1)

Счита ли се периодът на почивка по време на работа, през който работникът трябва да се яви до две минути, за да бъде на разположение на работодателя си в случай на спешно повикване, за „работно време“ по смисъла на член 2 от Директива 2003/88/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време?

2)

Оказва ли въздействие върху преценката, която следва да се направи във връзка с въпроса по-горе, фактът, че до такова прекъсване [на почивката по време на работа] в резултат на спешно повикване се стига само случайно и в непредвидими случаи, или евентуално колко често се стига до такова прекъсване?

3)

Може ли първоинстанционен съд, който се произнася, след като решението му е отменено от висшестоящ съд и делото му е върнато за ново разглеждане, да не се съобрази с правните изводи на висшестоящия съд, които са задължителни за първоинстанционния съд, ако тези изводи са в противоречие с правото на Съюза?