EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 01998F0699-20010705

Consolidated text: Съвместно действие от 3 декември 1998 година, прието от Съвета на основание член К.3 от Договора за Европейски съюз, относно прането на пари, идентифициране, издирване, замразяване, изземване и конфискация на средствата и облагите от престъпление (98/699/ПВР)

ELI: http://data.europa.eu/eli/joint_action/1998/699/2001-07-05

1998F0699 — BG — 05.07.2001 — 001.001


Този документ е средство за документиране и не обвързва институциите

►B

СЪВМЕСТНО ДЕЙСТВИЕ

от 3 декември 1998 година,

прието от Съвета на основание член К.3 от Договора за Европейски съюз, относно прането на пари, идентифициране, издирване, замразяване, изземване и конфискация на средствата и облагите от престъпление

(98/699/ПВР)

(ОВ L 333, 9.12.1998, p.1)

Изменен с

 

 

Официален вестник

  No

page

date

►M1

РАМКОВО РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 26 юни 2001 година

  L 182

1

5.7.2001




▼B

СЪВМЕСТНО ДЕЙСТВИЕ

от 3 декември 1998 година,

прието от Съвета на основание член К.3 от Договора за Европейски съюз, относно прането на пари, идентифициране, издирване, замразяване, изземване и конфискация на средствата и облагите от престъпление

(98/699/ПВР)



СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз и по-специално член К.3, параграф 2, буква б) от него,

като взе предвид инициативата на Обединеното кралство,

като взе предвид Плана за действие на групата на високо равнище за организираната престъпност, приет от Европейския съвет в Амстердам на 16 и 17 юни 1997 година, и по-специално Препоръка № 26, буква б) относно засилени мерки по издирването и изземане на облагите от престъпления;

като взе предвид становището на Европейския парламент след извършената консултация с председателството, в съответствие с член К.6 от Договора за Европейския съюз;

като взе предвид Съвместното действие от 5 декември 1997 г., относно създаване на механизъм за оценка на приложението и изпълнението на националния план за международните задължения в борбата с организираната престъпност ( 1 ), и Съвместното действие от 19 март 1998 г. за създаване на програма за обмен, обучение и сътрудничество на лицата, които отговорят за действията в борбата срещу организираната престъпност (Програма Falcone) ( 2 );

като взе предвид спазването от държавите-членки към принципите на Конвенцията на Съвета на Европа от 1990 г. относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление;

като взе предвид предложението за съвместно действие относно инкриминирането на участието в престъпни организации в държавите-членки на Европейския съюз и по-специално престъпления, които са описани в това съвместно действие;

като взе предвид изискванията на Директива 91/308/ЕИО на Съвета от 10 юни 1991 г. относно предотвратяване използването на финансовата система за изпиране на пари ( 3 ), както и четиридесетте препоръки за борба срещу изпирането на пари на Работната група за финансови действия (FATF) срещу прането на пари, които са изложени през 1996 г. и по-специално нейната Препоръка 4;

като взе предвид Съвместното действие от 17 декември 1996 г. относно сближаване на законодателствата и практиките на държавите-членки на Европейския съюз с цел борба с наркоманията, предотвратяване и борба с нелегалния трафик на наркотици ( 4 );

като взе предвид, че общата цел е да се подобри координацията между органите по наказателно преследване;

като взе предвид, че Съвместното действие относно създаването на Европейска съдебна мрежа, прието от Съвета на 29 юни 1998 г. ( 5 );

като има предвид, че непрекъснато се подобряват възможностите за осуетяване на престъпната дейност на организираната престъпност чрез по-ефективно сътрудничество между държавите-членки при идентифициране, издирване, замразяване или изземване и конфискация на средствата и облагите от престъпления;

като има предвид, че взаимно съгласуваните действия правят европейското сътрудничество по-ефективно при идентифициране, издирване, замразяване или изземване, и конфискация на имущество, придобито от престъпна дейност;

като има предвид, че Препоръка № 16 от горепосочения План за действие срещу организираната престъпност подчертава необходимостта от ускоряване на процедурите на съдебно сътрудничество по въпроси, свързани с организираната престъпност и значително съкращаване на сроковете за придвижване и отговор на молбите;

като има предвид, че държавите-членки са се присъединили към Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси от 1959 г.;

с оглед на Конвенцията на Организацията на обединените нации за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества от 1988 г. и извънредната сесия на Генералната асамблея на Организацията на обединените нации за наркотиците през 1988 г.;

като отчита, че семинарът по въпросите, свързани с конфискация на имущество, проведен в Дъблин през 1996 г. спомогна да се определят пречките за ефективното сътрудничество;

