1)

Допуска ли член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО/Евратом) № 2988/95 (1) от 18 декември 1995 г. решение в националното право, съгласно което не може да се приложи погасителна давност от 4 или 8 години в образувано производство по принудително изпълнение, тъй като разглеждането на този въпрос се допуска само в рамките на производство, в което се обжалва актът, с който се разпорежда възстановяване на неправомерно получените суми вследствие на констатирана нередност?

При отрицателен отговор на този въпрос:

2)

Следва ли предвиденият в член 3, параграф 2 от Регламент № 2988/95 тригодишен срок да се счита за давностен по отношение на задължението, установено с акта, с който се разпорежда връщане на неправомерно получени суми в случай на нередности във връзка с финансирането? И трябва ли да се изчислява от датата на приемане на акта?

При отрицателен отговор на този въпрос:

3)

Допуска ли член 3 от Регламент № 2988/95 решение в националното право, от което следва, че давността за задължението се прекъсва, когато принудителното изпълнение е насочено срещу субсидиарно отговорни лица от дружеството бенефициер, на които е връчена призовка, и когато тази давност е спряна, докато не бъде постановено окончателно или влязло в сила решение, което се слага край на предявеното от тях възражение?