–

за Bundeskammer für Arbeiter und Angestellte, от W. Reichholf, Rechtsanwalt,

–

за ING-DiBa Direktbank Austria Niederlassung der ING-DiBa AG, от A. Zahradnik, Rechtsanwalt,

–

за германското правителство, от D. Klebs и T. Henze, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от H. Tserepa-Lacombe и T. Scharf, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 4, точка 14 от Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 97/7/ЕО, 2002/65/ЕО, 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО и за отмяна на Директива 97/5/ЕО (OВ L 319, 2007 г., стр. 1, наричана по-нататък „Директивата за платежните услуги“).

2

Това запитване е отправено в рамките на спор между Bundeskammer für Arbeiter und Angestellte (Федерална камара за работниците и служителите), която е процесуално легитимирана да защитава интересите на потребителите, и ING-DiBa Direktbank Austria Niederlassung der ING-DiBa AG (наричана по-нататък „ING-DiBa Direktbank Austria“) относно законосъобразността на общите условия на договорите, предлагани от тази банка.

3

Член 2, параграф 1 от Директивата за платежните услуги гласи, че „[тази] директива се прилага за платежни услуги, предоставяни в Общността“.

4

Член 4 от посочената директива гласи:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]

[…]

[…]

[…]“.

5

Приложението към посочената директива окачествява като „платежни услуги“ по-специално:

6

Съгласно съображение 12 от Директива 2014/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно съпоставимостта на таксите по платежните сметки, прехвърлянето на платежни сметки и достъпа до платежни сметки за основни операции (ОВ L 257, 2014 г., стр. 214, наричана по-нататък „Директивата за платежните сметки“):

„Разпоредбата на настоящата директива относно съпоставимостта на таксите и прехвърлянето на платежни сметки следва да се прилага за всички доставчици на платежни услуги, определени в Директива[та за платежните услуги]. […] Всички разпоредби на настоящата директива следва да се отнасят до платежни сметки, чрез които потребителите могат да извършват следните операции: депозиране на средства, теглене на пари в брой и извършване и получаване на платежни операции до и от трети страни и получаване на парични средства от трети страни, включително извършване на кредитни преводи […] [С]метки като спестовни сметки […] следва да бъдат по принцип изключени от обхвата на настоящата директива […] Ако обаче тези платежни сметки се използват за ежедневни платежни операции и изпълняват всички изброени по-горе функции, те ще бъдат включени в обхвата на настоящата директива […]“.

7

Съображение 14 от тази директива гласи:

„Определенията в настоящата директива следва да бъдат съгласувани, доколкото е възможно, с използваните в други законодателни актове на Съюза, и по-специално в Директива[та за платежните услуги]“.

8

Член 1, параграф 6 от Директивата за платежните сметки предвижда:

„Настоящата директива се прилага по отношение на платежните сметки, чрез които потребителите могат като минимум да:

[…]“.

9

Член 2 от тази директива гласи:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]

[…]“.

10

Член 3 от Zahlungsdienstegesetz (Закон за платежните услуги) (BGBl. I, 66/2009, наричан по-нататък „ZaDiG“) гласи:

„За целите на настоящия закон се прилагат следните определения:

[…]

5.   „платежна транзакция“ означава действие от страна на платеца или получателя на плащане по внасяне, прехвърляне или теглене на средства, независимо от задълженията по основното правоотношение между платеца и получателя на плащане;

6.   „платежна система“ означава системата за прехвърляне на средства, основана на формални и стандартизирани процедури и общи правила за обработка, клиринг или сетълмент на платежни транзакции;

7.   „платец“ означава лице, което е титуляр на платежна сметка и издава или разрешава изпълнение на платежно нареждане по тази сметка или, когато липсва платежна сметка — лице, което дава платежно нареждане;

8.   „получател на плащане“ означава лице, определено като краен получател на средства, които са предмет на платежна транзакция;

[…]

10.   „ползвател на платежни услуги“ означава лице, което се ползва от платежна услуга в качеството на платец или получател или и в двете качества;

11.   „потребител“ означава физическо лице, което при договори за предоставяне на платежни услуги, уредени с този закон, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност;

[…]

13.   „платежна сметка“ означава сметка, водена на името на един или повече ползватели на платежни услуги и използвана за изпълнението на платежни транзакции“.

11

Член 31 от Bankwesengesetz (Закон за банковия сектор) (BGBl. 532/1993) в редакцията му, публикувана в BGBl. I, 118/2016, предвижда:

„Спестовните влогове са открити в кредитни институции парични влогове, които не са предназначени за извършване на разплащания, а за влагане на средства и като такива могат да бъдат приемани само срещу издаването на специален документ (спестовна книжка)

[…]“.

12

ING-DiBa Direktbank Austria предлага онлайн спестовни сметки, по които нейните клиенти могат да внасят и от които могат да теглят средства чрез дистанционно банкиране. Тези преводи винаги трябва да се извършват чрез референтни сметки, открити на името на тези клиенти. Тези референтни сметки са разплащателни сметки на посочените клиентите, които може да са банка, различна от ING-DiBa Direktbank Austria. Запитващата юрисдикция уточнява, че прехвърлянията на средства от или към онлайн спестовните сметки не налагат намесата на доставчик на платежни услуги.

13

Тези онлайн спестовни сметки не са обвързани с определен падеж, тоест клиентите могат да разполагат с внесените по тях средства по всяко време, без това да се отразява отрицателно на начислените лихви.

14

Спорът в главното производство се отнася до клаузите в общите условия на договорите, използвани от ING-DiBa Direktbank Austria. Според Федералната камара за работниците и служителите някои от тези клаузи противоречат на ZaDiG, с който във вътрешното право е транспонирана Директивата за платежните услуги, и следователно са незаконосъобразни.

15

Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) счита, че преди да се произнесе по законосъобразността на посочените клаузи, трябва да разгледа въпроса за приложимостта на ZaDiG. В тази връзка този съд трябва да определи дали онлайн спестовни сметки като предлаганите от ING-DiBa Direktbank Austria трябва да се квалифицират като „платежни сметки“ по смисъла на тази директива и съответно да попадат в нейното приложно поле.

16

Запитващата юрисдикция отбелязва по-специално, че обстоятелството, че такава сметка е наречена „спестовна“, само по себе си не позволява тя да бъде изключена от приложното поле на Директивата за платежните услуги. Въпреки това се пита дали предвид предназначението им, а именно внасянето на спестявания, може да се счита, че онлайн спестовните сметки служат за извършване на платежни транзакции.

17

При тези обстоятелства Oberster Gerichtshof (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Следва ли член 4, точка 14 от Директива[та за платежните услуги] да се тълкува в смисъл, че онлайн спестовна сметка, по която клиентът може да внася и съответно от която може да тегли парични средства чрез дистанционно банкиране (без да се съобразява с определен падеж и без особена намеса от страна на банката), посредством прехвърляне на средства от и към водена на негово име референтна сметка (разплащателна сметка в Австрия), също се обхваща от понятието „платежна сметка“ и следователно попада в приложното поле на Директивата?“.

18

С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 4, точка 14 от Директивата за платежните услуги трябва да се тълкува в смисъл, че се обхваща от понятието „платежна сметка“ спестовна сметка, която позволява да се разполага по всяко време с внесените средства, без да се спазва определен падеж, и при която внасянето и тегленето на средства са възможни единствено посредством разплащателна сметка, наречена „референтна сметка“.

19

Най-напред следва да се посочи, че при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се вземе предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (решения от 2 септември 2015 г., Surmačs, C‑127/14, EU:C:2015:522, т. 28 и от 16 ноември 2016 г., DHL Express (Austria), C‑2/15, EU:C:2016:880, т. 19).

20

Така, следва да се припомни, на първо място, че член 4, точка 14 от Директивата за платежните услуги определя платежната сметка като „сметка, водена на името на един или повече ползватели на платежна услуга [и] използвана за изпълнението на платежни транзакции“.

21

Платежната транзакция е дефинирана в член 4, точка 5 от тази директива като „действие от страна на платеца или получателя по внасяне, прехвърляне или теглене на средства, независимо от съответните задължения по основното правоотношение между платеца и получателя“.

