EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 01975L0324-20090420

Consolidated text: Директива на Съвета от 20 май 1975 година относно сближаване на законодателствата на държавите-членки, свързани с аерозолни опаковки (75/324/ЕИО)

ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/1975/324/2009-04-20

1975L0324 — BG — 20.04.2009 — 006.001


Този документ е средство за документиране и не обвързва институциите

►B

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 20 май 1975 година

относно сближаване на законодателствата на държавите-членки, свързани с аерозолни опаковки

(75/324/ЕИО)

(ОВ L 147, 9.6.1975, p.40)

Изменен с

 

 

Официален вестник

  No

page

date

►M1

ДИРЕКТИВА 94/1/ЕО НА КОМИСИЯТА от 6 януари 1994 година

  L 23

28

28.1.1994

►M2

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 807/2003 НА СЪВЕТА от 14 април 2003 година

  L 122

36

16.5.2003

►M3

ДИРЕКТИВА 2008/47/ЕО НА КОМИСИЯТА текст от значение за ЕИП от 8 април 2008 година

  L 96

15

9.4.2008

►M4

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 219/2009 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 март 2009 година

  L 87

109

31.3.2009


Изменен с

 A1

Акт за присъединяване на Гърция

  L 291

17

19.11.1979

 A2

  L 302

23

15.11.1985




▼B

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 20 май 1975 година

относно сближаване на законодателствата на държавите-членки, свързани с аерозолни опаковки

(75/324/ЕИО)



СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност и по-специално член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята ( 1 ),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет ( 2 ),

като има предвид, че в някои държави-членки от аерозолните опаковки се очаква да отговарят на дадени задължителни технически спецификации; като има предвид, че тези спецификации са различни за различните държави-членки и, по силата на това, възпрепятстват търговията в рамките на Общността;

като има предвид, че тези бариери пред установяването и функционирането на общия пазар могат да бъдат отстранени, ако всички държави-членки приемат едни и същи спецификации в допълнение или вместо тези, определени в сегашното им законодателство, и като има предвид, че тези спецификации трябва да се свързват по-специално с производството, пълненето и номиналните обеми на аерозолните опаковки;

като има предвид, че при сегашното равнище на техническия прогрес, сферата на приложение на тази директива трябва да се ограничи до аерозолните опаковки, изработени от метал, стъкло или пластмаса;

като има предвид, че техническите спецификации, изброени в приложението към тази директива, ще трябва да бъдат своевременно адаптирани към изискванията на техническия прогрес; като има предвид, че за улесняване прилагането на съответните необходими мерки трябва да бъде определена процедура за тясно сътрудничество между държавите-членки и Комисията в рамките на Комитета за адаптиране към техническия прогрес на Директивата за аерозолните опаковки;

като има предвид, че някои аерозолни опаковки, пуснати на пазара, могат да представляват риск за безопасността, независимо че отговарят на изискванията за безопасност на тази директива и приложението към нея; като има предвид, че поради това се налага определяне на процедура за избягване на този риск,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:



Член 1

Настоящата директива се прилага за аерозолните опаковки, както е определено в член 2, с изключение на онези с максимална вместимост по-малка от 50 мл, както и онези с максимална вместимост по-голяма от определената в точки 3.1, 4.1.1, 4.2.1, 5.1. и 5.2 съответно в приложението към настоящата директива.

Член 2

По смисъла на тази директива терминът „аерозолна опаковка“ означава всеки един контейнер за еднократна употреба, изработен от метал, стъкло или пластмаса, който съдържа компресиран, втечнен или разтворен под налягане газ, със или без течност, кремообразни или праховидни съставки и който е снабден с приспособление за изпускане на газа, позволяващо съдържанието да се изхвърля във вид на твърди или течни частици в суспензия от газ като пяна, кремообразни или праховидни съставки, или в течно състояние.

Член 3

Лицето, отговорно за маркетинга на аерозолните опаковки, поставя символа „З“ (обърната буква епсилон) върху аерозолните опаковки като доказателство за това, че те отговарят на изискванията на тази директива и на приложението към нея.

Член 4

Държавите-членки не могат, по причини, свързани с изложените изисквания в тази директива и приложението към нея, да отказват, забраняват или ограничават продажбата на която и да е аерозолна опаковка, отговаряща на изискванията по тази директива и приложението към нея.

▼M4

Член 5

Комисията приема измененията, необходими за адаптиране към техническия прогрес на приложението към тази директива. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 7, параграф 2.

▼B

Член 6

1.  Създава се Комитет за адаптиране към техническия прогрес на Директивата за аерозолните опаковки, наричан по-нататък „Комитетът“, който се състои от представители на държавите-членки и представител на Комисията, който е председател.

▼M2 —————

▼M2

Член 7

1.  Комисията се подпомага от Комитета по адаптирането към техническия напредък на директивата относно аерозолните опаковки.

▼M4

2.  При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи 1—4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

▼M4 —————

▼B

Член 8

1.  Без да се засягат други директиви на Общността, в частност директивите относно опасните вещества и препарати, всяка аерозолна опаковка трябва да носи надпис, а когато подробностите не могат да се изпишат върху аерозолната опаковка поради малките ѝ размери (при максимална вместимост от 150 мл или по-малко), да се прикрепи етикет със следните данни, изписани с ясни,четливи и неизтриваеми букви:

а) името, адреса или търговската марка на лицето, отговарящо за продажбата на аерозолната опаковка,

б) символът „З“ (обърната буква епсилон), удостоверяваща спазването на изискванията на тази директива,

в) кодова маркировка, позволяваща идентификацията на партидата на пълнене,

▼M1

г) подробните данни, посочени в точки 2.2 и 2.3 от приложението,

▼B

д) съдържанието нето – като тегло и обем.

▼M3

1a.  Когато в аерозолна опаковка се съдържат запалими компоненти съгласно определението от параграф 1.8 от приложението, но аерозолната опаковка не се счита за „запалима“ или „силно запалима“съгласно критериите, дадени в параграф 1.9 от приложението, количеството запалим материал, съдържащ се в аерозолната опаковка, трябва ясно да е указано на етикета със следния четлив и неизтриваем текст: „X % от масата на съдържанието са запалими“.