като приема, че предвидените форми на сътрудничество в това съвместно действие не засягат други форми на двустранно или многостранно сътрудничество,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО СЪВМЕСТНО ДЕЙСТВИЕ:



▼M1 —————

▼B

Член 2

1.  В рамките на функциите на Европейската съдебна мрежа, всяка държава- членка изработва лесен за ползване справочник, който съдържа информация къде могат да се получат съвети, уточнява какъв вид помощ може да окаже в областта на идентифицирането, проследяването, замразяването или изземването, и конфискацията на средства и облаги от престъпления. Този практически справочник съдържа също всички важни ограничения във връзка с такава помощ и цялата информация, която държавата, отправила заявлението, следва да предостави.

2.  Справочниците по параграф 1 се изпращат в Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз, превеждат се на официалните езици на институциите на Европейската общност и се разпространяват в държавите-членки, в Европейската съдебна мрежа и в Европол.

3.  Всяка държава-членка се грижи справочникът по параграф 1 да бъде актуализиран и всяка промяна се изпраща на Генералния секретариат за превод и разпространение съгласно параграф 2.

▼M1 —————

▼B

Член 4

1.  Държавите-членки насърчават преките контакти между дознатели, следователи и прокурори на държавите-членки чрез подходящо използване на съществуващите възможности за сътрудничество, за да гарантират, че молбите за помощ няма да бъдат изпращани по официален ред, в случай че това не се налага. Когато е необходима официална молба, държавата-членка, която отправя молбата, надлежно изготвя молбата, като изпълнява всички изисквания на държавата-членка получател.

2.  Когато една молба за помощ не може да бъде изпълнена според очакванията на държавата-членка, подала молбата, държавата-членка получател се опитва да удовлетвори тази молба по друг начин, след съответните консултации с държавата, подала молбата в съответствие с националното си законодателство и международните си задължения.

3.  Държавите-членки подават молба за помощ веднага след като се изясни от какъв точно вид помощ се нуждаят, и когато една молба има гриф „спешно“ или е посочен срок за изпълнение, и се посочват мотивите за срока или за спешността.

Член 5

▼M1 —————

▼B

2.  Когато след изпълнението на молба за правна помощ в една част на държава-членка се окаже, че е необходимо да се продължи разследването в друга част на тази държава-членка, то държавата-членка предприема, ако това не противоречи на нейното законодателство, всички необходими мерки разследването да продължи, без да е необходимо да се изготвя нова молба.

3.  Когато изпълнението на една молба зависи от допълнителни разследвания по въпрос, свързан с изпълнението, и молещата държава-членка отправи допълнителна молба, държавата-членка, към която е отправена молбата, ако това не противоречи на нейното законодателство, предприема всички възможни мерки за бързото изпълнение на тази допълнителна молба.

Член 6

1.  Държавите-членки правят всичко необходимо, за да информират съдебните органи за най-добрите практики в международното сътрудничество в областта на идентифицирането, издирването, замразяването или изземването, и конфискацията на средствата и облагите от престъпление.

2.  Държавите-членки гарантират необходимото обучение, съответстващо на най-добрите практики, на дознателите, следователите, прокурорите и другите служители чрез международно сътрудничество в областта на идентифицирането, издирването, замразяването или изземването, и конфискацията на имущество.

3.  Председателството и заинтересованите държави-членки, по целесъобразност в сътрудничество с Европейската съдебна мрежа и Европол, организират необходимите семинари за служители на държавите-членки и други практикуващи, с цел разпространяване и развитие на най-добрите практики и насърчаване на съгласуването на процедурите.

Член 7

Преди края на 2000 г. Съветът преразглежда настоящото съвместно действие с оглед на резултатите от Съвместното действие от 5 декември 1997 г., с което се създава механизъм за оценка на приложението и изпълнението на национално ниво на международните задължения в борбата срещу организираната престъпност.

Член 8

1.  При спазване на параграф 2, държавите-членки предприемат всички мерки, които са необходими за изпълнението на настоящото съвместно действие след влизането му в сила и запознават със съдържанието му съответните национални и местни власти.

▼M1 —————

▼B

Член 9

Настоящото съвместно действие се публикува в Официален вестник и влиза в сила в деня на публикуването му.



( 1 ) ОВ L 344, 15.12.1997 г., стр. 7.

( 2 ) ОВ L 99, 31.3.1998 г., стр. 8.

( 3 ) ОВ L 166, 28.6.1991 г., стр. 177.

( 4 ) ОВ L 342, 31.12.1996 г., стр. 6.

( 5 ) ОВ L 191, 7.7.1998 г., стр. 4.

Top