1. На съответните активиращи органи се препоръчва, преди да приемат собствени мерки на макропруденциалната политика, да направят оценка на трансграничните ефекти от прилагането им. Като минимум, като се използва методологията, описана в глава 11 от Наръчника на ЕССР, следва да бъде направена оценка на каналите на преноса, които функционират чрез корекции на риска и регулаторен арбитраж.

2. На съответните активиращи органи се препоръчва да направят оценка на възможните:

а) трансгранични ефекти (изтичания и регулаторен арбитраж) от прилагането на мерки на макропруденциалната политика в тяхната юрисдикция; и

б) трансгранични ефекти от предложените мерки на макропруденциалната политика върху други държави членки и върху единния пазар.

3. На съответните активиращи органи се препоръчва да извършват наблюдение поне веднъж годишно на възникването и развитието на трансграничните ефекти от въведените от тях мерки на макропруденциалната политика.

1. На съответните активиращи органи се препоръчва да уведомят ЕССР за мерките на макропруденциалната политика, веднага щом те бъдат приети, но не по-късно от две седмици след приемането им. В уведомленията следва да се включи оценка на трансграничните ефекти и на необходимостта от реципрочност от страна на съответните органи. От съответните активиращи органи се изисква да предоставят информацията на английски език, като използват образците, публикувани на уебсайта на ЕССР.

2. Ако с цел да се осигури ефективното действие на съответните мерки се счете за необходимо да има реципрочност от други държави членки, на съответните активиращи органи се препоръчва заедно с уведомлението за мярката да представят на ЕССР искане за реципрочност. Искането следва да включва предложения праг на същественост.

3. Ако мерките на макропруденциалната политика бъдат активирани преди приемането на настоящата препоръка или ако реципрочността не се счита за необходима при първоначалното въвеждане на мерките, но впоследствие съответният активиращ орган реши, че реципрочността е станала необходима, на съответните активиращи органи се препоръчва да представят на ЕССР искане за реципрочност.

1. На съответните органи се препоръчва да прилагат реципрочност спрямо мерките на макропруденциалната политика, приети от други съответни органи, за които ЕССР е препоръчал реципрочност. Препоръчва се да бъде прилагана реципрочност спрямо следните мерки, допълнително описани в приложението:

— ниво на буфер за системен риск в размер на 1 %, приложим съгласно член 133 от Директива 2013/36/ЕС спрямо местните експозиции на всички кредитни институции, лицензирани в Естония;

— долна граница в размер на 15 % за средното рисково тегло по отношение на жилищни ипотечни кредити, обезпечени с жилища във Финландия, приложена в съответствие с член 458, параграф 2, буква г), подточка vi) от Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на кредитни институции, лицензирани във Финландия и използващи вътрешнорейтинговия подход (ВРП) за изчисляване на регулаторните капиталови изисквания;

— надбавка от рисково тегло за експозиции на дребно, обезпечени с жилищни недвижими имоти, разположени в Белгия, приложена в съответствие с член 458, параграф 2, буква г), подточка vi) от Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на кредитни институции, лицензирани в Белгия и използващи ВРП за изчисляване на регулаторните капиталови изисквания, и съставена от:

—

— ограничаване на максималния размер на големите експозиции, предвиден в член 395, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013, приложим към експозиции към силно задлъжнели големи нефинансови предприятия със седалище във Франция до 5 % от приемливия капитал, прилаган в съответствие с член 458, параграф 2, буква г), подточка ii) от Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на глобални системно значими институции (Г-СЗИ) и други системно значими институции (Д-СЗИ) на най-високото равнище на консолидация на техния банков пруденциален периметър;

— специфична за кредитната институция долна граница в размер на 25 % за претеглената по експозиции средна стойност на рисковите тегла, приложена по отношение на портфейла експозиции на дребно към длъжници, пребиваващи в Швеция, обезпечени с недвижими имоти, в съответствие с член 458, параграф 2, буква г), подточка vi) от Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на кредитни институции, лицензирани в Швеция и използващи ВРП за изчисляване на регулаторните капиталови изисквания.

