Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 01997R1466-20111213

Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 година за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики

ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/1997/1466/2011-12-13

01997R1466 — BG — 13.12.2011 — 002.005


Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ

►B

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1466/97 НА СЪВЕТА

от 7 юли 1997 година

за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики

(ОВ L 209, 2.8.1997 г., стp. 1)

Изменен с:

 

 

Официален вестник

  №

страница

дата

►M1

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1055/2005 НА СЪВЕТА от 27 юни 2005 година

  L 174

1

7.7.2005

►M2

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1175/2011 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 ноември 2011 година

  L 306

12

23.11.2011




▼B

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1466/97 НА СЪВЕТА

от 7 юли 1997 година

за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики



РАЗДЕЛ 1

ЦЕЛ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

▼M2

Член 1

Настоящият регламент определя правилата, регулиращи съдържанието, представянето, проучването и мониторинга на програмите за стабилност и програмите за конвергенция като част от многостранното наблюдение, осъществявано от Съвета и Комисията с цел предотвратяване на ранен етап на възникването на прекомерен бюджетен дефицит и подпомагане на наблюдението и координацията на икономическите политики, като по този начин спомага за постигане на целите на Съюза за растеж и заетост.

Член 2

За целите на настоящия регламент:

а) „участващи държави-членки“ означава онези държави-членки, чиято парична единица е еврото;

б) „неучастващи държави-членки“ означава държавите-членки, различни от държавите, чиято парична единица е еврото.

▼M2



РАЗДЕЛ 1-A

ЕВРОПЕЙСКИ СЕМЕСТЪР ЗА КООРДИНАЦИЯ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ПОЛИТИКИ

Член 2-a

1.  За да осигури по-тясна координация на икономическите политики и устойчива конвергенция на икономическите показатели на държавите-членки, Съветът извършва многостранно наблюдение като неразделна част от Европейския семестър за координация на икономическите политики, в съответствие с целите и изискванията, определени в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

2.  Европейският семестър включва:

а) формулирането и наблюдението на прилагането на общите насоки за икономическите политики на държавите-членки и на Съюза (общи насоки за икономическите политики) в съответствие с член 121, параграф 2 от ДФЕС;

б) формулирането и прегледа на прилагането на насоките за заетостта, които държавите-членки трябва да вземат предвид в съответствие с член 148, параграф 2 от ДФЕС (насоки за заетостта);

в) представянето и оценяването на програмите на държавите-членки за стабилност или конвергенция съгласно разпоредбите на настоящия регламент;

г) представянето и оценяването на националните програми за реформи на държавите-членки, които са в подкрепа на Стратегията на Съюза за растеж на работни места и са изготвени в съответствие с насоките, посочени в букви а) и б), и с общите насоки за държавите-членки, определени от Комисията и от Европейския съвет в началото на годишния цикъл на наблюдение;

д) наблюдението с цел предотвратяване и коригиране на макроикономическите дисбаланси съгласно Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 за предотвратяване и коригиране на макроикономическите дисбаланси ( 1 ).

3.  В хода на Европейския семестър, за да се осигурят навременни и интегрирани насоки на политиките по отношение на планираните макрофискални и макроструктурни политики, Съветът, по правило, след оценка на тези програми въз основа на препоръки на Комисията, отправя насоки към държавите-членки като използва в най-пълна степен правните инструменти, съгласно членове 121 и 148 от ДФЕС и съгласно настоящия регламент и Регламент (ЕС) № 1176/2011.

Държавите-членки вземат надлежно предвид отправените до тях насоки при разработването на своите икономически и бюджетни политики, както и на политиките по заетостта, преди да вземат ключови решения относно своите национални бюджети за следващите години. Комисията извършва наблюдение на напредъка.

Неспазването на получените насоки от страна на държава-членка може да доведе до:

а) последващи препоръки за предприемане на конкретни мерки;

б) предупреждение от Комисията съгласно член 121, параграф 4 от ДФЕС;

в) мерки съгласно настоящия регламент, Регламент (ЕО) № 1467/97 или Регламент (ЕС) № 1176/2011.

Прилагането на мерките е предмет на засилено наблюдение от страна на Комисията и може да включва мисии за наблюдение съгласно член -11 от настоящия регламент.

4.  Европейският парламент участва надлежно в Европейския семестър, за да се увеличи прозрачността и ангажираността, както и отчетността по отношение на взетите решения, по-специално чрез икономическия диалог, провеждан в съответствие с член 2-аб от настоящия регламент. При необходимост в рамките на Европейския семестър се провеждат консултации с Икономическия и финансов комитет, Комитета за икономическа политика, Комитета по заетостта и Комитета за социална закрила. Съответните заинтересовани страни, по-специално социалните партньори, участват в рамките на Европейския семестър, когато е целесъобразно, във връзка с основни въпроси на политиката в съответствие с разпоредбите на ДФЕС и националните правни и политически условия.

Председателят на Съвета и Комисията в съответствие с член 121 от ДФЕС и, когато е целесъобразно, председателят на Еврогрупата докладват всяка година на Европейския парламент и на Европейския съвет за резултатите от многостранното наблюдение. Докладите следва да бъдат част от икономическия диалог, посочен в член 2-аб от настоящия регламент.



