–

за Deutsche Post AG и M Leymann, от T. Mayen и B. Stamm, Rechtsanwälte,

–

за Land Nordrhein-Westfalen, от A. Baron-Barth и B. Spieles, в качеството на представители,

–

за UPS Deutschland Inc., Co. OHG, DPD Dynamic Parcel Distribution GmbH & Co. KG и Bundesverband Paket & Expresslogistik e.V., от S. Maaßen и P. Pommerening, Rechtsanwälte,

–

за Deutsche Post AG, от K. Hamacher, Rechtsanwalt,

–

за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,

–

за Европейската комисия, от W. Mölls и J. Hottiaux, в качеството на представители,

1

Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на член 13, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета (ОВ L 102, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 214), изменен с Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. (ОВ L 60, 2014 г., стр. 1) (наричан по-нататък „Регламент № 561/2006“).

2

Запитванията са отправени в рамките на спор между, от една страна, пощенския оператор Deutsche Post AG и лицето, което отговаря за транспорта в неговото поделение в Бон (Германия), г‑н Leymann (наричани по-нататък заедно „Deutsche Post и др.“), и Land Nordrhein-Westfalen (дело C‑203/18), и от друга страна, UPS Deutschland Inc. & Co. OHG, DPD Dynamic Parcel Distribution GmbH & Co. KG и Bundesverband Paket & Expresslogistik e.V. (наричани по-нататък заедно „UPS Deutschland и др.“) и пощенския оператор Deutsche Post (дело C‑374/18) във връзка с прилагането на правилата относно времето за управление, почивките в работно и извънработно време по отношение на водачите, извършващи автомобилен превоз на стоки и пътници, към осъществените от Deutsche Post превози с превозни средства.

3

Съгласно съображения 4, 17, 22 и 23 от Регламент № 561/2006:

[…]

[…]

4

Член 1 от посочения регламент гласи следното:

„Настоящият регламент определя правилата относно времето за управление, почивките в работно и извънработно време по отношение на водачите, извършващи автомобилен превоз на стоки и пътници с цел хармонизиране на условията на конкуренция между режимите на сухопътен транспорт, особено в автомобилния сектор, и подобряване на условията на труд и пътната безопасност. Настоящият регламент също така има за цел да насърчи подобряването на практиките на наблюдение и привеждане в изпълнение на държавите членки и подобряването на работните практики в автомобилната транспортна промишленост“.

5

В член 2, параграф 1, буква а) от посочения регламент се предвижда следното:

„Настоящият регламент се прилага към автомобилен превоз:

6

Членове 5—9 от посочения регламент уреждат правилата относно екипажа на превозно средство, времето за управление, почивките в работно и извънработно време.

7

Глава IV от същия регламент, озаглавена „Изключения“, съдържа член 13, който гласи:

„1.   При условие че не се засягат целите, изложени в член 1, всяка държава членка може да предостави изключения от членове 5—9 и да подложи такива изключения на индивидуални условия на своята територия или със съгласието на заинтересованите държави, на територията на друга държава членка, приложими за превоз със следните видове превозни средства:

[…]

[…]

[…]

[…]“.

8

Съображение 18 от Директива 97/67, изменена с Директива 2008/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 г. (ОВ L 52, 2008 г., стр. 3) (наричана по-нататък „Директива 97/67“, гласи:

„като имат предвид, с оглед на факта, че основната разлика между експресната поща и универсалната пощенска услуга се състои в добавената стойност (под каквато и да е форма), предоставена от експресните услуги на клиентите и събрана от тях, най-добрият начин за определяне на събраната добавена стойност е да се разгледа допълнителната цена, която клиентите са готови да платят, без да се засяга при това ценовата граница на резервирания сектор, която трябва да се спазва“.

9

Член 2, точка 13 от тази директива гласи:

„По смисъла на настоящата директива, се прилагат следните дефиниции:

[…]

10

В член 3, параграфи 1, 4 и 5 от посочената директива се предвижда:

„1.   Държавите членки следят за това потребителите да се ползват от правото на универсална услуга, която съответства на непрекъснатото предоставяне на пощенски услуги с определено качество, във всички места на територията им, на цени, достъпни за всички потребители.

[…]

4.   Всяка държава членка приема необходимите мерки, за да гарантира, че универсалната услуга включва поне следните улеснения:

[…]

[…]

5.   Националните регулаторни органи могат да повишат ограничението за тегло на пощенските колети в обхвата на универсалната услуга до не повече от 20 [кг] и могат да определят специални механизми за доставянето на тези колети от врата до врата.

