1)

Трябва ли Директива 2014/23/ЕС (1) на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за възлагане на договори за концесия да се тълкува в смисъл, че не допуска с цел повишаване на етичността в областта на обществените поръчки законодателството на държава членка да не предоставя на икономически оператор, осъден с влязла в сила присъда за особено тежко престъпление, на когото поради това е наложена забрана за участие в процедура за възлагане на договор за концесия в продължение на 5 години, възможност за представя доказателства, че взетите от него мерки са достатъчни да установят надеждността му пред възлагащия орган въпреки наличието на това основание за изключване?

2)

Ако Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. позволява на държавите членки да поверят на други органи, освен на съответния възлагащ орган, задачите по преценка във връзка с механизма за привеждане в съответствие на операторите, възможно ли е в такъв случай този механизъм да бъде поверен на съдебните органи? Ако отговорът на този въпрос е утвърдителен, могат ли механизми като институтите на заличаването на неблагоприятните последици, съдебната реабилитация и заличаването на осъдителната присъда от свидетелство № 2, издавано въз основа на регистъра за съдимост, съществуващи във френската правна система, да бъдат приравнени към механизмите за съответствие по смисъла на директивата?