EUR-Lex Access to European Union law
This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 02011R0691-20140616
Regulation (EU) No 691/2011 of the European Parliament and of the Council of 6 July 2011 on European environmental economic accounts (Text with EEA relevance)
Consolidated text: Регламент (ЕС) № 691/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2011 година относно европейските икономически сметки за околната среда (текст от значение за ЕИП)
Регламент (ЕС) № 691/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2011 година относно европейските икономически сметки за околната среда (текст от значение за ЕИП)
2011R0691 — BG — 16.06.2014 — 001.001
Този документ е средство за документиране и не обвързва институциите
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 691/2011 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 6 юли 2011 година относно европейските икономически сметки за околната среда (ОВ L 192, 22.7.2011 г., стp. 1) |
Изменен с
|
|
|
Официален вестник |
||
|
№ |
страница |
дата |
||
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 538/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 април 2014 година |
L 158 |
113 |
27.5.2014 |
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 691/2011 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 6 юли 2011 година
относно европейските икономически сметки за околната среда
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 338, параграф 1 от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
в съответствие с обикновената законодателна процедура ( 1 ),
като имат предвид, че:|
(1) |
В член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз наред с другото се предвижда, че Съюзът „работи за устойчивото развитие на Европа, основаващо се на балансиран икономически растеж и ценова стабилност, силно конкурентна социална пазарна икономика, която има за цел пълна заетост и социален прогрес, и високо равнище на защита и подобряване качеството на околната среда“. |
|
(2) |
В Решение № 1600/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юли 2002 г. за установяване на Шеста програма за действие на Общността за околната среда ( 2 ) бе потвърдено, че надеждната информация относно състоянието на околната среда и основните тенденции, видовете натиск и двигателите за промени в околната среда е от основно значение за разработването на ефективна политика, за нейното изпълнение и за предоставянето на права на гражданите като цяло. Следва да бъдат разработени инструменти за повишаване на обществената осведоменост относно въздействието на стопанските дейности върху околната среда. |
|
(3) |
Наличието на научно обоснован подход за измерване на недостига на ресурси ще бъде от решаващо значение за устойчивото икономическо развитие на Съюза в бъдеще. |
|
(4) |
В Решение № 1578/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 г. относно статистическата програма на Общността за периода 2008—2012 г. ( 3 ) ясно се посочва необходимостта от висококачествени статистически данни и сметки за околната среда. Освен това във връзка с основните инициативи за 2008—2012 г. в него се посочва, че по целесъобразност следва да се разработи правна основа за ключови области на събирането на данни за околната среда, които понастоящем не са уредени с правни актове. |
|
(5) |
В съобщение от август 2009 г., озаглавено „Отвъд БВП: Измерване на напредъка в свят на промени“, Комисията призна необходимостта съществуващите показатели да се допълнят с данни, които обхващат екологични и социални аспекти, за да се предостави възможност за по-последователно и всеобхватно разработване на политиките. За тази цел икономическите сметки за околната среда осигуряват средство за наблюдаване на упражнявания от икономиката натиск върху околната среда и за изследване на начините, по които той да бъде намален. Тъй като икономическите сметки за околната среда показват взаимодействието между икономиката, домакинствата и факторите, свързани с околната среда, те съответно имат по-висока информационна стойност от отделните национални сметки. Те са важен източник на данни за вземане на решения, свързани с околната среда, и Комисията следва да се запознае с тях при изготвянето на оценките за въздействие. В съответствие с принципите на устойчивото развитие и стремежа към постигане на ресурсоспестяваща и характеризираща се с ниско равнище на замърсяване икономика, заложени в стратегията „Европа 2020“ и редица основни инициативи, става все по-наложително разработването на информационна рамка, която наред с икономическите въпроси последователно да включва и въпроси относно околната среда. |
|
(6) |
Европейската система от сметки (ESA), създадена с Регламент (ЕО) № 2223/96 на Съвета от 25 юни 1996 г. относно Европейската система от национални и регионални сметки в Общността ( 4 ) (ESA 95), която съответства на приетата през февруари 1993 г. от Статистическата комисия на ООН система от национални сметки (SNA), е в основата на икономическата статистика в Съюза, както и на много икономически показатели (включително БВП). Рамката на ESA може да бъде използвана, за да бъдат подложени на анализ и оценка различни аспекти на икономиката (например нейната структура, отделни части, развитие в течение на времето), но по отношение на необходимостта от конкретни данни, като например за анализ на взаимодействието между околната среда и икономиката, най-доброто решение е да се съставят отделни сателитни сметки. |
|
(7) |
В заключенията си от юни 2006 г. Европейският съвет призова Съюза и държавите-членки да разширят обхвата на националните си сметки по отношение на ключовите аспекти на устойчивото развитие. Поради това националните сметки следва да бъдат допълнени с интегрирани икономически сметки за околната среда, осигуряващи напълно съпоставими данни. |
|
(8) |
От голямо значение е, веднага след като системата започне да функционира пълноценно, европейските икономически сметки за околната среда да бъдат използвани активно и точно във всички държави-членки и във всички съответни области на политиката на Съюза като ключов елемент на оценките на въздействието, плановете за действие, законодателните предложения и други важни резултати на политическия процес. |
|
(9) |
По-актуални данни биха могли да бъдат произведени и посредством „експресни разчети“ (nowcasting), при които за изготвянето на надеждни оценки се използват статистически техники, сходни с тези при прогнозирането. |
|
(10) |
Сателитните сметки предоставят възможност за гъвкаво разширяване на аналитичния капацитет на националните сметки към определени области, които са предмет на обществена загриженост, като произтичащия от човешката дейност натиск върху околната среда, без претоварване или прекъсване на работата на централната система. Сателитните сметки следва да бъдат предоставяни на обществеността за ползване редовно и в разбираем вид. |
|
(11) |
Системата от интегрирани икономически сметки за околната среда (SEEA), разработена съвместно от Организацията на обединените нации, Европейската комисия, Международния валутен фонд, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Световната банка, е сателитна система на SNA. Тя обединява в обща рамка информацията за икономиката и околната среда с цел да се измери приносът на околната среда за икономиката и въздействието на икономиката върху околната среда. Тя осигурява на създателите на политики показатели и описателни статистически данни за наблюдение на тези взаимодействия, както и база данни за стратегическо планиране и анализ на политиките за набелязване на по-устойчиви пътища за развитие. |
|
(12) |
SEEA синтезира и обединява във възможно най-голяма степен различните категории икономически сметки за околната среда. Като цяло всички тези категории разширяват съществуващите в SNA понятия за разходи, капиталообразуване и наличност на капитала, като добавят към тях допълнителни данни във физически измерители, за да бъдат отразени разходите за околната среда и използването на природни ресурси в производството, или като ги изменят чрез отразяване на тези последици в стойностно изражение. В рамките на тази обща насока съществуващите няколко категории се различават значително по отношение на методологията и на екологичните проблеми, към които са насочени. |
|
(13) |
През 1994 г. Комисията представи своята първа стратегия за „зелени сметки“. Оттогава Комисията (Евростат) и държавите-членки разработиха и изпитаха методи за съставяне на сметки до степен, която понастоящем позволява на няколко държави-членки да предоставят редовно първите набори от икономически сметки за околната среда. Най-общоприетите от тях са сметките за физическите потоци на емисиите във въздуха (включително на парникови газове) и за потреблението на материали, както и сметките за разходите и данъците, свързани с опазването на околната среда, в стойностно изражение. |
|
(14) |
Една от целите за периода, обхванат от Статистическата програма на Общността за 2008—2012 г., е предприемането на инициативи за замяната на споразуменията със законодателство на Съюза в определени области, в които редовно се изготвя европейска статистика, която е достигнала достатъчна степен на зрялост. |
