02007R1393 — BG — 01.07.2013 — 001.003

---

Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ

►B

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1393/2007 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 13 ноември 2007 година относно връчване в държавите-членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела („връчване на документи“) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета (ОВ L 324, 10.12.2007 г., стp. 79)

Изменен с:

		Официален вестник
		№	страница	дата
►M1	РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 517/2013 НА СЪВЕТА от 13 май 2013 година	L 158	1	10.6.2013

---

▼B

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1393/2007 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 13 ноември 2007 година

относно връчване в държавите-членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела („връчване на документи“) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Приложно поле

1.  Настоящият регламент се прилага за граждански или търговски дела, когато, за да бъде връчен един съдебен или извънсъдебен документ, той трябва да бъде изпратен от една държава-членка в друга. По специално, регламентът не се прилага по отношение на данъчни, митнически и административни дела или по отношение на отговорността на държавата за действие или бездействие при упражняване на държавната власт („acta iure imperii“).

2.  Настоящият регламент не се прилага, когато адресът на получателя на документа, който трябва да се връчи, е неизвестен.

3.  В настоящия регламент с понятието „държави-членки“ се означават държавите-членки с изключение на Дания.

Член 2

Предаващи и получаващи органи

1.  Всяка държава-членка определя държавни длъжностни лица, органи или други лица, наричани по-долу „предаващи органи“, които са компетентни да изпращат съдебни и извънсъдебни документи за връчване в друга държава-членка.

2.  Всяка държава-членка определя държавни длъжностни лица, органи или други лица, наричани по-долу „получаващи органи“, които са компетентни да получават съдебни и извънсъдебни документи от друга държава-членка.

3.  Всяка държава-членка може да определи един предаващ и един получаващ орган или един орган, който да изпълнява и двете функции. Федералните държави, държавите, в които се прилагат няколко правни системи, и държавите с автономни териториални единици са свободни да определят повече от един такъв орган. Това посочване е с петгодишен срок на валидност и може да бъде подновявано на всеки пет години.

4.  Всяка държава-членка предоставя на Комисията следната информация:

Държавите-членки уведомяват Комисията за всяко последващо изменение на тази информация.

Член 3

Централен орган

Всяка държава-членка определя централен орган, отговорен за:

Федерални държави, държави, в които се прилагат няколко правни системи, и държави с автономни териториални единици са свободни да определят повече от един централен орган.

ГЛАВА II

СЪДЕБНИ ДОКУМЕНТИ

Раздел 1

Предаване и връчване на съдебни документи

Член 4

Предаване на документи

1.  Съдебните документи се предават пряко и възможно най-бързо между органите, определени съгласно член 2.

2.  Предаването на документи, молби, потвърждения, разписки, удостоверения и всякакви други документи между предаващи и получаващи органи може да се осъществява по всякакви подходящи начини, при условие че съдържанието на получения документ е достоверно и съответства на това на изпращания документ и че цялата информация в него се чете лесно.

3.  Документът, който трябва да се предаде, се придружава от молба, изготвена при използване на формуляр-образеца, установен в приложение I. Този формуляр се попълва на официалния език на държавата-членка — адресат, или, ако в тази държава-членка има няколко официални езика, на официалния език или на един от официалните езици на мястото, където трябва да се извърши връчването, или на друг език, който тази държава-членка е посочила, че може да приеме. Всяка държава-членка посочва официалния език или езици на институциите на Европейския съюз, различни от нейния собствен, които са приемливи за нея за попълване на формуляра.

4.  Предаваните документи и всички придружаващи ги документи не подлежат на легализация или друга подобна формалност.

5.  В случай че предаващият орган желае копие от документа да бъде върнато заедно с удостоверението по член 10, той изпраща документа в два екземпляра.

Член 5

Превод на документите

1.  Заявителят се уведомява от предаващия орган, до който той отправя документа с цел неговото предаване, че адресатът може да откаже да го приеме, ако той не е на един от езиците, предвидени в член 8.

2.  Заявителят поема всички разходи по превода преди предаването на документа, без това да засяга евентуални последващи решения на съда или на компетентния орган относно присъждането на такива разходи.

Член 6

Получаване на документи от получаващия орган

1.  При получаване на документ получаващият орган изпраща разписка на предаващия орган във възможно най-кратък срок и във всеки случай не по-късно от седем дни от получаването, по най-бързия възможен начин, като използва формуляр-образеца, установен в приложение I.

2.  В случай че молбата за връчване не може да бъде изпълнена въз основа на предадените информация или документи, получаващият орган се свързва с предаващия орган по възможно най-бързия начин с цел да се осигурят липсващите информация или документи.

3.  Ако молбата за връчване попада очевидно извън приложното поле на настоящия регламент или връчването е невъзможно поради неспазване на формалните изисквания, след получаването им молбата и изпратените документи се връщат на предаващия орган заедно с уведомление за връщане, съставено съгласно формуляр-образеца, даден в приложение I.

4.  Ако получаващ орган получи документ за връчване, но не може да извърши връчването поради липса на териториална компетентност, той препраща документа и молбата на териториално компетентния получаващ орган в същата държава-членка, ако молбата отговаря на условията, предвидени в член 4, параграф 3, и информира надлежно предаващия орган, като използва формуляр-образеца, посочен в приложение I. При получаване на документа този втори получаващ орган информира предаващия орган по начина, предвиден в параграф 1.

Член 7

Връчване на документи

1.  Получаващият орган сам връчва документа или осигурява връчването му в съответствие със законодателството на държавата-членка адресат, или по специална процедура, поискана от предаващия орган, освен ако този начин е несъвместим със законите на тази държава-членка.

2.  Получаващият орган взема всички необходими мерки за осъществяване на връчването на документа във възможно най-кратък срок и при всички положения в срок един месец от получаването. Ако връчването в срок един месец от получаването се окаже невъзможно, получаващият орган:

Член 8

Отказ от приемане на документ

1.  Получаващият орган информира адресата посредством формуляр-образеца, даден в приложение II, че може да откаже да приеме документа, който трябва да се връчи, по време на самото връчване или връщайки документа на получаващия орган в срок една седмица, ако не е написан или не е преведен на един от следните езици:

2.  В случай че получаващият орган е уведомен, че адресатът отказва да получи документа в съответствие с параграф 1, той незабавно уведомява предаващия орган чрез удостоверението, предвидено в член 10, и връща молбата и документите, за които е поискан превод.

3.  Ако адресатът откаже да приеме документа в съответствие с параграф 1, пороците на връчването могат да бъдат отстранени, като документът бъде връчен на адресата съобразно разпоредбите на настоящия регламент, придружен от превод на език, определен в параграф 1. В такъв случай за дата на връчването на документа се смята датата, на която документът, придружен от превода, е връчен в съответствие със законодателството на държавата-членка адресат. Когато обаче, съгласно законодателството на дадена държава-членка, документът трябва да се връчи в рамките на определен период, датата, която се взема предвид по отношение на заявителя, е датата на връчването на първоначалния документ, определена в съответствие с член 9, параграф 2.

4.  Параграфи 1, 2 и 3 се прилагат и за начините на предаване и връчване на съдебни документи, предвидени в раздел 2.

5.  За целите на параграф 1 дипломатическите или консулските представителства, когато връчването се извършва съгласно член 13, или органът или лицето, когато връчването се извършва съгласно член 14, информират адресата, че може да откаже да приеме документа и че всеки отказан документ следва да се изпрати на тези представителства или съответно органи или лица.

Член 9

Дата на връчването

1.  Без да се засягат разпоредбите на член 8, за дата на връчване на документ съгласно член 7 се смята датата, на която документът е връчен в съответствие със законодателството на държавата-членка адресат.

2.  Когато обаче съгласно законодателството на дадена държава-членка документът трябва да се връчи в рамките на определен срок, датата, която се взема предвид по отношение на заявителя, е датата, определена от законодателството на тази държава-членка.

3.  Параграфи 1 и 2 се прилагат и за начини на предаване и връчване на съдебни документи, предвидени в раздел 2.

Член 10

Удостоверение за връчване и копие от връчения документ

1.  След като бъдат изпълнени свързаните с връчването на документа формални изисквания, въз основа на формуляр-образеца, посочен в приложение I, се издава удостоверение за тяхното изпълнение, което се адресира до предаващия орган, придружено от копие от връчения документ в случаите, за които се прилага член 4, параграф 5.

2.  Удостоверението се попълва на официалния език или на един от официалните езици на държава-членка, в която е издаден документът, или на друг език, който тази държава-членка е посочила, че може да приеме. Всяка държава-членка посочва официалния език или езици на институциите на Европейския съюз, различни от нейния собствен език, които са приемливи за нея при попълване на формуляра.

Член 11

Разноски по връчването

1.  Връчването на съдебни документи, издадени в държава-членка, не поражда задължение за никакви плащания или възстановяване на такси или разноски за услуги, предоставени от държавата-членка адресат.

2.  Заявителят обаче заплаща или възстановява разноските, които са възникнали от:

Разноските, свързани с използването на съдебен служител или лице, компетентно според законодателството на държавата-членка адресат, съответстват на еднократна такса с определен размер, посочен предварително от тази държава-членка, при която са спазени принципите за пропорционалност и липса на дискриминация. Държавите-членки уведомяват Комисията относно такива такси с определени размери.

Раздел 2

Други начини за предаване и връчване на съдебни документи

Член 12

Предаване по консулски или дипломатически път

Всяка държава-членка има право при изключителни обстоятелства да използва консулски или дипломатически път за изпращане на съдебни документи с цел връчване до съответните органи на друга държава-членка, определени съгласно член 2 или 3.

Член 13

Връчване от служители на дипломатически или консулски представителства

1.  Всяка държава-членка има право да връчва съдебни документи на лица, пребиваващи в друга държава-членка, без прилагане на каквато и да е принуда, пряко чрез служителите на своите дипломатически или консулски представителства.

2.  Всяка държава-членка може да заяви в съответствие с член 23, параграф 1, че се противопоставя на такова връчване на нейна територия, освен ако документите трябва да бъдат връчени на граждани на държавата-членка, в която са били издадени.

Член 14

Връчване чрез пощенски услуги

Всяка държава-членка е свободна да извършва връчване на съдебни документи пряко чрез пощенски услуги на лица, пребиваващи в друга държава-членка, посредством препоръчано писмо с обратна разписка или друга равностойна услуга.

Член 15

Пряко връчване

Всяко заинтересовано от съдебното производство лице може да извърши връчване на съдебни документи пряко посредством съдебни служители, длъжностни лица или други компетентни лица от държавата-членка адресат, когато такова пряко връчване се допуска от законодателството на тази държава-членка.

ГЛАВА III

ИЗВЪНСЪДЕБНИ ДОКУМЕНТИ

Член 16

Предаване

Извънсъдебни документи могат да бъдат предадени за връчване в друга държава-членка в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент.

ГЛАВА IV

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 17

Правила за изпълнение

Мерките, целящи да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, отнасящи се до актуализирането или изготвянето на технически изменения на формуляр-образците от приложения I и II, се приемат съгласно процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 18, параграф 2.

Член 18

Комитет

1.  Комисията се подпомага от комитет.

2.  При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи от 1 до 4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Член 19

Неявяване на ответник

1.  Когато се е наложило документът за образуване на съдебно производство или друг равностоен документ да бъде изпратен в друга държава-членка, за да бъде връчен съгласно разпоредбите на настоящия регламент, и ответникът не се е явил, съдебно решение не се постановява, докато не се установи, че:

и че във всеки един от тези случаи връчването или предаването са извършени в срок, достатъчен, за да позволи на ответника да организира своята защита.

2.  Всяка държава-членка може да заяви в съответствие с член 23, параграф 1, че съдът, независимо от разпоредбите на параграф 1, може да постанови решение, въпреки че не е получено удостоверение, потвърждаващо връчването или предаването, ако са налице следните условия:

3.  Независимо от разпоредбите на параграфи 1 и 2, при спешни случаи съдът може да разпореди всякакви временни или предпазни мерки.

4.  Когато се е наложило документът за образуване на съдебно производство или друг равностоен документ да бъде изпратен в чужбина, за да бъде връчен съгласно разпоредбите на настоящия регламент, и е постановено решение срещу ответник, който не се е явил, съдията има право да възстанови срока за обжалване на решението по отношение на ответника, ако са спазени следните условия:

Молба за възстановяване на срок се допуска за разглеждане само ако е подадена в разумен срок, след като ответникът е узнал за решението.

Всяка държава-членка може да заяви в съответствие с член 23, параграф 1, че такава молба няма да бъде приета за разглеждане, ако е била подадена след изтичане на срока, който държавата определя в своето съобщение, но който в никакъв случай не е по-малък от една година, считано от постановяване на решението.

5.  Параграф 4 не се прилага за решенията, които се отнасят до гражданското състояние или правоспособността и дееспособността на лицата.

Член 20

Съотношение със споразумения или договорености, по които държавите-членки са страна

1.  В своето приложно поле настоящият регламент има предимство пред разпоредбите на двустранни или многостранни споразумения или договорености, сключени от държавите-членки, и по-специално пред разпоредбите на член IV от протокола към Брюкселската конвенция от 1968 г. и на Хагската конвенция от 15 ноември 1965 г.

2.  Настоящият регламент не пречи отделните държави-членки да изпълняват или сключват споразумения или договорености за допълнително ускоряване или опростяване на процедурите за предаване на документи, ако тези споразумения или договорености са съвместими с настоящия регламент.

3.  Държавите-членки изпращат на Комисията:

Член 21

Правна помощ

Настоящият регламент не засяга прилагането на член 23 от Конвенцията за гражданското производство от 17 юли 1905 г., член 24 от Конвенцията за гражданското производство от 1 март 1954 г. или член 13 от Конвенцията за международен достъп до правосъдие от 25 октомври 1980 г. между държавите-членки, страна по тези конвенции.

Член 22

Защита на предадената информация

1.  Информацията, включваща в частност лични данни, която е предадена съгласно настоящия регламент, се използва от получаващия орган само за целта, за която е изпратена.

2.  Получаващите органи осигуряват поверителността на подобна информация в съответствие с тяхното национално право.

3.  Параграфи 1 и 2 не засягат националните закони, които дават право на лицата, за които се отнасят данните, да бъдат информирани относно начина, по който се използва информацията, предавана съгласно настоящия регламент.

4.  Настоящият регламент не засяга директиви 95/46/ЕО и 2002/58/ЕО.

Член 23

Оповестяване и публикуване

1.  Държавите-членки съобщават на Комисията информацията по членове 2, 3, 4, 10, 11, 13, 15 и 19. Държавите-членки съобщават на Комисията дали, съгласно тяхното законодателство, даден документ следва да се връчи в рамките на определен срок, както е посочено в член 8, параграф 3 и член 9, параграф 2.

2.  Комисията публикува оповестената съгласно параграф 1 информация в Официален вестник на Европейския съюз, с изключение на адресите и други данни за връзка на органите и на централните органи, както и териториалните граници на тяхната компетентност.

3.  Комисията изготвя и редовно актуализира наръчник, съдържащ посочената в параграф 1 информация, която се предоставя по електронен път, в частност чрез Европейската съдебна мрежа за граждански и търговски дела.

Член 24

Преразглеждане

Комисията представя на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет доклад за прилагането на настоящия регламент, като отделя специално внимание на ефективността на работата на органите, определени по реда на член 2, и на практическото прилагане на член 3, буква в) и на член 9, не по-късно от 1 юни 2011 г. и на петгодишни интервали след тази дата. При необходимост към доклада се прилагат предложения за адаптиране на настоящия регламент, съответстващи на развитието на системите за уведомяване.

Член 25

Отмяна

1.  Регламент (ЕО) № 1348/2000 се отменя, считано от датата на прилагане на настоящия регламент.

2.  Всяко позоваване на отменения регламент се разбира като позоваване на настоящия регламент и се чете съобразно таблицата на съответствието от приложение III.

Член 26

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 13 ноември 2008 г. с изключение на член 23, който се прилага от 13 август 2008 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите-членки съгласно Договора за създаване на Европейската общност.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ I

►(1) M1  

►(2) M1  

---

ПРИЛОЖЕНИЕ II

▼M1

▼B

---

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО