, включително загуба на бизнес и загуба на доход;

л) 

включване в черен списък на базата на официално или неофициално споразумение в сектора или в отрасъла като цяло, което може да доведе до това в бъдеще лицето да не намери работа в този сектор или отрасъл;

м) 

предсрочно прекратяване или разваляне на договор за стоки или услуги;

н) 

прекратяване на лиценз или разрешение;

о) 

психиатрични или медицински направления.

Член 20

Мерки за подкрепа

1.  

Държавите членки гарантират, че лицата, посочени в член 4, имат достъп, по целесъобразност, до мерки за подкрепа, по-специално:

а) 

изчерпателна и независима информация и съвети, които са лесно достъпни до обществеността и са безплатни, относно наличните процедури и правни средства за защита във връзка със защитата срещу ответни действия с цел отмъщение и относно правата на засегнатото лице;

б) 

ефективна помощ от компетентните органи пред всеки съответен орган, свързан с тяхната защита срещу ответни действия с цел отмъщение, включително, когато е предвидено от националното законодателство, удостоверяване на факта, че имат право на защита по силата на настоящата директива; и

в) 

правна помощ в наказателни и в трансгранични граждански производства в съответствие с Директива (ЕС) 2016/1919 и Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 1 ), както и, в съответствие с националното право, правна помощ при по-нататъшни процедури и правни консултации или друг вид правна помощ.

2.  
Държавите членки може да предвидят мерки за финансова помощ и подкрепа, включително психологическа подкрепа, за сигнализиращите лица в рамките на съдебно производство.
3.  
Посочените в настоящия член мерки за подкрепа може да бъдат предоставяна от информационен център или единен ясно установен независим административен орган.

Член 21

Мерки за защита срещу ответни действия с цел отмъщение

1.  
Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че лицата, посочени в член 4, са защитени срещу ответни действия с цел отмъщение. Тези мерки включват по-специално посочените в параграфи 2—8 от настоящия член.
2.  
Без да се засягат разпоредбите на член 3, параграфи 2 и 3, когато лицата подават сигнали с информация за нарушения или правят публично оповестяване в съответствие с настоящата директива, не се счита, че нарушават което и да било ограничение за оповестяване на информация и не носят каквато и да било отговорност за такъв сигнал или публично оповестяване, при условие че имат основателни причини да считат, че подаването на сигнал или публичното оповестяване на информацията е било необходимо за разкриването на нарушение съгласно настоящата директива.
3.  
Сигнализиращите лица не носят отговорност по отношение на придобиването на информация, за която е подаден сигнал или е публично оповестена, или достъпа до нея, при условие че това придобиване или този достъп не съставлява само по себе си престъпление. В случай на придобиване или достъп, които съставляват престъпление наказателната отговорност трябва да продължи да се урежда от приложимото национално право.
4.  
Всяка друга възможна отговорност на сигнализиращите лица, произтичаща от действие или бездействие, които не са свързани с подаването на сигнал или публичното оповестяване или не са необходими за разкриване на нарушение съгласно настоящата директива, продължава да се урежда от съответното приложимо право на Съюза или национално право.
5.  
При производство пред съд или друг орган, свързано с вреди, понесени от сигнализиращото лице, и при условие че това лице докаже, че е подало сигнал или е направило публично оповестяване и е претърпяло вреда, се счита, че вредата е причинена с цел отмъщение за сигнала или за публичното оповестяване. В тези случаи предприелото вредоносната мярка лице трябва да докаже, че тази мярка е била основана на надлежно обосновани причини.
6.  
Лицата, посочени в член 4, имат достъп до коригиращи мерки срещу ответни действия с цел отмъщение, когато е целесъобразно, включително временни мерки до приключването на съдебното производство в съответствие с националното право.
7.  
В съдебни производства, включително за клевета, нарушаване на авторски права, нарушаване на тайна, нарушаване на правилата за защита на данните, разкриване на търговска тайна или искания за обезщетение, основани на частно, публично или колективно трудово право, лицата, посочени в член 4, не носят никаква отговорност за подаването на сигнали или публичните оповестявания съгласно настоящата директива. Тези лица имат право да се позоват на това, че са подали сигнал или публично са оповестили информация, за да поискат прекратяване на делото, при условие че са имали основателни причини да вярват, че подаването на сигнала или публичното оповестяване на информацията са били необходими за разкриването на нарушение по настоящата директива.

Когато дадено лице подава сигнал или оповестява публично информация за нарушения, попадащи в обхвата на настоящата директива и тази информация включва търговска тайна и когато това лице отговаря на условията на настоящата директива, това подаване на сигнал или публично оповестяване се счита за законно съгласно условията на член 3, параграф 2 от Директива (ЕС) 2016/943.