|
(15) |
Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно европейската статистика ( 5 ) осигурява референтна рамка за европейските икономически сметки за околната среда. По-специално той съдържа изискването европейската статистика да е съобразена с принципите за професионална независимост, безпристрастност, обективност, надеждност, статистическа поверителност и разходна ефективност. |
|
(16) |
Тъй като различните набори от икономически сметки за околната среда са в процес на разработване и са достигнали различна степен на зрялост, следва да се възприеме модулна структура, която да гарантира съответна гъвкавост и, наред с другото, да позволява въвеждането на допълнителни модули. |
|
(17) |
Следва да се създаде програма от пилотни проучвания, за да се подобрят отчитането и качеството на данните, да се усъвършенстват методиките и да се подготви по-нататъшното развитие. |
|
(18) |
Въвеждането на допълнителни изисквания за отчитане следва да бъде предшествано от оценка на осъществимостта. |
|
(19) |
Комисията следва да има право да предоставя дерогации на държавите-членки по време на преходните периоди, когато се налагат значителни адаптации на техните национални статистически системи. |
|
(20) |
Съюзът следва да насърчава въвеждането на икономически сметки за околната среда в трети държави, по-специално в такива, които имат общи природни ресурси (основно водни) с държави-членки. |
|
(21) |
Тъй като целта на настоящия регламент, а именно създаването на обща рамка за събиране, съставяне, предаване и оценка на европейски икономически сметки за околната среда, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел. |
|
(22) |
На Комисията следва да бъдат делегирани правомощията да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз с цел приспособяване на модулите към развитието на околната среда, икономиката и техниката, както и предоставяне на методологични насоки. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да провежда подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета. |
|
(23) |
За да се гарантират еднакви условия за прилагане на настоящия регламент и правилното функциониране на системата на европейските икономически сметки за околната среда, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията ( 6 ). |
|
(24) |
Проведена бе консултация с Комитета на Европейската статистическа система, |
ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Предмет
С настоящия регламент се създава обща рамка за събирането, съставянето, предаването и оценката на европейските икономически сметки за околната среда с цел създаването на икономически сметки за околната среда като сателитни сметки към ESA 95, като се осигуряват методологията, общите стандарти, определенията, класификациите и правилата за отчитане, предназначени за използване при съставянето на икономическите сметки за околната среда.
Член 2
Определения
За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:
1. „емисия във въздуха“ означава физическият поток от материали в газообразно състояние или прахови частици от националното стопанство (процеси на производство или потребление) в атмосферата (неразделна част от системата на околната среда);
2. „данък, свързан с околната среда“ означава данък, при който данъчната основа е физична мерна единица (или заместител на физична единица) за нещо, което има доказано конкретно отрицателно въздействие върху околната среда, и който е посочен като данък в ESA 95;
3. „сметки за материалните потоци в рамките на икономиката“ означава пълни съвкупности от данни за входящите материални потоци в националните икономики, промените в материалните запаси в икономиката и изходящите материални потоци към други икономики или към околната среда;
4) „разходи за опазване на околната среда“ означава икономическите ресурси, насочени от резидентните единици за опазване на околната среда. Опазването на околната среда включва всички дейности и действия, чиято основна цел е предотвратяване, намаляване и премахване на замърсяване и на всякакво друго увреждане на околната среда. Тези дейности и действия включват всички мерки, взети с цел възстановяване на околната среда след увреждането ѝ. От настоящото определение се изключват дейности, които, въпреки че са полезни за околната среда, отговарят основно на техническите нужди или вътрешните изисквания за хигиена или за безопасност и сигурност на дадено предприятие или друга институция;
5) „сектор на екологичните стоки и услуги“ означава онези производствени дейности на дадена национална икономика, които създават екологични продукти (екологични стоки и услуги). Екологични продукти са продуктите, произведени с цел опазване на околната среда, както е посочено в точка 4, и управление на ресурсите. Управлението на ресурсите включва опазването, поддържането и подобряването на състоянието на запасите от природни ресурси, а следователно и защитата на тези ресурси срещу изчерпване;
6) „сметки за физическите енергийни потоци“ означава съвместими съвкупности от данни за входящите в националните икономики физически енергийни потоци, потоците, които циркулират в рамките на икономиката, и изходящите потоци към други икономики или към околната среда.
Член 3
Модули
1. Икономическите сметки за околната среда, които се съставят в пределите на посочената в член 1 рамка, се обособяват в следните модули:
а) модул за сметки за емисиите във въздуха, както е посочено в приложение I;
б) модул за данъци, свързани с околната среда, по икономически дейности, както е посочено в приложение II;
в) модул за сметки за материалните потоци в рамките на икономиката, както е посочено в приложение III;
г) модул за сметки за разходите за опазване на околната среда, както е определен в приложение IV;
д) модул за сметки за сектора на екологичните стоки и услуги, както е определен в приложение V;
е) модул за сметки за физическите енергийни потоци, както е определен в приложение VI.
2. Всяко приложение съдържа следната информация:
а) целите, за които се съставят сметките;
б) обхватът на сметките;
в) списъкът на характеристиките, за които се събират и предават данни;
г) първата референтна година, честотата и сроковете на предаване във връзка със съставянето на сметките;
д) отчетните таблици;
е) максималната продължителност на посочените в член 8 преходни периоди, през които Комисията може да предоставя дерогации.
3. На Комисията се предоставят правомощия да приема делегирани актове в съответствие с член 9, когато това е необходимо, за да се вземе предвид развитието на околната среда, икономиката и техниката, с цел:
а) предоставяне на методологично ръководство; както и
б) актуализиране на посочените в параграф 1 приложения, що се отнася до информацията, посочена в параграф 2, букви в)—д).
При упражняване на своите правомощия съгласно настоящия параграф Комисията следи за това, нейните делегирани актове да не налагат значителна допълнителна административна тежест на държавите-членки и единиците респонденти.
4. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 9 с цел уточняване на енергийните продукти, посочени в раздел 3 от приложение VI, въз основа на списъците, определени в приложенията към Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета ( 7 ).
Посочените делегирани актове не трябва да налагат значително допълнително натоварване за държавите членки или респондентите. При изготвянето и последващото актуализиране на посочените в първа алинея списъци Комисията надлежно обосновава действията, като по целесъобразност използва сведения от съответни експерти относно анализ на разходната ефективност, включително оценка на натоварването на респондентите и на производствените разходи.
5. За да се улесни еднаквото прилагане на приложение V, до 31 декември 2015 г. Комисията, чрез актове за изпълнение, установява примерен списък на екологични стоки и услуги и на икономическите дейности, които трябва да бъдат включени в приложение V, основаващ се на следните категории: специфични услуги по опазване на околната среда, продукти, изключително предназначени за опазване на околната среда (свързани продукти), адаптирани стоки и екологични технологии. Комисията актуализира списъка при необходимост.
Актовете за изпълнение по първа алинея се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 11, параграф 2.
Член 4
Пилотни проучвания
1. Комисията съставя програма за пилотни проучвания, които да се извършват на доброволни начала от държавите-членки, с цел да се развие отчитането и да се подобри качеството на данните, да се установят дългосрочни периоди и да се разработи методология. Програмата следва да обхваща пилотни проучвания за тестване на осъществимостта на въвеждането на нови модули за икономически сметки за околната среда. При изготвянето на програмата Комисията гарантира, че на държавите-членки и единиците респонденти няма да бъдат налагани допълнителни административни или финансови тежести.