[…]“.

11

Verordnung zur Durchführung des Fahrpersonalgesetzes (Правилник за прилагане на Закона за екипажите на превозни средства, извършващи автомобилни превози) от 27 юни 2005 г. (BGBl. 2005 I, стр. 1882), последно изменен с Наредба от 8 август 2017 г. (BGBl. 2017 I, стр. 3158) (наричан по-нататък „FPersV“), е приет от Bundesministerium für Verkehr, Bau- und Stadtentwicklung (Федерално министерство на транспорта, строителството и градоустройството, Германия), за да се осигури прилагането в германския правен ред на Регламент № 561/2006.

12

Съгласно член 1 от FPersV, озаглавен „Време за управление и почивки при автомобилния транспорт“:

„(1)   водачите

[…]

са длъжни да спазват правилата относно времето за управление и почивките в работно и извънработно време в съответствие с членове 4, 6—9 и 12 от [Регламент № 561/2006].

(2)   Разпоредбите на параграф 1 не се прилагат спрямо:

[…]

(6)   […]

Предприятието трябва:

[…]“.

13

Член 18 от FPersV, озаглавен „Изключения на основание Регламент (ЕО) № 561/2006 и Регламент (ЕС) № 165/2014“, предвижда:

„(1)   На основание член 13, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 561/2006 и член 3, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014, в обхвата на [Fahrpersonalgesetz (Закон за екипажите на превозните средства)], от прилагането на членове 5—9 от Регламент (ЕО) № 561/2006 и на Регламент (ЕС) № 165/2014 са освободени следните категории превозни средства:

[…]

[…]“.

14

В член 4, точка 1, буква b) от Postgesetz (Закон за пощите) от 22 декември 1997 г. (BGBl. 1997 I, стр. 3294), последно изменен с член 169 от Закона от 29 март 2017 г. (BGBl. 2017 I, стр. 626) (наричан по-нататък „PostG“), се предвижда следното:

„1.   Пощенски услуги по смисъла на този закон са следните търговски услуги:

[…]

[…]“.

15

Съгласно член 11 от PostG:

„(1)   Универсалната услуга е минимална съвкупност от пощенски услуги по смисъла на член 4, точка 1 с определено качество, които се предоставят на достъпна цена във всички части от територията на страната. Универсалната услуга обхваща само лицензираните пощенски услуги и пощенските услуги, които от гледна точка на техниката за пренасяне могат поне отчасти да се извършват чрез лицензирани пощенски услуги. Тя включва само услуги, които по принцип се считат за абсолютно необходими.

(2)   Федералното правителство определя съдържанието и обхвата на универсалната услуга в съответствие с параграф 1 с подзаконов нормативен акт, който подлежи на одобрение от Бундестага (Федерален парламент, Германия) и Бундесрата (Федерален съвет, Германия). […]“.

16

На основание член 11, параграф 2 от PostG федералното правителство уточнява обхвата на универсалната услуга по отношение на колетните пратки, предвидени в член 1, параграф 1, точка 2 от Post-Universaldienstleistungsverordnung (Наредба за универсалната пощенска услуга) от 15 декември 1999 г. (BGBl. I, стр. 2418), последно изменена с член 3, параграф 26 от Закона от 7 юли 2005 г. (BGBl. 2005 I, стр. 1970), който гласи:

„(1)   Като универсална услуга се определят следните пощенски услуги:

[…]

[…]“.

17

От акта за преюдициално запитване следва, че Deutsche Post е определено за доставчик на универсалната пощенска услуга по смисъла на член 11, параграф 1 от PostG, така че извършва превоза на колетни пратки с максимално тегло 20 кг съгласно член 1, параграф 1, точка 2 от Наредба за универсалната пощенска услуга, изменена със Закона от 7 юли 2005 г. То предоставя тази услуга, като използва превозни средства или комбинации от превозни средства с максимално допустима маса от 2,8 тона до 3,5 тона, както и превозни средства или комбинации от превозни средства с максимално допустима маса, ненадвишаваща 7,5 тона. Наред с това със същите превозни средства Deutsche Post осигурява и доставката на колетни пратки с тегло над 20 кг, т.е. колети, които не попадат в обхвата на универсалната услуга, но които според него представляват не повече от 5 % от общия товар на превозните средства, дори и в периоди на голям брой доставки.

