Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 02002L0055-20170401

Директива 2002/55/ЕО на Съвета от 13 юни 2002 година относно търговията със семена от зеленчукови култури

ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2002/55/2017-04-01

02002L0055 — BG — 01.04.2017 — 007.001


Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ

►B

ДИРЕКТИВА 2002/55/ЕО НА СЪВЕТА

от 13 юни 2002 година

относно търговията със семена от зеленчукови култури

(ОВ L 193, 20.7.2002 г., стp. 33)

Изменен с

 

 

Официален вестник

  №

страница

дата

►M1

ДИРЕКТИВА 2003/61/ЕО НА СЪВЕТА от 18 юни 2003 година

  L 165

23

3.7.2003

►M2

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1829/2003 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 22 септември 2003 година

  L 268

1

18.10.2003

►M3

ДИРЕКТИВА 2004/117/ЕО НА СЪВЕТА от 22 декември 2004 година

  L 14

18

18.1.2005

►M4

ДИРЕКТИВА 2006/124/ЕО НА КОМИСИЯТА текст от значение за ЕИП от 5 декември 2006 година

  L 339

12

6.12.2006

►M5

ДИРЕКТИВА 2009/74/ЕО НА КОМИСИЯТА текст от значение за ЕИП от 26 юни 2009 година

  L 166

40

27.6.2009

►M6

ДИРЕКТИВА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ 2013/45/ЕС НА КОМИСИЯТА текст от значение за ЕИП от 7 август 2013 година

  L 213

20

8.8.2013

►M7

ДИРЕКТИВА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2016/317 НА КОМИСИЯТА текст от значение за ЕИП от 3 март 2016 година

  L 60

72

5.3.2016




▼B

ДИРЕКТИВА 2002/55/ЕО НА СЪВЕТА

от 13 юни 2002 година

относно търговията със семена от зеленчукови култури



Член 1

Настоящата директива се прилага към продукцията, предназначена за търговия, и търговията със семена от зеленчукови култури в Общността.

Настоящата директива не се прилага за семена от зеленчукови култури, за които е доказано, че са предназначени за износ за трети страни.

Член 2

1.  По смисъла на настоящата директива:

а)

„Търговия“ :

е продажбата, притежаването с цел продажба, предлагането за продажба и всяко преотстъпване, всяка доставка или всяко прехвърляне с търговска цел на посевен материал за трети страни, независимо дали е срещу заплащане или не.

Не се разглежда като търговия размяната на посевен материал, която не преследва търговско използване на сорта, като следните операции:

 доставката на посевен материал за нуждите на официалните органи за изпитване и инспекция;

 доставката на посевен материал на доставчици на услуги за целите на преработката или пакетирането на семената, доколкото въпросният доставчик не придобива право на собственост върху доставения посевен материал.

Не се счита за продажба доставката при определени условия на посевен материал на доставчици на услуги за производството на някои селскостопански суровини, предназначени за промишлени цели, или размножаването на посевен материал за тази цел, при условие че доставчикът на услуги не придобива право на собственост нито върху така доставените семена, нито върху продукта от реколтата. Доставчикът на посевен материал представя на сертифициращия орган копие на съответните части от договора, сключен с доставчика на услуги, като в него се включват стандартите и условията, на които предлаганият посевен материал отговаря в момента.

Условията за прилагане на тази разпоредба се определят в съответствие с процедурата, предвидена в член 46, параграф 2.

б)

„Зеленчукови култури“ :

са растенията от следните видове, предназначени за земеделско и градинско производство, но не за декоративни цели, както следва

▼M4



Allium cepa L.

—  лукова група

лук и

шалот

—  сборна група

шалот

Allium fistulosum L.

лук батун (японски лук или уелски лук)

Allium porrum L.

праз

Allium sativum L.

чесън

Allium schoenoprasum L.

лук резанец

Anthriscus cerefolium (L.) Hoffm.

кервел

Apium graveolens L.

листна и дръжкова целина;

кореновидна целина

Asparagus officinalis L.

аспержи

Beta vulgaris L.

салатно цвекло, вкл. челтенхам

листно цвекло или чард

Brassica oleracea L.

листно зеле

карфиол

броколи

брюкселско зеле

савойско зеле

бяло главесто зеле

червено главесто зеле

алабаш

Brassica rapa L.

китайско зеле

ряпа

Capsicum annuum L.

пипер

Cichorium endivia L.

къдрава листна ендивия

обикновена листна ендивия

Cichorium intybus L.

цикория-витлуф

дълголистна цикория или италианска цикория

индустриална цикория

Citrullus lanatus (Thunb.) Matsum. et Nakai

дини

Cucumis melo L.

пъпеши

Cucumis sativus L.

краставици дълги

корнишони

Cucurbita maxima Duchesne

тиква

Cucurbita pepo L.

тиквички

Cynara cardunculus L.

кръгъл артишок

артишок

Daucus carota L.

моркови

фуражни моркови

Foeniculum vulgare Mill.

копър

Lactuca sativa L.

салата

►M6  Solanum lycopersicum L. ◄

домати

Petroselinum crispum (Mill.) Nyman ex A. W. Hill

магданоз

Phaseolus coccineus L.

многоцветен фасул

Phaseolus vulgaris L.

фасул пешак (нисък френски фасул)

фасул вейков (увивен френски фасул)

Pisum sativum L. (partim)

грах набръчкан

грах кръглозърнест

захарен грах

Raphanus sativus L.

репички и ряпа

черна ряпа

Rheum rhabarbarum L.

ревен

Scorzonera hispanica L.

черен корен

Solanum melongena L.

патладжан

Spinacia oleracea L.

спанак

Valerianella locusta (L.) Laterr.

полска салата

Vicia faba L. (partim)

бакла

Zea mays L. (partim)

сладка царевица

царевица за пуканки

▼B

в)

„Базови семена“ :

са семената:

i) които са произведени под ръководството на селекционера съгласно възприетите практики за сортоподдържане;

ii) които са предназначени за производството на посевен материал от категорията на сертифицираните семена;

iii) които, съгласно разпоредбите на член 22, удовлетворяват определените в приложения I и II условия за базовите семена, и

▼M3

iv) което е било разкрито чрез официално изпитване или в случай на условията, предвидени в приложение II, или чрез официално изпитване, или чрез изпитване, извършено при официален надзор, за да се изпълнят условията, определени в i), ii) и iii);

▼B

г)

„Сертифицирани семена“ :

са семената:

i) които са произведени директно от базови семена или по искане на селекционера от семена от размножение, предхождащо базовите семена, които могат да удовлетворят и за които е установено от официалните проверки, че удовлетворяват изискванията за базови семена, определени в приложения I и II;

ii) които са предназначени основно за производството на зеленчуци;

iii) които съгласно разпоредбите на член 22, буква б) удовлетворяват условията за сертифицирани семена, определени в приложения I и II;

▼M3

iv) което е било разкрито чрез официално изпитване или чрез изпитване, извършено при официален надзор, за да се изпълнят условията, определени в i), ii) и iii);

▼B

v) подлежат на официален последващ контрол за проверка на тяхната сортова идентичност и чистота.

д)

„Стандартни семена“ :

са семената:

i) които притежават достатъчна сортова идентичност и чистота;

ii) които са предназначени главно за производството на зеленчуци;

iii) които удовлетворяват изискванията, предвидени в приложение II, и

iv) които подлежат на официален последващ контрол чрез проверки за установяване на тяхната сортова идентичност и чистота;

е)

„Официални мерки“ :

са мерките, взети

i) от държавни органи, или

ii) под контрола на държавата, от юридически лица, регулирани от публичното или частното право, или

iii) за подпомагащите дейности също под контрола на държавата, от официално определени за тази цел физически лица,

при условие че лицата, посочени в ii) и iii), не извличат лична изгода от резултата от тези мерки;

ж)

„Малки опаковки на ЕО“ :

са опаковките, съдържащи семена с максимално нето тегло

i) 5 kg за зеленчуци;

ii) 500 g за лук, керевиз, аспержи, салатно цвекло, червено цвекло, ряпа, диня, тикви, тиквички, моркови, репички, черен корен, спанак, градинска салата;

iii) 100 g за всички останали зеленчукови видове.

2.  Измененията, които следва да се въведат в списъка на видовете, даден в параграф 1, буква б), се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 46, параграф 2.

3.  Различните видове сортове, включително компонентите, могат да бъдат конкретизирани и определени в съответствие с процедурата, предвидена в член 46, параграф 2.

▼M3

4.  Когато се осъществяват изпитванията при официален надзор, посочени в параграф 1, буква в), iv) и параграф 1, буква г), iv), се спазват следните изисквания:

A. Полева инспекция

а) Инспекторите следва:

i) да имат нужните технически квалификации;

ii) да не извличат лични облаги във връзка с осъществяването на инспекциите;

iii) да са били официално лицензирани от органа на заинтересованата държава-членка, отговарящ за сертифицирането, и това лицензиране да включва или клетвата, или подписа на инспекторите върху писмен документ, с който те поемат ангажимент за изпълнението на правилника за официалните изпитвания;

iv) да осъществяват инспекциите при официален надзор в съответствие с правилника, прилаган за официалните инспекции.

б) Семенната култура, която ще бъде инспектирана, трябва да е отгледана от семена, които са преминали последващ контрол, резултатите от който са били задоволителни.

в) Официалните инспектори проверяват част от семенната култура. Тази част следва да бъде най-малко 5 %.

г) Съотношение от пробите на семенната маса, събрана от семенни култури, се подготвя за официален последващ контрол и когато е подходящо, за официално лабораторно тестване на семена във връзка с идентичността на разнообразието и чистотата.

д) Държавите-членки определят правила относно санкциите, приложими при нарушения на националните разпоредби, приети съобразно настоящата директива и регулиращи изпитванията, провеждани под официален надзор. Санкциите следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Санкциите може да обхващат отнемане на лиценза, издаден съгласно буква a), iii), от официално лицензираните лаборатории, за които е установено, че умишлено или небрежно не са спазвали правилата, управляващи официалните изпитвания. Държавите-членки гарантират, че в случай на подобно нарушаване на правилата всяко сертифициране на семена, които са изпитвани, се анулира, с изключение на случаите, когато може да се докаже, че семената продължават да отговарят на всички съответни изисквания.

Б. Тестване на семена

а) Опитите със семена се провеждат в лаборатории за тестване на семена, които имат разрешително за тази цел от органа на съответната държава-членка, отговорен за сертифициране на семена съгласно условията, определени в букви от б) до г).

б) Лабораторията за тестване на семена разполага с анализатор, който носи пряката отговорност за техническите операции, извършвани в лабораторията. Този анализатор трябва да разполага с необходимата квалификация, за да осъществява техническото управление на лабораторията за тестване на семена.

Анализаторите в такива лаборатории е нужно да имат техническата квалификация, придобита от образователни курсове, организирани в условията, приложими за официални анализатори на семена, и утвърдена с официално положени изпити.

Лабораторията се разполага в обекти и има оборудване, което официалният орган по сертифициране е одобрил за целите на извършване на тестване на семена в обхвата на даденото разрешително.

Тя провежда опитите със семена в съответствие с международните методи.