2. Резултатите от пилотните проучвания се оценяват и публикуват от Комисията, като се отчитат предимствата от наличието на данните спрямо разходите за тяхното събиране и административната тежест за респондентите. Тези резултати се вземат предвид в предложенията за въвеждане на нови модули за икономически сметки за околната среда, които Комисията може да включи в своя доклад по член 10.
Член 5
Събиране на данни
1. В съответствие с приложенията към настоящия регламент държавите-членки събират необходимите данни за наблюдение на характеристиките, посочени в член 3, параграф 2, буква в).
2. Държавите-членки събират необходимите данни, като съчетават различните посочени по-долу източници и като прилагат принципа за административно опростяване:
а) изследвания;
б) процедури за статистическа оценка, когато някои от характеристиките не са били наблюдавани във всички единици;
в) административни източници.
3. Държавите-членки уведомяват Комисията и предоставят подробни данни относно използваните методи и източници.
Член 6
Предаване на данни на Комисията (Евростат)
1. Държавите-членки предават на Комисията (Евростат) данните, определени в приложенията, включително поверителните данни, в посочените в приложенията срокове.
2. Данните се предават в подходящ технически формат, който се установява от Комисията посредством актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат съгласно процедурата по разглеждане, посочена в член 11, параграф 2.
Член 7
Оценка на качеството
1. За целите на настоящия регламент към подлежащите на предаване данни се прилагат критериите за качество, установени в член 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 223/2009.
2. Държавите-членки предоставят на Комисията (Евростат) доклад относно качеството на предадените данни.
3. Във връзка с прилагането на посочените в параграф 1 критерии за качество по отношение на данните по настоящия регламент Комисията приема актове за изпълнение за определяне на условията, структурата и периодичността на докладите за качество. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 11, параграф 2.
4. Комисията (Евростат) подлага на оценка качеството на предаваните данни и в едномесечен срок от получаването на данните може да поиска от съответната държава-членка да представи допълнителна информация по отношение на данните или преразгледани набори данни, в зависимост от случая.
Член 8
Дерогации
1. По време на посочените в приложенията преходни периоди Комисията може да приема актове за изпълнение с цел предоставяне на държавите-членки на дерогации, когато са необходими значителни адаптации на националните статистически системи. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 11, параграф 2.
2. За получаването на дерогация по параграф 1 за приложения I, II и III заинтересованите държави членки представят пред Комисията надлежно обосновано искане до 12 ноември 2011 г. За получаването на дерогация по параграф 1 за приложения IV, V и VI заинтересованите държави членки представят пред Комисията надлежно обосновано искане до 17 септември 2014 г.
Член 9
Упражняване на делегирани правомощия
1. Правомощията да приема делегирани актове се предоставят на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.
2. Делегирането на правомощия, посочено в член 3, параграфи 3 и 4, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 11 август 2011 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия най-късно девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се подновява мълчаливо за срокове с еднаква продължителност освен ако Европейският парламент или Съветът не възрази срещу подобно подновяване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.
3. Делегирането на правомощия, посочено в член 3, параграфи 3 и 4, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.
4. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията го нотифицира едновременно на Европейския парламент и Съвета.
5. Делегиран акт, приет в съответствие с член 3, параграфи 3 и 4, влиза в сила само ако нито Европейският парламент, нито Съветът не е представил възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок както Европейският парламент, така и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.
Член 10
Доклади и преразглеждане
До 31 декември 2013 г. и на всеки три години след това Комисията представя на Европейския парламент и Съвета доклад за прилагането на настоящия регламент. В доклада се съдържа по-конкретно оценка на качеството на предадените данни, методите за събиране на данните, административната тежест за държавите-членки и единиците респонденти, както и осъществимостта и ефективността на тези статистики.
По целесъобразност и като се вземат предвид резултатите, посочени в член 4, параграф 2, докладът се придружава от предложения:
— за въвеждане на нови модули за икономически сметки за околната среда, като разходи и приходи по опазване на околната среда (EPER)/сметки за разходи, свързани с опазването на околната среда (EPEA), сектор на екологичните стоки и услуги (EGSS), енергийни сметки, трансфери (субсидии), свързани с околната среда, сметки за разходите по използване и управление на ресурсите (RUMEA), сметки за водата (качествени и количествени), сметки за отпадъците, сметки за горското стопанство, сметки за екосистемните услуги, сметки за материалните запаси в рамките на икономиката (EW-MSA) и измерване на неизползваните изкопни земни материали (включително пръст);
— предназначени допълнително да повишат качеството на данните и методите за събирането им, като с това се подобрят обхватът и съпоставимостта на данните и се намали административната тежест за предприятията и администрацията.
Член 11
Комитет
1. Комисията се подпомага от Комитета на Европейската статистическа система, създаден с Регламент (ЕО) № 223/2009. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.
2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
Член 12
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
ПРИЛОЖЕНИЕ I
МОДУЛ ЗА СМЕТКИ ЗА ЕМИСИИТЕ ВЪВ ВЪЗДУХА
Раздел 1
ЦЕЛИ
Сметките за емисиите във въздуха отчитат и представят данни относно емисиите във въздуха по начин, който е съвместим със системата на националните сметки. В тях се отразяват емисиите във въздуха от националните икономики в разбивка по икономически дейности, очертани в ESA 95. Икономическите дейности обхващат производството и потреблението.
В настоящото приложение се определят данните, които следва да бъдат събирани, съставяни, предавани и изчислявани от държавите-членки за сметките за емисиите във въздуха. Тези данни се изготвят така, че да се обвържат емисиите и дейностите по икономическо производство и потребление по отрасли и домакинства. Отчитаните данни за преките емисии по настоящия регламент се съчетават с икономически „Input-Output“ таблици (за входящите потоци и крайните продукти), таблици „Ресурс-използване“ и данни за потреблението на домакинствата, които вече са били отчетени пред Комисията (Евростат) в рамките на отчитането по ESA 95.
Раздел 2
ОБХВАТ
Сметките за емисиите във въздуха имат същите системни граници като ESA 95 и също се основават на принципа на резидентност.
В съответствие с ESA 95 понятието за резидентност се основава на следния принцип: дадена единица се определя като резидентна единица за дадена държава, когато тя има център на икономически интерес на икономическата територия на тази държава, т.е. когато участва за продължителен период от време (една година или повече) в икономическа дейност на тази територия.
Сметките за емисиите във въздуха отчитат емисиите, възникващи в резултат на дейностите на всички резидентни единици, независимо от това на чия географска територия са възникнали в действителност.
Сметките за емисиите във въздуха отчитат потоците от остатъчни материали в газообразно състояние и прахови частици, създавани от националната икономика и изхвърляни в атмосферата. За целите на настоящия регламент понятието „атмосфера“ се отнася до елемент от системата на околната среда. Системната граница се отнася до граничната линия между националната икономика (като част от икономическата система) и атмосферата (като част от системата на околната среда). След като преминат системната граница, изхвърлените вещества са извън контрола на човека, стават част от циклите на материали в природата и могат да предизвикат няколко вида въздействия върху околната среда.