2. На съответните органи се препоръчва да прилагат реципрочност спрямо мерките на макропруденциалната политика, изброени в настоящата препоръка, като прилагат същата мярка на макропруденциалната политика като вече приложената от активиращия орган. Ако същата мярка на макропруденциалната политика не съществува в националното законодателство, на съответните органи се препоръчва, след консултация с ЕССР, да прилагат реципрочност, като приемат съществуваща в тяхната юрисдикция мярка на макропруденциалната политика, чийто ефект е най-еквивалентен на активираната мярка на макропруденциалната политика.

3. Освен ако е препоръчан конкретен краен срок по отношение на реципрочността на мярка на макропруденциалната политика, на съответните органи се препоръчва да приемат реципрочни мерки на макропруденциалната политика не по-късно от три месеца след публикуването на най-скорошното изменения на настоящата препоръка в Официален вестник на Европейския съюз. Доколкото е възможно, приетите мерки и реципрочните мерки следва да имат еднаква дата на активиране.

а) „активиране“ е прилагането на мярка макропруденциалната политика на национално равнище;

б) „приемане“ е решение, взето от съответния орган относно въвеждането, реципрочността или изменението на мярка на макропруденциалната политика;

в) „финансова услуга“ е всяка услуга с банков, кредитен, застрахователен, свързан с личните пенсии, инвестиционен или платежен характер;

г) „мярка на макропруденциалната политика“ е всяка мярка, с която се цели предотвратяването или намаляването на системния риск съгласно определението в член 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 1092/2010 и която е приета или активирана от съответния орган съгласно правото на Съюза или националното право;

д) „уведомление“ е писмено известие на английски език, отправено до ЕССР от съответните органи, включително ЕЦБ съгласно член 9 от Регламент (ЕС) № 1024/2013, относно мярка на макропруденциалната политика в съответствие, но не само, с член 133 от Директива 2013/36/ЕС и член 458 от Регламент (ЕС) № 575/2013, което може да бъде искане за реципрочност от една държава членка в съответствие, но не само, с член 134, параграф 4 от Директива 2013/36/ЕС и член 458, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

е) „реципрочност“ е режим, по силата на който съответният орган в една юрисдикция прилага мярка на макропруденциалната политика, която е еднаква или еквивалентна с определената от съответния активиращ орган в друга юрисдикция, към финансовите институции от своята юрисдикция, когато те са изложени на същия риск в тази юрисдикция;

ж) „съответен активиращ орган“ е съответният орган, който отговаря за прилагането на мярка на макропруденциалната политика на национално равнище;

з) „съответен орган“ е органът, на когото е възложено приемането и/или активирането на мерки на макропруденциалната политика, включително, но не само:

i) определеният орган в съответствие с глава 4 от Директива 2013/36/ЕС и член 458 от Регламент (ЕС) № 575/2013, компетентният орган съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 40 от Регламент (ЕС) № 575/2013, ЕЦБ в съответствие с член 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1024/2013; или

ii) макропруденциалният орган с целите, режима, правомощията, изискванията за отчетност и другите характеристики, изложени в Препоръка ЕССР/2011/3 на Европейския съвет за системен риск ( 1 );

и) „праг на същественост“ е количествен праг, под който експозицията на отделен доставчик на финансови услуги на установения макропруденциален риск в юрисдикцията, в която се прилага мярката на макропруденциалната политика от активиращия орган, може да се счита за несъществена.

1. Съответните органи могат да освободят отделен доставчик на финансови услуги в своята юрисдикция от прилагането на определена реципрочна мярка на макропруденциалната политика, ако този доставчик на финансови услуги има несъществена експозиция към установения макропруденциален риск в юрисдикцията, където съответният активиращ орган прилага въпросната мярка на макропруденциалната политика (принцип de minimis). От съответните органи се изисква да се отчитат на ЕССР за тези освобождавания, като използват образеца за уведомление относно реципрочните мерки, публикуван на уебсайта на ЕССР.

2. Ако съответните органи вече са приложили реципрочност и оповестили мярката, преди за нея да е препоръчана реципрочност с настоящата препоръка, не е необходимо реципрочната мярка да бъде изменяна, дори ако се различава от мярката, приложена от активиращия орган.

1. От съответните органи се изисква да се отчитат на ЕССР и Съвета за действията, които предприемат в отговор на настоящата препоръка, или да предоставят подходяща обосновка за случаите на бездействие. Отчетите се изпращат веднъж на всеки две години, като крайният срок за първия отчет е 30 юни 2017 г. Отчетите следва да съдържат най-малкото:

а) информация относно същността на предприетите действия и момента, когато те са извършени;

б) оценка на ефекта на предприетите действия от гледна точка на целите на настоящата препоръка;

в) подробна обосновка на предоставените освобождавания съгласно принципа de minimis, както и на случаите на бездействие или отклонение от настоящата препоръка, включително забавянията.

2. В случай на споделени правомощия съответните органи следва да координират действията си помежду си, за да предоставят необходимата информация навреме.

3. Съответните органи се приканват да информират ЕССР при първа възможност за предложените мерки на макропруденциалната политика.

4. Реципрочна мярка на макропруденциалната политика се счита за еквивалентна, ако доколкото е възможно, има:

а) същото икономическо въздействие;

б) същото приложно поле; и

в) същите последици (санкции) при неизпълнение.

1. Секретариатът на ЕССР:

а) подпомага съответните органи, като създава условия за координирана отчетност, предоставя съответните образци и пояснява, когато е необходимо, процедурата и срока за изпълнение;

б) проверява изпълнението от страна на съответните органи, включително като ги подпомага при поискване от тяхна страна, и представя отчети за изпълнение на Генералния съвет.

2. Генералният съвет оценява отчетените от съответните органи действия и обосновки и ако е уместно, решава дали настоящата препоръка не е спазена и дали съответните органи не са предоставили подходяща обосновка за бездействието си.

1. Естонската мярка представлява ниво на буфер за системен риск от 1 %, приложим съгласно член 133 от Директива 2013/36/ЕС спрямо местните експозиции на всички кредитни институции, лицензирани в Естония.

2. Когато държавите членки са въвели член 134 от Директива 2013/36/ЕС в националното си право, се препоръчва на съответните органи да прилагат реципрочност спрямо естонската мярка за експозиции, разположени в Естония, на вътрешно лицензирани кредитни институции в съответствие с член 134, параграф 1 от Директива 2013/36/ЕС. За целите на настоящия параграф се прилага крайният срок, посочен в подпрепоръка В, параграф 3.

3. Когато държавите членки не са въвели член 134 от Директива 2013/36/ЕС в националното си право, се препоръчва на съответните органи да приложат реципрочност спрямо естонската мярка за експозиции, разположени в Естония, на вътрешно лицензирани институции в съответствие с подпрепоръка В, параграф 2. На съответните органи се препоръчва да приемат еквивалентната мярка в рамките на шест месеца.

4. Мярката е допълнена от специфичен за институцията праг на същественост от 250 милиона евро, прилаган към експозиции, разположени в Естония, за регулиране на потенциалното прилагане на принципа de minimis от съответните органи, прилагащи реципрочност на мярката.

5. В съответствие с раздел 2.2.1 от Препоръка ЕССР/2015/2 съответните органи на засегнатата държава членка могат да освободят вътрешно лицензирани кредитни институции, имащи експозиции, разположени в Естония, които са под прага на същественост от 250 милиона евро. При прилагането на прага на същественост съответните органи следва да наблюдават съществеността на експозициите и им се препоръчва да прилагат естонската мярка към освободени преди това отделни вътрешно лицензирани кредитни институции, когато прагът на същественост от 250 милиона евро бъде надхвърлен.

6. Когато не съществуват кредитни институции, лицензирани в засегнатите държави членки, с експозиции, разположени в Естония, в размер на 250 милиона евро или повече, съответните органи на засегнатите държави членки могат да решат да не прилагат реципрочност спрямо естонската мярка съгласно предвиденото в раздел 2.2.1 от Препоръка ЕССР/2015/2. В този случай съответните органи следва да наблюдават съществеността на експозициите и им се препоръчва да прилагат реципрочност спрямо естонската мярка, когато вътрешно лицензирана кредитна институция надхвърли прага от 250 милиона евро.

7. В съответствие с раздел 2.2.1 от Препоръка ЕССР/2015/2 прагът на същественост от 250 милиона евро е препоръчано максимално ниво на прага. Съответните органи, прилагащи реципрочност, могат поради това вместо да прилагат препоръчания праг, да установяват по-нисък праг за своите юрисдикции, когато е подходящо, или да прилагат реципрочност спрямо мярката без праг на същественост.

1. Финландската мярка, приложена в съответствие с член 458, параграф 2, буква г), подточка vi) от Регламент (ЕС) № 575/2013, се състои от специфична за кредитната институция долна граница на средното рисково тегло в размер на 15 % за кредитни институции с ВРП на равнище портфейл за жилищни ипотечни кредити, обезпечени с жилища във Финландия.

2. В съответствие с член 458, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на съответните органи на засегнатите държави членки се препоръчва да прилагат реципрочност спрямо финландската мярка и да я прилагат по отношение на портфейли на кредитни институции с ВРП от ипотечни кредити на дребно, обезпечени с жилища във Финландия, отпуснати от вътрешно лицензирани клонове, установени във Финландия. За целите на настоящия параграф се прилага крайният срок, посочен в подпрепоръка В, параграф 3.

3. На съответните органи също така се препоръчва да прилагат реципрочност спрямо финландската мярка и да я прилагат по отношение на портфейли на кредитни институции с ВРП от ипотечни кредити на дребно, обезпечени с жилища във Финландия, отпуснати пряко презгранично от кредитни институции, установени в съответните им юрисдикции. За целите на настоящия параграф се прилага крайният срок, посочен в подпрепоръка В, параграф 3.

4. В съответствие с подпрепоръка В, параграф 2 се препоръчва на съответните органи да прилагат след консултация с ЕССР мярка на макропруденциалната политика на разположение в юрисдикцията им, която има ефект, най-близък до този на горепосочената мярка, за която е препоръчана реципрочност, включително като приемат надзорни мерки и правомощия, посочени в дял VII, глава 2, раздел IV от Директива 2013/36/ЕС. На съответните органи се препоръчва да приемат еквивалентната мярка в рамките на четири месеца.

5. Мярката е допълнена с праг на същественост от 1 милиард евро експозиция на пазара на жилищни ипотечни кредити във Финландия за регулиране на потенциалното прилагане на принципа de minimis от държавите членки, прилагащи реципрочност.

6. В съответствие с раздел 2.2.1 от Препоръка ЕССР/2015/2 съответните органи на засегнатата държава членка могат да освободят отделни кредитни институции с ВРП с несъществени портфейли от ипотечни кредити на дребно, обезпечени с жилища във Финландия, под прага на същественост от 1 милиард евро. В този случай съответните органи следва да наблюдават съществеността на експозициите и им се препоръчва да прилагат реципрочност, когато кредитна институция с ВРП надхвърля прага от 1 милиард евро.

7. Когато не съществуват кредитни институции с ВРП, лицензирани в други засегнати държави членки с клонове, установени във Финландия, или предоставящи финансови услуги пряко във Финландия, които имат експозиции в размер на 1 милиард евро или повече на финландския ипотечен пазар, съответните органи на засегнатите държави членки могат да решат да не прилагат реципрочност съгласно предвиденото в раздел 2.2.1 от Препоръка ЕССР/2015/2. В този случай съответните органи следва да наблюдават съществеността на експозициите и им се препоръчва да прилагат реципрочност, когато кредитна институция с ВРП надхвърля прага от 1 милиард евро.

а)  фиксирана надбавка от рисково тегло в размер на 5 процентни пункта; и

б)  пропорционална надбавка от рисково тегло, състояща се от 33 % от претеглената по експозиции средна стойност на рисковите тегла, приложена по отношение на портфейла експозиции на дребно, обезпечени с жилищни недвижими имоти, разположени в Белгия.

1. Белгийската мярка, приложена в съответствие с член 458, параграф 2, буква г), подточка vi) от Регламент (ЕС) № 575/2013 и наложена по отношение на кредитни институции, лицензирани в Белгия и използващи ВРП, се състои от надбавка от рисково тегло за експозиции на дребно, обезпечени с жилищни недвижими имоти, разположени в Белгия, която е съставена от два компонента:

а) Първият компонент се състои от увеличение от 5 процентни пункта на рисковото тегло за експозиции на дребно, обезпечени с жилищни недвижими имоти, разположени в Белгия, получено след изчисляване на втората част от надбавката от рисково тегло в съответствие с буква б).

б) Вторият компонент се състои от увеличение на рисковото тегло в размер на 33 % от претеглената по експозиции средна стойност на рисковите тегла, приложено по отношение на портфейла експозиции на дребно, обезпечени с жилищни недвижими имоти, разположени в Белгия. Претеглената по експозиции средна стойност е средната стойност на рисковите тегла на отделните кредити, изчислена в съответствие с член 154 от Регламент (ЕС) № 575/2013, претеглена чрез съответната стойност на експозицията.

2. В съответствие с член 458, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на съответните органи на засегнатите държави членки се препоръчва да прилагат реципрочност спрямо белгийската мярка, като я прилагат към разположени в Белгия клонове на вътрешно лицензирани кредитни институции, използващи ВРП, в рамките на крайния срок, посочен в подпрепоръка В, параграф 3.

3. На съответните органи се препоръчва да приложат реципрочност спрямо белгийската мярка, като я прилагат към вътрешно лицензирани кредитни институции, използващи ВРП, които имат преки експозиции на дребно, обезпечени с жилищни недвижими имоти, разположени в Белгия. В съответствие с подпрепоръка В, параграф 2 на съответните органи се препоръчва да прилагат същата мярка като вече приложената в Белгия от активиращия орган в рамките на крайния срок, посочен в подпрепоръка В, параграф 3.

4. Ако същата мярка на макропруденциалната политика не е на разположение в тяхната юрисдикция, на съответните органи се препоръчва да прилагат след консултация с ЕССР мярка на макропруденциалната политика на разположение в юрисдикцията им, която има ефект, най-близък до този на горепосочената мярка, за която е препоръчана реципрочност, включително като приемат надзорни мерки и правомощия, посочени в дял VII, глава 2, раздел IV от Директива 2013/36/ЕС. На съответните органи се препоръчва да приемат еквивалентната мярка не по-късно от четири месеца след публикуването на настоящата препоръка в Официален вестник на Европейския съюз.

5. Мярката е допълнена от специфичен за институцията праг на същественост от 2 милиарда евро за регулиране на потенциалното прилагане на принципа de minimis от съответните органи, прилагащи реципрочност на мярката.

6. В съответствие с раздел 2.2.1 от Препоръка ЕССР/2015/2 съответните органи на засегнатата държава членка могат да освободят отделни вътрешно лицензирани кредитни институции, използващи ВРП и имащи несъществени експозиции на дребно, обезпечени с жилищни недвижими имоти в Белгия, които са под прага на същественост от 2 милиарда евро. При прилагането на прага на същественост съответните органи следва да наблюдават съществеността на експозициите и им се препоръчва да прилагат белгийската мярка към освободени преди това отделни вътрешно лицензирани кредитни институции, когато прагът на същественост от 2 милиарда евро бъде нарушен.

7. Когато липсват кредитни институции, лицензирани в засегнатите държави членки, с разположени в Белгия клонове или които имат преки експозиции на дребно, обезпечени с жилищни недвижими имоти в Белгия, които използват ВРП и които имат експозиции в размер на 2 милиарда евро или повече на белгийския пазар на жилищни недвижими имоти, съответните органи на засегнатите държави членки могат да решат съгласно раздел 2.2.1 от Препоръка ЕССР/2015/2 да не прилагат реципрочност спрямо белгийската мярка. В този случай съответните органи следва да наблюдават съществеността на експозициите и им се препоръчва да прилагат реципрочност спрямо белгийската мярка, когато кредитна институция с ВРП надхвърля прага от 2 милиарда евро.

8. В съответствие с раздел 2.2.1 от Препоръка ЕССР/2015/2 прагът на същественост от 2 милиарда евро е препоръчано максимално ниво на прага. Съответните органи, прилагащи реципрочност, могат поради това вместо да прилагат препоръчания праг, да установяват по-нисък праг за своите юрисдикции, когато е подходящо, или да прилагат реципрочност спрямо мярката без праг на същественост.

1. Френската мярка, приложена в съответствие с член 458, параграф 2, буква г), подточка ii) от Регламент (ЕС) № 575/2013 и наложена на Г-СЗИ и Д-СЗИ на най-високото равнище на консолидация на техния банков пруденциален периметър (не на подконсолидирано равнище), се състои от ограничаване на максималния размер на големите експозиции до 5 % от приемливия им капитал, приложим към експозиции към силно задлъжнели големи нефинансови предприятия със седалище във Франция.

2. Нефинансово предприятие се определя като физическо или юридическо лице съгласно частното право със седалище във Франция, което на своето равнище и на най-високото равнище на консолидация принадлежи на сектор „Нефинансови предприятия“ съгласно определението в точка 2.45 от приложение А към Регламент (ЕС) № 549/2013 на Европейския парламент и на Съвета ( 2 ).

3. Мярката се прилага за експозиции към нефинансови предприятия със седалище във Франция и за експозиции към групи от свързани нефинансови предприятия, както следва:

а) За нефинансови предприятия, които са част от група свързани нефинансови предприятия със седалище на най-високото равнище на консолидация във Франция, мярката се прилага спрямо сумата от нетните експозиции към групата и всички нейни свързани лица по смисъла член 4, параграф 1, точка 39 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

б) За нефинансови предприятия, които са част от група свързани нефинансови предприятия със седалище на най-високото равнище на консолидация извън Франция, мярката се прилага спрямо сумата от:

i) експозициите към тези нефинансови предприятия със седалище във Франция;

ii) експозициите към лицата във Франция или в чужбина, над които нефинансовите предприятия, посочени в подточка i), имат пряк или непряк контрол по смисъла на член 4, параграф 1, точка 39 от Регламент (ЕС) № 575/2013; и

iii) експозициите към лицата във Франция или в чужбина, които са икономически зависими от нефинансовите предприятия, посочени в подточка i) по смисъла на член 4, параграф 1, точка 39 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

4. Г-СЗИ или Д-СЗИ трябва да счита нефинансово предприятие със седалище във Франция като голямо, ако неговата първоначална експозиция към нефинансовото предприятие или към групата от свързани нефинансови предприятия по смисъла на параграф 3 е равна на или по-голяма от 300 милиона евро. Стойността на първоначалната експозиция се изчислява в съответствие с членове 389 и 390 от Регламент (ЕС) № 575/2013 преди да се отчете ефектът от техниките на редуциране на кредитния риск и изключенията в съответствие с членове 399—403 от Регламент (ЕС) № 575/2013, съгласно отчетеното в съответствие с член 9 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014 на Комисията ( 3 ).

5. Нефинансово предприятие се счита за силно задлъжняло, ако има отношение на ливъридж, което е по-голямо от 100 % и отношение на покритие на финансови тежести, което е под три, изчислени на най-високото равнище на консолидация на групата, както следва:

а) Отношението на ливъридж е отношението между общия дълг нето от паричните средства и собствения капитал; и

б) Отношението на покритие на финансови тежести е отношението между, от една страна, добавената стойност плюс оперативните субсидии, намалено със: i) заплати; ii) оперативни данъци и задължения; iii) други нетни обичайни оперативни разходи с изключение на нетни лихви и други подобни задължения; и iv) обезценяване и амортизация, и от друга страна, лихви и други подобни задължения.

6. На съответните органи се препоръчва да прилагат реципрочност спрямо френската мярка, като я прилагат към вътрешно лицензирани Г-СЗИ и Д-СЗИ на най-високото равнище на консолидация в рамките на юрисдикцията на техния банков пруденциален периметър.

7. Ако същата мярка на макропруденциалната политика не е на разположение в тяхната юрисдикция в съответствие с подпрепоръка В, параграф 2, на съответните органи се препоръчва да прилагат след консултация с ЕССР мярка на макропруденциалната политика на разположение в юрисдикцията им, която има ефект, най-близък до този на горепосочената мярка, за която е препоръчана реципрочност. На съответните органи се препоръчва да приемат еквивалентната мярка не по-късно от шест месеца след публикуването на настоящата препоръка в Официален вестник на Европейския съюз.

8. Мярката е допълнена от комбиниран праг на същественост за регулиране на потенциалното прилагане на принципа de minimis от съответните органи, прилагащи реципрочност на мярката, който се състои от:

а) праг от 2 милиарда евро за всички пруденциални експозиции на вътрешно лицензирани Г-СЗИ и Д-СЗИ на най-високото равнище на консолидация на банковия пруденциален периметър към френския сектор „Нефинансови предприятия“;

б) праг от 300 милиона евро, приложим към вътрешно лицензирани Г-СЗИ и Д-СЗИ, които са достигнали или надхвърлили прага, посочен в буква а) за:

i) единична първоначална експозиция към нефинансово предприятие със седалище във Франция;

ii) сумата на първоначални експозиции към група от свързани нефинансови предприятия, която има седалище на най-високото равнище на консолидация във Франция, изчислена в съответствие с параграф 3, буква а);

iii) сумата на първоначални експозиции към нефинансови предприятия със седалище във Франция, които са част от група свързани нефинансови предприятия със седалище на най-високото равнище на консолидация извън Франция, съгласно отчетеното в образци C 28.00 и C 29.00 от приложение VIII към Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014;

в) Праг от 5 % от приемливия капитал на Г-СЗИ или Д-СЗИ на най-високото равнище на консолидация за експозиции, установени в буква б) след отчитане на ефекта от техниките на редуциране на кредитния риск и изключенията в съответствие с членове 399—403 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

9. В съответствие с раздел 2.2.1 от Препоръка ЕССР/2015/2 съответните органи на засегнатите държави членки могат да освободят вътрешно лицензирани Г-СЗИ или Д-СЗИ на най-високото равнище на консолидация на техния банков пруденциален периметър, които не нарушават комбинирания праг на същественост, посочен в параграф 8. При прилагане на прага на същественост съответните органи следва да наблюдават съществеността на експозициите на вътрешно лицензирани Г-СЗИ и Д-СЗИ към френския сектор „Нефинансови предприятия“, както и концентрацията на експозициите на вътрешно лицензирани Г-СЗИ и Д-СЗИ към големи нефинансови предприятия със седалище във Франция, като им се препоръчва да прилагат френската мярка към освободени преди това вътрешно лицензирани Г-СЗИ или Д-СЗИ на най-високото равнище на консолидация на техния банков пруденциален периметър, когато е нарушен комбинираният праг на същественост, посочен в параграф 8. Съответните органите също така се насърчават да сигнализират за системни рискове, свързани с увеличен ливъридж на големи нефинансови предприятия със седалище във Франция, на други участници на пазара в тяхната юрисдикция.

10. Когато липсват Г-СЗИ или Д-СЗИ на най-високото равнище на консолидация на техния банков пруденциален периметър, които са лицензирани в засегнатите държави членки и които имат експозиции към френския сектор „Нефинансови предприятия“ над прага на същественост, посочен в параграф 8, съответните органи на засегнатите държави членки могат да решат съгласно раздел 2.2.1 от Препоръка ЕССР/2015/2 да не прилагат реципрочност спрямо френската мярка. В този случай съответните органи следва да наблюдават съществеността на експозициите на вътрешно лицензирани Г-СЗИ и Д-СЗИ към френския сектор „Нефинансови предприятия“, както и концентрацията на експозициите на вътрешно лицензирани Г-СЗИ и Д-СЗИ към големи нефинансови предприятия със седалище във Франция, като им се препоръчва да прилагат реципрочност спрямо френската мярка, когато Г-СЗИ или Д-СЗИ на най-високото равнище на консолидация на своя банков пруденциален периметър надхвърли комбинирания праг на същественост, посочен в параграф 8. Съответните органите също така се насърчават да сигнализират за системни рискове, свързани с увеличен ливъридж на големи нефинансови предприятия със седалище във Франция, на други участници на пазара в тяхната юрисдикция.

11. В съответствие с раздел 2.2.1 от Препоръка ЕССР/2015/2 комбинираният праг на същественост, посочен в параграф 8, е препоръчано максимално ниво на прага. Съответните органи, прилагащи реципрочност, могат поради това вместо да прилагат препоръчания праг, да установяват по-нисък праг за своите юрисдикции, когато е подходящо, или да прилагат реципрочност спрямо мярката без праг на същественост.

1. Шведската мярка, приложена в съответствие с член 458, параграф 2, буква г), подточка vi) Регламент (ЕО) № 575/2013 и наложена на кредитни институции, лицензирани в Швеция и използващи ВРП, се състои от специфична за кредитната институция долна граница в размер на 25 % за претеглената по експозиции средна стойност на рисковите тегла, приложена по отношение на портфейла експозиции на дребно към длъжници, пребиваващи в Швеция, обезпечени с недвижими имоти.

2. Претеглената по експозиции средна стойност е средната стойност на рисковите тегла на отделните експозиции, изчислена в съответствие с член 154 от Регламент (ЕС) № 575/2013, претеглена чрез съответната стойност на експозицията.

3. В съответствие с член 458, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на съответните органи на засегнатите държави членки се препоръчва да прилагат реципрочност спрямо шведската мярка, като я прилагат към разположени в Швеция клонове на вътрешно лицензирани кредитни институции, използващи ВРП, в рамките на крайния срок, посочен в подпрепоръка В, параграф 3.

4. На съответните органи се препоръчва да приложат реципрочност спрямо шведската мярка, като я прилагат към вътрешно лицензирани кредитни институции, използващи ВРП, които имат преки експозиции на дребно към длъжници, пребиваващи в Швеция, обезпечени с недвижими имоти. В съответствие с подпрепоръка В, параграф 2 на съответните органи се препоръчва да прилагат същата мярка като вече приложената в Швеция от активиращия орган в рамките на крайния срок, посочен в подпрепоръка В, параграф 3.

5. Ако същата мярка на макропруденциалната политика не е на разположение в тяхната юрисдикция, на съответните органи се препоръчва да прилагат след консултация с ЕССР мярка на макропруденциалната политика на разположение в юрисдикцията им, която има ефект, най-близък до този на горепосочената мярка, за която е препоръчана реципрочност. На съответните органи се препоръчва да приемат еквивалентната мярка не по-късно от четири месеца след публикуването на настоящата препоръка в Официален вестник на Европейския съюз.

6. Мярката е допълнена от специфичен за институцията праг на същественост от 5 милиарда шведски крони за регулиране на потенциалното прилагане на принципа de minimis от съответните органи, прилагащи реципрочност на мярката.

7. В съответствие с раздел 2.2.1 от Препоръка ЕССР/2015/2 съответните органи на засегнатата държава членка могат да освободят отделни вътрешно лицензирани кредитни институции, използващи ВРП и имащи несъществени експозиции на дребно към длъжници, пребиваващи в Швеция, обезпечени с недвижими имоти, които са под прага на същественост от 5 милиарда шведски крони. При прилагането на прага на същественост съответните органи следва да наблюдават съществеността на експозициите и им се препоръчва да прилагат шведската мярка към освободени преди това отделни вътрешно лицензирани кредитни институции, когато прагът на същественост от 5 милиарда шведски крони бъде надхвърлен.

8. Когато липсват кредитни институции, които са лицензирани в засегнатите държави членки с разположени в Швеция клонове или които имат преки експозиции на дребно към длъжници, пребиваващи в Швеция, обезпечени с недвижими имоти, които използват ВРП и които имат експозиции на дребно в размер на 5 милиарда шведски крони или повече към длъжници, пребиваващи в Швеция, обезпечени с недвижими имоти, съответните органи на засегнатите държави членки могат да решат съгласно раздел 2.2.1 от Препоръка ЕССР/2015/2 да не прилагат реципрочност спрямо шведската мярка. В този случай съответните органи следва да наблюдават съществеността на експозициите и им се препоръчва да прилагат реципрочност спрямо шведската мярка, когато кредитна институция с ВРП надхвърля прага от 5 милиарда шведски крони.

9. В съответствие с раздел 2.2.1 от Препоръка ЕССР/2015/2 прагът на същественост от 5 милиарда шведски крони е препоръчано максимално ниво на прага. Съответните органи, прилагащи реципрочност, могат поради това вместо да прилагат препоръчания праг, да установяват по-нисък праг за своите юрисдикции, когато е подходящо, или да прилагат реципрочност спрямо мярката без праг на същественост.