02009R0810 — BG — 12.04.2016 — 004.005

---

Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ

►B	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 810/2009 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 13 юли 2009 година за създаване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс) (ОВ L 243, 15.9.2009 г., стp. 1)

Изменен с:

		Официален вестник
		№	страница	дата
►M1	РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 977/2011 НА КОМИСИЯТА от 3 октомври 2011 година	L 258	9	4.10.2011
►M2	РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 154/2012 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 15 февруари 2012 година	L 58	3	29.2.2012
►M3	РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 610/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 26 юни 2013 година	L 182	1	29.6.2013
►M4	РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/399 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 9 март 2016 година	L 77	1	23.3.2016

Поправен със:

►C1	Поправка, ОВ L 284, 12.11.2018, стp.  38 (810/2009)

---

▼B

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 810/2009 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 13 юли 2009 година

за създаване на Визов кодекс на Общността

(Визов кодекс)

ДЯЛ I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Цел и приложно поле

▼M3

1.  Настоящият регламент определя условията и реда за издаване на визи за транзитно преминаване или за планиран престой на територията на държави членки с продължителност, която не превишава 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период.

▼B

2.  Разпоредбите на настоящия регламент се прилагат по отношение на всеки гражданин на трета държава, който трябва да притежава виза, когато преминава външните граници на държавите-членки съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване ( 1 ), без това да засяга:

3.  Настоящият регламент също така съдържа списък на третите държави, от чиито граждани се изисква да притежават виза за летищен транзит по изключение от принципа за свободно транзитно преминаване, установен в приложение 9 към Чикагската конвенция за международно гражданско въздухоплаване, и определя условията и реда за издаване на визи за целите на транзитно преминаване през международните транзитни зони на летищата на държавите-членки.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

▼M3

▼B

ДЯЛ II

ВИЗА ЗА ЛЕТИЩЕН ТРАНЗИТ

Член 3

Граждани на трети държави, които трябва да притежават виза за летищен транзит

1.  Гражданите на третите държави, изброени в приложение IV, трябва да притежават виза за летищен транзит при преминаване през международните транзитни зони на летищата, намиращи се на територията на държавите-членки.

2.  В спешни случаи на масов приток на незаконни имигранти отделните държави-членки могат да изискат граждани на трети държави, различни от посочените в параграф 1, да притежават виза за летищен транзит при преминаване през международните транзитни зони на летищата, намиращи се на тяхна територия. Държавите-членки нотифицират Комисията за тези решения преди тяхното влизане в сила, както и за отмяната на изискване за притежаване на виза за летищен транзит.

3.  В рамките на работата на комитета, посочен в член 52, параграф 1, нотификациите се преразглеждат ежегодно с цел включване на съответната трета държава в списъка, установен в приложение IV.

4.  Когато третата държава не бъде включена в списъка, установен в приложение IV, съответната държава-членка може да запази, при условие че са спазени условията по параграф 2, или да отмени изискването за притежаване на виза за летищен транзит.

5.  Следните категории лица се освобождават от изискването да притежават виза за летищен транзит, предвидено в параграфи 1 и 2:

▼M2

▼B

ДЯЛ III

РЕД И УСЛОВИЯ ЗА ИЗДАВАНЕ НА ВИЗИ

ГЛАВА I

Органи, участващи в процедурите, свързани със заявленията

Член 4

Органи, компетентни да участват в процедурите, свързани със заявленията

1.  Заявленията се разглеждат от консулствата, които взимат решение по тях.

2.  Чрез дерогация от параграф 1 на външните граници на държавите-членки органите за граничен контрол на лица могат да разглеждат и вземат решение по заявленията в съответствие с членове 35 и 36.

3.  В неевропейските отвъдморски територии на държавите-членки разглеждането на заявленията и вземането на решения по тях може да се извършва от органите, определени от съответната държава-членка.

4.  Държава-членка може да поиска в разглеждането на заявленията и във вземането на решения по тях да участват органи, различни от посочените в параграфи 1 и 2.

5.  Държава-членка може да поиска друга държава-членка да се консултира с нея или да я информира в съответствие с членове 22 и 31.

Член 5

Държава-членка, компетентна за разглеждането на заявленията и вземането на решение по тях

1.  Държавата-членка, компетентна за разглеждането на заявление за издаване на единна виза и за вземането на решение по него, е:

2.  Държавата-членка, компетентна за разглеждането на заявление за издаване на единна виза с цел транзитно преминаване и за вземането на решение по него, е:

3.  Държавата-членка, компетентна за разглеждането на заявление за издаване на виза за летищен транзит и за вземането на решение по него, е:

4.  Държавите-членки си сътрудничат, за да се избегне ситуация, в която заявление не може да бъде разгледано и по него да бъде взето решение, тъй като държавата-членка, която е компетентна в съответствие с параграфи 1—3, не е представена, нито е представлявана в третата държава, в която кандидатът подава заявление в съответствие с член 6.

Член 6

Териториална компетентност на консулствата

1.  Заявлението се разглежда и решение по него се взема от консулството на компетентната държава-членка, в чийто консулски окръг кандидатът пребивава законно.

2.  Консулство на компетентната държава-членка разглежда и взема решение по заявлението, подадено от гражданин на трета държава, който се намира законно, но не пребивава в неговия консулски окръг, ако кандидатът е обосновал подаването на заявлението в това консулство.

Член 7

Компетентност за издаване на визи на граждани на трети държави, които законно пребивават на територията на държава-членка

Граждани на трети държави, които законно пребивават на територията на държава-членка и от които се изисква да притежават виза, за да влязат на територията на една или повече държави-членки, кандидатстват за издаване на виза в консулството на държавата-членка, която е компетентна в съответствие с член 5, параграф 1 или 2.

Член 8

Договорености за представителство

1.  Държава-членка може да приеме да представлява друга държава-членка, която е компетентна в съответствие с член 5, за целите на разглеждане на заявления и издаването на визи от името на другата държава-членка. Държава-членка може също да представлява друга държава-членка в ограничена степен — само за приемане на заявления и за събиране на биометрични данни.

2.  Когато възнамерява да откаже издаване на виза, консулството на представляващата държава-членка изпраща заявлението за издаване на виза на съответните органи на представляваната държава-членка, които вземат окончателно решение по заявлението в сроковете, установени в член 23, параграф 1, 2 или 3.

3.  Събирането и предаването на досиета и данни на представляваната държава-членка се осъществяват при спазване на съответните правила за защита на данните и изисквания за сигурност.

4.  Между представляващата и представляваната държава-членка се сключва двустранна договореност, която съдържа следните елементи:

5.  Държави-членки, които нямат свое консулство в трета държава, се стремят да сключат договорености за представителство с държави-членки, които имат консулства в тази държава.

6.  С цел да се гарантира, че лошата транспортна инфраструктура или големите разстояния в даден регион или географска област няма да изискват от кандидатите прекомерни усилия за достъп до консулство, държавите-членки, които нямат свое консулство в този регион или географска област, се стремят да сключат договорености за представителство с държави-членки, които имат консулства в съответния регион или област.

7.  Представляваната държава-членка нотифицира на Комисията договореностите за представителството или прекратяването на такива договорености преди влизането им в сила или прекратяването им.

8.  В същото време консулството на представляващата държава-членка информира консулствата на другите държави-членки и делегацията на Комисията в съответния консулски окръг относно договореностите за представителство или относно прекратяването на такива договорености преди влизането им в сила или прекратяването им.

9.  Когато консулството на представляващата държава-членка реши да сътрудничи с външен изпълнител в съответствие с член 43 или с акредитирани търговски посредници, предвидени в член 45, това сътрудничество включва заявления, попадащи в обхвата на договорености за представителство. Централните органи на представляваната държава-членка биват уведомени предварително относно реда и условията на такова сътрудничество.

ГЛАВА II

Заявление

Член 9

Практически условия за подаване на заявление

1.  Заявленията се подават не по-рано от три месеца преди началото на планираното посещение. Титулярите на многократна виза могат да подадат заявление преди изтичането на срока на валидност на визата, ако тя е валидна за срок от поне шест месеца.

2.  От кандидатите може да се изисква предварително да уговорят час за подаването на заявление. Като правило уговорената среща се провежда в срок до две седмици от датата, на която срещата е поискана.

3.  В надлежно обосновани спешни случаи консулството може да разреши на кандидатите да подадат заявленията си без уговорена среща или такава се провежда незабавно.

4.  Заявленията могат да бъдат подадени в консулството лично от кандидата или от акредитирани търговски посредници, както е предвидено в член 45, параграф 1, без да се засягат разпоредбите на член 13, или в съответствие с член 42 или 43.

Член 10

Общи правила за подаване на заявление

1.  Без да се засягат разпоредбите на членове 13, 42, 43 и 45, кандидатите се явяват лично при подаването на заявление.

2.  Консулствата могат да не прилагат изискването, посочено в параграф 1, когато кандидатът им е известен като добросъвестно и надеждно лице.

3.  При подаване на заявление кандидатът:

Член 11

Заявление по образец

1.  Всеки кандидат за виза подава попълнено и подписано заявление по образец съгласно приложение I. Лицата, вписани в документа за задгранично пътуване на кандидата, подават отделно заявление по образец. Малолетните и непълнолетните кандидати подават заявление по образец, подписано от лице, упражняващо постоянно или временно родителски права или което е законен настойник.

2.  Консулството безплатно предоставя заявлението по образец на кандидатите и осигурява широк и лесен достъп до него.

3.  Заявлението по образец е на разположение на следните езици:

Наред с посочените в буква а) езици заявлението по образец може да бъде на разположение и на друг от официалните езици на институциите на Европейския съюз.

4.  Ако заявлението по образец не е на разположение на официалния(те) език(ци) на приемащата държава, на кандидатите се предоставя отделно негов превод на този(тези) език(ци).

5.  Превод на заявлението по образец на официалния(те) език(ци) на приемащата държава се прави в рамките на местното шенгенско сътрудничество, предвидено в член 48.

6.  Консулството уведомява кандидатите за езика(езиците), който(ито) може(могат) да се използва(т) при попълване на заявлението по образец.

Член 12

Документ за задгранично пътуване

Кандидатът представя валиден документ за задгранично пътуване, който отговоря на следните условия:

Член 13

Биометрични данни

1.  Държавите-членки събират биометрични данни от кандидата, включващи негова снимка и неговите десет пръстови отпечатъка, в съответствие със защитните механизми, предвидени в Конвенцията на Съвета на Европа за защита на правата на човека и основните свободи, в Хартата на основните права на Европейския съюз и в Конвенцията на ООН за правата на детето.

2.  При подаване на първото заявление от кандидата се изисква да се яви лично. В този момент се събират следните биометрични данни на кандидата:

3.  В случаите, когато пръстовите отпечатъци, снети от кандидата като част от предходно заявление, са въведени във ВИС за първи път най-много 59 месеца преди датата на новото заявление, те се копират при последващото заявление.

При основателни съмнения относно самоличността на кандидата обаче консулството снема пръстови отпечатъци в срока, посочен в първа алинея.

Освен това, ако при подаване на заявлението не може веднага да се установи, че пръстовите отпечатъци са снети в срока, посочен в първа алинея, кандидатът може да поиска да му бъдат снети пръстовите отпечатъци.

▼C1

4.  В съответствие с член 9, точка 5 от Регламента за ВИС снимката, приложена към всяко заявление, се въвежда във ВИС. От кандидата не се изисква да се явява лично за тази цел.

▼B

Техническите изисквания за снимката са в съответствие с международните стандарти, установени в Документ 9303 на Международната организация за гражданска авиация (ИКАО), част 1, 6-о издание.

5.  Пръстовите отпечатъци се снемат в съответствие със стандартите на ИКАО и Решение 2006/648/ЕО на Комисията от 22 септември 2006 г. за определяне на техническите спецификации относно стандартите за биометрични характеристики, свързани с разработването на Визовата информационна система ( 4 ).

6.  Биометричните данни се събират от квалифициран и надлежно упълномощен персонал на органите, които са компетентни в съответствие с член 4, параграфи 1, 2 и 3. Под наблюдението на консулствата биометричните данни могат също да се събират и от квалифициран и надлежно упълномощен персонал на почетния консул, посочен в член 42, или на външен изпълнител, както е посочено в член 43. В случаи на съмнение съответната(ите) държава(и)-членка(и) предоставя(т) възможност за проверка в консулството на пръстови отпечатъци, които са снети от външен изпълнител.

7.  Следните кандидати се освобождават от изискването за предоставяне на пръстови отпечатъци:

8.  В случаите, посочени в параграф 7, във ВИС се въвежда записът „не се прилага“ в съответствие с член 8, параграф 5 от Регламента за ВИС.

Член 14

Придружаващи документи

1.  При кандидатстване за единна виза кандидатът представя:

2.  При кандидатстване за виза за летищен транзит кандидатът представя:

3.  Неизчерпателен списък на придружаващите документи, които консулството може да изиска от кандидата, за да провери дали са изпълнени условията по параграфи 1 и 2, се съдържа в приложение II.

4.  Държавите-членки могат да изискат от кандидатите за виза да представят доказателство за финансово подпомагане и/или за настаняване при частно лице чрез попълването на формуляр, изготвен от всяка държава-членка. В този формуляр се посочва по-специално:

Освен на официалния(те) език(ци) на държавата-членка, формулярът се изготвя на поне още един официален език на институциите на Европейския съюз. Формулярът предоставя на подписващото лице информацията, която се изисква съгласно член 37, параграф 1 от Регламента за ВИС. Образец от формуляра се нотифицира на Комисията.

5.  В рамките на местното шенгенско сътрудничество се прави оценка на необходимостта от допълване и хармонизиране на списъците от придружаващи документи в рамките на всеки консулски окръг, за да се отчетат местните обстоятелства.

6.  По отношение на кандидати, известни със своята добросъвестност и надеждност, по-специално във връзка с правомерното използване на предишни визи, консулствата може и да не прилагат едно или няколко от изискванията по параграф 1, ако няма съмнение, че при преминаването на външните граници на държавите-членки кандидатът изпълнява изискванията по член 5, параграф 1 от Кодекса на шенгенските граници.

Член 15

Медицинска застраховка за пътуване в чужбина

1.  Кандидати за единна еднократна или двукратна виза доказват, че притежават необходимата и валидна медицинска застраховка за пътуване в чужбина, която да може да покрие всички разходи, които може да възникнат във връзка с репатриране по медицински причини, за спешна медицинска помощ и/или за болнично лечение по спешност или смърт по време на техния(те) престой(и) на територията на държавите-членки.

2.  Кандидати за единна многократна виза („многократно влизане“) доказват, че притежават необходимата и валидна медицинска застраховка за пътуване в чужбина, която покрива периода на първото им планирано посещение.

Наред с това такива кандидати подписват декларацията, съдържаща се в заявлението по образец, като декларират, че са осведомени за необходимостта от притежаване на медицинска застраховка за пътуване в чужбина за следващи периоди на престой.

3.  Застраховката трябва да бъде валидна за цялата територия на държавите-членки и да покрива целия период на планиран престой или транзитно преминаване. Минималният размер на покритие е 30 000 EUR.

При издаване на виза с ограничена териториална валидност, обхващаща територията на повече от една държава-членка, застраховката трябва да е валидна най-малко на територията на съответните държави-членки.

4.  По принцип кандидатите сключват застраховка в държавата на своето пребиваване. Когато това е невъзможно, те трябва да положат усилия да си направят застраховка в друга държава.

В случаите, когато друго лице сключва застраховка от името на кандидата, се прилагат условията, посочени в параграф 3.

5.  Когато преценяват адекватността на застрахователното покритие, консулствата установяват дали вземанията, предявени с иск срещу застрахователното дружество, могат да бъдат събрани в дадена държава-членка.

6.  Изискването за застраховка може да се счита за изпълнено, когато се установи, че кандидатът за виза е застрахован предполагаемо в достатъчна степен с оглед на неговото професионално положение. Освобождаването от задължението да се представи доказателство за медицинска застраховка за пътуване в чужбина може да засяга определени професионални групи, като морските лица, които в резултат на тяхната професионална дейност вече имат медицинска застраховка за пътуване в чужбина.

7.  Притежателите на дипломатически паспорти се освобождават от изискването да притежават медицинска застраховка за пътуване в чужбина.

Член 16

Визова такса

1.  Кандидатите заплащат визова такса в размер на 60 EUR.

2.  Децата на възраст между шест и 12 години заплащат визова такса в размер на 35 EUR.

3.  Размерът на визовата такса се преразглежда периодично, за да отразява административните разходи.

4.  Освобождават се от визова такса кандидати, които попадат в една от следните категории:

5.  Визовата такса може да не се събира от:

В рамките на местното шенгенско сътрудничество държавите-членки се стремят да хармонизират прилагането на тези изключения.

6.  В индивидуални случаи, когато това служи за насърчаване на културни или спортни интереси, както и интереси в областта на външната политика, политиката на развитие и други области от жизненоважен обществен интерес или по причини от хуманитарен характер размерът на визовата такса може да бъде намален или лицето да бъде освободено от заплащането ѝ.

7.  Визовата такса се събира в евро, в националната валута на третата държава, в която е подадено заявлението, или във валутата, обичайно използвана в тази трета държава, и не се възстановява освен в случаите, посочени в член 18, параграф 2 и член 19, параграф 3.

Когато визовата такса се събира във валута, различна от евро, нейният размер се определя и редовно се преразглежда въз основа на обменния курс на еврото, определен от Европейската централна банка. Събираната такса може да бъде закръглена и в рамките на местното шенгенско сътрудничество консулствата гарантират събирането на сходни по размер такси.

8.  Кандидатът получава разписка за платена визова такса.

Член 17

Такса за услугата

1.  Допълнителна такса за услугата може да бъде събирана от външен изпълнител, както е посочено в член 43. Таксата за услугата е пропорционална на разходите, направени от външния изпълнител при извършване на една или повече от задачите, посочени в член 43, параграф 6.

2.  Таксата за услугата се определя в правния акт, посочен в член 43, параграф 2.

3.  В рамките на местното шенгенско сътрудничество държавите-членки гарантират, че таксата за услугата, заплащана от кандидата, отразява в пълна степен услугите, предлагани от външния изпълнител, и е съобразена с местните обстоятелства. Освен това те се стремят да хармонизират приложената такса за услугата.

4.  Таксата за услугата не може да надхвърля половината от размера на визовата такса, определен в член 16, параграф 1, независимо от възможно намаляване на или освобождаване от плащане на визова такса, както е предвидено в член 16, параграфи 2, 4, 5 и 6.

5.  Съответната(ите) държава(и)-членка(и) запазва(т) възможността да разреши(ат) на всички кандидати да подават заявленията директно в нейното (техните) консулство(а).

ГЛАВА III

Разглеждане на заявления и вземане на решение по тях

Член 18

Проверка на компетентността на консулството

1.  При подаване на заявление консулството проверява дали е компетентно да го разгледа и да вземе решение по него в съответствие с разпоредбите на членове 5 и 6.

2.  Ако консулството не е компетентно, то незабавно връща заявлението по образец и всички представени от кандидата документи, както и визовата такса, и посочва компетентното консулство.

Член 19

Допустимост

1.  Компетентното консулство проверява дали:

2.  Когато компетентното консулство установи, че посочените в параграф 1 условия са изпълнени, заявлението е допустимо и консулството:

▼C1

Данните се въвеждат във ВИС единствено от надлежно упълномощени консулски служители в съответствие с член 6, параграф 1, член 7 и член 9, точки 5 и 6 от Регламента за ВИС.

▼B

3.  В случаите, когато компетентното консулство установи, че посочените в параграф 1 условия не са изпълнени, заявлението е недопустимо и консулството незабавно:

4.  Заявление, което не изпълнява изискванията по параграф 1, може по изключение да бъде счетено за допустимо по причини от хуманитарен характер или по съображения от национален интерес.

Член 20

Поставяне на печат като удостоверение на допустимостта на заявление

1.  Когато заявлението е допустимо, компетентното консулство подпечатва документа за задгранично пътуване на кандидата. Печатът е по образеца съгласно приложение III и се поставя в съответствие с разпоредбите на посоченото приложение.

2.  Дипломатическите, служебните/официалните и специалните паспорти не се подпечатват.

3.  Разпоредбите на настоящия член се прилагат за консулствата на държавите-членки до датата, от която ВИС започне да действа напълно във всички региони, в съответствие с член 48 от Регламента за ВИС.

Член 21

Проверка на условията за влизане и оценка на риска

1.  При разглеждане на заявление за издаване на единна виза се проверява дали кандидатът изпълнява условията за влизане, посочени в член 5, параграф 1, букви а), в), г) и д) от Кодекса на шенгенските граници, като по-специално се преценява дали кандидатът представлява риск за незаконна имиграция или за сигурността на държавите-членки, както и дали възнамерява да напусне територията на държавите-членки преди изтичане на визата, за която кандидатства.

2.  За всяко заявление за издаване на виза се прави справка във ВИС в съответствие с член 8, параграф 2 и член 15 от Регламента за ВИС. Държавите-членки гарантират, че се използват напълно всички критерии за търсене съгласно член 15 от Регламента за ВИС, за да се избегне грешен отказ или неправилно установяване на самоличността.

3.  Когато проверява дали кандидатът отговаря на условията за влизане, консулството проверява:

4.  Когато е приложимо, консулството проверява продължителността на предишни и планирани престои с цел проверка дали кандидатът не е превишил максималния срок на разрешен престой на територията на държавите-членки, без да се вземат предвид евентуални периоди на престой, разрешени на основание национална виза за дългосрочно пребиваване или разрешение за пребиваване, издадени от друга държава-членка.

5.  Средствата за издръжка за планирания престой се преценяват с оглед на продължителността и целта на престоя и въз онова на средните цени в съответната(ите) държава(и)-членка(и) за храна и настаняване от среден клас, умножени по броя на дните на престоя, като за база се използват референтните суми, установени от държавите-членки в съответствие с член 34, параграф 1, буква в) от Кодекса на шенгенските граници. Доказателство за финансово подпомагане и/или за настаняване при частно лице може също да представлява доказателство за достатъчно средства за издръжка.

6.  При разглеждане на заявление за издаване на виза за летищен транзит консулството по-специално проверява:

7.  Разглеждането на заявлението се основава главно на автентичността и надеждността на представените документи, както и на истинността и надеждността на направените от кандидата декларации.

8.  При разглеждането на дадено заявление консулствата могат в надлежно обосновани случаи да поканят кандидата на интервю и да поискат допълнителни документи.

9.  Предишен отказ за издаване на виза не води до автоматичен отказ по ново заявление. Ново заявление за издаване на виза се оценява въз основа на цялата налична информация.

Член 22

Предварителна консултация с централните органи на други държави-членки

1.  Държава-членка може да изиска централните органи на други държави-членки да се консултират с нейните централни органи при разглеждането на заявления, подадени от граждани на конкретни трети държави или конкретни категории такива граждани. Не се правят консултации по заявления за издаване на виза за летищен транзит.

2.  Консултираните централни органи дават окончателен отговор в срок седем календарни дни след консултацията. Липсата на отговор в посочения срок означава, че те нямат основания да откажат издаването на визата.

3.  Държавите-членки нотифицират на Комисията въвеждането или оттеглянето на изискването за такава предварителна консултация преди началото на неговото прилагане. Информацията се подава и в рамките на местното шенгенско сътрудничество в съответния консулски окръг.

4.  Комисията уведомява държавите-членки за направените нотификации.

5.  От датата на заместване на Шенгенската консултативна мрежа, както е посочено в член 46 от Регламента за ВИС, предварителните консултации се извършват в съответствие с член 16, параграф 2 от същия регламент.

Член 23

Решение по заявлението

1.  Решение по заявленията се взема в срок от 15 календарни дни считано от датата на подаването на заявление, което е допустимо в съответствие с член 19.

2.  В отделни случаи този срок може да бъде продължен до 30 календарни дни, по-конкретно когато е необходимо допълнително разглеждане на заявлението, или в случай на представителство, когато се консултират с органите на представляваната държава-членка.

3.  По изключение, когато в конкретни случаи са необходими допълнителни документи, този срок може да се продължи най-много до 60 календарни дни.

4.  Ако заявлението не е оттеглено, се взема решение за:

Обстоятелството, че снемането на пръстови отпечатъци е физически невъзможно, в съответствие с член 13, параграф 7, буква б) не оказва влияние върху решението за издаване или отказ за издаване на виза.

ГЛАВА IV

Издаване на виза

Член 24

Издаване на единна виза

1.  Срокът на валидност на визата и продължителността на разрешения престой се определят въз основа на разглеждането, извършено в съответствие с член 21.

Визата може да бъде издадена за еднократно, двукратно или многократно влизане. Срокът на валидност не може да надхвърля пет години.

В случай на транзит продължителността на разрешения престой трябва да съответства на времето, необходимо за транзитното преминаване.

Без да се засягат разпоредбите на член 12, буква а), срокът на валидност на визата включва и допълнителен „гратисен период“ от 15 дни.

Държавите-членки могат да решат да не предоставят такъв „гратисен период“ по причини, свързани с обществения ред или международните отношения на която и да е от държавите-членки.

2.  Без да се засягат разпоредбите на член 12, буква а), многократните визи се издават със срок на валидност между шест месеца и пет години, ако са спазени следните условия:

3.  Данните, посочени в член 10, параграф 1 от Регламента за ВИС, се въвеждат във ВИС, след като бъде взето решение за издаване на такава виза.

Член 25

Издаване на виза с ограничена териториална валидност

1.  Виза с ограничена териториална валидност се издава по изключение в следните случаи:

или

▼M3

▼B

2.  Виза с ограничена териториална валидност е валидна за територията на държавата-членка, която я издава. По изключение тя може да бъде валидна за територията на повече от една държава-членка, при условие че се получи съгласието на всяка от тези държави-членки.

3.  Когато кандидатът притежава документ за задгранично пътуване, който не е признат в една или повече, но не във всички държави-членки, се издава виза, валидна за територията на държавите-членки, които признават документа за задгранично пътуване. Когато държавата-членка, която издава визата, не признава документа за задгранично пътуване на кандидата, издадената виза е валидна само за тази държава-членка.

4.  Когато виза с ограничена териториална валидност е издадена в случаите, описани в параграф 1, буква а), централните органи на държавата-членка, издала визата, предават съответната информация на централните органи на другите държави-членки незабавно, посредством процедурата, посочена в член 16, параграф 3 от Регламента за ВИС.

5.  Данните, определени в член 10, параграф 1 от Регламента за ВИС, се въвеждат във ВИС, след като бъде взето решение за издаване на такава виза.

Член 26

Издаване на виза за летищен транзит

1.  Визата за летищен транзит е валидна за преминаване през международните транзитни зони на летищата, намиращи се на територията на държавите-членки.

2.  Без да се засягат разпоредбите на член 12, буква а), срокът на валидност на визата включва и допълнителен „гратисен период“ от 15 дни.

Държавите-членки могат да решат да не предоставят такъв „гратисен период“ по причини, свързани с обществения ред или международните отношения на която и да е от държавите-членки.

3.  Без да се засягат разпоредбите на член 12, буква а), многократни визи за летищен транзит могат да се издават със срок на валидност не по-дълъг от шест месеца.

4.  За вземането на решение за издаване на многократни визи за летищен транзит от особено значение са следните критерии:

5.  Когато от кандидата се изисква да притежава виза за летищен транзит в съответствие с разпоредбите на член 3, параграф 2, визата за летищен транзит е валидна единствено за транзитно преминаване през международните транзитни зони на летищата, намиращи се на територията на съответната(ите) държава(и)-членка(и).

6.  Данните, определени в член 10, параграф 1 от Регламента за ВИС, се въвеждат във ВИС, след като бъде взето решение за издаване на такава виза.

Член 27

Попълване на визовия стикер

1.  При попълване на визовия стикер се въвеждат задължителните данни, посочени в приложение VII, а машинночитаемата зона се попълва, както е предвидено в документ 9303 на ИКАО, част 2.

2.  Държавите-членки може да добавят допълнителни данни в раздел „забележки“ на визовия стикер, които не повтарят задължителните данни от приложение VII.

3.  Всички данни на визовия стикер се разпечатват, като на отпечатания визов стикер не се правят промени на ръка.

4.  Визовите стикери се попълват на ръка само в случаи на технически форсмажорни обстоятелства. В попълнен на ръка визов стикер не се правят промени.

5.  Когато визов стикер е попълнен на ръка в съответствие с параграф 4 от настоящия член, тази информация се въвежда във ВИС в съответствие с член 10, параграф 1, буква к) от Регламента за ВИС.

Член 28

Анулиране на попълнен визов стикер

1.  Когато се открие грешка на визов стикер, който още не е положен в документа за задгранично пътуване, визовият стикер се анулира.

2.  Когато се открие грешка, след като визовият стикер е бил положен в документа за задгранично пътуване, визовият стикер се анулира чрез поставяне на кръст с неизтриваемо мастило върху него и се полага нов визов стикер на друга страница.

3.  Когато се открие грешка след въвеждането на съответните данни във ВИС съгласно член 10, параграф 1 от Регламента за ВИС, грешката се поправя в съответствие с член 24, параграф 1 от същия регламент.

Член 29

Полагане на визовите стикери

1.  Разпечатаният визов стикер, съдържащ данните, посочени в член 27 и приложение VII, се полага в документа за задгранично пътуване в съответствие с разпоредбите в приложение VIII.

2.  Когато държавата-членка, издаваща визата, не признава документа за задгранично пътуване на кандидата, се използва единна бланка за поставяне на визата.

3.  Когато визовият стикер е положен на единна бланка за поставяне на визата, тази информация се въвежда във ВИС в съответствие с член 10, параграф 1, буква й) от Регламента за ВИС.

4.  Индивидуални визи, издавани на лица, които са вписани в документа за задгранично пътуване на кандидата, се полагат в този документ за задгранично пътуване.

5.  Когато документът за задгранично пътуване, в който са включени такива лица, не се признава от издаващата държава-членка, стикерът за индивидуална виза се полага върху единна бланка за поставяне на виза.

Член 30

Права, произтичащи от издадена виза

Притежаването на единна виза или на виза с ограничена териториална валидност не поражда автоматично право на влизане.

Член 31

Информиране на централните органи на други държави-членки

1.  Държава-членка може да изиска централните ѝ органи да бъдат информирани за визи, издадени от консулства на други държави-членки на граждани на конкретни трети държави или на конкретни категории такива граждани, с изключение в случай на визи за летищен транзит.

2.  Държавите-членки нотифицират на Комисията въвеждането или оттеглянето на изискване за такава информация, преди то да започне да се прилага. Информацията се подава и в рамките на местното шенгенско сътрудничество в съответния консулски окръг.

3.  Комисията уведомява държавите-членки за направените нотификации.

4.  Считано от посочената в член 46 от Регламента за ВИС дата, информацията се предава в съответствие с член 16, параграф 3 от същия регламент.

Член 32

Отказ за издаване на виза

1.  Без да се засягат разпоредбите на член 25, параграф 1, издаването на виза се отказва:

▼M3

▼B

или

2.  Кандидатът се уведомява за решението за отказ и за мотивите, на които се основава, чрез стандартния формуляр, съдържащ се в приложение VI.

3.  Кандидати, на които е отказана виза, имат право на обжалване. Жалбите се завеждат срещу държавата-членка, взела окончателното решение по заявлението, в съответствие с националното законодателство на тази държава-членка. Държавите-членки предоставят на кандидатите информация за процедурата, която да следват в случай на обжалване, както е посочено в приложение VI.

4.  В случаите, посочени в член 8, параграф 2, консулството на представляващата държава-членка уведомява кандидата за решението, взето от представляваната държава-членка.

5.  Информацията за отказаната виза се въвежда във ВИС в съответствие с член 12 от Регламента за ВИС.

ГЛАВА V

Промени в издадена виза

Член 33

Удължаване

1.  Срокът на валидност и/или продължителността на престоя на издадена виза се удължава, ако компетентният орган на държавата-членка счете, че титулярят на визата е представил доказателство за форсмажорни обстоятелства или за причини от хуманитарен характер, които го възпрепятстват да напусне територията на държавите-членки преди изтичането на срока на валидност или на разрешената с визата продължителност на престоя. Удължаването се извършва безплатно.

2.  Срокът на валидност и/или продължителността на престоя по силата на издадена виза може да бъде удължен, ако титулярят на визата представи доказателство за сериозни лични причини, които оправдават удължаването на срока на валидност или на продължителността на престоя. За удължаване на срока на валидност на виза се заплаща такса в размер на 30 EUR.

3.  При отсъствие на друго решение на органа, удължаващ срока на валидност на визата, териториалната валидност на удължената виза остава същата като на първоначалната виза.

4.  Компетентни да удължат срока на валидност на визата са органите на държавата-членка, на чиято територия гражданинът на трета държава се намира към момента на подаване на заявлението за удължаване.

5.  Държавите-членки уведомяват Комисията относно органите, компетентни за удължаване на срока на валидност на визите.

6.  Удължаването на срока на валидност на визите се прави чрез полагане на визов стикер.

7.  Информацията за визи с удължен срок на валидност се въвежда във ВИС съгласно член 14 от Регламента за ВИС.

Член 34

Анулиране и отмяна на визата

1.  Виза се анулира, когато стане очевидно, че към момента на нейното издаване условията за това не са били спазени, по-специално при наличие на сериозни основания да се счита, че визата е получена чрез измама. По правило визата се анулира от компетентните органи на държавата-членка, която я е издала. Визата може да бъде анулирана и от компетентните органи на друга държава-членка, като в такъв случай органите на държавата-членка, издали визата, се уведомяват за това анулиране.

2.  Виза се отменя, когато стане очевидно, че условията за нейното издаване вече не са спазени. Поначало виза се отменя от компетентните органи на държавата-членка, която я е издала. Виза може да бъде отменена от компетентните органи на друга държава-членка, като в такъв случай органите на държавата-членка, издали визата, се уведомяват за тази отмяна.

3.  Виза може да бъде отменена по искане на нейния титуляр. Компетентните органи на държавата-членка, издали визата, се уведомяват за тази отмяна.

4.  Непредставянето от страна на титуляря на визата на границата на един или повече от придружаващите документи, посочени в член 14, параграф 3, не води автоматично до решение за анулиране или отмяна на визата.

5.  Когато се анулира или отмени визата, върху нея се поставя печат „АНУЛИРАНА“ или „ОТМЕНЕНА“, като освен това оптически променливият знак на визовия стикер, знакът за сигурност „ефект на латентно изображение“, както и терминът „виза“ се правят невалидни чрез зачеркване.

6.  Кандидатът се уведомява за решението за анулиране или отмяна на визата и за причините, на които се основава то, посредством стандартния формуляр, съдържащ се в приложение VI.

7.  Титулярят на виза, която е била анулирана или отменена по негово искане, има право на обжалване, освен ако визата е била отменена в съответствие с параграф 3. Жалбите се завеждат срещу държавата-членка, взела решението за анулиране или отмяна, в съответствие с националното законодателство на съответната държава-членка. Държавите-членки предоставят на кандидатите информация относно процедурата, която да следват в случай на обжалване, както е посочено в приложение VI.

8.  Информацията за анулирани или отменени визи се въвежда във ВИС в съответствие с член 13 от Регламента за ВИС.

ГЛАВА VI

Визи, издадени на външните граници

Член 35

Визи, за които са подадени заявления на външните граници

1.  В изключителни случаи визи могат да бъдат издавани на гранични контролно-пропускателни пунктове, ако са изпълнени следните условия:

2.  Когато заявлението за издаване на виза се подава на външната граница, изискването кандидатът да има медицинска застраховка за пътуване в чужбина може да се отмени, когато тази медицинска застраховка за пътуване в чужбина не може да се направи на този граничен контролно-пропускателен пункт или по причини от хуманитарен характер.

3.  Виза, издадена на външна граница, е единна виза, даваща на титуляря си право на престой с максимална продължителност 15 дни в зависимост от целта и условията на планирания престой. При транзитно преминаване продължителността на разрешения престой отговаря на времето, необходимо за целите на транзитното преминаване.

4.  Когато условията, определени в член 5, параграф 1, букви а), в), г) и д) от Кодекса на шенгенските граници, не са изпълнени, органите, отговарящи за издаване на виза на границата, могат да издадат виза с ограничена териториална валидност в съответствие с член 25, параграф 1, буква а) от настоящия регламент само за територията на държавата-членка, издаваща визата.

5.  По правило на външната граница не се издава виза на гражданин на трета държава, попадащ в категорията на лица, за които е необходима предварителна консултация в съответствие с член 22.

Все пак, в изключителни случаи в съответствие с член 25, параграф 1, буква а), на такива лица на външната граница може да бъде издадена виза с ограничена териториална валидност за територията на държавата-членка, издаваща визата.

6.  В допълнение към основанията за отказ на виза, предвидени в член 32, параграф 1, издаването на виза се отказва на граничен контролно-пропускателен пункт, когато не са спазени условията по параграф 1, буква б) от настоящия член.

7.  Прилагат се разпоредбите относно основанието и уведомлението за отказите и правото на обжалване, уредени в член 32, параграф 3 и приложение VI.

Член 36

Визи, издавани на външната граница на морски лица за транзитно преминаване

1.  На морско лице, за което има изискването да притежава виза при преминаването на външните граници на държавите-членки, може да бъде издадена на границата виза с цел транзитно преминаване, ако лицето:

2.  Преди да издадат виза на границата на морско лице за транзитно преминаване, компетентните национални органи следва да спазят правилата, предвидени в приложение IX, част 1, и да се уверят, че необходимата информация относно въпросното морско лице е обменена посредством надлежно попълнен формуляр за транзитно преминаване на морски лица, както е предвидено в приложение IX, част 2.

3.  Настоящият член не засяга прилагането на член 35, параграфи 3, 4 и 5.

ДЯЛ IV

АДМИНИСТРАТИВНО УПРАВЛЕНИЕ И ОРГАНИЗАЦИЯ

Член 37

Организация на визовите отдели

1.  Държавите-членки отговарят за организацията на визовите отдели в техните консулства.

За да се предотврати спад в нивото на бдителност и да се защитят служителите от възможността да бъдат изложени на натиск на местно ниво, се създават ротационни схеми за служителите, които пряко се занимават с кандидатите, когато това е уместно. Особено внимание се обръща на ясните работни структури и точното разпределение/разделение на отговорности във връзка с вземането на крайните решения по заявленията. Достъпът до ВИС, ШИС и друга поверителна информация е ограничен и включва само ограничен брой надлежно упълномощени служители. Трябва да се вземат подходящи мерки за предотвратяване на неразрешен достъп до такива бази данни.

2.  Съхранението и ползването на визови стикери е обект на подходящи мерки за сигурност, за да се избегне измама или загуба. Всяко консулство води отчет на наличните визови стикери и регистрира начина, по който е използван всеки визов стикер.

3.  Консулствата на държавите-членки пазят архиви на заявленията. Всяко индивидуално досие съдържа заявлението за издаване на виза, копия от съответните придружаващи документи, регистър на направените проверки и референтния номер на издадената виза, за да могат служителите, при необходимост, да възстановят фактите, въз основа на които е взето решението по заявлението.

Индивидуалните досиета за заявленията се пазят поне две години, считано от датата, на която е взето решението по заявлението, посочено в член 23, параграф 1.

Член 38

Ресурси за разглеждане на заявления за издаване на виза и наблюдение на консулствата

1.  Държавите-членки изпращат достатъчен брой подходящи служители, които да изпълняват задълженията, свързани с разглеждане на заявленията, по такъв начин, че да гарантират разумно и хармонизирано качество на услугите за обществеността.

2.  Помещенията отговарят на съответните функционални изисквания за адекватност и позволяват прилагането на подходящи мерки за сигурност.

3.  Централните органи на държавите-членки осигуряват подходящо обучение на външните служители и на местно наетите лица и отговарят за предоставянето на тези служители на пълна, точна и актуална информация относно съответното общностно и национално законодателство.

4.  Централните органи на държавите-членки осигуряват често и адекватно наблюдение на разглеждането на заявления и вземат коригиращи мерки при установяване на отклонения от разпоредбите на настоящия регламент.

Член 39

Поведение на служителите

1.  Консулствата на държавите-членки гарантират, че кандидатите се посрещат учтиво.

2.  Консулските служители изпълняват задължения си, като напълно зачитат човешкото достойнство. Всички взети мерки са пропорционални на преследваните с тях цели.

3.  При изпълнението на своите задължения консулските служители не дискриминират лица на основание пол, расов или етнически произход, религия или вяра, увреждания, възраст или сексуална ориентация.

Член 40

Форми на сътрудничество

1.  Всяка държава-членка отговаря за организацията на процедурите, свързани със заявленията. По правило заявления се подават пред консулство на държава-членка.

2.  Държавите-членки:

3.  При особени обстоятелства или по причини, свързани с местните условия, като например:

и ако формите на сътрудничество, посочени в параграф 2, буква б), се окажат неподходящи за съответната държава-членка, държавата-членка може, в краен случай, да си сътрудничи с външен изпълнител в съответствие с член 43.

4.  Без да се засяга правото кандидатът да бъде поканен на лично интервю, както е предвидено в член 21, параграф 8, изборът на форма на организация не води до изискване при подаване на заявлението кандидатът да се яви лично на повече от едно място.

5.  Държавите-членки информират Комисията относно начина, по който възнамеряват да организират процедурите, свързани със заявленията, във всяка една консулска служба.

Член 41

Сътрудничество между държавите-членки

1.  Когато се избере „съвместно използване на обекти“, служители на консулствата на една или повече държави-членки извършват процедурите, свързани със заявления (включително събирането на биометричните данни), подадени до тях пред консулството на друга държава-членка, и ползват нейното оборудване. Съответните държави-членки се споразумяват за срока и условията на прекратяване на съвместното използване на обекти, както и за дела от визовата такса, която трябва да получи държавата-членка, чието консулство се използва.

2.  Когато се създават „общи центрове за приемане на заявления“, служители на консулствата на две или повече държави-членки са събрани в една сграда с цел кандидатите да подават заявления (включително биометричните данни). Кандидатите се насочват към държавата-членка, компетентна да разгледа заявлението и да вземе решение по него. Държавите-членки се споразумяват за срока и условията на прекратяване на такова сътрудничество, както и за поделяне на разходите между участващите държави-членки. Една държава-членка отговаря за договорите, свързани с логистиката, и за дипломатическите отношения с приемащата държава.

3.  В случай на прекратяване на сътрудничеството с други държави-членки държавите-членки осигуряват приемственост при предоставяне на пълния набор от услуги.

Член 42

Изпълнение на някои функции от почетни консули

1.  Почетните консули също могат да бъдат упълномощени да изпълняват някои или всички задачи, посочени в член 43, параграф 6. Предприемат се подходящи мерки за гарантиране на сигурността и защитата на данните.

2.  Ако почетният консул не е държавен служител на държава-членка, при изпълнението на тези задачи се спазват предвидените в приложение X изисквания, с изключение на разпоредбите в точка Г, буква в) от същото приложение.

3.  Ако почетният консул е държавен служител на държава-членка, съответната държава-членка гарантира, че се прилагат изисквания, сравними с изискванията, които биха се прилагали, ако задачите се изпълняваха от нейното консулство.

Член 43

Сътрудничество с външни изпълнители

1.  Държавите-членки се стремят да си сътрудничат с един и същ външен изпълнител съвместно с една или повече държави-членки, без да се засягат правилата относно възлагането на обществени поръчки и конкуренцията.

2.  Сътрудничеството с външен изпълнител се основава на правен акт, който отговаря на изискванията, предвидени в приложение X.

3.  Държавите-членки в рамките на местното шенгенско сътрудничество обменят информация за избора на външните изпълнители и установяването на реда и условията в техните съответни правни актове.

4.  Разглеждането на заявленията, интервютата, ако се налагат, решението по заявленията и отпечатването и полагането на визовите стикери се извършват единствено от консулството.

5.  Външните изпълнители нямат достъп до ВИС при каквито и да е обстоятелства. Достъпът до ВИС е запазен изключително и само за надлежно упълномощени служители на консулствата.

6.  На външен изпълнител може да бъде възложено да извършва една или повече от следните задачи:

7.  При избора на външен изпълнител съответната(ите) държава(и)-членка(и) надлежно проверява(т) платежоспособността и надеждността на дружеството, включително необходимите лицензи, търговска регистрация, дружествени устави, банкови договори, и гарантира(т), че няма конфликт на интереси.

8.  Съответната(ите) държава(и)-членка(и) гарантира(т), че избраният външен изпълнител спазва реда и условията, определени в правния акт, посочен в параграф 2.

9.  Съответната(ите) държава(и)-членка(и) носи(ят) отговорност за спазването на правилата за защита на данните при обработването на данните и се контролира(т) в съответствие с разпоредбите на член 28 от Директива 95/46/ЕО.

Сътрудничеството с външен изпълнител не ограничава, нито изключва отговорност, която възниква съгласно националното законодателство на съответната(ите) държава(и)-членка(и) при нарушаване на задълженията във връзка с личните данни на кандидатите или при изпълнение на една или повече от посочените в параграф 6 задачи. Настоящата разпоредба не засяга исковете, които може да бъдат подадени пряко срещу външния изпълнител съгласно националното законодателство на съответната трета държава.

10.  Съответната(ите) държава(и)-членка(и) осигурява(т) обучение на външния изпълнител, което съответства на познанията, необходими за предоставяне на подходящи услуги и достатъчно информация на кандидатите.

11.  Съответната(ите) държава(и)-членка(и) осъществява(т) непосредствено наблюдение върху изпълнението на правния акт, посочен в параграф 2, включително относно:

За тази цел консулството(ата) на съответната(ите) държава(и)-членка(и) редовно провежда(т) проверки на място в помещенията на външния изпълнител.

12.  В случай на прекратяване на сътрудничеството с външен изпълнител държавите-членки гарантират приемственост при предоставяне на пълния набор от услуги.

13.  Държавите-членки предоставят на Комисията копие от правния акт, посочен в параграф 2.

Член 44

Криптиране и сигурно прехвърляне на данни

1.  При сключени договорености за представителство между държавите-членки и сътрудничество на държавите-членки с външен изпълнител или изпълнение на някои функции от почетни консули представляваната(ите) държава(и)-членка(и) или съответната(ите) държава(и)-членка(и) гарантира(т), че данните са изцяло криптирани, независимо дали се предават по електрон път или физически върху електронен носител от органите на представляващата(ите) държава(и)-членка(и) на органите на представляваната(ите) държава(и)-членка(и) или от външния изпълнител, или от почетния консул на органите на съответната(ите) държава(и)-членка(и).

2.  В трети държави, които забраняват криптирането на данни при предаването им по електронен път от органите на представляващата държава-членка на органите на представляваната(ите) държава(и)-членка(и) или от външния изпълнител, или от почетният консул на органите на съответната(ите) държава(и)-членка(и), представляваната(ите) държава(и)-членка(и) или съответната(ите) държава(и)-членка(и) не допуска(т) представляващата държава-членка или външният изпълнител, или почетният консул да предава данни по електронен път.

В такъв случай представляваната(ите) държава(и)-членка(и) или съответната(ите) държава(и)-членка(и) гарантира(т), че електронните данни се предават физически в изцяло криптирана форма върху електронен носител от органите на представляващата държава-членка на органите на представляваната(ите) държава(и)-членка(и) или от външния изпълнител, или от почетния консул на органите на съответната(ите) държава(и)-членка(и) от консулски служител на държава-членка или, когато такова предаване би наложило предприемането на непропорционални или неразумни мерки, по друг сигурен и безопасен начин, например чрез използване на установени оператори с опит в транспортирането на документи и данни от чувствителен характер във въпросната трета държава.

3.  При всички случаи нивото на сигурност при предаването се адаптира в зависимост от чувствителния характер на данните.

4.  Държавите-членки или Общността се стремят да постигнат със съответните трети държави споразумение, чиято цел е да се отмени забраната за криптиране на данни при предаването им по електронен път от органите на представляващата държава-членка на органите на представляваната(ите) държава(и)-членка(и) или от външния изпълнител, или от почетния консул на органите на съответната(ите) държава(и)-членка(и).

Член 45

Сътрудничество на държавите-членки с търговски посредници

1.  Държавите-членки могат да сътрудничат с търговски посредници с оглед подаването на заявленията, с изключение на събирането на биометрични данни.

2.  Такова сътрудничество се базира на акредитация, дадена от съответните органи на държавите-членки. Акредитацията се дава по-специално въз основа на проверка на следните елементи:

3.  Акредитираните търговски посредници подлежат на редовно наблюдение чрез проверки на място, което включва лични или телефонни интервюта с кандидати за виза, проверка на пътуванията и настаняването, проверка дали медицинската застраховка за пътуване в чужбина е подходяща и дали покрива индивидуалните пътници и, при необходимост, проверка на документите, отнасящи се до завръщане на група.

4.  В рамките на местното шенгенско сътрудничество се обменя информация за резултатите от дейността на съответните акредитирани търговски посредници относно открити нередности и откази по заявления за издаване на виза, подадени от търговски посредници, и относно открити форми на измама в документи за задгранично пътуване и неизпълнение на планувани пътувания.

5.  В рамките на местното шенгенско сътрудничество се обменят списъци на търговски посредници, на които е дадена акредитация от всяко консулство, и за тези, на които акредитацията е била оттеглена, заедно с причините за оттеглянето.

Всяко консулство се уверява, че обществеността е информирана за списъка на акредитираните търговски посредници, с които си сътрудничи.

Член 46

Производство на статистика

Държавите-членки произвеждат годишни статистики относно визите в съответствие с таблицата в приложение XII. Статистиките се предават до 1 март за предходната календарна година.

Член 47

Информация за обществеността

1.  Централните органи и консулствата на държавите-членки предоставят на обществеността цялостната информация относно заявлението за издаване на виза, по-специално относно:

2.  Представляващата и представляваната държава-членка информират обществеността относно договореностите за представителство, посочени в член 8, преди влизането в сила на тези договорености.

ДЯЛ V

МЕСТНО ШЕНГЕНСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Член 48

Местно шенгенско сътрудничество между консулствата на държавите-членки

1.  За да гарантират хармонизираното прилагане на общата визова политика, като се вземат предвид, когато е необходимо, местните обстоятелства, консулствата на държавите-членки и Комисията си сътрудничат в рамките на всеки консулски окръг и преценяват необходимостта от установяването на:

Ако при оценката на местното шенгенско сътрудничество във връзка с една или повече от букви а)—в) се потвърди необходимостта от местен хармонизиран подход, се приемат мерки за такъв подход съгласно процедурата, посочена в член 52, параграф 2.

2.  В рамките на местното шенгенско сътрудничество се изготвя обща информационна справка за единни визи и за визи с ограничена териториална валидност, и за визи за летищен транзит, а именно правата, които включва визата, и условията за кандидатстване за нея, включително, когато е приложимо, списъка на придружаващи документи, посочен в параграф 1, буква а).

3.  В рамките на местното шенгенско сътрудничество се обменя следната информация:

4.  По отношение на местното шенгенско сътрудничество редовно се провеждат съвещания между държавите-членки и Комисията, за да се обсъдят по-специално оперативни въпроси, свързани с прилагането на общата визова политика. Тези съвещания се свикват в рамките на консулския окръг от Комисията, освен ако не е договорено друго по искане на Комисията.

Могат да се организират съвещания по определена тема и да се създадат подгрупи за проучване на специфични въпроси в рамките на местното шенгенско сътрудничество.

5.  На местно равнище постоянно се изготвят и се разпространяват обобщаващи доклади за съвещанията в рамките на местното сътрудничество в рамките на Шенген. Комисията може да делегира изготвянето на докладите на определена държава-членка. Консулствата на всяка държава-членка изпращат докладите до централните ѝ органи.

Въз основа на тези доклади Комисията изготвя годишен доклад в рамките на консулския окръг, който се предоставя на Европейския парламент и на Съвета.

6.  Представителите на консулствата на държавите-членки, които по отношение на визите не прилагат достиженията на правото на Общността, или на трети държави могат ad hoc да бъдат поканени да участват в съвещанията за обмен на информация по въпроси, свързани с издаването на виза.

ДЯЛ VI

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 49

Договорености по отношение на олимпийските и параолимпийските игри

Държавите-членки, домакини на олимпийските игри или на параолимпийските игри, прилагат специфичните процедури и условия, които улесняват издаването на визи, дадени в приложение XI.

Член 50

Изменения на приложенията

Мерките, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент и които изменят приложения I, II, III, IV, V, VI, VII, VIII и XII, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 52, параграф 3.

Член 51

Инструкции за практическото прилагане на Визовия кодекс

Оперативни инструкции за практическото прилагане на разпоредбите на настоящия регламент се изготвят в съответствие с процедурата, посочена в член 52, параграф 2.

Член 52

Процедура на комитет

1.  Комисията се подпомага от комитет („визовия комитет“).

2.  При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него, при условие че мерките за прилагане, приети в съответствие с тази процедура, не променят основните разпоредби на настоящия регламент.

Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

3.  При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи 1—4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Член 53

Нотификация

1.  Държавите-членки нотифицират на Комисията:

2.  Комисията предоставя нотифицираната информация съгласно параграф 1 на разположение на държавите-членки и обществеността посредством постоянна актуализирана електронна публикация.

Член 54

Изменения на Регламент (ЕО) № 767/2008

Регламент (ЕО) № 767/2008 се изменя, както следва:

„Когато заявлението за издаване на виза е допустимо съгласно член 19 от Регламент (ЕО) № 810/2009“.

„Данни, които да бъдат въведени след подаване на заявлението за издаване на виза“;

▼C1

„Когато компетентният да издава визи орган, който представлява друга държава-членка, преустанови разглеждането на заявление за издаване на виза, той добавя следните данни към досието за заявлението за издаване на виза:“.

„2.  В досието за заявлението за издаване на виза се посочва(т) също така основанието(ята) за отказ на виза, което(ито) включва(т) едно или повече от следните:

„Член 13

Данни, които се добавят за анулирана или отменена виза:

1.  Когато е взето решение за анулиране или за отмяна на виза, визовият орган, който е взел решението, добавя следните данни към досието за заявлението:

2.  В досието за заявлението се посочва(т) също и основанието(ята) за анулиране или отмяна на визата, което(ито) е(са):

„1.  Когато е взето решение за удължаване на срока на валидност и/или на продължителността на престоя по силата на издадена виза, визовият орган, който е удължил срока на валидност на визата, добавя следните данни към досието за заявлението:“;

▼M4 —————

▼B

Член 56

Отмяна

1.  Членове 9—17 от Конвенцията относно прилагането на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. се отменят.

2.  Отменят се:

3.  Позовавания на отменени правни актове се тълкуват като позовавания на настоящия регламент и се четат в съответствие с таблицата на съответствието в приложение XIII.

Член 57

Наблюдение и оценка

1.  Две години след като всички разпоредби на настоящия регламент са станали приложими, Комисията прави оценка на неговото прилагане. Тази цялостна оценка включва разглеждане на постигнатите резултати спрямо целите и на прилагането на разпоредбите на настоящия регламент, без да се засягат посочените в параграф 3 доклади.

2.  Комисията предава посочената в параграф 1 оценка на Европейския парламент и на Съвета. Въз основа на оценката Комисията представя, когато е необходимо, подходящи предложения за изменение на настоящия регламент.

3.  Три години след като ВИС е въведена в действие и на всеки четири години след това Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно прилагането на членове 13, 17 и 40—44 от настоящия регламент, включително относно събирането и използването на биометрични данни, оценка доколко е подходящ избраният стандарт на ИКАО, спазването на правилата за защита на данните, опита в работата с външни изпълнители, по-специално при събирането на биометрични данни, прилагането на правилото за 59 месеца по отношение снемането на пръстови отпечатъци и организацията на процедурите, свързани със заявленията. Докладът също така включва, въз основа на член 17, параграфи 12, 13 и 14 и член 50, параграф 4 от Регламента за ВИС, случаите, в които пръстови отпечатъци не са могли фактически да бъдат предоставени или тяхното предоставяне не се е изисквало поради съображения от правен характер, в съотношение с броя на случаите, в които са били събрани пръстови отпечатъци. Докладът включва информация относно случаите на отказ на виза на лице, което не е могло фактически да предостави пръстови отпечатъци. Докладът се придружава, където е необходимо, от подходящи предложения за изменение на настоящия регламент.

4.  В първия от докладите, посочени в параграф 3, се разглежда и въпросът за достатъчната степен на надеждност на пръстовите отпечатъци за установяване и проверка на самоличността на деца до 12-годишна възраст, и по-специално как с възрастта се променят пръстовите отпечатъци въз основа на резултатите от проучване, проведено под ръководството на Комисията.

Член 58

Влизане в сила

1.  Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

2.  Той се прилага от 5 април 2010 г.

3.  Член 52 и член 53, параграф 1, букви а)—з) и параграф 2 се прилагат от 5 октомври 2009 г.

4.  Доколкото се касае за Шенгенската консултативна мрежа (технически спецификации), член 56, параграф 2, буква г) се прилага считано от датата, посочена в член 46 от Регламента за ВИС.

5.  Член 32, параграфи 2 и 3, член 34, параграфи 6 и 7 и член 35, параграф 7 се прилагат от 5 април 2011 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите-членки, в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ I

---

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Неизчерпателен списък на придружаващите документи

Придружаващите документи, посочени в член 14, които да се представят от кандидатстващите за виза, може да включват:

---

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ЕДИНЕН ФОРМАТ И ПОСТАВЯНЕ НА ПЕЧАТ КАТО УДОСТОВЕРЕНИЕ НА ДОПУСТИМОСТТА НА ЗАЯВЛЕНИЕ

Печатът се поставя върху първата свободна страница от документа за задгранично пътуване, която не съдържа вписвания или печати.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Списък на трети държави, изброени в приложение I към Регламент (ЕО) № 539/2001, чиито граждани трябва да притежават виза за летищен транзит, когато преминават през международна транзитна зона на летища, намиращи се на територията на държавите-членки

---

ПРИЛОЖЕНИЕ V

СПИСЪК НА РАЗРЕШЕНИЯ ЗА ПРЕБИВАВАНЕ, КОИТО ДАВАТ НА ТИТУЛЯРИТЕ ИМ ПРАВО НА ТРАНЗИТНО ПРЕМИНАВАНЕ ПРЕЗ ЛЕТИЩАТА НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, БЕЗ ДА СЕ ИЗИСКВА ДА ПРИТЕЖАВАТ ВИЗА ЗА ЛЕТИЩЕН ТРАНЗИТ

---

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

►(1) M3  

---

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

ПОПЪЛВАНЕ НА ВИЗОВИЯ СТИКЕР

1.   Задължителен раздел за влизания

1.1.   Рубрика „ВАЛИДНА ЗА“

Тази рубрика посочва територията, за която титулярят на визата има разрешение да пътува.

Тази рубрика може да бъде попълнена само по един от следните начини:

BE

БЕЛГИЯ

CZ	ЧЕШКА РЕПУБЛИКА

DK

ДАНИЯ

DE

ГЕРМАНИЯ

EE

ЕСТОНИЯ

GR

ГЪРЦИЯ

ES

ИСПАНИЯ

FR

ФРАНЦИЯ

IT

ИТАЛИЯ

LV

ЛАТВИЯ

LT

ЛИТВА

LU	ЛЮКСЕМБУРГ

HU

УНГАРИЯ

MT

МАЛТА

NL	НИДЕРЛАНДИЯ

AT

АВСТРИЯ

PL

ПОЛША

PT	ПОРТУГАЛИЯ

SI

СЛОВЕНИЯ

SK

СЛОВАКИЯ

FI

ФИНЛАНДИЯ

SE

ШВЕЦИЯ

IS

ИСЛАНДИЯ

NO

НОРВЕГИЯ

CH

ШВЕЙЦАРИЯ

1.2.	Когато стикерът се използва за издаване на единна виза, тази рубрика се попълва, като се използват думите „държави от Шенген“, на езика на издаващата държава-членка.

1.3.

Когато стикерът се използва за издаване на виза с ограничена териториална валидност съгласно член 25, параграф 1 от настоящия регламент, в тази рубрика се попълва(т) името(ната) на държавата(ите)-членка(и), за която (които) престоят на титуляря на виза е ограничен, на езика на издаващата държава-членка.

1.4.

Когато стикерът се използва за издаването на виза с ограничена териториална валидност съгласно член 25, параграф 3 от настоящия Регламент, могат да се използват следните възможности за вписване на кодовете: а) вписване на кодовете на съответните държави-членки; б) вписване на думите „държави от Шенген“, последвани от минусов знак, поставен в скоби, и кодовете на държавите-членки, за чиито територии визата не е валидна; в) в случай че полето „валидно за“ не е достатъчно за попълване на всички кодове на държавите-членки, които (не) признават съответния документ за задгранично пътуване, се намалява размерът на използвания шрифт.

2.   Рубрика „ОТ … ДО“:

Тази рубрика посочва разрешения престой на титуляря на визата, както е посочено във визата.

Датата, от която титулярят на визата може да влезе на територията, за която е валидна визата, се изписва, както е показано по-долу, следвана от думата „ОТ“:

например: 05-12-07 = 5 декември 2007 г.

Датата на последния ден на разрешения престой на титуляря на визата се вписва след думата „ДО“ и се изписва по същия начин като първата дата. Титулярят на визата трябва да е напуснал територията, за която е валидна визата, до полунощ на тази дата.

3.   Рубрика „БРОЙ НА ВЛИЗАНИЯТА“:

Тази рубрика показва броя на влизанията, които може да извършва титулярят на визата на територията, за която е валидна визата, т.е. тя се отнася за броя на периодите на престой, които могат да се простират върху целия срок на валидност, вж. точка 4.

Броят на влизанията може да бъде 1, 2 или повече. Този брой се изписва в дясната страна на визата, преди отпечатването, като се използва „01“, „02“ или съкращението „MULT“, когато визата разрешава повече от две влизания.

При издаване на виза за многократен летищен транзит съгласно член 26, параграф 3 от настоящия регламент, валидността на визата се изчислява по следния начин: дата на първото заминаване плюс шест месеца.

Валидността на визата изтича, когато общият брой на излизанията, извършени от титуляря на визата, е равен на броя на разрешените влизания, дори когато титулярят на визата не е използвал докрай броя на разрешените дни във визата.

4.   Рубрика „ВРЕМЕТРАЕНЕ НА ПОСЕЩЕНИЕТО … ДНИ“

Тази рубрика посочва броя на дните, през които титулярят на визата може да остане на територията, за която е валидна визата. Този престой може да бъде продължителен или, в зависимост от броя на разрешените дни, разпределен между няколко периода между датите, посочени в точка 2, като се има предвид броят на влизанията, разрешени съгласно точка 3.

Броят на разрешените дни се вписва в празното пространство между „ВРЕМЕТРАЕНЕ НА ПОСЕЩЕНИЕТО“ и „ДНИ“, с две цифри, като първата е нула, ако броят на дните е по-малък от 10.

Максималният брой дни, които могат да бъдат вписани под тази рубрика, е 90.

▼M3

Когато дадена виза е валидна за повече от шест месеца, продължителността на престоите е 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период.

▼B

5.   Рубрика „ИЗДАДЕНА В ... НА ...“

Тази рубрика посочва местонахождението на издаващия орган. Датата на издаване се посочва след „НА“.

Датата на издаване е изписана по същия начин, както датата, посочена в точка 2.

6.   Рубрика „НОМЕР НА ПАСПОРТА“:

Тази рубрика посочва номера на документа за задгранично пътуване, в който се полага визовият стикер.

В случая, когато лицето, на което е издадена виза, е включено в паспорта на съпруга(ата), упражняващия(те) родителските права или законния настойник, се уточнява номерът на документа за задгранично пътуване на това(тези) лице(а).

Когато документът за задгранично пътуване на кандидата за виза не се признава от издаващата държава-членка, за поставяне на визата се използва единният формат на единната бланка за поставяне на визи.

Номерът, който се вписва под тази рубрика, ако визовият стикер се полага на единна бланка, не е номерът на паспорта, а същият типографски номер, който е изписан на бланката, състоящ се от шест цифри.

7.   Рубрика „ВИД ВИЗА“:

За да се улесни работата на контролните органи, тази рубрика уточнява вида на визата, като използва следните букви A, C и D, както следва:

А

:

виза за летищен транзит (по смисъла на член 2, параграф 5 от настоящия регламент)

С

:

виза (по смисъла на член 2, параграф 2 от настоящия регламент)

D

:

виза за дългосрочно пребиваване

8.   Рубрика „ФАМИЛНО И СОБСТВЕНО ИМЕ“:

Първата дума в клетката „фамилно име“, следвана от първата дума в клетката „собствено име“ на документа за задгранично пътуване на титуляря на визата, се вписват в тази последователност. Издаващият орган проверява дали фамилното и собственото име, изписани в документа за задгранично пътуване, които трябва да се впишат в тази рубрика и в раздела, който трябва да бъде сканиран по електронен път, са същите като тези, които са вписани в заявлението за издаване на виза. Ако броят на знаците на фамилното и собственото име надвишава броя на наличните полета, то знаците в излишък се заменят с точка (.).

9.

a) Задължителни вписвания, които се прибавят в раздел „ЗАБЕЛЕЖКИ“ — В случай на издаване на виза от името на друга държава-членка съгласно член 8, се добавя следната бележка: „R/[Код на представляваната държава-членка]“. — В случай на издаване на виза с цел транзитно преминаване, се добавя следната бележка: „ТРАНЗИТНО ПРЕМИНАВАНЕ“. ▼M1 — Когато всички данни, упоменати в член 5, параграф 1 от Регламента за ВИС, са вписани във Визовата информационна система, се добавя следната бележка: „VIS“. — Когато във Визовата информационна система са въведени единствено данните, упоменати в букви а) и б) от член 5, параграф 1 от Регламента за ВИС, но данните по буква в) от този параграф не са били събрани, тъй като събирането на пръстови отпечатъци не е било задължително във въпросния регион, се добавя следната бележка: „VIS 0“. ▼B б) Национални вписвания в раздела „ЗАБЕЛЕЖКИ“ Този раздел включва също забележки на езика на издаващата държава-членка относно национални разпоредби. Тези забележки обаче не повтарят задължителните забележки, посочени в точка 1. в) Раздел за снимката Снимката на титуляря на визата е цветна и се поставя на мястото, определено за тази цел. Трябва да се спазват следните правила за включване на снимката във визовия стикер. Размерът на главата от брадичката до темето е между 70 и 80 % от вертикалния размер на повърхността на снимката. Минималните изисквания за разделителна способност са: — 300 пиксела на инч (ppi), некомпресирани, за сканиране, — 720 точки на инч (dpi) за цветно принтиране на снимки.

10.

Зона за четящо устройство Този раздел е съставен от два реда от по 36 знака (OCR B-10 cpi). 1-ви ред: 36 знака (задължително) Позиции Брой знаци Съдържание на полето Технически характеристики 1—2 2 Вид документ 1-ви знак: V 2-ри знак: код, посочващ вида виза („A“, „C“ или „D“) 3—5 3 Издаваща държава 3-буквен код на ИКАО: BEL, CHE, CZE, DNK, D<<, EST, GRC, ESP, FRA, ITA, LVA, LTU, LUX, HUN, MLT, NLD, AUT, POL, PRT, SVN, SVK, FIN, SWE, ISL, NOR 6—36 31 Фамилно и собствено име Фамилното име следва да бъде разделено от собственото име чрез 2 символа (<<); индивидуалните компоненти на името следва да бъдат разделени чрез един символ (<); ненужното място следва да се попълни с един символ (<) 2-ри ред: 36 знака (задължително) Позиции Брой знаци Съдържание на полето Технически характеристики 1 9 Номер на визата Това е номерът, отпечатан в горния десен ъгъл на стикера 10 1 Контролен знак Този знак е резултат от сложно изчисление, основаващо се на предходното поле в съответствие с алгоритъм, определен от ИКАО 11 3 Гражданство на кандидата за виза Буквено кодиране в съответствие с трибуквените кодове на ИКАО 14 6 Дата на раждане Последователността е ГГММДД, където: ГГ = година (задължително) MM = месец или „<<“, ако е неизвестен ДД = ден или „<<“, ако е неизвестен 20 1 Контролен знак Този знак е резултат от сложно изчисление, основаващо се на предходното поле в съответствие с алгоритъм, определен от ИКАО 21 1 Пол Ж = женски, М = мъжки, „<“ = не е посочен 22 6 Дата, на която изтича срокът на валидност на визата Последователността е ГГММДД без запълващ знак 28 1 Контролен знак Този знак е резултат от сложно изчисление, основаващо се на предходното поле в съответствие с алгоритъм, определен от ИКАО 29 1 Териториална валидност а)  За визите с ограничена териториална валидност се вписва буквата „Т“. б)  За единните визи се вписва запълващият знак „<“ 30 1 Брой влизания 1, 2 или „М“ 31 2 Продължителност на престоя а)  Кратък престой: броят дни се вписва в участъка за визуална проверка. б)  Дълъг престой: << 33 4 Начало на срока на валидност Последователността е ММДД без запълващи знаци

---

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

ПОЛАГАНЕ НА ВИЗОВИЯ СТИКЕР

---

ПРИЛОЖЕНИЕ IX

ЧАСТ 1

Правила за издаване на визи на границата на транзитно преминаващи морски лица, които се изисква да притежавата виза

Тези правила се отнасят до обмена на информация между компетентните органи на държавите-членки по отношение на транзитно преминаващи морски лица, които се изисква да притежават виза. Доколкото визата е издадена на границата въз основа на обменената информация, отговорността е на държавата-членка, която издава визата.

За целите на тези правила:

I.   Качване на плавателен съд, който е акостирал или се очаква на пристанище на държава-членка (влизане на територията на държава-членка):

II.   Приключване на служба на плавателен съд, който е влязъл на пристанището на държава-членка (излизане от територията на държавите-членки):

III.   Преместване от плавателен съд, който е влязъл на пристанище на държава-членка, на друг плавателен съд:

ЧАСТ 2

ПОДРОБНО ОПИСАНИЕ НА ФОРМУЛЯРА

Точки 1—4: самоличност на морското лице

По точки 3 и 4: в зависимост от гражданството на морското лице и от държавата-членка, в която то е влязло, документът за задгранично пътуване или моряшката книжка могат да се използват за определяне на самоличността.

Точки 5—8: корабния агент или съответния плавателен съд

По точки 7А и 8А: сведения за периода, през който морското лице може да пътува, за да постъпи на работа на плавателния съд.

Необходимо е да се припомни, че следваният маршрут подлежи в голяма степен на неочаквани пречки и външни фактори, като бури, аварии и др.

Точки 9—12: цел на пътуването на морското лице и неговото местоназначение

Списък на транспортните средства, използвани на територията на държавите-членки от транзитно преминаващото морско лице, което се подчинява на изискването за виза, за да достигне до крайното местоназначение. Във формуляра са предвидени следните три възможности:

Прилага се за морско лице на първото летище на държава-членка или граничен контролно-пропускателен пункт (тъй като може не винаги да е летище) на външната граница, през която то желае да влезе на територията на държавите-членки.

Дата на транзитно преминаване

Това е датата, на която морското лице слиза от кораб на пристанище на територията на държавите-членки и се отправя към друго пристанище, което е разположено също на територията на държавите-членки.

Дата на заминаване

Това е датата, на която морското лице напуска кораба на пристанище на територията на държавите-членки, за да се премести на друг кораб, разположен извън територията на държавите-членки, или датата, на която морското лице напуска кораба на пристанище на територията на държавите-членки, за да се завърне в дома си (извън територията на държавите-членки).

След като се определят трите вида превозни средства, следва да се предостави наличната информация относно тях:

---

ПРИЛОЖЕНИЕ Х

СПИСЪК НА МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ, КОИТО ДА СЕ ВКЛЮЧАТ В ПРАВНИЯ АКТ В СЛУЧАЙ НА СЪТРУДНИЧЕСТВО С ВЪНШНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ

---

ПРИЛОЖЕНИЕ XI

СПЕЦИАЛНИ ПРОЦЕДУРИ И УСЛОВИЯ, УЛЕСНЯВАЩИ ИЗДАВАНЕТО НА ВИЗИ НА ЧЛЕНОВЕ НА ОЛИМПИЙСКОТО СЕМЕЙСТВО, УЧАСТВАЩИ В ОЛИМПИЙСКИ ИГРИ И ПАРАОЛИМПИЙСКИ ИГРИ

ГЛАВА I

Цел и определения

Член 1

Цел

Следните специални процедури и условия имат за цел улесняване на кандидатстването и издаването на визи на членовете на олимпийското семейство за времетраенето на олимпийските и параолимпийските игри, организирани от държава-членка.

В допълнение се прилагат съответните разпоредби на достиженията на правото на Общността по отношение на процедурите за подаване на заявление за кандидатстване и за издаване на визи.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент:

ГЛАВА II

Издаване на визи

Член 3

Условия

Виза може да бъде издадена съгласно настоящия регламент, само ако лицето:

Член 4

Подаване на заявление за издаване на визи

1.  Когато отговорна организация създаде списък с лицата, избрани да вземат участие в олимпийските и параолимпийските игри, тя може, заедно със заявлението за издаване на олимпийска акредитационна карта за избраните лица, да подаде колективно заявление за издаване на визи за лицата, за които има изискване да притежават виза в съответствие с Регламент (ЕО) № 539/2001, освен в случаите, когато тези лица притежават разрешение за постоянно пребиваване, издадено от държава-членка, или разрешение за постоянно пребиваване, издадено от Обединеното кралство или Ирландия, в съответствие с Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки ( 11 ).

2.  Колективното заявление за издаване на визи на заинтересованите лица се предава на организационния комитет на държавата-членка — домакин на олимпийските и параолимпийските игри, едновременно със заявленията за издаване на олимпийска акредитационна карта, в съответствие с установената от комитета процедура.

3.  За всяко лице, което взема участие в олимпийските и/или параолимпийските игри, се подава индивидуално заявление за издаване на виза.

4.  Организационният комитет на държавата-членка — домакин на олимпийските и параолимпийските игри, подава възможно най-бързо в службите, отговарящи за издаването на визи, колективно заявление за издаване на визи, заедно с копия от заявленията за издаване на олимпийска акредитационна карта на заинтересованите лица, в които са указани техните имена, националност, пол, дата и място на раждане, както и номер, тип и дата на изтичане на документите за задгранично пътуване.

Член 5

Разглеждане на колективно заявление за издаване на визи и вид издавана виза

1.  Визата се издава от службите, отговарящи за издаването на визи, след разглеждане на заявлението, имащо за цел да гарантира, че условията по член 3 са изпълнени.

▼M3

2.  Издадената виза е единна, многократна входна виза, разрешаваща общ срок на престой не по-дълъг от 90 дни за периода на олимпийските и/или параолимпийските игри.

▼B

3.  Когато член на олимпийското семейство не отговаря на условията, предвидени в букви в) и г) от член 3, службите, отговарящи за издаването на визи, могат да издадат виза с ограничена териториална валидност, в съответствие с член 25 от настоящия регламент.

Член 6

Форма на визата

1.  Визата е под формата на две числа, вписани в олимпийската акредитационна карта. Първото число е номерът на визата. В случай на единна виза това число трябва да е съставено от седем (7) знака, включващи шест (6) цифри, следвани от буквата „С“. В случай на виза с ограничена териториална валидност това число трябва да е съставено от осем (8) знака, включващи шест (6) цифри, следвани от буквите „ХХ“ ( 12 ). Второто число е номерът на документа за задгранично пътуване на съответното лице.

2.  Службите, отговарящи за издаването на визи, предават номерата на визите на организационния комитет на държавата-членка — домакин на олимпийските и параолимпийските игри, с цел издаването на олимпийски акредитационни карти.

Член 7

Освобождаване от такси

Разглеждането на заявленията за издаване на визи и издаването на визи не пораждат задължение за заплащане на такси на службите, отговарящи за издаването на визи.

ГЛАВА III

Общи и заключителни разпоредби

Член 8

Отмяна на виза

Когато списъкът с лица, посочени като участници в олимпийските и/или параолимпийските игри, е изменен преди началото на игрите, отговорните организации своевременно информират организационния комитет на държавата-членка домакин на олимпийските и параолимпийските игри за това, така че олимпийските акредитационни карти на лицата, заличени от списъка, да бъдат отменени. Организационният комитет уведомява за това службите, отговарящи за издаването на визи, и ги информира за броя на въпросните визи.

Службите, отговарящи за издаването на визи, отменят визите на заинтересованите лица. Те незабавно информират за това органите, отговарящи за граничния контрол, като последните своевременно предават информацията на компетентните органи на другите държави-членки.

Член 9

Външен граничен контрол

1.  Проверките при влизане, извършвани спрямо членове на олимпийското семейство, на които са издадени визи в съответствие с настоящия регламент, когато тези членове пресичат външните граници на държавите-членки, следва да се ограничат до проверка дали условията, посочени в член 3, са изпълнени.

2.  За периода на олимпийските и/или параолимпийските игри:

3.  Параграф 2 се прилага за членове на олимпийското семейство, които са граждани на трета държава, независимо дали за тях се прилага изискването за виза съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ ХII

ГОДИШНА СТАТИСТИКА ОТНОСНО ЕДИННИТЕ ВИЗИ, ВИЗИТЕ С ОГРАНИЧЕНА ТЕРИТОРИАЛНА ВАЛИДНОСТ И ВИЗИТЕ ЗА ЛЕТИЩЕН ТРАНЗИТ

На Комисията следва да се предоставят данни за всяко място, където отделните държави-членки издават визи, в рамките на сроковете, определени в член 46:

Общи правила за предоставяне на данни:

В случай че за определена категория и трета държава няма налични или подходящи данни, държавите-членки оставят полето празно (без да въвеждат „0“ (нула), „неприложимо“ или друга стойност).

---

ПРИЛОЖЕНИЕ XIII

---

ПРИЛОЖЕНИЯ

---

( 1 ) ОВ L 81, 21.3.2001 г., стр. 1.

( 2 ) ОВ L 164, 14.7.1995 г., стр. 1.

( 3 ) ОВ L 53, 23.2.2002 г., стр. 4.

( 4 ) ОВ L 267, 27.9.2006 г., стр. 41.

( 5 ) ОВ L 289, 3.11.2005 г., стр. 23.

( *1 ) ОВ L 243, 15.9.2009 г., стр. 1.“;

( 6 ) ОВ L 63, 13.3.1996 г., стр. 8.

( 7 ) ОВ L 116, 26.4.2001 г., стр. 2.

( 8 ) ОВ L 150, 6.6.2001 г., стр. 4.

( 9 ) ОВ L 64, 7.3.2003 г., стр. 1.

( 10 ) ОВ L 131, 28.5.2009 г., стр. 1.

( 11 ) ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 77.

( 12 ) Посочване на ISO кода на държавата-членка — организатор.