Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 02013R0575-20230101

Consolidated text: Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012текст от значение за ЕИП

ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2013/575/2023-01-01

02013R0575 — BG — 01.01.2023 — 014.004


Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ

►B

▼M9

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 575/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 26 юни 2013 г.

относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012

▼B

(ОВ L 176, 27.6.2013 г., стp. 1)

Изменен с:

 

 

Официален вестник

  №

страница

дата

 M1

ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2015/62 НА КОМИСИЯТА от 10 октомври 2014 година

  L 11

37

17.1.2015

 M2

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/1014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 8 юни 2016 година

  L 171

153

29.6.2016

 M3

ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017/2188 НА КОМИСИЯТА от 11 август 2017 година

  L 310

1

25.11.2017

►M4

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017/2395 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 12 декември 2017 година

  L 345

27

27.12.2017

►M5

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017/2401 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 12 декември 2017 година

  L 347

1

28.12.2017

 M6

ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/405 НА КОМИСИЯТА от 21 ноември 2017 година

  L 74

3

16.3.2018

►M7

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/630 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 април 2019 година

  L 111

4

25.4.2019

►M8

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/876 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 20 май 2019 година

  L 150

1

7.6.2019

►M9

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/2033 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 ноември 2019 година

  L 314

1

5.12.2019

►M10

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/2160 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 ноември 2019 година

  L 328

1

18.12.2019

►M11

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2020/873 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 24 юни 2020 година

  L 204

4

26.6.2020

►M12

ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2021/424 НА КОМИСИЯТА от 17 декември 2019 година

  L 84

1

11.3.2021

►M13

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2021/558 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 31 март 2021 година

  L 116

25

6.4.2021

 M14

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2021/1043 НА КОМИСИЯТА от 24 юни 2021 година

  L 225

52

25.6.2021

►M15

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2022/2036 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 19 октомври 2022 година

  L 275

1

25.10.2022


Поправен със:

►C1

Поправка, ОВ L 208, 2.8.2013, стp.  68 (575/2013)

►C2

Поправка, ОВ L 321, 30.11.2013, стp.  6 (575/2013)

►C3

Поправка, ОВ L 020, 25.1.2017, стp.  3 (575/2013)

►C4

Поправка, ОВ L 335, 13.10.2020, стp.  20 (2019/630)

►C5

Поправка, ОВ L 405, 2.12.2020, стp.  79 (2019/2033)

 C6

Поправка, ОВ L 065, 25.2.2021, стp.  62 (2019/876)

►C7

Поправка, ОВ L 398, 11.11.2021, стp.  39 (2019/876)

►C8

Поправка, ОВ L 092, 30.3.2023, стp.  29 (№ 575/2013)




▼B

▼M9

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 575/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 26 юни 2013 г.

относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012

▼B



ПЪРВА ЧАСТ

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ



ДЯЛ I

ПРЕДМЕТ, ОБХВАТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

▼M8

Член 1

Обхват

С настоящия регламент се установяват единни правила относно общите пруденциални изисквания, които институциите, финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност, подлежащи на надзор съгласно Директива 2013/36/ЕС, трябва да спазват по отношение на следните елементи:

a) 

капиталови изисквания по отношение на изцяло количествено измерими, еднотипни и стандартизирани елементи на кредитния, пазарния и операционния риск, сетълмент риска и ливъриджа;

б) 

изисквания за ограничаване на големите експозиции;

в) 

изисквания за ликвидност по отношение на изцяло количествено измерими, еднотипни и стандартизирани елементи на ликвидния риск;

г) 

изисквания за отчетност във връзка с букви а), б) и в);

д) 

изисквания за публично оповестяване.

С настоящия регламент се установяват единните норми, отнасящи се до изискванията за собствен капитал и приемливи задължения, приложими към субектите за преструктуриране, които са глобално системно значими институции (Г-СЗИ) или част от Г-СЗИ, или са значими дъщерни предприятия на Г-СЗИ извън ЕС.

Настоящият регламент не урежда изискванията за публикуване на информация от компетентните органи в областта на пруденциалното регулиране и надзор върху институциите, установени в Директива 2013/36/ЕС.

Член 2

Надзорни правомощия

1.  
За да се осигури спазването на разпоредбите на настоящия регламент, компетентните органи разполагат с правомощията и следват процедурите, установени в Директива 2013/36/ЕС и в настоящия регламент.
2.  
За да се осигури спазването на разпоредбите на настоящия регламент, органите за преструктуриране разполагат с правомощията и следват процедурите, установени в Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 1 ) и в настоящия регламент.
3.  
За да се осигури изпълнението на изискванията за собствен капитал и приемливи задължения, компетентните органи и органите за преструктуриране си сътрудничат.
4.  
За да се осигури нормативно съответствие в рамките на техните правомощия Единният съвет за преструктуриране, създаден с член 42 от Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета ( 2 ), и Европейската централна банка — по въпросите с отношение към възложените ѝ задачи по силата на Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета ( 3 ), осигуряват редовния и надежден обмен на относима информация.

▼M9

5.  
При прилагане на разпоредбите, предвидени в член 1, параграфи 2 и 6 от Регламент (ЕС) 2019/2033 на Европейския парламент и на Съвета ( 4 ) по отношение на инвестиционните посредници, посочени в тези параграфи, компетентните органи, съгласно определението в член 3, параграф 1, точка 5 от Директива (ЕС) 2019/2034 на Европейския парламент и на Съвета ( 5 ), третират тези инвестиционни посредници както „институции“ съгласно настоящия регламент.

▼B

Член 3

Прилагане на по-строги изисквания от институциите

Настоящият регламент не възпрепятства институциите да притежават собствен капитал и негови компоненти, надхвърлящи изискванията по настоящия регламент, или да прилагат мерки, по-строги от предвидените в него.

Член 4

Определения

1.  

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

▼M9

1) 

„кредитна институция“ означава предприятие, чийто предмет на дейност е сред изброените по-долу:

а) 

приема депозити или други възстановими средства от обществеността и отпуска кредити за своя собствена сметка;

б) 

при някое от изброените по-долу обстоятелства извършва някоя от дейностите, посочени в приложение I, раздел А, точки 3 и 6 към Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 6 ), без обаче да е дилър на стоки и квоти за емисии, нито предприятие за колективно инвестиране или застрахователно предприятие:

i) 

общата стойност на консолидираните активи на предприятието е равна или надхвърля 30 000 000 000 EUR;

ii) 

общата стойност на активите на предприятието е по-малко от 30 000 000 000 EUR и същото е част от група, в която общата стойност на консолидираните активи на всички предприятия от групата, които индивидуално имат обща стойност на активите по-малко от 30 000 000 000 EUR и които и които извършват някоя от дейностите, посочени в раздел А, точки 3 и 6 от приложение I към Директива 2014/65/ЕС е равен или надхвърля 30 000 000 000 EUR; или

iii) 

общата стойност на активите на предприятието е по-малко от 30 000 000 000 EUR и същото е част от група, в която общата стойност на консолидираните активи на всички предприятия от групата, извършващи някоя от дейностите, посочени в раздел А, точки 3 и 6 от приложение I към Директива 2014/65/ЕС, е равна или надхвърля 30 000 000 000 EUR — ако консолидиращият надзорник, като се консултира с колегията от надзорни органи, вземе такова решение с оглед на потенциалната опасност от заобикаляне на изискванията и потенциалните рискове за финансовата стабилност на Съюза;

За целите на буква б), подточки ii) и iii), когато предприятието е част от група от трета държава, общата стойност на активите на всеки клон на групата от трета държава с лиценз в Съюза се включва в комбинираната обща стойност на активите на всички предприятия в групата;

2) 

„инвестиционен посредник“ означава инвестиционен посредник по смисъла на член 4, параграф 1, точка 1 от Директива 2014/65/ЕС, лицензиран съгласно посочената директива, с изключение на кредитни институции;

3) 

„институция“ означава кредитна институция, лицензирана съгласно член 8 от Директива 2013/36/ЕС, или предприятие по член 8а, параграф 3 от нея;

▼M9 —————

▼B

5) 

„застрахователно предприятие“ означава предприятие, съгласно определението в член 13, точка 1 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) ( 7 );

6) 

„презастрахователно предприятие“ означава презастрахователно предприятие съгласно определението в член 13, точка 4 от Директива 2009/138/ЕО;

▼M8

7) 

„предприятие за колективно инвестиране“ или „ПКИ“ означава ПКИПЦК съгласно определението в член 1, параграф 2 от Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 8 ) или алтернативен инвестиционен фонд (АИФ) съгласно определението в член 4, параграф 1, буква а) от Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 9 );

▼B

8) 

„субект от публичния сектор“ означава нетърговски административни органи, които отговарят пред централното правителство, регионалните правителства или местните органи на власт или пред органи, които имат същите отговорности, както регионалните правителства и местните органи на власт, или нетърговски предприятия, които са собственост на централното правителство, регионалните правителства или местните органи на власт, или са създадени и подкрепяни от тях, и които имат изрични гаранционни споразумения и могат да включват самоуправляващи се органи, установени по закон, които са под публичен надзор;

9) 

„ръководен орган“ означава ръководен орган съгласно определението в член 3, параграф 1, точка 7 от Директива 2013/36/ЕС;

10) 

„висше ръководство“ означава висше ръководство съгласно определението в член 3, параграф 1, точка 9 от Директива 2013/36/ЕС;

11) 

„системен риск“ означава системен риск съгласно определението в член 3, параграф 1, точка 10 от Директива 2013/36/ЕС;

12) 

„риск, свързан с модела“ означава риск, свързан с модела съгласно определението в член 3, параграф 1, точка 11 от Директива 2013/36/ЕС;

▼M5

13) 

„инициатор“ означава инициатор съгласно определението в член 2, точка 3 от Регламент (ЕС) 2017/2402 ( 10 );

14) 

„спонсор“ означава спонсор съгласно определението в член 2, точка 5 от Регламент (ЕС) 2017/2402;

▼M5

14а) 

„първоначален кредитор“ означава първоначален кредитор съгласно определението в член 2, точка 20 от Регламент (ЕС) 2017/2402;

▼B

15) 

„предприятие майка“ означава:

а) 

предприятие майка по смисъла на членове 1 и 2 от Директива 83/349/ЕИО;

б) 

за целите на дял VII, глави 3 и 4, раздел II и дял VIII от Директива 2013/36/ЕС и на пета част от настоящия регламент, предприятие майка по смисъла на член 1, параграф 1 от Директива 83/349/ЕИО и всяко предприятие, което действително упражнява господстващо влияние върху друго предприятие;

16) 

„дъщерно предприятие“ означава:

а) 

дъщерно предприятие по смисъла на членове 1 и 2 от Директива 83/349/ЕИО;

б) 

дъщерно предприятие по смисъла на член 1, параграф 1 от Директива 83/349/ЕИО, както и всяко предприятие, върху което предприятието майка действително упражнява господстващо влияние.

Дъщерните предприятия на дъщерните предприятия също се разглеждат като дъщерни предприятия на предприятието, което е тяхното крайно предприятие майка;

17) 

„клон“ означава място на стопанска дейност, което представлява юридически зависима част от дадена институция и което извършва пряко всички или някои от сделките, присъщи за дейността на институциите;

18) 

„предприятие за спомагателни услуги“ означава предприятие, чиято основна дейност е притежаване или управление на собственост, управление на услуги за обработка на данни или подобна дейност, която е спомагателна за основната дейност на една или повече институции;

►C2  19) 

„дружество за управление на активи“ означава дружество за управление на активи съгласно определението в член 2, точка 5 от Директива 2002/87/ЕО или ЛУАИФ съгласно определението в член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2011/61/ЕС, включително, освен ако не е предвидено друго, субекти от трети държави, извършващи сходни дейности, и за които се прилага правото на трета държава, ◄ която прилага надзорни и регулаторни изисквания, които са поне равностойни на прилаганите в Съюза;

▼M8

20) 

„финансов холдинг“ означава финансова институция, чиито дъщерни предприятия са изключително или предимно институции или финансови институции, и която не е финансов холдинг със смесена дейност; дъщерните предприятия на финансова институция са предимно институции или финансови институции, когато поне едно от тях е институция и когато повече от 50 % от капитала на финансовата институция, консолидираните активи, приходите, персоналът или друг показател, който компетентният орган сметне за целесъобразен, е свързан с дъщерни предприятия, които са институции или финансови институции;

▼B

21) 

„финансов холдинг със смесена дейност“ означава смесено финансово холдингово дружество съгласно определението в член 2, точка 15 от Директива 2002/87/ЕО;

22) 

„холдинг със смесена дейност“ означава предприятие майка, различно от финансов холдинг, институция или финансов холдинг със смесена дейност, сред чиито дъщерни предприятия има поне една институция;

23) 

„застрахователно предприятие от трета държава“ означава застрахователно предприятие от трета държава съгласно определението в член 13, точка 3 от Директива 2009/138/ЕО;

24) 

„презастрахователно предприятие от трета държава“ означава презастрахователно предприятие от трета държава съгласно определението в член 13, точка 6 от Директива 2009/138/ЕО;

25) 

„признати инвестиционни посредници от трета държава“ означава дружества, които отговарят на всички посочени по-долу условия:

а) 

биха били обхванати от определението за инвестиционен посредник, ако бяха установени в рамките на Съюза;

б) 

получили са лиценз в трета държава;

в) 

за тях се прилагат и те спазват пруденциални норми, които според компетентните органи са поне толкова строги, колкото предвидените в настоящия регламент или в Директива 2013/36/ЕС

▼M9

26) 

„финансова институция“ означава предприятие, различно от институция и от чисто промишлен холдинг, чиято основна дейност е да придобива дялови участия или да извършва една или повече от дейностите, изброени в точки 2—12 и точка 15 от приложение I към Директива 2013/36/ЕС, включително инвестиционен посредник, финансов холдинг, финансов холдинг със смесена дейност, инвестиционен холдинг, платежна институция по смисъла на Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета ( 11 ) или дружество за управление на активи, но не застрахователен холдинг, нито застрахователен холдинг със смесена дейност съгласно определението в член 212, параграф 1, букви е) и ж) от Директива 2009/138/ЕО;

▼B

27) 

„предприятие от финансовия сектор“ означава някое от следните:

а) 

институция;

б) 

финансова институция;

в) 

предприятие за спомагателни услуги, включено в консолидираното финансово състояние на дадена институция;

г) 

застрахователно предприятие;

д) 

застрахователно предприятие от трета държава;

е) 

презастрахователно предприятие;

ж) 

презастрахователно предприятие от трета държава;

▼C2

з) 

застрахователен холдинг съгласно определението в член 212, параграф 1, буква е) от Директива 2009/138/ЕО;

▼C2

▼B

к) 

предприятие, изключено от обхвата на Директива 2009/138/ЕО в съответствие с член 4 от нея;

л) 

предприятие от трета държава с основна дейност, сравнима с дейността на който и да е от субектите, посочени в букви а)—к);

▼M8

28) 

„институция майка в държава членка“ означава институция в държава членка, която има като дъщерно предприятие институция, финансова институция или предприятие за спомагателни услуги, или която притежава участие в институция, финансова институция или предприятие за спомагателни услуги, без да е дъщерно предприятие на друга институция, получила лиценз в същата държава членка, или на финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, учреден в същата държава членка;

▼B

29) 

„институция майка от ЕС“ означава институция майка в държава членка, която не е дъщерно предприятие на друга институция, получила лиценз в държава членка, или на финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, учреден в държава членка;

▼M9

29а) 

„инвестиционен посредник майка в държава членка“ означава предприятие майка в държава членка, което е инвестиционен посредник;

29б) 

„инвестиционен посредник майка от ЕС“ означава предприятие майка от ЕС, което е инвестиционен посредник;

▼M8

29в) 

„кредитна институция майка в държава членка“ означава институция майка в държава членка, която е кредитна институция;

29г) 

„кредитна институция майка от ЕС“ означава институция майка от ЕС, която е кредитна институция;

▼B

30) 

„финансов холдинг майка в държава членка“ означавa финансов холдинг, който не е дъщерно предприятие на институция, получила лиценз в същата държава членка, или на финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, учреден в същата държава членка;

31) 

„финансов холдинг майка от ЕС“ означава финансов холдинг майка в държава членка, който не е дъщерно предприятие на институция, получила лиценз в държава членка или на друг финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, учреден в държава членка;

32) 

„финансов холдинг майка със смесена дейност в държава членка“ означава финансов холдинг със смесена дейност, който не е дъщерно предприятие на институция, получила лиценз в същата държава членка, или на финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, учреден в същата държава членка;

33) 

„финансов холдинг майка със смесена дейност от ЕС“ е финансов майка холдинг със смесена дейност в държава членка, който не е дъщерно предприятие на институция, получила лиценз в държава членка, или на друг финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, учреден в държава членка;

34) 

„централен контрагент“ или„ЦК“ означава ЦК съгласно определението в член 2, точка 1 от Регламент (ЕС) № 648/2012;

35) 

„участие“ означава дяловото участие по смисъла на член 17, първо изречение от Четвърта директива 78/660/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 г. относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества ( 12 ) или прякото или непряко притежание на 20 % или повече от правата на глас или от капитала на предприятие;

36) 

„квалифицирано дялово участие“ означава пряко или непряко дялово участие в предприятие, което представлява 10 % или повече от капитала или от правата на глас или което осигурява възможност за упражняване на значително влияние върху управлението на това предприятие;

37) 

„контрол“ означава връзката между предприятие майка и дъщерно предприятие по смисъла на член 1 от Директива 83/349/ЕИО, или счетоводните стандарти, които институцията е задължена да спазва съгласно Регламент (ЕО) № 1606/2002, или подобна връзка между физическо или юридическо лице и предприятие;

38) 

„тесни връзки“ означава положение, при което две или повече физически или юридически лица са свързани по един от следните начини:

а) 

участие под формата на притежание, пряко или чрез контрол, на 20 % или повече от правата на глас или капитала на предприятие;

б) 

контрол;

в) 

постоянна връзка на едно или всички тях с едно и също трето лице чрез отношение на контрол;

39) 

„група от свързани клиенти“ означава всяко едно от следното:

а) 

две или повече физически или юридически лица, които, освен ако не е доказано обратното, носят общ риск, защото едно от тях (пряко или непряко) контролира другото или другите;

б) 

две или повече физически или юридически лица, между които няма контрол, както е описано в буква а), но които трябва да се разглеждат като носещи общ риск, тъй като са взаимосвързани до степен, в която ако едно от тях има финансови проблеми, по-специално затруднения при финансиране или погасяване на задълженията си, другото или всички останали вероятно също така ще имат затруднения при финансиране или погасяване на задълженията си;

Независимо от букви а) и б), когато централното правителство упражнява пряк контрол върху повече от едно физическо или юридическо лице или е пряко свързано с тях, съвкупността от централното правителство и всички физически или юридически лица, пряко или непряко контролирани съгласно буква а) или свързани съгласно буква б), може да се счита за несъставляваща група от свързани клиенти. Вместо това съществуването на група от свързани клиенти, състояща се от централното правителство и други физически или юридически лица, може да се прецени за всяко отделно лице, пряко контролирано съгласно буква а) или пряко свързано съгласно буква б), както и спрямо всички физически и юридически лица, контролирани от това лице съгласно буква а) или свързани с това лице съгласно буква б), включително централното правителство. Същото важи и при регионалните правителства или местните органи на власт, за които се прилага член 115, параграф 2.

▼M8

Две или повече физически или юридически лица, които отговарят на условията, посочени в буква а) или б) поради своята пряка експозиция, по отношение на клирингови дейности, към един и същ ЦК, не се считат за група от свързани клиенти;

▼B

►C2  40) 

„компетентен орган“ означава официално признат от националното право публичен орган или структура, които са оправомощени по националното право да упражняват надзор върху институциите ◄ като част от действащата надзорна система в съответната държава членка;

▼M8

41) 

„консолидиращ надзорник“ означава компетентен орган, отговорен за упражняване на надзора на консолидирана основа в съответствие с член 111 от Директива 2013/36/ЕС;

▼B

42) 

„лиценз“ означава издаден от органите документ, независимо под каква форма, с който се предоставя правото за извършване на дейността;

43) 

„държава членка по произход“ означава държавата членка, в която на дадена институция е издаден лиценз;

44) 

„приемаща държава членка“ означава държавата членка, в която дадена институция има клон или предоставя услуги;

45) 

„централни банки от ЕСЦБ“ означава националните централни банки, които са членове на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), и Европейската централна банка (ЕЦБ);

46) 

„централни банки“ означава централните банки от ЕСЦБ и централните банки на трети държави;

47) 

„консолидационно състояние“ означава състояние, което се дължи на прилагането на изискванията на настоящия регламент в съответствие с разпоредбите на първа част, дял II, глава 2 към определена институция, така както ако тази институция съставляваше, заедно с един или повече други субекти, една-единствена институция;

48) 

„на консолидирана основа“ означава въз основа на консолидационното състояние;

49) 

„на подконсолидирана основа“ означава въз основа на консолидационното състояние на институцията майка, финансовия холдинг или смесения финансов холдинг, като се изключи определена подгрупа лица, или въз основа на консолидационното състояние на институция майка, финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, който/която не е крайната институция майка, крайният финансов холдинг или крайният финансов холдинг със смесена дейност.

50) 

„финансов инструмент“ означава всяко едно от следното:

а) 

договор, който поражда финансов актив за едната страна и финансов пасив или капиталов инструмент за другата страна;

б) 

инструмент, посочен в раздел В от приложение I към Директива 2004/39/ЕО;

в) 

дериватен финансов инструмент;

г) 

първичен финансов инструмент;

д) 

паричен инструмент.

Инструментите, посочени в букви а), б) и в) са финансови инструменти само ако тяхната стойност произтича от цената на базисен финансов инструмент или друга базисна позиция, процент, курс или индекс;

▼M9

51) 

„начален капитал“ означава размерите и видовете собствен капитал, посочени в член 12 от Директива 2013/36/ЕС;

▼B

52) 

„операционен риск“ означава рискът от загуба, произтичащ от неадекватни или недобре функциониращи вътрешни процеси, лица и системи, или поради външни събития, като включва в себе си правния риск;

53) 

„риск от разсейване“ е рискът от намаляване на размера на дадено вземане чрез признаване на парични или непарични задължения към длъжника;

54) 

„вероятност от неизпълнение“ означава вероятността в рамките на период от една година даден контрагент да изпадне в неизпълнение;

55) 

„загуба при неизпълнение“ или „LGD“ означава съотношението на загубата по експозиция, дължаща се на неизпълнение от страна на контрагент, към размера на експозицията в момента на неизпълнение;

56) 

„конверсионен коефициент“ означава съотношението на текущо неусвоения размер на поет ангажимент, който би могъл да бъде усвоен и поради това да се окаже при изпадане в неизпълнение, към целия текущо неусвоен размер на ангажимента, като размерът на поетия ангажимент се определя съгласно препоръчания лимит, освен ако е наличен по-висок абсолютен лимит;

57) 

„редуциране на кредитния риск“ означава техника, използвана от дадена институция за намаляване на кредитния риск на една или няколко експозиции, които институцията продължава да държи;

58) 

„обезпечена кредитна защита“ означава техника за редуциране на кредитния риск, при която намалението на кредитния риск по експозицията на дадена институция произтича от правото на тази институция — в случай на неизпълнение от контрагента или при настъпване на други, изрично посочени кредитни събития, отнасящи се до контрагента — да реализира, да бъде извършено прехвърляне в нейна полза, да придобие или да задържи определени активи или суми, или да намали експозицията към,или да я замени с размера на разликата между размера на експозицията и размера на претенцията към институцията;

59) 

„кредитна защита с гаранции“ означава техника за редуциране на кредитния риск, при която намаляването на кредитния риск по експозицията на дадена институция произтича от задължението на трето лице да изплати определена сума при неизпълнение от страна на длъжника или при настъпване на други, изрично посочени кредитни събития;

▼M9

60) 

„подобен на паричен инструмент“ означава депозитен сертификат, облигация, включително с покритие, или друг неподчинен инструмент, емитиран от институция или инвестиционен посредник, за които институцията или инвестиционният посредник вече са получили цялото плащане и които институцията или инвестиционният посредник трябва да възстановят безусловно по номинална стойност;

▼M5

61) 

„секюритизация“ означава секюритизация съгласно определението в член 2, точка 1 от Регламент (ЕС) 2017/2402;

62) 

„секюритизираща позиция“ означава секюритизираща позиция съгласно определението в член 2, точка 19 от Регламент (ЕС) 2017/2402;

63) 

„пресекюритизация“ означава пресекюритизация съгласно определението в член 2, точка 4 от Регламент (ЕС) 2017/2402;

▼B

64) 

„пресекюритизираща позиция“ означава експозиция към пресекюритизация;

65) 

„кредитно подобрение“ означава договорно споразумение, с което кредитното качество на дадена позиция при секюритизация се подобрява в сравнение с това, което би било без осигуряването на подобрение, като тук се включва и подобрението, осигурено чрез траншове с по-голяма степен на подчиненост в секюритизацията и други видове кредитна защита;

▼M5

66) 

„дружество със специална цел — секюритизация“ или „ДСЦС“ означава дружество със специална цел — секюритизация или ДСЦС съгласно определението в член 2, точка 2 от Регламент (ЕС) 2017/2402;

67) 

„транш“ означава транш съгласно определението в член 2, точка 6 от Регламент (ЕС) 2017/2402;

▼B

68) 

„оценка по пазарни цени“ означава оценка на позициите по лесно достъпни окончателни цени, информация за които е получена от независим източник, включително борсови цени, цени от системи за пазарна информация или котировки, предоставени от няколко независими брокери с добра репутация;

69) 

„оценка по модел“ означава всяка оценка, която трябва да се съпостави с база, да се екстраполира или да се изчисли по друг начин въз основа на данни за пазара;

70) 

„независима проверка на цените“ означава процедура, при която редовно се проверяват точността и независимото определяне на пазарните цени или на използваните в моделите данни;

▼C2

71) 

„приемлив капитал“ означава следното:

а) 

за целите на втора част, дял III това означава сборът от следното:

i) 

капитала от първи ред, посочен в член 25, без прилагане на приспадането в член 36, параграф 1, буква к), подточка i);

ii) 

капитала от втори ред, посочен в член 71, който е равен или по-малък от една трета от капитала от първи ред, изчислен съгласно подточка i) от настоящата буква.

б) 

▼M8

за целите на член 97 това означава сборът от следното:

▼C2

i) 

капитала от първи ред, посочен в член 25;

ii) 

капитала от втори ред, посочен в член 71, който е равен или по-малък от една трета от капитала от първи ред;

▼B

72) 

„призната борса“ означава борса, която отговаря на всички изброени по-долу условия:

▼M9

а) 

тя е регулиран пазар или пазар на трета държава, който се счита за еквивалентен на регулиран пазар в съответствие с процедурата, предвидена в член 25, параграф 4, буква а) от Директива 2014/65/ЕС;

▼B

б) 

тя има клирингов механизъм, съгласно който към договорите, посочени в приложение II, се прилагат ежедневни изисквания за марж, които според становището на компетентните органи осигуряват подходяща защита;

73) 

„пенсионни права по преценка на работодателя“ означава допълнителни пенсионни права, които институцията предоставя по своя преценка на служител като част от условията на променливото му трудово възнаграждение и които не включват натрупаните права, осигурявани на служителите съгласно пенсионната схема на дружеството;

74) 

„ипотечна заемна стойност“ означава стойността на недвижимия имот, определена посредством разумна оценка на възможността за бъдеща пазарна реализация на имота при отчитането на неговите дългосрочни устойчиви аспекти, общите и местните пазарни условия, както и текущото използване и възможностите за друго подходящо използване на имота;

75) 

„жилищен имот“ означава жилище, в което живее собственикът или наемателят на жилището, включително правото да се обитава апартамент в жилищна кооперация в Швеция.

▼C8

76) 

„пазарна стойност“ по отношение на недвижим имот означава очакваната сума, по която на датата на определянето на оценката му имотът може да бъде прехвърлен между желаещи да встъпят в сделка продавач и купувач при пазарни условия след подходящо предлагане на пазара, при което всяка от страните е действала информирано, благоразумно и без принуда;

▼B

77) 

„приложима счетоводна рамка“ означава счетоводните стандарти, които институцията е задължена да спазва съгласно Регламент (ЕО) № 1606/2002 или Директива 86/635/ЕИО;

78) 

„процент на неизпълнение за една година“ означава съотношението между броя на случаите на неизпълнение на задълженията по време на период, който започва една година преди дата T, и броя на длъжниците, отнесени към тази категория или група една година преди тази дата;

79) 

„спекулативно финансиране на недвижима собственост“ означава заем с оглед на придобиването, разработването или изграждането върху земя във връзка с недвижима собственост, или във връзка с недвижима собственост, с намерение за препродажба с цел печалба.

80) 

„търговско финансиране“ означава финансиране, включително гаранции, свързано с обмена на стоки и услуги чрез финансови продукти с фиксиран краткосрочен матуритет – обикновено по-малко от една година, без автоматично подновяване;

81) 

„официално подкрепяни експортни кредити“ са заеми или кредити за финансиране на износа на стоки и услуги, за които официална агенция за експортно кредитиране предоставя гаранции, застраховки или пряко финансиране;

▼C2

82) 

„репо споразумение“ и „обратно репо споразумение“ означава споразумение, при което дадена институция или неин контрагент прехвърля ценни книжа, стоки или гарантирани права, свързани с право на собственост върху ценни книжа или стоки, когато тази гаранция е издадена от призната борса, която държи правата по отношение на ценните книжа или стоките, без споразумението да разрешава на дадена институция да прехвърли или заложи дадена ценна книга или стока едновременно пред повече от един контрагент, като се поема задължение за обратното им изкупуване, или замяна с ценни книжа или стоки със същите характеристики по определена цена на уточнена или предстояща да бъде уточнена от прехвърлителя бъдеща дата — това е репо споразумение за институцията, продаваща ценните книжа или стоките, и обратно репо споразумение за институцията, която ги купува;

▼B

83) 

„репо сделка“ означава сделка, уредена от „репо споразумение“ или „обратно репо споразумение“;

84) 

„обикновено репо споразумение“ означава репо сделка за единични, еднородни или сходни, несложни активи вместо за съвкупност от активи;

85) 

„позиции, държани с намерение за търгуване“ означава всяко едно от следното:

а) 

собствените позиции и позициите, произтичащи от обслужване на клиенти или активно участие на пазара;

б) 

позициите, предназначени за препродажба в краткосрочен план;

в) 

позициите с цел възползване от действителните или очакваните краткосрочни разлики между цени „купува“ и „продава“ или от други колебания на цените или лихвените проценти;

▼M8

86) 

„търговски портфейл“ означава всички позиции във финансови инструменти и стоки, които дадена институция държи с намерение за търгуване или за хеджиране на позиции, държани с намерение за търгуване в съответствие с член 104;

▼B

87) 

„многостранна система за търговия“ означава многостранна система за търговия съгласно определението в член 4, точка 15 от Директива 2004/39/ЕО;

►C2  88) 

„квалифициран централен контрагент“ или „КЦК“ означава ◄ централен контрагент, на който е било предоставено разрешение в съответствие с член 14 от Регламент (ЕС) № 648/2012 или който е бил признат в съответствие с член 25 от същия регламент;

89) 

„гаранционен фонд“ означава фонд, създаден от ЦК в съответствие с член 42 от Регламент (ЕС) 648/2012 [, който се използва в съответствие с член 45 от същия регламент;

90) 

„предварителна вноска в гаранционния фонд на ЦК“ означава платената от институция вноска в гаранционния фонд на ЦК;

▼M8

91) 

„експозиция по търговско финансиране“ означава текущата експозиция, включваща вариационен маржин, който се дължи на клиринговия член, но все още не е получен, и потенциалната бъдеща експозиция на клирингов член или клиент към ЦК, произтичаща от договорите и сделките, изброени в член 301, параграф 1, букви а), б) и в), както и първоначален маржин;

▼B

92) 

„регулиран пазар“ означава регулиран пазар съгласно определението в член 4, точка 14 от Директива 2004/39/ЕО;

93) 

„ливъридж“ означава относителният размер на активите, задбалансовите задължения и условните задължения на дадена институция за плащане или предоставяне на обезпечение, включително задълженията, произтичащи от получено финансиране, поети ангажименти, деривати или репо споразумения, но без задълженията, които могат да се изискат само при ликвидация — спрямо собствения капитал на тази институция;

94) 

„риск от прекомерен ливъридж“ означава рискът, произтичащ от уязвимостта на дадена институция поради равнището на ливъридж или на условен ливъридж, което може да наложи включването на непредвидени корективни мерки в плана за дейността, в т.ч. спешна продажба на активи, която може да доведе до загуби или до преоценка на оставащите активи на институцията;

95) 

„корекция за кредитен риск“ означава размерът на специфичните и общите провизии срещу загуби по кредити във връзка с кредитни рискове, които са включени във финансовите отчети на институцията съгласно приложимата счетоводна рамка;

▼M8

96) 

„вътрешно хеджиране“ означава позиция, която в значителна степен нетира съставните рискови елементи между позиция в търговския портфейл и една или повече позиции в банковия портфейл, или между две бюра за търгуване;

▼B

97) 

„референтно задължение“ е задължението, използвано за определяне на стойността на паричния сетълмент по кредитен дериват.

98) 

„Агенция за външна кредитна оценка“ или „АВКО“ означава агенция за кредитен рейтинг, която е регистрирана или сертифицирана в съответствие с Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно агенциите за кредитен рейтинг ( 13 ), или централна банка, която присъжда кредитни рейтинги, към които разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1060/2009 не се прилагат;

99) 

„избрана АВКО“означава АВКО, избрана от институция;

100) 

„натрупан друг всеобхватен доход“ има същото значение, както в международен счетоводен стандарт (МСС) 1, приложим съгласно Регламент (ЕО) № 1606/2002;

101) 

"базисен собствен капитал означава" „основни собствени средства“ по смисъла на член 88 от Директива 2009/138/ЕО;

102) 

„елементи на капитала от първи ред при застрахователните предприятия“ означава „основни собствени средства“ на предприятията, за които се прилагат изискванията на Директива 2009/138/ЕО, когато тези елементи са класифицирани като капитал от първи ред по смисъла на Директива 2009/138/ЕО в съответствие с член 94, параграф 1 от нея;

103) 

„елементи на допълнителния капитал от първи ред при застрахователните предприятия“ означава „основни собствени средства“ на предприятията, за които се прилагат изискванията на Директива 2009/138/ЕО, когато тези елементи са класифицирани в първи ред по смисъла на Директива 2009/138/ЕО в съответствие с член 94, параграф 1 от нея и включването на тези елементи е ограничено с делегираните актове, приети в съответствие с член 99 от същата директива;

104) 

„елементи на капитала от втори ред при застрахователните предприятия“ означава „основни собствени средства“ на предприятията, за които се прилагат изискванията на Директива 2009/138/ЕО, когато тези елементи са класифицирани във втори ред по смисъла на Директива 2009/138/ЕО в съответствие с член 94, параграф 2 от нея;

105) 

„елементи на капитала от трети ред при застрахователните предприятия“ означава „основни собствени средства“ на предприятията, за които се прилагат изискванията на Директива 2009/138/ЕО, когато тези елементи са класифицирани в трети ред по смисъла на Директива 2009/138/ЕО в съответствие с член 94, параграф 3 от нея;

106) 

„отсрочени данъчни активи“ има същото значение, както в приложимата счетоводна рамка;

107) 

„отсрочени данъчни активи, които се основават на бъдеща печалба“ означава отсрочени данъчни активи, чиято бъдеща стойност може да бъде реализирана само ако институцията генерира облагаема печалба в бъдеще;

108) 

„отсрочени данъчни пасиви“ има същото значение, както в приложимата счетоводна рамка;

109) 

„активи на пенсионен фонд с предварително определен размер на пенсията“ означава активите на пенсионен фонд или план с предварително определен размер на пенсията, в зависимост от случая, след приспадане на задълженията по същия фонд или план;

110) 

„разпределяния“ означава изплащането на дивиденти или лихви в каквато и да е форма;

111) 

„финансово предприятие“ има същото значение, както в член 13, параграф 25, букви б) и г) от Директива 2009/138/ЕО;

112) 

„фонд за покриване на общи банкови рискове“ има същото значение, както в член 38 от Директива 86/635/ЕИО;

113) 

„репутация“ има същото значение, както в приложимата счетоводна рамка;

114) 

„непряка позиция“ е експозиция към междинен субект, който има експозиция към капиталови инструменти, емитирани от предприятие от финансовия сектор, когато при евентуална окончателна обезценка на капиталовите инструменти, емитирани от предприятието от финансовия сектор, загубата за институцията не би се различавала съществено от загубата, която институцията би понесла от пряка позиция в тези капиталови инструменти, емитирани от предприятието от финансовия сектор;

115) 

„нематериални активи“ има същото значение, както в приложимата счетоводна рамка, и включва репутацията;

116) 

„други капиталови инструменти“ означава капиталовите инструменти, емитирани от предприятия от финансовия сектор, които не отговарят на изискванията за инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, на допълнителния капитал от първи ред или на капитала от втори ред, нито за елементи на капитала от първи ред при застрахователните предприятия, елементи на допълнителния капитал от първи ред при застрахователните предприятия, елементи на капитала от втори ред при застрахователните предприятия или елементи на капитала от трети ред при застрахователните предприятия;

117) 

„други резерви“ означава резервите по смисъла на приложимата счетоводна рамка, за които съгласно приложимия счетоводен стандарт се прилага изискването за оповестяване, с изключен на сумите, вече включени в натрупания друг всеобхватен доход или неразпределената печалба;

118) 

„собствен капитал“ означава сумата на капитала от първи ред и капитала от втори ред;

119) 

„инструменти на собствения капитал“ означава капиталовите инструменти, емитирани от институция, които отговарят на изискванията за инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, на допълнителния капитал от първи ред или на капитала от втори ред;

120) 

„малцинствено участие“ означава размерът на базовия собствен капитал от първи ред на дъщерно предприятие на дадена институция, който се дължи на физически или юридически лица, различни от включените в обхвата на пруденциалната консолидация на институцията.

121) 

„печалба“ има същото значение, както в приложимата счетоводна рамка;

122) 

„реципрочна кръстосана позиция“ означава позицията на институция в инструменти на собствения капитал или в други капиталови инструменти, емитирани от предприятия от финансовия сектор, когато последните също държат инструменти на собствения капитал, емитирани от институцията;

123) 

„неразпределена печалба“ означава печалбата и загубата, пренесена от окончателния резултат от дейността съгласно приложимата счетоводна рамка;

124) 

„премийни резерви“има същото значение, както в приложимата счетоводна рамка;

125) 

„временни разлики“ има същото значение, както в приложимата счетоводна рамка;

126) 

„синтетична позиция“ означава инвестиция на институция във финансов инструмент, чиято стойност е пряко свързана със стойността на капиталовите инструменти, емитирани от предприятие от финансовия сектор;

127) 

„кръстосана гаранционна схема“ означава схема, която отговаря на всички условия по-долу:

▼M8

а) 

институциите попадат в рамките на една и съща институционална защитна схема, както е посочено в член 113, параграф 7, или са дълготрайно свързани в мрежа към централен орган;

▼B

б) 

институциите са напълно консолидирани в съответствие с член 1, параграф 1, букви б), в), г) или член 1, параграф 2 от Седма директива 83/349/ЕИО и са обхванати от надзора на консолидирана основа на институцията, която е институцията майка в държава членка съгласно първа част, дял II, глава 2 и за която се прилага капиталово изискване;

в) 

институцията майка в държава членка и дъщерните предприятия са установени в една и съща държава членка и подлежат на лицензиране и надзор от един и същ компетентен орган;

г) 

институцията майка в държава членка и дъщерните предприятия са встъпили в договорно или нормативно установено споразумение във връзка със задълженията, което защитава тези институции и по-специално осигурява тяхната ликвидност и платежоспособност, когато е необходимо да се избегне несъстоятелност;

д) 

осигурени са механизми, които при необходимост гарантират бързо предоставяне на финансови средства под формата на капитал и ликвидност съгласно договорното или нормативно установеното споразумение във връзка със задълженията, посочено в буква г);

е) 

адекватността на споразуменията, посочени в букви г) и д), се наблюдава редовно от компетентния орган;

ж) 

минималният срок за предизвестие за доброволно оттегляне от споразумението във връзка със задълженията от дъщерно предприятие е десет години;

з) 

компетентният орган е оправомощен да забрани доброволно оттегляне на дъщерно предприятие от споразумението във връзка със задълженията;

▼M8

128) 

„разпределяеми позиции“ означава размерът на печалбата в края на последната финансова година заедно с пренесената печалба и резервите, предназначени за тази цел, преди разпределенията в полза на държателите на инструменти на собствения капитал, намален с пренесените загуби, всяка печалба, която не подлежи на разпределяне съгласно правото на Съюза или националното право или правилата на институцията, и всички суми, отнесени в резерви, които не подлежат на разпределяне в съответствие с националното право или учредителния акт на институцията, във всеки случай по отношение на специфичната категория инструменти на собствения капитал, за която се прилага правото на Съюза или националното право, правилата на институцията или учредителният акт; тези печалби, загуби и резерви се определят въз основа на индивидуалните отчети на институцията, а не на консолидираните отчети;

▼M5

129) 

„обслужващо предприятие“ означава обслужващо предприятие, съгласно определението в член 2, точка 13 от Регламент (ЕС) 2017/2402;

▼M8

130) 

„орган за преструктуриране“ означава орган за преструктуриране съгласно определението в член 2, параграф 1, точка 18 от Директива 2014/59/ЕС;

▼M15

130a) 

„съответен орган на трета държава“ означава орган на трета държава по смисъла на член 2, параграф 1, точка 90 от Директива 2014/59/ЕС;

▼M8

131) 

„субект за преструктуриране“ означава субект за преструктуриране съгласно определението в член 2, параграф 1, точка 83а от Директива 2014/59/ЕС;

132) 

„група за преструктуриране“ означава група за преструктуриране съгласно определението в член 2, параграф 1, точка 83б от Директива 2014/59/ЕС;

133) 

„глобална системно значима институция“ или „Г-СЗИ“ означава Г-СЗИ съгласно определението член 131, параграфи 1 и 2 от Директива 2013/36/ЕС;

134) 

„глобална системно значима институция извън ЕС“ или „Г-СЗИ извън ЕС“ означава глобална системно значима банкова група или банка (Г-СЗБ), която не е Г-СЗИ и която е включена в публикувания и редовно актуализиран от Съвета за финансова стабилност списък на Г-СЗБ;

135) 

„съществено дъщерно предприятие“ означава дъщерно предприятие, което на индивидуална или консолидирана основа отговаря на някое от следните условия:

a) 

дъщерното предприятие притежава над 5 % от консолидираните рисково претеглени активи на неговото крайно предприятие майка;

б) 

дъщерното предприятие генерира над 5 % от общия оперативен приход на неговото крайно предприятие майка;

в) 

мярката за обща експозиция, посочена в член 429, параграф 4 от настоящия регламент, на дъщерното предприятие е над 5 % от консолидираната обща експозиция на неговото крайно предприятие майка;

за да определи същественото дъщерно предприятие, когато е приложим член 21б, параграф 2 от Директива 2013/36/ЕС, две междинни предприятия майки в ЕС се считат за едно дъщерно предприятие въз основа на консолидационното им състояние;

136) 

„Г-СЗИ субект“ означава субект с правосубектност, който е Г-СЗИ или е част от Г-СЗИ или Г-СЗИ извън ЕС;

137) 

„инструмент за споделяне на загуби“ означава инструмент за споделяне на загуби съгласно определението в член 2, параграф 1, точка 57 от Директива 2014/59/ЕС;

138) 

„група“ означава група от предприятия, най-малко едно от които е институция, и която се състои от предприятие майка и дъщерните му предприятия или от предприятия, които са свързани помежду си съгласно член 22 от Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 14 );

139) 

„сделка за финансиране с ценни книжа“ означава репо сделка, сделка за предоставяне или получаване в заем на ценни книжа или стоки или маржин заемна сделка;

140) 

„първоначален маржин“ или „ПМ“ означава всяко обезпечение, различно от вариационен маржин, събрано от или предоставено на субект с цел покриване на текущата и потенциалната бъдеща експозиция на сделка или на портфейл от сделки за срока, необходим за приключването на сделките или за повторното хеджиране на свързания със сделката или с портфейла от сделки пазарен риск вследствие на неизпълнение от контрагента;

141) 

„пазарен риск“ означава риск от загуба в резултат на промени в пазарните цени, включително валутните курсове или стоковите цени;

142) 

„валутен риск“ означава риск от загуба в резултат на промени във валутните курсове;

143) 

„стоков риск“ означава риск от загуба в резултат на промени в стоковите цени;

144) 

„бюро за търгуване“ означава ясно обособена група дилъри, създадена от институцията с цел съвместно управляване на портфейл от позиции в търговския портфейл според ясно определена и последователна бизнес стратегия и при една и съща структура на управление на риска;

145) 

„малка и несложна институция“ означава институция, която отговаря на всяко едно от следните условия:

а) 

не е голяма институция;

б) 

общата стойност на нейните активи, на индивидуална основа, а когато е приложимо — на консолидирана основа, в съответствие с настоящия регламент и Директива 2013/36/ЕС е средно по-малка или равна на праг от 5 милиарда евро за четиригодишния период, непосредствено предхождащ текущия годишен отчетен период; държавите членки могат да понижат този праг;

в) 

няма задължения или има опростени задължения по отношение на планирането на възстановяването и преструктурирането в съответствие с член 4 от Директива 2014/59/ЕС;

г) 

нейната дейност в търговския портфейл се класифицира като малка по смисъла на член 94, параграф 1;

д) 

общата стойност на нейните позиции в деривати, държани с намерение за търгуване, не надвишава 2 % от нейните общи балансови и задбалансови активи, а общата стойност на съвкупните ѝ позиции в деривати не надвишава 5 %, като и двете се изчисляват в съответствие с член 273а, параграф 3;

е) 

повече от 75 % от общата стойност на консолидираните активи и пасиви на институцията, с изключение и в двата случая на вътрешногруповите експозиции, се отнасят до дейности с контрагенти, намиращи се в Европейското икономическо пространство;

ж) 

институцията не използва вътрешни модели, за да изпълнява пруденциалните изисквания в съответствие с настоящия регламент, освен за дъщерни предприятия, използващи вътрешни модели, разработени на равнище група, при условие че за групата се прилагат изискванията за оповестяване, предвидени в член 433а или 433в, на консолидирана основа;

з) 

институцията не е представила възражение пред компетентния орган срещу квалификацията й като малка и несложна институция;

и) 

компетентният орган не е решил, че въз основа на анализ на размера, взаимосвързаността, сложността или рисковия профил на институцията, че тя не трябва да се счита за малка и несложна институция;

146) 

„голяма институция“ означава институция, която отговаря на някое от следните условия:

a) 

е Г-СЗИ;

б) 

определена е за друга системно значима институция (Д-СЗИ) в съответствие с член 131, параграфи 1 и 3 от Директива 2013/36/ЕС;

в) 

в държавата членка, в която е установена, тя е една от трите най-големи институции по обща стойност на активите;

г) 

общата стойност на нейните активи на индивидуална основа или, където е приложимо, на основа консолидационното ѝ състояние в съответствие с настоящия регламент и Директива 2013/36/ЕС е по-голяма или равна на 30 милиарда евро;

147) 

„голямо дъщерно предприятие“ означава дъщерно предприятие, което попада в обхвата на определението за голяма институция;

148) 

„нерегистрирана на борсов пазар институция“ означава институция, която не е емитирала ценни книжа, допуснати до търговия на регулиран пазар на която и да е държава членка, по смисъла на член 4, параграф 1, точка 21 от Директива 2014/65/ЕС;

149) 

„финансов отчет“ означава, за целите на осма част, финансов отчет по смисъла на членове 4 и 5 от Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 15 );

▼M9

150) 

„дилър на стоки и квоти за емисии“ означава предприятие, чиято основна дейност се състои изключително в предоставянето на инвестиционни услуги или извършването на инвестиционни дейности във връзка със стокови деривати или договори за стокови деривати, посочени в точки 5, 6, 7, 9 и 10, деривати на квоти за емисии, посочени в точка 4, или квоти за емисии, посочени в приложение I, раздел В, точка 11 към Директива 2014/65/ЕС.

▼B

►C2  2.  
Когато в настоящия регламент се използват понятията „недвижим имот“, „жилищен имот“ или „търговски недвижим имот“ или „ипотека“ върху такъв имот, това включва дялове във финландски жилищни кооперации, действащи в съответствие с финландския Закон за жилищните кооперации от 1991 г. или последващо равностойно законодателство. Държавите членки или техните компетентни органи могат да разрешат дялове, представляващи еквивалентно непряко притежание на недвижим имот, да се третират като пряко притежание на недвижим имот, при условие че ◄ такова непряко притежание е специално уредено в националното право на съответната държава членка и когато се предоставя като обезпечение, то осигурява еквивалентна защита за кредиторите.
3.  
Търговското финансиране, посочено в параграф 1, точка 80 по принцип не е обвързано с твърд ангажимент и изисква задоволителна съпътстваща документация на сделките за всяка заявка за теглене, което дава възможност за отказ от финансиране в случай на евентуално съмнение относно кредитоспособността или съпътстващата документация на сделките. Погасяването на произтичащите от търговско финансиране експозиции обикновено не зависи от кредитополучателя, вместо това средствата се получават в парични средства от вносители или от приходи от продажби на съответните базисни стоки.

▼M8

4.  
ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, в които определя обстоятелствата, при които са изпълнени условията по параграф 1, точка 39.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 28 юни 2020 г.

На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент, като приема регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

▼B

Член 5

Определения, които са специфични за капиталовите изисквания за кредитен риск

За целите на трета част, дял II се прилагат следните определения:

1) 

„експозиция“ означава актив или задбалансова позиция;

2) 

„загуба“ означава икономическата загуба, включително съществена промяна в стойността на вземанията поради дисконтиране и съществените преки и непреки разходи, свързани със събирането на вземанията по съответния инструмент;

3) 

„очаквана загуба“ или „EL“ означава съотношението между размера на очакваната загуба по дадена експозиция при потенциално неизпълнение от контрагент или при разсейване в рамките на една година към остатъчните към момента на неизпълнението непогасени задължения;



ДЯЛ II

РАВНИЩЕ НА ПРИЛАГАНЕ НА ИЗИСКВАНИЯТА



ГЛАВА 1

Прилагане на изискванията на индивидуална основа

Член 6

Общи принципи

▼M8

1.  
Институциите спазват задълженията, посочени във втора, трета, четвърта, седма, седма А и осма част от настоящия регламент и в глава 2 от Регламент (ЕС) 2017/2402, на индивидуална основа, с изключение на тези по член 430, параграф 1, буква г) от настоящия регламент.

▼C7

1а.  
Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член, изискванията по член 92а се изпълняват на индивидуална основа само от институциите, идентифицирани като субекти за преструктуриране, които освен това са Г-СЗИ субекти и нямат дъщерни предприятия.

▼M8

Съществените дъщерни предприятия на Г-СЗИ извън ЕС спазват разпоредбите на член 92б на индивидуална основа, когато са изпълнени всички посочени по-долу условия:

а) 

не са субекти за преструктуриране;

б) 

нямат дъщерни предприятия;

в) 

не са дъщерни предприятия на институция майка в ЕС.

▼C2

2.  
Никоя институция, която е дъщерно предприятие в държавата членка, в която е лицензирана и е обект на надзор, или е предприятие майка, както и никоя институция, която е включена в консолидацията съгласно член 18, не е задължена да изпълнява посочените в членове 89, 90 и 91 задължения на индивидуална основа.

▼M8

3.  
Институциите, които не са предприятие майка или дъщерно предприятие, както и институции, която не са включени в консолидацията съгласно член 18, не са задължени да изпълняват посочените в осма част задължения на индивидуална основа.

Чрез дерогация от първа алинея от настоящия параграф, институциите, посочени в параграф 1а от настоящия член, спазват член 437а и член 447, буква з) на индивидуална основа.

▼M9

4.  

Институциите изпълняват задълженията, определени в шеста част и в член 430, параграф 1, буква г) от настоящия регламент на индивидуална основа.

От следните институции не се изисква да спазват член 413, параграф 1 и свързаните с него изисквания за отчетност във връзка с ликвидността, установени в част седма А от настоящия регламент:

а) 

институциите, които са получили лиценз също в съответствие с член 14 от Регламент (ЕС) № 648/2012;

б) 

институциите, получили лиценз също в съответствие с член 16 и член 54, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета ( 16 ), при условие че не извършват значими падежни трансформации; и

в) 

институциите, определени в съответствие с член 54, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 909/2014, при условие че:

i) 

техните дейности са ограничени до предлагане на услуги от банков тип, посочени в раздел В от приложението към посочения регламент, на централни депозитари на ценни книжа, лицензирани в съответствие с член 16 от същия регламент; и

ii) 

те не извършват значими падежни трансформации.

5.  
Институциите, за които компетентните органи са приложили дерогацията, посочена в член 7, параграф 1 или параграф 3 от настоящия регламент, и институциите, които са лицензирани и в съответствие с член 14 от Регламент (ЕС) № 648/2012, не са длъжни да изпълняват на индивидуална основа посочените в седма част задължения и свързаните задължения за отчетност на отношението на ливъридж, предвидени в част седма А от настоящия регламент.

▼B

Член 7

Дерогация от прилагането на пруденциалните изисквания на индивидуална основа

1.  

Компетентните органи могат да освободят от изискванията на член 6, параграф 1 дъщерно предприятие на дадена институция, когато дъщерното предприятие и институцията подлежат на лицензиране и надзор от същата държава членка и дъщерното предприятие е включено в надзора на консолидирана основа на институцията, която е предприятието майка, и когато са изпълнени всички изброени по-долу условия, за да се осигури адекватно разпределение на собствения капитал между предприятието майка и дъщерното предприятие:

а) 

понастоящем няма и не се предвиждат съществени практически или правни пречки за бързо прехвърляне на собствен капитал или за изплащане на задължения от предприятието майка;

б) 

компетентният орган приема, че предприятието майка управлява дъщерното предприятие разумно, а самото предприятие майка със съгласието на компетентния орган е заявило, че гарантира поетите от дъщерното предприятие задължения, или рисковете в дъщерното предприятие са пренебрежимо малки;

в) 

процедурите за оценка, измерване и контрол на риска на предприятието майка обхващат дъщерното предприятие;

г) 

предприятието майка държи повече от 50 % от акциите с право на глас в капитала на дъщерното предприятие или има право да назначава или отстранява мнозинството от членовете на управителния му орган.

2.  
Компетентните органи могат да се възползват от възможността, предвидена в параграф 1, когато предприятието майка е финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, учреден в същата държава членка като институцията, при условие че то подлежи на същия надзор като упражнявания над институциите, и по-специално на стандартите, предвидени в член 11, параграф 1.
3.  

Компетентните органи могат да освободят от изискванията на член 6, параграф 1 институция майка в държава членка, когато тази институция подлежи на лицензиране и надзор от същата държава членка, включена е в надзора на консолидирана основа и са изпълнени всички изброени по-долу условия, за да се осигури адекватно разпределение на собствения капитал между предприятието майка и дъщерните предприятия:

а) 

към момента няма и не се предвиждат съществени практически или правни пречки за бързо прехвърляне на собствен капитал или за изплащане на задължения към институцията майка в държава членка;

б) 

процедурите за оценка, измерване и контрол на риска от значение за консолидирания надзор обхващат институцията майка в държава членка.

Компетентният орган, който прилага настоящия параграф, информира компетентните органи на всички останали държави членки.

Член 8

Дерогация от прилагането на ликвидните изисквания на индивидуална основа

1.  

Компетентните органи могат да освободят изцяло или частично от изискванията на шеста част дадена институция и всички или на някои от нейните дъщерни предприятия в Съюза и да упражняват надзор върху тях като обособена ликвидна подгрупа, при условие че те изпълняват всички изброени по-долу изисквания:

а) 

институцията майка на консолидирана основа или дъщерната институция на подконсолидирана основа изпълнява изискванията на шеста част;

▼M8

б) 

институцията майка — на консолидирана основа, или дъщерната институция — на подконсолидирана основа, непрекъснато наблюдава и упражнява контрол върху ликвидните позиции на всички институции в групата или подгрупата, които са освободени от изискването, наблюдава и постоянно упражнява контрол върху позициите, свързани с финансирането, на всички институции в групата или подгрупата, когато не се прилага изискването за отношението на нетното стабилно финансиране (ОНСФ), предвидено в шеста част, дял IV, и осигурява достатъчно ниво на ликвидност и на стабилно финансиране, когато не се прилага изискването за ОНСФ, предвидено в шеста част, дял IV, за всички тези институции;

▼B

в) 

институциите са сключили удовлетворяващи компетентните органи договори, които предвиждат свободно движение на средства между тях, за да могат да изпълнят своите индивидуални и съвкупни задължения, щом същите станат изискуеми;

г) 

към момента няма и не се предвиждат съществени практически или правни пречки пред изпълнението на договорите, посочени в буква в).

До 1 януари 2014 г. Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета за евентуалното наличие на правни пречки, които биха могли да направят невъзможно прилагането на първа алинея, буква в), и се приканва при необходимост да представи до 31 декември 2015 г. законодателно предложение за това кои от тези пречки да бъдат премахнати.

2.  
Компетентните органи могат изцяло или частично да освободят от прилагането на шеста част дадена институция и всички или някои от нейните дъщерни предприятия, когато всички институции от обособената ликвидна подгрупа са лицензирани в една и съща държава членка и при условие че са изпълнени условията по параграф 1.
3.  

Когато институциите от обособена ликвидна подгрупа са лицензирани в няколко държави членки, параграф 1 се прилага само след изпълнение на процедурата, посочена в член 21, и само за институциите, чиито компетентни органи са постигнали съгласие относно следното:

а) 

тяхната оценка за това дали организацията и третирането на ликвидния риск отговарят на условията по член 86 от Директива 2013/36/ЕС за цялата обособена ликвидна подгрупа;

▼M8

б) 

разпределението на сумите, местонахождението и собствеността върху изискваните ликвидни активи, които трябва да се държат в обособената ликвидна подгрупа, когато не се прилага изискването за отношение на ликвидно покритие (ОЛП), предвидено в делегирания акт, посочен в член 460, параграф 1, и разпределението на сумите и местонахождението на наличното стабилно финансиране в обособената ликвидна подгрупа, когато не се прилага изискването за ОНСФ, предвидено в шеста част, дял IV;

в) 

определянето на минималния размер ликвидни активи, които трябва да се държат от институциите, които се освобождават от прилагането на изискването за ОЛП, предвидено в делегирания акт, посочен в член 460, параграф 1, и определянето на минималния размер налично стабилно финансиране, което трябва да се държи от институциите, които се освобождават от прилагането на изискването за ОНСФ, предвидено в шеста част, дял IV;

▼B

г) 

необходимостта от по-строги параметри от посочените в шеста част;

д) 

неограничен обмен на цялостната информация между компетентните органи;

е) 

пълно разбиране на последствията от такова освобождаване.

►C2  4.  
Компетентните органи могат да прилагат параграфи 1, 2 и 3 и по отношение на институции, които са членове на една и съща институционална защитна схема, посочена в член 113, параграф 7, при условие че изпълняват всички изисквания, предвидени в посочения параграф, ◄ буква б), при условие че изпълняват всички изисквания по член 113, параграф 7, както и по отношение на други институции, свързани с отношение по смисъла на член 113, параграф 6, при условие че отговарят на всички посочени в него изисквания. В този случай компетентните органи определят една от институциите, която може да бъде освободена от изискванията на шеста част въз основа на консолидационното състояние на всички институции от обособената ликвидна подгрупа.
5.  
Когато е предоставено освобождаване от изискванията по параграф 1 или параграф 2, компетентните органи могат да прилагат и член 86 от Директива 2013/36/ЕС или части от него на нивото на обобщената ликвидна подгрупа и, на индивидуална основа, да освободят от прилагане на член 86 от Директива 2013/36/ЕСили части от него.

▼M8

6.  
Когото в съответствие с настоящия член компетентният орган освободи изцяло или отчасти дадена институция от прилагането на част шеста, той може да освободи тази институция и от прилагането на свързаните с тях изисквания за отчетност във връзка с ликвидността съгласно член 430, параграф 1, буква г).

▼B

Член 9

Метод на самостоятелното консолидиране

1.  
При спазване на параграфи 2 и 3 от настоящия член и на член 144, параграф 3 от Директива 2013/36/ЕС, компетентните органи могат да разрешат, след преценка на всеки отделен случай, на институции майки да включват в изчисляването на изискванията към тях по член 6, параграф 1 дъщерни предприятия, които отговарят на условията, предвидени в член 7, параграф 1, букви в) и г), и чиито съществени експозиции или съществени задължения са към тази институция майка.
2.  
Предвиденото в параграф 1 третиране се разрешава само когато институцията майка представи на компетентните органи пълна информация за наличието на обстоятелства и договорености, включително правни договорености, съгласно които няма съществени практически или правни пречки — и не се предвиждат такива — за бързо прехвърляне на собствен капитал или за изплащане на задълженията, когато станат изискуеми, от дъщерното предприятие към предприятието майка.
3.  
Когато компетентен орган използва предвидената в параграф 1 възможност за преценка, той периодично информира, но не по-рядко от веднъж годишно, компетентните органи на всички останали държави членки за това как е използван параграф 1 и за обстоятелствата и договореностите, посочени в параграф 2. Когато дъщерното предприятие е в трета държава, компетентните органи предоставят същата информация и на компетентните органи на тази трета държава.

Член 10

Освобождаване за кредитни институции, които са дълготрайно свързани с централен орган

▼M8

1.  

Компетентните органи могат, в съответствие с националното си право, да освободят частично или изцяло от прилагането на изискванията, установени във втора — осма част от настоящия регламент и глава 2 от Регламент (ЕС) 2017/2402, една или повече кредитни институции, разположени в същата държава членка и дълготрайно свързани с централен орган, който извършва надзор над тях и е установен в същата държава членка, ако са изпълнени следните условия:

▼B

а) 

задълженията на централния орган и свързаните институции са солидарни и някои от задълженията на свързаните институции са напълно гарантирани от централния орган;

б) 

платежоспособността и ликвидността на централния орган и на всички свързани институции се наблюдават като едно цяло въз основа на консолидираните отчети на въпросните институции;

в) 

ръководството на централния орган има право да дава инструкции на ръководствата на свързаните институции.

Държавите членки могат да запазят и да продължат да използват действащото си националното законодателство относно прилагането на освобождаването, посочено в първа алинея, ►C2  доколкото то не противоречи на настоящия регламент или на Директива 2013/36/ЕС. ◄

2.  
Ако компетентните органи са се уверили, че условията по параграф 1 са изпълнени и ако задълженията или ангажиментите на централния орган са изцяло гарантирани от свързаните институции, компетентните органи могат да освободят централния орган от прилагането на втора - осма част на индивидуална основа.



ГЛАВА 2

Пруденциална консолидация



Раздел 1

Прилагане на изискванията на консолидирана основа

▼M9

Член 10а

Прилагане на пруденциалните изисквания на консолидирана основа, когато инвестиционните посредници са предприятия майки

За целите на прилагането на настоящата глава инвестиционните посредници се считат за финансови холдинги майки в държава членка или финансови холдинги майки от Съюза, когато тези инвестиционни посредници са предприятия майки на институция или инвестиционен посредник, които попадат в обхвата на настоящия регламент и посочени в член 1, параграф 2 или 5 от Регламент (ЕС) 2019/2033.

▼B

Член 11

Общо третиране

▼M8

1.  
Институциите майки в държава членка изпълняват, в степента и по начина, предвидени в член 18, задълженията, предвидени във втора, трета, четвърта, седма и седма А част, с изключение на изискванията по член 430, параграф 1, буква г), въз основа на консолидационното си състояние. Предприятията майки и дъщерните им предприятия, които са обхванати от настоящия регламент, установяват необходимата организационна структура и подходящи механизми за вътрешен контрол с цел да се осигури надлежното обработване и изпращане на данните, необходими за консолидацията. По-конкретно, те гарантират прилагането, от страна на дъщерните предприятия, които не са обхванати от настоящия регламент, на правила, процедури и механизми, осигуряващи подходящата консолидация.
2.  

С цел да се гарантира, че изискванията на настоящия регламент се прилагат на консолидирана основа, термините „институция“, „институция майка в държава членка“, „институция майка от ЕС“ и „предприятие майка“ — в зависимост от случая, се отнасят и за:

а) 

финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, одобрена в съответствие с член 21а от Директива 2013/36/ЕС;

б) 

определена институция, контролирана от финансов холдинг майка или от финансов холдинг майка със смесена дейност, когато последните не подлежат на одобрение в съответствие с член 21а, параграф 4 от Директива 2013/36/ЕС;

в) 

финансов холдинг, финансов холдинг със смесена дейност или институции, определени в съответствие с член 21а, параграф 6, буква г) от Директива 2013/36/ЕС.

Консолидационното състояние на предприятие, посочено в първа алинея, буква б) от настоящия параграф, е консолидационното състояние на финансовия холдинг майка или финансовия холдинг майка със смесена дейност, които не подлежат на одобрение в съответствие с член 21а, параграф 4 от Директива 2013/36/ЕС. Консолидационното състояние на предприятие, посочено в първа алинея, буква в) от настоящия параграф, е консолидационното състояние на неговия финансов холдинг майка или финансов холдинг майка със смесена дейност.

▼M8 —————

▼C7

3а.  
Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член единствено институциите майки, определени като субекти за преструктуриране, които са Г-СЗИ субекти, спазват член 92а от настоящия регламент на консолидирана основа в степента и по начина, предвидени в член 18 от настоящия регламент.

▼M8

Единствено предприятията майки от ЕС, които са съществено дъщерно предприятие на Г-СЗИ извън ЕС и не са субекти за преструктуриране, спазват член 92б от настоящия регламент на консолидирана основа в степента и по начина, предвидени в член 18 от настоящия регламент. Когато се прилага член 21б, параграф 2 от Директива 2013/36/ЕС, всяко едно от двете междинни предприятия майки от ЕС, съвместно определени като съществено дъщерно предприятие, изпълнява разпоредбите на член 92б от настоящия регламент, въз основа на тяхното консолидационно състояние.

▼M9

4.  

Институциите майки от ЕС изпълняват изискванията на шеста част и член 430, параграф 1, буква г) от настоящия регламент въз основа на консолидираното си състояние, когато групата се състои от една или повече кредитни институции или инвестиционни посредници с лиценз да предоставят инвестиционните услуги и дейности, изброени в приложение I, раздел А, точки 3 и 6 от Директива 2014/65/ЕС.

Когато съгласно член 8, параграфи 1—5 е предоставено освобождаване от изискванията, институциите и когато е приложимо — финансовите холдинги или финансовите холдинги със смесена дейност, които са част от обособена по отношение на ликвидността подгрупа, трябва да спазват шеста част и член 430, параграф 1, буква г) от настоящия регламент на консолидирана основа или на подконсолидираната основа на обособената по отношение на ликвидността подгрупа.

▼M8

5.  
Когато се прилага член 10 от настоящия регламент, посоченият в него централен орган изпълнява изискванията на втора — осма част от настоящия регламент и глава 2 от Регламент (ЕС) 2017/2402 въз основа на консолидационното състояние на съвкупността, образувана от централния орган и свързаните с него институции.
6.  
В допълнение към изискванията, установени в параграфи 1—5 от настоящия член и без да се засягат останалите разпоредби на настоящия регламент и на Директива 2013/36/ЕС, когато е оправдано за надзорни цели поради конкретното естество на риска или на капиталовата структура на дадена институция или когато държавите членки приемат национални закони, изискващи структурно разделение на дейностите в рамките на банкова група, компетентните органи могат да изискат от институцията да изпълнява на подконсолидирана основа задълженията, посочени във втора — осма част от настоящия регламент и в дял VII от Директива 2013/36/ЕС.

Прилагането на подхода, предвиден в първа алинея, не засяга ефективния надзор на консолидирана основа и не трябва да води до несъразмерни отрицателни последици за финансовата система или за части от нея в други държави членки или в Съюза като цяло, нито да представлява или създава пречка пред функционирането на вътрешния пазар.

▼M8 —————

▼M15

Член 12а

Консолидирано изчисляване за Г-СЗИ с множество субекти за преструктуриране

Когато най-малко два субекта, които са Г-СЗИ и са част от една и съща Г-СЗИ, са субекти за преструктуриране или са субекти от трета държава, които щяха да бъдат субекти за преструктуриране, ако бяха установени в Съюза, институцията майка от ЕС на тази Г-СЗИ изчислява размера на собствения капитал и приемливите задължения, посочени в член 92а, параграф 1, буква а):

а) 

за всеки субект за преструктуриране или субект от трета държава, който би бил субект за преструктуриране, ако беше установен в Съюза;

б) 

за институцията майка от ЕС, все едно че тя е единственият субект за преструктуриране от тази Г-СЗИ.

Изчислението, посочено в първа алинея, буква б), се извършва въз основа на консолидационното състояние на институцията майка от ЕС.

Органите за преструктуриране действат в съответствие с член 45г, параграф 4 и член 45з, параграф 2 от Директива 2014/59/ЕС.

▼M8

Член 13

Прилагане на изискванията за оповестяване на консолидирана основа

1.  
Институциите майки от ЕС изпълняват осма част въз основа на консолидационното си състояние.

Големите дъщерни предприятия на институциите майки от ЕС оповестяват информацията, посочена в членове 437, 438, 440, 442, 450, 451, 451а и 453, на индивидуална основа, а когато е приложимо в съответствие с настоящия регламент и Директива 2013/36/ЕС — на подконсолидирана основа.

▼C7

2.  
Институциите, определени като субекти за преструктуриране, които са Г-СЗИ субекти, спазват член 437а и член 447, буква з) въз основа на консолидационното състояние на своята група за преструктуриране.

▼M8

3.  
Параграф 1, първа алинея не се прилага спрямо институциите майки от ЕС, финансовите холдинги майки от ЕС, финансови холдинги майки със смесена дейност от ЕС и субектите за преструктуриране, когато те са включени в равностойни оповестявания на консолидирана основа, предоставяни от предприятие майка, установено в трета държава.

Параграф 1, втора алинея се прилага спрямо дъщерните предприятия на предприятие майка, установено в трета държава, когато те се считат за големи дъщерни предприятия.

4.  
Когато се прилага член 10, посоченият в него централен орган спазва осма част въз основа на консолидационното състояние на централния орган. Член 18, параграф 1 се прилага спрямо централния орган, като свързаните институции се третират като негови дъщерни предприятия.

Член 14

Прилагане на изискванията на член 5 от Регламент (ЕС) 2017/2402 на консолидирана основа

1.  
От предприятията майки и дъщерните им предприятия, които са обхванати от настоящия регламент, се изисква да изпълняват предвидените в член 5 от Регламент (ЕС) 2017/2402 задължения на консолидирана или подконсолидирана основа, така че да осигуряват съгласуваност и висока степен на интегрираност на своите правила, процедури и механизми, изисквани съгласно посочените разпоредби, както и възможност за генериране на данните и информацията, необходими за надзорни цели. По-конкретно, те гарантират прилагането, от страна на дъщерните предприятия, които не са обхванати от настоящия регламент, на правила, процедури и механизми, осигуряващи спазването на посочените разпоредби.
2.  
При прилагането на член 92 от настоящия регламент на консолидирана или подконсолидирана основа институциите прилагат допълнително рисково тегло в съответствие с член 270а от настоящия регламент, ако изискванията, предвидени в член 5 от Регламент (ЕС) 2017/2402, са нарушени на ниво субект, установен в трета държава, който е включен в консолидацията в съответствие с член 18 от настоящия регламент, и ако нарушението е съществено по отношение на общия рисков профил на групата.

▼M9 —————

▼B



Раздел 2

Методи за пруденциална консолидация

Член 18

Методи за пруденциална консолидация

▼M8

1.  
Институциите, финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност, които въз основа на консолидационното си състояние е необходимо да спазват изискванията, посочени в раздел 1 от настоящата глава, извършват пълна консолидация на всички институции и финансови институции, които са техни дъщерни предприятия. Параграфи 3—6 и параграф 9 от настоящия член не се прилагат, ако се прилагат шеста част и член 430, параграф 1, буква г) въз основа на консолидационното състояние на дадена институция, финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, или на подконсолидационното състояние на ликвидната подгрупа, както е посочено в членове 8 и 10.

▼M8

За целите на член 11, параграф 3а институциите, които трябва да спазват изискванията, посочени в член 92а или 92б, на консолидирана основа, извършват пълна консолидация на всички институции и финансови институции, които са техни дъщерни предприятия в съответните групи за преструктуриране.

▼M8

2.  
Предприятията за спомагателни услуги се включват в консолидацията в случаите и в съответствие с методите, посочени в настоящия член.
3.  
Когато предприятията са свързани по смисъла на член 22, параграф 7 от Директива 2013/34/ЕС, компетентните органи определят как да се извърши консолидацията.
4.  
Консолидиращият надзорник изисква пропорционална консолидация според дела от капитала, включващ участия в институции и финансови институции, управлявани от предприятие, включено в консолидацията заедно с едно или повече предприятия, които не са включени в консолидацията, когато отговорността на тези предприятия е ограничена до дела в капитала, който притежават.
5.  
При участия или капиталови връзки, различни от посочените в параграфи 1 и 4, компетентните органи определят дали да се извърши консолидация и под каква форма. По-конкретно, те могат да разрешат или да изискат прилагането на метода на собствения капитал. Този метод обаче не означава включване на съответните предприятия в надзора на консолидирана основа.
6.  

Компетентните органи определят дали и под каква форма да се извърши консолидация в следните случаи:

а) 

когато по мнение на компетентните органи дадена институция упражнява значително влияние върху една или повече институции или финансови институции, но без да има участие или други капиталови връзки в тези институции; и

б) 

когато две или повече институции или финансови институции имат единно ръководство, което не е установено в договор, учредителен договор или устав.

По-конкретно, компетентните органи могат да разрешат или да изискат прилагането на метода, предвиден в член 22, параграфи 7, 8 и 9 от Директива 2013/34/ЕС. Този метод обаче не означава включване на съответните предприятия в консолидирания надзор.

7.  
Когато дадена институция има дъщерно предприятие, различно от институция, финансова институция или предприятие за спомагателни услуги, или има участие в такова предприятие, тя прилага към това дъщерно предприятие или участие метода на собствения капитал. Този метод обаче не означава включване на съответните предприятия в надзора на консолидирана основа.

Чрез дерогация от първа алинея компетентните органи могат да разрешат или да изискват институциите да прилагат различен метод за такива дъщерни дружества или участия, включително метода, който се изисква в приложимата счетоводна рамка, при условие че:

а) 

институцията не е започнала да прилага метода на собствения капитал към 28 декември 2020 г.;

б) 

прилагането на метода на собствения капитал би създало неоправдана тежест или по метода на собствения капитал не се отчитат в достатъчна степен рисковете, които предприятието, посочено в първа алинея, поражда за институцията; и

в) 

прилаганият метод не води до пълна или пропорционална консолидация на това предприятие.

8.  

Компетентните органи могат да изискат пълна или пропорционална консолидация на дъщерно дружество или на предприятие, в което дадена институция има участие, когато дъщерното дружество или предприятието не е институция, финансова институция или предприятие за спомагателни услуги и когато са изпълнени всички посочени по-долу условия:

а) 

предприятието не е застрахователно предприятие, застрахователно предприятие от трета държава, презастрахователно предприятие, презастрахователно предприятие от трета държава, застрахователен холдинг или предприятие, изключено от обхвата на Директива 2009/138/ЕО в съответствие с член 4 от нея;

б) 

налице е значителен риск институцията да реши да предостави финансова подкрепа на предприятието при стресирани условия, при липса на договорни задължения за предоставяне на такава подкрепа или като превишаване на подобни задължения.

▼M8

9.  
ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на условията, в съответствие с които се извършва консолидация в случаите, посочени в параграфи 3—6 и параграф 8.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2020 г.

На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент, като приема регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

▼B



Раздел 3

Обхват на пруденциалната консолидация

Член 19

Субекти, изключени от обхвата на пруденциалната консолидация

1.  

Не е необходимо в консолидацията да бъдат включени институция, финансова институция или предприятие за спомагателни услуги, които са дъщерни предприятия или в които се притежава участие, когато общият размер на активите и задбалансовите позиции на въпросното предприятие е по-нисък от по-малката от следните две стойности:

а) 

10 милиона евро;

б) 

1 % от общия размер на активите и задбалансовите позиции на предприятието майка или на предприятието, което притежава това участие.

2.  

Компетентните органи, отговарящи за упражняването на надзор на консолидирана основа в съответствие с член 111 от Директива 2013/36/ЕС, могат да решат, за всеки отделен случай, че не е необходимо дадена институция, финансова институция или предприятие за спомагателни услуги, които са дъщерни предприятия или в които се притежава участие, да бъдат включени в консолидацията:

а) 

когато въпросното предприятие се намира в трета държава, където има правни пречки по отношение на предаването на необходимата информация;

▼C2

б) 

когато значението на въпросното предприятие е пренебрежимо малко предвид целите на наблюдението на институциите;

▼C3

в) 

когато по мнението на компетентните органи, отговарящи за упражняването на надзор на консолидирана основа, консолидирането на финансовото състояние на въпросното предприятие би било неподходящо или подвеждащо по отношение на целите на надзора на институциите.

▼B

3.  
Ако в случаите по параграф 1 и параграф 2, буква б) няколко предприятия отговарят на посочените там критерии, те въпреки това се включват в консолидацията, когато заедно значението им не е пренебрежимо малко по отношение на посочените цели.

Член 20

Съвместни решения относно пруденциалните изисквания

1.  

Компетентните органи работят заедно, като се консултират пълноценно:

а) 

при заявления за разрешенията, посочени в член 143, параграф 1, член 151, параграфи 4 и 9, член 283, член 312, параграф 2 и член 363, подадени съответно от институция майка от ЕС и нейни дъщерни предприятия или съвместно от дъщерните предприятия на финансов холдинг майка от ЕС или финансов холдинг майка със смесена дейност от ЕС, за да се реши дали да се даде исканото разрешение и да се определят условията, ако има такива, с които то да бъде обвързано;

б) 

за да определят дали са изпълнени критериите за специфично вътрешногрупово третиране съгласно член 422, параграф 9 и член 425, параграф 5, допълнени от регулаторните технически стандарти на ЕБО по член 422, параграф 9 и член 425, параграф 4б.

Заявленията се подават само до консолидиращия надзорник.

Заявлението, посочено в член 312, параграф 2, включва описание на методологията, използвана за разпределянето на капитала за обезпечаване на операционен риск сред различните субекти в групата. В заявлението се посочва дали и как ще се отрази въздействието на диверсификацията в системата за измерване на риска.

2.  

Компетентните органи правят всичко възможно, за да достигнат в рамките на шест месеца до съвместно решение по отношение на:

а) 

заявлението, посочено в параграф 1, буква а);

б) 

оценката на критериите и определянето на специфичното третиране, посочено в параграф 1, буква б).

Това съвместно решение се излага в документ, съдържащ напълно мотивираното решение, който се предоставя на заявителя от компетентния орган, посочен в параграф 1.

3.  

Периодът, посочен в параграф 2, започва на:

а) 

датата на получаване на пълното заявление, посочено в параграф 1, буква а), от консолидиращия надзорник. Консолидиращият надзорник незабавно препраща пълното заявление на останалите компетентни органи;

б) 

датата на получаване от компетентните органи на доклад, изготвен от консолидиращия надзорник, в който се анализират вътрешногруповите ангажименти в групата.

4.  
Ако компетентните органи не достигнат до съвместно решение в рамките на шест месеца, консолидиращият надзорник взема самостоятелно решение за случаите по параграф 1, буква а). Решението на консолидиращия надзорник не ограничава правомощията на компетентните органи по член 105 от Директива 2013/36/ЕС.

Решението се излага в документ, съдържащ напълно мотивираното решение, и отразява становищата и резервите, които останалите компетентни органи са изразили през шестмесечния срок.

Консолидиращият надзорник предоставя решението на институцията майка от ЕС, финансовия холдинг майка от ЕС или смесения финансов холдинг майка от ЕС и на останалите компетентни органи.

Ако в края на шестмесечния срок някой от съответните компетентни органи е отнесъл въпроса до ЕБО в съответствие с член 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, консолидиращият надзорник отлага вземането на решение за случаите по параграф 1, буква а), изчаква решението, което ЕБО може да вземе във връзка с това в съответствие с член 19, параграф 3 от посочения регламент, и взема решение в съответствие с решението на ЕБО. Шестмесечният срок се счита за срок за помиряване по смисъла на посочения регламент. ЕБО взема своето решение в едномесечен срок. Ако шестмесечният срок е изтекъл или е постигнато съвместно решение, въпросът не се отнася до ЕБО.

5.  
Ако компетентните органи не достигнат до съвместно решение в рамките на шест месеца, компетентният орган, който отговаря за надзора на дъщерното предприятие на индивидуална основа, взема самостоятелно решение за случаите по параграф 1, буква б).

Решението се излага в документ, съдържащ напълно мотивираното решение, и отразява становищата и резервите, които останалите компетентни органи са изразили през шестмесечния срок.

Решението се предоставя на консолидиращия надзорник, който уведомява институцията майка от ЕС, финансовия холдинг майка от ЕС или смесения финансов холдинг майка от ЕС.

Ако в края на шестмесечния срок консолидиращият надзорник е отнесъл въпроса до ЕБО в съответствие с член 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, компетентният орган, който отговаря за надзора на дъщерното предприятие на индивидуална основа, отлага вземането на решение за случаите по параграф 1, буква б) от настоящия член, изчаква решението, което ЕБО може да вземе във връзка с това в съответствие с член 19, параграф 3 от посочения регламент, и взема решение в съответствие с решението на ЕБО. Шестмесечният период се счита за срок за помиряване по смисъла на посочения регламент. ЕБО взема своето решение в едномесечен срок. Ако шестмесечният срок е изтекъл или е постигнато съвместно решение, въпросът не се отнася до ЕБО.

6.  
Когато институция майка от ЕС и нейните дъщерни предприятия или дъщерните предприятия на финансов холдинг майка от ЕС или на финансов холдинг майка със смесена дейност от ЕС използват усъвършенствания подход за измерване, посочен в член 312, параграф 2, или вътрешнорейтинговия подход, посочен в член 143, на единна основа, компетентните органи позволяват критериите за приемливост, посочени съответно в членове 321 и 322 или в трета част, дял II, глава 3, раздел 6, да се изпълняват от предприятието майка и неговите дъщерни предприятия, разглеждани заедно, по начин, който е в съответствие със структурата на групата и нейните системи, процедури и методологии за управление на риска.
7.  
Решенията, посочени в параграфи 2, 4 и 5, се признават за окончателни и се прилагат от компетентните органи в съответните държави членки.
8.  
С оглед улесняване взимането на съвместни решения ЕБО разработва проекти на технически стандарти за изпълнение, с които се определя процедурата за взимане на посоченото в параграф 1, буква а) съвместно решение относно заявленията за разрешения, посочени в член 143, параграф 1, член 151, параграфи 4 и 9, член 283, член 312, параграф 2 и член 363.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение до 31 декември 2014 г.

На Комисията се предоставя правомощието да приеме посочените в първа алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 21

Съвместни решения за нивото на прилагане на ликвидните изисквания

1.  
При постъпило искане на институция майка от ЕС, финансов холдинг майка от ЕС, финансов холдинг майка със смесена дейност от ЕС или подконсолидиращо дъщерно предприятие на институция майка от ЕС, финансов холдинг майка от ЕС или финансов холдинг майка със смесена дейност от ЕС консолидиращият надзорник и компетентните органи, отговорни за надзора върху дъщерните предприятия на институция майка от ЕС, финансов холдинг майка от ЕС или финансов холдинг майка със смесена дейност от ЕС в дадена държава членка, полагат всички възможни усилия за постигането на съвместно решение за това дали са изпълнени условията по член 8, параграф 1, букви а)—г) и за определяне на обособена ликвидна подгрупа с оглед на прилагането на член 8.

До съвместното решение трябва да се достигне в рамките на шест месеца след представянето от консолидиращия надзорник на доклад, в който е определил единни обособените ликвидни подгрупи въз основа на критериите, предвидени в член 8. В случай на разногласия в рамките на шестмесечния период консолидиращият надзорник се консултира с ЕБО по искане на някой от другите заинтересовани компетентни органи. Консолидиращият надзорник може да се консултира с ЕБО и по своя собствена инициатива.

Съвместното решение може да наложи и ограничения по отношение на местонахождението на ликвидните активи и собствеността върху тях, както и да изиска определени минимални размери от тях да бъдат държани от институции, освободени от прилагането на шеста част.

Съвместното решение се излага в документ, съдържащ напълно обоснованото решение, който консолидиращият надзорник предава на институцията майка на ликвидната подгрупа.

2.  
Ако в рамките на шест месеца не се достигне до съвместно решение, всеки компетентен орган, отговарящ за надзор на индивидуална основа, взема самостоятелно решение.

Въпреки това по време на шестмесечния срок всеки компетентен орган може да отправи запитване до ЕБО дали са изпълнени условията по член 8, параграф 1, букви а)—г). В този случай ЕБО може да проведе необвързваща медиация в съответствие с член 31, буква в) от Регламент (ЕС) № 1093/2010, като всички засегнати компетентни органи отлагат вземането на своето решение до приключването на необвързващата медиация. Когато в рамките на медиацията компетентните органи не постигнат съгласие в срок от три месеца, всеки компетентен орган, отговарящ за надзор на индивидуална основа, взема самостоятелно решение, като отчита пропорционалността на ползите и рисковете на нивото на държавата членка на институцията майка и пропорционалността на ползите и рисковете на нивото на държавата членка на дъщерното предприятие. Ако шестмесечният срок е изтекъл или е постигнато съвместно решение, въпросът не се отнася до ЕБО.

Съвместното решение, посочено в параграф 1, и решенията, посочени във втора алинея от настоящия параграф, са задължителни.

3.  
В рамките на шестмесечния срок всеки заинтересован компетентен орган може да се консултира с ЕБО в случай на разногласие относно изпълнението на условията по член 8, параграф 3, букви а)—г). В този случай ЕБО може да проведе необвързваща медиация в съответствие с член 31, буква в) от Регламент (ЕС) № 1093/2010, като всички засегнати компетентни органи отлагат вземането на своето решение до приключването на необвързващата медиация. Когато в рамките на медиацията компетентните органи не постигнат съгласие в срок от три месеца, всеки компетентен орган, отговарящ за индивидуален надзор, взема самостоятелно решение.

▼C7

Член 22

Подконсолидация при дружества в трети държави

1.  
Ако дъщерни институции или тяхното предприятие майка, когато предприятието майка е финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, имат в трета държава дъщерно предприятие — институция или финансова институция — или дялово участие в такова предприятие, те прилагат въз основа на своето подконсолидационно състояние изискванията по членове 89, 90 и 91 и в трета, четвърта и седма част и свързаните с тях изисквания за отчетност по част седем А.
2.  
Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член дъщерните институции може да изберат да не прилагат въз основа на своето подконсолидационно състояние изискванията в членове 89, 90 и 91 и в трета, четвърта и седма част и свързаните с тях изисквания за отчетност по част седма А, когато общите активи и задбалансовите позиции на дъщерните предприятия и участия в трети държави са по-малко от 10 % от общия размер на активите и задбалансовите позиции на съответната дъщерна институция.

▼B

Член 23

Предприятия в трети държави

За целите на надзора на консолидирана основа в съответствие с настоящата глава понятията „инвестиционен посредник“, „кредитна институция“, „финансова институция“ и „институция“ се прилагат и за предприятия, установени в трети държави, които, ако бяха установени в Съюза, биха отговаряли на определенията на тези понятия в член 4.

Член 24

Оценка на активи и задбалансови позиции

1.  
Оценката на активите и задбалансовите позиции се извършва в съответствие с приложимата счетоводната рамка.
2.  
Чрез дерогация от параграф 1 компетентните органи могат да изискват от институциите да извършват оценка на активите и задбалансовите позиции и определянето на собствения капитал в съответствие с международните счетоводни стандарти, приложими съгласно Регламент (ЕО) № 1606/2002.



ВТОРА ЧАСТ

▼M8

СОБСТВЕН КАПИТАЛ И ПРИЕМЛИВИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

▼B



ДЯЛ I

ЕЛЕМЕНТИ НА СОБСТВЕНИЯ КАПИТАЛ



ГЛАВА 1

Капитал от първи ред

Член 25

Капитал от първи ред

Капиталът от първи ред на дадена институция е сборът от нейния базов собствен капитал от първи ред и допълнителен капитал от първи ред.



ГЛАВА 2

Базов собствен капитал от първи ред



Раздел 1

Елементи и инструменти на базовия собствен капитал от първи ред

Член 26

Елементи на базовия собствен капитал от първи ред

1.  

Елементите на базовия собствен капитал от първи ред на дадена институция включват:

а) 

капиталови инструменти, при условие че са спазени условията по член 28, или ако е приложимо — условията по член 29;

б) 

премийни резерви от емисии, свързани с посочените в буква а) инструменти;

в) 

неразпределена печалба;

г) 

натрупан друг всеобхватен доход;

д) 

други резерви;

е) 

фонд за покриване на общи банкови рискове.

Елементите, посочени в букви в)—е), се признават за базов собствен капитал от първи ред само ако са на разположение на институцията за неограничено и незабавно ползване за покриване на рискове или загуби веднага след възникването им.

2.  

За целите на параграф 1, буква в), единствено с предварителното разрешение на компетентния орган институциите могат да включат в базовия собствен капитал от първи ред междинната или годишната печалба, преди да са взели официално решение за годишния резултат (печалба или загуба) на институцията. Компетентният орган дава разрешение, когато са изпълнени следните условия:

а) 

тази печалба е била потвърдена от лица, независими от институцията, които отговарят за одитирането на нейните отчети;

б) 

институцията е представила на компетентния орган достатъчно доказателства, че всички предвидими отчисления от печалбата или дивиденти са вече приспаднати от тази печалба.

Потвърждението на междинната или годишната печалба на институцията показва достатъчно убедително, че тази печалба е изчислена в съответствие с принципите, установени в приложимата счетоводна рамка.

▼M8

3.  
Компетентните органи преценяват дали емисиите на капиталови инструменти отговарят на критериите, определени в член 28 или, когато е приложимо — член 29. Институциите класифицират емисиите на капиталови инструменти като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред само след като компетентните органи са дали разрешение за това.

Чрез дерогация от първа алинея институциите могат да класифицират като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред последващи емисии на форма на инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, за които вече са получили това разрешение, при условие че са изпълнени следните две условия:

а) 

разпоредбите, уреждащи последващите емисии, са по същество същите като разпоредбите, уреждащи емисиите, за които институциите вече са получили разрешение;

б) 

институциите са уведомили компетентните органи за последващите емисии достатъчно време преди класифицирането им като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред.

Компетентните органи се консултират с ЕБО преди да дадат разрешение за класифициране на нови форми на капиталови инструменти като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред. Компетентните органи отчитат надлежно становището на ЕБО и, когато решат да се отклонят от него, в срок от три месеца от получаване на становището на ЕБО изпращат писмено уведомление на ЕБО, в което дават обосновка за отклонението от въпросното становище. Настоящата алинея не се прилага към капиталовите инструменти, посочени в член 31.

Въз основа на информацията, събрана от компетентните органи, ЕБО съставя, поддържа и публикува списък на всички форми капиталови инструменти във всяка държава членка, които отговарят на изискванията за инструменти на базовия собствен капитал от първи ред. В съответствие с член 35 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 ЕБО може да събира информацията във връзка с инструментите на базовия собствен капитал от първи ред, която смята за необходима, за да установи спазването на критериите по член 28 или, когато е приложимо — член 29 от настоящия регламент, както и с цел поддържане и актуализиране на списъка, посочен в настоящата алинея.

След процеса на преглед по член 80 и при наличие на достатъчно доказателства, че съответните капиталови инструменти не отговарят или са престанали да отговарят на критериите по член 28 или, когато е приложимо — член 29, ЕБО може, в зависимост от случая, да реши да не добавя тези инструменти към списъка по четвърта алинея или да ги изключи от този списък. ЕБО прави съобщение в този смисъл, като освен това посочва позицията на съответния компетентен орган по този въпрос. Настоящата алинея не се прилага към капиталовите инструменти, посочени в член 31.

▼B

4.  
ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, с които да се определи значението на „предвидими“ при определянето на това дали всички предвидими отчисления от печалбата или дивиденти са били приспаднати.

▼C1

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 28 юли 2013 г.

▼B

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 27

Капиталови инструменти на взаимоспомагателни или кооперативни дружества, спестовни институции или подобни институции в елементите на базовия собствен капитал от първи ред

1.  

Елементите на базовия собствен капитал от първи ред включват всеки капиталов инструмент, емитиран от институция съгласно клаузите в учредителния ѝ акт, ако са изпълнени следните условия:

а) 

институцията е от вид, който е определен в приложимото национално право и който според компетентните органи е някой от следните:

i) 

взаимоспомагателно дружество;

ii) 

кооперативно дружество;

iii) 

спестовна институция;

iv) 

подобна институция;

v) 

кредитна институция, която изцяло е собственост на една от институциите, посочени в подточки i)—iv), и има одобрение от съответния компетентен орган да се възползва от разпоредбите на настоящия член, при условие че и докато 100 % от обикновените акции, емитирани в кредитната институция, се притежават, пряко или непряко, от институция, посочена в тези подточки;

б) 

изпълнени са условията, установени в член 28 или на член 29, когато е приложимо;

Взаимоспомагателните дружества, кооперативните дружества и спестовните институции, които са признати за такива съгласно приложимото национално право преди 31 декември 2012 г., продължават да се класифицират като такива за целите на настоящата част, при условие че продължават да отговарят на критериите, по които са били признати.

2.  
ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, с които се определят условията, съгласно които компетентните органи могат да решат, че вид предприятие, признато в приложимото национално право, отговаря на изискванията за взаимоспомагателно дружество, кооперативно дружество, спестовна институция или подобна институция за целите на настоящата част.

▼C1

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 28 юли 2013 г.

▼B

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 28

Инструменти на базовия собствен капитал от първи ред

1.  

Капиталовите инструменти се приемат за инструменти на базовия собствен капитал от първи ред само ако са изпълнени всички условия по-долу:

а) 

инструментите са емитирани пряко от институцията с предварителното съгласие на собствениците на институцията или, когато това се разрешава от приложимото национално право, от ръководния орган на институцията;

▼M8

б) 

инструментите са изцяло изплатени и придобиването на собственост върху тези инструменти не се финансира пряко или непряко от институцията;

▼B

в) 

инструментите отговарят на всички условия по-долу по отношение на своята класификация:

i) 

те са капитал по смисъла на член 22 от Директива 86/635/ЕИО;

ii) 

те са собствен капитал по смисъла на приложимата счетоводна рамка;

iii) 

те са собствен капитал за целите на определянето на балансовата неплатежоспособност, когато е приложимо съгласно националното право в областта на неплатежоспособността;

г) 

инструментите са ясно и индивидуално оповестени в счетоводния баланс от финансовите отчети на институцията;

д) 

инструментите са с неограничен срок;

е) 

главницата на инструментите не може да се намалява или възстановява, освен в някой от следните случаи:

i) 

ликвидация на институцията;

ii) 

обратно изкупуване на инструментите по преценка на институцията или други начини за намаляване на капитала по нейна преценка, когато институцията е получила предварителното разрешение от компетентния орган в съответствие с член 77;

ж) 

в разпоредбите относно инструментите не се посочва изрично или по подразбиране, че главницата на инструментите ще бъде или може да бъде намалена или възстановена, освен при ликвидация на институцията, и институцията не дава друга такава индикация преди или при емитирането на инструментите, освен в случаите на инструменти, посочени в член 27, когато приложимото национално право забранява на институцията да откаже да изкупи тези инструменти;

з) 

инструментите отговарят на следните условия по отношение на разпределенията:

i) 

няма преференциално третиране при разпределенията по отношение на реда за изплащане на разпределенията, включително във връзка с други инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, а изискванията по отношение на тези инструменти не предоставят преференциални права за изплащането на разпределения;

ii) 

разпределенията в полза на държателите на инструментите може да се изплащат само от разпределяемите позиции;

iii) 

приложимите към инструментите условия не включват таван или друго ограничение на максималния размер на разпределенията, освен при инструментите, посочени в член 27;

iv) 

размерът на разпределенията не се определя въз основа на цената, платена за закупуването на инструментите при емитирането им, освен при инструментите, посочени в член 27;

v) 

приложимите към инструментите условия не включват задължение за институцията да прави разпределение в полза на държателите на инструментите и за самата институция не съществува друго такова задължение;

vi) 

неизплащането на разпределения не представлява неизпълнение от страна на институцията;

vii) 

отмяната на разпределенията не налага ограничения върху институцията;

и) 

в сравнение със съвкупността от капиталови инструменти, емитирани от институцията, при настъпването на загуба инструментите покриват първата и пропорционално най-голямата част от нея, като всеки инструмент покрива загубата в същата степен, както всички други инструменти на базовия собствен капитал от първи ред;

й) 

в случай на неплатежоспособност или ликвидация на институцията рангът на инструментите е най-нисък спрямо всички останали вземания;

к) 

инструментите дават право на своите собственици на вземане към остатъчните активи на институцията, което, в случай на ликвидация и след плащането на всички вземания от по-горен ред, е пропорционално на сумата на такива емитирани инструменти и не е фиксирано или ограничено с таван, освен при капиталовите инструменти, посочени в член 27;

л) 

инструментите не са обезпечени и не са обект на гаранции, които увеличават реда на вземанията от:

i) 

институцията или нейните дъщерни предприятия;

ii) 

предприятието майка на институцията или неговите дъщерни предприятия;

iii) 

финансовия холдинг майка или неговите дъщерни предприятия;

iv) 

холдинга със смесена дейност или неговите дъщерни предприятия;

v) 

смесения финансов холдинг и неговите дъщерни предприятия;

vi) 

предприятие, което има тесни връзки със субектите, посочени в подточки i)—v);

м) 

инструментите не са предмет на споразумение, във формата на договор или в друга форма, с което се повишава редът на вземанията по инструментите при неплатежоспособност или ликвидация.

Условието в първа алинея, буква й) се счита за изпълнено дори и ако инструментите са включени съгласно член 484, параграф 3 в допълнителния капитал от първи ред или капитала от втори ред, при условие че са с равностоен ранг.

▼M8

За целите на първа алинея, буква б) само частта на капиталов инструмент, която е изцяло изплатена, може да се определя като инструмент на базовия собствен капитал от първи ред.

▼B

2.  
Условията, определени в параграф 1, буква и), се считат за изпълнени без оглед на намаляване на постоянна основа на главницата на инструментите на допълнителния капитал от първи ред или капитала от втори ред.

Условието в параграф 1, буква е) се счита за изпълнено дори и при намаляване на главницата на капиталовия инструмент в рамките на процедура по преструктуриране или като последствие от намаляване на стойността на капиталовите инструменти, изисквано от органа по преструктуриране, който отговаря за институцията.

Условието в параграф 1, буква ж) се счита за изпълнено дори и ако в разпоредбите, с които е уреден капиталовият инструмент, се посочва изрично или се подразбира, че главницата на инструмента ще бъде или може да бъде намалена в рамките на процедура по преструктуриране или като последствие от намаляване на стойността на капиталовите инструменти, изисквано от органа по преструктуриране, който отговаря за институцията.

3.  
Условието в параграф 1, буква з), подточка iii) се счита за изпълнено, дори и инструментът да изплаща производни дивиденти, при условие че тези дивиденти не водят до разпределение, което несъразмерно обременява собствения капитал.

▼M8

Условието, установено в параграф 1, първа алинея, буква з), подточка v), се счита за изпълнено, независимо от това, че дадено дъщерно предприятие е предмет на споразумение за прехвърляне на печалби и загуби със своето предприятие майка, съгласно което след изготвянето на годишните си финансови отчети дъщерното предприятие е длъжно да прехвърля годишния си резултат към предприятието майка, когато са изпълнени всички посочени по-долу условия:

а) 

предприятието майка притежава 90 % или повече от правата на глас и капитала на дъщерното предприятие;

б) 

предприятието майка и дъщерното предприятие се намират в една и съща държава членка;

в) 

споразумението е сключено за законни данъчни цели;

г) 

при изготвянето на годишния финансов отчет дъщерното предприятие има право по своя преценка да намали размера на разпределенията, като разпредели цялата си печалба или част от нея в собствените си резерви или фондове за общ банков риск, преди да извърши плащане към предприятието майка;

д) 

съгласно споразумението предприятието майка е длъжно да компенсира изцяло дъщерното предприятие за всички негови загуби;

е) 

споразумението подлежи на срок на предизвестие, съгласно който то може да бъде прекратено само към края на счетоводна година, като прекратяването поражда действие не по-рано от началото на следващата счетоводна година, като оставя непроменено задължението на предприятието майка да компенсира изцяло дъщерното предприятие за всички загуби през текущата счетоводна година.

Когато институцията е сключила споразумение за прехвърляне на печалби и загуби, тя уведомява компетентния орган без забавяне и му предоставя копие от споразумението. Институцията също така уведомява компетентния орган без забавяне за всякакви промени в споразумението за прехвърляне на печалби и загуби и за прекратяването му. Институцията не може да сключва повече от едно споразумение за прехвърляне на печалби и загуби.

▼B

4.  
За целите на параграф 1, буква з), подточка i) диференцираните разпределения следва да отразяват единствено диференцирано право на глас. В това отношение по-високи разпределения се прилагат единствено за инструментите на базовия собствен капитал от първи ред с по-малко или без права на глас.
5.  

ЕБО разработва проекти за регулаторни технически стандарти с цел определяне на следното:

а) 

приложимите форми и естеството на непряко финансиране на инструментите на собствения капитал;

б) 

дали и кога разпределенията биха довели до непропорционално изчерпване на собствения капитал;

в) 

значението на преференциалните разпределения.

▼C1

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 28 юли 2013 г.

▼B

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 29

Капиталови инструменти, емитирани от взаимоспомагателни или кооперативни дружества, спестовни институции или подобни институции

1.  
Капиталовите инструменти, емитирани от взаимоспомагателни или кооперативни дружества, спестовни институции и подобни институции, се приемат за инструменти на базовия собствен капитал от първи ред само ако са спазени условията по член 28 с измененията, произтичащи от прилагането на настоящия член.
2.  

По отношение на изкупуването на капиталови инструменти трябва да са изпълнени следните условия:

а) 

освен когато приложимото национално право забранява това, институцията има правото да откаже да изкупи инструментите;

б) 

когато приложимото национално право забранява на институцията да откаже изкупуването на инструментите, в разпоредбите относно инструментите се предоставя възможност на институцията да ограничи изкупуването им;

в) 

отказът за изкупуване на инструментите или, когато е приложимо, ограничаването на изкупуването им не могат да представляват неизпълнение от страна на институцията.

3.  
Капиталовите инструменти могат да съдържат таван или ограничение на максималния размер на разпределенията само когато таванът или ограничението са предвидени с приложимото национално право или учредителния акт на институцията.
4.  
Когато капиталовите инструменти предоставят на собственика права върху резервите на институцията в случай на неплатежоспособност или ликвидация, които са ограничени до номиналната стойност на инструментите, такова ограничение се прилага в същата степен към държателите на всички други емитирани от тази институция инструменти на базовия собствен капитал от първи ред.

Условието по първа алинея не засяга възможността дадено взаимоспомагателно или кооперативно дружество, спестовна институция или подобна институция да признае като базов собствен капитал от първи ред капиталови инструменти, които не предоставят право на глас на държателя си и които отговарят на всички условия по-долу:

а) 

вземанията на държателите на инструменти, които не предоставят право на глас, при неплатежоспособност или ликвидация на институцията са пропорционални на дела от всички инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, който тези непредоставящи право на глас инструменти представляват;

б) 

инструментите отговарят във всяко друго отношение на изискванията за инструменти на базовия собствен капитал от първи ред.

5.  
Когато капиталовите инструменти дават на собствениците си право на вземане към активите на институцията в случай на неплатежоспособност или ликвидация, което е фиксирано или ограничено от таван, такова ограничение се прилага в същата степен към държателите на всички емитирани от институцията инструменти на базовия собствен капитал от първи ред.
6.  
ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, с които се определя естеството на ограниченията за изкупуване, необходими когато приложимото национално право забранява на институцията да откаже изкупуването на инструменти на собствения капитал.

▼C1

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 28 юли 2013 г.

▼B

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 30

Последици от неспазването на изискванията по отношение на инструментите на базовия собствен капитал от първи ред

Когато при инструмент на базовия собствен капитал от първи ред вече не се спазват изискванията по член 28 или на член 29, когато е приложимо, се прилага следното:

а) 

този инструмент незабавно престава да бъде инструмент на базовия собствен капитал от първи ред;

б) 

премийните резерви от емисии във връзка с този инструмент незабавно престават да бъдат елементи на базовия собствен капитал от първи ред.

Член 31

Капиталови инструменти, записани от публичните органи в извънредни ситуации

1.  

При извънредни ситуации компетентните органи могат да разрешат на институциите да включат в базовия собствен капитал от първи ред капиталови инструменти, които изпълняват най-малко условията на член 28, параграф 1, букви б)—д) и отговарят на всички изброени по-долу условия:

а) 

капиталовите инструменти са емитирани след 1 януари 2014 г.;

б) 

Комисията разглежда тези капиталови инструменти като държавна помощ;.

в) 

капиталовите инструменти са емитирани в рамките на мерки за рекапитализация съгласно правилата за държавна помощ, съществуващи към съответния момент;

г) 

капиталовите инструменти са изцяло записани и държани от държавата или съответния публичен орган или субект, който е публична собственост;

д) 

капиталовите инструменти могат да покрият загубите;

е) 

с изключение на капиталовите инструменти, посочени в член 27, в случай на ликвидация капиталовите инструменти дават на собствениците си право на вземане по отношение на остатъчните активи на институцията след плащането на всички вземания от по-горен ред;

ж) 

съществуват адекватни механизми за оттегляне на държавата и ако е приложимо — на съответния публичен орган или субект, който е публична собственост;

з) 

компетентният орган е дал предварително разрешение и е публикувал решението си, придружено с обяснение на същото решение.

2.  
При обосновано искане от съответния компетентен орган и в сътрудничество с него ЕБО разглежда капиталовите инструменти по параграф 1 като равностойни на инструментите на базовия собствен капитал от първи ред за целите на настоящия регламент.



Раздел 2

Пруденциални филтри

Член 32

Секюритизирани активи

1.  

Институцията изключва от всички елементи на собствения капитал увеличението на капитала си съгласно приложимата счетоводна рамка, произтичащо от секюритизирани активи, включително:

а) 

увеличение, свързано с бъдещ маржин приход за институцията под формата на печалба от продажбата за институцията;

б) 

когато институцията е инициатор на секюритизация, нетната печалба в резултат на капитализацията на бъдещи приходи от секюритизираните активи, които предоставят кредитни подобрения на позициите в секюритизацията.

2.  
ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, с които да се уточни допълнително посоченото в параграф 1, буква а) понятие „печалба от продажба“.

▼C1

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 28 юли 2013 г.

▼B

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 33

Хеджиране на парични потоци и промени в стойността на собствените пасиви

1.  

Институциите не включват следните позиции в елементите на собствения капитал:

а) 

резервите от преоценка по справедлива стойност, свързани с печалба или загуба от хеджиране на парични потоци на финансови инструменти, които не са оценени по справедлива стойност, включително на прогнозни парични потоци;

б) 

печалбата или загубата от оценяваните по справедлива стойност пасиви на институцията в резултат на промени в кредитния рейтинг на институцията;

▼M8

в) 

печалбите и загубите от преоценка по справедлива стойност на дериватните пасиви на институцията поради промяна в собствения кредитен риск на институцията.

▼B

2.  
За целите на параграф 1, буква в) институциите не компенсират печалбата и загубата от преоценката по справедлива стойност, произтичащи от собствения кредитен риск на институцията, с печалбата и загубата, произтичащи от кредитния риск на контрагента ѝ.
3.  

Без да се засяга параграф 1, буква б), дадена институция може да включи в собствения капитал размера на печалбата и загубата по своите пасиви, ако са изпълнени всички условия по-долу:

а) 

пасивите са под формата на облигации, посочени в член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО;

б) 

промените в стойността на активите и пасивите на институцията се дължат на същите промени в кредитния рейтинг на институцията;

в) 

съществува близко съответствие между стойността на облигациите, посочени в буква а), и стойността на активите на институцията;

г) 

възможно е ипотечните кредити да бъдат погасени чрез обратно изкупуване по пазарна или номинална стойност на облигациите, с които са финансирани ипотечните кредити.

4.  
ЕБО разработва проект за регулаторни технически стандарти, с които да уточни какво представлява близкото съответствие между стойността на облигациите и стойността на активите, посочено в параграф 3, буква в).

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 30 септември 2013 г.

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 34

Допълнителни корекции на стойността

Когато изчисляват размера на собствения си капитал, институциите прилагат изискванията на член 105 спрямо всички свои активи, оценявани по справедлива стойност, и приспадат от базовия собствен капитал от първи ред размера на всички необходими допълнителни корекции на стойността.

Член 35

Нереализирани печалби и загуби от оценяване по справедлива стойност

Освен при посочените в член 33 позиции, институциите не правят корекции, за да отстранят от собствения си капитал нереализираните печалби или загуби по своите активи или пасиви, оценени по справедлива стойност.



Раздел 3

Приспадания от елементите на базовия собствен капитал от първи ред, освобождавания и алтернативни подходи



Подраздел 1

Приспадания от елементите на базовия собствен капитал от първи ред

Член 36

Приспадания от елементите на базовия собствен капитал от първи ред

1.  

Институциите приспадат от елементите на базовия собствен капитал от първи ред следното:

а) 

загубата за текущата финансова година;

▼M8

б) 

нематериални активи с изключение на консервативно оценените софтуерни активи, чиято стойност не се влияе отрицателно от преструктурирането, изпадането в несъстоятелност или ликвидацията на институцията;

▼B

в) 

отсрочените данъчни активи, които се основават на бъдеща печалба;

г) 

за институциите, които изчисляват размера на рисково претеглените експозиции, като използват вътрешнорейтинговия подход, сумите с отрицателен знак, получени от изчислението на размера на очакваната загуба, определено в членове 158 и 159;

д) 

активите на пенсионен фонд с предварително определен размер на пенсията в счетоводния баланс на институцията;

е) 

преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в собствени инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, включително собствени инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, по отношение на които институцията е поела настоящо или условно задължение за закупуване по силата на съществуващо договорно задължение;

ж) 

преките, непреките и синтетичните позиции в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред на предприятия от финансовия сектор, когато тези предприятия имат реципрочна кръстосана позиция с институцията, която компетентният орган смята, че е била създадена с цел да се раздуе изкуствено собственият капитал на институцията;

з) 

приложимия размер на преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред на предприятия от финансовия сектор, когато институцията няма значителни инвестиции в тези предприятия;

и) 

приложимия размер на преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред на предприятия от финансовия сектор, когато институцията има значителни инвестиции в тези предприятия;

▼C3

й) 

размера на елементите, подлежащи на приспадане от елементите на допълнителния капитал от първи ред съгласно член 56, с който се надхвърлят елементите на допълнителния капитал от първи ред на институцията;

▼B

к) 

размера на експозицията на следните елементи, на които може да бъде присъдено рисково тегло от 1 250  %, когато институцията приспада този размер от размера елементите на базовия собствен капитал от първи ред като алтернатива на прилагането на рисково тегло от 1 250  %:

i) 

квалифицирани дялови участия извън финансовия сектор;

▼M5

ii) 

секюритизиращи позиции в съответствие с член 244, параграф 1, буква б), член 245, параграф 1, буква б) и член 253;

▼B

iii) 

свободни доставки в съответствие с член 379, параграф 3;

iv) 

позиции в съвкупността, за които институцията не може да определи рисковото тегло чрез вътрешнорейтинговия подход в съответствие с член 153, параграф 8;

v) 

експозиции в капиталови инструменти съгласно подхода на вътрешните модели, в съответствие с член 155, параграф 4.

л) 

всички данъчни отчисления, свързани с предвидимите към момента на изчисляването на отчисленията елементи на базовия собствен капитал от първи ред, освен когато институцията подходящо коригира размера на елементите на базовия собствен капитал от първи ред, доколкото такива данъчни отчисления намаляват размера, до който тези елементи могат да се използват за покриване на рискове или загуби;

▼M7

м) 

приложимия размер на недостатъчното покритие за необслужваните експозиции;

▼M8

н) 

по отношение на ангажимент за минимална стойност, посочен в член 132в, параграф 2, всяка сума, с която текущата пазарна стойност на дялове или акции в ПКИ, на които се основава ангажиментът за минимална стойност, е по-малка от настоящата стойност на ангажимента за минимална стойност и за която институцията все още не е признала намаление на елементите на базовия собствен капитал от първи ред.

▼B

2.  
ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, с които се определя прилагането на приспаданията, посочени в параграф 1, букви а), в), д), е), з), и) и л) от настоящия член и свързаните приспадания, посочени в член 56, букви а), в), г) и е) и в член 66, букви а), в) и г).

▼C1

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 28 юли 2013 г.

▼B

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

3.  

ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, с които се уточняват видовете капиталови инструменти на финансовите институции, и — в консултация с Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) (ЕОЗППО), създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. ( 17 ) — на застрахователните и презастрахователните предприятия от трети държави и на предприятията извън обхвата на Директива 2009/138/ЕО в съответствие с член 4 от нея, които се приспадат от следните елементи на собствения капитал:

а) 

елементи на базовия собствен капитал от първи ред;

б) 

елементи на допълнителния капитал от първи ред;

в) 

елементи на капитала от втори ред.

▼C1

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 28 юли 2013 г.

▼B

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

▼M8

4.  
ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, за да уточни прилагането на приспаданията, посочени в параграф 1, буква б), включително съществеността на отрицателните последици върху стойността, които не пораждат опасения от пруденциално естество.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 28 юни 2020 г.

На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент, като приема регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

▼B

Член 37

Приспадане на нематериални активи

Институциите определят размера на нематериалните активи, подлежащи на приспадане, в съответствие със следното:

а) 

сумата, която ще се приспада, се намалява със сумата на свързаните отсрочени данъчни пасиви, които ще бъдат погасени, ако нематериалните активи се обезценят или бъдат отписани съгласно приложимата счетоводна рамка;

б) 

сумата, която ще се приспада, включва репутацията, включена при оценката на значимите инвестиции на институцията;

▼M8

в) 

сумата, която ще се приспада, се намалява с размера на счетоводната преоценка на нематериалните активи на дъщерните предприятия, произтичащи от консолидацията на тези дъщерни предприятия и свързани с лица, различни от предприятията, включени в консолидацията съгласно първа част, дял II, глава 2.

▼B

Член 38

Приспадане на отсрочени данъчни активи, които се основават на бъдеща печалба

1.  
Институциите определят размера на отсрочените данъчни активи, които се основават на бъдеща печалба, за които се изисква приспадане в съответствие с настоящия член.
2.  
С изключение на случаите, когато са изпълнени условията в параграф 3, размерът на отсрочените данъчни активи, които се основават на бъдеща печалба, се изчислява, без да се намалява с размера на свързаните отсрочени данъчни пасиви на институцията.
3.  

Размерът на отсрочените данъчни активи, които се основават на бъдеща печалба, може да се намали с размера на свързаните отсрочени данъчни пасиви на институцията, ако са изпълнени следните условия:

а) 

субектът има законно право, съгласно приложимото национално законодателство, да компенсира тези текущи данъчни активи срещу текущите данъчни пасиви;

б) 

отсрочените данъчни активи и отсрочените данъчни пасиви се отнасят до данъци, наложени от един и същ данъчен орган и за един и същ данъчнозадължен субект.

4.  
Свързаните отсрочени данъчни пасиви на институцията, използвани за целите на параграф 3, не могат да включват отсрочени данъчни пасиви, намаляващи размера на нематериалните активи или активите на пенсионен фонд с предварително определен размер на пенсията, които се изисква да бъдат приспаднати.
5.  

Сумата на посочените в параграф 4 свързани отсрочени данъчни пасиви се разпределя между:

а) 

отсрочените данъчни активи, които се основават на бъдеща печалба и произтичат от временни разлики, които не са приспаднати в съответствие с член 48, параграф 1);

б) 

всички други отсрочени данъчни активи, които се основават на бъдеща печалба.

Институциите разпределят свързаните отсрочени данъчни пасиви пропорционално на дела на отсрочените данъчни активи, които се основават на бъдеща печалба, които представляват посочените в букви а) и б) елементи.

Член 39

Надвнасяне на данъци, пренасяне на данъчни загуби от предходни периоди и отсрочени данъчни активи, които не се основават на бъдеща печалба

1.  

Следните елементи не се приспадат от собствения капитал и подлежат на рисково претегляне в съответствие с трета част, дял II, глава 2 или глава 3, в зависимост от случая:

а) 

надвзет данък от институцията за текущата година;

б) 

данъчна загуба на институцията за текущата година, пренесена от предходни години, която дава основание за претенция или вземане към централно правителство, регионално правителство или местен данъчен орган;

2.  

►M8  Отсрочените данъчни активи, които не се основават на бъдеща печалба, се ограничават до размера на отсрочените данъчни активи, които са възникнали преди 23 ноември 2016 г. и които произтичат от временни разлики, когато са изпълнени всички посочени по-долу условия: ◄

а) 

те се заменят — автоматично, задължително и незабавно — с данъчен кредит, в случай че институцията отчете загуба, когато годишният финансов отчет на институцията е официално одобрен, или в случай на ликвидация или неплатежоспособност на институцията;

б) 

институцията може, съгласно приложимото национално данъчно право, да прихване посочения в буква а) данъчен кредит с данъчно задължение на институцията или друго предприятие, включено в същата консолидирана група като институцията за целите на данъчното облагане съгласно посоченото право, или всяко друго предприятие, което подлежи на надзор на консолидирана основа в съответствие с първа част, дял II, глава 2;

в) 

когато размерът на посочените в буква б) данъчни кредити надвишава посочените в същата буква данъчни задължения, този излишък се замества незабавно с пряко вземане към централното правителство на държавата членка, в която е учредена институцията.

Институцията прилага рисково тегло от 100 % спрямо отсрочени данъчни активи, когато са изпълнени условията по букви а), б и в).

Член 40

Приспадане на суми с отрицателен знак, получени от изчислението на размера на очакваната загуба

Сумата, която подлежи на приспадане в съответствие с член 36, параграф 1, буква г), не се намалява от повишаване на стойността на отсрочените данъчни активи, които се основават на бъдеща печалба, или в резултат на друг допълнителен данъчен ефект, който би могъл да възникне, ►C2  ако провизиите нараснат до нивото на очакваните загуби, посочено в трета част, дял II, глава 3, раздел 3. ◄

Член 41

Приспадане на активи на пенсионни фондове с предварително определен размер на пенсията

▼C2

1.  

За целите на член 36, параграф 1, буква д), размерът на активите на пенсионни фондове с предварително определен размер на пенсията, които се приспадат, се намалява със:

а) 

сумата на свързаните отсрочени данъчни пасиви, които могат да бъдат погасени, ако активите се обезценят или бъдат отписани съгласно приложимата счетоводна рамка;

б) 

сумата на активите в пенсионния фонд с предварително определен размер на пенсията, които институцията може да използва без ограничение, при условие че е получила предварителното разрешение на компетентния орган.

Тези активи, използвани за намаляване на сумата, която се приспада, получават рисково тегло в съответствие с трета част, дял II, глава 2 или глава 3, в зависимост от случая.

▼B

2.  
ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на критериите, съгласно които компетентният орган позволява на институцията да намали размера на активите в пенсионен фонд с предварително определен размер на пенсията, както е посочено в параграф 1, буква б).

▼C1

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 28 юли 2013 г.

▼B

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 42

Приспадане на позиции в собствени инструменти на базовия собствен капитал от първи ред

За целите на член 36, параграф 1, буква е) институциите изчисляват позициите си в собствени инструменти на базовия собствен капитал от първи ред въз основа на брутните дълги позиции при спазване на следните изключения:

а) 

институциите могат да изчисляват размера на позициите си в собствени инструменти на базовия собствен капитал от първи ред въз основа на нетната дълга позиция, при положение че са изпълнени следните две условия:

i) 

дългите и късите позиции са в една и съща базисна експозиция и късите позиции не са свързани с риск от контрагента;

ii) 

дългите и късите позиции се държат заедно или в търговския портфейл, или в банковия портфейл;

б) 

институциите определят сумата, която трябва да се приспадне за преките, непреките и синтетичните позиции в свързани с индекси ценни книжа, като изчисляват базисната експозиция към включените в тези индекси собствени инструменти на базовия собствен капитал от първи ред;

в) 

институциите могат да прихванат късите позиции в собствени инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, произтичащи от къси позиции в базисните индекси, включително когато тези къси позиции включват риск от контрагента, от брутните дълги позиции в собствени инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, произтичащи от позиции в свързани с индекси ценни книжа, ако са изпълнени следните две условия:

i) 

дългите и късите позиции са в едни и същи базисни индекси;

ii) 

дългите и късите позиции се държат заедно или в търговския портфейл, или в банковия портфейл.

Член 43

Значителни инвестиции в предприятие от финансовия сектор

За целите на приспадането значителни инвестиции на дадена институция в предприятие от финансовия сектор възникват, когато е изпълнено някое от следните условия:

а) 

институцията притежава повече от 10 % от инструментите на базовия собствен капитал от първи ред, емитирани от това предприятие;

б) 

институцията има тесни връзки с това предприятие и притежава инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, емитирани от него;

в) 

институцията притежава инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, емитирани от това предприятие, и предприятието не е включено в консолидацията по първа част, дял II, глава 2, но за целите на финансовото отчитане съгласно приложимата счетоводна рамка е включено в същата счетоводна консолидация като институцията.

Член 44

Приспадане на позиции в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред на предприятия от финансовия сектор, когато институцията има реципрочна кръстосана позиция, създадена с цел изкуствено раздуване на собственият капитал

Институциите правят приспаданията, посочени в член 36, параграф 1, букви ж), з) и и), в съответствие със следните изисквания:

а) 

позициите в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред и други капиталови инструменти на предприятия от финансовия сектор се изчисляват въз основа на брутните дълги позиции;

б) 

за целите на приспадането елементите на капитала от първи ред при застрахователните предприятия се третират като позиции в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред.

Член 45

Приспадане на позиции в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред на предприятия от финансовия сектор

Институциите правят приспаданията, изисквани в член 36, параграф 1, букви з) и и), в съответствие със следните разпоредби:

а) 

те могат да изчисляват преките, непреките и синтетичните позиции в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред на предприятия от финансовия сектор въз основа на нетната дълга позиция в същата базисна експозиция, при положение че са изпълнени следните две условия:

▼M8

i) 

падежът на късата позиция съответства на този на дългата позиция или настъпва по-късно, или остатъчният срок до падежа на късата позиция е най-малко една година;

▼B

ii) 

както дългата, така и късата позиция се държат в търговския или в банковия портфейл;

б) 

те определят подлежащата на приспадане сума при преките, непреките и синтетичните позиции в свързани с индекси ценни книжа, като изчисляват базисната експозиция във включените в тези индекси капиталови инструменти на предприятията от финансовия сектор.

Член 46

Приспадане на позиции в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, когато институцията няма значителни инвестиции в предприятие от финансовия сектор

1.  

За целите на член 36, параграф 1, буква з), институциите изчисляват приложимата, подлежаща на приспадане сума, като умножават сумата, посочена в буква а) от настоящия параграф, по коефициента, получен от изчислението, посочено в буква б) от настоящия параграф:

а) 

общата сума, с която преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, допълнителния капитал от първи ред и капитала от втори ред на предприятия от финансовия сектор, в които институцията няма значителни инвестиции, надхвърлят 10 % от общата сума на елементите на базовия собствен капитал от първи ред на институцията, изчислена след прилагане на следното към елементите на базовия собствен капитал от първи ред:

i) 

членове 32—35;

ii) 

приспаданията, посочени в член 36, параграф 1, букви а)—ж), буква к), подточки ii)—v) и буква л), с изключение на сумата, която се приспада по отношение на отсрочените данъчни активи, които се основават на бъдеща печалба и произтичат от временни разлики;

iii) 

членове 44 и 45;

б) 

сумата на преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред на онези предприятия от финансовия сектор, в които институцията няма значителни инвестиции, ►C2  разделена на общата сума на преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, допълнителния капитал от първи ред и капитала от втори ред на тези предприятия от финансовия сектор. ◄

2.  
Институциите изключват поетите позиции, държани за пет работни дни или по-малко, от посочената в параграф 1, буква а) сума и от изчисляването на посочения в параграф 1, буква б) коефициент.
3.  

Подлежащата на приспадане сума съгласно параграф 1 се разпределя между всички държани инструменти на базовия собствен капитал от първи ред. ►C2  Институциите определят сумата на всеки инструмент на базовия собствен капитал от първи ред, която се приспада съгласно параграф 1, ◄ като умножат посочената в буква а) от настоящия параграф сума по посочения в буква б) от настоящия параграф дял:

а) 

сумата на позициите, които подлежат на приспадане съгласно параграф 1;

б) 

дела от общата сума на преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред на предприятия от финансовия сектор, в които институцията няма значителни инвестиции, представляван от всеки държан инструмент на базовия собствен капитал от първи ред.

4.  
Сумата на позициите, посочени в член 36, параграф 1, буква з), която е равна на или по-малка от 10 % от елементите на базовия собствен капитал от първи ред на институцията след прилагане на разпоредбите в параграф 1, буква а), подточки i)—iii), не се приспада и за него се прилагат приложимите рискови тегла по трета част, дял II, глава 2 или глава 3 и изискванията в трета част, дял IV, в зависимост от случая.

▼C2

5.  

Институциите определят сумата на всеки инструмент на базовия собствен капитал от първи ред, която е рисково претеглена съгласно параграф 4, като умножат посочената в буква а) от настоящия параграф сума по посочената в буква б) от настоящия параграф сума:

а) 

сумата на позициите, които трябва да бъдат рисково претеглени съгласно параграф 4;

б) 

дела, получен в резултат на изчислението по параграф 3, буква б).

▼B

Член 47

Приспадане на позиции в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, когато институцията има значителни инвестиции в предприятие от финансовия сектор

За целите на член 36, параграф 1, буква и) приложимият размер, който се приспада от елементите на базовия собствен капитал от първи ред, изключва поетите позиции, държани за пет работни дни или по-малко, и се определя в съответствие с членове 44 и 45 и подраздел 2.

▼M7

Член 47а

Необслужвани експозиции

1.  

За целите на член 36, параграф 1, буква м) „експозиция“ включва някои от следните позиции, при условие че не са част от търговския портфейл на институцията:

а) 

дългов инструмент, включително дългова ценна книга, кредит, аванс и депозит на виждане;

б) 

издаден кредитен ангажимент, предоставена финансова гаранция или всяко друго поето задължение, независимо дали е отменимо или не, с изключение на неусвоените кредитни инструменти, които могат да бъдат отменени безусловно по всяко време и без предизвестие или за които е предвидена автоматична отмяна поради влошаване на кредитоспособността на кредитополучателя.

2.  
За целите на член 36, параграф 1, буква м) стойността на експозицията по дългов инструмент е нейната счетоводна стойност, без да се отчитат корекциите за специфичен кредитен риск, допълнителните корекции на стойността в съответствие с членове 34 и 105, приспаднатите суми в съответствие с член 36, параграф 1, буква м), други намаления на собствения капитал във връзка с експозицията или частичните отписвания, извършени от институцията след последното класифициране на експозицията като необслужвана.

За целите на член 36, параграф 1, буква м) стойността на експозицията на даден дългов инструмент, който е бил закупен на по-ниска цена от дължимата от длъжника сума, включва разликата между покупната цена и дължимата от длъжника сума.

За целите на член 36, параграф 1, буква м) стойността на експозицията по издаден кредитен ангажимент, предоставена финансова гаранция или всяко друго поето задължение съгласно параграф 1, буква б) от настоящия член, е нейната номинална стойност, която представлява максималната експозиция на институцията към кредитен риск, без да се отчита обезпечената кредитна защита или кредитната защита с гаранции. Номиналната стойност на издадения кредитен ангажимент е неусвоената сума, която институцията се е задължила да предостави като кредит, а номиналната стойност на предоставената финансова гаранция е максималната сума, която субектът може да се наложи да плати при предявяване на гаранцията.

Номиналната стойност, посочена в третата алинея от настоящия параграф, не включва корекциите за специфичен кредитен риск, допълнителните корекции на стойността в съответствие с членове 34 и 105, приспаднатите суми в съответствие с член 36, параграф 1, буква м), или други намаления на собствения капитал във връзка с експозицията.

3.  

За целите на член 36, параграф 1, буква м) следните експозиции се класифицират като необслужвани:

а) 

експозиция, по отношение на която се счита, че е настъпило неизпълнение в съответствие с член 178;

б) 

експозиция, която се счита за обезценена в съответствие с приложимата счетоводна рамка;

в) 

експозиция в изпитателен срок съгласно параграф 7, когато са приложени допълнителни мерки за преструктуриране или когато просрочието по експозицията е надхвърлило 30 дни;

г) 

експозиция под формата на поет ангажимент, която ако бъде усвоена или използвана по друг начин, вероятно няма да бъде изплатена в пълен размер без реализация на обезпечението;

д) 

експозиция под формата на финансова гаранция, за която има вероятност да бъде предявена от страната, в чиято полза е гаранцията, включително когато базовата гарантирана експозиция отговаря на критериите, за да се счита за необслужвана.

За целите на буква а), когато дадена институция има балансови експозиции към длъжник, по които просрочието е над 90 дни и които представляват над 20 % от всички балансови експозиции към длъжника, всички балансови и задбалансови експозиции към този длъжник се считат за необслужвани.

4.  

Експозициите, за които не е приложена мярка за преструктуриране, престават да бъдат класифицирани като необслужвани за целите на член 36, параграф 1, буква м), когато са изпълнени всички изброени по-долу условия:

а) 

експозицията отговаря на критериите, които институцията прилага, за да преустанови класифицирането на експозицията като обезценена в съответствие с приложимата счетоводна рамка, както и класифицирането ѝ като експозиция в неизпълнение в съответствие с член 178;

б) 

състоянието на длъжника се е подобрило до такава степен, че институцията преценява като удовлетворителна вероятността за пълно и навременно погасяване на дълга;

в) 

длъжникът не дължи суми, просрочието по които надхвърля 90 дни.

5.  
Фактът, че дадена необслужвана експозиция е класифицирана като държан за продажба нетекущ актив в съответствие с приложимата счетоводна рамка, не преустановява класифицирането ѝ като необслужвана експозиция за целите на член 36, параграф 1, буква м).
6.  

Необслужваните експозиции, за които е приложена мярка за преструктуриране, престават да бъдат класифицирани като необслужвани за целите на член 36, параграф 1, буква м), когато са изпълнени всички изброени по-долу условия:

а) 

вече не са налице условията, водещи до класифицирането на експозициите като необслужвани в съответствие с параграф 3;

б) 

изминала е най-малко една година от по-късната дата — датата на прилагане на мерките за преструктуриране или датата на класифицирането на експозициите като необслужвани;

в) 

след прилагането на мерките за преструктуриране няма просрочени суми и въз основа на анализ на финансовото състояние на длъжника институцията е преценила за удовлетворителна вероятността за пълно и навременно погасяване на експозицията.

▼C4

Пълното и навременно погасяване може да се смята за вероятно, когато длъжникът е извършвал редовно и навреме плащания, равни на една от следните суми:

▼M7

а) 

ако е имало просрочени суми — просрочената сума преди прилагането на мярката за преструктуриране;

б) 

ако не е имало просрочени суми — сумата, отписана при прилагането на мерките за преструктуриране.

7.  

Когато необслужваната експозиция престане да бъде класифицирана като необслужвана съгласно параграф 6, тя преминава в изпитателен срок, докато бъдат изпълнени всички изброени по-долу условия:

а) 

изминали са най-малко две години от датата, на която експозицията, за която е приложена мярка за преструктуриране, отново е класифицирана като обслужвана;

б) 

извършвани са редовни и навременни плащания през поне половината от периода, през който експозицията би била в изпитателен срок, в резултат на което е погасена значителна по размер обща сума по главницата или лихвата;

в) 

просрочието по нито една от експозициите към длъжника не надхвърля 30 дни.

Член 47б

Мерки за преструктуриране

1.  

„Мярка за преструктуриране“ е облекчение, предоставено от институция на неин длъжник, който изпитва или има вероятност да изпита затруднения при изпълнението на финансовите си задължения. Облекчението може да доведе до загуба за кредитора и представлява едно от следните действия:

а) 

промяна в условията на задължението по дълга, която не би била направена, ако длъжникът не срещаше затруднения при изпълнението на своите финансови задължения;

б) 

цялостно или частично рефинансиране на задължението по дълга, което не би било извършено, ако длъжникът не срещаше затруднения при изпълнението на своите финансови задължения.

2.  

Най-малко следните случаи се считат за мерки за преструктуриране на експозиции:

а) 

новите договорни условия са по-благоприятни за длъжника от предходните, когато длъжникът среща или има вероятност да срещне затруднения при изпълнението на своите финансови задължения;

б) 

новите договорни условия са по-благоприятни за длъжника от договорните условия, които същата институция е предложила на длъжници със сходен рисков профил към момента, когато длъжникът среща или има вероятност да срещне затруднения при изпълнението на своите финансови задължения;

в) 

при първоначалните договорни условия експозицията е била класифицирана като необслужвана преди промяната на договорните условия или би била класифицирана като необслужвана, ако договорните условия не са променени.

г) 

мярката води до пълна или частична отмяна на задължението по дълга;

д) 

институцията разрешава изпълнението на договорни клаузи, които дават на длъжника възможност да променя договорните условия, и експозицията е била класифицирана като необслужвана преди изпълнението на тези клаузи или би била класифицирана като необслужвана, ако тези клаузи не са изпълнени;

е) 

към момента на предоставяне на дълга или приблизително към този момент длъжникът е извършил плащания по главницата или лихвата за друго задължение по дълг към същата институция, който е класифициран като необслужвана експозиция или би бил класифициран като необслужвана експозиция, ако тези плащания не са извършени;

ж) 

изменение в договорните условия включва погасителни плащания, извършени чрез реализиране на обезпечение, когато това изменение представлява облекчение.

3.  

Следните обстоятелства се приемат като показател за това, че вероятно са приложени мерки за преструктуриране на експозиции:

а) 

първоначалният договор е бил в просрочие, надхвърлящо 30 дни, най-малко веднъж през тримесечния период преди изменението му или би бил в просрочие, надхвърлящо 30 дни, ако изменението не е било извършено;

б) 

към момента на сключване на договора за кредит или приблизително към този момент длъжникът е извършил погасителни плащания по главницата или лихвата за друго задължение по дълг към същата институция, което е било в просрочие, надхвърлящо 30 дни, най-малко веднъж през тримесечния период преди предоставянето на новия дълг;

в) 

институцията разрешава изпълнението на договорни клаузи, които дават възможност на длъжника да променя договорните условия, и експозицията е в просрочие, надхвърлящо 30 дни, или би била в просрочие, надхвърлящо 30 дни, ако тези клаузи не са изпълнени.

4.  
За целите на настоящия член затрудненията на длъжника при изпълнението на неговите финансови задължения се оценяват на равнището на длъжника, като се вземат предвид всички юридически лица в групата на длъжника, включени в счетоводната консолидация на групата, както и физическите лица, които контролират тази група.

Член 47в

Приспадане за необслужвани експозиции

1.  

За целите на член 36, параграф 1, буква м) институциите определят приложимия размер на недостатъчното покритие поотделно за всяка необслужвана експозиция, който трябва да се приспадне от елементите на базовия собствен капитал от първи ред, като сумата по буква б) от настоящия параграф се извади от сумата по буква а) от настоящия параграф, в случай че сумата, посочена в буква а), надвишава сумата, посочена в буква б):

а) 

сбора на:

i) 

необезпечената част от всяка необслужвана експозиция, ако има такава, умножена по приложимия коефициент, посочен в параграф 2;

ii) 

обезпечената част от всяка необслужвана експозиция, ако има такава, умножена по приложимия коефициент, посочен в параграф 3;

б) 

сбора от следните елементи, при условие че са свързани с една и съща необслужвана експозиция:

i) 

корекции за специфичен кредитен риск;

ii) 

допълнителни корекции на стойността в съответствие с членове 34 и 105;

iii) 

други намаления на собствения капитал;

iv) 

за институциите, които изчисляват размера на рисково претеглените експозиции съгласно вътрешнорейтинговия подход — абсолютната стойност на сумите, приспаднати съгласно член 36, параграф 1, буква г) във връзка с необслужваните експозиции, когато абсолютната стойност, която може да бъде отнесена към всяка необслужвана експозиция, се определя, като приспаднатите в съответствие с член 36, параграф 1, буква г) суми се умножат по дела на очакваната загуба по необслужваната експозиция от общия размер на очакваните загуби за експозиции, които са в неизпълнение или които не са в неизпълнение, в зависимост от случая.

v) 

когато дадена необслужвана експозиция е закупена на по-ниска цена от дължимата от длъжника сума, разликата между покупната цена и дължимата от длъжника сума;

vi) 

сумите, отписани от институцията след класифицирането на експозицията като необслужвана.

Обезпечената част от необслужвана експозиция представлява частта от експозицията, която за целите на изчисляването на капиталовите изисквания съгласно трета част, дял II се счита за покрита с обезпечена кредитна защита или кредитна защита с гаранции или за напълно и изцяло обезпечена с ипотеки.

Необезпечената част от необслужвана експозиция съответства на разликата, ако има такава, между стойността на експозицията по член 47а, параграф 1 и обезпечената част на експозицията, ако има такава.

2.  

За целите на параграф 1, буква а), подточка i) се прилагат следните коефициенти:

а) 

0,35 за необезпечената част от необслужваната експозиция, прилаган за периода между първия и последния ден на третата година след класифицирането ѝ като необслужвана;

б) 

1 за необезпечената част от необслужваната експозиция, прилаган от първия ден на четвъртата година след класифицирането ѝ като необслужвана.

3.  

За целите на параграф 1, буква а), подточка ii) се прилагат следните коефициенти:

а) 

0,25 за обезпечената част от необслужваната експозиция, прилаган за периода между първия и последния ден на четвъртата година след класифицирането ѝ като необслужвана;

б) 

0,35 за обезпечената част от необслужваната експозиция, прилаган за периода между първия и последния ден на петата година след класифицирането ѝ като необслужвана;

в) 

0,55 за обезпечената част от необслужваната експозиция, прилаган за периода между първия и последния ден на шестата година след класифицирането ѝ като необслужвана;

г) 

0,70 за частта от необслужваната експозиция, обезпечена с недвижимо имущество съгласно трета част, дял II или която е жилищен кредит, гарантиран от приемлив доставчик на защита съгласно посоченото в член 201, прилаган за периода между първия и последния ден на седмата година след класифицирането ѝ като необслужвана;

д) 

0,80 за частта от необслужваната експозиция, покрита с обезпечена кредитна защита или кредитна защита с гаранции съгласно трета част, дял II, прилаган за периода между първия и последния ден на седмата година след класифицирането ѝ като необслужвана;

е) 

0,80 за частта от необслужваната експозиция, обезпечена с недвижимо имущество съгласно трета част, дял II или която е жилищен кредит, гарантиран от приемлив доставчик на защита съгласно посоченото в член 201, прилаган за периода между първия и последния ден на осмата година след класифицирането ѝ като необслужвана;

ж) 

1 за частта от необслужваната експозиция, покрита с обезпечена кредитна защита или кредитна защита с гаранции съгласно трета част, дял II, прилаган от първия ден на осмата година след класифицирането ѝ като необслужвана;

з) 

0,85 за частта от необслужваната експозиция, обезпечена с недвижимо имущество съгласно трета част, дял II или която е жилищен кредит, гарантиран от приемлив доставчик на защита съгласно посоченото в член 201, прилаган за периода между първия и последния ден на деветата година след класифицирането ѝ като необслужвана;

и) 

1 за частта от необслужваната експозиция, обезпечена с недвижимо имущество съгласно трета част, дял II или която е жилищен кредит, гарантиран от приемлив доставчик на защита съгласно посоченото в член 201, прилаган от първия ден на десетата година след класифицирането ѝ като необслужвана.

▼M11

4.  

Чрез дерогация от параграф 3 от настоящия член за частта от необслужваната експозиция, гарантирана или застрахована от официална агенция за експортно кредитиране, или гарантирана или обезпечена с насрещна гаранция от приемлив доставчик на кредитна защита, посочен в член 201, параграф 1, букви а)—д), към който необезпечената експозиция би получила 0 % рисково тегло съгласно трета част, дял II, глава 2, се прилагат следните коефициенти:

▼M7

а) 

0 за обезпечената част от необслужваната експозиция, прилаган за периода между една и седем години след класифицирането ѝ като необслужвана; и

б) 

1 за обезпечената част от необслужваната експозиция, прилаган от първия ден на осмата година след класифицирането ѝ като необслужвана.

5.  
ЕБО оценява практиките, използвани за оценката на обезпечените необслужвани експозиции, и може да изготви насоки за определяне на обща методология, включително евентуални минимални изисквания за преоценка от гледна точка на сроковете и ad hoc методи, за пруденциално оценяване на допустимите форми на обезпечена кредитна защита и кредитна защита с гаранции, по-специално по отношение на допусканията относно възможностите за тяхното възстановяване и изпълнение. Тези насоки могат също така да включват обща методология за определянето на обезпечената част от необслужвана експозиция съгласно посоченото в параграф 1.

Тези насоки се издават в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

6.  
Чрез дерогация от параграф 2, когато за дадена експозиция е била предоставена мярка за преструктуриране между една и две години след класифицирането ѝ като необслужвана, коефициентът, приложим в съответствие с параграф 2 на датата на предоставяне на мярката за преструктуриране, се прилага за допълнителен период от една година.

Чрез дерогация от параграф 3, когато за дадена експозиция е била предоставена мярка за преструктуриране между две и шест години след класифицирането ѝ като необслужвана, коефициентът, приложим в съответствие с параграф 3 на датата на предоставяне на мярката за преструктуриране, се прилага за допълнителен период от една година.

Настоящият параграф се прилага само по отношение на първата мярка за преструктуриране, която е била предоставена след класифицирането на експозицията като необслужвана.

▼B



Подраздел 2

Освобождаване от приспадане от елементите на базовия собствен капитал от първи ред и алтернативни подходи

Член 48

Прагове на освобождаване от приспадане от елементите на базовия собствен капитал от първи ред

1.  

При приспадането съгласно член 36, параграф 1, букви в) и и) от институциите не се изисква да приспадат сумите на изброените в букви а) и б) от настоящия параграф елементи, чийто общ размер е равен на или по-малък от прага, посочен в параграф 2:

а) 

отсрочените данъчни активи, които се основават на бъдеща печалба и произтичат от временни разлики, и чийто общ размер е равен на или по-малък от 10 % от елементите на базовия собствен капитал от първи ред на институцията, изчислени след прилагането на:

i) 

членове 32—35;

ii) 

член 36, параграф 1, букви а)—з), буква к), подточки ii)—v) и буква л), без отсрочените данъчни активи, които се основават на бъдеща печалба и произтичат от временни разлики;

б) 

когато институцията има значителни инвестиции в предприятие от финансовия сектор, нейните преки, непреки и синтетични позиции в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред на такива предприятия, чиято обща сума е равна на или по-малка от 10 % от елементите на базовия собствен капитал от първи ред на институцията, изчислени след прилагането на:

i) 

членове 32—35;

ii) 

член 36, параграф 1, букви а)—з), буква к), подточки ii)—v) и буква л), без отсрочените данъчни активи, които се основават на бъдеща печалба и произтичат от временни разлики.

2.  

За целите на параграф 1 прагът е равен на сумата, посочена в буква а) от настоящия параграф, умножена по процента, посочен в буква б) от настоящия параграф:

а) 

остатъчната сума на елементите на базовия собствен капитал от първи ред след прилагането на корекциите и приспаданията в членове 32—36 в пълен размер и без прилагане на праговете на освобождаване, определени в настоящия член;

б) 

17,65 %.

3.  

За целите на параграф 1 институциите определят частта на отсрочените данъчни активи от общия размер на елементите на базовия собствен капитал от първи ред, която не се изисква да бъде приспадната, чрез разделяне на сумата по буква а) от настоящия параграф на сумата по буква б) от настоящия параграф:

а) 

сумата на отсрочените данъчни активи, които се основават на бъдеща печалба и произтичат от временни разлики, и които общо са равни на или по-малки от 10 % от елементите на базовия собствен капитал от първи ред на институцията;

б) 

сборът от:

i) 

сумата, посочена в буква а);

ii) 

сумата от преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в инструменти на собствения капитал на предприятия от финансовия сектор, в които институцията има значителни инвестиции, които общо са по- равни на или малки от 10 % от сумата на елементите на нейния базов собствен капитал от първи ред.

Делът на значителните инвестиции спрямо общия размер на елементите, който не се изисква да бъде приспадан, е равен на 1 минус дела, посочен в първа алинея.

4.  
Сумите на елементите, които не се приспадат съгласно параграф 1, получават рисково тегло от 250 %.

Член 49

Изискване за приспадане при прилагане на консолидация, допълнителен надзор или институционална защитна схема

1.  

За целите на изчисляването на собствения капитал на индивидуална основа, подконсолидирана основа и консолидирана основа и когато компетентните органи изискват или позволяват институциите да прилагат метод 1, 2 или 3 от приложение I към Директива 2002/87/ЕО, компетентните органи могат да разрешат на институциите да не приспадат позициите в инструменти на собствения капитал на предприятие от финансовия сектор, в което институцията майка, финансовият холдинг майка, смесеният финансов холдинг майка или институцията притежават значителни инвестиции, при условие че са спазени условията по букви а)—д) от настоящия параграф:

а) 

предприятието от финансовия сектор е застрахователно предприятие, презастрахователно предприятие или застрахователен холдинг;

б) 

застрахователното предприятие, презастрахователното предприятие или застрахователният холдинг попадат в обхвата на същия допълнителен надзор съгласно Директива 2002/87/ЕО, както институцията майка, финансовият холдинг майка или смесеният финансов холдинг майка или институцията, която притежава позицията;

в) 

институцията предварително е получила разрешение от компетентните органи;

г) 

преди да предоставят посоченото в буква в) разрешение и постоянно след това, компетентните органи се уверяват, че степента на интегрирано управление, управление на риска и вътрешен контрол по отношение на предприятията, които биха били включени в обхвата на консолидацията по метод 1, 2 или 3, е адекватна;

д) 

позициите в рамките на предприятието принадлежат на едно от следните:

i) 

кредитната институция майка;

ii) 

финансовия холдинг майка;

iii) 

смесения финансов холдинг майка;

iv) 

институцията;

v) 

дъщерно предприятие на едно от предприятията, посочени в подточки i)—iv), което е включено в обхвата на консолидацията съгласно първа част, дял II, глава 2.

Избраният метод се прилага последователно във времето.

▼C2

2.  
С оглед изчисляването на собствения капитал на индивидуална основа и на подконсолидирана основа институциите, които са обект на надзор на консолидирана основа в съответствие с първа част, дял II, глава 2, не приспадат позиции в инструменти на собствения капитал, емитирани от предприятия от финансовия сектор, които са включени в обхвата на надзора на консолидирана основа, освен ако компетентните органи не определят, че такива приспадания се изискват за конкретни цели, по-специално с цел структурно разделение на банковите дейности и планиране на преструктурирането.

▼B

Прилагането на подхода, посочен в първа алинея, не трябва да води до несъразмерни отрицателни последици за цялата или за части от финансовата система на други държави членки или за Съюза като цяло, като създава пречка за функционирането на вътрешния пазар.

▼M8

Настоящият параграф не се прилага при изчисляването на собствения капитал за целите на изискванията, установени в членове 92а и 92б, които се изчисляват в съответствие с рамката за приспадане по член 72д, параграф 4.

▼B

3.  

За целите на изчисляването на собствения капитал на индивидуална или подконсолидирана основа компетентните органи могат да разрешат на институциите да не приспадат позициите в инструменти на собствения капитал в следните случаи:

а) 

когато институцията има позиция в друга институция и са изпълнени условията в подточки ii)—vi):

i) 

институциите попадат в рамките на една и съща институционална защитна схема, както е посочена в член 113, параграф 7;

ii) 

компетентните органи са дали разрешението, посочено в член 113, параграф 7;

iii) 

спазени са условията по член 113, параграф 7;

iv) 

институционалната защитна схема изготвя консолидирания счетоводен баланс, посочен в член 113, параграф 7, буква д), или, когато не се изисква изготвянето на консолидирани отчети — изчисление на разширена агрегирана основа, което компетентните органи считат за равностойно на разпоредбите на Директива 86/635/ЕИО, в което се включват някои адаптирани разпоредби на Директива, с които се уреждат консолидираните счетоводни отчети на групи кредитни институции. Външен одитор проверява дали това изчисление на разширена агрегирана основа е равностойно, както и по-специално дали при изчисляването е елиминирано многократното използване на елементи, допустими при изчисляването на собствения капитал, както и неподходящото създаване на собствен капитал между членовете на институционалната защитна схема. ►M8  Консолидираният баланс или изчислението на разширена агрегирана основа се отчитат на компетентните органи с честотата, определена в техническите стандарти за изпълнение, посочени в член 430, параграф 7; ◄

►M8  v) 

институциите, които са включени в институционална защитна схема, заедно изпълняват на консолидирана или разширена агрегирана основа изискванията по член 92 и се отчитат за спазването на тези изисквания в съответствие с член 430. ◄ В рамките на институционална защитна схема не се изисква приспадането на участията, притежавани от кооперативни членове или юридически лица, които не са членове на институционалната защитна схема, при условие че е елиминирано многократното използване на елементи, които са приемливи при изчисляването на собствения капитал, както и неподходящото създаване на собствен капитал между членовете на институционалната защитна схема и миноритарния акционер, когато той е институция.

б) 

когато регионална кредитна институция има позиция в своята централна или друга регионална кредитна институция и условията в буква а), подточки i)—v) са изпълнени.

4.  
Позиции, спрямо които не се извършва приспадането съгласно параграф 1, 2 или 3, представляват експозиции и подлежат на рисково претегляне в съответствие с трета част, дял II, глава 2 или 3, в зависимост от случая.
►C2  5.  
Когато дадена институция прилага методи 1, 2 или 3 от приложение I към Директива 2002/87/ЕО, тя ◄ оповестява изискването за допълнителен собствен капитал и съотношението на капиталова адекватност на финансовия конгломерат, изчислени в съответствие с член 6 и приложение I към същата директива.
6.  
ЕБО, ЕОЗППО и Европейският надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари) (ЕОЦКП), създаден с Регламент 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. ( 18 ). разработват в рамките на Съвместния комитет проекти на регулаторни технически стандарти за определяне, за целите на настоящия член, на условията на прилагане на методите за изчисляване, изброени в приложение I, втора част от Директива 2002/87/ЕО за целите на алтернативните подходи във връзка с приспадането, посочени в параграф 1 от настоящия член.

▼C1

ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦКП представят на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 28 юли 2013 г.

▼B

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 съответно от Регламент (ЕС) № 1093/2010, от Регламент (ЕС) № 1094/2010 и от Регламент (ЕС) № 1095/2010.



Раздел 4

Базов собствен капитал от първи ред

Член 50

Базов собствен капитал от първи ред

Базовият собствен капитал от първи ред на дадена институция се състои от елементите на базовия собствен капитал от първи ред след прилагане на корекциите, които се изискват от членове 32—35, приспаданията съгласно член 36 и освобождаванията и алтернативните подходи, установени в членове 48,49 и 79.



ГЛАВА 3

Допълнителен капитал от първи ред



Раздел 1

Елементи и инструменти на допълнителния капитал от първи ред

Член 51

Елементи на допълнителния капитал от първи ред

Елементите на допълнителния капитал от първи ред са:

а) 

капиталови инструменти, когато са изпълнени условията по член 52, параграф 1;

б) 

премийни резерви от емисии във връзка с посочените в буква а) инструменти.

Изброените в буква а) инструменти не отговарят на изискванията за елементи на базовия собствен капитал от първи ред или на капитала от втори ред.

Член 52

Инструменти на допълнителния капитал от първи ред

1.  

Капиталовите инструменти се приемат за инструменти на допълнителния капитал от първи ред само ако са изпълнени следните условия:

▼M8

а) 

инструментите са емитирани пряко от институция и са изцяло изплатени;

б) 

инструментите не са притежавани от някой от следните:

▼B

i) 

институцията или нейните дъщерни предприятия;

ii) 

предприятие, в което институцията има участие под формата на притежание, пряко или посредством контрол, на 20 % или повече от правата на глас или капитала на предприятието;

▼M8

в) 

придобиването на собственост върху инструментите не се финансира пряко или непряко от институцията;

▼B

г) 

при неплатежоспособност на институцията инструментите са с по-нисък ред от инструментите на капитала от втори ред;

д) 

инструментите не са обезпечени или не са обект на гаранции, които повишават реда на вземанията на:

i) 

институцията или нейните дъщерни предприятия;

ii) 

предприятието майка на институцията или неговите дъщерни предприятия;

iii) 

финансовия холдинг майка или неговите дъщерни предприятия;

iv) 

холдинга със смесена дейност или неговите дъщерни предприятия;

v) 

смесения финансов холдинг и неговите дъщерни предприятия;

vi) 

предприятие, което има тесни връзки със субектите, посочени в подточки i) — v);

е) 

инструментите не са предмет на споразумение, под формата на договор или под друга форма, с което се повишава редът на вземанията по инструментите при неплатежоспособност или ликвидация;

ж) 

инструментите са с неограничен срок и разпоредбите, които ги уреждат, не включват стимул за изкупуването им от институцията;

▼M8

з) 

когато инструментите включват една или повече опции за предсрочно изкупуване, включително кол опции, тези опции могат да бъдат упражнени единствено по преценка на емитента;

▼B

и) 

по отношение на инструментите може да се упражни кол опция, те могат да бъдат изкупени или изкупени обратно само когато са изпълнени условията по член 77 и не преди да са изтекли пет години от датата на емитиране, освен когато са изпълнени условията по член 78, параграф 4;

▼M8

й) 

в разпоредбите, уреждащи инструментите, няма указание, изрично или по подразбиране, че по отношение на тях в зависимост от случая ще бъде упражнена кол опция, опция за изкупуване или обратно изкупуване от страна на институцията, освен при несъстоятелност или ликвидация на институцията, и институцията не указва това по друг начин;

▼B

к) 

институцията не указва изрично или по подразбиране, че компетентният орган даде съгласие по искане за упражняване на кол опция по отношение на инструментите, за изкупуването им или обратното им изкупуване;

л) 

разпределенията по инструментите отговарят на следните условия:

i) 

изплатени са от разпределяеми позиции;

ii) 

размерът на разпределенията по инструментите няма да бъде променен въз основа на кредитния рейтинг на институцията или на нейното предприятие майка;

iii) 

разпоредбите, уреждащи инструментите, предоставят на институцията право на преценка по всяко време да отмени разпределенията по инструментите за неограничен срок и на некумулативна основа, като институцията може да използва тези отменени плащания без ограничение за целите на изпълнението на задълженията си, когато същите станат изискуеми;

iv) 

отмяната на разпределенията не представлява неизпълнение от страна на институцията;

v) 

отмяната на разпределенията не налага ограничения върху институцията;

м) 

инструментите не водят до констатацията, че пасивите на дадена институция надвишават нейните активи, когато съгласно приложимото национално право тази констатация се използва, за да се определи неплатежоспособността на институцията;

н) 

в разпоредбите относно инструментите се изисква при настъпването на активиращо събитие постоянно или временно намаляване на стойността на главницата на инструментите или преобразуването им в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред;

о) 

разпоредбите относно инструментите не съдържат характеристика, която би могла да възпрепятства рекапитализирането на институцията;

▼M8

п) 

когато емитентът е установен в трета държава и е бил определен в съответствие с член 12 от Директива 2014/59/ЕС като част от група за преструктуриране, чийто субект за преструктуриране е установен в Съюза, или когато емитентът е установен в държава членка, съгласно правната уредба или договорните условия, уреждащи инструментите, при решение на органа за преструктуриране да упражни правомощията за обезценяване и преобразуване по член 59 от посочената директива главницата на инструментите се обезценява за постоянно или инструментите се преобразуват в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред;

когато емитентът е установен в трета държава и не е бил определен в съответствие с член 12 от Директива 2014/59/ЕС като част от група за преструктуриране, чийто субект за преструктуриране субект е установен в Съюза, съгласно правната уредба или договорните условия, уреждащи инструментите, при решение на съответния орган на третата държава, главницата на инструментите се обезценява за постоянно или инструментите се преобразуват в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред;

▼M8

р) 

когато емитентът е установен в трета държава и е бил определен в съответствие с член 12 от Директива 2014/59/ЕС като част от група за преструктуриране, чийто субект за преструктуриране е установен в Съюза, или когато емитентът е установен в държава членка и инструментите могат да бъдат емитирани само съгласно законодателството на трета държава — или да се подчиняват по друг начин на това законодателство, когато съгласно това законодателство упражняването на правомощията в член 59 от посочената директива за обезценяване или преобразуване е валидно и приложимо въз основа на правни норми или приложими договорни условия, които признават действията по преструктуриране или други действия за обезценяване или преобразуване;

с) 

инструментите не са обхванати от споразумения за прихващане или нетиране, които биха ограничили капацитета им да поемат загуби.

▼B

Условието в първа алинея, буква г) се счита за изпълнено дори и ако инструментите са включени съгласно член 484, параграф 3 в допълнителния капитал от първи ред или капитала от втори ред, при условие че са с равностоен ранг.

▼M8

За целите на първа алинея, буква а) само частта на капиталов инструмент, която е изцяло изплатена, може да се определя като инструмент на допълнителния капитал от първи ред.

▼B

2.  

ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на:

а) 

формата и естеството на стимулите за изкупуване;

б) 

естеството на всяко увеличаване на стойността на главницата на инструмент на допълнителния капитал от първи ред, което се извършва след временно намаляване на стойността на главницата по този инструмент;

в) 

процедурите и сроковете за:

i) 

определяне на това дали е настъпило активиращо събитие;

ii) 

увеличаване на стойността на главницата на инструмент на допълнителния капитал от първи ред, което се извършва след временно намаляване на стойността на главницата по този инструмент;

г) 

характеристиките на инструментите, които биха могли да възпрепятстват рекапитализирането на институцията;

д) 

използването на дружества със специална цел за непряко емитиране на инструменти на собствения капитал.

▼C1

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 28 юли 2013 г.

▼B

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 53

Ограничения върху отмяната на разпределенията по инструменти на допълнителния капитал от първи ред и характеристики, които могат да възпрепятстват рекапитализирането на институцията

За целите на член 52, параграф 1, буква л), подточка v) и буква о) разпоредбите относно инструментите на допълнителния капитал от първи ред не включват, по-специално, следното:

а) 

изискване за разпределения по инструментите, които трябва да бъдат направени в случай на извършено разпределение по инструмент, емитиран от институцията, със същия или по-нисък ред спрямо инструмент на допълнителния капитал от първи ред, включително инструмент на базовия собствен капитал от първи ред;

б) 

изискване за отмяна на плащането на разпределения по инструментите на базовия собствен капитал от първи ред, на допълнителния капитал от първи ред или на капитала от втори ред, ако не са направени разпределения по тези инструменти на допълнителния капитал от първи ред;

в) 

задължение за замяна на изплащането на лихви или дивидент с плащане в друга форма. Институцията няма друго такова задължение.

Член 54

Намаляване на стойността или преобразуване на инструментите на допълнителния капитал от първи ред

1.  

За целите на член 52, параграф 1, буква н), по отношение на инструментите на допълнителния капитал от първи ред се прилагат следните разпоредби:

а) 

активиращо събитие настъпва, когато посоченото в член 92, параграф 1, буква а) съотношение на базовия собствен капитал от първи ред на институцията се понижи под някоя от следните стойности:

i) 

5,125 %;

ii) 

стойност над 5,125 %, която се определя от институцията и е посочена в разпоредбите относно инструмента;

б) 

институциите могат да предвидят в разпоредбите относно инструмента едно или повече активиращи събития в допълнение към посоченото в буква а);

в) 

ако в разпоредбите относно инструментите се изисква те да бъдат преобразувани в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред при настъпването на активиращо събитие, в тези разпоредби се посочва:

i) 

ставката на това преобразуване и максималният разрешен размер на преобразуването; или

ii) 

диапазона, в който инструментите ще бъдат преобразувани в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред;

г) 

ако в разпоредбите относно инструментите се изисква стойността на главницата им да бъде намалена при настъпването на активиращо събитие, това намаляване обхваща:

i) 

вземането на държателя на инструмента при неплатежоспособност или ликвидация на институцията;

ii) 

сумата, която трябва да бъде платена при упражняване на кол опция или изкупуване на инструмента;

iii) 

извършените разпределения по инструмента;

▼M8

д) 

когато инструменти на допълнителния капитал от първи ред се емитират от дъщерно предприятие, установено в трета държава, прагът от 5,125 % или посочената по-висока стойност за настъпване на активиращото събитие в буква а) се изчислява в съответствие с националното право на тази трета държава или договорните условия, уреждащи инструментите, при условие че компетентният орган след консултация с ЕБО се е уверил, че тези разпоредби са най-малкото равностойни на изискванията по настоящия член.

▼B

2.  
Намаляването на стойността или преобразуването на инструмент на допълнителния капитал от първи ред генерира, съгласно приложимата счетоводна рамка, елементи, които отговарят на изискванията за елементи на базовия собствен капитал от първи ред.
3.  
Стойността на инструментите на допълнителния капитал от първи ред, включени в елементите на допълнителния капитал от първи ред, не надхвърля минималната стойност на елементите на базовия собствен капитал от първи ред, които биха били генерирани, ако стойността на главницата на инструментите на допълнителния капитал от първи ред беше изцяло намалена или преобразувана в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред.
4.  

Общата стойност на инструментите на допълнителния капитал от първи ред, която се изисква да бъде намалена или преобразувана при настъпването на активиращо събитие, е не по-малка от по-ниската от следните стойности:

а) 

сумата, необходима за пълно възстановяване на съотношението на базовия собствен капитал от първи ред на институцията до 5,125 %;

б) 

пълния размер на главницата по инструмента.

5.  

При настъпване на активиращо събитие институциите предприемат следните действия:

а) 

информират незабавно компетентните органи;

б) 

информират държателите на инструменти на допълнителния капитал от първи ред;

в) 

намаляват стойността на главницата по инструментите или преобразуват инструментите без забавяне, но най-късно в рамките на един месец, в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред в съответствие с изискването по настоящия член.

6.  
Институция, която емитира инструменти на допълнителния капитал от първи ред, които се преобразуват в базов собствен капитал от първи при активиращо събитие, гарантира, че нейният регистриран акционерен капитал по всяко време е достатъчен за преобразуване на всички такива конвертируеми инструменти на допълнителния капитал от първи ред в акции, ако настъпи активиращо събитие. Всички необходими разрешения трябва да са получени към датата на емитиране на подобни конвертируеми инструменти на допълнителния капитал от първи ред. Институцията запазва по всяко време необходимото предварително разрешение за издаване на инструментите на базовия собствен капитал от първи ред, в които подобни инструменти на допълнителния капитал от първи ред биха били преобразувани при активиращо събитие.
7.  
Институция, която емитира инструменти на допълнителния капитал от първи ред, които се преобразуват в базов собствен капитал от първи ред при настъпване на активиращо събитие, гарантира, че няма процедурни пречки за това преобразуване, произтичащи от нейните учредителни актове или договорни правила.

Член 55

Последици от неспазването на изискванията по отношение на инструментите на допълнителния капитал от първи ред

Когато по отношение на инструмент на допълнителния капитал от първи ред вече не се спазват условията по член 52, параграф 1, се прилага следното:

а) 

този инструмент незабавно престава да бъде инструмент на допълнителния капитал от първи ред;

б) 

частта на премийните резерви от емисии, които са свързани с този инструмент, незабавно престава да бъде елемент на допълнителния капитал от първи ред.



Раздел 2

Приспадания от елементите на допълнителния капитал от първи ред

Член 56

Приспадания от елементите на допълнителния капитал от първи ред

Институциите приспадат от елементите на допълнителния капитал от първи ред следното:

а) 

преките, непреките и синтетичните позиции на институция в собствени инструменти на допълнителния капитал от първи ред, включително такива, които тя може да бъде задължена да купува в резултат на съществуващи договорни задължения;

б) 

преките, непреките и синтетичните позиции в инструменти на допълнителния капитал от първи ред на предприятия от финансовия сектор, с които институцията има реципрочни кръстосани позиции, които позиции компетентният орган смята, че са били създадени с цел да се раздуе изкуствено собственият капитал на институцията;

в) 

приложимия размер, определен в съответствие с член 60, на преките, непреките и синтетичните позиции в инструменти на допълнителния капитал от първи ред на предприятия от финансовия сектор, когато институцията няма значителни инвестиции в тези предприятия;

г) 

преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в инструменти на допълнителния капитал от първи ред на предприятия от финансовия сектор, когато институцията има значителни инвестиции в тези предприятия, без поетите позиции, държани за пет работни дни или по-малко;

▼C3

д) 

размера на елементите, подлежащи на приспадане от елементите на капитала от втори ред съгласно член 66, с който се надхвърлят елементите на капитала от втори ред на институцията;

▼B

е) 

всички данъчни отчисления, свързани с предвидимите към момента на изчисляването на отчисленията елементи на допълнителния капитал от първи ред, освен когато институцията коригира размера на елементите на допълнителния капитал от първи ред по подходящ начин, доколкото такива данъчни отчисления намаляват размера, до който тези елементи могат да се използват за покриване на рискове или загуби.

Член 57

Приспадания от позиции в собствени инструменти на допълнителния капитал от първи ред

За целите на член 56, буква а) институциите изчисляват позициите си в собствени инструменти на допълнителния капитал от първи ред въз основа на брутните дълги позиции при спазване на следните изключения:

а) 

институциите могат да изчисляват размера на позициите си в собствени инструменти на допълнителния капитал от първи ред въз основа на нетната дълга позиция, ако са изпълнени следните две условия:

i) 

дългите и късите позиции са в една и съща базисна експозиция и късите позиции не са свързани с риск от контрагента;

ii) 

както дългите, така и късите позиции се държат в търговския или в банковия портфейл;

б) 

институциите определят сумата, която да се приспадне за преките, непреките или синтетичните позиции в свързани с индекси ценни книжа, като изчисляват базисната експозиция към включените в тези индекси собствени инструменти на допълнителния капитал от първи ред;

в) 

институциите могат да прихванат късите позиции в собствени инструменти на допълнителния капитал от първи ред, произтичащи от къси позиции в базисните индекси, включително когато тези къси позиции включват риск от контрагента, от брутните дълги позиции в собствени инструменти на допълнителния капитал от първи ред, произтичащи от позиции в свързани с индекси ценни книжа, ако са изпълнени следните две условия:

i) 

дългите и късите позиции са в едни и същи базисни индекси;

ii) 

както дългите, така и късите позиции се държат в търговския или в банковия портфейл.

Член 58

Приспадане на позиции в инструменти на допълнителния капитал от първи ред на предприятия от финансовия сектор, когато институцията има реципрочна кръстосана позиция, създадена с цел изкуствено раздуване на собствения капитал

Институциите правят приспаданията, изисквани съгласно член 56, букви б), в) и г), в съответствие със следните изисквания:

а) 

позициите в инструменти на допълнителния капитал от първи ред се изчисляват въз основа на брутните дълги позиции;

б) 

за целите на приспадането елементите на допълнителния капитал от първи ред при застрахователните предприятия се третират като позиции в инструменти на допълнителния капитал от първи ред.

Член 59

Приспадане на позиции в инструменти на допълнителния капитал от първи ред на предприятия от финансовия сектор

Институциите правят приспаданията, изисквани съгласно член 56, букви в) и г), в съответствие със следните изисквания:

а) 

те могат да изчисляват преките, непреките и синтетичните позиции в инструменти на допълнителния капитал от първи ред на предприятия от финансовия сектор въз основа на нетната дълга позиция в същата базисна експозиция, ако са изпълнени следните две условия:

▼M8

i) 

падежът на късата позиция или съответства на този на дългата позиция, или настъпва по-късно, или остатъчният срок до падежа на късата позиция е най-малко една година;

▼B

ii) 

както дългата, така и късата позиция се държат в търговския или в банковия портфейл;

б) 

те определят подлежащата на приспадане сума при преките, непреките и синтетичните позиции в свързани с индекси ценни книжа, като изчисляват базисната експозиция във включените в тези индекси капиталови инструменти на предприятията от финансовия сектор.

Член 60

Приспадане на позиции в инструменти на допълнителния капитал от първи ред, когато институцията няма значителни инвестиции в предприятия от финансовия сектор

1.  

За целите на член 56, буква в) институциите изчисляват приложимата подлежаща на приспадане сума, като умножават сумата, посочена в буква а) от настоящия параграф, по коефициента, получен от изчислението, посочено в буква б) от настоящия параграф:

▼C2

а) 

общата сума, с която преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, допълнителния капитал от първи ред и капитала от втори ред на предприятия от финансовия сектор, в които институцията няма значителни инвестиции, надхвърля 10 % от елементите на базовия собствен капитал от първи ред на институцията, изчислена след прилагане на:

▼B

i) 

членове 32—35;

ii) 

член 36, параграф 1, букви а)—ж), буква к), подточки ii)—v) и буква л), без отсрочените данъчни активи, които се основават на бъдеща печалба и произтичат от временни разлики;

iii) 

членове 44 и 45;

б) 

сумата на преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в инструменти на допълнителния капитал от първи ред на онези предприятия от финансовия сектор, в които институцията няма значителни инвестиции, разделена на общата сума на всички преки, непреки и синтетични позиции на институцията в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, допълнителния капитал от първи ред и капитала от втори ред на предприятия от финансовия сектор.

2.  
Институциите изключват поетите позиции, държани за пет работни дни или по-малко, от посочената в параграф 1, буква а) сума и от изчисляването на посочения в параграф 1, буква б) коефициент.

▼C2

3.  

Подлежащата на приспадане сума съгласно параграф 1 се разпределя между всички държани инструменти на допълнителния капитал от първи ред. Институциите определят сумата на всеки инструмент на допълнителния капитал от първи ред, която трябва да се приспадне съгласно параграф 1, като умножат посочената в буква а) от настоящия параграф сума по дела, посочен в буква б) от настоящия параграф:

а) 

сумата на позициите, които подлежат на приспадане съгласно параграф 1;

б) 

дела на общата сума на преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в инструменти на допълнителния капитал от първи ред на предприятия от финансовия сектор, в които институцията няма значителни инвестиции, представляван от всеки държан инструмент на допълнителния капитал от първи ред.

▼B

4.  
Сумата на позициите, посочени в член 56, буква в), която е равна на или по-малка от 10 % от елементите на базовия собствен капитал от първи ред на институцията след прилагане на разпоредбите на параграф 1, буква а), подточки i), (ii) и iii), не се приспада и за нея се прилагат приложимите рискови тегла по трета част, дял II, глава 2 или глава 3 и на изискванията в трета част, дял IV, в зависимост от случая.

▼C2

5.  

Институциите определят сумата на всеки инструмент на допълнителния капитал от първи ред, която е рисково претеглена съгласно параграф 4, като умножат посочената в буква а) от настоящия параграф сума по посочената в буква б) от настоящия параграф сума:

а) 

сумата на позициите, които трябва да бъдат рисково претеглени съгласно параграф 4;

б) 

дела, получен в резултат на изчислението по параграф 3, буква б).

▼B



Раздел 3

Допълнителен капитал от първи ред

Член 61

Допълнителен капитал от първи ред

Допълнителният капитал от първи ред на дадена институция се състои от елементите на допълнителния капитал от първи ред след приспадане на елементите, посочени в член 56, и след прилагане на член 79.



ГЛАВА 4

Капитал от втори ред



Раздел 1

Елементи и инструменти на капитала от втори ред

Член 62

Елементи на капитала от втори ред

Елементите на капитала от втори ред са:

▼M8

а) 

капиталови инструменти, когато са изпълнени условията по член 63, и в степента, посочена в член 64;

▼B

б) 

премийните резерви от емисии, свързани с посочените в буква а) инструменти;

в) 

за институциите, изчисляващи размера на рисково претеглените експозиции в съответствие с трета част, дял II, глава 2 — корекциите за общ кредитен риск, брутно от данъчни ефекти, в размер до 1,25 % от рисково претеглените експозиции, изчислени в съответствие с трета част, дял II, глава 2;

г) 

за институциите, изчисляващи размера на рисково претеглените експозиции в съответствие с трета част, дял II, глава 3 — сумите с положителен знак, брутно от данъчни ефекти, получени в резултат на предвиденото в членове 158 и 159 изчисление, в размер до 0,6 % от рисково претеглените експозиции, изчислени в съответствие с трета част, дял II, глава 3.

Изброените в буква а) елементи не отговарят на изискванията за елементи на базовия собствен капитал от първи ред или на допълнителния капитал от първи ред.

Член 63

Инструменти на капитала от втори ред

▼M8

Капиталовите инструменти се определят като инструменти на капитала от втори ред, ако са изпълнени следните условия:

а) 

инструментите са емитирани пряко от институция и са изцяло изплатени;

б) 

инструментите не са притежавани от някой от следните:

▼B

i) 

институцията или нейните дъщерни предприятия;

ii) 

предприятие, в което институцията има дялово участие под формата на притежание, пряко или посредством контрол, на 20 % или повече от правата на глас или капитала на предприятието;

▼M8

в) 

придобиването на собственост върху инструментите не се финансира пряко или непряко от институцията;

г) 

вземанията по главницата на инструментите съгласно разпоредбите, уреждащи тези инструменти, са с по-нисък ранг от вземанията по всички инструменти на приемливите задължения;

д) 

инструментите не са обезпечени и не са обект на гаранции, които повишават реда на вземанията от:

▼B

i) 

институцията или нейните дъщерни предприятия;

ii) 

предприятието майка на институцията или неговите дъщерни предприятия;

iii) 

финансовия холдинг майка или неговите дъщерни предприятия;

iv) 

холдинга със смесена дейност или неговите дъщерни предприятия;

v) 

смесения финансов холдинг или неговите дъщерни предприятия;

vi) 

предприятие, което има тесни връзки със субектите, посочени в подточки i) — v);

▼M8

е) 

инструментите не са предмет на договореност, с която се повишава редът на вземанията по инструментите;

ж) 

инструментите имат първоначален срок до падежа най-малко пет години;

з) 

разпоредбите, уреждащи инструментите, не включват стимул за изкупуване или изплащане на главницата по тях, в зависимост от случая, от институцията преди падежа им;

и) 

когато инструментите включват една или повече опции за изплащане преди падежа, включително кол опции, тези опции могат да бъдат упражнени единствено по преценка на емитента;

й) 

по отношение на инструментите може да се упражни кол опция, те могат да бъдат изкупени, изплатени или изкупени обратно преди падежа само когато са изпълнени условията по член 77 и не преди да са изтекли пет години от датата на емитиране, освен когато са изпълнени условията по член 78, параграф 4;

к) 

в разпоредбите относно инструментите не се посочва изрично или по подразбиране, че по отношение на тях в зависимост от случая ще бъде упражнена кол опция, опция за изкупуване, изплащане или обратно изкупуване преди падежа от страна на институцията, освен при несъстоятелност или ликвидация на институцията, и институцията не указва това по друг начин;

л) 

разпоредбите, уреждащи инструментите, не дават на държателя правото да ускори графика на изплащането на лихви или на главницата, освен в случай на несъстоятелност или ликвидация на институцията;

м) 

размерът на дължимите по инструментите плащания на лихви или на дивиденти, в зависимост от случая, няма да бъде променен въз основа на кредитния рейтинг на институцията или нейното предприятие майка;

н) 

когато емитентът е установен в трета държава и е бил определен в съответствие с член 12 от Директива 2014/59/ЕС като част от група за преструктуриране, чийто субект за преструктуриране е установен в Съюза, или когато емитентът е установен в държава членка, съгласно правната уредба или договорните условия, уреждащи инструментите, при решение на органа за преструктуриране да упражни правомощията за обезценяване и преобразуване по член 59 от посочената директива, главницата на инструментите се обезценява за постоянно или инструментите се преобразуват в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред;

когато емитентът е установен в трета държава и не е бил определен в съответствие с член 12 от Директива 2014/59/ЕС като част от група за преструктуриране, чийто субект за преструктуриране е установен в Съюза, съгласно правната уредба или на договорните условия, уреждащи инструментите, при решение на съответния орган на третата държава, главницата на инструментите се обезценява за постоянно или инструментите се преобразуват в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред;

▼M8

о) 

когато емитентът е установен в трета държава и е бил определен в съответствие с член 12 от Директива 2014/59/ЕС като част от група за преструктуриране, чийто субект за преструктуриране е установен в Съюза, или когато емитентът е установен в държава членка и инструментите могат да бъдат емитирани само съгласно законодателството на трета държава — или да се подчиняват по друг начин на това законодателство, когато съгласно това законодателство упражняването на правомощията в член 59 от посочената директива за обезценяване или преобразуване е валидно и приложимо въз основа на правни норми или приложими договорни условия, които признават действията по преструктуриране или други действия за обезценяване или преобразуване;

п) 

инструментите не са обхванати от споразумения за прихващане или нетиране, които биха ограничили капацитета им да поемат загуби.

За целите на първа алинея, буква а) само частта на капиталовия инструмент, която е изцяло изплатена, може да се определя като инструмент на капитала от втори ред.

▼M8

Член 64

Амортизация на инструментите на капитала от втори ред

1.  
Пълният размер на инструментите на капитала от втори ред с остатъчен срок до падежа над пет години се приема за елемент на капитала от втори ред.
2.  

Степента, в която през последните пет години от срока до падежа си инструментите на капитала от втори ред са приемливи за елементи на капитала от втори ред, се изчислява, като резултатът от изчислението по буква а) се умножи по числото, посочено в буква б), както следва:

а) 

балансовата стойност на инструментите на първия ден от последния петгодишен период на договорения срок до падежа, разделена на броя на дните в този период;

б) 

броя на оставащите дни от договорения срок до падежа на инструментите.

▼B

Член 65

Последици от неспазването на изискванията по отношение на инструментите на капитала от втори ред

Когато по отношение на инструмент на капитала от втори ред вече не се спазват условията по член 63, се прилага следното:

а) 

този инструмент незабавно престава да бъде инструмент на капитала от втори ред;

б) 

частта на премийните резерви, които са свързани с този инструмент, незабавно престава да бъде сред елементите на капитала от втори ред.



Раздел 2

Приспадания от елементите на капитала от втори ред

Член 66

Приспадания от елементите на капитала от втори ред

От елементите на капитала от втори ред се приспадат:

а) 

преките, непреките и синтетичните позиции на институция в собствени инструменти на капитала от втори ред, включително такива, които тя може да бъде задължена да закупи в резултат на съществуващи договорни задължения;

б) 

преките, непреките и синтетичните позиции в инструменти на капитала от втори ред на предприятия от финансовия сектор, с които институцията има реципрочни кръстосани позиции, които позиции компетентният орган смята, че са били създадени с цел да се раздуе изкуствено собственият капитал на институцията;

в) 

приложимият размер, определен в съответствие с член 70, на преките, непреките и синтетичните позиции в инструменти на капитала от втори ред на предприятия от финансовия сектор, в които институцията няма значителни инвестиции;

г) 

преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в инструменти на капитала от втори ред на предприятия от финансовия сектор, в които институцията има значителни инвестиции, без поетите позиции, държани за по-малко от пет работни дни;

▼M8

д) 

размерът на елементите, които трябва да бъдат приспаднати съгласно член 72д от елементите на приемливите задължения, с който се надхвърлят елементите на приемливите задължения на институцията.

▼B

Член 67

Приспадания на позиции в собствени инструменти на капитала от втори ред

За целите на член 66, буква а) институциите изчисляват позициите си въз основа на брутните дълги позиции при спазване на следните изключения:

а) 

институциите могат да изчисляват размера на позициите въз основа на нетната дълга позиция, ако са изпълнени следните две условия:

i) 

дългите и късите позиции са в една и съща базисна експозиция и късите позиции не са свързани с риск от контрагента;

ii) 

както дългите, така и късите позиции се държат в търговския или в банковия портфейл.

б) 

институциите определят сумата, която да се приспадне за преките, непреките и синтетичните позиции в свързани с индекси ценни книжа, като изчисляват базисната експозиция към включените в тези индекси собствени инструменти на капитала от втори ред;

в) 

институциите могат да прихванат късите позиции в собствени инструменти на капитала от втори ред, произтичащи от къси позиции в базисните индекси, включително когато тези къси позиции включват риск от контрагента, от брутните дълги позиции в собствени инструменти на капитала от втори ред, произтичащи от позиции в свързани с индекси ценни книжа, ако са изпълнени следните две условия:

i) 

дългите и късите позиции са в едни и същи базисни индекси;

ii) 

както дългите, така и късите позиции се държат в търговския или в банковия портфейл.

Член 68

Приспадане на позиции в инструменти на капитала от втори ред на предприятия от финансовия сектор, когато институцията има реципрочна кръстосана позиция с цел изкуствено да се раздуе собственият капитал

Институциите правят приспаданията, изисквани съгласно член 66, букви б), в) и г), в съответствие със следните разпоредби:

а) 

позициите в инструменти на капитала от втори ред се изчисляват въз основа на брутните дълги позиции;

б) 

за целите на приспадането позициите в елементи на капитала от втори ред при застрахователните предприятия и елементи на капитала от трети ред при застрахователните предприятия се третират като позиции в инструменти на капитала от втори ред.

Член 69

Приспадане на позиции в инструменти на капитала от втори ред на предприятия от финансовия сектор

Институциите правят приспаданията, изисквани съгласно член 66, букви в) и г), в съответствие със следните разпоредби:

а) 

те могат да изчисляват преките, непреките и синтетичните позиции в инструменти на капитала от втори ред на предприятия от финансовия сектор въз основа на нетната дълга позиция в същата базисна експозиция, ако са изпълнени следните две условия:

▼M8

i) 

падежът на късата позиция или съответства на този на дългата позиция, или настъпва по-късно, или остатъчният срок до падежа на късата позиция е най-малко една година;

▼B

ii) 

както дългата, така и късата позиция се държат в търговския или в банковия портфейл;

б) 

те определят подлежащата на приспадане сума при преките, непреките и синтетичните позиции в свързани с индекси ценни книжа, като изчисляват базисната експозиция към включените в тези индекси капиталови инструменти на предприятията от финансовия сектор.

Член 70

Приспадане на инструменти на капитала от втори ред, когато дадена институция няма значителни инвестиции в съответното предприятие

1.  

За целите на член 66, буква в), институциите изчисляват приложимата подлежаща на приспадане сума, като умножават сумата, посочена в буква а) от настоящия параграф, по коефициента, получен от изчислението, посочено в буква б) от настоящия параграф:

▼C2

а) 

общата сума, с която преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, допълнителния капитал от първи ред и капитала от втори ред на предприятия от финансовия сектор, в които институцията няма значителни инвестиции, надхвърля 10 % от елементите на базовия собствен капитал от първи ред на институцията, изчислена след прилагане на:

▼B

i) 

членове 32—35;

ii) 

член 36, параграф 1, букви а)—ж), буква к), подточки ii)—v) и буква л), с изключение на сумата, която се приспада за отсрочените данъчни активи, които се основават на бъдеща печалба и произтичат от временни разлики;

iii) 

членове 44 и 45;

▼C2

б) 

сумата на преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в инструменти на капитала от втори ред на предприятия от финансовия сектор, в които институцията няма значителни инвестиции, разделена на общата сума на всички преки, непреки и синтетични позиции на институцията в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, допълнителния капитал от първи ред и капитала от втори ред на тези предприятия от финансовия сектор.

▼B

2.  
Институциите изключват поетите позиции, държани за пет работни дни или по-малко, от посочената в параграф 1, буква а) сума и от изчисляването на посочения в параграф 1, буква б) коефициент.

▼C2

3.  

Подлежащата на приспадане сума съгласно параграф 1 се разпределя между всички държани инструменти на капитала от втори ред. Институциите определят подлежащата на приспадане сума от всеки инструмент на капитала от втори ред, която е приспадната съгласно параграф 1, като умножат посочената в буква а) от настоящия параграф сума по дела, посочен в буква б) от настоящия параграф:

а) 

общата сума на позициите, които подлежат на приспадане съгласно параграф 1;

б) 

дела на общата сума на преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в инструменти на капитала от втори ред на предприятия от финансовия сектор, в които институцията няма значителни инвестиции, представляван от всеки държан инструмент на капитала от втори ред.

▼B

4.  
Сумата на позициите, посочени в член 66, параграф 1, буква в), която е равна на или по-малка от 10 % от елементите на базовия собствен капитал от първи ред на институцията след прилагане на разпоредбите в параграф 1, буква а), подточки i)—iii), не се приспада и за него се прилагат приложимите рискови тегла по трета част, дял II, глава 2 или глава 3 и изискванията в трета част, дял IV, в зависимост от случая.

▼C2

5.  

Институциите определят сумата на всеки инструмент на капитала от втори ред, която е рисково претеглена съгласно параграф 4, като умножат посочената в буква а) от настоящия параграф сума по посочената в буква б) от настоящия параграф сума:

а) 

сумата на позициите, които трябва да бъдат рисково претеглени съгласно параграф 4;

б) 

дела, получен в резултат на изчислението по параграф 3, буква б).

▼B



Раздел 3

Капитал от втори ред

Член 71

Капитал от втори ред

Капиталът от втори ред на дадена институция се състои от елементите на капитала от втори ред на институцията след приспаданията, посочени в член 66, и прилагането на член 79.



ГЛАВА 5

Собствен капитал

Член 72

Собствен капитал

Собственият капитал на дадена институция се състои от сбора на нейния капитал от първи ред и капитал от втори ред.

▼M8



ГЛАВА 5а

Приемливи задължения



Раздел 1

Елементи и инструменти на приемливите задължения

Член 72а

Елементи на приемливите задължения

1.  

Освен ако не попадат в някоя от категориите изключени задължения, изброени в параграф 2 от настоящия член, и в степента, посочена в член 72в, елементите на приемливите задължения се състоят от следното:

a) 

когато са изпълнени условията, установени в член 72б — инструментите на приемливите задължения, доколкото не са приемливи за елементи на базовия собствен капитал от първи ред, на допълнителния капитал от първи ред или на капитала от втори ред;

б) 

инструментите на капитала от втори ред с остатъчен срок до падежа от поне една година, доколкото в съответствие с член 64 не са приемливи за елементи на капитала от втори ред.

2.  

Следните задължения се изключват от елементите на приемливите задължения:

a) 

гарантираните депозити;

б) 

безсрочните депозити и краткосрочните депозити с първоначален срок до падежа под една година;

в) 

частта приемливи депозити на физически лица и микро-, малки и средни предприятия, която надхвърля размера на гаранцията, посочен в член 6 от Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 19 );

г) 

депозитите на физически лица и микро-, малки и средни предприятия, които, ако не са били направени в намиращи се извън Съюза клонове на установени в Съюза институции, са щели да бъдат приемливи депозити;

д) 

обезпечените задължения, включително покрити облигации и задължения под формата на финансови инструменти, използвани за хеджиране, които представляват неразделна част от покритата група от базисни обезпечения и които в съответствие с националното право са обезпечени по сходен начин с покритите облигации, при условие че всички обезпечени активи, свързани с група от обезпечения на покрити облигации, остават незасегнати, обособени, с достатъчно финансиране и изключват всяка част на обезпечено задължение или на задължение, за което е предоставено обезпечение, която надхвърля стойността на активите, залога или обезпечението, с които е обезпечено такова задължение;

е) 

задълженията, произтичащи от държането на активи или средства на клиент, включително на активите или на средствата на клиент, държани за сметка на предприятия за колективно инвестиране, при условие че такъв клиент е защитен съгласно приложимото право в областта на несъстоятелността;

ж) 

задълженията, произтичащи от фидуциарно отношение между субекта за преструктуриране или някое от дъщерните му предприятия (като довереник) и друго лице (като бенефициер), при условие че такъв бенефициер е защитен съгласно приложимото право в областта на несъстоятелността или гражданското право;

з) 

задълженията с първоначален срок до падежа под седем дни към институции, с изключение на задълженията към субекти, които са част от същата група;

и) 

задълженията с остатъчен срок до падежа под седем дни, дължими на:

i) 

системи или системни оператори, определени в съответствие с Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 20 );

ii) 

участници в система, определена в съответствие с Директива 98/26/ЕО, и произтичащи от участие в такава система; или

iii) 

ЦК от трети държави, признати в съответствие с член 25 от Регламент (ЕС) № 648/2012;

й) 

задълженията към някое от следните лица:

i) 

наето лице във връзка с натрупано трудово възнаграждение, пенсионни права или друго фиксирано възнаграждение, с изключение на променливия компонент на възнаграждението, което не се урежда от колективно трудово споразумение, както и на променливия компонент на възнаграждението на поемащите съществен риск служители, посочени в член 92, параграф 2 от Директива 2013/36/ЕС;

ii) 

търговски кредитор, когато задължението произтича от предоставянето на институцията или на предприятието майка на ключови за ежедневната им дейност стоки или услуги, включително информационни услуги, комунални услуги, както и услуги по наемане, обслужване и поддържане на стопанските помещения;

iii) 

данъчните и социалноосигурителните органи, при условие че тези задължения са привилегировани съгласно приложимото право;

iv) 

схемите за гарантиране на депозитите, при които задължението възниква от вноските, дължими в съответствие с Директива 2014/49/ЕС;

к) 

задълженията по деривати;

л) 

задължения по дългови инструменти с вградени деривати.

За целите на първа алинея, буква л) дълговите инструменти, съдържащи опции за предсрочно изкупуване, които могат да бъдат упражнени по преценка на емитента или на държателя, и дълговите инструменти с променлива лихва, определена въз основа на широко използван референтен лихвен процент, например Euribor или Libor, не се считат за дългови инструменти с вградени деривати единствено поради тези свои характеристики.

Член 72б

Инструменти на приемливите задължения

1.  
Задълженията се считат за инструменти на приемливите задължения, ако отговарят на условията, посочени в настоящия член, и само до посочената в него степен.
2.  

Задълженията се считат за инструменти на приемливите задължения, ако са изпълнени всички посочени по-долу условия:

а) 

институцията пряко е емитирала или привлякла, както е приложимо, задълженията, като те са изцяло платени;

б) 

задълженията не се притежават от някой от следните:

i) 

институция или предприятие, включени в същата група за преструктуриране;

ii) 

предприятие, в което институцията има пряко или непряко участие под формата на притежание, пряко или посредством контрол, на 20 % или повече от правата на глас или от капитала на това предприятие;

в) 

субектът за преструктуриране не финансира пряко или непряко придобиването на собственост върху задълженията;

г) 

съгласно разпоредбите, уреждащи тези инструменти, вземанията по главницата на задълженията са с по-нисък ранг от вземанията по изключените задължения, посочени в член 72а, параграф 2; това изискване за подчиненост се счита за изпълнено във всеки от следните случаи:

i) 

в договорните условия, уреждащи задълженията, се уточнява, че в случай на обичайно производство по несъстоятелност, както е определено в член 2, параграф 1, точка 47 от Директива 2014/59/ЕС, вземането по главницата на инструментите е с по-нисък ранг от вземанията по изключените задължения, посочени в член 72а, параграф 2 от настоящия регламент;

ii) 

в приложимото право се уточнява, че в случай на обичайно производство по несъстоятелност съгласно определението в член 2, параграф 1, точка 47 от Директива 2014/59/ЕС вземането по главницата на инструментите е с по-нисък ранг от вземанията по изключените задължения, посочени в член 72а, параграф 2 от настоящия регламент;

iii) 

инструментите са емитирани от субект за преструктуриране, който няма в баланса си изключени задължения по член 72а, параграф 2 от настоящия регламент, които са с равен или по-нисък ранг от инструментите на приемливите задължения;

д) 

задълженията не са обезпечени, нито са предмет на гаранция или друго споразумение, с което се повишава рангът на вземанията от страна на някое от следните:

i) 

институцията или нейните дъщерни предприятия;

ii) 

предприятието майка на институцията или неговите дъщерни предприятия;

iii) 

предприятие, което има тесни връзки със субектите, посочени в подточки i) и ii);

e) 

задълженията не са обхванати от споразумения за прихващане или нетиране, които биха ограничили капацитета им да поемат загуби при преструктуриране;

ж) 

разпоредбите, уреждащи задълженията, не включват стимул по отношение на главницата по тях да бъде упражнена кол опция, опция за изкупуване, обратно изкупуване или изплащане, преди падежа от институцията, освен в случаите, посочени в член 72в, параграф 3;

з) 

задълженията не подлежат на опция за изкупуване преди падежа по инициатива на държателите на инструментите, освен в случаите, посочени в член 72в, параграф 2;

и) 

при спазване на член 72в, параграфи 3 и 4, ако задълженията включват една или повече опции за предсрочно изплащане, включително кол опции, тези опции могат да бъдат упражнени единствено по преценка на емитента, освен в случаите, посочени в член 72в, параграф 2;

й) 

по отношение на задълженията може да бъде упражнена кол опция, опция за изкупуване, изплащане или обратно изкупуване преди падежа единствено ако са изпълнени условията по членове 77 и 78а;

к) 

в разпоредбите, уреждащи задълженията, няма признак, изрично или по подразбиране, че по отношение на тях в зависимост от случая ще бъде упражнена кол опция, опция за изкупуване, изплащане или обратно изкупуване преди падежа от страна на субекта за преструктуриране, освен при несъстоятелност или ликвидация на институцията, и институцията не указва това по друг начин;

л) 

разпоредбите, уреждащи задълженията, не дават на държателя им правото да ускори графика на изплащане на лихвите или на главницата, освен при несъстоятелност или ликвидация на субекта за преструктуриране;

м) 

размерът на произтичащите от задълженията лихви или дивиденти, в зависимост от случая, не може да бъде променян въз основа на кредитния рейтинг на субекта за преструктуриране или на неговото предприятие майка;

н) 

за инструменти, емитирани след 28 юни 2021 г., в съответната договорна документация и, когато е приложим, в проспекта, свързан с емитирането им, изрично се посочва възможното упражняване на правомощията за обезценяване и преобразуване в съответствие с член 48 от Директива 2014/59/ЕС.

За целите на първа алинея, буква а) само частите от задълженията, които са изцяло изплатени, могат да се определят като инструменти на приемливите задължения.

За целите на първа алинея, буква г) от настоящия член, когато някои от изключените задължения, посочени в член 72а, параграф 2, са с по-нисък ред от обикновените необезпечени вземания съгласно националното право в областта на несъстоятелността, наред с другото, поради факта, че са притежавани от кредитор, който има тесни връзки с длъжника — в качеството си на настоящ или бивш акционер, упражняващ контрол или във връзка с група, член на ръководния орган или свързан с някое от посочените лица — подчинеността не се преценява на базата на вземания по подобни изключени задължения.

▼M15

За целите на член 92б позоваванията на субекта за преструктуриране в първа алинея, букви в), к), л) и м) от настоящия параграф се разбират и като позовавания на институцията, която е съществено дъщерно предприятие на Г-СЗИ извън ЕС.

▼M8

3.  

В допълнение към задълженията, посочени в параграф 2 от настоящия член, органът за преструктуриране може да разреши задължения да се считат за инструменти на приемливите задължения до един общ размер, който не надхвърля 3,5 % от общата рискова експозиция, изчислена в съответствие с член 92, параграфи 3 и 4, при условие че:

а) 

са изпълнени всички условия, посочени в параграф 2, с изключение на условието, посочено в параграф 2, първа алинея, буква г);

б) 

задълженията са с ранг, еднакъв на най-ниския ранг при изключените задължения по член 72а, параграф 2, с изключение на изключените задължения с по-нисък ред от обикновените необезпечени вземания съгласно националното право в областта на несъстоятелността, посочени в параграф 2, трета алинея от настоящия член; и

в) 

включването на тези задължения в елементите на приемливите задължения не би породило съществен риск от успешно съдебно оспорване или от основателни претенции за обезщетение съгласно преценката на органа за преструктуриране във връзка с принципите, посочени в член 34, параграф 1, буква ж) и член 75 от Директива 2014/59/ЕС.

4.  

Органът за преструктуриране може да позволи задължения да се считат за инструменти на приемливите задължения в допълнение към задълженията, посочени в параграф 2, при условие че:

a) 

на институцията не е разрешено да включи задълженията, посочени в параграф 3, в елементите на приемливите задължения;

б) 

са изпълнени всички условия, посочени в параграф 2, с изключение на условието, посочено в параграф 2, първа алинея, буква г);

в) 

задълженията са с ранг, еднакъв или по-висок от най-ниския ранг при изключените задължения по член 72а, параграф 2, с изключение на изключените задължения с по-нисък ранг от обикновените необезпечени вземания съгласно националното право в областта на несъстоятелността, посочени в параграф 2, трета алинея от настоящия член;

г) 

в баланса на институцията размерът на изключените задължения по член 72а, параграф 2, които при несъстоятелност са с еднакъв или по-нисък ранг от тези задължения, не надхвърля 5 % от размера на собствения капитал и приемливите задължения на институцията;

д) 

включването на тези задължения в елементите на приемливите задължения не би породило съществен риск от успешно съдебно оспорване или от основателни претенции за обезщетение съгласно преценка на органа за преструктуриране във връзка с принципите, посочени в член 34, параграф 1, буква ж) и член 75 от Директива 2014/59/ЕС.

5.  
Органът за преструктуриране може единствено да разреши на дадена институция да включи задълженията, посочени в параграф 3 или 4, като елементи на приемливите задължения.
6.  
Когато разглежда изпълнението на условията, посочени в настоящия член, органът за преструктуриране се консултира с компетентния орган.
7.  

ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на:

а) 

приложимите форми и естеството на непряко финансиране на инструментите на приемливите задължения;

б) 

формата и естеството на стимулите за изкупуване за целите на условието, посочено в параграф 2, първа алинея, буква ж) от настоящия член и член 72в, параграф 3.

Тези проекти на регулаторни технически стандарти са изцяло приведени в съответствие с делегирания акт, посочен в член 28, параграф 5, буква а) и в член 52, параграф 2, буква а).

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 28 декември 2019 г.

На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент, като приема регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 72в

Амортизация на инструментите на приемливите задължения

1.  
Инструментите на приемливите задължения с остатъчен срок до падежа от поне една година се считат изцяло за елементи на приемливите задължения.

Инструментите на приемливите задължения с остатъчен срок до падежа под една година не се считат за елементи на приемливите задължения.

2.  
За целите на параграф 1, когато инструмент на приемливите задължения включва опция за изкупуване по инициатива на държателя, която може да бъде упражнена преди първоначално посочения падеж на инструмента, падежът на инструмента се определя на възможно най-ранната дата, на която неговият държател може да упражни опцията за изкупуване и да поиска изкупуване или изплащане на инструмента.
3.  
За целите на параграф 1, когато инструмент на приемливите задължения включва стимул за емитента за упражняване на кол опция, опция за изкупуване, изплащане или обратно изкупуване преди първоначално посочения падеж на инструмента, падежът на инструмента се определя на възможно най-ранната дата, на която неговият емитент може да упражни тази опция и да поиска изкупуване или изплащане на инструмента.
4.  
За целите на параграф 1, когато инструмент на приемливите задължения включва опции за предсрочно изкупуване, които могат да бъдат упражнени единствено по преценка на емитента преди първоначално посочения падеж на инструмента, но разпоредбите, уреждащи инструмента, не включват никакъв стимул за упражняване на кол опция, опция за изкупуване, изплащане или обратно изкупуване на инструмента преди неговия падеж и не включват опция за изкупуване или изплащане по преценка на държателите, падежът на инструмента се определя като първоначално посочения падеж.

Член 72г

Последици от неизпълнение на условията за приемливост

Ако условията, посочени в член 72б, вече не са изпълнени за инструмент на приемливите задължения, задълженията незабавно престават да се считат за инструменти на приемливите задължения.

Задълженията по член 72б, параграф 2 могат да продължат да се считат за инструменти на приемливите задължения, ако отговарят на изискванията в член 72б, параграф 3 или 4 за инструменти на приемливите задължения.



Раздел 2

Приспадания от елементите на приемливите задължения

Член 72д

Приспадания от елементите на приемливите задължения

1.  

Институциите, обхванати от член 92а, приспадат от елементите на приемливите задължения следното:

a) 

преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в собствени инструменти на приемливи задължения, включително собствените задължения, които тя може да бъде задължена да закупи в резултат на съществуващи договорни задължения;

б) 

преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в инструменти на приемливите задължения на субекти, които са Г-СЗИ и с които институцията има реципрочни кръстосани позиции, които компетентният орган смята, че са били създадени с цел да се раздуе изкуствено капацитетът на субекта за преструктуриране за покриване на загубите и за рекапитализация;

в) 

приложимия размер, определен в съответствие с член 72и, на преките, непреките и синтетичните позиции в инструменти на приемливите задължения на субекти, които са Г-СЗИ и в които институцията няма значителни инвестиции;

г) 

преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в инструменти на приемливите задължения на субекти, които са Г-СЗИ и в които институцията има значителни инвестиции, без поетите позиции, държани за пет работни дни или по-малко.

2.  
За целите на настоящия раздел всички инструменти с еднакъв ранг с този на инструментите на приемливите задължения се считат за инструменти на приемливи задължения, с изключение на инструментите с еднакъв ранг с този на инструментите, признати за приемливи задължения съгласно член 72б, параграфи 3 и 4.
3.  

За целите на настоящия раздел институциите могат да изчисляват размера на позициите в посочените в член 72б, параграф 3 инструменти на приемливите задължения, както следва:

image

където:

h

=

размер на позициите в посочените в член 72б, параграф 3 инструменти на приемливи задължения;

i

=

индекс, обозначаващ емитиращата институция;

Hi

=

общ размер на позициите в приемливи задължения на емитиращата институция i по член 72б, параграф 3;

li

=

размер на задълженията, включени от емитиращата институция i в елементите на приемливите задължения в рамките на ограниченията, посочени в член 72б, параграф 3, съгласно последните оповестявания на емитиращата институция; и

Li

=

общ размер на текущите задължения на емитиращата институция i по член 72б, параграф 3 съгласно последните оповестявания на емитента.

▼M15

4.  

Когато обхваната от член 92а институция майка от ЕС или институция майка в държава членка има преки, непреки или синтетични позиции в инструменти на собствения капитал или инструменти на приемливите задължения на едно или повече дъщерни предприятия, които не се числят към нейната група за преструктуриране, органът за преструктуриране на тази институция майка, след надлежно отчитане на становището на органите за преструктуриране — или на съответните органи на трета държава — на съответните дъщерни предприятия, може да ѝ разреши да приспадне тези позиции чрез приспадане на по-малък размер, определен от органа за преструктуриране на тази институция майка. Този коригиран размер е не по-малък от размера (m), изчислен, както следва:

mi = max{0; OPi + LPi – max{0; β · [Oi + Li – max{ri · aRWAi; wi · aLREi}]}}

където:

i

=

индекс, обозначаващ дъщерното предприятие;

OPi

=

размер на инструментите на собствения капитал, емитирани от дъщерно предприятие i и държани от институцията майка;

LPi

=

размер на инструментите на приемливите задължения, емитирани от дъщерно предприятие i и държани от институцията майка;

β

=

процентен дял от инструментите на собствения капитал и инструментите на приемливите задължения, емитирани от дъщерно предприятие i и държани от предприятието майка, изчислен, както следва:

image

;

Oi

=

размер на собствения капитал на дъщерно предприятие i, без да се отчита приспадането, изчислено в съответствие с настоящия параграф;

Li

=

размер на приемливите задължения на дъщерно предприятие i, без да се отчита приспадането, изчислено в съответствие с настоящия параграф;

ri

=

отношението, приложимо към дъщерно предприятие i на равнището на неговата група за преструктуриране в съответствие с член 92а, параграф 1, буква а) от настоящия регламент и член 45в, параграф 3, първа алинея, буква а) от Директива 2014/59/ЕС, а за дъщерните предприятия от трета държава — равностойно изискване за преструктуриране, приложимо спрямо дъщерно предприятие i в третата държава, в която се намира главното му управление, доколкото това изискване е изпълнено с инструменти, които биха били считани за собствен капитал или приемливи задължения съгласно настоящия регламент;

aRWAi

=

общата рискова експозиция на субект i, който е Г-СЗИ, изчислена в съответствие с член 92, параграф 3, като се отчитат корекциите, посочени в член 12а, или — за дъщерните предприятия от трета държава — изчислена в съответствие с приложимите местни разпоредби;

wi

=

отношението, приложимо спрямо дъщерно предприятие i на равнището на неговата група за преструктуриране в съответствие с член 92а, параграф 1, буква б) от настоящия регламент и член 45в, параграф 3, първа алинея, буква б) от Директива 2014/59/ЕС, а за дъщерните предприятия от трети държави — равностойно изискване за преструктуриране, приложимо спрямо дъщерно предприятие i в третата държава, в която се намира главното му управление, доколкото това изискване е изпълнено с инструменти, които биха се считали за собствен капитал или приемливи задължения съгласно настоящия регламент;

aLREi

=

мярката за общата експозиция на субект i, който е Г-СЗИ, изчислена в съответствие с член 429, параграф 4, или — за дъщерните предприятия от трета държава — изчислена в съответствие с приложимите местни разпоредби.

Когато в съответствие с първа алинея на институцията майка е разрешено да приспада коригирания размер, разликата между размера на позициите в инструменти на собствения капитал и инструменти на приемливите задължения, посочен в първа алинея, и този коригиран размер се приспада от дъщерното предприятие.

▼M8

Член 72е

Приспадане на позициите в собствени инструменти на приемливите задължения

За целите на член 72д, параграф 1, буква а) институциите изчисляват позициите си въз основа на брутните дълги позиции при спазване на следните изключения:

a) 

институциите могат да изчисляват размера на позициите въз основа на нетната дълга позиция, ако са изпълнени следните две условия:

i) 

дългите и късите позиции са в една и съща базисна експозиция и късите позиции не са свързани с риск от контрагента;

ii) 

както дългите, така и късите позиции се държат или в търговския, или в банковия портфейл;

б) 

институциите определят сумата, която да се приспадне за преките, непреките и синтетичните позиции в свързани с индекси ценни книжа, като изчисляват базисната експозиция към включените в тези индекси собствени инструменти на приемливите задължения;

в) 

институциите могат да прихванат късите позиции в собствени инструменти на приемливите задължения, произтичащи от къси позиции в базисните индекси, включително когато тези къси позиции включват риск от контрагента, от брутните дълги позиции в собствени инструменти на приемливите задължения, произтичащи от позиции в свързани с индекси ценни книжа, ако са изпълнени следните две условия:

i) 

дългите и късите позиции са в едни и същи базисни индекси;

ii) 

както дългите, така и късите позиции се държат или в търговския, или в банковия портфейл.

Член 72ж

Основа за приспадане за елементите на приемливите задължения

За целите на член 72д, параграф 1, букви б), в) и г) институциите приспадат брутните дълги позиции при спазване на изключенията, предвидени в членове 72з и 72и.

Член 72з

Приспадане на позициите в приемливи задължения на други субекти, които са Г-СЗИ

Институциите, които не използват изключението, предвидено в член 72й, извършват приспаданията, посочени в член 72д, параграф 1, букви в) и г), в съответствие със следното:

a) 

те могат да изчисляват преките, непреките и синтетичните позиции в инструменти на приемливите задължения въз основа на нетната дълга позиция в същата базисна експозиция, ако са изпълнени следните две условия:

i) 

падежът на късата позиция или съответства на този на дългата позиция, или настъпва по-късно, или остатъчният срок до падежа на късата позиция е най-малко една година;

ii) 

както дългата, така и късата позиция се държат или в търговския, или в банковия портфейл;

б) 

те определят сумата, която да се приспадне за преките, непреките и синтетичните позиции в свързани с индекси ценни книжа, като прегледат подробно за базисната експозиция във включените в тези индекси инструменти на приемливи задължения.

Член 72и

Приспадане на приемливи задължения, когато институцията няма значителни инвестиции в субекти, които са Г-СЗИ

1.  

За целите на член 72д, параграф 1, буква в) институциите изчисляват приложимата подлежаща на приспадане сума, като умножават сумата в буква а) от настоящия параграф по коефициента, получен от изчислението в буква б) от настоящия параграф:

a) 

общата сума, с която преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, допълнителния капитал от първи ред и капитала от втори ред на предприятия от финансовия сектор и в инструменти на приемливите задължения на субекти, които са Г-СЗИ, в нито един от които институцията няма значителни инвестиции, надхвърля 10 % от елементите на базовия собствен капитал от първи ред на институцията след прилагане на следното:

i) 

членове 32—35;

ii) 

член 36, параграф 1, букви а)—ж), буква к), подточки ii)—v) и буква л), с изключение на сумата, която се приспада за отсрочените данъчни активи, които се основават на бъдеща печалба и произтичат от временни разлики;

iii) 

членове 44 и 45;

б) 

сумата на преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в инструменти на приемливите задължения на субекти, които са Г-СЗИ и в които институцията няма значителни инвестиции, разделена на общата сума на преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, допълнителния капитал от първи ред и капитала от втори ред на предприятия от финансовия сектор, и в инструменти на приемливите задължения на субекти, които са Г-СЗИ, в нито един от които субекта за преструктуриране няма значителни инвестиции.

2.  
Институциите изключват поетите позиции, държани за пет работни дни или по-малко, от посочената в параграф 1, буква а) сума и от изчисляването на коефициента в съответствие с параграф 1, буква б).
3.  

Подлежащата на приспадане сума съгласно параграф 1 се разпределя на всеки държан от институцията инструмент на приемливите задължения на Г-СЗИ субект. Институциите определят сумата за всеки инструмент на приемливите задължения, която се приспада съгласно параграф 1, като умножат посочената в буква а) от настоящия параграф сума по посочения в буква б) от настоящия параграф дял:

a) 

сумата на позициите, които подлежат на приспадане съгласно параграф 1;

б) 

дела на общата сума на преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в инструменти на приемливите задължения на субекти, които са Г-СЗИ и в които институцията няма значителни инвестиции, представляван от всеки държан от нея инструмент на приемливите задължения.

4.  
Сумата на позициите, посочени в член 72д, параграф 1, буква в), която е по-малка или равна на 10 % от елементите на базовия собствен капитал от първи ред на институцията след прилагане на разпоредбите на параграф 1, буква а), подточки i), ii) и iii) от настоящия член, не се приспада и за нея се прилагат, в зависимост от случая, съответните рискови тегла по трета част, дял II, глава 2 или 3 или изискванията в трета част, дял IV.
5.  
Институциите определят за всеки инструмент на приемливите задължения сумата, която съгласно параграф 4 е рисково претеглена, като умножат сумата на позициите, които съгласно параграф 4 трябва да получават рисково тегло, по дела, получен от посоченото в параграф 3, буква б) изчисление.

Член 72й

Изключение за търговския портфейл от приспаданията от елементите на приемливите задължения

1.  

Институциите могат да решат да не приспадат определена част от своите преки, непреки и синтетични позиции в инструменти на приемливите задължения, която, както като общ размер, така и изчислена на брутна дълга основа, не надхвърля, след прилагане на членове 32—36, 5 % от елементите на базовия собствен капитал от първи ред на институцията, ако са изпълнени всички посочени по-долу условия:

a) 

позициите са в търговския портфейл;

б) 

инструментите на приемливите задължения се държат за срок, не по-дълъг от 30 работни дни.

2.  
За размера на елементите, които по силата на параграф 1 не се приспадат, се прилагат капиталовите изисквания за позициите в търговския портфейл.
3.  
Когато при неприспаднати в съответствие с параграф 1 позиции условията, установени в същия параграф, вече не са изпълнени, позициите се приспадат в съответствие с член 72ж, без да се прилагат изключенията в членове 72з и 72и.



Раздел 3

Собствен капитал и приемливи задължения

Член 72к

Приемливи задължения

Приемливите задължения на дадена институция се състоят от елементите на приемливите задължения след приспаданията, посочени в член 72д.

Член 72л

Собствен капитал и приемливи задължения

Собственият капитал и приемливите задължения на дадена институция се състоят от сбора на нейния собствен капитал и приемливи задължения.

▼B



ГЛАВА 6

▼M8

Общи изисквания за собствен капитал и приемливи задължения

▼B

Член 73

▼M8

Разпределения по инструменти

1.  
Капиталовите инструменти и задълженията, за които единствено институцията преценява дали да се изплатят разпределения не под формата на парични средства или инструменти на собствения капитал, не могат да се определят като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, на допълнителния капитал от първи ред, на капитала от втори ред или на приемливите задължения, освен ако институцията не е получила предварително разрешение от компетентния орган.
2.  

Компетентните органи дават посоченото в параграф 1 предварително разрешение само ако считат, че са изпълнени всички посочени по-долу условия:

a) 

възможността, с която разполага институцията да отменя плащания по инструмента, не се влияе отрицателно от посоченото в параграф 1 право на преценка на институцията, нито от формата, в която могат да се правят разпределенията;

б) 

капацитетът на капиталовия инструмент или задължението да поема загуби не се влияе отрицателно от посоченото в параграф 1 право на преценка на институцията, нито от формата, в която могат да се правят разпределенията;

в) 

качеството на капиталовия инструмент или на задължението не се намалява по друг начин от посоченото в параграф 1 право на преценка на институцията, нито от формата, в която могат да се правят разпределенията.

Преди да предостави посоченото в параграф 1 предварително разрешение, компетентният орган се консултира с органа за преструктуриране относно това дали институцията изпълнява тези условия.

3.  
Капиталовите инструменти и задълженията, за които юридическо лице, различно от институцията, която ги емитира, има право да реши или да изиска разпределенията по тях да се изплатят не под формата на парични средства или капиталови инструменти, не могат да се определят като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, на допълнителния капитал от първи ред, на капитала от втори ред или на приемливите задължения.
4.  
Институциите могат да използват широк пазарен индекс като една от базите за определяне на размера на разпределенията по инструментите на допълнителния капитал от първи ред, на капитала от втори ред или на приемливите задължения.

▼B

5.  

Параграф 4 не се прилага, ако институцията е референтен субект в този широк пазарен индекс, освен ако са изпълнени следните две условия:

а) 

институцията счита, че промените в този широк пазарен индекс не са свързани по съществен начин с кредитния рейтинг на институцията, нейната институция майка, финансов холдинг майка, финансов холдинг майка със смесена дейност или холдинг майка със смесена дейност;

б) 

компетентният орган не е достигнал до становище, което се различава от посоченото в буква а).

▼M8

6.  
Институциите отчитат и оповестяват широките пазарни индекси, на които се основават техните капиталови инструменти и инструменти на приемливите задължения.

▼B

7.  
ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на условията, които трябва да са изпълнени, за да може даден индекс да се разглежда като широк пазарен индекс за целите на параграф 4.

▼C1

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 28 юли 2013 г.

▼B

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 74

Позиции в капиталови инструменти, емитирани от регулирани предприятия от финансовия сектор, които не отговарят на изискванията за регулаторен капитал

Институциите не приспадат от елементите на собствения капитал преки, непреки или синтетични позиции в капиталови инструменти, емитирани от регулирано предприятие от финансовия сектор, които не отговарят на изискванията за регулаторен капитал на това предприятие. За такива позиции институциите прилагат рисково тегло в съответствие с трета част, дял II, глава 2 или глава 3, в зависимост от случая.

Член 75

Приспадане и изисквания относно падежа за къси позиции

▼M8

Изискванията относно падежа на късите позиции, посочени в член 45, буква а), член 59, буква а), член 69, буква а) и член 72з, буква а), се считат за удовлетворени по отношение на държаните позиции, ако са изпълнени всички посочени по-долу условия:

▼B

а) 

институцията има договорно право да продаде дългата позиция, която е обект на хеджиране, на хеджиращия контрагент на конкретна бъдеща дата;

б) 

контрагент, предоставящ хеджинг на институцията, е договорно задължен да закупи от институцията посочената в буква а) дълга позиция на тази конкретна бъдеща дата.

▼M8

Член 76

Свързани с индекси позиции в капиталови инструменти и в задължения

1.  

За целите на член 42, буква а), член 45, буква а), член 57, буква а), член 59, буква а), член 67, буква а), член 69, буква а), член 72е, буква а) и член 72з, буква а) институциите могат да намалят размера на дадена дълга позиция в капиталов инструмент или в задължение с частта от индекс, която е съставена от същата хеджирана базисна експозиция, ако са изпълнени всички посочени по-долу условия:

a) 

хеджираната дълга позиция и късата позиция в индекс, който е използван за хеджиране на тази дълга позиция, са държани в търговския портфейл или в банковия портфейл;

б) 

посочените в буква а) позиции са включени по справедлива стойност в баланса на институцията;

в) 

посочената в буква а) къса позиция отговаря на изискванията за ефективно хеджиране съгласно процедурите за вътрешен контрол на институцията;

г) 

компетентните органи поне веднъж годишно правят оценка на адекватността на посочените в буква в) процедури за вътрешен контрол и се уверяват, че те продължават да са подходящи.

2.  

Когато компетентният орган е дал предварително разрешение, институцията може да използва консервативна оценка на базисната си експозиция във включени в индекси капиталови инструменти или задължения като алтернатива на изчисляването на своята експозиция спрямо елементите, посочени в една или повече от следните букви:

a) 

включени в индекси собствени инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, на допълнителния капитал от първи ред, на капитала от втори ред и на приемливите задължения;

б) 

включени в индекси инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, на допълнителния капитал от първи ред и на капитала от втори ред на предприятия от финансовия сектор;

в) 

включени в индекси инструменти на приемливите задължения, емитирани от институции.

3.  
Компетентните органи дават предварителното разрешение, посочено в параграф 2, само ако институцията им е представила убедителни доказателства, че за нея наблюдението на базисната ѝ експозиция към елементите, посочени в една или повече букви от параграф 2 — в зависимост от случая, ще представлява оперативна тежест.

▼B

4.  

ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на:

а) 

кога оценката, която се използва като посочената в параграф 2 алтернатива на изчисляването на базисната експозиция е достатъчно консервативна;

б) 

смисъла на „оперативна тежест“ за целите на параграф 3.

▼C1

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 28 юли 2013 г.

▼B

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

▼M8

Член 77

Условия за намаляване на собствения капитал и приемливите задължения

1.  

Институцията трябва да поиска предварително разрешение от компетентния орган, за да извърши някое от следните:

a) 

да намали, да изкупи или да изкупи обратно емитираните от нея инструменти на базовия собствен капитал от първи ред по разрешения от приложимото национално право начин;

б) 

да намали, да разпредели или да прекласифицира като друг елемент на собствения капитал премийните резерви от емисии, свързани с инструменти на собствения капитал;

в) 

да упражни в зависимост от случая кол опция, опция за изкупуване, изплащане или обратно изкупуване по отношение на инструменти на допълнителния капитал от първи ред или на капитала от втори ред преди падежа по договора.

2.  
Институцията получава предварително разрешение от органа за преструктуриране, за да упражни кол опция, опция за изкупуване, изплащане или обратно изкупуване на инструменти на приемливите задължения, които не са обхванати от параграф 1, преди падежа по договора.

Член 78

Разрешение от надзорен орган за намаляване на собствения капитал

1.  

Компетентният орган дава разрешение на институцията да намали, да упражни кол опции, опции за изкупуване, изплащане или обратно изкупуване по отношение на инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, допълнителния капитал от първи ред или капитала от втори ред, или да намали, да разпредели или да прекласифицира свързани премийни резерви от емисии, когато е изпълнено някое от следните условия:

a) 

преди извършване на някое от действията, посочени в член 77, параграф 1, или едновременно с него институцията заменя инструментите или свързаните премийни резерви от емисии, посочени в член 77, параграф 1, с инструменти на собствения капитал със същото или по-високо качество при условия, които отговарят на капацитета на институцията да генерира доход;

б) 

институцията е предоставила на компетентния орган убедителни доказателства, че след действието по член 77, параграф 1 от настоящия регламент собственият ѝ капитал и приемливите ѝ задължения ще надхвърлят изискванията, определени в настоящия регламент и в директиви 2013/36/ЕС и 2014/59/ЕС, с марж, който компетентният орган e счел за необходим.

Ако институцията предостави достатъчни гаранции, че може да функционира със собствен капитал над нивата, изисквани в настоящия регламент и в Директива 2013/36/ЕС, компетентният орган може да ѝ даде общо предварително разрешение да предприеме всяко едно от действията, предвидени в член 77, параграф 1 от настоящия член, при спазване на определени критерии с цел всяко такова бъдещо действие да е в съответствие с условията, установени в букви а) и б) от настоящия параграф. Това общо предварително разрешение се дава само за определен срок, който не надвишава една година, след което може да бъде подновено. То се дава за предварително определен от компетентния орган размер. ►C7  При инструментите на базовия собствен капитал от първи ред този предварително определен размер не надхвърля нито 3 % от съответната емисия, нито 10 % от сумата, с която базовият собствен капитал от първи ред надхвърля сбора на изискванията за базовия собствен капитал от първи ред, определени в настоящия регламент, в директиви 2013/36/ЕС и 2014/59/ЕС, и марж, който компетентният орган е счел за необходим. ◄ При инструментите на допълнителния капитал от първи ред или на капитала от втори ред този предварително определен размер не надхвърля нито 10 % от съответната емисия, нито 3 % от общия размер на непогасените инструменти на допълнителния капитал от първи ред или на капитала от втори ред — в зависимост от случая.

Ако институцията наруши някой от критериите, определени за целите на общото предварително разрешение, компетентните органи го оттеглят.

2.  
При оценката доколко заместващите инструменти не накърняват капацитета на институцията да генерира доход, посочен в параграф 1, буква а), компетентните органи вземат под внимание степента, до която тези заместващи капиталови инструменти ще са свързани с повече разходи за институцията от капиталовите инструменти или премийните резерви от емисии, които заместват.
3.  
Когато институцията предприема посоченото в член 77, параграф 1, буква а) действие и приложимото национално право забранява отказа от изкупуване на посочените в член 27 инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, компетентният орган може да предостави освобождаване от изискванията, предвидени в параграф 1 от настоящия член, при условие че изиска от институцията да ограничи изкупуването на такива инструменти по подходящ начин.
4.  

Компетентните органи могат да разрешат на институциите да упражняват кол опции, опции за изкупуване, изплащане или обратно изкупуване по отношение на инструменти на допълнителния капитал от първи ред или на капитала от втори ред или на свързаните премийни резерви от емисии преди изтичането на пет години след датата на тяхното емитиране, ако са спазени условията, предвидени в параграф 1, както и едно от посочените по-долу условия:

a) 

има промяна в регулаторната класификация на тези инструменти, която може да доведе до тяхното изключване от собствения капитал или до прекласифициране като форма на собствен капитал с по-ниско качество, и са изпълнени следните две условия:

i) 

компетентният орган счита, че тази промяна е достатъчно сигурна;

ii) 

институцията е представила на компетентния орган убедителни доказателства, че регулаторната прекласификация на тези инструменти не е могла да бъде предвидена към момента на емитирането им;

б) 

има промяна в приложимото данъчно третиране на тези инструменти, като институцията представя на компетентния орган убедителни доказателства, че тази промяна е съществена и не е могла да бъде предвидена към момента на емитирането на инструментите;

в) 

инструментите и свързаните премийни резерви от емисии са унаследени по смисъла на член 494б;

г) 

преди извършване на действието по член 77, параграф 1 или едновременно с него институцията заменя инструментите или свързаните премийни резерви от емисии, посочени в член 77, параграф 1, с инструменти на собствения капитал със същото или по-високо качество при условия, които не накърняват капацитета на институцията да генерира доход, а компетентният орган е разрешил това действие, считайки го за полезно от пруденциална гледна точка и основателно поради извънредни обстоятелства;

д) 

инструментите на допълнителния капитал от първи ред или на капитала от втори ред се изкупуват обратно с цел поддържане на пазара.

5.  

ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, в които определя следното:

a) 

значението на израза „не накърняват капацитета на институцията да генерира доход“;

б) 

подходящите начини за ограничаване на изкупуването, посочено в параграф 3;

в) 

процеса — сроковете и процедурите за предоставяне на предварително одобрение от компетентните органи за някое от изброените в член 77, параграф 1 действия, както и изисквания във връзка с данните при подаване на заявление от институция за разрешение от компетентния орган за извършване на някое от изброените в посочената разпоредба действия, включително процедурата при обратно изкупуване на акции, емитирани в полза на членове на кооперативни дружества, и срока за обработване на такова заявление.

ЕБО представя на Комисията проектите на тези регулаторни технически стандарти до 28 юли 2013 г.

На Комисията се делегира правомощието да приема регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

▼M8

Член 78а

Разрешение за намаляване на инструменти на приемливите задължения

1.  

Органът за преструктуриране дава разрешение на институцията да упражни кол опции, опции за изкупуване, изплащане или обратно изкупуване по отношение на инструменти на приемливите задължения, ако е изпълнено едно от посочените по-долу условия:

а) 

преди извършване на някое от действията, посочени в член 77, параграф 2, или едновременно с него институцията заменя инструментите на приемливите задължения с инструменти на собствения капитал или на приемливите задължения със същото или по-високо качество при условия, които не накърняват капацитета на институцията да генерира доход;

б) 

институцията е предоставила на органа за преструктуриране убедителни доказателства, че след действието, посочено в член 77, параграф 2 от настоящия регламент, собственият ѝ капитал и приемливите ѝ задължения надхвърлят изискванията за собствен капитал и приемливи задължения, определени в настоящия регламент и в директиви 2013/36/ЕС и 2014/59/ЕС, с марж, който органът за преструктуриране, в съгласие с компетентния орган, e счел за необходим;

в) 

институцията е доказала по начин, който удовлетворява органа за преструктуриране, че частичното или пълното заместване на приемливите задължения с инструменти на собствения капитал е необходимо за гарантиране на спазването на капиталовите изисквания, установени в настоящия регламент и в Директива 2013/36/ЕС, с цел запазването на лиценза.

Ако институцията предостави достатъчни гаранции, че може да функционира с ниво на собствения капитал и приемливите задължения над изискваното в настоящия регламент и в директиви 2013/36/ЕС и 2014/59/ЕС, органът за преструктуриране, след консултация с компетентния орган, може да даде на тази институция общо предварително разрешение да упражнява кол опции, опции за изкупуване, изплащане или обратно изкупуване на инструменти на приемливите задължения при спазване на определени критерии с цел всяко такова бъдещо действие да е в съответствие с условията, определени в букви а) и б) от настоящия параграф. Това общо предварително разрешение се дава само за определен срок, който не надвишава една година, след което може да бъде подновено. То се дава за предварително определен от органа за преструктуриране размер. Органите за преструктуриране уведомяват компетентните органи за всяко общо предварително разрешение, което са дали.

Ако институцията наруши някой от критериите, определени за целите на общото предварително разрешение, органът за преструктуриране го оттегля.

2.  
При оценката доколко заместващите инструменти не накърняват посочения в параграф 1, буква а) капацитет на институцията да генерира доход, органите за преструктуриране вземат под внимание степента, до която тези заместващи инструменти на собствения капитал или заместващи приемливи задължения пораждат повече разходи за институцията, отколкото инструментите, които заместват.
3.  

ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, в които определя следното:

а) 

процеса на сътрудничество между компетентния орган и органа за преструктуриране;

б) 

процедурата, включително графиците и изискванията за информация, за даване на разрешение в съответствие с параграф 1, първа алинея;

в) 

процедурата, включително графиците и изискванията за информация, за даване на общо предварително разрешение в съответствие с параграф 1, втора алинея;

г) 

значението на израза „не накърняват капацитета на институцията да генерира доход“.

За целите на първа алинея, буква г) от настоящия параграф проектите на регулаторни технически стандарти трябва да са изцяло в съответствие с делегирания акт, посочен в член 78.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 28 декември 2019 г.

На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент, като приема регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

▼B

Член 79

▼M8

Временно освобождаване от прилагането на разпоредбите относно приспаданията от собствения капитал и приемливите задължения

1.  
Когато дадена институция държи капиталови инструменти или пасиви, които се считат за инструменти на собствения капитал в предприятие от финансовия сектор или за инструменти на приемливите задължения в институция, и когато компетентният орган счете, че тези позиции са за целите на операция по финансова помощ с оглед оздравяване и възстановяване на икономическата жизнеспособност на това дружество или тази институция, той може временно да отмени прилагането на разпоредбите относно приспаданията, които иначе биха се прилагали към тези инструменти.

▼B

2.  
ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за уточняване на понятието „временно“ за целите на параграф 1 и условията, при които компетентният орган може да приеме, че тези временни позиции са за целите на операция за предоставяне на финансова помощ, предназначена да реорганизира и спаси това предприятие.

▼C1

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 28 юли 2013 г.

▼B

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

▼M8

Член 79а

Оценка на спазването на условията за инструментите на собствения капитал и приемливите задължения

Институциите вземат предвид съществените характеристики на инструментите, а не само тяхната правна форма при оценката на спазването на изискванията, предвидени във втора част. Оценката на съществените характеристики на даден инструмент е съобразена с всички правила, свързани с инструментите, дори когато те не са изрично определени в условията на самите инструменти, за целите на определянето, че общото икономическо въздействие от тези правила съответства на целта на съответните разпоредби.

▼B

Член 80

▼M8

Постоянен анализ на качеството на инструментите на собствения капитал и приемливите задължения

1.  
ЕБО наблюдава качеството на инструментите на собствения капитал и приемливите задължения, емитирани от институции в Съюза, и уведомява незабавно Комисията при наличието на съществени доказателства, че тези инструменти не изпълняват съответните критерии за приемливост, установени в настоящия регламент.

При поискване от ЕБО компетентните органи незабавно му препращат цялата информация във връзка с емитираните нови капиталови инструменти или нови видове пасиви, която той счита, че му е необходима, за да наблюдава качеството на инструментите на собствения капитал и приемливите задължения, емитирани от институции в Съюза.

▼B

2.  

Уведомлението съдържа:

а) 

подробно описание на естеството и степента на установения недостиг;

б) 

технически съвети за мерките от страна на Комисията, които ЕБО смята за необходими;

в) 

значителни промени в методиката на ЕБО за стрес тестване на платежоспособността на институциите.

▼M8

3.  

ЕБО предоставя технически съвети на Комисията относно значимите изменения, които смята за необходими в рамките на определяне на собствения капитал и приемливите задължения, в резултат на което и да е от следните:

▼B

а) 

промени в пазарните стандарти или практики;

б) 

промени в съответните правни или счетоводни стандарти;

в) 

значителни промени в методиката на ЕБО за стрес тестване на платежоспособността на институциите.

4.  
ЕБО предоставя технически съвети на Комисията до 31 януари 2014 г. за възможното третиране на нереализираната печалба от преоценки по справедлива стойност, различно от включването ѝ без корекция в базовия собствен капитал от първи ред. Такива препоръки отчитат съответните изменения в международните счетоводни стандарти и в международните споразумения за пруденциални стандарти за банките.



ДЯЛ II

МАЛЦИНСТВЕНО УЧАСТИЕ И ИНСТРУМЕНТИ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ КАПИТАЛ ОТ ПЪРВИ РЕД И НА КАПИТАЛА ОТ ВТОРИ РЕД, ЕМИТИРАНИ ОТ ДЪЩЕРНИ ПРЕДПРИЯТИЯ

Член 81

Малцинствени участия, които отговарят на изискванията за включване в консолидирания базов собствен капитал от първи ред

▼M8

1.  

Малцинствените участия включват сумата от елементи на базовия собствен капитал от първи ред на дъщерно предприятие, когато са изпълнени следните условия:

▼M9

а) 

дъщерното предприятие е някое от следните:

i) 

институция;

ii) 

предприятие, за което съгласно приложимото национално право се прилагат изискванията на настоящия регламент и Директива 2013/36/ЕС;

iii) 

междинен финансов холдинг или междинен смесен финансов холдинг, спрямо който се прилагат изискванията на настоящия регламент на подконсолидирана основа, или междинен инвестиционен холдинг, спрямо който се прилагат изискванията на Регламент (ЕС) 2019/2033 на консолидирана основа;

iv) 

инвестиционен посредник;

v) 

междинен финансов холдинг в трета държава, при условие че за него се прилагат пруденциални изисквания, също толкова строги като пруденциалните изисквания, прилагани за кредитните институции от тази трета държава, и при условие че Комисията е приела решение в съответствие с член 107, параграф 4, че тези пруденциални изисквания са най-малко еквивалентни на предвидените в настоящия регламент;

▼M8

б) 

дъщерното предприятие е напълно включено в консолидацията съгласно първа част, дял II, глава 2;

в) 

посочените в уводната част на настоящия параграф елементи на базовия собствен капитал от първи ред се държат от лица, различни от предприятията, включени в консолидацията съгласно първа част, дял II, глава 2.

▼B

2.  
Малцинствените участия, които са финансирани пряко или непряко, посредством дружество със специална цел или по друг начин, от предприятието майка на институцията или дъщерните му предприятия, не представляват консолидиран базов собствен капитал от първи ред.

▼M8

Член 82

Квалифициран допълнителен капитал от първи ред, капитал от първи ред, капитал от втори ред и квалифициран собствен капитал

Квалифицираният допълнителен капитал от първи ред, квалифицираният капитал от първи ред, квалифицираният капитал от втори ред и квалифицирания собствен капитал обхващат малцинствените участия, инструментите на допълнителния капитал от първи ред или на капитала от втори ред — в зависимост от случая, плюс премийните резерви от емисии свързани с тях, на дъщерно предприятие, когато са изпълнени следните условия:

▼M9

а) 

дъщерното предприятие е някое от следните:

i) 

институция;

ii) 

предприятие, за което съгласно приложимото национално право се прилагат изискванията на настоящия регламент и на Директива 2013/36/ЕС;

iii) 

междинен финансов холдинг или междинен смесен финансов холдинг, спрямо който се прилагат изискванията на настоящия регламент на подконсолидирана основа, или междинен инвестиционен холдинг, спрямо който се прилагат изискванията на Регламент (ЕС) 2019/2033 на консолидирана основа;

iv) 

инвестиционен посредник;

v) 

междинен финансов холдинг в трета държава, при условие че за него се прилагат пруденциални изисквания, също толкова строги като пруденциалните изисквания, прилагани за кредитните институции от тази трета държава, и при условие че Комисията е приела решение в съответствие с член 107, параграф 4, че тези пруденциални изисквания са най-малко еквивалентни на предвидените в настоящия регламент;

▼C7

б) 

дъщерното предприятие е напълно включено в консолидацията съгласно първа част, дял II, глава 2;

в) 

елементите на базовия собствен капитал от първи ред, елементите на допълнителния капитал от първи ред и елементите на капитала от втори ред, посочени в уводната част на настоящия параграф, са собственост на лица, различни от предприятията, включени в консолидацията съгласно първа част, дял II, глава 2.

▼B

Член 83

Квалифициран допълнителен капитал от първи ред и квалифициран капитал от втори ред, емитиран от дружество със специална цел

▼M8

1.  

Инструментите на допълнителния капитал от първи ред и на капитала от втори ред, емитирани от дружество със специална цел, и свързаните с тях премийни резерви от емисии се включват до 31 декември 2021 г. в квалифицирания допълнителен капитал от първи ред, квалифицирания капитал от първи ред, квалифицирания капитал от втори ред или в квалифицирания собствен капитал — в зависимост от случая, само когато са изпълнени следните условия:

▼B

а) 

дружеството със специална цел, емитент на тези инструменти, е напълно включено в консолидацията съгласно първа част, дял II, глава 2;

б) 

инструментите и свързаните с тях премийни резерви от емисии се включват в квалифицирания допълнителен капитал от първи ред само когато са изпълнени условията по член 59, параграф 1;

в) 

инструментите и свързаните с тях премийни резерви от емисии се включват в квалифицирания капитал от втори ред само когато са изпълнени условията по член 63;

г) 

единственият актив на дружеството със специална цел е инвестицията му в собствения капитал на предприятието майка или на негово дъщерно предприятие, което е включено изцяло в консолидацията съгласно първа част, дял II, глава 2, като формата на инвестицията отговаря на съответните условия в член 52, параграф 1 или член 63, в зависимост от случая.

Ако компетентният орган сметне, че активите на дружеството със специална цел, различни от инвестицията на това дружество в собствения капитал на предприятието майка или на негово дъщерно предприятие, което е включено изцяло в консолидацията съгласно първа част, дял II, глава 2, са минимални и незначителни за такова дружество, компетентният орган може да предостави освобождаване от прилагането на изискването в буква г) от първа алинея.

2.  
ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на видовете активи, които могат да се отнасят до дейността на дружествата със специална цел, и понятията „минимален“ и „незначителен“, посочени в параграф 1, втора алинея.

▼C1

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 28 юли 2013 г.

▼B

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 84

Малцинствени участия, включени в консолидирания базов собствен капитал от първи ред

▼M9

1.  

Институциите определят размера на малцинствените участия на дъщерно предприятие, включен в консолидирания базов собствен капитал от първи ред, чрез изваждане на резултата от умножението на сумата, посочена в буква а), по процента, посочен в буква б), от малцинствените участия на това предприятие, както следва:

▼C5

а) 

базовия собствен капитал от първи ред на дъщерното предприятие минус по-ниската стойност от:

i) 

размера на базовия собствен капитал от първи ред на дъщерното предприятие, необходим за постигане на следното:

— 
сбора от изискването, посочено в член 92, параграф 1, буква а) от настоящия регламент, посочените в членове 458 и 459 от настоящия регламент изисквания, специфичните капиталови изисквания, посочени в член 104 от Директива 2013/36/ЕС, комбинираното изискване за буфер, определено в член 128, точка 6 от посочената директива, както и всички допълнителни местни разпоредби в областта на надзора в трети държави, доколкото тези изисквания трябва да бъдат изпълнени от базовия собствен капитал от първи ред,
— 
когато дъщерното предприятие е инвестиционен посредник — сбора от изискването, посочено в член 11 от Регламент (ЕС) 2019/2033 специфичните капиталови изисквания, посочени в член 39, параграф 2, буква а) от Директива (ЕС) 2019/2034 както и всички допълнителни местни разпоредби в областта на надзора в трети държави, доколкото тези изисквания трябва да бъдат изпълнени от базовия собствен капитал от първи ред;
ii) 

размера на консолидирания базов собствен капитал от първи ред, който се отнася до дъщерното предприятие, необходим на консолидирана основа за постигане на сбора от изискването, посочено в член 92, параграф 1, буква а) от настоящия регламент, посочените в членове 458 и 459 от настоящия регламент изисквания, специфичните капиталови изисквания, посочени в член 104 от Директива 2013/36/ЕС, комбинираното изискване за буфер, определено в член 128, точка 6 от посочената директива, както и всички допълнителни местни разпоредби в областта на надзора в трети държави, доколкото тези изисквания трябва да бъдат изпълнени от базовия собствен капитал от първи ред;

б) 

малцинствените участия на дъщерното предприятие, изразени като процент от всички елементи на базовия собствен капитал от първи ред на това предприятие.

▼B

2.  
Посоченото в параграф 1 изчисление се прави на подконсолидирана основа за всяко дъщерно предприятие, посочено в член 81, параграф 1.

Институцията може да вземе решение да не прави това изчисление за дъщерно предприятие, посочено в член 81, параграф 1. Когато институцията вземе такова решение, малцинственото участие на това дъщерно предприятие не се включва в консолидирания базов собствен капитал от първи ред.

▼M9

3.  
Когато компетентен орган предоставя дерогация от прилагането на пруденциалните изисквания на индивидуална основа, както е посочено в член 7 от настоящия регламент или, ако е приложимо, в член 6 от Регламент (ЕС) 2019/2033, малцинственото участие в рамките на дъщерните предприятия, към които се прилага освобождаването, не се признава за собствен капитал на подконсолидирано или консолидирано равнище, в зависимост от случая.

▼B

4.  
ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за изчислението на подконсолидирана основа, изисквано в съответствие с параграф 2 от настоящия член, членове 85 и 87.

▼C1

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 28 юли 2013 г.

▼B

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

5.  

Компетентните органи могат да предоставят освобождаване от прилагането на настоящия член на финансов холдинг майка, който изпълнява всички изброени по-долу условия:

а) 

основната му дейност е да придобива дялови участия;

б) 

подлежи на пруденциален надзор на консолидирана основа;

в) 

консолидира дъщерна институция, в която има само малцинствено участие чрез отношение на контрол според определението в член 1 от Директива 83/349/ЕИО;

г) 

над 90 % от консолидирания изискван базов собствен капитал от първи ред произлиза от посочената в буква в) дъщерна институция, изчислено на подконсолидирана основа.

►C1  В случай че след 28 юни 2013 г. даден финансов холдинг майка, ◄ който отговаря на условията, посочени в първа алинея, се превърне в финансов холдинг майка със смесена дейност, компетентните органи могат да му предоставят предвиденото в първа алинея освобождаване, ако отговаря на условията, определени в тази алинея.

6.  
Когато кредитни институции, които са дълготрайно свързани в мрежа към централен орган, и институциите, установени в рамките на институционална защитна схема при условията в член 113, параграф 7, са създали кръстосана гаранционна схема, които предвиждат, че няма налични или предвиждани съществени, практически или правни пречки за прехвърляне на сумата на собствените средства, която надвишава размера съгласно регулаторните изисквания, от контрагента към кредитната институция, тези институции се освобождават от спазването на разпоредбите на настоящия член по отношение на приспаданията и могат да признават в пълен размер всяко малцинствено участие, произлизащо от кръстосана гаранционна схема.

Член 85

Инструменти на квалифицирания капитал от първи ред, включени в консолидирания капитал от първи ред

▼M9

1.  

Институциите определят размера на квалифицирания капитал от първи ред на дъщерно предприятие, включен в консолидирания собствен капитал, чрез изваждане на резултата от умножението на сумата, посочена в буква а), по процента, посочен в буква б), от квалифицирания капитал от първи ред на това предприятие, както следва:

▼C5

а) 

капитала от първи ред на дъщерното предприятие минус по-ниската стойност от:

i) 

размера на капитала от първи ред на дъщерното предприятие, необходим за постигане на следното:

— 
сбора от изискването, посочено в член 92, параграф 1 от настоящия регламент, буква б), посочените в членове 458 и 459 от настоящия регламент изисквания, специфичните капиталови изисквания, посочени в член 104 от Директива 2013/36/ЕС, комбинираното изискване за буфер, определено в член 128, точка 6 от посочената директива, както и всички допълнителни местни разпоредби в областта на надзора в трети държави, доколкото тези изисквания трябва да бъдат изпълнени от капитала от първи ред,
— 
когато дъщерното предприятие е инвестиционен посредник — сбора от изискването, посочено в член 11 от Регламент (ЕС) 2019/2033, специфичните капиталови изисквания, посочени в член 39, параграф 2, буква а) от Директива (ЕС) 2019/2034, както и всички допълнителни местни разпоредби в областта на надзора в трети държави, доколкото тези изисквания трябва да бъдат изпълнени от капитала от първи ред;
ii) 

размера на консолидирания капитал от първи ред, който се отнася до дъщерното предприятие, необходим на консолидирана основа за постигане на сбора от изискването, посочено в член 92, параграф 1, буква б) от настоящия регламент, посочените в членове 458 и 459 от настоящия регламент изисквания, специфичните капиталови изисквания, посочени в член 104 от Директива 2013/36/ЕС, комбинираното изискване за буфер, определено в член 128, точка 6 от посочената директива, както и всички допълнителни местни разпоредби в областта на надзора в трети държави, доколкото тези изисквания трябва да бъдат изпълнени от капитала от първи ред;

б) 

квалифицираният капитал от първи ред на дъщерното предприятие, изразен като процент от всички елементи на базовия собствен капитал от първи ред и допълнителния капитал от първи ред на това предприятие.

▼B

2.  
Посоченото в параграф 1 изчисление се прави на подконсолидирана основа за всяко дъщерно предприятие, посочено в член 81, параграф 1.

Институцията може да вземе решение да не прави това изчисление за дъщерно предприятие, посочено в член 81, параграф 1. Когато институцията вземе такова решение, квалифицираният капитал от първи ред на това дъщерно предприятие не се включва в консолидирания капитал от първи ред.

▼M9

3.  
Когато компетентен орган предоставя дерогация от прилагането на пруденциалните изисквания на индивидуална основа, както е посочено в член 7 от настоящия регламент или, ако е приложимо, в член 6 от Регламент (ЕС) 2019/2033, инструментите на капитала от първи ред в рамките на дъщерните предприятия, към които се прилага освобождаването, не се признават за собствен капитал на подконсолидирано или консолидирано равнище, в зависимост от случая.

▼B

Член 86

Квалифициран капитал от първи ред, включен в консолидирания допълнителен капитал от първи ред

Без да се засяга член 84, параграфи 5 и 6, институциите определят размера на квалифицирания капитал от първи ред на дъщерно предприятие, включен в консолидирания допълнителен капитал от първи ред, чрез изваждане на малцинствените участия на това предприятие, включени в консолидирания базов собствен капитал от първи ред, от неговия квалифициран капитал от първи ред, включен в консолидирания капитал от първи ред.

Член 87

Квалифициран собствен капитал, включен в консолидирания собствен капитал

▼M9

1.  

Институциите определят размера на квалифицирания собствен капитал на дъщерно предприятие, включен в консолидирания собствен капитал, чрез изваждане на резултата от умножението на сумата, посочена в буква а), по процента, посочен в буква б), от квалифицирания собствен капитал на това предприятие, както следва:

▼C5

а) 

собствения капитал на дъщерното предприятие минус по-ниската стойност от:

i) 

размера на собствения капитал на дъщерното предприятие, необходим за постигане на следното:

— 
сбора от изискването, посочено в член 92, параграф 1 от настоящия регламент, буква в), посочените в членове 458 и 459 от настоящия регламент изисквания, специфичните капиталови изисквания, посочени в член 104 от Директива 2013/36/ЕС, комбинираното изискване за буфер, определено в член 128, точка 6 от посочената директива, както и всички допълнителни местни разпоредби в областта на надзора в трети държави;
— 
когато дъщерното предприятие е инвестиционен посредник — сбора от изискването, посочено в член 11 от Регламент (ЕС) 2019/2033, специфичните капиталови изисквания, посочени в член 39, параграф 2, буква а) от Директива (ЕС) 2019/2034, както и всички допълнителни местни разпоредби в областта на надзора в трети държави;
ii) 

размера на собствения капитал, който се отнася до дъщерното предприятие, необходим на консолидирана основа за постигане на сбора от изискването, посочено в член 92, параграф 1, буква в) от настоящия регламент, посочените в членове 458 и 459 от настоящия регламент изисквания, специфичните капиталови изисквания, посочени в член 104 от Директива 2013/36/ЕС, комбинираното изискване за буфер, определено в член 128, точка 6 от посочената директива, както и всички допълнителни местни разпоредби в областта на надзора в трети държави;

б) 

квалифицираният собствен капитал на предприятието, изразен като процент от сумата от всички инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, инструментите на допълнителния капитал от първи ред и инструментите на капитала от втори ред, с изключение на сумите, посочени в член 62, букви в) и г), на посоченото предприятие.

▼B

2.  
Посоченото в параграф 1 изчисление се прави на подконсолидирана основа за всяко дъщерно предприятие, посочено в член 81, параграф 1.

Институцията може да вземе решение да не прави това изчисление за дъщерно предприятие, посочено в член 81, параграф 1. Когато институцията вземе такова решение, квалифицираният собствен капитал на това дъщерно предприятие не се включва в консолидирания собствен капитал.

▼M9

3.  
Когато компетентен орган предоставя дерогация от прилагането на пруденциалните изисквания на индивидуална основа, както е посочено в член 7 от настоящия регламент или, ако е приложимо, в член 6 от Регламент (ЕС) 2019/2033, инструментите на собствения капитал в рамките на дъщерните предприятия, към които се прилага освобождаването, не се признават за собствен капитал на подконсолидирано или консолидирано равнище, в зависимост от случая.

▼B

Член 88

Инструменти на квалифицирания капитал, включен в консолидирания капитал от втори ред

Без да се засяга член 84, параграфи 5 и 6, институциите определят размера на квалифицирания собствен капитал на дъщерно предприятие, включен в консолидирания капитал от втори ред, чрез изваждане на квалифицирания капитал от първи ред на това предприятие, включен в консолидирания капитал от първи ред, от неговия квалифициран собствен капитал, включен в консолидирания собствен капитал.

▼M8

Член 88а

Квалифицирани инструменти на приемливи задължения

Пасиви, емитирани от дъщерно дружество, установено в Съюза, което принадлежи към същата група за преструктуриране като субекта за преструктуриране, отговарят на изискванията за включване в консолидираните инструменти на приемливите задължения на институция, за която се прилага член 92а, при условие че е изпълнено всяко едно от следните условия:

a) 

те са емитирани в съответствие с член 45е, параграф 2, буква а) от Директива 2014/59/ЕС;

б) 

те са закупени от съществуващ акционер, който не е част от същата група за преструктуриране, доколкото упражняването на правомощията за обезценяване или преобразуване в съответствие с членове 59—62 от Директива 2014/59/ЕС не засяга контрола, упражняван върху дъщерното предприятие от субекта за преструктуриране;

в) 

те не превишават размера, определен чрез приспадане на сумата по подточка i) от сумата по подточка ii):

i) 

сумата от пасивите, дадени или закупени от субекта за преструктуриране, пряко или непряко чрез други субекти в същата група за преструктуриране, и размера на инструментите на собствения капитал, емитирани в съответствие с член 45е, параграф 2, буква б) от Директива 2014/59/ЕС;

ii) 

сумата, изисквана в съответствие с член 45е, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС.

▼B



ДЯЛ III

КВАЛИФИЦИРАНИ ДЯЛОВИ УЧАСТИЯ ИЗВЪН ФИНАНСОВИЯ СЕКТОР

Член 89

Претегляне на риска и забрана на квалифицираните дялови участия извън финансовия сектор

1.  

За квалифицирано дялово участие в предприятие, което не е едно от изброените по-долу, с размер над 15 % от приемливия капитал на институцията, се прилагат разпоредбите в параграф 3:

а) 

предприятие от финансовия сектор;

б) 

предприятие, което не е от финансовия сектор, чиято дейност компетентният орган смята за една от следните:

i) 

пряко разширение на банковата дейност;

ii) 

спомагателна на банковата дейност;

iii) 

лизинг, факторинг и управление на дялови тръстове, управление на услуги за обработка на данни или друга подобна дейност.

2.  
За квалифицираните дялови участия на институция в предприятия, различни от посочените в параграф 1, букви а) и б), чийто общ размер надхвърля 60 % от приемливия капитал, се прилагат разпоредбите в параграф 3.
3.  

Компетентните органи прилагат изискванията в буква а) или б) към квалифицираните дялови участия на институции, посочени в параграфи 1 и 2:

а) 

за изчисляването на капиталовото изискване в съответствие с трета част институциите прилагат рисково тегло от 1 250  % към по-голямата от следните стойности:

i) 

размера на квалифицираните дялови участия, посочени в параграф 1, надхвърлящ 15 % от приемливия капитал;

ii) 

общия размер на квалифицираните дялови участия, посочени в параграф 2, надхвърлящ 60 % от приемливия капитал на институцията;

б) 

компетентните органи забраняват на институциите да притежават посочените в параграфи 1 и 2 квалифицирани дялови участия, чийто размер надхвърля процентите на приемливия капитал, предвидени в тези параграфи.

Компетентните органи оповестяват направения от тях избор между буква а) и буква б).

4.  

За целите на параграф 1, буква б) ЕБО издава насоки, в които се уточняват следните понятия:

а) 

дейностите, които са пряко разширение на банковата дейност;

б) 

спомагателните банкови дейности;

в) 

подобните дейности.

Тези насоки се приемат съгласно член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 90

Алтернативен подход на прилагането на рисково тегло от 1 250  %

Като алтернатива на прилагането на рисково тегло от 1 250  % към сумите, надхвърлящи посочените в член 89, параграфи 1 и 2 граници, институциите могат да приспаднат тези суми от елементите на базовия собствен капитал от първи ред в съответствие с член 36, параграф 1, буква к).

Член 91

Изключения

1.  

Акциите /дяловете на предприятията, които не са посочени в член 89, параграф 1, букви а) и б), не се включват при изчисляването на определените в същия член граници на приемливия капитал, когато е изпълнено някое от следните условия:

а) 

тези акции/дялове са държани временно в рамките на операция за предоставяне на финансова помощ съгласно член 79;

б) 

държането на тези акции/дялове е поета позиция, държана за срок от пет работни дни или по-малко;

в) 

тези акции/дялове се държат от името на институцията за чужда сметка.

2.  
Акциите/дяловете, които не са активи с фиксиран доход, съгласно посоченото в член 35, параграф 2 от Директива 86/635/ЕИО, не се включват в изчислението по член 89.



ТРЕТА ЧАСТ

КАПИТАЛОВИ ИЗИСКВАНИЯ



ДЯЛ 1

ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ, ОЦЕНКА И ДОКЛАДВАНЕ



ГЛАВА 1

Минимален размер на собствения капитал



Раздел I

Капиталови изисквания към институциите

Член 92

Капиталови изисквания

1.  

При спазване на членове 93 и 94, институциите във всеки един момент трябва да отговарят на следните капиталови изисквания:

а) 

съотношение на базовия собствен капитал от първи ред 4,5 %;

б) 

съотношение на капитала от първи ред 6 %;

в) 

съотношение на обща капиталова адекватност 8 %;

▼M8

г) 

отношение на ливъридж от 3 %.

▼C7

1a.  
В допълнение към изискването, предвидено в параграф 1, буква г) от настоящия член, Г-СЗИ поддържат буфер на отношението на ливъридж, равен на мярката за обща експозиция на Г-СЗИ по член 429, параграф 4 от настоящия регламент, умножена по 50 % от нивото на буфера на Г-СЗИ, приложим за Г-СЗИ, в съответствие с член 131 от Директива 2013/36/ЕС.

▼M8

Г-СЗИ изпълняват изискването за буфер на отношението на ливъридж само с капитал от първи ред. Капитал от първи ред, който се използва за изпълнението на изискването за буфера на отношението на ливъридж, не се използва за изпълнение на някое от свързаните с ливъридж изисквания, определени в настоящия регламент и Директива 2013/36/ЕС, освен ако в някой от тях изрично не е предвидено друго.

Когато дадена Г-СЗИ не отговаря на изискването за буфера на отношението на ливъридж, тя подлежи на изискването за запазване на капитала в съответствие с член 141б от Директива 2013/36/ЕС.

Когато дадена Г-СЗИ не изпълнява едновременно изискването за буфера на отношението на ливъридж и комбинираното изискване за буфер съгласно определението в член 128, точка 6 от Директива 2013/36/ЕС, тя подлежи на по-високото от изискванията за запазване на капитала в съответствие с членове 141 и 141б от посочената директива.

▼B

2.  

Институциите изчисляват своите съотношения на капиталова адекватност, както следва:

а) 

съотношението на базовия собствен капитал от първи ред е базовият собствен капитал от първи ред на институцията, изразен като процент от общата рискова експозиция;

б) 

съотношението на капитала от първи ред е капиталът от първи ред на институцията, изразен като процент от общата рискова експозиция;

в) 

съотношението на обща капиталова адекватност е собственият капитал на институцията, изразен като процент от общата рискова експозиция.

3.  

Общата рискова експозиция се изчислява като сбор от букви а)—е) от настоящия параграф, след като се вземат предвид разпоредбите на параграф 4:

а) 

размерът на рисково претеглените експозиции за кредитен риск и риск от разсейване, изчислени в съответствие с дял II и с член 379, по отношение на цялостната дейност на дадена институция, с изключение на рисково претеглените експозиции от дейността по нейния търговски портфейл;

▼M8

б) 

капиталовите изисквания за дейността на институцията в търговския портфейл, за следното:

i) 

пазарния риск, определен в съответствие с дял IV от настоящата част, с изключение на подходите, установени в глави 1а и 1б от посоченият дял;

ii) 

големите експозиции, надхвърлящи посочените в членове 395—401 максимални размери, доколкото е разрешено на институцията да надхвърля тези размери, определени съгласно четвърта част;

в) 

капиталовите изисквания за пазарен риск, както са определени в дял IV от настоящата част, с изключение на подходите, установени в глави 1а и 1б от посочения дял, за всички стопански дейности, при които има валутен или стоков риск;

▼M8

ва) 

капиталовите изисквания, изчислени в съответствие с дял V от настоящата част, с изключение на член 379 — за сетълмент риска;

▼B

г) 

капиталовите изисквания, изчислени в съответствие с дял VI по отношение на риска във връзка с корекцията на кредитната оценка на извънборсовите дериватни инструменти, различни от кредитните деривати, признати за намаляване на размера на рисково претеглените експозиции за кредитен риск;

д) 

капиталовите изисквания, определени в съответствие с дял III по отношение на операционния риск;

е) 

размерът на рисково претеглените експозиции, определен в съответствие с дял II по отношение на риска от контрагента, породен от дейността в търговския портфейл на институцията, за следните видове сделки и споразумения:

i) 

договорите, изброени в приложение II и кредитни деривати;

ii) 

репо сделки, сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки, свързани с ценни книжа или стоки;

iii) 

маржин заемни сделки с ценни книжа или стоки;

iv) 

транзакции с удължен сетълмент.

▼C2

4.  

Следните разпоредби се прилагат при изчисляването на общата рискова експозиция, посочена в параграф 3:

▼B

а) 

капиталовите изисквания по букви в), г) и д) от посочения параграф обхващат възникващите в резултат на цялостната дейност на дадена институция;

б) 

институциите умножават определените в букви б)—д) от посочения параграф капиталови изисквания с 12,5.

▼M8

Член 92а

Изисквания за собствен капитал и приемливи задължения при Г-СЗИ

▼C7

1.  

При спазване на разпоредбите на членове 93 и 94 и на изключенията, предвидени в параграф 2 от настоящия член, институциите, които са определени като субекти за преструктуриране и са Г-СЗИ субекти, трябва по всяко време да спазват следните изисквания за собствен капитал и приемливи задължения:

▼M8

а) 

рисково базирано отношение от 18 %, което представлява собствен капитал и приемливи задължения на институцията, изразени като процент от общата рискова експозиция, изчислена в съответствие с член 92, параграфи 3 и 4;

б) 

отношение от 6,75 %, което не е рисково базирано и представлява собствен капитал и приемливи задължения на институцията, изразени като процент от мярката за обща експозиция по член 429, параграф 4.

2.  

Изискванията, предвидени в параграф 1, не се прилагат в следните случаи:

а) 

в рамките на три години след датата, на която институцията или групата, от която институцията е част, е определена за Г-СЗИ;

б) 

в рамките на две години след датата, на която органът за преструктуриране е приложил, в съответствие с Директива 2014/59/ЕС, инструмента за споделяне на загуби;

в) 

в рамките на две години след датата, на която, с цел да се рекапитализира без прилагането на инструменти за преструктуриране, субекта за преструктуриране е въвел алтернативна мярка от страна на частния сектор съгласно член 32, параграф 1, буква б) от Директива 2014/59/ЕС, с която капиталовите инструменти и другите задължения са били обезценени или преобразувани в елементи на базовия собствен капитал от първи ред.

▼M15 —————

▼M8

Член 92б

Изискване за собствен капитал и приемливи задължения при Г-СЗИ извън ЕС

1.  
Институциите, които са съществени дъщерни предприятия на Г-СЗИ извън ЕС и не са субекти за преструктуриране, следва да спазват по всяко време изисквания за собствен капитал и приемливи задължения в размер на 90 % от изискванията за собствен капитал и приемливи задължения по член 92а.
2.  
С оглед на спазването на параграф 1, инструментите на допълнителния капитал от първи ред, на капитала от втори ред и на приемливите задължения се вземат предвид само ако тези инструменти са притежавани от крайното предприятие майка на Г-СЗИ извън ЕС и са емитирани пряко или непряко чрез други субекти в същата група, при условие че всички тези субекти са установени в същата трета държава като крайното предприятие майка или в държава членка.
3.  

Инструмент на приемливите задължения се взема предвид за целите на спазването на параграф 1, само когато отговаря на всички посочени по-долу допълнителни условия:

а) 

в случай на обичайно производство по несъстоятелност съгласно определението в член 2, параграф 1, точка 47 от Директива 2014/59/ЕС, вземането, възникнало от задължението, е с по-нисък ранг от вземанията, възникнали от задълженията, които не отговорят на условията, посочени в параграф 2 от настоящия член, и не се считат за собствен капитал;

б) 

той попада в обхвата на правомощията за обезценяване или преобразуване в съответствие с членове 59—62 от Директива 2014/59/ЕС.

▼B

Член 93

Изискване за начален капитал при действащо предприятие

1.  
Собственият капитал на дадена институция не може да спадне под размера на началния капитал, изискван при лицензирането ѝ.
2.  
Съществуващите към 1 януари 1993 г. кредитни институции, размерът на чийто собствен капитал не достига нивото на изисквания начален капитал, могат да продължат да упражняват дейността си. В този случай размерът на собствения им капитал не може да падне под най-високото ниво, достигнато след 22 декември 1989 г.

▼M9 —————

▼M9

4.  
Когато контролът върху дадена институция, попадаща в посочената в параграф 2 категория, бъде поет от физическо или юридическо лице, различно от лицето, контролирало институцията преди това, размерът на нейния собствен капитал трябва да достигне размера на изисквания начален капитал.
5.  
При сливане на две или повече институции, попадащи в посочената в параграф 2 категория, размерът на собствения капитал на образувалата се след сливането институция не спада под общия собствен капитал на слелите се институции в момента на сливането, докато не бъде достигнат размерът на изисквания начален капитал.
6.  
Когато компетентните органи преценят, че за да се осигури платежоспособността на дадена институция е необходимо посоченото в параграф 1 изискване да бъде спазено, разпоредбите в параграфи 2, и 5 не се прилагат.

▼M8

Член 94

Дерогация за несъществена дейност в търговски портфейл

1.  

Чрез дерогация от член 92, параграф 3, буква б) институциите могат да изчисляват капиталовото изискване за дейността си в търговския портфейл в съответствие с параграф 2 от настоящия член, при условие че според извършваната месечно оценка размерът на балансовата и задбалансовата им дейност в търговския портфейл не надхвърля нито един от следните прагове към последния ден на месеца:

a) 

5 % от общите активи на институцията;

б) 

50 милиона евро.

2.  

Когато са изпълнени и двете условия, посочени в параграф 1, букви а) и б), институциите могат да изчисляват капиталовото изискване за дейността си в търговския портфейл, както следва:

a) 

при договорите, изброени в точка 1 от приложение II, договорите, свързани с капиталови инструменти, които са посочени в точка 3 от същото приложение, и кредитните деривати институциите могат да освобождават тези позиции от капиталовото изискване по член 92, параграф 3, буква б);

б) 

за позициите в търговския портфейл, различни от посочените в буква а) от настоящия параграф, институциите могат да заменят капиталовото изискване по член 92, параграф 3, буква б) с изискването, изчислено съгласно член 92, параграф 3, буква а).

3.  

За целите на параграф 1 институциите изчисляват размера на балансовата и задбалансовата си дейност в търговския портфейл въз основа на данните към последния ден на всеки месец, като спазват следните изисквания:

a) 

всички позиции, отнесени към търговския портфейл в съответствие с член 104, се включват в изчислението, с изключение на следните:

i) 

валутните и стоковите позиции;

ii) 

позиции в кредитните деривати, които са признати за вътрешно хеджиране на експозиции към кредитен риск в банковия портфейл или към риск от контрагента, и сделките с кредитни деривати, които напълно компенсират пазарния риск на вътрешното хеджиране, както е посочено в член 106, параграф 3;

б) 

всички позиции, включени в изчислението в съответствие с буква а), се оценяват по пазарната им стойност към определена дата; когато пазарната стойност на дадена позиция не е налична към определена дата, институциите използват справедливата стойност за позицията към тази дата; когато пазарната стойност и справедливата стойност на дадена позиция не са налични на дадена дата, институциите приемат за тази позиция най-актуалната ѝ пазарна стойност или справедлива стойност;

в) 

абсолютната стойност на дългите позиции се сборува с абсолютната стойност на късите позиции.

4.  
Когато са изпълнени и двете условия, посочени в параграф 1, букви а) и б) от настоящия член, независимо от задълженията, посочени в членове 74 и 83 от Директива 2013/36/ЕС, член 102, параграфи 3 и 4, членове 103 и 104б от настоящия регламент не се прилагат.
5.  
Институциите уведомяват компетентните органи, когато изчисляват или престанат да изчисляват капиталовите изисквания за дейността си в търговския портфейл в съответствие с параграф 2.
6.  
Институция, която престане да отговаря на едно или повече от условията, посочени в параграф 1, незабавно уведомява за това компетентния орган.
7.  

Институцията престава да изчислява капиталовите изисквания за дейността си в търговския портфейл в съответствие с параграф 2 в срок до три месеца от настъпването на някое от следните събития:

а) 

институцията не изпълнява условията, посочени в параграф 1, буква а) или б), през три последователни месеца;

б) 

институцията не изпълнява условията, посочени в параграф 1, буква а) или б), в продължение на повече от 6 месеца през последните 12 месеца.

8.  
Ако институцията е престанала да изчислява капиталовите изисквания за дейността си в търговския портфейл в съответствие с настоящия член, тя може да получи разрешение отново да изчислява капиталовите изисквания за дейността си в търговския портфейл в съответствие с настоящия член само ако докаже на компетентния орган, че всички условия в параграф 1 са били изпълнени за едногодишен период без прекъсване.
9.  
Институциите не сключват позиции, нито продават или купуват позиции в търговския портфейл единствено с цел да изпълнят по време на месечната оценка някое от условията по параграф 1.

▼B



Раздел 2

Капиталови изисквания на инвестиционните посредници с ограничен лиценз за предоставяне на инвестиционни услуги

Член 95

Капиталови изисквания на инвестиционните посредници с ограничен лиценз за предоставяне на инвестиционни услуги

1.  
За целите на член 92, параграф 3, инвестиционните посредници, които не са лицензирани да предоставят инвестиционните услуги и дейности, изброени в раздел А, точки 3 и 6 от приложение I към Директива 2004/39/ЕО, изчисляват общата си рискова експозиция по параграф 2.
2.  

Инвестиционните посредници, посочени в параграф 1 от настоящия член, и дружествата, посочени в член 4, параграф 1, точка 2, буква в), които предоставят инвестиционните услуги и дейности, изброени в раздел А, точки 2 и 4 на приложение I към Директива 2004/39/ЕО, изчисляват размера на общата си рискова експозиция като по-високата стойност от:

а) 

сумата от посочените в член 92, параграф 3, букви а)—г) и буква е) елементи след прилагане на член 92, параграф 4;

б) 

сумата, посочена в член 97, умножена по 12,5.

Дружествата, посочени в член 4, параграф 1, точка 2, буква в), които предоставят инвестиционните услуги и дейности, изброени в раздел А, точки 2 и 4 на приложение I към Директива 2004/39/ЕО, трябва да отговарят на изискванията по член 92, параграфи 1 и 2 въз основа на размера на общата рискова експозиция, посочен в първата алинея.

Компетентните органи могат да определят капиталовите изисквания за дружествата, посочени в член 4, параграф 1, точка 2, буква в), които предоставят инвестиционните услуги и дейности, изброени в раздел А, точки 2 и 4 на приложение I към Директива 2004/39/ЕО о, като капиталовите изисквания, които биха били задължителни за тези дружества съгласно националните мерки за транспониране в сила на 31 декември 2013 г. за Директиви 2006/49/ЕО и 2006/48/ЕО.

▼C2

3.  
Към инвестиционните посредници, посочени в параграф 1, се прилагат всички останали разпоредби по отношение на операционния риск, предвидени в дял VII, глава 2, раздел II, подраздел 2 от Директива 2013/36/ЕС.

▼B

Член 96

Капиталови изисквания на инвестиционните посредници, които имат начален капитал, предвиден в член 28, параграф 2 от Директива 2013/36/ЕС

1.  

За целите на член 92, параграф 3, следните категории инвестиционни посредници, които разполагат с начален капитал в съответствие с член 28, параграф 2 от Директива 2013/36/ЕС, изчисляват размера на общата рискова експозиция по параграф 2 от настоящия член:

а) 

инвестиционните посредници, които извършват сделки за своя сметка само с цел изпълнение на поръчка на клиент или за целите на получаване на достъп до система за клиринг и сетълмент или до призната борса, когато действат в качеството на посредник или изпълняват поръчка на клиент;

б) 

инвестиционните посредници, които отговарят на всички условия по-долу:

i) 

не държат парични средства или ценни книжа на клиенти;

ii) 

извършват само сделки за своя сметка;

iii) 

нямат външни клиенти;

iv) 

за изпълнението и сетълмента на сделките им отговаря клирингова институция и те са гарантирани от нея.

2.  

За инвестиционните посредници, посочени в параграф 1, размерът на общата рискова експозиция се изчислява като сума от:

а) 

член 92, параграф 3, букви а)—г) и буква е), след прилагане на член 92, параграф 4;

б) 

сумата, посочена в член 97, умножена по 12,5.

3.  
Към инвестиционните посредници, посочени в параграф 1, се прилагат всички останали разпоредби относно операционния риск, предвидени в дял VII, глава 3, раздел II, подраздел 1 от Директива 2013/36/ЕС.

Член 97

Собствен капитал, базиран върху режийни разходи

1.  
В съответствие с членове 95 и 96 инвестиционните посредници и дружествата, посочени в член 4, параграф 1, точка 2, буква в), които предоставят инвестиционните услуги и дейности, изброени в раздел А, точки 2 и 4 на приложение I към Директива 2004/39/ЕО, поддържат приемлив капитал в размер най-малко на една четвърт от режийните разходи за предходната година.
2.  
Когато в стопанската дейност на инвестиционен посредник в сравнение с предходната година е налице промяна, която компетентният орган счита за съществена, органът може да измени изискването в параграф 1.
3.  
Когато инвестиционен посредник не е извършвал стопанска дейност в продължение на една година, считано от деня на начало на дейността, той трябва да поддържа приемлив капитал в размер най-малко на една четвърт от предвидените в бизнес плана режийни разходи, освен ако компетентният орган не изиска коригиране на плана.
4.  

ЕБО, в консултация с ЕОЦКП, разработва проекти на регулаторни технически стандарти, с които се уточняват:

а) 

изчисляването на изискването за поддържане на приемлив капитал в размер най-малко на една четвърт от режийните разходи за предходната година;

б) 

условията за изменение от компетентния орган на изискването за поддържане на приемлив капитал в размер най-малко на една четвърт от режийните разходи за предходната година;

в) 

при инвестиционно дружество, което не е осъществявало дейност в продължение на една година — изчисляването на прогнозните режийни разходи.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 1 март 2014 г.

На Комисията се делегира правомощието да приема посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 98

Собствен капитал на инвестиционните посредници на консолидирана основа

1.  

При инвестиционните посредници в група, посочени в член 95, когато групата не включва кредитни институции, даден инвестиционен посредник майка в държава членка прилага член 92 на консолидирана основа, както следва:

а) 

като използва изчисляването на размера на общата рискова експозиция по член 95, параграф 2;

б) 

собствен капитал, изчислен на базата на консолидационното състояние на инвестиционния посредник майка или на финансовия холдинг или финансовия холдинг със смесена дейност, както е приложимо.

2.  

При инвестиционните посредници в група, посочени в член 96, параграф 1, когато групата не включва кредитни институции, инвестиционният посредник майка в държава членка и инвестиционният посредник, контролиран от финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, прилагат член 92 на консолидирана основа, както следва:

а) 

като използват изчисляването на размера на общата рискова експозиция по член 96, параграф 2;

б) 

като използват собствен капитал, изчислен според консолидационното състояние на инвестиционния посредник майка или на финансовия холдинг или финансовия холдинг със смесена дейност, в зависимост от случая и в съответствие с първа част, дял II, глава 2.

▼M8 —————

▼B



ГЛАВА 3

Търговски портфейл

Член 102

Изисквания за търговския портфейл

1.  
Позициите в търговския портфейл са търгуеми без ограничения или с възможност да бъдат хеджирани.

▼M8

2.  
Намерението за търгуване се доказва въз основа на стратегиите, политиките и процедурите, установени от институцията за управление на позицията или портфейла в съответствие с членове 103, 104 и 104а.
3.  
Институциите въвеждат и поддържат системи и механизми за контрол за целите на управлението на търговския си портфейл в съответствие с член 103.
4.  
За целите на изискванията за отчетност, посочени в член 430б, параграф 3, позициите в търговския портфейл се отнасят към бюрата за търгуване, създадени в съответствие с член 104б.

▼M8

5.  
Позициите в търговския портфейл подлежат на изискванията за пруденциална оценка, посочени в член 105.
6.  
Институциите третират вътрешното хеджиране в съответствие с член 106.

▼M8

Член 103

Управление на търговския портфейл

1.  

Институциите имат ясно определени политики и процедури за цялостното управление на търговския портфейл. Тези политики и процедури обхващат най-малко:

а) 

дейностите, които институцията смята за принадлежащи към търгуването и за съставляващи част от търговския портфейл за целите на капиталовите изисквания;

б) 

степента, в която дадена позиция всекидневно може да бъде оценявана по пазарни цени при активен, ликвиден и двупосочен пазар;

в) 

за позициите, които се оценяват въз основа на модел — степента, в която институцията може:

i) 

да определи всички съществени рискове на позицията;

ii) 

да хеджира всички съществени рискове на позицията с инструменти, за които съществува активен, ликвиден и двупосочен пазар;

iii) 

да получи надеждни оценки за основните допускания и параметри, използвани в модела;

г) 

степента, в която институцията може и е задължена да оценява позицията по начин, който може да бъде утвърден от външен експерт по последователен начин;

д) 

степента, в която правни ограничения или други оперативни изисквания биха се отразили неблагоприятно на способността на институцията бързо да закрие или хеджира позиция;

е) 

степента, в която институцията може и е задължена да управлява активно риска на позициите в рамките на дейностите по търгуването;

ж) 

степента, в която институцията може да прекласифицира риск или позиции между банковия и търговския портфейл, както и изискванията за такова прекласифициране по член 104а.

2.  

При управлението на позициите или на портфейлите от позиции в търговския портфейл институцията изпълнява всички посочени по-долу изисквания:

a) 

налице е ясно документирана стратегия за търгуване на позицията или портфейлите в търговския портфейл, която висшето ръководство одобрява и която включва очаквания срок на държане;

б) 

налице са ясно определени политики и процедури за активно управление на позициите и портфейлите в търговския портфейл; тези политики и процедури включват следното:

i) 

кои позиции или портфейли от позиции могат да се откриват от отделните бюра за търгуване или от определени дилъри — в зависимост от случая;

ii) 

определянето на позиционни лимити и наблюдението им за целесъобразност;

iii) 

гарантиране на правото на дилърите да откриват и управляват позицията в рамките на договорените лимити и съгласно одобрената стратегия;

iv) 

осигуряване на отчетност за позициите пред висшето ръководство като неразделна част от процеса на управление на риска на институцията;

v) 

гарантиране на активното наблюдение на позициите с помощта на източниците на пазарна информация и на оценяването на възможността за търгуване или хеджиране на позицията или на съставляващите я рискове, включително на оценката, качеството и наличието на пазарни данни за целите на оценъчния процес, равнището на пазарния оборот, размерите на търгуваните на пазара позиции;

vi) 

активни процедури и механизми за контрол на измами;

в) 

институцията разполага с ясно определени политики и процедури за наблюдение на позициите с оглед на стратегията ѝ за търгуване, включително наблюдение на оборота и позициите, за които първоначално очаквания срок на държане е бил надхвърлен.

▼B

Член 104

Включване в търговския портфейл

1.  
Институциите имат ясно определени политики и процедури за установяване на това коя позиция да бъде включена в търговския портфейл за целите на изчисляването на капиталовите изисквания, като тези политики и процедури отговарят на изискванията в член 102 и на определението за търговски портфейл в член 4, параграф 1, точка 86, като се отчитат възможностите и практиките на институцията за управление на риска. Институцията надлежно документира спазването от нейна страна на тези политики и процедури и ги подлага на периодичен вътрешен одит.

▼M8 —————

▼M8

Член 104б

Изисквания за бюрата за търгуване

1.  
За целите на изискванията за отчетност, посочени в член 430б, параграф 3, институциите създават бюра за търгуване и отнасят всяка от позициите в търговския си портфейл към някое от тези бюра. Позиции в търговския портфейл се разпределят към едно и също бюро за търгуване само ако отговарят на договорената делова стратегия на бюрото и са последователно управлявани и контролирани в съответствие с параграф 2 от настоящия член.
2.  

Бюрата за търгуване на институциите спазват по всяко време всички посочени по-долу изисквания:

a) 

всяко бюро за търгуване има ясна и специфична делова стратегия, както и подходящата за нея структура за управление на риска;

б) 

всяко бюро за търгуване има ясна организационна структура; позициите в бюрото за търгуване се управляват от определени дилъри от институцията; всеки дилър в бюрото за търгуване е натоварен с определени функции; всеки дилър е назначен само в едно бюро за търгуване;

в) 

всяко бюро за търгуване определя позиционни лимити в съответствие с деловата си стратегия;

г) 

поне веднъж седмично се изготвят отчети за дейността, доходността, управлението на риска и регулаторните изисквания на бюрото за търгуване; тези отчети редовно се представят на ръководния орган;

д) 

всяко бюро за търгуване има ясен годишен бизнес план с ясно определена политика за възнагражденията, основаваща се на надеждни критерии, използвани за измерване на резултатите;

е) 

отчети за падежиращите позиции, вътрешнодневните нарушения на лимитите за търгуване, дневните нарушения на лимита за търгуване и действията, предприети от институцията с цел справяне с тези нарушения, както и оценки на пазарната ликвидност се изготвят за всяко бюро за търгуване ежемесечно и са достъпни за компетентните органи.

3.  
Чрез дерогация от параграф 2, буква б) институцията може да назначи даден дилър да работи към повече от едно бюро за търгуване, при условие че институцията представи на компетентния орган убедителни доказателства, че назначаването му е основано на съображения, свързани със стопанската дейност или ресурсите, и че изпълнява другите посочени в настоящия член качествени изисквания, приложими за дилърите и бюрата за търгуване.
4.  
Институциите уведомяват компетентните органи за начина, по който спазват изискванията на параграф 2. Компетентните органи могат да изискат от дадена институция да промени структурата или организацията на своите бюра за търгуване с цел да спази разпоредбите на настоящия член.

▼B

Член 105

Изисквания за пруденциална оценка

▼M8

1.  
Всички позиции в търговския портфейл и позиции в банковия портфейл, оценявани по справедлива стойност, подлежат на посочените в настоящия член стандарти за пруденциална оценка. Институциите по-специално се уверяват, че пруденциалната оценка на позициите в търговския им портфейл е с подходяща степен на надеждност предвид динамичния характер на позициите в търговския портфейл и на оценяваните по справедлива стойност позиции в банковия портфейл, изискванията за пруденциална надеждност, както и режима на действие и целта на капиталовите изисквания за позициите в търговския портфейл и за оценяваните по справедлива стойност позиции в банковия портфейл.

▼B

2.  

Институциите въвеждат и поддържат системи и механизми за контрол, достатъчни за осигуряване на пруденциална и надеждна оценка. Системите и механизмите за контрол включват поне следните елементи:

а) 

документирани политики и процедури за оценъчния процес, включително ясно определени отговорности в различните области при определяне на стойностите, източниците на пазарна информация и прегледа на тяхната целесъобразност, насоки за използването на ненаблюдаваните данни, отразяващи допусканията на институцията за това какво биха използвали пазарните участници при ценообразуване на позицията, честотата на независимото оценяване, избрания момент за заключителните цени, процедурите за коригиране на оценките и процедурите за месечно и извънредно потвърждаване;

▼C2

б) 

отчетни връзки за звеното, отговарящо за оценъчния процес, които са независими от звеното за сключване на сделки, като посоката на докладване е директно към ръководния орган.

▼M8

3.  
Институциите преоценяват по справедлива стойност позициите в търговския портфейл поне веднъж дневно. Промените в стойността на тези позиции се отразяват в отчета за приходите и разходите на институцията.
4.  
Винаги, когато е възможно, институциите оценяват по пазарни цени позициите в търговския си портфейл и позициите в банковия си портфейл, оценявани по справедлива стойност, включително когато прилагат съответното капиталово третиране към тези позиции.

▼B

5.  
При оценка по пазарни цени институцията използва по-надеждния от курсовете „купува“ или „продава“, освен в случаите, когато може да затвори позицията си по средната пазарна цена. Когато институциите използват тази дерогация, те информират компетентните си органи относно съответните позиции на всеки шест месеца и представят доказателства, че могат да затворят позициите си по средната пазарна цена.

▼M8

6.  
Когато не е възможна оценка по пазарни цени, институциите оценяват позициите и портфейлите си консервативно въз основа на модел, включително, когато изчисляват капиталовите изисквания за позициите в търговския портфейл и за оценяваните по справедлива стойност позиции в банковия портфейл.

▼B

7.  

При оценка по модел институциите спазват следните изисквания:

а) 

висшето ръководство е запознато с елементите на търговския портфейл или на други оценени по справедлива стойност позиции, които подлежат на оценка по модел, и осъзнава степента на несигурност, която моделът поражда при отчитането на риска/резултатите от дейността;

б) 

доколкото е възможно, институциите се основават на пазарните цени при изграждането на хипотетична оценка за пазарната стойност, като оценяват често целесъобразността на хипотезите за пазарната стойност на конкретна оценявана позиция и на параметрите на модела;

в) 

когато са налични оценъчни методики, които са общоприета пазарна практика за конкретните финансови инструменти или стоки, институциите ги използват;

г) 

когато моделът е разработен от самата институция, той се основава на уместни допускания, които са оценени и проверени от лица с подходяща квалификация, независими от процеса на разработване на модела;

д) 

институциите разполагат с надлежни процедури за контрол на измененията, притежават защитено копие на модела и го използват периодично за проверка на стойностите;

е) 

звеното за управление на риска е запознато със слабостите на използваните модели и с най-подходящия начин за тяхното отразяване в резултатите от оценката; и

ж) 

моделите на институциите се анализират периодично за определяне точността на техните прогнози, което включва оценка относно актуалността на допусканията, анализ на доходността по рискови фактори, сравнение на действителните пазарни стойности с изходните данни от моделите.

▼M8

За целите на буква г) от първа алинея моделът се разработва и оценява независимо от бюрата за търгуване и подлежи на независима проверка, включваща утвърждаване на числените методи, допусканията и програмното осигуряване.

▼B

8.  
Освен ежедневната оценка по пазарни цени или по модел, институциите извършват независима проверка на цените. Проверката на пазарните цени и входните параметри на модела се извършва от лице или звено, независимо от лицата или звената, чиито резултати са свързани с търговския портфейл, поне веднъж месечно или по-често в зависимост от естеството на пазара или търгуването. Когато няма независими ценови източници или ценовите източници са относително субективни, може да се наложи използване на разумни мерки като например корекции оценките на позициите.
9.  
Институциите въвеждат и поддържат процедури за разглеждане на възможността за корекции на оценките.
10.  
Институциите официално разглеждат възможността за следните корекции на оценките: нереализирани кредитни спредове, разходи за закриване на позиции, операционни рискове, несигурност по отношение на пазарните цени, предсрочно прекратяване, разходи, свързани с инвестиране и финансиране, бъдещи административни разходи и — когато е целесъобразно — риск, свързан с модела.
11.  

Институциите въвеждат и поддържат процедури за изчисляване на корекцията в текущата оценка на нисколиквидни позиции, които могат по-специално да възникнат в резултат на ситуации на пазара или на такива по отношение на институцията като концентрирани позиции и/или позиции, за които първоначално планираният период на държане е бил надхвърлен. При необходимост институциите извършват такива корекции в допълнение към всякакво преоценяване на позицията за целите на финансовото отчитане и ги определят така, че да отразяват неликвидността на позицията. Съгласно тези процедури, институциите разглеждат няколко фактора при определяне на необходимостта от корекция на оценката на нисколиквидните позиции. Тези фактори включват следните елементи:

▼M8

а) 

допълнителното време, необходимо за хеджиране на позицията или на свързаните с нея рискове извън ликвидните хоризонти, които са били определени за рисковите фактори на позицията в съответствие с член 325бг;

▼B

б) 

променливостта и средната стойност на спреда „купува — продава“;

в) 

наличието на пазарни котировки (брой и идентификация на основните пазарни участници) и променливостта и средния търгуван обем, включително по време на сътресения на пазара;

г) 

пазарните концентрации;

д) 

”остаряването” на позициите;

е) 

степента, до която оценката се основава на модел;

ж) 

въздействието на други рискове, свързани с моделите.

12.  
Когато използват оценки от трети лица или оценка по модел, институциите преценяват дали да коригират оценката. Освен това институциите преценяват необходимостта от прилагане на корекции за нисколиквидните позиции и периодично преглеждат тяхната уместност. Институциите изрично оценяват необходимостта от корекции на оценките поради несигурност, свързана с входните параметри на модела.
13.  
По отношение на сложни продукти, включително експозициите към секюритизация и кредитните деривати за n-то неизпълнение, институциите изрично оценяват необходимостта от корекции на оценките с цел да се отрази рискът, свързан с използването на евентуално неточна методика при даден оценъчен модел, както и този, свързан с използването на ненаблюдаеми (и евентуално неточни) параметри за калибриране в оценъчния модел.
14.  
ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на условията за прилагане на изискванията на член 105 за целите на параграф 1 от настоящия член.

▼C1

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 28 юли 2013 г.

▼B

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 106

Вътрешно хеджиране

1.  

Вътрешното хеджиране съответства по-специално на следните изисквания:

а) 

не е с основна цел за избягване или намаляване на капиталовите изисквания;

б) 

вътрешното хеджиране е надлежно документирано и за него се прилагат изрични процедури за вътрешно одобрение и одит;

в) 

то се извършва при пазарни условия;

г) 

пазарният риск, породен от вътрешното хеджиране, се управлява активно съгласно утвърдените лимити в търговския портфейл;

▼C2

д) 

то е обект на внимателно наблюдение в съответствие с подходящи процедури.

▼B

2.  
Изискванията на параграф 1 се прилагат, без да се засягат изискванията, приложими за хеджираната позиция в банковия портфейл.
3.  
Чрез дерогация от параграфи 1 и 2, когато дадена институция хеджира експозиция в банковия портфейл към кредитен риск или риск от контрагента чрез кредитен дериват, вписан в търговския ѝ портфейл, чрез вътрешно хеджиране, експозицията в банковия портфейл или експозицията към риск от контрагента не се считат за хеджирани при изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции, освен ако е закупен кредитен дериват от трето лице, което е приемлив доставчик на кредитна защита и дериватът отговаря на изискванията за кредитна защита с гаранции в банковия портфейл. Без да се засяга разпоредбата на член 299, буква з), когато такава защита е закупена от трето лице и се признава за целите на хеджирането на експозиция в банковия портфейл, вътрешната хеджираща позиция и кредитният дериват не се включват при изчисляване на капиталовите изисквания за търговския портфейл.



ДЯЛ II

КАПИТАЛОВИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА КРЕДИТЕН РИСК.



РАЗДЕЛ 1

Общи принципи

Член 107

Подходи за измерване на кредитен риск

1.  
При изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции за целите на член 92, параграф 3, букви а) и е), институциите прилагат стандартизирания подход, посочен в глава 2, или, ако им е разрешено от компетентните органи в съответствие с член 143, вътрешнорейтинговия подход, посочен в глава 3.
2.  

Спрямо експозиции по търговско финансиране и вноските в гаранционния фонд на ЦК институциите прилагат третирането, предвидено в глава 6, раздел 9 за изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции за целите на член 92, параграф 3, букви а) и е). Всички останали видове експозиции към ЦК институциите третират, както следва:

а) 

като експозиции към институция за други видове експозиции към квалифициран ЦК;

б) 

като експозиции към предприятие за други видове експозиции към неквалифициран ЦК.

▼M8

3.  
За целите на настоящия регламент експозициите към инвестиционни посредници от трета държава, към кредитни институции от трета държава и към борси от трета държава се третират като експозиции към институции само когато третата държава прилага към съответния субект пруденциални и надзорни изисквания, които са най-малко еквивалентни на прилаганите в Съюза.

▼B

4.  
За целите на параграф 3 Комисията може да приема, посредством актове за изпълнение и при спазване на процедурата по разглеждане по член 464, параграф 2, решение дали трета държава прилага пруденциални надзорни и регулаторни изисквания, най-малко равностойни на прилаганите в Съюза. При отсъствие на такова решение, до 1 януари 2015 г. институциите могат да продължат да третират експозициите към субектите по параграф 3 като експозиции към институции, при условие че компетентните органи са одобрили съответната трета държава за такова третиране преди 1 януари 2014 г.

Член 108

Техники за редуциране на кредитния риск при прилагането на стандартизиран и вътрешнорейтингов подход

1.  
За експозиции, към които дадена институция прилага посочения в глава 2 стандартизиран подход или прилага посочения в глава 3 вътрешнорейтингов подход, но без използването на собствени оценки за загуба при неизпълнение (LGD) и конверсионните коефициенти съгласно член 151, институцията може да използва техники за редуциране на кредитния риск в съответствие с глава 4 при изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции за целите на член 92, параграф 3, букви а) и е), а когато е уместно — на размера на очакваната загуба за целите на изчислението по член 36, параграф 1, буква г) и член 62, буква в).
2.  
За експозиция, към която дадена институция прилага вътрешнорейтинговия подход, като използва свои собствени оценки за LGD и конверсионните коефициенти съгласно член 151, институцията може да използва редуциране на кредитния риск в съответствие с глава 3.

▼M5

Член 109

Третиране на секюритизиращи позиции

Институциите изчисляват размера на рисково претеглените експозиции за позициите, които държат в дадена секюритизация, в съответствие с глава 5.

▼B

Член 110

Третиране на корекциите за кредитен риск

1.  
Институциите, които прилагат стандартизирания подход, третират корекциите за общ кредитен риск в съответствие с член 62, буква в).
2.  
Институциите, които прилагат вътрешнорейтинговия подход, третират корекциите за общ кредитен риск в съответствие с член 159, член 62, буква г) и член 36, параграф 1, буква г).

За целите на настоящия член и на глави 2 и 3, корекциите за общ и за специфичен кредитен риск не включват резервите за покриване на общи банкови рискове.

3.  

Институциите, които използват вътрешнорейтинговия подход и които прилагат стандартизирания подход за част от експозициите си на консолидирана или индивидуална основа, в съответствие с членове 148 и 150, определят частта от корекцията за общ кредитен риск, която се отнася за третирането на корекцията за общ кредитен риск при стандартизирания и при вътрешнорейтинговия подход, както следва:

а) 

когато е приложимо — ако дадена институция, включена в консолидацията, прилага единствено вътрешнорейтингов подход, корекциите за общ кредитен риск за тази институция се третират съгласно параграф 2;

б) 

когато е приложимо — ако дадена институция, включена в консолидацията, прилага единствено стандартизиран подход, корекциите за общ кредитен риск за тази институция се третират съгласно параграф 1;

в) 

остатъкът от корекциите за кредитен риск се разпределя пропорционално съобразно дяловете от размера на рисково претеглените експозиции, които са предмет на стандартизирания и на вътрешнорейтинговия подход.

4.  

ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за изчисляване на корекциите за общ и специфичен кредитен риск съгласно приложимата счетоводна рамка за следното:

а) 

стойността на експозицията по стандартизирания подход, посочена в член 111;

б) 

стойността на експозицията по вътрешнорейтинговия подход по членове 166—168;

в) 

третирането на размера на очакваната загуба, посочено в член 159;

г) 

стойността на експозицията, използвана за изчисляването на размера на рисково претеглената секюритизираща позиция, посочен в членове 246 и 266;

д) 

определянето на неизпълнение по член 178;

▼C1

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 28 юли 2013 г.

▼B

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.



ГЛАВА 2

Стандартизиран подход



Раздел 1

Общи принципи

Член 111

Стойност на експозицията

▼M7

1.  

Стойността на експозицията на даден актив е неговата счетоводната стойност след като са приложени корекциите за специфичен кредитен риск в съответствие с член 110, допълнителните корекции на стойността в съответствие с членове 34 и 105, приспадане на суми в съответствие с член 36, параграф 1, буква м) или други намаления на собствения капитал, свързани с този актив. Стойността на експозицията на задбалансова позиция, посочена в приложение I, е следният процент от нейната номинална стойност, намалена с корекциите за специфичен кредитен риск и сумите, приспаднати в съответствие с член 36, параграф 1, буква м):

▼B

а) 

100 %, ако позицията е високорискова;

б) 

50 %, ако позицията е среднорискова;

в) 

20 %, ако позицията е среднорискова/нискорискова;

г) 

0 %, ако позицията е нискорискова.

Задбалансовите позиции, посочени във второто изречение от първа алинея, се разпределят в рискови категории, както е посочено в приложение I.

Когато дадена институция използва разширения метод за финансово обезпечение по член 223, стойността на експозицията на ценните книжа или стоките, продадени, предоставени или дадени в заем по репо сделка, сделка по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки и маржин заемни сделки, се увеличава с размера на корекцията за променливост, приложима спрямо тези ценни книжа или стоки, както е предвидено в членове 223—225.

2.  
Стойността на експозицията в дериват от изброените в приложение II се определя в съответствие с глава 6, като се отчита ефектът от договорите за новация и другите споразумения за нетиране, взети предвид за целите на тези методи в съответствие с глава 6. Стойността на експозицията на репо сделка, сделките по предоставяне или получаване в заем на ценни книжа или стоки, транзакциите с удължен сетълмент и маржин заемните сделки може да бъде определена в съответствие с глава 6 или глава 4.
3.  
Когато експозицията е предмет на обезпечена кредитна защита, стойността на експозицията, приложима спрямо тази позиция, може да бъде изменена в съответствие с глава 4.

Член 112

Класове експозиции

Всяка експозиция се отнася към един от следните класове експозиции:

а) 

експозиции към централни правителства или централни банки;

б) 

експозиции към регионални правителства или местни органи на власт;

в) 

експозиции към субекти от публичния сектор;

г) 

експозиции към многостранни банки за развитие;

д) 

експозиции към международни организации;

е) 

експозиции към институции;

ж) 

експозиции към предприятия;

з) 

експозиции на дребно;

и) 

експозиции, обезпечени с ипотеки върху недвижими имоти;

й) 

експозиции в неизпълнение;

к) 

високо рискови експозиции;

л) 

експозиции към покрити облигации;

м) 

секюритизиращи позиции;

н) 

експозиции към институции и предприятия с краткосрочна кредитна оценка;

о) 

експозиции в дялове или акции на предприятия за колективно инвестиране (ПКИ);

п) 

експозиции в капиталови инструменти;

р) 

други позиции.

Член 113

Изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции

1.  
За да се изчисли размерът на рисково претеглените експозиции, рисковите тегла се прилагат към всички експозиции в съответствие с разпоредбите на раздел 2, освен ако експозициите не са приспаднати от собствения капитал. Прилагането на рискови тегла е в зависимост от класа експозиции, към който е отнесена съответната експозиция, и на неговото кредитно качество в степента, посочена в раздел 2. Кредитното качество може да бъде определяно с помощта на кредитните оценки на АВКО или на агенциите за експортно кредитиране, в съответствие с раздел 3. —.
2.  
За целите на прилагането на рискови тегла, както е посочено в параграф 1, стойността на експозицията се умножава по рисковото тегло, посочено или определено в съответствие с раздел 2.
3.  
Когато експозицията е предмет на кредитна защита, приложимото към тази позиция рисково тегло може да бъде изменено в съответствие с глава 4.
4.  
Размерът на рисково претеглените секюритизирани експозиции се изчислява в съответствие с глава 5.
5.  
Спрямо експозициите, за които в раздел 2 няма предвидени изчислителни процедури, се определя рисково тегло от 100 %.
6.  

С изключение на експозициите, представляващи елементи на базовия собствен капитал от първи ред, допълнителния капитал от първи ред или капитала от втори ред, институцията може, с предварителното одобрение на компетентните органи, да реши да не прилага изискванията на параграф 1 от настоящия член по отношение на експозициите си към даден контрагент, който е нейно предприятие майка, дъщерно предприятие, дъщерно предприятие на нейното предприятие майка или предприятие, свързано с отношение по смисъла на член 12, параграф 1 от Директива 83/349/ЕИО. Компетентните органи имат правомощието да дадат одобрение, ако са изпълнени следните условия:

▼C2

а) 

контрагентът е институция, финансова институция или предприятие за спомагателни услуги, за които се прилагат подходящи пруденциални изисквания;

▼B

б) 

контрагентът е напълно включен в същата консолидация, както и институцията;

в) 

контрагентът подлежи на същите процедури за оценка, измерване и контрол на риска, както и институцията;

г) 

контрагентът е установен в същата държава членка, както и институцията;

д) 

не са налице настоящи или бъдещи съществени практически или правни пречки за бързо прехвърляне на собствен капитал или изплащане на задължения от контрагента към институцията.

Когато в съответствие с настоящия параграф на институцията е разрешено да не прилага изискванията на параграф 1, тя може да определи рисково тегло от 0 %.

7.  

С изключение на експозициите, представляващи елементи на базовия собствен капитал от първи ред, допълнителния капитал от първи ред и капитала от втори ред, институциите могат, с предварителното разрешение на компетентните органи, да не прилагат изискванията по параграф 1 от настоящия член по отношение на експозициите си към контрагенти, с които участват в институционални защитни схеми — договорно или нормативно установено споразумение във връзка със задълженията, което защитава институциите и по-специално подсигурява при необходимост тяхната ликвидност и платежоспособност с оглед избягването на несъстоятелност, когато е необходимо. Компетентните органи имат правомощието да дадат разрешение, ако са изпълнени следните условия:

а) 

изискванията в параграф 6, букви а), г) и д) са изпълнени;

б) 

споразуменията гарантират, че институционалната защитна схема може да осигури необходимата подкрепа по поетите задължения чрез средства, които са налични по всяко време;

в) 

институционалната защитна схема разполага с подходящи и еднообразно установени системи за наблюдение и класификация на риска (което осигурява пълен преглед на рисковата ситуация на отделните членове и на институционалната защитна схема като цяло) със съответните възможности за оказване на влияние; в съответствие с член 178, параграф 1, тези системи наблюдават по подходящ начин експозициите в неизпълнение;

г) 

институционалната защитна схема извършва отделен собствен преглед на риска, резултатите от който се предоставят на отделните членове;

д) 

институционалната защитна схема изготвя и публикува веднъж годишно или консолидиран отчет, включващ счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за финансовото състояние и отчет за риска по отношение на институционалната защитна схема като цяло, или отчет, включващ обобщен счетоводен баланс, обобщен отчет за приходите и разходите, отчет за финансовото състояние и отчет за риска;

е) 

членовете на институционалната защитна схема дължат най-малко 24-месечно предизвестие, ако искат да я напуснат;

ж) 

премахнато е многократното използване на елементи, които могат да бъдат включени при изчисляването на собствения капитал („многократен ливъридж“), както и неподходящото създаване на собствен капитал между членовете на институционалната защитна схема;

з) 

институционалната защитна схема се основава на членството на широк кръг кредитни институции с преобладаващо еднотипен стопански профил;

и) 

адекватността на системите, посочени в букви в) и г), се одобрява и контролира периодично от съответните компетентни органи.

Когато в съответствие с настоящия параграф институцията реши да не прилага изискванията на параграф 1, тя може да определи рисково тегло от 0 %.



Раздел 2

Рискови тегла

Член 114

Експозиции към централни правителства или централни банки

1.  
За експозициите към централни правителства и централни банки се определя 100 % рисково тегло, освен ако не се прилага третирането, посочено в параграфи 2—7.
2.  

За експозициите към централни правителства и централни банки, за които има кредитна оценка от призната АВКО, се определя рисково тегло съгласно таблица 1, което съответства на кредитната оценка от АВКО в съответствие с член 136.



Таблица 1

Степен на кредитно качество

1

2

3

4

5

6

Рисково тегло

0  %

20  %

50  %

100  %

100  %

150  %

3.  
За експозициите към ЕЦБ се определя рисково тегло от 0 %.
4.  
За експозициите към централните правителства и централните банки на държавите членки, които са деноминирани в местната валута на съответното правителство или централна банка и са финансирани в нея, се определя рисково тегло от 0 %.

▼C2

▼M11 —————

▼B

7.  
Когато компетентните органи в трета държава прилагат надзорни и регулаторни мерки, най-малко равностойни на прилаганите в Съюза, и са определили рисково тегло, по-ниско от посоченото в параграфи 1 и 2, за експозициите към своето централно правителство или централна банка, които са деноминирани в местна валута и са финансирани в нея, институциите могат да определят рискови тегла за тези експозиции по същия начин.

За целите на настоящия параграф Комисията може да приема, посредством актове за изпълнение и при спазване на процедурата по разглеждане по член 464, параграф 2, решение дали трета държава прилага надзорни и регулаторни мерки, най-малко равностойни на прилаганите в Съюза. При отсъствие на такова решение, до 1 януари 2015 г. институциите могат да продължат да прилагат предвиденото в настоящия параграф третиране по отношение на експозициите към централното правителство или централната банка на третата държава, ако компетентните органи са я одобрили за такова третиране преди 1 януари 2014 г.

Член 115

Експозиции към регионални правителства или местни органи на власт

1.  
Експозициите към регионални правителства или местни органи на власт получават рискови тегла като експозиции към институции, освен ако не се третират като експозиции към централни правителства съгласно параграфи 2 или 4 или не получават рисково тегло съгласно параграф 5. Посоченото в член 119, параграф 2 и член 120, параграф 2 преференциално третиране за краткосрочни експозиции не се прилага.
2.  
Експозициите към регионални правителства или местни органи на власт се третират като експозиции към централното правителство, под чиято юрисдикция са установени тези органи, когато няма разлика в нивото на риск между такива експозиции, дължащи се на специални правомощия на регионалните правителства и местните органи на власт за генериране на приходи и поради наличието на конкретни институционални споразумения с оглед намаляване на техния риск от неизпълнение.

ЕБО поддържа публично достъпна база данни за всички регионални правителства и местни органи на власт в Съюза, които съответните компетентни органи третират като експозиции към централните си правителства.

3.  
Експозициите към църкви или религиозни общности, учредени като юридически лица по публичното право, доколкото същите събират данъци в съответствие със законодателството, което им дава право на това, се третират като експозиции към регионални правителства или местни органи на власт. Параграф 2 не се прилага в този случай, като за целите на член 150, параграф 1, буква а) не се изключва възможността да бъде разрешено прилагането на стандартизирания подход.
4.  
Когато компетентните органи от юрисдикцията на трета държава, която прилага надзорни и регулаторни мерки, най-малко равностойни на прилаганите в Съюза, третират експозициите към регионални правителства или местни органи на власт като експозиции към централното правителство на тази държава и няма разлика в риска между такива експозиции, дължащи се на специални правомощия на регионалните правителства и местните органи на власт за събиране на приходи и наличие на конкретни институционални споразумения с оглед намаляване на техния риск от неизпълнение, институциите могат да определят рискови тегла за експозициите към такива регионални правителства или местни органи на власт по същия начин.

За целите на настоящия параграф Комисията може да приеме, посредством актове за изпълнение и при спазване на процедурата по разглеждане по член 464, параграф 2, решение дали трета държава прилага надзорни и регулаторни мерки, най-малко равностойни на прилаганите в Съюза. При отсъствие на такова решение, до 1 януари 2015 г. институциите могат да продължат да прилагат предвиденото в настоящия параграф третиране по отношение на третата държава, ако компетентните органи са я одобрили за такова третиране преди 1 януари 2014 г.

5.  
Експозициите към регионалните правителства или местните органи на власт на държави членки, които не са посочени в параграфи 2—4 и са деноминирани в местната валута на тези регионални правителства или местни органи на власт и финансирани в нея, получават рисково тегло от 20 %.

Член 116

Експозиции към субекти от публичния сектор

1.  

Експозициите към субекти от публичния сектор, за които няма присъдена кредитна оценка от призната АВКО, получават рисково тегло в зависимост от степента на кредитното качество, определена за експозициите към съответното централно правителство на юрисдикцията, в която е учреден субектът от публичния сектор, съгласно следната таблица 2:



Таблица 2

Степен на кредитно качество на централното правителство

1

2

3

4

5

6

Рисково тегло

20  %

50  %

100  %

100  %

100  %

150  %

Експозициите към субекти от публичния сектор, учредени в държави, в които централното правителство няма присъдена оценка, получават рисково тегло от 100 %.

2.  
Експозициите към субекти от публичния сектор, за които има присъдена кредитна оценка от призната АВКО, се третират в съответствие с член 120. За тези субекти не се прилага посоченото в член 119, параграф 2 и член 120, параграф 2 преференциално третиране за краткосрочни експозиции.
3.  
Експозициите към субекти от публичния сектор с първоначален падеж по-малък или равен на три месеца получават рисково тегло от 20 %.
4.  
При изключителни обстоятелства експозициите към субекти от публичния сектор могат да се третират като експозиции към централното правителство, регионалните правителства или местни органи на власт, в чиято юрисдикция са установени предприятията, когато по мнение на компетентните органи на тази юрисдикция между тези експозиции няма разлика в нивото на риск поради наличието на подходящи гаранции от страна на централното правителство, регионалните правителства или местните органи на власт.
5.  
Когато компетентните органи от юрисдикцията на трета държава, която прилага надзорни и регулаторни мерки, най-малко равностойни на прилаганите в Съюза, третират експозиции към субекти от публичния сектор съгласно параграф 1 или параграф 2, институциите могат да определят рискови тегла за експозициите към тези субекти от публичния сектор по същия начин. В противен случай институциите прилагат рисково тегло от 100 %.

За целите на настоящия параграф Комисията може да приеме, посредством актове за изпълнение и при спазване на процедурата по разглеждане по член 464, параграф 2, решение дали трета държава прилага надзорни и регулаторни мерки, най-малко равностойни на прилаганите в Съюза. При отсъствие на такова решение, до 1 януари 2015 г. институциите могат да продължат да прилагат предвиденото в настоящия параграф третиране по отношение на третата държава, ако компетентните органи са я одобрили за такова третиране преди 1 януари 2014 г.

Член 117

Експозиции към многостранни банки за развитие

1.  
Експозициите към многостранни банки за развитие, които не са посочени в параграф 2, се третират по същия начин, както експозициите към институции. Посоченото в член 119, параграф 2, член 120, параграф 2 и член 121, параграф 3 преференциално третиране спрямо краткосрочни експозиции не се прилага.

Американската инвестиционна корпорация, Черноморската банка за търговия и развитие, Централноамериканската банка за икономическа интеграция и CAF — Латиноамериканската банка за развитие, се считат за многостранни банки за развитие.

2.  

Експозициите към изброените по-долу многостранни банки за развитие получават рисково тегло от 0 %:

а) 

Международна банка за възстановяване и развитие;

б) 

Международна финансова корпорация;

в) 

Интерамериканска банка за развитие;

г) 

Азиатска банка за развитие;

д) 

Африканска банка за развитие;

е) 

Банка за развитие към Съвета на Европа;

ж) 

Скандинавска инвестиционна банка;

з) 

Карибска банка за развитие;

и) 

Европейска банка за възстановяване и развитие;

й) 

Европейска инвестиционна банка;

к) 

Европейски инвестиционен фонд;

л) 

Международна агенция за застраховане на инвестициите;

м) 

Международен финансов фонд за имунизации;

н) 

Ислямска банка за развитие;

▼M8

о) 

Международна асоциация за развитие;

п) 

Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции.

На Комисията се предоставя правомощието да изменя настоящия регламент, като приема делегирани актове в съответствие с член 462 за изменение, в съответствие с международните стандарти, на списъка с многостранни банки за развитие, посочени в първа алинея.

▼B

3.  
Определя се 20 % рисково тегло за частта от експозициите към Европейския инвестиционен фонд, пропорционална на дължимата невнесена част от неговия капитал.

Член 118

Експозиции към международни организации

Експозициите към изброените по-долу международни организации получават 0 % рисково тегло:

▼M8

а) 

Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия;

▼B

б) 

Международен валутен фонд;

в) 

Банка за международни разплащания;

г) 

Европейски механизъм за финансова стабилност (European Financial Stability Facility);

д) 

Европейски механизъм за стабилност (European Stability Mechanism);

е) 

международна финансова институция, създадена от две или повече държави членки, която има за цел да мобилизира финансиране и да осигурява финансова подкрепа на своите членове, които са засегнати или заплашени от тежки финансови проблеми.

Член 119

Експозиции към институции

1.  
Експозициите към институции с присъдена кредитна оценка от призната АВКО получават рисково тегло в съответствие с член 120. Експозициите към институции без присъдена кредитна оценка от призната АВКО получават рисково тегло в съответствие с член 121.
2.  
Експозициите към институции с остатъчен падеж от три месеца или по-малко, деноминирани в местната валута на кредитополучателя и финансирани в нея, получават рисково тегло, което е с една категория по-малко благоприятно от преференциалното рисково тегло, посочено в член 114, параграфи 4—7, приложимо спрямо експозициите към централното правителство, в чиято юрисдикция е учредена институцията.
3.  
За експозиции с остатъчен падеж от три месеца или по-малко, деноминирани в местната валута на кредитополучателя и финансирани в нея, не може да бъде определено рисково тегло по-ниско от 20 %.
4.  

Експозицията към дадена институция под формата на минимални задължителни резерви, изисквани от ЕЦБ или от централна банка на държава членка, може да получи рисково тегло като експозиция към централната банка на съответната държава членка, при условие че:

а) 

резервите се държат в съответствие с Регламент (ЕО) № 1745/2003 на Европейската централна банка от 12 септември 2003 г. за прилагане на изискването за минимални резерви ( 21 ) или в съответствие с националните изисквания, покриващи всички съществени изисквания на посочения регламент;

б) 

в случай на несъстоятелност или неплатежоспособност на институцията, в която се държат резервите, те подлежат на пълно и своевременно изплащане на институцията и не могат да се използват за погасяване на други задължения на институцията.

▼M9

5.  

Експозициите към финансови институции, лицензирани и обект на надзор от компетентните органи и подлежащи на пруденциални изисквания, сравними с прилаганите към институциите по отношение на надеждност, се третират като експозиции към институции.

За целите на настоящия параграф пруденциалните изисквания, предвидени в Регламент (ЕС) 2019/2033, се считат за сравними с тези, прилагани към институциите по отношение на надеждността.

▼B

Член 120

Експозиции към институции с кредитен рейтинг

1.  

Експозициите с остатъчен падеж над три месеца към институции с присъдена кредитна оценка от призната АВКО получават рисково тегло съгласно таблица 3, отговарящо на съотнасянето на кредитната оценка, присъдена от АВКО, в съответствие с член 136.



Таблица 3

Степен на кредитно качество

1

2

3

4

5

6

Рисково тегло

20  %

50  %

50  %

100  %

100  %

150  %

2.  

Експозициите с остатъчен падеж до три месеца към институции с присъдена кредитна оценка от призната АВКО получават рисково тегло съгласно таблица 4, отговарящо на съотнасянето на кредитната оценка, присъдена от АВКО,в съответствие с член 136:



Таблица 4

Степен на кредитно качество

1

2

3

4

5

6

Рисково тегло

20  %

20  %

20  %

50  %

50  %

150  %

3.  

Взаимодействието между третирането на експозиции с присъдена краткосрочна кредитна оценка съгласно член 131 и общото преференциално третиране на краткосрочни експозиции, посочено в параграф 2, е, както следва:

а) 

ако не е присъдена кредитна оценка на краткосрочни експозиции за всички експозиции към институции с остатъчен падеж до три месеца, се прилага общото преференциално третиране за краткосрочни експозиции, посочено в параграф 2;

б) 

ако е присъдена краткосрочна оценка и тази оценка определя прилагането на по-благоприятно или същото рисково тегло в сравнение с общото преференциално третиране на краткосрочни експозиции, посочено в параграф 2, тогава краткосрочната оценка се използва само за тази конкретна експозиция. За останалите краткосрочни експозиции се спазва общото преференциално третиране на краткосрочни експозиции, посочено в параграф 2;

в) 

ако е присъдена краткосрочна оценка и тази оценка определя прилагането на по-неблагоприятно рисково тегло, отколкото използването на общото преференциално третиране на краткосрочни експозиции, посочено в параграф 2, тогава общото преференциално третиране на краткосрочни експозиции не се използва и всички краткосрочни вземания без рейтинг получават същото рисково тегло като определеното от конкретната краткосрочна оценка.

Член 121

Експозиции към институции без кредитен рейтинг

1.  

Експозициите към институции без присъдена кредитна оценка от призната АВКО получават рисково тегло в зависимост от степента на кредитно качество, определена съгласно таблица 5 за експозициите към съответното централно правителство на юрисдикцията, в която е учредена институцията.



Таблица 5

Степен на кредитно качество на централното правителство

1

2

3

4

5

6

Рисково тегло на експозицията

20  %

50  %

100  %

100  %

100  %

150  %

2.  
Рисковото тегло за експозициите към институции без присъден кредитен рейтинг, учредени в държави, в които централното правителство няма присъден кредитен рейтинг, е 100 %.
3.  
Рисковото тегло за експозициите към институции без присъден кредитен рейтинг с първоначален ефективен падеж по-малък или равен на три месеца е 20 %.
4.  
Независимо от параграфи 2 и 3, рисковото тегло за произтичащите от търговско финансиране експозиции, посочени в член 162, параграф 3, втора алинея, буква б), към институции без присъден кредитен рейтинг, е 50 %, а когато остатъчният падеж на тези произтичащи от търговско финансиране експозиции към институции без кредитен рейтинг е три месеца или по-малко, рисковото тегло е 20 %.

Член 122

Експозиции към предприятия

1.  

За експозициите, за които има присъдена кредитна оценка от призната АВКО, се определя рисково тегло съгласно таблица 6, отговарящо на съотнасянето на кредитната оценка, присъдена от АВКО, в съответствие с член 136.



Таблица 6

Степен на кредитно качество

1

2

3

4

5

6

Рисково тегло

20  %

50  %

100  %

100  %

150  %

150  %

2.  
За експозициите, за които няма присъдена кредитна оценка, се определя рисково тегло от 100 % или рисковото тегло на експозициите към централното правителство на юрисдикцията, в която е учредено предприятието, което от двете е по-високо.

Член 123

Експозиции на дребно

Експозициите, които отговарят на следните критерии, получават рисково тегло от 75 %:

а) 

експозицията е към физическо лице (или лица) или към малко или средно предприятие (МСП);

б) 

експозицията е част от значителен брой експозиции със сходни характеристики, така че рисковете, свързани с това кредитиране, са значително намалени;

в) 

общият размер на задължението към институцията, включително към предприятието майка и дъщерните му предприятия, включително всички експозиции с неизпълнение от страна на клиента длъжник или на групата от свързани клиенти, но с изключение на експозициите, обезпечени изцяло и напълно с жилищни недвижими имоти, които се отнасят към класа експозиции, предвиден в член 112, буква и), не превишава 1 милион евро, доколкото е известно на институцията. Институцията предприема необходимите действия, за да получи тази информация.

Ценните книжа не се включват в класа „експозиции на дребно“.

Експозициите, които не изпълняват критериите по букви а)—в), не се включват в класа „експозиции на дребно“.

Настоящата стойност на минималните вноски по лизингови схеми на клиенти на дребно се включва в класа „експозиции на дребно“.

▼M8

Експозиции, произтичащи от кредити, отпуснати от кредитна институция на пенсионери или служители на безсрочен трудов договор срещу безусловно прехвърляне на част от пенсията или възнаграждението на кредитополучателя към съответната кредитна институция, получават рисково тегло от 35 %, при условие че са изпълнени следните условия:

а) 

за целите на погасяването на кредита кредитополучателят безусловно упълномощава пенсионния фонд или работодателя да извършва директни плащания към кредитната институция, като удържа месечните вноски за погасяване на кредита от месечната пенсия или възнаграждение на кредитополучателя;

б) 

рисковете от смърт, нетрудоспособност, безработица или намаляване на нетната месечна пенсия или възнаграждение на кредитополучателя са адекватно обезпечени чрез застрахователна полица, сключена от кредитополучателя в полза на кредитната институция;

в) 

месечните вноски, които кредитополучателят внася за погасяване на всички кредити, които отговарят на условията по букви а) и б), не надвишават като съвкупна сума 20 % от нетната месечна пенсия или възнаграждение на кредитополучателя;

г) 

максималният първоначален падеж на кредита е по-кратък или равен на 10 години.

▼M8

Член 124

Експозиции, обезпечени с ипотеки върху недвижими имоти

1.  
Експозиция или част от експозиция, напълно обезпечена с ипотека върху недвижим имот, получава рисково тегло от 100 %, когато условията, посочени в член 125 или 126, не са спазени, с изключение на тази част от експозицията, която е отнесена към друг клас експозиции. Частта от експозицията, която превишава ипотечната стойност на недвижимия имот, получава същото рисково тегло като приложимото за необезпечените експозиции на въпросния контрагент.

Частта от експозиция, която се третира като изцяло обезпечена с недвижим имот, не надхвърля заложения размер от пазарната стойност, а в тези държави членки, които в законови или подзаконови разпоредби са установили строги критерии за оценка на ипотечната заемна стойност — не надхвърля ипотечната заемна стойност на съответния недвижим имот.

1а.  
Държавите членки определят орган, отговорен за прилагането на параграф 2. Този орган е компетентният орган или определеният орган.

Когато органът, определен от държавата членка за прилагането на настоящия член, е компетентният орган, той гарантира, че съответните национални органи и ведомства с функции в макропруденциалната област са надлежно информирани от компетентния орган за намерението му да използва настоящия член, и участват по подходящ начин в оценката на заплахите за финансовата стабилност в неговата държава членка в съответствие с параграф 2.

Когато органът, определен от държавата членка за прилагането на настоящия член, е различен от компетентния орган, държавата членка приема необходимите разпоредби за осигуряване на подходяща координация и обмен на информация между компетентния органи и определения орган с цел правилно прилагане на настоящия член. По-специално, органите са длъжни да си сътрудничат тясно и да обменят цялата информация, която може да бъде необходима за адекватното изпълнение на задълженията, предоставени на определения орган съгласно настоящия член. Това сътрудничество има за цел да се избегне каквато и да е форма на дублиращи се или несъгласувани действия между компетентния и определения орган, както и да се гарантира надлежно отчитане на взаимодействието с други мерки, и по-специално мерките, предприети съгласно член 458 от настоящия регламент и член 133 от Директива 2013/36/ЕС.

2.  

Въз основа на събраните съгласно член 430а данни и други относими показатели, органът, определен в съответствие с параграф 1а от настоящия член, оценява периодично и поне веднъж годишно дали рисковото тегло от 35 % за посочените в член 125 експозиции, към един или повече свързани с недвижими имоти сегменти, обезпечени с ипотеки върху жилищни имоти, разположени в една или повече части от територията на държавата членка на съответния орган, и рисковото тегло от 50 % за посочените в член 126 експозиции, обезпечени с ипотеки върху търговски недвижими имоти, разположени в една или повече части от територията на държавата членка на съответния орган, са надеждно обосновани от:

а) 

понесените загуби от експозиции, обезпечени с недвижими имоти;

б) 

прогнозите за бъдещото развитие на пазара на недвижими имоти.

Когато въз основа на оценката по първа алинея от настоящия параграф органът, определен в съответствие с параграф 1а от настоящия член, стигне до заключението, че рисковите тегла по член 125, параграф 2 или по член 126, параграф 2 не отразяват адекватно действителните рискове, отнасящи се до експозициите на един или повече свързани с недвижими имоти сегменти, напълно обезпечени с ипотеки върху жилищни имоти или върху търговски недвижими имоти, разположени в една или повече части от територията на държавата членка на съответния орган, и ако счете, че неадекватността на рисковите тегла може да има отрицателни последици за текущата или бъдещата финансова стабилност в неговата държава членка, същият орган може да увеличи рисковите тегла, приложими за тези експозиции, в рамките на интервалите, определени в четвърта алинея от настоящия параграф, или да наложи по-строги критерии от установените в член 125, параграф 2 или в член 126, параграф 2.

Органът, определен в съответствие с параграф 1а от настоящия член, уведомява ЕБО и ЕССР за евентуалните корекции на рисковите тегла и прилаганите критерии съгласно настоящия параграф. В срок от един месец от получаването на посоченото уведомление ЕБО и ЕССР представят своето становище на засегнатите държави членки. ЕБО и ЕССР публикуват рисковите тегла и критериите, посочени в членове 125 и 126 и член 199, параграф 1, буква а), както се прилагат от съответния орган.

За целите на втора алинея от настоящия параграф органът, определен в съответствие с параграф 1а, може да определя рисковите тегла в следните интервали:

а) 

35 — 150 % за експозиции, обезпечени с ипотеки върху жилищни имоти;

б) 

50 — 150 % за експозиции, обезпечени с ипотеки върху търговски недвижими имоти.

3.  
Когато органът, определен в съответствие с параграф 1а, определи по-високи рискови тегла или по-строги критерии съгласно параграф 2, втора алинея, институциите разполагат с шестмесечен преходен период, за да ги приложат.
4.  
ЕБО, в тясно сътрудничество с ЕССР, разработва проекти на регулаторни технически стандарти с цел определяне на строги критерии за оценка на ипотечната заемна стойност, посочена в параграф 1, и видовете фактори, които да бъдат отчетени при оценката на адекватността на рисковите тегла, посочена в параграф 2, първа алинея.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2019 г.

На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент, като приема регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

5.  

ЕССР може да дава, посредством препоръки в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1092/2010 и в тясно сътрудничество с ЕБО, указания на органите, определени в съответствие с параграф 1а от настоящия член, за следното:

a) 

факторите, които могат „да имат отрицателни последици върху текущата или бъдещата финансова стабилност“ съгласно посоченото в параграф 2, втора алинея; и

б) 

индикативните сравнителни показатели, които органът, определен в съответствие с параграф 1а, трябва да вземе предвид при определянето на по-високи рискови тегла.

6.  
Институциите на дадена държава членка прилагат рисковите тегла и критериите, определени от органите на друга държава членка в съответствие с параграф 2, спрямо всички съответни експозиции, обезпечени с ипотеки върху жилищни или търговски недвижими имоти, разположени в една или повече части на другата държава членка.

▼B

Член 125

Експозиции, напълно и изцяло обезпечени с ипотеки върху жилищни имоти

1.  

Освен ако не е решено друго от компетентните органи в съответствие с член 124, параграф 2, експозициите, напълно и изцяло обезпечени с ипотеки върху жилищни имоти, се третират, както следва:

а) 

експозициите или части от тях, напълно и изцяло обезпечени с ипотеки върху жилищни имоти, който е/ще бъде обитаван или отдаван под наем от собственика или при фондове за лично инвестиране — от ползвателя, получават рисково тегло от 35 %;

б) 

експозициите към наематели по сделки за лизинг на имот, по които институцията е наемодателят, а наемателят има опцията да купи имота, получават рисково тегло от 35 %, при условие че експозицията на институцията е напълно и изцяло обезпечена с правото на собственост върху имота.

2.  

Институциите приемат дадена експозиция или част от нея като напълно и изцяло обезпечена за целите на параграф 1, само ако са изпълнени следните условия:

а) 

стойността на имота не зависи съществено от кредитното качество на кредитополучателя. При определянето на съществеността на тази зависимост, институциите могат да игнорират случаите, когато стойността на имота и състоянието на кредитополучателя са повлияни от чисто макроикономически фактори;

б) 

рискът от кредитополучателя не се влияе съществено от промени в състоянието на базисния имот или проект, а от способността на длъжника да използва други източници за изплащане на задълженията си; т.е. погасяването на заема не зависи съществено от паричните потоци, генерирани от използвания за обезпечение базисен имот За тези други източници институциите определят максимални съотношения на размера на заема към дохода като част от политиката си на кредитиране и при предоставянето на заема получават подходящи доказателства за съответстващ доход;

в) 

изискванията, посочени в член 208, и правилата за оценка, определени в член 229, параграф 1, са изпълнени;

г) 

освен ако в член 124, параграф 2 не е определено друго, частта от заема, който получава рисково тегло от 35 %, не надвишава 80 %, от пазарната стойност на съответния имот или 80 % от ипотечната заемна стойност на въпросния имот в тези държави членки, които в законови или подзаконови разпоредби са установили строги критерии за оценка на ипотечната заемна стойност.

3.  

За експозициите, напълно и изцяло обезпечени с намиращ се на територията на държава членка жилищен имот, институциите могат да се отклонят от параграф 2, буква б), ако компетентният орган на тази държава членка е публикувал доказателства за наличието на добре развит и отдавна установен пазар на жилищни имоти на тази територия, с проценти на загуба, които не надхвърлят следните граници:

а) 

загубата, произтичаща от заеми, обезпечени с жилищен имот до 80 % от пазарната стойност или 80 % от ипотечната заемна стойност, освен ако по член 124, параграф 2 не е предвидено друго, не надхвърля 0,3 % от непогасената част от заемите, обезпечени с жилищен имот, за всяка отделна година;

б) 

общата загуба, произтичаща от заеми, обезпечени с жилищен имот, не надхвърля 0,5 % от непогасената част от заемите, обезпечени с жилищен имот, за всяка отделна година.

4.  
Ако някоя от границите по параграф 3 е премината за дадена година, правото за прилагането му отпада и се прилагат условията по параграф 2, буква б), докато за някоя следваща година не бъдат изпълнени условията по параграф 3.

Член 126

Експозиции, напълно и изцяло обезпечени с ипотеки върху търговски недвижими имоти

1.  

Освен ако не е решено друго от компетентните органи в съответствие с член 124, параграф 2, експозициите, напълно и изцяло обезпечени с ипотеки върху търговски недвижими имоти, се третират както следва:

а) 

експозициите или части от тях, напълно и изцяло обезпечени с ипотеки върху офиси или други търговски помещения, могат да получат рисково тегло от 50 %;

б) 

експозициите, свързани с лизинг на имоти — офиси или други търговски помещения, при който институцията е наемодателят, а наемателят има опцията да купи имота, могат да получат рисково тегло от 50 %, при условие че експозицията на институцията е напълно и изцяло обезпечена с правото на собственост върху имота.

2.  

Институциите приемат дадена експозиция или част от нея като напълно и изцяло обезпечена за целите на параграф 1, само ако са изпълнени следните условия:

а) 

стойността на имота не зависи съществено от кредитното качество на кредитополучателя. При определянето на съществеността на тази зависимост, институциите могат да игнорират случаите, когато стойността на имота и състоянието на кредитополучателя са повлияни от чисто макроикономически фактори;

б) 

рискът от кредитополучателя не се влияе съществено от промени в състоянието на базисния имота или проект, а от способността на длъжника да използва други източници за изплащане на задълженията си; т.е. погасяването на заема не зависи съществено от паричните потоци, генерирани от използваната за обезпечение базисен имот;

в) 

изискванията, посочени в член 208, и правилата за оценка, определени в член 229, параграф 1, са изпълнени;

г) 

рисковото тегло от 50 %, освен ако в член 124, параграф 2 не е предвидено друго, се отрежда на частта от заема, която не надхвърля 50 % от пазарната стойност на имота или 60 % от ипотечната стойност, освен ако в член 124, параграф 2 не е предвидено друго, на въпросния имот в тези държави членки, които в законови или подзаконови разпоредби са установили строги критерии за оценка на ипотечната заемна стойност.

3.  

За експозициите, напълно и изцяло обезпечени с намиращи се на територията на държава членка търговски недвижими имоти, институциите могат да се отклонят от параграф 2, буква б), ако компетентният орган на тази държава членка е публикувал доказателства за наличието на добре развит и отдавна установен пазар на търговски недвижими имоти на тази територия, с проценти на загубите, които не превишават следните лимити:

а) 

загубата, произтичаща от заеми, обезпечени с търговски недвижими имоти до 50 % от пазарната стойност или 60 % от ипотечната стойност, освен ако в член 124, параграф 2 не е предвидено друго, не надхвърля 0,3 % от непогасената част от заемите, обезпечени с търговски недвижими имоти;

б) 

общата загуба, произтичаща от заеми, обезпечени с търговски недвижими имоти, не надхвърля 0,5 % от непогасената част от заемите, обезпечени с търговски недвижими имоти.

4.  
Ако някой от лимитите по параграф 3 е надхвърлен за дадена година, правото за прилагането му отпада и се прилагат условията по параграф 2, буква б), докато за някоя следваща година не бъдат изпълнени условията по параграф 3.

Член 127

Експозиции в неизпълнение

▼M7

1.  

Необезпечената част от всяка позиция, по която е имало неизпълнение от страна на длъжника в съответствие с член 178, или — в случай на експозиции на дребно — необезпечената част от кредитните инструменти, по които е имало неизпълнение в съответствие с член 178, получава следното рисково тегло:

а) 

150 %, когато сборът на корекциите за специфичен кредитен риск и на сумите, приспаднати в съответствие с член 36, параграф 1, буква м), е по-малък от 20 % от необезпечената част от стойността на експозицията ако тези корекции за специфичен кредитен риск и приспадания не са били приложени;

б) 

100 %, когато сборът на корекциите за специфичен кредитен риск и на сумите, приспаднати в съответствие с член 36, параграф 1, буква м), е не по-малък от 20 % от необезпечената част от стойността на експозицията, ако тези корекции за специфичен кредитен риск и приспадания не са били приложени.

▼B

2.  
За целите на определянето на обезпечената част на просрочена позиция, приемливи обезпечения и гаранции са тези, приемливи за целите на редуцирането на кредитния риск съгласно глава 4.
3.  
Стойността на експозицията, получена след корекциите за специфичен кредитен риск на експозиции, напълно и изцяло обезпечени с ипотеки върху жилищни имоти в съответствие с член 125, получава рисково тегло от 100 %, ако е имало неизпълнение съгласно член 178.
4.  
Стойността на експозицията, получена след корекциите за специфичен кредитен риск на експозиции, напълно и изцяло обезпечени с ипотеки върху търговски недвижими имоти в съответствие с член 126, получава рисково тегло от 100 %, ако е имало неизпълнение съгласно член 178.

Член 128

Високо рискови експозиции

▼M8

1.  
Институциите присъждат рисково тегло от 150 % на експозициите, които са свързвани с особено високи рискове.
2.  

За целите на настоящия член институциите третират всяка от следните експозиции като експозиции, свързвани с особено високи рискове:

а) 

инвестиции в дружества за рисков капитал, освен ако тези инвестиции са третирани в съответствие с член 132;

б) 

инвестиции в непублични капиталови инструменти, с изключение на случаите, когато тези инвестиции се третират в съответствие с член 132;

в) 

спекулативно финансиране на недвижими имоти.

▼B

3.  

При преценяването на това дали дадена експозиция, освен експозициите, посочени в параграф 2, е високо рискова, институциите вземат под внимание следните рискови характеристики:

а) 

съществува висок риск от загуба в резултат на неизпълнение от страна на длъжника;

б) 

невъзможно е да се оцени адекватно дали експозицията попада в обхвата на буква а).

ЕБО издава насоки, в които се уточнява кои видове експозиции са високо рискове и при какви обстоятелства.

Тези насоки се приемат съгласно член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 129

Експозиции към покрити облигации

1.  

►M10  За да бъдат приемливи за преференциално третиране съгласно параграфи 4 и 5 от настоящия член, покритите облигации, определени в член 3, точка 1 от Директива (ЕС) 2019/2162 на Европейския парламент и на Съвета ( 22 ), трябва да отговарят на изискванията в параграфи 3, 3а и 3б от настоящия член и да са обезпечени с някой от следните приемливи активи: ◄

а) 

експозиции към или гарантирани от централни правителства, централни банки от ЕСЦБ, субекти от публичния сектор, регионални правителства или местни органи на власт в Съюза;

б) 

експозиции към или гарантирани от централни правителства на трети държави, централни банки на трети държави, многостранни банки за развитие, международни организации, които отговарят на първа степен на кредитно качество съгласно настоящата глава, както и експозиции към или гарантирани от субекти от публичния сектор на трети държави, регионални правителства или местни органи на власт на трети държави, които получават рисково тегло като експозиции към институции или централни правителства и централни банки съгласно съответно член 115, параграфи 1 или 2, или член 116, параграфи 1, 2 или 4, и които отговарят на изискванията за първа степен на кредитно качество съгласно настоящата глава, а също така и експозиции по смисъла на настоящата буква, които отговарят най-малко на изискванията за втора степен на кредитно качество съгласно настоящата глава, при условие че не превишават 20 % от номиналната стойност на покритите облигации на институциите емитент, които са в обращение;

▼M10

в) 

експозиции към кредитни институции, които отговарят на първа или втора степен на кредитно качество, или експозиции към кредитни институции, които отговарят на трета степен на кредитно качество, ако те са под формата на:

i) 

краткосрочни депозити с първоначален падеж, който не надхвърля 100 дни, когато депозитите са използвани за покриване на изискването за ликвиден буфер на пула от обезпечения съгласно член 16 от Директива (ЕС) 2019/2162; или

ii) 

договори за деривати, които отговарят на изискванията на член 11, параграф 1 от посочената директива, ако компетентните органи са дали разрешение за това;

г) 

заеми, обезпечени с жилищни имоти до по-ниската стойност от размера на главницата на съответните ипотеки, заедно с всички предходни ипотеки, и 80 % от стойността на предоставения като обезпечение имот;

▼B

д) 

жилищни заеми, гарантирани изцяло от приемлив доставчик на защита, посочен в член 201, и отговарящи на втора или по-висока степен кредитно качество съгласно изложеното в настоящата глава, когато делът от всеки един от заемите, използван, за да се изпълни изискването по настоящия параграф за обезпеченост на покрити облигации, не надхвърля 80 % от стойността на съответния жилищен имот, разположен във Франция, и когато съотношението на заема към дохода е най-много 33 % към момента на отпускане на заема. Към момента на отпускане на заема не може да има ипотечни тежести върху жилищния имот, а за предоставяните от 1 януари 2014 г. заеми кредитополучателят е договорно задължен да не поема подобни тежести без съгласието на кредитната институция, отпуснала заема. Съотношението на размера на заема към дохода представлява делът от брутния доход на кредитополучателя, който е необходим за обслужване на заема с включените лихви по него. Доставчикът на защита е финансова институция, получила разрешение и подлежаща на надзор от компетентните органи и за която се прилагат пруденциални изисквания, сравними с прилаганите към институциите пруденциални изисквания за устойчивост, или институция, или застрахователно предприятие. Доставчикът на защита създава взаимен гаранционен фонд или — ако е застрахователно предприятие — еквивалентна защита с цел да може да поеме загуби поради кредитен риск, а компетентните органи периодично извършват преглед на калибрирането на този фонд или еквивалентна защита. Кредитната институция и доставчикът на защита извършват оценка на кредитоспособността на кредитополучателя;

▼M10

е) 

заеми, обезпечени с търговски недвижими имоти до по-ниската стойност от размера на главницата на съответните ипотеки, заедно с всички предходни ипотеки, и 60 % от стойността на предоставения като обезпечение имот. Приемливи са заемите, обезпечени с търговски недвижими имоти, когато съотношението на размера на заема към стойността на недвижимия имот от 60 % е превишено до максимум 70 %, ако стойността на всички активи, предоставени като обезпечение за покритите облигации, превишава номиналната стойност на текущия размер на покритите облигации най-малко с 10 %, а вземанията на притежателите на облигациите отговорят на изискванията за правна сигурност, предвидени в глава 4. Вземанията на притежателите на облигации са с предимство пред всички други вземания по обезпечението;

▼B

ж) 

заеми, обезпечени със ипотека или залог върху кораби до разликата между 60 % от стойността на предоставения като обезпечение кораб и стойността на евентуални предходни ипотеки върху кораби.

