—

да приеме, че жалбата е допустима и основателна, тъй като жалбоподателят оспорва мярка № 12 (плащания в капиталовия резерв на FFHG (1)) с мотива, че тази мярка позволява да се финансират оперативни помощи в полза на FFHG,

—

да отмени решение на Общия съд от 12 април 2019 г. по дело T-492/15 в останалата част,

—

да уважи искането в първоинстанционното производство и да отмени спорното решение SA.21121 на Комисията от 1 октомври 2014 г. (2) (с изключение на мярка № 12, доколкото е използвана за плащане на оперативни помощи за FFHG),

—

при условията на евентуалност да върне делото на Общия съд за ново разглеждане, и

—

да осъди Комисията да плати съдебните разноски.

—

жалбоподателят твърди, че още съгласно решение COFAZ (3) е лично засегнат и следователно притежава активна процесуална легитимация. Това било така, тъй като Комисията не е взела предвид основни факти и допълнителни ползи, въпреки че жалбоподателят я е известил за тези мерки. Поради това Комисията нарушила процесуалните права на жалбоподателя.

—

ако следва да се приложи т. нар. съдебна практика Mory (4), то субсидиарно би трябвало да се приложи първата алтернатива. С оглед на нарушението на процесуалните права на жалбоподателя Комисията не би могла да приеме, че е провела редовна официална процедура по разследване. В този случай жалбоподателят също бил лично засегнат и следователно притежавал активна процесуална легитимация.

—

при условията на евентуалност жалбоподателят твърди, че жалбата трябва да се приеме за допустима и ако следва да се приложи втората алтернатива на т. нар. практика Mory, съгласно което жалбоподателят следва да докаже, че поради помощите е претърпял съществено засягане на положението му на пазара. В този случай се обръщала тежестта на доказване или най-малкото в полза на жалбоподателя възниквало облекчаване на тази тежест, тъй като Комисията произволно пренебрегвала известните ѝ факти от значение за случая. Изцяло при условията на евентуалност следвало да се приеме, че жалбоподателят действително е доказал такова съществено засягане. Различната правна преценка от Общия съд не отчитала практиката на Съда и се основавала на неправилен правен анализ на съответния пазар. В това отношение според жалбоподателя Общият съд е изопачил и съкратил изложението на фактите както от жалбоподателя и така и от Комисията, изменил е съдържанието на обжалваното решение и е нарушил правилата относно тежестта на доказване.

—

и в контекста на правилата за държавна помощ според жалбоподателя жалбата е следвало да се приеме за допустима с оглед на решението Montessori (5).

—

що се отнася до индивидуалните помощи, за които не е водена официална процедура по разследване, жалбоподателят счита, че жалбата следва при всички случаи да се приеме за допустима с оглед на първата алтернатива на съдебната практика Mory, тъй като в това отношение Комисията не е започнала задълбочена процедура по разследване.