6.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/3

1)

Следва ли национална уредба, въвеждаща монопол върху хазартните игри, да се разглежда като съгласувана по смисъла на член 56 и сл. ДФЕС, като в това отношение се вземе предвид обстоятелството, че

а в съдебно производство, в което се вземат предвид посочените по-горе уговорки и поради това се презюмира, че то съответства на принципа за справедлив съдебен процес, установен в член 6, параграф 1 от ЕКПЧ, съответно в член 47 от Хартата за основните права на ЕС, са установени следните обстоятелства от значение за съществото на спора:

2)

При положителен отговор на първия въпрос: следва ли да се счита за съгласувана по смисъла на член 56 и сл. ДФЕС подобна законова уредба, при положение че не определя преследваните с нея цели и тежестта на доказване, възлагана върху държавата с оглед на действителното постигане на тези цели, а оставя на националните съдилища да разработят съществените критерии за съгласуваност и методите за тяхната проверка, като в резултат на това не е надеждно гарантиран справедливият съдебен процес по смисъла на 6, параграф 1 от ЕКПЧ, съответно в член 47 от Хартата за основните права на ЕС?

3)

При положителен отговор на първия и/или на втория въпрос: следва ли подобна законова уредба да се квалифицира като пропорционална по смисъла на член 56 и сл. ДФЕС, като се вземат предвид законово предвидените широки правомощия за намеса на изпълнителните органи, за които не е необходимо да бъде издадено предварително съдебно разрешение и не подлежат на предварителен съдебен контрол?

4)

При положителен отговор на първия, втория и третия въпрос: следва ли подобна законова уредба да се квалифицира като пропорционална по смисъла на член 56 и сл. ДФЕС, като се вземе предвид обстоятелството, че единствено нормативното уреждане на строги изисквания за достъп без едновременното фиксиране на броя на концесиите, които следва да бъдат предоставени, би довело до сравнително по-слабо посегателство върху свободното предоставяне на услуги?

5)

При отрицателен отговор на някой от предходните въпроси: следва ли национален съд, който е установил, че установеният със Закона за хазарта (GSpG) режим е монополен и противоречи на правото на Европейския съюз, да вземе предвид това обстоятелство и въз основа на него не единствено да установи незаконосъобразността на предприетите мерки за държавна намеса по висящи производства, но и при служебно упражняване на своите правомощия (например чрез възобновяване на тези производства) да отмени с обратно действие вече влезли в законова сила санкции, които по необходимост са акцесорни (като например наложените административни наказания)?