This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 02009L0103-20231223
Directive 2009/103/EC of the European Parliament and of the Council of 16 September 2009 relating to insurance against civil liability in respect of the use of motor vehicles, and the enforcement of the obligation to insure against such liability (codified version) (Text with EEA relevance)Text with EEA relevance
Consolidated text: Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката Гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (кодифицирана версия) (текст от значение за ЕИП)текст от значение за ЕИП
Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката Гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (кодифицирана версия) (текст от значение за ЕИП)текст от значение за ЕИП
02009L0103 — BG — 23.12.2023 — 001.001
Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ
|
ДИРЕКТИВА 2009/103/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (кодифицирана версия) (ОВ L 263, 7.10.2009 г., стp. 11) |
Изменена с:
|
|
|
Официален вестник |
||
|
№ |
страница |
дата |
||
|
ДИРЕКТИВА (ЕС) 2021/2118 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 24 ноември 2021 година |
L 430 |
1 |
2.12.2021 |
|
ДИРЕКТИВА 2009/103/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 16 септември 2009 година
относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка
(кодифицирана версия)
(текст от значение за ЕИП)
ГЛАВА 1
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 1
Определения
За целите на настоящата директива:
„превозно средство“ означава:
всяко моторно превозно средство, задвижвано изключително с механична енергия по суша, но не по релси, със:
максимална конструктивна скорост над 25 km/h; или
максимално нетно тегло над 25 kg и максимална конструктивна скорост над 14 km/h;
всяко ремарке, предвидено да се използва с превозно средство, посочено в буква а), независимо дали е прикачено или не.
Без да се засягат букви а) и б), инвалидните колички, предназначени изключително за хора с физически увреждания, не се считат за превозни средства, посочени в настоящата директива;
„използване на превозно средство“ означава всяко използване на превозно средство, което в момента на произшествието съответства на функцията на това превозно средство като средство за транспорт, независимо от неговите характеристики и независимо от терена, на който се използва моторното превозно средство, както и от това дали то е неподвижно, или в движение;
„увредено лице“ означава всяко лице, което има право на обезщетение за вреди причинени от превозни средства;
„национално застрахователно бюро“ означава професионална организация, създадена в съответствие с Препоръка № 5, приета на 25 януари 1949 г. от Подкомитета по автомобилен транспорт на Комитета по вътрешен транспорт към Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации, и която обединява застрахователните предприятия, които в дадена държава са получили разрешително да извършват дейност по застраховане на гражданската отговорност при използването на пътни моторни превозни средства;
„територия, на която обичайно се намира превозното средство“ означава:
територията на държавата, в която превозното средство е получило регистрационен номер, независимо дали номерът е постоянен или временен; или
в случаите, когато не съществува регистрация за определен вид превозно средство, но същото е обозначено със застрахователна табела или отличителен знак, съответстващ на регистрационен номер — територията на държавата, в която са предоставени табелата или знакът; или
в случаите, когато не съществува нито регистрационен номер, нито застрахователна табела, нито отличителен знак за определени видове превозни средства — територията на държавата по местоживеене на държателя; или
в случай че превозното средство няма регистрационен номер или има регистрационен номер, който не му съответства или вече не му съответства, и е участвало в произшествие — територията на държавата, в която е настъпило произшествието, с цел уреждане на претенция съгласно член 2, буква а) или член 10;
„зелена карта“ означава международно застрахователно удостоверение, издадено от национално бюро в съответствие с Препоръка № 5, приета на 25 януари 1949 г. от Подкомитета по автомобилен транспорт на Комитета по вътрешен транспорт на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации;
„застрахователно предприятие“ означава предприятие, което е получило официално разрешително в съответствие с член 6 или член 23, параграф 2 от Директива 73/239/ЕИО;
„установяване“ означава седалище, представителство или клон на застрахователно предприятие по смисъла на член 2, буква в) от Втора директива 88/357/ЕИО на Съвета от 22 юни 1988 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прякото застраховане, различно от животозастраховането, и за формулиране на разпоредби за улесняване на ефективното упражняване на свободата на предоставяне на услуги ( 1 );
„държава членка по произход“ означава „държава-членка по произход“ съгласно определението в член 13, точка 8, буква а) от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 2 ).
Член 2
Приложно поле
Разпоредбите на членове 4, 6, 7 и 8 се прилагат за превозни средства, които обичайно се намират на територията на държава-членка:
след като е сключен договор между националните застрахователни бюра, съгласно който всяко национално бюро, при условията на неговото национално законодателство в областта на задължителното застраховане, гарантира уреждането на претенции във връзка със застрахователни събития, настъпили на неговата територия и причинени от превозни средства, които обичайно се намират на територията на друга държава-членка, независимо дали те са застраховани или не;
от определената от Комисията дата, след като същата е установила в тясно сътрудничество с държавите-членки, че е сключено такова споразумение;
за срока на сключеното споразумение.
Член 3
Задължение за застраховане на превозни средства
Всяка държава членка, при спазване на член 5, предприема всички подходящи мерки с цел застраховане на гражданската отговорност при използването на превозно средство, което обичайно се намира на нейна територия.
Настоящата директива не се прилага при използването на превозно средство в прояви и дейности, свързани с автомобилни спортове, включително надпревари, състезания, тренировки, изпитвания и демонстрации в рамките на ограничени и обозначени зони в държава членка, когато държавата членка гарантира, че организаторът на дейността или трето лице са сключили алтернативна застрахователна или гаранционна полица, покриваща вреди, причинени на всяко трето лице, включително зрители и други случайно присъстващи лица, но не непременно вреди, причинени на участващите водачи и техните превозни средства.
Покритите вреди и условията на застраховката се определят в рамките на мерките, посочени в първа алинея.
Всяка държава-членка предприема всички подходящи мерки с цел застрахователният договор да покрива и:
всички вреди, причинени на територията на другите държави, в съответствие с действащото законодателство на тези държави-членки;
всички вреди, претърпени от граждани на държавите-членки по време на пряко пътуване между две територии, в които се прилага Договорът — ако няма национално застрахователно бюро, което да отговаря за прекосяваната територия; в такъв случай вредите се покриват в съответствие с действащото национално законодателство относно задължителното застраховане в държавата-членка, на чиято територия обичайно се намира превозното средство.
Застраховката, посочена в първа алинея, покрива задължително както имуществени вреди, така и телесни увреждания.
Член 4
Проверки на застраховките
Въпреки това те могат да извършват такива проверки на застраховките, при условие че тези проверки са недискриминационни, необходими и пропорционални за постигане на преследваната цел, както и че
се извършват в рамките на контрол, който не цели единствено проверка на застраховката, или
са част от обща система на проверки на националната територия, които се извършват и по отношение на превозни средства, които обикновено се намират на територията на съответната държава членка, извършваща проверката, и не налагат спиране на превозното средство.
В тези мерки на държавите членки се посочват по-специално конкретната цел на обработката на данните и съответното правно основание, спазват се съответните изисквания за сигурност и се зачитат принципите на необходимост, пропорционалност и ограничаване в рамките на целта и се определя пропорционален срок за съхранение на данните. Личните данни, обработвани съгласно настоящия член единствено с цел извършване на проверка на застраховката, се съхраняват само докато са необходими за тази цел и веднага щом тя бъде постигната, се изтриват изцяло. Ако при проверка на застраховката се установи, че дадено превозно средство е обхванато от задължителна застраховка съгласно член 3, администраторът изтрива тези данни незабавно. Когато при проверка не може да се установи дали дадено превозно средство е обхванато от задължителна застраховка съгласно член 3, данните се съхраняват за ограничен срок, който не надхвърля броя на дните, необходими за установяване на наличието на застрахователно покритие.
Член 5
Дерогация от задължението за застраховане на превозни средства
В този случай държавата-членка, която предвижда тази дерогация, предприема подходящи мерки, за да гарантира обезщетяване на всички вреди, причинени на нейната територия и на територията на други държави-членки от превозни средства, принадлежащи на такива лица.
По-конкретно, тя определя орган или организация в държавата, в която е настъпило на застрахователното събитие, който(която) отговаря за обезщетяването на увредените лица в съответствие със законодателството на тази държава в случаите, когато не се прилага член 2, буква а).
Тя предава на Комисията списъка с лица, освободени от задължителна застраховка, както и на органите или организациите, натоварени с изплащането на обезщетение.
Комисията публикува този списък.
В този случай държавите-членки гарантират, че превозните средства, посочени в първа алинея, се третират по същия начин както онези, за които не е било спазено задължението за застраховане, посочено в член 3.
Гаранционният фонд на държавата-членка, в която е настъпило произшествието, може да предяви правата си срещу гаранционния фонд в държавата-членка, в която обичайно се намира превозното средство.
От 11 юни 2010 г. държавите-членки докладват на Комисията за въвеждането и конкретното прилагане на настоящия параграф.
След проучването на тези доклади Комисията представя предложения за замяната или отмяната на тази дерогация, ако е необходимо.
В този случай съответната държава членка гарантира, че превозните средства, посочени в първа алинея, се третират по същия начин както превозните средства, за които не е било спазено задължението за застраховане, посочено в член 3.
Гаранционният фонд на държавата членка, в която е настъпило произшествието, може да предяви правата си срещу гаранционния фонд в държавата членка, в която обичайно се намира превозното средство.
Държава членка, която предвижда такава дерогация, гарантира, че превозните средства, посочени в първа алинея, се третират по същия начин както превозните средства, за които не е било спазено задължението за застраховане, посочено в член 3.
Гаранционният фонд на държавата членка, в която е настъпило произшествието, може да предяви правата си срещу гаранционния фонд в държавата членка, в която обичайно се намира превозното средство.
Държава членка, която предвижда дерогация от член 3 по отношение на превозните средства, посочени в първа алинея, гарантира, че тези превозни средства се третират по същия начин както превозните средства, за които не е било спазено задължението за застраховане, посочено в член 3.
Гаранционният фонд на държавата членка, в която е настъпило произшествието, може да предяви правата си срещу гаранционния фонд в държавата членка, в която обичайно се намира превозното средство.
Член 6
Национални застрахователни бюра
Без да се засяга задължението, посочено в член 2, буква а), всяка държава-членка следи при произшествие на нейна територия, предизвикано от превозно средство, което обичайно се намира на територията на друга държава-членка, националното застрахователно бюро да получава информация:
за територията, на която обичайно се намира превозното средство и за регистрационния му номер, ако има такъв;
доколкото е възможно — за данните относно застраховката на превозното средство, които обикновено фигурират в „зелената карта“ и с които разполага държателят на превозното средство, ако тези данни са поискани от държавата-членка, в която обичайно се намира превозното средство.
Всяка държава-членка гарантира също и предаването на информацията, посочена в букви а) и б), от страна на бюрото на националното застрахователно бюро на държавата, на чиято територия обичайно се намира превозното средство, посочено в първа алинея.
ГЛАВА 2
РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, КОИТО ОБИЧАЙНО СЕ НАМИРАТ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ТРЕТА ДЪРЖАВА
Член 7
Национални мерки, отнасящи се до превозни средства, които обичайно се намират на територията на трета държава
Всяка държава-членка предприема всички подходящи мерки, за да гарантира, че на нейна територия се допуска движение на превозни средства, които обичайно се намират на територията на трета държава и които влизат в територията, в която се прилага Договорът, само ако има застрахователно покритие за евентуално причинени от движението на въпросните превозни средства вреди за цялата територия, в която се прилага Договорът, при условията, предвидени в законодателствата на различните държави-членки относно задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използване на превозни средства.
Член 8
Документация относно превозни средства, които обичайно се намират на територията на трета държава
Въпреки това, превозните средства, които обичайно се намират в трета държава, се третират като превозни средства, които обичайно се намират в Общността, ако националните бюра на всички държави-членки поотделно гарантират, всяко в съответствие с разпоредбите на собственото си национално законодателство в областта на задължителното застраховане, уреждането на претенции във връзка с настъпили на тяхна територия застрахователни събития, причинени от такива превозни средства.
ГЛАВА 3
МИНИМАЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ СУМИ ПРИ ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА ЗАСТРАХОВКА
Член 9
Минимални суми
Без да се засягат всякакви по-високи гаранции, които държавите членки могат да предвиждат, всяка държава членка изисква застраховката, посочена в член 3, да бъде задължителна по отношение на следните минимални суми:
за телесни увреждания: 6 450 000 ЕUR за произшествие, независимо от броя на увредените лица, или 1 300 000 ЕUR за увредено лице;
за имуществена вреда – 1 300 000 ЕUR за произшествие, независимо от броя на увредените лица.
За държавите членки, които не са приели еврото, минималните суми се преизчисляват в тяхната национална валута, като се прилага обменният курс към 22 декември 2021 г., публикуван в Официален вестник на Европейския съюз.
Комисията приема делегирани актове съгласно член 28б относно привеждането на тези суми в съответствие с ХИПЦ в срок от шест месеца след изтичането на всеки петгодишен период.
За държавите членки, които не са приели еврото, сумите се преизчисляват в тяхната национална валута, като се прилага обменният курс към датата на изчисляване на новите минимални суми, публикуван в Официален вестник на Европейския съюз.
ГЛАВА 4
ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ВРЕДИ, ПРИЧИНЕНИ ОТ НЕИДЕНТИФИЦИРАНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО ИЛИ ОТ ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО, ПО ОТНОШЕНИЕ НА КОЕТО НЕ Е ИЗПЪЛНЕНО ЗАДЪЛЖЕНИЕТО ЗА ЗАСТРАХОВАНЕ, ПРЕДВИДЕНО В ЧЛЕН 3, И ОБЕЗЩЕТЕНИЕ В СЛУЧАЙ НА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ
Член 10
Органи, натоварени с изплащането на обезщетение
Първа алинея не засяга правото на държавите членки да предвидят, че обезщетението, предоставяно от органа има субсидиарен характер, нито правото да предвидят правила по отношение на уреждането на претенциите между органа и лицето или лицата, отговорни за произшествието, и другите застрахователи или органи за социална сигурност, които имат задължение да обезщетят увреденото лице за същото произшествие. Въпреки това държавите членки не могат да разрешават на органа да изисква от увреденото лице, с оглед обезщетяването му, да доказва по какъвто и да е начин, че отговорното лице не е в състояние или отказва да плати.
Въпреки това държавите-членки могат да изключат участието на този орган по отношение на лица, качили се доброволно в превозното средство, причинило вредите, когато органът може да докаже, че те са знаели, че то не е било застраховано.
Когато обаче органът е изплатил обезщетение за сериозни телесни увреждания на увредено лице при същото произшествие, при което е била причинена имуществена вреда от неидентифицирано превозно средство, държавите членки не могат да изключат плащането на обезщетение за имуществени вреди на основание, че превозното средство не е идентифицирано. Въпреки това държавите членки могат да предвидят самоучастие в размер до 500 EUR в тежест на увреденото лице, претърпяло такива имуществени вреди.
Условията, при които телесните увреждания се считат за сериозни, се определят от законовите или административните разпоредби на държавите-членки, в които е настъпило произшествието. Във връзка с това държавите-членки могат да вземат под внимание, наред с другото, дали увреждането е изисквало болнично лечение.
Член 10а
Защита на увредените лица по отношение на вреди, причинени от произшествия, настъпили в тяхната държава членка на пребиваване, в случай на неплатежоспособност на застрахователно предприятие
Всяка държава членка създава или оправомощава орган със задачата да предоставя обезщетение на увредените лица, пребиваващи на нейна територия, в размер, съответстващ най-малко на лимита на задължението за застраховане, за имуществена вреда или телесни увреждания, причинени от превозно средство, застраховано от застрахователно предприятие, от момента, в който:
застрахователното предприятие е в процедура по несъстоятелност; или
застрахователното предприятие е в производство по ликвидация съгласно определението в член 268, параграф 1, буква г) от Директива 2009/138/ЕО.
За целите на първа алинея органът:
отправя мотивирано предложение за обезщетение, когато е установил, че е задължен да предостави обезщетение съгласно параграф 1, буква а) или б), че претенцията не е оспорвана и размерът на вредите е частично или изцяло установен;
предоставя мотивиран отговор на въпросите, повдигнати в претенцията, когато е установил, че не е задължен да предостави обезщетение съгласно параграф 1, буква а) или б), или когато отговорността се оспорва или не е ясно определена, или размерът на вредите не е изцяло установен.
Когато размерът на причинената вреда е установен само частично, изискванията относно изплащането на обезщетението съгласно първа алинея се прилагат по отношение на частично установения размер на вредата и от момента на приемане на съответното мотивирано предложение за обезщетение.
Органът, посочен в параграф 1, в държавата членка по произход на застрахователното предприятие извършва плащането към органа, посочен в параграф 1, в държавата членка, в която пребивава увреденото лице, който е обезщетил увреденото лице в съответствие с параграф 8, в разумен срок, не по-дълъг от шест месеца, освен ако от тези органи не е договорено друго в писмена форма, след като е получил искане за такова възстановяване.
Органът, който е предоставил обезщетение съгласно първа алинея, се суброгира в правата на увреденото лице срещу лицето, причинило произшествието, или срещу неговото застрахователно предприятие с изключение на правата срещу притежателя на полицата или друго застраховано лице, причинило произшествието, доколкото отговорността на притежателя на полицата или на застрахованото лице би била покрита от неплатежоспособното застрахователно предприятие в съответствие с приложимото национално право. Всяка държава членка е длъжна да признае суброгацията, предвидена от друга държава членка.
Параграфи 1–10 не засягат правото на държавите членки:
да предвидят, че обезщетенията, изплащани от органа, посочен в параграф 1, имат субсидиарен или несубсидиарен характер;
да предвидят правила по отношение на уреждането на претенциите за същото произшествие между:
органа, посочен в параграф 1;
лицето или лицата, отговорни за произшествието;
други застрахователни предприятия или органи за социална сигурност, които имат задължение да обезщетят увреденото лице.
За тази цел, до 23 юни 2023 г. всяка държава членка:
създава или оправомощава органа, посочен в параграф 1, с правомощия да договаря и сключва такова споразумение; или
определя образувание с правомощия да договаря и сключва такова споразумение, по което органът, посочен в параграф 1, ще стане страна при създаването или оправомощаването му.
Споразумението, посочено в първа алинея, незабавно се съобщава на Комисията.
Когато споразумението, посочено в първа алинея, не бъде сключено до 23 декември 2023 г. на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с процедурата, посочена в член 28б, с цел да се определят процедурните задачи и процедурните задължения на органите, посочени в параграф 1, по отношение на възстановяването на разходите.
Член 11
Спорове
В случай на спор между органа, посочен в член 10, параграф 1, и застрахователя на гражданската отговорност относно това кой трябва да обезщети увреденото лице, държавите членки приемат подходящите мерки, така че една от тези страни да бъде посочена като първоначално отговорна за изплащане без забавяне на обезщетението на увреденото лице.
Ако е взето окончателно решение, съгласно което обезщетението или част от него е трябвало да бъде изплатено от другата страна, то тази друга страна възстановява разходите на страната, която е платила.
ГЛАВА 5
СПЕЦИАЛНИ КАТЕГОРИИ УВРЕДЕНИ ЛИЦА, КЛАУЗИ ЗА ИЗКЛЮЧЕНИЕ, ЕДИННА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА ПРЕМИЯ, ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, ИЗПРАТЕНИ ОТ ЕДНА ДЪРЖАВА ЧЛЕНКА В ДРУГА
Член 12
Специални категории увредени лица
Настоящият член не засяга нито гражданската отговорност, нито размера на обезщетението.
Член 13
Клаузи за изключение
Всяка държава членка предприема всички подходящи мерки, за да гарантира, че всяка законова разпоредба или договорна клауза, съдържаща се в застрахователната полица, издадена в съответствие с член 3, не поражда действие по отношение на претенциите на трети лица, увредени в резултат на произшествие, когато тази законова разпоредба или договорна клауза изключва от застраховката използването или управлението на моторно превозно средство от:
лица, които нямат изрично или мълчаливо разрешение за това,
лица, които нямат свидетелство за управление на МПС, даващо им право да управляват съответното моторно превозно средство,
лица, които нарушават законовите изисквания от технически характер, отнасящи се до състоянието и безопасността на съответното превозно средство.
Въпреки това разпоредбата или клаузата, посочена в първа алинея, буква а), може да бъде противопоставена на лица, които доброволно са се качили в моторното превозно средство, което е причинило вредите, когато застрахователят успее да докаже, че те са знаели, че моторното превозно средство е било откраднато.
Държавите членки имат право на избор — в случай на произшествия, настъпили на тяхна територия — да не прилагат разпоредбата на първа алинея, ако и доколкото увреденото лице може да получи обезщетение за претърпяната вреда от органите за социална сигурност.
Държавите членки, които предвиждат, че в случай на откраднати или отнети чрез насилие превозни средства посоченият в член 10, параграф 1 орган трябва да заплати обезщетение, могат да предвидят за имуществените вреди самоучастие в размер до 250 EUR, което да се поеме от увреденото лице.
Член 14
Единна застрахователна премия
Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всички полици за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства:
покриват, на базата на единна застрахователна премия за целия срок на договора цялата територия на Общността, включително и всеки период, през който превозното средство остава в друга държава-членка по време на срока на действие на договора; и
гарантират, на базата на същата единна премия, във всяка държава-членка покритието, изисквано съгласно нейното законодателство, или покритието, изисквано съгласно законодателството на държавата-членка, в която обичайно се намира моторното превозно средство, когато това покритие е по-голямо.
Член 15
Превозни средства, изпратени от една държава-членка в друга
Държавите членки гарантират, че посочените в член 23 информационни центрове на държавата членка, където е регистрирано превозното средство, на държавата членка по местоназначение, когато са различни, и на всяка друга съответна държава членка, като например държавата членка, където е настъпило произшествието или в която пребивава увреденото лице, си сътрудничат, за да се гарантира наличността на необходимата информация за изпращаното превозно средство, с която разполагат в съответствие с член 23.
Член 15а
Защита на увредените лица в случай на произшествия с ремарке, теглено от превозно средство
В случай на произшествие, причинено от състав от превозни средства, състоящ се от превозно средство, което тегли ремарке, когато ремаркето има отделна застраховка „Гражданска отговорност“, увреденото лице може да предяви претенцията си пряко срещу застрахователното предприятие, застраховало ремаркето, когато:
ремаркето може да бъде идентифицирано, но превозното средство, което е теглило ремаркето, не може да бъде идентифицирано; и
приложимото национално право предвижда застрахователят на ремаркето да предостави обезщетение.
Застрахователно предприятие, което е обезщетило увреденото лице, може да се обърне към предприятието, застраховало теглещото превозно средство, или към органа, посочен в член 10, параграф 1, ако и доколкото това е предвидено в приложимото национално право.
Настоящият параграф не засяга приложимото национално право, предвиждащо правила, които са по-благоприятни за увреденото лице.
В случай на произшествие, причинено от състав от превозни средства, състоящи се от превозно средство, което тегли ремарке, застрахователят на ремаркето, освен ако приложимото национално право не изисква от него да предостави пълно обезщетение, по искане на увреденото лице го информира без ненужно забавяне за:
самоличността на застрахователя на теглещото превозно средство; или
когато застрахователят на ремаркето не може да идентифицира застрахователя на теглещото превозно средство – механизма за обезщетение, предвиден в член 10.
ГЛАВА 6
УДОСТОВЕРЕНИЕ, САМОУЧАСТИЕ, ПРЯК ИСК
Член 16
Удостоверение за претенциите във връзка с отговорността на трето лице
Държавите членки гарантират, че притежателят на полицата има право да иска по всяко време удостоверение за претенциите във връзка с отговорността на трето лице, свързани с превозното/ите средство/а, покрито/и от застрахователния договор, за срок, обхващащ най-малко последните пет години от договорните взаимоотношения, или относно липсата на такива претенции (наричано по-нататък „удостоверение за предявени застрахователни претенции“).
Застрахователното предприятие или органът, който e възможно да е бил определен от държавата-членка да предоставя услуги по задължително застраховане или да издава такива удостоверения, издава на притежателя на полицата това удостоверение за предявени застрахователни претенции в срок 15 дни от подаване на искането. Те правят това, като използват формуляра на удостоверението за предявени застрахователни претенции
Държавите членки гарантират, че когато вземат предвид удостоверенията за предявени застрахователни претенции, издадени от други застрахователни предприятия или други органи, посочени във втора алинея, застрахователните предприятия не третират притежателите на полици по дискриминационен начин, нито увеличават необосновано премиите им поради тяхната националност или единствено въз основа на предходната им държава на пребиваване.
Държавите членки гарантират, че когато застрахователното предприятие взема предвид удостоверенията за предявени застрахователни претенции при определянето на премиите, то третира тези, издадени в други държави членки, като тези, издадени от застрахователно предприятие или органи, както са посочени във втора алинея, в същата държава членка, включително при прилагането на отстъпки.
Държавите членки гарантират, че застрахователните предприятия публикуват общ преглед на своите политики относно начина, по който използват удостоверенията за предявени застрахователни претенции, когато изчисляват премиите.
Комисията приема до 23 юли 2023 г. актове за изпълнение, определящи чрез образец формата и съдържанието на удостоверението за предявени застрахователни претенции, посочено във втора алинея. Този образец съдържа информация за следното:
данни за идентифициране на застрахователното предприятие или органа, издал удостоверението за предявени застрахователни претенции;
самоличността на притежателя на полицата, включително информация за връзка с него;
застрахованото превозно средство и неговия номер за идентификация на моторното превозно средство (номер на рама);
началната и крайната дата на застрахователното покритие на превозното средство;
броя претенции по „гражданска отговорност“, уредени по застрахователния договор на притежателя на полицата през периода, обхванат от удостоверението за предявени застрахователни претенции, включително датата на всяка претенция;
допълнителна информация от значение съгласно правилата или практиките, приложими в държавите членки.
Комисията се консултира с всички заинтересовани страни и работи в тясно сътрудничество с държавите членки преди приемането на тези актове за изпълнение.
Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 28а, параграф 2.
Член 16а
Инструменти за сравнение на цените на застраховка на автомобилистите
Инструментът за сравнение по смисъла на параграф 1:
е функционално независим от доставчиците на задължителната застраховка, посочена в член 3, и гарантира, че доставчиците на услуги се третират еднакво в резултатите от търсенето;
оповестява ясно самоличността на собствениците и операторите на инструмента за сравнение;
определя ясни, обективни критерии, на които се основава сравнението;
използва ясен и недвусмислен език;
предоставя точна и актуална информация и посочва кога е извършена последната актуализация;
е на разположение за всеки доставчик на задължителната застраховка, посочена в член 3, предоставя съответната информация, включва широк спектър от оферти, обхващащи значителна част от пазара на застраховки на автомобилистите, а когато представената информация не съдържа пълен обзор на този пазар, предоставя на ползвателя ясна декларация за това преди показването на резултатите;
предоставя ефективна процедура за докладване за невярна информация;
включва декларация, че цените се основават на предоставената информация и че те не са обвързващи за доставчиците на застрахователни услуги.
Член 17
Самоучастие
Застрахователните предприятия не противопоставят самоучастие на увредените от произшествие лица, във връзка със застраховката, посочена в член 3.
Член 18
Право на пряк иск
Държавите-членки гарантират, че лицата, увредени от произшествие, причинено от превозно средство, покрито от застраховката, посочена в член 3, има право на пряк иск срещу застрахователното предприятие, застраховало гражданската отговорност на отговорното лице.
ГЛАВА 7
УРЕЖДАНЕ НА ПРЕТЕНЦИИ ЗА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ СЪБИТИЯ, СВЪРЗАНИ С ПРОИЗШЕСТВИЯ, ПРИЧИНЕНИ ОТ ЗАСТРАХОВАНИ СЪГЛАСНО ЧЛЕН 3 ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА
Член 19
Процедура за уреждане на претенции
Държавите-членки въвеждат процедурата, посочена в член 22, за уреждане на всички претенции за застрахователни събития, свързани с произшествия, причинени от застраховани съгласно член 3 превозни средства.
В случай на претенции, които могат да се уредят чрез системата от национални застрахователни бюра, предвидена в член 2, държавите-членки въвеждат същата процедура като посочената в член 22.
С цел прилагане на тази процедура, всяко позоваване на застрахователно предприятие се тълкува като позоваване на националните застрахователни бюра.
Член 20
Специални разпоредби относно обезщетяването на лица, увредени от произшествия, настъпили в държава-членка, различна от тяхната държава-членка на пребиваване
Без да се засягат законодателството на трети държави в областта на гражданската отговорност и международното частно право, тези разпоредби се прилагат и за увредени лица, които пребивават в държава-членка и имат право на обезщетение за вредите, претърпени в резултат на произшествия, настъпили в трети държави, чиито национални застрахователни бюра участват в системата „Зелена карта“, когато тези произшествия са причинени при използването на превозни средства, които са застраховани и обичайно се намират в държава-членка.
Членове 21 и 24 се прилагат само при произшествия, причинени от използването на превозно средство, което:
е застраховано от установяване в държава-членка, различна от държавата на пребиваване на увреденото лице; и
обичайно се намира в държава-членка, различна от държавата на пребиваване на увреденото лице.
Член 21
Представители за уреждане на претенции
Представителят за уреждане на претенции отговаря за обработката и уреждането на претенции, произтичащи от произшествия в случаите по член 20, параграф 1.
Представителят за уреждане на претенции пребивава или е установен в държавата-членка, в която е назначен.
Държавите-членки не могат да ограничават свободата на този избор.
Изискването за назначаване на представител за уреждане на претенции не лишава увреденото лице или неговото застрахователно предприятие от правото да започнат процедура по предявяване на претенциите си пряко срещу лицето, причинило произшествието, или срещу неговото застрахователно предприятие.
Те трябва да бъдат в състояние да проучват случаите на официалния език(езици) на държавата-членка на пребиваване на увреденото лице.
Член 22
Процедура по обезщетяване
Държавите-членки предвиждат задължения, придружени от подходящи ефективни и систематични имуществени санкции или равностойни административни санкции, с които да се гарантира, че в тримесечен срок от датата, на която увреденото лице е предявило претенцията си за обезщетение пряко пред застрахователното предприятие на лицето, причинило произшествието, или пред неговия представител за уреждане на претенции:
застрахователното предприятие на лицето, причинило произшествието, или неговият представител за уреждане на претенции трябва да отправят мотивирано предложение за обезщетение в случаите, когато не се оспорва отговорността и е установен размерът на вредите; или
застрахователното предприятие, пред което е предявена претенцията за обезщетение, или неговият представител за уреждане на претенции трябва да дадат мотивиран отговор на исканията, включени в претенцията в случаите, когато отговорността се оспорва или не е ясно установена, или размерът на вредите не е установен.
Държавите-членки приемат разпоредби, с които да гарантират, че когато в тримесечния срок не бъде направено предложение, се дължи лихва върху размера на обезщетението, предложено от застрахователното предприятие или присъдено от съда на увреденото лице.
Член 23
Информационни центрове
С цел да бъде дадена възможност на увреденото лице да потърси обезщетение, всяка държава-членка създава или одобряват информационен център, който отговаря за:
воденето на регистър, съдържащ следната информация:
регистрационни номера на моторните превозни средства, които обичайно се намират на територията на съответната държава;
номера на застрахователните полици, свързани с използването на тези превозни средства и покриващи рисковете, класифицирани в клас 10 от точка А на приложението към Директива 73/239/ЕИО, с изключение на гражданската отговорност на превозвача, и ако срокът на валидност на полицата е изтекъл — датата на прекратяване на застрахователното покритие;
застрахователни предприятия, които застраховат използването на моторни превозни средства срещу рисковете, класифицирани в клас 10 от точка А на приложението към Директива 73/239/ЕИО, с изключение на гражданската отговорност на превозвача, и представители за уреждане на претенции, назначени от тези застрахователни предприятия съгласно член 21 от настоящата директива, чиито имена се съобщават от последните на информационния център в съответствие с параграф 2 от настоящия член;
списък на превозните средства във всяка държава-членка, които се ползват от дерогацията от задължението да бъдат покрити от застраховка „Гражданска отговорност“ в съответствие с член 5, параграфи 1 и 2;
по отношение на превозните средства по подточка iv):
координацията на събирането и разпространението на тези данни; и
оказването на съдействие на правоимащите лица да се запознаят с информацията по буква а), подточки i)—v).
Данните по буква а), подточки i), ii) и iii) трябва се съхраняват в продължение на седем години след прекратяване на регистрацията на превозното средство или прекратяване на застрахователния договор.
Държавите-членки са длъжни да осигурят на увреденото лице в продължение на седем години след произшествието право да получи незабавно от информационния център на държавата на пребиваването си, на държавата-членка, в която обичайно се намира превозното средство или на държавата-членка, в която е настъпило произшествието, следните данни:
наименование и адрес на застрахователното предприятие;
номер на застрахователната полица; и
наименование и адрес на представителя за уреждане на претенции на застрахователното предприятие в държавата на пребиваване на увреденото лице.
Информационните центрове сътрудничат помежду си.
Информационните центрове предоставят на увреденото лице името и адреса на собственика, обичайния водач или регистрирания държател на превозното средство, ако увреденото лице има законен интерес да получи тази информация. За целите на настоящата разпоредба информационният център се обръща към:
застрахователното предприятие; или
органа за регистрация на превозните средства.
Ако превозното средство се ползва от дерогацията по член 5, параграф 1, първа алинея, информационният център съобщава на увреденото лице наименованието на органа или организацията, определени в съответствие с член 5, параграф 1, трета алинея да изплащат обезщетения на увредените лица в случаите, когато не се прилага процедурата по член 2, буква а).
Ако за превозното средство се прилага дерогацията по член 5, параграф 2, информационният център съобщава на увреденото лице наименованието на органа или организацията, застраховали това превозно средство в държавата, в която то обичайно се намира.
Член 24
Органи за изплащане на обезщетения
Увредените лица могат да предявяват претенция пред органа за изплащане на обезщетения в държавата-членка, в която пребивават:
ако в тримесечен срок от датата, на която увреденото лице е предявило претенцията си за обезщетение пред застрахователното предприятие на превозното средство, при чието използване е настъпило произшествието, или пред неговия представител за уреждане на претенции, застрахователното предприятие или неговият представител за уреждане на претенции не са дали мотивиран отговор по исканията, включени в претенцията; или
ако застрахователното предприятие не е назначило представител за уреждане на претенции в държавата-членка на пребиваване на увреденото лице в съответствие с член 20, параграф 1; в такъв случай увредените лица не могат да предявяват претенция пред органа за изплащане на обезщетения, ако са предявили претенция пряко пред застрахователното предприятие на превозното средство, при чието използване е настъпило произшествието, и са получили мотивиран отговор в тримесечен срок от предявяване на претенцията.
Увредените лица не могат да предявяват претенция пред органа за изплащане на обезщетения, ако са предявили съдебен иск пряко срещу застрахователното предприятие.
Органът за изплащане на обезщетения предприема действия в двумесечен срок от датата, на която увреденото лице е предявило пред него претенция за обезщетение, но прекратява участието си, ако застрахователното предприятие или неговият представител за уреждане на претенции впоследствие дадат мотивиран отговор по претенцията.
Органът за изплащане на обезщетения незабавно уведомява:
застрахователното предприятие на превозното средство, при чието използване е настъпило произшествието, или неговия представител за уреждане на претенции;
органа за изплащане на обезщетения в държавата-членка на установяване на застрахователното предприятие, което е издало полицата;
лицето, причинило произшествието, ако е известно,
че пред него е подадена претенция от увреденото лице и че ще се произнесе по претенцията в двумесечен срок от подаването ѝ.
Тази разпоредба не засяга правото на държавите-членки да предвидят, че изплащаните от този орган обезщетения имат субсидиарен или несубсидиарен характер, нито правото им да предвидят уреждане на претенциите между органа и лицето или лицата, причинили произшествието, и други застрахователни предприятия или органи за социална сигурност, които са длъжни да обезщетят увреденото лице за същото произшествие. Държавите-членки не могат да разрешават на органа да наложи за изплащането на обезщетения условия, различни от предвидените в настоящата директива, по-специално условие увреденото лице да докаже по някакъв начин, че отговорното лице не е в състояние или отказва да плати.
В този случай последният орган встъпва в правата на увреденото лице срещу лицето, причинило произшествието, или срещу неговото застрахователно предприятие до размера, до който органът за изплащане на обезщетения в държавата-членка на пребиваване на увреденото лице го е обезщетил за претърпените вреди.
Всяка държава-членка е длъжна да признае суброгацията, предвидена от друга държава-членка.
Настоящият член поражда действие:
след сключване на споразумение между създадените или оправомощени от държавите-членки органи за изплащане на обезщетения относно техните задачи и задължения и относно условията за възстановяване на сумите;
на определената от Комисията дата, след като същата е установила в тясно сътрудничество с държавите-членки, че наистина е сключено такова споразумение.
Член 25
Обезщетение
Ако превозното средство не може да бъде идентифицирано или в двумесечен срок от произшествието не е възможно да бъде установено застрахователното предприятие, увреденото лице може да представи претенция за обезщетение пред органа за изплащане на обезщетения в своята държава-членка на пребиваване. Обезщетението се изплаща съгласно разпоредбите на членове 9 и 10. В този случай, и при спазване на разпоредбите на член 24, параграф 2, в полза на органа за изплащане на обезщетения възниква вземане:
към гаранционния фонд на държавата-членка, в която обичайно се намира превозното средство, когато застрахователното предприятие не може да бъде установено;
към гаранционния фонд на държавата-членка, в която е настъпило произшествието, при неидентифицирано превозно средство;
към гаранционния фонд на държавата-членка, в която е настъпило произшествието, при превозно средство от трета държава.
Член 25а
Защита на увредените лица по отношение на вреди, причинени от произшествия, настъпили в държава членка, различна от тяхната държава членка на пребиваване, в случай на неплатежоспособност на застрахователно предприятие
Всяка държава членка създава или оправомощава орган със задачата да предоставя обезщетение на увредените лица, пребиваващи на нейна територия, в случаите, посочени в член 20, параграф 1, най-малко до границите на застрахователното задължение, за имуществени вреди или телесни повреди, причинени от превозно средство, застраховано от застрахователно предприятие, от момента, в който:
застрахователното предприятие е в процедура по несъстоятелност; или
застрахователното предприятие е в производство за ликвидация съгласно определението в член 268, параграф 1, буква г) от Директива 2009/138/ЕО.
За целите на първа алинея органът:
отправя мотивирано предложение за обезщетение, когато е установил, че е задължен да предостави обезщетение съгласно параграф 1, буква а) или б), че претенцията не е оспорвана и размерът на вредите е частично или напълно установен;
предоставя мотивиран отговор на исканията, отправени в претенцията, когато е установил, че не е задължен да предостави обезщетение съгласно параграф 1, буква а) или б), или когато отговорността се оспорва или не е ясно определена, или размерът на вредите не е изцяло установен.
Когато размерът на вредата е установен само частично, изискванията относно изплащането на обезщетението съгласно първа алинея се прилагат по отношение на частично установения размер на вредата и от момента на приемане на съответното мотивирано предложение за обезщетение.
Органът, посочен в параграф 1, в държавата членка по произход на застрахователното предприятие извършва плащането към органа, посочен в параграф 1, в държавата членка, в която пребивава увреденото лице, който е обезщетил увреденото лице в съответствие с параграф 8, в разумен срок, не по-дълъг от шест месеца, освен ако от тези органи не е договорено друго в писмена форма, след като е получил искане за такова възстановяване.
Органът, който е предоставил обезщетение съгласно първа алинея, се суброгира в правата на увреденото лице срещу лицето, причинило произшествието, или срещу неговото застрахователно предприятие с изключение на правата срещу притежателя на полицата или друго застраховано лице, причинило произшествието, доколкото отговорността на притежателя на полицата или на застрахованото лице би била покрита от неплатежоспособното застрахователно предприятие в съответствие с приложимото национално право. Всяка държава членка е длъжна да признае суброгацията, предвидена от друга държава членка.
Параграфи 1–10 не засягат правото на държавите членки да предвидят:
че обезщетенията, изплащани от органа, посочен в параграф 1, имат субсидиарен или несубсидиарен характер;
правила по отношение на уреждането на претенциите за същото произшествие между:
органа, посочен в параграф 1;
лицето или лицата, които отговарят за произшествието;
други застрахователни предприятия или органи за социална сигурност, които имат задължение да обезщетят увреденото лице.
За тази цел, до 23 юни 2023 г. всяка държава членка:
създава или оправомощава органа, посочен в параграф 1, с правомощия да договаря и да сключа такова споразумение; или
определя образувание с правомощия да договаря и сключва такова споразумение, по което органът, посочен в параграф 1, ще стане страна при създаването или оправомощаването му.
Споразумението, посочено в първа алинея, незабавно се съобщава на Комисията.
Когато споразумението, посочено в първа алинея, не бъде сключено до 23 декември 2023 г., на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с процедурата, посочена в член 28б, с цел да се определят процедурните задачи и процедурните задължения на органите, посочени в параграф 1, по отношение на възстановяването на разходите.
Член 26
Централен орган
Държавите членки вземат всички необходими мерки, за да улеснят своевременното предоставяне на увредените лица, на техните застрахователи и законни представители на основната информация, необходима за уреждане на претенциите.
Когато е необходимо, тази основна информация се предоставя на разположение в електронен вид в централен архив на всяка държава-членка и е достъпна за всички засегнати от събитието лица, по тяхно изрично искане.
Член 26а
Информация за увредените лица
Държавите членки, които създават или оправомощават различни органи за изплащане на обезщетения съгласно член 10, параграф 1, член 10а, параграф 1, член 24, параграф 1 и член 25а, параграф 1, гарантират, че увредените лица имат достъп до съществена информация относно възможните начини за подаване на заявление за обезщетение.
Член 27
Санкции
Държавите-членки определят санкции за нарушаване на приетите от тях в изпълнение на настоящата директива национални разпоредби, като предприемат необходимите мерки, за да осигурят тяхното прилагане. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите-членки при първа възможност уведомяват Комисията за всички изменения на разпоредбите, приети за прилагане на настоящия член.
ГЛАВА 8
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 28
Разпоредби на националното право
Държавите членки могат да изискват застраховка на автомобилистите, която отговаря на изискванията на настоящата директива, за всяко автомобилно устройство, използвано при движение по суша, което не е обхванато от определението за „превозно средство“ в член 1, точка 1 и за което член 3 не се прилага.
Член 28а
Процедура на комитет
Член 28б
Упражняване на делегирането
Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 10а, параграф 13, четвърта алинея и член 25а, параграф 13, четвърта алинея, се предоставя на Комисията за срок от седем години, считано от 22 декември 2021 г. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.
Член 28в
Оценка и преглед
Не по-късно от пет години след съответните дати на прилагане на членове 10а и 25а, както е посочено в член 30, втора, трета и четвърта алинея, Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно функционирането, сътрудничеството и финансирането на органите, посочени в членове 10а и 25а. Когато е целесъобразно, докладът се придружава от законодателно предложение. По отношение на финансирането на тези органи този доклад включва най-малко:
оценка на финансовия капацитет и нуждите от финансиране на органите за изплащане на обезщетения във връзка с техните потенциални задължения, като се взема предвид рискът от несъстоятелност на застрахователите по застраховка на автомобилистите на пазарите на държавите членки;
оценка на хармонизацията на подхода за финансиране на органите за изплащане на обезщетения;
ако докладът е придружен от законодателно предложение – оценка на въздействието на вноските върху премиите по договора за застраховка на автомобилистите.
Не по-късно от 24 декември 2030 г. Комисията представя на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет доклад, съдържащ оценка на прилагането на настоящата директива, с изключение на елементите, които са засегнати от оценката, посочена в параграф 1, включително по отношение на:
прилагането на настоящата директива по отношение на технологичните разработки, по-специално по отношение на автономните и полуавтономните превозни средства;
адекватността на обхвата на настоящата директива, като се имат предвид рисковете от произшествия, породени от различните моторни превозни средства;
под формата на преглед, ефективността на системите за обмен на информация за целите на проверките на застраховките при трансгранични ситуации, включително, ако е необходимо, оценка за такива случаи на осъществимостта на използването на съществуващите системи за обмен на информация и във всеки случай анализ на целите на системите за обмен на информация и оценка на разходите за тях; както и
използването от страна на застрахователните предприятия на системи, при които премиите се влияят от удостоверенията за предявени застрахователни претенции на притежателите на полици, inter alia системите „бонус-малус“ или „бонус при липса на предявени претенции“.
Когато е необходимо, докладът се придружава от законодателно предложение.
Член 29
Отмяна
Директиви 72/166/ЕИО, 84/5/ЕИО, 90/232/ЕИО, 2000/26/ЕО и 2005/14/ЕО, изменени с директивите, посочени в приложение I, част A, се отменят, без да се засягат задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националното право и за прилагане на директивите, които са посочени в приложение I, част Б.
Позоваванията на отменените директиви се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение II.
Член 30
Влизане в сила
Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 10а, параграфи 1—12 се прилага от датата на споразумението, посочено в член 10а, параграф 13, първа алинея, или от датата на прилагане на делегирания акт на Комисията, посочен в член 10а, параграф 13, четвърта алинея.
Член 25а, параграфи 1—12 се прилагат от датата на споразумението, посочено в член 25а, параграф 13, първа алинея, или от датата на прилагане на делегирания акт на Комисията, посочен в член 25а, параграф 13, четвърта алинея.
Член 10а, параграфи 1—12 и член 25а, параграфи 1—12 обаче не се прилагат преди 23 декември 2023 г.
Член 16, втора алинея, второ изречение и трета, четвърта и пета алинея се прилагат от 23 април 2024 г. или от датата на прилагане на акта за изпълнение на Комисията, посочен в член 16, шеста алинея, в зависимост от това коя от двете дати е по-късна.
Член 31
Адресати
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
ПРИЛОЖЕНИЕ I
ЧАСТ А
Отменената директива и списък на нейните последващи изменения
(посочени в член 29)
|
Директива 72/166/ЕИО на Съвета (ОВ L 103, 2.5.1972 г., стр. 1) |
|
|
Директива 72/430/ЕИО на Съвета (ОВ L 291, 28.12.1972 г., стр. 162) |
|
|
Директива 84/5/ЕИО на Съвета (ОВ L 8, 11.1.1984 г., стр. 17) |
единствено член 4 |
|
Директива 2005/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 14) |
единствено член 1 |
|
Директива 84/5/ЕИО на Съвета (ОВ L 8, 11.1.1984 г., стр. 17) |
|
|
Приложение I, точка IX, буква Е от Акта за присъединяване от 1985 г. (ОВ L 302, 15.11.1985 г., стр. 218) |
|
|
Директива 90/232/ЕИО на Съвета (ОВ L 129, 19.5.1990 г., стр. 33) |
единствено член 4 |
|
Директива 2005/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 14) |
единствено член 2 |
|
Директива 90/232/ЕИО на Съвета (ОВ L 129, 19.5.1990 г., стр. 33) |
|
|
Директива 2005/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 14) |
единствено член 4 |
|
Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 181, 20.7.2000 г., стр. 65) |
|
|
Директива 2005/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 14) |
единствено член 5 |
|
Директива 2005/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 14) |
|
ЧАСТ Б
Срокове за транспониране в националното право и за прилагане
(посочени в член 29)
|
Директива |
Срок за транспониране |
Дата на прилагане |
|
72/166/ЕИО |
31 декември 1973 г. |
— |
|
72/430/ЕИО |
— |
1 януари 1973 г. |
|
84/5/ЕИО |
31 декември 1987 г. |
31 декември 1988 г. |
|
90/232/ЕИО |
31 декември 1992 г. |
— |
|
2000/26/ЕО |
19 юли 2002 г. |
19 януари 2003 г. |
|
2005/14/ЕО |
11 юни 2007 г. |
— |
ПРИЛОЖЕНИЕ II
ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО
|
Директива 72/166/ЕИО |
Директива 84/5/ЕИО |
Директива 90/232/ЕИО |
Директива 2000/26/ЕО |
Настоящата директива |
|
Член 1, точки 1—3 |
|
|
|
Член 1, точки 1—3 |
|
Член 1, точка 4, първо тире |
|
|
|
Член 1, точка 4, буква a) |
|
Член 1, точка 4, второ тире |
|
|
|
Член 1, точка 4, буква б) |
|
Член 1, точка 4, трето тире |
|
|
|
Член 1, точка 4, буква в) |
|
Член 1, точка 4, четвърто тире |
|
|
|
Член 1, точка 4, буква г) |
|
Член 1, точка 5 |
|
|
|
Член 1, точка 5 |
|
Член 2, параграф 1 |
|
|
|
Член 4 |
|
Член 2, параграф 2, уводна част |
|
|
|
Член 2, уводна част |
|
Член 2, параграф 2, първо тире |
|
|
|
Член 2, буква a) |
|
Член 2, параграф 2, второ тире |
|
|
|
Член 2, буква б) |
|
Член 2, параграф 2, трето тире |
|
|
|
Член 2, буква в) |
|
Член 3, параграф 1, първо изречение |
|
|
|
Член 3, първа алинея |
|
Член 3, параграф 1, второ изречение |
|
|
|
Член 3, втора алинея |
|
Член 3, параграф 2, уводна част |
|
|
|
Член 3, трета алинея, уводна част |
|
Член 3, параграф 2, първо тире |
|
|
|
Член 3, трета алинея, буква a) |
|
Член 3, параграф 2, второ тире |
|
|
|
Член 3, трета алинея, буква б) |
|
Член 4, уводна част |
|
|
|
Член 5, параграф 1, първа алинея |
|
Член 4, буква a), първа алинея |
|
|
|
Член 5, параграф 1, първа алинея |
|
Член 4, буква a), втора алинея, първо изречение |
|
|
|
Член 5, параграф 1, втора алинея |
|
Член 4, буква a), втора алинея, второ изречение |
|
|
|
Член 5, параграф 1, трета алинея |
|
Член 4, буква a), втора алинея, трето изречение |
|
|
|
Член 5, параграф 1, четвърта алинея |
|
Член 4, буква a), втора алинея, четвърто изречение |
|
|
|
Член 5, параграф 1, пета алинея |
|
Член 4, буква б), първа алинея |
|
|
|
Член 5, параграф 2, първа алинея |
|
Член 4, буква б), втора алинея, първо изречение |
|
|
|
Член 5, параграф 2, втора алинея |
|
Член 4, буква б), втора алинея, второ изречение |
|
|
|
Член 5, параграф 2, трета алинея |
|
Член 4, буква б), трета алинея, първо изречение |
|
|
|
Член 5, параграф 2, четвърта алинея |
|
Член 4, буква б), трета алинея, второ изречение |
|
|
|
Член 5, параграф 2, пета алинея |
|
Член 5, уводна част |
|
|
|
Член 6, първа алинея, уводна част |
|
Член 5, първо тире |
|
|
|
Член 6, първа алинея, буква a) |
|
Член 5, второ тире |
|
|
|
Член 6, първа алинея, буква б) |
|
Член 5, заключителна част |
|
|
|
Член 6, втора алинея |
|
Член 6 |
|
|
|
Член 7 |
|
Член 7, параграф 1 |
|
|
|
Член 8, параграф 1, първа алинея |
|
Член 7, параграф 2 |
|
|
|
Член 8, параграф 1, втора алинея |
|
Член 7, параграф 3 |
|
|
|
Член 8, параграф 2 |
|
Член 8 |
|
|
|
— |
|
|
Член 1, параграф 1 |
|
|
Член 3, четвърта алинея |
|
|
Член 1, параграф 2 |
|
|
Член 9, параграф 1 |
|
|
Член 1, параграф 3 |
|
|
Член 9, параграф 2 |
|
|
Член 1, параграф 4 |
|
|
Член 10, параграф 1 |
|
|
Член 1, параграф 5 |
|
|
Член 10, параграф 2 |
|
|
Член 1, параграф 6 |
|
|
Член 10, параграф 3 |
|
|
Член 1, параграф 7 |
|
|
Член 10, параграф 4 |
|
|
Член 2, параграф 1, първа алинея, уводна част |
|
|
Член 13, параграф 1, първа алинея, уводна част |
|
|
Член 2, параграф 1, първо тире |
|
|
Член 13, параграф 1, първа алинея, буква a) |
|
|
Член 2, параграф 1, второ тире |
|
|
Член 13, параграф 1, първа алинея, буква б) |
|
|
Член 2, параграф 1, трето тире |
|
|
Член 13, параграф 1, първа алинея, буква в) |
|
|
Член 2, параграф 1, първа алинея, заключителна част |
|
|
Член 13, параграф 1, първа алинея, уводна част |
|
|
Член 2, параграф 1, втора и трета алинея |
|
|
Член 13, параграф 1, втора и трета алинея |
|
|
Член 2, параграф 2 |
|
|
Член 13, параграф 2 |
|
|
Член 3 |
|
|
Член 12, параграф 2 |
|
|
Член 4 |
|
|
— |
|
|
Член 5 |
|
|
— |
|
|
Член 6 |
|
|
— |
|
|
|
Член 1, първа алинея |
|
Член 12, параграф 1 |
|
|
|
Член 1, втора алинея |
|
Член 13, параграф 3 |
|
|
|
Член 1, трета алинея |
|
— |
|
|
|
Член 1а, първо изречение |
|
Член 12, параграф 3, първа алинея |
|
|
|
Член 1а, второ изречение |
|
Член 12, параграф 3, втора алинея |
|
|
|
Член 2, уводна част |
|
Член 14, уводна част |
|
|
|
Член 2, първо тире |
|
Член 14, буква a) |
|
|
|
Член 2, второ тире |
|
Член 14, буква б) |
|
|
|
Член 3 |
|
— |
|
|
|
Член 4 |
|
Член 11 |
|
|
|
Член 4а |
|
Член 15 |
|
|
|
Член 4б, първо изречение |
|
Член 16, първа алинея |
|
|
|
Член 4б, второ изречение |
|
Член 16, втора алинея |
|
|
|
Член 4в |
|
Член 17 |
|
|
|
Член 4г |
Член 3 |
Член 18 |
|
|
|
Член 4д, първа алинея |
|
Член 19, първа алинея |
|
|
|
Член 4д, втора алинея, първо изречение |
|
Член 19, втора алинея |
|
|
|
Член 4д, втора алинея, второ изречение |
|
Член 19, трета алинея |
|
|
|
Член 5, параграф 1 |
|
Член 23, параграф 5 |
|
|
|
Член 5, параграф 2 |
|
— |
|
|
|
Член 6 |
|
— |
|
|
|
|
Член 1, параграф 1 |
Член 20, параграф 1 |
|
|
|
|
Член 1, параграф 2 |
Член 20, параграф 2 |
|
|
|
|
Член 1, параграф 3 |
Член 25, параграф 2 |
|
|
|
|
Член 2, уводна част |
— |
|
|
|
|
Член 2, буква a) |
Член 1, точка 6 |
|
|
|
|
Член 2, буква б) |
Член 1, точка 7 |
|
|
|
|
Член 2, букви в), г) и д) |
— |
|
|
|
|
Член 4, параграф 1, първо изречение |
Член 21, параграф 1, първа алинея |
|
|
|
|
Член 4, параграф 1, второ изречение |
Член 21, параграф 1, втора алинея |
|
|
|
|
Член 4, параграф 1, трето изречение |
Член 21, параграф 1, трета алинея |
|
|
|
|
Член 4, параграф 2, първо изречение |
Член 21, параграф 2, първа алинея |
|
|
|
|
Член 4, параграф 2, второ изречение |
Член 21, параграф 2, втора алинея |
|
|
|
|
Член 4, параграф 3 |
Член 21, параграф 3 |
|
|
|
|
Член 4, параграф 4, първо изречение |
Член 21, параграф 4, първа алинея |
|
|
|
|
Член 4, параграф 4, второ изречение |
Член 21, параграф 4, втора алинея |
|
|
|
|
Член 4, параграф 5, първо изречение |
Член 21, параграф 5, първа алинея |
|
|
|
|
Член 4, параграф 5, второ изречение |
Член 21, параграф 5, втора алинея |
|
|
|
|
Член 4, параграф 6 |
Член 22 |
|
|
|
|
Член 4, параграф 7 |
— |
|
|
|
|
Член 4, параграф 8 |
Член 21, параграф 6 |
|
|
|
|
Член 5, параграф 1, първа алинея, уводна част |
Член 23, параграф 1, първа алинея, уводна част |
|
|
|
|
Член 5, параграф 1, първа алинея, буква a), уводна част |
Член 23, параграф 1, първа алинея, буква a), уводна част |
|
|
|
|
Член 5, параграф 1, първа алинея, буква a), точка 1 |
Член 23, параграф 1, първа алинея, буква a), подточка i) |
|
|
|
|
Член 5, параграф 1, първа алинея, буква a), точка 2 |
Член 23, параграф 1, първа алинея, буква a), подточка ii) |
|
|
|
|
Член 5, параграф 1, първа алинея, буква a), точка 3 |
Член 23, параграф 1, първа алинея, буква a), подточка iii) |
|
|
|
|
Член 5, параграф 1, първа алинея, буква a), точка 4 |
Член 23, параграф 1, първа алинея, буква a), подточка iv) |
|
|
|
|
Член 5, параграф 1, първа алинея, буква a), точка 5, уводна част |
Член 23, параграф 1, първа алинея, буква a), подточка v), уводна част |
|
|
|
|
Член 5, параграф 1, първа алинея, буква a), точка 5, подточка i) |
Член 23, параграф 1, първа алинея, буква a), подточка v), първо тире |
|
|
|
|
Член 5, параграф 1, първа алинея, буква a), точка 5, подточка ii) |
Член 23, параграф 1, първа алинея, буква a), подточка v), второ тире |
|
|
|
|
Член 5, параграф 1, втора алинея |
Член 23, параграф 1, втора алинея |
|
|
|
|
Член 5, параграфи 2, 3 и 4 |
Член 23, параграфи 2, 3 и 4 |
|
|
|
|
Член 5, параграф 5 |
Член 23, параграф 6 |
|
|
|
|
Член 6, параграф 1 |
Член 24, параграф 1 |
|
|
|
|
Член 6, параграф 2, първа алинея |
Член 24, параграф 2, първа алинея |
|
|
|
|
Член 6, параграф 2, втора алинея, първо изречение |
Член 24, параграф 2, втора алинея |
|
|
|
|
Член 6, параграф 2, втора алинея, второ изречение |
Член 24, параграф 2, трета алинея |
|
|
|
|
Член 6, параграф 3, първа алинея |
Член 24, параграф 3 |
|
|
|
|
Член 6, параграф 3, втора алинея |
— |
|
|
|
|
Член 6а |
Член 26 |
|
|
|
|
Член 7, уводна част |
Член 25, параграф 1, уводна част |
|
|
|
|
Член 7, буква a) |
Член 25, параграф 1, буква a) |
|
|
|
|
Член 7, буква б) |
Член 25, параграф 1, буква б) |
|
|
|
|
Член 7, буква в) |
Член 25, параграф 1, буква в) |
|
|
|
|
Член 8 |
— |
|
|
|
|
Член 9 |
— |
|
|
|
|
Член 10, параграфи 1—3 |
— |
|
|
|
|
Член 10, параграф 4 |
Член 28, параграф 1 |
|
|
|
|
Член 10, параграф 5 |
Член 28, параграф 2 |
|
|
|
|
|
Член 29 |
|
|
|
|
Член 11 |
Член 30 |
|
|
|
|
Член 12 |
Член 27 |
|
Член 9 |
Член 7 |
Член 7 |
Член 13 |
Член 31 |
|
|
|
|
|
Приложение I |
|
|
|
|
|
Приложение II |
( 1 ) ОВ L 172, 4.7.1988 г., стр. 1.
( 2 ) Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (ОВ L 335, 17.12.2009 г., стр. 1).
( 3 ) Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).
( 4 ) Регламент (ЕС) 2016/792 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. за хармонизираните индекси на потребителските цени и за индекса на цените на жилищата и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2494/95 на Съвета (ОВ L 135, 24.5.2016 г., стр. 11).
( 5 ) Решение на Комисията 2004/9/ЕО от 5 ноември 2003 г. за създаване на Европейски комитет по застрахователно и професионално пенсионно осигуряване (ОВ L 3, 7.1.2004 г., стр. 34).
( 6 ) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
( 7 ) ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.