This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 02016R0399-20251012
Regulation (EU) 2016/399 of the European Parliament and of the Council of 9 March 2016 on a Union Code on the rules governing the movement of persons across borders (Schengen Borders Code) (codification)
Consolidated text: Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (кодифициран текст)
Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (кодифициран текст)
02016R0399 — BG — 12.10.2025 — 006.001
Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/399 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 9 март 2016 година относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (ОВ L 077, 23.3.2016 г., стp. 1) |
Изменен с:
|
|
|
Официален вестник |
||
|
№ |
страница |
дата |
||
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/1624 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 14 септември 2016 година |
L 251 |
1 |
16.9.2016 |
|
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017/458 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 15 март 2017 година |
L 74 |
1 |
18.3.2017 |
|
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017/2225 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 30 ноември 2017 година |
L 327 |
1 |
9.12.2017 |
|
|
Изменен с: РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (EC) 2025/1544 НА КОМИСИЯТА от 30 юли 2025 година |
L 1544 |
1 |
31.7.2025 |
|
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/817 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 20 май 2019 година |
L 135 |
27 |
22.5.2019 |
|
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2021/1134 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 7 юли 2021 година |
L 248 |
11 |
13.7.2021 |
|
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2024/1717 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 13 юни 2024 година |
L 1717 |
1 |
20.6.2024 |
|
Поправен със:
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/399 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 9 март 2016 година
относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници)
(кодифициран текст)
ДЯЛ I
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 1
Предмет и принципи
Настоящият регламент предвижда премахването на граничен контрол на лица, които пресичат вътрешните граници между държавите членки на Съюза.
Той установява правила за граничния контрол на лица, които пресичат външните граници на държавите членки на Съюза.
Член 2
Определения
По смисъла на настоящия регламент се прилагат следните определения:
„вътрешни граници“ означава:
общите сухопътни граници, включително реки и езера, на държавите членки;
летищата на държавите членки за вътрешни полети;
морски, речни и езерни пристанища на държавите членки за редовни вътрешни фериботни превози;
„външни граници“ означава сухопътните граници на държавите членки, включително границите по реки и езера, морски граници и техните летища, речни пристанища, морски пристанища и езерни пристанища, доколкото те не представляват вътрешни граници;
„вътрешен полет“ означава всеки полет, изключително от или към териториите на държавите членки без кацане на територията на трета държава;
„редовен вътрешен фериботен превоз“ означава всеки фериботен превоз между едни и същи две или повече пристанища, разположени на територията на държавите членки, без спиране в пристанища извън територията на държавите членки, и представлява транспортиране на пътници и превозни средства съгласно публикувано разписание;
„лица, които се ползват с право на свободно движение съгласно правото на Съюза“ означава:
граждани на Съюза по смисъла на член 20, параграф 1 от ДФЕС и граждани на трети страни, които са членове на семейството на гражданин на Съюза, който упражнява своето право на свободно движение, за които се прилага Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 1 );
граждани на трети страни и членове на техните семейства, независимо от тяхното гражданство, които съгласно споразумения между Съюза и неговите държави членки, от една страна, и тези трети страни, от друга страна, се ползват с права на свободно движение, които са равни с тези на граждани на Съюза;
„гражданин на трета страна“ означава всяко лице, което не е гражданин на Съюза по смисъла на член 20, параграф 1 от ДФЕС и което не попада в обхвата на приложение на точка 5 от настоящия член;
„лица, за които има сигнал за отказ за влизане“, означава всеки гражданин на трета страна, който е регистриран в Шенгенската информационна система (ШИС) в съответствие със и за целите, установени в членове 24 и 26 от Регламент (EC) № 1987/2006 на Европейския парламент и на Съвета ( 2 );
„гранично-пропускателен пункт“ означава всеки пропускателен пункт, който е определен от компетентните органи за преминаване на външните граници;
„съвместен гранично-пропускателен пункт“ означава всеки гранично-пропускателен пункт, намиращ се на територията на държава членка или на територията на трета страна, на който граничните служители на държавата членка и граничните служители на третата страна извършват, една след друга, проверки при излизане и влизане в съответствие със своето национално право и съгласно двустранно споразумение;
„граничен контрол“ означава дейност, извършвана на границата, в съответствие със и за целите на настоящия регламент в отговор изключително на намерение за преминаване на границата или акта на преминаване на тази граница независимо от какви съображения, и се състои в гранични проверки и наблюдение на границата;
„гранични проверки“ означава проверките, извършвани на гранично-пропускателните пунктове, за да гарантират, че лицата, включително превозните им средства и предметите в тяхно владение, могат да получат разрешение за влизане на територията на държавите членки или за излизане;
„наблюдение на границата“ означава наблюдението на границите между граничните контролно-пропускателни пунктове и наблюдението на граничните контролно-пропускателни пунктове извън определеното работно време, включително превантивни мерки, с цел предотвратяване или откриване на случаи на неразрешено преминаване на границата или на заобикаляне на гранични проверки, принос за повишаване на осведомеността за състоянието, противодействие на трансграничната престъпност и предприемане на мерки срещу лица, които са преминали границата незаконно;
„проверка на втора линия“ означава последваща проверка, която може да се извърши на специално място, различно от мястото, където се проверяват всички лица (първа линия);
„граничен служител“ означава всяко длъжностно лице, назначено в съответствие с националното право на гранично-пропускателен пункт или по границата, или в близост до тази граница, което изпълнява в съответствие с настоящия регламент и националното законодателство задачи, свързани с граничния контрол;
„превозвач“ означава всяко физическо или юридическо лице, което професионално се занимава с транспортиране на лица;
„разрешение за пребиваване“ означава:
всички разрешения за пребиваване, издадени от държавите членки в съответствие с единния формат, установен с Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета ( 3 ), и картите за пребиваване, издадени в съответствие с Директива 2004/38/ЕО;
всички други документи, издадени от една държава членка на граждани на трети страни, с които се разрешава престой на нейна територия и които са съобщени и впоследствие са публикувани в съответствие с член 39, с изключение на:
временните разрешения, издадени в очакване на разглеждането на първа молба за разрешение за пребиваване съгласно буква а) или разглеждането на молба за убежище; и
визите, издадени от държавите членки в единния формат, установен с Регламент (ЕО) № 1683/95 на Съвета ( 4 );
„круизен кораб“ означава кораб, който следва определен маршрут в съответствие с предварително определена програма, който включва програма с туристически дейности в различни пристанища и който обикновено не приема пътници и не позволява пътници да слизат от кораба по време на пътуването;
„корабоплаване с развлекателна цел“ означава използването на плавателни съдове за развлечение за спортни или туристически цели;
„крайбрежен риболов“ означава риболов, извършван с помощта на съдове, които всеки ден или в рамките на 36 часа се завръщат в пристанище, разположено на територията на държава членка, без да спират на пристанище, което е разположено в трета страна;
„офшорен работник“ означава всяко лице, което работи на офшорна инсталация, намираща се в териториалните води на държавите членки или в зона, в която държавите членки се ползват с изключителни права на експлоатация на морските ресурси по смисъла на международното морско право, и което се връща редовно по море или въздух на територията на държавите членки;
„заплаха за общественото здраве“ означава всяка болест с епидемичен потенциал съгласно определението на международните здравни регламенти на Световната здравна организация и други инфекциозни болести или заразни паразитни болести, ако са предмет на защитни разпоредби, които важат за граждани на държавите членки;
„система за влизане/излизане“ (СВИ) означава системата, създадена с Регламент (ЕС) 2017/2226 на Европейския парламент и на Съвета ( 5 );
„система за самообслужване“ означава автоматизирана система, която извършва всички или някои от граничните проверки, приложими за дадено лице, и която може да се използва за предварително регистриране на данни в СВИ;
„електронна врата (e-gate)“ означава инфраструктура, управлявана с електронни средства, където се извършва ефективното преминаване на външна граница или ефективно преминаване на вътрешна граница, на която не са премахнати проверките;
„система за автоматизиран граничен контрол“ означава система, която позволява автоматизирано преминаване на границата и която се състои от система за самообслужване и електронна врата;
„потвърждаване на автентичността и целостта на данните в чипа“ означава процесът, чрез който посредством използването на удостоверения се проверява дали данните в електронния носител на запаметена информация (чипа) произхождат от издаващия орган и дали не са променяни;
„мащабна извънредна ситуация в областта на общественото здраве“ означава извънредна ситуация в областта на общественото здраве, призната на равнището на Съюза от Комисията предвид информацията от компетентните национални органи, при която сериозна трансгранична заплаха за здравето би могла да има мащабни последици върху упражняването на правото на свободно движение;
„наложително пътуване“ означава пътуване от лице, освободено от прилагането на ограничения за влизане съгласно член 21а, параграф 4 или 5 във връзка с изпълнението на функция или посрещането на нужда от първостепенно значение, предвид всички приложими международни задължения на Съюза и на държавите членки;
„неналожително пътуване“ означава пътуване, различно от наложително пътуване;
„транспортни възли“ означава летища, морски или речни пристанища, железопътни или автобусни гари и товарни терминали.
Член 3
Обхват
Настоящият регламент се прилага за всяко лице, което пресича вътрешна или външна граница на държавите членки, без да се засягат:
правата на лица, които се ползват с право на свободно движение съгласно правото на Съюза;
правата на бежанци и лица, които търсят международна закрила, по-специално по отношение на забраната за връщане.
Член 4
Основни права
При прилагането на настоящия регламент държавите членки изцяло спазват приложимото право на Съюза, включително Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-долу „Хартата“), съответното международно право, включително Конвенцията за статута на бежанците, съставена в Женева на 28 юли 1951 г. (наричана по-долу „Женевската конвенция“), задълженията, свързани с достъпа до международна закрила, по-специално принципа на забрана за връщане (non-refoulement), както и основните права. В съответствие с общите принципи на правото на Съюза решенията съгласно настоящия регламент се вземат на индивидуална основа.
ДЯЛ II
ВЪНШНИ ГРАНИЦИ
ГЛАВА I
Преминаване на външни граници и условия за влизане
Член 5
Преминаване на външни граници
Държавите членки изпращат списъци с гранично-пропускателните си пунктове на Комисията в съответствие с член 39.
Чрез дерогация от параграф 1 могат да бъдат допуснати изключения от задължението за преминаване на външни граници единствено на гранично-пропускателни пунктове и в рамките на определеното работно време:
за лица или групи лица, когато съществува специална необходимост за извънредно преминаване на външните граници извън гранично-пропускателните пунктове или извън определеното работно време, при условие че притежават разрешенията, изисквани съгласно националното право, и че не съществува конфликт с интересите на обществения ред и вътрешната сигурност на държавите членки. Държавите членки могат да включват конкретни договорености в двустранни споразумения. Общите изключения, предвидени в националното право и в двустранните споразумения, се съобщават на Комисията съгласно член 39;
за лица или групи лица в случай на непредвидена извънредна ситуация;
в съответствие със специфичните правила, установени в членове 19 и 20 във връзка с приложения VI и VII.
Когато голям брой мигранти се опитват да преминат техните външни граници по неразрешен начин, масово и с използване на сила, държавите членки могат да предприемат необходимите мерки за опазване на сигурността, законността и реда.
Всички мерки съгласно първа алинея от настоящия параграф и параграф 3, втора алинея от настоящия член, се прилагат по пропорционален начин и като се отчитат в пълна степен правата на:
лицата, които се ползват от правото на свободно движение съгласно правото на Съюза;
гражданите на трети страни, които имат статут на дългосрочно пребиваващи граждани съгласно Директива 2003/109/ЕО на Съвета ( 7 ), лицата, които имат право на пребиваване съгласно други актове на Съюза или съгласно националното право или които притежават национална виза за дългосрочно пребиваване, както и членовете на техните семейства; и
гражданите на трети страни, търсещи международна закрила.
Член 6
Условия за влизане на граждани на трети страни
При планиран престой на територията на държавите членки с продължителност не повече от 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период, при което се отчита 180-дневният период, предшестващ всеки ден от престоя, за влизането на гражданите на трети страни се прилагат следните условия:
да притежават валиден пътен документ, който дава право на притежателя да преминава границата и който отговаря на следните критерии:
срокът му на валидност изтича най-малко три месеца след планираната дата на отпътуване от територията на държавите членки; при надлежно обосновани извънредни случаи това задължение може да отпадне;
издаден е в рамките на предходните 10 години;
да притежават валидна виза, ако такава се изисква съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета ( 8 ), с изключение на случаите, когато те притежават валидно разрешение за пребиваване или валидна виза за дългосрочно пребиваване;
да обосноват целта и условията на планирания престой и това, че разполагат с достатъчно средства за издръжка както за срока на планирания престой, така и за завръщането си в страната на произход или за транзита към трета страна, в която е гарантирано тяхното приемане, или че са в състояние законно да придобият тези средства;
да не са регистрирани в ШИС като лица, за които има сигнал за отказ за влизане;
не се смятат за лица, които могат да бъдат заплаха за обществения ред, националната сигурност, здравеопазването или международните отношения на някоя от държавите членки, по-специално да не са регистрирани в националните бази данни на държавите членки като лица, на които не се разрешава влизане на същите основания;
те предоставят биометрични данни, ако това е необходимо за:
създаването на личното досие в СВИ в съответствие с членове 16 и 17 от Регламент (ЕС) 2017/2226;
извършването на гранични проверки в съответствие с член 8, параграф 3, буква а), подточка i) и буква ж), подточка i) от настоящия регламент, член 23, параграфи 2 и 4 от Регламент (ЕС) 2017/2226 и, когато е приложимо, член 18 от Регламент (ЕО) № 767/2008 на Европейския парламент и на Съвета ( 9 ).
Държавите членки изпращат на Комисията справки за референтни стойности в съответствие с член 39.
Оценката за достатъчни средства за издръжка може да се основава на пари в брой, пътни чекове и кредитни карти, които притежават гражданите на трети страни. Декларации за спонсорство, когато такива декларации се изискват от съответното национално законодателство, и писма за гаранция от домакина, както са определени в съответното вътрешно право, когато гражданинът на трета стана гостува на дадено лице, могат също да представляват доказателства за достатъчни средства за издръжка.
Чрез дерогация от параграф 1:
на граждани на трети страни, които не отговарят на всички условия, посочени в параграф 1, но притежават разрешение за пребиваване или виза за дългосрочно пребиваване, се разрешава влизане на териториите на другите държави членки с цел транзитно преминаване, така че да могат да достигнат територията на държавата членка, която е издала разрешението за пребиваване или визата за дългосрочно пребиваване, освен ако имената им не са включени в националния списък на сигнали на държавата членка, чиято външна граница лицата се стремят да преминат, и ако сигналът е придружен от указание за отказ за влизане или транзитно преминаване;
на граждани на трети страни, които отговарят на условията, посочени в параграф 1, с изключение на предвиденото в буква б), и които се явят на границата, може да бъде разрешено влизане на териториите на държавите членки, ако на границата им бъде издадена виза в съответствие с членове 35 и 36 от Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета ( 10 ).
Държавите членки съставят статистика за издадените на границата визи в съответствие с член 46 от Регламент (ЕО) № 810/2009 и приложение XII към него.
В случай че не е възможно да се прикрепи виза към даден документ, визата по изключение се поставя на отделен лист, прикрепен към документа. В такъв случай се използва единният формат на формуляри за поставяне на виза, установен с Регламент (ЕО) № 333/2002 на Съвета ( 11 );
държава членкаможе да разреши влизане на граждани на трети страни, които не отговарят на едно или повече условия по параграф 1, по хуманитарни причини или такива, свързани с национален интерес, или поради международни задължения. Когато името на гражданина на трета страна попада в обхвата на параграф 1, буква г), държавата членка, която разрешава влизането му на своя територия, уведомява за това останалите държави членки.
Член 6а
Граждани на трети страни, за които трябва да се въвеждат данни в СВИ
При влизане и излизане в СВИ се въвеждат данни на следните категории лица в съответствие с членове 16, 17, 19 и 20 от Регламент (ЕС) 2017/2226:
граждани на трети страни, допуснати за краткосрочен престой съгласно член 6, параграф 1 от настоящия регламент;
граждани на трети страни, които са членове на семейството на гражданин на Съюза, за които се прилага Директива 2004/38/ЕО и които не притежават карта за пребиваване съгласно посочената директива;
граждани на трети страни, които:
са членове на семейството на гражданин на трета страна, който се ползва от правото на свободно движение, равностойно на това на граждани на Съюза, по силата на споразумение между Съюза и неговите държави членки, от една страна, и трета държава, от друга страна; и
които не притежават карта зa пребиваване съгласно Директива 2004/38/ЕО, или разрешение за пребиваване съгласно Регламент (ЕО) № 1030/2002.
В СВИ не се въвеждат данни за следните категории лица:
граждани на трети страни, които са членове на семейството на гражданин на Съюза, за които се прилага Директива 2004/38/ЕО и които притежават карта за пребиваване съгласно посочената директива, независимо дали придружават или се присъединяват към този гражданин на Съюза;
граждани на трети страни, които са членове на семейството на гражданин на трета страна, независимо дали придружават или се присъединяват към този гражданин на трета страна, когато:
този гражданин на трета страна се ползва от правото на свободно движение, равностойно на това на граждани на Съюза, по силата на споразумение между Съюза и неговите държави членки, от една страна, и трета държава, от друга страна, и
тези граждани от трета страна притежават карта зa пребиваване съгласно Директива 2004/38/ЕО, или разрешение за пребиваване съгласно Регламент (ЕО) № 1030/2002;
притежателите на разрешения за пребиваване, посочени в член 2, точка 16, различни от обхванатите от букви а) и б) от настоящия параграф;
притежателите на визи за дългосрочно пребиваване;
►C1 гражданите на Андора, Монако и Сан Марино и притежателите на паспорт, издаден от града държава Ватикан или Светия престол; ◄
лицата или категориите лица, които са освободени от гранични проверки или се ползват от специални правила във връзка с гранични проверки, а именно:
държавни глави, правителствени ръководители и членове на национални правителства с придружаващите ги съпруги(зи), членове на техните официални делегации, както и кралски особи и други високопоставени членове на кралско семейство, в съответствие с приложение VII, точка 1;
пилоти на самолети и други членове на екипажа в съответствие с приложение VII, точка 2;
моряци в съответствие с приложение VII, точка 3 и моряци, които присъстват на територията на дадена държава членка единствено когато корабът им влиза в пристанище, и то в зоната на това пристанище;
презгранични работници в съответствие с приложение VII, точка 5;
спасителни служби, полиция, пожарни екипи, които действат в извънредни ситуации, и гранични служители в съответствие с приложение VII, точка 7;
офшорни работници в съответствие с приложение VII, точка 8;
членовете на екипажа и пътниците на круизни кораби в съответствие с приложение VI, точки 3.2.1, 3.2.2 и 3.2.3;
лица на борда на плавателни съдове за развлечение, които не подлежат на гранични проверки в съответствие с приложение VI, точки 3.2.4, 3.2.5 и 3.2.6;
лица, които се ползват от дерогация от задължението за преминаване на външни граници единствено на гранично-пропускателни пунктове и в рамките на определеното работно време в съответствие с член 5, параграф 2;
лица, които представят валидно разрешение за местен граничен трафик за преминаването на границите в съответствие с Регламент (ЕО) № 1931/2006 на Европейския парламент и на Съвета ( *3 );
членове на екипажа на пътническите и товарните международни влакове;
лица, които представят за преминаването на границата:
валиден документ за улеснен транзит с влак, издаден в съответствие с Регламент (ЕО) № 693/2003 на Съвета ( *4 ); или
валиден документ за улеснен транзит, издаден в съответствие с Регламент (ЕО) № 693/2003, при условие че осъществяват транзита с влак и не слизат на територията на държава членка.
ГЛАВА II
Контрол на външни граници и отказ за влизане
Член 7
Извършване на гранични проверки
Всички мерки, които предприемат при изпълнение на задълженията си, трябва да са пропорционални на целите, преследвани с тях.
Член 8
Гранични проверки на лица
Проверките могат също така да включват проверки на превозните средства и предметите във владение на лицата, които пресичат границата. По отношение на провеждани претърсвания се прилага законодателството на съответната държава членка.
При влизане и при излизане лицата, които съгласно правото на Съюза се ползват с право на свободно движение, подлежат на следните проверки:
проверка на самоличността и гражданството на лицето и на автентичността и валидността на пътния документ за преминаване на границата, включително посредством справка в съответните бази данни, и по-специално:
ШИС;
базата данни на Интерпол за откраднати и изгубени пътни документи;
националните бази данни, съдържащи информация за пътни документи, които са били откраднати, незаконно присвоени, изгубени или невалидни.
Ако в пътния документ се съдържа електронен носител на запаметена информация (чип), автентичността и целостта на данните в чипа се потвърждават чрез използване на цялата верига от валидни удостоверения, освен ако това технически е невъзможно или, ако става дума за пътен документ, издаден от трета страна, е невъзможно поради липсата на валидни удостоверения.
проверка дали лицето, което съгласно правото на Съюза се ползва с право на свободно движение, не се счита за заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност, общественото здраве или международните отношения на някоя от държавите членки, включително чрез извършване на справка в ШИС и съответни други бази данни на Съюза. Това не засяга справката с националните бази данни и базите данни на Интерпол.
При наличие на съмнения относно автентичността на пътния документ или самоличността на неговия притежател се проверява поне един от биометричните идентификатори, които са интегрирани в паспортите и пътните документи, издадени в съответствие с Регламент (ЕО) № 2252/2004. Когато е възможно, такава проверка се извършва и по отношение на пътните документи, които не са обхванати от посочения регламент.
За лица, чието влизане подлежи на регистрация в СВИ съгласно член 6а от настоящия регламент, се извършва проверка на самоличността в съответствие с член 23, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/2226 и, когато е приложимо, се установява самоличността в съответствие с член 23, параграф 4 от посочения регламент.
Когато проверките в базите данни, посочени в параграф 2, букви а) и б), биха имали непропорционално въздействие върху потока на движение, дадена държава членка може да вземе решение да извършва такива проверки целево на определени гранични контролно-пропускателни пунктове, вследствие на оценка на рисковете, свързани с обществения ред, вътрешната сигурност, общественото здраве или международните отношения на някоя от държавите членки.
Обхватът и продължителността на временното ограничаване на проверките до целеви проверки в базите данни не надвишават строго необходимото и се определят в съответствие с оценка на риска, извършена от съответната държава членка. В оценката на риска се посочват причините за такова временно ограничаване на проверките до целеви проверки в базите данни, взема се предвид, inter alia, непропорционалното въздействие върху потока на движението и се предоставят статистически данни за пътниците и инцидентите, свързани с трансграничната престъпност. Оценката на риска се актуализира редовно.
Лица, които по принцип не подлежат на целеви проверки в базите данни, подлежат, като минимум, на проверка с цел установяване на тяхната самоличност въз основа на представянето или показването на пътни документи. Тази проверка се състои от бърза и целенасочена проверка на валидността на пътния документ за преминаване на границата, включително проверка за наличие на признаци за фалшификация или подправяне, когато е подходящо чрез използване на технически устройства, и в случай на съмнения относно пътния документ или когато са налице признаци, че това лице може да представлява заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност, общественото здраве или международните отношения на държавите членки, граничните служители извършват справка в базите данни, посочени в параграф 2, букви а) и б).
Съответната държава членка незабавно предава оценката си на риска и нейните актуализации на Европейската агенция за гранична и брегова охрана („Агенцията“), създадена с Регламент (ЕС) 2016/1624 на Европейския парламент и на Съвета ( 12 ) и на всеки шест месеца докладва на Комисията и на Агенцията относно извършването на целеви проверки в базите данни. Съответната държава членка може да вземе решение за класифициране на оценката на риска или на части от нея.
Когато държава членка възнамерява да извърши целеви проверки в базите данни съгласно параграф 2а, тя съответно незабавно уведомява другите държави членки, Агенцията и Комисията. Съответната държава членка може да вземе решение за класифициране на оценката на риска или на части от нея.
В случай че държавите членки, Агенцията или Комисията имат опасения във връзка с намерението за извършване на целеви проверки в базите данни, те незабавно уведомяват въпросната държава членка за тези опасения. Въпросната държава членка взема под внимание тези опасения.
По отношение на въздушните граници параграфи 2a и 2б се прилагат за максимален преходен период от шест месеца от 7 април 2017 г.
В изключителни случаи, когато на конкретно летище съществуват специфични инфраструктурни затруднения, които изискват по-дълъг период от време за адаптиране, за да се даде възможност за извършването на системни проверки в базите данни без непропорционално въздействие върху потока на движение, шестмесечният преходен период, посочен в първа алинея, може да се удължи за това конкретно летище най-много с 18 месеца в съответствие с процедурата, посочена в трета алинея.
За тази цел най-късно три месеца преди изтичането на преходния период, посочен в първа алинея, държавата членка уведомява Комисията, Агенцията и другите държави членки за специфичните инфраструктурни затруднения на съответното летище, предвидените мерки за тяхното отстраняване и необходимия срок за изпълнението им.
Когато съществуват специфични инфраструктурни затруднения, които изискват по-дълъг период за адаптиране, в рамките на един месец от получаване на уведомлението, посочено в трета алинея и след консултиране с Агенцията, Комисията разрешава на съответната държава членка да удължи преходния период за съответното летище и, когато е приложимо, определя продължителността на това удължаване.
Проверките в базите данни, посочени в параграф 2, букви а) и б), могат да се извършват предварително на основа на данните за пътниците, получени в съответствие с Директива 2004/82/ЕО на Съвета ( 13 ) или в съответствие с друго право на Съюза или национално право.
Когато такива проверки бъдат извършени предварително на основа на такива данни за пътниците, предварително получените данни се сверяват на граничния контролно-пропускателен пункт спрямо данните в пътния документ. Самоличността и гражданството на въпросното лице, както и автентичността и валидността на пътния документ за преминаване на границата също са предмет на проверка.
При влизане и излизане гражданите на трети страни подлежат на цялостни проверки, както следва:
обстойната проверка при влизане включва проверка на условията за влизане, установени в член 6, параграф 1, и когато е приложимо, на документите, които удостоверяват пребиваване и упражняване на професионална дейност. Това включва подробна проверка, обхващаща следните аспекти:
проверка на самоличността и гражданството на гражданина на трета държава и на автентичността и валидността на пътния документ за преминаване на границата, включително посредством справка в съответните бази данни, и по-специално:
ШИС;
базата данни на Интерпол за откраднати и изгубени пътни документи;
националните бази данни, съдържащи информация за пътни документи, които са били откраднати, незаконно присвоени, изгубени или невалидни.
При паспорти и пътни документи, съдържащи електронен носител на запаметена информация (чип), се проверява автентичността и целостта на данните в чипа, при положение че са налице валидни сертификати.
С изключение на гражданите на трети страни, които имат лично досие, вече регистрирано в СВИ, когато пътният документ съдържа портретна снимка, записана на електронния носител на запаметена информация (чип), и до портретната снимка може да бъде осъществен технически достъп, тази проверка включва проверка на портретната снимка чрез електронно сравняване на портретната снимка с портретната снимка на съответния гражданин на трета страна, направена на място. Ако е възможно от техническа и правна гледна точка, тази проверка може да се извърши чрез проверка на пръстови отпечатъци, снети на място, спрямо отпечатъците, записани в електронния носител на запаметена информация (чипа);
проверка дали пътният документ е придружен, където е приложимо, от изискваната виза или разрешение за пребиваване;
за лица, чието влизане или отказ за влизане подлежи на регистрация в СВИ съгласно член 6а от настоящия регламент, се извършва проверка на самоличността им в съответствие с член 23, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/2226 и, когато е приложимо, се установява самоличността в съответствие с член 23, параграф 4 от посочения регламент;
за лица, чието влизане или отказ за влизане подлежи на регистрация в СВИ съгласно член 6а от настоящия регламент, се извършва проверка дали гражданинът на трета страна не е достигнал или превишил максималния срок на разрешен престой на територията на държавите членки, а за граждани на трети страни, притежаващи еднократна или двукратна входна виза, проверка дали са спазили максималния брой разрешени влизания, чрез справка в СВИ в съответствие с член 23 от Регламент (ЕС) 2017/2226;
проверка по отношение мястото на заминаване и дестинацията на съответния гражданин на трета страна и целта на планирания престой, като се проверяват при необходимост съответните подкрепящи документи;
проверка дали съответният гражданин на трета страна разполага с достатъчно средства за издръжка за срока и целта на планирания престой, за завръщането си в държавата на произход или за транзита към трета държава, в която е гарантирано неговото приемане, или че е в състояние законно да придобие тези средства;
проверка дали съответният гражданин на трета държава, неговите превозни средства и предметите, които превозва, няма да застрашат обществения ред, вътрешната сигурност, общественото здраве или международните отношения на някоя от държавите членки. Тази проверка включва пряка справка с данните и списъците със сигнали за лица и при необходимост предмети, включени в ШИС и съответни други бази данни на Съюза, и действието, което следва да се извърши, ако има такова, в резултат на сигнала. Това не засяга справката с националните бази данни и базите данни на Интерпол;
ако гражданинът на трета страна притежава виза съгласно член 6, параграф 1, буква б), обстойната проверка при влизане включва също проверка на самоличността на притежателя на визата и на автентичността на визата чрез справка във Визовата информационна система (ВИС) съгласно член 18 от Регламент (ЕО) № 767/2008;
ако гражданинът на трета страна притежава виза за дългосрочно пребиваване или разрешение за пребиваване, обстойната проверка при влизане включва проверка на самоличността на притежателя на визата за дългосрочно пребиваване или разрешението за пребиваване и на автентичността и валидността на визата за дългосрочно пребиваване или разрешението за пребиваване чрез справка във ВИС съгласно член 22ж от Регламент (ЕО) № 767/2008;
Когато проверката на идентичността на притежателя на виза за дългосрочно пребиваване или разрешение за пребиваване, или на автентичността и валидността на визата за дългосрочно пребиваване или разрешението за пребиваване не даде резултат или когато са налице съмнения относно самоличността на притежателя, автентичността на визата за дългосрочно пребиваване или разрешението за пребиваване или на документа за пътуване, надлежно оправомощените служители на компетентните органи извършват проверка на чипа на документа;
▼M6 —————
обстойната проверка на излизане се състои във:
проверка на самоличността и гражданството на гражданина на трета страна и на автентичността и валидността на пътния документ за преминаване на границата, включително посредством справка в съответните бази данни, и по-специално:
в ШИС;
в базата данни на Интерпол за откраднати и изгубени пътни документи;
в национални бази данни, съдържащи информация за откраднати, незаконно присвоени, изгубени или невалидни пътни документи.
При паспорти и пътни документи, съдържащи електронен носител на запаметена информация (чип), се проверява автентичността и целостта на данните в електронния носител на запаметена информация (чипа), при положение че са налице валидни сертификати.
С изключение на гражданите на трети страни, които имат лично досие, вече регистрирано в СВИ, когато пътният документ съдържа портретна снимка, записана на електронния носител (чип), и до записаната в чипа портретна снимка може да бъде осъществен технически достъп, тази проверка включва проверка на записаната в чипа портретна снимка чрез електронно сравняване на снимката с портретната снимка на съответния гражданин на трета страна, направена на място. Ако е възможно от техническа и правна гледна точка, тази проверка може да се извърши чрез проверка на пръстови отпечатъци, снети на място, спрямо отпечатъците, записани в електронния носител на запаметена информация (чипа);
проверка дали съответният гражданин на трета държава не се счита за заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност, общественото здраве или международните отношения на някоя от държавите членки, включително чрез извършване на справка в ШИС и съответни други бази данни на Съюза. Това не засяга справката с националните бази данни и базите данни на Интерпол;
за лица, чието излизане подлежи на регистрация в СВИ в съответствие с член 6а от настоящия регламент, се извършва проверка на самоличността им в съответствие с член 23, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/2226 и, когато е приложимо, се установява самоличността в съответствие с член 23, параграф 4 от посочения регламент;
за лица, чието излизане подлежи на регистрация в СВИ съгласно член 6а от настоящия регламент, проверка дали гражданинът на трета страна не е превишил максималния срок на разрешен престой на територията на държавите членки чрез справка в СВИ в съответствие с член 23, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/2226;
допълнително към проверките, посочени в буква ж), цялостните проверки на излизане могат също така да включват:
проверка дали лицето притежава валидна виза, ако се изисква съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001, с изключение на случаите, когато притежава валидно разрешение за пребиваване; тази проверка може да включва справка във ВИС в съответствие с член 18 от Регламент (ЕО) № 767/2008;
▼M3 —————
▼M2 —————
с цел установяване на самоличността на лицата, които не отговарят или вече не отговарят на условията за влизане, престой или пребиваване на територията на държавите членки, може да се направи справка във ВИС в съответствие с член 20 от Регламент (ЕО) № 767/2008, както и в СВИ в съответствие с член 27 от Регламент (ЕС) 2017/2226;
проверките в базите данни, посочени в буква а), подточки i) и vi) и буква ж), могат да се извършват предварително въз основа на данните за пътниците, получени в съответствие с Директива 2004/82/ЕО или с друго право на Съюза или национално право.
Когато такива проверки бъдат извършени предварително въз основа на такива данни за пътниците, предварително получените данни се сверяват на граничния контролно-пропускателен пункт спрямо данните в пътния документ. Самоличността и гражданството на въпросното лице, както и на автентичността и валидността на пътния документ за преминаване на границата, също са предмет на проверка;
при наличие на съмнения относно автентичността на пътния документ или самоличността на гражданина на трета държава, проверките включват при възможност проверка на поне един от биометричните идентификатори, интегрирани в пътните документи.
В съответствие с член 69, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/817 настоящият параграф се прилага само от момента на пускане в експлоатация на детектора за множество самоличности съгласно член 72, параграф 4 от посочения регламент.
Тази информация е на разположение на всички официални езици на Съюза, както и на езика/ците на страната или страните, граничещи със съответната държава членка, и указва, че гражданинът на трета страна може да поиска името или служебния личен номер на граничния служител, който извършва цялостната проверка на втора линия, името на гранично-пропускателния пункт и датата, на която е премината границата.
Член 8а
Използване на системи за самообслужване за предварително регистриране на данни в СВИ
Лицата, чието преминаване на границата подлежи на регистрация в СВИ в съответствие с член 6а, могат да използват системи за самообслужване с цел предварително регистриране в СВИ на данните, посочени в параграф 4, буква а) от настоящия член, при условие че са спазени всички от следните условия:
пътният документ съдържа електронен носител на запаметена информация (чип) и автентичността и целостта на данните в чипа се потвърждават чрез използване на цялата верига от валидни удостоверения;
пътният документ съдържа портретна снимка, записана в електронния носител на запаметена информация (чипа), до която може да бъде осъществен технически достъп чрез системата за самообслужване с цел проверка на самоличността на притежателя на пътния документ чрез сравняване на портретната снимка, записана в електронния носител на запаметена информация (чипа), с портретната снимка, направена на място; ако е възможно от техническа и правна гледна точка, тази проверка може да се извърши чрез проверка на пръстови отпечатъци, снети на място, спрямо отпечатъците, записани в електронния носител на запаметена информация (чипа) на пътния документ.
Освен това в съответствие с член 23, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/2226 когато се установява самоличността в СВИ:
за граждани на трети страни, които подлежат на изискването за притежаване на виза за преминаване на външните граници, ако търсенето във ВИС с данните, посочени в член 18, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 767/2008, показва, че лицето е регистрирано в данните на ВИС, се извършва проверка на пръстовите отпечатъци спрямо данните във ВИС в съответствие с член 18, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 767/2008. Когато проверката на лицето съгласно параграф 2 от настоящия член е неуспешна, се прави справка с данните във ВИС с цел установяване на самоличността в съответствие с член 20 от Регламент (ЕО) № 767/2008;
за граждани на трети страни, които не подлежат на изискването за притежаване на виза за преминаване на външните граници и които при проверката за установяване на самоличността, извършена съгласно член 27 от Регламент (ЕС) 2017/2226 не са открити в СВИ, се извършва справка във ВИС в съответствие с член 19а от Регламент (ЕО) № 767/2008.
В случай че данните за лицето, посочени в параграф 1 от настоящия член, не са записани в СВИ в съответствие с параграфи 2 и 3:
гражданите на трети страни, които подлежат на изискването за притежаване на виза за преминаване на външните граници, регистрират предварително в СВИ чрез системата за самообслужване данните, изброени в член 16, параграф 1, и по член 16, параграф 2, букви в)—е) от Регламент (ЕС) 2017/2226 и, когато е целесъобразно, данните по член 16, параграф 6 от посочения регламент, а гражданите на трети страни, които не подлежат на изискването за притежаване на виза за преминаване на външните граници, регистрират предварително в СВИ чрез системата за самообслужване данните, изброени в член 17, параграф 1, букви а), б) и в) и член 16, параграф 2, буква в) от посочения регламент, и когато е целесъобразно — данните по член 17, параграф 1, буква г) от посочения регламент;
след това лицето се препраща към граничен служител, който:
извършва предварителното регистриране на съответните данни, в случай че чрез системата за самообслужване не е било възможно да бъдат събрани всички необходими данни;
проверява дали:
когато е било взето решението за разрешаване или отказ за влизане, потвърждава данните, посочени в буква а) от настоящия параграф, и въвежда данните, посочени в член 16, параграф 2, букви а) и б) и член 18, параграф 6, букви а), б), в) и г) от Регламент (ЕС) 2017/2226.
Когато оценката съгласно параграф 5 показва, че посоченото в параграф 1 лице има лично досие, регистрирано в СВИ, но че е необходимо неговите данни да бъдат актуализирани, лицето трябва да:
актуализира данните в СВИ като ги регистрира предварително чрез системата за самообслужване;
бъде препратено към граничен служител, който проверява в съответствие с точка а) от настоящия параграф дали актуализираните данни са верни и след като бъде взето решението за разрешаване или за отказ за влизане, актуализира личното досие в съответствие с член 14, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/2226.
Член 8б
Използване на системи за самообслужване и електронни врати за преминаване на границите от лица, чието преминаване на границата подлежи на регистрация в СВИ
На лицата, чието преминаване на границата подлежи на регистрация в СВИ в съответствие с член 6а, може да бъде разрешено да използват система за самообслужване с цел извършване на граничните проверки, ако са изпълнени всички от следните условия:
пътният документ съдържа електронен носител на запаметена информация (чип) и автентичността и целостта на данните в чипа се потвърждават чрез използване на цялата верига от валидни удостоверения;
пътният документ съдържа портретна снимка, записана в електронния носител на запаметена информация (чипа), до която може да бъде осъществен технически достъп чрез системата за самообслужване с цел проверка на самоличността на притежателя на пътния документ чрез сравняване на портретната му/й снимка с портретната снимка, направена на място; и
лицето вече е регистрирано или предварително регистрирано в СВИ.
Когато на дадено лице е предоставен достъп до национална програма за улесняване, създадена от държава членка съгласно член 8г, граничните проверки при влизане, извършвани чрез система за самообслужване, може да не включват разглеждане на елементите, посочени в член 8, параграф 3, буква а), подточки iv) и v), при преминаване от това лице на външните граници на съответната държава членка или външните граници на държава членка, която е сключила споразумение с държавата членка, предоставила достъп по член 8г, параграф 9.
Въпросното лице се препраща към граничен служител съгласно параграф 3 в една от следните ситуации:
когато не са изпълнени едно или повече от условията, изброени в параграф 1;
когато при проверките при влизане и излизане, посочени в параграф 2, се установи, че не са изпълнени едно или няколко от условията за влизане или излизане;
когато резултатите от проверките при влизане и излизане, посочени в параграф 2, поставят под въпрос самоличността на лицето или когато разкриват, че лицето се счита за заплаха за вътрешната сигурност, обществения ред или международните отношения на която и да е държава членка или за общественото здраве;
в случай на съмнение;
когато не са налични електронни врати.
Член 8в
Стандарти за системи за автоматизиран граничен контрол
Доколкото е възможно системите за автоматизиран граничен контрол се проектират по такъв начин, че да могат да се използват от всички лица с изключение на деца до 12-годишна възраст. Те също така се проектират по такъв начин, че да се зачитат изцяло човешкото достойнство, по-специално в случаите, свързани с уязвими лица. Когато държавите членки решат да използват системи за автоматизиран граничен контрол, те гарантират присъствието на достатъчен по численост персонал, който да оказва помощ на лицата при използването на такива системи.
Член 8г
Национални програми за улесняване
Предварителното проучване на гражданите на трети страни се извършва от граничните служители, органите, компетентни да издават визи, определени в член 4, точка 3 от Регламент (ЕО) № 767/2008, или от имиграционните органи, определени в член 3, параграф 1, точка 4 от Регламент (ЕС) 2017/2226.
Органите, посочени в параграф 3, предоставят на лицето достъп до националната програма за улесняване само когато са изпълнени всички от следните условия:
кандидатът отговаря на условията за влизане по член 6, параграф 1;
пътният документ на кандидата, и където е приложимо, виза, виза за дългосрочно пребиваване или разрешение за пребиваване, са валидни и не са неистински, фалшифицирани или подправени;
кандидатът доказва необходимостта от често или редовно пътуване, или обосновава намерението си да пътува често или редовно;
кандидатът доказва своята добросъвестност и надеждност, по-специално, ако е приложимо, правомерното използване на предишни визи или визи с ограничена териториална валидност, своето икономическо положение в държавата на произход и действителното си намерение да напусне територията на държавите членки преди изтичането на разрешения срок на престой. В съответствие с член 25 от Регламент (ЕС) 2017/2226 органите, посочени в параграф 3 от настоящия член, разполагат с достъп до СВИ, за да проверят дали кандидатът не е превишавал в миналото максималния срок на разрешен престой на територията на държавите членки;
кандидатът обосновава целта и условията на планираните престои;
кандидатът разполага с достатъчно средства за издръжка както за срока на планираните престои, така и за завръщането си в държавата на произход или на пребиваване, или е в състояние да придобие тези средства по законен начин;
прави се справка в ШИС.
В случай на удължаване държавата членка ежегодно прави преоценка на положението на всеки гражданин на трета страна, на когото е бил предоставен достъп до националната програма за улесняване с цел да гарантира, че, въз основа на актуализирана информация, гражданинът на трета страна продължава да отговаря на условията, посочени в параграф 4. Преоценката може да се направи при провеждането на гранични проверки.
Граничните служители могат да извършват проверката на гражданина на трета страна, който се ползва от националната програма за улесняване, при влизане съгласно член 8, параграф 3, букви а) и б) и при излизане съгласно член 8, параграф 3, буква ж), не като сравняват биометрични данни по електронен път, а като сравняват портретната снимка, взета от електронния носител на запаметена информация (чипа), и портретната снимка от личното досие в СВИ на гражданина на трета страна с лицето на този гражданин на трета страна. Пълна проверка се извършва на случаен принцип и въз основа на анализ на риска.
Средствата за издръжка за планираните престои се преценяват с оглед на продължителността и целите на предвидения престой или на предвидените престои и въз онова на средните цени в съответните държави членки за храна и настаняване от среден клас, като за база се използват референтните суми, установени от държавите членки в съответствие с член 39, параграф 1, буква в). Доказателство за финансово подпомагане, за настаняване при частно лице, или и двете, може също да представлява доказателство за наличието на достатъчно средства за издръжка.
Заявлението се разглежда, по-специално, въз основа на автентичността и надеждността на представените документи и истинността и надеждността на направените от кандидата изявления. Ако компетентна за разглеждането на заявлението държава членка има съмнения относно кандидата, неговите изявления или представените подкрепящи документи, тя може да се консултира с други държави членки преди да вземе решение по заявлението.
Член 9
Облекчен режим на гранични проверки
Решението за облекчаване на режима на проверките се взима от граничния служител, който командва гранично-пропускателния пункт.
Облекчаването на режима на проверките е временно, съобразено е с обстоятелствата, които го налагат, и се въвежда постепенно.
В случай на техническа невъзможност за въвеждане на данни в централната система на СВИ или в случай на неизправност на централната система на СВИ се прилагат всички от следните разпоредби:
чрез дерогация от член 6а от настоящия регламент данните, посочени в членове 16—20 от Регламент (ЕС) 2017/2226, се съхраняват временно в националния единен интерфейс съгласно определението в член 7 от посочения регламент. Ако това не е възможно, данните временно се съхраняват на място в електронен формат. И в двата случая данните се въвеждат в централната система на СВИ възможно най-скоро след като техническата невъзможност или неизправността е била отстранена. Държавите членки предприемат необходимите мерки и осигуряват необходимата инфраструктура, оборудване и ресурси, за да гарантират, че такова временно съхраняване на място може да бъде извършено по всяко време и за всеки от техните гранично-пропускателни пунктове.
Без да се засяга задължението за извършване на гранични проверки съгласно настоящия регламент в изключителен случай, когато е технически невъзможно да бъдат въведени данни в централната система на СВИ и в националните единни интерфейси и е технически невъзможно данните да се съхраняват временно на място в електронен формат, граничният служител съхранява ръчно данните за влизане/излизане в съответствие с членове 16—20 от Регламент (ЕС) 2017/2226, с изключение на биометричните данни, и поставя печат за влизане или излизане в документа за пътуване на гражданина на трета страна. Тези данни се въвеждат в централната система на СВИ веднага щом това е технически възможно.
В съответствие с член 21, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/2226 държавите членки информират Комисията за подпечатването на документите за пътуване в случай на извънредни ситуации, посочени във втора алинея от настоящата точка;
чрез дерогация от член 8, параграф 3, буква а), подточка iii) и параграф 3, буква ж), подточка iv) от настоящия регламент, за граждани на трети страни, притежаващи виза, посочена в член 6, параграф 1, буква б), когато е технически възможно, проверката на самоличността на притежателя на визата се извършва чрез справка директно във ВИС в съответствие с член 18 от Регламент (ЕО) № 767/2008.
Член 10
Отделни ленти и информация за знаци
Държавите членки могат да осигурят отделни ленти на морските и сухопътните гранично-пропускателни пунктове и на границите между държавите членки, които не прилагат член 22 на общите си граници. Знаците, които носят обозначенията, съдържащи се в приложение III, се използват, ако държавата членка осигурява отделни ленти на тези граници.
Държавите членки осигуряват, че тези ленти са ясно обозначени със знаци, включително където правилата, свързани с използването на различни ленти, са отменени съгласно предвиденото в параграф 4 с цел да осигурят оптимален поток на лица, преминаващи границата.
Гражданите на трети страни, които не са задължени да притежават виза при преминаването на външните граници на държавите членки съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001, и гражданите на трети страни, които притежават валидно разрешение за пребиваване или виза за дългосрочно пребиваване, могат да използват лентите, обозначени със знака, предвиден в част Б1 („Не се изисква виза“) от приложение III към настоящия регламент. Те могат също така да използват лентите, обозначени със знака, предвиден в част Б2 („Всички паспорти“) от приложение III към настоящия регламент.
Всички останали лица използват лентите, обозначени със знака, предвиден в част Б2 („Всички паспорти“) от приложение III.
Обозначенията на знаците, посочени в първа, втора и трета алинея, могат да се изписват на езика или езиците, които съответната държава членка прецени за подходящи.
Осигуряването на отделни ленти, обозначени със знака, предвиден в част Б1 („Не се изисква виза“) от приложение III, не е задължително. Държавите членки вземат решение дали да осигурят такива ленти и на кои гранично-пропускателни пунктове да направят това в зависимост от практическите нужди.
Държавите членки могат да използват различни обозначения на тези знаци според случая предвид местните обстоятелства.
Член 11
Подпечатване на пътните документи
Член 12
Презумпция по отношение изпълнението на условията за продължителност на краткосрочния престой
В случай на отхвърляне компетентните органи създават лично досие в СВИ, ако е необходимо, или посочват в СВИ датата и мястото, на които гражданинът на трета страна е преминал външната граница на една от държавите членки или вътрешната граница на държава членка, която още не прилага изцяло достиженията на правото от Шенген, но използва СВИ в съответствие с член 20 от Регламент (ЕС) 2017/2226.
Гражданин на трета страна, който се ползва с правото на свободно движение съгласно правото на Съюза, може да бъде върнат само в съответствие с Директива 2004/38/ЕО.
Член 12а
Преходен период и преходни мерки
Член 13
Наблюдение на границата
Член 14
Отказ за влизане
Аргументираното решение, което посочва точните причини за отказа, се предоставя чрез стандартен формуляр, съдържащ се в приложение V, част Б, попълнен от органа, упълномощен от националното законодателство да налага отказ за влизане. Попълненият стандартен формуляр се предава на съответния гражданин на трета страна, който потвърждава получаването на решението за отказ за влизане чрез този формуляр.
Данните за граждани на трети страни, чието влизане за краткосрочен престой е било отказано, се регистрират в СВИ в съответствие с член 6а, параграф 2 от настоящия регламент и с член 18 от Регламент (ЕС) 2017/2226.
Подаването на апелативна жалба няма суспензивен ефект по отношение на решението за отказ за влизане.
Без да се засяга всякаква компенсация, предоставена в съответствие с националното право, в случаите, когато при обжалването бъде заключено, че решението за отказ за влизане е било необосновано, засегнатият гражданин на трета страна има право на поправяне на въведените в СВИ данни или на заличаване на зачеркнатия печат за влизане, или на двете, както и на заличаване на други зачерквания или добавяния, които са направени от държавата членка, отказала влизането.
ГЛАВА III
Персонал и ресурси за граничен контрол и сътрудничество между държавите членки
Член 15
Персонал и ресурси за граничен контрол
Държавите членки осигуряват необходимия персонал и ресурси в достатъчни количества за извършване на граничен контрол на външните граници в съответствие с членове 7—14 по такъв начин, че да осигурят ефективно, високо и еднакво ниво на контрол на външните си граници.
Член 16
Изпълнение на граничния контрол
При извършване на посочения граничен контрол не се засягат правомощията да се завежда наказателно дело, предоставени на граничните служители от национално право и попадащи извън обхвата на настоящия регламент.
Държавите членки гарантират, че граничните служители са специално и добре обучени професионалисти, при отчитане на общите учебни програми за граничните служители, установени и разработени от Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите членки („Агенцията“), създадена с Регламент (ЕО) № 2007/2004. Учебните програми включват специализирано обучение за определяне на ситуации, включващи уязвими лица, например непридружени ненавършили пълнолетие лица и жертви на трафик, и за справянето с такива ситуации. Държавите членки, с подкрепата на Агенцията, насърчават граничните служителите да изучават езиците, необходими за изпълнение на задачите им.
Член 17
Сътрудничество между държавите членки
Държавите членки се въздържат от всякаква дейност, която би могла да застраши функционирането на Агенцията или постигането на нейните цели.
Държавите членки докладват на Агенцията за оперативно сътрудничество, посочено в първата алинея.
Член 18
Съвместен контрол
За тази цел държавите членки могат да сключват двустранни споразумения помежду си.
ГЛАВА IV
Специфични правила за гранични проверки
Член 19
Специфични правила за различните видове граници и различните превозни средства за преминаване на външни граници
Специфичните правила, съдържащи се в приложение VI, се прилагат по отношение на проверките, извършвани на различните видове граници и различните превозни средства, използвани за преминаване през гранично-пропускателни пунктове.
Тези специфични правила могат да съдържат дерогации от членове 5 и 6 и членове от 8 до 14.
Член 20
Специфични правила за проверки на определени категории лица
Специфичните правила, съдържащи се в приложение VII, се прилагат по отношение на проверки на следните категории лица:
държавни глави, правителствени ръководители и членове на национални правителства с придружаващите ги съпруги(зи), членове на техните официални делегации, както и кралски особи и други високопоставени членове на кралско семейство;
пилоти на самолети и други членове на екипажа;
моряци;
притежатели на дипломатически, официални или служебни паспорти и членове на международни организации;
презгранични работници;
непълнолетни лица;
спасителни служби, полиция, пожарни екипи и гранични служители;
офшорни работници.
Тези специфични правила могат да съдържат дерогации от членове 5 и 6 и членове 8 — 14.
ГЛАВА V
Специални мерки, свързани с външните граници
Член 21
Мерки по външните граници и подкрепа от Агенцията
Когато са установени сериозни недостатъци при осъществяването на граничния контрол на външните граници в доклада за оценка, изготвен съгласно член 14 от Регламент (ЕС) № 1053/2013, и с оглед да се гарантира спазването на препоръките, посочени в член 15 от същия регламент, Комисията може чрез акт за изпълнение да препоръча на оценяваната държава членка да предприеме определени специални мерки, които могат да включват една от следните мерки или и двете:
започване на разполагането на европейски екипи за гранична охрана в съответствие с Регламент (ЕО) № 2007/2004;
представяне за становище на Агенцията на своите стратегически планове, изготвени въз основа на оценка на риска, включително информация за разполагането на персонал и оборудване.
Този акт за изпълнение се приема съгласно процедурата по разглеждане, посочена в член 38, параграф 2.
Комисията също така информира Европейския парламент и Съвета.
Член 21а
Временни ограничения за пътуване до Съюза
Временните ограничения за пътуване до Съюза могат да включват ограничения за влизане в държавите членки и временни ограничения, свързани със здравето, които са необходими за защитата на общественото здраве в пространството без контрол на вътрешните граници. Тези временни ограничения, свързани със здравето, могат да включват извършване на тестове, карантина и самоизолация.
Временните ограничения за пътуване до Съюза трябва да са пропорционални и недискриминационни. Когато държава членка приеме по-строги ограничения от предвидените в регламента за изпълнение, тези ограничения не трябва да оказват отрицателно въздействие върху функционирането на пространството без контрол на вътрешните граници. Временните ограничения, свързани със здравето, по отношение на лицата, които се ползват от правото на свободно движение съгласно правото на Съюза, трябва винаги да са в съответствие с Директива 2004/38/ЕО.
Следните категории лица се освобождават от ограниченията за влизане, независимо от целта на тяхното пътуване:
лицата, които се ползват от правото на свободно движение съгласно правото на Съюза;
гражданите на трети страни, които имат статут на дългосрочно пребиваващи съгласно Директива 2003/109/ЕО, лицата, които имат право на пребиваване съгласно други инструменти на правото на Съюза или съгласно националното право, включително лица, ползващи се с международна закрила, или лица, които притежават национална виза за дългосрочно пребиваване, както и членовете на техните семейства.
Когато е целесъобразно, в посочения в параграф 2 регламент за изпълнение:
се посочват, когато това се налага поради естеството на мащабната извънредна ситуация в областта на общественото здраве, категориите лица, предприемащи наложително пътуване, изброени в част Б от приложение XI, които да бъдат освободени от ограниченията за влизане;
се определят географски области или трети страни, за пътуване от които могат да се прилагат ограничения или освобождаване от ограниченията, и се установява процедура за периодичния преглед на ситуацията в тези области или страни и на наложените ограничения за пътуване въз основа на обективна методика и обективни критерии, включително по-специално епидемичната обстановка;
се определят условията, при които неналожителните пътувания могат да бъдат ограничени или освободени от ограниченията, включително доказателствата, които да бъдат представени в подкрепа на освобождаването, и условията, свързани с продължителността и естеството на престоя в областите или страните, посочени в буква б);
се посочват минималните временни ограничения, свързани със здравето, които могат да бъдат прилагани спрямо лицата, посочени в параграф 3, букви а) и б);
чрез дерогация от параграфи 4 и 5, се установяват условията, при които могат да бъдат налагани ограничения за пътуване на лица, предприемащи наложително пътуване.
ДЯЛ III
ВЪТРЕШНИ ГРАНИЦИ
ГЛАВА I
Отсъствие на граничен контрол на вътрешните граници
Член 22
Преминаване на вътрешни граници
Вътрешните граници могат да се преминават на всяко място, без да се извършва гранична проверка на лицата, независимо от тяхното гражданство.
Член 23
Проверки на територията
Отсъствието на граничен контрол на вътрешните граници не засяга:
упражняването на полицейски или други публични правомощия от компетентните органи на държавите членки на тяхна територия, включително в техните вътрешни гранични зони, предоставени им съгласно националното право, доколкото упражняването на тези правомощия няма ефект, равностоен на гранични проверки. Упражняването на тези правомощия може да включва, когато е целесъобразно, използването на технологии за мониторинг и наблюдение, които обикновено се използват на територията с цел справяне със заплахите за обществената сигурност или обществения ред. Упражняването от компетентните органи на техните правомощия не се смята по-специално за равностойно на гранични проверки, когато мерките отговарят на всички посочени по-долу условия:
нямат за цел граничен контрол;
се основават на обща полицейска информация или, когато целта е да се ограничи разпространението на заразна болест, на информация за общественото здраве и на опита на компетентните органи по отношение на възможни заплахи за обществената сигурност или обществения ред и целят по-специално:
са планирани и извършени по начин, който ясно се различава от системните проверки на лица на външните граници, включително когато се извършват в транспортни възли или директно на борда при услуги за пътнически превоз, и при условие че се основават на оценка на риска;
възможността компетентните органи на държава членка или превозвачите да подлагат лица на проверки за сигурност, извършвани в транспортни възли в съответствие с националното право, при условие че на такива проверки се подлагат и лицата, които пътуват в рамките на една държава членка;
възможността държава членка да предвиди нормативно задължение за притежаване или носене на документи;
възможността държава членка да предвиди нормативно задължение гражданите на трети страни да съобщават за присъствието си на нейната територия и задължение управителите на места за настаняване да гарантират, че гражданите на трети страни попълват и подписват формуляри за регистрация, като се изключват придружаващите съпрузи, придружаващите ненавършили пълнолетие или членовете на туристически групи съгласно разпоредбите на членове 22 и 45 съответно от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници („Шенгенската конвенция“).
Член 23а
Процедура за прехвърляне на лица, задържани във вътрешните гранични зони
Без да се засяга член 22, настоящият член установява процедурата за прехвърляне на граждани на трети страни, задържани в граничните зони, посочени в член 23, когато са изпълнени посочените по-долу условия:
гражданинът на трета страна е задържан по време на проверка, в която са участвали компетентните органи на двете държави членки в рамките на двустранно сътрудничество, което може да включва по-специално съвместни полицейски патрули, при условие че държавите членки са се споразумели да използват такава процедура в рамките на това двустранно сътрудничество; и
налице са ясни признаци, че гражданинът на трета страна е пристигнал директно от друга държава членка, и е установено, че този гражданин на трета страна няма право на престой на територията на държавата членка, в която е пристигнал, въз основа на информация, която е непосредствено достъпна за задържалите го органи, включително изявления на засегнатото лице, документи за самоличност, документи за пътуване или други документи, намерени у това лице, или на резултатите от търсения, извършени в съответните национални бази данни и бази данни на Съюза.
Процедурата, предвидена в параграфи 1 и 2, не се прилага за кандидати по смисъла на определението на член 3, точка 13 от Регламент (ЕС) 2024/1348 на Европейския парламент и на Съвета ( 17 ) или за лица, на които е предоставена международна закрила, по смисъла на определението в член 3, точка 4 от Регламент (ЕС) 2024/1347 на Европейския парламент и на Съвета ( 18 ).
При прехвърлянето на гражданин на трета страна, за когото прехвърлящата държава членка предполага, че не е навършил пълнолетие, прехвърлящата държава членка информира приемащата държава членка за това предположение и двете държави членки гарантират, че всички предприети мерки са във висшия интерес на детето и в съответствие със съответното им национално право.
Член 24
Премахване на пречки за трафика на шосейни пропускателни пунктове на вътрешните граници
Държавите членки премахват всички пречки пред нормалния трафик на шосейните пропускателни пунктове на вътрешните граници, по-специално всякакви ограничения на скоростта, които не се основават изключително на съображения за пътна безопасност и не са необходими за използването на технологиите, посочени в член 23, буква а).
В същото време държавите членки се подготвят да осигурят съоръжения за проверки, в случай че се въведе повторно вътрешен граничен контрол.
ГЛАВА II
Временно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници
Член 25
Обща рамка за временното повторно въвеждане или удължаване на срока на граничния контрол на вътрешните граници
Може да се счита, че сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност произтича по-специално от:
терористични инциденти или заплахи и заплахи, породени от тежка организирана престъпност;
мащабни извънредни ситуации в областта на общественото здраве;
извънредна ситуация, характеризираща се с внезапни мащабни неразрешени движения на граждани на трети страни между държавите членки, която оказва значителен натиск върху общите ресурси и капацитета на добре подготвени компетентни органи и която има вероятност да изложи на риск цялостното функциониране на пространството без контрол на вътрешните граници, като това е видно от анализа на информацията и всички налични данни, включително от съответните агенции на Съюза;
мащабни или привличащи голям интерес международни събития.
Граничен контрол може да бъде повторно въведен и срокът му — да бъде удължен съгласно членове 25а и 28 само когато държава членка е установила, че такава мярка е необходима и пропорционална с оглед на критериите, посочени в член 26, параграф 1, а когато срокът на този контрол е удължен — и като се взема предвид оценката на риска, посочена в член 26, параграф 2. Граничният контрол може да бъде повторно въведен и в съответствие с член 29, като се вземат предвид критериите, посочени в член 30.
Счита се, че същата сериозна заплаха продължава да е налице, когато обосновката, представена от държавата членка за удължаване на срока на граничния контрол, почива на същите основания като тези, които са оправдали първоначалното повторно въвеждане на граничен контрол.
Член 25а
Процедура при случаи, изискващи предприемането на действия поради непредвидими или предвидими събития
Когато дадена държава членка счита, че е налице сериозна извънредна ситуация, свързана с продължаваща сериозна заплаха, която оправдава продължаващата необходимост от граничен контрол на вътрешните граници за срок, надвишаващ максималния срок, посочен в параграф 5 от настоящия член, тя нотифицира Европейския парламент, Съвета и Комисията и другите държави членки за намерението си да удължи срока на граничния контрол на вътрешните граници за допълнителен срок от не повече от 6 месеца. Тази нотификация се изпраща най-късно четири седмици преди планираното удължаване на срока и — като се взима предвид становището на Комисията, прието съгласно член 27а, параграф 3 — включва оценка на риска в съответствие с член 26, параграф 2:
обосноваваща наличието на продължаваща заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност;
обосноваваща заключението, че други мерки за отстраняване на заплахата се считат или са били счетени за неефективни към момента на нотификацията;
представяща мерки за смекчаване на въздействието, които се разглеждат като съпътстващи граничния контрол на вътрешните граници;
включваща, когато е целесъобразно, обзор на средствата, действията, условията и графика, разглеждани с оглед на премахването на граничния контрол на вътрешните граници.
В срок от три месеца след нотификацията, посочена в първа алинея, Комисията приема ново становище относно необходимостта и пропорционалността на удължаването на срока на граничния контрол на вътрешните граници. След получаване на нотификацията Комисията може — по собствена инициатива или по искане на пряко засегнатата държава членка — да започне процес на консултации в съответствие с член 27а, параграф 1.
Когато при сериозна извънредна ситуация продължаващата необходимост от граничен контрол на вътрешните граници е потвърдена в резултат на процедурата, посочена в настоящия параграф, и допълнителният срок от шест месеца, посочен в първа алинея, не е достатъчен, за да се гарантира наличието на ефективни други мерки за справяне с продължаващата заплаха, държавата членка може да реши да удължи срока на граничния контрол на вътрешните граници още веднъж и за последен път за срок до шест месеца в съответствие с оценката на риска, посочена във втора алинея. Когато държава членка реши да направи това, тя незабавно нотифицира Комисията за намерението си да удължи срока на граничния контрол на вътрешните граници. Комисията приема незабавно препоръка относно съвместимостта на това последно удължаване на срока с Договорите, по-специално с принципите на необходимост и пропорционалност. В препоръката се набелязват също така, когато е целесъобразно заедно с други държави членки, ефективни компенсаторни мерки, които следва да бъдат приложени.
Член 26
Критерии за временното повторно въвеждане и удължаване на срока на граничния контрол на вътрешните граници
За да установи дали повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници е необходимо и пропорционално в съответствие с член 25, параграф 2, държавата членка оценява по-специално:
целесъобразността на мярката за повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници предвид естеството на установената сериозна заплаха, и по-специално дали с повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници е вероятно да се противодейства адекватно на заплахата за обществения ред или вътрешната сигурност, както и дали целите, преследвани с подобно повторно въвеждане, могат да бъдат постигнати чрез:
използването на други мерки, като например пропорционални проверки, извършвани в контекста на проверки на територията съгласно член 23, буква а);
използването на процедурата, посочена в член 23а;
други форми на полицейско сътрудничество, предвидени в правото на Съюза;
общи мерки по отношение на временните ограничения за пътуване до държавите членки, посочени в член 21а, параграф 2;
вероятното въздействие на подобна мярка върху:
движението на хора в пространството без контрол на вътрешните граници; и
функционирането на трансграничните региони, като се отчитат тесните социални и икономически връзки между тях.
Член 27
Нотификация за временно повторно въвеждане или удължаване на срока на граничния контрол на вътрешните граници и оценка на риска
В нотификациите от държавите членки за повторното въвеждане или удължаването на срока на граничния граничния контрол на вътрешните граници се съдържа следната информация:
основанията за повторното въвеждане или удължаването на срока, включително всички относими данни, с които подробно се описват събитията, съставляващи сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност;
обхватът на предложеното повторно въвеждане или удължаване на срока, като се посочва в кой участък или в кои участъци от вътрешните граници ще бъде повторно въведен граничен контрол на вътрешните граници или ще бъде удължен срокът му;
наименованията на определените контролно-пропускателни пунктове;
датата и продължителността на планираното повторно въвеждане или удължаване на срока;
оценката на необходимостта и пропорционалността, посочени в член 26, параграф 1, а в случай на удължаване на срока — в член 26, параграф 2;
в зависимост от случая, мерките, които ще се предприемат от други държави членки.
Нотификацията може да бъде изпратена заедно от две или повече държави членки.
Държавите членки изпращат нотификацията, като използват образеца, утвърден от Комисията съгласно параграф 6.
Член 27а
Консултации с държавите членки и становище на Комисията
Целта на консултациите е да се проучи по-конкретно заплахата за обществения ред или вътрешната сигурност, необходимостта и пропорционалността на планираното повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници, като се отчитат целесъобразността на други мерки, и ако вече е въведен повторно граничен контрол — въздействието на този граничен контрол и начините да се гарантира осъществяването на взаимното сътрудничество между държавите членки във връзка с повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници.
Държавата членка, която планира повторно въвеждане или удължаване на срока на граничния контрол на вътрешните граници, отчита резултатите от тези консултации при вземането на решение за повторно въвеждане или удължаване на срока на граничния контрол на вътрешните граници, както и при извършването на граничния контрол на вътрешните граници.
Становището на Комисията съдържа най-малко:
оценка на това дали повторното въвеждане или удължаването на срока на граничния контрол на вътрешните граници е в съответствие с принципите на необходимост и пропорционалност;
оценка на това дали са били проучени в достатъчна степен други мерки за отстраняване на сериозната заплаха;
Когато се оценява повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници и се установи, че това е в съответствие с принципите на необходимост и пропорционалност, становището съдържа, когато е целесъобразно, препоръки за подобряване на сътрудничеството между държавите членки, за да се ограничи въздействието на граничния контрол на вътрешните граници и да се допринесе за намаляване на продължаващата заплаха.
Член 28
Специален механизъм за случаите, когато мащабна извънредна ситуация в областта на общественото здраве излага на риск цялостното функциониране на пространството без контрол на вътрешните граници
Член 29
Специална процедура при извънредни обстоятелства, застрашаващи цялостното функциониране на пространството без граничен контрол на вътрешните граници
В препоръката си Съветът посочва най-малкото информацията по член 27, параграф 1, букви а) — д).
Съветът може да препоръча удължаване съгласно условията и процедурите, предвидени в настоящия член.
Преди държава членка да въведе повторно граничен контрол на всички или на отделни участъци от вътрешните си граници съгласно настоящия параграф, тя нотифицира съответно останалите държави членки, Европейския парламент и Комисията.
В такъв случай Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета, в който се оценяват основанията, посочени от съответната държава членка, както и последиците за защитата на общите интереси на пространството без граничен контрол на вътрешните граници.
Член 30
Критерии за временното повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници при извънредни обстоятелства, застрашаващи цялостното функциониране на пространството без граничен контрол на вътрешните граници
Когато като крайна мярка Съветът препоръча съгласно член 29, параграф 2 временно повторно въвеждане на граничен контрол на една или повече вътрешни граници или на участъци от тях, той прави оценка на степента, в която с тази мярка има вероятност по адекватен начин да бъде отстранена заплахата за обществения ред или вътрешната сигурност в пространството без граничен контрол на вътрешните граници, и оценка на пропорционалността на мярката спрямо тази заплаха. Тази оценка се основава на подробната информация, предоставена от съответната(ите) държава(и) членка(и) и от Комисията, както и на всяка друга имаща отношение информация, включително информацията, получена съгласно параграф 2 от настоящия член. При извършването на тази оценка се отчитат по-специално следните обстоятелства:
наличността на мерки за техническо или финансово подпомагане, до които може да се прибегне или вече се е прибягнало на национално равнище или на равнището на Съюза, или и на двете равнища, включително подкрепа от органи на Съюза, служби или агенции, като Агенцията, Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, създадена с Регламент (ЕС) № 439/2010 на Европейския парламент и на Съвета ( 20 ) или Европейската полицейска служба (Европол), създадена с Решение 2009/371/ПВР, и степента, в която с тези мерки има вероятност по адекватен начин да бъдат отстранени заплахите за обществения ред или вътрешната сигурност в пространството без граничен контрол на вътрешните граници;
настоящите и вероятните бъдещи последици от евентуални сериозни недостатъци, свързани с граничния контрол на външните граници, установени при оценките, проведени съгласно Регламент (ЕС) № 1053/2013, както и степента, в която тези сериозни недостатъци съставляват сериозни заплахи за обществения ред или вътрешната сигурност в пространството без граничен контрол на вътрешните граници;
вероятните последици от повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници за свободното движение на хора в пространството без граничен контрол на вътрешните граници.
Преди да приеме предложение за препоръка на Съвета съгласно член 29, параграф 2, Комисията може:
да поиска от държавите членки, Агенцията, Европол или други органи, служби или агенции на Съюза да ѝ предоставят допълнителна информация;
да проведе проверки на място с помощта на експерти от държавите членки и от Агенцията, Европол или друг имащ отношение орган, служба или агенция на Съюза с цел да получи или провери информация, от значение за посочената препоръка.
Член 31
Информиране на Европейския парламент и на Съвета
Комисията и съответната(ите) държава(и) членка(и) информират Европейския парламент и Съвета във възможно най-кратък срок за всички основания, които биха могли да задействат прилагането на член 21 и членове 25 — 30.
Член 32
Разпоредби, които се прилагат при повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници
На местата, където се въвежда повторно граничен контрол на вътрешни граници, се прилагат с необходимите изменения съответните разпоредби на дял II.
Член 33
Доклад за повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници
Член 34
Информиране на обществеността
Комисията и съответната държава членка информират обществеността по координиран начин относно решение за повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници и посочват по-специално началната и крайната дата за тази мярка, освен когато са налице императивни съображения за сигурност това да не се направи.
Член 35
Поверителност
По молба на съответната държава членка останалите държави членки, Европейският парламент и Комисията зачитат поверителността на информацията, предоставена във връзка с повторното въвеждане и удължаване на срока на граничен контрол, и доклада, изготвен съгласно член 33.
ДЯЛ IV
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 36
Изменения на приложенията
Член 37
Упражняване на делегирането
Член 37а
Процедура по спешност
Член 38
Процедура на комитет
Член 39
Нотификации
Държавите членки изпращат на Комисията:
списък с разрешенията за пребиваване, в който се разграничават разрешенията по член 2, точка 16, буква а) и разрешенията по член 2, точка 16, буква б) и който се придружава от образец на разрешенията по член 2, точка 16, буква б). Картите за пребиваване, издадени в съответствие с Директива 2004/38/ЕО, се посочват изрично, а за картите за пребиваване, които не съответстват на единния формат, установен в Регламент (ЕО) № 1030/2002, се представят образци;
списък с гранично-пропускателните си пунктове;
справка за референтните суми, които се изискват за преминаване на външните им граници, определени за съответната година от националните органи;
списък с националните служби, отговорни за граничния контрол;
образци на моделите карти, издавани от министерствата на външните работи;
изключенията от правилата за преминаване на външните граници, посочени в член 5, параграф 2, буква а);
статистиките, посочени в член 11, параграф 3;
зоните, считани за трансгранични региони, и всички съответни промени в тях.
Член 40
Местен граничен трафик
Настоящият регламент не накърнява правилата на Съюза за местния граничен трафик и съществуващите двустранни споразумения относно местния граничен трафик.
Член 41
Сеута и Мелила
Разпоредбите на настоящия регламент не накърняват специалните правила, валидни за градовете Сеута и Мелила, както са определени в декларацията на Кралство Испания относно градовете Сеута и Мелила в заключителния акт към Споразумението за присъединяване на Кралство Испания към Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение от 14 юни 1985 г. ( 21 )
Член 42
Изпращане на информация от страна на държавите членки
Държавите членки съобщават на Комисията националните си разпоредби, свързани с член 23, букви в) и г), санкциите по член 5, параграф 3 и двустранните споразумения, разрешени съгласно настоящия регламент. Последващи изменения в тези разпоредби се съобщават в рамките на пет работни дни.
Информацията, предоставена от държавите членки, се публикува в Официален вестник на Европейския съюз, серия С.
Член 42а
Преходни мерки за държавите членки, които все още не използват СВИ
Пътните документи на граждани на трети страни, посочени в член 6а, параграф 1, букви б) и в) от настоящия регламент, преминаващи границите на държавите членки, посочени в член 66, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/2226, се подпечатват при влизане и излизане.
Тези задължения за подпечатване се прилагат и при облекчени гранични проверки в съответствие с член 9 от настоящия регламент.
Член 42б
Нотификация във връзка с трансгранични региони
До 11 януари 2025 г. всички държави членки с общи вътрешни граници определят, в тясно сътрудничество, зоните на своята територия, считани за трансгранични региони, като отчитат тесните социални и икономически връзки между тях, и нотифицират Комисията за това.
Държавите членки също така уведомяват Комисията за всички съответни промени в тази връзка.
Член 43
Механизъм за оценка
Оценките могат да включват предварително обявени или внезапни проверки на място, извършвани на външните или вътрешните граници.
В съответствие с посочения механизъм за оценка Комисията отговаря за приемането на многогодишните и годишните програми за оценка и докладите за оценка.
Когато в доклад за оценка, приет от Комисията в съответствие с член 14 от Регламент (ЕС) № 1053/2013, са установени сериозни недостатъци при осъществяването на граничния контрол на външните граници, се прилагат членове 21 и 29 от настоящия регламент.
Член 44
Отмяна
Регламент (ЕО) № 562/2006 се отменя.
Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение Х.
Член 45
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите членки в съответствие с Договорите.
ПРИЛОЖЕНИЕ I
Подкрепящи документи за удостоверяване изпълнението на условията за влизане
Документалните доказателства, посочени в член 6, параграф 3, могат да включват следното:
за служебни пътувания:
покана от компания или орган за присъствие на срещи, конференции или събития, свързани с търговия, промишленост или работа;
други документи, които показват съществуването на търговски отношения или отношения със служебна цел;
входни билети за панаири или конгреси, ако такива ще се посещават;
за пътувания, предприети с учебна цел или друг вид обучение:
удостоверение за записване в учебно заведение с цел посещаване на професионални или академични курсове в рамките на основно или продължаващо обучение;
студентски карти или удостоверения за посещаваните курсове;
за пътувания, предприети с туристическа цел или по лични причини:
подкрепящи документи по отношение на настаняване:
подкрепящи документи по отношение на маршрута:
подкрепящи документи по отношение на завръщането:
за пътувания, предприети във връзка с политически, научни, културни, спортни или религиозни събития или поради други причини:
покани, входни билети, записвания или програми, които съдържат, където е възможно, името на организацията домакин и продължителността на престоя, или друг подходящ документ, обозначаващ целта на посещението.
ПРИЛОЖЕНИЕ II
Регистриране на информация
На всички гранично-пропускателни пунктове цялата служебна информация и всяка друга особено важна информация се регистрира ръчно или електронно. Регистрираната информация включва, по-специално:
имената на граничните служители, отговорни на място за гранични проверки, и на други служители от същия екип;
облекчаване на режима на проверките на лица, приложено в съответствие с член 9;
издаването на границата на документи, които да заместят паспорти и визи;
задържани лица и жалби (престъпления и административни нарушения);
лица, на които е отказано влизане в съответствие с член 14 (основания за отказа за влизане и гражданство);
кодовете за сигурност за входящи и изходящи печати, самоличността на граничните служители, на които се поверява даден печат по всяко време, или смяна и информация, свързана със загубени или откраднати печати;
жалби от лица, подлежащи на проверки;
други особено важни полицейски или съдебни мерки;
особени събития.
ПРИЛОЖЕНИЕ III
Модели на знаците за обозначаване на ленти на гранично-пропускателните пунктове
ЧАСТ А
( 22 )
ЧАСТ Б1: „Не се изисква виза“
ЧАСТ Б2: „Всички паспорти“
ЧАСТ В
ЧАСТ Г
Част Г1: Ленти за автоматизиран граничен контрол за граждани на ЕС/ЕИП/Швейцария
За Швейцария, Лихтенщайн, Норвегия и Исландия не се изискват звезди на логото
Част Г2: Ленти за автоматизиран граничен контрол за граждани на трети страни
Част Г3: Ленти за автоматизиран граничен контрол за всички паспорти
Част Д: Ленти за регистрирани пътници
ПРИЛОЖЕНИЕ IV
Поставяне на печати
1. Пътният документ на гражданин на трета страна, който е притежател на документ за улеснен транзит с влак, издаден в съответствие с Регламент (ЕО) № 693/2003, се подпечатва при влизане и излизане. Пътният документ на гражданин на трета страна, който е притежател на валиден документ за улеснен транзит, издаден в съответствие с Регламент (ЕО) № 693/2003, и който осъществява транзита с влак, без да слиза на територията на държава членка, се подпечатва също и при влизане и излизане. Освен това, когато е предвидено изрично от нейното национално право, дадена държава членка може да подпечатва при влизане и излизане пътните документи на гражданите на трети страни, които притежават разрешение за пребиваване или виза за дългосрочно пребиваване, издадени от същата държава членка, в съответствие с член 11 от настоящия регламент.
Пътните документи на граждани на трети страни, които въз основа на еднократна или двукратна входна национална виза за краткосрочно пребиваване влизат или излизат от територията на държава членка, която все още не прилага изцяло достиженията на правото от Шенген, но използва СВИ, се подпечатват при влизане и излизане.
1а. Спецификациите на тези печати са установени в Решение SCH/COM-EX (94) 16 rev и SCH/Gem-Handb (93) 15 (CONFIDENTIAL) на Шенгенския изпълнителен комитет.
2. Кодовете за сигурност върху печатите се променят на равни интервали от време, които не надхвърлят един месец.
2а. При влизане и излизане на граждани на трети страни, за които важи задължението за притежаване на виза и задължението за подпечатване, печатът се поставя върху страницата, разположена срещу страницата, върху която е поставена визата. Ако обаче посочената страница не може да се използва, печатът се поставя на следващата страница. Машинночитаемата зона не се подпечатва.
▼M3 —————
4. Държавите членки определят национални точки за контакт, отговорни за обмяна на информация относно кодовете за сигурност на печатите за влизане и излизане, използвани на гранично-пропускателните пунктове, и уведомяват останалите държави членки, генералния секретариат на Съвета и Комисията за това. Тези точки за контакт имат незабавен достъп до информация относно използвани общи печати за влизане и излизане на външната граница на съответната държава членка, и по-специално до информация относно следното:
гранично-пропускателния пункт, където се поставя даден печат;
самоличността на граничния служител, на който е зачислен даден печат за определено време;
кода за сигурност на даден печат в определен момент.
Всички въпроси, свързани с общите печати, поставяни при влизане и излизане, се поставят чрез посочените по-горе точки за контакт.
Националните точки за контакт също така незабавно изпращат до останалите точки за контакт, генералния секретариат на Съвета и Комисията информация относно промяна на точките за контакт, както и за загубени или откраднати печати.
ПРИЛОЖЕНИЕ V
ЧАСТ А
Процедури за отказ за влизане на границата
1. При отказ на влизане на границата компетентният граничен служител:
попълва стандартен формуляр за отказ за влизане, както е показан в част Б. Засегнатият гражданин на трета страна подписва формуляра и получава копие на подписания формуляр. В случаите, когато гражданинът на трета страна откаже да подпише формуляра, граничният служител обозначава този отказ във формуляра в секция „забележки“;
за гражданите на трети страни, чието влизане за краткосрочен престой е било отказано, данните за отказ за влизане се регистрират в СВИ в съответствие с член 6а, параграф 2 от настоящия регламент и член 18 от Регламент (ЕС) 2017/2226;
анулира или отменя визите, според случая, в съответствие с условията, предвидени в член 34 от Регламент (ЕО) № 810/2009;
за гражданите на трети страни, чиито откази за влизане не се регистрират в СВИ, се поставя печат за влизане в паспорта, зачеркнат с кръст с незаличимо черно мастило, и записва срещу него от дясната страна също с незаличимо черно мастило буквата(ите), съответстваща(и) на причината(ите) за отказ за влизане. Списъкът с тези причини е поместен в стандартния формуляр за отказ за влизане, посочен в част Б от настоящото приложение. Освен това за тези категории лица граничният служител вписва всеки отказ за влизане в регистър или в списък, като посочва самоличността и гражданството на съответния гражданин на трета страна, дава справка за документа, с който на гражданина на трета страна се разрешава да премине границата, както и причините за отказ за влизане и датата на отказ.
Практическите разпоредби за подпечатване се съдържат в приложение IV.
2. Ако гражданин на трета страна, на когото е отказано право на влизане, пристигне на границата с превозвач, органът, отговорен на местно равнище:
разпорежда на превозвача да поеме отговорност за гражданина на трета страна и да го транспортира незабавно до третата страна, от която е бил превозен, до третата страна, издала документа, упълномощаващ го да премине границата, или до всяка друга трета страна, където е сигурно приемането му, или да намери начини за последващо транспортиране в съответствие с член 26 от Шенгенската конвенция и Директива 2001/51/ЕО на Съвета ( 23 );
в очакване на последващо транспортиране предприема необходимите мерки в съответствие с националното законодателство и с оглед на съществуващите на местно равнище обстоятелства, за да предотврати незаконно влизане на граждани на трети страни, на които е отказано право на влизане.
3. Ако съществуват основания едновременно за отказ за влизане на гражданин на трета страна и арестуването му, граничният служител се свързва с органите, отговорни за решение да се предприеме действие в съответствие с националното законодателство.
ЧАСТ Б
Стандартен формуляр за отказ за влизане на границата
ПРИЛОЖЕНИЕ VI
Специфични правила за различните видове граници и различните превозни средства, използвани за преминаване на външните граници на държавите членки
1. Сухопътни граници
1.1. Проверки на шосеен трафик
|
1.1.1. |
За осигуряване на ефективни проверки на лица, като в същото време се гарантират безопасността и плавният поток на шосейния трафик, движенията на гранично-пропускателните пунктове се регулират по подходящ начин. При необходимост държавите членки могат да сключат двустранни споразумения за насочване и блокиране на трафика. Те уведомяват Комисията за това съгласно член 42. |
|
1.1.2. |
На сухопътните граници държавите членки могат, когато преценят за необходимо и ако обстоятелствата го позволяват, да въведат отделни ленти на някои гранично-пропускателни пунктове в съответствие с член 10. Отделните ленти могат да бъдат премахнати по всяко време от компетентните органи на държавата членка при извънредни обстоятелства и ако условията на трафик и инфраструктурата го изискват. Държавите членки могат да си сътрудничат със съседни страни с оглед въвеждането на отделни ленти на гранично-пропускателните пунктове на външни граници. |
|
1.1.3. |
По правило лицата, пътуващи с превозни средства, могат да останат в тях по време на проверката. Ако обстоятелствата изискват обаче, лицата могат да бъдат помолени да излязат от превозните си средства. Цялостни проверки се извършват, ако обстоятелствата на място позволяват, на места, определени за тази цел. В интерес на безопасността на персонала при възможност проверките се извършват от двама гранични служители. |
|
1.1.4. |
Съвместни гранично-пропускателни пунктове 1.1.4.1. Държавите членки могат да сключват или да поддържат двустранни споразумения със съседни трети страни за създаването на съвместни гранично-пропускателни пунктове, на които граничните служители на държавата членка и граничните служители на третата страна извършват една след друга проверки при излизане и влизане в съответствие със своето национално право на територията на другата страна по споразумението. Съвместните гранично-пропускателни пунктове могат да бъдат разположени на територията на държава членка или на територията на трета страна. 1.1.4.2. Съвместни гранично-пропускателни пунктове, разположени на територията на държава членка: в двустранните споразумения за създаване на съвместни гранично-пропускателни пунктове, разположени на територията на държава членка, се предвижда разрешение граничните служители на третата страна да изпълняват задачите си в държавата членка при съблюдаване на следните принципи:
а)
Международна закрила: гражданин на трета страна, който търси международна закрила на територията на държава членка, получава достъп до приложимите процедури в тази държава членка в съответствие с достиженията на правото на Съюза в областта на убежището.
б)
Арест на лице или изземване на имущество: ако граничните служители на третата страна узнаят факти, които дават основание за ареста или поставянето под закрила на дадено лице или за изземването на имущество, те съобщават тези факти на органите на държавата членка, които, независимо от гражданството на засегнатото лице, осигуряват предприемането на подходящи последващи действия в съответствие с националното право, правото на Съюза и международното право.
в)
Лица, които се ползват с право на свободно движение съгласно правото на Съюза и влизат на територията на Съюза: граничните служители на третата страна не възпрепятстват лица, които се ползват с право на свободно движение съгласно правото на Съюза, да влязат на територията на Съюза. Ако има причини, обосноваващи отказ за излизане от съответната трета страна, граничните служители на третата страна уведомяват органите на държавата членка за тези причини и органите на държавата членка осигуряват предприемането на подходящи последващи действия в съответствие с националното право, правото на Съюза и международното право. 1.1.4.3. Съвместни гранично-пропускателни пунктове, разположени на територията на трета страна: в двустранните споразумения за създаване на съвместни гранично-пропускателни пунктове, разположени на територията на трета страна, се предвижда разрешение граничните служители на държавата членка да изпълняват задачите си в третата страна. За целите на настоящия регламент всяка проверка, извършена от граничните служители на държавата членка на съвместен гранично-пропускателен пункт, разположен на територията на трета страна, се приема за извършена на територията на съответната държава членка. Граничните служители на държавата членка изпълняват задачите си в съответствие с настоящия регламент и при спазване на следните принципи:
а)
Международна закрила: гражданин на трета страна, който е преминал през контрол на излизане от гранични служители на трета страна и впоследствие поиска международна закрила от граничните служители на държавата членка, които се намират в третата страна, получава достъп до приложимите процедури на държавата членка в съответствие с достиженията на правото на Съюза в областта на убежището. Органите на третата страна приемат прехвърлянето на засегнатото лице на територията на държавата членка.
б)
Арест на лице или изземване на имущество: ако граничните служители на държавата членка узнаят факти, които дават основание за ареста или поставянето под закрила на лице или изземването на имущество, те предприемат действия в съответствие с националното право, правото на Съюза и международното право. Органите на третата страна приемат прехвърлянето на съответното лице или предмет на територията на държавата членка.
в)
Достъп до информационни системи: граничните служители на държавата членка може да използват информационни системи за обработване на лични данни в съответствие с член 8. На държавите членки се разрешава да предприемат техническите и организационните мерки за сигурност, които се изискват от правото на Съюза за защита на личните данни срещу случайно или незаконно унищожаване или случайна загуба, промяна, неразрешено разкриване или достъп, включително достъп на органите на трета страна. 1.1.4.4. Преди сключването или изменението на двустранно споразумение за съвместни контролно-пропускателни пунктове със съседна трета страна съответната държава членка провежда с Комисията консултации относно съвместимостта на споразумението с правото на Съюза. Вече съществуващите двустранни споразумения се съобщават на Комисията до 20 януари 2014 г. Ако Комисията прецени, че споразумението е несъвместимо с правото на Съюза, тя уведомява съответната държава членка. Държавата членка предприема всички подходящи стъпки за изменение на споразумението в разумен срок, така че установените несъответствия да бъдат отстранени. |
1.2. Проверки на железопътен трафик
|
1.2.1. |
Извършват се проверки както на пътници, така и на екипажа на влакове, преминаващи външни граници, включително на товарни влакове или на празни влакове. Държавите членки могат да сключват двустранни или многостранни споразумения относно начина на извършване на тези проверки, като съблюдават принципите, установени в точка 1.1.4. Тези проверки се извършват по един от следните начини:
—
на първата гара на пристигане или последната гара на заминаване на територията на държава членка,
—
в самия влак по време на транзитно преминаване между последната гара на заминаване в трета страна и първата гара на пристигане на територията на държава членка или обратното,
—
на последната гара на заминаване или на първата гара на пристигане на територията на трета страна.
|
|
1.2.2. |
В допълнение, с цел улесняване на железопътния трафик на високоскоростни пътнически влакове, по маршрута на тези влакове от трети страни държавите членки могат също така да решат, по взаимно съгласие със съответните трети страни и при съблюдаване на принципите, установени в точка 1.1.4, да извършват проверки на лица във влакове от трети страни по един от следните начини:
—
на гарите в трета страна, където лицата се качват във влака,
—
на гарите, където лицата слизат на територията на държавите членки,
—
в самия влак по време на транзитно преминаване между гарите на територията на трета страна и гарите на територията на държавите членки, при условие че лицата остават във влака.
|
|
1.2.3. |
По отношение на високоскоростни влакове от трети страни, които спират на няколко гари на територията на държавите членки, ако железопътният превозвач е в състояние да натовари пътници единствено за останалата част от пътуването в рамките на територията на държавите членки, то тези пътници подлежат на проверка на влизане или на самия влак, или на гарата за пристигане, освен ако не са извършени проверки съгласно точка 1.2.1 или точка 1.2.2, първо тире. Лица, които желаят да ползват влака изключително за останалата част от пътуването на територията на държавите членки, получават ясни указания преди отпътуването на влака, че ще бъдат проверявани при влизане или по време на пътуването, или на гарата за пристигане. |
|
1.2.4. |
При пътуване в обратната посока лицата във влака подлежат на проверка при излизане съгласно подобни условия. |
|
1.2.5. |
Граничен служител може да разпореди проверка на кухини в купетата при необходимост с помощта на инспектора на влака, за да се увери, че там не се укриват лица или предмети, подлежащи на гранични проверки. |
|
1.2.6. |
В случай че съществуват основания да се смята, че лица, за които е докладвано или се подозират в извършване на престъпление, или граждани на трети страни, които възнамеряват да влязат незаконно, се укриват във влак, граничният служител, ако не може да действа в съответствие с националното законодателство, уведомява държавите членки към или на чиято територия се движи влакът. |
2. Въздушни граници
2.1. Процедури за проверки на международни летища
2.1.1. Компетентните органи на държавите членки гарантират, че летищните оператори предприемат необходимите мерки физически да разделят потоците от пътници на вътрешни полети от потоците пътници на други полети. За тази цел на всички международни летища се изгражда необходимата инфраструктура.
2.1.2. Местата, където се извършват гранични проверки, се определят в съответствие със следната процедура:
пътници на полет от трета страна, които се качват на самолет за вътрешен полет, подлежат на проверка при влизане на летището на пристигане на полета от трета страна. Пътници на вътрешен полет, които се качват на полет за трета страна (трансферни пътници), подлежат на проверка при излизане на летището на заминаване на последния полет;
за полети от или към трета страна без трансферни пътници и полети, които извършват повече от едно междинно кацане на летища на държавите членки, където не се извършва смяна на самолета:
пътници на полети от или към трети страни, при които няма предишен или последващ трансфер на територията на държава членка, подлежат на проверка при влизане на входящото летище и на проверка при излизане на изходящото летище;
пътници на полети от и към трети страни с повече от едно междинно кацане на територията на държавите членки, когато няма смяна на самолет (транзитни пътници) и при условие, че пътниците не успеят да се качат на самолета за отсечката, намираща се на територията на държавите членки, подлежат на проверка при влизане на летището на пристигане и на проверка при излизане на летището на заминаване;
в случаите, когато самолетен превозвач за полети от трети страни с повече от едно междинно кацане на територията на държавите членки превозва пътници само за останалата отсечка в рамките на тази територия, пътниците подлежат на проверка при излизане на летището на заминаване и на проверка при влизане на летището на пристигане.
Проверки на пътници, които по време на междинни кацания вече са на борда на самолета и не са се качили в територията на държавите членки, се извършват в съответствие с подточка ii). За тези категории полети, при които страната на дестинация е трета страна, се прилага обратната процедура.
2.1.3. Граничните проверки обикновено не се извършват на борда на самолета или на изхода, освен ако това не е оправдано въз основа оценка на рисковете, свързани с международната сигурност и нелегалната имиграция. За да се гарантира това, на летищата, определени за гранично-пропускателни пунктове, лицата се проверяват в съответствие с правилата, съдържащи се в членове 7 — 14, а държавите членки гарантират, че летищните органи предприемат необходимите мерки за канализиране на потоците от пътници към съоръженията, предназначени за проверки.
Държавите членки гарантират, че летищните оператори предприемат необходимите мерки, за да предотвратят неупълномощени лица да влизат и напускат запазените зони, например транзитната зона. Обикновено проверките не се извършват в транзитната зона, освен ако това не е оправдано въз основа оценка на рисковете, свързани с международната сигурност и нелегалната имиграция; проверки в тази зона могат по-специално да се извършват на лица, които подлежат на изискване за притежаване на летищна транзитна виза с цел проверка наличието на такава.
2.1.4. Когато в случаите на непреодолима сила или потенциална опасност, или инструкции от органите самолет, извършващ полет от трета страна, трябва да се приземи на писта, която не е гранично-пропускателен пункт, той може да продължи своя полет само след разрешение на граничните служители и митническите органи. Същата разпоредба се прилага и когато самолет, извършващ полет от трета страна, се приземи без разрешение. Във всеки случай членове 7 — 14 следва да се прилагат за проверка на лицата, намиращи се на борда на самолета.
2.2. Процедура за проверки на летателни площадки
2.2.1. Гарантира се, че в съответствие с членове 7 — 14 лицата се проверяват и на летища, които не притежават статут на международно летище съгласно съответното национално право (летателни площадки), но през които се определя маршрутът на полети от и към трети страни.
2.2.2. Чрез дерогация от точка 2.1.1 не е необходимо на летателните площадки да се въвеждат съответните мерки за физическото разделяне на пътници от вътрешни полети от тези от външни полети, без да се накърнява Регламент (ЕО) № 300/2008 на Европейския парламент и на Съвета ( 24 ). В допълнение при нисък обем на трафик не е необходимо граничните служители да присъстват по всяко време, при условие че необходимият персонал може да се осигури навреме.
2.2.3. В случаите, когато присъствието на гранични служители на летателните площадки не е гарантирано през цялото време, управителят на летателната площадка уведомява граничните служители за пристигането и заминаването на самолети на полети от и към трети страни.
2.3. Проверки на лица на частни самолети
2.3.1. В случай на частни полети от и към трети страни преди излитане капитанът изпраща на граничните служители на държавата членка на пристигане и, според случая, държавата членка на първо влизане обща декларация, съдържаща също така летателен план в съответствие с приложение 2 към Конвенцията за международна гражданска авиация и информация относно самоличността на пътниците.
2.3.2. В случаите, когато частни самолети пристигат от трета страна на път за държава членка и правят междинно кацане на територията на други държави членки, компетентните органи на държавата членка на влизане извършват гранични проверки и поставят печат за влизане на общата декларация, посочена в точка 2.3.1.
2.3.3. В случаите, когато е налице несигурност относно това, дали даден полет пристига изключително от или пътува единствено за териториите на държавите членки без междинно кацане на територията на трета страна, компетентните органи извършват проверки на лицата на летища и летателни площадки в съответствие с точки 2.1 — 2.2.
2.3.4. Разпоредбите за влизане и излизане на глайдери, свръхлеки самолети, хеликоптери, малогабаритни самолети единствено за кратки разстояния и дирижабли се постановяват от националното право и където е приложимо — от двустранни споразумения.
3. Морски граници
3.1. Общи процедури за проверки на морския трафик
3.1.1. Проверки на кораби се извършват на пристанищата на пристигане или заминаване или в зона, определена за тази цел, разположена в непосредствена близост до плавателния съд, или на борда на корабите в териториални води по смисъла на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право. Държавите членки могат да сключват споразумения, съгласно които проверки могат да се извършват и по време на преминаването или при пристигането или заминаването на кораба на територията на трета страна, като се съблюдават принципите, установени в точка 1.1.4.
3.1.2. Капитанът на кораба, корабният агент или друго лице, надлежно упълномощено от капитана или утвърдено по удовлетворителен за съответния публичен орган начин (и в двата случая „капитанът на кораба“), съставя списък на екипажа и на всички пътници, съдържащ информацията, необходима съгласно формуляр 5 (списък на екипажа) и формуляр 6 (списък на пътниците) към Конвенцията за улесняване на международното морско корабоплаване, както и — ако е приложимо — номерата на визите или разрешенията за пребиваване:
Капитанът на кораба предава списъка(ците) на граничните служители или — ако това е предвидено от националното право — на други компетентни органи, които незабавно препращат списъка(ците) на граничните служители.
3.1.3 Граничните служители или посочените в точка 3.1.2 органи изпращат на капитана на кораба потвърждение за получаване (подписано копие на списъка(ците) или потвърждение за получаване в електронен вид), което той представя при поискване, когато корабът е в пристанище.
3.1.4. Капитанът на кораба докладва незабавно на компетентния орган за всякакви промени в състава на екипажа или броя на пътниците.
Капитанът на кораба също така уведомява компетентните органи незабавно и в срока, определен в точка 3.1.2, за присъствието на борда на пътници без билет. Въпреки това за пътниците без билет отговорен остава капитанът на кораба.
Чрез дерогация от членове 5 и 8 на лицата, които се намират на борда на кораба, не се извършват системни гранични проверки. Въпреки това и само когато това е обосновано по силата на оценка на рисковете, свързани с вътрешната сигурност и нелегалната имиграция, граничните служители извършват претърсване на кораба и проверки на лицата, намиращи се на него.
3.1.5 Капитанът на кораба уведомява компетентния орган за отпътуването на кораба своевременно и в съответствие с действащите правила на съответното пристанище.
3.2. Специфични процедури за проверка на някои видове кораби
3.2.1. Капитанът на круизен кораб предава на компетентния орган маршрута и програмата на круиза веднага щом те бъдат определени и в рамките на срока, определен в точка 3.1.2.
3.2.2. Ако маршрутът на круизния кораб включва изключително пристанища, разположени на териториите на държави членки, чрез дерогация от членове 5 и 8 не се извършват гранични проверки и корабът може да остане на док в пристанища, които не са гранично-пропускателни пунктове.
Въпреки това проверки на екипажа и на пътниците на тези кораби се извършват само когато това е обосновано по силата на оценка на рисковете, свързани с вътрешната сигурност и нелегалната имиграция.
3.2.3. Ако маршрутът на круизния кораб включва както пристанища, разположени на територията на държавите членки, така и пристанища, разположени в трети страни, чрез дерогация от член 8 се извършват гранични проверки, както следва:
когато круизният кораб идва от пристанище, разположено в трета страна, и спира за първи път на пристанище, разположено на територията на държава членка, екипажът и пътниците подлежат на проверка при влизане въз основа на списъци с имената на екипажа и пътниците, както е посочено в точка 3.1.2.
Пътници, които слизат на сушата, подлежат на проверки при влизане в съответствие с член 8, освен ако оценка на рисковете, свързани с вътрешната сигурност и нелегалната имиграция, не покаже, че не е необходимо да се извършват такива проверки;
когато круизният кораб идва от пристанище, разположено в трета страна, и спира отново на пристанище, разположено на територията на държава членка, екипажът и пътниците подлежат на проверка при влизане въз основа на списъци с имената на екипажа и пътниците, както е посочено в точка 3.1.2, по отношение на евентуална промяна от момента на спиране на кораба на предишното пристанище, разположено на територията на държава членка.
Пътници, които слизат на сушата, подлежат на проверки при влизане в съответствие с член 8, освен ако оценка на рисковете, свързани с вътрешната сигурност и нелегалната имиграция, не покаже, че не е необходимо да се извършват такива проверки;
когато круизният кораб идва от пристанище, разположено на територията на държава членка, и спира на такова пристанище, пътниците, които слизат на сушата, подлежат на проверки при влизане в съответствие с член 8, ако оценка на рисковете, свързани с вътрешната сигурност и нелегалната имиграция, изисква това;
когато круизният кораб отпътува от пристанище, разположено на територията на държава членка, за пристанище в трета страна, екипажът и пътниците подлежат на проверки при излизане въз основа на списъците с имената на екипажа и пътниците.
Ако оценка на рисковете, свързани с вътрешната сигурност и нелегалната имиграция, изисква това, пътниците, които се качват на кораба, подлежат на проверки при излизане в съответствие с член 8;
когато круизният кораб отпътува от пристанище, разположено на територията на държава членка, за друго такова пристанище, не се извършват проверки при излизане.
Въпреки това проверки на екипажа и на пътниците на тези кораби се извършват само когато това е обосновано по силата на оценка на рисковете, свързани с вътрешната сигурност и нелегалната имиграция.
3.2.4. Чрез дерогация от членове 5 и 8 лица на плавателни съдове за развлечение, които идват или отпътуват от пристанище, разположено в държава членка, не подлежат на гранични проверки и могат да влизат в пристанище, което не е гранично-пропускателен пункт.
В зависимост от оценката на рисковете, свързани с нелегалната имиграция, обаче, и по-специално когато в непосредствена близост до територията на съответната държава членка се намира брегова зона на трета страна, се извършват проверки на лицата и/или физическо претърсване на плавателния съд за развлечение.
3.2.5. Чрез дерогация от член 5 плавателен съд за развлечение, който идва от трета страна, може по изключение да влезе в пристанище, което не е гранично-пропускателен пункт. В такъв случай лицата на кораба уведомяват пристанищните власти с цел да им бъде разрешено влизане в това пристанище. Пристанищните власти се свързват с властите в най-близкото пристанище, определено за гранично-пропускателен пункт, за да докладват за пристигането на съда. Декларацията по отношение на пътниците се прави, като на пристанищните власти се представя списък на лицата на кораба. Този списък се представя на граничните служители най-късно при пристигане.
По същия начин, ако поради форсмажорни обстоятелства плавателният съд за развлечение, който идва от трета страна, трябва да акостира в пристанище, различно от гранично-пропускателен пункт, пристанищните власти се свързват с властите в най-близкото пристанище, определено за гранично-пропускателен пункт, за да докладват за пристигането на съда.
3.2.6. По време на тези проверки се представя документ, който съдържа всички технически характеристики на съда и имената на лицата на борда. Копие на този документ се предава на органите на пристанищата на влизане и излизане. За времето, през което корабът остава в териториалните води на една от държавите членки, копие на този документ се включва в документите на кораба.
3.2.7. Чрез дерогация от членове 5 и 8 екипажите на съдове за крайбрежен риболов, които се завръщат всеки ден или в рамките на 36 часа в пристанището по регистрация или на всяко друго пристанище, разположено на територията на държавите членки, без да остават на док в пристанище, разположено на територията на трета страна, не се проверяват системно. Оценката на рисковете за нелегална имиграция, по-специално когато бреговата зона на трета страна е разположена в непосредствена близост до територията на съответната държава членка, се взема предвид при определяне честотата на извършваните проверки. В зависимост от тези рискове се извършват проверки на лицата и/или физическо претърсване на съда.
3.2.8. Екипажите на съдове за крайбрежен риболов, които не са регистрирани в пристанище, разположено на територията на държава членка, се проверяват в съответствие с разпоредбите, свързани с моряци.
3.2.9. Проверки се извършват на лица на борда на редовни фериботни превози, включващи пристанища, разположени в трети страни. Прилагат се следните правила:
при възможност държавите членки осигуряват отделни ленти в съответствие с член 10;
проверки на пътници пешеходци се извършват индивидуално;
проверки на пътници в леки автомобили се извършват, докато са в автомобила;
пътници, ползващи редовни фериботни превози, които пътуват с автобус, се считат за пътници пешеходци. Те трябва да слязат от автобуса за извършване на проверките;
проверки на шофьори на товарни автомобили и всички придружаващи лица се извършват, докато лицата са в автомобила. Тези проверки по принцип се организират отделно от проверките на други пътници;
налице са достатъчен брой изходи, за да се осигури, че проверките се извършват бързо;
за разкриване на нелегални имигранти се извършват произволни проверки на превозните средства, използвани от пътниците, и където е приложимо, на товарите и други стоки, натоварени в превозните средства;
членовете на екипажа на редовните фериботни превози се третират по същия начин както членове на екипажа на търговски кораби;
точка 3.1.2 (задължение за предаване на списък на пътниците и списък на екипажа) не се прилага. Ако в съответствие с Директива 98/41/ЕО на Съвета ( 25 ) трябва да бъде изготвен списък на лицата на кораба, до 30 минути след заминаването от пристанище на трета страна капитанът на кораба изпраща копие от този списък на компетентния орган на пристанището на пристигане на територията на държавите членки.
3.2.10. Когато на борда на ферибот, пристигащ от трета страна с повече от едно междинно спиране на територията на държавите членки се качват пътници само за останалата отсечка в рамките на тази територия, тези пътници подлежат на проверка при излизане на пристанището на заминаване и на проверка при влизане на пристанището на пристигане.
Проверките на лицата, които по време на междинните спирания вече са били на ферибота и не са се качили на него на територията на държавите членки, се извършват на пристанището на пристигане. Когато страната на местоназначение е трета страна, се прилага обратната процедура.
3.2.11. Чрез дерогация от член 8 не се извършват гранични проверки на товарен превоз между две или повече пристанища, разположени на територията на държавите членки, при който няма спирания на пристанища извън територията на държавите членки и който се състои в превоз на товари.
Въпреки това и само когато са обосновани по силата на оценка на рисковете, свързани с вътрешната сигурност и нелегалната имиграция, се извършват проверки на екипажа и на пътниците на тези кораби.
4. Вътрешно корабоплаване
4.1. „Вътрешно корабоплаване, включващо преминаването на външна граница“ обхваща използването с търговска или развлекателна цел на всички видове кораби и плавателни съдове в реки, канали и езера.
4.2. По отношение на лодки, които са използвани с търговска цел, капитанът и наетите на борда лица, които присъстват в списъка на екипажа, и членовете на семействата на тези лица, които пребивават на борда, се приемат за членове на екипажа или се считат за равносилни на такива.
4.3. Релевантните разпоредби на точки 3.1 — 3.2 се прилагат с необходимите изменения по отношение на проверките в контекста на вътрешното корабоплаване.
ПРИЛОЖЕНИЕ VII
Специални правила за някои категории лица
1. Държавни глави
Правителствени ръководители и членове на национални правителства с придружаващите ги съпруги(зи), членове на техните официални делегации, както и кралски особи и други високопоставени членове на кралско семейство.
Чрез дерогация от член 6 и членове 8—14, държавни глави, правителствени ръководители и членове на национални правителства с придружаващите ги съпруги(зи), членове на техните официални делегации, както и кралски особи и други високопоставени членове на кралско семейство, поканени от правителствата на държавите членки или от международни организации с официална цел, чието пристигане и заминаване са официално съобщени по дипломатически канали, не подлежат на гранични проверки.
2. Пилоти на самолети и други членове на екипажа
2.1. Чрез дерогация от член 6 притежателите на лиценз за пилот или на удостоверение за член на екипаж съгласно предвиденото в приложение 9 към Конвенцията за гражданска авиация от 7 декември 1944 г., в процеса на изпълнение на задълженията си и въз основа на тези документи:
се качват и слизат на летището за междинно кацане или летището на пристигане, разположено на територията на държава членка;
влизат на територията на общината, където се намира летището за междинно кацане или летището на пристигане на територията на държава членка;
достигат чрез всякакъв вид транспорт до летище, разположено на територията на държава членка, с цел качване на самолет, заминаващ от същото летище.
Във всички други случаи се изпълняват изискванията, предвидени в член 6, параграф 1.
2.2. Членове 7 — 14 се прилагат по отношение на проверки на членове на екипажа на самолет. Когато е възможно, се дава приоритет на проверки на екипажи на самолети. По-специално те се проверяват или преди пътниците, или на отделни места, предназначени за тази цел. Чрез дерогация от член 8 екипажи, които са добре познати на персонала, отговорен за граничния контрол, могат да подлежат само на проверки на случаен принцип при изпълнение на служебните им задължения.
3. Моряци
Чрез дерогация от членове 5 и 8 държавите членки могат да разрешават на моряци, които притежават документ за самоличност на морско лице, издаден в съответствие с Конвенция № 108 (1958 г.) или Конвенция № 185 (2003 г.) на Международната организация по труда (МОТ) за документите за самоличност на моряците, Конвенцията за улесняване на международното морско корабоплаване и съответното национално право, да влизат на територията на държавите членки, като слизат на брега за престой в зоната на пристанището, където са акостирали корабите им, или в съседни общини, или да излизат от територията на държавите членки, като се връщат на корабите си, без да се явяват на гранично-пропускателен пункт, при условие че имената им са включени в списъка на екипажа за кораба, на който са членове, и който предварително е бил предаден за проверка на компетентните органи.
Въпреки това, предвид оценката на рисковете, свързани с вътрешната сигурност и нелегалната имиграция, преди да слязат на брега, моряците подлежат на проверка от граничните служители в съответствие с член 8.
4. Притежатели на дипломатически, официални и служебни паспорти и членове на международни организации
4.1. С оглед специалните привилегии и имунитети, с които се ползват, притежателите на дипломатически, официални или служебни паспорти, издадени от трети страни или техните правителства, признати от държавите членки, както и притежателите на документи, издадени от международните организации, изброени в точка 4.4, които пътуват при изпълнение на служебните си задължения, могат да се ползват с приоритет пред други пътници на гранично-пропускателните пунктове, въпреки че продължават, където е приложимо, да подлежат на изискване за притежание на виза.
Чрез дерогация от член 6, параграф 1, буква в) притежателите на тези документи не трябва да доказват наличието на достатъчни средства за издръжка.
4.2. Ако лице, което се представя на външната граница, се позовава на привилегии, имунитети и освобождаване от определени изисквания, граничният служител може да изиска от него да представи доказателства за статута си, като представи необходимите документи, по-специално удостоверения, издадени от акредитиращата държава, или дипломатически паспорт, или други. Ако има съмнения, при извънредни случаи граничният служител може директно да се обърне към Министерството на външните работи.
4.3. Акредитирани членове на дипломатически мисии и консулски представителства и членовете на техните семейства могат да влизат на територията на държавите членки, като представят картата, посочена в член 20, параграф 2, и документа, който им разрешава преминаване на границата. Освен това чрез дерогация от член 14 граничните служители не може да откажат на притежателите на дипломатически, официални или служебни паспорти влизане на територията на държавите членки, без първо да се консултират с подходящите национални органи. Това важи също така и за лицата, които са регистрирани в ШИС като лица, на които не се разрешава влизане.
4.4. Документите, издадени от международните организации за целите, посочени в точка 4.1, са по-специално следните:
5. Презгранични работници
5.1. Процедурите за проверки на презгранични работници се уреждат с общите правила за граничен контрол, по-специално членове 8 и 14.
5.2. Чрез дерогация от член 8 презграничните работници, които са добре познати на граничните служители благодарение на честото им преминаване на границата на един и същ гранично-пропускателен пункт и за които първоначална проверка не е разкрила, че са лица, регистрирани в ШИС или национална база данни като лица, на които не се разрешава влизане, подлежат само на проверки на случаен принцип за наличие на валиден документ, който им разрешава да преминат границата, и за изпълнение на изискванията за влизане. Цялостни проверки на тези лица се извършват от време на време, без предупреждение и на различни интервали от време.
5.3. Разпоредбите на точка 5.2 могат да се прилагат и за други категории лица, които редовно преминават границата.
6. Ненавършили пълнолетие лица
6.1. Граничните служители обръщат специално внимание на ненавършилите пълнолетие лица, независимо дали пътуват със или без придружители. Ненавършилите пълнолетие лица, които преминават външна граница, подлежат на същите проверки при влизане и излизане, както и пълнолетните лица, съгласно предвиденото в настоящия регламент.
6.2. В случай на ненавършили пълнолетие лица с придружител граничните служители проверяват дали лицата, придружаващи ненавършилото пълнолетие лице, имат родителски права или са законни настойници, особено когато ненавършили пълнолетие се придружават само от едно пълнолетно лице и съществуват сериозни основания да се предполага, че те може да са били незаконно отстранени от попечителството на лицата, които законно упражняват родителски права над тях и ли са техни законни настойници. В последния случай граничните служители извършват допълнително разследване за установяване на всякаква непоследователност или противоречия в предоставената информация.
6.3. В случай на ненавършили пълнолетие лица, които пътуват без придружител, граничните служители гарантират чрез обстойна проверка на документите за пътуване и подкрепящите документи, че ненавършилото пълнолетие лице не напуска територията против волята на лицата, които имат родителски права над него или е негов законен настойник.
6.4. Държавите членки определят национални звена за контакт за провеждането на консултации във връзка с ненавършили пълнолетие лица и уведомяват Комисията за тях. Комисията предоставя на държавите членки списък на тези национални звена за контакт.
6.5. В случай на съмнение, свързано с някое от обстоятелствата, посочени в точки 6.1, 6.2 и 6.3, граничните служители използват списъка на националните звена за контакт за провеждането на консултации във връзка с ненавършили пълнолетие лица.
6.6. Държавите членки гарантират, че граничните служители, които проверяват биометрични данни на деца или ги използват за установяване на самоличността на дете, са специално обучени да го правят по подходящ и адаптиран към потребностите на детето начин, и при пълно зачитане на висшия интерес на детето и гаранциите, предвидени в Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето. Когато детето е придружено от родител или законен настойник, посоченото лице го придружава при проверката на биометричните данни или използването им за установяване на самоличността. Не се използва сила. Държавите членки гарантират, когато е необходимо, че инфраструктурата на граничните контролно-пропускателни пунктове е пригодена за използването на биометрични данни на деца.
7. Спасителни служби, полиция, пожарни екипи и гранични служители
Правилата за влизане и излизане на членовете на спасителни служби, полицията, пожарните екипи, които действат в извънредни ситуации, както и на граничните служители, преминаващи границата при изпълнение на професионалните си задачи, се определят от националното право. Държавите членки могат да сключват двустранни споразумения с трети страни относно влизането и излизането на такива категории лица. В тези правила и двустранни споразумения могат да се предвидят дерогации от членове 5, 6 и 8.
8. Офшорни работници
Чрез дерогация от членове 5 и 8 не подлежат на системни проверки офшорните работници, които редовно се връщат на територията на държавите членки по море или въздух, без да са били на територията на трета страна.
Въпреки това при определяне на честотата на извършваните проверки се взема предвид оценката на рисковете от нелегална имиграция, по-специално когато бреговата зона на трета страна се намира в непосредствена близост до разположен в морето обект.
ПРИЛОЖЕНИЕ VIII