РАЗДЕЛ 1-Аа

ИКОНОМИЧЕСКИ ДИАЛОГ

Член 2-аб

1.  За да се засили диалогът между институциите на Съюза, по-специално Европейския парламент, Съвета и Комисията, и за да се гарантира по-голяма прозрачност и отчетност, компетентната комисия на Европейския парламент може да покани председателя на Съвета, Комисията и, по целесъобразност, председателят на Европейския съвет или председателят на Еврогрупата да вземат участие в заседанието на комисията за обсъждане на:

а) информация, предоставена от Съвета на комисията относно общите насоки за икономическите политики, съгласно член 121, параграф 2 от ДФЕС;

б) общите насоки за държавите-членки, определени от Комисията в началото на годишния цикъл на наблюдение;

в) заключения, направени от Европейския съвет относно насоките за икономическите политики в контекста на Европейския семестър;

г) резултатите от многостранното наблюдение, проведено съгласно настоящия регламент;

д) заключения на Европейския съвет относно насоките и резултатите от многостранното наблюдение;

е) преглед на провеждането на многостранното наблюдение в края на Европейския семестър;

ж) препоръки на Съвета до държави-членки, в съответствие с член 121, параграф 4 от ДФЕС, в случай на значително отклонение и доклада на Съвета до Европейския съвет по смисъла на член 6, параграф 2 и член 10, параграф 2 от настоящия регламент.

2.  По правило Съветът следва да се съобрази с препоръките и предложенията на Комисията или да обясни публично позицията си.

3.  Компетентната комисия на Европейския парламент може да предложи на държавата-членка, адресат на препоръката на Съвета съгласно член 6, параграф 2 или член 10, параграф 2, възможността да участва в размяна на мнения.

4.  Съветът и Комисията редовно информират Европейския парламент относно прилагането на настоящия регламент.

▼M1



РАЗДЕЛ 1А

СРЕДНОСРОЧНИ БЮДЖЕТНИ ЦЕЛИ

▼M2

Член 2а

Всяка държава-членка има своя собствена средносрочна цел за своето бюджетно състояние. Тези специфични за отделните държави средносрочни бюджетни цели могат да се отклоняват от изискването за състояние близо до балансиран бюджет или на излишък, като в същото време предвиждат резерв с оглед на спазване на изискването за бюджетен дефицит от не повече от 3 % от БВП. Средносрочните бюджетни цели гарантират устойчивостта на публичните финанси или бърз напредък в постигането на такава устойчивост, като в същото време предоставят възможности за бюджетно преструктуриране, отчитайки по-специално необходимостта от публични инвестиции.

Като се вземат предвид тези фактори, за участващите държави-членки и за държавите-членки, които участват в ВМ II, специфичните за страните средносрочни бюджетни цели се дефинират в диапазона от структурен дефицит в размер на -1 % от БВП до балансиран структурен бюджет или структурен излишък, без да се отчитат еднократни и временни мерки.

Средносрочната бюджетна цел се преразглежда на всеки три години. Средносрочната бюджетна цел на дадена държава-членка може да се преразгледа допълнително в случай на прилагане на структурна реформа с голямо въздействие върху устойчивостта на публичните финанси.

Спазването на средносрочната бюджетна цел се включва в националните средносрочни бюджетни рамки в съответствие с глава IV от Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 г. относно изискванията за бюджетните рамки на държавите-членки ( 2 ).

▼B



РАЗДЕЛ 2

ПРОГРАМИ ЗА УСТОЙЧИВОСТ

Член 3

▼M2

1.  Всяка участваща държава-членка предоставя на Съвета и на Комисията информацията по член 121 от ДФЕС, необходима за целите на регулярното многостранно наблюдение, под формата на програма за стабилност, която създава необходимата основа за устойчивост на публичните финанси, спомагаща за ценова стабилност, за висок устойчив растеж и за създаване на заетост.

▼B

2.  Програмите за стабилност съдържат следната информация:

▼M2

а) средносрочната бюджетна цел и плана за корекции за постигане на тази цел за салдото на консолидирания държавен бюджет като процент от БВП, очакваното развитие на съотношението на брутния държавен дълг спрямо БВП, очаквания растеж на бюджетните разходи, включително съответните средства за бруто образуване на основен капитал, по-специално имайки предвид условията и критериите за установяване на растежа на разходите съгласно член 5, параграф 1, очаквания растеж на бюджетните приходи при непроменени политики и количествена оценка на планираните дискреционни мерки по отношение на приходите;

аа) информация относно неявни задължения, свързани със застаряване на населението, и условни задължения като публичните гаранции, с потенциално голямо въздействие върху сметките на сектор „Държавно управление“;

аб) информация относно съгласуваността на програмата за стабилност с общите насоки за икономическите политики и с националната програма за реформи;

б) основните допускания за очакваното икономическо развитие и важни икономически променливи, които са от значение за осъществяването на програмата за стабилност, като правителствени разходи за инвестиции, действителен реален растеж на брутния вътрешен продукт, заетост и инфлация;

в) количествена оценка на предприетите или предвижданите бюджетни и други мерки на икономическата политика за постигане на целите на програмата, съдържаща анализ на разходите и ползите на основните структурни реформи, които имат преки положителни ефекти върху бюджета в дългосрочен план, включително чрез повишаване на потенциалния устойчив растеж;

▼B

г) анализ на начина, по който промените в основните предвиждания биха се отразили на състоянието на бюджета и на състоянието на дълга;

▼M1

д) ако е приложимо, причините за отклонението от необходимия коригиран път за постигане на средносрочната бюджетна цел.

▼M2

2а.  Програмата за стабилност се основава на най-вероятния макрофискален сценарий или на по-консервативния сценарий. Макроикономическите и бюджетните прогнози се сравняват с най-актуалните прогнози на Комисията и, при необходимост, с тези на други независими органи. Значителни различия между избрания макрофискален сценарий и прогнозата на Комисията се описват с обосновка, по-специално ако равнището или растежът на външните допускания се отклонява значително от стойностите, посочени в прогнозите на Комисията.

Точното естество на информацията, включена в параграф 2, букви а), аа), б), в) и г), се определя в хармонизирана рамка, създадена от Комисията в сътрудничество с държавите-членки.

▼M2

3.  Информацията за развитието на салдото на консолидирания държавен бюджет и съотношението на държавния дълг към БВП, растежа на бюджетните разходи, планирания растеж на бюджетните приходи при непроменени политики, планираните дискреционни мерки по отношение на приходите, изразени в количествено отношение, и основните икономически допускания, посочени в параграф 2, букви а) и б), се представя на годишна основа и обхваща предходната година, текущата година и най-малко следващите три години.

4.  Всяка програма включва информация относно нейния статут в контекста на националните процедури, по-специално дали програмата е била представена на националния парламент, дали националният парламент е имал възможност да обсъди становището на Съвета относно предходната програма, или, ако е от значение, всяка препоръка или предупреждение, и дали програмата е получила одобрението на парламента.

Член 4

1.  Програмите за стабилност се представят всяка година през април, за предпочитане до средата на април и не по-късно от 30 април.

2.  Държавите-членки оповестяват публично своите програми за стабилност.

Член 5

1.  Въз основа на оценките, извършвани от Комисията и Икономическия и финансов комитет, Съветът, в рамките на многостранното наблюдение съгласно член 121 от ДФЕС, разглежда средносрочните бюджетни цели, представени от държавата-членка в нейната програма за стабилност, оценява дали икономическите допускания, на които се основава програмата, са реалистични и дали планът за корекции за постигането на средносрочната бюджетна цел е подходящ, включително придружаващият го план за развитие на съотношението на държавния дълг към БВП, и дали предприетите или предложените мерки за спазване на плана за корекции са достатъчни за постигане на средносрочната бюджетна цел в рамките на цикъла.

Когато оценяват плана за корекции за постигането на средносрочната бюджетна цел, Съветът и Комисията проверяват дали съответната държава-членка изпълнява задължението си за ежегодно адекватно годишно подобрение на структурния баланс с изключени еднократни и други временни мерки, необходимо за изпълнение на нейната средносрочна бюджетна цел от поне 0,5 % от БВП. За държавите-членки с ниво на дълга, надвишаващо 60 % от БВП, или с изразен риск за общата устойчивост на дълга, Съветът и Комисията проверяват дали годишното подобрение на структурния баланс с изключени еднократни и други временни мерки надвишава 0,5 % от БВП. Съветът и Комисията вземат предвид дали се полагат по-големи усилия за корекции в периоди на растеж, като те може да са по-ограничени в периоди на забавен растеж. По-специално се вземат предвид извънредните постъпления и спадове на приходите.

Преценката дали е осъществен достатъчен напредък по отношение на средносрочната бюджетна цел се прави въз основа на цялостна оценка, която използва като критерий структурния баланс и включва анализ на разходите, при който не се отчитат дискреционните мерки по отношение на приходите. За тази цел Съветът и Комисията оценяват дали нарастването на бюджетните разходи, разгледано във връзка с резултата от взетите или планирани мерки по отношение на приходите, отговаря на следните условия:

а) при държавите-членки, които са постигнали своята средносрочна бюджетна цел, годишното нарастване на разходите не надхвърля референтния средносрочен темп на растеж на потенциалния БВП, освен ако надхвърлянето е съпътствано от дискреционни мерки по отношение на приходите;

б) при държавите-членки, които все още не са постигнали своята средносрочна бюджетна цел, годишното нарастване на разходите не надхвърля определено равнище под референтния средносрочен темп на растеж на потенциалния БВП, освен ако надхвърлянето е съпътствано от дискреционни мерки по отношение на приходите. Разликата между темпа на нарастване на бюджетните разходи и референтния средносрочен темп на растеж на потенциалния БВП се определя така, че да се осигурят необходимите корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел;

в) при държавите-членки, които все още не са постигнали своята средносрочна бюджетна цел, дискреционното намаляване на бюджетните приходи по определени пера е съпътствано или от намаляване на разходите, или от дискреционно нарастване на бюджетните приходи по други пера, или от комбинация от двете.

От агрегираните разходи се изключват разходите за лихви, разходите по програми на Съюза, които изцяло се покриват от приходи от средства на Съюза, и недискреционните промени в разходите за обезщетения при безработица.

Нарастването на темпа на разходите над средносрочната референтна стойност не се счита за неспазване на целевия показател, доколкото се компенсира изцяло от предвидено от закона увеличение на приходите.

Референтният средносрочен темп на растеж на потенциалния БВП се определя въз основа на прогнози и на ретроспективни оценки. Прогнозите се актуализират редовно. Комисията прави публично достояние метода за изчисления на тези прогнози и произтичащата от прилагането му референтна стойност на средносрочния темп на растеж на потенциален на БВП.

Когато се определя планът за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел за държавите-членки, които още не са я постигнали, и допускайки временно отклонение от тази цел за държавите-членки, които вече са я постигнали, при условие че е налице подходящият резерв за постигането на референтната стойност на дефицита, и че бюджетната позиция се очаква да се доближи до средносрочната бюджетна цел в рамките на програмния период, Съветът и Комисията вземат предвид осъществяването на основни структурни реформи, които оказват пряко положително отражение върху бюджета в дългосрочен план, включително чрез повишаването на потенциалния устойчив растеж, оказвайки по този начин осезаемо влияние върху дългосрочната устойчивост на публичните финанси.

Специално внимание се обръща на пенсионните реформи, въвеждащи многостълбова система, която включва задължителен „стълб“, изцяло на базата на лични спестявания в пенсионен фонд. На държави-членки, прилагащи такива реформи, се разрешава отклонение от плана за корекции за постигане на тяхната средносрочна бюджетна цел или от самата цел, като отклонението отразява размера на прякото допълнително въздействие на реформата върху салдото на консолидирания държавен бюджет, при условие че е запазен подходящият резерв за постигането на референтната стойност за дефицита.

Съветът и Комисията също така проверяват дали програмата за стабилност улеснява постигането на устойчива и реална конвергенция в рамките на еврозоната и по-тясното координиране на икономическите политики, и дали икономическите политики на съответната държава-членка са в съответствие с общите насоки за икономическите политики и насоките за заетостта на държавите-членки и на Съюза.

В случай на необичайно събитие извън контрола на дадената държава-членка, което има значително въздействие върху финансовата позиция на сектор „Държавно управление“ или в периоди на сериозен икономически спад в еврозоната или Съюза като цяло, дадена държава-членка може да получи правото да се отклони временно от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел, посочена в третата алинея, при условие че с това не се излага на риск фискалната устойчивост в средносрочен план.

2.  Съветът и Комисията извършват оценка на програмите за стабилност в рамките на най-много три месеца от предоставянето им. Съветът, по препоръка на Комисията и след консултации с Икономическия и финансов комитет, при необходимост приема становище относно програмата. Когато Съветът, в съответствие с член 121 от ДФЕС, прецени, че целите и съдържанието на програмата следва да бъдат засилени, като се обърне специално внимание на плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел, Съветът в своето становище приканва съответната държава-членка да коригира програмата си.

Член 6

1.  Като част от многостранното наблюдение съгласно член 121, параграф 3 от ДФЕС Съветът и Комисията извършват мониторинг на прилагането на програмите за стабилност въз основа на информацията, предоставена от участващите държави-членки и оценките на Комисията и на Икономическия и финансов комитет, по-специално с цел да бъде установено съществуващо или очаквано значително отклонение на състоянието на бюджетите от средносрочната бюджетна цел, или плана за корекции за постигане на тази цел.

2.  В случай че се наблюдава значително отклонение от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел, посочен в член 5, параграф 1, трета алинея от настоящия регламент, а също и с цел предотвратяване на възникването на прекомерен дефицит, Комисията отправя предупреждение към съответната държава-членка в съответствие с член 121, параграф 4 от ДФЕС.

Съветът в рамките на един месец от датата на приемане на предупреждението, посочено в първа алинея, разглежда положението и приема препоръка за необходимите политически мерки въз основа на препоръка от Комисията, основана на член 121, параграф 4 ДФЕС. В препоръката се определя срок от не повече от пет месеца за предприемане на мерки във връзка с отклонението. Срокът се намалява на три месеца, ако Комисията, в своето предупреждение, счита, че положението е особено сериозно и че се налагат спешни действия. Съветът, по предложение от Комисията, публично оповестява препоръката.

В рамките на срока, определен от Съвета в препоръката съгласно член 121, параграф 4 от ДФЕС, съответната държава-членка докладва на Съвета относно действията, предприети в отговор на въпросната препоръка.

Ако съответната държава-членка не предприеме подходящи действия в рамките на срока, определен в препоръка на Съвета съгласно втора алинея, Комисията незабавно препоръчва на Съвета да приеме решение с квалифицирано мнозинство, с което да се установи, че не е предприето ефективно действие. Същевременно Комисията може да препоръча на Съвета да приеме преразгледана препоръка съгласно член 121, параграф 4 от ДФЕС относно необходимите политически мерки.

В случай че Съветът не приеме решението въз основа на препоръката на Комисията, че не са предприети ефективни мерки, и че съответната държава-членка продължава да не предприема подходящи действия, Комисията един месец след предходната си препоръка, препоръчва на Съвета да приеме решението, с което да се установи, че не са предприети ефективни действия. Решението се счита за прието от Съвета, освен ако той реши с обикновено мнозинство да отхвърли препоръката в срок от десет дни след приемането ѝ от Комисията. Същевременно Комисията може да препоръча на Съвета да приеме преразгледана препоръка съгласно член 121, параграф 4 от ДФЕС относно необходимите мерки.

При приемането на решение относно неспазването, посочено в четвърта и пета алинея, гласуват само членовете на Съвета, представляващи участващи държави-членки, и Съветът приема решение без да се отчита гласът на този член, който представлява засегнатата държава-членка.

Съветът съответно представя официален доклад на Европейския съвет относно приетите решения.

3.  Отклонението от средносрочната бюджетна цел или от подходящия план за корекции за постигането на тази цел се изчислява въз основа на цялостна оценка, която използва като критерий структурния баланс и включва анализ на разходите, в който не се отчитат дискреционните мерки по отношение на приходите, както е посочено в член 5, параграф 1.

Оценката дали отклонението е значително, включва по-специално следните критерии:

а) за държавите-членки, които не са постигнали средносрочната бюджетна цел, когато се оценява промяната в структурния баланс, дали отклонението е в размер на най-малко 0,5 % от БВП в рамките на една година или най-малко 0,25 % от БВП средногодишно за две последователни години;

б) при оценка на динамиката на разходите, като не се отчитат дискреционните мерки по отношение на приходите, дали общото въздействие на отклонението върху салдото на държавния бюджет възлиза на минимум 0,5 % от БВП в рамките на една година или като сбор за две последователни години.

Отклонението на динамиката на разходите не се счита за значително, ако съответната държава-членка е преизпълнила средносрочната бюджетна цел, като се има предвид възможността за значителни извънредни постъпления, а бюджетните планове, изложени в програмата за стабилност, не застрашават изпълнението на тази цел през програмния период.

По подобен начин отклонението може да не бъде взето под внимание и ако е в резултат на необичайно събитие извън контрола на дадената държава-членка и има значително въздействие върху финансовата позиция на сектор „Държавно управление“ или в условията на сериозен икономически спад в еврозоната или в Съюза като цяло, при условие че с това не се излага на риск фискалната устойчивост в средносрочен план.

▼B



РАЗДЕЛ 3

ПРОГРАМИ ЗА СБЛИЖАВАНЕ

Член 7

▼M2

1.  Всяка неучастваща държава-членка предоставя на Съвета и на Комисията информацията, необходима за упражняването на редовното многостранно наблюдение съгласно член 121 от ДФЕС, под формата на програма за конвергенция, която създава необходимата основа за устойчивост на публичните финанси, спомагаща за ценова стабилност, за висок устойчив растеж и за създаване на заетост.

▼B

2.  Програмите за сближаване предоставят следната информация, по-специално относно промените, свързани със сближаването:

▼M2

а) средносрочната бюджетна цел и плана за корекции за постигане на тази цел за салдото на консолидирания държавен бюджет като процент от БВП, очакваното развитие на съотношението на брутния държавен дълг спрямо БВП, очаквания растеж на бюджетните разходи, включително съответните средства за бруто образуване на основен капитал, по-специално имайки предвид условията и критериите за установяване на растежа на разходите съгласно член 9, параграф 1, очаквания растеж на бюджетните приходи при непроменени политики и количествена оценка на планираните дискреционни мерки по отношение на приходите, средносрочните цели на паричната политика, връзката на тези цели със стабилността цените и на валутния курс, както и с постигането на устойчива конвергенция;

аа) информация относно неявни задължения, свързани със застаряването на населението, и условни задължения като публичните гаранции, с потенциално голямо въздействие върху сметките на сектор „Държавно управление“;

аб) информация относно съгласуваността на програмата за конвергенция с общите насоки за икономическите политики и с националната програма за реформи;

б) основните допускания относно очакваното икономическо развитие и важни икономически променливи, които са от значение за осъществяването на програмата за конвергенция като бюджетни разходи за инвестиции, реален растеж на БВП, заетост и инфлация;

в) количествена оценка на предприетите или предвижданите бюджетни и други мерки на икономическата политика за постигане целите на програмата, съдържаща анализ на разходите и ползите на основните структурни реформи, които имат преки положителни ефекти върху бюджета в дългосрочен план, включително чрез повишаване на потенциалния устойчив растеж;

▼B

г) анализ на начина, по който промените в основните предвиждания биха се отразили на бюджетните и на дълговите позиции;

▼M1

д) ако е приложимо, причините за отклонението от искания коригиран вариант към средносрочната бюджетна цел.

▼M2

2а.  Програмата за конвергенция се основава на най-вероятния макрофискален сценарий или на по-консервативния сценарий. Макроикономическите и бюджетните прогнози се сравняват с най-актуалните прогнози на Комисията и, ако е целесъобразно, тези на други независими органи. Значителни различия между избрания макрофискален сценарий и прогнозата на Комисията се описват с обосновка, по-специално ако равнището или растежът на външните допускания се отклонява значително от стойностите, посочени в прогнозите на Комисията.

Точният характер на информацията, включена в параграф 2, букви а), аа), б), в) и г) се определя в хармонизирана рамка, създадена от Комисията в сътрудничество с държавите-членки.

▼M2

3.  Информацията относно развитието на салдото на консолидирания държавен бюджет и съотношението на държавния дълг към БВП, растежа на бюджетните разходи, предвиденото нарастване на бюджетните приходи при непроменени политики, планираните дискреционни мерки по отношение на приходите, подходящо изразени в количествено отношение, и основните икономически допускания, посочени в параграф 2, букви а) и б), се представя на годишна основа и обхваща предходната година, текущата година и най-малко следващите три години.

4.  Всяка програма включва информация относно нейния статут в контекста на националните процедури, по-специално дали програмата е била представена на националния парламент и дали националният парламент е имал възможност да обсъди становището на Съвета относно предходната програма, или, ако е от значение, всяка препоръка или предупреждение, и дали програмата е получила одобрението на парламента.

Член 8

1.  Програмите за конвергенция се представят всяка година през април, за предпочитане до средата на април и не по-късно от 30 април.

2.  Държавите-членки оповестяват публично своите програми за конвергенция.

Член 9

1.  Въз основа на оценките, извършвани от Комисията и Икономическия и финансов комитет, Съветът, в рамките на многостранното наблюдение съгласно член 121 от ДФЕС, разглежда средносрочните бюджетни цели, представени от съответните държави-членки в техните програми за конвергенция, оценява дали икономическите допускания, на които се основава програмата, са реалистични, дали планът за корекции за постигането на средносрочната бюджетна цел е подходящ, включително придружаващият го план за развитието на съотношението на държавния дълг към БВП, и дали предприетите или предложените мерки за спазване на плана за корекции са достатъчни за постигане на средносрочната бюджетна цел по време на цикъла и за постигане на устойчива конвергенция.

Когато оценяват плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел, Съветът и Комисията вземат предвид дали се полагат по-големи усилия в период на растеж, докато те може да са по-ограничени в периоди на забавен растеж. По-специално се вземат предвид извънредните постъпления и спадове на приходите. За държавите-членки с ниво на дълга, надвишаващо 60 % от БВП, или с изразен риск за устойчивостта на дълга като цяло, Съветът и Комисията проверяват дали годишното подобрение на структурния баланс с изключени еднократни и други временни мерки надвишава 0,5 % от БВП. За държавите-членки, които участват в MOK II Съветът и Комисията проверяват дали съответната държава-членка следва политика на подходящо годишно подобрение на структурния баланс с изключени еднократни и временни мерки, което е необходимо за постигане на средносрочната бюджетна цел, в размер на поне 0,5 % от БВП.

Преценката дали е осъществен достатъчен напредък по отношение на средносрочната бюджетна цел се прави въз основа на цялостна оценка, която използва като критерий структурния баланс и включва анализ на разходите, при който не се отчитат дискреционните мерки по отношение на приходите. За тази цел Съветът и Комисията оценяват дали нарастването на бюджетните разходи, разгледано във връзка с резултата от взетите или планирани мерки по отношение на приходите, е в съответствие със следните условия:

а) при държавите-членки, които са постигнали своята средносрочна бюджетна цел, годишното нарастване на разходите не надхвърля референтния средносрочен темп на растеж на потенциалния БВП, освен ако надхвърлянето е съпътствано от дискреционни мерки по отношение на приходите;

б) при държавите-членки, които все още не са постигнали своята средносрочна бюджетна цел, годишното нарастване на разходите не надхвърля определено равнище под референтния средносрочен темп на растеж на потенциалния БВП, освен ако надхвърлянето е съпътствано от дискреционни мерки по отношение на приходите. Разликата между темпа на нарастване на бюджетните разходи и референтния средносрочен темп на растеж на потенциалния БВП се определя така, че да се осигурят необходимите корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел;

в) при държавите-членки, които все още не са постигнали своята средносрочна бюджетна цел, дискреционното намаляване на бюджетните приходи по определени пера е съпътствано или от намаляване на разходите, или от дискреционно нарастване на бюджетните приходи по други пера, или от комбинация от двете.

От агрегираните разходи се изключват разходите за лихви, разходите по програми на Съюза, които изцяло се покриват от приходи от средства на Съюза, и недискреционните промени в разходите за обезщетения при безработица.

Увеличаването на разходите над средносрочната референтна стойност не се счита за неспазване на целевия показател, доколкото се компенсира изцяло от предвидено от закона увеличаване на приходите.

Референтният средносрочен темп на растеж на потенциалния БВП се определя въз основа на прогнози и на ретроспективни оценки. Прогнозите се актуализират редовно. Комисията прави публично достояние метода на изчисления на тези прогнози и произтичащата от неговото приложение референтна стойност на средносрочния темп на потенциален растеж на потенциалния БВП.

Когато се определя планът за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел за държавите-членки, които още не са я постигнали, и допускайки временно отклонение от тази цел за държавите-членки, които вече са я постигнали, при условие че е запазен подходящият резерв за постигане на референтната стойност за дефицита, и че бюджетната позиция се очаква да се доближи към средносрочната бюджетна цел в рамките на програмния период, Съветът и Комисията вземат предвид осъществяването на основни структурни реформи, които оказват пряко положително отражение върху бюджета в дългосрочен план, включително чрез повишаването на потенциалния устойчив растеж, оказвайки по този начин осезаемо влияние върху дългосрочната устойчивост на публичните финанси.

Специално внимание се обръща на пенсионните реформи, въвеждащи многостълбова система, която включва задължителен „стълб“, изцяло на базата на лични спестявания в пенсионен фонд. На държави-членки, прилагащи такива реформи, се разрешава отклонение от плана за корекции за постигане на тяхната средносрочна бюджетна цел или от самата цел, като отклонението отразява размера на прякото допълнително въздействие на реформата върху салдото на консолидирания държавен бюджет, при условие че е запазен подходящият резерв за постигането на референтната стойност за дефицита.

Съветът и Комисията също така проверяват дали програмата за конвергенция улеснява постигането на устойчива и реална конвергенция и по-тясното координиране на икономическите политики, и дали икономическите политики на съответната държава-членка са в съответствие с общите насоки за икономическите политики и насоките за заетостта на държавите-членки и на Съюза. Освен това за държавите-членки, които участват във ВМ II Съветът проверява дали програмата за конвергенция осигурява безпроблемно участие във валутния механизъм.

В случай на необичайно събитие извън контрола на дадената държава-членка, което има значително въздействие върху финансовата позиция на сектор „Държавно управление“ или в периоди на сериозен икономически спад в еврозоната или Съюза като цяло, държавите-членки може да получат правото да се отклонят временно от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел, посочена в трета алинея, при условие че с това не се излага на риск фискалната устойчивост в средносрочен план.

2.  Съветът и Комисията извършват оценяват програмите за конвергенция в рамките най-много на три месеца от представянето им. Съветът, по препоръка на Комисията и след консултации с Икономическия и финансов комитет, при необходимост приема становище относно програмата. Когато Съветът, в съответствие с член 121 от ДФЕС, прецени, че целите и съдържанието на програмата следва да бъдат засилени, като се обърне специално внимание на плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел, Съветът в своето становище приканва съответната държава-членка да коригира програмата си.

Член 10

1.  Като част от многостранното наблюдение съгласно член 121, параграф 3 от ДФЕС Съветът и Комисията извършват мониторинг на прилагането на програмите за конвергенция въз основа на информацията, предоставена от държавите-членки с дерогация и оценките, дадени от Комисията и Икономическия и финансов комитет, по-специално с цел да бъде установено съществуващо или очаквано значително отклонение на състоянието на бюджетните позиции от средносрочната бюджетна цел, или плана за корекции за постигане на тази цел.

Освен това Съветът и Комисията извършват мониторинг на икономическите политики на неучастващите държави-членки с оглед на целите на програмите за конвергенция, с цел да се гарантира, че техните политики са насочени към постигането на стабилност, като по този начин се избягва отклонението от равновесното ниво на реалните валутни курсове и прекомерното вариране на номиналните валутни курсове.

2.  В случай че се наблюдава значително отклонение от плана за коригиране за постигане на средносрочната бюджетна цел, посочен в член 9, параграф 1, алинея трета от настоящия регламент, а също и с цел предотвратяване на възникването на прекомерен дефицит Комисията отправя предупреждение към съответната държава-членка в съответствие с член 121, параграф 4 от ДФЕС.

Съветът в рамките на един месец от датата на приемане на предупреждението, посочено в първа алинея, разглежда положението и приема препоръка за необходимите мерки на политиката на базата на препоръка от Комисията, основана на член 121, параграф 4 от ДФЕС. В препоръката се определя срок от не повече от пет месеца за предприемане на мерки във връзка с отклонението. Срокът се намалява на три месеца, ако Комисията, в своето предупреждение, счита, че положението е особено сериозно и че се налагат спешни действия. Съветът, по предложение от Комисията, публично оповестява препоръката.

В рамките на срока, определен от Съвета в препоръката съгласно член 121, параграф 4 от ДФЕС, съответната държава-членка докладва на Съвета относно действията, предприети в отговор на въпросната препоръка.

Ако съответната държава-членка не предприеме подходящи действия в рамките на срока, определен в препоръка на Съвета съгласно втора алинея, Комисията незабавно препоръчва на Съвета да приеме решение с квалифицирано мнозинство, с което се установява, че не е предприето ефективно действие. Същевременно Комисията може да препоръча на Съвета да приеме преразгледана препоръка съгласно член 121, параграф 4 от ДФЕС относно необходимите мерки на политиката.

В случай че Съветът не приеме решението въз основа на препоръката на Комисията, че не са предприети ефективни мерки, и че съответната държава-членка продължава да не предприема подходящи действия, Комисията един месец след предходната си препоръка, препоръчва на Съвета да приеме решението, с което да се установи, че не са предприети ефективни действия. Решението се счита за прието от Съвета, освен ако той вземе решение с обикновено мнозинство да отхвърли препоръката в срок от десет дни след приемането ѝ от Комисията. Същевременно Комисията може да препоръча на Съвета да приеме преразгледана препоръка съгласно член 121, параграф 4 от ДФЕС относно необходимите мерки на политиката.

