1.

Откакто съществуват държавни системи, основани на разделението на властите, възнаграждението на съдиите винаги е било предмет на необходима загриженост. Както Александър Хамилтън прозорливо отбелязва във „Федералистът“, „НАРЕД с постоянното назначение, нищо не може да допринесе повече за независимостта на съдиите от една утвърдена разпоредба за тяхната издръжка. […] В общия случай ВЛАСТТА НАД ПРЕПИТАНИЕТО НА ЧОВЕКА Е ВЛАСТ НАД НЕГОВАТА ВОЛЯ. И ние не можем да се надяваме да видим реализирано пълното отделяне на съдебната от законодателната власт при система, която прави финансовите средства на първата зависими от случайните подаяния на втората“ ( 2 ).

2.

Настоящите преюдициални запитвания дават възможност на Съда да преразгледа и развие съществуващата си практика относно заплащането на съдиите по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС ( 3 ) в контекста на принципите на съдийската независимост и на ефективна съдебна защита ( 4 ).

3.

Съгласно постановеното от Съда в решения от 27 февруари 2018 г., Associação Sindical dos Juízes Portugueses ( 5 ), и от 7 февруари 2019 г., Escribano Vindel ( 6 ), фактът, че магистратите получават заплащане, съответстващо на значимостта на изпълняваните от тях функции, представлява присъща гаранция за съдийската независимост. За да изпълни това изискване, съдът ( 7 ) трябва да упражнява функциите си самостоятелно, без да е йерархично обвързан или да е подчинен на когото и било и без да получава нареждания или инструкции откъдето и да било, като по този начин бъде защитен от външна намеса или натиск, които могат да накърнят независимостта на преценката на членовете му при вземането на решение и да повлияят на съответните решения ( 8 ). Съдът поставя това изискване наравно с несменяемостта на магистратите, като по този начин прави пряка връзка между сигурността на техния мандат и материалната им обезпеченост ( 9 ).

4.

Подобно на другите лица на публична длъжност и държавни служители, съдиите не са защитени срещу намаляване на възнаграждението им ( 10 ). В решения Португалски съдии и Escribano Vindel Съдът приема, че принципът на съдийската независимост, закрепен в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, допуска при определени обстоятелства държавите членки да приемат мерки за намаляване на заплатите на съдиите. С цел коригиране на считания за прекомерен бюджетен дефицит Португалската република и Кралство Испания ( 11 ) намаляват заплатите на всички лица на публична длъжност и служители в публичния сектор, включително тези, работещи в законодателните, изпълнителните и съдебните органи на държавата ( 12 ). Тези мерки не са конкретно насочени към магистратите, нито имат за цел тяхното специално третиране. Освен това те са временни и с ограничен характер ( 13 ).

5.

Настоящите преюдициални запитвания се вписват в контекста на прилагането на мерки с общо приложение, уреждащи възнагражденията на съдиите в Полша и Литва, и не се отнасят до намаляване на възнаграждението на отделни съдии, например вследствие на дисциплинарно производство. Освен това мерките имат по-широк обхват от тези, които Съдът е разгледал в решения Португалски съдии и Escribano Vindel. Запитващите юрисдикции искат от Съда да прецени ролята на законодателната и изпълнителната власт в процеса на определяне на възнагражденията на съдиите и евентуалното им намаляване. Те също така искат да се установи дали от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС могат да се изведат релевантни ръководни критерии за този процес.

6.

Член 178 от Konstytucja Rzeczypospolitej Polskiej (Конституция на Република Полша) гласи:

„1.   При изпълнение на служебните си задължения съдиите са независими и се подчиняват единствено на Конституцията и законите.

2.   На съдиите се осигуряват условия на труд и възнаграждение, достойно за тяхната функция и съответстващо на обхвата на техните задължения.

[…]“.

7.

Член 91 от Ustawa — Prawo o ustroju sądów powszechnych (Закон за устройството на общите съдилища) от 27 юли 2001 г. ( 14 ) гласи:

„[…]

1c. Основното годишно възнаграждение на съдиите се определя на база средното възнаграждение за второто тримесечие на предходната година, обнародвано в Държавен вестник на Република Полша (Monitor Polski) от председателя на Главно управление на статистиката […] при спазване на параграф 1d.

1d. Ако средното възнаграждение, посочено в параграф 1c, е по-ниско от средното възнаграждение, обнародвано за второто тримесечие на предходната година, като база за определяне на основното възнаграждение на съдията се приема досегашният размер.

2. Основното възнаграждение на съдиите се определя по класове, като размерът му за всеки клас се изчислява чрез прилагането на коефициенти върху посочената в параграф 1c база за определяне на основното възнаграждение. Класовете на основното възнаграждение за отделните съдебни длъжности и коефициентите, използвани за определяне на размера на основното възнаграждение на съдиите в отделните класове, са посочени в приложението към този закон.

[…]

7. Освен това възнаграждението на съдиите варира в зависимост от надбавката за прослужено време, която, считано от шестата година прослужено време, възлиза на 5 % от основното възнаграждение и се увеличава с 1 % всяка година, докато не достигне 20 % от основното възнаграждение“.

8.

На 17 декември 2021 г. полският законодател приема Ustawa o szczególnych rozwiązaniach służących realizacji ustawy budżetowej na rok 2022 (Закон от 17 декември 2021 г. за приемане на специални разпоредби за изпълнението на Закона за бюджета за 2022 г.) ( 15 ). Този закон влиза в сила на 1 януари 2022 г. Съгласно член 8 от него:

„1.   През 2022 г. базата за определяне на основното възнаграждение на съдиите, посочено в член 91, параграф 1c от Закона от 27 юли 2001 г. за устройството на общите съдилища (Dz. U., 2020 г., позиция 2072, и 2021 г., позиции 1080 и 1236), е средното възнаграждение за второто тримесечие на 2020 г., обявено в съобщение на председателя на Główny Urzęd Statystyczny (Главно управление на статистиката, Полша).

2.   Базата, посочена в параграф 1, се увеличава с 26 полски злоти (PLN).

3.   Посочването в отделни разпоредби на базата за определяне на основното възнаграждение на съдиите, установено в член 91, параграф 1c от Закона от 27 юли 2001 г. за устройството на общите съдилища, означава, за 2022 г., средното възнаграждение за второто тримесечие на 2020 г., обявено в съобщение на председателя на Główny Urzęd Statystyczny (Главно управление на статистиката, Полша), увеличено с 26 PLN.

4.   Посочването в отделни разпоредби на възнаграждението на съдиите означава, за 2022 г., възнаграждението, определено в съответствие с параграфи 1 и 2“.

9.

На 1 декември 2022 г. полският законодател приема Ustawa o szczególnych rozwiązaniach służących realizacji ustawy budżetowej na rok 2023 (Закон от 1 декември 2022 г. за приемане на специални разпоредби за изпълнението на Закона за бюджета за 2023 г.) ( 16 ). Този закон влиза в сила на 1 януари 2023 г. Съгласно член 8 от него:

„1.   През 2023 г. базата за определяне на основното възнаграждение на съдиите, посочено в член 91, параграф 1c от Ustawa z dnia 27 lipca 2001 r. — Prawo o ustroju sądów powszechnych (Закон от 27 юли 2001 г. за устройството на общите съдилища) (Dz. U., 2020 г., позиция 2072, изменен), е 5444,42 PLN.

2.   Посочването в отделни разпоредби на базата за определяне на основното възнаграждение на съдиите, установено в член 91, параграф 1c от Ustawa z dnia 27 lipca 2001 r. — Prawo o ustroju sądów powszechnych (Закон от 27 юли 2001 г. за устройството на общите съдилища), означава, за 2023 г., сумата от 5444,42 PLN“.

10.

Съгласно член 3 от Lietuvos Respublikos teisėjų darbo apmokėjimo įstatymas (Закон на Република Литва за възнагражденията на съдиите, наричан по-нататък „LRJ“), в редакцията му в сила от 1 януари 2022 г. до 30 юни 2023 г. ( 17 ), основният размер на заплатата (възнаграждението) на лицата, заемащи политически длъжности в страната, съдиите, членовете на правителството, държавните служители и служителите на трудов договор в институциите, финансирани от държавата и общините на Република Литва, за дадена година, приет от Lietuvos Respublikos Seimas (Парламент на Република Литва), се използва за изчисляване на възнаграждението на съдиите. Основният размер за предстоящата финансова година се определя с национален колективен трудов договор, като се вземат предвид средният годишен процент на инфлация за предходната година (изчислен чрез националния индекс на потребителските цени), равнището на минималната месечна заплата и въздействието на други фактори, които влияят върху равнището и изменението на средната заплата в публичния сектор. Lietuvos Respublikos Seimas (Парламентът на Република Литва) одобрява основния размер, договорен в националния колективен трудов договор. Ако националният колективен трудов договор не бъде сключен или изменен до 1 юни на текущата година, основният размер за предстоящата финансова година се приема от Парламента по предложение на Lietuvos Respublikos Vyriausybė (Правителството на Република Литва) след преценка и отчитане на предвидените в този член обстоятелства. Новият основен размер, който следва да се одобри, не може да бъде по-малък от съществуващия основен размер, освен ако не са налице изключителни обстоятелства, които са установени и доказани в съответствие с процедурата, предвидена в Lietuvos Respublikos fiskalinės sutarties įgyvendinimo konstitucinis įstatymas Nr XII‑1289 (Конституционен закон на Република Литва относно изпълнението на фискалния пакт) от 6 ноември 2014 г. (TAR, 2014 г., бр. 17028).

11.

Съгласно член 4, параграф 2 от LRJ възнаграждението на съдиите ( 18 ) се състои от ( 19 ): i) заплата, ii) надбавка за прослужено време в служба на литовската държава, iii) надбавка за работа и дежурства в почивни и празнични дни и по заместване; и iv) допълнително възнаграждение за положен извънреден труд при увеличен обем на работата. В съответствие с глава II от приложението към LRJ заплатата на съдия ( 20 ) се изчислява, като коефициентът на заплатата, посочен в приложението към LRJ, се умножава по основния размер. През 2022 г. основният размер е бил 181 евро, а през 2023 г. — 186 евро. Коефициентът на заплатата на съдия от окръжен съд е 17,2 ( 21 ).

12.

Член 3 от Lietuvos Respublikos pareiginės algos (atlyginimo) bazinio dydžio nustatymo ir asignavimų darbo užmokesčiui perskaičiavimo įstatymas Nr. XIV-2011 (Закон на република Литва № XIV-2011 за определяне на основния размер на заплатите (възнагражденията) и за изменение на бюджетните кредити за заплати) от 25 май 2023 г. (TAR, 2023 г., бр. 11589) предвижда:

„Основен размер на заплатата (възнаграждението)

1.   За целите на изчисляване на заплатата (възнаграждението) на работниците, посочени в член 2 от настоящия закон, основният размер на заплатата (възнаграждението) се равнява на средната месечна заплата за страната (включително за едноличните дружества) за 2022 г., обявена от Valstybės duomenų agentūra (Национална агенция по статистика, Литва), и е 1785,4 евро.

2.   За целите на прилагане на основния размер на заплатата (възнаграждението), предвиден в параграф 1 от настоящия член, преизчислената заплата не може да бъде по-малка от заплатата (възнаграждението) преди това преизчисляване“.

13.

Новата система за възнаграждение на съдиите в общите съдилища и в специализираните съдилища на Република Литва влиза в сила на 1 юли 2023 г. Със заповед № 1R-85 на Lietuvos Respublikos teisingumo ministras (министър на правосъдието на Република Литва) от 2 април 2004 г. и с решение на Lietuvos advokatų taryba (Литовска адвокатска колегия) от 26 март 2004 г. се одобряват препоръките за максималния размер на хонорарите за оказвана от адвокат правна помощ по граждански дела.

14.

XL е назначен в Sąd Rejonowy w Suwałkach (Районен съд Сувалки, Полша) на 4 декември 2003 г. На 3 април 2007 г. той е преместен в Sąd Rejonowy w Białymstoku (Районен съд Бялисток, Полша), където продължава да заема съдийска длъжност и понастоящем. Считано от 5 август 2021 г., XL е класиран в „пета“ категория възнаграждение. Месечното възнаграждение на XL се изчислява, като основната му заплата от 5050,48 PLN през 2022 г. и 5444,42 PLN през януари 2023 г. се умножава по коефициент 2,5 и се добавя надбавка за прослужено време в размер на 20 % от основната заплата ( 22 ). XL предявява иск срещу работодателя си Sąd Rejonowy w Białymstoku (Районен съд Бялисток), като претендира да му бъдат изплатени 10 000 PLN за извършената от него работа от 1 юли 2022 г. до 31 януари 2023 г., включително законната лихва за забава върху тази сума. Това се явява разликата между полученото от XL възнаграждение от 1 юли 2022 г. до 31 януари 2023 г. и дължимото възнаграждение по механизма, посочен в член 91 от Закона за устройството на общите съдилища. Според XL тази разлика е 1362,12 PLN за всеки месец от юли до ноември 2022 г., 1053,90 PLN през декември 2022 г. ( 23 ) и 2135,50 PLN през януари 2023 г.