▼M10

За целите на параграф 1а при изчислението на посочените в същия параграф ограничения не се включват експозициите, възникнали вследствие на прехвърлянето и управлението на плащанията от длъжниците по заеми, обезпечени с имоти, предоставени като обезпечение по дългови ценни книжа, или вследствие на прехвърлянето и управлението на постъпления от осребряване на имуществото във връзка с тези заеми.

▼M10 —————

▼M10

1a.  

За целите на параграф 1, първа алинея, буква в) се прилага следното:

a) 

за експозициите към кредитни институции, които отговарят на първа степен на кредитно качество, размерът на експозицията не може да превишава 15 % от номиналната стойност на текущия размер на покритите облигации на кредитната институция емитент;

б) 

за експозициите към кредитни институции, които отговарят на втора степен на кредитно качество, размерът на експозицията не може да превишава 10 % от номиналната стойност на текущия размер на покритите облигации на кредитната институция емитент;

в) 

за експозициите към кредитни институции, които отговарят на трета степен на кредитно качество под формата на краткосрочни депозити с падеж, както е посочено в параграф 1, първа алинея, буква в), точка i) от настоящия член, или под формата на договори за деривати, както е посочено в параграф 1, първа алинея, буква в), точка ii) от настоящия член, общата експозиция не може да превишава 8 % от номиналната стойност на текущия размер на покритите облигации на кредитната институция емитент; след като се консултират с ЕБО, компетентните органи, определени съгласно член 18, параграф 2 от Директива (ЕС) 2019/2162 могат да разрешат експозиции към кредитни институции, които отговарят на трета степен на кредитно качество, под формата на договори за деривати, при условие че могат да бъдат документирани проблеми във връзка със значителна потенциална концентрация в съответните държави членки поради прилагането на изискванията за първа и втора степен на кредитно качество, посочени в настоящия параграф;

г) 

общата експозиция към кредитни институции, която отговаря на първа, втора или трета степен на кредитно качество, не може да превишава 15 % от номиналната стойност на текущия размер на покритите облигации на кредитната институция емитент, а общата експозиция към кредитни институции, която отговаря на втора или трета степен на кредитно качество, не може да превишава 10 % от номиналната стойност на текущия размер на покритите облигации на кредитната институция емитент.

1б.  
Параграф 1а от настоящия член не се прилага спрямо използването на покрити облигации като приемливо обезпечение, разрешено съгласно член 8 от Директива (ЕС) 2019/2162
1в.  
За целите на параграф 1, първа алинея, буква г) ограничението от 80 % се прилага на база всеки отделен заем, определя дела от заема, който се взема предвид за обезпечаването на задълженията, свързани с покритата облигация, и се прилага през целия срок до падежа на заема.
1г.  
За целите на параграф 1, първа алинея, букви е) и ж) ограничението от 60 % или 70 % се прилага на база всеки отделен заем, определя дела от заема, който се взема предвид за обезпечаването на задълженията, свързани с покритата облигация, и се прилага за целия срок до падежа на заема.

▼B

2.  
Ситуациите, посочени в параграф 1, букви а)—е) включват и такова обезпечение, което законодателството изключително ограничава до защитата на притежателите на облигации срещу загуби.

▼M10

3.  
Изискванията съгласно член 208 трябва да бъдат изпълнени за недвижимите имоти и корабите, обезпечаващи покрити облигации, които са в съответствие с настоящия регламент. Наблюдението на стойността на имотите в съответствие с член 208, параграф 3, буква а) се извършва периодично и най-малко веднъж годишно за всички недвижими имоти и кораби.

▼M10

3a.  

Освен че трябва да бъдат обезпечени с изброените в параграф 1 от настоящия член приемливи активи, спрямо покритите облигации се прилага изискването за минимално равнище на свръхобезпеченост от 5 %, определено в член 3, точка 14 от Директива (ЕС) 2019/2162

За целите на първата алинея от настоящия параграф общата номинална стойност на всички покриващи активи съгласно определението в член 3, точка 4 от посочената директива трябва да бъде най-малко равна на общата номинална стойност на текущия размер на покритите облигации („принцип на номиналната стойност“) и да се състои от приемливите активи, посочени в параграф 1 от настоящия член.

Държавите членки могат да определят по-ниско минимално равнище на свръхобезпеченост за покритите облигации или да разрешат на компетентните си органи да определят такова равнище, ако:

a) 

изчисляването на равнището на свръхобезпеченост или се основава на формализиран подход, при който се взема предвид базисният риск на активите или оценката на активите зависи от ипотечната заемна стойност; и

б) 

минималното равнище на свръхобезпеченост не е по-ниско от 2 % въз основа на принципа на номиналната стойност, посочен в член 15, параграфи 6 и 7 от Директива (ЕС) 2019/2162

Ограниченията за размера на експозицията, посочени в параграф 1а, не се прилагат спрямо активите, които се вземат предвид за минималното равнище на свръхобезпеченост, и тези активи не се включват при изчисляването на тези ограничения.

3б.  
Приемливите активи, посочени в параграф 1 от настоящия член, могат да бъдат включени в пула от обезпечения като заместващи активи съгласно определението в член 3, точка 13 от Директива (ЕС) 2019/2162, като се прилагат ограниченията за кредитното качество и размера на експозицията, посочени в параграфи 1 и 1а от настоящия член.

▼B

4.  

Покритите облигации, за които е присъдена кредитна оценка от призната АВКО, получават рисково тегло съгласно таблица 6а, което отговаря на кредитната оценка от АВКО в съответствие с член 136.



Таблица 6a

Степен на кредитно качество

1

2

3

4

5

6

Рисково тегло

10  %

20  %

20  %

50  %

50  %

100  %

5.  

Покритите облигации, за които няма присъдена кредитна оценка от призната АВКО, получават рисково тегло въз основа на рисковото тегло, приложимо спрямо първостепенни необезпечени експозиции към емитиращата ги институция. Между рисковите тегла важи следното съответствие:

а) 

ако на експозициите към институцията е присъдено рисково тегло 20 %, покритата облигация получава рисково тегло 10 %;

б) 

ако на експозициите към институцията е присъдено рисково тегло 50 %, покритата облигация получава рисково тегло 20 %;

в) 

ако на експозициите към институцията е присъдено рисково тегло 100 %, покритата облигация получава рисково тегло 50 %;

г) 

ако на експозициите към институцията е присъдено рисково тегло от 150 %, покритата облигация получава рисково тегло от 100 %.

▼M10

6.  
Изискванията по параграфи 1, 1а, 3, 3а и 3б не се прилагат за покритите облигации, емитирани преди 31 декември 2007 г. Те са приемливи за преференциално третиране съгласно параграфи 4 и 5 до падежа им.
7.  
Изискванията, посочени в параграфи 3а и 3б, не се прилагат за покритите облигации, емитирани преди 8 юли 2022 г., които към датата на емитирането си отговарят на изискванията на настоящия регламент, приложим към датата на емитирането им. Те могат да бъдат третирани преференциално съгласно параграфи 4 и 5 до падежа им.

▼B

Член 130

Секюритизиращи позиции

Размерът на рисково претеглените експозиции за секюритизиращи позиции се определя в съответствие с глава 5.

Член 131

Експозиции към институции и предприятия с краткосрочна кредитна оценка

Експозициите към институции и предприятия, на които е присъдена краткосрочна кредитна оценка от призната АВКО, получават рисково тегло съгласно таблица 7, съответстващо на присъдената от АВКО кредитната оценка в съответствие с член 136.



Таблица 7

Степен на кредитно качество

1

2

3

4

5

6

Рисково тегло

20  %

50  %

100  %

150  %

150  %

150  %

▼M8

Член 132

Капиталови изисквания за експозициите в дялове или акции в ПКИ

1.  
За експозициите си в дялове или акции в дадено ПКИ институциите изчисляват размера на рисково претеглените експозиции, като умножат размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ, изчислен по посочените в параграф 2, първа алинея подходи, с процента на притежаваните от тях дялове или акции.
2.  
Когато са изпълнени условията на параграф 3 от настоящия член, институциите могат да прилагат подхода на подробния преглед — в съответствие с член 132а, параграф 1, или мандатния подход — в съответствие с член 132а, параграф 2.

При спазване на член 132б, параграф 2 институциите, които не прилагат нито подхода на подробен преглед, нито мандатния подход, определят за експозициите си в дялове или акции в ПКИ рисково тегло от 1 250  % (наричан по-долу „алтернативен подход“).

Институциите могат да изчислят размера на рисково претеглените експозиции за своите експозиции под формата на дялове или акции в ПКИ, като комбинират посочените в настоящия параграф подходи, ако са изпълнени условията за използването на тези подходи.

3.  

Институциите могат да определят размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ в съответствие с посочените в член 132а подходи, ако са изпълнени всички посочени по-долу условия:

a) 

ПКИ е някое от следните:

i) 

предприятие за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК), обхванато от Директива 2009/65/ЕО;

ii) 

АИФ, управляван от ЛУАИФ от ЕС, регистрирано съгласно член 3, параграф 3 от Директива 2011/61/ЕС;

iii) 

АИФ, управляван от ЛУАИФ от ЕС, получило разрешение съгласно член 6 от Директива 2011/61/ЕС;

iv) 

АИФ, управляван от ЛУАИФ от трета държава, получило разрешение съгласно член 37 от Директива 2011/61/ЕС;

v) 

АИФ от трета държава, управляван от ЛУАИФ от трета държава и предлаган съгласно член 42 от Директива 2011/61/ЕС;

vi) 

АИФ от трета държава, който не се предлага в Съюза и се управлява от ЛУАИФ от трета държава, попадащ в обхвата на делегиран акт, посочен в член 67, параграф 6 от Директива 2011/61/ЕС;

б) 

проспектът на ПКИ или друг съответстващ му документ включва:

i) 

категориите активи, в които ПКИ има лиценз да инвестира;

ii) 

когато се прилагат инвестиционни лимити — относителните лимити и методиката за изчисляването им;

в) 

предоставянето на информация от ПКИ или управляващото дружество на ПКИ на институцията се извършва в съответствие със следните изисквания:

i) 

експозициите на ПКИ се отчитат най-малко толкова често, колкото тези на институцията;

ii) 

степента на подробност на финансовата информация е достатъчна, за да позволи на институцията да изчисли размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ в съответствие с избрания от нея подход;

iii) 

когато институцията прилага подхода на подробен преглед, информацията за базисните експозиции се проверява от независимо трето лице.

Чрез дерогация от първа алинея, буква а) от настоящия параграф многостранни и двустранни банки за развитие и други институции, които инвестират съвместно в ПКИ с многостранни или двустранни банки за развитие, могат да определят размера на рисково претеглените експозиции на въпросното ПКИ в съответствие с подходите, посочени в член 132а, ако условията по първа алинея, букви б) и в) от настоящия параграф са изпълнени и ако инвестиционният мандат на ПКИ ограничава видовете активи, в които ПКИ може да инвестира, до активи, които насърчават устойчивото развитие в развиващите се страни.

Институциите уведомяват своя компетентен орган за ПКИ, за които прилагат посоченото във втора алинея третиране.

Чрез дерогация от първа алинея, буква в), подточка i), когато институцията определя размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ в съответствие с мандатния подход, предоставянето на информация на институцията от страна на ПКИ или управляващото дружество на ПКИ може да се ограничи до инвестиционния мандат на ПКИ и промените в него и може да се извършва само в случаите, когато институцията поема експозиция към ПКИ за първи път и когато има промяна в инвестиционния мандат на ПКИ.

4.  

Институциите, които не разполагат с подходящи данни или информация, за да изчислят размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ в съответствие с подходите в член 132а, могат да разчитат на изчисленията на трето лице, ако са изпълнени всички посочени по-долу условия:

a) 

третото лице е някое от следните:

i) 

институцията депозитар или финансовата институция депозитар на ПКИ, при условие че ПКИ инвестира изключително в ценни книжа и депозира всички ценни книжа при тази институция депозитар или финансова институция депозитар;

ii) 

за ПКИ извън обхвата на подточка i) от настоящата буква — управляващото дружество на ПКИ, ако то отговаря на условието в параграф 3, буква а);

б) 

третото лице извършва изчислението в съответствие с посочените в член 132а, параграф 1, 2 или 3 подходи — в зависимост от случая;

в) 

външен одитор е потвърдил точността на изчислението на третото лице.

Институциите, които разчитат на изчисленията на трето лице, умножават с коефициент 1,2 получения от тези изчисления размер на рисково претеглените експозиции на ПКИ.

Чрез дерогация от втора алинея, когато институцията има неограничен достъп до подробните изчисления, извършени от третото лице, коефициентът 1,2 не се прилага. При поискване институцията предоставя тези изчисления на своя компетентен орган.

5.  
Когато дадена институция изчислява размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ (наричани по-долу „ПКИ от първа степен“) по подходите в член 132а и някоя от базисните експозиции на ПКИ от първа степен е експозиция в дялове или акции в друго ПКИ (наричани по-долу „ПКИ от втора степен“), размерът на рисково претеглените експозиции на ПКИ от втора степен може да се изчисли, като се използва някой от трите подхода в параграф 2 от настоящия член. За изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ от трета и всяка следваща степен институцията може да използва подхода на подробен преглед само ако го е използвала за изчисляване при по-ниските степени. При всички други случаи се използва алтернативният подход.
6.  
Размерът на рисково претеглените експозиции на ПКИ, изчислен в съответствие с подхода на подробен преглед и мандатния подход, предвидени в член 132а, параграфи 1 и 2, се ограничава до размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ, изчислен в съответствие с алтернативния подход.
7.  
Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член институциите, които прилагат подхода на подробен преглед в съответствие с член 132а, параграф 1, могат да изчисляват размера на рисково претеглените експозиции за своите експозиции под формата на дялове или акции в ПКИ, като умножават стойностите на тези експозиции, изчислени в съответствие с член 111, по рисковото тегло (

image

), изчислено в съответствие с формулата по член 132в, ако са изпълнени следните условия:
а) 

институциите измерват стойността на притежаваните от тях дялове или акции в ПКИ по историческа стойност, но измерват стойността на базисните активи на ПКИ по справедлива стойност, ако прилагат подхода на подробния преглед;

б) 

промяна в пазарната стойност на дяловете или акциите, за които институциите измерват стойността по историческата им стойност, не променя нито размера на собствения капитал на тези институции, нито стойността на експозицията, свързана с тези дялове или акции.

▼B

Член 132а

▼M8

Подходи за изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ

1.  
Когато са изпълнени условията, посочени в член 132, параграф 3, институциите, които разполагат с достатъчно информация за отделните базисни експозиции на дадено ПКИ, подробно преглеждат тези експозиции, за да изчислят размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ, като претеглят с рискови тегла всички базисни експозиции на ПКИ, все едно че са държани пряко от тези институции.
2.  
Когато са изпълнени условията, посочени в член 132, параграф 3, институциите, които не разполагат с достатъчно информация за отделните базисни експозиции на дадено ПКИ, за да използват подхода на подробния преглед, могат да изчислят размера на рисково претеглените експозиции за тези експозиции въз основа на лимитите, определени в мандата на ПКИ и на съответното право.

Институциите правят изчисленията, посочени в първа алинея, въз основа на допускането, че ПКИ първоначално поема експозиции с най-високото капиталово изискване и в максималната степен, позволена в мандата му или съгласно съответното право, а след това продължава да поема експозиции в низходящ ред на изискванията, докато достигне максимално позволената обща експозиция, както и че ПКИ прилага ливъридж до максималния размер, разрешен съгласно неговия мандат или съответното право, в зависимост от случая.

Институциите правят изчисленията, посочени в първа алинея, в съответствие с методите, определени в настоящата глава, в глава 5 и в глава 6, раздел 3, 4 или 5 от настоящия дял.

3.  
Чрез дерогация от член 92, параграф 3, буква г) институциите, които изчисляват размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ в съответствие с параграф 1 или 2 от настоящия член, могат да изчисляват капиталовото изискване за риск от корекция на кредитната оценка на експозициите на това ПКИ в деривати като сума, равна на 50 % от капиталовото изискване за експозициите в тези деривати, изчислена в съответствие с глава 6, раздел 3, 4 или 5 от настоящия дял — в зависимост от случая.

Чрез дерогация от първа алинея институция може да изключи от изчислението на капиталовото изискване за риск от корекция на кредитната оценка експозициите в деривати, които не биха подлежали на това изискване, ако са поети пряко от институцията.

4.  
ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на начина на изчисляване от институциите на посочения в параграф 2 размер на рисково претеглените експозиции, когато един или повече елементи от необходимите за това изчисление входящи данни не са налични.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 28 март 2020 г.

На Комисията се делегира правомощието да допълни настоящия регламент, като приема регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 132б

Изключения от подходите за изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ

1.  
Институциите могат да изключат от изчисленията по член 132 притежаваните от дадено ПКИ инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, на допълнителния капитал от първи ред, на капитала от втори ред, както и инструментите на приемливите задължения, които институциите приспадат съответно съгласно член 36, параграф 1 и членове 56, 66 и 72д.
2.  
Институциите могат да изключат от изчисленията по член 132 експозициите в дялове или акции в ПКИ, посочени в член 150, параграф 1, букви ж) и з), и вместо това да ги третират съгласно член 133.

Член 132в

Третиране на задбалансовите експозиции към ПКИ

1.  

Институциите изчисляват размера на рисково претеглените експозиции за своите задбалансови позиции, които потенциално могат да бъдат превърнати в експозиции под формата на дялове или акции в ПКИ, като умножат стойностите на тези експозиции, изчислени в съответствие с член 111, по следното рисково тегло:

a) 

за всички експозиции, за които институциите използват един от подходите по член 132а:

image

където:

image

=

рисково тегло;

i

=

индекс, обозначаващ ПКИ;

RWAEi

=

размер, изчислен в съответствие с член 132а за ПКИi;

image

=

стойност на експозициите на ПКИi;

Ai

=

счетоводна стойност на активите на ПКИi; и

EQi

=

счетоводна стойност на капитала на ПКИi;

б) 
за всички останали експозиции,

image

.
2.  
Институциите изчисляват стойността на експозицията на ангажимент за минимална стойност, който отговаря на условията, определени в параграф 3 от настоящия член, като дисконтирана настояща стойност на гарантирания размер, при използване на безрисков дисконтов фактор. Институциите могат да намалят стойността на експозицията на ангажимента за минимална стойност, като приспаднат всички признати загуби по отношение на ангажимента за минимална стойност съгласно приложимия счетоводен стандарт.

Институциите изчисляват размера на рисково претеглените експозиции за задбалансови експозиции, произтичащи от ангажименти за минимална стойност, които отговарят на всички условия, определени в параграф 3 от настоящия член, като умножат стойността на експозицията за тези експозиции с конверсионен коефициент от 20 % и рисковото тегло, получено съгласно член 132 или 152.

3.  

Институциите определят размера на рисково претеглените експозиции за задбалансови експозиции, произтичащи от ангажименти за минимална стойност, в съответствие с параграф 2, когато са изпълнени всички посочени по-долу условия:

а) 

задбалансовата експозиция на институцията представлява ангажимент за минимална стойност за инвестиция в дялова или акции на едно или повече ПКИ, съгласно който институцията е длъжна единствено да извършва плащания по ангажимента за минимална стойност, когато пазарната стойност на базисните експозиции на едно или повече ПКИ е под предварително определен праг в даден момент или моменти, както е посочено в договора;

б) 

ПКИ е някое от следните:

i) 

ПКИ съгласно определението в Директива 2009/65/ЕО; или

ii) 

АИФ съгласно определението в член 4, параграф 1, буква а) от Директива 2011/61/ЕС, който инвестира единствено в прехвърлими ценни книжа или в други ликвидни финансови активи, посочени в член 50, параграф 1 от Директива 2009/65/ЕО, когато мандатът на АИФ не допуска ливъридж, по-висок от разрешения съгласно член 51, параграф 3 от Директива 2009/65/ЕО;

в) 

текущата пазарна стойност на базисните експозиции на ПКИ, на която се основава ангажиментът за минимална стойност, без да се отчитат последиците от задбалансовите ангажименти за минимална стойност, покрива или надхвърля настоящата стойност на прага, определен в ангажимента за минимална стойност;

г) 

когато излишъкът на пазарната стойност на базисните експозиции на едно или повече ПКИ над настоящата стойност на ангажимента за минимална стойност намалява, институцията или друго предприятие, доколкото е обхванато от надзора на консолидирана основа, на който подлежи самата институция в съответствие с настоящия регламент и Директива 2013/36/ЕС или Директива 2002/87/ЕО, може да повлияе на състава на базисните експозиции на тези ПКИ или да ограничи потенциала за по-нататъшно намаляване на излишъка по други начини;

д) 

крайният пряк или непряк бенефициер на ангажимента за минимална стойност обикновено е непрофесионален клиент съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 11 от Директива 2014/65/ЕС.

▼B

Член 133

Експозиции в капиталови инструменти

1.  

Следните експозиции следва да се класифицират като експозиции в капиталови инструменти:

а) 

недългови експозиции, представляващи подчинено остатъчно вземане към активите или приходите на емитента;

б) 

дългови експозиции и други ценни книжа, партньорства, деривати или други инструменти, чиято икономическа същност е сходна с тази на експозициите, посочени в буква а).

2.  
Експозициите в капиталови инструменти получават рисково тегло от 100 %, освен ако не се изисква да бъдат приспаднати в съответствие с втора част; от 250 % в съответствие с член 48, параграф 4; от 1 250  % в съответствие с член 89, параграф 3, или се третират като високо рискови позиции в съответствие с член 128.
3.  
Инвестициите в капиталови инструменти или инструменти на приемливия надзорен капитал, емитирани от институции, се класифицират като вземания към дялов капитал, освен ако не се приспадат от собствения капитал, не получават 250 % рисково тегло съгласно член 48, параграф 4 или не се третират като високо рискови позиции в съответствие с член 128.

Член 134

Други позиции

▼C2

1.  
Материалните активи по смисъла на член 4, подзаглавие „Активи“, точка 10 от Директива 86/635/ЕИО получават рисково тегло от 100 %.

▼B

2.  
Предварителните плащания и начислените вземания, за които институцията не може да определи съответния контрагент в съответствие с Директива 86/635/ЕИО, получават рисково тегло от 100 %.
3.  
Паричните средства в процес на събиране получават рисково тегло от 20 %. Касовите наличности и еквивалентните парични позиции получават рисково тегло от 0 %.
4.  
Резервите в злато на кюлчета в собствен трезор или при друг депозитар, доколкото са покрити с пасиви в злато на кюлчета, получават рисково тегло от 0 %.
5.  
При споразуменията за продажба и обратно изкупуване на активи, както и за форуърд покупки, рисковото тегло се определя спрямо въпросния актив, а не спрямо контрагентите по сделката.

▼M5

6.  
Когато дадена институция осигурява кредитна защита едновременно за няколко експозиции, при условие че n-тото по ред неизпълнение сред експозициите поражда плащане и че с това кредитно събитие договорът се прекратява, рисковите тегла на експозициите в съвкупността се сумират, като се изключват „n-1“ на брой експозиции, до максимално рисково тегло от 1 250  % и след това се умножават по номиналната стойност на защитата, предоставена от кредитния дериват, за да се изчисли рисково претегленият размер на експозицията. Изключените от сумирането „n-1“ на брой експозиции се определят въз основа на това, че те включват тези експозиции, всяка от които води до по-нисък рисково претеглен размер на експозицията в сравнение с рисково претегления размер на всяка една от експозициите, участващи в сумирането.

▼B

7.  
Стойността на експозицията при лизинг e равна на дисконтираните минимални лизингови вноски. Минималните лизингови вноски са плащанията през периода на лизинг, които лизингополучателят е длъжен или може да бъде задължен да прави, както и всяка изгодна опция за покупка, чието упражняване е достатъчно сигурно. Ако страна, различна от лизингополучателя, може да бъде задължена да извърши плащане, свързано с остатъчната стойност на отдадения на лизинг актив, и това задължение за плащане отговаря на съвкупността от условията по член 201 относно признаването на доставчици на защита, както и на изискванията за признаване на други видове гаранции, предвидени в членове 213—215, задължението за плащане може да бъде признато за кредитна защита с гаранции в съответствие с глава 4. Тези експозиции се отнасят към съответния клас експозиции съгласно член 112. Когато експозицията е остатъчната стойност на отдадените на лизинг активи, размерът на рисково претеглените експозиции се изчислява по следния начин: 1/t * 100 % * остатъчната стойност, където t е по-голямото число между 1 и закръгления до цяло число брой на оставащите години по лизинговия договор.



Раздел 3

Признаване и съотнасяне на оценка на кредитния риск



Подраздел 1

Признаване на авко

Член 135

Използване на кредитните оценки на АВКО

1.  
Външна кредитна оценка може да бъде използвана за определяне на рисковото тегло на експозиция по настоящата глава, само ако е присъдена или одобрена от АВКО в съответствие с Регламент (ЕО) № 1060/2009.
2.  
В съответствие с член 2, параграф 4 и член 18, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1060/2009 ЕБО публикува списъка на АВКО на своята електронна страница.



Подраздел 2

Съотнасяне на кредитните оценки на авко

Член 136

Съотнасяне на кредитните оценки на АВКО

1.  
ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦКП чрез Съвместния комитет разработват проекти на технически стандарти за изпълнение за определяне за всяка една АВКО съответствието на нейните кредитни оценки със степените на кредитно качество в раздел 2. Това определяне е обективно и последователно.

ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦКП представят тези проекти на технически стандарти за изпълнение на Комисията до 1 юли 2014 г., а при необходимост представя преработени проекти на техническите стандарти за изпълнение.

На Комисията се предоставя правомощието да приеме посочените в първа алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 и съответно от Регламент (ЕС) № 1094/2010 и от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

2.  

При определяне на съотнасянето на кредитните оценки ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦКП се съобразяват със следните изисквания:

а) 

за да направи разграничение между различните степени на риск, изразени чрез всяка отделна кредитна оценка, ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦКП вземат предвид количествени фактори като дългосрочния процент на неизпълнение, свързан с всички позиции, получили една и съща кредитна оценка. По отношение на наскоро създадените АВКО и тези, които разполагат с ограничени от гледна точка на количеството данни за неизпълнение, ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦКП изискват техните очаквания за това какъв според тях е дългосрочният процент на неизпълнение, свързан с всички позиции, получили една и съща кредитна оценка;

б) 

за да направи разграничение между различните степени на риск, изразени чрез всяка отделна кредитна оценка, ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦКП вземат предвид качествени фактори като емитентите, наблюдавани от дадена АВКО, обхвата на кредитните оценки, присъждани от тази АВКО, значението на всяка кредитна оценка и определението на АВКО за неизпълнение;

в) 

ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦКП съпоставят процента на неизпълнение при всяка кредитна оценка на конкретна АВКО и го съпоставят със съответния базов показател, изграден въз основа на историческите проценти на неизпълнение на други АВКО по отношение на група емитенти с равностоен кредитен риск;

г) 

когато процентът на неизпълнение по отношение на дадена кредитна оценка на конкретна АВКО е съществено и системно по-висок от базовия показател, ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦКП съотнасят кредитната оценка на тази АВКО към по-висока степен на кредитно качество по скалата за оценка на кредитното качество;

д) 

когато ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦКП са увеличили рисковото тегло, свързвано с определена кредитна оценка на конкретна АВКО, и ако процентът на неизпълнение при тази кредитна оценка на конкретната АВКО вече не е съществено и системно по-висок от базовия показател, ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦКП могат да възстановят за кредитната оценка на тази АВКО първоначалната степен на кредитно качество по скалата за оценка на кредитното качество.

3.  
ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦКП разработват проекти на технически стандарти за изпълнение за определяне на посочените в параграф 2, букви а), б) и в) съответно количествени фактори, качествени фактори и базови показатели.

ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦКП представят на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение до 1 юли 2014 г.

На Комисията се предоставя правомощието да приема посочените в първа алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 и съответно от Регламент (ЕС) № 1094/2010 и от Регламент (ЕС) № 1095/2010.



Подраздел 3

Използване на кредитни оценки от агенции за експортно кредитиране

Член 137

Използване на кредитни оценки от агенции за експортно кредитиране

1.  

За целите на член 114, институциите могат да използват кредитните оценки на избрана от институцията агенция за експортно кредитиране, ако е изпълнено някое от следните условия:

а) 

това е консенсусен резултат от оценките за риск, дадени от агенции за експортно кредитиране, които прилагат договореността на ОИСР относно указанията за официално подкрепяните експортни кредити (Arrangement on Guidelines for Officially Supported Export Credits);

б) 

агенцията за експортно кредитиране публикува своите кредитни оценки и е възприела договорената от ОИСР методика, като кредитната оценка се свързва с една от осемте минимални застрахователни експортни премии (МЗЕП), установени в методиката. Институцията може да отмени избора си на агенция за експортно кредитиране. Институцията трябва да обоснове тази отмяна, ако са налице конкретни основания да се счита, че в основата на отмяната стои намерение за намаляване на изискванията за капиталова адекватност.

2.  

Експозициите, за които кредитната оценка от агенция за експортно кредитиране се признава за целите на претеглянето на риска, получават рисково тегло съгласно таблица 9.



Таблица 9

МЗЕП

0

1

2

3

4

5

6

7

Рисково тегло

0  %

0  %

20  %

50  %

100  %

100  %

100  %

150  %



Раздел 4

Използване на кредитните оценки на авко за определяне на рисковите тегла

Член 138

Общи изисквания

Дадена институция може да избере една или повече АВКО, които да се използват за определяне на рисковите тегла, присъждани на активи и задбалансови позиции. Институцията може да отмени избора си на АВКО. Институцията трябва да обоснове тази отмяна, ако са налице конкретни основания да се счита, че в основата на отмяната стои намерение за намаляване на изискванията за капиталова адекватност. Кредитните оценки не се използват избирателно. Институцията използва поискани кредитни оценки. Въпреки това тя може да използва непоискани кредитни оценки, ако ЕБО е потвърдил, че непоисканите кредитни оценки на АВКО имат същото качество като поисканите оценки на тази АВКО. ЕБО отказва или оттегля така даденото потвърждение, особено ако АВКО е използвала непоискана кредитна оценка, за да упражни натиск върху оценявания субект, с цел той да поръча кредитна оценка или други услуги. При използването на кредитна оценка институциите спазват следните изисквания:

а) 

институция, която реши да използва кредитните оценки от АВКО за определен клас позиции, използва тези кредитни оценки по последователен начин за всички експозиции, спадащи към този клас;

б) 

институция, която реши да използва кредитните оценки, изготвени от конкретна АВКО, използва същите без прекъсване и по последователен начин във времето;

в) 

институцията използва само кредитни оценки на АВКО, които отчитат едновременно както размера на главницата, така и дължимите по нея лихви;

г) 

ако за рейтингова позиция е налице само една кредитна оценка от избрана АВКО, за определянето на рисковото тегло на позицията се използва тази кредитна оценка;

д) 

ако за рейтингова позиция има две кредитни оценки от избрани АВКО и ако те съответстват на различни рискови тегла, се прилага по-високото рисково тегло;

е) 

ако за рейтингова позиция има повече от две кредитни оценки от избрани АВКО, се вземат предвид двете оценки, определящи двете най-ниски рискови тегла. Ако двете най-ниски рискови тегла са различни, следва да се присъди по-високото рисково тегло. Ако двете най-ниски рискови тегла са еднакви, се присъжда това рисково тегло.

Член 139

Кредитна оценка на емитенти и емисии

1.  
Ако за конкретна емисионна програма или инструмент, към които спада позицията, съставляваща експозицията, има кредитна оценка, за определянето на рисковото тегло на позицията се прилага тази кредитна оценка.
2.  

Когато за някоя позиция няма пряко приложима кредитна оценка, но има кредитна оценка за конкретна емисионна програма или инструмент, към които не спада позицията, съставляваща експозицията, или обща кредитна оценка за емитента, то тогава тази кредитна оценка се използва в един от следните случаи:

а) 

тя поражда по-високо рисково тегло, отколкото би било иначе, като въпросната експозиция е с равностоен или по-нисък ранг във всяко отношение в сравнение с конкретната емисионна програма или инструмент или в сравнение с необезпечените експозиции от по-висок ранг на този емитент, в зависимост от случая;

б) 

тя поражда по-ниско рисково тегло, като въпросната експозиция е с равностоен или по-висок ранг във всяко отношение в сравнение с конкретната емисионна програма или инструмент или в сравнение с необезпечените експозиции на този емитент, в зависимост от случая.

Във всички други случаи експозицията се третира като нерейтингована.

3.  
Параграфи 1 и 2 не възпрепятстват прилагането на член 129.
4.  
Кредитните оценки на емитенти в рамките на дадена корпоративна група не може да се използват като кредитна оценка на друг емитент от същата корпоративна група.

Член 140

Дългосрочни и краткосрочни кредитни оценки

1.  
Краткосрочните кредитни оценки могат да се използват само за краткосрочни активи и задбалансови позиции, представляващи експозиции към институции и предприятия.
2.  

Краткосрочната кредитна оценка се прилага само по отношение на позицията, за която се отнася, и не се използва за определяне на рисковите тегла на друга позиция, освен ако:

а) 

инструмент с краткосрочен рейтинг получи рисково тегло от 150 %, тогава всички необезпечени експозиции без рейтинг към този длъжник, независимо дали са краткосрочни или дългосрочни, също получават рисково тегло от 150 %;

б) 

инструмент, притежаващ краткосрочен рейтинг, получи рисково тегло от 50 %, тогава никоя краткосрочна експозиция без рейтинг не може да получи рисково тегло по-малко от 100 %.

Член 141

Позиции в местна и чужда валута

Кредитна оценка на позиция в местната валута на длъжника не може да се използва за определянето на рисково тегло за друга експозиция на същия длъжник в чужда валута.

Ако дадена експозиция възникне поради участието на институция в заем, отпуснат от международна банка за развитие, чийто статут на предпочитан кредитор се признат от пазара, кредитната оценка на позицията на длъжника в местна валута може да се използва за определянето на рисково тегло.



ГЛАВА 3

Вътрешнорейтингов подход



Раздел 1

Разрешение от компетентните органи за използване на вътрешнорейтинговия подход

Член 142

Определения

1.  

За целите на настоящата глава се прилагат следните определения:

1) 

„рейтингова система“ означава съвкупност от всички методи, процеси, контролни механизми, начини за събиране на данни и информационни системи, които подпомагат оценяването на кредитния риск, отнасянето на експозициите по рейтингови категории или групи и количественото оценяване на неизпълнението и загубите за даден вид експозиции;

2) 

„вид експозиции“ означава група експозиции, управлявани по еднакъв начин, които са формирани от определен тип инструменти и които могат да се отнасят само до едно предприятие или една-единствена подгрупа предприятия в рамките на дадена група, при условие че същият вид експозиции се управлява по различен начин в останалите предприятия от групата;

3) 

„стопанска единица“ означава самостоятелни организационни или юридически лица, групи дейности, географски местоположения;

▼C2

4) 

„голямо предприятие от финансовия сектор“ означава всяко предприятие от финансовия сектор, което отговаря на следните условия:

▼B

а) 

стойността на чиито общи активи, изчислена на индивидуална или консолидирана основа, е по-висока или равна на прага от 70 милиарда евро, като за определянето на размера на активите се използва последният одитиран финансов отчет или консолидираният финансов отчет; и

б) 

самото предприятие или поне едно от неговите дъщерни предприятия подлежи на пруденциално регулиране в Съюза или за него се прилагат законите на трета държава, която прилага пруденциални надзорни или регулаторни изисквания, които са най-малкото на равностойни на прилаганите в Съюза.

►C2  5) 

„нерегулирано предприятие от финансовия сектор“ означава всяко друго предприятие, което не е регулирано предприятие от финансовия сектор ◄ , но извършва като основна дейност една или повече от дейностите, изброени в приложение I към Директива 2013/36/ЕС или изброени в приложение I към Директива 2004/39/ЕО;

6) 

„категория на длъжника“ означава рискова категория в рамките на рейтинговата скала за длъжници по дадена рейтингова система, която категоризира длъжниците въз основа на конкретен и обособен набор от рейтингови критерии, служещ за източник на оценките за параметъра вероятност за неизпълнение (PD);

7) 

„категория на инструмента“ означава рискова категория в рамките на скалата на рейтинговата система за инструмента, по която са категоризирани експозициите въз основа на конкретен и обособен набор от рейтингови критерии, служещ за източник на собствените оценки за параметъра LGD.

▼M5 —————

▼B

2.  
За целите на параграф 1, точка 4, буква б) от настоящия член Комисията може да приема решения, посредством актове за изпълнение и при спазване процедурата по разглеждане, посочена в член 464, параграф 2, дали трета държава прилага надзорни и регулаторни изисквания, които са най-малкото равностойни на тези, прилагани в Съюза. При отсъствие на подобно решение до 1 януари 2015 г. институциите могат да продължат да прилагат третирането, предвидено в настоящия параграф, спрямо трета държава, когато съответните компетентни органи са одобрили третата държава за такова третиране преди 1 януари 2014 г.

Член 143

Разрешение за използване на вътрешнорейтинговия подход

1.  
Ако определените в настоящата глава условия са изпълнени, компетентният орган разрешава на институциите да изчисляват размера на рисково претеглените си експозиции като използват вътрешнорейтинговия подход.
2.  
За всеки клас експозиции и за всяка рейтингова система и подход на вътрешните модели по отношение на експозициите в капиталови инструменти и за всеки подход за оценяване на параметъра LGD и използваните конверсионни коефициенти се изисква предварително разрешение за използването на вътрешнорейтинговия подход, включително собствени оценки за LGD и конверсионните коефициенти.
3.  

Институциите трябва да получат предварително разрешение от компетентните органи за следното:

а) 

съществени промени в обхвата на прилагане на дадена рейтингова система или на подхода на вътрешните модели по отношение на експозициите в капиталови инструменти, за използването на които системи и подходи институцията е получила разрешение;

б) 

съществени промени на дадена рейтингова система или на подхода на вътрешните модели по отношение на експозициите в капиталови инструменти, за използването на които системи и подходи институцията е получила разрешение.

Обхватът на прилагане на дадена рейтингова система включва всички експозиции от съответния вид експозиция, за които е разработена рейтинговата система.

4.  
Институциите уведомяват компетентните органи за всички промени в рейтинговите системи и подходи на вътрешните модели по отношение на експозициите в капиталови инструменти.
5.  
ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на условията за оценяване доколко съществено е използването на съществуваща рейтингова система за допълнителни експозиции, различни от вече обхванатите от тази рейтингова система, както и доколко съществени са промените в рейтинговите системи или подходите на вътрешните модели по отношение на експозициите в капиталови инструменти съгласно вътрешнорейтинговия подход.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2013 г.

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 144

Оценка на компетентните органи на заявленията за използване на вътрешнорейтинговия подход

1.  

Компетентният орган издава разрешение по член 143 на дадена институция да използва вътрешнорейтинговия подход, включително собствени оценки за LGD и на конверсионните коефициенти, само ако прецени, че са изпълнени изискванията по настоящата глава и по-специално предвидените в раздел 6, както и че системите на институцията за управление и рейтингуване на експозициите към кредитен риск са надеждни и се прилагат стриктно и по-специално, че институцията е представила достатъчно доказателства, че изпълнява следните стандарти:

а) 

рейтинговите системи на институцията осигуряват съдържателна оценка на характеристиките на длъжника и на операциите, съдържателна диференциация на риска и точни и последователни количествени оценки на риска;

б) 

вътрешните рейтинги и оценките на неизпълнението и загубите, които се използват при изчисляването на капиталовите изисквания и свързаните с тях системи и процеси, играят основна роля в процеса на управление на риска и вземане на решения, както и при одобрението на кредитите, вътрешното разпределение на капитала и изпълнението на функциите по корпоративно управление на институцията;

в) 

институцията има звено за контрол на кредитния риск, отговарящо за нейните рейтингови системи, чиято независимост е осигурена по подходящ начин и върху което не се оказва неправомерно влияние;

г) 

институцията събира и съхранява всички необходими данни за ефективно подпомагане на измерването и управлението на кредитния риск;

д) 

институцията документира своите рейтингови системи и обосновката за тяхното проектиране и ги утвърждава;

е) 

институцията е утвърдила всяка рейтингова система и всеки подход на вътрешни модели по отношение на експозициите към капиталови инструменти в продължение на подходящ период преди разрешението да използва съответната рейтингова система или подход на вътрешни модели по отношение на експозициите в капиталови инструменти, оценила е през този период дали рейтинговата система или подходът на вътрешни модели по отношение на експозициите в капиталови инструменти са подходящи за цялата гама приложения на рейтинговата система или на подхода на вътрешни модели по отношение на експозициите в капиталови инструменти, и в резултат на оценката си е въвела необходимите промени в тези рейтингови системи или подходи на вътрешни модели по отношение на експозициите в капиталови инструменти;

▼M8

ж) 

институцията е изчислила съгласно вътрешнорейтинговия подход капиталовите изисквания в резултат на нейните оценки на рисковите параметри и е в състояние да представи отчетите съгласно изискванията на член 430;

▼B

з) 

институцията е отнесла и продължава да отнася всяка експозиция в обхвата на прилагане на дадена рейтингова система към определена рейтингова категория или група от тази рейтингова система; институцията е отнесла и продължава да отнася всяка експозиция в обхвата на прилагане на даден подход за експозиции в капиталови инструменти към същия подход на вътрешни модели.

Изискванията за използване на вътрешнорейтинговия подход, включително собствени оценки за LGD и конверсионните коефициенти, се прилагат и в случаите, когато институцията е въвела дадена рейтингова система или модел, използван в рамките на рейтинговата система, закупени от доставчик, който е трето лице.

2.  
ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, за да се определи методиката за оценяване, която компетентните органи да следват, когато оценяват доколко дадена институция спазва изискванията за използване на вътрешнорейтинговия подход.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2014 г.

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с член 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 145

Предишен опит при използването на вътрешнорейтинговите подходи

1.  
Институцията, кандидатстваща за използване на вътрешнорейтинговия подход, трябва да е използвала за съответните класове експозиции рейтингови системи за вътрешно измерване и управление на риска, които като цяло са в съответствие с посочените в раздел 6 изисквания, най-малко в продължение на три години преди да ѝ се признае способността да използва вътрешнорейтинговия подход.
2.  
Институцията, кандидатстваща за използване на собствени оценки за LGD и конверсионните коефициенти, трябва да докаже пред компетентните органи, че е извършвала оценяване и е прилагала собствени оценки за LGD и конверсионните коефициенти по начин, съответстващ като цяло на посочените в раздел 6 изисквания за използване на собствени оценки за тези параметри, най-малко в продължение на три години преди да ѝ се признае способността да използва собствени оценки за LGD и конверсионните коефициенти.
3.  
Когато институцията разширява използването на вътрешнорейтинговия подход след първоначалното разрешение, нейният опит е достатъчен, за да отговаря на изискванията на параграфи 1 и 2 по отношение на допълнително обхванатите експозиции. Ако използването на рейтинговите системи обхване експозиции, които съществено се отклоняват от съществуващия обхват, така че не може да се прецени дали наличният опит отговаря на изискванията на тези разпоредби по отношение на допълнителните експозиции, тогава изискванията на параграфи 1 и 2 се прилагат отделно за допълнителните експозиции.

Член 146

Необходими мерки при неспазване на изискванията на настоящата глава

Когато институцията престане да спазва посочените в настоящата глава изисквания, тя уведомява компетентния орган и извършва едно от следните:

а) 

представя удовлетворителен за компетентния орган план за своевременно възобновяване на спазването и изпълнява този план в рамките на съгласуван с компетентния орган срок;

б) 

доказва на компетентните органи, че последствията от неспазването са несъществени.

Член 147

Методика за отнасяне на дадена експозиция към съответен клас експозиции

1.  
Методиката, използвана от институцията за отнасянето на експозиции към различни класове експозиции, е подходяща и последователна във времето.
2.  

Всяка експозиция се отнася към един от следните класове експозиции:

а) 

експозиции към централни правителства и централни банки;

б) 

експозиции към институции;

в) 

експозиции към предприятия;

г) 

експозиции на дребно;

д) 

експозиции в капиталови инструменти;

е) 

секюритизиращи позиции;

ж) 

други активи, които нямат характер на кредитни задължения.

3.  

Към класа в параграф 2, буква а), се отнасят следните експозиции:

а) 

експозиции към регионални правителства или местни органи на власт или субекти от публичния сектор, които се третират като експозиции към централни правителства съгласно членове 115 и 116;

б) 

експозиции към многостранни банки за развитие, посочени в член 117, параграф 2;

в) 

експозиции към международни организации, получили рисково тегло от 0 % съгласно член 118.

4.  

Към класа в параграф 2, буква б) се отнасят следните експозиции:

а) 

експозиции към регионални правителства или местни органи на власт, които не се третират като експозиции към централни правителства съгласно член 115, параграфи 2 и 4;

б) 

експозиции към субекти от публичния сектор, които не се третират като експозиции към централни правителства в съответствие с член 116, параграф 4;

в) 

експозиции към многостранни банки за развитие, които не са получили рисково тегло от 0 % съгласно член 117; и

г) 

експозиции към финансови институции, които се третират като експозиции към институции в съответствие с член 119, параграф 5.

5.  

За да бъдат отнесени към класа експозиции на дребно, посочен в параграф 2, буква г), експозициите трябва да отговарят на следните критерии:

а) 

да са към някой от следните:

i) 

експозиции към едно или повече физически лица;

ii) 

експозиции към МСП, при условие че в този случай общият размер, дължим на институцията и на всяко предприятие майка и дъщерните му предприятия, включително просрочени експозиции, от страна на клиента длъжник или на група от свързани клиенти, с изключение на експозиции, обезпечени с жилищни имоти, доколкото е известно на институцията, която трябва да предприеме разумни стъпки за потвърждаване на тези обстоятелства, не превишава 1 милион евро;

б) 

да се третират от институцията последователно във времето и по сходен начин, като част от управлението на риска в тази институция;

в) 

да не се управляват индивидуално така, както експозициите в класа експозиции към предприятия;

г) 

всяка от тях да представлява част от значителен брой експозиции, управлявани по сходен начин.

В допълнение към изброените в първа алинея експозиции, в класа експозиции на дребно се включва и настоящата стойност на минималните лизингови вноски от клиенти на дребно.

6.  

Към класа експозиции в капиталови инструменти в параграф 2, буква д) се отнасят следните експозиции:

а) 

недългови експозиции, представляващи подчинено остатъчно вземане към активите или приходите на емитента;

б) 

дългови експозиции и други ценни книжа, партньорства, деривати или други инструменти, чиято икономическа същност е сходна с тази на експозициите, посочени в буква а).

7.  
Всяко кредитно задължение, което не е отнесено към класовете експозиции, посочени в параграф 2, букви а), б), г), д) и е), се отнася към класа експозиции към предприятия в буква в) от посочения параграф.
8.  

В рамките на класа експозиции към предприятия, посочени в параграф 2, буква в), институциите обособяват експозиции „специализирано кредитиране“, които притежават следните характеристики:

а) 

експозицията е към предприятие, специално учредено за финансиране или стопанисване на материални активи, или е икономически сравнима експозиция;

б) 

съгласно договорните условия на кредитора се предоставя значителен контрол над активите и над доходите, които те генерират;

в) 

основният източник за погасяване на задължението е доходът, генериран от активите, които се финансират, а не независимият капацитет на по-широкообхватно търговско предприятие.

9.  
Остатъчната стойност на отдадено на лизинг имущество се отнася към класа експозиции в параграф 2, буква ж), освен доколкото тя вече е включена в лизинговата експозиция, предвидена в член 166, параграф 4.
10.  
Експозицията от предоставяне на защита по кредитен дериват за n-то неизпълнение въз основа на съвкупност се отнася към същия посочен в параграф 2 клас, към който биха били отнесени експозициите в съвкупността, освен ако индивидуалните експозиции в съвкупността биха били отнесени към различни класове експозиции, като тогава експозицията се отнася към класа експозиции към предприятия, посочен в параграф 2, буква в).

Член 148

Условия за прилагането на вътрешнорейтинговия подход при различни класове експозиции и стопански единици

1.  
Институциите и всяко предприятие майка и неговите дъщерни предприятия прилагат вътрешнорейтинговия подход за всички експозиции, освен ако не са получили разрешение от компетентните органи постоянно да използват стандартизирания подход в съответствие с член 150.

При предварително разрешение от страна на компетентните органи, прилагането може да се въвежда последователно за различните класове експозиции, посочени в член 142, в рамките на една и съща стопанска единица, в различни стопански единици в една и съща група или при използването на собствени оценки за LGD или конверсионните коефициенти — за изчислението на рисковите тегла на експозициите към предприятия, институции, централни правителства и централни банки.

При класа експозиции на дребно, посочен в член 147, параграф 5, прилагането може да се въвежда последователно за категориите експозиции, на които съответстват различните корелации в член 154.

2.  
Компетентните органи определят периода, през който от институцията и всяко предприятие майка и неговите дъщерни предприятия се изисква да прилагат вътрешнорейтинговия подход за всички експозиции. Този период се определя по преценка на компетентните органи въз основа на естеството и мащаба на дейностите на дадената институция или всяко предприятие майка и неговите дъщерни предприятия, както и броя и естеството на рейтинговите системи, които ще бъдат въведени.
3.  
Институциите прилагат вътрешнорейтинговия подход в съответствие с условията, определени от компетентните органи. Компетентният орган разработва условията така, че да се гарантира, че предвидената в параграф 1 гъвкавост няма да се използва избирателно с цел постигане на занижени капиталови изисквания по отношение на тези класове експозиции или стопански единици, на които тепърва им предстои включване във вътрешнорейтинговия подход, или при използването на собствени оценки за LGD и конверсионните коефициенти.
4.  
Институциите, които са започнали да използват вътрешнорейтинговия подход след 1 януари 2013 г. или от които компетентните органи са поискали до тази дата да са в състояние да изчислят капиталовите си изисквания посредством стандартизирания подход, запазват възможността за изчисляване на капиталовите изисквания чрез стандартизирания подход за всички експозиции по време на периода на въвеждане, докато компетентните органи не ги уведомят, че са убедени, че въвеждането на вътрешнорейтинговия подход ще бъде завършено с задоволителна степен на сигурност.
5.  
Институция, на която е разрешено да използва вътрешнорейтинговия подход за който и да било клас експозиции, използва този подход за класа експозиции в капиталови инструменти, посочен в член 147, параграф 2, буква д), освен когато ѝ е разрешено да прилага за тях стандартизирания подход съгласно член 150, както и за класа експозиции други активи, които нямат характер на кредитни задължения, посочен в член 147, параграф 2, буква ж).
6.  
ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на условията, съгласно които компетентните органи установяват подходящия начин и график за последователно въвеждане на вътрешнорейтинговия подход за различните класове експозиции, посочени в параграф 3.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2014 г.

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 149

Условия за възобновяване използването на по-опростени подходи

1.  

Институция, която използва вътрешнорейтинговия подход за конкретен клас или вид експозиции при изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции, не може да започне да използва вместо него стандартизирания подход, освен ако не са изпълнени следните условия:

а) 

институцията е доказала на компетентния орган, че предложеното използване на стандартизирания подход не се прави с цел занижаване на капиталовите изисквания спрямо нея, а се налага предвид естеството и сложността на общите експозиции на институцията от този вид и не би оказало съществено отрицателно въздействие върху платежоспособността ѝ или способността ѝ да управлява ефективно риска;

б) 

институцията е получила предварително разрешение от компетентния орган.

2.  

Институциите, получили разрешение по член 151, параграф 9 да използват собствени оценки за LGD и конверсионните коефициенти, може да възобновят използването на посочените в член 151, параграф 8 стойности за LGD и конверсионните коефициенти, само ако са изпълнени следните условия:

а) 

институцията е доказала на компетентния орган, че предложеното използване на посочените в член 151, параграф 8 стойности за LGD и конверсионните коефициенти за определен клас или вид експозиции не се прави с цел занижаване на капиталовите изисквания спрямо нея, а се налага предвид естеството и сложността на общите експозиции не институцията от този вид и не би оказало съществено отрицателно въздействие върху платежоспособността ѝ или способността ѝ да управлява ефективно риска;

б) 

институцията е получила предварително разрешение от компетентния орган.

3.  
Прилагането на параграфи 1 и 2 е обвързано с условията за въвеждане на вътрешнорейтинговия подход, определени от компетентните органи в съответствие с член 148, и с разрешението за постоянна частична употреба, посочено в член 150.

Член 150

Условия за постоянна частична употреба

1.  

С предварителното разрешение от компетентните органи институциите, на които е разрешено да използват вътрешнорейтинговия подход при изчисляване размера на рисково претеглените експозиции и на очакваната загуба за един или повече класове експозиции, могат да прилагат стандартизирания подход за следните експозиции:

а) 

класа експозиции, посочен в член 147, параграф 2, буква а), когато броят на контрагентите, към които институцията има съществени позиции, е ограничен и за нея би било прекомерно натоварващо да въвежда рейтингова система за тези контрагенти;

б) 

класа експозиции, посочен в член 147, параграф 2, буква б), когато броят на контрагентите, към които институцията има съществени позиции, е ограничен и за нея би било прекомерно натоварващо да въвежда рейтингова система за тези контрагенти;

в) 

експозициите на несъществени стопански единици, както и класовете експозиции или видовете експозиции, които са несъществени по размер и възприеман рисков профил;

г) 

експозициите към централните правителства и централните банки на държавите членки и към техните регионални правителства и местни органи на власт, административни органи и субекти от публичния сектор, при условие че:

i) 

поради наличието на конкретни публични договорености няма разлика по отношение на риска между експозициите към централното правителство и централната банка и другите експозиции; и

▼M11

ii) 

експозициите към централни правителства и централни банки получават 0 % рисково тегло съгласно член 114, параграфи 2 или 4;

▼B

д) 

експозициите на дадена институция към контрагент, който е нейно предприятие майка, дъщерно предприятие или дъщерно предприятие на предприятието майка, ако контрагентът е институция, финансов холдинг, финансов холдинг със смесена дейност, финансова институция, дружество за управление на активи или предприятие за спомагателни услуги, за което се прилагат подходящи пруденциални изисквания, или предприятие, свързано с отношение по смисъла на член 12, параграф 1 от Директива 83/349/ЕИО;

е) 

експозициите между институции, които отговарят на посочените в член 113, параграф 7 изисквания;

ж) 

експозициите в капиталови инструменти на субекти, чиито кредитни задължения са получили рисково тегло от 0 % съгласно глава 2, включително публично субсидираните субекти, при които може да се приложи рисково тегло от 0 %;

з) 

експозициите в капиталови инструменти, поети по законодателни програми за стимулиране развитието на конкретни стопански сектори, които предоставят на институцията значителни инвестиционни субсидии и включват някаква форма на държавен надзор и ограничения върху инвестирането в капиталови инструменти, ако тези експозиции могат съвкупно да бъдат изключени от вътрешнорейтинговия подход единствено до максимум 10 % от собствения капитал;

и) 

експозициите, посочени в член 119, параграф 4, които отговарят на посочените там условия;

й) 

държавните и държавно презастрахованите гаранции, посочени в член 215, параграф 2.

Компетентните органи разрешават прилагането на стандартизирания подход за експозициите в капиталови инструменти, посочени в първа алинея, букви ж) и з), за които е било разрешено такова третиране в други държави членки. ЕБО публикува на своята електронна страница и редовно актуализира списък с експозициите, посочени в тези букви, които се третират по стандартизирания подход.

2.  
За целите на параграф 1, класът експозиции в капиталови инструменти на дадена институция се счита за съществен, ако общата им стойност, ►C2  без посочените в параграф 1, буква з) експозиции в капиталови инструменти, поети по силата на законодателни програми ◄ , превишава като средна стойност за предходната година 10 % от собствения капитал на институцията. Ако броят на експозициите в капиталови инструменти е по-малък от 10 отделни позиции, този праг е 5 % от собствения капитал на институцията.
3.  
ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на условията на прилагане на параграф 1, букви а), б) и в).

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2014 г.

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

4.  
През 2018 г. ЕБО приема насоки относно прилагането на член 150, параграф 1, буква г), като препоръчва ограничения по отношение на процента на общия счетоводен баланс и/или рисково претегления актив, които да се изчисляват чрез стандартизирания подход.

Тези насоки се приемат съгласно член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.



Раздел 2

Изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции



Подраздел 1

Третиране по клас експозиции

Член 151

Третиране по клас експозиции

1.  
Размерът на рисково претеглените експозиции за кредитен риск за експозициите, спадащи към някой от класовете експозиции, посочени в член 147, параграф 2, букви а)—д) и буква ж), се изчислява в съответствие с подраздел 2, освен когато тези експозиции се приспадат от базовия капитал от първи ред, допълнителния капитал от първи ред или капитала от втори ред.
2.  
Размерът на рисково претеглените експозиции по отношение на риска от разсейване за закупени вземания се изчислява в съответствие с член 157. Когато институцията има пълно право на регрес за риск от неизпълнение и за риск от разсейване към продавача на закупени вземания, разпоредбите на настоящия член, на член 152 и на член 158, параграфи 1—4 по отношение на закупените вземания не се прилагат, а експозицията се третира като обезпечена експозиция.
3.  
Изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции за кредитен риск и за риск от разсейване се основава на съответните параметри, свързани с дадената експозиция. Те включват параметрите PD, LGD, „падеж“ (оттук нататък „M“) и „стойност на експозицията“. PD и LGD могат да се разглеждат поотделно или заедно в съответствие с раздел 4.
4.  
За всички експозиции от класа „експозиции в капиталови инструменти“, посочен в член 147, параграф 2, буква д), институциите изчисляват размера на рисково претеглените експозиции за кредитен риск в съответствие с член 155. Институциите могат да използват посочените в член 155, параграфи 3 и 4 подходи, ако са получили предварително разрешение за това от компетентните органи. Компетентните органи предоставят на дадена институция разрешение да използва подхода на вътрешните модели, посочен в член 155, параграф 4, при условие че тя отговаря на изискванията, посочени в раздел 6, подраздел 4.
5.  
За класа експозиции „специализирано кредитиране“, размерът на рисково претеглените експозиции за кредитен риск може да се изчислява в съответствие с член 153, параграф 5.
6.  
За експозициите, спадащи към класовете експозиции, посочени в член 147, параграф 2, букви а)—г), институциите представят собствени оценки за PD в съответствие с член 143 и раздел 6.
7.  
За експозициите, спадащи към класовете експозиции, посочени в член 147, параграф 2, буква г), институциите представят собствени оценки за LGD и конверсионните коефициенти в съответствие с член 143 и раздел 6.
8.  
За експозициите, спадащи към класовете експозиции, посочени в член 147, параграф 2, букви а)—в), институциите прилагат стойностите за LGD, определени в член 161, параграф 1, и конверсионните коефициенти, посочени в член 166, параграф 8, букви а)—г), освен ако не им е било разрешено да използват за тези класове експозиции собствени оценки за LGD и конверсионните коефициенти в съответствие с параграф 9.
9.  
За всички експозиции, спадащи към класовете експозиции, посочени в член 147, параграф 2, букви а)—в), компетентният орган разрешава на институциите да използват собствени оценки за LGD и конверсионните коефициенти в съответствие с член 143 и раздел 6.
10.  
Размерът на рисково претеглените експозиции за секюритизирани експозиции и за експозиции, спадащи към класа експозиции, посочен в член 147, параграф 2, буква е), се изчислява в съответствие с глава 5.

▼M8

Член 152

Третиране на експозиции в дялове или акции в ПКИ

1.  
За експозициите си в дялове или акции в дадено ПКИ институциите изчисляват размера на рисково претеглените експозиции, като умножат размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ, изчислен в съответствие с подходите, посочени в параграфи 2 и 5, с процента на притежаваните от тях дялове или акции.
2.  
Когато са изпълнени условията, посочени в член 132, параграф 3, институциите, които разполагат с достатъчно информация за отделните базисни експозиции на дадено ПКИ, подробно преглеждат тези базисни експозиции, за да изчислят размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ, като претеглят с рискови тегла всички базисни експозиции на ПКИ, все едно че са държани пряко от самите институции.
3.  
Чрез дерогация от член 92, параграф 3, буква г) институциите, които изчисляват размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ в съответствие с параграф 1 или 2 от настоящия член, могат да изчислят капиталовото изискване за риск от корекция на кредитната оценка на експозициите на това ПКИ в деривати като сума, равна на 50 % от капиталовото изискване за тези експозициите в деривати, изчислена в съответствие с глава 6, раздел 3, 4 или 5 от настоящия дял — в зависимост от случая.

Чрез дерогация от първа алинея институция може да изключи от изчислението на капиталовото изискване за риск от корекция на кредитната оценка експозициите в деривати, които не биха подлежали на това изискване, ако са поети пряко от институцията.

4.  

Институциите, които прилагат подхода на подробния преглед в съответствие с параграфи 2 и 3 от настоящия член и изпълняват условията за постоянна частична употреба в съответствие с член 150 или не изпълняват условията за използване на предвидените в настоящата глава методи или на един или повече от методите, предвидени в глава 5, по отношение на всички базисни експозиции на ПКИ или на част от тях, изчисляват размера на рисково претеглените експозиции и размера на очакваните загуби в съответствие със следните принципи:

a) 

за експозициите, отнесени към класа експозиции в капиталови инструменти по член 147, параграф 2, буква д), институциите прилагат посочения в член 155, параграф 2 подход за опростено определяне на рисковите тегла;

б) 

за експозициите, отнесени към елементите, представляващи класа секюритизиращи позиции, посочен в член 147, параграф 2, буква е), институциите прилагат третирането, предвидено в член 254, както ако посочените експозиция бяха държави пряко от тях;

в) 

за всички други базисни експозиции институциите прилагат посочения в глава 2 от настоящия дял стандартизиран подход.

Ако за целите на първа алинея, буква а) институцията не е в състояние да разграничи експозициите в непублични капиталови инструменти, експозициите в търгувани на борсов пазар капиталови инструменти и останалите експозиции в капиталови инструменти, тя отнася съответните експозиции в категорията „други експозиции в капиталови инструменти“.

5.  
Когато са изпълнени условията, посочени в член 132, параграф 3, институциите, които не разполагат с достатъчно информация за отделните базисни експозиции на дадено ПКИ, могат да изчислят размера на рисково претеглените експозиции за тези експозиции в съответствие с посочения в член 132а, параграф 2 мандатен подход. За експозициите по параграф 4, букви а), б) и в) от настоящия член обаче институциите прилагат подходите, посочени в тези букви.
6.  
При спазване на член 132б, параграф 2 институциите, които не прилагат подхода на подробния преглед в съответствие с параграфи 2 и 3 от настоящия член, нито мандатния подход в съответствие с параграф 5 от настоящия член, прилагат посочения в член 132, параграф 2 алтернативен подход.
7.  
Институциите могат да изчислят размера на рисково претеглените експозиции за своите експозиции под формата на дялове или акции в ПКИ, като комбинират посочените в настоящия член подходи, ако са изпълнени условията за използването на тези подходи.
8.  

Институциите, които не разполагат с подходящи данни или информация, за да изчислят размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ в съответствие с подходите, посочени в параграфи 2, 3, 4 и 5, могат да разчитат на изчисленията на трето лице, ако са изпълнени всички посочени по-долу условия:

a) 

третото лице е някое от следните:

i) 

институцията депозитар или финансовата институция депозитар на ПКИ, при условие че ПКИ инвестира изключително в ценни книжа и депозира всички ценни книжа при тази институция депозитар или финансова институция депозитар;

ii) 

за ПКИ извън обхвата на подточка i) от настоящата буква — управляващото дружество на ПКИ, при условие че то отговаря на критериите в член 132, параграф 3, буква а);

б) 

за експозициите, различни от изброените в параграф 4, букви а), б) и в) от настоящия член, третото лице извършва изчислението в съответствие с подхода на подробния преглед, посочен в член 132а, параграф 1;

в) 

за експозициите, изброени в параграф 4, букви а), б) и в), третото лице извършва изчислението в съответствие с подходите, посочени в тези букви;

г) 

външен одитор е потвърдил точността на изчислението на третото лице.

Институциите, които разчитат на изчисленията на трето лице, умножават с коефициент 1,2 получения от тези изчисления размер на рисково претеглените експозиции на ПКИ.

Чрез дерогация от втора алинея, когато институцията има неограничен достъп до подробните изчисления, извършени от третото лице, коефициентът 1,2 не се прилага. При поискване институцията предоставя тези изчисления на своя компетентен орган.

9.  
За целите на настоящия член се прилагат член 132, параграфи 5 и 6 и член 132б. За целите на настоящия член се прилага член 132в, като се използват рисковите тегла, изчислени в съответствие с глава 3 от настоящия дял.

▼B



Подраздел 2

Изчисляване на размерите на рисково претеглените експозиции за кредитен риск

Член 153

Размери на рисково претеглените експозиции към предприятия, институции, централни правителства и централни банки

1.  

При спазване на прилагането на специфичното третиране, посочено в параграфи 2, 3 и 4, размерите на рисково претеглените експозиции към предприятия, институции, централни правителства и централни банки се изчисляват съгласно следните формули:

image

където рисковото тегло (RW) се определя, както следва:

i) 

ако PD = 0, рисковото тегло RW е 0;

ii) 

ако PD = 1, т.е. за експозиции в неизпълнение:

— 
когато институцията прилага стойностите за LGD, предвидени в член 161, параграф 1, RW е 0;

▼C2

— 
когато институцията използва собствени оценки за LGD, RW е;

image

;

▼B

където най-добрата приблизителна оценка на очакваната загуба (по-долу „ELBE“) е най-добрата приблизителна оценка на институцията за очакваната загуба по експозицията в неизпълнение в съответствие с член 181, параграф 1, буква з);

iii) 

ако 0 < PD < 1,

image

където

N(x)

=

кумулативната функция на разпределение за стандартна нормална случайна променлива (т.е. вероятността една нормална случайна променлива със средна стойност нула и дисперсия единица да бъде по-малка или равна на x);

G (Z)

=

обратната на кумулативната функция на разпределение за стандартна нормална случайна променлива (т.е. стойността x, за която N(x) е равна на z);

R

=

коефициент на корелация, определен като

image

b

=

матуритетен корекционен фактор, определен като.

image

.
2.  
За всички експозиции към големи предприятия от финансовия сектор коефициентът на корелация в параграф 1, подточка iii) се умножава по 1,25. ►C2  За всички експозиции към нерегулирани предприятия от финансовия сектор съответните коефициенти на корелация, определени в параграф 1, подточка iii) и параграф 4, в зависимост от случая, се умножават по 1,25. ◄
3.  

Размерът на рисково претеглените експозиции за всяка експозиция, която отговаря на изискванията, посочени в членове 202 и 217, може да бъде коригиран по следната формула:

image

където:

PDpp

=

PD на доставчика на защита.

Рисковото тегло (RW) се изчислява по съответната формула за рисковото тегло в точка 1 за експозицията, PD на длъжника и LGD на сравнимата директна експозиция към доставчика на защита. Матуритетният фактор (b) се изчислява, като се използва по-ниската стойност между PD на доставчика на защита и PD на длъжника.

4.  

За експозиции към предприятия, при които общите годишни продажби на консолидирана основа за групата са по-малко от 50 милиона евро, институциите могат да използват корелационната формула в параграф 1, подточка iii) за изчисляване на рисковите тегла на експозициите към предприятия. В тази формула S представлява общите годишни продажби в милиони евро, като стойността на S e по-голяма или равна на 5 милиона евро и е по-малка или равна на 50 милиона евро. Отчетените продажби под 5 млн. евро се третират като равни на 5 милиона евро. За закупените вземания общите годишни продажби са среднопретеглената стойност по индивидуалните експозиции от групата.

image

Когато общите годишни продажби не са съществен показател за размера на дружеството, а общите активи са по-съществен показател от общите годишни продажби, институцията заменя показателя „общи годишни продажби“ с показателя „общо активи на консолидирана основа“.

5.  

За експозиции по специализирано кредитиране, по отношение на които дадена институция не е в състояние да оцени вероятността от неизпълнение или този прогнозиран от институциите параметър не отговаря на изискванията, определени в раздел 6, институцията присъжда рискови тегла на тези експозиции съгласно таблица 1, както следва:



Таблица 1

Остатъчен матуритет

Категория 1

Категория 2

Категория 3

Категория 4

Категория 5

Под 2,5 години

50  %

70  %

115  %

250  %

0  %

2,5 години или повече

70  %

90  %

115  %

250  %

0  %

При определянето на рисковите тегла на експозиции по специализирано кредитиране, институциите вземат предвид следните фактори: финансова стабилност, политическа и правна обстановка, особености на конкретната сделка и/или актив, стабилност на спонсора и изпълнителя, включително приходни потоци от публично-частно партньорство, и обезпеченост.

6.  
По отношение на закупените вземания от предприятия, институциите удовлетворяват посочените в член 184 изисквания. За закупените вземания от предприятия, които освен това отговарят и на условията, предвидени в член 154, параграф 5, и когато за институциите би било необосновано утежняващо да използват стандартите за количествено изразяване на риска за експозиции към предприятия, предвидени в раздел 6 за тези вземания, могат да се използват стандартите за количествено изразяване на риска за експозиции на дребно, предвидени в раздел 6.

▼M5

7.  
По отношение на закупените вземания от предприятия, възстановяемите отбиви от цената при покупка, обезпеченията или частичните гаранции, осигуряващи защита срещу първа загуба от неизпълнение, загуби от разсейване или и двете, могат да бъдат третирани от купувача на вземанията или от бенефициера на обезпечението или на частичната гаранция като защита срещу първа загуба в съответствие с глава 5, раздел 3, подраздели 2 и 3. Продавачът, който предоставя възстановяемите отбиви от цената при покупка, и доставчикът на обезпечение или на частична гаранция ги третират като експозиция към позиция на първа загуба в съответствие с глава 5, раздел 3, подраздели 2 и 3.
8.  
Когато дадена институция осигурява кредитна защита едновременно за няколко експозиции, при условие че n-тото по ред неизпълнение сред експозициите поражда плащане и че с това кредитно събитие договорът се прекратява, рисковите тегла на експозициите в съвкупността се сумират, като се изключват „n-1“ на брой експозиции, като сумата от умножения с 12,5 размер на очакваните загуби и рисково претегления размер на експозицията не трябва да надвишават номиналната стойност на защитата, предоставена от кредитния дериват, умножена по 12,5. Изключените от сумирането „n-1“ на брой експозиции се определят въз основа на това, че те включват тези експозиции, всяка от които води до по-нисък размер на рисково претеглената експозиция в сравнение с рисково претегления размер на всяка една от експозициите, участващи в сумирането. За позиции в съвкупността, за които дадена институция не може да определи рисково тегло съгласно вътрешнорейтинговия подход, се прилага рисково тегло от 1 250  %.

▼B

9.  
ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на това как институциите да отчитат факторите, посочени в параграф 5, втора алинея, при определянето на рисковите тегла на експозициите по специализирано кредитиране.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2014 г.

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 154

Размери на рисково претеглените експозиции на дребно

1.  

Рисково претеглените размери на експозициите на дребно се изчисляват по следните формули:

image

където рисковото тегло (RW) се определя като:

i) 

ако PD = 1, т.е. за експозициите, по които е имало неизпълнение, RW е;

image

;

където ELBE е най-добрата оценка на институцията за размера на загубата от експозицията в неизпълнение, изчислена в съответствие с член 181, параграф 1, буква з);

ii) 

ако 0 < PD < 1, т.е. за всяка възможна стойност за PD, различна от тази по подточка i)

image

където

N(x)

=

кумулативната функция на разпределение за стандартна нормална случайна променлива (т.е. вероятността една нормална случайна променлива със средна стойност нула и дисперсия единица да бъде по-малка или равна на x);

G(Z)

=

обратната на кумулативната функция на разпределение за стандартна нормална случайна променлива (т.е. стойността x, за която N(x) е равна на z);

R

=

коефициент на корелация, определен като

image

2.  
Размерът на рисково претеглените експозиции за всяка експозиция към МСП, съгласно посоченото в член 147, параграф 5, който отговаря на изискванията, посочени в членове 202 и 217, може да бъде изчислен съгласно член 153, параграф 3.
3.  
За експозициите на дребно, обезпечени с недвижими имоти, корелационен коефициент (R) 0,15 замества числото, получено съгласно корелационната формула в параграф 1.
4.  
За квалифицирани револвиращи експозиции на дребно в съответствие с букви а)—д) корелационен коефициент (R) 0,04 замества числото, получено съгласно корелационната формула в параграф 1.

За да бъдат определени като квалифицирани револвиращи експозиции на дребно, експозициите трябва да отговарят на следните условия:

а) 

експозициите са към физически лица;

б) 

експозициите са револвиращи, необезпечени и дотолкова, доколкото не се теглят незабавно и безусловно, те са отменяеми от страна на институцията. В този контекст револвиращите експозиции се определят като такива, при които е позволен плаващ размер на неизплатените от клиентите салда, въз основа на техните решения да вземат и погасяват до граница, установена от институцията. Неусвоените поети задължения могат да се считат за безусловно отменяеми, ако условията им позволяват на институцията да ги отменя до пълния допустим размер съгласно законодателството за защита на потребителите и друго свързано законодателство;

в) 

максималната експозиция към отделно физическо лице в подпортфейла е 100 000 евро или по-малко;

г) 

употребата на корелационния коефициент по настоящия параграф е ограничена до портфейли, показали ниска променливост на процента на загуби в сравнение със средното ниво на процента на загуба, особено в обхвата на ниските стойности на PD;

д) 

третирането като квалифицирани револвиращи експозиции на дребно е в съответствие с базисните рискови характеристики на подпортфейла.

Чрез дерогация от буква б) изискването за необезпеченост не се прилага по отношение на обезпечените кредитни улеснения, свързани със сметката, по която се получава заплатата. В този случай възстановените от обезпечението суми не се вземат предвид при оценката на LGD.

Компетентните органи правят преглед на относителната променливост на процентите на загуба за всичките портфейли от квалифицирани револвиращи експозиции на дребно, както и на целия портфейл квалифицирани револвиращи експозиции на дребно, и споделят информация относно типичните характеристики на процентите на загуба при квалифицирани револвиращи експозиции на дребно за различните държави членки.

5.  

За да бъдат третирани като вземания на дребно, закупените вземания трябва отговарят на изискванията, предвидени в член 184, и на следните условия:

а) 

институцията е закупила вземанията от несвързани трети лица продавачи и нейната експозиция към длъжника по вземанията не обхваща експозиции, които са пряко или непряко породени от самата нея;

б) 

закупените вземания се генерират на базата на пряка сделка при справедливи пазарни условия между продавача и длъжника като независими един от друг лица. Като такива, вземанията между дружества и вземанията, предмет на контрасметки между дружества, които купуват и продават помежду си, са неприемливи;

в) 

институцията купувач има вземане към всички постъпления по закупените вземания или пропорционално участие в постъпленията; и

г) 

портфейлът на закупените вземания е достатъчно диверсифициран.

▼M5

6.  
По отношение на закупените вземания на дребно, възстановяемите отбиви от цената при покупка, обезпеченията или частичните гаранции, осигуряващи защита срещу първа загуба от неизпълнение, загуби от разсейване или и двете, могат да бъдат третирани от купувача на вземанията или от бенефициера на обезпечението или на частичната гаранция като защита срещу първа загуба в съответствие с глава 5, раздел 3, подраздели 2 и 3. Продавачът, който предоставя възстановяемите отбиви от цената при покупка, и доставчикът на обезпечение или на частична гаранция ги третират като експозиция към позиция на първа загуба в съответствие с глава 5, раздел 3, подраздели 2 и 3.

▼B

7.  
За хибридни портфейли от закупени вземания на дребно, при които институциите купувач не могат да отделят експозициите, обезпечени с недвижими имоти, и квалифицираните револвиращи експозиции на дребно от останалите експозиции на дребно, се прилага функцията за претегляне на рисковете на експозициите на дребно, с която се установяват най-високи капиталови изисквания за този вид експозиции.

Член 155

Размери на рисково претеглените експозиции в капиталови инструменти

1.  
Институциите определят размера на рисково претеглените експозиции в капиталови инструменти, с изключение на тези, приспаднати в съответствие с втора част или получили 250 % рисково тегло в съответствие с член 48 съгласно подходите, посочени в параграфи 2, 3 и 4 от настоящия член. Дадена институция може да прилага различни подходи към различни капиталови портфейли, когато самата тя използва различни подходи за целите на вътрешното управление на риска. Когато институцията използва различни подходи, изборът на подхода PD/LGD или на подхода на вътрешните модели трябва да е последователен, включително във времето и по отношение на подхода, използван за вътрешното управление на риска при съответните експозиции в капиталови инструменти, и не се определя от съображения, свързани с регулаторен арбитраж.

Институциите могат да третират експозициите в капиталови инструменти на предприятия за спомагателни услуги съгласно третирането на другите активи, които нямат характер на кредитни задължения.

2.  

При подхода за опростено определяне на рисковите тегла размерът на рисково претеглените експозиции се изчислява съгласно формулата:

image

където:

Рисково тегло (RW) = 190 % за експозиции в непублични капиталови инструменти, държани в достатъчно добре диверсифицирани портфейли;

Рисково тегло (RW) = 290 % за експозиции в търгувани на борсов пазар капиталови инструменти.

Рисково тегло (RW) = 370 % за всички останали експозиции в капиталови инструменти.

Допустимо е къси директни позиции и дериватни инструменти, държани в банков портфейл, да се нетират срещу дълги позиции в същите отделни ценни книжа, при условие че тези инструменти са изрично предназначени за хеджиране на специфични експозиции в капиталови инструменти и че осигуряват хеджиране най-малко за още една година. Другите къси позиции се третират като дълги позиции, като към абсолютната стойност на всяка позиция се прилага съответното рисково тегло. При позициите с несъвпадащи падежи се прилага същият подход като към експозициите към предприятия, изложен в член 162, параграф 5.

Институциите могат да признават кредитна защита с гаранции, получена по експозиция в капиталови инструменти в съответствие с методите, определени в глава 4.

3.  
Съгласно подхода PD/LGD размерите на рисково претеглените експозиции се изчисляват по формулите в член 153, параграф 1. Ако институциите нямат достатъчна информация за използването на определението за неизпълнение, установено в член 178, рисковите тегла се умножават по претеглящ коефициент 1,5.

На нивото на отделната експозиция сборът от размера на очакваната загуба, умножен по 12,5, и размера на рисково претеглената експозиция, не трябва да превишава стойността на експозицията, умножена по 12,5.

Институциите могат да признават кредитна защита с гаранции, получена по експозиция в капиталови инструменти, в съответствие с методите, определени в глава 4. Това е обект на прилагане на LGD в размер на 90 % върху експозицията към доставчика на хеджирането. За експозиции в непублични капиталови инструменти, държани в достатъчно добре диверсифицирани портфейли, може да се прилага LGD в размер на 65 %. За тези цели параметърът M е пет години.

4.  

При подхода на вътрешните модели размерът на рисково претеглените експозиции е равен на потенциалната загуба по експозициите в капиталови инструменти на институцията, която се изчислява чрез вътрешни модели за стойност под риск при използване на 99-процентов едностранен доверителен интервал за разликата между реализираните тримесечни доходности и съответния безрисков лихвен процент, изчислен въз основа на извадка за достатъчно дълъг период, и която се умножава по 12,5. Размерът на рисково претеглените експозиции на равнище портфейл от капиталови инструменти не трябва да е по-малък от общите суми на:

а) 

размерите на рисково претеглените експозиции, изисквани съгласно подхода PD/LGD; и

б) 

съответните размери на очаквана загуба, умножени по 12,5.

Сумите, посочени в букви а) и б), се изчисляват въз основа на стойностите на PD, определени в член 165, параграф 1, и съответните стойности на LGD, определени в член 165, параграф 2.

Институциите могат да признават кредитна защита с гаранции, получена по позиция в капиталови инструменти.

Член 156

Размери на рисково претеглените експозиции по други активи, които нямат характер на кредитни задължения

Размерите на рисково претеглените експозиции по други активи, които нямат характер на кредитни задължения, се изчисляват в съответствие със следната формула:

image

,

с изключение на:

а) 

паричните наличности и еквивалентните парични позиции, както и злато под формата на кюлчета в собствен трезор или друг депозитар дотолкова, доколкото са покрити със задължения в злато на кюлчета — в този случай рисковото тегло е 0 %;

б) 

случаите, когато експозицията е остатъчна стойност на активи, отдадени на лизинг — в който случай рисковото тегло се изчислява по следния начин:

image

където t е по-голямото число измежду 1 и закръгления до цяло число брой на оставащите години по лизинговия договор.



Подраздел 3

Изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции за риска от разсейване при закупени вземания

Член 157

Размери на рисково претеглените експозиции за риска от разсейване при закупени вземания

1.  
Институциите изчисляват размерите на рисково претеглените експозиции към риска от разсейване за закупени вземания към предприятия и на дребно по формулата в член 153, параграф 1.
2.  
Институциите определят стойността на входящите параметри PD и LGD в съответствие с раздел 4.
3.  
Институциите определят стойността на експозицията в съответствие с раздел 5.
4.  
За целите на настоящия член стойността на М е 1 година.
5.  
Компетентните органи освобождават институцията от изчисляване и признаване на размерите на рисково претеглените експозиции за риска от разсейване на вида експозиции, произтичащи от закупени вземания към предприятия или на дребно, ако тя е убедила компетентния орган, че рискът от разсейване за тази институция е несъществен за този вид експозиции.



Раздел 3

Размер на очакваната загуба

Член 158

Третиране по видове експозиции

1.  
Изчислението на размера на очакваната загуба се основава на същите входящи данни за PD, LGD и стойността на всяка експозиция, които се използват за изчислението на рисково претеглените размери на експозициите в съответствие с член 151.
2.  
Размерът на очакваната загуба за секюритизираните експозиции се изчислява в съответствие с глава 5.
3.  
Размерът на очакваната загуба за експозиции, спадащи към класа „други активи, които нямат характер на кредитни задължения“, посочени в член 147, параграф 2, буква ж), е нула.
4.  
Размерът на очакваната загуба за експозиции в дялове или акции в ПКИ, посочени в член 152, се изчисляват в съответствие с изложените в този член методи.
5.  

Очакваната загуба (EL) и размерът на очакваната загуба от експозиции към предприятия, институции, централни правителства и централни банки и експозициите на дребно се изчисляват съгласно следните формули:

image

Размер на очакваната загуба = EL умножена по стойността на експозицията.

За експозиции в неизпълнение (PD =100 %), когато институциите използват собствени оценки за LGD, EL е равна на ELBE, т.е. най-добрата оценка на институцията за очакваната загуба от експозицията в неизпълнение съгласно член 181, параграф 1, буква з).

За експозиции, които подлежат на третирането, изложено в член 153, параграф 3, EL е 0 %.

6.  

Стойностите на EL за експозиции по специализирано кредитиране, където институциите използват методите, изложени в член 153, параграф 5, за определяне на рисковите тегла, се определят съгласно таблица 2.



Таблица 2

Остатъчен матуритет

Категория 1

Категория 2

Категория 3

Категория 4

Категория 5

Под 2,5 години

0  %

0,4  %

2,8  %

8  %

50  %

2,5 години или повече

0,4  %

0,8  %

2,8  %

8  %

50  %

7.  

Размерът на очакваната загуба за експозиции в капиталови инструменти, където размерите на рисково претеглените експозиции се изчисляват съгласно подхода за опростено определяне на рисковите тегла, се изчислява съгласно следната формула:

image

Стойностите на EL са следните:

Очаквана загуба (EL) = 0,8 % от стойността на експозициите в непублични капиталови инструменти, държани в достатъчно добре диверсифицирани портфейли;

Очаквана загуба (EL) = 0,8 % за експозиции в търгувани на борсов пазар капиталови инструменти;

Очаквана загуба (EL) = 2,4 % за всички останали експозиции в капиталови инструменти.

8.  

Очакваната загуба и размерът на очакваната загуба за експозиции в капиталови инструменти, където размерите на рисково претеглените експозиции се изчисляват съгласно подхода PD/LGD, се определят чрез следните формули:

image

image

9.  
Размерът на очакваната загуба за експозиции в капиталови инструменти е нула, когато размерът на рисково претеглените експозиции се изчислява съгласно подхода на вътрешните модели.

▼M8

9a.  
Размерът на очакваната загуба за ангажимент за минимална стойност, който отговаря на всички изисквания, посочени в член 132в, параграф 3, е нула.

▼B

10.  

Размерът на очакваната загуба за риск от разсейване при закупени вземания се изчислява съгласно следната формула:

image

image

▼M7

Член 159

Третиране на размера на очакваната загуба

Институциите приспадат размера на очакваните загуби, изчислен в съответствие с член 158, параграфи 5, 6 и 10, от корекциите за общ и специфичен кредитен риск в съответствие с член 110, допълнителните корекции на стойността в съответствие с членове 34 и 105 и другите намаления на собствения капитал във връзка с тези експозиции, с изключение на сумите, приспаднати в съответствие с член 36, параграф 1, буква м). Отбивите върху балансови експозиции, които в момента на закупуването им са в неизпълнение в съответствие с член 166, параграф 1, се третират по същия начин, както корекциите за специфичен кредитен риск. Корекциите за специфичен кредитен риск по експозиции в неизпълнение не се използват за покриване на размера на очакваните загуби по други експозиции. Размерът на очакваните загуби за секюритизираните експозиции, както и корекциите за общ и специфичен кредитен риск, свързани с тези експозиции, не се включват в това изчисление.

▼B



Раздел 4

PD, LGD и падеж



Подраздел 1

Експозиции към предприятия, институции, централни правителства и централни банки

Член 160

Вероятност от неизпълнение (PD)

1.  
Стойността на PD за експозиции към предприятие или институция е най-малко 0,03 %.
2.  

За закупени вземания към предприятия, по отношение на които институцията не може да определи PD, или определената от институцията PD не съответства на изискванията, изложени в раздел 6, PD за тези експозиции се определя съгласно следните методи:

а) 

за първостепенни вземания по закупени вземания към предприятия параметърът PD е равен на оценката на институциите на EL, разделен на параметъра LGD за тези вземания;

б) 

за подчинени вземания по закупени вземания към предприятия параметърът PD е равен на оценката на институцията на EL;

в) 

институцията, която съгласно член 143 е получила разрешение от компетентния орган да използва собствени оценки за параметъра LGD за експозиции към предприятия и която може да разграничи по надежден според компетентния орган начин оценката си за EL на съставящите я параметри PD и LGD за тези вземания, може да използва получената вследствие на това разграничаване оценка на PD.

3.  
Стойността на параметъра PD за длъжници в неизпълнение е 100 %.
4.  

В съответствие с глава 4 институциите могат да вземат предвид наличието в параметъра PD на кредитна защита с гаранции. Освен от доставчиците на защита, посочени в член 201, параграф 1, буква ж), рискът от разсейване може да бъде поет и от продавача на закупените вземания, ако са изпълнени следните условия:

а) 

предприятието има присъдена кредитна оценка от АВКО, която е определена от ЕБО като съответстваща на трета или по-благоприятна степен на кредитно качество според правилата за рисковото претегляне на експозициите към предприятия съгласно глава 2;

б) 

предприятието, когато институциите изчисляват размера на рисково претеглените експозиции и размера на очакваната загуба съгласно вътрешнорейтинговия подход, няма присъдена кредитна оценка от призната АВКО и според вътрешната оценка има PD, равностойна на тази, съответстваща на кредитните оценки от АВКО, определени от ЕБО като съответстващи на трета или по-благоприятна степен на кредитно качество според правилата за рисковото претегляне на експозициите към предприятия съгласно глава 2.

5.  
Институциите, използващи собствени оценки на LGD, могат да признаят кредитна защита с гаранции, като коригират PD при спазване на разпоредбите на член 161, параграф 3.
6.  
За риск от разсейване на закупени вземания към предприятия стойността на параметъра PD се определя като равна на направената от институцията оценка на EL от риска от разсейване. Институцията, която съгласно член 143 е получила разрешение от компетентния орган да използва собствени оценки за параметъра LGD за експозиции към предприятия и може да раздели по надежден според компетентния орган начин оценката си за EL от риска от разсейване за закупените вземания към предприятия на съставящите я параметри PD и LGD, може да използва получената вследствие на това разграничаване оценка на PD. В съответствие с глава 4 институциите могат да признаят наличието в параметъра PD на кредитна защита с гаранции. Освен от доставчиците на защита, посочени в член 201, параграф 1, буква ж), рискът от разсейване може да бъде поет и от продавача на закупените вземания, при условие че изложените в параграф 4 условия са изпълнени.
7.  
Чрез дерогация от член 201, параграф 1, буква ж) са допустими и предприятията, които отговарят на изложените в параграф 4 условия.

Институцията, получила съгласно член 143 разрешение от компетентния орган да използва собствени оценки за параметъра LGD за риска от разсейване на закупени вземания към предприятия, може да признае наличието на кредитна защита с гаранции, като коригира параметъра PD при спазване на разпоредбите на член 161, параграф 3.

Член 161

Загуба при неизпълнение (LGD)

1.  

Институциите използват следните стойности на LGD:

а) 

за първостепенни необезпечени с приемливи обезпечения експозиции: 45 %;

б) 

за подчинени необезпечени с приемливи обезпечения експозиции: 75 %;

в) 

институциите могат да отчетат наличието на обезпечена кредитна защита или защита с гаранции в LGD в съответствие с глава 4;

г) 

за покрити облигации, допустими за третиране, предвидено в член 129, параграфи 4 или 5, може да бъде присъдена стойност на LGD от 11,25 %;

д) 

за закупени първостепенни експозиции по вземания към предприятия, при които институцията не може да определи PD или определената от институцията PD не съответства на изискванията, изложени в раздел 6: 45 %;

е) 

за закупени подчинени експозиции по вземания към предприятия, при които институцията не може да определи PD или определената от институцията PD не съответства на изискванията, изложени в раздел 6: 100 %;

ж) 

за риск от разсейване на закупени вземания към предприятия: 75 %.

2.  
По отношение на риска от разсейване и риска от неизпълнение, ако съгласно член 143 институцията е получила разрешение от компетентния орган да използва собствени оценки за параметъра LGD за експозиции към предприятия и може да раздели по надежден според компетентния орган начин оценката си за очакваната загуба за закупените вземания към предприятия на съставящите я параметри PD и LGD, може да се използва оценката на LGD за закупените вземания към предприятия.
3.  
Ако съгласно член 143 институцията е получила разрешение от компетентния орган да използва собствени оценки на LGD за експозиции към предприятия, институции, централни правителства и централни банки, кредитната защита с гаранции може да бъде призната чрез коригирането на параметрите PD или LGD, при условие че са изпълнени изискванията, посочени в раздел 6, и след получено разрешение от компетентните органи. Дадена институция не присъжда коригирани стойности за PD или LGD на гарантирани експозиции, при които коригираното рисково тегло би било по-ниско от сравнима пряка експозиция към гаранта.
4.  
За целите на предприятията, посочени в член 153, параграф 3, стойността на параметъра LGD за сравнима пряка експозиция към доставчик на защита е равна на стойността на параметъра LGD, присъдена на нехеджирано улеснение към гаранта или на нехеджирано улеснение към длъжника, в зависимост от това дали, в случай на едновременно неизпълнение на гаранта и длъжника по време на периода на хеджираната сделка, наличните доказателства и структурата на гаранцията показват, че размерът на възстановените суми зависи от финансовото състояние съответно на гаранта или длъжника.

Член 162

Падеж

1.  
Институциите, които не са получили разрешение да използват собствени оценки за параметъра LGD и собствени конверсионни коефициенти за експозиции към предприятия, институции или централни правителства и централни банки, определят падежа (M) на експозициите, породени от репо сделки или сделки за предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки, на 0,5 години, а M за всички останали експозиции — на 2,5 години.

Като друга възможност компетентните органи решават като част от посоченото в член 143 разрешение дали институцията може да използва падежа (M) за всяка една от посочените в параграф 2 експозиции.

2.  

Институциите, получили съгласно член 143 разрешение от компетентния орган да използват собствени оценки за LGD и собствени конверсионни коефициенти за експозиции към предприятия, институции или централни правителства и централни банки, изчисляват стойността на M за всяка една от тези експозиции, както е изложено в букви а)—д) от настоящия параграф и при спазване на параграфи 3—5 от настоящия параграф. M не надхвърля пет години, освен в случаите по член 384, параграф 1, когато посоченият там М се използва:

а) 

за инструменти, свързани с планирани парични потоци, M се изчислява съгласно следната формула:

image

където CFt представлява паричните потоци (главници, лихви и такси), дължими съгласно договора от длъжника през периода t;

б) 

за деривати, предмет на рамкови споразумения за нетиране, стойността на М е равна на среднопретегления остатъчен матуритет на експозицията, но не по-малко от 1 година, като за претеглянето се използват условният размер на експозициите;

в) 

за експозиции, породени от напълно или почти напълно обезпечени сделки с дериватни инструменти,изброени в приложение II, както и за експозициите по напълно или почти напълно обезпечени маржин заемни сделки, обект на рамкови споразумения за нетиране, M е среднопретегленият остатъчен срок до падежа на сделките, но не по-малко от 10 дни;

г) 

за репо сделки или сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки, предмет на рамкови споразумения за нетиране, стойността на М е равна на среднопретегления остатъчен срок до падежа на сделките, но не по-малко от 5 дни. За претеглянето на остатъчния срок до падежа се използва условната стойност на всяка сделка;

д) 

ако съгласно член 143 институцията е получила разрешение от компетентния орган да използва собствени оценки за параметъра PD за закупени вземания към предприятия, стойността на параметъра M за усвоените суми се приравнява към среднопретегления падеж на експозицията към закупените вземания, където М е не по-малко от 90 дни. Същата стойност на параметъра М се използва и по отношение на неусвоените части от даден ангажимент за покупка, при условие че този ангажимент съдържа ефективни ограничителни клаузи, предпоставки за предсрочна амортизация или други договорени условия, които предпазват институцията купувач от значително влошаване на качеството на бъдещите вземания, които институцията се е ангажирала да изкупи в рамките на определения срок. При отсъствие на такива ефективни защити параметърът M за неусвоените суми се изчислява като сбор от първоначалния срок на най-отдалеченото във времето потенциално вземане съгласно условията по ангажимента за покупка и остатъчния срок до падежа на този ангажимент, като стойността на M е не по-малко от 90 дни;

е) 

за всички други инструменти, които не са посочени в настоящия параграф, или когато дадена институция не е в състояние да изчисли M в съответствие с изложеното в буква а), падежът M е равен на максималния срок (в години), в рамките на който длъжникът може да изпълни напълно своите договорни задължения, но не по-малко от 1 година;

ж) 

институциите, които за изчисляване на стойностите на експозициите използват изложения в глава 6, раздел 6 метод на вътрешните модели, изчисляват параметъра M за експозициите, за които те прилагат този метод и за които най-дългосрочният матуритет по договор в нетиращата съвкупност е по-дълъг от една година, съгласно следната формула:

image

където:

image

=

фиктивна променлива, чиято стойност през бъдещия период tk е равна на 0, ако tk > 1 година, и на 1, ако tk ≤ 1.

image

=

очакваната експозиция през бъдещия период tk;

image

=

действителната очаквана експозиция през бъдещия период tk;

image

=

безрисковият дисконтиращ множител за бъдещия период tk;

image

;
з) 

институция, която използва вътрешен модел за изчисляване на едностранна корекция на кредитната оценка (ККО), може след получаването на разрешение от компетентните органи да използва като стойност на параметъра М ефективната кредитна дюрация, изчислена посредством вътрешен модел.

При спазване на условията по параграф 2 за нетиращите съвкупности, при които всички договори имат първоначален матуритет под една година, се прилага формулата по буква а);

и) 

за институциите, които за изчисляване на стойностите на експозициите използват изложения в глава 6, раздел 6 метод на вътрешните модели и са получили разрешение да използват вътрешен модел за специфичен риск, свързан с търгуваните дългови позиции в съответствие с трета част, дял IV, глава 5, стойността на М е равна на 1 в изложената в член 153, параграф 1 формула, при условие че институцията може да удостовери пред компетентните органи, че нейният вътрешен модел за свързания с търгуваните дългови позиции специфичен риск, прилаган съгласно член 383, отчита влиянието на рейтингова миграция;

й) 

за целите на член 153, параграф 3 M е ефективният падеж на кредитната защита, но не по-малко от 1 година.

3.  

Когато документацията изисква ежедневно допълване до минималния размер на обезпечението и ежедневна преоценка на експозицията и обхваща разпоредби, които позволяват незабавната реализация или нетиране на обезпечението в случай на неизпълнение или неплащане на дължимите средства за попълване на маржин депозита, стойността на M е най-малко един ден за:

а) 

напълно или почти напълно обезпечени дериватни инструменти, изброени в приложение II;

б) 

напълно или почти напълно обезпечени маржин заемни сделки;

в) 

репо сделки или сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки.

Освен това за квалифицирани краткосрочни експозиции, които не са част от текущото финансиране, предоставяно от институцията на длъжника, стойността на M е най-малко един ден. Квалифицираните краткосрочни експозиции включват:

▼M9

а) 

експозиции към институции или инвестиционни посредници, породени вследствие на сетълмента на валутни задължения;

▼B

б) 

самоликвидиращи се краткосрочни операции по търговско финансиране, свързани с обмена на стоки или услуги, с остатъчен срок до падежа до една година, посочени в член 4, параграф 1, точка 80;

в) 

експозиции, породени вследствие на сетълмента при покупка и продажба на ценни книжа в рамките на обичайния срок на доставка или два работни дни;

г) 

експозиции, породени вследствие на паричен сетълмент при електронни преводи и сетълмент на електронни платежни операции и предплатени разходи, включително овърдрафти, възникнали вследствие на неуспешни сделки, ненадхвърлящи малък, твърдо договорен брой работни дни.

4.  
По отношение на експозициите към разположените на територията на Съюза предприятия, чиито консолидирани продажби и консолидирани активи не надхвърлят 500 милиона евро, институциите могат да не прилагат параграф 2, а да определят последователно М според посоченото в параграф 1. Институциите могат да заменят размера на общите активи от 500 милиона евро на 1 милиард евро за тези предприятия, които преди всичко притежават и отдават под наем неспекулативно жилищни имоти.
5.  
Падежните несъответствия се третират съгласно посоченото в глава 4.



Подраздел 2

Експозиции на дребно

Член 163

Вероятност от неизпълнение (PD)

1.  
PD за дадена експозиция е най-малко 0,03 %.
2.  
PD на длъжници или, когато се използва подходът на задължение, на експозиции в неизпълнение е 100 %.
3.  
Стойността на параметъра PD за риск от разсейване при закупени вземания е равна на оценката на EL за риск от разсейване. Ако дадена институция е в състояние да раздели по надежден според компетентния орган начин оценката си за очакваната загуба за риска от разсейване при закупени вземания на съставящите я параметри PD и LGD, може да бъде използвана оценката за PD.
4.  
При спазване на член 164, параграф 2 може да бъде взета предвид кредитна защита с гаранции чрез коригирането на PD. Освен от доставчиците на защита, посочени в член 201, параграф 1, буква ж), рискът от разсейване може да бъде поет и от продавача на закупените вземания, ако са изпълнени изложените в член 160, параграф 4 условия.

▼M8

Член 164

Загуба при неизпълнение (LGD)

1.  
Институциите представят собствени оценки на LGD, при условие че са изпълнени изискванията, посочени в раздел 6 от настоящата глава, и компетентните органи са дали разрешение в съответствие с член 143. За риск от разсейване при закупени вземания се използва стойност на параметъра LGD от 75 %. Ако дадена институция е в състояние по надежден начин да раздели своята оценка на очакваната загуба за риск от разсейване при закупени вземания на съставящите я параметри PD и LGD, тя може да използва собствената си оценка на LGD.
2.  
Кредитна защита с гаранции може да бъде призната като приемлива чрез коригиране на оценките за PD или LGD по отношение на отделни експозиции или група от експозиции, при условие че са спазени изискванията, посочени в член 183, параграфи 1, 2 и 3, и е получено разрешение от страна на компетентните органи. Дадена институция не присъжда коригирани стойности за PD или LGD на гарантирани експозиции, при които коригираното рисково тегло би било по-ниско от сравнима пряка експозиция към гаранта.
3.  
За целите на член 154, параграф 2 стойността на параметъра LGD за сравнима пряка експозиция към доставчика на защита, посочен в член 153, параграф 3, е равна на стойността на параметъра LGD, присъдена на нехеджирано улеснение към гаранта или на нехеджирано улеснение към длъжника, в зависимост от това дали, в случай на едновременно неизпълнение на гаранта и длъжника по време на продължителността на хеджираната сделка, наличните доказателства и структурата на гаранцията показват, че размерът на възстановените суми зависи от финансовото състояние на гаранта или съответно на длъжника.
4.  
За всички обезпечени с жилищни имоти експозиции на дребно, които не се ползват от гаранции на централни правителства, средно претеглената по експозициите LGD е не по-ниска от 10 %.

За всички обезпечени с търговски недвижими имоти експозиции на дребно, които не се ползват от гаранции на централни правителства, средно претеглената по експозициите LGD е не по-ниска от 15 %.

5.  
Всяка държава членка определя орган, отговорен за прилагането на параграф 6. Този орган е компетентният орган или определеният орган.

Когато органът, определен от държавата членка за прилагането на настоящия член, е компетентният орган, той гарантира, че съответните национални органи и институции с функции в макропруденциалната област са надлежно информирани от компетентния орган за намерението му да използва настоящия член, и участват по подходящ начин в оценката на заплахите за финансовата стабилност в неговата държавата членка в съответствие с параграф 6.

Когато органът, определен от държавата членка за прилагането на настоящия член, е различен от компетентния орган, държавата членка приема необходимите разпоредби за осигуряване на подходяща координация и обмен на информация между компетентния орган и определения орган с цел правилно прилагане на настоящия член. По-специално, органите са длъжни да си сътрудничат тясно и да обменят цялата информация, която може да бъде необходима за адекватното изпълнение на задълженията, възложени на определения орган съгласно настоящия член. Това сътрудничество има за цел да се избегне каквато и да било форма на дублиращи се или несъгласувани действия между компетентния орган и определения орган, както и да се гарантира надлежно отчитане на взаимодействието с други мерки, и по-специално мерките, предприети съгласно член 458 от настоящия регламент и член 133 от Директива 2013/36/ЕС.

6.  
Въз основа на събраните съгласно член 430а данни и други относими показатели и като отчита прогнозите за бъдещото развитие на пазара на недвижими имоти, органът, определен в съответствие с параграф 5 от настоящия член, оценява периодично и поне веднъж годишно дали минималните стойности за LGD, посочени в параграф 4 от настоящия член, са подходящи за експозиции, обезпечени с ипотеки върху жилищни или търговски недвижими имоти, разположени в една или повече части от територията на държавата членка на съответния орган.

Когато въз основа на оценката по първа алинея от настоящия параграф органът, определен в съответствие с параграф 5, стигне до заключението, че минималните стойности за LGD, посочени в параграф 4, не са адекватни и ако счете, че неадекватността на стойностите на LGD може да има отрицателни последици върху текущата или бъдещата финансова стабилност в неговата държава членка, той може да определи по-високи минимални стойности на LGD за експозициите, обезпечени с ипотеки върху жилищни или търговски недвижими имоти, разположени в една или повече части от територията на неговата държава членка. Тези увеличени минимални стойности могат да се прилагат и спрямо един или повече свързани с недвижими имоти сегменти от такива експозиции.

Органът, определен в съответствие с параграф 5, уведомява ЕБО и ЕССР преди да вземе решението, посочено в настоящия параграф. В срок от един месец от получаването на това уведомление ЕБО и ЕССР представят своето становище на засегнатата държава членка. ЕБО и ЕССР публикуват тези стойности на LGD.

7.  
Когато органът, определен в съответствие с параграф 5, определи по-високи минимални стойности на LGD съгласно параграф 6, институциите разполагат с шестмесечен преходен период, за да ги приложат.

▼M8

8.  
ЕБО, в тясно сътрудничество с ЕССР, разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на условията, които органът, определен в съответствие с параграф 5, взема под внимание при оценяването на адекватността на стойностите на LGD като част от оценката, посочена в параграф 6.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2019 г.

На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент, като приема регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

9.  

ЕССР може да дава, посредством препоръки в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1092/2010 и в тясно сътрудничество с ЕБО, указания на органите, определени в съответствие с параграф 5 от настоящия член, за следното:

а) 

факторите, които могат „да имат отрицателни последици върху текущата или бъдещата финансова стабилност“ съгласно посоченото в параграф 6; и

б) 

индикативните сравнителни показатели, които органът, определен в съответствие с параграф 5, трябва да вземе предвид при определянето на по-високи минимални стойности на LGD.

▼M8

10.  
Институциите на дадена държава членка прилагат по-високите минимални стойности на LGD, определени от органите на друга държава членка в съответствие с параграф 6, спрямо всички съответни експозиции, обезпечени с ипотеки върху жилищни или търговски недвижими имоти, разположени в една или повече части на другата държава членка.

▼B



Подраздел 3

Прилагане на метода PD/LGD по отношение на експозиции в капиталови инструменти

Член 165

Прилагане на метода PD/LGD по отношение на експозиции в капиталови инструменти

1.  
PD се определя съгласно методите за експозиции към предприятия.

Прилагат се следните минимални стойности на параметъра PD:

а) 

0,09 % за експозиции в търгувани на борсов пазар капиталови инструменти, при които инвестицията е част от дългосрочно взаимоотношение с клиент;

б) 

0,09 % за експозиции в извънборсово търгувани капиталови инструменти, където доходността на инвестициите се базира на редовни и периодични парични потоци, които не представляват капиталови печалби;

в) 

0,40 % за експозиции в търгувани на борсов пазар капиталови инструменти, включително други къси позиции, както е посочено в член 155, параграф 2;

г) 

1,25 % за всички други експозиции в капиталови инструменти, включително други къси позиции, както е посочено в член 155, параграф 2.

2.  
За експозиции в непублични капиталови инструменти, включени в достатъчно добре диверсифицирани портфейли, може да се определи стойност на параметъра LGD от 65 %. За всички останали експозиции стойността на параметъра LGD се определя на 90 %.
3.  
Стойността на M за всички експозиции е пет години.



Раздел 5

Стойност на експозицията

Член 166

Експозиции към предприятия, институции, централни правителства и централни банки и експозиции на дребно

1.  
Освен ако не е указано друго, стойността на балансовите експозиции е счетоводната стойност, определена без да се отчитат извършените корекции за кредитен риск.

Това правило важи и за активите, закупени на цена, различна от дължимата сума.

За закупените активи разликата между дължимата сума и счетоводната стойност, отчетена в баланса на институциите при закупуването на актива след прилагането на съответните корекции за специфичен кредитен риск, е показана като отбив, ако дължимата сума е по-голяма, и премия, ако тя е по-малка.

2.  
Когато институциите използват рамкови споразумения за нетиране за репо сделки или сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки, стойността на експозицията се изчислява в съответствие с глава 4 или 6.
3.  
За изчисляването на стойността на експозицията в случай на балансово нетиране между отпуснати заеми и приети влогове институциите прилагат методите, определени в глава 4.
4.  
Стойността на експозицията при лизинг e равна на сконтираните минимални лизингови вноски. Минималните лизингови вноски обхващат плащанията през периода на лизинга, които лизингополучателят е длъжен или може да бъде задължен да прави, и всяка изгодна опция за покупка (т.е. опция, чието упражняване е достатъчно сигурно). Ако от страна, различна от лизингополучателя, може да се изисква да извърши плащане, свързано с остатъчната стойност на отдадения на лизинг актив, и това задължение за плащане отговаря на съвкупността от условията по член 201 относно признаването на доставчици на защита, както и на изискванията за признаване на други видове гаранции, предвидени в член 213, задължението за плащане може да бъде признато за кредитна защита с гаранции в съответствие с глава 4.
5.  
По отношение на договорите, изброени в приложение II, стойността на експозицията се определя съгласно методите, изложени в глава 6, като направените корекции за кредитен риск не биват отчитани.
6.  
При изчисляването на размерите на рисково претеглените експозиции на закупени вземания стойността на експозицията е стойността, определена в съответствие с параграф 1, намалена с капиталовите изисквания за риск от разсейване преди редуцирането на кредитния риск.
7.  
Когато дадена експозиция е под формата на ценни книжа или стоки, продадени, заложени или предоставени в заем по репо сделки или сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки, транзакции с удължен сетълмент или маржин заемни сделки, стойността на експозицията е равна на стойността на ценните книжа или стоките, определени в съответствие с член 24. Когато се използва разширеният метод за финансово обезпечение, изложен в член 223, стойността на експозицията се увеличава с размера на корекцията за променливост, приложима за тези ценни книжа или стоки, според посоченото в същия член. Стойността на експозицията за репо сделките, сделките за предоставяне или получаване в заем на ценни книжа или стоки, транзакциите с удължен сетълмент и маржин заемните сделки може да бъде определена в съответствие с глава 6 или член 220, параграф 2.
8.  

Стойността на посочените по-долу експозиции се изчислява като размерът на неусвоената част от поетия от институцията ангажимент се умножава по конверсионен коефициент. Институциите използват следните конверсионни коефициенти в съответствие с член 151, параграф 8 за експозиции към предприятия, институции, централни правителства и централни банки:

а) 

конверсионен коефициент от 0 % се прилага по отношение на кредитни линии, които са безусловно отменяеми по всяко време от институцията без предизвестие или които ефективно позволяват автоматично прекратяване на ангажимента при влошаване на кредитоспособността на кредитополучателя. За да приложат конверсионен коефициент от 0 %, институциите активно следят финансовото състояние на длъжника, като системата им за вътрешен контрол им позволява незабавно да забележат всяко влошаване на кредитното качество на длъжника. Неусвоените кредитни линии могат да се считат за безусловно отменяеми, когато условията по договора позволяват на институцията да се откаже от ангажимента си до максималния размер, допустим съгласно законодателството за защита на потребителите и друго приложимо законодателство;

б) 

по отношение на краткосрочни акредитиви, породени в резултат от движението на стоки, институцията емитент и потвърждаващата институция прилагат конверсионен коефициент от 20 %;

в) 

конверсионен коефициент от 0 % се прилага по отношение на неусвоени ангажименти по закупени револвиращи вземания, при условие че тези ангажименти подлежат на безусловно прекратяване или дават възможност на институцията да ги прекрати автоматично по всяко време и без предизвестие. За да приложат конверсионен коефициент от 0 %, институциите активно следят финансовото състояние на длъжника, като системата им за вътрешен контрол им дава възможност незабавно да забележат всяко влошаване на кредитното качество на длъжника;

г) 

конверсионен коефициент от 75 % се прилага по отношение на други кредитни линии, улеснения за емитиране на ценни книжа (NIF) и револвиращи улеснения за поемане на емисии от ценни книжа (RUF).

▼C2

Институциите, които отговарят на изискванията за използването на собствени оценки за конверсионни коефициенти, както е посочено в раздел 6, могат да използват свои собствени оценки за конверсионни коефициенти за различните видове продукти, посочени в букви а)—г), след получаването на разрешение от компетентните органи.

▼B

9.  
Когато даден ангажимент се отнася до продължаването на друг ангажимент, се използва по-ниският от двата конверсионни коефициента, приложими за съответните индивидуални ангажименти.
10.  

За всички задбалансови позиции, които не са посочени в параграфи 1—8, стойността на експозицията представлява следния дял от нейната стойност:

а) 

100 %, ако позицията е високорискова;

б) 

50 %, ако позицията е среднорискова;

в) 

20 %, ако позицията е среднорискова/нискорискова;

г) 

0 %, ако позицията е нискорискова.

За целите на настоящия параграф задбалансовите позиции се отнасят към рисковите категории, посочени в приложение I.

Член 167

Експозиции в капиталови инструменти

1.  
Стойността на експозициите в капиталови инструменти представлява счетоводната стойност, която остава след прилагането на съответните корекции за специфичен кредитен риск.
2.  
Стойността на задбалансовите експозиции в капиталови инструменти представлява тяхната номинална стойност, намалена със съответните корекции за специфичен кредитен риск за въпросната експозиция.

Член 168

Други активи, които нямат характер на кредитни задължения

Стойността на експозициите по други активи, които нямат характер на кредитни задължения, представлява счетоводната стойност, която остава след прилагането съответните корекции за специфичен кредитен риск.



Раздел 6

Изисквания за вътрешнорейтинговия подход



Подраздел 1

Рейтингови системи

Член 169

Общи принципи

1.  
Ако дадена институция използва повече от една рейтингова система, основанието за отнасянето на даден длъжник или сделка към дадена рейтингова система се документира и прилага по начин, който отразява по подходящ начин нивото на риска.
2.  
Критериите и процедурите за отнасянето към определена рейтингова система се преглеждат периодично, за да се определи дали са все още подходящи за текущия портфейл и външните условия.
3.  
Когато дадена институция използва директни оценки на рисковите параметри за отделните длъжници или експозиции, те могат да се разглеждат като оценки, представляващи степени от непрекъсната рейтингова скала.

Член 170

Структура на рейтинговите системи

1.  

Структурата на рейтинговите системи за експозиции към предприятия, институции, централни правителства и централни банки трябва да отговаря на следните изисквания:

а) 

рейтинговата система е съобразена с рисковите характеристики на длъжника и сделката;

б) 

рейтинговата система съдържа рейтингова скала на длъжника, която дава изключително количествена оценка на риска от неизпълнение на длъжника. Рейтинговата скала на длъжника има най-малко 7 категории за редовни длъжници и една категория за длъжници в неизпълнение;

в) 

институцията документира връзката между категориите, разделящи длъжниците според съответното ниво на риска от неизпълнение, и използваните критерии за разграничаване на отделните нива на риска от неизпълнение;

г) 

институциите с портфейли, съсредоточени в определен пазарен сегмент и диапазон на риск от неизпълнение, обособяват достатъчно категории длъжници в рамките на този диапазон с цел избягване на неоснователна концентрация на длъжници в рамките на определена рискова категория. Значителна концентрация на длъжници в рамките на определена рискова категория е подкрепена с убедителни емпирични данни, удостоверяващи, че категорията на длъжниците обхваща сравнително тесен интервал на параметъра PD и че нивото на риска от неизпълнение при всички длъжници в категорията попада в този интервал;

д) 

за да разрешат компетентните органи използването на собствени оценки на параметъра LGD при изчисляването на капиталовите изисквания, рейтинговата система съдържа отделна рейтингова скала, която отразява изключително характеристиките на сделките по отношение на параметъра LGD. Определението за рискова категория включва описание на начина, по който експозициите се отнасят към категорията и критериите, използвани за разграничаване на отделните нива на риск по категории;

е) 

значителни концентрации на сделки в рамките на определена рискова категория са подкрепени с убедителни емпирични данни, удостоверяващи, че рисковата категория обхваща допустимо тесен интервал на параметъра LGD и че съответно нивото на риска по всички експозиции в рисковата категория попада в този интервал.

2.  
Институциите, използващи посочените в член 153, параграф 5 методи за определяне на рисковите тегла за експозиции по специализирано кредитиране, се освобождават от изискването да имат рейтингова скала за длъжника, която дава изключително количествена оценка на риска в случай на неизпълнение от страна на длъжника по тези експозиции. По отношение на тези експозиции въпросните институции предвиждат най-малко четири категории за редовни длъжници и поне една категория за длъжници в неизпълнение.
3.  

Структурата на рейтинговите системи за експозициите на дребно отговаря на следните изисквания:

а) 

рейтинговите системи вземат предвид както риска на длъжника, така и на сделката, и отразяват всичките им съществени характеристики;

б) 

степента на разграничаване на риска осигурява достатъчен брой експозиции в определена категория или група, за да позволи целесъобразно количествено измерване и потвърждаване на характеристиките за загуба по категории или групи. При разпределението на експозициите и длъжниците в категории или групи се избягват прекомерните концентрации;

в) 

процесът на отнасяне на експозициите по рискови категории или групи гарантира целесъобразно разграничаване на риска, предвижда групиране на достатъчно еднородни експозиции и позволява точно и последователно измерване на характеристиките на загубата по рискови категории или рейтингови групи. За закупени вземания групирането отразява практиките на кредитиране на продавача и разнородността на клиентите му.

4.  

Когато отнасят експозициите по категории или групи, институциите вземат предвид следните рискови фактори:

а) 

рискови характеристики на длъжника;

б) 

рискови характеристики на сделката, включително видове продукти или обезпечения, или и двете. Институциите обръщат специално внимание на случаите, при които няколко експозиции имат едно и също обезпечение;

в) 

наличие на просрочие, освен ако институцията не удостовери пред компетентните органи, че просрочието не е съществен рисков фактор за експозицията.

Член 171

Отнасяне към категории или групи

1.  

Институцията разполага със специални определения, процедури и критерии за отнасяне на експозициите по рискови категории или групи в рейтинговата система, които отговарят на следните изисквания:

а) 

определенията за категория или група и критериите са достатъчно подробни, за да позволят на лицата, отговорни за присъждане на рейтинг, последователно да отнасят длъжниците или сделките със сходни рискови характеристики към една и съща категория или група. Това се прилага последователно за всички видове дейности, структурни звена и географски райони;

б) 

документирането на рейтинговия процес позволява на трети лица да разберат и възпроизведат отнасянето на експозициите към категории или групи и да оценят дали това отнасяне към категории или групи е уместно;

в) 

критериите също са в съответствие с вътрешните стандарти за кредитиране на институцията, както и с нейната политика за третиране на проблемни длъжници или сделки.

2.  
При отнасяне на длъжниците и сделките по категории или групи институцията взема предвид цялата приложима информация. Информацията е актуална и позволява на институцията да прогнозира бъдещото състояние на експозицията. Ако институцията разполага с ограничена информация, тя прилага по-консервативен подход при отнасяне на експозициите към длъжника или на сделките по рисковите категории или групи. Ако при присъждането на вътрешния рейтинг институцията използва като основен фактор външен рейтинг, тя се уверява, че е взето предвид и наличието на друга приложима информация.

Член 172

Отнасяне на експозиции

1.  

За експозициите към предприятия, институции, централни правителства и централни банки и за експозициите в капиталови инструменти, когато институцията използва подхода PD/LGD, посочен в член 155, параграф 3, отнасянето на експозициите се извършва в съответствие със следните принципи:

а) 

в процеса подобряване на кредита всеки длъжник бива отнесен към съответна категория длъжници;

б) 

за експозициите, за които институциите са получили разрешение от компетентния орган да използват собствени оценки за LGD и конверсионни коефициенти съгласно член 43, в процеса по одобряване на кредита всяка експозиция бива отнесена към определена рискова категория;

в) 

институциите, използващи предвидените в член 153, параграф 5 методи за определяне на рисковите тегла на експозиции по специализирано кредитиране, отнасят всяка от тези експозиции към определена категория в съответствие с член 170, параграф 2;

г) 

за всяко отделно юридическо лице, към което институцията има експозиция, се присъжда отделен рейтинг. Институцията разполага с подходящи политики във връзка с третирането на индивидуалните клиенти длъжници и групи от свързани клиенти;

д) 

отделни експозиции към един и същ длъжник се отнасят в една и съща рискова категория длъжници независимо от различията в естеството на всяка отделна сделка. По изключение обаче отделните експозиции към един и същ длъжник могат да се отнесат към няколко категории, когато:

i) 

съществува държавен трансферен риск, който зависи от това дали експозициите са деноминирани в местна или в чуждестранна валута;

ii) 

третирането на свързаните гаранции към дадена експозиция може да бъде отразено в коригираното отнасяне към дадена рискова категория на длъжника;

iii) 

законодателството, свързано със защитата на потребителите, опазването на банковата тайна или друго законодателство забранява обмена на данни, отнасящи се до клиента.

2.  
При експозициите на дребно в рамките на процеса по одобряване на кредити всяка експозиция бива отнесена към определена категория или група.
3.  
При отнасяне на експозициите към категория или група институциите документират ситуациите, при които въз основа на експертно мнение могат да не се съобразяват с входящи или изходящи данни от процеса по отнасяне, и с отговорните служители, одобрили тези изключения. Институциите документират тези изключения и отбелязват отговорните служители. Институциите анализират последващото състояние на експозициите, чиито отнасяния са били обект на изключение. Този анализ обхваща оценка на последващото състояние на експозициите, чийто рейтинг е бил обект на изключение от страна на конкретно лице, като се вземат под внимание всичките отговорни служители.

Член 173

Надеждност на процеса на отнасянето по категории и групи

1.  

За експозициите към предприятия, институции, централни правителства и централни банки и за експозициите в капиталови инструменти, когато институцията използва подхода PD/LGD, посочен в член 155, параграф 3, при процеса на отнасянето на експозициите се спазват следните изисквания за надеждност:

а) 

процесът на отнасяне на експозициите и неговата периодична проверка биват извършвани и одобрявани от независимо лице, което няма пряка изгода от решенията за отпускане на кредити;

б) 

институциите правят преглед на резултатите от процеса на отнасяне най-малко един път годишно и внасят корекции, когато резултатът от прегледа не дава основания за запазване на извършеното отнасяне по категории и групи. Високорисковите длъжници и проблемните експозиции подлежат на по-чест преглед. Институциите започват нов процес по отнасяне, ако е налице нова съществена информация за длъжника или експозицията;

в) 

институцията изгражда ефективен процес за получаване и актуализиране на съответната информация относно характеристиките на длъжника, които влияят върху параметъра PD, и относно характеристиките на сделката, които влияят върху параметъра LGD или върху конверсионните коефициенти.

2.  
По отношение на експозициите на дребно институцията прави преглед най-малко веднъж годишно на отнасянето на длъжниците и сделките по категории и групи и внася корекции, когато резултатът от прегледа не дава основания за запазване на извършеното отнасяне по категории и групи, или преразглежда характеристиките на загубите и състоянието на неизпълнение за всяка набелязана рискова група, което е приложимо. Също най-малко веднъж годишно институцията извършва преглед чрез представителна извадка на състоянието на индивидуалните експозиции в рамките на всяка група, за да се увери дали тези експозиции продължават да са отнесени към правилната група, и внася корекции, когато резултатът от прегледа не дава основания за запазване на извършеното отнасяне по категории и групи.
3.  
ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за методологиите, които компетентните органи да използват при оценката на надеждността на процеса на отнасянето и периодичната и независима оценка на рисковете.

До 31 декември 2014 г. ЕБО предоставя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти.

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 174

Използване на модели

Ако институцията използва статистически модели и други автоматизирани методи за отнасяне на експозиции към длъжници или сделки към категория или група, се спазват следните изисквания:

а) 

моделът трябва да има добра прогностична способност и да не води до изкривяване при изчисляване на капиталовите изисквания. Входящите променливи формират надеждна и ефективна база за прогнозните резултати. Моделът не трябва да показва съществени отклонения;

б) 

институцията трябва да поддържа процес за проверка на входящите данни в модела, който обхваща оценка на тяхната точност, пълнота и адекватност;

в) 

използваните при изграждането на модела данни трябва да са представителни за съвкупността от действителните длъжници или експозиции на институцията;

г) 

институцията трябва да разполага с редовен периодичен процес на утвърждаване на модела, който включва наблюдение на резултатите и стабилността на модела; преглед на спецификациите на модела; и сравняване на резултатите от модела с настъпилите събития;

д) 

в допълнение към статистическия модел институцията трябва да използва експертно мнение и проверка на отнасянето по категории и групи въз основа на модела и се уверява, че моделите биват използвани целесъобразно. Процедурата по проверка има за цел откриване и ограничаване на грешки, свързани със слабостите на модела. В експертното мнение се взема под внимание цялата приложима информация, която не е обхваната от модела. Институцията трябва да документира съчетаното използване на експертното мнение и резултатите от модела.

Член 175

Документиране на рейтинговите системи

1.  
Институциите документират структурата и функционалните характеристики на своите рейтингови системи. Документацията удостоверява спазването на изискванията в настоящия раздел и обхваща теми, които включват разграничаване на портфейлите, критерии за присъждане на рейтинги, отговорности на лицата, които определят рейтинга на длъжници и експозиции, честота на прегледа на присъдените рейтинги и контрол на процеса по присъждане на рейтинга от страна на ръководството.
2.  
Институцията документира обосновката и анализите, подкрепящи избора ѝ на критерии за присъждане на рейтинг. Институцията документира всички значими промени в процеса по присъждане на рейтинг, като документацията позволява да бъдат установени промените, направени в процеса по присъждане на рейтинг след последния преглед от компетентните органи. Документират се и организацията и процесът по присъждане на рейтинги и структурата на вътрешния контрол.
3.  
Институциите документират използваните от тях специални определения за неизпълнение и загуба и осигуряват съответствието им с определенията, изложени в настоящия регламент.
4.  

Когато институцията използва статистически модели в процеса по присъждане на рейтинг, тя документира методологията си. Документираният материал:

а) 

дава подробно описание на теоретичните принципи, допусканията и математическите и емпиричните основи на отнасянето на оценките към категории, отделни длъжници, експозиции или групи, както и източниците на данни, използвани за оценка на модела;

б) 

установява изчерпателен статистически процес, включително тестове с използване на данни извън обхванатия времеви период и извън извадката, за утвърждаване на модела;

в) 

посочва обстоятелствата, при които моделът не работи ефективно.

5.  
Институцията удостоверява пред компетентния орган, че изискванията на настоящия член са спазени, когато институцията е получила дадена рейтингова система или модел, използван в рамките на системата, от трето лице продавач и продавачът отказва или ограничава достъпа на институцията до информацията, свързана с методологията на рейтинговата система или модел, или до базисните данни, използвани за разработването на методологията или модела, под претекст, че тази информация е защитена от право на собственост.

Член 176

Поддържане на база данни

1.  
Институциите събират и съхраняват данни относно елементите на вътрешните им рейтинги съгласно изискванията на част 8.
2.  

За експозициите към предприятия, институции, централни правителства и централни банки и за експозиции в капиталови инструменти, когато институцията използва подхода PD/LGD, посочен в член 155, параграф 3, институциите събират и съхраняват:

а) 

изчерпателни исторически данни за рейтингите на длъжниците и признатите гаранти;

б) 

датите, на които са присъдени рейтингите;

в) 

основните данни и методологията, използвани за присъждане на рейтинг;

г) 

лицето, отговорно за присъдените рейтинги;

д) 

идентификация на длъжниците и експозициите, които са били в неизпълнение;

е) 

датата на възникване и обстоятелствата, обусловили неизпълнението;

ж) 

данни за параметъра PD и действителните нива на неизпълнение за рейтинговите категории и миграцията между тях.

3.  
Институциите, които не използват собствени оценки за параметъра LGD и конверсионни коефициенти, събират и съхраняват данни, позволяващи съпоставяне между действителните нива на LGD и стойностите, посочени в член 161, параграф 1, както и между постигнатите конверсионни коефициенти и стойностите, посочени в член 166, параграф 8.
4.  

Институциите, използващи собствени оценки за параметъра LGD и конверсионни коефициенти, събират и съхраняват:

а) 

изчерпателни исторически данни за рейтингите на сделките, оценките за параметъра LGD и конверсионните коефициенти, свързани с всяка рейтингова скала;

б) 

датите, на които са присъдени рейтингите и са изготвени оценките;

в) 

основните данни и методологията, използвана за определяне на рейтинга на сделките, оценките за параметъра LGD и конверсионните коефициенти;

г) 

данни за лицето, което е присъдило рейтинга на сделката, и за лицето, което е изготвило оценка на параметъра LGD и конверсионен коефициент;

д) 

данни за прогнозните и реализиралите се стойности за параметъра LGD, както и за конверсионните коефициенти, отнасящи се за всяка експозиция в неизпълнение;

е) 

за институциите, които отчитат чрез параметъра LGD ефектите от гаранции и кредитни деривати при редуциране на кредитния риск — данни за параметъра LGD на експозицията преди и след оценката на ефектите на дадена гаранция или кредитен дериват;

ж) 

данни за компонентите на загубата за всяка експозиция в неизпълнение.

5.  

За експозициите на дребно институциите събират и съхраняват:

а) 

данни, използвани в процеса на отнасяне на експозициите по рискови категории или групи;

б) 

данни за оценките на параметрите PD, LGD и конверсионните коефициенти, отнасящи се до категориите или групите експозиции;

в) 

идентификация на длъжниците и експозициите, които са били в неизпълнение;

г) 

за експозиции в неизпълнение — данни за категориите или групите, в които са били отнесени експозициите в годината, предшестваща неизпълнението, както и данни за реализиралите се стойности на параметъра LGD и конверсионните коефициенти;

д) 

данни за нивата на загуба при квалифицираните револвиращи експозиции на дребно.

Член 177

Използване на стрес тестове за оценка на капиталовата адекватност

1.  
Институцията трябва да разполага с надеждни процедури за провеждане на стрес тестове, използвани при оценка на капиталовата ѝ адекватност. Стрес тестовете включват набелязване на възможни събития или бъдещи промени в икономическите условия, които биха оказали неблагоприятен ефект върху кредитните експозиции на институцията, и оценка на способността на институцията да устои на такива промени.
2.  
Институцията редовно провежда стрес тест по отношение на кредитния риск, за да оцени ефекта от определени конкретни условия върху общите капиталови изисквания за кредитен риск. Тестът се подбира от институцията и подлежи на надзорен преглед. Тестът е обоснован и оценява ефекта при сценарии, предвиждащи значителна, но реалистична рецесия. Институцията оценява потенциалната миграция на експозициите между рейтингови класове при прилагането на сценарии за стрес тестове. Портфейлите, подложени на стрес, обхващат възможно най-голяма част от общата експозиция на институцията.
3.  
Като част от метода за прилагане на стрес тестове институциите, които използват третирането, посочено в член 153, параграф 3, отчитат и ефекта от влошаване на кредитното качество на доставчиците на защита и особено последствията, когато предоставящата защита страна престане да отговаря на критериите за признаване.



Подраздел 2

Количествено измерване на риска

Член 178

Неизпълнение на длъжник

1.  

Счита се, че е настъпило неизпълнение по отношение на определен длъжник, когато са изпълнени следните две условия или поне едно от тях:

а) 

институцията счита, че е малко вероятно длъжникът да изплати изцяло своите кредитни задължения към нея, към нейното предприятие майка или към някое от дъщерните ѝ предприятия, без да се предприемат действия от страна на институцията, като например по реализиране на обезпечение;

▼M7

б) 

длъжникът е в просрочие от повече от 90 дни по съществена част от кредитното си задължение към институцията, нейното предприятие майка или някое от дъщерните ѝ предприятия. Компетентните органи могат да заменят срока от 90 дни със срок от 180 дни за експозициите в класа „експозиции на дребно“, които са обезпечени с жилищен имот или с търговски недвижим имот на МСП, както и за експозициите към субекти от публичния сектор. Срокът от 180 дни не се прилага за целите на член 36, параграф 1, буква м) или на член 127.

▼B

За експозиции на дребно институциите могат да прилагат определението за неизпълнение в първа алинея, букви а) и б) на равнището на отделно кредитно улеснение, но не и по отношение на общите задължения на кредитополучателя.

2.  

За целите на параграф 1, буква б) се прилага следното:

а) 

за овърдрафти дните на просрочие започват да текат, когато длъжникът е нарушил договорения лимит, банката е намалила договорения лимит до размер, по-малък от усвоените от длъжника суми, или длъжникът е изтеглил значителна сума без одобряване от банката;

б) 

за целите на буква а) „договорен лимит“ представлява всеки определен от институцията кредитен лимит, за който длъжникът е бил информиран от институцията;

в) 

за кредитни карти дните за просрочие започват да текат от датата за плащане на минимално изискуемата вноска;

г) 

значимостта на просрочено кредитно задължение се оценява спрямо установен от компетентните органи праг. Този праг съответства на равнището на риск, считано за разумно от компетентния орган;

д) 

институциите трябва да разполагат с документирани политики по отношение на преброяването на дните на просрочие, по-специално по отношение на продължаването и удължаването на срока на улесненията, изменения или разсрочване, подновяване и нетиране на съществуващите сметки. Тези политики се прилагат последователно във времето и са в съответствие с вътрешното управление на риска и процедурите за вземане на решения на институцията.

3.  

За целите на параграф 1, буква а) елементите, които се приемат като признаци за настъпване на неизпълнение, включват следните събития:

а) 

институцията е спряла текущото начисляване на лихви;

б) 

институцията извършва специфична кредитна корекция вследствие на констатирано съществено влошаване на кредитното качество, настъпило след като институцията е поела експозицията;

в) 

институцията продава кредитното задължение със съществена икономическа загуба във връзка с кредита;

г) 

институцията е съгласна да приеме принудително преструктуриране на кредитното задължение, което е вероятно да доведе до намаление на размера на финансовото задължение посредством съществено опрощаване или отлагане на плащането на главница, лихви или, където е приложимо, на такси. При експозициите в капиталови инструменти, оценени чрез подхода PD/LGD, това включва и принудителното преструктуриране на самия капиталов инструмент;

д) 

институцията е поискала откриване на процедура за обявяване на длъжника в несъстоятелност или на подобна процедура във връзка с кредитно задължение на длъжника към нея, предприятието майка или някое от нейните дъщерни предприятия;

е) 

длъжникът е поискал или е обявен в несъстоятелност или е потърсил друга подобна защита и това би довело до забавяне на погасяването или до неизпълнение на кредитното задължение към институцията, предприятието майка или някое от нейните дъщерни предприятия.

4.  
Институциите, използващи външни данни, които сами по себе си не са съвместими с установеното в параграф 1 определение за неизпълнение, правят подходящи корекции с оглед постигане на общо съответствие с определението за неизпълнение.
5.  
Ако институцията прецени, че по отношение на експозиция в неизпълнение вече не съществуват предпоставки за продължаването на неизпълнението, институцията може да присъди рейтинг на длъжника или сделката, съответстващ на редовна експозиция. Ако впоследствие се установи, че е налице обстоятелство за прилагане на определението за неизпълнение, се счита, че е настъпило ново неизпълнение.
6.  
ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на условията, при които компетентните органи определят прага по параграф 2, буква г).

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2014 г.

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

7.  
ЕБО издава насоки за прилагането на настоящия член. Тези насоки се приемат съгласно член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 179

Общи изисквания за оценяване на параметрите

1.  

При количествено изразяване на рисковите параметри, свързани с рейтинговите категории или групи, институциите прилагат следните изисквания:

а) 

собствените оценки на институцията за рисковите параметри PD, LGD, EL и конверсионните коефициенти обхващат всички съществени данни, информация и методи. Оценките се извеждат от историческия опит и емпиричните факти и не се базират единствено на експертно мнение. Оценките са достоверни, интуитивни и се базират на съществените фактори, определящи рисковите параметри. При ограничена информация институцията прилага по-консервативен подход;

б) 

институцията е в състояние да предостави разбивка на реализираните си загуби по отношение на честотата на неизпълнение, LGD, конверсионния коефициент или загубата, когато се използват оценки на параметъра EL, разграничавайки факторите, които тя е счела за определящи стойността на съответните рискови параметри. Оценките на институцията са представителни за дългосрочен период;

в) 

вземат се предвид всички промени в практиката по кредитиране или процеса на възстановяване на дължимите суми през периодите на наблюдение, посочени в член 180, параграф 1, буква з) и параграф 2, буква д), член 181, параграф 1, буква й) и параграф 2 и член 182, параграфи 2 и 3. Оценките на институцията отразяват последиците от техническия напредък и новите данни и друга налична информация. Институциите преразглеждат оценките си при появата на нова информация, но не по-рядко от веднъж годишно;

г) 

извадката от експозиции, представени в използваните за оценяването данни, стандартите за кредитиране, използвани при изготвянето на данните, и другите имащи отношение характеристики са сравними с тези на експозициите и стандартите на институцията. Икономическите или пазарните условия, които обуславят данните, отразяват текущата и очаквана пазарна среда. Броят на експозициите в извадката и периодът на данните, използван за количественото измерване, са достатъчни, за да гарантират на институцията точност и устойчивост на нейните оценки;

д) 

за закупените вземания оценките отразяват цялата относима информация, която е на разположение на институцията купувач, във връзка с качеството на базисните вземания, включително данни за подобни групи, предоставени от продавача, от институцията купувач или от външни източници. Институцията купувач оценява достоверността на информацията, получена от продавача;

е) 

институцията коригира оценките с определена степен на консервативност по отношение на очаквания диапазон от грешки при изчисленията. Когато методите и използваната информация не бъдат счетени за достатъчно удовлетворителни и очакваният диапазон от грешки е по-голям,степента консерватизъм е по-голяма.

Когато институциите използват различни оценки за изчисляване на рисковите тегла и за вътрешни цели, те са документирани и обосновани. Ако институциите могат да удостоверят пред компетентните органи, че за данните, събрани преди 1 януари 2007 г., са извършени необходимите корекции за постигане на общо съответствие с посоченото в член 178 определение за неизпълнение или с характеристиките на загуба, компетентните органи могат да позволят на институциите известна гъвкавост при прилагането на изискваните стандарти за данните.

2.  

Ако институцията използва групирани данни, отнасящи се до други институции, се спазват следните изисквания:

а) 

рейтинговите системи и критериите на другите институции в групата са подобни на нейните системи и критерии;

б) 

групата е представителна за портфейла, за който са използвани групираните данни;

в) 

при своите оценки институцията използва групираните данни последователно във времето;

г) 

институцията остава отговорна за надеждността на рейтинговите си системи;

д) 

институцията поддържа достатъчно добро разбиране за рейтинговите си системи, включително способността да осъществява ефективно наблюдение и одитиране на рейтинговия процес.

Член 180

Специални изисквания за оценката на параметъра PD

1.  

При количествено изразяване на рисковите параметри, свързани с рейтинговите категории или групи, институциите прилагат следните специални изисквания за оценката на параметъра PD при експозиции към предприятия, институции, централни правителства и централни банки и за експозициите в капиталови инструменти, когато институцията използва подхода PD/LGD, посочен в член 155, параграф 3:

а) 

институциите изчисляват оценката на параметъра PD за всяка категория длъжници въз основа на дългосрочните усреднени стойности на годишния процент на неизпълнение. При оценките на параметъра PD по отношение на длъжници с висока степен на задлъжнялост или на длъжници, чиито активи са основно обект на търговия, се отчита състоянието на базисните активи в периоди на висока променливост;

б) 

за закупени вземания към предприятия институциите могат да оценяват параметъра EL по категории длъжници въз основа на дългосрочни усреднени стойности на годишния процент на неизпълнение;

в) 

ако институцията определя дългосрочните усреднени стойности на оценките на параметрите PD и LGD за закупени вземания към предприятия въз основа на оценката за EL, както и очаквани стойности за PD или LGD, процесът на оценка на общите загуби съответства на общите стандарти за оценяване на параметрите PD и LGD, изложени в настоящата част, и полученият резултат е в съответствие с концепцията за LGD, изложена в член 181, параграф 1, буква а);

г) 

институциите използват техниките за оценка на параметъра PD само в комбинация с допълващ анализ. При комбиниране на резултатите от отделните подходи и при извършването на корекции, продиктувани от технически и информационни ограничения, институциите отчитат важността на съображенията от експертните оценки;

д) 

когато за оценката на PD институцията използва вътрешни данни за неизпълнение, оценките отразяват правилата за кредитиране и различията в рейтинговата система, обуславяща данните и текущата рейтингова система. Когато правилата за кредитиране или рейтинговите системи са се променили, институцията прилага по-голяма степен на консервативност в своята оценка на PD;

е) 

когато институцията отнася или разпределя вътрешните си рискови категории по скалата, използвана от АВКО или от подобни организации, и след това съотнася установените за категориите на външната организация нива на неизпълнение към категориите на институцията, съотнасянето по категории се основава на съпоставяне на вътрешните рейтингови критерии с критериите, използвани от външната организация, както и на сравняване на вътрешните и външните рейтинги за едни и същи длъжници. При подхода за съотнасянето на рейтингите или в изходните данни трябва се избягват субективност и непоследователност. Критериите на външната организация, използвани при количествената оценка, засягат само риска от неизпълнение, без да се вземат предвид характеристиките на сделката. Извършеният от институцията анализ включва сравнение на използваните определения за неизпълнение според изискванията по член 178. Институцията документира основните принципи на съотнасянето;

ж) 

когато институцията използва прогностични статистически модели за нивата на неизпълнение, е разрешено тя да оценява параметъра PD като непретеглена средна стойност на оценките за вероятността от неизпълнение за отделните длъжници в дадена рискова категория. Когато за тази цел институцията използва моделите за оценяване на вероятността от неизпълнение, се прилагат посочените в член 174 стандарти;

з) 

независимо от това дали за своите оценки на PD институцията използва външни, вътрешни или групирани източници на данни, или комбинация измежду тези три вида, продължителността на използвания исторически период на наблюдение е най-малко пет години за поне един източник. Ако наличният период на наблюдение за някой източник на данни е по-дълъг и тези данни са подходящи, се използва този по-дълъг период. Изискването по настоящата буква се прилага също и към подхода PD/LGD за капиталови инструменти. След получаване на разрешение от компетентните органи институциите, които не са получили разрешение от компетентните органи съгласно член 143 да използват собствени оценки на LGD или конверсионни коефициенти, могат при прилагането на вътрешнорейтингов подход да използват подходящи данни, обхващащи период от две години. Всяка година периодът, който трябва да бъде обхванат, се увеличава с по една година, докато подходящите данни обхванат период от пет години.

2.  

За експозиции на дребно се прилагат следните изисквания:

а) 

институциите изчисляват оценката за PD за всяка категория или група от длъжници въз основа на дългосрочните усреднени стойности на годишния процент на неизпълнение;

б) 

оценките за PD могат също да бъдат изведени от оценката на общите загуби и подходящите оценки на LGD;

в) 

като първичен източник на информация за оценяването на признаците за загуба институциите използват вътрешните данни за отнасянето на експозициите към категории или групи. Институциите могат да използват външни данни (включително групирани данни) или статистически модели за количествени оценки, при наличие и на двете следни тесни връзки:

i) 

между използвания от институцията процес на отнасяне на експозициите към категории или групи и процеса, използван от външния източник на данни; и

ii) 

между вътрешния рисков профил на институцията и състава на външните данни;

г) 

ако институцията установява дългосрочните усреднени стойности на оценките на параметрите PD и LGD за експозиции на дребно въз основа на оценката на общите загуби, както и на подходящата оценка на параметрите PD или LGD, процесът за оценяване на общите загуби трябва да отговаря на общите стандарти за оценяването на PD и LGD, изложени в настоящата част, и резултатът трябва да е в съответствие с концепцията за LGD, изложена в член 181, параграф 1, буква а).

д) 

независимо от това дали за своите оценки на характеристиките за загуба институцията използва външни, вътрешни или групирани източници на данни, или комбинация измежду тези три вида, продължителността на използвания исторически период на наблюдение е най-малко пет години за поне един източник. Ако наличният период на наблюдение за някой източник на данни е по-дълъг и тези данни са подходящи, се използва този по-дълъг период. Не е необходимо институцията да придава еднаква важност на историческите данни, ако по-актуалните данни позволяват по-добро прогнозиране на процентите на загуба. След получаването на разрешение от компетентните органи институциите могат да използват, когато прилагат вътрешнорейтингов подход, подходящи данни, обхващащи период от две години. Периодът, който трябва да бъде обхванат, се увеличава всяка година с по една година, докато подходящите данни обхванат период от пет години.

е) 

институциите набелязват и анализират очакваните промени на рисковите параметри по време на живота на кредитните експозиции (сезонни ефекти).

За закупени вземания на дребно институциите могат да използват външни и вътрешни данни за сравнение. Институциите използват всички подходящи източници на данни като база за сравнение.

3.  

ЕБО разработва проекти за регулаторни технически стандарти за определяне на следното:

а) 

условията, съгласно които компетентните органи могат да предоставят разрешенията, посочени в параграф 1, буква з) и параграф 2, буква д);

б) 

методологиите, съгласно които компетентните органи оценяват методологията на институцията за оценяване на PD съгласно член 143.

До 31 декември 2014 г. ЕБО предоставя на Комисията тези проектите на регулаторни технически стандарти.

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 181

Специални изисквания относно използването на собствени LGD оценки

1.  

При количествено изразяване на рисковите параметри, свързани с рейтинговите категории или групи, институциите прилагат следните специални изисквания относно използването на собствени оценки на LGD:

а) 

институции изчисляват параметъра LGD по категории или групи сделки въз основа на усреднените реализирани стойности на LGD по категории или групи сделки, ката използват всички наблюдавани неизпълнения в използваните данни (среднопретеглени неизпълнения);

б) 

институциите използват оценки за LGD, характерни за период на икономически спад, ако те са по-консервативни от дългосрочните усреднени стойности. При условие че рейтинговата система се очаква да предоставя относително постоянни във времето реализирани стойности на параметъра LGD по категории или групи, институциите правят корекции на оценките си за параметрите на риска по категории или групи за ограничаване на влиянието на икономическия спад върху капитала;

в) 

институцията взема предвид степента на зависимост между риска, свързан с длъжника, и този, свързан с обезпечението или предоставящото го лице. Случаите, при които е налице съществена степен на зависимост, се разглеждат по-консервативно;

г) 

валутните несъответствия между базисното задължение и обезпечението се третират по-консервативно в оценката на институцията на параметъра LGD;

д) 

когато оценките на LGD отчитат наличието на обезпечение, тези оценки не се основават единствено на очакваната пазарна стойност на обезпечението. В оценките на LGD се отчитат последиците от потенциалната невъзможност на институциите за бързо разпореждане с обезпечението и неговата реализация;

е) 

когато оценките на LGD отчитат наличието на обезпечение, институциите установят вътрешни правила за управление на обезпеченията, правна сигурност и управление на риска съгласно изискванията, изложени в глава 4, раздел 3;

ж) 

когато институцията отчита обезпечението при определяне на стойността на експозицията за кредитен риск към контрагента съгласно глава 6, раздел 5 или 6, сумата, която се очаква да бъде реализирана от обезпечението, не се взема предвид при оценката на параметъра LGD;

з) 

в особения случай на експозиции, които вече са в неизпълнение, институцията използва сумата на своите най-достоверни оценки за очаквана загуба за всяка експозиция, вземайки предвид текущите икономически обстоятелства, състоянието на експозицията и оценката на институцията за ръста на загубите вследствие на възможни допълнителни неочаквани загуби през периода на изпълнение, т.е. между датата на неизпълнение и окончателното погасяване на експозицията;

и) 

когато неплатените допълнителни начисления за забава биват включени в отчета за доходите на институцията, те се добавят към оценката на институцията за размера на експозицията и загубата;

й) 

за експозициите към предприятия, институции, централни правителства и централни банки оценките на параметъра LGD се основават на данни за най-малко пет години, като след прилагането периодът всяка година се увеличава с по една година до достигането на най-малко седем години за поне един от източниците. Ако наличният период на наблюдение е по-дълъг за някой източник и данните са подходящи, се използва този по-дълъг период.

2.  

По отношение на експозициите на дребно институциите могат:

а) 

да определят оценките за LGD въз основа на реализираните загуби и съответните оценки на параметъра PD;

б) 

да отразят бъдещите усвоявания или в конверсионните си коефициенти, или в своите оценки за LGD;

в) 

да използват външни и вътрешни референтни данни за оценяване на параметъра LGD за закупени вземания към непрофесионални клиенти.

По отношение на експозициите на дребно оценките на LGD се основават на данни за най-малко пет години. Институцията не е необходимо да придава еднаква важност на исторически данни, ако по-актуалните данни позволяват по-добро прогнозиране на процентите на загуба. След получаването на разрешение от компетентните органи институциите могат да използват, когато прилагат вътрешнорейтингов подход, подходящи данни, обхващащи период от две години. Всяка година периодът, който трябва да бъде обхванат, се увеличава с по една година, докато подходящите данни обхванат период от пет години.

3.  

ЕБО разработва проекти за регулаторни технически стандарти за определяне на следното:

а) 

естеството, остротата и продължителността на посочения в параграф 1 икономически спад;

►C2  б) 

условията, според които компетентният орган може да разреши на институция, използваща вътрешнорейтингов подход, да използва съгласно параграф 2 подходящи данни ◄ , обхващащи период от две години.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2014 г.

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 182

Специални изисквания за собствени оценки на конверсионните коефициенти

1.  

При количествено изразяване на рисковите параметри, свързани с рейтинговите категории или групи, институциите прилагат следните специални изисквания за собствените оценки на конверсионните коефициенти:

а) 

институциите оценяват конверсионните коефициенти по категории или групи сделки на базата на усреднените реализирани стойности на конверсионните коефициенти по отделни категории или групи сделки, като използват среднопретеглените неизпълнения, произтичащи от наблюдаваните неизпълнения в използваните данни;

б) 

институциите използват оценки на конверсионните коефициенти, подходящи за период на икономически спад, ако те са по-консервативни от дългосрочните усреднени стойности. Когато се очаква рейтинговата система да дава относително постоянни във времето стойности на конверсионните коефициенти по категории или групи, институциите правят корекции на оценките на рисковите параметри по категории или групи за ограничаване на влиянието на икономическия спад върху капитала;

в) 

оценките на институциите на конверсионните коефициенти отразяват потенциалния размер на допълнително усвоените от длъжника суми до възникване на неизпълнението и след него. Оценката на конверсионните коефициенти съдържа по-висока степен на консервативност, когато може основателно да се очаква по-силна положителна корелация между честотата на неизпълненията и величината на конверсионния коефициент;

г) 

при установяване на конверсионните коефициенти институциите отчитат конкретните си политики и стратегии, приети по отношение на наблюдението на клиентските сметки и обработката на плащанията. Институциите също вземат предвид способността и намерението си да предотвратяват бъдещи усвоявания на суми при обстоятелства, близки до тези при неизпълнение, като нарушение на договорни ограничения или други технически събития на неизпълнение;

д) 

институциите разполагат с подходящи системи и процедури за наблюдение на сумите по сделките, относителния дял на усвоените суми по ангажименти и промените в усвоените суми по длъжници и категории. Институциите са в състояние ежедневно да следят неусвоените салда;

е) 

ако институциите използват различни оценки на конверсионните коефициенти за изчисляването на размерите на рисково претеглените експозиции и за вътрешни цели, това се документира и обосновава.

2.  
За експозициите към предприятия, институции, централни правителства и централни банки оценките на конверсионните коефициенти се основават на данни за най-малко пет години, като след прилагането периодът всяка година се увеличава с по една година до достигането на най-малко седем години за поне един от източниците. Ако наличният период на наблюдение е по-дълъг за някой източник и данните са подходящи, се използва този по-дълъг период.
3.  
За експозициите на дребно институциите могат да отразят бъдещите усвоявания или в конверсионните си коефициенти, или в своите оценки за LGD.

По отношение на експозициите на дребно оценките на конверсионните коефициенти се основават на данни за най-малко пет години. Чрез дерогация от параграф 1, буква а) институцията не е необходимо да придава еднаква важност на исторически данни, ако по-новите данни са по-подходящи за прогнозиране на усвояванията. След получаването на разрешение от компетентните органи институциите могат да използват, когато прилагат вътрешнорейтингов подход, подходящи данни, обхващащи период от две години. Всяка година периодът, който трябва да бъде обхванат, се увеличава с по една година, докато подходящите данни обхванат период от пет години.

4.  

ЕБО разработва проекти за регулаторни технически стандарти за определяне на следното:

а) 

естеството, остротата и продължителността на посочения в параграф 1 икономически спад;

б) 

условията, според които компетентният орган може да разреши на институцията при първоначално прилагане на вътрешнорейтингов подход да използва подходящи данни, обхващащи период от две години.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2014 г.

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 183

Изисквания за оценка на ефекта от използването на гаранции и кредитни деривати за експозиции към предприятия, институции, централни правителства и централни банки, когато се използват собствени оценки на LGD, и за експозиции на дребно

1.  

По отношение на признатите гаранти и гаранции се прилагат следните изисквания:

а) 

институциите имат ясно определени критерии за видовете гаранти, които те признават при изчисляването на размерите на рисково претеглените експозиции;

б) 

за признатите гаранти се прилагат същите правила като тези за длъжниците по членове 171, 172 и 173;

в) 

гаранцията се изготвя в писмена форма, тя е неотменяема от страна на гаранта, валидна до пълното изпълнение на задължението (в рамките на размера и срока на гаранцията) и правно допустима в юрисдикция, където са притежаваните от гаранта активи, предмет на гаранцията. Условни гаранции, предвиждащи условия, при които гарантът не може да бъде задължен да изпълни задължението си, могат да бъдат признати след получаване на разрешение от компетентните органи. Критериите за отнасяне отчитат по подходящ начин всяко потенциално намаляване на ефекта за редуциране на риска.

2.  
Институцията разполага с ясно определени критерии за промяна на категории, групите, оценките на параметъра LGD и при вземания на дребно и приемливи закупени вземания с процедура за разпределяне на експозициите по категории или групи, за да бъде отразено влиянието на гаранциите върху изчисляването на размерите на рисково претеглените експозиции. Тези критерии отговарят на изискванията, изложени в членове 171, 172 и 173.

Критериите са правдоподобни и интуитивни. Те отразяват способността и намерението на гаранта да изпълни задължението си, вероятния момент на плащанията от страна на гаранта, степента на взаимозависимост между способността на гаранта за изпълнение на гаранцията и способността на длъжника да изплати задължението, както и размера на остатъчния риск от длъжника.

3.  
Изискванията за гаранциите по настоящия член се прилагат и за кредитните деривати с едно референтно лице. При несъответствие между базисното задължение и референтното задължение по кредитен дериват или между базисното задължение и задължението, използвано да се определи дали е настъпило кредитно събитие, се прилагат изискванията, предвидени в член 216, параграф 2. За експозициите на дребно и приемливите закупени вземания, настоящият параграф се прилага и за процеса на разпределяне на експозициите по категории или групи.

Критериите отчитат структурата на плащанията по кредитния дериват и оценяват консервативно тяхното влияние върху размера и моментите на възстановяване на суми. Институцията отчита до каква степен се запазват други форми на остатъчния риск.

4.  
Изискванията, посочени в параграфи 1—3, не се прилагат за гаранции, предоставени от институции, централни правителства и централни банки и предприятия, които отговарят на изискванията, предвидени в член 201, параграф 1, буква ж), ако институцията е получила разрешение за прилагане на стандартизиран подход за експозициите към такива субекти съгласно членове 148 и 150. В този случай се прилагат изискванията по глава 4.
5.  
За гаранциите, покриващи експозиции на дребно, изискванията, посочени в параграфи 1, 2 и 3, се прилагат както за отнасянето на експозициите към категории или групи, така и за оценяването на PD.
6.  
ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на условията, съгласно които компетентните органи могат да разрешат признаването на условни гаранции.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2014 г.

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 184

Изисквания относно закупените вземания

1.  
При количествено изразяване на рисковите параметри, свързани с рейтинговите категории или групи за закупени вземания, институциите гарантират, че посочените в параграфи 2—6 условия са изпълнени.
2.  
Структурата на сделката гарантира, че при всички предвидими обстоятелства институцията е действителен собственик и контролира всички парични постъпления по вземанията. Когато длъжникът извършва директни плащания към продавача или към обслужващото лице, институцията периодично проверява дали плащанията се прехвърлят изцяло и съгласно договорните условия. Институциите разполагат с процедури, осигуряващи защита на правото им на собственост по отношение на вземанията и паричните постъпления при несъстоятелност, както и защита срещу съдебно оспорване на правата им, което може съществено да възпрепятства събирането, погасяването или прехвърлянето на вземанията, или запазването на контрола върху паричните постъпления.
3.  

Институцията следи качеството на закупените вземания и финансовото състояние на продавача и обслужващото лице. Следното се прилага:

а) 

институцията оценява зависимостта на качеството на закупените вземания от финансовото състояние на продавача и обслужващото лице и разполага с вътрешни политики и процедури, осигуряващи подходяща защита срещу непредвидени обстоятелства, включително определяне на вътрешен рисков рейтинг за всеки продавач и обслужващо лице;

б) 

институцията разполага с ясни и ефективни политики и процедури за избор на продавач и обслужващо лице. Институцията или нейният агент извършват периодичен преглед на отчетите, изготвени от продавачите и обслужващите лица, за проверка на точността на тези отчети, установяване на измами, оперативни слабости, както и качествена проверка на кредитната политика на продавача и правилата на обслужващото лице за събиране на вземания. Констатациите от тези прегледи се документират;

в) 

институцията оценява характеристиките на пуловете от закупени вземания, включително свръхавансите, историята на просрочията към продавача, необслужваните задължения и провизиите за тях, условията на плащане и възможността за прихващания срещу насрещни вземания;

г) 

институцията разполага с ефективни политики и процедури за наблюдение на концентрацията в общата експозиция към отделен длъжник в групата и между отделните групи закупени вземания;

д) 

институцията прави необходимото да получи своевременно от обслужващото лице достатъчно подробни данни за падежната структура и разсейването на вземанията, за да осигури съответствие с критериите ѝ за изкупуване на вземания и отпускане на аванси, и разполага с ефективни способи за наблюдение и потвърждение на условията на продавача за продажба и ефекта от разсейване.

4.  
Институцията разполага със системи и процедури за ранно разпознаване на влошаването на финансовото състояние на продавача и качеството на закупените вземания и за проактивно решаване на възникващите проблеми. По-специално, институцията разполага с ясни и ефективни политики, процедури и информационни системи за наблюдение на нарушенията на договорни клаузи и ясни и ефективни политики и процедури за предприемане на правни действия и уреждане на проблемни закупени вземания.
5.  
Институцията разполага с ясни и ефективни политики и процедури, уреждащи контрола върху закупените вземания, заемите и паричните наличности. По-специално, вътрешните политики в писмен вид определят всички съществени елементи на програмите за изкупуване на вземания, включително размера на авансовите плащания, приемливите обезпечения, изискуемата документация, лимитите за концентрация и управлението на паричните постъпления. Тези елементи отчитат надлежно всички присъщи и съществени фактори, включително финансовото състояние на продавача и обслужващото лице, концентрациите на риск и тенденциите в качеството на закупените вземания и клиентите на продавача; вътрешните системи позволяват авансово плащане единствено при представяне на определената документация и съответното обезпечение.
6.  
Институцията разполага с ефективен вътрешен процес за оценка на спазването на всички вътрешни политики и процедури. Процесът включва периодичен одит на всички критични фази в програмата на институцията за изкупуване на вземания, потвърждение за разграничението в задълженията, от една страна, за оценяване на продавача и на обслужващото лице и оценяване на длъжника, а от друга, за оценяване на продавача и обслужващото лице и задълженията за целеви одит, както и за оценка на операциите на бек офиса, като се обръща особено внимание на квалификацията и опита на персонала, както и на поддържащите автоматизирани системи.



Подраздел 3

Утвърждаване на вътрешни оценки

Член 185

Утвърждаване на вътрешни оценки

Институциите утвърждават своите вътрешни оценки при спазване на следните изисквания:

а) 

институциите разполагат с надеждни системи за утвърждаване на точността и последователността на рейтинговите системи, процедурите и оценката на всички съответни рискови параметри. Вътрешният процес на утвърждаване позволява на институцията да изготви последователна и съдържателна оценка на резултатите от системите за присъждане на вътрешни рейтинги и оценяване на риска;

б) 

институциите периодично сравняват реализираните нива на неизпълнение с очакваните стойности на параметъра PD за всяка рискова категория и, когато тези нива са извън очакваното допустимо отклонение за определена категория, институциите целенасочено анализират причините за това отклонение. Институциите, които използват собствени оценки за параметъра LGD и конверсионните коефициенти, също извършват аналогичен анализ на тези оценки. При тези сравнения се използват исторически данни за възможно най-дълги времеви периоди. Институцията документира методите и данните, използвани при тези сравнения. Този анализ и документацията се актуализират поне веднъж годишно;

в) 

институциите използват и други инструменти за количествено утвърждаване и сравнения с подходящи външни източници на данни. Анализът се базира на данни, които са подходящи за портфейла, като те се актуализират периодично и обхващат подходящ период на наблюдение. Вътрешните оценки на институциите за резултатите на рейтинговите системи се базират на възможно най-дълъг времеви период;

г) 

използваните методи и данни за количествено утвърждаване са последователни във времето. Промените в методите и данните (източници на данни и обхванати периоди), използвани при оценяването и утвърждаването, се документират;

д) 

когато използват собствени оценки за очакваните загуби, институциите разполагат с надеждни вътрешни стандарти за случаите, при които отклоненията на реализираните от очакваните стойности за PD, LGD, конверсионни коефициенти и общи загуби са достатъчно значителни, за да поставят под съмнение надеждността на оценките. Тези стандарти вземат предвид стопанския цикъл и сходната системна променливост в нивата на неизпълнение. Когато реализираните стойности продължават да са по-високи от очакваните, институциите завишават оценките, за да отразят историческите данни за неизпълненията и загубите.



Подраздел 4

Изисквания относно експозициите в капиталови инструменти при подхода на вътрешните модели

Член 186

Капиталови изисквания и количествено измерване на риска

При изчисляването на капиталовите изисквания институциите спазват следните стандарти:

а) 

оценката на потенциалната загуба е устойчива спрямо настъпване на неблагоприятни пазарни промени, оказващи влияние върху дългосрочния рисков профил на инвестициите на институцията. Използваните данни при установяването на разпределението на доходността отразяват най-дългия извадков период, за който има налични и съдържателни данни за представянето на рисковия профил на конкретните експозиции в капиталови инструменти на институцията. Използваните данни трябва да са достатъчни, за да осигурят консервативни, статистически надеждни и устойчиви оценки за загубите, които не се базират единствено на субективна или експертна оценка. Заложените шокове осигуряват консервативна оценка на потенциалните загуби за съответния дългосрочен пазарен или стопански цикъл. За получаване на достатъчно реалистични и консервативни резултати от модела институцията комбинира емпиричния анализ на наличните данни с корекции, обусловени от различни фактори. При изграждане на моделите за стойност под риск (VaR) за измерване на потенциалните тримесечни загуби институциите могат да използват тримесечни данни или по-краткосрочни данни, преобразувани в тримесечен еквивалент чрез подходящ аналитичен метод, подкрепен от емпирични доказателства и добре развит и документиран процес на обмисляне и анализ. Този подход се прилага консервативно и последователно във времето. Когато наличните подходящи данни са ограничени, институцията прилага по-висока степен на консервативност;

б) 

използваните модели обхващат в подходяща степен всичките съществени рискове, свързани с доходността на капиталовите инструменти, включително общия пазарен риск и специфичния риск на капиталовите експозиции от портфейла на институцията. Вътрешните модели обясняват по подходящ начин историческите колебания в цените, обхващат както величината, така и промените в състава на потенциалните концентрации, и са устойчиви в неблагоприятна пазарна среда. Съвкупността от рисковите експозиции, представени в използваните при оценяването данни, съответства в голяма степен или е поне сравнима с експозициите в капиталови инструменти на институцията;

в) 

вътрешният модел съответства на рисковия профил и структурата на капиталовия портфейл на институцията. Когато институцията притежава значителни позиции, при които се наблюдава съществена нелинейна зависимост, вътрешните модели се разработват така, че да обхващат в подходяща степен рисковете, свързани с такива инструменти;

г) 

съотнасянето на отделните позиции към техни аналози, пазарни индекси и рискови фактори е правдоподобно, интуитивно и теоретично надеждно;

д) 

институциите удостоверяват чрез емпиричен анализ уместността на рисковите фактори, включително способността им да обхващат както общия, така и специфичния риск;

е) 

при оценките на променливостта на доходността на експозициите в капиталови инструменти се използват подходящи и налични данни, информация и методи. Използват се проверени от независимо лице вътрешни данни или данни от външни източници, включително групирани данни;

ж) 

въвеждат се стриктни и изчерпателни процедури за провеждане на стрес тестове.

Член 187

Процес и контролни механизми за управление на риска

При разработването и използването на вътрешни модели за определяне на капиталовите изисквания институциите установяват политики, процедури и контролни механизми за обезпечаване на надеждността на модела и моделиращия процес. Тези политики, процедури и контролни механизми включват следното:

а) 

пълно интегриране на вътрешния модел в цялостните управленски информационни системи на институцията и в управлението на капиталовите позиции в банковия портфейл. Вътрешните модели се интегрират изцяло в инфраструктурата на институцията за управление на риска, ако се използват специално за измерване и оценяване на доходността на капиталовия портфейл, включително коригираните спрямо риска резултати, за разпределяне на икономическия капитал по експозиции в капиталови инструменти и за оценяване на общата капиталова адекватност и процеса по управление на инвестициите;

б) 

установени управленски системи, процедури и контролни функции, обезпечаващи периодичен и независим преглед на всички елементи на процеса по вътрешно моделиране, включително одобрението на промени в моделите, преглед на входящите данни и резултатите на модела, като например пряка проверка на изчисленията на риска. Тези прегледи оценяват точността, пълнотата и уместността на входящите данни и резултатите на модела и се концентрират както върху откриването, така и върху ограничаването на потенциални грешки, дължащи се на известните слабости, както и установяване на нови слабости на модела. Такива прегледи могат да се извършват от независимо вътрешно звено или от независимо външно трето лице;

в) 

подходящи системи и процедури за наблюдение на инвестиционните лимити и на рисковите експозиции в капиталови инструменти;

г) 

отговарящи за проектирането и внедряването на модела звена, които да са функционално независими от звената, отговорни за управлението на отделните инвестиции;

д) 

подходяща квалификация на лицата, отговорни за отделните аспекти на процеса по моделиране. Ръководството осигурява достатъчен брой квалифицирани и компетентни служители за функцията на моделиране.

Член 188

Утвърждаване и документиране

Институциите трябва да разполагат с надеждни системи за утвърждаване на точността и последователността на своите вътрешни модели и процеси на моделиране. Всички съществени елементи на вътрешните модели и процесите на моделиране и утвърждаване се документират.

При утвърждаването и документирането на вътрешните модели и процесите на моделиране на институциите се спазват следните изисквания:

а) 

институциите използват вътрешна процедура по утвърждаване, за да оценят по последователен и съдържателен начин резултатите от своите вътрешни модели и процедури;

▼C2

б) 

използваните методи и данни за количествено утвърждаване са последователни във времето. Промените в методите за оценка и утвърждаване и промените в източници на данни и обхванати периоди се документират;

▼B

в) 

институциите периодично сравняват действителната доходност на капиталовите инструменти, изчислена на базата на реализирани и нереализирани печалби и загуби, със съответните резултати от модела. При тези сравнения се използват исторически данни за възможно най-дълги времеви периоди. Институцията документира методите и данните, използвани при тези сравнения. Този анализ и документацията се актуализират поне веднъж годишно;

г) 

институциите използват други инструменти за количествено утвърждаване и сравнения с външни източници на данни. Анализът се базира на данни, които са подходящи за портфейла, като те се актуализират периодично и обхващат подходящ период на наблюдение. Вътрешните оценки на институциите за резултатите от използването на моделите се базират на възможно най-дълъг времеви период;

д) 

институциите разполагат с надеждни вътрешни стандарти за справяне със ситуации, при които сравнението между реализираните и предвидените чрез моделите стойности на доходността на капиталовите инструменти поставя под съмнение състоятелността на оценките или на самите модели. Тези стандарти отчитат стопанския цикъл и сходните системни колебания в доходността на капиталовите инструменти. Всички корекции, направени на вътрешни модели в резултат на прегледите на моделите, биват документирани и съгласувани със стандартите за преглед на моделите на институцията;

е) 

вътрешният модел и процесът на моделиране се документират, включително и отговорностите на лицата, включени в процесите по моделиране, както и процедурите за преглед и одобрение на модела.



Подраздел 5

Вътрешно управление и надзор

Член 189

Корпоративно управление

1.  
Всички съществени аспекти на рейтинговия процес и процедурите по оценяване се одобряват от ръководния орган или от определен от него комитет, както и от висшето ръководство на институцията. Тези страни притежават основни познания за рейтинговите системи на институцията и подробно разбиране на свързаните с тях управленски отчети.
2.  

Висшето ръководство спазва следните изисквания:

а) 

уведомява ръководния орган или определения от него комитет за съществените промени или изключения от установените политики, които оказват съществено влияние върху функционирането на рейтинговите системи на институцията;

б) 

познава подробно структурата и функционирането на рейтинговите системи;

в) 

гарантира постоянно, че рейтинговите системи работят правилно;

Висшето ръководство бива редовно информирано от звената за контрол на кредитния риск относно резултатите от рейтинговия процес, нуждаещите се от подобрение области и действията за отстраняване на вече установените слабости.

3.  
Анализът на профила на кредитния риск на институцията, базиран на вътрешни рейтинги, е основна част от управленските отчети, представяни на тези участници. Отчетите включват най-малко рисковия профил, миграцията между рисковите категории, оценките на съответните рискови параметри по категории и сравнение на реализираните с очакваните нива на неизпълнение и, когато се използват собствени оценки — на реализираните LGD и реализираните конверсионни коефициенти спрямо очакванията и резултатите от направените стрес тестове. Периодичността на докладване се определя от значимостта, вида и получателя на информацията.

Член 190

Контрол на кредитния риск

1.  
Звеното за контрол на кредитния риск е независимо от звената, ръководещи или изпълняващи функциите по създаване или подновяване на експозиции, и се отчита пряко на висшето ръководство. Звеното за контрол на кредитния риск отговаря за разработването или подбора, въвеждането, контрола и функционирането на рейтинговите системи. То редовно изготвя и анализира отчети за резултатите от рейтинговите системи.
2.  

Отговорностите на звеното/звената за контрол на кредитния риск включват:

а) 

тестване и наблюдение на категории и групи;

б) 

изготвяне и анализ на обобщаващи отчети от рейтинговите системи на институцията;

в) 

въвеждане на процедури за проверка на последователното прилагане на определенията за категории и групи по структурни звена и географски райони;

г) 

преглед и документиране на промените в рейтинговия процес, включително и на причините за промените;

д) 

преглед на прогностичната способност на рейтинговите критерии. Промените в рейтинговия процес, критериите или индивидуалните рейтингови параметри се документират и съхраняват;

е) 

активно участие в разработването или избирането, въвеждането и утвърждаването на моделите, използвани в рейтинговия процес;

ж) 

контрол и надзор върху моделите, използвани в рейтинговия процес;

з) 

постоянен преглед и промени на моделите, използвани в рейтинговия процес.

3.  

Институциите, използващи групирани данни в съответствие с член 179, параграф 2, могат да възлагат на външни подизпълнители следните задачи:

а) 

изготвяне на информация по отношение на тестването и наблюдението на категориите и групите;

б) 

изготвяне на обобщаващи отчети от рейтинговите системи на институцията;

в) 

изготвяне на информация във връзка с прегледа на рейтинговите критерии за оценка на тяхната текуща прогностична способност;

г) 

документиране на промените в рейтинговия процес, критериите или индивидуалните рейтингови параметри;

д) 

изготвяне на информация по отношение на постоянния преглед и промените на моделите, използвани в рейтинговия процес.

4.  
Институциите, които се възползват от посоченото в параграф 3, гарантират, че компетентните органи имат достъп до цялата съответна информация, предоставяна от третото лице с цел проверка на спазването на изисквания, както и че компетентните органи могат да извършват проверки на място в същата степен като в институцията.

Член 191

Вътрешен одит

Специализираната служба за вътрешен одит или друго сходно независимо звено за одит извършва поне веднъж годишно преглед на дейността на институцията и на нейните рейтингови системи, включително дейността по кредитиране и оценка на параметрите PD, LGD, EL и конверсионните коефициенти. Прегледът обхваща и спазването на всички приложими изисквания.



ГЛАВА 4

Редуциране на кредитен риск



Раздел 1

Определения и общи изисквания

Член 192

Определения

За целите на настоящата глава се прилагат следните определения:

1) 

„кредитираща институция“ означава институцията, която има въпросната експозиция;

2) 

„обезпечена кредитна сделка“ означава сделка, пораждаща обезпечена със залог експозиция, която не съдържа клауза, даваща на институцията правото да получава поне веднъж дневно залог по маржин сметка;

3) 

„сделка, обусловена от капиталовия пазар“ означава сделка, пораждаща обезпечена със залог експозиция, която съдържа клауза, даваща на институцията правото да получава поне веднъж дневно залог по маржин сметка;

4) 

„базово ПКИ“ означава ПКИ, в чиито акции или дялове е инвестирало друго ПКИ.

Член 193

Принципи за признаване на ефекта от техниките за редуциране на кредитния риск

1.  
Никоя експозиция, по отношение на която институцията е постигнала редуциране на кредитния риск, не може да генерира по-голяма по размер рисково претеглена експозиция или очаквана загуба от експозиция, която не е била обект на редуциране на кредитния риск, но иначе е идентична.
2.  
Когато кредитната защита е била вече отчетена съгласно глава 2 или глава 3, в зависимост от случая, в размера на рисково претеглените експозиции, институциите не вземат предвид въпросната кредитната защита при изчисленията по настоящата глава.
3.  
Когато са изпълнени разпоредбите по раздели 2 и 3, институциите могат да променят изчисленията на размера на рисково претеглените експозиции по стандартизирания подход и изчисленията на размера на рисково претеглените експозиции и размера на очакваната загуба по вътрешнорейтинговия подход в съответствие с разпоредбите по раздели 4, 5 и 6.
4.  
Институциите третират като обезпечение паричните средства, ценните книжа или стоките, закупени, взети в заем или получени по репо сделка или сделките за предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки.
5.  

Когато институцията, изчисляваща размерите на рисково претеглените експозиции по стандартизирания подход, има повече от една форма на редуциране на кредитен риск, обхващащ една експозиция, тя изпълнява всяко едно от следните условия:

а) 

разделя експозицията на части, покрити от всеки вид инструмент за редуциране на кредитния риск;

б) 

изчислява размера на рисково претеглената експозиция отделно за всяка част по буква а) в съответствие с разпоредбите на глава 2 и на настоящата глава.

6.  

Когато институцията, изчисляваща размерите на рисково претеглените експозиции по стандартизирания подход, покрива една експозиция с кредитната защита, предоставена от един доставчик на защита, и въпросната защита има различни падежи, тя изпълнява всяко едно от следните условия:

а) 

разделя експозицията на части, покрити от всеки инструмент за редуциране на кредитния риск;

б) 

изчислява размера на рисково претеглената експозиция отделно за всяка част по буква а) в съответствие с разпоредбите на глава 2 и на настоящата глава.

Член 194

Принципи относно приемливостта на техниките за редуциране на кредитния риск

1.  
Използваната техника за предоставяне на кредитна защита заедно с предприетите действия и стъпки, както и политиките и процедурите, прилагани от кредитиращата институция, са такива, че водят до споразумения за кредитна защита, които са правно валидни и изпълними във всички съответни юрисдикции.

По искане на компетентния орган кредитиращата институция предоставя най-актуалната версия на независимото писмено мотивирано правно становище или становища, въз основа на което(ито) тя е установила дали споразумението или споразуменията ѝ за кредитна защита отговоря(т) на предвиденото в първа алинея условие.

2.  
Кредитиращата институция предприема всички целесъобразни стъпки, за да осигури ефективността на споразуменията за кредитна защита и да се справи с рисковете, свързани с тези споразумения.
3.  

Институциите могат да отчетат наличието на обезпечена кредитна защита при изчисляването на ефекта от редуцирането на кредитния риск, когато активите, на които разчитат за тази защита отговарят едновременно на следните две условия:

а) 

те са включени в списъка на приемливите активи, посочени в членове 197—200, в зависимост от случая;

б) 

те са достатъчно ликвидни и тяхната стойност във времето е достатъчно стабилна, за да се осигури подходящо ниво на сигурност по отношение на постигнатата кредитна защита, като се отчита използваният подход за изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции и степента на признаване на защитата.

4.  
Институциите могат да отчетат наличието на обезпечена кредитна защита при изчисляването на ефекта от редуциране на риска само когато кредитиращата институция има право своевременно да ликвидира или да задържи активите, които осигуряват защитата в случай на неизпълнение, неплатежоспособност или несъстоятелност — или друго кредитно събитие, изложено в документацията по сделката — на длъжника и, когато е приложимо, на попечителя, държател на обезпечението. Степента на корелационна зависимост между стойността на активите, на които се разчита за осигуряване на защита, и кредитното качество на длъжника не е твърде висока.
5.  
При кредитна защита с гаранции доставчикът на защита се счита за приемлив само когато доставчикът на защита е включен в списъка с приемливи доставчици на защита, посочен в член 201 или 202, в зависимост от случая.
6.  

При кредитна защита с гаранции споразумението за защита се счита за приемливо само когато е изпълнено всяко едно от следните условия:

а) 

то е включено в списъка на приемливите споразумения за защита, посочени в член 203 и член 204, параграф 1;

б) 

то е правно валидно и изпълнимо в съответните юрисдикции, с което се постига подходящо ниво на сигурност на кредитната защита след отчитане на използвания подход за изчисляване на размера на рисково претеглените активи и степента на признаване на защитата;

в) 

доставчикът на защита изпълнява критериите, посочени в параграф 5.

7.  
Кредитната защита отговаря на изискванията, установени в раздел 3, както е приложимо.
8.  
Институцията е в състояние да докаже пред компетентните органи, че разполага с подходящи процедури за управление на рисковете, позволяващи ѝ да контролира рисковете, на които тя може да бъде изложена в резултат на осъществяването на практики за редуциране на кредитния риск.
9.  
Независимо от факта, че извършеното редуциране на кредитния риск е взето предвид за целите на изчисляването на размерите на рисково претеглените експозиции и когато е приложимо — на размера на очакваната загуба, институциите продължават да правят пълна оценка на кредитния риск на базисната експозиция и са в състояние да докажат изпълнението на това изискване пред компетентните органи. Само за целите на настоящия параграф при репо сделки и при сделки по предоставяне в заем на ценни книжа или по предоставяне/получаване в заем на стоки, за базисна експозиция се счита нетният размер на експозицията.
10.  
ЕБО разработва проекти за регулаторни технически стандарти с цел определяне на това какво означава достатъчно ликвидни активи и кога стойностите на активите могат да се считат за достатъчно стабилни за целите на параграф 3.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 30 септември 2014 г.

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.



Раздел 2

Приемливи методи за редуциране на кредитния риск



Подраздел 1

Обезпечена кредитна защита

Член 195

Балансово нетиране

Институциите могат да използват балансовото нетиране на взаимни вземания между самите себе си и свои контрагенти като приемлива форма на редуциране на кредитния риск.

Без да се засяга член 196, приемливостта е ограничена до взаимни парични салда между институцията и контрагента. Институциите могат да променят размера на рисково претеглените експозиции и по целесъобразност размера на очакваната загуба само за заемите и депозитите, които самите те са получили и които са предмет на балансово споразумение за нетиране.

Член 196

Рамкови споразумения за нетиране, обхващащи репо сделки или сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки или други сделки, обусловени от капиталовите пазари

Институциите, прилагащи определения в член 223 разширен метод за финансово обезпечение, могат да отчитат ефектите на двустранни договори за нетиране с контрагент, обхващащи репо сделки, сделки за предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки или други сделки, обусловени от капиталовите пазари. Без да се засяга член 299, в рамките на тези споразумения или сделки приетото обезпечение и получените в заем ценни книжа или стоки трябва да отговарят на изискванията за приемливост на обезпечението, установени в членове 197 и 198.

Член 197

Приемливост на обезпечението при всички подходи и методи

1.  

Институциите могат да използват следните активи като приемливо обезпечение при всички подходи и методи:

а) 

парични влогове или приравнени на тях парични инструменти, държани от кредитиращата институция;

б) 

емитирани от централни правителства или централни банки дългови ценни книжа с присъдена кредитна оценка от призната като приемлива за целите на глава 2 АВКО или агенция за експортно застраховане, която е определена от ЕБО като съответстваща на четвърта или по-благоприятна степен на кредитно качество съгласно правилата за рисково претегляне на експозиции към централни правителства и централни банки по глава 2;

▼M9

в) 

емитирани от институции или инвестиционни посредници дългови ценни книжа с присъдена кредитна оценка от АВКО, която е определена от ЕБО като съответстваща на трета или по-благоприятна степен на кредитно качество съгласно правилата за рисково претегляне на експозициите към институции по глава 2;

▼B

г) 

емитирани от други субекти дългови ценни книжа с присъдена кредитна оценка от АВКО, която е определена от ЕБО като съответстваща на трета или по-благоприятна степен на кредитно качество съгласно правилата за рисково претегляне на експозиции към предприятия по глава 2;

д) 

дългови ценни книжа с краткосрочна кредитна оценка от АВКО, която е определена от ЕБО като съответстваща на трета или по-благоприятна степен на кредитно качество съгласно правилата за рисково претегляне на краткосрочни експозиции по глава 2;

е) 

капиталови инструменти или конвертируеми облигации, включени в основен индекс;

ж) 

злато;

▼M5

з) 

секюритизиращи позиции, които не са пресекюритизиращи и за които се прилага рисково тегло от 100 % или по-ниско в съответствие с членове 261 — 264.

▼B

2.  

За целите на параграф 1, буква б) „дългови ценни книжа, емитирани от централни правителства или централни банки“, включват:

а) 

дългови ценни книжа, емитирани от регионални правителства или местни органи на власт, експозициите към които се третират като експозиции към централно правителство, под юрисдикцията на което са учредени съгласно член 115, параграф 2;

б) 

дългови ценни книжа, емитирани от субекти от публичния сектор, които се разглеждат като експозиции към централни правителства в съответствие с член 116, параграф 4;

в) 

дългови ценни книжа, емитирани от многостранни банки за развитие, на които е присъдено 0 % рисково тегло съгласно член 117, параграф 2;

г) 

дългови ценни книжа, емитирани от международни организации, на които е присъдено 0 % рисково тегло съгласно член 118;

3.  

За целите на параграф 1, буква в) „дългови ценни книжа, емитирани от институции“, включват:

а) 

дългови ценни книжа, емитирани от регионални правителства или местни органи на власт, различни от дълговите ценни книжа, посочени в параграф 2, буква а);

б) 

дългови ценни книжа, емитирани от субекти от публичния сектор, експозициите към които се разглеждат съгласно член 116, параграфи 1 и 2;

в) 

дългови ценни книжа, емитирани от многостранни банки за развитие, различни от тези, на които е присъдено 0 % рисково тегло съгласно член 117, параграф 2.

▼M9

4.  

Институцията може да използва дългови ценни книжа, емитирани от други институции или инвестиционни посредници и неразполагащи с присъдена от АВКО кредитна оценка, като приемливо обезпечение, ако тези дългови ценни книжа отговарят на всеки един от следните критерии:

▼B

а) 

те се котират на призната борса;

б) 

те са квалифицирани като първостепенен дълг;

в) 

всички останали рейтинговани емисии ценни книжа на институцията емитент от същия ранг имат присъдена от АВКО кредитна оценка, която е определена от ЕБО като съответстваща на трета или по-благоприятна степен на кредитно качество съгласно правилата за рисковото претегляне на експозициите към институции или краткосрочни експозиции по глава 2;

г) 

кредитиращата институция не разполага с информация, обуславяща присъждането на кредитна оценка, по-неблагоприятна от посочена в буква в);

д) 

пазарната ликвидност на инструмента е достатъчна за тези цели.

5.  

Институциите могат да използват дялове или акции в ПКИ като приемливо обезпечение, когато е изпълнено всяко едно от следните условия:

а) 

за дяловете или акциите се определят ежедневни борсови котировки;

▼C2

б) 

ПКИ инвестират единствено в инструменти, които могат да бъдат признати по параграфи 1 и 4;

▼B

в) 

ПКИ отговорят на условията по член 132, параграф 3).

Когато дадено ПКИ инвестира в акции или дялове на друго ПКИ, условията по първа алинея, букви а)—в) се прилагат по еднакъв начин спрямо всяко базисно ПКИ.

Ако ПКИ използва дериватни инструменти с цел хеджиране на разрешените инвестиции, това не е пречка за приемливостта на неговите дялове или акции като обезпечение.

6.  
За целите на параграф 5, когато ПКИ (наричан по-долу „първоначалното ПКИ“) или някое от неговите базисни ПКИ инвестира и в инструменти, различни от приемливите по параграфи 1 и 4, институциите могат да използват дяловете или акциите в това ПКИ като обезпечение до размер, равен на стойността на приемливите активи, държани от това ПКИ, като се допуска, че това ПКИ или някое от неговите базисни ПКИ е инвестирало в неприемливи активи до максималния допустим според техния инвестиционен мандат размер.

Когато базисно ПКИ има свои собствени базисни ПКИ, институциите могат да използват дяловете или акциите в първоначалното ПКИ като приемливо обезпечение, при условие че прилагат предвидената в първа алинея методология.

Когато неприемливите активи могат да имат отрицателна стойност поради задължения или условни задължения, произтичащи от собственост, институциите изпълняват всяко едно от следните условия:

а) 

изчисляват общата стойност на неприемливите активи;

б) 

когато получената по буква а) сума е отрицателна, те приспадат абсолютната стойност на тази сума от общата стойност на приемливите активи.

7.  
По отношение на параграф 1, букви б)—д), когато ценните книжа имат две кредитни оценки от АВКО, институциите прилагат по-малко благоприятната оценка. Когато ценните книжа имат повече от две кредитни оценки от АВКО, институциите прилагат двете най-благоприятни кредитни оценки. Ако двете най-благоприятни кредитни оценки се различават, институциите прилагат по-малко благоприятната от двете.
8.  

ЕОЦКП разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на:

а) 

основните индекси, посочени в параграф 1, буква е) от настоящия член, в член 198, параграф 1, буква а), в член 224, параграфи 1 и 4 и в член 299, параграф 2, буква д);

б) 

признатите борси, посочени в параграф 4, буква а) от настоящия член, член 198, параграф 1, буква а), член 224, параграфи 1 и 4, член 299, параграф 2, буква д), член 400, параграф 2, буква к), член 416, параграф 3, буква д), член 428, параграф 1, буква в) и част 3, точка 12 от приложение III, в съответствие с условията, установени в член 4, параграф 1, точка 72.

ЕОЦКП представя на Комисията проектите на технически стандарти за изпълнение до 31 декември 2014 г.

На Комисията се предоставя правомощието да приеме посочените в първа алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

Член 198

Допълнителни критерии за приемливост на обезпечението при разширения метод за финансово обезпечение

1.  

Институцията, която използва разширения метод за финансово обезпечение по член 223, може, освен посочените в член 197 обезпечения, да използва и следните позиции като приемливо обезпечение:

а) 

капиталови инструменти или конвертируеми облигации, които не са включени в основен индекс, но се търгуват на призната борса;

б) 

дялове или акции в ПКИ, ако е изпълнено всяко едно от следните условия:

i) 

за дяловете или акциите се определят ежедневни борсови котировки;

ii) 

ПКИ инвестира единствено в инструменти, които могат да бъдат признати по член 197, параграфи 1 и 4, и в посочените в буква а) от настоящата алинея позиции.

Когато ПКИ инвестира в дялове или акции на друго ПКИ, условията по букви а) и б) от настоящия параграф се прилагат равнозначно и спрямо базовото ПКИ.

Ако ПКИ използва дериватни инструменти с цел хеджиране на разрешените инвестиции, това не е пречка за приемливостта на неговите дялове или акции като обезпечение.

2.  
Когато ПКИ или някое от неговите базисни ПКИ инвестира и в инструменти, различни от приемливите по член 197, параграфи 1 и 4, и в позициите, посочени в параграф 1, буква а), от настоящия член, институциите могат да използват дяловете или акциите в това ПКИ като обезпечение до размер, равен на стойността на приемливите активи, държани от това ПКИ, като се допуска, че това ПКИ или някое от неговите базисни ПКИ е инвестирало в неприемливи активи до максималния допустим според техния инвестиционен мандат размер.

Когато неприемливите активи могат да имат отрицателна стойност поради задължения или условни задължения, произтичащи от собственост, институциите изпълняват всяко едно от следните условия:

а) 

изчисляват общата стойност на неприемливите активи;

б) 

когато получената по буква а) сума е отрицателна, те приспадат абсолютната стойност на тази сума от общата стойност на приемливите активи.

Член 199

Допълнителна приемливост на обезпечения при вътрешнорейтинговия подход

1.  

Институцията, която изчислява рисково претегления размер на експозициите и размера на очакваната загуба по вътрешнорейтинговия подход, може освен посочените в членове 197 и 198 обезпечения да използва и следните форми на обезпечение:

а) 

обезпечение с недвижими имоти в съответствие с параграфи 2, 3 и 4;

б) 

вземания в съответствие с параграф 5;

в) 

други обезпечения с физически активи в съответствие с параграфи 6 и 8;

г) 

лизинг в съответствие с параграф 7.

2.  

Освен ако в член 124, параграф 2 не е предвидено друго, като приемливо обезпечение институциите могат да използват жилищни имоти, които са или ще бъдат обитавани или отдавани под наем от собственика или от ползвателя в случаите на фондове за лично инвестиране, както и търговски недвижими имоти, включително офиси и други търговски помещения, когато е изпълнено всяко едно от следните условия:

а) 

стойността на имотите не се влияе съществено от кредитното качество на длъжника. При определянето на съществеността на тази зависимост, институциите могат да игнорират случаите, когато стойността на имотите и състоянието на кредитополучателя са повлияни от чисто макроикономически фактори;

б) 

рискът, свързан с кредитополучателя не се влияе съществено от промени в състоянието на базисния имот или проект, а от способността на длъжника да използва други източници за изплащане на задълженията си, т.е. погасяването на заема не зависи съществено от паричните постъпления, генерирани от базисния имот, служещ като обезпечение.

3.  

За експозициите, обезпечени с намиращи се на територията на държава членка жилищни имоти, институциите могат да се отклонят от параграф 2, буква б), когато компетентният орган на тази държава членка е публикувал доказателства за наличието на добре развит и отдавна установен пазар на жилищни имоти на тази територия, с проценти на загубите, които не превишават следните лимити:

а) 

загубите, произтичащи от заеми, обезпечени с жилищни имоти до 80 % от пазарната стойност, или 80 % от ипотечната заемна стойност, освен ако съгласно член 124, параграф 2 не е предвидено друго, не превишават 0,3 % от текущия размер на заемите, обезпечени с жилищни имоти, за всяка отделна година;

б) 

общите загуби, произтичащи от заеми, обезпечени с жилищни имоти, не превишават 0,5 % от текущия размер на заемите, обезпечени с жилищни имоти, за всяка отделна година.

Ако в дадена година не е спазено някое от условията, посочени в букви а) и б) от първа алинея, институциите не прилагат третирането, предвидено в тази алинея, докато през някоя от следващите години не бъдат удовлетворени и двете условия.

4.  

За търговски недвижим имот, намиращ се на територията на държава членка, институциите могат да се отклонят от параграф 2, буква б), когато компетентният орган на тази държава членка е публикувал доказателства за наличието на добре развит и отдавна установен пазар на търговски недвижими имоти на тази територия, с проценти на загубите, които да не превишават следните лимити:

а) 

загубите, произтичащи от заеми, обезпечени с търговски недвижими имоти до 50 % от пазарната им стойност или 60 % от ипотечна заемна стойност, не превишават 0,3 % от текущия размер на заемите, обезпечени с търговски недвижими имоти, за всяка отделна година;

б) 

общите загуби, произтичащи от заеми, обезпечени с търговски недвижими имоти, не превишават 0,5 % от текущия размер на заемите, обезпечени с търговски недвижими имоти, за всяка отделна година.

Ако в дадена година не е спазено някое от условията, посочени в първа алинея, букви а) и б), институциите не прилагат третирането, предвидено в тази алинея, докато през някоя от следващите години не бъдат удовлетворени и двете условия.

5.  
Институциите могат да използват като приемливо обезпечение вземания, свързани с търговска сделка или сделки с първоначален матуритет по-малък или равен на една година. Приемливите вземания не включват вземания, които са свързани със секюритизация, прехвърляне на риска към други лица или кредитни деривати, или суми дължими от взаимосвързани предприятия.
6.  

Компетентните органи разрешават на институцията да използва като приемливо обезпечение физически актив от вид, различен от посочените в параграфи 2, 3 и 4, когато е изпълнено всяко едно от следните условия:

а) 

съществуването на ликвидни пазари е доказано от чести сделки, като се взема предвид вида на активите, което позволява реализиране на обезпечението по бърз и икономически ефикасен начин. Изпълнението на това условие се проверява от институциите периодично и когато съществуват признаци за съществени промени в пазара;

б) 

съществуват широко признати и обществено достъпни пазарни цени за обезпечението. Институциите могат да приемат пазарните цени за широко признати, ако те произтичат от надеждни източници на информация като например публични индекси и отразяват цените по осъществени при нормални условия сделки. Институциите могат да приемат пазарните цени за обществено достъпни, ако тези цени са лесно достъпни и биват оповестявани и предоставяни редовно и без неоснователни административни или финансови тежести;

в) 

институцията анализира пазарните цени, времето и разходите, необходими за реализиране на обезпечението, както и реализираните от обезпечението постъпления;

г) 

институцията доказва, че при над 10 % от всички случаи на реализиране за даден вид обезпечение получените постъпления не са под 70 % от стойността на обезпечението. Когато е налице съществена променливост на пазарните цени, институцията доказва пред компетентните органи, че направената от нея оценка на обезпечението е достатъчно консервативна.

Институциите документират изпълнението на условията, посочени в букви а)—г) от първа алинея и в член 210.

7.  
При спазване на разпоредбите на член 230, параграф 2, когато са изпълнени изложените в член 211 изисквания, експозициите, възникващи от сделките, с които дадена институция отдава на лизинг собственост на трето лице, могат да се третират по същия начин както заемите, обезпечени с вида на отдаваната на лизинг собственост.
8.  
ЕБО оповестява списък на видовете обезпечения с физически активи, за които институциите могат да приемат, че са изпълнени условията, посочени параграф 6, букви а) и б).

Член 200

Други форми на обезпечена кредитна защита

Като приемливо обезпечение институциите могат да използват следните други форми на обезпечена кредитна защита:

а) 

парични депозити или приравнени на тях парични инструменти, които институция трета страна не държи на доверително управление, и заложени в полза на кредитиращата институция;

б) 

животозастрахователни полици, заложени в полза на кредитиращата институция;

▼M9

в) 

инструменти, емитирани от институции или инвестиционни посредници — трети страни, които при поискване ще бъдат обратно изкупени от дадената институция или от инвестиционния посредник.

▼B



Подраздел 2

Кредитна защита с гаранции

Член 201

Приемливост на доставчици на защита съгласно всички подходи

1.  

Институциите могат да използват следните страни като приемливи доставчици на кредитна защита с гаранции:

а) 

централни правителства и централни банки;

б) 

регионални правителства или местни органи на власт;

в) 

многостранни банки за развитие;

г) 

международни организации, експозициите към които са с присъдено 0 % рисково тегло съгласно член 117;

д) 

субекти от публичния сектор, вземанията към които се третират в съответствие с член 116;

е) 

институции и финансови институции, за които експозициите към финансови институции се третират като експозиции към институции съгласно член 119, параграф 5;

►C2  ж) 

други предприятия, включително предприятия майки, дъщерни предприятия и асоциирани предприятия на институцията ◄ , когато е изпълнено едно от следните условия:

i) 

на тези предприятия е присъдена кредитна оценка от АВКО;

ii) 

при институциите, изчисляващи размерите на рисково претеглените експозиции и на очакваната загуба по вътрешнорейтинговия подход, на тези предприятия не е присъдена кредитна оценка от призната АВКО, но имат вътрешна оценка от институцията.

▼M8

з) 

квалифицирани централни контрагенти.

▼B

2.  
При институциите, които изчисляват размера на рисково претеглените експозиции и размера на очакваната загуба по вътрешнорейтинговия подход, за приемлив доставчик на кредитна защита с гаранции се счита този гарант, на който институцията е присъдила вътрешна оценка в съответствие с разпоредбите на глава 3, раздел 6.

Компетентните органи публикуват и поддържат списъка на финансовите институции, които са приемливи доставчици на кредитна защита с гаранции, посочени в параграф 1, буква е), или водещите критерии за определяне на други такива приемливи доставчици на кредитна защита с гаранции, заедно с описание на приложимите пруденциални изисквания, и обменят своя списък с други компетентни органи в съответствие с член 117 от Директива 2013/36/ЕС.

Член 202

Приемливост на доставчици на защита при вътрешнорейтинговия подход, които отговарят на изискванията за третиране по член 153, параграф 3

▼M9

Като приемливи доставчици на кредитна защита с гаранции, които отговарят на изискванията за третиране по член 153, параграф 3, институцията може да използва институции, инвестиционни посредници, застрахователни и презастрахователни предприятия и агенции за експортно кредитиране, които изпълняват всички изброени по-долу условия:

▼B

а) 

те имат достатъчно опит в предоставянето на кредитна защита с гаранции;

б) 

те са обект на регулации, еквивалентни на правилата, изложени в настоящия регламент, или към момента на предоставяне на кредитната защита са имали кредитна оценка, присъдена от призната АВКО, която е определена от ЕБО като съответстваща на трета или по-благоприятна степен на кредитно качество съгласно правилата за рисково претегляне на експозиции към предприятия по глава 2;

в) 

към момента на предоставяне на кредитната защита или за всеки последващ период, имат вътрешна оценка с вероятност от неизпълнение (PD), равностойна или по-ниска на тази, съответстваща на втора или по-благоприятна степен на кредитно качество съгласно правилата за рисково претегляне на експозиции към предприятия по глава 2;

г) 

те имат вътрешна оценка с PD, равностойна на или по-ниска от тази, съответстваща на трета или по-благоприятна степен на кредитно качество съгласно правилата за рисково претегляне на експозиции към предприятия по глава 2.

За целите на настоящия член кредитната защита, предоставена от агенции за експортно застраховане, не се ползва от каквато и да е изрична контрагаранция от централно правителство.

Член 203

Приемливост на гаранции като кредитна защита с гаранции

Институциите могат да използват гаранции като приемлива кредитна защита с гаранции.



Подраздел 3

Видове деривати

Член 204

Приемливи видове кредитни деривати

1.  

Като приемлива кредитна защита институциите могат да използват следните видове кредитни деривати и инструменти, които могат да бъдат съставени от такива кредитни деривати или от кредитни деривати с подобен икономически ефект:

а) 

суап за кредитно неизпълнение;

б) 

суап за обща доходност;

в) 

дългова ценна книга, обвързана със заеми към едно или няколко лица (credit linked notes), до размера на нейното парично покритие.

Кредитната защита не се признава, когато институцията е закупила суап за обща доходност и отчита нетните постъпления по сделката като нетен доход, но не отчита съответното намаление в стойността на покрития актив посредством намаление на справедливата стойност или посредством увеличение към резервите.

2.  
Когато институцията осъществява вътрешно хеджиране чрез кредитен дериват, кредитната защита бива призната за приемлива за целите на настоящата глава, ако кредитният риск, прехвърлен към търговския портфейл, се прехвърля на трето лице или лица.

Когато вътрешното хеджиране е осъществено в съответствие с разпоредбите на първа алинея и са изпълнени изискванията по настоящата глава, за изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции и размера на очакваната загуба, институциите прилагат установените в раздели 4—6 правила, когато използват кредитна защита с гаранции.



Раздел 3

Изисквания



Подраздел 1

Обезпечена кредитна защита

Член 205

Изисквания относно балансовите споразумения за нетиране различни от рамкови споразумения за нетиране, посочени в член 206

Балансовите споразумения за нетиране, различни от рамкови споразумения за нетиране, посочени в член 206, се определят като приемлива форма на редуциране на кредитния риск, когато е изпълнено всяко едно от следните условия:

а) 

тези споразумения са правно валидни и изпълними във всички съответни юрисдикции, включително в случай на неплатежоспособност или несъстоятелност на контрагента;

б) 

институциите могат във всеки един момент да определят активите и пасивите, които са предмет на тези споразумения;

в) 

институциите постоянно следят и контролират рисковете, свързани с прекратяването на кредитната защита;

г) 

институциите постоянно следят и контролират съответните експозиции на нетна база.

Член 206

Изисквания относно рамковите споразумения за нетиране, обхващащи репо сделки или сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки, или други сделки, обусловени от капиталовите пазари

Рамковите споразумения за нетиране, обхващащи репо сделки или сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки, или други сделки, обусловени от капиталовите пазари, се определят като приемлива форма на редуциране на кредитния риск, когато предоставеното в рамките на тези споразумения обезпечение отговаря на всички изисквания, установени в член 207, параграфи 2—4, и когато е изпълнено всяко едно от следните условия:

а) 

споразуменията са правно валидни и изпълними във всички съответни юрисдикции, включително в случай на несъстоятелност или неплатежоспособност на контрагента;

б) 

споразуменията дават на изправната страна правото да прекрати и приключи своевременно всички сделки по споразумението в случай на неизпълнение, включително в случай на несъстоятелност или неплатежоспособност на контрагента;

в) 

споразуменията предоставят нетиране на печалбите и загубите по сделки, обхванати от споразумение, така че едната страна да дължи една нетна сума на другата страна.

Член 207

Изисквания към финансовите обезпечения

1.  
При всички подходи и методи финансовите обезпечения и златото се квалифицират като приемливо обезпечение, когато са изпълнени всички изисквания, посочени в параграфи 2 — 4.
2.  
Между кредитоспособността на длъжника и стойността на обезпечението не съществува съществена положителна корелация. Ако стойността на обезпечението се намали значително, това само по себе си не означава, че кредитоспособността на длъжника се е влошила значително. Ако кредитоспособността на длъжника достигне до критично ниски нива, това само по себе си не означава, че стойността на обезпечението е намаляла значително.

Ценните книжа, емитирани от длъжника или от субект от същата група, не се квалифицират като приемливо обезпечение. Независимо от това емитираните от длъжника покрити облигации, попадащи в рамките на член 129, се квалифицират като приемливо обезпечение, когато те са приети като обезпечение по репо сделки и са изпълнени изискванията, определени в първа алинея.

3.  
Институциите спазват договорните и нормативните изисквания във връзка с привеждането в сила на договорите за обезпечение и предприемат всички необходими стъпки за осигуряването на изпълнението на договорите съгласно закона, приложим към тяхното право върху обезпечението;

Институциите са извършили необходимия правен преглед, потвърждаващ изпълнимостта на договорите за обезпечение във всички съответни юрисдикции. Те извършват такъв повторен преглед, когато това е необходимо за запазване на изпълнимостта.

4.  

Институциите спазват всяко едно от следните оперативни изисквания:

а) 

те документират надлежно договорите за обезпечение и разполагат с ясни и надеждни процедури за своевременното реализиране на обезпечението;

б) 

те прилагат надеждни процедури и процеси за контрол на рисковете, свързани с използването на обезпеченията, включително рискове от неизпълнение или редуциране на размера на кредитната защита, рискове от неправилна оценка на обезпечението, рискове, свързани с прекратяването на кредитната защита, риск от концентрация, произтичащ от използването на обезпечението и взаимодействие с общия рисков профил на кредитната институция;

в) 

те разполагат с документирани политики и практики относно вида и размера на приетите обезпечения;

г) 

те изчисляват пазарната стойност на обезпечението и го преоценяват поне веднъж на всеки шест месеца и когато имат основания да смятат, че е настъпило значително намаление в пазарната му стойност;

д) 

когато обезпечението се държи от трето лице, институциите предприемат необходимите действия, за да се уверят, че третото лице отчита обезпечението отделно от своите собствени активи;

е) 

те гарантират, че се отделят достатъчно ресурси за нормалното действие на маржин споразуменията с контрагенти по извънборсови деривати и сделки за финансиране на ценни книжа, отчетено според своевременното извършване и точността на техните изходящи изисквания за допълване на маржин депозита и времето за реакция на входящи изисквания за допълване на маржин депозита;

ж) 

те са въвели политики за управление на обезпеченията, посредством които контролират, наблюдават и отчитат:

i) 

рисковете, на които маржин споразуменията ги излагат;

ii) 

риска от концентрация при определени видове активи, служещи за обезпечение;

iii) 

повторната употреба на обезпечението, включително потенциалните случаи на недостиг на ликвидност вследствие на повторна употреба на получените от контрагентите обезпечения;

iv) 

отказ от права по обезпеченията, предоставени на контрагентите.

5.  
В допълнение към изпълнението на всички изисквания, посочени в параграфи 2—4, финансовото обезпечение се квалифицира като приемливо обезпечение съгласно опростения метод за финансово обезпечение, когато остатъчният матуритет на защитата е не по-малък от остатъчния матуритет на експозицията.

Член 208

Изисквания към обезпеченията с недвижими имоти

1.  
Недвижимата собственост се квалифицира като приемливо обезпечение само когато са изпълнени всички изисквания, посочени в параграфи 2—5.
2.  

Спазват се следните изисквания относно правната сигурност:

а) 

ипотеката или съответните тежести подлежат на изпълнение във всички съответни юрисдикции към момента на сключването на кредитно споразумение и са своевременно и надлежно вписани;

б) 

изпълнени са всички правни изисквания за учредяване на залога;

в) 

споразумението за защитата и правният процес, който е залегнал в неговата основа, дават възможност на институцията да реализира стойността на защитата в разумен срок.

3.  

Спазват се следните изисквания по отношение на наблюдението на стойностите и оценката на имотите:

а) 

институциите наблюдават стойността на недвижимата собственост периодично — ►C2  за търговски недвижими имоти най- малко веднъж годишно, а за жилищни имоти веднъж на всеки три години. ◄ Институциите извършват по-често наблюдение, когато настъпват значителни промени в пазарните условия;

б) 

оценката на имотите се преразглежда, когато информацията, с която разполагат институциите, показва, че стойността на им е спаднала значително спрямо общите пазарни цени, като прегледът се извършва от оценител, който притежава необходимата квалификация, умения и опит за извършване на оценка и който е независим от процеса по вземане на взимане на решения за отпускане на кредит. За заеми, превишаващи 3 милиона евро или 5 % от собствения капитал на институцията, оценката на недвижимата собственост подлежи на преглед от такъв оценител най-малко на всеки три години.

▼C2

Институциите могат да използват статистически методи за проследяване на стойността на недвижимите имоти и за установяване на недвижимите имоти, които трябва да бъдат преоценени.

4.  
Институциите документират ясно приеманите от тях видове жилищни имоти и търговски недвижими имоти, както и съответната си кредитна политика.
5.  
Институциите разполагат с процедури да проследяват дали недвижимите имоти, приети като кредитна защита, са подходящо застраховани срещу риск от щети.

▼B

Член 209

Изисквания към вземанията

1.  
Вземанията се квалифицират като приемливо обезпечение, когато са изпълнени всички изисквания, посочени в параграфи 2 и 3.
2.  

Спазват се следните изисквания относно правната сигурност:

а) 

правният механизъм, чрез който обезпечението е предоставено на кредитиращата институция, е надежден и ефективен и гарантира, че институцията има ясни права върху обезпечението, включително правото върху постъпленията от продажбата на обезпечението;

б) 

институциите предприемат всички необходими стъпки за изпълнение на местните изисквания по отношение на изпълнимостта на правото върху обезпечението. Кредитиращата институция има първо по ред вземане върху обезпечението, въпреки че тези вземания могат да бъдат обект на вземания на привилегировани кредитори, предвидени в законови разпоредби;

в) 

институциите са извършили необходимия правен преглед, потвърждаващ изпълнимостта на договорите за обезпечение във всички съответни юрисдикции;

г) 

институциите документират надлежно своите договори за обезпечение и разполагат с ясни и надеждни процедури за своевременното събиране на обезпечението;

д) 

институциите разполагат с процедури, които гарантират съблюдаването на всички правни условия, необходими за обявяване на неизпълнение от страна на кредитополучателя и своевременно събиране на обезпечението;

е) 

при финансов запор или неизпълнение от страна на кредитополучателя институцията има законно право да продаде или преотстъпи вземанията на други лица без съгласието на длъжниците по вземанията.

3.  

Спазват се следните изисквания относно управлението на риска:

а) 

институцията разполага с надежден процес за определяне на кредитния риск по вземанията. Този процес обхваща анализи на стопанската дейност и отрасъла на кредитополучателя, както и видовете клиенти, с които кредитополучателят има стопански отношения. Когато институцията разчита на своите кредитополучатели да проверят кредитния риск на клиентите, тя извършва преглед на кредитните практики на кредитополучателите, за да се увери в тяхната надеждност и правдоподобност;

б) 

разликата между размера на експозицията и стойността на вземанията отразява всички необходими фактори, включително разходите по събирането, концентрацията в рамките на групата вземания, заложени от отделен кредитополучател, и потенциалния риск от концентрация в рамките на общите експозиции на институцията, извън риска, контролиран посредством общата методология на институцията. Институциите поддържат постоянен, съобразен с вземанията, процес на наблюдение. Те редовно проверяват и съответствието с ограничителните клаузи на заемите, с екологичните ограничения, както и с други правни изисквания;

в) 

вземанията, заложени от даден кредитополучател, се диверсифицират и не са в неоправдана корелационна зависимост с кредитополучателя. Когато е налице съществена положителна корелационна зависимост, институциите отчитат съпътстващите рискове при определянето на маржовете за групата обезпечения като цяло;

г) 

институциите не използват като приемлива кредитна защита вземанията към асоциирани на кредитополучателя лица, включително дъщерни предприятия и наети лица;

д) 

институцията разполага с документиран процес за събиране на плащания по вземания в усложнена ситуация. Институциите разполагат с необходимите средства за събиране дори когато те обикновено разчитат на своите кредитополучатели за събирането.

Член 210

Изисквания към други обезпечения с физически активи

Обезпеченията с физически активи, различни от недвижима собственост, се квалифицират като приемливи обезпечения при вътрешнорейтинговия подход, когато е изпълнено всяко едно от следните условия:

а) 

договорът, съгласно който физическите активи биват предоставени на институцията като обезпечение, е правно валиден и изпълним във всички съответни юрисдикции и дава възможност на институцията да реализира стойността на обезщетението в разумен срок;

б) 

приемливи са единствено първи залози или тежести върху обезпечението, като институцията има предимство пред всички други кредитори за реализираните постъпления от обезпечението, с единственото изключение на допустимите първи по ред вземания, посочени в член 209, параграф 2, буква б);

в) 

институциите наблюдават стойността на обезпечението редовно и най-малко веднъж годишно. Институциите извършват по-често наблюдение, когато настъпват значителни промени в пазарните условия;

г) 

договорът за заем съдържа подробни описания на обезпечението, както и подробни уточнения за начина и честотата на преоценката;

д) 

институциите документират ясно в налични за проверка вътрешни кредитни политики и процедури видовете обезпечения с физически активи, които приемат, както и политиките и практиките, които те прилагат спрямо съответната сума за всеки вид обезпечение в зависимост от размера на експозицията;

е) 

кредитните политики на институцията по отношение на структурата на сделката обхващат следните елементи:

i) 

подходящи изисквания към обезпечението в зависимост от размера на експозицията;

ii) 

способност за лесна реализация на обезпечението;

iii) 

способност за обективното установяване на цената или пазарната стойност;

iv) 

честотата, с която стойността може да бъде лесно реализирана, включително професионална преценка или оценка;

v) 

променливост или приближение на променливостта на стойността на обезпечението.

ж) 

при извършване на оценка и преоценка, институциите отчитат напълно всяко влошаване или излизане от употреба на обезпечението, като обръщат особено внимание на ефектите от изтеклото време върху обезпечение, което е зависимо от модните тенденции или сезона;

з) 

институциите имат правото да извършват физическа проверка на обезпечението. Те също така разполагат с политики и процедури относно упражняването на правото си на физическа проверка;

и) 

приетото като защита обезпечение е подходящо застраховано срещу щети, като институциите разполагат със съответните процедури за наблюдение.

Член 211

Изисквания за третиране на експозиции към лизинг като обезпечение

Институциите третират породените от лизингови сделки експозиции като обезпечени със залог според вида на отдадено на лизинг имущество, когато е изпълнено всяко едно от следните условия:

а) 

видът на отдаденото на лизинг имущество изпълнява условията, посочени в зависимост от случая в член 208 или 210, за квалифициране на обезпечението като приемливо;

б) 

лизингодателят разполага с надежден процес за управление на риска по отношение на начина на ползване на отдаденото на лизинг имущество, неговото местонахождение, неговата възраст и планираната продължителност на неговото ползване, включително подходящо наблюдение на стойността на обезпечението;

в) 

лизингодателят има право на собственост върху актива и може да упражнява правата си като собственик своевременно;

г) 

когато това все още не е потвърдено при изчисляването на нивото на параметъра LGD, разликата между стойността на неамортизираната част и пазарната стойност на обезпечението не е толкова голяма, че да бъде надценено редуцирането на кредитния риск, отнасящо се до отдадените на лизинг активи.

Член 212

Изисквания към други форми на обезпечена кредитна защита

1.  

Паричните депозити и приравнените на тях парични инструменти, държани от институция трета страна, отговарят на условията за третирането съгласно член 232, параграф 1, когато са изпълнени всички от следните условия:

а) 

вземането на кредитополучателя към институцията трета страна е публично заложено или преотстъпено на кредитиращата институция и този залог или преотстъпване са правно валидни и изпълними във всички съответни юрисдикции и са безусловни и необратими;

б) 

институцията трета страна е уведомена за учредяването на залога или преотстъпването;

в) 

в резултат от уведомлението институцията трета страна е в състояние да извърши плащанията единствено към кредитиращата институция или към други лица само след предварително съгласие на кредитиращата институция;

2.  

Животозастрахователни полици, заложени в полза на кредитиращата институция, се квалифицират като приемливо обезпечение, когато е изпълнено всяко едно от следните условия:

а) 

животозастрахователната полица е публично заложена или преотстъпена в полза на кредитиращата институция;

б) 

застрахователното дружество, което е издало животозастрахователната полица, е уведомено за залога или преотстъпването на полицата и в резултат на това уведомление не може да изплаща суми по нея без предварителното съгласие на кредитиращата институция;

в) 

кредитиращата институция има право да прекрати полицата и да получи своевременно откупната стойност в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя;

г) 

кредитиращата институция е уведомена за всички случаи на неплащане по полицата от страна на титуляря на полицата;

д) 

кредитната защита е предоставена за срока на погасяване на заема. Когато това не е възможно, защото застрахователното правоотношение се прекратява преди заемното правоотношение, институцията се уверява, че сумата, която ще се получи от застрахователния договор, служи като обезпечение до изтичане на срока за погасяване на заема;

е) 

залогът или прехвърлянето са правно валидни и изпълними във всички съответни юрисдикции към момента на сключването на кредитното споразумение;

ж) 

откупната стойност е обявена от дружеството, което е издало животозастрахователната полица, и е неснижаема по размер;

з) 

при поискване откупната стойност подлежи на своевременно плащане от страна на дружеството, предоставящо животозастрахователната полица;

и) 

откупната стойност не се изисква без предварителното съгласие на институцията;

й) 

дружеството, което е издало животозастрахователната полица, попада в обхвата на разпоредбите на Директива 2009/138/ЕО или е обект на надзор от страна на компетентен орган на трета държава, прилагащ надзорни и регулаторни изисквания, които са най-малко равностойни на прилаганите в Съюза.



Подраздел 2

Кредитна защита с гаранции и дългови ценни книжа, обвързани със заеми

Член 213

Общи изисквания към гаранциите и кредитните деривати

1.  

В съответствие с член 214, параграф 1 кредитната защита, произтичаща от гаранция или кредитен дериват, се квалифицира като приемлива кредитна защита с гаранции, когато е изпълнено всяко едно от следните условия:

а) 

кредитната защита е пряка;

б) 

степента на покритие от кредитната защита е ясно определена и неоспорима;

в) 

договорът за кредитна защита не съдържа клаузи, чието изпълнение е извън прекия контрол на кредитора, така че да:

i) 

позволи на доставчика на защитата да прекрати защитата едностранно;

ii) 

повиши действителните разходи за защитата в резултат от влошаване кредитното качество на защитената експозиция;

iii) 

попречи на доставчика на защитата да изпълни задължението за своевременно плащане, когато първоначалният длъжник не извърши някое от дължимите плащания в срок или когато лизинговият договор е изтекъл за целите на признаването на гарантираната остатъчна стойност съгласно член 134, параграф 7 и член 166, параграф 4;

iv) 

позволи намаляване на срока на действие на кредитната защита от страна на доставчика на защита;

г) 

договорът за кредитна защита е правно валиден и изпълним във всички съответни юрисдикции към момента на сключването на кредитното споразумение.

2.  
Институцията доказва пред компетентните органи, че е въвела системи за управление на потенциалната концентрация на риск, произтичаща от използването на гаранции и кредитни деривати. Институцията е в състояние да докаже пред компетентните органи начина, по който нейната стратегия относно използването на кредитни деривати и гаранции взаимодейства с управлението на цялостния рисков профил.
3.  
Институцията спазва договорните и нормативните изисквания във връзка с привеждането в сила на кредитната защита с гаранции и предприема всички необходими стъпки за осигуряването на нейната приложимост съгласно закона, регулиращ правото върху кредитната защита.

Институцията е провела необходимия правен преглед, потвърждаващ изпълнимостта на кредитната защита с гаранции във всички съответни юрисдикции. При необходимост тя провежда повторен преглед, за да осигури запазването на изпълнимостта.

Член 214

Държавни и други контрагаранции от публичния сектор

1.  

Институциите могат да третират експозициите, посочени в параграф 2, като защитени с гаранция от изброените във въпросния параграф субекти, когато е изпълнено всяко едно от следните условия:

а) 

контрагаранцията покрива всички елементи на кредитния риск по вземането;

б) 

както първоначалната гаранция, така и контрагаранцията отговарят на изискванията за гаранциите, изложени в член 213 и член 215, параграф 1, с изключение на това, че контрагаранцията не е необходимо да бъде пряка;

в) 

покритието е надеждно и липсват исторически доказателства, от които да личи, че покритието на контрагаранцията е с по-ниска ефективност от това на пряката гаранция, издадена от въпросното лице.

2.  

Предвиденото в параграф 1 третиране се прилага спрямо експозициите, обезпечени с гаранция, покрита с контрагаранция от един от следните субекти:

а) 

централни правителства или централни банки;

б) 

регионални правителства или местни органи на власт;

в) 

субекти от публичния сектор, вземанията към които се третират като вземания към централни правителства в съответствие с член 116, параграф 4;

г) 

многостранни банки за развитие или международни организации, получаващи 0 % рисково тегло съгласно съответно на член 117, параграф 2 и член 118;

д) 

субекти от публичния сектор, вземанията към които се третират в съответствие с член 116, параграфи 1 и 2;

3.  
Институциите прилагат третирането, предвидено в параграф 1, и спрямо експозиция, която не е вторично гарантирана с издадена от посоченото в параграф 2 лице контрагаранция, ако контрагаранцията по експозицията е от своя страна пряко гарантирана от някой от посочените лица и условията, изброени в параграф 1, са изпълнени.

Член 215

Допълнителни изисквания към гаранциите

1.  

Гаранциите се квалифицират като приемлива кредитна защита с гаранции, когато е изпълнено всяко едно от следните условия, както и тези, изложени в член 213:

а) 

при признато неизпълнение на контрагента или неплащане от негова страна кредитиращата институция има правото да изиска своевременно плащане от страна на гаранта на всички дължими суми по вземането, по отношение на което е предоставена защитата, като не е необходимо преди плащането от страна на гаранта кредитиращата институция да търси изпълнение от длъжника;

При кредитна защита с гаранции, покриваща жилищни ипотечни заеми, изискванията по член 213, параграф 1, буква в), подточка iii) и по първа алинея от настоящата буква, трябва да бъдат изпълнени само в рамките на 24 месеца;

б) 

гаранцията е изрично документирано задължение, поето от гаранта;

в) 

изпълнено е едно от следните условия:

i) 

гаранцията покрива всички видове плащания, които се очаква да бъдат извършени от длъжника по отношение на претенцията;

ii) 

когато определени видове плащания са изключени от гаранцията, кредитиращата институция коригира стойността на гаранцията, за да отрази ограниченото покритие.

2.  

При гаранции, предоставени в рамките на взаимни схеми за гарантиране или предоставени от изброените в член 214, параграф 2 субекти или насрещно гарантирани от тях, изискванията, определени в параграф 1, буква а) от настоящия член, се считат за удовлетворени, когато е изпълнено едно от следните условия:

а) 

кредитиращата институция има правото своевременно да получи от гаранта предварително плащане, отговарящо на всяко едно от следните условия:

i) 

то представлява надеждна оценка на размера на загубите, които е вероятно да бъдат понесени от кредитиращата институция, включително загуби, понесени от неплащане на лихви и други видове плащания, които кредитополучателят е задължен да извърши;

ii) 

то е пропорционално на покритието на гаранцията;

б) 

кредитиращата институция може да удостовери пред компетентните органи, че последиците от гаранцията, включително за покриване на загуби, понесени от неплащане на лихви и други видове плащания, които кредитополучателят е задължен да извърши, оправдават подобно третиране.

Член 216

Допълнителни изисквания към кредитните деривати

1.  

Кредитните деривати се квалифицират като приемлива кредитна защита с гаранции, когато е изпълнено всяко едно от следните условия, както и тези, изложени в член 213:

а) 

кредитните събития, посочени в договора за кредитен дериват, включват:

i) 

просрочване на дължими плащания по условията на базисното задължение, които са в сила по времето на такова неплащане, като гратисният период е равен на гратисния период на базисното задължение или по-кратък от него;

ii) 

несъстоятелност, неплатежоспособност или невъзможност на длъжника да плати дължимите си задължения, неплащане на задълженията или писмена декларация за невъзможността му най-общо да плати задълженията си на датата на техния падеж, както и други подобни събития;

iii) 

преструктуриране на базисното задължение, включително опрощаване или разсрочване на плащанията по главница, лихви или такси, което води до загуба от кредитно естество;

б) 

при кредитни деривати, допускащи паричен сетълмент:

i) 

институциите прилагат устойчив процес за надеждно оценяване на загубата;

ii) 

съществува ясно определен период за получаване на оценка на базисното задължение след настъпване на кредитно събитие.

в) 

когато за сетълмента по кредитен дериват се изисква правото и способността на купувача на защита да прехвърля базисното задължение към доставчика на защита, условията на базисното задължение предвиждат изискваното съгласие за подобни прехвърляния да не се отказва неоснователно;

г) 

ясно определена е идентичността на страните, отговарящи за вземането на решението дали дадено кредитно събитие е настъпило;

д) 

доставчикът на защита не е единствено отговорен за установяването на кредитното събитие;

е) 

купувачът на защита има правото или възможността да уведоми доставчика на защита за настъпването на кредитно събитие.

Ако кредитните събития не включват преструктуриране на базисните задължения, както е описано в буква а), подточка iii), кредитната защита може все пак да бъде призната като приемлива в намален размер, както е посочено в член 233, параграф 2.

2.  

Несъответствие между базисното и референтното задължение по кредитен дериват или между базисното задължение и задължението, използвано с цел да се определи дали дадено кредитно събитие е настъпило, е приемливо само когато е изпълнено всяко едно от следните условия:

а) 

референтното задължение или задължението, използвано с цел да се определи дали дадено кредитно събитие е настъпило, в зависимост от случая, е с равностоен или по-нисък ранг от базисното задължение;

б) 

базисното задължение и референтното задължение или задължението, използвано с цел да се определи дали дадено кредитно събитие е настъпило, в зависимост от случая, са от един длъжник и са налице правно изпълними клаузи, уреждащи свързано неизпълнение или свързано предсрочно погасяване.

Член 217

Изисквания относно прилагане на третирането, изложено в член 153, параграф 3

1.  

За да бъде приемлива за третирането, изложено в член 153, параграф 3, кредитната защита, произтичаща от гаранция или кредитен дериват, трябва да отговаря на следните условия:

а) 

базисното задължение е по една от следните експозиции:

i) 

експозиция към предприятия, посочена в член 147, с изключение на застрахователни и презастрахователни предприятия;

ii) 

експозиция към регионални правителства и местни органи на власт или субекти от публичния сектор, която не се третира като експозиция към централно правителство или централна банка в съответствие с член 147;

iii) 

експозиция към МСП, класифицирана като експозиция на дребно в съответствие с член 147, параграф 5;

б) 

длъжниците по базисните задължения не са членове на една и съща група с доставчика на защита;

в) 

експозицията е хеджирана посредством някой от следните инструменти:

i) 

кредитни деривати с гаранции, издадени върху задължения на едно лице, и гаранции, издадени върху задължения на едно лице;

ii) 

кредитен дериват за първо неизпълнение;

iii) 

кредитен дериват за n-то неизпълнение;

г) 

кредитната защита отговаря на изискванията, изложени в членове 213, 215 и 216, в зависимост от случая;

д) 

рисковото тегло, свързано с експозицията преди прилагането на третирането, предвидено в член 153, параграф 3, все още не е отчетено в никой от аспектите на кредитната защита;

е) 

институцията има право и очаква да получи плащане от доставчика на защита, без да е необходимо предприемане на правни действия срещу контрагента във връзка с плащането. Доколкото е възможно, институцията предприема стъпки, за да се увери, че доставчикът на защита има намерение да плати незабавно в случай на настъпване на кредитно събитие;

ж) 

закупената кредитна защита осигурява пълно покритие на хеджираната част от експозицията срещу загуби от кредитните събития, посочени в договора;

з) 

възможността за прехвърляне на заемите, ценните книжа или условните задължения е правно осигурена, когато съгласно структурата на плащанията по кредитната защита сетълментът предполага физическо прехвърляне на базисното задължение;

и) 

когато институцията възнамерява да достави задължение, различно от базисната експозиция, тя се уверява, че това задължение е достатъчно ликвидно и е способна да го закупи с цел доставка в съответствие с договора;

й) 

редът и условията по споразуменията за кредитна защита са правно потвърдени в писмена форма както от доставчика, така и от институцията;

к) 

институциите разполагат с процедури за установяване на възможна висока корелационна зависимост между платежоспособността на доставчика на защита и тази на длъжника по базисната експозиция, дължаща се на обща зависимост от рискови фактори, различни от систематичния;

л) 

в случай на защита срещу риск от разсейване продавачът на закупени вземания и доставчикът на защита не са от една група.

2.  
За целите на параграф 1, буква в), подточка ii) институциите прилагат третирането, изложено в член 153, параграф 3, спрямо актива в съвкупността с най-ниския размер на рисково претеглена експозиция.
3.  
За целите на параграф 1, буква в), подточка iii) получената защита се разглежда по тази рамка само когато е била получена и призната защита от неизпълнение (n–1) или когато (n–1) от активите в съвкупността са вече в неизпълнение. В този случай институциите прилагат третирането, изложено в член 153, параграф 3, спрямо актива в съвкупността с най-ниския размер на рисково претеглена експозиция.



Раздел 4

Изчисляване на ефектите от редуцирането на кредитния риск



Подраздел 1

Обезпечена кредитна защита

Член 218

Дългови ценни книжа, обвързани със заеми

Инвестициите в обвързани със заеми дългови ценни книжа, емитирани от кредитиращата институция, могат да се третират като парично обезпечение при изчисляването на ефекта на обезпечената кредитна защита в съответствие с настоящия подраздел, при условие че суапът за кредитно неизпълнение, заложен в обвързаната със заеми дългова ценна книга, се квалифицира като приемлива кредитна защита с гаранции. За да се определи дали суапът за кредитно неизпълнение, заложен в обвързаната със заеми дългова ценна книга, се квалифицира като приемлива кредитна защита с гаранции, институцията може да счита, че изискването в член 194, параграф 6, буква в) е изпълнено.

Член 219

Балансово нетиране

Заемите и влоговете при кредитиращата институция, обект на балансово нетиране, се третират от тази институция като парично обезпечение при изчисляването на ефекта на обезпечената кредитна защита за тези заеми и влогове на кредитиращата институция, обект на балансово нетиране, които са в една и съща валута.

Член 220

Използване на подхода на надзорни корекции за променливост или подхода на собствените оценки на корекции за променливост при рамкови споразумения за нетиране

1.  
При изчисляването на „напълно коригираната стойност на експозицията“ (E*) за експозициите, които са обект на приемливо рамково споразумение за нетиране, обхващащо репо сделки или сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки, или други сделки, обусловени от капиталовите пазари, институциите изчисляват корекциите за променливост, които трябва да бъдат приложени съгласно подхода на надзорни корекции за променливост или подхода на собствените оценки на корекции за променливост („подход на собствените оценки“), както е посочено в членове 223—226 относно разширения метод за финансово обезпечение.

При използването на подхода на собствените оценки се прилагат същите условия и изисквания, които се прилагат съгласно разширения метод за финансово обезпечение.

2.  

При изчисляването на параметъра E* институциите:

а) 

изчисляват нетната позиция по всяка група ценни книжа или по всеки вид стока чрез изваждане на сумата по подточка ii) от сумата по подточка i):

i) 

общата стойност по група ценни книжа или по един вид стоки, отдадени в заем, продадени или предоставени по рамковото споразумение за нетиране;

ii) 

общата стойност по група ценни книжа или по един вид стоки, получени в заем, закупени или получени по рамковото споразумение за нетиране;

б) 

изчисляват нетната позиция по всяка валута, различна от валутата на сетълмента на рамковото споразумение за нетиране, чрез изваждане на сумата по подточка ii) от сумата по подточка i):

i) 

сумата от общата стойност на ценните книжа в тази валута, отдадени в заем, продадени или предоставени по рамковото споразумение за нетиране, и сумата на паричните средства в тази валута, отдадени в заем или прехвърлени по това споразумение;

ii) 

сумата от общата стойност на ценните книжа в тази валута, получени в заем, закупени или получени по рамковото споразумение за нетиране, и сумата на паричните средства в тази валута, получени в заем или получени по това споразумение;

в) 

прилагат корекцията за променливост, подходяща за дадена група от ценни книжа или касова позиция, към абсолютната стойност на положителната или отрицателната нетна позиция в ценни книжа по тази група;

г) 

прилагат корекцията за променливост на валутния риск (fx) към нетната положителна или отрицателна позиция във всяка валута, различна от валутата на сетълмента на рамковото споразумение за нетиране.

3.  

Институциите изчисляват параметъра E* съгласно следната формула:

image

където:

Ei

=

стойността на всяка отделна експозиция i по споразумението, която би била приложена при липса на кредитна защита, когато институциите изчисляват размера на рисково претеглените експозиции съгласно стандартизирания подход или когато изчисляват размера на рисково претеглените експозиции и размера на очакваната загуба съгласно вътрешнорейтинговия подход;

Ci

=

стойността по всяка група ценни книжа или по всеки вид стоки, получени, взети в заем или закупени, или на паричните средства, получени или взети в заем по отношение на всяка експозиция i;

image

=

нетната позиция (положителна или отрицателна) за дадена група ценни книжа j;

image

=

нетната позиция (положителна или отрицателна) за дадена валута k, различна от валутата на сетълмента по споразумението, както е изчислена съгласно параграф 2, буква б);

image

=

корекцията за променливост, подходяща за определена група ценни книжа j;

image

=

корекцията за променливост за съответната чуждестранна валута k.

4.  
При изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции и размера на очакваната загуба за репо сделки или сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки, или други сделки, обусловени от капиталовите пазари, които са обект на рамкови споразумения за нетиране, институциите използват E*, изчислена съгласно параграф 3, като стойност на експозицията към контрагента, породена от сделки, обект на рамковото споразумение за нетиране за целите на член 113 при стандартизирания подход или глава 3 при вътрешнорейтинговия подход.
5.  
За целите на параграфи 2 и 3 „група ценни книжа“ означава ценни книжа, които са емитирани на една дата от един и същ емитент, имат еднакъв срок на падеж, обект са на едни и същи условия и имат еднакъв период на реализация, както е посочено в членове 224 и 225, в зависимост от случая.

Член 221

Използване на подхода на вътрешните модели за рамкови споразумения за нетиране

1.  
Като алтернатива на използването на подхода на надзорни корекции за променливост или подхода на собствените оценки при изчисляването на напълно коригираната стойност на експозицията (E*), получена в резултат от прилагането на приемливо рамково споразумение за нетиране, обхващащо репо сделки, сделки за предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки, или други сделки, обусловени от капиталовите пазари, с изключение на сделките с деривати, институциите могат, след получаване на разрешение от компетентните органи, да използват подхода на вътрешните модели, който отчита ефектите на корелацията между позициите в ценни книжа, обект на рамковото споразумение за нетиране, както и ликвидността на съответните инструменти.
2.  
След получаване на разрешение от компетентните органи институциите могат също да използват и вътрешните си модели за маржин заемни сделки, ако сделките са обхванати от двустранно рамково споразумение за нетиране, което отговаря на изискванията, изложени в глава 6, раздел 7.
3.  
Институцията може да избере да използва подхода на вътрешните модели независимо от избора, който е направила между стандартизирания подход и вътрешнорейтинговия подход за изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции. Ако обаче институцията възнамерява да използва подхода на вътрешните модели, тя го прилага за всички контрагенти и ценни книжа, с изключение на несъществените портфейли, при които тя може да използва подхода на надзорните корекции за променливост или подхода на собствените оценки, както е предвидено в член 20.

►C2  Институциите, получили разрешение за използване на вътрешен модел за оценка на риска по дял IV, глава 5, могат ◄ да използват подхода на вътрешните модели. Ако институцията не е получила такова разрешение, тя може все пак да кандидатства пред компетентните органи за разрешение, позволяващо използване на подхода на вътрешните модели за целите на настоящия член.

4.  

Компетентните органи разрешават на институцията да използва подхода на вътрешните модели само когато считат, че системата на институцията за управление на рискове, произтичащи от сделки, предмет на рамковото споразумение за нетиране, е концептуално надеждна и цялостно прилагана и когато са изпълнени следните стандарти за качество:

а) 

вътрешният модел за оценка на риска, използван за изчисляването на потенциалната променливост на цените за сделките, е тясно интегриран в ежедневния процес по управлението на риска на институцията и служи като основа за отчитане на рисковите експозиции пред висшето ръководство на институцията;

б) 

институцията разполага със звено за контрол на риска, което отговаря на всяко едно от следните изисквания:

i) 

то е независимо от звената, участващи в търговската дейност, и се отчита пряко пред висшето ръководство;

ii) 

то отговаря за разработването и внедряването на системата за управление на риска на институцията;

iii) 

то изготвя и анализира ежедневни отчети за резултатите от модела за оценка на риска и предлага подходящи мерки за спазване на лимитите на позициите;

в) 

ежедневните отчети, изготвяни от звеното за контрол на риска, се преглеждат от орган с правомощия за вземане на решения за намаляване на поетите позиции и на общата рискова експозиция;

г) 

институцията разполага с достатъчно на брой квалифицирани служители за работа с усъвършенстваните модели в звеното за управление на риска;

д) 

институцията е въвела процедури за наблюдение и гарантиране на спазването на документиран набор от вътрешни политики и контролни механизми за цялостното функциониране на системата за оценяване на риска;

е) 

историческите резултати от моделите на институцията са доказано надеждни и измерват риска с приемлива точност, което се потвърждава от бек-тестове, използващи данни за най-малко една година;

ж) 

институцията провежда периодично изчерпателни стрес тестове, резултатите от които се преглеждат от висшето ръководство и се отразяват при определяне на политиката и лимитите;

з) 

като част от редовния си вътрешен одит институцията провежда независима проверка на системата си за измерване на риска. Този преглед обхваща дейностите на звената,участващи в търговската дейност, и на независимото звено за контрол на риска;

и) 

поне веднъж годишно институцията осъществява преглед на системата си за управление на риска;

й) 

вътрешният модел отговаря на изискванията, определени в член 292, параграфи 8 и 9 и в член 294.

5.  
За да обхване всички съществени ценови рискове, вътрешният модел на институцията за измерване на риска обхваща достатъчен брой рискови фактори.

Институциите могат да използват емпирични корелации в рамките на рисковите категории и между категориите, когато техните системи за измерване на корелациите са надеждни и цялостно прилагани.

6.  

Институциите, използващи подхода на вътрешните модели, изчисляват E* съгласно следната формула:

image

където:

Ei

=

стойността на всяка отделна експозиция i по споразумението, която би била приложена при липса на кредитна защита, когато институциите изчисляват размера на рисково претеглените експозиции съгласно стандартизирания подход или когато изчисляват размера на рисково претеглените експозиции и размера на очакваната загуба съгласно вътрешнорейтинговия подход;

Ci

=

стойността на получените в заем, закупени или получени парични средства или ценни книжа по отношение на всяка такава експозиция i.

При изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции чрез вътрешни модели институциите използват данните от модела към предишния работен ден.

7.  

При изчисляването на потенциалната промяна в стойността, посочена в параграф 6, се съблюдава всеки едно от следните правила:

а) 

то се извършва най-малко веднъж на ден;

б) 

то се базира на 99-процентов едностранен доверителен интервал;

в) 

то се базира на петдневен период на реализация, с изключение на сделките, различни от репо сделки или сделки за предоставяне/получаване в заем на ценни книжа, при които се използва десетдневен период на реализация;

г) 

то се базира на ефективен исторически период на наблюдение от най-малко една година, освен когато съществено увеличение в променливостта на цените налага по-къс период на наблюдение;

д) 

множеството от използваните за изчислението данни се актуализира поне веднъж на всеки три месеца.

Когато институцията е сключила репо сделка, сделка по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки, маржин заемна сделка или сходна сделка или нетираща съвкупност, която отговаря на изложените в член 285, параграфи 2, 3 и 4 критерии, минималният период на държане се привежда в съответствие с рисковия маржин период, който ще се прилага по тези параграфи, в комбинация с член 285, параграф 5.

8.  
При изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции и размера на очакваната загуба за репо сделки или сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки, или други сделки, обусловени от капиталовите пазари, които са предмет на рамкови споразумения за нетиране, институциите използват E*, изчислена съгласно параграф 6, като стойност на експозицията към контрагента, породена от сделки, предмет на рамковото споразумение за нетиране за целите на член 113 при стандартизирания подход или глава 3 при вътрешнорейтинговия подход.
9.  

ЕБО разработва проекти за регулаторни технически стандарти за определяне на следното:

а) 

какво представлява несъществен портфейл за целите на параграф 3;

б) 

критериите, определящи дали вътрешният модел е надежден и цялостно прилаган за целите на параграфи 4 и 5 и рамковите споразумения за нетиране.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2015 г.

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 222

Опростен метод за финансово обезпечение

1.  
Институциите могат да използват опростения метод за финансово обезпечение само когато те изчисляват размера на рисково претеглените експозиции съгласно стандартизирания подход. Институцията не използва нито опростения метод за финансовото обезпечение, нито разширения метод за финансово обезпечение освен за целите на член 148, параграф 1 и член 150, параграф 1. Институциите не прилагат това изключение избирателно с цел намаляване на капиталовите изисквания или с цел провеждане на регулаторен арбитраж.
2.  
Съгласно опростения метод за финансово обезпечение стойността на приемливото финансово обезпечение, присъдена от институциите, е равна на пазарната му стойност, определена в съответствие с член 207, параграф 4, буква г).
3.  
Институциите присъждат за тези части от стойностите на експозицията, които са обезпечени от пазарната стойност на приемливото обезпечение, рисковото тегло, което те биха определили съгласно глава 2, когато кредитиращата институция има пряка експозиция към инструмента на обезпечението. За тази цел стойността на експозицията на задбалансова позиция от изброените в приложение I е равна на 100 % от стойността на позицията, а не на стойността на експозицията, посочена в член 111, параграф 1.

Рисковото тегло на обезпечената част е най-малко 20 % с изключение на случаите, посочени в параграфи 4—6. За останалата част от стойността на експозицията институциите прилагат рисковото тегло, което те биха определили за необезпечена експозиция към контрагента по глава 2.

4.  
Институциите присъждат рисково тегло от 0 % за обезпечената част на експозицията, породена от репо сделки и сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа, които отговарят на критериите по член 227. Когато контрагентът по сделката не е основен пазарен участник, институциите присъждат рисково тегло от 10 %.
5.  
Институциите присъждат рисково тегло от 0 % за обезпечената част от стойността на определените съгласно глава 6 експозиции в дериватни инструменти, изброени в приложение II, които са предмет на ежедневна пазарна преоценка, обезпечени са с паричен депозит или подобен инструмент и валутата им съвпада с тази на обезпечението.

Институциите присъждат рисково тегло от 10 % за обезпечената част от стойността на експозициите, обезпечени с дългови ценни книжа, емитирани от централни правителства или централни банки, на които е присъдено нулево рисково тегло съгласно глава 2.

6.  

За сделките, които не са сред посочените в параграфи 4 и 5, институциите могат да присъждат 0 % рисково тегло, когато валутите на експозицията и обезпечението съвпадат и е изпълнено едно от следните условия:

а) 

обезпечението е паричен депозит или подобен инструмент;

б) 

обезпечението е под формата на дългови ценни книжа, емитирани от централни правителства или централни банки, на които може да бъде присъдено 0 % рисково тегло съгласно член 114, и пазарната му стойност е намалена с 20 %.

7.  

За целите на параграфи 5 и 6 дълговите ценни книжа, емитирани от централни правителства или централни банки, обхващат:

а) 

дългови ценни книжа, емитирани от регионални правителства или местни органи на власт, експозициите в които се разглеждат като експозиции към централни правителства, под чиято юрисдикция са учредени съгласно член 115;

б) 

дългови ценни книжа, емитирани от многостранни банки за развитие, на които е присъдено 0 % рисково тегло съгласно или по силата на член 117, параграф 2;

в) 

дългови ценни книжа, емитирани от международни организации, на които е присъдено 0 % рисково тегло съгласно член 118;

г) 

дългови ценни книжа, емитирани от субекти от публичния сектор, които се разглеждат като експозиции към централни правителства в съответствие с член 116, параграф 4.

Член 223

Разширен метод за финансово обезпечение

1.  
За да бъде отчетена променливостта на цените, при оценяването на финансово обезпечение за целите на разширения метод за финансово обезпечение, институциите прилагат корекции за променливост към пазарната стойност на обезпечението, както е посочено в членове 224—227.

Когато обезпечението е във валута, която е различна от тази на базисната експозиция, институциите добавят корекция за променливост на валутния курс към корекцията за променливост на обезпечението, както е предвидено в членове 224—227.

При сделки с извънборсови деривати, обхванати от споразумения за нетиране, признати от компетентните органи съгласно глава 6, при несъответствие между валутата на обезпечението и валутата на сетълмента институциите прилагат корекция за променливост, отразяваща променливостта на валутните курсове. Институциите прилагат една корекция за променливост независимо от броя на валутите по сделките, обхванати от споразумение за нетиране.

2.  

Когато изчисляват коригираната за променливост стойност на обезпечението (CVA), институциите трябва да вземат предвид следното:

image

където:

C

=

стойността на обезпечението;

HC

=

корекцията за променливост на обезпечението, изчислена съгласно членове 224 и 227;

Hfx

=

корекцията за променливост при валутно несъответствие, изчислена съгласно членове 224 и 227.

Институциите използват посочената в настоящия параграф формула при изчисляването на коригираната за променливост стойност на обезпечението за всички сделки, с изключение на тези, които са предмет на признати рамкови споразумения за нетиране, за които се прилагат посочените в членове 220 и 221 разпоредби.

3.  

Когато изчисляват коригираната за променливост стойност на експозицията (EVA), институциите трябва да вземат предвид следното:

image

където:

E

=

стойността на експозицията, както би била определена по глава 2 или по глава 3, в зависимост от случая, ако експозицията не е била обезпечена;

HE

=

корекцията за променливост на експозицията, изчислена съгласно членове 224 и 227.

▼M8

При сделките с извънборсови деривати институциите, които използват метода в глава 6, раздел 6, изчисляват EVA по следния начин:

EVA = E.

▼B

4.  

При изчисляването на E за целите на параграф 3 се прилага следното:

а) 

за институциите, които изчисляват размера на рисково претеглените експозиции съгласно стандартизирания подход, стойността на експозицията на задбалансовите позиции, изброени в приложение I, е 100 % от стойността на тази позиция, а не стойността на експозицията, посочена в член 111, параграф 1;

б) 

институциите, които изчисляват размера на рисково претеглените експозиции съгласно вътрешнорейтинговия подход, изчисляват стойността на експозицията на позициите, изброени в член 166, параграфи 8—10, като използват конверсионен коефициент от 100 %, а не конверсионните коефициенти или проценти, посочени в съответните параграфи.

5.  

Институциите изчисляват напълно коригираната стойност на експозицията (E*), отчитайки както променливостта, така и ефектите за редуциране на риска на обезпечението, по следния начин:

image

където:

EVA

=

коригираната за променливост стойност на експозицията, изчислена съгласно параграф 3;

CVAM

=

допълнително коригирана CVA за падежни несъответствия в съответствие с разпоредбите на раздел 5;

▼M8

При сделките с извънборсови деривати институциите, които използват методите по глава 6, раздели 3, 4 и 5, отчитат въздействието на обезпечението върху редуцирането на риска в съответствие с разпоредбите на глава 6, раздели 3, 4 и 5, в зависимост от случая.

▼B

6.  
Институциите могат да изчисляват корекциите за променливост, като използват посочения в член 224 подход на надзорни корекции за променливост или посочения в член 225 подход на собствените оценки.

Институцията може да реши да използва подхода на надзорни корекции за променливост или подхода на собствените оценки независимо от избора, който е направила между стандартизирания подход и вътрешнорейтинговия подход за изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции.

Въпреки това, когато институцията възнамерява да използва подхода на собствените оценки, тя прилага този подход за всички видове инструменти, с изключение на несъществените портфейли, при които тя може да използва подхода на надзорните корекции за променливост.

7.  

Когато обезпечението се състои от няколко приемливи позиции, институциите изчисляват корекцията за променливост (H) по следния начин:

image

където:

ai

=

делът от стойността на дадена приемлива позиция i от общата стойност на обезпечението;

Hi

=

корекцията за променливост, приложима към приемливата позиция i.

Член 224

Надзорна корекция за променливост при разширения метод за финансово обезпечение

1.  

Корекциите за променливост, които биват прилагани съгласно подхода на надзорни корекции за променливост (при ежедневна преоценка), са посочени в таблици 1—4 от настоящия параграф.

КОРЕКЦИИ ЗА ПРОМЕНЛИВОСТ



Таблица 1

Степен на кредитно качество, определена за кредитната оценка на дълговата ценна книга

Остатъчен матуритет

Корекции за променливост за дългови ценни книжа, емитирани от субекти по член 197, параграф 1, буква б)

Корекции за променливост за дългови ценни книжа, емитирани от субекти по член 197, параграф 1, букви в) и г)

Корекции за променливост за секюритизиращи позиции, отговарящи на критериите по член 197, параграф 1, буква з)

 

 

20-дневен период на реализация (%)

10-дневен период на реализация (%)

5-дневен период на реализация (%)

20-дневен период на реализация (%)

10-дневен период на реализация (%)

5-дневен период на реализация (%)

20-дневен период на реализация (%)

10-дневен период на реализация (%)

5-дневен период на реализация (%)

1

≤ 1 година

0,707

0,5

0,354

1,414

1

0,707

2,829

2

1,414

 

> 1 ≤ 5 години

2,828

2

1,414

5,657

4

2,828

11,314

8

5,657

 

> 5 години

5,657

4

2,828

11,314

8

5,657

22,628

16

11,313

2-3

≤ 1 година

1,414

1

0,707

2,828

2

1,414

5,657

4

2,828

 

> 1 ≤ 5 години

4,243

3

2,121

8,485

6

4,243

16,971

12

8,485

 

> 5 години

8,485

6

4,243

16,971

12

8,485

33,942

24

16,970

4

≤ 1 година

21,213

15

10,607

Не е приложимо

Не е приложимо

Не е приложимо

Не е приложимо

Не е приложимо

Не е приложимо

 

> 1 ≤ 5 години

21,213

15

10,607

Не е приложимо

Не е приложимо

Не е приложимо

Не е приложимо

Не е приложимо

Не е приложимо

 

> 5 години

21,213

15

10,607

Не е приложимо

Не е приложимо

Не е приложимо

Не е приложимо

Не е приложимо

Не е приложимо



Таблица 2

Степен на кредитно качество, определена за кредитната оценка на краткосрочна дългова ценна книга

Корекции за променливост за дългови ценни книжа, емитирани от субекти по член 197, параграф 1, буква б), с краткосрочна кредитна оценка

Корекции за променливост за дългови ценни книжа, емитирани от субекти по член 197, параграф 1, букви в) и г), с краткосрочна кредитна оценка

Корекции за променливост за секюритизиращи позиции, отговарящи на критериите по член 197, параграф 1, буква з)

 

20-дневен период на реализация (%)

10-дневен период на реализация (%)

5-дневен период на реализация (%)

20-дневен период на реализация (%)

10-дневен период на реализация (%)

5-дневен период на реализация (%)

20-дневен период на реализация (%)

10-дневен период на реализация (%)

5-дневен период на реализация (%)

1

0,707

0,5

0,354

1,414

1

0,707

2,829

2

1,414

2-3

1,414

1

0,707

2,828

2

1,414

5,657

4

2,828



Таблица 3

Други обезпечения или видове експозиции

 

20-дневен период на реализация (%)

10-дневен период на реализация (%)

5-дневен период на реализация (%)

Капиталови инструменти и конвертируеми облигации, включени в основен борсов индекс

21,213

15

10,607

Други капиталови инструменти или конвертируеми облигации, котирани на призната борса

35,355

25

17,678

Парични средства в брой

0

0

0

Позиции в злато

21,213

15

10,607



Таблица 4

Корекции за променливост при несъответствие на валутите

20-дневен период на реализация (%)

10-дневен период на реализация (%)

5-дневен период на реализация (%)

11,314

8

5,657

2.  

При изчисляването на корекциите за променливост в съответствие с параграф 1 се спазват следните условия:

а) 

за обезпечени кредитни сделки периодът на реализация е 20 работни дни;

б) 

за репо сделки, които не обхващат прехвърляне на стоки или гарантирани права, свързани с правото на собственост върху стоки, както и за сделки по предоставяне или получаване в заем на ценни книжа периодът на реализация е 5 работни дни;

в) 

за други сделки, обусловени от капиталовите пазари, периодът на реализация е 10 работни дни.

При сделка или нетираща съвкупност, която отговаря на посочените в член 285, параграфи 2, 3 и 4 критерии, институциите привеждат минималния период на държане в съответствие с рисковия маржин период, който се прилага съгласно посочените параграфи.

3.  
В таблици 1—4 от параграф 1, както и в параграфи 4—6 степента на кредитното качество, с която се свързва кредитната оценка на дълговата ценна книга, е степента на кредитно качество, с помощта на която е определена кредитната оценка от ЕБО по глава 2.

За да се определи степента на кредитното качество, с която е свързана кредитната оценка на дълговата книга съгласно посоченото в първа алинея, се прилага и член 197, параграф 7.

4.  
За неприемливи ценни книжа или за стоки, предоставяни в заем или продавани по репо сделки или сделки по предоставяне или получаване в заем на ценни книжа или стоки, корекцията за променливост е същата както за капиталови инструменти, невключени в основен борсов индекс, котирани на призната борса.
5.  
За приемливи дялове в ПКИ корекциите за променливост са среднопретеглените корекции за променливост, които биха били приложени към активите, в които фондът е инвестирал, като се има предвид периода на реализация на сделките, както е посочен в параграф 2.

Ако активите, в които фондът е инвестирал, не са известни на институцията, корекцията за променливост е най-високата корекция за променливост, която би била приложена към всеки един от активите, в които фондът има право да инвестира.

▼M9

6.  
За дългови ценни книжа без присъден рейтинг, емитирани от институции или инвестиционни посредници и отговарящи на критериите за признаване по член 197, параграф 4, корекциите за променливост са същите като тези за ценни книжа, емитирани от институции или предприятия с външна кредитна оценка, съответстваща на втора или трета степен на кредитно качество.

▼B

Член 225

Собствени оценки на корекциите за променливост при разширения метод за финансово обезпечение

1.  
Компетентните органи разрешават на институциите да използват собствени оценки за променливост при изчисляването на корекциите за променливост, прилагани към обезпеченията и експозициите, когато институциите спазват изискванията, посочени в параграфи 2 и 3. Институции, получили разрешение да използват собствени оценки за променливост, не възобновят използването на останалите методи, освен поради обоснована причина и след разрешение от компетентните органи.

За дългови ценни книжа, които имат присъдена кредитна оценка от АВКО, равностойна или по-добра от инвестиционен рейтинг, институциите могат да изчисляват оценка на променливостта за всяка категория ценни книжа.

За дългови ценни книжа, които имат присъдена кредитна оценка от АВКО, по-неблагоприятна от инвестиционен рейтинг, както и за друго признато обезпечение, институциите изчисляват корекциите за променливост за всяка отделна позиция.

Институциите, използващи подхода на собствени оценки, оценяват променливостта на обезпечението или на несъответствието между валутите, без да вземат предвид корелационните зависимости между необезпечената експозиция, обезпечението или валутните курсове.

При определяне на съответните категории институциите вземат предвид вида на емитента на ценната книга, външната кредитна оценка на ценните книжа, техния остатъчен срок до падежа и модифицираната им дюрация. Оценките за променливост са представителни за ценните книжа, включени в съответната категория от институцията.

2.  

При изчисляването на корекциите за променливост се спазва всеки един от следните критерии:

а) 

институциите извършват изчислението на базата на 99-процентов едностранен доверителен интервал;

б) 

институциите извършват изчислението на базата на следните периоди на реализация:

i) 

20 работни дни за обезпечени кредитни сделки;

ii) 

5 работни дни за репо сделки, които не обхващат прехвърляне на стоки или гарантирани права, свързани с правото на собственост върху стоки, както и за сделки по предоставяне или получаване в заем на ценни книжа;

iii) 

10 работни дни за други сделки, обусловени от капиталовите пазари;

в) 

институциите могат да използват стойностите на корекциите за променливост, изчислени на базата на по-къси или по-дълги периоди на реализация, увеличени или намалени до периода за реализация,предвиден в буква б) по видове сделки, използвайки формулата за „корен квадратен от времето”:

image

където:

TM

=

съответният период на реализация;

HM

=

корекцията за променливост въз основа на период на реализация TM;

HN

=

корекцията за променливост въз основа на период на реализация TN.

г) 

институциите вземат предвид неликвидността на активите с по-ниско качество. Те коригират периода на реализация в посока увеличение в случай на съмнения относно ликвидността на обезпечението. Те набелязват и случаите, при които историческите данни могат да не отразяват в достатъчна степен потенциалната променливост. В тези случаи се действа посредством сценарий при стрес;

д) 

продължителността на историческия период на наблюдение, използван от институциите за изчисляване на корекциите за променливост, е най-малко една година. За институциите, които използват схема за претегляне или други методи за историческия период за наблюдение, ефективният период на наблюдение е най-малко една година. Компетентните органи могат също да изискат от институцията да изчислява корекциите си за променливост, използвайки по-кратък период на наблюдение, ако по тяхна преценка това е оправдано поради съществено увеличение в променливостта на цените.

е) 

институциите актуализират наборите си от данни и изчисляването на корекциите за променливост най-малко веднъж на всеки три месеца. Те преразглеждат наборите си от данни при съществена промяна на пазарните цени.

3.  

Оценка на корекциите за променливост отговарят на всеки един от следните критерии за качество:

а) 

институцията използва оценките на променливостта в ежедневния процес по управление на риска, включително по отношение на своите вътрешни лимити на експозициите;

б) 

когато периодът на реализация, използван от институцията в рамките на ежедневния процес по управление на риска, е по-дълъг от този, предвиден в настоящия раздел за въпросния вид сделка, корекциите за променливост на институцията се завишават в съответствие с формулата за „корен квадратен от времето”, посочена в параграф 2, буква в);

в) 

институцията разполага с установени процедури за наблюдение и осигуряване на спазването на документиран набор от политики и механизми за контрол за функционирането на системата за оценка на корекциите за променливост и за отразяване на тези оценки в нейния процес по управление на риска;

г) 

в рамките на процедурите за вътрешен одит на институцията се извършва редовен независим преглед на системата на институцията за оценка на корекциите за променливост. Най-малко веднъж годишно се извършва преглед на цялостната система за оценка на корекциите за променливост и за интегриране на тези корекции в процеса по управление на риска на институцията. Този преглед включва най-малко следните елементи:

i) 

отразяването на оценките на корекциите за променливост в ежедневния процес по управление на риска;

ii) 

утвърждаването на всяка значителна промяна в процеса за оценка на корекциите за променливост;

iii) 

проверката на последователността, актуалността и надеждността на източниците на данни, използвани при функционирането на системата за оценка на корекциите за променливост, включително независимостта на тези източници на данни;

iv) 

точността и целесъобразността на допусканията за променливост.

Член 226

Завишаване на корекцията за променливост при разширения метод за финансово обезпечение

Корекциите за променливост, посочени в член 224, са корекциите за променливост, които институциите прилагат при ежедневна преоценка. Аналогично, когато институцията използва собствените си оценки на корекциите за променливост в съответствие с член 225, тя ги изчислява на първо място въз основа на ежедневната преоценка. Когато преоценката се извършва по-рядко от всеки ден, институциите прилагат по-големи корекции за променливост. Институциите ги изчисляват чрез завишаване на прилаганите при ежедневната преоценка корекции за променливост, използвайки следната формула за „корен квадратен от времето”:

image

където:

H

=

корекцията за променливост, която трябва да се приложи;

HM

=

корекцията за променливост при ежедневна преоценка;

NR

=

действителният брой работни дни между преоценките;

TM

=

периодът на реализация за въпросния вид сделка.

Член 227

Условия за прилагане на нулева корекция за променливост при разширения метод за финансово обезпечение

1.  
Във връзка с репо сделки и сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа, при които институцията използва подхода на надзорни корекции за променливост по член 224 или подхода на собствените оценки по член 225 и са изпълнени условията по параграф 2, букви а)—з), институциите могат вместо корекциите за променливост, изчислени по членове 224—226, да прилагат корекция за променливост от 0 %. Институциите, използващи посочения в член 221 подход на вътрешните модели, не прилагат предвиденото в настоящия член третиране.
2.  

Институциите могат да прилагат корекция за променливост от 0 %, когато е изпълнено всяко едно от следните условия:

а) 

както експозицията, така и обезпечението представляват парични средства или дългови ценни книжа, емитирани от централни правителства или централни банки по смисъла на член 197, параграф 1, буква б) и получаващи 0 % рисково тегло съгласно глава 2;

б) 

както експозицията, така и обезпечението са деноминирани в една и съща валута;

в) 

матуритетът на сделката не надвишава един работен ден или както експозицията, така и обезпечението са предмет на ежедневна преоценка по пазарни цени или ежедневно допълване до минималния размер на обезпечението;

г) 

периодът от последната пазарна преоценка, преди неуспешното попълване на маржин сметката от страна на контрагента, до реализацията на обезпечението не надхвърля четири работни дни;

д) 

сделката е уредена посредством система за сетълмент, предназначена за такъв вид сделки;

е) 

споразумението или сделката са документирани съгласно общоприетите правила за репо сделки или сделки по предоставяне/получаване в заем на съответните ценни книжа;

ж) 

сделката се урежда от документация, в която се посочва, че ако контрагентът не изпълни задължение да достави паричните средства или ценните книжа или не осигури изискуемия размер по маржин сметката, или е в неизпълнение по друг начин, тогава сделката може да се прекрати незабавно;

з) 

компетентните органи считат контрагента по сделката за основен пазарен участник.

3.  

Основните пазарни участници, посочени в параграф 2, буква з), обхващат следните субекти:

а) 

субектите, посочени в член 197, параграф 1, буква б), на експозициите към които се присъжда 0 % рисково тегло съгласно глава 2;

б) 

институции;

▼M9

ба) 

инвестиционни посредници;

▼B

в) 

други финансови предприятия по смисъла на член 13, точка 25, букви б) и г) от Директива 2009/138/ЕО, на експозициите към които се присъжда рисково тегло от 20 % по стандартизирания подход или които, при условие че институциите изчисляват размера на рисково претеглените експозиции и размера на очакваната загуба по вътрешнорейтинговия подход, нямат присъдена кредитна оценка от призната АВКО, но имат присъден с вътрешен рейтинг от институцията.

г) 

регулирани ПКИ, за които се прилагат изисквания за капиталова адекватност или ниво на ливъридж;

д) 

регулирани пенсионни фондове;

е) 

признати организации за клиринг.

Член 228

Изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции и размера на очакваната загуба при разширения метод за финансово обезпечение

1.  
При стандартизирания подход институциите използват E*, изчислена съгласно член 223, параграф 5, като стойност на експозицията за целите на член 113. При задбалансовите позиции, посочени в приложение I, институциите използват E* като стойността, спрямо която се прилагат посочените в член 111, параграф 1 проценти, за да се получи стойността на експозицията.
2.  

При вътрешнорейтинговия подход институциите използват ефективната загуба при неизпълнение (LGD*) като LGD за целите на глава 3. Институциите изчисляват стойността на LGD* по следния начин:

image

където:

LGD

=

LGD, която би била приложена към експозицията съгласно глава 3, когато експозицията е необезпечена;

E

=

стойността на експозицията в съответствие с член 223, параграф 3;

E*

=

напълно коригираната стойност на експозицията в съответствие с член 223, параграф 5.

Член 229

Принципи на оценка за други приемливи обезпечения при вътрешнорейтинговия подход

1.  
При обезпечения с недвижими имоти обезпечението се оценява от независим оценител по пазарна или по-ниска от пазарната стойност. Институцията изисква от независимия оценител да документира пазарната стойност по прозрачен и ясен начин.

►C2  В тези държави членки, които са предвидили строги критерии за оценяването на ипотечната заемна стойност в законови и подзаконови нормативни разпоредби, недвижимите имоти може вместо това да бъдат оценявани ◄ от независим оценител по стойност, по-ниска или равна на ипотечната заемна стойност. Институциите изискват от независимия оценител да не взема под внимание спекулативните елементи и да документира стойността по прозрачен и ясен начин при оценяването на ипотечната заемна стойност.

Стойността на обезпечението е пазарната стойност или ипотечната заемна стойност, намалена, когато е целесъобразно, с цел да се отразят ►C2  резултатите от наблюдението, изисквано по член 208, параграф 3, и да се отчетат предишните вземания към недвижимите имоти. ◄

2.  
При вземания стойността на вземанията е размерът на вземането.
3.  
Институциите оценяват обезпеченията с физически активи, различни от недвижими имоти, по тяхната пазарна стойност. ►C8  За целите на настоящия член „пазарна стойност“ е оценената сума, срещу която недвижимите имоти биха били прехвърлени на датата на оценката между желаещ купувач и желаещ продавач в сделка при пазарни условия. ◄

Член 230

Изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции и размера на очакваната загуба за друго признато обезпечение при вътрешнорейтинговия подход

1.  
Институциите използват LGD*, изчислена в съответствие с настоящия параграф и параграф 2, като LGD за целите на глава 3.

Когато съотношението между стойността на обезпечението (C) и стойността на експозицията (E) е под изискуемия праг на обезпеченост на експозицията (C*), както е посочено в таблица 5, стойностите на параметъра LGD* са тези стойности на LGD, предвидени в глава 3 за необезпечени експозиции към контрагента. За тази цел институциите изчисляват стойността на експозицията по позициите, изброени в член 166, параграфи 8—10, като използват конверсионен коефициент или процент в размер на 100 % вместо конверсионните коефициенти или проценти, посочени в съответните параграфи.

Когато съотношението между стойността на обезпечението и стойността на експозицията превишава втория, по-висок изискуем праг C**, посочен в таблица 5, стойностите на параметъра LGD* се определят съгласно таблица 5.

Когато изискваното ниво на обезпеченост C** не е постигнато по отношение на експозицията като цяло, институцията разглежда експозицията като две експозиции — първата, по отношение на която изискуемият праг на обезпеченост C** е постигнат, и остатъчна експозиция.

2.  

Приложимите стойности на параметъра LGD* и изискуемите прагове на обезпеченост за обезпечените части от експозицията са посочени в таблица 5 от настоящия параграф.



Таблица 5

Минимални стойности на параметъра LGD за обезпечените части от експозицията

 

LGD* за първостепенни експозиции

LGD* за подчинени експозиции

Минимален изискуем праг на обезпеченост на експозицията (C*)

Минимален изискуем праг на обезпеченост на експозицията (C**)

Вземания

35  %

65  %

0  %

125  %

Жилищни имоти/търговски недвижими имоти

35  %

65  %

30  %

140  %

Други обезпечения

40  %

70  %

30  %

140  %

3.  
Като алтернатива на предвиденото в параграфи 1 и 2 третиране и при спазване на член 124, параграф 2 институциите могат да определят рисково тегло от 50 % за частта от експозицията, която съобразно ограниченията, определени в член 125, параграф 2, буква г) и член 126, параграф 2, буква г), е ►C2  напълно обезпечена с жилищни имоти или търговски недвижими имоти, намиращи се на територията на държава членка, ако са изпълнени всички условия по член 199, параграф 3 или 4. ◄

Член 231

Изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции и размера на очакваната загуба в случаите на смесени групи от обезпечения

1.  

Институцията изчислява стойността на LGD*, която тя използва като стойност на параметъра LGD за целите на глава 3, в съответствие с параграфи 2 и 3, когато са изпълнени следните две условия:

а) 

институцията използва вътрешнорейтинговия подход за изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции и размера на очакваната загуба;

б) 

експозицията е обезпечена както с финансово, така и с друго приемливо обезпечение.

2.  
От институциите се изисква да разделят на части коригираната за променливост стойност на експозицията, получена чрез прилагането на корекцията за променливост, както е предвидено в член 223, параграф 5, така че да се получи част — покрита от приемливо финансово обезпечение, част — покрита с вземания, част — покрита с обезпечение с търговски недвижими имоти или с жилищни имоти, част — покрита с друго приемливо обезпечение, и необезпечена част, когато е приложимо.
3.  
Институциите изчисляват LGD* поотделно за всяка част от експозицията, получена по параграф 2, в съответствие със съответните разпоредби на настоящата глава.

Член 232

Други форми на обезпечена кредитна защита

1.  
Когато са изпълнени определените в член 212, параграф 1 условия, влогове при институции- трети страни могат да бъдат третирани като гаранции от институция- трета страна.
2.  

Когато са изпълнени определените в член 212, параграф 2 условия, институцията третира частта от експозицията, която е обезпечена с текущата откупна стойност по заложени в полза на кредитиращата институция животозастрахователни полици, по следния начин:

а) 

когато за експозицията се прилага стандартизираният подход, тя бива рисково претеглена, като се използват посочените в параграф 3 рискови тегла;

б) 

когато за експозицията се прилага вътрешнорейтинговият подход, а не собствените оценки за LGD на институцията, на нея се присъжда LGD в размер на 40 %.

В случай на валутно несъответствие институциите намаляват текущата откупна стойност съгласно член 233, параграф 3, като стойността на кредитната защита е текущата откупна стойност на животозастрахователната полица.

3.  

За целите на параграф 2, буква а) институциите присъждат следните рискови тегла въз основа на рисковото тегло, присъдено за първостепенна необезпечена експозиция към предприятието, което издава животозастрахователната полица:

а) 

рисково тегло от 20 %, когато за първостепенната необезпечена експозиция към предприятието, което издава животозастрахователната полица, се присъжда рисково тегло от 20 %;

б) 

рисково тегло от 35 %, когато за първостепенната необезпечена експозиция към предприятието, което издава животозастрахователната полица, се присъжда рисково тегло от 50 %;

в) 

рисково тегло от 70 %, когато за първостепенната необезпечена експозиция към предприятието, което издава животозастрахователната полица, се присъжда рисково тегло от 100 %;

г) 

рисково тегло от 150 %, когато за първостепенната необезпечена експозиция към предприятието, което издава животозастрахователната полица, се присъжда рисково тегло от 150 %.

4.  

Институциите могат да третират изкупуваните при поискване инструменти, които са приемливи по член 200, буква в), като гаранция от институцията емитент. Стойността на приемливата кредитна защита е, както следва:

а) 

когато инструментът се изкупува обратно по номинална стойност — стойността на защитата е номиналната стойност;

б) 

когато инструментът се изкупува обратно по пазарни цени — стойността на защитата е стойността на инструмента, оценен по същия начин както дълговите ценни книжа, които отговарят на условията в член 197, параграф 4.



Подраздел 2

Кредитна защита с гаранции

Член 233

Оценка

1.  
За целите на изчисляването на ефекта на кредитната защита с гаранции съгласно настоящия подраздел стойността на кредитната защита с гаранции (G) е сумата, която доставчикът на защита се е задължил да плати в случай на неизпълнение или неплащане от страна на длъжника или при настъпване на други определени кредитни събития.
2.  

При кредитни деривати, които не включват като кредитно събитие преструктуриране на базисното задължение, включително опрощаване или разсрочване на плащанията по главница, лихви или такси, водещо до загуби от кредитен характер, се прилага следното:

а) 

когато сумата, която доставчикът на защита се е задължил да плати, не надвишава стойността на експозицията, институцията намалява стойността на изчислената по параграф 1 кредитна защита с 40 %;

б) 

когато сумата, която доставчикът на защита се е задължил да плати, надвишава стойността на експозицията, стойността на кредитната защита не надвишава 60 % от стойността на експозицията.

3.  

В случай на несъвпадение между валутата на кредитната защита с гаранции и на експозицията институциите намаляват стойността на кредитната защита, като прилагат корекцията за променливост, както следва:

image

където:

G*

=

размерът на кредитната защита, коригиран за валутен риск;

G

=

номиналната стойност на кредитната защита;

Hfx

=

корекцията за променливост при несъответствие между валутата на кредитната защита и на базисното задължение, определена в съответствие с параграф 4.

При липсата на валутно несъответствие Hfx е нула.

4.  
При определяне на корекциите за променливост за несъответствие между валутите институциите прилагат период на реализация от 10 работни дни (при ежедневна преоценка), като могат да ги изчисляват въз основа на подхода на надзорни корекции за променливост или подхода на собствените оценки, изложени съответно в членове 224 и 225. Институциите завишават корекциите за променливост в съответствие с член 226.

Член 234

Изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции и размера на очакваната загуба в случай на частична защита и отделни траншове

Когато институцията прехвърля част от риска по даден заем, разпределен в един или повече траншове, се прилагат изложените в глава 5 правила. Институциите могат да третират праговете на същественост на загубите, под които не се извършват плащания, като задържана от банката позиция срещу първоначални загуби и средство за прехвърляне на риска чрез отделни траншове.

Член 235

Изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции при стандартизирания подход

1.  

За целите на член 113, параграф 3 институциите изчисляват размера на рисково претеглените експозиции в съответствие със следната формула:

image

където:

E

=

стойността на експозицията съгласно член 111; за тази цел стойността на експозицията на изброените в приложение I задбалансови позиции е 100 % от тяхната стойност, а не стойността на експозицията, посочена в член 111, параграф 1;

GA

=

размерът на защитата срещу кредитен риск, изчислен съгласно член 233, параграф 3 (G*), и допълнително коригиран за падежни несъответствия съгласно предвиденото в раздел 5;

r

=

рисковото тегло на експозициите към длъжника, както е посочено в глава 2;

g

=

рисковото тегло на експозициите към доставчика на защита, както е посочено в глава 2.

2.  
Когато защитената стойност (GA) е по-малка от експозицията (E), институциите могат да прилагат описаната в параграф 1 формула само когато защитената и незащитената част на експозицията са равностойни по ранг.
3.  
►C2  Институциите могат да разширят третирането, предвидено в член 114, параграфи 4 и 7, към експозиции или части от експозиции, гарантирани от централно правителство или централна банка, когато гаранцията е деноминирана в националната валута на кредитополучателя и експозицията се финансира в тази валута. ◄

Член 236

Изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции и размера на очакваната загуба при вътрешнорейтинговия подход

1.  
За покритата част от стойността на експозицията (Е), определена въз основа на коригираната стойност на кредитната защита GA, вероятността от неизпълнение (PD) за целите на глава 3, раздел 4 може да бъде PD на доставчика на защитата или PD между тази на кредитополучателя и тази на гаранта, когато се счита, че не е оправдано пълно заместване. При подчинени експозиции и неподчинена защита с гаранции стойността на загубата при неизпълнение (LGD), която трябва да бъде приложена от институцията за целите на глава 3, раздел 4, може да бъде стойността, която съответства на първостепенни вземания.
2.  
За всяка непокрита част от стойността на експозицията (Е) PD е тази на кредитополучателя, а стойността на LGD е тази на базисната експозиция.
3.  
За целите на настоящия член GA е стойността на G*, изчислена съгласно член 233, параграф 3, и допълнително коригирана за падежни несъответствия, както е предвидено в раздел 5. Е е стойността на експозицията, определена съгласно глава 3, раздел 5. За тази цел институциите изчисляват стойността на експозицията по позициите, изброени в член 166, параграфи 8—10, като използват конверсионен коефициент или процент в размер на 100 % вместо конверсионните коефициенти или проценти, посочени в съответните параграфи.



Раздел 5

Падежни несъответствия

Член 237

Падежно несъответствие

1.  
За целите на изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции падежно несъответствие е налице, когато остатъчният срок до падеж на кредитната защита е по-малък от този на защитената експозиция. Когато остатъчният матуритет на защитата не надхвърля три месеца и матуритетът на защитата е по-малък от матуритета на базисната експозиция, въпросната защита не се класифицира като приемлива кредитна защита.
2.  

При несъответствие между падежите кредитната защита не се квалифицира като приемлива, когато е изпълнено едно от следните условия:

а) 

първоначалният матуритет на защитата е под 1 година;

б) 

експозицията е краткосрочна експозиция, която според компетентните органи подлежи по-скоро на еднодневна, а не на едногодишна долна граница по отношение на стойността на падежа (М) съгласно член 162, параграф 3.

Член 238

Падеж на кредитна защита

1.  
Ефективният падеж на базисното задължение, чиято продължителност е ограничена до най-много пет години, е максималното възможно оставащо време преди длъжникът да изпълни задълженията си по график. При спазване на параграф 2 матуритетът на кредитната защита е времето до най-ранната дата, на която защитата може да бъде или ще бъде прекратена.
2.  
Когато съществува опция, позволяваща на продавача на защита да прекрати защитата, институциите приемат, че матуритетът на защитата е времето до най-ранната дата, на която тази опция може да бъде упражнена. Когато съществува опция, позволяваща на купувача на защитата да прекрати защитата, и условията на договора при пораждането на защитата съдържат положителен стимул за институцията да поиска изпълнението на сделката преди договорния падеж, институцията приема за падеж на защитата времето до най-ранната дата, на която тази опция може да бъде упражнена; в противен случай институцията може да приеме, че подобна опция не оказва влияние върху падежа на защитата.
3.  
Когато няма пречка даден кредитен дериват да бъде прекратен преди изтичането на какъвто и да било гратисен период, изискван за настъпването на неизпълнение по базисното задължение в резултат на неплащане, институцията намалява матуритета на защитата с продължителността на гратисния период.

Член 239

Оценка на защитата

1.  
Когато при сделки, които са предмет на обезпечена кредитна защита съгласно опростения метод за финансово обезпечение, има несъответствие между падежа на експозицията и падежа на защитата, обезпечението не се квалифицира като призната обезпечена кредитна защита.
2.  

При сделки, които са предмет на обезпечена кредитна защита при разширения метод за финансово обезпечение, институциите отразяват падежа на кредитната защита и на експозицията в коригираната стойност на обезпечението съгласно следната формула:

image

където:

CVA

=

коригираната стойност за променливост на обезпечението, както е посочено в член 223, параграф 2, или размерът на експозицията, в зависимост от това коя от двете стойности е по-ниска;

t

=

броят на годините, оставащи до датата на падежа на кредитната защита, изчислен в съответствие с член 238, или стойността на T, в зависимост от това коя от двете стойности е по-ниска;

T

=

броят на годините, оставащи до датата на падежа на експозицията, изчислен в съответствие с член 238, или пет години, в зависимост от това коя от двете стойности е по-ниска;

t*

=

0.25.

Институциите използват CVAM като CVA, допълнително коригирана за падежно несъответствие, във формулата за изчисляване на напълно коригираната стойност на експозицията (E*), изложена в член 223, параграф 5.

3.  

При сделки, които са предмет на кредитна защита с гаранции, институциите отразяват падежа на кредитната защита и на експозицията в коригираната стойност на кредитната защита съгласно следната формула:

image

където:

GA

=

G*, коригиран за падежно несъответствие;

G*

=

размерът на защитата, коригиран за валутно несъответствие;

t

=

броят на годините, оставащи до датата на падежа на кредитната защита, изчислен в съответствие с член 238, или стойността на T, в зависимост от това коя от двете стойности е по-ниска;

T

=

броят на годините, оставащи до датата на падежа на експозицията, изчислен в съответствие с член 238, или пет години, в зависимост от това коя от двете стойности е по-ниска;

t*

=

0.25.

Институциите използват GA като стойността на защитата за целите на членове 233—236.



Раздел 6

Техники за редуциране на кредитния риск на съвкупност от експозиции

Член 240

Кредитни деривати за първо неизпълнение

Когато институцията получи кредитна защита за няколко експозиции, при условие че първото неизпълнение измежду експозициите задейства плащане и че това кредитно събитие прекратява договора, институцията може да промени изчислението на размера на рисково претеглената експозиция и по целесъобразност на размера на очакваната загуба за експозицията, което при липса на кредитна защита би довело до най-ниския размер на рисково претеглена експозиция, в съответствие с настоящата глава.

а) 

за институциите, използващи стандартизирания подход, размерът на рисково претеглената експозиция е размерът, изчислен съгласно стандартизирания подход;

б) 

за институциите, използващи вътрешнорейтинговия подход, размерът на рисково претеглената експозиция е сборът от рисково претеглената експозиция съгласно вътрешнорейтинговия подход и размера на очакваната загуба, умножен по 12,5.

Третирането,предвидено в настоящия член, се прилага само ако стойността на експозицията е по-малка или равна на стойността на кредитната защита.

Член 241

Кредитни деривати за n-то неизпълнение

Когато n-тото неизпълнение сред експозициите задейства плащане по кредитната защита, закупуващата защита институция може да признава защитата само за изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции и, в зависимост от случая, на размера на очакваната загуба, ако е получена защита и за неизпълнения от 1 до n–1 или когато вече са настъпили n–1 неизпълнения. В такива случаи институцията може да промени изчислението на размера на рисково претеглената експозиция и, в зависимост от случая, на размера на очакваната загуба за експозицията, което при липса на кредитна защита би довело до n-тия най-нисък размер на рисково претеглената експозиция в съответствие с настоящата глава. Институциите изчисляват n-тия най-нисък размер, както е посочено в член 240, букви а) и б).

Третирането, предвидено в настоящия член, се прилага само ако стойността на експозицията е по-малък или равен на стойността на кредитната защита.

Всички експозиции в съвкупността трябва да отговарят на изискванията, посочени в член 204, параграф 2 и член 216, параграф 1, буква г).

▼M5



ГЛАВА 5

Секюритизация



Раздел 1

Определения и критерии за опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации

Член 242

Определения

За целите на настоящата глава се прилагат следните определения:

1) 

„опция за предсрочно погасяване“ означава предвидена в договор възможност, позволяваща на инициатора да поиска прекратяване на секюритизиращите позиции преди погасяването на всички секюритизирани експозиции, като изкупи обратно оставащите базисни експозиции в групата — при традиционните секюритизации, или като прекрати кредитната защита — при синтетичните секюритизации, ако и в двата случая остатъчният размер на базисните експозиции спадне до предварително определено ниво или под него;

2) 

„лихвен елемент за кредитно подобрение“ означава балансов актив, който представлява оценка на паричните потоци във връзка с бъдеща печалба от лихвения марж и който е подчинен транш в секюритизацията;

3) 

„ликвидно улеснение“ означава ликвидно улеснение съгласно определението в член 2, точка 14 от Регламент (ЕС) 2017/2402;

4) 

„позиция без рейтинг“ означава секюритизираща позиция, която няма призната кредитна оценка, в съответствие с раздел 4;

5) 

„позиция с рейтинг“ означава секюритизираща позиция, която има призната кредитна оценка в съответствие с раздел 4;

6) 

„първостепенна секюритизираща позиция“ означава позиция, покрита или обезпечена с първото по ред вземане към всички базисни експозиции, като за тази цел не се вземат предвид сумите, дължими по лихвени или валутни дериватни договори, такси и други подобни плащания, и независимо от всякакви разлики в падежа с един или повече други първостепенни траншове, с които тази позиция споделя пропорционално разпределение на загубите;

7) 

„група по вътрешнорейтинговия подход“ означава група от базисни експозиции от вид, по отношение на който на институцията се разрешава да използва вътрешнорейтинговия подход и тя е в състояние да изчисли размера на рисково претеглените експозиции в съответствие с глава 3 за всички тези експозиции;

8) 

„смесена група“ означава група от базисни експозиции от вид, по отношение на който на институцията се разрешава да използва вътрешнорейтинговия подход и тя е в състояние да изчисли размера на рисково претеглените експозиции в съответствие с глава 3 за някои, но не за всичките експозиции;

9) 

„свръхобезпечаване“ означава всяка форма на кредитно подобрение, при което базисните експозиции имат стойност, която е по-висока от стойността на секюритизиращите позиции;

10) 

„опростена, прозрачна и стандартизирана секюритизация“ или „ОПС секюритизация“ означава секюритизация, която изпълнява изискванията, предвидени в член 18 от Регламент (ЕС) 2017/2402;

11) 

„програма за обезпечени с активи търговски ценни книжа“ или „програма за ОАТЦК“ означава програма за обезпечени с активи търговски ценни книжа или програма за ОАТЦК съгласно определението в член 2, точка 7 от Регламент (ЕС) 2017/2402;

12) 

„сделка с обезпечени с активи търговски ценни книжа“ или „сделка с ОАТЦК“ означава сделка с обезпечени с активи търговски ценни книжа или сделка с ОАТЦК съгласно определението в член 2, точка 8 от Регламента (ЕС) 2017/2402;

13) 

„традиционна секюритизация“ означава традиционна секюритизация съгласно определението в член 2, точка 9 от Регламент (ЕС) 2017/2402;

14) 

„синтетична секюритизация“ означава синтетична секюритизация съгласно определението в член 2, точка 10 от Регламент (ЕС) 2017/2402;

15) 

„револвираща експозиция“ означава револвираща експозиция съгласно определението в член 2, точка 15 от Регламент (ЕС) 2017/2402;

16) 

„клауза за предсрочна амортизация“ означава клауза за предсрочна амортизация съгласно определението в член 2, точка 17 от Регламент (ЕС) 2017/2402;

17) 

„транш за първа загуба“ означава транш за първа загуба съгласно определението в член 2, точка 18 от Регламент (ЕС) 2017/2402;

18) 

„междинен транш в секюритизацията“ означава позиция в секюритизацията, която е подчинена на първостепенната секюритизираща позиция и е с по-висок ранг от транша за първа загуба и която подлежи на рисково тегло, по-ниско от 1 250  % и по-високо от 25 % в съответствие с глава 5, раздел 3, подраздели 2 и 3;

19) 

„насърчително дружество“ означава всяко предприятие или образувание, създадено от централното, регионалното или местното правителство на държава членка, което предоставя насърчителни заеми или насърчителни гаранции, чиято основна цел не е реализиране на печалба или увеличаване на пазарния дял, а утвърждаване на целите на публичната политика на това правителство, при условие че, при спазване на правилата за държавната помощ, въпросното правителство има задължение да защитава икономическата основа на предприятието или образуванието и да поддържа неговата жизнеспособност, докато то съществува, или че най-малко 90 % от първоначалния му капитал или финансиране или насърчителния заем, който предоставя, са гарантирани пряко или косвено от централното, регионалното или местното правителство на държавата членка;

▼M13

20) 

„синтетичен допълнителен спред“ означава синтетичен допълнителен спред съгласно определението в член 2, точка 29 от Регламент (ЕС) 2017/2402.

▼M5

Член 243

Критерии за ОПС секюритизациите, допустими за диференцирано третиране на капитала

1.  

Позициите в програма за ОАТЦК или сделка с ОАТЦК, които се считат за позиции в ОПС секюритизации, отговарят на условията за третирането, посочено в членове 260, 262 и 264, когато са изпълнени следните изисквания:

а) 

базисните експозиции, към момента на добавянето им към програмата за ОАТЦК, доколкото е известно на инициатора или на първоначалния кредитор, отговарят на условията, според които може да им бъде определено рисково тегло, съгласно стандартизирания подход и като се отчита всяко приемливо редуциране на кредитния риск, равно на 75 % или по-ниско на база отделна експозиция, когато последната е експозиция на дребно, или равно на 100 % за всички останали експозиции; и

б) 

съвкупната стойност на всички експозиции към един длъжник по дадена програма за ОАТЦК не надвишава 2 % от съвкупната стойност на всички експозиции в рамките на програмата за ОАТЦК към момента, в който експозициите са добавени към нея. За целите на това изчисление заемите или лизингите за група от свързани клиенти, доколкото е известно на спонсора, се считат за експозиции към един длъжник.

▼M9

По отношение на търговските вземания, първа алинея, буква б) не се прилага в случаите, в които кредитният риск на тези търговски вземания е изцяло покрит чрез приемлива кредитна защита в съответствие с глава 4, при условие че в този случай доставчикът на защитата е институция, инвестиционен посредник, застрахователно предприятие или презастрахователно предприятие.

▼M5

В случай на секюритизирани остатъчни лизингови стойности първа алинея, буква б) не се прилага, когато тези стойности не са изложени на риск от рефинансиране или препродажба поради правнообвързващ ангажимент за обратно изкупуване или рефинансиране на експозицията за предварително определена сума от трета страна, отговаряща на условията по член 201, параграф 1.

Чрез дерогация от първа алинея, буква а), когато институцията прилага член 248, параграф 3 или е получила разрешение да приложи подхода на вътрешна оценка в съответствие с член 265, рисковото тегло, което тази институция присъжда на ликвидно улеснение, което покрива изцяло обезпечените с активи ценни книжа, емитирани в рамките на програмата, е равно на или по-малко от 100 %;

2.  

Позициите в секюритизация, различна от програма за ОАТЦК или сделка с ОАТЦК, които се считат за позиции в ОПС секюритизация, отговарят на условията за третирането, посочено в членове 260, 262 и 264, когато са изпълнени следните изисквания:

а) 

към момента на включването в секюритизацията съвкупната стойност на всички експозиции в групата към даден отделен длъжник не надвишава 2 % от съвкупната стойност на остатъчните експозиции в групата от базисни експозиции. За целите на това изчисление заемите или лизингите за група от свързани клиенти се считат за експозиции към един длъжник;

В случай на секюритизирани остатъчни лизингови стойности първа алинея от настоящата буква не се прилага, когато тези стойности не са изложени на риск от рефинансиране или препродажба поради правнообвързващ ангажимент за обратно изкупуване или рефинансиране на експозицията за предварително определена сума от трета страна, отговаряща на условията по член 201, параграф 1;

б) 

към момента на включването им в секюритизацията базисните експозиции отговарят на условията, според които може да им бъде определено рисково тегло, съгласно стандартизирания подход и като се отчита всяко приемливо редуциране на кредитния риск, равно на или по-малко от:

i) 

40 % на база претеглената спрямо стойността на експозициите средна стойност за портфейла, когато експозициите са заеми, обезпечени с жилищни ипотеки, или изцяло гарантирани жилищни заеми, както е посочено в член 129, параграф 1, буква д);

ii) 

50 % на база отделна експозиция, когато експозицията е заем, обезпечен с ипотека върху търговски имот;

iii) 

75 % на база отделна експозиция, когато последната е експозиция на дребно;

iv) 

100 % на база отделна експозиция за всички останали експозиции;

в) 

когато се прилага буква б), подточки i) и ii), заемите, обезпечени с по-ниски по ранг права по обезпечението за даден актив, се включват в секюритизацията само ако всички заеми, обезпечени с по-високи по ранг права по обезпечението за този актив, също са включени в секюритизацията;

г) 

когато се прилага буква б), подточка i) от настоящия параграф, съотношението на размера на заема към стойността на обезпечението, измерено в съответствие с член 129, параграф 1, буква г), подточка i) и член 229, параграф 1, не е по-високо от 100 % за нито един заем в групата от базисни експозиции към момента на включване в секюритизацията.



Раздел 2

Признаване на прехвърлянето на значителен риск

Член 244

Традиционна секюритизация

1.  

Институцията — инициатор на традиционна секюритизация, може да изключи базисните експозиции от своето изчисление на рисково претегления размер на експозициите и, според случая, размера на очакваната загуба, ако е изпълнено едно от следните две условия:

а) 

значителен кредитен риск, свързан с базисните експозиции, е прехвърлен на трети страни;

б) 

институцията инициатор прилага рисково тегло от 1 250  % спрямо всички секюритизиращи позиции, които държи в секюритизацията, или приспада тези секюритизиращи позиции от елементите на базовия собствен капитал от първи ред в съответствие с член 36, параграф 1, буква к).

2.  

Счита се, че е прехвърлен значителен кредитен риск, когато е налице един от следните случаи:

а) 

размерът на рисково претеглените експозиции на междинните траншове в секюритизацията, които институцията инициатор държи в секюритизацията, не надхвърля 50 % от размера на рисково претеглените експозиции на всички междинни траншове в тази секюритизация;

б) 

институцията инициатор не държи повече от 20 % от стойността на експозицията на транша за първа загуба в секюритизацията, при условие че са изпълнени и двете, изброени по-долу условия:

i) 

инициаторът може да докаже, че стойността на експозицията на транша за първа загуба в значителна степен надвишава обоснованата оценка на очакваната загуба по базисните експозиции;

ii) 

няма междинни траншове в секюритизацията.

Когато евентуалното намаление на размера на рисково претеглените експозиции, което институцията инициатор би постигнала чрез секюритизацията съгласно буква а) или б), не е подкрепено от прехвърляне на съответен по размер кредитен риск на трети страни, компетентните органи могат да преценят за всеки конкретен случай, че не е налице прехвърляне на значителен кредитен риск на трети страни.

3.  

Чрез дерогация от параграф 2 компетентните органи могат да разрешат на институциите инициатори да признаят прехвърлянето на значителен кредитен риск при дадена секюритизация, ако във всеки един случай институцията инициатор може да докаже, че намаляването на капиталовите изисквания, което инициаторът постига чрез секюритизацията, е подкрепено от прехвърляне на съответен по размер кредитен риск на трети страни. Разрешение получават само институциите, които отговарят и на двете, изброени по-долу условия:

а) 

институцията разполага с адекватни политики за вътрешно управление на риска и с методологии за оценка на прехвърлянето на кредитен риск;

б) 

институцията е отчела всяко прехвърляне на кредитен риск на трети страни за целите на вътрешното управление на риска и за разпределението на вътрешния капитал.

4.  

В допълнение към изискванията, посочени в параграфи 1—3, трябва да е изпълнено всяко едно от следните условия:

а) 

документацията по сделката отразява икономическата същност на секюритизацията;

б) 

секюритизиращите позиции не представляват задължения за плащане от страна на институцията инициатор;

в) 

базисните експозиции са поставени извън обсега на институцията инициатор и нейните кредитори по начин, който отговаря на изискването, посочено в член 20, параграф 1, от Регламент (ЕС) 2017/2402;

г) 

институцията инициатор не запазва контрол върху базисните експозиции. Счита се, че контролът върху базисните експозиции е запазен, ако инициаторът има право да изкупи обратно от поемателя вече прехвърлените експозиции, за да реализира произтичащите от тях доходи, или ако по друг начин от него се изисква да поеме обратно прехвърления риск. Запазването на правата или задълженията във връзка с обслужването на базисните експозиции от страна на институцията инициатор само по себе си не представлява контрол върху експозициите;

д) 

документацията относно секюритизацията не съдържа клаузи или условия, които:

i) 

изискват от институцията инициатор да промени базисните експозиции, за да подобри средното качество на групата; или

ii) 

предвиждат увеличаване на дохода, платим на държателите на позиции, или по друг начин подобряват позициите в секюритизацията в случай на влошаване на кредитното качество на базисните експозиции;

е) 

когато е приложимо, в документацията по сделката ясно се посочва фактът, че инициаторът или спонсорът могат само да купят или да изкупят обратно секюритизиращи позиции, или да изкупят обратно, да преструктурират или да заместят базисните експозиции извън договорните си задължения, когато тези договорености се изпълняват в съответствие с преобладаващите пазарни условия и страните по тях действат в свой интерес като свободни и независими страни (сделка между несвързани лица);

ж) 

когато е налице опция за предсрочно погасяване, тя също трябва да отговаря на всяко едно от следните условия:

i) 

може да бъде упражнена по преценка на институцията инициатор;

ii) 

може да бъде упражнена само когато 10 % или по-малко от първоначалната стойност на базисните експозиции останат непогасени;

iii) 

няма за цел да избегне разпределянето на загуби по позиции с кредитни подобрения или по други позиции, държани от инвеститорите в секюритизацията, нито е предназначена да предоставя кредитно подобрение по друг начин;

з) 

институцията инициатор е получила квалифицирано правно становище, което потвърждава, че секюритизацията отговаря на условията, определени в буква в) от настоящия параграф.

5.  
Компетентните органи информират ЕБО за всички случаи, в които са решили, че евентуалното намаление на размера на рисково претеглените експозиции не е подкрепено от прехвърляне на съответен по размер кредитен риск на трети страни в съответствие с параграф 2, както и за случаите, в които институциите са избрали да приложат параграф 3.
6.  

ЕБО следи различните надзорни практики във връзка с признаването на прехвърляне на значителен риск при традиционните секюритизации в съответствие с настоящия член. По-специално ЕБО извършва преглед на:

а) 

условията за прехвърляне на значителен кредитен риск на трети страни в съответствие с параграфи 2, 3 и 4;

б) 

тълкуването на понятието „прехвърляне на съответен по размер кредитен риск на трети страни“ за целите на оценката от страна на компетентните органи, предвидена в параграф 2, втора алинея и в параграф 3;

в) 

изискванията за оценка от страна на компетентните органи на секюритизационните сделки, по отношение на които инициаторът желае да получи признаване на прехвърлянето на значителен кредитен риск на трети страни в съответствие с параграф 2 или параграф 3.

ЕБО представя на Комисията доклад за своите констатации до 2 януари 2021 г. След като вземе предвид доклада на ЕБО, Комисията може да приеме делегиран акт в съответствие с член 462 с цел допълване на настоящия регламент чрез допълнително конкретизиране на аспектите, изброени в букви а)—в) от настоящия параграф.

Член 245

Синтетична секюритизация

1.  

Институцията — инициатор на синтетична секюритизация, може да изчисли размера на рисково претеглените експозиции и, според случая, размера на очакваните загуби, по отношение на базисните експозиции в съответствие с членове 251 и 252, когато е изпълнено едно от следните условия:

а) 

значителен кредитен риск е прехвърлен на трети страни чрез обезпечена кредитна защита или чрез кредитна защита с гаранции;

б) 

институцията инициатор прилага рисково тегло от 1 250  % спрямо всички секюритизиращи позиции, които задържа в секюритизацията, или приспада тези секюритизиращи позиции от елементите на базовия собствен капитал от първи ред в съответствие с член 36, параграф 1, буква к).

2.  

Счита се, че е прехвърлен значителен кредитен риск, когато е налице един от следните случаи:

а) 

размерът на рисково претеглените експозиции на междинните траншове в секюритизацията, които институцията инициатор държи в секюритизацията, не надхвърля 50 % от размера на рисково претеглените експозиции на всички междинни траншове в тази секюритизация;

б) 

институцията инициатор не държи повече от 20 % от стойността на експозицията на транша за първа загуба в секюритизацията, при условие че са е изпълнени и двете изброени по-долу условия:

i) 

инициаторът може да докаже, че стойността на експозицията на транша за първа загуба в значителна степен надвишава обоснованата оценка на очакваната загуба по базисните експозиции;

ii) 

няма междинни траншове в секюритизацията.

Когато евентуалното намаление на размера на рисково претеглените експозиции, което институцията инициатор би постигнала чрез секюритизацията, не е подкрепено от прехвърляне на съответен по размер кредитен риск на трети страни, компетентните органи могат да преценят за всеки конкретен случай, че не е налице прехвърляне на значителен кредитен риск на трети страни.

3.  

Чрез дерогация от параграф 2 компетентните органи могат да разрешат на институциите инициатори да признаят прехвърлянето на значителен кредитен риск при секюритизацията, ако във всеки един случай институцията инициатор може да докаже, че намаляването на капиталовите изисквания, което инициаторът постига чрез секюритизацията, е подкрепено от прехвърляне на съответен по размер кредитен риск на трети страни. Разрешение получават само институциите, които отговарят и на двете, изброени по-долу условия:

а) 

институцията разполага с адекватни политики за вътрешно управление на риска и с методологии за оценка на прехвърлянето на риск;

б) 

институцията е отчела всяко прехвърляне на кредитен риск на трети страни за целите на вътрешното управление на риска и за разпределението на вътрешния капитал.

4.  

В допълнение към изискванията, посочени в параграфи 1—3, трябва да е изпълнено всяко едно от следните условия:

а) 

документацията по сделката отразява икономическата същност на секюритизацията;

б) 

кредитната защита, чрез която се прехвърля кредитният риск, отговаря на изискванията на член 249;

в) 

документацията относно секюритизацията не съдържа клаузи или условия, които:

i) 

установяват значими прагове на същественост, под които кредитната защита не се счита за изискуема в случай на настъпване на кредитно събитие;

ii) 

позволяват прекратяване на защитата в случай на влошаване на кредитното качество на базисните експозиции;

iii) 

изискват от институцията инициатор да промени структурата на базисните експозиции, за да подобри средното качество на групата; или

iv) 

предвиждат увеличаване на цената на кредитната защита на институцията или на дохода, платим на държателите на позиции в секюритизацията, в случай на влошаване на кредитното качество на групата базисни експозиции;

г) 

кредитната защита може да бъде реализирана във всички относими юрисдикции;

д) 

когато е приложимо, в документацията по сделката ясно се посочва фактът, че инициаторът или спонсорът може само да купи или да изкупи обратно секюритизиращи позиции или да изкупи обратно, да преструктурира или да замести базисните експозиции извън договорните си задължения, когато тези договорености се изпълняват в съответствие с преобладаващите пазарни условия и страните по тях действат в свой интерес като свободни и независими страни (сделка между несвързани лица);

е) 

когато е налице опция за предсрочно погасяване, тя отговаря на всяко едно от следните условия:

i) 

може да бъде упражнена по преценка на институцията инициатор;

ii) 

може да бъде упражнена само когато 10 % или по-малко от първоначалната стойност на базисните експозиции останат непогасени;

iii) 

няма за цел да се избегне разпределянето на загуби по позиции с кредитни подобрения или по други позиции, държани от инвеститорите в секюритизацията, нито е предназначена да предоставя кредитно подобрение по друг начин.

ж) 

институцията инициатор е получила квалифицирано правно становище, което потвърждава, че секюритизацията отговаря на условията, определени в буква г) от настоящия параграф;

5.  
Компетентните органи информират ЕБО за случаите, в които са решили, че евентуалното намаление на размера на рисково претеглените експозиции не е подкрепено от прехвърляне на съответен по размер кредитен риск на трети страни в съответствие с параграф 2, както и за случаите, в които институциите са избрали да приложат параграф 3.
6.  

ЕБО следи различните надзорни практики във връзка с признаването на прехвърлянето на значителен риск при синтетичните секюритизации в съответствие с настоящия член. По-специално ЕБО извършва преглед на:

а) 

условията за прехвърляне на значителен кредитен риск на трети страни в съответствие с параграфи 2, 3 и 4;

б) 

тълкуването на понятието „прехвърляне на съответен по размер кредитен риск на трети страни“ за целите на оценката от страна на компетентните органи, предвидена в параграф 2, втора алинея и в параграф 3; и

в) 

изискванията за оценка от страна на компетентните органи на секюритизационните сделки, по отношение на които инициаторът желае да получи признаване на прехвърлянето на значителен кредитен риск на трети страни в съответствие с параграф 2 или параграф 3.

ЕБО представя на Комисията доклад за своите констатации не по-късно от 2 януари 2021 г. След като вземе предвид доклада на ЕБО, Комисията може да приеме делегиран акт в съответствие с член 462 с цел допълване на настоящия регламент чрез допълнително конкретизиране на аспектите, изброени в букви а)—в) от настоящия параграф.

Член 246

Оперативни изисквания относно клаузите за предсрочна амортизация

Когато секюритизацията включва револвиращи експозиции и клаузи за предсрочна амортизация или други подобни разпоредби, се счита, че институцията инициатор е прехвърлила значителен кредитен риск само когато са изпълнени определените в членове 244 и 245 изисквания, а след активирането ѝ клаузата за предсрочна амортизация:

а) 

не подчинява първостепенните или равностойните по ранг вземания на институцията по базисните експозиции спрямо вземанията на други инвеститори;

б) 

не подчинява допълнително вземането на институцията по базисните експозиции спрямо вземанията на други страни; или

в) 

не увеличава по друг начин експозицията на институцията към загуби, свързани с базисните револвиращи експозиции.



Раздел 3

Изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции



Подраздел 1

Общи разпоредби

Член 247

Изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции

1.  

Когато в съответствие с раздел 2 институцията инициатор е прехвърлила значителен кредитен риск, свързан с базисните експозиции на секюритизацията, тази институция може:

а) 

при традиционна секюритизация — да изключи базисните експозиции от изчислението на размера на рисково претеглените експозиции и, когато е приложимо, от размера на очакваните загуби;

б) 

при синтетична секюритизация — да изчисли размера на рисково претеглените експозиции и, когато е приложимо, размера на очакваните загуби, по отношение на базисните експозиции в съответствие с членове 251 и 252.

2.  
Когато институцията инициатор е взела решение да приложи параграф 1, тя изчислява размера на рисково претеглените експозиции по настоящата глава за позициите, които тя евентуално държи в секюритизацията.

Когато институцията инициатор не е прехвърлила значителен кредитен риск или е взела решение да не прилага параграф 1, тя не е длъжна да изчислява размера на рисково претеглените експозиции за всяка позиция, която евентуално държи в секюритизацията, но продължава да включва базисните експозиции при изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции и, когато е приложимо, размера на очакваните загуби, все едно те не са били секюритизирани.

3.  
Когато е налице експозиция към позиции в различни траншове от една секюритизация, експозицията към всеки транш се третира като отделна секюритизираща позиция. Счита се, че доставчиците на кредитна защита по секюритизиращи позиции държат позиции в секюритизацията. Секюритизиращите позиции включват експозиции към секюритизация, произтичаща от лихвени или валутни дериватни договори, които институцията е сключила при сделката.
4.  
Освен в случаите, когато секюритизиращата позиция е приспадната от базовия собствен капитал от първи ред в съответствие с член 36, параграф 1, буква к), размерът на рисково претеглената експозиция се включва в общия размер на рисково претеглените експозиции на институцията за целите на член 92, параграф 3.
5.  
Размерът на рисково претеглените експозиции на секюритизиращата позиция се изчислява, като стойността на експозицията, изчислена в съответствие с член 248, се умножи по съответното общо рисково тегло.
6.  
Общото рисково тегло се определя като сума от рисковото тегло, посочено в настоящата глава, и евентуалното допълнително рисково тегло в съответствие с член 270а.

Член 248

Стойност на експозицията

1.  

Стойността на експозицията при секюритизиращите позиции се изчислява по следния начин:

а) 

стойността на експозицията на дадена балансова секюритизираща позиция е нейната счетоводна стойност, която остава, след като към секюритизиращата позиция бъдат приложени всички съответни специфични корекции за кредитен риск съгласно член 110;

б) 

стойността на експозицията на дадена задбалансова секюритизираща позиция е номиналната ѝ стойност минус всякакви приложими специфични корекции за кредитен риск по отношение на секюритизиращата позиция съгласно член 110, умножена по съответния конверсионен коефициент, както е определено в настоящата буква. Конверсионният коефициент е 100 %, освен в случай на улеснения под формата на парични аванси. За да се определи стойността на експозицията на неусвоената част от улесненията под формата на парични аванси, може да се приложи конверсионен коефициент от 0 % към номиналната стойност на ликвидното улеснение, което е безусловно отменяемо, при условие че погасяванията на усвоени суми от улеснението са с първостепенен ранг спрямо останалите вземания към паричните потоци, произтичащи от базисните експозиции, и институцията е доказала на компетентния орган, че прилага достатъчно консервативен метод за изчисляване на размера на неусвоената част;

в) 

стойността на експозицията за кредитен риск от контрагента по секюритизираща позиция, която произтича от дериватен инструмент, посочен в приложение II, се определя в съответствие с глава 6;

г) 

институцията инициатор може да приспада от стойността на експозицията на секюритизираща позиция, на която е определено рисково тегло от 1 250  % в съответствие с подраздел 3, или която е приспадната от базовия собствен капитал от първи ред в съответствие с член 36, параграф 1, буква к), размера на специфичните кредитни корекции на базисните експозиции в съответствие с член 110, и всякакви невъзстановими отбиви от цената при покупка, свързани с такива базисни експозиции, доколкото тези отбиви водят до намаляване на собствения капитал;

▼M13

д) 

стойността на експозицията на синтетичен допълнителен спред включва, по целесъобразност, следното:

i) 

всеки доход от секюритизираните експозиции, вече признат от институцията инициатор в нейния отчет за доходите съгласно приложимата счетоводна рамка, който институцията инициатор по договор е определила за сделката като синтетичен допълнителен спред и който е на разположение за поемане на загуби;

ii) 

всеки синтетичен допълнителен спред, който е определен по договор от институцията инициатор във всички предходни периоди и който все още е на разположение за поемане на загуби;

iii) 

всеки синтетичен допълнителен спред, който е определен по договор от институцията инициатор за текущия период и който все още е на разположение за поемане на загуби;

iv) 

всеки синтетичен допълнителен спред, определен по договор от институцията инициатор за бъдещи периоди.

За целите на настоящата буква всяка сума, която е предвидена като обезпечение или кредитно подобрение във връзка със синтетична секюритизация и вече е предмет на капиталово изискване съгласно настоящата глава, не се включва в стойността на експозицията.

▼M5

ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, с които да уточни какво представлява достатъчно консервативен метод за изчисляване на размера на неусвоената част, посочен в първа алинея, буква б).

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 18 януари 2019 г.

На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент като приеме регулаторните технически стандарти, посочени в трета алинея от настоящия параграф, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

2.  
Когато институцията притежава две или повече припокриващи се позиции в секюритизация, тя включва само една от тях в изчислението на размера на рисково претеглените експозиции.

Когато позициите частично се припокриват, институцията може да раздели позицията на две части и да признае припокриването само по отношение на една от частите в съответствие с първа алинея. Институцията може също така да третира позициите като напълно припокриващи се, като за да изчисли капитала, тя разширява позицията, от която произтича по-голям размер на рисково претеглените експозиции.

Институцията може също да отчете припокриване между капиталовите изисквания за специфичен риск на позиции в търговския портфейл и капиталовите изисквания за секюритизиращите позиции в банковия портфейл, при условие че институцията може да изчисли и сравни капиталовите изисквания за съответните позиции.

За целите на настоящия параграф две позиции се считат за припокриващи се, когато те взаимно се уравновесяват по такъв начин, че институцията може да компенсира загубите, произтичащи от едната позиция, чрез изпълнението на задълженията по другата.

3.  
Когато по отношение на позициите в ОАТЦК се прилага член 270в, буква г), институцията може да използва рисковите тегла, определени за ликвидното улеснение, за да изчисли размера на рисково претеглената експозиция за ОАТЦК, при условие че ликвидното улеснение покрива 100 % от ОАТЦК, емитирани по програмата за ОАТЦК, и че то е равностойно по ранг на ОАТЦК, така че те образуват припокриваща се позиция. Институцията уведомява компетентните органи, когато прилага разпоредбите по настоящия параграф. За целите на определянето на 100-процентното покритие, определено в настоящия параграф, институцията може да вземе под внимание и други ликвидни улеснения в програмата за ОАТЦК, при условие че те образуват припокриваща се позиция с ОАТЦК.

▼M13

4.  
ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, с които да уточни как институциите инициатори определят стойността на експозицията, посочена в параграф 1, буква д), като отчита съответните загуби, които се очаква да бъдат покрити от синтетичния допълнителен спред.

ЕБО представя на Комисията този проект на регулаторни технически стандарти до 10 октомври 2021 г.

На Комисията се делегира правомощието да допълни настоящия регламент, като приеме регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

▼M5

Член 249

Признаване на редуциране на кредитен риск при секюритизиращи позиции

1.  
Дадена институция може да признае обезпечената кредитна защита или кредитната защита с гаранции, получена по отношение на дадена секюритизираща позиция, когато са изпълнени изискванията за редуциране на кредитния риск, определени в настоящата глава и в глава 4.
2.  
Приемливата обезпечена кредитна защита се ограничава до финансовите обезпечения, които отговарят на изискванията на глава 2 за изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции, както е посочено в глава 4, като признаването на редуцирането на кредитния риск зависи от спазването на съответните изисквания, установени в глава 4.

Приемливата кредитна защита с гаранции и доставчиците на кредитна защита с гаранции се ограничават до онези от тях, които отговарят на условията по глава 4, като признаването на редуцирането на кредитния риск зависи от спазването на съответните изисквания, установени в глава 4.

▼M13

3.  
Чрез дерогация от параграф 2 от настоящия член, приемливите доставчици на кредитна защита с гаранции, изброени в член 201, параграф 1, буква ж), трябва да имат кредитна оценка от призната АВКО със степен на кредитно качество 2 или по-висока към момента на първото признаване на кредитната защита, и с настояща степен на кредитно качество 3 или по-висока.

▼M5

Институциите, на които е позволено да прилагат вътрешнорейтинговия подход за пряка експозиция към доставчика на защита, могат да определят приемливостта в съответствие с първа алинея, като сравнят вероятността за неизпълнение на доставчика на защита с вероятността за неизпълнение, съответстваща на посочените в член 136 степени на кредитно качество.

4.  

Чрез дерогация от параграф 2 ДСЦС са приемливи доставчици на защита, ако е изпълнено всяко едно от следните условия:

а) 

ДСЦС притежават активи, които отговарят на изискванията за приемливо финансово обезпечение в съответствие с глава 4;

б) 

активите, посочени в буква а), не са предмет на вземания или условни вземания от по-висок или равностоен ранг в сравнение с вземанията или условните вземания на институцията, която получава кредитната защита с гаранции; и

в) 

всички изисквания за признаването на финансовите обезпечения, установени глава 4 са изпълнени.

5.  
За целите на параграф 4 размерът на защитата, коригиран за валутни и падежни несъответствия (Gа) съгласно разпоредбите на глава 4, се ограничава до коригираната за променливост пазарна стойност на тези активи, а рисковото тегло на експозициите към доставчика на защитата, определено съгласно стандартизирания подход (g), се определя като среднопретегленото рисково тегло, което би било приложимо за тези активи като финансово обезпечение съгласно стандартизирания подход.
6.  

Когато секюритизиращата позиция се ползва от пълна или частична кредитна защита на пропорционална основа, се прилагат следните изисквания:

а) 

институцията, която предоставя кредитна защита, изчислява размера на рисково претеглените експозиции за частта от секюритизиращата позиция, ползваща се от кредитна защита, в съответствие с подраздел 3, все едно че тя пряко държи тази част от позицията;

б) 

институцията, която купува кредитна защита, изчислява размера на рисково претеглените експозиции за защитената част в съответствие с глава 4.

7.  

Във всички случаи, които не са уредени в параграф 6, се прилагат следните изисквания:

а) 

институцията, която предоставя кредитна защита, третира частта от позицията, ползваща се от кредитна защита, като секюритизираща позиция, и изчислява размера на рисково претеглените експозиции, все едно че тя пряко държи тази позиция, в съответствие с подраздел 3 и при спазване на изискванията в параграфи от 8—10;

б) 

институцията, която купува кредитна защита, изчислява размера на рисково претеглените експозиции за защитената част от позицията, посочена в буква а), в съответствие с глава 4. Институцията третира частта от секюритизиращата позиция, която не се ползва от кредитна защита, като отделна секюритизираща позиция, и изчислява размера на рисково претеглените експозиции в съответствие с подраздел 3 при спазване на изискванията в параграфи от 8, 9 и 10.

8.  
Институциите, които използват вътрешнорейтинговия подход при секюритизация (SEC-IRBA) или стандартизирания подход при секюритизация (SEC-SA) съгласно подраздел 3, определят началната точка на загуба (A) и крайната точка на загуба (D) поотделно за всяка позиция, получена в съответствие с параграф 7, по същия начин, както ако те бяха емитирани като отделни секюритизиращи позиции към момента на иницииране на сделката. Стойността на KIRB или съответно на KSA се изчислява, като се вземе предвид първоначалната група от базисните за секюритизацията експозиции.
9.  

Институциите, които използват подхода на външни рейтинги при секюритизация (SEC-ERBA) съгласно подраздел 3 за първоначалната секюритизираща позиция, изчисляват размера на рисково претеглените експозиции за позициите, получени в съответствие с параграф 7, както следва:

а) 

когато дериватната позиция е от по-висок ранг, на нея се присъжда рисковото тегло на първоначалната секюритизираща позиция;

б) 

когато дериватната позиция е от по-нисък ранг, може да ѝ бъде присъден рейтинг по подразбиране в съответствие с член 263, параграф 7. В този случай относителният дял на транша се изчислява само въз основа на дериватната позиция. Когато не може да се присъди рейтинг по подразбиране, институцията прилага по-високото от двете рискови тегла, произтичащи от:

i) 

прилагането на SEC-SA в съответствие с параграф 8 и подраздел 3; или

ii) 

рисковото тегло на първоначалната секюритизираща позиция по SEC-ERBA.

10.  
Дериватната позиция с по-нисък ранг се третира като подчинена секюритизираща позиция дори в случаите, когато първоначалната секюритизираща позиция преди защита се счита за позиция с по-висок ранг.

Член 250

Непряка подкрепа

1.  
Институцията спонсор или институцията инициатор, която по отношение на дадена секюритизация е приложила член 247, параграфи 1 и 2 при изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции или е продала инструменти от търговския си портфейл, в резултат на което от нея вече не се изисква да разполага със собствен капитал срещу риска от тези инструменти, не може да осигурява, пряко или непряко, подкрепа на секюритизацията, която излиза извън договорните ѝ задължения, с оглед намаляване на потенциалните или реалните загуби на инвеститорите.
2.  

Дадена сделка не се счита за подкрепа за целите на параграф 1, ако сделката е била надлежно взета предвид при оценката на прехвърлянето на значителен кредитен риск и двете страни са изпълнили сделката, действайки в свой собствен интерес като свободни и независими страни (сделка между несвързани лица). За тази цел институцията извършва пълен кредитен преглед по сделката и взема предвид най-малко всеки един от следните аспекти:

а) 

цената на обратно изкупуване;

б) 

капиталовата и ликвидната позиция на институцията преди и след обратното изкупуване;

в) 

показателите на базисните експозиции;

г) 

показателите на секюритизиращите позиции;

д) 

въздействието на подкрепата върху загубите, които инициаторът очаква да понесе в сравнение с инвеститорите.

3.  
Институцията инициатор и институцията спонсор уведомяват компетентния орган за всяка сделка, сключена във връзка със секюритизацията в съответствие с параграф 2.
4.  
В съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 ЕБО издава насоки относно същността на понятието „сделка между несвързани лица“ за целите на настоящия член и относно обстоятелствата, при които дадена сделка не сe структурира с цел предоставяне на подкрепа.
5.  

Ако дадена институция инициатор или институция спонсор не успее да изпълни изискванията по параграф 1 по отношение на дадена секюритизация, институцията включва всички базисни експозиции на тази секюритизация при изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции така, както ако те не бяха секюритизирани,както и оповестява информация относно:

а) 

факта, че е предоставила подкрепа за секюритизацията в нарушение на параграф 1; и

б) 

въздействието на предоставената подкрепа по отношение на капиталовите изисквания.

Член 251

Изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции, секюритизирани при синтетична секюритизация, от страна на институцията инициатор

1.  
За целите на изчисляването на размера на рисково претеглените базисни експозиции институцията — инициатор на синтетична секюритизация, използва, в зависимост от случая, методологиите за изчисление, предвидени в настоящия раздел, вместо предвидените в глава 2. За институциите, които изчисляват размера на рисково претеглените експозиции и, според случая, размера на очакваните загуби по отношение на базисните експозиции съгласно глава 3, размерът на очакваната загуба по отношение на такива експозиции трябва да е нула.
2.  
Установените в параграф 1 от настоящия член изисквания се прилагат за цялата група от експозиции, покриващи секюритизацията При спазване на член 252 институцията инициатор изчислява размера на рисково претеглените експозиции по отношение на всички траншове в секюритизацията в съответствие с настоящия раздел, включително позициите, за които институцията може да признае редуциране на кредитния риск съгласно член 249. Рисковите тегла, които се прилагат за позициите, при които е налице редуциране на кредитния риск, могат да бъдат изменени в съответствие с глава 4.

Член 252

Третиране на падежни несъответствия при синтетична секюритизация

За целите на изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции в съответствие с член 251 всяко несъответствие между падежа на кредитната защита, осигуряваща прехвърлянето на риск, и падежа на базисните експозиции, се изчислява по следния начин:

а) 

за падеж на базисните експозиции се приема падежът на експозицията с най-дълъг срок, но не повече от пет години. Падежът на кредитната защита се определя съгласно глава 4;

б) 

институцията инициатор не отчита наличието на падежни несъответствия при изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции за секюритизиращи позиции, които получават рисково тегло от 1 250  % в съответствие с настоящия раздел. За всички останали позиции третирането на падежното несъответствие, определено в глава 4, се прилага съгласно следната формула:

image

където:

RW*

=

размерът на рисково претеглените експозиции за целите на член 92, параграф 3, буква а);

RWAss

=

размерът на рисково претеглените базисни експозиции, който би се получил, ако тези експозиции не бяха секюритизирани, изчислен на пропорционална основа;

RWSP

=

размерът на рисково претеглените експозиции съгласно член 251, при условие че няма падежно несъответствие;

T

=

падежът на базисните експозиции, изразен в години;

t

=

падежът на кредитната защита, изразен в години;

t*

=

0,25.

Член 253

Намаления в размера на рисково претеглените експозиции

1.  
Когато съгласно настоящия раздел на секюритизиращата позиция е определено рисково тегло от 1 250  %, институциите могат в съответствие с член 36, параграф 1, буква к) да приспаднат от базовия собствен капитал от първи ред стойността на експозицията на тази позиция, вместо да включват позицията в изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции. За тази цел изчисляването на стойността на експозицията може да отразява приемливата обезпечена кредитна защита в съответствие с член 249.
2.  
Когато институцията прилага алтернативата по параграф 1, тя може да извади сумата, приспадната в съответствие с член 36, параграф 1, буква к), от сумата, определена в член 268 като максимално капиталово изискване, което би било изчислено за базисните позиции, ако те не бяха секюритизирани.



Подраздел 2

Йерархия на методите и общи параметри

Член 254

Йерархия на методите

1.  

Институциите използват един от методите, установени в подраздел 3, за изчисляването на размера рисково претеглените експозиции в съответствие със следната йерархия:

а) 

когато са изпълнени условията по член 258, институцията използва SEC-IRBA в съответствие с членове 259 и 260;

б) 

когато не може да бъде използван SEC-IRBA, институцията използва SEC-SA в съответствие с членове 261 и 262;

в) 

когато не може да бъде използван SEC-SA, институцията използва SEC-ERBA в съответствие с членове 263 и 264 за позициите с рейтинг или позициите, за които може да се използва рейтинг по подразбиране.

2.  

За позициите с рейтинг или позициите, за които може да се използва рейтинг по подразбиране, институцията използва подхода SEC-ERBA вместо SEC-SA във всеки от следните случаи:

а) 

когато прилагането на SEC-SA би довело до получаването на рисково тегло, по-голямо от 25 % за позиции, които се квалифицират като позиции в ОПС секюритизация;

б) 

когато прилагането на SEC-SA би довело до получаването на рисково тегло, по-голямо от 25 %, или прилагането на SEC-ERBA би довело до получаването на рисково тегло, по-голямо от 75 %, за позиции, които не се квалифицират като позиции в ОПС секюритизация;

в) 

за секюритизационните сделки, обезпечени с групи от заеми за покупка на автомобили и лизинг на автомобили и оборудване.

3.  
В случаите, които не попадат в обхвата на параграф 2, и чрез дерогация от параграф 1, буква б), институцията може да реши да прилага подхода SEC-ERBA вместо SEC-SA за всичките си секюритизиращи позиции с рейтинг или позициите, за които може да се използва рейтинг по подразбиране.

За целите на първа алинея институцията уведомява за решението си компетентния орган не по-късно от 17 ноември 2018 г.

Институцията уведомява своя компетентен орган за всяко последващо решение да промени допълнително подхода, прилаган към всички нейни секюритизиращи позиции с рейтинг, преди 15 ноември, който непосредствено следва това решение.

При липса на възражение от страна на компетентния орган до 15 декември, който непосредствено следва крайния срок, посочен във втора или трета алинея, според случая, решението, за което е уведомила институцията, поражда действие от 1 януари на следващата година и е валидно, докато влезе в сила следващо решение, за което ще има уведомление. Институцията не може да използва различни подходи в рамките на същата година.

4.  
Чрез дерогация от параграф 1 компетентните органи могат да забранят на институциите, за всеки конкретен случай, да прилагат подхода SEC-SA, когато размерът на рисково претеглената експозиция, произтичащ от прилагането на SEC-SA, не съответства на рисковете за институцията или за финансовата стабилност, включително, но не само, на кредитния риск, свързан с базисните експозиции на секюритизацията. В случай на експозиции, които не отговарят на изискванията за позиции в ОПС секюритизация, специално внимание се обръща на секюритизации с много сложни и високорискови характеристики.
5.  
Без да се засяга параграф 1 от настоящия член, институцията може да прилага подхода на вътрешна оценка за изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции във връзка с позиция без рейтинг в програма за ОАТЦК или сделка с ОАТЦК в съответствие с член 266, при положение че са изпълнени условията, посочени в член 265. Когато дадена институция е получила разрешение да прилага подхода на вътрешна оценка в съответствие с член 265, параграф 2 и в приложното поле на това разрешение попадне специфична позиция в програма за ОАТЦК или сделка с ОАТЦК, институцията прилага подхода на вътрешна оценка, за да изчисли рисково претегления размер на експозициите на тази позиция.
6.  
За позиция в пресекюритизация институциите прилагат подхода SEC-SA в съответствие с член 261 с промените, посочени в член 269.
7.  
Във всички останали случаи на секюритизиращите позиции се определя рисково тегло от 1 250  %.
8.  
Компетентните органи информират ЕБО за всички уведомления, направени в съответствие с параграф 3 от настоящия член. ЕБО следи въздействието на настоящия член върху капиталовите изисквания и различните надзорни практики във връзка с параграф 4 от настоящия член, като докладва ежегодно на Комисията за своите констатации и издава насоки в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 255

Определяне на KIRB и KSA

1.  
Когато институцията прилага SEC-IRBA съгласно подраздел 3, тя изчислява KIRB в съответствие с параграфи 2—5.
2.  
Институциите определят KIRB, като умножат рисково претегления размер на експозициите, който би бил изчислен съгласно глава 3 за базисните експозиции, ако те не бяха секюритизирани, по 8 % и разделят получения резултат на стойността на експозицията на базисните експозиции. KIRB се представя в десетичен вид със стойност между нула и единица.
3.  

За целите на изчисляването на KIRB рисково претегленият размер на експозициите, който би бил изчислен съгласно глава 3 за базисните експозиции, включва:

а) 

размера на очакваните загуби, свързани с всички базисни експозиции на секюритизацията, включително базисните експозиции в неизпълнение, които все още са част от групата в съответствие с глава 3; и

б) 

размера на неочакваните загуби, свързани с всичките базисни експозиции, включително с базисните експозиции в неизпълнение, които са в групата в съответствие с глава 3;

4.  
За да изчислят капиталовите изисквания за закупените вземания, институциите могат да изчислят KIRB по отношение на базисните експозиции на секюритизацията в съответствие с разпоредбите на глава 3. За тази цел експозициите на дребно се считат за закупени вземания на дребно, а експозициите, различни от експозициите на дребно — за закупени вземания от предприятия.
5.  
Институциите отделно изчисляват KIRB за риска от разсейване по отношение на базисните експозиции на секюритизацията, когато рискът от разсейване е съществен за тези експозиции.

Когато загубите поради риск от разсейване и кредитен риск се третират общо в рамките на секюритизацията, институциите обединяват съответните KIRB за риска от разсейване и за кредитния риск в единно KIRB за целите на подраздел 3. Наличието на общ резервен фонд или на свръхобезпечаване с цел покриване на загубите от кредитен риск или риск от разсейване може да означава, че тези рискове се третират общо.

Когато рискът от разсейване и кредитният риск не се третират общо в рамките на секюритизацията, институциите променят определеното във втора алинея третиране, за да обединят по благоразумен начин съответните KIRB за риска от разсейване и кредитния риск.

6.  
Когато институцията прилага SEC-SA съгласно подраздел 3, тя изчислява KSA, като умножи рисково претегления размер на експозициите, който би бил изчислен съгласно глава 2 за базисните експозиции, ако те не бяха секюритизирани, по 8 %, и раздели получения резултат на стойността на базисните експозиции. KSA се представя в десетичен вид със стойност между нула и единица.

За целите на настоящия параграф институциите изчисляват стойността на експозицията на базисните експозиции, без да нетират евентуалните специфични корекции за кредитен риск и специфичните допълнителни корекции на стойността в съответствие с членове 34 и 110 и други намаления на собствения капитал.

7.  
За целите на параграфи 1—6, когато дадена секюритизационна структура включва използването на ДСЦС, всички свързани със секюритизацията експозиции на ДСЦС се третират като базисни експозиции. Без да се засяга предходната разпоредба, институцията може да изключи експозициите на ДСЦС от групата на базисните експозиции за целите на изчисляването на KIRB или KSA, ако рискът, произтичащ от експозициите на ДСЦС, е несъществен или не засяга секюритизиращата позиция на институцията.

По отношение на обезпечените синтетични секюритизации всички съществени постъпления от емитирането на дългови ценни книжа, обвързани със заеми или други обезпечени задължения на ДСЦС, които служат като обезпечение за изплащането на секюритизиращите позиции, се включват при изчисляването на KIRB или KSA, ако към кредитния риск на обезпечението се прилага разпределение на загубите по траншове.

8.  
За целите на трета алинея на параграф 5 от настоящия член ЕБО издава насоки в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 относно подходящите методи за комбиниране на KIRB за риска от разсейване и кредитния риск, когато тези рискове не се третират общо в рамките на секюритизацията.
9.  

ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти с цел по-нататъшно определяне на условията, при които институциите да могат да изчисляват KIRB за групи от базисни експозиции в съответствие с параграф 4, по-специално по отношение на:

а) 

вътрешните кредитни политики и модели за изчисляване на KIRB за секюритизации;

б) 

използването на различни рискови фактори по отношение на групата от базисни експозиции и, когато няма на разположение достатъчно точни или надеждни данни за нея, използването на косвени данни за оценка на вероятността от неизпълнение и загубата при неизпълнение; и

в) 

изискванията за комплексна проверка за наблюдение на действията и политиките на продавачите на вземанията или на другите инициатори.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти не по-късно от 18 януари 2019 г.

На Комисията се предоставя правомощието да допълни настоящия регламент като приеме посочените във втора алинея от настоящия параграф регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 256

Определяне на началната точка на загуба (A) и крайната точка на загуба (D)

1.  
За целите на подраздел 3 институциите определят началната точка на загуба (A) на границата, от която загубите в рамките на групата от базисни експозиции биха започнали да се разпределят към съответната секюритизираща позиция.

Началната точка на загуба (A) се изразява като десетична стойност между нула и единица и е равна на по-голямата от двете стойности – нула и съотношението на салдото на групата базисни експозиции в секюритизацията минус салдото на всички траншове, които са първостепенни или равностойни спрямо транша, съдържащ съответната секюритизираща позиция, включително самата експозиция, към салдото на всички базисни експозиции на секюритизацията.

2.  
За целите на подраздел 3 институциите определят крайната точка на загуба (D) на границата, от която загубите в рамките на групата от базисни експозиции биха довели до пълна загуба на главницата за транша, който съдържа съответната секюритизираща позиция.

Крайната точка на загуба (D) се изразява като десетична стойност между нула и единица и е равна на по-голямата от двете стойности — нула и съотношението на салдото на групата базисни експозиции в секюритизацията минус салдото на всички траншове, които са първостепенни спрямо транша, съдържащ съответната секюритизираща позиция, към салдото на всички базисни експозиции на секюритизацията.

3.  
За целите на параграфи 1 и 2 институциите третират свръхобезпечаването и резервните сметки с финансиране като траншове, а активите, обхващащи такива резервни сметки — като базисни експозиции.
4.  
За целите на параграфи 1 и 2 институциите не вземат предвид резервните сметки без финансиране и активите, които не предоставят кредитни подобрения, например предоставящите само ликвидна подкрепа, валутни или лихвени суапове и сметки за парични обезпечения, свързани с тези позиции в секюритизацията. По отношение на резервните сметки с финансиране и активите, предоставящи кредитни подобрения, институцията третира като секюритизираща позиция само частите от тези сметки или активи, с които се покриват загуби.
5.  
Когато две или повече първостепенни позиции в рамките на една и съща сделка имат различен падеж, но споделят пропорционално разпределение на загубите, изчисляването на началните точки на загуба (A) и крайните точки на загуба (D) трябва да се основава на сумираното салдо от тези позиции, като получените в резултат на това начални точки на загуба (A) и крайни точки на загуба (D) са едни и същи.

▼M13

6.  
За целите на изчисляването на началната точка на загуба (A) и крайната точка на загуба (D) на дадена синтетична секюритизация институцията инициатор на секюритизацията третира стойността на експозицията на секюритизиращата позиция, съответстваща на синтетичния допълнителен спред, посочен в член 248, параграф 1, буква д), като транш и коригира началната точка на загуба (A) и крайната точка на загуба (D) на останалите траншове, които запазва, като прибавя тази стойност на експозицията към текущата стойност на групата от базисни експозиции в секюритизацията. Институции, различни от институцията инициатор, не извършват тази корекция.

▼M5

Член 257

Определяне на падеж на транша (MT)

1.  

За целите на подраздел 3 и при спазване на разпоредбите на параграф 2 институциите могат да определят падежа на транша (MT) по един от следните начини:

а) 

като среднопретегления падеж на договорните плащания, дължими по транша, в съответствие със следната формула:

image

където CFt са всички договорни плащания (главници, лихви и такси), дължими от заемополучателя по време на периода t; или

б) 

като окончателния задължителен падеж на транша в съответствие със следната формула:

image

където ML е окончателният задължителен падеж на транша.

2.  
За целите на параграф 1 при определянето на падеж (MT) на даден транш във всички случаи се прилага долна граница от една година и горна граница от пет години.
3.  
Когато дадена институция може да бъде изложена на потенциални загуби от базисните експозиции по силата на договор, институцията определя падежа на секюритизиращата позиция, като вземе предвид падежа на договора плюс най-дългия падеж на базисните експозиции. За револвиращите експозиции се прилага възможно най-дългият съгласно договора остатъчен срок до падежа на експозицията, който може да бъде добавен по време на револвиращия период.
4.  
ЕБО следи различните практики в тази област, като отделя по-специално внимание на прилагането на параграф 1, буква а) от настоящия член, и изготвя в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 насоки до 31 декември 2019 г.



Подраздел 3

Методи за изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции

Член 258

Условия за използването на вътрешнорейтинговия подход (SEC-IRBA)

1.  

Институциите използват SEC-IRBA, за да изчислят размера на рисково претеглените експозиции по отношение на дадена секюритизираща позиция, когато са изпълнени следните условия:

а) 

позицията е покрита чрез група по вътрешнорейтинговия подход или чрез смесена група, при условие че във втория случай институцията може да изчисли KIRB в съответствие с раздел 3 въз основа на най-малко 95 % от размера на базисната експозиция;

б) 

налице е достатъчна информация по отношение на базисните експозиции на секюритизацията, която да позволи на институцията да изчисли KIRB; и

в) 

институцията не е лишена от възможността да използва SEC-IRBA по отношение на конкретна секюритизираща позиция в съответствие с параграф 2.

2.  

В зависимост от конкретния случай компетентните органи могат да отнемат възможността за използването на SEC-IRBA, когато секюритизациите са с много сложни или високорискови характеристики. За целта следните обстоятелства могат да се считат за много сложни или високорискови характеристики:

а) 

кредитно подобрение, чието действие може да бъде отслабено поради причини, различни от загуби от портфейла;

б) 

групи от базисни експозиции с висока степен на вътрешна корелация в резултат на експозиции, концентрирани към отделни сектори или географски области;

в) 

сделки, при които изплащането на секюритизиращите позиции е в силна зависимост от рискови фактори, които не са отразени в KIRB; или

г) 

много сложно разпределение на загубите между траншовете.

Член 259

Изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции чрез SEC-IRBA

1.  

Съгласно SEC-IRBA размерът на рисково претеглената експозиция за дадена секюритизираща позиция се изчислява, като се умножи стойността на експозицията на позицията, изчислена в съответствие с член 248, по приложимото рисково тегло, определено по долупосочения метод, като при всички случаи то не може да бъде по-ниско от 15 %:



RW = 1 250  %

когато D ≤ KIRB

RW = 12.5 · KSSFA(KIRB)

когато A ≥ KIRB

image

когато A < KIRB < D

където:

KIRB

е капиталовото изискване по отношение на групата базисни експозиции съгласно определението в член 255

D

е крайната точка на загуба, определена в съответствие с член 256

A

е началната точка на загуба, определена в съответствие с член 256

image

където:

a

=

– (1/(p * KIRB))

u

=

D – KIRB

l

=

max (A – KIRB; 0)

където:

image

където:

N

е действителният брой на експозициите в групата от базисни експозиции, изчислен в съответствие с параграф 4;

LGD

е претеглената според експозициите средна загуба при неизпълнение на групата от базисните експозиции, изчислена в съответствие с параграф 5;

MT

е срокът до падежа на транша, определен в съответствие с член 257.

Параметрите A, B, C, D и E се определят съгласно следната таблица:



 

A

B

C

D

E

Експозиции, различни от експозициите на дребно

Първостепенни, нееднородни (n ≥ 25)

0

3,56

-1,85

0,55

0,07

Първостепенни, еднородни (N < 25)

0,11

2,61

-2,91

0,68

0,07

Подчинени, нееднородни (n ≥ 25)

0,16

2,87

-1,03

0,21

0,07

Подчинени, еднородни (N < 25)

0,22

2,35

-2,46

0,48

0,07

Експозиции на дребно

Първостепенни

0

0

-7,48

0,71

0,24

Подчинени

0

0

-5,78

0,55

0,27

2.  
Ако съответната базисна група по вътрешнорейтинговия подход обхваща както експозиции на дребно, така и експозиции, различни от експозициите на дребно, групата от експозиции се разделя на две подгрупи — съответно експозиции на дребно и експозиции, различни от експозициите на дребно, а за всяка подгрупа се изчислява отделен р-параметър (и съответните изходни параметри N, KIRB и LGD). След това за съответната сделка се изчислява среднопретеглената стойност на р-параметъра въз основа на p-параметрите на всяка подгрупа и номиналния размер на експозициите във всяка подгрупа.
3.  
Когато дадена институция прилага SEC-IRBA по отношение на смесена група, изчислението на p-параметъра се основава само на базисните експозиции, за които се прилага вътрешнорейтинговият подход. Базисните експозиции, за които се прилага стандартизираният подход, не се вземат предвид за тази цел.
4.  

Действителният брой на експозициите се изчислява по следния начин:

image

където EADi представлява стойността на експозицията, свързана с i-тата експозиция в групата.

Когато са налице няколко на брой експозиции към един и същи длъжник, те се консолидират и се третират като една експозиция.

5.  

Средната LGD, претеглена спрямо експозициите, се изчислява по следния начин:

image

където LGDi представлява средната LGD, свързана с всички експозиции към i-тия длъжник.

Когато кредитният риск и рискът от разсейване за закупени вземания се третират общо в рамките на секюритизацията, стойността на параметъра LGD се изчислява като среднопретеглената стойност на параметъра LGD за кредитния риск и стойността в размер на 100 % на параметъра LGD за риска от разсейване. Теглата представляват капиталовите изисквания съгласно вътрешнорейтинговия подход, изчислени поотделно съответно за кредитния риск и риска от разсейване. За тази цел наличието на общ резервен фонд или на свръхобезпечаване с цел покриването на загуби от кредитен риск или риск от разсейване може да се счита за указание, че тези рискове се управляват общо.

6.  

Когато делът на най-голямата базисна експозиция в групата (C1) е не повече от 3 %, при изчисляването на N и на претеглените според експозициите средни загуби при неизпълнение институциите могат да използват опростения метод, посочен по-долу.

image

LGD = 0,50,

където

Cm

означава делът от групата, съответстващ на сумата от най-големите m експозиции; и

m

се определя от институцията.

Ако е на разположение само C1 и тази стойност е не повече от 0,03, тогава институцията може да определи, че LGD е 0,50, а N е 1/C1.

7.  

Когато позицията е покрита от смесена група и институцията може да изчисли KIRB въз основа най-малко на 95 % от размера на базисните експозиции в съответствие с член 258, параграф 1, буква а), институцията изчислява капиталовото изискване за групата от базисни експозиции като:

image

където

d е делът от стойността на базисните експозиции, за които институцията може да изчисли KIRB, чиято стойност е над размера на всички базисни експозиции;

8.  
Когато дадена институция има секюритизираща позиция под формата на дериват за хеджиране на пазарен риск, включително за лихвени или валутни рискове, институцията може да присъди на този дериват рисково тегло по подразбиране, еквивалентно на рисковото тегло на референтната позиция, изчислено в съответствие с настоящия член.

За целите на първа алинея референтна позиция е позицията, която във всяко отношение е равностойна по ранг на деривата или, при липса на такава равностойна по ранг позиция — позицията, която е непосредствено подчинена на деривата.

Член 260

Третиране на ОПС секюритизациите съгласно SEC-IRBA

Съгласно SEC-IRBA рисковото тегло за позиция в ОПС секюритизация се изчислява в съответствие с член 259 при спазване на следните изменения:

долната граница на рисковото тегло за първостепенните секюритизиращи позиции = 10 %

image

Член 261

Изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции чрез стандартизирания подход (SEC-SA)

1.  

Съгласно SEC-SA размерът на рисково претеглената експозиция в дадена секюритизация се изчислява, като размерът на експозицията, изчислен в съответствие с член 248, се умножи по приложимото рисково тегло, определено по долупосочения метод, като при всички случаи то не може да бъде по-ниско от 15 %:



RW = 1 250  %

когато D ≤ KA

image

когато A ≥ KA

image

когато A < KA < D

където:

D

е крайната точка на загуба, определена в съответствие с член 256;

A

е началната точка на загуба, определена в съответствие с член 256;

KA

е параметър, който се изчислява в съответствие с параграф 2;

image

където:

a

=

– (1/(p · KA))

u

=

D – KA

l

=

max (A – KA; 0)

p

=

1 за секюритизираща експозиция, която не е пресекюритизираща

2.  

За целите на параграф 1, KA се изчислява, както следва:

image

където:

KSA е капиталовото изискване по отношение на базисната група съгласно определението в член 255

W = отношението на:

а) 

сумата от номиналния размер на базисните експозиции в неизпълнение, към

б) 

сумата от номиналния размер на всички базисни експозиции.

За целта експозиция в неизпълнение означава базисна експозиция, за която е изпълнено едно от следните условия: i) налице е просрочие от 90 или повече дни; ii) предмет е на производство по несъстоятелност или неплатежоспособност; iii) предмет е на процедура по реализиране на обезпечението или друга сходна процедура; или iv) намира се в неизпълнение в съответствие с документацията по секюритизацията.

Когато институцията не е запозната със състоянието на неизпълнение на 5 % или по-малко от базисните експозиции в групата, институцията може да използва SEC-SA, като извърши следните корекции в изчислението на KA

image

Когато институцията не е запозната със състоянието на неизпълнение на повече от 5 % от базисните експозиции в групата, позицията в секюритизацията трябва да получи рисково тегло от 1 250  %.

3)  
Когато дадена институция има секюритизираща позиция под формата на дериват за хеджиране на пазарен риск, включително за лихвени или валутни рискове, институцията може да присъди на този дериват рисково тегло по подразбиране, еквивалентно на рисковото тегло на референтната позиция, изчислено в съответствие с настоящия член.

За целите на настоящия параграф референтна е позицията, която във всяко отношение е равностойна по ранг на деривата или, при липса на такава равностойна позиция — позицията, която е непосредствено подчинена на деривата.

Член 262

Третиране на ОПС секюритизациите съгласно SEC-SA

Съгласно SEC-SA рисковото тегло за дадена позиция в ОПС секюритизация се изчислява в съответствие с член 263 със следните изменения:

долната граница на рисковото тегло за първостепенните секюритизиращи позиции = 10 %
p = 0,5

Член 263

Изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции чрез подхода на външните рейтинги при секюритизация (SEC-ERBA)

1.  
Съгласно SEC-ERBA размерът на рисково претеглената експозиция за дадена секюритизираща позиция се изчислява, като стойността на експозицията на позицията, изчислена в съответствие с член 248, се умножи по приложимото рисково тегло в съответствие с настоящия член.
2.  

По отношение на експозициите с краткосрочни кредитни оценки или в случаите, в които в съответствие с параграф 7 може да бъде присъден рейтинг въз основа на краткосрочна кредитна оценка, се прилагат следните рискови тегла:



Таблица 1

Степен на кредитно качество

1

2

3

Всички останали рейтинги

Рисково тегло

15  %

50  %

100  %

1 250  %

3.  

По отношение на експозициите с дългосрочни кредитни оценки или в случаите, в които в съответствие с параграф 7 от настоящия член може да бъде присъден рейтинг въз основа на дългосрочна кредитна оценка, се прилагат рисковите тегла, посочени в таблица 2, коригирани според случая за падежа на транша (MT) в съответствие с член 257 и параграф 4 от настоящия член и за плътността на транша при подчинени траншове в съответствие с параграф 5 от настоящия член:



Таблица 2

Степен на кредитно качество

Първостепенен транш

Подчинен (тънък) транш

Падеж на транша (MT)

Падеж на транша (MT)

1 година

5 години

1 година

5 години

1

15  %

20  %

15  %

70  %

2

15  %

30  %

15  %

90  %

3

25  %

40  %

30  %

120  %

4

30  %

45  %

40  %

140  %

5

40  %

50  %

60  %

160  %

6

50  %

65  %

80  %

180  %

7

60  %

70  %

120  %

210  %

8

75  %

90  %

170  %

260  %

9

90  %

105  %

220  %

310  %

10

120  %

140  %

330  %

420  %

11

140  %

160  %

470  %

580  %

12

160  %

180  %

620  %

760  %

13

200  %

225  %

750  %

860  %

14

250  %

280  %

900  %

950  %

15

310  %

340  %

1 050  %

1 050  %

16

380  %

420  %

1 130  %

1 130  %

17

460  %

505  %

1 250  %

1 250  %

Всички останали

1 250  %

1 250  %

1 250  %

1 250  %

4.  
За да определят рисковото тегло за траншовете с падеж между 1 и 5 години, институциите използват линейна интерполация между рисковите тегла, приложими при срок до падежа съответно от една и пет години в съответствие с таблица 2.
5.  

За да се отчете плътността на транша, институциите изчисляват рисковото тегло за подчинените траншове по следния начин:

image

където

T = плътността на транша, измерена като D – A

където

D

е крайната точка на загуба, определена в съответствие с член 256

A

е началната точка на загуба, определена в съответствие с член 256

6.  
По отношение на рисковите тегла за подчинените траншове, изчислени съгласно параграфи 3 — 5, се определя долна граница от 15 %. Освен това получените в резултат на тази граница рискови тегла не може да бъдат по-ниски от рисковото тегло, съответстващо на хипотетичен първостепенен транш в една и съща секюритизация с една и съща кредитна оценка и еднакъв падеж.
7.  

За целите на използването на рейтингите по подразбиране, на позициите без рейтинг институциите присъждат рейтинг по подразбиране, еквивалентен на кредитната оценка на дадена референтна позиция с рейтинг, която отговаря на всяко едно от следните условия:

а) 

референтната позиция е равностойна по ранг във всяко отношение на секюритизиращата позиция без рейтинг или, при липса на такава равностойна позиция, за референтна се счита позицията, която е непосредствено подчинена на позицията без рейтинг;

б) 

по отношение на референтната позиция не се прилагат гаранции от трети страни или други кредитни подобрения, които не са приложими по отношение на позицията без рейтинг;

в) 

падежът на референтната позиция е еднакъв или е по-дълъг от падеж на разглежданата позиция без рейтинг;

г) 

всеки рейтинг по подразбиране се актуализира периодично с цел отразяване на промените в кредитната оценка на референтната позиция.

8.  
Когато дадена институция има секюритизираща позиция под формата на дериват за хеджиране на пазарен риск, включително за лихвени или валутни рискове, институцията може да присъди на този дериват рисково тегло по подразбиране, еквивалентно на рисковото тегло на референтната позиция, изчислено в съответствие с настоящия член.

За целите на първа алинея референтна позиция е позицията, която във всяко отношение е равностойна по ранг на деривата или, при липса на такава равностойна по ранг позиция — позицията, която е непосредствено подчинена на деривата.

Член 264

Третиране на ОПС секюритизациите съгласно SEC-IRBA

1.  
Съгласно SEC-ERBA рисковото тегло за дадена позиция в ОПС секюритизация се изчислява в съответствие с член 263, с измененията, предвидени в настоящия член.
2.  

По отношение на експозициите с краткосрочни кредитни оценки или в случаите, в които в съответствие с член 263, параграф 7 може да бъде присъден рейтинг въз основа на краткосрочна кредитна оценка, се прилагат следните рискови тегла:



Таблица 3

Степен на кредитно качество

1

2

3

Всички останали рейтинги

Рисково тегло

10  %

30  %

60  %

1 250  %

3.  

По отношение на експозициите с дългосрочни кредитни оценки или в случаите, в които в съответствие с член 263, параграф 7 може да бъде присъден рейтинг въз основа на дългосрочна кредитна оценка, рисковите тегла се определят съгласно таблица 4, коригирани за падежа на транша (MT) в съответствие с член 257 и член 263, параграф 4 и за плътността на транша при подчинените траншове в съответствие с член 263, параграф 5:



Таблица 4

Степен на кредитно качество

Първостепенен транш

Подчинен (тънък) транш

Падеж на транша (MT)

Падеж на транша (MT)

1 година

5 години

1 година

5 години

1

10  %

10  %

15  %

40  %

2

10  %

15  %

15  %

55  %

3

15  %

20  %

15  %

70  %

4

15  %

25  %

25  %

80  %

5

20  %

30  %

35  %

95  %

6

30  %

40  %

60  %

135  %

7

35  %

40  %

95  %

170  %

8

45  %

55  %

150  %

225  %

9

55  %

65  %

180  %

255  %

10

70  %

85  %

270  %

345  %

11

120  %

135  %

405  %

500  %

12

135  %

155  %

535  %

655  %

13

170  %

195  %

645  %

740  %

14

225  %

250  %

810  %

855  %

15

280  %

305  %

945  %

945  %

16

340  %

380  %

1 015  %

1 015  %

17

415  %

455  %

1 250  %

1 250  %

Всички останали

1 250  %

1 250  %

1 250  %

1 250  %

Член 265

Обхват и оперативни изисквания при подхода на вътрешна оценка

1.  
Институциите могат да изчислят размера на рисково претеглените експозиции за позициите без рейтинг в програми за ОАТЦК или сделки с ОАТЦК съгласно подхода на вътрешна оценка в съответствие с член 266, когато са изпълнени условията, определени в параграф 2 от настоящия член.

Когато дадена институция е получила разрешение да прилага подхода на вътрешна оценка в съответствие с, параграф 2 от настоящия член и в приложното поле на това разрешение попадне специфична позиция в програма за ОАТЦК или сделка с ОАТЦК, институцията прилага този подход, за да изчисли рисково претегления размер на експозициите на тази позиция.

2.  

Компетентните органи разрешават на институциите да прилагат подхода на вътрешна оценка в рамките на ясно определено приложно поле, ако е изпълнено всяко едно от следните условия:

а) 

всички позиции в търговски книжа, емитирани по програмата за ОАТЦК, са позиции с рейтинг;

б) 

вътрешната оценка на кредитното качество на позицията отразява общодостъпната методология за оценка, прилагана от една или повече АВКО за определянето на рейтинга на секюритизиращи позиции, покрити от такъв вид секюритизиращи експозиции;

в) 

търговските книжа, емитирани по програмата за ОАТЦК, са емитирани предимно за инвеститори трети страни;

г) 

процесът на вътрешна оценка на институцията е поне толкова консервативен, колкото са общодостъпните оценки на АВКО, които са присъдили външен рейтинг на търговските книжа, емитирани по програмата за ОАТЦК, по-специално по отношение на стрес факторите и на другите количествени елементи от значение;

д) 

методологията за вътрешна оценка на институцията взема предвид всички съответни общодостъпни рейтингови методологии на АВКО, които присъждат рейтинги на търговски книжа, емитирани по програмата за ОАТЦК, и включва рейтинговите категории, съответстващи на кредитните оценки на АВКО. Във вътрешната си документация институцията включва специална информация относно начина, по който са изпълнени посочените в настоящата буква изисквания, и актуализира тази редовно тази информация;

е) 

институцията използва своята методология за вътрешна оценка за целите на вътрешното управление на риска, включително в процедурите по вземане на решения, управлението на информация и разпределянето на вътрешния капитал;

ж) 

периодично се извършва преглед на процеса на вътрешна оценка и на качеството на вътрешните оценки на кредитното качество на експозициите на институцията по програма за ОАТЦК или сделки с ОАТЦК от страна на вътрешни или външни одитори, АВКО или чрез вътрешните звена на институцията за преглед на кредитния портфейл или управление на риска;

з) 

институцията следи параметрите на вътрешните рейтинги във времето, за да прецени качеството на методологията си за вътрешна оценка, и при необходимост внася корекции в тази методология, когато показателите на експозициите редовно се отклоняват от това, което се очаква съгласно съответните вътрешни рейтинги;

i) 

програмата за ОАТЦК съдържа стандарти за управление на поемането на емисии и управление на задълженията под формата на насоки към администратора на програмата, които включват най-малко следното:

i) 

критериите, на които трябва да отговарят активите, при спазване на изискванията по буква й);

ii) 

вида и паричната стойност на експозициите, произтичащи от предоставените ликвидни улеснения и кредитни подобрения;

iii) 

разпределението на загубите между секюритизиращите позиции в програмата за ОАТЦК или сделката с ОАТЦК;

iv) 

правната и икономическата необвързаност на прехвърлените активи по отношение на продавача на активите;

й) 

критериите, на които трябва да отговарят активите в програмата за ОАТЦК, включват най-малко следното:

i) 

изключване на закупуването на активи, при които е налице значително просрочие или които са в неизпълнение;

ii) 

ограничаване на свръхконцентрацията към отделни длъжници или географски области; и

iii) 

ограничаване на срока до падежа на закупуваните активи;

к) 

извършен е анализ на кредитния риск и стопанския профил на продавача на активите, включително най-малко оценка на следните аспекти:

i) 

предходни и очаквани бъдещи финансови резултати;

ii) 

настоящо позициониране на пазара и очаквана бъдеща конкурентоспособност;

iii) 

ливъридж, парични потоци, лихвено покритие и рейтинг на дълга; и

iv) 

стандарти за поемане на емисии, способност за обслужване и процедури по събиране на вземанията;

л) 

програмата за ОАТЦК съдържа политики и процедури относно събирането на вземанията, в които се отчитат оперативният капацитет и кредитното качество на обслужващото предприятие, и включва характеристики, които смекчават рисковете, свързани с резултатите от дейността на продавача или обслужващото предприятие. За целите на тази буква рисковете, свързани с резултатите от дейността, могат да бъдат редуцирани чрез механизми, основаващи се на актуалното кредитно качество на продавача на активите или обслужващото предприятие и насочени към предотвратяване на нежеланото смесване на средства в случай на неизпълнение от страна на продавача на активите или обслужващото предприятие;

м) 

в оценката на общата очаквана загуба по група от активи, които могат да бъдат закупени по програмата за ОАТЦК, се отчитат всички източници на потенциален риск, включително кредитен риск и риск от разсейване;

н) 

ако размерът на предоставеното от продавача на активите кредитно подобрение се основава единствено на размера на загубите от кредитен характер, а рискът от разсейване е съществен за конкретната група от активи, в програмата за ОАТЦК се включва отделен резерв за покриване на риска от разсейване;

о) 

размерът на изискваното ниво на подобрение по програмата за ОАТЦК се определя, като се вземе предвид информацията от предходните няколко години, включително данни за загубите, просрочията, случаите на разсейване и коефициента на обращаемост на вземанията;

п) 

програмата за ОАТЦК включва определени структурни елементи при закупуването на експозиции, насочени към смекчаване на потенциалното влошаване на кредитното качество на базисния портфейл. Тези характеристики могат да включват механизми за приключване по отношение на конкретна група експозиции;

р) 

институцията оценява характеристиките на базисната група активи, например среднопретеглената кредитна оценка, и установява наличието на концентрации към отделни длъжници или към даден географски район, както и нееднородността на групата от активи.

3.  
Когато звената на институцията за вътрешен одит, преглед на кредитния портфейл или управление на риска извършват прегледа по параграф 2, буква ж), тези звена трябва да са независими от вътрешните звена на институцията, отговарящи за програмата за ОАТЦК, както и за връзките с клиенти.
4.  

Институциите, които са получили разрешение да прилагат подхода на вътрешна оценка, не трябва да използват други методи за позициите, попадащи в приложното полее на този подход, освен в случаите, когато са изпълнени и двете, изброени по-долу условия:

а) 

институцията е удостоверила по приемлив за компетентния орган начин, че има сериозни основания за това;

б) 

институцията е получила предварително разрешение от компетентния орган.

Член 266

Изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции чрез подхода на вътрешна оценка

1.  
Съгласно подхода на вътрешна оценка институцията присъжда на позицията без рейтинг в програмата за ОАТЦК или сделката с ОАТЦК една от рейтинговите категории, посочени в член 265, параграф 2, буква д) въз основа на вътрешната си оценка. Позицията получава производен рейтинг, който е същият като кредитните оценки, съответстващи на тази рейтингова категория по член 265, параграф 2, буква д).
2.  
Производният рейтинг по параграф 1 е най-малко на нивото на инвестиционен рейтинг или на по-добро ниво към момента на първоначалното му присъждане и се разглежда като призната кредитна оценка, присъдена от АВКО, за целите на изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции в съответствие с член 263 или член 264, в зависимост от случая.



Подраздел 4

Горни граници за секюритизиращите позиции

Член 267

Максимално рисково тегло за първостепенните секюритизиращи позиции: подход на подробния преглед

1.  
Дадена институция, която във всеки един момент е запозната със състава на базисните експозиции, може да присъди на първостепенна секюритизираща позиция максимално рисково тегло, равно на претегленото според експозициите средно рисково тегло, което би било приложимо към базисните експозиции, ако те не бяха секюритизирани.
2.  
Що се отнася до групите от базисни експозиции, при които институцията използва изключително стандартизирания подход или вътрешнорейтинговия подход, максималното рисково тегло на първостепенната секюритизираща позиция е равно на претегленото според експозициите средно рисково тегло, което би било приложимо към базисните експозиции съответно съгласно глава 2 или 3, ако тези експозиции не бяха секюритизирани.

При смесени групи максималното рисково тегло се изчислява по следния начин:

а) 

когато институцията прилага SEC-IRBA, на частта от базисната група, за която се прилага стандартизираният подход, и на частта, за която се прилага вътрешнорейтинговият подход, се присъждат рисковите тегла, съответстващи съответно на стандартизирания подход и на вътрешнорейтинговия подход;

б) 

когато институцията прилага SEC-SA или SEC-ERBA, максималното рисково тегло за първостепенните секюритизиращи позиции е равно на среднопретегленото рисково тегло на базисните експозиции съгласно стандартизирания подход.

3.  

За целите на настоящия член рисковото тегло, което би било приложимо съгласно вътрешнорейтинговия подход в съответствие с глава 3, включва отношението на:

а) 

очакваните загуби, умножени по 12,5, към

б) 

стойността на експозицията на базисните експозиции.

4.  
Когато при изчисляването на максималното рисково тегло в съответствие с параграф 1 се получава рисково тегло, което е по-ниско от долните граници на рисковото тегло, определени в членове 259 — 264, в зависимост от случая, се използва рисковото тегло, изчислено в съответствие с параграф 1.

Член 268

Максимални капиталови изисквания

1.  
Дадена институция инициатор, институция спонсор или друга институция, използваща SEC-IRBA, или институция инициатор или институция спонсор, използващи SEC-SA или SEC-ERBA, могат да приложат максимално капиталово изискване към държаната от институцията секюритизираща позиция, равно на капиталовите изисквания, които биха били изчислени съгласно глава 2 или 3 по отношение на базисните експозиции, ако те не бяха секюритизирани. За целите на настоящия член капиталовото изискване съгласно вътрешнорейтинговия подход включва размера на очакваните загуби, свързани с тези експозиции, изчислен съгласно глава 3, и размера на неочакваните загуби.
2.  
При смесени групи максималното капиталово изискване се определя, като се изчисли претеглената спрямо експозициите средна стойност на капиталовите изисквания за частта от базисните експозиции съгласно вътрешнорейтинговия подход и частта съгласно стандартизирания подход в съответствие с параграф 1.
3.  

Максималното капиталово изискване е резултат от умножаването на размера, изчислен съгласно параграф 1 или 2, по най-големия дял на активите, които институцията държи в съответните траншове (V), изразен в проценти и изчислен по следния начин:

а) 

за институция, която има една или повече секюритизиращи позиции само в един транш, V е равно на отношението на номиналния размер на секюритизиращите позиции, държани от институцията в разглеждания транш, към номиналния размер на транша;

б) 

за институция, която има секюритизиращи позиции в различни траншове, V е равно на максималния дял на държаните активи по различните траншове. За тази цел делът на държаните активи за всеки един от различните траншове се изчислява съгласно буква а).

4.  
При изчисляването на максималното капиталово изискване за дадена секюритизираща позиция в съответствие с настоящия член целият размер на печалбата от продажба и от лихвени елементи за кредитно подобрение, произтичащи от сделката по секюритизацията, се приспадат от елементите на базовия собствен капитал от първи ред в съответствие с член 36, параграф 1, буква к).



Подраздел 5

Общи разпоредби

Член 269

Пресекюритизации

1.  

По отношение на дадена позиция в пресекюритизация институциите прилагат SEC-SA в съответствие с член 261, със следните изменения:

а) 

W = 0 за всяка експозиция към секюритизационен транш в рамките на групата от базисни експозиции;

б) 

p = 1,5;

в) 

полученото рисково тегло не може да бъде по-ниско от долната граница на рисковото тегло от 100 %.

2.  
KSA за базисните секюритизиращи експозиции се изчислява в съответствие с подраздел 2.
3.  
Максималните капиталови изисквания, посочени в подраздел 4, не се прилагат за пресекюритизиращите позиции.
4.  
Когато групата от базисни експозиции се състои от комбинация от секюритизационни траншове и други видове активи, параметърът KA се определя като равен на претеглената според номиналния размер на експозицията средна стойност на KA, изчислена поотделно за всяка подгрупа от експозиции.

▼M13

Член 269а

Третиране на секюритизациите на необслужвани експозиции

1.  

За целите на настоящия член:

а) 

„секюритизация на необслужвани експозиции“ означава секюритизация на необслужвани експозиции съгласно определението в член 2, точка 25 от Регламент (ЕС) 2017/2402;

б) 

„квалифицирана традиционна секюритизация на необслужвани експозиции“ означава традиционна секюритизация на необслужвани експозиции, при която невъзстановимият отбив от цената при покупка е най-малко 50 % от текущия размер на базисните експозиции към момента на прехвърлянето им на ДСЦС.

2.  
Рисковото тегло на позиция в секюритизация на необслужвани експозиции се изчислява в съответствие с член 254 или член 267. За рисковото тегло се прилага долна граница от 100 %, освен когато се прилага член 263.
3.  
Чрез дерогация от параграф 2 от настоящия член институциите присъждат рисково тегло от 100 % на позицията с първостепенен ранг на допустима традиционна секюритизация на необслужвани експозиции, освен ако се прилага член 263.
4.  
Институциите, които прилагат вътрешнорейтинговия подход по отношение на всякакви експозиции в групата от базисните експозиции в съответствие с глава 3 и на които не е разрешено да използват собствени оценки за параметъра LGD и конверсионни коефициенти за такива експозиции, не използват SEC-IRBA за изчисляване на размерите на рисково претеглените експозиции за позиция в секюритизация на необслужвани експозиции и не прилагат параграф 5 или параграф 6.
5.  
За целите на член 268, параграф 1 очакваните загуби при базиснити експозиции на квалифицирана традиционна секюритизация на необслужвани експозиции се включват след приспадане на невъзстановимия отбив от цената при покупка и, когато е приложимо, на допълнителните корекции за специфичен кредитен риск.

Институциите правят изчисленията съгласно следната формула:

image

където:

CRmax

=

максималното капиталово изискване в случай на квалифицираната традиционна секюритизация на необслужвани експозиции;

RWEAIRB

=

сумата от размерите на рисково претеглените експозиции на базисните експозиции, за които се използва вътрешнорейтинговият подход;

ELIRB

=

сумата от размерите на очакваните загуби на базисните експозиции, за които се използва вътрешнорейтинговият подход;

NRPPD

=

невъзстановимия отбив от цената при покупка;

EVIRB

=

сумата от стойностите на експозицията на базисните експозиции, за които се използва вътрешнорейтинговият подход;

EVPool

=

сумата от стойностите на експозицията на всички базисни експозиции в групата;

SCRAIRB

=

за институциите инициатори, корекциите за специфичен кредитен риск, направени от институцията по отношение на базисните експозиции, за които се прилага вътрешнорейтинговият подход, само ако и доколкото тези корекции надвишават NRPPD; за институциите инвеститори размерът на сумата е нула;

RWEASA

=

сумата от размерите на рисково претеглените експозиции на базисните експозиции, за които се използва стандартизираният подход.

6.  
Чрез дерогация от параграф 3 от настоящия член, когато претегленото според експозициите средно рисково тегло, изчислено в съответствие с посочения в член 267 подход на подробен преглед, е по-ниско от 100 %, институциите могат да прилагат по-ниското рисково тегло, при спазване на долна граница на рисковото тегло от 50 %.

За целите на първа алинея институциите инициатори, които прилагат SEC-IRBA към дадена позиция и на които е разрешено да използват собствени оценки на LGD и конверсионни коефициенти за всички базисни експозиции, за които се прилага вътрешнорейтинговият подход в съответствие с глава 3, приспадат невъзстановимия отбив от цената при покупка и, когато е приложимо, всякакви допълнителни корекции за специфичен кредитен риск от очакваните загуби и стойностите на експозициите на базисните експозиции, свързани с първостепенна позиция в квалифицирана традиционна секюритизация на необслужвани експозиции, в съответствие със следната формула:

image

където:

RWmax

=

рисковото тегло, преди да се приложи долната граница, приложимо за първостепенна позиция в допустима традиционна секюритизация на необслужвани експозиции, когато се използва подходът на подробен преглед;

RWEAIRB

=

сумата от размерите на рисково претеглените експозиции на базисните експозиции, за които се използва вътрешнорейтинговият подход;

RWEASA

=

сумата от размерите на рисково претеглените експозиции на базисните експозиции, за които се използва стандартизираният подход;

ELIRB

=

сумата от размерите на очакваните загуби на базисните експозиции, за които се използва вътрешнорейтинговият подход;

NRPPD

=

невъзстановимия отбив от цената при покупка;

EVIRB

=

сумата от стойностите на експозицията на базисните експозиции, за които се използва вътрешнорейтинговият подход;

EVpool

=

сумата от стойностите на експозицията на всички базисни експозиции в групата;

EVSA

=

сумата от стойностите на експозицията на базисните експозиции, за които се използва стандартизираният подход;

SCRAIRB

=

корекции за специфичен кредитен риск, направени от институцията инициатор по отношение на базисните експозиции, за които се прилага вътрешнорейтинговият подход, само ако и доколкото тези корекции надвишават NRPPD.

7.  

За целите на настоящия член невъзстановимият отбив от цената при покупка се изчислява чрез приспадане на сумата, посочена в буква б), от сумата, посочена в буква а):

а) 

текущия размер на базисните експозиции на секюритизацията на необслужвани експозиции към момента на прехвърлянето на тези експозиции на ДСЦС;

б) 

сборът от:

i) 

първоначалната продажна цена на траншовете или, когато е приложимо, на части от траншовете на секюритизацията на необслужвани експозиции, продадени на инвеститори – трети страни; както и

ii) 

текущия размер към момента, в който базисните експозиции са били прехвърлени на ДСЦС, на траншовете или, когато е приложимо, на части от траншовете на тази секюритизация, държани от инициатора.

За целите на параграфи 5 и 6 през целия срок на сделката изчисляването на невъзстановимия отбив от цената при покупка се коригира надолу, като се вземат предвид реализираните загуби. Всяко намаление на текущия размер на базисните експозиции в резултат на реализирани загуби намалява невъзстановимия отбив от цената при покупка при спазване на долна граница нула.

Когато отбивът е структуриран по такъв начин, че може да бъде възстановен изцяло или частично на инициатора, такъв отбив не се счита за неподлежащ на възстановяване отбив от цената при покупка за целите на настоящия член.

▼M13

Член 270

Първостепенни позиции в ОПС балансови секюритизации

1.  

Институцията инициатор може да изчислява размера на рисково претеглените експозиции на секюритизираща позиция в дадена ОПС балансова секюритизация по член 26а, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/2402 в съответствие с член 260, член 262 или член 264 от настоящия регламент, според случая, когато тази позиция отговаря на следните две условия:

а) 

секюритизацията отговаря на изискванията на член 243, параграф 2;

б) 

позицията отговаря на изискванията за първостепенна секюритизираща позиция.

2.  

ЕБО наблюдава прилагането на параграф 1, по-специално по отношение на:

а) 

пазарния обем и пазарния дял на ОПС балансови секюритизации, по отношение на които институцията инициатор прилага параграф 1, за различните класове активи;

б) 

наблюдаваното разпределение на загубите към първостепенния транш и към други траншове на ОПС балансови секюритизации, когато институцията инициатор прилага параграф 1 по отношение на първостепенната позиция, държана в такива секюритизации;

в) 

въздействието на прилагането на параграф 1 върху ливъриджа на институциите;

г) 

въздействието на използването на ОПС балансови секюритизации, по отношение на които институцията инициатор прилага параграф 1, върху емитирането на капиталови инструменти от съответните институции инициатори.

3.  
ЕБО представя доклад относно своите констатации на Комисията до 10 април 2023 г.
4.  
До 10 октомври 2023 г.. г. Комисията, въз основа на доклада, посочен в параграф 3, представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно прилагането на настоящия член, като обръща особено внимание на риска от прекомерен ливъридж, произтичащ от използването на ОПС балансови секюритизации, отговарящи на условията за третиране в съответствие с параграф 1, и на потенциалното заместване на емитирането на капиталови инструменти от институциите инициатори чрез това използване. Когато е целесъобразно, посоченият доклад се придружава от законодателно предложение.

▼M5

Член 270а

Допълнително рисково тегло

1.  
Когато поради небрежност или пропуск дадена институция не изпълнява изискванията по глава 2 Регламент (ЕС) 2017/2402 по отношение на даден съществен аспект, компетентните органи налагат пропорционално допълнително рисково тегло от най-малко 250 % от рисковото тегло, с максимален размер 1 250  %, което се прилага спрямо съответните секюритизиращи позиции по начина, описан съответно в член 247, параграф 6 или в член 337, параграф 3 от настоящия регламент. Допълнителното рисково тегло се увеличава постепенно с всяко следващо нарушение на разпоредбите за извършване на комплексна проверка и за управление на риска. Компетентните органи вземат предвид изключенията за някои от секюритизациите, предвидени в член 6, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/2402 чрез намаляване на рисковото тегло, което в противен случай те биха определили съгласно настоящия член по отношение на секюритизация, за която се прилага член 6, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/2402.
2.  
ЕБО разработва проекти на технически стандарти за изпълнение с цел да улесни сближаването на надзорните практики във връзка с прилагането на параграф 1, включително мерките, които трябва да бъдат предприемани в случай на неспазване на задълженията, свързани с надлежната проверка и с управлението на риска. ЕБО представя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение до 1 януари 2014 г.

На Комисията се предоставя правомощието да приеме посочените в първа алинея от настоящия параграф технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.



Раздел 4

Външни кредитни оценки

Член 270б

Използване на кредитни оценки, присъдени от АВКО

За да определят рисковото тегло на дадена секюритизираща позиция в съответствие с настоящата глава, институциите могат да използват само кредитни оценки, когато тези оценки са били присъдени или одобрени от АВКО в съответствие с Регламент (ЕО) № 1060/2009.

Член 270в

Изисквания към кредитните оценки на АВКО

За целите на изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции в съответствие с раздел 3 институциите използват кредитна оценка на АВКО, ако е изпълнено всяко едно от следните условия:

а) 

не съществува несъответствие между видовете плащания, отразени в кредитната оценка, и видовете плащания, на които кредитната институция има право по договора, пораждащ съответната секюритизираща позиция;

б) 

АВКО оповестява кредитните оценки и анализа на загубите и паричните потоци, както и информация за чувствителността на рейтингите към промените в основните допускания, използвани при определянето на рейтингите, включително показателите на базисните експозиции, а също и информация за процедурите, методологиите, допусканията и основните елементи, обуславящи кредитните оценки в съответствие с Регламент (ЕО) № 1060/2009. За целите на настоящата буква информацията се счита за общодостъпна, когато е публикувана в достъпен формат. Информацията, предоставена на ограничен брой лица, не се счита за общодостъпна;

в) 

кредитните оценки са включени в миграционната матрица на АВКО;

г) 

кредитните оценки не са основани изцяло или частично на подкрепа без финансиране, предоставена от самата институция. Когато дадена позиция е основана изцяло или частично на подкрепа без финансиране, институцията счита позицията за позиция без рейтинг за целите на изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции по отношение на тази позиция в съответствие с раздел 3;

д) 

АВКО е поела ангажимент да оповести и изясни начина, по който показателите на групата от активи влияят върху кредитната оценка.

Член 270г

Използване на кредитните оценки

1.  
Институцията може да реши да избере една или повече АВКО, чиито кредитни оценки да използва при изчисляването на размера на своите рисково претеглени експозиции съгласно настоящата глава („призната АВКО“).
2.  

Институцията използва кредитните оценки на секюритизиращите си позиции по последователен и неизбирателен начин, като за целта спазва следните изисквания:

а) 

институцията не използва кредитни оценки, присъдени от дадена АВКО, за позициите си в дадени траншове, и кредитни оценки, присъдени от друга АВКО, за позициите си в други траншове в рамките на една и съща секюритизация, независимо дали те са били оценени от първата АВКО;

б) 

когато дадена позиция има две кредитни оценки от признати АВКО, институцията използва по-малко благоприятната кредитна оценка;

в) 

когато дадена позиция има три или повече кредитни оценки от признати АВКО, се използват двете най-благоприятни кредитни оценки. Когато двете най-благоприятни кредитни оценки се различават, се използва по-малко благоприятната от двете;

г) 

институцията не изисква активно оттеглянето на по-неблагоприятните рейтинги.

3.  
Когато базисните за секюритизацията експозиции се ползват от пълна или частична приемлива кредитна защита в съответствие с глава 4, а ефектът от тази защита е отразен в кредитната оценка, присъдена на дадена секюритизираща позиция от призната АВКО, институцията използва рисковото тегло, свързано с тази кредитна оценка. Когато кредитната защита, посочена в настоящия параграф, не е приемлива съгласно условията по глава 4, кредитната оценка не се признава и секюритизиращата позиция се третира като позиция без рейтинг.
4.  
Когато секюритизиращата позиция се ползва от приемлива кредитна защита в съответствие с глава 4, а ефектът от тази защита е отразен в кредитната оценка, присъдена от призната АВКО, институцията третира секюритизиращата позиция като позиция без рейтинг и изчислява размера на рисково претеглените експозиции в съответствие с глава 4.

Член 270д

Съотнасяне на секюритизациите

ЕБО разработва проекти на технически стандарти за изпълнение с цел обективно и последователно съотнасяне на степените на кредитно качество, посочени в настоящата глава, към съответните кредитни оценки на всички АВКО. За целите на настоящия член ЕБО по-специално:

а) 

прави разграничение между съответните степени на риск, изразени чрез всяка кредитна оценка;

б) 

разглежда количествени фактори, като например проценти на неизпълнение или на загуба, както и данни от минали периоди за кредитните оценки на всяка АВКО за различни класове активи;

в) 

разглежда качествени фактори, като например разнообразието от сделки, оценявани от АВКО, нейната методология и значението на кредитните ѝ оценки, по-специално дали те отчитат очакваната загуба или първата парична загуба, своевременното изплащане на лихвите или окончателното изплащане на лихвите;

г) 

гарантира, че за секюритизиращите позиции, за които въз основа на кредитните оценки на АВКО се прилага едно и също рисково тегло, се използват еквивалентни степени на кредитен риск.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение до 1 юли 2014 г.

На Комисията се предоставя правомощието да приеме посочените в първа алинея от настоящия параграф технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

▼B



ГЛАВА 6

Кредитен риск от контрагента



Раздел 1

Определения

Член 271

Определяне на стойността на експозицията

1.  
Институцията определя стойността на експозицията на дериватните инструменти, изброени в приложение II, в съответствие с настоящата глава.
2.  
Институцията може да определя стойността на експозицията на репо сделки, сделки по предоставяне или получаване в заем на ценни книжа или стоки, транзакции с удължен сетълмент и маржин заемни сделки в съответствие с настоящата глава, вместо да се прилага глава 4.

Член 272

Определения

За целите на настоящата глава и на дял VI от настоящата част се прилагат следните определения:

Общи понятия
1) 

„кредитен риск от контрагента“ или „CCR“ означава рискът контрагентът по определена сделка да изпадне в неизпълнение преди окончателния сетълмент на паричните потоци по сделката;

Видове сделки
2) 

„транзакции с удължен сетълмент“ означава трансакции, при които контрагентът поема задължение да достави ценна книга, стока или сума в чуждестранна валута срещу парични средства, други финансови инструменти или стоки — или обратно — на договорно определена дата на сетълмент или доставка, която е по-късна от пазарно установения срок за подобен вид сделки или е пет работни дни след датата, на която институцията е сключила сделката, което от двете настъпи по-рано;

3) 

„маржин заемни сделки“ означава сделки, при които институцията предоставя кредит във връзка с покупката, продажбата, държането или търгуването на ценни книжа. Маржин заемните сделки не включват други заеми, които са подсигурени чрез обезпечение във вид на ценни книжа;

Нетираща съвкупност, хеджиращи съвкупности и свързани с тях понятия
4) 

„нетираща съвкупност“ означава група от сделки между институцията и един контрагент, които са предмет на правно изпълнимо двустранно споразумение за нетиране, което е признато по раздел 7 и глава 4.

Всяка сделка, която не е предмет на правно изпълнимо двустранно споразумение за нетиране, което е признато по раздел 7, се разглежда като отделна нетираща съвкупност за целите на настоящата глава.

Съгласно метода на вътрешните модели изложен в раздел 6, всички нетиращи съвкупности с един контрагент могат да се третират като една нетираща съвкупност, ако симулираните отрицателни пазарни стойности на отделните нетиращи съвкупности са получили стойност 0 в оценката на очакваната експозиция (наричана по-долу „ЕЕ“).

5) 

„рискова позиция“ означава стойността на риска, която се определя за дадена трансакция съгласно стандартизирания метод, изложен в раздел 5, по предварително определен алгоритъм;

▼M8

6) 

„хеджираща съвкупност“ означава група от сделки в рамките на една нетираща съвкупност, за които при определянето на потенциалната бъдеща експозиция по методите, посочени в раздел 3 или 4 от настоящата глава, е разрешено пълно или частично нетиране;

▼B

7) 

„маржин споразумение“ означава споразумение или клаузи от споразумение, съгласно които даден контрагент трябва да предостави обезпечение на втори контрагент, когато експозицията на втория контрагент към първия надхвърли определено равнище;

▼M8

7a) 

„еднопосочно маржин споразумение“ означава маржин споразумение, съгласно което дадена институция е длъжна да предостави на контрагент вариационен маржин, но няма право да получи вариационен маржин от този контрагент — или обратното;

▼B

8) 

„маржин праг“ означава най-големият размер на определена експозиция, след достигането на който едната от страните има правото да изиска допълнително обезщетение;

9) 

„рисков маржин период“ означава периодът от последната размяна на обезпечение по определена нетираща съвкупност от сделки с изпаднал в неизпълнение контрагент, до момента в който експозицията към контрагента са ликвидира и остатъчният пазарен риск се хеджира отново;

►C2  10) 

„ефективен падеж“ по метода на вътрешните модели за нетираща съвкупност с падеж над една година означава ◄ съотношението между размера на очакваната експозиция при отчитане на пълната продължителност на трансакциите от нетиращата съвкупност, дисконтиран с безрисковия лихвен процент, и размера на очакваната експозиция за една година от нетиращото множество, дисконтиран с безрисковия лихвен процент;

Ефективният падеж може да бъде коригиран, така че да отразява риска от подновяване, чрез заместване на очакваната експозиция с ефективната очаквана експозиция при прогнозен хоризонт под една година;

11) 

„кръстосано нетиране на продукти“ означава включването на трансакции с различни категории продукти в една нетираща съвкупност в съответствие с правилата за кръстосано нетиране на продукти, изложени в настоящата глава;

▼M8

12) 

„текуща пазарна стойност“ или „CMV“ означава нетната пазарна стойност на всички сделки в рамките на нетираща съвкупност, без да е приспаднато евентуално получено или предоставено обезпечение, когато положителните и отрицателните пазарни стойности се нетират при изчисляването на CMV;

▼M8

12a) 

„нетен независим размер на обезпечението“ или „NICA“ означава сборът от коригираните за променливост стойности на получените или предоставени, в зависимост от случая, нетни обезпечения за тази нетираща съвкупност, различни от вариационния маржин;

▼B

Разпределения
13) 

„разпределение на пазарните стойности“ е прогнозата на вероятностното разпределение на нетните пазарни стойности към определена бъдеща дата (прогнозен хоризонт) на сделки от една нетираща съвкупност въз основа на реализируемата пазарна стойност на тези сделки към датата на прогнозата;

14) 

„разпределение на експозициите“ означава прогнозата на вероятностното разпределение на пазарните стойности, получено след заместване на отрицателните нетни пазарни стойности от прогнозата с нулеви стойности;

15) 

„риск-неутрално разпределение“ означава разпределение на пазарните стойности или експозициите за бъдещ период от време, изчислено с помощта на производни пазарни величини, като например производна променливост;

16) 

„действително разпределение“ означава разпределение на пазарните стойности или експозициите за бъдещ период от време, като разпределението се изчислява въз основа на исторически или реализирани стойности, като например стойностите на променливостта, изчислени с помощта на минали промени на цени или лихви;

Измерване и корекция на експозициите
17) 

„текуща експозиция“ означава положителната пазарна стойност на сделка или портфейл от сделки, включени в нетираща съвкупност с контрагент, която ще бъде загубена при неизпълнение от страна на контрагента, като се приема, че при производство по несъстоятелност или по ликвидация възстановимата стойност на тези сделки ще бъде нулева;

18) 

„върхова експозиция“ означава висок процентил на разпределението на експозициите към определена бъдеща дата преди датата на падежа на най-дългосрочната сделка в нетиращата съвкупност;

19) 

„очаквана експозиция“ (наричана по-долу „ЕЕ“) означава средната стойност на разпределението на експозициите към определена бъдеща дата преди падежа на най-дългосрочната сделка в нетиращата съвкупност;

20) 

„ефективна очаквана експозиция към определена дата“ (по-долу „ефективна ЕЕ“) означава максималната стойност на очакваната експозиция за тази или предходна дата. Като алтернатива, тя може да бъде определена за конкретна дата като най-голямата очаквана експозиция на тази дата или като ефективната очаквана експозиция на която е да било предходна дата;

21) 

„очаквана положителна експозиция“ (наричана по-долу „EPE“) означава среднопретеглените във времето очаквани експозиции, като теглата представляват делът на целия времеви интервал, през който съществува отделната очаквана експозиция.

При изчисляването на капиталовото изискване институциите правят осредняване за първата година, а когато падежът на всички договори, включени в нетиращата съвкупност, настъпва преди изтичането на една година, осредняване се извършва за времевия интервал до настъпването на падежа на най-дългосрочния договор в нетиращата съвкупност;

22) 

„ефективна очаквана положителна експозиция“ (наричана по-долу „ефективна EPE“) означава среднопретеглената ефективна очаквана експозиция през първата година на нетиращата съвкупност или, когато падежът на всички договори, включени в нетиращата съвкупност, настъпва преди изтичането на годината, осредняване се извършва за времевия период на най-дългосрочния договор в нетиращата съвкупност, като теглата представляват делът на целия времеви интервал, през който съществува отделната очаквана експозиция;

Рискове, свързани с CCR
23) 

„риск от подновяване“ означава сумата, с която е подценена EPE, поради продължаващото сключване на сделки със съответния контрагент.

Допълнителната експозиция, създадена от тези бъдещи сделки, не се включва в изчислението на EPE;

24) 

„контрагент“ за целите на раздел 7 означава всяко юридическо или физическо лице, което участва в споразумение за нетиране и притежава необходимата за целта договорна правоспособност;

25) 

„договорно споразумение за кръстосано нетиране на продукти“ означава двустранно договорно споразумение между институция и контрагент, с което се създава единично правно задължение (базирано на нетирането на обхванатите сделки), обхващащо всички двустранни генерални споразумения и сделки, принадлежащи към включените в споразумението различни продуктови категории;

За целите на настоящото определение „различни продуктови категории“ означава:

а) 

репо сделки или сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки;

б) 

маржин заемни сделки;

в) 

договори, изброени в приложение II;

26) 

„платежно рамо“ означава плащане, договорено в сделка с извънборсов дериватен инструмент с линеен рисков профил, който предвижда размяна на финансов инструмент срещу плащане.

При сделки, които предвиждат размяна на едно плащане срещу друго, тези две платежни рамена обхващат договорно установените брутни плащания, включително условната стойност по сделката.



Раздел 2

Методи за изчисляване на стойността на експозицията

Член 273

Методи за изчисляване на стойността на експозицията

▼M8

1.  
Институциите изчисляват стойността на експозицията за изброените в приложение II договори по някой от методите, посочени в раздели 3—6, в съответствие с настоящия член.

Институция, която не изпълнява условията по член 273а, параграф 1, не използва метода в раздел 4. Институция, която не изпълнява условията по член 273а, параграф 2, не използва метода в раздел 5.

В рамките на дадена група институциите могат за постоянно да комбинират методите в раздели 3—6. Отделна институция не може за постоянно да използва в комбинация методите в раздели 3—6.

▼B

2.  

Ако компетентните органи са дали разрешение в съответствие с член 283, параграфи 1 и 2, институцията може да определи стойността на експозицията за следните позиции, прилагайки изложения в раздел 6 метод на вътрешните модели:

а) 

договори, изброени в приложение II;

б) 

репо сделки;

в) 

сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки;

г) 

маржин заемни сделки;

д) 

транзакции с удължен сетълмент.

3.  

Когато институцията придобие защита чрез кредитен дериват срещу експозиция от банковия портфейл или срещу експозиция към риск от контрагента, тя може да изчисли своите капиталови изисквания за хеджираната експозиция в съответствие с едно от следните:

а) 

членове 233—236;

б) 

в съответствие с член 153, параграф 3 или член 183, когато е получено разрешение в съответствие с член 143.

Стойността на експозицията за CCR за тези кредитни деривати е нула, освен ако институцията не прилага подхода по член 299, параграф 2, буква з), подточка ii).

4.  
Независимо от параграф 3 институцията може да избере да включва по един и същ начин за целите на изчисляването на капиталовите изисквания за кредитен риск от контрагента всички кредитни деривати, невключени в търговския портфейл и закупени като защита срещу експозиция от банковия портфейл или срещу експозиция към кредитен риск от контрагента, когато кредитната защита се признава съгласно настоящия регламент.
5.  
Когато продаваните от институцията суапове за кредитно неизпълнение се третират от нея като кредитна защита, предоставена от въпросната институция, и подлежат на капиталови изисквания за кредитен риск на базисния инструмент върху цялата главница, за целите на CCR стойността на тяхната експозиция в банковия портфейл е нула.

▼M8

6.  
По методите в раздели 3—6 стойността на експозицията за даден контрагент е равна на сбора от стойностите на експозициите, изчислени за всяка нетираща съвкупност от сделки с този контрагент.

Чрез дерогация от първа алинея, когато маржин споразумение се прилага за различни нетиращи съвкупности с този контрагент и институцията изчислява стойността на експозицията на тези нетиращи съвкупности по някой от методите в раздели 3—6, стойността на експозицията се изчислява съгласно съответния раздел.

За даден контрагент стойността на експозицията за дадена нетираща съвкупност от изброените в приложение II извънборсови дериватни инструменти, изчислена в съответствие с настоящата глава, е по-голямата от следните стойности: нула и разликата между сумата от стойностите на експозициите във всички нетиращи съвкупности от сделки с контрагента и сумата на корекциите на кридитната оценка за въпросния контрагент, която е призната от институцията като претърпяно намаление на стойността. Корекциите на кредитната оценка се изчисляват, без да се вземат предвид евентуалните нетиращи корекции на дебитната оценка, свързани със собствения кредитен риск на предприятието, които в съответствие с член 33, параграф 1, буква в) вече са били изключени от собствения капитал.

7.  
Когато изчисляват стойността на експозицията в съответствие с методите в раздели 3, 4 и 5, институциите могат да третират два напълно съчетани договора за извънборсови деривати, включени в едно и също споразумение за нетиране, като един договор с нулева условна стойност на главницата.

За целите на първа алинея два договора за извънборсови деривати се съчетават напълно, когато са изпълнени всички посочени по-долу условия:

а) 

рисковите им позиции са противоположни;

б) 

характеристиките им, с изключение на датата на сделката, са едни и същи;

в) 

паричните им потоци напълно се компенсират.

8.  
Институциите определят стойността на породените от транзакции с удължен сетълмент експозиции по някой от методите в раздели 3—6 от настоящата глава, независимо от метода, който институцията е избрала за третиране на сделките с извънборсови деривати, репо сделките, сделките по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки и маржин заемните сделки. При изчисляване на капиталовите изисквания за транзакции с удължен сетълмент институцията, която използва изложения в глава 3 подход, може да присъжда рискови тегла съгласно подхода, предвиден в глава 2, за постоянно и независимо от това доколко съществени са тези позиции.

▼M8

9.  
По отношение на методите, изложени в раздели 3—6 от настоящата глава, институциите третират сделките, при които е установен специфичен утежняващ риск в съответствие с член 291, параграфи 2, 4, 5 и 6.

Член 273а

Условия за използване на опростени методи за изчисляване на стойността на експозиция

1.  

Институция може да изчислява стойността на експозицията на позициите си в деривати в съответствие с метода в раздел 4, при условие че размерът на балансовите и задбалансовите ѝ операции с деривати не надхвърля всеки един от следните прагове според извършваната месечно оценка въз основа на данните към последния ден на месеца:

а) 

10 % от общите активи на институцията;

б) 

300 милиона евро.

2.  

Институция може да изчислява стойността на експозицията на позициите си в деривати в съответствие с метода в раздел 5, при условие че размерът на балансовите и задбалансовите й операции с деривати не надхвърля всеки един от следните прагове според извършваната месечно оценка въз основа на данните към последния ден на месеца:

а) 

5 % от общите активи на институцията;

б) 

100 милиона евро.

3.  

За целите на параграфи 1 и 2 институциите изчисляват размера на балансовите и задбалансовите си операции с деривати въз основа на данните към последния ден на всеки месец в съответствие със следните изисквания:

a) 

позициите в деривати се оценяват по пазарните им стойности към тази дата; когато пазарната стойност на дадена позиция не е налична към определена дата, институциите използват справедлива стойност за позицията към тази дата; когато пазарната стойност и справедливата стойност на дадена позиция не са налични към дадена дата, институциите приемат за тази позиция последната налична за нея пазарна стойност или справедлива стойност;

б) 

абсолютната стойност на дългите позиции в деривати се сборува с абсолютната стойност на късите позиции в деривати;

в) 

включват се всички позиции в деривати, с изключение на кредитните деривати, признати за вътрешно хеджиране срещу експозиции към кредитен риск в банковия портфейл.

4.  
Чрез дерогация от параграф 1 или 2, в зависимост от случая, ако сделките с деривати на консолидирана основа не надхвърлят праговете, посочени в параграф 1 или 2, в зависимост от случая, институция, която е включена в консолидацията и която би трябвало да приложи метода, посочен в раздел 3 или 4, тъй като превишава тези прагове на индивидуална основа, може, след получено одобрение от компетентните органи, вместо това да избере да приложи метода, който би се приложил на консолидирана основа.
5.  
Институциите уведомяват компетентните органи за методите, посочени в раздел 4 или 5, които използват или, в зависимост от случая, престават да използват за изчисляване на стойността на експозицията на позициите си в деривати.
6.  
Институциите не сключват сделка с деривати или не купуват и не продават деривативен инструмент с единствената цел да отговарят при месечната оценка на някое от условията в параграфи 1 и 2.

Член 273б

Неспазване на условията за използване на опростени методи за изчисляване на стойността на експозицията в деривати

1.  
Институция, която престане да отговаря на едно или повече от условията по член 273а, параграф 1 или 2, незабавно уведомява за това компетентния орган.
2.  

Институцията престава да изчислява стойностите на експозицията на позициите си в деривати в съответствие с раздел 4 или 5, в зависимост от случая, в срок от три месеца след възникването на някое от следните обстоятелства:

a) 

институцията не отговаря на условията, посочени в член 273а, параграф 1, буква а) или параграф 2, буква а), в зависимост от случая, или условията, посочени в член 273а, параграф 1, буква б) или параграф 2, буква б), в зависимост от случая, през три последователни месеца;

б) 

институцията не отговаря на условията, посочени в член 273а, параграф 1, буква а) или параграф 2, буква а), в зависимост от случая, или условията, посочени в член 273а, параграф 1, буква б) или параграф 2, буква б), в зависимост от случая, в продължение на повече от шест месеца през последните 12 месеца.

3.  
На институция, престанала да изчислява стойността на експозицията на позициите си в деривати в съответствие с раздел 4 или 5, в зависимост от случая, се разрешава да възобнови изчисляването на стойността на експозицията на позициите си в деривати по раздел 4 или 5, стига да докаже на компетентния орган, че всички условия по член 273а, параграф 1 или 2 са били изпълнени за едногодишен период без прекъсване.

▼M8



Раздел 3

Стандартизиран подход към кредитния риск от контрагента

Член 274

Стойност на експозицията

1.  

Институцията може да изчисли една единствена стойност на експозиция на ниво нетираща съвкупност за всички сделки, обхванати от споразумение за нетиране, ако е изпълнено всяко от следните условия:

а) 

споразумението за нетиране принадлежи към един от видовете договорни споразумения за нетиране, посочени в член 295;

б) 

споразумението за нетиране е било признато от компетентните органи в съответствие с член 296;

в) 

институцията е изпълнила предвидените в член 297 задължения по отношение на споразумението за нетиране.

Ако някое от условията по първа алинея не е спазено, институцията третира всяка сделка като отделна нетираща съвкупност.

2.  

Институциите изчисляват стойността на експозицията на дадена нетираща съвкупност съгласно стандартизирания подход за кредитен риск от контрагента, както следва:

Стойност на експозицията = α · (RC + PFE),
където:

RC

=

разменна стойност, изчислена в съответствие с член 275; и

PFE

=

потенциална бъдеща експозиция, изчислена в съответствие с член 278;

α

=

1,4.

3.  
Стойността на експозицията на дадена нетираща съвкупност, за която се прилага договорно маржин споразумение, се ограничава до стойността на експозицията на същата нетираща съвкупност, ако не се приложи такова споразумение.
4.  
Когато за една и съща нетираща съвкупност се прилагат няколко маржин споразумения, институциите разпределят всяко маржин споразумение към групата от сделки в нетиращата съвкупност, за които се прилага това договорно маржин споразумение, и изчисляват стойността на експозицията отделно за всяка от тези групирани сделки.
5.  

Институциите могат да определят, че стойността на експозицията на дадена нетираща съвкупност е равна на нула, когато нетиращата съвкупност отговаря на всяко от следните условия:

a) 

състои се единствено от продадени опции;

б) 

текущата пазарна стойност на нетиращата съвкупност е винаги отрицателна;

в) 

институцията е получила предварително премията по всички опции, включени в нетиращата съвкупност, за да се гарантира изпълнението на договорите;

г) 

нетиращата съвкупност не е предмет на маржин споразумение.

6.  
За целите на изчисляване на стойността на експозицията на нетиращата съвкупност в съответствие с настоящия раздел институциите заместват сделка в нетираща съвкупност, която е крайна линейна комбинация от закупени или продадени кол или пут опции, с всички единични опции, които образуват тази линейна комбинация, все едно те представляват отделна сделка. Всяка такава комбинация от опции се третира като отделна сделка в нетиращата съвкупност, в която комбинацията е включена с цел изчисляване на стойността на експозицията.
7.  
Стойността на експозицията на сделка с кредитни деривати, която представлява дълга позиция в базисния инструмент, може да бъде ограничена до размера на неизплатената премия, ако тя се разглежда като отделна нетираща съвкупност, която не е предмет на маржин споразумение.

Член 275

Разменна стойност

1.  

Институциите изчисляват разменната стойност RC за нетиращи съвкупности, за които не се прилага маржин споразумение, в съответствие със следната формула:

RC = max{CMV – NICA, 0}
2.  

Институциите изчисляват разменната стойност за нетиращи съвкупности с един контрагент, за които се прилага маржин споразумение, в съответствие със следната формула:

RC = max{CMV – VM – NICA, TH + MTA – NICA, 0},
където:

RC

=

разменна стойност;

VM

=

коригирана за променливост стойност на нетния вариационен маржин, получаван или предоставян редовно, в зависимост от случая, за тази нетираща съвкупност за редуциране на промените в текущата пазарна стойност (CMV) на нетиращата съвкупност;

TH

=

маржин праг, прилаган за нетиращата съвкупност съгласно маржин споразумението, под който институцията не може да изисква обезпечение; и

MTA

=

минимален размер на прехвърляемите средства, прилаган за нетиращата съвкупност съгласно маржин споразумението.

3.  

Институциите изчисляват разменната стойност за множество нетиращи съвкупности, за които се прилага едно и също маржин споразумение, в съответствие със следната формула:

image

където:

RC

=

разменна стойност;

i

=

индекс, с който се обозначават нетиращите съвкупности, за които се прилага маржин споразумението;

CMVi

=

текуща пазарна стойност на нетиращата съвкупност i;

VMMA

=

сбор от коригираните за променливост стойности на редовно получаваните или предоставяни, в зависимост от случая, обезпечения за множеството нетиращи съвкупности за редуциране на промените в техните текущи пазарни стойности; и

NICAMA

=

сбор от коригираните за променливост стойности на получените или предоставените, в зависимост от случая, обезпечения за множеството нетиращи съвкупности, различни от VMMA.

За целите на първа алинея NICAMA може да бъде изчислен на ниво сделка, на ниво нетираща съвкупност или на ниво всички нетиращи съвкупности, за които се прилага маржин споразумението, в зависимост от това на кое ниво се прилага маржин споразумението.

Член 276

Признаване и третиране на обезпеченията

1.  

За целите на настоящия раздел институциите изчисляват размерите на VM, VMMA, NICA и NICAMA по отношение на обезпеченията, като изпълняват всяко от следните изисквания:

a) 

когато всички сделки, включени в нетиращата съвкупност, принадлежат към търговския портфейл, се признава само обезпечението, което се допуска съгласно членове 197 и 299;

б) 

когато нетиращата съвкупност съдържа поне една сделка, която принадлежи към банковия портфейл, се признава само обезпечението, което се допуска съгласно член 197;

в) 

обезпечение, получено от контрагента, се признава с положителен знак, а обезпечение, предоставено на контрагента, се признава с отрицателен знак;

г) 

коригираната за променливост стойност на всяко получено или предоставено обезпечение се изчислява в съответствие с член 223; за целите на това изчисление институциите не използват метода, определен в член 225;

д) 

една и съща позиция на обезпечение не може да бъде включена във VM и NICA едновременно;

е) 

една и съща позиция на обезпечение не може да бъде включена във VMMA и NICAMA едновременно;

е) 

обезпечение, предоставено на контрагента, което е отделено от активите на контрагента и в резултат на това отделяне е защитено при несъстоятелност в случай на неизпълнение или неплатежоспособност на този контрагент, не се признава при изчисляването на NICA и NICAMA.

2.  

При изчисляването на коригираната за променливост стойност на предоставеното обезпечение, посочено в параграф 1, буква г) от настоящия член, институциите заместват формулата по член 223, параграф 2 със следната формула:

CVA = C · (1 + HC + Hfx),
където:
CVA = коригирана за променливост стойност на предоставеното обезпечение; и
C = обезпечение;
Hc и Hfx се определят в съответствие с член 223, параграф 2.
3.  

За целите на параграф 1, буква г) институциите определят период на реализация, който има отношение към изчисляването на коригираната за променливост стойност на полученото или предоставеното обезпечение, в съответствие със следните времеви хоризонти:

a) 

една година за нетиращи съвкупности по член 275, параграф 1;

б) 

маржин периода на риска, определен в съответствие с член 279в, параграф 1, буква б), за нетиращи съвкупности, посочени в член 275, параграфи 2 и 3.

Член 277

Съотнасяне на сделките по рискови категории

1.  

Институциите съотнасят всяка сделка от нетираща съвкупност към една от следните рискови категории, за да определят потенциалната бъдеща експозиция на нетиращата съвкупност, посочена в член 278:

a) 

лихвен риск;

б) 

валутен риск;

в) 

кредитен риск;

г) 

риск от капиталови инструменти;

д) 

стоков риск;

е) 

други рискове.

2.  
Институциите извършват съотнасянето, посочено в параграф 1, въз основа на основния рисков фактор на сделката с дериват. Основният рисков фактор е единственият съществен рисков фактор на сделка с деривати.
3.  
Чрез дерогация от параграф 2 институциите съотнасят сделките с деривати, които имат повече от един основен рисков фактор, към повече от една рискова категория. Когато всички съществени рискови фактори на една от тези сделки спадат към една и съща рискова категория, институциите трябва да съотнесат тази сделка еднократно към рисковата категория въз основа на най-съществения от тези рискови фактори. Когато съществените рискови фактори на една от тези сделки спадат към различни рискови категории, институциите съотнасят по веднъж сделката към всяка рискова категория, за която сделката има поне един съществен рисков фактор, въз основа на най-съществения от рисковите фактори в тази рискова категория.
4.  

Независимо от параграфи 1, 2 и 3, когато съотнасят сделките по изброените в параграф 1 рискови категории, институциите прилагат следните изисквания:

a) 

когато основният рисков фактор на сделката или най-същественият рисков фактор в определена рискова категория при сделки, посочени в параграф 3, е променлива, свързана с инфлацията, институциите съотнасят сделката към категорията на лихвения риск;

б) 

когато основният рисков фактор на сделката или най-същественият рисков фактор в определена рискова категория при сделки, посочени в параграф 3, е променлива, свързана с климатичните условия, институциите съотнасят сделката към категорията на стоковия риск.

▼M8

5.  

ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на:

a) 

метода за идентифициране на сделките само с един съществен рисков фактор;

б) 

метода за идентифициране на сделките с повече от един съществен рисков фактор и за определяне на най-съществения от тези рискови фактори за целите на параграф 3.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 28 декември 2019 г.

На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент, като приема регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

▼M8

Член 277а

Хеджиращи съвкупности

1.  

Институциите установяват съответните хеджиращи съвкупности за всяка рискова категория на дадена нетираща съвкупност и разпределят всяка сделка към тези хеджиращи съвкупности, както следва:

а) 

сделки, съотнесени към категорията на лихвения риск, се разпределят към една и съща хеджираща съвкупност само ако основният им рисков фактор или най-същественият рисков фактор в тази рискова категория при сделки, посочени в член 277, параграф 3, е деноминиран в една и съща валута;

б) 

сделки, съотнесени към категорията на валутния риск, се разпределят към една и съща хеджираща съвкупност или най-същественият рисков фактор в тази рискова категория при сделки, посочени в член 277, параграф 3, само ако основният им рисков фактор се основава на една и съща двойка валути;

в) 

всички сделки, съотнесени към категорията на кредитния риск, се разпределят към една и съща хеджираща съвкупност;

г) 

всички сделки, съотнесени към категорията на риска от капиталови инструменти, се разпределят към една и съща хеджираща съвкупност;

д) 

сделки, съотнесени към категорията на стоковия риск, се разпределят към една от следните хеджиращи съвкупности въз основа на естеството на основния им рисков фактор или на най-съществения рисков фактор в тази рискова категория при сделки, посочени в член 277, параграф 3:

i) 

енергетика;

ii) 

метали;

iii) 

селскостопански продукти;

iv) 

други стоки;

v) 

климатични условия;

е) 

сделки, съотнесени към категорията на други рискове, се разпределят към една и съща хеджираща съвкупност само ако имат и един и същ основен рисков фактор или най-съществен рисков фактор в дадената рискова категория при сделки, посочени в член 277, параграф 3.

За целите на първа алинея, буква а) от настоящия параграф сделки, които се съотнасят към категорията на лихвения риск и чийто основен рисков фактор е променлива, свързана с инфлацията, се разпределят в отделни хеджиращи съвкупности, различни от установените за сделките, съотнесени към категорията на лихвения риск, чийто основен рисков фактор не е променлива, свързана с инфлацията. Тези сделки се съотнасят към една и съща хеджираща съвкупност само ако основният им рисков фактор или най-същественият рисков фактор в тази рискова категория при сделки, посочени в член 277, параграф 3, е деноминиран в една и съща валута.

2.  

Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член институциите установяват за следните сделки отделни хеджиращи съвкупности във всяка рискова категория:

a) 

сделки, чийто основен рисков фактор или най-същественият рисков фактор в тази рискова категория при сделки, посочени в член 277, параграф 3, е изведената от пазарните цени променливост или реализираната променливост на рисков фактор, или корелацията между двата рискови фактора;

б) 

сделки, чийто основен рисков фактор или най-същественият рисков фактор в тази рискова категория при сделки, посочени в член 277, параграф 3, е разликата между два рискови фактора, съотнесени към една и съща рискова категория, или сделки с две платежни рамена, деноминирани в една и съща валута, при които рисков фактор, който попада в същата рискова категория, към която е съотнесен основният рисков фактор, се съдържа в платежното рамо, различно от рамото, което съдържа основния рисков фактор.

За целите на първа алинея, буква а) от настоящия параграф институциите разпределят сделките към една и съща хеджираща съвкупност от съответната рискова категория само когато те имат един и същ основен рисков фактор или най-съществен рисков фактор в тази рискова категория при сделки, посочени в член 277, параграф 3.

За целите на първа алинея, буква б) институциите разпределят сделките към една и съща хеджираща съвкупност от съответната рискова категория само когато двойката рискови фактори в тези сделки, съгласно посоченото в същата разпоредба, е една и съща и между двата рискови фактора, които се съдържат в тази двойка, съществува положителна корелация. В противен случай институциите съотнасят сделките по първа алинея, буква б) към една от хеджиращите съвкупности, установени в съответствие с параграф 1, въз основа на само един от двата рискови фактора, посочени в първа алинея, буква б).

3.  
При поискване от компетентните органи институциите предоставят броя на хеджиращите съвкупности, установени в съответствие с параграф 2 от настоящия член за всяка рискова категория, заедно с основния рисков фактор или най-съществения рисков фактор в тази рискова категория при сделки, посочени в член 277, параграф 3, или двойката рискови фактори на всяка от хеджиращите съвкупности, както и броя на сделките във всяка от тях.

Член 278

Потенциална бъдеща експозиция

1.  

Институциите изчисляват потенциалната бъдеща експозиция за дадена нетираща съвкупност, както следва:

image

където:

PFE

=

потенциална бъдеща експозиция;

a

=

индекс, с който се обозначават рисковите категории, включени в изчисляването на потенциалната бъдеща експозиция на нетиращата съвкупност;

AddOn(a)

=

добавка за рисковата категория а, изчислена в съответствие с членове 280а—280е, в зависимост от случая; и

multiplier

=

множител, изчислен в съответствие с формулата, посочена в параграф 3.

За целите на това изчисление институциите включват добавката за дадена рискова категория при изчисляването на потенциалната бъдеща експозиция на нетираща съвкупност, когато най-малко една сделка от нетиращата съвкупност е съотнесена към тази рискова категория.

2.  
Потенциалната бъдеща експозиция на множество нетиращи съвкупности, за които се прилага едно маржин споразумение, както е посочено в член 275, параграф 3, се изчислява като сбора от потенциалните бъдещи експозиции на всички отделни нетиращи съвкупности, все едно за тях не се прилага никакво маржин споразумение.
3.  

За целите на параграф 1 множителят се изчислява, както следва:



multiplier =

left accolade

1 if z ≥ 0

image

if

image

където:

Floorm = 5 %;
y = 2 · (1 – Floorm) · ΣaAddOn(a)



z =

left accolade

CMV – NICA за нетиращите съвкупности,посочени в чл.275,параграф 1

CMV – VM – NICA за нетиращите съвкупности,посочени в чл.275,параграф 2

CMVi – NICAi за нетиращите съвкупности,посочени в чл.275,параграф 3

NICAi

=

нетен независим размер на обезпеченията, изчислен само за сделките, които са включени в нетиращата съвкупност i. NICAi се изчислява на ниво сделка или на ниво нетираща съвкупност в зависимост от маржин споразумението.

Член 279

Изчисляване на рисковата позиция

За целите на изчисляването на добавките за рисковата категория, посочени в членове 280а—280е, институциите изчисляват рисковата позиция на всяка сделка от нетираща съвкупност, както следва:

Рискова позиция = δ · AdjNot · MF,
където:

δ

=

надзорна делта на сделката, изчислена в съответствие с формулата, посочена в член 279а;

AdjNot

=

коригиран условен размер на сделката, изчислен в съответствие с член 279б; и

MF

=

матуритетен фактор на сделката, изчислен в съответствие с формулата, посочена в член 279в.

Член 279а

Надзорна делта

1.  

Институциите изчисляват надзорната делта, както следва:

a) 

за кол и пут опции, които дават възможност на купувача да закупи или продаде базисния инструмент на положителна цена на една или няколко бъдещи дати, освен когато тези опции са съотнесени към категорията на лихвения риск, институциите използват следната формула:

image

където:

δ

=

надзорна делта;

sign

=

– 1, ако сделката е продадена кол опция или закупена пут опция;

▼C7

sign

=

+1, ако сделката е закупена кол опция или продадена пут опция;

type

=

– 1, ако сделката е пут опция;

type

=

+ 1, ако сделката е кол опция;

N(x)

=

кумулативна функция на разпределение за стандартна нормална случайна променлива, т.е. вероятността една нормална случайна променлива със средна стойност нула и дисперсия единица да бъде по-малка или равна на „x“;

P

=

спот или форуърд цена на базисния инструмент на опцията; за опции, чиито парични потоци зависят от средната стойност на цената на базисния инструмент, P е равно на тази средна стойност към датата, на която е направено изчислението;

K

=

цена на упражняване на опцията;

T

=

периодът между датата на изтичане на опцията Тexp и отчетната дата; за опции, които могат да бъдат упражнявани само на една бъдеща дата, Тexp съвпада с тази дата. За опции, които могат да бъдат упражнявани на няколко бъдещи дати, Тexp съвпада с последната от тези дати; Тexp се изразява в години, като се отчита кои дни са работни; и

▼M8

σ

=

надзорна променливост на опцията, определена в съответствие с таблица 1 въз основа на рисковата категория на сделката и естеството на базисния инструмент на опцията.



Таблица 1

Рискова категория

Базисен инструмент

Регулаторна променливост

Валута

Всички

15 %

Кредити

Инструмент, издаден върху задължения на едно лице

100 %

Инструмент, издаден върху задължения на няколко лица

80 %

Капиталови инструменти

Инструмент, издаден върху задължения на едно лице

120 %

Инструмент, издаден върху задължения на няколко лица

75 %

Стоки

Електроенергия

150 %

Други стоки (без електроенергия)

70 %

Други

Всички

150 %

Институции, които използват форуърд цената на базисния инструмент на опцията, гарантират, че:

i) 

форуърд цената съответства на характеристиките на опцията;

ii) 

форуърд цената се изчислява, като се използва относим лихвен процент, широко наличен към датата на отчета;

iii) 

форуърд цената включва очакваните парични потоци по базисния инструмент преди изтичането на опцията;

б) 

за траншове от синтетична секюритизация и кредитни деривати за n-то неизпълнение институциите използват следната формула:

image

където:



sign =

left accolade

+ 1 където кредитната зашита е получена чрез сделката

– 1 където кредитната зашита е предоставена чрез сделката

A

=

начална точка на загуба по транша; за сделка с кредитни деривати за n-то неизпълнение въз основа на k на брой референтни субекти, A = (n – 1)/k; и

D

=

крайна точка на загуба по транша; за сделка с кредитни деривати за n-то неизпълнение въз основа на k на брой референтни субекти, D = n/k;

в) 

за сделките, които не са посочени в буква а) или б), институциите използват следната надзорна делта:



δ =

left accolade

+ 1, ако сделката е дълга позиция в основния рисков фактор или в най-съществения рисков фактор в тази рискова категория

– 1, ако сделката е къса позиция в основния рисков фактор или в най-съществения рисков фактор в тази рискова категория

2.  
За целите на настоящия раздел дълга позиция в основен рисков фактор или в най-съществения рисков фактор в тази рискова категория при сделките, посочени в член 277, параграф 3, означава, че пазарната стойност на сделката нараства, когато стойността на този рисков фактор се увеличава, докато къса позиция в основния рисков фактор или в най-съществения рисков фактор в тази рискова категория при сделките, посочени в член 277, параграф 3, означава, че пазарната стойност на сделката намалява, когато стойността на този рисков фактор се увеличава.

▼M8

3.  

ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на:

a) 

в съответствие с измененията на международната регулаторна уредба, формулата, която институциите използват за изчисляване на надзорната делта за кол и пут опции, съотнесени към категорията на лихвения риск, и която е съвместима с пазарни условия, при които лихвените проценти може да са отрицателни, както и надзорната променливост, която е подходяща за тази формула;

б) 

метода за определяне дали дадена сделка е дълга или къса позиция в основния рисков фактор или в най-съществения рисков фактор в тази рискова категория при сделки, посочени в член 277, параграф 3.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 28 декември 2019 г.

На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент, като приема регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

▼M8

Член 279б

Коригирана условна стойност

1.  

Институциите изчисляват коригираната условна стойност, както следва:

а) 

за сделки, съотнесени към категорията на лихвения риск или към категорията на кредитния риск, институциите изчисляват коригираната условна стойност като произведение на условната стойност на договора за деривати и регулаторния коефициент на продължителност, който се изчислява по следния начин:

▼C7

image

където:

R

=

надзорен дисконтов процент; R = 5 %;

S

=

период между началната дата на дадена сделка и отчетната дата, който се изразява в години, като се отчита кои дни са работни;

E

=

период между крайната дата на дадена сделка и отчетната дата, който се изразява в години, като се отчита кои дни са работни; и

OneBusinessYear (една работна година)

=

една година, изразена в работни дни, като се отчита кои дни са работни;

▼M8

Началната дата на дадена сделка е най-ранната дата, на която се определя размерът или се извършва договорно плащане по сделката, към или от институцията, без да се считат плащанията, свързани с размяната на обезпечение по маржин споразумение. Когато към отчетната дата вече са определени размери или са извършени плащания по сделката, началната дата на сделката е равна на 0.

Когато сделката включва една или повече договорни бъдещи дати, на които институцията или контрагентът може да реши да прекрати сделката преди договорения ѝ падеж, началната дата на сделката е равна на най-ранната от следните дати:

i) 

датата или най-ранната от няколкото бъдещи дати, на които институцията или контрагентът може да реши да прекрати сделката, преди да настъпи договореният ѝ падеж;

ii) 

датата, на която започват да се определят размерите или да се извършват плащания по сделката, различни от плащанията, свързани с размяната на обезпечение по маржин споразумение.

Когато базисният инструмент по сделката е финансов инструмент, който може да доведе до договорни задължения в допълнение към тези по сделката, началната дата на сделката се определя въз основа на най-ранната дата, на която започват да се определят размерите или извършват плащания по базисния инструмент.

Крайната дата на дадена сделка е най-късната дата, на която се извършва или може да бъде извършено договорно плащане по сделката, към или от институцията.

Когато базисният инструмент по сделката е финансов инструмент, който може да доведе до договорни задължения в допълнение към тези по сделката, крайната дата на сделката се определя въз основа на последното договорно плащане по базисния инструмент на сделката.

Когато дадена сделка е структурирана за уреждане на текуща експозиция след определени дати на плащане и когато условията се актуализират така, че пазарната стойност на сделката е нула на тези определени дати, уреждането на текущата експозиция на определените дати се счита за договорно плащане по същата сделка;

б) 

за сделки, съотнесени към категорията на валутния риск, институциите изчисляват коригираната условна стойност, както следва:

i) 

когато сделката се състои от едно платежно рамо, коригираната условна стойност е равна на условната стойност по договора за дериват;

ii) 

когато сделката се състои от две платежни рамена и условната стойност на едното платежно рамо е деноминирана в отчетната валута, коригираната условна стойност е равна на условната стойност на другото платежно рамо;

iii) 

когато сделката се състои от две платежни рамена и условната стойност на всяко платежно рамо е деноминирана във валута, различна от отчетната валута на институцията, коригираната условна стойност е равна на по-голямата от условните стойности на двете платежни рамена, след като тези суми са били преизчислени в отчетната валута на съответната институция по текущия спот валутен курс;

в) 

за сделки, съотнесени към категорията на риска от капиталови инструменти или към категорията на стоковия риск, институциите изчисляват коригираната условна стойност като произведението на пазарната цена на единица от базисния инструмент по сделката и броя на единиците на базисния инструмент по сделката;

когато дадена сделка, съотнесена към категорията на риска от капиталови инструменти или към категорията на стоковия риск, е изразена в договора като условна стойност, институциите използват като коригирана условна стойност условната стойност на сделката, а не броя на единиците в базисния инструмент;

г) 

за сделки, съотнесени към категорията на другите рискове, институциите изчисляват коригираната условна стойност въз основа на най-подходящия метод измежду методите, посочени в букви а), б) и в), в зависимост от естеството и характеристиките на базисния инструмент по сделката.

2.  

За целите на изчисляването на посочената в параграф 1 коригирана условна стойност на сделката институциите определят условната стойност или броя на единиците от базисния инструмент, както следва:

а) 

когато условната стойност или броят на единиците от базисния инструмент на сделката не е фиксиран до настъпване на договорения падеж:

i) 

за детерминистични условни стойности и детерминистичен брой на единиците от базисния инструмент — условната стойност е средната претеглена стойност на всички детерминистични размери на условните стойности или на броя на единиците от базисния инструмент, в зависимост от случая, до настъпване на падежа на сделката по договора, като теглата представляват тази част от периода, през която се прилага всяка условна стойност;

ii) 

за стохастични условни стойности и стохастичен брой на единиците от базисния инструмент — условната стойност представлява стойността, определена чрез фиксиране на текущите пазарни стойности във формулата за изчисляване на бъдещите пазарни стойности;

б) 

за договори, при които условната стойност се разменя повече от веднъж — условната стойност се умножава по броя на оставащите плащания, които остава да бъдат направени съгласно договорите;

в) 

при договори, които предвиждат мултиплициране на плащанията на парични потоци или на базисния инструмент по договора за деривати, условната стойност се коригира от институцията с цел да се отчетат последиците от мултиплицирането върху структурата на риска на тези договори.

3.  
Институциите преизчисляват коригираната условна стойност на сделката в отчетната си валута по текущия спот валутен курс, като коригираната условна стойност се изчислява съгласно настоящия член от условната стойност по договора или от пазарната цена на броя на единиците от базисния инструмент, когато тази стойност или цена е деноминирана в друга валута.

Член 279в

Матуритетен фактор

1.  

Институциите изчисляват матуритетния фактор, както следва:

a) 

за сделки, включени в нетиращите съвкупности по член 275, параграф 1, институциите използват следната формула:

image

където:

MF

=

матуритетен фактор;

M

=

остатъчен срок до падежа на сделката, който е равен на времето, необходимо за приключването на всички договорни задължения по сделката; за тази цел всяка опционалност по дериватен договор се счита за договорно задължение; остатъчният срок до падежа се изразява в години като се отчита кои дни са работни;

когато дадена сделка има друг дериватен договор като базисен инструмент, който може да доведе до допълнителни договорни задължения извън договорните задължения по сделката, остатъчният срок до падежа на сделката е равен на времето, необходимо за приключването на всички договорни задължения по базисния инструмент;

когато дадена сделка е структурирана за уреждане на текуща експозиция след определени дати на плащане и когато условията се актуализират така, че пазарната стойност на сделката е нула на тези определени дати, остатъчният срок до падежа на сделката е равен на времето до датата на следващата актуализация; и

OneBusinessYear (една работна година)

=

една година, изразена в работни дни, като се отчита кои дни са работни;

б) 

за сделки, включени в нетиращи съвкупности по член 275, параграфи 2 и 3, матуритетният фактор се определя като:

image

където:

MF

=

матуритетен фактор;

MPOR

=

рисков маржин период на нетиращата съвкупност, определен в съответствие с член 285, параграфи 2—5; и

OneBusinessYear (една работна година)

=

една година, изразена в работни дни, като се отчита кои дни са работни.

При определяне на рисковия маржин период за сделки между клиент и клирингов член, институцията, която действа като клиент или клирингов член, замества минималния период, посочен в член 285, параграф 2, буква б), с пет работни дни.

2.  
За целите на параграф 1, за сделки, които са структурирани за уреждане на текущи експозиции след определени дати на плащане, остатъчният срок до падежа е равен на времето до датата на следващата актуализация, когато условията се актуализират така, че пазарната стойност на договора да бъде нула на тези дати на плащане.

Член 280

Надзорен коефициент на хеджираща съвкупност

За целите на изчисляването на добавката за хеджираща съвкупност съгласно членове 280а—280е надзорният коефициент є на хеджираща съвкупност е следният:



є =

left accolade

1 за хеджиращи съвкупности, установени в съответствие с член 277a, параграф 1

5 за хеджиращи съвкупности, установени в съответствие с член 277a, параграф 2, буква а)

0,5 за хеджиращи съвкупности, установени в съответствие с член 277a, параграф 2, буква б)

Член 280а

Добавка за категорията на лихвения риск

1.  

За целите на член 278 институциите изчисляват добавката за категорията на лихвения риск за дадена нетираща съвкупност, както следва:

image

където:

AddOnIR

=

добавка за категорията на лихвения риск;

j

=

индекс, с който се обозначават всички хеджиращи съвкупности за лихвен риск от нетиращата съвкупност, установени в съответствие с член 277а, параграф 1, буква а) и член 277а, параграф 2; и

image

=

добавка за хеджираща съвкупност j на категорията на лихвения риск, изчислена в съответствие с параграф 2.

2.  

Институциите изчисляват добавката за хеджираща съвкупност j на категорията на лихвения риск:

image

където:

єj

=

надзорен коефициент за хеджиращата съвкупност j, определен в съответствие с приложимата стойност, посочена в член 280;

SFIR

=

надзорен коефициент за категорията на лихвения риск на стойност 0,5 %; и

image

=

ефективна условна стойност на хеджиращата съвкупност j, изчислена в съответствие с параграф 3.

3.  

За целите на изчисляването на ефективната условна стойност на хеджиращата съвкупност j институциите първо съотнасят всяка сделка от хеджиращата съвкупност към съответната група в таблица 2. Това съотнасяне се извършва въз основа на крайната дата на всяка сделка, определена съгласно член 279б, параграф 1, буква а):



Таблица 2

Група

Крайна дата

(в години)

1

>0 и <=1

2

>1 и <= 5

3

> 5

След това институциите изчисляват ефективната условна стойност на хеджиращата съвкупност j в съответствие със следната формула:

image

където:

image

=

ефективна условна стойност на хеджиращата съвкупност j;

Dj,k

=

ефективна условна стойност на група k на хеджиращата съвкупност j, изчислена както следва:

image

където:

l

=

индекс, с който се обозначава рисковата позиция.

Член 280б

Добавка за категорията на валутния риск

1.  

За целите на член 278 институциите изчисляват добавката за категорията на валутния риск за дадена нетираща съвкупност, както следва:

image

където:

AddOnFX

=

добавка за категорията на валутния риск;

j

=

индекс, с който се обозначават хеджиращите съвкупности за валутния риск от нетиращата съвкупност, установени в съответствие с член 277а, параграф 1, буква б) и член 277а, параграф 2; и

image

=

добавка за хеджираща съвкупност j на категорията на валутния риск, изчислена в съответствие с параграф 2.

2.  

Институциите изчисляват добавката за хеджираща съвкупност j на категорията на валутния риск, както следва:

image

където:

єj

=

надзорен коефициент за хеджиращата съвкупност j, определен в съответствие с член 280;

SFFX

=

надзорен коефициент за категорията на валутния риск на стойност 4 %;

image

=

ефективна условна стойност на хеджиращата съвкупност j, изчислена, както следва:

image

където:

l

=

индекс, с който се обозначава рисковата позиция.

Член 280в

Добавка за категорията на кредитния риск

1.  

За целите на параграф 2 институциите установяват съответните кредитни референтни субекти на нетиращата съвкупност в съответствие със следното:

a) 

един кредитен референтен субект съответства на всеки емитент на референтен дългов инструмент, който е базисен инструмент за сделка върху задължения на едно лице, отнесена към категорията на кредитния риск; сделките върху задълженията на едно лице се отнасят към един и същи кредитен референтен субект само когато базисният референтен дългов инструмент на тези сделки е емитиран от един и същи емитент;

б) 

един кредитен референтен субект съответства на всяка група от референтни дългови инструменти или кредитни деривати върху задължения на едно лице, които са базисни инструменти по сделка върху задълженията на няколко лица, отнесена към категорията на кредитния риск; сделки върху задълженията на няколко лица се отнасят към един и същи кредитен референтен субект само когато групата на включените в сделките базисни референтни дългови инструменти или кредитни деривати върху задължения на едно лице има едни и същи съставни елементи.

2.  

За целите на член 278 институцията изчислява добавката за категорията на кредитния риск за дадена нетираща съвкупност, както следва:

image

където:

AddOnCredit

=

добавка за категорията на кредитния риск;

j

=

индекс, с който се обозначават всички хеджиращи съвкупности за кредитния риск, установени в съответствие с член 277а, параграф 1, буква в) и член 277а, параграф 2 за нетиращата съвкупност; и

image

=

добавка за хеджираща съвкупност j на категорията на кредитния риск, изчислена в съответствие с параграф 3.

3.  

Институциите изчисляват добавката за категорията на кредитния риск за хеджиращата съвкупност j, както следва:

image

където:

image

=

добавка за категорията на кредитния риск за хеджираща съвкупност j;

єj

=

надзорен коефициент за хеджиращата съвкупност j, определен в съответствие с член 280;

k

=

индекс, с който се обозначават кредитните референтни субекти на нетиращата съвкупност, установени в съответствие с параграф 1;

image

=

коефициент на корелация за кредитния референтен субект k; когато кредитния референтен субект k е установен в съответствие с параграф 1, буква а),

image

, когато кредитният референтен субект k е установен в съответствие с параграф 1, буква б),

image

; и

AddOn(Entityk)

=

добавка за кредитния референтен субект k, определена в съответствие с параграф 4.

4.  

Институцията изчислява добавката за кредитния референтен субект k, както следва:

image

където:

image

=

ефективна условна стойност на кредитния референтен субект k, изчислена, както следва:

image

където:

l

=

индекс, с който се обозначава рисковата позиция; и

image

=

надзорен коефициент, приложим към кредитния референтен субект k, изчислен в съответствие с параграф 5.

5.  

Институциите изчисляват надзорния коефициент, приложим за кредитния референтен субект k, както следва:

a) 
за кредитния референтен субект k, установен в съответствие с параграф 1, буква а),

image

се съотнася към един от шестте надзорни коефициента, посочени в таблица 3 от настоящия параграф, въз основа на външна кредитна оценка, присъдена на съответния отделен емитент от призната АВКО; за отделен емитент, за когото няма присъдена кредитна оценка от призната АВКО:
i) 

институцията, използваща подхода по глава 3, съотнася вътрешния рейтинг на отделния емитент към една от външните кредитни оценки;

ii) 
институцията, използваща подхода по глава 2, присъжда

image

на този кредитен референтен субект; когато обаче институцията прилага член 128, за да определи рисковото тегло на кредитния риск от контрагента по отношение на експозициите към този отделен емитент, тя присъжда

image

на този кредитен референтен субект;
б) 

за кредитен референтен субект k, установен в съответствие с параграф 1, буква б):

i) 
когато рискова позиция l, отнесена към кредитния референтен субект k, е кредитен индекс, регистриран на признат борсов пазар,

image

се съотнася към един от двата надзорни коефициенти, определени в таблица 4 от настоящия параграф, въз основа на кредитното качество на мнозинството от неговите отделни съставни елементи;
ii) 
когато рискова позиция l, отнесена към кредитния референтен субект k, не е посочена в подточка i) от настоящата буква,

image

е средната претеглена стойност на надзорните коефициенти, съотнесени към всеки съставен елемент в съответствие с метода, определен в буква а), като теглата се определят в зависимост от дела, който условната стойност на съставните елементи има в тази позиция.



Таблица 3

Степен на кредитно качество

Надзорен коефициент за сделки върху задължения на едно лице

1.

0,38 %

2.

0,42 %

3.

0,54 %

4.

1,06 %

5.

1,6 %

6.

6,0 %



Таблица 4

Преобладаващо кредитно качество

Надзорен коефициент за регистрирани на борсов пазар индекси

Инвестиционен рейтинг

0,38 %

Неинвестиционен рейтинг

1,06 %

Член 280г

Добавка за категорията на риска от капиталови инструменти

1.  

За целите на параграф 2 институциите установяват съответните референтни субекти на капиталови инструменти на нетиращата съвкупност, както следва:

а) 

един референтен субект на капиталов инструмент съответства на всеки емитент на референтен капиталов инструмент, който е базисен инструмент за сделка върху задълженията на едно лице, отнесена към категорията на риска от капиталови инструменти; сделките върху задълженията на едно лице се отнасят към един и същи референтен субект на капиталов инструмент само когато базисният референтен капиталов инструмент по сделките е емитиран от един и същи емитент;

б) 

един референтен субект на капиталов инструмент съответства на всяка група от референтни капиталови инструменти или деривати върху капиталови инструменти, издадени от едно лице, които са базисни инструменти по сделка върху задълженията на няколко лица, отнесена към категорията на риска от капиталови инструменти; сделки върху задълженията на няколко лица се отнасят към един и същи референтен субект на капиталов инструмент само когато групата на включените в сделките базисни референтни капиталови инструменти или деривати върху капиталови инструменти, издадени от едно лице, в зависимост от случая, има едни и същи съставни елементи.

2.  

За целите на член 278 институциите изчисляват добавката за категорията на риска от капиталови инструменти за дадена нетираща съвкупност, както следва:

image

където:

AddOnEquity

=

добавка за категорията на риска от капиталови инструменти;

j

=

индекс, с който се обозначават всички хеджиращи съвкупности за риска от капиталови инструменти, установени в съответствие с член 277а, параграф 1, буква г) и член 277а, параграф 2, за нетиращата съвкупност; и

image

=

добавка за хеджираща съвкупност j на категорията на риска от капиталови инструменти, изчислена в съответствие с параграф 3.

3.  

Институциите изчисляват добавката за категорията на риска от капиталови инструменти за хеджиращата съвкупност j, както следва:

image

където:

image

=

добавка за категорията на риска от капиталови инструменти за хеджиращата съвкупност j;

єj

=

надзорен коефициент за хеджиращата съвкупност j, определен в съответствие с член 280;

k

=

индекс, с който се обозначават референтни субекти на капиталови инструменти на нетиращата съвкупност, установени в съответствие с параграф 1;

image

=

коефициент на корелация за референтния субект на капиталов инструмент k; когато референтният субект на капиталов инструмент k е установен в съответствие с параграф 1, буква а),

image

; когато референтният субект на капиталов инструмент k е установен в съответствие с параграф 1, буква б),

image

; и

AddOn(Entityk)

=

добавка за референтния субект на капиталов инструмент k, изчислена в съответствие с параграф 4.

4.  

Институциите изчисляват добавката за референтния субект на капиталов инструмент k, както следва:

image

където:

AddOn(Entityk)

=

добавка за референтния субект на капиталов инструмент k;

image

=

надзорен фактор, приложим към референтния субект на капиталов инструмент k; когато референтният субект на капиталов инструмент k е установен в съответствие с параграф 1, буква а),

image

; когато референтният субект на капиталов инструмент k е установен в съответствие с параграф 1, буква б),

image

; и

image

=

ефективна условна стойност на референтния субект на капиталов инструмент k, изчислена, както следва:

image

където:

l

=

индекс, с който се обозначава рисковата позиция.

Член 280д

Добавка за категорията на стоковия риск

1.  

За целите на член 278 институциите изчисляват добавката за категорията на стоковия риск за дадена нетираща съвкупност, както следва:

image

където:

AddOnCom

=

добавка за категорията на стоковия риск

j

=

индекс, с който се обозначават хеджиращите съвкупности за стоковия риск, установени в съответствие с член 277а, параграф 1, буква д) и член 277а, параграф 2, за нетиращата съвкупност; и

image

=

добавка за хеджираща съвкупност j на категорията на стоковия риск, изчислена в съответствие с параграф 4.

2.  
За целите на изчисляването на добавката за хеджираща съвкупност за стоковия риск от дадена нетираща съвкупност в съответствие с параграф 4, институциите установяват съответните референтни видове стоки за всяка хеджираща съвкупност. Сделките със стокови деривати се отнасят към един и същ референтен вид стока само когато базисният стоков инструмент на тези сделки е от едно и също естество, независимо от мястото на доставка и качеството на стоковия инструмент.
3.  
Чрез дерогация от параграф 2 компетентните органи могат да изискват от институция, която е изложена в значителна степен на базисния риск, свързан с различни позиции от едно и също естество, както е посочено в параграф 2, да установят референтни видове стоки за тези позиции, като използват повече характеристики, а не само естеството на базисния стоков инструмент. В такъв случай сделките със стокови деривати се отнасят към един и същ референтен вид стока само когато се отличават с тези характеристики.
4.  

Институциите изчисляват добавката за категорията на стоковия риск за хеджиращата съвкупност j, както следва:

image

където:

image

=

добавка за категорията на стоковия риск на хеджиращата съвкупност;

єj

=

надзорен коефициент за хеджиращата съвкупност j, определен в съответствие с член 280;

ρCom

=

коефициент на корелация за категорията на стоковия риск на стойност 40 %;

k

=

индекс, с който се обозначават референтните видове стоки на нетиращата съвкупност, установени в съответствие с параграф 2; и

image

=

добавка за референтния вид стока k, изчислена в съответствие с параграф 5.

5.  

Институциите изчисляват добавката за референтния вид стока k, както следва:

image

където:

image

=

добавка за референтия вид k;

▼C7

image

=

надзорен коефициент, приложим към референтния вид стока k; когато референтният вид стока k съответства на сделки, разпределени към хеджиращата съвкупност, посочена в член 277а, параграф 1, буква д), с изключение на сделките, свързани с електроенергия, image; за сделки, свързани с електроенергия, image; и

▼M8

image

=

ефективна условна стойност на референтния вид стока k, изчислена, както следва:

image

където:

l

=

индекс, с който се обозначава рисковата позиция.

Член 280е

Добавка за категорията на други рискове

1.  

За целите на член 278 институциите изчисляват добавката за категорията на други рискове за дадена нетираща съвкупност, както следва:

image

където:

AddOnOther

=

добавка за категорията на други рискове;

j

=

индекс, с който се обозначават хеджиращите съвкупности за други рискове, установени в съответствие с член 277а, параграф 1, буква е) и член 277а, параграф 2, за нетиращата съвкупност; и

image

=

добавка за категорията на другите рискове за хеджиращата съвкупност j, изчислена в съответствие с параграф 2.

2.  

Институциите изчисляват добавката за категорията на други рискове за хеджиращата съвкупност j, както следва:

image

където:

image

=

добавка за категорията на други рискове за хеджиращата съвкупност j;

єj

=

надзорен коефициент за хеджиращата съвкупност j, определен в съответствие с член 280; и

SFOther

=

надзорен коефициент за категорията на други рискове на стойност 8 %;

image

=

ефективна условна стойност на хеджиращата съвкупност j, изчислена, както следва:

image

където:

l

=

индекс, с който се обозначава рисковата позиция.



Раздел 4

Опростен стандартизиран подход за кредитния риск от контрагента

Член 281

Изчисляване на стойността на експозицията

1.  
Институциите изчисляват една стойност на експозиция на ниво нетираща съвкупност в съответствие с раздел 3 при спазване на параграф 2 от настоящия член.
2.  

Стойността на експозицията на нетираща съвкупност се изчислява в съответствие със следните изисквания:

а) 

институциите не прилагат третирането, посочено в член 274, параграф 6;

б) 

чрез дерогация от член 275, параграф 1, за нетиращите съвкупности, които не са посочени в член 275, параграф 2, институциите изчисляват разменната стойност съгласно следната формула:

RC = max{CMV, 0},

където:

RC

=

разменна стойност; и

CMV

=

текуща пазарна стойност;

в) 

чрез дерогация от член 275, параграф 2 от настоящия регламент, за нетиращи съвкупности от сделки: които се търгуват на призната борса; които са предмет на централизиран клиринг от ЦК, получил лиценз в съответствие с член 14 от Регламент (ЕС) № 648/2012 или признат в съответствие с член 25 от същия регламент; или за които с контрагента е налице двустранна размяна на обезпечение в съответствие с член 11 от Регламент (ЕС) № 648/2012, институциите изчисляват разменната стойност в съответствие със следната формула:

RC = TH + MTA,

където:

RC

=

разменна стойност;

TH

=

маржин праг, прилаган за нетиращата съвкупност съгласно маржин споразумението, под който институцията не може да изиска обезпечение; и

MTA

=

минимален размер на прехвърляемите средства, прилаган за нетиращата съвкупност съгласно маржин споразумението;

г) 

чрез дерогация от член 275, параграф 3, за нетиращи съвкупности с множество контрагенти, предмет на маржин споразумение, институциите изчисляват разменната стойност като сбора от разменната стойност на всяка отделна нетираща съвкупност, изчислена в съответствие с параграф 1, все едно не е било приложено маржин споразумение;

д) 

всички хеджиращи съвкупности се определят в съответствие с член 277а, параграф 1;

е) 

институциите присъждат стойност 1 на множителя във формулата по член 278, параграф 1, използвана за изчисляване на потенциалната бъдеща експозиция, както следва:

image

където:

PFE

=

потенциална бъдеща експозиция;

AddOn(a)

=

добавка за рисковата категория а;

ж) 

чрез дерогация от член 279а, параграф 1, за всички сделки институциите изчисляват надзорната делта, както следва:



δ =

left accolade

+ 1 когато сделката е дълга позиция в основния рисков фактор

– 1 когато сделката е къса позиция в основния рисков фактор

където:

δ

=

надзорна делта;

з) 

формулата, посочена в член 279б, параграф 1, буква а), която се използва за изчисляване на надзорния коефициент на продължителност, да се чете, както следва:

надзорен коефициент на продължителност = E – S,

където:

E

=

период между крайната дата на дадена сделка и отчетната дата; и

S

=

период между началната дата на дадена сделка и отчетната дата;

и) 

матуритетният фактор по член 279в, параграф 1 се изчислява, както следва:

i) 

за сделки, включени в нетиращи съвкупности по член 275, параграф 1, MF = 1;

ii) 

за сделки, включени в нетиращи съвкупности по член 275, параграфи 2 и 3, MF = 0,42;

й) 

формулата, посочена в член 280а, параграф 3, която се използва за изчисляване на ефективната условна стойност на хеджиращата съвкупност j, да се чете, както следва:

image

където:

image

D

=

ефективна условна стойност на хеджиращата съвкупност j; и

j,kD

=

ефективна условна стойност на група k на хеджиращата съвкупност j;

к) 

формулата, посочена в член 280в, параграф 3 и използвана за изчисляване на добавката за категорията на кредитния риск за хеджиращата съвкупност j, да се чете, както следва:

image

където:

image

=

добавка за категорията на кредитния риск за хеджиращата съвкупност j; и

AddOn(Entityk)

=

добавка за кредитния референтен субект k;

л) 

формулата, посочена в член 280г, параграф 3 и използвана за изчисляване на добавката за категорията на риска от капиталови инструменти за хеджиращата съвкупност j, да се чете, както следва:

image

където:

image

=

добавка за категорията на риска от капиталови инструменти за хеджиращата съвкупност j; и

AddOn(Entityk)

=

добавка за кредитния референтен субект k;

м) 

формулата, посочена в член 280д, параграф 4 и използвана за изчисляване на добавката за категорията на стоковия риск за хеджиращата съвкупност j, да се чете, както следва:

image

където:

image

=

добавката за категорията на стоковия риск за хеджиращата съвкупност j; и

image

=

добавка за референтния вид стока k.



Раздел 5

Метод на първоначалната експозиция

Член 282

Изчисляване на стойността на експозицията

1.  
Ако са изпълнени всички условия, определени в член 274, параграф 1, институциите могат да изчислят една стойност на експозиция за всички сделки в рамките на договорното споразумение за нетиране. В противен случай институциите изчисляват стойността на експозицията отделно за всяка сделка, която се разглежда като отделна нетираща съвкупност.
2.  
Стойността на експозицията за дадена нетираща съвкупност или сделка е равна на сбора от текущата разменна стойност и потенциалната бъдеща експозиция, умножен по 1,4.
3.  

Текущата разменна стойност, посочена в параграф 2, се изчислява, както следва:

а) 

за нетиращи съвкупности от сделки: търгувани на призната борса; предмет на централизиран клиринг от ЦК, получил лиценз в съответствие с член 14 от Регламент (ЕС) № 648/2012 или признат в съответствие с член 25 от същия регламент; или за които с контрагента е налице двустранна размяна на обезпечение в съответствие с член 11 от Регламент (ЕС) № 648/2012, институциите използват следната формула:

RC = TH + MTA,

където:

RC

=

разменна стойност;

TH

=

маржин праг, прилаган за нетиращата съвкупност съгласно маржин споразумението, под който институцията не може да изиска обезпечение; и

MTA

=

минимален размер на прехвърляемите средства, прилаган за нетиращата съвкупност съгласно маржин споразумението;

б) 

за всички други нетиращи съвкупности или отделни сделки институциите използват следната формула:

RC = max{CMV, 0},

където:

RC

=

разменна стойност; и

CMV

=

текуща пазарна стойност.

За да изчислят текущата разменна стойност, институциите актуализират текущите пазарни стойности поне веднъж месечно.

4.  

Институциите изчисляват потенциалната бъдеща експозиция, посочена в параграф 2, както следва:

а) 

потенциалната бъдеща експозиция на нетираща съвкупност представлява сбора на потенциалната бъдеща експозиция на всички сделки, включени в нетиращата съвкупност, изчислена в съответствие с буква б);

б) 

потенциалната бъдеща експозиция на единична сделка е нейната условна стойност, умножена по:

i) 

произведението на 0,5 % и остатъчния срок до падежа на сделката, изразен в години, за лихвени договори за деривати;

ii) 

произведението на 6 % и остатъчния срок до падежа на сделката, изразен в години, за договори за кредитни деривати;

iii) 

4 % за валутни деривати;

iv) 

18 % за договори за деривати за злато и стоки, различни от договори за деривати за електроенергия;

v) 

40 % за договори за деривати за електроенергия;

vi) 

32 % за деривати върху капиталови инструменти;

в) 

условната стойност, посочена в буква б) от настоящия параграф, се определя в съответствие с член 279б, параграфи 2 и 3, за всички деривати, посочени в тази буква; наред с това условната стойност на дериватите, посочени в буква б), подточки iii)—vi) от настоящия параграф, се определя в съответствие с член 279б, параграф 1, букви б) и в);

г) 

потенциалната бъдеща експозиция на нетиращите съвкупности, посочени в параграф 3, буква а), се умножава по 0,42.

За изчисляване на потенциалната експозиция по лихвени деривати и кредитни деривати в съответствие с буква б), подточки i) и ii), институцията може да реши да използва първоначалния срок до падежа вместо остатъчния срок до падежа на договорите.

▼B



Раздел 6

Метод на вътрешните модели

Член 283

Разрешение за използване на метода на вътрешните модели

1.  

При условие че компетентните органи се уверят, че институцията е изпълнила посоченото в параграф 2 изискване, те разрешават на въпросната институция да използва метода на вътрешните модели (наричан по-долу „МВМ“) за изчисляване на стойността на експозицията за която и да е от следните сделки:

а) 

сделки по член 273, параграф 2, буква а);

б) 

сделки по член 273, параграф 2, букви б), в) и г);

в) 

сделки по член 273, параграф 2, букви а)—г),

Когато на институцията е разрешено да използва МВМ за изчисляване на стойността на експозицията за която и да е от сделките, посочени в букви а)—в) от първа алинея, тя може също така да използва МВМ за сделките по член 273, параграф 2, буква д).

Независимо от член 273, параграф 1, трета алинея институцията може да реши да не прилага този метод към несъществени по размер и риск експозиции. В такъв случай институцията прилага към тези експозиции един от методите, посочени в раздели 3—5, когато са изпълнени съответните изисквания за всеки от методите.

2.  
Компетентните органи разрешават на институцията да използва МВМ за изчисленията, посочени в параграф 1, само ако институцията е удостоверила, че отговаря на изискванията, посочени в настоящия раздел, и компетентните органи са установили, че поддържаните от институцията системи за управление на CCR са надеждни и се прилагат правилно.
3.  
Компетентните органи могат да разрешат на институциите в рамките на определен период от време да въвеждат поетапно МВМ за различните видове сделки. През този период на поетапно въвеждане институциите могат да използват методите, установени в раздел 3 или раздел 5, по отношение на видовете сделки, за които те не използват МВМ.

▼M8

4.  
За всички сделки с извънборсови деривати и транзакции с удължен сетълмент, за които институцията не е получила разрешение съгласно параграф 1 за използване на МВМ, институцията използва методите, посочени в раздел 3. Тези методи могат да бъдат използвани комбинирано и за постоянно в рамките на дадена група.

▼B

5.  
Институцията, която в съответствие с параграф 1 е получила разрешение да използва МВМ, не възобновява използването на методите, посочени в раздел 3 или раздел 5, освен ако не е получила съответното разрешение от компетентния орган. Компетентните органи дават такова разрешение, ако институцията е посочила основателна причина.
6.  

Ако институцията престане да изпълнява посочените в настоящия раздел изисквания, тя уведомява компетентния орган и предприема едно от следните действия:

а) 

представя на компетентния орган план за своевременно достигане на изискванията;

б) 

доказва пред компетентния орган, че въздействието на това неизпълнение е несъществено.

Член 284

Стойност на експозицията

1.  
Когато на институцията е разрешено в съответствие с член 283, параграф 1 да използва МВМ за изчисляване на стойността на експозицията на някои или на всички сделки, посочени в същия параграф, тя измерва стойността на експозицията на тези сделки на ниво нетираща съвкупност.

Моделът, използван за тази цел от институцията:

а) 

определя прогнозното разпределение на промените в пазарната стойност на нетиращата съвкупност, дължащи се на съвместно изменение на съответните пазарни променливи, като например лихвени проценти и валутни курсове;

б) 

изчислява стойността на експозицията за нетиращата съвкупност за всяка бъдеща дата въз основа на съвместното изменение на пазарните променливи.

2.  
С цел моделът да отчете ефекта от допълването до минималния размер на обезпечението, моделът на стойността на обезпечението отговаря на качествените и количествените изисквания и изискванията за данни по отношение на МВМ в съответствие с настоящия раздел, като в своето прогнозно разпределение на промените в пазарната стойност на нетиращата съвкупност институцията може да включи единствено приемливото финансово обезпечение, съгласно посоченото в членове 197 и 198, и в член 299, параграф 2, букви в) и г).
3.  

Капиталовото изискване за кредитен риск от контрагента по отношение на експозициите към CCR, спрямо които институцията прилага МВМ, е по-високата от следните стойности:

а) 

капиталовото изискване за тези експозиции, изчислено на базата на ефективната EPE чрез използване на текущи пазарни данни;

б) 

капиталовото изискване за тези експозиции, изчислено на базата на ефективната EPE чрез използване на единно последователно калибриране при стрес за всички експозиции към CCR, спрямо които се прилага МВМ.

4.  

Освен при контрагентите, които са определени като носители на специфичен утежняващ риск и попадат в обхвата на член 291, параграфи 4 и 5, институциите изчисляват стойността на експозицията като произведение на коефициента (α) по ефективната очаквана положителна експозиция:

image

където:

α

=

1,4, освен когато компетентните органи не изискват по-висока стойност на α или не разрешават на институциите да използват своите собствени оценки в съответствие с параграф 9;

Ефективната EPE се изчислява чрез оценяване на очакваната експозиция (EEt) като средната експозиция на бъдеща дата t, където средната стойност се изчислява на базата на възможните бъдещи стойности на съответните фактори на пазарен риск.

Моделът оценява EE към поредица от бъдещи дати t1, t2, t3 и т.н.

5.  

Ефективната EE се изчислява рекурсивно като:

image

където:

текущата дата е обозначена като t0;
ефективната EEt0 е равна на текущата експозиция.
6.  

Ефективната EPE е средната ефективна EE през първата година на бъдещата експозиция. Ако падежът на всички договори в нетиращата съвкупност е в рамките на по-малко от една година, EPE е средната ЕЕ до момента на настъпване на падежа на всички договори в нетиращата съвкупност. Ефективната EPE се изчислява като среднопретеглената стойност на ефективната ЕЕ:

▼C3

image

▼B

където теглата

image

дават възможност бъдещата експозиция да бъде изчислена към дати, които не са равномерно разположени във времето.
7.  
Институциите изчисляват EE или върховата експозиция въз основа на разпределение на експозициите, което отчита възможните отклонения от нормалното разпределение на експозициите.
►C2  8.  
Институцията може да използва изчисленото по МВМ разпределение, ◄ което е по-консервативно от произведението на α и ефективната EPE, изчислено за всеки контрагент в съответствие с формулата по параграф 4.
9.  

Независимо от параграф 4 компетентните органи могат да разрешат на институциите да използват своите собствени оценки за параметъра α, когато:

а) 

α се равнява на съотношението на вътрешния капитал на базата на пълна симулация на експозицията към CCR при различните контрагенти (като числител) и вътрешния капитал на базата на EPE (като знаменател);

б) 

EPE се използва в знаменателя при допускане, че е фиксирана остатъчна сума.

Когато е изчислен в съответствие с настоящия параграф, параметърът α е не по-малък от 1,2.

10.  
За да бъде определен параметърът α съгласно параграф 9, институцията гарантира, че числителят и знаменателят се изчисляват по начин, съвместим с методиката за моделиране, спецификациите на параметрите и състава на портфейлите. Използваният при определянето на параметъра α подход се основава на вътрешния капиталов подход на институцията, той е добре документиран и подлежи на независимо утвърждаване. Освен това институциите правят преглед на оценките си на α най-малко веднъж на тримесечие и по-често, когато съставът на портфейла се променя с времето. Институцията оценява също и свързания с модела риск.
11.  
Институцията доказва пред компетентния орган, че нейните вътрешни оценки на параметъра α отразяват в числителя съществени източници на зависимост на разпределението на пазарните стойности на сделките или портфейлите от сделки за различните контрагенти. Във вътрешните оценки на параметъра α е отчетена нееднородността на портфейлите.
12.  
При надзора на използването на оценките по параграф 9 компетентните органи вземат предвид значителното отклонение в оценките на α, което възниква поради възможността за неточно определяне, която се проявява при моделите, използвани за определяне на числителя, особено при наличието на изпъкналост.
13.  
Променливостта и корелациите на факторите на пазарния риск, използвани при съвместното моделиране на пазарния и кредитния риск, се определят, когато е уместно, в зависимост от кредитните рискови фактори с цел отразяване на потенциалното увеличаване на променливостта или корелациите при икономически спад.

Член 285

Стойност на експозицията за нетираща съвкупност, предмет на маржин споразумение

▼C2

1.  

Ако нетиращата съвкупност е предмет на маржин споразумение и ежедневна пазарна оценка, институцията изчислява ефективната ЕРЕ, съгласно предвиденото в настоящия параграф. Ако при изчисляване на ЕЕ моделът отчита ефектите от допълване до минималния размер на обезпечението, след разрешение от компетентния орган институцията може да използва изчислената чрез модела ЕЕ пряко във формулата по член 284, параграф 5. Компетентните органи дават такова разрешение само ако потвърдят, че при изчисляването на ЕЕ моделът надлежно отчита ефектите от допълване до минималния размер на обезпечението. Институция, която не е получила такова разрешение използва една от следните ефективни ЕРЕ мерки:

а) 

ефективната EPE, изчислена без отчитане на обезпеченията, получени или предоставени по маржин споразумението, плюс всички предоставени на контрагента обезпечения, които не подлежат на ежедневна оценка и допълване до минималния размер на обезпечението или текущата експозиция;

б) 

ефективната EPE, изчислена като очакваното увеличение на експозицията по време на рисковия маржин период плюс по-голямата от посочените по-долу експозиции:

▼B

i) 

текущата експозиция, включително всички получени или предоставени в момента обезпечения, които не са изисквани или оспорвани;

ii) 

най-голямата нетна експозиция, включително обезпеченията по маржин споразумението, която не би довела до изискване на обезпечението. Тази сума отразява всички приложими прагове, минимални размери на прехвърляеми средства, независими суми и първоначални маржове по маржин споразумението.

▼C2

▼B

За целите на буква б) институциите изчисляват добавката като очакваната положителна промяна на пазарната стойност на трансакциите по време на рисковия маржин период. Промените в стойността на обезпечението биват отразявани чрез ►C2  използване на надзорните корекции за променливост в съответствие с глава 4, раздел 4 или ◄ чрез собствени оценки на корекциите за променливост по разширения метод за финансово обезпечение, като обаче по време на рисковия маржин период не се допускат плащания по обезпеченията. Минималната продължителност на рисковия маржин период е посочена в параграфи 2—5.

2.  

При сделките, за които се извършва ежедневно пазарна оценка и допълване до минималния размер на обезпечението, рисковият маржин период, използван за моделирането на стойността на експозицията при маржин споразуменията, е не по-кратък от:

а) 

5 работни дни за нетиращите съвкупности, състоящи се единствено от репо сделки, сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки и маржин заемни сделки;

б) 

10 работни дни за всички други нетиращи съвкупности.

3.  

Букви а) и б) от параграф 2 се прилагат при спазването на следните изключения:

а) 

за всички нетиращи съвкупности, при които броят на сделките надвишава 5 000 във всеки един момент от тримесечието, рисковият маржин период за следващото тримесечие е не по-кратък от 20 работни дни. Това изключение не се прилага спрямо експозициите по търговско финансиране на институцията;

б) 

за нетиращите съвкупности, съдържащи една или повече сделки, включващи неликвидно обезпечение или извънборсов дериват, които не могат да бъдат лесно подменени, рисковият маржин период не е по-кратък от 20 работни дни.

Институцията определя дали обезпечението е неликвидно или дали извънборсовите деривати не могат да бъдат лесно подменени при стресирани пазарни условия, които се характеризират с липсата на постоянно работещи пазари, на които контрагентът би получил в рамките на най-много два дни голям брой ценови котировки, без това да влияе на пазарните цени или цената да бъде формирана с пазарна отстъпка (при обезпеченията) или премия (при извънборсовите деривати).

Институцията преценява дали сделките или ценните книжа, които тя държи като обезпечение, са съсредоточени към даден контрагент и дали институцията би била в състояние да подмени тези сделки или ценни книжа, ако въпросният контрагент напусне неочаквано пазара.

4.  
Ако в рамките на непосредствено предшестващите две тримесечия институцията е участвала в повече от два спора по изисквания за допълване на маржин депозита към дадена нетираща съвкупност, които са продължили по-дълго от приложимия рисков маржин период по параграфи 2 и 3, през следващите две тримесечия институцията използва рисков маржин период, който е поне двойно по-дълъг от посочения в параграфи 2 и 3 период, за тази нетираща съвкупност.
5.  

Когато периодичността на допълването до минималния размер на обезпечението е N дни, рисковият маржин период е най-малко равен на периода, посочен в параграфи 2 и 3 (F), плюс N дни минус един ден. Т.е.:

image

6.  
Ако вътрешният модел включва ефекта от допълване до минималния размер на обезпечението при промени в пазарната стойност на нетиращата съвкупност, при изчисляването на стойността на експозициите за извънборсови деривати и сделки, финансирани чрез ценни книжа, институцията моделира обезпечение, различно от парични средства във валутата на самата експозиция, съвместно с експозицията.
7.  
Ако институцията не е в състояние да моделира обезпечението съвместно с експозицията, при изчисляването на стойността на експозициите за извънборсови деривати и сделки, финансирани чрез ценни книжа, тя не отчита ефект от обезпечение, различно от парични средства във валутата на самата експозиция, освен когато институцията не използва корекции за променливост, които отговарят на стандартите на разширения метод за финансово обезпечение със собствени оценки на корекциите за променливост, или стандартните данни за надзорни корекции за променливост в съответствие с глава 4.
8.  
Институцията, която използва МВМ, не може да отчита в своите модели ефекта от намаляване на стойността на експозицията вследствие на клаузи в споразумението за предоставяне на обезпечение, изискващи получаване на обезпечение при влошаване на кредитното качество на контрагента.

Член 286

Управление на CCR — политики, процедури и системи

1.  

Институцията установява и поддържа рамка за управление на CCR, състояща се от:

а) 

политики, процеси и системи, осигуряващи установяването, измерването, управлението, одобрението и вътрешното отчитане на CCR;

б) 

процедури, гарантиращи съблюдаването на тези политики, процеси и системи.

Тези политики, процеси и системи са концептуално издържани, прилагат се цялостно и биват документирани. Документацията съдържа обяснение на емпиричните техники, използвани за измерване на CCR.

2.  

Изискваната по параграф 1 рамка за управление на CCR отчита пазарните, ликвидните, правните и операционните рискове, които са свързани с CCR. Рамката конкретно гарантира, че институцията спазва следните принципи:

а) 

тя не встъпва в стопански отношения с контрагент, без да оцени неговата кредитоспособност;

б) 

тя надлежно отчита кредитния риск, възникващ преди и по време на сетълмента;

в) 

тя управлява тези рискове по възможно най-всеобхватен начин на ниво отделен контрагент, обединявайки експозициите към CCR с другите кредитни експозиции, и на ниво предприятие.

3.  

Институцията, която използва МВМ, доказва пред компетентния орган, че при определяне на ликвидните рискове нейната рамка за управление на CCR отчита всеки един от следните елементи:

а) 

евентуалните входящи изисквания за допълване на маржин депозита в контекста на обмена на вариационния маржин или на друг вид маржин обезпечение, например първоначален или независим маржин, при неблагоприятни пазарни сътресения;

б) 

евентуалните искове за връщане на излишъка по обезпечението, предоставено от контрагентите;

в) 

претенции, произтичащи от евентуално понижаване на собствената външна оценка на кредитното качество.

Институцията гарантира, че естеството и времевият хоризонт на повторно използване на обезпечението са в съответствие с необходимата ѝ ликвидност и не застрашават способността ѝ своевременно да предоставя или връща обезпечения.

4.  
Управителният орган и висшето ръководство на институцията участват активно и гарантират, че за управлението на CCR се отделят необходимите ресурси. В рамките на официална процедура висшето ръководство бива запознато с ограниченията и допусканията на използвания модел и влиянието на тези ограничения и допускания върху достоверността на изходните данни. Висшето ръководство бива също така осведомявано за несигурността на пазарната среда и оперативните проблеми, както и за отразяването им в модела.
5.  
Ежедневните отчети, изготвяни в съответствие с член 287, параграф 2, буква б) за експозициите на институцията към CCR, се преглеждат от членове на ръководството с достатъчен ранг и правомощия да разпоредят на отделни служители, управляващи или търгуващи с кредитни позиции, да намалят заетите позиции и да разпоредят намаление на цялостната експозиция на институцията към CCR.
6.  
Рамката за управление на CCR, която институцията е установила в съответствие с параграф 1, се ползва заедно с вътрешните кредитни ограничения и ограниченията за търгуване. Кредитните ограничения и ограниченията за търгуване са свързани с модела за измерване на риска на институцията по начин, който е предвидим във времето и който е добре разяснен на служителите, които управляват кредитни позиции или търгуват, както и на висшето ръководство. Институцията е въвела официална процедура за докладване на нарушенията на праговете на риска на съответно ръководно ниво.
7.  
Системата за измерване на CCR на институцията включва измерване на използваните кредитни линии през и в края на деня. Институцията измерва текущата експозиция със и без отчитане на обезпеченията. Институцията изчислява и наблюдава върхова експозиция или потенциална бъдеща експозиция на ниво портфейл и на ниво отделен контрагент при избран от нея доверителен интервал. Институцията отчита големите или концентрираните позиции, включително по групи свързани контрагенти, по отрасли и по пазари.
8.  
Институцията създава и поддържа редовно прилагана и изчерпателна програма за стрес тестове. Резултатите от стрес тестовете се преглеждат периодично, и най-малко веднъж на тримесечие от висшето ръководство, и се отразяват в политиките и лимитите за CCR, приети от ръководния орган или висшето ръководство. Ако стрес тестовете установят конкретна уязвимост при определени обстоятелства, институцията предприема незабавни мерки за справяне с тези рискове.

Член 287

Организационна структура на управлението на CCR

1.  

Институцията, която използва МВМ, създава и поддържа:

а) 

звено за контрол на риска в съответствие с параграф 2;

б) 

звено за управление на обезпеченията в съответствие с параграф 3.

2.  

Звеното за контрол на риска отговаря за разработването и прилагането на процеса по управление на CCR, включително първоначалното и текущо утвърждаване на модела, като изпълнява следните функции и отговаря на следните изисквания:

а) 

отговаря за разработване и прилагане на системата за управление на CCR на институцията;

б) 

изготвя ежедневни отчети и анализи на резултатите, получени чрез модела на институцията за измерване на риска. Анализите включват оценка на взаимовръзката между големината на експозициите към CCR и наличните лимити за търгуване;

в) 

контролира целостта на входящите данни и изработва и анализира отчети относно резултатите, получени чрез модела на институцията за измерване на риска, включващи оценка на връзката между големината на рисковите експозиции и лимитите за кредитиране и търгуване;

г) 

независимо е от звената, отговарящи за поемането, подновяването или търгуването на експозициите и не е обект на неправомерно въздействие;

д) 

то разполага с подходящо квалифициран персонал;

е) 

отчита се пряко на висшето ръководство на институцията;

ж) 

дейността му е тясно свързана с процеса по ежедневно управление на кредитния риск на институцията;

з) 

резултатите от дейността му са неразделна част от процеса на планиране, наблюдение и контрол на кредитния и общия рисков профил на институцията.

3.  

Звеното за управление на обезпеченията изпълнява следните задачи и функции:

а) 

изчислява и изисква допълване на маржин депозита, разглежда спорове по изисквания за допълване на маржин депозита, както и ежедневно и точно докладва нивата на независимите суми, първоначалния маржин и вариационния маржин;

б) 

контролира целостта на данните, използвани при изисквания за допълване на маржин депозита, и осигурява тяхното съответствие и редовното им съгласуване със съответните източници на данни в рамките на институцията;

в) 

проследява степента на повторно използване на обезпечения и на всички изменения на правата на институцията по предоставените от нея обезпечения или във връзка с тях;

г) 

докладва на съответното ниво на управление за видовете активи, служещи като обезпечение, които се използват повторно, и за условията на това повторно използване, включително инструмент, кредитно качество и падеж;

д) 

проследява концентрацията по отделни видове активи, приети от институцията като обезпечение;

е) 

редовно и най-малко веднъж на всяко тримесечие докладва пред висшето ръководство информация относно управлението на обезпеченията, включително информация за вида на получените и предоставените обезпечения, както и размера, продължителността и причините за спорове по изисквания за допълване на маржин депозита. При това вътрешно отчитане се отразяват и тенденциите в данните.

4.  
Висшето ръководство осигурява достатъчно средства на предвиденото в параграф 1, буква б) звено за управление на обезпеченията, за да гарантира, че чрез неговите системи се постига необходимото равнище на оперативна функционалност, което се измерва със своевременното и точно изискване от страна на институцията за допълване на маржин депозитите, както и със своевременното реагиране на институцията на изискванията на нейните контрагенти за допълване на маржин депозитите. Висшето ръководство гарантира, че звеното разполага с необходимия персонал, за да може дори и при тежки пазарни кризи да обработва своевременно изискванията и споровете и да даде възможност на институцията да ограничи броя на спорове, предизвикани от големи по обем трансакции.

Член 288

Преглед на системата за управление на CCR

Институцията редовно извършва независим преглед на системата за управление на CCR в рамките на процедурата си за вътрешен одит. Този преглед включва дейността на звената по контрол и управление на обезпеченията, установени по член 287, и по-специално обхваща най-малко следното:

а) 

наличието на подходяща документация за системата и процеса за управление на CCR, изисквани съгласно член 286;

б) 

организацията на звеното за контрола на CCR, изисквано съгласно член 287, параграф 1, буква а);

в) 

организацията на звеното за управление на обезпеченията, изисквано съгласно член 287, параграф 1, буква б);

г) 

включването на мерки в резултат на CCR в ежедневното управление на риска;

д) 

процеса на одобрение на моделите на ценообразуване, съобразено с риска, и на системите за оценка, използвани от персонала на фронт-офиса и бек-офиса;

е) 

утвърждаването на всички значими промени в процеса на измерване на CCR;

ж) 

обхвата на CCR, отразен в модела за измерване на риска;

з) 

целостта на управленската информационна система;

и) 

точността и изчерпателността на данните за CCR;

й) 

точното отразяване на правните условия по споразуменията за предоставяне на обезпечение и нетиране при определяне на стойността на експозициите;

к) 

проверката на последователността, своевременността и надеждността на информационните източници, използвани за прилагане на вътрешните модели, както и на тяхната независимост;

л) 

точността и уместността на допусканията за променливостта и корелационните коефициенти;

м) 

точността на изчисленията, свързани с оценяването и преобразуването на риска;

н) 

проверката на точността на модела чрез чести бек-тестове, съгласно посоченото по член 293, параграф 1, букви б)—д);

о) 

съблюдаването на приложимите регулаторни изисквания от страна на звеното за контрол на CCR и звеното по управление на обезпеченията.

Член 289

Критерии за цялостно използване

1.  
Институциите гарантират, че разпределението на експозициите, генерирано от модела, който се използва за изчисляване на ефективната EPE, е неразделна част от ежедневния процес на институцията по управление на CCR и че резултатите от модела се отчитат при процеса на разрешаване на кредити, управление на CCR, вътрешно разпределение на капитала и корпоративно управление.
2.  
Институцията доказва пред компетентните органи, че най-малко една година преди да получи разрешение от компетентните органи да използва МВМ в съответствие с член 283, е използвала модел за изчисляване на разпределението на експозициите, въз основа на което се изчислява EPE, който като цяло отговаря на изложените в настоящия раздел изисквания.
3.  
Моделът, използван за генериране на разпределение на експозициите към CCR, е част от рамката за управление на CCR, изисквана съгласно член 286. Тази рамка включва измерване на използването на кредитните линии чрез сумиране на експозициите към CCR с други кредитни експозиции и вътрешно разпределение на капитала.
4.  
В допълнение към EPE институцията измерва и управлява текущи експозиции. Когато е уместно, институцията измерва текущата експозиция със и без отчитане на обезпеченията. Критериите за използване са изпълнени, ако институцията използва и други показатели за измерване на CCR, като например върховата експозиция, които се основават на разпределението на експозициите, генерирано от модела за изчисляване на EPE.
5.  
Институцията трябва да разполага със системен капацитет, даващ възможност очакваната експозиция да се оценява при необходимост ежедневно, освен ако институцията не докаже пред компетентните органи, че предвид характера на експозициите ѝ към CCR са оправдани по-редките изчисления. Институцията оценява EE в рамките на времеви профил на прогнозните хоризонти, който отразява адекватно времевата структура на бъдещите парични потоци и падежните дати на договорите, и по начин, който съответства на съществеността и състава на експозициите.
6.  
Експозицията се измерва, наблюдава и контролира за целия срок на договорите в нетиращата съвкупност, а не само в рамките на едногодишен хоризонт. Институцията разполага с процедури за установяване и контрол на рисковете от контрагенти, към които експозицията се увеличава след едногодишния хоризонт. Прогнозното увеличение на експозицията се отчита от модела за вътрешния капитал на институцията.

Член 290

Стрес тестове

1.  
Институцията трябва да разполага с цялостна програма за извършване на стрес тестове за CCR, която да се използва и при оценката на капиталовите изисквания за CCR и да е съобразена с изискванията по параграфи 2—10.
2.  
Чрез тази програма се установяват възможни събития или бъдещи промени в икономическите условия, които биха могли да имат неблагоприятно влияние върху кредитните експозиции на институцията, и се оценяват възможностите на институцията за противодействие на такива промени.
3.  
Получените резултати от стрес тестове се съпоставят с лимита за риск и се възприемат от институцията като част от процеса, установен по член 81 от Директива 2013/36/ЕС.
4.  
Програмата обхваща изцяло всички форми на кредитен риск от контрагента по сделките с и сумарните експозиции към отделните контрагенти, обхващащи период от време, позволяващ извършването на редовни стрес тестове.
5.  
В нея се предвижда най-малко веднъж месечно експозициите да бъдат подлагани на стрес тестове за основните фактори на пазарния риск като лихвени проценти, валутни котировки, капиталови инструменти, кредитни спредове и цени на стоки, по отношение на всички контрагенти на институцията, за да може институцията да установи и при необходимост да намали прекомерните концентрации в конкретни рискове, от заетата следваща пазара позиция. Стрес тестването на експозиции, включващо единичен фактор, множество фактори и рискове в резултат на заемането на позиция, без да е водеща посоката на пазара, и съвместното стрес тестване на експозиции и кредитоспособност, се извършват на нивото на CCR по отношение на отделен контрагент, група контрагенти и съвкупна институция.
6.  

Тя прилага най-малко веднъж на тримесечие сценарии за многофакторно стрес тестване и оценява съществените рискове в резултат на заемането на позиция, без да е водеща посоката на пазара, включващи експозиция по кривата на доходност и базисни рискове. Многофакторното стрес тестване включва най-малко следните сценарии, при които:

а) 

са настъпили сериозни икономически или пазарни събития;

б) 

общата пазарна ликвидност е намаляла значително;

в) 

голям финансов посредник закрива позиции.

7.  
Сериозността на сътресенията при базисните рискови фактори, съответства на целите на стрес теста. Когато в рамките на стрес тестовете се оценява платежоспособността, сътресенията при базисните рискови фактори са достатъчно сериозни, за да пресъздадат историческа извънредна пазарна среда и извънредни, но реалистични пазарни условия на стрес. При стрес тестовете се оценява въздействието от подобни сътресения върху собствения капитал, капиталовите изисквания и печалбите. За целите на ежедневното наблюдение, хеджиране и управление на концентрациите по портфейла, в програмата се предвиждат сценарии с по-слабо въздействие и по-голяма вероятност.
8.  
В програмата се предвижда прилагане при необходимост на обратни стрес тестове, за да се набележат извънредни, но реалистични сценарии, които биха имали съществени неблагоприятни последствия. При обратните стрес тестове се отчита въздействието на съществената нелинейност в портфейла.
9.  
Резултатите от стрес тестовете по програмата се докладват редовно, поне веднъж на тримесечие, пред висшето ръководство. Докладите и анализът на резултатите обхващат най-значителните влияния на ниво контрагент за целия портфейл, съществените концентрации в сегменти от портфейла (по отрасъл или регион) и съответните специфични тенденции по портфейл и контрагент.
10.  
Висшето ръководство поема водеща роля при включването на стрес тестовете в рамката на управлението на риска и културата на институцията по отношение на рисковете и гарантира, че резултатите са смислени и се използват за управление на CCR. Резултатите от стрес тестовете на значителни експозиции се оценяват съгласно насоки за определяне на склонността на институцията към поемане на риск и при установяване на прекомерни или концентрирани рискове, на висшето ръководство се обръща внимание, за да ги обсъди и предприеме действия.

Член 291

Утежняващ риск

1.  

За целите на настоящия член:

а) 

„общ утежняващ риск“ е рискът, възникващ при положителна корелация между вероятността от неизпълнение от контрагенти и факторите на общия пазарен риск;

б) 

„специфичен утежняващ риск“ е рискът, възникващ при положителна корелация между бъдеща експозиция към конкретен контрагент и PD от страна на контрагента, произтичаща от естеството на сделките с този контрагент. Институцията се разглежда като изложена на специфичен утежняващ риск, ако бъдещата експозиция към конкретен контрагент се очаква да е голяма, когато вероятността от неизпълнение от страна на контрагента също е голяма.

2.  
Институцията надлежно взема под внимание експозиции, пораждащи значителни нива на общ и специфичен утежняващ риск.
3.  
За да установи съществуването на общ утежняващ риск, институцията разработва стрес тестове и анализи на сценарии, предвиждащи рискови фактори, които влияят неблагоприятно върху кредитоспособността на контрагента. В рамките на тези тестове се разглежда вероятността от настъпване на сериозни сътресения при изменение на взаимовръзката между рисковите фактори. Институцията следи общия утежняващ риск по продукти, по райони, по отрасли или по други категории, които имат отношение към нейната дейност.
4.  
Институцията разполага с процедури за установяване, наблюдение и контрол на случаите на специфичен утежняващ риск за всяко юридическо лице от началото на съответната сделка до окончателното ѝ уреждане.
5.  

Институциите изчисляват капиталовите изисквания за CCR във връзка със сделки, при които е установен специфичен утежняващ риск и при които съществува правно отношение между контрагента и емитента на базисния извънборсов дериват или на базисните сделки, съгласно посоченото в член 273, параграф 2, букви б), в) и г), в съответствие със следните принципи:

а) 

инструментите, които съдържат специфичен утежняващ риск, не се включват в същата нетираща съвкупност като другите сделки с контрагента, и всеки от тях се третира като отделна нетираща съвкупност;

б) 

във всяка такава отделна нетираща съвкупност стойността на експозицията за суапове за кредитно неизпълнение, издадени върху задължения на едно лице, е равна на пълния размер на очакваната загуба от стойността на оставащата справедлива стойност на базисните инструменти, като се допусне, че основният емитент е в производство по ликвидация;

в) 

LGD за институциите, прилагащи изложения в глава 3 подход, се определя на 100 % за такива суапови операции;

г) 

за институциите, използващи изложения в глава 2 подход, приложимото рисково тегло е равно на присъденото по необезпечена сделка;

д) 

за всички останали сделки, които формират отделна нетираща съвкупност с едно референтно лице, изчисляването на стойността на експозицията отговаря на допускането за внезапно неизпълнение на тези базисни задължения, при които съществува правна връзка между емитента и контрагента. За сделки, които се отнасят до референтна съвкупност от лица или индекс, внезапното неизпълнение на съответните базисни задължения, при които съществува правна връзка между емитента и контрагента, се отчита, ако има съществено значение;

е) 

доколкото се използват вече съществуващи изчисления за пазарен риск при определянето на капиталовите изисквания за допълнителния риск от неизпълнение и миграционния риск, посочени в дял IV, глава 5, раздел 4, които вече съдържат допускания за LGD, стойността на LGD в използваната формула е 100 %.

6.  
Институциите представят пред висшето ръководство и съответния комитет на ръководния орган редовни отчети за общите и специфичните утежняващи рискове и за действията, които се предприемат за тяхното управление.

Член 292

Цялостност на процеса по моделиране

1.  

Институциите гарантират целостта на процеса по моделиране, описан в член 284, като приемат най-малко следните мерки:

а) 

моделът отразява своевременно, пълно и консервативно условията и обстоятелствата на сделките;

б) 

тези условия включват най-малко условните стойности на договорите, датите на падеж, референтните активи, наличните споразумения за нетиране и маржин споразумения;

в) 

условията и обстоятелствата се съхраняват в база данни, предмет на официален и периодичен одит;

г) 

процесът по признаване на споразуменията за нетиране включва преглед от съответния правен отдел за потвърждаване на правната изпълнимост на нетирането по тях;

д) 

изискваното по буква г) потвърждение се записва в посочената в буква в) база данни от независимо звено;

е) 

въвеждането на условията и обстоятелствата на сделките в модела на EPE подлежи на вътрешен одит;

ж) 

разработен е процес, чрез който се осигурява формално съответствие между модела и системите, съдържащи входните данни, и се извършва текуща проверка дали условията и обстоятелствата се отразяват правилно или поне консервативно при изчисляване на очакваната положителна експозиция.

2.  
Текущите пазарни данни се използват за определяне на текущите експозиции. Институцията може да калибрира своя модел на EPE, използвайки историческа пазарна информация или извлечени от пазарни данни за установяване на параметрите на базисните стохастични процеси като отклонение, променливост и корелация. Ако институцията използва исторически данни, те обхващат поне три години. Данните се актуализират най-малко на тримесечие, а при необходимост и по-често, за да се отразят пазарните условия.

За изчисляването на ефективната EPE чрез калибриране при стрес институцията калибрира ефективната EPE, като използва данни за период от три години, които включват стрес период спрямо спредовете за кредитно неизпълнение на нейните контрагенти, или извлечени от пазарни данни от такъв стрес период.

За тази цел институцията прилага изискванията по параграфи 3, 4 и 5.

3.  
Поне веднъж на тримесечие институцията удостоверява пред компетентните органи, че стрес периодът, използван за изчисленията по настоящия параграф, съвпада с периода на увеличен суап за кредитно неизпълнение или други кредитни спредове (например по заеми или корпоративни облигации) за представителна извадка на нейните контрагенти с търгувани кредитни спредове. Когато институцията не разполага с достатъчно данни за кредитния спред на контрагента, тя отнася този контрагент към специфични данни за кредитния спред по регион, вътрешен рейтинг и бизнес модел.
4.  
Моделът за определяне на EPE за всички контрагенти използва исторически или извлечени текущо данни, които включват данни от кредитен период при стрес, като използването им става по начин, съвместим с използвания метод за калибриране на модела на EPE по текущи данни.
5.  
За да се оцени ефективността на стрес калибрирането на ефективната EPE, институцията създава няколко сравнителни портфейла, които са уязвими спрямо основните рискови фактори, на които е изложена институцията. Експозициите по тези сравнителни портфейли се изчисляват, като се използва а) методика при стрес, основана на текущите пазарни стойности и примерни параметри, калибрирани спрямо стресирани пазарни условия; и б) експозицията, създадена през стрес периода, но като се прилага изложеният в настоящия раздел метод (пазарна стойност в края на стрес периода, стойности за променливост и корелация от стрес период от три години).

Компетентните органи изискват от институцията да адаптира стрес калибрирането, ако експозициите по тези сравнителни портфейли се отклоняват съществено една от друга.

6.  

Институцията подлага модела на процес по утвърждаване, който е ясно обособен в политиките и процедурите на институцията. Процесът по утвърждаване:

а) 

определя необходимия вид тестове за осигуряване на целостта на модела и установява условията, при които допусканията на модела са нарушени и следователно могат да доведат до подценяване на очакваната положителна експозиция;

б) 

включва преглед на изчерпателността на модела.

7.  

Институцията трябва да наблюдава присъщите рискове и да разполага с процеси за коригиране на своята оценка на ефективната EPE при значителни нива на тези рискове. В съответствие с настоящия параграф институцията:

а) 

установява и управлява своите експозиции към специфичен утежняващ риск, посочен в член 291, параграф 1, буква б), и експозиции към общ утежняващ риск, посочен в член 291, параграф 1, буква а);

б) 

периодично сравнява оценката за съответния размер на експозицията за едногодишен период с оценката, отчитаща цялата продължителност на експозицията, когато експозицията е с нарастващ рисков профил отвъд едногодишния хоризонт;

в) 

периодично сравнява разменната стойност (текущата експозиция) и реализирания профил за експозиции с остатъчен матуритет под една година и съхранява данни, които биха позволили подобно сравнение.

8.  
Преди да включи в нетираща съвкупност съответната сделка, институцията прилага вътрешна процедура за потвърждаване, че тази сделка е обхваната от правно изпълним договор за нетиране, който отговоря на изискванията, посочени в раздел 7.
9.  
Преди да отчете влиянието на обезпеченията в своите изчисления, институцията, използваща обезпечения за намаляване на CCR, прилага вътрешна процедура, с която да потвърди, че обезпечението съответства на стандартите за правна сигурност, посочени в глава 4.
10.  
ЕБО следи различните практики в тази област и в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 изготвя насоки за прилагането на настоящия член.

Член 293

Изисквания към системата за управление на риска

1.  

Институцията трябва да спазва следните изисквания:

а) 

спазва качествените изисквания, установени в част трета, дял IV, глава 5;

б) 

провежда редовна програма за бек-тестове, сравнявайки реализираните стойности на риска със стойностите, генерирани от модела, както и хипотетични промени на базата на статични позиции с реализирани стойности;

в) 

извършва първоначално утвърждаване и текущ периодичен преглед на модела за измерване на експозицията към CCR и на генерираните от него стойности на риска. Процесът на утвърждаване и прегледът са независими от процеса на разработване на модела;

г) 

управителният орган и висшето ръководство участват в процеса на контрол на риска и гарантират предоставянето на необходимите ресурси за контрол на кредитния риск и на кредитния риск от контрагента. Във връзка с това ежедневните отчети, изготвяни от създаденото в съответствие с член 287, параграф 1, буква а) независимо звено за контрол на риска, се преглеждат от членове на ръководството с достатъчен ранг и правомощия да разпоредят на отделни служители, управляващи или търгуващи с кредитни позиции, да намалят заетите позиции и да разпоредят намаление на цялостната рискова експозиция на институцията;

д) 

вътрешният модел на институцията за измерване на риска е част от ежедневния процес по управлението на риска на институцията;

е) 

системата за измерване на риска се използва заедно с вътрешните лимити за търгуване и по експозиции. Във връзка с това лимитите по експозициите са свързани с модела за измерване на риска на институцията по последователен във времето начин, който е добре разяснен на служителите, управляващи или търгуващи с кредитни позиции, и на висшето ръководство;

ж) 

институцията гарантира, че нейната система за управление на риска е надлежно документирана. По-специално тя поддържа документиран набор от вътрешни политики, контролни механизми и процедури във връзка с функционирането на системата за измерване на риска, както и мерки, гарантиращи спазването на тези политики;

з) 

в рамките на вътрешния си одит институцията редовно осъществява независим преглед на системата за измерване на риска. Този преглед обхваща дейностите на звената, ангажирани в търговската дейност, и на независимото звено за контрол на риска. Прегледът на цялостния процес по управление на риска се провежда на редовни интервали (не по-рядко от веднъж годишно) и специално разглежда най-малко всяка една от точките, посочени в член 288;

и) 

текущото утвърждаване на моделите за кредитен риск от контрагента, включително бек-тестването, подлежи на редовен преглед от членове на ръководството, разполагащи с достатъчно правомощия за предприемане на действия за отстраняване на слабостите в моделите.

2.  
Компетентните органи вземат под внимание доколко дадена институция отговаря на изискванията по параграф 1, когато определят равнището на параметъра α, установен в член 284, параграф 4. Само институциите, които отговарят изцяло на въпросните изисквания, имат право да прилагат минималния мултипликационен коефициент.
3.  
Институцията документира процеса по първоначално и текущо утвърждаване на модела на експозицията към CCR и изчисляването на генерираните от модела рискови стойности с ниво на детайлност, което би позволило на трети лица да пресъздадат съответните анализи и стойности на риска. В тази документация се определя честотата, с която ще се извършват анализите на бек-тестове и другите видове текущо утвърждаване, както и начинът, по който се извършва утвърждаването по отношение на информационните потоци, портфейлите и анализите, които се използват.
4.  
Институцията определя критериите, по които оценява моделите си за експозиция към CCR и моделите, които спомагат за изчисляване на експозицията, и поддържа писмена политика, която описва процедурата за установяване и отстраняване на неприемливите резултати.
5.  
Институцията определя как се изграждат представителните портфейли от сделки с контрагенти за целите на утвърждаването на модела на експозицията към CCR и генерираните от него стойности на риска.
6.  
При утвърждаването на модели за измерване на експозицията към CCR и на генерираните от тях стойности на риска, при които се получават прогнозни разпределения, се вземат предвид статистически данни, които не се базират единствено на прогнозното разпределение.

Член 294

Изисквания за утвърждаване

1.  

Като част от първоначалното и текущото утвърждаване на своя модел на експозицията към CCR и на генерираните от него стойности на риска институцията гарантира, че са изпълнени следните изисквания:

а) 

институцията провежда бек-тестове, използвайки исторически данни за движението на факторите на пазарен риск преди получаването на разрешение от компетентните органи в съответствие с член 283, параграф 1. Бек-тестовете обхващат множество отделни прогнозни времеви хоризонти с минимална продължителност от една година, с различни дати на инициализиране и при широк набор от пазарни условия;

б) 

институцията, прилагаща изложения в член 285, параграф 1, буква б) подход, утвърждава редовно своя модел с цел да провери дали реализираните текущи експозиции са в съответствие с прогнозите през всички маржин периоди в рамките на една година. Ако падежът на някои от сделките в нетиращата съвкупност е по-малък от една година и рисковите фактори на нетиращата съвкупност са с по-висока чувствителност при изключване на тези сделки, това бива отчетено при утвърждаването;

в) 

институцията подлага на бек-тестове резултатите от своя модел на експозицията към CCR, генерираните от него стойности на риска и прогнозните фактори на пазарния риск. При обезпечените сделки разглежданият прогнозен времеви хоризонт обхваща сделките, отразяващи обичайните рискови маржин периоди, прилагани при обезпечената търговия или при маржин търговията;

г) 

ако при утвърждаването на модела е посочено, че ефективната EPE е подценена, институцията предприема необходимите действия с цел отстраняване на неточностите на модела;

д) 

институцията проверява ценовите модели, използвани при изчисляването на експозицията към CCR при определен сценарий на бъдещи шокови промени във факторите на пазарния риск, в рамките на процеса по първоначално и текущо утвърждаване на модела. Моделите за оценяване на опции вземат предвид нелинейността на стойността на опциите по отношение на факторите на пазарен риск;

е) 

моделът на експозицията към CCR обхваща специфичната информация за всяка сделка, която е необходима за обобщаване на експозициите на ниво нетираща съвкупност. Институцията се уверява, че сделките са отнесени към подходящата нетираща съвкупност в рамките на модела;

ж) 

моделът на експозицията към CCR обхваща специфична информация за всяка сделка с цел отразяване на ефекта от допълването до минималния размер на обезпечението. Той взема предвид както текущия размер на маржин депозита, така и размера на маржин обезпечението, което ще бъде прехвърляно между контрагентите в бъдеще. Този модел отчита естеството на маржин споразуменията (едностранни или двустранни), честотата на изискванията за допълване на маржин депозита, рисковия маржин период, минималния праг за необезпечените експозиции, които институцията е готова да приеме, и минималния размер на прехвърляемите средства. Моделът оценява пазарната промяната в стойността на обезпечението или прилага изискванията по глава 4;

з) 

процесът по утвърждаването на модела включва постоянно, историческо бек-тестване на представителни портфейли от сделки с контрагенти. Институцията периодично подлага на такова бек-тестване редица представителни действителни или хипотетични портфейли от сделки с контрагенти. Тези представителни портфейли се избират въз основа на тяхната чувствителност към съществените рискови фактори и комбинациите от рисковите фактори, на които е изложена институцията;

и) 

институцията извършва бек-тестване, с което се цели проверка на ключовите предположения на модела за изчисляване на експозицията към CCR и съответните стойности на риска, включително моделираната връзка между тенденциите при отделните рискови фактори и моделираната връзка между рисковите фактори;

й) 

резултатите от моделите за изчисляване на експозицията към CCR и генерираните от тях стойности на риска са обект на подходящи процедури по бек-тестване. Програмата за бек-тестване е в състояние да установи неточностите в генерираните от модела на EPE стойности на риска;

к) 

институцията утвърждава своите модели за изчисляване на експозицията към CCR и всички генерирани от тях стойности на риска във времеви хоризонти, съизмерими с падежа на сделките, за които експозицията е изчислена с използването на МВМ в съответствие с член 283;

л) 

в рамките на процеса по текущо утвърждаване на модела институцията редовно подлага на проверка ценовите модели, използвани при изчисляването на експозицията от контрагента, спрямо подходящи независими сравнителни показатели;

м) 

текущото утвърждаване на модела на експозицията към CCR на институцията и на съответните стойности на риска включва оценка на целесъобразността на текущите резултати;

н) 

институцията определя честотата, с която биват актуализирани параметрите на модела на експозицията към CCR, в рамките на процеса по първоначално и текущо утвърждаване;

о) 

при първоначалното и текущото утвърждаване на моделите за измерване на експозицията към CCR се определя дали са подходящи изчисленията на експозициите на ниво отделен контрагент и нетираща съвкупност.

2.  
След като е получено предварително разрешение от компетентните органи, при изчисляване на регулаторната стойност на експозицията за всеки контрагент може да се използва мярка, която е по-консервативна от произведението на параметъра α и ефективната EPE. Степента на относителна консервативност ще бъде определена при първоначалното одобрение от компетентните органи и при редовните надзорни прегледи на моделите на EPE. Институцията утвърждава редовно степента на консервативност. Текущото оценяване на резултатите на модела обхваща всички контрагенти, спрямо които се прилага моделът.
3.  
Ако бек-тестването покаже, че моделът не е достатъчно точен, компетентните органи отнемат разрешението за използването му или налагат подходящи мерки, за да гарантират бързото подобряване на модела.



Раздел 7

Договорно нетиране

Член 295

Признаване на договорното нетиране като намаляващо риска

В съответствие с член 298 институциите, отговарящи на изискванията по член 297, могат да третират като намаляващи риска единствено следните видове споразумения за нетиране, които са били признати от компетентните органи в съответствие с член 296:

а) 

двустранни договори за новация между институцията и неин контрагент, съгласно които вземанията и задълженията между тях се окрупняват автоматично по такъв начин, че новацията установява една нетна сума всеки път, когато се прилага, така че да се създаде нов правно обвързващ договор, който заменя всички предходни договори и всички произтичащи от тях задължения между страните;

б) 

други двустранни споразумения между институцията и неин контрагент;

в) 

договорни споразумения за кръстосано нетиране на продукти за институциите, които са получили одобрение да използват изложения в раздел 6 метод за сделки, попадащи в неговия обхват. Компетентните органи докладват на ЕБО списъка с одобрени договорни споразумения за кръстосано нетиране на продукти.

Нетирането между сделки, сключени от различни юридически лица от една група, не се признава за целите на изчисляването на капиталовите изисквания.

Член 296

Признаване на договорни споразумения за нетиране

1.  
Компетентните органи признават договорните споразумения за нетиране единствено когато са изпълнени условията по параграф 2 и когато е приложимо — параграф 3.
2.  

Всички договорни споразумения за нетиране, използвани от институцията за определяне на стойността на експозиция в настоящата част, трябва да отговарят на следните условия:

а) 

институцията е сключила договорно споразумение за нетиране със свой контрагент, с което се създава само едно правно задължение, обхващащо всички включени сделки, така че в случай на неизпълнение от страна на контрагента, институцията ще има правото да получи или задължението да плати единствено нетната сума от положителните и отрицателните пазарни стойности на отделните включени сделки;

б) 

институцията е предоставила на компетентните органи писмени мотивирани правни становища, потвърждаващи, че в случай на правно оспорване на споразумението за нетиране, вземанията и задълженията на институцията биха били ограничени до сумата по буква а). Правното становище е съобразено с приложимото право:

i) 

на юрисдикцията, в която е регистриран контрагентът;

ii) 

в случаите, когато участва клон на предприятие, намиращ се в държава, различна от държавата, в която е регистрирано предприятието — на юрисдикцията, в която се намира клонът;

iii) 

на юрисдикцията, чието право урежда отделните сделки, включени в споразумението за нетиране;

iv) 

на юрисдикцията, чието право урежда договорите или споразуменията, необходими за изпълнение на договорното нетиране;

в) 

кредитният риск към всеки контрагент е сумиран по начин, водещ до една от юридическа гледна точка експозиция, обхващаща сделките с всеки контрагент. Резултатът от това сумиране се използва при определянето на кредитните лимити и изискванията за вътрешен капитал;

г) 

договорът не съдържа никакви клаузи, които при неизпълнение на контрагент да позволяват на изправната страна да извършва само ограничени плащания или да не извършва никакви плащания към неизправната страна, дори и в случаите, когато неизправната страна е кредитор по нетната сума (т.е. клауза, освобождаваща от задължения).

Ако някой от компетентните органи не е убеден в действителността и изпълнимостта на договорното нетиране съгласно правната уредба на всяка от посочените в буква б) юрисдикции, договорното споразумение за нетиране не се признава за намаляващо риска за никоя от страните по договора. Компетентните органи се информират взаимно за това.

3.  

Посочените в буква б) правни становища могат да бъдат изготвени по отношение на видове договорното нетиране. Договорните споразумения за кръстосано нетиране на продукти трябва да отговарят на следните допълнителни условия:

а) 

нетната сума, посочена в параграф 2, буква а), е нетната сума на положителните и отрицателните крайни стойности на всички включени отделни двустранни рамкови споразумения и на положителните и отрицателните пазарни стойности на отделните сделки („нетна сума при кръстосано нетиране на продукти“);

б) 

правните становища, посочени в параграф 2, буква б) разглеждат действителността и изпълнимостта на цялостното договорно споразумение за кръстосано нетиране на продукти съгласно неговите условия и влиянието на споразумението за нетиране върху основните клаузи на всички включени отделни двустранни рамкови споразумения.

Член 297

Задължения на институциите

1.  
Институцията установява и поддържа процедури, за да гарантира, че правната действителност и изпълнимост на нейното договорно нетиране се преразглежда съобразно промените в правната рамка на съответните юрисдикции, посочени в член 296, параграф 2, буква б).
2.  
Институцията поддържа архив на цялата документация, изисквана във връзка с нейното договорно нетиране.
3.  
Институцията отчита въздействието от нетирането в своята оценка на сумарната експозиция към кредитен риск на всеки контрагент и управлява кредитния риск от контрагентите, отчитайки това въздействие върху оценката.
4.  
При договорните споразумения за кръстосано нетиране на продукти, посочени в член 295, институцията прилага процедурите по член 296, параграф 2, буква в), за да провери дали по отношение на всяка сделка, която ще бъде включена в нетиращата съвкупност, съществува правно становище, посочено в член 296, параграф 2, буква б).

Като отчита договорното споразумение за кръстосано нетиране на продукти, институцията продължава да спазва изискванията за признаване на двустранно нетиране и изискванията по глава 4 за признаване на редуцирането на кредитния риск, ако е приложимо, по отношение на всяко включено отделно двустранно рамково споразумение и сделка.

▼M8

Член 298

Последици от признаването на нетирането като намаляващо риска

Нетиране за целите на раздели 3—6 се признава съгласно посоченото в тези раздели.

▼B



Раздел 8

Позиции в търговския портфейл

Член 299

Позиции в търговския портфейл

1.  
За целите на прилагането на настоящия член приложение II съдържа препратка към дериватни инструменти за трансфер на кредитен риск, както е посочено в раздел В, точка 8 от приложение I към Директива 2004/39/ЕО.
2.  

При изчисляване на размера на рисково претеглена експозиция за риск от контрагента по позиции в търговския портфейл институциите спазват следните принципи:

▼M8 —————

▼B

б) 

институциите не използват опростения метод за финансово обезпечение, установен в член 222, за признаване на ефекта от финансовото обезпечение;

в) 

при репо сделки и сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки, включени в търговския портфейл, институциите могат да признават като приемливо обезпечение всички финансови инструменти и стоки, които отговарят на изискванията за включване в търговския портфейл;

г) 

при експозиции, произтичащи от извънборсови дериватни инструменти, включени в търговския портфейл, институциите могат да признават като приемливо обезпечение стоките, които отговарят на изискванията за включване в търговския портфейл;

д) 

при изчисляване на корекциите за променливост, когато финансовите инструменти или стоки, които не са приемливи по глава 4, са предоставени в заем, продадени или предоставени, или са получени в заем, купени или получени като обезпечение или под друга форма в рамките на такава сделка, и институцията използва подхода на надзорни корекции за променливост по глава 4, раздел 3, институцията третира тези инструменти и стоки по същия начин като капиталови инструменти от неосновен индекс, търгувани на призната борса;

е) 

когато институцията използва подхода на собствените оценки на корекциите за променливост съгласно глава 4, раздел 3 по отношение на финансови инструменти или стоки, които не са приемливи по глава 4, тя изчислява корекциите за променливост за всяка отделна позиция. Когато институцията е получила одобрение за използването на подхода на вътрешните модели, определен в глава 4, тя може да прилага този подход в търговския портфейл;

ж) 

във връзка с признаването на рамкови споразумения за нетиране, обхващащи репо сделки, сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки или други сделки, обусловени от капиталовите пазари, институциите признават нетирането между позиции в търговския портфейл и банковия портфейл единствено когато нетираните сделки отговарят на следните условия:

i) 

всички сделки се оценяват ежедневно по пазарни цени;

ii) 

всички позиции, получени в заем, закупени или получени в резултат на сделките, могат да бъдат признати като приемливо финансово обезпечение съгласно глава 4, без да се прилагат букви в)—е) от настоящия параграф;

з) 

когато кредитен дериват, включен в търговския портфейл, е част от вътрешно хеджиране и в съответствие с член 204 кредитната защита е призната съгласно настоящия регламент, институциите прилагат един от следните подходи:

i) 

третират деривата по начин, който не отчита риска от контрагента, произтичащ от позицията в този кредитен дериват;

ii) 

систематично включват в изчислението на капиталовите изисквания за кредитен риск от контрагента всички кредитни деривати, включени в търговския портфейл, които са част от вътрешно хеджиране или са закупени като защита срещу CCR, когато кредитната защита е призната за приемлива съгласно глава 4.



Раздел 9

Капиталови изисквания за експозиции към централен контрагент

Член 300

Определения

▼M8

За целите на настоящия раздел и част седем се прилагат следните определения:

▼B

1) 

„защитен от несъстоятелност“ при активи на клиент означава, че съществуват ефективни механизми, които гарантират, че тези активи няма да бъдат достъпни за кредиторите на ЦК или на клирингов член в случай на несъстоятелност съответно на този ЦК или клирингов член или че активите няма да бъдат на разположение на клиринговия член, за да покрие загубите, понесени от него вследствие на неизпълнение на клиент или клиенти, различни от клиентите, предоставили тези активи;

2) 

„сделка, свързана с ЦК“ означава сделка или договор, посочен в член 301, параграф 1, между клиент и клирингов член, който е пряко свързан с договор или сделка, изброени в посочения параграф, между този клирингов член и ЦК;

3) 

„клирингов член“ означава клирингов член по смисъла на член 2, точка 14 от Регламент (ЕС) № 648/2012;

4) 

„клиент“ означава клиент по смисъла на член 2, точка 15 от Регламент (ЕС) № 648/2012 или предприятие, което е сключило непреки споразумения за клиринг с клирингов член, в съответствие с член 4, параграф 3 от посочения регламент;

▼M8

5) 

„парична сделка“ означава сделка с парични средства, дългови инструменти или капиталови инструменти, спот валутна сделка или спот сделка със стоки; обаче, репо сделките, сделките по предоставяне в заем на ценни книжа или стоки, както и сделките по получаване в заем на ценни книжа или стоки, не са сделки с парични средства;

6) 

„непряко споразумение за клиринг“ означава споразумение, което отговаря на условията, установени в член 4, параграф 3, втора алинея от Регламент (ЕС) № 648/2012;

7) 

„клиент от по-високо ниво“ означава субект, който предоставя клирингови услуги на клиент от по-ниско ниво;

8) 

„клиент от по-ниско ниво“ означава субект, който се ползва от услугите на ЦК чрез клиент от по-високо ниво;

9) 

„многостепенна структура на клиента“ означава непряко споразумение за клиринг, при което клиринговите услуги са предоставени на институцията от субект, който не е клирингов член, но е клиент на клирингов член или на клиент от по-високо ниво;

10) 

„неизплатена вноска към гаранционен фонд“ означава вноска, която институция, действаща като клирингов член, се е задължила по договор да предостави на ЦК, след като той е изчерпал своя гаранционен фонд за покриване на загубите от неизпълнение на един или повече от неговите клирингови членове;

11) 

„сделка по предоставяне или получаване в заем на изцяло гарантиран депозит“ означава напълно обезпечена сделка на паричния пазар, при която двама контрагенти си разменят депозити, като ЦК посредничи между тях, за да се гарантира, че тези контрагенти ще изпълнят задължението си за плащане.

▼M8

Член 301

Обхват

1.  

Настоящият раздел се прилага за следните договори и сделки, доколкото те са в процес на осъществяване чрез ЦК:

а) 

договорите за деривати, изброени в приложение II, и кредитни деривати;

б) 

сделки за финансиране с ценни книжа и сделки по получаване или предоставяне в заеми на изцяло гарантирани депозити; и

в) 

транзакции с удължен сетълмент.

Настоящият раздел не се прилага за експозиции, произтичащи от сетълмент на парични сделки. Институциите прилагат третирането, предвидено в дял V, за експозициите по търговско финансиране, които произтичат от тези сделки, и използват 0 % рисково тегло по отношение на вноските в гаранционен фонд, покриващи само тези сделки. Институциите прилагат третирането, предвидено в член 307 по отношение на вноските в гаранционен фонд, които покриват всеки от изброените в първата алинея от настоящия параграф договори, в допълнение към паричните сделки.

2.  

За целите на настоящия раздел се прилагат следните изисквания:

а) 

първоначалният маржин не включва вноските към ЦК за споразумения за взаимно споделяне на загуба;

б) 

първоначалният маржин включва обезпечение, депозирано от институцията, действаща като клирингов член, или от клиент, в превишение на минималната сума, която се изисква съответно от ЦК или от институцията, действаща като клирингов член, при условие че ЦК или институцията, действаща като клирингов член, може да предотврати институцията, действаща като клирингов член, или клиентът да изтегли допълнителното обезпечение;

в) 

когато ЦК използва първоначалния маржин за взаимно споделяне на загуба измежду клиринговите членове, институциите, действащи като клирингови членове, третират този първоначален маржин като вноска в гаранционен фонд.

▼B

Член 302

Наблюдение на експозиции към ЦК

1.  
Институциите наблюдават всичките си експозиции към ЦК и разработват процедури за редовното предоставяне на информация за тези експозиции на висшето ръководство и съответната комисия или комисии на ръководния орган.

▼M8

2.  
Чрез подходящ сценариен анализ и стрес тестове институциите преценяват дали размерът на собствения капитал, държан срещу експозиции към ЦК, в т.ч. потенциални бъдещи или условни кредитни експозиции, експозиции от вноски в гаранционен фонд и когато институцията действа като клирингов член - експозиции, произтичащи от посочените в член 304 договорни споразумения, е адекватен спрямо присъщите на тези експозиции рискове.

Член 303

Третиране на експозициите на клиринговите членове към ЦК

1.  

Институция, която действа като клирингов член за собствени цели или като финансов посредник между клиент и ЦК, изчислява капиталовите изисквания във връзка със своите експозиции към ЦК, както следва:

а) 

по отношение на експозициите си по търговско финансиране към ЦК тя прилага предвиденото в член 306 третиране;

б) 

по отношение на вноските си в гаранционния фонд към ЦК тя прилага предвиденото в член 307 третиране.

2.  
За целите на параграф 1 сборът на капиталовите изисквания за институцията във връзка с нейните експозиции към КЦК, произтичащи от експозициите по търговско финансиране и вноските в гаранционния фонд, не трябва да превишава сбора на капиталовите изисквания, които биха били приложени към същите тези експозиции, ако ЦК беше неквалифициран ЦК.

▼B

Член 304

Третиране на експозициите на клирингови членове към клиенти

▼M8

1.  
Институция, която действа като клирингов член и в това си качество действа като финансов посредник между клиент и ЦК, изчислява капиталовите изисквания, произтичащи от нейните сделки с този клиент, свързани с ЦК, в съответствие с раздели 1—8 от настоящата глава, с глава 4, раздел 4 от настоящия дял и с дял VI, както е приложимо.

▼B

2.  
Когато институцията, действаща като клирингов член, сключи договорно споразумение с клиент на друг клирингов член, което улеснява, в съответствие с член 48, параграфи 5 и 6 от Регламент (ЕС) № 648/2012, прехвърлянето на позициите и обезпеченията, посочени в член 305, параграф 2, буква б) от настоящия регламент, за въпросния клиент, и това договорно споразумение поражда условно задължение за институцията, въпросната институция може да придаде нулева стойност на експозицията към това условно задължение.

▼M8

3.  

Когато за изчисляване на капиталовото изискване за експозициите си институцията, която действа като клирингов член, използва методите, посочени в раздел 3 или раздел 6 от настоящата глава, тя прилага следните разпоредби:

а) 

чрез дерогация от член 285, параграф 2 институцията може да използва рисков маржин период от най-малко пет работни дни за експозициите си към клиент;

б) 

институцията прилага рисков маржин период от най-малко 10 работни дни за експозициите си към ЦК;

в) 

чрез дерогация от член 285, параграф 3, когато дадена нетираща съвкупност, включена в изчислението, отговаря на условието по буква а) от същия параграф, институцията може да пренебрегне ограничението, предвидено в тази буква, при условие че нетиращата съвкупност не отговаря на условието, посочено в буква б) от същия параграф, и не съдържа оспорени сделки или екзотични опции;

г) 

когато ЦК задържи вариационен маржин срещу дадена сделка и обезпечението на институцията не е защитено от несъстоятелност на ЦК, институцията използва рисков маржин период от една година или остатъчния срок до падежа на сделката в зависимост от това кой от тези срокове е по-кратък, като минималният срок е 10 работни дни.

4.  
Чрез дерогация от член 281, параграф 2, буква и), когато институцията, която действа като клирингов член, използва метода от раздел 4 за изчисляване на капиталовото изискване за експозициите си към клиент, институцията може да използва за целите на това изчисление матуритетен фактор от 0,21.
5.  
Чрез дерогация от член 282, параграф 4, буква г), когато за изчисляване на капиталовото изискване за експозициите си към клиент институцията, действаща като клирингов член, използва метода от раздел 5, тази институция може да използва за целите на това изчисление матуритетен фактор от 0,21.

▼M8

6.  
За целите на изчисляването на капиталовите изисквания във връзка с риска от корекция на кредитната оценка съгласно дял VI институция, която действа като клирингов член, може да използва редуцираната експозиция в неизпълнение, определена чрез изчисленията по параграфи 3, 4 и 5.
7.  
Институция, която действа като клирингов член, който събира обезпечение от клиент за свързана с ЦК сделка и прехвърля обезпечението на ЦК, може да признае това обезпечение, за да намали своята експозиция към клиента за свързаната с ЦК сделка.

В случай на клиент с многостепенна структура третирането, посочено в първа алинея, може да се прилага на всяко равнище на тази структура.

▼B

Член 305

Третиране на експозициите на клиенти

▼M8

1.  
Институция, която е клиент, изчислява капиталовите изисквания за своите сделки с клирингов член, свързани с ЦК, в съответствие с раздели 1—8 от настоящата глава, с раздел 4 от глава 4 на настоящия дял и с дял VI, както е приложимо.

▼B

2.  

Без да се засяга подходът, посочен в параграф 1, когато институцията е клиент, тя може да изчисли капиталовите изисквания за своите експозиции по търговско финансиране за свързаните с ЦК сделки със своя клирингов член в съответствие с член 306, при условие че са спазени всички посочени по-долу условия:

а) 

свързаните с тези сделки позиции и активи на въпросната институция са разграничени и отделени както на ниво клирингов член, така и на ниво ЦК, от позициите и активите на клиринговия член и на останалите клиенти на въпросния клирингов член. В резултат на разграничението и отделянето тези позиции и активи са защитени от несъстоятелност в случай на неизпълнение или неплатежоспособност на клиринговия член или на един или повече от останалите му клиенти;

б) 

законите, подзаконовите актове, правилата и договорните споразумения, приложими към или обвързващи тази институция или ЦК, улесняват прехвърлянето на позициите на клиента, свързани с тези договори и сделки, и на съответните обезпечения към друг клирингов член в рамките на приложимия рисков маржин период в случай на неизпълнение или неплатежоспособност на първоначалния клирингов член. При тези обстоятелства позициите и обезпеченията на клиента ще бъдат прехвърлени по пазарна стойност, освен ако клиентът не поиска да закрие позицията по пазарна стойност;

▼M8

в) 

клиентът е извършил достатъчно задълбочен правен преглед, който се актуализира и който доказва, че правилата, които гарантират, че условието по буква б) е изпълнено, са законосъобразни, валидни, обвързващи и подлежащи на изпълнение съгласно съответното законодателство на съответната юрисдикция или юрисдикции.

▼B

г) 

ЦК е КЦК.

▼M8

Когато дадена институция прави оценка на спазването на условията, посочени в буква б), първа алинея, тя може да вземе предвид всички безспорни прецеденти на прехвърляне на позиции на клиента и на съответното обезпечение за ЦК, както и всякакво намерение на индустрията да продължи тази практика.

▼M8

3.  
Чрез дерогация от параграф 2 от настоящия член, когато институция, която е клиент, не отговаря на условието по буква а) от същия параграф, тъй като тази институция не е защитена от загуби, в случай че клиринговият член и друг клиент на клиринговия член съвместно изпаднат в неизпълнение, и при условие че всички други условия, определени в букви а)—г) от същия параграф, са изпълнени, институцията може да изчислява капиталовите изисквания за експозициите си по търговско финансиране във връзка със сделките с клиринговия си член, свързани с ЦК, в съответствие с член 306, при условие че замени рисковото тегло от 2 %, посочено в член 306, параграф 1, буква а), с рисково тегло от 4 %.
4.  
При клиенти с многостепенна структура институция, която е клиент от по-ниско ниво с достъп до услугите на ЦК чрез клиент от по-високо ниво, може да приложи третирането, предвидено в параграф 2 или 3, само ако установените в тях условия са спазени на всяко ниво от тази структура.

▼B

Член 306

Капиталови изисквания за експозиции по търговско финансиране

1.  

Институцията прилага следното третиране за експозициите по търговско финансиране към ЦК:

а) 

тя прилага рисково тегло от 2 % спрямо стойността на всичките си експозиции по търговско финансиране към КЦК;

б) 

тя прилага рисковото тегло, използвано при стандартизирания подход към кредитния риск, както е определено в член 107, параграф 2, буква б), за всичките си експозиции по търговско финансиране към неквалифицирани ЦК;

▼M8

в) 

когато институция, която действа като финансов посредник между клиент и ЦК, и условията на свързаната с ЦК сделка предвиждат, че институцията не е задължена да възстанови на клиента загубите, произтичащи от промени в стойността на тази сделка в случай на неизпълнение от страна на ЦК, тази институция може да присъди стойност нула на експозицията по търговско финансиране към ЦК, съответстваща на тази свързана с ЦК сделка;

▼M8

г) 

когато институция, която действа като финансов посредник между клиент и ЦК, и условията на свързаната с ЦК сделка предвиждат, че институцията е задължена да възстанови на клиента всички загуби, произтичащи от промени в стойността на тази сделка в случай на неизпълнение от страна на ЦК, тази институция може да прилага третирането, предвидено в буква а) или б) според случая, по отношение на експозицията по търговско финансиране с ЦК, съответстваща на тази свързана с ЦК сделка;

▼M8

2.  
Чрез дерогация от параграф 1, когато активите, заложени като обезпечение при ЦК или клирингов член, са защитени от несъстоятелност, в случай че ЦК, клиринговият член или един или няколко от останалите клиенти на клиринговия член изпаднат в несъстоятелност, институцията може да присъди стойност нула на експозициите за кредитния риск от контрагента във връзка с тези активи.
3.  
Институцията изчислява стойностите на експозициите си по търговско финансиране към ЦК в съответствие с раздели 1—8 от настоящата глава и с раздел 4 от глава 4, според случая.

▼B

4.  
За целите на член 92, параграф 3 институцията изчислява размерите на рисково претеглените експозиции за своите експозиции по търговско финансиране към ЦК като сумата от стойностите на експозициите си по търговско финансиране към ЦК, изчислена в съответствие с параграфи 2 и 3 от настоящия член, умножена по определеното в съответствие с параграф 1 от настоящия член рисково тегло.

▼M8

Член 307

Капиталови изисквания за вноски към гаранционния фонд на ЦК

Институция, която действа като клирингов член, прилага следното третиране по отношение на експозициите, произтичащи от нейните вноски в гаранционния фонд на ЦК:

а) 

изчислява капиталовото изискване за предварителните си вноски към гаранционния фонд на КЦК в съответствие с посочения в член 308 подход.

б) 

изчислява капиталовото изискване за предварителните си вноски и вноските с гаранция към гаранционния фонд на неквалифициран ЦК в съответствие с подхода по член 309;

в) 

изчислява капиталовото изискване за вноските с гаранция към гаранционния фонд на КЦК в съответствие с подхода по член 310.

▼B

Член 308

Капиталови изисквания за предварителни вноски към гаранционния фонд на КЦК

1.  
Стойността на експозицията на предварителна вноска на дадена институция към гаранционния фонд на КЦК (DFi) е сумата, платена за доставените от тази институция активи, или пазарната им стойност, намалена със стойността на вноската, вече използвана от КЦК за поемане на неговите загуби, произтичащи от неизпълнението от страна на един или повече от клиринговите му членове.

▼M8

2.  

Институцията изчислява капиталовото изискване за покриване на експозицията, произтичаща от нейната предварителна вноска, по следния начин:

image

където:

Ki

=

капиталово изискване;

i

=

индекс, обозначаващ клиринговия член;

KCCP

=

хипотетичен капитал на КЦК, съобщен на институцията от страна на КЦК в съответствие с член 50в от Регламент (ЕС) № 648/2012;

DFi

=

предварителна вноска;

DFCCP

=

предварително предоставени финансови средства на ЦК, съобщени на институцията от страна на ЦК в съответствие с член 50в от Регламент (ЕС) № 648/2012; и

DFCM

=

сбор от предварителните вноски на всички клирингови членове на КЦК, съобщени на институцията от страна на КЦК в съответствие с член 50в от Регламент (ЕС) № 648/2012.

3.  
Институцията изчислява рисково претегления размер на експозициите, произтичащи от предварителната вноска на институцията в гаранционния фонд на КЦК за целите на член 92, параграф 3, като капиталовото изискване, изчислено в съответствие с параграф 2 от настоящия член, умножено по 12,5.

▼M8 —————

▼M8

Член 309

Капиталови изисквания за предварителни вноски към гаранционния фонд на неквалифициран ЦК и за вноски с гаранция към гаранционния фонд на неквалифициран ЦК

1.  

Институцията използва следната формула за изчисляване на капиталовото изискване за експозициите, произтичащи от нейните предварителни вноски в гаранционния фонд на неквалифициран ЦК и вноските с гаранция към такъв ЦК:

K = DF + UC,
където:

К

=

капиталово изискване;

DF

=

предварителни вноски в гаранционен фонд на неквалифициран ЦК; и

UC

=

вноските с гаранция към гаранционен фонд на неквалифициран ЦК.

2.  
Институцията изчислява рисково претегления размер на експозициите, произтичащи от вноската на институцията в гаранционния фонд на неквалифициран ЦК за целите на член 92, параграф 3, като капиталовото изискване, изчислено в съответствие с параграф 1 от настоящия член, умножено по 12,5.

Член 310

Капиталови изисквания за вноски с гаранция към гаранционния фонд на КЦК

Институцията прилага рисково тегло от 0 % за вноските си с гаранция към гаранционния фонд на КЦК.

Член 311

Капиталови изисквания за експозициите към ЦК, които престават да отговарят на определени условия

1.  
Институциите прилагат третирането, предвидено в настоящия член, когато разберат — чрез публично съобщение или уведомление от компетентния орган на ЦК, използван от институциите или от самия ЦК — че ЦК вече не отговаря на условията за предоставяне на разрешение или признаване, според случая.
2.  

Когато условието по параграф 1 е изпълнено, институциите, в рамките на три месеца от узнаването на обстоятелството, посочено в него, или по-рано, ако компетентните за тези институции органи го изискват, предприемат следните действия по отношение на експозициите си към този ЦК:

а) 

прилагат третирането по член 306, параграф 1, буква б), към експозициите си по търговско финансиране към този ЦК;

б) 

прилагат предвиденото в член 309 третиране към предварителните си вноски в гаранционния фонд на този ЦК и към вноските си с гаранция в този ЦК;

в) 

третират експозициите си към този ЦК, различни от експозициите, изброени в букви а) и б) от настоящия параграф, като експозиции към предприятие в съответствие със стандартизирания подход за кредитен риск, установен в глава 2.

▼B



ДЯЛ III

КАПИТАЛОВИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОПЕРАЦИОНЕН РИСК



ГЛАВА 1

Общи принципи относно използването на различните подходи

Член 312

Разрешаване и уведомяване

1.  
За да имат право да използват стандартизирания подход, в допълнение към общите стандарти за управление на риска по членове 74 и 85 от Директива 2013/36/ЕС институциите трябва да отговарят и на критериите по член 320. Институциите уведомяват компетентните органи, преди да използват стандартизирания подход.

Компетентните органи разрешават на институциите да използват алтернативен съответен индикатор за групите дейности „банкиране на дребно“ и „търговско банкиране“, когато са спазени условията по член 319, параграф 2 и член 320.

2.  
Компетентните органи разрешават на институциите да използват усъвършенствани подходи за измерване, основаващи се на собствените им системи за измерване на операционния риск, когато са спазени всички качествени и количествени критерии по членове 321 и 322 съответно и когато институциите спазват общите норми за управление на риска по членове 74 и 85 от Директива 2013/36/ЕСи дял VII, глава 3, раздел II от посочената директива.

Институциите искат разрешение от компетентните органи и когато желаят да въведат съществени допълнения и изменения в посочените усъвършенствани подходи за измерване. Компетентните органи дават разрешение само ако институциите ще продължат да спазват посочените в първата алинея критерии и след съществените допълнения и изменения.

3.  
Институциите уведомяват компетентните органи за всички изменения в техните модели на усъвършенствани подходи за измерване.
4.  

ЕБО разработва проекти за регулаторни технически стандарти за определяне на следното:

а) 

методологията за оценка, съгласно която компетентните органи разрешават на институциите да използват усъвършенствани подходи за измерване;

б) 

условията, въз основа на които се преценява дали допълненията и измененията в усъвършенстваните подходи за измерване са съществени;

в) 

условията, свързани с уведомяването по параграф 3.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2014 г.

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 313

Преминаване към по-опростени подходи

1.  
Институциите, които използват стандартизирания подход, преминават към използване на подхода на базисния индикатор само ако са спазени условията по параграф 3.
2.  
Институциите, които използват усъвършенствани подходи за измерване, преминават към използване на стандартизирания подход или на подхода на базисния индикатор само ако са спазени условията по параграф 3.
3.  

Дадена институция може да премине към използването на по-опростен подход за измерване на операционния риск само когато е спазено всяко едно от следните условия:

а) 

институцията е представила на компетентния орган убедителни доказателства, че използването на по-опростен подход не е предложено с цел намаляване на капиталовите изисквания, свързани с операционния риск на институцията, че то е необходимо с оглед на характера и сложността на институцията и че не би оказало съществено отрицателно въздействие върху платежоспособността на институцията или способността ѝ да управлява ефективно операционния риск;

б) 

институцията е получила предварително разрешение от компетентния орган.

Член 314

Комбинирано използване на различни подходи

1.  
Институциите могат да използват комбинация от подходи, ако това им бъде разрешено от компетентните органи. Компетентните органи дават такова разрешение, когато са спазени изискванията по параграфи 2—4, в зависимост от случая.
2.  

Дадена институция може да използва усъвършенстван подход за измерване в комбинация с подхода на базисния индикатор или стандартизирания подход, ако е изпълнено всяко едно от следните условия:

а) 

комбинацията от използваните от институцията подходи обхваща всичките ѝ операционни рискове, а компетентните органи са уверени, че използваната от институцията методология обхваща различни дейности, географски райони, правни структури или други съответни поделения на институцията, определени в рамките ѝ;

б) 

критериите по член 320 и стандартите по членове 321 и 322 са изпълнени за тази част от дейностите, които са обхванати съответно от стандартизирания подход и от усъвършенстваните подходи за измерване.

3.  

За институциите, които желаят да използват усъвършенстван подход за измерване в комбинация с подхода на базисния индикатор или стандартизирания подход, компетентните органи налагат следните допълнителни условия за даване на разрешение:

а) 

към датата на въвеждане на усъвършенствания подход за измерване значителна част от операционните рискове на институцията да бъдат обхванати от този подход;

б) 

институцията да поеме ангажимент да прилага усъвършенствания подход за измерване за съществена част от операциите си в рамките на времеви график, представен на компетентните органи и одобрен от тях.

4.  
Дадена институция може да поиска от компетентния орган разрешение да използва комбинация от подхода на базисния индикатор и стандартизирания подход само в изключителни случаи като неотдавнашно придобиване на нова дейност, което може да изисква преходен период за прилагане на стандартизирания подход.

Компетентният орган дава такова разрешение само ако институцията е поела задължението да приложи стандартизирания подход в рамките на времеви график, представен на компетентния орган и одобрен от него.

5.  

ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на следното:

а) 

условията, въз основа на които компетентните органи оценяват методологията по параграф 2, буква а);

б) 

условията, въз основа на които компетентните органи решават дали да наложат допълнителни условия съгласно параграф 3.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2016 г.

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.



ГЛАВА 2

Подход на базисния индикатор

Член 315

Капиталово изискване

1.  
Съгласно подхода на базисния индикатор капиталовото изискване за операционен риск е равно на 15 % от средната стойност за три години на съответния индикатор, съгласно предвиденото в член 316.

Институциите изчисляват средната стойност за три години на съответния индикатор въз основа на последните три дванадесетмесечни стойности в края на финансовата година. Когато няма одитирани данни, институциите могат да използват приблизителни бизнес оценки.

2.  
Когато институцията е осъществявала дейност по-малко от три години, тя може да използва приблизителни бизнес оценки при изчисляването на съответния индикатор, при условие че започне да използва исторически данни веднага щом станат достъпни.
3.  
Ако дадена институция може да докаже пред компетентния орган, че поради сливане, придобиване или освобождаване от субекти или дейности, използването на средната стойност за три години за изчисляване на съответния индикатор би довело до неточна оценка за капиталовото изискване за операционен риск, компетентният орган може да разреши на институцията да промени начина на изчисляване, така че да бъдат взети предвид подобни събития, като надлежно уведомява ЕБО за това. При такива обстоятелства компетентният орган може и по собствена инициатива да изиска от институцията да промени начина на изчисляване.
4.  
Когато за дадена година съответният индикатор е отрицателен или равен на нула, институциите не включват тази стойност при изчисляването на средната стойност за три години. Институциите изчисляват средната стойност за три години като сбор от положителните стойности, разделен на броя на положителните стойности.

Член 316

Съответен индикатор

1.  

За институциите, прилагащи счетоводните стандарти по Директива 86/635/ЕИО, въз основа на позициите от отчета за приходите и разходите на институциите съгласно член 27 от посочената директива, съответният индикатор е сборът на елементите, изброени в таблица 1 от настоящия параграф. Институциите включват в сбора всеки елемент с неговия положителен или отрицателен знак.

Таблица 1

1 Вземания по лихви и други подобни доходи

2. Задължения по лихви и други подобни разходи

3. Доход от акции и други ценни книжа с променлива/фиксирана доходност

4. Вземания по комисиони и такси

5. Задължения по комисиони и такси

6. Нетна печалба или нетна загуба от финансови операции

7. Други оперативни доходи

Институциите адаптират тези елементи, за да отразят следното:

а) 

институциите изчисляват съответния индикатор преди приспадането на всякакви провизии и оперативни разходи. Институциите включват в оперативните разходи възнагражденията за външни услуги, предоставени от трети лица, които не са предприятие майка или дъщерно предприятие на институцията или дъщерно предприятие на предприятие майка, което е предприятие майка и на институцията. Институциите могат да използват разходите за външни услуги, предоставени от трети лица, за намаляване на съответния индикатор, ако разходите са извършени от предприятие, за което се прилагат разпоредбите на настоящия регламент или равностойни разпоредби;

б) 

при изчисляването на съответния индикатор институциите не включват следните елементи:

i) 

реализирани печалби/загуби от продажба на активи, включени в банковия портфейл;

ii) 

доходи от извънредни или нерегулярни източници;

iii) 

доходи от застрахователни обезщетения.

в) 

когато преоценката на позициите от търговския портфейл е част от отчета за приходите и разходите, институциите могат да я включат. Когато институциите прилагат член 36, параграф 2 от Директива 86/635/ЕИО, те включват преоценката, отразена в отчета за приходите и разходите.

▼M8

Чрез дерогация от първата алинея от настоящия параграф, институциите могат да изберат да не прилагат счетоводните позиции от отчета за приходите и разходите съгласно член 27 от Директива 86/635/ЕИО към финансов и оперативен лизинг за целта на изчисляването на съответния индикатор, като вместо това могат:

а) 

да включат приходите от лихви по финансов и оперативен лизинг и печалбите по отдадените на лизинг активи в категорията, посочена в точка 1 от таблица 1;

б) 

да включат разходите за лихви по финансов и оперативен лизинг, загубите, амортизацията и обезценката по отдадените на лизинг активи в категорията, посочена в точка 2 от таблица 1.

▼B

2.  
Когато институциите прилагат счетоводни стандарти, различни от установените с Директива 86/635/ЕИО, те изчисляват съответния индикатор на базата на данните, които най-добре отразяват определението по настоящия член.
3.  
ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, за определяне на методологията за изчисляване на съответния индикатор по параграф 2.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2017 г.

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.



ГЛАВА 3

Стандартизиран подход

Член 317

Капиталово изискване

1.  
Съгласно стандартизирания подход институциите разделят дейностите си по групи, посочени в таблица 2 от параграф 4, и в съответствие с принципите по член 318.
2.  
Институциите изчисляват капиталовото изискване за операционен риск като средната стойност за три години на сбора на годишните капиталови изисквания за всички групи дейности съгласно таблица 2 от параграф 4. Годишното капиталово изискване за всяка група дейности е равно на произведението на съответстващия бета коефициент, посочен в таблицата, по частта от съответния индикатор, отговаряща на съответната група дейности.
3.  
За всяка година институциите могат да приспадат неограничено отрицателните капиталови изисквания, произтичащи от отрицателната част на съответния индикатор, от положителните капиталови изисквания по други групи дейности. Когато обаче съвкупното капиталово изискване за всички групи дейности през дадена година е отрицателно, институциите използват нулева стойност за числителя във формулата за съответната година.
4.  
Институциите изчисляват средната стойност за три години на сбора по параграф 2 въз основа на последните три дванадесетмесечни стойности в края на финансовата година. Когато няма одитирани данни, институциите могат да използват приблизителни бизнес оценки.

Ако дадена институция може да докаже пред компетентния орган, че поради сливане, придобиване или освобождаване от субекти или дейности, използването на средната стойност за три години за изчисляване на съответния индикатор би довело до неточна оценка за капиталовото изискване за операционен риск, компетентният орган може да разреши на институциите да променят начина на изчисляване, така че да бъдат взети предвид подобни събития, като надлежно уведомява ЕБО за това. При такива обстоятелства компетентният орган може и по собствена инициатива да изиска от институцията да промени начина на изчисляване.

Когато институцията е функционирала по-малко от три години, тя може да използва приблизителни бизнес оценки при изчисляването на съответния индикатор, при условие че започне да използва исторически данни веднага щом станат достъпни.



Таблица 2

Група дейности

Списък на дейностите

Процент

(бета коефициент)

Корпоративно финансиране

Поемане на емисии на финансови инструменти или предлагане за първоначална продажба на финансови инструменти при неотменяемо задължение

Услуги, свързани с поемането на емисии

Инвестиционни консултации

Консултации за предприятия относно капиталовата им структура, отрасловата им стратегия и свързани с това въпроси; консултации и услуги, свързани със сливания и купуване на предприятия

Инвестиционни проучвания и финансов анализ и други форми на общи препоръки по сделки с финансови инструменти

18  %

Търгуване и продажби

Търгуване за собствена сметка

Парично брокерство

Приемане и предаване на нареждания във връзка с един или повече финансови инструменти

Изпълнение на нареждания от името на клиенти

Предлагане за първоначална продажба на финансови инструменти без безусловно и неотменяемо задължение

Организиране на многостранни системи за търговия

18  %

Брокерство на дребно

(Дейности с отделни физически лица или с МСП, изпълняващи критериите на член 123 за класа експозиции на дребно)

Приемане и предаване на нареждания във връзка с един или повече финансови инструменти

Изпълнение на нареждания от името на клиенти

Предлагане за първоначална продажба на финансови инструменти без безусловно и неотменяемо задължение

12  %

Търговско банкиране

Приемане на депозити и други възстановими средства

Кредитиране

Финансов лизинг

Гаранции и ангажименти

15  %

Банкиране на дребно

(Дейности с отделни физически лица или с МСП, изпълняващи критериите на член 123 за класа експозиции на дребно)

Приемане на депозити и други възстановими средства

Кредитиране

Финансов лизинг

Гаранции и ангажименти

12  %

Плащания и сетълмент

Парични преводи

Издаване и администриране на средства за плащане

18  %

Агентски услуги

Съхранение и администриране на финансови инструменти за сметка на клиенти, включително попечителство и свързани с това услуги като управление на парични средства/обезпечения

15  %

Управление на активи

Управление на портфейли

Управление на ПКИПЦК

Други форми на управление на активи

12  %

Член 318

Принципи за разпределение по групи дейности

1.  
Институциите разработват и приемат в писмен вид конкретни политики и критерии за разпределение на съответния индикатор по съществуващите дейности и групи дейности в стандартизираната рамка по член 317. Те преглеждат и коригират тези политики и критерии по подходящ начин при въвеждане на нови или при промяна на вече съществуващи дейности и рискове.
2.  

Институциите спазват следните принципи за разпределянето на дейностите по групи:

а) 

институциите разпределят всички дейности в съответните групи по изключващ повторенията и изчерпателен начин;

б) 

институциите разпределят всяка дейност, която не може ясно да бъде съотнесена към определена група, но която е спомагателна спрямо друга дейност от рамката, към групата на дейността, която подпомага. Когато повече от една група дейности се подпомага от спомагателна дейност, институциите използват обективен критерий за съотнасяне;

в) 

ако дадена дейност не може да бъде съотнесена към определена група, тогава институциите използват групата дейности с най-висок процент. Към същата група дейности се отнасят и всички свързани с тази дейност спомагателни дейности;

г) 

институциите могат да използват методи за вътрешно ценообразуване за разпределянето на съответния индикатор между групите дейности. Разходите, които са извършени в дадена група дейности, но които се отнасят към друга група, могат да бъдат преразпределени към групата, към която се отнасят;

д) 

съотнасянето на дейностите по групи за изчисляване на капиталовото изискване за операционен риск е в съответствие с категориите, използвани от институциите за кредитен и пазарен риск;

е) 

висшето ръководство отговоря за политиката по съотнасяне на дейностите по групи под контрола на ръководния орган на институцията;

ж) 

институциите подлагат процедурата по съотнасяне на дейностите по групи на независим преглед.

3.  
ЕБО разработва проекти на технически стандарти за изпълнение за определяне на условията за прилагане на принципите на съотнасяне на дейностите по групи съгласно настоящия член.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение до 31 декември 2017 г.

На Комисията се предоставя правомощието да приеме посочените в първа алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 319

Алтернативен стандартизиран подход

1.  

Съгласно алтернативния стандартизиран подход за групите дейности „банкиране на дребно“ и „търговско банкиране“ институциите прилагат следното:

а) 

съответният индикатор е нормализиран индикатор за дохода, равен на номиналния размер на заемите и авансите, умножен по 0,035;

б) 

заемите и авансите се състоят от всички изтеглени суми в съответните кредитни портфейли. За групата дейности „търговско банкиране“ в номиналния размер на заемите и авансите институциите включват и ценните книжа, държани в банковия портфейл.

2.  

За да получи разрешение да използва алтернативния стандартизиран подход, институцията отговаря на всяко едно от следните условия:

а) 

дейностите ѝ по банкиране на дребно или търговско банкиране генерират най-малко 90 % от доходите ѝ;

б) 

значителен дял от дейностите ѝ по банкиране на дребно или търговско банкиране включва отпускането на заеми, свързани с висока вероятност от неизпълнение;

в) 

алтернативният стандартизиран подход осигурява подходяща основа за изчисляване на капиталовото изискване за операционен риск.

Член 320

Критерии за стандартизирания подход

Критериите, посочени в член 312, параграф 1, първа алинея, са следните:

а) 

институцията трябва да разполага с добре документирана система за оценка и управление на операционния риск, с ясно определени отговорности за тази система. Тя идентифицира експозициите си към операционен риск и проследява свързаните с операционния риск данни, включително за претърпени съществени загуби. Тази система се подлага на редовен независим преглед, осъществяван от вътрешен или външен орган, притежаващ необходимите знания за извършване на подобен преглед;

б) 

системата на институцията за оценка на операционния риск е тясно интегрирана в нейните процеси за управление на риска. Нейните резултати са неразделна част от процеса за наблюдение и контрол на профила на операционния риск на институцията;

в) 

институцията въвежда система за докладване до висшето ръководство, чрез която се предоставят доклади за операционния риск на съответните звена в институцията. Институцията трябва да разполага с процедури за предприемане на подходящи действия в зависимост от информацията в докладите за ръководството.



ГЛАВА 4

Усъвършенствани подходи за измерване

Член 321

Качествени критерии

Качествените критерии, посочени в член 312, параграф 2, са следните:

а) 

вътрешната система на институцията за измерване на операционния риск е тясно интегрирана в ежедневните ѝ процеси за управление на риска;

б) 

институцията разполага с независима функция за управление на операционния риск;

в) 

институцията поддържа редовна отчетност за експозициите към операционен риск и събитията, водещи до загуба, и процедури за предприемане на целесъобразни корективни действия;

г) 

системата за управление на риска на институцията е добре документирана. Институцията има рутинни процедури за осигуряване на спазването на изискванията, както и политики за отстраняване на нарушенията;

д) 

институцията подлага своите процеси за управление на операционния риск и системите за измерването му на редовни прегледи, извършвани от вътрешни или външни одитори;

е) 

процесите на институцията за вътрешно утвърждаване работят надеждно и ефективно;

ж) 

информационните потоци и процесите, свързани със системата на институцията за измерване на риска, са прозрачни и достъпни.

Член 322

Количествени критерии

1.  
Количествените критерии, посочени в член 312, параграф 2, включват критериите, отнасящи се до процесите, вътрешните данни, външните данни, сценарийния анализ, стопанската среда и свързаните с вътрешния контрол фактори, предвидени съответно в параграфи 2—6.
2.  

Критериите, отнасящи се до процесите, са следните:

а) 

институцията изчислява своето капиталово изискване като включващо очакваната и неочакваната загуба, освен ако очакваната загуба не е адекватно обхваната в техните вътрешни търговски практики. Измерването на операционния риск обхваща потенциалните сериозни случаи, свързани с „опашката“ на разпределението на загубите, като се постига стандарт за надеждност, съпоставим с 99,9-процентов доверителен интервал в рамките на едногодишен период;

б) 

системата на институцията за измерване на операционния риск включва използването на вътрешни данни, външни данни, сценариен анализ и фактори, отразяващи стопанската среда, и системи за вътрешен контрол съгласно параграфи 3—6. Институцията разполага с добре документиран подход за претегляне на използването на тези четири елемента в цялостната си система за измерване на операционния риск;

в) 

системата на институцията за измерване на риска обхваща основните рискови фактори, влияещи на формата на „опашката“ на очакваното разпределение на загубите;

г) 

институцията може да признават зависимостите в загубите от операционен риск между отделни оценки за операционния риск само когато системите ѝ за измерване на зависимостите са надеждни, цялостно прилагани и отчитат несигурността, свързана с всякакви подобни оценки за зависимостите, особено в стрес периоди. Институцията потвърждават допусканията си за зависимостите чрез използване на подходящи количествени и качествени техники;

д) 

системата на институцията за измерване на риска е вътрешно последователна и избягва повторното отчитане на количествени оценки или техники за редуциране на риска, признати в други области от настоящия регламент.

3.  

Критериите, отнасящи се до вътрешните данни, са следните:

а) 

вътрешно създадените измерители за операционен риск на институцията се основават на минимален исторически период на наблюдение от пет години. Когато дадена институция прилага за първи път усъвършенстван подход за измерване, тя може да използва тригодишен исторически период на наблюдение;

б) 

институцията е в състояние да разпредели своите вътрешни исторически данни за загубите по групите дейности, определени в член 317, и по видовете събития, определени в член 324, и да предостави тези данни на компетентните органи при поискване. При изключителни обстоятелства дадена институция може да разпредели водещите до загуби събития, които засягат цялата институция, в допълнителна група дейности, наречена „корпоративни позиции“. Институцията има документирани обективни критерии за разпределяне на загубите по посочените групи дейности и видове събития. Загубите от операционен риск, които са свързани с кредитния риск и в минали периоди са включвани във вътрешните бази данни за кредитен риск, се включват в базите данни за операционен риск и се класифицират отделно от институцията. Такива загуби не подлежат на изискване за покритие за операционен риск, при условие, че от институцията се изисква да продължи да ги третира като кредитен риск за целите на изчисляването на капиталовите изисквания. Институцията включва загубите от операционен риск, които са свързани с пазарни рискове, в обхвата на капиталовото изискване за операционен риск:

в) 

вътрешните данни за загубите на институцията са изчерпателни, т.е. обхващат всички съществени дейности и експозиции от всички съответни подсистеми и географски райони. Институцията е в състояние да докаже, че всички невключени от нея дейности или експозиции, както поотделно, така и заедно, не биха имали съществено влияние върху цялостните оценки на риска. Институцията определя подходящи минимални прагове на загуба при събирането на вътрешни данни относно загубите;

г) 

освен информация относно брутните размери на загубите институцията събира и информация за датата на събитието, за всички възстановявания на брутните загуби, както и описателна информация за факторите или причините за събитието, водещо до загуба;

д) 

институцията прилага конкретни критерии за разпределяне на данните за загубите, възникнали вследствие на събитие в централизирано звено или дейност, обслужваща повече от една група дейности, както и на загубите от свързани във времето събития;

е) 

институцията разполага с документирани процедури за оценка на текущата приложимостта на историческите данни за загуби, включително за тези случаи, при които може да се приложи субективна преценка, мащабиране или други корекции, степента до която тези корекции могат да бъдат използвани и кой е оправомощен да взема такива решения.

4.  

Критериите за приемливост, отнасящи се до външните данни, са следните:

а) 

системата на институцията за измерване на операционния риск използва подходящи външни данни, особено когато има причина да се счита, че институцията е изложена на риск от редки, но потенциално тежки загуби. Институцията има систематична процедура за определяне на ситуациите, при които се използват външни данни, и на методологиите за включване на данните в нейната система за измерване;

б) 

институцията редовно преглежда условията и практиките за използване на външни данни, документират ги и ги подлага на периодичен независим преглед.

5.  
Институцията използва и сценариен анализ от експерти, заедно с външните данни, за оценяване на експозицията си към особено неблагоприятни събития. С течение на времето институцията утвърждава и проверява повторно тези оценки, като ги сравнява с действителните загуби, за да гарантира тяхната основателност.
6.  

Критериите за приемливост, отнасящи се до стопанската среда, и свързаните с вътрешния контрол фактори, са следните:

а) 

методологията на институцията за оценка на риска за цялата институция обхваща основните фактори на стопанската среда и основните свързани с вътрешния контрол фактори, които могат да променят профила ѝ във връзка с операционния риск;

б) 

институцията обосновава избора си на всеки фактор като значим източник на риск въз основа на натрупания опит и на експертна преценка на засегнатите стопански области;

в) 

институцията може да обоснове пред компетентните органи чувствителността на оценките на риска към промени във факторите и относителната тежест на различните фактори. Освен промените в риска, дължащи се на подобрение в механизмите за вътрешен контрол, системата на институцията за измерване на риска обхваща и потенциалното нарастване на риска поради повишаване на сложността на дейностите или поради нарасналия им обем;

г) 

институцията документира системата си за измерване на риска и я подлага на независим преглед в рамките на институцията и от страна на компетентните органи. С течение на времето институцията утвърждава и извършват повторна оценка на процедурата и резултатите, като ги сравняват с действителните вътрешни загуби и съответните външни данни.

Член 323

Ефект на застраховането и други механизми за прехвърляне на риска

1.  
Компетентните органи разрешават на институциите да признават ефекта на застраховането при условията по параграфи 2—5 и други механизми за прехвърляне на риска, когато институцията може да докаже, че е постигнат забележим ефект по редуциране на риска.
2.  
Застрахователят е лицензиран да извършва застраховане или презастраховане и има присъдена оценка от АВКО за минимална способност за изплащане на обезщетения, отговаряща според ЕБО на трета или по-благоприятна степен на кредитно качество съгласно разпоредбите за рисково претегляне на експозициите за институциите по дял II, глава 2.
3.  

Застраховката и застрахователната рамка на институцията отговарят на всяко едно от следните условия:

а) 

застрахователната полица има първоначален срок, не по-малък от една година. За полиците с остатъчен срок под една година институцията прави подходящи процентни намаления, отразяващи намаляващия остатъчен срок на полицата, до пълно 100-процентно намаление за полиците с остатъчен срок от 90 дни или по-малко;

б) 

застрахователната полица има минимален срок на предизвестие за прекратяване на договора от 90 дни;

в) 

застрахователната полица не съдържа изключения или ограничения, свързани с надзорни действия, или, в случай на институция в несъстоятелност, които не позволяват на синдика или ликвидатора на институцията да възстановят понесените от институцията щети или разходи освен по отношение на събития, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност или ликвидация на институцията. Покритието на застрахователната полица обаче може да изключва всякакви глоби, санкции или наказателни обезщетения, произтичащи от действия на компетентните органи;

г) 

изчисленията за редуциране на риска отразяват застрахователното покритие по начин, който е прозрачен и съответстващ по отношение на действителната вероятност за възникване на загуби и последиците от тях, използвани при цялостното определяне на размера на капитала за операционен риск;

д) 

застраховката се предоставя от трето лице. В случай на застраховане чрез каптивни или свързани дружества експозицията трябва да се прехвърли на независимо трето лице, което отговаря на критериите за допустимост по параграф 2;

е) 

условията за признаване на застраховката са добре обосновани и документирани.

4.  

Методологията за признаване на застраховката отразява всеки един от следните елементи чрез дисконтиране или процентни намаления от размера на застраховката при признаването ѝ:

а) 

остатъчният срок на застрахователната полица, когато той е под една година;

б) 

условията за прекратяване на застрахователната полица, когато те са под една година;

в) 

несигурността на плащанията, както и несъответствията на покритието по застрахователните полици.

5.  
Намалението на капиталовото изискване, произтичащо от признаването на застраховките и другите механизми за прехвърляне на риск, не превишава 20 % от капиталовото изискване за операционен риск преди признаването на техниките за редуциране на риска.

Член 324

Класификация на видовете събития, водещи до загуба

Водещите до загуба събития, посочени в член 322, параграф 3, буква б), са следните:



Таблица 3

Вид събитие

Определение

Вътрешни измами

Загуби, дължащи се на умишлени действия с цел измама, присвояване на собственост или заобикаляне на подзаконовите и законовите разпоредби или политиката на дружеството, с изключение на събития, свързани с многообразие/дискриминация, и които включват поне едно вътрешно лице.

Външни измами

Загуби, дължащи се на умишлени действия с цел измама, присвояване на собственост или заобикаляне на законовите разпоредби от трети лица.

Практики в областта на заетостта и безопасност на работното място

Загуби, възникващи от действия, които са в противоречие със законовите разпоредби или споразуменията в областта на заетостта, здравето или безопасността, от плащания по претенции за обезщетения при злополуки или от събития, свързани с многообразие/дискриминация

Клиенти, продуктови и търговски практики

Загуби, дължащи се на неспазване на професионалните задължения към определени клиенти — непредумишлено или поради небрежност (включително изисквания за доверителност и правилен подбор) или от естеството или характеристиките на продукта.

Повреди на физически активи

Загуби, възникващи от унищожаване или нанасяне на щети на физически активи от природни бедствия или други събития

Прекъсване на дейността и срив на системите

Загуби, възникващи от прекъсване на дейността или срив на системите.

Изпълнение, доставка и управление на процеси

Загуби, възникващи от неуспешна обработка на сделки или лошо управление на процеси и от отношения с търговски партньори и доставчици.



ДЯЛ IV

КАПИТАЛОВИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПАЗАРЕН РИСК

▼M8



ГЛАВА 1

Общи разпоредби

Член 325

Подходи за изчисляване на капиталовите изисквания за пазарен риск

1.  

Институцията изчислява капиталовите изисквания за пазарен риск на всички позиции в търговския портфейл и за тези в банковия портфейл, които са обект на валутен риск или стоков риск, в съответствие със следните подходи:

а) 

стандартизирания подход, посочен в параграф 2;

б) 

подхода на вътрешните модели, предвиден в глава 5 от настоящия дял, за тези рискови категории, за които институцията е получила разрешение в съответствие с член 363 да използва този подход.

2.  

Капиталовите изисквания за пазарен риск, изчислени съгласно стандартизирания подход, посочен в параграф 1, буква а), означават сбора от следните капиталови изисквания, според случая:

а) 

капиталовите изисквания за позиционен риск, посочени в глава 2;

б) 

капиталовите изисквания за валутен риск, посочени в глава 3;

в) 

капиталовите изисквания за стоков риск, посочени в глава 4.

3.  

Институция, която не е освободена съгласно член 325а от изискванията за отчетност, посочени в член 430б, отчита изчислението в съответствие с член 430б относно всички позиции в търговския портфейл и тези в банковия портфейл, които са обект на валутен риск или стоков риск, в съответствие със следните подходи:

а) 

алтернативния стандартизиран подход, изложен в глава 1а;

б) 

алтернативния подход на вътрешните модели, изложен в глава 1б.

4.  
Институцията може да използва комбинация от подходите, посочени в настоящия член, параграф 1, букви а) и б) за постоянно в рамките на дадена група в съответствие с член 363.
5.  
Институциите не използват подхода, изложен в параграф 3, буква б), по отношение на инструментите в търговския им портфейл, които са секюритизиращи позиции или позиции, включени в алтернативния портфейл за корелационно търгуване (АПКТ), съгласно посоченото в параграфи 6, 7 и 8.
6.  

В АПКТ се включват секюритизиращите позиции и кредитните деривати за n-то неизпълнение, които отговарят на всички изброени по-долу критерии:

а) 

позициите не са нито пресекюритизиращи позиции, нито опции върху секюритизационен транш, нито други деривати по секюритизирани експозиции, които не предоставят пропорционален дял от приходите от секюритизационен транш;

б) 

всичките им базисни инструменти са:

i) 

издадените върху задължения на едно лице инструменти, включително издадените върху задължения на едно лице кредитни деривати, за които съществува ликвиден двупосочен пазар;

ii) 

обичайно търгувани индекси, базирани на инструментите по подточка i).

Счита се, че има двупосочен пазар, когато има независими добросъвестни предложения за покупка и продажба, така че в рамките на един ден може да бъде определена цена, достатъчно близка до последната продажна цена или до текущите добросъвестни конкурентни котировки за покупка и продажба, и на тази цена може да бъде извършен сетълмент за относително кратко време съобразно обичайната търговска практика.

7.  

Позициите с някой от следните базисни инструменти не се включват в АПКТ:

а) 

базисните инструменти, които се отнасят към класовете експозиции по член 112, буква з) или и);

б) 

вземане от дружество със специална цел, пряко или непряко обезпечено с позиция, която в съответствие с параграф 6 не би отговаряла сама по себе си на изискванията за включване в АПКТ.

8.  
Институциите могат да включват в АПКТ позиции, които не са нито секюритизиращи позиции, нито кредитни деривати за n-то неизпълнение, но които хеджират други позиции от този портфейл, при условие че за инструмента или базисните му инструменти съществува ликвиден двупосочен пазар по смисъла на параграф 6, втора алинея.
9.  
ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, с които уточнява как институциите да изчисляват капиталовите изисквания за пазарен риск за позициите в банковия портфейл, които са обект на валутен риск или стоков риск, в съответствие с подходите, посочени в параграф 3, букви а) и б).

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 28 септември 2020 г.

На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент, като приема регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 325а

Освобождавания от специални изисквания за отчетност за пазарен риск

1.  

Дадена институция се освобождава от изискването за отчетност, посочено в член 430б, при условие че размерът на балансовата и задбалансовата дейност на институцията, изложена на пазарен риск, е по-малък или равен на всеки от следните прагове въз основа на оценка, извършвана ежемесечно чрез използване на данните към последния ден на месеца:

а) 

10 % от общите активи на институцията;

б) 

500 милиона евро.

2.  

Институциите изчисляват размера на своята балансова и задбалансова дейност, изложена на пазарен риск, чрез използване на данните към последния ден на всеки месец в съответствие със следните изисквания:

а) 

включват се всички позиции в търговския портфейл, с изключение на кредитните деривати, признати за вътрешно хеджиране на експозиции към кредитен риск в банковия портфейл, и сделките с кредитни деривати, които напълно компенсират пазарния риск на вътрешното хеджиране, както се посочва в член 106, параграф 3;

б) 

включват се всички позиции в банковия портфейл, които са обект на валутен или стоков риск;

▼C7

в) 

всички позиции се оценяват по пазарните им стойности към тази дата, с изключение на позициите по буква б); когато пазарната стойност на дадена позиция в търговския портфейл не е налична към определена дата, институциите използват справедлива стойност за позицията в търговския портфейл към тази дата; когато справедливата стойност и пазарната стойност на дадена позиция в търговския портфейл не са налични към определена дата, институциите използват за тази позиция последната ѝ пазарна цена или справедлива стойност;

▼M8

г) 

всички позиции в банковия портфейл, които са обект на валутен риск, се взимат предвид за общата нетна позиция в чуждестранна валута и се оценяват в съответствие с член 352;

д) 

всички позиции в банковия портфейл, които са обект на стоков риск, се оценяват в съответствие с членове 357 и 358;

е) 

абсолютната стойност на дългите позиции се добавя към абсолютната стойност на късите позиции.

3.  
Институциите уведомяват компетентните органи, когато изчисляват или престанат да изчисляват капиталовите си изисквания за пазарен риск в съответствие с настоящия член.
4.  
Институция, която престане да отговаря на едно или повече от условията по параграф 1, незабавно уведомява за това компетентния орган.
5.  

Освобождаването от изискванията за отчетност, посочени в член 430б, престава да се прилага в рамките на три месеца след настъпването на една от следните ситуации:

а) 

институцията не отговаря на условието по параграф 1, буква a) или б) в продължение на три последователни месеца; или

б) 

институцията не изпълнява условието по параграф 1, буква а) или б) в продължение на повече от 6 месеца през последните 12 месеца.

6.  
Когато за дадена институция започнат да се прилагат изискванията за отчетност, установени в член 430б, в съответствие с параграф 5 от настоящия член, тя се освобождава от тези изисквания за отчетност, само ако докаже на компетентния орган, че всички условия по параграф 1 от настоящия член са били изпълнени през последната година без прекъсване.
7.  
Институциите не заемат позиции, нито продават или купуват позиции единствено с цел да изпълнят по време на месечната оценка някое от условията по параграф 1.
8.  
Институция, която отговаря на условията за третирането, посочено в член 94, се освобождава от изискванията за отчетност, посочени в член 430б.

Член 325б

Разрешение относно консолидираните изисквания

1.  
При спазване на параграф 2 и единствено за целите на изчисляването на нетните позиции и на капиталовите изисквания съгласно настоящия дял на консолидирана основа, институциите могат да използват позициите си в дадена институция или предприятие, за да нетират позициите си в друга институция или предприятие.
2.  

Институциите могат да прилагат параграф 1 само с разрешението на компетентните органи, което се дава, ако е спазено всяко едно от следните условия:

а) 

налице е задоволително разпределение на собствения капитал в рамките на групата;

б) 

регулаторната, правната или договорната рамка, съгласно която институциите извършват дейност, гарантира взаимна финансова помощ в рамките на групата.

3.  

Когато има предприятия, намиращи се в трети държави, освен условията по параграф 2 се спазва и всяко едно от следните условия:

а) 

тези предприятия са лицензирани в трета държава и отговарят на определението за кредитна институция или са признати инвестиционни посредници от трета държава;

б) 

на индивидуална основа тези предприятия спазват капиталови изисквания, които са еквивалентни на определените в настоящия регламент;

в) 

не съществуват разпоредби в съответните трети държави, които биха могли да засегнат в значителна степен прехвърлянето на средства в рамките на групата.

▼M8



ГЛАВА 1а

Алтернативен стандартизиран подход



Раздел 1

Общи разпоредби

Член 325в

Обхват и структура на алтернативния стандартизиран подход

1.  
Алтернативният стандартизиран подход, посочен в настоящата глава, се използва само за целите на изискването за отчетност, установено в член 430б, параграф 1.
2.  

Институциите изчисляват капиталовите изисквания за пазарен риск в съответствие с алтернативния стандартизиран подход за портфейл от позиции от търговския или банковия портфейл, които са обект на валутен или стоков риск, като сбора от следните три компонента:

а) 

капиталовото изискване съгласно метода на чувствителностите, установен в раздел 2;

б) 

капиталовото изискване за риска от неизпълнение, посочено в раздел 5, което се прилага само за позиции от търговския портфейл, посочени в същия раздел;

в) 

капиталовото изискване за остатъчните рискове, посочено в раздел 4, което се прилага само за позиции от търговския портфейл, посочени в същия раздел.



Раздел 2

Капиталово изискване съгласно метода за изчисляване на чувствителностите

Член 325г

Определения

За целите на настоящата глава се прилагат следните определения:

1) 

„рисков клас“ означава една от следните седем категории:

i) 

общ лихвен риск;

ii) 

риск от кредитния спред за несекюритизиращи позиции;

iii) 

риск от кредитния спред за секюритизиращи позиции, които не са включени в алтернативния портфейл за корелационно търгуване (риск от кредитен спред извън АПКТ);

iv) 

риск от кредитния спред за секюритизиращи позиции, включени в алтернативния портфейл за корелационно търгуване (риск от кредитен спред в рамките на АПКТ);

v) 

риск от капиталови инструменти;

vi) 

стоков риск;

vii) 

валутен риск;

2) 

„чувствителност“ означава съответната промяна в стойността на позиция в резултат на промяна в стойността на един от относимите за позицията рискови фактори, изчислена съгласно използвания от институцията модел на ценообразуване в съответствие с раздел 3, подраздел 2;

3) 

„група“ означава подкатегория от позиции в рамките на един рисков клас, които имат сходен рисков профил, за която е определено рисково тегло, съгласно определението в раздел 3, подраздел 1.

Член 325д

Елементи на метода на чувствителностите

1.  

Институциите изчисляват капиталовите изисквания за пазарен риск съгласно метода на чувствителностите, като сумират следните три капиталови изисквания в съответствие с член 325з:

а) 

капиталови изисквания за делта риска, който отразява риска от промени в стойността на даден инструмент поради движения в неговите рискови фактори, които не са свързани с променливостта;

б) 

капиталови изисквания за вега риска, който отразява риска от промени в стойността на даден инструмент поради движения в неговите рискови фактори, свързани с променливостта;

в) 

капиталови изисквания за риска от кривината, който отразява риска от промени в стойността на даден инструмент поради движения в основните рискови фактори, несвързани с променливостта, които не са отразени в капиталовите изисквания за делта риска.

2.  

За целта на изчислението по параграф 1:

▼M12

а) 

всички позиции в инструменти с опционални характеристики подлежат на капиталовите изисквания по параграф 1, букви а), б) и в) за рисковете, различни от тези при посочените в член 325ф, параграф 2, буква а) инструменти с екзотични базисни инструменти;

б) 

всички позиции в инструменти без опционални характеристики подлежат на капиталовите изисквания по параграф 1, буква а) за рисковете, различни от тези при посочените в член 325ф, параграф 2, буква а) инструменти с екзотични базисни инструменти.

▼M8

За целите на настоящата глава инструментите с опционални характеристики включват, наред с другите: кол и пут опции, опции с горна и с долна граница, суап опции, бариерни опции и екзотични опции. Вградени опции, като например право на предплащане или поведенчески опции, се считат за самостоятелни позиции в опции за целите на изчисляването на капиталовите изисквания за пазарен риск.

За целите на настоящата глава инструменти, чиито парични потоци могат да бъдат представени като линейна функция на условната стойност на базисния инструмент, се считат за инструменти без опционални характеристики.

▼M12

3.  
Чрез дерогация от параграф 2, буква б) институциите могат да изберат да прилагат капиталовите изисквания по параграф 1, букви а) и в) спрямо всичките си позиции в инструменти без опционални характеристики.

Институцията, която реши да прилага посочения в първа алинея подход, уведомява за това своя компетентен орган най-малко три месеца преди да прибегне към него за първи път. След изтичането на тези три месеца и ако компетентният орган не е възразил, институцията може да използва този подход, докато компетентният орган не я уведоми, че това повече не ѝ се позволява.

Институцията, която желае да не прилага повече посочения в първа алинея подход, уведомява за това своя компетентен орган най-малко три месеца преди да престане да го прилага. Ако компетентният орган не възрази в рамките на посочения тримесечен срок, институцията може да престане да прилага този подход.

▼M8

Член 325е

Капиталови изисквания за делта и вега рискове

1.  
Институциите прилагат рисковите фактори за делта и вега рисковете, описани в подраздел 1 на раздел 3, при изчисляване на капиталовите изисквания за делта и вега рисковете.
2.  
При изчисляване на капиталовите изисквания за делта и вега рисковете институциите прилагат процедурата, описана в параграфи 3—8.
3.  
За всеки рисков клас чувствителността на всички инструменти в обхвата накапиталовите изисквания за делта или вега рисковете, към всеки от приложимите рискови фактори за делта или вега рисковете, включени в този рисков клас, се изчислява, като се използват съответните формули в подраздел 2 на раздел 3. Ако стойността на даден инструмент зависи от няколко рискови фактора, чувствителността се определя поотделно за всеки рисков фактор.
4.  
Чувствителностите се отнасят към една от b групите в рамките на всеки рисков клас.
5.  
В рамките на всяка група b положителната и отрицателната чувствителност към един и същ рисков фактор се нетират, в резултат на което се получава нетната чувствителност (sk) към всеки рисков фактор k в групата.
6.  

Нетната чувствителност към всеки рисков фактор в рамките на всяка група се умножава по съответните рискови тегла, посочени в раздел 6, в резултат на което се получават претеглени чувствителности към всеки рисков фактор в рамките на групата в съответствие със следната формула:

WSk = RWk · sk,
където:

WSk

=

претеглени чувствителности;

RWk

=

рисковите тегла; и

sk

=

рисков фактор.

7.  

Претеглените чувствителности към различните рискови фактори в рамките на всяка група се сумира в съответствие с формулата по-долу, където аргументът на функцията корен квадратен има за долна граница нула, в резултат на което се получава специфичната за групата чувствителност. В рамките на една и съща група се използват съответните корелационни коефициенти за претеглените чувствителности (ρkl), посочени в раздел 6.

image

където:

Kb

=

специфична за групата чувствителност; и

WS

=

претеглени чувствителности.

8.  

Специфичната за групата чувствителност се изчислява за всяка група в рамките на рисковия клас в съответствие с параграфи 5, 6 и 7. След като специфичната за групата чувствителност е изчислена за всички групи, претеглените чувствителности по отношение на всички рискови фактори за всички групи се сумират в съответствие с формулата по-долу, като се използват посочените в раздел 6 съответни корелационни коефициенти γbc за претеглените чувствителности в различните групи, в резултат на което се получава специфичното за рисковия клас капиталово изискване за делта или вега риска: