1) „мерки срещу неразрешено изменение“ е съвкупност от технически изисквания и спецификации, имащи за цел да се предотвратят, доколкото е възможно, неразрешените изменения на силовото предаване на превозното средство, които могат да засегнат безопасността при експлоатация, а именно като повишат показателите на превозното средство, и да окажат отрицателно въздействие върху околната среда, и които не са разрешени съгласно приложение II;

2) „всмукателен колектор“ е комбинацията от всмукателния канал и всмукателната тръба;

3) „всмукателен канал“ е каналът, по който въздухът постъпва в цилиндъра, цилиндровата глава или картера;

4) „всмукателна тръба“ е частта, свързваща карбуратора или системата за управление на постъпването на въздух с цилиндъра, цилиндровата глава или картера;

5) „всмукателна система“ е комбинацията от всмукателния колектор и шумозаглушителя на всмукването;

6) „изпускателна система“ е комбинацията от изпускателната тръба, разширителното гърне и шумозаглушителя, необходим за поглъщането на шума, излъчван от двигателя, и устройството за контрол на замърсяването;

7) „специални инструменти“ са инструментите, свързани с устройствата срещу неразрешено изменение, които се предоставят само на дистрибуторите, упълномощени от производителя на превозното средство, и които не са на разположение за общо ползване;

8) „подаване на искра към запалителната система“ са всички характеристики на искрата, образувана в запалителната система на двигател с принудително запалване (PI), за да запали горивно-въздушната смес, като момент на запалване, ниво и място;

9) „система за захранване с гориво“ е съвкупността от всички компоненти, включващи устройствата за съхранение на горивото и за горивно-въздушната смес или за впръскване, както и устройствата, които са свързани с тях;

10) „съответствие на производството“ (СП) е способността да се гарантира, че всяка серия произведени продукти е в съответствие с изискванията към спецификациите, работните характеристики и маркировката от одобряването на типа;

11) „система за управление на качеството“ е съвкупност от аспекти, взаимносвързани или взаимодействащи помежду си, които се използват от дадена организация, за да ръководи и контролира изпълнението на стратегията по качеството и реализирането на целите в тази връзка;

12) „одит“ е процес, при който се събират доказателства за оценка на прилагането на одитните критерии и който е разработен така, че да е обективен, безпристрастен и независим, и се извършва под формата на системна и документирана проверка;

13) „коригиращи действия“ е процес на разрешаване на проблемите при управлението на качеството, при който се предприемат последващи мерки за отстраняване на причините за несъответствието или причините, довели до съответната нежелана ситуация, като с тези мерки се цели предотвратяване на повторната им поява;

14) „сертификация“ е атестация от национален орган по акредитация за това, че съответната организация отговаря на изискванията, определени в хармонизирани стандарти, и където е приложимо, на всякакви допълнителни изисквания, включително определените в приложимите секторни схеми, за да изпълнява специфична дейност по оценяване на съответствието;

15) „теглително-прикачно устройство за превозно средство от категория L“ са всички части и устройства на рамите и носещите товара части от каросерията и шасито, които свързват теглещото и тегленото превозно средство, включително неподвижно закрепените или разглобяемите части, пригодени за свързване, регулиране или работа на теглително-прикачните устройства;

16) „сферични теглително-прикачни устройства и носач“ са теглително-прикачните устройства с болт със сферична част и носачи, които се монтират на превозно средство от категория L и служат за прикачване на ремаркето с помощта на съединителна глава;

17) „съединителна глава“ е механично теглително-прикачно устройство, монтирано върху теглича на ремаркетата, което служи за прикачване към сферичното теглително-прикачно устройство на превозно средство от категория L;

18) „точка на прикачване“ е центърът на захващане на теглително-прикачното устройство, монтирано към тегленото превозно средство, в теглително-прикачното устройство, монтирано към съответното теглещо превозно средство;

19) „допълнително теглително-прикачно устройство“ е теглително-прикачно устройство, което при отделяне на основното теглително-прикачно устройство може да гарантира, че ремаркето остава свързано към теглещото превозно средство и че е осигурено известно остатъчно управление;

20) „ръб на табелата“ е контурът на табела, която би имала общо четири ясно разграничими ръба, ако беше плоска и правоъгълна, и чиято обща дебелина на материала не надхвърля 10 mm;

21) „тяло“ е всяка изпъкналост или част, която е с кръгла или почти кръгла форма, включително глави на болтове и винтове, с относително постоянен общ диаметър и която има свободен край, който може да се докосне;

22) „размер на мрежата“ е броят на отворите на (линеен) инч мрежа;

23) „товарна платформа“ е платформа, която е прикачена към структурата на превозно средство от категория L за превоз на товари;

24) „стандартно оборудване“ е базовата конфигурация на превозно средство, оборудвано с всички елементи, изисквани съгласно регулаторните актове по приложение II към Регламент (ЕС) № 168/2013, включително всички елементи, които са монтирани, без да се налага установяването на допълнителни спецификации по отношение на конфигурацията или оборудването;

25) „незадължително оборудване“ са всички елементи, които не са включени в стандартното оборудване и които могат да се монтират на превозното средство на отговорността на производителя;

26) „маса на незадължителното оборудване“ е масата на оборудването, което може да се монтира на превозното средство в допълнение към стандартното оборудване съгласно спецификациите на производителя;

27) „маса на теглително-прикачното устройство“ е масата на теглително-прикачното устройство и частите, необходими за прикачването му към превозното средство;

28) „технически допустима максимална маса в точката на прикачване“ е масата, съответстваща на допустимото максимално вертикално статично натоварване в точката на прикачване (стойност „S“ или „U“) на съответното теглещо превозно средство в зависимост от конструкцията на теглително-прикачното устройство и теглещото превозно средство;

29) „действителна маса“ във връзка с превозно средство е масата в готовност за движение по смисъла на член 5 от Регламент (ЕС) № 168/2013, плюс масата на водача (75 kg), плюс, ако е приложимо, масата на системата за съхранение на алтернативното гориво, плюс масата на незадължителното оборудване, монтирано на дадено превозно средство;

30) „технически допустима максимална маса с товар (М)“ е максималната маса на превозно средство, базирана на неговата конструкция и експлоатационните му характеристики;

31) „технически допустима максимална теглена маса (TM)“ е максималната маса, която може да се тегли от съответно теглещо превозно средство;

32) „ос“ е общата ос на въртене на две или повече колела, независимо дали е задвижвана от двигател, или е свободно въртяща, и независимо дали е в една или повече части, разположени в една и съща равнина, която е перпендикулярна на надлъжната осова линия на превозното средство;

33) „технически допустима максимална маса на оста“ е масата, съответстваща на допустимото максимално вертикално статично натоварване, предавано на пътя от колелата на оста, в зависимост от конструкцията на оста и превозното средство и техните експлоатационни характеристики;

34) „маса на товара“ e разликата между технически допустимата максимална маса с товар и действителната маса на превозното средство;

35) „надлъжна равнина“ е вертикалната равнина, успоредна на линията на движение напред на превозното средство;

36) „система за контрол на емисиите“ е електронният контролер за управление на двигателя и всеки компонент, свързан с емисиите в изпускателната или изпарителната система, който подава входни данни на този контролер или получава изходни данни от него;

37) „индикатор за неизправност (ИН)“ е светлинен или звуков индикатор, който ясно информира водача на превозното средство при неизправност, посочена в член 21 от Регламент (ЕС) № 168/2013;

38) „неизправност“е повреда на компонент или система, която довежда до емисии, превишаващи праговите стойности за БД по раздел Б от приложение VI към Регламент (ЕС) № 168/2013 или задействащи работен режим, който значително намалява въртящия момент на двигателя, или водещи до невъзможност на системата за БД да изпълни основните изисквания за мониторинг съгласно приложение ХII;

39) „вторичен въздух“ е въздухът, който се въвежда в изпускателната система чрез помпа или смукателна клапа или чрез друго средство и който е предназначен да подпомогне окислението на НС и СО, съдържащи се в потока отработили газове;

40) „прекъсване на запалването на двигател“ е липса на горене в цилиндъра на двигател с принудително запалване, дължащо се на липса на искра, неправилно дозиране на горивото, влошено сгъстяване или някаква друга причина;

41) „изпитване от тип I“ е приложимият цикъл на движение, използван за одобряването на емисиите;

42) „цикъл на движение“ е цикъл на изпитване, който се състои от пускане на двигателя, режим на движение, при който би могла да се установи евентуална неизправност, и изключване на двигателя;

43) „цикъл на загряване“ е работа на превозното средство, при която температурата на охладителя се повишава най-малко с 22 К от след пускането на двигателя и достига температура от най-малко 343,2 К (70 °С);

44) „регулиране на горивната смес“ са настройките чрез обратна връзка на основния режим на подаване на гориво;

45) „краткотрайно регулиране на горивната смес“ са динамичните или моментните настройки на основния режим на подаване на гориво;

46) „дълготрайно регулиране на горивната смес“ са много по-постепенни настройки на режима на подаване на гориво, които изравняват разликите между различните превозни средства и постепенните промени, настъпващи във времето;

47) „изчислена стойност на товара“ е индикация на текущия въздушен дебит, разделен на максималния въздушен дебит, коригиран за надморската височина, ако е необходимо. Така дефинирана, тази стойност представлява безразмерно число, което не е специфично за определен двигател и указва на обслужващия техник използвания капацитет на двигателя (100 % при отворена дроселова клапа);

48) „зададен постоянен режим на емисиите“ е случай, когато контролерът за управление на двигателя се превключва постоянно на настройка, при която не се изисква сигнал от неизправен компонент или система, когато този неизправен компонент или система би предизвикал(а) увеличаване на емисиите от превозното средство на равнище над пределните стойности по раздел Б от приложение VI към Регламент (ЕС) № 168/2013;

49) „вал за отвеждане на мощност“ е вал, управляван от двигателя за целите на захранване на помощно оборудване, монтирано на превозното средство;

50) „достъп до БД“ е предоставяне на цялата основна информация от бордовата диагностика за емисиите и безопасността, включително всички кодове за неизправности, необходими за проверка, диагностика, обслужване или ремонт на частите на превозното средство, имащи отношение към безопасността при експлоатация или екологичните характеристики, чрез серийния интерфейс за свързване на стандартно оборудване за диагностика съгласно точка 3.12 от допълнение 1 към приложение ХII;

51) „неограничен достъп до системата за БД“ е:

а) достъп, който не зависи от код за достъп, предоставян единствено от производителя, или подобно устройство; или

б) достъп, позволяващ оценка на получените данни, без необходимостта от каквато и да е уникална декодираща информация, освен ако тази информация е стандартизирана;

52) „стандартизирани данни“ е цялата информация за потока от данни, включително всички използвани кодове за неизправности, получавана само в съответствие с промишлените стандарти, които поради факта, че форматът и разрешените им варианти са ясно определени, осигуряват максимална степен на хармонизация в автомобилната промишленост във връзка с превозните средства от категория L, и чиято употреба е изрично разрешена съгласно настоящия регламент;

53) „недостатък“ в контекста на системите за БД на превозни средства означава ситуация, при която най-много два отделни следени компонента или системи имат временни или постоянни работни характеристики, които намаляват възможността за техния иначе ефективен мониторинг от БД или които не отговарят на всички други подробни изисквания за БД;

54) „значително намаление на въртящия момент на двигателя“ е въртящ момент на двигателя, по-малък или равен на 90 % от въртящия момент при нормален режим на работа;

