Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 02018R2066-20240701

    Consolidated text: Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2066 на Комисията от 19 декември 2018 година относно мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за изменение на Регламент (ЕС) № 601/2012 на Комисията (текст от значение за ЕИП)текст от значение за ЕИП

    ELI: http://data.europa.eu/eli/reg_impl/2018/2066/2024-07-01

    02018R2066 — BG — 01.07.2024 — 005.001


    Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ

    ►B

    РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2018/2066 НА КОМИСИЯТА

    от 19 декември 2018 година

    относно мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за изменение на Регламент (ЕС) № 601/2012 на Комисията

    (текст от значение за ЕИП)

    (ОВ L 334, 31.12.2018 г., стp. 1)

    Изменен с:

     

     

    Официален вестник

      №

    страница

    дата

    ►M1

    РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/2085 НА КОМИСИЯТА  от 14 декември 2020 година

      L 423

    37

    15.12.2020

     M2

    РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2022/388 НА КОМИСИЯТА  от 8 март 2022 година

      L 79

    1

    9.3.2022

    ►M3

    РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2022/1371 НА КОМИСИЯТА  от 5 август 2022 година

      L 206

    15

    8.8.2022

    ►M4

    РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2023/2122 НА КОМИСИЯТА  от 12 октомври 2023 година

      L 2122

    1

    18.10.2023




    ▼B

    РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2018/2066 НА КОМИСИЯТА

    от 19 декември 2018 година

    относно мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за изменение на Регламент (ЕС) № 601/2012 на Комисията

    (текст от значение за ЕИП)



    ГЛАВА I

    ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

    РАЗДЕЛ 1

    Предмет и определения

    Член 1

    Предмет

    С настоящия регламент се определят правилата за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и данните за дейността в съответствие с Директива 2003/87/ЕО през периода на търговия в рамките на система за търговия с емисии на Съюза, започващ на 1 януари 2021 г., както и в следващите периоди на търговия.

    ▼M4

    Член 2

    Настоящият регламент се отнася за мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове във връзка с дейностите, посочени в приложения I и III към Директива 2003/87/ЕО, за данните за дейността на стационарни инсталации, за авиационните дейности, както и за освободените количества гориво от дейностите, предвидени в приложение III към посочената директива.

    Той се отнася за емисиите, данните за дейността и освободените количества гориво в периода от 1 януари 2021 г. нататък.

    ▼B

    Член 3

    Определения

    За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

    (1) 

    „данни за дейността“ означава количеството горива или материали, консумирани или произведени при даден процес, които са от значение за съответната изчислителна методика за мониторинг и са изразени в тераджаули, тонове маса или (за газовете) нормални кубични метри обем, според случая;

    (2) 

    „период на търговия“ означава период, посочен в член 13 от Директива 2003/87/ЕО;

    ▼M4 —————

    ▼B

    (4) 

    „пораждащ емисии поток“ означава някое от следните:

    а) 

    конкретен вид гориво, суровина или продукт, пораждащи емисии на съответни парникови газове в един или повече източници на емисии, в резултат от своята употреба или производство;

    б) 

    конкретен вид гориво, суровина или продукт, съдържащи въглерод и включени в изчислението на емисии на парникови газове при използване на методика на база масов баланс;

    (5) 

    „източник на емисии“ означава самостоятелно установима част от инсталация или процес в нея, от която се отделят съответните парникови газове или, за авиационните дейности — отделно въздухоплавателно средство;

    (6) 

    „неопределеност“ означава параметър, свързан с резултата от определянето на дадено количество, който характеризира дисперсията на стойностите, които могат основателно да бъдат отнесени към това количество, включително влиянието на системните, както и на случайните фактори; неопределеността се изразява в проценти и описва доверителен интервал около средната стойност, обхващащ 95 % от получените стойности, като се взема предвид всяка възможна асиметрия на разпределението на стойностите;

    ▼M4

    (7) 

    „изчислителни коефициенти“ означава долна топлина на изгаряне, емисионен фактор, предварителен емисионен фактор, коефициент на окисление, коефициент на превръщане, стойност на въглеродното съдържание, фракция на биомасата или коефициент на превръщане на единиците;

    (8) 

    „ниво“ означава зададено изискване, използвано за определянето на данните за дейността, изчислителните коефициенти, годишните емисии и средногодишните часови емисии, освободените количества гориво и коефициента за обхват;

    (9) 

    „присъщ риск“ означава възможността даден параметър в годишен доклад за емисиите да съдържа неточности, които биха могли да са значителни, поотделно или в комбинация с други неточности, преди да се вземе предвид въздействието на съответни контролни дейности;

    (10) 

    „контролен риск“ означава податливостта на даден параметър в годишния доклад за емисиите на неточности, които могат да са съществени, поотделно или заедно с други неточности, и които не могат да се предотвратят или открият и коригират своевременно от системата за контрол;

    ▼B

    (11) 

    „горивни емисии“ означава емисии на парникови газове, възникващи в резултат на екзотермична реакция на гориво с кислород;

    ▼M4

    (12) 

    „период на докладване“ означава една календарна година, през която емисиите трябва да бъдат подложени на мониторинг и докладвани;

    (13) 

    „емисионен фактор“ означава осредненото количество емисии на парников газ, отнесено към данните за дейността на даден пораждащ емисии поток или дадено пораждащо емисии гориво, като се приема, че има пълно окисление при горенето и пълно превръщане при всички останали химични реакции;

    ▼B

    (14) 

    „коефициент на окисление“ означава отношението между въглерода, окислен до CO2 в резултат от горенето, към общото въглеродно съдържание в горивото, изразено като дробно число, като отделяният в атмосферата въглероден оксид (CO) се отчита като моларно еквивалентно количество CO2;

    (15) 

    „коефициент на превръщане“ означава отношението на въглерода, отделен като CO2 към общото количество въглерод, съдържащ се в пораждащия емисиите поток преди настъпването на емисията, изразено като дробно число, като отделеният в атмосферата CO се отчита като моларно еквивалентно количество CO2;

    (16) 

    „точност“ означава близостта на съответствието между резултата от измерването и реалната стойност на дадено количество или референтна стойност, определена емпирично, чрез прилагане на международно приети и подлежащи на проследяване калибровъчни материали и стандартни методи, като се вземат предвид както случайните, така и системните фактори;

    (17) 

    „калибриране“ означава набор от операции, които определят, при дадени условия, зависимостите между стойностите, отчетени от даден измервателен уред или измервателна система, или стойностите, представлявани от материална мярка или референтен материал, и съответните количествени стойности, получени чрез референтен стандарт;

    (18) 

    „полет“ означава полет съгласно определението в точка 1, параграф 1 от приложението към Решение 2009/450/ЕО;

    (19) 

    „пътници“ са лицата на борда на въздухоплавателно средство по време на полет, без членовете на дежурния екипаж;

    ▼M4

    (20) 

    „консервативен“ означава, че са определени поредица от такива допускания, които осигуряват гаранции срещу евентуално подценяване при оценката на годишните емисии;

    ▼M1

    (21) 

    „биомаса“ означава биоразградимата част на продукти, отпадъци и остатъци от биологичен произход от селското стопанство (включително растителни и животински вещества), от горското стопанство и свързаните с тях промишлености, включително рибното стопанство и аквакултурите, както и биоразградимата фракция на отпадъци, включително на промишлени и битови отпадъци от биологичен произход;

    ▼M1

    (21а) 

    „газообразни и твърди горива от биомаса“ означава газообразни и твърди горива, произведени от биомаса;

    (21б) 

    „биогаз“ означава газообразни горива, произведени от биомаса;

    (21в) 

    „отпадък“ означава отпадък съгласно определението в член 3, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО с изключение на вещества, които са били умишлено изменени или замърсени, за да отговарят на това определение;

    ▼M4

    (21ва) 

    „битови отпадъци“ означава битови отпадъци, както е определено в член 3, точка 2б от Директива 2008/98/ЕО;

    ▼M1

    (21 г.) 

    „остатък“ означава вещество, различно от търсения пряко краен продукт/крайни продукти от даден процес на производство; то не е основната цел на производствения процес и процесът не е модифициран специално, така че то да бъде произвеждано;

    (21д) 

    „остатъци от селското стопанство, аквакултурите, рибарството и горското стопанство“ означава остатъци, които се произвеждат пряко от селското стопанство, аквакултурите, рибарството и горското стопанство и които не включват остатъци от свързаната с тези отрасли промишленост или преработване;

    ▼B

    (22) 

    „течни горива от биомаса“ означава произведени от биомаса течни горива, използвани за енергийни цели, различни от транспортните, включително за производство на електроенергия, отопление и охлаждане;

    ▼M1

    (23) 

    „биогорива“ означава течни горива в транспорта, произведени от биомаса;

    ▼M4

    (23a) 

    „допустимо авиационно гориво“ означава видовете горива, които са допустими за подпомагане съгласно член 3в, параграф 6 от Директива 2003/87/ЕО;

    ▼B

    (24) 

    „нормативен метрологичен контрол“ означава контролът на измервателните дейности в областта на приложение на даден измервателен уред, провеждан във връзка с обществения интерес, общественото здраве, обществената безопасност, обществения ред, опазването на околната среда, облагането с данъци и мита, защитата на потребителите и справедливата търговия;

    (25) 

    „максимална допустима грешка“, означава допустимата грешка при измерване, определена в приложение I и специфичните за отделните уреди приложения към Директива 2014/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 1 ), или в националната нормативна уредба за метрологичен контрол, според случая;

    (26) 

    „дейности по движението на данни“ означава дейности, свързани с придобиването, обработката и боравенето с данни, необходими за съставянето на доклад за емисиите въз основа на първични данни от източника на емисии;

    (27) 

    „тонове CO2 екв.“ означава метрични тонове CO2 или CO2 екв.;

    (28) 

    „CO2 екв.“ означава всеки парников газ, различен от CO2, включен в списъка от приложение II към Директива 2003/87/ЕО, с еквивалентен потенциал за глобално затопляне като СО2;

    (29) 

    „измервателна система“ означава пълен набор от измервателни уреди и други съоръжения, като например съоръжения за вземане на проби и обработка на данни, който се използва за определяне на променливи стойности като данни за дейността, въглеродното съдържание, топлината на изгаряне или емисионния фактор при емисиите на парникови газове;

    (30) 

    „долна топлина на изгаряне“ означава специфичното количество енергия, отделяно във вид на топлинна енергия при пълното изгаряне с кислород при стандартни условия, без топлината на изпарение на образувалите се при горенето водни пари;

    (31) 

    „емисии от процеси“ означава емисии на парникови газове, различни от горивните емисии, възникващи в резултат от преднамерени или непреднамерени реакции между веществата или от тяхното преобразуване, включително от химична или електролитна редукция на метални руди, термично разлагане на вещества, както и от образуването на вещества, предназначени да бъдат използвани като продукти или суровини;

    (32) 

    „стандартно търговско гориво“ означава всяко от международно стандартизираните горива в търговско разпространение, с доверителен интервал от 95 % на отклонението от съответната определена топлина на изгаряне, който не надхвърля 1 %, включително газьол, дизелово гориво, бензин, светилен газ, керосин, етан, пропан, бутан, керосин за реактивни двигатели (jet A1 или jet A), бензин за реактивни двигатели (jet B) и авиационен бензин (AvGas);

    (33) 

    „партида“ означава количество гориво или материал, от което е взета представителна проба и е характеризирано и прехвърлено като една доставка или като непрекъсната доставка през определен период от време;

    (34) 

    „смесено гориво“ означава гориво, което съдържа или би могло да съдържа както въглерод от биомаса, така и изкопаем въглерод;

    ▼M4

    (34а) 

    „смесено авиационно гориво“ означава гориво, което съдържа както допустимо авиационно гориво, така и изкопаемо гориво;

    ▼B

    (35) 

    „смесен материал“ означава материал, който съдържа както въглерод от биомаса, така и изкопаем въглерод;

    (36) 

    „предварителен емисионен фактор“ означава приетият емисионен фактор за общите емисии от гориво или материал въз основа на общото въглеродно съдържание на фракцията на биомасата и изкопаемата фракция, преди да бъде умножен по изкопаемата фракция, за да се получи емисионният фактор;

    (37) 

    „изкопаема фракция“ означава делът на изкопаемия въглерод от общото въглеродно съдържание на дадено гориво или материал, изразен като дробно число;

    (38) 

    „фракция на биомасата“ означава делът на получения от биомаса въглерод от общото въглеродно съдържание на дадено гориво или материал, изразен като дробно число;

    ▼M4

    (38а) 

    „допустима фракция“ означава съотношението на допустимото авиационно гориво, смесено с изкопаемо гориво;

    ▼B

    (39) 

    „метод на енергийния баланс“ означава метод за оценка на количеството енергия, използвано под формата на гориво в даден котел, изчислено като сумата от полезната топлинна енергия и всички съответни топлинни загуби от лъчист топлообмен, топлопренасяне и с димните газове;

    (40) 

    „непрекъснато измерване на емисиите“ означава набор от операции, имащи за цел определяне на стойността на дадено количество чрез периодични измервания, с прилагане на измервания на място в комина или екстрактивни процедури с разположен в близост до комина измервателен уред, като се изключват измервателни методики, основани на вземането на отделни проби от комина;

    (41) 

    „присъщ CO2“ означава CO2, който е част от пораждащ емисии поток;

    (42) 

    „изкопаем въглерод“ означава неорганичен или органичен въглерод, който не е биомаса;

    (43) 

    „точка на измерване“ означава източникът на емисии, за който се използват системи за непрекъснато измерване на емисиите (CEMS), или сечението на тръбопроводна система, в което се определя дебитът на CO2 посредством системи за непрекъснато измерване;

    (44) 

    „документация за масата и баланса“ означава документацията, посочена в международното или националното приложение на стандартите и препоръчаните практики (SARP), определени в приложение 6 към Конвенцията за международното гражданско въздухоплаване, подписана в Чикаго на 7 декември 1944 г., както е определена в раздел 3 от подчаст В на приложение IV към Регламент (ЕС) № 965/2012 на Комисията ( 2 ), или в равностойни приложими международни правила;

    (45) 

    „разстояние“ означава разстоянието по дъгата на големия кръг между летището на заминаване и летището на пристигане, плюс допълнителен непроменлив коефициент от 95 km;

    (46) 

    „летище на заминаване“ означава летището, от което започва полет, представляващ авиационна дейност, включена в списъка в приложение I към Директива 2003/87/ЕО;

    (47) 

    „летище на пристигане“ означава летището, на което приключва полет, представляващ авиационна дейност, включена в списъка в приложение I към Директива 2003/87/ЕО;

    ▼M4 —————

    ▼B

    (49) 

    „неорганизирани емисии“ означава нередовни или неволно предизвикани емисии от нелокализирани източници, или които са прекалено разсредоточени или малки, за да могат индивидуално да бъдат подложени на мониторинг;

    (50) 

    „летище“ означава летище съгласно определението в точка 1, параграф 2 от приложението към Решение 2009/450/ЕО;

    (51) 

    „двойка летища“ означава двойка, състояща се от летище на заминаване и летище на пристигане;

    (52) 

    „стандартни условия“ означава температура 273,15 K и налягане 101 325 Pa, използвани при определянето на нормалните кубични метри (Nm3);

    (53) 

    „място за съхранение“ означава място за съхранение, както е определено в член 3, точка 3 от Директива 2009/31/ЕО;

    (54) 

    „улавяне на CO2“ означава дейността по улавянето на CO2 от газови потоци, който в противен случай би бил изпуснат като емисия, за целите на транспортирането и съхранението в геоложки формации, разрешени съгласно Директива 2009/31/ЕО;

    (55) 

    „транспортиране на CO2“ означава транспортирането на CO2 по тръбопроводи за съхранение в геоложки формации, разрешено съгласно Директива 2009/31/ЕО;

    (56) 

    „съхранение на CO2 в геоложки формации“ означава съхранение на CO2 в геоложки формации, както е определено в член 3, точка 1 от Директива 2009/31/ЕО;

    (57) 

    „емисии от продувки“ означава умишлено изпускани емисии от инсталация в нейна предварително определена точка;

    (58) 

    „повишено извличане на въглеводороди“ означава извличане на въглеводороди в допълнение към извличаните чрез впръскване на вода или други методи;

    ▼M4

    (59) 

    „косвени данни“ означава годишни стойности, които са обосновани емпирично или са получени от надеждни източници и които операторът или регулираният субект, както е определено в член 3 от Директива 2003/87/ЕО, използва, за да замести данните за дейността, освободените количества гориво или изчислителните коефициенти, с цел да осигури пълнота при докладването, когато не е възможно да се генерират всички необходими данни за дейността, освободените количества гориво или изчислителните коефициенти в прилаганата методика за мониторинг;

    ▼B

    (60) 

    „воден стълб“ означава воден стълб, както е определено в член 3, точка 2 от Директива 2009/31/ЕО;

    (61) 

    „изтичане“ означава изтичане, както е определено в член 3, точка 5 от Директива 2009/31/ЕО;

    (62) 

    „комплекс за съхранение“ означава комплекс за съхранение, както е определено в член 3, точка 6 от Директива 2009/31/ЕО;

    (63) 

    „преносна мрежа“ означава преносна мрежа, както е определено в член 3, точка 22 от Директива 2009/31/ЕО;

    ▼M4

    (64) 

    „пораждащо емисии гориво“ означава гориво, както е определено в член 3, буква ае) от Директива 2003/87/ЕО, освободено за потребление чрез конкретни физически средства, например тръбопроводи, камиони, железопътен транспорт, кораби или бензиностанции, което води до емисии на съответните парникови газове в резултат на неговото потребление от категории потребители в секторите, обхванати от приложение III към Директива 2003/87/ЕО;

    (65) 

    „национален поток на пораждащи емисии горива“ означава съвкупността от пораждащи емисии горива, по видове горива, на всички регулирани субекти на територията на дадена държава членка;

    (66) 

    „коефициент за обхват“ означава коефициентът между нула и единица, който се използва за определяне на дела на дадено пораждащо емисии гориво, което се използва за изгаряне в секторите, обхванати от приложение III към Директива 2003/87/ЕО;

    (67) 

    „освободено количество гориво“ означава данните за количеството на горивото, както е определено в член 3, буква ае) от Директива 2003/87/ЕО, което е освободено за потребление, изразено под формата на енергия в тераджаули, маса в тонове или обем в нормални кубични метри или еквивалент в литри, когато е целесъобразно, преди прилагането на коефициент за обхват;

    (68) 

    „коефициент на превръщане на единиците“ означава коефициент на превръщане на единицата, в която са изразени освободените количества гориво, в количества, изразени под формата на енергия в тераджаули, маса в тонове или обем в нормални кубични метри или еквивалент в литри, когато е целесъобразно, който включва всички съответни коефициенти, като плътност, долна топлина на изгаряне или (за газове) превръщане от горна топлина на изгаряне в долна топлина на изгаряне, според случая;

    (69) 

    „краен потребител“ за целите на настоящия регламент означава всяко физическо или юридическо лице, което е краен потребител на гориво, както е определено в член 3, буква ае) от Директива 2003/87/ЕО, чието годишно потребление на гориво не надвишава 1 тон CO2;

    (70) 

    „освобождаване за потребление“ за целите на настоящия регламент означава моментът, в който акцизът върху горивото, както е определено в член 3, буква ае) от Директива 2003/87/ЕО, става изискуем в съответствие с член 6, параграфи 2 и 3 от Директива (ЕС) 2020/262 на Съвета ( 3 ) или, когато е приложимо, в съответствие с член 21, параграф 5 от Директива 2003/96/ЕО на Съвета ( 4 ), освен ако държавата членка не е използвала гъвкавостта, предвидена в член 3, буква ад), подточка iv) от Директива 2003/87/ЕО, като в този случай това означава моментът, определен от държавата членка като пораждащ задължения съгласно глава IVа от посочената директива.

    ▼B

    РАЗДЕЛ 2

    Общи принципи

    Член 4

    Общо задължение

    Операторите и операторите на въздухоплавателни средства изпълняват своите задължения за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО в съответствие с принципите, определени в членове 5 — 9.

    Член 5

    Пълнота

    Мониторингът и докладването са пълни и обхващат всички горивни емисии и емисии от процеси, от всички източници на емисии и пораждащи емисии потоци, свързани с дейности, посочени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО, както и за другите съответни дейности, включени съгласно член 24 от същата директива, и за всички парникови газове, посочени във връзка с тези дейности, като в същото време не се допуска двойно отчитане.

    Операторите и операторите на въздухоплавателни средства предприемат подходящи мерки за предотвратяване на всякакви пропуски в данните за периода на докладване.

    Член 6

    Последователност, сравнимост и прозрачност

    1.  
    Мониторингът и докладването са последователни и сравними за различни периоди от време. За тази цел, операторите и операторите на въздухоплавателни средства използват едни и същи методики и масиви от данни, подлежащи на промени и дерогации, одобрени от компетентния орган.
    2.  
    Операторите и операторите на въздухоплавателни средства събират, регистрират, компилират, анализират и документират данните от мониторинга, включително допусканията, референтните данни, данните за дейността и коефициентите на изчисление по прозрачен начин, който да позволява възпроизвеждане на определянето на емисиите от проверяващия орган и компетентния орган.

    Член 7

    Точност

    Операторите и операторите на въздухоплавателни средства гарантират, че емисиите са определени така, че не са системно или съзнателно неточни.

    Доколкото е възможно, те установяват и намаляват всеки възможен източник на неточности.

    Те упражняват надлежна грижа за осигуряване на най-високата постижима степен на точност при изчисляването и измерването на емисиите.

    Член 8

    Достоверност на методиката и доклада за емисиите

    Оператортите или операторите на въздухоплавателни средства осигуряват разумна увереност в достоверността на данните за емисиите, които трябва да бъдат докладвани. Той определя емисиите чрез използване на подходящите методики за мониторинг, посочени в настоящия регламент.

    Докладваните данни за емисиите и свързаните с тях оповестявания са свободни от съществени неточности, както е определено в член 3, параграф 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067 на Комисията ( 5 ), избягват статистическа грешка при подбора и представянето на информация и осигуряват достоверен и балансиран отчет на емисиите на дадена инсталация или оператор на въздухоплавателно средство.

    Целта при избора на методика за мониторинг е постигане на равновесие между ползите от по-голямата точност и съответните допълнителни разходи. Целта при мониторинга и докладването на емисиите е постигането на най-голямата възможна точност, освен ако това е технически неосъществимо или води до неоправдани разходи.

    Член 9

    Непрекъснато подобряване на мониторинга и докладването

    При своя по-нататъшен мониторинг и докладване операторите и операторите на въздухоплавателни средства вземат предвид препоръките в докладите от проверките, съставяни съгласно член 15 от Директива 2003/87/ЕО.

    Член 10

    Координация

    Когато дадена държава членка определи повече от един компетентен орган съгласно член 18 от Директива 2003/87/ЕО, тя координира дейностите на тези органи, осъществявани съгласно настоящия регламент.

    ГЛАВА II

    ПЛАН ЗА МОНИТОРИНГ

    РАЗДЕЛ 1

    Общи правила

    Член 11

    Общо задължение

    1.  
    Всеки оператор или оператор на въздухоплавателно средство провежда мониторинг на емисиите на парникови газове, въз основа на план за мониторинг, одобрен от компетентния орган съгласно посоченото в член 12, и съобразен с характера и функционирането на инсталацията или авиационната дейност, за която се отнася.

    Планът за мониторинг се допълва от писмени процедури, които се определят, документират, въвеждат и поддържат от оператора или оператора на въздухоплавателно средство, и се отнасят за дейностите по плана за мониторинг, както това е уместно.

    2.  
    В плана за мониторинг по параграф 1 инструкциите към оператора или оператора на въздухоплавателно средство са описани по логичен и прост начин, като се избягва дублирането на дейности и се вземат предвид съществуващите системи в съответната инсталация или използвани от оператора на въздухоплавателно средство.

    Член 12

    Съдържание и подаване на плана за мониторинг

    1.  
    Операторът или операторът на въздухоплавателно средство е длъжен да подаде план за мониторинг за одобрение от съответния компетентен орган.

    Планът за мониторинг се състои от подробна, пълна и прозрачна документация относно методиката за мониторинг на съответния оператор или оператор на въздухоплавателно средство и съдържа поне елементите, посочени в приложение I.

    Заедно с плана за мониторинг, операторът или операторът на въздухоплавателно средство подава и всички посочени по-долу придружаващи документи:

    а) 

    за инсталации — данни за всеки голям и малък пораждащ емисии поток, показващи съответствие с праговете на неопределеност за данните за дейността и изчислителните коефициенти, където е приложимо, за използваните нива, определени в приложения II и IV, и за всеки източник на емисии — показващи съответствие с праговете на неопределеност за приложените нива, определението в приложение VIII, според случая;

    б) 

    резултатите от оценка на риска, показващи че предложените контролни дейности и процедури за контролните дейности са пропорционални на установените присъщи рискове и рискове при контрола.

    2.  
    В случаите, за които в приложение I е посочена необходимостта от процедура, операторът или операторът на въздухоплавателно средство формулира, документира, въвежда и поддържа такава процедура отделно от плана за мониторинг.

    Операторът или операторът на въздухоплавателно средство представя в плана за мониторинг резюме на процедурите, включващо следната информация:

    а) 

    наименованието на процедурата;

    б) 

    проследимо и проверимо референтно означение за идентификация на процедурата;

    в) 

    посочване на служебния пост или на отдела, носещ отговорност за прилагането на процедурата, както и за генерираните или управлявани чрез процедурата данни;

    г) 

    кратко описание на процедурата, даващо възможност на оператора или на въздухоплавателни средства, както и на компетентния орган и проверяващия орган да разберат какви са основните параметри и извършваните операции;

    д) 

    мястото, където се съхраняват съответната писмена документация и информация;

    е) 

    наименованието на използваната компютърна система, ако има такава;

    ж) 

    списък на европейските стандарти (EN) или на други стандарти, ако се прилагат при процедурата.

    Операторът или на въздухоплавателно средство осигурява на компетентния орган при поискване достъп до всяка писмена документация за процедурите. Операторът или операторът на въздухоплавателно средство осигурява достъп до тези документи за целите на проверката съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067.

    ▼M1 —————

    ▼B

    Член 13

    Стандартни и опростени планове за мониторинг

    1.  
    Държавите членки могат да разрешат на операторите и операторите на въздухоплавателни средства да използват стандартни или опростени планове за мониторинг, без това да противоречи на посоченото в член 12, параграф 3.

    За тази цел държавите членки могат да публикуват образци за такива планове за мониторинг, включително с описания на процедурите по движението на данните и контролните процедури по членове 58 и 59, въз основа на публикувани от Комисията образци и указания.

    2.  
    Преди да одобри опростен план за мониторинг по параграф 1, компетентният орган провежда опростена оценка на риска, за да прецени доколко предложените контролни дейности и процедури за контролните дейности са съпоставими с установените присъщи рискове и контролни рискове и доколко позволяват използването на такъв опростен план за мониторинг.

    Държавите членки мога да изискват оценката на риска по предходната алинея да бъде проведена от оператора или оператора на въздухоплавателно средство, когато това е уместно.

    Член 14

    Изменения на плана за мониторинг

    1.  
    Всеки оператор на инсталация или на въздухоплавателно средство редовно проверява дали планът за мониторинг отразява характера и функционирането на инсталацията или авиационната дейност в съответствие с член 7 от Директива 2003/87/ЕО, както и дали методиката за мониторинг може да бъде подобрена.
    2.  

    Операторът или на въздухоплавателно средство изменя плана за мониторинг при някоя от следните ситуации:

    а) 

    ако възникнат нови емисии, дължащи се на извършването на нови дейности или на използването на нови горива или материали, които още не са включени в плана за мониторинг;

    б) 

    ако настъпи промяна в наличността на данните в резултат от използване на нови видове измервателни уреди, методи за вземане на проби или методи за анализ или поради други причини, и тази промяна води до по-голяма точност при определянето на емисиите;

    в) 

    ако бъде установено, че данните, произтичащи от прилаганата преди методика за мониторинг, са неверни;

    г) 

    ако промяната в плана за мониторинг би подобрила точността на докладваните данни, освен ако това е технически неосъществимо или е свързано с неоправдани разходи;

    д) 

    ако планът за мониторинг не съответства на изискванията на настоящия регламент и компетентният орган поиска от съответния оператор на инсталация или на въздухоплавателно средство да го измени;

    е) 

    ако изменението е необходимо в отговор на предложения за подобряване на плана за мониторинг, направени в доклада от проверката.

    Член 15

    Одобряване на промени в плана за мониторинг

    1.  
    Операторът или на въздухоплавателно средство уведомява компетентния орган за всякакви предложения за изменения в плана за мониторинг без излишно забавяне.

    Компетентният орган обаче може да позволи на оператора или на въздухоплавателно средство да съобщава за промените в плана, които не са съществени по смисъла на параграфи 3 и 4, до 31 декември на същата година.

    2.  
    Всяко съществено изменение на плана за мониторинг по смисъла на параграфи 3 и 4 подлежи на одобрение от компетентния орган.

    Ако компетентният орган счете, че дадено изменение е несъществено, той без излишно забавяне уведомява за това оператора или оператора на въздухоплавателно средство.

    3.  