Раздел 3
СПИСЪК НА ХАРАКТЕРИСТИКИТЕ
Държавите-членки изготвят статистики за емисиите от следните замърсители на въздуха:
|
Наименование на емисията във въздуха |
Символ на емисията във въздуха |
Единица за докладване |
|
Въглероден диоксид без емисии от биомаса |
CO2 |
1 000 тона (Gg) |
|
Въглероден диоксид от биомаса |
CO2 от биомаса |
1 000 тона (Gg) |
|
Двуазотен оксид |
N2O |
тонове (Mg) |
|
Метан |
CH4 |
тонове (Mg) |
|
Перфлуорвъглероди |
PFCs |
тонове (Mg) еквиваленти на CO2 |
|
Хидрофлуоровъглероди |
HFCs |
тонове (Mg) еквиваленти на CO2 |
|
Серен хексафлуорид |
SF6 |
тонове (Mg) еквиваленти на CO2 |
|
Азотни оксиди |
NOX |
тонове (Mg) еквиваленти на NO2 |
|
Неметанови летливи органични съединения |
NMVOCs |
тонове (Mg) |
|
Въглероден оксид |
CO |
тонове (Mg) |
|
Фини прахови частици < 10 μm |
PM10 |
тонове (Mg) |
|
Фини прахови частици < 2,5 μm |
PM2,5 |
тонове (Mg) |
|
Серен диоксид |
SO2 |
тонове (Mg) |
|
Амоняк |
NH3 |
тонове (Mg) |
Всички данни се отчитат до първия десетичен знак.
Раздел 4
ПЪРВА РЕФЕРЕНТНА ГОДИНА, ЧЕСТОТА И СРОКОВЕ НА ПРЕДАВАНЕ
1. Статистиките се съставят и предават ежегодно.
2. Статистиките се предават в рамките на 21 месеца след края на референтната година.
3. За да отговори на нуждите на потребителите от пълни и актуални набори от данни, веднага след като бъдат налице достатъчно данни за държавите, Комисията (Евростат) изготвя оценки за общите стойности за ЕС-27 за основните агрегати на този модул. При възможност Комисията (Евростат) изготвя и публикува оценки за данните, които не са били предадени от държавите-членки в посочените в точка 2 срокове.
4. Първата референтна година е годината, през която настоящият регламент влиза в сила.
5. При първото предаване на данни държавите-членки включват годишни данни от 2008 г. до първата референтна година.
6. При всяко следващо предаване на данни на Комисията държавите-членки предоставят годишните данни за години n–4, n–3, n–2, n–1 и n, където n е референтната година.
Раздел 5
ОТЧЕТНИ ТАБЛИЦИ
1. За всяка от посочените в раздел 3 характеристики данните се изготвят съгласно йерархичната класификация на икономическите дейности в Европейските общности (NACE Rev. 2) (ниво на агрегация А*64), напълно съвместима с ESA 95. В допълнение се изготвят данни за:
— емисиите във въздуха от домакинствата;
— уравнителните позиции, под което се разбира позиции, с които ясно се уравняват разликите между отчитаните по настоящия регламент сметки за емисиите във въздуха и данните, отчитани в официалните национални инвентаризации на емисиите във въздуха.
2. Посочената в параграф 1 йерархична класификация е следната:
Емисии във въздуха по промишлени отрасли — NACE Rev. 2 (А*64)
Емисии във въздуха от домакинствата
— Транспорт
— Отопление/охлаждане
— Други
Уравнителни позиции
Общо сметки за емисиите във въздуха (промишлени отрасли и домакинства)
Минус: национални резиденти в чужбина
– Национални риболовни кораби, извършващи дейност в чужбина
– Сухопътен транспорт
– Воден транспорт
– Въздушен транспорт
Плюс: нерезиденти на национална територия
+ Сухопътен транспорт
+ Воден транспорт
+ Въздушен транспорт
(+ или –) Други корекции и статистически разлики
Раздел 6
МАКСИМАЛНА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ПРЕХОДНИТЕ ПЕРИОДИ
Максималната продължителност на преходния период за прилагане на разпоредбите от настоящото приложение е две години след първия срок за предаване.
ПРИЛОЖЕНИЕ II
МОДУЛ ЗА ДАНЪЦИ, СВЪРЗАНИ С ОКОЛНАТА СРЕДА, ПО ИКОНОМИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ
Раздел 1
ЦЕЛИ
Статистиките за данъците, свързани с околната среда, отчитат и представят данни от гледната точка на данъкоплатците и по начин, който е напълно съвместим с данните, отчитани по ESA 95. Те отчитат приходите в националните икономики от данъци, свързани с околната среда, в разбивка по икономически дейности. Икономическите дейности обхващат производството и потреблението.
В настоящото приложение се определят данните, които се събират, съставят, предават и изчисляват от държавите-членки за приходите от данъци, свързани с околната среда, по икономически дейности.
В статистиките за данъците, свързани с околната среда, може да се използват пряко данъчната статистика и държавната финансова статистика, но има някои предимства от използването, когато това е възможно, на данните за данъците, отчетени по ESA 95.
Статистиките за данъците, свързани с околната среда, се основават на сумите, посочени в данъчните актове и декларации или актуализирани във времето касови постъпления, с цел да се гарантира съответствието с ESA 95 и да се подобри съпоставимостта в международен план.
ESA 95 съдържа и информация относно отраслите и секторите, в които се плащат данъците. Информация за данъци, отчетени по ESA 95, може да бъде намерена в институционалните сметки и в таблиците „Ресурс-използване“.
Раздел 2
ОБХВАТ
Данъците, свързани с околната среда, имат същите системни граници като ESA 95 и се състоят от задължителни безвъзмездни плащания в пари или в натура, събирани от държавните органи или от институциите на Съюза.
Данъците, свързаните с околната среда, са в следните категории по ESA 95:
— данъци върху производството и вноса (D.2);
— текущи данъци върху дохода, имуществото и други (D.5);
— данъци върху капитала (D.91).
Раздел 3
СПИСЪК НА ХАРАКТЕРИСТИКИТЕ
Държавите-членки изготвят статистики за данъците, свързани с околната среда, по следните характеристики:
— данъци върху потреблението на енергия;
— данъци върху транспорта;
— данъци за замърсяване на околната среда;
— данъци върху потреблението на ресурси.
Всички данни се отчитат в милиони в национална валута.
Раздел 4
ПЪРВА РЕФЕРЕНТНА ГОДИНА, ЧЕСТОТА И СРОКОВЕ НА ПРЕДАВАНЕ
1. Статистиките се съставят и предават ежегодно.
2. Статистиките се предават в рамките на 21 месеца след края на референтната година.
3. За да отговори на нуждите на потребителите от пълни и актуални набори от данни, веднага след като бъдат налице достатъчно данни от държавите, Комисията (Евростат) изготвя оценки за общите стойности за ЕС-27 за основните агрегати на този модул. При възможност Комисията (Евростат) изготвя и публикува оценки за данните, които не са били предадени от държавите-членки в посочените в точка 2 срокове.
4. Първата референтна година е годината, през която настоящият регламент влиза в сила.
5. При първото предаване на данни държавите-членки включват годишните данни от 2008 г. до първата референтна година.
6. При всяко следващо предаване на данни на Комисията държавите-членки предоставят годишни данни за години n–4, n–3, n–2, n–1 и n, където n е референтната година.
Раздел 5
ОТЧЕТНИ ТАБЛИЦИ
За всяка от посочените в раздел 3 характеристики данните се отчитат от гледната точка на данъкоплатците.
За производителите данните се отчитат в разбивка съгласно йерархичната класификация на икономическите дейности в Европейските общности (NACE Rev. 2) (ниво на агрегация А*64, както е посочено в ESA 95).
За потребителите се отчитат данни за:
— домакинства;
— нерезиденти.
Когато данъкът не може да се отнесе към една от посочените по-горе групи дейности, данните се отчитат като неразпределени.
Раздел 6
МАКСИМАЛНА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ПРЕХОДНИТЕ ПЕРИОДИ
Максималната продължителност на преходния период за прилагане на разпоредбите от настоящото приложение е две години след първия срок за предаване.