55) „повърхност от структурирана мрежа“ е повърхност, която се състои от модел от фигури, като кръгли, овални, ромбовидни, правоъгълни или квадратни отвори, разположени равномерно на разстояние, непревишаващо 15 mm;

56) „повърхност от решетка“ е повърхност, която се състои от успоредни пластини, разпределени равномерно и отстоящи на не повече от 15 mm една от друга;

57) „номинална повърхност“ е теоретичната геометрично най-подходяща повърхност, без да се вземат предвид неравностите, като издатини или вдлъбнатини;

58) „наклон“ е степента на ъгловото отклонение по отношение на вертикална равнина;

59) „модификация по искане на клиента“ е всяко изменение на превозно средство, система, компонент или отделен технически възел, направено по искане на клиент и подлежащо на одобряване;

60) „пренесена система“ е система, определена в член 3, параграф 15 от Регламент (ЕС) № 168/2013, пренесена от стар тип превозно средство на нов тип превозно средство;

61) „стойка“ е устройство, което е закрепено здраво към превозното средство и е в състояние да го поддържа в неговото положение при паркиране, когато превозното средство е оставено без надзор от неговия водач;

62) „странична стойка“ е стойка, която, изтеглена или разгъната до крайно отворено положение, поддържа превозното средство само от една страна, като в същото време и двете колела остават в съприкосновение с опорната повърхност;

63) „централна стойка“ е стойка, която, разгъната до крайно отворено положение, поддържа превозното средство, като осигурява една или няколко зони на съприкосновение между превозното средство и опорната повърхност от двете страни на средната надлъжна равнина на превозното средство;

64) „напречен наклон“е страничният наклон на действителната опорна повърхност, изразен като процент, при което пресечницата на средната надлъжна равнина на превозното средство и опорната повърхност е перпендикулярна на линията на максималния наклон;

65) „надлъжен наклон“ е надлъжният наклон на действителната опорна повърхност, изразен като процент, при което средната надлъжна равнина на превозното средство е успоредна на линията на максималния наклон и поради това е разположена в права линия спрямо нея;

66) „стойка в работно положение“ е стойка, която е разгърната или отворена и поставена в предвиденото положение с оглед на паркирането на превозното средство;

67) „стойка в прибрано положение“е стойка, която е прибрана или затворена и стои в положение за движение на превозното средство.

Обяснителна бележка:  Фактът, че даден компонент е включен в този списък, не означава, че монтирането му е задължително. За определени компоненти обаче изискванията за задължително монтиране са определени в други приложения към настоящия регламент.

6.1 Частите, оборудването и компонентите, изброени по-долу, трябва да бъдат маркирани по траен и незаличим начин с кодовия(те) номер(а) и символите, присвоени за тяхното идентифициране от производителя на превозното средство или от производителя на тези части(резервни части), оборудване или компоненти. Тази маркировка може да е под формата на етикет при условие че той остава четлив при нормална експлоатация и не може да се отдели, без да се разруши.

6.2. Маркировката, посочена в точка 6.1, по принцип трябва да се вижда без демонтирането на въпросната част или на други части на превозното средство. Когато каросерията или други части на превозното средство пречат да се види маркировката, производителят на превозното средство трябва да предостави на компетентните органи указания за отварянето или демонтирането на въпросните части и местоположението на маркировката.

6.3 Буквите, цифрите или символите трябва да имат височина не по-малка от 2,5 mm и да са лесно четливи.

6.4 Частите, оборудването и компонентите, посочени в точка 6.1, са следните за всички (под)категории:

6.4.1 всяко електрическо/електронно устройство за целите на управлението на двигател с вътрешно горене или електрически двигател (електронно управление на запалването, впръсквачи, датчици за температурата на входящия въздух и др.),

6.4.2 карбуратор или еквивалентно устройство,

6.4.3 каталитичен(и) преобразувател(и) (само ако не е вграден в шумозаглушителя),

6.4.4 картер,

6.4.5 цилиндър

6.4.6 цилиндрова глава,

6.4.7 изпускателна(и) тръба(и) (ако е отделена от шумозаглушителя),

6.4.8 всмукателна тръба (ако не образува едно цяло с карбуратора, цилиндъра или картера),

6.4.9 шумозаглушител на всмукателния колектор (въздушен филтър),

6.4.10 намалено сечение (втулка или друго),

6.4.11 устройство за намаляване на шума (шумозаглушител (и)),

6.4.12 задвижвана от предаването част (задно верижно колело или ролка),

6.4.13 задвижваща част на предаването (предно верижно колело или ролка),

6.5 Освен това, при категории L1e, L2e и L6e, следните части, оборудване и компоненти се маркират в съответствие с точка 6.1:

6.5.1 трансмисия СVТ,

6.5.2 модул за управление на предаването.

1.1. При получаване на заявление за одобряване на типа на превозно средство органът по одобряването трябва:

1.1.1. да проверява дали всички сертификати за ЕС одобряване на типа, издадени съгласно регулаторните актове, приложими за одобряването на типа на превозни средства, се отнасят до типа превозно средство и отговарят на съответните изисквания;

1.1.2. въз основа на документацията да проверява дали спецификациите и данните за превозното средство, съдържащи се в информационния документ (списъка с данни) на превозното средство, са включени в данните на техническото досие и в сертификатите за ЕС одобряване на типа съгласно съответните регулаторни актове;

1.1.3. когато дадена точка в информационния документ (списъка с данни) не е включена в техническото досие на нито един от регулаторните актове, да потвърждава, че съответната част или характеристика съответства на данните от техническата документация;

1.1.4. за избран набор образци от превозни средства от одобрявания тип — да извършва или да възлага извършването на проверки на частите и системите на превозните средства, за да удостовери, че превозното средство(а) е(са) конструирано(и) съгласно съответните данни, съдържащи се в завереното техническо досие по отношение на съответните сертификати за ЕС одобряване на типа;

1.1.5. да извършва или да възлага извършването на съответните проверки на монтажа по отношение на отделни технически възли, когато това е приложимо;

1.1.6. да извършва или да възлага извършването на необходимите проверки за наличието на устройствата, предвидени в приложение II към Регламент (ЕС) № 168/2013;

1.1.7. да извършва или да възлага извършването на необходимите проверки, за да провери, че изискванията относно системите за газообразно гориво са изпълнени, ако е приложимо.

2.1. Броят на представените превозни средства трябва да е достатъчен, за да позволи ефективна проверка на различните комбинации, които подлежат на одобряване на типа, в съответствие със следните критерии:

2.1.1. тип превозно средство, варианти и версии;

2.1.2. фамилия превозни средства и задвижване;

2.1.3. трансмисия;

2.1.4. вид каросерия;

2.1.5. брой врати;

2.1.6. брой места за сядане.

3.1. В случай че за нито един от съответните регулаторни актове няма сертификати за одобряване, органът по одобряването трябва:

3.1.1. да възлага извършването на необходимите изпитвания и проверки, изисквани във всеки от съответните регулаторни актове;

3.1.2. да проверява дали превозното средство отговаря на данните от техническата документация и на техническите изисквания от всеки от съответните регулаторни актове;

3.1.3. да извършва или да възлага извършването на съответните проверки на монтажа по отношение на отделни технически възли, когато това е приложимо;

3.1.4. да извършва или да възлага извършването на необходимите проверки за наличието на устройствата, предвидени в приложение II към Регламент (ЕС) № 168/2013, когато това е приложимо.

3.1.5. да извършва или да възлага извършването на необходимите проверки, за да провери, че изискванията относно системите за газообразно гориво са изпълнени, ако е приложимо.

5.1.1. Задоволителното протичане на процеса на многоетапното ЕС одобряване на типа изисква съвместни действия от всички съответни производители. За тази цел органите по одобряването трябва да се уверят, преди да издадат първоначалното одобрение и одобренията за следващите етапи, че са налице необходимите договорености между съответните производители за предоставяне и обмен на документи и информация така, че напълно комплектуваното превозно средство да отговаря на техническите изисквания на всички разпоредби по Регламент (ЕС) № 168/2013. Тази информация трябва да включва подробни данни за одобряванията на съответните системи, компоненти и отделни технически възли и на частите на превозното средство, които представляват част от некомплектуваното превозно средство, но все още не са одобрени.

5.1.2. Одобренията на типа съгласно точка 5 се издават на базата на текущото състояние на комплектуване на типа превозно средство и трябва да включват всички одобрения, издадени на по-ранни етапи.

5.1.3. В процеса на многоетапно ЕС одобряване на типа всеки производител е отговорен за одобряването и съответствието на производството на всички системи, компоненти или отделни технически възли, произвеждани от него или прибавяни от него на предходния етап. Той не носи отговорност за аспекти, които са били одобрени на по-ранен етап, с изключение на случаите, когато изменя съответните части до степен, при която издаденото преди това одобрение става невалидно.

5.2.1. да проверява дали всички сертификати за ЕС одобряване на типа, издадени съгласно регулаторните актове, приложими за одобряването на типа на превозни средства, се отнасят до типа превозно средство в етапа му на комплектуване и отговарят на съответните изисквания;

5.2.2. да проверява в съответствие с член 25, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 168/2013 дали превозното средство от одобрен тип на окончателния етап отговаря на всички приложими технически изисквания. Това включва проверка на документацията за всички изисквания, обхванати от одобрението на типа за некомплектувано превозно средство, издадено в хода на многоетапна процедура, дори в случаите, когато то е издадено за различна категория (подкатегория) превозно средство;

5.2.3. да гарантира съгласно член 25, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 168/2013, че изборът на процедурата за одобряване не засяга приложимите съществени изисквания, на които трябва да отговаря превозното средство от одобрен тип към момента на издаване на одобрението на типа на цялото превозно средство;

5.2.4. да осигурява включването в техническата документация на всички съответни данни, като отчете етапа на комплектуване на превозното средство;

5.2.5. въз основа на документацията да проверява дали спецификациите и данните за превозното средство, съдържащи се в част I от техническата документация на превозното средство, са включени в данните на техническото досие и в сертификатите за ЕС одобряване на типа съгласно съответните регулаторни актове; за напълно комплектувано превозно средство, когато даден елемент от част I на техническата документация не е включен в техническото досие на никой от регулаторните актове, да потвърждава, че съответната част на характеристиката отговаря на данните от техническата документация;

5.2.6. за избран набор образци от превозни средства от одобрявания тип да извършва или да възлага извършването на проверки на частите и системите на превозните средства, за да удостовери, че превозното средство(а) е/са конструирано(и) съгласно съответните данни, съдържащи се в завереното техническо досие по отношение на всички съответни регулаторни актове;

5.2.7. да извършва или да възлага извършването на съответните проверки на монтажа по отношение на отделни технически възли, когато това е приложимо.

6.0.1. В настоящата точка 6 се определят подходящите разпоредби за виртуалното изпитване съгласно член 32, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 168/2013. Тя не се прилага към член 32, параграф 3, втора алинея от същия регламент.

6.0.2. В настоящата точка 6 са разгледани въпроси във връзка с провеждането на собствени изпитвания съгласно изискванията на член 64, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 168/2013.

7.1.1. цел;

7.1.2. структурен модел;

7.1.3. гранични условия;

7.1.4. допускания за натоварването;

7.1.5. изчисление;

7.1.6. оценка;

7.1.7. документация.