18

Deutsche Post счита, че като доставчик на универсалната услуга попада в обхвата на дерогиращата разпоредба на член 18, параграф 1, точка 4 от FPersV, с която се възпроизвежда член 13, параграф 1, буква г) от Регламент № 561/2006. Поради това по отношение на него по-специално не се прилагали правилата, свързани със задължения за предприятията относно времето за управление, почивките в работно и извънработно време, които съгласно посочения регламент трябва да се спазват от водачите, извършващи автомобилен превоз на стоки и пътници.

19

За сметка на това според компетентните германски органи и федералните провинции тази дерогираща разпоредба не е приложима за Deutsche Post, тъй като то превозва и колетни пратки, чиято тежест надхвърля пределната стойност от 20 кг, която се прилага за пратките, попадащи в обхвата на универсалната пощенска услуга. В този контекст поделенията на Deutsche Post вече са били обект на проверки и срещу този оператор са започнати производства, които могат да доведат до налагане на административни санкции.

20

На 21 януари 2015 г. Deutsche Post и др. сезират Verwaltungsgericht Köln (Първоинстанционен административен съд Кьолн, Германия) с установителен иск за изясняване на обхвата на изключението, предвидено в член 18, параграф 1, точка 4 от FPersV, и с иск да се приеме за установено, че това изключение се прилага и по отношение на разглежданото предоставяне на услуги. С решение от 2 февруари 2016 г. искането е отхвърлено като неоснователно, тъй като посочената юрисдикция по-специално е възприела тълкуването на Land Nordrhein-Westfalen (провинция Северен Рейн-Вестфалия, Германия), според което въпросното изключение се прилага само ако превозните средства се използват „изключително“ за доставката на пратки, като част от универсалната пощенска услуга.

21

На 7 март 2016 г. Deutsche Post и др. обжалват това решение пред Oberverwaltungsgericht für das Land Nordrhein-Westfalen (Върховен административен съд на провинция Северен Рейн-Вестфалия, Германия). Тази юрисдикция отбелязва, че с приемането на член 18, параграф 1, точка 4 от FPersV германският законодател изцяло е възпроизвел текста на предвиденото в член 13, параграф 1, буква г) от Регламент № 561/2006 изключение, така че тълкуването на разглежданата национална разпоредба зависи главно от тълкуването, което следва да се даде на дерогиращата разпоредба на правото на Съюза.

22

По-специално, запитващата юрисдикция отбелязва, че тъй като Съдът все още не е изяснил обхвата и съдържанието на посоченото изключение, на този етап не би било възможно да се изключи нито предложеното от Deutsche Post и др. тълкуване, нито тълкуването на Land Nordrhein-Westfalen (провинция Северен Рейн-Вестфалия). В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че поддържаното от посочената провинция тълкуване позволява да се избегне възможността предприятие в Германия, което предоставя и универсалната пощенска услуга, да може да се възползва от конкурентно предимство пред предприятията, които не предоставят такава услуга, и затова спрямо тях се прилагат правилата относно времето за управление и почивките в работно и извънработно време. Според посочената юрисдикция обаче е възможно такова конкурентно предимство да бъде предвидено и за компенсиране на неблагоприятното конкурентно положение, произтичащо за предприятията, които предоставят универсалната пощенска услуга, от регулирането от страна на държавата на цените и качеството при предоставянето на тази услуга.

23

Освен това, в случай че дерогиращата разпоредба на член 13, параграф 1, буква г) от Регламент № 561/2006 не изисква превозните средства или комбинации от превозни средства, посочени в нея, да се използват „изключително“ за доставка на пратки като част от универсалната услуга, би следвало да се изясни дали тази разпоредба налага поне извършването на определен дял пратки, попадащи в обхвата на универсалната услуга, за да може превозните средства и комбинациите от превозни средства да бъдат освободени от задълженията, наложени с този регламент.

24

При тези обстоятелства Oberverwaltungsgericht für das Land Nordrhein-Westfalen (Върховен административен съд на провинция Северен Рейн-Вестфалия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

25

Също както по дело C‑203/18, спорът в главното производство се отнася до спазването от страна на Deutsche Post на предвидените от FPersV задължения, които възпроизвеждат някои разпоредби от Регламент № 561/2006. По дело C‑374/18 обаче фактите се различават в смисъл, че става въпрос само за превозни средства или за комбинации от превозни средства с максимално допустима маса от 2,8 тона до 3,5 тона.

