1)

Трябва ли член 15, параграф 1 (евентуално във връзка с член 5) от Директива 2002/58 (1), изменена с Директива 2009/136/ЕО (2), в светлината на членове 7 и 8 от Хартата на основните права да се тълкува в смисъл, че достъпът на публични органи до запазените на мобилни телефони данни представлява намеса в закрепените в тези членове от Хартата основни права, тежестта на която е такава, че в областта на превенцията, разследването, разкриването и преследването на престъпления посоченият достъп трябва да бъде ограничен до борбата с тежката престъпност?

2)

Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, изменена с Директива 2009/136, в светлината на членове 7, 8 и 11, както и на член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази на член 18 във връзка с член 99, параграф 1 от Strafprozessordnung, която позволява органите в сферата на сигурността да имат в хода на наказателното разследване широк и неконтролиран достъп до всички запазени на мобилен телефон цифрови данни, без да разполагат с разрешение за това от съд или независим административен орган?

3)

Трябва ли член 47 от Хартата, евентуално във връзка с членове 41 и 52 от нея, разглеждани с оглед на принципа за равните процесуални възможности и правото на ефективни правни средства за защита, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която като член 18 във връзка с член 99, параграф 1 от Strafprozessordnung позволява да бъдат анализирани цифрови данни от мобилен телефон, без засегнатото лице да бъде уведомено за това преди или най-малкото след налагането на съответната мярка?