в) Лабораторията за тестване на семена следва:

i) да е независима;

или

ii) да е собственост на компания за семена.

В случая, посочен в ii), лабораторията може да провежда тестване на семена единствено със семенна маса, произведена от името на компанията за семена, от която тя е част, с изключение на случаите, когато е договорено нещо различно между тази компания за семена, кандидатстващия за сертификат и органа, издаващ сертификата.

г) Работата на лабораторията за тестване на семена е предмет на подходящ контрол от органа, издаващ сертификати за семена.

д) За целите на контрола, посочен в буква г), част от семенната маса, вписана в официалния сертификат, следва да бъде проверявана чрез официално тестване на семената. Тази част принципно следва да бъде колкото е възможно по-равномерно разпределена между физическите и юридическите лица, които кандидатстват за сертификат за семена, и между видовете семена, но може и да бъде така ориентирана, че да се елиминират конкретни съмнения. Тази част следва да бъде най-малко 5 %.

е) Държавите-членки определят правила относно санкциите, приложими при нарушения на националните разпоредби, приети съобразно настоящата директива и регулиращи изпитванията, провеждани под официален надзор. Санкциите следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Санкциите може да обхващат отнемане на лиценза, издаден съгласно буква a), от официално лицензираните лаборатории, за които е установено, че умишлено или небрежно не са спазвали правилата, управляващи официалните изпитвания. Държавите-членки гарантират, че в случай на подобно нарушаване на правилата всяко сертифициране на семена, които са изпитвани, се анулира, с изключение на случаите, когато може да се докаже, че семената продължават да отговарят на всички съответни изисквания.

▼B

Член 3

1.  Държавите-членки предвиждат, че семена от зеленчукови култури не могат да бъдат сертифицирани, контролирани като стандартни семена и търгувани, освен ако сортът не е официално признат в една или повече държави-членки.

2.  Всяка държава-членка изготвя един или повече каталози на сортове, които са официално приети за сертификация, контрол като стандартен посевен материал и търговия на своя територия. Каталозите се организират на подраздели в зависимост от сортовете:

а) чиито семена могат да бъдат сертифицирани като „базови семена“ или „сертифицирани семена“ или контролирани като „стандартни семена“;

б) според сортовете, чиито семена не могат да бъдат контролирани като други освен „стандартни семена“.

Всяко лице може да направи справка с каталозите.

3.  Общ каталог на сортовете от зеленчуковите видове се създава въз основа на националните каталози на държавите-членки в съответствие с разпоредбите на членове 16 и 17.

4.  Държавите-членки могат да предвидят, че приемането на сорт за включване в общия каталог или в каталога на друга държава-членка е равностойно на приемане за включване в техния каталог. В този случай държавата-членка се освобождава от задълженията, предвидени в член 7, член 9, параграф 4 и член 10, параграфи 2—5.

Член 4

1.  Държавите-членки гарантират, че един сорт се признава, само ако е различим, стабилен и достатъчно хомогенен.

В случая на индустриалната цикория сортът трябва да притежава задоволителна стойност за отглеждане и употреба.

2.  В случая на генетично модифицирани сортове по смисъла на член 2, параграфи 1 и 2 от Директива 90/220/ЕИО на Съвета, сортът се признава, само ако са взети всички съответни мерки за предотвратяване на рискове за здравето на човека и околната среда.

▼M2

3.  Освен това когато семената, получени от растителен сорт, са предназначени да бъдат използвани за храна, попадаща в обхвата на член 3, или фураж от обхвата на член 15 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. за генетично модифицирани храни и фуражи ( 1 ), растителният сорт се приема само ако е бил одобрен в съответствие с посочения регламент.

▼B

4.  В интерес на опазването на генофонда от сортови растения съгласно член 44, параграф 2 държавите-членки могат да се отклонят от критериите за признаване, определени в първата алинея на параграф 1, доколкото има установени специални условия, приети в съответствие с процедурата, предвидена в член 46, като се отчитат изискванията на член 44, параграф 3.

Член 5

1.  Един сорт се счита за различим, ако независимо от произхода на изходния материал — изкуствен или естествен — се отличава ясно по една или повече важни характеристики по отношение на всеки друг известен в Общността сорт.

Характеристиките трябва да могат да бъдат точно различими и точно определени.

Сорт в Общността е всеки сорт, който по време на подаването на заявление за признаване, което следва да се разгледа, е:

 вписан в общия каталог на сортовете от зеленчукови култури или в общия каталог на сортовете от земеделски растителни видове,

 или без да бъде вписан в нито един от каталозите, е признат или представен за признаване пред компетентните органи в държавата-членка или друга държава-членка за сертификация и търговия или за сертификация в други страни, или за контрол като стандартни семена,

освен ако предходните условия не се изпълняват вече във всички държави-членки, преди да се вземе решение относно заявлението за признаването на сорта, подлежащо на оценка.

2.  Сорт се счита за стабилен, ако след последователно размножаване или в края на всеки цикъл (когато селекционерът е определил конкретен цикъл за размножаване), той продължава да отговаря на описанието на основните му характеристики.

3.  Един сорт се счита за достатъчно хомогенен, ако с изключение на някои малки отклонения растенията, участващи в неговия състав, при отчитане на отличителните признаци на репродуктивните им системи, са сходни или генетично идентични със съвкупността от характеристиките за този показател.

Член 6

Държавите-членки гарантират, че сортовете с произход от други държави-членки подлежат на същите изисквания като тези за местно отглежданите сортове по отношение на процедурите за признаване.

Член 7

1.  Държавите-членки предвиждат признаването на сортовете да се основава на резултатите от официалните проверки и по-специално на грунтовия контрол, провеждани за достатъчен брой характеристики за съответния сорт, който следва да бъде описан. Методите, използвани за определяне на характеристиките, трябва да бъдат точни и надеждни. С цел да се установи различимостта, грунтовият контрол включва поне съществуващите сравними сортове, които са още известни сортове в Общността по смисъла на член 5, параграф 1. За прилагането на член 9 се включват други съществуващи сравними сортове. За сортове, чиито семена не могат да бъдат контролирани като други освен стандартни, резултатите от неофициалните проверки и знанията, придобити от практическия опит по време на отглеждането им, могат да бъдат взети под внимание във връзка с резултатите от официалното изпитване.

Може да се предвиди в съответствие с процедурата, предвидена в член 46, параграф 2, разпоредба, съгласно която от определени дати признаването на някои сортове зеленчуци ще се извършва единствено въз основа на резултатите от официалните изпитвания.

2.  Определя се следното в съответствие с процедурата, предвидена в член 46, параграф 2, като под внимание се взимат съществуващите научно-технически познания:

а) характеристиките, които следва да бъдат обхванати най-малко от изпитванията на различните видове;

б) минималните изисквания за провеждане на изпитванията.

3.  Когато е необходимо изпитване на генеалогичните компоненти с цел изследване на хибридите или синтетично произведените сортове, държавите-членки гарантират, че резултатите от изпитването и описанието на генеалогичните компоненти, ако селекционерът поиска това, ще бъдат разглеждани като поверителни.

4.  

а) В случай на генетично модифициран сорт, посочен в член 4, параграф 4, се провежда оценка на въздействието върху околната среда, еквивалентна на предвидената в Директива 90/220/ЕИО;

б) Процедурите, гарантиращи, че оценката за въздействието върху околната среда и други елементи, е еквивалентна на определената в Директива 90/220/ЕИО, се въвеждат по предложение на Комисията в регламент на Съвета с подходящото правно основание от Договора. До влизането на този регламент в сила генетично модифицираните сортове се признават за включване в националния каталог, само след като предварително са били одобрени за предлагане на пазара в съответствие с Директива 90/220/ЕИО.

в) Членове 11—18 от Директива 90/220/ЕИО не се прилагат за генетично модифицираните сортове след влизането в сила на регламента, посочен в буква б);

г) Техническите и научните условия за прилагане на оценката за въздействие върху околната среда се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 46, параграф 2.

▼M2

5.  Държавите-членки гарантират, че сортът, предназначен за използване за храна или фураж, определени в членове 2 и 3 на Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган по безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните ( 2 ), се приема само ако е било разрешен съобразно съответното законодателство.

▼B

Член 8

Държавите-членки изискват при подаването на заявление за признаване на сорт заявителят да посочи дали вече е кандидатствал за признаване на сорта в друга държава-членка, съответната държава-членка, в която е кандидатствал, и дали заявката му е била удовлетворена.

Член 9

1.  Държавите-членки организират официалното публикуване на каталога на сортовете, признати на тяхна територия, а когато се изисква сортоподдържането, и името на лицето или лицата, които отговарят за него в техните страни. Когато за поддържането на сорт отговарят няколко лица, публикуването на имената им не е задължително. Ако имената не са публикувани, в каталога се посочва органът, който съхранява списъка с имената на лицата, отговарящи за сортоподдържането.

2.  При признаването на сорт държавите-членки осигуряват този сорт, доколкото е възможно, да бъде известен под същото наименование във всички държави-членки.

Ако има данни, че посевният или посадъчен материал от даден сорт се предлага на пазара в друга страна под различно наименование, това наименование също се вписва в каталога.

За сортове, произхождащи от сортове, чието официално признаване е извършено съгласно член 12, параграф 3, втора и трета алинея, и които са били признати в една или повече държави-членки в резултат на официалните мерки, посочени в същата разпоредба, може да се вземе решение в съответствие с предвидената в член 46, параграф 2 процедура, че всички държави-членки, извършили такова признаване, гарантират, че наименованията на сортовете са тези, които са определени съгласно същата процедура и при спазване на посочените по-горе принципи.

3.  Като вземат под внимание съществуващата информация, държавите-членки също гарантират, че сорт, който не е ясно различим:

 от сорт, признат преди това във въпросната държава-членка или друга държава-членка, или

 от сорт, за който е извършена оценка за различимост, стабилност и хомогенност в съответствие с правилата, отговарящи на тези от настоящата директива, без да бъде познат сорт в Общността по смисъла на член 5, параграф 1,

носи наименованието на същия сорт. Тази разпоредба не се прилага, ако това наименование може да доведе до заблуда или объркване по отношение на въпросния сорт, или ако съгласно разпоредбите на съответната държава-членка, уреждащи наименованията на сортовете, други факти предотвратяват неговата употреба, или ако правата на трети страни затрудняват свободното използване на наименованието във връзка със съответния сорт.

4.  Държавите-членки изготвят досие за всеки признат сорт, съдържащо описание на сорта и ясно обобщение на всички факти, на които се основава признаването му. Описанието на сортовете обхваща културите, произведени директно от семена от категорията „сертифицирани семена“ или от категорията „стандартни семена“.

5.  Държавите-членки гарантират, че генетично модифицирани сортове, които са били признати, ясно се обозначават като такива в каталога на сортовете. Те също гарантират, че всяко лице, което търгува такъв сорт, ясно посочва в своя каталог на продажбите, че сортът е генетично модифициран.

6.  Що се отнася до адекватността на наименованието на сорт, се прилага член 63 от Регламент (ЕО) № 2100/94 на Съвета от 27 юли 1994 г. относно правната закрила в Общността на сортовете растения ( 3 ).