8.  
Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че са предвидени правни средства за защита и пълно обезщетение за вредите, претърпени от лицата, посочени в член 4, в съответствие с националното право.

Член 22

Мерки за защита на засегнатите лица

1.  
В съответствие с Хартата държавите членки гарантират, че засегнатите лица се ползват в пълна степен от правото си на ефективни правни средства за защита и на справедлив процес, както и на презумпцията за невинност и правото на защита, включително правото да бъдат изслушани и правото на достъп до отнасящите се до тях документи.
2.  
Компетентните органи гарантират, в съответствие с националното право, че самоличността на засегнатите лица е защитена докато текат всички разследвания, в резултат на сигнала или публичното оповестяване.
3.  
Правилата, посочени в членове 12, 17 и 18 относно защитата на самоличността на сигнализиращите лица, се прилагат и за защитата на самоличността на засегнатите лица.

Член 23

Санкции

1.  

Държавите членки предвиждат ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, приложими по отношение на физически или юридически лица, които:

а) 

възпрепятстват или опитват да възпрепятстват подаването на сигнал;

б) 

предприемат ответни мерки с цел отмъщение срещу лицата, посочени в член 4;

в) 

инициират образуването на злонамерени производства срещу лицата, посочени в член 4;

г) 

нарушават задължението за запазване на поверителността на данните за самоличността на сигнализиращите лица, както е посочено в член 16.

2.  
Държавите членки предвиждат ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, приложими по отношение на сигнализиращите лица, когато е установено, че те съзнателно са подали или са оповестили публично невярна информация. Държавите членки предвиждат също така, в съответствие с националното право, мерки за обезщетение за понесена вреда в резултат на такова подаване или публично оповестяване на информация.

Член 24

Невъзможност за отказ от права и от правни средства за защита

Държавите членки гарантират, че във връзка с предвидените в настоящата директива права и правни средства за защита не може да се направи отказ или ограничение с каквито и да било споразумения, политики, форми или условия за работа, включително от предварително арбитражно споразумение.



ГЛАВА VII

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 25

По-благоприятно третиране и клауза за запазване на равнището на защита

1.  
Държавите членки може да въведат или да запазят разпоредби, които са по-благоприятни за правата на сигнализиращите лица от предвидените в настоящата директива, без да се засягат член 22 и член 23, параграф 2.
2.  
Прилагането на настоящата директива при никакви обстоятелства не представлява основание за намаляване на равнището на защита, което вече е постигнато от държавите членки в областите, обхванати от настоящата директива.

Член 26

Транспониране и преходен период

1.  
Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, до 17 декември 2021 г.
2.  
Чрез дерогация от параграф 1, по отношение на правните субекти в частния сектор с от 50 до 249 работници, до 17 декември 2023 г. държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят със задължението за създаване на канал за вътрешно подаване на сигнали по член 8, параграф 3.
3.  
Когато държавите членки приемат разпоредбите, предвидени в параграфи 1 и 2, в тези разпоредби се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Член 27

Докладване, оценка и преглед

1.  
Държавите членки предоставят на Комисията цялата налична информация относно изпълнението и прилагането на настоящата директива. Въз основа на представената информация Комисията представя до 17 декември 2023 г. доклад пред Европейския парламент и Съвета относно изпълнението и прилагането на настоящата директива.
2.  

Без да се засягат задълженията за докладване, установени в други правни актове на Съюза, всяка година държавите членки изпращат на Комисията следните статистически данни относно сигналите, посочени в глава III, за предпочитане в обобщен вид, ако те са налични на централно равнище в съответната държава членка:

а) 

брой приети сигнали от компетентните органи;

б) 

брой на инициираните вследствие на тези сигнали разследвания и производства и резултатите от тях; и

в) 

ако има установени финансови щети, тяхната оценка и събраните суми вследствие на разследвания и производства, свързани със сигнализираните нарушения.

3.  
До 17 декември 2025 г. Комисията, като взема предвид своя доклад, представен съгласно параграф 1, и статистическите данни на държавите членки, представени съгласно параграф 2, представя пред Европейския парламент и Съвета доклад за оценка на въздействието на националното право, с което се транспонира настоящата директива. В доклада се оценява начинът, по който функционира настоящата директива, и се разглежда необходимостта от допълнителни мерки, включително, когато е целесъобразно, от изменения с оглед разширяването на обхвата на настоящата директива и до други актове или области на Съюза, по-специално подобряването на работната среда с цел защита на здравето и безопасността и условията на труд на работниците.