ПРИЛОЖЕНИЕ III
МОДУЛ ЗА СМЕТКИ ЗА МАТЕРИАЛНИТЕ ПОТОЦИ В РАМКИТЕ НА ИКОНОМИКАТА
Раздел 1
ЦЕЛИ
Сметките за материалните потоци в рамките на икономиката обхващат всички материали в твърдо, газообразно и течно състояние, с изключение на въздушните и водните потоци, измервани в мерни единици за маса за дадена година. Подобно на системата от национални сметки, сметките за материалните потоци в рамките на икономиката имат две основни предназначения. Подробно описаните материални потоци предоставят богата база от емпирични данни за многобройни аналитични проучвания. Те се използват и за съставянето на различни показатели за материалните потоци в рамките на икономиката за националните икономики.
В настоящото приложение се определят данните, които се събират, съставят, предават и изчисляват от държавите-членки за сметките за материалните потоци в рамките на икономиката.
Раздел 2
ОБХВАТ
Разграничението между запаси и потоци е основен принцип в системата на материалните потоци. По правило потокът е променлива, с която се измерва количество за определен период от време, докато запасът е променлива, с която се измерва количество в определен момент във времето. Сметките за материалните потоци в рамките на икономиката се основават на концепцията за потоци. Те измерват потоците от входящи материални потоци, изходящи материални потоци и промени в материалните запаси в икономиката в мерни единици за маса за дадена година.
Сметките за материалните потоци в рамките на икономиката отговарят на принципите на системата на националните сметки, като например принципа на резидентност. Те обхващат материалните потоци, свързани с дейностите на всички резидентни единици в дадена национална икономика, независимо от географското им местоположение.
В сметките за материалните потоци в рамките на икономиката са от значение два вида материални потоци, които преминават през системните граници:
1. Материални потоци между националната икономика и нейната естествена среда. Това обхваща добива на материали (например суровини, непреработени или естествени материали) от естествената среда и изхвърлянето на материали (често наричани „остатъчни материали“) в естествената среда.
2. Материални потоци между националната икономика и икономиките в останалия свят. Това обхваща вноса и износа.
В сметките за материалните потоци в рамките на икономиката се включват всички потоци, които преминават през тези системни граници, както и добавките към създадените от човека запаси. Всички други материални потоци в рамките на националната икономика не се включват в сметките за материалните потоци в рамките на икономиката. Това означава, че националната икономика се разглежда в своята цялост в сметките за материалните потоци в рамките на икономиката и че не се описват например доставки на продукти между различни отрасли. Естествените потоци в рамките на естествената среда също са изключени.
Раздел 3
СПИСЪК НА ХАРАКТЕРИСТИКИТЕ
Държавите-членки изготвят статистики относно изброените в раздел 5 характеристики за сметките за материалните потоци в рамките на икономиката, когато е приложимо.
1. Вътрешният добив (ВД) обхваща количеството материали в твърдо, течно и газообразно състояние (с изключение на въздуха и водата), добивани за една година от естествената среда, за да се използват като входящи потоци в икономиката.
2. Физическият внос и физическият износ включват всички внесени или изнесени стоки в мерни единици за маса. Търгуваните стоки включват стоки на всички етапи на преработка от суровини до готови стоки.
Раздел 4
ПЪРВА РЕФЕРЕНТНА ГОДИНА, ЧЕСТОТА И СРОКОВЕ НА ПРЕДАВАНЕ
1. Статистиките се съставят и предават ежегодно.
2. Статистиките се предават в рамките на 24 месеца след края на референтната година.
3. За да отговори на нуждите на потребителите от пълни и актуални набори от данни, веднага след като бъдат налице достатъчно данни от държавите, Комисията (Евростат) изготвя оценки за общите стойности за ЕС-27 за основните агрегати на този модул. При възможност Комисията (Евростат) изготвя и публикува оценки за данните, които не са били предадени от държавите-членки в посочените в точка 2 срокове.
4. Първата референтна година е годината, през която настоящият регламент влиза в сила.
5. При първото предаване на данни държавите-членки включват годишните данни от 2008 г. до първата референтна година.
6. При всяко следващо предаване на данни на Комисията държавите-членки предоставят годишните данни за години n–4, n–3, n–2, n–1 и n, където n е референтната година.
Раздел 5
ОТЧЕТНИ ТАБЛИЦИ
За изброените в таблиците по-долу характеристики се предоставят данни в мерни единици за маса.
Таблица A — Вътрешен добив (ВД)
1. Биомаса
1.1. Селскостопански култури (с изключение на фуражните култури)
1.1.1. Зърнени култури
1.1.2. Кореноплодни, клубеноплодни
1.1.3. Захарни култури
1.1.4. Бобови култури
1.1.5. Ядки
1.1.6. Маслодайни култури
1.1.7. Зеленчуци
1.1.8. Плодове
1.1.9. Влакнодайни растения
1.1.10. Други селскостопански култури, които не са класифицирани другаде
1.2. Биомаса от (използвани) остатъчни материали от селскостопански култури, фуражни култури и изпасена биомаса от пасищни култури
1.2.1. Остатъчни материали (използвани)
1.2.1.1. Слама
1.2.1.2. Остатъчни материали от други селскостопански култури (листа от захарно и фуражно цвекло, други)
1.2.2. Биомаса от фуражни култури и изпасена биомаса от пасищни култури
1.2.2.1. Фуражни култури (включително добита от пасища биомаса)
1.2.2.2. Биомаса от пасищни култури
1.3. Дървесина (в допълнение, факултативно отчитане на нетното нарастване на наличния дървен материал)
1.3.1. Дървен материал (промишлени трупи)
1.3.2. Дървесни горива и други материали от дърводобива
1.4. Улов на риба, водни растения/животни, лов и събиране
1.4.1. Улов на риба
1.4.2. Всички останали водни животни и растения
1.4.3. Лов и събиране
2. Метални руди (непреработени руди)
2.1. Желязо
2.2. Цветни метали
2.2.1. Мед (в допълнение, факултативно отчитане на съдържанието на метал)
2.2.2. Никел (в допълнение, факултативно отчитане на съдържанието на метал)
2.2.3. Олово (в допълнение, факултативно отчитане на съдържанието на метал)
2.2.4. Цинк (в допълнение, факултативно отчитане на съдържанието на метал)
2.2.5. Калай (в допълнение, факултативно отчитане на съдържанието на метал)
2.2.6. Злато, сребро, платина и други ценни метали
2.2.7. Боксит и друг алуминий
2.2.8. Уран и торий
2.2.9. Други, които не са класифицирани другаде
3. Неметални минерали
3.1. Мрамор, гранит, пясъчник, порфир, базалт, други декоративни и строителни камъни (с изключение на шист)
3.2. Креда и доломит
3.3. Шист
3.4. Минерални суровини за химическото производство и изкуствени торове
3.5. Сол
3.6. Варовик и гипс
3.7. Глина и каолин
3.8. Пясък и чакъл
3.9. Други, които не са класифицирани другаде
3.10. Изкопни земни материали (включително пръст), само ако се използват (факултативно отчитане)
4. Изкопаеми горивни материали/енергоизточници
4.1. Въглища и други твърди горивни материали/енергоизточници
4.1.1. Лигнитни (кафяви) въглища
4.1.2. Антрацитни въглища
4.1.3. Нефтоносен шист и катранени пясъци
4.1.4. Торф
4.2. Течни и газообразни горива/енергоизточници
4.2.1. Суров нефт, кондензат и газокондензатни течности
4.2.2. Природен газ
Таблица Б (Внос — общо търгувано количество), таблица В (Внос — търговия с държави извън ЕС), таблица Г (Износ — общо търгувано количество), таблица Д (Износ — търговия с държави извън ЕС)
1. Биомаса и продукти от биомаса
1.1. Селскостопански култури, непреработени и преработени
1.1.1. Зърнени култури, непреработени и преработени
1.1.2. Кореноплодни, клубеноплодни, непреработени и преработени
1.1.3. Захарни култури, непреработени и преработени
1.1.4. Бобови култури, непреработени и преработени
1.1.5. Ядки, непреработени и преработени
1.1.6. Маслодайни култури, непреработени и преработени
1.1.7. Зеленчуци, непреработени и преработени
1.1.8. Плодове, непреработени и преработени
1.1.9. Влакнодайни растения, непреработени и преработени
1.1.10. Други култури, които не са класифицирани другаде, непреработени и преработени
1.2. Остатъчни материали от селскостопански култури и фуражни култури
1.2.1. Остатъчни материали от селскостопански култури (използвани), непреработени и преработени
1.2.1.1. Слама
1.2.1.2. Остатъчни материали от други селскостопански култури
1.2.2. Фуражни култури
1.2.2.1. Фуражни култури
1.3. Дървесина и изделия от дърво
1.3.1. Дървен материал, непреработен и преработен
1.3.2. Дървесни горива и други материали от дърводобива, непреработени и преработени
1.4. Улов на риба, водни растения и животни, непреработени и преработени
1.4.1. Улов на риба
1.4.2. Всички останали водни животни и растения
1.5. Живи животни, различни от посочените в 1.4, и продукти от животински произход
1.5.1. Живи животни, различни от посочените в 1.4
1.5.2. Месо и месни заготовки
1.5.3. Млечни продукти, птичи яйца и мед
1.5.4. Други продукти от животински произход (животински влакна, сурова и преработена кожа и т.н.)
1.6. Продукти главно от биомаса
2. Метални руди и концентрати, непреработени и преработени
2.1. Железни руди и концентрати, желязо и стомана, непреработени и преработени
2.2. Руди и концентрати на цветни метали, непреработени и преработени
2.2.1. Мед
2.2.2. Никел
2.2.3. Олово
2.2.4. Цинк
2.2.5. Калай
2.2.6. Злато, сребро, платина и други ценни метали
2.2.7. Боксит и друг алуминий
2.2.8. Уран и торий
2.2.9. Други, които не са класифицирани другаде
2.3. Продукти главно от метали
3. Неметални минерали, непреработени и преработени
3.1. Мрамор, гранит, варовик, порфир, базалт, други декоративни или строителни камъни (с изключение на шист)
3.2. Креда и доломит
3.3. Шист
3.4. Минерални суровини за химическото производство и изкуствени торове
3.5. Сол
3.6. Варовик и гипс
3.7. Глина и каолин
3.8. Пясък и чакъл
3.9. Други, които не са класифицирани другаде
3.10. Изкопни земни материали (включително пръст), само ако се използват (факултативно отчитане)
3.11. Продукти главно от неметални минерали
4. Изкопаеми горивни материали/енергоизточници, непреработени и преработени
4.1. Въглища и други твърди горива, непреработени и преработени
4.1.1. Лигнитни (кафяви) въглища
4.1.2. Антрацитни въглища
4.1.3. Нефтоносен шист и катранени пясъци
4.1.4. Торф
4.2. Течни и газообразни горива, непреработени и преработени
4.2.1. Суров нефт, кондензат и газокондензатни течности
4.2.2. Природен газ
4.3. Продукти главно от изкопаеми горива
5. Други продукти
6. Внесени отпадъци (таблици Б и В)/изнесени отпадъци (таблици Г и Д) за окончателно третиране и обезвреждане
В таблици Б и Г се включват следните корекции по отношение на принципа на резидентност
Бункеровано гориво от резидентни единици в чужбина (добавя се към вноса по таблица Б) и бункеровано гориво от нерезиденти на национална територия (добавя се към износа по таблица Г)
1. Гориво за сухопътен транспорт
2. Гориво за воден транспорт
3. Гориво за въздушен транспорт
Раздел 6
МАКСИМАЛНА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ПРЕХОДНИТЕ ПЕРИОДИ
Максималната продължителност на преходния период за прилагане на разпоредбите от настоящото приложение е две години след първия срок за предаване.
ПРИЛОЖЕНИЕ IV
МОДУЛ ЗА СМЕТКИ ЗА РАЗХОДИТЕ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА
Раздел 1
ЦЕЛИ
Сметките за разходи за опазване на околната среда представят данни по такъв начин, че да са съвместими с данните, отчитани по Европейската система от сметки (ЕСС), относно разходите за опазване на околната среда, т.е. икономическите ресурси, насочени от резидентните единици за опазване на околната среда. Тези сметки дават възможност за съставянето на националните разходи за опазване на околната среда, които се определят като сума от използването на услуги по опазване на околната среда от резидентни единици, бруто образуването на основен капитал (GFCF) за дейности по опазване на околната среда, както и трансферите за опазване на околната среда, които не са част от някой от предходните елементи, намалена с финансирането чрез сектор „Останал свят“.
За сметките за разходите за опазване на околната среда следва да се използва вече съществуващата информация от националните сметки (сметка „Производство“ и сметка „Формиране на дохода“; „Бруто образуване на основен капитал“ по NACE, таблици „Ресурс-използване“; данни, основаващи се на класификацията на функциите на държавното управление), структурната бизнес статистика, търговския регистър и други източници.
В настоящото приложение се определят данните, които се събират, съставят, предават и получават в резултат от оценка от държавите членки за целите на сметките за разходи за опазване на околната среда.
Раздел 2
ОБХВАТ
Сметките за разходите за опазване на околната среда имат същите системни граници като ЕСС и показват разходите за опазване на околната среда за основни, второстепенни и спомагателни дейности. Обхванати са следните сектори:
— сектор „Държавно управление“ (включително нетърговските организации, обслужващи домакинствата) и корпоративни предприятия като институционални сектори, извършващи услуги по опазване на околната среда. Специализирани производители, чиято основна дейност е извършване на услуги по опазване на околната среда,
— домакинства, сектор „Държавно управление“ и корпоративни предприятия като потребители на услуги по опазване на околната среда,
— сектор „Останал свят“ като бенефициер или като произход на трансфери за опазване на околната среда.
Раздел 3
СПИСЪК НА ХАРАКТЕРИСТИКИТЕ
Държавите членки съставят сметките за разходите за опазване на околната среда по следните характеристики, определени в съответствие с ЕСС:
— продукция от предоставени услуги по опазване на околната среда. Разграничават се пазарна продукция, непазарна продукция и продукция от спомагателни дейности,
— междинно потребление на услуги по опазване на околната среда от специализирани производители,
— внос и износ на услуги по опазване на околната среда,
— данък върху добавената стойност (ДДС) и други данъци, намалени със субсидиите за продукти за услуги по опазване на околната среда,
— бруто образуване на основен капитал и придобивания, намалени с продажбите на нефинансови непроизведени активи за извършване на услуги по опазване на околната среда,
— крайно потребление на услуги по опазване на околната среда,
— трансфери за опазване на околната среда (получени/платени).
Всички данни се отчитат в милиони в национална валута.
Раздел 4
ПЪРВА РЕФЕРЕНТНА ГОДИНА,ЧЕСТОТА И СРОКОВЕ НА ПРЕДАВАНЕ
1. Статистиките се съставят и предават ежегодно.
2. Статистиките се предават в рамките на 24 месеца след края на референтната година.
3. За да отговори на нуждите на потребителите от пълни и актуални набори от данни, веднага след като бъдат налице достатъчно данни от държавите, Комисията (Евростат) изготвя оценки за общите стойности за ЕС-28 за основните агрегати на този модул. При възможност Комисията (Евростат) изготвя и публикува оценки за данни, които не са били предадени от държавите членки в срока по точка 2.
4. Първата референтна година е 2015.
5. При първото предаване на данни държавите членки включват годишни данни от 2014 г. до първата референтна година.
6. При всяко следващо предаване на данни на Комисията държавите членки предоставят годишните данни за години n–2, n–1 и n, където n е референтната година. Държавите членки могат да предоставят всички налични данни за годините преди 2014 г.
Раздел 5
ОТЧЕТНИ ТАБЛИЦИ
1. За посочените в раздел 3 характеристики данните се отчитат в разбивка по:
— типове производители/потребители на услуги по опазване на околната среда, както са определени в раздел 2,
— класове от Класификацията на направленията за околната среда (CEPA), групирани, както следва:
— За дейности на сектор „Държавно управление“ и за трансфери за опазване на околната среда:
—
— CEPA 2
— CEPA 3
— Сума на CEPA 1, СЕРА 4, СЕРА 5 и СЕРА 7
— CEPA 6
— Сума на CEPA 8 и СЕРА 9
— За спомагателни дейности на корпоративни предприятия:
—
— CEPA 1
— CEPA 2
— CEPA 3
— Сума на CEPA 4, СЕРА 5, СЕРА 6, СЕРА 7, СЕРА 8 и СЕРА 9
— За корпоративни предприятия като вторични и специализирани производители:
—
— CEPA 2
— CEPA 3
— CEPA 4
— За домакинствата като потребители:
—
— CEPA 2
— CEPA 3
— Следните кодове по NACE за спомагателни дейности по извършване на услуги по опазване на околната среда: NACE Rev. 2 B, C, D, раздел 36. Данните за C се представят по раздели. Раздели 10—12, 13—15 и 31—32 се групират заедно. Държавите членки, които съгласно Регламент (ЕО) № 295/2008 на Европейския парламент и на Съвета ( 10 ) (по отношение на определенията на характеристиките, техническия формат за предаване на данните, изискванията за двойно предоставяне на данни въз основа на NACE Rev.1.1 и NACE Rev.2 и дерогациите във връзка със структурната бизнес статистика) не са задължени да събират данни за разходите за опазване на околната среда за един или повече от тези кодове по NACE, не е необходимо да предоставят данни за тези кодове по NACE.
2. Класовете по CEPA, посочени в точка 1, са както следва:
|
CEPA 1 — |
Опазване на атмосферния въздух и климата |
|
CEPA 2 — |
Управление на отпадъчните води |
|
CEPA 3 — |
Управление на отпадъците |
|
CEPA 4 — |
Опазване и възстановяване на почвата, подпочвените води и повърхностните води |
|
CEPA 5 — |
Намаляване на шума и вибрациите |
|
CEPA 6 — |
Опазване на биологичното разнообразие и ландшафта |
|
CEPA 7 — |
Противорадиационна защита |
|
CEPA 8 — |
Научноизследователска и развойна дейност в областта на околната среда |
|
CEPA 9 — |
Други дейности по опазване на околната среда. |
Раздел 6
МАКСИМАЛНА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ПРЕХОДНИТЕ ПЕРИОДИ
Максималната продължителност на преходния период за прилагане на разпоредбите от настоящото приложение е две години след първия срок за предаване.
ПРИЛОЖЕНИЕ V
МОДУЛ ЗА СМЕТКИ ЗА СЕКТОРА НА ЕКОЛОГИЧНИТЕ СТОКИ И УСЛУГИ
Раздел 1
ЦЕЛИ
Статистиките относно екологичните стоки и услуги отчитат и представят данни за производствени дейности в националната икономика, които създават екологични продукти, по такъв начин, че тези данни да са съвместими с данните, отчитани по Европейската система от сметки (ЕСС).
За сметките за сектора на екологичните стоки и услуги следва да се използва вече съществуваща информация от националните сметки, структурната бизнес статистика, търговския регистър и други източници.
В настоящото приложение се определят данните, които се събират, съставят, предават и получават в резултат от оценка от държавите членки за сметките за екологични стоки и услуги.
Раздел 2
ОБХВАТ
Секторът на екологичните стоки и услуги има същите системни граници като ЕСС и се състои от всички екологични стоки и услуги, които са създадени в рамките на производството. В ЕСС производството се определя като дейност, която се извършва под контрола и отговорността на институционална единица, която използва вложен ресурс под формата на труд, капитал, стоки и услуги, за да произвежда стоки и услуги.
Екологичните стоки и услуги попадат в следните категории: специфични услуги по опазване на околната среда, продукти, изключително предназначени за опазване на околната среда (свързани продукти), адаптирани стоки и екологични технологии.
Раздел 3
СПИСЪК НА ХАРАКТЕРИСТИКИТЕ
Държавите членки съставят статистики за сектора на екологичните стоки и услуги в съответствие със следните характеристики:
— пазарна продукция, в това число:
—
— износ,
— добавена стойност от пазарни дейности,
— заетост в пазарни дейности.
Всички данни се отчитат в милиони в национална валута, с изключение на характеристиката „Заетост“, за която отчетната единица е еквивалент на пълно работно време.
Раздел 4
ПЪРВА РЕФЕРЕНТНА ГОДИНА, ЧЕСТОТА И СРОКОВЕ НА ПРЕДАВАНЕ
1. Статистиките се съставят и предават ежегодно.
2. Статистиките се предават в рамките на 24 месеца след края на референтната година.
3. За да отговори на нуждите на потребителите от пълни и актуални набори от данни, веднага след като бъдат налице достатъчно данни от държавите, Комисията (Евростат) изготвя оценки за общите стойности за ЕС-28 за основните агрегати на този модул. При възможност Комисията (Евростат) изготвя и публикува оценки за данни, които не са били предадени от държавите членки в срока по точка 2.
4. Първата референтна година е 2015.
5. При първото предаване на данни държавите членки включват годишни данни от 2014 г. до първата референтна година.
6. При всяко следващо предаване на данни на Комисията държавите членки предоставят годишните данни за години n–2, n–1 и n, където n е референтната година. Държавите членки могат да предоставят всички налични данни за годините преди 2014 г.
Раздел 5
ОТЧЕТНИ ТАБЛИЦИ
1. За посочените в раздел 3 характеристики данните се отчитат кръстосано класифицирани по:
— класификацията на икономическите дейности, NАСЕ Rev. 2 (ниво на агрегация А*21, както е посочено в ЕСС),
— класове по СЕРА и по Класификацията на дейностите по управление на ресурси (СRеМА), групирани, както следва:
—
— CEPA 1
— CEPA 2
— CEPA 3
— CEPA 4
— CEPA 5
— CEPA 6
— Сума от CEPA 7, CEPA 8 и CEPA 9
— CReMA 10
— CReMA 11
— CReMA 13
—
— CReMA 13A
— CReMA 13B
— CReMA 13C
— CReMA 14
— Сума от CReMA 12, CReMA 15 и CReMA 16
2. Класовете по CEPA, посочени в точка 1, са определени в приложение IV. Класовете по CReMA, посочени в точка 1, са както следва:
CReMA 10 —Управление на води
CReMA 11 —Управление на горски ресурси
CREMA 12 —Управление на дивата флора и фауна
CReMA 13 —
Управление на енергийни ресурси
|
CReMA 13А — |
Производство на енергия от възобновяеми източници |
|
CReMA 13B — |
Спестяване на топлина/енергия и тяхното управление |
|
CReMA 13C — |
Намаляване на използването на енергия от изкопаеми ресурси като суровина |
CReMA 14 —Управление на минерали
CReMA 15 —Научноизследователска и развойна дейност за управление на ресурсите
CReMA 16 —Други дейности по управление на ресурсите
Раздел 6
МАКСИМАЛНА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ПРЕХОДНИТЕ ПЕРИОДИ
Максималната продължителност на преходния период за прилагане на разпоредбите от настоящото приложение е две години след първия срок за предаване.
ПРИЛОЖЕНИЕ VI
МОДУЛ ЗА СМЕТКИ ЗА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЕНЕРГИЙНИ ПОТОЦИ
Раздел 1
ЦЕЛИ
Сметките за физическите енергийни потоци представят данни относно физическите енергийни потоци, изразени в тераджаули, по начин, който е напълно съвместим с ЕСС. Сметките за физическите енергийни потоци отчитат данни за енергийните продукти, отнесени към икономическите дейности на резидентните единици на националните икономики в разбивка по икономически дейности. Те представят ресурсите и използването на физически енергийни потоци от природни енергийни суровини, енергийни продукти и енергийни остатъчни продукти. Икономическите дейности обхващат производството, потреблението и натрупването.
В настоящото приложение се определят данните за сметките за физическите енергийни потоци, които се събират, съставят, предават и получават в резултат от оценка от държавите членки.
Раздел 2
ОБХВАТ
Сметките за физическите енергийни потоци имат същите системни граници като ЕСС и също се основават на принципа на резидентност.
В съответствие с ЕСС дадена единица се определя като резидентна единица за дадена държава, когато тя има център на икономически интерес на икономическата територия на тази държава, т.е. когато участва за продължителен период от време (една година или повече) в икономическа дейност на тази територия.
Сметките за физическите енергийни потоци отчитат физическите енергийни потоци, възникващи в резултат на дейностите на всички резидентни единици, независимо от това на чия географска територия са възникнали в действителност.
Сметките за физическите енергийни потоци отчитат физическите енергийни потоци от околната среда към икономиката, в рамките на икономиката и от икономиката обратно към околната среда.
Раздел 3
СПИСЪК НА ХАРАКТЕРИСТИКИТЕ
Държавите членки съставят сметки за физическите енергийни потоци в съответствие със следните характеристики:
— физическите енергийни потоци, групирани в три общи категории:
—
i) физически енергийни потоци от природни енергийни суровини,
ii) енергийни продукти,
iii) енергийни остатъчни продукти.
— произходът на физическите енергийни потоци, групиран в пет категории: производството, потребление, натрупване, „Останал свят“ и околна среда,
— предназначението на физическите потоци, групирано в същите пет категории като произхода на физическите енергийни потоци.
Всички данни се отчитат в тераджаули.
Раздел 4
ПЪРВА РЕФЕРЕНТНА ГОДИНА, ЧЕСТОТА И СРОКОВЕ НА ПРЕДАВАНЕ
1. Статистиките се съставят и предават ежегодно.
2. Статистиките се предават в рамките на 21 месеца след края на референтната година.
3. За да отговори на нуждите на потребителите от пълни и актуални набори от данни, веднага след като бъдат налице достатъчно данни от държавите, Комисията (Евростат) изготвя оценки за общите стойности за ЕС-28 за основните агрегати на този модул. При възможност Комисията (Евростат) изготвя и публикува оценки за данни, които не са били предадени от държавите членки в срока по точка 2.
4. Първата референтна година е 2015.
5. При първото предаване на данни държавите членки включват годишни данни от 2014 г. до първата референтна година.
6. При всяко следващо предаване на данни на Комисията държавите членки предоставят годишните данни за години n–2, n–1 и n, където n е референтната година. Държавите членки могат да предоставят всички налични данни за годините преди 2014 г.
Раздел 5
ОТЧЕТНИ ТАБЛИЦИ
1. За характеристиките, посочени в раздел 3, се отчитат следните данни във физични единици:
— Таблица „Ресурс“ за енергийните потоци. Тази таблица отчита ресурсите от физически енергийни потоци от природни енергийни суровини, енергийни продукти и енергийни остатъчни продукти (в редовете) по произход, т.е. по „доставчици“ (в колоните).
— Таблица „Използване“ за енергийните потоци. Тази таблица отчита използването на физически енергийни потоци от природни енергийни суровини, енергийни продукти и енергийни остатъчни продукти (в редовете) по предназначение, т.е. по „потребители“ (в колоните).
— Таблица на използването на енергийните потоци, което е съотносимо към емисиите. Тази таблица отчита съотносимото към емисиите използване на физически енергийни потоци от природни енергийни суровини и енергийни продукти (в редовете) от използващата и емитиращата единица (в колоните).
— Преходна таблица, посочваща различните елементи, съставляващи разликата между енергийните сметки и енергийните баланси.
2. Таблиците „Ресурс-използване“ за енергийните потоци (включително съотносимите към емисиите потоци) имат обща структура по отношение на редовете и на колоните.
3. В колоните се обозначава произходът (ресурс) или предназначенията (използване) на физическите потоци. Колоните са групирани в пет категории:
— „Производство“ се отнася за производството на стоки и услуги. Производствените дейности се класифицират в съответствие с NACE Rev. 2, а данните се отчитат в ниво на агрегация А*64.
— Дейностите по „потребление“ се представят общо, както и разделени в три подкласа (транспорт, отопление/охлаждане, други) за крайното потребление на частните домакинства.
— „Натрупване“ се отнася до промените в запасите от енергийни продукти в рамките на икономиката.
— „Останал свят“ отчита потоците на внасяните и изнасяните продукти.
— „Околна среда“ отчита произхода на входящите потоци от природни суровини и предназначението на остатъчните потоци.
4. В редовете се описват типовете физически потоци, класифицирани като в първото тире на раздел 3.
5. Класификацията на ресурсите от природни енергийни суровини, енергийните продукти и енергийните остатъчни продукти е, както следва:
— ресурсите от природни енергийни суровини са групирани като невъзобновяеми ресурси от природни енергийни суровини и като възобновяеми ресурси от природни енергийни суровини,
— енергийните продукти са групирани според класификацията, която се използва в европейската енергийна статистика,
— енергийните остатъчни продукти включват отпадъци (без парична стойност); загуби при добив/извличане, дистрибуция/транспорт, трансформация/конверсия и съхранение; както и балансиращи статии за изравняване на таблиците „Ресурс-използване“.
6. „Връзката“ между показател, основаващ се на принципа на резидентността, към показател, основаващ се на териториалния принцип, се представя за цялата национална икономика (без разбивка по отрасли) и се получава, както следва:
общото потребление на енергия от резидентни единици:
минус потреблението на енергия от резидентни единици в чужбина
плюс потреблението на енергия от нерезиденти върху дадената територия
плюс статистически разлики
е равно на брутното вътрешно потребление на енергия (на териториален принцип)
Раздел 6
МАКСИМАЛНА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ПРЕХОДНИТЕ ПЕРИОДИ
Максималната продължителност на преходния период за прилагане на разпоредбите от настоящото приложение е две години след първия срок за предаване.
( 1 ) Позиция на Европейския парламент от 7 юни 2011 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 21 юни 2011 г.
( 2 ) ОВ L 242, 10.9.2002 г., стр. 1.
( 3 ) ОВ L 344, 28.12.2007 г., стр. 15.
( 4 ) ОВ L 310, 30.11.1996 г., стр. 1.
( 5 ) ОВ L 87, 31.3.2009 г., стр. 164.
( 6 ) ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.
( 7 ) Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. относно статистиката за енергийния сектор (ОВ L 304, 14.11.2008 г., стр. 1).
( 8 ) Рамкова конвенция на Обединените нации по изменение на климата.
( 9 ) Конвенция за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния.
( 10 ) Регламент (ЕО) № 295/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2008 г. относно структурната бизнес статистика (ОВ L 97, 9.4.2008 г., стр. 13).