    Съществените изменения на плана за мониторинг за инсталация включват:

    а) 

    промени в категорията на инсталацията, когато те изискват промени в методиката за мониторинг или водят до промяна на приложимото ниво на същественост съгласно член 23 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067;

    б) 

    независимо от посоченото в член 47, параграф 8, промени във връзка с въпроса дали инсталацията се счита за инсталация с малки емисии;

    в) 

    промени по отношение на източниците на емисии;

    г) 

    промяна от изчислителни към измервателни методики или обратно, или от непряка методика към методика на основа на нива за определяне на емисиите или обратно;

    д) 

    промяна в прилаганото ниво;

    е) 

    въвеждане на нови пораждащи емисии потоци;

    ж) 

    промяна в категоризацията на пораждащите емисии потоци — между големи, малки и незначителни пораждащи емисии потоци, когато такава промяна изисква промени в методиката за мониторинг;

    з) 

    промяна във възприетата стойност на изчислителен коефициент, ако тази стойност следва да бъде посочена в плана за мониторинг;

    и) 

    въвеждането на нови методи или промени в съществуващите методи, свързани с вземане на проби, анализ или калибриране, когато това оказва пряко влияние върху точността на данните за емисиите;

    й) 

    прилагане или адаптиране на методика за количествено определяне на емисиите, дължащи се на изтичания от места за съхранение.

    4.  

    Съществените промени в плана за мониторинг на оператор на въздухоплавателно средство включват:

    а) 

    По отношение на плана за мониторинг за емисиите:

    i) 

    промяна в стойностите на емисионните фактори, заложени в плана за мониторинг;

    ii) 

    промяна на използваните изчислителни методи, посочени в приложение III, или преминаване от изчислителен метод към метод за приблизителна оценка съгласно член 55, параграф 2 или обратно;

    iii) 

    въвеждане на нови пораждащи емисии потоци;

    iv) 

    промени в статута на оператора на въздухоплавателно средство като оператор с малки емисии по смисъла на член 55, параграф 1 или в някой от праговете, предвидени в член 28а, параграф 6 от Директива 2003/87/ЕО;

    ▼M4 —————

    ▼B

    Член 16

    Въвеждане и поддържане на документация за измененията

    1.  
    Операторът или операторът на въздухоплавателно средство може да провежда мониторинг и докладване в съответствие с изменения план за мониторинг преди да е получил одобрение или информация съгласно член 15, параграф 2, при условие че може основателно да се приеме, че предлаганите изменения не са съществени, или че мониторингът в съответствие с първоначалния план за мониторинг би довел до непълнота на данните за емисиите.

    ▼M1

    В случаи на съмнение, операторът или операторът на въздухоплавателни средства прилага успоредно както изменения, така и първоначалния план за мониторинг при извършването на целия мониторинг и докладване в съответствие с двата плана, и документира и двата резултата от мониторинга.

    ▼B

    2.  
    След като получи одобрение или информация съгласно член 15, параграф 2, операторът или операторът на въздухоплавателно средство използва само данните, съответстващи на изменения план за мониторинг, и провежда целия мониторинг и докладване, като използва само изменения план за мониторинг от датата, на която тази версия на плана за мониторинг започне да се прилага.
    3.  

    Операторът или операторът на въздухоплавателно средство поддържа писмена документация за всички изменения на плана за мониторинг. Всеки запис съдържа:

    а) 

    ясно разбираемо описание на изменението;

    б) 

    обосновка за изменението;

    в) 

    датата на уведомяване на компетентния орган за изменението съгласно член 15, параграф 1;

    г) 

    датата на потвърждение от компетентния орган за получаването на уведомлението по член 15, параграф 1, когато има такова, както и датата на одобрението или на информацията по член 15, параграф 2;

    д) 

    началната дата на прилагането на изменения план за мониторинг, в съответствие с посоченото в параграф 2 от настоящия член.

    РАЗДЕЛ 2

    Техническа осъществимост и неоправдани разходи

    Член 17

    Техническа осъществимост

    Когато оператор или оператор на въздухоплавателно средство твърди, че прилагането на определена методика за мониторинг е технически неосъществимо, компетентният орган оценява техническата осъществимост, като вземе предвид обосновката на оператора или оператора на въздухоплавателно средство. Тази обосновка се основава на въпроса дали операторът или операторът на въздухоплавателно средство притежава технически ресурси, удовлетворяващи потребностите на предложената система или изискване, които могат да бъдат приложени в изискваните срокове за целите на настоящия регламент. Тези технически ресурси включват наличието на необходимите техники и технологии.

    Член 18

    Неоправдани разходи

    ▼M4

    1.  
    Когато оператор или оператор на въздухоплавателно средство твърди, че прилагането на определена методика за мониторинг води до неоправдани разходи, компетентният орган преценява дали разходите са неоправдани, като взема предвид обосновката на оператора.

    Компетентният орган счита разходите за неоправдани, когато разходите надхвърлят ползите. За тази цел ползите се изчисляват като произведение на коефициента на подобрение по референтна цена от 80 евро за квота, а разходите включват подходящ амортизационен период въз основа на икономическия живот на съоръженията.

    ▼B

    2.  
    При оценяването на неоправдания характер на разходите във връзка с избора на даден оператор на ниво за данните за дейността, за определяне на коефициента на подобрение по параграф 1 компетентният орган използва разликата между постигнатата към момента неопределеност и прага на неопределеността за съответното ниво, който би бил постигнат чрез подобрението, умножена по средните годишни емисии, пораждани от съответния поток на емисии през последните три години.

    При липса на такива данни за средните годишни емисии, породени от съответния поток през последните три години, операторът или операторът на въздухоплавателно средство прави консервативна оценка на средните годишни емисии, без да се включва произхождащият от биомаса CO2 и преди да се приспаднат пренесените количества CO2. За измервателните уреди, намиращи се под национален нормативен метрологичен контрол, стойността на текущо постиганата неопределеност може да бъде заместена с максимално допустимата грешка при измерване, разрешена от съответната национална нормативна уредба.

    ▼M1

    За целите на настоящия параграф се прилага член 38, параграф 5, при условие че операторът разполага със съответната информация относно критериите за устойчивост и намаление на емисиите на парникови газове на използваните за горене биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса.

    ▼B

    3.  

    При оценяването на неоправдания характер на разходите, които имат връзка с мерки за подобряване на качеството на докладваните данни за емисиите, но нямат пряко въздействие върху точността на данните за дейността, компетентният орган използва коефициент на подобрение в размер на 1 % от средните годишни емисии, породени от съответните потоци през последните три докладвани периоди. Тези мерки могат да включват:

    а) 

    преминаване от използването на възприети стойности към анализи за определянето на изчислителните коефициенти;

    б) 

    увеличение на броя на провежданите анализи за пораждащ емисии поток;

    в) 

    когато конкретното измерване не попада в обхвата на националния нормативен метрологичен контрол — замяна на използваните измервателни уреди с такива уреди, които отговарят на съответните изисквания на нормативния метрологичен контрол на държавата членка при подобни приложения, или с измервателни уреди, отговарящи на националните правила, приети съгласно Директива 2014/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 6 ) или Директива 2014/32/ЕС;

    г) 

    скъсяване на периодите за калибриране и поддръжка на измервателните уреди;

    д) 

    подобрения на дейностите по движението на данните и на контролните дейности, водещи до значително снижаване на присъщия или контролния риск.

    ▼M4

    4.  
    Мерките, свързани с подобряване на методиката за мониторинг на дадена инсталация, не могат да се смятат за свързани с неоправдани разходи, ако общите разходи за тях не надвишават 4 000 евро за период на докладване. За инсталациите с малки емисии този праг е 1 000 евро за период на докладване.

    ▼B

    ГЛАВА III

    МОНИТОРИНГ НА ЕМИСИИТЕ ОТ СТАЦИОНАРНИ ИНСТАЛАЦИИ

    РАЗДЕЛ 1

    Общи разпоредби

    Член 19

    Категоризация на инсталациите, пораждащите емисии потоци и източниците на емисии

    1.  
    За целите на мониторинга на емисиите и определянето на минималните изисквания за нивата, всеки оператор на инсталация определя категорията на своята инсталация съгласно посоченото в параграф 2, и, когато е уместно, всеки пораждащ емисии поток съгласно посоченото в параграф 3, както и на всеки източник на емисии съгласно посоченото в параграф 4.
    2.  

    Операторът класифицира всяка инсталация в една от следните категории:

    а) 

    инсталация от категория А, ако проверените средни годишни емисии през периода на търговия, непосредствено предхождащ текущия период, без да се включва произхождащият от биомаса CO2 и преди да се приспаднат пренесените количества CO2, са по-малки или равни на 50 000 тона CO2 екв.;

    б) 

    инсталация от категория Б, ако проверените средни годишни емисии през периода на търговия, непосредствено предхождащ текущия период, без да се включва произхождащият от биомаса CO2 и преди да се приспаднат пренесените количества CO2, надхвърлят 50 000 тона CO2 екв. и са по-малки или равни на 500 000 тона CO2 екв.;

    в) 

    инсталация от категория В, ако проверените средни годишни емисии през периода на търговия, непосредствено предхождащ текущия период, без да се включва произхождащият от биомаса CO2 и преди да се приспаднат пренесените количества CO2, надвишават 500 000 тона CO2 екв..

    Чрез дерогация от член 14, параграф 2, компетентният орган може да разреши на оператора да не изменя плана за мониторинг, когато въз основа на проверените емисии, прагът за класифициране на инсталацията, посочен в първа алинея, е надхвърлен, но операторът докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че този праг не е бил надхвърлян през последните пет периода на докладване и няма да бъде надхвърлен през следващите периоди.

    3.  

    Операторът класифицира всеки пораждащ емисии поток, като го сравнява със сумарното количество на всички абсолютни стойности на изкопаем CO2 и CO2 екв., съответстващи на всички пораждащи емисии потоци, включени в изчислителните и измервателните методики, и на всички емисии от подложени на мониторинг с измервателни методики източници, преди да бъдат приспаднати пренесените количества CO2, в една от следните категории:

    а) 

    малки пораждащи емисии потоци — такива, че избраните от оператора потоци в тази група съответстват заедно на по-малко от 5 000  тона изкопаем CO2 годишно или на по-малко от 10 % от сумарно количество от максимум 100 000  тона изкопаем CO2 годишно, която стойност е по-голяма като абсолютно количество;

    б) 

    незначителни пораждащи емисии потоци — такива, че избраните от оператора потоци в тази група съответстват заедно на по-малко от 1 000  тона изкопаем CO2 годишно или на по-малко от 2 % от сумарно количество от максимум 20 000  тона изкопаем CO2 годишно, която стойност е по-голяма като абсолютно количество;

    в) 

    големи пораждащи емисии потоци — такива, които не попадат в категориите, посочени в букви а) и б).

    Чрез дерогация от член 14, параграф 2 компетентният орган може да разреши на оператора да не изменя плана за мониторинг, когато въз основа на проверените емисии прагът за класифициране на пораждащия емисии поток като малък или незначителен, посочен в първа алинея, е надхвърлен, но операторът докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че този праг не е бил надхвърлян през последните пет периода на докладване и няма да бъде надхвърлен през следващите периоди.

    4.  

    Операторът класифицира всеки източник на емисии, за който се прилага измервателна методика, в една от следните категории:

    а) 

    малки източници на емисии — такива, които отделят по-малко от 5 000 тона изкопаем CO2 екв. годишно, или по-малко от 10 % общите изкопаеми емисии на инсталацията, но не повече от 100 000  тона изкопаем CO2 екв. годишно, която стойност е по-голяма като абсолютно количество;

    б) 

    големи източници на емисии — такива, които не могат да бъдат класифицирани като малки източници на емисии.

    Чрез дерогация от член 14, параграф 2, компетентният орган може да разреши на оператора да не изменя плана за мониторинг, когато въз основа на проверените емисии, прагът за класифициране на пораждащ емисии източник като малък, посочен в първа алинея, е надхвърлен, но операторът докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че този праг не е бил надхвърлян през последните пет периода на докладване и няма да бъде надхвърлен през следващите периоди.

    5.  
    Когато няма налични данни за средните годишни проверени емисии на съответната инсталация през периода на търговия, непосредствено предхождащ текущия период на търговия, или ако съответните данни вече не са представителни за целите на параграф 2, за определянето на категорията на инсталацията операторът използва консервативна оценка за средните годишни емисии, без да се включва произхождащият от биомаса CO2 и преди да се приспаднат пренесените количества CO2.

    ▼M1

    6.  
    За целите на настоящия член се прилага член 38, параграф 5.

    ▼B

    Член 20

    Граници на мониторинга

    1.  
    Операторите определят граници на мониторинга за всяка инсталация.

    В тези граници операторът включва всички съответни емисии на парникови газове от всички източници на емисии и пораждащи емисии потоци, свързани с дейностите на инсталацията и посочени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО, както и с дейностите и парниковите газове, включени допълнително от държавата членка, на чиято територия се намира инсталацията, съгласно член 24 от същата директива.

    Операторът включва също емисиите от редовно провеждани дейности и от извънредни събития, включително при пускания и спирания и аварийни ситуации по време на периода на докладване, с изключение на емисиите от подвижна техника за транспортни цели.

    2.  
    При определянето на процеса на мониторинг и докладване операторът включва специфичните за съответния сектор изисквания, посочени в приложение IV.
    3.  
    Когато бъдат установени изтичания от комплекс за съхранение по смисъла на Директива 2009/31/ЕО, водещи до емисии или изпускане на CO2 във водния стълб, те се считат за източници на емисии от съответната инсталация и съответно се подлагат на мониторинг съгласно изискванията в раздел 23 на приложение IV към настоящия регламент.

    Компетентният орган може да разреши изключване от процеса на мониторинг и докладване на такъв източник на емисии от изтичане, след като бъдат предприети коригиращи мерки в съответствие с член 16 от Директива 2009/31/ЕО и вече не се установява наличие на емисии или изпускане във водния стълб.

    Член 21

    Избор на методика за мониторинг

    1.  
    За мониторинга на емисиите от дадена инсталация, операторът избира да прилага или изчислителна, или измервателна методика, съгласно конкретните разпоредби на настоящия регламент.

    Изчислителната методика представлява определяне на емисиите от пораждащите емисии потоци на основата на данни за дейността, получени от измервателни системи и допълнителни параметри от лабораторни анализи или възприети стойности. Изчислителната методика може да бъде приложена посредством стандартната методика, описана в член 24 или методиката на масовия баланс, посочена в член 25.

    Измервателната методика представлява определяне на емисиите от източниците на емисии посредством непрекъснато измерване на концентрацията на съответния парников газ в димните газове и на дебита на димните газове, включително мониторинг на преносите на CO2 между отделни инсталации, където концентрацията на CO2 и дебитът на пренасяния газ се измерват.

    Когато се прилага изчислителната методика, в плана за мониторинг операторът определя по отношение на всеки пораждащ емисии поток дали ще се използва стандартната методика или методиката на масовия баланс, включително съответните нива съгласно приложение II.

    2.  
    Ако получи съответно одобрение от компетентния орган, операторът може да комбинира стандартна методика, методики на масовия баланс и измервателни методики за различните източници на емисии и пораждащи емисии потоци в рамките на една инсталация, при условие че това не води нито до пропуски в отчитането, нито до двойно отчитане на емисии.
    3.  
    Когато специфичните за секторите изисквания, определени в приложение IV, въвеждат използването на конкретна методика за мониторинг, операторът използва тази методика или измервателна методика. Операторът може да избере различна методика само ако представи на компетентния орган доказателства, че използването на изискваната методика е технически неосъществимо или би довело до неоправдани разходи, или че алтернативната методика води до по-висока точност на данните за емисиите.

    Член 22

    Методика за мониторинг, която не се основава на нива

    Чрез дерогация от посоченото в член 21, параграф 1 операторът може да използва методика за мониторинг, която не се основава на нива (наричана по-долу „непряка методика“) за избрани пораждащи емисии потоци или източници на емисии, при условие че са спазени следните условия:

    а) 

    прилагането на поне ниво 1 в изчислителна методика за един или повече големи или малки пораждащи емисии потоци и на измервателна методика за поне един голям източник на емисии, свързан със същите пораждащи емисии потоци, е технически неосъществимо или би довело до неоправдани разходи;

    б) 

    операторът ежегодно оценява и изразява количествено неопределеността на всички параметри, използвани при определяне на годишните емисии в съответствие с Указанията на ISO за изразяване на неопределеността при измервания (ISO Guide to the Expression of Uncertainty in Measurement — JCGM 100:2008), или в съответствие с друг еквивалентен международно възприет стандарт и включва съответните резултати в своя годишен доклад за емисиите;

    в) 

    операторът е доказал, по задоволителен за компетентния орган начин, че с прилагането на непряка методика за мониторинг на емисиите, праговете на обща неопределеност на годишното количество на емисиите на парникови газове от цялата инсталация не надхвърлят съответно 7,5 % за инсталации от категория А, 5,0 % за инсталации от категория Б и 2,5 % за инсталации от категория В.

    Член 23

    Временни промени в методиката за мониторинг

    1.  
    Когато по технически причини временно е невъзможно да се прилага планът за мониторинг във вида, одобрен от компетентния орган, операторът прилага възможно най-високото ниво или консервативен подход, който не е основан на нива, ако прилагането на ниво е непостижимо, докато условията позволят да се възстанови прилагането на одобреното в плана за мониторинг ниво.

    Операторът предприема всички необходими мерки за бързо възстановяване на прилагането на плана за мониторинг, както е одобрен от компетентния орган.

    2.  

    Засегнатият оператор без излишно забавяне уведомява компетентния орган за временната промяна в методиката за мониторинг, посочена в параграф 1, като посочва:

    а) 

    причините за отклонение от плана за мониторинг, одобрен от компетентния орган;

    б) 

    подробни данни за временната методика за мониторинг, която операторът използва за определяне на емисиите, докато се възстановят условията за прилагане на одобрения от компетентния орган план за мониторинг;

    в) 

    мерките, които операторът предприема да възстанови условията за прилагане на одобрения от компетентния орган план за мониторинг;

    г) 

    очаквания момент, в който ще продължи прилагането на одобрения от компетентния орган план за мониторинг.

    РАЗДЕЛ 2

    Изчислителна методика

    Подраздел 1

    Общи положения

    Член 24

    Изчисляване на емисиите по стандартната методика

    1.  
    При стандартната методика операторът изчислява горивните емисии по отношение на всеки пораждащ емисии поток чрез умножаване на данните за дейността, свързани с количеството изгорено гориво, изразено в тераджаули, на база долната топлина на изгаряне (NCV), по съответния емисионен фактор, изразен в тонове СО2 за тераджаул (t CO2/TJ), съответстващ на използването на долната топлина на изгаряне, и по съответния коефициент на окисление.

    Компетентният орган може да разреши използването на емисионни фактори за горива, изразени в t CO2/t или t CO2/Nm3. В такива случаи, операторът определя горивните емисии, като умножава данните за дейността, свързани с количеството използвано гориво, изразено в тонове или нормални кубични метри, по емисионния фактор и по съответния коефициент на окисление.

    2.  
    Операторът определя емисиите от процеси за всеки пораждащ емисии поток, като умножава данните за дейността, свързани с потреблението на материали, производителността или количеството на продукцията, изразени в тонове или нормални кубични метри, по съответния емисионен фактор, изразен в t CO2/t или t CO2/Nm3, и по съответния коефициент на превръщане.
    3.  
    Когато в даден емисионен фактор по ниво 1 или 2 вече е отчетен ефектът от непълното протичане на химичните реакции, коефициентът на окисление или коефициентът на превръщане имат стойност 1.

    Член 25

    Изчисляване на емисиите по методиката на масовия баланс

    1.  
    При методиката на масовия баланс операторът изчислява количеството CO2, съответстващо на всеки пораждащ емисии поток, включен в масовия баланс, като умножава данните за дейността, свързани с количеството гориво или материал, влизащо в или напускащо границите на масовия баланс, по съдържанието на въглерод в този материал или гориво и по коефициента 3,664 t CO2/t C, в съответствие с посоченото в раздел 3 от приложение II.
    2.  
    Независимо от посоченото в член 49, емисиите от целия процес, обхванат от масовия баланс, представляват сумата от количествата CO2, съответстващи на всички пораждащи емисии потоци, обхванати в масовия баланс. Емисиите на въглероден оксид (CO) в атмосферата се изчисляват в масовия баланс като емисии на моларно еквивалентно количество CO2.

    Член 26

    Приложими нива

    1.  

    При определянето на съответните нива за големи и малки пораждащи емисии потоци съгласно посоченото в член 21, параграф 1, които да се прилагат при определяне на данните за дейността и всеки изчислителен коефициент, всеки оператор прилага както следва:

    а) 

    поне нивата, посочени в приложение V, ако инсталацията е от категория А, или ако се изисква изчислителен коефициент за пораждащ емисии поток, който представлява стандартно търговско гориво;

    б) 

    в останалите случаи, различни от описаните в буква а) — най-високото ниво, посочено в приложение II.

    Ако операторът обаче успее да покаже по задоволителен за компетентния орган начин, че прилагането на изискваното съгласно първата алинея ниво е технически неосъществимо или би довело до неоправдани разходи, той може да прилага ниво с една степен по-ниско в сравнение с посоченото в първата алинея — за инсталации от категория В, и съответно с две степени по-ниско — за инсталации от категории А и Б, като минимално възможното е ниво 1.

    За преходен период, договорен с оператора, компетентният орган може да разреши на даден оператор да прилага спрямо големи пораждащи емисии потоци нива, които са по-ниски от посочените във втората алинея, като минимално възможното е ниво 1, ако:

    а) 

    операторът е доказал по задоволителен за компетентния орган начин, че изискваното съгласно втората алинея ниво е технически неосъществимо или би довело до неоправдани разходи; както и

    б) 

    операторът е съставил план за подобрения, в който е посочено как и кога ще бъде постигнато прилагане поне на нивото, изисквано съгласно втората алинея.

    2.  
    Ако покаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че изискваното съгласно първата алинея от параграф 1 ниво е технически неосъществимо или поражда неоправдани разходи, операторът може да прилага по-ниско ниво от изискваното съгласно първата алинея от параграф 1 по отношение на малки пораждащи емисии потоци, като минимумът е ниво 1.
    3.  
    За незначителните пораждащи емисии потоци, операторът може да определя данните за дейността и всеки изчислителен коефициент, като използва консервативни допускания вместо да прилага нива, освен ако определено ниво е постижимо без допълнителни усилия.
    4.  
    За коефициента на окисление и коефициента на превръщане, операторът като минимум прилага най-ниските нива, посочени в приложение II.
    5.  
    Когато компетентният орган е разрешил използването на емисионни фактори, изразени в t CO2/t или t CO2/Nm3 по отношение на горива, както и за горива, използвани като технологична суровина или в масови баланси съгласно посоченото в член 25, за мониторинга на долната топлина на изгаряне може да се използват консервативни допускания вместо нива, освен ако определено ниво е постижимо без допълнителни усилия.

    Подраздел 2

    Данни за дейността

    Член 27

    Определяне на данните за дейността

    1.  

    Операторът определя данните за дейността по отношение на даден пораждащ емисии поток по един от следните начини:

    а) 

    на база непрекъснато измерване на процеса, причиняващ емисиите;

    б) 

    на база обобщаване на данните от измерването на разделно доставяни количества, като се вземат предвид съответните промени в складовите запаси.

    2.  
    За целите на параграф 1, буква б), количеството гориво или преработен материал за периода на докладване се изчислява като количеството получено гориво или материал през периода на докладване минус изнесеното от инсталацията количество гориво или материал, плюс складовите запаси от гориво или материал в началото на периода на докладване, минус складовите запаси от гориво или материал в края на периода на докладване.

    Когато определянето на складовите запаси с пряко измерване е технически неосъществимо или би довело до неоправдани разходи, операторът може да направи оценка на тези количества въз основа на едно от следните:

    а) 

    данни от предходни години, в корелация с обема на продукцията през периода на докладване;

    б) 

    документирани процедури и съответни данни от одитирани финансови отчети за периода на докладване.

    Когато определянето на данни за дейността за цялата календарна година е технически неосъществимо или би довело до неоправдани разходи, операторът може да избере следващия най-подходящ ден за разделянето на една година на докладване от следващата и да уравни съответно за изискваната календарна година. Отклоненията, които биха могли да съществуват при един или повече пораждащи емисии потоци, се записват ясно и служат за основа на определянето на представителна стойност за съответната календарна година, и съответно се вземат предвид за следващата година.

    Член 28

    Измервателни системи под контрола на оператора

    1.  

    За определянето на данните за дейността съгласно член 27 операторът използва резултати от измерване, получени от намиращи се под негов контрол измервателни системи на инсталацията, при условие че са спазени всички изброени по-долу условия:

    а) 

    операторът трябва да оценява неопределеността и да осигурява спазване на прага на неопределеност на съответното ниво;

    б) 

    операторът трябва да гарантира, че поне веднъж годишно след всяко калибриране на измервателен уред резултатите от калибрирането, умножени по консервативен корекционен коефициент, се сравняват със съответния праг на неопределеност. Консервативният корекционен коефициент се основава на подходящ динамичен ред от предишни калибрирания на същия или сходни измервателни уреди, за да се вземе предвид ефектът на неопределеност при работата с уреда.

    Ако бъдат надхвърлени праговите стойности за съответните нива, одобрени съгласно член 12, или ако се установи, че измервателната апаратура не съответства на други изисквания, операторът без излишно забавяне предприема корекционни действия и уведомява за тях компетентния орган.

    2.  
    Когато се съобщава нов план за мониторинг или когато този въпрос е от значение при промяна в одобрения план за мониторинг, операторът представя на компетентния орган оценката на неопределеността съгласно параграф 1, буква а).

    Тази оценка включва посочената неопределеност на използваните измервателни уреди, неопределеността, свързана с калибрирането и всяка друга неопределеност, произтичаща от начина на практическо използване на измервателните уреди. Ако складовите съоръжения могат да поемат поне 5 % от годишното използвано количество на разглежданото гориво или материал, оценката на неопределеността обхваща и неопределеността във връзка с измененията на складовите количества. При извършването на оценката на неопределеността операторът взема под внимание факта, че посочените в приложение II прагове на неопределеност за различните нива се отнасят за общата неопределеност за целия период на докладване.

    Ако измервателните уреди са инсталирани в среда, подходяща от гледна точка на техните работни спецификации, операторът може да опрости оценката на неопределеността като приеме, че максимално допустимата грешка, определена за работата на съответните измервателни уреди или на постиганата чрез калибриране неопределеност (ако съответната стойност е по-ниска), умножена по консервативен корекционен коефициент с цел отразяване на влиянието на неопределеността в работни условия, може да се разглежда като неопределеността за целия период на докладване, както се изисква в определенията на нивата в приложение II.

    3.  
    Независимо от посоченото в параграф 2, компетентният орган може да разреши на оператора да използва резултати от измервания, получени от намиращи се под негов контрол измервателни системи на инсталацията, в случай че операторът представи доказателства, че използваните измервателни уреди са подложени на съответстващ национален метрологичен нормативен контрол.

    В такъв случай, като стойност на неопределеността може да се използва максимално допустимата грешка при работни условия, разрешена от националната нормативна уредба за метрологичен контрол за съответното измерване, без да е необходимо да се предоставят допълнителни данни и доказателства.

    Член 29

    Измервателни системи извън контрола на оператора

    1.  
    Когато въз основа на опростена оценка на неопределеността се установи, че използването на измервателни системи извън контрола на оператора му дава възможност да спазва поне също толкова високо ниво, осигурява по-надеждни резултати и е по-малко зависимо от контролните рискове в сравнение с използването на системи, намиращи се под контрола на оператора съгласно член 28, той определя данните за дейността със системи извън неговия контрол.

    За тази цел операторът може да използва един от следните източници на данни:

    а) 

    количества според фактури, издадени от търговски партньор — ако е налице търговска сделка между двама независими търговски партньори;

    б) 

    данни, директно отчетени от такива измервателни системи.

    2.  
    Операторът гарантира съответствието с приложимото ниво съгласно член 26.

    За тази цел, като стойност на неопределеността може да се използва максимално допустимата грешка при работни условия, разрешена от националната нормативна уредба за метрологичен контрол за съответната търговска сделка, без да е необходимо да се предоставят допълнителни данни и доказателства.

    Ако приложимите изисквания по националните нормативи за метрологичен контрол не са така строги както в приложимото ниво по член 26, операторът търси данни за съществуващата неопределеност от търговския партньор, отговарящ за измервателната система.

    Подраздел 3

    Изчислителни коефициенти

    Член 30

    Определяне на изчислителните коефициенти

    1.  
    Операторът определя изчислителните коефициенти в съответствие с възприети стойности или въз основа на лабораторен анализ, в зависимост от приложимото ниво.
    2.  
    Операторът определя и докладва изчислителните коефициенти съобразно посоченото в данните за дейността състояние на горивото/материала, а именно състоянието, в което съответното гориво или материал се купуват или използват в пораждащия емисии процес, преди да бъдат изсушени или подложени на друга обработка за целите на лабораторния анализ.

    Когато този подход би довел до неоправдани разходи, или ако съответно може да бъде постигната по-висока точност, данните за дейността и изчислителните коефициенти могат да бъдат системно докладвани на база на състоянието на горивото/материала, при което се извършват лабораторните анализи.

    От оператора се изисква да определи фракцията на биомасата само за смесени горива или материали. За други горива или материали се използва възприета стойност от 0 % за фракцията на биомасата на изкопаеми горива или материали, и възприета стойност от 100 % за фракцията на биомасата за горива от биомаса или материали, състоящи се изключително от биомаса.

    Член 31

    Възприети стойности за изчислителните коефициенти

    1.  

    Когато операторът определя изчислителните коефициенти като възприети стойности, той използва една от следните стойности, съгласно изискването за приложимото ниво, посочено в приложения II и VI:

    а) 

    стандартните коефициенти и стехиометричните коефициенти, посочени в приложение VI;

    б) 

    стандартните коефициенти, използвани от съответната държава членка при подаването на нейната национална инвентаризация на емисиите в Секретариата на Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата;

    в) 

    стойности на база литературни данни, одобрени от компетентния орган, включително публикувани от компетентния орган стандартни коефициенти, които са съвместими с коефициентите от буква б), но са представителни за по-подробно диференцирани видове пораждащи емисии горива;

    г) 

    стойности, посочени и гарантирани от доставчика на съответното гориво или материал, ако операторът може да покаже по задоволителен за компетентния орган начин, че въглеродното съдържание има доверителен интервал от 95 % на отклонението, който не надхвърля 1 %;

    д) 

    стойности, базиращи се на предишни анализи, ако операторът може да покаже по задоволителен за компетентния орган начин, че тези стойности са представителни за бъдещи партиди от същия материал.

    2.  
    Операторът посочва в плана за мониторинг всички използвани възприети стойности.

    Ако стойностите се променят за отделните години, операторът посочва в плана за мониторинг достоверния приложим източник по отношение на съответната стойност.

    3.  
    Компетентният орган може да одобрява промяна в плана за мониторинг на възприетите стойности за даден изчислителен коефициент съгласно член 15, параграф 2, ако операторът представи доказателство, че новата възприета стойност води до по-точно определяне на емисиите.
    4.  
    По искане на оператора компетентният орган може да разреши долната топлина на изгаряне и емисионните фактори на горивата да се определят при използване на същите нива, каквито се изискват за стандартните търговски горива, при условие че поне веднъж на всеки три години операторът представя данни, показващи че отклоненията от определената стойност на топлината на изгаряне не са надхвърлили 1 % през последните три години.
    5.  
    По молба на оператора компетентният орган може да приеме, че стехиометричното въглеродно съдържание на чисто химическо вещество се счита за спазване на ниво, което в противен случай би изисквало анализи, извършени в съответствие с членове 32—35, ако операторът може да покаже по задоволителен за компетентния орган начин, че използването на анализи би довело до неоправдани разходи и че използването на стехиометричната стойност няма да доведе до подценяване на емисиите.

    Член 32

    Изчислителни коефициенти на база анализи

    1.  
    Операторът гарантира, че всички анализи, вземания на проби, калибрирания и валидирания за определяне на изчислителните коефициенти се извършват по методите, основаващи се на съответните европейски стандарти (EN).

    Когато такива стандарти липсват, методите се основават на подходящи стандарти на ISO или национални стандарти. Когато липсват съответни публикувани стандарти, се използват подходящи проектостандарти, отраслови насоки за най-добрите практики или други научно доказани методики, с които се ограничават систематичните грешки при вземането на проби и измерването.

    2.  
    Когато за определяне на емисиите се използват монтирани в инсталацията газови хроматографи, или екстракторни или неекстракторни газови анализатори, операторът получава одобрение от компетентния орган за използването на такава апаратура. Тези уреди се използват само за определяне на състава на газови горива и материали. Като минимално допустима мярка за осигуряване на качеството, операторът осигурява провеждането на първоначална валидиране и ежегодни валидирания на съответния уред.
    3.  
    Резултатът от всеки анализ се използва само за съответния период на доставка или съответната партида на горивото или материала, за които са взети проби и за които се е целяло тези проби да са представителни.

    За определянето на даден конкретен параметър операторът използва резултатите от всички анализи, направени във връзка с този параметър.

    Член 33

    План за вземане на проби

    1.  
    Когато изчислителните коефициенти се определят чрез анализи, операторът представя за одобрение от компетентния орган, съответно за всяко гориво или материал, план за вземане на проби, съставен под формата на писмена процедура и съдържащ информация за методиките за подготовка на пробите, включително информация за отговорностите, местата на вземане на проби, периодичността и количествата, както и за методиките за съхранение и транспорт на пробите.

    Операторът гарантира, че пробите за съответната партида или период на доставка са представителни, както и че няма систематични грешки. Съответните елементи от плана за вземане на проби се съгласуват с лабораторията, извършваща анализа на даденото гориво или материал, като информация за това съгласуване се включва в плана. Операторът предоставя достъп до плана за целите на проверката съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067.

    2.  
    Съгласувано с лабораторията, провеждаща анализа на съответното гориво или материал и с одобрението на компетентния орган, операторът адаптира елементите на плана за вземане на проби, в случай че резултатите от анализа показват, че хетерогенността на горивото или материала се различава значително от информацията за неговата хетерогенност, на която се е основавал първоначалният план за вземане на проби от това конкретно гориво или материал.

    Член 34

    Използване на лаборатории

    1.  
    Операторът гарантира, че за извършване на анализи за определянето на изчислителните коефициенти се използват само лаборатории, акредитирани в съответствие с EN ISO/IEC 17025 за прилагането на съответните методи за анализ.
    2.  
    Допуска се използването на неакредитирани в съответствие с EN ISO/IEC 17025 лаборатории само в случаите, когато операторът може да докаже по задоволителен за компетентния орган начин, че достъпът до лаборатории като определените в параграф 1 е технически неосъществим или би довел до неоправдани разходи, като в същото време съответната неакредитирана лаборатория отговаря на изисквания, еквивалентни на определените в EN ISO/IEC 17025.
    3.  
    Компетентният орган счита, че дадена лаборатория съответства на изисквания, еквивалентни на определените в EN ISO/IEC 17025 по смисъла на параграф 2, ако операторът предостави данните съгласно втората и третата алинеи на настоящия параграф, доколкото е възможно, под същата форма и със сходна степен на подробност като изискваните за процедурите съгласно член 12, параграф 2.

    По отношение на управлението на качеството, операторът представя акредитирано сертифициране на лабораторията по стандарта EN ISO/IEC 9001 или по други сертифицирани системи за управление на качеството, прилагани в лабораторията. Ако не се прилагат подобни сертифицирани системи за управление на качеството, операторът представя други подходящи доказателства, че лабораторията е в състояние да управлява надеждно своя персонал, процедури, документация и задачи.

    По отношение на техническата компетентност, операторът представя доказателства, че лабораторията е компетентна и може да генерира технически валидни резултати, като използва съответните процедури за анализ. Тези доказателства обхващат най-малко следните области:

    а) 

    управление на компетентността на персонала за специфичните възложени задачи;

    б) 

    адекватност на помещенията и на условията на средата в тях;

    в) 

    избор на методи за анализ и съответни стандарти;

    г) 

    когато е приложимо, управление на вземането на проби и подготовката на пробите, включително контрол на целостта на пробите;

    д) 

    когато е приложимо, разработване и валидиране на нови методи за анализ или прилагане на методи, които не са обхванати от международни или национални стандарти;

    е) 

    оценка на неопределеността;

    ж) 

    управление на оборудването, включително процедури за калибриране, настройка, поддръжка и ремонт на оборудването, и водене на съответна документация;

    з) 

    управление и контрол на данните, документите и софтуера;

    и) 

    управление на калибриращите средства и референтните материали;

    й) 

    осигуряване на качеството на калибрирането и на резултатите от изпитванията, включително редовно участие в схеми за висококачествено изпитване, включващи прилагане на методи за анализ върху сертифицирани референтни материали, или чрез взаимно сравнение с акредитирана лаборатория;

    к) 

    управление на процесите, възлагани на външни изпълнители; и

    л) 

    управление на заданията, на оплакванията от клиенти и осигуряване на навременни корекционни действия.

    Член 35

    Честота на провеждане на анализи

    1.  
    Операторът спазва минимално допустимата честота на анализите за съответните горива и материали, посочени в приложение VII.
    2.  

    Компетентният орган може да разреши на оператора да прилага честота на анализите, различна от тази в параграф 1, когато няма минимално допустима честота, или операторът докаже, че:

    а) 

    въз основа на данни от миналото, включително стойности от анализи на съответните горива или материали, проведени през периода на докладване, непосредствено предхождащ текущия период на докладване, варирането на стойностите на резултатите от анализа за съответното гориво или материал не надхвърля 1/3 от стойността на неопределеността, която операторът трябва да спазва по отношение на данните за дейността във връзка със съответното гориво или материал; или

    б) 

    спазването на изискваната честота би довело до неоправдани разходи.

    Ако дадена инсталация работи само през част от годината или ако горивата/материалите се доставят в партиди, които се консумират за повече от една календарна година, компетентният орган може да договори с оператора по-подходящ график за анализи, стига той да доведе до неопределеност, сравнима с посочената в буква а) от първа алинея.

    Подраздел 4

    Специфични изчислителни коефициенти

    Член 36

    Емисионни фактори за емисиите на CO2

    1.  
    Операторът определя специфични за съответните видове дейности емисионни фактори за емисиите на CO2.
    2.  
    Емисионните фактори за горивата, включително когато горивата се използват като технологична суровина, се изразяват в t CO2/TJ.

    По отношение на горивните емисии, компетентният орган може да разреши на оператора да използва за дадено гориво и емисионен фактор, изразен в t CO2/t или t CO2/Nm3, ако използването на емисионен фактор, изразен в t CO2/TJ би довело до неоправдани разходи или ако с използването на такъв вид емисионен фактор може да се постигне най-малкото еквивалентна точност при изчисляването на емисиите.

    3.  
    За преобразуването на въглеродното съдържание в съответната стойност на емисионен фактор за емисии на CO2, или съответно за обратното преобразуване, операторът използва коефициента 3,664 t CO2/t C.

    Член 37

    Коефициенти на окисление и на превръщане

    1.  
    При определяне на коефициентите на окисление или коефициентите на превръщане, операторът прилага най-малко ниво 1. Когато в съответния емисионен фактор вече е отчетен ефектът от непълното окисление или химично превръщане, операторът използва коефициент на окисление или коефициент на превръщане със стойност 1.

    Възможно е, обаче, компетентният орган да изисква от операторите винаги да прилагат изискванията на ниво 1.

    2.  

    Когато се използват няколко вида горива в една и съща инсталация и е необходимо прилагането на ниво 3 по отношение на специфичния коефициент на окисление, операторът може да поиска одобрението на компетентния орган за един или и двата посочени по-долу подходи:

    а) 

    определяне на един сумарен коефициент на окисление за целия горивен процес, който да се прилага за всички горива;

    б) 

    отчитане на непълното окисление само чрез един голям пораждащ емисии поток и използване на стойност 1 за коефициентите на окисление на останалите пораждащи емисии потоци.

    Ако се използва биомаса или смес от горива, операторът представя доказателство, че прилагането на подходите от буква а) или буква б) от първата алинея не води до подценяване на емисиите.

    Подраздел 5

    Третиране на биомасата

    Член 38

    Пораждащи емисии потоци от биомаса

    1.  
    Операторът може да определя данните за дейността във връзка с пораждащите емисии потоци от биомаса без да използва нива и без да представя данни от анализ за състава на биомасата, ако пораждащият емисии поток се състои изключително от биомаса и операторът може да гарантира, че в него няма примеси на други материали или горива.

    ▼M1

    За целите на настоящия параграф се прилага член 38, параграф 5.

    ▼B

    2.  
    ►M1  Емисионният фактор за биомаса е нула. За целите на настоящата алинея се прилага член 38, параграф 5. ◄

    Емисионният фактор за смесено гориво или материал се изчислява и докладва като произведение на предварителния емисионен фактор, определен съгласно член 30, умножен по стойността на изкопаемата фракция в смесеното гориво или материал.

    3.  
    Торфът, ксилитът и изкопаемите фракции в смесените горива или материали не се считат за биомаса.
    4.  
    Когато фракцията на биомасата в смесените горива или материали е по-голяма или равна на 97 % или когато количеството на емисиите от изкопаемата фракция в горивото или материала е толкова малко, че отговаря на определението за незначителен пораждащ емисии поток, компетентният орган може да разреши на оператора да прилага методики, които не се основават на нива, включително метода на енергийния баланс, при определяне на данните за дейността и съответните изчислителни коефициенти.

    ▼M1

    За целите на настоящата алинея се прилага член 38, параграф 5.

    5.  
    При позоваване на настоящия параграф използваните за горене биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса изпълняват критериите за устойчивост и за намаление на емисиите на парникови газове, определени в член 29, параграфи 2—7 и 10 от Директива (ЕС) 2018/2001.

    Въпреки това биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса, произведени от отпадъци и остатъци, различни от остатъците от селското стопанство, аквакултурите, рибарството и горското стопанство, трябва да изпълняват само критериите, определени в член 29, параграф 10 от Директива (ЕС) 2018/2001. Настоящата алинея се отнася също за отпадъците и остатъците, които първоначално се обработват за получаването на междинен продукт, преди да бъдат допълнително преработени в биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса.

    Електрическата енергия, топлинната енергия и енергията за охлаждане, произведени от твърди битови отпадъци, не са предмет на критериите, определени в член 29, параграф 10 от Директива (ЕС) 2018/2001.

    Критериите, определени в член 29, параграфи 2—7 и 10 от Директива (ЕС) 2018/2001, се прилагат независимо от географския произход на биомасата.

    Член 29, параграф 10 от Директива (ЕС) 2018/2001 се прилага за инсталация съгласно определението в член 3, буква д) от Директива 2003/87/ЕО.

    Съответствието с критериите, определени в член 29, параграфи 2—7 и 10 от Директива (ЕС) 2018/2001, се оценява съгласно член 30 и член 31, параграф 1 от посочената директива.

    Ако биомасата, използвана за горене, не съответства на разпоредбите на настоящия параграф, нейното въглеродно съдържание се смята за изкопаем въглерод.

    ▼M3

    6.  
    Чрез дерогация от параграф 5, първа алинея, държавите членки или компетентните органи, според случая, могат да считат за изпълнени критериите за устойчивост и за намаление на емисиите на парникови газове, посочени в същия параграф, по отношение на биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса, използвани за изгаряне в периода от 1 януари 2022 г. до 31 декември 2022 г.

    ▼B

    Член 39

    Определяне на фракцията на биомасата и на изкопаемата фракция

    1.  
    При смесени горива или материали операторът може или да приеме отсъствието на биомаса и да прилага по подразбиране 100 % изкопаема фракция, или да определи фракция на биомасата в съответствие с параграф 2, като прилага нивата, както е определено в раздел 2.4 от приложение II.
    2.  
    Ако в зависимост от изискваното ниво операторът трябва да извърши анализи за определяне на фракцията на биомасата, той прави това въз основа на съответния стандарт и съдържащите се в него аналитични методи, стига използването на този стандарт и аналитичен метод да е одобрено от компетентния орган.

    Ако в зависимост от изискваното ниво операторът трябва да извърши анализи за определяне на фракцията на биомасата, но прилагането на първа алинея е технически неосъществимо или би довело до неоправдани разходи, операторът представя алтернативен метод за приблизителна оценка за определяне на фракцията на биомасата за одобрение от компетентния орган. За горивата или материалите, произхождащи от производствени процеси с определени и подлежащи на проследяване входящи потоци, операторът може да определя фракцията на биомасата въз основа на масовия баланс на въглерода от биомасата и изкопаемия въглерод, които постъпват и напускат процеса.

    Комисията може да предоставя насоки за други приложими методи за приблизителна оценка.

    ▼M4

    2а.  
    Когато операторът използва масов баланс съгласно член 25, а за входящ материал или гориво се използва биомаса, която спазва критериите на член 38, параграф 5, и когато изходящите материали съдържат въглерод, операторът предоставя на компетентния орган данни за фракцията на биомасата на въглеродното съдържание в изходящите потоци. По този начин операторът представя доказателства, че общите емисии на инсталацията не се подценяват систематично от прилаганата методика за мониторинг и че общата маса на въглерода, която съответства на фракциите на биомасата на въглерода в общите изходящи материали, не надвишава общата маса на фракциите на биомасата на въглерода, съдържащ се във входящите материали и горива.

    За целите на настоящия параграф, параграфи 3 и 4 се прилагат към фракцията на биогаза в природния газ, използван като входящ материал.

    ▼M4

    3.  
    Чрез дерогация от параграфи 1 и 2 от настоящия член и от член 30, освен за целите на член 43, параграф 4, операторът не използва анализи или методи за оценка съгласно параграф 2 от настоящия член за определяне на фракцията на биомасата в природен газ, получен от газопреносна мрежа, в която се добавя биогаз.

    Операторът може да определи, че известно количество природен газ от газопреносната мрежа е биогаз, като използва методиката, посочена в параграф 4.

    ▼M1

    4.  

    Операторът може да определя фракцията на биомасата, като използва документация за купуване на биогаз с равностойно енергийно съдържание, при условие че представи на компетентния орган удовлетворителни доказателства, че:

    а) 

    няма двойно отчитане на едно и също количество биогаз, по-специално че не се твърди, че купеният биогаз се използва от друго лице, включително чрез разкриване на гаранция за произход съгласно определението в член 2, параграф 12 от Директива (ЕС) 2018/2001;

    б) 

    операторът и производителят на биогаз са свързани в една и съща газопреносна мрежа.

    За целите на доказването на съответствие с настоящия параграф операторът може да използва данните, вписани в база данни, създадена от една или повече държави членки, която позволява проследяване на преносите на биогаз.

    ▼B

    РАЗДЕЛ 3

    Измервателна методика

    Член 40

    Използване на измервателна методика за мониторинг на емисиите

    Операторът използва измервателни методики за всички емисии на двуазотен оксид (N2O), както е посочено в приложение IV, както и за количествено изразяване на преноса на CO2 съгласно член 49.

    Също така, операторът може да използва измервателни методики за източниците на емисии на CO2, ако може да представи доказателства че за всеки източник на емисии са спазени нивата, посочени в член 41.

    Член 41

    Изисквани нива

    1.  

    За всеки голям източник на емисии операторът прилага следното:

    а) 

    за инсталация от категория А, най-малко нивата, изброени в раздел 2 от приложение VIII;

    б) 

    за другите случаи се прилага най-високото ниво, посочено в раздел 1 от приложение VIII.

    Ако обаче покаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че изискваното съгласно първата алинея ниво е технически неосъществимо или поражда неоправдани разходи, операторът може да прилага ниво с една степен по-ниско в сравнение с посоченото в първата алинея за инсталации от категория В, и съответно ниво с до две степени по-ниско за инсталации от категории А и Б, като минимумът е ниво 1.

    2.  
    Ако покаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че изискваното съгласно първата алинея от параграф 1 ниво е технически неосъществимо или поражда неоправдани разходи, операторът може да прилага по-ниско ниво от изискваното съгласно първата алинея от параграф 1 по отношение на емисиите от малки пораждащи емисии потоци, като минимумът е ниво 1.

    Член 42

    Измервателни стандарти и лаборатории

    1.  

    Всички измервания се извършват с прилагане на методите, основаващи се на:

    а) 

    EN 14181 („Стационарни източници на емисии. Осигуряване на качеството на системи за автоматично измерване“),

    б) 

    EN 15259 („Качество на въздуха. Измерване на емисии от стационарни източници. Изисквания както към районите и местата на измерване, така и към обекта, плана и доклада от измерването“),

    в) 

    други EN стандарти от значение, по-специално EN ISO 16911-2 („Стационарни източници на емисии. Ръчно и автоматично определяне на скорост и обемен дебит в канали“).

    Когато такива стандарти липсват, методите се основават на подходящи стандарти на ISO, публикувани от Комисията стандарти или национални стандарти. Когато липсват приложими публикувани стандарти, се използват подходящи проектостандарти, отраслови насоки за най-добрите практики или други научно доказани методики, с които се ограничават систематичните грешки при вземането на проби и измерването.

    Операторът взема предвид всички съответни аспекти на системата за непрекъснато измерване, включително разположението на апаратурата, калибрирането, измерването, осигуряването и контрола на качеството.

    2.  
    Операторът гарантира, че лабораториите, използвани за измерванията, калибриранията и съответните оценки на системите за непрекъснато измерване на емисиите (CEMS), са акредитирани по EN ISO/IEC 17025 за съответните методи за анализ или калибриране.

    Ако съответната лаборатория няма такава акредитация, операторът осигурява спазването на еквивалентни изисквания съгласно посоченото в член 34, параграфи 2 и 3.

    Член 43

    Определяне на емисиите

    1.  
    Операторът определя годишните емисии от даден източник на емисии през периода на докладване като събира за този период всички произведения на часовите стойности на измерените концентрации на парникови газове, умножени по часовите стойности на дебита на димните газове, като съответните часови стойности представляват осреднявания на всички отделни измерени стойности през въпросния работен час.

    По отношение на емисиите на CO2, за определянето на годишните емисии се използва формула 1 от приложение VIII. Отделеният в атмосферата CO се отчита като моларно еквивалентно количество CO2.

    Що се отнася до емисиите на двуазотен оксид (N2O), операторът определя годишните емисии по формулата в подраздел Б.1 на раздел 16 от приложение IV.

    2.  
    Когато в една инсталация съществуват няколко източника на емисии и съответните емисии не могат да бъдат измервани като емисии от един източник, операторът измерва емисиите от тези източници поотделно и ги сумира за получаването на общите емисии на дадения газ, отделяни през периода на докладване от цялата инсталация.
    3.  

    Операторът определя концентрацията на парникови газове в димните газове въз основа на непрекъснато мерене в представителна точка по един от следните начини:

    а) 

    чрез пряко измерване;

    б) 

    в случай на висока концентрация на парникови газове в димните газове — чрез изчисляване на концентрацията въз основа на непряко измерване, като се използва формула 3 от приложение VIII и се вземат предвид измерените стойности на концентрацията на всички други компоненти в димните газове, както е предвидено в плана за мониторинг на оператора.

    4.  

    Когато е необходимо, операторът определя отделно всяко количество CO2, произхождащо от биомаса, и го изважда от общите измерени емисии на CO2. За тази цел операторът може да използва:

    а) 

    подход на основата на изчисления, включително посредством анализи и вземане на проби на основата на EN ISO 13833 („Емисии от стационарни източници. Определяне на отношението на биомаса (биогенна, органична) и получен от фосили въглероден диоксид. Вземане на проба и определяне на радиоактивен въглерод“);

    б) 

    друг метод на основата на съответния стандарт, включително ISO 18466 („Емисии от стационарни източници. Определяне на биогенната фракция на CO2 в изходящите газове по метода на баланса“);

    в) 

    метод за приблизителна оценка, публикуван от Комисията.

    Когато предложеният от оператора метод включва непрекъснато вземане на проби от потока димни газове, се прилага стандарт EN 15259 („Качество на въздуха. Измерване на емисии от стационарни източници. Изисквания за участъците и местата за измерване, за целта на измерването, плана и протокола от измерването“).

    ▼M1

    За целите на настоящия параграф се прилага член 38, параграф 5.

    ▼M4

    Когато предложеният от оператора метод включва непрекъснато вземане на проби от потока димни газове и инсталацията консумира природен газ от мрежата, операторът изважда CO2 с произход от биогаз, съдържащ се в природния газ, от общите измерени емисии на CO2. Фракцията на биомасата в природния газ се определя в съответствие с членове 32 — 35.

    ▼B

    5.  

    Операторът определя стойността на дебита на димните газове, необходима за изчислението по параграф 1, по един от следните методи:

    а) 

    изчисление посредством подходящ масов баланс с отчитане на всички значими параметри на входа, включително за емисиите на CO2 — поне входящите количества горива и материали, входящия въздух и к.п.д. на процеса, а на изхода — поне количеството на продукта и концентрацията на кислород (O2), серен диоксид (SO2) и азотни оксиди (NOx);

    б) 

    определяне чрез непрекъснато мерене в представителна точка.

    Член 44

    Обобщаване на данните

    1.  
    Операторът изчислява средночасови стойности за всеки параметър, използван при определянето на емисиите чрез измервателна методика, включително на концентрациите и на дебита на димните газове, като използва всички налични измерени стойности през съответния час.

    Ако даден оператор може да генерира данни и за по-кратки отчетни периоди без това да води до допълнителни разходи, той използва тези по-кратки отчетни периоди за определяне на годишните емисии в съответствие с член 43, параграф 1.

    2.  
    Ако апаратурата за непрекъснато измерване на даден параметър стане неуправляема, излезе от обхвата си или спре да работи за част от съответен час или отчетен период по параграф 1, операторът изчислява съответната средночасова стойност пропорционално на останалите единични данни през този конкретен час или по-кратък отчетен период, при условие че са налице поне 80 % от максималния брой единични данни за съответния параметър.

    Когато са налице данни за по-малко от 80 % от единичните данни, се прилага посоченото в член 45, параграфи 2 — 4.

    Член 45

    Липсващи данни

    1.  
    Ако част от измервателната апаратура на система за непрекъснат мониторинг на емисиите спре да работи в продължение на повече от пет последователни дни в дадена календарна година, операторът излишно забавяне уведомява компетентния орган и предлага адекватни мерки за подобряване на качеството на съответната система за непрекъснат мониторинг на емисиите.
    2.  
    Когато не могат да бъдат дадени валидни данни за часови или по-кратък отчетен период съгласно изискванията на член 44, параграф 1, за един или повече параметри по измервателната методика поради това, че апаратурата е била неуправляема, излязла е извън обхвата си или е спряла да работи, операторът определя заместващи данни за всеки час с липсващи данни.
    3.  
    Когато съответният параметър, за който не е възможно да бъдат дадени валидни данни за часови или по-кратък отчетен период, е пряко измерван параметър, като например концентрация, операторът изчислява заместваща стойност като сбор на средната концентрация и на удвоеното стандартно отклонение при тази средна стойност, съгласно формула 4 от приложение VIII.

    Когато периодът на докладване не е подходящ за определяне на подобни заместващи стойности поради значителни технически промени в инсталацията, операторът съгласува с компетентния орган представителен срок за определяне на средната стойност и на стандартното отклонение, по възможност с продължителност една година.

    4.  
    Когато съответният параметър, за който не е възможно да бъдат дадени валидни данни за часови период, е параметър различен от концентрацията, операторът получава заместващи стойности на този параметър чрез подходящ модел на масов баланс или енергиен баланс на процеса. Операторът валидира резултатите като използва останалите измервани параметри при съответната измервателна методика, както и данни, съответстващи на нормални работни условия, като разглежда период със същата продължителност като периода, за който липсват данни.

    Член 46

    Проверочни изчисления за измерените стойности на емисиите

    Операторът потвърждава стойностите на емисиите, определени по измервателна методика, с изключение на емисиите на N2O при производството на азотна киселина и на количествата парникови газове, подадени към преносна мрежа или място за съхранение, чрез изчисляване на годишните емисии на всеки разглеждан парников газ за същите източници на емисии и пораждащи емисии потоци.

    За тези изчисления не се изисква прилагане на методики, основани на нива.

    РАЗДЕЛ 4

    Специални разпоредби

    Член 47

    Инсталации с малки емисии

    1.  
    За инсталация с малки емисии компетентният орган може да разреши на оператора да подаде опростен план за мониторинг в съответствие с член 13.

    Посоченото в първа алинея не се отнася за инсталациите, чиито дейности включват N2O съгласно приложение I към Директива 2003/87/ЕО.

    2.  

    За целите по първата алинея на параграф 1, дадена инсталация ще се счита за инсталация с малки емисии, ако е изпълнено поне едно от следните условия:

    а) 

    средните годишни емисии на инсталацията, докладвани в проверените доклади за емисиите през периода на търговия, непосредствено предхождащ текущия период на търговия, без да се включва произхождащият от биомаса CO2 и преди да се приспаднат пренесените количества CO2, са били по-малки от 25 000 тона CO2 екв. годишно;

    б) 

    данните за средните годишни емисии, посочени в буква а), липсват или вече не са валидни поради промени в границите на инсталацията или промени в експлоатационните условия на инсталацията, но съгласно консервативна оценка годишните емисии на инсталацията през следващите пет години се очаква да не надвишават 25 000 тона CO2 екв. годишно, без да се включва произхождащият от биомаса CO2 и преди да се приспаднат пренесените количества CO2.

    ▼M1

    За целите на настоящия параграф се прилага член 38, параграф 5.

    ▼B

    3.  
    Операторът на инсталация с малки емисии не е длъжен да подава придружаващите документи, посочени в член 12, параграф 1, трета алинея, и е освободен от изискването да представя доклад за подобрения съгласно член 69, параграф 4 в отговор на препоръки за подобрение, направени от проверяващия орган в доклада от проверката.
    4.  
    Чрез дерогация от посоченото в член 27, операторът на инсталация с малки емисии може да определя количеството гориво или материал като използва налични и документирани търговски данни и оценка на промените в складовите наличности. Също така, операторът на инсталация с малки емисии се освобождава от изискването да представя на компетентния орган оценка на неопределеността съгласно член 28, параграф 2.
    5.  
    Операторът на инсталация с малки емисии се освобождава от изискването на член 28, параграф 2 за включване на неопределеността, свързана с промените в складовите наличности, в оценката на неопределеността.
    6.  
    Чрез дерогация от член 26, параграф 1 и член 41, параграф 1, операторът на инсталация с малки емисии може да прилага като минимум ниво 1 за определяне на данните за дейността и изчислителните коефициенти за всички пораждащи емисии потоци и за определяне на емисиите чрез измервателни методики (освен ако може да се постигне по-висока точност без допълнителни усилия от страна на оператора), без да представя доказателства, че прилагането на по-високи нива е технически неосъществимо или би довело до неоправдани разходи.
    7.  
    При определяне на изчислителните коефициенти чрез анализи в съответствие с член 32, операторът на инсталация с малки емисии може да използва всяка лаборатория, която е технически компетентна, може да предостави технически валидни резултати чрез използване на съответните процедури за анализ и е предоставила доказателства за прилагането на мерки за осигуряване на качеството, както е посочено в член 34, параграф 3.
    8.  
    Ако емисиите на даден оператор с малки емисии, прилагащ опростен план за мониторинг, надхвърлят посочената в параграф 2 прагова стойност в която и да е календарна година, операторът без излишно забавяне уведомява компетентния орган за това.

    Операторът без излишно забавяне представя за одобрение от компетентния орган всяко съществено изменение на плана за мониторинг по смисъла на член 15, параграф 3, буква б).

    Компетентният орган, обаче, разрешава на оператора да продължи да прилага опростен мониторинг, при условие че операторът покаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че праговата стойност по параграф 2 не е била вече надхвърляна през петте последни докладвани периода и няма да бъде надхвърлена в бъдещите докладвани периоди.

    Член 48

    Присъщ CO2

    1.  
    Присъщият CO2, който се подава към дадена инсталация, включително съдържащият се в състава на природен газ, на изходящ газ, (включително доменен или коксов газ) или във входящ материал в процеса (включително синтетичен газ), се включва в емисионния фактор на съответния пораждащ емисии поток.
    2.  
    Когато присъщият CO2 произхожда от дейности, обхванати от приложение I към Директива 2003/87/ЕО или включени съгласно член 24 от същата директива, и който впоследствие бива подаден извън инсталацията като част от пораждащ емисии поток към друга инсталация или дейност, обхванати от същата директива, той не се отчита в емисиите на инсталацията, от която произхожда. ►M4  За определяне на фракцията на биомасата от присъщия CO2 в съответствие с член 39 операторът на подаващата инсталация гарантира, че в избраната методика за мониторинг не се подценяват систематично общите емисии на подаващата инсталация. ◄

    Ако обаче този присъщ CO2 бъде отделен като емисии или подаден извън инсталацията към обекти извън обхвата на посочената директива, той се отчита в емисиите на инсталацията, от която произхожда.

    ▼M4

    3.  
    Операторите могат да определят количествата присъщ CO2, подаден извън дадена инсталация, както при подаващата, така и при приемащата инсталация. В такъв случай количествата съответно на подадения и получения присъщ CO2 и на съответната фракция на биомасата трябва да са еднакви.

    ▼B

    Ако има разлика между подадения и получения присъщ CO2 и тя може да се обясни с неопределеността на измервателните системи или периода на определяне, в докладите за емисиите и на подаващата, и на приемащата инсталация се използва средноаритметичната стойност от двете измервания. В такъв случай в доклада за емисиите се посочва, че е направено уеднаквяване на тази стойност.

    Ако отклонението между стойностите не може да бъде обяснено с одобрения интервал на неопределеност на измервателните системи или метода на определяне, операторите на подаващата и приемащата инсталация уеднаквяват тези стойности чрез прилагането на консервативни корекции, одобрени от компетентния орган.

    Член 49

    Пренесен CO2

    1.  

    Операторът приспада от емисиите на инсталацията всяко количество CO2, произхождащо от изкопаем въглерод при дейности, попадащи в обхвата на приложение I към Директива 2003/87/ЕО, което не се отделя като емисии от инсталацията, но:

    а) 

    се подава извън инсталацията към някой от следните обекти:

    i) 

    инсталация за улавяне с цел транспортиране и дългосрочно съхранение в геоложки обекти, разрешено в съответствие с Директива 2009/31/ЕО;

    ii) 

    преносна мрежа с цел транспортиране и дългосрочно съхранение в геоложки обекти, разрешено в съответствие с Директива 2009/31/ЕО;

    iii) 

    място за съхранение, разрешено в съответствие с Директива 2009/31/ЕО, с цел дългосрочно съхранение в геоложки обекти;

    б) 

    се подава извън инсталацията и се използва в производството на утаен калциев карбонат, в който използваният CO2 е химически свързан.

    2.  
    В своя годишен доклад за емисиите операторът на подаващата инсталация вписва идентификационния код на приемащата инсталация, признат в съответствие с актовете, приети съгласно член 19, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО, ако приемащата инсталация попада в обхвата на посочената директива. Във всички други случаи операторът на подаващата инсталация вписва името, адреса и данните за връзка на лицето за контакт за приемащата инсталация.

    Посоченото в първата алинея се отнася също и за приемащата инсталация, като в съответния доклад се посочва идентификационният код на подаващата инсталация.

    3.  
    За определяне на количеството CO2, подадено от една инсталация на друга, операторът прилага измервателна методика, включително в съответствие с посоченото в членове 43, 44 и 45. Като източник на емисии в този случай се разбира точката на измерване, а като емисии се разбира количеството подаден CO2.

    За целите на параграф 1, буква б) операторът прилага изчислителна методика.

    4.  
    За определяне на количеството CO2, подадено от една инсталация към друга, операторът прилага най-високото ниво, както е определено в раздел 1 от приложение VIII.

    Операторът може обаче да прилага следващото по-ниско ниво, ако докаже че прилагането на най-високото ниво, определено в раздел 1 от приложение VIII, е технически неосъществимо или води до неоправдани разходи.

    За определяне на количеството CO2, химически свързано в утаен калциев карбонат, операторът използва източници на данни, представляващи най-голямата постижима точност.

    5.  
    Операторите могат да определят количествата подаден извън дадена инсталация CO2 както при подаващата, така и при приемащата инсталация. В такива случаи се прилага член 48, параграф 3.

    Член 50

    Използване или пренос на N2O

    1.  
    Ако N2O произхожда от дейности, попадащи в обхвата на приложение I към Директива 2003/87/ЕО, за които N2O е от значение съгласно посоченото приложение, а дадена инсталация не отделя N2O, но го подава към друга инсталация, която осъществява мониторинг и докладва емисиите съгласно настоящия регламент, той се отчита като емисии на инсталацията, откъдето произхожда.

    Инсталация, която получава N2O от инсталация и дейност в съответствие с първата алинея, извършва мониторинг на съответните газови потоци, като използва същите методики, изисквани съгласно настоящия регламент, както ако N2O е генериран в самата приемащата инсталация.

    Ако обаче N2O се бутилира или използва като газ в продукти така, че да бъде отделян извън инсталацията, или ако се подава от инсталацията към обекти извън обхвата на Директива 2003/87/ЕО, той се отчита като емисии на инсталацията, от която произхожда, с изключение на количествата N2O, за които операторът на същата инсталация може да докаже на компетентния орган, че N2O се унищожава чрез подходящо оборудване за вторично намаляване на емисиите.

    2.  
    В своя годишен доклад за емисиите операторът на подаващата инсталация вписва идентификационния код на приемащата инсталация, признат в съответствие с актовете, приети съгласно член 19, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО, ако е приложимо.

    Посоченото в първата алинея се отнася също и за приемащата инсталация, като в съответния доклад се посочва идентификационният код на подаващата инсталация.

    3.  
    За определяне на количеството N2O, подадено от една инсталация на друга, операторът прилага измервателна методика, включително в съответствие с посоченото в членове 43, 44 и 45. Като източник на емисии в този случай се разбира точката на измерване, а като емисии се разбира количеството подаден N2O.
    4.  
    За определяне на количеството N2O, подадено от една инсталация към друга, операторът прилага най-високото ниво, както е определено в раздел 1 от приложение VIII за емисии на N2O.

    Операторът може обаче да прилага следващото по-ниско ниво, ако докаже че прилагането на най-високото ниво, определено в раздел 1 от приложение VIII, е технически неосъществимо или води до неоправдани разходи.

    5.  
    Операторите могат да определят количествата подаден извън дадена инсталация N2O както при подаващата, така и при приемащата инсталация. В такива случаи член 48, параграф 3 се прилага mutatis mutandis.

    ГЛАВА IV

    ▼M4

    МОНИТОРИНГ НА ЕМИСИИТЕ ОТ ВЪЗДУХОПЛАВАНЕТО

    ▼B

    Член 51

    Общи разпоредби

    1.  
    Всеки оператор на въздухоплавателно средство провежда мониторинг и докладва за емисиите от авиационни дейности по отношение на всички полети, включени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО, които се провеждат от този оператор на въздухоплавателно средство през периода на докладване и за които операторът на въздухоплавателно средство носи отговорност.

    За тази цел операторът на въздухоплавателно средство отчита всички полети през календарната година, в която попада моментът на излитане, отчетен по Координираното универсално време.

    ▼M4 —————

    ▼B

    3.  

    За установяването на конкретния оператор на въздухоплавателно средство по член 3, буква о) от Директива 2003/87/ЕО, който отговаря за даден полет, служи позивната, използвана за целите на контрола на въздушното движение. Като позивна се разбира едно от следните:

    а) 

    обозначението по ИКАО, намиращо се в клетка 7 на плана за полета;

    б) 

    при липса на обозначение по ИКАО на оператора на въздухоплавателно средство — регистрационните знаци на въздухоплавателното средство.

    4.  
    Когато самоличността на оператора на въздухоплавателното средство е неизвестна, компетентният орган счита за оператор собственика на въздухоплавателното средство, освен ако той докаже самоличността на отговорния оператор на въздухоплавателно средство.

    Член 52

    Представяне на планове за мониторинг

    1.  
    Най-малкото четири месеца преди даден оператор на въздухоплавателно средство да започне авиационни дейности, попадащи в обхвата на приложение I към Директива 2003/87/ЕО, той подава до компетентния орган план за мониторинг и докладване на емисиите в съответствие с член 12.

    Чрез дерогация от посоченото в първата алинея, ако даден оператор на въздухоплавателно средство изпълнява за пръв път авиационна дейност, попадаща в обхвата на приложение I към Директива 2003/87/ЕО, и това не е могло да бъде предвидено четири месеца преди началото на дейността, той подава план за мониторинг до компетентния орган без излишно забавяне, но не по-късно от шест седмици след извършването на тази дейност. Операторът на въздухоплавателно средство представя на компетентния орган адекватна обосновка, изясняваща защо не е било възможно планът за мониторинг да бъде подаден четири месеца преди започването на дейността.

    Ако предварително не е известно коя е администриращата държава членка по член 18а от Директива 2003/87/ЕО, операторът на въздухоплавателно средство без излишно забавяне подава плана за мониторинг веднага след като се появи информация относно компетентния орган на администриращата държава членка.

    ▼M4 —————

    ▼B

    Член 53

    Методика за мониторинг за емисиите от авиационни дейности

    1.  
    Всеки оператор на въздухоплавателно средство определя годишното количество на емисиите на CO2 от авиационни дейности чрез умножаване на годишното потребление на всеки вид използвано гориво, изразено в тонове, по съответния емисионен фактор.

    ▼M4

    За целите на докладването съгласно член 7 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/1603 на Комисията ( 7 ) операторът на въздухоплавателни средства определя и докладва под формата на отделен показател емисиите на CO2, които се получават при умножаване на годишното потребление на всеки вид използвано гориво по предварителния емисионен фактор.

    ▼B

    2.  
    Всеки оператор на въздухоплавателно средство определя потреблението на гориво при всеки полет, включително и потреблението на гориво на спомагателната силова установка. За тази цел операторът на въздухоплавателно средство използва един от методите, посочени в раздел 1 от приложение III. Операторът на въздухоплавателно средство избира този метод, който осигурява най-пълни и навременни данни, в комбинация с най-ниска степен на неопределеност, без да води до неоправдани разходи.
    3.  

    Всеки оператор на въздухоплавателно средство определя количеството заредено гориво, посочено в раздел 1 на приложение III, по един от следните начини:

    а) 

    въз основа на измерванията, извършвани от доставчика на гориво, както са документирани в разписките за доставено гориво или фактурите за всеки полет;

    б) 

    въз основа на данни от бордовите измервателни системи, записани в документацията за масата и баланса на въздухоплавателното средство, в техническия бордови дневник, или предадени електронно от въздухоплавателното средство до неговия оператор.

    4.  
    Операторът на въздухоплавателно средство определя количеството на горивото в резервоара, като използва данни от бордовите измервателни системи, записани в документацията за масата и баланса на въздухоплавателното средство, в техническия бордови дневник, или предадени електронно от въздухоплавателното средство до неговия оператор.
    5.  
    Ако количеството на зареденото гориво или количеството на горивото, което остава в резервоарите, се определя в обемни единици, изразени в литри, операторът на въздухоплавателно средство преизчислява това количество от обем в маса, като използва стойностите на плътността. Операторът на въздухоплавателно средство използва плътността на горивото (което може да бъде действителната или стандартната стойност от 0,8 kg на литър), която се използва по оперативни съображения и съображения за сигурност.

    Процедурата за обосновка на използването на действителната или стандартната плътност се описва в доклада от мониторинга заедно с препратка към съответната документация на оператора на въздухоплавателно средство.

    6.  
    За целите на изчислението по параграф 1, операторът на въздухоплавателно средство използва възприетите стойности на емисионните фактори, посочени в таблица 1 в приложение III.

    ▼M4

    Операторите на въздухоплавателни средства използват възприетите стойности на емисионните фактори, посочени в таблица 1 в приложение III като предварителен емисионен фактор.

    ▼B

    По отношение на горивата, които не са включени в тази таблица, операторът на въздухоплавателно средство определя емисионния фактор в съответствие с посоченото в член 32. За такива горива долната топлина на изгаряне се определя и докладва в записка за допълнителни данни.

    7.  
    Чрез дерогация от посоченото в параграф 6, операторът на въздухоплавателно средство може, след одобрение от компетентния орган, да определя емисионния фактор или въглеродното съдържание, използвано при неговото пресмятане, или долната топлина на изгаряне за намиращи се в търговско разпространение горива въз основа на данните в търговската документация за съответното гориво, предоставяна от доставчика на горивото, при условие че тези данни са определени въз основа на международно възприети стандарти и че не могат да бъдат използвани емисионните фактори, посочени в таблица 1 в приложение III.

    ▼M1

    Член 54

    Специфични разпоредби за биогорива

    ▼M4

    1.  
    При смесени горива операторът на въздухоплавателни средства може или да приеме отсъствието на биогориво и да прилага по подразбиране 100 % изкопаема фракция, или да определи фракция на биогоривото в съответствие с параграф 2 или 3. Операторът на въздухоплавателни средства може също така да докладва за чисти биогорива със 100 % фракция на биомасата.

    ▼M1

    2.  
    Когато биогоривата се смесват физически с изкопаеми горива и се доставят до въздухоплавателното средство на физически разграничими партиди, операторът на въздухоплавателни средства може да извърши анализи в съответствие с членове 32—35 за определяне на фракцията на биомасата въз основа на съответен стандарт и аналитичните методи, посочени в тези членове, при условие че използването на стандарта и на аналитичните методи е одобрено от компетентния орган. Ако операторът на въздухоплавателни средства представи на компетентния орган доказателства, че подобни анализи биха довели до неразумно високи разходи или са технически неосъществими, операторът може да използва оценката на съдържанието на биогориво на база масов баланс на купените изкопаеми горива и биогорива.

    ▼M4

    Освен това операторът на въздухоплавателни средства предоставя на компетентния орган удовлетворителни доказателства, че биогоривото е обвързано с полета непосредствено след зареждането с гориво на този полет.

    Когато се извършват няколко последователни полета без зареждане с гориво между тях, операторът на въздухоплавателни средства разделя количеството на биогоривото и го обвързва с тези полети пропорционално на емисиите от тях, изчислени въз основа на предварителния емисионен фактор.

    ▼M4

    3.  
    Когато купените партиди биогориво не се доставят физически до конкретно въздухоплавателно средство, операторът на въздухоплавателни средства не използва анализи за определяне на фракцията на биомасата в използваните горива.

    Когато биогоривото не може физически да бъде обвързано на дадено летище с конкретен полет, операторът на въздухоплавателни средства обвързва биогоривата със своите полети, за които трябва да бъдат върнати квоти в съответствие с член 12, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО, пропорционално на емисиите от тези полети, заминаващи от това летище, изчислени въз основа на предварителния емисионен фактор.

    Операторът на въздухоплавателни средства може да определя фракцията на биомасата, като използва документация за закупуване на биогориво с равностойно енергийно съдържание, при условие че представи на компетентния орган удовлетворителни доказателства, че биогоривото е доставено в системата за зареждане с гориво на летището на заминаване през периода на докладване или 3 месеца преди началото, или 3 месеца след края на този период на докладване.

    ▼M4

    3а.  

    За целите на параграфи 2 и 3 от настоящия член операторът на въздухоплавателни средства предоставя на компетентния орган удовлетворителни доказателства, че:

    а) 

    общото количество на обявеното биогориво не надвишава общото количество гориво, използвано от този оператор на въздухоплавателни средства за полети, за които трябва да бъдат върнати квоти съгласно член 12, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО, с произход от летището, на което е доставено биогоривото;

    б) 

    количеството на биогоривото за полети, за което трябва да бъдат върнати квоти съгласно член 12, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО, не надвишава общото количество закупено биогориво, от което е извадено общото количество биогориво, продадено на трети лица;

    в) 

    фракцията на биомасата в биогоривото, обвързано с полетите и обобщено за двойка летища, не надвишава максималната граница на смесване за това биогориво, в съответствие със сертификация съгласно признат международен стандарт;

    г) 

    няма двойно отчитане на едно и също количество биогориво, по-специално че не се твърди, че купеното биогориво е използвано в по-ранен доклад, или от друго лице, или в друга система.

    За целите на букви а) до в) от първата алинея се приема, че всяко гориво, което остава в резервоарите след полет и преди зареждане, е 100 % изкопаемо гориво.

    За целите на доказване на съответствие с изискванията, посочени в буква г) от първата алинея към настоящия параграф, операторът на въздухоплавателни средства може да използва данните, вписани в базата данни на Съюза, създадена по силата на член 28, параграф 2 от Директива (ЕС) 2018/2001.

    ▼M4

    4.  
    Емисионният фактор за биогорива е нула.

    За целите на настоящия параграф към горенето на биогорива от операторите на въздухоплавателни средства се прилага член 38, параграф 5.

    Емисионният фактор за смесено гориво се изчислява и докладва като произведение на предварителния емисионен фактор, умножен по стойността на изкопаемата фракция в смесеното гориво.

    ▼M4

    Член 54а

    Специфични разпоредби за допустимите авиационни горива

    1.  
    За целите на шестата алинея от член 3в, параграф 6 от Директива 2003/87/ЕО търговският оператор на въздухоплавателни средства установява, документира, прилага и поддържа писмена процедура за наблюдение на всички количества използвани допустими авиационни горива, използвани за дозвукови полети, и докладва обявените количества допустими авиационни горива като отделен показател в своя годишен доклад за емисиите.
    2.  
    За целите на параграф 1 от настоящия член операторът на въздухоплавателни средства гарантира, че всяко обявено количество допустимо авиационно гориво подлежи на сертификация в съответствие с член 30 от Директива (ЕС) 2018/2001. Операторът на въздухоплавателни средства може да използва данните, вписани в базата данни на Съюза, създадена по силата на член 28, параграф 2 от Директива (ЕС) 2018/2001.
    3.  
    При смесени авиационни горива операторът на въздухоплавателни средства може или да приеме отсъствието на допустимо авиационно гориво и да прилага по подразбиране 100 % изкопаема фракция, или да определи допустима фракция в съответствие с параграф 4 или 5. Операторът на въздухоплавателни средства може също така да докладва за чисто допустимо авиационно гориво със 100 % допустима фракция.
    4.  
    Когато допустимите авиационни горива физически се смесват с изкопаеми горива и се доставят до въздухоплавателното средство на физически разграничими партиди, операторът на въздухоплавателни средства може да определя допустимото съдържание въз основа на масовия баланс на закупените изкопаеми горива и допустими авиационни горива.

    Освен това операторът на въздухоплавателни средства предоставя на компетентния орган удовлетворителни доказателства, че допустимото авиационно гориво е обвързано с полета непосредствено след зареждането с гориво на този полет.

    Когато се извършват няколко последователни полета без зареждане с гориво между тях, операторът на въздухоплавателни средства разделя количеството на допустимото авиационно гориво и го обвързва с тези полети пропорционално на емисиите от тях, изчислени въз основа на предварителния емисионен фактор.

    5.  
    Когато допустимото авиационно гориво не може физически да бъде обвързано на дадено летище с конкретен полет, операторът на въздухоплаватели средства обвързва допустимите авиационни горива със своите полети, за които трябва да бъдат върнати квоти в съответствие с член 12, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО, пропорционално на емисиите от тези полети, заминаващи от това летище, изчислени въз основа на предварителния емисионен фактор.

    Операторът на въздухоплавателни средства може да определя допустимата фракция, като използва документацията за закупуване на допустимо авиационно гориво с равностойно енергийно съдържание, при условие че представи на компетентния орган удовлетворителни доказателства, че допустимото авиационно гориво е доставено в системата за зареждане с гориво на летището на заминаване през периода на докладване или 3 месеца преди началото, или 3 месеца след края на този период на докладване.

    6.  

    За целите на параграфи 4 и 5 от настоящия член операторът на въздухоплавателни средства предоставя на компетентния орган удовлетворителни доказателства, че:

    а) 

    общото количество на обявеното допустимо авиационно гориво не надвишава общото количество гориво, използвано от този оператор на въздухоплавателни средства за полети, за които трябва да бъдат върнати квоти съгласно член 12, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО, с произход от летището, на което е доставено допустимото авиационно гориво;

    б) 

    количеството на допустимото авиационно гориво за полети, за което трябва да бъдат върнати квоти съгласно член 12, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО, не надвишава общото количество закупено допустимо авиационно гориво, от което е извадено общото количество допустимо авиационно гориво, продадено на трети лица;

    в) 

    допустимата фракция в допустимото авиационно гориво, обвързано с полетите и обобщено за двойка летища, не надвишава максималната граница на смесване за това допустимо авиационно гориво, в съответствие със сертификация съгласно признат международен стандарт, ако се прилага такава граница;

    г) 

    няма двойно отчитане на едно и също количество допустимо авиационно гориво, по-специално че не се твърди, че купеното допустимо авиационно гориво е използвано в по-ранен доклад, или от друго лице, или в друга система.

    За целите на букви а) до в) от първата алинея се приема, че всяко гориво, което остава в резервоарите след полет и преди зареждане, е 100 % изкопаемо гориво.

    За целите на доказване на съответствие с изискванията, посочени в буква г) от първата алинея към настоящия параграф, и когато е приложимо, операторът на въздухоплавателни средства може да използва данните, вписани в базата данни на Съюза, създадена по силата на член 28, параграф 2 от Директива (ЕС) 2018/2001.

    7.  
    Когато емисионният фактор на допустимо авиационно гориво е нула, емисионният фактор на смесено авиационно гориво се изчислява и докладва като произведение на предварителния емисионен фактор, умножен по стойността на изкопаемата фракция в смесеното гориво.

    ▼B

    Член 55

    Оператори с малки емисии

    1.  
    Операторите на въздухоплавателни средства, които изпълняват по-малко от 243 полета за четиримесечен период в течение на три последователни четиримесечни периода, както и операторите на въздухоплавателни средства, които изпълняват полети с общи годишни емисии под 25 000 тона CO2, се считат за оператори с малки емисии.

    ▼M4

    2.  
    Чрез дерогация от посоченото в член 53, операторите с малки емисии могат да оценяват разхода на гориво въз основа на разстоянието между всяка двойка летища, като използват инструменти, въведени от Евроконтрол или друга подобна организация, които могат да обработват цялата свързана с въздушното движение информация и не допускат подценяване на емисиите.

    ▼B

    Съответните инструменти могат да се използват единствено при условие че са одобрени от Комисията, включително по отношение на използването на корекционни коефициенти за компенсиране на евентуални неточности в методите за моделиране.

    3.  

    Чрез дерогация от посоченото в член 12, ако оператор с малки емисии желае да използва който и да е от инструментите, посочени в параграф 2 от настоящия член, той може да представи само следната информация в плана за мониторинг за емисиите:

    а) 

    информацията, изисквана съгласно точка 1 в раздел 2 от приложение I;

    б) 

    доказателства, че са спазени праговите стойности за оператори с малки емисии, определени в параграф 1 от настоящия член;

    в) 

    наименованието или референтно обозначение на инструмента по параграф 2 от настоящия член, който ще бъде използван за оценяване на консумацията на гориво.

    Операторът с малки емисии се освобождава от изискването да представя придружаващи документи съгласно член 12, параграф 1, третата алинея.

    4.  
    Ако даден оператор на въздухоплавателно средство използва някой от инструментите по параграф 2 и надхвърли праговите стойности по параграф 1 по време на докладвана година, той без излишно забавяне уведомява за това компетентния орган.

    Операторът на въздухоплавателно средство без излишно забавяне представя за одобрение от компетентния орган съществено изменение на плана за мониторинг по смисъла на член 15, параграф 4, буква а), подточка iv).

    От друга страна, обаче, компетентният орган разрешава на оператора на въздухоплавателно средство да продължи да използва инструмента по параграф 2, ако операторът на въздухоплавателно средство покаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че праговите стойности по параграф 1 не са били вече надхвърляни през петте предходни периода на докладване и няма да бъдат надхвърлени отново от следващия период на докладване.

    Член 56

    Източници на неопределеност

    1.  
    Операторът на въздухоплавателно средство взема предвид източниците на неопределеност и свързаните с тях степени на неопределеност при избора на методика за мониторинг в съответствие с член 53, параграф 2.
    2.  
    Операторът на въздухоплавателно средство редовно провежда подходящи контролни дейности, включително проверки за съответствие между количеството заредено гориво, както е посочено във фактурите, и количеството заредено гориво съгласно бордовите измервателни системи и ако бъдат забелязани значими различия, предприема корекционни действия.

    ▼M4 —————

    ▼B

    ГЛАВА V

    УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ НА ДАННИТЕ

    Член 58

    Дейности по движението на данни

    1.  
    Операторът или операторът на въздухоплавателно средство въвежда, документира, прилага и поддържа писмени процедури за дейностите по движението на данни във връзка с мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове, и гарантира, че годишният доклад за емисиите, съставен въз основа на движението на данни, не съдържа неточности и е в съответствие с плана за мониторинг и с настоящия регламент.

    ▼M4 —————

    ▼B

    2.  

    Описанията на писмените процедури по движението на данни, включени в плана за мониторинг, обхващат най-малко следните елементи:

    а) 

    информационните данни, посочени в член 12, параграф 2;

    б) 

    идентификацията на източниците на първични данни;

    ▼M4

    в) 

    всяка стъпка в движението на данни, от първичните данни до годишните стойности на емисиите, с отразяване на последователността и взаимодействията между дейностите по движението на данните, включително съответните формули и приложените стъпки за обобщаване на данните;

    г) 

    съответните стъпки на обработката на данни при всяка конкретна дейност по движението на данни, включително формулите и данните, използвани за определяне на емисиите;

    ▼B

    д) 

    съответните използвани електронни системи за обработка и съхранение на данни и взаимодействието между тези системи и другите въвеждания на данни, включително ръчните въвеждания на данни;

    е) 

    начина на записване на изходящите величини от дейностите по движението на данни.

    Член 59

    Система за контрол

    ▼M4

    1.  
    Операторът или операторът на въздухоплавателно средство въвежда, документира, прилага и поддържа ефективна система за контрол, за да гарантира, че годишният доклад за емисиите, съставен въз основа на движението на данни, не съдържа неточности и е в съответствие с плана за мониторинг и настоящия регламент.

    ▼B

    2.  

    Системата за контрол, посочена в параграф 1, се състои от:

    а) 

    оценка на присъщите рискове, извършена от оператора или оператора на въздухоплавателно средство на основата на писмена процедура за извършване на оценката;

    б) 

    писмени процедури за контролните дейности, които следва да намаляват установените рискове.

    3.  

    Писмените процедури за контролните дейности по параграф 2, буква б), включват поне следните елементи:

    а) 

    осигуряване на качеството на измервателната апаратура;

    б) 

    осигуряване на качеството на информационната технологична система, използвана за дейностите по движението на данните, включително на компютърната технология за управление и контрол на технологичните процеси;

    в) 

    разделяне на задълженията във връзка с дейностите по движението на данните и контролните дейности, както и управление на необходимите умения;

    г) 

    вътрешни прегледи и валидиране на данните;

    д) 

    корекции и корекционни действия;

    е) 

    контрол на процесите, възлагани на външни изпълнители;

    ж) 

    поддържане на записи и документация, включително управление на версиите на документи.

    ▼M4

    4.  
    Операторът или операторът на въздухоплавателно средство наблюдава ефективността на системата за контрол, включително като провежда вътрешни прегледи и отчита констатациите на проверяващия орган от проверката на годишните доклади за емисиите в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067.

    ▼B

    Ако бъде констатирано, че системата за контрол е неефективна или непропорционална на установените рискове, операторът или операторът на въздухоплавателно средство търси начин да я подобри и да актуализира плана за мониторинг или съпътстващите го писмени процедури за дейностите по движението на данните, оценките на риска и контролните дейности, според случая.

    Член 60

    Осигуряване на качеството

    1.  
    За целите на член 59, параграф 3, буква а), операторът гарантира, че цялата съответна измервателна апаратура редовно се калибрира, настройва и проверява, включително преди употреба, и че тя се проверява в съответствие с измервателни стандарти, проследими до международни измервателни стандарти, ако съществуват такива, в съответствие с изискванията на настоящия регламент и пропорционално на установените рискове.

    Когато компоненти на измервателните системи не могат да бъдат калибрирани, операторът ги посочва в плана за мониторинг и предлага алтернативни контролни дейности.

    Когато се констатира, че апаратурата не отговаря на изискваните за нея работни показатели, операторът незабавно предприема необходимото корекционно действие.

    2.  
    По отношение на системите за непрекъснато измерване на емисиите, операторът прилага осигуряване на качеството в съответствие със стандарта „Осигуряване на качеството на автоматизирани измервателни системи“ (EN 14181), включително поне веднъж годишно паралелни измервания по съответните референтни методи, извършвани от компетентен персонал.

    Когато дейностите за осигуряване на качество изискват гранични стойности на емисиите (ELV) като необходими параметри за основа на калибрирането и на проверките на действието на апаратурата, като заместваща стойност за такива гранични стойности се използва средногодишната часова концентрация на съответния парников газ в димните газове. Ако операторът установи несъответствие с изискванията за осигуряване на качеството, включително необходимост от провеждане на повторно калибриране, той докладва това обстоятелство на компетентния орган и предприема корекционно действие без излишно забавяне.

    Член 61

    Осигуряване на качеството на информационната технология

    За целите на член 59, параграф 3, буква б), операторът или операторът на въздухоплавателно средство гарантира, че информационната технологична система е проектирана, документирана, изпитана, прилагана, контролирана и поддържана по начин, осигуряващ надеждни, точни и своевременни данни, като се вземат предвид рисковете, констатирани в съответствие с член 59, параграф 2, буква а).

    Контролът на информационната технологична система включва управление на достъпа, контрол на резервното осигуряване, възстановяване, планиране на непрекъснатост на действието и защита.

    Член 62

    Разделяне на задълженията

    За целите на член 59, параграф 3, буква в), операторът или операторът на въздухоплавателно средство определя отговорници за всички дейности по движението на данните и за всички контролни дейности по такъв начин, че конфликтните задължения да бъдат разделени. Ако няма други контролни дейности, той гарантира за всички дейности по движението на данните, пропорционални на установените присъщи рискове, че цялата съответна информация и данни се потвърждават от поне едно лице, което не е участвало в определянето и записването на тази информация или данни.

    Операторът или операторът на въздухоплавателно средство управлява необходимите умения за съответните задължения, включително чрез подходящо възлагане на отговорностите, обучение и прегледи на изпълнението на задълженията.

    Член 63

    Вътрешни прегледи и валидиране на данните

    1.  
    За целите на член 59, параграф 3, буква г) и въз основа на присъщите рискове и рисковете при контрола, установени при оценката на риска по член 59, параграф 2, буква а), операторът или операторът на въздухоплавателно средство преглежда и валидира данните, получени от дейностите по движението на данни, посочени в член 58.

    Този преглед и валидиране на данните включва най-малко следното:

    а) 

    проверка дали данните са пълни;

    б) 

    сравнение между данните, които операторът или операторът на въздухоплавателно средство е определил, следил чрез мониторинг и докладвал в течение на няколко години;

    в) 

    сравнение на данните със стойности, получени от различни системи за събиране на данни, включително следните сравнения, когато са приложими:

    i) 

    сравнение на данните за покупка на гориво или материали с данните за промените в складовите наличности и данните за потреблението на съответните пораждащи емисии потоци;

    ii) 

    сравнение на изчислителните коефициенти, определени чрез лабораторни анализи, изчисления или въз основа на данни от доставчика на гориво или материали, с националните или международни референтни коефициенти за съпоставими горива или материали;

    iii) 

    сравнение на стойностите на емисиите, определени чрез измервателни методики, с резултатите от проверочни изчисления съгласно член 46;

    iv) 

    сравнение между обобщените и необработените данни.

    2.  
    Операторът или операторът на въздухоплавателно средство гарантира, доколкото това е възможно, че критериите за отхвърляне на данни като част от прегледа и валидирането са предварително известни. За тази цел критериите за отхвърляне на данни се определят в документацията за съответните писмени процедури.

    Член 64

    Корекции и корекционни действия

    1.  
    Когато се установи, че която и да е част от дейностите по движението на данни, посочени в член 58, или от контролните дейности съгласно член 59, не функционират ефективно или функционират извън ограниченията, посочени в документацията за процедурите при тези дейности по движението на данни и контролни дейности, операторът или операторът на въздухоплавателно средство незабавно прави подходящи корекции и коригира отхвърлените данни, като при това избягва подценяване на емисиите.
    2.  

    За целите на параграф 1, операторът или операторът на въздухоплавателно средство извършва поне всички посочени по-долу действия:

    а) 

    оценка на валидността на резултатите от съответните стъпки на дейностите по движението на данните съгласно член 58 или на контролните дейности съгласно член 59;

    б) 

    определяне на причината за съответната нарушена функция или грешка;

    ▼M4

    в) 

    предприемане на корекционно действие, включително коригиране на евентуални засегнати данни в доклада за емисиите, според случая.

    ▼B

    3.  
    Операторът или операторът на въздухоплавателно средство извършва корекциите и корекционните действия в съответствие с параграф 1 от настоящия член по начин, съответстващ на присъщите рискове и рисковете при контрола, установени в оценката на риска, посочена в член 59.

    Член 65

    Процеси, възлагани на външни изпълнители

    Когато операторът или операторът на въздухоплавателно средство възлага на външни изпълнители една или повече дейности по движението на данни, посочени в член 58 или при контролните дейности съгласно член 59, операторът или операторът на въздухоплавателно средство извършва всички посочени по-долу действия:

    а) 

    проверка на качеството на възложените на външни изпълнители дейности по движението на данните и контролни дейности в съответствие с настоящия регламент;

    б) 

    определяне на подходящи изисквания към резултатите от възложените на външни изпълнители процеси, както и към използваните в тези процеси методи;

    в) 

    проверка на качеството на резултатите и методите, посочени в буква б) от настоящия член;

    г) 

    гаранция, че изпълнението на възлаганите на външни изпълнители дейности съответства на присъщите рискове и рисковете при контрола, установени при оценката на риска съгласно член 59.

    Член 66

    Действия при пропуски в данните

    1.  
    Когато липсват данни, необходими за определяне на емисиите от дадена инсталация, операторът използва подходящ метод за оценка, чрез който да определи заместващи консервативни данни за съответния период и липсващ параметър.

    Ако операторът не е определил метода за оценка в писмена процедура, той подготвя такава писмена процедура и представя на компетентния орган за одобрение съответно изменение на плана за мониторинг в съответствие с член 15.

    2.  
    Когато липсват данни за един или повече полети, необходими за определяне на емисиите на даден оператор на въздухоплавателно средство, този оператор използва заместващи данни за съответния период, изчислени съгласно алтернативния метод, определен в плана за мониторинг.

    Ако не е възможно да бъдат определени заместващи данни съгласно първата алинея на настоящия параграф, емисиите за съответния полет или съответните полети могат да бъдат оценени от оператора на въздухоплавателно средство въз основа на консумираното гориво, определено с използването на инструмент, посочен в член 55, параграф 2.

    „Ако пропуските в данните, посочени в първите две алинеи, надхвърлят 5 % от международните полети за дадена година, операторът уведомява компетентния орган за това без излишно забавяне и предприема корективни действия за подобряване на методиката за мониторинг.“

    Член 67

    Записи и документация

    1.  
    Операторът или операторът на въздухоплавателно средство поддържа записи за всички съответни данни и информация, включително за информацията, посочена в приложение IX, за срок от поне 10 години.

    ▼M4

    Документираните и архивирани данни от мониторинга позволяват проверка на годишния доклад за емисиите в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067. Докладваните от оператор или оператор на въздухоплавателно средство данни, които се съдържат в електронна система за докладване и управление на данните, създадена от компетентния орган, могат да се считат за запазени от оператора или оператора на въздухоплавателно средство, при положение че той има достъп до тези данни.

    ▼B

    2.  
    Операторът или операторът на въздухоплавателно средство осигурява достъп до съответните документи, когато и където е необходимо, за извършване на дейностите във връзка с движението на данни, както и на контролните дейности.

    ▼M4

    Операторът или операторът на въздухоплавателно средство при поискване осигурява достъп до тези документи на компетентния орган, както и на проверяващия орган, който проверява доклада за емисиите, в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067.

    ▼B

    ГЛАВА VI

    ИЗИСКВАНИЯ ЗА ДОКЛАДВАНЕТО

    Член 68

    График и задължения за докладване

    1.  
    Операторът или операторът на въздухоплавателно средство предава на компетентния орган до 31 март всяка година доклад за емисиите, отнасящ се за годишните емисии през периода на докладване, който трябва да е проверен в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067.

    От друга страна, обаче, компетентните органи могат да поискат от операторите или операторите на въздухоплавателни средства да представят проверения годишен доклад за емисиите преди 31 март, но не по-рано от 28 февруари.

    ▼M4 —————

    ▼M4

    3.  
    Годишните доклади за емисиите съдържат най-малко информацията, посочена в приложение X.

    ▼M4

    4.  
    Държавите членки представят на Комисията проверения годишен доклад за емисиите от всяка инсталация за изгаряне на битови отпадъци съгласно приложение I към Директива 2003/87/ЕО до 30 април всяка година.

    Когато компетентният орган е коригирал проверените емисии след 30 април всяка година, държавите членки уведомяват Комисията за тази корекция без излишно забавяне.

    ▼B

    Член 69

    Докладване за подобрения в методиката за мониторинг

    1.  
    Всеки оператор или оператор на въздухоплавателно средство редовно проверява дали прилаганата методика за мониторинг може да бъде подобрена.

    Операторът на инсталация представя на компетентния орган за одобрение доклад с информацията по параграфи 2 или 3, когато е уместно, в следните срокове:

    ▼M4

    а) 

    за инсталация от категория A — до 30 юни на всеки 5 години;

    б) 

    за инсталация от категория Б — до 30 юни на всеки 3 години;

    в) 

    за инсталация от категория В — до 30 юни на всеки 2 години.

    ▼B

    При все това компетентният орган може да определи алтернативен срок за представяне на доклада, но не по-късно от 30 септември от същата година.

    Чрез дерогация от втора и трета алинея и без да се засягат разпоредбите на първа алинея, компетентният орган може да одобри, заедно с плана за мониторинг или доклада за подобрения, удължаване на крайния срок, приложим съгласно втора алинея, ако при подаването на план за мониторинг съгласно член 12, при уведомяването за актуализации съгласно член 15 или при представяне на доклад за подобрения съгласно настоящия член, операторът представи доказателство, удовлетворяващо компетентния орган, че причините за неоправданите разходи или техническата неосъществимост на мерките за подобрение ще продължат да бъдат валидни за по-дълъг период от време. Това удължаване взема предвид броя години, за които операторът представя доказателства. Общият период между отделните доклади за подобрения не надхвърля три години за инсталация от категория В, четири години за инсталация от категория Б или пет години за инсталация от категория A.

    2.  
    Когато операторът не прилага поне нивата съгласно член 26, параграф 1, първа алинея към големи и малки пораждащи емисии потоци и съгласно член 41 — към източници на емисии, той представя обосновка защо прилагането на тези нива е технически неосъществимо или би довело до неоправдани разходи.

    Когато обаче бъде установено, че постигането на тези нива е станало технически осъществимо и вече не води до неоправдани разходи, операторът уведомява компетентния орган за подходящите изменения в плана за мониторинг съгласно член 15 и представя предложения за изпълнение на съответните мерки и график за тях.

    3.  
    Когато операторът прилага непряка методика за мониторинг, посочена в член 22, той представя: обосновка защо прилагането най-малко на ниво 1 за един или повече големи или малки пораждащи емисии потоци е технически осъществимо или би довело до неоправдани разходи.

    Когато обаче бъде установено, че постигането най-малко на ниво 1 за тези пораждащи емисии потоци е станало технически осъществимо или вече не води до неоправдани разходи, операторът уведомява компетентния орган за подходящите изменения в плана за мониторинг съгласно член 15 и подава предложения за изпълнение на съответните мерки и график за тях.

    4.  
    Ако в доклада за проверката в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067 са посочени значителни несъответствия или препоръки за подобрения съгласно членове 27, 29 и 30 от посочения регламент за изпълнение, операторът или операторът на въздухоплавателно средство представя за одобрение от компетентния орган доклад в срок до 30 юни от годината, в която докладът от проверката е издаден от проверяващия орган. В този доклад се описва как и кога операторът или операторът на въздухоплавателно средство е поправил или възнамерява да поправи установените от проверяващия орган несъответствия, както и да осъществи препоръчаните подобрения.

    Компетентният орган може да определи алтернативен срок за представяне на доклада, но не по-късно от 30 септември на същата година. Когато е приложимо, този доклад може да бъде обединен с доклада по параграф 1 от настоящия член.

    Когато препоръчаните подобрения не биха довели до подобряване на методиката за мониторинг, операторът или операторът на въздухоплавателно средство представя обосновка защо това е така. Ако препоръчаните подобрения биха довели до неоправдани разходи, операторът или операторът на въздухоплавателно средство представя доказателства защо разходите са неоправдани.

    5.  
    Параграф 4 от настоящия член не се прилага, ако операторът или въздухоплавателно средство вече е разрешил всички несъответствия и препоръки за подобрения и е представил съответните изменения на плана за мониторинг за одобрение от компетентния орган в съответствие с член 15 от настоящия регламент преди датата, определена в съответствие с параграф 4.

    Член 70

    Определяне на емисии от компетентния орган

    1.  

    Компетентният орган прави консервативна оценка на емисиите на дадена инсталация или на оператор на въздухоплавателно средство при всяка от следните ситуации:

    а) 

    ако не е бил подаден проверен годишен доклад за емисиите от съответния оператор или оператор на въздухоплавателно средство до крайния срок, в съответствие с член 68, параграф 1;

    б) 

    ако провереният годишен доклад за емисиите по член 68, параграф 1, не е в съответствие с изискванията на настоящия регламент;

    в) 

    ако докладът за емисиите на оператор или оператор на въздухоплавателно средство не е бил проверен съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067.

    2.  
    Когато проверяващият орган заяви в доклада от проверката съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067 наличието на несъществени неточности, които не са били коригирани от оператора или оператора на въздухоплавателно средство преди издаването на доклада от проверката, компетентният орган оценява тези неточности и прави консервативна оценка на емисиите на инсталацията или въздухоплавателното средство, ако е уместно. Компетентният орган информира оператора или оператора на въздухоплавателно средство дали в годишния доклад за емисиите са необходими корекции, и ако да — какви. Операторът или операторът на въздухоплавателно средство предоставя тази информация на проверяващия орган.
    3.  
    Държавите членки въвеждат ефективен обмен на информация между компетентните органи, отговарящи за одобряването на плановете за мониторинг и компетентните органи, отговарящи за приемането на годишните доклади за емисиите.

    Член 71

    Достъп до информация

    Компетентният орган е длъжен да осигурява публичен достъп до докладите за емисиите, намиращи се в негово разпореждане, при условията на националните правила, приети съгласно Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 8 ). С оглед на прилагането на изключението, посочено в член 4, параграф 2, буква г) от Директива 2003/4/ЕО, операторите или операторите на въздухоплавателни средства могат да указват в своите доклади коя информация считат за чувствителна от търговска гледна точка.

    Член 72

    Закръгляване на данни

    1.  
    ►M1  Общите годишни емисии на всеки от парниковите газове CO2, N2O и PFC се докладват като закръглени тонове CO2 или CO2(e). Общите годишни емисии на инсталацията се изчисляват като сумата от закръглените стойности на CO2, N2O и PFC. ◄

    ▼M4 —————

    ▼B

    2.  
    Всички променливи, използвани за изчисляване на емисиите, се закръгляват така, че да включват всички значещи цифри в съответните числа при изчисляването и докладването на емисиите.

    ▼M4 —————

    ▼B

    Член 73

    Осигуряване на съответствие с други докладвания

    Всяка дейност, посочена в приложение I към Директива 2003/87/ЕО, която се извършва от оператор или оператор на въздухоплавателно средство, където е приложимо, се обозначава с кодовете от следните схеми за докладване:

    а) 

    общия формат на докладване по националните системи за инвентаризация на парниковите газове, одобрен от съответните органи на Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата;

    б) 

    идентификационния номер на инсталацията в Европейския регистър за изпускането и преноса на замърсители съгласно Регламент (ЕО) № 166/2006 на Европейския парламент и на Съвета ( 9 );

    в) 

    дейността по приложение I към Регламент (ЕО) № 166/2006;

    г) 

    кода по NACE съгласно Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета ( 10 ).

    ГЛАВА VII

    ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ИНФОРМАЦИОННАТА ТЕХНОЛОГИЯ

    Член 74

    Формати за електронен обмен на данни

    ▼M4

    1.  
    Държавите членки могат да изискват от оператора или оператора на въздухоплавателно средство да използва електронни образци или определени файлови формати за подаването на планове за мониторинг и за промените в тези планове, както и за подаването на годишните доклади за емисиите, докладите от проверките и докладите за подобренията.

    ▼B

    Тези образци или спецификации на файловите формати, определени от държавите членки, съдържат най-малко информацията, съдържаща се в електронните образци или спецификациите на файлови формати, публикувани от Комисията.

    2.  

    При изготвянето на образците или спецификациите на файлови формати по параграф 1, втора алинея, държавите членки могат да изберат един или и двата от следните варианти:

    а) 

    спецификации на файлови формати на основата на XML, като езика на докладването на СТЕ на ЕС, публикуван от Комисията за използване във връзка с усъвършенствани автоматизирани системи;

    б) 

    образци, публикувани във вид, в който могат да се използват със стандартен офисен софтуер, като например електронни таблици и текстообработващи програми.

    Член 75

    Използване на автоматизирани системи

    1.  

    Когато дадена държава членка избере да използва автоматизирани системи за електронен обмен на данни на базата на спецификациите за файлови формати съгласно член 74, параграф 2, буква а), тези системи осигуряват по разходоефективен начин, чрез прилагането на технологични мерки, съответстващи на актуалното състояние на технологията, следното:

    а) 

    цялостност на данните, предотвратяване на промени в електронните съобщения при предаването им;

    б) 

    поверителност на данните чрез използване на техники за сигурност, включително криптиращи техники, така че данните да са достъпни само за лицата, за които са предназначени, без да е възможно прихващане на данни от неупълномощени лица;

    в) 

    автентичност на данните, така че да се знае и проверява самоличността както на подателя, така и на получателя на данните;

    г) 

    невъзможност за отхвърляне на данните, така че една от страните на дадено съобщение да не може да отрече получаването му, нито другата страна да може да отрече изпращането му. Това се постига чрез прилагане на методи като техники за подписване или независимо одитиране на защитните мерки за системата.

    2.  

    Всички автоматизирани системи, използвани от държавите членки въз основа на спецификациите за файлови формати съгласно член 74, параграф 2, буква а) за комуникация между компетентния орган, оператора или оператора на въздухоплавателно средство, както и между проверяващия орган и националния орган по акредитация по смисъла на Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067, отговарят на следните нефункционални изисквания чрез прилагане на технологични мерки в съответствие с актуалното състояние на технологиите:

    а) 

    контрол на достъпа, даващ възможност за достъп до системата само на упълномощени лица, така че да не е възможно четенето, писането или актуализирането на данни от неупълномощени лица. Този контрол на достъпа се осигурява чрез въвеждане на технологични мерки, за да се постигне:

    i) 

    ограничаване на физическия достъп до хардуера, на който функционират автоматизираните системи, чрез поставяне на физически бариери;

    ii) 

    ограничаване на логическия достъп до автоматизираните системи посредством използването на технология за идентифициране, удостоверяване на автентичността и упълномощаване;

    б) 

    наличност, така че достъпът до данните да е осигурен дори и след значителен период от време и възможно въвеждане на нов софтуер;

    в) 

    одитна проследяемост, така че промените в данните винаги да могат да бъдат откривани и анализирани назад във времето.

    ▼M4

    ГЛАВА VIIa

    МОНИТОРИНГ НА ЕМИСИИТЕ ОТ РЕГУЛИРАННИТЕ СУБЕКТИ

    РАЗДЕЛ 1

    Общи разпоредби

    Член 75а

    Общи принципи

    Членове 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10 от настоящия регламент се прилагат за емисиите, регулираните субекти и квотите, обхванати от глава IVa от Директива 2003/87/ЕО. За тази цел:

    а) 

    всяко позоваване на оператор и оператор на въздухоплавателно средство се тълкува като позоваване на регулирания субект;

    б) 

    не се прилагат никакви позовавания на емисии от процеси;

    в) 

    всяко позоваване на пораждащи емисии потоци се тълкува като позоваване на пораждащи емисии горива;

    г) 

    не се прилагат никакви позовавания на източници на емисии;

    д) 

    всяко позоваване на дейности, изброени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО, се тълкува като позоваване на дейност, посочена в приложение III към посочената директива;

    е) 

    всяко позоваване на член 24 от Директива 2003/87/ЕО се тълкува като позоваване на член 30й към посочената директива;

    ж) 

    всяко позоваване на данни за дейността се тълкува като позоваване на освободените количества гориво;

    з) 

    всяко позоваване на изчислителни коефициенти се тълкува като позоваване на изчислителните коефициенти и коефициента за обхват.

    Член 75б

    Планове за мониторинг

    1.  

    Прилагат се член 11, член 12, параграф 2, членове 13 и 14, член 15, параграфи 1 и 2, както и член 16. За тази цел:

    а) 

    всяко позоваване на оператор или оператор на въздухоплавателно средство се тълкува като позоваване на регулирания субект;

    б) 

    всяко позоваване на авиационна дейност се тълкува като позоваване на дейността на регулирания субект.

    2.  
    Най-малко 4 месеца преди регулираният субект да започне дейността, обхваната от приложение III към Директива 2003/87/ЕО, той подава за одобрение до компетентния орган план за мониторинг, освен ако компетентният орган не е определил алтернативен срок за това подаване.

    Планът за мониторинг се състои от подробна, пълна и прозрачна документация относно методиката за мониторинг на съответния регулиран субект и съдържа поне елементите, посочени в приложение I.

    Заедно с плана за мониторинг регулираният субект представя резултатите от оценка на риска, показващи че предложените контролни дейности и процедури за контролните дейности са пропорционални на установените присъщи рискове и контролни рискове.

    3.  

    В съответствие с член 15 съществените изменения на плана за мониторинг на даден регулиран субект включват:

    а) 

    промени в категорията на регулирания субект, когато те изискват промени в методиката за мониторинг или водят до промяна на приложимото ниво на същественост съгласно член 23 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067;

    б) 

    независимо от посоченото в член 75н, промени във връзка с въпроса дали регулираният субект се счита за „регулиран субект с малки емисии“;

    в) 

    промяна в прилаганото ниво;

    г) 

    въвеждане на нови пораждащи емисии горива;

    д) 

    промяна в категоризацията на пораждащите емисии горива — между пораждащи големи или незначителни емисии горива, когато такава промяна изисква промени в методиката за мониторинг;

    е) 

    промяна във възприетата стойност на изчислителен коефициент, ако тази стойност следва да бъде посочена в плана за мониторинг;

    ж) 

    промяна на стойността по подразбиране за коефициента за обхват;

    з) 

    въвеждането на нови методи или промени в съществуващите методи, свързани с вземане на проби, анализ или калибриране, когато това оказва пряко влияние върху точността на данните за емисиите.

    Член 75в

    Техническа осъществимост

    В случаите, при които даден регулиран субект твърди, че прилагането на определена методика за мониторинг не е технически осъществимо, компетентният орган оценява техническата осъществимост, като взема предвид обосновката на регулирания субект. При тази обосновка се взема предвид дали регулираният субект притежава технически ресурси, които отговарят на потребностите на предложената система или изискване и могат да бъдат използвани в изискваните срокове за целите на настоящия регламент. Тези технически ресурси включват наличието на необходимите техники и технологии.

    За мониторинга и докладването на историческите емисии за 2024 г. в съответствие с член 30е, параграф 4 от Директива 2003/87/ЕО държавите членки могат да освободят регулираните субекти от задължението да представят обосновка за това, че определена методика за мониторинг не е технически осъществима.

    Член 75г

    Неоправдани разходи

    1.  
    Когато регулиран субект твърди, че прилагането на определена методика за мониторинг води до неоправдани разходи, компетентният орган преценява дали разходите са неоправдани, като взема предвид обосновката на регулирания субект.

    Компетентният орган счита разходите за неоправдани, когато разходите надхвърлят ползите. За тази цел ползите се изчисляват като произведение на коефициента на подобрение по референтна цена от 60 евро за квота. Разходите включват подходящ амортизационен период на основата на икономическия живот на съоръженията.

    2.  
    Независимо от посоченото в параграф 1, регулираният субект взема предвид разходите за прилагане на определена методика за мониторинг, направени от потребителите на освободените пораждащи емисии горива, включително от крайните потребители. За целите на тази алинея регулираният субект може да прилага консервативни оценки на разходите.

    За мониторинга и докладването на историческите емисии за 2024 г. в съответствие с член 30е, параграф 4 от Директива 2003/87/ЕО държавите членки могат да освободят регулираните субекти от задължението да представят обосновка за това, че определена методика би довела до неоправдани разходи.

    3.  
    При оценяването на неоправдания характер на разходите във връзка с избора на ниво за освободените от регулирания субект количества гориво, за определяне на коефициента на подобрение по параграф 1 компетентният орган използва разликата между постигнатата към момента неопределеност и прага на неопределеността за съответното ниво, който би бил постигнат чрез подобрението, умножена по средните годишни емисии, пораждани от съответните пораждащи емисии горива през последните 3 години.

    При липса на такива данни за средните годишни емисии, породени от съответното пораждащо емисии гориво през последните три години, регулираният субект прави консервативна оценка на средните годишни емисии, без да се включва произхождащия от биомаса CO2. За измервателните уреди, намиращи се под национален нормативен метрологичен контрол, стойността на текущо постиганата неопределеност може да бъде заместена с максимално допустимата грешка при измерване, разрешена от съответната национална нормативна уредба.

    За целите на настоящия параграф се прилага член 38, параграф 5, при условие че регулираният субект разполага със съответната информация относно критериите за устойчивост и намаление на емисиите на парникови газове на използваните за горене биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса.

    4.  

    При оценяването на неоправдания характер на разходите, които имат връзка с избора на нива за определяне на коефициента за обхват на регулирания субект, както и с мерки за подобряване на качеството на докладваните данни за емисиите, но нямат пряко въздействие върху точността на данните за освободените количества гориво, компетентният орган използва коефициент на подобрение в размер на 1 % от средните годишни емисии на съответните пораждащи емисии горива през последните три периода на докладване. Мерките, чрез които се повишава качеството на докладваните емисии, но не се оказва пряко въздействие върху точността на данните за освободените количества гориво, могат да включват:

    а) 

    преминаване от използването на възприети стойности към анализи за определянето на изчислителните коефициенти;

    б) 

    увеличение на броя на провежданите анализи за всеки вид пораждащо емисии гориво;

    в) 

    когато конкретното измерване не попада в обхвата на националния нормативен метрологичен контрол — замяна на използваните измервателни уреди с такива уреди, които отговарят на съответните изисквания на нормативния метрологичен контрол на държавата членка при подобни приложения, или с измервателни уреди, отговарящи на националните правила, приети съгласно Директива 2014/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 11 )или Директива 2014/32/ЕС;

    г) 

    скъсяване на периодите за калибриране и поддръжка на измервателните уреди;

    д) 

    подобрения на дейностите по движението на данните и на контролните дейности, водещи до значително снижаване на присъщия или контролния риск;

    е) 

    преминаване на регулираните субекти към по-точен метод за определяне на коефициента за обхват.

    5.  
    Мерките, свързани с подобряване на методиката за мониторинг на даден регулиран субект, не могат да се смятат за свързани с неоправдани разходи, ако общите разходи за тях не надвишават 4 000 евро за период на докладване. За регулираните субекти с малки емисии този праг е 1 000 евро за период на докладване.

    Член 75д

    Категоризация на регулираните субекти и на пораждащите емисии горива

    1.  
    За целите на мониторинга на емисиите и определянето на минималните изисквания за нивата за изчислителните коефициенти, всеки регулиран субект определя своята категория съгласно посоченото в параграф 2 и, когато е уместно, категорията на всеки вид пораждащо емисии гориво съгласно посоченото в параграф 3.
    2.  

    Регулираният субект се класифицира в една от следните категории:

    а) 

    субект от категория А, ако от 2027 г. до 2030 г. проверените средни годишни емисии през 2-те години предхождащи периода на докладване, без да се включва произхождащият от биомаса CO2, са по-малки или равни на 50 000 тона CO2 екв.;

    б) 

    субект от категория Б, ако от 2027 г. до 2030 г. проверените средни годишни емисии през 2-те години предхождащи периода на докладване, без да се включва произхождащият от биомаса CO2, са по-големи от 50 000 тона CO2 екв.;

    От 2031 г. нататък субектите от категории А и Б, посочени в букви а) и б) на първа алинея, се определят въз основа на средните проверени годишни емисии през периода на търговия, непосредствено предхождащ текущия период на търговия.

    Чрез дерогация от член 14, параграф 2, компетентният орган може да разреши на регулирания субект да не изменя плана за мониторинг, когато, въз основа на проверените емисии, прагът за класифициране на регулирания субект, посочен в първа алинея, е надхвърлен, но регулираният субект докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че този праг не е бил надхвърлян през предишните пет периода на докладване и няма да бъде надхвърлен отново през следващите периоди.

    3.  

    Регулираният субект класифицира всеки от видовете пораждащи емисии горива в една от следните категории:

    а) 

    пораждащи незначителни емисии горива, при които пораждащите емисии горива, избрани от регулирания субект, съответстват заедно на по-малко от 1 000 тона изкопаем CO2 годишно;

    б) 

    пораждащи големи емисии горива — такива, които не попадат в категорията, посочена в буква а).

    Чрез дерогация от член 14, параграф 2, компетентният орган може да разреши на регулирания субект да не изменя плана за мониторинг, когато, въз основа на проверените емисии, прагът за класифициране на пораждащо емисии гориво като пораждащо незначителни емисии гориво, посочен в първа алинея, е надхвърлен, но регулираният субект докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че този праг не е бил надхвърлян през предишните пет периода на докладване и няма да бъде надхвърлен отново през следващите периоди.

    4.  
    Когато няма налични данни за средните годишни проверени емисии, използвани за определяне на категорията на регулирания субект съгласно параграф 2, или ако съответните данни вече не са представителни за целите на параграф 2, за определянето на своята категория регулираният субект използва консервативна оценка за средните годишни емисии, без да се включва произхождащият от биомаса CO2.
    5.  
    За целите на настоящия член се прилага член 38, параграф 5.

    Член 75е

    Методика за мониторинг

    Всеки регулиран субект определя годишните емисии на CO2 от дейностите, посочени в приложение III към Директива 2003/87/ЕО, за всеки вид пораждащо емисии гориво като произведение на освободеното количество гориво по съответния коефициент за преобразуване на единиците, по съответния коефициент за обхват и по съответния емисионен фактор.

    Емисионният фактор се изразява в тонове CO2 на тераджаул (t CO2/TJ) в съответствие с използването на коефициента на превръщане на единиците.

    Компетентният орган може да разреши използването на емисионни фактори за горива, изразени в tCO2/t или tCO2/Nm3. В такива случаи регулираният субект определя емисиите като произведение на освободеното количество гориво, изразено в тонове или нормални кубични метри, по съответния коефициент за обхват и по съответния емисионен фактор.

    Член 75ж

    Временни промени в методиката за мониторинг

    1.  
    Когато по технически причини временно е невъзможно да се прилага планът за мониторинг във вида, одобрен от компетентния орган, регулираният субект прилага възможно най-високото ниво или, с изключение на коефициента за обхват, консервативен подход, който не е основан на нива, ако прилагането на ниво е непостижимо, докато условията позволят да се възстанови прилагането на одобреното в плана за мониторинг ниво.

    Регулираният субект предприема всички необходими мерки за бързо възстановяване на прилагането на плана за мониторинг, както е одобрен от компетентния орган.

    2.  

    Засегнатият регулиран субект без излишно забавяне уведомява компетентния орган за временната промяна в методиката за мониторинг, посочена в параграф 1, като посочва:

    а) 

    причините за отклонение от плана за мониторинг, одобрен от компетентния орган;

    б) 

    подробни данни за временната методика за мониторинг, която регулираният субект използва за определяне на емисиите, докато се възстановят условията за прилагане на одобрения от компетентния орган план за мониторинг;

    в) 

    мерките, които регулираният субект предприема да възстанови условията за прилагане на одобрения от компетентния орган план за мониторинг;

    г) 

    очаквания момент, в който ще продължи прилагането на одобрения от компетентния орган план за мониторинг.

    РАЗДЕЛ 2

    Изчислителна методика

    Подраздел 1

    Общи разпоредби

    Член 75з

    Приложими нива за освободените количества гориво и изчислителните коефициенти

    1.  

    При определянето на съответните нива за пораждащи големи емисии горива, които да се прилагат при определяне на освободените количества гориво и всеки изчислителен коефициент, всеки регулиран субект прилага както следва:

    а) 

    поне нивата, посочени в приложение V, ако субектът е от категория А, или ако се изисква изчислителен коефициент за пораждащо емисии гориво, което представлява стандартно търговско гориво;

    б) 

    в случаи, различни от описаните в буква а) — най-високото ниво, посочено в приложение IIа.

    Въпреки това за освободените количества гориво и изчислителните коефициенти на пораждащи големи емисии горива регулираният субект може да приложи ниво с до две степени по-ниско в сравнение с изискваното в първата алинея, като минимално възможното е ниво 1, при условие че успее да покаже по задоволителен за компетентния орган начин, че прилагането на изискваното съгласно първата алинея ниво, или, когато това е приложимо, следващото най-високо ниво, е технически неосъществимо или би довело до неоправдани разходи.

    2.  
    За пораждащи незначителни емисии горива регулираният субект може да определя освободените количества гориво и всеки изчислителен коефициент, като използва консервативни допускания вместо да прилага нива, освен ако определено ниво е постижимо без допълнителни усилия.

    За пораждащите емисии горива, посочени в първата алинея, регулираният субект може да определя освободените количества гориво въз основа на фактурите и документацията за закупуване, освен ако определено ниво е постижимо без допълнителни усилия.

    3.  
    Когато компетентният орган е разрешил използването на емисионни фактори, изразени в t CO2/t или t CO2/Nm3, по отношение на горивата, за мониторинга на коефициента на превръщане на единиците може да се използват консервативни допускания вместо нива, освен ако определено ниво е постижимо без допълнителни усилия.

    Член 75и

    Приложими нива за коефициента за обхват

    1.  
    При определянето на съответните нива за пораждащи емисии горива, които да се прилагат при определяне на коефициента за обхват, всеки регулиран субект прилага най-високото ниво, както е определено в приложение IIа.

    Ако обаче покаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че изискваното съгласно първата алинея ниво е технически неосъществимо, поражда неоправдани разходи или методите, посочени в член 75л, параграф 2, букви а) — г) не са налични, регулираният субект може да прилага ниво с една степен по-ниско в сравнение с посоченото в първата алинея.

    Ако втората алинея не е приложима, регулираният субект може да приложи ниво две степени по-ниско в сравнение с изискваното в първата алинея, като минимално възможното е ниво 1, при условие че успее да покаже по задоволителен за компетентния орган начин, че прилагането на изискваното съгласно първата алинея ниво е технически неосъществимо, води до неоправдани разходи или, въз основа на опростена оценка на неопределеността, методите, посочени в по-ниските нива, водят до по-точно определяне на това дали горивото се използва за изгаряне в секторите, обхванати от приложение III към Директива 2003/87/ЕО.

    Когато за дадено пораждащо емисии гориво регулираният субект използва повече от един метод, посочен в член 75л, параграфи 2, 3 и 4, от него се изисква да покаже, че условията на настоящия параграф са изпълнени само по отношение на частта от освободеното количество гориво, за която е поискан методът от по-ниско ниво.

    2.  
    За пораждащи незначителни емисии горива от регулирания субект не се изисква да покаже, че условията на параграф 1 са изпълнени, освен ако определено ниво е постижимо без допълнителни усилия.

    Подраздел 2

    Освободени количества гориво

    Член 75й

    Определяне на освободените количества гориво

    1.  

    Регулираният субект определя освободените количества гориво от пораждащо емисии гориво по един от следните начини:

    а) 

    когато регулираните субекти и обхванатите пораждащи емисии горива съответстват на субекти със задължения за докладване, както и на енергийни продукти, подлежащи на докладване съгласно националното законодателство за транспониране на Директива 2003/96/ЕО и Директива (ЕС) 2020/262, въз основа на методите за измерване, използвани за целите на тези актове, когато тези методи се основават на национален метрологичен контрол;

    б) 

    въз основа на обобщаване на измерванията на количествата в точката, в която пораждащото емисии гориво се освобождава за потребление;

    в) 

    въз основа на непрекъснати измервания в точката, в която пораждащото емисии гориво се освобождава за потребление.

    Въпреки това компетентните органи могат да изискат от регулираните субекти да използват, когато е приложимо, само метода, посочен в първа алинея, буква а).

    2.  
    Когато определянето на освободените количества гориво за цялата календарна година е технически неосъществимо или би довело до неоправдани разходи, и след одобрение от компетентния орган, регулираният субект може да избере следващия най-подходящ ден за разделянето на една година на мониторинг от следващата и да уравни съответно за изискваната календарна година. Отклоненията, които биха могли да съществуват при един или повече видове пораждащи емисии горива, се документират в плана за мониторинг, записват се ясно и служат за основа при определянето на представителна стойност за съответната календарна година, и съответно се вземат предвид за следващата година. Комисията може да предоставя съответните насоки.

    При определяне на освободените количества гориво съгласно параграф 1, букви б) и в) от настоящия член се прилагат членове 28 и 29, с изключение на член 28, параграф 2, втора алинея, второ изречение и трета алинея. За тази цел всяко позоваване на оператор или инсталация следва да се тълкува като позоваване на регулирания субект.

    Регулираният субект може да опрости оценката на неопределеността като приеме, че максимално допустимата грешка, определена за използвания измервателен уред следва да се разглежда като неопределеността за целия период на докладване, както се изисква в определенията на нивата в приложение IIа.

    3.  
    Чрез дерогация от член 75з, когато се използва методът, посочен в параграф 1, буква а) от настоящия член, регулираният субект може да определи освободените количества гориво, без да използва нива. Компетентните органи докладват на Комисията до 30 юни 2026 г. относно практическото прилагане и равнищата на неопределеност на метода, както е посочено в тази точка.

    Подраздел 3

    Изчислителни коефициенти

    Член 75к

    Определяне на изчислителните коефициенти

    1.  

    Прилагат се член 30, член 31, параграфи 1, 2 и 3, както и членове 32, 33, 34 и 35. За тази цел:

    а) 

    всяко позоваване на оператор следва да се тълкува като позоваване на регулирания субект;

    б) 

    всяко позоваване на данни за дейността следва да се тълкува като позоваване на освободените количества гориво;

    в) 

    всяко позоваване на гориво или материали следва да се тълкува като позоваване на горивата, определени в член 3, буква ае) от Директива 2003/87/ЕО;

    г) 

    всяко позоваване на приложение II следва да се тълкува като позоваване на приложение IIа.

    2.  

    Компетентният орган може да изиска от регулирания субект да определи коефициента на превръщане на единиците и емисионния фактор на горивата, както е определено в член 3, буква ае) от Директива 2003/87/ЕО, като използва същите нива, каквито се изискват за стандартните търговски горива, при условие че на национално или регионално равнище всеки от следните параметри показва 95 % доверителен интервал от:

    а) 

    под 2 % за долната топлина на изгаряне;

    б) 

    под 2 % за емисионния фактор, когато количествата освободено гориво са изразени като енергийно съдържание.

    Преди прилагането на тази дерогация компетентният орган представя за одобрение от Комисията обобщение на метода и източниците на данни, използвани за определяне дали едно от тези условия е изпълнено през последните 3 години, и за да се гарантира, че използваните стойности съответстват на средните стойности, използвани от операторите на съответното национално или регионално равнище. Компетентният орган може да събира или изисква такива доказателства. Най-малко на всеки 3 години той преразглежда използваните стойности и уведомява Комисията, ако има значителни промени, като взема предвид средната стойност на използваните от операторите стойности на съответното национално или регионално равнище.

    Комисията може редовно да преразглежда уместността на тази разпоредба и условията, определени в този параграф, в контекста на развитието на пазара на горива и европейските процеси на стандартизация.

    Член 75л

    Определяне на коефициента за обхват

    1.  
    Когато освободените количества гориво от дадено пораждащо емисии гориво се използват само за изгаряне в сектори, обхванати от приложение III към Директива 2003/87/ЕО, коефициентът за обхват се определя на 1.

    Когато освободените количества гориво от дадено пораждащо емисии гориво се използват само за изгаряне в сектори, обхванати от глави II и III от Директива 2003/87/ЕО, с изключение на инсталациите, изключени съгласно член 27а от посочената директива, коефициентът за обхват се определя на нула, при условие че регулираният субект докаже, че е избегнато двойното отчитане, посочено в член 30е, параграф 5 от Директива 2003/87/ЕО.

    Регулираният субект определя коефициент за обхват за всеки вид пораждащо емисии гориво, чрез прилагане или на методите, посочени в параграф 2, или на стойност по подразбиране в съответствие с параграф 3, в зависимост от приложимото ниво.

    2.  

    Регулираният субект определя коефициента за обхват въз основа на един или повече от следните методи в съответствие с изискванията на приложимото ниво, както е посочено в приложение IIa към настоящия регламент:

    а) 

    методи, основани на физическото разграничаване на видовете пораждащо емисии гориво, включително методи, основани на разграничаване на географския регион или на използването на отделни измервателни уреди;

    б) 

    методи, основани на химичните свойства на горивата, които позволяват на регулираните субекти да докажат, че съответното гориво може да се използва за изгаряне само в определени сектори поради правни, технически или икономически причини;

    в) 

    използване на фискален маркер в съответствие с Директива 95/60/ЕО на Съвета ( 12 );

    г) 

    използване на проверения годишен доклад за емисиите съгласно член 68, параграф 1;

    д) 

    верига от подлежащи на проследяване договорни споразумения и фактури („система за надзор“), която представлява цялата верига на доставки от регулирания субект до потребителите, включително крайните потребители;

    е) 

    използване на национални маркери или цветове (багрила) за горивата въз основа на националното законодателство;

    ж) 

    непреки методи, позволяващи точно разграничаване на видовете крайна употреба на горивата в момента, в който те бъдат освободени за потребление, като например специфични за сектора профили на потребление, типични диапазони на капацитета на потребление на потребителите на горива и равнища на налягане, като например тези на газообразните горива, при условие че използването на този метод е одобрено от компетентния орган. Комисията може да предоставя насоки за приложими непреки методи.

    3.  
    Когато при спазване на изискваните нива прилагането на методите, изброени в параграф 2, е технически неосъществимо или би довело до неоправдани разходи, регулираният субект може да използва стойност по подразбиране от 1.
    4.  

    Чрез дерогация от параграф 3 регулираният субект може да приложи стойност по подразбиране, която е по-ниска от 1, при условие че:

    а) 

    за целите на докладването на емисиите през годините на докладване 2024—2026 г. регулираният субект докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че използването на стойности по подразбиране, по-ниски от 1, води до по-точно определяне на емисиите, или

    б) 

    за целите на докладването на емисиите през годините на докладване, започващи от 1 януари 2027 г., регулираният субект докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че използването на стойности по подразбиране, по-ниски от 1, води до по-точно определяне на емисиите и че е изпълнено най-малко едно от следните условия:

    i) 

    пораждащото емисии гориво е незначително пораждащо емисии гориво;

    ii) 

    стойността по подразбиране за пораждащото емисии гориво е не по-ниска от 0,95 за използване на горива в сектори, обхванати от приложение III към Директива 2003/87/ЕО, и не по-висока от 0,05 за използване на горива в сектори, които не са обхванати от посоченото приложение.

    5.  
    Когато за дадено пораждащо емисии гориво регулираният субект използва повече от един метод, посочен в параграфи 2, 3 и 4, той определя коефициента за обхват като среднопретеглена стойност на различните коефициенти за обхват, произтичащи от използването на всеки метод. За всеки използван метод регулираният субект подава информация за вида на метода, свързания с него коефициент за обхват, освободеното количество гориво и кода от общия формат за докладване по националните системи за инвентаризация на парниковите газове, одобрен от съответните органи на Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (код за общия формат за докладване/CRF код), на наличната степен на подробност.
    6.  
    Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член и член 75и дадена държава членка може да изиска от регулираните субекти да използват конкретен метод, посочен в параграф 2 от настоящия член, или стойност по подразбиране за определен вид гориво или в определен регион в рамките на нейната територия. Използването на стойности по подразбиране на национално равнище подлежи на одобрение от Комисията.

    Когато одобрява стойността по подразбиране в съответствие с първата алинея, Комисията взема предвид подходящото равнище на хармонизация на методиките между държавите членки, баланса между точността, административната ефективност и последиците за потребителите от прехвърлянето на разходите, както и възможния риск от избягване на задълженията по глава IVа от Директива 2003/87/ЕО.

    Стойността по подразбиране за пораждащото емисии гориво на национално равнище, използвана съгласно настоящия параграф, не може да е по-ниска от 0,95 за използване на горива в сектори, обхванати от приложение III към Директива 2003/87/ЕО, нито по-висока от 0,05 за използване на горива в сектори, които не са обхванати от посоченото приложение.

    7.  
    Регулираният субект посочва прилаганите методи или стойности по подразбиране в плана за мониторинг.

    Подраздел 4

    Третиране на биомасата

    Член 75м

    Освобождаване на пораждащи емисии горива от биомаса

    1.  

    Прилагат се член 38 и член 39, с изключение на параграфи 2 и 2а. За тази цел:

    а) 

    всяко позоваване на оператор следва да се тълкува като позоваване на регулирания субект;

    б) 

    всяко позоваване на данни за дейността следва да се тълкува като позоваване на освободените количества гориво;

    в) 

    всяко позоваване на пораждащи емисии потоци следва да се тълкува като позоваване на пораждащи емисии горива;

    г) 

    всяко позоваване на приложение II следва да се тълкува като позоваване на приложение IIа;

    д) 

    всяко позоваване на член 39, параграф 2 следва да се тълкува като позоваване на параграф 3 от настоящия член.

    2.  
    Когато се прилага член 38, параграф 5, се вземат предвид дерогациите от праговете в съответствие с член 29, параграф 1, четвърта алинея от Директива (ЕС) 2018/2001, при условие че регулираният субект може да представи съответните доказателства по удовлетворителен за компетентния орган начин. Комисията може да предоставя насоки относно други начини за прилагане на тези дерогации от прагове.
    3.  
    Ако в зависимост от изискваното ниво регулираният субект трябва да извърши анализи за определяне на фракцията на биомасата, той прави това въз основа на съответния стандарт и съдържащите се в него аналитични методи, стига използването на този стандарт и аналитичен метод да е одобрено от компетентния орган.

    Ако в зависимост от изискваното ниво регулираният субект трябва да извърши анализи за определяне на фракцията на биомасата, но прилагането на първа алинея е технически неосъществимо или би довело до неоправдани разходи, регулираният субект представя алтернативен метод за приблизителна оценка за определяне на фракцията на биомасата за одобрение от компетентния орган.

    РАЗДЕЛ 3

    Други разпоредби

    Член 75н

    Регулирани субекти с малки емисии

    1.  

    Компетентният орган може да счете даден регулиран субект за регулиран субект с малки емисии, ако е изпълнено поне едно от следните условия:

    а) 

    от 2027 г. до 2030 г. проверените средни годишни емисии през 2-те години предхождащи периода на докладване, без да се включва произхождащият от биомаса CO2, са били по-малки от 1 000 тона CO2 годишно;

    б) 

    от 2031 г. средните годишни емисии на регулирания субект, докладвани в проверените доклади за емисиите през периода на търговия, непосредствено предхождащ текущия период на търговия, без да се включва произхождащият от биомаса CO2, са били по-малки от 1 000 тона CO2 годишно;

    в) 

    когато средните годишни емисии, посочени в буква а), не са налични или вече не са представителни за целите на буква а), но годишните емисии на съответния регулиран субект за следващите 5 години, с изключение на произхождащия от биомаса CO2, ще бъдат, въз основа на консервативен метод за оценка, по-малко от 1 000 тона CO2 екв. годишно.

    За целите на настоящия параграф се прилага член 38, параграф 5.

    2.  
    От регулирания субект с малки емисии не се изисква да представя придружаващи документи съгласно член 12, параграф 1, трета алинея.
    3.  
    Чрез дерогация от посоченото в член 75й регулираният субект с малки емисии може да определя количеството освободено гориво, като използва налични и документирани търговски данни и оценка на промените в складовите наличности.
    4.  
    Чрез дерогация от посоченото в член 75з регулираният субект с малки емисии може да прилага като минимум ниво 1 за целите на определянето на освободените количества гориво и изчислителните коефициенти за всички видове пораждащи емисии горива, освен ако може да се постигне по-висока точност без допълнителни усилия от страна на регулирания субект.
    5.  
    При определяне на изчислителните коефициенти чрез анализи в съответствие с член 32, регулираният субект с малки емисии може да използва всяка лаборатория, която е технически компетентна, може да предостави технически валидни резултати чрез използване на съответните процедури за анализ и е предоставила доказателства за прилагането на мерки за осигуряване на качеството, както е посочено в член 34, параграф 3.
    6.  
    Ако емисиите на даден регулиран субект с малки емисии, прилагащ опростен план за мониторинг, надхвърлят посочената в параграф 2 прагова стойност в която и да е календарна година, регулираният субект без излишно забавяне уведомява компетентния орган за това.

    Регулираният субект без излишно забавяне представя за одобрение от компетентния орган всяко съществено изменение на плана за мониторинг по смисъла на член 15, параграф 3, буква б).

    Компетентният орган обаче разрешава на регулирания субект да продължи да прилага опростен мониторинг, при условие че регулираният субект покаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че праговата стойност по параграф 2 не е била вече надхвърляна през петте последни периода на докладване и няма да бъде надхвърлена в бъдещите периоди на докладване.

    Член 75о

    Управление и контрол на данните

    Прилагат се разпоредбите на глава V. В тази връзка всяко позоваване на оператор/а се тълкува като позоваване на регулирания субект.

    Член 75п

    Годишни доклади за емисиите

    1.  
    От 2026 г. регулираният субект предава на компетентния орган до 30 април всяка година доклад за емисиите, отнасящ се за годишните емисии през периода на докладване, който трябва да е проверен в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067.

    През 2025 г. регулираният субект предава на компетентния орган до 30 април доклад за емисиите, отнасящ се за годишните емисии през 2024 г. Компетентните органи гарантират, че информацията, предоставена в този доклад, е в съответствие с изискванията на настоящия регламент.

    Въпреки това компетентните органи могат да изискват от регулираните субекти да представят годишните доклади за емисиите, посочени в настоящия параграф, преди 30 април, при условие че докладът е представен най-рано 1 месец след крайния срок, посочен в член 68, параграф 1.

    2.  
    Годишните доклади за емисиите, посочени в параграф 1, съдържат най-малко информацията, посочена в приложение X.

    Член 75р

    Докладване за подобрения в методиката за мониторинг

    1.  
    Всеки регулиран субект редовно проверява дали прилаганата методика за мониторинг може да бъде подобрена.

    Регулираните субекти представят на компетентния орган за одобрение доклад с информацията по параграфи 2 или 3, когато е уместно, в следните срокове:

    а) 

    за субект от категория А — до 31 юли на всеки 5 години;

    б) 

    за субект от категория Б — до 31 юли на всеки 3 години;

    в) 

    за всеки регулиран субект, който използва коефициента за обхват по подразбиране, посочен в член 75л, параграфи 3 и 4, до 31 юли 2026 г.

    Въпреки това компетентният орган може да определи алтернативна дата за представяне на доклада, но не по-късно от 30 септември същата година, и може да одобри, заедно с плана за мониторинг или доклада за подобрения, удължаване на крайния срок, приложим съгласно втора алинея, ако при подаването на план за мониторинг съгласно член 75б, при уведомяването за актуализации съгласно посочения член или при представяне на доклад за подобрения съгласно настоящия член, регулираният субект представи доказателство, удовлетворяващо компетентния орган, че причините за неоправданите разходи или техническата неосъществимост на мерките за подобрение ще продължат да бъдат валидни за по-дълъг период от време. При удължаването се взема предвид броят години, за които регулираният субект представя доказателства. Общият период между отделните доклади за подобрения не надхвърля 4 години за регулиран субект от категория Б или 5 години за регулиран субект от категория A.

    2.  
    Когато регулираният субект не прилага поне нивата съгласно член 75з, параграф 1, първа алинея, както и съгласно член 75и, параграф 1 спрямо пораждащите големи емисии горива, той представя обосновка защо прилагането на тези нива е технически неосъществимо или би довело до неоправдани разходи.

    Когато обаче бъде установено, че постигането на тези нива е станало технически осъществимо и вече не води до неоправдани разходи, регулираният субект уведомява компетентния орган за подходящите изменения в плана за мониторинг съгласно член 75б и представя предложения за изпълнение на съответните мерки и график за тях.

    3.  
    Когато регулираният субект прилага коефициент за обхват по подразбиране, както е посочено в член 75л, параграфи 3 и 4, той представя обосновка защо прилагането на друг метод съгласно член 75л, параграф 2 спрямо един или повече видове пораждащо големи емисии гориво или пораждащо незначителни емисии гориво е технически неосъществимо или би довело до неоправдани разходи.

    Когато обаче бъдат открити доказателства, че за тези пораждащи емисии горива е станало технически осъществимо и вече не води до неоправдани разходи да се прилага друг метод съгласно член 75л, параграф 2, регулираният субект уведомява компетентния орган за подходящите изменения в плана за мониторинг съгласно член 75б и представя предложения за изпълнение на съответните мерки и график за тях.

    4.  
    Ако в доклада за проверката в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067 са посочени значителни несъответствия или препоръки за подобрения съгласно членове 27, 29 и 30 от посочения регламент за изпълнение, регулираният субект представя за одобрение от компетентния орган доклад в срок до 31 юли от годината, в която докладът от проверката е издаден от проверяващия орган. В този доклад се описва как и кога регулираният субект е поправил или възнамерява да поправи установените от проверяващия орган несъответствия, както и да осъществи препоръчаните подобрения.

    Компетентният орган може да определи алтернативен срок за представяне на доклада, но не по-късно от 30 септември на същата година. Когато е приложимо, този доклад може да бъде обединен с доклада по параграф 1 от настоящия член.

    Когато препоръчаните подобрения не биха довели до подобряване на методиката за мониторинг, регулираният субект представя обосновка защо това е така. Ако препоръчаните подобрения биха довели до неоправдани разходи, регулираният субект представя доказателства защо разходите са неоправдани.

    5.  
    Параграф 4 от настоящия член не се прилага, ако регулираният субект вече е разрешил всички несъответствия и препоръки за подобрения и е представил съответните изменения на плана за мониторинг за одобрение от компетентния орган в съответствие с член 75б от настоящия регламент преди датата, определена в съответствие с параграф 4 от настоящия член.

    Член 75с

    Определяне на емисии от компетентния орган

    1.  

    Компетентният орган прави консервативна оценка на емисиите на даден регулиран субект, като взема предвид последиците за потребителите от прехвърлянето на разходите, при всяка от следните ситуации:

    а) 

    ако не е бил подаден проверен годишен доклад за емисиите от регулирания субект до крайния срок, в съответствие с член 75п;

    б) 

    ако провереният годишен доклад за емисиите по член 75п, не е в съответствие с изискванията на настоящия регламент;

    в) 

    ако докладът за емисиите на даден регулиран субект не е бил проверен съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067.

    2.  
    Когато проверяващият орган заяви в доклада от проверката съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067 наличието на несъществени неточности, които не са били коригирани от регулирания субект преди издаването на доклада от проверката, компетентният орган оценява тези неточности и, когато е уместно, прави консервативна оценка на емисиите на регулирания субект, като взема предвид последиците за потребителите от прехвърлянето на разходите. Компетентният орган информира регулирания субект дали в годишния доклад за емисиите са необходими корекции, и ако да — какви. Регулираният субект предоставя тази информация на проверяващия орган.
    3.  
    Държавите членки въвеждат ефективен обмен на информация между компетентните органи, отговарящи за одобряването на плановете за мониторинг и компетентните органи, отговарящи за приемането на годишните доклади за емисиите.

    Член 75т

    Достъп до информация и закръгляване на данните

    Прилагат се член 71 и член 72, параграфи 1 и 2. В тази връзка всяко позоваване на оператори или оператори на въздухоплавателни средства се тълкува като позоваване на регулираните субекти.

    Член 75у

    Осигуряване на съответствие с други докладвания

    За целите на докладването на емисиите от дейностите, изброени в приложение III към Директива 2003/87/ЕО:

    а) 

    секторите, в които горивата, определени в член 3, буква ае) от Директива 2003/87/ЕО, се освобождават за потребление и се изгарят, се обозначават с помощта на CRF кодовете;

    б) 

    горивата, определени в член 3, буква ае) от Директива 2003/87/ЕО, се обозначават, като се използват кодовете по КН в съответствие с националното законодателство за транспониране на директиви 2003/96/ЕО и 2009/30/ЕО, когато това е приложимо;

    в) 

    за да се осигури съгласуваност с докладването за данъчни цели съгласно националното законодателство за транспониране на директиви 2003/96/ЕО и (ЕС) 2020/262, регулираният субект използва, когато е приложимо, регистрационния и идентификационния номер на икономическия оператор съгласно Регламент (ЕС) № 952/2013 ( 13 ), акцизния номер съгласно Регламент (ЕС) № 389/2012 ( 14 ) или националния акцизен регистрационен и идентификационен номер, издаден от съответния орган съгласно националното законодателство за транспониране на Директива 2003/96/ЕО, когато посочва своите данни за контакт в плана за мониторинг и в доклада за емисиите.

    Член 75ф

    Изисквания към информационните технологии

    Прилагат се разпоредбите на глава VII. В тази връзка всяко позоваване на оператор и оператор на въздухоплавателно средство се тълкува като позоваване на регулирания субект.

    ГЛАВА VIIб

    ХОРИЗОНТАЛНИ РАЗПОРЕДБИ, СВЪРЗАНИ С МОНИТОРИНГА НА ЕМИСИИТЕ ОТ РЕГУЛИРАННИТЕ СУБЕКТИ

    Член 75х

    Избягване на двойното отчитане чрез мониторинг и докладване

    1.  
    Държавите членки улесняват ефективния обмен на информация, благодарение на който регулираните субекти имат възможност да определят крайната употреба на пораждащите емисии горива, освободени за потребление.
    2.  
    Заедно с проверения доклад за емисиите съгласно член 68, параграф 1 всеки оператор представя информация в съответствие с приложение Xa. Държавите членки могат да изискат от операторите да предоставят съответната информация, посочена в приложение Xa, на съответния регулиран субект преди 31 март на годината на докладване.
    3.  
    Заедно с проверения доклад за емисиите съгласно член 75п, параграф 1 всеки регулиран субект представя информация за потребителите на горива, които е освободил за потребление, съгласно посоченото в приложение Хб.
    4.  
    Всеки регулиран субект, който освобождава гориво за изгаряне в секторите, обхванати от глава III от Директива 2003/87/ЕО, определя своите емисии в доклада, посочен в член 75п, параграф 1 от настоящия регламент, като използва информацията от докладите на оператора, представени в съответствие с приложение Xa към настоящия регламент, и като приспада съответните количества горива, посочени в тези доклади. Количествата горива, които са придобити, но не са използвани през същата година, могат да бъдат приспаднати само ако в проверения доклад за емисиите на оператора за годината, следваща годината на докладване, се потвърждава, че те са били използвани за дейностите, посочени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО. В противен случай разликата се отразява в проверените доклади за емисиите на регулирания субект за съответната година.
    5.  
    Когато количествата използвани горива се приспадат през годината, следваща годината на докладване, приспадането се установява под формата на намаления на абсолютните емисии, получени чрез умножаване на количествата горива, използвани от оператора, по съответния емисионен фактор в плана за мониторинг на регулирания субект.
    6.  
    Когато регулираният субект не може да установи, че горивата, освободени за потребление, се използват за изгаряне в сектори, попадащи в обхвата на глава III от Директива 2003/87/ЕО, параграфи 4 и 5 не се прилагат.
    7.  
    Държавите членки могат да изискват разпоредбите на настоящия член, които се отнасят до операторите, да се прилагат и от операторите на въздухоплавателни средства.

    Член 75ц

    Предотвратяване на измами и задължение за оказване на съдействие

    1.  
    За да осигурят точен мониторинг и докладване на емисиите, попадащи в обхвата на глава IVа от Директива 2003/87/ЕО, държавите членки установяват мерки срещу измамите и определят санкциите, които се налагат в случай на измама, които са съизмерими с целта им и имат достатъчно възпиращ ефект.
    2.  
    В допълнение към задълженията, установени съгласно член 10, компетентните органи, както е определено в член 18 от Директива 2003/87/ЕО, си сътрудничат и обменят информация с компетентните органи, натоварени с надзора съгласно националното законодателство за транспониране на директиви 2003/96/ЕО и (ЕС) 2020/262, когато е приложимо, за целите на настоящия регламент, включително за установяване на нарушения и налагане на санкциите, посочени в параграф 1, или на други корекционни мерки в съответствие с член 16 от Директива 2003/87/ЕО.

    ▼B

    ГЛАВА VIII

    ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    Член 76

    Изменения на Регламент (ЕС) № 601/2012

    Регламент (ЕС) № 601/2012 се изменя, както следва:

    1) 

    В член 12, параграф 1, трета алинея буква а) се заменя със следното:

    „а) за инсталации — данни за всеки голям и малък пораждащ емисии поток, показващи съответствие с праговете на неопределеност за данните за дейността и изчислителните коефициенти, където е приложимо, за използваните нива, определени в приложения II и IV, и за всеки източник на емисии — показващи съответствие с праговете на неопределеност за прилаганите нива, определени в приложение VIII, според случая;“

    2) 

    В член 15, параграф 4 буква а) се заменя със следното:

    „а) 

    по отношение на плана за мониторинг за емисиите:

    i) 

    промяна в стойностите на емисионните фактори, заложени в плана за мониторинг;

    ii) 

    промяна на използваните изчислителни методи, посочени в приложение III, или преминаване от изчислителен метод към метод за приблизителна оценка съгласно член 55, параграф 2 или обратно;

    iii) 

    въвеждане на нови пораждащи емисии потоци;

    iv) 

    промени в статута на оператора на въздухоплавателно средство като оператор с малки емисии по смисъла на член 55, параграф 1 или в някой от праговете, предвидени в член 28а, параграф 6 от Директива 2003/87/ЕО;“

    3) 

    Член 49 се заменя със следното:

    „Член 49

    Пренос на CO2

    1.  

    Операторът приспада от емисиите на инсталацията всяко количество CO2, произхождащо от изкопаем въглерод при дейности, попадащи в обхвата на приложение I към Директива 2003/87/ЕО, което не се отделя като емисии от инсталацията, но:

    а) 

    се подава извън инсталацията към някой от следните обекти:

    i) 

    инсталация за улавяне с цел транспортиране и дългосрочно съхранение в геоложки обекти, разрешено в съответствие с Директива 2009/31/ЕО;

    ii) 

    преносна мрежа с цел транспортиране и дългосрочно съхранение в геоложки обекти, разрешено в съответствие с Директива 2009/31/ЕО;

    iii) 

    място за съхранение, разрешено в съответствие с Директива 2009/31/ЕО, с цел дългосрочно съхранение в геоложки обекти;

    б) 

    се подава извън инсталацията и се използва в производството на утаен калциев карбонат, в който използваният CO2 е химически свързан.

    2.  
    В своя годишен доклад за емисиите операторът на подаващата инсталация вписва идентификационния код на приемащата инсталация, признат в съответствие с актовете, приети съгласно член 19, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО, ако приемащата инсталация попада в обхвата на посочената директива. Във всички други случаи операторът на подаващата инсталация вписва името, адреса и данните за връзка на лицето за контакт за приемащата инсталация.

    Посоченото в първата алинея се отнася също и за приемащата инсталация, като в съответния доклад се посочва идентификационният код на подаващата инсталация.

    3.  
    За определяне на количеството CO2, подадено от една инсталация на друга, операторът прилага измервателна методика, включително в съответствие с посоченото в членове 43, 44 и 45. Като източник на емисии в този случай се разбира точката на измерване, а като емисии се разбира количеството подаден CO2.

    За целите на параграф 1, буква б) операторът прилага изчислителна методика.

    4.  
    За определяне на количеството CO2, подадено от една инсталация към друга, операторът прилага най-високото ниво, както е определено в раздел 1 от приложение VIII.

    Операторът може обаче да прилага следващото по-ниско ниво, ако докаже че прилагането на най-високото ниво, определено в раздел 1 от приложение VIII, е технически неосъществимо или води до неоправдани разходи.

    За определяне на количеството CO2, химически свързано в утаен калциев карбонат, операторът използва източници на данни, представляващи най-голямата постижима точност.

    5.  
    Операторите могат да определят количествата подаден извън дадена инсталация CO2 както при подаващата, така и при приемащата инсталация. В такива случаи се прилага член 48, параграф 3.“
    4) 

    Член 52 се изменя, както следва:

    а) 

    параграф 5 се заличава;

    б) 

    параграф 6 се заменя със следното:

    „6.  
    Ако количеството на зареденото гориво или количеството на горивото, което остава в резервоарите, се определя в обемни единици, изразени в литри, операторът на въздухоплавателно средство преизчислява това количество от обем в маса, като използва стойностите на плътността. Операторът на въздухоплавателно средство използва плътността на горивото (която може да бъде действителната или стандартната стойност от 0,8 kg на литър), която се използва по оперативни съображения и съображения за сигурност.

    Процедурата за обосновка на използването на действителната или стандартната плътност се описва в доклада от мониторинга заедно с препратка към съответната документация на оператора на въздухоплавателно средство.“

    в) 

    параграф 7 се заменя със следното:

    „7.  
    За целите на изчислението по параграф 1, операторът на въздухоплавателно средство използва възприетите стойности на емисионните фактори, посочени в таблица 2 в приложение III. По отношение на горивата, които не са включени в тази таблица, операторът на въздухоплавателно средство определя емисионния фактор в съответствие с посоченото в член 32. За такива горива долната топлина на изгаряне се определя и докладва в записка за допълнителни данни.“
    5) 

    В член 54, параграф 2 първа алинея се заменя със следното:

    „2.  
    Чрез дерогация от посоченото в член 52, операторите с малки емисии могат да оценяват разхода на гориво като използват инструменти, въведени от Евроконтрол или друга подобна организация, които могат да обработват цялата свързана с въздушното движение информация и не допускат подценяване на емисиите.“
    6) 

    Член 55 се изменя, както следва:

    а) 

    параграф 1 се заменя със следното:

    „1.  
    Операторът на въздухоплавателно средство взема предвид източниците на неопределеност и свързаните с тях степени на неопределеност при избора на методика за мониторинг в съответствие с член 52, параграф 2.“
    б) 

    параграфи 2, 3 и 4 се заличават

    7) 

    В член 59 параграф 1 се заменя със следното:

    „За целите на член 58, параграф 3, буква а) операторът гарантира, че цялата съответна измервателна апаратура редовно се калибрира, настройва и проверява, включително преди употреба, и че се проверява в съответствие с измервателни стандарти, проследими до международни измервателни стандарти, ако съществуват такива, в съответствие с изискванията по настоящия регламент и пропорционално на установените рискове.

    Когато компоненти на измервателните системи не могат да бъдат калибрирани, операторът ги посочва в плана за мониторинг и предлага алтернативни контролни дейности.

    Когато се констатира, че апаратурата не отговаря на изискваните за нея работни показатели, операторът незабавно предприема необходимото корекционно действие.“

    8) 

    В член 65, параграф 2 се добавя трета алинея:

    „Ако броят на полетите с пропуски в данните, посочен в първите две алинеи, надхвърля 5 % от докладваните полети за дадена година, операторът уведомява компетентния орган за това без излишно забавяне и предприема корективни действия за подобряване на методиката за мониторинг.“

    9) 

    В приложение I раздел 2 се изменя, както следва:

    а) 

    в точка 2, буква б) подточка ii) се заменя със следното:

    „ii) процедурите за измерване на количеството заредено гориво и горивото, съдържащо се в резервоарите, описание на съответните измервателни уреди и на процедурите за записване, извличане, предаване и съхранение на информацията за измерванията, според случая;“

    б) 

    в точка 2, буква б) подточка iii) се заменя със следното:

    „iii) избрания метод за определяне на плътността, където е приложимо;“

    в) 

    в точка 2, буква б) подточка iv) се заменя със следното:

    „iv) обосновка на избраната методика за мониторинг, за да се гарантират най-ниските нива на неопределеност съгласно член 55, параграф 1;“

    г) 

    точка 2 буква г) се заличава;

    д) 

    в точка 2 буква е) се заменя със следното:

    „е) описание на процедурите и системите за установяване, оценка и работа по запълването на пропуски в данните съгласно член 65, параграф 2.“

    10) 

    В приложение III раздел 2 се заличава.

    11) 

    Приложение IV се изменя, както следва:

    а) 

    в раздел 10, подраздел Б, четвъртият параграф се заличава;

    б) 

    в раздел 14, подраздел Б, третият параграф се заличава.

    12) 

    Приложение IX се изменя, както следва:

    а) 

    в раздел 1 точка 2 се заменя със следното:

    „Документите, обосноваващи избора на методика за мониторинг и документите, обосноваващи временните или постоянни изменения в методиките за мониторинг и, където е приложимо, нивата, одобрени от компетентния орган;“

    б) 

    в раздел 3 точка 5 се заменя със следното:

    „5) Документация за методиката, използвана при пропуски в данните, където е приложимо, броят на полетите, при които са възникнали пропуски в данните, използваните данни за запълване на пропуските, ако са възникнали, а когато броят на полетите с пропуски в данните е надвишавал 5 % от полетите — причините за пропуските в данните и документиране на предприетите корективни действия.“

    13) 

    В приложение X раздел 2 се изменя, както следва:

    а) 

    точка 7) се заменя със следното:

    „7) Общия брой полети по двойки държави, обхванати от доклада;“

    б) 

    след точка 7 се добавя следната точка:

    „7а) масата на горивото (в тонове) по типове горива и по двойки държави;“

    в) 

    в точка 10 буква а) се заменя със следното:

    „а) броят на полетите, изразен като процент от годишните полети, при които са възникнали пропуски в данните, и съответните обстоятелства и причини за пропуските в данните;“

    г) 

    в точка 11 буква а) се заменя със следното:

    „а) броят на полетите, изразен като процент от годишните полети (закръглен до най-близките 0,1 %), при които са възникнали пропуски в данните, и съответните обстоятелства и причини за пропуските в данните;“

    Член 77

    Отмяна на Регламент (ЕС) № 601/2012

    1.  
    Регламент (ЕС) № 601/2012 се отменя, считано от 1 януари 2021 г.

    Позоваванията на отменения регламент се смятат за позовавания на настоящия регламент и се четат съобразно таблицата на съответствието в приложение XI.

    2.  
    Разпоредбите на Регламент (ЕС) № 601/2012 продължават да се прилагат по отношение на мониторинга, докладването и проверката на емисиите и, където е приложимо, на данните за дейностите преди 1 януари 2021 г.

    Член 78

    Влизане в сила и прилагане

    Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

    Той се прилага от 1 януари 2021 г.

    Член 76 обаче се прилага от 1 януари 2019 г. или от датата на влизане в сила на настоящия регламент, като се взема предвид по-късната дата.

    Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.




    ПРИЛОЖЕНИЕ I

    Минимално съдържание на плана за мониторинг (Член 12, параграф 1)

    1.   МИНИМАЛНО СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЛАНА ЗА МОНИТОРИНГ ЗА ИНСТАЛАЦИИ

    Планът за мониторинг за инсталация съдържа поне следната информация:

    (1) 

    Обща информация за инсталацията:

    а) 

    описание на инсталацията и на подлежащите на мониторинг дейности в нея, включително със списък на подлежащите на мониторинг източници на емисии и пораждащи емисии потоци за всяка провеждана в инсталацията дейност, отговарящо на следните критерии:

    i) 

    описанието трябва да е достатъчно подробно, за да показва че не съществуват нито пропуски в данните, нито двойно отчитане на емисии;

    ii) 

    ако компетентният орган го изисква или ако това би улеснило описването на инсталацията или означаването на източниците на емисии, пораждащите емисии потоци, измервателните уреди и всякакви други части на инсталацията, имащи отношение към методиката за мониторинг, включително дейностите по движението на данните и контролните дейности, трябва да се добави и опростена схема на източниците на емисии, пораждащите емисии потоци, точките за вземане на проби и измервателната апаратура;

    б) 

    описание на процедурата за управление на възлагането на отговорности за мониторинг и докладване по отношение на инсталацията, както и за управление на уменията на отговорния персонал;

    в) 

    описание на процедурата за периодично оценяване на целесъобразността на плана за мониторинг, включващо най-малко:

    i) 

    описание на писмените процедури за дейностите по движението на данните по член 58, включително схема, ако е уместно за изясняване на процедурите;

    ii) 

    описание на писмените процедури за контролните дейности по член 59;

    iii) 

    ако е приложимо, информация за съответните връзки с дейностите, предприети по Схемата на Общността за екологично управление и одитиране (EMAS), въведена съгласно Регламент (ЕО) № 1221/2009 на Европейския парламент и на Съвета ( 15 ), за системи, обхванати от хармонизирания стандарт ►M4  ISO 14001:2015 ◄ , както и за други системи за екологично управление, включително информация относно процедурите и контролните дейности, свързани с мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове;

    ж) 

    пореден номер на версията на плана за мониторинг и датата, от която тя се прилага;

    з) 

    категорията на инсталацията;

    (2) 

    Подробно описание на изчислителната методика, където се използва такава, съдържащо както следва:

    а) 

    подробно описание на прилаганата изчислителна методика, включително списък на входните данни и използваните формули, списък на прилаганите нива за данните за дейността и всички съответни изчислителни коефициенти за всеки от пораждащите емисии потоци, които подлежат на мониторинг;

    б) 

    когато е приложимо и когато операторът на инсталация възнамерява да използва опростяване по отношение на малките и незначителните пораждащи емисии потоци — категоризация на пораждащите емисии потоци като големи, малки и незначителни потоци;

    в) 

    описание на използваните измервателни системи и на техния обхват на измерване, посочената неопределеност и точното разположение на измервателните уреди, които ще бъдат използвани за всеки пораждащ емисии поток, подлежащ на мониторинг;

    г) 

    когато е приложимо, описание на възприетите стойности на изчислителни коефициенти, като се посочи източникът за съответната стойност, или съответният източник, от който периодически се взема възприетата стойност, за всеки един от пораждащите емисии потоци;

    д) 

    когато е приложимо, списък на методите за анализ, използвани за определянето на всички съответни изчислителни коефициенти за всеки от пораждащите емисии потоци, както и описание на писмените процедури за тези анализи;

    е) 

    когато е приложимо, описание на процедурата, използвана за изготвянето на план за вземане на проби от горивата и материалите за анализ, както и на процедурата, използвана за преглед на целесъобразността на плана за вземане на проби;

    ж) 

    когато е приложимо, списък на лабораториите, ангажирани за провеждане на съответните процедури за лабораторен анализ, а когато лабораторията не е акредитирана в съответствие с член 34, параграф 1 — описание на процедурата, използвана за демонстриране на спазването на еквивалентни изисквания в съответствие с член 34, параграфи 2 и 3;

    (3) 

    Когато се прилага непряка методика за мониторинг в съответствие с член 22 — подробно описание на тази методика, прилагана върху всички пораждащи емисии потоци или източници на емисии, за които не се прилага методика на основата на нива, а също и описание на използваната писмена процедура за съответния анализ на неопределеността, който следва да се изготви;

    (4) 

    Подробно описание на измервателните методики, ако се използват, включително следното:

    а) 

    описание на метода на измерване, включително описания на всички писмени процедури, свързани с измерването, както и следното:

    i) 

    всички изчислителни формули, използвани за обобщаване на данните, както и за определяне на годишните емисии на всеки източник на емисии,

    ii) 

    метода, с който се определя дали могат да се изчислят валидни часови или по-кратки референтни периоди за всеки параметър, както и за заместване на липсващите данни съгласно член 45;

    б) 

    списък на всички съответни пунктове на отделяне на емисии при нормална работа, както и през рестриктивните и преходни фази, включително периодите на аварии или на пускане в експлоатация, както и технологична диаграма на процеса — ако такава се изисква от компетентния орган;

    в) 

    ако дебитът на димните газове се определя чрез изчисление — описание на писмената процедура за това изчисление за всеки източник на емисии, подложен на мониторинг с измервателна методика;

    г) 

    списък на всички съответни съоръжения, като се посочат честотата на измерванията, работният обхват и неопределеността;

    д) 

    списък на използваните стандарти и на всички евентуални отклонения от тези стандарти;

    е) 

    описание на писмената процедура за провеждане на проверочните изчисления съгласно член 46, когато е приложимо;

    ж) 

    описание на метода за определяне на количеството на произхождащия от биомаса CO2 и на неговото изваждане от измерените емисии на CO2, както и на съответната писмена процедура за тази цел, когато е приложимо.

    з) 

    когато е приложимо и когато операторът на инсталация възнамерява да използва опростяване по отношение на малките и незначителните източници на емисии — категоризация на източниците на емисии като големи, малки и незначителни;

    (5) 

    В допълнение към посоченото в точка 4 — подробно описание на методиката за мониторинг, използвана за мониторинг на емисии на N2O, където е уместно под формата на описание на прилаганите писмени процедури, включително с описания на следното:

    а) 

    метода и параметрите, използвани за определяне на количеството материали, употребявани в производствения процес, както и на максималното количество материали, употребявани при пълно натоварване;

    б) 

    метода и параметрите, използвани за определяне на количеството произведен продукт за час, изразено съответно като количество азотна киселина (100 %), адипинова киселина (100 %), капролактам, глиоксал и глиоксилова киселина за час;

    в) 

    метода и параметрите, използвани за определяне на концентрацията на N2O в димните газове от всеки източник на емисии, обхвата и неопределеността на меренето, както и подробни данни за евентуални алтернативни методи, които се прилагат в случай че концентрациите надвишат измервания обхват, и обстоятелствата, при които това може да се случи;

    г) 

    изчислителния метод, използван за определяне на емисиите на N2O от периодични източници, неразполагащи със система за намаление на емисиите, съответно при производството на азотна киселина, адипинова киселина, капролактам, глиоксал и глиоксилова киселина;

    д) 

    как и до каква степен инсталацията функционира с променливи натоварвания, и начина, по който се извършва оперативното управление;

    е) 

    метода и всички изчислителни формули, използвани за определяне на годишните емисии на N2O и съответните стойности на CO2 екв. за всеки източник на емисии;

    ж) 

    информация за условията при технологичния процес, които се отклоняват от нормалните работни условия, потенциалната честота и времетраенето на тези отклонения, както и количеството на емисиите на N2O по време на тези отклонения (например при повреда в системата за намаляване на емисиите).

    (6) 

    Подробно описание на методиката за мониторинг, използвана за мониторинг на емисиите на перфлуоровъглероди от производството на първичен алуминий, където е уместно под формата на описание на прилаганите писмени процедури, включително следното:

    а) 

    когато е приложимо, датите на измерванията за определяне на специфичните за дадена инсталация емисионни фактори SEFCF4 или OVC, и FC2F6, както и график за бъдещите повторения на това определяне;

    б) 

    когато е приложимо, протокола, описващ процедурата, използвана за определяне на специфичните за дадена инсталация емисионни фактори за CF4 и C2F6, който показва също така, че измерванията са направени и ще бъдат правени в достатъчно продължителен период, така че измерените стойности да достигнат сходимост, и този период е не по-кратък от 72 часа;

    в) 

    когато е приложимо, методиката за определяне на ефективността на улавяне на неорганизираните емисии от инсталации за производство на първичен алуминий;

    г) 

    описание на вида на електролизната клетка и на вида на анода.

    (7) 

    Подробно описание на методиката за мониторинг, използвана при извършване на пренос на присъщ CO2 като част от пораждащ емисии поток съгласно член 48, пренос на CO2 съгласно член 49, или пренос на N2O съгласно член 50, когато е уместно под формата на описание на прилаганите писмени процедури, включително следното:

    а) 

    когато е приложимо, местоположението на апаратурата за измерване на температура и налягане в преносната мрежа;

    б) 

    когато е приложимо, процедури за предотвратяване, откриване и количествено определяне на случаи на изтичане от преносни мрежи;

    в) 

    при преносни мрежи — процедури, ефективно гарантиращи, че преносът на CO2 се извършва само към инсталации с валидно разрешително за емисии на парникови газове, или при които количеството на емисиите на CO2 реално се следи и отчита в съответствие с член 49;

    г) 

    идентификация на приемащите и подаващите инсталации в съответствие с идентификационните кодове на инсталациите, определени в ►M4  Регламент (ЕС) 2019/1122 ( 16 ) ◄ ;

    д) 

    описание на системите за непрекъснато измерване, използвани в точките на подаване на CO2 или N2O между инсталациите, осъществяващи пренос на CO2 или N2O или метода на определяне съгласно член 48, 49 или 50;

    е) 

    когато е приложимо, описание на метода за консервативна приблизителна оценка, използван за определяне на фракцията на биомасата в пренесените количества CO2 съгласно член 48 или 49;

    ж) 

    когато е приложимо, методики за количествено определяне на емисиите на CO2 във водния стълб от възможни изтичания, както и прилаганите и по възможност адаптирани методики за количествено определяне на действителни емисии или изпускане на CO2 във водния стълб от изтичания, както е определено в раздел 23 от приложение IV;

    ▼M1

    (8) 

    когато е приложимо, описание на процедурата, използвана за оценка дали пораждащите емисии потоци от биомаса са в съответствие с член 38, параграф 5;

    (9) 

    когато е приложимо, описание на процедурата, използвана за определяне на количествата биогаз въз основа на документацията за купуване съгласно член 39, параграф 4;

    ▼M4

    (10) 

    Когато е приложимо, до 31 декември 2026 г., описание на процедурата, използвана за представяне на информация, както е описано в член 75х, параграф 2.

    ▼B

    2.    ►M4  МИНИМАЛНО СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЛАНОВЕТЕ ЗА МОНИТОРИНГ ЗА ВЪЗДУХОПЛАВАНЕТО ◄

    1. 

    Планът за мониторинг на всички оператори на въздухоплавателни средства съдържа следната информация:

    а) 

    идентификация на оператора на въздухоплавателно средство, позивната или друг уникален код, използван за целите на контрола на въздушното движение, данни за оператора на въздухоплавателно средство и за негово отговорно лице, адрес за връзка, администриращата държава членка и администриращия компетентен орган;

    б) 

    първоначален списък на моделите въздухоплавателни средства в неговия флот, експлоатирани към момента на подаване на плана за мониторинг, и брой на въздухоплавателните средства от всеки модел, както и ориентировъчен списък на допълнителните модели въздухоплавателни средства, които се очаква да бъдат използвани, включително, ако има такива данни — прогнозна оценка за бъдещия брой въздухоплавателни средства от тези модели, както и за пораждащите емисии потоци (видовете горива), свързани с всеки модел;

    в) 

    описание на процедурите, системите и отговорностите, използвани за актуализиране на пълнотата на списъка на източниците на емисии през годината на мониторинг, с цел осигуряване на пълнотата на мониторинга и докладването на емисиите на собствените и на взетите на лизинг въздухоплавателни средства;

    г) 

    описание на процедурите, използвани за мониторинг на пълнотата на списъка на полетите, изпълнявани под съответния уникален код между всяка двойка летища, както и на процедурите, използвани за определяне дали полетите попадат в обхвата на приложение I към Директива 2003/87/ЕО, с цел осигуряване на пълнота на отчитаните полети и избягване на двойно отчитане;

    д) 

    описание на процедурата за управление и възлагането на отговорности за мониторинга и докладването, както и за управление на уменията на отговорния персонал;

    е) 

    описание на процедурата за периодично оценяване на целесъобразността на плана за мониторинг, включително евентуални мерки за подобряване на прилаганата методика за мониторинг и съответните процедури;

    ж) 

    описание на писмените процедури за дейностите по движението на данните, изисквано съгласно член 58, включително схема, ако това е уместно за изясняване на процедурите;

    з) 

    описание на писмените процедури за контролните дейности по член 59;

    и) 

    ако е приложимо, информация за съответните връзки с дейностите, предприемани в рамките на Схемата на Общността за екологично управление и одитиране (EMAS), както и на системи съгласно хармонизирания стандарт ►M4  ISO 14001:2015 ◄ и други системи за екологично управление, включително информация за процедурите и контролните дейности, свързани с мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове;

    й) 

    пореден номер на версията на плана за мониторинг и датата, от която тя се прилага;

    к) 

    потвърждение дали операторът на въздухоплавателно средство възнамерява да използва опростяване по смисъла на член 28а, параграф 6 от Директива 2003/87/ЕО;

    ▼M4

    л) 

    когато е приложимо, описание на процедурата, използвана за оценка дали биогоривото съответства на член 38, параграф 5;

    м) 

    когато е приложимо, описание на процедурата, използвана за определяне на количествата биогорива и за гарантиране, че няма двойно отчитане съгласно член 54;

    н) 

    когато е приложимо, описание на процедурата, използвана за оценка дали допустимото авиационно гориво съответства на член 54а, параграф 2;

    о) 

    когато е приложимо, описание на процедурата, използвана за определяне на количествата допустимо авиационно гориво и за гарантиране, че няма двойно отчитане съгласно член 54а.

    ▼B

    2. 

    Планът за мониторинг съдържа следната информация за операторите на въздухоплавателни средства, които не са оператори с малки емисии съгласно член 55, параграф 1, или които не възнамеряват да използват инструмент за определянето на малки емисии съгласно член 55, параграф 2:

    а) 

    описание на писмената процедура за определяне на методиката за мониторинг за допълнителните модели въздухоплавателни средства, които съответният оператор възнамерява да използва;

    б) 

    описание на писмените процедури във връзка с метода за мониторинг на потреблението на гориво на всяко въздухоплавателно средство, включително:

    i) 

    избраната методика (метод А или метод Б) за изчисляване на разхода на гориво; ако не се използва един и същ метод за всички типове въздухоплавателни средства — обосновка на тази методика, както и списък, в който се посочва кой метод при какви обстоятелства се прилага;

    ii) 

    процедурите за измерване на количеството заредено гориво и горивото, съдържащо се в резервоарите, описание на съответните измервателни уреди и на процедурите за записване, извличане, предаване и съхранение на информацията за измерванията, според случая;

    iii) 

    метода за определяне на плътността, ако е приложимо;

    iv) 

    обосновка на избраната методика за мониторинг, за да се гарантират най-ниските нива на неопределеност съгласно член 56, параграф 1;

    в) 

    списък на отклоненията от общата методика за мониторинг по буква б), прилагани на определени летища, където поради специални обстоятелства не е възможно за оператора на въздухоплавателнo средствo да предостави всички изисквани данни в съответствие с изискваната методика за мониторинг;

    г) 

    емисионните фактори, използвани за всеки вид гориво или, в случаите на използване на алтернативни горива — методиките за определяне на емисионните фактори, включително методиката за вземане на проби, методите за анализ, описание на използваните лаборатории и техните акредитации и/или техните процедури за осигуряване на качество;

    д) 

    описание на процедурите и системите за установяване, оценка и попълване на пропуски в данните съгласно член 66, параграф 2.

    ▼M4 —————

    ▼M4

    4.   МИНИМАЛНО СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЛАНОВЕТЕ ЗА МОНИТОРИНГ ЗА РЕГУЛИРАНИТЕ СУБЕКТИ

    Планът за мониторинг за регулираните субекти съдържа поне следната информация:

    1) 

    обща информация за регулирания субект:

    а) 

    идентификацията на регулирания субект, данни за контакт, включително адрес и, когато е приложимо, регистрационния и идентификационния номер на икономическия оператор съгласно Регламент (ЕС) № 952/2013, акцизния номер съгласно Регламент (ЕС) № 389/2012 или националния акцизен регистрационен и идентификационен номер, издаден от съответния орган съгласно националното законодателство за транспониране на Директива 2003/96/ЕО, използван за докладване за данъчни цели съгласно националното законодателство за транспониране на директиви 2003/96/ЕО и (ЕС) 2020/262;

    б) 

    описание на регулирания субект, съдържащо списък на пораждащите емисии горива, върху които следва да се извършва мониторинг, средствата, чрез които пораждащите емисии горива се освобождават за потребление, крайните употреби на пораждащите емисии горива, освободени за потребление, включително CRF код, на наличното равнище на обобщаване и в съответствие със следните критерии:

    i) 

    описанието следва да е достатъчно подробно, за да показва че не съществуват нито пропуски в данните, нито двойно отчитане на емисии;

    ii) 

    проста диаграма на информацията, посочена в буква б), първа алинея, с която се описват регулираният субект, пораждащите емисии горива, средствата, чрез които горивата се освобождават за потребление, както е определено в член 3, буква ае) от Директива 2003/87/ЕО, измервателните уреди и всякакви други части на регулирания субект, имащи отношение към методиката за мониторинг, включително дейностите по движението на данните и контролните дейности;

    iii) 

    когато регулираните субекти и обхванатите пораждащи емисии горива съответстват на субекти със задължения за докладване, както и на горива, подлежащи на докладване, съгласно националното законодателство за транспониране на Директива 2003/96/ЕО или Директива 2009/30/ЕО, проста диаграма на методите за измерване, използвани за целите на тези актове;

    iv) 

    когато е приложимо, описание на всички отклонения от началото и края на годината на мониторинг в съответствие с член 75й, параграф 2;

    в) 

    описание на процедурата за управление на възлагането на отговорности за мониторинг и докладване по отношение на регулирания субект, както и за управление на уменията на отговорния персонал;

    г) 

    описание на процедурата за периодично оценяване на целесъобразността на плана за мониторинг, включващо най-малко:

    i) 

    проверка на списъка на пораждащите емисии горива с осигуряване на пълнота, както и включване в плана за мониторинг на всички съответни промени в характера и функционирането на регулирания субект;

    ii) 

    оценка на съответствието с праговете на неопределеност на освободените количества гориво и на други параметри, когато това е приложимо, за прилаганите нива за всеки вид пораждащо емисии гориво;

    iii) 

    оценка на възможните мерки за подобряване на прилаганата методика за мониторинг, по-специално на метода за определяне на коефициента за обхват;

    д) 

    описание на писмените процедури за дейностите по движението на данните по член 58, включително схема за изясняване на процедурите, ако е уместно;

    е) 

    описание на писмените процедури за контролните дейности по член 59;

    ж) 

    когато е приложимо, информация за съответните връзки между дейността на регулирания субект, посочена в приложение III към Директива 2003/87/ЕО, и докладването за данъчни цели съгласно националното законодателство за транспониране на директиви 2003/96/ЕО и (ЕС) 2020/262;

    з) 

    пореден номер на версията на плана за мониторинг и датата, от която тя се прилага;

    и) 

    категорията на регулирания субект;

    2) 

    подробно описание на изчислителните методики, съдържащо както следва:

    а) 

    за всеки вид пораждащо емисии гориво, подлежащо на мониторинг, подробно описание на прилаганата изчислителна методика, включително списък на входните данни и използваните формули, методите за определяне на коефициента за обхват, списък на прилаганите нива за освободените количества гориво, всички съответни изчислителни коефициенти, коефициента за обхват и, на известното равнище на обобщаване, CRF кодовете на крайната употреба на пораждащото емисии гориво, освободено за потребление;

    б) 

    когато регулираният субект възнамерява да се възползва от опростяване по отношение на пораждащи незначителни емисии горива, категоризация на горивата като пораждащи големи емисии или като пораждащи незначителни емисии;

    в) 

    описание на използваните измервателни системи и на техния обхват на измерване, неопределеността и разположението на измервателните уреди, които ще бъдат използвани за всеки вид пораждащо емисии гориво, подлежащо на мониторинг;

    г) 

    когато е приложимо, описание на възприетите стойности на изчислителните коефициенти, като се посочи източникът за съответната стойност, или съответният източник, от който периодически се взема възприетата стойност, за всеки един вид от пораждащите емисии горива;

    д) 

    когато е приложимо, списък на методите за анализ, използвани за определянето на всички съответни изчислителни коефициенти за всеки вид от пораждащите емисии горива, както и описание на писмените процедури за тези анализи;

    е) 

    когато е приложимо, описание на процедурата, използвана за изготвянето на план за вземане на проби от горивата за анализ, както и на процедурата, използвана за преглед на целесъобразността на плана за вземане на проби;

    ж) 

    когато е приложимо, списък на лабораториите, ангажирани за провеждане на съответните процедури за лабораторен анализ, а когато лабораторията не е акредитирана в съответствие с член 34, параграф 1 — описание на процедурата, използвана за демонстриране на спазването на еквивалентни изисквания в съответствие с член 34, параграфи 2 и 3;

    3) 

    когато е приложимо, описание на процедурата, използвана за оценка дали пораждащите емисии горива от биомаса са в съответствие с член 38, параграф 5 и, когато е приложимо, с член 75м, параграф 2;

    4) 

    когато е приложимо, описание на процедурата, използвана за определяне на количествата биогаз въз основа на документацията за купуване съгласно член 39, параграф 4;

    5) 

    когато е приложимо, описание на процедурата, използвана за представяне на информация съгласно член 75х, параграф 3, и за получаване на информация съгласно член 75х, параграф 2.

    ▼B




    ПРИЛОЖЕНИЕ II

    Определения на нивата за изчислителните методики за инсталации (член 12, параграф 1)

    1.   ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА НИВАТА ЗА ДАННИТЕ ЗА ДЕЙНОСТТА

    Посочените в таблица 1 прагове на неопределеността се отнасят за нивата за данни за дейността съгласно посоченото в член 28, параграф 1, буква а) и член 29, параграф 2, първа алинея, както и в приложение IV към настоящия регламент. Праговете на неопределеност се разбират като максимално допустимата неопределеност при определянето на пораждащите емисии потоци през даден период на докладване.

    Когато в таблица 1 не са включени дейности, посочени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО, и не се прилага методът на масовия баланс, операторът използва за тези дейности съответните нива, включени в таблица 1 в графата „Изгаряне на горива и горива, използвани като технологични суровини“.



    Таблица 1

    Нива за данните за дейността (максимално допустима неопределеност за всяко ниво)

    Дейност/Вид пораждащ емисии поток

    Параметър, за който се отнася неопределеността

    Ниво 1

    Ниво 2

    Ниво 3

    Ниво 4

    Изгаряне на горива и горива, използвани като технологични суровини

    Стандартни търговски горива

    Количество гориво, [t] или [Nm3]

    ± 7,5 %

    ± 5 %

    ± 2,5 %

    ± 1,5 %

    Други газообразни и течни горива

    Количество гориво, [t] или [Nm3]

    ± 7,5 %

    ± 5 %

    ± 2,5 %

    ± 1,5 %

    ▼M4

    Твърди горива, с изключение на отпадъци

    Количество гориво [t]

    ± 7,5 %

    ± 5 %

    ± 2,5 %

    ± 1,5 %

    ▼M4

    Отпадъци

    Количество гориво [t]

    ± 7,5 %

    ± 5 %

    ± 2,5 %

    ± 1,5 %

    ▼B

    Изгаряне във факелни тръби

    Количество изгорен газ [Nm3]

    ± 17,5 %

    ± 12,5 %

    ± 7,5 %

     

    Скруберно пречистване: карбонати (метод А)

    Количество използвани карбонати [t]

    ± 7,5 %

     

     

     

    Скруберно пречистване: гипс (метод Б)

    Количество получен гипс [t]

    ± 7,5 %

     

     

     

    Скруберно пречистване: уреа

    Количество използвана уреа

    ± 7,5 %

     

     

     

    Рафиниране на минерални масла

    Регенерация при каталитичен крекинг (1)

    Изискванията за неопределеността се отнасят поотделно за всеки източник на емисии

    ± 10 %

    ± 7,5 %

    ± 5 %

    ± 2,5 %

    Производство на кокс

    Подход с масов баланс

    Всеки входящ и изходящ материал [t]

    ± 7,5 %

    ± 5 %

    ± 2,5 %

    ± 1,5 %

    Пържене/агломериране на метални руди

    Добавен карбонат и технологични остатъци [t]

    Добавен карбонатен материал и технологични остатъци [t]

    ± 5 %

    ± 2,5 %

     

     

    Подход с масов баланс

    Всеки входящ и изходящ материал [t]

    ± 7,5 %

    ± 5 %

    ± 2,5 %

    ± 1,5 %

    Производство на чугун и стомана

    Гориво, използвано като технологична суровина

    Всеки масов поток, влизащ или излизащ от инсталацията [t]

    ± 7,5 %

    ± 5 %

    ± 2,5 %

    ± 1,5 %

    Подход с масов баланс

    Всеки входящ и изходящ материал [t]

    ± 7,5 %

    ± 5 %

    ± 2,5 %

    ± 1,5 %

    Производство на циментов клинкер

    На база входящите в пещта суровини (метод А)

    Всяка съответна входяща в пещта суровина [t]

    ± 7,5 %

    ± 5 %

    ± 2,5 %

     

    На база произведения клинкер (метод Б)

    Количество произведен клинкер [t]

    ± 5 %

    ± 2,5 %

     

     

    Емисии, произхождащи от праха от циментовата пещ (CKD)

    Прах от циментовата пещ или байпасен прах [t]

    n.a. (2)

    ± 7,5 %

     

     

    Некарбонатен въглерод

    Всяка суровина [t]

    ± 15 %

    ± 7,5 %

     

     

    Производство на вар и калциниране на доломит и магнезит

    Карбонати и други участващи в процеса материали (метод А)

    Всяка съответна входяща в пещта суровина [t]

    ± 7,5 %

    ± 5 %

    ± 2,5 %

     

    Оксиди на алкалоземни метали (метод Б)

    Количество произведена вар [t]

    ± 5 %

    ± 2,5 %

     

     

    Пещен прах (метод Б)

    Пещен прах [t]

    n.a. (2)

    ± 7,5 %

     

     

    Производство на стъкло, стъклена и минерална вата

    Карбонати и други участващи в процеса материали (метод А)

    Всяка карбонатна суровина или добавка, свързана с емисии на CO2 [t]

    ± 2,5 %

    ± 1,5 %

     

     

    Производство на керамични продукти

    Входящи количества въглерод (метод А)

    Всяка карбонатна суровина или добавка, свързана с емисии на CO2 [t]

    ± 7,5 %

    ± 5 %

    ± 2,5 %

     

    Алкални оксиди (метод Б)

    Брутен обем на производството, включително бракуваните продукти и трошките от пещите и транспортирането [t]

    ± 7,5 %

    ± 5 %

    ± 2,5 %

     

    Скруберно пречистване

    Консумирано количество сух CaCO3 [t]

    ± 7,5 %

     

     

     

    Производство на целулоза и хартия

    Добавъчни химикали

    Количество CaCO3 и Na2CO3 [t]

    ± 2,5 %

    ± 1,5 %

     

     

    Производство на технически въглерод

    Подход с масов баланс

    Всеки входящ и изходящ материал [t]

    ± 7,5 %

    ± 5 %

    ± 2,5 %

    ± 1,5 %

    Производство на амоняк

    Гориво, използвано като технологична суровина

    Количество гориво, използвано като технологична суровина, [t] или [Nm3]

    ± 7,5 %

    ± 5 %

    ± 2,5 %

    ± 1,5 %

    Производство на водород и синтетичен газ

    Гориво, използвано като технологична суровина

    Количество гориво, използвано като технологична суровина за производството на водород, [t] или [Nm3]

    ± 7,5 %

    ± 5 %

    ± 2,5 %

    ± 1,5 %

    Подход с масов баланс

    Всеки входящ и изходящ материал [t]

    ± 7,5 %

    ± 5 %

    ± 2,5 %

    ± 1,5 %

    Производство на органични химични вещества в насипно или наливно състояние

    Подход с масов баланс

    Всеки входящ и изходящ материал [t]

    ± 7,5 %

    ± 5 %

    ± 2,5 %

    ± 1,5 %

    Производство или обработка на черни и цветни метали, включително вторичен алуминий

    Емисии от процеси

    Всеки входящ материал или технологичен остатък, използван като входящ материал в процеса [t]

    ± 5 %

    ± 2,5 %

     

     

    Подход с масов баланс

    Всеки входящ и изходящ материал [t]

    ± 7,5 %

    ± 5 %

    ± 2,5 %

    ± 1,5 %

    Производство на първичен алуминий

    Подход с масов баланс

    Всеки входящ и изходящ материал [t]

    ± 7,5 %

    ± 5 %

    ± 2,5 %

    ± 1,5 %

    Емисии на PFC (метод на база времетраенето на анодния ефект)

    Произведено количество първичен алуминий в [t], минути на анодния ефект, изразени чрез [брой анодни ефекти/клетка за ден] и [минути/ ефект]

    ± 2,5 %

    ± 1,5 %

     

     

    Емисии на PFC (метод на база свръх-напрежението при анодния ефект)

    Производство на първичен алуминий в [t], свръхнапрежение при анодния ефект [mV] и ефективност на тока [-]

    ± 2,5 %

    ± 1,5 %

     

     

    (1)   

    При мониторинга на емисиите от регенерацията при каталитичен крекинг (регенерация на други катализатори и флекси-коксуване) в нефтените рафинерии, изискваната неопределеност се отнася за общата неопределеност на всички емисии от този източник.

    (2)   

    Количеството [t] прах от циментовата пещ (CKD) или байпасен прах (ако има такъв), напускащо пещната система през периода на докладване, което се оценява чрез прилагане на указанията на най-добрите промишлени практики.

    2.   ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА НИВАТА ЗА ИЗЧИСЛИТЕЛНИТЕ КОЕФИЦИЕНТИ ЗА ГОРИВНИТЕ ЕМИСИИ

    Операторите на инсталации извършват мониторинг на емисиите на CO2 от всички видове горивни процеси, протичащи при всички дейности, посочени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО, или включени в системата за търговия с емисии на Съюза съгласно член 24 от посочената директива, като прилагат определенията на нивата, установени в настоящия раздел. ►M1  Когато горива или горивни материали, които пораждат емисии на CO2, се използват като технологична суровина, се прилага раздел 4 от настоящото приложение. ◄ Когато горивата представляват част от масов баланс в съответствие с член 25, параграф 1 от настоящия регламент, се прилагат определенията на нивата за масови баланси, посочени в раздел 3 на настоящото приложение.

    За емисии от съответните процеси на скруберно пречистване на димни газове се използват определенията на нивата съгласно раздели 4 и 5 от настоящото приложение, както е приложимо.

    2.1    Нива за емисионните фактори

    Когато се определя фракцията на биомасата в смесено гориво или материал, определените нива се отнасят за предварителния емисионен фактор. При изкопаемите горива и материали нивата се отнасят за емисионния фактор.

    Ниво 1: Операторът прилага едно от следните:

    а) 

    стандартните коефициенти, посочени в раздел 1 на приложение VI;

    б) 

    други константни стойности в съответствие с член 31, параграф 1, буква д), при положение че няма подходяща стойност в раздел 1 от приложение VI.

    Ниво 2а: Операторът прилага специфични за съответната държава емисионни фактори за съответното гориво или материал, в съответствие с член 31, параграф 1, букви б) и в), или стойности съгласно член 31, параграф 1, буква г).

    Ниво 2б: операторът определя емисионните фактори за съответното гориво въз основа на едни от следните установени косвени данни, в комбинация с емпирична корелационна зависимост, определяна поне веднъж годишно в съответствие с членове 32 — 35 и член 39:

    а) 

    измерената плътност на конкретни видове течни или газови горива, включително използваните в рафинерийната или стоманодобивната промишленост;

    б) 

    долната топлина на изгаряне на конкретни видове въглища,

    Операторът осигурява съответствието на корелационната зависимост с изискванията на добрата инженерна практика, както и нейното използване само за такива стойности на косвените данни, които попадат в обхвата, за който е била определена.

    Ниво 3: Операторът прилага едно от следните:

    а) 

    определяне на емисионния фактор съгласно съответните разпоредби в членове 32 — 35;

    б) 

    емпиричната корелацонна зависимост, определена за ниво 2б, ако операторът покаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че неопределеността ѝ не надхвърля 1/3 от стойността на неопределеността, към която той трябва да се придържа при определянето на данните за дейността на съответното гориво или материал.

    2.2    Нива за долната топлина на изгаряне (NCV)

    Ниво 1: Операторът прилага едно от следните:

    а) 

    стандартните коефициенти, посочени в раздел 1 на приложение VI;

    б) 

    други константни стойности в съответствие с член 31, параграф 1, буква д), при положение че няма подходяща стойност в раздел 1 от приложение VI.

    Ниво 2а: Операторът прилага специфични за съответната държава емисионни фактори за съответното гориво или материал, в съответствие с член 31, параграф 1, буква б) или в), или стойности съгласно член 31, параграф 1, буква г).

    Ниво 2б: За търгуваните на пазара горива се използва долната топлина на изгаряне, взета от документите за покупка на съответното гориво, предоставени от доставчика на гориво, при условие че тя е получена въз основа на признати национални или международни стандарти.

    Ниво 3: Операторът определя долната топлина на изгаряне в съответствие с членове 32 — 35.

    2.3    Нива за коефициентите на окисление

    Ниво 1: Операторът използва коефициент на окисление, равен на 1.

    Ниво 2: Операторът използва специфични за съответното гориво коефициенти на окисление, в съответствие с член 31, параграф 1, буква б) или в).

    Ниво 3: За горивата операторът определя специфичните за съответните дейности коефициенти на окисление на базата на съответните стойности на неизгорелия въглерод в пепелта, изходящите флуиди и други отпадъци и вторични продукти, както и съответните други ненапълно окислени газообразни форми на отделян с емисиите въглерод, с изключение на въглеродния оксид. Данните за състава се определят в съответствие с членове 32 — 35.

    2.4    Нива за фракцията на биомасата

    Ниво 1: Операторът прилага стойността, публикувана от компетентния орган или Комисията, или стойности в съответствие с член 31, параграф 1.

    Ниво 2: Операторът прилага метод за приблизителна оценка, одобрен в съответствие с член 39, параграф 2, втора алинея.

    Ниво 3: Операторът прилага анализи в съответствие с член 39, параграф 2, първа алинея и в съответствие с членове 32 — 35.

    Ако операторът допуска изкопаема фракция в размер на 100 % съгласно член 39, параграф 1, за фракцията на биомасата не се определя ниво.

    3.   ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА НИВАТА ЗА ИЗЧИСЛИТЕЛНИТЕ КОЕФИЦИЕНТИ, ИЗПОЛЗВАНИ В МАСОВИ БАЛАНСИ

    Когато операторът използва масов баланс в съответствие с член 25, той използва определенията на нивата в настоящия раздел.

    3.1    Нива за въглеродното съдържание

    Операторът прилага едно от посочените в настоящата точка нива. За определяне на въглеродното съдържание от емисионен фактор операторът използва следните формули:

    а)

    ако емисионният фактор е изразен в t CO2/TJ: C = (EF × NCV)/f

    б)

    ако емисионният фактор е изразен в t CO2/t: C = EF/f

    В тези формули С е въглеродното съдържание (изразено като тон въглерод за тон продукт), EF е емисионният фактор, NCV е долната топлина на изгаряне, а f е коефициентът по член 36, параграф 3.

    Когато се определя фракцията на биомасата в смесено гориво или материал, определените нива се отнасят за общото въглеродно съдържание. Делът на биомасата във въглеродното съдържание се определя съгласно нивата, определени в раздел 2.4 от настоящото приложение.

    Ниво 1: Операторът прилага едно от следните:

    а) 

    въглеродното съдържание, получено от стандартните коефициенти, посочени в приложение VI, раздели 1 и 2;

    б) 

    други константни стойности в съответствие с член 31, параграф 1, буква д), ако няма приложима стойност в раздели 1 и 2 от приложение VI.

    Ниво 2а: Операторът прилага специфични за съответната държава емисионни фактори за съответното гориво или материал, в съответствие с член 31, параграф 1, буква б) или в), или стойности съгласно член 31, параграф 1, буква г).

    Ниво 2б: Операторът определя въглеродното съдържание от емисионните фактори за съответното гориво, въз основа на едни от следните установени косвени данни, в комбинация с емпирична корелационна зависимост, определяна поне веднъж годишно в съответствие с посоченото в членове 32 — 35:

    а) 

    измерената плътност на конкретни масла или газове, използвани например в рафинерийната или стоманодобивната промишленост;

    б) 

    долната топлина на изгаряне на конкретни видове въглища.

    Операторът осигурява съответствието на корелационната зависимост с изискванията на добрата инженерна практика, както и нейното използване само за такива стойности на косвените данни, които попадат в обхвата, за който е била определена.

    Ниво 3: Операторът прилага едно от следните:

    а) 

    определяне на въглеродното съдържание съгласно съответните разпоредби в членове 32 — 35;

    б) 

    емпиричната корелацонна зависимост, определена за ниво 2б, ако операторът покаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че неопределеността ѝ не надхвърля 1/3 от стойността на неопределеността, към която той трябва да се придържа при определянето на данните за дейността на съответното гориво или материал.

    3.2.    Нива за долната топлина на изгаряне (NCV)

    Прилагат се нивата, определени в раздел 2.2 от настоящото приложение.

    3.3    Нива за фракцията на биомасата

    Прилагат се нивата, определени в раздел 2.4 от настоящото приложение.

    ▼M1

    4.    ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НИВАТА ЗА ИЗЧИСЛИТЕЛНИТЕ КОЕФИЦИЕНТИ ЗА ЕМИСИИ НА CO2 ОТ ПРОЦЕСИ

    За всички емисии на CO2 от процеси, по-специално за емисиите от разлагане на карбонати и участващи в процеса материали, които съдържат въглерод, различен от карбонати, например уреа, кокс и графит, ако над тях се осъществява мониторинг по стандартната методика в съответствие с член 24, параграф 2, се прилагат определените в настоящия раздел нива за приложимите изчислителни коефициенти.

    При смесени материали, които съдържат неорганичен и органичен въглерод, операторът може да избере дали:

    — 
    да определи предварителен общ емисионен фактор за смесения материал, като анализира общото въглеродно съдържание и използва коефициент на превръщане, и — ако е приложимо — фракцията на биомасата и долната топлина на изгаряне, свързани с това общо въглеродно съдържание; или
    — 
    да определи органичното и неорганичното съдържание поотделно и да ги третира като два отделни пораждащи емисии потока.

    За емисиите от разлагането на карбонати операторът може да избере един от следните методи за всеки пораждащ емисии поток:

    а) 

    Метод А (на база на входящите материали): емисионният фактор, коефициентът на превръщане и данните за дейността се определят в зависимост от въведеното в процеса количество материали.

    б) 

    Метод Б (на базата на изходящите материали): емисионният фактор, коефициентът на превръщане и данните за дейността се определят в зависимост от количеството на изходящите материали.

    За други емисии на CO2 от процеси операторът прилага само метод А.

    4.1.    Нива за емисионния фактор при използване на метод А

    Ниво 1: Операторът прилага едно от следните:

    а) 

    стандартните коефициенти, посочени в приложение VI, раздел 2, таблица 2 за разлагане на карбонати или в таблици 1, 4 или 5 за други участващи в процеса материали;

    б) 

    други константни стойности в съответствие с член 31, параграф 1, буква д), при положение че няма подходяща стойност в приложение VI.

    Ниво 2: Операторът прилага специфичен за съответната държава емисионен фактор в съответствие с член 31, параграф 1, буква б) или в), или стойности съгласно член 31, параграф 1, буква г).

    Ниво 3: Операторът определя емисионния фактор в съответствие с членове 32 — 35. За преобразуването на данните за състава в емисионни фактори се използват стехиометричните съотношения, посочени в раздел 2 от приложение VI.

    4.2.    Нива за коефициента на превръщане при използване на метод А

    Ниво 1: Използва се коефициент на превръщане, равен на 1.

    Ниво 2: За карбонатите и другите въглеродни съединения, напускащи процеса, се използва коефициент на превръщане със стойност между 0 и 1. Операторът може да приеме, че има пълно преобразуване на един или няколко входящи материала, и да означи останалия входящ материал (останалите входящи материали) като непреобразуван материал или друг въглерод. Допълнителното определяне на съответните химични параметри на продуктите се извършва в съответствие с посоченото в членове 32 — 35.

    4.3.    Нива за емисионния фактор при използване на метод Б

    Ниво 1: Операторът прилага едно от следните:

    а) 

    стандартните фактори, посочени в приложение VI, раздел 2, таблица 3;

    б) 

    други константни стойности в съответствие с член 31, параграф 1, буква д), при положение че няма подходяща стойност в приложение VI.

    Ниво 2: Операторът прилага специфичен за съответната държава емисионен фактор в съответствие с член 31, параграф 1, буква б) или в), или стойности съгласно член 31, параграф 1, буква г).

    Ниво 3: Операторът определя емисионния фактор в съответствие с членове 32 — 35. За преобразуването на данните за състава в емисионни фактори се използват стехиометричните съотношения, посочени в приложение VI, раздел 2, таблица 3, като се приема, че всички разглеждани метални оксиди са получени от съответните карбонати. За целта операторът взема предвид най-малко CaO и MgO и представя на компетентния орган данни за това кои други метални оксиди са свързани с карбонати в суровините.

    4.4.    Нива за коефициента на превръщане при използване на метод Б

    Ниво 1: Използва се коефициент на превръщане, равен на 1.

    Ниво 2: Количеството некарбонатни съединения на съответните метали в суровините, включително рециркулирания прах, отнесената пепел, или други вече калцирани материали се отразява чрез коефициенти на превръщане, чиято стойност е между 0 и 1, като стойността 1 съответства на пълното преобразуване на съдържащите се в суровините карбонати в оксиди. Допълнителното определяне на съответни химични параметри на входящите в процеса материали се извършва съгласно посоченото в член 32 — 35.

    4.5.    Нива за долната топлина на изгаряне (NCV)

    Ако е от значение, операторът определя долната топлина на изгаряне на участващия в процеса материал, като използва нивата, определени в раздел 2.2 от настоящото приложение. Счита се, че NCV не е от значение за незначителни пораждащи емисии потоци, както и когато самият материал не е запалим без добавяне на други горива. При съмнение операторът иска потвърждение от компетентния орган дали трябва да се осъществява мониторинг и докладване на NCV.

    4.6.    Нива за фракцията на биомасата

    Ако е от значение, операторът определя фракцията на биомасата на въглерода, който се съдържа в участващия в процеса материал, като използва нивата, определени в раздел 2.4 от настоящото приложение.

    ▼M1 —————

    ▼M4




    ПРИЛОЖЕНИЕ IIа

    Определения на нивата за изчислителните методики за регулирани субекти

    1.   ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА НИВАТА ЗА ОСВОБОДЕНИТЕ КОЛИЧЕСТВА ГОРИВО

    Посочените в таблица 1 прагове на неопределеността се отнасят за нивата за освободените количества гориво съгласно посоченото в член 28, параграф 1, буква а) и член 29, параграф 2, първа алинея. Праговете на неопределеност се разбират като максимално допустимата неопределеност при определянето на пораждащите емисии горива през даден период на докладване.



    Таблица 1

    Нива за освободените количества гориво (максимално допустима неопределеност за всяко ниво)

    Вид пораждащо емисии гориво

    Параметър, за който се отнася неопределеността

    Ниво 1

    Ниво 2

    Ниво 3

    Ниво 4

    Изгаряне на горива



    Стандартни търговски горива

    Количество гориво, [t] или [Nm3] или [TJ]

    ±7,5  %

    ±5  %

    ±2,5  %

    ±1,5  %

    Други газообразни и течни горива

    Количество гориво, [t] или [Nm3] или [TJ]

    ±7,5  %

    ±5  %

    ±2,5  %

    ±1,5  %

    Твърди горива

    Количество гориво, [t] или [TJ]

    ±7,5  %

    ±5  %

    ±2,5  %