15.

Искът на XL се основава на твърдението, че законите за приемане на специални разпоредби за изпълнението на Закона за бюджета за годините 2021, 2022 и 2023 противоречат на Закона за устройството на общите съдилища, на Конституцията на Република Полша, както и на правото на Съюза, тъй като с предвиденото в тях намаляване на възнаграждението му те нарушават принципа на съдийската независимост и създават условия законодателната и изпълнителната власт да влияят върху съдържанието на съдебните решения. Работодателят на XL твърди, че му е заплащал съобразно закона и че не може да определя по своя собствена инициатива размера на съдийските възнаграждения.

16.

И двете страни се позовават на мотивите на правителството за проектозаконите за приемане на специални разпоредби за изпълнението на Закона за бюджета за годините 2021, 2022 и 2023, но изведените от тях заключения са коренно противоположни. XL изтъква „замразяването“ на заплатите на съдиите на фона на увеличението (с между 40 % и 60 %) на възнагражденията на ръководителите на някои публични субекти. Работодателят на XL посочва липсата на допълнителни средства извън предвидените в бюджета му.

17.

Според запитващата юрисдикция член 91 от Закона за устройството на общите съдилища предвижда механизъм за изчисляване на основното възнаграждение на съдиите за дадена година въз основа на средната заплата за второто тримесечие на предходната година. Този механизъм, въведен на 22 април 2009 г., имал за цел да се гарантира съответствие на системата за заплащане на съдиите с изискванията на член 178, параграф 2 от Конституцията на Република Полша. Целта на изменението от 2009 г. била да се гарантира по-обективно изчисляване на възнагражденията на съдиите и да се ограничи влиянието на други органи при определянето на размера на основното възнаграждение на съдиите. Преди това изменение системата за изчисляване на възнагражденията на съдиите се основавала по-специално на базов размер, определян в годишния държавен бюджет.

18.

Запитващата юрисдикция посочва, че „[м]еханизмът за определяне на базата на възнагражденията на съдиите е изменян три пъти по инициатива на изпълнителната власт чрез законите за приемане на специални разпоредби за изпълнението на Закона за бюджета за годините 2021, 2022 и 2023“ ( 24 ). През 2021 г. възнагражденията на съдиите били „замразени“, като основната им заплата се изчислявала въз основа на средното възнаграждение за второто тримесечие на 2019 г., вместо спрямо средното възнаграждение за второто тримесечие на 2020 г. През 2022 г. основните заплати на съдиите се изчислявали спрямо средното възнаграждение за второто тримесечие на 2020 г. Това довело до увеличение в сравнение със средното възнаграждение за второто тримесечие на 2021 г. През 2023 г. заплатите на съдиите се изчислявали въз основа на фиксиран базов размер ( 25 ), а не спрямо средното възнаграждение за второто тримесечие на 2022 г.

19.

Измененията в държавния бюджет за 2021 г. се дължали на икономическото положение в Полша вследствие на пандемията от COVID‑19. В разпоредбите относно държавния бюджет за 2022 г. не се споменавали конкретни обстоятелства, докато в разпоредбите относно държавния бюджет за 2023 г. се посочвало значителното отражение върху бюджета на пандемията от COVID‑19 и руското нахлуване в Украйна.

20.

През декември 2022 г. първият председател на Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша) ( 26 ), председателят на Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд, Полша) ( 27 ) и Krajowa Rada Sądownictwa (Национален съдебен съвет, наричан по-нататък „KRS“) ( 28 ) подават отделни искания до Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд, Полша), като оспорват конституционосъобразността на бюджетните разпоредби относно възнагражденията на съдиите през 2023 г. Запитващата юрисдикция споделя съмненията, изразени от вносителите на тези искания. Според нея „замразяването“ в продължение на три години на системата за изчисляване на съдебните възнаграждения въз основа на обективен параметър, а именно средното възнаграждение за второто тримесечие на преходната година, нарушава независимостта на правораздаването. Това представлявало заплаха от трайно, повтарящо се и последователно намаляване на размера на възнагражденията на съдиите с намерение за поставяне на съдебната власт в подчинено положение спрямо изпълнителната и законодателната власт. Тази заплаха била особено видна в контекста на неотдавнашната криза във връзка със зачитането на принципите на правовата държава в Полша. Освен това тази мярка била напълно неразбираема предвид стабилното финансово положение на полската държава. Запитващата юрисдикция счита също, че изменението на правилата за определяне на възнаграждението на съдиите в ущърб на последните — по-специално при съпоставка с повишаването на жизнения стандарт — може да има отрицателно въздействие върху инициативите за подобряване на функционирането на съдилищата ( 29 ). Създавал се значителен риск от многобройни съдебни искове от страна на съдиите за оспорване на размера на възнагражденията, които са получили през 2021 г., 2022 г. и 2023 г.

21.

Поради това Sąd Rejonowy w Białymstoku (Районен съд Бялисток, Полша) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 2 от Договора за Европейския съюз, определящ ценностите, на които се основава Европейският съюз, по отношение на зачитането на правовата държава, и член 19, параграф 1, втора алинея от Договора за Европейския съюз във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, по силата на които държавите членки гарантират ефективна правна защита, основана на правото на достъп до независим и безпристрастен съд, да се тълкуват в смисъл, че принципът на съдийската независимост не допуска национална правна уредба, която с цел ограничаване на бюджетните разходи се отклонява от механизма за определяне на възнаграждението на съдиите въз основа на обективни критерии, независими от произволна намеса на изпълнителната и законодателната власт, и която води до трайно намаляване на размера на възнаграждението на съдиите, като нарушава конституционните гаранции за осигуряване на възнаграждение на съдиите, достойно за функциите на съдия и съответстващо на обхвата на задълженията им, както и на правораздаване, осъществявано от независими съдилища и независими съдии?“.