8.1. 
Фигура 3-1
Диаграма на процеса на потвърждаване на виртуалното изпитване

0.1. С процедурата за съответствие на производството (СП) се цели да се гарантира, че всяко произведено превозно средство, система, компонент, отделен технически възел, част или оборудване съответства на одобрения тип.

0.2. Неделима част от процедурите са оценката на системите за управление на качеството, наричана по-нататък „първоначална оценка“, и проверката и свързаният с производството контрол, наричани по-нататък „мерки за осигуряване на съответствието на продуктите“.

1.1. Преди издаването на одобрението на типа органът по одобряването проверява за наличието на необходимите мерки и процедури, установени от производителя, за да се осигури ефективен контрол с оглед на съответствието на произвежданите превозни средства, системи, компоненти или отделни технически възли с одобрения тип.

1.2. Насоки за извършване на оценки могат да се намерят в стандарт EN ISO 19011:2011 — Указания за одит на системи за управление на качеството и/или за управление на околната среда.

1.3. Органът по одобряването, издаващ одобрението на типа, проверява дали е спазено изискването по точка 1.1. Органът по одобряването счита първоначалната оценка и мерките за осигуряване на съответствието на продуктите от раздел 2 по-долу за достатъчно добри, като взема предвид, ако е необходимо, една от мерките по точки 1.3.1 — 1.3.3 или комбинация от всички тези мерки или от част от тях.

1.3.1. Първоначалната оценка и/или проверката на мерките за осигуряване на съответствието на продуктите се извършват от органа по одобряването, издаващ одобрението, или от техническа служба, която е определена да действа от името на този орган.

1.3.1.1. При разглеждане на обхвата на първоначалната оценка, която трябва да се извърши, органът по одобряването може да вземе предвид наличната информация за:

1.3.1.1.1. сертификацията на производителя по точка 1.3.3 по-долу, която не е била приета за отговаряща на изискванията по посочената точка или призната съгласно същата точка;

1.3.1.1.2. в случай на одобряване на типа на системи, компоненти или отделни технически възли — оценките на системите по качеството, извършвани от производителя(ите) на превозното средство в обекта на производителя(ите) на системата, компонента или отделните технически възли съгласно една или повече промишлени спецификации, отговарящи на изискванията от стандарти EN ISO 9001:2008 или ISO/TS16949:2009.

1.3.2. Първоначалната оценка и/или проверката на мерките за осигуряване на съответствието на продуктите могат също да се извършат от органа по одобряването на друга държава членка или техническата служба, определена за тази цел от този орган.

1.3.2.1. В този случай органът по одобряването на другата държава членка изготвя декларация за съответствие, посочваща аспектите и производствените обекти, обхванати като свързани с продукта(ите), който подлежи на одобряване на типа, и с регламентите на ЕС, съгласно които се одобрява типът на тези продукти.

1.3.2.2. При получаване на заявление за декларация за съответствие от органа по одобряването, издаващ одобрение на типа, органът по одобряването на другата държава членка изпраща незабавно декларацията за съответствие или уведомява, че не е в състояние да изготви такава декларация.

1.3.2.3. Декларацията за съответствие трябва да включва най-малко следната информация:

1.3.2.3.1. група или дружество (напр. XYZ аutomotive);

1.3.2.3.2. конкретна организация (напр. регионално подразделение);

1.3.2.3.3. заводи/обекти (например завод за двигатели 1 (в държава А) — завод за превозни средства 2 (държава (Б);

1.3.2.3.4. обхванати превозни средства/компоненти (напр. всички модели от категория LXe)

1.3.2.3.5. оценени аспекти (напр. комплектуване на двигателя, пресоване и комплектуване на каросерията, комплектуване на превозното средство);

1.3.2.3.6. разгледани документи (напр. наръчник и процедури по качеството на дружеството и обекта);

1.3.2.3.7. дата на оценката (напр. одит, проведен от дд/мм/гг до дд/мм/гг);

1.3.2.3.8. планирано посещение във връзка с контрола (напр. дд/мм/гг).

1.3.3. Също така органът по одобряването може да приеме сертификацията на производителя по международните стандарти EN ISO 9001:2008 или ISO/TS16949:2009 (обхватът на тази сертификация в случая включва продуктите, които се одобряват) или равностоен стандарт за сертификация като отговарящи на изискванията по точка 1.1 към първоначалната сертификация, при условие че съответствието на производството е обхванато от системата за управление на качеството. Производителят предоставя подробни данни за сертификацията и поема задължение да информира органа по одобряването за всички промени във валидността или обхвата на тази сертификация.

1.4. За целите на одобряването на типа на превозните средства не трябва да се повтарят първоначалните оценки, извършени за издаването на одобрението на системи, компоненти и отделни технически възли на превозното средство, но те трябва да се допълват с оценка, включваща местата и дейностите, отнасящи се до комплектуването на цялото превозно средство, които не са обхванати от посочените първоначални оценки.

2.1. Всяко превозно средство, компонент, отделен технически възел, част или оборудване съгласно правило на ИКЕ на ООН, приложено към Ревизираното споразумение от 1958 г. и към Регламент (ЕС) № 168/2013, трябва да се произвежда така, че да съответства на одобрения тип, като отговаря на изискванията по настоящото приложение, съответното(ите) правило(а) на ИКЕ на ООН и Регламент (ЕС) № 168/2013.

2.2. Преди издаване на одобрение на типа съгласно Регламент (ЕС) № 168/2013 и правило на ИКЕ на ООН, приложено към Ревизираното споразумение от 1958 г., органът по одобряването проверява за наличието на адекватни мерки и документирани планове във връзка с контрола, като за всяко одобряване на типа се договаря с производителя извършването на определени интервали на тези изпитвания или необходими свързани проверки, за да се увери, че продължава да е налице съответствие с одобрения тип, включително, ако е приложимо, извършва изпитванията по Регламент (ЕС) № 168/2013 и съответното правило на ИКЕ на ООН.

2.3. По-конкретно притежателят на одобрението на типа трябва:

2.3.1. да внедри и да прилага процедури за ефективен контрол на съответствието на продуктите (превозни средства, системи, компоненти, отделни технически възли, части или оборудване) с одобрения тип;

2.3.2. да има достъп до оборудването за изпитване или друго подходящо оборудване, необходимо за проверка на съответствието с всеки одобрен тип;

2.3.3. да гарантира записването на данните от изпитванията или резултатите от проверките и съхраняването на приложените документи за срок до 10 години, който се определя след съгласуване с органа по одобряването;

2.3.4. да анализира резултатите от всеки тип изпитване или проверка с цел да провери и осигури стабилност на показателите на продукта, като се имат предвид допустимите отклонения в едно промишлено производство;

2.3.5. да гарантира, че за всеки тип продукт се извършват най-малко проверките и изпитванията по Регламент (ЕС) № 168/2013, делегираните му актове и актовете за изпълнението му, както и по посоченото в него и приложимото правило на ИКЕ на ООН;

2.3.6. да гарантира, че ако за дадена серия образци или изпитвани части се установи несъответствие при изпитването за въпросния тип, ще се извърши ново вземане на образци и нови изпитвания. Предприемат се всички необходими действия с оглед на това при производствения процес отново да се постигне съответствие с одобрения тип.

2.4. При поетапно, смесено или многоетапно одобряване на типа органът по одобряването, издаващ одобрение на типа на цялото превозно средство, може да поиска от органа по одобряването, издал одобрение на типа на дадена система, компонент или отделен технически възел, конкретни данни за изпълнението на изискванията за съответствие на производството по настоящото приложение.

2.5. Ако органът по одобряването, издаващ одобрение на типа на цялото превозно средство, не е удовлетворен от съобщената информация по точка 2.4. и е уведомил за това в писмена форма производителя и органа по одобряването, издаващ одобрение на типа на системата, компонента или отделния технически възел, органът по одобряването, издаващ одобрение на типа на цялото превозно средство, изисква да се извършат допълнителни одити или проверки за съответствието на производството в обекта на производителя(ите) на тези системи, компоненти или отделни технически възли и резултатите от тях се съобщават веднага на съответния орган по одобряването.

2.6. Ако се прилагат точки 2.4 и 2.5 и органът по одобряването, издаващ одобрение на типа на цялото превозно средство, счете за неудовлетворителни резултатите от допълнителния одит или проверка, производителят трябва да предприеме необходимото за възможно най-бързо възстановяване на съответствието на производството чрез коригиращи действия, които са съгласувани с органа по одобряването, издаващ одобрение на типа на цялото превозно средство, и с органа по одобряването, издаващ одобрение на типа на системата, компонента или отделния технически възел.

3.1 Органът, който е издал одобрението на типа, може по всяко време да проверява методите за контрол на съответствието на производството във всеки производствен обект, като извършва периодични одити. За целта производителят трябва да осигурява достъп до обектите за производство, контрол, изпитване, съхранение, дистрибуция и трябва да представя цялата необходима информация във връзка с документацията и записите на системата за управление на качеството.

3.1.1. Целта при тези периодични одити е да се проверява дали процедурите по раздели 1 и 2 (първоначална оценка и мерки за осигуряване на съответствието на продуктите) продължават да са ефективни.

3.1.1.1. Надзорът, осъществяван от техническите служби (приети за отговарящи на изискванията или признати, както се изисква в точка 1.3.3), се счита за съответстващ на изискванията по точка 3.1.1 по отношение на процедурите, установени при първоначалната оценка.

3.1.1.2. Нормалната честота на тези проверки от страна на органа по одобряването (освен посочените в точка 3.1.1.1) е такава, че да гарантира, че релевантният контрол на съответствието на производството, извършван съгласно раздели 1 и 2, се преразглежда на период в зависимост от доверието, установено от органа по одобряването.

3.2. При всяко преразглеждане записите от изпитванията и проверките и записите за производството, а именно записите за изпитванията или проверките, документирани съгласно точка 2.2, трябва да се предоставят на инспектора.

3.3. Инспекторът може да избере случайни образци, които да се изпитват в лабораторията на производителя или в обектите на техническата служба, като в този случай се извършват само физически изпитвания. Минималният брой образци може да се определя според резултатите от собствената проверка на производителя.

3.4. Ако нивото на контрол изглежда незадоволително или ако е необходимо да се провери валидността на изпитванията, извършени на основание точка 3.2, инспекторът избира образци, които да се изпратят на техническата служба за физически изпитвания съгласно изискванията за съответствие на производството по точка 4 и по правилата на ИКЕ на ООН, посочени в Регламент (ЕС) № 168/2013 или в делегираните му актове.

3.5. При установяване на незадоволителни резултати при проверка или контролен преглед органът по одобряването трябва да осигури предприемането на всички необходими мерки за възможно най-бързо възстановяване на съответствието на производството.

3.6. Ако с Регламент (ЕС) № 168/2013 или делегираните му актове се изисква съответствие с правила на ИКЕ на ООН, производителят може да избере да прилага разпоредбите на настоящото приложение като равностойна алтернатива на изискванията към съответствието на производството в съответните правила на ИКЕ на ООН. Въпреки това, ако се прилага точка 3.5 или 3.6, всички отделни изисквания за съответствието на производството в правилата на ИКЕ на ООН трябва да са изпълнени по мнението на органа по одобряването, докато той вземе решението, че съответствието на производството е възстановено.

1.1. Настоящото приложение се прилага към теглително-прикачните устройства и закрепващите устройства за превозните средства от категория L, когато такива устройства са монтирани.

1.2. В това приложение са определени изискванията към теглително-прикачните устройства за превозните средства от категория L с цел да се осигурят:

1.2.1. съвместимостта при комбиниране на превозни средства от категория L с различни типове ремаркета;

1.2.2. безопасното прикачване на превозното средство и ремаркето при всякакви условия на експлоатация;

1.2.3. безопасни процедури за прикачване и откачване.

2.1. Теглително-прикачните устройства за превозните средства от категория L трябва да се произвеждат и закрепват според добрата инженерна практика, така че да са безопасни при употреба. Те могат да се одобряват като отделни технически възли по настоящия регламент или да се одобряват по Правило № 55 на ИКЕ на ООН ( 1 ).

2.2. Теглително-прикачните устройства трябва да се проектират и произвеждат така, че при нормална експлоатация, подходящо поддържане и навременна смяна на износените части да продължават да функционират задоволително.

2.3. Всяко теглително-прикачно устройство трябва да се придружава от инструкции за монтаж и експлоатация, съдържащи достатъчно информация, за да може квалифицирано лице да го монтира на превозното средство и да го задейства правилно. Инструкциите трябва да се съставят на официалния или официалните езици на държавата членка, в която ще се продава теглително-прикачното устройство.

2.4. При производството на теглително-прикачните устройства могат да се използват материали, чиито характеристики, приложими по отношение на проектираната употреба, са определени в стандарт, или чиито характеристики са посочени в документите, придружаващи заявлението.

2.5. Всички части на теглително-прикачното устройство, чиято неизправност може да предизвика откачване на устройството от превозното средство, трябва да се изработват от стомана. Могат да се използват и други материали, когато производителят докаже пред техническата служба, че те са равностойни на стоманата.

2.6. Всички теглително-прикачни устройства трябва да са проектирани така, че да са механични и блокирането им в затворено положение да се осигурява чрез най-малко един механичен способ на свързване.

2.7. На превозните средства от категория L се използват сферични теглително-прикачни устройства, съответстващи на показаните на фигура Ар1-1 от допълнение 1. Теглително-прикачното устройство се избира и разполага така, че да осигури максимална съвместимост с дадени типове ремаркета. Могат да се използват теглително-прикачни устройства, различни от сферичните, при условие че са изпълнени изискванията по точка 2.8 и че съвместимостта и взаимозаменяемостта на ремаркетата не са нито необходими, нито възможни (особени състави).

2.8. Теглително-прикачните устройства се проектират така, че да отговарят на изискванията по точки 2.9, 2.10, 2.11, 3, 4 и 5 по отношение на функционирането, разположението, подвижността и издръжливостта.

2.9. Теглително-прикачните устройства се проектират и закрепват така, че да осигуряват максимална безопасност съгласно добрата инженерна практика; това изискване се прилага и към функционирането на устройството.

2.10. Трябва да е възможно прикачването и откачването на превозните средства да се извършват напълно безопасно само от едно лице, без да се използва инструмент.

2.11. Откачащите се теглително-прикачни устройства трябва да могат лесно да се задействат ръчно и без използване на инструмент.

2.12. При пускането на пазара на продукти производителите на теглително-прикачните устройства или превозните средства трябва да предоставят на потребителите указания и информация на всички официални езици във връзка с въздействието върху управляемостта на превозно средство от категория L с ремарке.

3.1. Теглително-прикачните устройства, монтирани на превозните средства, трябва да функционират лесно и безопасно.

3.2. Сферичните теглително-прикачни устройства, монтирани на превозните средства, трябва да отговарят на геометричните условия, показани на фигура Ар1-2 от допълнение 1.

3.3. Височината на точката на прикачване на теглително-прикачното устройство, различно от сферичното, трябва да съответства на височината на точката на прикачване на теглича на ремаркето в рамките на ± 35 mm, при условие че ремаркето е в хоризонтално положение.

3.4. Формата и размерите на носачите трябва да отговарят на изискванията на производителя на превозното средство по отношение на точките на закрепване и изискваните допълнителни монтажни устройства.

3.5. Изискванията на производителя на превозното средство по отношение на типа на теглително-прикачното устройство, допустимата маса на ремаркето и допустимото вертикално статично натоварване в точката на прикачване трябва да се спазват.

3.6. Когато е монтирано теглителното-прикачно устройство, то не трябва да закрива задния регистрационен номер и/или светлинните компоненти; в противен случай трябва да се използва теглително-прикачно устройство, което е разглобяемо без специални инструменти.

3.7. Производителите на носачи трябва да предвидят точки на закрепване за допълнителните теглително-прикачни устройства или устройствата, позволяващи автоматично спиране на ремаркето в случай на разкачване на основното теглително-прикачно устройство.

3.7.1. Точките на закрепване на допълнителното теглително-прикачно устройство и/или осигурителното въже трябва да са разположени по такъв начин, че при употреба допълнителното теглително-прикачно устройство или осигурителното въже да не ограничават нормалната подвижност на теглително-прикачното устройство или да пречат на нормалната работа на инерционната спирачна система.

3.7.2. Ако е предвидена една точка на закрепване, тя трябва да е разположена на разстояние до 100 mm от вертикалната равнина, минаваща през центъра на свързване на теглително-прикачното устройство. Ако това не е възможно, трябва да се предвидят две точки на закрепване, по една от всяка страна спрямо вертикалната осова линия, на едно и също разстояние от нея (на максимум 250 mm). Точката (точките) на закрепване трябва да са разположени, колкото се може по-назад и по-високо.

4.1. Трябва да е възможна следната подвижност на немонтираното към превозното средство теглително-прикачно устройство:

4.1.1. ъгъл на свободен вертикален наклон 20° нагоре и надолу спрямо хоризонталната осова линия за всички ъгли на хоризонтална ротация най-малко до 90° от двете страни на надлъжната осова линия на устройството;

4.1.2. за всички ъгли на хоризонтална ротация до 90° от двете страни на надлъжната осова линия на устройството трябва да има ъгъл на свободно осово въртене от всяка страна на вертикалната ос от 25° за три- и четириколесните превозни средства или 40° — за двуколесните превозни средства.

4.2. За всички ъгли на хоризонтална ротация трябва да са възможни следните комбинирани движения:

4.2.1. в случай на двуколесни превозни средства, освен когато устройството се използва с едноколесни ремаркета, които се накланят едновременно с двуколесното превозно средство:

4.2.1.1. вертикален наклон ± 15° с осово въртене ± 40°;

4.2.1.2. осово въртене ± 30° с вертикален наклон ± 20°.

4.2.2. В случай на триколесни или четириколесни превозни средства:

4.2.2.1. вертикален наклон ± 15° с осово въртене ± 25 °;

4.2.2.2. осово въртене ± 10 ° с вертикален наклон ± 20°.

4.3. Трябва да е възможно прикачване и откачване от сферичното теглително-прикачно устройство, когато надлъжната ос на устройството образува с оста на сферата и носача:

4.3.1. хоризонтално ъгъл β = 60° надясно или наляво;

4.3.2. вертикално ъгъл α = 10° нагоре или надолу;

4.3.3. осово завъртян на 10° надясно или наляво.

6.1. Съединителните глави се проектират така, че да се използват безопасно със сферичните теглително-прикачни устройства, описани на фигура Ар1-1 от допълнение 1.

6.2. Съединителните глави, предназначени за монтиране на ремаркета без спирачки, се оборудват с допълнително теглително-прикачно устройство или най-малко с точка(и) за закрепване с оглед на свързването на допълнително(и) теглително-прикачно(и) устройство(а). Точката на закрепване се поставя на такова място, че при употреба на допълнителното(ите) теглително-прикачно(и) устройство(а) да не ограничава нормалното свързване на теглително-прикачното устройство.

6.3. Извършва се изпитване за издръжливост с променлива сила на изпитване и статично изпитване (чрез повдигане) за всеки изпитван образец.

6.4. Динамичното изпитване се извършва с подходящи сферични теглително-прикачни устройства с подходяща издръжливост. Съединителната глава и сферата се разполагат върху изпитвателния стенд в съответствие с инструкцията на производителя и по начин, съответстващ на закрепването им към превозното средство. Не се допуска действието на допълнителни сили освен силата на изпитване, прилагана върху образеца. Силата на изпитване се прилага по линия, преминаваща през центъра на сферата, и се насочва надолу и назад под ъгъл 15° (вж. фигура Ар3-1 от допълнение 3). Изпитването за издръжливост се извършва, като върху изпитвания образец се прилага следната сила:

6.5. Сферата, използвана при изпитването, е с диаметър 49 – 0+0;13 mm, за да представлява износена сфера. Повдигащата сила FA се увеличава плавно и бързо до стойност, равна на:

6.6. Ако се използват теглително-прикачни устройства, различни от сферичните, съединителната глава се подлага на приложимите изпитвания съгласно съответните изисквания от Правило № 55 на ИКЕ на ООН.

1. Сферичните теглително-прикачни устройства за ремаркета не изключват употребата на други системи (например прикачни системи с карданен съединител); при използването на сферично теглително-прикачно устройство обаче това устройство трябва да отговаря на спецификацията на фигура Ар1-1.

1.1. 
Фигура Ар1-1
Размери на сферичното теглително-прикачно устройство

1.1.1. Радиусът на свързването между сферата и шийката е тангенциален както на шийката, така и на хоризонталната повърхност под долната част на сферата.

1.1.2. Вж. ISO/R 468:1982 и ISO 1302:2002; номерът на грапавост N9 се отнася за стойност Ra от 6,3 μm.

1.2. 
Фигура Ар1-2
Зона за разполагане на сферичните теглително-прикачни устройства

1) 350 — 420 mm, измерени при допустимата максимална маса на превозното средство — T;

2) min. = минимално разстояние, max. = максимално разстояние.

1.1. „Тип превозно средство по отношение на устройствата за предотвратяване на неразрешеното използване“ е категория превозни средства, които не се различават по такива основни характеристики, като проектните характеристики на защитното устройство за предотвратяване на неразрешеното използване на превозното средство.

1.2. Превозните средства от категория L1e с маса в готовност за движение > 35 kg, от категории L2e, L3e, L4e и L5e, които са оборудвани с кормило от мотоциклетен тип, трябва да отговарят на всички съответни изисквания от Правило № 62 на ИКЕ на ООН ( 2 ).

1.2.1. Превозните средства от категории L1e, L2e, L3e, L4e и L5e, които не са оборудвани с кормило от мотоциклетен тип, трябва да отговарят на всички съответни изисквания от Правило № 18 на ИКЕ на ООН ( 3 ), както се изисква за превозните средства от категория N2.

1.3. Превозните средства от категория L6e, които са оборудвани с кормило от мотоциклетен тип, трябва да отговарят на всички съответни изисквания от Правило № 62 на ИКЕ на ООН, както се изисква за превозните средства от категория L2e.

1.3.1. Превозните средства от категория L6e, които не са оборудвани с кормило от мотоциклетен тип, трябва да отговарят на всички съответни изисквания от Правило № 18 на ИКЕ на ООН, както се изисква за превозните средства от категория N2.

1.4. Превозните средства от категория L7e, които са оборудвани с кормило от мотоциклетен тип, трябва да отговарят на всички съответни изисквания от Правило № 62 на ИКЕ на ООН, както се изисква за превозните средства от категория L5e.

1.4.1. Превозните средства от категория L7e, които не са оборудвани с кормило от мотоциклетен тип, трябва да отговарят на всички съответни изисквания от Правило № 18 на ИКЕ на ООН, както се изисква за превозните средства от категория N2.

1.1. „Тип превозно средство по отношение на електромагнитната съвместимост“ е категория превозни средства, които не се различават по такива основни характеристики, като проектните характеристики на електронните компоненти, запалните свещи и кабелните им снопове и техния метод за закрепване и местоположение в превозното средство.

1.2. Превозните средства от категории L1e, L2e, L3e, L4e, L5e, L6e и L7e трябва да отговарят на всички съответни изисквания от Правило № 10 на ИКЕ на ООН ( 4 ).

1.1.1.1 Превозните средства не трябва да имат никакви остри, режещи или изпъкнали части, издадени навън, които с форма, размери, насоченост и твърдост могат да увеличат опасността или тежестта на телесните наранявания на човек, който е ударен или охлузен от превозно средство при пътнотранспортно произшествие. Превозните средства се проектират така, че частите и ръбовете, с които други уязвими участници в движението, като пешеходците, могат да влязат в съприкосновение при пътнотранспортно произшествие, да отговарят на изискванията по точки 1 — 1.3.8.

1.1.1.2 Счита се, че всяка външна изпъкнала част или ръб, с който може да се влезе в съприкосновение и който е изработен или покрит с материал, като мек каучук или мека пластмаса с твърдост, по-малка от 60 по Шор (скала А), отговаря на изискванията по точки 1.3 — 1.3.8. Измерванията на твърдостта се извършват с материала, поставен на превозното средство, както е предвидено.

1.1.2.1 Превозните средства се оценяват съгласно разпоредбите по точки 1.2 — 1.2.4.1.

1.1.2.2 При превозни средства, оборудвани с конструкция или панели, предназначени частично или изцяло да обгръщат водача, пътника или багажа или да покриват определени компоненти на превозното средство, като алтернатива производителят на превозното средство може да избере да прилага съответните изисквания от Правило № 26 ( 5 ) на ИКЕ на ООН, приложими към превозните средства от категория М1 и обхващащи конкретни външни издадени части или цялата външна повърхност на превозното средство. В тези случаи специално внимание се обръща на изискваните радиуси, като се има предвид, че размерът на издаването на дръжки, панти, бутони и антени не трябва да бъде проверяван.

1.1.3.1 Когато към мотоциклета е монтиран кош, било постоянно, било така, че да може да се демонтира, не се извършва оценка на пространството между мотоциклета и коша (вж. фигура 8-1).

1.1.3.2 Ако кошът може да се демонтира от мотоциклета така, че мотоциклетът да се използва без него, самият мотоциклет трябва да отговаря на изискванията за мотоциклетите без кош по точки 1 — 1.3.8.

— ръбовете им да имат радиус на закръгление, който е не по-малък от 0,5 mm;

— ъглите да имат радиус на закръгление, който е не по-малък от 3 mm. „Ъгъл“ е триизмерната форма на повърхност, която не е ръб на табела или тяло.

— телата или сходните части трябва да имат общ диаметър от поне 10 mm;

— ръбовете в краищата на тялото трябва да имат радиус на закръгление, който е не по-малък от 2 mm.

— ръбовете им да имат радиус на закръгление, който е не по-малък от 2,0 mm;

— ъглите да имат радиус на закръгление, който е не по-малък от 2,0 mm.

— телата или сходните части трябва да имат общ диаметър от поне 20 mm;

— въпреки това тяло или сходна част може да има по-малък от 20 mm общ диаметър, при условие че изпъкването ѝ е по-малко от половината от общия ѝ диаметър;

— ръбовете в краищата на тялото трябва да имат радиус на закръгление, който е не по-малък от 2 mm.

1.1. „Тип превозно средство по отношение на съхранението на гориво“ означава категория превозни средства, които не се различават по отношение на такива основни характеристики, като формата, размерите и материалите, както и по начина на закрепване и местоположението на резервоара за гориво в превозното средство.

1.2. Резервоарите за гориво на превозни средства, оборудвани с един или няколко такива, трябва да отговарят на следните общи изисквания:

1.2.1. Резервоарите за гориво да са изработени от материали, чието термично, механично и химични характеристики остава подходящо при условията на експлоатация, за които са предназначени.

1.2.2. Резервоарите за гориво и разположените в съседство с тях части на превозното средство да са конструирани така, че да не пораждат електростатичен заряд, който би могъл да предизвика искри между резервоара за гориво и шасито на превозното средство, способни да възпламенят смес от въздух и гориво.

1.2.3. Резервоарите за гориво да са изработени по такъв начин, че да са устойчиви на корозия.

1.2.4. Резервоарите за гориво да са оборудвани с подходящи устройства (напр. отвори или предпазни клапани), които автоматично да изпускат свръхналягането или налягането, превишаващо работното налягане. Тези устройства да са конструирани така, че да се предотврати опасността от запалване на сместа от въздух и гориво.

1.2.5. Резервоарите за гориво да са проектирани така, че горивото, което може да изтече при пълненето им, да не може да попадне върху изпускателната система на превозното средство, двигателя или други части от тяговата система, или във вътрешността на отделението за пътници или за багаж, а да се отвежда към земята.

1.2.6. Горивото да не може да изтича през капачката на резервоара или през устройствата, предвидени за изпускане на свръхналягането, включително и при пълно преобръщане на резервоара. Допуска се капене до максимум 30 грама в минута, което трябва да бъде проверено чрез изпитването, описано в точки 2.1 и 2.1.4. Ако изглежда, че размерът на теча не е постоянен, трябва да се гарантира, че максималният размер на теча е определен за период от една минута (т.е. не е усреднен за по-дълъг период от време).

1.2.7. Резервоарът да не е разположен във отделението за пътници или в друго отделение, което представлява неразделна част от него, и да няма гранична повърхност (например под, стена, таван или преграда) с такова отделение, ако превозното средство е оборудвано с каросерия.

1.2.7.1. За целите на настоящото приложение се счита, че дадено превозно средство има отделение за пътници или друго отделение, което представлява неразделна част от него, ако то е снабдено с безопасни стъкла, странични врати, задна врата, странични лайсни и/или таван, така че се създава изцяло или отчасти затворено отделение. Техническата служба обосновава ясно критериите за преценка в протокола от изпитването.

1.2.8. Гърловината за пълнене с гориво да не бъде разположена в отделението за пътници, в багажното отделение или в отделението за двигателя, ако има такива.

1.2.8.1. В допълнение към точка 1.2.7.1 по-горе се счита, че превозното средство има отделение за двигателя или отделение за багаж, ако е оборудвано със странични панели в съчетание с капака, така че се създава изцяло или отчасти затворено отделение. Техническата служба обосновава ясно критериите за преценка в протокола от изпитването.

1.2.9. Резервоарите за гориво трябва да издържат изпитвания за херметичност, извършени при вътрешно налягане, което е два пъти по-голямо от работното налягане (проектното налягане), или при свръхналягане от 30 kPa, като е валидна по-високата стойност, както е описано в точки 2.2 и 2.2.1. Всички отвори могат да бъдат блокирани за целите на това изпитване. Резервоарът да не се пропука или да протече по време на изпитването, но може да остане постоянно деформиран.

1.2.9.1. За резервоарите за гориво, изработени от материали, различни от метали, се счита, че отговарят на това изискване, ако са преминали успешно изпитването, описано в точки 3.4 и 3.4.1.

1.2.10. Резервоарите за гориво, изработени от материали, различни от метали, подлежат на изпитвания в съответствие с точки 3 — 3.7.5.1 в допълнение към тези, описани в точки 2.1 — 2.1.4.

1.3. Превозните средства, оборудвани с един или няколко резервоара за гориво, трябва да отговарят на следните общи изисквания:

1.3.1. Резервоарите за гориво да са оборудвани и монтирани по такъв начин, че да изпълняват своята функция при всички предвидими експлоатационни условия.

1.3.2. Всички части и компоненти на системата за горивоподаване на превозното средство да са подходящо защитени чрез части на шасито или каросерията срещу съприкосновение с възможни препятствия по пътя. Такава защита не се изисква, ако съответните части или компоненти, разположени под превозното средство, са по-отдалечени от земята отколкото частите на шасито или каросерията, разположени непосредствено пред тях.

1.3.3. Всички части и компоненти на системата за горивоподаване на превозното средство да са конструирани, произведени и монтирани така, че да са устойчиви на въздействието на вътрешната и външната корозия, на което са изложени. Частите и компонентите на системата за горивоподаване да не са подложени на прекомерно триене или напрежение от движение, дължащо се на усукване, огъване и вибрации на корпуса на превозното средство, двигателя и трансмисията.

1.3.4. Превозните средства, в чиито системи за задвижване се използва втечнен нефтен газ (ВНГ), и резервоарите за ВНГ трябва да отговарят на всички съответни изисквания за монтаж и оборудване, съдържащи се в Правило № 67 на ИКЕ на ООН ( 6 ), както се изисква за превозните средства от категория M1.

1.3.5. Превозните средства, в чиито системи за задвижване се използва сгъстен природен газ (СПГ), и резервоарите за СПГ трябва да отговарят на всички съответни изисквания за монтаж и оборудване, съдържащи се в Правило № 110 на ИКЕ на ООН ( 7 ), както се изисква за превозните средства от категория M1.

2.1.1. Резервоарът и неговата арматура се монтират върху приспособление за изпитване по начин, който съответства на начина на монтирането им върху превозното средство, за което е предназначен резервоарът. Това важи и за системите за компенсиране на вътрешното свръхналягане.

2.1.2. Приспособлението за изпитване се върти около ос, която е успоредна на надлъжната ос на превозното средство.

2.1.3. За изпитването резервоарът се пълни на 30 %, а също и на 90 % от обявената му вместимост с невъзпламенима течност с плътност и вискозитет, близки до тези на обичайно използваното гориво, или с вода.

2.1.4. Резервоарът се завърта на 90° наляво от монтажното си положение. Той остава в това положение най-малко пет минути. След това резервоарът се завърта на още 90° в същата посока. Той се задържа в това положение, при което е напълно преобърнат, в продължение на още най-малко пет минути. След това резервоарът се завърта обратно в нормалното си положение.

2.2.1 Резервоарът се подлага на хидравлично изпитване за издръжливост на вътрешно налягане, което се провежда на окомплектуван с цялата си арматура изолиран резервоар. Резервоарът се напълва изцяло с незапалима течност с плътност и вискозитет, близки до тези на обичайно използваното гориво, или с вода. След като се прекъснат всички връзки с външната среда, налягането се повишава постепенно през тръбната връзка, през която двигателят се захранва с гориво, до достигане на вътрешното налягане, посочено в точка 1.2.9, и това налягане се поддържа в продължение най-малко на 60 секунди.

1.1. Ако на превозно средство от (под)категория L2e, L5e-B, L6e-B, L7e-B или L7e-C е монтирана товарна платформа, комплектът от превозно средство и товарна платформа трябва да отговаря на минимален набор от конструктивни критерии с цел безопасно транспортиране на стоки.

2.1. Монтираната товарна платформа трябва да е конструирана за превоз само на стоки, да е открита или закрита и да е фактически плоска и хоризонтална.

2.2. Центърът на тежестта на превозните средства от категория L с натоварена платформа и без водач трябва да е разположен между осите.

2.3. Платформата трябва да бъде с такива размери, че да отговаря на следните изисквания.

2.3.1. Дължината на товарната платформа, т.е. разстоянието от най-предната вътрешна точка до най-задната вътрешна точка на товарната площ, измерено хоризонтално в надлъжната равнина на превозното средство, не трябва да превишава 1,4 пъти колеята на предните или, ако е по-широка, на задните колела на превозното средство от категория L.

2.3.2. Широчината на товарната платформа да не превишава максималната габаритна ширина на превозното средство от категория L без платформата.

2.3.3. Осигурява се подходяща странична защита, за да се предотврати падането на стоки от товарната платформа.

2.4. Платформата се разполага симетрично по отношение на средната надлъжна равнина на превозното средство от категория L.

2.5. Височината на товарната платформа над земята не трябва да превишава 1 000 mm.

2.6. Товарната платформа се прикачва към превозното средство от категория L по такъв начин, че да се избегне всякакъв риск от случайно откачване.

2.7. Типът на платформата и начинът на прикачване трябва да са такива, че при нормален товар полето на видимост на водача да остава достатъчно и различните задължителни устройства за осветяване и светлинна сигнализация да продължават да изпълняват своите функции.

2.8. Производителят на превозното средство трябва да декларира, че товарната платформа е с безопасна товароносимост.

2.9. За товарната платформа се осигуряват подходящи точки за фиксиране на крепежни приспособления за масата на товара.

1.1. В настоящото приложение се формулират изискванията за одобряване на типа на превозни средства от категория L по отношение на масата и размерите им.

2.1. В заявлението за ЕС одобряване на типа превозно средство по отношение на масата и размерите му производителят предоставя на органа по одобряването подробни данни за всяка версия на даден тип превозно средство, независимо от степента на завършеност на превозното средство, за следните маси:

2.1.1. масата в готовност за движение по смисъла на член 5 от Регламент (ЕС) № 168/2013;

2.1.2. действителната маса;

2.1.3. технически допустимата максимална маса с товар;

2.1.4. технически допустимата максимална маса на осите;

2.1.5. ако е приложимо — технически допустимата максимална теглена маса;

2.1.6. ако е приложимо — технически допустимата максимална маса в точката на прикачване, като се вземат предвид техническите характеристики на теглително-прикачните устройства, които са монтирани или могат да се монтират върху превозното средство, според случая;

2.1.7. ако е приложимо — масата на незадължителното оборудване;

2.1.8. ако е приложимо — масата на надстройката;

2.1.9. ако е приложимо — масата на задвижващата акумулаторна батерия.

2.2. При определянето на масите, посочени в точка 2, производителят взема предвид най-добрите инженерни практики и налични технически познания, за да се сведат до минимум рисковете от механична неизправност и особено тези, които се дължат на умора на материалите, и за да се избегне увреждането на пътната инфраструктура.

2.3. При определянето на масите, посочени в точка 2, производителят взема предвид максималната конструктивна скорост на превозното средство.

2.4. При определяне на масите, посочени в точка 2, производителят не налага ограничения върху използването на превозното средство освен такива относно характеристиките на гумите, които могат да се пригодят към конструктивната скорост.

2.5. За некомплектувани превозни средства, включително превозни средства с шаси с кабина, за които е необходим допълнителен етап на комплектуване, производителят представя цялата съответна информация на производителите за следващия етап, така че изискванията да продължат да се спазват съгласно настоящия регламент.

2.6. Когато незадължителното оборудване има значително отражение върху масите и размерите на превозното средство, производителят съобщава на техническата служба разположението, масата и геометричното положение на центъра на тежестта спрямо осите на незадължителното оборудване, което може да се монтира на превозното средство.

2.7. Ако органът по одобряването или техническата служба счете за необходимо, може да изиска от производителя да представи за проверка превозно средство, представително за одобрявания тип.

2.8. В случая на товарни превозни средства от подкатегории L5e-B, L6e-BU и L7e-CU, предназначени за превоз на стоки и конструирани да бъдат оборудвани със сменяеми надстройки, общата маса на тези надстройки се явява част от масата на товара. В този случай се спазват следните допълнителни изисквания:

2.8.1. дадена надстройка се счита за сменяема, когато може лесно да се отдели от шасито с кабина;

2.8.2. в информационния документ (списъка с данни) производителят на превозното средство съобщава максимално допустимите размери, общата маса на надстройката, допустимите местоположения на центъра на тежестта и схема на местоположението на фиксиращите устройства.

2.9. При определяне на стойността на масите, която производителят трябва да представи на органа по одобряването, се спазват условията и изискванията за изпитване съгласно допълнение 1.

3.1. В заявлението за ЕС одобряване на типа превозно средство по отношение на масата и размерите му производителят предоставя на органа по одобряването подробни данни за всяка версия на даден тип превозно средство, независимо от степента на завършеност на превозното средство, относно следните размери на превозното средство [в mm]:

3.1.1. дължината на превозното средство, т.е. разстоянието между двете вертикални равнини, които са перпендикулярни на надлъжната равнина на превозното средство и се допират съответно до предната и задната част на превозното средство;

3.1.2. широчината на превозното средство, т.е. разстоянието между двете равнини, които са успоредни на надлъжната равнина на превозното средство и се допират до превозното средство от двете страни на тази равнина;

3.1.3. височината на превозното средство, т.е. разстоянието между опорната равнина на превозното средство и успоредната равнина, която се допира до горната част на превозното средство;

3.1.4. колесната база на превозното средство, т.е. размерът, посочен в точка 6.4.1 от стандарт ISO 612:1978;

3.1.5. за превозните средства със сдвоени колела или за три- или четириколесните превозни средства: колеята на предните и/или задните колела на превозното средство, т.е. размерът, посочен в точка 6.5 от стандарт ISO 612:1978;

3.1.6. ако е приложимо — дължината и широчината на товарната платформа.

3.2. При определяне на стойността на размерите се спазват условията и изискванията за изпитване съгласно допълнение 1.

3.3. Действителните размери, посочени в точка 3.1, могат да се различават от тези, обявени от производителя, с не повече от 3 %.

1.1. За целите на измерване на размерите, посочени в точка 3 от приложение XI:

1.1.1. превозното средство трябва да бъде с масата си в готовност за движение и да е поставено върху хоризонтална и равна повърхност, като гумите са напомпани до налягането, препоръчано от производителя;

1.1.2. превозното средство трябва да е във вертикално положение, а колелата в положение, което съответства на движение по права линия;

1.1.3. всички колела на превозното средство трябва да лежат върху опорната равнина с изключение на резервните колела.

1.2. Единствено устройствата и оборудването, посочени в настоящата точка 1, не се вземат предвид при определяне на размерите на превозното средство.

1.3. По отношение на дължината на превозното средство всички компоненти на превозното средство и по-специално всички неподвижни компоненти, издадени напред или назад (брони, калници и т.н.), се включват между двете равнини, посочени в точка 3.1.1 от приложение XI, с изключение на теглително-прикачното устройство.

1.4. По отношение на широчината на превозното средство всички компоненти на превозното средство и по-специално всички неподвижни компоненти, издадени странично, се включват между двете равнини, посочени в точка 3.1.2 от приложение XI, с изключение на огледалата за виждане назад.

1.5. По отношение на височината на превозното средство, всички фиксирани компоненти на превозното средство се включват между двете равнини, посочени в точка 3.1.3 от приложение XI, с изключение на огледалата за виждане назад.

1.6.1 За целите на измерването на пътния просвет на тип превозно средство от категория L, изпитвателното превозно средство трябва да бъде натоварено до действителната маса.

1.6.2 Като изключение от изискването по точка 1.6.1., за целите на измерването на пътния просвет на тип превозно средство от подкатегория L3e-AxE (x = 1, 2 или 3, двуколесен мотоциклет ендуро) или тип превозно средство от подкатегория L3e — AxT (x = 1, 2 или 3, двуколесни планински мотоциклети), изпитваните ендуро или планински мотоциклети трябва да бъдат натоварени до своята маса в готовност за движение.

1.6.3 Ръчно или автоматично регулируемата система на окачване, монтирана на превозното средство и водеща евентуално до променлив пътен просвет, се регулира на минимално положение, така че да се даде възможност за минимално разстояние между превозното средство и земната повърхност.

1.6.4 Най-късото разстояние между земната повърхност и най-ниската неподвижна точка на превозното средство се измерва между осите и при оста/осите, ако това е приложимо в съответствие с допълнение 1 към приложение II към Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 8 ). Минималното измерено разстояние се приема за пътен просвет на превозното средство.

1.7. Превозно средство от подкатегория L7e-B2 (бъги с висока проходимост), което е в съответствие с изискванията по точка 1.6, трябва да отговаря на най-малко пет от следните шест изисквания:

1.7.1. преден ъгъл на проходимост ≥ 25 градуса;

1.7.2. заден ъгъл на проходимост ≥ 20 градуса;

1.7.3. ъгъл на надлъжна проходимост ≥ 20 градуса;

1.7.4. пътен просвет под предната ос ≥ 180 mm;

1.7.5. пътен просвет под задната ос ≥ 180 mm;

1.7.6. пътен просвет между осите ≥ 180 mm;

1.8. Предният ъгъл на проходимост, задният ъгъл на проходимост и пътният просвет се измерват в съответствие с допълнение 1 към приложение II към Директива 2007/46/ЕО.

2.1. Характеристиките и функционалните възможности на системата за бордова диагностика с оглед опазване на околната среда се проверяват и доказват пред органа по одобряването чрез извършване на процедурата за изпитване от тип VIII, посочена в раздел А от приложение V към Регламент (ЕС) № 168/2013.

3.1. При установяване на първата неизправност на компонент или система данните от моментната картина на състоянието на двигателя по това време се записват в компютърна памет. Записаните данни за състоянието на двигателя включват, но не само: изчислената стойност на натоварването, оборотите на двигателя, стойностите от регулирането на горивната смес (ако има такива данни), налягането на горивото (ако има такива данни), скоростта на превозното средство (ако има такива данни), температурата на охлаждащата течност, налягането във всмукателния колектор (ако има такива данни), затворен или отворен цикъл на работа (ако има такива данни) и кода за неизправността, която е довела до записване на данните.

3.1.1. Производителят подбира за записване като моментна картина най-подходящия набор от условия, улесняващи провеждането на ефективни и ефикасни ремонтни дейности. Необходима е само една моментна картина на данните. Производителите могат да изберат записването и на допълнителни моментни картини, при условие че поне изискваната моментна картина може да се чете от универсално четящо устройство, което отговаря на спецификациите съгласно точки 3.9 и 3.10. Ако кодът за неизправността, която е довела до записване на данни за условията, бъде изтрит в съответствие с точка 3.8 от приложение ХII, записаните данни за състоянието на двигателя също могат да се изтрият.

3.1.2. При последваща неизправност в горивната система или прекъсване на запалването на двигателя всички данни за моментна картина на състоянието, които са записани в паметта, се заменят с данни за състоянието на горивната система или за условията на прекъсване на запалването (в зависимост от това кое от двете събития е настъпило първо).

3.2. Чрез серийния порт по стандартизирания диагностичен куплунг при поискване се подават сигнали за следните допълнителни данни освен изискваната информация за моментната картина, при условие че тези допълнителни данни са налице в бордовия компютър или могат да се определят въз основа на наличната информация в бордовия компютър: диагностични кодове за неизправност, температура на охлаждащия агент за двигателя, състояние на системата за контрол на горивото (затворен контур, отворен контур, друго), регулиране на горивната смес, регулиране на преждевременното запалване, температура на входящия въздух, налягане във всмукателния колектор, дебит на въздуха, обороти на двигателя, изходен сигнал от датчика за положението на дроселната клапа, състояние на вторичния въздух (възходящ, низходящ или атмосферен), изчислена стойност на натоварването, скорост на превозното средство, състояние на системата против блокиране на колелата (включена/изключена), активиран(и) режим(и) по подразбиране и налягане на горивото.

3.3. За всички системи за контрол, за които се извършват специфични бордови оценъчни изпитвания (катализатор, кислороден датчик и т.н.) — с изключение, ако е приложимо, на установяването на прекъсване на запалването, мониторинга на горивната система и цялостния мониторинг на компонентите — резултатите от последните изпитвания на превозното средство и пределните стойности, спрямо които се прави сравнение, трябва да се предоставят чрез серийния порт по стандартизирания диагностичен куплунг съгласно спецификациите в точка 3.8. За следените системи и компоненти, обхванати от горепосоченото изключение, чрез стандартизирания диагностичен куплунг се подава индикация дали те са преминали успешно последните изпитвания.

3.4. Изискванията за бордовата диагностика, въз основа на които се сертифицира превозното средство (т.е. съгласно приложение ХII или алтернативните изисквания, посочени в точка 5), както и за основните системи за контрол, следени от СБД съгласно точка 3.10, се предоставят на разположение чрез серийния порт на стандартизирания диагностичен куплунг в съответствие със спецификациите в точка 3.8 от настоящото допълнение.

3.5. Чрез серийния порт на стандартизирания диагностичен куплунг се предоставят на разположение идентификационният номер на софтуера и номерът за проверка на калибрирането. И двата номера се предоставят в стандартизиран формат.

3.6. От системата за диагностика не се изисква да оценява компоненти при неизправност, ако такава оценка би довела до риск за безопасността или повреда на компонент.

3.7. Системата за диагностика осигурява стандартизиран и неограничен достъп до бордовата диагностика и трябва да съответства на стандартите на ISO и/или на спецификацията на SAE, посочени по-долу.

3.8. За връзката за предаване на данни от бордовия компютър към външен компютър се използва един от следните стандарти с посочените ограничения:

— ISO 9141-2:1994/Amd 1:1996: „Пътни превозни средства. Системи за диагностика. Част 2: Изисквания на CARB за обмен на цифрова информация“;

— SAE J1850: март 1998 г. — „Мрежов интерфейс за предаване на данни от клас Б. В съобщенията във връзка с емисиите трябва да се използва проверката за грешки чрез цикличен код с излишък и трибайтовото заглавие, а да не се използва междубайтово разделяне или контролни суми“;

— ISO 14229-3:2012: „Пътни превозни средства. Унифицирани диагностични услуги (UDS). Част 3: Унифицирани диагностични услуги въз основа на CAN“;

— ISO 14229-4:2012: „Пътни превозни средства. Унифицирани диагностични услуги (UDS). Част 4: Унифицирани диагностични услуги въз основа на FlexRay“;

— ISO 14230-4:2000: „Пътни превозни средства. Системи за диагностика. Протокол „Keyword 2000“. Част 4: Изисквания към системи, свързани с емисиите“;

— ISO 15765-4:2011: „Пътни превозни средства. Диагностика, използваща CAN мрежи. Част 4: Изисквания към системи, свързани с емисиите“ от 1 ноември 2001 г.“;

— ISO 22901-2:2011: „Пътни превозни средства. Отворен обмен на диагностични данни (ODX). Част 2: Изисквания към диагностични данни, свързани с емисиите“.

3.9. Оборудването за изпитвания и инструментите за диагностика, необходими за обмен на данни със СБД, трябва да съответстват или превишават функционалните спецификации в ISO 15031-4:2005: „Пътни превозни средства. Обмен на данни между превозно средство и външна апаратура за диагностика, свързана с емисиите. Част 4: Външна апаратура за изпитване“.

3.10. Основните диагностични данни (определени в точка 6.5.1) и информацията за контрол в двете посоки се предоставят с използване на формата и мерните единици, описани в стандарта ISO 15031-5:2011 „Пътни превозни средства. Обмен на данни между превозно средство и външна апаратура за диагностика, свързана с емисиите. Част 5: Диагностични услуги, свързани с емисиите“ и са на разположение при използване на диагностичен уред, съответстващ на изискванията на ISO 15031-4:2005.

3.10.1. Производителят на превозното средство предоставя на органа по одобряването в подробен вид всички диагностични данни — например данни за идентификация на параметър (PID), за идентификация на уред за бордова диагностика или за идентификация на изпитване, които не са посочени в ISO 15031-5:2011, но са свързани с настоящия регламент.

3.11. При регистриране на неизправност производителят я идентифицира, като използва подходящ код за неизправност, съответстващ на кодовете, посочени в точка 6.3 от стандарта ISO 15031-6:2010 „Пътни превозни средства. Обмен на данни между превозно средство и външна апаратура за диагностика, свързана с емисиите. Част 6: Определения на диагностичните кодове за неизправност“, отнасящ се за „диагностичните кодове за неизправност на система от значение за емисиите“. Ако това не е възможно, производителят може да използва диагностичните кодове за неизправност, посочени в точки 5.3 и 5.6 от стандарта ISO DIS 15031-6:2010. Като алтернатива могат да се съставят и докладват кодове за неизправност съгласно ISO14229:2006. Кодовете за неизправност трябва да бъдат напълно достъпни чрез стандартно диагностично оборудване, което отговаря на изискванията по точка 3.9.

3.12. Интерфейсът за връзка между превозното средство и стенда за диагностика трябва да е стандартизиран и да отговаря на всички изисквания на стандарта ISO DIS 15031-3:2004 „Пътни превозни средства. Обмен на данни между превозно средство и външна апаратура за диагностика, свързана с емисиите. Част 3: Съединител за диагностика и свързаните електрически схеми: спецификации и използване“. Предпочитаното място за монтаж е под седалката. За всяко друго местоположение на диагностичния куплунг се изисква съгласието на органа по одобряването и той трябва е лесно достъпен за обслужващия персонал, но да е защитен срещу неразрешено изменение от неквалифициран персонал. Местоположението на интерфейса за връзка ясно се посочва в ръководството за потребителя.

3.13. Докато не бъде приет стандартизиран интерфейс за връзка за превозните средства от категория L и той не бъде публикуван на равнище ISO или CEN, и препратка към този технически стандарт, не бъде е включен в настоящия регламент, по искане на производителя на превозното средство може да бъде монтиран алтернативен интерфейс за връзка. Когато бъде монтиран такъв алтернативен интерфейс за връзка, производителят на превозното средство предоставя безвъзмездно на производителите на оборудване за изпитвания подробните характеристики на конфигурацията на щифтовете на съединителя. Производителят на превозното средство предоставя адаптер за връзка към универсално четящо устройство. Адаптерът трябва да бъде се качество, подходящо за професионална употреба. Той се предоставя при поискване на всички независими оператори по недискриминационен начин. Производителите имат право да налагат разумни и пропорционални цени за този адаптер, като вземат предвид допълнителните разходи, които клиентът трябва да посрещне вследствие на този избор на производителя. Интерфейсът за свързване и адаптерът не могат да включват специфични конструктивни елементи, заради които ще се изисква валидиране или сертифициране преди употреба, или които биха ограничили обмена на данни при използване на универсалното четящо устройство.

4.1.1. Всяка контролна функция на СБД се осъществява поне веднъж за цикъл на движение, при който са изпълнени условията за мониторинг, определени в точка 3.2 от приложение ХII. Производителите нямат право да използват изчисления коефициент (или негов елемент) или каквито и да е други показатели за честотата на мониторинга като условие за която и да е контролна функция за мониторинг.

4.1.2. Отношението при работа в реални условия (in-use performance ratio, IUPR) за определена контролна функция M на СБД и за ефективността на експлоатация на устройствата за контрол на замърсяването е:

4.1.3. Сравняването на числителя със знаменателя показва честотата на използване на определена контролна функция при експлоатацията на превозното средство. С оглед да се гарантира, че всички производители следят IUPRM по еднакъв начин, се дават подробни изисквания за определянето и увеличаването на показанията на съответните броячи.

4.1.4. Ако съгласно изискванията на настоящото приложение превозното средство е оборудвано за осъществяване на определена контролна функция M, IUPRM трябва да бъде по-голямо или равно на 0,1 за всички контролни функции М.

4.1.5. Смята се, че изискванията на тази точка са изпълнени за определена контролна функция M, ако за всички превозни средства от една фамилия по характеристики и задвижване, произведени в дадена календарна година, са в сила следните статистически условия:

а) средноаритметичната стойност на IUPRM е равна на или по-голяма от минималната стойност, приложима за контролната функция;

б) за повече от 50 % от всички превозни средства стойността на IUPRM е равна на или по-голяма от минималната стойност, приложима за контролната функция.

4.1.6. Не по-късно от 18 месеца след края на календарната година производителят доказва пред органа по одобряването, че тези статистически условия са изпълнени за превозни средства, произведени през тази календарна година, за всички контролни функции, които трябва да осъществява СБД съгласно точка 4.6. от настоящото допълнение. За тази цел се използват статистически тестове, прилагащи утвърдени статистически принципи и гаранционни вероятности.

4.1.7. С цел доказване във връзка с изискванията на настоящата точка производителят може да групира превозни средства във фамилия по характеристики и задвижване за всеки незастъпващ се период от 12 последователни месеца, а не по календарни години. За определянето на извадката от превозни средства за изпитване се прилагат поне критериите за подбор, съдържащи се в допълнение 3, точка 2. За цялата извадка от превозни средства за изпитване производителят предоставя на органа по одобряването всички данни за ефективността на експлоатация, отчитани от СБД съгласно точка 4.6 от настоящото допълнение. При поискване органът по одобряването, който издава одобрението, предоставя тези данни и резултатите от статистическата оценка на други органи по одобряването.

4.1.8. Органът по одобряването и техническата служба могат да извършат допълнителни изпитвания на превозни средства или да съберат подходящи данни, записани от превозни средства, за да проверят дали са изпълнени изискванията на настоящото приложение.

4.1.9. Производителят предоставя улеснен достъп на националните органи и независимите оператори без каквото и да е кодиране до данните във връзка с ефективността на експлоатация, които се съхраняват и съобщават от СБД на превозното средство.

4.2.1. Числителят за определена контролна функция представлява брояч, отмерващ броя на случаите, когато дадено превозно средство е било експлоатирано при наличието на всички зададени от производителя условия за мониторинг, позволяващи чрез тази контролна функция да се открие неизправност и да се предупреди водача за нея. Стойността на числителя се увеличава само веднъж за цикъл на движение, освен ако има основателна техническа причина.

4.3.1. Знаменателят представлява брояч, отмерващ броя на случаите на движение на превозното средство, отчитайки специфичните условия за съответната контролна функция. Стойността на знаменателя се увеличава поне веднъж за цикъл на движение, ако по време на този цикъл на движение общият знаменател е увеличен при наличието на условията, определени в точка 4.5, освен при деактивиране на знаменателя съгласно точка 4.7.

4.3.2. В допълнение на изискванията съгласно точка 4.3.1:

За контролната функция за системата за вторичен въздух стойността на знаменателя(ите) се увеличава, ако задействаната по команден начин система за вторичен въздух е активна 10 секунди или по-дълго. За целите на определянето на командно задействаното активно време СБД не може да включва времето на действие на система за вторичен въздух, активирана чрез намеса единствено за целите на мониторинга.

За контролни функции за системи, които са активни единствено по време на пускане в ход на студен двигател, стойността на знаменателя се увеличава, ако съответният компонент или метод бъдат задействани по команден начин за период от 10 секунди или повече.

За контролни функции за променливото газоразпределение (VVT) и/или системи за контрол стойността на знаменателя(ите) се увеличава, ако компонентът бъде задействан по команден начин в някакво състояние (напр. „включено“, „отворено“, „затворено“, „заключено“ и т.н.) в два или повече случая по време на цикъла на движение или за период от 10 секунди или повече — в зависимост от това кое от двете събития е настъпило първо.

За следните контролни функции стойността на знаменателя(ите) се увеличава с единица, ако от момента на последното увеличаване на стойността на знаменателя е натрупан пробег от поне 800 километра освен изпълнението на изискванията съгласно настоящата точка за поне един цикъл на движение:

4.3.3. За хибридни превозни средства, превозни средства, които ползват алтернативен хардуер или методи за пускане в ход на двигателя (напр. интегриран стартер и генератори), или превозни средства, работещи с алтернативно гориво (напр. за специални приложения, с използване поотделно на две горива или на смес от две горива, производителят може да представи пред органа по одобряването искане за одобряване на използването на критерии за увеличаване на стойността на знаменателя, различни от тези, определени в настоящата точка. В общия случай органът по одобряването не одобрява алтернативни критерии за превозни средства, при които спирането на двигателя се прилага единствено при условия на работа на празен ход или спиране на превозното средство или близки до тях условия. Одобряването на алтернативните критерии от органа се основава на равностойността на тези критерии за определянето на размера на експлоатацията на превозното средство спрямо измерването на конвенционалната експлоатация на превозното средство в съответствие с критериите в настоящата точка.

4.4.1. Броячът за циклите на запалване показва броя на циклите на запалване, осъществени от дадено превозно средство. Стойността на брояча за циклите на запалване не може да бъде увеличавана повече от веднъж за цикъл на движение.

4.5.1. Общият знаменател представлява брояч, измерващ броя на случаите на ползване на дадено превозно средство. Неговата стойност се увеличава след не повече от 10 секунди тогава и единствено тогава, когато за един цикъл на движение са изпълнени следните критерии:

а) общото изминало време от пускането в ход на двигателя е по-голямо или равно на 600 секунди при по-малка от 2 440 m надморска височина и температура на околната среда 266,2 K (– 7 °C) или повече;

б) общото изминало време на ползване на превозното средство при скорост от 25 km/h или по-висока е 300 секунди или повече при по-малка от 2 440 m надморска височина и температура на околната среда 266,2 K (– 7 °C) или повече;

в) непрекъснато ползване на превозното средство на празен ход (т.е. педалът на газта не е натиснат от водача и скоростта на превозното средство е 1,6 km/h или по-малко) в продължение на 30 секунди или повече при по-малка от 2 440 m надморска височина и температура на околната среда 266,2 K (– 7 °C) или повече.

4.6.1. Съгласно спецификациите на стандарт ISO 15031-5:2011 СБД отчита брояча за циклите на запалване и общия знаменател, както и отделни числители и знаменатели за следните контролни функции, ако наличието им в превозното средство се изисква по силата на настоящото приложение:

а) катализатори (всяка група се отчита отделно);

б) кислородни датчици / датчици за отработили газове, включително датчици за вторичен кислород (всеки датчик се отчита отделно);

в) изпарителна система;

г) система за рециркулация на отработилите газове (EGR);

д) система за променливо газоразпределение (VVT);

е) система за вторичен въздух;

ж) филтър за прахови частици;

з) система за последваща обработка на NOx (напр. адсорбент на NOx, реагент/каталитична система за NOx);

и) система за контрол на повишаването на налягането.

4.6.2. За конкретни компоненти или системи, за които са налице няколко контролни функции, отчитани по силата на настоящата точка (напр. за кислородния датчик за група 1 може да има няколко контролни функции — за реагирането на датчика или за други негови характеристики), СБД следи поотделно числителя и знаменателя за всяка контролна функция и отчита числителя и знаменателя единствено за контролната функция, чийто коефициент е с най-ниска стойност. Ако този коефициент е еднакъв за две или повече контролни функции, за конкретния компонент се отчита съответния числител и знаменател за контролната функция, която е с най-голям знаменател.

4.6.3. Когато стойността на броячите се увеличава, стъпката на всички увеличения е цяла единица.

4.6.4. Минималната стойност на всеки брояч е 0; максималната стойност е не по-малка от 65 535 независимо от всякакви други изисквания за стандартизирано съхранение и отчитане на данните от СБД.

4.6.5. Ако числителят или знаменателят за конкретна контролна функция достигне максималната си стойност, стойностите и на двата брояча за тази контролна функция се делят на две, преди да се увеличават отново съгласно разпоредбите в точки 4.2 и 4.3. Ако броячът за циклите на запалване или общият знаменател достигне максималната си стойност, стойността на съответният брояч става нула при нейното следващо увеличаване съгласно разпоредбите съответно в точки 4.4 и 4.5.

4.6.6. Всеки брояч се занулява единствено в случай на рестартиране на постоянната памет (напр. при препрограмиране и т.н.) или, ако числата са съхранени във временна памет (keep-alive memory, KAM), в случай че KAM загуби съдържанието си поради прекъсване на електрическото захранване на модула за управление (напр. прекъсване на захранването от акумулаторна батерия и т.н.).

4.6.7. Производителят взема мерки, за да гарантира, че стойностите на числителя и знаменателя не могат да бъдат върнати към първоначалните или изменени освен в случаите, изрично посочени в настоящата точка.

4.7.1. Не по-късно от 10 секунди след откриването на неизправност, която деактивира контролна функция, необходима за изпълнение на изискванията за мониторинг съгласно настоящото приложение (т.е. записва се непотвърден или потвърден код), СБД деактивира по-нататъшното увеличаване на съответния числител и знаменател за всяка деактивирана контролна функция. Увеличаването на всички съответни числители и знаменатели се възобновява не по-късно от 10 секунди след отстраняване на неизправността (т.е. непотвърденият код се изтрива чрез самоизчистване на паметта или по команда от четящо устройство).

4.7.2. Не по-късно от 10 секунди след задействане на приспособление за задвижване (PTO), което деактивира контролна функция, необходима за изпълнение на изискванията за мониторинг съгласно настоящото приложение, СБД деактивира по-нататъшното увеличаване на съответния числител и знаменател за всяка деактивирана контролна функция. Увеличаването на всички съответни числители и знаменатели се възобновява не по-късно от 10 секунди след изключването на приспособлението за задвижване.

4.7.3. СБД деактивира по-нататъшното увеличаване на числителя и знаменателя за конкретна контролна функция не по-късно от 10 секунди, след като бъде открита неизправност на някой компонент, използван за установяване на критериите от определението за знаменателя за конкретната контролна функция (напр. скорост на превозното средство, температура на околната среда, надморска височина, работа на празен ход, пускане в ход на студен двигател или време на работа), и в паметта бъде записан съответният непотвърден код за неизправност. Увеличаването на числителя и знаменателя се възобновява не по-късно от 10 секунди след отстраняването на неизправността (напр. непотвърденият код автоматично се изтрива чрез самоизчистване на паметта или по команда от четящо устройство).

4.7.4. СБД деактивира по-нататъшното увеличаване на общия знаменател не по-късно от 10 секунди, след като бъде открита неизправност на някой компонент, използван, за да се установи дали са спазени критериите съгласно точка 3.5 (напр. скорост на превозното средство, температура на околната среда, надморска височина, работа на празен ход или време на работа), и в паметта бъде записан съответният непотвърден код за неизправност. Общият знаменател не може да бъде деактивиран за увеличаване при каквото и да е друго условие. Увеличаването на общия знаменател се възобновява не по-късно от 10 секунди след отстраняването на неизправността (напр. непотвърденият код се изтрива чрез самоизчистване на паметта или по команда от четящо устройство).

5.1. Заявленията за одобряване на типа или за изменение на одобрение на типа се придружават от съответната информация относно СБД на превозното средство. Тази информация трябва да дава възможност на производителите на резервни или усъвършенствани компоненти да направят произвежданите от тях части съвместими със СБД на превозното средство с оглед на безпроблемно функциониране, подсигуряващо потребителя срещу неизправности. Също така тази информация трябва да дава възможност и на производителите на инструменти за диагностика и оборудване за изпитвания да създават инструменти и оборудване, осигуряващи ефективна и точна диагностика на системите за контрол на емисиите от превозни средства.

5.2. При поискване производителят на превозното средство предоставя на недискриминационна основа на всеки заинтересован производител на компоненти, инструменти за диагностика или оборудване за изпитвания съответната информация за СБД:

5.2.1. описание на типа и броя на подготвителните цикли, използвани за първоначалното одобряване на типа на превозното средство;

5.2.2. описание на типа демонстрационен цикъл на БД, използван за първоначалното одобряване на типа на превозното средство по отношение на компонента, следен от СБД;

5.2.3. подробен документ с описание на всички следени компоненти с посочване на метода за откриване на неизправности и активиране на ИН (определен брой цикли на движение или статистически метод), включително списък на съответстващите следени от СБД вторични параметри за всеки компонент, както и списък на всички кодове на изходните сигнали за БД и използваните формати (с обяснение на всеки от тях), свързани с отделни компоненти на силовото задвижване, които са от значение за емисиите, както и с отделни компоненти без значение за емисиите, където мониторингът на компонента служи за определяне на момента за активиране на ИН. По-специално подробно трябва да се обяснят данните за услуга $05 за изпитвания с идентификатор от $ 21 до FF и за услуга $06. В случай на типове превозни средства, използващи връзка за предаване на данни съгласно стандарта ISO 15765-4 „Пътни превозни средства. Диагностика, използваща CAN мрежи. Част 4: Изисквания към системи, свързани с емисиите“, подробно се обясняват данните за услуга $06 за изпитвания с идентификатор от $00 до FF за всеки поддържан от СБД идентификатор на контролна функция.

5.2.4. Тази информация може да бъде представена под формата на таблица, както следва:

5.2.5. Ако орган по одобряването получи от производител на компоненти, инструменти за диагностика или оборудване за изпитвания искане за информация относно СБД на превозно средство:

а) органът се обръща в срок от 30 дни към производителя на въпросното превозно средство с искане да предостави информацията, изисквана съгласно точки 5.1 и 5.2;

б) производителят представя тази информация на органа по одобряването в срок от два месеца след искането;

в) органът предава тази информация на органите по одобряването в другите държави членки, а органът по одобряването, който е издал първоначалното одобрение на типа, прилага тази информация към информацията за одобряване на типа на превозното средство.

5.2.6. Може да се иска информация само във връзка със замяна или техническо обслужване на компоненти, които подлежат на одобряване на типа, или за компоненти, които представляват част от система, подлежаща на одобряване на типа.

5.2.7. В искането за информация се посочва точната спецификация на модела превозно средство, за който се иска информация. В него изрично се потвърждава, че исканата информация ще послужи за разработването на резервни или усъвършенствани части, компоненти, инструменти за диагностика или оборудване за изпитвания.