▼B

2.  Държавите-членки могат да поставят маркетинга на аерозолните опаковки на тяхна територия в зависимост от използването на роден език или езици за изписване на надписа върху етикета.

Член 9

Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, за да избягнат употребата върху аерозолните опаковки на маркировка или надписи, които могат да се объркат със символа „З“ (обърната буква епсилон).

▼M3 —————

▼B

Член 10

1.  Ако някоя държава-членка забележи, на базата на достатъчно доказателства, че една или повече аерозолни опаковки, макар и съобразени с изискванията на Директивата, представляват риск за безопасността или здравето, тя има правото временно да забрани продажбата на опаковката или опаковките на своя територия или да постави за нея или за тях специални условия. Тя незабавно уведомява другите държави-членки и Комисията за това, като излага основанията за своето решение.

2.  Комисията се консултира в срок до шест седмици с другите държави-членки, след което незабавно дава своето становище и взема подходящите мерки.

▼M4

3.  Комисията може да приема необходимите технически адаптации на настоящата директива. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 7, параграф 2.

В такъв случай държавата-членка, която е приела защитни мерки, може да ги поддържа до влизането в сила на адаптациите.

▼B

Член 11

1.  Държавите-членки въвеждат в сила необходимите разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива в срок от осемнадесет месеца от нейното съобщаване. Те незабавно уведомяват Комисията за това.

2.  Държавите-членки предоставят на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 12

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.




ПРИЛОЖЕНИЕ

1.   ДЕФИНИЦИИ

1.1   Налягане

„Налягане“ означава вътрешното налягане, изразено в бара (относително налягане).

1.2.   Налягане при изпитване

„Налягане при изпитване“ означава налягането, на което може да бъде подложена аерозолна опаковка контейнер за 25 секунди, без да се причини никакво изтичане, а ако контейнерът е метален или пластмасов – без никаква видима или постоянна деформация, освен позволената в 6.1.1.2.

1.3.   Разрушаващо налягане

„Разрушаващо налягане“ означава минималното налягане, което причинява избухване или разкъсване на аерозолния контейнер.

1.4.   Обща вместимост на контейнера

„Обща вместимост на контейнера“ означава обема в милилитри на отворен контейнер до ръба на отверстието.

1.5.   Нето вместимост

„Нето вместимост“ означава обема в милилитри на пълна и затворена аерозолна опаковка.

1.6.   Обем на течната фаза

„Обем на течната фаза“ означава обема на не газообразните фази в пълна и затворена аерозолна опаковка.

1.7.   Условия на изпитване

„Условия на изпитване“ означава стойностите на налягането при изпитване и разрушаващото налягане, упражнявани хидравлично при 20 °С (± 5 °C).

▼M3

1.8.   Огнеопасно съдържание

Съдържанието на аерозоли се счита за запалимо, ако те съдържат какъвто и да било компонент, класифициран като запалим:

а) „запалима течност“ означава течност с температура на възпламеняване по-ниска от 93 °C;

б) „запалимо твърдо вещество“ означава твърдо вещество или смес, която е лесно възпламенима, или може да причини или улесни запалване в резултат на триене. Лесно възпламеними твърди вещества са прахообразни, гранулирани, или пастообразни вещества или смеси, които представляват опасност, ако се запалват при краткотраен контакт с източник на запалване, като горяща клечка кибрит, и ако пламъкът се разпространява бързо;

в) „запалим газ“ означава газ или газова смес, които имат граница на запалимост с въздуха при температура 20 °C и нормално налягане 1,013 bar.

Тази дефиниция не включва пирофорни, самонагряващи се и реагиращи с вода вещества и смеси, които никога не се използват за компоненти на аерозоли.

▼M3

1.9.   Запалими аерозоли

За целите на настоящата директива един аерозол се счита за „незапалим“, „запалим“ или „силно запалим“ в зависимост от неговата топлина на изгаряне и масата на съдържащите се запалими компоненти, както следва:

а) аерозоли, съдържащи 85 % или повече запалими компоненти и с топлина на изгаряне по-голяма или равна на 30 kJ/g, се класифицират като „силно запалими“;

б) аерозоли, съдържащи 1 % или по-малко запалими компоненти и с топлина на изгаряне по-малка от 20 kJ/g, се класифицират като „.незапалими“;

в) всички останали аерозоли се подлагат на дадените по-долу процедури за класификация по отношение на запалимостта или се класифицират като „силно запалими“. Изпитването за разстояние на запалване, изпитването в затворено пространство и изпитването за запалимост на пяна трябва да са в съответствие с параграф 6.3.

1.9.1.   Запалими аерозоли под формата на спрей

При аерозоли под формата на спрей класификацията се извършва при отчитане на топлината на изгаряне и въз основа на резултатите от изпитването за разстояние на запалване, както следва:

а) Ако топлината на изгаряне е по-малка от 20 kJ/g:

i) аерозолът се класифицира като „запалим“, ако запалване възниква на разстояние равно или по-голямо от 15 cm, но по-малко от 75 cm;

ii) аерозолът се класифицира като „силно запалим“, ако запалване възниква на разстояние равно или по-голямо от 75 cm;

iii) ако при изпитването за разстояние на запалване не се получи запалване, се извършва изпитване в затворено пространство и в този случай аерозолът се класифицира като „запалим“, ако време-еквивалентът е по-малък или равен на 300 s/m3 или плътността на дефлаграция е по-малка или равна на 300 g/m3; в противен случай аерозолът се класифицира като „незапалим“.

б) Ако топлината на изгаряне е равна или по-голяма от 20 kJ/g, аерозолът се класифицира като „силно запалим“, ако запалване възникне на разстояние 75 cm или по-голямо; в противен случай аерозолът се класифицира като „запалим“.

1.9.2.   Запалими аерозоли под формата на пяна

При аерозоли под формата на пяна класификацията се извършва въз основа на резултатите от изпитването за запалимост на пяна.

а) Аерозолният продукт се класифицира като „силно запалим“, ако:

i) височината на пламъка е 20 cm или повече и пламъкът е устойчив в продължение на 2 s или по-дълго;

или

ii) височината на пламъка е 4 cm или повече и пламъкът е устойчив в продължение на 7 s или по-дълго.

б) Аерозолен продукт, който не съответства на критериите по буква a) се класифицира като „запалим“, ако височината на пламъка е 4 cm или повече и пламъкът е устойчив в продължение на 2 s или по-дълго.

1.10.   Топлина на изгаряне

Топлината на изгаряне ΔНc се определя или по:

а) утвърдените технологични правила, описани например в стандарти, като ASTM D 240, ISO 13943 86.1 до 86.3 и NFPA 30B, или в научната литература;

или

б) чрез прилагане на следния изчислителен метод:

Топлината на изгаряне (ΔНc), в килоджаули на грам (kJ/g), се изчислява като произведение на теоретичната топлина на изгаряне (ΔНcomb) и ефективността на горене, която обикновено е по-малка от 1,0 (типичната ефективност на горене е 0,95 или 95 %).

За съставни аерозоли топлината на изгаряне е сумата от претеглените топлини на изгаряне на отделните компоненти, както следва:

image

където:

ΔНc

=

топлина на изгаряне (kJ/g) на продукта;

wi%

=

масова част на компонента i на продукта;

ΔНc(i)

=

специфична топлина на изгаряне (kJ/g) на компонента i на продукта.

Лицето, отговорно за маркетинга на аерозолната опаковка, трябва да опише метода, използван за определяне на топлината на изгаряне в документ, който да е лесно достъпен на официален език на Общността, на адрес, указан на етикета, в съответствие с член 8, параграф 1, буква a), ако топлината на изгаряне се използва като параметър за оценка на запалимостта на аерозолите съгласно разпоредбите на настоящата директива.

▼B

2.   ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

▼M3

Без да се засягат специфичните разпоредби на приложението относно изискванията, свързани със запалимостта и опасността, дължаща се на налягането, лицето, отговорно за маркетинга на аерозолни опаковки, е длъжно да анализира опасностите, за да идентифицира тези, които се отнасят за неговите аерозолни опаковки. Когато е уместно, този анализ трябва да включва преценка на риска от вдишване на спрей, пръскан от аерозолната опаковка при нормални и разумно предвидими условия на употреба, отчитайки пространственото разпределение на капките по големина, заедно с физичните и химични свойства на съдържанието. След това то трябва да извърши проектиране, изпълнение и изпитване, и, ако е уместно, да подготви специални указания за употреба на основата на направения анализ.

▼B

2.1.   Конструкция и оборудване

2.1.1.

Пълната аерозолна опаковка трябва да е такава, че при нормални условия на използване и съхранение да отговаря на разпоредбите от това приложение.

2.1.2.

Клапата трябва практически да затваря херметично аерозолната опаковка при нормални условия на съхранение и транспортиране и трябва да бъде защитена, например посредством защитна капачка, срещу всякакво неволно отваряне и всякакво разваляне.

2.1.3.

Трябва да бъде изключена възможността механичната устойчивост на аерозолната опаковка да бъде нарушена от действието на съдържащите се в нея вещества, дори и при продължително съхраняване.

▼M1

2.2.   Етикетиране

Без да се засягат директивите за класификацията, опаковането и етикетирането на опасните вещества и препарати, по-специално по отношение опасността за здравето и/или околната среда, на видимо място на аерозолните опаковки трябва да се постави следната четлива и незаличима информация:

а) независимо от съдържанието на флаконите:

„Опаковката е под налягане: да не се излага на слънчева светлина и температури над 50 °C. Да не се пробива и да не се гори, дори и след употреба;“

▼M3

б) когато аерозолът е класифициран като „запалим“ или „силно запалим“ в съответствие с критериите от параграф 1.9:

 символ „пламък“, в съответствие с образеца от приложение II към Директива 67/548/ЕИО;

 обозначение „запалим“ или „силно запалим“, в зависимост от класификацията на аерозола като „запалим“ или „силно запалим“.

▼M1

2.3.   Специална информация относно употребата

Без да се засягат директивите за класификация, опаковане и етикетиране на опасните вещества и препарати, по специално по отношение опасността за здравето и/или околната среда, на видимо място на аерозолните флакони трябва да се постави следния четлив и незаличим текст:

▼M3

а) независимо от съдържанието всякакви допълнителни предупреждения към потребителите за конкретни опасности при употреба на продукта; ако аерозолната опаковка се придружава от отделни инструкции за употреба, последните трябва също да включват тези предупреждения;

б) когато аерозолът е класифициран като „запалим“ или „силно запалим“ в съответствие с критериите от параграф 1.9, следните предупреждения:

 фрази за безопасност S2 и S16, дадени в приложение IV към Директива 67/548/ЕИО;

 „Не пръскайте върху открит пламък или какъвто и да е нажежен материал“.

▼M3

2.4.   Обем на течната фаза

Обемът на течната фаза при температура 50 °C не трябва да превишава 90 % от нетната вместимост.

▼B

3.   СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ ЗА МЕТАЛНИ АЕРОЗОЛНИ ОПАКОВКИ

3.1.   Вместимост

Общата вместимост на тези контейнери не може да превишава 1 000 мл.

3.1.1.   Налягане при изпитване на контейнера

а) За контейнери, напълнени при налягане по-малко от 6,7 бара при температура 50 °C, налягането при изпитване трябва да е поне 10 бара.

б) За контейнери, напълнени при налягане равно или по-голямо от 6,7 бара при температура 50 °C, налягането при изпитване трябва да е с 50 % по-голямо от вътрешното налягане при температура 50 °C.

▼M3

3.1.2.   Пълнене

При температура 50 oC налягането в аерозолната опаковка не трябва да превишава 12 bar.

Ако обаче аерозолът не съдържа газ или газова смес, които имат граница на запалимост с въздуха при температура 20 °C и нормално налягане 1,013 bar, максималното допустимо налягане при температура 50 °C е 13,2 bar.

▼M3 —————

▼B

4.   СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ ЗА СТЪКЛЕНИ АЕРОЗОЛНИ ОПАКОВКИ

4.1.   Контейнери с пластмасово покритие или с постоянна защита

Такъв вид контейнери могат да се ползват за пълнене с компресиран, втечнен или разтворен под налягане газ.

4.1.1.   Вместимост

Общата вместимост на такива контейнери не може да превишава 220 мл.

4.1.2.   Покритие

Покритието трябва да е защитна обвивка от пластмаса или друг подходящ материал, предназначено да предотврати риска от разпръскващи се стъклени частички, ако контейнерът случайно се счупи. То трябва да е предвидено така че да няма разпръскващи се стъклени частички, ако пълната аерозолна опаковка при температура 20 °C, падне от височина 1,8 м върху бетонен под.

4.1.3.   Налягане при изпитване на контейнера

а) Контейнери, използвани за пълнене с компресиран или разтворен под налягане газ, трябва да устоят най-малко на 12 бара налягане при изпитване.

б) Контейнери, използвани за пълнене с втечнен газ, трябва да устоят най-малко на 10 бара налягане при изпитване.

4.1.4.   Пълнене

а) Аерозолни опаковки, напълнени с компресиран газ, не трябва да се подлагат на налягане по-голямо от 9 бара при температура 50 °C.

б) Аерозолни опаковки, напълнени с разтворен под налягане газ, не трябва да се подлагат на налягане по-голямо от 8 бара при температура 50 °C.

в) Аерозолни опаковки, съдържащи втечнен газ или смеси от втечнен газ, при температура 20 °C не трябва да се подлагат на налягане по-голямо от посоченото в следната таблица:



Обща вместимост

Процентно съдържание на втечнения газ в общата смес

20 %

50 %

80 %

50 до 80 мл

3,5 бара

2,8 бара

2,5 бара

< 80 до 160 мл

3,2 бара

2,5 бара

2,2 бара

< 160 до 220 мл

2,8 бара

2,1 бара

1,8 бара

Тази таблица показва границите на налягането, допустими при температура 20 °C в съотношение с процентното съдържание на газ.

Границите на налягането за процента на газа, които не са дадени в таблицата, се екстраполират от нея.

▼M3 —————

▼B

4.2.   Незащитени стъклени контейнери

Аерозолни опаковки, използващи незащитени стъклени контейнери, се пълнят само с втечнени или разтворени под налягане газове.

4.2.1.   Вместимост

Общата вместимост на тези контейнери не може да надвишава 150 мл.

4.2.2.   Налягане при изпитване на контейнера

Налягането при изпитване на контейнера трябва да бъде най-малко 12 бара.

4.2.3.   Пълнене

а) Аерозолни опаковки, напълнени с компресиран газ, не трябва да се подлагат на налягане по-голямо от 8 бара при температура 50 °C.

б) Аерозолни опаковки, съдържащи втечнен газ, при температура 20 °C, не трябва да се подлагат на налягане по-голямо от показаното в следната таблица:



Обща вместимост

Процентно съдържание на втечнения газ в общата смес

20 %

50 %

80 %

50 до 70 мл

1,5 бара

1,5 бара

1,25 бара

< 70 до 150мл

1,5 бара

1,5 бара

1 бар

Тази таблица показва границите на налягането, допустими при температура 20 °C в съотношение с процента на втечнения газ.

Границите на налягането за процента на газа, които не са дадени в таблицата, се екстраполират от нея.

▼M3 —————

▼B

5.   СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ПЛАСТМАСОВИТЕ АЕРОЗОЛНИ ОПАКОВКИ

5.1.

Пластмасовите аерозолни опаковки, за които има вероятност да се раздробят на части при пръскане, се третират по същия начин както незащитени стъклени аерозолни опаковки.

5.2.

Пластмасовите аерозолни опаковки, които не могат да се раздробят на части при пръскане, се третират по същия начин както стъклени аерозолни опаковки със защитно покритие.

6.   ТЕСТОВЕ

6.1.   Изискванията за тестовете се гарантират от лицето, отговорно за продажбите.

6.1.1.   Хидравличен тест върху празни контейнери

6.1.1.1.

Метални, стъклени или пластмасови аерозолни опаковки трябва да издържат на хидравлично изпитване съгласно условията в точки 3.1.1, 4.1.3 и 4.2.2.

6.1.1.2.

Метални контейнери, които показват асиметрични или значителни деформации, или други подобни дефекти, се отхвърлят. Незначителна симетрична деформация на основата, или отразяваща се на горната част на контейнера, е допустима, при положение, че контейнерът премине успешно изпитването на якост.

6.1.2.   Изпитване на якост на празни метални контейнери

Лицето, отговорно за продажбите, трябва да се увери, че разрушаващото налягане на контейнерите е поне с 20 % по-високо от указаното налягане при изпитване.

6.1.3.   Изпитване при падане за защитени стъклени контейнери

Производителят трябва да гарантира, че контейнерите отговарят на изискванията, залегнали в 4.1.2.

▼M3

6.1.4.   Краен контрол на пълни аерозолни опаковки

6.1.4.1.

Аерозолните опаковки се подлагат на окончателно изпитване по един от следните методи.

а)   Изпитване в гореща водна баня

Всяка пълна аерозолна опаковка се потапя в гореща водна баня.

i) температурата на водата във ваничката и времетраенето на изпитването трябва да са такива, че вътрешното налягане да достигне това, което съдържанието би имало при постоянна температура 50 °C;

ii) всяка аерозолна опаковка с видима трайна деформация или теч се бракува.

б)   Методи за окончателно изпитване при висока температура

Могат да се използват други методи за нагряване съдържанието на аерозолните опаковки, ако при тях се гарантира, че налягането и температурата на всяка пълна аерозолна опаковка достигат стойностите, изисквани при изпитването в гореща водна баня и деформациите и течовете се установяват със същата точност, както при това изпитване.

в)   Методи за окончателно изпитване при ниска температура

Може да се използва алтернативен метод за окончателно изпитване при ниска температура, ако той е в съответствие с разпоредбите за методи, алтернативни на изпитването на аерозолни опаковки в гореща водна баня, дадени в параграф 6.2.4.3.2.2 от приложение A към Директива 94/55/ЕО.

6.1.4.2.

За аерозолни опаковки, при които след напълване и преди първоначална употреба съдържанието претърпява физична или химична трансформация, променяйки налягането си, се прилагат методи за окончателно изпитване при ниска температура в съответствие с параграф 6.1.4.1, буква в).

6.1.4.3.

При методи за изпитване в съответствие с параграф 6.1.4.1, буква б) и 6.1.4.1, буква в):

а) методът за изпитване трябва да бъде одобрен от компетентен орган;

б) лицето, отговорно за маркетинга на аерозолни опаковки, подава заявление за одобрение до компетентен орган. Към заявлението се прилага техническата документация с описание на метода;

в) лицето, отговорно за маркетинга на аерозолни опаковки, е длъжно, за целите на надзора, да съхранява одобрението на компетентния орган, техническата документация с описание на метода и протоколите за осъществен контрол, ако има такива, на адреса, указан на етикета в съответствие с член 8, параграф 1, буква a);

г) техническата документация трябва да е оформена на един от официалните езици на Общността или трябва да е налично нейно заверено копие;

д) „компетентен орган“ означава орган, определен във всяка държава-членка по Директива 94/55/ЕО.

▼B

6.2.   Примери за проверочно изпитване, което може да се провежда от държавите-членки

6.2.1.   Изпитване на непълни контейнери

Налягането при изпитване се прилага в продължение на 25 секунди върху пет произволно избрани контейнера от еднородна партида от 2 500 непълни контейнера, което ще рече, изработени от едни и същи материали при същия непрекъснат производствен процес за партидата, или от партида, взета от едночасов непрекъснат процес.

Ако който е да е от тези контейнери не премине успешно изпитването, се вземат допълнително десет случайно избрани контейнера от същата партида и се подлагат на същото изпитване.

Ако някой от тези аерозолни контейнери не премине успешно изпитването, цялата партида се счита неподходяща за употреба.

6.2.2.   Изпитване на пълни аерозолни опаковки

Изпитване със сгъстен въздух и изпитване на водно налягане се извършват като се потопи представителен брой пълни аерозолни опаковки във ваничка с вода. Температурата на водата и престоя в нея трябва да гарантират, че съдържанието на аерозолната опаковка ще достигне равномерна температура 50 °C през времето, необходимо да се гарантира, че няма да има избухване или скъсване.

Всяка партида аерозолни опаковки, която не премине успешно тези тестове, трябва да се счита неподходяща за употреба.

▼M3

6.3.   Изпитване на аерозоли за запалимост

6.3.1.   Изпитване на аерозолни спрейове за разстояние на запалване

6.3.1.1.   Въведение

6.3.1.1.1. Този метод за изпитване описва начина за определяне на разстоянието на запалване на аерозолен спрей с цел оценка на опасността от възпламеняване. От аерозолната опаковка се пръска по посока на източника на запалване, като разстоянието между тях се променя с по 15 cm и се наблюдава дали ще се получи запалване и устойчиво горене на спрея. Запалване и устойчиво горене се дефинира като стабилен пламък, съществуващ поне 5 s. За източник на запалване се използва газова горелка със син, блед пламък с височина 4—5 cm.

6.3.1.1.2. Изпитването е приложимо за аерозолни продукти, с разстояние на пръскане 15 cm или повече. Аерозолни продукти с разстояние на пръскане под 15 cm, като такива, пръскащи пяна, мусове, гелове или пасти, или снабдени с дозиращ вентил, не подлежат на това изпитване. Аерозолните продукти за пръскане на пяна, мусове, гелове и пасти се подлагат на изпитването за запалимост на аерозолна пяна.

6.3.1.2.   Уреди и материали

6.3.1.2.1. Необходими са следните уреди:



Ваничка с вода с поддържане на температура 20 °C

с точност ± 1 °C

Калибрирани лабораторни везни (кантар)

с точност ± 0,1 g

Хронометър (секундомер)

с точност ± 0,2 s

Градуирана скала, стойка и фиксатор

с градуировка в cm

Газова горелка със стойка и фиксатор

 

Термометър

с точност ± 1 °C

Влагомер

с точност ± 5 %

Манометър

с точност ± 0,1 bar

6.3.1.3.   Процедура

6.3.1.3.1.   Общи изисквания

6.3.1.3.1.1. Преди изпитване всяка аерозолна опаковка се кондиционира и след това се подготвя чрез пръскане в продължение на около 1 s. Целта на това действие е да се отстрани нехомогенният материал от тръбичката в аерозолната опаковка.

6.3.1.3.1.2. Стриктно се спазват инструкциите за употреба, включително това дали опаковката се използва в изправено положение или обърната. Когато се изисква разклащане, то се извършва непосредствено преди изпитването.

6.3.1.3.1.3. Изпитването се извършва в среда без течение, с възможност за вентилация, с контролирана температура 20 °C (± 5 °C) и относителна влажност в обхвата 30—80 %.

6.3.1.3.1.4. Всяка аерозолна опаковка следва да се изпитва:

а) когато е пълна — по цялостната процедура, с горелка, на разстояние в обхвата между 15 cm и 90 cm от изпълнителния механизъм на аерозолния флакон;

б) когато е пълна 10—12 % от номиналното (% от масата) — само едно изпитване, или на разстояние 15 cm от изпълнителния механизъм, когато при пръскането от пълен флакон изобщо не се е получило запалване, или на разстоянието на запалване при пръскане от пълен флакон плюс 15 cm.

6.3.1.3.1.5. По време на изпитването флаконът се позиционира съгласно инструкциите от етикета. Съответно се позиционира и източникът на запалване.

6.3.1.3.1.6. При описаната по-долу процедура съществува изискване изпитването да се прави, като разстоянието между пламъка на горелката и изпълнителния механизъм на аерозолната опаковка се променя с по 15 cm в обхвата 15—90 cm. За ефективност се започва при разстояние 60 см между пламъка на горелката и изпълнителния мехнизъм на аерозолната опаковка.В случай на запалване на спрея при разстояние 60 cm разстоянието между пламъка на горелката и изпълнителния механизъм на аерозола се увеличава с 15 cm. Ако при разстояние 60 cm между пламъка на горелката и изпълнителния механизъм на аерозолната опаковка не се е получило запалване, разстоянието се намалява с 15 cm. Целта на процедурата е да се определи максималното разстояние между изпълнителния механизъм на аерозолната опаковка и пламъка на горелката, при което се получава устойчиво горене на спрея, или да се установи, че не се е получило запалване на 15 cm разстояние между пламъка на горелката и изпълнителния механизъм на аерозолната опаковка.

6.3.1.3.2.   Изпитвателна процедура:

а) преди всяко изпитване най-малко 3 пълни аерозолни опаковки от всеки продукт се кондиционират до 20 °C ± 1 °C като поне 95 % от флакона е потопен във водата най-малко 30 min (ако аерозолът е изцяло потопен, 30 min кондициониране са достатъчни);

б) спазват се общите изисквания. Записват се околната температура и относителна влажност;

в) претегля се една аерозолна опаковка и се записва нейната маса;

г) установява се вътрешното налягане и първоначалната скорост на изпразване при 20 °C ± 1 °C (за да се изключат дефектни или частично напълнени аерозолни опаковки);

д) закрепва се газовата горелка посредством фиксатор на плоска хоризонтална повърхност или на стойка;

е) запалва се газовата горелка; пламъкът трябва да е блед и да е с височина приблизително 4—5 cm;

ж) поставя се изходният отвор на изпълнителния механизъм на необходимото разстояние от пламъка. Аерозолът се изпитва в положението, в което е проектиран да се използва, напр. изправен или обърнат надолу;

з) изравняват се нивата на отвора на изпълнителния механизъм и пламъка на горелката, като се осигурява отворът да бъде правилно насочен към и изравнен с нивото на пламъка (виж фигура 6.3.1.1). Спреят трябва да минава през горната половина на пламъка;

image

и) спазват се общите изисквания относно разклащането на опаковката;

й) задейства се вентилът на аерозолната опаковка, за да се предизвика пръскане на съдържанието в продължение на 5 s, освен ако не се получи запалване. Ако се получи запалване, пръскането продължава и се определя времетраенето на горенето в рамките на 5 s след запалването;

к) записват се данните за запалването за съответното разстояние между газовата горелка и аерозолната опаковка в дадената за целта таблица;

л) ако при стъпка й) не се получи запалване, аерозолът трябва да се изпита при друга ориентация, напр. за продукти, използвани в изправено положение — обърнат наопаки, за да се провери дали ще се получи запалване;

м) за същия флакон се повторят стъпки от ж) до л) още два пъти (общо 3 пъти) при същото разстояние между газовата горелка и изпълнителния механизъм на аерозолната опаковка;

н) повторя се процедурата на изпитване за други два флакона с аерозол от същия продукт и при същото разстояние между газовата горелка и изпълнителния механизъм на аерозолната опаковка;

о) повтарят се стъпки от ж) до н) на изпитвателната процедура при разстояние между 15 и 90 cm между изпълнителния механизъм на флакона с аерозол и пламъка на горелката в зависимост от резултата от всяко изпитване (виж също 6.3.1.3.1.4 и 6.3.1.3.1.5);

п) ако при разстояние 15 cm не настъпи запалване, процедурата с първоначално пълни флакони приключва. Процедурата приключва също и когато запалване и устойчиво горене се получи при разстояние 90 cm. Ако не се получи запалване на разстояние 15 cm, се записва, че запалването не е настъпило. При всички други обстоятелства максималното разстояние между пламъка на горелката и изпълнителния механизъм на аерозолната опаковка, при което е наблюдавано запалване и устойчиво горене, се записва като „разстояние на запалване“;

р) освен това трябва да се проведе и едно изпитване с 3 флакона с 10—12 % от номиналното ниво на пълнене. Те се изпитват на разстояние между изпълнителния механизъм на аерозолната опаковка и пламъка на горелката равно на „разстоянието на запалване на пълните флакони + 15 cm“;

с) изпразва се флакон с аерозол до 10—12 % от номиналното ниво на пълнене (по маса) чрез пръсвания с продължителност максимум по 30 s. Спазват се интервали между пръсванията от минимум 300 s. По време на тези междинни интервали опаковките се оставят във водната ваничка за кондициониране;

т) за флаконите с 10—12 % от номиналното ниво на пълнене се повтарят стъпки от ж) до н), като се прескачат стъпки л) и м). Това изпитване се прави, като аерозолът е само в едно положение, напр. изправен или обърнат надолу, което съответства на положението, при което се е произвело запалване (ако има такова) при пълни флакони;

у) всички резултати се записват в дадената по-долу таблица 6.3.1.1.

6.3.1.3.2.1.

Всички опити се провеждат под димоотвеждащ аспиратор в помещение с възможност за добра вентилация. В продължение на поне 3 min след всяко изпитване се извършва вентилация на димоотвеждащия аспиратор и помещението. Взимат се всички необходими предпазни мерки за предотвратяване на вдишването на продукти от горенето.

6.3.1.3.2.2.

Флаконите с 10—12 % от номиналното ниво на пълнене се изпитват само по веднъж. В таблиците с резултатите е необходимо да има само по един резултат за всеки отбелязан флакон.

6.3.1.3.2.3.

Когато изпитването в положението, в което опаковката е проектирана да се използва, даде отрицателен резултат, изпитването се повтаря в положение, в което е най-вероятно да се получи положителен резултат.

6.3.1.4.   Метод за оценка на резултатите

6.3.1.4.1.

Всички резултати се записват. Таблица 6.3.1.1 по-долу дава примерна „таблицата с резултати“, която следва да се използва за целта.



Таблица 6.3.1.1

Дата

Температура … °C

Относителна влажност … %

Наименование на продукта

 

Нетен обем

 

Флакон 1

Флакон 2

Флакон 3

Начално ниво на пълнене

 

%

%

%

Разстояние до аерозола:

Изпитване

1

2

3

1

2

3

1

2

3

15 cm

Запалване?

Да/Не

 
 
 

30 cm

Запалване?

Да/Не

 
 
 

45 cm

Запалване?

Да/Не

 
 
 

60 cm

Запалване?

Да/Не

 
 
 

75 cm

Запалване?

Да/Не

 
 
 

90 cm

Запалване?

Да/Не

 
 
 

Наблюдения — включително положение на флакона

 
 
 
 

6.3.2.   Изпитване на запалване в затворено пространство

6.3.2.1.   Въведение

Този метод за изпитване описва начина за определяне запалимостта на продукти, пръскани от аерозолни опаковки, дължаща се на възможността им да се запалват в затворено или ограничено пространство. От съдържанието на аерозолна опаковка се пръска в цилиндричен изпитвателен съд, в който има горяща свещ. Ако настъпи видимо запалване, се записват изминалото време и освободеното количество аерозол.

6.3.2.2.   Уреди и материали

6.3.2.2.1.

Необходими са следните уреди:



Хронометър (секундомер)

с точност ± 0,2 s

Ваничка с вода с поддържане на температура 20 °C

с точност ± 1 °C

Калибрирани лабораторни везни (кантар)

с точност ± 0,1 g

Термометър

с точност ± 1 °C

Влагомер

с точност ± 5 %

Манометър

с точност ± 0,1 bar

Цилиндричен изпитвателен съд

според описанието по-долу

6.3.2.2.2.

Подготовка на изпитвателните уреди

6.3.2.2.2.1.

Цилиндричен съд с обем приблизително 200 dm3, диаметър приблизително 600 mm и дължина приблизително 720 mm, отворен в единия край, се изменя по следния начин:

а) към отворения край на съда се поставя подходяща система за затваряне, състояща се от шарнирно закрепен капак; или

б) като система за затваряне може да се използва пластмасово фолио с дебелина 0,01—0,02 mm. Ако изпитването се провежда с пластмасово фолио, то трябва да се използва, както е описано по-долу: Фолиото се опъва върху отворения край на барабана и се фиксира с еластична лента. Якостта на лентата трябва да е такава, че ако се постави около барабана, като лежи на страничната му стена, и към най-долната ѝ точка се закрепи маса 0,45 kg , се разтяга само 25 mm. Изрязва се един 25-милиметров прорез във фолиото, започващ на 50 mm от ръба на барабана. Уверете се, че фолиото е добре опънато;

в) в другия край на барабана, на 100 mm от ръба, се пробива отвор с диаметър 50 mm по такъв начин, че отворът да е в най-горно положение, когато съдът е в легнало положение и е готов за изпитването (фигура 6.3.2.1).

image

г) поставя се парафинова свещ с диаметър между 20 mm и 40 mm и височина 100 mm върху метална подставка с размери 200 × 200 mm. Свещта се подменя при намаляване на височината ѝ под 80 mm. Пламъкът на свещта се защитава от въздействието на спрея посредством преграда, широка 150 mm и висока 200 mm. Това включва равнината под наклон 45°, поставена на 150 mm от основата на преградата (фигура 6.3.2.2);

image

д) свещта върху металната подставка се позиционира централно спрямо двата края на барабана (фигура 6.3.2.3);

image

е) барабанът се поставя на пода или върху опора на място, където температурата е между 15 °C и 25 °C. Изпитваният продукт се впръсква в барабана с приблизителен обем 200 dm3, в който е източникът на запалване.

6.3.2.2.2.2.

Обикновено продуктът излиза от флакона под ъгъл 90° спрямо вертикалната му ос. Описаните конфигурация и процедура се отнасят за този тип аерозолни продукти. В случай на необичайно функциониращи аерозолни опаковки (напр. такива с пръскане във вертикално направление) е необходимо да се документират промените в оборудването и процедурите в съответствие с правилата за добра лабораторна практика, като например ISO/IЕC 17025:1999 Общи изисквания за компетентност на лаборатории за изпитване и калибриране.

6.3.2.3.   Процедура

6.3.2.3.1.   Общи изисквания

6.3.2.3.1.1. Преди изпитване всяка аерозолна опаковка се кондиционира и след това се подготвя чрез пръскане в продължение на около 1 s. Целта на това действие е да се отстрани нехомогенният материал от тръбичката в аерозолната опаковка.

6.3.2.3.1.2. Стриктно се спазват инструкциите за употреба, включително това дали опаковката се използва в изправено положение или обърната. Когато се изисква разклащане, то се извършва непосредствено преди изпитването.

6.3.2.3.1.3. Изпитването се извършва в среда без течение, с възможност за вентилация, с контролирана температура 20 °C ± 5 °C и относителна влажност в обхвата 30—80 %.

6.3.2.3.2.   Изпитвателна процедура:

а) най-малко 3 пълни аерозолни опаковки от всеки продукт се кондиционират при 20 °C ± 1 °C във ваничка с вода, като поне 95 % от флакона е потопен във водата най-малко 30 min (ако аерозолът е изцяло потопен, 30 min кондициониране са достатъчни);

б) измерва се или се изчислява действителният обем на барабана в dm3;

в) спазват се общите изисквания. Записват се температура и относителна влажност на околната среда;

г) установява се вътрешното налягане и първоначалната скорост на изпразване при 20 °C ± 1 °C (за да се отстранят дефектни или частично напълнени аерозолни опаковки);

д) претегля се една аерозолна опаковка и се записва нейната маса;

е) запалва се свещта и се затваря посредством системата за затваряне (капак или пластмасово фолио);

ж) поставя се изходният отвор на изпълнителния механизъм на аерозолната опаковка на 35 mm от центъра на входния отвор на барабана, или по-близо — за продукт, който се разпръсква широко настрани. Задействайте хронометъра (секундомера) и, следвайки инструкциите за употреба на продукта, спреят се насочва към центъра на срещуположния край (капака или пластмасовото фолио). Аерозолът се изпитва в положението, в което е проектиран да се използва, напр. изправен или обърнат надолу;

з) пръска се до настъпване на запалване. Хронометърът се спира и се отбелязва изминалото време. Претегля се отново аерозолната опаковка и се записва масата ѝ;

и) вентилира се и се почиства барабанът, отстранявайки всякакви остатъци, които има вероятност да се отразят върху последващи изпитвания. Ако е необходимо барабанът се оставя да се охлади;

й) повтарят се стъпки от г) до и) от изпитвателната процедура за други две аерозолни опаковки от същия продукт (общо 3; забележка: всяка опаковка се изпитва само веднъж).

6.3.2.4.   Метод за оценка на резултатите

6.3.2.4.1.

Съставя се протокол на изпитването, съдържащ следната информация:

а) изпитван продукт и негови референтни данни;

б) вътрешно налягане и скорост на изпразване на аерозолната опаковка;

в) температура и относителна влажност на въздуха в помещението;

г) за всяко изпитване: времето на пръскане (s), необходимо за постигане на запалване (ако продуктът не се запали, впишете това);

д) маса изпръскан продукт по време на всяко изпитване (в g);

е) действителен обем на барабана (в dm3).

6.3.2.4.2.

Време-еквивалентът (teq), необходим за запалване на един кубичен метър, се изчислява по следния начин:

image

6.3.2.4.3.

Плътността на дефлаграция (Ddef), необходима за постигане на запалване по време на изпитването, се изчислява по следния начин:

image

6.3.3.   Изпитване за запалимост на аерозолна пяна

6.3.3.1.   Въведение

6.3.3.1.1.

Този метод за изпитване описва начина за определяне запалимостта на аерозолен спрей във вид на пяна, мус, гел или паста. От аерозолна опаковка с пяна, мус, гел или паста се пръска (приблизително 5 g) върху часовниково стъкло, като в долната част на часовниковото стъкло се позиционира източник на запалване (свещ, восъчен фитил, кибритена клечка или запалка) и се наблюдава дали ще настъпи запалване и устойчиво горене на пяната, муса, гела или пастата. Запалването се дефинира като стабилен пламък, поддържан най-малко 2 s и висок минимум 4 cm.

6.3.3.2.   Уреди и материали

6.3.3.2.1.

Необходими са следните уреди:



Градуирана скала, стойка и фиксатор

с градуировка в cm

Огнеупорно часовниково стъкло с диаметър приблизително 150 mm

 

Хронометър (секундомер)

с точност ± 0,2 s

Свещ, восъчен фитил, кибритена клечка или запалка

 

Калибрирани лабораторни везни

с точност ± 0,1 g

Ваничка с вода с поддържане на температура 20 °C

с точност ± 1 °C

Термометър

с точност ± 1 °C

Влагомер

с точност ± 5 %

Манометър

с точност ± 0,1 bar

6.3.3.2.2.

Часовниковото стъкло се поставя върху огнеустойчива повърхност в зона без течение, която може да се вентилира след всяко изпитване. Градуираната скала се поставя точно зад часовниковото стъкло и се държи във вертикално положение чрез опора и фиксатор.

6.3.3.2.3.

Скалата се позиционира по такъв начин, че началото ѝ да е в хоризонтална равнина, в която е основата на часовниковото стъкло.

6.3.3.3.   Процедура

6.3.3.3.1.   Общи изисквания

6.3.3.3.1.1. Преди изпитване всяка аерозолна опаковка се кондиционира и след това се подготвя чрез пръскане в продължение на около 1 s. Целта на това действие е да се отстрани нехомогенният материал от тръбичката в аерозолната опаковка.

6.3.3.3.1.2. Стриктно се спазват инструкциите за употреба, включително това дали опаковката се използва в изправено положение или обърната. Когато се изисква разклащане, то се извършва непосредствено преди изпитването.

6.3.3.3.1.3. Изпитването се извършва в среда без течение, с възможност за вентилация, с контролирана температура 20 °C ± 5 °C и относителна влажност в обхвата 30—80 %.

6.3.3.3.2.   Процедура на изпитване:

а) преди всяко изпитване най-малко 4 пълни аерозолни опаковки от всеки продукт се кондиционират при 20 °C ± 1 °C като поне 95 % от флакона е потопен във водата най-малко 30 min (ако аерозолът е изцяло потопен, 30 min кондициониране са достатъчни);

б) спазват се общите изисквания. Записват се температура и относителна влажност на околната среда;

в) установява се вътрешното налягане при 20 °C ± 1 °C (за да се отстранят дефектни или частично напълнени аерозолни опаковки);

г) измерват се скоростта на изпразване или дебита на аерозолния продукт, който ще бъде изпитван, така че количеството освободен изпитван продукт да може да се измери по-точно;

д) претегля се една аерозолна опаковка и се записва нейната маса;

е) на основата на измерената скорост на изпразване или дебит и при спазване на инструкциите на производителя се пръска около 5 g от продукта в центъра на чисто часовниково стъкло с цел да се получи купчинка с височина не повече от 25 mm;

ж) в рамките на 5 s след края на пръскането пламъкът от източника на запалване се допира до края на образеца в долната му част и едновременно с това се задейства хронометърът (секундомерът). Ако е необходимо, източникът на огън се отстранява от края на образеца след приблизително две секунди, за да се види ясно дали е настъпило запалване. Ако не се наблюдава запалване на образеца, източникът на запалване отново се допира до края на образеца;

з) Ако се получи запалване, трябва да се обърне внимание на следните точки:

i) максимална височина на пламъка в cm над основата на часовниковото стъкло;

ii) продължителност на устойчивост на пламъка в s;

iii) подсушаване и претегляне отново на аерозолната опаковка и изчисляване масата на изпръскания продукт;

и) вентилиране на зоната на провеждане на изпитванията непосредствено след всяко изпитване;

й) ако не се получи запалване и изпръскания продукт остава във вид на пяна или паста през цялото време, се повтарят стъпки от д) до и). Оставя се продуктът да престои 30 s, 1 min, 2 min или 4 min преди да се доближи източникът на запалване;

k) за същия флакон стъпки от д) до й) от изпитвателната процедура се повтарят още два пъти (общо 3 пъти);

л) стъпки от д) до к) от изпитвателната процедура се повторят за други два флакона с аерозол (общо 3 флакона) от същия продукт.

6.3.3.4.   Метод за оценка на резултатите

6.3.3.4.1.

Съставя се протокол от изпитването, съдържащ следната информация:

а) дали продуктът се запалва;

б) максимална височина на пламъка в cm;

в) продължителност на устойчивостта на пламъка в s;

г) маса на изпитвания продукт.



( 1 ) ОВ C 83, 11.10.1973 г., стр. 24.

( 2 ) ОВ С 101, 23.11.1973 г., стр. 28.

Top