22.

Ищците SR и RB са съдии във Vilniaus apygardos administracinis teismas (Окръжен административен съд Вилнюс, Литва). Те предявяват иск за обезщетение за вреди, причинени от бездействие, срещу Lietuvos Respublika (Република Литва) ( 30 ). SR и RB искат обезщетение за вреди в размер съответно на 74286,09 евро и 95620,17 евро ( 31 ). От акта за преюдициално запитване не става ясно как ищците са определили тези суми.

23.

SR и RB твърдят, че размерът на тяхното възнаграждение зависи от политическата воля на изпълнителната и законодателната власт. Това било несъвместимо с принципа на независимост на съдиите, залегнал в член 109 от Lietuvos Respublikos Konstitucija (Конституция на Република Литва), и с международните задължения на Република Литва.

24.

Република Литва претендира отхвърляне на иска на SR и RB. Тя по-специално отбелязва, че основният размер на възнаграждението на служителите в публичния сектор се определя всяка година с оглед на финансовите ресурси и ангажименти на държавата. В периода 2018—2023 г. се наблюдавало трайно увеличение на основния размер с оглед на икономическите и социални условия, ангажиментите на държавата и финансовите ресурси, с които се очаквало тя да разполага. Основният размер имал „пряко икономическо въздействие върху частния сектор и средната заплата за страната“. Освен това Република Литва посочва, че системата за възнаграждения на съдиите попада в изключителната конституционна компетентност на държавата и нейните институции.

25.

Според Vilniaus apygardos administracinis teismas (Окръжен административен съд Вилнюс) брутното месечно възнаграждение на съдиите от окръжните съдилища е било 2440,85 евро през 2008 г. и 2362 евро през 2021 г. ( 32 ). Макар да изглеждало, че се е увеличило с около 8 % за 13‑те години между 2008 г и 2021 г., възнаграждението на съдиите в действителност намаляло с 3,2 % в номинално изражение само поради въздействието на данъчните промени. Запитващата юрисдикция посочва, че от края на 2021 г. възнаграждението на съдиите се доближава до равнището на средната заплата за страната. През първото тримесечие на 2022 г. средната месечна заплата в страната била 1729,90 евро, а средното месечно възнаграждение на съдия било 3113,20 евро ( 33 ).

26.

Vilniaus apygardos administracinis teismas (Окръжен административен съд Вилнюс) отбелязва, че макар препоръчителният размер на хонорара за адвокатски услуги да възлиза на 179,90 евро на час ( 34 ), брутното възнаграждение на един окръжен съдия на час ( 35 ) е около 20 евро. По-специално като утвърждавала максималния размер на адвокатските възнаграждения, Република Литва допускала дискриминация между адвокатите и съдиите по отношение на съответните им доходи, като по този начин нарушавала членове 29 и 48 от Конституцията на Република Литва относно недопускането на дискриминация и равното третиране по отношение на правата на човека ( 36 ) и член 2 ДЕС. Литовското правителство имплицитно признава, че основният размер на възнагражденията на съдиите не трябва да зависи от политическата воля на законодателната или изпълнителната власт, а от националните икономически показатели ( 37 ). В този контекст литовското правителство започнало реформа на възнагражденията в държавната администрация с цел да се гарантира, че възнагражденията на държавните служители се изчисляват въз основа на такива икономически показатели.

27.

С оглед на гореизложеното Vilniaus apygardos administracinis teismas (Окръжен административен съд Вилнюс) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

28.

По дело C‑146/23 писмени становища представят XL, полското правителство и Европейската комисия.

29.

В решението си от 8 ноември 2023 г., K 1/23, Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд) постановява по-специално, че членове 8 и 9 от Ustawa z dnia 1 grudnia 2022 r. o szczególnych rozwiązaniach służących realizacji ustawy budżetowej na rok 2023 (Закон за приемане на специални разпоредби за изпълнението на Закона за бюджета за 2023 г.) от 1 декември 2022 г. са „несъвместими с“ член 178, параграф 2 от Конституцията на Република Полша.

30.

С акт от 16 ноември 2023 г. председателят на Съда иска от Sąd Rejonowy w Białymstoku (Районен съд Бялисток), от една страна, да посочи дали поддържа частта от преюдициалното си запитване, отнасяща се до периода от 1 януари 2023 г. до 31 януари 2023 г., и от друга страна, да посочи евентуалните последици от решението на Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд) по отношение на законосъобразността на член 8, параграфи 1 и 2 от Ustawa o szczególnych rozwiązaniach służących realizacji ustawy budżetowej na rok 2022 (Закон за приемане на специални разпоредби за изпълнението на Закона за бюджета за 2022 г.).

31.

В отговора си от 30 ноември 2023 г. Sąd Rejonowy w Białymstoku (Районен съд Бялисток) потвърждава, че Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд) е установил, че членове 8 и 9 от Ustawa z dnia 1 grudnia 2022 r. o szczególnych rozwiązaniach służących realizacji ustawy budżetowej na rok 2023 ( 38 ) (Закон за приемане на специални разпоредби за изпълнението на Закона за бюджета за 2023 г.) са „несъвместими“ по-специално с член 178, параграф 2 от Конституцията на Република Полша и че съответно тези разпоредби вече не са в сила ( 39 ).

32.

Sąd Rejonowy w Białymstoku (Районен съд Бялисток) посочва също, че поддържа изцяло преюдициалното си запитване, включително частта, отнасяща се до периода от 1 януари 2023 г. до 31 януари 2023 г. Според Sąd Rejonowy w Białymstoku (Районен съд Бялисток) с решението си Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд) се е произнесъл по конституционосъобразността на членове 8 и 9 от Ustawa z dnia 1 grudnia 2022 r. o szczególnych rozwiązaniach służących realizacji ustawy budżetowej na rok 2023 (Закон за приемане на специални разпоредби за изпълнението на Закона за бюджета за 2023 г.) единствено с оглед на член 178, параграф 2 от Конституцията на Република Полша и достойнството на съдийската длъжност във връзка с обхвата на задълженията на съдиите. Това решение не разгледало принципа на съдийската независимост и свободата от посегателства върху нея от страна на законодателната и/или изпълнителната власт. Освен това Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд) не разгледал Ustawa o szczególnych rozwiązaniach służących realizacji ustawy budżetowej na rok 2022 (Закон за приемане на специални разпоредби за изпълнението на Закона за бюджета за 2022 г.).

33.

По дело C‑374/23 писмени становища представят литовското и полското правителство, както и Комисията.

34.

С акт от 23 януари 2024 г. Съдът съединява дела C‑146/23 и C‑374/23 за целите на устната фаза на производството и на съдебното решение.

35.

В съдебното заседание от 12 март 2024 г. са изслушани устните становища на литовското и полското правителство и на Комисията, както и отговорите им на поставените от Съда въпроси.

36.

Литовското правителство ( 40 ) отбелязва, че държавите членки разполагат с изключителна компетентност да уреждат възнагражденията на съдиите и на други лица на публична длъжност и служители в съответствие с националното право. Следователно правото на Съюза било ирелевантно в това отношение. При изготвянето на бюджетните си закони литовското правителство трябвало да вземе предвид по-специално социално-икономическото положение в Литва, нуждите и ресурсите на държавата, както и нейните финансови ангажименти. С поставените въпроси Vilniaus apygardos administracinis teismas (Окръжен административен съд Вилнюс) искал от Съда да се произнесе относно границите на свободата на преценка, с която разполагат литовските законодателни и изпълнителни органи, така както са определени в Конституцията на Република Литва и тълкувани от Lietuvos Respublikos Konstitucinis Teismas (Конституционен съд на Република Литва). Съдът нямал компетентност за това.

37.

Съгласно постоянната съдебна практика, макар организацията на правораздаването в държавите членки да е от тяхната компетентност, при упражняването на тази компетентност държавите членки все пак са длъжни да спазват правото на Съюза, и по-специално член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС ( 41 ). Съгласно член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС всяка държава членка трябва да гарантира, че юрисдикциите, които биха могли да се произнасят в това си качество по тълкуването или прилагането на правото на Съюза ( 42 ), отговарят на изискванията за ефективна съдебна защита ( 43 ). Тази разпоредба не допуска национални разпоредби относно организацията на правораздаването, които намаляват защитата на правовата държава като ценност ( 44 ). Ето защо държавите членки трябва да създадат организацията на правораздаването по такъв начин, че да се гарантира съответствието му с изискванията на правото на Съюза. Сред тях по-специално е изискването за независимост на съдилищата, призвани да се произнасят по въпроси, свързани с прилагането или с тълкуването на правото на Съюза, за да се гарантира на правните субекти ефективната съдебна защита на правата, които черпят от посоченото право ( 45 ).

38.

От тази съдебна практика, и по-специално от решения Португалски съдии и Escribano Vindel, следва, че Съдът е компетентен да тълкува правото на Съюза по дела, свързани с организацията на съдебната система на държава членка, включително възнаграждението на съдиите.

39.

Според литовското правителство преюдициалното запитване по дело C‑374/23 е недопустимо, тъй като поставените от Vilniaus apygardos administracinis teismas (Окръжен административен съд Вилнюс) въпроси нямали никаква връзка с фактите и предмета на спора, с който е сезирана тази юрисдикция. Следователно за решаването на спора в главното производство не бил необходим отговор от Съда на поставените въпроси.

40.

Член 267 ДФЕС посочва, че отправеното преюдициално запитване трябва да е „необходимо“, за да може запитващата юрисдикция да постанови „[свое]то решение“ по образуваното пред нея дело. Така Съдът нееднократно е постановявал, че както от съдържанието, така и от структурата на член 267 ДФЕС е видно, че преюдициалното производство по-специално предполага действително наличие на висящ пред националните юрисдикции спор, в който те трябва да се произнесат с решение, отразяващо евентуално решението по преюдициалното запитване ( 46 ).

41.

Главното производство по дело C‑374/23 се отнася до иск за обезщетение за вреди, предявен срещу Република Литва от двама съдии, SR и RB, в рамките на който те твърдят, че правомощията на законодателната и изпълнителната власт за определяне на възнаграждението им са несъвместими с независимостта на съдебната власт. Това представлява свързващ фактор между спора пред Vilniaus apygardos administracinis teismas (Окръжен административен съд Вилнюс) и исканото от тази юрисдикция тълкуване на правото на Съюза. Ето защо считам, че тълкуването на Съда е „необходимо“ за решаването на спора, с който е сезирана запитващата юрисдикция ( 47 ).

42.

Според литовското правителство, след като уредбата на възнаграждението на съдиите е от изключителната компетентност на държавите членки, при определянето на това възнаграждение те не прилагат правото на Съюза. Следователно Хартата, съгласно член 51, параграф 1 от нея, не е приложима в главното производство.

43.

Член 51, параграф 1 от Хартата предвижда, че разпоредбите ѝ се отнасят за държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза. От актовете за преюдициално запитване по дела C‑146/23 и C‑374/23 не е видно, че XL или SR и RB се позовават на право, което им се предоставя от разпоредба на правото на Съюза, или че са субект на производства, които прилагат правото на Съюза. От актовете за преюдициално запитване също не личи да се поставя въпрос относно тълкуването или прилагането на норма от правото на Съюза. Нищо от изложеното в преюдициалните запитвания не дава основание да се приеме, че някое лице се позовава на правото на ефективни правни средства за защита, закрепено в член 47 от Хартата. При тези обстоятелства е видно, че в главното производство не може да се прави позоваване на член 47 от Хартата ( 48 ).

44.

Член 19 ДЕС конкретизира правовата държава като ценност, утвърдена с член 2 ДЕС. В съответствие с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС държавите членки трябва да предвидят система от способи за защита и производства, които да гарантират на правните субекти зачитането на правото им на ефективна съдебна защита в областите, обхванати от правото на Съюза. Принципът на ефективна съдебна защита на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, представлява общ принцип на правото на Съюза, който произтича от общите конституционни традиции на държавите членки ( 49 ) и е потвърден в член 47 от Хартата ( 50 ). При това положение считам, че не е необходимо Съдът да тълкува член 2 ДЕС отделно от член 19 ДЕС ( 51 ).

45.

С въпросите си Sąd Rejonowy w Białymstoku (Районен съд Бялисток) и Vilniaus apygardos administracinis teismas (Окръжен административен съд Вилнюс) искат тълкуване на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС в два аспекта. От една страна, отнася ли се тази разпоредба до нормативни актове, приемани от законодателната и/или изпълнителната власт, с които се определят или намаляват възнагражденията на съдиите. От друга страна, какви критерии трябва да съблюдават държавите членки при приемането на такива нормативни актове, за да спазят тази разпоредба.

46.

Съгласно постоянната съдебна практика правото на Съюза не налага на държавите членки конкретен конституционен модел, уреждащ отношенията и взаимодействието между различните власти в държавата, по‑специално що се отнася до определянето и разграничаването на съответните им правомощия. При избора на съответния си конституционен модел държавите членки са длъжни да спазват по-специално член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, за да не бъде засегната съдийската независимост или да се стигне до изземване на съдебната функция ( 52 ). Като се имат предвид различните политически и конституционни модели и традиции на държавите членки, е възможно ролята на субектите, участващи в определянето на равнището и елементите на възнаграждението на съдиите, значително да се различава ( 53 ). В условията на демокрация принципът на разделение на властите и необходимостта от изолиране на съдебната власт от неправомерно външно влияние, по-специално от страна на законодателната и/или изпълнителната власт, не изключват възможността последната да определя много от аспектите на съдебната структура на държавата, включително възнаграждението на съдиите.

47.

За да се гарантират прозрачност, обективност и правна сигурност ( 54 ), държавите членки трябва да установят правна уредба, за да се улесни определянето на възнаграждението на съдиите и да се включи посочване на участниците в този процес и на отредените им роли ( 55 ). Тази уредба трябва да цели защита на съдийската независимост чрез гарантиране на равнище на възнаграждението на съдиите, съответстващо на значимостта на функциите им. Националните нормативни актове, уреждащи възнаграждението на съдиите, трябва да действат на основата на подходящи, обективни и проверими критерии, които зачитат принципа на пропорционалност. Следователно възнагражденията на съдиите не могат да се определят или намаляват въз основа на свободна преценка или с оглед на индивидуални обстоятелства. В национално право, насочено към намаляване на възнагражденията на съдиите, трябва да бъде ясно определена обосновката за това. Такива намаления на възнагражденията на магистратите, каквито могат да произтичат от това, трябва да са временни и размерът и времетраенето им да са съобразени с тежестта и трайността на условията, обосновали приемането им, и да се адаптират спрямо тях. При никакви обстоятелства такива намаления на възнаграждението не могат да бъдат насочени към магистратите, за да ги третират неблагоприятно ( 56 ). За да се прецени дали са конкретно насочени към съдебната власт, такива намаления трябва да отчитат динамиката на възнагражденията на съдиите и на служителите, заемащи съпоставими публични длъжности, като по-специално се вземат предвид всякакви неотдавнашни увеличения на тези възнаграждения ( 57 ). За да се гарантира спазването на тези принципи и да се утвърди тяхната стабилност, правилата относно възнагражденията на съдиите или всяко намаляване на размера им трябва да подлежат на съдебен контрол ( 58 ).

48.

Преюдициалните запитвания се отнасят за равнището на основното възнаграждение на съдиите в Полша и Литва ( 59 ). С оглед на определението на понятието „заплащане“ в член 157, параграф 2, първа алинея ДФЕС, когато се преценява дали възнаграждението на съдиите съответства на значимостта на изпълняваните от тях функции, трябва да се вземат предвид и всички придобивки в пари или в натура, настоящи или бъдещи, които съдиите получават пряко или непряко за своя труд ( 60 ). Сред придобивките в брой или в натура, които трябва да се вземат предвид, са например добавки или обезщетения, получени за изпълнението на определени функции или допълнителни задачи и задължения ( 61 ), за старшинство, прослужено време или опит, пенсионни обезщетения, независещи от вноски, или субсидирани професионални пенсии за прослужено време ( 62 ), както и допълнителни здравни грижи към общото здравно обслужване, предоставяно на работниците в рамките на национална програма за социално подпомагане, жилищно настаняване и използване на автомобил или телефон за лични нужди ( 63 ). Ограниченията или пречките за упражняването на други стопански дейности от съдиите ( 64 ) също трябва да се вземат предвид при оценката за адекватността на заплащането им ( 65 ).

49.

При липсата на хармонизация и при наличието на различни социално-икономически условия в Европейския съюз и различни бюджетни ограничения, с които трябва да се справят отделните държави членки, именно те обикновено са в най-добра позиция да определят възнаграждението на съдиите в рамките на своята юрисдикция. Следователно при определянето на равнището на заплащане на съдиите държавите членки разполагат със свобода на преценка, при условие че зачитат императивните задължения, предвидени в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС. Тази свобода на преценка обаче не е неограничена. Обективни обстоятелства, като например средната или минималната заплата за страната, умножена с коефициент, или заплатите на други лица на публична длъжност в страната и служители с равностойни задължения са примери за приемливи референтни показатели, които, заедно с други социално-икономически параметри, като жизнения стандарт (индекса на потребителските цени в дадена държава членка), процента на инфлация и др., държавите членки могат да използват за изчисляване на възнаграждението на съдиите ( 66 ). Като се има предвид, че равнищата на заплащане в Европейския съюз, включително минималните, не са хармонизирани ( 67 ) и се различават значително поради големите разминавания в социално-икономическите условия в различните държави членки ( 68 ), простото сравнение на възнагражденията само в парично изражение е неуместно. Следователно възнаграждението на съдиите трябва да се оценява в конкретния национален социално-икономически контекст на всяка държава членка ( 69 ).

50.

За оценка на адекватността на възнаграждението на съдиите трябва да се провери дали в даден национален социално-икономически контекст неговото равнище е достатъчно високо, за да привлече, задържи и мотивира лица от различни среди, притежаващи високи морални качества и необходимата професионална квалификация и/или опит ( 70 ). Неадекватното възнаграждение може да застраши морала, да намали производителността и в крайна сметка да възпрепятства наемането на работа, като разколебае квалифицираните кандидати да навлязат в професията. Задържането на съдиите също може да бъде засегнато, тъй като ниското заплащане може да подтикне лицата да напуснат професията или да се пенсионират преди изтичането на мандата си или достигането на задължителната пенсионна възраст, като по този начин се намалява общото ниво на съдебния опит ( 71 ).

51.

При липса на данни, че възнагражденията на съдиите се облагат с данъци неправомерно или непропорционално ( 72 ), принципът на ефективна съдебна защита не изключва данъци или други разходи, като например социалноосигурителни плащания, които държава членка законно удържа от възнаграждението на съдиите въз основа на обективни и недискриминационни критерии. Следователно тежестта на подобни общи разходи не е част от контрола за съвместимост на дадена система на заплащане на съдиите с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС.

52.

Съпоставянето на съдийските възнаграждения с размера на адвокатските възнаграждения за правни консултации или процесуално представителство на държавата също е неудачно, дори когато със закон се определя таблицата на тези възнаграждения. Макар равнището на заплащане на съдиите да не може да бъде напълно откъснато от заплащането на частния сектор ( 73 ) в сходни области, съдебната функция има характер на публична служба, а не на търговско начинание ( 74 ). Тя предполага съзнателен избор на кариера в публичната сфера в замяна по-специално на несменяемост и стабилна материална обезпеченост ( 75 ). Макар че в някои случаи това може да доведе до по-ниско заплащане от получаваното от адвокатите на частна практика, съдиите не са изложени на търговски рискове ( 76 ), не плащат режийни разноски ( 77 ), не подлежат на облагане с ДДС и по принцип получават възнаграждение независимо от изхода на делата, от резултатите или ефективността на своята работа ( 78 ). Накрая бих добавил, че докато съдиите получават възнаграждение на редовни и предвидими интервали, срокът, в който клиентите изплащат адвокатските възнаграждения, може да бъде едновременно дълъг и непредвидим ( 79 ).

53.

Следователно преценката за адекватността на възнаграждението на съдиите има едновременно холистична перспектива, при която се отчитат всички релевантни социално-икономически фактори, и динамичен или времеви аспект, с оглед на динамиката на това възнаграждение във времето. Въпреки че може държавите членки да не са задължени автоматично да актуализират възнаграждението на съдиите с оглед на ръста на инфлацията и/или увеличението на издръжката на живота, нито да преразглеждат равнището на възнагражденията през определени периоди от време, трайната липса на такива действия може да доведе до намаляване на стойността му. Значително намаляване на равнището на заплащане на съдиите във времето накърнява съдийската независимост и достойнството на съдебната функция. Освен ако има внезапно рязко намаляване на неговата стойност, преглед на динамиката на съдийското възнаграждение следва да се извършва по отношение на представителен период от най-малко десет години.

54.

Що се отнася до разглежданите съединени дела, полското и литовското право установяват уредба за определяне на възнагражденията на съдиите ( 80 ). Всъщност нищо в производството пред Съда не сочи, че по този начин полската или литовската законодателна и/или изпълнителна власт са иззели ролята или правомощията на друг легитимен участник ( 81 ). От актовете за преюдициално запитване също е видно, че в тези държави членки правилата, уреждащи възнаграждението на съдиите, както и всяко негово намаляване, подлежат на съдебен контрол.

55.

В основата на дело C‑146/23 са законите за приемане на специални разпоредби за изпълнението на Закона за бюджета за годините 2021, 2022 и 2023 ( 82 ), с които се изменя член 91 от Закона за устройството на общите съдилища и се намалява възнаграждението на съдиите. Не се твърди, че полската законодателна и/или изпълнителна власт не е разполагала с правомощие съгласно полското право да измени член 91 от Закона за устройството на общите съдилища със законите за приемане на специални разпоредби за изпълнението на Закона за бюджета за годините 2021, 2022 и 2023. Пълният обхват на последиците на решението от 8 ноември 2023 г., K 1/23, на Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд) ( 83 ) за тези бюджетни закони остава донякъде неясен. В съдебното заседание, в отговор на поставените от Съда въпроси, полското правителство потвърждава, че възнаграждението, което се дължи на съдиите вследствие на това решение, е изплатено. По дело C‑374/23 SR и RB предявяват срещу Република Литва иск за обезщетение за вреди, причинени от нейното бездействие, тъй като не разполагат с други правни способи, чрез които да изискат от законодателната и изпълнителната власт да заплаща на съдиите възнаграждение, съответстващо на достойнството на техните функции. От решение Savickas ( 84 ) ясно следва, че съществува възможност намаляването на възнаграждението на съдиите да бъде оспорено пред литовските съдилища, и че са налице финансови механизми за възстановяване на незаконно неизплатените възнаграждения.

56.

Запитващата юрисдикция по дело C‑146/23 счита, че измененията на член 91 от Закона за устройството на общите съдилища от 2022 г. и 2023 г. противоречат на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС. За разлика от мерките в решение Португалски съдии ( 85 ), полските изменения не са от общ характер, а са насочени конкретно към съдиите, като създават трайно изключение от механизма, предвиден в член 91, параграф 1 от Закона за устройството на общите съдилища.

57.

Безспорно е, че възнаграждението на съдиите ( 86 ) в Полша през 2022 г. и 2023 г. е по-ниско от хипотетично възнаграждение, изчислено в съответствие с член 91 от Закона за устройството на общите съдилища. Това намаляване съвпада и със значително увеличение на разходите за живот в тази държава членка. Може обаче да се отбележи, че през същия период възнаграждението на съдиите не е било по-ниско от това през предходните години, а всъщност е нараснало с 4,37 % през 2022 г. спрямо 2021 г. и със 7,8 % през 2023 г. спрямо 2022 г. Полското правителство изтъква, че разглежданите изменения не са довели до „замразяване“ на възнаграждението на съдиите, а само са намалили процента му на увеличение. Докато XL посочва дълъг списък със служители в публичната администрация, които са получили по-големи увеличения на заплатите от съдиите през 2022 г., в съдебното заседание полското правителство подчертава, че редовите държавни служители в тази държава членка са много по-ниско платени от съдиите и че за разлика от съдиите те отдавна не са получавали увеличение на възнагражденията.

58.

Що се отнася до твърдението за трайния характер на измененията в Полша, макар да е видно, че член 91 от Закона за устройството на общите съдилища е бил изменян през три последователни години ( 87 ), тази разпоредба, изглежда, остава в сила. В съдебното заседание полското правителство потвърждава, че всяко от измененията, внесени в тази разпоредба със законите за приемане на специални разпоредби за изпълнението на Закона за бюджета за годините 2021, 2022 и 2023, се отнася само за една финансова година и е валидно само за една година. Освен това в предоставената на Съда преписка няма данни за подобни предложения за изменение на член 91 от Закона за устройството на общите съдилища през 2024 г. ( 88 ). Следователно последиците от измененията на член 91 от Закона за устройството на общите съдилища за възнаграждението на съдиите са били ограничени както по времетраене, така и по размер.

59.

На пръв поглед може да изглежда, че спорните изменения са насочени конкретно и изключително към възнагражденията на съдиите и прокурорите в Полша, тъй като за заплатите на други лица на публична длъжност и държавни служители не се прилагат аналогични мерки. В писмените си становища и в съдебното заседание полското правителство посочва, че преди това съдиите и прокурорите са се ползвали от преференциален режим в рамките на политиката на държавата относно възнагражденията на лицата на публична длъжност и държавните служители. Полското правителство твърди още, че възнагражденията на съдиите и прокурорите са били изключени от механизма за замразяване на заплатите в публичния сектор от 2013 г. до 2018 г. От тези данни следва, че в периода 2013—2023 г. възнаграждението на съдиите може да не е било предмет на целенасочено отрицателно въздействие, нито е било непропорционално засегнато в сравнение с възнаграждението на други лица на публична длъжност или държавни служители ( 89 ). Освен това изглежда, че през този период не е имало съществено намаляване на възнаграждението им ( 90 ).

60.

Полското правителство обосновава измененията от 2022 г. и 2023 г. с пандемията от COVID‑19 и с руското нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. Според мен това са релевантни, обективни, проверими и извънредни обстоятелства, които безспорно са наложили значителни бюджетни ограничения на всички държави членки, включително на Република Полша, и които могат да обосноват намаляване на възнагражденията на лицата на публична длъжност и държавните служители, включително възнаграждението на съдиите. Намаляването на възнаграждението на съдиите в съответствие с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС не изисква наличието на национална бюджетна криза или започване на процедурата при прекомерен дефицит съгласно член 126, параграф 2 ДФЕС и Протокол № 12 относно процедурата при прекомерен дефицит ( 91 ). Намаляването на възнаграждението на съдиите и други бюджетни съкращения могат да бъдат обосновани с опит да се избегне бързото натрупване на прекомерен дефицит в дадена държава членка ( 92 ). Що се отнася до пропорционалността на мерките, приети в отговор на тези обстоятелства, от акта за преюдициално запитване по дело C‑146/23 е видно, че възнаграждението на XL през 2022 г. и 2023 г. е било значително по-високо от удвоения размер на средната заплата в Полша ( 93 ).

61.

Въпреки че по този въпрос в крайна сметка трябва да се произнесе запитващата юрисдикция, изтъкнатите в точки 56—60 от настоящото заключение обстоятелства сочат, че възнаграждението на съдиите в Полша през 2022 г. и 2023 г. е било съизмеримо с тяхната независимост и значимостта на функциите им.

62.

По дело C‑374/23 Vilniaus apygardos administracinis teismas (Окръжен административен съд Вилнюс) посочва, че за 13‑те години между 2008 г и 2021 г. възнаграждението на съдиите в действителност е намаляло с 3,2 % в номинално изражение само поради данъчните промени. Запитващата юрисдикция не предоставя никакви подробности за данъчната реформа в Литва през 2019 г. При всички положения, както се посочва в точка 51 от настоящото заключение, данъчното облагане на възнагражденията на съдиите по принцип е без значение за преценката в контекста на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС.

63.

Литовското правителство и Комисията изтъкват, че съгласно член 3 от LRJ основният размер за изчисляване на възнаграждението на съдиите и другите лица на публична длъжност или държавни служители се основава на ясни и обективни параметри, свързани със съществуващите социално-икономически условия в Република Литва ( 94 ). По принцип той се актуализира ежегодно и не може да бъде по-малък от предходната година. По дело C‑374/23 няма данни възнаграждението на съдиите в Литва да е било предмет на целенасочено въздействие или да е било засегнато непропорционално спрямо възнаграждението на други лица на публична длъжност или държавни служители. Впрочем от член 3 от LRJ става ясно, че възнаграждението им се определя заедно с възнаграждението на другите лица на публична длъжност и държавни служители. Същото важи и за неотдавнашната реформа на възнагражденията в публичната сфера, приета на 25 май 2023 г. ( 95 ). Фактът, че тази неотдавнашна реформа е довела до (съществено) увеличение на възнагражденията на съдиите и на други лица на публична длъжност и държавни служители, не поставя под въпрос в съответствие с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС законосъобразността на сумите, изплащани преди това на съдиите.

64.

Vilniaus apygardos administracinis teismas (Окръжен административен съд Вилнюс) посочва, че относителният размер на възнаграждението на съдиите в Литва намалява във времето и че от края на 2021 г. се доближава до размера на средната заплата за страната. В съдебното заседание литовското правителство изтъква, че представените от запитващата юрисдикция числови данни са неверни, тъй като не отразяват изплатените на съдиите суми за минали периоди между 2016 г. и 2019 г. вследствие на решението на Lietuvos Respublikos Konstitucinis Teismas (Конституционен съд на Република Литва), с което намаляването на възнаграждението на съдиите се обявява за противоконституционно ( 96 ).

65.

Макар преценката за адекватност на възнаграждението на съдиите в главното производство да е в крайна сметка от компетентността на Vilniaus apygardos administracinis teismas (Окръжен административен съд Вилнюс), фигура 3.36 от Доклада на CEPEJ за 2020 г. ( 97 ) и фигура 3.46 от Доклада на CEPEJ за 2022 г. ( 98 ) показват, че средната брутна заплата на съдиите от Lietuvos Aukščiausiasis Teismas (Върховен съд, Литва) е била 2,2 пъти (2018 г.) или 2,1 пъти (2020 г.) по-висока от средната брутна заплата в страната ( 99 ). Съпоставката на данните от други държави членки по-скоро показва, че през 2018 г. възнаграждението на литовските съдии ( 100 ) в началото на кариерата им във Върховния съд на тази държава е в средния диапазон и е относително по-високо от това на заемащи сравними длъжности австрийски (1,5), белгийски (1,6), финландски (1,5), френски (1,3), хърватски (1,7), нидерландски (1,3), германски (0,9), унгарски (1,8), италиански (1,9), люксембургски (1,4), латвийски (1,9), словенски (1,6), шведски (1,8) и испански (2,1) съдии ( 101 ).

66.

С оглед на гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси, отправени от Sąd Rejonowy w Białymstoku (Районен съд Бялисток, Полша) и Vilniaus apygardos administracinis teismas (Окръжен административен съд Вилнюс, Литва), по следния начин:

„Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че: