–

за MA, от M. Poduschka, Rechtsanwalt,

–

за FPT Industrial SpA, от A. Wittwer, Rechtsanwalt,

–

за Европейската комисия, от S. Noë и L. Wildpanner, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 7, точка 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между MA, с местоживеене в Австрия, от една страна, и FCA Italy SpA и FPT Industrial SpA, две италиански дружества, от друга страна, относно отговорността на последните за вредата, причинена от инсталирането на измервателно-коригиращо устройство, намаляващо ефективността на системите за контрол на емисиите, в закупено от MA превозно средство.

3

Съображения 15 и 16 от Регламент № 1215/2012 са формулирани по следния начин:

4

Глава II от Регламент № 1215/2012, озаглавена „Компетентност“, съдържа по-специално раздел 1, озаглавен „Общи разпоредби“, и раздел 2, озаглавен „Специална компетентност“. Член 4, параграф 1 от този регламент, включен в посочения раздел 1, гласи:

„При условията на настоящия регламент, искове срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка“.

5

Член 7 от Регламент № 1215/2012, включен в раздел 2 от глава II, е формулиран по следния начин:

„Срещу лице, които има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка:

[…]

[…]“.

6

Съгласно член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2007 година за типово одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 5 и Евро 6) и за достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства (ОВ L 171, 2007 г., стр. 1):

„Използването на измервателни коригиращи устройства, намаляващи ефективността на системите за контрол на емисии, е забранено. […]“.

7

С договор за покупко-продажба от 14 март 2019 г. MA, с местоживеене в Кремс ан дер Донау (Австрия), купува заедно със съпругата си каравана от търговец на превозни средства, установен в Германия. Превозното средство е предадено на приобретателите от дистрибуторския склад на продавача в Залцбург (Австрия).

8

FCA Italy и FPT Industrial, две установени в Италия дружества, са съответно производител на превозното средство и производител на неговия двигател.

9

Тъй като счита, че двигателят на посоченото превозно средство незаконосъобразно е бил оборудван с измервателно-коригиращо устройство, намаляващо ефективността на системите за контрол на емисиите по смисъла на член 5, параграф 2 от Регламент № 715/2007, MA подава пред Landesgericht Salzburg (Областен съд Залцбург, Австрия) иск за обезщетение на вреди на деликтно основание срещу FCA Italy и FPT Industrial. Според MA този съд има международна компетентност на основание член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 да разгледа иска, тъй като вредоносното събитие е настъпило в Залцбург — на мястото, където е завършен фактическият състав на продажбата с предаването на вещта.

10

FPT Industrial повдига възражение за липса на компетентност на посочения съд, тъй като от решение от 9 юли 2020 г., Verein für Konsumenteninformation (C‑343/19, наричано по-нататък „решение VKI, EU:C:2020:534), следва, че в такъв случай мястото, където се счита, че е настъпило вредоносното събитие по смисъла на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012, e в държавата членка, в която съответното лице е придобило превозното средство от продавача. Според FPT Industrial MA е закупил караваната в Германия, където страните са подписали договора за покупко-продажба. От това следвало, че мястото, където е настъпило вредоносното събитие, е в Германия, поради което германските съдилища били компетентни да разгледат делото.

11

С определение от 31 май 2022 г. Landesgericht Salzburg (Областен съд Залцбург) отхвърля това възражение, като приема, че както твърди MA, вредата за него е настъпила едва в момента на предаване на превозното средство в Австрия.

12

С определение от 3 октомври 2022 г. Oberlandesgericht Linz (Висш областен съд Линц, Австрия) уважава въззивната жалба на FPT Industrial с мотива, че първоинстанционният съд няма международна компетентност да разгледа делото, тъй като мястото на придобиване на превозното средство е мястото на сключване на договора за покупко-продажба — определящия акт за насрещните задължения на страните.

13

Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия), който е запитващата юрисдикция, е сезиран с ревизионна жалба срещу това определение.

14

Запитващата юрисдикция посочва, че за разлика от положенията, предмет на делото, по което е постановено решение VKI, в настоящия случай мястото на сключване на договора за покупко-продажба и мястото на предаване на превозното средство на купувача не съвпадат.

15

Посочената юрисдикция изтъква, че съгласно австрийското право придобиването на право на собственост върху движима вещ включва сделка с облигационен ефект (титул) и сделка с вещен ефект (модус), като последната поражда действие едва в момента и на мястото на предаване на вещта. Прилагането на националното право за целите на тълкуване на понятието „място, където е настъпило вредоносното събитие“ по смисъла на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 обаче би довело до разнопосочни разрешения и така би влязло в противоречие с автономния характер на това понятие в правото на Съюза.

16

От една страна, запитващата юрисдикция отбелязва, че ако мястото на сключване на договора за покупко-продажба се счете за определящо за целите на прилагането на правилата за международна компетентност, това би било в противоречие с изискването за тясна връзка между сезирания съд и спора, което е в основата на прилагането на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012, тъй като спорът в главното производство няма съществена връзка с мястото на сключване на договора, което е в Германия.

17

От друга страна, според тази юрисдикция, въпреки че в решение VKI Съдът е възприел критерия за „придобиване“ на превозното средство, за да определи мястото, където е настъпило вредоносното събитие, точки 30—35 от това решение позволяват да се изведе друг важен критерий за привързване, тъй като Съдът е приел, че вреда, която се изразява в намаляване на стойността в резултат на придобиването на превозно средство с недостатък, представлява първоначална вреда, която не е чисто имуществена и която настъпва едва когато увреденото лице придобие от продавача вещта с този недостатък.

18

Така според запитващата юрисдикция от посоченото решение може да се направи извод, че в положение като разглежданото в главното производство мястото, където е настъпило вредоносното събитие, е мястото, където са се проявили последиците от недостатъка на вещта. Според посочената юрисдикция обаче, тъй като превозното средство с недостатък се използва по предназначение в държавата членка по местоживеене на ищеца, международната компетентност за разглеждане на иск за обезщетение на вреди на деликтно основание принадлежи на съдилищата на тази държава. Този извод е в съответствие и с развитите в практиката на Съда принципи във връзка с член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012.

19

Всъщност според запитващата юрисдикция, макар за определяне на мястото, където е настъпило вредоносното събитие, за целите на прилагането на тази разпоредба, да трябва да се вземе предвид мястото на настъпване на вредата, според тази съдебна практика при наличието на някои специални фактори е обосновано да се приеме направо, че това място е в държавата членка по местоживеене на ищеца, а това води до forum actoris. Такъв по-специално е случаят с искове, които се основават на неизпълнение на задължение за изготвяне на проспект, на неизпълнение на законовоустановено задължение за предоставяне на информация в държавата членка на местоживеене на ищеца или на вреда, свързана с управлението на инвестиционни сметки. Затова запитващата юрисдикция иска да се установи дали по същия начин мястото, където се проявяват последиците от недостатък, засягащ правилното функциониране на дадена вещ, също може да се счита за място, където е настъпило вредоносното събитие.

20

При тези обстоятелства Oberster Gerichtshof (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 7, точка 2 от [Регламент № 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че по иск за обезщетение на вреди на деликтно основание срещу установен в държавата членка А (в случая Италия) разработчик на дизелов двигател със забранено измервателно-коригиращо устройство по смисъла на член 5, параграф 2 от [Регламент № 715/2007] мястото на настъпване на вредата в случай на превозно средство, което ищецът в главното производство с местожителство в държавата членка Б (в случая Австрия) е купил от трето лице, установено в държавата членка В (в случая Германия), е

21

С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че когато превозно средство, за което се твърди, че е оборудвано от производителя в първа държава членка със забранено измервателно-коригиращо устройство, намаляващо ефективността на системите за контрол на емисиите, е било предмет на договор за покупко-продажба, сключен във втора държава членка, и е било предадено на приобретателя в трета държава членка, където е използвано по предназначение, мястото на настъпване на вредата по смисъла на тази разпоредба е мястото на сключване на този договор, мястото на предаване на превозното средство или мястото на използването му.

22

Най-напред следва да се припомни, че тъй като Регламент № 1215/2012 отменя и заменя Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74), който от своя страна заменя Конвенцията от 27 септември 1968 година относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела (ОВ L 299, 1972 г., стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 10, стр. 3), изменена с последващите конвенции във връзка с присъединяването на нови държави членки към нея, даденото от Съда тълкуване на разпоредбите на последните правни актове се отнася и за разпоредбите на Регламент № 1215/2012, когато тези разпоредби могат да се квалифицират като „еквивалентни“. Такъв е случаят с член 5, точка 3 от тази конвенция и от Регламент № 44/2001, от една страна, и член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012, от друга (решение VKI, т. 22 и цитираната съдебна практика).

23

За да се отговори на поставения от запитващата юрисдикция въпрос, от една страна, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика правилото за специална компетентност, предвидено в член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 — което позволява на ищеца, като изключение от установеното в член 4 от този регламент общо правило за компетентност на съдилищата по местоживеенето на ответника, да предяви иска си по дела относно непозволено увреждане, деликт или квазиделикт в съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие — трябва да се тълкува самостоятелно и стриктно (вж. в този смисъл решение от 10 март 2022 г., BMA Nederland, C‑498/20, EU:C:2022:173, т. 28 и цитираната съдебна практика).

24

Това правило за специална компетентност се основава на наличието на особено тясна връзка между спора и съдилищата по мястото, където е настъпило вредоносното събитие, която обосновава предоставянето на компетентност на тези съдилища за целите на доброто правораздаване и надлежната организация на производството (вж. в този смисъл решение от 10 март 2022 г., BMA Nederland, C‑498/20, EU:C:2022:173, т. 29 и цитираната съдебна практика).

25

Всъщност по дела относно деликтна или квазиделиктна отговорност съдът по мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие, по принцип е най-подходящият да се произнесе по-специално поради близостта на спора и улесненото събиране на доказателства (решение от 10 март 2022 г., BMA Nederland, C‑498/20, EU:C:2022:173, т. 30 и цитираната съдебна практика).

26

От друга страна, следва да се припомни, че понятието „място, където е настъпило вредоносното събитие“ се отнася едновременно до мястото на настъпване на вредата и до мястото на настъпване на събитието, причинило тази вреда, поради което ищецът може по свой избор да предяви иск срещу ответника пред съда в едното или другото място (решение VKI, т. 23 и цитираната съдебна практика).

27

В настоящия случай страните в главното производство спорят относно определянето на мястото на настъпване на вредата.

28

В това отношение, на първо място, Съдът вече е постановил, че следва да се прави разграничение между, от една страна, първоначалната вреда, произтичаща пряко от вредоносното събитие, чието място на настъпване може да обоснове компетентността на съда на това място съгласно член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012, и от друга страна, последващите неблагоприятни последици, които не биха могли да обосноват предоставянето на компетентност съгласно тази разпоредба (вж. в този смисъл решение от 29 юли 2019 г., Tibor-Trans, C‑451/18, EU:C:2019:635, т. 27 и цитираната съдебна практика).

29

Така Съдът е постановил, че вреда, която е само непряка последица от вредата, от която най-напред пряко са пострадали други лица и която е настъпила на място, различно от това, където непряко пострадалото лице е понесло впоследствие вреда, не може да обоснове съдебната компетентност съгласно тази разпоредба (решение от 29 юли 2019 г., Tibor-Trans, C‑451/18, EU:C:2019:635, т. 29 и цитираната съдебна практика).

30

Именно в светлината на тази съдебна практика в точки 29—31 от решение VKI Съдът квалифицира вреда, изразяваща се в загуба на стойност на превозно средство, произтичаща от разликата между цената, платена от приобретателя за това превозно средство, и реалната му стойност поради инсталирането на софтуер, манипулиращ данните за емисиите на отработилите газове, като „първоначална вреда“, доколкото последната не е била налице преди покупката на превозното средство от крайния приобретател, а не като непряка последица от вредата, нанесена първоначално на други лица.

31

В точки 32—34 от това решение Съдът приема също, че такава вреда няма чисто имуществен характер, тъй като не става въпрос за вреда, която пряко засяга финансовите активи на увреденото лице, а за материална вреда, която се изразява в намаляването на реалната стойност на придобитото от него превозно средство, което е с недостатък.

32

Както е видно от преписката, с която разполага Съдът, в случая не се твърди, че естеството и квалификацията на вредата, претендирана от ищеца в главното производство, са различни от разглежданите в решение VKI.

33

Що се отнася, на второ място, до мястото на настъпване на материална вреда като разглежданата в главното производство, в точки 30, 31 и 35 от решение VKI Съдът приема, че тази вреда настъпва едва в момента на покупката на превозното средство с недостатък с придобиването му на цена, надхвърляща реалната стойност на това превозно средство. При това положение Съдът отговаря на въпроса, поставен от запитващата юрисдикция по делото, по което е постановено това решение, че член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че когато превозно средство е било незаконосъобразно оборудвано в една държава членка от неговия производител със софтуер, манипулиращ данните за емисиите на отработените газове, преди да бъде придобито от трето лице в друга държава членка, мястото на настъпване на вредата се намира в тази друга държава членка, тъй като става въпрос за мястото на придобиване на вещта.

34

В настоящия случай обаче запитващата юрисдикция иска да се установи къде е мястото на настъпване на вредата, претърпяна от приобретателя на такова превозно средство, когато — за разлика от делото, по което е постановено решение VKI — две различни държави членки могат да бъдат държавата, в която е придобито превозното средство. Всъщност в делото по главното производство сключването на договора за покупко-продажба, от една страна, и предаването на превозното средство и използването му по предназначение, от друга страна, са се състояли в различни държави членки.

35

Именно в този контекст запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали мястото на придобиване на превозно средство с недостатък и следователно „мястото, където е настъпило вредоносното събитие“, по смисъла на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012, както е тълкуван в решение VKI, е мястото на сключване на договора за покупко-продажба на превозното средство, мястото, където то е предадено на крайния приобретател, или мястото, където то е използвано по предназначение.

36

На първо място, що се отнася до мястото на сключване на договора за покупко-продажба, само по себе си то не може да бъде определящо за установяването на мястото на придобиване в такъв контекст.

37

Всъщност ангажирането на деликтната отговорност на производителите на превозно средство по принцип се основава на наличието на неправомерно поведение, изразяващо се в оборудване на превозното средство със забранено устройство, наличието на вреда, изразяваща се в разликата между платената от приобретателя цена и реалната цена на превозното средство, и установяването на причинно-следствената връзка между неправомерното поведение и вредата, а начинът на придобиване на посоченото превозно средство е без значение в това отношение. Ето защо, за да се анализират неправомерното поведение и размерът на претендираната вреда, не е необходимо да се разглежда съдържанието на договора за покупко-продажба, с който увреденото лице е придобило превозното средство. Следователно в контекста на иск за обезщетение на вреди на деликтно основание като този по главното производство изискването за добро правораздаване и за надлежно организиране на производството не налага предоставяне на международна компетентност на съда по мястото на сключване на договора за продажба.

38

На второ място, тъй като, както бе посочено в точка 32 от настоящото решение, претендираната в случая вреда не представлява чисто имуществена вреда, „мястото, където е настъпило вредоносното събитие“, по смисъла на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012, не е задължително да съвпада и с мястото, където е възникнало задължението за плащане на разликата между цената, която увреденият приобретател е платил за превозното средство с недостатък, и неговата реална стойност. Всъщност предоставянето на компетентност на съда по мястото, където финансовата загуба е нанесла непоправима вреда на имуществото на ищеца, е от значение само в случай на чисто имуществена вреда (вж. в този смисъл решение от 16 юни 2016 г., Universal Music International Holding, C‑12/15, EU:C:2016:449, т. 30—32), а случаят в главното производство не е такъв.

39

На трето и последно място, що се отнася до това дали мястото на придобиване на превозното средство с недостатък и следователно мястото на настъпване на вредата по смисъла на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012, както е тълкуван в решение VKI, е мястото, където превозното средство е предадено на крайния приобретател, следва да се припомни, че в точка 27 от решение от 16 юли 2009 г., Zuid-Chemie (C‑189/08, EU:C:2009:475), Съдът е приел, че мястото на настъпване на вредата е мястото, където се проявяват последиците от вредоносното събитие, т.е. където конкретно се проявява вредата, причинена от дефектния продукт.

40

С оглед на тази съдебна практика, както и на мотивите, изложени в точки 36—39 от настоящото решение, следва да се приеме, че когато, както в настоящия случай, подписването на договора за покупко-продажба, от една страна, и предаването и използването на превозното средство, от друга страна, са се състояли в различни държави членки, мястото на придобиване на това превозно средство и следователно мястото на настъпване на вредата по смисъла на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012, както е тълкувана в решение VKI, е мястото, където се проявяват недостатъкът на това превозно средство, т.е. инсталирането на забраненото устройство, което представлява вредоносното събитие, и вредоносните му последици по отношение на крайния купувач, а това е мястото, където превозното средство му е било предадено.

41

Това тълкуване съответства на целта за предвидимост на правилата за компетентност, посочена в съображение 15 от този регламент, доколкото в продължение на вече постановеното от Съда в точка 36 от решение VKI — а именно че установен в дадена държава членка производител на автомобили, извършващ незаконосъобразни манипулации в превозни средства, предлагани на пазара в други държави членки, може разумно да очаква срещу него да бъде предявен иск пред юрисдикциите на тези държави — трябва да се приеме, че такъв производител трябва да очаква по същия начин срещу него да бъде предявен иск пред юрисдикциите на държавите членки, в които предлаганите на пазара превозни средства са били предадени на крайните приобретатели.

42

В допълнение, мястото на използване на превозното средство с недостатък не може да е от значение за определяне на мястото на настъпване на вредата. От една страна, за разлика от мястото на предаване, този критерий не е в съответствие с целта за предвидимост, а от друга, както следва от изложените по-горе съображения, трябва да се приеме, че вредата се проявява с придобиването на превозното средство, а именно, в случая, при предаването му.

43

От всички изложени по-горе съображения следва, че член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че когато превозно средство, за което се твърди, че е оборудвано от производителя в първа държава членка със забранено измервателно-коригиращо устройство, намаляващо ефективността на системите за контрол на емисиите, е било предмет на договор за покупко-продажба, сключен във втора държава членка, и е било предадено на приобретателя в трета държава членка, мястото на настъпване на вредата по смисъла на тази разпоредба е в последната държава членка.

44

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (девети състав) реши:

Член 7, точка 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела

трябва да се тълкува в смисъл, че

когато превозно средство, за което се твърди, че е оборудвано от производителя в първа държава членка със забранено измервателно-коригиращо устройство, намаляващо ефективността на системите за контрол на емисиите, е било предмет на договор за покупко-продажба, сключен във втора държава членка, и е било предадено на приобретателя в трета държава членка, мястото на настъпване на вредата по смисъла на тази разпоредба е в последната държава членка.