В допълнение на оценката, посочена в първа алинея, в доклада се прави оценка на това как държавите членки са се възползвали от съществуващите механизми за сътрудничество като част от задълженията си за предприемане на последващи действия по сигнали във връзка с нарушенията, попадащи в обхвата на настоящата директива, и по-общо как си сътрудничат в случаи на нарушения с трансгранично измерение.

4.  
Комисията публикува в лесно достъпна форма посочените в параграфи 1 и 3 доклади.

Член 28

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 29

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.



ПРИЛОЖЕНИЕ

Част I

A.   Член 2, параграф 1, буква а), подточка i) — обществени поръчки:

1. Правила за възлагането на обществени поръчки и на договори за концесия, за възлагането на договори в областта на отбраната и сигурността и за възлагането на договори от субекти, извършващи дейност в секторите на водата, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и всякакви други договори, както е посочено в:

i) 

Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 1);

ii) 

Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 65);

iii) 

Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и за отмяна на Директива 2004/17/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 243);

iv) 

Директива 2009/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на процедурите за възлагане на някои поръчки за строителство, доставки и услуги от възлагащи органи или възложители в областта на отбраната и сигурността и за изменение на директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО (ОВ L 216, 20.8.2009 г., стр. 76).

2. Процедури за преразглеждане, уредени със:

i) 

Директива 92/13/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прилагането на правилата на Общността по възлагане на обществени поръчки на субекти, извършващи дейност във водния, енергийния, транспортния и телекомуникационния сектор (ОВ L 76, 23.3.1992 г., стр. 14);

ii) 

Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство (ОВ L 395, 30.12.1989 г., стр. 33).

Б.   Член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) — финансови услуги, продукти и пазари и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма:

Правила за установяване на регулаторна и надзорна рамка и защита на потребителите и инвеститорите в областта на финансовите услуги на Съюза и капиталовите пазари, банкирането, кредитирането, инвестициите, застраховането и презастраховането, професионалните или личните пенсии, продуктите, ценните книжа, инвестиционните фондове, услугите в сферата на плащанията и дейностите, изброени в приложение I към Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338), както е посочено в:

i) 

Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари и за изменение на директиви 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО, и за отмяна на Директива 2000/46/ЕО (ОВ L 267, 10.10.2009 г., стр. 7);

ii) 

Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, и за изменение на директиви 2003/41/ЕО и 2009/65/ЕО и на регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 1095/2010 (ОВ L 174, 1.7.2011 г., стр. 1);

iii) 

Регламент (ЕС) № 236/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. относно късите продажби и някои аспекти на суапите за кредитно неизпълнение (ОВ L 86, 24.3.2012 г., стр. 1);

iv) 

Регламент (ЕС) № 345/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно европейските фондове за рисков капитал (ОВ L 115, 25.4.2013 г., стр. 1);

v) 

Регламент (ЕС) № 346/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно европейски фондове за социално предприемачество (ОВ L 115, 25.4.2013 г., стр. 18);

vi) 

Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 60, 28.2.2014 г., стр. 34);

vii) 

Регламент (ЕС) № 537/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно специфични изисквания по отношение на задължителния одит на предприятия от обществен интерес и за отмяна на Решение 2005/909/ЕО на Комисията (ОВ L 158, 27.5.2014 г., стр. 77);

viii) 

Регламент (ЕС) № 600/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 84);

ix) 

Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО (ОВ L 337, 23.12.2015 г., стр. 35);

x) 

Директива 2004/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно предложенията за поглъщане (ОВ L 142, 30.4.2004 г., стр. 12);

xi) 

Директива 2007/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно упражняването на някои права на акционерите на дружества, допуснати до регулиран пазар (ОВ L 184, 14.7.2007 г., стр. 17);

xii) 

Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 г. относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар, и за изменение на Директива 2001/34/ЕО (ОВ L 390, 31.12.2004 г., стр. 38);

xiii) 

Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции (ОВ L 201, 27.7.2012 г., стр. 1);

xiv) 

Регламент (ЕС) 2016/1011 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно индекси, използвани като бенчмаркове за целите на финансови инструменти и финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционни фондове, и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС и на Регламент (ЕС) № 596/2014 (ОВ L 171, 29.6.2016 г., стр. 1);

xv) 

Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (ОВ L 335, 17.12.2009 г., стр. 1);

xvi) 

Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 190);

xvii) 

Директива 2002/87/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г. относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните посредници към един финансов конгломерат и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО, 79/267/ЕИО, 92/49/ЕИО, 92/96/ЕИО, 93/6/ЕИО и 93/22/ЕИО на Съвета и Директиви 98/78/ЕО и 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 35, 11.2.2003 г., стр. 1);

xviii) 

Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно схемите за гарантиране на депозити (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 149);

xix) 

Директива 97/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 март 1997 г. относно схемите за компенсиране на инвеститорите (ОВ L 84, 26.3.1997 г., стр. 22);

xx) 

Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1);

▼M1

xxi) 

Регламент (ЕС) 2020/1503 на Европейския парламент и на Съвета от 7 октомври 2020 г. относно европейските доставчици на услуги за колективно финансиране за бизнеса и за изменение на Регламент (ЕС) 2017/1129 и на Директива (ЕС) 2019/1937 (ОВ L 347, 20.10.2020 г., стр. 1).

▼B

В.   Член 2, параграф 1, буква а), подточка iii) — безопасност и съответствие на продуктите:

1. Изисквания за безопасност и съответствие по отношение на продуктите, които се пускат на пазара на Съюза, определени и уредени със:

i) 

Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 г. относно общата безопасност на продуктите (ОВ L 11, 15.1.2002 г., стр. 4);

ii) 

Законодателство на Съюза за хармонизация, свързано с промишлените продукти, включително изисквания за етикетиране, различни от храна, фураж, лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба, живи растения и животни, продукти с човешки произход и растителни и животински продукти, пряко свързани с тяхното бъдещо възпроизводство, изброени в приложения I и II към Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно надзора на пазара и проверките на съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011 (ОВ L 169, 25.6.2019 г., стр. 1);

iii) 

Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (Рамкова директива) (ОВ L 263, 9.10.2007 г., стр. 1).

2. Правила за предлагане на пазара и употреба на чувствителни и опасни продукти, както е посочено във:

i) 

Директива 2009/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за опростяване на реда и условията за трансфер на продукти, свързани с отбраната, вътре в Общността (ОВ L 146, 10.6.2009 г., стр. 1);

ii) 

Директива 91/477/ЕИО на Съвета от 18 юни 1991 г. относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие (ОВ L 256, 13.9.1991 г., стр. 51);

iii) 

Регламент (ЕС) № 98/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013 г. относно предлагането на пазара и използването на прекурсори на взривни вещества (ОВ L 39, 9.2.2013 г., стр. 1).

Г.   Член 2, параграф 1, буква а), подточка iv) — безопасност на транспорта:

1. Изисквания за безопасност в сектора на железопътния транспорт, уредени с Директива (ЕС) 2016/798 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно безопасността на железопътния транспорт (ОВ L 138, 26.5.2016 г., стр. 102).

2. Изисквания за безопасност в сектора на гражданското въздухоплаване, уредени с Регламент (ЕС) № 996/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно разследването и предотвратяването на произшествия и инциденти в гражданското въздухоплаване и за отмяна на Директива 94/56/ЕО (ОВ L 295, 12.11.2010 г., стр. 35).

3. Изисквания за безопасност в сектора на автомобилния транспорт, уредени със:

i) 

Директива 2008/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно управлението на безопасността на пътните инфраструктури (ОВ L 319, 29.11.2008 г., стр. 59);

ii) 

Директива 2004/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните изисквания за безопасност за тунелите на трансевропейската пътна мрежа (ОВ L 167, 30.4.2004 г., стр. 39);

iii) 

Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач, и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на Съвета (ОВ L 300, 14.11.2009 г., стр. 51).

4. Изисквания за безопасност в морския сектор, уредени със:

i) 

Регламент (ЕО) № 391/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно общи правила и стандарти за организациите за проверка и преглед на кораби (ОВ L 131, 28.5.2009 г., стр. 11);

ii) 

Регламент (ЕО) № 392/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно отговорността на превозвачите на пътници по море в случай на произшествия (ОВ L 131, 28.5.2009 г., стр. 24);

iii) 

Директива 2014/90/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно морското оборудване и за отмяна на Директива 96/98/ЕО на Съвета (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 146);

iv) 

Директива 2009/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за определяне на основните принципи, които уреждат разследването на произшествия в областта на морския транспорт, и за изменение на Директива 1999/35/ЕО на Съвета и Директива 2002/59/ЕО (ОВ L 131, 28.5.2009 г., стр. 114);

v) 

Директива 2008/106/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно минималното ниво на обучение на морските лица (ОВ L 323, 3.12.2008 г., стр. 33);

vi) 

Директива 98/41/ЕО на Съвета от 18 юни 1998 г. относно регистрацията на лица, които плават на борда на пътнически кораби, които оперират по направление към или от пристанища на държавите членки от Общността (ОВ L 188, 2.7.1998 г., стр. 35);

vii) 

Директива 2001/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 декември 2001 г. относно установяване на хармонизирани изисквания и процедури за безопасното товарене и разтоварване на кораби за насипни товари (ОВ L 13, 16.1.2002 г., стр. 9).

5. Изисквания за безопасност, уредени с Директива 2008/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 г. относно вътрешния превоз на опасни товари (ОВ L 260, 30.9.2008 г., стр. 13).

Д.   Член 2, параграф 1, буква а), подточка v) — опазване на околната среда:

1. Всяко престъпление срещу опазването на околната среда, така както е определено от Директива 2008/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно защита на околната среда чрез наказателното право (ОВ L 328, 6.12.2008 г., стр. 28), или всяко незаконно деяние, нарушаващо законодателството, посочено в приложенията към Директива 2008/99/ЕО.

2. Правила относно околната среда и климата, както е посочено в:

i) 

Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32);

ii) 

Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 16);

iii) 

Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 1);

iv) 

Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и за докладване на друга информация, свързана с изменението на климата, на национално равнище и на равнището на Съюза и отмяна на Решение № 280/2004/ЕО (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 13);

v) 

Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 82).

3. Правила относно устойчивото развитие и управлението на отпадъците, както е посочено в:

i) 

Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3);

ii) 

Регламент (ЕС) № 1257/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. относно рециклирането на кораби и за изменение на Регламент (ЕО) № 1013/2006 и Директива 2009/16/ЕО (ОВ L 330, 10.12.2013 г., стр. 1);

iii) 

Регламент (ЕС) № 649/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно износа и вноса на опасни химикали (ОВ L 201, 27.7.2012 г., стр. 60).

4. Правила относно замърсяването на морските води, на въздуха и шумовото замърсяване, както е посочено във:

i) 

Директива 1999/94/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 1999 г. относно наличието на потребителска информация за разхода на гориво и емисиите на CO2 по отношение на търговията с нови леки автомобили (ОВ L 12, 18.1.2000 г., стр. 16);

ii) 

Директива 2001/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. относно националните тавани за емисии на някои атмосферни замърсители (ОВ L 309, 27.11.2001 г., стр. 22);

iii) 

Директива 2002/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2002 г. относно оценката и управлението на шума в околната среда (ОВ L 189, 18.7.2002 г., стр. 12);

iv) 

Регламент (ЕО) № 782/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 14 април 2003 г. относно забраната за използване на органотични съединения на корабите (ОВ L 115, 9.5.2003 г., стр. 1);

v) 

Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети (ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 56);

vi) 

Директива 2005/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно замърсяване от кораби и налагане на санкции при нарушения (ОВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 11);

vii) 

Регламент (ЕО) № 166/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 януари 2006 г. за създаване на Европейски регистър за изпускането и преноса на замърсители и за изменение на директиви 91/689/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 33, 4.2.2006 г., стр. 1);

viii) 

Директива 2009/33/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаването на чисти и енергийноефективни пътни превозни средства (ОВ L 120, 15.5.2009 г., стр. 5);

ix) 

Регламент (ЕО) № 443/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за определяне на стандарти за емисиите от нови леки пътнически автомобили като част от цялостния подход на Общността за намаляване на емисиите на CO2 от лекотоварните превозни средства (ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 1);

x) 

Регламент (ЕО) № 1005/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно вещества, които нарушават озоновия слой (ОВ L 286, 31.10.2009 г., стр. 1);

xi) 

Директива 2009/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно Етап II на улавянето на бензиновите пари при зареждането на моторни превозни средства на бензиностанции (ОВ L 285, 31.10.2009 г., стр. 36);

xii) 

Регламент (ЕС) № 510/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2011 г. за определяне на стандарти за емисиите от нови леки търговски превозни средства като част от цялостния подход на Съюза за намаляване на емисиите на CO2 от лекотоварните превозни средства (ОВ L 145, 31.5.2011 г., стр. 1);

xiii) 

Директива 2014/94/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива (ОВ L 307, 28.10.2014 г., стр. 1);

xiv) 

Регламент (ЕС) 2015/757 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г. относно мониторинга, докладването и проверката на емисиите на въглероден диоксид от морския транспорт и за изменение на Директива 2009/16/ЕО (ОВ L 123, 19.5.2015 г., стр. 55);

xv) 

Директива (ЕС) 2015/2193 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за ограничаване на емисиите във въздуха на определени замърсители, изпускани от средни горивни инсталации (ОВ L 313, 28.11.2015 г., стр. 1).

5. Правила относно опазване и управление на водите и почвата, както е посочено в:

i) 

Директива 2007/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно оценката и управлението на риска от наводнения (ОВ L 288, 6.11.2007 г., стр. 27);

ii) 

Директива 2008/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. за определяне на стандарти за качество на околната среда в областта на политиката за водите, за изменение и последваща отмяна на директиви 82/176/ЕИО, 83/513/ЕИО, 84/156/ЕИО, 84/491/ЕИО, 86/280/ЕИО на Съвета и за изменение на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 348, 24.12.2008 г., стр. 84);

iii) 

Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 26, 28.1.2012 г., стр. 1).

6. Правила относно опазване на природата и биологичното разнообразие, както е посочено в:

i) 

Регламент (ЕО) № 1936/2001 на Съвета от 27 септември 2001 г. за определяне на мерки за контрол, приложими към риболовните дейности спрямо някои запаси от далекомигриращи видове (ОВ L 263, 3.10.2001 г., стр. 1);

ii) 

Регламент (ЕО) № 812/2004 на Съвета от 26 април 2004 г. за определяне на мерки относно приуловите на представители на разред китообразни в риболовните полета и за изменение на Регламент (ЕО) № 88/98 (ОВ L 150, 30.4.2004 г., стр. 12);

iii) 

Регламент (ЕО) № 1007/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно търговията с тюленови продукти (ОВ L 286, 31.10.2009 г., стр. 36);

iv) 

Регламент (ЕО) № 734/2008 на Съвета от 15 юли 2008 г. относно опазването на уязвимите морски екосистеми в открито море от неблагоприятните въздействия при използване на дънни риболовни съоръжения (ОВ L 201, 30.7.2008 г., стр. 8);

v) 

Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици (ОВ L 20, 26.1.2010 г., стр. 7);

vi) 

Регламент (ЕС) № 995/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. за определяне на задълженията на операторите, които пускат на пазара дървен материал и изделия от дървен материал (ОВ L 295, 12.11.2010 г., стр. 23);

vii) 

Регламент (ЕС) № 1143/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. относно предотвратяването и управлението на въвеждането и разпространението на инвазивни чужди видове (ОВ L 317, 4.11.2014 г., стр. 35).

7. Правила относно химикали, както е посочено в Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1).

8. Правила относно биологични продукти, както е посочено в Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета (ОВ L 150, 14.6.2018 г., стр. 1).

Е.   Член 2, параграф 1, буква а), подточка vi) – радиационна защита и ядрена безопасност

Правила относно ядрена безопасност, както е посочено в:

i) 

Директива 2009/71/Евратом на Съвета от 25 юни 2009 г. за установяване на общностна рамка за ядрената безопасност на ядрените инсталации (ОВ L 172, 2.7.2009 г., стр. 18);

ii) 

Директива 2013/51/Евратом на Съвета от 22 октомври 2013 г. за определяне на изисквания за защита на здравето на населението по отношение на радиоактивни вещества във водата, предназначена за консумация от човека (ОВ L 296, 7.11.2013 г., стр. 12);

iii) 

Директива 2013/59/Евратом на Съвета от 5 декември 2013 г. за определяне на основни норми на безопасност за защита срещу опасностите, произтичащи от излагане на йонизиращо лъчение и за отмяна на директиви 89/618/Евратом, 90/641/Евратом, 96/29/Евратом, 97/43/Евратом и 2003/122/Евратом (ОВ L 13, 17.1.2014 г., стр. 1);

iv) 

Директива 2011/70/Евратом на Съвета от 19 юли 2011 г. за създаване на рамка на Общността за отговорно и безопасно управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци (ОВ L 199, 2.8.2011 г., стр. 48);

v) 

Директива 2006/117/Евратом на Съвета от 20 ноември 2006 г. относно надзор и контрол на превоза на радиоактивни отпадъци и отработено гориво (ОВ L 337, 5.12.2006 г., стр. 21);

vi) 

Регламент (Евратом) 2016/52 на Съвета от 15 януари 2016 г. за установяване на максимално допустимите нива на радиоактивно замърсяване на храните и фуражите след ядрена авария или друг случай на радиационна аварийна обстановка и за отмяна на Регламент (Евратом) № 3954/87 и регламенти (Евратом) № 944/89 и (Евратом) № 770/90 на Комисията (ОВ L 13, 20.1.2016 г., стр. 2);

vii) 

Регламент (Евратом) № 1493/93 на Съвета от 8 юни 1993 г. относно доставките на радиоактивни вещества между държавите членки (ОВ L 148, 19.6.1993 г., стр. 1).

Ж.   Член 2, параграф 1, буква а), подточка vii) — безопасност на храните и фуражите, здраве на животните и хуманно отношение към тях:

1. Правото на Съюза в областта на храните и фуражите, уредено от общите принципи и изисквания, определени в Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания към законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1).