Подробни правила за прилагане по отношение адекватността на наименованията на сортовете могат да бъдат приети в съответствие с процедурата, предвидена в член 46, параграф 2.

Член 10

1.  Всяко заявление или оттегляне на заявление за признаване на сорт, всяко вписване в сортовата листа, както и за всяко изменение на тази листа се съобщава незабавно на останалите държави-членки и Комисията.

2.  Държавите-членки изпращат на другите държави-членки и на Комисията за всеки новопризнат сорт кратко описание на характеристиките му, които са отбелязали в резултат на процедурата по признаване. При поискване съобщават и описание на специалните характеристики, които позволяват сортът да бъде отличен от други сходни сортове.

3.  Всяка държава-членка предоставя на другите държави-членки и Комисията досиетата, посочени в член 9, параграф 4, за сортовете, които са признати или които са престанали да бъдат признати. Информацията, разменена във връзка с досиетата, се разглежда като поверителна.

4.  Държавите-членки трябва да гарантират, че досиетата по признаването на сортовете се предоставят единствено за лично и изключително ползване от всяко лице, което може да докаже законен интерес. Разпоредбите не се прилагат, когато информацията съгласно член 7, параграф 3 трябва да се разглежда като поверителна.

5.  При отказ даден сорт да бъде признат или при отмяна на признаването на резултатите от изпитванията се предоставят на лицата, засегнати от взетото решение.

Член 11

1.  Държавите-членки предвиждат, че признатите сортове трябва да се поддържат в съответствие с установените практики за сортоподдържане.

2.  Трябва да е възможно по всяко време да се проверява сортоподдържането въз основа на записите, извършвани от лицето или лицата, които отговарят за сорта. Тези записи също обхващат производството на всички размножения преди базовите семена.

3.  Могат да се поискат проби от лицето, което отговаря за сорта. Такива проби могат при необходимост да бъдат взети по официален път.

4.  Когато сортоподдържането се извършва в държава-членка, различна от тази, в която е признат сортът, съответните държави-членки си предоставят административна помощ по въпроси, свързани с проверките.

Член 12

1.  Признаването на даден сорт е валидно за срок, който изтича в края на десетата календарна година, считано от датата на признаване.

Признаването на сортове от органите на бившата Германска демократична република, извършено преди обединението на Германия, е валидно най-много до края на десетата календарна година от вписването им в сортовата листа на Федерална република Германия в съответствие с член 3, параграф 1.

2.  Признаването на сорт може да бъде подновявано на определени периоди, ако той продължава да се произвежда в такъв мащаб, който да оправдава подновяване на признаването, или трябва да се запази с цел опазване на генофонда от растителни видове, или при условие че все още удовлетворява изискванията за различимост, стабилност и хомогенност, или критериите, определени съгласно член 44, параграфи 2 и 3. Освен в случая на генофонда от растителни видове по смисъла на член 44, заявленията за подновяване се подават не по-късно от две години преди изтичането на признаването.

3.  Срокът на валидност на признаването се удължава временно до приемане на решение относно съответното заявление за подновяване.

За сортовете, признати преди 1 юли 1972 г. — или по отношение на Дания, Ирландия и Обединеното кралство преди 1 януари 1973 г. — периодът, посочен в параграф 1, първа алинея, може да се удължи в съответствие с процедурата, предвидена в член 46, параграф 2, най-късно до 30 юни 1990 г. за отделни сортове, в случай че са предприети официални мерки в Общността преди 1 юли 1982 г., за да се гарантира, че са спазени условията за подновяване на признаването или първоначално признаване на сортовете, произтичащо от тях.

По отношение на Гърция, Испания и Португалия датата, на която изтича срокът на валидност за някои сортове, признати от същите държави преди 1 януари 1986 г., може по молба на същите държави-членки да се определи също на 30 юни 1990 г. в съответствие с процедурата по член 46, параграф 2, като съответните сортове могат да бъдат включени в официалните мерки, посочени във втората алинея.

Член 13

1.  Държавите-членки гарантират, че ще бъдат премахнати всякакви съмнения, които възникват след признаването на сорт по отношение на оценката за различимост или наименованието при признаването му.

2.  Когато се установи след признаването на сорт, че условието за различимост по смисъла на член 5 не е било изпълнено по време на признаването, признаването се заменя с друго решение или — ако е целесъобразно — се отменя съгласно настоящата директива.

По силата на това друго решение сортът престава да се разглежда, считано от датата на първоначалното му признаване за сорт, известен в Общността по смисъла на член 5, параграф 1.

3.  Когато след признаването на сорт се установи, че неговото наименование по смисъла на член 9 е било неприемливо, когато сортът е бил признат, наименованието следва да се приспособи по такъв начин, че да бъде в съответствие с разпоредбите на настоящата директива. Държавите-членки могат да позволят предишното наименование да се използва временно като допълнително наименование. Подробните условия, в съответствие с които предишното наименование може да се използва като допълнително, могат да се определят в съответствие с процедурата, предвидена в член 46, параграф 2.

4.  Условията и редът за прилагане на параграфи 1, 2 и 3 могат да се определят в съответствие с процедурата, предвидена в член 46, параграф 2.

Член 14

1.  Държавите-членки гарантират, че признаването на даден сорт се анулира:

а) ако по време на изпитванията се докаже, че сортът вече не е различим, стабилен и достатъчно хомогенен;

б) по искане на лицето или лицата, които отговарят за сорта, освен ако не е осигурено сортоподдържането;

2.  Държавите-членки могат да анулират признаването на сорт:

а) при неспазване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, приети съгласно настоящата директива;

б) ако при подаване на заявлението за признаване или по време на изпитванията са представени фалшиви или неверни данни относно фактите, от които зависи признаването.

Член 15

1.  Държавите-членки следят сортът да бъде отписан от каталозите им, ако признаването му е било отменено или срокът на валидността на признаването му е изтекъл.

2.  Държавите-членки могат да предоставят по отношение на своята територия срок за сертификацията, контрола на стандартния посевен материал и търгуването му до 30 юни на третата година най-късно след изтичане срока на признаването.

За сортове, които са вписани съгласно член 17, параграф 1 в общия каталог на сортовете, посочен в член 18, срокът, който изтича последен от сроковете, предоставени от различните държави-членки за признаване съгласно първата алинея, се прилага за предлагането на пазара във всички държави-членки, при условие че семената от съответния сорт не са подлежали на никакво ограничение за търговия по отношение на сорта.

3.  За сортове, чието признаване е било подновено съгласно член 12, параграф 3, държавите-членки могат да разрешат наименованията, използвани преди подновяването, да се използват до 30 юни 1994 г.

Член 16

1.  Държавите-членки следят семената от сортове, признати в съответствие с разпоредбите на настоящата директива или в съответствие с принципите, съответстващи на тези от настоящата директива, да не подлежат на ограничения, свързани със сорта, считано от датата на публикуване, посочена в член 17.

2.  На държавите-членки може да бъде разрешено по тяхна молба, която се разглежда, както предвиждат член 46, параграф 2 или член 46, параграф 3, в случай на генетично модифицирани сортове да забранят използването на даден сорт на цялата си територия или част от нея, или да определят съответните условия за отглеждане на сорта в случаите, предвидени в буква б), в съответствие с изискванията за употреба на продуктите от такова производство:

а) когато се установи, че отглеждането на сорта може да бъде вредно от гледна точка на здравето на растенията, за производството на други сортове или видове, или

б) когато са налице основателни причини, различни от вече споменатите или тези, които може вече да са били изложени по време на процедурата, предвидена в член 10, параграф 2, за да се вземе под внимание, че сортът представлява риск за здравето на човека или околната среда.

Член 17

Въз основа на получената от държавите-членки информация и в процеса на получаването ѝ Комисията публикува в Официален вестник на Европейските общности, серия С, под наименованието „Общ каталог на сортовете от земеделски растителни видове“, списък на всички сортове, посевният материал от които не подлежи съгласно член 16 на ограничения за търговия по отношение на сорта, както и изискваната по член 9, параграф 1 информация за лицето или лицата, отговарящи за сортоподдържането. Публикацията посочва държавите-членки, получили разрешение по член 16, параграф 2 или член 18.

Публикацията включва сортовете, за които се прилага срокът съгласно член 15, параграф 2, втора алинея. В списъка се посочва срокът и — в зависимост от случая — държавите-членки, за които той не се прилага.

Публикуваната придружителна бележка ясно посочва сортовете, които са били генетично модифицирани.

Член 18

Ако се установи, че отглеждането на сорт, включен в общия каталог на сортовете, би могъл в някоя държава-членка да увреди от гледна точка на здравето на растенията производството на други сортове или видове, или представлява риск за околната среда и здравето на човека, на тази държава-членка по нейна молба може да ѝ бъде разрешено в съответствие с процедурата, предвидена в член 46, параграф 2 или в член 46, параграф 3, в случай на генетично модифицираните сортове да забрани търговията със семена или посадъчен материал от този сорт на цялата си територия или на част от нея. Когато съществува непосредствена опасност от разпространението на вредители или непосредствена заплаха за здравето на човека, забраната може да бъде наложена от съответната държава-членка веднага щом подаде молба до вземането на окончателно решение. Решението се взема в срок от три месеца съгласно процедурата, предвидена в член 46, параграф 2 или в член 46, параграф 3 за генетично модифицираните сортове.

Член 19

Когато даден сорт престане да бъде признаван в държава-членка, която първоначално го е признала, една или повече от другите държави-членки могат да продължат неговото признаване, при условие че той продължава да отговаря на изискванията за признаване на тяхна територия. Ако въпросният сорт е един от тези, за които се изисква сортоподдържане, то трябва да продължи да бъде осигурявано.

Член 20

1.  Държавите-членки предвиждат, че семена от индустриална цикория не могат да се предлагат на пазара, освен ако не са официално сертифицирани като „базови семена“ или „сертифицирани семена“.

2.  Държавите-членки предвиждат, че семена от други зеленчукови видове не могат да се предлагат на пазара, освен ако не са официално сертифицирани като „базови семена“ или „сертифицирани семена“, или са стандартен посевен материал.

3.  Въпреки това може да се предвиди съгласно процедурата, посочена в член 46, параграф 2, че след определените дати семената от някои зеленчукови видове не могат да се предлагат на пазара, освен ако не са били официално сертифицирани като „базови семена“ или „сертифицирани семена“.

4.  Държавите-членки следят официалните изпитвания на семената да се извършват в съответствие със съществуващите международни методи, доколкото такива съществуват.

Член 21

Независимо от разпоредбите на член 20, параграфи 1 и 2, държавите-членки предвиждат, че:

 селектирани семена, произведени от размножения преди базовите семена, и

 семена за масов посев, търгувани с цел преработка, при условие че идентичността на семената е гарантирана;

могат да бъдат предлагани на пазара.

Член 22

Държавите-членки могат въпреки това, по изключение от разпоредбите на член 20:

а) да разрешават официалната сертификация и предлагане на пазара на базови семена, които не удовлетворяват условията за кълняемост, определени в приложение II. В този случай се вземат всички необходими мерки, за да се осигури, че доставчикът гарантира определена степен на кълняемост, която той посочва за целите на предлагането на пазара на специален етикет, на който са изписани неговото име и адрес, както и референтният номер на партидата семена;

б) за да се достави бързо посадъчният материал, независимо от факта, че официалните изпитвания с оглед контролиране спазването на условията, посочени в приложение II по отношение на кълняемостта, не са били извършени, да разрешават официалната сертификация и продажба до първи купувач чрез търговия със семена от категориите „базови семена“ или „сертифицирани семена“. Сертификацията се извършва само след представяне на предварителен протокол от анализа на семената и при условие, че са посочени името и адресът на първия получател; трябва да се вземат всички необходими мерки, за да се осигури, че доставчикът гарантира степента на кълняемост, установена по време на предварителния анализ; кълняемостта се обявява за целите на предлагането на пазара на специален етикет, на който са посочени името и адресът на доставчика и референтният номер на партидата.

Тези разпоредби не се прилагат за внос на семена от трети страни, освен ако член 36 не предвижда друго по отношение на размножаването на семена извън територията на Общността.

Държавите-членки, възползващи се от изключението, предвидено в букви а) и б), си оказват административна помощ по отношение на контрола.

Член 23

1.  Независимо от член 20, параграфи 1 и 2, държавите-членки могат:

а) да разрешават на производители, установени на тяхна територия, да предлагат на пазара посевен материал в малки количества за научни изследвания или селекция;

б) разрешават на селекционерите и техните представители, установили се на територията им, да предлагат на пазара за определен срок семена от сорт, за които е представено заявление за включване в националната сортова листа на поне една държава-членка, и е представена конкретна техническа информация.

2.  Условията, съгласно които държавите-членки могат да издават разрешителните, посочени в параграф 1, буква б), се определят в съответствие с процедурата, предвидена в член 46, параграф 2, в частност по отношение на придобиването на данни, вида на данните, съхранението и наименованието на сорта и етикетирането на опаковките.

3.  Разрешителните, издавани преди 14 декември 1998 г. от държави-членки на производители, установени на тяхна територия, за целите, посочени в параграф 1, остават в сила до приемане на разпоредбите, предвидени в параграф 2. След това всички такива разрешителни ще трябва да спазват разпоредбите, установени в съответствие с параграф 2.

Член 24

Държавите-членки могат по отношение на условията, определени в приложения I и II, да налагат допълнителни или по-строги изисквания за сертификацията на семена, произведени на тяхна територия.

Член 25

▼M3

1.  Държавите-членки изискват за проверките на разнообразието, изпитванията за сертификат и изпитванията за търговски семена пробите да се извличат официално или при официален надзор в съответствие с подходящите методи. Извличането на проби обаче с оглед на контрола съгласно член 39 се осъществява официално.

Тези разпоредби се прилагат и когато мострите от стандартните семена са дадени за последващи тестове.

▼M3

1a.  Когато извличането на проби се осъществява при официалния надзор, предвиден в параграф 1, е нужно да се спазват следните изисквания:

а) извличането на мострени семена се извършва от специално оторизирани за тази цел лица, които имат разрешително за това, издадено от съответния орган на държавата-членка, отговарящ за сертифицирането на семената, според условията, определени в букви б), в) и г);

б) специално оторизираните за извличане на пробите лица следва да притежават нужната квалификация, придобита чрез образователни курсове, организирани по условията, прилагани за такива лица, и утвърдена с официално положени изпити.

Тези оторизирани лица осъществяват извличането на проби в съответствие с международните методи;

в) специално оторизираните за извличане на семенните проби лица:

i) са независими физически лица;

ii) са лица, които са наети от физически или юридически лица, чиято дейност не включва производство, отглеждане, обработка и търговия със семена;

или

iii) са лица, наети от физически или юридически лица, чиято дейност включва производство, отглеждане, обработка и търговия със семена;

В случая, посочен в iii), оторизираното за извличане на семенни проби лице може да осъществява мострения процес само върху семенна маса, произведена от името на неговия работодател, с изключение на случаите, когато е било договорено нещо различно между неговия работодател, кандидата за сертификат за семена и органа, издаващ сертификати за семена;

г) Дейността на оторизираните за извличане на проби от семена лица се контролира от органа, издаващ сертификати за семена. Когато се използва автоматичен процес за извличане на проби, е нужно да се спазват определени процедури и да се осъществява официален контрол;

д) За целите на контрола, посочен в буква г), част от семенната маса, вписана в официалния сертификат, следва да бъде проверявана от оторизираните за пробите лица. Тази част принципно следва да бъде колкото е възможно по-равномерно разпределена върху физическите и юридическите лица, които кандидатстват за сертификат за семена, и върху видовете семена, но може и да бъде така ориентирана, че да се елиминират конкретни подозрения. Тази част следва да бъде най-малко 5 %. Тази проверка на пробите не се прилага при автоматичния процес за извличане на проби от семена.

Държавите-членки сравняват пробите на семената, извлечени по официален път, с тези от същите семена, извлечени при официален надзор;

е) Държавите-членки определят правила относно санкциите, приложими при нарушения на националните разпоредби, приети съобразно настоящата директива и регулиращи изпитванията, провеждани под официален надзор. Санкциите следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Санкциите може да обхващат отнемане на лиценза, издаден съгласно буква a), от официално лицензираните лаборатории, за които е установено, че умишлено или небрежно не са спазвали правилата, управляващи официалните изпитвания. Държавите-членки гарантират, че в случай на подобно нарушаване на правилата всяко сертифициране на семена, които са изпитвани, се анулира, с изключение на случаите, когато може да се докаже, че семената продължават да отговарят на всички съответни изисквания.

1б.  Могат да бъдат приемани допълнителни мерки, прилагани за осъществяването на извличане на проби от семена при официален надзор в съответствие с процедурата, предвидена в член 46, параграф 2.

▼B

2.  Пробите за изпитване на семена за сертификацията и за последващ контрол се вземат от хомогенни партиди; максималното тегло на партидите и минималното тегло на пробите са посочени в приложение III.

Член 26

1.  Държавите-членки изискват базовите семена, сертифицираните семена и стандартните семена да могат да бъдат предлагани на пазара само в достатъчно хомогенни партиди и запечатани опаковки, притежаващи съгласно членове 27 и 28 съответното устройство за запечатване и маркировка.

2.  Държавите-членки могат за търговията с малки количества на нивото на крайния потребител да предвидят изключения от разпоредбите на параграф 1 относно опаковките, запечатването и маркировката.

3.  Независимо от разпоредбите на параграф 1 държавите-членки могат да разрешат на своите производители да предлагат на пазара малки опаковки със смески от стандартни семена от различни сортове на един и същ вид. Видът, когато се прилага тази разпоредба, правилата за максималния размер на малките опаковки и изискванията за етикетирането се определят в съответствие с процедурата, предвидена в член 46, параграф 2.

Член 27

1.  Държавите-членки изискват опаковките с базови и сертифицирани семена, доколкото семената от тази последна категория не са в малки опаковки на ЕО, да се запечатват официално или под официален контрол по такъв начин, че те да не могат да бъдат отворени, без да се наруши системата за запечатване или да се оставят следи от вмешателство върху официалния етикет, предвиден в член 28, параграф 1, или върху опаковката.

С цел да се гарантира запечатването на опаковките, всяка система за запечатване включва най-малко официалния етикет или поставянето на официална пломба.

Мерките, предвидени във втората алинея, не са необходими в случай на система за запечатване, която не е годна за повторна употреба.

В съответствие с процедурата по член 46, параграф 2, може да се установи дали система за запечатване отговаря на разпоредбите на настоящия параграф.

2.  Официално запечатаните опаковки не могат да бъдат повторно запечатани освен по официален път или под официален контрол. Ако опаковките се запечатват отново, на етикета, изискван по член 28, параграф 1, се посочва фактът на повторно запечатване, последната дата на повторно запечатване и наименованието на органа, който отговаря за това.

3.  Държавите-членки изискват опаковките със стандартни семена и малките опаковки със семена от категорията сертифицирани семена да се запечатват по такъв начин, че да не могат да бъдат отворени, без да се наруши системата за запечатване или без да се оставят следи от опит за вмешателство върху опаковката или върху етикета, предвиден в член 28, параграф 3. Освен в случая на малките опаковки, всички опаковки трябва да имат оловна пломба или друго равностойно устройство за запечатване, прикрепено от лицето, отговарящо за поставянето на етикети. В съответствие с процедурата, предвидена в член 46, параграф 2, може да се установи дали дадена система за запечатване отговаря на разпоредбите на тази параграф. В случая на малките опаковки със семена от категорията сертифицирани семена опаковките не могат да бъдат презапечатвани еднократно или многократно, освен под официален контрол.

4.  Държавите-членки имат право да предвидят изключения от параграфи 1 и 2 за малките опаковки с базови семена, затворени на тяхна територия. Условията, отнасящи се до тези изключения, могат да се определят в съответствие с процедурата, посочена в член 46, параграф 2.

Член 28

1.  Държавите-членки изискват опаковките с базови семена и със сертифицирани семена, освен когато посевният материал от втората категория се разфасова в малки опаковки:

а) да се етикетират на външната страна с официален етикет, който не е използван преди това, отговаря на изискванията, определени в приложение IV, част А, и върху който е изписана информация на един от официалните езици на Общността. Етикетът може да бъде поставен в прозрачни опаковки, при условие че може да бъде прочетен. Цветът на етикета е бял за базовите семена и син за сертифицирани семена. Когато етикетът е с дупчица, закрепването му се осигурява във всички случаи с официална пломба. Ако в случаите по член 22 базовите семена не отговарят на условията за кълняемост, определени в приложение II, този факт се отбелязва на етикета. Разрешава се използването на официални самозалепващи се етикети. В съответствие с процедурата, предвидена в член 46, параграф 2, може да се разреши под официален контрол предписаната информация да се нанесе върху опаковката по незаличим начин и съгласно модела на етикета.

б) да съдържат официален документ, чийто цвят е като този на етикета, който възпроизвежда поне информацията, изисквана съгласно приложение IV, част А, буква а), точки 4—7. Документът се изготвя по такъв начин, че да се избегне объркване с официалния етикет, посочен в буква а). Този документ не е наложителен, когато информацията е поставена по незаличим начин върху опаковката или ако в съответствие с разпоредбите по буква а) етикетът е поставен в прозрачна опаковка или е използван самозалепващ се етикет или етикет, изготвен от материал, който не може да се скъса.

2.  Държавите-членки могат да предвидят изключения от параграф 1 за малките опаковки, запечатани на тяхна категория. Условията, които се отнасят до тези изключения, могат да бъдат определени в съответствие с процедурата, предвидена в член 46, параграф 2.

3.  Опаковките със стандартни семена и малките опаковки със семена от категорията сертифицирани семена са снабдени съгласно изискванията на приложение IV, част Б с етикет на доставчика или имат отпечатан надпис или поставен печат на един от официалните езици на Общността. Цветът на етикета е син за сертифицираните семена и тъмножълт за стандартните семена.

Освен за малки опаковки със стандартни семена, изискваната по настоящия параграф предписана или разрешена информация по тази разпоредба е ясно отделена от всяка друга информация, съдържаща се на етикета или опаковката, включително и предвидената в член 30.

След 30 юни 1992 г. може да се реши в съответствие с процедурата, предвидена в член 46, параграф 2, малките опаковки със стандартни семена от всички или някои видове да подлежат на това изискване, или изискваната или разрешена информация да се отличава по някакъв друг начин от всяка друга информация, ако отличителният белег е изрично посочен като такъв върху етикета или опаковката.

4.  За сортове, които са широко известни към 1 юли 1970 г., на етикета може се отбележи сортоподдържането на сорта, което е или ще бъде обявено в съответствие с разпоредбите на член 41, параграф 2. Забранява се посочването на специални свойства, които могат да имат отношение към сортоподдържането.

Тази дата е:

 1 януари 1973 г. за Дания, Ирландия и Обединеното кралство;

 1 март 1986 г. за Испания.

Обозначението се нанася след наименованието на сорта, от което е ясно отделено посредством тире, и не може да изпъква повече от това на наименованието на сорта.

Член 29

Държавите-членки приемат всички необходими разпоредби, за да гарантират, че за малки опаковки със стандартни семена идентичността на посевния материал може да бъде проверена, особено при разфасоването на партидите. За тази цел те могат да изискват малките опаковки, приготвени на тяхна територия, да се запечатват официално или под официален контрол.

Член 30

1.  В съответствие с процедурата, предвидена в член 46, параграф 2 може да се предвиди, че в случаите, различни от вече предвидените в настоящата директива, опаковките с базови семена, сертифицирани семена от всеки вид или стандартни семена трябва да бъдат с етикет на доставчика (който може да е различен от официалния или да е под формата на информация на доставчика, отпечатана върху самата опаковка).

Данните, които следва да фигурират върху такъв етикет, са също установени в съответствие с процедурата, предвидена в член 46, параграф 2.

2.  За базовите и сертифицираните семена етикетът или отпечатаната информация, посочена в параграф 1, се изготвят по такъв начин, че да не може да бъде объркан с официалния етикет, посочен в член 28, параграф 1.

Член 31

За семена от генетично модифицирани сортове във всеки етикет или документ, официален или друг, който е поставен на или придружава партидата семена, съгласно разпоредбите на настоящата директива ясно се посочва, че сортът е генетично модифициран.

Член 32

Държавите-членки изискват всяко химическо третиране на базови, сертифицирани или стандартни семена да се отбелязва на официалния етикет или на етикета на доставчика и върху или в самата опаковка. За малките опаковки тази информация може да се отпечата директно върху опаковката или вътре в нея.

Член 33

С цел търсене на по-добри решения за замяна на някои разпоредби от настоящата директива, може да се реши организирането на временни изпитвания при специфични условия на общностно равнище в съответствие с процедурата, предвидена по член 46, параграф 2.

В рамките на тези изпитвания държавите-членки могат да бъдат освободени от някои задължения, предвидени в настоящата директива. Степента на освобождаване от задълженията се определя във връзка с разпоредбите, за които се прилага. Продължителността на изпитването не може да надвишава седем години.

Член 34

1.  Държавите-членки следят посевният материал, който се предлага на пазара съгласно разпоредбите на настоящата директива, независимо задължително или факултативно, да не подлежи на никакви ограничения за търговия по отношение на неговите характеристики, изисквания за изпитване, маркировка и запечатване, освен предвидените в настоящата директива или в друга директива.

2.  До приемането на решение по член 20, параграф 3 всяка държава-членка може по нейна молба, която ще бъде разгледана съгласно процедурата, предвидена в член 46, параграф 2, да получи разрешение да предвиди, че след определена дата не може да се предлага на пазара посевен материал от някои видове зеленчукови култури, освен ако той не е официално сертифициран като „базови семена“ или „сертифицирани семена“.

Член 35

Условията, съгласно които семена, получени от размножения преди базовите семена, могат да се предлагат на пазара в съответствие с член 21, първо тире, са следните:

а) семената трябва да са официално контролирани от компетентния сертифициращ орган в съответствие с разпоредбите, приложими за сертификация на базовите семена;

б) семената трябва да са опаковани в съответствие с настоящата директива;

в) опаковките трябва да имат официален етикет, който съдържа най-малко следните данни:

 сертифициращия орган и държавата-членка или тяхната отличителна абревиатура;

 идентификационния номер на партидата;

 месеца и годината на запечатването; или

 месеца и годината на последното официално вземане на проба за целите на сертфикацията;

 името на вида, изписан поне с неговото ботаническо наименование, което може да фигурира в съкратена форма и без имената на авторите, с латински букви;

 името на сорта, посочено най-малко на латиница;

 описанието на „предбазовите семена“;

 броя на размноженията, предхождащи посевния материал от категорията на „сертифицираните семена“.

Етикетът е бял, с една диагонална виолетова линия.

Член 36

1.  Държавите-членки предвиждат, че семената от зеленчукови култури:

 които са произведени директно от базови семена или сертифицирани семена, са официално сертифицирани в една или повече държави-членки или в трета страна с призната еквивалентност съгласно член 37, параграф 1, буква г), или произведени директно чрез кръстоска от официално сертифицирани в държава-членка базови семена с базови семена, официално сертифицирани в една от тези трети страни, и

 които са произведени в друга държава-членка,

при подадена молба и без да се засягат други разпоредби от настоящата директива, трябва да бъдат официално сертифицирани семена във всяка държава-членка, ако са били подложени на полска инспекция, отговаряща на условията, посочени в приложение I за съответната категория, и ако резултатите от официалното изпитване са показали, че те изпълняват условията за същата категория, определени в приложение II.

Когато в тези случаи семената са произведени директно от официално сертифицирани семена от размножения преди базовите семена, държавите-членки могат да разрешат официалната им сертификация като базови семена, ако условията, определени за тази категория, са изпълнени.

2.  Семената от зеленчукови култури, произведени в Общността и определени за сертификация в съответствие с разпоредбите на параграф 1:

 се опаковат и етикетират с официален етикет, отговарящ на условията, посочени в приложение V, точки А и Б, в съответствие с член 27, параграф 1, и

 се придружават от официален документ, отговарящ на условията, определени в приложение V, точка В.

Разпоредбите на първото тире за опаковане и етикетиране могат да не се прилагат, ако органите, които отговарят за полските инспекции, органите, които изготвят документите за сертификация на семена, които не са окончателно сертифицирани, и тези, които отговарят за сертификацията, са едни и същи или ако те са дали съгласието си за освобождаването.

3.  Държавите-членки предвиждат, че семената от зеленчукови култури:

 които са произведени директно от базови семена или сертифицирани семена, официално сертифицирани в една или повече държави-членки или трета страна, на която е призната еквивалентност съгласно член 37, параграф 1, буква г), или които са произведени директно чрез кръстоска на базови семена, официално сертифицирани в държава-членка, с официално сертифицирани базови семена в такава трета страна, и

 които са произведени в друга страна;

 трябва при подадена молба да се сертифицират официално във всяка от тези държави-членки, където базовите семена от тях са произведени или официално сертифицирани, ако посевният материал е бил подложен на полска инспекция, удовлетворяваща условията, определени в решението за признаване на еквивалентност по член 37, параграф 1, буква а) за съответната категория, и ако от официалното изпитване показват, че определените в приложения II условия за същата категория са удовлетворени. Останалите държави-членки могат също да разрешат сертификацията на такива семена.

Член 37

1.  По предложение на Комисията Съветът установява с квалифицирано мнозинство:

а) дали официалните изпитвания на сортовете, извършен в трета страна, предлагат същите гаранции като тези, предвидени в член 7 и извършвани в държавите-членки;

б) дали проверките на практиките за сортоподдържане, извършвани в трети страни, предлагат същите гаранции като тези, извършвани в държавите-членки;

в) дали в случаите, предвидени в член 36, полските инспекции, осъществявани в трети страни, удовлетворяват условията, определени в приложение I;

г) семената от зеленчукови култури, които са произведени в трети страни и предлагат същите гаранции по отношение на характеристиките им и разпоредбите, приети за тяхното изпитване, за гарантиране на сортовата идентичност, за маркировката и контрола, са еквивалентни в тези отношения на базовите семена, сертифицираните семена или стандартните семена, отгледани в Общността, и които са в съответствие с разпоредбите на настоящата директива.

2.  Параграф 1 се прилага също за всяка нова държава-членка от датата на нейното присъединяване до датата, на която тя трябва да въведе в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за спазване на настоящата директива.

Член 38

1.  С цел да се отстранят всички временни трудности, свързани с общото снабдяване с базови, сертифицирани или стандартни семена в Общността, които не може да се преодолеят по друг начин, може да се реши в съответствие с процедурата по член 46, параграф 2, държавите-членки да разрешават за определен период търговията в Общността на количества, необходими за решаване на трудностите, свързани със снабдяването на посевен материал от категория, която подлежи на по-малко стриктни ограничения или на семена от сорт, който не е включен в общия каталог на сортовете или официалните каталози на държавите-членки.

2.  За категория семена от даден сорт официалният етикет или етикетът на доставчика е този, предвиден за съответната категория; за посевния материал от сортовете, които не са включени в горецитираните сортови листи и общия каталог, цветът на етикета е кафяв. На етикета винаги се посочва, че въпросните семена са от категория, която отговаря на по-малко стриктни ограничения.

3.  Правилата за прилагане на разпоредбите на параграф 1 могат да се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 46, параграф 2.

Член 39

1.  Държавите-членки следят семената от зеленчукови култури да се контролират официално по време на търговията им, най-малко чрез произволни проверки, за установяване на съответствие с изискванията и условията на настоящата директива.

2.  Без да се засяга свободното движение на семена в Общността, държавите-членки вземат всички необходими мерки, за да гарантират, че те се доставят със следните данни по време на предлагането на пазара на количества, превишаващи два килограма посевен материал, внесен от трети страни:

а) вид;

б) сорт;

в) категория;

г) страна на производство и официален контролен орган;

д) страна изпращач;

е) вносител;

ж) количество посевен материал.

Условията и редът, по който тези данни трябва да се представят, могат да се определят в съответствие с процедурата, предвидена в член 46, параграф 2.

Член 40

Държавите-членки следят посевният материал от категориите „сертифицирани семена“ и „стандартни семена“ да подлежи на официален последващ контрол чрез полски инспекции за сравняване на неговата сортова идентичност и чистота с установените стандарти.

Член 41

1.  Държавите-членки следят лицата, които отговарят за поставяне на етикетите за стандартни семена, предназначени за пускане на пазара:

а) да ги информират за началото и края на своята дейност;

б) да водят отчетност за всички партиди стандартни семена и да я държат на тяхно разположение в продължение на най-малко три години;

в) да държат на тяхно разположение в продължение на най-малко две години контролна проба от сортове, за които не се изисква сортоподдържане;

г) да вземат проби от всяка предназначена за търговия партида и да ги държат на тяхно разположение най-малко две години.

Посочените в букви б) и г) операции подлежат на официален контрол въз основа на произволни проверки. Задължението, предвидено в буква в), се прилага единствено за производителите.

2.  Държавите-членки следят всяко лице, което възнамерява в съответствие с член 28, параграф 4 да посочи определено сортоподдържане, да обявява това намерение.

Член 42

1.  Ако се установи многократно по време на последващия контрол, извършван на полето, че посевният материал от който и да било сорт не съответства по адекватен начин на условията, посочени по отношение на сортовата идентичност и чистота, държавите-членки следят на лицето, което търгува с този посевен материал, да се наложи частична или пълна забрана и евентуално за определен период да търгува с този посадъчен материал.

2.  Мерки, взети в приложение на параграф 1, се отменят веднага след като се установи с достатъчна сигурност, че посевният материал, предназначен за пускане на пазара, ще отговаря в бъдеще на условията за сортова чистота и идентичност.

▼M1

Член 43

1.  Сравнителните тестове и опити на Общността се провеждат в рамките на Общността, с цел последващ контрол върху пробите от семена от зеленчукови култури, пуснати на пазара съгласно разпоредбите на настоящата директива, независимо дали те са задължителни или не. Сравнителните тестове и опити могат да включват следното:

 семена, събрани от трети страни,

 семена, които са подходящи за биологично производство,

 семена, които се търгуват във връзка със съхраняването in situ и на дълготрайното използване на генетичните ресурси на растенията.

2.  Тези сравнителни тестове и опити се използват, за да се хармонизират техническите методи за сертификация, и за да се провери спазването на изискванията, на които семената трябва да отговарят.

3.  Комисията, като действа в съответствие с процедурата по член 46, параграф 2, установява необходимите разпоредби за осъществяването на тези сравнителни тестове и опити. Комисията информира комитета, посочен в член 46, параграф 1, относно техническите разпоредби за провеждането на тестовете и опитите и резултатите от тях.

4.  Общността може да осъществи финансов принос за провеждането на тестовете и на опитите, предвидени в параграфи 1 и 2.

Финансовият принос не надхвърля рамките на годишните кредити, определени от бюджетния орган.

5.  Тестовете и опитите, които могат да се ползват с финансов принос от Общността и подробните правила за предоставянето му, се определят в съответствие с процедурата по член 46, параграф 2.

6.  Тестовете и опитите, предвидени в параграфи 1 и 2, могат да бъдат провеждани само от национални органи или от юридически лица, които действат под отговорността на държавата.

▼B

Член 44

1.  Специални условия могат да се определят съгласно процедурата, предвидена в член 46, параграф 2, с оглед да се вземе предвид развитието на ситуацията по отношение на условията, съгласно които химически третирани семена могат да бъдат търгувани.

2.  Специални условия се определят в съответствие с процедурата, предвидена в член 46, параграф 2, които отчитат развитието на ситуацията по отношение на консервацията in situ и устойчивото използване на генофонда от растителни видове чрез производството и предлагането на пазара на семена от:

а) диворастящи видове и сортове, които са традиционно отглеждани в определени местности и райони и които са застрашени от генетично разпадане, без да се засягат разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1467/94 на Съвета от 20 юни 1994 г. за опазването, идентификацията, събирането и използването на генофонда в земеделието ( 4 );

б) сортове без истинска стойност за производството на търговски култури, но развивани с цел отглеждане при специални условия.

3.  Специалните условия, посочени в параграф 2, включват по-конкретно следните точки:

а) в случая, посочен в параграф 2, буква а), диворастящите видове и сортове се признават в съответствие с разпоредбите на настоящата директива. По-специално под внимание се вземат резултатите от неофициалния анализ и познанията, натрупани от практическия опит при производството, репродукцията и използването им, както и подробните описания на сортовете и съответните наименования, съобщени на съответните държави-членки, и ако са достатъчни, ще доведат до освобождаване от изискването за официално изпитване. При признаването на такъв диворастящ вид или сорт той се обозначава в общия каталог като „сорт за съхранение“;

б) в случаите по параграф 2, букви а) и б) — съответни количествени ограничения.

Член 45

Измененията, които следва да се извършат в съдържанието на приложенията в светлината на развитието на научно-техническите познания, се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 46, параграф 2.

Член 46

1.  Комисията се подпомага от Постоянния комитет по семена и посадъчен материал за земеделие, градинарство и горско стопанство, създаден с член 1 от Решение 66/399/ЕИО на Съвета ( 5 ).

2.  В случая, когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 4 и 7 от Решение 1999/468/ЕО.

Срокът, предвиден в член 4, параграф 3 от Решение 1999/468/ЕО, е един месец.

3.  В случая, когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО.

Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, е три месеца.

4.  Комитетът приема свой вътрешен правилник.

Член 47

При спазване на разпоредбите на член 18 и приложения I и II, настоящата директива не засяга разпоредбите на националното законодателство, обосновани от съображения за опазване здравето и живота на хората и животните, защитата на растенията, или закрила на индустриалната и търговската собственост.

Член 48

1.  Специални условия могат да се определят в съответствие с процедурата, предвидена в член 46, параграф 2, които отчитат развитието в следните области:

а) условията, при които химически третираните семена могат да бъдат търгувани;

б) условията, при които посевният материал може да бъде предлаган на пазара по отношение съхранението in situ и устойчивото използване на генофонда от растителни видове, включително и смески от семена от видове, включващи още и видовете, изброени в член 1 от Директива 2002/53/ЕО на Съвета ( 6 ), и са свързани със специфични природни или полуприродни хабитати, и застрашени от генетично разпадане;

в) условията, при които семената, подходящи за биологично производство, могат да бъдат търгувани.

2.  Специалните условия, посочени в параграф 1, буква б), включват по-специално следните точки:

а) посевният материал от тези видове е с известен произход, одобрен от съответния орган във всяка държава-членка за предлагане на пазара в определени области;

б) съответните количествени ограничения.

Член 49

Държава-членка може по нейна молба, която ще се разгледа в съответствие с процедурата, предвидена в член 46, параграф 2, да бъде изцяло или отчасти освободена от задължението да прилага настоящата директива за някои видове, които обикновено не се репродуцират или търгуват на нейна територия, освен ако такава дерогация противоречи на член 16, параграф 1 и член 34, параграф 1.

Член 50

Държавите-членки представят на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Комисията уведомява за това останалите държави-членки.

Член 51

1.  Директива 70/458/ЕИО, изменена с директивите, изброени в приложение VI, част А, се отменя, без да се засягат задълженията на държавите-членки по отношение на сроковете за транспониране, определени в приложение VI, част Б.

2.  Позоваванията на отменената директива се тълкуват като позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието, дадена в приложение VII.

Член 52

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 53

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.




ПРИЛОЖЕНИЕ I

УСЛОВИЯ ЗА СЕРТИФИКАЦИЯ НА КУЛТУРАТА

1.

Културата притежава достатъчна сортова идентичност и сортова чистота.

2.

За базовите семена се провежда поне една официална полска инспекция. За сертифицираните семена се провежда поне една полска инспекция, официално контролирана чрез проверка на поне 20 % от културите от всеки вид.

3.

Състоянието на полето и етапът от развитието на културата са такива, че да позволяват адекватна проверка на сортовата идентичност и сортовата чистота, и здравното ѝ състояние.

4.

Минималното разстояние между две съседни растения, което може да доведе до нежелано чуждо опрашване е, както следва:

A.  Beta vulgaris



1.

от всеки източник на прашец (полен) от рода Beta, невключен по-долу

1 000 метра;

2.

от източници на прашец (полен) от сортове на един и същ подвид, принадлежащи към различни групи сортове:

 

а) за базовите семена

1 000 метра;

б) за сертифицираните семена

600 метра;

3.

от източници на прашец (полен) от сортове на един и същ подвид, принадлежащи към различни групи сортове:

 

а) за базовите семена

600 метра;

б) за сертифицираните семена

300 метра.

Групите сортове, посочени в точки 2 и 3, се определят в съответствие с процедурата, предвидена в член 46, параграф 2.

Б.  Видове Brassica



1.

от източници на чуждо опрашване, които могат да причинят значително влошаване на сортове от видовете Brassica:

 

а) за базовите семена

1 000 метра;

б) за сертифицирани семена

600 метра;

2.

от други източници на чуждо опрашване, които могат да се кръстосат със сортове от видовете Brassica:

 

а) за базовите семена

500 метра;

б) за сертифицираните семена

300 метра.

В.  Индустриална цикория



1.

от други източници от същите родове или подвидове

1 000 метра;

2.

от друг сорт на индустриалната цикория:

 

а) за базовите семена

600 метра;

б) за сертифицираните семена

300 метра.

Г.  Други видове



1.

от източници на чуждо опрашване, които могат да причинят значително влошаване на сортовете от други видове в резултат на кръстосано опрашване:

 

а) за базовите семена

500 метра;

б) за сертифицираните семена

300 метра;

2.

от други източници на чуждо опрашване, които могат да се кръстосат с други видове в резултат на кръстосано опрашване:

 

а) за базовите семена

300 метра;

б) за сертифицираните семена

100 метра.

Тези разстояния могат да не се спазват, ако съществува достатъчна защита срещу нежелано чуждо опрашване.

5.

Болестите и вредните организми, които намаляват посевните качества на семената, трябва да бъдат възможно най-малко.




ПРИЛОЖЕНИЕ II

УСЛОВИЯ, НА КОИТО ТРЯБВА ДА ОТГОВАРЯ ПОСЕВНИЯТ МАТЕРИАЛ

1.

Семената трябва да притежават достатъчно сортова идентичност и сортова чистота.

2.

Болестите и вредните организми, които намаляват посевните качества на семената, трябва да бъдат възможно най-малко.

3.

Семената трябва също така да отговарят на следните условия:

а) стандарти:



Видове

Мин. аналитична чистота (% от теглото)

Максимално съдържание на семена от др. растителни видове (% от теглото)

Минимална кълняемост (% групи или чисти семена)

Allium cepa — лук

97

0,5

70

▼M4

Allium fistulosum

97

0,5

65

▼B

Allium porrum — праз

97

0,5

65

▼M4

Allium sativum

97

0,5

65

Allium schoenoprasum

97

0,5

65

▼B

Anthriscus cerefolium — kервел

96

1

70

Apium graveolens — целина

97

1

70

Asparagus officinalis — аспержи

96

0,5

70

Beta vulgaris — салатно цвекло

97

0,5

50

(групи)

Beta vulgaris — различно от червено цвекло

97

0,5

70

(групи)

Brassica oleracea — карфиол (цветно зеле)

97

1

70

►M4  Brassica oleracea (различни от карфиол) ◄

97

1

75

►M4  Brassica rapa — китайско зеле ◄

97

1

75

►M4  Brassica rapa — ряпа ◄

97

1

80

Capsicum annuum — пипер

97

0,5

65

Cichorium intybus (partim)— цикория широколистна, обикновена (италианска)

95

1,5

65

Cichorium intybus (partim) — цикория индустриална

97

1

80

Cichorium еndivia — ендивия

95

1

65

Citrullus lanatus — дини

98

0,1

75

Cucumis melo — пъпеши

98

0,1

75

Cucumis sativus — краставици

98

0,1

80

Cucurbita maxima — тикви

98

0,1

80

Cucurbita pepo — тиквички

98

0,1

75

Cynara cardunculus — артишок

96

0,5

65

Daucus carota — моркови

95

1

65

Foeniculum vulgare — резене

96

1

70

Lactuca sativa — листна салата

95

0,5

75

►M6  Solanum lycopersicum L. ◄ — домати

97

0,5

75

Petroselinum crispum — магданоз

97

1

65

Phaseolus coccineus — многоцветен фасул

98

0,1

80

Phaseolus vulgaris — градински фасул

98

0,1

75

Pisum sativum — грах

98

0,1

80

Raphanus sativus — ряпа и репички

97

1

70

▼M4

Rheum rhabarbarum

97

0,5

70

▼B

Scorzonera hispanica — черен корен

95

1

70

Solanum melongena — патладжан

96

0,5

65

Spinacia olerасеа — спанак

97

1

75

Valerianella locusta — мотовилка

95

1

65

Vicia faba — бакла

98

0,1

80

▼M4

Zea mays

98

0,1

85

▼B

б) допълнителни изисквания

i) семената от бобовите зеленчукови култури не трябва да съдържат следните живи насекоми:

Acanthoscelides obtectus Sag.

Bruchus affinis Froel.

Bruchus atomarius L.

Bruchus pisorum L.

Bruchus rufimanus Boh.

ii) семената на зеленчуковите култури не трябва да съдържат живи акари.

▼M5

в) Други стандарти или условия, приложими, когато е направено позоваване на тях в таблицата в буква а):

За сортовете на Zea mays (сладка царевица — супер сладки типове) изискването за минималната кълняемост се намалява на 80 % от чистите семена. Официалният етикет или, когато е целесъобразно, етикетът на доставчика включва думите „Минимална кълняемост 80 %“.

▼B




ПРИЛОЖЕНИЕ III

ТЕГЛО, ПОСОЧЕНО В ЧЛЕН 25, ПАРАГРАФ 2

1.

Максимално тегло на партидите семена:



▼M5

а) семена от Phaseolus coccineus, Phaseolus vulgaris, Pisum sativum и Vicia faba

30 тона;

б) семена с размер, не по-малък от този на пшеничено зърно, различни от Phaseolus coccineus, Phaseolus vulgaris, Pisum sativum и Vicia faba

20 тона;

▼B

в) зеленчукови видове, чиито семена са с размери, по-малки от житно зърно

10 тона.

Максималното тегло на партидата не може да се превишава с повече от 5 %.

2.

Минимално тегло на пробата



Видове

Тегло (в g)

Allium cepa

25

▼M4

Allium fistulosum

15

▼B

Allium porrum

20

▼M4

Allium sativum

20

Allium schoenoprasum

15

▼B

Anthriscus cerefolium

20

Apium graveolens

5

Asparagus officinalis

100

Beta vulgaris

100

Brassica oleracea

25

▼M4 —————

▼B

Brassica rapa

20

Capsicum annuum

40

Cichorium intybus (partim)— цикория широколистна, обикновена (италианска)

15

Cichorium intybus (partim) — цикория индустриална

50

Cichorium еndivia

15

Citrullus lanatus

250

Cucumis melo

100

Cucumis sativus

25

Cucurbita maxima

250

Cucurbita pepo

150

Cynara cardunculus

50

Daucus carota

10

Foeniculum vulgare

25

Lactuca sativa

10

►M6  Solanum lycopersicum L. ◄

20

Petroselinum crispum

10

Phaseolus coccineus

1 000

Phaseolus vulgaris

700

Pisum sativum

500

Raphanus sativus

50

▼M4

Rheum rhabarbarum

135

▼B

Scorzonera hispanica

30

Solanum melongena

20

Spinacia oleracea

75

Valerianella locusta

20

Vicia faba

1 000

▼M4

Zea mays

1 000

▼B

Минималният размер на пробите за хибридните F-1 сортове от горните видове може да бъде намален до ¼ от определеното тегло. Въпреки това пробата трябва да е с тегло най-малко от 5 g и да се състои поне от 400 семена.




ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ЕТИКЕТИРАНЕ

А.   Официален етикет (базови и сертифицирани семена с изключение на малките опаковки)

I.   Изисквана информация:

1. „Правила и стандарти на ЕО“;

2. сертифициращ орган и държава-членка или техните инициали;

▼M7

2а. официално определен пореден номер;

▼B

3. месец и година на запечатване, изразени по следния начин: „Запечатани на… (месец и година)“; или

месец и година на последната официално взета проба за целите на сертификацията, изразени по следния начин: „Взета проба на… (месец и година)“;

4. референтен номер на партидата;

5. вид, посочен поне на латиница, с ботаническото му наименование, което може да се даде в съкратена форма без имената на авторите или общоприетото име, или и двете;

6. сортът, изписан поне на латиница;

7. категория;

8. страна на производство;

9. декларирано нето или бруто тегло или деклариран брой на семената;

10. когато е посочено теглото и са използвани гранулирани пестициди, дражиращи субстанции или други твърди добавки, се посочва естеството на добавките и приблизителното съотношение между теглото на капсулите или чистите семена и общото тегло.

11. в случаите на сортове, които са хибриди или самоопрашени линии:

 за базовите семена, когато хибридите или самоопрашените линии, към които принадлежат, са официално признати съгласно настоящата директива:

 името на компонента, под който са официално признати със или без означение за крайния сорт, последвано от думата „компонент“ в случаите на хибриди или самоопрашени линии, които са предназначени единствено за компоненти за крайния сорт;

 за базовите семена в други случаи:

 името на компонента, към който принадлежат базовите семена, което може да бъде под формата на код, последван от означението за крайния сорт със или без обозначение на неговите функции (мъжки или женски), съпроводено от думата „компонент“;

 за сертифицираните семена:

 името на сорта, към който принадлежат семената, последван от думата „хибрид“.

12. Когато е извършен повторен анализ за проверка поне на кълняемостта, могат да се посочат думите „Повторно изследван… (месец и година)“.

II.   Минимални размери

110 × 67 mm

Б.   Етикет на доставчика или надпис върху опаковките (за стандартни семена и малки опаковки от категорията „сертифицирани семена“)

I.   Изисквана информация:

1. „Правила и стандарти на ЕО“;

2. име и адрес на лицето, което отговаря за поставянето на етикети, или негов идентификационен знак;

3. пазарна година на запечатването или последното изпитване за кълняемост. Може да се отбележи краят на търговската година;

4. наименование на вида, изписано поне на латиница;

5. наименование на сорта, изписано поне на латиница;

6. категория: в случай на малки опаковки сертифицираните семена могат да бъдат обозначени с буквите „С“ или „Z“, а стандартните — с буквите „ST“;

7. референтен номер, даден от лицето, което отговаря за поставянето на етикета — за стандартните семена;

8. референтен номер, който позволява идентификацията на сертифицираната партида — за сертифицирани семена;

9. декларирано нетно или брутно тегло или брой на семената, с изключение на малките опаковки до 500 грама;

10. когато е посочено теглото и са използвани гранулирани пестициди, дражиращи субстанции или други твърди добавки, се посочва естеството на добавките и приблизителното съотношение между теглото на капсулите или групите чисти семена и общото тегло.

II.   Минимални размери на етикета (без малките опаковки):

110 × 67 mm.




ПРИЛОЖЕНИЕ V

ЕТИКЕТ И ДОКУМЕНТ, ПРЕДВИДЕНИ В СЛУЧАЙ НА СЕМЕНА, КОИТО НЕ СА ОКОНЧАТЕЛНО СЕРТИФИЦИРАНИ И СА ПРОИЗВЕДЕНИ В ДРУГА ДЪРЖАВА-ЧЛЕНКА

A.   Необходима информация за етикета:

 име на органа, който отговаря за полската инспекция и държавата-членка, или техните инициали,

▼M7

 официално определен пореден номер,

▼B

 наименование на вида, изписано поне на латиница, с ботаническото му наименование, което може да бъде посочено в съкратена форма без имената на авторите или с общоприетото име или и двете,

 наименование на сорта, изписано поне на латиница,

 категория,

 референтен номер на полето или партидата,

 обявено нето или бруто тегло,

 думите „семена, които не са сертифицирани окончателно“.

Б.   Цвят на етикета

Етикетът е сив на цвят.

В.   Информация, необходима за документа:

 орган, издаващ документа,

▼M7

 официално определен пореден номер,

▼B

 наименование на вида, изписано поне на латиница, с ботаническото му наименование, което може да бъде посочено в съкратена форма без имената на авторите или с общоприетото име, или и двете,

 наименование на сорта, изписано поне на латиница,

 категория,

 референтен номер на семената за посяване на полето и името на страната или страните, сертифицирали семената,

 референтен номер на полето или партидата,

 обработена площ за производството на партидата, обхваната от документа,

 количество произведени семена и брой на опаковките,

 удостоверение, че условията, на които трябва да отговаря културата, от която произхождат семената, са били изпълнени,

 при необходимост — резултатите от предварителния анализ на посевния материал.




ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ЧАСТ А

ОТМЕНЕНА ДИРЕКТИВА И ПОСЛЕДВАЩИТЕ ИЗМЕНЕНИЯ

(посочени в член 51)



Директива 70/458/ЕИО (ОВ L 225, 12.10.1970 г., стр. 7)

 

Директива 71/162/ЕИО на Съвета (ОВ L 87, 17.4.1971 г., стр. 24)

само член 6

Директива 72/274/ЕИО на Съвета (ОВ L 171, 29.7.1972 г., стр. 37)

само за позоваванията на разпоредбите на Директива 70/458/ЕИО, направени в членове 1 и 2

Директива 72/418/ЕИО на Съвета (ОВ L 287, 26.12.1972 г., стр. 22)

само член 6

Директива 73/438/ЕИО на Съвета (ОВ L 356, 27.12.1973 г., стр. 79)

само член 6

Директива 76/307/ЕИО на Съвета (ОВ L 72, 18.3.1976 г., стр. 16)

само член 2

Директива 78/55/ЕИО на Съвета (ОВ L 16, 20.1.1978 г., стр. 23)

само член 7

Директива 78/692/ЕИО на Съвета (ОВ L 236, 26.8.1978 г., стр. 13)

само член 7

Директива 79/641/ЕИО на Комисията (ОВ L 183, 19.7.1979 г., стр. 13)

само член 4

Директива 79/692/ЕИО на Съвета (ОВ L 205, 13.8.1979 г., стр. 1)

само член 4

Директива 79/967/ЕИО на Съвета (ОВ L 293, 20.11.1979 г., стр. 16)

само член 3

Директива 80/1141/ЕИО на Съвета (ОВ L 341, 16.12.1980 г., стр. 27)

само член 2

Директива 86/155/ЕИО на Съвета (ОВ L 118, 7.5.1986 г., стр. 23)

само член 6

Директива 87/120/ЕИО на Комисията (ОВ L 49, 18.2.1987 г., стр. 39)

само член 5

Директива 87/481/ЕИО на Комисията (ОВ L 273, 26.9.1987 г., стр. 45)

 

Директива 88/332/ЕИО на Съвета (ОВ L 151, 17.6.1988 г., стр. 82)

само член 8

Директива 88/380/ЕИО на Съвета (ОВ L 187, 16.7.1988 г., стр. 31)

само член 7

Директива 90/654/ЕИО на Съвета (ОВ L 353, 17.12.1990 г., стр. 48)

само за позоваванията на разпоредбите на Директива 70/458/ЕИО, направени в член 2 и в приложение II, част I, точка 7

Директива 96/18/ЕО на Комисията (ОВ L 76, 26.3.1996 г., стр. 21)

само член 3

Директива 96/72/ЕО на Комисията (ОВ L 304, 27.11.1996 г., стр. 10)

само член 1, параграф 6

Директива 98/95/ЕО на Съвета (ОВ L 25, 1.2.1999 г., стр. 1)

само член 7

Директива 98/96/ЕО на Съвета (ОВ L 25, 1.2.1999 г., стр. 27)

само член 7

ЧАСТ Б

СПИСЪК НА СРОКОВЕТЕ ЗА ТРАНСПОНИРАНЕ В НАЦИОНАЛНОТО ПРАВО

(по член 51)



Директива

Краен срок за транспониране

70/458/ЕИО

1 юли 1972 г. (1) (2)

71/162/ЕИО

1 юли 1972 г.