22

Член 4, точка 3 от посочената директива дефинира платежната услуга като „всяка една от стопанските дейности, изброени в приложението“ към същата директива. Така в точка 2 от това приложение е посочено, че платежни услуги са „[у]слуги[те], позволяващи тегления на пари в наличност от платежна сметка, както и всички операции по обслужване на платежна сметка“. Също така точка 3 от посоченото приложение включва в платежните услуги изпълнението на платежни транзакции, включително прехвърляне на средства по платежна сметка при доставчика на платежни услуги на ползвателя или друг доставчик на платежни услуги, което обхваща изпълнението на директни дебити, платежни транзакции чрез платежни карти и кредитни преводи.

23

Както посочва генералният адвокат в точки 28, 30 и 36 от заключението си, текстът на тези разпоредби като такъв не позволява да се установи дали понятието „платежна сметка“ включва сметки като разглежданите в главното производство, при които за извършване на платежна транзакция е необходимо да се мине през междинен етап на прехвърляне на средства между спестовната сметка и разплащателната сметка на ползвателя.

24

С оглед на тази констатация следва, на второ място, да се анализира законодателният контекст, в който се вписва Директивата за платежните услуги.

25

За целта следва да се вземе предвид по-специално Директивата за платежните сметки.

26

Всъщност, макар тези директива да не е пряко приложима към спора в главното производство, съображение 12 от нея гласи, че тя следва да се прилага за всички доставчици на платежни услуги, определени в Директивата за платежните услуги. В съображение 14 от Директивата за платежните сметки също така е уточнено, че определенията в последната следва да бъдат съгласувани, доколкото е възможно, с използваните в други законодателни актове на Съюза, и по-специално в Директивата за платежните услуги.

27

Що се отнася до понятието „платежна сметка“, следва да се отбележи най-напред, че определението, съдържащо се в член 2, точка 3 от Директива за платежните сметки, е почти идентично с това в член 4, точка 14 от Директивата за платежните услуги. Всъщност, както отбелязва генералният адвокат в точка 54 от заключението си, единствената разлика, състояща се в това, че думата „потребители“ от първото определение е заменена във второто с израза „ползватели на платежни услуги“, не отразява съществена разлика при дефинирането на това понятие, а по-скоро различния предмет на съответните две директиви.

28

По-нататък следва да се подчертае, че съображение 12 от Директивата за платежните сметки гласи по-специално, че освен ако могат да се използват за ежедневни платежни операции, спестовните сметки са изключени от обхвата на тази директива, тъй като не представляват платежни сметки.

29

Така спестовните сметки по принцип не се обхващат от определението на понятието „платежна сметка“, но не са абсолютно изключени от неговия обхват. Всъщност от посоченото съображение 12 следва, от една страна, че простото назоваване на дадена сметка „спестовна“ само по себе си не е достатъчно, за да се изключи възможността тя да бъде квалифицирана като „платежна сметка“, и от друга страна, че определящият критерий за квалифицирането ѝ като такава е дали от такава сметка може да се извършват ежедневни платежни операции.

30

В това отношение е важно да се вземе предвид член 1, параграф 6 от Директивата за платежните сметки, който предвижда, че тя се прилага по отношение на платежните сметки, чрез които потребителите могат като минимум да внасят средства по платежна сметка, да теглят пари в брой от платежна сметка, както и да извършват и получават платежни операции, включително кредитни преводи, до и от трети страни.

31

От това следва, че възможността за извършване на платежни транзакции от дадена сметка и за получаване на такива по същата до и от трети страни е основен елемент на понятието „платежна сметка“.

32

Ето защо сметка, от която такива платежни транзакции не могат да се извършват пряко, а посредством друга сметка, не може да се счита за „платежна сметка“ по смисъла на Директивата за платежните сметки и съответно по смисъла на Директивата за платежните услуги.

33

Предвид всички изложени по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 4, точка 14 от Директивата за платежните услуги трябва да се тълкува в смисъл, че спестовна сметка, която позволява да се разполага с внесените средства, без да се спазва определен падеж и при която внасянето и тегленото на средства са възможни единствено посредством разплащателна сметка, не се обхваща от понятието „платежна сметка“.

34

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

Член 4, точка 14 от Директива 2007/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 97/7/ЕО, 2002/65/ЕО, 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО и за отмяна на Директива 97/5/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че спестовна сметка, която позволява да се разполага с внесените средства, без да се спазва определен падеж, и при която внасянето и тегленото на средства са възможни единствено посредством разплащателна сметка, не се обхваща от понятието „платежна сметка“.