02016R1103 — BG — 08.07.2016 — 000.002

---

Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ

►B	РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/1103 НА СЪВЕТА от 24 юни 2016 година за изпълнение на засиленото сътрудничество в областта на компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи (ОВ L 183, 8.7.2016 г., стp. 1)

Поправен със:

►C1	Поправка, ОВ L 113, 29.4.2017, стp.  62 (2016/1103)
►C2	Поправка, ОВ L 167, 4.7.2018, стp.  36 (2016/1103)

---

▼B

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/1103 НА СЪВЕТА

от 24 юни 2016 година

за изпълнение на засиленото сътрудничество в областта на компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи

ГЛАВА I

ОБХВАТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Приложно поле

1.  Настоящият регламент се прилага по отношение на имуществения режим между съпрузи.

Той не се прилага по отношение на данъчни, митнически и административни въпроси.

2.  От обхвата на настоящия регламент се изключва следното:

Член 2

Компетентност по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи в рамките на държавите членки

Настоящият регламент не засяга компетентността на органите на държавите членки да разглеждат въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи.

Член 3

Определения

1.  За целите на настоящия регламент:

2.  За целите на настоящия регламент „съд“ означава всеки съдебен орган и всички други органи и правни специалисти, компетентни по въпросите на имуществения режим между съпрузи, които упражняват съдебни функции, или действат чрез делегиране на правомощия от страна на съдебен орган, или действат под контрола на съдебен орган, при условие че тези други органи и правни специалисти предоставят гаранции за своята безпристрастност и за правото на всички страни да бъдат изслушвани и при условие че решенията, които постановяват съгласно правото на държавата членка, в която действат:

Държавите членки изпращат уведомление до Комисията относно другите органи и правни специалисти, посочени в първа алинея, съгласно член 64.

ГЛАВА II

КОМПЕТЕНТНОСТ

Член 4

Компетентност в случай на смърт на един от съпрузите

Когато съд в държава членка е сезиран по въпроси, свързани с наследяването на съпруг съгласно Регламент (ЕС) № 650/2012, съдилищата на тази държава са компетентни да се произнасят по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузите и възникващи във връзка с въпросното дело за наследяване.

Член 5

Компетентност в случай на развод, законна раздяла или унищожаване на брака

1.  Без да се засяга параграф 2, когато съд в държава членка е сезиран съгласно Регламент (ЕО) № 2201/2003 с молба за развод, законна раздяла или унищожаване на брака, компетентни да се произнасят по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузите и възникващи във връзка с тази молба, са съдилищата на същата държава членка.

2.  Компетентността по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи по параграф 1, се определя от споразумението между съпрузите, когато съдът, сезиран да се произнесе по молбата за развод, законна раздяла или унищожаване на брака:

3.  Ако споразумението, посочено в параграф 2 от настящия член, е сключено преди сезирането на съда по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи, то отговаря на изискванията на член 7, параграф 2.

Член 6

Компетентност в други случаи

Когато никой съд на държава членка не е компетентен съгласно член 4 или 5 или в случаите, различни от предвидените в посочените членове, компетентността да се произнася по въпроси относно имуществения режим между съпрузи принадлежи на съдилищата на държавата членка:

Член 7

Избор на съд

1.  В случаите, които попадат в обхвата на член 6, страните могат да се споразумеят, че съдилищата на държавата членка, чието право е приложимо съгласно член 22 или член 26, параграф 1, буква а) или буква б) или съдилищата на държавата членка на сключване на брака имат изключителна компетентност да се произнасят по въпроси относно техния режим на имуществени отношения.

2.  Споразумението, посочено в параграф 1, се представя в писмена форма, с дата и подпис от страните. Всяко съобщаване по електронен път, което осигурява траен запис на споразумението, се счита за равностойно на „писмена форма“.

Член 8

Компетентност, основана на явяването на ответника

1.  Извън компетентността, която произтича от други разпоредби на настоящия регламент, компетентен е този съд на държава членка, чието право е било избрано съгласно член 22 или член 26, параграф 1, буква а) или б), и пред който се яви ответникът. Това правило не се прилага, когато ответникът се явява, за да оспори компетентността, или в случаите, попадащи в обхвата на член 4 или член 5, параграф 1.

2.  Преди да приеме компетентност съгласно параграф 1, съдът се уверява, че ответникът е информиран за правото си да оспори компетентността, както и за последиците от явяването или неявяването си.

Член 9

Алтернативна компетентност

1.  По изключение, ако съд на държава членка, който е компетентен съгласно член 4, 6, 7 или 8, счете, че съгласно нормите на неговото международно частно право въпросният брак не се признава за целите на производството относно имуществения режим между съпрузи, той може да се откаже от компетентност. Ако съдът реши да се откаже от компетентност, той го прави незабавно.

2.  Когато съд, който е компетентен съгласно член 4 или 6, се откаже от компетентност и когато страните в производството се споразумеят да възложат компетентност на съдилищата на всяка друга държавата членка в съответствие с член 7, компетентни да се произнасят по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи, са съдилищата на тази държава членка.

В останалите случаи компетентни да се произнасят по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи, са съдилищата на всяка друга държава членка съгласно член 6 или 8 или съдилищата на държавата членка на сключване на брака.

3.  Настоящият член не се прилага, когато страните са получили развод, законна раздяла или унищожаване на брака, които могат да бъдат признати в държавата членка на сезирания съд.

Член 10

Субсидиарна компетентност

Когато никой съд на държава членка не е компетентен съгласно член 4, 5, 6, 7 или 8 или когато всички съдилища съгласно член 9 са обявили, че се отказват от компетентност и нито един съд не е компетентен съгласно член 9, параграф 2, съдилищата на държава членка са компетентни доколкото дадено недвижимо имущество на единия или на двамата съпрузи се намира на територията на тази държава членка, като в този случай сезираният съд е компетентен да се произнесе само относно въпросното недвижимо имущество.

Член 11

Forum necessitatis

Когато никой съд на държава членка не е компетентен съгласно член 4, 5, 6, 7, 8 или 10 или когато всички съдилища съгласно член 9 са обявили, че се отказват от компетентност и нито един съд на държава членка не е компетентен съгласно член 9, параграф 2 или член 10, съдилищата на държава членка могат в изключителни случаи да се произнесат по спор относно имуществения режим между съпрузи, ако не може в рамките на разумното да се образува или води производство или е невъзможно да се проведе такова в трета държава, с която спорът има тясна връзка.

Спорът трябва да е свързан в достатъчна степен с държавата членка на сезирания съд.

Член 12

Насрещни искове

Съдът, който води производство по силата на член 4, 5, 6, 7, 8, 9, параграф 2, 10 или 11, е компетентен да разглежда и насрещни искове, доколкото те попадат в обхвата на настоящия регламент.

Член 13

Ограниченост на производството

1.  Когато имуществото на починалия, чието наследяване попада в обхвата на Регламент (ЕС) № 650/2012, включва активи, намиращи се в трета държава, съдът, сезиран да се произнесе по имуществения режим между съпрузи, може по искане на една от страните да реши да не се произнася по отношение на един или повече такива активи, ако може да се очаква, че решението му по отношение на тези активи няма да бъде признато и, когато е приложимо, обявено за изпълняемо в тази трета държава.

2.  Параграф 1 не засяга правото на страните да ограничат обхвата на производството съгласно правото на държавата членка на сезирания съд.

Член 14

Сезиране на съд

За целите на настоящата глава съдът се смята за сезиран:

Член 15

Проверка за компетентност

Когато съд на държава членка бъде сезиран по въпрос, отнасящ се до имуществения режим между съпрузи, който не попада в неговата компетентност по силата на настоящия регламент, той обявява служебно, че не е компетентен.

Член 16

Проверка за допустимост

1.  Когато ответник, който има обичайно местопребиваване на територията на държава, различна от държавата членка, където е предявен искът, не се яви на делото, компетентният съгласно настоящия регламент съд спира производството, докато не се установи, че ответникът е имал възможност да получи исковата молба или равностоен документ своевременно, за да организира защитата си, или че са били предприети всички необходими мерки за тази цел.

2.  Член 19 от Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета ( 1 ) се прилага вместо параграф 1 от настоящия член, ако исковата молба или равностоен документ трябва да бъдат предадени от една държава членка на друга в изпълнение на въпросния регламент.

3.  Ако разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1393/2007 са неприложими, се прилага член 15 от Хагската конвенция от 15 ноември 1965 г. за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, ако исковата молба или равностоен документ трябва да бъдат предадени в чужбина в изпълнение на тази конвенция.

Член 17

Висящ процес

1.  Когато искове със същия предмет и между същите страни са предявени в съдилища на различни държави членки, съдът, пред който искът е предявен по-късно, спира служебно производството до установяване на компетентността на първия сезиран съд.

2.  По посочените в параграф 1 дела по искане на сезиран със спора съд всеки друг сезиран съд незабавно уведомява първия съд относно датата, на която е бил сезиран.