72/274/ЕИО

1 юли 1972 г. (член 1)

1 януари 1973 г. (член 2)

72/418/ЕИО

1 януари 1973 г. (член 6, параграф 13 и член 6, параграф 18)

1 юли 1972 г. (други разпоредби)

73/438/ЕИО

1 януари 1974 г. (член 6, параграф 4)

1 юли 1974 г. (други разпоредби)

76/307/ЕИО

1 юли 1975 г.

78/55/ЕИО

1 юли 1977 г. (член 7, параграф 5)

1 юли 1979 г. (други разпоредби)

78/692/ЕИО

1 юли 1977 г. (член 7)

1 юли 1979 г. (други разпоредби)

79/641/ЕИО

1 юли 1980 г.

79/692/ЕИО

1 юли 1977 г.

79/967/ЕИО

1 юли 1982 г.

80/1141/ЕИО

1 юли 1980 г.

86/155/ЕИО

1 март 1986 г. (член 6, параграфи 3 и 8)

1 юли 1987 г. (други разпоредби)

87/120/ЕИО

1 юли 1988 г.

87/481/ЕИО

1 юли 1989 г.

88/332/ЕИО

 

88/380/ЕИО

1 юли 1982 г. (член 7, параграф 9)

1 януари 1986 г. (член 7, параграфи 6 и 10)

1 юли 1992 г. (член 7, параграф 18)

1 юли 1990 г. (други разпоредби)

90/654/ЕИО

 

96/18/ЕО

1 юли 1996 г.

96/72/ЕО

1 юли 1997 г. (3)

98/95/ЕО

1 февруари 2000 г. (Поправка, ОВ L 126, 20.5.1999 г., стр. 23)

98/96/ЕО

1 февруари 2000 г.

(1)   1 юли 1973 г. за Дания, Ирландия и Обединеното кралство; 1 януари 1986 г. за Гърция; 1 март 1986 г. за Испания и 1 януари 1991 г. за Португалия.

(2)   

1 януари 1995 г. за Австрия, Финландия и Швеция.

— Финландия и Швеция могат да отложат най-късно до 31 декември 1995 г. прилагането на тяхна територия на настоящата директива по отношение на предлагането на пазара на тяхна територия на семена от сортовете, изброени в националните им листи на сортовете от земеделски култури и сортовете от зеленчукови видове, които не са били признати официално съгласно настоящата директива. Посевният материал от тези видове не може да бъде предлаган на пазара на територията на останалите държави-членки през същия период,

— сортовете селскостопански и зеленчукови култури, които към датата на присъединяване или впоследствие са вписани както в националните сортови листи на Финландия и Швеция, така и в общите каталози, не подлежат на каквито и да било ограничения, свързани с предлагането на пазара на съответния сорт,

— по време на целия период, споменат в първото тире, сортовете от националните сортови листи на Финландия и Швеция, които са били официално признати в съответствие с разпоредбите на горепосочените директиви, се включват съответно в общите каталози на сортовете от земеделски и зеленчукови култури.

(3)   Останалите запаси от етикети със съкращението „ЕИО“ могат да се използват до 31 декември 2001 г.




ПРИЛОЖЕНИЕ VII

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО



Директива 70/458/ЕИО

Настоящата директива

Член 1

Член 1, първа алинея

Член 34

Член 1, втора алинея

Член 1a

Член 2, параграф 1, буква a)

Член 2, параграф 1, буква а)

Член 2, параграф 1, буква б)

Член 2, параграф 1, част Б, буква a)

Член 2, параграф 1, буква в), i)

Член 2, параграф 1, част Б, буква б)

Член 2, параграф 1, буква в), ii)

Член 2, параграф 1, част Б, буква в)

Член 2, параграф 1, буква в), iii)

Член 2, параграф 1, част Б, буква г)

Член 2, параграф 1, буква в), iv)

Член 2, параграф 1, част В, буква a)

Член 2, параграф 1, буква г), i)

Член 2, параграф 1, част В, буква б)

Член 2, параграф 1, буква г), ii)

Член 2, параграф 1, част В, буква в)

Член 2, параграф 1, буква г), iii)

Член 2, параграф 1, част В, буква г)

Член 2, параграф 1, буква г), iv)

Член 2, параграф 1, част В, буква д)

Член 2, параграф 1, буква г), v)

Член 2, параграф 1, част Г, буква a)

Член 2, параграф 1, буква д), i)

Член 2, параграф 1, част Г, буква б)

Член 2, параграф 1, буква д), ii)

Член 2, параграф 1, част Г, буква в)

Член 2, параграф 1, буква д), iii)

Член 2, параграф 1, част Г, буква г)

Член 2, параграф 1, буква д), iv)

Член 2, параграф 1, част Д, буква a)

Член 2, параграф 1, буква е), i)

Член 2, параграф 1, част Д, буква б)

Член 2, параграф 1, буква е), ii)

Член 2, параграф 1, част Д, буква в)

Член 2, параграф 1, буква е), iii)

Член 2, параграф 1, част Е, буква a)

Член 2, параграф 1, буква ж), i)

Член 2, параграф 1, част Е, буква б)

Член 2, параграф 1, буква ж), ii)

Член 2, параграф 1, част Е, буква в)

Член 2, параграф 1, буква ж), iii)

Член 2, параграф 1, буква a)

Член 2, параграф 2

Член 2, параграф 1, буква б)

Член 2, параграф 3

Членове от 3 до 8

Членове от 3 до 8

Член 9

Член 10

Член 9

Член 11

Член 10

Член 12

Член 11

Член 13

Член 12

Член 13a

Член 13

Член 14

Член 14

Член 15, параграф 1

Член 15, параграф 1

Член 15, параграф 2

Член 15, параграф 2

Член 15, параграф 3

Член 16, параграф 1

Член 16, параграф 1

Член 16, параграф 2

Член 16, параграф 2

Член 16, параграфи от 3 до 5

Членове 17 до 19

Членове от 17 до 19

Член 20, параграф 1

Член 20, параграф 1

Член 20, параграф 1, буква a)

Член 20, параграф 2

Член 20, параграф 2

Член 20, параграф 3

Член 20, параграф 3

Член 20, параграф 4

Член 20, параграф 5

Член 20a

Член 21

Член 21

Член 22

Член 21a

Член 23

Член 22

Член 24

Член 23

Член 25

Член 24

Член 26

Член 25

Член 27

Член 26, параграф 1

Член 28, параграф 1

Член 26, параграф 1, буква a)

Член 28, параграф 2

Член 26, параграф 1, буква б)

Член 28, параграф 3

Член 26, параграф 2, алинея 1 — 3

Член 28, параграф 4, алинеи 1—3

Член 26, параграфи 2—4

Член 27

Член 29

Член 28

Член 30

Член 28a

Член 31

Член 29

Член 32

Член 29a

Член 33

Член 30

Член 34

Член 30a

Член 35

Член 31

Член 36

Член 32, параграф 1

Член 37, параграф 1

Член 32, параграф 3

Член 37, параграф 2

Член 33

Член 38

Член 35

Член 39

Член 36

Член 40

Член 37

Член 41

Член 38

Член 42

Член 39

Член 43

Член 39a, параграфи 1 и 2

Член 44, параграфи 1 и 2

Член 39a, параграф 3, i)

Член 44, параграф 3, буква a)

Член 39a, параграф 3, ii)

Член 44, параграф 3, буква б)

Член 40б

Член 45

Член 40

Член 46, параграфи 1, 2 и 4

Член 40a

Член 46, параграфи 1, 3 и 4

Член 41

Член 47

Член 41a, параграф 1

Член 48, параграф 1

Член 41a, параграф 2, i)

Член 48, параграф 2, буква a)

Член 41a, параграф 2, ii)

Член 48, параграф 2, буква б)

Член 42

Член 49

Член 50 (1)

Член 51

Член 52

Член 53

Приложение I, част 1

Приложение I, част 1

Приложение I, част 2

Приложение I, част 2

Приложение I, част 3

Приложение I, част 3

Приложение I, част 4, точка A

Приложение I, част 4, точка A

Приложение I, част 4, точка A, буква a)

Приложение I, част 4, точка Б

Приложение I, част 4, точка A, буква б)

Приложение I, част 4, точка В

Приложение I, част 4, точка Б

Приложение I, част 4, точка Г

Приложение I, част 5

Приложение I, част 5

Приложение II

Приложение II

Приложение III

Приложение III

Приложение IV, част A, буква a), точка 1

Приложение IV, част A, буква a), точка 1

Приложение IV, част A, буква a), точка 2

Приложение IV, част A, буква a), точка 2

Приложение IV, част A, буква a), точка 3

Приложение IV, част A, буква a), точка 3

Приложение IV, част A, буква a), точка 4

Приложение IV, част A, буква a), точка 4

Приложение IV, част A, буква a), точка 5

Приложение IV, част A, буква a), точка 5

Приложение IV, част A, буква a), точка 6

Приложение IV, част A, буква a), точка 6

Приложение IV, част A, буква a), точка 7

Приложение IV, част A, буква a), точка 7

Приложение IV, част A, буква a), точка 8

Приложение IV, част A, буква a), точка 8

Приложение IV, част A, буква a), точка 9

Приложение IV, част A, буква a), точка 9

Приложение IV, част A, буква a), точка 10

Приложение, част A, буква a), точка 10

Приложение IV, част A, буква a), точка 10a

Приложение IV, част A, буква a), точка 11

Приложение IV, част A, буква a), точка 11

Приложение, част A, буква a), точка 12

Приложение IV, част A, буква б)

Приложение IV, част A, буква б)

Приложение IV, част Б

Приложение IV, част Б

Приложение V

Приложение V

Приложение VI

Приложение VII

(1)   98/95/ЕО, член 9, параграф 2, и 98/96/ЕО, член 8, параграф 2.



( 1 ) ОВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 1.

( 2 ) ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1.

( 3 ) ОВ L 227, 1.9.1994 г., стр. 1. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 2506/95 (ОВ L 258, 28.10.1995 г., стр. 3).

( 4 ) ОВ L 159, 28.6.1994 г., стр. 1.

( 5 ) ОВ 125, 11.7.1966 г., стр. 2289/66.

( 6 ) ОВ L 193, 20.7.2002 г., стр. 1.

Top