2. Здраве на животните, уредено със:

i) 

Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. за заразните болести по животните и за изменение и отмяна на определени актове в областта на здравеопазването на животните (Законодателство за здравеопазването на животните) (ОВ L 84, 31.3.2016 г., стр. 1);

ii) 

Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002 (Регламент за страничните животински продукти) (ОВ L 300, 14.11.2009 г., стр. 1).

3. Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (ЕО) № 396/2005, (ЕО) № 1069/2009, (ЕО) № 1107/2009, (ЕС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (ЕС) 2016/429 и (ЕС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 1/2005 и (ЕО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/ЕО, 1999/74/ЕО, 2007/43/ЕО, 2008/119/ЕО и 2008/120/ЕО на Съвета, и за отмяна на регламенти (ЕО) № 854/2004 и (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/ЕО, 96/93/ЕО и 97/78/ЕО на Съвета и Решение 92/438/ЕИО на Съвета (Регламент относно официалния контрол) (ОВ L 95, 7.4.2017 г., стр. 1).

4. Правила и стандарти относно защита, здравето и хуманното отношение към животните, както е посочено в:

i) 

Директива 98/58/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 г. относно защитата на животни, отглеждани за селскостопански цели (ОВ L 221, 8.8.1998 г., стр. 23);

ii) 

Регламент (ЕО) № 1/2005 на Съвета от 22 декември 2004 г. относно защитата на животните по време на транспортиране и свързаните с това операции и за изменение на Директиви 64/432/ЕИО и 93/119/ЕО и Регламент (ЕО) № 1255/97 (ОВ L 3, 5.1.2005 г., стр. 1);

iii) 

Регламент (ЕО) № 1099/2009 на Съвета от 24 септември 2009 г. относно защитата на животните по време на умъртвяване (ОВ L 303, 18.11.2009 г., стр. 1);

iv) 

Директива 1999/22/ЕО от 29 март 1999 г. относно държането на диви животни в зоологически градини (ОВ L 94, 9.4.1999 г., стр. 24);

v) 

Директива 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2010 г. относно защитата на животните, използвани за научни цели (ОВ L 276, 20.10.2010 г., стр. 33).

З.   Член 2, параграф 1, буква а), подточка viii) — обществено здраве:

1. Мерки, установяващи високи стандарти на качество и безопасност на органи и вещества от човешки произход, уредени със:

i) 

Директива 2002/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 2003 г. за определяне на стандартите за качество и безопасност при вземането, диагностиката, преработката, съхранението и разпределението на човешка кръв и кръвни съставки и за изменение на Директива 2001/83/ЕО (ОВ L 33, 8.2.2003 г., стр. 30);

ii) 

Директива 2004/23/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно установяването на стандарти за качество и безопасност при даряването, доставянето, контрола, преработването, съхраняването, съхранението и разпределянето на човешки тъкани и клетки (ОВ L 102, 7.4.2004 г., стр. 48);

iii) 

Директива 2010/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2010 г. относно стандартите за качество и безопасност на човешките органи, предназначени за трансплантация (ОВ L 207, 6.8.2010 г., стр. 14).

2. Мерките, установяващи високи стандарти на качество и безопасност на медицински продукти и изделия за медицинска употреба, уредени с:

i) 

Регламент (ЕО) № 141/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1999 г. за лекарствата сираци (ОВ L 18, 22.1.2000 г., стр. 1);

ii) 

Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (ОВ L 311, 28.11.2001 г., стр. 67);

iii) 

Регламент (ЕС) 2019/6 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно ветеринарните лекарствени продукти и за отмяна на Директива 2001/82/ЕО (ОВ L 4, 7.1.2019 г., стр. 43);

iv) 

Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и създаване на Европейската агенция по лекарствата (ОВ L 136, 30.4.2004 г., стр. 1);

v) 

Регламент (ЕО) № 1901/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно лекарствените продукти за педиатрична употреба и за изменение на Регламент (ЕИО) № 1768/92, Директива 2001/20/ЕО, Директива 2001/83/ЕО и Регламент (ЕО) № 726/2004 (ОВ L 378, 27.12.2006 г., стр. 1);

vi) 

Регламент (ЕО) № 1394/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно лекарствените продукти за модерна терапия и за изменение на Директива 2001/83/ЕО и на Регламент (ЕО) № 726/2004 (ОВ L 324, 10.12.2007 г., стр. 121);

vii) 

Регламент (ЕС) № 536/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно клиничните изпитвания на лекарствени продукти за хуманна употреба, и за отмяна на Директива 2001/20/ЕО (ОВ L 158, 27.5.2014 г., стр. 1).

3. Правата на пациентите, уредени с Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване (ОВ L 88, 4.4.2011 г., стр. 45).

4. Производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия, уредени с Директива 2014/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия и за отмяна на Директива 2001/37/ЕО (ОВ L 127, 29.4.2014 г., стр. 1).

И.   Член 2, параграф 1, буква а), подточка ix) — защита на потребителите:

Правата на потребителите и защитата на потребителите, уредени със:

i) 

Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите (ОВ L 80, 18.3.1998 г., стр. 27);

ii) 

Директива (ЕС) 2019/770 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги (ОВ L 136, 22.5.2019 г., стр. 1);

iii) 

Директива (ЕС) 2019/771 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за някои аспекти на договорите за продажба на стоки, за изменение на Регламент (ЕС) 2017/2394 и на Директива 2009/22/ЕО и за отмяна на Директива 1999/44/ЕО (ОВ L 136, 22.5.2019 г., стр. 28);

iv) 

Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции (ОВ L 171, 7.7.1999 г., стр. 12);

v) 

Директива 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 г. относно дистанционна търговия на потребителски финансови услуги и за изменение на Директива 90/619/ЕИО на Съвета и на Директиви 97/7/ЕО и 98/27/ЕО (ОВ L 271, 9.10.2002 г., стр. 16);

vi) 

Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) (ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22);

vii) 

Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133, 22.5.2008 г., стр. 66);

viii) 

Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 64);

ix) 

Директива 2014/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно съпоставимостта на таксите по платежните сметки, прехвърлянето на платежни сметки и достъпа до платежни сметки за основни операции (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 214).

Й.   Член 2, параграф 1, буква а), подточка x) — защита на неприкосновеността на личния живот и личните данни, и сигурност на мрежите и информационните системи:

i) 

Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37);

ii) 

Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1);

iii) 

Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза (ОВ L 194, 19.7.2016 г., стр. 1).

Част II

Член 3, параграф 1 се позовава на следното законодателство на Съюза:

A.   Член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) — финансови услуги, продукти и пазари, и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма:

1. Финансови услуги:

i) 

Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 32);

ii) 

Директива (ЕС) 2016/2341 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване (ИППО) (ОВ L 354, 23.12.2016 г., стр. 37);

iii) 

Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети, за изменение на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 84/253/ЕИО на Съвета (ОВ L 157, 9.6.2006 г., стр. 87);

iv) 

Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 1);

v) 

Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338);

vi) 

Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 349);

vii) 

Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа, както и за изменение на директиви 98/26/ЕО и 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 236/2012 (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 1);

viii) 

Регламент (ЕС) № 1286/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 г. относно основните информационни документи за пакети с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти (ПИПДОЗИП) (ОВ L 352, 9.12.2014 г., стр. 1);

ix) 

Регламент (ЕС) 2015/2365 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно прозрачността при сделките за финансиране с ценни книжа и при повторното използване, и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 337, 23.12.2015 г., стр. 1);

x) 

Директива (ЕС) 2016/97 на Европейския парламент и на Съвета от 20 януари 2016 г. относно разпространението на застрахователни продукти(ОВ L 26, 2.2.2016 г., стр. 19);

xi) 

Регламент (ЕС) 2017/1129 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно проспекта, който трябва да се публикува при публично предлагане или допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар и за отмяна на Директива 2003/71/ЕО (ОВ L 168, 30.6.2017 г., стр. 12).

2. Предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма:

i) 

Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (ОВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 73);

ii) 

Регламент (ЕС) 2015/847 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. относно информацията, придружаваща преводите на средства, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1781/2006 (ОВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 1).

Б.   Член 2, параграф 1, буква а), подточка iv) — безопасност на транспорта:

i) 

Регламент (ЕС) № 376/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за докладване, анализ и последващи действия във връзка със събития в гражданското въздухоплаване, за изменение на Регламент (ЕС) № 996/2010 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2003/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на регламенти (ЕО) № 1321/2007 и (ЕО) № 1330/2007 на Комисията (ОВ L 122, 24.4.2014 г., стр. 18);

ii) 

Директива 2013/54/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. относно определени отговорности на държавата на знамето за спазване и прилагане на Морската трудова конвенция от 2006 г. (ОВ L 329, 10.12.2013 г., стр. 1);

iii) 

Директива 2009/16/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно държавния пристанищен контрол (ОВ L 131, 28.5.2009 г., стр. 57).

В.   Член 2, параграф 1, буква а), подточка v) — опазване на околната среда:

i) 

Директива 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно безопасността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води и за изменение на Директива 2004/35/ЕО (ОВ L 178, 28.6.2013 г., стр. 66).


( 1 ) Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси (ОВ L 136, 24.5.2008 г., стр. 3).

Top