Когато взема решението за неспазване, посочено в четвърти и пети параграф, Съветът не взема под внимание гласа на члена на Съвета, който представлява засегнатата държава-членка.

Съветът съответно представя официален доклад на Европейския съвет относно взетите решения.

3.  Отклонението от средносрочната бюджетна цел или от подходящия план за корекции за постигането на тази цел се изчислява въз основа на цялостна оценка, която използва като критерий структурния баланс и включва анализ на разходите, в който не се отчитат дискреционните мерки по отношение на приходите, както е посочено в член 9, параграф 1.

Оценката дали отклонението е значително, включва по-специално следните критерии:

а) за държавите-членки, които не са постигнали средносрочната бюджетна цел, когато се оценява промяната в структурния баланс, дали отклонението е в размер на поне 0,5 % от БВП в рамките на една година или поне 0,25 % от БВП средногодишно за две последователни години;

б) при оценка на динамиката на разходите, като не се отчитат дискреционните мерки по отношение на приходите, дали общото въздействие на отклонението върху салдото на държавния бюджет възлиза на поне 0,5 % от БВП в рамките на една година или като сбор за две последователни години.

Отклонението в динамиката на разходите не се счита за значително, ако съответната държава-членка е преизпълнила средносрочната бюджетна цел, като се има предвид възможността за значителни извънредни постъпления, а бюджетните планове, изложени в програмата за конвергенция, не застрашават изпълнението на тази цел през програмния период.

По подобен начин отклонението може да не бъде взето под внимание и ако е в резултат на необичайно събитие извън контрола на дадената държава-членка и има значително въздействие върху финансовата позиция на сектор „Държавно управление“ или в условията на сериозен икономически спад в еврозоната или в Съюза като цяло, при условие че с това не се излага на риск фискалната устойчивост в средносрочен план.

▼M2



РАЗДЕЛ 3А

ПРИНЦИП НА СТАТИСТИЧЕСКА НЕЗАВИСИМОСТ

Член 10а

С цел да се гарантира, че многостранното наблюдение се основава на сигурни и независими статистически данни, държавите-членки осигуряват професионалната независимост на националните статистически органи, която е съгласувана с Кодекса на европейската статистическа практика, установен с Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно европейската статистика ( 3 ). За това се изисква най-малко наличието на:

а) прозрачни процедури за назначаване и освобождаване на персонал, които трябва да се основават единствено на професионални критерии;

б) бюджетни средства, които трябва да се отпускат на годишен или на многогодишен принцип;

в) датата за публикуването на статистическа информация с ключово значение, която трябва да бъде определена значително по-рано.

▼B



РАЗДЕЛ 4

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

▼M2

Член -11

1.  Комисията гарантира постоянен диалог със съответните органи на държавите-членки в съответствие с целите на настоящия регламент. За целта Комисията провежда по-специално мисии за оценка на икономическото положение в държавата-членка и идентифициране на рискове или трудности, свързани с изпълнението на целите на настоящия регламент.

2.  Комисията може да предприеме мисии за засилено наблюдение в държави-членки, адресат на препоръки, отправени съгласно член 6, параграф 2 и член 10, параграф 2 за целите на мониторинга на място. Съответната държава-членка предоставя цялата необходима информация за подготвянето и провеждането на тези мисии.

3.  Когато въпросната държава-членка е участваща държава-членка или държава-членка, която участва в MOK II, Комисията може да покани представители на Европейската централна банка, ако е целесъобразно, да участват в мисии за наблюдение.

4.  Комисията докладва на Съвета относно резултатите от мисиите, посочени в параграф 2, и, ако е целесъобразно, може да реши да оповести публично констатациите си.

5.  При организиране на мисиите, посочени в параграф 2, Комисията изпраща предварителните си констатации на съответните държави-членки за коментар.

▼B

Член 11

Като част от многостранния надзор, упоменат в настоящия регламент, Съветът извършва цялостната оценка, посочена в ►M2  член 121 ◄ , параграф 3.

Член 12

Съгласно ►M2  член 121 ◄ , параграф 4, втора алинея председателите на Съвета и на Комисията следва да включат в техните доклади до Европейския парламент резултатите от многостранния надзор, осъществяван съгласно настоящия регламент.

▼M2

Член 12а

1.  До 14 декември 2014 и след това на всеки пет години Комисията публикува доклад относно прилагането на настоящия регламент.

В този доклад се оценява, наред с другото:

а) ефективността на настоящия регламент, по-специално дали разпоредбите, уреждащи вземането на решения, са достатъчно стабилни;

б) напредъкът в посока осигуряване на по-тясна координация на икономическите политики и устойчива конвергенция на икономическите показатели на държавите-членки в съответствие в ДФЕС.

2.  По целесъобразност докладът се придружава от предложение за изменение на настоящия регламент, включително на процедурите за вземане на решение.

3.  Докладът се изпраща на Европейския парламент и на Съвета.

▼B

Член 13

Настоящият регламент влиза в сила на 1 юли 1998 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.



( 1 ) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 25.

( 2 ) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 41.

( 3 ) ОВ L 87, 31.3.2009 г., стр. 164.

Top