3.  След установяване на компетентността на първия сезиран съд всеки друг съд, пред който искът е предявен по-късно, се отказва от компетентност в полза на първия сезиран съд.

Член 18

Свързани искове

1.  Когато свързани искове са висящи пред съдилищата на различни държави членки, съдът, пред който искът е предявен по-късно, може да спре производството.

2.  Когато исковете, посочени в параграф 1, са висящи пред първоинстанционни съдилища, съдът, пред който искът е предявен по-късно, може също по молба на една от страните да се откаже от компетентност, при условие че първият сезиран съд е компетентен по отношение на въпросните искове и правото му допуска тяхното съединяване.

3.  За целите на настоящия член исковете се смятат за свързани, когато те се намират в такава тясна връзка помежду си, че е целесъобразно да бъдат разгледани и решени заедно, за да се избегне рискът от противоречащи си решения, постановени в отделни производства.

Член 19

Временни, включително охранителни мерки

Към съдилищата на държава членка може да се отправи молба за такива временни мерки, включително охранителни мерки, каквито съществуват съгласно нейното право, дори ако съгласно настоящия регламент съдилищата на друга държава членка са компетентни по същността на спора.

ГЛАВА III

ПРИЛОЖИМО ПРАВО

Член 20

Всеобщо приложение

Всяко право, определено с настоящия регламент като приложимо, се прилага независимо от това дали е правото на държава членка.

Член 21

Единство на приложимото право

Правото, приложимо към имуществения режим между съпрузи съгласно член 22 или 26, се прилага за всички активи, попадащи в обхвата на този режим, независимо от местонахождението на активите.

Член 22

Избор на приложимо право

1.  Съпрузите или бъдещите съпрузи могат да се споразумеят да определят или да сменят правото, приложимо към режима на имуществените им отношения, при условие че това право е едно от следните:

2.  Освен ако съпрузите не са договорили друго, смяната по време на брака на правото, приложимо към имуществения режим между съпрузите, има действие само в бъдеще.

3.  Всяка смяна с обратно действие на приложимото право съгласно параграф 2 не засяга по неблагоприятен начин правата на трети лица, произтичащи от това право.

Член 23

Действителност по отношение на формата на споразумението за избор на приложимо право

1.  Споразумението, посочено в член 22, се изготвя в писмена форма, с дата и подпис от двамата съпрузи. Всяко съобщаване по електронен път, което осигурява траен запис на споразумението, се счита за равностойно на „писмена форма“.

2.  Ако правото на държавата членка, в която двамата съпрузи имат обичайно местопребиваване към момента на сключване на споразумението, предвижда допълнителни изисквания по отношение на формата за споразуменията за имуществени отношения между съпрузи, се прилагат тези изисквания.

3.  Ако към момента на сключване на споразумението съпрузите имат обичайно местопребиваване в различни държави членки и ако съответното право на тези държави предвижда различни изисквания по отношение на формата за споразуменията за имуществени отношения между съпрузи, споразумението се смята за действително по отношение на формата, ако отговаря на условията, посочени в правото на една от тези държави.

4.  Ако към момента на сключване на споразумението само единият от съпрузите има обичайно местопребиваване в държава членка и в тази държава се предвиждат допълнителни изисквания по отношение на формата за споразуменията за имуществени отношения между съпрузи, се прилагат тези изисквания.

Член 24

Съгласие и материалноправна действителност

1.  Наличието и действителността на споразумението относно избора на правото или на отделна разпоредба от това споразумение се определят от правото, което би било приложимо съгласно член 22, ако споразумението или разпоредбата биха били действителни.

2.  Въпреки това, за да установи, че не е изразил съгласие, всеки един от съпрузите може да се позове на правото на държавата, в която има обичайното си местопребиваване към момента на сезиране на съда, ако от обстоятелствата е видно, че не е оправдано последиците от неговите действия да се определят в съответствие с правото, определено в параграф 1.

Член 25

Действителност по отношение на формата на споразумение за имуществените отношения между съпрузите

1.  Споразумението за имуществени отношения между съпрузите се изготвя в писмена форма, с дата и подпис от двамата съпрузи. Всяко съобщаване по електронен път, което осигурява траен запис на споразумението, се счита за равностойно на „писмена форма“.

2.  Ако правото на държавата членка, в която двамата съпрузи имат обичайно местопребиваване към момента на сключване на споразумението, предвижда допълнителни изисквания по отношение на формата за споразуменията за имуществени отношения между съпрузи, се прилагат тези изисквания.

Ако към момента на сключване на споразумението съпрузите имат обичайно местопребиваване в различни държави членки и ако съответното право на тези държави предвижда различни изисквания по отношение на формата за споразуменията за имуществени отношения между съпрузи, споразумението се смята за действително по отношение на формата, ако отговаря на условията, посочени в правото на една от тези държави.

Ако към момента на сключване на споразумението само единият от съпрузите има обичайно местопребиваване в държава членка и в тази държава се предвиждат допълнителни изисквания по отношение на формата за споразуменията за имуществени отношения между съпрузи, се прилагат тези изисквания.

3.  Ако приложимото към имуществения режим между съпрузи право предвижда допълнителни изисквания по отношение на формата, се прилагат тези изисквания.

Член 26

Приложимо право при липса на избор от страните

1.  При липса на споразумение относно избор на право съгласно член 22, правото, приложимо към режима на имуществени отношения между съпрузите, е правото на държавата:

2.  Ако съпрузите имат повече от едно общо гражданство към момента на сключване на брака, се прилага единствено параграф 1, букви а) и в).

3.  По изключение и по молба на някой от съпрузите съдебният орган, който е компетентен да се произнася по въпроси, засягащи имуществения режим между съпрузи, може да реши, че правото на държава, различна от държавата, чието право е приложимо съгласно параграф 1, буква а), урежда имуществения режим между съпрузите, ако ищецът удостовери, че:

Правото на тази друга държава се прилага от датата на сключването на брака, освен ако някой от съпрузите изрази несъгласие. В такъв случай правото на тази друга държава има действие от момента на установяване на последното обичайно местопребиваване на съпрузите в тази друга държава.

Прилагането на правото на другата държава не засяга по неблагоприятен начин правата на трети лица, произтичащи от правото, приложимо съгласно параграф 1, буква а).

Настоящият параграф не се прилага, когато съпрузите са сключили споразумение за имуществени отношения между съпрузи преди установяването на последното им общо обичайно местопребиваване в тази друга държава.

Член 27

Обхват на приложимото право

Правото, приложимо към имуществения режим между съпрузи съгласно настоящия регламент, урежда, наред с другото:

Член 28

Противопоставимост на трети лица

1.  Независимо от член 27, буква е), правото, приложимо за имуществения режим между съпрузите, не може да бъде противопоставяно от някой от съпрузите на трето лице в спор между третото лице и единия или двамата съпрузи, освен ако третото лице е знаело или, при полагане на дължимата грижа, е следвало да знае за това право.

2.  Счита се, че третото лице знае за правото, приложимо за имуществения режим между съпрузите, ако:

или

3.  Когато по силата на параграф 1 съпругът/ата не може да противопоставя на трето лице, правото, приложимо за имуществения режим между съпрузи, последиците на имуществения режим между съпрузи спрямо третото лице се уреждат от:

Член 29

Адаптиране на вещните права

Когато дадено лице се позове на вещно право, което притежава съгласно приложимото към имуществения режим между съпрузите право, а правото на държавата членка, в която е извършено позоваването, не познава въпросното вещно право, това вещно право, ако е необходимо и доколкото е възможно, се адаптира към най-близкото равностойно вещно право съгласно законодателството на тази държава, като се вземат предвид целите и интересите, преследвани от конкретното вещно право, и свързаните с него последици.

Член 30

Първостепенни повелителни норми

1.  Никоя разпоредба от настоящия регламент не ограничават прилагането на първостепенните повелителни норми на правото на сезирания съд.

2.  Първостепенни повелителни норми са норми, чието зачитане дадена държава членка смята, че е от решаващо значение за гарантиране на нейните обществени интереси, като политическата, социалната или икономическата ѝ организация, до такава степен, че те са приложими към всяка ситуация, попадаща в обхвата им, независимо от приложимото иначе право към имуществения режим между съпрузите съгласно настоящия регламент.

Член 31

Обществен ред (ordre public)

Прилагането на разпоредба от правото на държава, определено с настоящия регламент, може да бъде отказано само ако то е явно несъвместимо с обществения ред (ordre public) на сезирания съд.

Член 32

Изключване на препращането

Прилагането на правото на дадена държава, определено с настоящия регламент, означава прилагане на действащите правни норми на тази държава, различни от нормите на нейното международно частно право.

Член 33

Държави с повече от една правна система — интертериториални стълкновения на закони

1.  Когато правото, определено с настоящия регламент, е правото на държава, която включва няколко териториални единици, всяка от които има собствени правни норми относно имуществения режим между съпрузите, вътрешните стълкновителни норми на тази държава определят съответната териториална единица, чиито правни норми се прилагат.

2.  При липса на такива вътрешни стълкновителни норми:

Член 34

Държави с повече от една правна система — междуличностни стълкновения на закони

Във връзка с държава, в която съществуват две или повече правни системи или съвкупност от норми, приложими за различни категории лица по отношение на имуществения режим между съпрузите, всяко позоваване на правото на такава държава се тълкува като отнасящо се за правната система или съвкупността от норми, определени от действащите в тази държава правила. При липса на такива правила се прилага правната система или съвкупността от правила, с която съпрузите са най-тясно свързани.

Член 35

Неприлагане на настоящия регламент към вътрешните стълкновения на закони

Държава членка, която включва няколко териториални единици, всяка от които има собствени правни норми относно имуществения режим между съпрузи, не е длъжна да прилага настоящия регламент към стълкновенията на закони, възникнали единствено между такива единици.

ГЛАВА IV

ПРИЗНАВАНЕ, ИЗПЪЛНЯЕМОСТ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЯ

Член 36

Признаване

1.  Решенията, постановени в държава членка, се признават в другите държави членки, без да се изисква каквато и да е специална процедура.

2.  В случай на оспорване всяка заинтересована страна, чието основно искане е признаването на решение, може в съответствие с процедурите, предвидени в членове 44—57, да поиска решението да бъде признато.

3.  Ако изходът на дело в съд на държава членка зависи от произнасянето по инцидентно възникнал въпрос за признаване, този съд е компетентен да се произнесе по въпроса.

Член 37

Основания за непризнаване

Решение не се признава:

Член 38

Основни права

Член 37 от настоящия регламент се прилага от съдилищата и други компетентни органи на държавите членки при спазване на основните права и принципи, признати в Хартата, по-специално в член 21 от нея относно принципа на недискриминация.

Член 39

Забрана за преразглеждане на компетентността на съда по произход

1.  Компетентността на съда на държавата членка по произход не може да се преразглежда.

2.  Критерият за обществен ред (ordre public), посочен в член 37, не се прилага към нормите за компетентност, посочени в членове 4—11.

Член 40

Забрана за преразглеждане по същество

При никакви обстоятелства не се допуска преразглеждане по същество на решение, постановено в държава членка.

Член 41

Спиране на производството за признаване

Съдът на държава членка, пред който се иска признаване на решение, постановено в друга държава членка, може да спре производството, ако решението е предмет на обжалване по общия ред в държавата членка по произход.

Член 42

Изпълняемост

Решенията, постановени в държава членка и подлежащи на изпълнение в нея, са изпълняеми в друга държава членка, когато по искане на заинтересована страна те са били обявени за подлежащи на изпълнение там в съответствие с процедурата, предвидена в членове 44—57.

Член 43

Определяне на местоживеене

За да определи дали за целите на процедурата, предвидена в членове 44—57, дадена страна има местоживеене в държавата членка на изпълнение, сезираният съд прилага вътрешното право на тази държава членка.

Член 44

Териториална компетентност

1.  Молбата за декларация за изпълняемост се подава пред съда или пред компетентния орган на държавата членка на изпълнение, за който Комисията е уведомена от тази държава членка в съответствие с член 64.

2.  Териториалната компетентност се определя според местоживеенето на страната, срещу която е поискано изпълнението, или според мястото на изпълнението.

Член 45

Процедура

1.  Процедурата за подаване на молба се урежда от правото на държавата членка на изпълнение.

2.  Молителят не е длъжен да има пощенски адрес или упълномощен представител в държавата членка на изпълнение.

3.  Молбата се придружава от следните документи:

Член 46

Непредставяне на свидетелство

1.  Ако не бъде представено свидетелството, посочено в член 45, параграф 3, буква б), съдът или компетентният орган може да даде срок за представянето му или да приеме равностоен документ или, ако прецени, че разполага с достатъчно информация, да не изиска представянето му.

2.  Ако съдът или компетентният орган го изискват, се представя превод или транслитерация на документите. Преводът се извършва от лице, което притежава правоспособност за извършване на преводи в една от държавите членки.

Член 47

Декларация за изпълняемост

Решението се обявява за подлежащо на изпълнение веднага след приключване на формалностите, установени в член 45 без преразглеждане по член 37. Страната, срещу която е поискано изпълнението, няма право на този етап от производството да прави забележки по молбата.

Член 48

Уведомяване за решението по молбата за декларация за изпълняемост

1.  Решението по молбата за декларация за изпълняемост се съобщава незабавно на молителя в съответствие с процедурата, установена от правото на държавата членка на изпълнение.

2.  Декларацията за изпълняемост се връчва или съобщава на страната, срещу която е поискано изпълнението, заедно с решението, ако то все още не ѝ е връчено или съобщено.

Член 49

Обжалване на решението по молбата за декларация за изпълняемост

1.  Решението по молбата за декларация за изпълняемост може да се обжалва от всяка от страните.

2.  Жалбата се подава в съда, относно който съответната държава членка е уведомила Комисията в съответствие с член 64.

3.  Жалбата се разглежда в съответствие с правилата на състезателната процедура.

4.  Ако страната, срещу която е поискано изпълнението, не се яви пред съда, сезиран с жалба от молителя, се прилага член 16, дори когато страната, срещу която е поискано изпълнението, няма местоживеене в никоя от държавите членки.

5.  Декларацията за изпълняемост може да се обжалва в срок от 30 дни от връчването или съобщаването ѝ. Ако местоживеенето на страната, срещу която е поискано изпълнението, е в държава членка, различна от държавата, в която е издадена декларацията за изпълняемост, срокът за обжалване е 60 дни и започва да тече от датата на връчването или съобщаването лично на лицето или на неговия адрес. Не се допуска удължаване на срока по причина на отдалеченост.

Член 50

Процедура за оспорване на решението, постановено по жалбата

Решението, постановено по жалбата, може да бъде оспорено само съгласно процедурата, относно която съответната държава членка е уведомила Комисията в съответствие с член 64.

Член 51

Отказ или отмяна на декларация за изпълняемост

Съдът, пред който е подадена жалбата по член 49 или член 50, отказва или отменя декларация за изпълняемост само на някое от основанията, посочени в член 37. Съдът постановява решението си незабавно.

Член 52

Спиране на производството

Съдът, пред който е подадена жалбата по член 49 или член 50, по молба на страната, срещу която се иска изпълнение, спира производството, ако изпълнението на решението е спряно в държавата членка по произход поради подадена жалба.

Член 53

Временни, включително охранителни мерки

▼C2

1.  Когато съдебно решение трябва да бъде признато по силата на настоящата глава, няма пречки молителят да поиска временни, включително охранителни мерки, в съответствие с правото на държавата членка на изпълнение, без да се изисква декларация за изпълняемост по смисъла на член 47.

▼B

2.  Декларацията за изпълняемост съдържа по закон правомощие за предприемане на всякакви охранителни мерки.

3.  По време на определения в член 49, параграф 5 срок за обжалване на декларацията за изпълняемост и докато се вземе решение по жалбата, спрямо имуществото на страната, срещу която е поискано изпълнението, не могат да се предприемат други мерки за изпълнение, освен охранителни.

Член 54

Частична изпълняемост

1.  Когато е постановено решение по няколко точки от иска, а декларацията за изпълняемост не може да бъде издадена за всички, съдът или компетентният орган издава такава за една или няколко от тях.

2.  Молителят може да поиска декларацията за изпълняемост да се ограничава до определени части от решението.

Член 55

Правна помощ

Молител, който в държавата членка по произход се е възползвал от цялостна или частична правна помощ или е бил освободен от разходи или разноски, има право във всички производства за декларация за изпълняемост да се ползва от най-благоприятната правна помощ или най-обхватното освобождаване от разходи и разноски, които се предвиждат съгласно правото на държавата членка на изпълнение.

Член 56

Освобождаване от гаранции, обезпечения или депозити

Не се изисква обезпечение, гаранция или депозит, под каквото и да е название, от страна, подала молба в дадена държава членка за признаване, изпълняемост или изпълнение на решение, постановено в друга държава членка, въз основа на обстоятелството, че лицето е чужд гражданин или че няма местоживеене или местопребиваване в държавата членка на изпълнение.

Член 57

Освобождаване от данъци, налози или такси

При производства за издаване на декларация за изпълняемост в държавата членка на изпълнение не се събират никакви данъци, налози или такси, изчислени въз основа на стойността на иска.

ГЛАВА V

АВТЕНТИЧНИ АКТОВЕ И СЪДЕБНИ СПОРАЗУМЕНИЯ

Член 58

Приемане на автентични актове

1.  Автентичните актове, съставени в дадена държава членка, имат същата доказателствена сила в друга държава членка, както в държавата членка по произход, или възможно най-сравнимата сила, при условие че това не противоречи явно на обществения ред (ordre public) в засегнатата държава членка.

Лице, което желае да използва автентичен акт в друга държава членка, може да поиска от органа, съставящ автентичния акт в държавата членка по произход, да попълни формуляра, установен в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 67, параграф 2, в който е описано каква доказателствена сила има автентичният акт в държавата членка по произход.

2.  Оспорване на автентичността на автентичен акт се прави пред съдилищата на държавата членка по произход и решението по оспорването се взема по силата на правото на тази държава. Оспорваният автентичен акт няма никаква доказателствена сила в друга държава членка, докато оспорването е висящо пред компетентния съд.

3.  Оспорване на правните актове или правоотношенията, вписани в автентичен акт, се прави пред съдилищата, които са компетентни съгласно настоящия регламент, и решение по оспорването се взема по силата на правото, приложимо съгласно глава III. Оспорваният автентичен акт няма никаква доказателствена сила в държава членка, различна от държавата членка по произход, по отношение на предмета на обжалването, докато оспорването е висящо пред компетентния съд.

4.  Ако изходът от производството пред съд на държава членка зависи от произнасянето по инцидентен иск, свързан с правните актове или правоотношенията, вписани в автентичен акт в областта на имуществения режим между съпрузи, компетентен да се произнесе по този иск е същият съд.

Член 59

Изпълняемост на автентични актове

1.  Автентичен акт, който подлежи на изпълнение в държавата членка по произход, е изпълняем в друга държава членка по молба на заинтересована страна в съответствие с процедурата, предвидена в членове 44—57.

2.  За целите на член 45, параграф 3, буква б) органът, който е съставил автентичния акт, издава по молба на заинтересованата страна свидетелство, като използва формуляра, установен в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 67, параграф 2.

3.  Съдът, сезиран с жалба съгласно член 49 или член 50, отказва или отменя декларация за изпълняемост само ако изпълнението на автентичния акт явно противоречи на обществения ред (ordre public) в държавата членка на изпълнение.

Член 60

Изпълняемост на съдебни спогодби

1.  Съдебни спогодби, които подлежат на изпълнение в държавата членка по произход, се обявяват за изпълняеми в друга държава членка по молба на всяка заинтересована страна в съответствие с процедурата, предвидена в членове 44—57.

2.  За целите на член 45, параграф 3, буква б) съдът, който е одобрил съдебната спогодба или пред който тя е сключена, издава по молба на всяка заинтересована страна свидетелство, като използва формуляра, установен в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 67, параграф 2.

3.  Съдът, сезиран с жалба съгласно член 49 или 50, отказва или отменя декларация за изпълняемост само ако изпълнението на съдебната спогодба явно противоречи на обществения ред (ordre public) в държавата членка на изпълнение.

ГЛАВА VI

ОБЩИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 61

Легализация и други подобни формалности

Легализация или друг подобен вид формален акт не се изисква за документи, издадени в държава членка съгласно настоящия регламент.

Член 62

Връзка със съществуващи международни конвенции

1.  Настоящият регламент не засяга прилагането на двустранните или многостранните конвенции, по които една или няколко държави членки са страни към момента на приемането на настоящия регламент или на решение съгласно член 331, параграф 1 от ДФЕС и които засягат въпроси, уредени от настоящия регламент, без да се засягат задълженията на държавите членки по силата на член 351 от ДФЕС.

2.  Независимо от параграф 1, в отношенията между държавите членки настоящият регламент има предимство пред конвенциите, сключени между тях, доколкото тези конвенции се отнасят до уредени от настоящия регламент въпроси.

3.  Настоящият регламент не изключва прилагането на Конвенцията от 6 февруари 1931 г. между Дания, Финландия, Исландия, Норвегия и Швеция, съдържаща международни частноправни разпоредби относно брака, осиновяването и настойничеството, във вида след преработването ѝ през 2006 г., на Конвенцията от 19 ноември 1934 г. между Дания, Финландия, Исландия, Норвегия и Швеция, съдържаща международни частноправни разпоредби относно наследяването, завещанията и управлението на наследствено имущество, във вида след преработването ѝ през юни 2012 г., и на Конвенцията от 11 октомври 1977 г. между Дания, Финландия, Исландия, Норвегия и Швеция относно признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански дела, от държавите членки, които са страни по тези конвенции, доколкото те предвиждат опростени и по-експедитивни процедури за признаването и изпълнението на решения по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи.

Член 63

Информация, която се предоставя на обществеността

С цел предоставяне на информация на обществеността в рамките на Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела държавите членки предоставят на Комисията кратко описание на националните си разпоредби и процедури в областта на имуществените режими между съпрузи, включително сведения за вида орган, който е компетентен по въпросите на имуществените режими между съпрузи, и за противопоставимостта на трети лица съгласно член 28.

Държавите членки постоянно актуализират тази информация.

Член 64

Информация относно данните за връзка и процедурите

1.  Най-късно до 29 април 2018 г. държавите членки съобщават на Комисията:

Държавите членки уведомяват Комисията за всякакви последващи промени в тази информация.

2.  Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз изпратената съгласно параграф 1 информация с изключение на адресите и другите данни за връзка на съдилищата и органите, посочени в параграф 1, буква а).

3.  Комисията осигурява публичен достъп до изпратената съгласно параграф 1 информация чрез всички подходящи средства, по-специално чрез Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела.

Член 65

Изготвяне и последващо изменение на списъка, в който се съдържа информацията, посочена в член 3, параграф 2

1.  Въз основа на изпратените от държавите членки уведомления Комисията изготвя списък на другите органи и правните специалисти, посочени в член 3, параграф 2.

2.  Държавите членки уведомяват Комисията за всички последващи промени в информацията, която се съдържа в този списък. Комисията съответно изменя списъка.

3.  Комисията публикува списъка и евентуалните му последващи изменения в Официален вестник на Европейския съюз.

4.  Комисията предоставя публичен достъп до цялата информация, за която е нотифицирана в съответствие с параграфи 1 и 2, чрез други подходящи средства, по-специално чрез Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела.

Член 66

Изготвяне и последващо изменение на свидетелствата и формулярите, посочени в член 45, параграф 3, буква б) и в членове 58, 59 и 60

Комисията приема актове за изпълнение с цел изготвяне и последващо изменение на свидетелствата и формулярите, посочени в член 45, параграф 3, буква б) и членове 58, 59 и 60. Актовете за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 67, параграф 2.

Член 67

Процедура на комитет

1.  Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 68

Клауза за преглед

1.  До 29 януари 2027 г. Комисията представя на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет доклад за прилагането на настоящия регламент. Ако е необходимо, докладът се придружава от предложения за изменение на настоящия регламент.

2.  До 29 януари 2024 г. Комисията представя на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет доклад за прилагането на членове 9 и 38 от настоящия регламент. Този доклад оценява по-специално степента, до която посочените членове са гарантирали достъп до правосъдие.

3.  За целите на докладите, посочени в параграфи 1 и 2, държавите членки съобщават на Комисията съответната информация относно прилагането на настоящия регламент от съдилищата си.

Член 69

Преходни разпоредби

1.  Настоящият регламент се прилага само за образувани правни производства, формално съставени или вписани автентични актове и одобрени или сключени съдебни спогодби на или след 29 януари 2019 г., при спазване на параграфи 2 и 3.

▼C1

2.  Ако производството е образувано в държавата членка по произход преди 29 януари 2019 г., постановените на или след тази дата решения се признават и изпълняват в съответствие с разпоредбите на глава IV, ако приложените правила относно компетентността съответстват на тези, предвидени в разпоредбите на глава II. 8.7.2016 г. L 183/28 Официален вестник на Европейския съюз BG.

3.  Разпоредбите на глава III се прилагат само за съпрузите, сключили брак или определили приложимото право към режима на имуществените си отношения на или след 29 януари 2019 г.

▼B

Член 70

Влизане в сила

1.  Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

2.  Настоящият регламент се прилага в държавите членки, които участват в засилено сътрудничество в областта на компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения относно имуществения режим на международните двойки, обхващащо както въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи, така и въпроси, свързани с имуществените последици на регистрираните партньорства, разрешено с Решение (ЕС) 2016/954.

Той се прилага, считано от 29 януари 2019 г., с изключение на членове 63 и 64, които се прилагат, считано от 29 април 2018 г., и членове 65, 66 и 67, които се прилагат, считано от 29 юли 2016 г.. За тези държави членки, които участват в засиленото сътрудничество по силата на решение, прието в съответствие с член 331, параграф 1, втора или трета алинея от ДФЕС, настоящият регламент се прилага, считано от датата, посочена в това решение.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в участващите държави членки в съответствие с Договорите.

---

( 1 ) Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно връчване в държавите-членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела (връчване на документи) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета (ОВ L 324, 10.12.2007 г., стр. 79).