(1)

От практиката на Съда на Европейските общности (2) е видно, че компенсацията за извършване на обществена услуга не представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО, ако изпълнява определени условия. В случай че компенсацията за обществена услуга не отговаря на тези условия и ако са удовлетворени общите критерии за приложимост на член 87, параграф 1 от Договор за ЕО, то тази компенсация представлява държавна помощ. По мнение на Надзорния орган това прецедентно право е еднакво приложимо в контекста на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

(2)

В Решение 2005/842/EО на Европейската комисия от 28 ноември 2005 г. за прилагане на член 86, параграф 2 от Договора за ЕО за държавните помощи, предоставяни под формата на компенсация за обществена услуга на определени предприятия, натоварени с предоставянето на услуги от обществен икономически интерес (3) се определят условията, при които някои видове компенсации за обществена услуга представляват държавна помощ, съвместима с член 86, параграф 2 от Договора за ЕО, и се освобождават компенсациите, които отговарят на тези условия, от задължението за предварителна нотификация. Решението все още не е включено в Договора за ЕО (4). Що се отнася до компенсациите за обществени услуги, които представляват държавни помощи и не попадат в обхвата на Решение 2005/842/EО, изискването за предварителна нотификация при тях ще продължи да бъде в сила и след приемане на решението. Целта на настоящите насоки е да посочи условията, при които тази държавна помощ може да се приеме за съвместима с принципите на Споразумението за ЕИП в съответствие с член 59, параграф 2 от него.

(3)

Споменатите насоки са приложими относно компенсациите за обществена услуга, предоставяни на предприятия във връзка с дейности, регламентирани от правилата в Споразумението за ЕИП, с изключение на отрасъл транспорт и отрасъл публично разпространение на радио- и телевизионни програми, които са предмет на насоките на Надзорния орган на ЕАСТ относно прилагането на правилата за държавни помощи при разпространение на обществени услуги (5).

(4)

Разпоредбите на споменатите насоки не са в ущърб на по-строгите специални разпоредби за компенсациите за обществена услуга съгласно секторните нормативни актове и мерки на ЕИП.

(5)

Споменатите насоки не са в ущърб на действащите разпоредби в областта на обществените поръчки и конкуренцията (по-специално членове 53 и 54 от Споразумението за ЕИП).

(6)

В решението си по делото Altmark (6), Европейският съд посочва условията, при които компенсацията за обществена услуга не представлява държавна помощ, както следва:

(7)

Когато тези четири условия са спазени, компенсацията за обществена услуга не представлява държавна помощ и не се прилагат член 61 от Споразумението за ЕИП и част I, член 1 от протокол 3 към Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на Надзорен орган и Съд (по-долу наричано „Споразумението за Надзорен орган и Съд“). Ако държавите от ЕАСТ не са спазили тези критерии и ако са налице общите критерии за приложимост на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, то компенсацията за обществена услуга представлява държавна помощ.

(8)

Надзорният орган смята, че при сегашния етап на развитие на Споразумението за ЕИП тази държавна помощ може да бъде обявявана за съвместима със Споразумението за ЕИП на основание член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП, ако е необходима за предоставянето на услуги от обществен икономически интерес и развитието на търговията не трябва да бъде засягано по начин, който противоречи на интересите на договарящите се страни. За да се постигне този баланс, трябва да бъдат спазени условията, посочени по-долу.

(9)

От практиката на Съда на ЕО е видно, че с изключение на отраслите, в които действат правила на Споразумението за ЕИП в тази област, държавите от ЕАСТ имат голяма свобода за собствена преценка относно характера на услугите, подлежащи на класифициране като услуги от обществен интерес. В тази връзка задачата на Надзорния орган е да направи необходимото с оглед да се упражнява тази свобода за собствена преценка без допускане на очевидни грешки при дефиниране на услугите от обществен икономически интерес.

(10)

По смисъла на член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП предприятията (7), на които е възложено предоставянето на услуги от обществен икономически интерес, са предприятия, натоварени с „конкретна задача“. Когато определят задълженията за извършване на обществени услуги и оценяват дали тези задължения се изпълняват от съответните предприятия, препоръчително е държавите от ЕАСТ да се консултират на широка основа, по-специално по отношение на потребителите.

(11)

По смисъла на член 59 от Споразумението за ЕИП услуга от обществен икономически интерес означава, че държавата е възложила конкретна задача на съответните предприятия (8). Публичните органи остават отговорни — с изключение на отраслите, за които важат съответните правила на ЕИП в тази област — за определяне на рамката от критерии и условия за предоставяне на услугите, независимо от правния статут на изпълнителя и независимо от това, дали услугата се предоставя в условията на свободна конкуренция. Следователно е необходимо възлагане на обществена услуга, за да се определят задълженията на съответните предприятия и на държавата. Терминът „държава“ включва централните, регионалните и местните органи.

(12)

Отговорността за изпълнение на услугата от обществен икономически интерес трябва да бъде възложена на съответното предприятие с един или повече официални актове, чиято форма се определя от всяка държава от ЕАСТ. В акта или актовете трябва да се посочват по-конкретно:

(13)

Когато определят задълженията за обществена услуга и оценяват дали тези задължения се изпълняват от съответните предприятия, държавите от ЕАСТ се приканват да провеждат консултации на широка основа, с особен акцент върху потребителите.

(14)

Размерът на компенсацията не може да превишава необходимото за покриване на разходите, понесени при изпълнение на задълженията за обществена услуга, отчитайки съответните постъпления и разумна печалба за изпълнение на тези задължения. Размерът на компенсацията включва всички предимства, предоставени от държавата или за сметка на държавни средства, независимо под каква форма. Разумната печалба може да включва всички или някои подобрения на производителността, постигнати от предприятието през предварително договорен ограничен период, без да се намалява качеството на услугите, възложени на предприятието от държавата.

(15)

Във всеки случай компенсацията трябва реално да се използва за предоставянето на съответната услуга от обществен икономически интерес. Компенсациите за обществена услуга, предназначени за дадена услуга от обществен икономически интерес, но реално използвани за дейности в други пазарни сектори, са неоправдани и следователно представляват несъвместима държавна помощ. Предприятието обаче, което получава компенсации за обществена услуга, може да натрупа разумна печалба.

(16)

Разходите, които трябва да се вземат предвид, включват всички разходи, извършвани при предоставяне на услугата от обществен икономически интерес. Когато дейността на предприятието се свежда само до услугата от обществен икономически интерес, тогава всичките му разходи могат да се вземат предвид. Когато предприятието извършва и дейност извън обхвата на услугата от обществен икономически интерес, само разходите, свързани с услугата от обществен икономически интерес, могат да се вземат предвид. Разходите, определени за услугата от обществен икономически интерес, могат да включват всички променливи разходи за предоставяне на услугата от обществен икономически интерес, подходяща част от постоянните разходи, които са общи за услугата от обществен икономически интерес, и други дейности, както и подходяща норма на възвръщаемост върху собствения капитал, определен за услугата от обществен икономически интерес (9). Разходите, които са свързани с инвестиции, по-специално в инфраструктура, могат да се вземат предвид, когато са необходими за функционирането на услугата от обществен икономически интерес. Разходите, свързани с други дейности извън обхвата на услугата от обществен икономически интерес, трябва да включват всички променливи разходи, подходяща част от общите постоянни разходи и подходяща възвръщаемост на капитала. Тези разходи в никакъв случай не могат да се приписват на услугата от обществен икономически интерес. Разходите се изчисляват по предварително определени критерии и въз основа на общоприети принципи за осчетоводяване на разходите, за което Надзорният орган трябва да бъде уведомен с нотификация по смисъла на част I, член 1, параграф 3 от протокол 3 към Споразумението за Надзорен орган и Съд.

(17)

Приходите, които трябва да се вземат предвид, включват като минимум всички приходи, реализирани от услугата от обществен икономически интерес. Ако предприятието има специални или изключителни права по отношение на услуга от обществен икономически интерес, която генерира печалба над разумната печалба, или ако от страна на държавата са предоставени други предимства, всички те се вземат предвид, независимо от тяхното класифициране за целите на член 61 от Споразумението за ЕИП, и се добавят към приходите на предприятието. Освен това държавата от ЕАСТ може да разпореди печалбите от други дейности извън обхвата на услугата от обществен икономически интерес да се използват изцяло или частично за финансиране на услугата от обществен икономически интерес.

(18)

„Разумна печалба“ следва да се разбира като норма на възвръщаемост на собствения капитал с отчитане на риска или липсата на риск за предприятието във връзка с намесата от страна на държавата от ЕАСТ, особено ако последната предоставя изключителни или специални права. По принцип тази норма не трябва да надвишава средната норма за съответния отрасъл през последните години. Ако в отрасъла няма предприятия, съпоставими с това предприятие, на което е възложена услугата от обществен икономически интерес, може да се направи съпоставка с предприятия в други държави от ЕИП или, ако е необходимо — с предприятия от други сектори, отчитайки специфичните особености на всеки отрасъл. При определяне на това, кое представлява разумна печалба, държавата от ЕАСТ може да въведе стимулиращи критерии, свързани например с качеството на предоставяната услуга или с повишаването на производствената ефективност.

(19)

Когато дружеството извършва дейности както в обхвата на услугата от обществен икономически интерес, така и извън него, счетоводните му сметки трябва да показват разходите и приходите за услугата от обществен икономически интерес отделно от тези за останалите услуги, както и параметрите за разпределяне на тези разходи и приходи. Когато на едно предприятие са възложени няколко услуги от обществен икономически интерес, поради това че възлагащите органи са различни или самите услуги от общ икономически интерес са различни, счетоводните му сметки трябва да осигуряват възможност за установяване на липса или на наличие на свръхкомпенсация за отделна услуга от обществен икономически интерес. Тези принципи не ограничават разпоредбите на акта, посочен в точка 1 от приложение XV към Споразумението за ЕИП (Директива 80/723/EИО на Комисията относно прозрачността на финансовите отношения на държавите-членки и публичните предприятия, изменена), в случаите, когато посоченият акт се прилага.

(20)

Държавите от ЕАСТ трябва редовно да извършват или да организират осъществяването на проверки с цел да се докаже, че съответното предприятие не е било свръхкомпенсирано. Тъй като предоставянето на услугата от обществен икономически интерес не изисква свръхкомпенсиране, предоставянето на свръхкомпенсация представлява неправомерно предоставена държавна помощ, която подлежи на възстановяване на държавата, като едновременно с това се коригират параметрите за изчисляване на компенсацията в бъдеще.

(21)

Когато размерът на свръхкомпенсацията не превишава 10 % от сумата на годишната компенсация, същата може да бъде пренесена за следващата година. Разходите за някои услуги от обществен икономически интерес варират значително през отделните години, особено при определени видове инвестиции. В такива случаи, по изключение, свръхкомпенсации над 10 % в определени години могат да се окажат необходими за изпълнението на услугата от обществен икономически интерес. Специалните обстоятелства, които могат да оправдаят свръхкомпенсации над 10 %, следва да бъдат изложени в уведомление до Надзорния орган. Независимо от това е необходимо тези обстоятелства да се преразглеждат на периоди, определени съобразно спецификата на отделните сектори, но във всеки случай поне веднъж на четири години. Всички свръхкомпенсации, установени в края на периода, за които Надзорният орган не е уведомен, подлежат на възстановяване.

(22)

Евентуалната свръхкомпенсация може да се използва за финансиране на друга услуга от общ икономически интерес, изпълнявана от същото предприятие, но това прехвърляне задължително се отразява в сметките на предприятието и се извършва в съответствие с правилата и принципите, заложени в тези насоки, особено по отношение на предварителното уведомяване. Държавите от ЕАСТ са длъжни да установят необходимия контрол върху тези прехвърляния. Прилагат се правилата за прозрачност, изложени в акта, посочен в точка 1 от приложение XV към Споразумението за ЕИП (Директива 80/723/EИО на Комисията, изменена).

(23)

Сумата на свръхкомпенсацията не може да остане на разположение на предприятието въз основа на това, че то допуска възможността тя да бъде счетена за допустима помощ по смисъла на Споразумението за ЕИП (например за защита и опазване на околната среда, помощ за насърчаване на заетостта или помощ за малки и средни предприятия). Ако дадена държава от ЕАСТ има намерение да предостави такава помощ, трябва да се спази процедурата за предварителна нотификация по част I, член 1, параграф 3 от протокол 3 към Споразумението за Надзорен орган и Съд. Помощ може да бъде предоставяна само след предварителното ѝ разрешение от Надзорния орган. Ако помощта е оценена като съвместима съгласно регламент за групово освобождаване, необходимо е да бъдат изпълнени условията по съответния регламент за групово освобождаване.

(24)

В съответствие с част II, член 7, параграф 4 от протокол 3 към Споразумението за Надзорен орган и Съд (10), в положителните си решения Надзорният орган има право да постановява условия, при които помощта може да се приема за съвместима с действието на Споразумението на ЕИП, както и да налага задължения по осигуряване на възможност за контрол върху надлежното изпълнение на решението. В сферата на услуги от обществен икономически интерес поставянето на условия и задължения е необходимо с цел недопускане помощта за съответните предприятия на практика да доведе до свръхкомпенсиране. В тази връзка може да се наложи изискването на периодични отчети или други задължения съобразно конкретните обстоятелства за всяка услуга от обществен икономически интерес.

(25)

Тези насоки ще се прилагат от датата на приемането им от Надзорния орган. Срокът им на действие продължава шест години след влизането им в сила. Надзорният орган може, след консултация с държавите от ЕАСТ, да променя тези насоки преди изтичането на срока им при наличие на съществени основания, свързани с развитието и действието на Споразумението за ЕИП. Четири години след датата на приемане на тези насоки Надзорният орган ще извърши оценка на въздействието им въз основа на фактическа информация и на резултатите от консултациите на широка основа, проведени от Надзорния орган, основавайки се по-специално на данните, предоставени от държавите от ЕАСТ. Резултатите по оценка на въздействието ще бъдат предоставени на държавите от ЕАСТ.

(26)

Надзорният орган ще прилага разпоредбите на тези насоки относно всички нотифицирани проекти за помощ и ще вземе решения по тези проекти след приемането на насоките, дори ако проектите са нотифицирани преди приемането. По отношение на ненотифицираните помощи Надзорният орган ще прилага:

(27)

Като подходящи мерки за целите на част I, член 1, параграф 1 от протокол 3 към Споразумението за Надзорен орган и Съд, Надзорният орган предлага държавите от ЕАСТ да приведат компенсациите си по съществуващите схеми за компенсиране на обществени услуги в съответствие с тези насоки до 18 месеца след уведомяването на държавите от ЕАСТ за решението. Държавите от ЕАСТ следва да потвърдят пред Надзорния орган, че са съгласни с така предложените подходящи мерки. При липса на отговор Надзорният орган ще смята, че съответната държава от ЕАСТ не е съгласна.