26

Като се има предвид, че неспазването на тези задължения от страна на Deutsche Post представлява нарушение на членове 3 и 3a от Gesetz gegen den unlauteren Wettbewerb (Закон срещу нелоялната конкуренция, BGBl. 2010 I, стр. 254), UPS Deutschland и др. предявяват иск пред Landgericht Köln (Областен съд Кьолн, Германия) за прекратяване на тези практики и установяване на задължение за отстраняване на претърпените в резултат на това вреди.

27

Посочената юрисдикция е склонна да приеме, че Deutsche Post не може да се позовава на предвиденото в член 18, параграф 1, точка 4 от FPersV изключение, тъй като, както било видно от смисъла и целта на тази разпоредба, въпросното изключение може да се прилага само за доставката на пратки, които са част единствено от универсалната пощенска услуга. Всъщност целта за подобряване на условията на труд на водачите и пътната безопасност, преследвана от FPersV, който възпроизвежда буквално в германския правен ред Регламент № 561/2006, може да бъде постигната само ако в сектор, като например пощенския сектор, който се характеризира със силна конкуренция, изключенията се тълкуват стриктно.

28

Освен това, като се има предвид, че FPersV възпроизвежда и разпоредбите на Регламент № 561/2006, що се отнася до превозните средства с максимално допустимо тегло над 2,8 тона, но не повече от 3,5 тона, се поставя въпросът дали и в каква степен следва да се вземат предвид разпоредбите на правото на Съюза при тълкуването на национална разпоредба като член 18, параграф 1, точка 4 от FPersV.

29

Освен това запитващата юрисдикция изпитва съмнения по въпроса дали фактът, че определени допълнителни услуги се предоставят във връзка с пощенска пратка, е пречка за квалифицирането ѝ като пратка, която е извършена „като част от универсална услуга“. Според запитващата юрисдикция на този въпрос следва да се отговори положително. Въпреки това тя счита, че разрешаването на спора зависи по-специално от тълкуването, което следва да се даде на разпоредбите на Регламент № 561/2006.

30

При тези обстоятелства Landgericht Köln (Областен съд, Кьолн) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

31

Въпросите по дело C‑203/18, както и първият, вторият и четвъртият въпрос по дело C‑374/18 се отнасят по същество до тълкуването на разпоредбите на Регламент № 561/2006 и на Директива 97/67.

32

Що се отнася обаче до третия въпрос по дело C‑374/18, изразените от Landgericht Köln (Областен съд, Кьолн) съмнения произтичат от обстоятелството, че спорът по главното производство се отнася до превозни средства или комбинации от превозни средства с максимално допустима маса от 2,8 тона до 3,5 тона, а именно превозни средства, които не попадат в приложното поле на Регламент № 561/2006. Всъщност съгласно член 2, параграф 1, буква а) от Регламент № 561/2006, Регламентът се прилага само по отношение на превоза на стоки с превозни средства, чиято максимално допустима маса надхвърля 3,5 тона.

33

Все пак германският законодател, който се е възползвал от предвидената в член 13, параграф 1, буква г) от Регламент № 561/2006 възможност, като посредством член 18, параграф 1, точка 4 от FPersV стриктно се придържа към текста на тази разпоредба, прилага също така към превозните средства, които не достигат масата на 3,5 тона, дерогиращите разпоредби, предвидени в посочения член 13 от Регламент № 561/2006.

34

При тези обстоятелства, както отбелязва генералният адвокат в точки 39 и 40 от заключението си, отговорът на третия преюдициален въпрос по дело C‑374/18 може да е от значение за компетентността на Съда да отговори на първия, втория и четвъртия въпрос по това дело, които се отнасят до тълкуването на разпоредбите на Регламент № 561/2006. Поради това третият въпрос следва да се разгледа на първо място.

35

С третия си въпрос по дело C‑374/18 Landgericht Köln (Областен съд Кьолн) по същество иска да се установи дали разпоредба от националното право като разглежданата в главното производство, която буквално възпроизвежда разпоредбите на член 13, параграф 1, буква г) от Регламент № 561/2006, доколкото се прилага за превозни средства с максимална маса над 2,8 тона, но не повече от 3,5 тона, и които поради това не попадат в приложното поле на Регламент № 561/2006, трябва да се тълкува изключително въз основа на правото на Съюза, или национална юрисдикция може да прилага критерии, различни от тези на правото на Съюза, за да тълкува подобна вътрешна разпоредба.

36

За да се отговори на този въпрос, следва да се припомни, че Съдът многократно е постановявал, че е компетентен да се произнесе по преюдициално запитване относно разпоредби на правото на Съюза в случаи, в които, макар и фактите по главното производство да не попадат пряко в приложното поле на това право, разпоредбите на това право са приложими по силата на препращане в националното право към тяхното съдържание. Всъщност в подобни случаи е налице несъмнен интерес на Европейския съюз от еднообразно тълкуване на възприетите въз основа на правото на Съюза разпоредби, за да се избегнат последващи различия в тълкуването (вж. в този смисъл решения от 18 октомври 1990 г., Dzodzi, C‑297/88 и C‑197/89, EU:C:1990:360, т. 37 и от 13 март 2019 г., E., C‑635/17, EU:C:2019:192, т. 35 и 36 и цитираната съдебна практика).

37

Ето защо тълкуване от Съда на разпоредби на правото на Съюза, когато са налице положения, които не попадат в приложното поле на тези разпоредби, е обосновано, когато националното право е направило разглежданите разпоредби пряко и безусловно приложими към такива положения, за да се осигури еднакво третиране на посочените положения и на положенията, попадащи в приложното поле на разглежданите разпоредби (решение от 13 март 2019 г., E., C‑635/17, EU:C:2019:192, т. 37 и цитираната съдебна практика).

38

В случая следва да се провери дали направеното в член 18, параграф 1, точка 4 от FPersV препращане към член 13, параграф 1, буква г) от Регламент № 561/2006 трябва да се квалифицира като „пряко и безусловно“ по смисъла на цитираната в предходната точка съдебна практика и следователно дали посочената разпоредба от правото на Съюза е приложима по отношение на превозните средства, които поради максималната си допустима маса под установения с посочения регламент минимален праг от 3,5 тона не попадат в приложното поле на този регламент.

39

Както отбелязва генералният адвокат в точка 53 от заключението си, след като в заглавието си, както и в първото си изречение член 18 от FPersV се позовава изрично на Регламент № 561/2006 и на Регламент № 165/2014, текстът на посочения член възпроизвежда дума по дума, без каквито и да било промени в параграф 1, точка 4 от него, съдържанието на изключението по член 13, параграф 1, буква г) от Регламент № 561/2006, изменен с член 45 от Регламент № 165/2014.

40

Освен това запитващата юрисдикция, която единствено е компетентна да тълкува националното право в контекста на установеното с член 267 ДФЕС съдебно сътрудничество (вж. по аналогия решение от 7 ноември 2018 г., K и B, C‑380/17, EU:C:2018:877, т. 37 и цитираната съдебна практика), в акта си за преюдициално запитване уточнява, че FPersV възпроизвежда разпоредбите на посочения регламент, за да бъдат обхванати от тях превозните средства с максимално допустима маса от 2,8 тона до 3,5 тона, като изрично препраща към изискванията на правото на Съюза. Освен това, както следва от акта за преюдициално запитване по дело C‑203/18, видно от документите, свързани със законодателната история на член 18, параграф 1, точка 4 от FPersV, германският законодател „възнамерява да се възползва в пълна степен от изключението, предвидено в член 13, параграф 1, буква г) от Регламент № 561/2006“, и така да хармонизира третирането на вътрешните положения с тези, обхванати от Регламент № 561/2006.

41

Както подчертава генералният адвокат в точка 57 от заключението си, от това следва, че член 18, параграф 1, точка 4 от FPersV се вписва в контекста на цялостна система от национални правила, разширяващи прилагането на правния режим на Съюза относно времето за управление и почивките в работно и извънработно време, установени с Регламент № 561/2006, за превози, извършвани с превозни средства с максимално допустима маса, по-малка от тази на превозните средства, която попада в приложното поле на Регламент № 561/2006.

42

При тези обстоятелства извършеното в член 18, параграф 1, точка 4 от FPersV препращане към член 13, параграф 1, буква г) от Регламент № 561/2006 трябва да се квалифицира като „пряко и безусловно“ по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 37 от настоящото решение, така че на основание член 267 ДФЕС Съдът е компетентен да отговори на поставените от запитващата юрисдикция въпроси и да тълкува разпоредбите на Регламент № 561/2006 в положение като разглежданото в главното производство.

43

Освен това, предвид наличието на несъмнен интерес от това такава разпоредба от правото на Съюза, която се прилага във вътрешното право, да получи, както следва от цитираната в точка 36 от настоящото решение съдебна практика, еднообразно тълкуване, запитващата юрисдикция е обвързана от даденото от Съда тълкуване на разглежданите по главното производство разпоредби на правото на Съюза и не може да се основава на други критерии.

44

Следователно на третия въпрос следва да се отговори, че разпоредба от националното право като разглежданата в главното производство, която буквално възпроизвежда разпоредбите на член 13, параграф 1, буква г) от Регламент № 561/2006, доколкото се прилага за превозни средства с максимално допустима маса над 2,8 тона, но ненадвишаваща 3,5 тона, и които поради това не попадат в приложното поле на Регламент № 561/2006, трябва да се тълкува изключително въз основа на правото на Съюза, така както то е тълкувано от Съда, когато тези разпоредби се прилагат пряко и безусловно за такива превозни средства съгласно националното право.

45

С въпросите по дело C‑203/18 и с първия и втория въпрос по дело C‑374/18, които следва да се разгледат заедно, запитващите юрисдикции по същество искат да се установи дали член 13, параграф 1, буква г) от Регламент № 561/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него изключение се отнася само до превозните средства или комбинациите от превозни средства, използвани в рамките на дадена операция за превоз изключително за целите на доставката на пратки като част от универсална пощенска услуга, или това изключение е приложимо и когато съответните превозните средства или комбинациите от превозни средства се използват предимно или в определена степен за доставката на пратки, които са част от универсална пощенска услуга.

46

За да се отговори на тези въпроси, следва да се припомни, че съгласно съображение 17 и член 1 от Регламент № 561/2006 целта на последния е хармонизиране на условията на конкуренция в автомобилния сектор и подобряване на условията на труд, както и на пътната безопасност (решение от 7 февруари 2019 г., NK, C‑231/18, EU:C:2019:103, т. 18 и цитираната съдебна практика).

47

За тази цел в членове 5—9 от посочения регламент се предвижда набор от правила, уреждащи времето за управление и почивките в работно и извънработно време, които трябва да бъдат спазвани от водачите на превозни средства, попадащи в неговото приложно поле.

48

Съгласно по-специално член 13, параграф 1, буква г) от Регламент № 561/2006 на държавите членки обаче се разрешава да предоставят изключения от посочените правила, предвидени в членове 5—9 от този регламент, приложими по-специално за превозите, извършвани от превозни средства или комбинация от превозни средства с максимално допустима маса, ненадвишаваща 7,5 тона, използвани от доставчици на универсална услуга, така както са определени в член 2, точка 13 от Директива 97/67, за доставяне на пратки като част от универсалната услуга.

49

Тъй като Федерална република Германия е използвала предоставената с член 13, параграф 1 буква г) от Регламент № 561/2006 възможност, следва да се определи обхватът на предвиденото в тази разпоредба изключение.

50

В това отношение следва да се подчертае, че като изключение от членове 5—9 от Регламент № 561/2006 условията за прилагане на член 13, параграф 1, буква г), първа алинея от този регламент трябва да се тълкуват стриктно (вж. по аналогия, що се отнася до член 13, параграф 1, буква г), втора алинея от посочения регламент, решение от 28 юли 2011 г., Seeger, C‑554/09, EU:C:2011:523, т. 33 и що се отнася до член 13, параграф 1, буква п) от Регламент № 561/2006, решение от 7 февруари 2019 г., NK, C‑231/18, EU:C:2019:103, т. 21). Освен това обхватът на това изключение трябва да бъде определен с оглед на текста, контекста и целите на разглежданата по главното производство правна уредба.

51

По отношение на текста на член 13, параграф 1, буква г) от Регламент № 561/2006 следва да се отбележи, че тази разпоредба се отнася изрично до превозните средства, използвани за доставка „на пратки като част от универсалната услуга“. Така предвиденото в посочената разпоредба изключение е ограничено в зависимост от вида на доставката на пратки, извършена със съответните превозни средства, което подсказва, че законодателят на Съюза не е възнамерявал да включи в приложното поле на това изключение всички превозни средства на доставчиците на универсална пощенска услуга, а само тези, които превозват пратки, попадащи в обхвата на универсалната пощенска услуга.

52

Следователно разглежданото по главното производство изключение не може да се тълкува като обхващащо превозните средства, използвани за доставяне, наред с пратките, които попадат в обхвата на универсалната пощенска услуга, и на други пратки, които не са част от тази услуга.

53

Това тълкуване не може да бъде оборено от изложените от Deutsche Post и полското правителство доводи относно контекста на посоченото изключение, според които изборът на законодателя на Съюза да използва думата „изключително“, що се отнася до изключенията, съдържащи се в член 13, параграф 1, букви д), и) и o) от Регламент № 561/2006, доказвал, че намерението на законодателя на Съюза по отношение на изключението по член 13, параграф 1), буква г) от посочения регламент не е било да ограничи приложното поле на това изключение до превоза, извършван с превозни средства, използвани изключително за доставката на пратки, които са част от универсална услуга, а да включи в него и случаите, в които превозните средства се използват само отчасти за доставката на такива пратки.

54

Всъщност, както по същество твърди Комисията в писменото си становище, липсата на думата „изключително“ в текста на едно от изключенията, изброени в член 13, параграф 1 от Регламент № 561/2006, не води непременно до извод a contrario, че то изисква широко тълкуване. В това отношение е достатъчно да се припомни, че Съдът вече е приел, че в случай на използване, макар и частично, на превозни средства за различни цели от изрично посочените в член 13, параграф 1 от Регламент № 561/2006, предвидените в тази разпоредба изключения не се прилагат (вж. в този смисъл решение от 13 март 2014 г., A. Karuse, C‑222/12, EU:C:2014:142, т. 31 и 35).

55

Освен това възприетото от Съда в точка 52 от настоящото решение тълкуване на изключението, посочено в член 13, параграф 1, буква г) от Регламент № 561/2006, се потвърждава от целите на посочения регламент, които следва да бъдат взети предвид при определянето на обхвата на това изключение (вж. в този смисъл решение от 13 март 2014 г., A. Karuse, C‑222/12, EU:C:2014:142, т. 28 и цитираната съдебна практика).

56

В това отношение следва да се припомни, че както бе отбелязано в точка 46 от настоящото решение, съгласно съображение 17 и член 1 от Регламент № 561/2006 целта на последния е да хармонизира условията на конкуренция в автомобилния сектор и да подобри социалните условия на работниците и пътната безопасност, като по-специално налага правила относно времето на управление и почивките в работно и извънработно време, които трябва да бъдат спазвани от водачите, извършващи автомобилен превоз на стоки и пътници.

57

Широкото тълкуване на предвиденото в член 13, параграф 1, буква г) от Регламент № 561/2006 изключение обаче би могло да доведе до това, от една страна, водачите на Deutsche Post, а именно голям брой водачи, повече да не се ползват от защитата на техните условия на труд, така както е предвидена в Регламент № 561/2006, което би било в противоречие с целта за подобряване на социалните условия на тези работници. От друга страна, такова разширяване на обхвата на изключението, предвидено в член 13, параграф 1, буква г) от Регламент № 561/2006, би довело до положение, при което за всички превозни средства на Deutsche Post, а именно голям брой превозни средства, биха могли да бъдат правомерно управлявани дълги часове без почивка от такива водачи, което би могло сериозно да затрудни постигането на целта за подобряване на безопасността по пътищата (вж. по аналогия решение от 28 юли 2011 г., Seeger, C‑554/09, EU:C:2011:523, т. 35 и 36).

58

Освен това такова разширително тълкуване на разглежданото по главното производство изключение би могло да накърни и целта за премахване на неравнопоставеностите, които могат да нарушат конкуренцията в областта на автомобилния транспорт. Всъщност предприятие като Deutsche Post, което извършва дейности в областта на универсалната пощенска услуга, но предоставя и други обикновени пощенски услуги, като е освободено от задълженията, предвидени в членове 5—9 от Регламент № 561/2006, би могло да се възползва по този начин от конкурентно предимство спрямо предприятията конкуренти, каквито са UPS Deutschland и др., които не предоставят такива обикновени пощенски услуги (в този смисъл вж. по-специално решение от 13 март 2014 г., A. Karuse, C‑222/12, EU:C:2014:142, т. 32).

59

По-специално, що се отнася до превозните средства, попадащи в приложното поле на Регламент № 561/2006, предприятие като Deutsche Post би могло да спести разходи, свързани с инсталирането и поддържането на тахографи в използваните от него превозни средства, в сравнение с другите предприятия конкуренти.

60

Следователно на първия въпрос, съответно по дела C‑203/18 и C‑374/18, следва да се отговори, че член 13, параграф 1, буква г) от Регламент № 561/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него изключение се отнася само до превозните средства или комбинациите от превозни средства, използвани в рамките на дадена операция за превоз изключително за целите на доставката на пратки като част от универсална пощенска услуга.

61

Предвид отговора на тези въпроси не е необходимо да се отговаря на втория преюдициален въпрос съответно по дела C‑203/18 и C‑374/18.

62

С четвъртия си въпрос по дело C‑374/18 запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 3, параграф 1 от Директива 97/67 трябва да се тълкува в смисъл, че обстоятелството, че допълнителни услуги като събиране със или без определен времеви диапазон, визуална проверка на възрастта на клиента, наложен платеж, доставяне на пратки до 31,5 кг срещу заплащане от получателя, услуга по препращане, разпореждане за третирането на пратката при невъзможност за доставяне, както и предпочитан ден за получаване и предпочитано време за получаване, са предоставяни във връзка с пратка, представлява пречка да се счита, че тази пратка е част от „универсална услуга“ по силата на тази разпоредба, а следователно и че е пратка, доставяна като „част от универсална услуга“ за целите на прилагането на изключението, предвидено в член 13, параграф 1, буква г) от Регламент № 561/2006.

63

В това отношение от член 3, параграфи 4 и 5 от Директива 97/67 поначало следва, че универсалната пощенска услуга, която държавите членки са длъжни да гарантират на потребителите, обхваща поне събирането, сортирането, превозването и доставката на колети до 10 кг, като това ограничение може да бъде увеличено до 20 кг.

64

Освен това следва да се припомни по-конкретно относно експресните куриерски услуги, че съгласно съображение 18 от Директива 97/67 основната разлика между тези услуги и универсалната пощенска услуга се състои в добавената стойност, под каквато и да е форма, представена от експресната услуга на клиентите и събрана от тях. Ето защо най-добрият начин за определяне на събраната от клиентите добавена стойност е да се разгледа допълнителната цена, която те са готови да платят.

65

В това отношение Съдът неотдавна постанови, че пратка с добавена стойност, а именно пратка, придружена с допълнителна услуга, трябва да се разграничава от универсалната услуга като основна услуга. Всъщност експресните куриерски услуги се отличават от универсалната пощенска услуга по своята добавена стойност, от която се ползват клиентите и за която те се съгласяват да платят повече. Подобни престации представляват специфични услуги, отделими от услугата в общ интерес, отговарящи на особени потребности на икономическите оператори, които изискват определени допълнителни престации, каквито не се предлагат в рамките на традиционната пощенска услуга (решение от 31 май 2018 г., Confetra и др., C‑259/16 и C‑260/16, EU:C:2018:370, т. 38 и цитираната съдебна практика).

66

Както отбелязва генералният адвокат в точка 125 от заключението си, в случая е безспорно, че основните услуги, съчетани с допълнителни услуги като изброените от запитващата юрисдикция, могат да донесат добавена стойност на клиентите, които са готови да платят по-висока цена, за да се ползват от посочените допълнителни услуги.

67

От това следва, че такива услуги, които наподобяват по-скоро експресни куриерски услуги, не могат да се считат за попадащи в обхвата на „универсалната услуга“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 97/67.

68

С оглед на изложените по-горе съображения на четвъртия въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 1 от Директива 97/67 трябва да се тълкува в смисъл, че обстоятелството, че допълнителни услуги като събиране със или без определен времеви диапазон, визуална проверка на възрастта на клиента, наложен платеж, доставяне на пратки до 31,5 кг срещу заплащане от получателя, услуга по препращане, разпореждане за третирането на пратката при невъзможност за доставяне, както и предпочитан ден за получаване и предпочитано време за получаване, са предоставяни във връзка с пратка, представлява пречка да се счита, че тази пратка е част от „универсална услуга“ по силата на посочената разпоредба, а следователно и че е пратка, доставяна като „част от универсална услуга“ за целите на прилагането на изключението, предвидено в член 13, параграф 1, буква г) от Регламент № 561/2006.

69

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващите юрисдикции, последните следва да се произнесат по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши: